НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
691
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
691
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Недейте се грижи за живота си
,
НБ
, София, 27.1.1935г.,
Той не е далеч от него, той е около него.
– Не бързайте, спрете се малко в
себе
си
, изпейте
си
една песен и тогава кажете.
– Ученикът се плаши, когато не
си
знае уроците.
Според мене разстоянието, далечината, дебелината, от този до онзи свят или границата между този и онзи свят, е само една стомилионна част от милиметъра.
А можете
да
изпеете и няколко песни, не само една!
Колко песни пеете като искате
да
въздействувате на една ваша лоша мисъл или на едно лошо ваше чувство?
Ако искате
да
схванете съзнанието на някое същество, което живее в онзи свят, вие трябва
да
пътувате.
Представете
си
, че някоя сестра е сготвила добре на своя възлюблен, но той не харесва яденето и се скарва.
Научил се е
да
мушка.
Как трябва
да
запее тя в този случай?
Тя трябва
да
подеме до-ми,
да
вземе терца и възлюбленият ѝ веднага ще се усмихне.
При слабостите
си
, човек заболява от такива болести, от които умира.
Тя трябва
да
каже: Слушай, любезни, този лук, с който днес готвих яденето, беше за болни хора, та го прегорих.
Днес ми донесоха хубав и сега от него ще опържа
да
видиш какво ядене ще ти приготвя!
Сега вие искате
да
си
представите какви са хората от онзи свят, дали мязат на вас или не.
Та това е животът, а сегашните домакини, като видят, че мъжът ѝ се навъсил малко, и тя съвсем се обезсърчи.
Турят червено желязо на врата на човека и му казват
да
даде парите
си
, колкото има.
Въпросът е дали вие мязате на тия хора от другия свят, а не те на вас.
Че
си
навъсил малко веждите, това нищо не значи.
Тя не трябва
да
се смущава.
Ако нямаш нищо, изпращат те на оня свят и като те погребат, всички казват: Господ
да
го прости.
А после казват, че дошел архангел Михаил
да
му вземе душата.
По какво се отличава моделът на човека от всички останали модели?
Който се е навъсил, той започва
да
мисли.
Че всички модели бяха покрити с козина или с друго нещо, единствено човешкото лице беше гладко.
Като отидеш при един банкер
да
искаш пари, ако той те гледа с отворени очи, нищо няма
да
ти даде.
Архангел Михаил няма друга работа, ами ще слиза на земята
да
взема душата на един грешник, и
да
я носи при Господа.
Лицето не беше така мустакато и брадато, както е сега.
Но ако се понавъси малко,
да
знаеш, че ще ти даде нещо.
Мустаците и брадата на човека дойдоха после.
Той мисли, измерва те, поглежда те под око, оценява те.
Но
да
оставим този въпрос настрана.
Космите на мъжете изникнаха от голям зор, от голяма ревност към жените
си
.
Следователно, когато твоят възлюблен се понавъси малко,
да
знаеш, че мисли
да
ти даде нещо.
„Не се грижете за живота
си
.“ Човек не трябва
да
се грижи, но трябва
да
мисли.
Той се измъчваше, постоянно преследваше жена
си
, мислеше, че ще я хване в някое престъпление.
Благодарение на това в него се разви голямата динамическа сила.
Ти трябва
да
използуваш този момент,
да
видиш колко и какво ще ти даде.
Ще се запитате дали е вярно това или не?
В следствие на тази голяма динамическа сила, енергия, у мъжете започнаха
да
растат цели гори.
Че защо
да
се не учиш?
Да
, ето бъдещето на моя крак е строго определено от разумността на моята глава.
Щом мъжът се възбуди и брадата му почва
да
трепери.
Твоят другар е една книга, изпратена при тебе
да
четеш и
да
се учиш от нея.
Той се готви вече
да
се нахвърля.
Следователно, човек трябва първо
да
научи онези анормални състояния, докато дойде до истинското състояние в живота.
Това, че
си
прегорила яденето, лука главно, той те учи на нещо.
Днес хората се страхуват
да
изнесат една истина, както
си
е.
И след това ти трябва
да
напишеш едно писмо до лука,
да
кажеш: Моля ти се
да
ме извиниш, днес по невнимание изгорих няколко лука в тенджерата.
Ако кракът почне
да
се грижи какво ще бъде неговото бъдеще, това показва, че той се индивидуализира, иска
да
живее самостоятелен живот.
Друг път ще бъда внимателна, няма
да
правя такива погрешки.
Какъв живот може
да
има един крак?
– Кракът глава няма, ръце няма, стомах няма, той очаква всичко на готово.
Тогава вашият възлюблен ще затвори книгата
си
, ще се усмихне и ще ви погледне по-мило.
Той само се движи от едно място на друго, но стомахът трябва
да
смели храната, дробовете трябва
да
я пречистят и най-после тази пречистена храна
да
се изпрати на мозъка
да
работи.
Като излезете в другата стая, той ще каже: Прогресирала е моята жена!
Казвам: При сегашното състояние на онези, които влизат в новата епоха, се изисква едно обобщение, за
да
изучават истинския живот.
Хубавото и красивото, това е доброто у човека.
Ако тя иска извинение от лука, с такава жена може
да
се живее.
Вие сте били при голямото щастие, при хубавите условия, а сега минавате през нещастие, през голямо безпокойство на живота
си
.
Да
гледаш доброто у човека, това е цял свят.
Не може
да
се живее с жена, която не е готова
да
иска извинение от лука.
Вие не се впрегнете на работа, но
си
вземате един билет на лотария, и чакате
да
спечелите нещо.
Да
гледаш Любовта у човека, това е свят.
Някой вземе един, два, три, четири и повече пъти лотарийни билети и все очаква
да
спечели нещо.
Да
гледаш знанието, свободата, истината, мъдростта у човека, това са светове.
Дали вие сте причината за това или лукът е причината.
Вие кълцате лука на ситно и затова плачете.
Та като погледнете доброто у човека, има какво
да
гледате.
Като погледнете на този човек, ще видите нещо особено, не онова статичното състояние, но той е потънал някъде дълбоко в подсъзнанието
си
.
Измъчи и мене, измъчи и
себе
си
.
Ще кажете, че вашият възлюблен иска така
да
се кълца лука.
Чете по вестниците и вижда, че на еди-кой
си
номер се паднала голямата печалба, но (в)се казва: Няма нищо и аз ще спечеля някога!
И тогава виждате и духът му, и душата му, и умът му, и сърцето му.
Не, кажете на възлюбления
си
, че може и без кълцан лук, защото и
себе
си
измъчвате, и него измъчвате.
Всичко това е отражение на светлината, и като погледнете тази душа, виждате отражението на целия невидим свят.
Без
да
е спечелил нещо, той очаква, че ще придобие, ще спечели нещо.
Всичко в него е отражение на красивото в света, на великото.
И тъй като погледнете някой човек със стиснати устни, той мяза на някой скъперник, който държи банката
си
затворена.
Аз не ви обиждам, но съжалявам, че някои ваши деди и прадеди са ви предали тези устни и днес вие по навик държите устните
си
така притиснати.
За
да
бъдеш здрав, никога не притискай устните
си
– така можеш
да
разрушиш волята
си
.
Ако искаш
да
живееш дълъг живот, дръж винаги съзнанието
си
будно, едва
да
се долепват устните ти.
Турете лука на страна без
да
го кълцате.
Седи този човек и
си
казва: На мене ще се паднат тези един милион лева.
Ако притискаш устните
си
, ще
си
създадете обратна реакция, ще се събере в тебе повече електричество, повече енергия, която ще създаде големи неприятности.
Дръжте винаги устата
си
спокойна, леко допрени устни, защото устата е врата на Любовта.
Казвате: Трябва
да
се поправят грешките.
Устата е създадена за няколко служби: Първо чрез устата ще възприемаш храната и въздуха, чрез устата ще възприемеш чувствата, и чрез устата ще говориш и то най-хубавите неща, които можеш
да
кажеш.
– Всички искате
да
поправите грешките на хората, а с това се поставяте на големи изпитания.
Казвам:
Да
, след сто хиляди тегления, все ще ти се падне този милион.
Значи словото, Любовта чрез устата ще излезе, ако устата на човека не е чиста, той може лоши работи
да
каже.
Господ изпратил един ден един ангел
да
види какво правят хората на земята, доколко са прогресирали.
Като говориш за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Добродетелта, твоята уста трябва
да
бъде чиста.
Хубаво е
да
държиш устата
си
всякога чиста.
Ако ти, който купуваш билета, можеш
да
хармонираш трептенията
си
с онзи, който продава билета, той ще възприеме твоите трептения и без
да
усети как, слепешката ще пипне билетите и ще ти продаде точно този билет, който печели най-голямата сума.
Това значи, никога
да
не позволиш чрез устата ти
да
излязат нечисти трептения.
Господ нищо не му казал, но го пратил на земята, въплътен като човек,
да
поживее малко като хората.
Но трябва
да
знаеш как
да
направиш това нещо.
Представете
си
какво би значело
да
кажете на някой човек, че го мразите, че не искате
да
го видите, че нямате доверие в него и т. н.
– Не цапайте езика
си
с остатъците на миналото поколение!
Кажете
си
: Ще живея, ще уча силите Божии
да
добивам.
Когато видите, че един човек прави погрешка, използувайте тия погрешки, за
да
се учите.
Ще обичам всички хора по земята, ще върша каквото Бог иска, ще върша доброто и т. н.
Защото трябва
да
знаете, че всяко нещо, което става на земята, не е индивидуален акт, но колективен.
Като ти дойде някой човек на гости и поседи няколко деня в дома ти, не гледай час по-скоро
да
си
отиде, но кажи му: Много съм доволен от твоето посещение, откак дойде аз започнах
да
се моля,
да
работя.
Пък и не ми се щеше
да
вземам на заем, за
да
купя билета, в чийто късмет не вярвах.
До това време не обичах нито
да
се моля, нито
да
работя.
2.
Подмладяване
,
УС
, София, 27.1.1935г.,
Този човек не е използвал младините
си
, както трябва, затова е дошъл до положение на обезсърчаване.
Той отнема силата му.
Обаче, който го разбира, той гледа на него, както на огъня.
Както огънят може
да
причини хиляди пакости и добрини на човека, така и злото може
да
му причини и пакости, и добрини.
Знае ли как
да
пипа злото, човек лесно се справя с него.
Този принцип се проявява обикновено в хора, които обичат
да
властват,
да
господаруват,
да
се налагат на другите.
Който прилага този принцип, той го изпитва и върху
себе
си
.
Ако не знае как
да
работи със злото, човек може
да
се изгори от него, както от огъня.
Господарят, който малтретира слугата
си
, трябва
да
знае, че и слугата му може
да
го малтретира; учителят, който малтретира ученика
си
, трябва
да
знае, че и ученикът може
да
го малтретира; майката, която малтретира дъщеря
си
, трябва
да
знае, че и дъщеря ѝ може
да
я малтретира; бащата, който малтретира сина
си
, трябва
да
знае, че и синът може
да
го малтретира.
Ако земята се приближи към слънцето, може
да
изгори, но поставена на това разстояние, на което я виждаме днес, тя се ползва от неговите благотворни лъчи.
Днес всичко живо се радва на слънчевата светлина и топлина.
Помнете, че каквото намисли човек
да
направи и не може
да
го изпълни, друг някой вече го е направил.
За пример, ако някой иска
да
стане велик учен, философ, музикант или художник, но няма условия за това, непременно друг някой е станал вече такъв.
Някой иска
да
стане цар, но няма условия; вместо него друг някой е станал вече цар.
Колкото и
да
обичате един човек, не се приближавайте близо до него.
В природата две еднакви служби в един и същ момент не се дават.
Приближите ли се повече, отколкото трябва, той ще ви разтопи, нищо няма
да
остане от вас.
Ето защо, ако искате
да
постигнете нещо, пожелайте това, което в даден момент никой не желае.
Искате ли
да
бъдете щастливи в любовта
си
, дръжте едно почетно разстояние между вас и възлюбения ви.
Искате ли някаква служба, изберете такава, за която няма кандидати.
Измените ли това разстояние, ще изгубите любовта
си
.
Ако една планета излезе от орбитата на своето движение с цел
да
се приближи към слънцето, тя ще причини катастрофа освен на
себе
си
и на целия свят.
Една от причините за страданията на хората е, че те изменят разстоянията, на които Бог ги е поставил.
Вие живеете в един свят, в който благото и постижението на един е благо и постижение на всички.
Излязат ли от орбитата на своето движение, те се излагат на страдания.
Като наблюдавате проявите и убежденията на религиозните хора, ще видите, че едни от тях подържат идеята, че без образование не може; други подържат идеята, че без образование може.
Така че чуете ли, че някой страда, ще знаете, че той е нарушил нещо в пътя на своето развитие.
Не иска ли
да
страда, нека възстанови нормалното
си
движение.
Всеки човек трябва
да
се учи.
Като не разбират този закон, хората не търсят причината за страданията
си
, но се спират върху последствията.
Каквото знание и
да
ви се представи
да
придобиете, не се отказвайте от него.
Последствията от нарушаване пътя на правото движение в живота човек нарича страдание.
Не можеш ли
да
се учиш, не препоръчвай невежеството.
Като причина за своите страдания той счита сиромашията, болестите, условията на живота и т.н.
Слушате някой
да
се оплаква, че нямал дрехи, въглища, храна и че ще умре от глад и студ.
Вярно е, че човек може
да
умре от глад и студ, но и богатите, които имат изобилно дрехи, храна, въглища и дърва, също умират.
Като умре един сиромах, непременно ще умре и един богат.
При това ако знанието не се превърне в сила, не е истинско.
Значи причината за болестите, страданията и смъртта не се крие в сиромашията и в условията на живота.
Истинското знание крие в
себе
си
динамическа сила, която трябва
да
се приложи в работа.
Страданията са последствия, а причината е другаде някъде.
Следователно, ако Мъдростта не може
да
роди знание; ако знанието не може
да
се превърне в сила и ако силата не може
да
бъде продуктивна,
да
се превърне в работа, човек нищо не придобива.
Съвременните хора се стремят към знание, стават учени, но вместо
да
стават по-млади те остаряват. Защо?
Отсечете ли всичките корени, всичките клони на дървото ще изсъхнат.
Следователно, ако богатият иска
да
продължи живота
си
, нека вземе в дома
си
един беден човек, за когото
да
се грижи, както за
себе
си
.
Дотегне ли му
да
живее, нека изпъди бедния човек от дома
си
.
Така че искате ли
да
се подмладите, откажете се от разбиранията на вашите деди и прадеди.
Щом изпъди сиромаха на пътя, богатият сам се осъжда на смърт.
Както в природата, така и в живота съществува закон на съотношение.
Защо трябва
да
ревнувате?
Според този закон сиромахът е корен, а богатият – клон; сиромахът е цвят, богатият – плод.
Защо се страхувате
да
не откраднат възлюбения или възлюбената ви?
Ако сиромахът не цъфне, богатият няма
да
завърже.
Кой може
да
открадне любовта на човека?
Щом сиромахът цъфне, богатият ще завърже и узрее, и плодът ще се занесе в живота.
Кой ще опита плода на човека?
Това, именно, показва, че никой не живее и не работи за
себе
си
.
Обаче те могат
да
бъдат свързани в съзнанието
си
.
Хората грешат по единствената причина, че искат
да
бъдат щастливи без
да
взимат под внимание живота на другите.
Само Бог мисли за всички живи същества.
Така свързани, те имат импулс
да
работят,
да
изпълняват волята Божия.
Той не живее за
себе
си
.
Макар
да
са разделени физически, те имат сила, подтик за разумна и съзнателна работа.
Всеки момент Бог има предвид нуждите на всички същества и ги задоволява.
Не трябва ли ние
да
следваме Неговия път?
Щом нуждите на човека са задоволени, нищо друго не му остава, освен
да
се съобразява и с живота на своя ближен.
Оттук се вижда, че хората са скачени съдове.
Следователно, за
да
бъде щастлив, човек трябва
да
е доволен от това, което му е дадено, и всякога
да
държи в ума
си
мисълта, че не живее за
себе
си
.
Сега, желая ви
да
се пазите от следните неща: „От раба, когато се възцарява; от безумния, когато се насити с хляб; от омразната жена, когато се жени, и от слугинята, когато замени господарката
си
“.
Сегашните хора не са доволни от живота
си
, защото искат повече от това, което им е дадено.
Желая ви
да
приложите Любовта, от която произтича животът и движението.
За пример, някой иска
да
бъде по-силен, по-учен, отколкото е в действителност.
Приложете Мъдростта, от която произлизат знанието и силата.
Ако човек иска
да
бъде силен, за
да
владее другите хора, силата му не е на място; ако иска
да
бъде силен, за
да
помага на слабите, силата му се оправдава.
Приложете Истината, която ражда свобода и простор.
Ако човек иска
да
стане учен, за
да
се прослави пред хората, знанието му не е на място; обаче ако иска
да
стане учен, за
да
просвещава ближните
си
, знанието му е оправдано.
Това знание носи радост в човешката душа.
С тях човек може
да
разрешава всички въпроси.
Пак ви пожелавам: Бъдете силни в Любовта.
За пример, поставите ли слона пред един мост, още от първата стъпка той познава дали мостът ще го издържи.
Бъдете силни в Мъдростта.
Като разбере, че мостът не може
да
го издържи, той веднага се дръпва назад.
Бъдете силни в Истината, която дава свобода и простор на човека за приложение на своите идеи.
Следователно, ако човек не може
да
свърши една работа като слон,
да
я свърши като мишка.
С други думи казано: Ако не можеш
да
свършиш някаква велика работа,
да
те чуят всички хора, свърши нещо малко, макар
да
мине незабелязано.
Като работи съзнателно, човек изучава и малките, и големите същества, за
да
види, че всяко същество има своето предназначение.
Колкото
да
е малка, и мишката върши някаква работа в Битието.
Ако не е така, вие не бихте могли
да
си
обясните защо съществуват отровните змии, хищните животни и др.
Колкото вредни и опасни
да
са за нас, обаче, в цялото те имат някакво предназначение.
Сега,
да
дойдем до въпроса, от какво се нуждае човек.
Мнозина искат
да
придобият Духа,
да
работи в тях,
да
ги учи и
да
им помага, без
да
търсят помощта на хората.
Каквото и
да
прави, човек не може
да
избегне системата на скачените съдове.
Всички хора представляват система от скачени съдове.
Само при това положение човек може
да
разбира волята Божия и
да
я изпълнява.
За
да
възприеме една възвишена мисъл, човек трябва
да
се е приготвил за нея.
От него мисълта се предава на всички останали хора, както водата или течностите се преливат от един скачен съд в друг.
С други думи казано: Ако думите ми пребъдат във вас, и вие – в мене, ще бъдете като растение, посадено в почвата, за
да
се ползва от хранителните материали на земята, от светлината и топлината на слънцето.
Ако думите на Христос не пребъдат във вас, и вие – в Него, не можете
да
дадете никакви плодове.
„За три неща се тресе земята, и за четири, които не може
да
носи.“ (– 21-ви стих.)
„За раба, когато се възцари; и безумния, когато се насити с хляб.“ (– 22-ри стих.) „За омразната жена, когато се жени; и слугинята, когато замени господарката
си
.“ (– 23-ти стих.) Както виждате, Притчите обясняват причините за земетресенията по начин, който абсолютно не е съгласен с теориите на учените хора.
Че някой се наял с хляб, че раб се възцарил, че омразна жена се женила, или че слугиня заменила господарката
си
, всичко това ставало причина за земетресения.
Като хора на новото време, вие трябва
да
се научите
да
превеждате нещата.
Когато даде първо място на някоя низша мисъл, човек я възцарява.
Тогава тя произвежда земетресение в самия човек.
Не е достатъчно само
да
се обяснят причините на земетресенията в човека, но трябва
да
се дадат методи за избягване на земетресенията.
„Ако
си
постъпил безумно и
си
се надигнал, ако
си
сложил на ума
си
зло, сложи ръка на устата
си
.“ (– 32-ри стих.)
„Защото който бие млякото, изважда масло; и който блъска носа, изважда кръв; и който възбужда гнева, изкарва крамола.“ (– 33-ти стих.)
Като се натъква на необикновени неща, които мъчно може
да
разбере, човек изпада в противоречия и не знае как
да
си
помогне.
Не ѝ препятствайте
да
се жени, но стойте далеч от нейната сватба.
Когато безумният във вас яде, не гледайте как яде.
Когато слугинята замества господарката
си
, не се разправяйте с нея.
За
да
приложи тия правила, човек трябва
да
бъде разумен.
Представете
си
, че сте спестили хиляда лева от собствения
си
труд и сте ги сложили в собствена каса на съхранение.
Един ден при вас идва един от приятелите ви и иска хиляда лева на заем, като обещава, че ще ги върне след един месец.
Щом искахте
да
му услужите, вие трябваше
да
му дадете само половината от парите
си
, а другата половина
да
задържите за
себе
си
.
С желанието
си
да
му услужите напълно, вие пакостите и на него, и на
себе
си
.
Ама щял
да
ги върне в скоро време.
Гледайте на бъдещето като на условие за вашето развитие, но не разчитайте на него.
Разчитайте само на онова, което настоящето носи, защото само него може
да
използвате.
Съвременните хора не успяват в живота
си
, понеже разчитат повече на бъдещето.
Защо не получава отговор на молитвата
си
?
Той има всичко, което му е необходимо: въздух, светлина, вода, храна.
Какво повече може
да
иска от Бога?
Щом има други нужди, той трябва
да
работи, сам
да
ги задоволи.
Светският човек пък иска по научен път
да
постигне нещата.
Той знае, че чрез мисълта може
да
постигне всичко, и прави опити
да
забогатее чрез нея.
Силна трябва
да
бъде мисълта на човека, за
да
реализира една идея.
Един американец, член на едно научно общество в Америка, което работело с мисълта за постигане и реализиране на известни идеи, решил
да
спечели с мисълта
си
в една година десет хиляди долари.
В това време се явил в града голям циклон, който разрушил много къщи.
От силни болки той изгубил съзнание.
Погледнал първо чека, после крака
си
, въздъхнал и
си
казал: „Дойдоха десетте хиляди долари, но кракът ми се счупи“.
Мощна е човешката мисъл, но трябва
да
знаете как и къде
да
я прилагате.
При Елисея, един от старозаветните пророци, отишла една бедна вдовица
да
иска съвет.
Тя казала на пророка: „Искат
да
продадат сина ми за дългове.
Какво
да
направя, за
да
го спася?
“ – „Какво имаш в дома
си
?
“ – „Нищо друго, освен малко дървено масло в едно шише.“ – Вземи тогава всички съдове, колкото имаш, вземи няколко и от съседите
си
и започни
да
наливаш в тях масло от шишето.
Вдовицата изпълнила съвета на пророка и маслото започнало
да
тече изобилно.
В скоро време тя напълнила всички съдове.
Като нямало вече къде
да
го налива, маслото спряло
да
тече.
Бедната жена продала част от маслото и освободила сина
си
.
Човек крие в
себе
си
сили, дарби, които трябва
да
развива, за
да
ги приложи, когато му потрябват.
За пример, когато искат
да
намерят вода в земята, хората копаят тук-там и някъде излиза вода, някъде не излиза.
Обаче има хора, които с помощта на лескова пръчка могат веднага
да
определят къде се намира вода в земята.
Там, където има вода, пръчицата се огъва.
По това познават не само къде има вода, но приблизително и дълбочината, на която се намира.
Всеки човек не може
да
си
служи с тази пръчица.
Само онзи човек може
да
познае къде има вода в земята и на каква дълбочина, който е в хармония с водната енергия.
Освен това земното електричество и електричеството на неговия организъм трябва
да
бъдат разнородни.
Щом тия условия съществуват, пръчицата се огъва – признак, че на това място има вода.
Като ученици, вие трябва
да
обърнете внимание върху дишането
си
.
Някои хора вярват и се надяват на неща, които никога не могат
да
реализират.
Да
пееш добре, това значи
да
дишаш правилно.
Те се намират в положението на човек, изхвърлен на някой усамотен остров и постоянно вярва и се надява, че ще дойде отнякъде един кораб
да
го спаси.
Като знаете това, вие трябва
да
пеете, за
да
възстановите нормалното
си
дишане.
Въпреки това човек пак очаква
да
дойде някой кораб на неговото пристанище,
да
донесе всичко необходимо за оправяне на обърканите му работи.
Като пеете добре, вие се свързвате с природата и черпите от нея живот.
Като пее, човек развива в
себе
си
тия органи, чрез които възприема от въздуха необходимата жизнена енергия.
Като види, че надеждите и очакванията му излизат празни, той казва: „Няма какво
да
се прави, така е определено
да
бъде!
“ Това е вярно за онзи, който не знае
да
чете.
Като знае
да
пее и
да
говори правилно, човек може
да
подобри условията на своя живот.
Той отваря книгата на едно, на второ място и като не може
да
чете – затваря я.
На другия ден пак я отваря, пак не може
да
чете.
Следователно, който пее и говори правилно, той може
да
мисли право.
Обаче за онзи, който знае
да
чете, въпросът е поставен малко по-другояче.
За непослушание и нежелание
да
изпълни волята Божия, той лежа три деня в утробата на кита.
Той положително знае при дадените условия, в които се намира, може ли
да
дойде някой кораб на пристанището му, т.е.
Бог го изпрати в Ниневия
да
проповядва, но той се отказа под предлог, че Бог е милостив, ще помилва жителите на Ниневия и в края на краищата той ще излезе лъжлив пророк.
могат ли
да
се оправят работите му, или не могат.
Пророкът взе торбичката
си
и замина за Испания с намерение
да
се ожени.
Една от причините за неуспеха на съвременните хора се дължи на факта, че те живеят, очакват много неща от живота, без
да
разбират неговия език, без
да
знаят азбуката му.
Невъзможно е човек
да
очаква от живота нещо, без
да
знае неговия език.
Като лежа три дена в утробата на кита, Ион се разкая и усърдно се моли на Бога
да
го избави от това нещастие.
Слушате някой
да
казва: „Дано ми просветне отнякъде, дано дойде отнякъде знанието“.
Той обеща, че ако излезе благополучно от утробата на кита, ще отиде в Ниневия
да
проповядва Словото Божие.
Този човек нищо не работи и не учи, а очаква всичко наготово.
за съдбата
си
.
Има едно знание, което човек носи със
себе
си
, но то е недостатъчно.
Той трябва
да
работи,
да
учи, за
да
придобие това знание, което му е нужно за живота.
Каква по-страшна съдба от тази,
да
се почувствате сам в живота, изоставен от майка, баща, братя, сестри и приятели?
Намерите ли се в това положение, колкото и
да
викате, никой няма
да
ви види и чуе.
В разрешаване на идеята „perpetum mobile“ има две неща, които не се подават на изследване.
Кой може
да
ви види в утробата на кита?
Никое разумно същество досега не е могло и няма
да
може
да
проникне в границите на безкрайно голямото и безкрайно малкото.
И така, като метод за преодоляване на мъчнотиите съветвам ви
да
пеете.
Дали сте болни или здрави, вие трябва
да
пеете и
да
свирите.
Щом заболеете, не се страхувайте, не търсете веднага външна помощ, но почнете
да
се разговаряте с болестта.
Следователно, ако грешиш, ако
си
невежа, ако
си
лош, ако
си
сиромах, това показва, че
си
малък още.
Изобщо всички отрицателни качества на човека показват, че той не е дорасъл още.
Щом разбере, че сте добър човек, не се страхувате от нея, не я пъдете, тя ще ви гостува ден–два, най-много седмица, и ще
си
замине.
Всеки човек иска
да
бъде здрав, но не знае как
да
придобие здравето.
При сегашните разбирания на хората болните очакват от здравите
да
им прислужват,
да
им угаждат във всичко.
Злото не се състои в погрешките, които малкият прави, но в желанието му
да
бъде голям като Бога,
да
заповядва и
да
се налага на хората.
Според новите разбирания болният трябва
да
услужва на здравите,
да
прави жертва от
себе
си
.
Като види, че някой от здравите се нуждае от нещо, той веднага трябва
да
стане от леглото,
да
услужи и пак
да
си
легне.
Преди всичко големият крие в
себе
си
сили, възможности и условия.
По този начин той събужда своите жизнени сили и се калява.
Като велик и мощен, Бог дава условия и блага на всички живи същества
да
растат и
да
се развиват.
Във време на болестта
си
човек може
да
свърши една добра работа, а именно: от една страна той се учи
да
се моли, а от друга – придобива известно просветление.
Какво може
да
даде малкият от своя страна?
Като се види в невъзможност
да
се обърне на една или на друга страна, той започва усилено
да
се моли,
да
го подкрепи Бог.
И
да
иска
да
дава като големия, той не може
да
даде.
Той се моли и прави усилия, докато се обърне сам.
Малкият взима, но не дава.
Щом види, че може сам
да
си
услужва, той придобива вяра в Бога, в
себе
си
и в скоро време напуща леглото.
Може ли при това положение
да
иска
да
бъде учен, знатен, силен човек, всички
да
го почитат и уважават?
Това са качества на силния, на големия, а не на малкия.
Един ден и малкият ще порасне, но докато дойде това време, той трябва
да
познава своите възможности и
да
не иска преждевременно това, което не е за него.
Като се разболее, той се прибира в
себе
си
и започва
да
мисли за Бога, общува с Него.
Малкият още не е изработил своята форма, на която
да
разчита през всички времена и условия.
Здравият всеки ден излиза от дома
си
, отива
да
печели,
да
придобива богатства.
Разболее ли се, той очаква чужда помощ.
Болният пък се връща у дома
си
.
Падне ли някъде, той търси някой
да
го вдигне.
Той е изгубил това, което някога е спечелил, и се връща между домашните
си
, където се предава на размишление и молитва.
Човек не трябва
да
се обезсърчава, но
да
разбере философията на живота.
Като говоря за добрата страна на болестите, това не значи, че човек трябва
да
боледува.
Човек трябва
да
се домогне до философията на живота и
да
я приложи.
Не е знание това, което не може
да
се приложи.
В този смисъл болестите биват видими и невидими, или физически и психически.
Мнозина говорят за любовта, но не могат
да
я приложат.
Важно е човек
да
намери начин
да
се справя с тях разумно.
Колкото
да
е учен, човек все е недоволен, все му липсва нещо.
Ще кажете, че ревността е необходима, за
да
запази човек това, което е придобил.
Има смисъл човек
да
пази онова, без което абсолютно не може.
Човек има тяло, което трябва
да
пази.
Без него той не може
да
се развива.
Обаче като има тяло, като му са дадени условия
да
го пази, той не се задоволява само с това, но започва
да
търси друго същество отвън, което
да
го обича.
Някои казват, че са религиозни, че разбират Библията и Евангелието, а като им кажеш
да
обяснят нещо от Откровението, те казват, че Откровението е затворена книга, недостъпна за човешките умове.
Намери ли такова същество, той иска
да
го задържи само за
себе
си
.
Щом се роди това желание в човека, той започва
да
ревнува.
Когато говорите нещо, вие трябва
да
сте опитали това, за което говорите.
Човек ревнува, защото не подозира, че всичко, от което се нуждае, е вътре в него.
Човек е създаден от два принципа: мек и твърд, ефирен и гъст, или слаб и силен.
Силният принцип в човека наричаме мъжки или творчески.
Ако човек само чете, без
да
опитва и прилага нещата, неговото знание е частично.
Слабият принцип наричаме женски или съграждащ.
Ако е готов за това знание, човек може
да
проникне в тия светове; ако не е готов, с години може
да
обикаля световете, но вътре няма
да
влезе.
Когато любовта в човека изгуби онова направление, което Бог ѝ е дал.
Човек не трябва
да
се стреми към знание, за което не е готов.
Като ревнува, човек се налага на онзи, когото обича, иска той
да
мисли само за него.
Един знаменит астроном пожелал
да
види по някакъв начин величието на вселената.
Преди
да
иска това от другите, човек трябва
да
се запита какви са неговите отношения към Бога.
С това той искал
да
се прослави в света, че може
да
проникне там, където човешки крак не е стъпил.
Дълго време се молил на Бога
да
му помогне
да
реализира желанието
си
.
Следователно, когато изисква нещо от другите хора, човек трябва
да
се запита: „Прави ли са моите отношения към Бог?
“ Ще кажете, че не сте виждали Бога.
Бог казал на един от ангелите
да
отиде при астронома,
да
го извади от тялото му, но
да
остави сърцето му в него,
да
преживее по човешки всичко, което ще види в пространството.
Този човек, от когото искате любов, виждал ли ви е?
Ангелът постъпил така, както Бог му заповядал.
Това, което виждате отвън и наричате човек, не е истинският човек.
Той взел астронома на крилете
си
и го понесъл из пространството.
Така минавал той от една система в друга, от едно слънце в друго, като навлизал все по-навътре.
Ако виждате автомобила на човека и казвате, че виждате самия човек, защо като наблюдавате слънцето, звездите, цялата природа, не кажете, че виждате Бога?
Чудни и красиви неща видял, но не могъл повече
да
издържа и казал на ангела: „Още много ли има?
по неговото тяло, отчасти познавате човека, защо от всичко онова, което Бог е създал, не повярвате в Него?
Ще кажете, че не можете
да
вярвате в Бога, защото не сте го видели в някаква определена форма.
Красиво е това, което виждам, но страшно е, не мога повече
да
издържам.
Те се запитват: „Ако Бог наистина съществува, защо е създал свят, пълен със страдания и горчивини?
“ Страданията и горчивините са резултат на човешкото неразбиране.
Моят ум не може
да
го побере.
За предпочитане е
да
се върна на земята, отколкото
да
остана в едно пространство без начало и без край.“
Езиците, с които съвременните хора
си
служат днес, не са създадени от Бога.
Като говорим за живота, ние имаме предвид Любовта, защото Любовта ражда живота.
Първичният език, създаден от Бога, е бил съвсем друг от тези, с които хората
си
служат днес.
Съвременното човечество се е отклонило от правия път на живота и за
да
го разбере правилно, трябва
да
се върне назад,
да
поеме истинската посока на движение.
Значи Любовта ражда живота, а животът – движението.
Влезе ли човечеството в правия път, всички хора ще разберат живота, а с него заедно ще разберат и Любовта.
Мъдростта вода към знание, а знанието прави човека силен.
Щом разберат Любовта и я приложат, страданията и противоречията, сами по
себе
си
, ще изчезнат.
Истината носи свобода, а свободата дава простор на човека.
Днес страданията са страшни за човека, защото не ги разбира.
Един ден, когато разбере смисъла на страданията, човек ще ги използва разумно.
Той благодари и за малката услуга, която му се прави.
Който разбира страданията, той расте и се развива правилно.
Дойде ли Любовта във вас, радвайте се на малкото цветенце, което цъфти; радвайте се на малкото изворче, което блика; радвайте се на чистия въздух, който пълни гърдите ви; радвайте се на слънчевия лъч, който ви озарява; радвайте се на житния клас, който се люлее на нивата; радвайте се на всичко и благодарете на Бога и за малкото благо в света.
Съвременните хора приличат на ония банкери, които по цели дни седят пред тефтерите и прелистват: „Този има
да
ми дава, онзи има
да
ми дава; на този дължа толкова, на онзи – толкова и т.н.“ И вие седите пред книгата на вашето минало и само прелиствате: „Дядо ми беше нещастен, баба ми – също; дядо ми изгуби всичкото
си
имане и пропадна, майка ми боледува дълго време, аз също съм болнав, нещастен и т.н.“
Да
прелиствате книгата на миналото и
да
гледате кой къде е пропаднал и какво изгубил, това не е живот.
Докато е млад, пълен с енергия, човек има вяра в
себе
си
, в живота и в близките
си
.
Щом остарее и изгуби силите
си
, той навежда глава към земята и се отчайва от живота. Защо?
Отворете сърцата и душите
си
за лъчите, които идат от Бога.
Изгубил е вяра в
себе
си
и в Бога.
Сега аз ви говоря тия неща, за
да
се освободите от мъчнотиите и препятствията в
себе
си
.
Той вижда навсякъде отрицателни прояви.
В човека има един груб елемент, от който трябва
да
се пази.
3.
В нова окраска. Богатството на деня
,
ООК
, София, 30.1.1935г.,
Ако дойде от невидело, ти
си
разположен.
Аз не
си
правя илюзии, аз другояче мисля.
Замине
си
, и ти ставаш... не зная как наричат туй нещо, туй състояние - неразположен, кисел.
Преди
да
ви срещна, никога няма
да
погледна дядото, за дядото после ще мисля.”
Когато един вълк изяжда една овца, става цял въпрос в селото: „Вълкът изял кравата на Иван Пенджурски... изял една овца...” И когато в селото през целия ден те са изяли десет крави, за това въпрос и не става.
Човек, за
да
разбере истината, трябва
да
се освободи от всички свои стари форми.
Най-първо животът трябва
да
дойде, и после другото.
Представете
си
, че вие сте на сцената и ви дават една роля - играете като цар.
Най-първо любовта трябва
да
дойде, и после животът.
А пък на друг му дават една роля като един от последните слуги.
Животът трябва
да
дойде, и после движението.
Казвам, сега ние едва ли разглеждаме обективно злото.
Като цар, той е облечен с мантия, със скиптър, с корона, а пък ти като слуга
си
облечен с прости дрехи на сцената - каквото ти заповядват, изпълняваш.
Тия неща трябва
да
дойдат последователно.
Та казвам сега, тая баба
да
остане във вас.
За следната лекция
да
остане тая баба в ума ви.
С външното зло ние можем
да
се справим, но има едно зло, с което не можем
да
се справим.
И после, като се свърши пиесата, ръкуват се с царя и му казват: „Много добре
си
изигра ролята.” Същото правят и на слугата.
Някой път ти като че искаш
да
направиш нещо,
да
удариш някого,
да
счупиш нещо,
да
кажеш някому обидна дума.
Каквото и
да
става, ти все опакото виждаш, и усещаш, че това, което чувстваш, трябва
да
излезе навън.
И казваш: „Трябва
да
му кажа аз истината.” И казваш му истината, и на другия ден след това съжаляваш, че
си
му казал тези работи.
В
себе
си
човек трябва
да
се изкаже, трябва
да
бъде много откровен вътрешно.
Питам сега, и вие трябва
да
се запитате: на какво се дължи това състояние?
Онзи, който не разбира, ще каже: „Как така аз
да
си
огъна колената.” Хубаво.
Не крий един недъг, който имаш в
себе
си
.
Другият казва: „Сухите клонища на едно дърво не се огъват, а пък ония живите клони се огъват.” Кое е по-хубаво,
да
се огъва ли човек, или
да
не се огъва?
Не го изповядвай отвън, но своя вътрешен недъг го открий и намери начин, по който
да
го изправиш.
Да
се огъва е по-хубаво.
Не го дръж в
себе
си
, не го крий.
Някога ще дойде за в бъдеще
да
оправи света.
Някой казва: „Аз не искам подаяние от хората.” Че ти от детинство все с подаяния живееш: от подаянията на растенията, от подаянията на кравите - млякото, от подаянието на овцете - тяхната вълна.
Че ще дойде, как ще дойде, как ще оправи света - Той
си
го знае.
Дрехите, които носиш, това са подаяния.
Понеже ти
си
го направил, ти
си
в състояние
да
го изправиш.
Лачените обуща, които носиш, са подаяния.
Той казва, че подаяния не иска.
Например дойде някой човек и аз съм така занят, че съм неразположен
да
го приема, но не мога
да
кажа: „Не искам
да
приемам никого.” Това е един начин.
Като дойде Христос, ще има две неща
да
станат.
Той, като говори, в лъжата
си
не вярва.
Той казва, че едни ще ги тури от дясната
си
страна, а други ще ги тури от лявата
си
страна, едни ще прати в рая, а пък други ще прати в ада.
Ти одра кожата на животните, и казваш, че от подаяния не живееш.
Мога
да
кажа: „Извинете, днес съм много занят.
Някой друг ден на драго сърце ще ви приема.” Сега кое е по-хубаво,
да
кажеш: „Днес няма
да
приемем” или
да
кажеш много внимателно: „В друг ден ще ви приема, днес съм занят”?
Събуй обущата
си
и остани бос.
По-хубаво е някой път
да
не те приемат.
И всички вие, които още мислите, че светът не е оправен, така е.
Хвърли дрехите
си
и само малка престилка
да
има тук наоколо.
Когато стане вечер, желая
да
ме приемат.
Вие чакате светът
да
се изправи, нали така, и мислите: не е оправен.
А когато изгрява слънцето, желая
да
не ме приемат вкъщи.
Аз така мисля.” Хе, приятелю, ти никак не
си
самостоятелен.
Вие казвате: „Не е оправен светът.” Всички ония хора, които мислят, че светът не е оправен, са отляво, а всички, които мислят, че светът е оправен, са отдясно.
Всичко това знание е все чуждо.
Когато ме канят на гости казвам: „Слънцето е залязло.” Когато не ме приемат, казвам: „Ден е, трябва
да
ида на работа.” И това е права философия.
Аз
да
ви кажа откъде
си
го взел.
Ако Христос беше сполучил, то щеше
да
бъде нощ.
Ти мислиш, че един човек е лош - то е наше субективно схващане в дадения случай, защото с това тяло, с което сте, много мъчно може
да
ви намери някой, кога сте в тялото
си
.
Та човек трябва
да
има смирение, за
да
разграничава кое от това знание е негово,
да
си
не представлява това, което не е.
Може
да
срещне вашия секретар или подсекретар, или подпредседател, и едва ли може
да
ви намери в годината един път в тялото ви.
Ще говориш веднъж за покаянието, веднъж за милосърдието, веднъж за вярата, за надеждата, за любовта.
Един син Божи
да
Го налагат на общо основание, разкарват Го като най-последния човек.
Казват ти: „Все на вас няма
да
служим.
Най-после можем
да
ви изхвърлим от тази държава,
да
ви детронираме и
да
турим друго управление.” И вие се уплашите и мислите, че нямате подкрепа, и тогаз почнете
да
пълзите и
да
лавирате,
да
полъгвате.
Защото човек, като почне
да
лъже, е слаб - лъжата е всякога един признак на слабия човек.
И на вас казвам: когато дойдат разочарованията в живота, несполуките когато дойдат във вашия живот, това са бъдещите възможности за вашия прогрес.
Всеки ден най-малко три неща
да
добивате: една нова мисъл, едно ново желание и една нова постъпка.
Силата на християнството седи в несполуките, които Христос имаше.
Онзи, който иска
да
вземе вашето място, той е.
Има във вас един, който иска
да
ви лъже.
Истинският ученик трябва
да
прави това.
Христос казва: „Не Моята, но Твоята воля
да
бъде.” Според мен всички хора трябва
да
възприемат истината
да
дойде Царството Божие, а пък то стана обратното.
Една нова мисъл, микроскопическа мисъл може
да
е, колкото и
да
е малка, една нова мисъл, едно ново желание, една нова постъпка, това е твоето богатство за този ден.
От хиляди години хората спорят за какво сме дошли, как трябва
да
се разбира Евангелието, как трябва
да
живеят мъже и жени, как трябва
да
живеят братът и сестрата, как трябва
да
живеят търговците и прочее.
Това е, което ти
си
добил.
Христос не дойде
да
определи как трябва
да
живеят.
Неговото намерение е
да
ви компрометира отвън пред света и
да
каже: „Не му стига умът
да
живее, но ето ме мен, аз
да
оправя тая работа.”
Как трябва
да
живеят, това беше точно определено.
Да
кажем, че вие сте някоя сестра.
Вие мислите, че някои неща са лесни, с които можете
да
се справите.
Да
допуснем, че преди трийсет-четиридесет години сте били една красива мома.
Някои казват, че Христос дошъл
да
научи хората как
да
живеят.
Има някои неща, с които мъчно можете
да
се справите.
Всички хора са обръщали внимание на вас.
Не, Той казва: „Ако Ме обичате, ще опазите Моя закон.” Нова заповед ви давам: „Даром сте взели, даром давайте.” Онова, което сте взели от мен, дайте го на света.
Трябва
да
разбирате вътрешните закони.
След четиридесет години никой не обръща внимание на вас, и казват: „Тая старуха.” Питам, младата и старухата не е ли едно и също лице?
В света гледам вече вестниците изнасят някои окултни положения.
В първия и във втория случай аз виждам, че тя е все същата.
В първия случай тя беше облечена в една много хубава чужда дреха, а пък сега носи една окъсана дреха на баба
си
, на дядо
си
, но тя е същата.
Кажете на хората - живот без любов е мъчение, знание без мъдрост е ограничение и истина без свобода, това е робство.”
Един естественик навежда ред примери, за
да
покаже, че рибите са разумни.
Нейните идеи и като млада, и като стара са били все същите, само че не ги казва.
Като млада ги изказва, а пък като стара ги укрива.
Много интелигентна - брадата й беше заострена, вдлъбната вътре, лицето й имаше форма на месечина, скулите й не бяха много издадени.
Дето го казват - пощурял този шаран, всичко му е криво.
Дават му една млада шараница на няколко години и току изведнъж той се укротява, става пак кавалер мекичък.
Ти не мисли, че не
си
свободен.
Питам сега, кое е било онова състояние вътре в този шаран, което го накарало
да
се нахвърли върху своята другарка?
И като й говорех, тя каза: „Синко, много сладко говориш.
Че кой те е лишил от свобода?
Ако бях млада, щях
да
направя нещо.” Аз я гледам и се поусмихвам, казвам й „Сега защо
да
не можеш
да
го направиш?
От свобода ти сам можеш
да
се лишиш, като вярваш, че не
си
свободен.
” „Стара съм.” Мен ми хареса нейната искреност: „Ако бях млада, бих направила нещо, но понеже съм стара, няма
да
го направя.” Казах й: „Много хубаво.” Ние продължавахме разговора.
Аз вечерно време, като излизам между дърветата, виждам нещо.
Някой може
да
помисли, че това е засада.
Ако имаше друг мъжки шаран, щяха
да
кажат, че той е причината, а пък то било само той и неговата жена, и той не е доволен от жена
си
.
Виждам, че тя разбира.
И тя
си
има своя опитност.
Аз отивам при него и го поглеждам кой е.
По същия начин, същия закон - нахвърляте се на общо основание, изгризвате му опашката и казвате: „Не искам
да
го видя,
да
се махне той.” Но не знаете защо, кои са причините.
Сега тя
си
има един [възглед], тя иска
да
изяви нещо.
Какво може
да
направи тя?
Сега някой може
да
вземе предохранителни мерки,
да
не би
да
е някой разбойник.
Аз я разбирам - ако беше млада мома, тя щеше
да
направи една баница,
да
я опече и
да
я сложи
да
ме нагости.
Кой е по-силен, който краде или който не краде?
После, ако беше млада мома, щеше
да
ми подари една хубава риза за спомен.
Който не краде е по-силен.
Или пък можеше
да
ми хване ръката и
да
я целуне.
Кой е по-силен, който греши или който не греши?
Вие сега, които съзнавате, съзнавате съзнанието на един стар човек, който ходи и само търси погрешките, малките работи търси, и един млад човек, когото Писанието нарича „чадо Божие”, „малко детенце”.
Който не греши е по-силен.
Кой е по-силен, който мисли или който не мисли?
А вие - третият - наблюдавате.
Но сега бабата не
си
каза мнението, пък и аз не
си
дадох мнението.
Някой път старият казва: „Този
да
се махне, Не искам
да
го виждам.
Тя каза: „Бих направила нещо.” Не искаше
да
си
каже тя, кое е мнението й.
Кой е по-силен, който чувства или който не чувства?
Ако е тук, ще стане нещо.” И вие трябва
да
го мразите.
Който чувства е по-силен.
А пък вашето бъдеще зависи от младия, а не от стария.
И казах й: „Радвам се, че не
си
толкоз смела.
Силата на човека седи в неговата права мисъл.
Какво трябва
да
правите тогаз?
Ти, като беше млада, беше по-смела.
Например дойде ви една идея
да
служите на Бога.
Като стана стара, стана по-страхлива.” Тя каза: „Онзи, за когото се ожених, ме лиши от моята свобода.
Той го няма сега, замина за другия свят, но той ме лиши от моята свобода.
Тия работи и аз не зная как
да
ги правя вече.
Едно време знаех как
да
ги правя, но сега, като се ожених, изгубих мярката.
Главатарят го поглежда, усмихва му се и му казва: „Този револвер не е за теб, той е за други.
Вие можете
да
отричате Бога, може
да
не Го познавате, но като отричате, усещате, че в
себе
си
в дадения случай отричате нещо, а в същото време усещате, че то присъства.
Не зная какво
да
направя.” Казвам й: „Ти ако втори път станеш млада мома, какво ще направиш?
С тебе няма какво
да
се разправям.” Поприказвахме, хвана ме, здрависа се с мене и ми каза: „Приятно ми е, че ви срещам.
” „Няма
да
се женя.
Ожених се преди
да
те срещна, а пък сега, като те срещнах, тогаз щях
да
се оженя.” Това са дълбоки философски въпроси.
Сега ние предполагаме в света неща, които не могат
да
станат.
Казваш, че няма
да
остане нищо след смъртта.
Тя
си
мисли така: „Трябва най-първо
да
срещнеш Господа, и след това, оттам насетне, ти ще работиш какво
да
постигнеш.
Та положенията, които имате, не са толкоз сигурни.
Преди
да
е дошъл Той, нищо няма
да
направиш.” Та като казва „тебе”, аз разбирам: „Ти като срещнеш Бога, като срещнеш истината, Божията любов като дойде в тебе, тогаз в тебе започват истинските постижения.” Но ако някой вземе нашето съзнание преди
да
сме Го срещнали, то се осакатяваме.
Някой път се въодушевявате, а някой път ви гледам, че съвсем сте загазили, и казвате: „Не искам
да
се моля, искам
да
поживея малко като хората.
Христос казва: „Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници.” Човешкото, което идва преди Божественото, е крадец и разбойник.
Човешкото трябва
да
дойде на второ място.
Та казвам: ако вие вървите по Божествения път, има неща така невъзможни, както котката
да
яде жаби.
Това
да
не правиш, там
да
не ходиш... искам
да
бъда свободен.”
Най-първо в нас трябва
да
дойде Божественото, и след това човешкото.
Един разбойник може
да
има такова разположение към тебе, както котката към жабата, даже вие сте му някак отвратителни.
Ето в какво седи свободата: вие най-първо трябва
да
изучавате растителното царство.
Той не иска
да
те спира и не може
да
ви каже: „Горе ръцете.”
Имате два съседни листа - единият лист гледа другия лист.
Всякога трябва
да
имате това разбиране.
Та сега научете се
да
бъдете господари на духовете, които живеят във вас и
да
им заповядате, а не те
да
ви заповядат.
Той не трябва
да
се занимава със съседа
си
, понеже всеки лист е в състояние сам
да
се занимава.
Та казвам, в ума ми и сега седи как тая стара баба разсъждава като един мъдрец.
Досега вие сте заповядали все на големите духове, а пък сега се учите
да
заповядате на малките.
Седи, и в погледа й има нещо детско, няма никаква задна умисъл.
На големия за
да
му заповядаш, трябва
да
му слугуваш.
И този другият лист няма
да
има нужда
да
му дава никакви правила, какво трябва
да
прави.
Тя има известни възгледи за живота, поглежда, усмихва се и казва: „Сега съм стара, доволна съм от живота.
На малкия за
да
му заповядаш, трябва
да
го задоволиш.
Могат
да
си
поговорят малко.
На големия можеш
да
заповядаш, като му слугуваш, друго правило няма.
Ни най-малко не трябва един лист
да
се занимава какво прави другият лист.
Той
си
знае работата.
А пък на малкия можеш
да
заповядаш, като го задоволиш.
Ако имаше психология някой път в този лист, той ще види, че другият лист е два пъти по-голям от него и че има повече материя и повече зелена краска.
Другояче, ако искаш за малко нещо
да
го изхвърлиш навън, то е неразбиране на ония велики закони в живота.
Трябва ли всички листа на едно дърво
да
бъдат еднакво големи?
Ако ме обичаше, щеше
да
ме остави свободна.
И ако мислиш на силния по друг начин
да
му заповядаш, не можеш.
Не. Всички клони на едно дърво трябва ли
да
бъдат еднакво големи?
И аз изгубих своята свобода, а пък той изгуби възможността
да
прояви своята любов.
Христос казва: „Син человечески не дойде
да
Му послужат, но
да
послужи.” Ако искате
да
заповядвате, слугувайте на големите.
Ако той й беше дал свобода, той щеше
да
прояви любовта.
Ако искате на малките
да
заповядвате, задоволете ги.
И трябва ли
да
бъдете еднакво добри?
Той щеше
да
се повдигне и досега щеше
да
живее.” Тя казва: „Той умря, понеже ограничи моята свобода.
Казвам сега, слугувай на ума
си
.
Не, няма нужда
да
бъдете еднакво добри.
Умря той по единствената причина, че ме ограничи.” Разкъсван от вътрешни терзания, тоя дядо всякога имал желание
да
не изгуби бабата
си
, а пък тя казваше, че той ако я обичаше, той и досега щял
да
бъде с нея заедно.
Можете
да
постъпвате добре, но
да
бъдете еднакво добри - не.
Аз ви навеждам на идеята, на основната идея: Бог е нещо реално.
Слугувай на сърцето
си
.
Тепърва трябва
да
се изучава душата.
Отивам при едного - дава ми пет лева.
То е Божественото, което няма
да
ни лиши от нашата свобода.
Онова, което умът ти иска
да
направиш, направи го.
Вторият ми дава десет лева, третият - петнайсет.
Всички ония идеи, които идат и заминават, не представляват реалността.
Който ми даде повече, казвам, че е по-добър човек.
Душата трябва
да
се освободи.
Задоволи сърцето
си
.
Някой път се усещаме ограничени и искаме
да
се освободим, но само любовта е, която може
да
те освободи.
А не
да
откажеш всичко на сърцето и
да
кажеш: „Това не може, онова не може.” Сърцето ти иска малко медец.
Но
да
се повърнем сега към въпроса - при какъв случай сега трябва
да
давате и при какъв случай трябва
да
вземате?
Нали той пак дава.
Ако дадеш, ще се освободиш.
Жена му страдала от треска.
Отива той при лекаря за цяр против треската на жена
си
.
И някой път може
да
иска само малко вода няколко глътки.
Има и условие, ако ти навреме не пожънеш онова, което
си
посял, ти ще го изгубиш, ако не го събереш навреме.
Намери тия две-три глътки вода и ги глътни.
” И му ударил две плесници.
Събирането, това са процеси, които стават вътре.
Човек не трябва
да
разхарчва своите мисли, чувства и постъпки.
Искаш някой път
да
станеш сутринта, имаш малко желание
да
направиш разходка и казваш: „Кой ли ще
си
бие краката сега?
Има един вътрешен живот, върху който ние трябва
да
се спрем.
Той
си
излязъл и
си
казал: „Чудна работа.
Някой път трябва
да
се спреш и
да
се въздържаш.
Ние отказваме
да
направим.
Лекарят ми даде лекарството и ще го дам на жена
си
така, както той ми го даде.” Отива вкъщи и казва: „Лекарят ми даде две лекарства.” Жена му казала: „Дай ми ги.” Той я удря.
Има някои изкушения, които идат естествено, а има някои изкушения, които вие сами ги създавате.
” Тя плакала цял ден - плачела, че мъж й я ударил.
Вие трябва
да
слезете някъде на завет, и като мине бурята, пак
да
се качите.
Ако вие се поставите срещу течението на пороя, ще пострадате.
Вие сте дошли до областта, в която почвате вече всички
да
страдате от многото.
„
Да
се отплатя на лекаря.” - казва той.
Трябва
да
отидете настрани, разумни трябва
да
бъдете.
Вие имате така преизобилно, че не знаете какво
да
направите с вашето богатство.
Отива при лекаря и му казва: „Преди една година дойдох при вас и вие ми дадохте две лекарства.
Има някои мисли, с които не можете
да
се справите.
Едното като дадох на жена
си
, тя оздравя.
Вие искате
да
станете милионери.
Много добро беше.” Дава му куркоя.
Оставете пороя
да
мине и само го наблюдавайте.
И после не давайте парите
си
с високи лихви.
Онзи му казал: „Само едното лекарство стигна, а пък другото лекарство няма какво
да
го правя.” „Ще го върнеш” - казал лекарят.
Остави я
да
мине, не вземайте участие.
И оня го ударил.
Да
кажем, че има един нечист порой.
Срещал съм мнозина, които казват: „Аз не знам какво
да
кажа.” Как
да
не знаеш?
Той трябва
да
изтече.
Можеш
да
кажеш.
Казвам, на всинца ви трябва едно разбиране, какво нещо е истината.
Когато обичате някой човек, как трябва
да
му кажете, че го обичате?
Истината съдържа две качества: свобода и простор.
Например всеки ден
си
вземай едно огледало и
си
оставяй лицето тихо и спокойно, като че нищо нямаш.
Представете
си
, че искате някой
да
ви каже, че ви обича.
Ако вие в душата
си
нямате свобода на действие и свободата на простора,
да
реализирате това, което искате, вие не познавате истината.
(Учителят прави лицето
си
неспокойно.) Това е нещо неестествено.
Онзи, който ви обича, трябва
да
бъде човек много предвидлив,
да
вижда вашия вътрешен живот.
При истината няма какво
да
се бавиш дали
да
го направиш.
Той вижда, че имате нужда от някои хубави чорапчета и ги купува.
Да
мислиш, че всичко е хубаво наредено.
Той вижда, че имате нужда от дрехи, от един куфар, от някаква
си
книга и всички тия работи, от които имате нужда, той ги е взел.
Десет-петнайсет минути спокоен
да
бъдеш.
Имаш една мисъл, каквато и
да
е тя.
Не искай
да
се нравиш никому.
Той никога няма ви
да
каже: „Аз ви обичам.” Той ще каже: „По-хубав куфар от този не можах
да
намеря сега.
Имаш едно желание или искаш
да
направиш нещо,
да
добие то една външна форма.
Ти седиш пред огледалото и искаш
да
се нравиш някому.
По-добри дрехи не можах
да
намеря.” Но вие усещате, че той върви по много естествен път.
В дадения случай ние трябва към хората, към ближните
си
, към учениците
си
да
имаме ония мисли, които служат за тяхното повдигане.
Като се огледаш, гледай най-първо ти
да
се харесаш.
Докато имаш на земята тяло, ти
си
реален за хората.
Тури
си
това положение.
Ако отпуснеш своите мускули, с това ще придобиеш сила от природата, но ако напрегнеш мускулите, при едно напрегнато състояние, ти харчиш.
Нашето въздигане е прославяне на Бога, а пък нашето падане е падане на Божието Име.
И всички болести и страдания в света са само методи, за
да
ни избавят от ненужни катастрофи, които биха ни заличили.
Като се обърнеш към Бога, ще станеш носител на новото учение.
Та сега в прочетената глава се говори за пришествието, а пък пришествието на Господа не може
да
стане, докато човек не познае злото в
себе
си
и
да
го отдели.
Пътуваш ти с парахода през океана, стиснал
си
се и казваш: „Но ако потъне параходът в океана!
Човек трябва
да
има ясна представа за доброто и злото, което е в него, и същевременно
да
познава пътя, по който трябва
да
върви.
Когато
си
неразположен,
да
можеш
да
отделиш своето неразположение на духа,
да
го туриш настрана,
да
кажеш така: „Това не съм аз.” Това е отрицателната страна, това е най-мъчното, което можете
да
направите.
И всеки ден, когато кажете
да
направите нещо добро, тогаз ще дойде някоя мисъл
да
ви изкушава или някое желание, и ще направите точно обратното на това, което искате.
И ако той е здрав, няма какво
да
се стискаш.
Често не сте господари на
себе
си
.
Злото до известно време ще върви с вас, но после ще
си
върви, ще ви остави.
Правили ли сте опит
да
мислите добро?
Вие наблюдавате, мислите и казвате: „Този е такъв, онзи е такъв.
Нищо не значи, че се люлее.” И вие сте се качили на парахода, и постоянно се стискате и казвате: „Какво ще стане с нас?
Този е добър, онзи е лош.” Ако се занимавате само с отрицателните мисли на вашия живот, ако сте недоволни, недоволни сте от майка
си
, от баща
си
, от брата
си
, от сестра
си
, от вашите съседи, навсякъде сте недоволни, питам тогаз: какво искате?
„Един апаш върви няколко крачки подир мене и ми казва: „Кой
си
ти?
Ще задам един въпрос.
И вие търсите Христа!
Може ли
да
мине човек през целия
си
живот само с едно ядене, като вземе само един обед,
да
му държи топло през целия живот?
Христос ще каже: „Защо Ми е потребен един човек, който е недоволен от всичко?
След хиляди години едва може
да
стане някоя малка авария и ще го поправят, и пак ще продължите пътуването.
Всичкият въпрос е около прехраната - как ще се преживее, как ще прекарат хората живота на земята.
” Защо
си
потребен на Христа?
Първото нещо: в този параход ще
си
вземете огледало и ще седнете в спокойствие.
Като каже: „Кой
си
ти?
Второто положение - интересуват се
да
знаят това, което те поддържат, право ли е, или не е.
Имат някакъв
си
възглед.
Чудни са хората, че някой път, без
да
обичат, имат желание
да
ги обичат хората.
Ще се отпуснете и ще
си
представите, че сте на четиридесет и пет - петдесет години.
Ще се повърнете и ще
си
представите, че сте на четиридесет и пет - петдесет години.
Да
кажем, че и двамата разбират и говорят за изкуството.
Невъзможно е тебе
да
обичат, ако не обичаш.
Ще се върнеш на деветнайсет години, ще снемеш всички тия стари работи, каквото ти
си
преминал.
Пътят на злото ще спре и ще ни каже: „Сбогом.” До известно време злото ще върви с вас, донякъде, и после то ще спре и ще
си
върви.
Трябва
да
има едно изложение.
Все трябва
да
има някого
да
обичаш, и тогаз
да
те обичат.
Всичкия този ненужен багаж ще го туриш настрани и за него няма
да
знаеш.
И благодарете, че вие сте свободни от ония неприятности, които досега ви спъват в живота.
Когото и
да
е в света,
да
обичаш имаш право.
Ще мислиш, че
си
на деветнайсет години.
Да
кажем, че сте нарисували картината правилно, в какво седи способността?
На земята имаш право
да
обичаш най-малко едного, когото и
да
е.
Ще знаеш, че имаш една майка и баща млади и красиви.
Да
кажем, че сте нарисували някого дотолкоз, че като види някой картината,
да
познае, че прилича на реалността, защото, ако види някой картината и ако не може
да
я познае, тогаз?
И ще погледнеш на целия свят, и ще мислиш, че е много красив.
Да
не каже само: „Прилича донякъде.” Значи една картина е дотолкоз хубава, доколкото прилича на реалността.
Може
да
е някоя котка, някое куче, някое дърво, някой камък.
Ако ти имаш нещо, което
да
обичаш, то все таки в твоя живот има известна ценност, в онзи реалния свят. [...]
Важно е дали почиват на реалността, или не.
Да
кажем, че говорят за истината.
Някой казва: „Аз вървя в пътя на истината.” Ако ви попитат конкретно какво нещо е истината, няма
да
можете
да
я определите.
Но често един камък може
да
ти помогне.
А в действителния свят всичко е красиво.
Някой път не е необходимо
да
определиш какво нещо е истината.
Кравата ще ти даде мляко, овцата - вълна.
В театъра всичко е дегизирано.
За
да
познаеш истината, не се изискват години.
Често един умен човек нищо няма
да
ви даде.
Питам тогаз, какво ви ползва една интелигентност, която всичко взема, и нищо не дава?
Истината можете
да
я знаете, без
да
можете
да
я определите.
Обаче в действителния свят всичко е красиво.
Например ти искаш
да
знаеш истината, дали нещо е захар, или не.
Въпросът седи в следното - ние не говорим за миналото, ние говорим за доброто, което сега трябва
да
се прояви.
Можеш
да
пишеш трактати,
да
претегляш и прочее.
Някой път ние търсим красотата в дрехите.
Всичко това, те са неща недоказани.
Вземете някоя дума в българския език и разгледайте ударението на думата.
Някой път търсим красотата в лицата.
Да
кажем, вземате една двусложна дума: „зная”.
Близни с езика
си
и се свърши въпросът.
Ако турите ударението върху първия слог на тая дума, какъв смисъл ще има тя, и ако го турите на втория слог, каква разлика ще има?
В една секунда даже, и въпросът е решен, сол ли е, или захар.
(Изменя се времето.) Ако ударението е върху първия слог, кое време ще бъде?
Красотата, основната красота,
си
има своя първи образ в очите.
И иначе ще казваш: „Може сол
да
е, може
да
е захар, може това-онова.” Тия разсъждения са хубави.
(Сегашно.)Ако ударението е върху втория слог?
Онзи красивият човек има нещо особено в очите.
Та по някой път вие търсите истината по външен път.
(В минало време.) Ако имаме сега трисложна дума, и ако ударението пада върху първия, втория или третия слог, каква ще бъде разликата?
Добрият, красивият, умният, любящият човек има нещо особено в очите.
Някой път ударението може
да
покаже, че ние предвиждаме нещо в бъдещето.
А пък в какво седи свободата?
Свободата седи в движенията.
Де е ударението?
Не мога
да
го забравя.” Един ми разправя: „Отивах
да
направя веднъж една голяма беля.
Човек трябва
да
има най-първо движение, трябва
да
има сила и трябва
да
има простор.
Баща ми и майка ми ме съветваха
да
не я правя.
Ако ти не можеш
да
се движиш, ако ти нямаш сила и ако ти нямаш простор, ти не знаеш какво е истината.
„Ще се развеселя.” (Учителят пее.) „Ще се развеселя.” Хубаво,
да
кажем, че вие сега не одобрявате този глас.
Дайте сега друг глас, който по-добре съответства на музикалното ударение.
Не можах
да
си
обясня как стана това.
За
да
познаеш истината, ти трябва
да
имаш живот, трябва
да
имаш знание, трябва
да
имаш свобода.
Можеш
да
пееш „Ще се развеселя” така.
И досега, двайсет години оттогава, не можах
да
си
обясня.
(Учителят пее по-бързо.) Как трябва
да
се пее?
(Учителят пее много бавно думите.) „Ще се развеселя премного заради Господа.” Като кажеш „заради Господа”, след това ще дойде второто положение, ще дадеш един подтик.
В мен влезе един нов идеал и не направих онова.” Кое е по-хубаво,
да
изпълни онова, което е решил, или новият идеал, който тя е вложила в него?
Вие ще кажете: „Тая работа я разбрахме.” Има работи неразбрани в света, и като ги разбереш, пак
си
остават неразбрани.
Ти ще кажеш: „На мен ли остана сега
да
седна
да
пея?
Слънцето, което сега изгрява, светлината, която сега ще дойде, мислите и желанията, които сега ще дойдат, струват повече, отколкото всичкото това, което сме преминали ние в миналото.
Всичките работи са неразбрани.
Днешното, момента трябва
да
гледаме.
Ти вземаш сега игла и бързаш
да
шиеш.
Затова оценявайте днешното, настоящето дотолкоз, доколкото то ще внесе във вас онази обновляваща сила.
Ако аз бях дрехар, не щях
да
разрежа плата на две, а щях
да
го наметна.
Ще кажеш, че някаква мода има.
Казвате, трябва
да
събираш, но не всякога чрез събирането ти можеш
да
прокопсаш.
Англичаните казват така: „Grumbler.” Тая дума и българската дума „гърми се”
си
приличат.
Ти чрез събирането можеш
да
осиромашееш, нищо повече.
Ако вземеш процеса на изваждането, и в него има същото.
Всички тия работи, които ние вършим, са такива детински работи за невидимия свят.
Не всякога чрез изваждането [печелиш].
И казваш: „Чакай
да
пиша това писмо, че е много важно.” Важно е заради вас в дадения случай.
Българинът ще каже: „Месото мирише.” Германецът казва, че като мирише, е по хубаво, българинът казва, че прясно трябва
да
бъде.
Да
не мислиш, че като изваждаш някой път, ще прокопсаш.
В първия случай
да
допуснем, че имате
да
вземате 5 + 5 = 10.
Аз казвам: „Има Божествени мисли, Божествени чувства и Божествени постъпки в природата, които определят нашето хранене и нашето бъдеще.” Това не идва в съзнанието.
При втория случай турям знака „минус”, тоест имаш
да
даваш 6 + 6=12 - имаш
да
ги даваш, ще ги извадиш от джоба.
Някой път ще срещнеш някой човек в пътя
си
, и той носи Божественото в
себе
си
, несъзнателно го носи.
Ти имаш
да
вземаш 5 + 5 = 10, ще ги вземеш отвън.
Той ви казва: „Имам
да
ви кажа нещо, но втори път като ви срещна, ще ви го кажа.” Той вече ти го е казал.
Той обича автора на писмото, изгаря го,
да
не би
да
се компрометира.
Когато 10 влязат в джоба ти и 12 излязат из джоба ти, то ако продължава това десетина години, всеки ден по десетина пъти
да
придобиваш в джоба
си
по 10, а пък
да
харчиш по 12, тогаз какъв ще е резултатът?
То е ценно за него, но където и
да
го турят, могат
да
го намерят.
Той казва: „Ще ви дойда на гости.” Той ви казва: „Много ми е приятно, че се запознахме.” И казва: „Ще ви дойда на гости.” Но никак не ви идва на гости.
Сега вие по някой път вие не можете
да
различите в
себе
си
едно състояние дали е право, или не.
Взема
си
бележка и изгаря писмото.
Например вие имате едно чувство на неразположение спрямо някого, но не можете
да
различите причината за това неразположение.
Или пък може писмото, което изгаря,
да
не му е приятно.
И като
си
тръгнеш, той ти казва: „Аз ще ви дойда на гости.” И след това ти
усетиш
, че в теб става една промяна и твоите работи се оправят.
Не можете
да
определите коя е основната причина, че вие сте неразположени към него.
Като ви каже този човек, че ще ви дойде на гости, нещата ви се уреждат.
Божественото се познава по това, че като дойде то в човешката душа, то всички неща се нареждат.
Представете
си
даже най-обичния ваш човек, ако му турят някоя дреха и я парфюмират отвратително, и влезе в къщата ви, ти, колкото и
да
го обичаш, ще кажеш: „Излез
си
!
Не мога
да
те търпя!
Всички станции знаят, че вие сте написали писмо.
” Кое е онова, което не можеш
да
търпиш?
Целият свят вече там е гръмнал и
си
казват: „Той е писал любовно писмо.” Всички вестници казват, че
си
писал по любовните работи и след това ще видят писмото ви, дали е написано по всичките правила на любовта.
Замине
си
Божественото - него го е страх, като буболечка от всичко трепери.
Но може той
да
има нещо в характера
си
.
Нашите лампички може
да
ни греят, но те са вече резултат на онова Божественото, което е някъде в пространството.
Една малка лъжа в двайсет и четири часа може
да
стане на сто милиона.
Сега вие седите и казвате: „Не може ли за нещо друго
да
ни се говори?
” Мога
да
ви говоря, но какво ви ползва вас?
Искам само с три думи
да
напишете едно ваше любовно писмо, една тема за всички.
Според вас за какво трябва
да
ви говоря сега?
По някой път трябва
да
се говори, но за какво трябва
да
се говори, кажете ми?
Вие казвате: „Какво иска
да
каже Учителят?
Защо аз трябва
да
говоря и защо вие трябва
да
ме слушате?
Ще
си
подпишете името отдолу. (Смях.)
” Като старата баба: „Ако бях млада, щях
да
направя нещо.” И досега е въпрос какво щеше
да
направи бабата.
Аз, като пиша едно любовно писмо на слънцето, щях
да
му кажа така: „Много добре стана, че ме посети, иначе щях
да
се търкалям на леглото.
Тя иска
да
каже: „Ако бях млада, щях
да
направя нещо хубаво.” Питам сега, в дадения случай кое накара тая баба
да
говори така: „Синко, ти
си
много учен.
Трябва
да
се говори.
Благодаря ти за твоето посещение.
За мене е едно щастие, че те слушам.” Тя можеше
да
го маже, а пък тя ми каза направо: „Ако бях млада, щях
да
направя нещо.” Колцина от вас сега [разбират правилно]?
Някой път се събира много енергия и трябва
да
излезе навън, трябва
да
стане обмяна.
Желая често
да
ме посещаваш.”
Вие веднага
си
съставяте една идея, която не е вярна.
Аз зная какво нещо щеше тя
да
направи.
Приближаваш се до някой извор и чуваш
да
шумоли, това е говор.
Ако не беше ме посетило, щях
да
седя под юрган.
Тя щеше
да
направи нещо много хубаво.
Утре престане изворът
да
тече и няма никакъв говор.
И като ме посети, виждам, че светът е светъл, навсякъде е ясно и хубаво.
Аз знам, че тая баба в дадения случай щеше
да
запали лампите на всички хора, на всички болни хора щеше
да
им даде здраве.
Ако тая стара баба беше млада, тя щеше
да
утеши всички скърбящи.
И много от тия извори, които текат сега, в бъдеще може
да
пресушат.
Значи в любовта човек трябва
да
влезе.
Ти трябва
да
влезеш в тоя свят.
Веднъж, като го изпращаха, той каза: „Няма
да
ме виждате, няма
да
ви говоря вече.” И плакаха.
Като каже тя: „Аз щях
да
направя нещо.” Тя подразбира друго нещо.
Питам сега, като замине някой и казва „няма
да
ви говоря”, къде отива?
Щом дойде любовта, тя ще изяви всички предмети наоколо.
Тоя въпрос няма
да
го разрешавам.
Трябва целият свят
да
се измени - и плодовете, и изворите, и листата.
” Тя каза: „Онзи, когото избрах, ме лиши от моята свобода.” Не че е бил спънка, обаче неговото разбиране, неговото схващане за живота са се отразили толкоз на нея, че онзи неин копнеж
да
стори нещо в света не е могъл
да
се реализира.
Та казвам сега, вашият дядо дали не ви спъва?
Има един свят на мълчание, понеже, след като се научат хората много
да
говорят, природата някой път обича
да
мълчи и следователно праща смъртта, за
да
задигне хората
да
не бъбрят, и казва: „
Да
не говори този човек,
да
млъкне.” И ти ще млъкнеш, ще слушаш всичко, без
да
си
казваш мнението.
И като
си
замине любовта, ти пак станеш кисел.
Вие искате запример
да
знаете колко светът е добър или лош.
Казвам й: „Какво трябва
да
направиш втори път?
Има нещо, което
си
заминава.
” Тя казва: „Втори път като дойда, няма
да
направя погрешка.
Някой път чувстваш, че идва нещо и
си
заминава, седиш и очакваш.
Преди
да
ви срещна, няма
да
погледна дядото.
4.
Разумният домостроител
,
НБ
, София, 3.2.1935г.,
Вие само носите името българин.
Ето и религиозните хора искат
да
станат светии.
Аз считам българин онзи, който може
да
помогне на българите.
Отишел до джамията, напълнил ги с вода и седнал отвън.
Аз наричам българи онези, които могат взаимно
да
си
помагат.
Така пак могъл
да
заповядва.
– Ако със заглъбването на очите, човек може
да
стане светия, то е лесна работа.
И като се научили, че трябва
да
го питат, като дохождали при него все го питали: Хаджи ефенди, от коя стомна
да
вземем вода?
Има някой, които трябва
да
се затегнат.
Сега и на вас казвам: Вземете такива стомни и идете около някоя джамия
да
заповядате.
Лицето му не трябва
да
бъде набръчкано и жълто, очите му не трябва
да
бъдат хлътнали навътре.
Един ден, когато човек мине през всичките раси и всичките народи, той ще се измени.
Тогава всички хора ще се смесят, ще бъдат едно.
Тогава щом станеш сутрин, тури ръцете
си
на устата
си
и кажи: Господи, благослови стомахът ми
да
бъде добър слуга и аз
да
бъда добър господар.
Много храна няма
да
му давам, но и хайлаз няма
да
го правя.
Ако човек знае де
да
се пипне, той ще може добре
да
си
въздействува.
Гледам сведенията на един, който се занимава с окултните науки.
Всяко бутване по лицето със знание, може
да
си
предадете нещо добро.
Но трябва
да
знаете де и как
да
се бутнете по лицето.
Това не е мое мнение, то е мнение на този учен, но аз разглеждам думата зъл.
Зъл човек е онзи, който има събрана енергия в
себе
си
, толкова много, че е напращял от енергия, и не знае де
да
я вложи в работа.
Българинът е тъй напращял, като бомба,
да
не го бутнеш някъде.
Не е лошо човек
да
има енергия, но той трябва
да
я вложи на работа.
Всяко място от лицето изразява една скрита сила у човешката душа.
Дали това място ще бъде на очите, на ушите, на носа или на устата, всяко от тия места изразява някаква велика сила в човека.
Великото минало, всичкото бъдеще, всичкото настояще е написано върху лицето на човека и той трябва
да
знае
да
чете по тази книга.
Българинът е едно даровито дете, което е останало без баща и без майка.
Като погледне лицето
си
,
да
чете,
да
се насърчава.
Той сега трябва
да
намери един благодетел, който
да
го тури в правия път, че
да
си
поживее малко.
Хванало го една голяма простуда и една вечер бил много зле.
Казвал
си
той тогава: То се видяло моята работа, че ще свърша вече, но
да
се приготвя поне за онзи свят.
Аз определям българина по две неща, а именно: Дали той е музикант или певец, следя какви са предците на българите.
– Че как ще бъда здрав?
Нещо ме заблуждава в мене, то ще се мре!
Сънувам, че влизам в една хубава плодна градина разхождам се между хубави узрели плодове.
След това виждам един хубав чист извор.
Глупавият човек не може
да
пее.
Приближавам към него, пия от тая чиста вода.
Вие не можете
да
ме убедите в противното.
В един глупав и своенравен народ не могат
да
се раждат добри певци и музиканти.
Като се събуждам сутринта, виждам, че съм цял изпотен, но вече съм по-добре, здрав се чувствувам.
В народ, в който има нещо добро вложено, в който има нещо даровито вложено, само в него могат
да
се раждат добри певци и музиканти.
Седя и
си
мисля, какво стана с мене, кое беше онова, което ми каза, че утре ще бъда здрав?
– Но как стана всичко това, че ходих и на градина и при извор и на баня се къпах?
В българина на главата горе в средата е малко сплесната.
Всичко това беше на сън.
–
Да
, на сън
си
се къпал.
Вие не гледайте какъв е човек външно, какъв е неговият автомобил.
За мене не важи какъв е човек външно дали е бял или червеничък, или син, това не е важно.
– Вие трябва
да
се справите с вашия песимизъм.
По естество българинът е песимист, понеже планетата Сатурн има голямо влияние върху него.
Също за мене важат и онези математически сили, които са работили върху него.
Защото природата работи по едни математически и геометрически закони.
Каквото и
да
му се казва, той все казва: Не се знае.
Тя е поставила всички неща в човека по един строго определен начин.
Аз съм навеждал какви ли не доказателства, но той вярва само като види, че започваш
да
мериш.
В своите изследвания като взема
да
го меря от главата до краката, той седи, внимава и
си
казва: Зная този човек, мери.
Силите е поставила в неговите ръце.
Това е цял един свят, който човек трябва
да
изучава.
Вярвайте на него, вярвайте и на съветите, които вашите добри приятели могат
да
ви дадат.
Казвате: Аз виждам този човек в челото му.
Един ваш приятел може
да
ви даде един съвет, може
да
се помоли малко за вас, но като вярваш, ще имаш резултат.
– Какво виждате в челото му?
– Защото едната нива е богата, а другата нива трябва
да
се наторява.
Сега на въпроса: За мене важи това, което вие може
да
направите.
Каквото ти каже, то става, но как става и по какъв начин става, това не може
да
се определи.
Спрете се върху онова, което ви е дадено, и което в дадения момент можете
да
направите.
Ако ти наблюдаваш, по никой начин не може
да
забележиш как стават работите.
Има неща в природата, които човек може
да
наблюдава и те стават.
Този закон е следния: Никога не допускай една отрицателна мисъл
да
взема връх в твоето съзнание.
А има неща в хората, които стават в тайно, без те даже
да
подозират.
Дойде друг, казва: Знаеш ли, че еди-коя
си
банка е пропаднала?
– Че на каква възраст
си
ти, едва сега
си
човек на 45 години, който е започнал право
да
размишлява.
Дойде друг, казва: Знаеш ли, че ти
си
уволнен?
Ако ние бяхме във времето, когато хората живееха по 900 години и повече, какво щяха
да
представят вашите 45 години?
Ако пък наистина
си
уволнен, трябва
да
знаеш, че
си
в един човешки порядък.
Вие сами
си
туряте преждевременно мерки на вашия живот.
Та, вие като станете на 50 години, започвате
да
разсъждавате като турците, които казват: Юс-дюс!
Или, назначили те като министър и те ще те уволнят като министър Обаче, това, за което
си
поставен от природата, никой не може от там
да
те уволни.
Когато станеш на 50 години, ти едва ще се запознаеш с втората
си
майка.
Целият свят
да
се събере,
да
те уволни, никой не може
да
те уволни.
А като станеш на 80 години, ти ще се запознаеш с третата
си
майка.
Никой не може
да
уволни човека от онази му работа, на която природата го е назначила.
Значи, човек има три майки с които, ако не се запознае, той не може
да
бъде умен човек.
Това трябва
да
влезе като правило, като закон във вашия живот.
Следователно, ти трябва
да
се запознаеш с първата
си
майка, която те е родила, с втората
си
майка, която те отглежда и с третата
си
майка, която те учи.
При това положение, ти ще бъдеш господар на положението
си
.
Ти трябва
да
станеш на 80 години, за
да
се запознаеш с третата
си
майка.
Като дойдеш при нея, така ще се уплашиш, че ще кажеш: Тази работа няма
да
я бъде!
–
Да
изпълняваш само Волята Божия.
Та от там насетне, ти можеш
да
бъдеш човек,
да
станеш млад момък.
По този закон, всеки 80 годишен старец може
да
се подмлади,
да
се върне
да
стане 19 годишен момък.
Че ти трябва
да
знаеш, че
си
на работа назначен.
Но той трябва
да
забрави всичко,
да
не мисли.
Ти
си
длъжен днес на всяка минута
да
поемаш по 20 пъти въздух.
И като се подмлади няма
да
остане нито една от тогавашните му бръчки.
Някой ще каже, че
си
махаш краката.
– Не
си
махаш краката, но ти работиш за природата.
Ти трябва
да
заспиш и мисълта за подмладяване трябва
да
се втълпи в мисълта ти, в ума ти и
да
забравиш всичко старо.
Някой се оплаква, че го болят зъбите и се бои
да
не му опадат.
Седя и наблюдавам една инсталация, в която постоянно минават празни и пълни кофи.
– Че го болят зъбите, това показва, че той сам
си
е внушил това.
Празните кофи отиват
да
се напълнят, а пълните отиват
да
се изпразнят.
В природата няма зъбоболие.
Здравите зъби подразбират закона на природата.
Ако
си
добър човек, ти
си
пълна кофа, а ако
си
лош човек, ти
си
празна кофа.
Нещастията, страданията в света се позволяват, за
да
излезем от човешкия порядък и
да
влезем в Божествения, т. е.
Сега аз не разглеждам дълбоко психологически в какво седи добрият и в какво седи лошият човек.
в порядъка на природата.
Добрият човек е пълен, човек, той носи всяко нещо на своето място и го изпразва.
Необходим е човешкият порядък на нещата, не може
да
не се мине през него.
Той цял ден ходи и пренася, изпразва, оставя по нещо, а празният нищо не носи в
себе
си
.
Значи, за
да
влезем в Божествения порядък, първо трябва
да
минем през човешкия, през преходния свят.
Та има една сила, с която трябва
да
разполагате.
Сега и ние трябва
да
строим.
Най-първо ние трябва
да
знаем, че сме работили, ние работим, но има един начин, който ни дава направление.
Казвам: Ако всички тия хора в нашето общество разбираха законите, те щяха взаимно
да
си
помагат.
И тогава ние казваме: Има нещо разумно в човека, което му дава направление как трябва
да
строи живота
си
.
Да
кажем, че някой брат или сестра се обезсърчава.
Всеки от вас трябва
да
се вслушва в това разумното, което наричам дух.
–
Да
ви кажа защо се е обезсърчил – Тя е студентка например, и няма средства
да
довърши образованието
си
.
Ако всеки даде по половин лев месечно, това са пет хиляди лева.
А на всеки
да
се падне по шест лева годишно.
Според мене, всяка дума, която е двузначеща, не е силна.
Значи, ако всеки даде по шест лева годишно, ще снемете товара от гърба ѝ.
Сега
да
ви дам пример за едно такова двузначещо знание, или по-право за две различни думи, при един и същ случай употребени.
Отиват двама турци помаци в едно лозе
да
берат грозде.
Единият от тях влиза в лозето
да
си
избере по-хубаво, от което
да
си
откъсне, а другият му казва: Слушай, като дойдат пъдарите и те видят, че береш грозде,
да
се вслушаш в думите им,
да
чуеш какво говорят.
Какво ви струва, за
да
му купите един тон кюмюр?
Ако чуеш
да
казват: Удри го, веднага бягай!
Не е въпросът
да
му се помогне така, че
да
го ограничите, но
да
му докажете, че се интересувате от него.
По едно време идват пъдарите и като го видели, тръгнали към него с намерение
да
го набият.
Този брат иска
да
учи, а трябва
да
се подкрепи.
Един от пъдарите, отдалече още казал: Светни му един!
Знаете ли какво нещо е като влезете в едно общество,
да
покажат всички, че се интересуват от вас.
Помакът чул, че се говори нещо, но чакал
да
чуе думата – удари го.
Не е въпросът
да
очаквате, но
да
ви помогна(т).
Няма ли
да
се разрешат лесно тогава всички мъчнотии?
Приближили при него пъдарите и единият от тях му светнал една, и другият от тях – че две, че три.
Ако бях говорил на други народи, досега светии щяха
да
станат.
И първият престанал
да
го бие.
Те казват, че този човек разсипа нашата вяра.
Тогава помакът се оплакал на другаря
си
и казал: Братко, ако не беше думата стига, боят нямаше
да
престане.
Ако имахте вяра досега от България щеше
да
стане нещо, но вие нямате вяра.
Значи в дадения случай думата стига има определено значение, тя подразбира
да
престане боят.
Аз искам
да
туря българите в правия път и затова казвам: Вървете по българския път, който Бог е определил!
Като се каже думата стига, пак ще
усетиш
, че нищо не се слага вече върху гърба ти.
Разликата между истинския лекар и човешкия седи в следното: Когато истинският лекар ти даде лекарство, същевременно той ще ти покаже пътя как трябва
да
живееш, а светският лекар, веднага като му платиш, той ще ти помогне може би, но след два три месеца ще ти се яви нова някаква болест.
Думите, с които човек
си
служи трябва
да
бъдат определени, а ние някога
си
служим с двузначещи думи.
Всички болести, които сега съществуват в света, се дължат на ред условия, които срещаме в света.
В природата двузначещи думи не съществуват.
Може някоя болест
да
е наследствена, дошла по закона на внушението.
Всички двузначещи думи са от човешки произход.
Например, ако бащата на някой е обичал
да
пие, той ще предаде тази слабост и на сина
си
, по закона на внушението.
Думите, с които природата
си
служи са от едно значение.
Ако бащата е обичал
да
трупа много имане, той ще предаде на някое от децата
си
това качество и те
да
събират,
да
трупат като катеричката.
НАГОРЕ