НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
8
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
8
:
1000
резултата в
9
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Житното зърно
,
НБ
, София, 5.4.1914г.,
По-добре е сега
да
си
починат.
То представлява велика история в развитието на природата.
Ако вие можехте
да
разгърнете листа на житното зърно,
да
проследите неговата история, щяхте
да
разберете напълно историята на човешката душа.
Както житното зърно пада в земята и умира, както то пониква, израства и дава семе, същото става и с човешката душа.
Може би пред вас житното зърно
да
представлява нещо много скромно, нещо, което няма никаква цена – една шестнадесет-хилядна част от килограма: на колко бихте спаднали неговата цена, когато един килограм струва един грош?
– обаче в житното зърно има сила, възможност, дух на самоотричане, с която сила то храни
себе
си
и другите.
Всеки от вас трябва
да
е умирал, за
да
може
да
разправи какво нещо е смърт; а сега само
си
въобразява.
И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, не знаете каква радост то внася във вас, какви мисли то носи.
В един свой разказ Толстой ето какво говори: среща един руски монах на 85-годишна възраст, с бяла брада, и го запитва: „Какви бяха причините, които те заставиха
да
станеш монах?
“ И монахът разправил вкратце своята история така: „Аз съм от княжеска фамилия; когато бях между 21–25 години, баща ми и майка ми искаха
да
ме оженят за една княгиня; в това време паднах в летаргичен сън, дойдоха лекари, пипаха ми пулса – „Сърцето е спряло, той е умрял“, забележиха те и рекоха
да
ме погребат; казах
си
в
себе
си
: „Нима това е смъртта?
“, не можех
да
дам знак, че съм жив; идват годеницата и баща ѝ, и слушам той я кани
да
поплаче – „
Да
кажат хората, че
си
го обичала“, „Никога не съм го обичала, а обичам богатствата му“, отговори тя; а аз
си
рекох: „Ако Господ ме върне в света, аз ще захвана друг живот“; колко е тежко
да
си
жив и
да
не можеш
да
кажеш, че
си
жив;
да
виждаш, че плачат всички, и не можеш
да
кажеш, че
си
жив!
Няма нищо по-тежко от това,
да
те заровят жив.
Най-голямото нещастие е
да
останеш с дни и месеци в земята и
да
не можеш
да
се освободиш от тялото; то е най-тежкият затвор – ад!
Ако бяхме чисти, щяхме
да
знаем кога душата е излязла от тялото и никога нямаше
да
имаме такива страдания.
Като го посеем, то ни показва накъде трябва
да
се стремим.
Житното зърно ни казва, че трябва
да
се стремим към Оногози, от Когото сме излезли – към Бога; че за
да
се стремим към Бога, трябва
да
се разклоним,
да
пуснем клончета,
да
зацъфтим,
да
вържем храна за света, т.е.
“ Ще му направят красив ковчег и с песни и музика ще го отнесат.
„
да
помагате и
да
се жертвате за своите ближни, както аз правя“.
Съвременните хора казват, че техният живот е нещастен, всички са недоволни – и царе и князе; като започнете от най-високия до най-долния, все искат нещо и като им се даде, пак са недоволни и пак искат.
Но то е любов такава, от която светът страда.
А Любовта, която е потребна на света, е
да
обичаме другите и
да
им помагаме
да
бъдат щастливи, както ние сме щастливи.
“ Не знаете, че дяволът е взел всичката ви собственост, продал ви е дори кожата, а питате: „Какво ще стане с България?
Когато е погребано в почвата, то гние и се сплува, но веднага разбира езика на Слънцето и щом първите негови лъчи се появяват, казва
си
: „Аз няма
да
умра, аз ще възкръсна и ще принеса плод за други“, и в него се заражда енергия, и то почва
да
се стреми към слънцето.
Трябва
да
се молите,
да
ви помогне Господ
да
изпъдите този неканен гост из вас,
да
запазите своята собственост, своя ум и своето сърце.
Дяволът е виновник на тия страдания.
Неговите страдания не се свършват тук: след като го ожънат, стягат го в снопи, после бодват го с вили и го мятат в колата, занасят го на гумното и го слагат едно върху друго на големи, като планини, купи.
Не трябва
да
му се сърдите.
Аз го похвалявам само в едно нещо – че е много работлив, не се обезсърчава: ако го изпъдите из една врата, влиза през друга; ако не сполучи по един начин, търси друг, трети, четвърти.
И Господ казва: „Вземете пример от него: той е учител на хората, учи ги и ще научи всинца“; като ви лъже, лъже, най-сетне вие ще кажете: „Научихме твоите лъжи, и не можеш вече ни излъга“.
Ще попитате: „Защо трябва
да
минем през всичкия този процес?
Един рекъл на един свой приятел: „Моята маймуна не можеш я излъга“; отива приятелят му при маймуната, почва
да
се преструва, че спи, зажумява и маймуната, а той задига парите; връща се господарят ѝ и я набива хубаво; втори път маймуната
си
отваря хубаво очите, не замижава, защото знае, че има дърво.
“ – Човек трябва от този пример с житното зърно
да
извлече поука.
С опитността, която имаме в света, след страдания, когато дяволът дойде, ще му кажем: „Моите очи са отворени“.
Когато почнете
да
страдате, казвайте: „Още не съм минал целия процес на житното зърно“, и когато вашите мисли и вашето сърце се преобразят и станат прекрасни, тогава ще добиете образа и подобието Божие, тогава Бог ще ви възкреси, тъй както слънцето съживява посятото житно зърно.
Но мъките му и тук не се свършват: пресяват го, лошите зърна падат отдолу, хубавите остават горе, турват го в чували и хайде на воденицата, под ония два тежки камъка
да
го търкат и смажат съвсем.
„И това било живот и свят, който Господ създал!
Изваждат го из воденицата на брашно, донасят го вкъщи, но пак не го оставят на мира; запретне се пък сега жената със своето сито, пресява го, едно хвърля, друго изсипва в нощвите, туря му квас и замесва хляб.
Вие
да
сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Нашите страдания се свършиха вече“. Не!
– като втаса, хайде в пещта вътре, и като го извадят оттам, виждаме ония хубави самуни.
Ако сте на мястото на житното зърно, ще кажете: „Най-сетне нашите страдания се свършиха!
“ Но като мине малко, почват
да
чупят тия хубави самуни и
да
ядат.
Житното зърно носи дрехата, която облича нашите чувства, то се излива в перото на писатели и поети, излива се в лъка на цигуларя.
Ето това дава житното зърно.
И ако това зърно не беше прекарало процеса на туй развитие, никога не бихме видели тия хубави неща в природата. Защо?
Защото житното зърно ни дава сила
да
гледаме и виждаме.
А за
да
бъде човек жив, трябва
да
бъде в общение със своята среда,
да
се впусне в нея
да
помага и
да
му помагат.
Както житното зърно е минало през този процес, и ние трябва
да
се жертваме по същия начин.
Как ще
си
обясните това противоречие: един народ чака с хиляди години своя Избавител, своя Цар
да
дойде и му даде свобода, а в това време, когато Той се явява, именно еврейските първосвещеници и князе се оплакват против Него?
Вие бихте казали, че ако Христос би дошъл в наше време, щяхте
да
постъпите по-добре.
И ще ви приведа един факт.
Вижте как постъпва мъжът с жена
си
и обратното, и ще знаете как щяхте
да
постъпите с Христа.
Когато Истината се яви в света, Тя няма
да
се облече в празнична премяна, а в най-скромна дреха, и затова и Христос се яви между еврейския народ в тази проста форма.
Тази е причината, дето хората не могат
да
проумеят Истината.
Когато слънцето почне
да
свети върху всички зародиши и същества на земята, тази светлина, която у човека произвежда радост и веселие, у други произвежда омраза и злоба.
Светлината и топлината върху един вълк го карат
да
мисли къде може
да
намери овце,
да
ги изяде; като паднат същите върху един крадец, той ще почне
да
мисли как
да
ви открадне пари; паднат ли върху човек, който се стреми
да
прави добро, той ще помисли
да
намери някой беден човек,
да
му помогне.
Дайте едно житно зърно на кокошката, тя ще образува хубави пера; дайте го на свиня, тя ще образува хубава четина; дайте го на вълк, той ще образува хубави зъби и нокти; дайте го на рибата, тя ще образува хубави люспи.
Физиолозите не могат
да
обяснят този процес.
Тоя закон може
да
разберете, като опитате тия два противоположни свята.
Не може
да
ви се обясни защо у хората съществува злото, защо те предпочитат омразата пред любовта, лъжата пред истината.
Това не можем
да
обясним; много въпроси „защо“ ще останат необяснени.
Българската дума „защо“ е една въпросителна, която подразбира: „Аз искам“.
Защо трябва
да
искаме?
Има един закон, който казва, че трябва
да
се стремим към напредък.
Самотията е най-тежкото страдание, което може
да
изпита човек.
Да
се размножаваш – това е смисълът на живота.
Всички страдания в света произлизат от това, че хората искат
да
живеят сами за
себе
си
.
Всякога злото се ражда от това желание
да
бъдем сами и
да
станем център на света.
2.
Четирите основни елемента
,
НБ
,
ИБ
, Бургас, 19.4.1914г.,
В живота има четири елемента за съграждане духовния живот: Божествената любов, Божествения живот, Божествената мисъл и Божествената воля.
Когато децата изучават аритметиката, имат
да
изучават четири основни действия.
Когато Божествената любов се ограничава в
себе
си
, тя проявява Божествения живот, от Божествения живот се ражда Божествената мисъл, от Божествената мисъл се ражда Божествената воля, а от Божествената воля - нашият живот.
Ако Неговият живот не се произвежда в нас, не можем
да
мислим.
Когато искаме Господ
да
заживее в нас, трябва
да
създадем Неговата любов - трябва
да
Го обичаме, защото иначе няма
да
живее в нас.
За
да
създадем тия четири неща, необходими са още шест неща, които трябва
да
знаем.
1. Вкусът - той иска
да
изпитаме стомаха от какво се нуждае; може известна храна
да
е сготвена от лошо месо, но подправена с миризми, посготвено, излъгва вкуса, но когато отиде в стомаха, последният я отхвърля.
То ни лъже, затова трябва
да
слушаме душата
си
- тя не ни лъже.
За
да
превъзпитаме вкуса, сърцето и интелекта, трябва
да
слушаме съветите на стомаха, душата и духа -ума, а за това трябва
да
знаем как
да
храним своите стомах, душа и ум Знаем ли това, ще бъдем здрави.
Как
да
приложим тия четири основни елемента?
То е
да
си
готов за саможертвуване.
Ние обичаме много някого, защото ни дава.
Затова е казано:"...
да
ядете плътта ми и
да
пиете кръвта ми." Искате ли
да
ви обичат, трябва
да
сте готови
да
се самопожертвувате -
да
любим, значи
да
се жертвуваме, т.е
да
сеем - трябва
да
посеем любов, за
да
пожънем любов.
Животът е една сила, която Бог ни е дал.
Тя може
да
се вземе, както ни е дадена.
Човек трябва
да
има три неща, които се изискват за живота: здрав и дълбок мир и самопожертвуване за Господа.
Първото е самопожертвуванието, а то значи
да
жертвуваме ума, сърцето и имота за ближните
си
.
Христос е вложил живота
си
там, дето може
да
израсне.
Първото условие за нашия живот е
да
се откажем от многото наши желания, нечистотии.
Реката се влива чиста в морето, но когато се връща, тя
си
носи и нечистотиите.
Не трябва
да
се връщаме с нечистите, лошите желания.
За
да
се приближим към Господа, трябва
да
вложим Божествените: Любов, живот, мисъл и воля.
Да
оставим греховете
си
и
да
не повтаряме и казваме постоянно: "Бог ще ги използува за нова почва, за
да
сее пшеница."
Бог живее над нас, както слънцето над земята: то ни праща нужната топлина и светлина,
да
растем, като премахва студа, който владее във вселената - спиращ всеки напредък Така и Бог чрез духовете
Си
ни осветлява, стопля и възраства.
За този живот и свят не ще особена програма, доста е за изпълнение даденото ни от първоначалния Божествен план и ще бъдем богати - ние страдаме, защото изменяме Божия план.
Трябва
да
се освободим от всички лъжливи понятия, външни влияния и
да
се съветваме с Бога, Който е в нас; нека слушаме вътрешния
си
глас -
да
се съветваме с Бога, Който е в нас; нека слушаме вътрешния
си
глас - душата
си
.
на всяко дело Божие трябва
да
казваме "мога", а на всяко не дело Божие има смисъл
да
казваме: "Не мога".
Дяволът е силен, защото му казваме "мога", когато той ни каже
да
лъжем и други подобни.
Жената прави погрешка, когато каже: "Не мога
да
угодя на мъжа
си
", майката, когато каже: "Не мога
да
възпитавам децата
си
."
Христос иска
да
употребяваме две думи: "мога" и "не мога".
Мога
да
любя, не мога
да
мразя.
Мога
да
казвам истина, не мога
да
лъжа и т.н.
Христос иде
да
ни научи, когато дойде доброто,
да
казваме "мога", и когато дойде злото,
да
казваме "не мога".
Една нива не може
да
бъде притежание на двама господари, трябва
да
бъде или на доброто, или на злото - така е и човекът.
Господ ни учи на всичко, което е добро.
Трябва
да
имаме четирите основни елемента: Божествената любов, Божествения живот, Божествената мисъл и Божествената воля, за
да
насадим в нас вкус, сърце, ум, интелект и
да
развием нашите сърце, душа, дух.
Да
не казваме "не разбрах", а само "разбрах" - тогава Господ ще ни даде
да
разбираме всичко практически.
Да
бъдем верни на Господа, на Христа.
Христос, това е животът, любов, живите мисли, които учат народите
да
се любят.
Той е колективност на възвишените духове, които учат народите как
да
живеят, дават им законите и ги управляват.
Ако сега не Го виждаме, Той ще се яви един ден и ще поиска десятъка.
Късно е вече, който не Го е потърсил.
Да
бъдем верни на нашия Господ, на нашия Христос, Който вече сме познали.
Той ни е дал живот и здраве и всякога Той ще бъде с нас и в нас.
3.
Мисли от г-н Дънов
,
ИБ
, Бургас, 22.4.1914г.,
Вижда се, че първият дух е бил някой религиозен, вторият - военен, третият - политикан и четвъртият - пак първият се намерил).
В момента на гнева, когато разсъдъкът спре
да
действува в човека, духът се изтласква вън, тялото остава празно и в този момент може
да
се намери един нов дух, който се загнездва в кръвта и трябва със сила
да
се извади.
Когато на някого ще се даде ясновидство, при замижаване ще види едни конусообразни форми, на върха с топчица и закривени във вид на запетая,
да
се въртят в кръг, едни от тях са бели, други черни, това са два духа - бял и черен, които се борят кой
да
ни завладее.
В тоя момент ние
да
се не месим в тая борба, защото можем
да
станем жертва, а само
да
помагаме на светлия дух, като се молим Богу, той
да
излезе победител.
Когато ядем с благодарение , ние сме използували всичко онова, което сме яли.
Щом сме доволни от сготвеното, даже малко
да
забележим на жената, че яденето е безсолно или прокиснало, "праната" изчезва, и ние нищо не сме се ползували.
Ако яденето е безсолно или недокиселено, възхвали, че превъзходно е сготвено и стани, сам
си
дотъкми на вкус.
"Праната" е жизнената сила, която съществува във всеки човек, но в различно количество.
Има закон, чрез който върху каквато и
да
е голяма рана, като
си
туриш ръката, моментално заздравява.
Благодари на Господа, когато ядеш, защото ти е дал възможност
да
се наситиш и събереш нови сили и
да
продължиш живота
си
на земята.
Благодари, когато изчетеш някоя книга, защото ти е дал възможност
да
събереш нови знания.
Благодари, когато откъснеш едно цветенце и го помиришеш, защото те е насладил.
И за всичко, за всичко благодари!
Физическото тяло ни дава грубия материал и служи за скеля, за съзиждане духовното тяло, с което ще се материализираме и дематериализираме, когато минем в духовния мир.
Ако душата във физическото тяло не е успяла
да
си
съгради духовно тяло, то тя след смъртта на физическото тяло остава като сираче, бедна и не може
да
се проявява, понеже няма от где
да
черпи сили.
Същото нещо става, когато гледаме нещата в огледала.
Душата обладава целия гръден кош, обаче пребъдва под лъжичката, гдето се усещат удоволствията.
В духовния свят се хранят с нектар, и то с една милионна част от онова, което тук употребяваме; затова ония, които тук са навикнали
да
ядат много, се измъчват, когато минат в духовния мир.
Земята е едно училище и място, гдето духът черпи сили и опитности.
Затова и ние трябва
да
се научим добре
да
живеем.
Който ни нагрубява, той е забулен в нещо, затова защо
да
му се сърдиш за грубата му обноска или за това, че не те разбира?
Най-мъчното нещо е
да
търпиш.
И този, който може
да
търпи, е велик човек.
Ние отиваме пред Господа, молим Му се: "Дай ни това, дай ни онова", а пък ни е страх
да
си
снемем от гърба старите грехове, които крием от Него и с които не смеем
да
се разделим.
А за
да
снемем, трябва
да
се изповядваме на един стар свещеник и Господ ще влезе в него, ще ни изслуша и ще ги снеме, и след това възможно е до един месец
да
добием ясновидство.
Изповедта може
да
стане и на уединено място, като
си
представим във видение едного от братята Господ също ще обземе представяния ни брат и ще ни изслуша и освободи
Не се изповядвайте на млади хора, защото възможно е
да
не са достатъчно силни
да
понесат греховете ви и можете
да
станете причина
да
паднат.
(Г-н Давидов разправи, че когато повярвал и се обърнал към Бога, изповядал се на отец Никола в Коджабукския манастир, комуто казал и майчиното
си
мляко.
Тогава г-н Дънов каза, че той се е освободил, а него е натоварил и понеже не е могъл
да
понесе греховете, падна, и сега е в положение, каквото го виждаме.)
Човек живее в материалния свят с ума и тялото
си
; в астрал- ния - с душата
си
; и в духовния - с духа
си
.
При обикновен разговор дядо Сава се прозял и започнал
да
разказва за Христа, Евангелието и вярата.
Повторно се прозял и обърнал
да
разправя за царя, войската и войните.
4.
Познайте Истината и Истината ще ви
,
ИБ
, Бургас, 29.4.1914г.,
Стремлението на всеки един е свободата в света.
Под думата "свобода"
да
разбираме широчина на своите действия, мисли, желания, които са скрити в нас, и премахване всички стесняващи ги условия.
Свободата е едно качество на Духа.
Да
лишим някого от свобода, е падане.
При изгубване условията за развиване свободата се ограничава.
Например изгубване една част от тялото - ръка, крак, това е намаляване на свободата.
Изгубването на ума, мисълта, зрението, слуха и изобщо всички чувства е пълно ограничение на свободата.
Истината е условие
да
се възвърне свободата на духа.
Свободата подразбира три условия.
Първо, свобода на тялото.
Второ, свобода на волята и трето - свобода на сърцето за проява на чувствата и мисълта.
Христос казва: "Истината ще ви направи свободни." Истината ще ни покаже пътя към свободата.
Не всяка мисъл, желание, воля ни носят свобода.
Една лоша дума, мисъл може
да
ни лиши от свободата.
Казаната обидна дума произвежда своя ефект.
Всякога трябва
да
имаме мярка, за
да
пробваме, мерим своите мисли и желания.
Той винаги трябва
да
бъде пред нас и в ума ни.
Когато сме винаги с Христа, у нас се пораждат изобилно мисли, желания и стремеж за работа, а това е добър признак.
Само че не всички са от едно и също качество, трябва
да
знаем кои от тях
да
избираме.
Тия мисли и желания идат от разни направления.
Трябва
да
умеем
да
избираме необходимите камъни за градивото.
Има духове, които ни продават от всички материали скъпо или евтино; когато ни ги продадат по-скъпо, излъгали ни са колко струват.
Христос иска
да
ни направи свободни.
Изкуството е
да
знаем как
да
постъпваме към всеки един от тях.
Свободата има права и задължения.
Обществото само с права или само със задължения не може
да
вирее, а са необходими двата процеса, които трябва
да
вървят заедно.
Искаме ли повече, ще се появи обратна реакция Гдето има повече мед, ще се съберат и повече пчели,
да
го ядат.
Гдето има повече богатство, около нас ще дойдат всички лоши духове.
Богатството е необходимо за свободата - то, като дава блага, дава и злини, може
да
стане човек мързелив, горделив и прочее.
В Христовото учение стойността на човешката душа зависи от вътрешните качества -
да
бъдем свързани с Господа, т.е
да
бъдем облечени в Истината, а то е
да
бъдем облечени в Любовта.
Ако я имаме, ще усещаме винаги едно засилване - не ще има старост, а все младост, ще се чувствуваме всякога бодри.
Мъчнотиите са едно благословение - те са едно условие, за
да
се повдигнем, защото ще се трудим
да
ги отстраним, за
да
добием благата.
Всички наши органи, части от тялото като ни помагат, те ни и ограничават, затова трябва
да
знаем техните функции, за
да
работят правилно.
Сега създаването на духовното тяло ще бъде нам подчинено.
Трябва
да
се сродим с всички духове, които съставляват, живеят в нашето тяло и ни помагат.
А то е, казва Христос, че трябва
да
се сродим с Небето, а сродяването е задължение.
Христос се сроди с всички духове.
Съществуването на всичко, върху което сега живеем, е от Христос, затова ние Го и обичаме.
Той ни е оставил богатство, за
да
се ползуваме, а не и
да
го обичаме.
Той ни го е оставил, за
да
се ползуваме, а не
да
го вземем
да
го делим.
Той ни го е дал,
да
се развиваме духовно и
да
ни приготви за ангелски живот - след тоя свят ще трябва
да
преминем в друг - света на ангелите.
Христос иска
да
ползуваме пробния камък, а това е нашата Божествена душа и когато я намерим, ще бъдем свободни.
Христос в света е учил хората как
да
намерят своята заровена душа- скритото богатство.
Много от нашите души са заложени и трябва
да
ги намерим.
Когато човек е слязъл от небето към земята, той е заложил своята душа, затова трябва
да
я откупим.
Всички живели преди нас хора са работили земята, натрупали са пръст, и ние трябва
да
работим с душата
си
върху същата почва.
Затова се иска
да
имаме условията за мярката - пробния камък.
Обръщението, покаянието и прочие, и тук става процесът на новораждане.
За
да
се сдобием с пробния камък, трябва
да
бъдем свободни; за
да
бъдем свободни, трябва
да
благодарим за всичко, което ни се случва - добро, лошо, и това е Христос
да
живее в нас.
Тогава всички длъжности за нас са еднакво важни.
Не ще ни се отдаде по-голяма длъжност, ако не сме изпълнявали по-малката добре.
Бог и ангелите изпраща
да
слугуват на някоя грешна душа за изправлението й.
Всякога трябва
да
започваме от по-малките работи и
да
отиваме към по-големите, а не
да
казваме, че като сме свободни, не сме длъжни
да
извършваме някоя работа.
Господ е създал земята и когато тя изпълни своите мисии, нейните частици ще се разширят и ще се свърши земята.
Затова
да
не желаем големи работи, защото, като ги искаме, като наше право ще ни се дадат, но по-подир ще каже духът: "Сега плати!
", а като нямаме
да
платим задължението
си
, идват страданията ни, лишения, болести и прочие..
Всеки гневен е окраден, защото е извън тялото
си
излязъл и духовете го обират.
Затова всеки
да
следи в своята "къща" - тялото
си
- това е свобода.
Сме ли в чужди къщи, не сме свободни, защото всякога ще могат
да
ни изпъдят.
Първото важно нещо е сега
да
различаваме нашите желания и мисли: които от тях са за наша полза, тях
да
искаме
да
се изпълнят.
5.
Явлението на Духа
,
НБ
, София, 3.5.1914г.,
Искаме
да
знаем, обществото ли е главата, или ние.
Ако на едно тяло сложим три глави, то няма нищо
да
свърши!
Вечно няма
да
има съгласие в кой път
да
тръгне.
Някой път се борите какво
да
решите; това показва, че имате три глави; отсечете двете, турете Господа
да
бъде глава.
Всяко нещо трябва
да
бъде на мястото
си
.
Турете Господа начело.
Няма
да
има във вас двоумене, страх, трепети, ще имате воля, ще бъдете смели, решителни, умни, добри хора.
Има много въпроси, които занимават човешкия ум, много, с които човечеството се е занимавало и в миналото; такива въпроси ще има и в бъдеще.
Ще ви дам едно кратко определение на понятието „дух“.
Даже и в ума на хора, които притежават обширни знания, това понятие е смътно.
Знаете какво казва преданието за праведния Йов – че имал червеи и като ги подарявал на някой просяк, червеите се превръщали в жълтици.
Ще попитате: „Как е възможно човек
да
бъде учен, а неговите понятия за духа
да
бъдат смътни?
Ако бъдете и вие като Йова, червеят, който дадете, ще се превърне в злато.
Вие често онеправдавате червеите, но и те извършват отлична работа в света, съвременният свят дължи много на тях.
Ако бяхте лишени от зрение и имаше пред вас една картина, вие щяхте
да
имате за нея твърде смътно понятие.
Като ги хване Господ с ръка и ви ги даде, те се превръщат в златни монети.
Следователно и на учения човек понятието за духа може
да
бъде смътно.
А какво е това злато, тази монета, която ви дава Господ?
Когато разглеждаме тоя въпрос, трябва
да
имаме предвид дали притежаваме съответните чувства и способности
да
дойдем в съприкосновение със самата действителност на нещата; защото може
да
имаме понятие за света и неговите наредби пряко или косвено, но тия наши понятия ще се различават в единия и в другия случай.
Ще ви дам един кратък превод на думата „духъ“.
Изпира я, извлича я, изприда я и изтъкава плат; глупавата, напротив, като я види така мръсна, ще я хвърли навън.
Ако вземем буквата „Д“, тя образува три ъгъла и отдолу буквата „П“; трите ъгъла показват триединството на Бога, трите сили, които се проявяват.
Колко пъти и Господ ви е дал Дух, и вие сте Го отхвърляли!
Буквата „X“, кръстът – това е проявлението на онази сила, която действа в четири направления: едната линия, която отива нагоре, и другата, която я пресича, показват човешкото проявление, т.е.
Като се върнете вечерно време от работа,
да
снемете раницата от гърба
си
и
да
я оставите в антрето, всички вземания-давания, които имате, и тях
да
оставите в антрето;
да
влезете в стаята
си
свободни, като че в света няма никакви вземания-давания за вас, и
да
кажете: „Благодаря на Господа за това, което ми е дал“; наяжте се хубаво, поблагодарете Му пак: и сутринта, като станете, вземете изново раницата или тефтерите и тръгнете на работа.
двете сили, които не са съгласни, които се кръстосват.
Дойдем вечер и
си
легнем с пълна раница на гърба и цяла нощ се мятаме в леглото.
Буквата „Ъ“ означава равновесието на човешкия ум, който иска
да
даде на хората
да
разбират основните закони.
Духът казва: „Снемете раницата
си
: не ѝ е мястото тук“.
Сядаме
да
ядем, тежко ни е; защото имаме раница на гърба
си
.
Трябва
да
я снемем и се нахраним.
Слънцето не знаем какво е; учените казват, че то се намирало на 92 милиона километра далеч от земята; може
да
е толкова – не знаем; па може
да
има в това изчисление няколко милиона километра разлика.
Ако речем
да
проверим, въпрос е, дали ще го намерим на тази точка, която ни определят учените.
Има кой
да
го оправи.
Вечер, като се върнем, трябва
да
поблагодарим на Бога, че ни е пратил между тия грешни хора, за
да
ни дадат добри уроци.
Като срещнем такъв, трябва
да
му кажем: „Много добре
си
носиш раницата“.
Може
да
е вярно и едното, и другото.
Но за светлината, която слиза, ние вече имаме реално понятие, понеже виждаме туй, което слиза от слънцето и разкрива пред нашите очи цялата земя с всички предмети на нея.
На това слънце можем
да
уподобим и Духа.
Защото не е снел раницата от сърцето
си
.
Той няма
да
влезе инак, защото ако слезе, ще разтопи, подобно на слънцето, всичко това, което виждаме около нас; то ще стане на прах и пепел, или пак ще се обърне в газообразно състояние.
Други не може
да
мисли; защо?
Затова Бог казва: „Аз няма
да
сляза, а ще проводя през пространството Своя Дух,
да
принесе на хората Моето благословение“.
Нека снеме раницата от ума
си
и тогава ще мисли добре.
Ето защо Бог не иска
да
слезе при нас, а изпраща Духа
си
– светлината.
Сега ще приведа още един пример и ще заключа.
Има две крайности, две противоположности в действителния живот, които трябва всякога
да
имаме предвид; това са: доброто и злото – два полюса, крайните допирни точки на земния човешки живот.
Всичко, каквото притежаваме, Нему се дължи.
В старо време някой
си
цар имал две дъщери; голямата била много красива и стройна, но имала много лош език; малката била много добра по душа, но много грозна по лице.
Тази разумна сила, която се проявява от Бога, учените хора я определят във вид на закони, на сила, на сродства между елементите и т.н.
По причина на тия им външни и вътрешни недостатъци, никой от околните княжески синове не искал
да
им предложи ръка.
– дават ѝ разни имена.
Загрижен бащата за бъдещето на своите дъщери, понеже оставал без наследници, решил
да
свика съвет от най-мъдрите хора на своето царство,
да
му посочат път от това безизходно положение.
Но то е една същност разумна, която работи; то е Дух, Който създава закони.
Между многото добри съвети, които предлагали всички, най-старият измежду тях и, впрочем, най-мъдрият, дал следния съвет: „Ти – казал той на царя – ще направиш една староприемница в полза на всички, и първите двама млади мъже, които дойдат в нея, те ще бъдат твоите двама зетове, които съдбата ти отрежда“.
Добрият баща помислил, че, може би, съдбата ще се усмихне на побелелите му коси и ще му изпрати знатни лица, от някои царски домове.
Без душата не щяхме
да
имаме никакво схващане за Духа.
Изненадан от това, царят извиква стария мъдрец и му казва: „Каква е тая работа – единият е сляп, а другият – глух?
Как ще я уредим – не виждам“.
Ето защо, когато говорим за човека, трябва
да
разбираме нея.
– „Ще Ви кажа – отговорил мъдрецът – глухия ще ожените за красивата
си
дъщеря, а слепия – за грозната.“ Така сторил и царят.
Отделете от човека разумната душа, той остава формено животно с четири крака; по нищо повече не се различава: яде, спи, има всички нужди и слабости на животното.
По едно време зетовете почнали
да
се стесняват вътрешно от своите недъзи.
Тоя, който бил глух, когато неговата жена викала и сипела отгоре му всички проклятия, повдигал рамене и
си
думал: „Така е то, когато е лишен човек от едно чувство.
Вярвам, тя говори божествени работи, но нали не мога
да
ги разбера, това е моето нещастие.
Защото са в разрез с Господа.
Бих дал всичко в този свят, само
да
мога
да
чуя поне една от сладките ѝ думици“.
Слепият, от своя страна, като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната душа, думал
си
: „Колко прекрасно същество е тя!
Ще минат, може би, хиляди години, и те ще достигнат онзи етап на човека,
да
се издигнат и се изправят.
Колко хубава трябва
да
е!
Ние сме се издигнали сравнително и се стремим
да
се издигнем повече, защото искаме
да
се приближим до Бога и
да
бъдем в съгласие с Него – има желание у нас
да
вървим из Божествения път.
Бих дал всичко,
да
можех поне за един миг
да
видя външния образ на това божествено съкровище“.
Сега, казва се, че този Дух се дава всекиму за полза; в какво именно се състои тази полза?
Достига това до ушите на царя, и той повиква стария мъдрец и го помолва
да
му каже, не може ли някак
да
се измени съдбата на двамата му зетове,
да
се избавят от своите недъзи.
Самата дума „полза“ има известно съдържание, защото всички работят за полза.
Работникът копае лозе, но чака
да
му платят надница 2–3 лева; жената работи нещо за мъжа, но и тя очаква от него нещо за Великден, за Рождество Христово, за големите празници, за летния сезон – всеки все за полза работи.
Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух,
да
не ти е жалко, че не чуваш гласа ѝ.
Наслаждавай се от вида ѝ и благодари.
Аз разбирам идеалния живот така:
да
има хармония, съгласие във всички наши отношения.
Не искай
да
чуваш думите ѝ,
да
не би
да
се огорчиш и дойдеш в противоречие със
себе
си
.
Някои искат
да
живеят на Небето; но къде е Небето?
Две добрини на земята не може
да
се съберат на едно място.
Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари.
Иска един човек
да
напредне, но ти му пречиш, ти го задържаш в напредъка, като му налагаш свои права, когато трябва
да
съзнаеш, че имаш към него задължения.
Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай
да
видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш.
Прочетената от мене глава из Евангелието показва какви трябва
да
бъдат нашите отношения.
Ще приведа една аналогия, за
да
разберете отде произтичат кривите понятия за нещата.
Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му.
Например, давам на едного орех и му казвам
да
прави изследване върху него.
Давам ореха на друго лице, то, вече доста благоразумно, снема горната, зелената му обвивка, обаче като опитва втората, изпотрошва
си
зъбите и го захвърля и той.
Давам ореха на трето лице; то, обаче, още по-благоразумно, махва най-горната обвивка, счупва с камък костеливата черупка, изважда ядката и я изяжда.
Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай
да
облечеш царска мантия и
да
се любуваш на своя изглед.
Тази аналогия може
да
се приспособи и към нашите погрешки: всички неща в света са облечени с обвивки, и ако нямаме достатъчно знания, ние няма
да
намерим същността.
Не търси
да
примириш доброто и злото в
себе
си
: то е невъзможно.
Храната е потребна за тялото, но потребна е храна и за ума и душата; ще рече, трябва двояко
да
се храним.
Това ти се дава, за
да
се учиш
да
познаваш дълбоките работи на живота на Духа.
И когато говорим, че не е хубаво човек
да
преяде, разбираме, че еднакво трябва
да
се нахранят тялото, умът и душата.
Давам ореха на четвърти, той взема, но вместо
да
го изяде, го посажда и след 10 или 15 години единият този орех дава хиляди ореха.
Тъй че имаме четири категории хора в света, които мъдруват: едни казват: „Светът е калпав, развратен, не заслужава
да
се живее“; други казват: „В него царува егоизъм, по-лош не може
да
бъде“; трети: „Светът е хубав, приятен“; те са по-близо до истината.
Ония, които са влезли в Божественото училище и са почнали
да
се учат, т.е.
да
насаждат хубавите неща.
Най-отличното понятие за човека е
да
знае, че земята е Божествено училище, в което е поставен
да
се учи,
да
се научи
да
снема горната и долната обвивка на ореха, черупките, и
да
не изяжда ореха, а
да
го насажда.
И когато научи свойствата на всички неща, ще разбере същинския смисъл на земния живот.
И както един господар праща слугите
си
на лозето
да
работят и им дава хляб и инструменти, потребни за работа, тъй и Бог е дал на човека мозък, като инструмент за работа.
За какво го е дал?
Камъни ли
да
чупи, или
да
изпитва горчивата черупка на ореха?
Не, но
да
се научи
да
насажда ореха.
„Нима ще ми стане по-добре, ако насаждам само орехи“, ще каже някой, „Няма
да
ми стане по-добре“.
Под думата „орех“ трябва
да
разбираме добрите мисли, желания и действия, които можем
да
посадим у другите.
Когато в постигане на едно ваше желание срещнете известна съпротива, недейте се отчайва и недейте го захвърля: Бог е облякъл една мисъл в 3–4 дрехи – може едната
да
не е благоприятна, но другата ще бъде благоприятна.
Ако снемете лошата дреха, ако посадите вашите мисли в добра почва, те без друго ще дадат добър плод.
Аз тъй гледам на света.
Не че не са лоши, лоши са, но по същина пак не са лоши, защото от Бога зло не може
да
излезе.
Две фамилии живеят в една къща, дето има четири стаи; едната фамилия има повечко деца, другата – по-малко, почнат
да
спорят първо за стаите, кой колко стаи
да
вземе и, виж, изведнъж се скарали.
И почне едната фамилия
да
говори по адрес на другата фамилия: „Те са хора неразбрани“, а и втората по адрес на другата – също.
Тази дума „кара“ произхожда от санскритски корен:
да
се караш значи
да
бъдеш в тъмнота.
Когато имаме светли мисли, ние сме готови
да
живеем в мир и съгласие; щом обаче дойде малко помрачение, готови сме
да
изменим нашите отношения.
Сега, понеже Господ знае, че на земята съществува известен мрак, който причинява вреда – мракът винаги причинява вреда: ако бихме живели постоянно в мрак, той щеше
да
атрофира всички наши чувства, очи, уши и прочие, както има известни риби, които са живели с години в подводните пещери и са изгубили способността
да
виждат – Той е изпратил именно този Дух
да
реагира върху нас, върху нашите мисли и чувства, върху тялото, за
да
мислим правилно за нещата и
да
си
съставим вярно понятие за тях.
На първо място трябва
да
си
съставим правилно понятие за
себе
си
, сиреч какво трябва
да
бъде нашето отношение към Бога.
Когато вие искате
да
направите едно оръдие, с което
да
убивате хората, как го приспособявате?
Вземате известни практически съображения, какво то трябва
да
бъде –
да
бъде остро,
да
може
да
разрушава.
Не. Правите я валчеста, гладка, за
да
не причини вреда на детето, защото всички неща, които са остри, са вредни.
Казват за някого, че имал изтънчен ум;
да
, ако е необходимо
да
воюва, трябва
да
има много тънък ум и взривни сили – където ударят,
да
съкрушат.
Но когато човек живее в мирно общество, каква нужда и каква полза има от такъв тънък и остър ум?
Па и ако турите във военно време начело човек с тъп ум, той също не е на мястото
си
.
Ние сме изменили хода на нещата: турили сме тъпите неща при острите или пък обратното.
Аз не казвам, че не трябва
да
се воюва на земята; воюването в природата има два принципа: един, който разрушава, и друг, който гради.
На Господа, впрочем, и този материал е потребен: Той ще използва нашия труд
да
направи гладки пътища, и хората косвено ще ни благодарят, че сме натрошили потребните за техния път камъни.
Каквото и
да
вършим в света, нашият труд ще бъде полезен, ако не за нас, то за други.
В единия случай, ако любим, вършим работа съзнателна, в другия случай – несъзнателна и следователно наградата не може
да
бъде една и съща.
Прочее, ако искате
да
се прояви Божествената Любов, трябва Духът
да
бъде във вас,
да
Му дадете място
да
се прояви.
Но Духът е много деликатно същество;
да
не мислите, че ще дойде
да
чука силно на вашите врати, не; той ще потропа тихичко на вратата на вашето сърце и ако му отворите, веднага ще измени издъно вашия живот, ще ви покаже как
да
живеете; ако похлопа на вратата на вашата воля, ще ви каже какво трябва
да
вършите и
да
го вършите съзнателно.
Когато срещнете един идиот,
да
знаете, че в миналото, когато Духът е потропал на неговите врати, той не Му е отворил.
Който е жесток,
да
знаете, че когато Духът е потропал на неговото сърце, той също не Го е приел.
Ала не трябва
да
мислите, че между жестоките хора няма понякога добри; но изобщо те не са за едно организирано човешко общество.
И тъй, трябва
да
сме винаги готови
да
дадем място на Духа
да
проникне и
да
се прояви във всекиго от нас.
Някои казват: „Искаме
да
видим Духа“.
Ами че единственото нещо, което виждате, то е Духът.
Искате
да
чуете; е добре!
Нагласете ухото
си
да
схваща това, което Духът му говори.
„Аз искам
да
видя Духа.“ Хубаво, ами ако вашето око е примрежено, как ще Го видите?
Единственото нещо, което ние виждаме в света, повтарям, то е Духът.
Ето това цвете, което държа – то е Дух, и ако бихте могли
да
видите, ще съзрете цялата човешка фигура в него.
Сега, защо не виждате?
Понеже вашето зрение е ограничено, вие виждате само сгъстените части, а несгъстените не виждате.
За
да
познаете нещата, трябва
да
ги посадите в тяхната почва.
И ако можете
да
посадите това цвете по този начин, веднага ще видите, че и то е разумно същество.
Тя е турена, за
да
покаже, че животът без любов няма смисъл.
И с хиляди години то говори на хората какво трябва
да
правят – че трябва
да
любят, че умът не трябва
да
бъде нито много остър, нито много тъп.
В някои случаи трябва
да
бъде остър, но когато се намирате между умни хора, не е необходимо остроумие.
Когато се намирате между неприятели, сърцето трябва
да
бъде кораво, а между приятели – меко.
Трябва
да
знаете как
да
обичате.
Бодилите са за ония условия на живота, когато човек трябва
да
воюва,
да
се брани, когато не трябва
да
бъде много мек.
С дяволите не бива
да
си
давате рандеву; срещу тях трябва
да
имате шипове.
Но между приятели вашият барут трябва
да
бъде влажен.
Има времена, кога трябва
да
бъде сух и кога – влажен.
Когато се оженят, трябва и двамата
да
овлажнят барута.
Пред света барутът ви трябва
да
бъде сух, за всяка нужда... Това е една алегория, която аз привеждам, за
да
научите всички тия отношения, които съществуват в света.
Искате
да
бъдете всякога добър; трябва
да
бъдете добър при известни условия, а лош при други.
Когато разгневите приятеля
си
, трябва вече
да
се защитавате, а за
да
се защитавате, трябва
да
знаете
да
воювате.
Ако се борите с някой неприятел, вие
си
вършите длъжността; ако воювате с мирни или безоръжни хора, вършите глупост.
С жена
си
, и жената – с мъжа
си
.
Народят им се деца, и те четат девиза: „Животът е борба“, и
си
казват: „Е, ами ние с кого ще се борим – братчетата със сестричетата“.
И започва борба, хванат се за косите и като се разплачат, хайде при мама и при тате.
Като нямат истински противник, те
си
го създават – мъж с жена, брат със сестра, свещеник със своите пасоми, учител с учениците
си
.
Борба трябва
да
съществува, обаче с онази природа, която трябва
да
се подчини.
Когато предстои
да
разрушим известна скала в планината,
да
пробием тунел, разбирам
да
действаме така, но
да
употребим тия средства в организирано общество, не разбирам.
Туй показва, че хората не разбират отношението, което съществува между тях и техния Дух, задачите, които им налага последният.
Апостол Павел описва в прочетената глава какво трябва
да
бъде това отношение.
Може
да
ми зададете въпроса: „Нали съществуват в света хиляди отношения?
“ – Но ние трябва
да
изберем само ония, които са благоприятни за нас.
Трябва
да
знаем, например, отношенията на водата към нас.
Трябва
да
знаем къде е мястото на водата, на въздуха, на светлината, на звука, на мириса.
Сутрин, когато изгрее слънцето, какво вие
си
казвате?
Всички се размърдват, вземат книжките
си
и насядат по чиновете.
Щом изгрее слънцето, всеки от нас трябва
да
вземе своята книжка и
да
каже: „Учителят-Дух иде“, и
да
седне на чина и
да
се попита какво трябва
да
върши тоя ден.
Слънцето казва: „Ще ви прислушам, ще ми отговорите, ще ви предам, и вие ще ми предадете“.
Ако всеки ден можем
да
проучим програмата, която нарежда нашият Дух, животът би текъл много благоприятно.
Аз не съм видял в живота
си
два дена, подобни един на друг, и слънцето
да
изгрява еднакво; всеки ден се различава от други и всеки има своята програма.
В туй именно седи величието на Божествения Дух, Който носи неизброими богатства, невидими светове и разкрива какъв е Бог в
Себе
Си
.
“ – „Той е висок един и половина метра, или 165 сантиметра, има гъсти вежди, въздебелички устни, обича
да
похапва и
да
попийва“.
Дойде ден, вие го обиквате, и за вас вече изчезват неговите дебели устни, неговите външни, невидими недостатъци – почвате
да
виждате в него нещо друго.
Значи снемате първата обвивка на ореха, виждате неговия ум.
Ако го посадите, половината от орехите, които ще роди, ще бъдат за вас, другата половина – за него.
Няма
да
се ползвате нито вие, нито Иван.
Тъй щото Духът, когато дойде, казва, че всеки ден трябва
да
посявате по-добри мисли, по-добри желания.
Срещате един ваш приятел, и някой път казвате: „Не зная какво
да
говоря“.
Виждате, че хората бъбрят много, а вие не знаете какво
да
кажете, или говорите много работи, но не онова, което ви трябва.
Най-първо трябва
да
посадите ореха и след като го посадите, тогава може
да
разговаряте колкото искате.
Преди
да
посадите ореха, недейте говори.
Първото нещо, което трябва
да
правите всеки ден, то е
да
си
зададете въпроса: „Какъв плод трябва днес
да
посадя?
Казвате
си
: „Този син сега аз го храня, ама кой знае дали ще ме гледа някога?
“ „Сега го уча, та когато остарея,
да
ме гледа.“ Не очаквайте
да
ви гледа, когато остареете.
Па може и
да
не остареете, може
да
заминете по-рано от него, без
да
стане нужда той
да
ви гледа.
Казва майката: „Ех,
да
имам дъщеря, на стари години
да
ме гледа“.
Дайте възпитание на децата
си
и не очаквайте за вас нищо.
Ако в тях сте посадили добър орех, не само ще ви гледат, но и ще ви обичат.
Когато една майка не е обичана от своите деца, това показва, че не е могла
да
ги възпита.
Та първото нещо, за
да
ви обичат децата, е, ръководими от този Дух,
да
научите децата
да
ви обичат.
Ще заключа своята беседа с едно сравнение.
Има три отношения, които трябва
да
пазим.
В света съществува Бог, съществуваме ние, съществува известно общество; някои турят на първо място
себе
си
, като казват: „Аз, после обществото, а накрая Господ“.
Други казват: „Първо обществото: аз живея за народа, за обществото, после идвам аз, че най-после Господ“.
Трети казват: „Първо Бог, Господ, Духът ми, тогава аз, разумната душа, която трябва
да
служа Нему, че после на обществото, и най-после на
себе
си
“.
Всяко друго разрешение няма
да
бъде правилно разрешение.
Всички погрешки произхождат от следното.
6.
Талантите
,
НБ
, София, 10.5.1914г.,
Няма съмнение, много пъти сте чели тази глава, спирали сте се върху талантите
да
размишлявате; може би сте правили и известни заключения, някои от които са били по-близо до истината, други – по-далеч.
той не е говорил само за
да
намери повод
да
говори, но е изказвал известни истини.
Сега може
да
си
зададем въпроса: Защо на едного е дал пет таланта, на другиго – два, а на последния – един?
В природата всички неща, които Бог е създал, не са случайни – нищо няма случайно.
Ние казваме за много неща, че са станали „случайно“, когато не можем
да
си
ги обясним.
Срещаме един човек и
си
казваме, че случайно го срещаме.
Един от законите на живота казва, че нашата среща се обуславя от известни предшестващи причини, които са ни докарали
да
се срещнем.
Какво трябва
да
разбираме под думите: „пет таланта“, „два таланта“, „един талант“?
Има три вида хора: едни, които отговарят на петте, други – на двата, а трети – на единия талант.
Те са ония, които живеят само за
себе
си
.
„
Да
ядем по три пъти на ден,
да
пийнем,
да
си
полегнем, за
да
ни стане тялото по-гойно, и
да
се обличаме хубаво – ето за това – казват те – сме дошли на тоя свят.“ Те са хора егоисти, безплодни, безсеменни – хора с един талант.
Събират се двама и спечелват още два таланта – раждат им се деца; стават четирима, и казват: „Господи, ние използвахме двата таланта; отгледахме деца и спечелихме още два“.
Във втория смисъл те са хора, които живеят за своя дом, за обществото, за народа.
Петте таланта съответстват на нашите пет чувства; значи хора, на които всички чувства – зрението, слухът, обонянието, вкусът и осезанието – са на мястото.
Те са хора с прави съждения и заключения за всичко, що Бог е създал: разбират природата, разбират нещата, разбират причините и следствията.
Сега
да
направим едно малко пресмятане на дадените таланти: имаме 1+2+5=8 таланта.
Не; то е число на труда.
Писанието казва, че Господ направи света в 6 дни; на седмия ден
си
почина.
И Господ е казал на хората: „Ето, Аз направих света, сега започва вашият ден, работете, и Аз един ден ще дойда
да
ревизирам вашата работа“.
Ние живеем в осмия ден и понеже не знаем как
да
работим, правим грешки.
Кой учител не очаква учениците му
да
късат книги и
да
нашущавят училището?
Кой бояджия няма
да
се нацапа, като боядисва?
Кой човек, който работи, няма
да
се окирливи и окъса дрехите
си
?
В пътя на нашето развитие не бива
да
искаме невъзможното, трябва постоянно
да
очакваме промяна и изхабяване.
Писанието казва: „Господ направи човека по свой образ и подобие“;
да
, Божественият план е такъв; но понеже Той е оставил на нас
да
работим,
да
си
създадем мозък и сърце, характер,
да
се възпитаме, то при изпълнение на този Божествен план това, че ще ошущавим, ще пооцапаме наоколо, нищо не значи.
Когато се гради къща, върху мястото има разхвърляни камъни, тухли, пясък – много работи; но след като се изгради къщата, всичко това се очиства и тогава хората влизат
да
живеят в нея.
Следователно ние сега сме в периода на осмия ден и градим.
Сега, нека дойдем
да
съберем тия таланти на онзи, който е спечелил от петте още пет – стават десет, от двата още два – четири, стават всичко 14 и с единия заровен в земята – 15.
Добре, от това число като извадим дадените 8, колко са спечелените?
Сега имаме закона, мисълта, която Христос е скрил вътре, която мисъл схваща само онзи, който знае Писанието – именно, че онзи, който иска
да
почива, трябва
да
е работил, и че който не е работил, не бива
да
почива, защото Господ, като е работил шест дена, на седмия е почивал.
Ние често казваме: „Кога ще
си
почина!
“; още не
си
почнал
да
работиш, каква почивка търсиш?
Едва
си
дигнал мотиката на рамо и искаш почивка!
След като прекопаеш цялото лозе, тогаз трябва
да
искаш, и ще дойде почивката.
Трябва
да
разберем основния Божествен закон, че почивката е резултат на работата.
Само ония ще бъдат радостни, весели, които са работили; па и Христос го казва: „Онези, които са работили, ще влязат в радостта Господня; всички блага, които Аз имам, ще имат и те“.
„Вземете му единия талант и го дайте на онзи, който има пет, а него изхвърлете вън, в тъмнината,
да
се научи там
да
работи.“ Коя е тази външна тъмнота?
Ако не се научите
да
работите, Господ ще ви направи червеи и ще ви тури в земята
да
работите в тъмнота, додето се научите
да
работите.
Всички ония, които искат
да
философстват върху Божествения закон, ще опитат дали тия думи са прави, или не.
Аз ви говоря тази сутрин върху този основен закон: трябва
да
работим.
И само когато работим за Бога, то е работа; когато работим за
себе
си
, то е труд.
Работата подразбира знание; онзи, който е взел пет таланта, има пет чувства – нему Господ е дал всички способности и необходими знания; и онзи, който има два таланта, и той притежава способности, съобразно със своите знания.
С един талант – това е човек, който мяза на един минерал, който не може
да
се размножи – той винаги остава един.
В него слънчевата светлина може
да
се пречупва много добре, но той не може
да
бъде разумно същество.
А този един талант трябва
да
се преобърне и
да
почне
да
ражда и се развива.
Красивите минерали какво могат
да
ни доставят в живота?
Бихме измрели всички, ако останеше от тях
да
живеем.
Благодарение на житното зърно, което носи два таланта, благодарение на трудолюбието и благодарение още на ония пет таланта, способности, които притежава нашият ум за по-висш духовен живот, който показва как трябва
да
разработваме благата, които Бог ни дава, можем
да
се избавим от много беди в този свят.
Ние трябва
да
си
задаваме въпроса, какво значи това „всекиму по силата“; то значи, че всеки от нас трябва
да
знае своята сила.
Често хората казват: „Аз искам
да
имам по-големи дарби, по-големи способности“. Хубаво.
Ако ти ония дарби, които имаш, не
си
използвал, не знаеш как
да
ги разработваш, кой ще ти даде повече?
Всеки от нас има толкова дарби, че ако бихме ги разработили, те са достатъчни
да
създадат основа за пет таланта.
Аз вярвам, че повечето от вас, които ме слушате тук, имате по два таланта; дори положително мога
да
кажа, че всинца имате по два таланта.
Че трябва
да
намерите процеса на пречистването на вашия живот.
Имате нужда от вода, но тя е мътна, нали трябва
да
намерите средство
да
я прецедите?
Значи числото 4 е Божественият процес, чрез който нашите желания и мисли в този свят се прецеждат.
Онзи, който има два таланта, трябва
да
работи дотогава, докогато направи една цедилка... А знаете ли колко тя струва?
Попитайте един млекар, идете в една мандра и попитайте онези, които правят сирене, какво остава в цедилката.
През нея може
да
излезе само суроватката.
Вашата цедилка е вашият критически ум, който трябва
да
имате за нещата на живота.
Когато казват за някого, че е критик, трябва
да
подразбирате, че той има цедилка, в която като тури
да
прецежда нещо, ценното остава, а непотребното пада долу.
Зависи какво прецеждате; ако прецеждате сирене, то остава в цедилката; но ако прецеждате вода, чистата, бистрата вода ще излезе от филтъра, а мътокът ще остане в него.
Цедилката ви трябва
да
има две съществени качества, значи два таланта: когато употребите единия талант, ценното трябва
да
остане в цедилката; когато употребите втория талант, ценното трябва
да
излезе извън нея.
Цедилката със сиренето – това е вашият житен хамбар, водата извън цедилката – това е вашето жито, посято вън, на нивата – в живота.
Първият талант трябва
да
се ползва от плода, който ви е дал Бог, а вторият талант трябва
да
посеете –
да
работите с него.
В света имате разни предназначения; някой път вие в своите предприятия сполучвате, друг път не; това ни най-малко не трябва
да
ви обезсърчава, защото който има малко таланти и иска
да
придобие повече, трябва повече
да
работи.
Първото нещо, което се изисква от нас, е
да
знаем как
да
работим.
Но ще кажете: „В какво мога
да
употребя моя ум?
“ – На някой човек там на пътя му се счупва колата, минавате оттам, имате знания, поправете му колата; той ще ви бъде признателен, а някога, на реда
си
, той ще ви помогне.
Някой човек е болен; вашето сърце трябва
да
ви накара
да
го споходите и
да
му прислужите.
Под „сърце“ трябва
да
разбираме корените на нашия живот, а под „ум“ – клонищата и листата отвън.
Вие знаете, че в природата съществува едно съотношение между корените и клончетата.
Законът, който трябва
да
спазвате, е този:
да
знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне непременно и една мисъл; ако изсъхнат две ваши желания, ще изсъхнат две мисли, ако изсъхнат три желания, ще изсъхнат три мисли, и един ден, когато вашите чувства се атрофират съвършено, ще изсъхнат всички клончета и вие ще се превърнете в човеци, които имат само един талант.
Да
вземем човек, който има пет чувства – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание – каква роля играят тия чувства в нашия живот?
Те са петте врати, през които човек влиза в тоя свят, чрез които ние изпитваме природата – пет области, от които можем
да
черпим богатства.
Човек, лишен в пълния смисъл на думата от слух, е глупав човек;
да
си
лишен психически от зрение, значи
да
си
лишен от възможност
да
видиш истината;
да
си
лишен от обоняние в психическо отношение, значи
да
си
лишен от своя интелект;
да
си
лишен от вкус, значи
да
си
лишен от любов и т.н.
Всяко наше сетиво съответства на една велика Божествена добродетел, и всеки от нас трябва
да
наблюдава дали чувствата му са в хармония с неговото сърце, дали са в свръзка с истината.
О, какви истини може природата
да
ни разкрие!
Да
дойдем сега на нашия слух; чуем думата „любов“ – тя е едно цвете.
„Човек
да
си
похапне и след като
си
похапне,
да
си
пийне една чашка винце“, казват някои.
Що се отнася до задоволяване на вкуса, то е вярно; но всичко не се заключава в яденето.
Наистина, човек трябва
да
се храни, но по този закон за петте таланта трябва
да
се храни с пет вида храна – всяко чувство трябва
да
се храни със своята съответна храна; не го ли храним така, то се атрофира.
Виждате, че християнството е една наука; то не е за забавление.
То е една велика школа, със своите отделения, класове, университети, академии, и всеки, който идва
да
слуша в нея, трябва
да
разбира това, което слуша.
Аз не искам хора с един талант, които са го заровили; в училището, в което преподавам, искам хора с два таланта. Защо?
Защото не искам
да
си
губя времето в безплодна работа.
Бихте ли обичали
да
развъждате въшки или бълхи?
Всички паразити са хора с един талант, тунеядци, ленивци, които живеят само на гърба на другите, които ги очаква голямо наказание.
Ама някои казват: „Този човек може
да
се облагороди“; аз казвам, че той може само въшки
да
развъжда.
Как е постъпил господарят с оня, който е имал един талант?
Взел и го изпъдил вън, за
да
го научи
да
работи.
Не бива никога
да
насърчаваме човека с един заровен талант; трябва
да
му кажем: „Тебе, приятелю, те очаква най-голяма опасност в живота“.
Не бива
да
го лъжем, а трябва
да
му кажем истината.
Нека отиде
да
се лута из света.
“ Вземете му таланта, защото не е знаял
да
го оползотвори.
Имате син с един талант, пращате го в странство
да
следва по философия или медицина или по някое изкуство; той ви пише: „Татко, прати ми 4–500 лева, защото ми трябват за това и онова“, а всъщност взема парите и гуляе по шантаните; минават 2–3–7–10 години, синът не свършва, бащата
си
казва: „А, то е много дълбока наука“; похарчва по него 20–30,000 лева и очаква от него много нещо; след 7 или 10 години синът се връща, но освен дето не припечелил знания, освен дето похарчил толкова средства, той се връща с 10 градуса по-долу, съвсем разкапан, развратен в мислите и желанията
си
, и тогава бащата казва: „Защо, Господи, ми го даде?
“ Дали Господ ти го е дал, или ти сам го взе?
Когато един крадец открадне петачета, които не вървят, дали онзи, който ги е имал, е виноват?
Често когато някой краде от Господа, задига онова, което не струва.
Разбира се, със своята беседа аз не искам
да
ви плаша, защото моята цел не е такава.
Когато един ученик е в училище, когато той се въвежда в лаборатория за експериментални опити, учителят трябва
да
му обясни свойствата на разните неща и
да
му каже, че ако не внимава, един опит може
да
му коства много скъпо.
Често ме питат: „Защо България страда?
“ Ами че вие поставяте начело на управлението за министър-председател човек с един талант, и искате той
да
оправи България; че как ще я оправи?
Този човек, както казва Христос, трябва
да
се смъкне и изхвърли вън.
За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два.
Хора с два таланта би трябвало
да
бъдат жандарми, войници; офицерите трябва
да
имат по четири таланта; генералите и министрите – по пет, а за царете, които заемат най-високите места в държавата, трябват десет таланта.
България страда – защото начело на управлението ѝ не се поставят хора с пет таланта; често са поставяни с един, и след това ги викат и ги съдят; както виждате, и сега ги съдят.
Трябва
да
се чудим по-скоро на господаря.
И сега в България ние се нуждаем от хора с два, четири, пет, десет таланта.
Имаме ли ги, ще бъдем пръв народ в света; не ще има мъчнотии и спънки за нас; дори всички държави
да
се опълчат против българския народ, няма
да
успеят.
Затуй молете се
да
се създадат такива хора.
Те ще дойдат.
Да
турим тия таланти – два, четири, пет и десет – в работа.
И най-сетне, питам: Защо ни е този ум, който ни е дал Господ?
Знаете ли как
да
го подквасите и подсирвате?
Да
приложим в живота тоя закон за прецеждане.
Когато ми кажете: „Нямам нито един приятел“, аз вече мога
да
се усъмня и
да
кажа, че вие сте човек с един талант.
Ако кажете: „Мене никой не ме обича“, аз ще
си
направя заключение, че сте човек с един талант, който сте заровили всичко Божествено в земята; човек егоист, който живее за
себе
си
, заслужава
да
бъде без приятели,
да
бъде вън, в тъмнота.
Ще попитате: „Хубаво, каква е тази подкваса, с която трябва
да
работим?
“ – Вие я имате, но трябва
да
знаете как
да
подквасвате,
да
подсирвате млякото.
Ако млякото е много студено, може ли
да
се подкваси?
Трябва
да
спазвате един основен закон при подквасването: трябва
да
имате добри чувства, добри желания,
да
подквасвате човека с добра мая,
да
го подквасвате така, че
да
не се вкисне,
да
го заквасвате с истината, и ако го заквасите с нея, вие сте хора с два таланта, тогава ще имате четири, а като имате четири таланта, вие сте вече хора спасени, значи сте минали през закона на Исуса, през процеса на самоусъвършенстването, очистването от лоши желания.
Това са двата таланта, които трябва
да
приложите в живота
си
.
Може
да
сте слушали и други проповеди върху талантите.
Те означават пари, способности, сила; те са нещо обективно, не субективно.
Талантът е всякога сила, внесена извън, която може
да
ни се даде и пак
да
ни се вземе.
Талантите не може
да
бъдат никога притежание на човека, те са принадлежали и принадлежат само на Бога, и Той ги дава и взема, според както ние постъпваме.
Раждате се на земята, дава ви два таланта и ви казва: „Работи!
Ако спечелиш още два, ще ги умножа, ще ти дам пет, ще влезеш в Моята радост“.
Па дори кога ви е дал само един талант, и за него има място в света: ако такъв човек каже, че иска
да
спечели още един талант, ще се избави.
И когато виждаме, че такъв човек прави усилия и страда, това показва, че иска
да
спечели още един талант, защото когато човек страда, в него страда онова първоначално грешно същество, което има само един талант.
Такъв човек трябва
да
мине от единицата, от своето „аз“, от своя егоизъм към Божествената Любов и самопожертвованието: Човек, който има само един талант, трябва
да
се самопожертва, за
да
спечели два.
Да
обработите сърцето и ума
си
– това значи
да
имате два таланта, а пет –
да
развиете всички ваши чувства в съвършенство.
Развитието на всички тия чувства знаете ли какво нещо е?
Мнозина гледат, но не виждат, слушат, но не чуват, вкусват, но не разбират благото.
Например, когато човек вкуси хляб, казва ли някога: „Господи!
Благодаря Ти за хляба, който
Си
ми дал, благодаря Ти за живота, който внасяш чрез него в мене“?
Ако не благодарите, това показва, че не само не сте разбрали какво нещо е вкус, но не сте разбрали и защо е направена тази уста.
Тя е потребна, за
да
влезе в нея първо животът на Любовта, който е основа на всичко.
Задръжте тия мисли в
себе
си
: Ако Господ ви е дал един талант, молете Му се
да
бъде с вас и
да
ви даде два – там е спасението.
Христос дойде
да
спаси света,
да
спаси повече ония, които имат един талант.
Ако човек има един талант, оставете го на Господа; аз ви казвам, изпъдете го. Защо?
Защото само Господ е в състояние
да
го излекува,
да
го спаси; вие не сте в положение
да
направите това.
Като ви казвам: „Изпъдете го навън“, искам
да
му направите с това добро, за
да
намери Господа, защото като се държи за вас, той никога няма
да
работи; като се намери изоставен, той ще се обърне към Господа и ще бъде спасен.
Не му давайте
да
яде, нека гладува 2–3–5 дена; нека се помъчи малко – какво има!
Ако не плаче, майка му няма
да
го нахрани.
Хора с един талант – в тях няма живот; колкото мъртвото тяло може
да
работи, толкова и човек с един талант.
Колкото може един скъперник
да
пожертва, толкова може
да
помогне човек с един талант.
Казвам на всички ви, които сте тук, които имате по два таланта: ако замязате на такъв човек и се превърнете в един талант, ще направите велико престъпление.
Вие сте хора, които можете
да
имате по четири, и когато ви намери Господ, че работите, и вие му кажете: „С двата таланта, които ми даде, Господи, припечелих още два“, Той ще каже: „Добри рабе, влез в Моята радост!
7.
Любовта
,
НБ
, София, 19.7.1914г.,
Затуй отсега нататък бъдете герои, не се страхувайте от страдания, а казвайте на света, че сте мъже и че не един кръст, а десет сте готови
да
носите.
И тогава майката
си
казва: „Детето има огница, дали няма
да
умре, ще викам лекар“; обаче когато зъбите израстат, това състояние минава.
Един се оплакал, че кръстът, който носел, бил много тежък; Господ рекъл: „Вземете му го“, и го въвел в една голяма зала и му рекъл: „В тази зала има големи и малки, златни, сребърни, железни и каменни кръстове, избери
си
един“: Човекът, като ходил, ходил, намерил един малък кръст и рекъл: „Туй кръстче искам“.
И в човешкия живот се явява също такова състояние – когато му дадат твърда храна, Любовта, той преминава през процеса на страданията.
– „Ами че това е кръстът, който ти носеше досега; този кръст бях ти дал“, рекъл Господ.
Следователно, когато казваме: „Страданията са необходими“, подразбираме, че е необходимо
да
ги минем,
да
израснат нашите зъби, за
да
можем
да
се нахраним с тази твърда храна.
Та често ние преувеличаваме нашите страдания.
Какви са тия зъби – после мога
да
ви ги изтълкувам; но сега ви казвам, че щом почнат вашите страдания в света, то е признак, че са почнали
да
ви никнат зъби.
И затуй, когато някой страда,
да
си
казваме: „Той е грешник, който се спасява“.
Сега,
да
направя един малък разбор как апостол Павел е схващал Любовта.
Аз го ублажавам и му казвам: „Братко, ти
си
по-близко до Небето; бих желал
да
бъда на твоето място“.
За
да
разберем Любовта, трябва
да
сравним това понятие с противоположните нему понятия.
Когато някой каже: „Аз не съм видял страдания“, аз му казвам: „Ти
си
още зелен“.
Когато човек иска
да
опише някой предмет, трябва
да
намери отличителните му белези; описва, например, един кон, една крава, овца, вълк и т.н.
Зеленото е приятно, но когато почне
да
зрее, дохождат страданията.
– трябва
да
намери белезите, които отличават едно от друго всяко от тия животни.
Сега вземете тази мисъл в
себе
си
, давам ви я за размишление от страна на Господа: когато ви дойде страдание,
да
се радвате и
да
благодарите на Господа, че ви обича, та ви го праща.
В описанието правим разбор обикновено на външната страна, но можем
да
направим разбор и на вътрешните особености, като изтъкнем разликите, които съществуват между тях.
Страданията са признак на Любовта Божия, и нека всинца
да
носим този кръст.
В съвременния свят всички хора искат
да
са красноречиви оратори, понеже всеки знае, че един оратор със силата на словото може
да
влияе на тълпата.
Затуй и на целокупния български народ, като душа, Господ му даде тия страдания,
да
усвои тия две велики качества – дълготърпението и благосклонността.
Но апостол Павел казва: „Ако имам всички красноречия, които човешкият език може
да
добие, нещо повече, дори ако имам красноречието на ангелите, а не разбирам Любовта, нищо няма
да
ме ползва“: отношението ще бъде също такова, както когато гледаме една ябълка само отвън.
„Ама – казвате – гърците и сърбите са такива, онакива.“ – Нищо – не обръщайте внимание, вие
си
научете урока за вашето спасение, а какви са те, оставете: те нищо не са спечелили, и те ще дойде време
да
учат този урок, който вам е даден по-рано, за което трябва именно
да
благодарите, а не
да
роптаете.
„Нас ни разпнаха.“ – „Няма нищо – вие сте по-близо до Мене – отговаря Господ, – другите не са; те са сега далеч, но и те ще дойдат на това място“ Когато ви разпнат, тогава ще влезете в Царството Божие.
Ако можехте
да
пророкувате, всички ще се стекат
да
ви питат, и вие ще бъдете на почит, ако вашето пророчество се сбъдне.
Но апостол Павел казва: „И ако имам пророчество, и зная всичките тайни и всяко знание, и ако имам всичката вяра, щото и планини
да
премествам, а Любов нямам, нищо не съм“.
Нека всинца бъдем последователи Христови и достойно
да
носим това име на земята – християни.
Какво ще кажат други,
да
оставим настрана.
Можете
да
местите планини и градове, можете
да
разпределяте цели царства, но всичко това е само външната страна на живота.
Нека бъдем дълготърпеливи и благосклонни и
да
изпълняваме дълга
си
към Бога тъй, както го разбираме в нашите чисти мисли и желания.
И по-долу апостол Павел още казва: „И ако раздам всичкия
си
имот за прехраната на сиромасите, и ако предам тялото
си
на изгаряне, а Любов нямам, нищо не се ползвам“.
И в тоя велик път никога
да
не се спъваме, а
да
воюваме смело, решително, и
да
насърчаваме всекиго, който воюва заедно с нас.
Значи дори
да
имаме всички дарби, които апостол Павел оповестява, а сме лишени от Любов, ние сме лишени от най-важното.
Това е силата, с която ще надделеем сегашните мъчнотии.
И той започва по-нататък
да
описва положителните качества на Любовта.
Имате ли търпение, можете
да
постигнете всичко; нямате ли го, нищо няма
да
постигнете в живота.
Ако Той нямаше тази Любов, не би ни изтърпял досега; не би изтърпял нашето невежество и нашите низости и отдавна би очистил света от нас.
Та с каквато работа
да
се заемем, каквито блага и
да
искаме
да
добием в живота, за нас търпението е безусловно необходимо.
Търпението не се ражда с човека, трябва
да
се добие; Любовта може
да
ни дойде даром, но търпението трябва
да
го придобием.
А страданието е един процес, чрез който може
да
се придобие търпението; този е методът за придобиване на търпение.
За
да
търпим, трябва
да
сме заквасени с три основни качества: Мъдрост, Истина и Добродетел.
Защо майката претърпява известни грешки на своето дете, а гледа
да
го възпита?
Тя предвижда, че то, макар и
да
има своите слабости, ще стане в бъдеще велик човек, човек, полезен на своя дом и на своята родина.
Именно като предвижда това, майката
си
казва: „Аз за това дете ще се изложа на всички несгоди и ще претърпя всички негови слабости“.
Търпеливият човек е умен и предвижда бъдещето.
Вземете една мома; когато не е още омъжена, тя държи ръцете
си
много чисти, не иска
да
ги накваси дори с вода, маже ги с парфюми; но когато се омъжи, не се стеснява
да
ги намаца вече в парфюма на детенцето, и дори това ѝ е приятно.
Да
го претеглиш – ще излезе само няколко килограма.
В него има една Божествена душа, която привлича любовта на майката дотолкоз, щото тя със своето дълготърпение е готова във всичко
да
му угоди, грижи се по всякакъв начин за него.
Ако останеше
да
го отгледа мъжът, той би го захвърлил, би казал: „Тази работа не е за мене“.
Следователно всяка работа в този свят, за
да
можем
да
я свършим, непременно трябва
да
имаме Любов – тя е велик фактор в сърцата на ония, които я имат.
Това не е Любов, защото човек може
да
пийне половин кило винце, пак ще му стане приятно на сърцето; за известни болки правите известни разтривки и от тях също усещате известна приятност; но това не е оная приятност, която дава Любовта.
Когато човек ви люби, може някой път
да
ви причини и болка: Любовта едновременно причинява и страдание, и радост – то е нейно свойство.
Тя е сила с две острила: тя милва всички, но и наказва всички.
Но Любовта казва и друго – търпението е пътят, по който тя може
да
дойде в човешкото сърце.
Дълготърпението създава условия
да
се прояви Любовта.
Без търпение Любовта не може
да
дойде у нас.
Когато усвоите туй търпение в неговото широко разбиране, вие ще видите, че то е голяма сила в ръцете на смелия, на решителния човек – такъв човек има велико бъдеще пред
себе
си
.
Сега ще оставя думата „благосклонност“ – тя е положителната, активната страна на Любовта, когато дълготърпението е пасивната, съхранителната страна, при която имате
да
издържите известен товар; благосклонността е Любов, готова
да
гради,
да
направи услуга някому, комуто и
да
е – срещнете един просяк, иска
да
му направите известна услуга, направете я; един ваш приятел има благородни черти, иска
да
му направите известна услуга, направете му я, макар той и
да
не е от вашето убеждение и вяра.
Искаме хората
да
ни обичат и
да
бъдат учтиви, а често ние нарушаваме това правило, и освен че нямаме търпение, но често не показваме поне дължимата към хората обикновена благосклонност.
Не говоря какви трябва
да
бъдат моите отношения към вас, всякога гледам какви трябва
да
бъдат отношенията ми към Бога, към Любовта, сиреч към онова, какво се изисква
да
сторя спрямо своите братя.
Как ще разбера моите постъпки, то е второстепенен въпрос, важно е за мене дали съм приготвен, дали мога
да
изпълня онзи основен закон, който Любовта ми налага – мога ли
да
бъда търпелив, както тя иска, мога ли
да
бъда благосклонен, както тя желае.
Те са хиляди пъти по-щастливи от вас: те не усещат тия страдания, които вие усещате.
Трябва
да
съжаляваме само ония хора, в които се е пробудило Божественото съзнание, които разбират Любовта, доброто и злото, които страдат и се терзаят.
Отговарям: „Защото Любовта не те е посетила, затова
си
нещастен“.
„А защо не дохожда?
“ – „Защото
си
нетърпелив.“ – „Ама мъча се
да
бъда търпелив.“ – „Хубаво, почнал
си
.“ – „Пак не ми върви.“ – „Защото не
си
благосклонен.“ Ще кажете: „Тия неща са много хубави и лесни
да
ги направи човек, ще ги направим“; но не ги правите.
Аз ви казвам като лекар: „Всинца сте болни“; защото не съм срещал човек здрав в пълния смисъл на думата; напълно здрави са само светиите и ангелите, които живеят на Небето; хората са болни – разбира се, не в еднаква степен.
Един лекар, като влезе в къщата ви, ще ви каже: „Вашата къща не е хигиенична, защото е на север; ще излезете от тая стая, ще се преместите в южна; трябва
да
държите прозорците доста отворени, за
да
влиза чист въздух и светлина; ще промените постелката; ще обърнете внимание на храната и т.н.“.
И Любовта казва същото – „Вашата стая е на север, нехигиенична, трябва
да
влезете
да
живеете в южна стая, дето слънцето може
да
ви огрее“, сиреч тя иска
да
каже: „Трябва
да
бъдете търпеливи и благосклонни“.
Когато имате тия ръце, вие сте в състояние всичко
да
работите.
Повтарям, за
да
израстат вашите духовни ръце, трябва непременно
да
имате търпение и благосклонност.
Щом се откажете от тия две качества, и външните ваши органи не могат
да
реагират, па и вътрешните не могат
да
се развиват, за
да
се проявят добродетели.
А защо трябва
да
бъдете добродетелни?
Защото добродетелите ще ви донесат всички необходими материали за съграждане на вашата къща, ще ви донесат всички ония сокове, които са потребни за вашето израстване.
Добродетелта не е нищо отвлечено, а е нещо реално, което винаги е в състояние
да
гради.
Та затуй онези от вас, които могат
да
разбират, трябва
да
схванат в какво се състои търпението в пълния смисъл на думата – не онова търпение
да
понасяш обиди: то още не е търпение; тайната на търпението е, когато човек ви обиди,
да
намерите в обидата добрата страна и
да
я използвате.
Обидата – това е един много корав орех, който ви е дал някой; вие трябва
да
го счупите,
да
извадите ядката отвътре и
да
я изядете.
И ако можете така
да
се храните, вие ще станете напълно здрав.
Хората, когато говорят лошо за вас, когато ви охулват, те ви дават храна, и ако умеете
да
използвате тая храна, ще бъдете предоволни.
Хората ви хвърлят твърди камъни; вие трябва
да
ги разчупите, защото вътре в тия камъни има съкровища, които можете
да
използвате и с това
да
се обогатите.
Като отидете у вас, почнете
да
размишлявате и
да
се молите на Господа
да
разберете търпението.
Досега много хора се занимават с глупави работи, много християни искат
да
бъдат велики, знаменити,
да
имат много знания.
Хубаво, знанията сами по
себе
си
ще дойдат, стига
да
бъдете човеци,
да
умеете
да
ги възприемете и използвате; те може
да
бъдат и като сила, която може
да
облагодетелства вас и вашите ближни, стига
да
умеете
да
ги използвате както трябва; но може
да
бъдат и като раница на гърба на човека.
Любовта не завижда.
Значи, за
да
видите дали ви е посетила истинската Любов, трябва
да
се поизпитате дали не завиждате.
Завиждате ли – нямате Любов.
Любовта трябва
да
съществува вечно в нашите дела: тя е потребна и в тоя наш живот, и в следващия, и в по-друг живот, и колкото по-нагоре отиваме, толкова по-дълбок смисъл ще намерим в нея.
Трябва отсега
да
хванем този път: друг път за Небето няма.
Без него всякъде другаде можем
да
влезем, но не и в Царството Божие.
Любовта не завижда, на неправдата не отговаря с неправда, на злото не отвръща със зло, всичко претърпява.
Разбира се, не казвам, че завистта, че гордостта няма
да
посетят никога нашето сърце; по някой път ще дойдат като гости, но и затуй няма
да
ни съдят; работата е
да
не правим приятелство с тях.
Но някой път се хванем ръка за ръка със завистта и казваме за хората: „Той е лош, трябва
да
се пазите от него“, и правим живота на човека нещастен.
Завистта не е нещо отвлечено, както виждате, това са съществата, които са добили отрицателни качества; дори има на земята хора, които са олицетворение на завистта.
Пак ще ви наведа примера с житното зърно, че в света няма от всички сегашни плодове по-примерно от житното зърно: ако искате
да
изучите процеса на търпението, вижте търпението на житното зърно.
Много хора няма
да
ви повярват.
Защо ще ви следват: хората не са родени вас
да
следват?
Ще слушат вашето учение, но
да
ви следват – никога.
“; на хората, наистина, може
да
бъдете последователи, но понякога може
да
бъдете излъгани, когато ако бъдете последователи само на Бога, няма
да
бъдете никога излъгани.
Ако не те следват хората, ще рече, ти не
си
в пътя.
Може
да
каже някой: „Аз не вярвам“, и
да
тръгне по друг път; но един ден бездруго ще се убеди, че този е пътят; животът ще му го каже, защото той е един велик изпит.
„Не искам
да
те убеждавам.
Аз ти казвам, че този хляб, който ти давам, той ще те нахрани.“ – „Ама кажи ми от какви елементи е съставен, с каква вода е замесен.“ – „Нямам време.
Ще вземеш ли хляба
да
ядеш?
“ Ако много запитваш, ще я туря в торбата, ще я метна на гърба и ще тръгна на път по-нататък; ще ти кажа: „Нямам време
да
разправям сега тия въпроси“.
Любовта е храна на живота: без нея не може
да
се живее и
да
се постигне нещо в света.
Всякъде трябва
да
имаме Любов; тя е велика сила.
И тази сила, с която аз повдигам туй стъкло, също е Любов.
Същата тази сила може
да
се сложи и в един топ,
да
хвърли граната и
да
убие сума хора, може
да
се прояви в земетресение, може
да
разруши дори и цялата земя, може
да
създаде и един свят.
То е отношение в нейната употреба – как се употребява известна сила.
Любовта е една сила, която чрез известно регулиране може
да
се използва.
Хората са
себелюбиви
– като дойде Любовта, искат
да
я затворят в
себе
си
.
В такова жилище, в каквото искаме
да
я затворим, не може
да
стои.
И се ражда смърт.
Смъртта е процес на разрушение на всякаква егоистична мисъл и желание; с нея Бог разрушава всички огради, в които лошите духове са се вградили.
Нашето сърце и нашият ум трябва
да
имат всички условия, за
да
я възприемат.
Тя е тиха, спокойна, но същевременно със своите действия тя е сила ужасна.
Когато сме в хармония с нея, светът е блаженство; не сме ли в хармония, няма по-опасна сила в природата от Любовта.
Колкото тя е силна в положителната страна, толкова е силна в отрицателната; затова трябва
да
бъдем с нея много внимателни.
Когато я имаме,
да
не действаме отрицателно, защото тя тогава действа разрушително – явяват се болести, страдания, разрушение на цялото общество.
Мнозина казват, че Господ е Любов и като Любов, не трябва
да
наказва.
“ Но Той, без
да
отговори, казва: „Турете му още един килограм“.
– „Ама не мога
да
нося.“ – „Турете му още един килограм.“ И като ни притисне така, не можем
да
мърдаме.
Тогава почваме
да
казваме: „Господи!
И като снеме всичката тежест, Господ ни попитва: „Е, научи ли урока?
“ – „Научих го хубаво.“ – „Ако искаш
да
не те товаря вече, трябва
да
бъдеш благосклонен и търпелив спрямо околния свят, към всички, които са около тебе, както и те към тебе трябва
да
бъдат благосклонни и търпеливи; тия малки твои братя може
да
грешат, но ти трябва
да
имаш търпение, както аз търпя; в деня, в който престъпиш закона, ще почна пак
да
те товаря.“ – „Не мога
да
нося.“ – „Ще носиш.“ Аз ви казах как можем
да
се освободим от нашия товар.
Всеки от сърце трябва
да
каже на Господа: „Аз съм благодарен от душа и сърце за всичко, което
Си
ми дал“; защото Бог е дал на всеки човек хиляди блага, но той не знае как
да
използва тия блага – „Вода гази, жаден ходи“.
Като им дадеш 20,000, пак не им стигат; дадеш им 50,000, 100,000, пак са недоволни.
Сигурно сте чели за онзи рибарин, който намерил едно красиво око.
“ – „Колкото то тежи.“ – „Претеглете го.“ Турили 10 грама, окото недоволно, турили 20 грама – пак недоволно, турили 100 грама – недоволно, турили един килограм, 100 килограма, 1000 килограма, 10,000 килограма, всичкото злато – окото останало пак недоволно.
„Какво ще правим – не може
да
се изплати?
“, взели
да
се питат.
Най-после повикали един стар мъдрец и го попитали: „Какво
да
правят?
“ – „То е много лесна работа – отговорил мъдрецът, – вземете малко пръст и посипете окото.“ Направили това, и къпоните с окото се вдигнали нагоре.
Както ние често обичаме
да
подсоляваме и подпиперяваме нашето ястие, така и Господ, като не сме доволни, ще ни тури малко сол или пипер, за
да
ни направи доволни.
Защото животът не седи в многото, което имаме, а в онова, което можем
да
използваме в даден момент, и в това –
да
бъдем благодарни от туй, което Бог ни е дал.
Тогава Бог ще ни даде още по-големи блага.
Та тази глава от апостола трябва
да
я приложим в практическия живот:
да
почнем
да
работим и
да
бъдем полезни на своите братя, които са около нас.
Църквата е голям разсадник; там може всичко
да
посееш; училището е обаче градина, в която трябва
да
се посеят само неща, които ще принесат полза.
В училищата трябва
да
се научим как
да
обработваме и насаждаме хубавите и полезни неща.
И по отношение на училището има една връзка между сърцето и ума – ние трябва не само
да
разсаждаме, но и
да
култивираме и покажем ония основни закони, по които трябва
да
се развива животът.
Казвате: „Защо Бог не ми е дал по-големи способности, по-голяма сила, повече пари?
“ – Аз виждам много причини за това.
Защото колкото пъти ви е пращал на нивата, вас, вашите деди и прадеди,
да
работите, вместо
да
се завземете
да
обработвате умовете и сърцата
си
, вие сте се занимавали с вкуса на забраненото дърво,
да
правите все нови и нови опити, които са коствали всичкия ваш капитал.
Колкото пъти сте идвали целокупно на тая нива, вместо
да
работите, вие сте бягали и сте се връщали при Него и сте се молили пак
да
ви даде нещо наготово.
Вие сте като ученици, които бащата и майката искат
да
направят учени, а те не се учат, бягат от училището; мнозина от вас са бягали от това Божествено училище.
Казвате: „Туй нещо не може
да
се изкара на глава, ами хайде
да
го ударим през просото“.
Много пъти сте говорили това, па и сега може
да
го кажете; но то не е умно нещо.
Онзи, който иска
да
научи Божествения закон,
да
приеме една по-висока степен,
да
се издигне в областта на светиите, отгдето
да
гледа ясно на живота, и Господ
да
гледа благосклонно на него, непременно трябва
да
свърши Божественото училище на земята със зрелостен изпит.
Неподготвени в тоя свят, ще карате коне, ще орете, ще трошите камъни, ще правите пътища, докато научите онова, което конете, ралото, камъните и пътищата ви учат –
да
се подготвите за Царството Христово.
Непослушните деца Господ ги туря камъни
да
трошат, а на послушните дава благородни занятия.
“
Да
, вярно, за мързеливите, съгласен съм, че е тежко; но за прилежните, за трудолюбивите и смирените – то крие богатства.
Знаете ли защо червеят е в земята, жабата – във водата, птицата – във въздуха и човекът – посред тях?
Той е тесен – вярно; но за това нещо има дълбоки причини, които сега не мога
да
обяснявам.
Но
да
се върна на думата „любов“, която хората са обезсолили, извратили; потъпкали са нейната доброта, нейната красота и са развалили нейната звучна хармония дотолкоз, че сега са останали само нейните дрезгави звуци, които дращят ухото ни.
И ние
си
казваме: „Любов – това са илюзии на живота, празни мечти на младите и зелени моми и момци, които гонят неуловимата сянка на живота“.
Да
, сянка; но зад тая сянка има реалност, от която произтича сокът на живота, от който душата постоянно утолява своята жажда, както утруденият пътник при студения и бистър планински извор.
И ако хората знаеха как
да
я произнасят правилно, тъй, както тя е произнесена първоначално от Божествената уста, всичко наоколо им щеше
да
се усмихва и с умиление
да
слуша тоя небесен зов.
Те щяха
да
имат магическия жезъл на древните мъдреци, пред силата на който всичко се е прекланяло за добро.
Мнозина ще кажат: „Какво щастие е човек
да
притежава тоя жезъл!
“ Вярно, най-голямото щастие, което човек може
да
добие на земята.
И може
да
го добие, стига
да
иска
да
се стреми непреодолимо към това благо.
Сега само това ще ви кажа: ако вземете първо
да
изучите търпението в живота – всякога и всичко
да
претърпявате със смирение и радост – ще намерите истината.
С вашето нетърпение и лоши мисли създавате една тежка атмосфера във вашата къща.
Например, ако всички поискат
да
имат пълни хамбари, без
да
работят, отде ще ги вземат?
Затуй трябва
да
бъдем доволни от онова, което Бог, в Своята велика Мъдрост, е благоволил
да
ни даде.
Не ви съветвам никога
да
слушате хорски съвети.
Може
да
извлечете известна поука от тях, но всеки трябва
да
слуша онзи съвет, който Бог е вложил в неговата съвест.
Вижте какво казват хората и ако то е в съгласие с онова, което Господ ви казва вътрешно във вашата съвест, послушайте ги; ако не, не следвайте чужди съвети никога.
Ако искате
да
бъдете свободни от грешки, непременно трябва
да
слушате Господа: всеки един, който не слуша Господа, не е умен човек, а е роб на своите външни влечения, на хората, на всички.
Вие търсите Господа – къде?
Той е у вас, във вашия ум, във вашето сърце, Той се проявява в тия две дарби.
Слушайте добре ума
си
и сърцето
си
– чрез тях Господ ви говори.
Ако нашият ум и нашето сърце бяха развалени, с какво ще познаем Господа?
Има неща у нас развалени, но не всичко е развалено.
В кого трябва
да
вярваме?
В Господа, Който живее в нас.
И когато вярваме на
себе
си
, ще вярваме и на своя брат.
Който не вярва в Господа, Който живее в него, не може
да
вярва на другите хора.
И онзи, който не е благосклонен към ближните
си
, не е угоден Богу.
Затуй Господ казва
да
обичаме ближните
си
.
Когато някоя дума изгуби своя смисъл, избезсолява, а всичко онова, което се избезсолява, няма в
себе
си
сила и, вследствие на това, в него настъпва упадък.
В органическия свят, когато известна храна влезе в стомаха и не може
да
реагира правилно върху него, образува се едно състояние, което лекарите наричат „мъчно храносмилане“ и което, от своя страна, произвежда известна неприятност на самото тяло.
Този закон е верен не само по отношение на физическия свят, но и по отношение на умствения живот: когато ни се представи една мисъл, която не може
да
реагира върху нашия мозък, и умът ни не може
да
я възприеме, образува се и у нас същото състояние.
Тъй става и с човешкото сърце: когато едно желание влезе в сърцето на човека и не може
да
реагира върху него, а сърцето, вследствие на това, не може
да
го възприеме, образува се пак едно подобно състояние.
Вземете един плод, ябълка червена, пъстра, красива; най-първо нейната форма мами вашите очи; ще вземете, ще я обърнете откъм едната, после откъм другата ѝ страна и ще
си
съставите чрез очите, според нейната външна форма и цвят, известно понятие за нея.
След като вашите очи свършат този процес, ще приближите ябълката до носа
си
,
да
видите дали издава някакъв мириз, и вашето обоняние ще определи качеството на тоя мириз.
Да
те приковат на кръста е приятна работа.
Когато вашето обоняние свърши своята работа, ще поискат вашият език и вашите зъби
да
опитат ябълката, и те ще направят последната операция върху горката ябълка – ще развалят нейната красива дреха, и от тази пъстра премяна няма
да
остане нищо; езикът ще каже: „Тази ябълка е вкусна“.
Тъй и Любовта има в живота трояко проявление по отношение на хората, и поради неразбиране нейните съотношения се ражда онова криво схващане за нея, което съществува у хората.
„
Да
не пострадаме?
Едни казват, че тя е чувство, други – сила, трети – илюзия и т.н.
“ – Няма
да
пострадате.
Хората, които ги е страх от страдания, ние не ги искаме в училището ни.
За
да
познаете съждението на един човек върху известен въпрос, вижте какво той говори и пише; за
да
познаете една жена, посетете я, вижте домът ѝ какъв е; за
да
познаете една готвачка, влезте в кухнята ѝ и вижте какво и как готви; за
да
познаете един войник, пуснете го в бойното поле; за
да
познаете един учител, трябва
да
го видите в училището; един свещеник – в църквата и т.н.
Вие трябва
да
благодарите на Бога за тия страдания: те са пратени от Него.
Всяко нещо трябва
да
бъде изпитано на неговото място.
И тия страдания, които сега ви се дават, вие ги заслужавате, вие сте достойни за тях.
Следователно, когато дойдем
да
говорим за значението на Любовта в обширен смисъл, разбира се, не всички ще сте готови
да
разберете това, което мога
да
ви кажа, и за
да
мога
да
предам тази мисъл,
да
ви бъде понятна, трябва
да
я облека в проста форма.
Ако Христос не бе носил този трънен венец, ако не бе прикован на кръста, как щеше
да
прояви тази Любов?
Мога
да
говоря на език непонятен вам, не защото имам желание
да
бъда неразбран, но защото има причини, поради които езикът ми може
да
бъде неразбираем.
Когато се роди едно малко дете, майката първо му дава мляко, после, като поотрасте то, приготвя му жидка храна, сетне му сдъвква, и то, от своя страна, първо смуче и гълта млякото, и много му е приятно; за
да
му даде майката обаче по-твърда храна, трябва
да
му изникнат зъби: инак ще се развали стомахът му.
8.
Сънищата на Йосифа
,
НБ
, София, 2.8.1914г.,
– Ами че докато не бъде зелен, може ли
да
узрее?
„Ама обижда ме, че съм бил зелен.“ – Много добре, че
си
зелен; той не те обижда; ако
си
благороден човек, с труд, един ден ще узрееш.
Който не е зелен, не може
да
узрее.
Ако сте зелени, аз ви сърадвам: то е благородна черта
да
бъдете зелени; когато узреете, ще станете жълти като злато.
Всички обичат парите – узряването.
Често в живота
си
задаваме въпроса: защо по някой път ни се случват нещастия?
Изобщо се смята, че хората страдат и изплащат някои прегрешения от настоящето или от миналото, и търсят причината за това.
Да
сте узрели.
Виждаме, че животът се е изразил тъй върху Йосифа поради два съня, които той разправил на братята
си
.
Разбира се, те изтълкували сънищата, че той е бил с тайни замисли и задни цели, и за
да
не им стане глава, заражда се в тях мисълта
да
го премахнат.
Той е необходим, докогато всички хора завършат процеса на развитието и придобият всички знания и всичката доброта на своето сърце.
И както виждате, това не са чужди хора, а собствени братя.
Когато придобият всички тия сокове, Господ ще изпрати своята благодат и плодовете у вас ще узреят.
Така те при първия удобен случай го хващат и продават на исмаиляни, които пък го препродават на един египтянин, и тогава захващат изпитните за Йосифа – Бог изпитва неговия характер.
Когато сте още зелени, той отдалеч гледа на вас; когато узреете, непременно ще дойде и ще откъсне вашите зрели плодове, защото те са потребни Нему.
Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва
да
мине през огъня – изпитните.
Когато почнете
да
разбирате,
да
отделяте съществените работи от несъществените, преходните от трайните, когато вашият характер се изработи и заякне, когато тия плодове по дърветата на вашата градина почнат
да
узряват, тогава вие ще бъдете извадени из затвора и представени пред Господаря на тоя свят
да
си
кажете тълкуването за двата съня на живота и ще изнесете истината не като затворници, а като свободни.
И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може
да
се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може
да
живее: характерът, това е човешкият дом.
Ние виждаме, че върху Йосифа идват напасти една след друга; подир тия напасти от двата съня идват и други, за които говори глава 39, а именно, понеже той бил красив момък, жената на господаря му се влюбва в него; тя иска
да
се удоволства, но той ѝ казва: „Не, господарят ми е дал всичко в моите ръце, освен тебе, ти
си
негова собственост, негово право, и аз не мога
да
сторя тоя грях пред Бога“.
Ние виждаме, че в душата на тоя млад човек царува Господ – всяко нещо, което иска
да
извърши, той по-рано претегля с тази мярка, дали е право, дали е угодно на Господа, или не.
Той знаеше неприятностите, които можеше
да
произтекат от неговия отказ
да
изпълни волята на една такава жена, но пак предпочете
да
страда, отколкото
да
съгреши.
Ако прегледате цялата повест в тази глава, ще видите, че Бог не го оставя, а го извежда из затвора чрез тълкуване на други два съня на египетския цар.
Вие искате
да
отидете на Небето, но ако някой ви запита какво разбирате под думите „Небе“ или „Рай“, не знаете
да
му отговорите точно.
Вие имате за Небето известна идея, но тя е за вас толкова неопределена, както са били неопределени и ония два съня в ума на Йосифа.
И наистина, какво отношение са могли
да
имат снопите, слънцето, луната по отношение на него?
Но те показваха стечението на известни бъдещи събития – продаването му, изкушението му от жената, затварянето му в тъмница, избавянето му и въздигането му.
Вие сте слуги, които сте продадени, като сте изпъдени от вашите братя, намирате се в Египет, и жената на този царедворец ви предлага
да
се удоволствате с нея – светът ви предлага известни блага и ви изкушава.
Не е зле човек
да
се удоволства, но има неща забранени.
Когато Адам беше в Рая, Господ му каза
да
яде всичко, само един плод му забрани, и за непослушанието му дойдоха всички страдания.
И в този свят има неща забранени и ако вие се опитате
да
ядете от забранения плод, непременно ще дойде страданието.
Колцина хора обичат
да
пипнат парите на други: потребни им са за къщи, за удоволствия, за разходки в странство.
Йосиф обаче не е гледал така на въпроса; той можеше
да
има благоволението на жената на царедвореца, но
си
помисли: „Аз предпочитам
да
имам благоволението на Бога, отколкото благоволението на една чужда жена“.
Утре, като
си
направи удоволствието, тя може
да
ви захвърли.
Когато хората ни почитат повидимому, ние се заблуждаваме, като мислим, че това е за нашите достойнства.
Имаме един певец знаменит, прославен, но всички почитат само неговия певчески талант, неговото гърло; развали ли се неговият ларинкс, изхвърлят го като дрипа.
Всичкото почитание се отдава на една малка ципица на гърлото му.
Също, имаме един велик цигулар; всички го уважават, докато той може
да
движи лъка; парализира ли се неговата ръка, никой не иска
да
чуе за него.
Може
да
сте красив проповедник, но всички ще ви слушат, докато говорите сладкодумно; когато вашият глас стане дрезгав и прегракне, ще ви кажат: не искаме проповедник без глас.
Жената, докато е красива, всички я обикалят; изчезне ли ѝ красотата, кажат: „Нека друга дойде на нейно място“.
Йосиф знаеше тази самоизмама от нещата и той реализираше само неща вътрешни, неща устойчиви, вечни, които всякога може
да
дадат мир на човека, и той
да
има по този начин благоволението на Бога.
Ние трябва
да
бъдем внимателни към малките причини, които именно докарват нещастията.
Ако Йосиф не бе казал съня
си
на братята
си
, това нещастие не би го сполетяло.
Задава се въпроса: не би ли дошло то при други случаи?
Има изпитни, които не може
да
се избягнат.
Няма
да
ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща абсолютно определени от Бога.
Ако речем
да
избегнем от малките, ще дойдат големите.
За
да
можем
да
неутрализираме страданията, трябва
да
вземем урок от поведението на Йосифа.
Ни най-малко не бива
да
се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма
да
измени нашия живот и
да
ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали.
Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни
да
мине човешкият живот.
Ще ви дам само едно сравнение.
За
да
минете една дълбока река, на вас е необходима лодка; за
да
прехвърлите океана, на вас е необходим параход; тъй и за
да
се преведете от един свят в други, ви е необходим този параход, който се нарича вяра.
Всеки, който иска
да
измени пътя на необходимия закон, е глупав човек.
Всеки, който казва: „Защо Господ ми даде тия страдания?
Всеки обаче, който каже: „Искам
да
науча техния смисъл“, и е благодарен на тях, той е умен човек.
Забележете: когато сполетиха Йосифа нещастията, той не възропта, а ги посрещна с радост в душата
си
и благодари Богу, че като се издигна в двора на господаря
си
до положение
да
има всичко, не се възгордя.
Като му даде господарят много по-големи блага, той не се съблазни от ония, които му предлагаше жената, понеже той
си
каза: „Аз имам
да
изпълня един закон – не трябва
да
греша“.
Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в
себе
си
, е грях.
Една жена, която сводничи, блудства, без
да
ражда, прави грях.
Всяко действие, което не носи живот в
себе
си
, е престъпно прахосване на Божествената енергия.
Когато някой ви кара
да
направите грях, той иска
да
прахосате своята Божествена енергия.
По-благороден
да
сте станали – не е.
Защо
да
желаем и вършим неща, които не придават нищо на нашия характер?
Всинца трябва
да
се ограничим само в рамките на ония удоволствия, които са позволени, законни, естествени.
Тъй и за по-възрастните има в живота известни удоволствия, които също могат
да
ги ползват.
Обаче има и удоволствия, които всякога носят със
себе
си
разрушение на човешките чувства, на човешките сили, на човешкото спасение.
Вие обичате някого, запитайте се, угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа и неговия ум.
Йосиф беше млад, неопетнен; една развратена жена поискала
да
го оскверни, но той не се поддаде на нейното изкушение, за
да
опетни името
си
, от което – ако бе се поддал – ни помен нямаше
да
остане.
Тази същата змия бе, която изкуси Ева в градината: – „Виж, ако вкусиш от това дърво, какви знания, каква сила ще имаш, ще станеш като Бога“; Ева се поддаде и каза: „За слава аз съм готова, мога
да
го сторя“, защото то беше формено изневеряване.
Тази същата змия се представи и на Йосифа във формата на жена и му каза: „Ела с мене“; но той ѝ каза: „Не“.
След това дойдоха страданията, но дойде и издигането.
Мъжът и жената представят два принципа, две велики сили, разумни, които действат: едната сила наричаме активна, другата – пасивна, едната – действаща, другата – възприемчива – два процеса в Природата, които се сменят.
Бог не всякога дава, понякога взема.
Той в едно отношение дава, в друго взема.
В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят – единият принцип творчески, наричан мъж, Бог, вторият пасивен, наричан жена или Господ – то е все едно.
Следователно трябва
да
бъдем и в двата момента на живота верни на тия принципи.
Ако светът изисква
да
добием блага, ще ги добием само когато устоим на този възвишен Божествен принцип.
Ако сте верни на него, всички мечти и желания на вашия ум и на вашето сърце може
да
се постигнат.
Ще ги постигнете само по един начин – чрез Бога: само Той може
да
задоволи вашите мисли и желания.
Майката отхранва детето, учителят възпитава ученика; както детето не може без майката
да
се отгледа и израстне, така и ученикът не може
да
се научи без своя учител.
Йосиф слушаше гласа на своя Учител, Който бе в него, – на Бога, Който го учеше
да
спазва великия закон на движението и раздвижването на живота.
Всичкият наш стремеж в живота трябва
да
бъде насочен към това –
да
развием нашия характер. Как?
Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили.
Живота не трябва
да
разбираме тъй, както го схващат някои сега – в тия ограничени рамки, както го схваща един учен, един доктор, един философ, не; ние трябва
да
разберем живота тъй, както Бог го е ограничил.
Всички хора виждат нещата отчасти: съвременната наука показва само едната част на нещата; геният на един талантлив музикант обхваща само една малка част пространство, умът на един философ – също; силата на един здрав човек е ограничена само в неговите мускули.
Но казват някои: „Силен по ум“.
Силен по ум човек може
да
бъде само тогава, когато неговата сила е в свръзка с всички Божествени закони и когато той е в хармония с всички същества, които го заобикалят – от най-низшите до най-висшите.
Тогава неговият силен, мощен характер може
да
направи всичко, понеже всички същества му съдействат.
Когато сме в разрез с тия Божествени закони, явява се туй противоречие в нашия ум и всички несполуки, които срещаме в живота.
Ние се двоумим, искаме
да
направим добро, без
да
преценяваме, че това, което вършим, не е добро.
Бива
да
размътиш водата, когато ловиш риба, но
да
я размътваш постоянно, и когато
си
изловил всичката риба, не бива.
Често жената се разгневява на мъжа и му мъти водата.
Утре жената пак иска
да
хване риба – пак размътва водата: сега вече иска копринена рокля, часовник,
да
отиде на разходка.
Но този мъж един ден пропада, няма пари и – какво прави?
Значи езерото пресъхва и изгубва рибата
си
и дори водата
си
.
Да
мътим постоянно живота,
да
смущаваме
себе
си
– това не значи
да
разбираме живота.
Дали сте помислили какво нещо е смъртта?
Проверили ли сте, дали е така?
„Не; майка ми и баба ми са ми разказвали, че е така.“ Може би туй
да
е вярно, но разбрали ли сте смисъла на тия кости, защо смъртта е представена като човек без мускули?
Трябва
да
бъдете чисти като костите, които са бели; значи трябва
да
бъдете добродетелни.
Всяко нещо, което не е чисто, ще бъде изхвърлено; само добродетелта няма
да
бъде закачана.
Имате, следователно, една емблема, за
да
не бъдете засягани.
Страх от наказание човек трябва
да
има преди, а не след съгрешаването.
Това е нашата задача на земята.
И за това нещо ние имаме един отличен пример в Стария завет – най-великия характер в лицето на Йосифа.
И когато четем тези глави от Битието, трябва
да
изучим добре характера на Йосифа.
Да
не мислим, че той е бил глупав; той е бил много умен, и затова, както виждате, баща му го е обичал; обичта всякога се дължи на Мъдростта.
Но Йосиф е имал същевременно и благородно сърце.
И са го продали.
Но при каквито условия и
да
го туреха, характерът му щеше пак
да
го издигне, както и го издигна.
Поради неговите ценни качества господарят му го поставя на високо място; друга една изпитня го туря в затвора, но и там се издигва, и най-после Господ го изважда от затвора, дето той прекарва – чели ли сте колко?
Трябва един ден
да
излезете из този затвор, мръсен, нехигиеничен.
Досега вие сте взимали причастие, но не знаете каква емблема представя от
себе
си
виното.
Хлебарят трябваше
да
бъде посечен, а виночерпецът – възстановен на своята служба – единият принцип в живота, активният, всякога трябва
да
се жертва.
А виното трябва
да
влезе
да
разхлади живота.
То има голяма сила, но понеже съвременните хора не са приготвени предварително, се възбуждат от него: те нямат такъв организъм, за
да
го използват.
Когато виното влезе в шишето и почне
да
ферментира, шишето се пуква.
Но
да
се върнем към характера на Йосифа.
Виждаме, че в него е имало трезвен, разсъдлив ум, който схванал какви са основните закони на живота.
Той е имал благородно сърце и не е искал по никой начин
да
изневери на обещанието, което е дал на Бога.
– „Аз съм дал честна дума на господаря
си
, а тъй също и на Господа,
да
Му служа вярно, и не мога
да
Му изневеря.“ Следователно той не е бил такъв момък, който
да
върви по течението на лошите наклонности и желания; във всички случаи той се е водил от благородни пориви и е имал сърце и ум уравновесени.
За
да
може Господ
да
живее в нас, трябва нашият ум и нашето сърце
да
се намират в съгласие,
да
са уравновесени.
Породи ли се между тях разногласие, Господ не живее в нас.
Има места, които прекарват в анархия, както сега е в Сърбия и в целия свят, понеже умът и сърцето на хората не са в съгласие, защото всички искат
да
вземат повече, а никой не дава; всеки има за цел
да
ограби ближния
си
, и поради това винаги има сблъсквания между тях.
Мнозина искат
да
живеят.
Някои са още при бащите
си
и разправят какви сънища са видели, други са във втора категория – продадени от братята
си
в Египет, в двора на този висок царедворец, дето са изложени на изкушенията на неговата жена, трети са в затвора.
Най-доброто положение е
да
излезете пред Фараона.
Но за
да
излезете пред Фараона, трябва
да
минете през три етапа – то са три училища, три курса: първият при бащата, вторият при тази жена, която го изпитва, доколко е целомъдрен, и Йосиф даде много добър изпит – остави дрехата
си
и избяга чист.
Какво значи
да
оставиш дрехата
си
?
То значи
да
оставиш наметалото на душата
си
– плътта.
Светът ти казва като онази жена: „Ела с мене, аз съм много хубава; иначе ще влезеш в затвора“; изпитва те, дали ще се изкушиш или ще следваш Божия закон.
А трябва
да
се лишиш от всички блага, които те съблазняват,
да
победиш изкушенията и
да
следваш Божия закон.
Вярвайте в Бога, имайте вяра в Него, и вас непременно ви очаква велико бъдеще, като Йосифа.
Върху това не може
да
има две мнения.
Аз ви показвам тук, как един младеж, който върви по пътя, който му посочва Бог, се издига, от положението на един обикновен овчар, до най-високото положение в Египет – не с кражби, лъжи и убийства, а със самоотречение пред страданията и с пазене на Божия закон.
Следователно мъдростта и знанието, които можете
да
имате във вашия ум, добротата, която можете
да
имате във вашето сърце – само те могат
да
ви помогнат.
Никога не се лъжете от външни неща, които може
да
примамят вашите очи, каквито и
да
бъдат те – черни или руси.
За
да
бъдат вашите ръце или вашето лице такива или други, това зависи от вашето сърце: каквито ви са умът и сърцето, такава къща ще
си
създадете, такива прозорци ще имате на нея.
Всякога може човек чрез своя ум и своето сърце
да
измени външното свое обществено положение – от сиромах
да
стане богат.
Ако пристъпим
да
разгледаме втората част от характера на Йосиф, когато братята се явили при него, ще видим, че той не
си
е отмъстил, а е плакал заедно с тях и изливал всичката своя любов към тях.
Следователно, ако в нашия живот някой ни е направил пакост, не бива
да
му отмерваме със същата мяра.
Да
мислиш зло,
да
си
отмъстяваш,
да
одумваш – това не е характер; характер е
да
прощаваш, само така може
да
се издигнеш до степен на благородство.
И този пример ние виждаме в Христа – когато беше на кръста и Го подиграваха, Той рече: „Прости им, Господи!
“ Ще дойде време и ще ви попитат: „Простили ли сте на онези, които ви оскърбиха, които ви продадоха?
“ Един баща казва на своя син: „Ти няма
да
станеш човек“; синът отива в странство
да
се учи, връща се, издига се в обществото, става управител, и първата му работа била тая: праща няколко души стражари, задигат баща му, докарват го при него, и синът го запитва: „Е, какво мислиш – няма ли
да
стана човек?
“ Баща му тогава казал: „Това, което направи, умно ли беше, така ли трябваше
да
ме докараш тука –
да
ме плашиш?
Ти
си
неразумен човек, който не знае какво прави.
Ти трябваше
да
ми пратиш каляска
да
ме доведе“.
Този е начинът, който употребяваме и ние – искаме
да
плашим хората.
„
Да
ми даде Господ сила, аз зная как
да
управлявам – ще беся.“ Хиляди години хората все тоя метод държат – всички се бият, и всяка къща плаче.
Само Любовта е, която може
да
внесе благородни елементи в човешката душа.
И наказанието ползва дотолкова, доколкото е наложено от Любов
да
се изкоренят лошите неща.
Следователно, когато дойдете в живота, ето какво трябва
да
правите:
да
съблюдавате основния закон – между вашия ум и вашето сърце
да
има равновесие.
Мнозина се съмняват дали има Бог.
Но ако ви поставеха на мястото на Йосифа, щяхте
да
кажете: „Ако имаше Бог, нямаше
да
ме тури в затвора.
Да
ме вземе от баща ми, от майка ми, братята
да
ме продадат – туй Бог ли е?
Трябва
да
приемете всички страдания от Божията ръка и когато дойдат, трябва
да
се радвате: страданията са ония камъни, с които ще издигнете стъпалата на вашата къща; те ще образуват вашия характер; те са съединителната нишка между човека и Бога; само чрез тях може
да
се мине от един свят в друг по-добър.
И по-добро нещо от страданията за вашето издигане няма в този свят.
Действително, на вас са противни страданията, но всъщност те са най-големите благословения.
Когато една душа е страдала дълго време, страданията ще дадат своя плод, и тя ще почне
да
се радва.
Ако корените на дърветата не изсмукваха соковете, щяхме ли
да
се ползваме от сладки плодове?
Ако майката не страдаше, ако не носеше в утробата
си
, би ли имала детенце
да
му се радва?
Учител, който не полага усилия, може ли
да
има ученици
да
го уважават?
Кой, като е лежал на гърба
си
, е бил занесен на Небето и поставен там на високо положение?
От единия до другия край на света, животът е сглобен само от страдания.
Те са като дяланията на скулптора, който създава чрез тях една статуя.
Когато научим дълбокия смисъл на страданията, ще разберем, че това е процес, който изработва нашия характер.
И когато ударим с чук последните удари за доизработване на нашия характер, тогава ще престанат мъченията и ще излезе великата статуя на нашия живот.
Ние се готвим
да
отидем на Небето.
Вие обичате
да
сте мъж или жена красиви, стройни, с благородни обноски, но като влезете в света, какво ще кажат хората, ако не сте благородни по характер?
Ще кажат ли, че във вашето лице виждат човек с добродетели?
Когато човек няма красива външност, а има здрав ум и добро сърце, хората викат: „Ето човек с характер“.
И това е най-добрата похвала, която може
да
ни отдаде светът.
Ако имаме такъв ум и такова сърце, светът ще се нуждае от нас.
Сегашните хора се осланят тъкмо на противното: казват: Човек не трябва
да
бъде добродетелен, защото добродетелта била глупост.
Днес вие се намирате в същите изпитни – вие сте разтревожени, както египтяните през времето, когато Йосиф е живял; не знаете какво може
да
се случи утрешния ден.
Какъв образ ще вземат събитията, не можете
да
предвидите.
Но съдбата би била във ваши ръце, ако имате вяра и упование на Бога така, както Йосиф ги е имал.
Тогава вие непременно ще измените вашата съдба, дето и
да
сте, в каквото положение и
да
ви поставят – като маслото вие ще излезете над водата.
Първото нещо за това е
да
не се боите и безпокоите; трябва
да
имате смелост и решителност,
да
не сте страхливи.
Страхът трябва
да
отстъпи място на благоразумието.
Трябва
да
се колебаете само когато не сте решили известен въпрос, дали е прав, или не, но когато сте го решили и смятате, че е прав, непременно трябва
да
го обявите и
да
го отстоявате.
Йосиф тури въпроса пред жената ребром – „С тебе това не мога
да
направя“.
При съграждане на характера е необходимо търпение.
И ние виждаме в характера на Йосифа именно голямо търпение: той никак не се е тревожил в затвора, работил, учил, готов
да
претърпи всичко.
Търпението е една черта в характера, с която човек не се ражда, но която се придобива с усилия.
Всички страдания в света имат за цел само
да
сформират у нас търпението,
да
се научим
да
търпим,
да
бъдем хладнокръвни,
да
гледаме с вяра на бъдещето и каквито несгоди и разочарования
да
имаме, никога
да
не се обезсърчаваме.
Момата може
да
каже: „Моите мечти са
да
се омъжа според моя идеал“, а като се омъжи, казва: „Моят живот спира“.
Някои казват: „Изгубих
си
парите“.
Ти
си
в началото на своя живот – нищо не
си
изгубил.
„Изгубих
си
здравето.“ – Ти
си
в началото на своя живот: друго здраве ще добиеш.
В каквото положение и
да
бъдем поставени, ние трябва
да
търпим и
да
се уповаваме на Бога до последна минута.
Тази вяра трябва
да
бъде дълбока във всичките ни работи.
Някои искат
да
имат добро общество,
да
са заобиколени с добри хора.
Йосиф, като чужденец, живееше между чужди хора, но той съумя със своето сърце и със своя ум
да
направи от тези хора добри приятели.
– От тия грешници именно
си
създайте приятели: в тях има благородни души.
9.
Законът на служенето
,
НБ
, София, 9.8.1914г.,
Тя
си
казва: „Ако господарката се разполага в бирарията, защо аз
да
ѝ гледам децата?
Ще ви обясня в какво се състои слугуването, какви качества трябва
да
има един слуга.
Той трябва, преди всичко,
да
има благородно сърце,
да
бъде чувствителен, отзивчив,
да
бъде смирен,
да
бъде човек пластичен –
да
може към всички условия
да
се приспособява; при това трябва
да
бъде работлив, а не мързелив.
Животът е взискателен, и ние трябва
да
му слугуваме както трябва.
Когато съвременният шивач сбърка някоя дреха и не може
да
я ушие както трябва, връщат му я, и той плаща и плата, и всички загуби; същото е и с природата: тя ни дава един плат – животът, който имаме, е един вид плат – и ни казва: „Скройте и съшийте тая дреха“, и ако не можем
да
я съшием добре, тя ни глобява.
Ако искаме
да
се научим как
да
слугуваме, трябва
да
се обърнем към Христа, Той
да
ни научи.
Слугата трябва
да
бъде много умен: глупав човек не може
да
слугува както трябва.
Ако учителят разбира своето призвание, най-напред трябва
да
разбира детската душа, за
да
знае как
да
упъти детето към наука.
Свещеникът трябва
да
разбира душата на своите пасоми, за
да
може
да
им даде съответната храна за тяхното сърце.
Трябва
да
притежаваме и друга една черта –
да
имаме голямо търпение.
Да
бъдеш търпелив не значи
да
бъдеш вол; търпението е разумен акт; за
да
можем
да
претърпим външните несгоди на живота, трябва
да
имаме вътрешно равновесие на душата, сърцето и ума.
Той работил 20 години върху известни изчисления, по тях имал вътре в стаята
си
разхвърляни разни книжчета и винаги заключвал стаята
си
; един ден забравил
да
я заключи, слугинята влиза
да
разтреби стаята, вижда много книжки разхвърляни по пода, взима ги всички листчета, хвърля ги в печката и ги изгаря – пречиства хубаво стаята.
“ – „Турих ги в печката; вижте как сега е хубаво наредено.“ – „Такова нещо друг път
да
не правиш“ – това било отговорът на математика.
Този учен човек, чийто 20-годишен философски труд пропаднал, не е постъпил както бихме постъпили ние, а е показал едно търпение за пример: не направил друго, а ѝ рекъл само: „Друг път
да
не го правиш“.
Сега вие се намирате в такъв период – вашата къща е отворена, слугинята събира всички листчета, ще ги видите един ден изгорели в печката и когато намерите къщата очистена по правилата на вашата слугиня, какво ще ѝ кажете?
Тази съдба само на мене ли даде?
Ние трябва
да
кажем, като този философ – „Моля, друг път
да
не правиш туй“.
А, от своя страна,
да
си
вземем за задача
да
държим нещата
си
в порядък,
да
не оставяме стаята отворена и на произвола на слугите.
Всички вие мислите все за тоя свят, за тия преходни работи, мислите
да
уредите тукашните, семейните
си
работи, а много важни въпроси оставяте неуредени – отношенията ви към вашия Господар, Който един ден ще ви повика
да
дадете отчет.
Хората, които идват на помощ на цивилизацията, трябва
да
приложат Христовите принципи,
да
се научат как
да
слугуват, и ония, които не знаят
да
слугуват тъй, както иска Христос, нямат шанс за развитие.
Дарвиновата теория казва, че преживяват само способните, здравите хора.
Действително, ще преживеят само онези, които са духовно и морално здрави; ще преживеят и телесно здравите, ако имат тази вътрешна морална сила.
Не се самозаблуждавайте
да
мислите, че здравето седи в известно затлъстяване на лицето и изобщо на тялото – човек
да
има по-голяма гуша, по-голям корем,
да
бъде по-шишкав,
да
яде повече.
Зная за една англичанка, която изяждала по 9 килограма хляб, друга, която изяждала хляба и кафето, приготвени за 72 деца; туй е болезнено състояние.
Не съм против яденето, но съвременните хора мислят, че всичко се заключава в яденето.
И наистина, то отнема една трета от живота ни, защото от сутрин до вечер само за ядене слугуваме: сутрин мислим какво
да
пием, дали чай или мляко, дали млякото
да
бъде приготвено с какао по немски, или с кафе по турски, с каймак ли
да
бъде или без каймак; едва сме закусили, почваме
да
мислим за обяд какво
да
ядем, ще има ли пиле или говеждо, с какво ще бъде сготвено, с домати ли или с тиквички, месото накълцано ли
да
бъде, дали ще има това или онова; свършим обяда, почнем
да
мислим какво ще има за вечеря.
И наистина, храненето е станало цяла готварска наука, по която хората отиват
да
се специализират.
Силата на една храна, която може
да
използва нашият стомах, не зависи от това – как тя е сготвена.
Да
не мислим, че като сложим повечко солчица, пипер и масло, храната ще бъде по-здрава – всичко това е за нашия вкус, за устата.
За
да
изпитаме една храна дали е добра, трябва
да
видим, като постои половин час в стомаха, какво е разположението на тоя последния: щом има малка тежест на стомаха, малко неразположение, стомахът казва: „Тази храна не съответства на вашето здраве, не мога
да
ви дам потребните сокове“.
Утре пък казваме: „Я
да
му туря повечко, за
да
усиля работата му“, докато лекарите констатират разширение на стомаха.
Съвременните хора живеят само за стомаха
си
, и затова чрезмерната им работа е погълната само от чувства и мисли за него.
Учителят преподава в училището и мисли колко пари ще вземе – 300 ли лева или 400, и колко ще употреби за храна и за туй и онуй.
Всичкият въпрос е сложен само за яденето, и след туй се чудим защо не можем
да
се издигнем като учители и свещеници.
Всички гледаме как
да
поставим тялото в по-здравословно състояние – каква храна
да
му дадем, какво жилище
да
му направим; всички работим за външната обстановка на нещата, но никой не се спира
да
помисли за вътрешната страна на човешкия живот.
Както нашето жилище трябва
да
е наредено хубаво, така трябва
да
бъде в ред и нашият ум.
Ако е потребна хигиенична къща за нашето тяло, също така трябва
да
бъде хигиенично обставено и нашето сърце.
Та когато осъждаме крайностите, ние обръщаме голямо внимание на слугуването само на известни външни неща, когато би трябвало на първо място
да
обръщаме внимание на своя ум и на своето сърце, па тогава вече на своето тяло.
Само ако така съграждаме живота
си
, ще имаме Божието благословение.
Христос казва: „Ако някой слугува на Мене,
да
си
предложи сърцето“.
Той е дошъл на земята именно
да
обработи човешкото сърце.
Всички ония бурени, недъзи на нашия живот
да
бъдат отстранени.
Вие от дълго време сте християни, всички Христос следвате, но ако Той ви повика на изпит сега, колцина от вас бихте издържали изпит върху търпението и смирението, ако ви даде
да
разрешите задачата не само теоретично, но и практично, или пък върху другите човешки добродетели: Правдата, Любовта, Истината, Мъдростта?
Дали ви обичат хората, вие го разбирате, но дали вие обичате другите, не сте го разбрали.
Щом Господ изисква
да
обичаме другите хора, в тази обич трябва
да
отидем до самоотречение.
НАГОРЕ