НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
682
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
682
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Веселие и радост
,
ООК
, София, 5.12.1934г.,
“Христос казва: „Не само с хляб човек може
да
бъде жив.
Писанието казва: „Законът е - давайте, и ще ви се даде.” Човек в сърцето
си
всеки път трябва
да
е отворен.
Животът не седи в хляба.” Дяволът после искаше
да
Го тури в друго изкушение и Го заведе горе в хана, и Му каза: „Ти се хвърли от покрива на хана, и Господ ще Те запази - ангели ще Те носят.” Христос му каза: „Казано е
да
не изкушаваш Господа Бога твоего.
което ви заставя
да
мислите.
Сърцето му
да
дава.
Няма защо
да
се хвърлям.” И след това лошото това естество Го завежда горе в планината и Му казва: „Ако ме прославиш и ако ми се поклониш, и слушаш, каквото аз ти заповядвам, всички тези царства са Твои.” Христос му каза: „
Да
се махнеш!
Благодарете, че има някой
да
ви заставя.
Ако стоите все в един обор и не теглите каруцата, какво щяхте
да
добиете?
Свободен трябва
да
бъде човек в желанията
си
, за
да
изпълни волята Божия.
И той трябва
да
дава.
Вие казвате: „Аз съм чист.” Чист, но има едно честолюбие, една гордост, една надутост вътре в тебе, каквато светът не е виждал.
Две български моми, едната от високо аристократическо произхождение, а другата - от по-ниско произхождение, втората ходила боса, та се окаляла, като минала реката, а пък другата - нея я било страх
да
не се оцапа, и не минала реката.
И като нямаш пари, давай, и като имаш, давай.
Вие имате един възглед, който не сте проверили, и вие искате
да
го наложите на другите хора.
И като нямаш, давай - нямането не те спъва.
Коя е по-умна, тази, която ще
си
измие краката в реката, или която ще каже на майка
си
: „Дай ми легена
да
си
измия краката.” Онази дъщеря, която сама ще
си
измие краката, е за предпочитане от оная, на която майка й й мие краката.
Ти тури в ума
си
да
дадеш толкова и толкова.
Онези майки, които оставят дъщерите
си
да
си
мият краката, са по-умни.
Ти, като изпращаш онзи, който идва при тебе, кажи му: „Сега не мога
да
ти дам.” Но тук - една сума, която ще му дадеш, е
да
му пожелаеш доброто.
Мярката е тази - дотолкова, доколкото вие изпълнявате волята Божия, дотолкова в живота ще се усилва благодатта, ще имаш повече знания, повече мир и ще имате уважението и почитанието на всички хора и на цялото Небе.
Като един възпитателен метод Бог оставил хората
да
грешат, за
да
могат сами
да
се измият после.
И колкото по-малко изпълнявате волята Божия, ще остареете, ще оглупеете и ще умрете, и ще ви турят паметник: „Тук е живял един човек, който е вървял по пътя на Христа, Бог
да
го прости.” Няма какво
да
ми прощават хората, няма какво
да
ми прости Господ.
Даването не е само до материалната страна.
Аз не съм дошъл
да
ме прости Бог, а
да
служа на Бога и
да
е доволен Бог от моето служене.
Ти
си
оцапал краката и после ти отиваш при Господа и Той ще ти каже: „Влез в реката и
си
измий краката.” Помислил
си
нещо лошо - можеш веднага
да
изчистиш своята мисъл.
Писанието казва: „Давай и ще ти се даде.”
Всеки може
да
изчисти своята мисъл.
Ние сега искаме
да
дадем от изобилието.
Турете
си
в душата следното правило -
да
постъпвате така, както Господ постъпва.
А пък аз ви казвам моралния закон - сега трябва
да
дадеш.
Или
си
турете в ума така: „Ако Христос беше на моето място, как щеше
да
постъпи Той?
Ако човек не възприеме неща умни и ако възприема, и възприема, и ги държи в
себе
си
, пак ще има.
Важно е във всеки един момент, в дадения момент, извън времето
да
служиш.
Ние имаме в дишането онзи хармоничен закон на даването и вземането, и колкото вземеш отвън, толкова и даваш пак навън.
Силата ви е там.
Това е по отношение
да
изпълним волята Божия.
Дойде една мисъл в тебе и те мъчи - дали те обичат хората, или не.
И всякога човек не трябва
да
има предвид хората, но това, което направи човек външно,
да
го направи като едно деяние, което е благоугодно на Бога.
Що те интересува сега дали те обичат хората, или не?
Христовата мярка е тази: „Всеки, който изпълнява волята на Отца Ми, той Ми е брат, баща, майка, той Ми е всичко.
Някой път майката ще даде на детето
си
една ябълка и после ще му каже: „Дай ми я сега.” И майката иска
да
го опита разбира ли я.
Обичта седи в това - истинската обич всякога предава нещо.
Всеки, който изпълнява волята Божия - тях като писани яйца трябва
да
ги държиш в ума
си
и не трябва
да
ги буташ.
Това, което не предава нещо, то не е обич, то е залъгване.
Божият Дух изисква истината, която е в нас,
да
се изрази в свободата, която имаме, че
да
бъдем всички свободни, и
да
се радваме на свободата на другите.
Казано е: „Любете враговете
си
.” Този закон спада към друга категория.
Ти казваш: „Разбирам.” Ти ако под думата „разбирам” разбираш изгрева на слънцето и залязването на слънцето, и след залязването му ти запазваш това, което
си
придобил, тогава ти
си
разбрал.
” Но за
да
те обичат, ти трябва
да
имаш едно качество в
себе
си
.
Врагът трябва
да
го любиш.
Или казваш: „
Да
се весели и
да
се радва.” Трябва
да
разбираш смисъла на думата „веселие”.
Бащата обича сина
си
, понеже неговият син извършва волята му, учи се добре, добър е, добродушен е, не обича
да
лъже, послушен е, всякога може
да
се разчита на него.
Трябва
да
воюваш с врага.
При веселието всякога трябва
да
разбираш онова, което ти направиш - за него можеш
да
се веселиш.
Ще воюваш с него и трябва
да
го победиш.
А пък под думите „
да
се радваш” трябва
да
се разбира следното -
да
се радваш само на това, което ти се дава.
Радостта произтича, а веселието зависи от това, което направиш.
По някой път ние се опитваме
да
излъжем
себе
си
.
А като ти дадат нещо, ти се радваш.
Седиш и се оправдаваш.
Ако произволно вземеш, няма
да
те пусна.
На децата като се даде нещо, те се радват. Защо?
Но ти ще ме питаш.”Това значи
да
обичаш врага
си
”.
За онова, което Бог ти дава, ще се радваш, а за онова, което направиш, ще се веселиш.
Ти
си
като един художник.
А не
да
го разбереш така.
Сега ще се веселите и ще се радвате, и ще ви се дава.
В дадения случай,
да
любиш врага
си
, то значи
да
го учиш.
Като ти се даде нещо, тогава радостта е един процес, който ще дойде от благата, които Бог дава.
Ти
си
направил една погрешка, ще я поправиш.
Картината като изнесем пред хората, всички ще се присмиват.
Ние ще се радваме от добрия живот, който ние предлагаме като една жертва,
да
изпълним волята Божия.
И плодът, който даваме, ще се върне на нас и ние ще се радваме.
Това влюбване значи следното - ще внесеш хляб, вода, знание.
Сега определете
си
колко души
да
съберат подписката.
И вашето бъдеще зависи от сегашния ви живот.
Не можем
да
се освободим от това.
Сега няма
да
отидете като просяци в другия свят и
да
останете там на подаяние, защото в небето няма просяци.
Какво значи
да
обичаш врага
си
?
Всичко се забравя, но това не се забравя.
Кракът на просяка не може
да
стъпи там.
Трябва
да
го победиш.
Ако мислите, че именно там ще просите, това не е вярно.
И като го победиш, няма
да
го убиеш, но ще му кажеш: „Трябва
да
знаеш, че аз не съм от слабите.
Който иска просия, трябва
да
дойдете тук, на земята.
Там никой няма право
да
бъде просяк.
И
да
знаеш, че аз не съм завеян.
Следващия път като дойдете, тук ще има една кошничка и всеки ще
си
донесе и вложи в кошничката сумата, която е определил.
Сега другото естество, което е във вас, говори така: „Е, човек
да
си
похапне, сладости има.
Аз зная повече, не само това.” Като дойде той и като го срещнеш и погледнеш, онзи
да
падне на земята.
За следващата сряда
да
си
донесете пликче и ще
си
вложите сумата, като запишете и името.
Та кой не
си
полъгва?
Пишете: 2 лева, 3 лева, 5 лева и турете името
си
.
Кой не
си
похапва?
Тук не е въпрос за количеството, а това, което дадете,
да
бъде от сърце.
Вас ви е страх и се молите на Бога
да
не дойдат разбойници и ви оберат.
Искам
да
направите една жертва, която
да
е съгласна с вашата мисъл, която
да
е съгласна с вашето сърце и с вашата воля.
Да
концентрирате вашата мисъл, пратете противоположни движения.
Да
допуснем, че ти свириш, и грешиш в свиренето.
В голям съд слагат злато и пускат силен електрически ток.
Като съберем парите, не мислете, че много пари можем
да
съберем, но тези пари
да
са благословени и всеки
да
остави една добра мисъл при влагането.
Вода има там вътре.
Колкото вложите,
да
вложите най-хубавата мисъл с парите.
Всяка една права мисъл, която ти прекарваш и мине през твоя ум, тая мисъл, след като мине през умовете на всички хора, тя може
да
преброди и цялото небе, и тя ще се върне при тебе.
Апашът, като дойде, казва: „Има келепир тука.” Той барне и изведнъж мине токът в ръката му, и той падне, парите не може
да
вземе.
И ако е била права, тя ще ти донесе всичкото богатство със
себе
си
.
Де можеш
да
пуснеш такъв силен ток, че не само един полк, но и двайсет полка, ако дойдат, ще паднат.
Някой ще се оплаче, че няма пари, ще му създадем работа
да
извади пари.
Ако е била права, тя ще се върне с всичките богатства със
себе
си
.
Ние очакваме някой път ангелите
да
дойдат от небето.
Онези от вас, които нямат пари, нека
да
ваксат едни обуща или
да
донесат едно буре с вода, или
да
отиде в града
да
направи нещо и така
да
си
изкара пари.
Ако е била крива, тя ще се върне с всичките недъзи, които има, и ти след известно време ще почувстваш голяма тежест.
На заем няма
да
се взема за тази цел, не
да
каже: „Я ми дай пет лева.”
Но в дадения случай чрез тебе Бог може
да
изпрати такава силна вълна, която
да
ти помогне в дадения случай.
Сега може
да
се зароди една мисъл във вас, дали една мисъл е нещо материално, което може
да
се върне.
Аз
да
ви покажа силата на хората, аз съм я виждал.
Законът за растежа на растенията е - ако няма почва една семка, не може
да
израсне.
Животът механически не може
да
се поправи.
Един турчин хванал един българин и искал
да
го заколи.
В една молитва човек не може
да
се поправи.
Също така една човешка мисъл, едно човешко желание и една човешка постъпка, ако нямат почва, ако нямат влага и нямат светлина и топлина, не могат
да
се реализират.
Вие ще разсъждавате – ти може
да
живееш в най-чистия въздух, и
да
умреш.
Где седи силата?
На тебе могат
да
ти дадат и най чистата храна, и пак ще умреш.
Та казвам, ако ти
си
един човек, който се съмняваш, твоята почва е суха и нищо няма
да
израсне на нея.
Кое е онова в тебе, което може
да
внесе живот в тебе?
Бащата е без вяра, той уповава на
себе
си
.
Семката ще
си
остане там, без
да
поникне.
В дадения случай и вие не разчитайте на
себе
си
.
Трябва
да
махнеш сухотата.
С това разчитане на
себе
си
вие ще
си
докарате големи нещастия.
Значи това колебание, съмнение трябва
да
ги премахнеш.
Ако нямате една постъпка и не я използвате, няма
да
ви ползва.
Трябва
да
имаш едно малко постижение, едно малко знание.
Например всички вие може
да
правите опити.
Това знание само в някой случай може
да
ти помогне, а в някой случай ни най-малко не може
да
ти помогне.
Вземете
си
по едно огледало някой път и всеки ден се наблюдавайте.
Всеки един човек в света
си
има един музикален тон.
Казвам сега, най първото нещо е - трябва
да
дойде вярата във вас.
Влезнат груби мисли по някой път в човека, може подсъзнателно, и лицето му - започват
да
се напукват капилярните съдове и почват
да
изпъкват червените жилки по лицето му.
За
да
възпиташ човека, ти трябва
да
намериш основния тон на неговия живот и
да
започнеш
да
произнасяш неговия тон.
Тя
да
се установи.
Като дойде този човек, ти трябва
да
го изследваш, трябва
да
изучаваш езика му и
да
му говориш.
Човекът стане неглиже, почва
да
става безразличен и нищо не го интересува повече.
Ако не му говориш на неговия тон, не можеш
да
му повлияеш.
И силата на влиянието зависи от основния тон, който можеш
да
вземеш, на неговото естество.
Индусите, които са изучавали тези закони, те като вземат основния тон на змиите - и змията играе.
И ти можеш
да
свириш на змията, но змията не играе.
В един беден човек ти можеш
да
имаш съмнение, но в другия, който е богат, няма съмнение.
Тези индуси имат свои свирки и отиват при морето.
От Божествено гледище в силния човек ти не можеш
да
се съмняваш, а пък в слабия човек ще се съмняваш.
Следователно съмнението произтича от човешкия свят, а пък вярата произхожда от Божествения свят.
И понеже нищо не виждаш, ти затова нямаш ясна представа за света.
Те свирят, и акулите не ядат тези хора, които търсят бисерите в морското дъно.
Но като престане индусът
да
свири, акулите нападат хората.
Казвате: „Това не мога
да
го направя.” Това е по човешки.
Вие казвате: „Толкова години ние служим.” Не само това, но според окултната теория вие досега може
да
имате до четирийсет-петдесет прераждания.
Или казваш: „Мога
да
го направя.” Това е по Бога.
Вие имате едно дете, не сте взели вашата свирка
да
му свирите.
Казваш: „Не мога
да
обичам.” Това е човешкото.
Или казваш: „Мога
да
го обичам.” Това е по Бога.
Във всички ваши съществувания вие сте придобили нещо, но онова същественото, към което се стремите, още го нямате.
Заинати се детето на майка
си
и майката казва: „От това дете ми побеля главата.
Казваш: „Онзи заслужава.” Нима когато Бог изпраща влагата и светлината, нима всички заслужават?
Онова семе може
да
е израснало, може би
да
се е разклонило, но крайната цел на това дърво е
да
цъфне,
да
завърже и
да
даде от този плод, че онзи, който го е посадил,
да
бъде доволен.
Упорито е.” Аз казах: „Оставете го малко.” Виждам аз от кого се интересува.
Но на всички Бог изпраща влага и светлина, и прочее - и на добрите, и на злите.
Защото от нашия живот дотогава, докато Бог не вкуси от плода, който ние трябва
да
дадем, не е постигната целта на нашия живот.
Аз нося една хубава ябълка в джоба
си
.
Всеки един човек е като лоза, защото е казано: „Аз съм лозата, а вие -пръчките, а Отец Ми е земеделецът.” Щом сме лози, трябва
да
принесем плод, и от този плод ще вкуси онзи, който го е работил.
Изваждам малко от джоба
си
ябълката и от джоба
си
му показвам ябълката, и пак я туря в джоба
си
.
И ако един ден дойде Той и вкуси от плода, и не го намери такъв, какъвто трябва, тогава?
Казано е: „Всяка пръчка, която плод не дава, отрязва се.” Значи обезсмисля се животът.
И детето почва
да
се интересува.
В човешкия свят всеки мисли само за
себе
си
.
Значи всеки трябва
да
принесе плод.
Казах му: „Тези ябълки само послушните деца могат
да
ги ядат.” То каза: „Тогава и аз мога
да
я изям.” Казах му: „Хубаво.” Дадох му ябълката и то я изяде, и този целия ден то слушаше майка
си
.
Искам
да
ви изнеса един въпрос.
Не само
да
се каже: „Той не знае
да
пее.” Въпросът не е, че той не знае
да
пее.
Всеки един човек може
да
се научи
да
пее.
Дайте му това, което му липсва, или най-малкото - предизвикай у него от чисто научно гледище един нов интерес.
Толкова години аз съм правил опити и виждам как хората сами
си
напакостяват.
И за
да
се научи
да
пее, той трябва
да
се научи
да
концентрира вниманието
си
най-първо.
Ти можеш
да
предизвикаш такъв нов интерес.
По някой път в тебе има желание
да
не забравиш обидите.
Ако твоето ухо не е достатъчно развито -
да
внимаваш.
Човек, за
да
възпитава хората, трябва
да
бъде градинар - трябва
да
знаеш как
да
отбиеш теченията на човешката кръв и
да
поливаш човешкия мозък.
Двайсет години ти съдиш за една обида, и не може
да
я забравиш, и не можеш
да
се прегънеш и
да
премахнеш това, и все казваш: „Той ме обиди.” Някой път на някой човек ти
си
му счупил чашата и
си
му купил десет-двайсет пъти по-хубава чаша, но той помни и казва: „Той ми счупи чашата.” Но забравя
да
каже, че
си
му купил по-хубава.
Защото ти трябва
да
се научиш от някого
да
пееш, от само
себе
си
не можеш.
Ти можеш
да
пуснеш кръв в центъра на човешкото тщеславие и
да
дойдат съвсем нежелателни явления.
Не споменавай погрешките на хората, които
си
направил, а кажи: „Той ми остави една по-хубава чаша.” И вие някой път, след като са ви дали по-хубава чаша, казвате: „Той ми счупи чашата.” Тази философия е човешка.
Музиката не е нещо, което излиза от нас - ти ще трябва
да
я възприемеш.
Ти не можеш
да
възпиташ един човек в това, което няма в тебе.
Трябва
да
забравим миналото.
Ти не можеш
да
накараш един човек
да
вярва, ако ти не вярваш.
Бог казва: „Ще забравя погрешката ви и ще я хвърля зад гърба
Си
.” Кога?
Само това, което е в тебе, само това можеш
да
предадеш.
Човек има само една възможност
да
я възприеме.
Само един човек, който разбира музиката, който знае повече музика, само той може
да
научи другите на музика.
Той не иска
да
знае погрешките ни, но понеже ние не искаме
да
изпълним волята Божия, затова страдаме.
Та казвам, дотолкова, доколкото вие можете
да
възприемете и
да
се ползвате от онова, което възприемате, дотолкова вашият живот ще бъде щастлив и вие ще бъдете щастливи.
Да
дойде един човек, който не знае музика, и
да
ме научи на музика, това е невъзможно.
Аз бих желал всички вие
да
бъдете светии.
Да
кажем, че вие вече двайсет години искате
да
бъдете любими на Бога.
Да
вярвам, че всичко онова, което става в света, става по волята Божия.
Само като се направи едно малко добро, мислите ли
да
бъдете добри?
Сега от какво имате
да
се страхувате?
Целият ти живот, и умът ти, и сърцето ти, и думата ти, и силата ти - всичко
да
бъде занято от Божествената любов.
Вие вярвате дотолкова, доколкото светът върви в съгласие с вашето разбиране.
От дявола защо
да
се страхувате?
Когато човек е така занят с Божествената любов, то тогава това човешко естество, което бушува в човека, ще бъде обуздано.
Щом стане нещо, което не е в съгласие с вашето разбиране и с желанията ви, вие казвате: „Това не е право.” Това, което направи вашата загуба, някой път е печалба за други.
Та верующият не е в пасивно състояние.
Той трябва
да
вярва, че всичко онова, което става, е за негово добро.
В осма глава той намира едно разрешение и някои от вас сега можете
да
имате едно разрешение.
Кое е разрешението на глада?
Важното е, докато се научим, че всичко става за добро.
И Писанието казва: „Всичко, което се случва на онези, които обичат Бога, всичко се превръща в добро.” Апостол Павел казва така, и Христос казва така.
И
да
му свириш - и със свирене не се залъгва.
Казва Му апостол Петър: „
Да
бягаме,
да
не стане това.” Христос му казва: „Чашата, която Отец Ми даде,
да
не я ли пия?
Този глад се нуждае от храна.
” Христос му каза още: „Не мислиш ти - онова, което Бог иска
да
Ми даде, то може
да
е страдание, но е за добро.” Смирение ще имаш.
Щом му дадеш храна на него, ти ще задоволиш глада.
Бог може
да
те лиши от богатство и прочее.
Единственото нещо, с което ще бъдете силни, то е, че трябва
да
се храните със Словото Божие.
Да
допуснем, че имате сега една мисъл във вас, която ви мъчи.
Вие не трябва
да
учите само тази любов, която дава.
Ще ми създадеш беля, ще ми съдерат гащите!
Да
допуснем, че вие сте един ученик.
Вие сте недоволен, във вашия ум има идеята
да
ви тури шесторка.
Ако моите не се съдерат, и твоите няма
да
се съдерат.” Той се държи за ръката ми и ние минаваме, и кучетата ни погледнаха.
Аз казах: „Няма
да
ги дразним, няма
да
подигнеш бастуна
си
.
Представете
си
, че вие знаете въпроса повърхностно, а учителят ви тури шест, и представете
си
, че вие разбирате въпроса основно, и той ви тури три?
Ти можеш
да
кажеш така: „Защо
да
не съм аз?
Те имат едно удоволствие, ти ще ги дигнеш от пътя и те ще почнат
да
лаят подире ти.” Ние минаваме, и те
си
лежаха и ни гледаха.
” Не е въпрос дали ти ще бъдеш министър, или друг, но който и
да
е министър обаче, работите
да
вървят добре.
Не е бележката отвън, а е знанието, което може
да
ви ползва.
” „Както виждаш, аз зная естеството на кучетата.
Всеки един от вас трябва
да
има един вътрешен живот, потаен живот.
Христос казва: „Търсете първом Царството Божие, и Неговата правда, търсете интересите на Царството Божие, а пък другите неща за личния живот после ще дойдат.” Значи Христос казва: „Ако търсите вашата воля, вашето благо - нищо няма
да
получите.”
Всичко не трябва
да
изнасяте отвън, защото онзи извор, който отдълбоко извира, ако се отвори, и всички го виждат - той е плитък, той не е от дълбоките извори.
Вие имате една слабост, от която трябва
да
се пазите.
Турни една мисъл, че някой хубаво
си
е легнал.
Трябва
да
има в човека нещо дълбоко, потайно.
Вие искате
да
имате плодородие, без
да
сте сели.
На два-три метра мини от него и му кажи: „Никак няма
да
те бутна.” Но щом усети кучето, че искаш
да
нарушиш неговото спокойствие, то ще те нападне.”
И не искайте всичко
да
ви стане ясно.
Ти искаш
да
забогатееш.
Сега законът е - у вас има едно естество, което не го събуждайте, защото, когато го събудите, другото естество, лошо става.
И това, което е ясно, това не е дълбока истина, и това, което знаете, то няма
да
ви ползва.
Ти никога не можеш
да
забогатееш, ако не даваш.
Ти никога не можеш
да
получиш от другите, ако не им правиш услуги.
Питам, на кой баща синовете са останали при него?
Ти искаш
да
бъдеш богат.
И най-първо, всички имат една лъжлива идея.
Ти не
си
изпълнил волята Божия, и като дойдеш после в трудно положение, ще се молиш, но Бог не те слуша.
Българите казват: „
Да
спи зло под камък.” И когато ти
си
вършиш работата,
да
спи дяволът.
Като се събуди, той ще се пръсне
да
ти направи нещо.
Аз не искам
да
обяснявам, защото, ако речем
да
обясняваме нещата, ние ще привлечем злото при
себе
си
.
Тогава как трябва
да
разбирате думите на Христа, Който казва: „Един е вашият Отец.”?
Ти можеш
да
минеш покрай кучетата, не тропай.
Някой казва: „Аз го обърнах към Бога.” Друг казва: „Ако аз не бях, този човек не щеше
да
стане.” Това е друга лъжа.
Ти казваш: „
Да
разбера какво Бог иска от мене.”
Може
да
минеш тихо и кучетата нищо няма
да
ти направят.
Ти
си
само условие
да
го подтикнеш, ти не
си
му нито баща, нито майка.
Сега искам една песен
да
ми изпеете.
Ти
си
бил само условие, за
да
приеме той една Божествена идея.
Да
ми изпеете добре песента.
Ако ти вървиш мирно, музикално, кучетата нищо няма
да
ти направят, но измениш ли тона -тогава друго.
И бащата трябва
да
стане и
да
каже на сина
си
: „Синко, аз не съм ти баща.
(Учителят изпя думата „добро” отначало с тънък глас, после с дебел и груб.) Като кажеш думата „мадам” с дебел глас, ти осакатяваш тази дума.
Когато дойдат големите противоречия в живота, то вървете мирно,
да
не се страхувате от нищо, равномерно ходете.
Значи ти само на лоша мадам може
да
изпееш така грубо „мадам”.
Ти
си
подхвърлено дете.
А като произнесеш с тънък глас „мадам”, значи добра, красива мадама.
Христос казва: „Повярвайте, и като повярвате, всичко ще ви бъде.” Ако имате вяра колкото синапово зърно, ако имате вяра - онази истинската вяра и органическата вяра, каквото попросите, и ще ви бъде.
Без
да
те искам, ти дойде.
Когато поздравиш един човек, трябва
да
трепери нещо в тебе, а не само
да
го залъгваш.
Вярата ви трябва
да
бъде образ, органическа вяра.
Да
оставиш Бог
да
се прояви чрез тебе.
И тази органическа вяра всякога можеш
да
я опиташ.
Този човек
да
види Бога в него,
да
се прояви Бог чрез тебе, в това е силата сега.
Тези неща ще ги изучавате на опит, ще ги намерите в опитността на хората, които са описани в Библията, във всички свещени книги.
След като умре баща ти, ти ще вдигнеш цяла врява за баща
си
, че умря.
Ако баща ти умира и ти ще умреш, ти не
си
намерил пътя на истината.
Ако онези, които проповядват Евангелието, умират, те не са онези, които могат
да
ви просветят.
Ти гледаш един човек.
Само Онзи, Който не умира, само Той може
да
ви каже истината.
Да
ви кажа един такъв солфеж.
2.
Помни го
,
МОК
, София, 7.12.1934г.,
Вторият възглед − енергетичният възглед е на дихателната система, а пък третият възглед − разумният, е на мозъчната система.
Та всичко в света е разумно.
Между тези три системи има една вътрешна връзка.
Мозъчната система се подкрепя от функциите на стомаха, а пък функциите на стомаха се подкрепят от функциите на дихателната система.
После имате М, което показва онези благоприятни физически условия, при които вашата мисъл може
да
се прояви − условия за вашите мисли.
Ако стомахът и дробовете не функционират правилно, то и мозъкът не може
да
се проявява, както той иска.
Да
кажем, че човек е свободен
да
се проявява, както иска, но ако няма удове, органи, то как ще се проявява външно, както той иска?
И − показва пътя, по който животът може
да
дойде.
За
да
бъде човек свободен, удовете му трябва
да
бъдат под контрола на неговата разумност.
Това е законът на влагата, на водата.
Тогава може
да
имате една идея, която е минала вече от умствения свят и е слязла в стомашния свят.
Р − показва силата на слънцето, това, на което човек дължи силата
си
.
Вие най-първо не може
да
му влияете.
а − значи, че ти
си
бременен с известна идея.
Например вие не може
да
влияете със своята мисъл на камъка,
да
го задържите над водата със своята мисъл.
Или
да
кажем, че имате един къс желязо, но това късче желязо не можете
да
го задържите със своята мисъл над водата.
Но на тази идея трябва
да
се даде нова форма.
Ако сте учен човек, ще го задържите над водата.
Това е идеята:
да
разбереш естеството на своите мисли, чувства и воля.
Ако му дадете една голяма повърхност, вие може
да
го направите
да
остане над водата отгоре, зависи от вашия ум.
За старото трябва
да
умреш,
да
ликвидираш.
М − показва реалните условия, които трябва
да
намериш.
Трябва
да
изучавате първо естеството му − дали е от желязо.
Някой казва: „Искам
да
умра.“ Той казва така, но не знае каква идея се крие тук.
Да
допуснем, че имате един малък микроб, който влиза във вашия организъм и ви причинява болест.
Да
умреш, за
да
изгрее слънцето − Ра.
Представете
си
, че този бацил на чумата влезе във вас, вие сте учен човек и след 24 часа ви лишава от живота.
Като умре,
да
дойде Ра − това, което държиш в ръката
си
, тази идея, която е бременна в тебе.
Силата на размножаването на този малък микроб е толкова голяма, че за 24 часа се размножава с милиарди.
Човек какво трябва
да
прави?
Ще ограничите плодовитостта на този микроб изведнъж в
себе
си
, ще го поставите на глад,
да
не може
да
се размножава.
Микробите не трябва
да
се размножават.
У индусите е ом.
Ако някои хора страдат в света, страдат от излишни идеи, които са се размножили повече като микробите и са безполезни.
Например в твоя ум се е размножила идеята
да
бъдеш богат, после в ума ти съществуват палати, автомобили и всякакви грандиозни работи.
Хубави са те сами по
себе
си
.
Означава това, което съдържа всичките богатства, които са в природата.
Да
кажем, че вие имате хиляди или някой от вас може
да
има един милион.
Човешкият ум, качествата, дарбите, с които човек е роден това е ОМ.
Защо идеята за един милион е по-приятна, отколкото за хиляда милиона?
Трябва
да
бъдете много внимателни, когато произнасяте думите.
Всеки ден трябва
да
се спреш и
да
кажеш „ум“.
Схващате, че един милион по-лесно може
да
го придобиете, отколкото хиляда милиона.
Да
изпиташ желание това, което е вложено в тебе,
да
се прояви.
И не само това − като
си
помислите за тези хиляда милиона, схващате, че в това има нещо непостижимо.
И само когато човешкият ум започне
да
действува,
да
работи в човека, тогава всичко е постижимо.
Казвате
си
: „Чрезмерно е.
Мисълта всякога подразбира онова състояние на ума, което може
да
те извади от най-неблагоприятните условия и
да
те постави в благоприятни условия или
да
те изкара от неблагоприятния път и
да
те вкара в друг път, благоприятен.
“ Ако имате 1000 милиона, ще
си
намерите беля на главата.
Ако сте в Америка, с хиляда милиона трябва
да
имате десет пазители,
да
не ви отвлекат.
Когато
си
мислиш за ума ще знаеш, че умът е онова, което е турено в душата и което при всички условия може
да
ти показва изходния път.
Ще дадете един милион, за
да
се освободите.
При едно отвличане един милион ще дадете.
Ако в годината ви отвличат по веднъж, и ще плащате за всеки път по един милион, значи 1000 години вие може
да
живеете в Америка.
Апашите, като отвлекат един богат, те прогресират.
Това, което индусите наричат карма.
Какво отношение може
да
се образува между тези апаши и богатия човек?
Човек мисли за своята карма, как
да
подобри положението.
Представете
си
, че апашлъкът е занаят.
Представете
си
, че един апаш открадне 100 килограма жито, търсят го, а той отива на една разорана нива, засява го и отгоре туря пръст − ни лук ял, ни лук мирисал, а на другата година то покълнало, израснало.
Ще видите, че този апаш, който е скрил житото, почва
да
го жъне.
Ще го завърже на снопи, ще го тури на хармана, ще го чука и неговото жито е дало вече лихва.
За
да
бъдете щастливи, трябва
да
имате най-първо отличен организъм.
Ако всяко зърно даде по 30 зърна, то всеки един килограм ще даде 30 килограма.
Добре, какво трябва
да
прави богатият, когато апашите го хванат?
Щастливият човек трябва
да
има условията на щастието.
Ако ти нямаш тия условия отвътре и ако нямаш слънцето и други условия отвън, ти не можеш
да
бъдеш щастлив.
(Не хващат сиромаха, а богатия.) Представи
си
че
си
богат.
(Турците казват: Дай, че се спаси.)Те са вашите приятели, ще ви отдадат почести, с автомобил ще ви вземат, ще ви дадат апартамент, ще ви държат като писано яйце.
Какви качества туряте вие на свободата?
За
да
бъдеш щастлив, трябва
да
бъдеш умен, трябва
да
бъдеш добър и трябва
да
бъдеш силен.
По какво се познава свободата?
Силата аз поставям във волята, добротата − в сърцето, а пък разумността − в ума.
Когато някой обяснява някой предмет, трябва
да
вземе силните постижения.
За пример един момък се влюби в някоя мома, гледа
да
не откраднат момата, пази я от апашите.
Тези три качества който има, той всякога може
да
има щастие.
Свободен е човек
да
ходи, когато може
да
пази равновесие и може
да
се изправи на краката
си
да
ходи.
Защото доброто е ключ, с който човек може
да
разреши всички мъчнотии.
Свободен е
да
работи физически, кога?
Коя ще бъде първата дума, с която ще започнете речта
си
към апашите.
Когато може
да
работи с ръцете, когато ръцете му са свободни.
Представете
си
, че са ви хванали, представете
си
, че сте в ръцете на апашите.
Той, дето и
да
е, ще се справи с условията.
Значи тогава човек може
да
извърши това, което иска.
Ти
си
милионер.
Добрият човек всякога
си
създава приятели, а пък неговите приятели няма
да
бъдат бедни, а богати.
Коя е основната идея, с която трябва
да
започнеш при апашите?
Когато може
да
мисли, това, което му е необходимо, или свободен е по сърце, когато може
да
чувствува това, което е хубаво, което е добро.
Представете
си
, че работата е сериозна.
Добрият човек не може
да
бъде самотен и силният не може
да
бъде самотен.
Някой път може
да
има известни чувствувания, които идват от един посторонен свят, не от неговата свобода.
И ако вие нямате приятели, това значи, че не сте проявили ума
си
.
Но тези чувствувания не идат по онези закони на вътрешната хармония.
Ако сте самотни, вашата сила не сте проявили.
Ти носиш нещо не по законите на свободата или някой път може
да
извършиш нещо не по свободата.
Тогава казвам: Проявете вашата сила, доброта и ум.
Запример слуга
си
някъде и ти заповядват
да
извършиш нещо.
Стражар
си
и ти заповядват
да
биеш някого.
(Не съм играл.) Един баща обичал
да
казва на сина
си
: „Синко, от тебе човек няма
да
стане.“ Той говори по български.
Това е един психологичен път.
Но това не е станало по онези вътрешни пътища, по които свободата се проявява.
Казва му: „Няма
да
станеш човек, ти
си
нехранимайко.
Сега всички хора искат
да
бъдат свободни,
да
не бъдат ограничени от никакви вътрешни и външни условия.
Човек от тебе няма
да
стане.“ В сина се заражда желание
да
покаже, че от него човек ще стане.
Кое е ограничението на свободата?
Отишъл той в странство, издържал изпити, завършил, върнал се в България, станал управител и тогава праща двама души стражари
да
повикат баща му.
Той се уплашил, като видял стражарите, които му казват: „Вика те управителят.“ Той казва: „Щом е управителят, ще дойда.
Но във външния свят, в обществото, кое е ограничението на свободата?
Вие търсите едного, вие обичате някого.
И кое дава свобода?
Има свобода на богатството, на парите − всички искат
да
бъдат богати.
“ И
си
мисли: „Каква беля дойде до главата ми?
И всичко, което имате, го дължите на Онзи, който ви обича и когото не познавате.
Тогава кое дава свобода на човека
да
мисли?
Аз съм честен човек.“ Той отива и, като влиза при сина
си
, сина му казва: „Човек няма
да
стана, а!
Вие разглеждате свободата, но може ли
да
защитавате вашата тема, практически
да
я поставите на опит и
да
видите дали сте свободни.
Онзи, който не може
да
яде, свободен ли е?
Трябваше
да
пратиш един автомобил или един файтон, а пък сега ме уплаши.
Вие мислите за баща
си
, за майка
си
, но това не е реалното.
Онзи, който не може
да
диша, свободен ли е?
Сърцето ми щеше
да
изскочи.“ Природата някой път постъпва като този български син.
Онзи, който не може
да
вижда, свободен ли е?
Ти казваш: Аз не мога това
да
направя, онова
да
направя.
Всички умират и ти оставаш сам.
Най-първо свободата се познава по това, каквото може
да
направиш.
Тя иска
да
ти покаже, че може
да
направиш много работи.
Два вида свобода има: една свобода има в това, което може
да
направиш в дадения случай, а другата свобода седи в това, което в дадения случай не може
да
направиш.
Не че баща ви е лош, но трябва
да
се запознаете с абсолютната реалност, с Онзи, Първият, Който ви обича.
Да
допуснем, че в дадения случай ти
си
беден.
Ти казваш, че природата е неразумна, че не зависи от нея, а пък тя ще те повика със стражари и ти казва: „Не мога ли
да
направя?
Ако се запознаете с Него, баща ви, майка ви, брат ви никога няма
да
умрат на земята, никога няма
да
загубите братята
си
.
“ Вие какво ще кажете на природата?
Казваме: Той е свободен
да
следва в университета, има средства.
И българинът, който създал този анекдот, не го е разбрал психологически, той е дал едно неразумно решение на въпроса.
Представете
си
, че той събере своите другари, даде им увеселение една вечер и похарчва всичките
си
пари.
Няма никаква психология, синът е неразумен и бащата е постъпил неразумно.
Представете
си
, че се влюбите в снега, най-хубавия сняг.
Той има свобода.
Той казал: „Няма човек
да
стане от тебе.“ Но когато бащата е казал, че от него човек няма
да
стане, той е мислил следното: „Дано събудя амбиция у него, та
да
стане човек.“ Но това са неестествени положения − говориш едно, а пък разбираш друго.
Зимно време снегът
си
седи, но пролетно време казвате: Дано
да
се стопли времето.
След тази свобода какво има?
Когато природата прати при тебе един стражар, какво ще правиш?
(Може
да
кажеш: „Предавам се.“) Това не решава въпроса.
Вие искате
да
се стопли времето и снегът
да
остане.
Ти излизаш на дъската, не знаеш урока
си
и казваш: „Предавам се; теслим1, не зная нищо.“ Така не се разрешава въпроса.
Питам: Това може ли
да
стане?
Да
допуснем сега, че ти искаш
да
учиш, имаш пари.
Трябва
да
се знае урока.“ Между апаша и учителя има голяма разлика.
Ще ви приведа друг един анекдот: В Америка апашите хващат една млада американка, милионерка, но била отлична певица.
Ти не може
да
учиш, вземеш книгата и постоянно за цирея мислиш.
Пари имаш, но не можеш
да
ядеш.
Като се стопи снегът, привидно могат
да
дойдат големи пакости − кал и друго, но след топенето на снега се създават условия за голямото щастие.
Като речеш
да
ядеш, този цирей те разтърси и ти се отказваш от яденето.
Като изпяла една песен, пуснали я и ù казали: „Направили сме една погрешка, че сме задигнали тебе.“ Има една магическа сила в нея, тя пее.
Та, когато дойдат големи кризи във вашия живот, на вашите планини нищо няма
да
остане.
В дадения случай можеш
да
хванеш този цирей и
да
се освободиш от него както пехливанина, но никого не виждам
да
се освободи.
Значи веднага тя става идеал за всички тези апаши.
Ще му турят това, онова, ще го нагостят и ще му кажат: „Този студент има
да
учи.
И те
си
мислят: „И ние искаме
да
бъдем като нея.“ Цяла апашка банда ù идва на гости, идва
да
я посети.
Когато почне
да
се стопява вашият сняг, какво трябва
да
правите?
Ще изгуби семестъра.“ И дълго време ще го увещават
да
напусне работата.
Казват: „Благодарим, че се освободихме от един лош занаят.
Сега искаме
да
живеем честно.“ Тя е пяла такава една песен, че е трогнала сърцата им.
Някой път може
да
мине цял месец.
Те са от „Хиляда и една нощ“.
Тази свобода пълна ли е?
Едно нещо в света само веднъж може
да
се случи.
Та казвам: Когато дойдат щастливи дни, човек не може
да
ходи горе, нависоко.
На какво се дължи тази свобода?
Втори път не може
да
се случи, не може
да
се случи така.
Той трябва
да
се върне и
да
чака
да
се стопи снегът,
да
се отвори път.
Имате една чаша вода от 100 или 250 грама.
Иначе може
да
си
създаде голямо нещастие.
Та казвам: Вие трябва
да
имате най-първо правилни схващания за живота.
В тази чаша от 100 грама може
да
се разтопи една бучка захар, но в стоте грама вода, 200 бучки захар не може
да
разтопите.
Какво може
да
стане от вас в дадения случай?
Някой път не могат
да
станат така, както искате, понеже нямат тази възможност.
Представете
си
, че вие има
да
избирате между професиите −
да
бъдете или художник, или музикант, или ковач или лекар.
“ Като дойде нещастието, то е един слуга, който иска
да
му платим.
Още каква друга професия може
да
имате?
И някой път вие трябва
да
учите езика на вашият слуга − нещастието.
Да
кажем, вие искате
да
бъдете художник.
Сега
да
оставим тези метафизични работи.
Един художник трябва
да
знае чертиците, трябва
да
бъде отличен геометрик.
Една опитност, която ви се случва, втори път не може
да
ви се случи.
Окото му трябва
да
схваща, за
да
може
да
рисува предметите на природата и на книга
да
ги поставя.
Може
да
се случи в друга форма.
Художеството зависи от зрението, от окото.
Музикалността зависи от човешкото ухо.
Ако
си
музикант, трябва
да
знаеш къде
да
поставиш тези музикални звукове, трябва
да
имаш това направление.
Да
кажем, че се пее нещо,
да
можеш
да
определиш тона.
Желанията имат смисъл, вие трябва
да
знаете техния смисъл.
Българинът казва: „Не е щастието, което носи живота.“ Ами кой го носи?
За пример, вие срещате един човек, втори, трети, четвърти, но с много малко хора може
да
се запознаете.
Някой път те укриват своите сили.
Някой плаче, но не се е потрудил
да
подведе плача в музикално отношение.
Някой път, за
да
се запознаеш с един човек, отгде трябва
да
започнеш?
Ние сега живеем, за
да
разберем нещата.
За
да
се запозная с една бучка захар, трябва
да
имам слюнка в устата
си
.
Трябва
да
взема нещо от захарта и
да
ù дам нещо.
Захарта идва
да
живее в мен и аз в нея.
Щастието е нещо, което не може
да
се разбере.
Когато се запознавате с някого, трябва
да
знаете, дали ще живее той във вас или не, или вие трябва
да
живеете в него.
Сега кое бихте обичали най-много: захарта ли
да
живее във вас или вие
да
живеете в захарта?
Ние търсим щастието заради благото, което се крие в него.
Имате,
да
кажем, числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9.
Захарта във вашият ум ли
да
живее или във вашия стомах?
Онези, които създадоха числата от 1 до 9, какви бяха техните понятия?
Представете
си
, че имате известна идея във вашия ум.
Защото, ако щастието е в обвивката, не може
да
се яде.
Ако тази идея стои като едно умствено понятие, като една концепция във вашия ум, трябва
да
я изнесете, трябва
да
я облечете.
Думите благо и щастие са силни думи.
Тази идея трябва
да
я свалите в по-нисък свят.
Може би, някой е имал дървета и е искал
да
знае колко дървета има.
За тази цел мисълта трябва
да
слезе в света на чувствуванията, а пък всяко чувство, за
да
се реализира, трябва
да
слезе в света на волята,
да
стане ваше желание и
да
се реализира.
Децата са броили пръстите
си
.
В дадения случай Б-то показва, че умът трябва
да
работи, Л-то показва, че сърцето трябва
да
е в нормално състояние.
Един музикант има 7 тона: до, ре, ми, фа, сол, ла,
си
.
Най-първо вие седите пред вашия учител по пение, и един ден се съберат 1000 души
да
ви слушат.
Вие им пеете тези тонове с пермутации и хиляди хора могат
да
се възхищават от вашето пение.
Като произнесеш думата благо, ще видиш, че Б-то е умът, който трябва
да
работи.
Но за
да
стане един човек певец, той трябва
да
има един отличен ум, една добра мисъл, която може
да
се реализира, едно отлично желание, което може
да
се реализира и една отлична постъпка, която може
да
се реализира.
Л-то е сърцето, което трябва
да
работи, A-то е волята, която трябва
да
работи.
Три неща трябва
да
дойдат в съприкосновение за един добър певец.
Може
да
е една река, може
да
е една книга, може
да
е ябълка, може
да
е семка.
Добре,
да
кажем, че вие казвате до.
Г-то е символ от египетските йероглифи.
В музиката вие имате известен камертон, който е най-ниският тон, който човек може
да
схване.
Да
допуснем сега, че някои от вас сте неразположени.
Колко трептения му дават физиците?
Да
кажем, че съм студент, и
да
кажем, че мисля
да
напусна следването, а не трябва
да
напущам.
О означава благоприятни условия отвън, които Вечното Начало носи.
Значи благото се връща към онова вечно начало, в което това благо е скрито (Учителя пее сричката бла Най-първо ниско, после на октава по-горе.) Вашата работа, както ви гледам, прилича на следното.
Най-първо аз трябва
да
мисля, че съм даровит певец, че отивам при виден професор и почвам
да
изучавам пение.
Един казва: Какво
да
се прави, как
да
се подобрят условията?
В органическия свят може
да
произнесеш до правилно, когато знаеш как
да
ядеш.
После давам концерт и всички хора се занимават с мене.
“ А пък другият му казва: „Дето ще ме учиш как
да
се боядисвам, по-хубаво ми дай пари.“ Боядисването е дълга работа.
Да
се учиш, то е цял бояджилък.
Затова онзи, който иска стомашната му система
да
бъде в изправно положение, трябва
да
пее добре тона до.
Аз съм бил неразположен, но като
си
представя това, моето състояние се изменя.
Щом не може
да
пее, той ще има недобро разположение при яденето.
(
Да
мислим за Онзи, който винаги ни обича.) Не сме Го виждали, но всичко досега на Него се дължи.
Един живот на земята е в относителната реалност.
Ние за всичко мислим, а Него сме оставили на заден план.
Пълните хора по-лесно възприемат тона на храносмилателната система, а пък сухите хора − по-мъчно.
Разправяше ми една българка: „Майка ми е по-стара от мене 30 години, а изглежда по-млада.
Всеки човек има 7 системи за управление.
Има една система за хранене, система за кръвообращение.
Но звънецът издрънка, събудите се и виждате, че не сте цар.
Аз съм по-младата, а съм остаряла.
Всяка система
си
има основен тон.
Имаше един Наполеон, който беше прост офицер и стана император, но от това състояние той се пробуди на остров Света Елена и не можа
да
разбере как отиде на остров Света Елена.
Природата говори музикално на човека.
В съзнанието
си
той
си
каза: „Работата започна добре, но свърши зле.“ А пък имаш друг човек, който започва много зле и свършва много добре.
Ако разбираш музикалния език, ти
си
свободен.
А пък ти искаш
да
хванеш света от четирите краища.
Това са пътища, които може
да
избирате.
Кой е правият път, който човек трябва
да
избере?
Щом не вървиш по обикновената музика, тогава ще понижи тона
си
.
В природата съществува един закон.
Отива един на фурната и казва: „Дай ми един хляб.“ Дават му.
Някои във физическия свят повишават тона
си
, а пък природата когато иска
да
покаже, че не вървиш в правия път, тя понижава тоновете
си
.
Човек трябва
да
започне от пътя на най-малкото съпротивление, с най-малките несполуки, за
да
дойде до сполуката.
Но той казва: „Дай ми още един за брат ми, после за баща ми, за майка ми.“ Взел ги той под мишница и не е бил свободен, не могъл
да
върви свободно.
И ние в практическия живот, когато не сме разположени спрямо някого, понижаваме тона
си
.
Нищо не може
да
разбереш от това.
Като понижиш тона, ти даваш по-малко; когато го обичаш, ти
си
готов
да
дадеш повече.
Богатият, който започва с богатството, ще свърши със сиромашията.
От твоя хляб, който носиш, дай на баща
си
.
А пък, когато го обичаш по-малко, ти
си
наклонен
да
му дадеш по-малко.
Онзи, който е започнал със сиромашията, ще свърши с богатството.
Не ти трябва под мишницата
да
носиш четири хляба.
Когато съвсем не го обичаш, тогава му казваш: „Аз за тебе нищо не мога
да
направя.“
Със статистика може
да
се докаже това.
Та мнозина носите по четири хляба в ръката
си
.
В природата за онзи, който носи един хляб, едното винаги се увеличава.
В обикновените изчисления природата е поставила цифрите.
Всяка година има статистически данни, че толкоз параходи потъват, че толкоз хора трябва
да
умрат, че известно число хора трябва
да
се родят.
А пък четирите създава мъчнотии на човека.
Вие сега искате
да
ви докажа това.
Ако вземете арабската система, как се е образувала цифрата 2?
Толкоз къщи трябва
да
изгорят всяка година.
Ти
си
сам.
Ти искаш
да
бъдеш щастлив.
И на всяко едно от тях трябват по четири хиляди
да
свърши университет.
Считаха, че всичко може
да
стане, но Титаник не може
да
потъне.
Коя система има по-голямо преимущество − арабската или латинската?
Съчетанието на планетите било такова, било писано Титаник
да
потъне.
Когато някои имат големи пасажи турят латинската система, а пък за по-малките турят арабската.
Идеите в света почти не се нуждаят от никаква помощ.
Простият човек няма ни най-малко
да
се спира върху цифрата 2.
Щом се построи един кораб,
да
повикат астролог
да
види от хороскопа каква ще бъде съдбата му.
Една идея, като дойде до тебе, ти я остави
да
шета.
В природата това число 2 е тръгнало по един път, направило цял един кръг и след това има едно завъртване.
Ако астрологът каже, че ще потъне, трябва
да
обясни при какви условия ще стане това.
Не шетай ти, но остави на нея, тя
да
работи заради тебе.
Под идея аз разбирам следното: Разбирам нещата така, както Бог ги схваща в ума
си
.
Да
вземем как се е проявила единицата в центъра.
Както Бог схваща една идея, тази идея я остави
да
работи в тебе.
Не се меси в нейната работа.
Най-първо в единицата се заражда едно направление, после това число се превръща.
Всички умни хора започват зле и свършват добре.
Ти искаш тази идея така
да
направи, иначе
да
направи.
А пък всички глупави хора започват добре и свършват зле.
Ти не се меси.
Ти само наблюдавай.
Значи трябва
да
знае само посоката от центъра към периферията; стигаш до известно ограничение и оттам пак ще се връщаш назад.
Тогава глупавият човек трябва
да
стане умен.
Всеки, който започва добре, трябва
да
знае, че е глупав, трябва му знание.
Не ù давай директиви.
Ти
си
се раздвоил при единицата.
Той, като има богатство, трябва
да
отиде
да
се учи.
Онзи, който е богат, трябва
да
раздава богатството.
Трябва
да
стане филантроп и
да
раздава.
Под думата идея какво трябва
да
разбирате?
Ако не раздава, нещастието му ще дойде изведнъж.
Адептите разбират под това, реалното, на което всякога може
да
се разчита.
Ако някой има идея, той не може
да
е нещастен човек.
Казва: „Стоянчо, дай парите.“
Някой казва: „Аз имам идея и съм нещастен.“ Човек, който има идея, той не може
да
е нещастен.
Може
да
сте свършили университета, той свири, свири и във вашия ум ще има ли идеята, както в неговия ум?
Щом имаш идея за света, за човешкия живот, то самата идея вече има едно Божествено направление, не ù давай директиви.
Той се възхищава и казва: „Особен е този пасаж“, а пък за вас почти всичките пасажи са еднообразни.
Като нажежил веригата, извадил всичките гърнета, защо?
Не давай директиви на парахода.
Защо ти ще чакаш този апаш
да
дойде с веригата и
да
те кара
да
дадеш парите?
Ти ги дай изнапред.
Имаш един капитан и прислужници, всичко е предвидено.
Значи, викай крадците и им дай.
Ти ще
си
платиш билета, параходът ще пристигне на мястото, ще слезеш на брега и въпросът ще се свърши.
Богатият трябва
да
стане филантроп.
Не трябва
да
разчита на своето богатство, ако иска
да
се избави от този огън.
Това не е още тона, който е в природата.
За всички, които сега ме слушате, няма опасност от това.
Понеже глупавите са от богатите, то считам, че не сте от глупавите, понеже започвате със сиромашията.
Сега, една погрешка намирам във вас − вие сте недоволни от вашата сиромашия.
Казано другояче, считам, че в сиромашията са най-добрите професори.
Те ви преподават, а вие се занимавате с богатство.
Може
да
сте силни за това богатство.
Например един студент, който е сиромах, представя
си
, че е пръв министър в България, събужда се и вижда, че не е пръв министър.
Като средство за лекуване може
да
станеш пръв министър, но като реалност не го желай.
Като лекарство го приеми, не като подарък.
Като лекарство може
да
го приемете за изпитание, но като подарък не го приемайте.
2)
Да
допуснем сега, че ти се намираш в известно трудно положение.
Ако ми дадат богатство за едно изпитание, изпитанието ще го приема, но като подарък ще го откажа.
Трябва
да
разбираш законите, по които може
да
го отстраниш.
Ако ми дадат богатството като идея, ще се откажа от него.
Имаш известно състояние на ума
си
.
Да
ви направя моята идея малко по-ясна.
Може би една мъчнотия
да
е резултат на твоя ум или мъчнотията може
да
е резултат на твоите чувства или на твоята воля.
При всяка моя песен, като пея, дърветата израстват, къщите се съграждат, мъртвите възкръсват.
Ако е резултат на твоите чувства, мъчнотията ще бъде в стомаха, а ако е резултат на твоя ум, мъчнотията ще бъде горе, в мозъчната система.
Ако е в мозъчната система, как ще отмахнеш мъчнотията.
Ако ви дадат първото пеене, приемете го, но ако ви дадат второто пеене, какво ще правите с него?
Имаш една идея, която те мъчи; мисълта е невидима сама по
себе
си
.
И много хора са пострадали.
Един ден той отива в Индия и вечерта, по една своя погрешка турил бастуна
си
на леглото и забравил
да
го остави настрани.
И във време на спането пипнал бастуна
си
, събудил се и казал: „Змия е дошла.“ Той
си
мисли, че тя е някаква отровна змия и мислил по кой начин
да
се освободи от нея.
Крадат хората, но ще изпееш една песен и ще се поправят.
Човек трябва
да
бъде умен.
Помислил
да
скочи от леглото, но мислил, че тя може
да
го ухапе или,
да
не би
да
се събуди змията и тогава
да
го ухапе или
да
се увие около него.
Добрата поезия е за добрите хора, а пък лошата поезия е за лошите хора − това, което разрушава, е за лошите, това което съгражда, е за добрите.
Той мислил, мислил и, след като мислил дълго, подскочил, вдигнал шум и
си
казал: „Боже, ужасно е тук, човек не може
да
спи от змии“, и като слязъл, вижда, че бастунът е турен на неговото легло.
Това е метод на природата.
Сега вие може
да
се смеете на този човек, може би ще кажете: „Колко е бил глупав.“ Но по някой път бастунът е турен и на вашето легло.
Природата като намери, че вие сте готов, че това, което ви е поверено
да
изпълните, ще го изпълните, тя ще ви запее песента на доброто.
Някой път бръмбар е влязъл в ума ти и после виждаш, че това, което ти считаш за голямо страдание, кой знае за какво, то е само един бастун.
А пък ако види, че не изпълнявате, тя ще ви пее другата песен и, като ви изпее арията, всичко ще изгубите, нищо няма
да
остане.
А ти го считаш за голямо препятствие в живота
си
.
На първо време трябва
да
изучавате основните закони на природата и трябва
да
имате една ясна представа за света.
Това, което искам
да
остане във вашия ум, е следното: Вие имате тяло, имате всичко и сте недоволни от
себе
си
.
Може
да
имате право
да
сте недоволни, но трябва
да
имате предвид, че изворът на реалното в света, това, което наричаме Бог, Той ви е дал всичко и досега нищо не сте направили за Него.
Въздух е дал, всички условия в света ви се дават и при всички тези подаръци, които ви се дават, вие сте едно същество на недоволството.
Умът е основа на всички явления.
Някой път казвате: „Не
си
струва човек
да
живее.“ Най-първото нещо за придобиване на характер:
да
бъдем толкова щедри, колкото е този, който ни поддържа.
Като видите изгрева на слънцето, онова хубаво чувствуване, което може
да
изпитате, тогава вие сте в рая.
Някой иска
да
отиде в рая.
Това е абсолютната реалност, а има една относителна реалност, както най-разумните хора схващат света.
Когато вляза в природата между дърветата и чувствам аромата на цветята, аз съм в рая.
Както капацитетите на цялото човечество схващат света, това е относителна реалност.
Според разните схващания светът може
да
има материален, умствен или енергетичен характер.
А ние чакаме като умрем,
да
влезем в рая. УМИРА.
Ако вие схващате, че светът е материален, какви ще бъдат резултатите?
Или пък, ако вие схващате, че мисълта е, която господарува в света, ако схващате, че разумното е, което господарува в света, какви ще бъдат резултатите?
Ако разбирате, че материята, или силата, или разумното господствува, каква ще бъде разликата между тия три схващания?
3.
Абсолютната и Относителната реалност / Абсолютна и Относителна реалност
,
УС
, София, 9.12.1934г.,
Може ли умрелият
да
върши престъпления?
За
да
се оценят, хората трябва
да
имат любов помежду
си
.
Умрелият и нероденият не могат
да
грешат и
да
правят престъпления.
Като се огреши много, човек казва: „По-добре
да
не съм се раждал“.
Хората не са дошли още до онази широка, необятна Любов, която обхваща всичко.
Раждането е врата, през която се влиза в живота.
Значи този човек не иска
да
има врата.
Обичаш ли някого, ти оценяваш само него и
си
готов
да
му направиш всичко, каквото пожелае.
Кое е по-добре за къщата:
да
има врата или
да
няма?
По-добре е къщата
да
има врата.
Личната любов, или тъй наречената „специфична любов“, произвежда недоразумения, безпокойства, раздори и смущения между хората.
За предпочитане е къщата
да
има врата, през която
да
се влиза, макар и
да
има възможност за извършване на някакво престъпление, отколкото къщата
да
няма врата и
да
не се направи никакво престъпление.
Където се яви, тя произвежда големи неприятности.
Ако мъжът обича жена
си
специфично, той ѝ създава големи страдания.
Както
да
живее човек, колкото
да
се стреми
да
избегне престъпленията, от единия до другия край животът е пълен с малки и големи престъпления.
Който влезе в дома му, той е готов
да
го подозира.
Той мисли, че всеки мъж влиза в неговия дом заради красивата му жена.
За пример, някой заколи една кокошка и казва, че това не е престъпление, защото Бог е създал всичко за човека,
да
разполага с него, както разбира.
Той не може
да
търпи даже бащата и майката на жената.
Първоначално Бог е казал на човека
да
се храни с плодове.
Специфичната любов задържа нещата само за
себе
си
.
Обаче след потопа, като видял, че човек не може
да
се храни само с плодове, позволил му
да
се храни само с месото на животните, но не и с кръвта им.
Понеже животът е в кръвта, затова кръвта на животните не трябва
да
се употребява.
Всички социолози разглеждат този въпрос, но все не могат
да
го обяснят.
Защо съществува ревността, те не могат
да
си
обяснят.
Каквото
да
се говори на хората, ревността дохожда сама по
себе
си
.
Човек трябва
да
търси причината на нещата и правилно
да
отговаря на всяка своя проява.
Много хора са пропадали от ревност.
За пример, защо човек се стреми към водата?
Ревността се ражда при еднообразието.
Ще кажете, че и виното утолява жаждата на човека.
Има смисъл човек
да
изпитва ревност към доброто, но не и към злото.
И виното има свойства, подобни на водата, но по някои свойства то се отличава коренно от водата.
Освен това човек може
да
ревнува само слабите, но не и силните неща.
Защо някои хора обичат
да
се обличат хубаво,
да
са всякога спретнати и чисти, а други са небрежни към облеклото
си
?
Могат ли майката и бащата
да
ревнуват своята разумна и красива дъщеря, която има качествата на водата, на огъня и на светлината?
Ще кажете, че ония, които се обличат хубаво, имат стремеж към красивото; ония, у които този стремеж не е развит, не се обличат добре.
Ако има тия качества, кой може
да
се приближи до нея,
да
я оцапа и
да
я открадне?
Други пък ще кажат, че ония, които обръщат внимание на облеклото
си
, имат цел
да
се харесват на хората.
Човек ревнува някого, за
да
не би
да
дойде някой
да
му открадне онова красивото и ценното, което той е вложил в своя възлюбен.
Ако срещнете жена, която е много натруфена, добре облечена, ще кажете, че иска
да
се хареса на мъжете.
Ако срещнете такъв мъж, ще кажете, че иска
да
се харесва на жените.
Защото се страхува
да
не фалира банката.
За онзи, който не обръща внимание на външността
си
, ще кажете, че е вглъбен повече в
себе
си
, интересува се повече от духовни въпроси, отколкото от светски.
Щом извади парите
си
от банката, той престава
да
се интересува от нея.
Каквито обяснения
да
давате за причините на нещата, те са относителни, а не абсолютни.
Значи момъкът обича младата мома, докато е млада и красива, докато може
да
влага нещо в нея.
Щом момата остарее, момъкът се отказва от нея и престава
да
я мисли.
Щом не мисли за нея, това показва, че той е извадил капиталите
си
от нейната банка.
Трябва ли
да
мисли, че домакинът на къщата се е погрижил за нея и закачил в капана парче кашкавал
да
си
хапне?
Каквото и
да
мисли мишката, положението ѝ е страшно.
Домакинът на къщата ще извади капана вън от стаята и ще го предаде на стражаря – своята котка.
Кой млад момък би могъл
да
обича стара, 120-годишна мома, или баба?
Тя ще извади мишката от капана, ще разследва престъплението ѝ и ще я предаде в участъка – своя стомах.
Можете
да
обичате и старата баба, но това са изключения.
Само великата Божия Любов обхваща всички хора, всички живи същества.
Ако е съзнателна и разумна, тя ще разбере, че когато домакинът закачил парче кашкавал в капана, никак не се е ръководил от някакви хуманни чувства,
да
даде храна на мишката.
Като дойдем до относителната реалност, виждаме, че и там съществуват различни категории относителности.
Сам по
себе
си
животът е един, но разбиранията за живота са различни.
За пример, ако се спрем върху въпроса за морала, мъчно може
да
се каже кое е морално и кое не.
Англичанинът казва „син“ (sin) и разбира някакво престъпление – отвлечено понятие.
Българинът казва „син“ и разбира нещо любимо, своя роден син – материално понятие.
Човек е принуден понякога
да
се приспособява към тази форма.
Като дойдете
да
определяте престъплението, вие не знаете кое всъщност е престъпление.
Христос, Син Божи, понесе греховете и престъпленията на хората без
да
бъде грешен, без
да
се опетни.
Ако направите мост от тънки, слаби греди, детето може
да
мине през този мост.
Никакъв грях, никакво престъпление не е в състояние
да
опетни човешката душа.
Ако някой голям, тежък човек трябва
да
мине през този мост, той непременно ще пострада: мостът ще се счупи и той ще падне във водата.
Какво ще бъде положението на онзи, който иска
да
мине през моста с колата
си
заедно?
Нещастието ще бъде по-голямо, защото ще пострадат и човекът, и конете.
Като разглеждаме нещастията на съвременните хора, ние казваме, че те са минавали през мост, който не отговаря на дадените условия, поради което са пострадали.
Той очаква от другите хора
да
го чистят.
Неорганизираният живот е причина за всички противоречия, за всички отрицателни чувства в човека – омраза, завист, безлюбие, съмнение и т.н.
Сега, каквото и както
да
се говори за отрицателните сили в живота, докато живеете по човешки, вие не можете
да
се освободите от тях.
Те не само, че не я разбират, но не могат и
да
я понесат, защото е подобна на киселината: каквото срещне на пътя
си
, тя го изгаря.
Който е ревнив, той всякога ревнив ще
си
остане; който е подозрителен, такъв ще
си
остане.
Една капка от киселината е в състояние
да
причини пакости.
Кой каквото носи със
себе
си
, с него ще
си
отиде.
Който не знае законите, той трябва
да
бъде внимателен,
да
се пази от киселината.
Като говоря, аз искам
да
ви помогна,
да
ви покажа начин, по който
да
стигнете върха.
Има начин, по който можете
да
се освободите от товара
си
.
С нея могат
да
се лекуват много болести.
Отрицателното в човека е товар, който носи на гърба
си
.
С какво
си
служи съвременната медицина?
Докато вървите по равен път, какъвто е човешкият, вие можете
да
носите товара
си
.
Колкото
да
е тежък, все пак можете
да
го пренесете от едно място на друго.
Често най-силните отрови са и най-добри лекарства.
Започнете ли
да
се качвате към върха, хвърлете товара, той не ви е нужен.
Носите ли го на върха, по никакъв начин не можете
да
го стигнете.
– „Ама защо еди-кой
си
не ме обича?
Обаче с тази отрова може
да
работи само разумният, ученият човек.
Попадне ли в ръцете на глупавия, тя може
да
причини големи пакости.
Това е излишен товар, с който не трябва
да
се качваш на върха.
Иска ли
да
не боледува, човек трябва
да
води чист и свет живот,
да
не греши.
Ако някой човек ви обича, тогава щяхте
да
питате защо ви обича.
Рече ли човек, че може
да
прави, каквото иска, той ще извърши много престъпления. Защо?
Защото живее още в относителната реалност.
Само Бог може
да
прави, каквото пожелае, защото Той живее в абсолютната реалност.
Ако пък ви обича, това показва, че не е намерил друг някой, когото
да
обича.
Когато пожелае, Бог може
да
отнеме живота на човека и
да
му го върне.
Докато живеят в човешката любов, хората всякога ще бъдат недоволни.
Той е добрият майстор-грънчар, който може
да
счупи едно гърне, когато пожелае, и след това
да
направи ново, по-хубаво и по-здраво от първото.
Човек обича много същества, и то различно, вследствие на което се раждат противоречия.
Отнеме ли живота на някого, той не може
да
го възстанови.
За
да
избегне противоречията, човек трябва
да
обича само Бога.
Кога
си
позволява майсторът
да
чупи гърнето?
Щом обича Бога, той обича всички, защото всички хора живеят в Него.
Бог пък обича само Едного, своя Еднороден Син, в Когото всички се оглеждат като в огледало.
Той намира, че няма смисъл
да
го лепи и решава
да
направи ново.
Докато казвате, че днес обичате този, а утре – онзи, вие сте в относителната реалност на живота.
Относителната реалност не разрешава въпросите.
Ако някой обича единия ми пръст повече от другия, вместо радост той ще ми причини страдание.
Той ще започне
да
стиска пръста и ще ми причини болка.
Срещате млада, красива мома, едва навършила 19 години.
Като обича цялото, човек не може
да
го обхване, вследствие на което не може
да
му причини никаква вреда.
Следователно, за
да
не причинява страдания нито на ближните
си
, нито на
себе
си
, човек трябва
да
живее във великата, необятна Любов.
По едно време един млад момък започва
да
върви след нея, иска
да
се запознаят,
да
я вземе за своя жена.
Искате ли
да
влезете в нея, вие трябва
да
познаете Бога.
Като послушна и добра дъщеря, на първо време тя се свързва с родителите
си
, които настояват
да
продължи учението
си
,
да
не отклонява мисълта
си
от правия път.
Тя иска
да
вземе под внимание техния съвет, но момъкът продължава
да
ѝ шепне на ухото,
да
ѝ обещава щастлив живот.
Казано е в Писанието: „Това е живот вечен,
да
позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“.
Познаването на Бога е вечен процес, но в стремежа
си
да
Го познаем ние ще се домогнем до вечния живот.
Тя не знае кого
да
слуша.
Като говорим за Бога, мнозина искат
да
имат някакъв реален образ за Него,
да
си
Го представят в някаква форма.
Най-после тя се отегчава от родителите
си
и пожелава
да
напусне бащиния
си
дом.
Затова слушате някои
да
казват: „Защо не сме били във времето на Христос?
Тя иска
да
бъде свободна и тръгва след момъка, който нищо не е дал за нея.
“ Те мислят, че ако днес Христос е на земята, ще могат
да
Му се оплачат,
да
им олекне.
Ако видят Христос в човешки образ, какъвто е бил преди две хиляди години, те няма
да
Го признаят за Син Божи.
Най-после двамата решават
да
бягат заедно,
да
напуснат бащиния
си
дом
Външно Христос беше като всички хора: ядеше, говореше като тях.
Понякога
си
служеше със строг език.
Момъкът и момата са Адам и Ева, които отиват в света.
Друг път взе камшик и би всички търговци в храма.
Бащата може
да
се уподоби на Бога, а майката – на архангел Михаил, който стои с меч пред райската врата,
да
не би момъкът и момата
да
се върнат назад.
Те отиват в света, място на изпитания и страдания, но след няколко години пак се връщат в рая.
Никакви човешки целувки, никакви прегръдки не могат
да
Го подкупят.
Те се молят, плачат, обещават, че ще слушат, искат
да
се върнат назад.
Това не е любов, това са относителни човешки прояви, които наричат любов.
Можете ли
да
целунете светлината?
Коя е била причината за отдалечаването на човека от Бога?
Вие можете
да
целувате това, което стои по-ниско от вас.
Каквато е причината за излизането на Адам и Ева от рая, такава е и за напущането на бащиния дом от момата.
Христос не можете
да
целунете, защото Той стои над всички.
Той е учтив, внимателен към всички хора – всички го обичат.
Дойдете ли до това Велико Начало, отдалеч само можете
да
чуете гласа Му, но по никой начин не можете
да
видите Неговото лице.
След време той написва някаква книга, напечатва я и я пуска за продаване.
Това е все едно отдалеч
да
гледате вкусния обяд, но
да
нямате право
да
вкусите.
Забранено им е
да
ядат от дървото на живота.
Въпреки това от времето на Адам до сега те се хранят от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото.
Питам: Какво са му придали онези, които са се произнесли добре за неговата книга?
Онези, които са говорили добре за книгата му, са помогнали за нейното продаване; другите пък са попречили за продажбата на книгата.
Същевременно те са помогнали за създаване лошо мнение за този човек като писател.
Който иска
да
не разваля отношенията
си
с хората, нека пише книги, но без подпис.
Дойде ли до името на автора,
да
остави мястото празно.
Те не са доволни и от любовта
си
.
Като напише няколко книги и види, че хората ги приемат добре, тогава
да
излезе с името
си
.
Само онзи ви обича истински, който може
да
ви повдигне като душа и може
да
ви даде истинска цена.
Ако още на първата книга се подпише, той трябва
да
бъде готов
да
чуе и похвали, и укори.
Да
обичаш един човек, това значи
да
го повдигнеш на онова ниво, на което и ти стоиш.
Има писатели, които не обичат
да
четат своите напечатани книги, понеже те ги четат и препрочитат по няколко пъти, коригират ги няколко пъти и най-после казват: „Дотегна ми
да
чета тези книги.
Сложи човека на това място, където ти стоиш, за
да
те обикне и той.
Не искам повече
да
се занимавам с тях“.
Като се натъквате на своите стари възгледи, не се стремете
да
се освободите от тях изведнъж.
Какво виждаме в света?
Искате ли
да
се освободите изведнъж, ще
си
причините големи пакости.
Често хората се намират в същото положение, в каквото изпадат някои писатели.
Не е нужно
да
се даде на човека всичко изведнъж.
Човек дохожда до положение
да
не обича и
себе
си
, а въпреки това иска хората
да
го обичат.
От какво се нуждае болният?
Той вижда добре, че не е умен, не е добър, а иска хората
да
го признават за умен и добър човек.
Онзи, който е наистина умен и добър човек, той сам съзнава това и не се нуждае от преценката на хората.
За
да
бъде здрав, той се нуждае от четири неща: от светлина, от въздух, от вода и от храна.
Като знае какво богатство носи в
себе
си
, той е готов
да
се скрие някъде от погледите на хората, никой нищо
да
не говори за него.
От какво се нуждае добрият човек?
Ако същевременно е богат човек, има на разположение десет милиона лева, той трябва
да
остави богатството
си
на свои роднини, те
да
се занимават с него.
Добрият човек има нужда от живот, от знание, от сила и от свобода.
След това той трябва
да
се уедини някъде,
да
работи за някаква висока идея.
За
да
придобие здраве, болният трябва
да
набавя необходимите елементи за организма
си
.
Той знае, че вътрешното богатство, което носи в
себе
си
, никой не може
да
му го отнеме.
Ако един от тия елементи липсва, той не може
да
бъде абсолютно здрав.
Така постъпва умният човек, а глупавият – запазва богатството
си
и търси начин как
да
го задържи.
Той разчита на властта и на закона, те
да
пазят богатството му.
Цял живот се занимава с тефтери, кой колко има
да
му дава и на кого колко дал.
Ако всичките му прозорци не са отворени, съобщението му с онзи свят не е пълно.
Богатият постоянно отваря и затваря тефтери,
да
види какво е положението на сметките му.
Ето защо, когато се натъкне на известно неразположение, страдание или противоречие, човек постепенно трябва
да
отваря прозорците на своя ум, на своето сърце,
да
се съобщава с умствения и сърдечния светове, откъдето
да
придобива знания.
От всички се изисква велика доброта.
Да
се занимавате с погрешките на хората, това значи
да
прелиствате тефтерите
си
,
да
търсите стари кредити, кой колко има
да
ви дава.
Не е достатъчно само
да
бъдете учени,
да
имате много знания.
Колкото търговецът може
да
събере старите
си
кредити, толкова и вие ще спечелите, ако се занимавате с погрешките на хората.
Да
търсиш старите
си
кредити, това значи
да
изгубиш повече, отколкото имаш
да
взимаш.
Речеш ли
да
дадеш своите длъжници под съд, бъди готов
да
изгубиш по-голяма сума от тази, която имаш
да
получаваш.
Той е учил в Египет, в Сирия, във Вавилон, в Палестина, но сега трябва
да
завърши четирите факултета на бялата раса.
Като ученици, вие трябва
да
се спирате върху същественото в живота, за
да
не изпадате в противоречия.
Много още има
да
учи човек, докато се нарече истински учен.
„Кога ще се събуди,
да
ида
да
го търся пак?
“ (– 35-ти стих.) Докато живее, човек все търси нещо, но важно е какво търси.
Ученикът трябва
да
работи за придобиване на вътрешно богатство, което не се разваля, нито се губи.
Пияницата търси виното.
Следователно, като стане въпрос за Христос, религиозните не трябва
да
разискват върху външната страна на Христос, защо е дошъл на земята, кой Го е изпратил, дали е Син Божи и т.н.
Аз ви съветвам: Не търсете виното, но търсете чистата планинска вода.
И на пияницата не казвам
да
не пие, но казвам му
да
пие чиста, планинска вода.
Не търсете ограничението, но търсете свободата.
вътрешното богатство на човека, към което той трябва
да
се стреми.
Търсете Божествената светлина, която прегръща и облива човека отвсякъде, без
да
му иска нещо.
Сега, като изучавате живота, обърнете внимание върху значението на думите и на буквите, с които
си
служите в езика.
Божественото всякога дава, а човешкото – взима.
Значи, когато търси момата, всъщност момъкът търси майка
си
.
Когато сте смутени и разочаровани, не търсете разрешение на въпросите между хората.
Когато момъкът намери майка
си
в момата, животът и отношенията им вървят правилно.
Повдигнете погледа
си
към Божествения свят.
При това положение и майката е доволна от момата, която синът е избрал.
Там е разрешението на всички въпроси.
Мнозина живеят в смущения и противоречия, а се силят
да
обърнат някого към Бога.
Щом влезе в ума му, тя започва
да
го смущава и той престава
да
учи.
Те казват, че успели
да
обърнат един човек към Бога.
Как го обърнали, когато кесията му е още затворена?
Той започва
да
ѝ пише хубави писма, на красива хартия, с хубави и скъпи пликове.
Каквото има, той е готов
да
употреби само за нея, независимо от това, заслужава ли тя или не.
Щом се обърне към Бога, човек отваря всичко в
себе
си
: и кесията, и сърцето, и ума
си
.
Обаче един ден той среща по-красива мома от нея и забравя всичко.
В Божествения живот всичко е отворено, а в човешкия – всичко е затворено.
Ако момъкът намери по-красива мома от своята възлюбена, а момата – по-красив момък от своя възлюбен, работата пак върви добре.
Искате ли
да
излезете от този живот, отворете се, приложете още днес това, което сте получили от Бога.
Искате ли
да
приложите нещо, т.е.
При каквото положение
да
се намират, момъкът и момата трябва
да
знаят, че земята е училище за тях; те са един за друг предметно учение.
да
дадете нещо на човека, дайте му от днешното
си
знание, от днешната опитност.
Като изучавате живота в неговата дълбочина, виждате, че и религиозният, и светският живот не са нищо друго, освен редица от любовни работи.
Като дойде някой проповедник, първо ще проповядва за любовта и ще стане причина
да
се влюбите в някого.
Към това, което ви е дадено за деня, било то зло или добро, нищо повече не прибавяйте.
Той каза: „Който се отрече от
себе
си
и тръгне след мене, ще бъде мой ученик“.
Не е лошо
да
се влюби човек, но важно е, като се влюби в някого, ще намери ли това, което търси?
Когато момъкът не намира в момата това, което търси, той казва, че тя е причина за излъгването му.
За
да
не обвинява никого, човек трябва
да
познава законите и принципите на нещата,
да
не се самоизлъгва.
Те могат само
да
се опитват.
Човек трябва
да
се стреми към положителната философия на живота, която хармонизира всички неща.
Човек се нуждае от дълбоко разбиране на живота,
да
не влиза в стълкновение с Божиите мисли.
относителната реалност, дава обяснения.
За
да
се избави от противоречията на мисълта
си
, човек трябва
да
се държи за Божията мисъл, в която няма никакви противоречия.
Той трябва
да
се държи за чувствата на Бога, в които няма никакво осъждане.
Какво нещо е Божията Любов, Мъдрост и Истина, там спирам, не казвам мнението
си
.
Стане ли въпрос за човешката любов, за човешкото знание и за човешката свобода, мога вече
да
дам мнението
си
.
Иска ли
да
живее по Божествен начин, човек трябва
да
се обезличи.
За човешките работи можете
да
разисквате, колкото желаете.
Само при това положение той може
да
се освободи от злото.
Не може ли
да
се освободи от злото, човек се държи за материалните неща.
Забава. Най-голямата и красива забава на човека, това е неговата любов.
Щом ликвидира с материалното, човек се предава на Бога и живее изключително за Него.
Тя заслужава
да
се изучи всестранно.
В името на Божията Любов той слиза между грешните хора
да
им помага,
да
ги повдигне.
Ще кажете, че не струва човек
да
обича,
да
изучава любовта, без
да
я обяснява, без
да
има мнение за нея.
Всички свещени книги се стремят от една страна
да
опишат вътрешния живот на човека, а от друга страна –
да
му дадат известна насока.
Искате ли
да
осмислите живота
си
, прилагайте любовта без
да
я обяснявате.
Те са подобни на книгите, наречени „пътеводители“, които посочват селата, градовете, планините – всички ориентиращи пунктове, през които човек трябва
да
мине, за
да
дойде до определената цел.
Който е възлюбил Бога, той е готов, като младата мома,
да
напусне бащиния
си
дом и
да
отиде
да
помага на близките
си
,
да
ги обърне към Бога.
Колкото
да
са искали
да
осветят пътищата на човека, тия хора, макар и с голяма опитност, все пак не са могли напълно
да
им помогнат.
Да
възлюбиш Бога и
да
се влюбиш в Него, това са две различни неща.
Не е лесно
да
опишете нещата в такава светлина, в каквато са в действителност.
Докато
си
бил влюбен, един ден ти разлюбваш своя обект и се чудиш как е възможно
да
си
обичал този човек.
Всичко в природата и живота е подложено на постоянни промени.
Като мине известно време, ти забравяш, че
си
любил.
Когато човек се пристрасти към нещо, когато го вземе присърце повече, отколкото трябва, непременно се ражда някакво противоречие.
В света съществуват две реалности: абсолютна и относителна.
Натъкнете ли се на някакво противоречие, не се стремете
да
го обясните, но знайте, че то е допуснато за добро.
Щом стане на 120 години, любовта му изчезва и той мисли, че всичко е било детинска работа.
Днес може
да
не е добро, но то има значение за бъдещето ви развитие.
Относителна реалност е тази, която изнася нещата, както са в умовете на разумните хора, както те ги разбират.
И малкото момиченце играе с кукли, но като стане млада мома, на 21 години, тя започва
да
се смее на
себе
си
, как е могла
да
се занимава с такива детински работи.
От гледището на относителната реалност нещата се менят според епохите, през които минават.
Като дойде до известна възраст, човек разглежда всичко, което е преживял в младините
си
, и казва: „Напразно изгубих времето
си
“.
Бог, Всесилният и Всезнаещ, създаде първите хора, постави ги в рая, като им забрани
да
ядат от плодовете на дървото за познаване доброто и злото, но същевременно допусна греха, след което ги изпъди от рая.
Само по
себе
си
времето нито се губи, нито се печели.
Всичко това беше допуснато, за
да
се превърне в бъдеще на добро.
Човек може
да
не е спечелил нещо особено, обаче времето е вечна, постоянна величина.
Вие нямаше
да
разберете живота, ако освен доброто и злото не беше допуснато в света.
Ако
си
служите с езика на духовните хора в миналото, вие ще станете еднообразни и отегчителни.
Без злото светът щеше
да
бъде наполовина отворен за вас.
Моралът на духовните хора в миналото
си
е служил с отрицателен език: Не греши, не лъжи, не завиждай, не прави зло, не убивай и т.н.
Както
да
се обяснява съществуването на злото, този въпрос все остава неразрешен.
Защо
да
не правиш това?
При това знае се, че Христос, Син Божи, е видял Бога.
Виждането, за което се говори в Писанието, е вътрешен, а не външен процес.
Ако на съвременните хора говорите с този език, те ще се отегчат и няма
да
ви слушат.
Да
видите Бога, това значи
да
изчезнат от ума ви всички противоречия.
Който е видял Бога, той знае, че причините, които произвеждат противоречията, не са външни, а вътрешни.
Следователно приложете търпението на Христос и кажете като Него: „Не дойдох
да
изпълня моята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил“.
Те искат
да
знаят какво
да
правят, а не какво
да
не правят.
При това положение той се освобождава от заблужденията в живота.
Ще дойде ден, когато ще се намерите пред изкушение и ще кажете: „Господи, ако е възможно,
да
ме отмине тази чаша“.
Без
да
иска човек става проводник на нещо лошо, което нито е мислил, нито е желал.
Ще се молите, но отговор няма
да
получите.
Тогава пак ще кажете: „
Да
бъде Твоята Воля, Господи!
“ След това ще ви поведат към Голгота, където ще ви сложат на кръста.
Като разбира законите на живота, човек може
да
си
обясни всички прояви на човека и никога
да
не го осъжда.
Тук ще ви подиграват и ще чувате гласове: „Слез от кръста, покажи, че вярата ти е силна“.
Вие ще слушате всичко това и ще кажете: „
Да
бъде Волята Божия!
Това виждаме и в библейския живот.
Исак имаше двама синове: Исав, първородният, и Яков.
Да
се мисли така, това показва, че нещата не се разбират.
Исав продаде първородството на брата
си
за една чиния леща.
И престъпникът влиза през вратата на къщата, но можете ли
да
считате вратата за виновница на престъплението?
Като наближи времето
да
умре баща им, Яков, възползван от първородството, което купи от брата
си
, пожела
да
получи всичкото благословение от баща
си
.
За
да
дойдете до възкресението, вие трябва
да
свършите 48 факултета на бялата раса и още много факултети на шестата раса.
Подпомогнат от майка
си
, Яков успя
да
получи благословението на баща
си
.
Ако, наистина, вратата е причина за известно престъпление, вие можете
да
я затворите.
Когато Исав отиде при баща
си
да
получи неговото благословение, бащата разбра, че е излъган, и каза на сина
си
: „Не се безпокой, ще дойде ден, когато ще се освободиш от връзките на брат
си
“.
Като минете през това учение, тогава само ще разберете защо е трябвало
да
страдате.
Като четат тази история, някои се възмущават от хитрината на Яков, а други – от Исав, че не е оценил своето първородство и го е продал толкова евтино.
Сега, желая ви
да
учите добре,
да
свършите благополучно изпитите
си
,
да
получите диплом.
Като разглеждаме нещата обективно, виждаме, че нито постъпката на Яков, нито тази на Исав заслужава одобрение.
Не правят ли същото и сегашните хора, които живеят вече три хиляди и повече години след Исак и неговите синове?
Те ще ви дадат правилна преценка.
Ще кажете, че кражба нямаше
да
стане, ако нямаше дупка.
Ще минете през големи страдания и плач, но благополучно ще свършите.
В каквото общество
да
влезете, навсякъде ще видите борба за първенство, за получаване на блага и привилегии.
След това ще зърнете Христос отдалеч.
Когато Яков разбра, че Исав е недоволен от него и му се заканва
да
го убие, по съвета на майка
си
той избяга в Ханаанската земя, при чича
си
Лавана, който имаше две дъщери: по-голямата – Лия, а по-малката – Рахил.
Бъдете смели и решителни,
да
минете този път и
да
дойдете до възкресението.
Лаван каза, че ще му я даде за жена, ако остане при него седем години.
Яков се съгласи и работи на чича
си
седем години, които му се сториха като един ден.
Те са опитвани, преживяни и продължават
да
бъдат опитвани.
Като изминаха седемте години, Лаван, вместо
да
му даде Рахил, даде му Лия.
„Защото блудницата е дълбока яма, и чуждата жена – тесен ров.“ (– 27-ми стих.) Като чете този стих, мъжът ще каже, че жената е блудница.
Яков видя, че е излъган от чичо
си
, но се примири с положението
си
, защото Лаван обеща
да
даде Рахил, ако му работи още седем години.
Яков работи на чича
си
още седем години, за
да
вземе Рахила за своя жена.
НАГОРЕ