НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
677
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
677
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Живият квадрат на човешките отношения
,
МОК
, София, 9.11.1934г.,
Следователно всякога, когато вие искате двама души
да
се обичат, вие ще смразите други двама, непременно ще стане това.
Аз не съм видял още някой
да
е бил грешник.
Щом вие искате двама души
да
се обичат, то непременно
Защото онзи, който те мрази, е далече от теб; невъзможно е
да
биеш човек, когото мразиш, не може.
Ако вие не се обичате, то другите двама не може
да
се мразят.
Той е далече от вас.
Помнете сега: Опасността е там, когато биете някого, а след това казвате: „Аз му дадох
да
разбере.“ Ни най-малко не
си
му дал
да
разбере, но този, когото
си
бил, той се чуди защо го биеш.
2.
В царството на Христа и Бога
,
НБ
, София, 11.11.1934г.,
Казвам: Снощи бях на концерт на млади музиканти и за пръв път ми обърна внимание, че много музиканти, които са родени за музиканти, не са станали още такива; и много инструменти, които са създадени за музиката, не са станали още музикални.
И за
да
бъде певецът, както трябва певец, той трябва
да
даде тези определени трептения на всеки тон.
Англичаните питат кой е този тон, който съответствува на даден ?
После, ако вземете например, тона
си
в долната гама и после го вземете в горната гама, те вече се различават.
На всеки тон трябва
да
хармонира съответен.
Ако вземете тона „
си
“, кой ще бъде съответният негов тон?
И ако вземете, например, тона до в деветте позиции на цигулката, всички тия девет вида до се различават по качествата
си
.
Вие не сте композитори
да
знаете това, но взимате тона „до“ и искате
да
съчетаете с тази гама една тъжна песен.
Има и още позиции, които при сегашните условия не трябва и не могат
да
се изнесат.
Цигуларите се стремят
да
схванат и тия позиции.
Какво трябва
да
направите, ако искате
да
дадете едно разрешение на вашата тъга?
Разрешението на тъгата не седи в усилването на тъгата, но в даването ѝ на простор, на известна хармония, за
да
се отвори път.
Кой трябва
да
бъде следващият тон, за
да
превърне миньорната гама в мажорна, но не войнствена?
Ако вие можете
да
произведете правилно всички тия позиции, вие ще произведете небивали съчетания между тоновете.
Който разбира от музика, той всякога ще може
да
схване дали е в едно нормално състояние или не.
Ако съчетая една или две–три позиции правилно, веднага ще заставя болния
да
стане от леглото
си
.
Не е нужно много
да
се свири на болния.
Като ставам сутрин аз изпявам три тона, и по тях познавам дали съм в нормално състояние или не, дали съм спал добре, дали съм постъпил добре.
При това положение достатъчно е
да
му се посвири само три минути, и след три минути, той ще бъде съвършено здрав.
Те са мои тонове, с които
си
правя опитите.
Казвате: Можеш ли
да
направиш това?
Като изпеете и вие няколко тона, ще познаете дали ще можете
да
вземете пари назаем от някой банкер, или не можете
да
вземете.
Ако отидете при един банкер за пари, а не сте изпели добре тези тонове, той ще ви каже, че няма пари и не може
да
ви услужи.
Невярващият трябва
да
опитва, а пък аз няма какво
да
опитвам.
Неща, които зная, аз не ги опитвам, аз ги казвам, а вие дали ще вярвате или не, то е ваша работа.
Ето как би трябвало той
да
постъпи.
Той трябва
да
ви каже: Господине, понеже познавам, че вие не вършите Волята Божия, не мога
да
ви дам пари, защото аз съм касиер на Божествена банка и нямам разрешение
да
ви услужа.
Като изправите положението
си
и дойдете при мене, ще ви дам пари.
Всички християни искат
да
убедят целия свят, че Христос е прав.
Прав
си
, господине, това, което имам, е от труда на всички хора, които живеят на земята.
Но понеже на земята живеят два и половина милиарда хора, то прати всички тия хора при мене, всеки
да
си
получи своя дял.
Трябва
да
видим тази любов и това братство.
В такъв случай на тебе се пада половин долар.
Обаче, никога светът не е имал такива дългобойни и разрушителни оръдия, каквито са християнските оръдия, с каквито
си
служи днес целият християнски свят.
Та и вие казвате, че светът трябва
да
се изправи.
Но ако вие раздадете всичкото
си
богатство на света, кому по колко ще се падне?
Това, което днес виждаме външно, и самото християнство са две различни неща.
Аз съм съгласен
да
се бият хората, но ето по какъв начин.
То е в цялата природа.
Когато един град или едно село страда от глад, нека този град или село
да
се бомбардират с далнобойните оръжия, но от всяко оръжие
да
излизат гранати, шрапнелите на които
да
бъдат хляб, захар и други съестни продукти, че
да
разбере населението какво значи бомбардировка.
Бог е указал пълно доверие в нас и ни е поставил в един свят, дето свободно дишаме въздуха, без
да
плащаме нещо; свободно възприемаме светлината и водата, без
да
плащаме нещо.
Тогава населението на тия места ще каже: Господ здраве
да
даде на тия, които бомбардират града ни.
За
да
бъде християнството право, такива
да
бъдат далнобойните оръжия на християните.
Но въпреки това всички ходите недоволни и се оплаквате, че животът бил тежък.
Те трябва
да
изхвърлят подаръци за хората.
От всяко далнобойно оръжие трябва
да
излизат такива неща, които
да
радват хората.
Така ще бъде, когато Христос дойде на земята
да
живее между хората.
А трябва
да
знаете, че всичко това приемате без
да
плащате нещо.
Казват, че като дойде Христос, ще изпрати грешните в ада, а праведните в рая.
Аз тълкувам това нещо по следния начин: грешните ще изпрати в дъното на парахода,
да
помагат на света, а праведните ще остави на палубата на парахода.
Какво лошо има в това, човек
да
бъде огняр?
Сегашните проповедници дадоха тълкувания, които не са верни.
Така е, всяко човешко нещо се продава, а всяко нещо, което е Божествено, не се продава.
Те били ли са съветници с Бога и с Христа,
да
знаят какво ще правят, като дойдат на земята?
Те говорят за ада и за рая, но никой от тях не е ходил нито в ада, нито в рая,
да
знаят какво представят.
Аз не съм против свещите, нека се продават, но съм против изгарянето на свещите.
Казва се за Данте, че е ходил в ада и го е описал.
На нашите горящи свещи не могат
да
узреят плодовете на дърветата.
Въпрос е дали и двамата са ходили.
С нашето знание светът не може
да
се подобри.
Ако се каже, че Данте не е ходил в ада, италианците ще се обидят; ако се каже, че Милтон не е ходил в рая, англичаните ще се обидят.
Трябва едно знание, което
да
подобри живота.
Тогава трябва
да
се признае, че и двамата са ходили, но от тогава до сега и раят, и адът са се променили.
Днес адът не е такъв, какъвто Данте го е видял, и раят не е такъв, какъвто Милтон го е видял.
Аз съм срещал много мъже и жени побледнели, посърнали от глад, казват: Не можем
да
си
мелим брашно.
Те са ходили там само като екскурзианти, не са обходили всички места.
Ако някой гледа на България от обществената безопасност, каква представа ще има за България?
Варете житото
си
и така го яжте.
Не могат
да
мелят брашното
си
, и се чувствуват нещастни.
Станали воденичари, за
да
мелят брашно.
Животът трябва
да
се разглежда в неговата целокупност.
Така са ми казали, аз идвам от друг свят, и може
да
не съм добре информиран.
Днес всички проповядват за това царство и казват, че това царство трябва
да
дойде.
И някой казва за стомаха
си
:
Да
мели моята воденичка.
Казвате: Трябва
да
се обичаме.
Кога някой казва, че воденичката му трябва
да
мели, между ума и между сърцето на човека трябва
да
има абсолютна хармония, необходима за неговия прогрес.
Това, което наричам стомашна система, мозъчна система, аз ги свързвам в друга една система.
Когато едното око иска
да
вземе, другото иска
да
даде.
Едната наричам мозъчна, а другата наричам симпатична нервна система.
Ако едното око взима повече, а дава по-малко, може ли това
да
бъде царството на Христа?
В мозъчната нервна система мозъкът отговаря, а в симпатичната нервна система, по нямане на друга дума, отговаря стомахът.
Дойде някой при вас, и вие не можете
да
го търпите по единствената причина, че той не се изказва, както вас.
Човекът се намира, именно, между тези две системи.
Едно трябва
да
знаете: Когато един човек изказва своите възгледи, дайте му право
да
се изкаже.
И след като човек замине от този свят за другия, тези две системи и там продължават
да
функционират.
Като се говори за този и за онзи свят вие трябва
да
разбирате, че светът е прогресивен.
Когато някой човек мисли, той мисли много право, много благородно чувства, но когато дойде
да
се изкаже, той изглежда като че е безверник, безбожник, не може
да
се изкаже, както мисли и чувствува.
Например, онзи свят, за който мравите могат
да
говорят, това е човешкият свят.
Този човек е добър, но не може
да
се изкаже.
Преди всичко, на човека трябва
да
се даде свобода,
да
се изкаже добре.
И онзи, който се изказва,
да
гледа по възможност
да
се изкаже, както трябва без
да
представя нещата в преувеличена форма.
Защото от умрялата няма какво
да
се вземе.
А като целунеш живата, има какво
да
вземеш от нея.
Значи, престъплението, прегрешението седи в това, че искаш
да
вземеш нещо.
В тази междина могат
да
се разрешават всички философски въпроси, а какво става вън от това пространство, ние се натъкваме на една непонятна област.
За нас е непонятен животът на един светия, или на един гений, а даже и на един грешник, който съзнава, че отива надолу.
Това трябва
да
се вземе като относителен морал, който трябва
да
се проучава.
Когато ти нарушаваш свещената свобода, свещената чистота на едно сърце, ти причиняваш болки.
Той съзнава, че потъва, че отива някъде и казва: Ако няма кой
да
ми помогне, с мене всичко ще се свърши.
Достатъчно е на този човек
да
му се каже една дума или един тон
да
чуе, и съзнанието му
да
почне
да
се подига.
Той казва: Благодаря, че ме избавихте от това потъване.
В България, например, правят въпрос за една целувка, а в Америка гледат малко по-свободно, но някога, и те са много взискателни по този въпрос.
Светът не се нуждае толкова от материални блага, колкото от онова духовно общение, от онези духовни отношения, които липсват между хората.
Една млада американка среща в тъмнината един момък, който я целунал.
Вървят и
си
приказват двамата, тя мислила, че той е някой красавец.
Ако този човек люби Бога и ако сърцето му бие правилно, така че
да
не злоупотреби с доверието на никого, аз бих му казал де има пари заровени
да
отиде и
да
си
разрови.
Веднага го предала на полицията, и го глобили десет хиляди долара.
Нека синовете и дъщерите му се ползуват от това богатство.
Ще приведа един пример само за обяснение на тази истина.
Целувката има съвсем друг произход в природата от този, който хората ѝ предават.
Целувката е едно право за разпределението на живите сили в природата.
Единият от тях отивал в града
да
ги продава, а другият оставал в гората.
В този смисъл горната и долната устна на човешката уста са проводници на тия живи сили.
Като отивал в града, всякога минавал покрай един каменар, който го посрещал много добре.
Когато майката целува децата
си
, тя им прави голямо добро.
Поканвал го
да
си
почине, измивал краката му и после се разделяли приятелски.
Ако тя знае как и на кои места
да
ги целува, и в разните възрасти, по какъв начин, тя ще им предаде голямо благословение.
Затова, като вземете едно дете, трябва
да
знаете де
да
го целунете.
Като минавал покрай него и виждал положението му, светията
си
казвал: Трябва
да
се подобри материалното положение на този каменар.
Следователно, всичко седи в това, че веднъж природата е допуснала известни неща, с оглед на известни блага, те не са лоши.
В този смисъл, не е лошо
да
ви целуне човек, но трябва
да
знае де
да
ви целуне.
Ако ти
си
болен и дойде един твой приятел и те целуне, а положението ти се подобри, целувката ти е на место.
Добре, тогава кажи на каменаря, че на еди-кое
си
место има заровени пари, нека
си
вземе, колкото иска.
Ако ти
си
беден, и твоят приятел те целуне и положението ти се подобри, целувката ти е на место.
Каменарят изровил тези пари, и започнал
да
подобрява положението
си
: направил
си
големи къщи, като палати, взел
си
слуги, облякъл жена
си
и децата
си
добре, и в скоро време станал толкова виден, че го избрали пръв министър на египетския фараон.
Ако ти
си
отчаян и дойде някой и те целуне, а с това и отчаянието ти изчезне, целувката ти е на место.
Сега колкото пъти минавал светията покрай местото, дето каменарят живял и работил, нямало кой
да
го посрещне
да
му измие краката,
да
се разговори.
Един ден светията отишъл в дома на този каменар, сега вече пръв министър, но каменарят излязъл срещу него сърдит и недоволен и му казал: Кой
си
ти?
Целувките, които човек дава, са проводник на велики цели на природата.
Как смееш
да
ме безпокоиш?
Всички трябва
да
бъдем добри служители в Царството на Христа.
Светията
си
излязъл, но му станало тъжно.
Ние трябва
да
бъдем проводници на ония блага, които Бог е определил за хората.
Като се връщал по пътя го настигнал ръководителят на каменаря, хванал го за врата и го натиснал към земята, и му ударил един силен бой, като му казал: Знаеш ли, че с твоята добрина, развали живота на този човек?
Не мислете, че трябва
да
раздадем всичко, каквото имаме.
Тогава светията започнал
да
се моли на Господа,
да
му даде възможност
да
изправи погрешката
си
.
Човек трябва
да
раздаде само онова, което е взел като длъжност върху
себе
си
.
И след това започнали гонения срещу каменаря, турили му секвестри на имането, парите изгубил и като останал последен бедняк, принудил се
да
отиде пак на същото
си
место,
да
продължава стария
си
занаят.
Представете
си
, че имате една торба със злато, която трябва
да
вложите в пощата.
Той се скрил там,
да
не го види,
да
не го знае никой.
Ще я вложите в пощата без
да
вземете нито една монета за
себе
си
.
От единия до другия край вие трябва
да
бъдете проводници на Божиите блага.
Аз те познах, но моята гордост не ми позволи
да
те приема.
Помоли се пак на Господа,
да
ми подобри положението, като обещавам, че втори път няма
да
постъпя така зле с тебе.
Лошото не е в учението, аз не съм против учението, но в неумението на човека
да
го използува, както трябва.
Всички блага, които имаме в света, трябва
да
се употребят на своето време и на своето место.
Като християни, доброто в нас седи в това,
да
употребим всички блага, които Бог ни дава, не както хората казват, но според нашите вътрешни разбирания.
Щом човек има Любовта в
себе
си
, той е толкова богат, че не се нуждае
да
взима нищо от никого.
Аз бих желал всеки
да
постъпва според своето дълбоко вътрешно разбиране, като един добър проводник, като добър служител в Царството на Христа и Бога.
Следователно, праведният човек никога не може
да
направи престъпление, понеже той сам има всичко и дава от
себе
си
.
И като видя, че някой прави така доброто,
да
ми е приятно.
Той
да
бъде за мене един подбудител, един подтик към доброто, и аз
да
правя доброто като него.
Който иска само
да
взима, той върши престъпления.
От такива хора, именно, се нуждаем ние днес; от такива учители, от такива свещеници, от такива майки, бащи, държавници и т. н.
Ева съгреши, понеже искаше
да
вземе един плод от забраненото дърво.
Адам и Ева имаха всичко на разположение, но искаха
да
станат по-богати, отколкото Бог ги е направил, и за това съгрешиха.
Сега аз ще взема само един контраст, и няма
да
ви говоря върху неща, които вие знаете; няма
да
ви говоря върху неща, които вие сами можете
да
ми посочите и
да
научите.
Това е тълкувание, но дали това е причината или не, то е друг въпрос.
Светът е пълен с университети и колежи; светът е пълен с библиотеки, в които има хиляди томове, които сами можете
да
четете.
Тъй щото, няма
да
ви говоря върху неща, които вие знаете и можете сами
да
научите.
Казвате: Как може
да
се каже това?
Ами всичките страдания, които идват днес на земята, доказват именно това нещо.
За тази цел ще ви приведа един пример из живота.
Милионите хора, които измират, големите страдания, които се дават, показват, че това е така.
Един поет написал едно стихотворение, а един музикант съчинил една песен и решили
да
отидат в гората, и там поетът
да
издекламира своето стихотворение, а певецът
да
изпее своята песен.
Въпреки, че всички учени хора, че всички царе, държавници, учители имат добрата воля, доброто желание
да
помогнат на човечеството, те пак не могат
да
постигнат това.
Всяка година измират около 35 милиона хора, било от собствена смърт, или се избиват едни други, но едно е утешителното, че всяка година се раждат около 40 милиона хора.
Хората отишли в гората
да
видят какво е станало там и видели, че листата на дърветата окапали, и те били съвършено голи.
На другата година се явили още един поет и един певец, които отишли първо
да
направят опит със своята декламация и със своята песен в гората.
След известно време хората по земята ще се увеличават толкова много, че ще стане нужда
да
се моли Бога
да
намали малко населението на земята.
Колкото повече се увеличава броят на хората, толкова и страданията се увеличават.
Отишли хората
да
проверят истинността на техните думи и наистина видели, че листата на дърветата изникнали.
Колкото повече хората грешат, толкова повече се раждат и толкова повече се увеличава населението.
Не е ли по-добре на земята
да
има само сто милиона хора, но
да
живеят добре.
Следователно, първите са направили опита
си
през есента, а вторите – през пролетта.
Нека по-малко хора идват на земята, но
да
има по-малко страдания, а не като сегашните.
Сега, това, което ще ви кажа, няма
да
измени нито на един милиметър вашия ръст, нито ще измени нещо от вашия мозък.
Сега
да
ви наведа на целта, не към моята цел, но към онова, което искам
да
ви разкрия.
Някой казва, че могъл
да
убеди някого в нещо.
Христос иска
да
извади съвременното човечество от онова голямо противоречие, в което то се намира.
Те всякога са изпълнявали това, което
си
знаят.
Не
да
тури нови институти, не
да
тури нови гимназии, университети, църкви, но Той иска
да
покаже на човечеството, че сегашният ред и порядък може
да
се подобри с едно малко видоизменение.
Те са изпълнявали това, което съм казвал, до толкова, доколкото е било в съгласие с техните мисли.
Сега
да
ви кажа какво е вашето положение.
И можете
да
кажете, че моите мисли, че това, което говоря, е криво.
Аз ще го констатирам с един малък пример, а вие ще
си
вадите вашите заключения.
Съгласен съм с вас, човек всякога не може
да
ме слуша.
Питам: Защо човек всякога слуша
себе
си
, и в правото, и в кривото?
Един беден младеж, който свършил училище и дълго време търсил служба, като не могъл никъде
да
намери такава, най-после решил
да
стане кюмюрджия.
Той
си
казал: Тази работа поне не струва много.
Връща се у дома
си
, и жена му казва: Не ти подобава, като на учен човек, така
да
се напиеш.
Напълнил два чувала с кюмюр, и тръгнал в града
да
го продава.
Среща го един учен човек и го запитва: Колко продаваш този кюмюр?
После другото положение: някои хора искат
да
отидат в другия свят, а светските хора искат
да
останат на този свят,
да
си
поживеят.
– Ако ми дадеш 100–150 лева, ще ти дам всичкия кюмюр.
Ученият дал 150 лв.
на младия човек и
си
заминал.
Достатъчно
да
имаш пари на онзи свят, за
да
видите колко добре се живее.
Като отива дома
си
, ученият взима кюмюра, изгаря го и направя от него 35 килограма диамант, големи парчета като кокоши яйца.
Ще приведа един пример за онзи свят.
Има един анекдот на американски, но ще го преведа и на български.
Съвременните хора са от първия калибър, те носят на гърба
си
чували с кюмюр и най-после казват: Дотегна ни този кюмюр, тази черна краска.
Сега трябва
да
минат във втората фаза,
да
превръщат кюмюра в диаманти, големи като кокоши яйца.
За
да
почетат паметта на баща
си
, децата му турили в сандъка една торба с чисто злато,
да
има пари и на онзи свят.
Но има още по-учени хора, които могат
да
впрегнат този диамант на работа.
Като се видял на онзи свят, той бръкнал в джоба
си
, и като напипал златото, казал
си
: Чудо е това!
Докато вие не станете кюмюрджии от втората категория,
да
превръщате в лабораториите
си
кюмюра в диамант, вие не можете
да
влезете в Царството на Христа.
Като огладнял, той отишъл в една гостилница и поискал
да
му дадат от едно ядене.
Вие трябва
да
вземете онова с ниската цена и
да
го превърнете в нещо с висока цена.
След това ученият пише на младия кюмюрджия едно писмо: Приятелю, аз ти благодаря за кюмюра.
Няма какво повече
да
продължаваш тази работа, ела при мене, аз ще те осигуря.
Милионерът подава една златна монета и казва: Разбийте ми тази монета и
си
прихванете за яденето.
Да
, но тук не се развалят никакви пари.
Той му дал една голяма рента, осигурил го на цял живот и го оставил
да
работи друго, каквото го интересува.
Чуди се младият човек как е възможно за два чувала кюмюр
да
се създаде помежду им такова приятелство.
Тогава милионерът писал на синовете
си
да
му изпратят една торба от по пет стотинки, защото там не вървят никакви други пари, освен по пет стотинки.
Като го запитвали как стана толкова богат, той казвал: Продадох два чувала кюмюр на един учен, и той ме осигури.
Синовете му изпратили една торба, пълна с такива монети от по пет стотинки, пет центове.
Тогава един негов приятел също така започнал
да
продава кюмюр.
И той продал два чувала кюмюр на един учен, но този учен, като го видял втори път, казал му: Донеси ми още два чувала кюмюр.
Дава от тези дребни монети, но останал учуден, като му казали, че тук не вървят и тези монети.
Следователно, когато продавате кюмюра
си
, продавайте го на онзи учен, който може
да
го превърне в диамант.
Дали това е така или не, то е въпрос, аз не искам
да
ви убедя, но изнасям този пример само за пояснение на мисълта
си
.
Нима когато драматургът, трагикът или романтикът, като описват известни сцени, че всички са верни.
Всички не са верни, но половината само са верни.
Нима, когато историкът описва известни събития, или когато астрономът описва известни явления, или когато поетът описва нещо, всичко е вярно?
Всички неща не са верни, но ако всички неща бяха верни, нямаше какво
да
правим.
Че е лошо това, съзнаваме, но никой не може
да
помогне.
Ако поетът беше написал последната дума, нямаше какво друго
да
пише, но вие благодарете, че всичко, каквото е написано, не е вярно, та има още какво
да
се пише.
Не че не може
да
се помогне на света днес, светът даже има голямо изобилие.
В една от най-прочутите евангелски църкви се събрали няколко от богатите членове
да
поговорят и
да
се помолят помежду
си
, как могат
да
съберат пари
да
помогнат на своите бедни събратя в Лондон.
Младите поети имат шанс
да
вземат една стъпка напред.
Докато разисквали по въпроса от коя банка
да
поискат една голяма сума в помощ, проповедникът на тази църква казал: Братя, нека
да
не изкушаваме Господа.
Съвременните хора искат живота им
да
бъде съвършен.
Всички ние сме богати, нека всеки даде, колкото може и обича, и ето сумата ще бъде налице.
Благодарете се, че животът на хората още не е съвършен.
Той пръв дал известна сума, и скоро и другите го последвали.
Вие чакате
да
ви приемат в Царството на Христа, а нищо сами не правите.
Вие при това положение, не можете
да
седите един ден повече на земята.
Тук могат
да
ви дадат
да
напишете една песен или една поезия, а там, като отидете, ще ви дадат
да
управлявате една планета, като нашата земя.
Там ще ви направят господар на тази планета, с всички права.
За
да
живее, човек трябва
да
има в
себе
си
Любов, Знание, Мъдрост, Истина – сърце трябва
да
тупти в него.
Там няма
да
гледат каква препоръка носите от приятелите
си
, но ще ви подложат на един голям практически и теоретически изпит, който непременно трябва
да
издържите.
Всеки човек, който лишава
себе
си
от Любовта, от Знанието, от Истината и Свободата, които му са дадени, вие знаете какво го очаква.
Този изпит ще бъде подобен на следното: ще ви дадат един квадрат, в който двата ъгъла се увеличават, а другите два се намаляват.
Няма какво
да
ви доказвам това.
И вие трябва
да
разрешите тази проблема.
Вие трябва
да
знаете до кога ще се увеличават двата ъгъла.
Като умре някой, аз виждам какво е написано.
Следователно, този ъгъл няма
да
бъде вече изправен ъгъл.
Днес всички хора имат противоречия, искат
да
ги разрешат.
Всяко противоречие може
да
се разреши, когато човек дойде до положение на правата линия.
Докато двама души се намират в отношение на взимания, давания, те всякога се намират в противоречия помежду
си
, имат неща, които не могат
да
разрешат.
Носят друг умрял и аз чета: Този пък е умрял от голяма любов към
себе
си
.
Двама души могат
да
разрешат един въпрос помежду
си
само по законите на природата.
Има едно правилно разрешение на въпросите, което всички трябва
да
помните.
То е следното: Докато всички хора не обикнат Бога, в Когото живеят, те не могат
да
имат никаква любов нито към
себе
си
, нито към ближните
си
.
Сега няма
да
се впущам в обяснение,
да
разрешавам тези въпроси.
Аз мога
да
ги разреша, но ще вляза в съвсем други линии на разсъждение.
Без тази Любов, Любовта ни към ближните е безпредметна, тя не може
да
се приложи.
Следователно, всичките нещастия в света произтичат от онзи велик закон, че ние не прилагаме Любовта към Бога, както трябва.
Ако кажете, че двама души могат
да
разрешат въпросите помежду
си
, защо тогава нашите две очи не могат
да
разрешат въпросите?
Явяват се и проповедници
да
проповядват, но нищо не излиза от това.
Ние имаме две уши, два крака, но защо нашите две уши или нашите два крака не са могли до сега
да
разрешат въпросите?
Аз нямам нищо против това, но всеки трябва
да
проповядва Истината.
Истината се заключава в това, че Любовта към Бога трябва
да
бъде мерило.
Когато Любовта към Бога влезе като мерило в живота на човека, той вече има еднакви отношения към всички.
Ето, и с устата въпросите пак остават неразрешени.
Когато виждам как късат цветята, казвам
да
не ги късат.
Но виждам едно цветенце скъсано, стъпкано, аз го взимам от земята и му казвам: Цветенце, не съжалявай, че
си
стъпкано.
Казвате: Трябва
да
се обичаме.
Любовта има две очи, и вие всички имате две очи, от които лявото взима, а дясното око дава.
Някой път и големите цветя се късат и тъпчат, но какво
да
се прави.
Значи вие едновременно трябва
да
взимате и
да
давате.
Сега аз не искам
да
ви държа отговорни, вие не създадохте греха.
Ако повече взимате, а по-малко давате, тогава идва кривото в света.
Ако взимате повече, а давате по-малко, домашните ви ще се радват, но отвън хората ще се нахвърлят върху вас.
Всички вие носите последствията на хиляди и хиляди поколения, които са живели един неестествен и ненормален живот.
Ако бакалинът взима повече пари, а дава по-малко стока, жената на този бакалин ще се радва и ще счита, че мъжът ѝ е умен човек, знае
да
върти търговия.
Но като умни, вие трябва
да
измените тези последствия.
Обаче, купувачите ще бъдат недоволни.
По същия начин трябва
да
се създадат училища, в които
да
се проповядва за живота не тъй, както сега се проповядва.
На сегашните семейства може
да
се покаже пътя, по който
да
се подобрят синовете и дъщерите.
Колко жени има, които искат мъжете им
да
харчат парите
си
за обществото?
Също така може
да
се проповядва и на обществата
да
се подобрят.
И тогава в продължение на десет години само цяла Европа може
да
бъде в цветуще състояние.
Но затова се изисква пълно съзнание,
да
се даде свобода на хората.
Питам: Кой от тези два възгледа е по-прав?
На кого може
да
се даде свобода?
И двата възгледа са прави.
Свобода може
да
се даде само на един човек, на когото Истината е мерило, Мъдростта е мерило и Любовта е мерило.
Това е свобода.
Тогава на всички хора, които имат тези положения за мерило, може
да
се даде свобода.
Вземете, например, всички религиозни хора по целия свят искат
да
въведат една религия.
Казвам: Каквито обвинения
да
се хвърлят днес, нито Адам е виновен, нито Ева е виновна, нито вие сте виновни.
Казвате: Ами защо страдаме тогава?
Религия в тези форми, в каквито днес съществува, не е създадена от Бога, но тя е създадена от хората.
Казвам: Който се приближава при Любовта и не я разбира, той страда.
Това, което Бог създал, е вътре в нас.
Всяко нещо, което идва с раждането още и заминава заедно с нас, след смъртта ни, то е Божествено.
Следователно, ако ти оживееш, ти
си
разбрал Истината.
Сега върху тези процеси аз не искам
да
вярвате.
Ако ти умираш, ти не
си
я разбрал.
Аз съм за онази вяра, която е път на човешкия дух; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото сърце; аз съм за онази вяра, която е път на човешката воля; аз съм за онази вяра, която е път на човешките постижения; аз съм за онази вяра, която е път на човешкото добро, на човешката кротост, въздържание, милосърдие; аз съм за онази вяра, която е път на братството, път на семейството, на всичко онова, което урежда живота.
Ако
си
оглупял и
си
приближил при Мъдростта, не
си
разбрал.
Но ако поумнееш, разбрал
си
Мъдростта.
Ако имаш една вяра, която не те води към братството, която не те води към никакви постижения, в тази вяра има нещо, което ти не
си
разбрал.
3.
Тънкият конец
,
УС
, София, 11.11.1934г.,
Богатият не се съблазнява от богатството, но сиромахът, гладният ще се съблазнят.
Един млад, идеалист лекар, се отчаял от живота и решил
да
се самоубие.
За
да
не се съблазнява от външни блага, човек трябва
да
бъде вътрешно богат.
Където лекувал, нищо не му плащали или толкова малко му плащали, че едва изкарвал хляба
си
.
Докато дойде до това богатство, човек все ще се нуждае от външни блага: дрехи, обуща, къща, пари и т.н.
Така отчаян, той тръгнал из града,
да
обмисли как
да
се самоубие.
Като изучавам хората, виждам, че все им липсва нещо: някой не
си
е доспал, друг – не
си
е доял, както трябва, трети – няма дрехи, обуща, дърва и въглища.
В това време той видял на пътя, че един човек паднал и счупил крака
си
.
Запитвате какво трябва
да
прави човек, за
да
си
набави всичко, което му липсва.
Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал
да
го лекува.
Младият лекар
си
казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“.
Докато мисли за много неща, човек не може
да
мисли за същественото.
Обаче пострадалият бил богат човек и щедро възнаградил своя лекар.
Закон е: Ако човек мисли за същественото, всичките му работи ще се наредят добре.
От този момент работите на лекаря започнали
да
се нареждат добре.
Тогава няма
да
му липсва нищо.
Той често
си
казвал: „Благодаря на Бога, че срещнах този богат човек
да
му помогна“.
Хората не успяват по тази причина, именно, че за всичко друго мислят, но не и за същественото.
Богатият пък съжалявал, че счупил крака
си
, вследствие на което работите му останали недовършени.
Един крайно беден човек отишъл при един богат и му казал: „Ти
си
единственият, който можеш
да
ми помогнеш
да
изляза от трудното положение, в което се намирам“.
И така, човек може
да
се намира или в положението на богатия, който съжалявал за счупения крак и за недовършените
си
работи, или в положението на младия лекар, който благодари за срещата
си
с богатия, за възможността
да
намести счупения му крак и
да
подобри живота
си
.
Богатият му отговорил: „Ще ти помогна на драго сърце, ако можеш
да
минеш по конец като по мост.
Какво виждаме в живота?
Минеш ли по конец, ще ти дам всичко, каквото пожелаеш“.
Когато един страда, друг се ползва от неговите страдания.
Както виждате, животът се изявява разумно.
За предпочитане е богатият
да
извади нещо от кесията
си
, отколкото младият лекар
да
свърши с живота
си
.
Минеш ли по конеца, всичко, каквото имам, ще го разделя с тебе.“
Следователно, при каквото положение
да
се намирате, не отказвайте
да
направите доброто, което е определено
да
извършите.
Сега и аз ви казвам: Приготвяйте се
да
минете по конеца.
Това добро ще ви спаси.
Който може
да
мине по конеца, той всичко ще придобие.
Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.
Не може ли
да
мине по конеца, ще остане в старото
си
положение.
– „По дървен мост или с лодка не може ли
да
се мине?
Тя може
да
се мине само по конец.
Ако сте птица, можете
да
прехвръкнете над реката, но като човек, имате само един път: по конеца.
Ако можете
да
минете по конеца, всичко ще придобиете: здраве, сила, знание, любов, богатство.
Един турчин запитал султана какво трябва
да
прави, за
да
подобри живота
си
.
Гледай
да
хванеш поне едното въже.
Хванеш ли го, ти
си
вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи, пари, знание, сила“.
Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска
да
се развива правилно.
Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае.
Човек трябва
да
знае, че каквото прави, както и
да
лъкатуши в живота, той неизбежно трябва
да
мине по тънкия конец.
С други думи казано: Колкото
да
философства, в края на краищата човек трябва
да
изпълни волята Божия.
Някои мислят, че за
да
минат благополучно по тънкия конец, трябва
да
постят,
да
олекнат.
Други пък, като виждат, че не могат
да
минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот.
Както
да
живеят, хората все трябва
да
минат през един път.
Колкото
да
е страшен, той е привидно такъв.
Всъщност той е най-красивият и безопасен път.
Достатъчно е човек
да
има добро разположение на ума и на сърцето
си
,
да
отвори душата
си
за Божественото, за
да
мине спокойно и безопасно по конеца.
Ще кажете, че е по-добре този конец
да
не се изпречва на пътя ви.
Къде ще търсите добро разположение на ума и на сърцето
си
или отворена душа за Божественото?
Като се страхувате от конеца, вие изпадате в положението на едно младо момче, внук на една многознаеща баба, която му давала съвет, как
да
се пази от мечка.
Внукът трябвало
да
мине през една гъста гора, но се страхувал от мечка.
Бабата познавала магията и му казала: „Синко, вземи тази бяла кърпа и като видиш, че срещу тебе иде мечка, извади кърпата от джоба
си
и я размахай пред нея“.
Внукът погледнал усмихнато към баба
си
и казал: „Бабо, по-добре ми бай
да
не ме среща мечка“.
С бялата кърпа бабата искала
да
се образуват приятелски отношения между внука и мечката.
Сега и аз казвам: Като ви говоря за тънкия конец, ще работите върху
себе
си
,
да
минете благополучно по него.
Дойдете ли до конеца, извадете бялата кърпа от джоба
си
и махайте с нея.
Не можете ли
да
се справите с мечката и с разбойниците и трябва
да
се катерите по дърветата, за
да
се спасявате от тях, още има
да
работите.
В гора ли сте или в планина, вървете напред и благодарете за всичко, което ви е дадено.
Един млад, идеалист лекар, се отчаял от живота и решил
да
се самоубие.
Където лекувал, нищо не му плащали или толкова малко му плащали, че едва изкарвал хляба
си
.
Така отчаян, той тръгнал из града,
да
обмисли как
да
се самоубие.
В това време той видял на пътя, че един човек паднал и счупил крака
си
.
Веднага се затичал към него, придружил го до дома му, където наместил счупения му крак и започнал
да
го лекува.
Младият лекар
си
казал: „Толкова добрини съм направил, и тази ще направя“.
Обаче пострадалият бил богат човек и щедро възнаградил своя лекар.
От този момент работите на лекаря започнали
да
се нареждат добре.
Той често
си
казвал: „Благодаря на Бога, че срещнах този богат човек
да
му помогна“.
Богатият пък съжалявал, че счупил крака
си
, вследствие на което работите му останали недовършени.
И така, човек може
да
се намира или в положението на богатия, който съжалявал за счупения крак и за недовършените
си
работи, или в положението на младия лекар, който благодари за срещата
си
с богатия, за възможността
да
намести счупения му крак и
да
подобри живота
си
.
Какво виждаме в живота?
Когато един страда, друг се ползва от неговите страдания.
Както виждате, животът се изявява разумно.
За предпочитане е богатият
да
извади нещо от кесията
си
, отколкото младият лекар
да
свърши с живота
си
.
Следователно, при каквото положение
да
се намирате, не отказвайте
да
направите доброто, което е определено
да
извършите.
Това добро ще ви спаси.
Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.
Всички хора, учени и прости, светски и религиозни, и досега още разискват върху въпроса, какво представляват доброто и злото и дали и злото, като доброто, принася някаква полза на човечеството.
Едни от тях поддържат възгледа, че и доброто, и злото принасят полза на човечеството.
Други поддържат възгледа, че само доброто принася полза, но не и злото.
Като не могат
да
дойдат до абсолютно разрешение на въпроса, хората казват, че трябва
да
се работи.
Право е, че човек трябва
да
работи, но как
да
работи?
Задава се въпрос, кои работи могат
да
се уподобят на злото и кои на доброто?
Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба
си
, скъпоценни камъни от едно място на друго, без
да
получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата?
Не само, че нищо не печели, но той губи силите
си
.
Без
да
е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността
си
.
Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава.
Той работи, почива
си
, добре се храни.
Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата
си
.
Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата
си
.
Много работи, много служби съществуват в живота на хората, но в края на краищата всички хора умират.
Който е работил с Любов и прилагал закона на доброто, той умира съзнателно, като продължава
да
живее и след смъртта
си
.
Сега, като се говори за работата, човек трябва
да
прави разлика между една и друга работа.
Истински полезна работа е тази, която облагодетелства едновременно и господаря, и слугата.
Истинска работа е тази, от която се учат едновременно и двете страни: и работодателят, и работникът.
Истинска работа е онази, при която човек може
да
се справи с положението, в което се намира.
Дали даден човек е богат или сиромах, щом работи, той ще се справи с положението
си
.
Не работи ли, и като богат, и като сиромах той ще се намери в мъчнотии и противоречия, ще дойдат ред болести, страдания.
Сиромахът няма
да
бъде нападнат от разбойници, но гладът ще го нападне.
Богатият няма
да
гладува, но разбойници ще го нападат.
Ако богатият е щедър, доброволно ще даде на разбойниците известна сума, за
да
запази живота
си
поне.
– „Защо съществуват богати и сиромаси?
Не може ли светът
да
бъде другояче нареден?
“ – Това е въпрос, на който днес не може
да
се отговори.
Има неща, които човек в даден момент не трябва
да
знае.
Яйцето, само за
себе
си
, може ли
да
знае какво ще излезе от него?
От едно яйце може
да
излезе някаква птица, а може
да
излезе и змийче – зависи какво е било яйцето, птиче или змийско.
Докато зародишът на яйцето е затворен в черупката
си
, никой не знае какво може
да
излезе от него.
Така че когато някой пита какво може
да
излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил.
“ – Когато се излюпиш от яйцето
си
.
– „Мога ли
да
остана завинаги в яйцето
да
почивам?
Това състояние е равносилно на смърт.
За предпочитане е яйцето
да
се измъти,
да
излезе живота от него, отколкото
да
остане дълго време затворено и
да
не се прояви.
Ще кажете, че като живее, човек трябва
да
мисли за ядене.
Това е в реда на нещата.
Обаче като яде, човек може
да
се движи,
да
работи,
да
се учи,
да
се моли и т.н.
Без храна животът на земята не може
да
се прояви.
Като ученици, вие трябва
да
се учите, без
да
се смущавате от това, че много неща не знаете.
Например, благословение е за човека, като минава покрай касата на своя ближен,
да
не знае какво има в нея.
Всички хора, учени и прости, светски и религиозни, и досега още разискват върху въпроса, какво представляват доброто и злото и дали и злото, като доброто, принася някаква полза на човечеството.
Обаче има неща, които човек непременно трябва
да
знае.
Едни от тях поддържат възгледа, че и доброто, и злото принасят полза на човечеството.
Не ги ли знае, той ще плати с живота
си
.
Други поддържат възгледа, че само доброто принася полза, но не и злото.
Като се уморил, той седнал до един чист извор
да
си
почине,
да
се нахрани и
да
се освежи от бистрата, студена вода на извора.
Като не могат
да
дойдат до абсолютно разрешение на въпроса, хората казват, че трябва
да
се работи.
За тази цел той извадил от торбата
си
хляб и маслини и започнал
да
яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора.
Право е, че човек трябва
да
работи, но как
да
работи?
Задава се въпрос, кои работи могат
да
се уподобят на злото и кои на доброто?
Ако човек пренася цял месец, с чувал на гърба
си
, скъпоценни камъни от едно място на друго, без
да
получи за това някакво възнаграждение, какво печели в края на краищата?
Не само, че нищо не печели, но той губи силите
си
.
От кокичките, които хвърляше на всички страни, една попадна в окото ми и ме ослепи.
Без
да
е извършил някакво престъпление, този човек е изгубил силата, разположението и работоспособността
си
.
Друг някой работи, пренася товар от едно място на друго, но господарят му щедро го възнаграждава.
Не знаех, че ще ти причиня такава пакост.“ Най-после той се освободил от черния човек, но получил добър урок,
да
не хвърля остатъците от храната
си
безразборно, където му падне.
Той работи, почива
си
, добре се храни.
Ако знаеше това, нямаше
да
пострада.
Първият господар прилага закона на злото, вследствие на което слугата му всеки ден губи от силата
си
.
Следователно като ученици, вие трябва
да
се интересувате от неща, които ще ви ползват още днес.
Вторият господар прилага закона на доброто, заради което слугата му всеки ден прибавя нещо към силата
си
.
Някои искат
да
знаят какво ще бъдат в следващото прераждане.
Много работи, много служби съществуват в живота на хората, но в края на краищата всички хора умират.
Православният се интересува от въпроса, дали ще бъде в рая, но за никакво прераждане не се интересува.
Преди всичко той не признава прераждането.
Който е работил с Любов и прилагал закона на доброто, той умира съзнателно, като продължава
да
живее и след смъртта
си
.
Сега, като се говори за работата, човек трябва
да
прави разлика между една и друга работа.
Истински полезна работа е тази, която облагодетелства едновременно и господаря, и слугата.
Той е място на блаженство и наслада.
Истинска работа е тази, от която се учат едновременно и двете страни: и работодателят, и работникът.
Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл
да
живее,
да
се учи и развива правилно.
Истинска работа е онази, при която човек може
да
се справи с положението, в което се намира.
За ада и за рая хората дават различни описания и картини.
Дали даден човек е богат или сиромах, щом работи, той ще се справи с положението
си
.
Както и
да
си
представя рая и ада, все пак човек няма много
да
се ползва.
Не работи ли, и като богат, и като сиромах той ще се намери в мъчнотии и противоречия, ще дойдат ред болести, страдания.
Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения.
Сиромахът няма
да
бъде нападнат от разбойници, но гладът ще го нападне.
Човек трябва
да
се интересува от своите мисли, дали са прави или криви.
Богатият няма
да
гладува, но разбойници ще го нападат.
Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може
да
излезе навън.
Ако богатият е щедър, доброволно ще даде на разбойниците известна сума, за
да
запази живота
си
поне.
– „Защо съществуват богати и сиромаси?
От такива мисли главите на хората побеляват без
да
станат светии.
Не може ли светът
да
бъде другояче нареден?
Има смисъл
да
побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен.
“ – Това е въпрос, на който днес не може
да
се отговори.
Не поумнее ли, този човек не е използвал живота
си
, както трябва.
Има неща, които човек в даден момент не трябва
да
знае.
В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“.
Яйцето, само за
себе
си
, може ли
да
знае какво ще излезе от него?
От едно яйце може
да
излезе някаква птица, а може
да
излезе и змийче – зависи какво е било яйцето, птиче или змийско.
Докато зародишът на яйцето е затворен в черупката
си
, никой не знае какво може
да
излезе от него.
Там Ной прекара почти цяла година
да
излежи наказанието
си
.
Така че когато някой пита какво може
да
излезе от него, това показва, че той е още в зародишно състояние, не се е излюпил.
И човек има нечисти животни в
себе
си
, т.е.
“ – Когато се излюпиш от яйцето
си
.
От време на време човек трябва
да
се затваря в ковчег със своите нечисти желания
да
ги възпитава.
Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя.
– „Мога ли
да
остана завинаги в яйцето
да
почивам?
Колкото
да
е тежко положението му, той трябва
да
благодари, че е поне вън от условията на смъртта.
За
да
разбере дали водата се е прибрала от земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълъба.
Това състояние е равносилно на смърт.
Във време на война хората
си
служат с войници, както Ной с гарвана и гълъба.
За предпочитане е яйцето
да
се измъти,
да
излезе живота от него, отколкото
да
остане дълго време затворено и
да
не се прояви.
За
да
се проучи известна местност или обстановка, началникът на дадена войскова част изпраща един от войниците
да
свърши тази работа.
Ще кажете, че като живее, човек трябва
да
мисли за ядене.
Какво представляват гарванът и гълъбът като символи?
Това е в реда на нещата.
Гарванът е месояден, яде всичко, а гълъбът е вегетарианец, идеалист.
Обаче като яде, човек може
да
се движи,
да
работи,
да
се учи,
да
се моли и т.н.
Гарванът казва: „Човек трябва
да
си
поживее,
да
гледа широко на живота,
да
не се ограничава нито в ядене, нито в пиене.
Без храна животът на земята не може
да
се прояви.
Яде ли му се нещо,
да
си
хапне свободно“.
Като ученици, вие трябва
да
се учите, без
да
се смущавате от това, че много неща не знаете.
Например, благословение е за човека, като минава покрай касата на своя ближен,
да
не знае какво има в нея.
Гълъбът има устойчивост в убежденията
си
.
При каквито условия
да
изпадне, той никога не нарушава вегетарианството.
Обаче има неща, които човек непременно трябва
да
знае.
Не ги ли знае, той ще плати с живота
си
.
Като се уморил, той седнал до един чист извор
да
си
почине,
да
се нахрани и
да
се освежи от бистрата, студена вода на извора.
Когато иска
да
предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава.
За тази цел той извадил от торбата
си
хляб и маслини и започнал
да
яде, като хвърлял кокичките на маслините на разни страни около извора.
Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен.
Искате ли светът
да
се оправи, трябва
да
бъдете готови на жертви.
От кокичките, които хвърляше на всички страни, една попадна в окото ми и ме ослепи.
Жертвата е доброволен акт, а не насилнически.
Чрез насилие нищо не може
да
се извърши – нито зло, нито добро.
Не знаех, че ще ти причиня такава пакост.“ Най-после той се освободил от черния човек, но получил добър урок,
да
не хвърля остатъците от храната
си
безразборно, където му падне.
Сития не можете
да
го насилите
да
яде.
Ако знаеше това, нямаше
да
пострада.
Ако е гладен, човек ще яде без никакво насилие.
Следователно като ученици, вие трябва
да
се интересувате от неща, които ще ви ползват още днес.
Богатият не се съблазнява от богатството, но сиромахът, гладният ще се съблазнят.
Някои искат
да
знаят какво ще бъдат в следващото прераждане.
За
да
не се съблазнява от външни блага, човек трябва
да
бъде вътрешно богат.
Докато дойде до това богатство, човек все ще се нуждае от външни блага: дрехи, обуща, къща, пари и т.н.
Православният се интересува от въпроса, дали ще бъде в рая, но за никакво прераждане не се интересува.
Като изучавам хората, виждам, че все им липсва нещо: някой не
си
е доспал, друг – не
си
е доял, както трябва, трети – няма дрехи, обуща, дърва и въглища.
Преди всичко той не признава прераждането.
Запитвате какво трябва
да
прави човек, за
да
си
набави всичко, което му липсва.
Докато мисли за много неща, човек не може
да
мисли за същественото.
Закон е: Ако човек мисли за същественото, всичките му работи ще се наредят добре.
Той е място на блаженство и наслада.
Тогава няма
да
му липсва нищо.
Хората не успяват по тази причина, именно, че за всичко друго мислят, но не и за същественото.
Раят е място на добрите условия, където човек е дошъл
да
живее,
да
се учи и развива правилно.
Един крайно беден човек отишъл при един богат и му казал: „Ти
си
единственият, който можеш
да
ми помогнеш
да
изляза от трудното положение, в което се намирам“.
За ада и за рая хората дават различни описания и картини.
Богатият му отговорил: „Ще ти помогна на драго сърце, ако можеш
да
минеш по конец като по мост.
Както и
да
си
представя рая и ада, все пак човек няма много
да
се ползва.
Минеш ли по конец, ще ти дам всичко, каквото пожелаеш“.
Търговецът не се интересува за ада и за рая, но за честността на хората, с които има отношения.
Човек трябва
да
се интересува от своите мисли, дали са прави или криви.
Влезе ли една крива мисъл в ума му, мъчно може
да
излезе навън.
Минеш ли по конеца, всичко, каквото имам, ще го разделя с тебе.“
Сега и аз ви казвам: Приготвяйте се
да
минете по конеца.
От такива мисли главите на хората побеляват без
да
станат светии.
Който може
да
мине по конеца, той всичко ще придобие.
Има смисъл
да
побелее главата на човека, но ако това побеляване го направи мъдър, умен.
Не може ли
да
мине по конеца, ще остане в старото
си
положение.
Не поумнее ли, този човек не е използвал живота
си
, както трябва.
– „По дървен мост или с лодка не може ли
да
се мине?
В осма глава на Битието се казва: „И помена Бог Ноя и всичките животни, и всичките скотове, що бяха наедно с него в ковчега“.
Тя може
да
се мине само по конец.
Ако сте птица, можете
да
прехвръкнете над реката, но като човек, имате само един път: по конеца.
Там Ной прекара почти цяла година
да
излежи наказанието
си
.
Ако можете
да
минете по конеца, всичко ще придобиете: здраве, сила, знание, любов, богатство.
И човек има нечисти животни в
себе
си
, т.е.
Един турчин запитал султана какво трябва
да
прави, за
да
подобри живота
си
.
От време на време човек трябва
да
се затваря в ковчег със своите нечисти желания
да
ги възпитава.
Гледай
да
хванеш поне едното въже.
Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя.
Хванеш ли го, ти
си
вече пред казана, в който има всичко, каквото пожелаеш: ядене, дрехи, пари, знание, сила“.
Колкото
да
е тежко положението му, той трябва
да
благодари, че е поне вън от условията на смъртта.
Каквото представлява въжето за казана, такова нещо е тънкият конец за живота на разумния, за онзи, който иска
да
се развива правилно.
За
да
разбере дали водата се е прибрала от земята, Ной изпрати първо гарвана, а после гълъба.
Следователно, който изпълнява волята Божия, той има на разположение всичко, каквото пожелае.
Във време на война хората
си
служат с войници, както Ной с гарвана и гълъба.
Човек трябва
да
знае, че каквото прави, както и
да
лъкатуши в живота, той неизбежно трябва
да
мине по тънкия конец.
За
да
се проучи известна местност или обстановка, началникът на дадена войскова част изпраща един от войниците
да
свърши тази работа.
С други думи казано: Колкото
да
философства, в края на краищата човек трябва
да
изпълни волята Божия.
Какво представляват гарванът и гълъбът като символи?
Някои мислят, че за
да
минат благополучно по тънкия конец, трябва
да
постят,
да
олекнат.
Гарванът е месояден, яде всичко, а гълъбът е вегетарианец, идеалист.
Други пък, като виждат, че не могат
да
минат по конеца, предават се на ядене и на пиене, на охолен живот.
Гарванът казва: „Човек трябва
да
си
поживее,
да
гледа широко на живота,
да
не се ограничава нито в ядене, нито в пиене.
Както
да
живеят, хората все трябва
да
минат през един път.
Яде ли му се нещо,
да
си
хапне свободно“.
Колкото
да
е страшен, той е привидно такъв.
Всъщност той е най-красивият и безопасен път.
Гълъбът има устойчивост в убежденията
си
.
Достатъчно е човек
да
има добро разположение на ума и на сърцето
си
,
да
отвори душата
си
за Божественото, за
да
мине спокойно и безопасно по конеца.
При каквито условия
да
изпадне, той никога не нарушава вегетарианството.
Ще кажете, че е по-добре този конец
да
не се изпречва на пътя ви.
Къде ще търсите добро разположение на ума и на сърцето
си
или отворена душа за Божественото?
Като се страхувате от конеца, вие изпадате в положението на едно младо момче, внук на една многознаеща баба, която му давала съвет, как
да
се пази от мечка.
Внукът трябвало
да
мине през една гъста гора, но се страхувал от мечка.
Когато иска
да
предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава.
Бабата познавала магията и му казала: „Синко, вземи тази бяла кърпа и като видиш, че срещу тебе иде мечка, извади кърпата от джоба
си
и я размахай пред нея“.
Внукът погледнал усмихнато към баба
си
и казал: „Бабо, по-добре ми бай
да
не ме среща мечка“.
С бялата кърпа бабата искала
да
се образуват приятелски отношения между внука и мечката.
Затворът, ограничителните условия са страдания, без които животът на земята е невъзможен.
Сега и аз казвам: Като ви говоря за тънкия конец, ще работите върху
себе
си
,
да
минете благополучно по него.
Дойдете ли до конеца, извадете бялата кърпа от джоба
си
и махайте с нея.
Искате ли светът
да
се оправи, трябва
да
бъдете готови на жертви.
Жертвата е доброволен акт, а не насилнически.
Не можете ли
да
се справите с мечката и с разбойниците и трябва
да
се катерите по дърветата, за
да
се спасявате от тях, още има
да
работите.
Чрез насилие нищо не може
да
се извърши – нито зло, нито добро.
В гора ли сте или в планина, вървете напред и благодарете за всичко, което ви е дадено.
Сития не можете
да
го насилите
да
яде.
Ако е гладен, човек ще яде без никакво насилие.
4.
Механическо и органическо пеене
,
ООК
, София, 14.11.1934г.,
С една лекция не може
да
се отървете.
и ти
да
го слушаш.
Тихо пей и се учи
да
слушаш.
Ти седни и някой път
си
направи едно упражнение - това, което казваш.
И ако можеш
да
изпееш песента, то ще ти върви предметът, и обратно.
Искаш
да
отидеш на гости някъде, седни и изпей тази песен, и ако я изпееш добре, ще те приемат добре, и обратно.
Ще пееш тихо, не
да
те слуша махалата.
И ако ти
си
доволен от пеенето, добре.
Можеш
да
си
имаш една песен, в която думите
да
са разбрани, например: „Радва се душата ми." Тези думи все пак можеш
да
ги разбереш.
Или можеш
да
изпееш думите: „Скръбно е сърцето ми." Или думите: „Гладен съм." Или: „Сит съм." Думата „гладен" по-лесно можеш
да
я изпееш, отколкото думата „сит".
Думата „сит" не иде лесно за пеене.
Понеже сегашните хора не могат
да
пеят добре, икономическият въпрос на глада лесно се разрешава.
Има три положения, върху които човек трябва
да
мисли добре:
да
мисли,
да
чувства и
да
постъпва добре.
Нека вземем първото положение,
да
мислим добре.
Как
да
мислим добре, кой е начинът?
Ще ви дадат един такъв ребус за разрешаване.
Как
да
изпеем думите: „Гладен съм"?
Този ребус може
да
е външен, видим, а може
да
е вътре в ума ти, може
да
е вътре в сърцето ти, но все пак може
да
се разреши.
Как
да
изпеем думите: „Обаян съм от глад"?
Да
кажем сега, че човек трябва
да
бъде добър.
След като дълго време
си
гладувал, като седнеш при хубавия хляб и хубавата гозба, ти
си
обаян от тях.
Към кой свят спада доброто и към кой свят спада злото?
И когато сте гладен, правете психологически музикални наблюдения, ако ядеш сладко, работите ти ще вървят, а ако не ядеш сладко, ще има нещо
да
куца в работите ти, каквато и
да
е работата.
Та най-първо трябва
да
бъдете обаяни при глада.
Или другояче казано, трябва
да
знаете, че гладът е Божествена сила, която подтиква човека към нещо хубаво.
Но един ден човек отишъл
да
се запознае с доброто и със злото и от този ден нататък се влошил животът на човека.
Трябва
да
гладуваш за славата Божия, за любовта, за доброто, за знание.
Навсякъде гладът е мощна сила.
Какво лошо има, ако човек се запознае с водата?
Гладът е хубав подтик и ако този подтик знаеш как
да
го туриш, ще се ползваш.
Но има една червена вода.
Не
да
те бутне, че
да
паднеш, но
да
те подтиква нежно, тихо.
Вие знаете какво е червената вода - българското вино, но не сладкото вино.
Някой човек може
да
те блъсне, а някой ти помага тихо
да
се качиш някъде, че
да
бъдеш доволен.
Преди
да
пие виното,
да
кажем, че човек е паднал духом, но след като пие три-четири чаши, той ще удари с ръката
си
на масата.
Може
да
направите опит.
Всички народи
си
имат начини, за
да
покажат, че са смели, начин
да
се проявят.
Турчинът, като пие,
си
навежда главата малко и
си
пее, и казва: „Ефендим, иде ми
да
викам." Това са обикновени състояния, които хората имат.
Две-три сестри ще отидете на някое планинско място
да
се поразходите и
да
направите един опит на глада.
Като дойде една сестра и не може
да
се качи на едно планинско място, ще дойде сестра и ще я бута полека, но не ще я мушка, но полека-лека, и трета сестра отгоре
да
я хване за ръката, полека-лека
да
я тегли, но не рязко.
И едната
да
е благодарна, и другата
да
е благодарна, че й е помогнато в движение.
Всички, които са пили, после усещат, че ги боли главата.
Или отивате в някоя бакалница и всеки иска
да
влезе пръв.
Или между мозъчната и симпатичната нервна система е настанало противоречие.
Щом те боли глава, причината е в симпатичната нервна система, във вашето сърце, защото човек от желание
да
пие поражда болка в главата
си
.
Едната сестра
да
отстъпи и
да
каже на другата
да
влезе.
Ако имаш някое противоречие в твоите чувства, ако усещаш противоречие в чувствата
си
, причината е в ума.
Вие не може
да
пеете, ако нямате едно музикално движение.
Ако усещаш противоречие в ума
си
, в твоята мисъл, причината е в сърцето ти.
Без правилно движение не може
да
пеете правилно.
Може
да
констатираш факта, но умният човек трябва правилно
да
разреши въпроса.
Някой може
да
каже: „Аз вярвам в Бога." Хубаво, но това не е наука.
Когато се вземе правилно тонът „до", трябва
да
се правят движения.
Ти трябва
да
освободиш най-първо въздуха правилно.
Хубаво, аз мога
да
направя едно възражение.
Творчеството при пеенето започва долу в дробовете, в средата има сила, а осмислянето е горе, в крилата на дробовете.
Ти
си
син, казваш: „Аз вярвам в баща
си
." Ти го виждаш всеки ден, как няма
да
вярваш?
Творческото течение е долу; това, което дава сила, е в средата; а пък това.
Второто положение е, след като вярваш, ще изпълняваш волята на баща
си
и тогава ще се образува едно отношение, не само
да
изпълняваме с някакъв смисъл.
Например може
да
имаш известни съображения за това.
Слугата може
да
служи на господаря
си
по известни съображения, за
да
му плати добре.
А пък когато човек усеща болка в крилата на дробовете или в средата, или долу, ти трябва
да
почнеш
да
мислиш и
да
чувстваш правилно.
И когато дойде
да
пееш, ти трябва
да
усещаш долната част, средата и крилата горе на дробовете.
Или ви притиска някой път в средата на дробовете или в крилата на дробовете, горе при рамената, а пък това е свързано с мисълта.
Онзи, който се е занимавал с психология или с душевните явления, той ще даде един правилен отчет.
Всичките тези области са свързани с три разумни свята, със същества, които живеят.
Трябва
да
се свържем с тях, и те ще ни помогнат.
Сега всички казват, че са нервни.
Същества в невидимия свят, аз го наричам Божествения, те всякога имат всичкото разположение
да
ти помогнат.
И като те наблюдават, те ще разберат дали можеш
да
възприемаш, или не, свободен ли е умът ти, или не.
Ако е свободен, добре, но ако е зает със странични работи, тогава трябва
да
го освободиш от тях.
Да
кажем, че отиваш на гости при някое богато угощение.
Нервен е младият, малкото дете е нервно, постоянно плаче, кряска, сърди се на майка
си
.
Следователно чрез добрите постъпки, желания и мисли ние способстваме
да
се домогнем до Божествената музика, в която е потопен нашият живот.
И детето е недоволно, сърди се, обезпокоява майка
си
, и възрастният се сърди някому.
Ние искаме
да
растем и де отидем на небето.
Че като отидем там, трябва
да
се пее.
Все ще има някой наоколо, комуто
да
се сърди.
Някой казва: „Сърдя се на
себе
си
." Аз не зная имали ли сте случай някой път
да
се сърдите на
себе
си
.
Грешник е един човек, който не знае
да
пее, тъпак е.
Всякога човек търси причината у някого.
Той даже и статическото пеене няма, и понятие няма от пеене.
За
да
се освободи човек от противоречията на живота, трябва
да
употреби правилни методи.
Как ще го учиш
да
пее тогава?
Всички хора
си
имат все по един метод.
Трябва
да
го учиш.
Например, ако един от вас има дългове, ще види какво трябва
да
направи.
Докато ти не се научиш, не можеш
да
научиш друг.
Ако има крава, вол, кон или жито, ще ги продаде.
Някой път няма крава или вол за продан, житото не е станало, малко е, няма какво
да
продадеш, и намислиш
да
вземеш пари на заем от някой свой ближен, от някой приятел.
Или думите: „Аин фаси"?
Ще му се помолиш, ще му представиш работата така, както
си
е, а и някой път ще представиш работата както не е, и ще вземеш две хиляди лева, и ще закърпиш работата.
При думите „Аин фаси" творчеството на земята отива на небето.
Ще платиш, но след като платиш, веднага имаш
да
даваш на друг.
Питам, докато имаш
да
плащаш, уредил ли
си
работите
си
?
Не. И всичките работи на човека остават неуредени.
После иде „фаси" – ще сложиш тази мъчнотия в началото и сполуката в края.
Той се ражда с неуредени работи.
Като пееш „фа", значи имаш нещо натоварено, нещо материално натоварено, „фа" е вече мъчнотия, търсиш начин
да
разрешиш.
Той се ражда в света, прави своите задължения и
си
заминава, без
да
ги плати.
Да
кажем, че ти
си
се разсърдил.
Мислиш
да
направиш нещо, искаш
да
смениш това състояние.
Ще пееш, и щом вземеш правилно тоновете, това показва, че
си
сменил вече състоянието
си
.
Тези дългове са от хиляди години и човек ги счита, че са в реда на нещата.
Ти казваш: "Учителят може
да
говори каквото иска." Вие не разбирате работите.
Видимо, като че ли природата не мисли за тях.
Аз не мога
да
говоря каквото искам.
Сега, ако ви се зададе една задача
да
разрешите, колко процента са платили за въздуха, колко процента са платили за светлината, колко от най-добрите хора са платили?
Всички най-добри хора в света, те са уредили този въпрос, те са платили за светлината.
И за
да
бъде човек в изправно положение, той трябва
да
плати за светлината и за въздуха.
Аз ще бъда проводник на Божественото при слушане.
И след като предадете нещата вярно, вие ще приемете от невидимия свят възнаграждение.
И ако ви питат, всеки един от вас ще каже: „Аз съм платил." Хубаво, отлично нещо е
да
платиш.
Ако предадете нещата много правилно, после в невидимия свят ще разберете нещата.
Ти казваш: „Аз плащам дълговете
си
." Как плащаш?
Изваждаш кесията
си
и казваш: „Колко ви дължа?
" „Хиляда лева." И дадеш хиляда лева.
Представете
си
, че аз съм един пътник, дошъл от друга планета.
Един дава едно парченце книга и счита това за плащане.
Той иска само
да
му кажат: „Много съм благодарен.
Като те слушах
да
пееш, в мен се разреши нещо.
И щом не му дадат това малко парченце книга, става цял въпрос и дава го под съд, ако не му даде това малко парченце книга.
Ти
си
имал тежест, и като е пял онзи, паднала е тежестта, уредили се твоите работи.
Всеки
да
развие тази тема.
Всеки един
да
посочи как пее.
Само се носи в джоба на човека.
И като изчезне тази книжка от неговата кесия, човек се наведе.
Каква сила има това парченце книга?
Магическа сила има печатът върху книгата, това, което е написано на нея.
Коя песен
да
изпеем сега?
Сега, ако от тази книга се изтъркат печатите и написаното, изгубва се силата й.
Да
изпеем песента „Аз в живота ще благувам".
Повдига се цената й със стотина такива банкноти по хиляда лева.
Как така тези сто парчета книга, нямат и сто грама, а пък са равни на много нещо, много нещо предават на къщата?
Някой ме убеждава, че е господар на тези парчета книги, но изгубиш ли ги веднъж, промяна става в тебе.
Сега другите две думи, „ще благувам", как ще дадете израз на тези думи?
Аз сега превеждам нещата, които стават в действителния живот.
(Учителят изпя няколко пъти думите „ще благувам" и после всички изпяхме тези думи.)
Ако можеш
да
повдигнеш другите хора, ти органически пееш.
Ако само им пееш, за
да
дават пари, то е обикновено пеене.
Ще каже някой: „Аз не искам
да
пипам пари, то е грешно." Значи пари
да
пипаш е грешно, но хляба, който се купува с пари, ти го ядеш.
Онези от вас, които пеете добре,
да
излязат, които пеят хубаво.
Но
да
оставим това сега, ние се отклоняваме от пътя
си
.
Трябва
да
се създаде органическото пеене и тогава всеки от вас ще е доволен.
Щом
си
недоволен от сутрин до вечер, това е състояние на робство.
Излязла е от твоя джуздан [* джуздан (тур.) - чанта за книжа, портфейл] и е отишла в друг джуздан.
Едната от тях обича
да
говори повече и майката почва
да
я бута
да
не говори много.
А пък някой път майката бута дъщеря
си
и иска
да
й каже с това: „Кажи и ти нещо." Един път я бута, за
да
мълчи, и друг път я бута, за
да
говори.
Питам сега, как човек предава своята мисъл на онзи,
да
говори или
да
мълчи?
Има една област, дето човек не може
да
говори.
Има известни неща, които са така опасни, например
да
дойде някой човек и
да
ни покаже силата на огъня.
Вие имате едно дюшеме, той иска
да
ви покаже какво влияние има огънят върху пода, след като сложи огъня на вашия под.
Той казва: „Но аз искам
да
видя как гори това нещо.
Искам
да
направя в твоята къща това нещо." Но ще изгори дюшемето.
И ако направи един път опит, втори път, ще искате ли
да
направите опит?
Да
ви приведа един пример.
Когато човек не е пил от червената вода, от виното, той може
да
се моли добре, но след като му дадат и пие едно кило вино, той не може
да
се моли.
И мнозина казват: „Не мога
да
се моля сега."
Ще ви приведа пример за един американски проповедник.
Той живял в Чикаго, поправил своите работи, искал
да
се повдигне и викал
да
викат другите знаменити проповедници
да
говорят, и той събирал слушател до слушател и казвал: „Един виден проповедник ще говори." И той напълвал църквата, с оглед че като посещават църквата, един ден и него
да
слушат.
Догде дойде време
да
проповядва, той бил заспал.
" Той казал: „Дяволът и саламите направиха всичкото." Причината е саламът, който влязъл в стомаха.
От този човек, след като ял салам, всичката кръв се оттеглила от мозъка и вследствие на това се явило едно сънливо състояние.
Когато човек е обременен, когато е мислил, мислил, заболява го главата и
си
казва: „Тази работа няма
да
се разреши." Малко хора има, които могат
да
слушат внимателно една беседа.
Това са три течения в природата, които са свързани с растителното, животинското и човешкото царства.
Ще
си
послужа с едно изяснение.
Да
. В статическата музика връзката между тоновете е външна, като в един механически свят.
И досега музиката е вървяла по един механически начин и е достигнала до големите
си
постижения.
И след това имаме психическа музика.
За психическа музика и въпрос не може
да
става сега.
Да
ви дам една дума: „Еинза".
Ако изпееш тази дума „Еинза" по органически начин, семената почват
да
растат.
Не може
да
имате едно правилно разбиране на живота без живота.
Ти не можеш
да
мислиш правилно, ако твоята мисъл няма правилна музикална форма.
Вие ще искате някакви
си
правила.
Най-първо тази дума „Бог" започва с буквата „б", която е силен звук.
„Б" е един зародиш, който трябва
да
расте.
Звукът „а" е творчески, силен звук.
Имате думите „Аин фаси".
Да
вземем думата „фаси".
Следователно, ако започваш ти живота
си
творчески, мъчнотиите идат в края на живота ти.
Ти трябва
да
знаеш, че в следващата фаза ще дойдат мъчнотии.
Трябва
да
направиш мъчнотиите
да
дойдат в началото, за
да
завършиш правилно посоката.
Най-първо, трябва
да
разбираш вътрешния смисъл на думите „Аин фаси", за
да
ги изпееш правилно.
„Аин фаси" е метод, за
да
можеш
да
разрешиш една мъчнотия в края и една мъчнотия в началото.
При едно статическо положение тази песен може
да
мине, но за
да
има онова действие, което трябва на тази песен, трябва
да
й се предаде нещо.
И това, което трябва
да
й се предаде, то трябва
да
излезе от вас.
Защото органическите правила ти не можеш
да
ги туриш на книга.
Всяко органическо правило ти трябва
да
го носиш в
себе
си
и то
да
ти служи като мярка.
Ти тази мярка не можеш
да
я даваш на други.
Ти никога не можеш
да
научиш другите
да
пеят, както ти пееш.
Ако те имат ухо, тогава могат
да
се научат.
В пеенето трябва
да
се заинтересуваш: очите
си
, носа
си
, устата
си
, ушите
си
.
Ако можеш
да
заинтересуваш едновременно четирите, ти
си
гениален певец.
Ако заинтересуваш само очите
си
, тогава няма
да
пееш съвършено.
Например ти искаш
да
пееш, за
да
те видят хората.
Тогава
си
заинтересувал очите
си
.
Може
да
искаш
да
заинтересуваш и носа
си
.
Дайте ми един пример, как ще заинтересуваш носа
си
.
Или имаш един плод, той е красив - вашите очи са се заинтересували.
Тази ябълка издава едно ухание, носът ти се е заинтересувал.
И после, като вкусиш ябълката, заинтересувала се е и устата ти.
Сега как ще заинтересуваш ушите
си
?
Да
ви дам едно правило за пеенето, което е само встъпително за органическото пеене.
Правете
си
опити.
5.
Променчиви величини
,
МОК
, София, 16.11.1934г.,
Защото там парите
си
влага,
да
му даде нещо.
Водата ли е виновна?
Питам сега сиромахът, който се е влюбил в богатия, докога го люби?
Водата ще каже: „Въздухът ме прати.“ Но зад въздуха кой седи?
“ Въздухът разнася безцеремонно, не иска
да
знае.
(С 6 нули.) 2 000 000 − всичко 7 цифри.
Въздухообразното тяло изхвърля всичката вода навън, тя
да
си
намери друго място.
Представете
си
, че един ден двата милиона изчезнат.
След като са се карали водата и въздухът, то въздухът най-после надделява и изхвърля водата навън.
Той вече няма
да
има любов към него.
Друго същество взема водата, прави от нея вадички, вкара я в градината, даде ù широко пространство и
си
полива зеленчука.
И казва: „Аз ù давам
да
извърши почетна работа.“ Значи водата най-после взема почетно място, става слугиня,
да
ходи
да
работи из градините.
Представете
си
, че този, който нищо е нямал, той има два милиона.
Тогава законът е: Щом изгубваш своето първо положение (в света е така), щом
си
богат, ще те изхвърлят вън от богатството.
А онзи, осиромашалият търговец, той ще се влюби.
Какво положение ще вземеш, след като въздухът те изхвърли както водата навън?
Та някой път слугата се влюбва, а някой път господарят се влюбва.
Когато слугата се влюби, той е сиромах, а когато господарят се влюби, той е сиромах.
Когато слугата престане
да
люби, той е забогатял.
И трябва
да
слугуваме, за
да
научим една опитност.
В природата има известни работи.
Сега главната задача в слугуването каква е?
Това са променчиви величини в природата.
И след като слугува 10 − 15 години, той ще знае как
да
оценява онова, което е спечелил.
Вие сте ученик в първо отделение, най-първо обичате вашия учител, във второ отделение обичате учителя
си
от второ отделение и т. н.
В живота има такава опитност на господари и сиромаси.
После в гимназията, в университета.
Богатият не е сигурен.
Той може
да
загуби богатството
си
и сиромахът може
да
намери богатството.
Следователно при всичките несгоди в живота, ние се намираме в променчиви величини.
Хората не се раждат богати, не се раждат сиромаси.
Ученикът трябва
да
напусне първо отделение, второ, трето, четвърто и т. н.
Какви се раждат?
Известни неща трябва
да
се случат, понеже са в процеса на променчивите величини.
Може един човек
да
се роди при много благоприятни условия, с един отличен организъм, а може
да
се роди и с един хилав организъм.
Та казвам: Извежда се другият закон.
Да
допуснем, че един човек е роден при много неблагоприятни условия.
Защо се ражда?
Какво би трябвало
да
направи?
Какво трябва
да
направи бедният?
(Трябва
да
слугува.)
Да
.
Какво трябва
да
прави невежият?
− Трябва
да
учи.
Да
допуснем, че вие носите на гърба
си
сто килограма сняг.
Ами какво трябва
да
прави болният?
Това е една променчива величина, която може
да
се измени.
−
Да
търси цяр за болката
си
.
Ако тази величина не се измени, знаете ли какъв товар щеше
да
ви бъде.
Какво трябва
да
прави нещастният?
Всички вие говорите за нещастие, но досега виждали ли сте нещастието?
Може ли
да
го опишете?
Да
кажем, че сте неразположен
да
носите 100 килограма сняг.
Виждали ли сте го?
Ще вземете един човек, който е нещастен, някой художник може ли
да
нарисува чертите на един човек, който е нещастен?
Защото при известен товар, при известни несгоди в живота, така трябва
да
бъде.
По-добре е снегът
да
се стопи и
да
се освободите, това е сега само за обяснение.
Например една нещастна майка, която
си
е изгубила детето, един нещастен търговец, който
си
е изгубил парите, един нещастен професор, който
си
е изгубил мястото, или някой човек, който
си
е изгубил окото?
Един човек може
да
представя буква за вас в природата.
Можем
да
ги наредим.
Може
да
представя един слог, дайте му цена, понеже е една променчива величина.
Как ще ходи професорът, който
си
е изгубил катедрата и не може вече
да
я придобие, как ще ходи?
Може
да
съставите една дума, едно предложение, един цял пасаж или том от едно съчинение, или библиотека, или цял един свят.
Това е истинският начин
да
разглеждате нещата.
Както и
да
обясняваме нещата, след като е счупена ръката, имаш подута ръка и казваш: „Боли ме.“ Казват: „Ще оздравее.“ Компрес ще туриш, това-онова и болката ще мине.
Представете
си
една гайда, която е пълна с въздух, и тази гайда свири.
Какво разбираме под думата заключение, или
да
се извади едно заключение?
Допуснете, че това свирене на гайдата е едно нейно щастливо положение.
Променчиви величини, които съществуват в природата, които имат друго предназначение, а пък в живота на човека те произвеждат и щастие, и нещастие.
Гайдата е щастлива, понеже наоколо я слушат.
По едно време гайдарджията изпразни гайдата, не свири гайдата.
Ти
си
син, баща ти те изхвърля от къщи и казва: „Марш оттук,
да
не седиш в къщи.“ Ти напущаш бащиния дом, отиваш в странство, свършваш училище.
Гайдата е нещастна, нали така?
В какво седи нещастието на гайдата?
Много пъти едно страдание е както страданието, когато баща ти те изпъди вън, за
да
станеш човек.
Може ли
да
се направи едно такова сравнение?
Но психологически по-тънко сравнение.
Кой не е бил изпъждан?
Един от знаменитите писатели на Англия, на който съчиненията се ценят, пише, че баща му като го хванал, казвал: „Дай ми пари!
Но иде един ваш приятел, той не разбира тези работи, но той има едно друго изкуство, само една течност прекара по редовете и затрие всичко, което е написано в писмото.
Те го карали
да
пише.
Ако те не го притесняваха, не щеше
да
пише толкова книги.
Всичките променчиви величини, като се съберат на едно място, те ще притиснат човека, те го карат
да
работи и колелото се движи.
Вие пак
си
оставате във вашата философия и казвате: „
Да
не беше се случило.“ Какво трябваше
да
се случи?
Най-първо богатият човек трябва
да
бъде щастлив с богатството
си
.
Едната за един богаташ, а другата за един сиромах, и двете са почетни служби, коя ще изберете?
Той трябва
да
бъде здрав.
Трябва
да
бъде щастлив, трябва
да
бъде умен и трябва
да
бъде добър.
(Сиромашията.) Олге, ти коя ще избереш?
Трябва
да
носи богатството на здравето, на щастието, на ума и на добротата.
(Богатата.) Ти нямаш избор, той имаше избор, а ти нямаш, не
си
свободна.
(Когато човек има избор, тогава е свободен.) Ако дойда при тебе и ти каже по-рано и ти избереш богатата служба, тогава
си
свободна.
Богатството носи ли щастие?
Та някои от вас сте сиромаси и богати, без
да
имате избор.
Сега правете заключението: Богатството и сиромашията
да
са по избор, а не по необходимост.
Красиво е човек
да
носи едно страдание.
Какво има от това, страданието е много красиво.
Представете
си
, че вие ще станете богати.
Вие не сте разглеждали лицето на тази Изида, забулената Изида.
Американските милионери
си
намериха бела на главата.
Страданието в света е забулената Изида.
Всичките тайни се крият в страданието и всеки, който иска
да
се повдигне в света, той трябва
да
изучава страданието.
Детето му, син му, дъщеря му, жена му задигнали ги по бял ден и ги откарали някъде.
Хубавите неща в света се намират в страданието.
Една милионерка има, която е наследила голямо богатство, и 20 души детективи я вардят,
да
не би
да
я откраднат.
Сега не искам
да
ви карам
да
вярвате, но трябва
да
учите това.
Тя е забулената Изида.
Докато не вдигнете това було и не видите защо е така, вие всякога ще страдате.
Случва се, че вие обичате
да
си
похапвате, нали така?
Трябва
да
вдигнете булото навреме.
Съжалявате за условията и казвате: „Дотегна ми
да
ям сухия хляб.
Та даже и българите знаят тези тайни.
Почват
да
се трупат известни утайки в тебе, образува се болезнена кръв.
Има една процедура как
да
се снема булото от главата.
Малки същества влизат във вас, загнездват се и почват
да
се хранят.
Ти
си
приготвил храната и тези апаши почват
да
се хранят.
Ревматизмът, това са апаши, имаш неврастения, това са апаши в нервната система.
Носят знаме, един пешкир, деверът носи знамето отпред.
Отиват тези хора на война и после като се върнат, тази дръжка на която носят знамето, нарязват на 4 парчета и ги хвърлят на запад, на север, на изток и на юг, та
да
им дойде всичкото благословение от четирите страни на света.
Казвам: Вие, младите, сте кандидати за щастие и нещастие.
Защото в природата има две служби.
Всеки един е кандидат или за едната, или за другата служба.
Нали държавата
си
има стражари и след това, за
да
изпъдите един апаш, трябва
да
плащате.
Онези, които ги изпъждат, наричат ги професори, почетни хора.
Ще ти даде една течност, веднъж, дваж, някой път апашите не излизат навън.
Човек не трябва
да
се плаши.
Личният живот, това са фази, това са форми, през които всяко едно живо същество трябва
да
мине.
Ще му дадат на болния един пост − 1, 2, 10 дена
да
не яде нищо,
да
стане като кука.
Безброй са тези фази, през които човек трябва
да
мине.
Апашите, като няма какво
да
ядът, почват един след друг
да
си
отиват.
А пък сегашните лекари казват: „Ти ще ядеш, за
да
се поправиш.“ Казват на болния: „Ще ядеш хубаво, няма
да
постиш, защото ако постиш, може
да
умреш.“
Може ли
да
се радва човек, като скърби?
Всяка наука трябва
да
има едно приложение вътре в органическия свят.
Научно е
да
знаете какво влияние оказва една гениална мисъл.
Аз наричам гениална мисъл онази, която влиза и може
да
гради вашия организъм.
Един ученик, след като учил 20 години, го карали
да
го изяде една мечка.
Всичките ученици като идвало до въпроса за мечката, като я виждали, офейквали.
Всяка мисъл, която не може
да
ви служи, тя не е потребна за вас.
Дотогава учили, но като виждали мечката, офейквали и казвали: „Тази работа не е за мене.“ Та училището всякога е било пълно с ученици, но никой не е завършвал.
Тя седи като един гостенин и може
да
седи ден, два, но никаква полза не допринася.
Като идва до мечката, ученикът казва: „Преди
да
ме е изяла мечката, аз трябва
да
си
замина.
Аз наричам положително чувство онова, което може
да
ви помага.
За пример искаш
да
бъдеш красив.
Няма
да
чакам
да
ме изяде мечката.“ Само един ученик се решил и казал: „Ако тази мечка може
да
ме изяде, добре.
А пък аз ще се боря с нея, доколкото зная.“ Та като дошла мечката, тя се нахвърлила отгоре му и той казал: „Така не се яде.“ И почнал
да
се брани.
И като я удрял по главата, оттук-оттам като я удрял, разбрал, че мечката носи голямо богатство.
От какво зависи красотата на човека?
Той бил единственият ученик, който забелязал, че мечката държи тайните на живота, но тя не го пуснала
да
излезе от своята победа, преди
да
му каже: „Ще държиш в тайна това, което
си
видял.“ Защото така другите лесно ще отидат при нея.
Хубаво е по някой път
да
се поборите с мечката.
За
да
бъдеш красив, това е едно правилно съчетание на мислите ти, на чувствата ти, на постъпките ти.
Те ще дадат красота.
Без една правилна мисъл, без едно правилно чувство и без една правилна постъпка не може
да
бъдеш красив.
Та все таки на вас ви препоръчвам
да
се борите с вашата мечка, тя Ще ви даде нещо.
Може
да
се опита.
Да
допуснем, че 10 души от вас искате
да
се самовъзпитате.
Да
допуснем, че ще направите такъв опит.
Някой ваш приятел иска
да
ви изненада.
Тъкмо когато се захласнете, този приятел
да
ви обере и тогава
да
види какво влияние ще окаже той върху вас.
Ще му кажеш: „Искам
да
станеш апаш,
да
ме обереш, без
да
зная, та
да
видя какво ще почувствам.“ Сто души ще направят така.
Побарнеш, потърсиш стоте лева, няма ги, но не може
да
си
спомниш за опита.
Стоте лева както и
да
е.
Но имате един скъпоценен пръстен, скъпоценен камък; този приятел задигне камъка, вие го търсите, но няма го.
Допуснете, че имате една българска гайда.
Ще изпитате доколко може
да
се самовладеете.
Някои от вас, които се интересуват, могат
да
проследят историята на българската гайда.
Ако вас могат
да
ви смутят стоте лева или един скъпоценен камък, тогава всеки може
да
ви смути.
Как е станала, няма
да
ви описвам.
В природата живота, в който влизате, не е нищо друго, освен ред изненади.
Все таки, виждали сте гайди, направени от един мех.
И вие винаги ще бъдете изненадани от това, което не очаквате.
Искате
да
ви докажа това.
Когато гайдарджията надуе гайдата, изпуща отгоре въздуха, а отдолу има една клапа, която запушва дупката, и въздухът пълни гайдата.
Той я държи под мишницата и започва
да
свири.
Ти
си
млад, растеш до известно време, и дойдеш до 30, 40, 50, 60 години, зъбите ти почват един след друг
да
падат, виждал
си
отдалеч хубаво, а пък сега с очила почваш
да
гледаш.
Сега има и едно равновесие.
Ял
си
хубаво, сега стомахът ти не работи.
Гайдата е пълна.
Бил
си
изправен, а сега ставаш прегърбен.
Той ще приложи закона, че когато двама се обичат, други двама се отдалечават.
Когато удължават двата ъгъла на гайдата, оттам излиза въздух и се свири.
Където двама се отдалечават, свиренето все там става.
Когато ви позволят
да
влезете в един музей, това ни най-малко не показва, че тези неща са ваши.
Дават ви право
да
бутнете този скъпоценен камък, онзи, но ни най-малко не мислете, че ви го дават за ваше притежание.
Някой направил голямо злоупотребление, дал два милиона лева, това ще се пише навсякъде.
Казват за някого, че е добър; той отделил сто хиляди лева, направил едно добро и всички говорят за него.
Най-първо ще ви позволят
да
видите предметите в музея и после ще ви покажат пътя.
Въпросът седи в следното: Вие всички искате
да
бъдете това, което не сте.
Животът е един музей, в който влизате
да
видите работите, а пък вие мислите, че тези работи, които сте пипали са ваши.
НАГОРЕ