НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
693
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
693
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Естественото положение на човешката душа
,
ООК
, София, 6.2.1935г.,
Да
кажем, че сте на телефонна станция и вие слушате хората по телефона, и вие се мъчите
да
си
представите какъв е този, който ви говори.
Бог, Който направил всички неща, всяко нещо е турил на мястото
си
и всичко
си
има своето място и своята добра страна.
И ние, като не разбираме закона, създаваме нашето нещастие.
Ти държиш един предмет близо до очите
си
и така ти закриваш другите неща.
Говорят
си
сладки думи и той
си
въобразява, че е някоя красавица.
Отдалечи го на един, два, три, пет метра предмета, до известно разстояние от
себе
си
.
А пък като дойдат работите до действителния живот, ни най-малко не е така.
И ще дойде някой път една такава ревност, че
да
не можеш
да
се молиш.
Та казвам, ние навлизаме в епохата
да
изучаваме любовта във форми.
Някой път не
си
разположен и казваш, че хората не обръщат внимание на тебе.
И за
да
се освободим от заблужденията на формите, трябва сега
да
се научим
да
слушаме любовта, без
да
видим формите.
Ние можем
да
ги изменим.
Да
се пречистим.
В нас може
да
има натрупване или може би хората, с които сме, не са в една среда.
Например ти обичаш Бога, но не можеш
да
Му сложиш никакъв образ.
Когато
си
образувате една добра среда, през която
да
възприемате нещата и
да
предавате, тогава ще имате добро разположение.
Бога не можеш
да
Го видиш в никакъв образ, в никаква форма.
Добра среда трябва
да
имате.
Можеш
да
си
Го представиш като човек - един голям, много красив и тъй нататък, но не Го виждаш.
Постоянно трябва
да
има една обмяна.
Затова някой път е необходимо само
да
слушате думите на душата, без
да
виждате нейната форма.
Външното може
да
отвлече вниманието ви в друго, във външно, направление.
Не че е лошо това, но понеже във всяка една форма се ражда едно желание, едно пожелание, то щом видиш една форма, ти ще пожелаеш
да
я обсебиш, а пък всяко пожелание е едно престъпление.
Казано е: „Не пожелай.” Щом видиш една красива форма, ще я пожелаеш.
Те не виреят в Англия, постоянно трябва лордове от долните маси, от по-обикновените хора,
да
ги повишават в лордове.
Израждат се, измират.
Този човек може
да
е красив, обаче течението на любовта може
да
е грубо.
Някой прочут англичанин от долното съсловие ще го произведат в лорд.
Любовта във всички хора не е еднаква, теченията на любовта не са еднакви във всички хора, има едно голямо разнообразие.
Да
имате широк кръг.
Ако почнете
да
изпитвате любовта на един човек, ще усещате, че има особен оттенък, особено качество, което ви привлича, и това качество вие даже не го усещате.
Например отиваш при един набожен човек, който иска само
да
се хвали.
Или отиваш при някой, който иска само
да
мисли.
Сега трябва
да
пазите вашата инсталация.
Пазете нервната
си
система в добро състояние.
Човек трябва
да
пази своята нервна система, своите чувства, за
да
може
да
се ползва от това, което се втича в него.
Защото, каквато и
да
е мисълта, като дойде тя във вас, тя става една среда и тогава любовта, която минава през нашите нечисти мисли, тя ще внесе в душата ви нещо от нечистите ви мисли.
Не
да
бъде човек проводник на разни блага, които Бог е създал, но ти
да
общуваш с художници, с адвокати, с учители, със земеделци, тъкачи и прочие, с работници от всички положения.
Допуснете, че вие
си
живеете един спокоен живот, радостен сте, весел сте.
Ще пишеш на поета: „Като прочетох Вашите стихове, в мен се събуди едно ново чувство.” Или ще пишеш на едного: „Много съм благодарен от книгата Ви, която съм чел.” На художника ще пишеш: „Откак видях Вашата изложба, измених своите възгледи за живота - много са хубави картините, които
си
нарисувал.” На философа ще пишеш: „Като чух Вашата сказка, нова светлина се хвърли в ума ми.” Напишете едно любовно писмо на всички.
Неразположен сте, като че имате
да
вземате нещо.
Сега трябва
да
знаеш закона на пречистването.
Онзи, който предизвиква любовта, той трябва
да
се представи в най-грозната
си
форма, в която той може
да
се намери, и тази форма ще го избави от ревността.
Следователно, ако вие искате
да
се избавите от ревността, трябва
да
изявите най-голямата грозотия, която имате.
И тогава друг, като види тази грозотия вътре във вас, няма
да
ревнува.
Ако жената е ревнива или ако религиозният е ревнив, в какъвто и
да
е смисъл, ако
си
ревнив, ще те турят в един аероплан и ще те вдигнат на седем-осем километра в пространството, и ще изчезне ревността ти.
Ако вие се представите в най-красивата
си
форма, вие ще го подлудите.
Като
си
ревнив, като те вдигнат с аероплан седем-осем километра, поне за една седмица няма
да
бъдеш ревнив.
Но представете се в такава форма, че
да
няма какво
да
ревнува той.
Да
се представете в такава форма, че
да
изглеждате не толкова скъпоценен, както
си
мисли той.
Или другояче казано: като сте ревнив, представете
си
едно общество, гдето хората живеят добре.
Представете
си
умни хора, които живеят добре.
Има една ревност, която е на мястото
си
, а всички други видове ревност не са на мястото
си
.
Да
допуснем, че вие сте религиозен.
Представете
си
други хора с религиозни схващания, но с широки възгледи.
Вие имате
да
пишете любовни писма, но има любовни писма, които нямат никакъв отзвук.
В четирийсет часа човек има право един час
да
се сърди, такава е пропорцията.
В четирийсет часа имаш право
да
се сърдиш с някого.
В четирийсет часа имаш право
да
го срещнеш и
да
го накажеш - позволено е, в реда на нещата е това.
Може
да
се намерите в едно противоречие, например по прекъсването на любовта.
Но всеки човек
да
го кастриш, няма такъв закон.
Или в четирийсет часа можеш
да
се усъмниш веднъж.
Когато се съмняваш, ти не
си
в областта на сърцето, а в областта на ума, и следователно ти
си
месоядно животно.
Когато човек говори за любовта, той трябва
да
бъде като художника, трябва
да
рисува, което е.
Щом се съмняваш, ти
си
месоядец, а щом не се съмняваш, ти
си
тревопасен.
Някой път може
да
рисува нещо, което не е в самия предмет, и той може
да
го поукраси.
Щом се биеш, щом се гневиш, ти
си
месоядец, щом се примиряваш, ти
си
тревопасен.
Той трябва
да
представи един предмет такъв, какъвто
си
е, дотолкова, доколкото вашето съзнание може
да
го схване.
Има любов на бащата към сина или на майката към сина, или после, любовта на някое външно лице, или любовта на някоя мома към момъка.
”, ти
си
месоядец.
Едно и също лице у бащата поражда едни чувства, у майката -други чувства, у младата мома - други.
Не
си
плащаш данъците, дълговете - ти
си
месоядец.
Плащаш ги - ти
си
тревопасен.
Младата мома ще каже: „Той е млад.” Бащата ще каже: „Той ми е син.”
Всички хора живеят в един преходен човешки свят, гдето нещата не са още установени.
”, ти
си
месоядец.
Всички месоядци са крайно смели.
Като видят някого, се нахвърлят отгоре му и му казват: „Аз имам право всичко
да
направя!
По някой път тя се намира в противоречие и човек сам почва
да
страда и се чуди дали обича, или не.
Аз съм закон.”
Да
кажем, че така прави и вълкът.
Кой има право
да
обича?
И любовта, и тя
си
има своите ограничения.
Ти нямаш право на земята
да
обичаш когото и
да
е.
Общият закон казва: „Обичай всички”, но има ограничения на любовта.
И тревопасното почне
да
живее в него.
Значи любовта ти не трябва
да
бъде такава, че като обичаш някого,
да
го откъснеш от Духа.
Някой казва: „Аз не съм месоядец.” Месоядец
си
.
Някой път някои казват: „Трябва
да
се обичаме.” Това е цяла една наука.
Две състояния има в човека - за няколко секунди ти
си
в състояние на месоядец и обиждаш другите, но после дойде състоянието на тревопасен и тогава съжаляваш, че
си
ги обидил.
За
да
се обича, трябва
да
има ред правила.
Наранил
си
някой човек, но после, като излезеш от месоядството, съжаляваш, че
си
направил тази постъпка.
Как трябва
да
се обичат хората?
Та казвам сега: сега трябва
да
примирявате нещата.
Сега разбира се, те трябва
да
се изучават.
Да
примирите вътре в
себе
си
тези действащи сили, месоядството и тревопасането.
В сегашното състояние човек не може
да
се развива правилно.
Колкото човек
да
е добър, все ще се разгневи, не зависи от него.
Не че не е господар, но ако рече
да
се въздържа, в него ще настане състояние по-лошо.
Естественото положение, в което човек може
да
живее, е любовта.
Той трябва
да
знае как трябва
да
се въздържа.
Значи при любовта има един прилив, значи известни сили в природата се вливат в душата.
Той трябва
да
е много прозорлив.
Някой път човек може
да
затвори този извор, или тази енергия може
да
престане
да
се влива в душата и тогава човек изгубва любовта.
Някой път искаш
да
обърнеш някого.
Любовта може
да
се изгуби.
Вие сте ревностни, искате
да
обърнете някоя душа към Бога.
Това, което ти чувстваш, преставаш
да
го чувстваш, и това се нарича изгубване.
Течението
си
съществува, но това, което се влива вътре, то изчезва.
Говори ти колкото искаш, той ще ти каже: „Не ми говори тези работи, аз ги зная.” Аз искам
да
ви помогна много малко в противоречията, които имате.
Проповядвам на хората, а не мога
да
търпя жена
си
и я смушквам, и после съжалявам.
И от този дявол не мога
да
се отърва.” Някой път като че хората те предизвикват.
Тогава човек усеща в живота
си
една празнота, и в живота нищо не го привлича.
Можем
да
направим едно сравнение.
Когато светлината, която се влива в природата, дойде, нещата се поставят ясни и светът става интересен.
И когато тя
си
замине, веднага светът се забули, настава тъмнина и тогава ние нямаме ясна представа за нещата.
Трябва
да
пазите две неща.
А казвате: „Невежа
си
, голямо невежество имаш.” Ти ще кажеш: „Аз го зная, че съм невежа.
Имаш едно чувство или каквато и
да
е мисъл, и ако твоите чувства изчезнат, в дадения случай трябва
да
знаеш, че имаш един примес, от който трябва
да
се освободиш.
Не зная колко пъти духа вятърът през годината, не зная колко лъчи идат от слънцето.” А пък друг ще отговори: „Аз ли съм невежа?
Сега вземете думите: „Ти
си
гений.” Някой ти каже тези думи и тебе ти стане приятно.
Може
да
кажете.
Ще ви дам една диагноза.
Гений означава одарен човек.
Всякога ще гледате съзнанието ви дали е раздвоено.
Ако е раздвоено, то има някакъв
си
примес в течението на любовта - тя е придобила този примес, който е минал през разните области на човешкия живот.
Те са много надарени - повече, отколкото обикновените хора.
И тогава тази любов, която идва във вашето съзнание, носи примес, който не съответства на естеството й.
Например може
да
се породи във вас съмнение.
Но ако ти каже някой, че
си
гений, ти няма
да
станеш такъв, но тебе ти приятно.
Може
да
се съмнявате дали онзи ви обича, или не.
У някои братя и сестри се създава един характер на заяждане - заядеш се някъде.
Някой човек
си
говори, ти го дебнеш
да
видиш погрешките му.
Някой път се поражда във вас ревността.
Не можеш
да
видиш добро, а само лошото, и току го клъвнеш.
” Ти не можеш
да
се стърпиш и веднага искаш
да
кажеш нещо.
Ти
си
стой спокойно.
В дадения случай как ще обясниш това?
И тези трябва
да
имат търпение.
Ще ви дам един пример за онзи англичанин и руснак.
Например
да
ви приведа следващия случай за самонаблюдаване.
Например представете
си
млада мома и млад момък, който коленичи пред нея и се моли, но това приятно чувство не е нейно чувство.
Руският княз и английският лорд се спират и не могат
да
се разминат.
Той се моли на нея и
си
каза: „Ако тя ми позволи
да
я целуна, колко ще ми бъде приятно.” А пък тя
си
мисли, че това е нейно чувство.
Руският княз изважда вестник „Таймс” и започва
да
чете шестнайсетте страници.
И ако в дадения случай той
си
позволи
да
я целуне, в нея ще стане друга реакция.
Лордът изпраща своя слуга и му казва: „Ще бъдете така добри - след като прочетете вестника, дайте ми го и аз
да
го прочета.” И единият, и другият прочели вестника, и след като го прочели, англичанинът, по-практичен, казал на руския княз: „Ще благоволите
да
размените кабриолета
си
- аз ще дойда във вашия, а вие в моя, и така всеки
да
иде там, гдето отива.” Руснакът казал: „Хорошо.”
Да
допуснем, че някой прави една погрешка.
Ти чакай този човек, гледай го там и погледни философски.
Това е психологически момент.
Защото, както и
да
се смущаваш, има неща, които трябва
да
станат, има някои неща, които човек не може
да
ги избегне.
Той не се срамува от любовта, а пък ние, малките същества на земята, се срамуваме, че изливаме любовта
си
.
Виждаш, че някой човек прави нещо.
Не се меси в работите.
Попитай съзнанието
си
, ако
си
раздвоен.
Ти имаш любов, но имаш един примес, който трябва
да
отстраниш.
Аз минавам веднъж и виждам, че един българин оре със своите биволи, но ги псува, хука ги.
Ти казваш: „Аз се срамувам от любовта.” Не, не, но има един примес на любовта и този примес трябва
да
се отстрани.
Аз ги гледам и вървя.
Любовта ти трябва
да
се пречисти.
Дойдох до него и нищо не му казвам, даже и въпрос не правя за това хукане.
Защо този момък се моли на момата
да
я целуне?
Каква хубава порода, какви хубави очи имат.” И изведнъж човекът се промени.
В дадения случай, от гледището на закона, всеки един от вас съставлява среда или проводник.
Тогава минавам по-нататък и му казвам: „Някой път ние не можем
да
оценим състоянието на животните.
Ако сме на тяхно място,
да
ни впрягат, не зная какво би станало с нас.”
И всички хора, това са разнообразие от проводници на онези велика любов - тя чрез един човек не може
да
се прояви.
И следователно в дадения случай вие бъдете един добър проводник на любовта, която
да
мине през вас.
Разгледайте малко обективно въпроса.
Може
да
направите опит.
Да
кажем, че можеш
да
учиш някого
да
не ревнува.
Ти спираш неговата ревност, но ревността трябва
да
се прояви в тебе.
Щом се противиш на злото, то това зло ще влезне вътре в тебе, и много по-лесно можеш
да
се справиш с едно зло отвън, отколкото отвътре.
Онова, което е текло от него, престава
да
тече.
Много по-лесно можеш
да
се справиш с една отрова отвън, отколкото с една отрова вътре в организма.
Между вас следователно не може
да
има онази връзка и тогава вече имате обикновените отношения.
Ние се намираме в известни състояния, които идат от същества, с които ние сме свързани.
Ревността е предадена на нас.
Казвате: „Идейно трябва
да
се обичаме.” То е все едно
да
кажеш: „Трябва
да
пеем.” За
да
се научиш
да
пееш, трябва
да
се учиш дълго време
да
пееш,
да
вземеш вярно тоновете.
И ти сега цяла нощ не можеш
да
спиш от ревност.
Срамът, ревността, омразата, това са примеси.
Мъжът затваря жена
си
и като се връща, й казва: „Къде
си
ходила?
Средата, през която любовта минава, носи материални частици, които не хармонират с човешката душа, и тогава се появява едно вътрешно брожение и душата иска
да
ги изпъди навън.
” Юлар в света няма и греха вие не може
да
го ограничите.
И затова във всички хора трябва
да
се пречиства любовта.
Та казвам, не е във външното ограничение, но човек трябва
да
се остави свободен,
да
види последствията.
Човек най-първо трябва
да
пречиства любовта от нейните примеси.
Този автор, който привежда един пример, прави своите наблюдения.
Вие трябва
да
знаете
да
се справяте с нещата.
Някой шаран намразва жена
си
, не иска
да
живее с нея, по никой начин не иска
да
живее с жена
си
.
Понеже в различните хора се събужда умът, и ревността ще се яви.
Религиозните хора са много по-ревниви от другите, понеже в тях се събужда повече умът.
Един човек, у когото умът се събужда, повече се гневи.
Всякога гневът е един признак на събуждане на човешката интелигентност.
Някой път се дават правила: не се гневи.
А пък при човешката любов, той, като дойде на земята в друго състояние, престава
да
обича.
Щом се окаляш, трябва ти вода.
Водата е, която измива калта.
Трябва
да
знаем закона на любовта, понеже любовта е, която дава направление на човешката душа.
Ако някой се изгори, трябва
да
отмахнеш огъня, възпалението.
Ти не можеш
да
мислиш правилно, ако в тебе втичането на любовта не е правилно.
След това изгореното място ще го намажеш с дървено масло, за
да
няма горене.
Трябва
да
знаете не
да
се противопоставяте, но как
да
се лекувате.
Съмнението може
да
бъде от материален характер, а може
да
бъде от характер на чувствата или от характер на мисловния свят.
Когато се е проявило сърцето, когато са почнали
да
действат чувствата, човек е станал тревопасно, а когато е почнал умът
да
функционира, явило се е месоядството.
Как ще
си
въздействате сега, за
да
не се съмнявате?
Следователно всичките месоядци са по-умни, понеже мисълта действа в тях.
Не че е лошо
да
се съмняваш, но някой път съмнението може
да
се обърне на цяло терзание вътре.
Всеки един от вас
да
каже едно правило, как той се справя със съмнението.
Така аз примирявам месоядството и тревопасането по следния начин - те трябва
да
се примирят.
Съмнението у човека се проявява всякога, когато се наруши равновесието между неговия ум и неговото сърце.
Когато ти търсиш своето щастие вън от
себе
си
, а не в
себе
си
, има възможност
да
се роди съмнението.
Месоядните са корените, всички груби, необработени сокове са долу в почвата.
Следователно трябва
да
си
възвърнеш
да
търсиш своето щастие в
себе
си
, за
да
избегнеш съмнението.
Ти можеш
да
се съмняваш дали ще те приемат някъде, или не.
Та трябва
да
знаете, че когато вземе надмощие във вас вашият ум, то може
да
станете месоядци, а ако сърцето вземе надмощие, то тревопасното ще се яви като един естествен резултат.
Аз турям едно ново научно обяснение, и това научно обяснение никъде няма
да
го срещнете.
Почнеш
да
се съмняваш и казваш
си
: „Ако ме пречукат тази вечер?
Онези същества, които са се подигнали умствено най-високо, те са
си
позволили
да
колят другите.
Най-първо може
да
се съмняваш в много лека форма какъв прием ще ти дадат, и като те приемат, съмняваш се, че могат
да
те пречукат.
И ние виждаме, докато хората бяха в рая, бяха тревопасни, и като излязоха вън от рая, Авел принесе в жертва животно и го заколи.
И тогава, като не можеш
да
решиш въпроса, като пренощуваш в тази къща, сутринта като станат хората, няма
да
те намерят вкъщи - ти
си
офейкал някъде.
Изпърво едно съмнение в лека форма, после в по-силна форма и после в такава силна форма, че
да
не можеш
да
се справиш лесно със съмнението.
И в Каин се яви ревността след жертвоприношението, Каин с хитрина утрепа брата
си
.
Като дойде съмнение в тебе, че могат
да
те пречукат някъде, у вас се заражда едно желание
да
избягате.
Вие разглеждате любовта там, дето я няма.
Питам какво го е заставило сега
да
бяга?
Всъщност за любовта човек не трябва
да
говори.
Да
направя един паралел между религиозни хора в семейството.
В едно семейство дъщерята живее при баща
си
и майка
си
.
Това щеше
да
бъде моят метод.
Един ден тя е недоволна и иска
да
бяга от къщи, не намира смисъл и почва
да
се съмнява в баща
си
и майка
си
, и казва: „Те
си
уредиха работите.” И не иска
да
ги слуша вече, и един ден тя избягва.
Аз ако бях селски учител, щях
да
кажа следното.
Като срещна един мъж, ще му кажа: „
Да
си
направиш хубави цървули
да
ходиш по нивите и всяка вечер
да
си
измиваш краката.
За твое добро е това.” И като срещна някоя жена, ще й кажа: „
Да
се научиш хубаво
да
предеш и
да
тъчеш, отлично е това.” И след туй на овчаря ще му кажа: „Това стадо хубаво
да
го гледаш, хубаво
да
го храниш, хубава вълна
да
изкараш.” И това ще бъде встъпителната ми реч.
Я
да
отидем в света,
да
си
уредим работите.” Изглежда, че някой религиозен човек е престанал
да
бъде вече религиозен.
Най-първото нещо - трябва
да
накараш един човек
да
мисли.
„Нови цървули
да
си
вземеш, не стари.
Нови цървули
да
си
направиш. Така.”
В сегашното проповядване на хората казват: „Като отидем на онзи свят, ще живеем така и така.” Този проповедник на онзи свят не е ходил и как живеят там, нищо не знае от това, и проповядва как
да
живеят на онзи свят.
Но сега искам
да
се оженя пък за един светски човек.
Ако го напусна мъжа
си
, ще се оженя за светски човек.
Който иска
да
кашля - тук на земята.
Той е религиозен, но е ревнив, подозира ме.” Един ден я съблича гола и я изпъжда навън.
Това е действителен пример - изпъжда я.
Като отидеш
да
съдиш някого там, ще дойдеш на земята.
За женене там не трябва
да
разправяш, за адвокати там не трябва
да
разправяш.
Там не трябва
да
разправяш и за своя сан, че
си
бил владика и прочее.
Така го намразих, че му казах: „Досега ти ме мразеше, а сега аз те мразя.” И този човек, който беше дотогава така непоколебим, сега почна
да
плаче и
да
ми се моли на колене.
За какво трябва
да
разправяш там?
Той седи при вратата и коленичи, и тя му казва: „Не, не.” Той седи отвън с всичкото смирение.
Ако
си
напълно гол, ти
си
праведен човек.
” Вие
си
представяте гол от гледището на земята.
2.
Закон за освобождение
,
МОК
, София, 8.2.1935г.,
Представи
си
, че имаш
да
даваш.
Когато човек се уплаши, тогава природата вдига всички спирачки.
Това е продадената нива.
Умният човек трябва
да
даде някому нещо или
да
го държи отговорен, че има
да
взема нещо от него.
Каквото
си
намислила, не го правиш така, както го мислиш.
Всеки човек, който дава на кредит, умен ли е?
Твоите пръсти трябва
да
станат най-малко с половин сантиметър по-дълги, за това ти трябват 10 години труд.
А пък друг, гледам, има валчесто лице и дълги пръсти.
Страхливият има по-големи крачки от онзи, който го гони, и не може
да
го стигне.
Този човек иска
да
прави много работи, които не може.
Дава без кредит и взема без кредит.
Той може
да
проточи лицето
си
с половин сантиметър, понеже пръстите му са дълги.
Най-първо ще седнеш и ще
си
представиш, че всичките ти работи са уредени.
(Щом не може
да
го стигне, онзи, страхливият е герой.) Сега на мен са ми давали разни възражения.
Че ти
си
в сън, сънуваш, мислиш, че
си
в палат.
Разхождаш се в градина.
Кредитирането в света произтича от някои причини, които съществуват в природата.
Казват ми: „Не
си
ли бил при лоши условия?
Но дали тези причини са правдоподобни или не.
Някои хора казват, че ние сме заставени от държавата
да
воюваме.
Представи
си
, че имаш добър баща, добра майка и една отлична обстановка.
Когато музиката влезе в по-гъста среда, идва тъга в музиката.
Или някой е заставен
да
напусне дома
си
.
Един бръмбар влезе в ума ти, че баща ти и майка ти могат
да
умрат.
Когато човек възкресява мъртвите, показва, че в него става пробуждане на съзнанието.
Щом човек е заставен насила, това е един произвол.
Когато казваш: „Аз съм заставена
да
го направя, това е произвол.“
Казваш: „Пет минути не можеш ли
да
задържиш въздуха.“ Ако един обикновен човек задържи въздуха
си
една минута, ще му се завие главата.
Казваш: „Възможно е баща ми
да
не ми остави нищо.
Един обикновен адепт, който е запознат с окултните науки, може 20 минути
да
задържи въздуха
си
,
да
запази съзнанието
си
.
Възможно е майка ми
да
не ми остави нищо.“ И разни мисли влизат в ума ти − че баща ти може
да
умре.
След двайсет минути ще трябва пак
да
отпусне.
В религиозното пеене всички трябва
да
вземат участие,
да
пеят.
Има някои адепти, които могат цял един ден
да
задържат дъха
си
, други за един месец, а други има за една година, някои за 10 години, други за 15, други за 120 години.
Еди-кои
си
обедняха.
А не едни
да
пеят, а други
да
са публика, защото е казано: „Хвалете ги.“ Всички трябва
да
хвалят.
Ако онова начало, от което всеки е излязъл, е баща на човека и ако онова начало, в което той живее, е неговата майка, която е създала всичко, тогава какво има
да
се безпокои човек, който е излязъл от тези две начала?
Де е поводът сега
да
се безпокоиш?
Защото, ако първото начало, от което ти
си
излязъл, умре, тогава твоята работа е свършена, и ако второто начало, в което ти живееш, и то умре, то всичко е свършено.
Една мишка била хваната и казала на един човек: „Освободи ме и аз ще мога
да
ти направя една услуга.“ − „Какво ще ми направиш?
Който може
да
задържи 1 минута дъха
си
, при 20 минути какво ще стане с него?
Ще изгуби съзнанието
си
.
Някоя малка мисъл може
да
прилича на малката мишка, която може
да
те освободи.
Един ден пари ще давате за страданията, ще искате
да
ги купите, но няма
да
можете
да
ги купите.
Той не разбира законите на природата.
С години чака някой
да
му дойде ред
да
си
купи щастие.
А пък един ден ще дойде обратното −
да
чака за една малка скръб 2-3 години.
Ще ви домилее страданието един ден.
Най-първо
си
задайте въпроса защо се безпокоите.
С радостите и страданията става нещо разнообразно.
Някои страдания те избавят от някои големи нещастия.
Ти трябва
да
се успокоиш.
Човек трябва
да
внесе известно успокоение в
себе
си
.
Питам: Защо трябваше
да
се безпокои старият, че е остарял?
Някой казва на друг: „Измени мисълта
си
.“ Онзи казва: „Не мога
да
я изменя.“ В какво седи причината, че не можеш
да
измениш мисълта
си
?
Николай, защо трябва
да
се безпокои?
То е едно самозаблуждение, че не може
да
измениш мисълта
си
?
(Защото изгубва всички сили за борба в живота.) Срещал съм хора на 85 − 90 години и казва той: „Съжалявам, че едно време не постъпих, както трябва, трябваше
да
постъпя малко по-другояче.“ Едни съжаляват, че не са постъпили, както трябва, а пък други съжаляват, че са постъпили, както трябва.
Ако беше вървял по-нататък, щеше
да
срещнеш разбойниците.
Минава някое дете и фиксира на дървото узрелите ябълки.
Единият казва: „На 85 години съм, много помагах на домашните
си
и много съжалявам, че направих това.“ А пък друг съжалява, че не е помагал на домашните
си
.
Всеки ден иде комисия и пита какво искаш днес.
Казват му
да
не гледа ябълката.
Но ти не казваш нищо, комисията минава и ти оставаш без нищо.
− „Докато са ябълките, не мога
да
не гледам тази работа.
Нямам ли право
да
гледам?
Пашата му казал за 40 дни
да
дойде, инак ще го убие.
“ Има право
да
гледа.
Той закъснял, забавил се тук-там и се помолил на Бога
да
му прати някое конче
да
се качи.
Но след като гледа детето, у него се зароди желание
да
вземе една ябълка.
Той вижда едно турско заптие с едно конче и
си
казва: „Благодаря, че Господ ме послуша.“ Заптието му казало: „Носи кончето на гърба
си
.“ И той казал: „Господи, ти не разбра моята молитва.“ Когато човек закъснее, не е господар на съдбата
си
и ще носи кончето.
Онзи е помагал и давал и никой не му върнал това, което е дал и съжалява, че е помагал.
Лотарийният билет с три деветорки има възможност
да
спечели.
Значи на това дете, което има желание към ябълките, не може
да
му кажеш, че, като минава покрай ябълката, не трябва
да
гледа.
А пък онзи съжалява, че не е давал.
Когато човек е раздвоен,
да
не взема билет.
Като му кажеш
да
не гледа, то, като минава, все ще се обърне.
Защото ако беше давал, щеше
да
забогатее.
Като нямаш никакво раздвоение, ще спечелиш, а като
си
раздвоен, няма
да
спечелиш.
Ако няма нито една ябълка на дървото, няма
да
гледа.
И казва: „Аз станах сега сиромах.“ Кой е на по-правата страна от двамата?
Имаш
да
вземаш хиляда лева.
Единият дава и нищо не е взел, а пък другият казва: „Ако бях давал!
Казват ти: „Прости му.“ Ти казваш: „Не мога, понеже ми трябват.“ И прав
си
в дадения случай.
“ Че и той можеше
да
даде и
да
не вземе.
Докато мислиш, че ти трябват, ти доброволно не можеш
да
направиш това.
В дадения случай какво е трябвало
да
прави?
Всяко нещо, което доброволно не може
да
се направи, е произвол.
Ние страдаме от това.
Който е давал, или който не е давал?
(Който е давал.)
Не ти е приятно
да
простиш.
Окултните ученици не трябва
да
държат сметка за бъдещето.
Желязото, колкото и
да
се безпокои, то пак ще ръждяса.
Освен ако дойде някой много учен човек и направи желязото
да
не ръждясва.
А пък на златото казвам: Няма
да
се безпокоиш, каквито и
да
са условията ти няма
да
раждясаш.
Онзи, който взел джегера, как
да
го кръстим?
(Иван.) Хайде
да
му турим името Станчо.
Вие мислите, че когато страдате, сте на крив път, а пък когато сте щастливи, сте на прав път.
Страданията не показват, че сте на крив път.
Най-първо вие сте пратени на земята
да
извършите една работа, която не знаете.
“ Чорбаджията отговаря: „Рекох
да
направя добро на този Станчо.
Всеки от вас е изпратен
да
извърши една работа.
Купих този джегер за децата му,
да
ядат,
да
живеят.“ И друг го пита по улицата и той все така отговаря.
−
Да
оре.
Най-първо дядо Стоян няма право
да
прави добро,
да
купува джегер на едно агънце и
да
го даде на Станчо.
Нито пък Станчо има право
да
вземе този джегер, понеже произволно са взели този джегер.
−
Да
копае.
−
Да
реже.
Някой заклал едно агне и после виждаме лошите последствия.
−
Да
пише.
За какво е създадена ръката?
Ние можем
да
кажем: „Той няма ли право
да
заколи едно агне.“ Той има право
да
заколи едно агне, както има право
да
извади кесията
си
,
да
бръкне в нея и
да
даде една монета.
−
Да
работи.
Изваждаш кесията
си
, отваряш я.
За какво е създаден кракът?
Имаме ли право
да
бръкнем и
да
извадим нещо от кесията
си
?
−
Да
ходи.
За какво е създаден езикът?
(Имаме.) Но от чуждата кесия?
−
Да
говори.
(Нямаме право.) Ти като заколиш едно агне, трябва
да
знаеш твое ли е или не.
За какво е създадено ухото?
Ти не трябва
да
купиш едно агне и
да
го заколиш.
−
Да
слуша.
Това не трябва
да
бъде твое право.
За какво е създадено окото?
Или другояче казано, имаш право
да
продадеш едно агне, което сам
си
направил.
−
Да
гледа.
Някой направил гърнета и ги продава.
За какво е създаден носът?
Можете ли
да
ме осветлите научно, какво нещо е топлината.
Чуждите гърнета продават ли се?
− За
да
възприема миризмите.
Най-първо ти, като продадеш чуждите гърнета, ще отговаряш за тях.
Всяко нещо
си
иска своето предназначение.
Учените хора какво качество ù придават.
Ти не
си
ги пекъл и не знаеш тяхната стойност, дали са здрави или не.
И бъдещето на носа зависи от функциите, които изпълнява.
Известни идеи, които днес в съвременната епоха така силно възприемаме, не са изпечени, не са изпитани.
Известни максими не са изпитани.
Купиш едно гърне и после трябва
да
купиш друго.
Казвам: Онова, което трябва
да
коригирате в
себе
си
, кое е?
Някой човек е щастлив, всичко му върви.
Искам
да
ви наведа на тази мисъл.
Вие имате известни схващания за живота, искате
да
живеете,
да
се наредите според сегашните ваши разбирания.
Вие ще кажете така: „Много съм страдал.“ Страданието, това е труд, работил
си
.
За какво може
да
страда човек?
Три неща има, за които човек може
да
страда: на физическото поле − че не е имал достатъчно работа
да
работи,
да
яде и
да
пие; в духовния свят − че не е имало кой
да
го обича; в умствения свят − че е нямало кой
да
мисли за него.
Вие имате известни разбирания, искате нещата
да
се случат така, както вие искате.
За три работи страда човек.
Отивате при един човек
да
ви кредитира или
да
има относително доверие във вас.
Вие страдате, че няма кой
да
мисли за вас.
Например някой казва: „Имаш ли
да
ми дадеш 1000 лева?
Вие страдате, че няма кой
да
ви обича.
“ Ти казваш: „
Да
.“ Но след като кажеш, че имаш
да
дадеш 1000 лева, какво чувство ще изпиташ?
Вие страдате, че няма кой
да
ви даде
да
ядете.
Вие ще кажете: „Без доверие в света не може.“ Ти казваш: „Аз имам известно убеждение, дай ми хиляда лева назаем.“ Аз искам полица.
Страдаш, че няма кой
да
ти даде
да
ядеш.
Казват ти: „Ти
си
длъжен.“ Какво чувство изпитваш?
Страдаш, че няма кой
да
те обича.
В някои случаи можеш
да
кажеш „не“.
И страдаш, че няма кой
да
те буди.
А в някои случаи можеш
да
кажеш „
да
“.
Онзи, ако не иска
да
вземе полица, какви са неговите съображения?
Сега пратени ли сте в света, него
да
реформирате или
себе
си
.
Щастливият човек знае кога какво
да
каже.
Ако аз искам
да
ми дадат полица, значи аз се осигурявам.
Света ли
да
уредите или
себе
си
да
уредите?
Питаш щастливия човек: „Имаш ли
да
даваш?
Разбира се,
себе
си
.
“ Той казва: „Не.“ Щастливият човек никога не признава, че има
да
дава някому.
А пък той, щом не иска
да
ми даде, няма доверие в мене.
Ако дава, той казва: „Ако давам, аз давам от добрата
си
воля.“ Щастливият човек всякога никому нищо не дава.
И ако вие се вслушате в
себе
си
, трябва
да
знаете, че природата е вложила едно чувство във вас, което предсказва какво ще бъде вашето щастие и, ако го слушате, вие няма
да
грешите.
Няма кому какво
да
дава.
Как може
да
се построи един свят, дето хората нямат доверие един в друг.
Това чувство ще ви покаже, както когато природата показва, че времето ще се развали.
Щом имаш
да
даваш и щом даваш по задължение, ти не можеш
да
бъдеш щастлив.
И който дава пари, и той няма доверие.
Че ако времето не се разваляше, щеше ли
да
бъде добре за хората.
Според окултната наука в човешкия ум има известни черти, които показват, дали човек е честен.
Тя съществува в природата.
Най-първо челото е тази крива линия и после носът и брадата.
Челото, носът и брадата ще определят качествата на неговата честност.
Ако не се разваля, трябва
да
те е страх.
Ако не се разваля, всичко изсъхва.
И ако не се поправи, всичко изгнива.
Представете
си
, че имате числото 1.
И всичко изсъхва.
Тези черти са външни, но те съществуват в духовния живот, в човешката мисъл, в човешките чувства и в човешките сили, в това, което прави човек в дадения случай.
А пък ако не се поправи, нямаше
да
има топлина и всичко щеше
да
изгние от влагата.
От това зависи неговата честност.
Може
да
кажеш: „Един вид светлина, друг вид светлина.“ Казваш „една светлина“, но не е това цялата светлина.
Скръбен
си
, развалило се е времето.
Радостен
си
, поправило се е времето.
Представете
си
, че имате една топка,
да
кажем, че тази топка е златна, нали така?
Дадеш му 100 лева, честен е.
Дадеш му 1000 лева, честен е.
Ако ти искаше
да
живееш, без
да
се разваля и без
да
се поправя времето, такъв живот не съществува и тогава животът ти щеше
да
бъде само нещастие.
Трябва
да
определите колко е тежка.
Дадеш му 10 000 лева, честен е, но като дадеш от 100 000 нагоре, като дойдеш до 150 000 лева, тези линии се пречупват.
Нещастието в света произтича от пресищането.
Нещастие, което не влече след
себе
си
щастие, и щастие, което не влече след
себе
си
нещастие, и двете са анормални.
Щастливите хора са непреситените хора, а пък нещастните хора са преситени.
Когато щастието влече след
себе
си
нещастие и когато нещастието влече след
себе
си
щастие, това са нормални състояния.
Натоварена е повече, отколкото трябва, но не може
да
функционира.
И само при една такава философия няма
да
се безпокоите.
Най-първо не разбира своите сили и своя ум, своето сърце и своите стремежи.
За пример някому от вас може
да
му хрумне на ума
да
стане певец.
Един мисли за доброто едно, мисли за честността, за живота, за щастието, мисли как
да
нареди живота.
Обикновен певец може
да
станете, както една жаба, която пее.
Не разбира как
да
постъпи с хората и на това отдава причината, че условията са лоши.
Но един певец
да
привлече вниманието на света, това са изключителни условия.
Понеже всеки гледа на живота от свое становище.
Или ако вие станете голям философ,
да
привлечете вниманието на света, това са изключителни работи.
Най-първо вие не може
да
имате нормални отношения към света, към хората, ако нямате отношение към природата.
Да
го кажем обратно.
Защо искате
да
ставате философ в света, че всички
да
ви признават?
За
да
направите работите, трябва
да
ги разбирате, но за
да
се разберат нещата, все таки трябва
да
има една мярка.
Всякога трябва
да
имаш нормални отношения към природата.
Коя е сега мярката, с която трябва
да
се разбират?
Това трябва
да
го съзнаваш.
Дали нашите разбирания са прави или не са.
Ако нямаш нормални отношения към природата, ти не можеш
да
имаш нормални отношения и към хората.
Те ще бъдат за тебе нещо неразбрано.
Вие искате
да
станете виден певец, че всички
да
ви признават.
Нормалният живот в света зависи от едно, от това което в света се нарича така: „Даром сте взели, даром давайте.“ Ако ти не разбираш закона на даряването, ти не може
да
имаш нормални отношения.
Аз считам, че нормална светлина има онзи, който никога не се спъва в живота
си
.
Само при закона на даряването, навсякъде като вървиш и даваш от
себе
си
, ти живееш един нормален живот.
Представете
си
сега, че някой човек е толкова силен, че като бутне някого, ще се го търколи на земята.
Всеки човек, който се спъва, всякога има нещо анормално в живота
си
.
Щом престанеш
да
даваш, ти не
си
в един нормален живот.
Този закон съществува в природата.
Кое е по-хубаво сега: като бутнеш, като духнеш или само като помислиш,
да
станат работите?
След като сърцето ти нормално бие, пулсира, ти
си
в нормално състояние.
Да
помислиш и
да
станат, то е най-хубавият метод.
Онзи, с когото не може
да
живееш, ти казваш, че е лош.
Щом сърцето ти бие неравномерно, ти
си
в едно анормално състояние.
Някой казва: „Помисли, че
си
здрав.“ Онзи казва: „Не мога.“ Казва му тогава: „Духни.“ Аз идвам по обратен път и пак казва: „Не мога.“ Тогава казва: „Бутни го.“ И пак казва: „Не мога.“ Щом казваш, че не можеш
да
го бутнеш, тогава какво ще бъде разрешението на въпроса?
Един богат човек не иска
да
те види, защото е лош.
Щом почваш
да
се обезверяваш, ти
си
в анормално състояние.
Вие разсъждавате.
Казвам: Нормално състояние е, когато човек това, което даром е взел, даром го дава.
Както един извор, от който изтича излишната вода и в който се втича вода.
Казваш: „Не може
да
се оправи животът.“ Един адепт свързал един свой ученик само с един конец и му казал: „Този конец не можеш
да
го скъсаш.“ И ученикът седи така.
Човек трябва
да
бъде един струящ извор.
Казва на другите: „Не може
да
се скъса.“ Друг казва: „Слушай, скъсай конеца.“ Ученикът казва: „Не мога
да
го скъсам.“ Другият казва: „Или ще скъсаш конеца, или от тебе нищо няма
да
стане.“ Той взема тоягата
си
, удря 4-5 пъти, скъсва конеца и му казва: „Ти можеше
да
скъсаш конеца, без
да
те ударя.
Та ще
си
правите диагноза.
Но аз ти нанесох четири удара, за
да
го скъсаш.“ Как се нарича едно число в математиката, което е пред другите?
Всички хора, които не разбирате, са лоши за вас.
Не
да
ви туря сега тези помпи, това е насилие.
А пък всички хора, които разбирате, са добри за вас.
Ако го повишите в четвърта степен, усилвате го.
Аз съм за водите, които текат, а не
да
отидеш
да
въртиш колелото и
да
изваждаш с помпа.
Вие някой път казвате: „Хората разбраха.“ Вие отивате при бакалина, искате той
да
ви кредитира.
Но
да
отидеш при извора който тече,
да
отидеш при него със своето бакраче и изворът свободно
да
ти дава.
Следователно всички страдания в света са онези тояги, с които ти казват: „Скъсай конеца!
Как наричате, когато искате
да
ви дава на вересия?
Можеш
да
кажеш: „В старо време как са живели?
“ Идва страданието, идват четири страдания.
Това е коефициентът, придобива се сила.
На кредит
да
ви дава?
Някой може
да
ме пита: „Ти женен ли
си
?
Защо искате бакалинът
да
ви кредитира?
Отивате
да
вземете нещо и почтено плащате − всякога бакалинът ще има за вас по-добро мнение.
“ − „Умряха и те.“ „Ами мислиш ли
да
се жениш и колко пъти?
“ − „Колкото жени намеря.“ Един мъж за колко жени може
да
се ожени?
− Ако живее 120 години и ако всяка година
си
позволява по една женитба и по една жена за 120 години?
Ти ще кажеш: „Какъв морал може
да
има в това?
Старият живот
си
върви по старите пътища.
Ти нямаш пари, а отиваш
да
вземаш на кредит дрехи, обуща, шапка, минават се месец, два, три, четири, пет, ти не минаваш вече по улицата, дето
си
взел кредит.
“
Да
кажем, че вие сте се прераждали сто пъти и във всяко прераждане сте имали по една жена.
Трябва
да
се научиш
да
вървиш по нов път.
Вие погледнете някой човек и казвате: „Не ми хваща окото.“ Вие много повърхностно го разглеждате.
Някой ти казва: „
Да
минем по тази улица.“ Ти казваш: „Не, тази улица не ми е приятна.“ И заобикаляш по друга улица.
За
да
познаеш един човек, трябва
да
разгледаш устата му, брадата му, носа му.
Направиш заем от някого и после казваш: „По тази улица не ми е приятно
да
минавам.“ И после направиш три, четири заема.
Всички хора са дегизирани.
Разбира се, аз разглеждам нещата от гледището на природата.
Ние никога не виждаме хората в тяхното естествено положение.
Природата не обича
да
вземаш на кредит.
На кредит можеш
да
вземеш, но тя не гледа с добро око, щом вземаш на кредит.
Защо има
да
се плашиш от бъдещето?
Някой вижда нещо хубаво в тебе, а пък друг не вижда.
Природата дава даром, понеже е богата.
Питам: Ако вие не разбирате законите на природата?
“ Не се безпокой за бъдещето
си
.
“ И ти дава.
Вие, щом мислите за вашето бъдеще, гледайте дали тече водата или искате
да
вадите водата с някаква дръжка.
Да
вземеш на кредит от нея, то е изключено.
Ако вашата вода тече като извор, не се плашете от него.
Нещата трябва
да
се разглеждат, когато са узрели, а не когато завързват и не са узрели.
Тя може
да
ти даде даром, но
да
изкопчиш от нея нещо на кредит, то е много трудна работа.
И често хората загазват, когато природата ги кредитира.
А пък ако за вашето бъдеще искате
да
вадите вода, това е сериозно.
Та ние разглеждаме живота като един незавършен процес.
Питам: Вашето бъдеще дали прилича на вземане водата от извора или трябва
да
вадиш водата?
Той завършва, за
да
започне втори.
Като заболее един човек, те го карат
да
го кредитира природата.
В последния случай работата ви е сериозна, тогава ще се намерите в трудно положение
да
извадите това, което искате.
На всички незавършени процеси резултатите са в завършените процеси.
Понеже природата сама по
себе
си
е много учтива и добра, лекарите казват на болния: „Слушай, ти по добър начин от природата не можеш
да
вземеш.
Казвам: Няма какво
да
се плашите за вашето бъдеще.
Ще тропнеш, ще кажеш малко рязко, тя тогава ще ти даде.“ Лекарите ще ти дадат един горчив хап и, като го ядеш, природата ще усети, че има нещо горчиво в тебе.
Ако е извор, това е нормално за вас, няма какво
да
се безпокоите.
Щом усети, че ти
си
направил това, тя те хване и писнат лекарите.
Какво ви носи бъдещето?
− Носи ви живот и щастие.
Двама души от Христовите ученици дойдоха при Исуса с майка
си
.
От вашето резюме ще разбера какво може аз
да
разбера и после ще продължим.
Майка им, като дойде при Исуса, Му каза
да
кредитира двамата ù синове.
Да
кажем, че имам
да
давам.
Тази лекция е, за
да
имате правила как
да
се справите с ежедневния живот, с днешния живот, с днешните мисли, чувствувания и несрети.
Единият
да
седне отляво на него, а другият отдясно, когато Той дойде в царството
Си
.
Дойдат онези кредитори и ни изпъдят от къщата.
Христос зададе въпроса: Могат ли твоите синове
да
направят това и това?
− „Могат.“ Христос каза: „Всичко могат
да
направят те.
Но единият
да
седне отляво, а другият отдясно, не мога
да
направя.
Вие отсега нататък трябва
да
живеете.
Вашите страдания са − вие страдате на сън.
Заслужил значи, че известна работа ти е била поверена и ти
си
я направил добре.
Нито един от вас няма страдание.
Ако ти дадат един малък нож, с който е убит един човек, ти би ли
си
рязал хляба с него?
Вие всички сънувате, че страдате.
Някой казва: Този човек това и онова може
да
направи.
(Никога!) Един нож ти дадат, с който е прободен някой човек.
Сега аз бих ви предал много примери.
Всичко може
да
направи, но не може
да
го направи, както трябва.
Събуждаш се от страх и сърцето ти тупа, тупа.
Не я дръж в ума
си
.
Казваш: „Мечка ме гони, разбойници щяха
да
ме оберат.
Да
допуснем, че вие имате желание
да
бъдете учени хора.
Едвам се спасих.“ И сърцето тупа, тупа.
Ти не може
да
убедиш онзи, че не може
да
я хване за опашката, защото ще го ухапе някъде.
Има учени хора, чието знание е построено така, че те са кладенец, трябва
да
се тегли, а пък има учени хора, които са извори.
Казваш: „Щяха
да
ме убият.“ И това, което опитвате в живота, и това е насън.
Един човек, който не може
да
се справи със своите мъчнотии, той не е окултен ученик.
Един човек не иска
да
бъде слаб, но иска
да
бъде силен.
Силата е необходима, за
да
се справи с мъчнотиите в живота.
Същото може
да
се каже и за добрия човек.
Това не са реални страдания.
Един човек, който не може
да
се справи с мъчнотиите в живота, той не е добър човек.
Силата някой път се справя с мъчнотиите в живота, но ни най-малко предназначението на силата не е
да
се справя с мъчнотиите в живота.
По какво се отличава едно реално страдание?
Един човек, който не може
да
се справи с любовта, той според мен, не е добър човек.
Силата в живота трябва
да
служи на живота.
Едно страдание, на което не може
да
узреят плодовете, е фиктивно.
Силата, която ние имаме, трябва
да
служи на живота.
Когато едни хора страдат, други са щастливи.
Който знае как
да
се справи.
Един човек, който не може
да
се справи със своята разумност, не е добър човек.
Да
служи тя на живота.
Следователно трябва
да
имаме сила, за
да
служим на живота.
Окултният ученик, който не може
да
се справи със своите мъчнотии, не е окултен ученик.
Защо ви е окултизъм, когато не можете
да
решите една задача?
Учен човек е онзи, който служи на възвишеното, на доброто −
да
знаеш как
да
постъпиш в даден случай.
Ако ви кажа
да
разделите числото десет на три, как ще го разделите?
Да
ви наведа сега едно правило.
Природата е правила много опити с разни животни, правила е опити и с всички степени.
Може
да
се раздели без остатък, но трябва
да
знаете как.
Сега математически
да
се дели е трудна работа, един дълъг процес.
Теоретически разговори могат
да
се водят по това.
Ще ви приведа един пример.
Едно правило, което трябва
да
имате и от което можете
да
извадите друго правило.
Някой човек не че страда, а застарява, като мисли, че всичко знае.
Едно правило ви давам, от което можете
да
извадите друго правило.
Представете
си
, че имате двама млади хора, и двамата заболели, в една стая са.
Човек
да
не мисли за много работи, за които не трябва
да
мисли.
Казвам на едногото от тях: Ти тук по един час ще
си
почиваш на слънце, на прозореца ще
си
туриш гърба и ще
си
почиваш.
За пример той мисли, че е учен, че е красив, мисли какво ще кажат хората.
“ Мъдрецът казал: „Защо вашето царство пропада?
Единият от тях се пече на слънце, на прозореца ще
си
тури гърба и ще се пече.
Има много работи, за които не трябва
да
мисли.
Да
мислиш за съществените работи.
Като орал нивата
си
, намерил вътре богатство − един котел със злато.
Един болен не могъл
да
яде.
Какво правило може
да
извадите от това?
Дадох му един лек.
Да
дойдеш
да
си
вземеш златото,
да
не ми пречи.“ Другият казал: „Не, аз ти продадох нивата и всичко, което е в нея.
Значи болният трябва
да
възприема нещо.
Да
повика един човек, който е здрав, а не болен и може
да
яде добре.
Вземи
си
златото, не ми трябва златото.“ И спорят сега − единият не иска
да
вземе златото, и другият не иска.
Четири пъти
да
го нахрани и той
да
го гледа.
Щом даде на организма това, което му липсва, човек става здрав.
Най-после купувачът казва: „Ако не дойдеш
да
си
вземеш златото, аз ще те дам под съд.“ И го дава под съд.
Как няма
да
се зароди във вас едно болезнено състояние!
Но болният, за
да
оздравее, не трябва
да
разсъждава.
Златото му създава голяма мъчнотия, не може
да
работи, докато то стои там.
Трябва
да
се отвлече психологически вниманието на болния от едно състояние, което ражда болезненото състояние.
Отиват при съдията
да
се съдят.
Гледам някои сте млади, а някои сте на 50 − 60.
Съдията мислил, мислил, вижда че и двамата са прави.
Продавачът казва: „Аз му продадох нивата и всичко, което е в нея.“ А пък другият казва: „Аз му дадох пари само за нивата, това злато е негово.“ Продавачът разбира, че продава всичко, което е в нивата.
Гледаш
си
обущата и казваш: „Съдраха се обущата.
Царят попитал: „Съдията как реши въпроса.“ − Съдията попитал първия, който продал нивата: „На колко години
си
?
“ − „На 45.“ Пита другия: „Ти на колко години
си
?
Турите
си
една мисъл.
“ − „На 40.“ − „Женен ли
си
?
Сатурн е дошъл във вас и от страх почва
да
се сковава сърцето ви.
И като дойдат тези чувства в тебе, тогава остаряваш.
Страхът има смисъл само, когато можеш
да
бягаш.
Някои от тях ще ти дойдат на гости.
Няма по-опасно нещо, щом не можеш
да
бягаш.
Всеки ден може
да
ти дойде някой стар умрял човек и почва
да
си
разправя хала.
При страха можеш
да
бягаш.
Дойде ти една мисъл и казваш: „Остарях.“ И веднага се махне тази мисъл, виждаш, че
си
млад.
Парите дават на сина и на дъщерята, те
да
се оправят с тях.
Иде една мечка, ти
си
се вцепенил, трепериш, по-ужасно от това няма.
Сега в този пример, който ви дадох, каква е целта?
Питам сега: При такива вътрешни сътресения какви ли не страхотни мисли идат.
Дадено е за известно насърчение, че тези хора са много добри.
Не можеш
да
бягаш.
Често в живота има такива противоречия, които не знаем как
да
ги разрешим.
Стига
да
мисли за деветнадесет годишна възраст и за качествата на деветнадесетте години.
В дадения случай ти не знаеш как
да
постъпиш.
− Когато можеш
да
бягаш.
Допуснете, че в дадения случай вие имате
да
вземате от някого 100 или 200 лева.
Ако не можеш
да
бягаш, ще се научиш
да
бягаш.
Имаш
да
вземаш, но не знаеш как
да
постъпиш, по добър или по лош начин
да
ги вземеш.
В старите хора има преобладаващо влияние на венозната кръв.
Ако не можеш
да
бягаш, значи спирачките са силно турени.
(Добрият начин не всякога е най-подходящият.) Представи
си
, че имаш
да
вземаш от тоя човек, но това е изкопаното богатство в нивата.
Природата е предвидила тези работи.
Всички планети трябва
да
бъдат 12.
3.
Отдалечаване и приближаване
,
УС
, София, 10.2.1935г.,
Каква поука можем
да
извадим от живота на Соломон?
Като проповедник, Соломон мислеше, че ще научи хората, как
да
живеят правилно, но видя, че нищо не можа
да
направи.
Суета на суетите, всичко е суета".
Това значи: и проповедник
да
станеш, и цар
да
бъдеш, и под небето
да
ходиш, нищо няма
да
постигнеш.
Всичко в живота е суета.
Да
изучавате проявите на любовта, това е една от великите и обширни науки.
Срещнете ли един човек, вие трябва
да
знаете, носи ли той любовта в
себе
си
.
Щом успокояват едного, те внасят спокойствие във всички.
Следователно, това, което е право и добро за едного, трябва
да
бъде право и добро за всички.
Благото за едного е благо за всички.
Отношенията на човека към Любовта са правилни, когато той е добър първо за
себе
си
, а после и за ближните
си
.
Щом е добър за
себе
си
, той не може
да
не бъде добър и за другите хора.
Добрият за
себе
си
, т.е.
за Божественото Начало в
себе
си
, е добър и за другите.
Който е добър първо към ближните
си
, а после към
себе
си
, той живее още в сенките на живота, в суетата на суетите.
Следователно, ако искате
да
имате правилни отношения към Любовта и
да
се приближите към нея, влезте в областта на разширяването на ъглите.
Ако искате
да
се отдалечите от Любовта, влезте в областта на стесняването на ъглите.
Наистина, всичко земно е преходно, суета.
Ето защо, думите на Соломон "всичко е суета" се отнасят до физическия свят.
Само онзи човек може
да
каже "суета на суетите", който уповава изключително на физическия живот.
Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже "суета на суетите".
Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога "суета на суетите".
Когато младият мисли, че няма
да
остарее, той не знае, че ще каже някога "суета на суетите".
Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюбен и тя също не допуска, че ще каже някога "суета на суетите".
Ще се запитате, защо всичко е така.
- Защото другояче не може
да
бъде.
Да
питате, защо известно нещо е така, това е все едно,
да
питате, защо човек трябва
да
тъче.
Всяко нещо, което се къса, трябва
да
се тъче.
И всяко нещо, което се тъче, трябва
да
се къса.
Много от съвременните хора, както и някои от вас, минават за учени хора, свършили университет, изучавали математика, философия, естествените науки и др.
Толкова по-добре, има още много
да
се учи.
От гледището на новата математика, понятието за права линия, за плоскост и за тяло се определят по следния начин: всяко нещо, което само се удължава, без
да
се разширява, е права линия; всяко нещо, което само се разширява и удължава, без
да
надебелява, е плоскост; всяко нещо, което само се удължава, разширява и надебелява, е тяло.
Представете
си
, че имате правоъгълника АВСД - фиг. 1,
При това положение, съществата А и С се отдалечават, а съществата В и Д се приближават.
Колкото повече се стесняват ъглите С и А толкова повече се отдалечават съществата А и С, и толкова повече се приближават съществата В и Д.
И обратно: ако ъглите А и С се разширяват, съществата А и С се приближават, а В и Д се отдалечават.
Като знае това, човек има предвид, кога може
да
се приближава към своята цел и кога
да
се отдалечава.
Приближаването и отдалечаването от целта е в зависимост от стесняването и разширяването на ъглите.
Мнозина искат
да
им се кажат някои работи, ясни за разбиране.
Това е най-лесната работа, но в края на краищата, ще кажат: "Суета на суетите, всичко е суета".
- Ясно е, за пример, че трябва
да
си
купите нов костюм, нова шапка или нови обувки, но тези неща са преходни, не могат
да
задоволят стремежа на вашата душа.
За пример, всички говорите за любовта - отвлечено понятие, но сте доволни.
Никой не е виждал любовта, нито я пипал, нито я вкусвал, но е доволен, когато се говори за нея.
Казвате, че чувствувате любовта със сърцето
си
.
Казвате: Как е възможно
да
бъдат реални неща тези, за които нищо не се знае?
Добре е човек
да
бъде невежа в лъжата, в кражбата, в обидите, в престъпленията и т.н.
И
да
иска
да
направи пакост или зло на някого, не знае, как
да
постъпи - невежа е човекът.
По-добре ли е
да
срещнете човек, който знае
да
обижда,
да
лъже,
да
краде,
да
върши престъпления,
да
осъжда хората?
В какво проявил майсторството
си
?
Изкуството не се заключава в многото сенки, но в умението на човека
да
поставя сенки и
да
знае, колко силни или слаби трябва
да
бъдат те.
Човек трябва
да
знае ролята на сянката и на светлината в живота и
да
знае, къде
да
ги поставя.
При това, той трябва
да
различава сянката от реалността.
В този случай, дойде ли до сенките, човек казва, като Соломон: "Суета на суетите, всичко е суета".
За
да
не извадите криво заключение за живота, по-добре е
да
вървите от сенките към реалността, отколкото от реалността към сенките.
Вярващ
си
, но вярата ти постоянно се мени: ту в едно нещо вярваш, ту в друго.
Не е лошо
да
се мени човек, но поне
да
допринася нещо.
Религиозните хора казват, че човек трябва
да
бъде добър.
Срещате едного, той седи на едно място и казва: Искам
да
бъда добър - махалото се подвижи надясно.
После пак казва: Искам
да
бъда добър - махалото се подвижи наляво.
Колкото повече повтаря желанието
си
, толкова по-редовно се движи махалото и часовникът работи.
По едно време човек се отегчава от работата
си
и казва: Няма смисъл
да
бъда добър и по друг начин може
да
се живее.
Каже ли така, махалото престава
да
се движи, часовникът спира, но кой където го срещне, все му дава по един ритник.
И той удря, но, в края на краищата, връща се у дома
си
с пукната глава.
- Ударих на едного плесница, а той ми удари две и ме повали на земята.
- Значи, слаб човек
си
.
Ти трябва
да
познаваш силите
си
и
да
предвиждаш, какъв ще бъде краят на борбата.
Който се бори с една мъчнотия и не може
да
я победи, той е слаб човек, още живее в суетата на суетите.
- Искам
да
воювам.
Има смисъл
да
воюваш, само ако
си
сигурен в силите
си
.
Слабите хора не трябва
да
воюват.
По-добре нека стоят мирни и тихи,
да
гледат, какво правят силните.
- Ама какво искаш
да
кажеш с това?
- Нищо особено, правя опит с леда, искам
да
видя, може ли
да
се стопи от слънчевите лъчи.
Ако се стопи, ледът е слаб; ако не се стопи, силен е.
Вие знаете, какво става с леда, когато се изложи на действието на слънчевите лъчи.
Казвам: Глупаво е, наистина, слабият
да
се бори със силния и ледът - със слънцето.
Глупавият държи леда в ръката
си
и не знае, какво
да
прави с него; умният стопява леда и го превръща във вода; мъдрецът стопля водата на слънцето или на огъня и я прави годна за пиене.
Ето защо, ако питате, каква е службата на слънцето, ще знаете, че покрай другата служба, слънцето има задача
да
топи леда и снега и
да
стопля водата.
Правете и вие това, което слънцето прави: стопявайте леда и стопляйте водата.
И тъй, за
да
вървите в правия път, мислите ви трябва
да
бъдат прави, чувствата ви - широки, а постъпките ви -
да
имат и трите измерения.
Това значи,
да
бъде човек като слънцето.
Това значи,
да
се приближава човек към своя първоначален източник.
Всички тела, които се отдалечават от своя първоначален източник, вървят в крив път, т.е.
Който се отдалечава от своя първоначален източник, обеднява и прави много грешки; който се приближава към източника, забогатява.
Като обеднява, човек изпада в противоречия, които го натъкват на отрицателни прояви: кражба, лъжа, лицемерие и др.
Значи, когато прави добро, човек се приближава към центъра; когато прави зло, той се отдалечава от центъра.
Пита ли някой, защо греши, ще знае, че причината се крие в отдалечаването му от центъра.
Добре е човек и когато прави погрешки, и когато прави добро,
да
съзнава това, което прави.
Този човек никога не може
да
каже като Соломон "Суета на суетите, всичко е суета".
Обаче, започне ли
да
се отдалечава от центъра, човек вижда вече суетата на своя личен живот.
"Каква полза человеку от всичкия му труд, в който се труди под слънцето?
- Така може
да
говори само онзи, на когото линията на живота се е удължила и той се е отдалечил от центъра, т.е.
Някой иска
да
стане богат, а същевременно се отдалечава от центъра.
Ако искате
да
забогатеете законно, всеки момент трябва
да
отправяте мислите и чувствата
си
към Първичния Извор на живота.
Всеки момент проверявайте посоката на вашето движение,
да
не потънете в морето.
Както капитанът следи за кормилото на своя параход, така и вие трябва
да
следите за посоката на своето движение.
Следете, дали съзнанието ви се разширява или стеснява.
Ако се разширява, вие се приближавате към центъра; ако се стеснява, вие се отдалечавате.
Някой ограничил съзнанието
си
, а въпреки това казва, че има много знания, че е учен човек.
Когато отивал при султана, все това разправял, какво прави Господ във всеки даден момент.
Случвало се понякога
да
се срещнат ходжата и владиката.
Първата им работа била,
да
се надпреварват, кой знае повече неща за Бога.
Един ден султанът решил
да
подложи знанието им на опит,
да
види, кой от двамата знае повече.
За тази цел той заповядал на един от слугите
си
да
свари пет-шест килограма мляко и
да
го изсипе в дълбок съд.
Султанът предложил на гостите
си
по едно парче хляб.
Той взел и за
себе
си
също едно парче хляб и се обърнал към гостите
си
с думите: Заповядайте на моята трапеза.
Начупете
си
хляба на хапки и го сложете в млякото.
След това взел една лъжица, разбъркал хапките в млякото и казал на гостите
си
: Нека всеки от вас вземе своите хапки.
- Ако хапките
си
не познавате, как знаете, какво прави Господ всеки момент?
За случая Христос
си
е послужил със следната мисъл: "Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните?
" След всичко това ще дойде някой
да
казва, че видял ангел, облян в светлина, с криле на гърба
си
и т.н.
Всъщност, ангелът няма криле, както човек
си
представя, нито светлината му е такава, каквато хората
си
въобразяват.
Какво нещо е светлината и доколко е реална, това е въпрос, върху който малцина могат
да
се произнасят.
Когато се говори за реалност, трябва
да
знаете, че вън от любовта никаква реалност не съществува.
С други думи казано: любовта съдържа в
себе
си
мисли с удължени линии, чувства с удължени и разширени линии и постъпки с линии, които имат дължина, широчина и височина.
Задача на всеки човек е
да
прилага любовта в живота
си
, като условие за преодоляване на всички мъчнотии, като стимул за повдигане и като сила за реализиране на всички желания.
Без любов човек нищо не може
да
постигне.
Любовта внася топлина в сърцето, светлина в ума и сила в тялото на човека и го прави мощен и велик.
Няма ли любов в
себе
си
, той минава за обикновен човек.
Един светия присъствал на един от вселенските събори, където разисквали върху различни философски въпроси.
Всички казали мнението
си
, само светията мълчал.
- Защо и ти не кажеш нещо поне по един от разглежданите въпроси?
- Нищо не мога
да
кажа, не познавам философията.
- извикали всички в един глас.
Светията взел един камък в ръката
си
и го стиснал силно.
- Отдолу, под камъка, потекло вода, а отгоре се явил пламък.
Питам: кое от двете неща е за предпочитане -
да
философстваш върху неразрешими въпроси, или
да
стиснеш камък в ръката
си
и отдолу
да
потече вода, а отгоре
да
се яви пламък?
На тях не може
да
се разчита.
- На силата, която е вложена в него.
На същото трябва
да
разчитате и вие.
Силата, която е вложена във вас, е реалното в живота.
Като слушате
да
говоря за реалността, вие очаквате
да
получите нещо.
Прави сте, човек все трябва
да
получи нещо.
Достатъчно е
да
отвори устата
си
, за
да
глътне малко вода,
да
се разхлади.
Какво очаква тогава от приятеля
си
?
И от приятеля
си
човек очаква нещо.
Бъдете приятели на хората, за
да
бъдат и те ваши приятели.
Мнозина се оплакват от хората, от съседите
си
, че постоянно ги безпокоели.
Не знаят, какво
да
правят, как
да
излязат от това положение.
Сложете
си
памук в ушите и няма
да
чувате, какво става около вас.
Ако някой пее и свири добре, ще слушате и ще се наслаждавате.
Щом се наситите, ще сложите памук в ушите
си
и ще
си
легнете
да
спите.
Ще съсредоточите мисълта
си
върху някой важен въпрос и нищо няма
да
чувате.
Щом се намери пред някаква мъчнотия, човек трябва
да
мисли,
да
чувствува и
да
постъпва право.
Ако не мисли право, той сам се осъжда на смърт; ако не чувствува право, той преждевременно остарява; ако не постъпва право, той никога не може
да
се подмлади.
Задача на всеки човек е
да
прилага любовта в живота
си
като условие за преодоляване на всички мъчнотии, като стимул за повдигане и като сила за реализиране на всички желания.
(втори вариант)
Без любов човек нищо не може
да
постигне.
(втори вариант)
Любовта внася топлина в сърцето, светлина в ума и сила в тялото на човека и го прави мощен и велик.
(втори вариант)
Няма ли любов в
себе
си
, той минава за обикновен човек.
(втори вариант)
Един светия присъствал на един от вселенските събори, дето разисквали върху различни философски въпроси.
(втори вариант)
Всички казали мнението
си
, само светията мълчал.
(втори вариант)
„Защо и ти не кажеш нещо поне по един от разглежданите въпроси?
(втори вариант)
„Нищо не мога
да
кажа, не познавам философията.“ „Нищо ли не знаеш?
(втори вариант)
“ „Едно нещо зная.“ „Покажи какво знаеш“ – извикали всички в един глас.
(втори вариант)
Светията взел един камък в ръката
си
и го стиснал силно.
(втори вариант)
Отдолу, под камъка, потекло вода, а отгоре се явил пламък.
(втори вариант)
Питам, кое от двете неща е за предпочитане –
да
философстваш върху неразрешими въпроси или
да
стиснеш камък в ръката
си
и отдолу
да
потече вода, а отгоре
да
се яви пламък?
(втори вариант)
На тях не може
да
се разчита.
(втори вариант)
На силата, която е вложена в него.
(втори вариант)
На същото трябва
да
разчитате и вие.
(втори вариант)
Силата, която е вложена във вас, е реалното в живота.
(втори вариант)
Като слушате
да
говоря за реалността, вие очаквате
да
получите нещо.
(втори вариант)
Прави сте, човек все трябва
да
получи нещо.
(втори вариант)
Достатъчно е
да
отвори устата
си
, за
да
глътне малко вода,
да
се разхлади.
(втори вариант)
Какво очаква тогава от приятеля
си
?
(втори вариант)
И от приятеля
си
човек очаква нещо.
(втори вариант)
Бъдете приятели на хората, за
да
бъдат и те ваши приятели.
(втори вариант)
Мнозина се оплакват от хората, от съседите
си
, че постоянно ги безпокоели.
(втори вариант)
Не знаят какво
да
правят, как
да
излязат от това положение.
(втори вариант)
Турете
си
памук в ушите, и няма
да
чувате какво става около вас.
(втори вариант)
Ако някой пее и свири добре, ще слушате и ще се наслаждавате.
(втори вариант)
Щом се наситите, ще турите памук в ушите
си
и ще
си
легнете
да
спите.
(втори вариант)
Ще съсредоточите мисълта
си
върху някой важен въпрос и нищо няма
да
чувате.
(втори вариант)
Щом се намери пред някаква мъчнотия, човек трябва
да
мисли,
да
чувства и
да
постъпва право.
(втори вариант)
Ако не мисли право, той сам се осъжда на смърт.
(втори вариант)
Ако не постъпва право, той никога не може
да
се подмлади.
(втори вариант)
Каква поука можем
да
извадим от живота на Соломона?
(втори вариант)
Като проповедник Соломон мислеше, че ще научи хората как
да
живеят правилно, но видя, че нищо не можа
да
направи.
(втори вариант)
Суета на суетите, всичко е суета.“ Това значи: и проповедник
да
станеш, и цар
да
бъдеш, и под небето
да
ходиш, нищо няма
да
постигнеш.
(втори вариант)
Всичко в живота е суета.
(втори вариант)
Да
изучавате проявите на любовта, това е една от великите и обширни науки.
(втори вариант)
Срещнете ли един човек, вие трябва
да
знаете носи ли той любовта в
себе
си
.
(втори вариант)
Щом успокояват едного, те внасят спокойствие във всички.
(втори вариант)
Следователно това, което е право и добро за едного, трябва
да
бъде право и добро за всички.
(втори вариант)
Благото за едного е благо за всички.
(втори вариант)
Отношенията на човека към любовта са правилни, когато той е добър първо за
себе
си
, а после и за ближните
си
.
(втори вариант)
Щом е добър за
себе
си
, той не може
да
не бъде добър и за другите хора.
(втори вариант)
Добрият за
себе
си
, т.е.
(втори вариант)
за Божественото начало в
себе
си
, е добър и за другите.
(втори вариант)
Който е добър първо към ближните
си
, а после към
себе
си
, той живее още в сенките на живота, в суетата на суетите.
(втори вариант)
Следователно, ако искате
да
имате правилни отношения към любовта и
да
се приближите към нея, влезте в областта на разширяването на ъглите.
(втори вариант)
Ако искате
да
се отдалечите от любовта, влезте в областта на стесняването на ъглите.
(втори вариант)
Наистина всичко земно е преходно, суета.
(втори вариант)
Тъй щото думите на Соломона „всичко е суета“ се отнасят до физическия свят.
(втори вариант)
Само онзи човек може
да
каже „суета на суетите“, който уповава изключително на физическия живот.
(втори вариант)
Който уповава на леда и вярва, че ще се запази завинаги, един ден неизбежно ще каже „суета на суетите“.
(втори вариант)
Който уповава на богатството и вярва, че ще се осигури чрез него, все ще каже някога „суета на суетите“.
(втори вариант)
Когато младият мисли, че няма
да
остарее, той не знае, че ще каже някога „суета на суетите“.
(втори вариант)
Когато младата булка мисли, че ще живее щастливо със своя възлюбен и тя също не допуща, че ще каже някога „суета на суетите“.
(втори вариант)
Ще се запитате защо всичко е така.
(втори вариант)
Защото другояче не може
да
бъде.
(втори вариант)
Да
питате защо известно нещо е така, това е все едно
да
питате защо човек трябва
да
тъче.
(втори вариант)
Всяко нещо, което се къса, трябва
да
се тъче.
(втори вариант)
И всяко нещо, което се тъче, трябва
да
се къса.
(втори вариант)
Много от съвременните хора, както и някои от вас, минават за учени хора, свършили университет, изучавали математика, философия, естествените науки и др.
(втори вариант)
Толкова по–добре, има още много
да
се учи.
(втори вариант)
Всяко нещо, което само се удължава, без
да
се разширява, е права линия; всяко нещо, което само се разширява и удължава, без
да
надебелява, е плоскост; всяко нещо, което само се удължава, разширява и надебелява, е тяло.
(втори вариант)
Представете
си
, че имате правоъгълника ABCD и на върховете му се намира по едно същество – A, B, C, D.
(втори вариант)
При това положение съществата A и C се отдалечават, а съществата B и D се приближават.
(втори вариант)
Колкото повече се стесняват ъглите C и A, толкова повече се отдалечават съществата A и C и толкова повече се приближават съществата B и D.
(втори вариант)
И обратно, ако ъглите A и C се разширяват, съществата A и C се приближават, а B и D се отдалечават.
(втори вариант)
Като знае това, човек има предвид кога може
да
се приближава към своята цел и кога
да
се отдалечава.
(втори вариант)
Приближаването и отдалечаването от целта е в зависимост от стесняването и разширяването на ъглите.
(втори вариант)
Мнозина искат
да
им се кажат някои работи, ясни за разбиране.
(втори вариант)
Това е най–лесната работа, но в края на краищата ще кажат: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Защо?
(втори вариант)
Ясно е запример, че трябва
да
си
купите нов костюм, нова шапка или нови обуща, но тези неща са преходни, не могат
да
задоволят стремежа на вашата душа.
(втори вариант)
Запример всички говорите за любовта – отвлечено понятие, но сте доволни.
(втори вариант)
Никой не е виждал любовта, нито я пипал, нито я вкусвал, но е доволен, когато се говори за нея.
(втори вариант)
Казвате, че чувствате любовта в сърцето
си
.
(втори вариант)
Казвате, как е възможно
да
бъдат реални неща тези, за които нищо не се знае?
(втори вариант)
Добре е човек
да
бъде невежа в лъжата, в кражбата, в обидите, в престъпленията и т.н.
(втори вариант)
И
да
иска
да
направи пакост или зло на някого, не знае как
да
постъпи – невежа е човекът.
(втори вариант)
По–добре ли е
да
срещнете човек, който знае
да
обижда,
да
лъже,
да
краде,
да
върши престъпления,
да
осъжда хората?
(втори вариант)
В какво проявил майсторството
си
?
(втори вариант)
Изкуството не се заключава в многото сенки, но в умението на човека
да
поставя сенки и
да
знае колко силни или слаби трябва
да
бъдат те.
(втори вариант)
Човек трябва
да
знае ролята на сянката и на светлината в живота и
да
знае къде
да
ги поставя.
(втори вариант)
При това той трябва
да
различава сянката от реалността.
(втори вариант)
В този случай, дойде ли до сенките, човек казва като Соломона: „Суета на суетите, всичко е суета.“ За
да
не извадите криво заключение за живота, по–добре е
да
вървите от сенките към реалността, отколкото от реалността към сенките.
(втори вариант)
Вярващ
си
, но вярата ти постоянно се мени: ту в едно нещо вярваш, ту в друго.
(втори вариант)
Не е лошо
да
се мени човек, но поне
да
допринася нещо.
(втори вариант)
Религиозните хора казват, че човек трябва
да
бъде добър.
(втори вариант)
Срещате едного, той седи па едно място и казва: „Искам
да
бъда добър.“ Махалото се подвижи надясно.
(втори вариант)
После пак казва: „Искам
да
бъда добър.“ Махалото се подвижи наляво.
(втори вариант)
Колкото повече повтаря желанието
си
, толкова по–редовно се движи махалото и часовникът работи.
(втори вариант)
По едно време човек се отегчава от работата
си
и казва: „Няма смисъл
да
бъда добър.
(втори вариант)
И по друг начин може
да
се живее.“ Каже ли така, махалото престава
да
се движи, часовникът спира, но кой дето го срещне все му дава по един ритник.
(втори вариант)
“ „Ударих на едного плесница, а той ми удари две и ме повали на земята.“ Значи слаб човек
си
.
(втори вариант)
Ти трябва
да
познаваш силите
си
и
да
предвиждаш какъв ще бъде краят на борбата.
(втори вариант)
Който се бори с една мъчнотия и не може
да
я победи, той е слаб човек, още живее в суетата на суетите.
(втори вариант)
„Искам
да
воювам.“ Ами, ако те победят?
(втори вариант)
Има смисъл
да
воюваш само ако
си
сигурен в силите
си
.
(втори вариант)
Слабите хора не трябва
да
воюват.
(втори вариант)
По–добре нека стоят мирни и тихи,
да
гледат какво правят силните.
(втори вариант)
„Ама какво искаш
да
кажеш с това?
(втори вариант)
“ Нищо особено, правя опит с леда, искам
да
видя може ли
да
се стопи от слънчевите лъчи.
(втори вариант)
Ако се стопи, ледът е слаб, ако не се стопи, силен е.
(втори вариант)
Вие знаете какво става с леда, когато се изложи на действието на слънчевите лъчи.
(втори вариант)
Казвам, глупаво е наистина слабият
да
се бори със силния и ледът – със слънцето.
(втори вариант)
Глупавият държи леда в ръката
си
и не знае какво
да
прави с него, умният стопява леда и го превръща във вода, мъдрецът стопля водата на слънцето или на огъня и я прави удобна за пиене.
(втори вариант)
Тъй щото, ако питате каква е службата на слънцето, ще знаете, че покрай другата служба слънцето има задача
да
топи леда и снега и
да
стопля водата.
(втори вариант)
Правете и вие това, което слънцето прави – стопявайте леда и стопляйте водата.
(втори вариант)
И тъй, за
да
вървите в правия път, мислите ви трябва
да
бъдат прави, чувствата ви – широки, а постъпките ви –
да
имат и трите измерения.
(втори вариант)
Това значи
да
бъде човек като слънцето.
(втори вариант)
Това значи
да
се приближава човек към своя първоначален източник.
(втори вариант)
Всички тела, които се отдалечават от своя първоначален източник, вървят в крив път, т.е.
(втори вариант)
Който се отдалечава от своя първоначален източник, обеднява и прави много погрешки.
(втори вариант)
Като обеднява, човек изпада в противоречия, които го натъкват на отрицателни прояви: кражба, лъжа, лицемерие и др.
(втори вариант)
Значи, когато прави добро, човек се приближава към центъра, когато прави зло, той се отдалечава от центъра.
(втори вариант)
Пита ли някой защо греши, ще знае, че причината се крие в отдалечаването му от центъра.
(втори вариант)
Добре е човек и когато прави погрешки, и когато прави добро,
да
съзнава това, което прави.
(втори вариант)
Този човек никога не може
да
каже като Соломона „суета на суетите, всичко е суета“.
(втори вариант)
Обаче започне ли
да
се отдалечава от центъра, човек вижда вече суетата на своя личен живот.
(втори вариант)
„Коя полза человеку от всичкия му труд, в който се труди под слънцето?
(втори вариант)
стих) Така може
да
говори само онзи, на когото линията на живота се удължила и той се отдалечил от центъра, т.е.
(втори вариант)
Някой иска
да
стане богат, а същевременно се отдалечава от центъра.
(втори вариант)
Ако искате
да
забогатеете законно, всеки момент трябва
да
отправяте мислите и чувствата
си
към първичния извор на живота.
(втори вариант)
Всеки момент проверявайте посоката на вашето движение,
да
не потънете в морето.
(втори вариант)
Както капитанът следи за кормилото на своя параход, така и вие трябва
да
следите за посоката на своето движение.
(втори вариант)
Следете дали съзнанието ви се разширява или стеснява.
(втори вариант)
Ако се разширява, вие се приближавате към центъра, ако се стеснява, вие се отдалечавате.
(втори вариант)
Някой ограничил съзнанието
си
, а въпреки това казва, че има много знания, че е учен човек.
(втори вариант)
Когато отивал при султана, все това разправял – какво прави Господ във всеки даден момент.
(втори вариант)
Случвало се понякога
да
се срещнат ходжата и владиката.
(втори вариант)
Първата им работа била
да
се надпреварят кой знае повече неща за Бога.
(втори вариант)
Един ден султанът решил
да
подложи знанието им на опит,
да
види кой от двамата знае повече.
(втори вариант)
За тази цел той заповядал на един от слугите
си
да
свари пет–шест килограма мляко и
да
го изсипе в дълбок съд.
(втори вариант)
Султанът предложил на гостите
си
по едно парче хляб.
(втори вариант)
Той взел и за
себе
си
също едно парче хляб и се обърнал към гостите
си
с думите: „Заповядайте на моята трапеза.
(втори вариант)
Начупете
си
хляба на хапки и го сложете в млякото.“ Същото направил и той.
(втори вариант)
След това взел една лъжица, разбъркал хапките в млякото и казал на гостите
си
: „Нека всеки от вас вземе своите хапки.“ „Това е невъзможно.
(втори вариант)
“ „Ако хапките
си
не познавате, как знаете какво прави Господ всеки момент?
(втори вариант)
За случая Христос
си
е послужил със следната мисъл: „Ако земните работи не разбирате, как ще разберете небесните?
(втори вариант)
“ След всичко това ще дойде някой
да
казва, че видял ангел, облян в светлина, с криле на гърба
си
и т.н.
(втори вариант)
Всъщност ангелът няма криле, както човек
си
представя, нито светлината му е такава, каквато хората
си
въобразяват.
(втори вариант)
Какво нещо е светлината и доколко е реална, това е въпрос, върху който малцина могат
да
се произнасят.
(втори вариант)
Когато се говори за реалност, трябва
да
знаете, че вън от любовта никаква реалност не съществува.
(втори вариант)
С други думи казано, любовта съдържа в
себе
си
мисли с удължени линии,
(втори вариант)
4.
Този е живият хляб
,
НБ
, София, 10.2.1935г.,
И ако вие бяхте ясновидци, ако вашите очи бяха отворени, вие щяхте
да
чуете такива вопли и страдания, такива плачове, че всичко във вас щеше
да
се размърда.
Вие щяхте
да
видите света в една черна краска, и навсякъде страдания, страдания, страдания!
Вие гледате сега повърхностно на света.
Даже и когато човек е болен, нещастен, невежа, ако се остави на този живот не
да
бъде индиферентен, но
да
си
каже в
себе
си
: Тази работа е уредена, няма никаква опасност за нея – работите му напълно ще се уредят.
И благодарение на това, че слухът ви е (о)тъпен и очите ви не са развити, за
да
не чувате и
да
не виждате това, което става.
Като слушам или като срещна един учен човек, трябва
да
се радвам, че е учен, защото и аз един ден ще стана учен като него.
Иначе вие не бихте могли
да
спите, щяхте
да
станете неврастени(ци).
Щом той е учен и аз мога
да
стана учен като него.
И сега в този свят на безлюбие, (Любовта) иде
да
ви преобрази.
Тя ще пусне своите динамически сили и ще хвърли всички замъртвели въглени.
Като гледам някой художник
да
рисува, аз се радвам, насърчавам се от неговите картини.
И Писанието казва: „Всички тия, които са в гробищата умрели, обезсърчени, разочаровани, с разбити надежди, за тях ще дойде живото слово, живият хляб и ще им каже: „Станете вие мъртвите от гроба, иде спасението за вас.
Защо трябва
да
се смущавам, че аз не мога
да
рисувам?
Представете
си
, че аз съм един гениален художник и живея между бедни хора.
Хората трябва
да
използуват това учение.
Нарисувал съм една хубава картина, но тези бедни хора не могат
да
я купят, не могат нищо
да
ми дадат.
Казвате: Трябва
да
се обичаме!
– Не всичко става с Любов.
Един виден германски художник представил една от своите картини, за която очаквал
да
получи голямо възнаграждение.
Тя иде
да
ни помогне.
Тогава отива той един ден в изложбата, взема един нож и нарязва картината
си
на две части.
Като се научили за това, другите художници направили същото нещо със своите картини, но втори американски милионер не се явил
да
купи тия картини.
Този е живият хляб, който трябва
да
ядете с Любов.
Ако вие не можете
да
обикнете вашата майка, вашия баща, вашите братя и сестри, аз не зная кой може тогава
да
ви помогне.
Кого можете тогава
да
обичате?
Ако вие не можете
да
обикнете вашите учители, вашите слуги, които помагат, аз не зная тогава кой може
да
ви помогне!
Един млад българин се оженил за млада, красива жена.
Като познавал добре психологията на жената, той решил още първия ден
да
даде един добър урок на жена
си
.
Още първата вечер като минала една котка покрай тях, той взел котката и я раздрал пред жена
си
.
Оттам започва всичко.
Като видяла това, тя се уплашила и
си
казала: Чудна работа, още първата вечер той се осмели
да
раздере пред мене котка, а какво ще стане за по-нататък?
Този е живият хляб, който е слязъл отгоре
да
подобри света.
Без хляб всичките разсъждения, всичката философия, остава на сухо.
Така трябва
да
мислите всички.
Представете
си
, че живеете в един свят, който е установен, в който има ред и порядък.
От този момент те
си
живели добре и през целия
си
живот прекарали в добри отношения.
НАГОРЕ