НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
687
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
687
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
И ще доведат всичките ви братя
,
НБ
, София, 6.1.1935г.,
Животът може
да
даде на този тон само условия
да
се прояви.
Казвам: Ако човек наистина е убеден в това, че Бог е създал ореха той има право на 20 ореха.
Обаче, един ден на някой земеделец дохожда на ума
да
тури яйце под някоя кокошка,
да
се отопли.
И смъртта може
да
даде само условия на този тон
да
се прояви, без
да
му предаде или без
да
му отнеме нещо.
И след известно време гледате, че това яйце се счупва на две половини и от него излиза нещо, което не мяза на яйцето.
А когато някой запази орехите само за
себе
си
, той няма право, той не е разбрал закона.
Това нещо се размърдва и поглеждате тук направило някаква пакост, там направило някаква пакост.
В първия случай ще разбираш, а във втория случай няма
да
разбираш.
Той иска
да
търгува с орехите, но това (е) друг въпрос, това са криви възгледи.
Представете
си
, че имате основния тон С.
Много хора имат такива възгледи: Именно, те искат
да
търгуват,
да
станат търговци, чиновници,
да
си
наредят живота добре,
да
имат всичко на разположение.
Той е зародишът на семето, което трябва
да
расте,
да
се движи,
да
се развива.
Те искат
да
наредят живота
си
по човешки, но щастието не седи в това.
Човек може
да
се спъне в черупките на яйцето и
да
каже: В такава малка черупка се спънах.
Днес можеш
да
станеш чиновник, но утре
да
те хване някаква болест.
След това могат
да
ти дадат няколко месеца отпуск, но най-много година, но в края на краищата ще те уволнят.
Представете
си
колко голямо ще е било това яйце.
Ти можеш
да
си
богат човек, но след време
да
осиромашееш.
Тези черупки мязат на големи планини, в които можете
да
си
пукнете главата.
Ако човек не може правилно
да
вземе тона Д, той не може
да
расте както трябва.
Ти можеш
да
си
учен, учен човек, но след време
да
изгубиш паметта
си
.
Следователно, не се блъскайте в черупките на направените погрешки от природата.
Растението подразбира
да
се даде подтик на човешките мисли и чувства
да
се проявят, както трябва, без никаква дисхармония.
Има неща, които могат
да
ни лишат от онези блага, които сега имаме.
Сега като ме слушате, може би някои от вас
да
се обезсърчат.
Има едно условие, при което можем
да
запазим онова, което имаме.
Няма какво
да
се обезсърчавате.
Онази вода, която е в контакт с извора, от който извира, колкото и надалеч
да
слиза, има шанс
да
се изчисти, но онази вода, която излиза от пороите, всякога ще
си
остане мътна.
Днес всички хора мислят за последствията на един свят.
Другояче казано: Ако ние сме във връзка с живата природа, тъй както Бог се проявява в нея, ще имаме възможност
да
постигнем всичко онова, което желаем.
Вие мислите за хубавите плодове на една ябълка, за нейното дърво, но никога не мислите за процесите, през които е минала ябълката.
И за
да
се постигнат нещата, има само един път.
Малкото семенце, което се посажда в земята, първо изгнива, разваля се и после започва процесът на страданието.
Ако например заведете едно дете при някой ясновидец, той може
да
каже какво предстои на това дете
да
се случи до най-дълбоката старост.
След 20 години тази ябълка дава най-хубавите плодове.
Вие се радвате само на завършените процеси, на големите, на силните, но не на тази ябълка, която поумняла, която разбрала Божиите закони и започнала
да
работи съобразно с тях.
Насърчаваш се, защото нещо
си
придобил.
Изобщо, могат
да
се сбъднат само онези неща, които са предначертани.
Докато беше в хамбара, тази ябълка нищо не знаеше, но като излезе оттам, тя поумня, научи много работи, в следствие на което дава своите плодове.
Онзи, който има, той трябва
да
е готов
да
даде нещо от
себе
си
.
Сега нито аз ще ви питам, нито вие сами ще се питате, кое е по-хубаво:
Да
си
в някой хамбар семе или
да
си
посаден в земята?
Сега мнозина от вас разсъждават криво, като искат
да
се насърчават.
Кое е по-хубаво:
Да
не страдаш и
да
останеш без знание или
да
страдаш, но
да
имаш знание?
Те трябва
да
знаят, че като се насърчат, ще дойде друго обезсърчение.
Кое е по-хубаво:
Да
не
си
гладен,
да
не гладуваш никога, но и
да
не изпитваш никакво удоволствие или
да
си
гладен и след това
да
ти дадат
да
хапнеш,
да
изпиташ удоволствие при храненето?
Понеже всички вие се намирате във второто положение, познавате, че това е проявеният живот Сега, противоречията, които съществуват в природата и в живота, не са противоречия за всички хора едновременно.
Човек не може постоянно
да
се насърчава.
Богатството за едни е противоречие за други; сиромашията за едни е противоречие за други.
Носи насърчението в надеждата.
Все
си
роден за нещо.
В природата има и сиромашия, има и богатство, но по какво се отличава богатството в природата от това на хората?
То е само един момент на Божието присъствие, когато човек усеща, че има всички възможности в
себе
си
.
Когато някой се приближи до богатата природа, тя се отличава по това, че всякога ще го приеме в къщи
си
и ще му даде нещо.
Само тогава човек се насърчава отпред и отзад, отляво и отдясно – навсякъде той се намира под онзи Божи Промисъл, при който нищо не може
да
го лиши от възможностите, които той иска
да
постигне.
Но
да
оставим този въпрос на страна.
Щом се приближава при сиромахкинята природа, тя ще го обере и ще го изпъди вън.
Като говоря за раждането, аз го вземам не в този смисъл, (в) какъвто обикновено се разглежда.
Ти можеш
да
казваш, че утре можеш
да
станеш цар или след хиляда години можеш
да
станеш цар.
Казва се в Писанието: „Ако не се родите изново.“ Това е вече второто раждане, за което говори Писанието.
Ако
си
сиромах, иди при богатата природа.
Защо именно утре искаш
да
станеш цар?
Но аз имам предвид първото раждане на човека.
Ако
си
богат и искаш
да
се освободиш от неволята на богатството
си
, иди при сиромахкинята природа.
Аз бих предпочел
да
съм един прост човек, отколкото
да
съм цар на мравките.
Всички, които ме слушате сега, имате първото раждане.
Сега вие можете
да
кажете, че това са философски твърдения.
Аз бих предпочел
да
съм един прост човек, отколкото
да
съм цар на животните.
Следователно, всички имате възможност
да
постигнете онова, за което сте родени, онова, което е вложено у вас от природата.
Когато започнат
да
колят животните, най-първо ще заколят техния цар, като най-угоен, като най-силен.
Аз разсъждавам конкретно.
Това, което тя е начертала, е хиляди пъти по-добро от това, което вие се стремите
да
постигнете.
Животът, това е богатата природа.
Аз бих предпочел
да
съм най-простият ангел на земята, отколкото
да
съм един човешки цар.
То ни най-малко няма
да
ви донесе това щастие.
Като се ражда човек, това представя богатата природа.
Аз бих предпочел
да
съм последен между архангелите, отколкото
да
съм цар на ангелите.
Какво ще придобиете, например, ако искате
да
станете министър на просвещението?
Смъртта, това е сиромахкинята природа.
Там мога
да
ви наредя един ред на нещата, но навсякъде бих предпочел последното место,
да
бъда последен, защото това последното от предшествуващото седи много по-високо.
От сутрин до вечер ще идват при вас този онзи, че еди-кой
си
бил уволнен и разни интриги ще ви носят.
При раждането
си
човек е сиромах, а природата му дава.
Сега, ако разбирате тия неща, вие трябва
да
благодарите и
да
не бъдете в един застой на живота,
да
казвате, че нямате условия за работа, че нищо не можете
да
постигнете.
При смъртта
си
човек е богат, а природата го обира.
Хубаво, какво не можете
да
постигнете?
Това са факти, но защо е така, не може
да
се каже – така е.
Като съм мислил дълго време и съм правил своите изследвания, бих желал
да
чуя как един стар българин описва добрата мома на сина
си
.
Според моите схващания, като дойде един министър на просветата, с един общ указ той трябва
да
назначи всички учители.
Ако
си
бил ударен и природата те обере, ти
си
живял правилно.
Аз предполагам какво той ще пише или ще каже на сина
си
и затова го цитирам: От старо време, синко, е знайно, хубава мома на свят ден се познава, кога слънцето изгрява, и земята огрява.
Всеки учител ще бъде назначен, дето иска, и при това няма
да
има никакво състезание помежду им.
Ако не
си
бил ударен, ти нищо не
си
разбрал от живота.
Тя е ранобудница, рано става, с кърча(т) на извор отива и вода налива.
Ако аз бих станал министър, щях
да
стана такъв само при условие, ако мога
да
назнача всеки учител на това место, което той иска.
Трябва
да
те надарят, и после
да
те оберат.
И пълни тя в дома
си
ги занася, и миром майка
си
прегръща.
Ако се намерят двама учители, които искат
да
вземат едно и също место, аз не бих станал министър.
Или
да
ти дадат нещо, и после
да
го вземат назад.
После на всеки учител ще се плаща толкова, колкото той може
да
носи, колкото той иска.
Според вашите обикновени разсъждения, вие ще кажете – защо трябва
да
ми го вземат.
Учената мома, синко, се познава кога книгата взима, бъдещето разгадава и всичко наред поставя.
Пробният камък за заплатата на учителя ще бъде този: Ще му се даде толкова злато, колкото той може
да
носи на гърба
си
на разстояние хиляда километра.
Добрата мома, синко, е онази, която земята оросява.
Ако някой иска 40 килограма злато, толкова ще му дадем.
Природата някой път може
да
ти даде нещо, и после като помисли, че ти е дала малко ще каже: Дай това нещо назад.
Но ако може
да
изнесе това злато на разстояние 40 километра, то ще бъде негово.
След това, тя ще ти даде нещо повече.
Ако не може
да
го изнесе, няма
да
му се даде.
Като не разбираш законите, ти ще искаш
да
скриеш нещо от това, което природата ти е дала за
себе
си
.
Така, според мене, пее старият българин на сина
си
.
Но в дадения случай българинът е възпял смъртта.
С това аз не искам
да
агитирам, но изнасям една идея само.
Че
си
задържал нещо за
себе
си
, в това няма никаква погрешка, но ще се спънеш в разбиранията на природата.
Както и
да
поставим тази песен, казваме, тук се пее на смъртта.
Или по право на всеки бих дал по 120 английски лири на месец, за всеки един дом астрологически, ще се паднат по десет лири.
Животът седи в две неща:
Да
ти дадат и
да
вземат нещо от тебе.
Затова трябва
да
дойде братът
да
разреши въпроса на живота.
Само по такъв начин той ще може
да
минава от един дом в друг.
Каквото Бог ти е дал, и ти ще дадеш.
Българинът казва на сина
си
: Синко, ти трябва
да
намериш такава мома, на която
да
си
готов всичко
да
дадеш.
Значи, за
да
обиколиш цялата земя, ще вземеш един билет, който ти струва 120 английски лири.
Не задържай нищо за
себе
си
от това, което Бог ти е дал.
Или другояче казано: За всичко онова велико в
себе
си
, за онази велика добродетел, за Божественото, което търсиш, ти трябва
да
пожертвуваш всичко.
Сега
да
дойдем до реалното, до същественото в живота.
Задържаш ли нещо, колкото малко и
да
е то, ще бъде едно нещастие за тебе.
И право е казал Христос, че ако човек намери онзи път на самоотричането, той ще постигне всичко, каквото желае.
„И ще доведат всичките ви братя.“ Защо ви са братята?
Казвате: Защо човек трябва
да
се отрече от
себе
си
?
За вас е необходимо
да
имате едно положително, едно здраво разбиране, но
да
не боледувате, но след всяко боледуване
да
ставате по-силни, отколкото сте били по-рано.
Ако не се отречете от
себе
си
, вие не можете
да
намерите разрешението на онзи велик живот.
Когато дойдат братята, вие всякога се радвате.
Двама адепти се разговарят и единият казва на другия: Аз имам един голям далекоглед, лещата на който е 20 метра в диаметър, с него съм наблюдавал слънцето.
Болестта, това е една погрешка на природата.
Другият пък му казва: Това, което ти
си
видял от земята със своя далекоглед, аз съм го видял на самото место.
На кого се радва младата мома?
Аз съм ходил на слънцето и съм видял всичко с очите
си
направо и зная, че има неща верни от тези, които ти
си
наблюдавал с далекогледа
си
, но има и такива, които не са точно така.
И наистина, всички онези деца, които са боледували в ранната
си
възраст, като станат възрастни живеят по-добре, и издържат повече от онези, които никак не са боледували.
– На брата
си
.
И наистина, ако вие разглеждате живота като първия адепт със своя далекоглед и ако го разглеждате като втория адепт, ще има известна разлика.
В този смисъл, аз не изключвам болестите, които укрепяват организъма, не изключвам и страданията.
Онова, което ти
си
съзерцавал от далеч, и онова, което
си
изпитвал сам, са две различни неща, две разни състояния в живота.
Ако страданието е на место и не е спънка в живота на човека, то има смисъл.
На брата
си
.
Страдание, което носи след
себе
си
знание за душата, то е на местото
си
.
Болест, която носи след
себе
си
усилване на организма, тя е на местото
си
.
На брата
си
.
Всяка погрешка носи известна опитност със
себе
си
.
Като дойде било ревматизъм, или главоболие, или гърлоболие, или друга някаква болест, трябва
да
се радвате, те носят нещо добро със
себе
си
.
На братята
си
.
Тогава, как ще
си
обясните стиха от Писанието, дето се казва: „И разкая се Бог, че създаде човека.“ Този стих означава: Бог видя, че тези блага, които даде на хората, те не ги използваха както трябва, в следствие на което
си
създадоха ред ненужни страдания, които приписват на Бога.
На кого се радват господарите?
Веднъж човек е облечен в тази мантия, той неизбежно ще прави погрешки, защото още неговото тяло не е създадено както трябва.
На братята
си
.
Материята, от която е създадено човешкото тяло е ровка, тя още е неустойчива.
Във всяка болка (се) крие нещо красиво.
Всичките имат братя, на които се радват.
Като ви заболи нещо, вие веднага започвате
да
мислите.
Аз взимам брата като символ на богатата природа, която всичко дава.
Всичко е като паяжина.
Най-малкото препятствие, което среща, е в състояние
да
наруши нещо в него.
В Писанието е казано: „Когато Бог обича някого, него наказва, на него дава болести, на него дава страдания, на него дава изпитания, но и на него дава радости и веселие“.
Сестрата означава това, което природата взема.
Най-малкото препятствие на пътя му може
да
го лиши от живот.
И значи когато вие страдате, Бог се отнася към вас като баща.
Затова Бог го пази като зеницата на очите
Си
,
да
не се развали нещо,
да
не отиде животът му.
Може
да
не ви харесва това, може
да
имате съвсем други възгледи, и мене ми е неприятно, но така е.
Голямата опасност е на лице, а въпреки това всички хора искат
да
бъдат щастливи.
Съвременните учени, които минават за такива, се намират в положението на първия адепт, който казва, че наблюдавал слънцето със своя телескоп.
Всички казват, че музиката е гениална, но мене не ми се харесва.
Да
, но другият му казва: „Аз пък бях там.“ Съвременните хора са все учени, но телескопите
си
седят.
Питам: Ако човек не е щастлив в сегашния
си
живот, на кой живот разчита
да
бъде щастлив?
При сегашните условия на живота щастието на човека може
да
изчезне за един момент.
Онзи, който свири, има около
себе
си
40–50 души, които управлява.
Той е като онези учени, които под микроскоп наблюдават онези малки същества, които никой друг не вижда, но те ги виждат и (ги) изучават.
Докато не ги е турил в банката, той не се интересува от нея, не иска
да
знае какво ще стане с нея.
Този учен взема една капка от течността, показва на хората
да
видят има ли нещо, но те нищо не виждат.
„И ще доведат всичките ви братя.“ Значи, първо започва с положителното.
От който момент, обаче, той постави парите в банката, веднага започва
да
се интересува от нея.
Първо дохожда братът, а после ще дойде сестрата.
Има някакви микроби, които с просто око не се виждат.
Като дойде сестрата, ти трябва
да
отвориш кесията
си
.
Щом извади парите от банката, той пак престава
да
се интересува от нея.
Този учен вижда това, което другите не виждат.
Понеже сега сте сиромаси, природата иде с брата, а когато забогатеете, тогава ще дойде със сестрата.
Следователно, истинско знание е това, с което човек може
да
разполага във всеки даден момент.
Сестрата, това е най-големият бирник в природата.
– Как
да
не се интересува?
Та най-първо турете в ума
си
мисълта
да
се освободите от сегашните спънки, от вашите заблуждения.
(Може)
да
ви е малко неприятно, но това е само за изяснение.
Той е вложил нещо в нас, в нашата банка, иска
да
знае какво ще стане с нея.
Ако при сегашните условия на живота имате само раждания без смъртта, какъв ще бъде животът?
Най-малкото Той е вложил живота
си
.
Или ако имаш(е) само даване, а нямаше вземане, какъв щеше
да
бъде животът?
Той щеше
да
бъде наполовина само проявен.
Той иска
да
знае това, което е вложил в банката, ще го вземе ли назад или ще остане в банката.
Да
даваш, това значи
да
се проявиш.
Ама ти
си
голям простак.
Докато
си
в училището, професорът ще ти държи лекция една, две, три, четири, години наред, но щом завършиш училището, ти ще излезеш и ще трябва
да
се проявиш, ти трябва
да
започнеш
да
даваш.
Някои казват: Няма друг живот, като умре човек, всичко се свършва.
Да
даваш от това, което
си
възприел.
Ти ще започнеш
да
даваш от
себе
си
.
Какво лошо има в това
да
започнеш
да
даваш малка част от това, което учителите са ти дали?
Значи със смъртта природата ни учи на онзи истински път
да
предадем,
да
нямаме страх.
Ще изхвърлите всички спънки вън от ума
си
.
Онзи, който ви е дал живота, Той се интересува от вас.
Всеки ден има някой, който донася сведения на Господа, как вървите, какво правите – интересува се Той.
През всичките 365 дни през годината за всеки човек се донася до Господа толкова сведения как върви той.
Надали има по-страшно лице в света от това на смъртта, но надали има по-красиво лице от това на смъртта.
Нима вашият син, който отива
да
следва в странство, не пише всеки ден писмо на баща
си
?
Две неща има смъртта: Красиво и страшно лице.Красива е тя за онзи, който я разбира; страшно лице има тя за онзи, който не я разбира.
Докато не се е уредил, докато е на тясно, той пише всеки ден на баща
си
.
Следователно братът, това е красивото лице на природата, сестрата, това е грозното, страшното лице на природата.
Като започне
да
се нарежда малко, той пише по едно писмо на седмицата.
Че е така виждаме по това, че в който дом влезе една мома, тя всичко разкъчква.
Като му олекне, той пише един път в месеца, и когато най-добре се нареди, той пише на баща
си
само един път през годината.
С това аз искам
да
ви обясня обективно нещата.
Нямам нищо против момата, но тя е като кокошка: Дето влезе, взема това, онова, всичко разкъчква.
–
Да
, ако вашите работи съвсем се уредят, както вие желаете, никога няма
да
пишете на баща
си
.
Някой път аз зная неща, които не мога
да
направя.
Тя разбърква всичко, което другите са наредили.
И наистина когато една мома влезе в къщи, тя иде с идеята
да
стане щастлива, а не
да
направи другите щастливи.
Започвате молитвата
си
, но не я свършвате и казвате: Утре ще я свърша.
И утре не я свършвате, така я протакате месеци, докато най-после изпратите едно писмо до Господа.
Не се минава половин час и аз го намирам там, дето по-рано съм го търсил, но не съм го намерил.
И наистина смъртта иде, за
да
вземе нещо, а животът иде, за
да
даде.
Сега едва ли в годината написвате и едно писмо на баща
си
.
Трябвало му един документ и започнал
да
го търси.
Търсил го навсякъде, но не могъл
да
го намери.
В дадения случай братът е погрешката, а сестрата е спънката в живота.
Когато съзнанието ви е будно, тогава всеки може
да
ви помогне.
Най-после търсил и на масата
си
, и там го нямало.
Значи, братът се проявява, за
да
коригира спънките на сестра
си
, а сестрата се явява в природата, за
да
даде подтик на брата
си
да
расте,
да
се развива, за
да
реализира погрешката
си
.
Ето, когато младият студент се беше захласнал по пътя, та го блъсна автомобилът и излезе след това младата мома и го заведе в къщи
си
, това беше едно щастие за него, изпратено му от Провидението.
Легнал
си
вечерта спокойно и решил и на другия ден
да
го търси.
На пръв поглед нещастие е за него, че кракът му се счупва, но впоследствие от това нещастие се създаде неговото щастие – кракът му се излекува и работите му се оправиха.
Но като не могъл преди това
да
го намери, най-после писал
да
му извадят препис от този документ.
Следователно, само сестрата може
да
стане подтик
да
се реализира една погрешка.
Костта му лесно може
да
зарасне.
Обаче, отговорили му, че не могат
да
му издадат нов препис.
Сестрата става причина
да
се проявят онези скрити заложби, които седят в погрешката.
(Та) като станал сутринта – погледнал на масата и видял документа
си
.
Сега
да
ви обясня.
И до днес още Христос носи тази рана между ребрата
Си
и не може
да
заздравее.
Толкова време търсил по-рано, но не могъл
да
го намери.
В природата има странни работи.
Например един богат човек иска
да
направи едно добро.
Този учен равин, след като определил кой народ какво място ще заеме, за евреите казал, че ще заемат онова пробито място между ребрата на Христа, за
да
го запълнят.
Той може
да
раздаде всичкото
си
имане на бедните хора, но ще кажат после за него, че е направил една погрешка.
Целият еврейски народ ще влезе в тази дупка, в това пробито място, за
да
оздравее раната на Христа.
Аз не съм за суеверието, защото само един такъв случай може
да
се яви.
В природата няма еднообразие.
Защото похарчил всичкото за сестра
си
.
Сега новото схващане, което трябва
да
имате за новата година, е, че от всички се изисква непреодолима вяра.
Кого похвали Христос пред учениците
си
?
Пред Него минаваха много богати, които даваха от своето съкровище в касата и най-после мина една бедна жена, която вложи в касата последната
си
лепта.
Христос каза: „Тази жена, която имаше една последна монета, внесе я цялата, затова тя вложи най-много от всички.
Ама, че брат ви или сестра ви ще дойдат при вас.
Малка беше нейната лепта, но тя я вложи всичката.“ Казвам: Докато човек не се научи
да
внесе всичко, което има, той не може
да
разбере Божиите пътища.
Зависи кой от тях ще дойде.
Да
кажем, че вие искате
да
бъдете гениален човек.
Когато мислите, че всичко ви е наредено, тогава сестра ви ще дойде при вас.
В Любовта всякога има едно чувство, едно желание
да
услужи и
да
помогне.
Когато мислите, че сте закъсали, че свършвате, тогава брат ви ще дойде непременно при вас и ще ви донесе всичките блага на живота.
Казвате, че искате
да
бъдете талантлив човек.
Това можете
да
го опитате.
Не мислете, че аз искам
да
ви насърчавам.
Казвате, че искате
да
бъдете свят човек.
Когато срещна един вол, той не е като човека за мене, но аз веднага виждам на кое място в човека е поставен той.
Не, аз не искам
да
говоря за неща, които не са.
Аз съм сит от обещания, които нямат никаква реалност.
Искате
да
бъдете силен човек.
Ама ще се спасим.
Знаете ли в какво седи силата на човека?
Следователно, както удовете са свързани в човека и всеки е поставен на своето место, така и всички животни съставят целия човек.
Всички желания, които имате на местото
си
, но трябва
да
знаете, че силният, например, има възможността
да
се подигне, има възможност и
да
падне.Ученият със своето знание има възможност
да
се подигне, има възможност и
да
падне.
Не мислете, че това, което Бог е създал, е нещо неразумно.
Представете
си
, че се намирате в едно голямо отчаяние, в което няма никакъв изходен път.
При всичките възможности, които се дават на човека, той може и
да
падне, може и
да
се подигне – има възможност и за едното, и за другото.
Вземете когато ще се строи къща, първо се създават материалите за тази къща: керемидите, дърветата, камъните, а после и цялата къща.
Също така и човекът: Преди
да
създаде човека, Бог създаде материалите, от които той ще бъде направен, и после го сглоби от тези материали.
Вие имате свои възгледи за живота и казвате: Защо
да
е животът така?
Значи, всички животни, птици, риби, насекоми, растения, вода, въздух, светлина и тъмнина, това представят материали, условия, от които човек трябваше
да
бъде създаден.
Вие гледате живота само от една страна.
В човека има и тъмнина, и светлина, и вода, и въздух, и твърда почва, и зверове, и млекопитающи, и змии, и гущери, и насекоми, и растения – всичко това съществува в самия човек.
Един американски проповедник разправя една своя опитност: Един ден отива в църквата
да
проповядва, но предварително той научил проповедта
си
наизуст.
Например някой поглежда ръцете
си
и казва, че ръцете му би трябвало
да
бъдат по-дълги, отколкото са сега.
Човек е между тях, разхожда се като в рай и ги управлява.
Като излиза на амвона, вижда, че забравил проповедта
си
дома
си
.
Например, че ръцете ви са къси.
Понеже я знаял наизуст, той започнал
да
проповядва.
Други пък не сте доволни от своя кръст, от талията
си
, намирате, че не сте достатъчно тънки, нямате линия, няма(те) красиви линии.
Дошъл до едно место и изведнъж настава някакво помрачение в ума му, забравя проповедта
си
и не може повече
да
говори.
Друг пък погледне врата
си
и намира, че е по-дебел, отколкото трябва.
В това време той намислил
да
се извини пред публиката,
да
каже, че е нещо неразположен, в следствие на което не може повече
да
говори.
Това не е той, това са мислите, чувствата и постъпките на животните в него, които не искат
да
му се подчинят.
Някой казва за някого: Иде ми
да
го удуша.
Недоволен е от главата
си
, но не знае каква трябва
да
бъде.
Или ще взема едно въже
да
го завържа.
След това проповедникът отишъл при този господин и му казал: Много ти благодаря, че дойде навреме.
Казвам: Който иска ръцете му
да
станат дълги, нека стане крадец.
Ако не беше влязъл в църквата, не знам какво щях
да
правя, така бях закъсал с проповедта
си
.
Който иска къси ръце, нека стане престъпник,
да
причаква хората по горите,
да
им пречупва главите.
Защо трябва
да
се чудите?
Преди човека хиляди години паякът е обвързвал с паяжината
си
мухите.
В дадения случай този господин бил ангелът на спасението.
Всички ония, които са склонни към убийства, ръцете им са къси и дебели при основата
си
.
Той отдавна е знаял това изкуство, на което и човек днес се учи.
За всичко това има ред физиологически причини.
Всеки човек, който в даден момент носи една светла мисъл за вас, той е един ангел, изпратен от Бог.
И тя знае този занаят отдавна.
Този ангел може
да
е някое животно.
Защото крадецът, като иска
да
краде и види някой джоб, той постоянно проектира ръцете
си
към него, в следствие на което (те) се продължават с време.
Друг казва за някого: Иде ми
да
набия този човек, че
да
ме помни.
От постоянните усилия на неговата мисъл ръцете му се продължават.
Всички тия примери говорят за странните неща в природата.
Най-лесно е
да
набиеш човека.
Питам: Какво трябва
да
прави човек сега?
Един ден дошъл до голямо отчаяние, изгубил смисъла на живота, не му се живеело вече и отишъл покрай морето, влязъл в една пещера и започнал
да
мисли какво
да
прави, как
да
се самоубие,
да
се хвърли в морето
да
се удави.
Истинският човек се изразява в това
да
знае как
да
рисува,
да
знае как
да
свири,
да
знае
да
пее,
да
знае
да
гради,
да
знае
да
говори.
Още хиляди изкуства може
да
има човек.
Някои
си
представят небето сбор от ангели, които свирят на китари и пеят.
Като размишлявал една малка мушица започнала
да
се върти около него, около челото му и най-после кацнала на носа му.
Той казва: Имам право
да
взимам.
Действително, на небето всички свирят на китара, но вие, като отидете, на каква китара ще свирите?
Като кацнала на носа му, той веднага усетил, че нещо му се просвет(нало), изведнъж състоянието му се сменило и той
си
казал: Колко съм бил глупав.
Природата е позволила
да
взимаме.
Като отидете на небето, веднага ще ви запитат от кого е тази песен, кой е този пас_на невидимия свят не търпят невежи хора, понеже с мисълта
си
те разстройват концерта.
Защо трябва
да
се самоубивам?
Да
, в природата има разумно взимане, има и неразумно взимане.
Докато ви изпратят навън, те ще престанат
да
свирят, но щом ви изпъдят, веднага продължават свиренето.
В това време мушицата му станала толкова обична и той започнал
да
я търси, искал
да
я види.
Ако взимаш нещата не на време, ти
си
крадец; ако взимаш нещата навреме, ти
си
благороден човек.
Като дойде някой при мене, облещи се и казва: Дотегна ми
да
страдам.
Тази мушица е била изпратеният отгоре ангел, която започнала
да
го милва, взела
да
го целува и
да
му казва: Не се бой, Господ мисли за тебе и за мене.
Казваме: Когато в един дом се яви един брат, ние трябва
да
знаем, че се намираме в богатата природа.
– Че колко
си
страдал?
И тогава трябва
да
научим закона, според който
да
разбираме погрешките в живота.
Я ми кажи най-голямото
си
страдание.
Като кацнала на носа му, изведнъж съзнанието му се прояснило и отчаянието му изчезнало, и всичко му тръгнало напред.
Безпредметно е
да
плачете за погрешките
си
.
И ще доведат всичките ви братя.
Щом направите една погрешка, не плачете за нея, но научете урока
си
от нея, защо сте направили тази погрешка.
Един млад момък, свършил университет, върви по улицата, вглъбен в
себе
си
, захласнат, нищо не вижда и не чува, но
си
казва: Не ми върви в живота, не струва човек
да
живее.
Не мога
да
спя хубаво, не мога
да
се наям, както трябва и т. н.
Всеки ден може
да
дойде.
В това време покрай него минава един автомобил, блъсва го, той пада на земята и счупва крака
си
.
И скръбни
да
сте, радвайте се, защото той носи новия живот.
В това време от автомобила слиза млада красива мома и спира пред този момък.
Ще ти дам една хубава супа, първото меню, от която ще вземеш само 25 лъжици.
Радвайте се, защото той носи вашите дарби със
себе
си
.
Той изгубил съзнанието
си
.
Ако вземеш една лъжица повече, втори път няма
да
ти дам никакъв обед.
Веднага момата се загрижва за него, качват го на автомобила и като дохожда на
себе
си
, казва: Голямо нещастие се случи с мене.
От второто блюдо, което ще ти дам, ще вземеш само с трите
си
пръста и то десет хапки.
Момата завежда момъка у дома
си
, вика лекар, поправят крака му.
Тази погрешка на шофьора става причина
да
се запознае с тази млада мома и
да
се оправят работите му в живота.
Ами човек може ли
да
се наяде с толкова малко ядене?
Питам: Кое е по-добро – младият момък
да
се захласне на улицата и
да
мине покрай него автомобил,
да
счупи крака му, или този момък сам
да
се хвърли от една канара?
По-добре е за него
да
си
счупи крака и
да
излезе от автомобила младата мома и
да
превърже крака му.
Дали може
да
се наяде или не, аз не искам
да
знам за това, но ще му дам толкова ядене, колкото
да
помни ден и нощ – никога
да
не го забравя.
По-добре е природата
да
те блъсне със своя автомобил и
да
счупи крака ти, а после тя сама
да
излезе на среща ти и
да
те лекува, отколкото ти сам
да
се хвърлиш от някоя канара.
Аз не искам
да
нахраня този човек до насита, но така
да
си
хапне, че всякога, като ме срещне,
да
каже: От онова ядене няма ли
да
ми дадеш пак?
Природата ще те вземе с автомобила
си
, ще те заведе дома
си
,
да
те лекува.
След това ще дам на този човек отличен костюм, първокласен, но с условие
да
не направи на него нито едно петно.
Оттам насетне ти ще изправиш работите
си
.
После ще му дам едни много хубави обуща, на които отгоре
да
няма нито капка кал, а отдолу може
да
имат.
И най-после ще му дам една хубава шапка, на която нито една муха
да
не остави своите извержения.
Не Бог, но Адам направи първата погрешка.
Когато Господ го постави в рая
да
живее щастлив в съзерцание, той каза: Господи, не мога
да
живея сам, направи ми една другарка.
Невидимият, духовният свят е готов
да
ни даде много нещо, но ние не сме в състояние
да
запазим това, което ще ни даде.
смъртта трябва
да
дойде в рая
да
живее при мене.
В това седи нашата спънка, че ние не сме в състояние
да
запазим онова, което ни се дава.
Погледна го Господ, но като видя, че той търси сестра
си
, която е горе, реши
да
му я даде.
Адам казваше: Господи, нека дойде сестра ми, заедно ще бъдем щастливи, ще видиш как хубаво ще
си
гугуцаме.
Така минавате и отминавате вашите ангели – без
да
им отговорите.
Оттам насетне тези ангели
си
заминават.
При условията, при които беше създаден Адам, това беше невъзможно.
И след тях започват
да
се изреждат други същества, но вече отрицателни.
У Адама се яви едно желание, което Бог се съгласи
да
задоволи.
Природата тогава направи една погрешка.
През целия
си
живот.
Погрешката седеше в това, че след като се каза на Адама
да
не яде от забраненото дърво, той яде.
Бог му каза
да
не яде, а същевременно му даде възможност
да
яде.
Ако беше заградил това дърво, той нямаше
да
яде.
Тогава Адам се изхитри, той хвърли всичката вина на Ева.
Адам казва на Ева: +Виж, на мене Господ забрани
да
ям от това дърво, пък аз съм и по-голям, затова виж, иди заобиколи малко около това дърво и ела
да
ми съобщиш може ли
да
се яде.
Преди
да
бяха съгрешили хората, карма нямаше в света.
Аз не искам
да
се хвърли вината върху мене, че не съм изпълнил Божия закон.
Ева отиде около забраненото дърво, поогледа се малко, заобиколи го по заповед на Адама.
Тя се върна при Адама и каза: Струва ми се, че тези плодове са много хубави.
Апостол Павел казва: „По закон никой няма
да
се оправдае, но по благодат.“ По закон всичко трябва
да
се изпълни, но невъзможно е всичко
да
се изпълни, но по закона на Любовта, бащата, който те обича, ще ти даде всичко онова, което искаш, или всичко онова, което можеш
да
изпълниш и
да
използуваш.
„И ще доведат всичките ви братя.“ Отде ще дойдат тези братя?
Я тогава пак иди, виж може
да
има друг някой, който може
да
откъсне от тях и по този начин
да
хвърлим вината върху него.
От Господа.
Когато отиде втори път около дървото, там имаше вече един пазач, един адепт – змията, която откъсна от плодовете на забраненото дърво, яде той, даде и на Ева, която занесе на Адама.
Знаете ли какво ще бъде вашето състояние, ако в даден момент вие можете
да
почувствате всички ваши братя, които идат от Бога, на които съзнанието е будно, като истински свои братя?
Ако вие можете
да
ги почувствувате и ако те могат
да
ви почувствуват, веднага те ще ви дойдат на помощ.
Това е вярно и в нашия живот.Често хората правят тази погрешка в своя вътрешен живот постоянно, в следствие на което в живота на всички хора се разиграва тази драма: И за млади, и за стари, и на учени, и на философи, навсякъде се разиграва тази драма.
Тези братя няма
да
кажат, че Бог ще ви помогне.
Драмата на Адама и Ева се разиграва навсякъде и в края на краищата всички казват, че не искат
да
грешат.
Те ще ви напишат следното писмо: С днешна поща ви изпращаме един чек от 20 хиляди лева или един хубав костюм, или едни хубави обуща – кому от каквото се нуждае.
Питам: Можете ли
да
бъдете нещастни, ако сте в такъв един свят?
Грехът на съвременните хора се заключава в спънките, които те сами
си
създават.
Не можете
да
бъдете нещастни.
Вие искате
да
коригирате света и казвате: Защо Бог създаде света така, а не иначе?
Как трябваше
да
се създаде светът?
А не както правите сега, де кого срещнете
да
мушкате.
Преди всичко вие не знаете как трябваше
да
се създаде.
Докато ти единого обичаш, а другиго не обичаш и докато правиш разлика между един и друг човек, ти не
си
разбрал Волята Божия.
Като питате човека как е трябвало
да
бъде създаден светът, той ще каже, че човек трябва
да
бъде щастлив.
Мъчно нещо е
да
обичаш човека.
Всеки иска
да
бъде най-щастливият човек в света.
За един индуски махараджа се говори, че бил най-богатият човек в света, разполагал с едно богатство от 500 милиарда лева.
Дойде някой при тебе, иска
да
му дадеш нещо,
да
му дадеш пари, а ти сам се намираш в нужда.
Той наскоро оженил двете
си
дъщери за добри зетьове.
В деня на сватбата той претеглил двете
си
дъщери и колкото килограма тежали, толкова килограма злато раздал на бедните като подарък за сватбата.
Този махараджа може
да
си
позволи това нещо, но ако вие жените двете
си
дъщери и нямате такова богатство, с какво ще ги претеглите, с пясък ли?
минаване от едно състояние в друго, той непременно трябва
да
е готов
да
раздаде всичкото
си
имане, всичко онова, което е спечелил.
Този човек е в състояние
да
те предизвика.
Той трябва
да
остави богатството
си
на земята,
да
се хранят с него другите, а той трябва
да
отиде без нищо.
Който отива за онзи свят, той няма нужда от пари, от къщи.
Той трябва
да
остави всичкото
си
богатство на хората на земята, те
да
живеят с него, а той
да
отиде на онзи свят със своите мисли и чувства, подкрепен от мислите и чувствата на ония, на които е дал благата
си
да
се разпореждат с тях.
Любовта е благословение от Бога, но след като се влюбила, започва
да
го ограничава и
да
му казва
да
не гледа другите жени.
Който е завършил своето развитие, той така трябва
да
направи.
Че как
да
не ги гледам?
„И ще доведат всичките ви братя.“ В това отношение Христос е най-големият ви брат, за Когото казват, че като дошъл на земята, оставил всичкото
си
богатство, което имал от памти века и се върнал на небето като последен сиромах.
Господ не създаде само тебе, създаде и другите моми.
Както гледам тебе, така ще гледам и другите.
Аз наричам конкретно това, което в даден случай, в даден момент може
да
се осмисли.
Тогава той ѝ дава един прав отговор: Докато
си
жива, ще гледам и другите като тебе, но щом умреш, тогава ще гледам само тебе и ще
си
казвам, че като тебе друга нямаше.
Аз наричам конкретно това, което в даден момент има връзка с последващето, с настоящето, с миналото и с бъдещето.
Не, рисуват го без дреха, всичко раздал, няма с какво
да
се облече.
Това е едно психологическо състояние.
За нас важат само онези неща, които в даден случай нашето съзнание може
да
схваща.
Аз наричам конкретно, реално това, което носи радост и веселие, което осмисля живота, което в даден момент може
да
се схване от нашето съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръх съзнание.
Животът носи всичките възможности, а противоречията в живота произтичат от онзи факт, от онова неразбиране на законите, по които животът се проявява.
Казвам: Дълбокият смисъл на живота седи в разбраната Любов, която дава подтик на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката воля за най-великите работи, които може
да
извърши.
Вървят две благородни деца, връщат се от училище и се разговарят помежду
си
.
Ако знаете причините за погрешките и за спънките в света, много от тях могат
да
се избегнат.
Вие седите понякога и
си
казвате:
Да
сме богати,
да
сме учени,
да
сме силни.
Едното от тях вижда един орех и казва на другото: Тези орехи дали са узрели вече?
Вие не разглеждате живота конкретно.
Кой ги създаде?
2.
Правият път
,
УС
, София, 6.1.1935г.,
Да
се самовъзпитава човек, това значи
да
постави своите мисли, чувства и постъпки в пълен ред и порядък, в пълна хармония.
Това е идеалът, към който трябва
да
се стреми.
Ревността е неестествено чувство в човека, от което той трябва
да
се освободи.
Само така той може
да
осмисли живота
си
.
Изгуби ли вътрешния смисъл на живота
си
, човек остарява.
Благодарение на тия неестествени състояния, човек прави неестествени движения с ръцете, а на лицето се забелязват неестествени гърчения, изкривявания.
Ако придобие Любовта, знанието и свободата, и като стар, и като млад, човек върви в правия път на живота.
Обаче ако не придобие Любовта, знанието и свободата, и младият, и старият губят правата посока на живота.
При възпитанието и самовъзпитанието трябва
да
се обръща особено внимание на неестествените прояви на човека, резултат на неговите неестествени мисли, чувства и желания.
Любов, знание и свобода са необходими за всеки човек, който иска
да
следва правия път на живота.
За
да
се предпазва човек от неестествените състояние, препоръчват самообладание, концентриране на мисълта и чист, свят живот.
Следователно, за
да
вървите в правия път на живота, не се занимавайте с чуждите работи.
Този свят е свободен от неестествените състояния, които хвърлят сенки на пътя
си
.
Не се спирайте
да
слушате кой как свири.
Като казвам, че човек трябва
да
се стреми към свят живот, имам предвид отражението, което неговите мисли, чувства и постъпки хвърлят в духовния свят.
Ако слушате свиренето на хората с цел
да
ги критикувате, вие трябва
да
изправяте погрешките им.
Човек ревнува нещо или някого от физическия свят, но ревността му се отразява в духовния свят, във вид на особени линии, каквито сеизмографът отбелязва даже при най-слабо земетресение.
Всяка дисхармония, която сте приели отвън, се налага на вашето ухо и няма
да
ви освободи, докато не я изправите.
Физическият, духовният и Божественият светове са тясно свързани помежду
си
.
Ако не е готов
да
се радва на красивото, което вижда и слуша, човек пак може
да
сгреши.
Един руски музикант слушал един виден европейски виртуоз
да
свири и толкова се отчаял от
себе
си
, че след концерта се самоубил. Защо?
Като слушал колко хубаво свири виртуозът, той изгубил вяра в
себе
си
.
Днес всеки човек може
да
произведе в своя ум, както и в ума на своя ближен, такива отклонения, каквито бурите и земетресенията произвеждат върху сеизмографа в обсерваториите.
Щом не знае
да
се радва на чуждите постижения, не е трябвало
да
го слуша.
Сега ще ви попитам: Какво ще направите, ако срещнете един светия, който е постигнал много неща в живота
си
?
Трябва ли
да
се самоубиете, че не сте като него?
Като не може
да
реализира желанията
си
, някой казва, че се отчаял от живота и не иска повече
да
живее на земята.
Някой казва за
себе
си
, че не е ревнив.
Той не може
да
живее на земята, че на небето ще живее.
Като знае
да
чете по сеизмографа, човек не може
да
лъже нито
себе
си
, нито своите ближни.
Той не може
да
свири в един обикновен оркестър, че ще свири в симфонични оркестър, където не се позволява нито една погрешка.
Ако отива в някоя планинска местност, човек трябва
да
познава климатическите условия на тази местност, за
да
може разумно
да
я използва.
В симфонични оркестри се приемат майстори-музиканти.
Като знае, че е ревнив, човек трябва
да
разбира свойствата на ревността и
да
се стреми
да
я превърне в положително качество.
Ако искате
да
слушате, ще ви допуснат, но след концерта ще ви изпитат,
да
видят какво сте разбрали.
Щом не е дълбоко свързана с него, тя може
да
се превърне във вътрешно усърдие.
Той е готов цял ден
да
следи,
да
наблюдава това, което го интересува.
В разбирането на музиката те трябва
да
бъдат такива майстори, както и ония, които свирят.
Искате ли
да
ви се свърши някоя работа добре, намерете един ревнив човек.
Какво място ще заемете на онзи свят, това зависи от степента на вашето съзнание.
Това не значи, че трябва
да
се обезсърчавате.
„И в дома на брата
си
не влизай в деня на злощастието
си
.“ (– 10-ти стих.)
Безразличието създава противоречия, подобни на тези, които ревността произвежда.
Двама приятели се разхождат заедно.
Единият иска
да
изпита приятеля
си
и го бодва с игла.
За
да
направи едно добро, добрият човек е готов цял ден
да
следи,
да
наблюдава,
да
намери подходящ случай.
И лошият човек може
да
употреби цял ден, за
да
издебне съответен момент,
да
направи някакво зло.
Защо
си
толкова жесток?
При сегашните условия на живота, колкото
да
се мъчи човек
да
избегне неправилностите и изопачените работи, той все ще се натъква на тях.
“ – „Обърни се
да
видиш, зад нас върви една красива мома.
Даже и в християнството, толкова велико учение, са внесени известни изопачавания.
Виждал ли
си
друг път толкова красива мома?
Когато започне съзнателна работа върху
себе
си
,
да
се самовъзпитава, тогава само човек се натъква на свои слабости и недостатъци.
“ Приятелят се обърнал
да
види красивата мома и забравил болката от убождането.
Тогава само той вижда, че пред него стои огромна работа, която трябва
да
свърши.
После запитал приятеля
си
: „Защо ме бодна с игла?
Като не се наемат
да
свършат работата
си
, някои казват: „Все ще се нареди тази работа някак“.
Не можа ли с думи
да
ми кажеш
да
се обърна?
“ – „Убодох те, за
да
ти докажа, че красивата мома лекува раните на човека.“
Сега и на вас казвам: Като убодете някого, дайте му лек, с който
да
се лекува.
Като ви е изпратил на земята, Той ви е дал всички условия
да
учите и
да
се развивате.
На всеки човек, на всяко живо същество е дадена толкова работа, колкото може
да
свърши.
На всеки е дадено според силите – нито повече, нито по-малко.
Не оставяйте баща
си
и майка
си
да
учат заради вас.
Те са ви изпратили на училище вие сами
да
учите,
да
придобиете нещо.
Оставите ли други
да
учат вместо вас, вие няма
да
се ползвате от добрите условия, които са ви дадени.
Очаквате ли Бог
да
оправи вашите работи, вие сте на крив път.
Вие сами трябва
да
оправяте работите
си
.
Вие сами трябва
да
изправяте своите погрешки.
Учителят може
да
извинява ученика, че не е научил урока
си
един, два, три, десет пъти, но на единадесетия път той ще го изпъди от училището.
Извинението не решава задачите.
Някой те мушне с нож, причини ти голяма болка и после се извинява, че ти е причинил голямо страдание.
Ти можеш
да
го извиниш, но болката
си
остава.
И двамата трябва
да
се заемете
да
изправите погрешката.
Човек трябва
да
бъде внимателен и към
себе
си
, и към своите близки,
да
не пресича мислите, чувствата и постъпките на кого
да
е.
Човек трябва
да
бъде внимателен,
да
не
си
играе с нож,
да
не клъцне нещо.
Някога това клъцване може
да
бъде толкова дълбоко, че
да
осакати човека.
Мнозина се оплакват, че не могат
да
мислят, че мисълта им не е ясна.
В далечното минало по невнимание те са клъцнали нещо в мисълта
си
и са се осакатили.
Те не са мислили, както трябва, занимавали са се с работи, които не са били потребни, и са клъцнали нещо в мисълта
си
.
Като не ги поставя на съответните им места, той не може
да
се ползва от тях.
За пример, някой отива
да
поздрави един свой приятел с някаква придобивка и през целия път мисли какво
да
му каже, как
да
нареди думите
си
.
Щом отива при приятеля
си
с радост, от любов, той не трябва
да
подрежда думите
си
, а
да
остави на сърцето и на ума
си
, те
да
подредят думите на местата им.
Ако българин и англичанин трябва
да
разкажат нещо или
да
предадат свои лични мисли и чувства, те ще подредят мисълта
си
различно.
Англичанинът непременно ще започне с личното местоимение „аз“ и после ще продължи мисълта
си
. Защо?
Защото личните чувства на англичанина са силно развити.
Българинът ще употреби глагола, без
да
каже „аз“.
Той гледа луната, която е застанала някъде на небето.
Българинът гледа луната и се чуди на нея, а англичанинът казва: „Моя е луната, на мене принадлежи“.
Наистина, където стъпи английски крак, веднага виждате, че знамето се забива и пишат: „Това е мое“.
Желанието за придобиване е силно развито в англичаните.
Англичанинът е умен, знае как
да
придобива.
Щом забие някъде знамето
си
, той започва
да
се организира.
Някой казва, че иска
да
има едно мнение за нещата.
Добре е човек
да
има едно мнение, но какво трябва
да
бъде това мнение: като мнението на англичанина, на българина или на турчина?
За предпочитане е
да
имаш съзнанието на англичанина,
да
владееш нещата.
Да
владееш нещата, това значи
да
ги прилагаш и
да
се ползваш от тях.
Имаш ли някакво знание, сложи знамето
си
върху него и кажи: „Това знание е мое“.
Щом знанието, което имаш, е твое, ти всякога можеш
да
разполагаш с него.
Щом намираш погрешките му, ти покажи как трябва
да
рисува.
Хубава картина е тази, на която линиите отговарят на тези в природата.
В природата има линии на красивото, на разумното, на доброто и т.н.
Навсякъде в живота и в природата.
Такива линии виждате и на човешкото лице.
От него излиза особена светлина, която прави лицето красиво и приятно.
Когато някой човек страда, хората говорят за страданията му.
Така се е говорило едно време за страданията на Йов.
И днес още говорят за страданията на Йов.
Като чета живота на Йов, аз не се спирам върху неговите страдания, но разглеждам разумните линии, които се чертаят на лицето му от големите страдания и изпитания.
“ Бог зададе този въпрос на боговете, защото сам Йов имаше такова мнение за
себе
си
.
Тогава сатаната се обърна към Бога с думите: „Добър и умен е Йов, защото е богат и щастлив, има всичко на разположение.
Опитайте се
да
отнемете богатството, синовете и дъщерите му,
да
видите какво всъщност представлява той“.
Наистина, след като мина през големи страдания и изпитания, Йов научи много нови неща.
Докато дойде до това положение, Йов понякога роптаеше, проклинаше часа на своето раждане.
Приятелите му идваха при него, изкушаваха го, даваха му различни съвети, но в края на краищата той издържа.
Най-после дойде и последният му приятел, най-младият от всички, който му говореше, че трябва
да
издържа,
да
понася страданията разумно, за
да
придобие нещо ново в своите възгледи и убеждения.
Много от съвременните хора, преди
да
са стигали до страданията, казват като Иов, че трябва
да
бъдат добри,
да
се обичат,
да
бъдат проводници на Божията Любов.
Добро е всичко това, но има някои условия, от които човек зависи.
За пример, ако
си
стъкло, ще зависиш от онзи, който е направил стъклото; ако
си
инструмент, ще зависиш от онзи, който е направил инструмента, и от онзи, който свири на него.
За
да
бъдеш разумен, това зависи от твоята права мисъл.
Права мисъл е онази, с помощта на която човек може
да
разрешава мъчнотиите на своя живот.
В дни, когато трябвало
да
се извършват тържествени служби, той ходил из църквата с кадилница и мърморел нещо.
Един ден, в навечерието на Възкресение Христово, той сложил кадилницата на земята и се готвел
да
я прескочи, както правел това обикновено, и
да
каже „Христос възкресе“, но в този момент един образован и интелигентен гражданин влязъл в църквата и се спрял близо до свещеника с очакване
да
чуе думите „Христос възкресе!
“ Като го видял, свещеникът вдигнал кадилницата от земята и започнал
да
се движи с нея из църквата.
“ – Остави се, докато този дявол е тук, Христос няма
да
възкръсне.
Лесно е
да
сложите кадилницата на земята,
да
я прескочите три пъти и
да
кажете „Христос възкресе“, но като влезе някой образован гражданин в църквата, не смеете
да
прескочите кадилницата и
да
кажете, че Христос е възкръснал.
Значи докато мъчнотията сее на пътя ви, нищо не можете
да
направите.
по една мъчнотия, която не може лесно
да
се премахне.
Тази мъчнотия може
да
бъде в лицето на мъжа, на жената, на дъщерята, на сина, вследствие на което когото и
да
запитате днес защо не живее добре, ще ви каже: „Остави се, имам един дявол в къщи, който ме мъчи.
Докато този дявол е на пътя ми, аз не мога
да
живея добре“.
Не е виновен дяволът, не е страшна мъчнотията, но човек трябва
да
има буден ум,
да
знае какво
да
прави, как
да
решава задачите
си
.
Мъчнотията представлява разумно същество, което иска
да
застави човека
да
работи разумно,
да
изпълнява съзнателно своите задължения.
„Чудно нещо – казваше той, – младото поколение започна
да
става много непослушно.
Имам един син, който постъпи тази година в гимназията.
Докато беше в прогимназията, много слушаше: каквото му казвах, всичко изпълняваше.
Не само това, но уважаваше и мене, и майка
си
.
А сега, каквото го накарам
да
направи, все отказва.
„Не мога, татко, въздържател съм.“ Един ден го накарах
да
наточи малко вино от избата, а той отговори: „Ще ме извиниш, татко, не мога, въздържател съм.
Ако е за друго нещо, готов съм десет километра далеч
да
отида, но вино не искам
да
точа.“ Друг ден го накарах
да
ми купи една кутия тютюн, а той пак ми каза: „Не мога, татко.
Ако ме пратиш в гората за дърва, готов съм веднага
да
отида, но що се отнася до тютюн, не искам
да
купувам.“ Чудно нещо, не ме слуша вече този син.
Най-после го помолих
да
отиде на пазара,
да
купи месо на майка
си
,
да
наготви.
– „Татко, и месо не мога
да
купя.“ Изправи се този ми ти син всред стаята, смел, решителен и казва: „Всичко мога
да
ви направя, но месо, тютюн и вино не мога
да
донеса.“ Погледнах сина
си
, стана ми горчиво, защо не е готов
да
направи една жертва за баща
си
и за майка
си
.
Исках
да
го наругая, но после се замислих: „Право е момчето“.
Той нищо не ми казва, не ме съди, не ме морализира, но намира, че има нещо неправилно в моя живот и не иска
да
следва този път.
Като помислих добре, дадох му правото и видях, че е на по-добър път от мене.
Стана ми радостно и приятно в душата, че има уважение към мене и към майка
си
, но има убеждение в
себе
си
, има висок идеал, на който иска
да
издържа.“
Днес всички хора се натъкват на подобни противоречия, благодарение на някои свои мисли, чувства и желания.
Влезе ли в ума ви мисъл, подобна на месото, на тютюна и на виното и пожелаеш
да
я реализирате, свободно ще ѝ кажете: „Татко, не ям месо, не пуша тютюн и не пия вино.
Следователно в никакъв случай не мога
да
те улесня“.
Натъкне ли се на тях, човек не трябва
да
ги реализира.
Като знае това, човек трябва
да
бъде разумен,
да
знае кои от тях
да
реализира и кои
да
не реализира.
Ако с някое ваше желание се е облякло разумно същество, дайте ход на желанието
си
.
Ако с някое ваше желание се е облякло едно глупаво, неразумно същество, въздържайте се, не се стремете
да
реализирате желанието
си
.
Дадеш ли възможност на някое неразумно желание в тебе
да
се прояви, ти непременно ще направиш погрешка.
Когато става въпрос за знание, за сила, за богатство, хората обичат
да
се сравняват едни с други, кой имал повече знание, кой бил по-напреднал и т.н.
Знанието е в приложението, а не във външния баласт, който човек носи със
себе
си
.
Следователно човек не трябва още
да
говори за това, което не се е родило.
Знанието на езици е богатство за човека, но ако може
да
се приложи.
„Нека те хвали друг, а не устата ти – чужд, а не устните ти.“ (– 2-ри стих.) – Има ли смисъл човек
да
се хвали пред
себе
си
?
Що се отнася до
себе
си
, човек знае нещата, няма защо
да
се хвали.
Всеки език, приложен на място, представлява отворена врата, през която човек може свободно
да
влиза и
да
излиза.
Ако човек знае един–два езика, но не може
да
ги прилага, вместо
да
му помагат, те ще го спъват.
Тогава нека остави те
да
го хвалят.
Като знаете някой чужд език, вие можете
да
се разберете с хората, чийто език знаете.
Ако угощаваш един човек, не се хвали с яденето
си
, защото ти не
си
го вкусил още.
Щом се разбирате, външно или вътрешно, вие няма
да
говорите върху излишни работи.
Не се ли разбирате вътрешно, и
да
знаете някой език, пак ще останете неразбрани.
Ако се разбирате, трябва ли
да
питате своя възлюбен обича ли ви.
Яденето може
да
е сладко за тебе, но не и за онзи, когото угощаваш.
Не е нужно
да
питате.
Пък и той, от своя страна, не е нужно
да
казва, че ви обича.
Ако сте растение, което расте, цъфти, връзва и узрява под влиянието на слънчевата светлина, под влиянието на въздуха и на водата, трябва ли
да
питате дали ви обичат?
„Яростта е люта и гневът – буен; но кой може
да
устои пред ревността?
Щом растете и се развивате добре под влиянието на слънцето, въздуха и водата, непременно ви обичат.
“ (– 4-ти стих.) – Ревността е отрицателна сила.
Трябва ли
да
питате Бога дали ви обича?
Сега ще ви задам въпроса: Какво ще направите, когато някой ви обича?
Плод ще дадете.
Какво трябва
да
направи мъдрецът, когато слънцето го обича?
Всички положения в прочетената глава са взети от живота.
Той не може
да
даде плод като растението, защото отдавна е излязъл от положението на растение.
Не е достатъчно човек само
да
ги прочете, но той трябва
да
ги съпостави и със своя живот,
да
ги постави на съответните места.
Щом се свърже със светлината, мъдрецът трябва
да
пише.
„Удари от приятел са искрени, а целувки от неприятели – изобилни.“ (– 6-ти стих.) – Това е контраст.
Следователно, когато слънцето обикне художника, той трябва
да
рисува, музикантът –
да
свири, красивата мома –
да
люби и
да
помага на близките
си
, младият момък –
да
люби и
да
работи, добрият човек –
да
прави добро.
Значи ако приятел те удари, това е за твое добро.
С една дума онзи, когото слънцето обикне, трябва
да
се предаде с любов на работата, за която е призван.
Обаче в сегашния живот неприятелят по-скоро ще говори лошо за тебе, отколкото
да
те целува.
Всеки ще върши своята работа, но с Любов: слугата ще работи на господаря
си
с Любов, ученикът ще учи уроците
си
с Любов.
„Наситена душа се отвръща от сол; а на гладната душа всяко горчиво е сладко.“ (– 7-ми стих.) – Второто положение в стиха, че на гладната душа е сладко всяко горчиво, не е на място.
Любовта се проявява във всички форми и по различни начини.
Невъзможно е горчивото
да
е сладко на гладния.
Където намери празно място в природата, тя веднага го запълва.
Сега ще се яви възражението: „Може
да
не е дошло времето за Божията Любов“.
„Както птица, която се скита от гнездото
си
, така е човек, който се скита от мястото
си
.“ (– 8-ми стих.)
Ако не е дошло време
да
се проявиш като мъдрец, време е, обаче,
да
се проявиш като ученик; ако не е време
да
се проявиш като ученик, време е
да
се проявиш като млада мома,
да
любиш и
да
скачаш на хорото.
„Мастите и каденията веселят сърцето, а сладостта на приятеля – чрез сърдечния съвет.“ (– 9-ти стих.) – Наистина, когато въздухът в някой дом стане нечист, хората кадят с темян,
да
го пречистят малко.
„Не оставяй приятеля
си
и приятеля на отца
си
, и в дома на брата
си
не влизай в деня на злощастието
си
; по-добре съсед близо, нежели брат далече.“ (– 10-ти стих.) – Наистина в ден скръбен за предпочитане е съседа ти, който е близо до тебе, отколкото брат ти, който е далеч.
Това са положения, говорени преди хиляди години, които трябва
да
се приложат.
За
да
се приложат, те трябва
да
се разберат.
Когато се казва, че Любовта се отличава с пълнота, ние нямаме предвид определен мащаб на нейните действия, но казваме, че тя обхваща всички постъпки, колкото малки
да
са те.
Значи всяко знание трябва
да
се приложи.
За пример, колкото малка
да
е семката на някое растение или дърво, след няколко години тя ще се прояви в своята пълнота: ще израсте, ще цъфне, ще завърже и плодът и ще узрее.
Не се ли приложи, то причинява големи пакости и страдания на човека.
Ако носите семката в джоба
си
, нищо няма
да
излезе от нея.
Не е нужно само
да
се приложи знанието, но човек трябва
да
бъде готов за него.
Представете
си
, че имате способността
да
виждате това, което другите хора не виждат.
При това положение, вие не можете вече
да
я носите в джоба
си
.
Щом имате тази способност, вие ще виждате кой кога ще умре.
И детето, докато е малко, всеки може
да
го носи на гърба
си
.
Докато прилагате това знание към чуждите хора, добре ще бъде за вас, ще минавате за учен човек, за човек с особени дарби и способности.
Порасне ли, никой не се наема
да
го носи.
Обаче ако трябва
да
приложите това знание към някой ваш любим, тогава знанието ще ви причини големи страдания.
Колкото
да
обичате един човек, вие не можете
да
го носите на гърба
си
.
Вие ще се запитате: „Трябва ли човек
да
знае всичко?
Малцина могат
да
носят голям човек на гърба
си
.
“ Човек трябва
да
знае само онова, за което е готов, защото има знания, които носят радост, но има и такива, които носят страдания.
Между скритата любов, ревността и знанието може
да
се направи сравнение.
Малцина могат
да
носят великата Любов на гърба
си
.
Ревнивият обича
да
боде,
да
мушка, било с ръката или крака
си
, било с езика.
Човек трябва
да
бъде готов за Любовта.
Той ревнува, защото се страхува
да
не изгуби богатството
си
, в най-широк смисъл на думата.
Не е ли готов за нея, той е дошъл вече до закона на пресищането и отвращението.
Ревнивият е външно силен човек, а вътрешно – слаб.
Дойдете ли до Любовта, до живота, приемайте от тях толкова, колкото можете
да
носите.
Ако има на разположение стотина хляба, човек не може
да
бъде ревнив.
Ако ги приемете във всичката им пълнота, вие трябва
да
живеете с всички хора, взаимно
да
се обогатявате с тях.
Останете ли сам, вие ще се преситите и от живота, и от Любовта.
Няма по-страшно нещо в живота от пресищането.
Човек мъчно се освобождава от ревността.
Как може човек
да
не знае програмата на своя живот за един ден, а
да
се заема с управлението на цял народ?
Ако е в оркестър, той знае къде какво темпо
да
приложи, къде има паузи, къде цели, половини, четвъртини ноти и т.н.
Щом влезе един паразит в главата му, колкото
да
не иска, човек все ще се почеше.
За
да
свири, музикантът трябва
да
е поставил всичко в пълен ред и порядък.
Как може
да
се освободи от този паразит?
3.
Ново раждане
,
ООК
, София, 9.1.1935г.,
Едното страдание – че няма
да
му дава вече пари, то е външно страдание, повърхностно, а пък другото страдание – че не може вече
да
говори с баща
си
, то е по-дълбоко страдание.
Но има едно друго схващане, при което престава страданието.
Това е, когато знаеш, че баща ти не е умрял, и баща ти може след смъртта
си
да
ти каже: „Аз съм сега в състояние
да
ти помогна повече.“ Един човек привежда един пример.
Ти вече няма
да
ме намериш.“ След четири-пет дена старецът умрял и оттам насетне този човек всякога е бил във връзка със стареца.
Ако вашият баща, когото обичате, е подигнат, той, след като замине за другия свят, може
да
ви бъде като ръководител и за поощрение.
Няма какво
да
плачете за него.
И ако вие мислите, че той е умрял, вие с това спъвате
себе
си
, а причинявате трудности и на покойния
си
баща.
С мене Христос няма
да
се занимава.“ Законът в света е следният – само онзи, когото не обичаш и който не те обича, той не е с тебе, но когото ти обичаш, и той съзнава това, той не може
да
не се занимава с тебе.
И невъзможно е един човек, когото обичаш,
да
не ти помогне.
Ти кажи на Господа така: „Дали ще се грижиш, Господи, или не, аз Те обичам.
И
да
ми дадеш, и
да
не ми дадеш, аз Те обичам.“ Но ти като проявиш малко любов към Бога, молиш се един ден, два дена, но не учиш.
Другите свършват университет, а пък ти оставаш простак и казваш: „Толкова години се моля на Господа, и нищо.“ Че твоята длъжност беше
да
се молиш, но освен това и
да
учиш, а пък ти оставяш Господа
да
учи за тебе.
Понеже
си
оставил тази работа за Господа, и Господ вижда, че ти тукашния университет няма
да
свършиш, но там има други университети, и там ще те пратят
да
учиш.
Така че вие сте кандидати за друг университет.
И
да
свършиш този земния университет, Той пак ще те прати в другия университет, гдето ще научиш много работи.
А пък ти казваш: „Сега, сега, тук
да
ме прати, в този светски университет.“ Вие не разрешавайте въпроса лично.
Обаче любовта у всички, и у младия, и у възрастния, и у стария, е една и съща.
Не. Професорът говори на възрастния според неговото съзнание, говори и на детето като на дете, което още нищо не разбира, а като дойде при стария, там професорът излива всичкото
си
знание.
Ако ти, преди идването на Духа
си
бил нервен човек, то като дойде Духът, пак ще бъдеш нервен, само че ще се въздържаш.
Ще искаш
да
кипнеш, но ще се въздържаш, ще се контролираш.
Ако
си
бил ленив, като дойде Духът, ще искаш пак
да
бъдеш ленив, но ще се поразмърдаш и Духът ще ти каже: „Стани
да
поработиш.“ Като дойде Духът при стария човек, старият пак ще е такъв.
Ще слушате наставленията на Духа, за
да
могат вашите вътрешни състояния постепенно
да
се изменят.
Тогава –
да
, но сега още се приготовляваме.
“ Ти
си
роден, но това раждане носи в
себе
си
известни страдания, изпитания – хиляди работи носи.
Всички се стремите към Божественото раждане.
Някой път хората се спират насред пътя и оставят за следващия път, за следващия ден,
да
разберат нещата.
Човек, който отлага, той никога не може
да
смогне.
Казано е в Писанието: „Човек трябва
да
се отрече от
себе
си
, трябва
да
вдигне своя кръст.“ Това са всички неща, преди
да
се родиш от Бога.
Всичко това ще дойде – преди
да
се родиш от Бога, тогава този кръст ще влезе в тебе.
Аз сега говоря за отлагане на това, което може
да
направиш.
Бог казва: „Ще обърша всички сълзи от тебе.“ То е рождение от Бога.
Има неща, които не може
да
направиш, но има неща, които можеш
да
направиш, но отлагаш.
Бог няма
да
ви остави така.
Стреми се
да
не отлагаш.
Ти можеш
да
донесеш [вода], но искаш
да
отложиш и казваш: „Друг ще донесе.“ Не отлагай – вземи
си
стомната и донеси вода.
Някои казват: „Ние още не знаем как
да
говорим.
Ти не очаквай от някого – той може
да
дойде, но може и
да
не дойде.
Нека
да
узреем,
да
станем учени,
да
дойде Духът, и тогава ще се научим
да
говорим, и тогава ще проповядваме.“ Тази философия не издържа критика.
В България дойдоха много американски мисионери.
Да
кажем, че някой е посещавал някой концерт и е слушал
да
свири и казва: „Много хубаво е това, което свирят.“ Ще направя едно сравнение.
Някои от тях искат
да
се научат на български и тогава
да
говорят, и никога не научиха български.
Човек, който отива на един концерт, и не разбира добре това, което е свирено, прилича на един човек, който е поканен на един обяд само
да
помирише яденето.
Десет-петнайсет години учиха, и не можаха
да
научат и
си
отидоха.
А пък други мисионери дойдоха и правеха погрешки, когато говореха български, и много хубаво се научиха на български.
Трябва
да
ядеш.
А пък другите не искаха
да
правят погрешки и не говореха, и затова не научиха.
Тези българи в Америка, които чакаха
да
научат английски добре, че тогава
да
говорят, не можаха
да
научат лесно.
Ако музиката [не] е направила преобразувания в живота ти, ти само
си
помирисал яденето.
Тези, които се занимават с търговия, могат
да
загрубеят.
Когато човек се разболее, престава
да
пее.
Англичаните туриха философията, че говорят меко –
да
остане мекотата,
да
не я изгубят.
И когато човек стане лош, пак престава
да
пее.
Някои отлагат
да
пеят и казват: „Аз остарях.
На млади години се пее.“ Че защо на стари години човек
да
не може
да
пее?
Някой се оплаква от жена
си
.
Ти постоянно мислиш, че
си
остарял, и само за старините мислиш.
Плътта трябва
да
тръгне, непременно, по пътя на Духа, за
да
стане в нея едно преобразувание.
Ти казваш: „Остарях, остарях.“ И почват
да
се явяват такива образи – погледнеш на образа
си
и видиш някой бял косъм или някоя бръчка.
И най-после мислиш как ще умреш, дали има онзи свят, или няма, какво ще бъде там положението.
Вие всички имате сега една много трудна работа.
Но всичко това не е разрешение.
Някой път виждам, че плътта у вас е мъж – не се подчинява.
И най-после
си
смутен.
Дойде
да
те изповядва и ти казват: „Кажи
си
греховете сега.“ Като се изповяда човек, половината от греховете той скрива и половината изповядва.
Досега не съм срещал в човешката история нито един пример, гдето някой
да
е изповядал всичките
си
грехове.
Най-искрено са се изповядали Толстой и Августин, но и те скриха една десета от греховете
си
.
Има неща, които не трябва
да
се казват, понеже, ако
си
изповядаш греховете, ще се заразят и другите.
Да
кажем, че има същества в света, които не се мислят нито жени, нито мъже, а се мислят човеци.
Не може
да
ги изповядаш тези неща.
Човек е онова вечното, което с Бога живее, и в което Бог обитава, а пък това – мъжът и жената – са преходни състояния, в които човек прогресира и които са потребни за човешката еволюция.
Някой казва, че
си
изповядал греховете. Не.
Но един ден човек трябва
да
напусне мъжката и женската форма и
да
дойде до съвършената форма.
Ако те питат защо
си
жена или защо
си
мъж, ти кажи: „За мене сега това е най-доброто.
А за в бъдеще аз ще бъда нито мъж, нито жена.“ Христос казва: „Които се сподобят с бъдещия век, нито се женят, нито за мъж отиват, но са като ангелите.“ Няма
да
бъдат мъже и жени, но ще бъдат в друга една степен на развитие.
Въпросът е сега, в този живот,
да
се самовладате, а пък онова е за далечното бъдеще.
Какво значи
да
се самообладате?
Дойдеш до една място и този грях става причина
да
изгубиш живота
си
.
Някои сега мислят, защо трябва
да
изповядаш греха
си
.
Да
допуснем, че имаш само сто лева в джоба
си
и искаш
да
купиш една книга и
да
я четеш, или искаш
да
отидеш на разходка.
Ти трябва
да
изповядаш греха
си
, за
да
може
да
се възстанови животът наново.
Някой път казват, че праведният човек няма смисъл
да
се изповядва.
Книгата няма
да
може
да
вземете и на разходка не ще може
да
отидете, и сте умислени.
Праведният човек всяка вечер трябва
да
прегледа живота
си
.
За вас е по-добре
да
нямате тази книга и
да
не направите тази разходка.
Сега аз не искам
да
ви занимавам с греха, понеже, каквото и
да
говорим за греха, това е безполезно за човека.
Може
да
вземете тази книга от някой приятел назаем.
Той е като някой аваландж*, който слиза отгоре – отначало е малка снежна топка и колкото се търкаля надолу, става по-голям, и гдето минава, завлича всичко.
Сега има едно положение, на което трябва
да
обърнем внимание.
Ти ще
си
кажеш: „Тази книга ще дойде при мене.“ А пък за разходката – като нямаш пари за билета, ще
си
кажеш: „Значи предвидили са
да
отида пеш.“ И
си
кажи: „Много хубаво.“ Допуснете, че богати хора, които се качват с аероплан на планината, и вие бъркате в джоба
си
и виждате, че нямате пари.
Като вървите в живота, има методи на самовъзпитание, които трябва
да
прилагате и трябва всички
да
се поощрявате един друг.
Ако аз бих водил един клас от хора, които се молят, щях
да
наредя така.
Сега какво трябва
да
разбираме под думите човек
да
се самовъзпитава?
Ако класът има трийсет души, щях
да
разделя „Отче наш“ на трийсет части, и на всеки човек ще кажа откъде
да
започне, тъй че
да
прочетат молитвата като един човек.
Това произтича от думите „човек
да
се храни сам физически,
да
дъвче“.
Един
да
каже първата дума, втори
да
каже втората дума и тъй нататък, докато дойде до края.
Той трябва
да
знае и какви храни
да
приема.
Да
има едно разнообразие.
Той не само че трябва
да
се храни, но той трябва
да
прави подбор на своите храни,
да
знае качествата на всяка храна, от която организмът му има нужда.
Сега не че като четем всички заедно, не е хубаво, но ако се употреби гореказаният метод, ще се внесе разнообразие.
Самовъзпитанието на човека, човешките чувства, имат нужда от някаква придобивка.
Например един ще каже една дума и тогава ще обърнеш внимание следващата дума кой ще я произнесе, после – третата дума, и ще видиш какъв израз дава на всяка дума.
Човешкото тяло, и то има нужда от придобивка.
При самовъзпитанието има един метод, при който тялото може
да
уякне и
да
се хармонизира.
(Учителят произнесе: „Отче наш, Който
си
на небето...“ и прочее – веднъж много бързо и веднъж много бавно.) Ще слушаш кой как говори, за
да
видиш какво е вътре в неговата душа.
Като се произнася една молитва, трябва
да
се обръща внимание на съдържанието.
Една мисъл може
да
се кали, както сега хората каляват мекото желязо и го правят стомана или както сега правят желязо
да
не ръждясва.
Всяка дума съдържа известна сила.
Да
допуснем, че някой път – представете
си
, че искате
да
се самовъзпитавате
да
не се плашите.
Тая дума трябва
да
отиде в невидимия свят и
да
има отглас.
Ние четем „Отче наш“, но когато дойдем до обикновения
си
живот, всеки
си
живее, както иска.
Искате сега
да
се самовъзпитавате
да
не трепвате, като ви бутнат.
Сега питам, по кой начин ще почнете
да
се самовъзпитавате?
Аз, като го срещна, му давам адреса
си
.
Този страх не може
да
го спрете изведнъж, понеже той е цяло течение, и ако го спреш изведнъж, ти ще
си
направиш по-голяма пакост.
Аз му давам само една картофена супа, той като излезе вън, аз го наблюдавам дали е научил урока
си
.
Тази област, в която се развиват силите на страха, те са известни сили, които действат автоматично, вън от човешката воля.
Ако той е вече завършил и научил урока
си
, той, като излезе, ще се помоли и ще благодари, а пък ако не
си
е завършил урока, ще излезе гневен.
Тогава ще
си
кажа: „Този има нужда още
да
си
учи уроците.“ Втория път ще го повикам пак
да
дойде в неделя, и няма
да
му дам супа, а само сух хляб.
Това е една сила, която действа.
Той ще го погледне, ще го остави и ще
си
замине.
Като дойде страхът, човек не му мисли – след като е бягал един-два километра, човек ще се спре и ще
си
помисли.
Някой път ви дава картофена супа.
Казват: „Идат черкези, башибозуци!
Всичко това са изпитания за тебе.
Когато ти нямаш опорна точка, когато нямаш на какво
да
се надяваш, на
себе
си
не можеш
да
се надяваш и на някого отвън не можеш.
Ти благодари.
Тогава най-разумното е
да
бягаш.
Понеже ти не
си
се молил, сега, като
си
без юрган, ще зъзнеш и се молиш.
Но представете
си
, че твой неприятел е по-силен в бягане, по бърз от тебе.
Кое е по-хубаво,
да
спиш или
да
се молиш?
Да
се молиш е по-хубаво, отколкото
да
спиш.
Да
кажем, че твоят неприятел е по-умен и по-силен от тебе.
И от силния ни е страх, и от богатия, и от хитрия, и от умния.
Връзката между Бога и нас – там е силата ни.
Ти
си
сиромах, а другият е богат.
Той може
да
ти направи големи пакости.
Или той е учен, или пък е силен човек.
Осите пробиват черупката и смучат сок.
Ще цитирате един български поет: „Покорна глава сабля я не сече.“ Нима всички агънца, които са покорни, не ги колят?
В духовния свят ние трябва
да
постъпим, както насекомите.
На всички покорни агънца главата им се отсича, а пък този автор казва, че покорна глава сабя не я сече.
Привилегия е
да
знаеш как
да
изпълниш волята на Бога,
да
знаеш как
да
живееш на земята.
Много войници на бойното поле се предават и им отсичат главите.
Трябва
да
отхвръкне от раменете му.
Но ако той в даден случай се покори на Бога, ако се разкае и казва: „Господи, избави ме сега, и ще Ти служа“, тази глава се е разкаяла, покорила се е на Бога.
Ти съзнаваш, че Бог е, Който управлява света, ти съзнаваш Неговия закон и се смиряваш, и тогаз онзи човек, неприятелят ти, ще дойде и ще ти каже: „Върви
си
.“
Едного убива, другиго убива, всички убиват и остава един.
Той се прекръства, помолва се на Бога и онзи болшевик, като го вижда, казва: „Тебе не струва и
да
те убивам.
Да
се махне оттука – не е за куршум този човек.“
Да
кажем, имате някоя болест, например ставен ревматизъм.
Писано е кармически вашият крак
да
се осакати, и кракът ти ще отиде – ще се вдървиш и нищо повече.
Но ти се обръщаш към Бога така: „Господи, ако ме избавиш, аз ще живея добре, тези прегрешения няма
да
ги правя.“ И кракът ти ще се вдигне и ще оздравее.
Ще се помолиш на Бога и после ще отидеш при лекаря, при този или онзи лекар, и може
да
се излекува главата ти.
Ти можеш
да
викаш един лекар, за
да
ти покаже каква е болестта.
Човек
да
не бъде фанатик.
Все някой лекар трябва
да
излекува главата ти.
Този лекар може
да
ти препоръча някоя билка.
Ще отидеш
да
я вземеш.
Смиреният дух е този, който отвътре става силен дух.
Ако твоят дух отвътре не става [силен], тогава не е смирен.
Отвън ще покажеш, че
си
слаб, а пък отвътре ще се покажеш силен.
А пък сега отвън са силни, а отвътре слаби.
Лекарят му казва: „Четирийсет деня ще лежиш така на гърба
си
, за
да
заздравеят тези пукнатини.“ Питат ме какво
да
прави.
Според мен – нека
да
стане.
Лекарят му казал: „Няма
да
се качваш на по-голяма височина от петстотин метра, защото иначе ще се пукат артериите в белите ви дробове и ще свършиш.“ Той пита: „Какво
да
правя?
Казах му: „Ела при мене.“ А пък това място е на [хиляда] двеста и петдесет метра височина.
Като се върнеш, ще
си
умиеш краката, и утре ще видим.“
На другия ден той почна
да
си
изменя ума.
“ Той каза: „Няма нищо, но лекарят каза
да
не се качвам.“ Сега този лекар е авторитет.
Сега аз не искам
да
го изведа горе изведнъж – постепенно
да
върви той по този път,
да
дойде до съзнание.
Казвам му: „Защо не повикаш вярата в
себе
си
?
“ Той ми каза: „Има нещо в мен, което ми казва, че няма
да
се пукне сърцето ми, а пък друг ми казва, че ще се пукне.“ Казах му: „Ти
си
се заблудил по онзи глас, който ти казва, че ще се пукне.
И пред мен се признаваше, каза ми: „Колко съм малодушен, голям страхливец съм.“ Казвам му: „Страхливец
си
бил, защото вярваш на онова, което [е] резултат на човешкия живот, а пък не вярваш на резултата на Божествения живот вътре в тебе.“ Това са възможности, че може
да
се пукне сърцето, ако човек вярва в това, но ако не вярва в това, няма
да
се пукне.
И тая [мисъл] действа с голяма сила.
Привеждал съм примера за онзи турчин във Варна, който правил сандали.
Какво нещо е обидата?
Всяка една обида за един ученик не е нищо друго освен един опит
да
се види каква е неговата сила.
Една обида е опит за твоята сила на търпение, на разумно търпение.
Не онова търпение, което всички хора носят, но съзнателно търпение,
да
се види колко можеш
да
носиш.
Толкова будно съзнание, че
да
не изгубиш мира
си
.
Тези хора се подиграват с Него, плюят Го, а Той е съсредоточен в ума
Си
, Той разрешава една велика задача.
Всички войници, които плеснаха Христа, се обърнаха и станаха християни.
Един войник, като удари, казва: „Удари ти, аз не искам вече
да
Го ударя.“ А Христос беше тих и спокоен.
“ Аз виждам, че тук в класа всеки ден мнозина от вас зашлевявате плесници на Христа и като дойдете при Него, Му казвате: „Учителю, ние изпълняваме Твоя закон.“ А Христос казва: „
Да
, аз ви познавам по плесниците, които Ми зашлевихте.“
Всяка една плесница, при която ние страдаме, то е плесница на Божественото в нас.
Сега аз ви навождам този пример, за
да
имате една философия.
Вие седите на повърхността и разглеждате живота много повърхностно – от много малки работи се тревожите, за нищо и никакво, за пет пари работа.
Та казвам сега, изпитанията ще дойдат.
Без изпитание в света никой не може
да
се повдигне.
Изпитанията са една необходимост, както вятърът е една необходимост за растенията, за
да
ги раздвижи.
Ако този вятър не дойде
да
ги раздвижи, то соковете в растенията няма
да
могат
да
се движат.
Има нещо в човешкото естество, което се нуждае от едно вътрешно разклащане.
И всяко едно страдание, и всеки един изпит е за уякване на вашето духовно естество.
Вие сте едно посадено растение и ако нямате никакви изпитания, няма
да
се развивате.
Ако дойдат изпитанията, то е за
да
се развива животът.
Никога не можеш
да
знаеш какви изпитания има другият човек.
Когато страдаш и казваш, че другият има по-малко страдания от тебе, ти се самозаблуждаваш.
Никой в света не може
да
страда така, както ти страдаш, понеже, ако друг може
да
страда точно като тебе, тогава вие ще дойдете в едно друго стълкновение – след време печалбата ще я делите, а пък ти сам трябва
да
имаш това страдание, за
да
вземеш сам печалбата,
да
няма друг
да
я дели.
Следователно ти като страдаш, друг не трябва
да
страда по същия начин.
Ти страдаш, че баща ти умрял, пък той страда, че го уволнили от служба като министър.
От друга страна, и двамата могат
да
страдат за баща
си
по различен начин.
Единият страда за умрелия
си
баща, че няма с кого
да
се разговаря, а пък другият страда, че баща му като е умрял, не ще може
да
свърши образованието
си
.
Това са две различни страдания.
4.
Естествени положения
,
МОК
, София, 11.1.1935г.,
Някъде правим усилия безразборно.
Има една опасност с тези дрехи
да
си
създадете някоя неприятност.
По какво познавате дали някой приятел ви е приятел?
Следователно тях често трябва
да
ги перете.
Като съблечете тези дрехи, трябва
да
ги оперете.
(Към една сестра.) Понеже ти
си
по-близо до месечината, по-верно отражение ще дадеш на слънчевата енергия, по-отзивчива
си
.
Но некултурните народи по колко пъти
си
перат на месеца или в годината?
Понеже вие искате
да
имате един приятел, и вие трябва
да
бъдете приятел някому.
Ти
си
един инструмент, който казва: „Зън.“ Тя е един инструмент.
Някои от вас даже не
си
перат.
(Добре разположен и безкористен
да
бъде човек.
Казвате: „Много сприхав отзвук.“ Майстор трябва
да
бута, някой брат, но без преструвка.
Като турите риза на гърба
си
, някой път вие, като се облечете в някоя идея, не я събличате,
да
я оперете. Защо?
− Готовност
да
помага винаги.) Право е, но това е едно неестествено положение, което човек има към някого.
Дрехите се нуждаят от пране. Добре.
Като ви кажат, че сте добри и най-после ви омръзне, не искате
да
слушате, даже не искате
да
ви кажат, че сте добри.
В лицето на един свой приятел ти никога няма
да
усещаш стеснение.
− „Аз съм изгубил смисъла, какво нещо е добрината.“ − Ами ако някой ви срещне на пътя и ви каже: „Вие сте много добър човек, може ли
да
ми услужите?
За
да
ти бъде приятел, не трябва
да
има стеснение нито в ума, нито в сърцето; не се стесняваш.
Да
ми помогнете,
да
вземете от моя товар?
В присъствието на приятел
да
нямаш стеснение ни в ума, ни в сърцето,
да
не се заражда никаква отрицателна мисъл.
Щом се заражда каквато и
да
е малка отрицателна мисъл във вашето съзнание или във вашето подсъзнание, той не може
да
ви бъде приятел.
Казва: „Ти
си
много добър!
Истинският приятел не дава никакво отражение нито в подсъзнанието, нито в съзнанието и самосъзнанието.
“ Но тогава вземаш пет крини и носиш.
Вашият приятел седи в най-хубавата област, богато одарен, богат с всичко.
Таман оставиш, дойде друг и казва: „Ти
си
много добър!
Затуй всеки търси такъв приятел, но рядко се намира.
“ И пак вземаш
да
носиш.
Тази работа не е практична.“ Сегашната култура, сегашните хора се отказват
да
бъдат добри.
Ако срещнете един културен човек, който е свършил четири факултета, и му кажете „ти
си
много добър“, дали ще ви носи?
Даже един пакет
да
носи той ще счита за обида.
КазВие
да
му кажете:ва: „Как така вие смеете
да
ме спирате на пътя,
да
нарушавате свободата ми!
“ Сега е въпрос за свобода.
Започнеш
да
лъжеш.
Та и в природата има маскиране.
Всеки търси свободата.
В какво седи свободата?
Да
няма никой на пътя ти.
За
да
заблудят външните врагове, вземат разни форми, за
да
се избавят.
Където искаш
да
минеш, никой
да
не те спъва и, каквото искаш
да
направиш, никой
да
не те спъва
да
го направиш − без
да
правят въпрос за това.
За пример пишеш нещо или говориш нещо,
да
си
кажеш каквото искаш.
Сега вие, като ме срещнете, всички сте заняти, имате разни стимули.
От милиони години аз го зная.“ Сега къде трябва
да
се преструва човек?
Най-първо трябва
да
се научиш един ден
да
ходиш без никакви преструвки.
Казвате: „Ако продължи тази зима, въглища нямам, има
да
се трепери.“ Аз ви развивам теорията каква е разликата между доброто и злото.
Да
имате една поза на светия,
да
няма преструвки.
Казвате: „Остави доброто и злото, аз зъзна.“ Ако хората бяха мислили правилно, тия въпроси щяха
да
бъдат разрешени.
(Учителя показва разни положения.) Дайте едно положение, дето
да
няма преструвки.
Сега въпросите са останали неразрешени.
Някой седи и, като го наблюдавате, виждате, че е заинтересован.
Сегашните въпроси, които трябваше по-рано
да
се разрешат, са останали неразрешени.
Детективът ще те опитва дали говориш право, лекарят ще те опитва дали
си
с ума
си
, дали умът ти е намясто.
Но казвам: Създайте
си
едно естествено положение.
В дадения случай ето какво аз подразбирам под естествено положение.
На матура ще ги турят и трябва
да
повторят въпросите.
Аз имам
да
давам на един човек.
Всички държите матура.
За
да
взема естествената поза, аз трябва Най-първо
да
мисля.
Ти
си
станал беден човек, това е матура, трябва
да
учиш.
Ще мисля
да
му върна парите,
да
му дам лихва.
Или
си
станал богат.
Всичко туй едновременно мисля.
Станал
си
силен или учен човек.
Този човек ми е дал 5 хиляди лева, обещал съм преди месеци
да
ги върна.
Ако мисля
да
го изиграя, лицето ми ще мине през разни фази, според вътрешните мисли и чувствувания, докато дойде до едно естествено положение.
Тия неща можеш лесно
да
ги изгубиш.
Когато аз имам всичката добра воля
да
му се издължа, без
да
го ощетя в нещо, когато имам разположение в
себе
си
, това е признателното, естественото положение.
Ученият човек лесно може
да
изгуби наученото.
Ще видя, че имам в лицето
си
един елемент.
Някъде някой го удари по главата и изгуби паметта.
По някой път вие казвате: „Не мога
да
видя човека в естествена форма.
Може 20 − 30 години
да
е работил,
да
е учил.
Един удар и всичко потъмнее, изгуби учението.
“ Казва: „Той мяза на ангел.“ Вие виждате човека и пак се изгубва туй изражение, един момент, когато той има хубаво, естествено изражение на доброто вътре.
Силният човек с един удар може
да
изгуби своята сила.
Хубаво е по някой път
да
си
ги създадете.
При една криза човек може
да
изгуби богатството.
− Не
да
ги създадете, но
да
дойдете в естественото положение, което природата изисква от вас.
Казвам ви, в дългия път на туй човешко развитие са създадени известни способности.
Нашите способности са създадени при известни условия, други способности, други чувства са създадени при други условия.
Да
кажем, човек има едни морални чувства.
Много работи трябва
да
се отмахнат и
да
остане онова естествено положение, в което е човек.
Ако искате
да
се подмладявате, туй трябва
да
знаете.
Всеки един от вас, който иска
да
се подмладява, трябва
да
разбира този закон.
У човека едва сега се зараждат.
Тя е една нова област, в която човек влиза и трябва
да
се приспособи.
Вземете за едно просто обяснение способността на човека
да
пее.
Ако човек не се оправи, той трябва
да
се прости с живота.
Трябва му една среда.
Да
дойде пак и наново
да
започне.
Някой път искате
да
пеете, но се стеснявате.
Та вие трябва
да
бъдете художници,
да
имате един модел, който всяка сутрин трябва
да
рисувате.
Сутрин като станете, трябва
да
имате един идеален човек, който не се намира в никакво противоречие с живота.
Първо, страхувате се, че няма
да
можете
да
пеете.
Да
се стремите във вашето съзнание
да
го нарисувате приблизително.
Вие
да
го нарисувате на книга, не
да
бъдете като него.
Да
се опитате.
Първо трябва
да
имате разположение.
А като се опитате
да
нарисувате неговите черти, вие ще се възпитате.
Този, на когото ще пеете, трябва
да
ви обича,
да
не ви критикува.
Първото нещо −
да
нарисувате една черта за добрият живот.
Да
знаете, че ще оцени пеенето.
Ти, ако искаш
да
станеш добър, най-първо се научи, постарай се
да
нарисуваш една черта на доброто или една черта на справедливостта.
При какви условия човек може
да
пее?
По някой път, понеже човекът е ленив, не иска
да
пее, природата го е заставила чрез страдание.
Страданието не е нищо друго, освен метод за пеене.
И когато вие ги рисувате, колкото по-хубаво можете
да
ги нарисувате, имате линии и същевременно нещо честно (фиг. 1).
Като започнеш
да
страдаш, ще започнеш
да
пееш по минорната гама, ще започнеш
да
страдаш, на опера ще пееш, с движения.
После, на операта, ще направиш хубави движения, ще издадеш един звук, втори, трети.
Опера в природата има.
Ако вземете
да
я нарисувате така (фиг.
Например болният, който е слаб, лежи на гърба
си
.
Природата е заставила сега разумните хора, които са дошли до един метод − не искат
да
страдат.
Защото в природата всяко чувствуване, всяка мисъл се определя от известен брой трептения − хармонични или дисхармонични.
Те искат доброволно
да
пеят.
Ще бъде много интересно, ако някой път употребите музиката, за
да
се опита какво е вашето настроение.
Когато трептенията са по-хармонични, те се предават и тогава външните линии, които ние рисуваме, ще бъдат
Искаш
да
пееш за
себе
си
.
Представи
си
, че пееш пред една публика, и веднага ще се спънеш.
НАГОРЕ