НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
686
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
686
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Естествено разположение
,
МОК
, София, 21.12.1934г.,
Някой богаташ е осиромашал и отново става богат.
За
да
се докаже, че 4 е равно на 1, тук се крият вече две различни идеи.
Възможно ли е 1
да
е равно на 4?
Та всяка загуба на свободата на действие, то е една възможност
да
придобиете свободата в една нова форма, с една нова придобивка.
Да
допуснем, че вие сте изгубили свободата
си
.
Вие сте длъжни
да
работите за вашите родители.
Може ли
да
схванете, че, като
си
загубил тази свобода, не
си
могъл
да
придобиеш нова свобода.
Ти не
си
могъл
да
продължиш своето образование.
Тогава може
да
ви докажа, че 6 е равно на 1.
Тогава човек се утешава, че е направил услуга на домашните
си
.
Казвам: За умрелия човек има само едно положение −
да
лежи на гърба
си
, а за живия човек има много положения − той и на гърба
си
може
да
лежи, и по корем може
да
лежи, и на страната
си
може
да
лежи − на всички страни може
да
лежи, и прав може
да
бъде.
Може ли
да
е добро това, което те ограничава?
Падане и ставане има.
Всички положения може
да
има.
Ти носиш едното ограничение, което не става по волята на Бога.
Всички искате
да
бъдете щастливи,
да
бъдете здрави,
да
бъдете умни.
Пък има едно ограничение, в което съжаляваш, че
си
се ограничил.
Да
бъдете добри − то е нещо много неопределено.
В другото ограничение се радваш, че
си
се ограничил.
− Или че
си
дал един лев някому, какво добро има в даването на един лев?
В даден случай при известни условия човек може
да
не се ограничи.
Казвате: „Добро му направи, даде му един лев
да
си
купи хляб.“ Добре, с един лев се купува малко хляб.
Въздух може ли
да
купи?
Вие може
да
бъдете ограничени.
Ако някой каже, че му дадох пари
да
си
купи въздух, ще повярвате ли?
Няма друга сила, която тъй много
да
ограничава, както любовта.
Но там, като искат
да
те освободят, ти не искаш
да
те освободят.
Един човек, който се е влюбил, не иска
да
го освободят.
Като го пренесат, ще дишат планински въздух в стаите
си
.
Опитвали ли сте
да
освободите човек, който се е влюбил.
Тогава, когато някой ми каже, че някой направил добро, казвам: Той
си
има една батерия, с която пренесъл доброто отнякъде.
Сега разбирайте, влюбване има във всички − в един кон, в скъпоценни камъни, влюбване има в шапка, в книги, в обуща, в балтон.
Какво трябва
да
разбирате под влюбване?
Да
кажем, един недоволен излиза от дома
си
и отива вън от мястото на недоволството.
Тогава сиромашията е един подтик, една изходна точка.
В това отношение онези, които са изучавали кабалата, определят отношенията на човека в дадения случай.
Изхождаш от сиромашията и се движиш към богатството.
Значи изхождаш от две идеи, които едновременно занимават ума ти.
Трябва
да
ги преведете в геометрическа форма,
да
видите в 2 какво се крие, в 4 какво се крие и какво се крие в 8.
Считаш, че сиромашията е нещо лошо Казваш: „Не се живее със сиромашия.“ Някой път сиромашията е необходима, за
да
стане човек щастлив.
При обикновените разисквания, при които няма сложни разглеждания на въпроса, животът изглежда парадоксален.
Та кому сиромашията е допринесла нещо.
Но представете
си
, че вас ви викат на едно богато угощение.
Представете
си
, че в един български дом сте повикани, дето са направили баница, но брашното не е било хубаво, маслото, сиренето не са били хубави.
С едното ухо вземаме нещо, а с другото предаваме.
На пръв поглед вие се полакомите и после заболявате, стане ви тежко на стомаха, на корема, започва
да
ви боли, искате
да
станете сиромаси,
да
повърнете навън всичко това,
да
дойдете до първото положение.
Като вземе туй богатство, не може вече
да
спи, мъчи го туй богатство.
Човек дълго време трябва
да
се възпитава.
Аз съм ви привеждал онзи пример за един религиозен човек, след като ходил на събрание − вечерно време в Америка имат такива съживителни събрания, − гледа един богаташ, който като
си
броил парите, оставил, забравил на прозореца торбата със златни долари.
Този религиозен човек
си
казал: „Този човек има много пари, той забравил тази торба заради мене.“ Взел торбата, носи я и мисли, че работите му са уредени.
Казва
си
: „Какво от това, че съм взел торбата?
Някой път мислите чрез дясното
си
ухо.
“ На другата сутрин става
да
се моли.
Като рече
да
се моли, молитвата му отива до торбата и се връща назад.
Той
си
казва: „То ще мине, аз още не съм свикнал с парите.“ На другата сутрин, като станал
да
се моли, пак парите пред него.
Като се тури известна киселина на гърба на жабата, не сте ли забелязали с кой крак иска
да
я премахне.
Цяла седмица наред, като рече
да
се моли, торбата все пред него.
Някой път парализират единия крак и не може на ум
да
ù дойде
да
употреби другия крак, за
да
я премахне.
Човек трябва
да
върви не праволинейно, но по най-малкото съпротивление.
Казва му: „Видях, че
си
оставил торбата на прозореца, взех я.
Намислих
да
ти я върна, защото, като река
да
се моля, торбата е пред мен, не ми пуща молитвата
да
иде горе, затова вземи
си
торбата, за
да
мога
да
се моля както трябва.“ Значи торбата стана едно препятствие за неговата свобода.
Но в тия препятствия има ред причини, които са накарали или лявата ръка
да
работи, или дясната ръка
да
работи.
За
да
придобие свободата
си
, той трябва
да
върне торбата.
Казвам: При самонаблюдението трябва
да
имате една основа на самовъзпитание.
Та казвам: Често свободата е опасна, ограничението е по-лесно.
Природата постоянно учи.
Свободен
си
да
задигнеш торбата, но тази свобода те ограничава, произвежда известни пертурбации в съзнанието, значи ограничава те.
Представете
си
, че ви дадат малко сух хляб, неща, които не са влажни, за
да
ги дъвчете дълго време.
Върни торбата назад, за
да
придобиеш първата свобода.
С дъвкането ще дойде слюнката, за
да
направи този хляб мек.
Значи свободата не е от нейното естество.
Ако не го намажете, той не може
да
влезе.
Каква граница има свободата?
Трябва дълго време
да
прекарате хляба в устата
си
, за
да
ви бъде полезен.
Казвам тогава: Страхливият, който бяга, е свободен
да
бяга, смелият седи, не бяга.
2.
Проводници (Където и да отидем)
,
ООК
, София, 2.1.1935г.,
Трябва
да
я намерите.
Когато дойде във вас едно неразположение, трябва
да
направите научни изследвания.
Трябва
да
намерите на какво се дължи то.
Дайте й една мишка, и ще я изяде с нейните черва и козина.
Още не е научила котката
да
яде правилно.
” Ученикът сега не знае защо го е плеснал учителят и учителят не знае - у него са заражда едно такова желание.
Аз съм виждал една котка възпитана - живее у Иларионови.
Учителят, като погледне друг ученик, не го блъска по същия начин, а е любезен с него и онзи ученик се старае
да
разбере, образува се една вътрешна връзка.
Хване една мишка вкъщи и я изнесе на поляната, и я бутне с крака
си
да
си
върви.
Защо единия изпъди, а пък на другия се мъчи
да
му разправя?
А от къщи ги носи вън.
Не яде мишки - играе
си
, играе
си
с тях и ги пуска, и казва на мишките: „
Да
си
вървите.” Единствената възпитана котка.
Всеки ден вие едного приемате, а пък другиго изпъждате.
Една мисъл изпъждате, а друга приемате, коткате я.
Да
оставим това сега.
Вие ще кажете: „Това е в моя навик.” Или ще кажете: „Този е по-добър, и онзи не е така добър.” Но може и
да
не е така.
По обноски, по чистота можем
да
я вземем за пример, но в хигиенично отношение, за яденето, няма
да
се допитвате до нея.
Нова идея е всяка една идея, която може
да
измени в дадения случай вашето състояние и
да
внесе във вас една обнова, колкото и малка
да
е тя.
Всяка мисъл, всяка идея, която не може
да
внесе една обнова във вас, тя не е нова.
Трябва
да
има една постоянна обнова, защото религиозните хора считат, че като станат религиозни, трябва
да
пожълтеят?
Този човек, който плаче, той се мие, чисти се, казва: „Колко ми е лошо.” (Учителят пее тези думи.) Пее
си
той: „Колко ми е лошо, лошо, лошо.” След един-два часа виждаш, че той вече е весел.
Те, като казват
да
пожълтеят, разбират
да
си
умен.
Но
да
пожълтееш, като се развали черният дроб, това не е ни най-малко поумняване.
Значи той
си
казва: „Окалял съм се, трябва
да
се изчистя.
Има един синкав цвят, който е емблема на духовно състояние, а пък има една синкава краска, която англичаните наричат така.
- син цвят, тъжен] „Blue” значи „син”, но значи едновременно и неразположение.
Та всяка една Божествена мисъл, която може в дадения случай
да
произведе един малък преврат във вас,
да
измени състоянието ви.
Срещнете някой човек с гъсти магнетични и електрични течения и те напълни с кал, и не може
да
се освободиш.
Всяка една мисъл, в която се съмняваш дали е права, или не - тази идея е неразбрана за тебе.
И като не може
да
се освободиш от неговото електричество, ще те удари в главата.
Да
допуснем, че имаш едно лошо състояние.
Как може
да
го измените?
Вземете един лист хартия и започнете
да
пишете върху нея тези линии.
Искате
да
образувате в
себе
си
едно Божествено разположение.
Вземете
си
молив и най-първо определете първото положение - неразположението (в рисунката - острите върхове)и после веднага почнете следующи линии, правилно изкривени, и като направите една-две, три, четири, десет линии, и ще почне
да
става една промяна вътре във вас.
Та целият външен свят, всичките тези промени, които стават в природата, не са нищо друго, освен
да
внесат една промяна и обнова във вас.
И ако не дойде баба, биволът може
да
умре.
Например облачно време, дъждовно време, слана и прочее, всички тези промени имат за цел
да
изменят нещо.
Тича бабата, блъсне бивола тук-там, потегли го тук-там, и биволът стане и се разтърси.
Всички тези промени имат за цел
да
изменят нещо във вас по един обективен външен начин.
Уруките, това са удари вътре, духовни удари.
Вие не мислете, че няма такива удари.
Ние не сме дорасли още, за
да
разбираме вътрешната страна на природата и като деца трябва
да
се учите от външната й страна.
В духовния свят има удари.
И тези линии после може
да
ги съедините.
Трябва
да
изучавате силите, които действат и вътре във вас, и вън от вас.
Аз, като имам някой път неразположение, седна и
си
поиграя - с едно перо рисувам криви линии, при което, във всяко едно движение мисълта ми
да
вземе участие, във всяка крива линия.
Кривите линии са спасителни линии, а правите са творчески линии.
В едно семейство някой
си
момък се влюбил в една чорбаджийска мома.
Някой казва: „Знаеш ли какво мога аз
да
направя?
Той няма нищо, няма къде
да
се завърти.
Всички говорят за него, и дума не може
да
бъде за женене.
Много мъчно се разрешават въпросите с тях, а пък с кривите линии е по-лесно.
Ние във всички неща туряме един материален елемент.
Материята, това е равносилно на енергията.
Материята е събраната енергия на едно място, на която ти в дадения случай можеш
да
разчиташ.
Но ти трябва
да
разбираш качествата на тази енергия, която е вложена в тебе.
Ние най-първо трябва
да
знаем
да
оперираме с нашето тяло.
А пък когато храната правилно
си
върви по естествения път, това е правилна крива линия.
С известни енергии и материи във вашия мозък трябва
да
знаете как
да
оперирате.
Няма
да
оперирате само с известни клетки.
Има кюнци, по които трябва
да
мине водата - това са кривите отпушени линии.
Трябва
да
знаете
да
впрегнете всичките на работа и тогава ще имате едно хубаво разположение.
Ако седиш и казваш: „Аз трябва
да
бъда добър, аз трябва
да
бъда добър”, това е едно еднообразно положение.
Ти и без това
си
добър, по-добър човек от тебе няма.
Какво трябва
да
разбираме под тези думи „по-добър човек”?
” „Толкоз.” Къде ще търсим сега друг?
В дадения случай един човек, който може
да
извърши една работа, по-добър човек от него няма.
В следващия час може
да
намериш друг един човек, но ти не казвай, че този човек е по-добър от онзи.
Кривата линия има два смисъла: съпротивленията на кривата линия може
да
са отвън, а може и
да
са отвътре.
И онзи, който не е услужил, може
да
е добър.
Ти казваш сега: „Аз нищо не съм направил за Господа досега.
Когато стомашната система е развита, към слепите очи има такива линии.
Трябва
да
се излее Духът върху мен, и
да
отида
да
работя.” Вие считате Духа като нещо, което ще ти се налее.
Тогава отвън човек има благоприятни условия
да
яде хубаво.
Казано е: „Ще ви изпратя Духа
Си
.” Под думите „изпращане на Духа” се разбира образуване на една вътрешна връзка.
Когато [в] долния край бузите му са вдлъбнати, а малко по-горе са изпъкнали, това показва, че условията на стомаха не са добри - този човек не може
да
яде хубаво.
Щом тя се образува, тогава разумният Дух почва
да
действа.
Ако ти почнеш
да
мислиш правилно, ще се мине малко време и ще почне тази трапчинка малко по малко
да
се изправя.
Та онези, които се занимават с човешката мисъл, казват, че човек може
да
строи тялото
си
.
Трябва
да
отворите вашия кепенк, за
да
се образува една връзка между външния свят, светлината и вас, та
да
може светлината
да
прониква в стаята ви.
Човек може
да
построи съвършено цялото
си
лице, ако знае как
да
мисли.
Тя
си
съществува, но тя сега ще влезе във вас.
Човек и при най-лошите условия
да
не се обезсърчава.
Вие очаквате Духът
да
дойде.
Обезсърчението ще дойде, но
да
не се обезсърчиш.
Ти може
да
пипаш една змия и
да
ти е отвратителна, но без
да
се уплашиш от нея, и
да
знаеш как
да
я уплашиш.
Станеш на четирийсет и пет години, на шейсет години, на седемдесет години и казваш: „Не съм готов.” Станеш на осемдесет години и повече, задигнат те, и ти казваш: „Когато дойда друг път.” Не, стани днес и кажи: „Днес съм готов.” Никога не казвай, не
си
готов.
Под думата „неготов” може
да
разбираш, че не
си
готов
да
дигнеш земята,
да
нахраниш целия свят и прочее.
Но може днес
да
си
готов
да
направиш едно малко добро, което другите не могат
да
направят.
Свързали едного с един тънък конец, завили конеца около него и го вързали, и му казали: „
Да
не се мърдаш, че ако речеш
да
се мръднеш, ще се порежеш.” Той седи и гледа
да
не бута конеца и казва: „Ще се порежа.” И казва: „
Да
дойде някой
да
ме освободи.” Идва един с едно дърво и казва: „Какво седиш тук?
У вас има известни сили, които при известни условия имат характера на змията.
” Като го удари онзи, конецът се скъсва при мърдането на вързания и последният казва: „Този конец не бил толкова опасен.” Вие седите и сте свързани.
Когато условията отвън са много лоши, тези сили действат добре, но когато отвън условията са много добри, тези сили имат точно [обратен] характер.
И когато някой човек забогатее, тези сили в човека действат зле и човек става друг.
Понеже не познавате силите, някой път се намирате в студения свят и се радвате, понеже вашите змии са кротки.
” Защо ти допусна дяволът
да
те върже?
Пазете се в тези радостни дни - тогава тази змия може
да
ви ухапе.
Гледам един човек, доста възрастен, върху един сламеник.
Наблюдавам деца с игла - шият нещо.
Когато животът външно се подобрява, вие трябва
да
бъдете много внимателни.
Защо Господ ги е създал, оставете този въпрос.
Аз го наблюдавам.
Това са сили.
Психологически смешно е.
Всяка една сила, която работи, това е змия.
Той сега
си
спомня, че
си
е легнал.
Пътят, по който работи силата, е една змия.
Той
си
е легнал свободен, а сега са зашити панталоните му, палтото му за сламеника и не може
да
разбере как е станало това.
Тази змия може
да
ви бъде полезна и може
да
ви бъде вредна.
Казвам му: „Още веднъж когато спиш, не оставяй
да
има деца около тебе.
Поправяше ми един самовар с електричество, стана контакт и като го жегна електричеството, той почна с щипци вече
да
върти - стана майстор.
Сега изяснявам един психологически закон.
Като видя къде е причината, взема
си
ножче и отдалече буташе, и ми каза: „Ела
да
видиш къде е причината.” Като бутна назад на едно място, изскочи искра.
Ти
си
легнеш спокоен, и тези деца те зашият, и като дойде огънят, ще се намериш в едно противоречие, в едно трудно положение.
И каза: „Още не е поправено.” И като престанаха
да
изскачат искри, той каза: „Самоварът е вече поправен.”
Този дядо не може
да
се освободи - зашит е, но аз имам ножче, освобождавам го.
И той, като дойде на
себе
си
, усмихне се малко и казва: „Те са такива, онези малки чортове.
Само
да
ги зная кои са.” Питам сега, откъде у тези деца сега се заражда тази идея?
Да
ви приведа друг пример.
В Америка, в един от най-видните университети, преди четирийсет години отива председателят на щата с кабриолет в университета
да
посети сина
си
и
да
говори с ректора.
Оставил
си
кабриолета вън с един кон.
Да
обичаме Бога, това [е възможно] само като проводници на Неговата любов.
След час излиза и вижда, че кабриолета го няма на мястото, а го гледа, че е горе на покрива на университета.
Когато ти седиш и
си
проводник на Божията любов, ти вече вършиш волята Божия.
Студентите се качили горе и свалили кабриолета по молбата на председателя на [щата] - той сега плаща на други студенти
да
му снемат отгоре кабриолета.
Не е необходимо
да
ходиш някъде.
Проводници трябва
да
бъдем и гдето отиваме,
да
носим Божието благословение.
В същия университет става друго нещо.
И където
да
отидем,
да
предаваме ние това Божественото.
Всеки ден се разхожда ректорът на университета с кабриолет.
Да
бъдем проводници на Божията любов.
После ще дойдем до по-дълбоката наука
да
се обичаме.
Ректорът се качва на кабриолета и вижда, че има нещо не в ред.
За
да
обичаш един човек, ти много трябва
да
знаеш.
Задните колелета са отпред, а предните са отзад.” Слиза ректорът, студентите започват
да
поправят и турят колелата на местата им, и се урежда въпросът.
Бог обича всичките, понеже по-умен и по-мъдър от Него няма.
Някой път децата правят такива шеги, но тук в случая това не са глупави деца, а студенти от трета и четвърта година, но искат
да
направят шега
да
се посмеят.
Та казвам, у човека има един вътрешен произвол, който трябва
да
намерите и
да
уредите.
Колкото по-малко обичаш, толкова по-малко сили имаш, по-малко добродетели имаш.
Веднъж в един американски университет често взимали кабриолета на ректора и отивали с него на бостана
да
крадат дини.
Колкото повече обичаш, толкова повече знаеш, толкова
си
по-добър.
После ректорът
си
търси кабриолета, и не го намира.
Ректорът, за
да
изучи работата, веднъж се дегизирал, облякъл се като студент и отишъл с тях в бостана, и тъкмо слизали от кабриолета, той казал: „Воу!
Казва ми някой: „Ти
си
много добър.” Аз се радвам и казвам: „Аз съм добър по единствената причина, че любовта действа през мен.”
Казвам, всички можете
да
бъдете добри, ако любовта действа през вас.
И вие ще кажете вътре в
себе
си
на произвола, който съществува във вас: „Воу!
И всички можете
да
бъдете лоши. Кога?
Когато външните условия се подобряват, и вие не ги разбирате, то силите във вас могат
да
ви направят много лоши неща.
А пък когато външните условия се влошават, и вътрешните се подобряват, тогава ти може
да
бъдеш добър.
Има нещо в ректора, което те не одобряват и искат
да
му дадат един урок.
Отвътре
да
сте добри, отвътре
да
си
подобрите условията.
Има нещо в него, което те не обичат, и искат с шега
да
го изправят.
Според мен не се нуждаете от външни подобрения, а се нуждаете от вътрешното подобрение, от вътрешно разбиране, от една вътрешна философия.
Вие очаквате сега още нещо
да
ви кажа.
Вие може
да
сте подложени на някоя вътрешна шега.
Очаквал
да
му донесат нещо друго.
Идва келнерът и му казва, че ще му представи сметката,
да
плати.
Той му казал: „Дай това, дай онова.” И очаквал още.
Той върви със знамето и всички се смеят наоколо.
Той носи знамето.
А пък аз не искам
да
дойде до сметка и
да
ви кажа защо.
Искам
да
бъда искрен.
Та най-първо ще се очистите от всички ваши знамена, които са на гърба ви.
Понеже условията отвън са лоши и ще ме оберат, то казвам: „Нека седят във вас парите.” Вие може
да
ме считате за много добър, а пък аз съм съобразителен.
И когато отивате в университета, не отивайте с кабриолет.
И попипвай дрехите
си
, виж
да
няма някое знаме по тях.
И в университета отивай пеш, понеже този кабриолет е излишно нещо.
Хайде
да
изпеем една песен.
Ти носиш излишен багаж в
себе
си
.
Никога не носи в
себе
си
излишни идеи, излишни мисли.
(Всички изпяхме с Учителя тази песен много пъти.
Ние често искаме
да
бъдем добри, за
да
ни видят хората.
Тази дума освежава, носи богатствата, които има в нея.
И това е хубаво, не е лошо, но трябва
да
бъдем добри за самите нас, понеже тази добрина аз трябва
да
я чувствам най-първо, а не хората.
При всяка лъжа се намалява силата на ума и ставаш по-лек.
Доброто трябва
да
бъде най-първо заради мен.
Като говориш истината, придобиваш сила и тежест.
Когато аз ям, тази храна трябва
да
е най-първо приятна за мен.
Това, което дясната прави, лявата
да
не знае.
Те трябва
да
се спазват.
Аз трябва
да
я чувствам.
Но и каквото лявата прави, дясната
да
не знае.
Съществува едно заблуждение, че ние считаме истината като нещо материално, което можем
да
намерим някъде.
Та доброто ние трябва
да
го чувстваме в нас.
Трябва
да
си
съставите една истинска идея за голямото и малкото.
Крий добродетелите
си
, а лошавините не крий.
Какво можеш
да
приказваш на един глух човек?
Лявата ти ръка
да
не знае добродетелите ти.
За
да
разбира човек, трябва най-първо
да
му са отпушени ушите.
Хубаво е
да
има човек правилни чувствания.
Какво може
да
приказвате на един сляп човек за светлината?
Някой път може
да
си
скръбен.
Или какво може
да
приказвате за хубавите цветя, за миризмата им на един човек, чието осезание не е развито?
А пък има и други сетива някъде вътре в човека, които трябва
да
се развият.
Има два вида сетива - едни груби сетива, те схващат нещата много повърхностно, само отгоре.
Който не разбира, като види една дреха, повлиява се от цвета й, гледа
да
е шарена, пъстра и казва, че е хубава дреха.
А който разбира, той гледа най-първо качеството на плата, от какво е направен той, и после иде цветът.
Да
нямаме две мисли за едно и също нещо.
В Божествения свят не можеш за едно нещо
да
имаш две мисли или две чувствания, но ще имаш една права мисъл, едно право чувство и едно право желание.
Една песен, която вие пеете, тя
си
има една външна краска, има
си
там известни правила.
Не трябва
да
казваш: „Утре ще бъда по-добър.” Доброто е в разбирането на нещата.
Казват - време, такт трябва
да
има.
Но един пее една песен, друг я пее, но не могат
да
я изпеят правилно.
Може
да
дадеш на песента две различни съдържания.
Има нещо в гласа - има известни интонации в гласа, които със знаци не могат
да
се предадат.
Можеш
да
предадеш нещо чрез модулация на думата.
Имате идея за баща
си
, за майка
си
, но
да
ви попитат конкретно какво нещо е майка ви, баща ви, ще се намерите в чудо.
А когато крилцата на носа са добре развити, това показва добра дихателна система, това говори за човек, който диша добре.
Ти виждаш баща
си
така, както всички други хора.
Ти трябва
да
дишаш добре, за
да
се развие долният край на носа ти.
Значи тази идея не може така лесно
да
се определи.
Но разбира се носът не трябва
да
бъде дълъг двайсет сантиметра.
Някой казва: „Говори ми истината.” Може
да
се говори истина, но това е обикновена истина.
Обичта, любовта всякога се отличава с една мощна сила.
Ти не можеш
да
говориш истината, ако не живееш в нея.
Там, гдето има любов, има растеж, има знание, има богатство, има сила.
Ти не може
да
ходиш, ако не
си
жив.
Не може
да
мислиш, ако не
си
умен.
Под Божествена любов аз разбирам най-мощният подтик за придобиване на всички Божии блага.
Най-първо умът трябва
да
предшества мисълта.
Животът трябва
да
предшества движението, защото движението е резултат на самия живот.
Без любов Божиите блага не могат
да
дойдат.
Някой казва: „Не ми е добре.” Добре
да
се живее, това са отлични понятия.
И когато дойде любовта в тебе, в тебе ще се зароди желание
да
обичаш, желание
да
станеш силен, желание хубаво
да
ядеш, желание хубаво
да
правиш нещата.
Гдето дойде любовта, ти имаш желание
да
правиш нещата както трябва.
Без любов ти
си
индиферентен и казваш: „Това не струва, онова не струва.” Щом дойде любовта, тя ни заставя
да
се интересуваме.
И всякога трябва
да
имаме това разположение.
Ние седим и казваме: „Мене няма кой
да
ме обича.” Идеята не е права.
Обонянието ви е на място, езикът ви е на място, виждате, разговаряте се, смеете се, пишете.
Ти не разсъждаваш правилно.
Слънцето, като изгрее, те търси.
Той, като влезе, нищо не дава, джобовете му са празни, но дето мине, той оставя повече.
Има едно същество, което, като излезе, те търси.
Той е като слънцето - като мине някъде, там всичко расте, дава живот навсякъде.
По слънцето аз разбирам Бога, Който те е създал.
А пък даване на пари, на жито,
да
се прави добро - това са само резултати.
Както ние се интересуваме за една своя картина, така и Бог се интересува за когото и
да
е.
Да
допуснем, че ти дадат тема
да
пишеш, какво нещо е добрият човек.
Той се интересува как ти растеш, дали онова, което е вложил в тебе, расте, или не.
Ако ти не
си
Го видял, то е друг въпрос.
Вие давате мнението
си
, че еди-кой
си
човек не е добър, защото не ви е казал сладка дума, не те е погледнал както трябва.
Може твоето внимание
да
е било отвлечено някъде.
Нали някой път някои деца са толкова увлечени в работа, че баща им минава, и те не го виждат.
А онзи гледа студено - не го харесвам.”
Ти може би
си
занят с някои материални работи и Господ е минал десет пъти около тебе, и ти не
си
Го видял, и после казваш: „Мене няма кой
да
ме обича.”
Помнете, че има Един, Който ви обича, и няма какво
да
се обезсърчавате.
Сега Този, Който ви обича, някой път може чрез някои външни хора
да
ви покаже това.
Всеки лъч, който иде от слънцето, носи живот.
Но
да
допуснем, че Той чрез външни хора не се проявява, какво трябва
да
бъде тогава вашето положение.
Вие искате сега Господ
да
ви обича, нали така.
За какво Господ трябва
да
ви обича?
Малкото му внуче се приближило до него с един конец и му казало: „
Да
те вържа, дядо.” Детето обикаля дядото с конеца, дядото се смее.
За колко неща трябва
да
обичаме един човек?
Вие толкоз говорите за любовта, кажете ми сега кой е подтикът на любовта, кой е подтикът, за
да
обичаш един човек?
Малкото дете обича майка
си
, дъщерята обича бащата
си
, приятеля
си
.
Но кой е подтикът сега
да
се образува приятелство, кой е подтикът за любовта между детето и майката, между детето и бащата, между слугата и господаря?
Да
кажем, че вие сте един стар умен човек.
Всички вие
си
имате известни възгледи.
Искаш
да
вършиш една работа, но казваш: „Тази работа няма
да
я бъде.” Един път конецът е замотан.
Пак повтаряш: „Тази работа няма
да
я бъде.
Аз изхождам винаги от материалния свят.
Няма
да
я бъде, не ми хваща окото.” Ето втория конец.
„Няма
да
я бъде, няма
да
я бъде.” Свързваш се ти със своята мисъл.
Гърлото ми е засъхнало, пия вода, придобивам разположение.
Аз някой път обичам това качество на водата.
Ти казваш: „Като отидем на онзи свят.” Казваш: „Като умрем.” Ти не знаеш какво нещо е умирането, не знаеш какво нещо е онзи свят, не
си
бил между ангелите.
Като пия, не ме пали вече на жажда, утолява ми се жаждата.
Има една вода, която върви добре - мека е.
Ти мислиш, ти
си
представяш, че като отидеш на онзи свят, ще те посрещнат с песни и цветя.
Възможно е, но възможно е и
да
няма никакво посрещане.
Аз почвам
да
мисля другояче.
За
да
любиш, трябва
да
бъдеш най-разумното същество.
Или виждам една хубава картина.
Вие някой път запитвате защо трябва
да
Го обичаш.
Ти няма какво
да
Го обичаш, ти ще станеш проводник на Божествената любов.
Всяко нещо, което може в дадения случай
да
измени нашето състояние от едно положение в друго, то е добро за нас.
Ти не обичай хората, но стани проводник на любовта на Бога -
да
мине любовта през тебе.
Та гледайте сега
да
правите, но не изкуствено, онези разумните връзки.
Значи, ако пущаш
да
минава през тебе любовта, ти ще седиш в живота, а пък като не я пущаш, ще кажат: „Този джам не е хубав.” Ще го извадят и ще турят друг.
Това изваждане става често.
Ако не сте духом разположен, тогава не сте добър проводник на Божествената любов и това неминаване на Божественото през теб причинява ти вече страдание.
Значи страданието показва, че има вече някакъв дефект.
Ако знаете как
да
се поставите с него, това ще бъде едно щастие за вас.
Страданията не са нещо произволно.
Сега
да
обясня какво аз подразбирам с думите „
да
се съпоставите с него”.
Пиеш студена вода, капилярните съдове се свиват.
Ако ви дадат най-добрата храна, и не я дъвчете добре, то целия ден ще бъдете неразположени, ще имате тежина в стомаха
си
, но ако я дъвчете добре, ще кажете: „Такава храна не съм ял.” Някоя идея ви се представя в пътя ви.
Имаш изобилна кръв, която не може
да
тече свободно и се явяват болки.
По някой път изстиването може
да
дойде отвънка.
И Писанието казва: „Не изгубвайте благоприятните условия, които носи всеки един ден.
Вчерашният ден носеше едно благо, днешният ден носи едно друго благо.”
Та сега онова, което е посято във вас, трябва
да
възрасне.
Има много неща, посети във вас, за които трябва особена Божествена енергия, за
да
могат тези семенца, тия дарби,
да
израснат.
Например ако слънцето изгрява, и вие не излезете
да
се поставите
да
ви огреят слънчевите енергии, вие не може
да
приемете тази прана, която очаквате от слънцето.
Аз съм виждал котка - сутринта тя се поставя на едно място
да
я огрява слънцето и ще
си
легне, и ще
си
тури гърба срещу слънцето.
Та най-първо всяко неразположение, което има във вас, показва, че някъде трябва
да
има някакъв дефект.
И тази котка, без
да
мисли като философ, тя се е турила така, че
да
може
да
приеме здравословните слънчеви лъчи.
И то или във вас, или в окръжаващата среда.
И вие трябва
да
бъдете толкова умни като тази котка.
Причините на твоето неразположение може
да
са чисто материални, може
да
са духовни, а може
да
са от умствен характер.
Причината може
да
е в яденето, може
да
е във въздуха, може
да
е в светлината, във водата, може
да
е във вашите чувства, във вашия черен дроб - той може
да
не функционира правилно.
” Казвам, както тази котка знае
да
приема слънчевите лъчи, ако тя знаеше така хубаво и
да
яде, тя щеше
да
бъде талантлива.
Или причината може
да
е във вашия далак или във вашия слънчев възел, или в малкия ви мозък, или в задната или в предната част на големия мозък.
Но котката не се научила
да
яде правилно, котката в яденето не спазва никаква хигиена.
3.
Погрешка и спънка
,
МОК
, София, 4.1.1935г.,
Понякой път ние се чудим, защо е създаден един червей.
Има закони, по които може
да
се чете човешката история на човешкото лице, в различните епохи в какво направление е вървяла тази мисъл.
Ако една ваша мисъл не е права, тя един ден ще окаже влияние върху окръжаващата среда.
Аз ви привеждам този пример, за
да
обясня някаква философия, но човек не трябва
да
презира тия малки форми.
Във вашия живот вие сами може
да
се спънете.
Ако рече
да
ритне някоя малка форма, той рита
себе
си
.
Няма какво
да
рита.
Говорят двама души, вие идете, дадете ухо.
Понякой път съм виждал котката хване опашката
си
, пък като не знае, че е нейна, мисли я за някой външен предмет, стисне я.
Когато двама души се разговарят, каква тайна може
да
има?
Те са толкова обикновени работи, че трябва
да
ги знаете.
Вие сте забравили, не разбирате защо природата е създала така, понякой път не можете
да
си
представите какво отношение имате с нея.
Ако двама души се разговарят, каква мисъл може
да
има, която не е била.
Аз ще ви дам сто лева, ако може
да
кажете нещо, което
да
е тайна.
Аз ще ви дам двеста лева, ако можете
да
кажете нещо, което
да
е тайна, което
да
не е било.
Всичко е важно.
За който разбира всичко е важно.
Само че вие, като се срещнете, като се съберете, трябва
да
разбирате вашите отношения.
Запример в музиката може
да
имате "до", може
да
имате "ре" или "ми" и т.н.
Какво показва "до"-то в дадения случай?
Имаше един наш приятел Граблашев, който държал сказка и един господин му казва: "Ще ви кажа една тайна." Отива до ухото му и му казва: "Страшен вагабонтин
си
!
Като няма скрити работи и ги знаете, защо, като минавате, пак давате ухо?
Този основен тон създава всичките тонове.
Като го посееш, той ражда дървото.
Кое е основното нещо, което ще остане и което може
да
приложите?
Ще кажете: "Трябва
да
се правят погрешки." Има една погрешка, за която човек не е отговорен.
Под основния тон разбирам тон, който съдържа всичките тонове в
себе
си
.
Нали имате в природата такива примери?
Сега може
да
има много преводи.
Във физиката казват, че ако ги съберете тези седем цвята, всичките образуват белия цвят.
Значи, белият цвят е създаден от тия цветове.
Значи, туй, което ние наричаме бяло, съдържа в
себе
си
другите цветове.
Да
кажем, кармически нещо се случи, но може тази погрешка
да
е станала преди хиляди години, сега имаме резултата.
Ако речете
да
разсъждавате, ще стане като един английски философ, мисля се нарича д-р Браун, в Бостонския университет.
Някой казва: "Няма погрешка." Вие имате резултати, погрешката е станала преди хиляда години, сега имате резултата.
Той вече не може
да
разбере, каква е разликата между студентите и него.
Вие наричате спънка, дето постъпката е направена, но погрешката не е направена сега, тя е станала в далечното минало.
Благодарение на тази погрешка, вие сте човек, вие сте дошли до това положение.
Ако тази погрешка не беше се случила, вие нямаше
да
съществувате.
Този въпрос, както съм го развил, стана едно объркване, не мога
да
обясня." Понякой път и вие може
да
се объркате.
Ако не беше направена тази погрешка, нямаше ли
да
бъде по-добре?
Ако ви дам едно златно яйце, което
да
не се счупи и ви дам едно яйце, кокоше, кое яйце е за предпочитане, кокошето или златното?
Психологически вие трябва
да
изучавате този закон.
Кокошето. Кокошето яйце може
да
го изядете,
да
ви ползува нещо.
Често губите връзка, понякой път не може
да
се познаете.
Помнете едно нещо: Всички купени яйца се развалят.
" И другото казва: "Ще те убия." Може
да
го убие.
Но в дадения случай туй дете не може
да
направи това.
След малко го прегърне и казва: "Аз само исках
да
те сплаша."
Баща ви, ако не беше направил хиляди престъпления, вие не щяхте
да
бъдете живи.
Сега, ще ви запитам: Може ли яйцето само
себе
си
да
счупи?
Бащата, който изял хиляди кокошки, прасенца, агънца и дядо ти и прадядо ти направил хиляди престъпления, за
да
дойдете вие
да
живеете.
Не, друг може
да
го счупи, но то само никога не се чупи.
Вие сте причина за всички престъпления.
Може ли яйцето
да
е виновно, че е счупено?
Туй е оправданието на човека.
Има само едно оправдание.
Ако човек е създал хиляда монети, отлял ги е, има ли право
да
ги похарчи?
Туй, което става в него, той го предава.
Туй, което е създал, може
да
го харчи.
Ако яйцето само по
себе
си
не може
да
се счупи, има друг, който ще го счупи.
Нарисува една картина, втора, трета, четвърта, пета, десета, има ли право
да
ги продава?
Възможността, че може
да
се счупи, е погрешката.
Какво престъпление има, че ги продава?
Следователно изникването не е нищо друго, освен една възможност
да
се направи една погрешка.
Тази картина, която
си
продал, няма
да
плачеш за нея.
Следователно защо трябва
да
правиш погрешки?
-За
да
растеш.
Така е, ако искаш философски
да
разсъждаваш.
Някой казва: "Аз направих една погрешка." -Ти
си
се преместил от А в В.
Ще благодариш на тази погрешка.
Някой казва: "Баща ми направи голяма погрешка, раздаде парите на хората, пък на нас не ни остави." Ако остави парите за синовете, хората ще кажат: "На нас не остави, остави всичко на синовете
си
." Така и едните те обвиняват, и другите те обвиняват.
Ако направиш добро на ближните, съдят те синовете; ако направиш добро на обществото, съдят те синовете.
Погрешката, това е път, по който трябва
да
вървиш.
Какво трябва
да
прави бащата?
Благодарете, че е така.
Трябва
да
прави човек погрешки в света на две страни.
Защото, ако тази погрешка я нямаше в човека, нямаше
да
има и растене.
Половината ще раздаде за ближните, половината за синовете, а за него нищо.
(Как трябва
да
гледаме на спънките9) -Спънките са резултат от черупките на счупеното яйце.
Ако остави за
себе
си
, ще направи една погрешка.
Сто лева за сина, сто лева за ближните и сто за
себе
си
.
Хората не знаят как
да
правят погрешки.
Да
направиш една погрешка, но в която има растене.
Да
ви дам един пример от една погрешка.
Седи едно момче, дебне, иска
да
открадне нещо,
да
вземе нещо.
Направиш една погрешка и бързаш
да
кажеш: "Аз не съм виновен." Не
си
виновен, а те съдят за нея.
Защото след няколко минути там става експлозия, туй дете щеше
да
бъде убито.
И тя е обоснована на това, че яйцето само не може
да
се счупи.
Онзи удря плесницата на място, казва: "Ти искаш
да
откраднеш, искаш
да
вземеш нещо, не
си
избрал момента".
Вие искате
да
знаете коя е погрешката.
Някой ще каже: "Защо му удари плесница?
Всички страдания в живота не са нищо друго, освен плесници.
Ти седиш, захласнал
си
се някъде, някоя кола ще мине, ще те прегази – дойде някоя плесница.
Ако ти
си
една царска дъщеря с копринена рокля, като те побутнат, оставят едно леке, не е ли това една погрешка?
Сега аз ви давам тази максима, за
да
може
да
турите равновесие.
Но може би, това малко леке на дрехата
да
спасява един живот.
Дали погрешката е голяма или малка е безразлично.
Всяко нещо, което може
да
привлече нашето внимание в даден случай, може
да
е погрешка, може
да
е спънка.
Има неща, които трябва
да
станат, защото ако не станат, лошо ще бъде.
Ако е спънка, ще я отмахнеш, ти
си
се отклонил от този път, ако е погрешка, ще благодариш.
Ние не може
да
разберем света без погрешки.
Как ще
си
представите един свят безпогрешен?
Тъй щото, онази максима се явява между две противоречия.
Как ще
си
представите един свят без форми?
Когато ние разглеждаме злото, то се оправдава дотолкова, доколкото то дава материал за доброто, за растене в доброто.
Всяка форма има възможност
да
се измени.
Когато казваме, че злото е на място, то е, когато злото дава материал на доброто в процеса на расте-нето, на съграждането.
Мениш ли постоянно характера
си
– това е погрешка.
Дойде един човек в къщата ти, ти
си
доволен от него.
Значи злото може
да
се превърне в добро.
След няколко дни не
си
доволен.
Доброто може
да
се гради от тия гниещи материали и се образуват всичките спънки в живота.
Да
излезеш от едно безизходно положение, то е наука,
да
използваш процеса, в който има растене.
Видиш някой сиромах, искаш
да
се махне от тебе, това е погрешка в твоето съзнание.
Процесът, в който растенето е спряло, от него трябва
да
се пазите.
Трябва
да
се пазите
да
не спре вашето растене.
Богатият те привлича, това е една погрешка; сиромахът те отблъсква, това е една погрешка.
Богатият ще те повдигне, но и сиромахът ще те повдигне.
Защото в единия случай се пазиш от сиромашията, в другия случай се привличаш от богатството.
Богатият привлича, сиромахът отблъсква.
" Щом като ядеш и яденето не е на място, съжаляваш, че
си
ял.
Ти може
да
се спънеш в сиромашията, може
да
се спънеш и в богатството.
Или може
да
не
си
доволен от някого.
Представете
си
сега следното положение, че на тази височина един петел се покачва и пее.
Трябва
да
разбереш защо не
си
доволен.
Неговият глас се чува надалеч.
Трябва
да
се обясни философски защо не го обичаш.
Да
определиш спънката.
Тогава може
да
се образува естествено разумно отношение между вас.
Сега понеже вие туряте спънката за погрешка, в това е психологически всичката спънка.
Спънката е станала, защото не може човек
да
прогресира.
За пример, вие искате
да
бъдете добри.
Семето ли е създадено за почвата или почвата за семето?
Но другояче трябва
да
поставите въпроса.
(-Почвата за семето.) Вие ли сте създадени за света или светът е създаден за вас?
Искате
да
бъдете добри, но и без това сте добри.
Този свят
да
грешите ли е създаден или
да
правите добро?
Искате
да
бъдете добри, за
да
се понравите някому.
Трябва
да
се разреши въпроса, научно трябва
да
се гледа.
Вие мислите за някой човек, мислите за някой господар, за майка, за баща, искате
да
се понравите на баща
си
, на майка
си
,
да
бъдете добри.
Защото, ако светът е създаден заради вас, туй е едно условие, в което ние може
да
растем.
Тогава другото положение:
да
грешим ли в света или
да
правим добро.
Вие носите доброто в
себе
си
.
Кое трябва
да
се направи по-напред, погрешката ли?
Щом искате
да
се нравите на баща ви, това е една спънка.
Ако искате
да
изпълните волята на баща
си
, това е една погрешка.
Черупката, която остана, на нея ще се спъне някой, ще
си
пукне главата, ще те хванат, ще хванат яйцето, което не е направило погрешка.
Защото, щом изпълните волята на баща
си
, вие се ограничавате.
Това е погрешка, но в тази погрешка ще израснете и ще влезете в положението на баща
си
.
Той казва: "Вземи колата, иди на нивата
да
работиш!
На мен през ум не ми идва
да
пукна главата.
" А вие искате
да
идете на театър, на забавление.
Трябва
да
впрегнете воловете, целия ден на нивата
да
работите и там ще научите толкова много.
Като отидете на другото място, ще се разочаровате, там ще видите толкова хора, хубаво облечени, по-хубаво от вас, ще видите по-учени от вас, по-силни, вие ще бъдете десетото колело.
Здрав бях едно време, а сега, както виждате, съм разделен на две части."
Добре, защо светът е създаден?
Като ви накара баща ви
да
идете на нивата, погрешка е, но погрешка, която спомага за вашето растене.
– Светът е създаден, за
да
грешим.
Светът е създаден, за
да
направим само една погрешка, не много.
Ще забележите в този психологичен процес има най-първо усилване.
Туй, което освобождава човека от окръжающата среда, това са спънките.
Може ли
да
намерите някаква подбудителна причина за създаването на гръбначните животни?
Разгневите се, усилва се гневът, махате ръце, казвате: "Аз ще направя това, аз ще направя онова." Вече дойдете до върха.
Може ли човек
да
създаде нещо, което го няма в
себе
си
?
Най-после стане една смяна, помислите, помислите, после започвате
да
слизате надолу, все по-надолу.
– Трябва
да
правите едно различие.
Представете
си
, че вас ви фотографират.
Казвате: "Хайде
да
се примиря с този човек." Значи, процесът започва.
Да
кажем, след хиляди години имате такава картина, както сте седели тук фотографирани.
Може
да
се зададе и тема: "Кои са били подбудителните причини, за
да
се фотографирате,
да
се съберете в една снимка." Как бихте разбирали темата?
Тази мисъл не я приемайте на доверие, разгледайте я.
От това, което запомните, направете едно разсъждение, второ, трето, сравнете с живота, докато тя ви легне,
да
може
да
работите с нея.
Като същество в природата вие сте забравили пътя, по който сте минали.
Може
да
растеш и в доброто, може
да
мислиш, дойдеш до върха, след туй идва обратният процес.
Вие трябва
да
правите опити
да
свирите,
да
пишете докато дойдат условията.
Трябва
да
се докаже.
След туй кажеш: "Друго
да
направя."
Другояче, колкото и
да
е хубав един инструмент, ако не свирите, каква полза?
Колкото и
да
е хубаво перото, с което не може
да
пишете, безпредметно е това перо.
Ако вие не съществувахте и тези форми нямаше
да
съществуват.
Инструментът, с който можеш
да
свириш, ето една идея, която разбираш и която можеш
да
приложиш в живота
си
, там е целта.
Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашия минал живот.
Доброто трябва
да
го направите в основата.
Сама по
себе
си
идеята е цел, но ти не може
да
се ползваш от нея.
Та по този начин ще имате по-малко страдания, по-малко неразбрани страдания.
А когато аз говоря за страданията, те трябва
да
се осмислят,
да
знаем защо страдаме - от погрешки ли страдаме или от спънки.
Не може
да
си
го обясните.
Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева,
да
ти я превърже.
При всяко страдание има ли растеж в живота или не.
"Който сам пише, сам не може
да
го чете", казват турците.
Този лекар се е молил отдавна, друг
да
те бие, за
да
направиш едно добро.
Тогава вие задавате въпроса: "Защо Господ създаде света така?
Защото ако главата ти не беше пукната, този лекар нямаше
да
видиш, добро нямаше
да
направиш.
Някои казват тъй: "От мене нищо няма
да
стане." Казвам: Този човек се спъна.
Дойде някой при една спънка, от която
си
блъска главата, пука
си
главата.
Казва някой: "Макар
да
правя погрешки, аз ще изправя всичките." Този човек прави погрешки, той расте.
Някой може
да
зададе въпроса: "Какво му трябва на Господа
да
се занимава с такива работи,
да
прави глисти." Или: "Какво му трябва на Господа
да
прави риби, за какво ли ще му трябват те?
Ти
си
с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти е превързал главата, ще направиш добро без
да
знаеш.
" Или: "Защо му са на Господа
да
прави тия коне, волове, четвороноги?
Пък и той е направил добро без
да
иска.
" Някой би задал този въпрос.
Защото, ако той имаше нужда, щеше
да
каже: "Аз ли ще се занимавам с неговата глава
да
я превързвам?
Друг казва: "Не може от тебе нищо
да
стане." Ти се спъваш.
Даването на дрехите се оправдава с живота на човека.
" Но, понеже има нужда, ще ти превърже главата.
Когато съзнаваш, че
си
направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане.
Бащата създава дрехите на сина, той прави дрехите по единствената причина заради сина.
Ако попитате: "Защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца.
Всичките животни, това са костюмите, които са останали като изложение.
Трябва
да
се отвеят нещата и
да
се пресеят,
да
се турят в житницата чисти неща.
Или аз ще ви попитам другояче: каква нужда имате от старите навици?
Някой не може
да
вземе верен тон, или "фа", или "ми" не може
да
вземе вярно.
Можете ли
да
ми посочите един стар навик, от който нямате нужда, а го проявявате?
Много мъчно е
да
направиш едно различие между "
си
" в първата гама и "
си
" във втората гама или "ла" в първата гама, или във втората октава, или в третата, или в четвъртата, или в петата, шестата, седмата, в осмата, деветата, десетата, единадесетата, дванадесетата.
Ще ви приведа един пример, един стар навик.
Знаете какво е казал Христос: "Ако те ударят от едната страна, обърни и другата!
Някои от вас искате много работи
да
свършите.
Вижте какво е разстоянието от едното "
си
" до другото "
си
".
Такава е работата, която може
да
свършите.
Не се самозаблуждавайте, че от големите работи, които може
да
свършите, другояче трябва
да
разгледате.
Една работа колко хиляди години може
да
преживее?
Работата е, че може
да
напишеш една книга, но след две-три години се забравя.
Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва
да
знаеш, че с всеки удар идва един ритник.
Някой казва: "Аз искам
да
направя нещо." Тогава, когато някой от вас се намира при голяма мъчнотия, гледайте колко октави може
да
вземете.
Отиваш
да
пееш, погрешка е.
Не само ясно, но мек
да
е тонът.
Не искаш
да
пееш, спънал
си
се.
Не искаш
да
спиш, спънал
си
се.
Това е хубавото в природата.
Че ти ако не можеш
да
вземеш основния тон, какъв певец
си
?
Погрешките са от природата, спънките са от нас.
Сега може
да
ви се даде такава тема: "Ползата от изучаването на миналото." Каква полза има
да
се изучава миналото?
Щом можеш
да
вземеш основния тон, това е най-хубавото състояние, което в живота
си
имал.
Погрешката е от природата една необходимост.
Най-хубавото, което в живота
си
имал, то е основния тон "до".
Тя тика към една погрешка, за
да
растеш.
Настоящето е, което става сега, което може добре
да
стане и може зле
да
стане.
Най-хубавото състояние, което някога
си
преживял, което не излиза из ума ти, него сънуваш, ставаш с него и в младини, и в старини, и в един живот, и в друг живот все за него мислиш, то е основния тон, то е музикален тон.
Всичко седи в изправянето на спънките.
Бъдещето е, което не е станало, а може
да
стане и може
да
не стане.
Понякой път ние говорим за живота, но животът е свързан с малките работи, хубавите работи, за които човек почита нещо хубаво, което мъчно може
да
се опита.
Погрешката сама по
себе
си
ще се изправи.
Сега едно е приятно: направената погрешка
да
ви не смущава.
Ние искаме
да
изправим погрешките.
Може
да
допуснем от научно гледище
да
се обясни един сложен въпрос – човешкото развитие е един сложен въпрос, както появяването на всички животни, които съществуват.
Така се обяснява онази максима, която е дадена в свещените книги, че всичко работи за добро.
Не е лесно всичко
да
се обясни.
Защото погрешката е от природата, неизбежна е.
Да
допуснем, че имате една точка, това е само за обяснение.
Погрешката от природата ще дойде, спънката иде от тебе.
– За
да
има растеж.
Туй, което е от тебе, може
да
го поправиш, а за погрешката ще кажеш: "Божия работа е." Ние сега говорим за нас.
Трябва
да
знаем какви са вътрешните стремежи.
В геометрията възприемате тази точка като силов център, има известно напрежение, известен подтик.
Тази точка се предполага, че може
да
се движи по една посока.
Спънката трябва
да
се поправи.
Ако сега ви попитам: каква буква искате
да
ви напиша, ако попитам всинца, каква буква искате
да
ви напиша, колко мнения може
да
има?
От недоволството, от кривото разбиране, хиляди неща има, от които човек може
да
се спъне.
Може
да
има толкоз много мнения и ге ще се различават.
Следователно радвайте се, когато природата ви е турила в пътя на погрешките.
В български език може
да
има толкоз мнения, колкото букви има в българската азбука.
То е една необходимост за излизане на тази силова линия от една посока и
да
тръгне в друга посока.
Добре, щом А дойде в В, тя назад не може
да
се върне.
Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без
да
искат.
Тя ще влезе в друга посока точно перпендикулярно на
себе
си
.
Тя ще дойде в точката С, назад не може
да
се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, вземе друго положение, дойде в точката Д.
Два часа
да
говориш за една погрешка е много, но тя не е спънка.
На евреите всичките им букви са съгласни.
Сега не желая
да
се спънете, защото някои от вас може
да
се спънат.
Ако се спънете,
да
се поправите.
Това, което ви говорих днес, няма
да
го разправяте до десет дни.
Ние може
да
кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени и образуват квадрата.
Ще го проверите,
да
не би
да
направите една спънка.
Като ви питат, ще кажете: "Каза ни десет дни
да
мълчим".
След като обиколи този квадрат, тя не може
да
се върне.
Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече
да
се върне пак в този път.
Искам десет деня
да
мълчите.
По-добре
да
направите една погрешка, отколкото
да
говорите и
да
направите една спънка.
Туй, което вие виждате, тези животни, тия форми не са нищо друго, а материалите, които влизат в самия градеж.
Това са второстепенни работи дреболии, мода в писмената реч.
Човешкото тяло е сбор от всичките животни, които съществуват на земята.
Има един закон на човешката мисъл, който вие трябва
да
имате предвид.
Правилно трябва
да
се мисли, защото има една мисъл, има един път, който не е правилен.
Всичките животни са частите на човека, изложени в природата.
Туй, което виждате, това е човекът разложен на своите части.
Някои хора не могат
да
ходят правилно.
Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм.
Ако някой човек, който ходи с левия
си
крак и постоянно завърта, какво бихте казали?
Всичките неорганически форми това са материалите, от които е съградена сегашната форма на човека.
Защото вие знаете само тия хора, които виждате, не знаете цялото човечество.
Има само едно оправдание.
(втори вариант)
Туй, което става с него, той го предава.
(втори вариант)
Ако яйцето само по
себе
си
не може
да
се счупи, има друг
да
го счупи.
(втори вариант)
Ако човек е създал хиляда монети, отлял ги е, има ли право
да
ги похарчи?
(втори вариант)
Възможността, че може
да
се счупи, е погрешката.
(втори вариант)
Туй, което е създал, може
да
го харчи.
(втори вариант)
Следователно изникването не е нищо друго, освен една възможност
да
се направи една погрешка.
(втори вариант)
Нарисува една картина, втора, трета, четвърта, пета, девета, има ли право
да
ги продава?
(втори вариант)
Следователно защо трябва
да
правим погрешки?
(втори вариант)
Какво престъпление има, че ги продава?
(втори вариант)
− За
да
растем.
(втори вариант)
Тази картина, която
си
продал, няма
да
плачеш за нея.
(втори вариант)
Това е, ако искаш философски
да
разсъждаваш.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз направих една погрешка.“ − Ти
си
се преместил от А в В.
(втори вариант)
Ще благодариш на тази погрешка.
(втори вариант)
Че ти ако не
си
направил погрешка, ще направиш престъпление.
(втори вариант)
Казва: „Баща ми направил голяма погрешка, раздаде парите на хората, пък на нас не ни остави.“ Ако остави парите за синовете, хората ще кажат: „На нас не остави, остави само на синовете
си
.“ Така и едните те обвиняват, и другите те обвиняват.
(втори вариант)
Погрешката, това е път, по който трябва
да
вървиш.
(втори вариант)
Ако направиш добро на ближните, съдят те хората; ако направиш добро на обществото, съдят те синовете.
(втори вариант)
Благодарете, че е така, защото, ако тази погрешка я нямаше в човека, нямаше
да
има и растене.
(втори вариант)
(Как трябва
да
гледаме на спънките?) − Спънките са резултат на черупките на счупеното яйце.
(втори вариант)
Какво трябва
да
прави?
(втори вариант)
− Трябва
да
правите погрешки и
да
се избави.
(втори вариант)
Човек трябва
да
прави погрешки в света на две страни.
(втори вариант)
Половината са за ближните, половината за синовете, а за него нищо.
(втори вариант)
Ако остави за
себе
си
, ще направи една погрешка.
(втори вариант)
Сто лева за сина, сто лева за ближните и сто за
себе
си
.
(втори вариант)
Направиш една погрешка, казваш: „Аз не съм виноват.“ Не
си
ти виноват, а те съдят за нея.
(втори вариант)
Хората не знаят как
да
правят погрешки.
(втори вариант)
Да
направиш една погрешка, в която има растене.
(втори вариант)
Да
ви дам един пример от една погрешка.
(втори вариант)
И тя е обоснована на това, че яйцето само не може
да
се счупи.
(втори вариант)
Седи едно момче дебне, иска
да
открадне нещо,
да
вземе нещо.
(втори вариант)
Вие искате
да
знаете коя е погрешката.
(втори вариант)
Защото след няколко минути там става експлозия − туй дете щеше
да
бъде убито.
(втори вариант)
Казва: „Ти искаш
да
откраднеш, искаш
да
вземеш нещо, не
си
избрал момента“.
(втори вариант)
Всички страдания в живота не са нищо друго освен плесници.
(втори вариант)
Ти седиш, захласнал
си
се нанякъде, някоя кола ще дойде, ще те прегази − дойде някоя плесница.
(втори вариант)
Сега аз ви давам тая максима, за
да
можете
да
турите равновесие.
(втори вариант)
Ако ти
си
една царска дъщеря с копринена рокля, като те побутнат, оставят едно леке (петно).
(втори вариант)
Има неща, които трябва
да
станат, защото, ако не станат, лошо ще бъде.
(втори вариант)
Но може това малко леке на дрехата
да
спаси един живот.
(втори вариант)
Дали погрешката е голяма или малка, е безразлично.
(втори вариант)
Всяко нещо, което може
да
привлича вашето внимание в дадения случай, може
да
е погрешка, може
да
е спънка.
(втори вариант)
Ако е спънка, ще я отмахнеш, ти
си
се отклонил от този път, ако е погрешка, ще благодариш.
(втори вариант)
Тъй щото тази максима се явява между две противоречия.
(втори вариант)
Когато ние разглеждаме злото, то се оправдава дотолкова, доколкото то дава материал за доброто, за растене в доброто.
(втори вариант)
Ние не можем
да
разберем света без погрешки.
(втори вариант)
Как ще
си
представите един безпогрешен свят?
(втори вариант)
Когато казваме, че злото е намясто, то е, когато злото дава материал на доброто в процеса на растенето, на съграждането.
(втори вариант)
Как ще
си
представите един свят без форми?
(втори вариант)
Значи, злото може
да
се превърне в добро.
(втори вариант)
Доброто може
да
се гради.
(втори вариант)
От тия гниещи материали се образуват всичките спънки в живота.
(втори вариант)
Всяка форма има възможност
да
се измени.
(втори вариант)
Да
излезеш от едно безизходно положение, то е наука,
да
използуваш процеса, в който има растене.
(втори вариант)
Процесът, в който растенето е спряло, от него трябва
да
се пазите.
(втори вариант)
Трябва
да
се пазите
да
не спре вашето растене.
(втори вариант)
Дойде един човек в къщата ти, ти
си
доволен от него.
(втори вариант)
Ти виждаш някой богат човек, привличаш се от него, там е твоята погрешка.
(втори вариант)
То е философията на падането.
(втори вариант)
Видиш някой сиромах, искаш
да
се махне от тебе, това е погрешка в твоето съзнание.
(втори вариант)
Богатият те привлича, това е една погрешка, сиромахът те отблъсква, това е една погрешка.
(втори вариант)
Богатият ще те подигне, но и сиромахът ще те подигне.
(втори вариант)
“ Щом като ядеш и яденето не е намясто, съжаляваш, че
си
ял.
(втори вариант)
Защото в единия случай се пазиш от сиромашията, в другия случай се привличаш от богатството.
(втори вариант)
Богатият привлича, сиромахът отблъсква.
(втори вариант)
Представете
си
сега следното положение, че на тази височина един петел се покачва и пее.
(втори вариант)
Ти може
да
се спънеш в сиромашията, може
да
се спънеш в богатството.
(втори вариант)
Неговият глас се чува надалеч.
(втори вариант)
Или може
да
не
си
доволен от някого.
(втори вариант)
Трябва
да
разбереш защо не
си
доволен.
(втори вариант)
Трябва
да
се обясни философски защо не го обичаш.
(втори вариант)
Да
определиш спънката.
(втори вариант)
Семето ли е било създадено за почвата или почвата за семето?
(втори вариант)
Тогава може
да
се образува естествено разумно отношение между вас.
(втори вариант)
(Почвата за семето.) Вие ли сте създадени за света или светът е създаден за вас?
(втори вариант)
Сега, понеже вие туряте спънката за погрешка, в това е психологически всичката спънка.
(втори вариант)
Този свят
да
грешите ли е създаден или
да
правите добро?
(втори вариант)
Спънката е станала, защото не може човек
да
прогресира.
(втори вариант)
Трябва
да
се разреши въпросът, научно трябва
да
се гледа.
(втори вариант)
За пример вие искате
да
бъдете добри.
(втори вариант)
Може ли
да
намерите някаква побудителна причина за създаването на гръбначните животни?
(втори вариант)
Защото, ако светът е създаден заради нас, той е едно условие, в което ние може
да
растем.
(втори вариант)
Но другояче трябва
да
поставите въпроса.
(втори вариант)
Тогава другото положение −
да
грешиш ли в света или
да
правиш добро?
(втори вариант)
Вие искате
да
бъдете добри, но и без това вие сте добри.
(втори вариант)
Може ли човек
да
създаде нещо, което го няма в
себе
си
?
(втори вариант)
Две положения има: или
да
грешиш, или
да
правиш добро.
(втори вариант)
Не искате
да
бъдете добри, искате
да
се понравите някому.
(втори вариант)
Представете
си
, че вас ви фотографират.
(втори вариант)
Кое трябва
да
се направи по-напред, погрешката ли?
(втори вариант)
Вие мислите за някой човек, за някой господар, за майка, за баща, искате
да
се понравите на баща
си
, на майка
си
,
да
бъдете добри.
(втори вариант)
Да
кажем, след хиляда години имате такава картина − както сте седели тук, фотографирани.
(втори вариант)
И може ли
да
се зададе темата кои са били побудителните причини, за
да
се фотографирате,
да
се съберете?
(втори вариант)
Черупката, която остава, на нея ще се спъне някой, ще
си
пукне главата.
(втори вариант)
Вие носите доброто в
себе
си
.
(втори вариант)
Щом искате
да
се нравите на баща ви, това е една спънка.
(втори вариант)
Ако искате
да
изпълните волята на баща
си
, това е една погрешка.
(втори вариант)
На мен наум не ми идва
да
пукна главата.
(втори вариант)
Защото щом изпълниш волята на баща
си
, ти се ограничаваш.
(втори вариант)
Това е една погрешка, но в тази погрешка ти ще израстеш и ще влезеш в положението на баща
си
.
(втори вариант)
Трябва
да
се докаже.
(втори вариант)
Искаш
да
изпълниш волята на баща
си
.
(втори вариант)
Здрав бях едно време, а сега, както виждате, съм разделен на две части.“ Добре, защо светът е създаден?
(втори вариант)
Той казва: „Вземи колата, иди на нивата
да
работиш!
(втори вариант)
− Светът е създаден, за
да
грешим.
(втори вариант)
“ Ти искаш
да
отидеш на театър, то е едно забавление.
(втори вариант)
Ако вие не съществувахте, и тези форми нямаше
да
съществуват.
(втори вариант)
Светът е създаден, за
да
направим само една погрешка, не много.
(втори вариант)
Трябва
да
впрегнеш воловете, целият ден на нивата ще работиш и там ще научиш толкова много.
(втори вариант)
Значи цялата природа пред вас или вън от вас, това е вашият минал живот.
(втори вариант)
Ще забележите, че в този психологичен процес има най-първо усилване.
(втори вариант)
Там ти ще видиш толкова хора, хубаво облечени, по-хубаво от тебе, ще видиш по-учени от тебе, по-силни от тебе, ти ще останеш десето колело.
(втори вариант)
Разгневиш се, усилва се гневът, махаш ръце, казваш: Аз ще направя това, аз ще направя онова.
(втори вариант)
Не може
да
си
го обясните.
(втори вариант)
Казваш: „философия е това.“ Като те накара баща ти
да
идеш на нивата, погрешка е, но погрешка за твоето растене.
(втори вариант)
„Който сам пише, сам не може
да
го чете“ − казват турците.
(втори вариант)
Най-после става една смяна, помислиш, помислиш, после започваш
да
слизаш надолу.
(втори вариант)
Тогава вие задавате въпроса: „Защо Господ създаде света така?
(втори вариант)
Казваш: „Хайде
да
се примиря с този човек.“ Значи процесът започва.
(втори вариант)
“ Защо Господ създаде света така?
(втори вариант)
Туй, което освобождава човека от окръжаващата среда, това са спънките.
(втори вариант)
Някой може
да
зададе въпроса: Какво му трябва на Господа
да
се занимава с такива работи,
да
прави глисти.
(втори вариант)
За какво му трябва на Господа
да
прави риби, защо ще му трябват те?
(втори вариант)
− Трябва
да
правите едно различие.
(втори вариант)
Или защо са му на Господа
да
прави тия коне, волове, четвероноги?
(втори вариант)
Някой би задал този въпрос.
(втори вариант)
Даването на дрехите се оправдава с живота на човека.
(втори вариант)
Бащата създава дрехите на сина.
(втори вариант)
Може
да
работиш и в доброто, може
да
мислиш, стигнеш до върха и дойде обратният процес.
(втори вариант)
Той прави дрехите по единствената причина − заради сина.
(втори вариант)
След туй кажеш: „Друго
да
направя.“
(втори вариант)
Тази мисъл не я приемайте, разгледайте я.
(втори вариант)
Ако питате защо са създадени всичките костюми, това са формите, които са необходими за неговите деца.
(втори вариант)
От това, което запомните, направете едно разсъждение, второ, трето, сравнете с живота, докато тя ви легне,
да
може
да
работите с нея.
(втори вариант)
Всичките животни, това са костюмите, в които неговите синове са се обличали, като са расли.
(втори вариант)
Доброто трябва
да
го направиш в основата.
(втори вариант)
Вие трябва
да
правите опити
да
свирите,
да
пишете, докато дойдат условията.
(втори вариант)
Другояче, колкото и
да
е хубав един инструмент, колкото и
да
е хубаво перото, с което не може
да
пишете, безпредметно е това перо.
(втори вариант)
Инструментът, с който може
да
свириш, една идея, която разбираш и която може
да
приложиш в живота
си
, там е целта.
(втори вариант)
Защото след като ти пукнат главата, ще идеш при един лекар, ще платиш стотина лева
да
ти я превърже.
(втори вариант)
Сама по
себе
си
идеята е цел, но ти не може
да
се ползуваш от нея.
(втори вариант)
Този лекар се е молил отдавна друг
да
те бие, за
да
направиш едно добро.
(втори вариант)
Та по този начин ще имате по-малко страдания, по-малко неразбрани страдания.
(втори вариант)
Или аз ще ви попитам другояче: Каква нужда имате от старите навици?
(втори вариант)
Защото, ако главата ти не беше пукната, нямаше
да
видиш този лекар, добро нямаше
да
направиш.
(втори вариант)
А когато аз говоря за страданията, те трябва
да
се осмислят,
да
знаем защо страдаме − от погрешки ли страдаме или от спънки.
(втори вариант)
Можете ли ми каза един стар навик, от който нямате нужда и го проявявате?
(втори вариант)
Дойде някой до една спънка, от която
си
блъска главата − пука
си
главата.
(втори вариант)
При всяко страдание има ли растеж в живота или не.
(втори вариант)
− Ще ви приведа един пример, един стар навик.
(втори вариант)
Ти
си
с превързана глава, идеш при лекаря, ще платиш двеста лева, ще благодариш, че ти превързал главата, ще направиш добро, без
да
знаеш.
(втори вариант)
Знаете какво казва Христос: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата!
(втори вариант)
Пък и той е направил добро, без
да
иска.
(втори вариант)
Някои казват тъй: „От мене нищо няма
да
стане.“ Казвам: Този човек се спъва.
(втори вариант)
Защото, ако той нямаше нужда, щеше
да
каже: „Аз ли ще се занимавам с неговата глава,
да
я превръзвам?
(втори вариант)
Казва: „Макар
да
правя погрешки, аз ще изправя всичките“.
(втори вариант)
“ Но понеже има нужда, ще ти превърже главата.
(втори вариант)
Трябва
да
се отвеят нещата и
да
се пресеят,
да
се турят в житницата чисти неща.
(втори вариант)
Друг казва: „От тебе нищо не може
да
стане“.
(втори вариант)
Когато съзнаваш, че
си
направил една погрешка, ти растеш, от тебе нещо ще стане.
(втори вариант)
Някой не може
да
вземе верен тон − или фа, или ми не може
да
вземе вярно.
(втори вариант)
Законът е: Ако те ударят от едната страна, обърни и другата, но трябва
да
знаеш, че с всеки удар идва един ритник.
(втори вариант)
Много мъчно е
да
направиш едно различие между
си
в първата гама и
си
във втората гама или ла в първата гама, или във втората октава, или в третата, или в четвъртата, или в петата, шестата, седмата, единадесетата, дванадесетата.
(втори вариант)
Някои от вас искате много работи
да
свършите.
(втори вариант)
Вижте какво е разстоянието от едното
си
до другото
си
.
(втори вариант)
Такава е работата, която може
да
свършите.
(втори вариант)
Не се самозаблуждавайте, че големите работи, които може
да
свършите, другояче трябва
да
ги разглеждате.
(втори вариант)
Една работа колко хиляди години може
да
преживее.
(втори вариант)
Сега може
да
ви се даде такава тема: „Ползата от изучаването на миналото“.
(втори вариант)
Работата е, че може
да
напишеш една книга, но след две-три години се забравя.
(втори вариант)
Каква полза има
да
се изучава миналото?
(втори вариант)
Някой казва: „Аз искам
да
направя нещо.“ Тогава, когато някой от вас се намира при големи мъчнотии, гледайте колко октави може
да
вземете.
(втори вариант)
Настоящето е, което става сега, което може добре
да
стане и може зле
да
стане.
(втори вариант)
Бъдещето е, което не е станало, а може
да
стане и може
да
не стане.
(втори вариант)
Не само ясно, но мек
да
е тонът.
(втори вариант)
Може
да
допуснем от научно гледище
да
се обясни един сложен въпрос − човешкото развитие е един сложен въпрос, както появяването на всички животни, които съществуват.
(втори вариант)
Че ти ако не може
да
вземеш основния тон, какъв певец
си
?
(втори вариант)
Отиваш
да
пееш, погрешка е.
(втори вариант)
Да
допуснем, че имате една точка (фиг. 2).
(втори вариант)
Щом можеш
да
вземеш основен тон, това е най-хубавото състояние, което
си
имал в живота.
(втори вариант)
Не искаш
да
пееш, спъваш се.
(втори вариант)
Най-хубавото, което в живота
си
имал, то е основният тон до.
(втори вариант)
Не искаш
да
спиш, спъваш се.
(втори вариант)
Най-хубавото състояние, което някога
си
имал, което не излиза от ума ти, най-хубавото състояние, че за него сънуваш, ставаш с него и в младини, и в старини, и в един живот, и в друг живот все за него мислиш, − то е основният тон, то е музикален тон.
(втори вариант)
Това е хубавото в природата.
(втори вариант)
Трябва
да
знаем какви са вътрешните стремежи.
(втори вариант)
По някой път ние говорим за живота, но животът е свързан с малките работи, с хубавите работи, за които човек почита нещо хубаво, което мъчно може
да
се опита.
(втори вариант)
Погрешките са от природата, спънките са от нас.
(втори вариант)
В геометрията възприемате тази точка като силов център; има известно напрежение, известен подтик.
(втори вариант)
Погрешките са от природата − една необходимост.
(втори вариант)
Тази точка се предполага, че може
да
се движи по една посока.
(втори вариант)
Направената погрешка
да
не ви смущава.
(втори вариант)
Тя тика към една погрешка, за
да
растеш.
(втори вариант)
Така се обяснява онази максима, която е дадена в свещените книги, че всичко работи за добро, за основната причина.
(втори вариант)
Всичко седи в изправянето на спънките.
(втори вариант)
Погрешката сама по
себе
си
ще се изправи.
(втори вариант)
Ние искаме
да
изправим погрешките.
(втори вариант)
− За
да
има растеж.
(втори вариант)
То е една необходимост, за излизане на тази силова линия от една посока в друга посока.
(втори вариант)
Щом А дойде в В, тя назад не може
да
се върне.
(втори вариант)
Защото погрешката е от природата, неизбежна е.
(втори вариант)
Тя ще влезе в друга посока, точно перпендикулярна на
себе
си
.
(втори вариант)
Погрешката от природата ще дойде, спъването иде от тебе.
(втори вариант)
Щом дойде в точката С, назад не може
да
се върне, тогава взема точно перпендикулярна посока, взема друго положение, дойде в точка D.
(втори вариант)
“ Ако сега ви попитам каква буква искате
да
ви напиша, ако попитам всинца каква буква искате
да
ви напиша, колко мнения може
да
има?
(втори вариант)
Туй, което е от тебе, може
да
го поправиш, а за погрешката ще кажеш: „Божа работа е.“ Ние сега говорим за нас.
(втори вариант)
Може
да
има толкоз много мнения и те ще се различават.
(втори вариант)
Но все таки в българския език може
да
има толкова мнения, колкото букви има в българската азбука.
(втори вариант)
Спънката трябва
да
се поправи.
(втори вариант)
Най-малко двама души ще пожелаят същото нещо, без
да
искат.
(втори вариант)
Ние може
да
кажем, че квадратът не е нищо друго, освен ред прави линии, които са съединени.
(втори вариант)
От недоволството, от кривото разбиране, хиляди неща има, от които човек може
да
се спъне.
(втори вариант)
След като изходи този квадрат, тя не може
да
се върне.
(втори вариант)
Следователно радвайте се, когато природата ви е турила в пътя на погрешките.
(втори вариант)
Щом дойде втори път в точката А, невъзможно е вече
да
се върне пак в този път.
(втори вариант)
На евреите всичките им букви са съгласни.
(втори вариант)
Туй, което вие виждате, тези животни, тези форми не са нищо друго, а материалите, които влизат в самия градеж.
(втори вариант)
Два часа
да
говориш за една погрешка е много, но тя не е спънка.
(втори вариант)
Човешкото тяло е сбор от всичките животни, които съществуват на земята.
(втори вариант)
Сега не желая
да
се спъвате, защото някои от вас може
да
се спънат.
(втори вариант)
Ако се спъвате,
да
се поправите.
(втори вариант)
Животните са части на човека, изложени в природата.
(втори вариант)
Това, което ви говоря днес, няма
да
го разправяте до десет дни.
(втори вариант)
Това, което виждате, е човекът, разложен на своите части.
(втори вариант)
Ще го проверите,
да
не би
да
направите една спънка.
(втори вариант)
Тия части, събрани в един човек, всичките животни, външният свят, събран в един човек, съставляват човешкия организъм.
(втори вариант)
Това са второстепенни работи, дреболии, мода в писмената реч.
(втори вариант)
Като ви питат, ще кажете: „Каза ни десет дни
да
мълчим.“ Ако говорите, след като излезете оттук, ще направите една спънка и вие ще се спънете, и другите ще спънете.
(втори вариант)
Има един закон на човешката мисъл, който вие трябва
да
имате предвид.
(втори вариант)
Искам десет дена
да
мълчите,
да
направите една погрешка, отколкото
да
говорите и
да
направите една спънка.
(втори вариант)
Защото вие знаете само тия хора, които виждате, не знаете цялото човечество.
(втори вариант)
Правилно трябва
да
се мисли, защото има една мисъл, един път, който не е правилен.
(втори вариант)
Има някои хора, които не могат
да
ходят правилно.
(втори вариант)
Ако някой човек ходи с левия
си
крак и постоянно завърта, какво бихте казали?
(втори вариант)
По някой път ние се чудим защо е създаден един червей.
(втори вариант)
Аз ви привеждам този пример не
да
обясня някаква философия, но човек не трябва
да
презира тия малки форми.
(втори вариант)
Ако рече
да
ритне някоя малка форма, той рита
себе
си
.
(втори вариант)
Няма какво
да
рита.
(втори вариант)
По някой път съм виждал котката хване опашката
си
, пък като не знае, че е нейна, мисли я за някой външен предмет, стисне я.
(втори вариант)
Има закони, по който човешката история може
да
се чете по човешкото лице − в какво направление е вървяла човешката мисъл в различните епохи.
(втори вариант)
Вашият организъм един ден ще окаже влияние върху окръжаващата среда.
(втори вариант)
Във вашия живот вие сами може
да
се спънете.
(втори вариант)
Не разбирате защо природата е създала така.
(втори вариант)
По някой път не може
да
си
представите какво отношение имате с нея.
(втори вариант)
Говорят двама души, вие идете, дадете ухо.
(втори вариант)
Когато двама души се разговарят, каква тайна може
да
има?
(втори вариант)
Всичко е важно.
(втори вариант)
За който разбира, всичко е важно.
(втори вариант)
Те са толкова обикновени работи, че трябва
да
ги знаете!
(втори вариант)
Само че вие, като се срещнете, като се съберете, трябва
да
разбирате вашите отношения.
(втори вариант)
Аз ще ви дам сто лева, ако можете
да
кажете нещо, което
да
е тайна.
(втори вариант)
За пример в музиката може
да
имате до, може
да
имате ре или ми и т. н.
(втори вариант)
Аз ще ви дам двеста лева, ако можете
да
кажете нещо, което
да
е тайна, нещо, което
да
не е било.
(втори вариант)
Какво показва до в дадения случай?
(втори вариант)
Музикален тон, основен тон аз наричам този, който не може
да
е ни по-горе, ни по-долу.
(втори вариант)
Имаше един наш приятел Граблашев, който държал сказка и един господин му казал: „Ще ви кажа една тайна.“ Отива до ухото му и му казва: „Страшен вагабонтин
си
!
(втори вариант)
Този основен тон създава всичките тонове.
(втори вариант)
Като няма скрити работи и ги знаете, защо, като минавате, пак давате ухо?
(втори вариант)
Като го посееш, той ражда дървото.
(втори вариант)
Под основен тон разбирам тоя, който съдържа всичките тонове в
себе
си
.
(втори вариант)
Нали имате в природата такива примери?
(втори вариант)
Кое е основното нещо, което ще остане и което може
да
приложите.
(втори вариант)
Във физиката казват, че ако ги съберете тези седем цвята, всичките образуват белия цвят.
(втори вариант)
Ще кажете: „Трябва
да
се правят погрешки.“ Има една погрешка, за която човек не е отговорен.
(втори вариант)
Значи, белият цвят е създаден от тия цветове.
(втори вариант)
Туй, което ние наричаме бяло, съдържа в
себе
си
другите цветове.
(втори вариант)
Сега може
да
има много преводи.
(втори вариант)
Ако речете
да
разсъждавате, ще стане като с един английски философ.
(втори вариант)
Мисля, че се нарича доктор Браун, в Бостънския университет.
(втори вариант)
Той вече не може
да
разбере каква е разликата между студентите и него.
(втори вариант)
Да
кажем, кармически нещо се случи, но може тази погрешка
да
е станала преди хиляда години, сега имаме резултата.
(втори вариант)
Този въпрос, както съм го развил, става едно объркване, не може
да
се обясни.“ Казвам сега: По някой път и вие може
да
се объркате.
(втори вариант)
Вие наричате спънка, дето постъпката е направена, но грешката не е станала сега, тя е станала в далечното минало.
(втори вариант)
Благодарение на тази погрешка вие сте човек, вие сте дошли до това положение.
(втори вариант)
Умът ти не работи, има едно объркване, в което хората могат
да
загубят своето присъствие.
(втори вариант)
Ако тази погрешка не беше се случила, вие нямаше
да
съществувате.
(втори вариант)
Психологически вие трябва
да
изучавате този закон.
(втори вариант)
Често губите връзка, по някой път вие не може
да
се познаете.
(втори вариант)
Ако не беше направена тази погрешка, нямаше ли
да
бъде по-добре?
(втори вариант)
Ако ви дам едно златно яйце, което
да
не се счупи и ви дам едно кокоше яйце, кое яйце е за предпочитане − кокошето или златното?
(втори вариант)
“ Може
да
го убие.
(втори вариант)
Но в дадения случай туй дете не може
да
направи това.
(втори вариант)
Кокошето яйце може
да
го изядете,
да
ви ползува нещо.
(втори вариант)
След малко прегърне го, казва: „Аз само исках
да
те сплаша.“
(втори вариант)
Помнете едно нещо: всички купени яйца се развалят.
(втори вариант)
Сега ще ви запитам: Може ли яйцето само
себе
си
да
счупи?
(втори вариант)
Друг може
да
го счупи, но то само никога не се чупи.
(втори вариант)
Може ли яйцето
да
е виновно, че е счупено?
(втори вариант)
Баща ви ако не беше направил хиляди престъпления, вие не щяхте
да
бъдете живи.
(втори вариант)
Бащата, който изял хиляди кокошки, прасенца, агънца, и дядо ти, и прадядо ти направили хиляди престъпления, за
да
дойдете вие
да
живеете.
(втори вариант)
Туй е оправданието на човека.
(втори вариант)
Вие сте причина за всички престъпления.
(втори вариант)
4.
И ще доведат всичките ви братя
,
НБ
, София, 6.1.1935г.,
Според мене погрешката е онова, което в даден случай представя най-голямото благо за вас.
Всяка семка, която се посажда в земята, има всички възможности в
себе
си
, а външната природа представя всички условия, при които тия възможности могат
да
се развият.
Другото отговаря: Тези орехи Господ ги създаде и ние можем
да
ги опитаме,
да
си
обрулим няколко.
Ако мислите, че всичко онова, което желаете, може
да
ви се даде отвън или
да
го постигнете отвън, вие се лъжете, вие не разбирате живота, вие сте на крива посока.
Има ли някой
да
ни види?
Погрешки прави само природата.
Сега вие искате от Бога дарби.
– Никой няма
да
ни види.
Човек не може
да
направи погрешка.
Не Бог ви е дал условия отвън, а дарбите са вложени у вас.
Ами как ще
си
обрулим?
И тия погрешки, които природата е направила, тя ги изправя чрез растенето.
Онзи човек, когото природата е накарала
да
направи една погрешка, тя ще го накара
да
расте,
да
придобие знание.
Духът като учител ще ви научи, но вие трябва
да
разбирате външните условия, за
да
могат добродетелите у вас
да
се развиват.
Вземи тоягата и
да
вървим.
Тогава, не струва ли природата
да
направи една погрешка?
Щом се развият като мощни сили, посредством тях вие ще можете
да
постигнете желанията, които имате.
Тръгват двамата, обрулват
си
по 20 ореха и продължават пътя
си
.
Спънките обаче произтичат от погрешките, защото като не можем
да
си
обясним погрешките, ние се спъваме.
Питам: Кое е онова най-силно желание в сегашния ви живот?
Най-първо те свалят горната зелена черупка, но изцапват ръцете
си
.
Първото ви желание е
да
имате едно тяло съвършено здраво, което
да
бъде господар на всички болести.
Каква погрешка може
да
направи яйцето?
Истински здрав човек е онзи, който може
да
заповядва на всички болести в
себе
си
.
След това счупват твърдата черупка и изяждат ядката.
Да
се търкули някъде, не може.
В този смисъл, човек не може
да
бъде здрав, ако не знае как
да
пее.
Казват
си
: Много сладък е орехът.
Да
удари някого, не може.
Който не може
да
пее, както трябва, той не е здрав човек.
Друг път, като минем, ще
си
обрулим по 40 ореха.
Да
направи някаква пакост, не може.
И тогава аз казвам: Основен тон на живота е този, на който животът нито може
да
предаде нещо, нито може
да
му отнеме нещо.
Ще кажете, че майките им ще питат де са ходили
да
крадат орехи?
Гледа и седи спокойно като някой първокласен светия.
НАГОРЕ