НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
696
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
696
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Изпитите на ученика
,
ООК
, София, 20.2.1935г.,
Казваш: "Аз реших
да
живея за Христос." И на втория ден виждам, че плачеш.
Това ваше дете трябва
да
го пратите в света.
Един еврейски проповедник проповядва: "Всички християни, които умират, отиват при Христос и затова не трябва
да
плачем за тях." Един неделен ден той проповядвал и след като е говорил на хората, че не трябва
да
плачат за умрелите, идва една телеграма, че умряла балдъза му.
Има противоречие: то трябва
да
отиде в света
да
работи.
Той и жена му започват
да
плачат.
Най-първо ще се страхувате, но ще ви заставят
да
го пратите в лошия свят, от който се страхувате.
Той започва
да
плаче, че балдъза му умряла.
Там ще пратите сина
си
или дъщеря
си
.
Какво има
да
плаче?
Всички някой път се оплаквате, че се изкушавате.
Допуснете сега, че тази дъщеря, която сте милвали като хубаво момиченце, върне се вечерно време и хората другояче почнат
да
се обхождат с нея.
Тя започва
да
се оплаква, че я малтретират, а пък тя трябва
да
работи, за
да
изкара средства, за
да
живее.
Та има два вида сестри и два вида братя.
И ти й казваш
да
търпи.
Вие сте дъщеря на майка
си
.
Пратени сте
да
работите, за
да
спечелите нещо, и господарят обича малко
да
ви закача.
Всички ви закача господарят и на общо основание ви закача.
Ти седиш с един човек, с който
си
живял честен и свят живот, и как те закача разпуснатият господар!
Един ден минава една красива жена и ти искаш
да
я закачиш, ти, святият човек.
Явява се в тебе един бръмбар, и ти искаш
да
я закачиш.
Онзи, който закача в тебе, е твоят господар, а пък ти
си
слугата, който страдаш.
А пък има радости, които спадат към друга една категория.
Ти
си
слугата, който слугуваш, и господарят ти казва: "Или ще изпълниш това, което ти казвам, или ще те уволня." Когато ти закачаш, ти не закачаш, а господарят закача, не ти.
Кой е виновен, господарят или прислужникът?
Та противоречието, което сега ще срещнете в живота
си
, е следното: ще дойде един ден
да
се разочаровате по този път, по който вървите.
Вие се изкушавате в даден случай, вие ли сте виновен, или вашият господар.
Ти казваш: "Аз сгреших." Сгрешил е вашият господар, но понеже него законът не го хваща, ти ще излезеш на топа на устата и хващат тебе.
Господарят казва: "Аз не греша, а слугата ми." Няма кой
да
дойде
да
каже, че е видял, няма кой
да
дойде
да
се застъпи за тебе, че ти
си
невинен.
Старият ще каже: "Ние
да
си
живеем." - Не, в нас трябва
да
живее великата Божия любов, великата Божия мъдрост и великата Божия истина.
И дадат ти присъдата, и ти
си
я носиш.
Този господар ние го наричаме дявол.
Идва едно положение, когато Господ се отдалечава.
Той е толкова майстор - като дойде, тегли ти присъда.
Търсиш Го, и няма Го никакъв.
И псалмопевецът казва: "
Да
не ме оставиш в старините ми." Онези, които сте малко по-възрастни, вие сте като старите баби.
Вече младите момци няма
да
обръщат внимание на вас.
" Ти казваш: "Господарят го направи." А той ще каже: "Ти, ти, а не господарят." Дойде втори, и пак казва така.
Радостен
си
, но по едно време изгубиш тази радост, мрачкаво ти е.
Но понеже този господар е всевластващ, той управлява, той царува.
Наблюдавах един от българските свещеници, най-добрият, когото съм срещал.
Ти не можеш
да
го обвиниш.
Той ми каза следното: "Втори път като дойда на земята, поп не ставам.
Той направи кривата постъпка, той е кривият, но ти носиш последствията на неговите постъпки.
Аз разглеждам малко въпроса юридически, за
да
ви го направя малко ясен, за
да
ви изясня онова противоречие, което някой път се среща у вас.
Ражда се някой - тамян му кадя, кръщавам го - пак тамян, умре някой - пак тамян.
Всичко ставам, но поп не ставам.
Учех хората, и
себе
си
не научих.
" Каква е разликата между тебе и господаря ти?
Не можах
да
угодя на Бог.
На страната на господаря са законът и силата, и всичко.
И той каза още: "Бог
си
е играл с мене." Казах му: "Не Господ, но дяволът
си
е играл с тебе." Той каза още: "Имах много шансове." И той ми разправя как е имал условия и как е изгубил тези условия.
А пък ти
си
слуга, който слугуваш.
Прегрешенията на господаря винаги ще понесе слугата.
Да
погребва като поп умрелите,
да
кръщава, венчава и прочее, това е много тягостна работа.
Питам, какво трябва
да
правите?
Та казвам: Оставете умрелите, умрелите
да
ги погребват; и оставете живите, живите
да
ги посрещат, а пък вие вършете волята Божия.
- Трябва
да
бъдем много умни и в това седи разрешението.
Турнете
си
едно мото, което Христос е казал: "Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, и всичко друго ще ви се придаде." А любовта оставете за после.
Да
станете толкова умни, че
да
предусещате какви са намеренията на господаря и
да
не може
да
ви излъже.
Защото, ако вие не намерите Царството Божие и не търсите Неговата правда, вие не можете
да
дойдете до любовта, а като търсите Царството Божие и Неговата правда, всичко друго ще ви се приложи.
А господарят е толкова хитър.
Ти като търсиш Царството Божие, това е нормалният път.
Той
си
има две дъщери и ти
си
най-първо един почтен слуга.
Имаш един обект, за който
да
живееш.
У всички издигнати същества, на които съзнанието е развито, има противоречие.
Ти казваш: "
Да
вярвам в Христос." Христос казва: "Търсете Царството Божие и Неговата правда, и другото ще ви се приложи." Ако ти искаш всичко друго
да
се приложи, трябва
да
изпълниш тези думи на Христос.
У нас има един стремеж
да
подобрим живота
си
.
Христос не е извън Царството Божие, не е и извън правдата.
Всички въобще мислим, че сме на правата страна, а пък в края на краищата идваме до едно място, където въпросите остават неразрешени.
Виждаш ли моята дъщеря колко е красива.
Той е в Царството Божие, Той е и в правдата.
Вземете на първа ръка един вегетарианец - той
си
отвори дюкян с известен капитал и с известна надежда.
Ще ти я дам." - Но този господар те изпитва.
Петдесет години му върви, но дойде една криза и всичко завлича.
Освен че няма
да
ти даде дъщеря
си
, но той ще те оплете.
Сега може
да
се яви другото положение.
Ако
си
мъж, ще каже: "Имам дъщеря".
Вие казвате: "Ние Го търсим." Хубаво, но не преставайте
да
Го търсите.
После той започне
да
си
обяснява причините, казва: "На този дадох на вяра, на онзи дадох." Това дал, онова взел и изгубил.
- Но той има и син.
И тогава
си
заминава за другия свят.
Ако
си
жена, ще каже: "Ще те направя снаха." - Но снаха няма
да
станеш.
Ние казваме: "Отче наш, който
си
на небесата.
Някои от вас казват така: "Трябва
да
живеем ние в света и
да
си
направим положението." Казвам: "Господарят е дошъл." Ти казваш: "Трябва
да
живеем като хората." Аз казвам: "Господарят е дошъл, говори ти за младата мома." След като работиш на този господар и забогатееш, той ще изпрати своите бирници и всичко, каквото
си
спечелил, ще го вземе, а пък тебе ще изпрати
да
отидеш при баща
си
и при майка
си
.
Да
дойде Царството Ти,
да
бъде волята Ти,
да
се свети Името Ти!
Да
вземем някой млад момък и някоя млада мома.
Ти знаеш, че никога няма
да
се ожениш за неговата дъщеря, защото, ако се ожениш за дъщеря му, то не щеше
да
има по-голямо бедствие за тебе, и ти не ще можеш
да
се освободиш от него.
Тъй както на небето, така и на земята." Ние казваме: "Отче наш, Който
си
на небесата." Небето е разумният живот.
Всички все сте били млади моми и момци, това са общи положения.
Това са две причини - синът и дъщерята на господаря.
"
Да
се свети Името Ти" - казваме.
- Под "святост" разбираме следното - когато държиш това Име постоянно в ума
си
, то е осветено, ти го пазиш.
Ако слушаш света, някой казва: "Ние като се молим на Бог, няма
да
се оправи нашият живот.
Трябва
да
живеем, както хората живеят." Ако живеем в света добре, всичко, което спечелим, ще бъде за господаря.
За
да
дойде Царството Божие на земята, ние трябва
да
го търсим.
И до известно време капиталът върви - той е силен.
Когато дойде въшката и започне
да
ти гложди главата, тя е един паразит.
Което търсим, него можем
да
намерим.
Ти казваш: "Има нещо, което ме безпокои." Ти казваш още: "Аз имам една философия,
да
търпя." - Но въшката не трябва
да
я търпиш.
И Неговата правда.
Какво трябва
да
я направиш сега?
Това сега
да
стане плът не отвън, а думата плът и кръв в нас.
Да
я намериш някъде,
да
знаеш къде е.
Да
ни е приятно, като отправим ума
си
към Бог.
Той е готов на всичко.
Толкова е майсторка тя - като речеш
да
я барнеш, тя се премества на една десета от милиметъра и ти не можеш
да
я намериш.
Само като
си
помисли за Него,
да
ни е приятно.
После пак се премести и ти само
си
почесваш главата и не можеш
да
я хванеш.
Няма с какво
да
Го сравним.
Противоречието, което се среща в сегашния живот, е следното: Ние, като живеем в Бог, единият Господар винаги присъства, а другият господар, на когото служите, той не се е явил още.
Онзи господар е драл кожата.
И тогава слушаме хората, които разправят за търговията
си
.
Този господар е много хитър, умен е, той винаги ще
си
умие ръцете.
Колко унижения сме изпитали ние от него, и той иска
да
ни заблуди.
Ти никога не можеш
да
хванеш дявола в престъпление, само тебе ще хванат.
Той ще те излъже в някое вярване, ще те накара
да
направиш нещо, но ще видиш, че зад една твоя постъпка седи не твоят, а неговият характер.
Този господар трябва
да
го различаваме.
Разправя
си
опитността.
Някой ще дойде и ще каже: "Трябва
да
се обичаме, за
да
изпълним Божия закон." Така е, но най-първо ти обикнеш някоя кокошчица.
Вашият досегашен господар, при когото сте изпратени
да
слугувате, трябва
да
му изучавате характера и ако не го изучите хубаво, вие не може
да
се освободите от него.
Да
го изучите така, че
да
станете по-умни от него.
Не може ли й кръцна врата и
да
я туря в тенджерата, и
да
направя от нея една хубава супица с оризец." Погледнеш един ден - ти
си
заклал кокошката, направил
си
престъплението.
Ако не можете
да
станете по-умни от него, вие не можете
да
се освободите от него.
Да
кажем, че човек от големи грижи казва, че остарява.
Този, който яде, е слугата, а онзи е господарят.
Вие искате Господ
да
ви освободи.
Но за
да
се освободиш, трябва
да
имаш желание.
Така е направил Господ." Ти му слугуваш, господарят ти казва: "Ти като готвиш, и на тебе ще дам малко,
да
видиш колко е хубаво."
От тебе зависи.
Всичко остарява сега.
Докато желаеш парите, ти не можеш
да
се освободиш от тях.
Една жена обичала мъжа
си
много и му сготвила едно пиле на пет-шест месеца.
Докато желаеш силата, ти не можеш
да
се освободиш от нея.
Имайте нещо, на което
да
разчитате.
Вземете едно цвете, което е близо до една река - отдалечете го от реката, турете го по-далеч от условията, при които е расло то, и веднага ще забележите една промяна в него.
Жената била малко невнимателна, тя се поразсърдила и казала: "Не искам
да
ям", и мислила, че той ще я покани.
Аз признавам, че вашият господар е много умен.
И когато го занесете на едно място, където има много малко влага, то ще започне
да
изсъхва.
Той започнал
да
яде, и тя поглежда малко, но той дошъл до последното кокалче на гозбата и тя казала: "Моля, поне това кокалче ми остави." Аз ги
Не смея
да
му припиша никакви прегрешения, но казвам - много хитър е той.
Те седят и казват: "Изгубихме
си
живота напразно, а можехме и ние
да
си
поживеем, както хората."
Христос казва: "
Да
се отречеш от
себе
си
." Ние така сме свързани с него, нашите интереси са така преплетени, нашите личности, че ние не смеем
да
се откажем от
себе
си
.
" Вижда му се смешно, че се молил дълго време.
Ти казваш: "Не може без кокалче." Съгласен съм, че лисицата и вълкът не могат без кокалче, но за овцата - там тревата е необходима.
Но сегашната личност, това е онази дреха, която ни е дал господарят и ще ти одерат кожата.
Че
си
попипва колената и не знае какво направление
да
вземе.
За
да
се отречеш от
себе
си
, трябва
да
бъдеш много умен.
Какво трябва
да
прави сега?
Христос казва: "Ще вдигнеш кръста
си
и ще Ме следваш."
На него му се вижда смешна молитвата, но с какво трябва
да
я замени?
Ако спадаш към първата категория, не можеш без кокалче, но ако спадаш към втората категория, може и без кокалче.
Та казвам, само по Христовия начин и път може
да
се освободите от вашия цар и господар.
На него му се вижда смешно, че яде.
Докато вие не изучите всичките му пътища, не може
да
си
освободите от него.
И ако каже най-после: "Няма
да
ям," какво ще стане тогава?
Докато не се освободите от него, всякога ще имате падания, изкушения и прочее.
Той ще каже, ако не яде, най-после ще дойде до едно мъчение и гладът ще го застави, иска, не иска,
да
яде.
Тогава трябва
да
напуснеш света.
Павел казва: "Не сте изучили дълбочината на сатаната, на този господар." Докато не разбере всичките интриги, всички недоразумения, които съществуват, не можете
да
се освободите от него.
Старите хора, които са толкова лениви, мързеливи, и тях ги заставят
да
работят.
Този ваш стар господар ви е размесил езиците.
Той гледа, гледа, и после казва: "Я направете нещо." Сега това са общи положения, които касаят всички хора.
Ще срещнеш някого и не можеш
да
го търпиш.
Това са недъзи, с които има
да
се справим.
Аз не искам
да
го разреша.
Срещнеш друг - и него не можеш
да
го търпиш.
Това е все от вашия господар.
Каквато и мисъл
да
имаш, тя започва
да
функционира в ума ти и ако продължаваш
да
я имаш дълго време, тя ще произведе известен ефект.
Има желания в нас, които спадат към желанията на месоядните животни, а има желания, които спадат към вегетарианците вътре в нас.
Ти казваш: "Аз не мога
да
го обичам." Щом не обичам някого, не мисля за него.
Даже най-здравия предмет ако го удряш с един твърд предмет със сто удара, с няколко хиляди удара, то най-после този предмет ще се повреди.
Едните желания са меки, а другите желания са силни и груби.
В ума ти има една отрицателна мисъл и ти, колкото и
да
си
силен, постепенно тогава сам ще
си
повредиш на
себе
си
.
Едните спадат към желанията на месоядните, към тях са всичките противоречия, които ни измъчват.
Например ти започваш
да
си
мислиш, че не
си
добър човек.
А пък ние вървим сега и се поражда друг въпрос: Какво трябва
да
се прави?
Щом не го обичаш - отдалечи се.
Казваш: "Не съм добър, не съм добър." Това са удар след удар.
- Трябва
да
се живее.
Мисли за онзи, Който те е пратил и Който ти е дал живота.
Ти забелязваш, че действително в
себе
си
имаш известна промяна.
И хората започват са мислят, че не
си
добър.
Огънят пари, трябва
да
си
имаме дилаф.
И ако ти не внимаваш, тези хора наоколо ти ще те убедят, че не
си
добър и един ден ще кажеш, че
си
виновен.
Умен трябва
да
бъде човек.
Някой път човек се намира в едно състояние и го заставя
да
изповядва това, в което не вярва.
Той най-първо трябва
да
разграничава кои желания са негови, и кои не са негови.
Хващат един човек и го обвиняват, че убил сина
си
и го хвърлил в Дунав.
Ти например искаш
да
се повдигнеш,
да
станеш учен човек.
Желанието ти
да
станеш учен човек е на място, но когато човек иска
да
стане учен човек, за
да
го прославят хората, той е на кривата посока на движението.
Та сега търсете първо Царството Божие и Неговата правда.
Христос е казал: "Не търсете славата на света, а от Бога."
Да
станеш учен е добро, но
да
станеш учен, за
да
те прославят хората, там
си
в кривата посока.
Всички мъчнотии и страдания са в реда на нещата.
И го осъждат на смърт.
Няма никой, който
да
е дошъл и
да
не мине през тях.
Обаче, когато дойде до него екзекуторът, синът се явява и виждат, че бащата не е убил сина
си
.
И вие ще минете през всички изпитания, и няма
да
остане ни най-малкото изпитание, през което
да
не минете.
Та мъчнотията е в издържането на страданието.
Да
не мислите, че ще може
да
кръшнете.
Този ред и порядък, в който живеем, не защитава нашите интереси.
Ако не минеш през света на смъртта, ти не можеш
да
влезеш в света на съвършенството, на безсмъртието, понеже онези, които са безсмъртни, те са минали през света на смъртта и са победили.
Този, който ви обере, ще ви обере по всичките правила.
Той
си
има своите интереси, и дере ни кожата на общо основание.
Ние като умираме, ние умираме, понеже не знаем как
да
живеем.
Ние нищо не сме внесли в света и нищо не можем
да
изнесем от света.
Майката родила синове и дъщери, държавата ги праща на бойното поле.
Аз съм забелязал, вече тридесет години, след всяка моя най-хубава проповед все ще има няколко души
да
се скарат, и то от най-добрите ми ученици.
Не трябва
да
се обезсърчавате.
Казва: "Такава е волята Божия." И
да
кажа, че не е волята Божия, така ако стане нещо не според волята Божия, на кого ще се оплачеш?
В света къщите са мебелирани добре, а пък тук на Изгрева, на някоя дупка има книга залепена - пропукало се стъклото и той
си
залепил хартия и пак за Царството Божие мисли.
Например прережеш
си
пръста, органически боли те там.
Като минавам из Изгрева, гледам някой брат седнал и казвам: "Този е кандидат за палат.
Но някой път, без
да
си
се порязал, имаш болка.
Ние казваме, че човек трябва
да
стане отвън добър.
Заболява те някой път пръстът там, където не
си
се порязал, и надува се това място.
Казвам, ще имате един палат, ще имате палат направен такъв, какъвто не сте сънували, с всичките му удобства, повече от "Хиляда и една нощ".
Ще имате това, но когато се освободите от стария господар.
И
да
не се съмнявате в пътищата Божии.
Те казват: "
Да
го изрежем." Отрязват го този пръст, за
да
го излекуват.
Та казвам: Човек трябва
да
разбира законите.
И при всичките ви страдания
да
бъдете верни.
Той трябва
да
стане вегетарианец в умствено отношение, в сърдечно отношение и в своите постъпки.
Ако аз живея в една пропукана къща, ще кажа: "Такава е волята на господаря." Окъсал съм се, ще кажа: "Такава е волята на господаря." Шапката ти е скъсана - такава е волята на господаря, той не иска
да
те види добре облечен.
Ни най-малко това не дава една философия, чрез която
да
се справим с главните мъчнотии.
На три места човек трябва
да
стане едновременно вегетарианец.
Той знае, че щом започнеш
да
се обличаш много, ще пристанеш някъде.
За някого мога
да
кажа: Той е станал светия.
И този господар е много умен.
Оттам ще вземат, за глада
да
си
помогнат.
- Не, след като станат всички тези промени вътре в тебе, та никой
да
не подозира промяната вътре в тебе.
Той минава и носи богатства.
Знанието седи в това,
да
не фалира човек.
Той знае, че имаш слабости, че можеш
да
отнемеш нещо.
Не съжалявайте за тях, ще мине всичко.
Ще минете по всичките пътища на изкушенията, страданията.
Това значи
да
превъзмогваме нещата.
Да
допуснем, че ти
си
разбойник някъде и очакваш някого.
Паданията, ставанията - всичко това ще го очаквате, и неизбежно е.
След като е минал през всички форми на живота, човек
да
разбере онова положение, което му е потребно,
да
разбере Божиите закони, той
да
е господар на своята съдба.
Всички очакват изявление все отвън.
Той е една сила.
И след като
си
замине, той ще те събуди, и ти ще
си
кажеш: "Спал съм." Той е господар на всички положения.
Ако ти не се научиш
да
приспиваш злото в
себе
си
, ти
си
слаб човек.
Това очаквате - изявлението, както българите очакваха Русия
да
дойде
да
ги освободи от турците.
Ти казваш: "Аз съм с Христа." Казвам: "Ти можеш ли
да
приспиваш злото в
себе
си
?
Е, сега кой ще ги освобождава?
" Казваш: "Не мога." - Тогава
си
слаб.
И хората все се освобождават, и все остават неосвободени.
Злото в
себе
си
да
приспиш, но не отвън.
Русия сега кой ще
да
я освободи?
Ти казваш: "
Да
утешим,
да
приспим някого." - Ти другите не можеш
да
приспиш, докато не приспиш злото в
себе
си
.
Някой ще каже: "Този е добър, а онзи не е." Това, което наричат свобода, то е за едни облекчение, свобода, а за други не.
Когато богатите са свободни, сиромасите са роби, а когато сиромасите са свободни, богатите се заробват.
В човека има едно зло, с което трябва
да
се справи, и това зло е необходимо
да
го приспиш.
Всички имаме вяра в Бог.
Някой иска
да
се избави от злото.
Да
кажем, че един е богат, а друг е сиромах.
Най-първо ще се научиш
да
приспиваш злото в
себе
си
, и след като минеш по този път, събуди го.
Как се спогаждат?
Не
да
спи постоянно, но
да
не ти препятства.
Представи
си
, че се роди едно желание в тебе,
да
откраднеш.
Богатият
си
остава богат, а сиромахът
си
остава сиромах.
Ученият
си
остава учен, а невежият
си
остава невежа.
Ти имаш нужда.
Да
ви дам един пример, че може
да
се роди едно желание
да
откраднеш.
Ти имаш син красив, красива дъщеря, красива жена.
Единият вярва и е богат, има автомобил, а другият вярва, и ходи пеш, погледне и казва: "
Да
имам и аз един автомобил."
Искаш
да
ги облечеш - оттук-оттам просиш и влезе в тебе един бръмбар
да
откраднеш.
Ти
си
касиер на някоя банка, разполагаш с милиони.
И сиромашията един недоимък ли е на твоята вяра?
Ще приспиш злото в
себе
си
.
Сега това са отчасти противоречия, с които човек трябва
да
се справи.
Ще повикаш жена
си
, сина
си
, дъщеря
си
и ще им кажеш: "Аз мисля
да
открадна, какво мислите вие?
С тях трябва
да
се справи онзи, който иска
да
разреши живота.
С такива разбирания човек никъде не може
да
отиде.
" Те ще ти кажат: "Не, не, всички ще работим." Вие не може
да
видите изходното положение - как човек може
да
излезе от безизходното положение.
Един човек с малък капитал може
да
функционира няколко дена, но ако искаш
да
отвориш голямо предприятие, то иска голямо богатство, двеста-триста милиона.
Вие трябва
да
добиете свойствата на магнетизма.
Загубил я на планината и казал: "Който я намери, ще му дам едно голямо възнаграждение." С магнетизъм ще притеглиш една желязна карфица и ще я представиш на царя.
За някои неща не трябва
да
ви разправям
да
не се смущавате.
И щом дойде сиромашията, вземете вашата подкова.
На болния няма какво
да
му разправяш в какво седи опасността.
Гледам в една къща една конска подкова, конско петало.
Нищо няма
да
му разправиш за опасността, но трябва
да
му кажеш за онези условия, при които той може
да
оправи здравето
си
.
Той казва: "За късмет." В
себе
си
трябва
да
развивате онзи магнетизъм.
То зависи от мислите на човека, от неговите чувства и от неговите постъпки.
Ти започваш
да
се нервираш и тогава се демагнетизираш.
Вие още не сте се занимавали
да
изучавате силата на човешката мисъл.
Не се нервирай, понеже след това ти се демагнетизираш, изгубваш тази магнетическа сила, а пък тя е полезна в живота.
Вие отчасти имате опитност, но не сте се занимавали,
да
видите силата на човешките желания и силата на човешките постъпки.
Хубостта и красотата на живота ти зависят от магнетическата сила, която живее в твоето тяло и ако я изгубиш, ще дойде едно нервно състояние.
Всяка една мисъл при известни случаи е сила.
И всяко едно желание съставлява сила.
Хвани го и го тури настрана Ти казваш: "От глад ще умра." - От глад никога няма
да
умреш, ако
си
умен.
И всяка една постъпка образува една сила в човека.
Ако имаш един светъл ум, една чисто сърце, една чиста постъпка, ти гладен никога няма
да
умреш.
Но когато мисълта образува сила, тази сила се отличава от онази сила, която произтича от човешките чувства, и от силата, която произтича от човешките постъпки.
Една мисъл може
да
се уподоби на киселина.
Ще
си
кажеш: "На голямо изпитание Бог ме е поставил.
Ще издържа докрай, ще умра, но няма
да
се поддам на едно изкушение." Ти казваш: "Аз гладен ще умра." Но и
да
си
гладен, ако е решено
да
умреш, и гладен ще умреш.
Под думата "киселина" разбираме нещо, което разяжда работите.
Ще дойдат мъчни моменти.
Ще мислите, че Господ те е оставил, че сам трябва
да
уредиш работите
си
.
Ти ще се молиш в
себе
си
, докато изпиташ Божията права мисъл.
Седите при баща
си
и майка
си
.
Твоят ближен ще каже: "Разправяш ми ти измислици." Това е пак господарят, който те кара
да
разправяш.
Това е тщеславие, ти още не
си
завършил.
Един ден ти влизаш в градината и виждаш една хубава пеперуда със златни крилца, и веднага тя те заинтересува.
Дойде един при него и гостилничарят му даде
да
яде, а на друг не му дава.
Обяснете ми защо на единия дава
да
яде, а на втория не му дава.
Първият, на когото дава, той има млада дъщеря и гостилничарят е хвърлил око на нея.
Заинтересува те пеперудата и вечерта се връщаш, и не
си
могъл
да
я хванеш.
За дъщерята той му дава
да
яде.
Вторият няма син или дъщеря, и не му дава.
Хубаво, ти минаваш, ти
си
здрав и господарят ще те нахрани, и на работа ще те прати.
Но хилав
си
, той няма
да
те нахрани, и ще каже: "Я го пратете в болницата." Вие седите и
си
обяснявате нещата, както не са.
Оживее пеперудата в ума ти.
Това вие го наричате любов, любовта на пеперудата.
Ти казваш: "Не ми върви." - Аз гледам - всичките ти мускули са опънати.
2.
Практическа философия
,
МОК
, София, 22.2.1935г.,
Щом човек почне
да
мисли много, как ще живее, как ще прекара на стари години, превива се гръбнакът му, сгърбва се.
Всички неща там вървят по законите на музиката.
Някои искат
да
бъдат прави.
Та сега на вас казвам: Музика за изглаждане на ония състояния, та
да
не ви боли главата,
да
не сте нервни.
Защото ако сте нервни, причината е в дихателната система.
Когато мисълта господствува, когато тя е силна, не че чувствата липсват, но мисълта господствува, тогава човек е прав.
Но когато чувствата вземат надмощие и човек мисли как ще прекара, тогава ще
си
изкриви гръбнака.
Тогава музикално трябва
да
лекуваш главата
си
.
Като пееш, трябва
да
мислиш.
За
да
спаси човека от това положение, природата поставя на кривия път един център, от който излизат радиуси.
Тогава, ако искаш
да
лекуваш дробовете
си
, като пееш, трябва
да
чувствуваш.
Следователно, ако вие се движите по една крива линия, пак трябва
да
имате един център и кривата линия
да
е в зависимост от центъра.
Като чувствуваш, ти трябва
да
помагаш на дробовете
си
.
А пък като пееш на стомаха
си
, там трябва
да
работиш.
Не
да
чувствуваш само нещата, но
да
ги реализираш,
да
добият нещата известна форма,
да
имат реален израз.
Тя трябва
да
има господство.
Цялата крива повърхност трябва
да
е под влияние на мисълта.
Когато пееш вътрешно, това се отнася до твоята дихателна система.
И целият ви живот трябва
да
се обгръща или
да
е свързан с правата мисъл.
Човек, който пее външно, той
си
образува една външна аура и много малко е разположен към заболяване.
Не само
да
пее по принуждение, това е външен подтик.
Обезсърчиш се, почни
да
пееш.
Нямаш нито пет пари, почни
да
пееш.
Гладен
си
, почни
да
пееш.
Та сега ви давам общи правила, върху които
да
мислите.
“ Като вълк, като риба, като змия, като птица няма
да
живееш, а ще живееш като човек.
Които се интересуват, тук може
да
имат един метод за самовъзпитание.
Вие искате
да
пеете, ще пеете за главата
си
, за дробовете
си
и най-после ще пеете за цялото
си
тяло.
Ще пеете за главата
си
, за мисълта,
си
,
да
станете умен.
Не го прави, без
да
мислиш, не давай ход на своите чувства.
Ще пеете, за
да
станете добри.
Ти казваш: „Аз така чувствувам.“ Животното има право
да
каже: „Аз така чувствувам.“ А пък човек казва: „Аз така мисля.“ Но някой път ти чувствуваш и казваш: „Аз така мисля.“ − Не, не се заблуждавай.
Защото от добрината зависи
да
не сте нервен.
После ще пееш за стомаха
си
, та храносмилането
да
става правилно.
А пък ти трябва първо
да
мислиш, а после
да
чувствуваш.
Да
няма никаква лакомия.
И най-после ще пееш за тялото
си
, та
да
функционира добре.
Ще пееш за главата
си
, за
да
мислиш правилно.
За пример всеки от вас трябва
да
има една песен с думите „аз
да
мисля право“.
Направете
си
една песен с тия думи „аз
да
мисля право“.
Ти ще кажеш: „Чакай
да
видя, дали мисля право.“ Когато казваш така, влизат чувствата.
Когато казваш: „Чакай
да
питам другите хора, дали мислят право“, то е вече чувствувание.
Ти кажи: „Аз ще мисля право, няма какво
да
питам хората, дали мислят право.“ Правата мисъл не зависи от хората, а зависи от горе, от един висш свят.
Значи аз ще дам всички добри условия, при които правата мисъл идва.
Няма
да
допусна никакви мрачни предмети.
Защо
да
пущам нещо грозно в ума
си
да
ме смущава.
Нищо грозно няма
да
туря в ума
си
.
Няма
да
го промениш.
В ума
си
ще туря най-хубавите картини.
Че
си
бос, че
си
тънко облечен.
Значи трябва
да
вземеш мерки, веднага
да
намериш някоя дреха, някои обуща, каквото и
да
е,
да
вземеш предпазни мерки за тялото
си
.
Като погледнеш един човек,
да
не мислиш, че е добър, а
да
е умен.
Най-първо търси умните хора, а поле търси добрите хора, после търси силните хора и най-после търси обичните.
Казваш: „Аз така го чувствувам.“ Щом го чувствуваш, трябва
да
вземеш предпазни мерки.
Едно знание, което го носиш на гърба
си
, то е товар.
И при това не можеш
да
предотвратиш болестта.
Ако ти носиш един товар на гърба
си
, и не можеш
да
го използуваш, какво те ползува.
Ти трябва
да
мислиш и
да
вземеш някакви предпазни мерки.
Само чрез мисълта можеш
да
предотвратиш едно болезнено състояние, което ще дойде.
Знанието дотолкоз е полезно, доколкото то може
да
се ползува.
Изобщо всички болести се дължат на човешките чувства.
Вие всякога трябва
да
превеждате нещата,
да
ги туряте в известно съотношение.
Ако изгубиш сетивата, няма
да
чувствуваш.
За
да
си
изгубиш зрението, то
си
има ред причини, това са ред разумни причини.
Ако не спазваш разумните закони, ще
си
изгубиш зрението.
То не е меродавно за тебе, а онова, което в тебе е останало, то е меродавно за тебе.
Ако всеки ден се втренчваш в слънцето, след няколко години ще изгубиш зрението
си
.
И ако
си
при голяма горещина, при огън, може
да
изгубиш след време зрението
си
.
Или при какви условия можеш
да
изгубиш сетивата
си
?
Най-първо кладенецът трябва
да
е изкопан, нали така?
При падане, при някой удар.
После трябва едно въже, свързано с една кофа, и най-после трябва един, който
да
върти този кръг и
да
изкарва вода.
Трябва
да
са там кладенецът, въжето, кофата, и онази ръчка, за която може
да
завива въжето.
Всеки един от вас трябва
да
има едно въже, една кофа, с която
да
почерпва,
да
изважда вода.
Ако той плаче дълго време, ще върне ли баща
си
?
Човешката мисъл е ти трябва
да
мислиш.
От природата ще
си
изваждаш това, което нямаш.
Какво може
да
допринесе плачът?
Природата никога не кара човека
да
работи там, дето няма условия.
Ще плачеш, за
да
те чуе някое разумно същество и
да
те освободи.
Тя казва: „Ще
си
изкараш вода от този кладенец, ще
си
изкараш толкоз, колкото можеш.
Ти
си
изгубил пътя в гората, седнеш и плачеш.
Та много пъти ние в света се спъваме по единствената причина, че изваждаме повече вода, отколкото ни трябва.
Ще
си
изкараш вода толкоз, колкото вода ти трябва за път.
Плачът е радио, ти съобщаваш на невидимия свят, че плачеш, че
си
изгубил пътя и тогаз, като те видят, ще ти помогнат.
Ако плачеш разумно, някое същество по радиото ще се привлече, ще види, че
си
се изгубил и ще ти помогне.
Седи някой с изкълчен крак и казва: „Боли ме, боли ме крака.“ Идва някой и болният казва: „Не ми бутай крака.“ При това положение няма
да
се оправи кракът му.
Минава един и той казва: „Не ми бутай крака.“ И онзи не смее
да
го бута.
Най-после идва при него един, който иска
да
му направи добро, казва: „Аз няма
да
бутам крака ти.“ И му казва един лек начин за оздравяване.
Ти казваш: „Аз изгубих вярата
си
.“ Хубаво, при какви условия може
да
се изгубят сетивата?
Аз съм един разумен човек, мога ли
да
изгубя сетивата
си
?
При какви условия мога
да
изгубя сетивата
си
?
Ако ти се движиш по един път, хубаво постлан, може ли
да
счупиш каруцата
си
?
Ако караш тази каруца лудо, може
да
я счупиш.
Ако имаше ум, не щеше
да
изкълчиш крака
си
.
Но ако влезеш в един път неравен, с много дупки, ти по-лесно ще счупиш каруцата
си
.
Ти стана причина
да
изгубя човещината
си
.
А при добрия път по-малка е вероятността
да
я счупиш.
Понеже ако беше вървял по правия път, не щеше
да
се изкълчи крака ти.
Ти казваш: „Аз мога
да
умра.“ При какви условия може
да
умре човек?
Аз дойдох
да
изправя тази погрешка.“
Научно ако човек престане
да
яде, ще умре.
Та все таки, за
да
се изправи една погрешка, все трябва
да
ни вържат.
Ако престане
да
диша, ще умре.
Питам: Човешката мисъл зависи ли от човешкото ядене?
Сега у всинца ви има едно желание −
да
ви са наредени работите.
Яденето ли създава мисълта или яденето е създадено от мисълта?
Аз мисля, че по-наредени от вашите работи няма − аз не съм виждал.
Мисълта създава яденето.
И при това вие седите и
си
уреждате работите.
Че Бог, за
да
създаде света, Той през цялата вечност мисли, мисли, мисли, намисли и направи света.
Когато един баща праща сина
си
в училище, не трябва синът
да
мисли за материалното.
Той трябва
да
каже: „Аз трябва
да
уча.“ Нищо повече.
Следователно под чувства ти трябва
да
разбираш Божията мисъл.
Той трябва
да
учи това, което изисква програмата на училището.
Трябва
да
знаеш, че твоите чувства са отражение на Божията мисъл.
Човек трябва
да
мисли, трябва
да
чувствува, трябва
да
действува.
Това е голяма философия:
да
мисли право,
да
чувствува право и
да
действува право.
Тези думи може
да
ги турите за правило.
Човек затова е дошъл, а не
да
си
урежда работите.
Ако този „някого“ не съществува, ти не може
да
го обичаш.
Той е дошъл в света, за
да
мисли право,
да
чувствува право и
да
действува право.
Другите неща ще дойдат.
Но не мислиш ли право, не чувствуваш ли право и не действуваш ли право, твоите работи не могат
да
се уредят.
Ние, без
да
мислим право, без
да
чувствуваме право и без
да
действуваме право, искаме
да
уредим живота
си
.
Ти казваш: „Мога
да
изгубя.“ Това са предположения.
Казваш: „Мога
да
забравя.“ − Можеш.
Казваш: „Мога
да
осиромашея.“ − Можеш, можеш
да
предположиш.
Има и други методи, но с това трябва
да
почнеш.
Ти не може
да
постъпваш право, ако не мислиш право, ако не чувствуваш право.
Бог е създал света и светът е разумен.
Питам се: Ти, който живееш в един разумен свят, каква опасност има
да
изгубиш онова, което Бог ти е дал?
Три неща трябва
да
спазваме.
За пример ти
си
в едно училище и не се съобразяваш със законите на училището.
В българския език много мъчно беше едно време
да
знаеш къде се пише е-двойно, ер-малък.
Ти казваш: „A е началото на нещата.“ А означава един човек бременен, който трябва
да
роди.
Някои букви не се произнасят, непотребни са, но трябва
да
ги поставиш.
Ти
си
бременен с една идея, която трябва
да
родиш.
А − ти носиш една идея, която трябва
да
родиш.
Но ако не ги поставиш, то думата не може
да
се чете.
Тази идея трябва
да
се роди и
да
израсте отвън.
Тогава ще впрегнеш паметта
си
да
помниш.
След като родиш една идея в
себе
си
, само тогава ще дойде твоето спасение, а ако не родиш тази идея, твоето спасение не може
да
дойде.
Сега кое е по-право
да
се пише: обичам или убичам, обичен или убичен?
Какво трябва
да
роди човек?
Може
да
обичаш някого, има значи какво
да
вземеш.
Ти какво трябва
да
родиш?
Нали Христос казва: „Ако не се родите изново, не може
да
влезете в Царството Небесно.“ Човек трябва
да
роди една идея.
Когато у хората се развие азът, те дохождат в стълкновение − идва червения цвят.
Какво трябва
да
роди?
Или другояче
да
кажа, какво трябва
да
направи човек, като дойде в света?
При какви условия може
да
употребите гласната А?
Какво трябва
да
направите за вашата къща, за
да
бъде къщата ви удобна.
Някой път може
да
имате повече червена кръв, отколкото в здравия.
Най-първо на вашата къща трябва
да
отворите една врата и два прозореца.
(Учителя пее тази гласна ниско и после високо.) Лекуваш анемията
си
.
Анемичен
си
, нямаш никакъв подтик
да
работиш.
Човек като пали огъня,
да
има отде
да
излиза димът.
Не ти върви напред в живота, закъсал
си
, а пък ти трябват парици, зелен цвят ти трябва.
(Учителя пее „И, и, и“.) Тревожиш се откъде
да
вземеш хляб.
На вас може
да
се вижда малко глупаво
да
пеете „и, и, и“.
Ти започваш
да
пееш „и, и, и“.
Мозъкът трябва
да
се лекува чрез стомаха, нервността − чрез гърдите, а пък правата мисъл − чрез мозъка.
Има много методи, с които може
да
си
служиш.
Затова човек трябва
да
държи мозъка
си
в правилно положение.
Ако дълго време пееш за зеления цвят, ще образуваш силна вълна, ще привлечеш много хора, които могат
да
ти помогнат.
Да
мисли правилно.
Като цъфне цветето, ще привлече много същества, много хора
да
го миришат.
Да
държи дробовете
си
в изправно положение; като чувствува правилно,
да
не се нервира.
Най-напред ти трябва
да
съзнаеш,
да
образуваш нещо в
себе
си
, за
да
привлечеш вниманието на хората.
Какво има
да
се нервираш, че
си
изгубил сто хиляди лева?
Ти искаш
да
добиеш вяра.
Един американец при катастрофа изгубил първия
си
пръст и той благодарил на Бога, че му останали другите пръсти.
Но слаб
си
във вярата.
Той бил умен човек, казал: „Благодаря на Бога, че не е цялата ръка.“ Дойде малкото зло, трябва
да
благодарим, че не е дошло голямото зло.
Винаги при малките тревоги благодари, че
си
се избавил от голямото зло.
Окултният ученик така трябва
да
разсъждава.
(Учителя пее гласната „ю“ високо и ниско.) Най-първо ти трябва
да
развиеш вярата.
Скъсал те учителят, или турил ти три, благодари.
Казано е: „Придай ми вяра“.
Като ти тури единица, пак благодари и кажи: „Благодаря, че не ме изпъди из училището.
Пееш в
себе
си
тихо,
да
не те знаят хората.
След време и единицата, и двойката можеш
да
поправиш, стига
да
не те изпъдят от училището.
Ти ще
си
вървиш и ще
си
пееш, и ще видиш, че след време това неразположение ще се махне.
Нулата може
да
стане шесторка, като туриш една опашка отгоре.
Да
направим едно сравнение.
Да
кажем, че един възрастен човек води кон и лесно може
да
се качи на коня.
За
да
ходиш право, мисълта ти трябва
да
вземе надмощие.
А пък малкото дете само може
да
води коня, но не може
да
се качи на него.
Ако ти имаш една мисъл, която може само
да
я развеждаш и не може
да
се качиш на нея, тогава ти
си
малко дете.
Всякога забелязвам в природата: онези, които искат
да
имат права стойка като свещ,
да
мислят право.
Тогава децата докарват коня до някоя канара, хвърлят се от канарата отгоре му и го възсядат.
Някои от вас не мислят, че са загазили, а казват: „Искам
да
живея.“ Това е чувство.
Та не само
да
водиш,
да
мислиш върху нещо.
Важно е не
да
живееш, ти вече живееш.
Ти като мислиш, водиш коня, но ти трябва
да
се качиш на гърба му,
да
те слуша.
Ти не
си
пратен
да
живееш, а
си
пратен
да
мислиш.
Животът ти е даден вече.
Щом
си
пратен
да
живееш и не
си
пратен
да
мислиш, тогава положението ти ще се обезсмисли.
Те съвсем са се изгубили, всички са станали философи, всички са загазили.
Някой
си
свил раменете и ходи така свит.
(Учителя показва такова ходене.) Казва
си
: „Какво ще се прави?
“ Ако
си
цигулар, ще вземеш цигулката
си
и ще свириш.
Разправяше ми една дама следното: „Десет години аз мислих защо умря мъжът ми и заболях.
Ако
си
здрав, ще вземеш мотиката и ще отидеш на лозето.
Постоянно мислих за мъжа
си
.
Светът е разумен и ти не мисли, че
си
пратен
да
страдаш.
Ти в света
си
родена само за мъжа
си
ли
да
мислиш?
Страданието е нещо временно.
Само твоят мъж ли съставя целия свят.“ Нещо ù говори отвътре: „Само твоят мъж ли съставя целия свят.“ Ти на мъжа
си
даваш една функция, която не е права.
А всички вие сте пратени
да
се научите
да
мислите.
Ти само за Бога може
да
мислиш така.
Невидимият свят има всичкото разположение.
Отишъл
си
е той, пък мислиш защо е умрял.
Ти казваш: „Аз съм загазил.“ Всяко нещо, което се гази, може
да
се изгази.
Ако можеш
да
плаваш, влез навътре.
Сега живее по-добре, а пък ти
да
се спретнеш
да
работиш и
да
не разчиташ на мъжа
си
.“ И дамата продължи
да
ми говори: „Като почнах
да
мисля така, работите ми се оправиха.
Като почнах
да
работя, престанаха безпокойствата в мене.
Вземи само тази идея, която можеш
да
носиш, а пък мрачната идея я остави на втори план.
Та по кой начин трябва
да
се въдвори правата мисъл в мозъчната система,
да
се предотврати сегашната неврастения.
Дихателната система
да
предотврати онази леност или мекота, при която човек няма инициатива
да
работи, отлага работите, от ден за ден отлага, отлага и най-после изгубва всичките условия.
Всеки човек, който ви помогне, тази помощ, която ви дава той, може
да
кажеш, че е случайна.
Не случайна, но спада към временния порядък.
Може
да
ти направи една услуга и онова, което може
да
направите на другите, и то е временна услуга.
Не очаквайте постоянни услуги от когото и
да
е.
Ти напиши нещо за
себе
си
и ако ти се харесва, пак го прочети.
Сега не вземайте другата крайност и
да
кажете: „От никого
да
не очакваш услуга.“ Ти работи, пък остави онзи въпрос за услугата, тя
да
дойде сама.
Пиши за
себе
си
, а не за другите.
Ако това, което пишеш, не те ползува, защо ще го дадеш на другите?
Да
кажем, че се задушавате в една стая от нечист въздух.
Това, което пишеш,
да
измени твоето състояние.
Могат
да
дойдат хора в тази стая и
да
ви донесат чист изкуствен въздух и
да
ви свестят.
Мислете за
себе
си
, чувствувайте за
себе
си
, постъпвайте за
себе
си
най-първо, защото това, което е добро за вас, е добро и за вашите ближни.
Правилото е
да
обичате вашите ближни.
Някой път искате
да
знаете нещо за цветовете.
При известни условия могат
да
дойдат и
да
донесат чистия изкуствен въздух.
Буквата А е свързана с червения цвят; Е − с портокаления цвят; буквата И − с жълтия цвят; буквата О − със зеления; буквата Ю − със синия; буквата У − с виолетовия.
Но ако всякога чакате хората
да
ви донесат чистия въздух, може
да
чакате другите хора
да
ви направят щастливи и весели.
То е така, но най-първо вие сами създайте едно общество весело и щастливо.
Има една отвлечена философия, метафизическа философия, има една философия, която може
да
се приложи в ежедневния живот.
Когато ние говорим, че светът е добър или лош, то са неща относителни.
Но светът сам по
себе
си
е добър.
Когато те болят гърдите, нервен
си
, сърдиш се, а пък, като те боли главата, казваш: „
Да
става, каквото ще.“ Не мислиш.
Та правата философия е
да
имате права мисъл.
Когато казваш „
да
става каквото ше“, глава те боли.
Ако
си
нервен, имаш нещо в дробовете, те не функционират правилно.
А пък когато
си
мекичък, значи стомахът те боли.
Онзи, който има метафизическа философия, може
да
пита: „Защо е така?
“ Може
да
се обясни.
(Син.) Имате
си
, кой цвят имате?
Няма
да
може
да
се движите.
Ако ви свържат ръцете, няма
да
може
да
работите, защото с краката се ходи, а с ръцете се работи.
(долно), сол,
си
, ла, сол, ми, фа, сол, ла,
си
, ла, сол,
си
, ла,
си
, ла, сол, фа, ми, ре (долно), до (горно).
Когато сте изгубили своята мекота, невидимият свят ви свързва стомаха малко, за
да
станете малко по-мек.
Няма вече
да
правим старите погрешки".
Искаш
да
се оправят работите, нали.
9 е последното число в тази система.
(Учителя свири и пее.) − „Ако ще стане промяна, ако се изменят добрите условия на живота, ще загазим, ще страдаме.
Този човек
си
създава цял един свят на нещастия.
В музиката има тонове, които могат
да
те отбият от пътя.
(Учителя свири.) Препоръчвам ви винаги
да
пеете.
Всяко едно число увеличава, но вие трябва
да
знаете функциите на числата, на живите числа.
Човек постоянно трябва
да
се учи
да
пее в душата
си
.
Трябва
да
знаете как функционира всяко число в дадения случай, как функционират числата в природата.
После трябва
да
дойде външното пеене,
да
дойде резултат.
За пример, ако изучавате химия, как ще намерите каква е пропорцията, кои са частите, които влизат в образуването на водорода.
Колко йони влизат в образуването на водорода.
За
да
съедините водород с кислород, колко атома водород трябват и колко кислород?
Тогава ще дойде втората степен: ти ще привлечеш музиката към
себе
си
и след това дълго време като чувстваш, ще дойде външното изражение и ще пееш.
(Два атома водород и един атом кислород.) За
да
уравните техните валенции, значи колко трябват?
Онзи, който дълго време не е мислил върху музиката и после дълго време не я е чувствувал, не може
да
я изрази.
Човек от външното
да
изрази това, което е мислил и чувствувал.
Мисълта създава, чувствата привличат, а постъпките изразяват нещата.
Значи, за
да
уравновесите кислорода с водорода, потребни са два атома водород и един атом кислород.
Те са три положения, които при сегашната система на музиката трябва
да
приложите.
Трябва
да
използувате богатия материал, който има в музиката.
Тогава по силата на същия закон, защо на човека са потребни два крака, а не три?
Всеки от вас
да
си
избере свои песни; почти навсякъде има малки пасажи за лекуване.
Трябва
да
знаете какви
да
си
изберете.
Природата е правила своите опити и тя казва: „Аз правих опитите; на някои животни, на млекопитаещите дадох четири крака, а на човека дадох два, защото условията се измениха.“
Това, което засяга всинца ви, което ви спъва, е, че всички се стремите към завършените работи.
Да
допуснем, че вие сте един певец.
Ръкопляскат ви, дават ви букети, но то е външната страна.
Ако вие с вашето пеене не може
да
добиете добродетели, вие не сте разбрали какво нещо е пеенето.
Тогава навсякъде ще видите музика във всички степени.
Човек, като ходи, трябва много
да
мисли, ако не мисли, веднага ще се спъне.
Правата мисъл е, която може
да
държи тялото право.
Ти не може
да
бъдеш прав, ако не мислиш.
Онези хора, които са се прегърбили, значи са престанали
да
мислят.
3.
Съучастници в благата
,
УС
, София, 24.2.1935г.,
Важно е, че апашът се шири в света и гледа
да
вземе нещо, било от материалния, било от духовния или от Божествения свят.
Гледате, как детето, за
да
открадне една-две ябълки от дървото на съседа
си
, прибягва до различни лъжи, кражби и престъпления.
След това пъдарят го гони, иска
да
го бие.
Днес всеки човек е стражар на
себе
си
.
Кражбата не разрешава въпросите, нито боят изправя хората.
Всеки се пази
да
не го оберат,
да
не му откраднат нещо.
Дръжте в ума
си
мисълта, че светът не може
да
се оправи по отрицателен път.
Следователно, ако стават кражби по всички светове, това не значи, че трябва
да
считаме тези неща за нормални.
Ще кажете, че учените правят открития, с които помагат на народа
си
.
Да
, писателите пишат книги, но и те сами не са изправни.
Организираните светове изключват всички аномалии: болести, смърт, кражби, омраза, завист, съмнение и т.н.
Те помагат на народа
си
, а избиват другите народи.
За
да
се изправи животът на хората, всеки човек трябва
да
работи съзнателно за своето изправяне.
Хората мъчно се изправят, защото помнят повече злото и пакостите, отколкото добрините, които едни на други
си
причиняват.
- Ама добре е
да
полежи човек известно време в леглото
си
и
да
му помагат лекари и милосърдни сестри.
Той сам
си
знае, колко му е добре, но какво ще прави - друг изход няма.
Един турчин срещнал процесията и
си
казал: И-и-и - на тебе ти е добре, но питай умрелия, той ще ти каже, какво е положението му.
Сегашните хора говорят за вяра, без
да
я прилагат.
Те говорят за любов, за изпълнение на волята Божия, без
да
я изпълняват.
Има смисъл
да
говори човек за вяра, за любов, за изпълнение волята на Бог, но ако е готов
да
приложи всичко това.
Като описва живота
си
, Соломон се мъчи
да
даде едно определение за него.
В това отношение той прилича на малкото дете, което постъпва в първо отделение и започва
да
учи буквите.
В една американска църква, в която проповядвал знаменитият проповедник Спържен, се събрали най-богатите членове,
да
търсят начин, как
да
помогнат на своите бедни братя.
Като научи една-две букви, то се връща у дома
си
и разправя на майка
си
и на баща
си
, какво е научило.
Повечето от тях изказали мнение
да
се обърнат към някои богати хора в града,
да
поискат от тях помощ.
След това разказва приказки, които чуло от учителя
си
.
Като изслушал мнението на всички, Спържен казал: Братя, защо трябва
да
изкушаваме Господ?
Постепенно то започва
да
пише и мисли, че знае много неща.
Защо трябва
да
Го молим
да
отваря сърцата на богатите хора в града, когато ние сами сме достатъчно богати.
Всъщност, детето едва е свършило буквара
си
.
Ето, аз давам една голяма сума.
Какво може
да
направи човек с изучаването на буквара?
Ако всеки от вас даде нещо, ние ще задоволим своите бедни членове.
Много има
да
учи човек, докато разбере смисъла на живота и даде истинско определение за него.
Всички присъстващи одобрили съвета на Спържен и в няколко часа имали на разположение значителна сума.
"Време е за раждане и време за умиране; време е за насаждане и време за изкореняване на насаденото".
Сега и на вас казвам: Когато се яви нужда
да
помогнете на някого, не търсете помощта отвън.
Вижте, дали вие първи не можете
да
му помогнете.
Ако вие можете по някакъв начин
да
му помогнете, ще му помогнат и другите.
Човек сади лозе, за
да
има плод; ако лозето не дава плод, той го изкоренява.
Очаквате ли само отвън помощ, нищо няма
да
получите.
Много мъже и жени са взели крив път в живота
си
, само по причина на безучастието, което близките им проявяват към тях.
Той научи много работи на физическия свят и казва, че повече от това знание, което е придобил, никой не може
да
придобие.
Покажете, че можете
да
помагате на ближния
си
, за
да
го насърчите,
да
се убеди, че не е сам в живота
си
.
"Видях, прочее, че няма по-добро, освен
да
се весели човек в делата
си
.
Понеже, кой ще го доведе, за
да
види онова, което ще бъде след него?
Какво добро може
да
направи човек?
Преди всичко, правенето на добро е достояние на Бог.
Че
си
дал една дреха на някого, или че
си
му купил една книга, това още не е добро.
Някой иска
да
знае, какъв ще бъде животът му след смъртта.
Да
дадеш живот на човека, както и всички условия за живеене, това е добро.
Докато се ражда и умира, човек не може
да
знае бъдещия
си
живот.
Обаче, само Бог може
да
направи това добро.
Раждането подразбира цаняване на човека за слуга при някой господар, а умирането - уволняването му.
То е все едно
да
се ражда и умира.
- Защото не очаква благодарността им, т.е.
Като се отегчи от живота, човек иска
да
умре.
не очаква
да
Му се плати.
Щом му домилее живота, пак се ражда.
Ако хората са признателни и благодарни, това е за тяхното повдигане и облагородяване.
Да
се раждаш от умиление за живота и
да
умираш от отегчаване от живота, това не е никакво разрешаване на въпросите.
Въпреки големите грижи, с които човек е заобиколен, в края на краищата, той изгубва живота
си
и се оплаква на Бог, че хората са лоши.
Жената казва, че й дотегнало
да
гледа мъжа
си
без работа.
Мъжът казва, че му дотегнало
да
гледа жена
си
,
да
стои празна и слуги
да
й работят.
И единият, и другият искат
да
заминат за онзи свят,
да
се освободят от мъчнотиите на живота.
- Искам
да
придобия живота
си
отново.
Мъжът и жената са отегчени един от друг, искат
да
се освободят, всеки
да
се прояви свободно.
Какво ще направи мъжът или жената, ако не могат
да
се търпят взаимно?
Те не могат
да
се търпят един-друг, а мечтаят
да
оправят света.
Искам пак
да
се върна на земята,
да
изправя грешките
си
и
да
живея добре.
Каже ли мъжът, че не може
да
търпи жена
си
и иска
да
я напусне, той ще направи голяма грешка, която мъчно може
да
изправи.
Помнете: всичко, което става на земята, е предметно учение.
Един клон ви удря силно по лицето.
Вие сте недоволни, че клонът ви ударил и се сърдите.
Друг е въпросът, ако някой иска
да
напусне жена
си
, но
да
не търси втора.
По-добре е, като се е свързал веднъж,
да
не се развързва, докато не реши задачата
си
правилно.
Трябваше
да
бъдете внимателни,
да
знаете, как се ходи в гора, между дървета.
Ако човек се жени и развежда, без
да
мисли сериозно по този въпрос, той изпада в смешно положение.
Синът на един турски бей, млад, красив момък, минавал между хората за умен човек.
Като го срещали по улиците добре облечен, свободен и напет, всички го наричали "княз на князете".
Те се блъскат едни други и после търсят вината вън от
себе
си
.
По едно време той решил
да
се сгоди.
Вятърът вее - има малка вина за блъскането на клоните и на хората, но хората имат възможност
да
не се поддават на вятъра.
Като се сгодил, всички се произнесли за него: Сега е близо до хората.
Като стоят на по-голямо разстояние един от друг, те никога няма
да
се блъскат.
- Чакай
да
се оженя - казал той.
Божествено ли е, когато хората се блъскат и мушкат помежду
си
?
Оженил се, но след време решил
да
напусне жена
си
.
Седнали няколко души на една маса,
да
ядат и пият заедно, а постоянно се мушкат.
Докато хората се мушкат, блъскат, обиждат, всякога ще има плач, скърби и страдания.
Да
се сгоди човек, това значи,
да
съзнае, че му липсва нещо.
Който не мушка, не се блъска и не обижда, той се радва.
Момъкът и момата съзнават, че им липсва нещо и като не могат
да
го намерят другаде, те го търсят един в друг.
Не е лошо, че момък и мома се обичат, но лошото е, когато мислят, че могат
да
бъдат щастливи.
Когато едни хора се радват, а други - скърбят, ако са разумни, те могат
да
си
помагат взаимно: радостните ще помагат на скърбящите.
Представете
си
, че момъкът и момата са двата крака на човека.
Ако не са разумни, те се отдалечават едни от други.
Докато са отделени един от друг, човек не може
да
ходи.
Ето защо, за
да
не се отдалечавате, плачете, когато всички плачат; радвайте се, когато всички се радват.
Радостите и скърбите крият в
себе
си
известни блага, които трябва
да
се използват.
Ако човек скърби и не се ползва от благото, което скръбта носи, той нищо не е придобил; ако се радва и не се ползва от благото, което радостта носи, пак нищо не е придобил.
Значи, момъкът и момата могат
да
бъдат щастливи, докато се подчиняват на главата, т.е.
Сега, като ви проповядвам, имам предвид
да
ви направя съучастници в благата, от които аз се ползвам.
на върховната сила.
Понеже пия чиста планинска вода, аз искам
да
ви заведа при извора и вие
да
пиете от тази вода.
Започнат ли
да
спорят помежду
си
, кой от двамата
да
управлява, животът им се разваля.
Щом ожаднеете, аз ще ви заведа при извора,
да
пиете от неговата вода и
да
благодарите.
Това е физическо разбиране на живота, а то не разрешава въпросите.
Всеки трябва
да
се стреми
да
стане съучастник в Божиите блага.
Постигне ли това, той трябва
да
направи и ближните
си
съучастници в благата, които му са дадени в живота.
Следователно, добро е онова дело или онази постъпка, чрез която вие можете
да
направите ближните
си
съучастници в благата, които ви са дадени.
Всичко, каквото човек мисли, чувства и прави, един ден ще бъде изложено пред разумния свят,
да
си
даде всеки мнението, кой какво е направил.
От своя страна и те трябва
да
ви направят съучастници в своите блага.
Като се свърши изложбата, всеки ще
си
вземе своите картини,
да
ги изучи,
да
разбере, какво е постигнал и какво не е могъл и
да
продължи оттам, докъдето е стигнал.
И така,
да
проявите доброто в
себе
си
, като направите ближните
си
съучастници в своите блага, това е втора стъпка на живота, за която Соломон говорил.
Човек ще се ражда и умира дотогава, докато започне
да
различава проявите на умствения, на духовния и на физическия свят.
Това значи,
да
възлюбиш ближния
си
като
себе
си
.
Същевременно, той трябва така
да
различава мислите, чувствата и постъпките
си
, че
да
знае откъде идва дадена мисъл, или чувство - от низшия или от възвишения свят.
Ако не можеш
да
споделиш благата
си
със своя ближен, ти не го обичаш.
Щом ги различава, той няма
да
изпада в заблуждения и противоречия.
Иначе, каквото и
да
говорите за любовта, това са празни думи.
"Видях труденето, което даде Бог на человеческите синове, за
да
се трудят в него".
Когато слезе на земята, Христос искаше
да
сподели с хората благата, в които живееше.
От две хиляди години насам Христос работи в това направление, именно,
да
направи хората съучастници в благото, в което Той живее, а не
да
ги обърне към Бог.
Ако отношенията между тях са правилни и всеки е готов
да
сподели благата
си
със своя ближен, само по
себе
си
, по естествен път, човек ще се обърне към Бог.
Ето защо, не мислете, че можете
да
обърнете човека към Бог, ако не сте готови
да
го направите съучастник в своето благо, колкото малко и
да
е то.
- Ама трябва
да
помислим за
себе
си
,
да
си
хапнем и пийнем.
- Ти бъди готов
да
пожертваш своето благо и не мисли за ядене и пиене.
Докато е млад, човек е красив; като остарее, губи красотата
си
.
Какво по-сладко и по-богато ядене и пиене можете
да
имате от това,
да
направите ближния
си
съучастник в своите блага?
"И света положи в техните размишления, без
да
може человек
да
издири отначало до конец делото, което е Бог направил".
Като казвам, че трябва
да
направите ближните
си
съучастници в най-малкото благо, с което разполагате, това не значи, че трябва
да
се отворите безогледно към тях.
- Как може човек
да
издири и разбере делата, които Бог е направил?
Споделете със своите ближни всичките
си
блага и не се страхувайте от нищо.
- За
да
разбере това, той трябва
да
мине от физическия свят в духовния, от духовния - в умствения.
Като знаете това, отворете тези изворчета към своите ближни, за
да
потекат Божиите блага и към вас,
да
опитате изобилието на живота.
И така, първата задача на човека е
да
се освободи до известна степен от своята личност.
Когато даде предимство на своята личност, човек мисли, че е свободен, че може
да
прави, каквото иска.
Обаче, приложите ли я, противоречията ви, сами по
себе
си
ще изчезнат, животът ви ще влезе в нова форма и вие ще кажете: Животът има смисъл, струва
си
да
се живее, заслужава човек
да
служи на Бог.
За
да
бъде свободен на физическия свят, той трябва
да
бъде здрав, богат и силен.
Само при това положение има смисъл
да
бъде човек слуга и господар, ученик и учител, майка и баща, съдия, адвокат и лекар.
Ще кажете, че не се нуждаете от богатство.
Само при това положение нещата се осмислят, въпросите придобиват вътрешно разрешаване и човек минава от ограничение в свобода, от смърт в живот.
Ако искате
да
бъдете свободни на земята, непременно трябва
да
бъдете богати.
Следователно, животът не е нищо друго, освен участието на човека в благата, с които всички хора се ползват.
Щом е духовно богат, той не търси материално богатство.
Не можете
да
се запознаете с човека, ако не споделите с него своите блага.
В противен случай той непременно трябва
да
бъде материално богат.
И той не може
да
се запознае с вас, ако не постъпи по същия начин.
На земята не можеш
да
ходиш бос и гол - климатическите условия не позволяват това.
Ако Христос не ви направи съучастници в своите блага, ако и вие не Го направите съучастник в своите блага, между Него и вас никаква връзка не може
да
съществува.
То дава възможност на разумния и съзнателен човек
да
реализира своите желания, а същевременно
да
помага и на ближните
си
.
За
да
бъде богат, здрав и силен, човек трябва
да
се ръководи от общото благо,
да
не мисли само за
себе
си
.
Има смисъл
да
бъдеш богат, но ако богатството ти бъде благо за цялото човечество; има смисъл
да
бъдеш здрав и силен, за
да
помагаш на ближните
си
; има смисъл
да
бъдеш учен, но ако приложиш своята ученост за доброто на цялото човечество.
Ако кажете на някого, че болната му жена ще замине за другия свят и след смъртта й ще се ожени за друга, по-млада и красива, той лесно ще прежали първата.
Старият живот ще отмине и ще се замести с нов, здрав и красив.
Той иска всички хора
да
бъдат като него.
- Какво трябва
да
направи човек, за
да
смени стария живот с нов?
Учените пък поддържат, че човек трябва постоянно
да
учи,
да
придобива все повече и повече знания.
- Той трябва
да
направи ближния
си
, т.е.
Някои се обиждат от тези думи и питат: Само учените ли могат
да
работят?
Всички хора могат
да
работят, но работата на учените е по-ползотворна.
Много пъти господарят му го бил, докато придобие тази опитност.
Както теглел колата, на пътя го срещнал младият кон на господаря му, който го запитал: Братко, защо вървиш толкова бавно?
Я се опитай
да
ускориш хода
си
,
да
стигнеш по-скоро у дома.
- Дай на мене колата.
Старият кон се разпрегнал и оставил младия
да
го замести.
Младият кон веднага започнал
да
тича, но изпочупил всички грънци.
Като видял, каква пакост причинил, господарят му го набил добре - дал му първия урок.
- Чудно нещо - казал младият кон на другаря
си
: Никога не бях носил такъв товар.
Ако не знае, как
да
ги кара и бърза
да
ги занесе до определеното място, той ще ги изпочупи още по пътя и после ще получи наказание от господаря
си
.
За
да
не чупиш грънците, трябва
да
вървиш полека, спокойно и внимателно.
- Щом
си
нещастен, това показва, че
си
още млад, буен кон, който чупи грънците на господаря
си
.
- Как ще се освободим от нещастията и страданията?
- Като научите уроците
си
.
Докато ученикът от първо отделение не научи материала, който му е предаден, не може
да
мине във второ отделение.
Докато ученикът от второ отделение не мине предвидения материал, не може
да
влезе в трето отделение и т.н.
Определено е на човека, по какъв път трябва
да
мине.
Като научи уроците, които му са предадени като на човек, той трябва
да
мине в по-висока фаза,
да
изучава уроците на ангелите -
да
стане ангел.
И до днес още всички ангели не са научили уроците
си
, поради което се делят на две категории: ангели на светлината и ангели на тъмнината.
Първата категория ангели се движат в абсолютна светлина и поддържат, че доброто трябва
да
бъде добро, първо за окръжаващите, а после за тях.
Втората категория ангели се движат в светлина само за
себе
си
, а другите остават в тъмнина.
Затова, именно, те казват, че доброто трябва
да
бъде добро, първо за тях, а после за окръжаващите.
Когато някой ангел на светлината слезе на земята, той изпада в големи противоречия.
За
да
научи техния живот, дават му билет за земята, определят му един грешен човек,
да
се грижи за него, но в края на краищата, се вижда в чудо.
Случва се понякога, че при усилена работа, ангелът не може
да
повдигне човека, върху когото работи и заминава за небето, с мисълта, втори път
да
дойде
да
му помогне.
Ако другарите му го питат, какъв е животът на земята, той отговаря: Слез, сам
да
го опиташ.
Като слезеш, ти ще научиш такива уроци, каквито никой не може
да
ти предаде.
Сега, колкото и
да
ви се говори, вие няма
да
чуете цялата истина.
Това са само обяснения, които ще ви помогнат
да
разберете поне отчасти състоянието, в което се намирате.
Например, срещате богат, учен, силен човек, всичко има на разположение, но е недоволен от живота.
Виждате, че и велики хора са недоволни от живота
си
и са готови
да
се самоубият.
Ето и Толстой, велик философ, изпада в отчаяние.
И той търси начин за разрешаване на известни социални въпроси.
Питам: Как ще разрешите въпросите
си
?
Ще кажете, че ако на земята не можете
да
разрешите всички въпроси, ще ги разрешите на небето, като отидете при Христос.
" Само онзи може
да
отиде при Христос и
да
стане едно с Него, който има мисли и чувства като Христовите, който има разположение на духа като Христос.
Вън от тези неща, човек и на този, и на онзи свят не може
да
разреши правилно задачите
си
.
Искате ли
да
разрешите задачите
си
правилно, работете съзнателно върху
себе
си
,
да
постигнете идеалите на своята душа.
Ако мислите, че можете
да
се приближите до Христос по обикновен начин, вие сте на крив път.
При човека можете
да
се приближите по обикновен начин, но при Христос не можете.
Докато гледате на хората като на мъже и на жени, никакво разбирателство между вас не може
да
съществува.
Съединете всички мъже и жени в едно цяло, за
да
разберете
себе
си
,
да
разберете и човека.
Вие ги нареждате едно под друго, теглите черта и започвате
да
ги събирате.
Следователно, когато започнете
да
гледате на хората като части на едно цяло, вие можете
да
разрешите всички въпроси.
В прочетената глава виждаме, че Соломон застъпва само физическия свят.
- Защото проповедите не разрешават всички въпроси на живота.
Той счита, че най-важното нещо на земята е яденето и пиенето, но не е разбрал смисъла на яденето и пиенето, не е разбрал, как трябва човек
да
яде и
да
пие.
Например, земеделецът събира житото
си
в чували и го занася в дома
си
.
Соломон трябваше
да
живее във времето на Христос,
да
разбере, какво означава хлябът.
Там той изсипва житото в хамбара, а чувалите оставя навън, изпразнени вече.
Те започват
да
се сърдят,
да
протестират и питат, какво стана с житото, т.е.
Така започва трета глава от Еклисиаст.
Ако земеделецът е разумен, ще дойде при празните чували и ще им каже, че всяко живо същество трябва
да
се пожертва в полза на цялото, на общото благо.
Докато не познава закона на жертвата, човек не може
да
разреши противоречията в живота
си
.
И така, когато се обезсърчите, помнете, че сте на физическия свят и се намирате в положението на празен чувал, на който житото е изсипано в общата житница на живота.
Само по
себе
си
, времето не може
да
бъде нито добро, нито лошо.
Нещата
си
стават независимо от времето и образите
си
съществуват независимо от фотографията.
Те са го сложили във вашия чувал временно, с условие
да
го вземат, когато им потрябва.
Човек е причина, времето
да
отбелязва добрите и лошите работи.
Той става причина
да
отпечатва фотографията правите и криви образи.
Трябва ли
да
се обезсърчавате от това?
Каква полза ще имате, ако държите житото в чувалите
си
с години?
По-добре е
да
го пожертвате,
да
го дадете на добрия и разумен земеделец
да
го изсипе в хамбара
си
, там
да
презимува, за
да
може рано напролет
да
го посее на нивата,
да
се ползва от него цялото човечество.
"Време за раждане и време за умиране".
Щом сте чували, все чували ще
си
останете, безразлично, дали сте от зебло, коноп или друга някаква материя.
Житото не може
да
увеличи вашата цена.
Има ли нещо лошо в умирането и в раждането?
Чуждото
си
остава чуждо.
Раждането и смъртта са два процеса, които се извършват постоянно в живота.
Всички мисли и чувства, които влизат в ума и в сърцето ви, са чужди.
Човек става слуга - ражда се.
Щом е така, не ги задържайте, но ги посейте на нивата,
да
се ползват мнозина от тях, а не само един човек.
След време господарят му го уволнява - умира.
Между мислите, чувствата и постъпките на човека трябва
да
има движение.
Значи, раждането е слугуване, а смъртта - уволняване от службата.
Докато слугува, човек печели, щом напълни джоба
си
добре, той се връща при баща
си
.
Не направи ли същото и блудният син?
Докато беше при баща
си
, той беше недоволен от положението
си
, защото нищо не печелеше.
Като ви говоря така, аз не разрешавам въпросите, но и не казвам, че всичко е суета.
Един ден той каза на баща
си
: Татко, дай ми дяла, който ми се пада.
Искам
да
отида в чужбина,
да
обиколя широкия свят,
да
придобия знание, богатство и сила.
Сричката "су" на турски означава "вода".
Като спечеля, ще се върна при тебе,
да
покажа, какво съм научил и придобил.
Значи, водата е важна, като носител на живота.
Баща му отговори: Синко, ето дяла ти.
За новороденото дете пък млякото е носител на живота.
Вземи, каквото ти се пада и иди в света
да
работиш,
да
забогатееш.
Той каза на баща
си
, че отива в света,
да
се научи
да
слугува, но не изпълни думите
си
.
То не може само
да
си
приготвя храна.
Като влезе в широкия свят, той
си
каза: Нека първо
да
си
поживея,
да
си
поям и попия, а след това ще слугувам.
Той направи същата грешка, каквато Соломон направи и се върна при баща
си
окъсан, бос и разочарован от живота.
Щом майка му престане
да
му дава готова храна, то влиза в суетата на живота.
Повечето хора днес повтарят грешката на блудния син.
Майката дава на детето
си
твърда храна и го учи само
да
дъвче, само
да
приготвя храната
си
.
Едва стават от сън, те започват
да
мислят за ядене и пиене.
Като ученици, вие трябва
да
си
изработите правилна философия за живота,
да
се откажете от философията на Соломон.
Като се наядат и напият, тогава започват
да
работят, тогава търсят господари, на които
да
слугуват.
И блудният син яде и пи, изпил всичкото
си
богатство и когато оголя когато изгуби всичко, отиде та се представи на един господар за слуга.
Ако днес сте християнин, като умрете, ще изгубите християнството
си
.
Като го видя, господарят
си
каза: Този слуга не е за нищо, освен за свинар.
Ако сте българин, ще изгубите българщината; ако сте богат, учен, силен, ще изгубите и богатството, и учеността и силата
си
.
Той не е достоен даже и за рожковите, които свинете ядат.
Жалък и окаян беше видът на блудния син, за което господарят му едва можа
да
го направи свинар.
Като видя отрицателната страна на живота, блудният син се замисли върху положението
си
и каза: Тук, при този господар, не мога
да
ям даже от рожковите, с които свинете се хранят.
Баща ми има много слуги, които ядат и пият изобилно.
Там няма християни, будисти, мохамедани, брамини.
Докато бях при баща
си
и аз бях добре облечен и нахранен.
Там няма богати и бедни, учени и прости, силни и слаби.
Ще отида при него и ще му стана слуга.
Той се върна при баща
си
и каза: Татко, сгреших и пред небето, и пред земята, не съм достоен
да
се нарека твой син, но приеми ме като слуга.
Те носят в
себе
си
положителната наука на любовта.
Искам
да
ти слугувам,
да
бъда един от последните ти слуги.
Там няма богати хора, както на земята,
да
разполагат с пари, с имоти, с файтони и автомобили.
На онзи свят богат е само онзи, който е вътрешно богат и разполага с добродетели и дарби.
Вие не можете
да
спорите,
да
протестирате, защо еди-кой
си
има на разположение пари, къщи, имоти, облича се и се храни добре, а вие живеете като последен бедняк.
И досега още блудният син съществува.
Който живее според тази философия, в края на краищата ще оголее, ще остарее и ще каже: "Суета на суетите, всичко е суета".
Виждате, че едно животно обикаля къщата, докато влезе вътре.
И затова, докато дойде този ден, той
си
казва: Щом съм дошъл на земята, ще ям и ще пия,
да
зная поне, че се наживях.
Щом влезе, то започва
да
се оглежда натук-натам,
да
види, какво може
да
задигне.
Задигне нещо за ядене и веднага излиза навън,
да
не го бият.
Който ме яде, има живот в
себе
си
".
Щом влязат в някой дом, гледат
да
задигнат нещо и
да
бягат навън.
И сега гледам и Соломон, мъчи се той, аз го виждам като едно малко дете, което е в първо отделение.
(втори вариант)
И ако всички мисли, желания и постъпки, които сега имате, и ако всичко постигнете, което вие желаете, какво ще придобиете?
(втори вариант)
И ако така ме разберете, и ако така мислите, върху тази мисъл от невидимия свят може
да
ви дадат една малка светлина, и вие ще вземете едно ново направление.
(втори вариант)
Като се върне, току казва буквите на майка
си
, на баща
си
: „Тъй каза учителят, че туй било първата буква.“ И после как описва една приказка.
(втори вариант)
Сега аз не разрешавам въпроса, аз не казвам, че всичко е суета.
(втори вариант)
В невидимия свят трябва
да
се отвори един път, чрез който
да
дойде туй благо от Божествения свят.
(втори вариант)
Нашето благо е един малък извор на невидимия свят и ние трябва
да
направим другите хора съучастници на това благо.
(втори вариант)
Колкото и
да
е малко това благо, то е един малък извор.
(втори вариант)
Хубаво, но казвам, каква работа може
да
свърши един човек с един буквар.
(втори вариант)
„Су“ значи вода, значи мляко.
(втори вариант)
И всеки от вас трябва
да
направи другите хора съучастници.
(втори вариант)
Е, хубаво казва: „Време за раждане и време за умиране, време за насаждане и време за изкореняване на насаденото“ (2. стих).
(втори вариант)
Ти сучеш от майка
си
, но ти не
си
се научил как
да
образуваш млякото.
(втори вариант)
И насадиш лозето, и дава плод, и ако не дава плод, после ще го изкорениш.
(втори вариант)
Майка ти знае как
да
образува млякото.
(втори вариант)
Ако не ги направите, вашите блага няма
да
се увеличат.
(втори вариант)
Ти хванеш майка
си
, понасучеш се малко.
(втори вариант)
Това е една проста философия, което сега трябва
да
учите.
(втори вариант)
Защото плод не дава на земята.
(втори вариант)
А утре майка ти не дава вече.
(втори вариант)
И сега даже, които изучават, казват: „Че не е ли много умен Соломон?
(втори вариант)
И като я научите, всичките ви сегашни противоречия, които имате, всичко това само по
себе
си
ще падне и ще остане животът в една нова форма, за която ще кажете – имало смисъл
да
се живее между хората, имало смисъл
да
се служи на Бог.
(втори вариант)
Щом сучеш, е „су“, а като не ти дава майка ти, това е суета.
(втори вариант)
Имало смисъл
да
бъдеш и ученик,
да
бъдеш и учител.
(втори вариант)
Суета на суетите е, когато майка ти не ти дава
да
сучеш.
(втори вариант)
Имало смисъл
да
бъдеш и съдия, и адвокат, и лекар.
(втори вариант)
Тя казва: „Ще се заемеш
да
работиш,
да
учиш и
да
дъвчеш.
(втори вариант)
Имало смисъл
да
бъдеш и баща, и майка, и приятел.
(втори вариант)
И той им казва: „Тъй повече от това, което аз разкрих на физическото поле, вие няма
да
разкриете.“ Това е, което търси човек, търси, търси и идва до заключението.
(втори вариант)
То беше преди една–две години, а сега аз ще ти дам, а ти сам ще дъвчеш храната
си
.“
(втори вариант)
По този начин само всичките неща придобиват едно вътрешно разрешение и животът минава от ограничение в свобода.
(втори вариант)
И после казва: „Защото това е делът му, понеже кой ще го доведе, за
да
види онова, което ще бъде след него?
(втори вариант)
Представете
си
, че всинца вие поддържате Соломона, но ако вие напишете, ако дойде Соломон в наше време, той трябваше
да
притури още: „Има време
да
станеш християнин и има време
да
напуснеш християнството.“
Да
.
(втори вариант)
Има време
да
станеш българин, има време
да
напуснеш българството.
(втори вариант)
стих) Сега туй трябва
да
се разбира.
(втори вариант)
Защото, след като умреш, в онзи свят българин няма
да
бъдеш.
(втори вариант)
А животът, това е крайното ограничение на всички онези блага, които ние за бъдеще ще имаме и в които за бъдеще трябва
да
влезем.
(втори вариант)
Питат някои в онзи свят какви ще бъдат.
(втори вариант)
Да
живееш, значи
да
влезеш в благата на всички хора, които Бог е създал в света.
(втори вариант)
Следователно, когато искате
да
се запознаете с някого, вие не можете
да
се запознаете, ако не го направите съучастник на вашите блага и ако той не ви направи съучастник на своите блага.
(втори вариант)
Дотогава, докато вие умирате и се раждате, животът не може
да
се разреши.
(втори вариант)
Вън от това вие не може
да
имате никакво познанство.
(втори вариант)
Раждане – това е – ти се цаниш
да
слугуваш.
(втори вариант)
И ако ти не направиш Христос съучастник на своите блага и ако Христос не може
да
ви направи съучастник на своите блага, никакво познанство между него и вас не може
да
съществува.
(втори вариант)
Е, какво
си
разрешил, като те уволнят?
(втори вариант)
В света хората
си
имат хубави къщи, а нашите къщи са дъсчени.“ „В света хората са добре облечени, а нашите дрехи са скъсани.“ „В света хората
си
имат службичка, а ние нямаме никаква службичка.“ „В света хората се ожениха, имат
си
файтони, а ние я загазихме съвсем.“ Сега всеки казва: „Аз говоря за Изгрева.“ И после всеки казва: „Елате горе на Изгрева.“ Но ако всички дойдат на физическия Изгрев?
(втори вариант)
Умираш, казват: „Той умря.“ Е, хубаво, като умреш, утре пак се родиш и после ще станеш слуга при един господар, и после пак ще те уволнят и после ще станеш господар, че пак слуга при друг господар и ще те уволнят и т.н.
(втори вариант)
Та казвам сега, вие почти всички сте религиозни и всеки ден почти минавате третата глава, казвате: „Дотегна ми
да
работя, искам
да
умра.“ Е, хубаво, като умреш, къде ще идеш?
(втори вариант)
Болната ви жена е старият живот, който сега боледува и ще
си
замине за другия свят.
(втори вариант)
По–зле живеят, понеже не
си
доядат.
(втори вариант)
От този стар живот вие страдате.
(втори вариант)
Седи тук като кюп, не отива
да
работи.“ Мъжът казва: „Дотегна ми тази жена, не работи.“ Той й хване две–три слугини, като кюп седи, не работи.
(втори вариант)
Казва единият: „Дотегна ми
да
ям сухи корици.
(втори вариант)
„Или тя, или аз трябва
да
умрем, за
да
се освободим и двамата.“ Питам сега, тебе ти е дотегнал един мъж и казваш: „Този мъж, не мога
да
живея е него.“ Преди години един наш добър приятел идва при мене и казва: „Не искам
да
живея с жената, не мога
да
я търпя, ще я напусна.
(втори вариант)
Ти какво казваш, мога ли
да
я напусна?
(втори вариант)
“ „Можеш
да
я напуснеш с едно условие.
(втори вариант)
Тези, виж, остаряха, онези остаряха, нищо не придобиха, ке изгубим времето.“ Двамата се разговарят и се пооглеждат наоколо.
(втори вариант)
И когато направим Христа съучастник в нашия живот и
да
влезем в Христовия живот,
да
станем съучастници в Христовия живот.
(втори вариант)
Мислиш ли
да
се жениш пак?
(втори вариант)
И той
да
стане съучастник в нашия живот.
(втори вариант)
“ „Разбира се, друга ще намеря, с друга ще живея.“ „По–добра жена от тази не можеш
да
намериш.
(втори вариант)
Ако
си
решил
да
се не жениш, можеш
да
я напуснеш, но ако мислиш
да
се жениш втори път, не прави тази глупост, ти ще загазиш.
(втори вариант)
Аз, като гледам двамата се разговарят, казвам: „Много хубава, отлична философия.“ Казват: „Оголяхме.“ Така и Соломон е казал той като един цар и казва: „Оголяхме и остаряхме.“ И най– после казва: „Каквото и
да
имаш, единственото благо трябва
да
остане в яденето, в хляба.
(втори вариант)
Казва: „Чакай
да
се сгодя.“ Като се сгодил, казали му: „Алемеш“– при хората близо.
(втори вариант)
И Соломон казва – човек трябва
да
намери истинското ядене в живота и всичките тия положения, в които ние се заробваме, причината е яденето.
(втори вариант)
Казва: „Я
да
се оженя!
(втори вариант)
И яденето е донесло всичкото робство.
(втори вариант)
После казал: „Я
да
напусна жена
си
.“ И станал елеме маскара.
(втори вариант)
Следователно всичките престъпления в света ние ги вършим само заради яденето.
(втори вариант)
Ти
си
напуснал едно от най–хубавите състояния – бей денгей.
(втори вариант)
Че ти имаш един куп ябълки в един кош, пазиш ги
да
не ги изядат хората.
(втори вариант)
Аз гледам тия, коитопродават плодове.
(втори вариант)
Иска
да
се сгоди, значи
си
съзнал, че ти липсва нещо.
(втори вариант)
Някое дете гледа и бръкне в коша, вземе една ябълка и бяга.
(втори вариант)
Намерил
си
едно същество, което като тебе и то търси.
(втори вариант)
Той го настигне, вземе му ябълката и ще му удари една–две плесници.
(втори вариант)
И двама сте будали.
(втори вариант)
Той е готов
да
се скара с всичките хора.
(втори вариант)
Будаллъкът не е там, че те се срещат, а че те мислят, че като се срещнат, ще бъдат щастливи.
(втори вариант)
Казва, пари съм дал, иска
да
ги продаде.
(втори вариант)
Десният е момъкът, а левият е момата, навсякъде се разхождат, а пък аз крака нямам.
(втори вариант)
Сега те седят отдалече, пък искат
да
се съберат, а мен ми е интерес, защото те, като се съберат, ще ми станат два крака.
(втори вариант)
Ти ще напишеш една хубава книга или една поезия, но никой няма
да
я оцени.
(втори вариант)
И аз казвам – вие се съединете и щом се съберат, залюбят, веднага дойдат при мене.
(втори вариант)
Аз ще стъпя на единия, на другия
си
крак.
(втори вариант)
Всички ще те възхваляват, че
си
открил едно средство за полза на народа
си
, а с това твое средство хиляди хора ще умират.
(втори вариант)
После ти ще създадеш един закон за изправлението на хората, но с този закон хиляди хора ще се обесят, ще умрат.
(втори вариант)
В дадения случай светът нито е станал по–добър, нито е станал по–лош.
(втори вариант)
Който търси щастие на земята, тук няма разрешение.
(втори вариант)
И който търси здравето на земята, разрешение няма.
(втори вариант)
Светът
си
е точно такъв, какъвто
си
е бил.
(втори вариант)
И който търси знанието на земята, тук знанието не е.
(втори вариант)
Ти можеш много
да
дириш, но физическият свят е свят на завършените резултати.
(втори вариант)
Представете
си
, че както вървите, паднете някъде и
си
счупите крака.
(втори вариант)
Той е свят, който показва кой докъде е достигнал, физическият свят е изложение на разумния свят, на разумни същества,
да
се види какво
си
направил,
да
се види кое същество докъде е достигнало в своите разбирания.
(втори вариант)
Дойде един човек, намести крака ви и вие седите цял месец вкъщи
да
заздравее крака ви.
(втори вариант)
Следователно всичко това, което ти мислиш, което ти правиш, един ден ще се приложи и хората ще
си
дадат мнението.
(втори вариант)
Вие сте доволни, че кракът ви е наместен и благодарите на този човек.
(втори вариант)
След туй един ден ти ще
си
вземеш своите картини и ще видиш своите непостижения, какво не
си
постигнал, и ще идеш пак
да
се учиш.
(втори вариант)
Но представете
си
, че същият този човек един ден ви направи една малка пакост.
(втори вариант)
Пак ще ти дадат едно тяло
да
живееш.
(втори вариант)
Но опасността седи в това, човек не може
да
направи различие между света на ума, или Божествения свят, и света на чувствата, или духовния свят, и света на постъпките.
(втори вариант)
Запример вие не знаете произхода на човешките чувства и не знаете произхода на човешките мисли, и не знаете произхода на човешките постъпки.
(втори вариант)
Аз не искам
да
ви ги определя, защото, ако ги определя, вие ще кажете, че аз съм тъй казал.
(втори вариант)
Запример вие седите и постоянно сте недоволни, нямате в
себе
си
една постоянна вяра.
(втори вариант)
За мене може
да
има смисъл, но за вас какъв смисъл може
да
има?
(втори вариант)
Казвате, че Господ е направил света така, а ни най–малко не туряте в ума
си
мисълта,
да
извършите волята Божия.
(втори вариант)
Човешката мисъл
си
има свой произход, човешките чувства
си
имат свой произход.
(втори вариант)
НАГОРЕ