НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
680
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
680
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Петте постижения
,
УС
, София, 25.11.1934г.,
За
да
бъде животът на човека хармоничен, в името му трябва
да
има срички, в които
да
влиза по една буква от четирите реда.
Тези букви трябва
да
вървят в такъв последователен ред, в какъвто са наредени в азбуката.
Както виждате, много знания са нужни, за
да
може човек
да
гадае.
Започне ли
да
гадае, каквото каже, трябва
да
излезе вярно.
Един ходжа служил 10 години наред в джамията, но работите му, вместо
да
се уреждали, все назад вървели.
Един ден жена му го посъветвала
да
напусне служенето
си
на Бога и
да
потърси по-доходен занаят.
Той решил
да
започне
да
гадае на хората.
За тази цел той взел восък, стопил го и започнал
да
гадае.
Случило се, че каквото казвал, всичко излизало вярно.
Един ден го срещнал един познат на пазарa и го запитал: „Като знаеш
да
гадаеш, кажи ми какво нося в тази дреха“.
Ходжата се замислил и казал тихо в
себе
си
: „Веднъж лисица в курника, втори път в курника, но на третия път плаща с кожата
си
“.
Като чул думата „лисица“, познатият казал: „Приятелю, и този път позна – лисица нося в дрехата“.
Като се върнал у дома
си
, ходжата казал на жена
си
: „И днес спечелих нещо.
И този път можах
да
отгадая нещо“.
Той се прочул в цяла Персия за добър гадател.
По това време в дома на персийския шах станала голяма кражба.
Шахът го извикал и му заповядал
да
открие крадците.
Гадателят казал, че му са нужни 30 дена, за
да
свърши тази работа.
Като се върнал у дома
си
, той казал на жена
си
: „Какво направи с мене?
Досега, както
да
е, справях се с новия
си
занаят, но положението ми вече се затрудни.
Шахът ми даде много трудна задача.
За
да
реши задачата
си
, гадателят излизал всеки ден на края на гората, където прекарвал в размишление.
Той взел в джоба
си
30 царевични зърна.
Вечер, когато трябвало
да
се връща дома
си
, той изваждал едно зрънце и
си
казвал: „Ето, първият мина“.
Разбойниците, като чули, че гадателят се наел със задачата
да
ги открие, всеки ден пращали по един от тях,
да
видят какво прави.
Първият разбойник минал в момента, когато гадателят изваждал първото зрънце, и чул думите: „Ето, първият мина“.
Разбойникът помислил, че гадателят го познал, и веднага съобщил това на другарите
си
.
Ден след ден гадателят правил същото: отивал в гората на размишление, вадел по едно от 30-те царевични зрънца и
си
казвал: „Ето, и вторият, и третият, и четвъртият мина“.
Разбойниците чували това и се замислили за положението
си
.
Като дошъл предпоследният ден, те чули, че гадателят
си
казва, че и 29-ият мина.
Те отишли при него, изповядали престъплението
си
, върнали откраднатите вещи и го помолили
да
не ги издава, за
да
не ги накаже шахът.
И този път ходжата излязъл благополучно от трудното
си
положение.
При всички трудни моменти той запазвал присъствие на духа
си
.
Какво означава гадаенето?
Да
гадаеш, това значи
да
предвиждаш и предсказваш неща, които предстоят
да
станат.
Човек гадае върху неща, които са неизвестни, които още не са станали.
Писмената реч е особен род гадание.
Който знае буквите, той може
да
гадае какво е написано.
Езикът е също така особен род гадание.
Писателите, поетите нареждат речта в стройна форма, в рими, в музикални изрази.
В свещените книги пък, освен буквени и слогови съчетания, вие ще намерите цели изрази, в които се крият символите на нещата.
Който има търпение, той ще спира на всички глави, подобни на прочетената, и от имената, които се цитират, ще прави преводи, ще търси буквения и звуковия произход.
Като прави тези изучaвания, човек ще кали търпението
си
.
Като ученици, вие трябва
да
изучавате имената,
да
видите какви сили се крият в тях.
На еврейски „Мария“ означава солена вода, а „Мара“ – горчива вода.
И солената вода има смисъл, но когато готвите.
Искате ли
да
пиете от тази вода, вие трябва
да
я дестилирате,
да
отделите солта ѝ.
Горчивата вода има значение само за болни, както пелинът.
Изобщо всяка буква, всеки звук съдържа в
себе
си
известна сила, която трябва
да
се употреби на място.
Не се ли употреби на място, не се ли съчетае правилно с други букви или звукове, може
да
произлезе някакъв взрив.
За пример, кой не е опитвал силата на обидните думи?
Следователно ораторът, ученият трябва
да
подбират думите, с които
си
служат.
2.
Принципи и условия. Връх и долина
,
ООК
, София, 28.11.1934г.,
Има
си
особена врата, чрез която изхождат непотребните работи.
И ако добрият цигулар и другият свирят заедно, то добрият цигулар ще почне
да
мисли, че свиренето на самия него не е на място.
При яденето - от дето е влязла храната, оттам не може
да
излезе.
Също така, като се намериш между двама-трима души, които не мислят като тебе, и после, като се върнеш вкъщи,
си
казваш: „Загазих."
Някой път излиза при изключителни условия, когато му е лошо на човека и трябва
да
повърне - значи оная храна, която е несъответна на организма, дисхармонична.
Разумните работници отделят кое е полезно за господаря и, след като го обработят, изпращат го на цялото тяло и нищо не оставят за
себе
си
, за
да
могат всички жители по тялото
да
се ползват.
Когато някой път човек иска
да
се ухитри, иска
да
задържи нещо от това богатство, той почва
да
го складира около ставите
си
, иска
да
го скрие някъде.
Туря го по ставите
си
, по гърба, после - по глезените, по ръцете и прочее.
Той ми казва: „Ти
си
невежа." Аз му казвам: „Ти - втори." Казва ми той: „Ти
си
простак." Аз му казвам: „Ти
си
трети." „Нищо не струваш.
И ония инспектори в природата правят ревизии, дали
си
постъпил право, или
си
скрил нещо.
Две жени могат
да
излъжат един момък.
И като го намерят, почват
да
разшиват мястото, за
да
вземат парите, и тогава ти почваш
да
чувстваш болка.
Нищо не е скрито, нищо - нито в гръбнака, нито в колената, нито в ръкавите, понеже те, като дойдат, ще почнат
да
разшиват.
Две деца могат
да
гледат една майка.
Всяка болест показа, че нещо
си
скрил.
Една майка може
да
роди две деца.
И две жени могат
да
излъжат един мъж.
Каква вяра трябва
да
има човек!
Тя, като хване някоя мишка с козината, и я скрива в
себе
си
.
Но бащата не може
да
отгледа сина
си
, понеже това, от което се нуждае синът, е в майката.
Условията, при които синът и дъщерята ще се родят, се намират долу в долината, а пък принципът, който може
да
ги повдигне, е при бащата.
Щом му дадеш риба, той изведнъж ще я изтърбуши, ще извади ненужното и ще я изяде, но на котката не й идва на ума
да
изтърбуши мишката,
да
махне козината.
Крушата, и каквото и
да
е друго, вземи и умий я най-първо, защото може би стотина мухи са оставили своите визитни картички по нея.
Ти в твоя университет как
си
учила работите?
Човек трябва
да
си
образува един възглед,
да
повярва и
да
направи един малък опит.
Някои хора знаят
да
разправят, а не могат
да
правят, а пък някои хора знаят
да
правят, а не могат
да
разправят.
Без малък опит приложение не може
да
има.
Сестра Янакиева е от тия, които правят, а не знаят
да
разправят, а има други, които разправят, а не могат
да
правят.
Например вземеш пет лева в джоба
си
.
Тогава трябва
да
се съберат едните, които знаят добре
да
разправят, и ония, които знаят добре
да
правят.
Казват ти: „Дай ги тия пет лева." Ти казваш: „Че откъде ще взема тогава други пет лева?
Когато Мойсей беше пратен от Бога
да
освободи еврейския народ, тогава той правеше, а не можеше
да
разправя, понеже беше гъгнив.
А брат му можеше
да
разправя, и се събраха заедно.
Щом дадеш въздуха, другият, новият, въздух ще дойде, но в икономическия свят, щом дадеш пет лева, другите пет лева не идват.
Един може
да
разправя, и не може
да
направи, а друг не може
да
разправя, а може
да
прави.
Но ако не идат другите пет лева, то е защото съществува известна анормалност в цялото човечество.
Да
се съберат двамата.
Ако разбирате закона, тия пет лева ще дойдат.
Нека
да
излязат и
да
дойдат тук певците.
И те ще дойдат, и колкото искате ще дойдат.
Може би искате
да
знаете как ще дойдат.
Тъй трябва
да
се възпитават хората с пеенето.
Това е сега песента „А бре, синко".
Искате някой път, имате желание
да
се научите
да
пеете, но пеенето е от два рода.
Като спазваш законите, не може
да
не пееш добре.
Ето това е моралът - ще изпееш на един човек, няма какво
да
му говориш.
Бащата иска по най-добрия метод
да
постъпи, той казва на сина
си
: „А бре, синко." Пее му.
Трябва
да
ги разбирате.
Всички гласни букви са тук, с изключение на „у".
Някои хора изживяват целия
си
живот, за
да
бъдат певци.
Някои пеят, а пък на друг, като му кажеш
да
пее, казва: „Аз няма
да
бъда певица.
На един българин му казали: „Ти трябва
да
учиш." Той казал: „Аз поп няма
да
ставам." Той мислел, че като бъде човек учен, поп трябва
да
бъде.
„Е" дава разширение.
И българинът казва: „Няма нужда.
„Синко, ти искаш
да
бъдеш свободен,
да
се разшириш, но тая работа трябва
да
я разбереш добре, синко.
Като няма
да
ставам поп, не ми трябва
да
уча." У него идеята е много практична.
Какво разбира българинът с думите „поп няма
да
ставам"?
Че
си
оставил стадото
си
горе на планината и вечерно време
си
слизал по седенки, по моми." Че онзи, който оставя стадото
си
, като изгуби стадото
си
, ще изгуби и момата.
Защото момата не дава цена на овчар без стадо.
Аз светия няма
да
ставам." На Изгрева съм срещал
да
казват: „Тя ще стане светица." То е такова разбиране, както българинът, който казвал, че поп няма
да
стане.
Ти трябва
да
живееш добре и ако станеш светия, ще
си
уредиш работите.
Светията жена не трябва
да
погледне.
ръката й не трябва
да
пипа.
Искаш
да
кажеш нещо някому за възпитание, ще му кажеш: „А бре, синко." Не казва бащата: „Бре, сине!
до женска дреха
да
не се допре,
да
не държи вкъщи женска котка, кокошка (смях), женско животно, женско дърво и прочее.
" Той започва с възпитателния метод: „А бре, синко".
Светията е един извор, който извира и отива на грешните хора
да
помага, нищо повече.
Силен човек, богат човек е той.
Бащата
си
има познание за живота, как трябва
да
се живее.
Той е един човек, който е готов във всички случаи
да
изпълни волята Божия с радост и веселие.
Трябва сега
да
повлияе на сина
си
и казва му: „А бре, синко."
Богат като
си
, ти на всекиго можеш
да
помогнеш.
Когато казваме, че музиката може
да
възпитава, то между другото разбираме следното.
Ти можеш
да
направиш една песен на двоите погрешки и
да
им попееш.
И на млади жени, и на грешни, на всички можеш
да
помогнеш.
Музиката има свойство
да
разтопява.
Като се събаряла стълбата, даже един от тях пострадал.
И ако не знаете как
да
пеете, не можете
да
имате резултат.
Пази се
да
станеш ортак с дявола.
Българинът е практичен и казва: „Стани ортак с дявола, додето минеш моста." Там е именно нещастието на българина, че той искал
да
надхитри дявола, но последният го блъснал от моста и досега оттам българите не могат
да
излязат.
Ако знаете как
да
пеете, тя гради.
Като станеш ортак с дявола, той все ще те бутне отнякъде, и като те бутне, твоето падане, това е вече погрешката ти.
Ще те извади от общите релси на живота.
И във всички школи на посвещение има тайни.
Имаш едно недоволство - от живота
си
недоволен.
Например пеете песента „Аин фаси".
Че какво има
да
си
недоволен от живота?
Не само някои, но всички са недоволни.
Я дайте ми на пианото тон.
Хората искат
да
се освободят от живота, но това ни най-малко не е учението на ония просветени хора в Индия - техните адепти разбират другояче.
(Учителят изпя правилно „Аин фаси".) В думата „Аин" звукът „и" е силен звук, но като влезе „н", ще има противоречие, което трябва
да
разрешиш, защото съгласните букви, това са бентове, които отклоняват течението от правата посока.
Хората почти навсякъде, било в Индия, било в България,
си
приличат - искат
да
се освободят от живота.
„М" в дадения случай слиза.
При „а" трябва
да
знаеш как
да
политнеш.
(Учителят пее.) Махар... Махар... Махар... Последната сричка „хар" трябва
да
се пее по-нежно.
Но кой освобождава човека от смъртта?
Отчаял
си
се, ще пееш двайсет пъти: „Махар... Махар..." както трябва, и постепенно
да
смекчаваш, додето дойдат ония трептения, които ще изменят твоето състояние.
Четем в тая свещена книга, че човек трябва
да
умре, и после наново друг един живот трябва
да
го освободи от смъртта.
И ако се измени твоето състояние, значи ти
си
взел вярно тона.
Тъй излиза въпросът - че трябва
да
се освободим от оня неразбран живот, който сега водим.
„А бре, синко." Аз намирам много хубав този израз „а бре, синко".
Недоволен
си
.
(Брат Кирил Икономов продиктува, и всички
си
написаха текста на тая песен: )
От какво зависи твоето недоволство?
А бре, синко,
Недоволен
си
, че пари нямаш.
После недоволен
си
, понеже нямаш такава храна, каквато ти искаш.
Че
си
стадото в планината оставял
Българинът пада в друга една крайност и казва „от птичка мляко".
и вечер
си
се връщал
моми по седенки
да
срещаш -
От някоя крава можеш
да
издоиш мляко, но от птица - не.
Това мляко служи само за нея, само за
да
си
намаже своите крилца.
Тя
си
има една много малка жлеза, и някой път
си
туря човката там, за
да
си
намаже крилата и
да
ги държи в изправено положение.
Мома се, синко, вечер не избира.
Ако това се разбира под думите „от птиче мляко", то не зная колко птици трябват, за
да
събереш малко млечице.
Нали можеш
да
запалиш някого, но и
да
го развалиш.
Всички можете
да
я изпеете.
Но това са отвлечени правила, които само гениите и светиите могат
да
приложат.
(Изпя се няколко пъти от всички.)
Но обикновените хора какво могат
да
приложат?
Има една външна страна, професионална, това, което наричат изкуство.
Недоволен
си
сега.
Как можеш
да
се справиш със своето недоволство?
Професионалната страна е буквата на нещата, моралната страна.
Животът е една песен сам по
себе
си
.
Вие искате в такт
да
живеете отмерено, на малки междини.
Всяка вечер са го били по три пъти и нищо не му дават.
В тях има хармония, има отзвук, помагат
си
.
Силният помага на слабия, и слабият - на силния.
Взаимно
си
помагат.
В пеенето сега, като искате
да
пеете като професионални певци, вие казвате: „Какво ще кажат външните хора?
Ако по условия пеете, външни са причините, но щом пеете по принцип, тогава ти
си
авторитет.
Някой път трябва
да
кажа: „По-малко бийте." Бият го, дано дойде умът в главата му.
Три пъти го бият и като го пуснат от затвора, пак обича
да
бърка меда.
„Б" показва стремеж
да
се расте нагоре, а пък „р" значи
да
завържеш нещо.
Как трябва
да
разбирате думите „обича
да
бърка меда"?
В бъркането на меда има една друга идея.
Какво лошо има, че
си
бъркал меда?
Бащата казва на сина
си
: „Ти не разбираш работите." Бащата има всичкото желание вътре в
себе
си
, а пък синът не разбира и оставя стадото.
Какво трябва
да
прави човек, за
да
не бърка меда?
Бащата разбира, че ходи вечерно време по моми, той не може
да
успява.
Той трябва
да
носи едно свое бурканче в джоба
си
, и щом иска
да
бръкне в някое чуждо гърне,
да
извади своето гърне и
да
бръкне.
Вечерно време оставя
си
стадото само горе в планината и среща моми, които палят, но и развалят.
Не е важно вземането на меда, но понеже тия гърнета са чужди, бръкнал
си
в чуждо гърне.
Той ти казва: „Нямаш право
да
бъркаш в моето гърне." Това са частични разбирания в света.
Казваме: „Човек трябва
да
бъде набожен." Какво разбирате под думата „набожен"?
После казваме: „Човек трябва
да
бъде добър, справедлив." Ние разбираме частично думите „човек трябва
да
бъде набожен".
Бащата казва: „А бре, синко.
Ако отидете в света, ще ви кажат: „Оставете тия набожни хора." Светският ще каже: „Не набожен, но умен трябва
да
бъдеш." Набожността е родила много лоши работи, но и умът, умеенето, е родило много лоши работи.
Какво чувам съседите
да
говорят, че
си
оставял стадото по планината и
си
ходил по седенки.
Оня ученият лекар някой път ще ти даде някое лекарство, с което ще те повали на земята.
И ако отидете на тия кабарета, ще чуете там най-нецензурни работи, които само на кабаре могат
да
се кажат.
Сега остава идеята, кое е потребно в дадения случай, сега.
На седенки вечерно време, дето само моми и момци присъстват, всичко се позволява.
Идеята за Бога имате, известни опитности имате, здраве имате, но все има нещо, на което вие не сте господари.
Кое е именно това, на което човек не е господар сега?
Ако почнат
да
ходят на тия седенки и стари, тогава няма
да
има нищо лошо.
Ако ви се даде сега една седмица
да
не допускаш в ума
си
никаква лоша мисъл,
да
не допускаш никакво лошо желание,
да
не допускаш никаква лоша постъпка, какво ще бъде?
Един опит
да
направим сега -
да
държим една статистика, какви ще бъдат отношенията ви.
Основното нещо в една седянка е удоволствието, което човек може
да
почувства.
В една минута отгоре [...], в шейсет секунди,
да
видиш дали умът ти ще бъде спокоен.
Какво може
да
постигне човек от едно удоволствие?
(„Давали сте това.")
Да
, но не е изпълнено.
Ако той
си
тури една хубава дреха, облече я, за
да
се хареса на хората, това е една седянка.
Най-първо дрехата, шапката, която ти носиш, трябва
да
приляга на тялото,
да
топли тялото.
Първото нещо, тя трябва
да
бъде здравословна.
Ако в една минута опитът ви излезе сполучлив, то в бъдеще може цял ден, цяла седмица
да
прекарате така.
Ако ти имаш шапка, тя трябва
да
бъде благословение за главата.
Но от минутата ще зависи - една минута сутринта, една минута на обед, една минута вечерта.
Обущата трябва
да
са благословение за краката ти.
Но вечерно време няма
да
бъде опитът ви сполучлив, както сутринта.
Когато се даде тема или когато се направи опит, то вие считате важно количеството - целия ден
да
не допуснеш такава мисъл.
Ако ти имаш една мисъл, едно знание, които не са благо за твоята душа, ти
си
вече по един път от лукаваго.
Та казвам сега, имаме за цел
да
дойдем до ония естествени правилни разбирания на живота.
Трябва
да
си
турите памук в ушите и гюзлюци [* гюзлюци (тур.) - капаци] на очите, за
да
не чуете и видите.
При тия условия, при които сега се намирате, мнозина от вас чакате, като отидете в другия свят, там
да
се подобрят условията.
Около вас ще дойдат други съзнания.
Ако тоя метод можете
да
усвоите в един живот, вие тогава ще бъдете в състояние
да
се справите с някои болезнени състояния в крака
си
.
В другия свят пак ще се намерите в мъчнотии, само че мъчнотиите ще бъдат от друг характер.
Всички болести, които ви се дават, са за
да
се развие контролирането на ума.
Тук, каквото желание имаш, можеш
да
го постигнеш донякъде, но там, каквото желание имаш, не можеш
да
го постигнеш.
Например освободиш се от физическото тяло, отиваш там и имаш желание
да
ядеш.
Някой път ставате нервен, не можете
да
търпите никого - искате
да
си
върви, но той
си
остава.
Ти се приближаваш до нея, но тя се движи пред тебе и ти не можеш
да
ядеш.
Вие често пъти не можете
да
дадете сполучливо сравнение, когато искате
да
сравните едно ваше състояние с нещо.
Той не може
да
си
представи, че и
да
дойде до яденето, той няма къде
да
тури яденето - няма стомах.
Да
допуснем, че имате едно особено състояние.
Там съществува само мисълта, но няма условия
да
извършиш едно престъпление.
Да
допуснем, че имате една точка А, в която искате
да
пазите равновесие.
Но не
си
свободен от престъпление.
Но когато искате
да
придобиете тая точка А, у вас има всички противоречия.
Тук можеш
да
се спасиш, има начин
да
поправиш престъплението.
А пък там носиш престъплението, и не можеш
да
го поправиш.
Много мъчно там може
да
се поправи престъплението.
Да
кажем, че богатият отива в другия свят.
Всички дъждове, снегове, кал и прочие, се стичат надолу в тая долина, А.
Той ще вижда парите, но не ще може
да
ги употребява.
В дадения случай, когато вие искате едно състояние, вие трябва
да
разбирате тоя процес, трябва
да
излезете от долината.
Или, както в този свят, човек може
да
е богат, но Провидението му е взело очите или стомахът му е развален и той се мъчи.
Ако искате едно добро състояние, трябва
да
се качите на върха, а пък щом слезете в долината, там ще имате противоречия.
С тях трябва
да
се справите.
Когато се говори за добрия живот, ние подразбираме ония Божествени принципи, с които се гради бъдещото тяло, за
да
бъдем съучастници на великите блага, които животът е дал.
Казвате: „Човек трябва
да
подигне духа
си
." Но в долината не можеш
да
се подигнеш, ти
си
слязъл вече.
Някого нито го гледат, нито го целуват, нито го прегръщат.
Ако искате
да
спечелите най-добрите условия, трябва
да
слезете в долината.
Трябва
да
/ го нахраниш.
Вие трябва
да
го организирате.
Не му даваш хляб
да
яде.
Вие искате там
да
намерите слуги.
Да
кажем че и
да
искаш
да
му дадеш, не може
да
яде.
Все той трябва
да
приеме нещо от вас в умствено или в духовно отношение - от вашите мисли, от вашите чувства.
Ако чакаш хората, няма
да
успееш.
От
себе
си
трябва
да
дадеш нещо.
Престъплението седи в лъжата, че
си
го прегърнал, без
да
му дадеш нещо.
На
себе
си
ще разчиташ, ти
си
в условията.
Той, след като приеме нещо от тебе, не иска
да
даде.
Между здрав и болен човек и богат и сиромах човек има един паралел.
А трябва
да
има обмяна.
По какво се отличават сиромашията и болестта?
След като приемеш въздуха, тоя въздух
да
го повърнеш назад и ще благодариш на Бога, че тоя въздух ти е даден от Него.
Сиромашията и болестта
си
приличат.
Бог трябва
да
влиза постоянно в тебе и после ти трябва
да
влизаш в Него.
Също и здравето и богатството
си
приличат.
Той само може
да
ти помогне.
Той е принцип, ти
си
в условията.
Следователно Бог може
да
ти помогне.
Да
кажем някои отличителни черти на тия понятия - те
си
имат отличителни черти.
Болният е слаб, сиромахът е работлив, злият човек е силен.
Той няма
да
пусне голяма топлина, че
да
стане потоп (чрез топене на снеговете), който
да
те помете.
Обаче са подобни в резултатите
си
, в крайните
си
резултати.
И като издишаш, ти
си
в Бога.
Вие искате
да
имате удоволствия.
И аз трябва
да
изпълнявам Неговата воля.
И след като направиш една погрешка, Бог като тоя баща ти казва: „А бре, синко." Бащата не че не иска синът
да
търси моми, но вечерно време
да
не ги търси.
Здравето може
да
произтича някой път от принципи, а някой път - от условията.
Долините
си
имат известни мъчнотии, но
си
имат и известни блага.
Момата се сутрин избира, иска
да
каже бащата.
И върховете
си
имат известни неща, които в долините няма, и във върховете някои неща липсват.
И кога трябва
да
я видиш?
Може
да
произтича от известни принципи, а може
да
произтича и от известни външни условия.
Да
кажем, че вие се качвате на върха, и искате ония удоволствия на долината, или пък вие слизате в долината, и искате онова, което върховете дават.
Те са неща несъвместими, не можете
да
ги имате.
При всичките лоши условия той има желание, има един стремеж отвътре
да
подобри условията.
В материалния живот ти не може
да
имаш онова разположение, което има един духовен човек.
Причини са ония принципи, с които даден човек оперира.
Здравият човек се ражда здрав, а пък богатият отпосле става.
Умствено богатият, и той се ражда, носи условията със
себе
си
.
Здравето - човек трябва
да
се роди с него.
Трябва
да
разбирате законите на материята.
Има едно здраве, с което той се ражда, и трябва
да
подобри външните условия.
Да
кажем, че сте недоволен.
Всички болни хора са богати.
Ако сте долината, ще се опретнете
да
подобрите условията.
Някой вълк може
да
отвлече овцете и
да
останат те без прехрана.
Сега в природата съществуват закони.
Ако сте на планината, ще се опретнете
да
разбирате принципите на върховете.
Сега
да
остане мисълта - както при дишането на въздуха - всяка мисъл, която влиза в нас, тя трябва
да
излезе от нас.
Трябва
да
имате ясна мисъл за тези закони, които функционират вътре в ежедневния живот.
Тия закони са дадени в природата, например между другото дадени са и в нашето дишане.
Например ти искаш
да
пиеш един коняк.
Така е и с чувствата - трябва
да
влезе и
да
излезе това чувство.
Те определят как трябва
да
живеем.
Казваш: „На тоя връх
да
има един абсент или коняк.
Оплоденото е човешкото, а пък това, което опложда, е Божественото.
Казано е: „Даром сте взели, даром давайте." Тая идея е от хиляди години разисквана и много писатели са я обяснявали.
И
да
има двайсетгодишно винце.
Някой ме пита: „Как трябва
да
живея сега?
И хубави обяснения дават, но има още нещо недообяснено.
И
да
има едно агънце." Че именно на високите върхове ти месо не можеш
да
ядеш.
В природата съществува тоя закон и трябва
да
се обясни.
Англичаните, които ходиха на
да
завоюват Монт Еверест, намериха се в големи противоречия.
Ние имаме отличен пример в нашата дихателна система, която Бог ни е дал и която показва какво трябва
да
бъде отношението на оня човек, който иска
да
бъде здрав.
Цяло стадо от тибетски крави те караха със
себе
си
, но като дойдоха до известна височина, не им се ядеше месо.
В природата съществува един закон - ако не възприемеш това, което Бог ти дава, теб те очаква смърт.
Месото не струва там, трябва
да
бъдеш вегетарианец.
И ако задържаш това, което Бог ти е дал, пак смърт те очаква.
Трябва
да
имате един светъл ум.
Например, ако се откажеш
да
дишаш, ще умреш.
Турете всички възможности.
Даром сте взели въздуха, но след като държиш въздуха двайсет минути най-много, пак ще го изпуснеш.
Намерете причината
да
го извините, понеже един ден и вие ще се намерите в същото положение.
При процеса на приемането на въздуха какво трябва
да
бъде разположението?
Ние трябва
да
се учим
да
извиняваме.
Умът ти трябва
да
бъде разположен, за
да
можеш
да
възприемеш от въздуха това, което Бог е вложил в него.
Не съвсем
да
извиниш, задръж една погрешка, но деветдесет и девет оправдания ще направиш.
Ти нямаш право
да
задържиш въздуха, но имаш право
да
задържиш това, което е вложено в него.
Тогава
си
е на мястото.
А деветдесет и девет осъждания
да
дадеш и едно оправдание, това няма смисъл.
Сега сами намерете във вас процесите на осъждане.
Вие разсъждавате много материалистично.
Аз, като дойда във вас, желая
да
намеря във вашето съдилище повече оправдания и по-малко осъждания, по-малко присъди.
Например можете
да
се качите на Мусала.
Питам, след като
си
прочел Библията, взел ли
си
нещо от нея?
Осемдесет оправдания и двайсет осъждания, то е прогрес вече.
Нищо не
си
взел.
И в умствено отношение можеш
да
се качиш, в известни разбирания.
Нека тая песен
да
се изпее от няколко души само при пианото.
И един чете от нея, втори чете, трети - всички можете
да
се ползвате, но тя нищо не е изгубила, но освен че не е изгубила, но ще забележите, че тук-там се е понацапала, някъде са я надраскали, но това, което е напечатано, то
си
е останало.
Вие трябва
да
бъдете господар на положението.
Искаме с тая песен
да
изразим едно състояние у българина, което е вярно, което е сега у българина - както в миналото, така и сега.
Някой път ние казваме, че трябва
да
мислим добре.
Трябва
да
се качвате и слизате постоянно.
Полека-лека ще видите какво влияние може
да
окаже тая песен.
Един казва някому: „Трябва
да
бъдете щедър." Оня му казва: „Какво ще бъда щедър, не съм богат!
Не
да
имате слуги, но
да
слизате сами долу и
да
се качвате.
" Дай онова, което
си
взел.
Ако сте в долината,
да
се качите сами горе,
да
си
вземете каквото ви трябва и
да
си
слезете долу.
Когато думите и музиката съответстват, тогава може
да
се измени състоянието ви.
И след като го дадеш, ти пак наново ще вземеш.
Даване и вземане трябва
да
има.
„А бре, синко", това е най-мекият тон, бащинският тон.
Каквото
си
взел, ще го дадеш назад, и ще изкажеш една благодарност.
А пък той, бащата, знае тия работи, за които говори на сина, понеже и той е ходил.
Ти казваш: „Аз вече не искам
да
се връщам на земята." Колко пъти ще се връщаш?
В друга една форма трябва
да
се приложи тук вземането и даването.
Не зависи от тебе.
Какъв трябва
да
бъде начинът?
Някой се наял и казва: „Не искам
да
ям вече." Четирийсет дена може
да
не иска
да
яде, но след четирийсет деня у него може
да
се роди желание
да
яде.
Като вземеш храната, дълго време
да
я дъвчеш, дъвчеш.
Някой път казваме: „Тонът не е взет вярно." Относително не е взет вярно.
3.
Качества на реалното
,
МОК
, София, 30.11.1934г.,
(Положителен знак.) А пък, който е сиромах, който постоянно осиромашава?
(Ще му турим положителен знак, но той е намаляваща функция.)
Да
дойдем до известен ред разсъждения.
Да
допуснем, че имате едно пълно шише с шампанско.
Но шишето не е загубило възможността
да
забогатее пак.
Един ъгъл от 360 градуса към кое измерение спада?
Значи формата
си
остава същата.
Може
да
отидете пак
да
го напълните с шампанско и пак е богато.
Ъгъл от 90 градуса може
да
начертаете, от 179 градуса може
да
начертаете, но щом дойде до 180 градуса, не може
да
начертаете, образува се една права линия повидимому.
После пак може
да
го изпразните.
Двама души не
си
хармонират.
Това шише, което е забогатявало и осиромашавало, какво е придобило?
Като е осиромашало, изгубило е известна тежест.
Ъгълът се образува, когато един от двамата е на противоположната страна, има два възгледа, но има и една допирна точка и колкото противоречието е по-голямо, толкова ъгълът е по-голям, а при най-голямото противоречие, те образуват права линия; при най-малкото противоречие се образува права линия.
Где може
да
се прояви примирението?
Шишето
си
остава в своята форма.
За шишето в дадения случай като че ли е безразлично.
Какво отношение може
да
има между един ъгъл и противоречието?
Това аксиома ли е или предположение, което трябва
да
се докаже?
Допуснете, че вие сте двама души и може
да
образувате един ъгъл.
Да
допуснем сега друго едно сравнение.
Хващате се за ръцете и
си
теглите краката настрани.
Пущат те в едно подземие, дето има каси и ти дават ключове, с които
да
манипулираш,
да
отваряш с тях тези каси и, каквото ти трябва,
да
си
изваждаш.
Но понеже тези ключове са цял сноп, едва може
да
ги смъкнеш.
Правили ли сте опити какъв ъгъл може
да
образувате?
Даваш ги на друг човек
да
ги носи, а ти вървиш отпред, той отзад.
Някой път сте се хващали за ръцете, но не сте измервали какъв ъгъл може
да
се образува?
Виждаш, че тоя човек е отишъл някъде, търсиш го, няма го никъде.
Отиваш при затворените каси без ключовете.
Ще видиш касите, но всичко това е затворено.
Теоретиците казват, че успоредните линии се пресичат някъде във вечността.
Богатство, пари има, но всичко е затворено с ключ.
Щом се пресичат, това са линии, които вървят по огъната площ.
Онзи отива някъде и казва: „Тези ключове мога
да
ги продам някому, от един будала ги взех.“ И той се хвали на своя приятел с ключовете.
Онези, сиромасите са тези хора, които взеха ключовете на богатите.
А пък богатите хора са богати, но без ключове, сиромасите са хора с ключове.
Сиромахът има ключовете, а богатият касите.
Там две успоредни линии се пресичат в безкрайността.
В перспективата става това.) За пример
да
вземем най-големия човек и най-малкия човек.
Богатият казва: „Аз
да
намеря ключовете.“ А пък сиромахът казва: „
Да
имам аз касите.“ Сиромахът може
да
работи.
Най-малкият човек, който
да
наподобява човека, на когото удовете
да
са така развити, както у големия човек.
А пък богатият не може
да
работи.
Колко сантиметра може
да
бъде такъв човек − един човек, когото природата е направила някъде?
Той има касите.
(35 см.) Един англичанин го носил в джоба
си
.
Какво трябва
да
прави сега?
(Вестниците пишат за едно джудже от 30 см.) Имате едно пространство, затворено между две линии, които имат един общ център, пресичат се някъде.
Разбиране трябва
да
има.
Нали две линии трябва
да
се пресичат някъде, за
да
образуват ъгъл.
Но ако две линии не се пресичат някъде, може ли
да
се образува ъгъл?
Ти
си
сиромах, дойдеш при богатия, дадеш ключовете, той ти плати, дето
си
ги носил, и казва
да
си
вървиш.
Тогава какъв съюз може
да
стане?
(За
да
имаме ъгъл, трябва
да
имаме две линии или общ елемент в пресечната им точка.) Две линии са граници на две плоскости.
(Ще се уговорят всички точки.) Този договор, кой ще го изпълнява?
Котката подписала, че дава свободен ход на всичките мишки.
Под точка ние разбираме, че имаме две линии, които се пресичат.
(Някои мишки искали
да
закачат на котката звънец.) Само на умрелите котки.
От ваше гледище какви искате
да
бъдете?
Може
да
кажеш: „Аз искам
да
бъда учен, но нямам условия.“ Някой ще ти помогне.
Между 100 и 200 души бедни хора всеки казва, че иска
да
бъде нещо.
Сега коя е чертата, която е свойствена за сиромасите?
Може ли
да
ми кажете една черта, която е свойствена за сиромасите, и една черта, която е свойствена за богатите.
Във физическо отношение всички богати се групират, на едно място се групират, а пък бедните не може
да
се съберат на едно място.
Някой път вие чувствате, че имате едно неразположение някъде
си
, но не знаете къде е.
Богатия
си
има звънец отдалече ще говори.
Сиромахът трябва сам
да
говори.
Богатият от къщи ще дрънка и ще поръча
да
му донесат едно кило захар, две кила ориз, а пък бедният човек, който няма звънец, не може
да
дрънка, той ще иде на бакалницата.
Богатият отдалече дрънка, а пък сиромахът − отблизо.
Всички страдате, но аз бих искал
да
ме запознаете с мястото на вашата скръб, с жилището ù, на кое място живее тя?
Щом съществува, трябва
да
живее някъде.
− Сиромах.
Ако дрънкате отдалече, какъв сте?
Хващате я и я изваждате навън.
За
да
ви бъде някой човек близък, той трябва
да
бъде сиромах.
Тогава изваждам извода: Близък човек е само сиромахът, а пък богатият е далечен.
Близък може
да
бъде само бедният, а пък богатият − далечен.
Щом е скръбен, има различие вече в мярката, вратът му е по-тесен и ние отвън можем
да
измерим точно степента на неговата скръб и степента на неговата радост.
Кое е онова, което заставя хората
да
обичат богатството повече, отколкото сиромашията?
Я кажи, Николай, ти
си
учен човек.
(Богатството подразбира онези възможности, а пък човек се радва на възможностите, а пък сиромашията всякога подразбира ограничение.) Хубаво, съгласен съм.
Да
кажем, зимно време е.
Как бихте желали: в една неограничена стая ли
да
живеете или в една ограничена?
Вие сте прави, че лятно време е хубаво
да
се живее в безграничното.
Хубаво е
да
бъдете богати лятно време, но зимно време − в сиромашия.
Един българин ходил на гости и се спрял в едно далечно село.
Парите
да
са болни, не са.
Глава
да
ги боли, не.
Да
са гладни, не са.
Той чакал
да
сложат патката
да
ядат.
Дърва
да
нямат, не.
Всичко
си
имат, а пък при това скърбиш за парите.
Питам сега, как може
да
скърбиш за този, който не скърби за тебе?
Той казал още: „Моите патки са много несръчни, могат
да
ми направят голяма беля, отивам
да
уредя тази беля.
Ако остана тук ще имам голяма беля.“ Като
си
отишъл той, онези
си
казали: Хубаво, че се освободихме от него.
Тогава, ако скърби някой за тебе, и ти може
да
скърбиш за него.
Отиват и виждат, че патката я няма.
Майката може
да
скърби за сина
си
, че го е сполетяло нещо, но и той скърби за нея.
Някой казва, че е скръбен, че е сиромах.
Онези, които създали този анекдот, какво са имали предвид?
Скърби за сиромашията, а пък сиромашията нито пет пари не дава.
Като дойде гостенин, нагости го с патката, за
да
не отиде цялата патка.
Срещали ли сте някъде сиромашията?
Те са скържави, мислят за
себе
си
.
Забелязал съм едно съвпадение, че тези, които са сиромаси, тежат по-малко, а които са богати, тежат повече.
Но сиромашията досега не съм я срещал, не съм я намерил, сиромаси хора,
да
, но сиромашията не.
И двамата мислят за
себе
си
.
Откъде произтича тази дума сиромах, беден?
Тази приказка иска
да
покаже, че онзи е много умен.
Оправил
си
работата.
Българинът казва: „Най-първо задигна патката, уреди
си
работата.“ Онзи, който създал тази приказка иска
да
каже друго нещо.
Да
кажем, че имате възможност
да
направите с този орех един обяд, но във вас се заражда идеята
да
посадите този орех.
Намерите по пътя някоя кесия с пари.
Казват, че трябва
да
върнеш кесията.
С този орех, който не може вече
да
се яде, какво е станало?
Какво трябва
да
се прави с парите?
(Сегашните закони казват, че трябва
да
се върнат на властта, а тя ще ги предаде на правоимащия.) Представете
си
, че вас трябва
да
ви турят на едно изпитание, на едно изкушение, за
да
се покаже кой докъде е стигнал, какъв морал има.
Можехте
да
го изядете, но се оказва, че този орех израства в едно дърво и вместо един орех може
да
имате 10, 20, 100 ореха.
Трябва
да
ви турят на всевъзможни изпитания.
Сега
да
допуснем, че вие изгубите ореха, това е едно ваше страдание.
Например някои от вас трябва
да
турят в богата стая, с богати яденета и
да
им кажат
да
не ги бутат.
Това страдание има ли място?
Три дена
да
не сте яли, ако ви гледат през малка дупка, какво ще правите?
Страдате, понеже не сте разбрали ореха, нали така?
Най-първо ще се разхождате, но ще поглеждате наоколо и после ще погледнете яденетата.
Питам сега: Като го изядете, щяхте ли
да
бъдете по-добри, или като го посадите.
Някой от вас ще турят в стаята пълна с каси, пълни със злато, пък ви трябват пари, трябва ви един апартамент.
Сега другата страна − възможно ли е
да
живеете, както е сега животът, без страдания?
Искате
да
следвате в университета и
си
казвате: Еди-кой
си
моралист еди-какво
си
е казал.
(Защото болките идват в човешкото съзнание.) Всякога може
да
се избавите от едно страдание, но трябва
да
разбирате.
Мислете и погледнете касите.
Ако влезете в стълкновение с един силен човек, вие ще имате страдания, нали така?
После пак кажете така и се разхождате.
Ако се намерите в пътя на неговата посока, в която се движи той, и вие не се отклоните, той без церемонии ще ви бутне, ще имате страдание.
Ако вървите зад гърба му, ако той върви напред и вие подире му, няма
да
имате никакви страдания и той няма
да
ви бутне.
Могат
да
ви турят на ред други изпитания и някъде човек може
да
издържи, някъде не.
Тогава слабият пред силния ли трябва
да
бъде или подир силния?
Питам: Ако всинца ви прекарат на общо основание
да
минете през едно планинско място, дето има скъпоценни камъни, големи колкото кокоше яйце, колцина от вас ще минат, без
да
си
вземат скъпоценни камъни.
Силният човек трябва
да
бъде пред слабия човек, нали така?
Най-малкото по два камъка ще влязат във вашите джобове за спомен, щом има много камъни, с вагони
да
ги носиш.
Дойде някой, че обиди силния, и му каже: „Един човек зад тебе едвам се движи като костена жаба, трябва
да
вървиш подир този, слабия човек.“ Какво ще почувствува силния човек, ако го туриш
да
върви полека-лека?
Големият Господар, който е създал света, се радва, когато някой пренася нещо от едно място на друго.
Той ще почувствува едно страдание.
Върви той ден, два, три, четири, пет, шест и почне
да
разсъждава,
да
философствува.
Нападали са ябълки в градината.
Ще му кажеш
да
не бута ябълките.
“ Колко начина има
да
се освободи от този,
да
не ходи подир онзи?
Какво трябва
да
направи?
Все ще имат в джобовете
си
по една-две ябълки.
Да
го вземе на гърба
си
?
(Нападалите ябълки и без това са изложени на унищожение.
(Може
да
го заобиколи.) Не може
да
го заобиколи, понеже няма място.
Само децата
да
не късат.) Не, ние се лъжем, че са изложени на гниене.
(Може
да
го прескочи, а може
да
го тури и на гърба
си
.) Сега, законът за сравнението.
Говорим за слабия и силния.
Той се стопява, за
да
се прояви в друга, по-съвършена форма.
Снегът, като се стопява, губи преди всичко своя цвят, а пък гниенето показва, че тази круша или ябълка ще стане годна, за
да
я яде човек.
Родил се малкият син.
Земята и някои животни ядат изгнилото вещество.
Синът слуша баща
си
, понеже бащата е по-силен.
До известно време синът се подчинява на бащата, но дойде едно време, синът е ходил на училище, свършил е четири факултета, а бащата само един.
Всякога
си
оставали пресни.
Той вече се различава в своето разсъждение и почва
да
не се подчинява на баща
си
.
Например някой човек се ражда с първични дарби, които природата му е дала, но има и наследени от баща
си
, които също се проявяват.
Може ли синът
да
бъде повече от баща
си
?
Желанието на човека
да
пие спиртни напитки не е от природата, наследено е
да
пиеш вино.
Това не е природата.
Нека
да
разсъждаваме.
Първоначално човек не е имал навик
да
събира, после се образувал навика
да
събира съкровища.
Представете
си
, че имате една ябълка, едно ябълчно дърво.
У някои хора чувството за стяжение е по-силно развито, а у други хора е по-слабо развито.
Посаждате сега едно семенце, което е излязло от ябълката, нали така?
Вземете един кон или една кокошка, ако ù сипете една крина жито, тя, след като се наяде, ще почне
да
рови с краката
си
, ще остави житото и ще замине.
Това семе ще даде ли по-сладки от първите ябълки, от които е излязло.
(Ако го гледат по-добре, ако го чистят и поливат.
Може ли водата
да
излезе по-високо от своя източник?
По естествен ред синът не може
да
бъде по-високо от баща
си
.
Тях природата ги е впрегнала
да
работят при разни условия, за
да
родят нови форми.
Това, което бащата знае, и синът ще го знае.
И богатството, и сиромашията, всичко това природата го употребява като импулс, като подтик.
(Христос беше по-високо от Йосифа, баща
си
.) Той не беше баща му.
Защото богатството и сиромашията са средства, за
да
работи човек.
(Библейският Йосиф излезе по-умен от баща
си
Яков.) Не беше.
Богатият е заставен
да
мисли в едно направление и сиромахът е заставен
да
мисли.
Когато Яков дойде при фараона, той благослови синовете
си
, а Йосиф не благослови своите синове.
Богатият мисли това, което е придобил как
да
го запази, а пък сиромахът мисли как
да
придобие нещо.
Само силният, умният благославя.
Богатият е консерватор, а пък сиромахът е демократ.
(Как Каин излезе от Адама?) От Адама не излезе.
Всичко, каквото се пише и се говори за Слънцето, вярно ли е?
Тя мисли как
да
го запази.
Това са относителни работи.
Искат
да
се образуват закони, за
да
се запази придобитото.
А пък сиромахът няма нищо и търси начин
да
добие това, което няма.
Да
кажем имате един клас.
Не зная дали
да
го кажа на вас или не.
Може
да
направите един малък опит с някои закони, които функционират.
Цялото никога не може
да
стане по-голямо от
себе
си
.
Да
допуснем, че някой от вас е слаб, болен.
(Може
да
се надуе.) Щом го надуват, то не е цяло, а е част, и човек, който расте и се развива, той не е цяло.
Всеки от вас може
да
отдели малко количество енергия и
да
я предаде на болния.
Да
кажем в един клас от 100 души, ако дадат най-малко по сто единици енергия, то болният ще оздравее.
Или ако разходите болния между здрави хора, то той ще вземе от здравите хора; или някой е болен, заведете го между растенията,
да
мисли за растенията и той ще оздравее.
Някои болести се дължат на недоимък, а някои на излишък, на неупотребени вещества, които трябва
да
излязат от тялото.
За пример вземете един нервен човек, неврастеник, който не може
да
търпи, какво му липсва?
(Частите.) Под най-малкото разбираме, че няма
да
има нещо, което
да
го измени.
Малко количество вода.
Той има малко количество вода в тялото, в съединение.
Това количество вода трябва
да
се даде на организма и неговата неврастения изчезва.
Трябва
да
дойде у него магнетическо състояние.
И тогава той ще се почувства, че може
да
търпи.
(Пътят между най-малкото и цялото какъв е?) Пътят е път за най-малкото,
да
може
да
отиде при най-голямото.
Нервен
си
, малко вода имаш.
Трябва
да
знаеш как
да
внесеш водата.
Сега може
да
се изяснят нещата.
При неврастенията липсва първата вода.
За
да
се отиде до него, има само един път, а това, към което има безброй, неизброими пътища, то е най-голямото.
Трябва
да
се намери най-чистата вода.
Водата е добър проводник на електричеството и следователно на нервният човек трябва
да
му се тури вода, за
да
протече в него това електричество и магнетизъм,
да
се образува магнетично течение в него.
Да
добиете конкретна идея.
Той е имал подпушване на тези енергии в
себе
си
.
А ако се събере в тялото повече вода отколкото трябва, то ще се образува флегматичен темперамент − трябва обратен процес.
Трябва
да
я извадите навън.
Много хора страдат от застояла вода, воднянка.
Някой казва: „Човек трябва
да
върви по правия път.“ Къде е правият път?
Всички говорят за прави пътища, но къде са те.
Имате едно дете, което обича
да
се гневи.
Действувате с една мярка, с втора, трета, четвърта − по никой начин не може
да
го укротите.
Нагоре
да
вървиш, не е към слънцето, не е към месечината.
Завеждате го в гората.
И тъкмо се разсърди, зададе се мечка.
(Пак е нагоре.) Под думата нагоре трябва
да
разбираме най-голямото, а пък когато говорим за надолу, то е най-малкото.
А пък гневът може
да
се появи всякога при липса на любов и при липса на страх.
Метафизиката е една гимнастика на ума, която може
да
ви докаже, че три е равно на две и две е равно на три.
Турете още малко страх, за
да
се отмахне гневът ви и няма
да
се нервирате.
Или ще
си
турите друго положение.
Един син като се върнал от странство, искал
да
докаже на баща
си
, че две е равно на три.
Той казал на баща
си
, че по новото учение две кокошки са равни на три кокошки.
Той казал: „Синко, опит ще направим за това.“ И казал на жена
си
да
заколи и
да
свари две кокошки.
Плюсът може
да
мине в минус, но минусът може ли
да
мине в плюс?
Да
допуснем сега, вие всички приемате, че има такива същества, които са завършили своето развитие и живеят някъде и те са, които ръководят съдбините на човечеството.
Кое се унищожава в дадения случай, силният или слабият?
Та казвам: Има неща случайни, но някой път има съчетания на условията, дето ние можем
да
мислим, че някои неща са станали точно заради нас.
(Във физиката, когато имаме един положителен и един отрицателен полюс, получава се искра.) Аз сега превеждам.
Там направили арка, окичили града със знамена, за
да
посрещнат едно знаменито лице, което се връща в дома
си
.
От тях се раждат плодовете.
Те знаеха, че аз ще отида.“ Той
си
мислил, че тази арка и тези знамена са заради него.
Този плод пада при минуса.
Вие пътувате някъде, дойде вятър, раздруса крушите, изпадат крушите от дървото и ти кажеш: „Този вятър за мене подуха, за
да
паднат крушите.
Плодовете падат на земята.
Това е от Провидението.“ Това може
да
бъде толкова вярно, колкото мисълта на оня селянин, който влязъл в града и мислил, че арките и знамената са заради него.
Той има право
да
мисли така.
А слънцето е един плюс, но винаги плодовете ще падат при минус.
Ако не бъдеш минус, не може
да
се ползуваш.
Тогава идва стопанинът, който има интерес; той не обича вятъра
да
му друса крушите.
Ти минаваш и казваш: „Този вятър заради мене дойде.“ Онзи стопанин идва и казва: „Разбирам вятъра
да
събори една круша, две круши, а той събори всичките круши.
Ти защо накара вятъра
да
събори всичките круши?
Едното лице има
да
взема 1000 лева, а другото лице има
да
дава 1000 лева.
Какво трябва
да
направиш, какво трябва
да
кажеш, за
да
се избавиш от отговорност?
Ти ще дойдеш
да
философствуваш и ще кажеш на стопанина: „Ако имаше много круши по дървото, нямаше
да
бъдат толкова сочни.
Този, който има
да
взема, е минус.
Крушите може
да
са повече, отколкото дървото може
да
отгледа и вятърът като ги раздруса, събори ги, останаха по-малко.“ Такава една философия ще кажеш.
Помнете, той е имал 1000 лева и ги е дал; минус е онзи, който има
да
взема.
Сега едно същество, за
да
ти помогне, какво отношение трябва
да
има към тебе, трябва
да
е будно неговото съзнание.
Ние започваме със
себе
си
.
Най-първо сме будни към
себе
си
, следователно усещаме, че имаме известно задължение за
себе
си
, към своето тяло, защото знаем, че то ще ни бъде полезно.
Какви качества трябва
да
има едно същество, за
да
ти помогне?
Всички богати хора са събрали парите и те имат
да
дават, те са големи длъжници.
Ти искаш то
да
ти помага.
Богатите хора са длъжници и те трябва
да
платят дълговете, а пък сиромасите имат
да
вземат.
Какви отношения трябва
да
има към тебе?
Трябва
да
е будно неговото съзнание.
Добре,
да
допуснем по същия закон друго нещо.
Ние започваме със
себе
си
.
Единият обижда, а пък другият е обиден.
Най-първо сме будни към
себе
си
, следователно усещаме, че имаме известни задължения към
себе
си
, към своето тяло, защото знаем, че то ще ни бъде полезно.
Какви качества трябва
да
има едно същество, за
да
ти помогне?
Който обижда е богатият − той има
да
дава.
Ти искаш то
да
ти помага.
Обиденият е, който има
да
взема.
Какви отношения трябва
да
имаш към него?
Следователно онзи, който е обиждал, е плюс, а пък обиденият е минус.
Да
дойдем не до отвлечените, а до реалните отношения.
За
да
се уравновесят работите, за
да
прекратите процеса, какво трябва
да
стане?
Плюсът трябва
да
се превърне в минус.
Онзи, който ви е обидил, трябва
да
каже: Извинете ме, аз ви обидих!
Реалното е това, което при всички условия не се мени, а
си
остава едно и също.
Любовта за
да
бъде реалната, тя не трябва
да
се мени.
Силата, за
да
бъде реална, не трябва
да
се мени, здравето, за
да
бъде реално, не трябва
да
се мени.
Тогава нашето здраве ние го наричаме относително здраве.
Скръбта ни е относителна скръб.
(
Да
, то е цял кръг.)
Да
кажем, че имаме една плоскост.
Значи скръбта не е реална, а е относителна, понеже може
да
се изменя.
Скръбта показва известни отношения само в дадения случай.
Значи една окръжност е създадена от колко ъгли?
4.
Доброто име
,
УС
, София, 2.12.1934г.,
Той не може
да
разчита на своя псевдоним.
Разумният човек отговаря за всяка своя постъпка, защото предварително знае какви ще бъдат резултатите от нея.
Да
спечели добро име.
И тъй, понеже живеете в свят, пълен с противоречия и мъчнотии, от вас се изисква разумност, добре
да
понасяте страданията, без никакви протести и роптания.
Днес всички хора имат по едно име, но скоро го изгубват.
Страхът сам по
себе
си
ще дойде, но като предупреждение.
Силата и властта на това име е подобна на високото положение, което човек заема на земята.
Вярата, надеждата, любовта ще дойдат също така, но като помощни сили.
Срещате един човек, на когото всички се кланят, всички го обичат и уважават. Защо?
Човек разполага с много сили в
себе
си
, които трябва
да
приложи именно при големи противоречия и мъчнотии в живота
си
.
Защото е министър-председател.
Разумен трябва
да
бъде човек,
да
знае къде каква сила
да
приложи.
Каквото каже, каквото подпише, всичко става.
Страхът е отрицателна сила, но човек трябва
да
знае как
да
я използва.
Не знае ли как
да
се справи със страха, той нарушава връзката между добрите, подкрепящи сили в
себе
си
.
Изгубил е силата на своето име.
Днес всички хора са министър-председатели само за известно време.
Кога трябва
да
се страхува човек: когато е пред съдията или когато кредиторът го търси в дома му?
Щом изгубят поста
си
, заедно с това губят и властта
си
.
Човек трябва
да
се страхува още когато се срещне с кредитора
си
.
Като се уплаши от него, той ще обещае, че ще плати дълга
си
, и веднага ще пристъпи към изплащане на задълженията
си
.
Остане ли
да
се страхува пред съдията, работата му не е добра.
Той се превръща в обикновен гражданин.
Съдията ще разгледа делото и ще го осъди
да
плати.
И така, стигнете ли до доброто име, вие трябва
да
вярвате в неговата сила, както вярвате в Бога.
Такова трябва
да
е отношението ви и към Бога.
Ако във време на трудности човек не може
да
издържа, вярата му е слаба.
Малко хора имат силна вяра.
Сгрешите ли, няма защо вече
да
се страхувате.
Те се респектират едни други не с вяра, но с физическа сила, както правят животните.
Когато по-силно животно погледне към по-слабо, последното свива опашка и отминава далеч от него. Защо?
Респектира се от силата му.
Не спазвате ли закона Му, ще носите последствията.
Срещате един горд, силен човек, навсякъде ходи с вдигната нагоре глава и току-реже с езика
си
.
Сгреши ли човек веднъж, колкото
да
се страхува, страхът няма
да
намали страданията му.
Намериш ли се пред съдията, ще чуеш присъдата
си
– нищо повече.
Изгуби ли благоприятните условия, той навежда глава, спуща ръце надолу и поглежда страхливо хората.
„Аз мислех, че може
да
се отложи плащането на дълга ми.“ – „Плащането е могло
да
се отложи преди
да
се явиш пред мене.
Веднъж
си
изправен тук, никакво отлагане не се допуща.
Всички хора се мъчат и ще се мъчат, докато изработят доброто
си
име и разберат неговото значение.
Следователно дойдете ли до положение
да
направите нещо, направете го на време.
Да
изработи човек добро име, това е мъчна задача.
Разреши ли задачата
си
, колкото мъчна
да
е била, тя става лесна.
След нея, обаче, иде нова задача, пак мъчна.
Страх ли ви е от изкушението, ще носите последствията му.
Колкото по-горе се качва човек, толкова по-мъчни задачи му се дават.
Съвременните хора се стремят към блага, но искат
да
ги получат по лесен начин, без мъчнотии и страдания.
За
да
не подхранва тщестлавието в
себе
си
, човек не трябва
да
се подава на ласките и на похвалите на своите близки.
Ако годината е суха и житото не може
да
се развива добре, земеделецът се моли за дъжд.
Срещате един способен ученик, за когото съучениците му казват, че той е необикновено надарен, че не трябва
да
чете уроците
си
.
Защо не трябва
да
чете уроците
си
?
Трябва ли той
да
се моли
да
дойде суша,
да
не се каля?
Колкото
да
е способен ученикът, все трябва
да
учи.
Ако иска житото
да
вирее добре, той трябва
да
пожертва обущата
си
.
Има задачи, от които и най-способните ученици могат
да
се спънат.
Иска ли
да
запази обущата
си
, житото ще пострада.
Те трябва
да
ги прегледат няколко пъти, докато ги решат.
Кое от двете е за предпочитане: житото ли
да
се запази или обущата?
Лесно е
да
се каже за някого, че е силен математик, но никой не знае как е станал такъв.
За предпочитане е житото
да
израсте,
да
цъфне, плод
да
даде, защото много хора ще се хранят с него.
Той е работил по цели часове върху известни задачи, докато ги разреши.
Някои религиозни искат
да
станат светии без
да
се калят.
Щом е толкова силен математик, накарайте го
да
изчисли какво ще ви се случи след 20 години.
Искаш ли
да
станеш светия, непременно ще се накаляш.
– „Ти можеш ли
да
решиш тази задача?
За
да
стане чист и свет, човек трябва
да
мине през големи мъчнотии и страдания.
“ – Щом я предлагам на други хора, разбира се, че мога
да
я реша.
Някой иска
да
се качи на висок планински връх, но не желае
да
се измъчва.
Като
си
почина, пак ще се опитам“.
Рече отново
да
се качи, стигне до едно място, пак се връща.
Как можете
да
се произнесете за един певец, ако не го чуете
да
пее?
Той постоянно се качва и слиза, но върхът все далеч остава.
Има неща, които колкото
да
се разправят на човека, не могат
да
се разберат.
Като види, че няма сила и постоянство
да
го достигне, той
си
казва: „
Да
има един аероплан,
да
се кача на него и така
да
стигна върха“.
За
да
се разберат, човек трябва по някакъв начин
да
влезе в контакт с тях,
да
ги чуе и
да
ги види.
И с аероплан е добре
да
се качиш, но славата ще бъде на аероплана, а не твоя.
Като ученици, от вас се иска работа, а не само
да
вярвате в щастливия случай.
Иска ли
да
придобие знание, сила, богатство, човек трябва
да
работи,
да
учи,
да
прилага това, което знае.
Добре е човек
да
вярва в щастието, но то се обуславя от предварителна работа.
Човек трябва първо сам
да
работи,
да
свърши това, което се иска от него, а после
да
остави другите
да
свършат останалата работа.
Учен човек е този, който е придобил знанията
си
с усилия, с вяра и с постоянство.
Това, което зависи от другите, е щастливият случай в живота.
Той не е придобил нещата даром.
Думата „даром“ подразбира само дадените условия.
Обаче, ако човек пръв не започне работата, и другите същества няма
да
работят.
Всичко останало човек придобива сам, с труд, усилия и работа.
Започне ли той пръв
да
работи, всички останали ще го подкрепят.
„За предпочитане е добро име, отколкото голямо богатство.“ Само вътрешно силният човек има добро име.
Работи ли човек върху
себе
си
, всички същества, които са свързани с него, ще му помагат.
Сега, желая ви
да
имате по едно добро име, с което всички могат
да
ви познават.
Как сте изработили това име, никой не трябва
да
знае.
В обикновения живот богатият човек считат човек с добро име, а сиромахът – човек с лошо име.
То трябва
да
бъде тайната на вашия живот.
Като се намери в големи мъчнотии и затруднения, сиромахът тръгва
да
иска пари оттук-оттам, докато задлъжнее толкова много, че не може
да
изплати дълговете
си
, с което опетнява своето име.
“ С кое име трябва
да
призовете Господа?
Богатият не може
да
опетни лесно името
си
, защото откъдето вземе пари, скоро ги връща.
Всеки човек трябва
да
призове Господа с онова име, което излиза дълбоко от душата му.
Да
плаща някой дълговете
си
, това не значи, че е човек с добро име.
Мнозина викат Господа без
да
знаят името Му и се чудят защо не им отговаря.
Някой плаща редовно и навреме задълженията
си
, защото стражарят стои срещу него.
В това отношение сиромахът, който не плаща, има по-добро име от богатия.
Той казва: „Нямам пари, не искам
да
плащам“ – нищо повече.
Само онзи може
да
извика Господа по име, който сам е изработил своето добро име.
В желанието
си
да
се освободи от сиромашията, от ограничителните условия на живота, той се отказва
да
плаща,
да
търси пари оттук-оттам.
Забрави ли свещеното име на Бога, човек започва
да
греши, обърква посоката на живота
си
, не знае къде е изток и къде – запад, вследствие на което работите му остават назад.
Той не иска даже
да
мисли за дълговете
си
, иска
да
се представи за силен човек.
Силен е, докато не е опитал тоягата върху гърба
си
.
И в духовния свят има четири точки, чиито посоки всеки човек трябва
да
знае.
По време на турското робство българите, ограничени от турското управление, правили опити
да
се освободят от него, но в края на краищата пак отстъпвали.
Четвъртата точка се определя сама по
себе
си
, т.е.
Когато турски чиновници ходели по домовете
да
събират данъци, българите казвали: „Няма
да
плащаме!
“ Оттук-оттам някой се обаждал: „Знаете ли какво направили с Драган, със Стоян?
Знаете ли посоката на истината, на доброто и на справедливостта, вие никога няма
да
се изгубите.
Като не искали
да
плащат задълженията
си
, турците ги пребивали от бой“.
Направите ли най-малкото отклонение в една от тия посоки, вие се намирате вече в мъгла и обърквате работите
си
.
Върви ли по тия посоки, човек е намерил вече щастието
си
.
Няма какво
да
се прави, ще вземем назаем отнякъде, ще платим.
Турско управление е това, ще носим теглото и ще мълчим.“ „За предпочитане е добро име, отколкото голямо богатство.“ Този стих се отнася за всеки човек – богат или беден, учен или прост.
За
да
се развива правилно, човек трябва
да
бъде музикален.
Музикалността се вижда не само в пеенето или свиренето, но и в говора.
Съвременните хора са изгубили своята музикалност, вследствие на което се натъкват на големи противоречия и страдания.
Който не е изработил доброто име, той всякога роптае против съдбата
си
.
Езикът на човека е лишен от музикалност, поради което му създава големи неприятности.
Той е недоволен от всичко и постоянно се оплаква, че Господ не го защитава, не слуша молитвата му.
Иска
да
каже една дума, но тя не излиза, както трябва – все засяга някого.
Понякога говорите на човека за вярата или за любовта, но той не ви разбира, не иска
да
ви слуша. Защо?
Бог защитава онези, които са дали път на Божественото в
себе
си
.
За
да
познаете коя дума е музикална, първо трябва
да
я изпеете.
Христос, Когото наричаме Син Божи, като се намери в голямо изпитание, каза: „Господи, Господи, защо
си
ме оставил?
Ако при пеенето на тази дума се роди друга, която може
да
се размножава, тази дума е музикална.
“ Всеки човек трябва
да
мине през това изпитание,
да
научи нещо.
Не е лесно човек
да
познае музикалността на думите.
Докато детето е малко, майка му го носи на ръце.
Започне ли
да
расте, тя го слага на земята,
да
се учи
да
ходи.
Като дойдат до духовните, гласът им се губи.
Като не разбира защо майката постъпва така, детето започва
да
плаче,
да
протестира.
Коя е причината, поради която майката оставя детето
си
на земята?
Щом не разбират и не чувстват съдържанието на духовните песни, те не могат
да
ги изпълнят, както трябва.
Тя иска
да
го научи
да
ходи,
да
стане самостоятелно.
Кое дава право на детето
да
плаче и
да
вика?
Като седне пред чаша вино, той се разполага вътрешно, започва
да
пее и казва: „Винце, винце, червено винце!
Може ли майката
да
носи детето
си
през целия му живот на ръце?
Докато се научи
да
ходи, детето се чуди защо майка му го оставя на земята,
да
пада и става,
да
удря главата
си
.
То не подозира, че по този начин се учи
да
ходи,
да
се калява в живота.
Брашното е по-ценно от виното, но той не може
да
пее, не се насърчава от него.
И възрастните хора, като не познават Божия план, чудят се защо Бог ги е оставил на земята сами,
да
падат и стават,
да
се калят,
да
чупят главите
си
.
Трябва ли земеделецът
да
се оплаква от дъжда?
Значи брашното може
да
се уподоби на духовните песни, а виното – на светските.
Ако не вали дъжд, житото няма
да
израсте.
Като знае това, земеделецът се радва на дъжда, макар че ще разкаля пътищата.
На същото основание можете
да
се запитате защо плачете, когато някой от близките ви замине за другия свят.
Заминаването на човека за другия свят не е нищо друго, освен събличане на старата дреха и обличане на нова или посаждането му в земята, за
да
израсте отново.
Той знае, че от брашното могат
да
се направят различни сладкиши.
Трябва ли при такива случаи човек
да
губи равновесието
си
?
Той възпява всичко, понеже музиката е вътре в него.
Да
замине човек за другия свят, това значи
да
напусне къщата
си
и
да
излезе вън от нея.
И така, човек може
да
пее само тогава, когато песента е близо до сърцето и до ума му.
Казват на някого, че трябва
да
напусне къщата
си
, но той се противопоставя.
За
да
пее човек, умът и сърцето му трябва
да
взимат участие в пеенето.
Той иска
да
знае причината, защо трябва
да
излезе вън.
Ако сърцето не подкрепва ума и ако умът не подкрепва сърцето, никакъв глас не може
да
излезе.
Без вдъхновение човек не може
да
пее.
Казват на този човек
да
излезе час по-скоро навън.
Вдъхновението дохожда само при пълно участие на ума и на сърцето в човека.
Като не разбира защо трябва
да
напусне къщата
си
, той се противи, не иска
да
се подчини.
При това положение в него става отпушване на един важен нерв в симпатичната нервна система.
Щом доброволно не иска
да
напусне къщата
си
, ще го заставят насила
да
излезе, но с пукната глава.
Певците работят десетки години върху гласа
си
, докато раздвижат този нерв.
Човек трябва
да
се научи
да
отстъпва.
Не се ли отпуши този нерв,
да
потече енергия през него, певецът остава обикновен певец.
Докато не се научи
да
отстъпва, той не може
да
настъпва.
Раздвижи ли се този нерв и започне
да
вибрира музикално, певецът става гениален.
Щом този нерв започне
да
вибрира музикално, енергията от него се предава на ларинкса и певецът се вдъхновява.
Ако музикантът не може
да
понижава тоновете, той не може и
да
ги повишава.
Големи усилия трябва
да
прави човек, докато раздвижи музикалния нерв в симпатичната нервна система.
И обратно: ако не може
да
ги повишава, той не може и
да
ги понижава.
Когато се учи
да
пее, човек трябва
да
научи известна песен точно, т.е.
Истински музикант е този, който знае
да
повишава и
да
понижава тоновете.
в гамата, в която е дадена,
да
не минава от една гама в друга.
„За предпочитане е добро име, отколкото голямо богатство.“ Силата на разумния човек е в доброто име.
Когато напредне в пеенето, тогава може
да
минава от една гама в друга.
Като се стреми
да
придобие доброто име, човек изучава Божиите пътища, изучава законите, които ги управляват.
За
да
минава от една гама в друга, човек трябва
да
бъде майстор-виртуоз.
Как ще познае детето сладостта на захарта, ако няма слюнка в устата
си
?
Няма ли слюнка, която
да
разтвори захарта, никаква сладост не може
да
се усети.
За
да
развивате гласа
си
, вие трябва
да
пеете всеки ден поне по половин час.
Следователно, за
да
опитате свойствата на телата, вие трябва
да
познавате условията, при които те могат
да
се проявят.
Ако се предадете на грижите във физическия живот, вие ще престанете
да
пеете и ще изгубите и този глас, който имате.
За
да
се прояви нещо, нужни са известни условия.
Двама души американци, млад господин и възрастна госпожа, отиват при един богат американски банкер
да
искат известна сума на заем.
Ако не знаете
да
пеете, ще ви върнат назад.
Младият господин, външно грозен и скромно облечен, влиза при банкера и го моли
да
му даде пет хиляди долари на заем.
Който иска
да
пее добре, той трябва
да
пее за
себе
си
,
да
задоволи своя вкус.
Банкерът го поглежда изпитателно и му казва: „Заповядайте, вземете тази сума, но след три месеца непременно
да
я върнете.
Ако той сам е доволен от пеенето
си
, и другите ще бъдат доволни.
Не направите ли това навреме, последствията ще бъдат лоши.
Като ученици на окултна школа, вие трябва
да
се свържете с музикалния свят, с музикални същества, които
да
създават във вас подтик
да
пеете и
да
свирите.
Аз съм човек на реда и на порядъка“.
Пейте без
да
се стеснявате и подражавайте само на ония същества, които ви потикват към пеене.
Само те могат
да
ви послужат като образци на истински певци и музиканти.
Преди
да
пее човек трябва
да
си
създаде добро настроение и разположение.
– „Ще ви услужа, но с условие
да
ги изплатите на определения срок.“ Тя взела парите, благодарила и
си
отишла.
Без добро разположение той не може
да
пее.
Не се минало много време, старата госпожа заболяла сериозно, вследствие на което не могла
да
изплати парите в уречения срок.
При недоволство, при неразположение на духа човек не може
да
пее.
За тази цел дъщеря ѝ, млада и красива мома, отишла при банкера
да
го помоли
да
отложи изплащането на полицата.
Иска ли
да
успява в пеенето, човек трябва
да
заеме положението на дете, което сега започва
да
се учи.
Като ученици, вие трябва
да
се учите
да
пеете.
Усмивката, обходата на момата го поразили и той продължил срока за изплащане на полицата.
Млади и стари, всички трябва
да
пеят.
И тъй, ако сте в положението на младия, но грозен господин, или в положението на старата госпожа, законът ще бъде строг към вас, веднага ще ви се наложи
да
плащате.
Ако сте в положението на красивата мома, работите ви ще се нареждат добре.
Старите, като нямат стимул, престават
да
пеят.
Значи човешкият разум, който нарежда работите добре, представлява красива мома.
Ако са религиозни и любят Бога, те обичат
да
пеят.
Според духовните хора Божественото в човека нарежда работите му.
Любовта им към Бога е стимул, който ги заставя
да
учат,
да
пеят.
То е красива мома, в душата на която живее Любовта.
Докато е млад, човек има за кого
да
пее.
Даде ли път на Божественото в
себе
си
, човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите
си
и никога не се обезсърчава.
Докато е религиозен и обича Бога, макар и стар, човек пак има за кого
да
пее.
Загуби ли младостта
си
, той престава
да
пее.
Може ли човек с добро име
да
се обезсърчава,
да
се страхува и обезнадеждва?
Загуби ли вярата
си
, пак престава
да
пее.
На способния, на силния, на добрия и на разумния човек пътят му е всякога отворен.
За
да
бъде здрав, човек трябва
да
пее,
да
слави Бога.
Където отива, всички го приемат с радост.
Каквото предприеме, всичко му се отдава.
Той е даровит, способен човек.
Дарбите показват, че той е работлив.
Нищо не се дава даром.
Изгуби ли условията за растене и развиване, човек започва
да
съжалява.
Той съзнава, че е пропуснал времето, но това съзнание не може
да
му помогне.
Има смисъл
да
съзнава човек, че не е придобил нещо, но ако веднага започне
да
работи.
Какво трябва
да
направи човек, за
да
преодолее своето нетърпение?
Да
се натовари малко, за
да
добие по-голям стабилитет.
Ако е нервен, неразположен или недоволен, нека
си
представи добре наредена трапеза, с вкусни яденета, и мислено
да
си
хапне,
да
се успокои.
Някой е недоволен от положението
си
, счита се сиромах.
За
да
се справи с мисълта за сиромашията, той трябва
да
сложи в ума
си
точно противоположна мисъл, че е богат, че е княз или цар, който разполага с големи богатства.
Ще кажете, че не можете
да
си
представите това, което не сте.
Как може актьорът
да
играе на сцената ролята на цар, на княз, без
да
е такъв в действителност?
Ако човек може
да
играе на сцената фиктивна роля, защо и в живота
да
не играе такава роля, която ще го спаси от тежките състояния на мисълта му?
И тъй, докато не се научи
да
вярва в невъзможните неща, човек нищо не може
да
постигне.
Каква реалност има в това, че вярвате в десетте лева, които някой човек може
да
ви даде?
Какво можете
да
направите с десет лева?
Има смисъл
да
вярва човек, че ще получи няколко хиляди лева, защото може
да
свърши някаква работа с тях.
Да
вярва човек в своите възможности, това е реално.
Да
вярва, че чрез възможностите на другите хора може
да
постигне нещо, това не е реално.
Човек се ползва най-много от това, което сам може
да
постигне, а не от това, което хората могат
да
направят за него.
На човека са дадени ред възможности и условия, безброй блага, а въпреки това той се счита беден.
Какви по-големи блага може
да
очаквате от въздуха, водата, светлината и храната?
Който се оплаква, че работите му не се нареждат добре, той пресилва нещата.
Той трябва
да
има търпение,
да
почака малко, докато колелото гребне от благата на живота и отново се вдигне нагоре.
Ако човек няма търпение
да
слезе до най-ниското място,
да
гребне оттам нещо и след това
да
се качи горе, във височините на живота, колелото на неговия живот винаги ще бъде празно.
Да
се пълнят и празнят кофите на човека, това значи
да
живее добре.
Щом живее добре, нивите, градините му ще бъдат росни, плодовете и житото ще узряват добре, а след това и хамбарът му ще бъде пълен.
Мнозина се оплакват от мъчнотиите в живота
си
и търсят начин
да
се освободят от тях.
Те искат
да
бъдат щастливи без
да
подозират, че щастието се постига при мъчнотии и страдания.
Благоприятните условия са в дома, в отечеството на човека, въпреки това той трябва
да
напусне тия условия и
да
излезе вън от дома и отечеството
си
,
да
придобие опитности и знания.
За пример, докато е около майка
си
и баща
си
, детето е безгрижно, за нищо не мисли.
Иска ли
да
придобие знание, то трябва
да
излезе от бащиния
си
дом,
да
отиде на училище,
да
научи нещо.
Като свърши гимназия, ученикът отива в странство,
да
придобие още повече знания.
Колкото по-добре прилага знанието
си
, толкова по-щастлив се чувства човек.
За
да
придобие духовно знание, човек трябва
да
мине през мъчнотии и изпитания.
Ученикът не трябва
да
говори за грях и за зло.
Ленивият се спъва и греши, а трудолюбивият и способният върви напред и разумно решава задачите
си
.
Той не се стеснява от обкръжаващата среда.
Той има една цел –
да
стигне върха.
Докато се качва към върха на планината, човек не трябва
да
се обръща назад.
Щом се качи на върха, той има право вече
да
се обърне назад,
да
гледа ония, които идат след него.
Той има право и
да
критикува.
Изобщо само онзи има право
да
критикува, който се е качил вече на върха и познава пътищата на възлизане.
Докато не се е качил на върха, човек трябва
да
гледа пред
себе
си
, за
да
не изразходва енергията
си
.
Спре ли човек на пътя
си
и започне
да
критикува хората, той непременно ще се спъне.
Дали сте певец, музикант, учител, художник или учен, вие вървите към известен връх.
Следвайте пътя към върха, за
да
придобиете известно благо.
„Ама жена ми не иска
да
ме придружи.“ – И сам можете
да
стигнете до върха.
Ако двамата пътувате в единство и пълно съгласие, има смисъл
да
бъдете заедно.
Няма ли съгласие помежду ви, по-добре вървете сами.
Дали сам ще вървите или двама заедно, важно е
да
запазите духа и разположението
си
.
Често съвременните хора не успяват в предприятията
си
, защото искат всичко
да
бъде в единство и хармония и тогава
да
се заловят за работа.
Има смисъл човек
да
се стреми към хармония и единство, но ако е свързан с хора, които сами за
себе
си
са в хармония с Бога.
Не са ли те сами в хармония с Бога, каквито отстъпки
да
правите, никога няма
да
се хармонирате с тях.
В такъв случай, ако трябва
да
свършите някаква добра работа, никога не отлагайте.
Ако целият ви дом – баща, майка, жена, деца не са съгласни с вас, пак не отлагайте работата
си
.
За вас е важно
да
имате хармония с Бога.
Натъкнете ли се на злото в човека, не се мъчете
да
го възпитавате.
Във всеки човек – мъж, жена, дете, има освен добро и нещо зло, което не се подава на обработване.
Докато човек сам не съзнава злото в
себе
си
и не започне
да
се самовъзпитава, никой не е в състояние
да
се справи с него.
Един селянин видял как жената на съседа му малтретирала мъжа
си
, добър, разумен човек, и се чудил как я търпи.
Като впрягал колата
си
за близкия град, той казал: „
Да
е моя тази жена, ще я набия така, че
да
помни как трябва
да
се отнася с мъж“.
За
да
разбира Словото, човек трябва
да
има вътрешно разположение към него.
Жената чула тези думи и решила
да
отмъсти на съседа
си
.
Привечер, когато той се връщал от града, тя го причакала и бързо се качила на колата му.
Като се обърнал назад, селянинът се изненадал, че тя седи в колата му, и я запитал: „Какво търсиш тук?
В първия стих на прочетената глава се казва: „По-предпочитаемо е добро име, нежели голямо богатство; и добра благодат, нежели сребро и злато“.
Ти
си
мой мъж, ще ме водиш у дома
си
.“ Селянинът се уплашил, не знаял как
да
постъпи с тази сприхава жена.
Той се страхувал от жена
си
, която била много ревнива, какво ще каже за свое оправдание.
За тази цел той започнал
да
се моли на съседката
си
: „Моля ти се, слез от колата, не говори глупости.
Ти не
си
моя жена; не ме прави
да
излизам от търпение, насила
да
те сваля от колата“.
При това, всеки богат не е придобил богатството
си
сам.
– „Прави, каквото щеш, но няма
да
сляза от колата.
Той може
да
е получил голямо наследство от баща
си
или от чичо
си
, без
да
го е изработил сам.
Опитай се само
да
ме бутнеш!
“ Селянинът спрял колата и отново започнал
да
я увещава
да
слезе.
Всеки сам трябва
да
си
изработи добро име.
Най-после тя отстъпила, сама слязла от колата и му казала: „Втори път
да
не смееш
да
говориш лошо за жена.
Каквато
да
е жената, ти не можеш
да
я възпиташ“.
Никой не може
да
се ползва с добро име, ако сам не го е изработил или заслужил.
Който има добро име, той е силен човек, той никога не се обезсърчава, нито се обезверява.
Той не е господар нито на едното, нито на другото.
Казано в Писанието, че всеки човек ще има такова име, което само той ще знае и на което всякога може
да
разчита.
Днес всеки човек носи някакво име, но то е негов псевдоним, а не истинското му име.
В този смисъл дали ще извърши някакво добро или лошо дело, човек е само изпълнител; той не е господар на положението.
Вярата ще дойде като един помощник, надеждата ще дойде като един помощник, разсъдъкът, силата, всичко туй, но ти в дадения случай всички тия сили, които Бог ти дал, ти трябва
да
им дадеш направление, за
да
свършат нещо за тебе.
(втори вариант)
Трябва
да
разберете кога Бог защитава.
(втори вариант)
Но най–първо ще се научиш – страхът у тебе е едно отрицателно чувство и ако развали всичките ти работи, ако не знаеш къде
да
поставиш страха, той може
да
развали връзката между всичките твои помощници.
(втори вариант)
Всички, които са умни и в които Бог живее, той ги защитава.
(втори вариант)
Че страхът като влезе в тебе, трябва
да
знаеш как
да
се справиш с него.
(втори вариант)
Но всички, в които Бог не живее, той не ги защитава.
(втори вариант)
Казват, че начало на мъдростта е страх Господен, но знаете ли къде е това място, при какви условия е туй място, де трябва
да
се плаши човек?
(втори вариант)
Все трябва
да
имаш някой
да
обичаш.
(втори вариант)
И в дадения случай има
си
причини.
(втори вариант)
От съдията трябва
да
се плашиш не когато
си
пред него, но щом дойде онзи взаимодавец при тебе, на когото имаш
да
му плащаш, тогава
да
се плашиш.
(втори вариант)
Един от великите в света е казал: „Всякога
си
ме слушал.“ И на друго място този същият казва: „Защо
си
ме оставил?
(втори вариант)
Защото съдията може
да
те осъди и
да
те тури в дрънголника.
(втори вариант)
Като
си
млад, има на кого
да
пееш, като
си
религиозен, пак има на кого
да
пееш.
(втори вариант)
Ако ти се уплашиш преждевременно от съдията, преди
да
си
отишъл при него, тогава в затвора няма
да
идеш.
(втори вариант)
Като не обичаш никого, нямаш стимул
да
пееш.
(втори вариант)
От Бог трябва
да
се плашиш, като дойде изкушението, ти тогава
да
се плашиш.
(втори вариант)
(Към дядо Благо) Сега Стояне, ти
си
голям певец, някой път, приготви се, ще ни изпееш някое соло, пък ако ще ти ръкопляскат, няма
да
ти е мъчно.
(втори вариант)
И ако
си
изоставен, непременно трябва
да
има някоя причина, ти ще намериш причината.
(втори вариант)
Сега
да
идем на упражнения вън на поляната.
(втори вариант)
Причината може
да
бъде много малка.
(втори вариант)
НАГОРЕ