НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
690
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
690
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Товарене и разтоварване
,
УС
, София, 20.1.1935г.,
Ако изпадне във физическо неразположение, човек трябва
да
изпие сока на два–три лимона със захар, а след това
да
изпие сока на няколко портокала.
Мнозина казват, че са синове Божии, но въпреки това вършат погрешки и престъпления.
Явява се въпрос: може ли човек
да
бъде син Божий и
да
върши престъпления?
В тази област ви посрещат същества, които ви нападат с мислите и чувствата
си
с цел
да
ви ограбят.
Като изучавате човешкия живот, виждате, че човек е в състояние
да
прави и добро, и зло.
Те са крадци и разбойници, които имат предвид вашето обезсилване.
Това показва, че той е свободен
да
прави и добро, и зло.
Като изгубите силата, те лесно ще ви нападнат и ще
си
вземат от вас това, което им е нужно.
Обаче кое в даден случай е добро и кое – зло, това е въпрос на разбиране.
Дръжте съзнанието
си
будно, за
да
можете
да
се справяте лесно с тях.
Когато четете Притчите, вие трябва
да
проникнете в техния дълбок смисъл,
да
ги разберете.
Значи има относително зло, което може
да
се приеме и за зло, и за добро – зависи от резултатите.
За
да
разбере смисъла на Притчите, човек трябва
да
се вглежда в
себе
си
,
да
намери какво е отношението на тези мъдри изречения към самия него.
Това зло отдалечава човека от благото, което му предстои
да
получи.
Наистина, когато нечестивите в човека се увеличават, неговите поданици, неговият народ въздиша.
Злият, лошият човек сам се лишава от благото, което трябва
да
получи.
Докато злото не е дошло при човека, той посажда в градината
си
доброкачествени плодни дръвчета, отглежда ги грижливо и се радва на плода, който са завързали.
„Който обича Мъдростта, весели отца
си
; но който се сдружава с блудници, разпилява имота
си
.“ (– 3-ти стих.) – Това всеки може
да
забележи, както в своя личен живот, така и в живота на близките
си
.
Значи, който обича Мъдростта, духът му се весели; който се сдружава с блудници, изгубва силата
си
и тръгва в лош път.
Злото събира плодовете от градината на човека, задържа ги за
себе
си
, а него лишава от тях.
„Царят с правдата утвърждава земята
си
, а дароприемецът я съсипва.“ (– 4-ти стих.) – Цар може
да
бъде само онзи, който има прави мисли и ги прилага.
Като не знае причината за това, човек се пита защо му се отнема това, което очаква
да
получи.
А онзи, който само приема дарове, без
да
дава нещо от
себе
си
, той съсипва земята
си
.
„Човек, който ласкае ближния
си
, простира мрежа пред стъпките му.“ (– 5-ти стих.) – Не ласкай ближния
си
, но не ласкай и
себе
си
.
Доброто дава възможност на човека
да
реализира благата, които му се полага
да
получи, а злото ги отнема.
Не се заблуждавай
да
мислиш, че
си
по-добър от другите.
И без зло може
да
се живее, но това зависи от разбирането на човека.
Ако знае изкуството
да
живее правилно, човек е вън от влиянието на злото.
Не е достатъчно
да
се говори само за правилно живеене, но трябва
да
се живее правилно.
Има случаи в живота, когато голямата погрешка на някого ще му причини полза, а твоята малка погрешка ще ти причини вреда.
Понякога голямата погрешка произвежда преврат в човека, а малката го подхлъзва.
Като ученици, съветвам ви
да
не отлагате нещата.
Ако пада много дъжд на нивата, житото бързо израства, но изгнива.
Говорите ли на човека много за Бога, вие ще го заставите
да
не ви слуша.
Не мислете, че бъдещето носи по-добри условия от настоящето.
За онзи, който работи съзнателно и разумно, бъдещето носи по-добри условия от настоящето; но за онзи, който не работи, а само отлага нещата за по-добри времена и условия, бъдещето не носи по-добри условия от днешния ден.
Не говорете много нито на хората, нито на
себе
си
.
Хората, които живеят в умерения пояс, делят годината на 365 дни, на 12 месеца, на 52 седмици; седмицата – на 7 дни – понеделник, вторник, сряда и т.н.
Ама не
си
доволен от
себе
си
и се осъждаш.
Като се осъждаш, знаеш ли кое е право и кое – криво?
Има смисъл човек
да
е недоволен, но ако знае кое е право и кое не е.
Ако някой падне и счупи крака
си
, трябва ли
да
се осъжда?
Съботяните казват, че съботата трябва
да
се посвети за служене на Бога.
Това падане може
да
е за добро.
Кога трябва
да
служат на Бога хората на северния полюс, ако слънцето е изгряло в деня, когато ние имаме, за пример, понеделник?
Ако с падането
си
човек разрешава един важен въпрос в живота
си
, то е на място.
Следователно, за
да
имаме една мярка за нещата, ние трябва
да
приемем за основа на живота Божествените неща.
Щом се е разрешил един важен въпрос, благодари за това падане.
Ако страданието може
да
отклони човека от намерението му
да
направи някакво престъпление, то е на място.
Докато имаш светлина в ума
си
, ти
си
в деня на своя живот; изгубиш ли светлината
си
, настъпва нощ и ти не можеш вече
да
работиш.
На физическия свят падането причинява болки и страдания, но в духовния свят то носи благословение за човека.
Ако не беше паднал, той щеше
да
се лиши от благословението на Бога.
И така, страданията, които човек преживява на физическия свят, както в духовния свят, са спирачки.
Колкото
да
е малко знанието ви, колкото
да
е малка светлината ви, благодарете за нея и разумно я използвайте.
И малкото, и многото идат от един и същ източник – от Бога.
Ако не дойдат малки спирачки, ще дойдат големи, които ще го спрат в пътя му.
Малките спирачки могат само
да
го задържат
да
не падне, а големите – ще го спрат.
В живота царят може
да
слезе до положението на последен сиромах, но и сиромахът може
да
стигне до положението на цар.
Страшно е положението на човек, който е спрян в пътя
си
.
Така че човек може
да
слезе до най-големите дълбочини на живота, но може
да
се издигне и до най-големите височини – от него зависи.
В този смисъл страданието е благо за човека.
Възможностите, които човек крие в
себе
си
, ще докажат, може ли
да
издържа на тия положения.
Благодарете за малките страдания,
да
не дойдат по-големи.
Докато е в човешката любов, човек слиза до дъното на ада. Защо?
Мнозина говорят за страданията като блага в живота, но дойдат ли до тях, те казват: „Може
да
мине без това страдание“.
Чрез страданията и чрез радостите човек се изпитва.
За
да
издържи изпитите
си
и
да
не се изложи на големи страдания, човек трябва
да
пази следните правила в живота.
За
да
излезе от дъното на живота, човек трябва
да
се влюби в Онзи, Който разтоварва.
Когато отиваш за вода на извора, благодари и за малката стомна, която ти е дадена.
За предпочитане е
да
имаш малка, но здрава стомна, отколкото голяма и пукната.
Разтовари ли го съвършено, той ще
си
спомни за човешката любов и ще направи сравнение между човешката и Божествената Любов.
Когато се намериш в затруднение, благодари за малкото знание, което можеш
да
приложиш.
То е подобно на голяма стомна, пълна с вода, но пукната.
Докато е на земята, в човешка форма, човек не може
да
избегне човешката любов.
Съвременните хора се оплакват, че са изгубили своя вътрешен мир и не знаят как
да
го възстановят.
Достатъчно е само човек
да
приложи своя духовен камертон, за
да
възстанови с него вътрешният мир и
да
изправи погрешките
си
.
Едно се иска от човека: като се товари,
да
не остава всякога натоварен; и като се разтоварва,
да
не остава всякога разтоварен.
Като се товари и разтоварва, човек усилва организма
си
.
Без него той изпада в заблуждение, вследствие на което взима чуждите погрешки за свои.
Като знаете този закон, не задържайте в ума
си
и в сърцето
си
тежки мисли и чувства за по-дълго време, отколкото трябва,
да
не се обезсилите.
Като ученици, вие трябва
да
прилагате в живота
си
закона за правилна обмяна между мислите и чувствата
си
, за
да
бъдете здрави и бодри,
да
не изтощавате организма
си
.
Искат ли
да
пеят хармонично, и двамата трябва
да
взимат тоновете еднакво.
Когато човек се натовари повече, отколкото трябва, и не може сам
да
се разтовари, Писанието го съветва
да
се обърне към Бога.
Ако всеки пее за
себе
си
, поотделно, той е свободен
да
пее, както иска.
Бог е единственият, който знае как
да
свали големия товар от гърба на човека и
да
го разтовари.
Обаче пеят ли двама заедно, те непременно трябва
да
се вслушват.
Когато хората са свързани, трябва
да
бъдат отстъпчиви.
Днес няма хармония между хората, защото никой не иска
да
отстъпва.
Всеки казва за
себе
си
, че е прав.
Подадете ли се на това същество, то започва
да
товари.
Ако двама души пеят заедно, от свое гледище и единият е прав, и другият е прав, но все пак единият трябва
да
отстъпи,
да
тръгнат в едната или в другата посока.
Следва ли всеки своята посока, нищо няма
да
излезе.
Виждате ли, че кожата ви се дере, не чакайте последния момент
да
ви одерат, а веднага идете при Господа и помолете Го
да
ви разтовари.
Сега, явява се въпрос: по кой път трябва
да
върви човек?
Два пътя има в живота: път на мекотата и път на силата.
Мнозина казват, че човек трябва
да
бъде мек.
Какъв щеше
да
бъде животът, ако всички хора бяха меки?
Или какъв щеше
да
бъде животът, ако всички хора бяха силни?
Добре е човек понякога
да
бъде силен, а понякога – мек.
Това е неизбежно, защото два метода работят в живота.
Има смисъл човек
да
бъде силен, когато управлява.
Ако не се натъкне на метода, който товари, човек ще се натъкне на другия, който разтоварва.
Да
управлява човек, това не значи, че трябва
да
заеме мястото на някой цар, държавник, министър.
Важно е човек
да
знае как
да
се товари и как
да
се разтоварва.
Всеки човек може
да
управлява
себе
си
.
Може ли сам и съзнателно
да
се товари и разтоварва, човек е дошъл до известно постижение.
На всеки човек е даден многоброен народ
да
управлява.
Щурецът отишъл при мравката
да
иска малко житце,
да
се нахрани.
Те се нуждаят от силната и мощна ръка на своя господар,
да
ги сложи в ред.
– „Къде беше досега, че не можа
да
си
събереш жито за зимата?
Ако не ги управлява, както трябва, те ще му създадат големи и малки неприятности, с което ще му обърнат вниманието.
– „Пях, играх и скачах по полето, но сега е навсякъде скреж и мраз.“ – „Където
си
бил цяло лято, иди пак поскачай и не яж!
Защото зад тях стои едно добро, разумно същество, което проявява своите добри мисли и чувства чрез даден човек.
Чрез нея авторът искал
да
подчертае трудолюбието на мравката, но от друга страна се вижда нейния егоизъм.
За предпочитане е човек
да
живее като щуреца, отколкото като трудолюбивата и крайно егоистична мравка.
Като не знаем причината за добрите и лоши мисли и чувства, ние ги отдаваме на човека, чрез когото се проявяват.
Погрешката на щуреца не се състои в това, че пял, играл и скачал цяло лято, но че отишъл при мравката
да
проси жито.
Той трябваше
да
отиде на друго място, където щяха
да
благодарят за песните му и
да
му дадат
да
си
хапне.
Така че дойдат ли в ума ви лоши мисли, а в сърцето ви – лоши чувства, знайте, че сте се свързали с лоши същества.
Прекъснете ли връзката
си
с тях, вие ще се освободите от лошите
си
мисли и чувства.
Той все трябва
да
е отишъл някъде, защото виждаме, че и до днес още живее, не е умрял от глад.
Животът може
да
бъде красив, когато носи своите красиви постъпки.
(втори вариант)
Ти може
да
си
религиозен човек, но как живееш.
(втори вариант)
Ти може
да
знаеш
да
свириш,
да
имаш най-хубавата цигулка и при това
да
не спазваш всичките правила.
(втори вариант)
Който те слуша, мисли, че
си
обикновен цигулар с най-хубавата цигулка.
(втори вариант)
Може
да
си
обикновен цигулар с най-хубавата цигулка, пък може
да
си
гениален цигулар, необикновен по своята гениалност, но с обикновена цигулка.
(втори вариант)
Той трябва
да
не го знае.
(втори вариант)
Той като знае как
да
го свириш, ще ти намери погрешка.
(втори вариант)
Той нищо
да
не (знае), дори азбуката
да
не знае.
(втори вариант)
Как ти ще го изсвириш,
да
не знае.
(втори вариант)
(Учителят кашля и казва за своята кашлица Този е търговец, който е дошъл в дома ми
да
търгува.
(втори вариант)
Иска
да
покаже соковете
си
, мармаладите.
(втори вариант)
Ако река
да
се разправям с него, ще ми вземе повече време.
(втори вариант)
Някой път и хиляда и хиляда и двеста взема за маслото.
(втори вариант)
Ти се мъчиш
да
пееш, ти реагираш по един разумен начин.
(втори вариант)
Ти пееш,
да
хармонизираш нещата.
(втори вариант)
Той вижда, че не може
да
те хване.
(втори вариант)
Каквото и
да
правиш, не те хваща.
(втори вариант)
Представете
си
един човек в живота
си
никога не се е молил, никога не е искал от другите на заем.
(втори вариант)
Кой ще му даде?
(втори вариант)
Онзи, който не иска, може по закона на досетливостта
да
получи.
(втори вариант)
Казвате: Може и тия хора
да
искат, но ги е срам.
(втори вариант)
Туй, което аз казвам сега, ще видим дали ще се сбъдне на 220 страница от „Царския път на душата“.
(втори вариант)
(Учителят даде книгата на брат Симеонов и той прочете посочената страница.)
(втори вариант)
Ето къде правят всичките погрешка.
(втори вариант)
В даден случай аз привеждам само един факт: Някой гледа един билет от лотария, не му хваща око.
(втори вариант)
Мисли, че има друг билет, който ще му даде един милион лева.
(втори вариант)
Всички ония, които са взели тоя билет, без
да
знаят, печелят.
(втори вариант)
Та ние се радваме, когато печелим много с малки усилия и съжаляваме, когато печелим с големи усилия.
(втори вариант)
Сега Симеон като прочете, той изгуби времето.
(втори вариант)
На Симеона работата мяза: Един американски кореспондент се хваща на бас с един англичанин за 250 лири, че ще посети един богат милиардер.
(втори вариант)
Отива кореспондента при милиардера и иска
да
се срещне с него.
(втори вариант)
Американският милиардер цени времето
си
и казва: Всяка минута ми струва по пет лири.
(втори вариант)
Онзи
си
държи часовника и казва: Хванах се на бас, че ще се срещна с тебе за 250 лири.
(втори вариант)
На тебе давам от признателност 25, аз вземам останалите 225.
(втори вариант)
Симеон нищо не печели.
(втори вариант)
Тогава какви ще бъдат гениите, които ще свирят.
(втори вариант)
Когато дойдат тия времена, ще се радваме на човешкия прогрес.
(втори вариант)
Тогава хората ще
си
предават Божественото изкуство даром, няма
да
го продават.
(втори вариант)
Погрешката е там, че има един закон, който
си
престъпил, както някой цигулар се опитва
да
свири някое мъчно творение и прави погрешки.
(втори вариант)
Следователно, той трябва
да
свири безпогрешно.
(втори вариант)
Да
поправиш живота
си
, значи по този закон
да
постъпваш без погрешка.
(втори вариант)
Някой казва: Аз искам
да
бъда милосърд.
(втори вариант)
Ти трябва
да
бъдеш съвършен в милосърдието.
(втори вариант)
Ти се оправдаваш и казваш дали ще имаш време.
(втори вариант)
Щом дойдеш до Божествения закон, няма
да
питаш дали ще имаш време или няма
да
имаш.
(втори вариант)
Човек всякога има време
да
прави каквато и
да
е милост.
(втори вариант)
Аз искам
да
кажете една страница
да
я прочетем, но
да
сте налучкали, което е писано.
(втори вариант)
Каквото мислите, това
да
се говори (45).
(втори вариант)
Значи тогава невястата, младата булка започнаха
да
я дъвчат.
(втори вариант)
Ти не мислиш за младата булка, за младата невяста, че я туряш в устата.
(втори вариант)
Следователно, когато житото страда, вие се смеете, радвате се.
(втори вариант)
Когато ви обещаят нещо и не ви го дават.
(втори вариант)
Изпейте онази старата песен: „Мога
да
постигна що желая“.
(втори вариант)
Без радост Любов не може
да
царува.
(втори вариант)
На един доста честолюбив момък казват: Ще носиш плодове.
(втори вариант)
Казва: Не искам, чужди плодове не съм носил.
(втори вариант)
Първия ден ще носиш чужди плодове, но един ден в живота
си
ще носиш свои плодове.
(втори вариант)
Понеже
си
най-силен, не може
да
се извиниш, може
да
ги носиш.
(втори вариант)
Ако беше слаб, няма
да
ги носиш.
(втори вариант)
Ако не искаш за
себе
си
, ще ги носиш
да
ги раздадеш на хората.
(втори вариант)
Ако не ги раздадеш, сам ще страдаш.
(втори вариант)
Сега ние не може
да
избегнем някои товари.
(втори вариант)
Някои неща ни дават и ти казваш: Не ми трябват.
(втори вариант)
Не
си
свободен, но ще намериш тия , на които трябват и ще им ги дадеш.
(втори вариант)
Понеже благото на всеки един човек се дължи, че мнозина са му услужвали, без той
да
заслужва.
(втори вариант)
Та
да
благодарим на този закон, че Божественият свят върви по изключителен път.
(втори вариант)
Ако човек би погледнал на Божествения порядък в самото начало, би казал: От туй всичко може
да
стане, но не и Божествено.
(втори вариант)
Дотогава, докато знаеш Божественото, как ще стане, то никога няма
да
дойде.
(втори вариант)
Ако знаеш, по кой начин Бог ще ти помогне, то никога няма
да
стане.
(втори вариант)
Ти никога няма
да
знаеш как ще стане Божественото.
(втори вариант)
Понеже ти искаш
да
знаеш, то няма
да
стане.
(втори вариант)
Той
да
я направи, ти я забрави.
(втори вариант)
Каквото Господ е намислил
да
направи, не говори.
(втори вариант)
Всички трябва
да
се трудим
да
предугадим Божественото.
(втори вариант)
Съвременният християнски свят от хиляди години държи същото правило:
Да
се помолим.
(втори вариант)
В една от най-добрите и богати църкви в Лондон става дума
да
се съберат пари за нещо.
(втори вариант)
Казват:
Да
се помолим, братя!
(втори вариант)
Проповедникът Муди казва: Няма какво
да
се молим.
(втори вариант)
Аз първият съм богат проповедник, давам хиляда лири.
(втори вариант)
Брат Джон, ти
си
голям банкер и ти ще дадеш.
(втори вариант)
И той дава толкоз.
(втори вариант)
Ние сме хората, които трябва
да
съберем средствата, които Бог ни е дал.
(втори вариант)
Няма какво
да
се молим
да
ни пратят от невидимия свят.
(втори вариант)
Здрав
си
, прави добро.
(втори вариант)
Богат
си
, прави добро.
(втори вариант)
Като нямаш радост, наби този, когото
си
срещнал на пътя.
(втори вариант)
Как е смеел той
да
те срещне в нещастен ден.
(втори вариант)
Че това лошо ли е, ако кажа на един човек
да
набие слънцето, понеже не му се оправят работите?
(втори вариант)
Кой е онзи, комуто дам съвет
да
набие слънцето, че може
да
го набие.
(втори вариант)
Като му кажа
да
набие слънцето, той много пъти ще бъде бит, но слънцето никога няма
да
бъде бито.
(втори вариант)
Слънцето при големите работи, които има, има време и за нищожни работи,
да
се премести една капчица от едно място на друго.
(втори вариант)
Като погледнеш слънцето, ще кажеш: Не съм достигнал тъй
да
бъда като слънцето щедър, постоянен, в работата.
(втори вариант)
Казва: Нямам време
да
се разговарям.
(втори вариант)
На онези, които го чакат, започва
да
им прекатурва колата, разбърква.
(втори вариант)
Казвате: Бе, щеше
да
ни умори.
(втори вариант)
Сега кое е по-хубаво:
да
мислиш за обикновения хляб на бедния или
да
мислиш за царския хляб?
(втори вариант)
Или
да
го поставим в друга форма: коя храна е по-чиста: дето отива човек или дето отива пчелицата?
(втори вариант)
Със своето отиване пчелицата изважда сок за хората.
(втори вариант)
Затова трябва
да
вземем добър пример от тях.
(втори вариант)
Веднъж една сестра ми казва, че пчелата трябва
да
обиколи 500 хиляди цветя, за
да
извади едно кило мед.
(втори вариант)
Не е вярно, може би до 150 хиляди до 200 хиляди
да
посети, но 500 хиляди са много за едно кило мед.
(втори вариант)
Ние всички се плашим от нашата статистика.
(втори вариант)
Казвате: Изисква се цял живот, за
да
постигнем нещо.
(втори вариант)
Не е вярно, че цял живот се изисква, за
да
постигнем нещо.
(втори вариант)
Привеждал съм примера за онзи, който се родил
да
прави добро.
(втори вариант)
Понеже всякога, когато е правил добро, се е случвало нещастие, той се е отказал
да
прави добро.
(втори вариант)
Един ден казва: Ще се самоубия, не искам
да
живея.
(втори вариант)
Него ден гледа едно младо момиче се дави в реката.
(втори вариант)
Пита се
да
му помогне ли или
да
не му помогне,
да
го остави
да
се удави.
(втори вариант)
Казва: Хайде
да
го извадя, че тогава ще ида
да
се давя.
(втори вариант)
Аз гледам съвременната психология на българите.
(втори вариант)
Искат
да
направят нещо и търсят причините там, дето нищо няма
да
намерят.
(втори вариант)
Човек може
да
бъде виноват и във вземането, че не е взел толкоз, колкото трябва.
(втори вариант)
И повече няма
да
вземаш.
(втори вариант)
Ще извършиш длъжността
си
.
(втори вариант)
Болният мисли повече за
себе
си
.
(втори вариант)
Каквото и
да
му кажат, всичко вярва.
(втори вариант)
Христос дава един обикновен пример.
(втори вариант)
На вярващите там е всичката слабост, че те са суеверни.
(втори вариант)
Този цяр помага, онзи цяр помага, каквото им кажат, всичко вярват.
(втори вариант)
В часа на вечерята проводи рабите
си
да
кажат на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово.
(втори вариант)
Дадат му един цяр, не върви, дадат друг, не върви.
(втори вариант)
И начнаха всички като на един ум
да
се отричат.
(втори вариант)
Първият му рече: Нива купих и нужда имам
да
изляза и
да
я видя, моля ти се, имай ме отречен.
(втори вариант)
И друг рече: Купих пет чифта волове и отхождам
да
ги опитам.
(втори вариант)
И друг рече: Ожених се и затова не мога
да
дойда.
(втори вариант)
Това може
да
се оприличи на едно разгневено дете, което, като се разсърди, отказва се
да
яде.
(втори вариант)
Няма някакъв голям аргумент, има само някакви политически съображения, отказва се
да
яде.
(втори вариант)
Може
да
се дойде до война, до скандал, скандал, до война.
(втори вариант)
И ако бащата излезе по-силен, детето капитулира; ако детето излезе по-силно, бащата капитулира.
(втори вариант)
По някой път хората се отричат от хубавите работи по единствената причина
да
вземат повече.
(втори вариант)
От хубавите работи не искат
да
вземат малко, много искат
да
вземат.
(втори вариант)
Някой път се сърдят, не искат
да
вземат.
(втори вариант)
В Божествения порядък всеки ден има свои дажби.
(втори вариант)
В човешкия порядък всеки ден няма свои дажби.
(втори вариант)
Може
да
попитате защо няма дажби.
(втори вариант)
Някои са останали без дажби, защото който е обмислял, е мислил за
себе
си
.
(втори вариант)
Други са били далече и са останали извън дажбите.
(втори вариант)
Трети са останали без дажби, понеже не са ги видели.
(втори вариант)
Тия, които дават, трябва
да
имат нови подбуждения, за
да
вземат и тях пред вид.
(втори вариант)
Някой момък иска
да
се жени за някоя мома.
(втори вариант)
Тя не иска
да
се жени.
(втори вариант)
Много са причините, но съществените са две: Тази мома не иска
да
се жени, понеже е много измъчвана от момците.
(втори вариант)
Сега се отказва
да
се жени.
(втори вариант)
Или този момък се отказва
да
се жени, понеже той е измъчван от момите и не иска
да
се жени.
(втори вариант)
Ако туриш обуща, пълни с гвоздеи какво благо ще бъдат?
(втори вариант)
Всяко нещо, което не е благо, няма защо
да
го опитваме.
(втори вариант)
Ще се радвате на едно нещо: всичките стари ще се подмладят.
(втори вариант)
В небето стар човек не може
да
бъдеш.
(втори вариант)
Ако дадеш кандидатурата
си
за подмладяване, имаш бъдеще; ако не
си
дадеш кандидатурата за подмладяване, оставаш с туй признание и нямаш бъдеще.
(втори вариант)
Човек, който остава със старите вярвания, със старите разбирания, ще пие студена вода.
(втори вариант)
Та казвам: Всичко в света е временно полезно.
(втори вариант)
Някои неща са полезни за един ден, някои – за два, за три, за четири, пет, след туй престават
да
са полезни.
(втори вариант)
Някои неща имат вечно в
себе
си
, всякога са полезни.
(втори вариант)
Тогава идат големите разочарования в нашия живот.
(втори вариант)
Един мой приятел ми разказваше: Аз, казва, никога не бях подозирал в
себе
си
такива опушения.
(втори вариант)
Както и
да
започна една беседа или някоя работа, се има противоречия.
(втори вариант)
Искам
да
свърша една работа без противоречия.
(втори вариант)
Както и
да
започна, се другите са криви.
(втори вариант)
Искам туй
да
престане:
да
няма крив някой.
(втори вариант)
Искам тъй
да
върша работите, че
да
няма криви хора.
(втори вариант)
Ти не може
да
туриш всичките основи изведнъж.
(втори вариант)
Любовта е Божествена сила, принадлежи към друг свят.
(втори вариант)
Ние трябва
да
ги проучаваме.
(втори вариант)
Казвате: Повярвай в Господа.
(втори вариант)
„Това е живот вечен
да
позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа“.
(втори вариант)
Да
любим истинския Бог и Христа, който е изпратен от Бога.
(втори вариант)
Животът може
да
бъде красив, когато носи своите красиви мисли.
(втори вариант)
Животът може
да
бъде красив, когато носи своите красиви чувства.
(втори вариант)
2.
Новият опит
,
ООК
, София, 23.1.1935г.,
Без пари вие ще бъдете сигурен, че никой няма
да
ви обере и
да
ви убие.
Вие сте дошли на земята, за
да
се научите какво нещо е проявлението на любовта, проявлението на Божията мъдрост и проявлението на Божията истина.
Представете
си
, че сте богати и че живеете между разбойници.
Да
знаете какво нещо е истината.
Те ще ви кажат: „Дайте парите или..." Но представете
си
, че отивате при тях, и нямате пет пари.
И ще имате свобода.
Да
знаете какво нещо е мъдростта.
Ако
си
с пари, трябва
да
се пазиш, а пък без пари никой няма
да
те пази.
Да
знаете какво нещо е любовта.
Някой път питат: „Този дали е от нашите, или не е?
Ти щом обичаш,
си
от нашите.
Щом не държиш любовта, ти не
си
от нашите.
Всички хора, които обичат, са все от нашите.
Щом имате живота, тогаз ще имате добродетелите, защото добродетелите могат
да
се покажат само в живота.
Аз, като дойда при вас, казвам: „Тия хора са много богати, но им липсва нещо.
Те са богати, но са изгубили ключа на своите каси, че не могат
да
ги отворят." Аз давам едно предметно учение, какво ще стане с вас.
Имам една врата, която отвън ако затвориш, и ако ключът не е вътре и тебе, не можеш
да
я отвориш.
Има една страна на живота, която трябва
да
бъде добре разбрана.
Да
разбира човек.
Затворена е вратата и не мога
да
я отворя.
Не се ражда човек с това.
Няма откъде
да
купя въздух." Казвам: „Няма какво
да
купуваш въздух.
И
да
се моля, не се отваря.
Излез вън, отвори
си
устата и дишай, и въздухът, Божественото, ще влезе.
Да
кажем, някой път искате
да
бъдете добър.
Какво ти струва
да
направиш така?
Ако човек сега трябва
да
стане добър, той е закъснял.
" Вие искате сега някой
да
натъпче въздуха във вас и
да
го изтегли с помпа.
Доброто е една възможност, а пък
да
постъпва човек добре, от него зависи.
Ако забравите вие ключа, трябва
да
дойде ангел със стълбата.
Нищо не ти препятства
да
постъпваш добре.
Като се научите
да
поемате въздуха, ще влезе богатството, Божественото, и ще излезе вън от вас.
Някой ангел от небето ще дойде със своята стълба,
да
ви отвори вратата.
Тук имаме наредени тия процеси.
Вечерно време минават някои и аз казвам на ангела в това време: „Ангеле, донес стълбата." И те казват: „Учителят
си
забрави ключа." Аз казвам: „Аз ги забравих и вие ги забравихте." Всеки от вас, който е недоволен от живота,
си
е забравил ключа вътре.
В дадения случай Божественото само по
себе
си
е неизменно, то не може
да
се измени.
Можете
да
направите опит.
Всеки от вас, който боледува,
си
е забравил ключа вътре.
Божественото в човека ти не можеш
да
го измениш, не можеш
да
го направиш нито по-малко, нито по-голямо.
Ако с всяка вдишка вие благодаряхте на Бога, вие не щяхте
да
знаете какво нещо е сиромашия.
Всеки от вас, който е страхлив,
си
е забравил ключа вътре.
Ти не можеш
да
му направиш нито добро, нито лошо.
Та казвам, ще имате предвид - когато ангелите идват, те идват, за
да
ни научат.
Той, като дойде, ще ви покаже как
да
изпълняваш волята Божия.
Най-първо всички трябва
да
дойдете до положението - не мислете другите хора колко са добри и колко са лоши.
Даже в дадения момент може
да
ви е добре, но след това във вас настава един друг процес.
Да
кажем, че сте яли една храна, която е приятна, но не се минава един час, два часа, и във вас настава друг процес, вие повръщате храната.
Наблюдавай всеки един от тях как се проявява.
Може
да
се прояви в доброто или в злото, но в дадения случай вие обръщайте внимание вие как се проявявате.
Щом аз отвън се дразня от погрешките на другите хора, то е една спънка за мене, защото на този, който не изпълнява волята Божия, ти
си
в дадения случай, който можеш
да
му покажеш.
Божественото в човека е това, което при всички условия е едно и също.
Божественото е това, което носи живот в
себе
си
.
Лесно можеш
да
го научиш, не е мъчна работа човек
да
се научи.
Но не може новото
да
се даде, докато старото не се изхвърли от шишето.
Кажи Божественото,
да
се прояви в тебе Божественото.
С новата, прясна вода не можеш
да
заместиш старата вода, докато старата вода не излезе вън от съда.
Сега хората се смущават от това, като умрат, къде ще отидат.
Бог седи като майка и ти казва: „Искаш ли
да
слугуваш, или
да
ти слугуват?
Някой път ми казвате: „Учителю, кажете нещо ново." Новите неща мога
да
ви ги кажа аз.
Къде може
да
отиде умрелият човек?
Новите неща
да
ви ги кажа, трябва
да
се отвори вашата къща.
Като умре човек, никъде няма
да
отиде.
Ти казваш: „Аз съм жив, готов съм
да
направя, каквото трябва, за Тебе.
Тя сега е затворена и не мога
да
ви кажа много нови работи.
Каквото кажеш, аз съм готов
да
го направя." Почнеш ли
да
благославяш Господ, като кажеш първата сладка дума, биберончето ще дойде, майката ще дойде, и ще каже: „О, моето пиленце." Като изговориш втората сладка дума, ще дойде пак биберончето.
Колко нови работи мога
да
ви кажа?
Като умреш, с тебе се свършва всичкото.
Той иска
да
знае, като умре, дали ще отиде на оня свят.
Никъде няма
да
отидеш.
Когато хората се обичат, нали
си
говорят на ушите.
Ще дойда и ще ти кажа: „Много ви обичам, но другите
да
не знаят." Това можеш
да
кажеш на един човек, на когото сърцето е отворено, че твоите думи
да
бъдат ценни.
А не
да
каже някой: „Дошъл той
да
каже, че ме обича,
да
ме матахери***." Когато дойде някой и ми каже, че ме обича, аз ще му бутна кесията,
да
видя дали ме обича, и ако неговата кесия се разцъфти като цвят и даде плод, и го изям, ще кажа: „Много е хубав този плод, плодът на твоята любов." Когато кесията цъфти и завързва, когато можем
да
опитаме човешката кесия, то Божията любов е дошла вече.
Вие се мъчите, че нямате къща, и страдате.
А пък аз се мъча, че тая къща спъва този човек
да
живее добре.
Докато доброто е в тебе, или докато Божественото е в тебе, ти
си
весел.
Вие се мъчите, че нямате пари, а пък аз се мъча, че тия пари спъват човек
да
живее добре.
Щом се затвори Божественото, веднага ти изгубваш присъствието на духа
си
и питаш: „Какво ще стане с мене?
" Почнеш
да
се страхуваш, че ще умреш, че къща нямаш, че приятели нямаш, че пари нямаш.
Ти уповаваш на едно нещо, което не може
да
даде никакъв живот.
Днес е един случай
да
влезете.
" От доброто ли трябва
да
се страхуваш, или от злото?
Ти трябва
да
бъдеш внимателен.
Да
имаш злато значи
да
имаш нещо, чрез което животът може
да
дойде с тебе.
Ако пропуснете стоте години, то след хиляда години, след десет хиляди години, след сто хиляди години и тъй нататък.
Човек трябва
да
се пази, не трябва
да
излизаш навън от кошарата.
Здравето, хубавите мисли, силата, това е истинско богатство.
Ти казваш: „Мен ме е страх, но ще хвана няколко стражари
да
ме пазят." Остане ли стражарите
да
те пазят, вълкът ще те изяде.
Аз ви виждам колко са красиви вашите кесии.
Христос дава три примера - че едно семе било паднало между тръните.
Ако Бога не можеш
да
Го намериш вътре в
себе
си
, вън никъде не можеш
да
го намериш.
Махнете се оттам, за
да
израсте вашето добро!
Отвън пада сняг, нали.
Това е онзи чистият извор, дето водата постоянно блика.
Вие се безпокоите, че пада тоя сняг.
Изори този път, по друго място
да
минават.
Това трябва
да
разбирате под Божественото.
Като дойде пролетта, снегът ще
си
отиде.
Тялото в дадения случай е дрехата.
Дрехите са потребни, но дрехите постоянно трябва
да
ги мениш, понеже растеш.
Божественото
си
остава едно.
Имам
да
уча." Оставете тия човешки работи.
Вие сте мислили, мислили, казвате: „Чакай
да
си
наредя работите." Ще ги наредите - ще цъфнете така, че няма
да
завържете.
И Христос казва: „Онова семе, което е паднало на земята, дало стократен плод." Божественото в човека расте, а това човешкото, от което хората очакват, няма никакъв растеж, то дава обратното.
Той е най-добрият юрган, при който при дадените условия вие може
да
живеете добре.
Всички в живота, всички, които вървите в Божествения път, едновременно трябва
да
завържете.
Казват: „Какво трябва
да
правим?
Вие седите сега и ми казвате: „Дали Господ ще ме послуша?
Всички в живота трябва
да
цъфнете и всички трябва
да
възприемете Божествената любов.
" Някой път вие вземате обратната страна - искате
да
се избавите от злото.
Ти
си
праведен, помоли се за мене." Още хората искат аз
да
работя за тях.
И после във вас, тъй като любовта ви ще се покаже, като цъфнете, то всички ония малките, как се казват, тия малките мушички ще дойдат.
Ако малките мушички усетят лъха на вашето цъфтене и дойдат при вас, то вие добре сте цъфнали.
Сега някои говорят, че оная младата мома се изкушава.
Аз като се моля, няма
да
дойде до него благословението направо.
Аз като се помоля, благословението най-първо ще дойде в мене и след като дойде то, аз трябва
да
му го пратя.
Тия мушички, това са страданията, които идат.
Например някои ги е страх, че тя може
да
се влюби в някого, а казват, че тя не трябва
да
се влюби.
Щом страдате, това показва, че вие сте цъфнали.
Онзи, който се моли за другите, като дойде една торба, ще отвори и ще каже: „Хайде
да
взема нещо и за мене
си
." Изкушение ще има.
Тия мушички идат
да
съберат това непотребното и ще го турят в кошера.
Страданията, това са работни същества, които идат
да
човъркат, за
да
вземат непотребното.
Аз
да
ви кажа доколко ви обича някой.
Без страдания не може
да
се оплоди цветът.
Питам сега, можете ли
да
определите колко обичате някой човек, който е отвънка?
Любовта без страдания не може
да
се изяви.
Ако тоя човек дойде при вас, онзи, който е ваш ближен, и трепери, и иска
да
влезе вкъщи, вие ще покажете любов.
Каквото даде Господ, елате
да
си
го вземете." Какво става?
Онзи човек, който идва при вас, и комуто трябва
да
помогнете, изисква се голяма опитност - вие не трябва
да
го изкусите.
Вие пак се самозаблуждавате, защото онзи, който трепери и който има нужда, той още няма Божественото вътре, и той търси спасението някъде.
Умира един руски княз и викат Йоана Кронщадски на опелото, и му дават един голям плик,
да
му заплатят.
Вие казвате, че трябва
да
помогнем някому.
Идва вдовицата и той й дава плика.
Вие ще го изкусите, защото ще почне
да
уповава на вас.
Всеки трябва
да
бъде носител на Божественото, което [е] вътре в самия него, вътре в самия него трябва
да
се прояви.
Казва: „Този плик е, който Господ даде за тебе.
Питам сега,
да
се разбира въпросът, в какво седи оная Божествената любов.
Аз за тебе няма
да
живея само.
Христос казва така: „Ако Ме любите, ще пребъдете в Моята любов."
Да
любиш, значи
да
пребъдваш постоянно в Божията любов.
Вземе
си
го, каквото има, е за тебе." Тя отваря и вижда десет хиляди рубли.
Може това веднъж, дваж, три пъти." Онзи, който дойде при вас, ще вземете вашата стомничка и ще го заведете горе на извора, ще покажете отде вземате вода и ще му кажеш: „Оттук вземам вода." И ще му кажеш: „Пак някой път можем
да
се срещнем." Всеки, който идва при вас, дайте му
да
пие вода от вашата стомна и после ще му кажеш: „Хайде сега на вода.
Ако ти постоянно пребъдваш в Божията любов, ти любиш, и ако ти не пребъдваш в Божията любов, ти не можеш
да
обичаш.
Разтреперва се и казва: „Много са." „Не, каквото е вътре, заради вас е." Мислите ли вие, че ако речете
да
се молите за някой беден, няма
да
умре някой княз?
Ще
си
приказваме сладко по пътя за Божията любов.
И като умре, той ще даде десет хиляди рубли.
Вие сте се влюбили за пет причини: първа - че сте го видели, второ - че сте го чули, трето - че сте го помирисали, четвърто - че сте го вкусили и пето - че сте го попипали.
Като отива за другия свят, все ще даде нещо.
Като го видите, чуете, помиришете, вкусите и пипнете, и казвате: „Аз се влюбих в него." Представете
си
, че не сте виждали нещата.
Казано е, молете се един за друг, за
да
изцелеете.
Представете
си
, че имате едно житно зърно вътре в хамбара.
Да
се молите за изцеление, това е болният живот.
Евреинът ще дойде
да
търси според разбирането
си
една гургуличка, гълъб, за
да
ги заколи, та
да
изплати греховете
си
.
Може ли
да
говори за любов и може ли житното зърно в хамбара
да
се влюби?
И когато аз говоря
да
се обичаме, то е здравословният духовен живот.
Когато обичам, то всичко става вече естествено.
Докато житното зърно е на сухо, то не може
да
се влюби никога, а щом го туриш в нивата, то се влюбва.
Тогаз ще почувстваш, че всички хора стават вече за тебе близки.
Господ не иска
да
целуваш нещата, които хората са създали.
Оставете страданията.
Тогаз ще имаш всичко.
Ако влезеш в един свят, дето всички те обичат, и ти всички обичаш, тогаз можеш ли
да
бъдеш беден човек?
Една запалена свещ ще бъдеш, и дето ходиш, хората
да
имат светлина.
И това житно зърно като се влюби, то почва
да
расте.
Ако влезеш в един свят, дето всички те обичат, ти гладен не можеш
да
умреш, ти ще имаш преизобилно.
Като отидеш между бедните, ще кажеш: „Вярвай в Господа, Който може
да
ти оправи работите.
Нека
да
дойдем до правото разбиране.
Това, което дава възможност на човешката душа
да
се развива,
да
расте, то е Божественото, то е любовта.
Ти казваш: „Всички хора не живеят така." Оставете тоя въпрос.
И ако не се оправят,
да
знаеш, че не
си
повярвал." Втория ден ще дойдеш и ще кажеш: „Не се оправиха." Третия ден, четвъртия ден ще правиш това, докато се оправят твоите работи.
Не служете на Господа като стария евреин, не и като старите православни.
Служете като синове вече.
Да
бъдете като проводници на Божията любов.
Преставате
да
любите.
Тогаз ние страдаме, недоволни сме.
А пък какво могат
да
мислят учените хора, какво може
да
мисли светът, какво могат
да
мислят другите верующи, вие оставете тоя въпрос.
За
да
не се спъвате в сегашния живот, сега е необходимо
да
имате правилно разбиране.
Не можеш
да
спиш, не можеш
да
ядеш сладко, този-онзи не те обича и търсиш утеха навсякъде.
Нека
да
мислят, каквото искат.
Някои от вас, които искате
да
имате ясна представа, трябва
да
разбирате следното.
Това, което хората наричат любов, може
да
се кръсти така - това е външната любов.
Американците, които имаха най-добрата система на спасителни банки, те туриха парите
си
в спасителни банки, но в сегашната криза две хиляди банки фалираха и бедните останаха
да
се спасяват.
" Противоречията, всички противоречия в живота произтичат от безлюбието.
Аз мога
да
го уподобя на следното.
Всеки един добър човек, който върши волята Божия, той е една спасителна банка.
Ти можеш
да
имаш богата трапеза, но
да
допуснем, че ти
си
навикнал, че тебе са те научили ти
да
стоиш на едно място и
да
дойдат
да
ти отварят устата, и
да
те хранят с лъжичка.
А пък всеки един човек, който не върши волята Божия, той е една спасителна банка фалирала.
Ако не дойдат, ти гледаш яденето и казваш: „Не ми е позволено."
Да
чакаш
да
дойдат
да
те хранят, това е законът.
А пък
да
почнеш сам
да
ядеш, това е любовта.
Казваш: „Имам ли право
да
ям?
Някой казва: „Не можем
да
дадем нищо." Ти казваш: „Че кому
да
дам?
" Щом имаш ръце, уста, уши, очи, и очите ти са отворени, имаш право
да
вземеш и
да
ядеш от тая храна.
" Ти
си
една фалирала банка.
Това е новото служене, за
да
имате първия урок, който Бог ще ви говори, за
да
знаете какво нещо е Божията любов.
Да
кажем, че дойде някой при тебе, дойде той с чека
си
.
Тогаз всички неща, които сега ви плашат, ще изчезнат.
Ти казваш: „Не можем
да
дадем.
Нашата банка е фалирала." Ти не можеш
да
посребриш.
Ходило на едно място, били го и му казали: „Ти не
си
бил послушен." Изгонили го и го изпратили.
Ако ти не можеш
да
обичаш, то в невидимия свят е писано: „Банката на Иван Стоянов е фалирала.
Детето го погледнало и му казало: „Искам
да
ти кажа едно нещо, но страх ме е,
да
не би
да
ме биеш." Този бил царският син.
Тук има едно противоречие - то е Словото, онова Божествено Слово, което ти не разбираш, и което ти не можеш
да
приложиш в живота
си
, това Слово не може
да
ти говори.
Детето, като го срещнало, казало му: „Страх ме е
да
не ме биеш.
А пък онова Слово, което ти говори вътре в тебе, ти
си
го приложил, ти го разбираш.
Ти казваш: „Не мога
да
обичам.
На сто места ме биха, че съм много непослушен." Царският син му казал: „Ела при мен." Влиза в положението му, дава му една работа.
След години то разбрало, че тук е мястото, дето трябва
да
служи.
Като срещнеш царския син, няма
да
те бие.
Студени са, защото вярват в човешкото, а не вярват в Божественото и тогаз всичките тези благословения в света, които Бог ни дава, ние не можем
да
ги използваме.
Той ще ти каже как трябва
да
се слугува.
И сега казвам, истинската храна, тая, която може
да
говори, то е Словото.
Ти казваш: „Де
да
го зная как
да
го обичам." Най-първо, законът на любовта казва: Бог учи хората само как
да
обичат.
Та казвам, като срещнете Христа, Той ще каже: „Елате с Мен." Христос няма
да
накара другите хора
да
ви слугуват.
Та казвам, вас сега, всичките хора, ги е срам
да
любят.
В любовта никой не може
да
те научи
да
любиш.
И когато кажат, че някой се е влюбил, той казва: „За любов и въпрос
да
не става!
Когато дойде до любовта и искаш
да
обичаш, то Бог ще ти проговори.
Няма
да
се пазарите.
Седите при една малка чаша с вода, за която един богат човек е платил двеста лева.
На любовта само Бог може
да
те научи, никое друго същество не може
да
те научи.
Другите хора могат
да
бъдат предмет на любовта, но Бог ще те научи.
Вие сте хвърлили око на тая чаша и искате
да
изпиете водата, но той бди и казва: „Тая вода е само заради* мен, не я давам никому.
На тебе ти казва, ти трябва
да
идеш горе в планината за вода.
Ти казваш: „Лесно е." Ти казваш: „Как
да
обичам?
Ако чакате втори път
да
дойдете, хиляди различия може
да
имате, но онова същественото, което свързва хората и ги прави чада Божии, то е единствено в любовта, която трябва
да
живее в душите, сърцата и умовете на всички хора.
Аз платих за водата.
" Не мислете как
да
обичате.
Не ние
да
ги учим как
да
обичат, но Бог
да
ги учи отвътре.
Ако искаш, плати за водата.
Казваш: „Какво
да
му кажа?
И Писанието казва: „Всички ще бъдат научени от Господа."
Ако нямаш пари, можеш
да
отидеш сам." Вие казвате: „Каквото Учителят ми каже.
Каквото Учителят ми даде." Учителят някой път дава с пари.
„Как
да
го погледна?
И който отиде горе
да
донесе вода, нему трябва
да
платиш.
Вие най-първо се стремете
да
обичате.
Но който има ключ,
да
отвори вратата и
да
влезе.
Коя истина е по-добра, тая, за която
си
платил нещо, или за която ти
си
ходил горе, и не
си
платил?
Имате един брат, когото искате
да
обикнете, нали.
Защото всичко онова, което имате, което може
да
расте във вас, което може
да
разберете, то е отвътре.
Ще ви поставя по-ясно въпроса: коя светлина е по-хубава, която сама ли отива при вас, или която ходите вие
да
си
купувате?
За
да
познаете дали вашата любов е силна към него, има един признак.
Можеш
да
отидеш при бакалина и
да
си
купиш една свещ.
Сега ще ви покажа признаците, по които ще познаете дали вашата любов е силна, или сърцето ви е студено.
Тя свети ден-два, и после пак
си
в тъмнина.
Вие този брат го пипнете за кесията.
Бръкнеш в джоба
си
и за четири - пет лева пак
си
купиш една свещ, но след четири - пет дена пак изгасне тая свещ.
Ако той хване кесията
си
така (Учителят прави съответното движение), то любовта ви не е голяма.
Това е човешкото - палиш я, и изгасва, палиш я, изгасва, и пари трябва
да
даваш.
Щом любовта ви е силна, като му бутнете кесията, той казва: „Вземете я." Дава ви я.
А пък при Божественото само трябва
да
си
отвориш прозореца и тая светлина сама идва.
При тая Божествената светлина, при това живото Слово всичко расте.
Говори се, че ако имаш вяра, всичко е възможно.
Казано е, че е възможно с вяра
да
се дигне планина.
Има ли нужда ние
да
вдигаме планините, които Бог е турил някъде?
Има ли нужда ние
да
вдигаме Божественото, което Бог е поставил някъде?
Нямаме нужда.
Това са човешките планини, които трябва
да
се вдигат.
Не онова, което Бог е създал, а онова, което вие сте създали в
себе
си
, вие трябва
да
можете
да
го преместите.
Ще ги убеждавате ли?
Вие казвате: „В тоя живот няма
да
можем
да
го преместим, но във втория живот като дойдем." Вие оставяте за втория живот
да
преместите тая планина.
Ако съзнавате, че умирате, страдате и ако съзнавате, че оживявате, то е вече Божественото - минаване от едно състояние в друго.
Вие като пуснете Божествения ток на любовта, тия вериги ще паднат и вие ще бъдете свободни, и тогаз ще вземете тия златни вериги в торбата
си
.
Защото всички сте в златни вериги.
Допуснете един богат човек, че той има всички удобства, има добра къща, автомобили, книги, радио, звънци, слуги - всичко това, каквото му трябва, има.
Вземете ги в торбата
си
и ги продайте.
Всички тия хора работят за него и той мисли, че неговите работи са наредени.
Турете ги във вашите торби и ги продайте.
Божественото трябва
да
влезе във вас и всички противоречия, които сега имате, трябва
да
изчезнат.
И всеки един, който направи каквато и
да
е услуга, все очаква нещо от тебе.
Сега не зная
да
ви приведа ли един пример.
Ще ви приведа един пример за любовта.
Най-първо продадат къщата ви, така се случи.
Другарите му казват
да
вярва.
Защо я продават?
Вцепенили се били краката му от ставен ревматизъм, не може
да
се мръдне.
Казват ми: „Еди-кой
си
брат се приготви за онзи свят." Казах: „За онзи свят не е готов още." Казах: „Нека
да
идат двама братя при него, доста възрастни." Обаче, като отиват тия двама братя, заболяват.
После продават автомобилите ви.
Вместо те
да
му дадат здраве, те заболяват.
После, вие нямате какво
да
платите на вашите слуги и те
си
заминават.
После, и синовете ви, и дъщерите ви, като няма какво
да
им дадете, и те
си
заминават, отиват някъде.
Ела, свърши
си
работата." Ставам аз и отивам в Търново.
И най-после заемодавците ви събличат и ви оставят само по бели гащи.
Той е легнал на гърба
си
, лежи и казва: „Ще
си
вървя вече.
Виждам, че при смъртта от едната стая влизам в другата." Казвам му: „Ти от едната стая ще излезеш, но не знаеш в коя стая ще влезеш." Той мисли, че ще отиде в рая.
Вие казвате: „Изгубих къща, деца, слуги, всичко това." Де е вашето разбиране?
Казвам му: "В рая няма
да
отидеш, но в друго място ще отидеш в това положение." Седи той и ме гледа.
Щом я посадят в земята, тя даде най-първо две коренчета долу и две клончета нагоре.
Тая ябълка, като погледне всичките
си
листа и клони, казва: „Колко съм богата." Един ден, когато се свърши развитието на ябълката, тя остава пак семка, всичко това се върне и тя влиза в хамбара пак семка, с това различие, че втората семка е малко по-големичка от първата семка.
Казвам му: „Ти не
си
свършил още работата.
Ти какво
си
легнал тук на кревата?
Питам, тя не можеше ли
да
живее без листа, без корени и прочее?
Искаш
да
ти слугуват тук, искаш
да
станеш богат човек чрез тия лекарства." Казах му: „Стани!
Ти ще
си
почиваш в хамбара.
Там няма
да
те приемат с този багаж.
„Я стани на краката
си
!
И това разлистване, и всички тия удобства на земята са временни потреби за вас.
Я почни
да
ходиш!
Като тръгнете за оня свят, за Божествения свят, вие най-първо трябва
да
се освободите от вашите къщи.
" Той почва
да
ходи.
Щом имате къщи, трябва
да
ги носите на оня свят.
„Я седни сега на кревата
си
!
Щом имате слуги, трябва
да
ги носите на оня свят.
Парите, всичко трябва
да
вземете.
После му казах: „Ще дойда пак." На другата сутрин отивам пак.
Той каза: „Сега почвам
да
ходя малко." И след три-четири деня той беше вече здрав.
Утре ще дойда пак." И се свърши работата."
Сега някои от вас ще кажат: „Дали може Учителят?
Кучетата му казваха: „Нищо не ти искаме, само
да
вземем нещо от твоята храна." Без пари му слугуваха.
Един човек можеш
да
го издигнеш от една болест.
Христос казва: „Иди и не съгрешавай, за
да
не ти стане по-зле отпосле." Когато един човек го излекуваш, и ако направи една погрешка, то болестта ще се повърне.
И казваше богатият: „Остане ли кучетата
да
му слугуват, той
си
е загазил."
Всяка болест
си
има своите психологически причини.
Онова, което трябва
да
имате - все таки хората трябва
да
дойдат.
Няма
да
казвам какво мисли богатият.
Хората взаимно
си
помагат.
Умира Лазар и се освобождава от кучетата.
Някой път някой иска
да
каже: „Кажи по кой начин става това." Ако имате вяра, всеки от вас може
да
лекува, но ако кажеш истинския метод, по който можеш
да
помогнеш, той ще се разболее пак.
Невидимият свят не позволява
да
кажеш по кой начин
си
помогнал.
Умира богатият и се освобождава от [слугите], умира той и се озовава на противоположното място.
Невидимият свят никога не позволява
да
кажеш: „Аз му направих това добро." Никога няма
да
кажеш: „Аз му направих това добро." Това е една привилегия на Бога, ти опорочаваш нещата.
Ти казваш: „Аз му направих добро." Ти добро никому не можеш
да
направиш.
Вижда, че не се умира така лесно, но той е забравил и иска
да
му слугуват, и казва: „Отче Аврааме, кажи на Лазаря
да
дойде
да
ми слугува.
Онова, което Бог е направил, всичко е съвършено.
Гърлото ми е засъхнало,
да
ми донесе малко вода.
Ти само
си
дал един добър пример на жертва, че живееш добре.
Мен ми трябва слуга." Никой на никого не може
да
служи.
Аз, като отида при един човек, само му давам пример, как трябва
да
живее.
Лазар може
да
служи само за
себе
си
.
За
да
се молиш за един човек, трябва
да
го обикнеш.
Вие обикнете когото и
да
е, но най-първо вие не трябва
да
бъдете болни или ако сте болни, трябва
да
сте господари на болестта, и тогаз можете
да
помагате на всеки човек.
Има идеята,
да
дойде Лазар и
да
му слугува.
И тогаз ще опитате степента на своята любов, на вашата сила, степента на Божествената сила, която действа във вас.
Той не разбира, търси слуга
да
му служи на онзи свят.
Ще опитате тогаз любовта
си
при болестта, за
да
знаете как работи любовта.
Ако имаш любов, Лазар може
да
ти служи.
Тя е, която трябва
да
внесе новия живот.
Но Лазар не може
да
ти служи, като нямаш любов.
Ти искаш
да
ти слугуват хората,
да
имаш пари.
Вие казвате: „Втори път, като дойдем на земята." Аз не искам
да
се спирам на това.
Утрешният ден зависи от днешния ден.
Трябва
да
престанат тия работи.
Смъртта е смяна само, временно ще заспиш, ще
си
починеш.
Ти
си
се разсърдил на хората, че това-онова не са ти дали.
Непреривност има между всичките дни.
През целия
си
живот се разправяте за такива работи, понеже нямате кой
да
ви служи.
Оная жена защо е обикнала мъжа
си
?
Да
умреш в спането, за
да
можеш наново
да
се пробудиш.
Слуга
си
търси.
Вие имате вашите нови схващания, но не искате
да
ги приложите и се държите за човешкото.
Като
си
намери този слуга, потупва го и казва: „Осигурих се." И мъжът потупва жената и казва: „Намерих слугиня." Народят се деца и казват: „Ето слугинчета." И потупват ги, и мислят, че се осигуриха.
И виждат, че това дете умре.
Не е умряло, но това слугинче казва: „Не искам
да
слугувам." И заминава
си
.
Но всичко това, което имате,
да
бъде на разположение на Господа.
Не сега
да
дойде някой и
да
каже: „Вие раздайте това заради Господа." Не трябва
да
ме учат какво
да
раздам.
Питам, по тоя начин, по който сега светът разбира, в живота винаги ще съществува едно нещастие, от което по никой начин не искате
да
се освободите.
Искам от вас две хиляди лева." Един син пише на баща
си
: „Първия месец - две хиляди лева, втория месец - две хиляди лева.
Втората година пак по две хиляди лева." Питам, когато бащата дава тия средства, какво има той вътре в ума
си
?
Някой път ти казваш: „Какво трябва
да
правя, като ми трябват пари?
Знаете ли колко коства, каква грамадна сума се харчи за всекиго едного от вас, за
да
живеете тук на земята, какви грамадни средства?
В какво е силата?
Вие седите и искате
да
станете учен човек,
да
имате малко автомобилче за сто хиляди лева,
да
се качите и
да
се возите.
Вие казвате по някой път: „Моите мнения са по-прави." Че ако вие без пари не можете
да
живеете, с пари - никак.
Без пари ще имате един вид страдания в света, а пък с парите ще имате друг вид страдания.
3.
Недейте се грижи за живота си
,
НБ
, София, 27.1.1935г.,
Желая по-дълго време
да
останеш у дома.
Погрешката е станала, но защо, коя е причината за това, не е позволено
да
се каже, не е позволено
да
се обясни.
Той казва така: Като видите някой беден, гледайте
да
се освободите от него.
Че погрешката е станала, всички са съгласни с това, но тази погрешка е допусната, за
да
се яви великото благо в света.
Бедният, това (е) формата, в която богатството може
да
се появи.
Без формата на сиромашията, богатството никога не може
да
се прояви.
Не, че този е единственият начин, по който може
да
се яви благото в света, но в дадения случай този е пътят, по който човечеството върви напред и се развива.
Богатството може
да
се прояви само при сиромашията.
Когато човек ще спечели или ще постигне нещо в света, тогава се обединяват много сили в негова полза: И умствени, и сърдечни, и духовни и той изпитва спокойствие в
себе
си
.
В това отношение, вие не разбирате какво нещо е сиромашията.
Ние трябва
да
се съобразяваме с органическите закони, които сега владеят в света.
При това положение като вземете този билет, вие никак не се интересувате дали ще спечелите или не, като че всичко забравяте.
Ако нямаше сиромаси в света, на кого щеше
да
трябва богатството?
Затова трябва
да
дойде новото възпоминание.
Сиромашията е резултат на богатството. Защо?
Човек трябва
да
си
е написал на книжки от какво
да
се пази, та всякога
да
си
спомня.
Ако пък много се интересувате дали много печелят билетите, вие нищо няма
да
спечелите.
Понеже ти не можеш
да
бъдеш богат, докато не
си
бил сиромах.
Ти се възбудиш и веднага
си
готов
да
избухнеш.
Колкото повече четете вестниците
да
видите кога ще се теглят билетите, и дали печелите, бъдете уверени, че нищо няма
да
спечелите.
И обратното: Ти не можеш
да
бъдеш сиромах, докато не
си
бил богат.
Престанете
да
се интересувате, но това трябва
да
стане естествено.
Ти не можеш
да
бъдеш болен, докато не
си
бил здрав.
После не
си
снизходителен към хората.
Сега това е външната страна на въпроса, от който се вижда, че хората се интересуват от парите.
Следователно, по-рано трябва
да
си
бил здрав, за
да
дойде обратният процес.
Човек може
да
има пари, колкото иска.
Но колко трябва
да
иска той?
– Значи, ти някога
си
бил много добър човек и после
си
изгубил своята доброта, за
да
я оцениш.
На човека не му трябват много пари, защото всичкото злато в света е равномерно разпределено между всички хора на земята.
Сиромашията, която е дошла при вас, не (е) вечен процес, но временен.
Следователно, човек няма право
да
вземе повече отколкото трябва от благата, които се падат на всички останали хора вън от него.
Представете
си
, че вие живеете в един отличен палат, с добре боядисани стени, всичко хубаво, но с векове сте живели там и понеже е писано, че отникъде не трябва
да
влезе въздух, вие се чувствувате притеснени, задушени.
Не можете
да
отворите прозорците, защото е писано, че ако (и) най-малката дупка, ако се отвори, това е голямо престъпление.
Всичко това ще се забрави.
Някой търговец може
да
има събрани с милиони килограма жито – това е друг въпрос.
Какво трябва
да
направите сега?
Ама погрешил
си
нещо.
Не трябва
да
бъдете толкова лековерни
да
вярвате на всичко онова, което хората казват и
да
не смеете
да
отворите една малка дупка.
Питам: Ако слънцето изгрее и ти каже, че трябва
да
отидеш на нивата
да
работиш, какво трябва
да
му отговориш?
Някои хора са прости служители на Бога, те пазят неговите складове с благата в
себе
си
.
Като повее вятърът и като завали дъждът, какво трябва
да
направиш?
Слушал съм как отговарят някои богати хора, когато отиват
да
им искат пари на заем.
– Водата е причината, за
да
се образува тази кал.
Като огладнееш, какво трябва
да
направиш?
Вие съдите почвата, която дава най-хубавите работи.
Когато дойде онзи, на когото са тези пари, тогава нека той
да
даде.
Като ожаднееш, какво трябва
да
направиш?
Ако в почвата турите вода повече, отколкото трябва, непременно ще се образува кал.
Аз съм дошел на света, само за
да
пазя тези пари.
Когато в тебе се зароди желание
да
учиш, какво трябва
да
направиш?
Сега ние мислим, че като сме дошле в света, имаме право
да
вършим каквото искаме.
Ако дойде някой човек при тебе и ти каже, че трябва
да
учиш, какво ще направиш?
Можеш
да
правиш каквото искаш, само когато знаеш какво и как.
Ако дойде някой при тебе и ти каже, че трябва
да
се молиш, какво трябва
да
направиш?
Много пъти вие
си
създавате ненужни страдания, като мислите дали сте на прав път или не.
Ако не знаеш, по-добре нищо не прави, тогава казваме: Не прави това, което може
да
ти създаде някакво нещастие.
Трябва ли
да
кажеш, че не искаш
да
се молиш, защото не
си
мислил за това?
Но какво трябва
да
правиш?
Веднъж сте дошле на земята и пиете водата, приемате въздуха, приемате светлината и се храните, вие сте на прав път.
– Все трябва
да
правиш нещо, няма
да
седиш и бездействаш.
Съвременните хора страдат по единствената причина, че много малко се молят.
Че можете
да
мислите, че ходите, вие сте на правия път.
Някой казва, че не може
да
вярва.
От вас зависи как
да
мислите.
– Хубаво, като не може
да
вярва какво може
да
прави?
И тогава, каквото чуете, това трябва
да
възприемете.
Аз наричам молба онова състояние, когато земята изсъхне, напука се, и онези тревици пъшкат, жадуват, че започнат
да
дигат главиците
си
нагоре,
да
се молят за дъжд.
Не се стремете всичко
да
възприемете.
И като дойде този дъждец и намокри земята, всичката вода попие, и тревиците се задоволят, всичко се раззелени.
За всеки даден случай, възприемете само онова, което на вас ви приляга.
И след това те благодарят.
Така и човекът изпадне в такова положение: Изсъхне всичко в него, няма капка вода, той се намира в отчаяние, не му се живее, не му се моли и започне
да
очаква на този-на онзи,
да
вземе нещо, или оттук-оттам
да
вземе един билет
да
спечели нещо.
Вземете, например, когато обичате, вие никога няма
да
видите неговата погрешка, но всякога ще видите и най-малката погрешка на онзи, когото не обичате.
Аз пък вярвам, че като умра ще отида на друго място.
Животът по този начин не се урежда.
Ти вярваш, че ще останеш в къщата
си
, а аз вярвам, че съм временно в нея, като в един хотел, който един ден непременно ще напусна.
Ти ще пишеш на баща
си
поне 20 писма на ден, та поне едно от тях
да
стигне до него и
да
получиш отговор.
– Всяка погрешка трябва
да
се замести с една добродетел.
Значи, безверниците са собственици на земята, без
да
знаят, че тапиите им не са валидни.
Стремете се
да
я заместите с добра, но не се стремете
да
я изхвърлите навън.
Понеже е казано, че кротките ще наследят земята, може би един ден тези безверници
да
станат кротки и
да
наследят земята.
Не, вие трябва
да
се молите по 24 пъти на ден и всяка молитва
да
трае най-малко 5 минути.
Думата безверие е взета от думата суеверие, което се среща във всички хора.
Капитанът всеки момент дава сигнал, в 24 часа непрестанно съобщава за положението, помощ иска, а в това време пътниците се молят, викат за помощ.
Така е, ако не се молят, те бедствуват
да
погинат във водите на океана.
Оставете света на двете противоположности, той сам
да
се бори.
Преди
да
започне някой роман, той
си
имал написани стотина номера в една кутия и бръквал в кутията
да
види кой номер ще извади.
Та и вие сега се намирате в един голям океан и всеки момент рискувате
да
потънете.
Сега вие изживяхте целия
си
живот в желание
да
изпъдите злото от
себе
си
.
От номера, който изваждал, той вадил заключение дали романът му ще бъде добре посрещнат или не.
Но вие не се молите, викате един, втори лекар и чакате
да
видите какво ще се произнесат те за положението, в което се намирате. _
Вие искате изведнъж
да
се изчистите.
Вие не можете
да
се очистите от злото, защото преди всичко вие не знаете произхода на доброто и произхода на злото и не знаете как
да
постъпвате.
Както и
да
речете, това е факт.
Има много удавници, които са почти умрели, пулсът им е престанал, но после дойде лекарят и по изкуствен начин се възстановява пулсът.
Ако не му попаднал този номер, който обичал и на който вярвал, не започвал романа
си
.
Индусите имат много начини, чрез които могат
да
възстановят пулса в човека.
Ако му попаднел добрият номер, той се въодушевявал и започвал
да
пише.
Даже и светии, които са прекарвали по цели 20 години в пустинята, които са достигнали висока степен на развитие, пак са имали ужасни опитности и са казвали: Никога човек
да
не минава през такива ужасни опитности!
– Това показва, че съществува един закон, който при дадения случай довежда човека до един контакт с нещо възвишено.
Ако внесете замръзналия в една топла стая и оставите замръзналия постепенно
да
се размръзва, той ще се размрази и пулсът му ще се възстанови.
Едно трябва
да
знаете: Колкото повече се издигнете, толкова повече по-големи изпитания ще имате.
Дали човек знае това или не, това не е важно.
Има една постепенност в света, която трябва
да
се спазва.
Онези, които са правили опити
да
се издигнат във високите области на атмосферата, която граничи с фотосферата на слънцето, знаят какви изпитания са имали.
Съвременните хора обичат резките промени; искат
да
стане всичко, каквото те желаят.
Невъзможно е
да
се стигне до тази височина, онези места са опасни.
Който разбира онзи велик Божествен закон, той ще избягва всички ония хора, които представят някое нещастно число.
Не се знае, ако човек се качи на такава височина до 400–500 километра, какви ще бъдат слънчевите лъчи?
Не е въпросът
да
ги избягва човек, но няма
да
ги среща често.
Той ще го заобиколи, ще мине от друго място,
да
не се срещне.
Някой казва: Аз искам
да
имам голям палат, за сто милиона лева.
Може там
да
не остане нищо.
Ако искате
да
придобиете нещо, срещнете щастлив човек.
Правили са опити
да
хвърлят разни уреди на големи височини,
да
видят какво ще стане с тях.
Той непременно ще ви предаде нещо от
себе
си
.
След като напишеш съчинението
си
и няма какво
да
правиш, тогава можеш
да
мислиш за голям палат.
Във всеки даден случай, всеки човек може
да
стане като условие, като среда, като проводник за твоето добро.
Докато имаш какво
да
правиш, трябва ти малка палатка
да
пишеш вътре, но щом напишеш съчинението
си
, тогава можеш
да
мечтаеш за голям палат.
Също така един човек може
да
стане проводник или причина за твоето бъдеще нещастие.
Сега вие казвате: Защо Господ е създал света така?
Философите могат
да
мислят едно или друго, но те не могат
да
бъдат авторитети и
да
се произнесат за онова, което Бог е създал.
Един човек може
да
те изпрати на училище,
да
станеш професор или философ, а може
да
те изпрати и на бесилка.
В това отношение вие трябва
да
проучавате хората.
Казвате: От де
да
ги знаем?
Чета в една статистика за Лондон, един град, който има осем и половина милиона хора, че само 250 семейства имало там, които живеели много добре, три хиляди живеели средно, а на останалите Бог
да
е на помощ!
Ние не знаем как е направено слънцето преди всичко.
–
Да
, не знае човек.
Колко деца има, които като не знаят, като намерят някоя стара бомба на полето, започват
да
я човъркат оттук, оттам, докато най-после тя експлодира и убие едно от тях.
Само 250 семейства от всички хора, живеели щастливо.
Представете
си
, че вие срещнете един човек, който има много силна мисъл.
Такъв човек може
да
ви придаде своето съмнение.
– Че всеки човек, който е дошел на земята, има
да
свърши една работа, той има свое място, както всяка една планета има свое място в пространството.
Ако слънцето е огнено, какъв живот може
да
дава то?
До това време вие не сте се съмнявали и изведнъж дохождат у вас мисли на съмнение.
Как може
да
го наречете – слънце на живота?
Разправяше ми един познат господин, какво нещо е силата на внушението, как той я изпитал върху
себе
си
.
Значи има едно слънце, на което може
да
се живее.
Този господин живял цели 20 години с една жена добре, разбирали
си
, обичали се, и никога в мисълта му не минавала мисъл на съмнение.
Същото може
да
се каже и за човека.
Това слънце е дреха на онова, на което може
да
се живее.
По едно време минава покрай тях един гледач и започнал
да
гледа на този господин.
„Недейте се грижи за живота
си
, що
да
ядете, нито за тялото
си
, що
да
облечете!
Казал му: Слушай, ти хем
да
пазиш жена
си
!
Следователно, не се стремете
да
измените формата, която ви е дадена.
От този момент в него се явило съмнение и той започнал на всяка крачка
да
подозира жена
си
,
да
се съмнява в нея.
Ако измените формата на вашето тяло, с това ще влошите и живота
си
.
А живот с Любов, е живот на спокойствие, на работа, на труд, на здраве, на сила, на свобода, на простор, на движение.
Много хора са били създадени с правилен нос, но от голяма активност, носът му се закривява, става орлов.
Та пита ме след това: Верни ли са думите на този гледач?
Така човек изменя носа
си
, прави го песимистичен, алчен и т. н.
Това не значи, че сегашният живот трябва
да
мине.
– Казвам му: Това са долапи, измислици, на които не трябва
да
се поддаваш.
Всички закривени носове показват, че искат
да
клъвнат някого,
да
го хванат в нещо.
Защо ви е този гледач?
Тези носове са създадени от ред поколения.
Ние трябва
да
оценим сегашните възможности,
да
ги използуваме в бъдещето, а не само
да
очакваме на бъдещето.
Той казва на мъжа
да
не хваща вяра на жена
си
, а на жената ще каже
да
не хваща вяра на мъжа
си
.
В този живот са вложени много скъпоценности, които трябва
да
извадите, та като отидете в новия живот,
да
ги занесете със
себе
си
.
Питам: Ако мъжът не хваща вяра на жена
си
и ако жената не хваща вяра на мъжа
си
, на кого трябва
да
хващат вяра тогава?
Как
да
не стане широк носът им, същевременно той се е зачервил.
Като възкръсна Христос, какво взе със
себе
си
?
Ако ти не слушаш майка
си
, че не била малко така или ако не слушаш баща
си
, че бил малко така, тогава кого ще слушаш?
Ако майка
си
не слушаш, ако баща
си
не слушаш, ако жена
си
или мъжа
си
не слушаш, кого ще слушаш тогава?
Той пак запази своето разположение към учениците
си
.
Докато се оженил за нея, той ѝ казвал, че без нея не може
да
живее и без нея ще умре, а като се ожени вече не ѝ вярва.
Има известно съответствие в строежа, който природата предприема.
Онези, които държат на буквата, ще кажат: Риба ли пък намериха
да
ядат?
Че ако не
си
могъл
да
живееш без нея, защо сега не ѝ вярваш?
– Има риби, които могат
да
се ядат.
Сега аз не искам
да
оставя в ума ви неправилни форми, но изнасям фактите така, както
си
са.
Невидимият, разумният свят има силно желание
да
изправи погрешките на човечеството.
Някоя майка или баща има син, а не знае какво представя неговият син.
И той се е заел, приложил е всички методи
да
ви изправи.
Външната форма на сина ти е само един автомобил, това е един, това е неговият автомобил, който ти разглеждаш отвън.
Един ден вие всички ще бъдете с изправени лица.
Какво е по същество твоят син, ти даже и не подозираш.
Четката на разумната природа ще обиколи всички.
Ти не разбираш даже какво е твоят баща или твоята майка.
Тя носи същия живот, какъвто се крие и във вашия организъм.
Знаете ли какво нещо е
да
разбирате един човек?
Вие няма
да
останете в тази форма, в която сте сега.
–
Да
разбираш един човек, това значи
да
направиш в даден случай за него същата жертва, каквато и за
себе
си
.
Да
се не поколебаеш нито за момент,
да
нямаш два морала в
себе
си
.
Ние не сме задължени
да
ядем много боб.
Да
обичаш един човек, значи
да
си
готов
да
се жертвуваш за него така, както и за
себе
си
.
Нито сме задължени
да
ядем много леща.
Иначе без тази готовност на жертва, каквото и
да
говорите на човека, каквито и морални положения
да
му изнасяте, това са празни думи.
При каквито възгледи и
да
сте, вие трябва
да
приемате разнообразна храна.
За всеки даден случай има едно Божествено чувство, което регулира нещата.
Ако
си
момък и влезеш в някой дом, дето имат млада дъщеря, бащата ще те погледне, ще погледне дъщеря
си
, ще го е страх
да
не я задигнеш.
Не се смущавайте какво трябва
да
ядете.
Ако пък мома влезе в някой дом, дето имат млад син, бащата пак ще погледне към момата,
да
не би
да
стане нещо.
Вглъбете се в
себе
си
и ще видите за всеки даден случай каква храна трябва
да
употребите.
Някой се дави, например, друг вижда това и без
да
мисли много, хвърля се във водата и го спасява.
Ще ви се даде един метод как трябва
да
се храните.
След това другите го питат: Ти знаеш ли
да
плаваш като се хвърляш така смело във водата?
Както виждате, тези работи изпъкват.
Има едно вътрешно чувство в човека, което всякога му (про)шепва с какво трябва
да
се храни.
Или влезеш в някой богат дом, които имат каса и веднага те погледнат, погледнат към касата, мислят
си
да
те оставят ли или не.
И като болен даже, той може сам
да
си
определи храната.
– Знаеш ли тогава, че можеш
да
се удавиш?
Попитайте се и това чувство ще ви пошепне и като болен, и като здрав, вие можете сами
да
си
определите храната.
Възможно е
да
дойде един апаш и
да
те обере – възможни са тези работи.
Когато искате
да
четете някоя книга, пак може
да
ви се нашепне каква книга
да
четете.
Наистина, този човек ни най-малко не мисли, че ще се удави, той има само пред вид желанието
да
помогне на давещия се.
Възможно е
да
дойде някой момък и
да
задигне дъщеря ти, но тези неща за мене са изключение.
Те са готови всякога
да
ви помагат.
Този човек, който е извадил другия от водата, с тази
си
постъпка, той е изпратил своето щастие из целия свят.
В този свят апаш не може
да
влезе.
Онези, които са невидими, ще ви внушат някоя мисъл и вие ще
си
кажете: Дойде ми на ум една хубава мисъл.
Ще ви приведа един интересен случай из живота.
Но понеже хората сега не живеят в този свят, те не могат
да
се освободят от съмнението.
Някое същество е минало покрай вас и ви е предало тази мисъл.
Един добър човек правил много добрини в живота
си
, но за всяко добро получавал големи неблагодарности и неприятности, и затова най-после
си
казал: Отсега нататък няма
да
правя никакво добро.
Понякога човек не може
да
се освободи от въшките и от бълхите.
Друг път имате нужда от някаква храна, това същество ще мине покрай вас и ще ви нашепне какво
да
си
сготвите.
За
да
бъде щастлив, човек не трябва
да
прави добро в света, тъй решил той в
себе
си
.
Ако той се моли по 24 часа през нощта, никакви въшки или бълхи няма
да
останат на главата му.
И вие се чудите – докато по-рано сте мислили какво
да
си
сготвите и сте се спрели на нещо, после изведнъж изменяте и ще
си
купите или грозде, или круши – ще минете този ден с някакъв плод.
Ако овчарят се моли по 24 пъти на деня, никакъв вълк няма
да
влезе в кошарата му.
После пък ще ви нашепнат каква книга
да
четете и т. н.
Един ден в голямото
си
отчаяние от живота, отивал към морето
да
се удави.
В това отношение има вярващи, които казват, че не трябва
да
се чете никаква външна книга освен Библията.
Но в това време видял, че едно младо момиче се дави във водата.
Той може
да
няма кучета или най-малко едно куче, но ако това куче залае, вълкът ще мисли, че 20 кучета лаят и няма
да
смее
да
се приближи при кошарата.
Иначе как ще разберете Христовите думи, дето казва: „Каквото вържете на небето, ще бъде вързано и на земята, и каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небето.“ Каква власт е дал той на онези, които вярват!
Други пък ще кажат, че Библията е остаряла книга, затова трябва
да
се четат външни книги.
Трябва
да
спася това момиче.
Хайде, ще се хвърля във водата
да
го спася, че после ще свърша със
себе
си
.
Завинаги те трябва
да
останат авторитетни.
Хвърлил се във водата и помогнал на младото момиче – спасил го от удавяне.
Аз бих желал първо
да
вържа всички хора с въжето на Любовта, с въжето на живота.
Ето аз бих желал
да
ми препоръчате някоя книга за храненето тъй етическа.
В това време при него се приближил един стражар, попитал го за името му, за адреса му, кой е, какъв е, и
си
заминал.
После бих желал
да
ги вържа с второ въже – с въжето на знанието.
– И тази добра, рекъл
си
той, сега
си
навлякох по-голяма беля!
И най-после бих желал
да
ги вържа с третото въже – с въжето на свободата.
Всеки човек се нуждае от специфична храна.
Нали бях решил
да
не правя повече добрини в живота
си
, защо не
си
седях настрана, а трябваше
да
се меся в тази работа?
Свободни ли ще бъдат тези хора?
Не се грижете за живота
си
.
Умът ще почне правилно
да
работи, а сърцето му ще придобие един равномерен удар, темп.
Може би това момиче се къпеше,
си
правеше някакви фокуси във водата, а аз
си
помислих, че се дави и отидох
да
я спасявам.
Сърцето трябва
да
има равномерен пулс, а не неправилен с пресичане, ту с ускоряване, ту с намаляне на темпа.
А сега ще трябва
да
отговарям.
В това отношение вие имате смътна представа за бъдещия живот, в който ще влезете
да
живеете някога.
Ритъмът на сърцето трябва
да
бъде музикален.
Мярката между един и друг удар на сърцето трябва
да
бъде еднаква.
Това момиче било царската дъщеря, която наистина щяла
да
се удави и този добър човек ѝ помогнал
да
я спаси.
Понякога човек обременява сърцето
си
със своя песимистичен пулс.
Аз съм наблюдавал тези щурци, които наричам щастливите музиканти.
При песимистическо състояние на човека и пулсът му е неправилен.
Като се приближа някой път към дупката на тия музиканти, с почитание, той веднага се оттегля назад и казва: Заповядай!
В целия космос има един ритъм, който движи пулса на всички живи същества: и на насекоми, и на растения, и на животни, докато се дойде до човека.
Той не може
да
влезе в моето положение, не ме разбира.
Този пулс на живота регулира всичко.
Като се отдалеча, той пак
си
покаже главата и започва
да
се пече на слънце.
Единственото нещо, което човек ще занесе със
себе
си
в онзи свят, това са най-хубавите минути в живота му, когато той е направил онези малки добрини, които никой не го е видял.
Каква грамадна разлика има в живота и разбиранията на всички същества!
И сърцето има един специален нерв, който определя колко пъти трябва
да
бие сърцето Тъй щото определено е колко пъти трябва
да
пулсира сърцето на всеки човек.
И ако вие се държите със закона на Любовта, вашето сърце ще пулсира точно толкова пъти, колкото е определено.
А за всички онези добрини, които хората са го видели, платено му е, няма повече какво
да
очаква.
Има какво
да
се чете в него.
Всички хора в света представят скачени съдове.
Дали те съзнават това или не, то не е важно, но всички хора се стремят към една велика цел.
А тъй дойде някой странник при тебе, иска ти нещо, но ти се усъмниш в него, приемеш го като някой разбойник, подхвърлиш му някоя пара и той
си
замине, като
си
замине, ти благодариш, че
си
се освободил от него.
Дали знаят или не, но всички хора искат благото на цялото човечество.
Не мисли обаче, че
си
направил някакво добро, като
си
му подхвърлил някаква монета.
Има какво
да
чете човек,
да
се въодушевява.
А ти можеше
да
не се усъмниш,
да
му окажеш известно доверие и този човек
да
си
замине спокоен, благодарен, че
си
го приел като човек.
Сега като говоря по този начин, аз ни най-малко не искам
да
стимулирам у вас алчността,
да
правите добро, за
да
бъдете добри.
Всички онези, които воюват за правото на човечеството, те са хора новатори, носители на новите идеи, те са реформатори – това е отлична идея.
Не, певецът трябва
да
пее, за
да
весели хората – нищо повече!
Та когато вие искате
да
се храните добре, не мислете само за
себе
си
.
Влезте в съгласие с всички ония, които се хранят добре.
Като пееш в стаята
си
без
да
знаеш, в това време милиони хора още се радват за това пеене.
И тогава няма
да
бъдете сам, но ще имате много съмишленици в света.
Тепърва вие ще започнете
да
разбирате музиката,
да
знаете какво тя представя.
Христос казва: „Не се грижете за живота
си
!
“ Това значи: Не се безпокойте за живота
си
, защото Отец ваш всичко е промислил, но търсете Царството Божие и неговата правда първо и всичко друго ще ви се даде.
Болния трябва
да
го утешаваш, а здравия трябва
да
го учиш.
Когато се възпитават религиозните, както и учените хора, всички трябва
да
се учат
да
свирят и
да
пеят.
Здравият иска
да
го учиш, а болният иска
да
го утешаваш.
Вторият тон „ре“, секундата е майката.
Той ще иска
да
влезеш в неговото положение.
Като четеш тези редове, виждаш, че всяка дума е поставена на място, със свое точно ударение.
Следователно, оттук казвам, че има две категории хора: едни, които искат
да
ги утешават, а други, които искат
да
се учат.
Квартата е синът и т. н.
Но всички поети не могат
да
пишат така.
Който е болен, ще влезе в болницата, дето ще го утешават, а който е здрав, ще се стегне
да
учи.
Казвам: Ако всички хора биха били такива добри проводници, така добре
да
се отразява чрез тях Божественият свят, знаете ли какво щастие щеше
да
има на земята?
„Недейте се грижи за живота
си
.“ Това се отнася само за болни.
Сега, като ви говоря, ще кажете: Как
да
разберем тия неща?
Само болният трябва
да
се грижи за живота
си
, защото ако не се грижи, кой ще му донесе ядене, кой ще го погледне, той гладен ще умре.
Дали този човек е ходил на онзи свят?
Като пеете септимата, пеете вземате по-голямата
си
сестра.
И дали е дошел оттам?
Следователно, щом се грижиш за живота
си
, болен
си
, щом не се грижиш, здрав
си
.
Никой не може
да
взема произволни тонове.
Само така може
да
се определи диагнозата,
да
знаеш здрав ли
си
, болен ли
си
.
Щом се грижиш много за живота
си
, болен
си
.
Каквото е минало през всичките епохи, всичко ми е познато, и каквото искам
да
си
спомня, спомням
си
го.
Тогава всички хора насочват ума, съзнанието
си
към този тон, който протича в света и чувствуват, че под неговото влияние се намират и се изменят.
И цар
да
си
в света, щом пееш, ти преставаш
да
си
цар, ти
си
вече певец.
А щом
си
здрав, нямаш нужда от други, ще се учиш.
Да
бъдеш певец в света, това е повече
да
бъдеш цар.
Затова именно Христос казва на учениците
си
: „Не се грижете за живота
си
.“ За това се изисква дълбоко разбиране.
На земята можеш
да
бъдеш цар, но като отидеш на небето, там предпочитат
да
си
певец, отколкото цар. Защо?
Един ден царицата извика мене и една моя другарка и ни каза
да
отидем с Брам в една от най-отдалечените градини, за
да
посетим хубавите цветя там.
Ние трябва
да
разбираме красивото в живота.
Вие ставате сутрин и ако времето е студено, веднага ви се отразява зле, плашите се от студа.
Следователно, аз предпочитам
да
бъда един певец на земята, отколкото цар.
Ако пък е лятно време и вън е горещо, мараня, имате температура около 35–40 градуса, вие веднага започвате
да
се плашите за храната, казвате: Какво ли ще стане с храната?
На един певец всички ще му благодарят, че ги повеселил, а на един цар колко души ще му благодарят?
След като разправя своята история там, най-после каза: Днес, обаче виждам, че този Брам е днешният ми баща, царицата на кошера е моята майка, а другарката ми и аз сме две сестрички, които сега ходим заедно на училище, но не сме още свършили прогимназиалния курс.
Царят може
да
е подписал една или повече смъртни присъди, а певецът никого не е осъдил.
Сега от време на време ми дават по едно цветенце, но мене ми е жал
да
ги късам, защото едно време те ни приемаха много добре.
Царят може
да
е простил на някого
да
не го осъдят на смърт, но ще го осъдят на доживотен затвор.
И затова като ме карат някой
да
откъсна някое цвете, аз отказвам.
Когато певецът пее, той казва на хората: Живейте, живейте, животът е за вас, с всичките възможности за постижение.
– Това е една прохладна сянка, дето човек може
да
се поразхлади само.
Онзи, който чувствува така студа, той се намира в едно болезнено състояние.
Следователно, ако усещате студа, това показва, че сте болни, не сте привикнали на студа.
Но в студа има скрита топлина.
Когато българинът дойде до ума, в умствено отношение, той дава много малко за пеенето.
Хванете студа за гушата и го пратете
да
си
върви.
Не за гушата, но научно трябва
да
се изразя в този случай.
Той всякога взема голяма тербия, там е всичката му слабост.
Всичко, което не е вярно, казват, че е измислено.
Всеки път човек не може
да
се справи със студа, понеже той има чок-боклу, мяза на някой разбойник, нападне човека, че не знае какво
да
прави.
Вие ще замязате на онзи търновски адвокат, който отивал от Търново за Севлиево и носил в джеба
си
два револвера.
Питам: Сестра и половина може ли
да
има?
По едно време го настигнали разбойници и претърсили джебовете му,
да
намерят пари.
Понякога вие мислите, че като пеете, няма кой
да
ви слуша.
Тези работи, за които казват, че са измислени неща, те са станали някога, пък и продължават
да
стават.
Като не намерили нищо освен револверите, запитали го: Защо носиш тези револвери?
Всичко онова, за което мислите, един ден ще стане, ще бъде.
Защото Христос казва: „И празните думи, които хората казват, един ден ще дадат отговор.“ И добрите думи ще се реализират и празните думи ще се реализират.
И на слепия като му казват, че живее в един видим свят, той се чуди как така
да
не вижда!
Като свие човека и той се уплаши, не знае какво
да
прави.
Как така
да
не вижда този видим свят?
И после ще кажете: Защо светът е така създаден?
И
да
не го вижда, той живее в един видим свят.
Помнете това добре, че вие сами създавате своята съдба!
Някой път ви дойде на ума
да
кажете някоя дума.
Какво има
да
се плаши?
НАГОРЕ