НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
681
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
681
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Доброто име
,
УС
, София, 2.12.1934г.,
Твоята слабост и твоите грехове – може те
да
са причината.
(втори вариант)
Да
се страхуваш от съдията, преди
да
си
изправен пред него.
(втори вариант)
Но просто може
да
си
изоставен, за
да
се научиш на нещо.
(втори вариант)
Да
си
платиш дълговете.
(втори вариант)
Когато майката изостави детето
си
, нали тя го носи на ръката
си
и после го остави на земята.
(втори вариант)
Тогава ти
си
свободен от закона.
(втори вариант)
Какво иска
да
каже майката?
(втори вариант)
Не
да
се страхуваш от съдията, като не плащаш.
(втори вариант)
Че едно време тя го държа на ръцете
си
, но след две години остави го на земята и излиза навън.
(втори вариант)
И
да
се страхуваш, страхът няма ни най–малко
да
намали страданието.
(втори вариант)
Туй дете нададе вик, кряска.
(втори вариант)
Ще те пита съдията: „Ти защо не
си
плати?
(втори вариант)
“ И той ще ти каже: „Нали знаеш, че аз може
да
те осъдя тебе?
(втори вариант)
Туй дете няма право
да
мисли, че все майката ще го носи на ръцете
си
.
(втори вариант)
“ „Ама аз мисля, че може
да
отложиш.“ И съдията ще ти каже, че той не може
да
отлага нещата.
(втори вариант)
Сега заключението е: туй, което има
да
направите, направете го – единственото място, дето може разумно
да
приложите страха.
(втори вариант)
Майка му казва: „Ти трябва
да
се научиш
да
ходиш.
(втори вариант)
Ти ако речеш всякога
да
те носят, аз няма
да
бъда жива, разбира се.
(втори вариант)
Отсега нататък трябва
да
се научиш
да
ходиш.
(втори вариант)
Още не може
да
ходиш, но трябва
да
се научиш.“ Онези, които тръгват по пътя, не знаят туй сравнение.
(втори вариант)
Защото и тщеславието
си
има място.
(втори вариант)
Те считат, като че Господ е задължен и се чудят как тъй Господ ги оставил на земята и как допуснал прах
да
падне върху тях, как допуснал
да
се окалят лачените обуща.
(втори вариант)
Тогава, каквото ти каже страхът
да
направиш, направи го, за
да
се освободиш от страха.
(втори вариант)
Аз казвам, как Господ
да
не допусне дъжда,
да
не стане житото, как Господ допуснал
да
умре някой, без
да
го питат.
(втори вариант)
Как трябва
да
се пазите от тщеславието?
(втори вариант)
И като умрял някой, как те
да
не вземат неговото мнение – дали
да
умре, или не.
(втори вариант)
Има някои ученици, на които другарите им казват: „Ти
си
много способен ученик, много даровит, с едно четене научаваш урока
си
.“ С едно четене урок не се научава.
(втори вариант)
И понеже той
си
дал мнението
да
не умре, а Господ гласувал
да
умре, и той иска
да
знае защо Господ гласувал
да
умре.
(втори вариант)
Аз зная, има неща, които се научават с едно четене, но в математиката се намират трудни задачи.
(втори вариант)
Казвам, това са ред човешки разсъждения при сегашния живот, дето мнозина губят равновесието
си
.
(втори вариант)
Три– четири пъти трябва
да
ги минеш, за
да
ги запомниш, ще работиш, ще пишеш, ще изтриваш, по един начин не става, по друг начин не става, по три, четири начина, докато ти дойде една светла идея,
да
може
да
разрешиш задачата.
(втори вариант)
Някой път аз изляза от стаята
си
, иде един и ме пита: „Защо излезе сега?
(втори вариант)
Казват: „Много силен математик.“ Силен математик, но работи.
(втори вариант)
“ Идва един господин, аз му казвам: „Излез, че ще се случи нещо много лошо.“ Сега един стои в стаята, а този, който влиза, е по–силен, а онзи е по–слаб, казва му: „Излез.“ Този казва: „Аз ще изляза, когато аз искам, а не когато ти ми кажеш.“ Онзи казва: „Както обичаш, аз ще изляза, пък ти, ако искаш, излез.“ Той
си
излиза, и таванът пада отгоре.
(втори вариант)
Казват: „Те са обикновени работи.“ Но има и трудни задачи.
(втори вариант)
Разправяше ми един, казва: „Аз съм много силен по аритметика, по математика най–силният ученик съм, няма задача, която
да
не съм решил.“ Аз му казвам: „Я ми кажи след двайсет години на днешния ден какво ще се случи?
(втори вариант)
„Е, аз ти казах напред
да
излезеш.“ Когато ти кажат „излез навънка“, ти трябва
да
знаеш причините.
(втори вариант)
Ако ти това не може
да
смяташ, аз ще ти кажа какво ще се случи след двайсет години.
(втори вариант)
Условията са такива, ти трябва
да
излезеш.
(втори вариант)
Или това значи – в дадения случай трябва
да
отстъпиш.
(втори вариант)
И ако един човек не се е научил
да
отстъпва, той не може
да
се научи и
да
настъпва.
(втори вариант)
Трябва
да
се работи.
(втори вариант)
Има неща, които не могат
да
се разправят.
(втори вариант)
Един музикант, който не се научил най–първо
да
снема тоновете
си
, той не може и
да
ги повиши.
(втори вариант)
И
да
ти го разправят, ти не може
да
го разбереш.
(втори вариант)
Защото някой път
да
снемеш един тон, е много трудно, по–трудно е отколкото
да
го повишиш.
(втори вариант)
Някой път човек се научил
да
повишава тона
си
, а не се научил
да
го понижава.
(втори вариант)
Трябва
да
ти изпее нещо.
(втори вариант)
А някой друг може той
да
е по–способен
да
го понижава, по–лесно му е, отколкото
да
го повишава.
(втори вариант)
Ако аз ти разправям за нотите само така на дъската и мога
да
ги пиша колкото искаш, но няма
да
бъда разбран.
(втори вариант)
Но господар е този, който знае едновременно и
да
понижава, и
да
повишава.
(втори вариант)
Сега трябва
да
работите.
(втори вариант)
Де седи силата на разумния човек?
(втори вариант)
Трябва
да
се проучват Божиите пътища.
(втори вариант)
Аз съм съгласен, не е лошо човек
да
вярва, но щастливият случай е случай на работа.
(втори вариант)
Ако на някое дете му дадете бучка захар и ако това дете няма слюнка в устата
си
, тази захар няма
да
се стопи.
(втори вариант)
Ще работиш и след като свършиш всичко, тогава ще оставиш и на другите и те
да
работят.
(втори вариант)
Той не може
да
вкуси никаква сладчина.
(втори вариант)
Непременно детето трябва
да
знае законите на водата, които действат.
(втори вариант)
Някой път казват: „Аз в слюнката ще го удавя.“ Е, за
да
удавиш някого в слюнката
си
, трябва цяло море, някоя голяма река.
(втори вариант)
Има хиляди хора, които могат
да
работят.
(втори вариант)
И хубаво е човек
да
има толкова слюнки.
(втори вариант)
Но след като работите върху
себе
си
и другите хиляди хора, с които сте свързани, те ще работят.
(втори вариант)
Или другояче казано, трябва
да
разбирате условията на закона.
(втори вариант)
Желая сега
да
имате по едно добро име.
(втори вариант)
Да
ви приведа два примера из американския живот.
(втори вариант)
Силата на човека седи в неговото име.
(втори вариант)
Едно име, но име, с което хората могат
да
те назначат.
(втори вариант)
Едно име, което може
да
признаваш в
себе
си
.
(втори вариант)
Този, който заема пет хиляди долара, е един мъж на трийсет–трийсет и три години, малко грозничък е – банкеринът не му дава.
(втори вариант)
И туй име трябва
да
бъде една от тайните на твоя живот.
(втори вариант)
Казва му: „Навреме трябва
да
върнеш.
(втори вариант)
Аз съм човек на реда и порядъка.
(втори вариант)
Ако не, друг път пари не мога
да
ти дам.“ И няма
да
имате никакъв кредит.
(втори вариант)
Ако ти викаш Бога с името, но не знаеш името на Бога, той няма
да
ти отговори.
(втори вариант)
Ако не
си
платите, може и затвор
да
намерите.
(втори вариант)
А името на Бога
да
знаеш само тогава, когато имаш това име в
себе
си
.
(втори вариант)
Този казва на старата: „Макар че
си
стара, навреме трябва
да
платиш.
(втори вариант)
Аз съм взискателен човек,
да
не би
да
ти се случи някакво зло“ – предупреждава я.
(втори вариант)
И тогава всичките работи тръгват назад.
(втори вариант)
Старата жена, като дошло времето
да
плати, поразболяла се нещо.
(втори вариант)
Тя имала дъщеря красива, умна, казва й: „Десетте хиляди долара на твоя сметка, може ли
да
уредим това?
(втори вариант)
Тогава всичките работи се забъркват.
(втори вариант)
“ Той вижда, онзи говори, за
да
плати навреме и като влиза младата мома, поглежда го, поусмихва се и той я гледа.
(втори вариант)
То е същото, както в този свят
да
бъркаш къде е изток и къде е запад и не знаеш в каква посока
да
вървиш.
(втори вариант)
Тя казва: „Дойдох
да
уредя една сметка на майка
си
.“ „Може
да
се поотложи малко.“ Питам, де седи силата сега – може
да
се поотложи?
(втори вариант)
А къщата ти може
да
е към изток, а ти не може
да
я намериш, ако тръгнеш към запад.
(втори вариант)
Всяко нещо може
да
се поотложи.
(втори вариант)
Тия четирите неща трябва
да
ги държите в ума
си
.
(втори вариант)
Той вече намира смекчаващи условия в обществените закони, може би тази младата мома, като го погледнала, казваш, като големия котарак – като погледна само другия, и той
си
подви опашката.
(втори вариант)
Никога не трябва
да
изгубите посоката на истината, на доброто, на справедливостта – три, пък четвъртата точка сама по
себе
си
се определя.
(втори вариант)
Питам, в дадения случай трябва ли
да
носите характера на този, който плаща, характера на мъжа, на старата баба или
да
носите характера на младата мома, която урежда сметките на старата
си
майка?
(втори вариант)
Вие лесно може
да
го разрешите.
(втори вариант)
И те са, които ще ви дадат направление в света.
(втори вариант)
Но вашият въпрос не се урежда.
(втори вариант)
Ако вие загубите посоката на доброто и посоката на справедливостта, вие ще се намерите в една мъгла, и тогава работата, която искате
да
вършите, тя не може
да
се постигне.
(втори вариант)
Но ако работата ви се урежда, вие сте онази красивата мома.
(втори вариант)
Бъдете определени без страх,
да
знаете посоката на истината, тя е посоката на щастието.
(втори вариант)
Всякога, за
да
се разбере словото, трябва
да
има едно вътрешно разположение.
(втори вариант)
Под думата „разположение“ какво трябва
да
се разбира?
(втори вариант)
Всякога, когато нашият разум урежда нашата работа, тя е красивата мома тогава.
(втори вариант)
Това са трите пътища на щастието, по които човек трябва
да
върви.
(втори вариант)
Всичките работи кармически отстъпват.
(втори вариант)
„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“
(втори вариант)
Това е красивата мома, която иде, това е човешкият разум, възвишеното го наричат, Божественото
себе
.
(втори вариант)
И работите му се уреждат.
(втори вариант)
Ако дойде
да
изпеете тона с „а“, ще дойдат чувствата на „а“.
(втори вариант)
Трябва винаги
да
разбирате туй, което може
да
урежда човешките противоречия при всичките условия без изключение.
(втори вариант)
Ние трябва
да
го потърсим.
(втори вариант)
Да
вземем сега „Махар Бену“.
(втори вариант)
Някой път нашите работи не вървят, ти
си
обезнадежден.
(втори вариант)
Някой ще каже: „Кажи ми ги.“ Не могат
да
се кажат.
(втори вариант)
Трябва
да
се дадат пет образци,
да
се произведе един опит.
(втори вариант)
И при каквито условия
да
го поставите, той има в
себе
си
едно вътрешно обнадеждване – това е доброто име.
(втори вариант)
В дадения случай „Махар“ е слизане.
(втори вариант)
Да
видите каква е разликата помежду им.
(втори вариант)
Ако вие сте един царски син или способен ученик в училището, вие няма какво
да
се страхувате.
(втори вариант)
На способния, на силния, на добрия и на умния човек пътят всякога му е отворен.
(втори вариант)
И добра благодат, нежели злато и сребро“ (1. стих).
(втори вариант)
Той носи доброто име.
(втори вариант)
На Запад тази дума значи един човек, който е нехаел, той отлагал, отлагал, небрежен е, не е работил и не се спирал върху това, което носи в
себе
си
.
(втори вариант)
„Махар“, тя е една много силна дума.
(втори вариант)
И като остарее, тогава почне
да
мисли, когато няма вече условия.
(втори вариант)
Ако ти
си
богат, това не показва, че по достойнство ти
си
добил богатството.
(втори вариант)
Може то
да
е станало по наследство.
(втори вариант)
Да
мислиш
да
станеш певец, какво може
да
мислиш?
(втори вариант)
„О“–то, това са условията в даден случай.
(втори вариант)
А доброто име, което носиш, показва, че ти
си
го изработил.
(втори вариант)
„С“–то, това е едно преходно състояние на даване и вземане.
(втори вариант)
Ти не може
да
имаш добро име, ако сам не
си
го изработиш, сам не
си
го заслужиш.
(втори вариант)
Ти съзнаваш, че
си
остарял.
(втори вариант)
Ако този човек носи доброто име, той ще бъде силен човек.
(втори вариант)
Или съзнаваш, че не
си
учил.
(втори вариант)
Как трябва
да
се изпее сега?
(втори вариант)
Съзнаваш, че не
си
богат, съзнаваш, че
си
грешен.
(втори вариант)
Сега
да
се вземе една форма, доколко ще се качиш и ще слизаш.
(втори вариант)
Ще кажете вие: „Хората
да
мислят.“ Не, хората мислят, че той има добър ум.
(втори вариант)
Ама че съзнаваш, каква полза има, че съзнаваш, че
си
грешен?
(втори вариант)
После как трябва
да
се произнесе „осанна“,
да
имаш печалба.
(втори вариант)
Ако съзнаваш и има условия
да
изправиш греха –
да
, но ако е само едно голо съзнание, без
да
може
да
изправиш, тогава има обратното съзнание.
(втори вариант)
В съзнанието
си
той носи едно име.
(втори вариант)
По нямане на думи казваш – съзнаваш, че
си
силен и радваш се, понеже тази сила дошла от небето.
(втори вариант)
Съзнаваш, че
си
учен човек.
(втори вариант)
Съзнаваш, че имаш една дарба, която
си
използвал.
(втори вариант)
Сега вие имате име такова: Драган, Стоян, Петко, но това са псевдоними, имена, на които ти не можеш
да
разчиташ.
(втори вариант)
Ние гледаме някой човек, който е даровит и казваме – Господ го е дарил, защото туй, което той има, то е дар.
(втори вариант)
Това са прости думи, но те са думи, които ти може
да
разрешиш.
(втори вариант)
Аз говоря сега – име, на което можеш
да
разчиташ.
(втори вариант)
Но при този дар, който Бог му е дал, той е работил.
(втори вариант)
То ще бъде като една кибритена клечка – като драснеш, ще се запали, а когато няма
да
се запали, този човек носи едно име, с което нищо не може
да
направи.
(втори вариант)
Една дума, която не може
да
се произнесе, тя не е съдържателна.
(втори вариант)
Сега питам, кой ще ти даде доброто име?
(втори вариант)
Той използвал всичките условия, а ние мислим, че всичко, каквото той носи, то е един дар от Бога, че му дошло така, без
да
работи.
(втори вариант)
С коя българска дума
да
я заменим?
(втори вариант)
Вас може други
да
са ви кръстили.
(втори вариант)
Там има едно погрешно схващане, понеже всички не се намират на един уровен на развитие.
(втори вариант)
Мнозина съм чувал
да
казват: „Много съм нетърпелив.“ Веднага изпъква в ума ви една картина.
(втори вариант)
Та сега вие трябва
да
добиете едно име с вашия живот.
(втори вариант)
Когато човек ми каже, че е нетърпелив, аз го виждам като един празен кораб в развълнуваното море, че се чатка натук–натам и може
да
се преобърне надолу.
(втори вариант)
А, бре, синко.
(втори вариант)
И сега начинът, как трябва
да
го добиете, не е правилен.
(втори вариант)
Казвам, ако беше натрупан този кораб, нямаше тъй
да
се вълнува.
(втори вариант)
Името не може
да
се добие, името не се добива.
(втори вариант)
Казва някой: „Много съм нервен.“ Казвам: „Трябват ти повече пари, повече знание ти трябва, повече сила.
(втори вариант)
Новата песен знаете ли я всички?
(втори вариант)
После трябва
да
ядеш хубаво по две печени кокошки.“ Аз съм правил често опит.
(втори вариант)
„При всичките условия“.
(втори вариант)
Дойде някой много развълнуван, казва изведнъж: „Неспокоен съм, не мога
да
търпя!
(втори вариант)
Всички трябва
да
бъдете първокласни певци,
да
имате един регистър от четири октави и солфежът ви
да
бъде верен.
(втори вариант)
Да
вземем добие, значи добил нещо.
(втори вариант)
“ Казвам: „Една печена кокошка
да
има тъй на скарата зачервеничка малко.“ Той се усмихва малко и търпение отива веднага в него.
(втори вариант)
Сега как ще кажете: „При всичките условия не губи мира
си
.“ „При“ малко не е музикално.
(втори вариант)
Казва,
да
си
похапне човек, е хубаво.
(втори вариант)
Та казват някои: „Защо човек трябва
да
живее на земята?
(втори вариант)
И философията седи там – щом ти
си
раздразнен, тури печената кокошка в ума
си
, за
да
се махне туй раздразнение.
(втори вариант)
“
Да
добиеш едно добро име.
(втори вариант)
Щом ти
си
раздразнен нещо, тури двайсет–трийсет златни лева в ума
си
, и ще ви дам на вас поне хомеопатически
да
се лекувате.
(втори вариант)
Да
кажем, неспокоен
си
, не ти върви.
(втори вариант)
А като станете виртуози, тогава може
да
вземете няколко съгласни заедно, но то е вече изкуство.
(втори вариант)
Те ги изгубват, както първите министри изгубват имената
си
.
(втори вариант)
И представи
си
, че
си
един княз, който имаш един приход на годината от сто хиляди лева, ама мисли го това, че е действително така.
(втори вариант)
Сега, за
да
се пее, всички се притесняват, защото мислите, че не може
да
пеете.
(втори вариант)
Щом направят някого пръв министър, те казват – еди–кой
си
господин, той е премиер.
(втори вариант)
Играй като един актьор на сцената, мисли, че
си
княз, какво има.
(втори вариант)
Ама и в говора човек трябва
да
бъде музикален.
(втори вариант)
Да
кажем, вие мислите, че сте беден.
(втори вариант)
Сега хората са изгубили музикалността
си
, езикът не е музикален и много пъти се раждат много противоречия в живота от немузикалността.
(втори вариант)
Докато е министър–председател, каквото той подпише, става.
(втори вариант)
Та сега всички сте министър– председатели само за няколко години и като дойде смъртта и ви смъкне от вашия пост, вие вече не сте министър–председател.
(втори вариант)
Приели сте
да
се считате за богат граф, инкогнито пътувате, но като просяк, а ни най–малко не
си
просяк.
(втори вариант)
Сега дайте една дума, която можем
да
изпеем.
(втори вариант)
Един обикновен гражданин на земята.
(втори вариант)
Винаги пазят съзнанието
си
.
(втори вариант)
Една дума, която може в дадения случай, като я пеем,
да
роди друга, че детето й
да
бъде даровито.
(втори вариант)
Сега това едно учение
да
се разбере в какво седи доброто име.
(втори вариант)
Когато ти съзнаваш, че
си
беден, мисли, че
си
един цар.
(втори вариант)
Някой път съм слушал, като пеете, колкото песни и
да
пеете, не сте добри певци.
(втори вариант)
Някой ще каже: „Аз вярвам в Бога, имам надежда.
(втори вариант)
Казваш: „Как
да
мисля, че съм цар, като не съм.“ Ти пазиш другото съзнание.
(втори вариант)
Може
да
вярваш ти.
(втори вариант)
Че ти, докато не се научиш
да
вярваш в невъзможните работи, ти човек няма
да
станеш.
(втори вариант)
Аз съм гледал някой певец, тъй както дигне чашата, казвам, чаша, чаша винце.
(втори вариант)
Но чашата е пълна с брашно, той не я дига вече и не може
да
пее.
(втори вариант)
Казваш: „Как аз
да
вярвам?
(втори вариант)
Казвам, усилила се малко вярата, усилило се чувстването.
(втори вариант)
На брашното не може
да
пее.
(втори вариант)
Ама ти вярваш в един човек, че може
да
ти даде един лев, това не е реално.
(втори вариант)
Ако вие във време на една мъчнотия не може
да
издържате, малка ти е вярата.
(втори вариант)
Какво ще те ползва, ако ти даде един лев?
(втори вариант)
Не могат
да
пеят, но на винената чаша пеят хубаво.
(втори вариант)
Аз запример не съм виждал досега някой
да
издържи.
(втори вариант)
Ти с един лев не може
да
се наядеш.
(втори вариант)
Но ако вярваш, че може
да
ти даде няколко хиляди лева.
(втори вариант)
Най–силната котка още като я види другата – слабата, тя я познава, че е силна.
(втори вариант)
Представете
си
, че в брашното има вода, много хубави мекици могат
да
станат, че и на брашното можем
да
пеем тъй хубаво, както на виното.
(втори вариант)
И ако вие разбирате сега, аз не искам
да
се обръщам лично.
(втори вариант)
Та сега трябва
да
изпеем една дума, която е близо до вас.
(втори вариант)
Сега всички искате другите хора
да
извършат за вас повече, отколкото вие сами може
да
извършите.
(втори вариант)
Един човек никога не може
да
пее, ако нищо не му е близо до сърцето.
(втори вариант)
И няма
да
си
говорят.
(втори вариант)
Вие живеете в природата, във въздуха, дето има всичките блага, които Бог е дал.
(втори вариант)
За
да
пее, непременно трябва сърцето и умът
да
е ангажиран.
(втори вариант)
Ако сърцето не подкрепя ума, не може
да
се пее.
(втори вариант)
С погледа се разбират.
(втори вариант)
Всичките блага Бог турил вътре в светлината.
(втори вариант)
Едната
си
подвие опашката, а другата я издигне.
(втори вариант)
Непременно трябва
да
дойде вдъхновението, трябва
да
дойде нещо в ларинкса, трябва
да
се качи.
(втори вариант)
После
си
подигне шията, високо
си
покаже главата, а другата смирено я навежда.
(втори вариант)
Или ако вие внимавахте, има един нерв в симпатическата нервна система, та певците с години го търсят и когато той се отпуши, и оттам тази енергия започне
да
излиза и отива нагоре, и тогава даровит и гениален става този певец.
(втори вариант)
И при всичко това вие се оплаквате, че сте бедни, нещастни, казвате „Не ми върви.“ Някой път изследвали ли сте защо не ви върви?
(втори вариант)
Като се запуши този нерв, ти усещаш, напъваш се, напъваш се и вдъхновението го няма, задавиш се, всичко, и не може
да
пееш.
(втори вариант)
Тук преди няколко деня идва една котка на съседа ни.
(втори вариант)
Има някой път известни условия, дето не трябва
да
ви върви, но не пресиляйте нещата.
(втори вариант)
Нашата, бялата котка, гони другата, а другата котка е по–силна от нея, дави я.
(втори вариант)
Да
кажем, то се върти от дясно на ляво.
(втори вариант)
И вътре трябва
да
идете
да
го търсите, докато този нерв се отпуши във вас.
(втори вариант)
И ти всеки ден ще чакаш, дано се отпуши този нерв.
(втори вариант)
Гледам, бялата котка седи така, но и двете котки се гледат.
(втори вариант)
И като слезе до най–ниската част туй колело, ще вземе вода и веднага тия празните кофи от другата страна връщат се пълни горе.
(втори вариант)
И дълго време ще го търсите, и даже години може
да
го учите, докато го отпушите.
(втори вариант)
Понеже зная, че бялата е по–слаба, казвам на другата: „Ти няма
да
я давиш сега.“ Като казах това, и онази се оттегли.
(втори вариант)
Но понеже има такива невежи духове, ти таман се приготвиш
да
пееш, казва: „Ти не
си
роден
да
пееш, кой ще те кара
да
пееш?
(втори вариант)
Нашата, бялата котка,
си
дигна опашката, стана куражлия.
(втори вариант)
И ако ти не можеш
да
слезеш до най–долното място, отдето
да
почерпиш нещо, твоето колело на живота и твоите идеи ще бъдат празни винаги.
(втори вариант)
Някой път може
да
мислите какво се ползва човек, ако живее добър живот.
(втори вариант)
Говори й: „Досега съм ти робувал, но отсега нататък трябва
да
знаеш, че и аз ще
си
дигна опашката.“
(втори вариант)
Та, докато се отпуши този нерв, ще полагате голямо усилие.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа кога хората
си
свиват опашката.
(втори вариант)
Когато условията са добри, те седят и
си
дигат опашките, давят другите.
(втори вариант)
Та ще седнете тъй и ще започнете
да
пеете.
(втори вариант)
Но като дойдат лошите условия, подвият опашката
си
.
(втори вариант)
По–тихи, очите са малко наведени, главата – на рамената малко сгушена, ръцете държат близо, наум
си
говори.
(втори вариант)
Ако пък туй колело не се въртяло, тогава в градината му нищо няма
да
стане.
(втори вариант)
В първия случай смехът беше
да
се отпуши енергията.
(втори вариант)
Казват: „Не съм разположен духом.“ Вярно е, че всякога има неща, които може
да
мъчат човека.
(втори вариант)
Сега ще ви дам един пример.
(втори вариант)
Хубаво,
да
допуснем сега, че условието е такова, но някой път щастието не може
да
го намериш там, дето
си
.
(втори вариант)
Славяните имат една песен „
Да
изправится молитва моя перед тобою...“.
(втори вариант)
Всяка задача е трудна, докато не
си
я разрешил – щом я разрешиш, тя престава
да
е мъчна, но след нея ще се яви друга задача.
(втори вариант)
Ти
си
беден, но писано е, по който и
да
е начин, трябва
да
идеш или в Америка, или във Франция, Англия.
(втори вариант)
Следната задача ще бъде по–мъчна.
(втори вариант)
Някой път е писано – трябва
да
излезеш вън от отечеството.
(втори вариант)
Когато се пее, всичко е право.
(втори вариант)
Да
ви приведа един пример.
(втори вариант)
При сегашните условия може ли вие
да
намерите вашето щастие във вашия дом?
(втори вариант)
Вие отгоре искате известни блага, известно благо, което
да
дойде без големи мъчнотии.
(втори вариант)
При сегашните условия, при които живеете,
да
кажем, едно семейство има само едно дете,
да
кажем, вашият Драганчо може ли
да
намери всичките условия в дома, в който живее?
(втори вариант)
Така, но представете
си
, че има голяма суша, вие сте земеделец, сели сте житото и се молите на Бога
да
вали дъжд.
(втори вариант)
Този Драган трябва
да
излезе навън от дома, за
да
намери щастието.
(втори вариант)
Но имате отлично лачени обуща, направени хубаво, скъпи са – струват хиляда лева, а тези обуща не са
да
ги каляте, а времето е кално.
(втори вариант)
Много е мъчно
да
вземеш всякога тона
си
правилен.
(втори вариант)
Да
допуснем, такъв закон е даден.
(втори вариант)
Трябва
да
излезете навън от дома
си
.
(втори вариант)
Вие се молите на Господа, той изпрати дъжд, напоява нивата, започва
да
расте сятото, но се образува кал.
(втори вариант)
Най–първо ще идете в първоначалното училище, в прогимназия, в гимназия, в университета, може
да
(втори вариант)
В една основна гама трябва
да
научи човек песента, че после, като стане майстор, може
да
сменя всичките други гами, защото пението във всички гами не е лесно.
(втори вариант)
Ти излизаш навън, окаляш
си
обущата.
(втори вариант)
Трябва
да
излезете от вашия дом,
да
добиете всичкото това учение.
(втори вариант)
Питам, при дадените условия кое е за предпочитане:
да
седят обущата чисти и
да
не стане житото или житото
да
стане, а обущата
да
се оцапат.
(втори вариант)
Без усилие върви песента.
(втори вариант)
Не може едновременно житото
да
стане, и обущата
да
останат чисти.
(втори вариант)
Ако вие не минете през всичките мъчнотии, които са предвидени, вие няма
да
се научите.
(втори вариант)
Тези песни, в които се изисква голямо усилие, там трябва
да
бъдеш майстор,
да
тургаш сила.
(втори вариант)
В ума ви седи на всинца ви
да
бъдете чисти, свети, без
да
се накаляте.
(втори вариант)
Пък някой път се страхуваш дали можеш
да
вземеш,
да
дигнеш толкова високо.
(втори вариант)
Светия, без
да
се накаля, той светия не може
да
стане.
(втори вариант)
Сега оставете, грехопадението зависи от ленивите ученици.
(втори вариант)
Пък ако слезеш по–долу, отколкото
си
свикнал – пак същото.
(втори вариант)
Ленивият се спъва, а трудолюбивият минава и разрешава разумно въпросите.
(втори вариант)
Ще разсъждавате.
(втори вариант)
Той не се занимава с окръжаващата го среда.
(втори вариант)
Не че не разсъждавате, но вие мислите надалеч.
(втори вариант)
И като се научите, ни най–малко
да
не ви смущава окръжаващата среда.
(втори вариант)
Във всинца ви има желание
да
добиете нещо.
(втори вариант)
Един ден, като достигнете до върха на планината, тогава може
да
се върнете назад и
да
погледнете надолу кои са долу.
(втори вариант)
С пение вие трябва
да
се занимавате дома най–малко половин час.
(втори вариант)
Като погледнете някой висок връх, казвате: „Искам
да
се кача на този висок планински връх.“ Но идете донякъде, после го погледнете и кажете: „Хайде, днес отлагам, няма
да
се кача.“ И се върнете назад.
(втори вариант)
Защото физическият живот, когато човек е огрижен и престане
да
пее, пък като идете в другия свят, ще ви накарат
да
пеете.
(втори вариант)
Не че понякога може
да
се преобърнете, но не се обръщайте.
(втори вариант)
Казваш: „
Да
има някой аероплан
да
ме закара горе на върха и после
да
ме снеме.“ Но тогаз вече славата е на аероплана, а не на тебе.
(втори вариант)
Като се качите на върха, като няма накъде повече, вие, като
си
насочите погледа по планината, ще видите всички, които се качват.
(втори вариант)
Вземете в българската музика, всичките стари песни са слизали все по еволюционен път – еволюционните песни слизат надолу, пак се качват.
(втори вариант)
Та имате право
да
критикувате,
да
разсъждавате, като сте горе на планината, на високото.
(втори вариант)
Но докато не сте се качили, въздържайте се
да
харчите вашата енергия.
(втори вариант)
Има един закон, който спъва хората: че ти започнеш
да
съдиш някой човек в ума
си
, ти спъваш
себе
си
.
(втори вариант)
Това е вторият принцип в природата, който действа.
(втори вариант)
Този ученият човек постоянно се учи, майка му и баща му го пращали на училището, той полагал постоянно усилия, вяра имал, постоянство и е дошъл до положението
да
каже, че е учен философ.
(втори вариант)
Не спъвай хората в ума
си
, ти
себе
си
спъваш.
(втори вариант)
Но всичко това не е дошло даром.
(втори вариант)
И ти като се свържеш с него, туй неразположение, което има в него, то ще влезе в тебе, и тогава ще изгубиш настроението
си
.
(втори вариант)
Всяка една дума, която изпявате вие,
да
сте доволни от нея.
(втори вариант)
Под думата „даром“ се подразбира само известни условия, които са дадени.
(втори вариант)
Да
допуснем сега, ти
си
певец.
(втори вариант)
На
себе
си
да
пеете.
(втори вариант)
Един певец отличен, женен
си
, имаш една красива жена, искаш
да
пееш сега, но жена ти не иска
да
дойде с тебе.
(втори вариант)
Като пеете, вие
да
я слушате.
(втори вариант)
Ако ти й се разсърдиш, ти няма
да
можеш
да
пееш на сцената.
(втори вариант)
Какво трябва
да
направиш със своята жена, за
да
пееш?
(втори вариант)
В източния език, щом като говориш за силен човек, той е картинен език.
(втори вариант)
Сега в музикално отношение всички трябва
да
се свържете с музикалния свят, дето пеят.
(втори вариант)
Веднага ще изпъкнат ред картини, какво можеш
да
направиш.
(втори вариант)
Ти трябва
да
идеш, ангажимент имаш, а тази красивата твоя жена не иска
да
дойде с тебе.
(втори вариант)
Да
искате
да
пеете.
(втори вариант)
А когато се говори за слаб – у човека веднага ще изскочи слабият човек, който няма сили.
(втори вариант)
Които разбират как
да
пеят, няма
да
се плашите,
да
се стеснявате и гледайте
да
усвоите тяхното пение, защото, ако не мислите за един музикален човек, как ще започнеш?
(втори вариант)
Трябва
да
има отде
да
се копират нещата.
(втори вариант)
На силния може
да
разчиташ, на слабия не може
да
разчиташ.
(втори вариант)
И защо
да
не дойде с тебе?
(втори вариант)
Сега, за
да
пееш, трябва
да
имаш силна подбуда, взето нещо.
(втори вариант)
Тя няма
да
дойде днес, но в ума ти влиза един бръмбар.
(втори вариант)
Ти не можеш
да
пееш само за
себе
си
.
(втори вариант)
Ти искаш
да
разгадаеш защо жена ти ще остане вкъщи.
(втори вариант)
И ако няма
да
можеш
да
си
представиш този свят, ти няма
да
можеш
да
пееш.
(втори вариант)
Аз мога
да
ви кажа защо ще остане жена ви и като ви кажа, вие ще се смеете и ще се хванете за корема.
(втори вариант)
Защото другояче, тъй както са хората, всеки ще те критикува, че не
си
взел вярно тона.
(втори вариант)
Но в дадения случай ти не искаш
да
пееш, казваш: „Не съм разположен.
(втори вариант)
Но неверният тон зависи от условията, в които се намираш.
(втори вариант)
Той разбира, че името на човека зависи от неговото богатство.
(втори вариант)
Да
се отложи концертът.“ Защо?
(втори вариант)
Щом нямаш добро настроение, не можеш
да
пееш.
(втори вариант)
Много естествено, като сиромах ще вземеш пари оттук–оттам и няма
да
ги върнеш, и тогава за тебе ще кажат: „Цял доломдарджия, обича
да
полягва.“ Ако е богат и върне парите навреме, ако платиш, ще имаш добро име.
(втори вариант)
При всичките лоши настроения човек не може
да
пее.
(втори вариант)
Ще трябва
да
вземеш пари назаем, а ако бяхте отишли и двамата – работата ще се уреди, но понеже жена му не иска
да
иде с него, и той отлага концерта
си
.
(втори вариант)
Щом човек е недоволен, той не може
да
пее.
(втори вариант)
Та казвам сега, често и вие, като идете на концерта, нали някой път отлагате
да
идете, защото не сте разположени.
(втори вариант)
Да
дойде сега една музикална школа, в която
да
влезете.
(втори вариант)
Аз съм чувал много пъти
да
казва някой: „Аз днес не съм разположен
да
се моля.“ Казвам, той е от онези, които отлага концерта, защото жена му не е разположена
да
иде с него.
(втори вариант)
Вие най–първо ще
си
мислите, че
да
влезеш в школата,
да
се учиш, не че знаеш, а всяко нещо, което започваш,
да
ти е ново.
(втори вариант)
Някой път не искате
да
пеете.
(втори вариант)
Който не плаща навреме, той е по–силен.
(втори вариант)
Ако аз имам красива жена, аз ще ида, нека седи вкъщи
да
прави каквото иска, нейна работа е.
(втори вариант)
Сиромахът, който не иска
да
плаща, той иска
да
се освободи от нещо, но е започнал оттам, отдето не трябва.
(втори вариант)
Моя работа е
да
пея, а нейна работа е
да
остане вкъщи и
да
си
прави каквото иска.
(втори вариант)
Това съм пял, онова съм пял.“ А пението трябва
да
бъде не еднообразно, а всевъзможно.
(втори вариант)
Щом не иска
да
плати, той иска
да
покаже, че е силен човек.
(втори вариант)
Казва: „Няма
да
платя.“ У българите в старо време, в турско управление, когато в България имаше юсурджии, та един българин казва: „Няма
да
плащам.“ Преди
да
дойде юсурджията, казва: „Пет пари не давам.“ Той е отличен, смел е българинът.
(втори вариант)
А глупавият човек иска в даден случай
да
знае какви са съображенията, че жена му не иска
да
иде с него.
(втори вариант)
Учителю,
да
изпея „
Да
изправится молитва пред тобою“.) Може.
(втори вариант)
„Е, жена е това – казва, – трябва
да
дойде с мене.“ Но българите имат за жената едно схващане.
(втори вариант)
(Аз не мога
да
пея, но много е хубава тази песен.) Една духовна църковна песен, наистина много хубава. Молитвена.
(втори вариант)
Минава един човек и вижда – една жена малтретира мъжа
си
.
(втори вариант)
Сега кои са били съображенията, че този глас е даден така.
(втори вариант)
Тогава оттук ще вземем, оттам ще вземем, какво
да
се прави, тегло е това.
(втори вариант)
(Само така се пее на гръцки „
Да
изправится молитва“, но на осем гласа има тази песен, но така се пее тя.) Всички тези песни все са слезли по еволюционен път.
(втори вариант)
И питам сега, ако кажем, че вие сте беден човек и сте решили
да
не плащате на богатия, и този богатият е по–силен от вас, не с пари, но физически е силен,
да
кажем, че законът е такъв, че ще го прати вкъщи у вас.
(втори вариант)
И той
си
казва: „Аз
да
съм на неговото място, ще й тегля един бой,
да
познае тя какво нещо е мъжът.“ Той
си
кара каруцата, но и тя се качила на каруцата му, а той самият има една сприхава жена, ревнива жена, той кара каруцата, и тя върви с него.
(втори вариант)
Всички стари песни се отличават.
(втори вариант)
Да
допуснем сега обратното – вие сте по–силен, имате
да
давате.
(втори вариант)
Той се обръща, вижда я и казва й: „Защо се качи без позволение?
(втори вариант)
И този, богатият човек няма никакъв стражар, няма никакъв закон – ти ще бъдеш законът, какво ще направите вие, като дойде той вкъщи, как трябва
да
започнете?
(втори вариант)
“ „Как без позволение, нали
си
мой мъж.
(втори вариант)
Докато ти
си
мой мъж, ти се жени едно време с мене, аз те оставих.
(втори вариант)
Тя е много хубава в мелодията, но понеже интервалът е бил тесен, те са искали
да
вложат мелодията и
да
турят,
да
разберат мелодичните тонове.
(втори вариант)
Ще го наложите добре, ще му кажеш – един човек, който не знае
да
си
управлява устата, не му се плаща нищо.
(втори вариант)
Запример
да
вземем думите „
Да
се изправи молбата ми пред тебе, Господи“.
(втори вариант)
Но
да
се повърнем сега, вие сте слабият богатият, а онзи силният – сиромахът.
(втори вариант)
Българите не са разрешили този въпрос и тепърва трябва
да
го разрешат.
(втори вариант)
Тя, молбата ми, не може
да
се изправи.
(втори вариант)
Сега богатият как трябва
да
започне с доброто
си
име?
(втори вариант)
И мнозина не могат
да
разрешат въпроса.
(втори вариант)
Трябва
да
се измени туй.
(втори вариант)
В човека има две противоположни естества, на които човек не е господар.
(втори вариант)
На гръцки е „
да
се насочи към тебе“.
(втори вариант)
Някой път едното естество е господар, някой път другото естество е господар.
(втори вариант)
Да
се изправи,
да
излезе молбата ми.
(втори вариант)
Ти ще идеш приятелски при него и ще му говориш като на
себе
си
.
(втори вариант)
Имаш някой път едно добро разположение, тогава
си
готов всичко
да
направиш, като че ти
си
.
(втори вариант)
Питам тогава, с каква дума ще започнете, като имате
да
вземате пари, как ще кажете на онзи, който ви дължи, който има
да
ви дава?
(втори вариант)
Къде е ударението?
(втори вариант)
С нещо трябва
да
започнете,
да
ти плати човекът.
(втори вариант)
И в единия, и в другия случай ти усещаш, че не
си
господар на положението.
(втори вариант)
Защото той е по– силен от вас и ако се изпуснете като кибритена клечка нещо, той ще ви набие и няма
да
ви защитава, и вкъщи
си
ще ви даде един хубав урок.
(втори вариант)
„Моля“ значи дайте.
(втори вариант)
Но хубавото е – всякога, когато човек прави нещо, той трябва
да
знае защо го прави.
(втори вариант)
Българинът казва „дайте го сам“.
(втори вариант)
И когато направиш едно добро, трябва
да
знаеш дали онзи човек, на когото ти правиш доброто, ще се ползва ли от това добро, или няма
да
се ползва.
(втори вариант)
На всичките европейски езици едни и същи са корените.
(втори вариант)
По някой път вие искате Господ
да
ви защитава.
(втори вариант)
И ако искаш някой път
да
употребиш един или друг метод, че по който и
да
е начин, ако искаш
да
постъпиш, трябва
да
знаеш какви резултати ще произведе твоята постъпка.
(втори вариант)
И ако вземе някой от вас
да
проучи, те са около сто и петдесет, има сто до сто и петдесет корени, изкарват ги двеста корени.
(втори вариант)
Но разберете при какви условия Бог може
да
ви защитава.
(втори вариант)
Това е умният човек, който всякога трябва
да
има предвид това.
(втори вариант)
Това са всичките основни корени.
(втори вариант)
Бог е мълчалив и силен, но той е най–силният, който е неизменяем.
(втори вариант)
Но питам, една кокошка кряка там и се моли Господ
да
я защити.
(втори вариант)
И Бог изисква при всичките условия и при всичките противоречия на живота, които ни сполетяват,
да
постъпваме разумно, а не
да
се оплакваме.
(втори вариант)
Трябва
да
има една премия за вас,
да
се научите
да
пеете.
(втори вариант)
Една премия от двайсет–трийсет хиляди лева, защото все трябва
да
има човек един стимул.
(втори вариант)
2.
Помни Създателя си!
,
НБ
, София, 2.12.1934г.,
Един ден в голямо отчаяние, то дойде при мене, хвана ме за ръката и ми каза: Колко
си
добър, колко те обичам.
Аз бях в сила
да
ги изпъдя вън от салона, но не съм в сила
да
ги събера вътре.
И
си
казах: Намери се поне един човек, който ме обича.
Тези на фронта се боят
да
не ги нападне неприятелят,
да
ги хване хрема и
да
се простудят.
Ние сме дошли
да
свършим това, което Христос преди две хиляди години поде
да
извърши.
Сега ние чакаме Христос
да
дойде втори път.
Сега всички хора се намират в такъв един салон.
Не само това, но и цветята, които отглеждате в градината
си
, много пъти могат
да
ви избавят от някое нещастие.
Страх ги е
да
отворят прозореца, за
да
не се простудят.
Има цветя, които трябва
да
пазите в къщата
си
, за
да
се избавите от известно нещастие.
То ще бъде като свиренето на Паганини, когото накарали
да
свири на три струни.
Но сега
да
дойдем до обективната страна.
Под думата обективен, аз разбирам външната страна, която трябва
да
се проучва, независимо от възгледите, които имаме.
Може
да
направите такъв един опит.
След това го запитали дали може
да
свири на две струни.
После искали
да
свири на една струна.
Те всички казват – обичаме ви, и всичко каквото приготовляваме в природата, е за вас.
Той казал, че и на една струна може
да
свири, но излязъл вън и повече не се върнал.
Значи, трябва
да
помним Създателя
си
, защото яденето и пиенето, и всичкият въздух, водата, светлината, всички онези условия и възможности, които нашият ум може
да
си
представи, всички се крият в това същество, което не е такова, каквото хората описват.
Та сега, ако и вие очаквате Христос
да
дойде
да
свири с една струна, т. е.
Това същество борави в нашето съзнание чрез всички хора, които Той е създал.
на вашия ум, Той няма
да
се яви.
При всички условия тази черта всякога
си
остава една и съща.
Бог, Създателят, Този, Когото обичаме, някой път може
да
ни проговори чрез някой лист, чрез някое животно, чрез една млада мушица, чрез едно животно, чрез един човек, чрез една книга, чрез един скъпоценен камък, чрез светкавицата в природата или вечер чрез някоя звезда – в каквото и
да
е направление.
Съвременните хора очакват Христос
да
се яви и
да
работи според техните вярвания и разбирания.
Хиляди са начините, чрез които Бог може
да
употреби едно благотворно влияние върху света.
Сега вие очаквате
да
дойде Христос в нашите форми и
да
направи хората крайно щастливи.
Едновременно Той има две разположения: в злото Той иска
да
опиташ всички противоречия, които хората са създали, за
да
не ги правим, а чрез доброто иска
да
опиташ доброто, което висшите същества са създали.
Който е готов
да
бъде щастлив,
да
бъде, а който не е готов, той ще
си
носи своите страдания.
Любовта ще дойде и ще направи всички хора щастливи.
И скъперничеството и щедростта
си
имат своите причини.
Та казвам: При сегашното обективно разбиране на света, ако вземете положението на естествените науки днес, и разгледате окото на човека, ще видите, че както цялото тяло, така и окото на човека е разумно направено.
Някои намират известни дефекти на окото, но досега още човек не е намерил такъв инструмент, който
да
бъде така усъвършенствуван и така подвижен, както е човешкото око.
Щедростта никога не може
да
се придобие, докато старостта не умре.
Като умре, старият ще завещае своето наследство на наследниците
си
.
В човешкото око има нещо, което може
да
се развие, както в далекогледите.
Докато е жив, той казва: Опасно е човек
да
си
раздава богатството приживе.
Има хора, които могат
да
станат толкова далекогледи, че
да
виждат на далечни разстояния.
– Де
да
е ходил в онзи свят?
От Михалаки Георгиев има един разказ, как един баща решил
да
раздаде богатството
си
на синовете
си
, докато е жив още,
да
бъдат те щастливи, и затова го разделил справедливо на всички по равно.
Засега учените
си
служат с далекогледи
да
изучават звездите на небето, но един ден, когато хората развият своето зрение, възстановят първоначалното
си
зрение, те ще
си
служат с очите, както с далекогледи.
И той
си
мислил, че след като раздели богатството
си
, синовете му ще го гледат.
Засега хората няма нужда
да
развиват повече очите
си
, защото няма какво хубаво
да
виждат на земята, но един ден, когато и те се развият духовно, тогава ще развият очите
си
и ще виждат с тях не само най-отдалечените предмети на земята, но и всичко, което става на слънцето, на звездите и на другите планети.
Един месец след като разделил богатството
си
на синовете
си
, отишъл при единия от тях
да
живее, но той му казал: Татко, нямам място при мене, в моя дом, не мога
да
те гледам.
Един ден те ще дойдат до положение
да
разбират езика на другите планети.
Така казали всичките му синове.
Казва той, че там чул и видял неща, които нито на този, нито на онзи свят могат
да
се видят.
Той се намерил в чудо какво
да
прави.
Сега
да
се върнем към главната мисъл.
Никой от синовете му не искал
да
го гледа.
Но всичко, каквото имате в света, е все илюзии.
Той
си
казал: Изпаднах в тая беля.
Ти
си
чиновник, висш професор
си
, работиш до 60–70–80 години, но един ден изгубиш всичко, фалираш и заминаваш за онзи свят, за там, дето не знаеш нищо.
Ето, тези синове излязоха от мене, но никой не ме разбра.
Мислил дълго време какво
да
направи, докато най-после му дошла една светла идея.
Преди всичко ти никога не можеш
да
оставиш наследници, защото това, което имаш, не е твое.
Отишъл при един свой приятел и му казал: Моля ти се, дай ми 500 лева на заем, на по десет, по пет стотинки.
– Добре, давам ти, колкото искаш.
Той отишъл
да
си
купи един сандък за 50 лева, взел един хамалин и го внесъл в стаята
си
.
Аз не съм виждал нито един баща, който
да
не е оставил на своите наследници борчове, които индусите наричат карма.
Всичко имам за ядене и пиене, но не мога
да
ям.
Всяка вечер той заключвал стаята
си
, отварял сандъка и започвал
да
брои парите
си
, които дрънкали, понеже били металически и по пет и десет стотинки.
Никой не е оставил на наследниците
си
наследство аржан-конте.
Гледам пред
себе
си
добре сложена трапеза с ядене.
Като го чували синовете му
да
дрънка пари в стаята
си
, казали помежду
си
: Този стар вълк има още пари, държи ги затворени, не е раздал всичкото
си
богатство.
И затова всеки казва: Аз трябва
да
платя кармата
си
.
На третия ден синовете му започнали
да
го навещават,
да
го наглеждат,
да
му носят хубава храна.
Още не съм седнал
да
си
хапна.
Той им казвал: Синко, като замина за онзи свят, ще ви оставя и този сандък.
Дано се върна по-скоро на земята, че
да
се нахраня, иначе, тук гладен ще умра.
Но всяка вечер отварял сандъка
си
и броил парите в него.
Единственият, който може
да
ти даде наследство, това е Бог и Него ще помниш.
Всичко, което вижда за ядене, му се иска, но не може
да
яде.
Като умрял, синовете побързали
да
отворят сандъка,
да
видят какво има в него и останали зачудени, като намерили малко пари и то дребни, и пет и десет стотинки монети, но също така намерили едно писмо и едно въже.
В писмото пишело: Който раздава богатството
си
преди смъртта
си
, по-напред
да
си
купи едно въже.
Това не е въпрос, който можеш
да
намериш в някоя книга.
Като видели това, синовете му казали: За 500 лева го хранихме толкова години, и при това толкова добре.
Това е въпрос, който всеки човек трябва
да
изследва в
себе
си
, в самата природа.
Благото ще седи пред него, а той няма
да
може от нищо
да
хапне.
Сега аз ви привеждам този метод, за
да
ви покажа, че така постъпва и природата спрямо вас.
Има начини, чрез които човек може
да
провери тези въпроси.
В такъв случай по-добре е тукашният обед, отколкото духовното виждане.
Вие се мислите за много умни, но все-таки природата ще ви надхитри.
В тази свещена книга е писано: „Младият
да
помни Създателя
си
в дните на младостта
си
“.
Той трябва
да
го помни, защото без Него той не може
да
бъде щастлив.
Един англичани е написал една книга, дал е цяла статистика.
И там има ядене, от което човек може
да
яде.
Не е въпросът във вярването, но трябва
да
Го помни.
Ако ти е позволено в онзи свят
да
ядеш, тогава няма защо
да
се връщаш.
Ако можеш
да
ядеш в онзи свят, по-хубаво место оттам няма.
Ти трябва
да
помниш същественото.
С парите, които получил като отговор на своите молитви, той отгледал повече от две хиляди деца сирачета в едно сиропиталище, без
да
иска направо от хората пари.
Но ако не можеш
да
ядеш, по-лош свят от онзи няма.
Ти трябва
да
помниш, че някой ти е направил едно голямо добро.
Той седял и се молил, без
да
казва някому, че има нужда от пари, че отглежда сирачета.
Сега не ви казвам
да
вярвате.
Не е въпросът
да
вярваш, но трябва
да
помниш.
Можете
да
проверите това.
Човек може
да
помни само онова хубавото, великото в света.
Един ден имал голяма нужда от пари за сиропиталището
си
и се помолил на Бога
да
му помогне.
Кое е онова великото, което трябва
да
помните?
По едно време идва при него един англичанин и му казал: Аз имам на разположение 500 хиляди английски долари, искам
да
ги дам на някое благотворително дружество.
Вие трябва
да
помните едно нещо: Че без вашия Създател вие не можете
да
бъдете щастливи.
– Добре, щом искате, дайте ги на когото намирате за добре.
Това е мимоходом казано, само
да
хвърля известна светлина в умовете ви.
Аз съм ровил всичките книги не само тук на земята, но и навсякъде е, и съм дошъл до заключение, че вие не можете
да
бъдете щастливи без онези, които са създали света.
Вие имате ли нужда?
Щастието на човека зависи от ред условия.
– Ако искате, можете
да
дадете, то е ваша работа.
Най-първо то зависи от въздуха, после от водата, от светлината, от храната и от самата почва и от окръжаващата среда.
Англичанинът
си
излиза вън и пак се връща и го пита: Вие имате ли нужда?
Има ред още условия, които влияят за щастието на човека, които той даже и не подозира.
Трети път пак го пита, и след като излязъл вън, най-после се върнал и казал на този благороден човек: Имате или нямате нужда, аз ще оставя парите на вас.
Вие искате
да
бъдете щастливи, но не сте изучавали науката за щастието.
Вземете тези пари и
си
свършете някоя работа.
Варличел-дета, един индус, се опитва
да
убеди хората, че щастието трябва
да
се постави за основа на учението.
Сега аз привеждам един изключителен случай.
Той, обаче, не може
да
му даде едно научно определение какво нещо е щастието.
Сега, както и
да
разглеждаме вашите разсъждения, казвам: Помнете Онзи, Който ви обича.
Той го определя като един поет, казва, че е нещо много хубаво, но не може
да
убеди света.
Такава книга втори път не може
да
се напише.
Това е нещо небивало, от което не можем
да
извадим едно общо заключение.
Ти на човека трябва
да
му представиш нещата,
да
ги види,
да
се убеди, че тогава.
Този човек е бил уверен в молитвата
си
.
Помнете Онзи, Който ви е създал.
Той е извадил един закон, който е описал в книгата
си
през ред статистики.
Докато не го види, той мъчно може
да
повярва.
Ако четете тази книга, в нея няма
да
намерите никакви теории, никакви обяснения.
Когато искаш
да
влезеш във връзка с един човек, той май първо ще види, здрав ли
си
, имаш ли някаква заплата и тогава ще ти повярва.
Той пише в книгата
си
колко пъти се е молил и колко пъти са му отговорили.
Само при това положение може
да
ти повярва.
Иначе, каквото и
да
му говориш, той казва: Господине, криза е това.
Сега
да
дойдем до другия въпрос.
Та казвам: Когато Божественото в света не работи, причината за това е някоя спънка, която ние туряме в ума
си
, вследствие на което идват и за нас ненужни страдания.
Светските хора мислят защо Господ е направил света така, а религиозните хора мислят защо Господ е създал дявола.
Например, болестите, от които европейците страдат, се дължат на тяхната голяма алчност.
За светските хора кризата е подтик
да
работят.
А за религиозните хора дяволът е условие
да
се подигнат.
И ако попитате дявола дали е така, той ще ви каже, че без него вие не можете
да
се подигнете.
Там всички работят и бързат.
Той ще каже на майката: Слушай, ако не бях аз, ти никога нямаше
да
станеш майка. Защо?
Защото праведният човек нямаше защо
да
се жени, той щеше
да
отиде на планината и там щеше
да
си
живее.
На съдиите казва: Ако не бях аз ви научил
да
грешите, вие нямаше
да
има кого
да
съдите.
Те са хора, които за
да
се избавят от това зло, правят големи жертви.
На адвокатите казва: Ако не бях научил хората
да
се карат помежду
си
, вие нямаше кого
да
защищавате.
Между всичките народи англичаните най-много жертвуват за духовното.
На лекарите казва: Ако не бях научил хората
да
не слушат,
да
правят грешки, вие кого щяхте
да
лекувате?
Ако те не правеха това, щяха
да
имат лоши последствия.
Хората виждат днес само лошата страна на дявола и го съдят.
По този начин човек се натрупва с излишни материали, които не може
да
носи.
Той иска
да
спечели по известен начин, но не може.
Ако дяволът започне
да
се защищава, какво бихте казали вие?
Той иска
да
се подигне по някакъв начин в обществото, и това не може.
Той казва понякога: Това е доброто, което аз мога
да
ви направя.
Например, българите, когато искат
да
постигнат нещо, казват: Ти замажи колата на този, на онзи, както той иска, за
да
постигнеш своето желание.
Също така и за философите казвам: Дяволът ги е научил
да
философствуват.
С мазане на кола човек не може
да
се подигне.
След като се е излъгал веднъж, тогава той започва
да
философствува,
да
разсъждава, от причини към последствия за лошите последствия на нещата.
Има един основен закон, който седи в следното, не се занимавай с мазане колата на този, на онзи, но намери основната добра черта във всеки човек и разработвай тази черта Ако ти разработваш тази негова добра черта, този човек всякога ще бъде готов
да
ти помогне, но ако ти го подозираш, той ще се откаже от тебе, няма
да
ти помага в нищо.
Често американските апаши пишат на някой американец милионер
да
им даде толкова и толкова долари иначе ще хванат дъщеря му.
Те ги заплашват, но много от тия милионери предпочитат
да
дадат 20–30 или повече долари, отколкото
да
хващат детективи, които
да
преследват апашите.
Сега бялата раса трябва
да
се откаже от чрезмерното
си
стяженолюбие.
Бъдещето човечество трябва
да
бъде човечество на щедростта.
Сега, като отидете в Америка, ще видите, че всички проповядват
да
се спестяват пари за черни дни, за стари години.
Например, за крадеца е добре
да
краде, но не е добре и за държавата.
Често, за лекарите е добре
да
има болести и болни хора, но това не е добре за самите хора.
Вземете какво е положението на един беден, който трябва
да
лежи четири–пет месеца от една сериозна болест, а няма пари
да
се лекува?
Човек все вярва на спасителните банки.
Това е един голям данък, отде ще вземе той пари
да
се лекува?
Но честността трябва
да
се направи спасителна банка.
Лекарят е като бирник, на всяка визита иска най-малко по 50 лева, отде ще вземе този беден човек
да
му плати, когато той едва получава хиляда лева месечно?
Човек трябва
да
бъде честен,
да
няма абсолютно никакво желание
да
подяде някого.
Ако имаме такива банки, никой не може
да
пострада.
А този човек едва има хиляда лева.
Не е въпросът
да
се развива стяженолюбието един срещу друг, но честността трябва
да
се развива между хората.
Ако честността между хората се развива, тогава ние ще имаме една финансиална система, в която няма
да
стават тия бързи промени.
Ти
си
беден човек, но имаш едно дело, и извикваш един адвокат
да
те защищава.
Той поисква четири хиляди лева и започва
да
проучва делото.
Ти
си
печелил 20–30 години, а някой вземе тия пари, яде и пие, облече се, а ти останеш с един дълг.
Протака го, развлача го с месеци и години, и през това време ти трябва
да
плащаш.
И тогава ти изваждаш друга философия: Не струва човек
да
прави добро.
След като изяде всичките ти пари, след това ще вземе и отгоре нещо.
Ако дойде при тебе някой
да
ти иска една сума от 30 хиляди лева на заем, умно ли е
да
му дадеш?
На този човек можеш
да
му дадеш само пет лева заем.
„Помни Създателя
си
в младостта
си
“.
Ако се приложи този закон „помни“, ти трябва
да
помниш доброто в света.
Три неща има, които човек трябва
да
помни в света.
Статистика има за всичко.
Той трябва
да
помни доброто, което хората са му направили.
Той трябва
да
помни свободата, която другите са му дали и най-после той трябва
да
помни тяхната справедливост, техните справедливи отношения, които те са имали към него.
Слугата винаги трябва
да
помни добрия
си
господар, който го е подигнал.
Той го е взел от калта и го е подигнал повече от свой син.
И ако този слуга не оценява своя господар, за него ще дойдат лоши дни.
Като се базираме на статистиката, няма
да
обвиняваме този-онзи, но трябва
да
знаем дълбоките причини за това.
Всичко това, което господарят е направил, това е Промисълът в Божествения свят.
Може би лекарят
да
е имал най-добро желание
да
помогне на болния, но организмът бил зле настроен, или условията не били благоприятни.
Той не го е направил за
себе
си
.
Някога психологическите условия са били лоши.
Някой път може
да
се случи
да
се бутне един нерв на човешкия организъм, и животът моментално
да
се прекъсне.
Достатъчно е един от тези нерви
да
се пресече, за
да
се прекъсне и животът на човека.
И ако вие живеете добре, доста е
да
дадете един добър пример в живота
си
да
ви следват.
Доста е
да
дадете един добър пример в живота
си
да
в_следва.
Може
да
поставят човека в магнетически сън и
да
му се внуши мисълта, че той ще умре и наистина той умира.
Понякога вие искате
да
направите едно добро в живота
си
, за което хората
да
ви следват.
„Помни Създателя
си
в дните на младостта
си
“.
Ще ви приведа един такъв пример.
Според моята статистика, всеки, който казва, че не иска
да
се занимава с Господа, той е кандидат за онзи свят.
Този епископ
си
държал главата малко на ляво, та всички проповедници го подражавали, и те държали главата
си
наляво, подражавали го.
А онзи, който иска
да
живее за Господа, той е кандидат за този свят.
Всички, които казват, че са стари, са кандидати за онзи свят, които помнят Създателя
си
, са кандидати за този свят.
Те изучавали, че имало един епископ, който
си
държал главата наляво.
Които не помнят Създателя
си
, те са кандидати за онзи свят.
Сега у вас ще влезе мисълта: Защо старият човек
да
не вярва?
Някои казват: Синовете трябва
да
вървят в пътя на баща
си
.
Не, синът не трябва
да
следва баща
си
, но неговите добродетели.
Ако ти вървиш изправен като баща
си
, и ако тази изправност подразбира, че ти концентрираш ума
си
към центъра на слънцето, към великия принцип, разбирам, но ако тази изправеност подразбира стремеж към центъра на земята, а не към слънцето, ти освен че няма
да
си
донесеш никакво благо, но ще
си
донесеш и най-голямото зло.
Понякога на вярата се предава едно качество, което тя няма.
Аз съм за правото ходене, но според мене, човек, който ходи прав, изпъкнал гърдите
си
напред, това още не е право ходене.
Като ходи, човек не трябва
да
държи очите
си
към земята.
Като ходи, човек трябва
да
държи очите
си
изправени, погледът
да
е нагоре и като погледне
да
види хубавите неща.
Дето и
да
мине, дали покрай някой човек или другаде, той все трябва
да
вижда хубавите работи, без
да
търси дефектите на хората.
Като влезе в една държава или в един народ, или в едно общество, навсякъде той трябва
да
търси хубавите работи.
И като четете тази глава, виждате, че не е казано
да
вярваш в Създателя
си
, но е казано: „Помни Създателя
си
в дните на младостта
си
“.
Помни, казва, Създателя
си
, докато не дойдат дните на злото.
Дойдеш ли в дните на старостта
си
, ти ще остарееш преждевременно.
Съвременните хора се нуждаят от един правилен метод за възпитание.
Запитайте кого и
да
е от Америка, от Англия, от България или отдето и
да
е
да
ви дадат един метод за възпитание на децата,
да
видите какво ще ви кажат.
Ако ме питате защо хората остаряват, ще кажа: Те остаряват, защото престават
да
вярват.
Аз съм срещал много методи за възпитанието на децата, но още не съм срещнал един правилен метод как трябва
да
се възпитават децата.
Сега ще ви приведа един факт, с който ще направя сравнение между влюбването и яденето.
Всеки казва, че детето трябва
да
бъде свободно.
Но в какво същност седи тази свобода?
Свободата изключва всякакво насилие, всякакво зло, всякаква лъжа.
Има един обективен начин, обективен път за разглеждане на природата.
Онзи, на когото искате
да
дадете свобода, преди всичко трябва
да
изключите от него всякакви дефекти.
И който иска
да
бъде щастлив, той трябва
да
намери този път.
Всеки сам трябва
да
съзнава своите дефекти и преди
да
се изкушава,
да
знае,
да
познава
себе
си
.
Който намери този път, мъчнотии няма
да
има.
Преди
да
се наядете вие сте неразположени, но щом се наядете, разположението веднага идва.
Тогава само той може
да
бъде свободен.
Не само че изкушенията не трябва
да
засягат човека, но той трябва
да
бъде свободен от тях.
Човек не може
да
избегне от изкушението.
Един кораб, който е изгубил направлението
си
в океана, и неговите пътници ще пострадат.
Това изкушение може
да
дойде в ума или в сърцето на човека, но той трябва
да
помни едно нещо: докато това изкушение не е дошло във волята на човека, то е отвън него, но дойде ли веднъж и във волята му, то е вече отрова за него.
Много въпроси има в света неразрешени.
Всичките нещастия в човека дохождат чрез приемане на злото в него.
Човек се ражда млад и остарява.
Представете
си
, че у човека се яви желание
да
открадне нещо.
Преди
да
стане млад, той трябва
да
се роди, за
да
стане млад.
Един ден престават
да
го канят, и той изгубва разположението
си
, очите му стават мътни, не му се живее, и той казва: Не искам вече
да
живея, животът за мене няма никакъв смисъл.
Не е лошо, че човек щял
да
открадне 10–15 хиляди лева, но този акт ще остави за четири поколения лоши последствия в него.
Преди
да
умре, той трябва
да
стане стар, за
да
умре.
Защо не го канят на ядене, вие сами можете
да
си
тълкувате.
След тази кражба, човек трябва
да
мине цели четири поколения, за
да
се очисти тази нечистота от него.
Статистиката е показала, че едно зло се ликвидира в четири поколения, а едно добро, направено, носи своите последствия за тисящи години.
В такъв случай по-добре е човек
да
прави по едно добро.
Като казвате, че хората от старост умират, дохожда ми на ум една приказка.
Ако всеки ден майката и бащата, дъщерите и синовете биха правили по едно малко добро, те щяха
да
придобият много нещо.
Да
се говори така, това значи
да
не разбирате Истината.
Има един анекдот за един, който ял и пил много, та изхарчил всичкото
си
имане.
Ако всеки ден майката, бащата и децата биха направили по едно малко добро, и вечер, като се върнете, всеки
да
разправи какво добро е направил,
да
разправи своята опитност, по-велико нещо от това не би имало.
От много ядене и пиене той осиромашал.
Затворили пътя му, няма вече какво
да
диша.
Майката ще каже на детето
си
: Направи това добро.
Най-после му дошло на ума, че трябва
да
поиска от някъде пари на заем.
Казвате: Тогава човек не трябва
да
се влюбва.
Като мислил дълго време, решил
да
отиде при турския султан
да
го помоли
да
му помогне,
да
му даде пари на заем.
– Невъзможно е, трябва
да
се влюбиш.
Или ще му каже: Коленичи на земята, тури
си
ръката на гърдите.
Султанът го запитал: От какво осиромаша?
– Аз изхождам от друго гледище.
Невъзможно е човек
да
не яде.
Като тури ръцете
си
така, детето не знае, че това означава единство между неговия ум и неговото сърце.
– Дайте му тогава 250 лири, казал султанът.
Майката, като не знае тия неща, заповядва на детето
си
да
се моли, като фелдфебел и казва: Хайде сега, чети „Отче Наш“.
Каквато и
да
е храната, все трябва
да
ядеш.
И това не е лошо, но то не може
да
даде на детето онова благородното възпитание.
Непременно човек трябва
да
има хубава храна.
Като чул това нещо, друг един изпаднал богаташ решил също
да
отиде при султана
да
му даде пари на заем.
Той отишъл при султана и казал, че осиромашал от ядене и пиене.
Злото не е във влюбването, но в неоценяването на онзи, в когото
си
се влюбил.
Султанът го запитал: Като
си
ял толкова много, че
си
се опропастил, кажи ми кое место е най-сладко на бивола?
Един ден, когато не оценяваш този, в когото
си
се влюбил, ти ще умреш.
Ако е хубаво, защо
да
не правят това децата и като малки, и като възрастни?
Слушал съм някой
да
казва: Не мога ли
да
намеря друга жена?
Вие не знаете какво нещо е природата.
Всички ние се намираме в изключителни положения, но тези положения трябва
да
се употребяват по десет пъти, но само десет пъти най-много в месеца.
В природата вие можете
да
намерите само една жена.
Иначе, това значи
да
си
играеш с природата.
Няма много жени в природата.
Това значи, че казваш какво
си
готов
да
направиш всичко, когато това не е вярно.
Докато мислите, че можете
да
намерите много жени, вие не можете
да
разрешите въпроса.
То е все едно, когато човек иска
да
вземе нещо от някого, а за
да
го вземе, той казва: Аз ще платя.
Под думата смърт се разбира изчезване на страданията, отиване в един неизвестен свят.
Учените хора, които се занимават с отвлечената философия, казват: Като умре, човек изчезва, никъде го няма, всичко с него се свършва.
Както и
да
го обяснявате, ще изкарате един анормален закон.
Не, щом искаш пари на заем, ще
си
кажеш истината.
За един месец десет хиляди лева не могат
да
се платят като от човек с твоето положение.
Единственото обяснение, което мога
да
ви дам, е следното: Представете
си
, че някой се влюбил в пръста ми и постоянно гледа пръста ми.
Представете
си
, че тия пръсти имат съзнание.
Светските хора са дошли до положение
да
казват, че децата трябва
да
бъдат свободни.
Онези, които пишат, че човек живее след смъртта
си
, и те имат малко съмнение.
Пръстът мисли, че е самостоятелен, и мисли за
себе
си
, че е цялото.
В какво седи тази свобода?
Някой сам се определял в какво
да
вярва.
За
да
се изгуби човек, това подразбира нещо двусмислено.
Виждаме, че някой се влюбил в някого и започваме
да
ревнуваме.
Преди всичко самата дума е малко двусмислена.
Детето абсолютно трябва
да
вярва в майка
си
и в баща
си
.
Загуба има само за нас, хората, но за природата няма загуба.
Бащата сам трябва
да
бъде модел.
Нещата на природата никога не се губят.
Той помни своя Създател.
Ако бащата каже на сина
си
, че никакъв Господ не му трябва, той ще изгуби своя авторитет.
При това, и животът не може
да
се загуби.
Бащата трябва
да
бъде абсолютен модел за сина
си
.
Когато водата от вашето шише се е изгубила, тя не се е изгубила, тя е отишла в океана.
Детето никога не трябва
да
бъде хванато в лъжа.
За вас, обаче, водата се е изгубила.
„Помни Създателя
си
в младостта
си
!
“ Значи, помни Създателя
си
не в годините на старостта
си
, но в годините на младостта
си
.
Старият всичко е забравил, нищо не му остава.
Утре това дете свободно ще бръкне в джоба на баща
си
и ще вземе пари.
Последното, което остава на стария, е
да
умре,
да
ликвидира с живота на земята и
да
си
замине за онзи свят.
Сега вие искате
да
се самовъзпитавате, но трябва
да
знаете, че всяко ново учение подразбира нов морал.
Съвременните философи се нуждаят от ново разбиране, от нова философия за живота.
Ако момиченцето е от четири до десет години, както и
да
е.
Но ако тя е млада мома, на 24 години, тогава работата е малко по-другояче.
До колкото съм следил, не на всички търговци се оправят работите.
Ако пък този човек
си
позволи
да
обича майката, работата излиза съвсем другояче.
Това общество не може
да
се преустрои със същите мерки, каквито има сега.
Не е позволено вече на този човек
да
обича момата или майката.
Но статистиката показва, че не на всички адвокати работите се оправят.
За малкото момиченце не е престъпление
да
се обича, но като дойде до младата мома и до майката, въпросът там вече е друг, те са светци, които не трябва
да
се бутат.
Животните се създадоха по друг морал от този, по който се създадоха хората, т.
Но статистиката показва, че не на всички лекари работите са оправени.
Този човек първо иска
да
привлече вниманието ви и затова започва с малките величини.
Но статистиката показва, че не на всички свещеници работите се оправят.
До известно време се говореше за епоха на създаването, сега се говори за епоха на еволюцията, за възраждането на човека.
Някои мислят, че като се оженят, работите им ще се оправят, но статистиката показва, че не на всички женени работите се оправят.
И като обикне децата, започват
да
му се доверяват.
Създаването е механически процес, а възраждането – органически.
Сега всички хора са навлезли в органическия процес, вследствие на което всички усещат големи страдания.
По всичко се вижда, че и най-вярната статистика изнася нещата тъй, както не са.
Кой как направи една пакост, или една погрешка, веднага съзнава, че не е така и страда.
Онези, които правят статистиките, виждат, че всяка година трябва
да
умират еди-колко
си
хора, трябва
да
потънат еди-колкото
си
парахода, трябва
да
изгорят еди-колкото
си
къщи.
Това значи: първо ти дават сто или двеста лева и гледат дали ще ги върнеш.
Защо е така, няма
да
се спираме
да
обясняваме, но има известни теории по този въпрос.
Младата мома е по-големият капитал, който влиза в обращение, а майката е още по-голям капитал.
Има някакви причини затова, но няма сега
да
ги обясняваме.
Малките деца са дребните пари, младата мома е капиталът в обращение, а майката, жената в дома е големият капитал.
Това състояние е подобно на състоянието, в което се намира бременната жена, която започва
да
се безпокои как ще роди детето.
Като останат няколко деня до раждането, тя започва
да
се безпокои,
да
не би
да
стане някаква катастрофа с детето, което е заченала.
Страданията, които бялата раса носи, показват, че тя е бременна с нещо, и трябва
да
роди.
От бялата раса трябва
да
се роди шестата раса.
И когато човек изгуби парите
си
, и това е едно развлечение.
Докато е бил богат, никой не е виждал този човек.
Аз съм срещал много деца умни, знаят как
да
постъпват.
Щом осиромашее, той почва
да
слиза от високото място и
да
се движи между хората.
Тези големи страдания, тези катастрофи, това изтичане на кръв, показва, че тя е дошла до едно бременно състояние, от което трябва
да
се роди бъдещето, великото в света.
Най-първо е бил надут, трябвало е по няколко пъти
да
хлопаш на вратата му, за
да
отидеш при него.
Колкото страданията са по-големи, толкова и ние сме по-близо до онзи вътрешен момент на раждане.
Като осиромашее, той става достъпен, и всички му казват добър ден.
То казва: Дойде някой, започне
да
разправя някои работи, които не са по Бога.
– Вътрешно раждане.
Сега някои питат: Защо хората осиромашават?
Ето, и Христос, Който дойде
да
проповядва това учение, Той сам трябваше
да
мине през големи страдания.
Като дойде майка ми, той иска
да
си
отиде. Защо?
Представете
си
един човек, който беше толкова чувствителен, и който сам лекуваше болни, правеше чудеса, в 24 часа трябваше
да
дойде при него един легион от шест хиляди души войници
да
му се гаврят,
да
го плюят,
да
го ругаят,
да
го бият и отгоре на това
да
Му дадат
да
носи един дървен кръст.
– Майка ти много обича
да
ви чете, че така не било, че иначе не било.
Аз питам: Защо хората се раждат?
– Срам ме е
да
ти кажа.
– Щом те е срам, и на мене не го казвай, и аз не искам
да
те слушам.
Тогава, казваш: Направи това, което не те е срам, и което е приятно и на майка ти, и на мене, че
да
не те е срам.
Аз виждам, че хората гледат на тия неща, на доброто и на злото, като на две противоположни неща.
– Кажи го на майка
си
.
Ако се качите на височина от няколко хиляди километра, от тялото ви ще почне
да
излиза кръв, което се дължи на външното голямо налягане в сравнение с вътрешното.
Невъзможно е доброто
да
съществува без едно последствие.
Не мога
да
кажа на майка
си
.
– Щом не може
да
каже на майка
си
, аз зная вече какъв е законът.
Мисълта, която мъчеше Христа беше толкова силна, че кръв почна
да
изтича от порите му, но сърцето му издържа, не се пукна.
Казвам: Ти обичай първо майка
си
и баща
си
, после брат
си
и сестра
си
, а най-после остави за мене.
Казвам: Това дете има известни представи, то
си
мисли нещо.
Доколко е верен този анекдот, не се знае, но преданието разправя следното: Когато бил на кръста, при Христа дошъл един баща, синът на когото бил тежко болен, но той се надявал само на Христа и Го помолил
да
помогне на сина му.
Христос се обърнал към римските войници с молба
да
му отковат ръцете само
да
помогне на този болен, и после пак
да
Го заковат, но те Му отказали.
Благодарете, че е така, защото ако доброто не беше причина за злото, злото щеше
да
бъде неизцелимо, но понеже доброто е причина за него, то допуща злото, за
да
бъде условие за развитие на доброто.
Още като ме погледне това дете, аз виждам в очите му един Божествен поглед, то вижда, като че ме познава.
Значи, римските войници отказали на Христа
да
прави последното
си
добро.
Сега може
да
ви наведа много аргументи, но не искам
да
се спирам върху злото, за (
да
) не развалим работата.
От тогава казва историята Римската империя пропаднала, понеже забранила на Христа
да
изпълни последното добро.
Мога
да
ви наведа такъв аргумент, с който ще се убедите, но не искам.
Неговият поглед говори за някакво далечно възпоменание.
Ако и вие забраните на вашия Христос, на вашия Дух
да
направи едно добро, и вашата съдба е подписана.
Един учен казал на слушателите
си
: Мога
да
ви направя този опит, но ви съжалявам, всички ще избягате навън.
Ако и вие в 24 часа можете
да
се гаврите с Божественото в
себе
си
, което е най-великото и след това
да
Го турите на кръста, и вашата съдба е вече решена.
Затова няма
да
го направя.
Римската империя в това отношение седи като пример, не че е толкова добре направила, но човек се познава в Любовта
си
, в края, а не в началото.
Всички ще останете недоволни.
За мене не важи как сте създадени в началото, но как сте в края.
Тогава той пуснал един прах в стаята, от който всички започнали
да
кихат толкова много, че били принудени
да
излязат вън.
Аз бих предпочел в края
да
съм, както трябва, а не в началото.
Един млад момък разправял: Мене ме спаси едно малко момиченце от самоубийство.
3.
Веселие и радост
,
ООК
, София, 5.12.1934г.,
Бог не е оставил
Себе
Си
незнаен, Той се е изявил.
Някой път казвах: „Господи, нищо не мога
да
направя, помогни ми!
От няколко хиляди години казват: „Дали Христос е изпратен от Бога, или не?
Трябва
да
изучавате тоновете му.
А пък някой път постъпя другояче, и целия ден имам разправии с децата.” На децата трябва
да
се даде нещо.
Трябва
да
знаете каква е музикалността на сърцето, трябва
да
знаете и в какво седи един мислов тон.
Например искате
да
вземете основния тон „до”, но се страхуваш.
При извора всякога има трева, защото дава изворът нещо, а пък там, дето няма извор, трева не расте и всичко наоколо е сухо.
Та първото нещо е - всички се стремете
да
не задържате нещата.
Когато Словото пребъдва в тебе, тогава то ти казва: „Какво искаш
да
направя заради тебе?
Ти не трябва
да
се страхуваш, като пееш.
Да
дадете, и като давате,
да
почувствате в
себе
си
една вътрешна радост.
” А пък когато пребъдва Христос, ти ще кажеш: ,,Какво
да
направя за Тебе?
Ти, както и
да
вземеш „до”, „до” е верен в дадения случай - и ниско, и високо
да
го вземеш, все е „до”.
Аз съм слушал някои
да
казват: „Не
си
струва човек
да
дава.” Давай навреме и вземай навреме.
” Като един слуга ще бъдеш готов, каквото ти се каже,
да
го изпълниш, без никаква философия.
Не давай не навреме и не вземай не навреме.
Ти казваш: „Аз искам
да
го разбера.” Няма какво
да
го разбираш.
Нищо не давай не навреме.
Онова дете, комуто дадат хляб, то няма какво
да
го разбира, а
да
го яде.
В даването
си
има закони.
Една минута се изисква, за
да
познае детето хляба.
Всяка една мисъл
си
има своето определено време, когато тя трябва
да
излезе из твоя ум.
Майката казва: „Няма какво
да
се философства тук, вземи и го опитай.” Щом хлябът е сладък, детето го яде.
Всяко едно твое желание
си
има своето време, когато трябва
да
излезе от твоето сърце.
Тази мисъл и това желание не ги пращай
да
излязат преждевременно.
Вие казвате: „Дали
да
го ядем, или не?
Това са правилата, които трябва
да
ги знаете.
Дали му е времето, или не му е времето, и как трябва
да
го разбираме?
Иначе се заражда едно чувство на недоволство.
Ти казваш: „Ние не живеем както трябва.” Ние не живеем, но ние не сме се научили
да
изпълняваме волята Божия.
Какво ще каже: „Мадам?
” Имате „мад” и „Адам” - значи това, което е направило жената
да
ражда.
Въздух има достатъчно, но не знаят как
да
дишат.
(Учителят пее думата „мадам” изведнъж много ниско и изведнъж много високо.) В какво седи различието?
Храна има преизобилно, но хората не знаят как
да
вземат храната навреме.
(Учителят изпя тона „до” високо и ниско.) Не само
да
се вземе един тон, но важно е каква идея се влага в него.
Вие живеете в Божията любов, и страдате, не знаете как
да
възприемете Божията мисъл.
Значи, когато изгрява слънцето,
да
възприемаш светлината и тази светлина
да
я събереш в
себе
си
.
Всичката погрешка е там.
Дали можем
да
го предадем, когато вземем тона, то е друг въпрос.
Възприемате Божията мисъл и няма
да
мислите за
себе
си
.
И като залезе слънцето,
да
остане светлината вътре в тебе.
Но
да
предадем това чувство в тона, това е важното.
Казваш: „Колко съм пострадал.” Ще кажеш: „Досега още не съм пострадал.
И ако сме могли
да
го придадем, тогава тонът е верен.
Ако не сме могли
да
предадем чувството чрез тона, тогава тонът не е прав.
Още кръст не сме носили, още не сме били на Голгота и гвоздеи още нямах на ръцете и на краката
си
.” Но това са страдания, това са най-големите страдания.
И когато човек мине през най-големите страдания, той ще възкръсне.
Ти, като пееш, ще гледаш следното - пей, догдето Божественото мине през тебе и
да
смени състоянието ти.
Христос мина през най-големите страдания и възкръсна.
Всяка една дума трябва
да
разбирате.
В това отношение всички трябва
да
пеете, за
да
се сменят състоянията ви.
И кръв излизаше от кожата Му - така беше голямо напрежението вътре,
да
устои, каквото и
да
стане.
„М” винаги показва слизане надолу, „м” е съгласна буква, която, дето и
да
се намери, показва тя едно положение, че ти трябва
да
възприемеш.
Та сега не преувеличавайте вашето страдание.
Пей, по какъвто и
да
е начин, но пей.
Мнозина мислят, че много са страдали.
После думата „милостив”, това значи сърцето ви
да
е готово
да
възприема.
При сегашните условия има много въведени неща, неестествени неща, от които трябва
да
се освободите.
Страдали сте, но в сравнение - това е едно на хиляда.
Не само в български език, но и във всички европейски езици буквата „м” значи навсякъде възприемане, защото тази буква върви по един геометрически начин на възприемане.
Един ден ще дойдат.
Или казваш: „Аз като ида в другия свят - тогава.” Това е другото заблуждение.
В буквата „м” се пречупват пластовете, а гдето се пречупват пластовете, там ще намерите вода.
В дадения случай важното е следното -
да
разбираш каква е волята Божия.
Ако няма тези пречупвания на пластовете, не могат
да
намерят вода.
Ти и тук можеш
да
я разбереш, и в другия свят можеш
да
я разбереш.
Всичко това ще се изгуби.
Ако пластовете се пречупват, тогава може
да
се намери вода.
В разбиранията на волята Божия не се изискват големи усилия.
Та казвам сега: ако във вашия живот пластовете не са пресечени чрез страдания, по никакъв начин животът не може
да
се прояви.
И ако разбираш волята Божия, всичко можеш
да
пееш - и на бас може
да
пееш, и на сопран може
да
пееш, както никога.
Това ще изгубиш, за
да
дойде нещо по-хубаво.
На земята без страдание живот не може
да
се прояви.
А пък ако не разбираш волята Божия, нито бас, нито сопран може
да
пееш.
Всичко това ще се смъкне, за
да
дойде нещо по-хубаво.
Не само на земята, но и между ангелите ще има страдание.
От това ти не трябва
да
се плашиш.
Една къща на земята може
да
се развали.
Апостол Павел казва: “Ако нашето земно жилище се развали, имаме дом неръкотворен.” Само
да
сте готови
да
влезете в новото тяло, което ще ви се даде.
Ако вашата душа може
да
влезе в новото ви тяло, ще влезете в новия живот, но ако не можете
да
влезнете в новото тяло, тогава ще бъдете кираджии.
Всичко това зависи от изпълнението на волята Божия в дадения случай.
Ще търсите стопанин, и тогава Господ ще ви е на помощ.
Търсете първом Царството Божие и Неговата правда, търсете Царството Божие и Неговата любов и всичко друго ще ви се даде.
И следователно страданията, лошите мисли на хората - тези сокове, които по някой път от корените отиват към клоните.
Най-първо ще отделиш от
себе
си
всички онези горчиви мисли.
И за това Христос казва: „За едно обръщане на един човек към Бога горе става голяма радост, и за едно падане на един човек горе настава голяма скръб.”
Да
кажем, че имаш един човек, когото искащ
да
привлечеш.
Това е то, с което трябва
да
се подвизавате.
Вие имате едно схващане за живота, че всички искате
да
избегнете страданията.
Ти не го обичаш,
да
допуснем, но искаш
да
го отделиш от
себе
си
.
А пък обикновения живот, който сега имате -
да
ви е приятно, че Господ ви е изпратил тук на Изгрева, и
да
благодарите на Бога, че не сте пръв министър на България.
Има известни излишни страдания.
Но има известни излишни страдания, които са една необходимост, и ако вие не ги имате, никакво знание не може
да
придобиете.
Една радост и едно страдание, това са две състояния, които са необходими, за
да
се прояви някой лъч във вас.
Щом дойда и
си
концентрирам мисълта, че в тези мравка има Божествено, веднага мравката ще се спре, и ще възприеме нещо.
А щом кажем, че нищо не струва мравката, тогава тя ще
си
отиде.
Едно страдание, една скръб и една радост са необходими, за
да
се образува дъжд в пространството.
Непременно трябва
да
има едно студено и едно топло течение.
Ако едно топло течение не придаде студеното, дъждът не може
да
се образува.
Тя ще кацне и ще каже: „Много ти благодаря, че има едно същество, което мисли за мене така.” Тя ще ти бутне тук, ще ти бутне там.
Когато Провидението иска
да
ви даде голямо благо, то ви праща предварителни страдания.
Дъждът е благото, което Провидението ще ви даде - страданието.
Всички тези мухи те безпокоят.
Вместо
да
привлечеш мухите
да
те обичат, по-добре е
да
употребиш своята мисъл за подобрението на хората.
Затова всякога наблюдавайте: дойде ли ви голяма радост, то непременно ще ви дойде голяма скръб. Наблюдавайте.
Ако ви дойде голяма скръб, то след нея непременно трябва
да
очаквате, че ще дойде голямо Божие благословение.
Ще кажеш: „Кое е онова, което прави, щото Бог
да
го държи на земята?
Ако тези неща вие ги знаехте, сега щяхте
да
имате разумно отношение към живота.
Например някой човек е закъсал и казва: „Свършено е вече.” А пък той няма какво
да
се страхува.
Ще ви приведа онзи пример на онзи грък, който върши някои работи по атавизъм.
Има нещо в човека, което не мисли право, което не мисли за интересите на своя господар.
Ако сте осиромашели откъм богатство, ти печелиш нещо.
Почти всички хора сега имат в
себе
си
от този кривия живот.
Има една сиромашия, която трябва
да
се избягва, има една сиромашия, която не е от Бога.
Това ще го отнесете към
себе
си
, а не отвънка.
Но сега
да
се повърнем към въпроса.
И като излезе онзи вън, търговецът ще вземе десет-двайсет лева, ще ги тури в джоба
си
, ще застигне просяка и ще му каже: „Вземи бе, керата!
Имаш нещо в
себе
си
- криво ти е.
Християнството или новото учение е учение
да
се разбират Божиите пътища?
Ако е правото на страната ти, ти губиш гнева
си
, а когато правото не е на страната ти, ти губиш мира
си
.
Това разбиране е
да
влезеш в положението на всеки човек.
Направил е една погрешка и отива
да
си
поправи погрешката.
Щом губиш мира
си
, не
си
прав.
Всяко едно същество иска
да
живее добре.
И той
си
казва: „Трябва
да
ви дам и ако не ти дам, аз съвсем ще загазя.”
А когато постоянно човек губи от живота
си
, той не съди добре, той не е уредил добре живота
си
.
Това трябва
да
го разбереш.
Аз гледам, вие имате една физиономия на нещастник.
Ти можеш
да
имаш желанието
да
живееш добре.
Седите и
си
слагате една физиономия на вечен нещастник, и играете тази роля.
Възможно е, но той не
си
подвел добре работите
си
, както трябва.
Тогава дружи само с Невидимия свят и мисли за всички същества, които живеят добре.
Когато ангелите се радват, когато всички добри хора се радват, благодари на Бога, че са дошли страданията и кажи: „Благодаря Ти, Господи, за всичко това, което ми даде.
Ти искаш
да
управляваш целия свят.
Ти не
си
единственият, който искаш
да
живееш добър живот.
Благодаря Ти, че ми са скъсани галошите.
А ако
себе
си
не можеш
да
управляваш, тогава?
Благодаря за всичко това, което ми се случи сега.” Защото лошото, което ти се случи, не е толкова лошо колкото
си
мислите.
Дружи с тях, за
да
може Божието благословение
да
мине чрез тях и
да
дойде до тебе.
Във всички тези работи Господ събира материал, за
да
направи грънци за бъдещето ви.
” Ти не знаеш дали
си
прав.
Четете някой път в Библията за апостол Павел, за Адама, Исаия, Христа.
Човек, който не мисли право, той със своите мисли и чувствания прави всички престъпления.
Щом помислите за тях, като четете това, вашият живот се свързва с тях и благословението на апостол Павел и всички други вие възприемате, понеже те са проводници на Божията любов, и мир навлиза в душата ви, и онова, което нас ни смущава, то
си
отива.
Не само
да
се убедите сега, колко ще платите?
По някой път вие всички мислите много повърхностно.
Ако вземете една златна монета и я турите близо до очите
си
, вие нищо няма
да
виждате.
Всички имате желание
да
служите на Бога.
Всеки един предмет трябва
да
го държите далеч от вас.
Сега ще накарам тази лекция
да
я платите.
Всички тези хора в света, които сега живеят, са само условие за развитието на целокупния живот.
Сега
да
допуснем, че всички вие мислите, че сте прави.
Никой човек не трябва
да
го държите много близко до
себе
си
.
От вас ще дадете една подписка, кой колкото обича.
Като виждам лицата ви, всеки един от вас мисли, че е прав, а пък при това нямате това, което искате.
И всички страдания произтичат от това.
Една подписка за всички.
Една майка, ако държи детето
си
много близко, тя ще страда.
Да
видим кой колко ще запише за лекцията - единствената лекция, която ще бъде с пари.
И детето не може
да
осиява тогава.
И после, ще гласуваме за какво
да
употребим тези пари.
И той има една задача
да
повдигне естеството
си
.
Майката, като държи детето
си
много близо до
себе
си
, тя ще го осакати.
Можем
да
направим един банкет или за назе
си
да
ги употребим, или за каквото решим.
И най-после,
да
видим колко пари ще съберем от тази лекция и от нея ще ви кажа как ще ви вървят работите.
Ако голямата любов можеше
да
спаси хората, то Бог би ви я дал.
Който даде, е разбрал лекцията, а пък който не даде, не е разбрал.
Защо не я дава?
Сега
си
определете една комисия за тази лекция, за
да
се види кой колко ще даде.
Такъв лош, какъвто светът не го е виждал.
Но не
да
искате
да
се покажете.
Ако на едно дете дадат каквото иска, то и на другото дете не дадете това, което то иска, то първото дете ще се погуби.
Ще се вглъбите в
себе
си
и колкото ви се каже отвътре, колкото може
да
дадете, толкоз дайте.
Ако всичко правите по неговата воля, и ще му се напакости.
Това е тялото.” Някой казва: „Аз съм лош.” Това е това, което трябва
да
повдигнеш в
себе
си
.
Туй чувство ви казва колко може
да
дадете.
И ти трябва
да
знаеш, че не
си
свободен.
Някой казва: „Аз вчера се помолих за дъжд и дъжд дойде.” И друг казва: „Аз вчера се помолих за дъжд и дъжд дойде.” Гледам - трийсет-петдесет души са се молили за дъжд и дъждът дошъл, и всеки мисли, че за неговата молитва е дошъл дъждът, и всички са доволни.
Сега искам
да
ви кажа колко пари ще се съберат от тази лекция.
Всички тези четирийсет души са един човек и всички са станали като едно условие
да
дойде дъждът, но никой няма право
да
мисли, че той е главният фактор Това е твое подбуждане,
да
се молиш.
Колко предполагате, че може
да
се съберат?
(„Хиляда лева.”)Предполагам, че хиляда лева могат
да
се съберат.
И казва Му дяволът: „Ти
си
Син Божи, всичко Ти е дадено.
Ти може
да
направиш тези камъни на хляб.
Този кошум, той носи кошут.
И може
да
завладееш света.
[* Бит небит носи; кошум (диал.) - ремък за впрягане, кошут (обл.) - вид жилава трева] Друг го е турил, турено му е отгоре
да
го впрегнат и
да
го кара.
Ако дадат всичките сто и петдесет или двеста души по пет лева, колко ще се съберат?
НАГОРЕ