НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
694
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
694
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Този е живият хляб
,
НБ
, София, 10.2.1935г.,
И светът сам по
себе
си
после ще се уреди.
То е все едно
да
отидете в една съвременна държава, каквато е Англия например, и
да
започнете
да
говорите на един развален английски език.
Един ден той запитал приятеля
си
: Какво стана между вас, че живеете така добре?
Всички ще познаят, че не сте англичанин, че сте чужденец и че сега учите английски език.
По всичко ще ви познаят.
Това може
да
се каже за всеки човек.
Като чуете
да
говори, ще кажете: Той е чужденец, не говори езика, както трябва.
Връща се дома
си
, взема една котка и я раздира пред жена
си
.
Казвам: Във всички религии, в миналото и сега, навсякъде съществува едно голямо противоречие.
Като видяла това, тя се усмихнала и казала: Късно
си
се сетил!
Всички религии поставят въпроса, че ние живеем в един свят на безпорядък, на произвол.
Всички твърдят, че в света има едно зло, което се лекува.
Или научно казано: Всяко нещо трябва
да
става на своето време и на своето място.
Според източните народи съществуват две същества равни по сила, които са се борили помежду
си
: Едното гради, другото разваля; едното ражда хората, другото ги умъртвява; едното им дава богатство, другото ги обеднява.
Във всяко нещо трябва
да
има една последователност.
Питам, ако в една държава половината чиновници обичат
да
грабят, а другата половина обичат
да
дават, какво ще се ползува тази държава?
Всяко семе посято навреме дава своя плод!
Вземете например, в съвременната математика, ако имате плюс хиляда и извадите минус хиляда, какво ще остане?
Ако пък не го посееш навреме, то може
да
изникне, но може
да
не даде плод.
– От плюс хиляда и от минус хиляда нищо няма
да
остане.
Та и за много неща в живота ни, не че няма условия
да
се развият, но няма добра воля в човека
да
ги поеме.
Без добра воля никакво знание не може
да
се придобие.
Понякога ние изпущаме благоприятните условия, благоприятните моменти, в които
да
посеем нещо, та навреме
да
имаме резултати.
Вследствие на това в живота
си
вие се натъквате често на една голяма разнебителност.
Ако иска, тя всякога може
да
ви докаже, че е птица.
Та според сегашната философия на живота, хлябът, който слиза отгоре, слиза с цел
да
поправи нещата.
Сега аз съм забелязал, че като се говори за Духът Божи, всички казват, че Духът Божи се проявява във всички черкви.
Да
, понякога говори Духът Божи, а понякога говори човешката мисъл.
Рибата всякога може
да
ви докаже, че е риба.
Щом се намери на зор, веднага започва
да
плува.
В този смисъл, духът е най-разумното, което може
да
се прояви в човека.
Когато духът в човека почне
да
говори, тогава в цялото негово битие, в цялото му естество настава цял преврат.
Ние делим хората дали са добри или не.
Той ще бъде първокласен гений, в него няма
да
има никакво противоречие външно, той ще мяза на дете, а вътрешно той ще има едно дълбоко разбирание за нещата и няма
да
има никакви противоречия.
Той ще бъде готов на всякаква услуга по отношение на хората и няма
да
мисли за
себе
си
.
Може
да
е право донякъде.
Човек на когото духът говори, той не мисли за
себе
си
и той взема всякога последно място.
Той гледа
да
се подобри животът на всички хора.
Ако оскубете перата на една птица, тя не може
да
хвърка и ще кажете, че не е способна
да
хвърка.
Неговият живот е уреден, няма какво
да
се урежда.
Трябва ли ръката
да
мисли как
да
уреди своя живот?
Уреждането на живота на ръката зависи от уреждането на живота на тялото.
Уреждането на живота на тялото зависи от уреждан_
Всякакъв живот може
да
съществува, но човешки живот без мисъл не може
да
съществува.
– В дадения случай има един, който може
да
ти помогне.
Мисълта е мярка, с която човек трябва
да
регулира своя живот.
Той е първата станция, до която трябва
да
се отнесеш.
Например, вие не можете
да
определите какво нещо е правото.
Правото можете
да
определите само с правата мисъл.
– Ще предадеш своята молба.
Правото е нещо относително за вас.
Всяко нещо, което ви помага
да
се повдигате, и
да
растете във всеки даден случай за един момент, това е право за вас.
Ти ще вземеш слушалката и по нея ще кажеш, че след четири–пет часа ще настане голяма авария и трябва
да
се изпрати помощ.
Правото за вас може
да
бъде криво за другите.
Не е било случай в живота на човека (когато) той
да
е натиснал така бутона и
да
не е получил помощ.
Защото ако предположим, че един човек има право, а друг няма право, ще внесем един раздор в природата.
Природата не може
да
създаде едни хора с право, а други без право.
Този дисонанс е необходим, за
да
създаде известен дефект в музиката.
– Защото благото, което носи животът, не е в сегашния живот, който хората считат за напреднал.
Например, в един погребален марш преобладават повече бемолите.
Питам: Кой от вас не е чувствувал онези противоречия, които се раждат във вашия ум, във вашия мозък?
Понякога има такава голяма тъмнина в ума ви, че сте готови
да
извършите някакво престъпление.
Но в един войнствен марш, там преобладават повече диезите.
Един българин ми разправяше една своя опитност: До 45 години аз не исках
да
убия нито една муха, нито най-малката буболечица, радвах се на живота, на всички живи същества.
Но бемолите ни най-малко не създават погребалната песен.
Като дойдох до 45-годишна възраст, аз започнах
да
съжалявам за този живот, който съм минал, исках
да
открадна нещо,
да
се проявя (по-)грубо и взех
да
съжалявам за изгубените години, че не съм поживял за
себе
си
,
да
си
поправя живота,
да
си
поправя положението.
В Америка, в града Бостон, дъщерята на един богат търговец се влюбила в един младеж и били готови
да
се женят.
Като практични хора, бащата на тази мома изпраща портрета на нейния възлюбен, както портрета на своята дъщеря на един знаменит астролог с молба
да
се произнесе могат ли тия двама души
да
прекарат един добър живот.
Ако аз повишавам тона
си
, а някога го понижавам, това е по отношение на онзи предмет или на онзи човек, на когото говоря.
Астрологът веднага отговорил: По никой начин тези двама души не могат
да
се оженят.
Ако човекът е по-далеч, аз трябва
да
му говоря по-силно, по високо, за
да
ме чуе.
Тогава бащата повиква дъщеря
си
и ѝ казва: Аз изпратих портрета на твоя възлюбен до един знаменит астролог
да
се произнесе за него дали ще можете
да
карате един добър живот.
То е не защото иска
да
му говоря високо, но понеже той е далеч, аз трябва
да
му говоря високо.
Не, че искам
да
викам толкова високо, но тонът ми трябва
да
се съобразява, като се приближавам или отдалечавам от човека трябва
да
зная как
да
говоря.
Дъщерята казала на баща
си
: Ще те послушам!
Един човек с диези, това показва, че той е далеч, високо трябва
да
му се говори.
Ако е с бемоли, ниско трябва
да
му се говори, т. е.
След това този момък се оженил за друга, но след две години четат вестниците, че той убил жена
си
.
тихо трябва
да
му се говори.
Сега мнозина искат
да
се оженят за някоя мома или за някой момък и считат за голямо нещастие, че не могат
да
се оженят.
Ако на един човек с бемоли говориш високо, ти ще му развалиш настроението, тихо трябва
да
говориш.
Те ще го предадат съвсем другояче.
Онези хора, които трябва
да
влязат в брак, в съобщение
да
образуват един дом, това нещо е предвидено от невидимия свят още отпреди хиляди години.
Диезите показват, че човек е надалеч и трябва
да
му се говори нависоко.
Ако тази работа остане сега хората
да
я нареждат, тя е изгубена работа.
Диезите показват значи, че силно трябва
да
свириш.
Бемолите показват, че тихо трябва
да
свириш.
Остане ли хората
да
те женят, тази работа е изгубена.
Ние трябва
да
изучаваме законите, върху които почиват нашите мисли.
Следователно, нашите мисли трябва
да
се изучават, защото те са нещо музикално.
Ти не можеш
да
мислиш правилно, ако не
си
музикален.
Ти не можеш
да
мислиш правилно, ако не можеш
да
изпееш гамата.
Ти трябва
да
изпееш поне толкова, колкото една чучулига.
Аз разглеждам този въпрос по друг начин.
И тъй мисълта е потребна, защото без нея никакво преобразувание в света не може
да
стане.
Казвам: Онази Любов, която свързва хората в едно и ги поставя в положение
да
се разбират,
да
работят заедно, това е Божествената Любов, Любовта, в която всеки е готов
да
направи за другия такива жертви, каквито е готов
да
направи за
себе
си
.
Докато не мислиш право, ти трябва
да
знаеш, че каквато работа
да
започнеш, било в религиозно, било в научно или в търговско отношение, ти няма
да
сполучиш.
Ако мислиш правилно, всички катастрофи ще се избягнат.
Най-първо ние трябва
да
знаем, че сме изпратени на земята
да
се научим
да
мислим.
Ако мислиш правилно, пак ще ти дойдат изпитания, но тия изпитания ще бъдат музикални, тъй правилно ще бъдат разпределени.
Първото нещо е, човек
да
придобие правата мисъл, защото всичко друго, което човек ще придобие, се обуславя от правата мисъл.
Сега аз не искам
да
оставя във вас мисълта, че не сте на прав път, но казвам, че вие се намирате пред последната станция, дето трябва
да
изправите живота
си
.
Житното зърно няма какво
да
мисли ще израсне ли или няма
да
израсне.
Всички вие се намирате на една нова станция, на един нов път.
Всичките качества на житното зърно са вложени в него и то трябва
да
се остави свободно, и ще покаже своите качества, и дали ще стане нещо от него или няма
да
стане.
Старият договор, който сте имали със старото
си
съдружие, се свършва вече.
Някой път вие се безпокоите, искате
да
подобрите своите условия.
Сега трябва
да
направите един нов договор.
Ето как разбирам аз под думата –
да
подобрите своите условия, не
да
ги подобрите, но
да
използувате условията на вашия живот.
Житното зърно не може
да
подобри условията на светлината, то не може
да
подобри условията на влагата, нито условията на почвата
си
.
То нищо не може
да
подобри, но може само
да
използува условията на светлината, на топлината, на влагата – на всички външни условия.
Ще кажете, че всички хора трябва
да
живеят или че всички хора живеят така.
А вие искате
да
подобрите вашето положение.
Не, погрешна е тази мисъл, всички хора не живеят така.
Това, което виждаме на земята, е болница.
Всички искате
да
подобрите това, което не можем, което не зависи от нас, а това, което зависи от нас, сте го оставили настрана.
Аз навсякъде виждам само болни хора.
Че преди всичко вие не можете
да
подобрите положението
си
, след като сте фиксирали в ума
си
мисълта, че вашият живот е неуреден, че условията ви са лоши, че съдбата ви гони и т. н.
Всички хора, които мислят криво, са все болни хора.
Всички хора, които (се) чувствуват зле, са все болни хора.
Но философите
си
задават въпроса: От де идат всички неприятности, всички противоречия на живота?
Всички хора, които постъпват зле, това са все болни хора.
Казвам: Хлябът е произвел всички противоречия на живота.
За стария живот те са на мястото
си
, но в новия живот никакви болници не се търпят.
И двата начина на употребление на хляба са създали противоречията в живота.
След като седите три, четири, пет години в болницата и нямате вече с какво
да
плащате, ще ви кажат: Хайде, излезте вън!
Едни хора са яли много хляб, че са развалили стомаха
си
, отслабнал е стомахът им.
Ще ви изпъдят от болницата и ще ви заставят на сила
да
влезете в действителния живот, като влезе(те) в действителния живот какво ще правите?
Ще лежите там по цели дни на гърба
си
, ще дойде лекарят, ще ви пипне пулса, ще ви прегледа очите, езика, ще ви насърчи, ще дойдат после сестри милосърдни, ще ви услужат в това-онова, и после ще
си
излязат.
– Казвам: Кое е по-хубаво –
да
отидете
да
работите или
да
лежите по цял ден бинтовани,
да
не можете
да
мръднете от леглото
си
,
да
дохождат лекари,
да
ви правят по няколко инжекции на ден и след като ви турят стотина инжекции, ще ви изпратят навън, ще кажат: От вас нищо не може
да
излезе, вие сте лош човек.
След това ще отидете при един гадател
да
ви гледа на карти или на боб.
Слабият човек не е светия и пълният не е силен човек.
Той ще хвърли картите, ще хвърли боба и ще почне
да
ви говори.
Силата на човек не седи в товара, който той носи.
Товарът е само едно изпитание, само едно изявление
да
се види колко сила има човек
да
носи.
Всички гадатели имат едно чувство, с което чувствуват, че нещо има
да
стане и така предсказват, а за
да
маскират това чувство, те казват, че това било писано на картите, на боба или на планетите.
Силата не зависи от външния товар, но от хляба, който човек употреблява в дадения случай. Защо?
Така предвиждат те нещата, което показва, че нещата са определени.
– Защото хлябът носи в
себе
си
качествата на нашата мисъл.
И аз съм ясновидец и виждам нещата много обективно.
Хлябът ни се дава като едно разумно условие.
Дойде при мене някой и ми казва: Хайде
да
ми предскажеш нещо.
Помнете: Само човек има право
да
яде хляб!
Ти имаш
да
плащаш сто полици.
Хлябът е разумното, което като приема човек в
себе
си
, той дава възможност на всички условия, които се крият в него,
да
се проявят.
А пък онези, които имат
да
вземат от тебе, са много лоши хора и ще те теглят под съд.
Докато не се изплатиш, няма
да
мине.
– Ами какво
да
правя?
– Ще платиш дълговете
си
!
Следователно, не трябва много
да
ядете и не трябва малко
да
ядете.
Как мога
да
ги изплатя!
– Аз ви давам този човек, той сам
си
е написал своето нещастие.
Как
да
се изплатя?
Например, вие можете
да
напишете на вашия приятел едно писмо с най-хубавото мастило, със златно перо, на най-хубавата хартия и с най-хубав плик, обаче съдържанието на писмото
да
не е хубаво,
да
е блудкаво.
– Сега не мога
да
ти кажа.
А можете
да
напишете на приятеля
си
едно писмо на бакалска груба хартия, с лошо мастило и с лош плик, но отвътре съдържанието
да
е много хубаво.
Ела друг път при мене, тогава ще ти препоръчам един друг нов начин, ще ти покажа един нов начин, по който
да
си
платиш дълга.
Това са контрасти, които ви давам, за
да
изпъкне ясно мисълта.
Казвам: Има един нов начин, по който човек лесно може
да
си
плати дълговете, но той трябва
да
знае, той трябва
да
мисли право.
Тези, на които имам
да
давам по 500 лева, по някаква случайност всички заболяват от някаква епидемия.
Казвам: Сега ние сме дошле в света и все-таки трябва
да
напишем по едно писмо на своите, които са ни пратили на земята.
Тогава аз отивам
да
го посетя и го питам: Как така всички загазихте?
– Не знаем какво стана, че всички в дома ни – и жената, и децата, и аз заболяхме.
Не знаем какво
да
правим, пък и лекарите не могат
да
ни помогнат.
– Аз имам едно лекарство в
себе
си
, което може
да
ви помогне.
– Дай ни тогава моля ти се от това лекарство.
–
Да
, но то струва много скъпо.
Аз не виждам никакъв баща.
Всяка капка от него струва хиляда лева.
Този баща е син на друг баща, който пък е син на друг баща и т. н.
Аз трябва
да
ви дам поне десет капки от него, за
да
ви помогне.
Пък аз имам
да
ви давам десет хиляди лева и вместо дълга, ще ви дам десет капки от лекарството.
Не е възможно той едновременно
да
бъде син и баща.
– Нищо колко струва, дай ни десет капки
да
оздравеем.
Това нещо е несъвместимо за мене: Едновременно някой
да
бъде и син, и баща.
Давам им десет капки и всички оздравяват.
Като разсъждавам, тези неща не са съвместими с моя ум.
Така ще посетя и втори, и трети от своите кредитори и като им се изплатя, те всички оздравяват.
За мене е несъвместимо, невъзможно един предмет
да
се отдалечава от центъра, а линиите му
да
се съкращават.
По този начин аз им ставам добър приятел и те казват: Благодарим, че този добър човек имаше
да
ни дава, та по този начин се излекувахме.
Всички предмети, които се отдалечават от центъра, и линиите се отдалечават.
И затова казвам: Всички хора трябва
да
бъдат умни,
да
мислят право.
Никога не мога
да
си
представя един предмет
да
се отдалечава от центъра, а линиите му
да
се съкращават, или предметът
да
се приближава към центъра, а линиите му
да
се отдалечават.
Без правата мисъл не може
да
се познае човешкото естество.
Хората се отдалечават от разумното, а при това искат резултати, които не могат
да
бъдат.
Добрият живот седи в това – като се приближаваме към хляба,
да
знаем как
да
ядем.
Най-дребните, най-малките същества,
си
намират хляб т. е.
Любовта е една велика сила в света.
храната
си
, те хляба не могат
да
си
намерят, но храната
си
намират, а човекът, разумното, мислещо същество, не може
да
си
намери хляба!
Като дойде, тя само дава и
си
заминава.
Ако една малка микроскопическа буболечица намира храната
си
, то човекът ли, последното творение на Бога, не може
да
намери своята храна?
И тогава, преди две хиляди години се намери един човек в света, който можа
да
каже: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето и който ме яде, той ще придобие вечния живот“.
Тя никога няма
да
се върже с тебе.
Като дойде при тебе, тя ще ти тури нещо в ръката и ще
си
замине.
Как е възможно
да
се яде човек?
Тя е сила, с която нищо не се ограничава.
И някои от Неговите ученици Го напуснаха, не можаха
да
разберат това нещо.
Някой път вие искате
да
имате Любовта в
себе
си
.
Те
си
казаха: Тук има нещо особено.
Не, възползувайте се от благата на Любовта, без
да
искате
да
я задържите в
себе
си
.
Тя е само един момент, който не може
да
се опази.
Значи, има едно слово, което носи хляба със
себе
си
.
Като дойде този момент, вие никога няма
да
го забравите.
Следователно, ако вие намерите това слово, никога няма
да
бъдете в нужда.
Сега не
си
правете илюзии
да
мислите, че нещата могат лесно
да
се направят.
Могат
да
се направят, но изисква се един опит.
Аз не искам
да
правя опити пред вас.
Когато присъдата дошла за подпис при царя, царят казал: Спрете тази присъда и освободете овчаря
да
си
върви.
Какъвто и опит
да
направя, той ще бъде опасен опит.
Вие не можете
да
осъдите този човек, понеже той спаси моя живот.
Царят го прегръща, целува, взема го в двореца
си
, нагостява го и го пуща
да
си
върви при стадото
си
.
Така го освободил от бесилката.
Тя го освобождава от бесилката и го праща
да
си
върви при стадото.
В камъните не се съдържа това, което може
да
повдигне човека.
Като дойде Любовта, тя ще ви освободи от всички мъчнотии в живота ви и ще ви прати при своите.
После Го качи на храма и Му каза: „Ако
си
син Божи, хвърли се от храма, защото е казано в Писанието: „На ръце ще Те подигам,
да
не би
да
препънеш о камък ногата
си
“.
Христос му отговори: „Няма защо
да
се хвърлям от храма.“ Никъде не е казано, че с хвърляне от високо, човек може
да
се повдигне.
Аз гледам всички хора, които са идвали при мене, постоянно се оплакват.
– От такива поклони светът не се повдига, нито човек може
да
се повдигне.
Жените се оплакват от мъжете
си
, мъжете – от жените
си
, бащите – от синовете
си
, майките – от дъщерите
си
, учителите – от учениците
си
.
Следователно, нито от камъни хляб може
да
се направи, нито от храм хвърлянето човек може
да
повдигне, нито с поклони пред света, светът може
да
се завладя.
Всеки е прав, но казвам
си
: Колко хора не могат
да
използуват условията на живота.
Съвременните учени казват, че химиците щели
да
изнамерят някакви пилюлчета, с които хората щели
да
се хранят и нямало
да
има нужда от сегашната храна и грижи около нея.
Питам: Защо бащите се оплакват от синовете
си
?
– Защото синът мяза точно на баща
си
.
Защо майката се оплаква от дъщеря
си
?
Другояче казано – не разчитайте на вашите сегашни мисли, на сегашните ваши вярвания, на сегашните ваши вярвания, че можете
да
направите нещо с тях!
– Защото дъщерята мяза точно на майка
си
.
Докато вие разчитате на вашите сили в света, вие сте в една опасна област.
Защо учителят се оплаква от учениците
си
?
Докато вие разчитате на
себе
си
, в смисъл на онова, което имате външно, а не на разумността в
себе
си
, вие сте в една опасност.
– Защото учениците мязат точно на учителя
си
.
Всеки ден ви се дават изпити в това отношение.
Ти можеш
да
бъдеш доволен само от един човек, който не мяза точно на тебе.
Дойде ви един ревматизъм, вие не можете
да
се справите с него.
А можеш
да
бъдеш недоволен от човек, който мяза на тебе.
Дойде ви сърцебиене или главоболие, или някоя малка мъчнотия, вие не можете
да
се справите с тях, а при това имате една грандиозна идея, като казвате: Знаеш ли кой съм аз?
– Кой
си
ти?
Представете
си
, че един учител написва едно стихотворение и го декламира.
– Ти
си
човек, който можеш
да
страдаш от ревматизъм, ти
си
човек, който можеш
да
страдаш от разстройство на стомаха, ти
си
човек, който можеш
да
страдаш от всякакво разстройство на организъма и най-после
да
фалираш.
Ученикът казва: Чакай учителю, аз
да
декламирам!
Всякога могат
да
те уволнят,
да
те уморят и най-после можеш
да
бягаш на четири крака.
Учителят казва: Не виждаш ли, че аз декламирам?
Обаче ученикът иска, бърза той
да
заключи работата.
Учителят не може
да
обича такъв ученик.
Когато учителят декламира едно стихо_икът декламира едно стихотворение, учителят трябва
да
слуша.
Представете
си
, че вие гледате драмата на един автор, гледате как се представя на сцената.
Не могат двамата едновременно и двамата
да
декламират, и двамата
да
слушат.
Отивате в театъра и гледате как се сменя сцена след сцена.
Когато човек върши едно престъпление, Любовта седи далеч, наблюдава, усмихва се, и вижда всички възможности, които могат
да
го освободят.
Докато правиш престъпление, Любовта следи, търси онези възможности, които могат
да
те освободят от (престъплението), последствията на това престъпление.
Като излезе вън от театъра, всички сълзи престават.
Тя ни най-малко не се възмущава, но казва: Имам желание
да
помогна на еди-кого
си
.
Значи докато гледате какво става на сцената, вие плачете, а като гледате страданията на хората в живота, там сълзи не проливате.
Ти мислиш как
да
уредиш живота
си
.
Аз съм слушал проповедници, които толкова красноречиво говорят, че разплакват цялото събрание, но като излязат вън, изтриват сълзите
си
и всичко минава.
Благодари, че Любовта мисли за тебе, как
да
уреди живота ти, а
да
остане на тебе, ти
да
го уредиш, тежко ти.
Та, ако ние в живота
си
, ако не можем
да
мислим оптимистически, питам: Де е вашият Божествен Промисъл, за който говорите?
– Ако в лицето на баща
си
, на майка
си
, на брата
си
и на сестра
си
, виждаш само един неприятел, тогава де остава човещината в света?
Та време е сега
да
се отворят сърцата ни,
да
бъдем признателни за големите възможности и блага, които ни се дават.
Сега е време
да
се отворят сърцата ви,
да
благодарите за всички възможности и блага, които ви се дават, но не аз
да
ви накарам, не и други
да
ви накарат, но сами
да
сторите това.
За тази цел извикали временно
да
проповядва в нея един знаменит проповедник, който искал
да
покаже на публиката, че е много учен, че е голям философ и може
да
проповядва върху всички въпроси.
Божественото трябва
да
заговори у вас.
Той взел един стих от Евангелието и започнал
да
проповядва.
На сила не може.
Нито мене искам
да
ме накарат насила
да
направя добро, нито искам другите
да
накарам насила
да
правят добро.
Доброто насила не се прави.
Той казвал: Възможно е човек
да
се спаси – бът.
Възможно е човек
да
стане богат – бът.
Но този хляб не може
да
се яде без Любов.
Възможно е
да
го обича баща му – бът.
Възможно е някой
да
се влюби в един беден момък и
да
го направи щастлив – бът.
Ти не можеш
да
ядеш живия хляб, ако нямаш Любов в
себе
си
.
Възможно е някой
да
стане професор – бът.
Като слушали проповедите му, всички плакали, че това бът се мушка тук-там и разваля работите.
Има една американска книга, която носи заглавието „Писма от другия свят“.
Всички се просълзявали, че това бът прави големи пакости на хората в живота им.
Като проповядвал известно време в църквата, дохожда най-после един от главните председатели на църквата и казва на този проповедник: Господине, много сме ви благодарни за вашите проповеди – бът.
Трапезите са пълни с ядене, и то богато ядене, но щом речеш
да
се приближиш, трапезите започват
да
се движат.
Бихме желали
да
ви имаме за наш проповедник – бът.
Ето толкова години как сме тук, но още не можем
да
се вредим
да
ядем, постоянно сме гладни.
Всякога в живота, във всички работи има едно бът.
Значи нещата без Любов постоянно се отдалечават.
Таман дойде нещо
да
направиш, виждаш, че не става.
– Неговото бът разваля работата, или изобщо бът разваля всички работи.
Тъкмо
си
намислил някаква теория, и от нея нищо не излиза.
Усъмнили се хората малко в този проповедник и
си
казали: Ще го назначим за проповедник, но после как ще го изпъдим?
Казвам: Онези неща, които трябва
да
оставят отпечатък на новата епоха, това са нещата на Любовта.
Всички неща, които са без Любов, ще претърпят един крах.
Защото някога американските проповедници много добре
си
уреждат работите, че после не могат
да
ги изпъдят.
Има неща в света, които ние имаме право по човешки
да
ги разбираме.
2.
Здравословното положение на човешката душа
,
ООК
, София, 13.2.1935г.,
Искам
да
ви кажа, че най-красивият език е геометрическият език.
Хубаво е
да
се турят в една гозба червен пипер, черен пипер, лук, но това са външни процеси.
Посветените, когато искат
да
говорят, всички пишат с геометрически форми и всяка форма
си
има свое съдържание, посока на движение.
Вие
си
познавате само вашите външни дрехи.
Вие носите един кожух.
За мене е важно
да
зная дали са сплотени неговите чувства, или не.
Този кожух не може
да
го оставите, понеже вън има 40, 50, 60 градуса студ.
Може буквата „л”
да
се пише така.
И аз не мога
да
ви познавам - носите кожух.
Като казвам, че не може
да
се измените, аз разбирам следното - понеже условията не позволяват
да
се измените.
Хубаво е
да
изучаваш почерка
си
,
да
видиш как пишеш българското „л”.
Ако времето отвън стане топло, 25-30 градуса топлина, вие ще хвърлите кожуха и вашите лице, ръце ще се виждат.
Всеки от вас
да
изучава своя почерк и тогава ще имате една ясна представа за
себе
си
и ще откриете някои състояния във вас.
Сега може
да
дадете почерка
си
на някой графолог и той по почерка ще открие някои вътрешни ваши черти.
При условията, при които сега живеем, невъзможно е
да
се изменим външно, понеже условията са толкова трудни, че не можеш
да
хвърлиш кожуха
си
.
Те обръщат внимание къде се слага напречната чертичка, дали се пише горе, по средата или по-долу.
Аз давам това само за обяснение.
То може
да
се напише така, но може
да
се напише и така, че двата върха
да
бъдат еднакво големи.
А може
да
го напишете така, че единият връх
да
е по-голям, а другият - по-нисък, а може първият
да
е по-нисък, а другият - по-висок.
Това не трябва
да
ви служи като обезсърчение, а за едно насърчение.
Когато първият крак или първият връх на „м” е по-висок, а вторият е по-нисък, ти казваш, когато пишеш на приятел: „Аз мисля за
себе
си
, и после за тебе.
Вие мислите, че нямате кожуси.
А защо
да
мисля първо за
себе
си
, то е друг въпрос.” Не е лошо, че човек мисли за
себе
си
.
Имате кожуси.
Той казва така: „Имайте предвид, че в сегашното ви състояние, в което се намирате, каквото и
да
ви говоря, аз никой път няма
да
пожертвам своите интереси за твоите.
Като срещнеш някой човек, кажи
си
: „Много се радвам на кожуха ти, и аз го нося.
Ще ти помогна, но не разчитай, че ще пожертвам своите интереси за твоите.
И като стане по-топло, ще го хвърля.” Не се заблуждавайте от външната привидност.
Това никога няма
да
го направя.
Мога
да
направя нещо за тебе, но натурата ми е такава, че не мога
да
пожертвам своите интереси.” Ако е религиозен човек, той иска
да
каже: „Имай предвид, че аз своите убеждения не мога
да
изменя.” Ако пиша на жена, ако пиша на мома или момък или ако пиша на Господа, или ако пиша на дете, в дадения случай всеки един ще има една основна идея.
Някой казва: „Мисля, че онзи е по-добър, а този е по-лош.” Това са относителни неща,
да
кажеш, че човек е по-добър или по-лош.
Някой пише: „Ние искаме
да
жертваме всичко за Бога.”
Да
жертваме всичко за Бога -
да
, но не и за хората.
За мен може
да
е много лош, а пък за друг може
да
е много добър.” Някой казва: „Онзи не ми дава, много лош е.” А пък за друг човек казваш: „Този ми дава, много е добър.” Един учител пише двойка на един ученик и казва: „Този е много лош.” Учителят пише на ученика шесторка и казва: „Този е много добър.” Това са относителни работи.
Някоя сестра отишла при някого, отнесли се добре и казва за нея: „Много добра е сестрата.” Някой човек минал край тебе неглиже и ти казваш: „Съвсем се изменил той.” Вие сте като малките деца, за малките работи
си
изменяте разположението.
Вън има 45 градуса студ, толкова е студено, че като
си
отворя устата, ще замръзне устата ми.”
Христос казва: „Отец Ми Ме е пратил и Аз дойдох
да
изпълня волята Му.” А ти казваш след две хиляди години: „Христос за мен умря.” Той умря за Бога, а пък второстепенното е, че Неговата смърт косвено засяга и тебе.
Сега вие искате
да
кажете: „Ние сме окултисти, ние сме чада Божии.
В живота има два вида мъчнотии.
Например вие казвате: „Днес Учителят е неразположен.” Казвам: „Има 100 градуса студ.” Или аз те срещам - ти
си
неразположен, имаш 120 градуса студ има.
Той иска
да
ме убеди, че Христос за тебе умря, следователно ти не трябва
да
грешиш и трябва
да
се обърнеш към Бога.
Пращам ти подарък още един кожух.
Погрешката, в която всички пропадат, е следната.
Вие искате Христовото учение
да
се приложи за всички хора.
При сегашните условия, не създавайте неприятности и нещастия на нашия сегашен живот, понеже ние имаме повече нещастие, отколкото трябва.
При сегашните условия това е несъвместимо, каквото и
да
се говори.
Аз давам друго тълкувание и казвам: „Христос е бил син Божи и Той е умрял, за
да
се изпълни волята на Бога.” Това показва Неговото синовно отношение, което е имал.
Ако можем
да
се поосвободим малко тук - добре, но ако не можем, ще благодарим и ще чакаме един ден по-добрите условя.
Като казвам, че Христовото учение трябва
да
се приложи между всички хора, трябва
да
разбираме онези хора, които са дошли, както се казва, до това място, че съзнанието им вече е станало готово за възприемане на истината.
Ние казваме: „Аз имам синовно отношение към Бога.” Ако Христос е умрял, за
да
изпълни волята Му, и ако аз имам синовно отношение, следователно и аз трябва
да
бъда готов
да
умра.” За кого?
Оптимистично трябва
да
гледате на работите.
А истината е това, чрез което човек може
да
се освободи.
За
да
изпълня волята Му.” Можем
да
кажем така: „Христос умря за тебе, и ти трябва
да
умреш за Христа.” Някой път за вярата
да
те разпнат на кръст и ти
да
умреш.
И те са нужни на всинца ни, без разлика на просветени и непросветени.
Лесно се казва: „Аз ще умра за Христа.” Аз съм чувал - мнозина умират за Христа, без
да
умират.
Един американски проповедник много пъти събирал пари и отишъл в една богата църква – там имало много големи богаташи, които били стиснати, не давали.
Има едно различие - онзи, който вярва, има по-малък страх, а който не вярва, има по-голям страх, но все пак имат нещо, от което трябва
да
се освобождават.
Проповедникът държал своята проповед, че трябва
да
бъдат щедри за мисионерската работа и трябва пари, за
да
се печатат книги.
Някой казва: „Аз съм свободен.” Това абсолютно не трябва
да
се разбира така.
Разбойникът, без
да
дава пари, се спасил.” Онзи проповедник му казал: „Той беше един умиращ разбойник, нямаше условия какво
да
дава.
В сегашния ред хората търсят своето освобождаване по един външен начин - аз го наричам механическо освобождение.
А пък ти
си
сега един жив разбойник.” С умиращите по-лесно човек може
да
се справи, отколкото с живите разбойници.
Ти имаш пари, ти механически
си
свободен от сиромашията.
Нямаш пари - механически
си
заробен.
Даже и най-учен
да
си
, ще станеш прост, щом нямаш пари.
Ти не искаш
да
изпълниш волята на Бога, така както я разбираш.
При сегашната култура и даже при сегашното разбиране много пъти свещеници, които влизат в църквата и следват в Духовната академия, като правят погрешка, пострадват.
Те мислят, че свещеник е онзи, който знае как
да
изпълни службата
си
.
Ние седим в живота, който Бог ни дал, и искаме
да
правим това, каквото ние искаме.
Можем
да
го направим, но последствията са лоши.
Значи неговият живот минава за осигурен.
Всеки един, който има съзнание,
да
изпълнява волята Божия, така както я разбира.
Но ти можеш добре
да
изпълняваш службата
си
, но това ни най-малко не показва, че можеш
да
влезеш в Царството Божие.
Никой не може
да
изпълни волята Божия, така като я разбира, а всеки ще я изпълни така, както Той я разбира.
И можеш
да
бъдеш най-добрият свещеник, но въпрос е дали ще влезеш в Царството Божие и въпрос е какво ще бъде твоето положение за в бъдеще.
Дотолкова, доколкото човек може
да
разбере волята Божия, и
да
я изпълни.
Защото, ако не може
да
я разбере, той няма
да
я изпълни.
Ти ще ядеш толкова, колкото
си
гладен.
Никога не се пресищай.
Някой път човек има някое малко неразположение и не знае произхода им.
Казва: „Не съм разположен.” Щом не е разположен, той не иска
да
работи.
Като вземеш първата хапка, не вземай последната хапка, от която
да
се преситиш.
Да
кажем, че имаш едно малко съмнение.
Най-малко прекъсни десет-петнайсет хапки преди
да
се наядеш.
Поражда се идеята в тебе, дали Бог е обърнал внимание към тебе, или не.
Яж, докато
си
гладен.
Това е органическа мъчнотия вътре, искаш Бог
да
обърне внимание.
Изпълни нещо, докато имаш едно вътрешно подбуждане, и щом нямаш вътрешно подбуждане, не го прави.
Този живот нито
си
го виждал, нито гласа
си
му чул - на този живот, а не за в бъдеще - а пък при това се мъчиш дали имаш ти Божието благословение, или не.
Ти не
си
го проучил.
Значи, ако имаш Божието благословение, вървял
си
по волята Му, вършил
си
волята Му.
Някой път казваме: „
Да
направим това, онова”, но нямаме вътрешно побуждение и нямаме ясна представа как
да
го направим.
Щом нямаш Божието благословение, значи не
си
вършил волята Му.
А пък въпреки това ти желаеш Бог
да
има благоволение към тебе.
Това произтича от онзи момент, че когато имаш баща и ти направиш една погрешка към баща
си
, ти искаш той
да
не скъса своята бащинска връзка с тебе и казваш: „Най-после любовта на баща ми толкова слаба ли ще бъде, че
да
ме лиши от всички блага?
Та при всичките терзания, през които минаваме, имаме доста човешки съображения и не може човек
да
се освободи от тях.
Значи любовта най-първо трябва
да
обедини в самия човек неговите мисли и чувства, и след това ще се роди неговата постъпка.
Някой казва: „Не се плаши.” Лесна работа е това
да
се каже.
Някой казва: „Избягвай мъчнотиите.” Лесна работа е
да
се каже това.
Значи дълго време човек трябва
да
живее в любовта, в това естествено положение, за
да
намери
себе
си
.
Една мъчнотия
да
я видиш, преди
да
е дошла в тебе.
Може
да
имаш много теории
да
не налетяваш на мечка.
Ще ви дам друг въпрос: защо човека го е страх от мечка?
Мечката е била едно време негов господар и сега човек се наплашил, и казва: „Старият господар.” Има едно възпоменание в човека.
Когато говорим за любовта, трябва
да
знаем, че любовта е едно положение на посветените.
Тази мечка е била господар.
Любовта не е за всички хора, любовта е само за посветените.
И това, от което те е страх, то е било твой господар и ти
си
му слугувал, и не
си
забравил този еврейски страх.
Евреите, като живяха в Египет, наплашиха се от египтяните и четирийсет години Мойсей трябваше
да
ги води в пустинята, за
да
се освободят от еврейския страх.
Да
кажем, че тебе не те е страх от змията.
А пък това, от което не те е страх, ти
си
му бил господар.
Това, от което те е страх, то е било твой господар.
Значи за
да
се избавиш от страха, изискват се психологически съвсем други методи.
Да
допуснем, че ти
си
слуга при един господар, който е строг, лош, лъже човека на общо основание.
В сегашния живот
да
вземем някой строг генерал, някой строг фелдфебел или строг учител.
Ти ще изпълниш закона, но както и
да
изпълниш закона, той все ще ти намери някоя погрешка.
Тук не съществува.
Да
.
Има учители, че както и
да
напише ученикът, учителят все ще намери
да
пише с червено мастило, ще намери една малка погрешка - не
си
турил запетайка, после погрешка има в местоименията, в глаголите, в техните времена някъде.
Идването на Христа е, за
да
влязат хората в пътя на любовта, тоест в това здравословното състояние.
За
да
можем
да
обикнем хората, Бог създаде семейството -баща, майка, братя, сестри, и като обичаш тези видимите форми, ти ще се научиш
да
манипулираш със законите на любовта.
Някой може
да
обича музика, но казва: „
Да
напишеш нещо музикално, мъчна работа е това.” Някой може
да
преподава по музика, но
да
направи една музикална тема, колко е мъчно
да
определиш времето.
Имаш един син, и той утре умре.
Трябва
да
знаеш качествата на основните седем тона.
Човек, който е в тялото
си
, е като водата, която е в чашата.
Но излееш водата, и тя се погълне в земята.
И един милион години
да
чакаш, тази вода няма
да
се върне.
Ти ще започнеш
да
се качваш.
Тази вода ще се върне ли в чашата?
Няма
да
се върне.
От онзи, който не разбира, от обикновения човек, не се изисква от него
да
пее, но от просветения човек се изисква.
И след сто, двеста хиляди години или милиони години има едно съчетание такова, че тази вода ще бъде пак в тази чаша.
Когато аз разбирам за музика, разбирам, че просветеният трябва
да
пее.
Какво ще караш рибата
да
пее?
И сега вие седите и сте отделени един от друг и казваш: „Този не мога
да
го търпя.” Турете две чаши на масата отдалечени, и те не могат
да
се търпят.
И
да
иска рибата
да
пее, не може.
Едната чаша казва на другата: „Аз не мога
да
я търпя,
да
се махне!
Какво ще я караш
да
пее?
” Кое е онова, което ние не можем
да
го търпим?
Тя е във водата вътре.
Вие трябва
да
си
отговорите сами на този въпрос.
Най-първо трябва
да
излезеш от известни състояния.
Някой път човек и
себе
си
не може
да
търпи, не само че хората не може
да
търпи, но и
себе
си
не може
да
търпи.
Рибата се намира във водата вътре, какво ще пее?
Имаш известни състояния, които не можеш
да
търпиш и не знаеш как
да
се отървеш от тях.
Натрупали са се някои лоши състояния и не можеш
да
се освободиш от тях, и тогава какво ще правиш?
Трябва
да
разбирате това, за
да
си
изясните работите.
Сега
да
ви представя в преносен смисъл въпроса.
Вие мислите някой път, че
да
разбирате окултните науки, че знаете всичко.
Представете
си
, че вие носите една отлична бяла дреха.
Искате тази дреха
да
бъде чиста.
Не
да
ви доказвам какво не знаете и какво не може
да
направите.
Има закон, че дрехата не трябва
да
има никакво петно.
Защото човек може
да
знае, и
да
не може
да
го направи.
Представете
си
, че един ден вие се облечете с вашите хубави бели дрехи и излезете вън.
Например
да
допуснем, че аз ви говоря върху изкуството.
Мога
да
ви разправям за рисуването, но трябва
да
зная
да
рисувам човешкото ухо.
Колко мъчно
да
нарисуваш един нос, но това не е нос.
На този нос трябва
да
му туриш основните качества на носа и трябва
да
знаеш как
да
ги туриш.
Трябва
да
имате омбрела, или чадър, че като видиш птицата,
да
туриш омбрелата и нечистотията
да
падне на омбрелата.
Ти като нарисуваш една книга, ние сме в света на двете измерения, а трябва
да
представите тяло с три измерения.
Морал значи
да
имаш омбрела, че като видите птицата,
да
турите омбрелата, че
да
събереш нечистотията.
Един нос е създаден от третото измерение, как ще го проектираш?
Има известни положения, които не можем
да
си
ги обясним Ти казваш: „Направил съм погрешка.” Не
си
я направил, съществува тая погрешка, направена е тази погрешка.
Например вие мислите, че онзи свят съществува, но колко мъчно и
да
си
представиш оня свят, понеже в сравнение с онзи свят ние сме на земята в една плоскост.
Не
си
ти причината.
Слабостта е била там - като се накичите с вашите бели дрехи, вие сте били крайно тщеславни, искате
да
се покажете на света.
Например ти седиш в стаята
си
вечерно време, събличаш се и се обличаш.
Тогава тези птици ще дойдат и ще ви оцапат дрехите.
Погледнеш тавана, вратата и виждаш, че навсякъде е затворено, има завеси и прочее, и казваш: „Няма кой
да
ме гледа.” И ти спокойно можеш
да
вършиш всичко.
Ти, като излезеш със своята чиста дреха, ще туриш отгоре една скръбна обикновена дреха и няма
да
се обличаш със своята бяла дреха.
А пък в дадения случай има същества, които те гледат, а пък ти казваш, че е затворено.
Изваждаш парите
си
и ги броиш и казваш: „Никой не ме вижда.” А каквото преброиш, те го виждат.
Ние на земята не можем
да
бъдем чисти.
Нито по чувство, нито по мисъл не можем
да
бъдем чисти.
И те го виждат.
Виждаш, че някой човек се самоубива, виждаш, че някой човек извършва престъпление.
Та има същества, които виждат всичко това, което ти четеш.
Даже най-потайните ни желания и мисли, всичко това оставя известни отпечатъци отвън и го четат.
Трябва
да
седнеш и
да
очистиш ума
си
от всички непотребни мисли и тъжби.
И ние много мъчно можем
да
ги разберем.
Мъчно е
да
ви се представят някои идеи, за които не сте готови.
Или
да
допуснем, че вие сте господар и залегнала е в тебе мисълта, че твоите слуги те крадат.
Ще ви приведа един контраст.
Представете
си
, че на една лекция вие сте гладни.
И пуснал
си
четири-пет детектива
да
ги хванат.
При такова състояние ти не можеш
да
бъдеш чист.
Вие се намирате при най-големите противоречия и трябва
да
знаете как
да
се справите с тях.
Аз ви разправям, а вие
си
казвате: „
Да
се свърши тази работа.
Сега яденето.” В дадения случай онази потребната храна е по-важна, отколкото речта, която държа.
Утре мъжът като
си
замине за другия свят, жената няма вече
да
го обича.
Кои са основите на човешката свобода, на човешките права?
Правото търси кой?
” Няма
да
се познавате в онзи свят.
Аз, който имам майка, братя, баща, сестри, аз мога
да
търся права между тях.
Да
ви познавам в онзи свят, че десет пъти сте ме излъгали ли, че десет пъти сте ми изневерили ли?
А пък ти
си
слуга в дома, какви права търсиш?
Могат
да
ти платят, но нямаш нищо друго.
Вие сте като онзи слуга, но сте присвоили правото
да
казвате: „Аз имам право.” Ти имаш правото
да
си
вземеш парите и
да
си
заминеш.
В една болница ще ви съблекат голи, сестрите ще ви съблекат и няма
да
бъде вашата воля - ще ви събличат, ще ви измият и ще ви облекат.
Нямаш никакво право
да
вземеш дял.
И вашата голота никой няма
да
вижда.
Вие някой път се намирате в положението на слуги и казвате: „Нали аз съм чадо Божие.” Ти дал ли
си
?
Щом вашата голота виждат другите, вие не сте здрав човек.
Взел ли
си
?
Адам беше гол в рая, понеже не разбираше.
Какво нещо значи
да
бъдеш чадо Божие?
Ти казваш: „Аз мисля за Бога.” И слугата мисли за господаря
си
, но като мисли за господаря
си
, ни най-малко няма
да
стане негов син.
Че не беше в любовта, се вижда от това, че той престъпи Божия закон.
Ако любовта ги управляваше, нито Адам, нито Ева щяха
да
съгрешат.
И слугата върши волята, и синът върши волята на бащата, но единият - като върши волята на господаря
си
, а другият - като върши волята на баща
си
.
Ние вземаме положението, че ти
си
син - имаш баща.
А пък щом не
си
син, то е друго.
Може
да
остане мисълта: „Какво
да
правим ние?
Кое е по-добро, който има баща или който има господар?
” Няма какво
да
правим.
След това иде
да
имаш господар.
А пък някой казва: „И без господар може.” Без господар, това е най-лошото положение.
Баща ти ще се грижи за тебе, и господарят ти ще се грижи за тебе.
А пък като нямаш господар, никой не се грижи за тебе, ти ще се грижиш сам.
Ти трябва
да
имаш ясна представа.
Знаете ли какво значи сам
да
се грижиш за
себе
си
?
Всеки ден трябва
да
знаеш до каква степен
си
дошъл, до какви възможности
си
дошъл, каква е степента на онова, което ти можеш
да
пожертваш на другите хора, доколко ти можеш
да
обичаш Бога, доколко сърцето ти може
да
бъде изпълнено с Неговата любов, доколко умът ти може
да
бъде зает с Божията любов, доколко силите
си
можеш
да
впрегнеш на работа.
Няма по-тежка работа от това сам
да
се грижи човек за всичко.
Нали има три неща - първо
да
възлюбиш Бога с всичкия
си
ум, сърце, душа и сила.
Силата е вече в изпълнението.
Второ -
да
възлюбиш ближния
си
като
себе
си
.
Това, което можеш
да
направиш и за другите.
Тази черта през средата показва едно неестествено положение.
Да
си
болен, не
си
болен.
Да
ти е казал някой някоя обидна дума, не ти е казал.
Онези, които слизат отгоре, искат
да
я пробият, като дойдат до нея, искат
да
влязат в гъстата материя.
Да
не те обичат, не е вярно, обичат те.
Къща имаш, баща, майка, всичко имаш, а пък имаш неразположение.
А пък тези, които идат отдолу, те, като минават през плоскостта, ще имат друго противоречие.
А други, като се качват нагоре от плоскостта, отдолу нагоре, ще се освобождават.
” „Кефе кедер.” Неразположен
си
.
Този, който пише така, иска
да
каже: „Най-първо аз имам
да
уреждам своите интереси, своите работи, и след това другите работи.
Онзи ти казва: „Няма какво
да
му мислиш.” Чудни са хората.
Аз мисля дотолкова за тебе, колкото
да
мога
да
уредя своите работи.” Аз те обичам дотолкова, доколкото мога чрез това
да
уредя своите работи.
А той
си
мисли, че тази напречна черта показва благородство, а пък това е егоизъм от единия до другия край.
Като седиш и нямаш какво
да
правиш, прозявай се.
Аз разглеждам нещата от друго гледище.
Като мислиш, мислиш, и виждаш, че работите остават неразрешени, ти се прозяваш.
Разглеждам живота по отношение на Божествения живот, за
да
видя има ли известно несъответствие между моя живот и Божествения живот.
Прозяваш се веднъж, дваж, триж, и или ще станеш
да
работиш, или ще отидеш
да
спиш.
Божественият живот е една идея, която трябва
да
се постигне, и трябва
да
се работи дълго време за това.
Някой път, след като се е събудил някой от сън, той се прозява, не знае какво
да
прави.
Ти станеш сутринта, искаш
да
се молиш, и се прозяваш, молитвата ти не върви.
Писанието казва: „Аз ще изпратя Духа
Си
и Той ще ви научи.” А това изпращане на Духа, това е благоволението на Бога.
Използвайте ония условия, които Бог е създал за тебе.
Всички онези положения, в които се нарушава вътрешната хармония на живота, са неестествени.
Вметнати положения са те, от които човек трябва
да
се очисти.
Та казвам, при сегашното състояние, след като сте слушали много лекции, някой казва така: „Човек трябва
да
има морал.”
Ако сегашното, което ни е дадено, ако го използваме, тогава можем
да
използваме и бъдещите положения, ако сме готови за тях.
Ако сегашните положения не можем
да
ги използваме, тогава и другите постижения не можем
да
ги използваме.
Та най-първо вие имате
да
се борите с известни мъчнотии.
Две желания има - едно желание
да
влезнете в света и другото желание
да
излезете вън от света.
Първото желание е
да
използвате самия свят.
Някой казва: „Той няма морал”, значи - не знае какво
да
взема.
Едното желание е всички
да
излезете навън.
При първото желание, като влезнете в света, искате
да
използвате света.
А пък трябва
да
знаете, че и светът иска
да
ви използва.
Не можеш
да
я ремонтираш, ще я приемеш такава, каквато
си
е.
Та сега като наематели ще минавате от една къща в друга, докато
си
създадете сами своя къща.
Това значи
да
живеем добре.
Ние искаме
да
живеем добре, но при сегашните условия невъзможно е
да
живеем добре, както трябва, понеже живеем в чужди къщи.
Значи щом се обедини разумното в човека, щом човек мисли и чувства правилно, тези два принципа се обединяват, и това обединение е за
да
служат на общ принцип.
Това направление в дадения случай ние наричаме едно любовно направление.
Човек ще
си
остане такъв, какъвто
си
е.
Никак не може
да
се измени човек.
Една малка промяна ще стане, но това видоизменение, което очаквате, нито ние можем
да
го направим, нито външните условия могат
да
го направят.
Например, както ще ме гледате вие в лицето или отстрани, това е само положение на гледане.
Това са условията вече, при които любовта може
да
се прояви.
Човек ще
си
остане такъв, какъвто
си
е.
Човек не може
да
се измени така доброволно, той не може
да
се измени.
Може
да
се измени, но то е един Божествен процес вътре в него.
Да
се роди съвършено отново.
Но при обикновеното положение аз говоря, че човек ще
си
остане такъв, какъвто
си
е.
Такова упорито същество, каквото светът не е виждал досега.
Аз гледам музикантите - има голямо честолюбие между тях.
Какъв ли не шум се вдига между тях за някой
си
въпрос, за някой такт, за някое
си
силно или слабо време. Хубаво.
Кое е силно време?
Да
кажем „любов” как ще го пеете?
Това става перспективно гледане на въпроса.
Когато две линии геометрически ги пресичат, то горната част е френското „в”, а долната е българското „л”.
Човек, за
да
може правилно
да
пее, не трябва
да
се безпокои.
Аз не искам сега
да
ви обясня причините.
Вниманието на човека може
да
е разпокъсано.
Да
допуснем, че искам
да
ви кажа, че ви обичам, но за
да
ви покажа, че ви обичам, мога
да
ви го кажа.
Но и без
да
ви кажа, пак мога
да
може
да
ви кажа, че ви обичам.
Например идвам при вас и ви подарявам една хубава книжка, която вие сте чакали с години.
Пишеш едно писмо: „Аз ви обичам и съм готов
да
направя всичко заради вас,
да
се жертвам за вас и
да
ви бъда верен докрай.” Могат
да
се говорят тези работи, аз ги наричам дребни работи.
3.
Първото и последното място
,
МОК
, София, 15.2.1935г.,
Това е една философия, ако
си
ученик, но ако
си
един обикновен човек, това са празни работи за тебе.
Онзи, който е взел двата таланта, той не живее вече за
себе
си
.
На обикновените хора няма какво
да
се разправя.
Конят, който е турен
да
тегли каруцата, докато е кон, ще тегли каруцата.
Той казва: „Аз нямам никакви дарби, аз не искам
да
уча.
Ако иска
да
се освободи, трябва
да
стане човек.
Нека се учат другите, поп няма
да
ставам.“ А пък човек не трябва
да
разбира така.
Дотогава, докогато ти в
себе
си
, не можеш
да
разрешиш една мъчнотия, ти
си
един кон.
Ти
си
вече над мъчнотиите.
Той трябваше
да
се помоли на господаря и
да
каже: „Дай ми още един талант.“ Той опитваше и умовете.
Онзи, който взе единия талант, казва: „Аз ще го заровя.“ Той не мислеше
да
го употреби за добро, а за
себе
си
.
Съзнай факта, че
си
кон.
Зарови го в земята и, като дойде господарят му, онзи каза: „Понеже зная, че
си
жесток човек и жънеш, дето не
си
сял, аз зарових таланта.“ Господарят каза: „Лукави рабе, защо не го даде поне на някой банкер?
Щом превъзмогнеш мъчнотията, ще признаеш факта, че
си
човек; ако можеш
да
се освободиш от тази каруца, ако не можеш
да
се освободиш от каруцата, кон
си
.
Та ако не можеш
да
го използуваш,
да
даде някой приход.“ Това има дълбок смисъл.
Някой казва: „За
себе
си
трябва
да
живее човек.“ Ако ти употребиш числото 5, няма ли
да
живееш за
себе
си
?
Много по-добре може
да
живееш за
себе
си
.
Вие искате
да
си
установите известно убеждение.
Човек, който живее за другите, много по-добре може
да
живее за
себе
си
.
Кон трябва
да
станете.
Бог, Който е създал всичко, за
себе
си
ли живее?
Ако някой ти каже: „Ти
си
кон.“ Ти казваш: „Обиждате ме.“ Но в какво седи обидата, ако кажете на един човек, че е кон?
Той живее за всички и за всички мисли.
Ти се обиждаш
да
ти кажат, че
си
кон, а не се обиждаш
да
се качиш на един кон.
Че то е толкова обидно, колкото че
си
кон.
Сега аз ви навеждам на следното: Вие сте със заровените таланти.
Ти казваш: „Аз не искам
да
бъда кон.“ А имаш нужда конят
да
ти помага.
Предупреждавам ви
да
ги извадите и
да
работите и с единия талант.
Ти го считаш глупав, а в единия случай искаш
да
се ползуваш от глупавия.
Започнете сега
да
работите.
Турете го някъде
да
има лихва.
Мнозина сега гледам, мнозина съм срещал даровити, които могат
да
станат отлични певци и казват: „Кой ще се занимава с пеене?
“ Мнозина от вас сте даровити, оратори може
да
станете и казвате: „Кой ще се занимава, оратор няма
да
стана.“ Мнозина от вас могат поети
да
станат, могат
да
станат добри писатели.
Всеки от вас може
да
носи, като му кажат гълъбче.
И казват: „Писател, поет няма
да
ставам.“ С какво трябва
да
се занимавате най-после?
В гълъба има нещо много характерно, не красиво, но характерно.
Хиляди години при най-лоши условия той е останал вегетарианец, макар и условията
да
са били лоши.
Всички имате понятие от музиката.
Какво иска
да
каже музикантът, като е турил една осминка с точка и после подир нея една половина нота?
А пък ако не можеш
да
победиш условията, не можеш
да
бъдеш гълъб.
А пък като кажем, че е кон, разбираме, че той се е загнездил в някое място и казва: „Не се мърдам оттука“.
Трябва
да
се срещне с някого.
При тях бързо трябва
да
станат нещата.
И казва човек: „Изведнъж, бързо, бързо трябва
да
станат работите.“ А после, като дойде до рандевуто, има достатъчоно време, докато чака.
Идвам от града към Изгрева.
Гледам един полковник, качил се на файтон с два хубави черни коня, с вестовоя
си
.
Аз се заинтересувах защо единият кон не иска
да
върви.
Бързите ноти показват, че целта, към която се стремим, е далече.
Войникът го бие, не се мърда този кон.
Ударенията в музиката, това са силните положения.
Ние сме сега близо до целта, която искаме
да
реализираме.
Тези неща се отнасят само за тези, които искат
да
учат.
Та някъде трябва
да
бързате, някъде човек трябва
да
се потрива.
Да
кажем един човек, който знае
да
свири, той може осминките
да
ги направи като четвъртинки, шестнайсетинки.
(Учителя прочете от посочената глава от 5 стих до 12 включително.) Всеки човек се спъва в
себе
си
от своите садукеи и фарисеи.
И най-после полковникът, като се качи и слезе 4-5 пъти, каза на войника: „Ти карай, пък аз ще вървя пеш.“ И досега аз разсъждавам, защо конят не искаше
да
носи полковника?
Той може
да
продължи времето.
Дали е едно съвпадение.
Но в музиката
си
има относително определено време, което трябва
да
се спазва.
Вие всички сте запознати с числата, нали?
Като се качи полковникът, не мърда конят.
Някой път наблюдавай.
Това число, единицата, може
да
представя една сянка.
А може
да
представя и една реалност.
Едното може
да
представя едно пясъчно зърно, което както и
да
го въртиш, от него нищо не може
да
направиш.
С коня по никой начин не може
да
се справи.
А пък единицата може
да
представя една клечка, една възможност, с която вие при известни условия може
да
запалите огъня.
А някой път музиката ви допада, понеже трептенията съответствуват на трептенията на вашето тяло.
Не искаш
да
го носиш, нищо повече.
Значи в даден случай едното може
да
ви помогне, а в друг случай не може
да
ви помогне.
Не можеш
да
заставиш един човек
да
извърши една работа, когато той не обича,
Да
кажем, че вие имате отвращение от известна храна.
Те идат от един музикален свят.
Но това едно може
да
се измени.
По никой начин не може
да
заставите човек
да
яде известна храна, към която има отвращение.
Ако ние свирим нещо, чиито трептения не съвпадат с трептенията на нашите мисли и чувства, те са ни неприятни.
Да
допуснем, че турям знака плюс с единицата и след това туряме друга единица и туряме едно равенство 1 + 1 = 2.
Трябва
да
мислиш право,
да
имаш музикален ритъм.
Има нещо, което за нас е толкова отвратително, че човек даже ще предпочете смъртта, отколкото това, към което има отвращение.
Ти някой път имаш известна мисъл, от която не можеш
да
се освободиш.
Сега има два вида отвращение.
Тогава какво трябва
да
правиш?
Ще кажеш: „Той не ме поглежда.“ Нима поглеждането е доказателство?
Ако те поглежда, казваш: „Той не ми говори.“ После казваш: „Той никаква услуга не иска
да
ми направи.“ Но това още не значи, че той не те обича.
Когато имаш отвращение от своите добродетели, какво трябва
да
направиш?
Че този човек, който ви обича, той знае, че вие имате един слаб характер, той не ви дава, защото, ако ви даде пари, вие ще отидете
да
се напиете.
Преди
да
се е излюпило пилето, яйцето беше по-силно от пилето.
А пък след като се е излюпило пилето, пилето е по-силно от яйцето.
Казвате: „Ти имаш нещо.“ Или: „Не разчитам на него.“ Някой път
си
казвате: „Аз съм първокласен невежа.“ Благодарете за това, защото само невежите хора се учат.
Ако ви кажа че сте даровит, вие ще разберете криво това.
Това са сега ред разсъждения в живота, които трябва
да
ги приложите, за
да
разбирате същността.
Всички деца, които се раждат, не са ли невежи?
Като се каже, че
си
даровит, то се разбира, че трябва
да
учиш.
Вие казвате: „Говорете нещо реално.“ Някой може
да
говори нещо реално и, ако ти
си
сянка, а пък другият е реалност, то как ще говори реалността на сянката?
Знаят ли
да
говорят?
Ако свиря, тогава съм даровит.
Може ли сянката
да
говори на реалността?
Всички музиканти не бяха ли невежи?
Ако се упражнявам
да
свиря, но ако само мисля, че съм даровит, тогава?
Светлината е за всички, но има нещо в светлината, което не е за всички.
Всички оратори не бяха ли невежи?
Семената, колкото и
да
са даровити, ние не можем
да
проявим тяхното естество, но ако ги посеем, естеството им ще се изяви.
Животът е за всички, а любовта не е за всички.
Всичките хора, чрез използуване на заложбите, които имат у
себе
си
, имат това състояние.
Една дарба, ако я туриш в почвата, тази дарба ще бъде полезна, а иначе, ако остане в хамбара, ще бъде безполезна.
Да
ви изясня малко това.
Дарбите трябва
да
ги турим на работа.
Вие в дадения случай искате
да
поправите
себе
си
.
За пример, за
да
бъдеш търпелив, ти трябва
да
се упражняваш.
Тази свещ не е за всички, всички не могат в дадения случай
да
имат тази свещ.
Да
допуснем, че искате
да
поправите вашия живот.
Ти казваш: „Дотегна ми търпението.“ За
да
търпиш, трябва
да
разсъждаваш.
Вие всички не може
да
имате свещта, но всички може
да
имате нейната топлина.
Представете
си
, че сте беден човек.
Защо трябва
да
търпиш?
Вие, десетте, в дадения случай, не може
да
имате в ръцете
си
тази свещ.
Да
ви приведа един пример.
За
да
търпиш, трябва
да
правиш сравнения, трябва
да
предвиждаш бъдещето.
Но от светлината всички може
да
се ползувате.
Ако кажеш нещо по един или друг начин, какви трябва
да
бъдат резултатите.
Вие казвате: „Аз мога
да
имам тази свещ.“ Но щом можеш
да
имаш тази свещ, ще се роди спор между десетте души.
И
да
си
музикант, ще излезеш на сцената, ще правиш един опит, втори, за
да
знаеш как трябва
да
свириш.
Десет души една свещ искат
да
я делят.
Като ходил навсякъде и избирал работите, отива в един ресторант и казва: „Ще ми направите голяма услуга, ако ми дадете
да
върша някоя работа.“ Притежателят му казал: „Нямам нужда от работник.
Защото свиренето трябва
да
бъде нагодено на трептенията на публиката.
Даром ще служа само за храната.
Дай ми работа.
(Този, който е по-близо до свещта ще има повече светлина.) То е заблуждение − близо и далече.
Ще давам на клиентите само палтата.
Че слепият може
да
е близо до свещта, а пък онзи, който гледа, може
да
е по-далеч.
Поне тази работа
да
върша.
И човек има такива чувства, които показват, че условията на живот ще се изменят, и той трябва
да
вземе мярка.
Тогава кой ще гледа по-далеч?
Ще им давам
да
си
обличат палтата без пари, само за храната.“ Всички се подсмиват: „Дошъл един, който работи без пари.
Щом условията се изменят и станат лоши, то ще измениш езика
си
.
Възражението аз ви го давам.
Ще го видим какъв е този студент.“ Студентът, след като даде палтото на някой благородник, ще му каже някоя хубава дума.
Един пъдарин все биел хората.
Аз не искам
да
ви обера, но искам в дадения случай нещата
да
са поставени най-естествено.
Онзи го погледне, бърка и му даде нещо.
Идва един при него, а пъдаринът носи тоягата и е готов
да
бие.
Някой казва: „Аз искам
да
бъда близо.“ Ти трябва
да
бъдеш реален, както и аз съм реален.
На друг американец клиент пак каже сладка дума, и той пак го погледне, бръкне и му даде нещо.
Накрая на първия месец той вижда, че има четири пъти по-голяма заплата, отколкото на онези, които са служили със заплата.
Има един подарък за вас.“ Пъдаринът
си
слага тоягата, иска
да
се запознае с него.
Почват
да
се разговарят и стават приятели.
А когато едно същество е реално, а другото не е, те не могат
да
бъдат близо.
Казвам сега: Вие поне толкова, колкото този студент, не може ли
да
направите?
И малките деца казват: „Я ме удари веднъж, я още веднъж ме удари.“ Казва: „Ти като дойдеш в нашата махала, ще разбереш.“ Онзи му казва: „И във вашата махала, като дойда, пак ще те бия.“ Бъдете умни и разбирайте вътрешните условия.
Те са толкова далече, колкото небето от земята.
Какво е казвал студентът не зная, но работата е, че всеки изваждал и давал.
Щом кажеш, че
си
далече от някого, ти
си
сянка.
Американците не обичат прости думи, но ако му кажеш нещо, което му допада, той като погледне, поусмихне се и е готов
да
даде.
Щом кажеш, че
си
близо до него, то се подразбира, че
си
една реалност вече.
Мислите, че е невъзможно
да
се смени мисълта.
Някой път вие се намирате в условията на този студент, че не можете
да
намерите работа, не ви върви в нищо.
Представете
си
такъв случай.
Поне намерете един ресторант и давайте палтата на хората, казвайте им по някоя хубава дума.
Вие сте дали хиляда лева някому.
Представете
си
, че един литър вода напълва шише, голямо един килограм.
Представете
си
, че вие имате една заложена дарба, дават ви една цигулка, с тази цигулка вие не може ли
да
изкарате вашата прехрана?
Но вие можете
да
се спънете от мисълта какво ще кажат хората.
Ако увеличим формата на шишето,
да
кажем, че направим шишето два килограма, а водата един килограм, то питам, след като вложите един литър вода в шишето, какво ще стане?
Вас ви е срам отвън
да
свирите, а не ви е срам
да
излизате на сцената.
Водата може ли
да
запълни цялото шише?
“ Безпокоиш се ден, два и каква полза, че се безпокоиш, дето
си
дал хиляда лева.
Да
допуснем, че
си
направил една погрешка, защо трябва
да
правиш втора погрешка и
да
губиш цял месец
да
мислиш защо
си
ги дал.
Какво е станало с водата?
Първата погрешка
си
я направил, както и
да
е, защо сега ще правиш втората погрешка?
Сега в дадения случай −
да
обясня повече.
Какво ще ти допринесе втората погрешка и какво трябва
да
правиш сега?
Представете
си
, че имате една стая и
да
кажем, че на тая стая половината е отоплена с такава печка.
Ако увеличим стаята, то може ли със същото гориво
да
стоплим стаята на същия градус?
Ако ти на тази сцена излезеш като профан-цигулар,
да
те освиркат, тогава е срамота
да
излезеш на сцената и
да
свириш.
Като рисуват, изваждат
си
гумата и изтъркат погрешката.
Но ако
си
първокласен цигулар и излизаш на улицата
да
свириш, ти
си
един почтен цигулар, нищо повече.
Никога не съжалявай, че
си
направил една услуга, макар и
да
не е дала някой резултат.
Работата е
да
свириш.
Когато и
да
е, резултатът ще дойде.
Две вече не е тъй силно както единицата.
Дали на улицата или на сцената, но
да
свириш.
Ще приведа един пример.
Сега
да
представим друго едно сравнение.
Онзи цигулар счита, че е за почит
да
свири в една зала.
Преди
да
обичате някого, вие сте много смели.
Идва във Варна и за известно време преподава френски език на дъщерите на варненските аристократи.
Може
да
го нахокате,
да
му свиете вежди, но щом го обикнете, не може
да
си
свиете веждите пред него.
Ако тези хора в залата са разумни, те го разбират и му дават вдъхновение.
Скарва се с тях и така обеднял, че никъде не може
да
свири, нито
да
преподава нещо.
Като ви се придаде едно качество на обич към известен предмет, този предмет вие не може
да
го нагрубите.
Обеднял е, честолюбив е и няма къде
да
иде.
Да
обясня малко, понеже сте реалност.
И
си
казва: „Искам
да
се самоубия.
Представете
си
, че вие имате такава една печка.
Да
кажем, че всички, които са на улицата, са глухи, какво ще им свиря аз?
Така не може
да
се живее.“ Казва: „Няма работа за мен.“ Среща го един свещеник, един от добрите свещеници в града, и му казва: „От толкова време не съм те виждал.
Ще ти кажат: „Не
си
хаби времето, глухи са тези хора.“ Нека прочуят.
Вие може
да
я пипате.
Ако мога
да
ги накарам
да
слушат, добре е.
Но ако моето свирене не може
да
им отвори ушите, тогава, ако ви е срам
да
свирите на улицата, това показва едно от двете − или хората са глухи, или вие не разбирате какво нещо е свирене.
Но представете
си
, че я нагорещя на 200 градуса, може ли
да
я пипате?
Аз това го давам сега за обяснение, вземам го в широк смисъл.
Ще кажете: „Защо не може
да
хокате, когото обичате?
Вие казвате: „Трябва
да
се живее.“ Но разумно трябва
да
живеем.
Свещеникът му казва: „Докато се оправят работите ти, всякога, щом се намираш в нужда, заповядай в моя дом.“ Изважда и му дава едно меджидие за харчлък.
Не се възмущавай от условията, в които ти
си
поставен, понеже тези условия, при които ти
си
поставен, са една възможност за тебе, една малка възможност.
Попът го наколадват, че бил някакъв
си
комита, че писма му носили.
Не зависи от тебе.
Това няма
да
бъде за много.
Правят обиск и задигат всичките му книжа.
Ти не разсъждаваш правилно.
Може би
си
поставен
да
живееш при тези условия за един час, за един ден, за един месец.
Ти казваш: „Аз не искам
да
го хокам.
Търсят един човек
да
прегледа книгите.
Най-после намират този българин
да
му прегледа книгите.
Тогава този може
да
го буташ отдалече с дилафа.
За пример вие искате
да
бъдете богати и едновременно
да
имате някои постижения.
Той преглежда книгите и писмата му и тези, които компрометират свещеника, ги отделя.
Казвате за някого: „С дилаф го бутай.“ Хубаво, но представете
си
, че аз увелича тази топлина на 1000 − 2000 градуса.
И като среща свещеника, му казва: „Дядо попе, ако не беше онзи обед, който ми даде, и онова меджидие, щяха
да
те закачат на въжето.“ Всички писма, които са били от характер
да
компрометират свещеника, онзи ги събира и му ги дава.
Богатството на тази държава е резултат на добрия живот, на всички членове на държавата.
Направи доброто, то е най-силното нещо за човека.
Тогава какво трябва
да
правиш стопения дилаф.
Следователно всеки член има право
да
използува това богатство, но никой няма право
да
обсебва.
Човек трябва
да
прави добро.
Това са неразрешените въпроси, мисли, желания и постъпки, които във вашия живот някога се случват.
Същият закон съществува в природата.
Всички вие сте пратени на земята
да
извършите нещо.
Ние имаме право
да
използуваме въздуха, но нямаме право
да
го обсебим.
Не сте пратени
да
живеете за
себе
си
.
И тогава казваш: „Това е съдба, несгода.“ Стопил се е дилафът.
Човек за
себе
си
трябва
да
вземе последното място.
Ако
си
умен, можеш
да
използуваш въздуха.
Когато мислите
да
живеете за
себе
си
, вземете последното място.
Сега трябва ли всяко нещо, което човек мисли,
да
го постигне?
Може
да
се качиш на планината или
да
идеш в полето, но този въздух не можеш
да
го обсебиш.
А на първото място трябва
да
сложите идеята,
да
сложите това, за което сте дошли.
Това, което приемеш, ще го пратиш вън и ще има обмяна между природата и тебе.
Само тогава човек няма
да
се обезсърчи в живота.
Приложете сега онова, дето може
да
се приложи.
Радостта седи в това, че не
си
постигнал някои работи, а скръбта седи в постиженията.
Двама души искат
да
си
купят един кон, но без
да
знаят, че конят е сляп.
Но ако не зная как
да
дишам, то е безполезно.
Външната форма на коня е красива и най-после единият успява
да
купи коня.
Онзи, който го продава, не казва, че конят е сляп.
Христос дава на някои от вас пет таланта, четирите сте разработили, а единия сте заровили, на някои дал два таланта, единия сте заровили, а другия сте разработили.
Всички таланти на работа!
А пък другият, който не могъл
да
го купи, скърбял, че нямал кон.
Това твое издишане трябва
да
засегне някого.
Обаче когато онзи, който купил коня, разбрал, че конят е сляп, почнал
да
скърби, а пък онзи, който не го купил, като узнал това, почнал
да
се радва.
Трябва
да
разсъждавате правилно.
(Това за коня е изключение.) В природата няма изключение.
Считат за някоя привилегия
да
събират това, което вие издишвате.
Да
ви наведа какво означава изключението.
За тях вашето издишане е толкова важно, както за някого е важно
да
отива при извора със стомната
си
за водата, която тече.
Ти сянката можеш
да
изключиш, но реалността никога.
Той налива вода в стомната.
Защото, ако можеш един човек
да
го изключиш, ти казваш: „Аз не искам
да
го държа в съзнанието
си
.
Аз ще го изхвърля из ума
си
.“ Мислиш ли, че, като го изхвърлиш от ума
си
, той не съществува?
Ако дишаш правилно, ти трябва
да
влизаш във връзка със същества, от които този въздух е излязъл и той пак ще се върне към тях.
Ти казваш някой път: „Той изгубил любовта
си
.“ Това, което се губи, не е реално.
В природата има постоянен кръговрат.
Никога не се смущавайте, че вашите работи няма
да
се оправят.
Ако седите на мястото, дето са ви поставили, добре, но ако
си
измените мястото, тогава работите ще закъснеят.
(Кои думи?) Каквито и
да
са думи, едносложни, двусложни.
Вие се безпокоите, че нищо няма
да
постигнете в живота
си
.
Да
гледа във водата, нищо повече!
Когато имам идея идат римите, но когато нямам, не идат.) Нареждаш първия ред, втория ред; вторият ред може
да
римуваш с първия, а може през два реда.
Ако тази риба почне
да
мисли, че иска
да
стане някоя птица,
да
лети във въздуха, тя се заблуждава.
Рибата
да
плува във водата.
Може вашата мисъл
да
е реална, а може и
да
не е реална,
да
е сянка.
Може чувствата ви
да
са реални, а може и
да
не са реални.
Да
хвърка.
В дадения случай какви са възможностите на човека?
Когато съчетавате една реална мисъл с едно нереално чувство, тогава не може
да
имате постижение.
Човек трябва
да
мисли.
За какво е даден умът на човека?
(Олге, помниш ли?) Мисълта, умът на човека е даден, за
да
се избави той от своето животинско естество.
Когато дойде Любовта, тя има условия
да
действува само при реални мисли и реални чувства.
Сега
да
допуснем,
да
турим още един знак.
Тя е сила, която гради.
В първия случай, ако е по отношение на материалния свят, яйцето означава киселина, творческа сила.
(Сол.) Трите е солта в дадения случай.
Хората ги обича едно същество, което ги е създало.
(Тя разяжда.) А основата?
(И основата разяжда, но по-малко.) А солта е неутрална.
При тази Божествена Любов, при всичката хубост, която природата е създала, тези хора са нещастни и казват: „Мене няма кой
да
ме обича.“ Хубаво, как могат
да
те обичат?
В дадения случай вие трябва
да
разбирате.
Ти трябва
да
имаш едно реално чувство, една реална мисъл, за
да
те обичат.
Ти не може
да
бъдеш обичан, ако нямаш реална мисъл.
Ти не можеш
да
бъдеш обичан, ако нямаш реално чувство.
Искате
да
работите.
Сянката не може
да
се обича.
Казвате: „Киселина имаш.“ Сега ви трябва основа, как
да
увеличите вашата основа.
Ти сам ще се разочароваш от
себе
си
.
Сега
да
допуснем, че имате повече основа, отколкото ви трябва, какво трябва
да
правите?
Реалността аз определям така: Човек, който живее в реалността, никога духом не пада.
Трябва
да
увеличите силите
си
.
Щом
си
духом съвършено паднал, трябва
да
констатираш факта, че
си
извън реалността и няма на какво
да
разчиташ.
Обезсърчен
си
.
Казваш: „Не струва
да
се живее.“ Не, ти се върни в живота.
В това състояние, което имаш, не трябва
да
живееш, но се върни към реалността на живота.
Хората казват даже: „Кисел е станал той.“ Тези, които не разбират химия, казват така: „Кисел е, не го бутайте.“ А утре може
да
стане сладък.
Това разбиране, което имаш, не може
да
ти донесе едно благо.
Виждам същия процес в природата.
Питам сега кое е по-хубаво −
да
се влюбиш в една свещ или
да
се влюбиш в слънцето?
Аз не казвам, че е лошо
да
се влюбиш в свещта.
А пък това неразумно слънце, тази неразумна сила, след като дълго време грее един плод, който е кисел, превръща го в сладък.
Тя, сладчината, дали се намира в слънчевите лъчи или в самото растение?
Въпрос не правя, че е глупаво
да
се влюбиш в една свещ.
Сладчината в дадения случай е придала единица на растението, на плода.
Според вас вие как ще
си
образувате вашата захар?
Но кое е по-хубаво,
да
се влюбиш в слънцето или в свещта?
Да
ви кажа как.
Според мен, от мое гледище, то е привилегия
да
се влюбиш.
(От цвекло, от захарна тръстика чрез пресоване.) Значи сладчината съществува в природата.
Когато се влюбиш, е щастие, но когато не можеш
да
се влюбиш, е нещастие.
Ние ли образуваме сладчината или съществува в природата?
И всички казват, че страдат, защото са се влюбили.
Съществува ли сладчината в природата или тя е наше понятие?
(Съществува.) Възможността за сладчината съществува в природата.
Тя действително запалва хората, гори ги, но
да
ги превърне в пепел − никога.
Трябва
да
съществува една реалност.
Когато едно семе расте, казваме, че трябва
да
има условия.
Обикновено какво трябва
да
се разбира под думата условия?
Ти страдаш от своето безверие, а не от вярата.
Някой казва: „Много съм доверчив.“ От вяра човек не може
да
страда.
Трябва
да
разбираме нещата.
А от други неща може
да
страдаме.
Сега трябва
да
дойдете до онова, което е вложено във вас.
Интересувайте се всички не само от онези заложби, които са във вас, но се интересувайте и от заложбите, които са в другите хора.
Да
кажем, че всички вие имате стари разбирания, които отдавна са отживели.
Защото онзи, невежият ученик, който изучава изкуството, ако той не се интересува от заложбите на своя учител, той като художник никога не може
да
успее.
Ние всякога трябва
да
се интересуваме от заложбите на другите хора.
Защото в реалността нещата взаимно
си
помагат.
Носите черупките и знаете, че няма в тази черупка нищо.
Ти казваш: „Защо трябва
да
си
губя времето?
Вие носите затвора на реалността и казвате: „От този затвор е излязло пилето навън.“ Пилето се е освободило от ограничението, което е имало.
Но представете
си
, че това пиле един ден се променя.
Вие разглеждате природата.
От това пиле излиза един човек, една красива мома, която ходи.
Сега аз не искам
да
кажа, че това, което вие имате, е лошо.
После, като излезе тази красива мома, пак имате друга черупка.
Но вие сега оперирате с един капитал, който не е ваш, и Христос, като разрешава този въпрос, казва, че на едного са дали 5 таланта, на други 2, а на други 1.
Онзи, комуто дали 5 таланта, спечелил още 5 таланта.
Онзи, комуто дали 2 таланта, спечелил още 2.
Но все пак човек не може
да
се разправя с моето минало.
За
да
покаже своя произход, той
си
прави една чаша.
Защо именно онзи, който имал единия талант, защо у него не се е зародило желание
да
работи.
Искам
да
ви кажа: От онези ваши черупки, които са останали безполезни, направете
си
поне чаши, от които
да
можете
да
пиете вода.
Човек, който живее само за
себе
си
, той е единият талант.
Той живее само за
себе
си
.
4.
Бъдете прочее разумни
,
НБ
, София, 17.2.1935г.,
В древността една красива царска дъщеря се влюбва в един велик учител.
Иска
да
се жени за него.
– Има неща неверни, но всичко, което се говори в света, не може
да
бъде все невярно.
Като влизала в стаята му, тя не мислила вече
да
излезе вън.
Един ден като се разговарял с нея, той намислил
да
ѝ даде един добър урок.
Например аз не мога
да
ви представя слънцето в неговата естествена форма.
В това време влиза в стаята му една голяма кобра, сяда на скута му и обръща главата
си
към царската дъщеря.
Като я видяла, царската дъщеря се много уплашила и казала на учителя
си
: Ще ме извините, имам малко работа, ще
си
отида.
Аз не мога
да
ви представя един микроб в неговата естествена форма – ще ви го представя голям, но и това не е вярно.
И тя веднага
си
отишла дома
си
.
Следователно, има неща, които не могат
да
се представят в тяхната естествена форма.
Тази змия била влюбена в същия учител и като влязла при него, погледнала към царската дъщеря, с което искала
да
каже: И аз имам толкова права на(д) него, колкото и ти.
Достатъчно е само
да
те клъвна, за
да
видиш какво мога
да
направя.
Ако учителят не
си
мръдне пръста в знак на съгласие, ти ще бъдеш спасена, иначе аз мога
да
ти покажа какво съм в състояние
да
ти направя.
Като разбрала езика на кобрата, царската дъщеря казала: Нека тази кобра седи на скута ти, колкото иска, а аз ще
си
отида дома и колкото по-скоро, толкова по-добре.
Питам: Каква е била интимната мисъл на Христа, когато е казвал на учениците
си
да
бъдат разумни като змиите и незлобливи като гълъбите?
Сега приказката трябва
да
се преведе,
да
се направи разбрана, защото всяко нещо, което не се превежда, то остава неразбрано, остава загадка.
С това Христос е искал
да
каже, че змията е киселината, основата е гълъбът, а вие сте резултата – солта.
Когато човек се намира в благоприятни условия, всички обичат
да
го заобикалят, но щом дойде кобрата, сиромашията, неволята, болестта, този човек отслабва и тогава всички веднага казват: Можете ли
да
ме извините?
Имайте основата на гълъбите, за
да
дадете резултатът – солта.
Ако вие не можете
да
разберете киселината, змията като киселина в
себе
си
, и гълъбът като основа в
себе
си
, те ще произведат обратни резултати.
Ако не разберете качествата на основата в
себе
си
, вие ще създадете други мъчнотии.
И като дойде кобрата, веднага онези, които са ви обичали, ще
си
отидат и ще ви оставят сам.
Ако вие придобиете качествата на гълъба и станете съвършено мекушав, а нямате смелост в
себе
си
, вие ще станете много страхлив.
Сега вие можете
да
запитате защо е нареден така светът?
– Тогава дайте вие една програма как по-интересно може
да
бъде нареден светът.
Направете вие една драма, където
да
няма страдания, в която героите
да
не се влюбват,
да
не страдат, а само
да
ядат и
да
пият,
да
седят като мумии, като восъчни статуи,
да
гледат,
да
нямат никакви страдания,
да
няма никакви плачове,
да
не се разговарят помежду
си
.
Някой е добър и гледа
да
изпълни закона.
Щом той гледа
да
изпълни закона от страх, този човек е добър само една трета.
Ако законът ви заставя
да
бъдете добри, вие сте добри една трета.
– Когато един човек плаче, той ви показва, че страда, а щом страда, той е жив.
Сега аз не искам беседата
да
стане нещо като морализиране, но аз искам
да
се свържете с Бога, за
да
доизкарате страданията
си
докрай.
Като плаче, аз разбирам, че той има ум и е почнал вече
да
мисли.
Щом умът в човека почне
да
мисли и сърцето
да
чувства, това показва, че в него стават вече всички процеси.
И понеже се намирате сега в затвор, един ден като излезете от този затвор,
да
си
спомните думите ми,
да
бъдете прочее разумни като змиите и незлобливи като гълъба, та
да
не намерите пак затвора.
Ще каже някой, според индуистката философия, че очите на човека трябва
да
пресъхнат.
Сега вие трябва
да
издържате страданията.
Не, че аз искам
да
страдате, но казвам, че трябва
да
издържите страданията.
– Когато земята е суха, очите трябва
да
бъдат влажни, а когато земята е влажна, очите трябва
да
бъдат сухи.
Преди години идва при мене един млад момък (и) ми казва, че имал големи страдания, големи нещастия го сполетели.
Ще дойдат някои философи
да
тълкуват това и
да
казват, че сълзите от очите на човека трябвало
да
пресъхнат, каквото видял човек, не трябвало
да
се възмущава.
Казвам:
Да
не би
да
е умрял баща ти?
–
Да
не е умряла майка ти?
Той не се обръща към обикновените хора, но към учениците
Си
.
Следователно, ако искате
да
придобиете нещо от този свят, вие трябва
да
го разбирате в неговата пълнота. Защо?
–
Да
не
си
пропаднал нещо на изпити,
да
не
си
свършил училището?
Ако бихте били ясновидци в първа степен, вие щяхте
да
видите, че светът е преплетен като един организъм.
–
Да
не
си
изпъден от служба?
Щяхте
да
видите, че съзнанията на всички същества от най-нисшите, до най-висшите са преплетени като един общ организъм.
Всичко в света съставя един организъм.
И ангелите, и херувимите, и серафимите, пък и най-малките буболечици, всички в света са преплетени в съзнанията
си
.
Ще видите, че малката буболечица, която по някой път ви е отвратителна, тя интересува някое божество повече, отколкото може
да
го интересува един човек.
Да
, едно божество се интересува от една малка буболечица, която нищо не разбира повече, отколкото от един човек.
Откак съм се влюбил, бял ден нямам, не мога
да
спя, мира не мога
да
си
намеря.
Сега ще преведа тази мисъл с други думи.
И мене замота, и другите замота, че не зная какво
да
правя.
В дадения случай аз вземам думата буболечица, за тази жива овца, която дава млякото и вълната
си
.
– Искаш ли
да
те освободя?
– Ама
да
не направиш нещо по-лошо?
В дадения случай за мене е потребна живата овца, която е проводник на Божественото, а онзи умрял слон, той е лош проводник на Божественото, на знанието, следователно, в света има мъртви форми, които не могат
да
интересуват човека.
Ти не знаеш ли някоя магия
да
я накараш
да
ме обича?
Много хора има, които живеят автоматически, те не са живи хора в съзнанието
си
, те са хора, които спят.
Повече
да
ме обича.
Той е направил престъпление, и ти трябва с месеци
да
му доказваш, че той е направил едно престъпление.
Той казва: Аз трябва
да
убия този човек.
Ако я накарам
да
обича тебе повече, тя и другите ще обича повече.
– Ами ти не можеш ли
да
си
помогнеш някак?
НАГОРЕ