НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
676
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
676
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Законът на любовта
,
МОК
, София, 2.11.1934г.,
От нейната дреха ще направя дреха за
себе
си
.“
Аз не искам
да
ви туря в едно противоречие, искам
да
ви накарам
да
разсъждавате,
да
имате една ясна представа.
Човек, за
да
уякне, трябва
да
има ясна представа за онова, което става в света и
да
знае не само причините, но
да
знае и силите, които произтичат,
да
знае и резултата, какви последствия може
да
има.
Може
да
помниш физически събития.
Някой чува някой глас и го запомня, а пък на друг 10 пъти изпяват една песен и не може
да
я запомни.
Сега ще кажете: „Дали помни човек или не, това не е важно.“ Лошо ли ще бъде сега
да
издекламираш нещо от Илиадата, например първия стих: „Възпей гнева на Ахила“; обръща се към музиката.
Защо българинът казва Дръндаут. Дреднаут?
Разбира се, всеки един език
си
има свои свойства.
Когато се превежда една дума, англичаните имат една слабост − не могат
да
произнесат една дума, казват: „Извинете ме.“ Те имат звук Ж, но буква Ж нямат.
От Вергилий може ли
да
цитирате нещо?
(Представя сътворението на света.) В бъдещето възпитание трябва
да
ви интересува едно нещо − трябва
да
ви интересува човешкият мозък.
Ако знаете къде колко кръв
да
пратите в мозъка, вие щяхте
да
бъдете гениални.
Не че са анормални, но няма нужда от тях.
За пример, може
да
пратиш в първия етаж на мозъка само енергия.
Трябва
да
излееш тази енергия, защото природата не я търпи.
И като излееш всичката
си
енергия, казваш: „Защо говорих толкова.“ По някой път човек прилича на грамофонна плоча.
Та казвам, сега трябва
да
изучавате причините на всичките ви страдания.
Те се дължат на мозъка, че не знаете къде
да
пратите кръвта
си
.
Щом пратиш кръвта
си
в мозъка, където не трябва, той има обратна реакция в стомаха, в дихателната система и в другите органи.
Затова в окултната наука казват, че всичкото е в човешката мисъл, която се проектира на физическото поле.
В човешкия мозък, на всички хора мъчнотията е в мозъка.
За пример искаш
да
възпиташ
себе
си
, имаш едно чувство, обичаш много
да
ядеш,
да
преяждаш, какво трябва
да
направиш сега?
Ти ядеш повече, отколкото може стомахът ти
да
смели.
Стомахът ти не може
да
свърши тази работа, но заповедта иде отгоре.
Тогава в ума
си
ще
си
представиш, че ти трябва много малко храна.
Няма
да
си
представиш, че ти трябва едно печено агне или кокошка, но ще
си
представиш малко храна.
Така ще
си
представиш, за
да
дойде малко кръв.
Ти ще
си
представиш, че искаш
да
станеш богат,
да
станеш милионер.
Те няма
да
продължат живота ти, но ще станат причина
да
те убият, ще скъсиш живота
си
.
Искаш
да
станеш фабрикант, ще ограбиш този-онзи, най-после ще те убият, ще те пратят в Орландовци и ще кажат: „Той е виден фабрикант.“ За Александър Велики много данни са лъжи.
Всичките тези исторически данни са все лъжи, няма нищо вярно.
Даже животът на Наполеона, както го описват, не е бил така.
Казват: „Исторически данни.“ Че еди-кой
си
историк така писал.
Казват: „Математически данни.“ За пример светлината с каква бързина пътува?
За 8 минути и 13 секунди, но някой път Земята е по-близо до Слънцето, а някой път е далече.
Колко е далече Земята от Слънцето не е точно определено.
Хайде, казвам, аз намалявам, няма
да
са 10 хиляди мили, нека
да
са 1000 мили, нека
да
са 500 мили, нека
да
са 100 мили разлика Даже ако е 100 метра, малко пространство ли е това за едно математическо изчисление?
С 300 хиляди километра в секунда пътува светлината.
Онези данни, които има науката, почиват на тези математически изчисления.
Има нещо вярно, но има много работи, които трябва
да
се коригират.
Колко е далече Земята от Слънцето, не е толкова важно.
Поставям гърба
си
на слънцето и гледам как падат слънчевите лъчи върху гърба ми.
Изчислявам колко далече е слънцето от земята.
Като ме удари един слънчев лъч, имам една таблица, имам една стрелка, която по отклонението показва колко далече е Земята от Слънцето.
Слънчевите лъчи не пътуват с еднаква бързина, понеже средата, през която минават, не е еднаква.
Всички тези неща трябва
да
се вземат предвид.
Значи онзи удар, с който те удря слънчевия лъч, показва колко отвисоко пада, от колко далече иде.
Ти няма какво
да
го изчисляваш.
В природата има такава една таблица.
Ако вие бяхте във времето на Матея, какво щяхте
да
пишете?
Един ден няма какво
да
изчисляваме колко далече е Слънцето, но понеже ние не знаем, измерваме едно място.
След 2000 години искате
да
разгадаете защо Матей е написал Евангелието.
За
да
може човек
да
разбере нещата, четири неща са му необходими.
Но онези, които не знаят тези изчисления, те ще
си
правят изчисления.
Всички хора имат едно верую.
Но може
да
има разлика, понеже може
да
излязат от друго място и е възможно
да
намерят една разлика от 10 хиляди, 15 хиляди, 100 хиляди метра.
За
да
може човек
да
разбере нещата, четири елемента са му необходими.
Най-първо имаше една система, по която се създаде светът.
Всички хора имат едно верую.
По тази система беше определено на какво разстояние ще бъде поставена Земята.
Трябва
да
имате светлина за очите
си
, трябва
да
имате въздух за дробовете
си
, трябва
да
имате вода за погасяване на пожара, който става във вас, за всичките ви недоразумения и после, за
да
не би
да
умрете, трябва ви хляб.
Сега нашите учени, които нямат тези данни, изчисляват по този начин колко далече е Слънцето от Земята.
Светлината, въздухът, храната, водата − това са 4 елемента или 4 принципа, на които се основава всяко едно верую.
Човек, който не вярва в тях, нищо не може
да
постигне.
Сега ли е по-далече, по кой път Земята се приближава до Слънцето, а по кой път се отдалечава?
Отдалечава ли се земята, или се приближава.
Много хора има, които са духовно слепи, нямат орган за приемане на вътрешната светлина и вследствие на това се раждат вътрешни противоречия.
В началото на 19 век Земята е дошла до крайния предел на своето отдалечаване, това е материализмът.
Ако дойде някой философ и иска
да
обясните защо сте се спънали, как ще обясните това?
Сега
да
ви изясня идеята: Какво значи
да
се приближаваш?
Защо хората крадат сега?
Вие правите една разходка, не мислите, отдалечавате се от дома
си
и дойдете до крайния предел на някой планински връх.
Коя е причината
да
крадат?
И след като дойдете до мястото, веднага във вас се зароди едно желание, казвате: „Стига, трябва
да
се върна у дома.“ Тогаз се прави едно движение, спирате се на едно място, във вас идва идеята
да
се върнете.
Почва тази мисъл
да
функционира и домашните ви знаят, че вие имате намерение
да
се върнете назад.
Ако хората не ядяха, нямаше
да
крадат.
Щом ядеш, имаш възможност
да
крадеш.
Какво значение има, дали Земята се отдалечава от Слънцето или се приближава?
И няма някой от вас, който
да
не е пооткраднал малко.
Колко се е отдалечила тя?
Като деца сте крали и даже, като сте станали възрастни, пак сте пипали.
Нека се отдалечи на 1 − 2 километра, ние няма
да
отидем толкова далеч, колкото е Марс.
За пример кой от вас, като мине по пътя и види посипани златни монети, френски или английски, няма
да
си
вземе,
да
си
тури в джоба?
Марс е по-далеч.
Юпитер и Сатурн са по-далече.
Какво влияние може
да
има, ако Земята почне
да
се отдалечава от Слънцето, потребно ли е за вас
да
знаете, дали Земята се приближава или се отдалечава?
Потребно ли е за нас
да
знаем?
(Сигурно ще намалее жизнената дейност.) Понеже нашият организъм е създаден според отношението, според разстоянието, което седи между Земята и Слънцето, това се отразява върху нашия организъм и, ако Земята почне
да
се отдалечава, трябва
да
стане цяло преустройство в организма ни или, ако започне
да
се приближава, веднага стават съответни промени в тялото.
За
да
си
дават съвети.
Когато човек няма какво
да
яде, съседът му казва: „Не може ли
да
пооткраднеш?
Има статистика, която показва, че много социални въпроси зависят от слънчевите петна.
Да
стане човек господар на своите недостатъци.“ Но човек става господар не на онези сили, които функционират вътре в човешкия организъм.
Защото всички недъзи и пороци в човека произтичат от това състояние, когато той не може
да
владее
себе
си
.
(Сега е период на минимум.) Предсказват бъдещата война, която ще съвпадне със слънчевите петна, които ще почнат
да
се увеличават.
Например ти
си
гладен.
Да
се върнем към въпроса за човешкия мозък.
Трябва
да
живееш.
Всички мъчнотии, които имате, които хората имат, седят в недобре организирания човешки мозък.
Кой ти е разрешил
да
хванеш една кокошка?
Кокошките Господ ги е създал.
Това трябва
да
го знаете.
Защото когато мечката изяде човека казвате, че това не е в реда на нещата, а когато човек изяде кокошката, казвате, че това е в реда на нещата.
И всички тези страдания, които ние претърпяваме, се дължат на онези промени, които постоянно стават в мозъка.
И още дълги години, векове, хиляди години ще минат, за
да
се организира човешкия мозък.
И там се крие всичко.
Всеки от вас трябва
да
изучава законите на организирането на човешкия мозък.
Една акула може
да
ти прехапе краката,
да
ги отреже с нож.
Да
знае до каква степен е достигнал и някой път трябва
да
си
наложи известни правила, по които трябва
да
живее, за
да
намали страданията
си
.
Сега
да
дойдем до въпроса;
да
не се спираме на някои неща, които се считат за болезнени.
Да
допуснем, че някои от вас казвате: „Нямаме условия, искаме
да
дойдем в София.“ Хубаво, какви са условията в София?
В природата няма болезнени състояния.
Човек не е господар на
себе
си
.
Къщите са претрупани, въздухът не е чист.“ Някой казва: „Не мога с него аз
да
живея.“ Защо не може
да
живее?
Когато един човек пада отнякъде, той не е господар на
себе
си
.
Имате един приятел, който постоянно ви използува и ви казва: „Я ми дай днес 60 хиляди лева.“ Утре: „Я ми дай 100 хиляди лева.“ Взема, взема, взема.
И след това няма
да
се мине много време, вашето приятелство ще се разклати и ти ще кажеш: „Ние се скарахме, не можем
да
се спогодим.“ Това е, защото неговият мозък не е организиран.
“ Той ще каже: „Падам.“ Отдето мине, той ще бутне.
Онзи, който пада, какъв морал ще му дадете?
За пример яденето, когато човек обича много
да
яде, кои планети въздействуват?
Той, отдето мине, все ще иска
да
се хване някъде, за
да
може
да
си
помогне.
Сега на вас, ако ви дадат една задача... Вие сте учител, имате едно дете, което обича
да
пооткрадва.
Да
допуснем, че обичаш
да
се сърдиш.
Тя разрешава въпроса кой каква вяра трябва
да
има.
Всички трябва
да
знаете малко астрологията, всяка една планета как функционално ще въздействува на мозъка ви.
Майката се учи
да
го укротява, търкаля го в коритото наляво, надясно, за
да
мълчи.
2.
Всичко е възможно
,
НБ
, София, 4.11.1934г.,
Значи, всичко е възможно, когато човек работи със закона на Любовта; всичко е възможно, когато човек работи с онзи велик закон на Мъдростта; всичко е възможно, когато човек работи с онзи велик закон на Знанието и с онзи велик закон на Свободата и на Истината.
Като я видяло, по-голямото дете се уплашило и хукнало
да
бяга.
Тази Свобода, именно, трябва
да
включва в
себе
си
всички онези разумни същества, в които има един импулс, един трепет.
В бързината
си
то паднало, натъкнало се на ножа и умряло.
Това са бъдещите основи, върху които може
да
се съгради една държава, един дом, едно училище, едно общество, една религия, па и каквото и
да
е в цялото човечество.
Ужасена, майката влязла в къщи
да
извади малкото дете от коритото
си
, но за нейно нещастие, тя го намерила удавено във водата.
Значи, този касапин изгубил наведнъж и трите
си
деца.
Ако не се поставят тези основи, няма
да
има никакъв резултат.
Не, тези нещастия не трябваше
да
станат.
Ако бащата не беше касапин, това нямаше
да
се случи.
Всички нещастия се дължат на такива невъзможности в света.
Казват, че богомилите станали причина за страданията на българите.
Може ли при такива условия децата
да
живеят?
Те поставят богомилите виновни за всички престъпления.
Аз говоря на онези, които искат
да
бъдат религиозни.
Но после един от сръбските вестници опроверга това, като пише, че дъновистите са хора философи, миролюбиви, те не могат
да
извършат никакво убийство.
Във всички религии съществуват само три принципа.
Питам: Какво се ползуват българските вестници, ако кажат, че онзи, който убил краля в Марсилия, бил дъновист?
Там съществува една вечна Любов, която включва благото на всички същества; там съществува една вечна Мъдрост, знанието на която обгръща всички; там съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества според степента на тяхното развитие и разбиране.
– Невъзможно е човек
да
върви в закона на Любовта и
да
извърши някакво престъпление.
Вярата е само пътят към Бога, а
да
знаеш само този път, това още нищо не те ползува.
Следователно, като тръгнеш в този път, ти трябва
да
приложиш Божията Любов, Божественото Знание, Божествената Истина, от чиито резултати ще се ползуваш.
За мене имената не важат, но казвам: В Любовта не могат
да
се вършат никакви престъпления.
Никой не може
да
се оправдае със своите слабости или със своите вярвания.
От Божествената Мъдрост ще придобиеш знанието, от Божествената Истина ще придобиеш свободата
си
.
И като придобиеш тези неща, ще кажеш: За Бога всичко е възможно.
Аз не мога
да
върша никакви престъпления в Любовта. Защо?
И когато казваме, че в Бога всичко е възможно, ние живеем за Бога.
– Защото, ако Любовта дойде
да
управлява в света, тя няма
да
пусне на земята
да
живее нито един престъпник.
Ние не съзнаваме още това, но когато съзнаем, че Бог живее в нас, второто начало, само тогава всичко ще стане възможно.
Тя няма
да
ги пусне, и после
да
ги убива.
Само тогава ти ще можеш
да
определиш какви трябва
да
бъдат твоите отношения към Бога, но не само твоите временни отношения, а и тия във време на тъги, скърби, в радости и в падения, и ставания.
Във всички случаи на живота отношенията на човека към Бога трябва
да
бъдат едни и същи.
Ти можеш
да
изгубиш цялото
си
богатство, но твоите отношения към Бога никога не трябва
да
се изгубят.
Нито Мъдростта може
да
върши престъпления.
Целият свят може
да
се обърне против тебе, но ти никога не трябва
да
обърнеш отношенията
си
към Бога.
Ти трябва
да
предпочиташ най-големите страдания, но никога
да
не изменяш на онези принципи, върху които почива твоят живот.
Казвате, че хората трябва
да
се женят.
Никога не мисли, че можеш
да
умреш.
Но (има) известни хора, които сега не трябва
да
се женят.
Ако някой ти каже, че трябва
да
се откажеш от това, което проповядваш, или че ще умреш, ти не трябва
да
вярваш.
Сега са дошли до положение даже някои хора са се скопявали.
Мъже и жени, които не могат и не трябва
да
създадат поколение, се скопяват.
Аз отивам по-далече.
Когато един мъж няма чист и светъл ум, по-добре
да
се не жени.
Когато сърцето на една жена не е изправено,
да
се не жени.
Докато умът на мъжа не се изправи, и докато сърцето на жената не се изправи,
да
не се женят.
Щом мъжът изправи ума
си
, и жената сърцето
си
, те могат
да
се женят.
Иначе, те ще предадат своите лоши качества и на децата
си
.
Аз гледам как като ме срещне някой, казва: Този е от еретиците.
Ако се съберат мъж и жена с такива лоши наклонности, какво поколение ще създадат?
Когато майката и бащата видят, че сърцето на дъщеря им не е изправено,
да
кажат: Нашата дъщеря още не е за женене. Защо?
Може
да
се познае кой е еретик, а кой е праведен.
Тогава, като срещна този правоверен, аз се радвам, че съм го срещнал и му казвам: Моля ти се, ела с мене
да
помогнем на един умирающ.
Когато те видят, че умът на сина им не е изправен,
да
кажат, нашият син още не е за женене. Защо?
Ако аз не мога
да
помогна с молитвата
си
, ти ще му помогнеш.
За мене е безразлично кой е този човек, който може
да
помогне, важно е, че аз се нуждая от един праведен.
Сегашните хора бързат
да
женят синовете и дъщерите
си
за някакви
си
сто или двеста хиляди лева, и като дойдат лошите последствия, казват, че условията на живота били такива.
За мене е важно
да
се свърши едно добро дело, а кой го е свършил, това не е важно.
Всичко е възможно при закона на Любовта.
Не, в дадения случай аз съм само едно условие.
Мъже и жени, които влизат в такъв брак, ще бъдат благословени, и децата им ще бъдат благословени и няма
да
има сиромашия между тях.
И без петел може
да
се съмне, но по-хубаво е
да
има петел.
Ако петелът мисли, че като изкукуригал съмнало, може
да
се постави на опит и
да
види, че и без петел съмва.
Някой казва: Аз в този път няма
да
вървя.
Новият живот още сега не може
да
започне.
И без
да
вървиш в този път, пак ще съмне.
Ние очакваме
да
влезем в другия свят, но достатъчно е
да
изменим своите мисли и чувства
да
влезем в този свят.
Ако не вярва в това, той ще
си
направи пакост сам на
себе
си
.
И тогава ще почнем
да
мислим като светиите, като благородните хора в света.
Човешко е
да
вярваш, а животинско е
да
се съмняваш.
В какво трябва
да
вярваш?
Вие сега очаквате след като умрете, след като ви четат надгробна реч,
да
отидете в онзи свят и там
да
постигнете всичко.
В Свободата или в робството?
Бил съм богат, но не съм използувал богатството
си
, както трябва.
– Разбира се, че в живота трябва
да
се вярва.
Казвам: Сега всички вие се намирате в една епоха, дето търсите изходния път.
На земята ме хвалят, а тук ми измъкнаха всичките престъпления.
Мнозина се поставят на една хлъзгава почва, както някои богати синове, разчитат на богатството на баща
си
и не се учат.
И сега аз искам
да
се върна отново на земята
да
изправя всичките
си
грешки и престъпления,
да
изправя живота
си
.
Много християни има, които разчитат на добродетелите на Христа, на светиите и казват: Ние сме грешни хора, ще се помолим и ще ни се даде, каквото ни е нужно.
Казва някой: Като повярва човек, всичко става.
Двама светии, които живели заедно, често спорили помежду
си
: единият вярвал в думите на апостол Павла по буква, че с вяра всичко става.
Казвам: Всички трябва
да
бъдете носители на Божественото.
Другият вярвал в учението на Якова, че за всяко нещо
си
има дълбоки причини.
Всички добри хора така трябва
да
мислят.
Живели тия двамата светии 20 години в пустинята и не могли
да
разрешат този спор помежду
си
.
Всички учители, свещеници трябва
да
приемат това учение и
да
мислят по новия начин.
Един от тях един ден останал дома
да
готви.
Всички с един ум трябва
да
схванете това и
да
кажат: Така трябва
да
се живее.
Турил боб
да
се вари, но не поставил никак сол.
Всички религии трябва
да
си
подадат ръка, защото само по този начин при съвременната криза, която съществува, може
да
се помогне на бедните хора и
да
се покаже пътя, по който трябва
да
вървят.
Като се върнал вторият, взели
да
ядат.
При каквито хубави реформи
да
има съвременното човечество, трябва
да
се създаде работа на хората.
Без Любов не може
да
се създаде работа.
Нали ти поддържаш теорията, че като вярваш, всичко става според вярата ти.
Да
, но тук не може
да
се приложи тази теория.
Следователно, доброто в света трябва
да
се възприеме, без разлика отде иде.
Значи, ти трябва
да
работиш с Бога на слънцето и с местото на Бога.
Това значи работа –
да
си
едно с Бога, едно със слънцето и едно със
себе
си
.
Кога трябва
да
се работи?
Ще работиш, когато слънцето грее, когато Бог работи върху тебе, и ти трябва
да
разбираш този Бог, Който ти говори.
Някои цитират този стих и казват: Аз живея в Отца
си
, и Той живее в мене.
Това значи работа: Ра – изгрява слънцето; бо – Бог е излязъл пред тебе, гледа те и ти, човек, който се събуждаш, трябва
да
работиш.
Ако наистина Христос живее във вас, и вие в Него, но не само на думи, не само
да
носите Неговото име, тогава всичко ще бъде възможно.
Това е тълкуванието, което аз давам на думата работа.
Питам: Ако Христос живееше във вас, щяхте ли
да
ме питате де е Христос?
Ако някой от вас може
да
даде по-хубаво тълкувание, аз съм готов
да
го приема.
Невъзможно е без вода
да
се уталожи човешката жажда; възможно е с вода
да
се уталожи човешката жажда.
„Всичко в Бога е възможно“.
Невъзможно е без хляб
да
се уталожи човешкият глад; възможно е с хляб
да
се уталожи човешкият глад.
Казвам: Христос е там, дето ти не
си
.
Невъзможно е без пари
да
станеш богат, а възможно е с пари
да
станеш богат.
Невъзможно е без знание учен човек
да
станеш, със знание е възможно.
Питам: Как можеш
да
умреш, ако вярваш в Бога?
Невъзможно е без добродетели добър човек
да
станеш, с добродетели е възможно.
Невъзможно е без живот
да
живееш, а с живот е възможно.
На майките казвам така: Ако вие любите децата
си
, както трябва, те никога няма
да
умират.
Невъзможно е без сила силен
да
бъдеш, а със сила е възможно.
Там, дето не е слънчевата светлина, ти не можеш
да
бъдеш под благодатта на слънцето.
Мога
да
ви изчисля много такива положения, но
да
не ви занимавам с тях.
Казвам: Това са ред начини не само за разсъждение, но това са практически работи из живота как трябва
да
се живее.
Тази майка не обича, както трябва детето
си
.
Възможните неща, това са реалности, с които трябва
да
оперираме.
Някой казва: Животът трябва
да
мине така.
Тя прегърнала детето
си
и казала: Господи, не Ти давам детето
си
.
Ти ми го даде, защо го взимаш сега?
Не казвайте, че като умре човек, всичко се свършва.
Аз ще го възпитавам
да
живее добре.
Ти със сила не можеш
да
уталожиш жаждата
си
, но с вода.
Ти само с пръст не можеш
да
поддържаш живота
си
, но с хляб можеш
да
го поддържаш.
В Писанието е казано: „Бог не благоволява в смъртта на когото и
да
е грешник“.
И с раждането нищо не става.
Като се родиш, ти влизаш в една бакалница
да
пазаруваш, но като
си
напазариш, каквото ти трябва, бакалинът казва: Каквото
си
взел, ще платиш, и ти дава сметка.
Не, когато умре детето на някоя майка, това показва, че тя има някаква погрешка, която трябва
да
я изправи.
Ти влизаш в света, дето Бог ти е дал всичко и мислиш
да
излезеш така, без
да
платиш нещо.
Ако някое дете е създадено със слаб, хилав организъм, то умира, за
да
се създаде с нов, здрав организъм в друг живот.
Казано е в Писанието: „Словото няма
да
се върне без
да
принесе своя плод“.
То може
да
умре и втори, и трети път, докато най-после създаде една хубава къща, в която може
да
живее по-дълго време.
Но казвам: Веднъж създадено едно здраво тяло, в което човешкият ум може
да
се развива, в което човешкото сърце може
да
се облагородява, това тяло трябва
да
се пази свещено.
Осиромашал някой. Защо?
В какво седят принципите на свободата?
Не чакайте
да
умрете, че като се родите отново, тогава
да
свършите работата
си
.
Не, извършете работата
си
, както трябва.
Ако мисълта ми произвежда безпокойствие, аз не съм свободен човек.
„Всичко в Бога е възможно“.
Всичко е възможно за онзи, който вярва в Бога.
Какво трябва
да
се прави?
Ама човек трябва
да
бъде свободен.
Всичко е възможно за онзи, който обича Бога.
Да
, човек трябва
да
бъде свободен по ум, по сърце, по воля, по здраве.
Всичко е възможно за онзи, който изучава законите, които Бог е положил в света.
Болестите не трябва
да
го гасят.
Всичко е възможно за онзи, който обича Истината.
Аз мога
да
ви кажа как, но трябва
да
плащате по десет хиляди лева и то с французко злато, а без пари не може.
Той трябва
да
покаже на болестите, че е по-силен от тях.
Без пари могат
да
ви се дадат така само едно, две кила.
Ако под думата смърт разбирате, че отново ще живеете, има смисъл тази смърт, разбирам
да
говорите за нея.
Той иска
да
ме хване, като кажа, че ще оздравее, ако не оздравее,
да
ме пита после защо съм казал, че ще оздравее.
Но ако под смърт човек разбира, че всичко с него се свършва, той се намира в закона на най-голямото ограничение, в закона на най-голямото робство.
Понякога вие вадите криви заключения и казвате: Не искаме
да
се лекуваме при лекари.
Аз мога
да
предскажа по законите на възможностите, ако той има вяра, ако той има сила, ако уповава на законите на природата.
При това положение той ще оздравее, но ако не спазва законите на природата, няма
да
оздравее – нищо повече.
Едни казват, че могат сами
да
се лекуват, нямат нужда от лекари, а други търсят лекари.
Ако лекарят не може
да
ви лекува, вие сами
себе
си
не можете
да
лекувате.
Следователно, всички противоречия в света произтичат от закона на невъзможностите, а невъзможните неща спадат към друга една област.
Може би лекарят, който е дошъл
да
ви лекува, е изпратен при вас с цел
да
го обърнете вие към Бога.
Това са величини, които спадат към вечното малко в света.
Сегашните лекари трябва
да
се обърнат към Бога.
Това са величини, с които човек не може
да
оперира.
Нека
си
бъдат пак лекари, но ако се обърнат към Бога, те ще бъдат десет пъти по-добри, отколкото са сега.
Ще кажете на лекаря, че ако той вложи вяра в лекарството
си
, това лекарство ще бъде по-ефикасно.
Защото, ако лекарят не дава нищо от
себе
си
, той не може
да
лекува.
Не е въпросът само
да
се залъгваме.
Ако ви дам един милион златни монети, направени по тази категория на делението, от по една десетмилионна част на делението, кажете ми, какво ще направите с тези монети?
Всеки лекар, след като е предписал известна рецепта, той трябва
да
е вложил вече нещо в нея от
себе
си
.
Сега в света се строи един нов телескоп, на който огледалото е пет метра в диаметър.
Лекуването на болния зависи от това, което лекарят е вложил в лекарството.
Когато лекарят дойде в дома на болния с едно чисто желание той
да
оздравее, това негово желание непременно ще подействува.
Той имаше огледало с диаметър два и половина метра.
Казвам: Всичко е възможно.
Той докарваше и най-отдалечените звезди на разстояние 500 милиона светлинни години.
Човек има всички възможности, има възможност
да
се занимава с всички професии.
Новият телескоп открива ония звезди, които се намират на разстояние от земята на хиляда милиона светлинни години.
Нещата, обаче, не трябва
да
се разрешават индивидуално.
Авторът, който пише тази статия, прави едно сравнение, като казва, че ако след хиляда години някоя слънчева система изчезне, то в тази фотографическа снимка ще се махне едва една малка точица на тия отпечатъци.
От какво зависи щастието в един дом?
Едва след хиляда години ще се констатира, че е изчезнала една малка точица от този атлас на звездното небе.
От какво зависи щастието между бащата и майката, между синовете и дъщерите в един дом?
Тази точица едва може
да
се вижда с микроскоп.
Щастието зависи от Любовта, която може
да
има между всички членове на семейството; щастието зависи от онази Мъдрост, която управлява всички; щастието зависи и от Свободата, която съществува в дома.
Казвам: Такива разсъждения са невъзможни даже и за сегашните хора.
Човешкото съзнание не е в състояние още
да
схване това.
Дето и
да
сте, Любовта не може
да
бъде нито религиозна, нито обществена, нито човешка.
Вземете млекопитающите, волът запример, който цял ден гледа все към земята, той пък никога не мисли и не подозира за тия неща.
Той никога не поглежда към небето и не мисли изобщо.
Любовта не може и
да
се дели, тя не може
да
бъде нито животинска, нито човешка.
Той казва: Хляб, трева ми трябва – всичко друго е празна работа.
И птицата също така все надолу гледа, но като се намери пред някаква голяма опасност, поглежда нагоре.
При обикновени условия все надолу гледа към земята.
Любовта във всички условия
си
остава неизвестна.
Питам: При тези условия, когато птицата гледа все надолу и когато млекопитающото гледа все надолу към земята, какво са разрешили?
Животните
си
останаха животни благодарение на това чрезмерно наблюдение на земята.
Любовта иска
да
поддържа живота на всички същества, но обаче
да
не се изменя формата им.
По този начин те изгубиха най-благоприятните условия за своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и са в един застой.
Човек трябва
да
измени формата
си
.
Не се знае след колко хиляди години ще дойдат нови условия
да
ги подемат нагоре.
Най-първо той е започнал в утробата на майка
си
от една микроскопическа клетка, и в продължение на девет месеци той е минал през ред фази на млекопитающите, докато най-после е дошъл до положението на дете, като расъл, развивал се и най-после умира.
Творението е вървяло в две линии: всички онези същества, за които Провидението определи, че ще останат в своята еволюция, се казва, че са изоставени от Бога.
Другите пък, които вървят напред в развитието
си
, се казва за тях, че Бог ги е подел.
Другите пък, които са създадени от Бога, подлежат на развитие.
За първите се казва, че Господ казал
да
бъдат,
да
им даде условия за живот, а за човека се казва, че Бог взел участие в неговото създаване и го направил с онези възможности, които са вложени в самия Него.
И понеже човек е дошъл последен на земята в своето Битие, то Бог искал
да
направи човека млад,
да
обича живота,
да
бъде полезен на животните; затова Бог взел от естеството на животните и вложил в човешкото естество.
По тази причина човекът днес по необходимост носи в
себе
си
животинското естество, носи и човешко естество.
Питам сега: Какви са методите, които трябва
да
се приложат в света?
Та едновременно той се бори в две посоки с две мъчнотии – с един стремеж нагоре, към Бога,
да
изпълни Волята Божия.
В съвременния свят, между всички народи съществува желание всички
да
се повдигнат.
От друга страна той се бори с противодействуващите сили на цялото животинско царство и мисли само за земята.
Сега народите в цяла Европа се индивидуализират, всички се изолират.
Един ден, когато почне
да
мисли само като животните, той ще стане подобен на тях и друго същество ще дойде
да
го замести.
Франция се изолира, Англия се изолира, Германия се изолира, Русия се изолира – всеки разглежда въпросите от свое гледище, от свое икономическо гледище.
Христос казва: „В Бога всичко е възможно“.
За човека, който върви в Божествения път, който върви по онези закони, които природата е вложила, всичко е възможно.
Едно време достатъчно човек
да
имаше пари, взимаше
си
билети и отиваше, дето искаше в странство.
Но нека човек само
да
мисли в какво седи неговата вяра.
Сега, обаче, никой няма право
да
излезе от своята държава и
да
отиде в друга, ако последната не му позволи.
Ще ви приведа един пример.
Ако му позволи, ще може
да
отиде, ако не му позволи, не може
да
мръдне от своята държава.
Един беден човек ходил все по богатите хора и им проповядвал все за Бога, и по този начин просил
да
му дадат нещо.
Дето отивал при богати хора и всички му казвали: Ти
си
здравеняк, какво ходиш
да
просиш?
Ако краката на човека искат
да
ходят, и той ходи, ако не искат
да
ходят, и той не може
да
ходи.
По-добре се заеми
да
работиш.
Днес всички народи се оформяват като органи на едно цяло.
Десет години той обикалял домовете на богатите хора и се чудил защо богатите са толкова жестоки, че не са готови
да
помагат на бедните.
Представете
си
, че разумните хора дойдат в един спор помежду
си
, какво ще бъде положението на цялото човечество?
Като размишлявал по този въпрос, един ден му дошла една светла идея и той
си
казал: За
да
дават богатите, и аз трябва
да
дам нещо от своя страна.
Аз отивам при тях, прося, без
да
им дам нещо.
Един ден той отишъл
да
търси най-богатия човек и
си
казвал: Този човек все ще има някаква нужда от мене.
Да
ви кажа коя е тя.
Всеки носи тази държава в миниатюр в
себе
си
.
Аз ще се помоля на Бога за нея
да
оздравее, но като оздравее, и ти ще направиш нещо за мене, каквото желаеш.
– Лесна работа, стига
да
оздравее дъщеря ми.
– Но разбира се, първо аз ще се помоля за дъщеря ти
да
оздравее, и ако оздравее, тогава и ти ще ми помогнеш.
В тази малка държава живеят тези три билиона и 600 милиона клетки и се спогаждат помежду
си
.
Той започнал
да
се моли на Бога: Господи, аз се моля, но новак съм в тази работа, тя може
да
излезе янгъш, но казах, че ще се помоля в Твое име.
Представете
си
, че и всички добри и разумни хора по света влязат в едно споразумение помежду
си
?
Да
става, каквото ще.
Но ако не искаш,
да
бъде Твоята Воля.
Всичкото зло в света се дължи на недоброто сформируване на човешката глава.
Богатият му направил къща и оттам насетне сиромашията изчезнала за него.
Така той разбрал, че когато искаш, все трябва
да
дадеш нещо и от
себе
си
, все трябва
да
направиш нещо.
И сега някои питат: Как трябва
да
живеем?
Сега всички хора искат
да
се поправи светът, без
да
направят нещо в името Божие.
Ще живеете по същия начин, по който е създадено вашето сърце Доброто човешко сърце е по-добре създадено днес от неговия мозък.
Той е следният: Един знаменит художник очаква
да
получи едно голямо наследство от един свой роднина, че
да
си
оправи работите, както трябва.
Случило се, обаче, че този негов роднина изгубил доверието
си
в своя племенник и не му оставил нито пет пари.
Художникът се отчаял и
си
казал: Отиде вече.
Всичко се свърши с мене.
От ума на мъжа се раждат всичките престъпления.
Не ми остава нищо друго, освен
да
се самоубия.
Авторът разправя, че в Полша някъде имало специално место, дето отивали всички отчаяни и разочаровани от живота
да
се самоубият.
Все мъжете създават войните.
Тогава младият художник
си
купил един револвер, оставил палтото дома
си
и към 12 часа вечерта отишъл на определеното место, дето се готвел
да
се самоубие,
да
замине за онзи свят.
Той вижда друг един човек, който седи там, също се готви
да
се самоубие.
Художникът се приближил при него и го запитал: Кое те кара
да
се самоубиваш?
И като извършат хиляди престъпления, ще
си
турят знакове, че били герои, че избивали братята
си
, и най-после ще пишат исторически събития.
Да
не
си
сиромах като мене?
– Не, аз съм богат човек, но жена ми ми изневери и нищо друго не ми остава, освен
да
се самоубия.
И ти
си
дошъл за такава глупава работа
да
се самоубиваш?
А хората казват, че така било създадено от Бога.
Да
е за сиромашия, разбирам, но за една жена.
Ти
си
поне богат, ще
си
намериш друга жена.
Въпреки това, всички цитират закона: Не убий!
Той го убеждавал цял час
да
не се самоубива и в това време дошла една светла идея
да
нарисува една трагическа картина как се самоубива човек, (на) когото жена му изневерява.
Ако е въпрос
да
се секат сухи дървета, това е друга работа, но
да
се секат онези живи, плодни дървета, това не разбирам.
След това двамата тръгнали по пътя
да
се връщат, но художникът казал: Аз те убедих
да
не се убиваш, но знаеш ли, че аз съм гладен.
С какво може
да
се оправдае европейската война в 1914 година?
Каква култура беше тази, когато тия християни се биха помежду
си
цели четири години?
Могат
да
се оправдаят и обясняват войната както искат, това е друг въпрос, но по същина тази работа хубава ли е?
Но законът казва другояче, той гласи, че всяка война произвежда известни злини.
По отношение на Бога е така, няма
да
остане една лоша постъпка, която
да
не се обърне на добро.
Този човек, докато мисли само за
себе
си
, решил
да
се самоубие, но като решил
да
направи едно добро на някого, и мисълта за убийството изчезнала.
Когато някой отива
да
извърши едно престъпление, нека първо се запита дълбоко в
себе
си
, право ли е това, което върши, или не?
Като помага на другите, и неговите работи се уреждат.
Когато един мъж натупа жена
си
и ѝ припише ред грехове, право ли е това?
Та казвам: Докато вие във вашите нещастия не се постараете
да
помогнете на нещастията на другите хора, вие не можете
да
избегнете от бедното положение, в което се намирате.
Когато една жена бие мъжа
си
и му приписва ред грехове, право ли е това?
Когато една сестра бие брата
си
, право ли е това?
Или когато братът бие сестра
си
, право ли е това?
Някой казва: Защо трябва
да
помогне на другите?
– Ако помогнеш на другите, ще
си
помогнеш и на
себе
си
.
Даже и в това отношение хората са останали назад в своето съзнание.
„Всичко е възможно“. Кога?
Те искат
да
подобрят своя живот, но не знаят, че по този начин не могат
да
го подобрят.
Как
да
се разбере коя постъпка е Божествена?
Казват, че не трябва
да
се воюва.
– Когато човек не мисли за
себе
си
, а мисли за другите, тази постъпка е Божествена.
Аз отивам по-далеч.
Аз не говоря за онези клоне, които падат.
А когато човек мисли за
себе
си
, той всякога върши престъпление.
Аз не говоря за онези стени, които падат.
Защото мисли за
себе
си
.
Аз изхождам от гледището, че когато се строи една къща, тя трябва
да
се строи по високи правила, които законите на природата изискват.
Ти ще я съградиш така, ще ѝ поставиш такива греди, че никога
да
не се съборят.
Защото мисли за
себе
си
.
Не е въпросът какво днес става, но какво трябва
да
градим за бъдеще, понеже се казва, че трябва
да
възпитаваме младежта.
И ще видим, че всички престъпления в света се дължат на ония условия, при които човек мисли само за
себе
си
.
Мнозина поддържат, че бъдещото поколение трябва
да
се възпитава в бащината
си
религия.
Той мисли, че като се нареди неговият живот, всичко ще се нареди, както трябва.
Да
, но утре дойде някой по-силен от него и го пожертвува.
Ако е въпрос
да
се говори за вярата на вашия земен баща, за такова възпитание не съм съгласен.
Ако мислите по Бога, ще кажете: Нека
си
поживее тази кокошка.
Ако един човек
си
позволява на бойното поле
да
убива, той може
да
убие и всеки министър, всеки цар, той може
да
убие и баща
си
, той всякого може
да
убие.
Хванете кокошката, заколите я и
си
казвате: Тя е кокошка, трябва
да
умре, за
да
живея аз.
Те трябва
да
знаят, че щом човек веднъж се научи
да
убива, той всякога ще бъде готов по своята воля
да
убива когото и
да
е.
Аз мога
да
ви приведа ред примери за лошите последствия, които човек носи от своите несправедливи постъпки.
Под думата убийство е следното: ти никога нямаш право
да
разрушиш един живот, който Бог е поставил в света, който е създал.
Един касапин искал
да
заколи един вол; цял час го колил, но не могъл
да
го заколи.
Ти нямаш право
да
го лишиш от живот.
Всяко същество има право
да
живее.
Така изгубил той едното
си
око.
Един касапин, някъде в България, клал говеда цели 20–30 години и то най-немилостиво.
Никой няма право
да
измени Божествения ред на нещата.
Никой няма право
да
измени постановленията на природата.
Ако ние ги изменим, ще дойдат най-лошите последствия в живота.
Един ден двете по-големи деца
си
играли, а майката в това време къпела малкото
си
детенце в коритото.
Тъй трябва
да
се обосноват нещата.
По-голямото от децата казало на братчето
си
: Ела
да
ти покажа как татко коли агънцата.
Не е въпросът
да
поддържаме един личен принцип, за свои лични удоволствия.
То взело един голям остър нож и за
да
покаже на братчето
си
как татко им коли агънцата, незабелязано го забило в братчето
си
и го ранило смъртоносно.
Не е въпросът
да
теглим правото само към своя страна.
Казва Христос: „В Бога всичко е възможно“.
3.
Самоотричане
,
ООК
, София, 7.11.1934г.,
Под закон на свободата вие разбирате
да
натрупате много неща:
да
имаш къщи, ниви и прочее.
Това не е свобода.
Бащата люби сина
си
, дъщеря
си
.
Любовта никога не се жертва, и няма защо
да
се жертва.
Свободата произтича от истината и е резултат на истината.
Това, което се жертва, то е съвсем по друг закон, то е по закона на свободата.
Любовта е една от най-мощните сили, а пък свободата, това е един резултат.
Ако Христос дойде
да
се пожертва, Той вървеше по закона на освобождението, търсеше свободата.
Този резултат, свободата, няма отношение към самата любов.
Свободата има отношение към живота.
Тогава как бихте изразили отношението на свободата към живота математически?
Любовта е от Него." Христос се смалява и казва: "Син человечески не дойде
да
Му служат, но
да
послужи." Той върви по пътя на смаляването.
Вие, ако не станете малки, свободата не можете
да
намерите, и ако не станете големи, любовта не може
да
намерите.
Свободата се отнася към живота как?
Свободата се отнася към живота така, както животът се отнася към любовта.
Някой пита: "Онази младата сестра защо идва толкова често при вас?
" Казвам, за две неща идва тя - търси Великото малко и Великото голямо.
За две неща идва при мене - или за любовта, или за свободата.
При когото и
да
отиде една млада мома, тя търси две неща, все едно дали при мене, или при вас.
Онези, които са математици, или тези, които са завършили два факултета,
да
кажат.
Дали ще ги намери, то е друг въпрос.
Свободата се отнася към живота така, както животът към любовта.
В
себе
си
тя има едно противоречие.
Това отношение значи: свободата е потребна за света, не за умрелите хора, а за живите в техните действия.
После ме питат, еди-кой
си
брат не върви по пътя.
Свободата значи
да
ти дадат простор, път
да
минаваш, къща
да
живееш, за
да
можеш
да
се проявяваш както искаш.
Хубаво, какво трябва
да
прави, за
да
върви по пътя?
Когато казвам, че свободата значи простор
да
се проявяваш както искаш, тук подразбирам необходимите неща.
Или някой казва: "Еди-коя
си
сестра не
си
изпълнява задълженията." Вие се месите в нейната свобода.
Значи когато
си
гладен,
да
можеш
да
се наядеш.
Или казвате: "Тя не се отнася добре." Че вие се месите в нейната свобода.
Като седнеш
да
ядеш,
да
не те пребият и изтласкат, но
да
те оставят свободен
да
си
вземеш обеда, както ти обичаш.
Или казвате: "Тя не се отнася добре." Че вие се месите в нейната любов, вие се месите във вътрешния й живот.
Това е в простия смисъл на думата понятието свобода.
Много хора в света жертват любовта заради своята свобода.
Щом пожертваш любовта заради свободата, какъв ще бъде резултатът?
Имате ли право вие
да
се месите в любовта на хората и в тяхната свобода?
Ти имаш свобода, ама
си
изгубил любовта.
Щом се намесите вие, тогава и другите ще се намесят във вашата любов и във вашата свобода.
Това, което стана причина
да
излезе човек от Рая, беше обстоятелството, че той беше поставен
да
намери едно отношение между свободата и закона на любовта.
Казвам, свободата, която аз
си
позволявам спрямо другите, другите ще
си
позволят спрямо мен.
Човек
си
казва: "Аз, като човек, искам
да
бъда свободен." Бог му туря една заповед: "От всички дървета ще ядеш, но щом дойдеш до дървото на познание доброто и злото, няма
да
буташ плодовете му.
Щом искаш
да
бъдеш свободен, не се меси в свободата на другите хора.
Бог е казал: "Няма
да
ядеш от това дърво." Той казал на Адам: "Може
да
ядеш, но Аз ти казвам, че в който ден ядеш, ти сам ще
си
ограничиш свободата." Ти казваш: "Защо Бог не му отне възможността
да
яде от това дърво?
То е предназначено за боговете, за най-възвишените същества." Че е така, аз ще ви приведа един аргумент.
" Ако Бог му беше отнел тази възможност, щеше
да
му отнеме свободата.
Ти казваш: "Тази сестра не се отнася добре." Как трябва
да
се отнася?
Но не е много силен, той е един от най-слабите аргументи, но като няма друг аргумент, ще го спомена.
Боговете казаха: "Понеже Адам стана като един от нас и понеже яде преждевременно от дървото на доброто и злото, и доби нашата сила, а пък не е толкова умен като нас, той ще направи някоя голяма пакост.
Затова ние, боговете, решаваме Адам
да
излезе от Рая навън." Щом е ял от това дърво, станал е като един от боговете и затова го изпъдиха от Рая навън.
Младежът взе книги от книжаря, разпродаде ги, изяде парите и не се върна.
Аз казах на евангелиста: "Ще ме извиниш, той ми даде пари, за
да
ти ги дам.
Мога
да
ви кажа много работи още, но слаб е ангелът ви.
Мога
да
ви отворя скъпоценностите и
да
ви покажа това, което имам, но се опасявам от вас - тогава ще се яви някое изкушение у вас.
Да
допуснем, че вие сте баща и имате две дъщери, красиви като ангели, и един човек ви казва: "Аз имам двама сина." Запознайте ги вашите дъщери с тези синове.
Казах
си
: "Имам един пример, една опитност.
Струва
си
толкова пари." Колко пари бяха, не зная, петстотин или хиляда лева.
Няма нищо
да
стане.
(Една сестра излезе от салона.) По пътя на свободата тази сестра излиза.
Събрали се двама хора и са
си
турили ръцете един върху друг и казват: "Мъж и жена са се събрали, рамо до рамо седят." Утре гледам, и двамата умрели, турят ги пак рамо до рамо в гроба, понеже се обичат, и след десет години изкопаваме гроба и виждаме, че няма никаква следа от рамената им.
Ние целия ден дишаме въздуха, приемаме светлината - хиляди същества ни държат като царски синове, помагат ни, а ние не искаме
да
знаем за това и сме недоволни.
Че ние жертваме любовта заради свободата.
Онзи човек, който не мисли като тебе, който не чувства като тебе и не постъпва като тебе, и рамо до рамо
да
е с тебе, той е далеч от тебе, колкото слънцето е далеч от земята.
Казваш: "Не трябва
да
се постъпва така." Тогава трябва
да
се пожертва свободата заради любовта.
Едно от двете - трябва
да
се пожертва или свободата, или любовта.
Ако съм аз, аз предпочитам
да
пожертвам свободата заради любовта.
Когато човек пожертва любовта заради своята свобода, той е създал всичките сегашни нещастия.
Но един ден ще дойде, когато няма
да
жертваме истината за нищо на света.
Когато вие страдате и се мъчите в
себе
си
, това показва, че сте пожертвали любовта
си
.
Ти тогава
си
свободен.
Щом жертваш свободата, ти един ден ще намериш истината.
Всеки, който страда, е свободен.
Онова жито - хвърляме го на нивата, то израства и всяко зърно дава тридесет, шестдесет или сто зърна.
Но свободата е нещо външно в случая, не е нещо вътрешно.
Та страданията ни един ден ще принесат стократно своя плод.
Ти имаш всички удобства - и къща, и деца, и приятели.
Нищо не е изгубено, но в дадения случай мъчно е, докато разбере човек.
Гледаш слънцето, водата, усещаш вятъра и прочее, но казваш, че ти липсва нещо.
Като страдаш вътре, като жертваш нещо вътре, като че се търга нещо в теб.
Липсва ти това, което
си
пожертвал, а пък и двете в дадения случай не можеш
да
имаш при сегашните условия.
Като страдаш, липсва ти нещо. Какво?
Любовта. Други хора има, които жертват свободата заради любовта.
Свободата значи следното.
Радостта и скръбта, печалба и загуба, знание и невежество, раждане и умиране, навсякъде има 6.
Например ти очакваш от баща
си
да
ти остави наследство, ти очакваш брат ти, жена ти
да
ти работят.
Христос казва: "Докато ти уповаваш на външни условия, не можеш
да
имаш любов, не можеш
да
имаш мир в душата
си
, не можеш
да
имаш истинско знание в живота
си
." Следователно непременно трябва
да
се отречеш,
да
се откажеш.
Ти, като
си
направил три капитални грешки, и не можеш
да
вземеш един урок от това, ти
си
в 666.
Но може ли
да
направиш това?
В шест дена Господ създаде света и в седмия
си
почина, и човекът беше направен шестия ден.
Човек е направил първото, отказал се е от любовта и има страдание сега.
За
да
се премахне страданието, ние трябва
да
се откажем от свободата и
да
възприемем любовта, тогава ще имаме мир в душата
си
.
Докато вие сте в числото 6, вие ще имате всички промени, а пък щом влезете в числото 7, то е ден на Бога.
Ще станеш поет, музикант и прочее, но отвън няма
да
има къде
да
се завъртиш.
Докато сте човек, вие ще имате всичко, каквото съдържа числото 6 в
себе
си
.
Може
да
си
гладен, закъсал, нямаш обувки, имаш скъсани дрехи и прочее.
Питаш: "Защо страдам?
Всичко това лошото е отвън.
" Защото
си
човек.
За тебе лошо ще говорят, ти ще кажеш: "Нека
да
говорят хората каквото искат за мене." Значи и в първия, и във втория случай ти имаш противоречия.
" Защото
си
човек.
"Защо се раждам?
Сега то не може
да
дойде, това е невъзможно, но то е идеал.
" Защото
си
човек.
Значи можем
да
съединим свободата и любовта.
" Защото
си
човек.
Това е резултат: живот, знание и свобода.
Свободата не може
да
бъде устойчива в човека.
" Защото
си
човек.
След като
си
добил свободата, тя трябва
да
има устой.
Всички носите числото 6.
Ти казваш: "Дали ще устоя и на свободата?
Какво подразбирате под думите, че този брат не е такъв, какъвто трябва
да
бъде?
Какъв трябва
да
бъде един брат и какво трябва
да
бъде едно братче?
Ако вие нямате знание, вашата свобода не може
да
има устои, и свободата ви не може
да
има приложение, и вие ще изгубите свободата
си
.
Има един начин, по който може
да
изгубите свободата
си
.
Представете
си
, че вие сте тръгнали в пътя като възрастен и блъснете жената на някой благороден човек.
Тя ще падне и стражарят ви казва: "Престъпление
си
направил." Ще ви закарат в участъка.
По-големият брат и по-малкият какво трябва
да
правят?
Вие отдалече трябваше
да
видите тази жена и
да
я заобиколите.
Ако братът е голям, трябва
да
помага, а ако е малък, трябва
да
слуша.
По-малкият
да
слугува - каквото му кажат,
да
го направи.
Ако е голям братът, той трябва
да
предвижда,
да
услужва на своите малки братчета и сестричета като някой баща.
Невъзможно е човек
да
не се сблъска с една реалност.
Също трябва
да
прави и голямата сестра.
Сега аз бих ви доказал това, но това нищо няма
да
ви ползва.
Ако
си
сестра, трябва
да
си
умна,
да
предвиждате, на всички
да
услужвате, а пък ако сте сестриче, трябва
да
бъдете на разположение на всички,
да
слушате.
Най-първо трябва
да
имате една ясна представа, от какво произтича вашият мир и от какво произтича вашата свобода.
Любовта търси празни чували.
Свободата не е нещо външно само, тя е нещо външно и вътрешно.
Любовта търси празни неща.
Казано е в Писанието: "Където е Духът, там е свободата." Това значи, където е разумният живот, там е свободата.
Любовта търси глупави хора.
Любовта търси лоши хора.
А пък където е животът, там се проявява и свободата като необходимост, за
да
може
да
се прояви животът.
Като ги срещне, любовта не ги пита добър ли
си
, или лош.
Сега питам, кой е онзи, който може
да
ви даде свобода?
Щом ги намери, след един час не може
да
ги познаеш, няма нито светии вече, нито грешници, нито графове, няма нищо.
Нека една сестра
да
изпее тона "до".
" Любовта ги прати на голяма разходка, а пък разумният човек остана на тяхното място
да
слугува.
Можеш
да
изпееш тона "до", но дали правилно ще го изпееш, това е въпрос.
"Аз останах
да
им пазя багажа." Сега вие сте тези слуги, останали на земята
да
пазите дрехите на всички, които са заминали по разходка някъде, докато се върнат.
Когато аз говоря за един правилен тон, когато взема правилен тон, умрелият трябва
да
стане, нищо повече.
"До" е тонът на живота, и щом взема "до" правилно, умрелият трябва
да
стане.
Всеки тон произвежда известен резултат.
Музиката е проводница, носителка на живота.
Ако вие сте болен, може
да
направите опит.
Да
кажем, че сте хремав.
Онзи, който очаква
да
оздравее, че тогава
да
пее, той ще оздравее,
да
кажем, след петнадесет дена, а пък другият, който пее, ще оздравее много скоро.
Вие ще жертвате или любовта, или свободата, докато дойде
да
имате ясна представа.
Ти
си
толкова красива, че като дойдеш, постоянно кихам."
И тогава няма
да
жертвате нито любовта, нито свободата.
Всичките страдания от какъвто и
да
са характер, произтичат от едно несъзнателно пожертване на любовта.
Когато страдаш, трябва
да
знаеш дали това страдание е твое, или чуждо.
Но всичките страдания са от това, че любовта е пожертвана - пожертвано е това, от което животът произтича, има вече недоимък на живот у нас.
Всички съвременни противоречия, и в обществения, и в частния живот, и всички противоречия във вашия ум и във вашето сърце, се дължат на две причини - на доброто и злото.
А пък щом чувствате, че свободата ви е ограничена, какво показва това?
Някой ще каже: "Ние знаем това." Казват: "Христос е пътят." Хубаво, ако Христос е ходил по един път и вие казвате, че Той е пътят, как може Христос
да
ходи по един път и Той
да
е пътят?
Това, което ви говорих, това е една лична беседа за всеки един от вас.
Пожертвал
си
свободата заради любовта.
Тя не е обща беседа.
Значи Той е ходил по известен път, а пък при това казва: "Аз съм пътят." Значи Той е пътят, по който вие може
да
ходите.
В първия случай сте пожертвали любовта заради свободата, а пък във втория случай сте пожертвали свободата заради любовта.
Няма
да
жертвате нито любовта, нито истината, но трябва
да
ги съедините, но за това вие трябва
да
разбирате живота в неговите крайни цели.
Сега аз не казвам, че това, което вие разбирате, не е право, но човек трябва
да
си
даде ясна представа, как разбира.
Любовта е начало на живота, а истината е крайният предел на живота - докъдето може
да
достигнете.
Свободата е крайният предел.
Зад свободата нищо не съществува.
Може
да
пееш за
себе
си
и
да
ти е приятно, но излизаш пред хората, и не ти харесват песента.
Кое е меродавно сега?
Ако ти се харесваш, и хората не те харесват и започват
да
правят известни критики, че гласът ти няма яснота, мекота и израз, кой е правата страна?
Има ли нужда
да
ви говоря сега за певци?
Що е свобода?
Този, който обича
да
пее, не му идва наум, че има някой болен човек.
Той пее, повишава гласа
си
и му се казва: "Млъкнете малко, не ми се слуша, болен съм, не съм здрав." Певецът казва: "
Да
не се е разболявал." Право ли е това?
Когато не може
да
разрешите известен въпрос, вие казвате: "Искам
да
умра." Отчаяният човек иска
да
умре.
Тогава и болният казва: "
Да
не пее." Сега кое е по-хубаво?
Болният, който не може
да
се излекува, иска
да
умре и така нататък.
По-хубаво е онзи
да
не се разболява,
да
бъде здрав.
А пък някой път е добре певецът
да
си
пее, а някой път е хубаво
да
не пее.
Когато търговецът иска
да
умре, аз подразбирам, че иска
да
стане богат, нищо повече.
Когато не знае как
да
пее,
да
не пее.
Когато невежият иска
да
умре, аз подразбирам, че иска
да
стане учен.
Вие казвате сега: "Отчаях се от живота." Отчаял се, иска
да
се самоубие.
Когато младата мома иска
да
умре, аз подразбирам, че тя иска
да
се ожени.
Когато младият момък иска
да
умре, той иска
да
стане свободен от родителите
си
.
Считаха Го за Син Божи, за божество.
Когато ученикът иска
да
умре, той иска
да
излезе от училището навън.
Казват ми: "Еди-кой
си
е умрял." Казвам: "Свободен е той." Казват: "Заровиха го." Кого заровиха?
Христос казва: "Син человечески няма къде глава
да
подслони." Христос е ходил и е проповядвал, и проповедите Му са били алегорични.
Човешката душа може ли
да
се зарови?
Животът може ли
да
се зарови?
Можеш
да
заровиш нещо, което се дели.
Отиваш при някого и му разправяш: "Какво страдание,
да
ти настръхне косата."' Питам сега, тези страдания сега ли стават?
Живота не можеш
да
го заровиш.
Някой казва: "Тя се влюбила в еди-кого
си
." Няма никакво влюбване.
Сега
да
се повърнем.
Как ще се приеме едно учение, което казва: "Онзи, който не се отрече от баща
си
и майка
си
и не вдигне кръста
си
да
Ме последва, не може
да
бъде Мой ученик." Трябва
да
напуснеш децата
си
, жена
си
, баща
си
.
Път, градина, нива - те са близки, синоними в известен смисъл.
Бащата, майката, децата Господ ги е създал.
По пътя аз мога
да
ходя, в градината дърветата могат
да
се садят, на нивата житото се сее.
И тези, които Господ е създал,
да
ги напуснеш?
Христос казва: "Аз съм това, в което нещата могат
да
се сеят." Под думата "истина" Той подразбира, че само при нея един плод може
да
узрее.
Когато Христос говори за истината, Той подразбира, че благата, които ние търсим в живота, ще ги намерим в плодовете.
Живото Слово, онова благородно чувство не можеш
да
го имаш без истината.
Без истината човек не може
да
има никаква трезва мисъл и никакъв добър живот.
Имате
си
къщичка, деца, вие сте при майка
си
и при баща
си
, и при това сте християни.
Без слънчевата светлина не можеш
да
имаш узрели плодове.
И ти носиш един златен пръстен от четиринадесет, осемнадесет или двадесет и четири карата.
Всеки може
да
разсъждава.
Представете
си
, че вашите къщи са построени на една улица.
Някои са построени
да
гледат на изток, други на юг, трети на запад, а четвърти на север.
Казано е: "Това е живот вечен,
да
позная Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото
си
изпратил." А пък в какво седи познанието?
Когато и ние познаем Бог, това значи
да
ядем от дървото на живота.
Христос иска
да
Го ядат хората, а пък обикновените хора не искат другите хора
да
ги пипат.
А Христос казва: "Който не Ме яде, не може
да
има живот." Ако вземете това в буквален смисъл, тогава къде ще отидем?
Вие искате
да
ви ядат хората, тоест
да
слушат словото ви.
Всеки един от вас искате
да
ви ядат хората, но като кажете нещо и не го приемат, става ви мъчно.
Щом те яде дъщеря ти, тя веднага ще започне
да
мисли като тебе.
Съвременните физиолози казват, че в мозъка ви е всичко.
За тези понятия трябва
да
минат най-малко още хиляда години, за
да
бъдат достъпни за практическо приложение.
При това ми каза, че ще бъда щастлив в семейството
си
, а пък ела
да
го видиш сега.
Но вие казвате: „Щом дойде до човешкия мозък, мисълта може
да
е в мозъка, както може
да
са турени в касата пари." Касата може
да
е направена от желязо, а вътре
да
е златото.
"Трябва
да
стане нещо от мене." Казах му: "Мислиш ли, че от тебе нищо не е станало?
По някой път това същество идва със своите ключове, влиза в мозъка, взема каквото му трябва и след това
си
излиза навън.
Изпратете твоята възлюбена при мене, с която не можеш
да
живееш, ще я убедя
да
те напусне." Той каза: "Защо ще
си
губиш времето?
Ще
си
намеря друга някоя беля на главата." Казвам му: "Ще й покажеш тази кесия и ще й кажеш, че един неин роднина й праща подарък, връща се от Америка.
Касата
си
има пазач.
Ще й дадеш подаръка." Той ми каза: "Какво ще стане?
Когато дойде господарят, пазачът на касата съзнава, че е дошъл господарят, и наблюдава, защото го държат отговорен.
" Казах му: "Нищо няма
да
стане.
Казват му: „Дай ключа." Той дава ключа и съзнава, че е дошъл неговият господар, който е дошъл или
да
вложи пари в касата, или
да
вземе пари.
Някоя кесия ще се изпразни, и ти ще се освободиш от своите нещастия, и жена ти няма
да
те безпокои." Той каза: "Ами какво мислите за моето бъдеще, какво ще стане с мене?
И той
си
отбелязва - има
си
справочна книга и записва, че в еди-кой
си
час и минута, еди-каква сума е взета от касата или е внесена в нея.
" "С тази кесия работите ще се оправят ли?
Ти казваш: „Съзнавам, че трябва
да
ходя по правия път." Че какво те препятства?
Какво трябва
да
правя с тях?
В този случай имате вече двама хора, които гледат на живота от две становища.
Аз мога
да
разреша този въпрос много добре.
Дяволът
си
има известна форма.
Този човек търси любовта, а пък тя е жената, която търси свободата, и вследствие на това тези двамата се събрали.
И ангелите, светлите ангели,
си
имат известна форма.
Той пожертва свободата, а тя пожертва любовта, но всеки жертва за
себе
си
.
Тези двамата хора не могат
да
живеят щастлив живот заедно.
Ти ако се отдалечиш от една планина на далечно пространство, тя става невидима, и ако се приближиш, става видима.
Ако предметите са далеч, са невидими, а пък ако са близо, са видими.
Ако жената търси свободата, а пък жертва любовта, то всичкият им живот ще бъде нещастен, понеже ценното за мъжа е любовта.
Външната свобода той я има, но щом изгуби любовта, той вече се е ограничил.
А пък същевременно той жертва свободата на жена
си
, а пък щом й се пожертва външната свобода, това е вече едно стълкновение.
Дотогава, докато не изгубиш един предмет, ти не можеш
да
го научиш.
Докато хлябът не се изгуби отпред очите ти, ти не можеш
да
разбереш неговата същина.
Ако хлябът седи пред тебе и ти го разглеждаш във външна форма и го милваш, той никога не може
да
ти допринесе това, което ти искаш от него.
Да
вземем тона „до".
Този хляб трябва
да
го изядеш.
Трябва
да
имате една основа, от която трябва
да
започнете.
След като изядеш, ще почувстваш известна сила в твоя организъм; твоята мисъл и чувство ще започнат
да
работят.
Има
си
камертон, който определя от где трябва
да
вземете; има
си
ключ, който показва от где трябва
да
започне песента.
Значи хлябът трябва
да
бъде изяден.
Вие пеете повече от година песента „Всичко в живота е постижимо", има ли резултат?
Ако хлябът се изяде, и не се добие това, което именно трябва
да
се добие в човешкия ум и човешкото сърце, тогава едно от двете: или че това не е хляб, или че този хляб не е изяден както трябва.
Вие пеете, че всичко е постижимо, а пък има много работи в живота, които не са постигнати.
Ти вярваш в Христос, и нямаш тези резултати, които трябва
да
имаш и които очакваш.
Вярваш в Него, че е Син Божи, вярваш, че е пострадал, всичко това вярваш, но онова, което ти искаш, го нямаш.
По теория лесно става, но
да
се направи, е мъчно.
Нямаш любовта, която е потребна за тебе, нямаш свободата, която очакваш.
Да
дойдем до същественото.
Христос казва - за
да
бъдеш свободен, трябва
да
се откажеш от
себе
си
,
да
намразиш своя живот и
да
отидеш
да
Го последваш.
От баща
си
, както и
да
е, всички женени все са се отказали от баща
си
- синът ще напусне баща
си
и майка
си
и ще се прилепи при жена
си
, но Христос казва: "И това, при което
си
се прилепил, и него ще напуснеш." И тъкмо направиш това, Христос казва: "И от
себе
си
ще се откажеш, ще намразиш
себе
си
и ще Ме последваш."
Някой казва: „Аз съм добър и лош." Как може
да
бъде едновременно добър и лош?
Аз сега искам
да
зная в дадения случай каква е идеята на Христос.
Той е казал една истина в света, а пък там, където е истината, там е свободата.
Всички нещастия, падения в света произтичат от раздвояване на съзнанието, а пък раздвояване на съзнанието зависи от това, дали любовта
да
пожертваш, или свободата.
Ако вие сте болен, добрият ще ви вземе на гърба
си
или ще хване една кола и ще ви занесе на болницата, ще ви услужи.
Ти искаш
да
разрешиш този въпрос.
А пък лошият човек, ти
си
паднал на пътя, той ще дойде, ще бръкне в джоба ви, ще ви вземе парите, ще ви съблече дрехите и ще ги вземе.
Има една алтернатива и не знаеш какво
да
правиш, и казваш: "Какво трябва
да
правя?
Добрият пък ще ви даде нова дреха, ще ви облече и прочее.
Някой път казваме: "Не трябва
да
одумваме, не трябва
да
мислим нищо лошо за някого." Добре, един певец ми пее, но ми пее фалшиво, нищо ли не трябва
да
му кажа?
За
да
разрешавате въпросите, вие трябва
да
разбирате отношението на Великото в света, на Великото, Безграничното, Безначалното отношение между Великото голямо и Великото малко.
Трябва ли
да
му кажа: "Много хубаво пееш?
Вие трябва
да
разбирате отношението между тези две величини.
Щом искаш
да
бъдеш щастлив, ти трябва
да
вървиш по пътя на Великото.
Можеш
да
му кажеш: "Аз не съм компетентен, ще ме извините.
Щом търсиш любовта, ти трябва
да
вървиш по пътя на Великото голямо.
Там има някой друг, който разбира." По този начин се освобождавате, но зад гърба му казвате: "Той е лепка." На кого казвате това?
Ако ти искаш
да
вървиш по пътя на свободата, ти трябва
да
вървиш по пътя на Великото малко.
Сега
да
дойдем до противоречията.
Ако ти не можеш
да
намериш примирение между увеличаването и смаляването, ти не можеш
да
разрешиш въпроса.
Говори се за свобода и за любов, но любовта и свободата са две неща съвсем различни.
Свободата се допуска по закона на смаляването.
Трябва
да
се отречеш от много работи, за
да
станеш свободен.
Свободата не произтича от любовта.
Например тежко ти е нещо, носиш голям кош с хляб, ограничена ти е свободата.
Любовта не е родила свободата.
Дадеш един хляб на този, на онзи, и като раздадеш всичкия хляб, хвърлиш коша и казваш: "Слава Богу, освободих се." Законът на любовта е обратен.
Свободата не е един принцип.
Не е свободата, която ражда всичко в света.
Нямаш нищо, празен
си
.
Свободата е един резултат на нещо.
Ти казваш: "Аз искам
да
бъда свободен, искам
да
бъда богат, искам
да
бъда учен." Свободен, богат, учен, това са резултати на нещо.
Като те туря на везните и след като
си
изял плода, ще намеря, че
си
станал по-тежък, отколкото по-рано.
Ти
си
се увеличил.
Това е един велик принцип в света, най-мощната сила в света, която съществува, нещо, което, като го обясняваш, остава необяснено.
Ти искаш
да
бъдеш щастлив - трябва
да
придобиеш нещо.
А пък щом искаш
да
станеш свободен, ще дадеш нещо.
4.
Живият квадрат на човешките отношения
,
МОК
, София, 9.11.1934г.,
(
Да
означим любовта с положителна величина, а омразата с отрицателна.) Когато тези точки, А и С, се отдалечават, то В и Д се приближават, но не по права линия, а по една крива линия (фиг. 2).
Сега кои са причините и защо две тела като се отдалечават, други две се приближават?
Обвиняват бащата, че убил сина
си
.
Както е представено сега, то е цяла една система.
Но тогава синът идва отнякъде и бащата го освобождават.
Той казва: „Аз казах, че го убих, само за
да
се освободя от боя.“ Бият се само, които се обичат, защото са много наблизо.
А пък тези, които се отдалечават, се отблъскват.
Силата на привличането в дадения случай е равна на силата на отблъскването.
Биеш онзи, който те обича и, след като
си
намериш погрешката, казваш: „Не трябваше.“ И досега вие все мислите, че биете онзи, когото мразите, а вие никога не сте били някого, когото мразите.
Като мразиш един човек, може
да
го набиеш само по един начин.
Ако турим друга една теория − че всички ъгли се привличат към центъра - Любовта разширява ли хората?
Аз ще ви кажа сега по кой начин може
да
набиете онзи, когото мразите.
Вие искате
да
имате голямо пространство.
За
да
имате голямо пространство... голямото пространство го дава само омразата.
Защото, колкото ти мразиш един човек, толкова по-голямо пространство му даваш, а колкото повече го обичаш, по-малко пространство му даваш.
Онзи, когото мразите, може
да
го набиете само по един начин − като го обичате.
Ще го привлечете при
себе
си
и тогава ще го биете.
Понеже той е надалече, като го обикнете, той ще дойде при вас и тогава ще го биете, но докато го мразите, по никой начин не може
да
го биете.
Обективно разсъждавайте сега.
Тогава другото правило: Когото се мразите, никакво зло не може
да
му направите.
В дадения случай ако му дадеш много пространство, непременно няма
да
го обичаш.
Колкото по-малко пространство му даваш, повече го обичаш.
Да
допуснем, че това е куб, който е пълен с някакво съдържание.
Той ще почувства едно страдание в
себе
си
.
Затова любете враговете
си
, за
да
почувстват страдание.
Това, което изтича, как ще го обясним в природата?
Само неща, които се обичат, изтичат, а пък неща, които не се обичат не може
да
изтичат.
В който момент речеш
да
биеш, него вече го няма.
Това може
да
се обясни с друг закон.
(А майката като бие детето?) Тя
си
представя, че го бие.
От В и Д налягането е по-голямо, следователно това силно налягане в ъглите В и Д разтяга ъглите А и С и там, дето е налягането, се образува привличането.
Не
да
се обезсърчавате, но онзи, когото мразите, той е нещо недосегаемо.
Това същество седи далече, то се пази, то е много хитро, взело е всичко предвид, то е надалече.
Сега ако искате
да
си
отмъстите, трябва
да
обичате; затова трябва
да
обичате.
Който обича, е силен човек, който мрази, е слаб човек.
За пример искате
да
обясните любовта.
− Защото са далече.
(Според вашето обяснение при Любовта трябва
да
има налягане отвън, трябва
да
има една обективна причина отвън, за
да
се прояви движението.) Ако причината е отвътре, което разтяга А и С, тогава изтичането ще стане от Д и В.
− Защото са далече.
(А и С като се отдалечават до известно място, то Д и В се срещат, ще се слеят и тогава тези слети точки ще бъдат център на А и С).
И Писанието казва: „Когото Господ обича, наказва го, а когото не обича, оставя го.“ Онзи стои далече, не го наказва, а когото обича наблизо е.
Значи, когато две същества се обичат, те се срещат в центъра, а когато две същества се мразят, те ще бъдат в крайните точки.
„Биенето“ лошо нещо ли е в дадения случай?
И тогава те ще се отдалечат.
Щом Д и В се съберат в центъра, тогава отдалечаването на А и С ще престане.
Нека разгледаме думата бие.
„Б“ означава посадено в земята, „И“ означава, че са му турили повече водица,
да
израсне.
По-далеч не може
да
се отиде.
Следователно вие не може
да
мразите един човек повече, отколкото другият го обича.
Омразата не може
да
бъде по-голяма от любовта и любовта в дадения случай не може
да
бъде по-голяма от омразата.
Има едно равновесие.
Другояче всичко е безсмислено.
И тогава вие ще кажете: Защо трябва
да
мразя еди-кого
си
?
Животът не е без смисъл, всичко е строго определено.
Искате
да
знаете защо някой мрази.
Във всички страдания, ако няма някакъв смисъл, тогава няма философия, но всичко
си
има смисъл.
Ако онзи не го мрази, друг не може
да
го обича.
Един ден ще разберем всички дълбокия смисъл на противоречията, които ни измъчват, и тогава ще кажем: „Добре ми стана, че пострадах, че бях неразположен.“
Ако единият не го обича, другият не може
да
го мрази.
Това не го давам за утеха, но това е истина, която тепърва трябва
да
учите.
Казано е: „Истината ще ви направи свободни.“ Вие досега мислите, че може
да
биете този, когото мразите.
Това е една енергия, една сила.
Ти не може
да
го видиш и
да
му кажеш нещо.
Той не те и чува даже.
(„Всичко в живота е постижимо.“) Всичко е постижимо, в този живот е постижимо, когато сме разумни.
Тогава може
да
определим така: „Аз го мразя, за
да
обича друг.“ Вие по някой път искате
да
уредите вашите работи.
Когато биеш един човек, значи свириш му, мислиш
да
му направиш едно добро.
Като не разбирате закона, вие искате някой
да
ви обича и го мразите.
Ако Бог е допуснал страданията в света, мислил е
да
направи добро на хората.
Когато мразите някого, непременно той ще се отдалечи от вас, и вие ще накарате друг
да
се привлече при него, а пък имате желание той
да
се привлече при вас.
Всички хора куцат в едно.
(Тогава трябва
да
отдалечим двама, които се обичат.) Щом се оттеглят други двама, то тези ще се привлекат.
Това е една относителна реалност в света, която сега функционира вътре в природата.
Младият е недоволен от младостта
си
, иска
да
стане цар.
(Това е светът на квадрата.)
Да
,
да
, във физическия свят.
Старият е недоволен от старостта
си
, всички са недоволни.
Вземете тона
си
.
(Всички пеем
си
.) Вземете тона сол.
(Всички пеем сол.) Вземете тона фа.
Ако някой много го боли, болката съответствува на удара на камъка.
(Всички пеем фа.) Вземете тона ла.
Болката ще съответства на силата, с която е ударил камъкът.
(Всички пеем ла.) Вземете горно ре, после вземете горно ми.
Ако ударът е голям, и болката ще бъде голяма.
(Всички пеем тия тонове.) (После изпяхме горно ре, горно до и
си
.
Ако ударът е по-малък, и болката ще бъде по-малка.
Учителя изсвири една нова песен.) Всички трябва
да
се радвате на онова, което Бог твори.
Сега аз ви навеждам
да
мислите.
Има неща в дадения случай, които вие не може
да
примирите в една система.
Всички същества трябва
да
се учат, това е закон.
Четирима души вие не може
да
примирите,
да
ги направите едно.
Всеки от вас трябва
да
придобие онова знание, което му е определено.
Философията на живота седи в това и никога не вземайте онова, което не ви е определено, от него никаква полза няма
да
придобиете.
− Всичко е възможно.
То само ще увеличи вашите страдания.
В даден случай двама души се приближават, други двама се отдалечават.
Когато един човек се приближи при Бога и не Го разбира, той ще страда.
Щом се приближите при Бога, разбирайте Го, за
да
се радвате.
Ако искате двама, които се мразят,
да
ги приближите, ще смразите двама, които се обичат.
Щом се приближите при Бога и не Го разбирате, тогава ще дойде страданието.
Щом страдате, това значи, че сте близо.
Да
допуснем, че имате такова едно явление в света.
Страданието показва, че сте близо, а пък радостите показват, че сте Го разбрали.
Така че страданието показва, че не сте разбрали, а пък радостите показват, че сте разбрали това, към което се стремите.
Тези двама скъперници привличат ли се или се отдалечават, как мислите?
Когато човек се приближи при Любовта, той страда, а пък когато разбира Любовта, той се радва.
Когато човек се приближава при живота, той страда, а пък когато го разбира, се радва.
Щом ти
си
учен човек, като теб ще има друг, противоположно учен човек.
Двамата учени хора или ще се привличат, или ще се отдалечават.
Тези, които се отдалечават, те печелят по-голямо пространство.
Когато бащата дава на един син всичко, той смразява другите.
Той трябва
да
разпредели равномерно богатството на всички синове.
При отдалечаването има придобиване на външни блага.
В света само Любовта разрешава въпросите, а не омразата.
Щом две тела се отдалечават, те губят връзката
си
, те не са така тясно свързани.
В живота търсят един човек, който
да
примири други двама души, но не всеки може
да
примири.
По някой път вие искате
да
си
обясните законите − защо баща ви не ви обича?
Някой има желание
да
примири, но няма сила.
Търсят човек, който
да
примири.
Любовта между трима души едновременно не може
да
бъде, не може
да
стане.
Той трябва
да
знае как
да
каже,
да
е авторитетен.
За
да
се прояви вътрешната любов, трябва
да
имате една външна подбудителна причина; а пък за
да
се прояви омразата отвън, вие трябва
да
имате вътрешна подбудителна причина.
Любовта може
да
стане само между два противоположни полюса, между живи същества, които се обичат в даден момент; между трима не може
да
бъде.
Омразата е отдалечаване.
Трима души могат ли
да
се обичат едновременно?
Чувства се нещастен и казва: „В това направление не искам
да
вървя, аз го опитах.“ Самотата е страшно нещо.
(Нали Писанието казва, че трябва
да
обичаме всички хора.) При дадената система на квадрата трима души могат
да
се обичат, но ако турим повече измерения в друга система, тогава ще стане обикновена на трима души и повече.
Когато ъглите В и Д се приближават един към друг, тогава А и С се отдалечават.
Ако двама не се съберат, не може
да
се роди любовта.
Затова светията трябва
да
обикне грешника,
да
образува една система сега и грешникът
да
обикне светията.
Да
кажем, че те са в същата система.
Грешникът не може
да
обича.
Кои ъгли от тях ще се привличат и кои ще се отдалечават?
Ако синовете и дъщерите се доближат до майката, то бащата изхвръква навън.
Ако Д и В се привличат, кои ъгли от другия квадрат се привличат и кои се отдалечават?
Ако синовете и дъщерите се доближат до бащата, то непременно майката ще изхвръкне навън, затова трябва
да
се разпределят енергиите.
(Трябва
да
се направят от тел, за
да
се види.) Имате линията 1 и 4 и линията 3 и 2.
Трябва
да
се изучава закона на успоредните линии.
Ще се обнадеждиш с това, че двама души, които се мразят, като дойдат до известен предел, повече не могат
да
отидат.
Тогава щом се приближават Д и В, 4 и 3 се отдалечават, 1 и 2 какво правят?
Пределът на Любовта е центърът, а пределът на омразата са крайните граници, двата крайни полюса; по-далече от тях не може
да
се отиде и той трябва
да
се върне.
Може дори
да
направим квадрата; може
да
направим 10 − 15 и 100 квадрата, цяла една система, но когато в единия квадрат става промяна, и във всичките други квадрати от същата система ще стане известна промяна.
Едно същество, което се отдалечава чрез омразата, то ще образува с друго същество нова система, ще се привлече при него.
Тези фигури стават по-ясни, понеже с тях се обясняват психическите състояния.
Щом едно същество се спре на едно място, то е недоволно от
себе
си
, докато се движи в една посока, то върши нещо.
Двама души, които те обичат, и други двама, които те мразят, съставят една система.
Щом двама души се мразят, то те са вече с други в една система, с които се обичат.
И тогава вие искате
да
знаете защо половината от хората на земята са добри, а другата половина са лоши.
И той ще каже: „Не мога ли
да
дойда в твоя свят?
Вие някой път мислите, че всичките хора на земята са лоши.
Като се каже: „всички хора“, се подразбира 100 души, 200 души, 1 милион, 10 милиона, има едно определено число.
Има една определена система.
Но този квадрат не съставя всичката реалност.
Защо двама души са забогатели, а други двама са осиромашели?
Тогава какво трябва
да
стане?
Тези, които са били сиромаси, трябва
да
забогатеят, а тези, които са били богати,
да
станат сиромаси −
да
си
разменят ролите.
Да
допуснем, че двама души се мразят, какъв метод ще употребите, за
да
ги примирите?
(В тази система на квадрата ли?) В квадрата.
(Ако двама души се мразят, за
да
ги накараме
да
се привличат, би трябвало други двама
да
се скарат.) В природата съществува един закон.
Омразата не може
да
отиде по-далеч от 180°.
Любовта и тя не може
да
отиде по-далеч от 180°.
Ако две тела се приближават и се слеят в едно, то други две тела се отдалечават до краен предел.
Ако тези тела, които са вътре в центъра ги извадите от центъра и почнем
да
ги разтягаме, тогава другите два противоположни ъгъла ще започнат
да
се приближават.
За
да
преместите Д в В и В в Д, непременно трябва
да
ги турите в центъра, после ще стане движение по-нататък в обратна посока.
Други двама, които се отдалечават, им завиждат, те са бедняци, в тях има една омраза.
Защо единият сиромах от приятелите се привлича към богатия?
Защо те
да
нямат тази привилегия
да
се ползуват от богатството на богатия приятел?
Тогава, за
да
премахнете тази омраза, то тези двама, които мразят, ще направят едного богат, а другия сиромах.
Представете
си
две гумени топки, които са събрани на едно място.
Да
кажем, че имат по 10 см в диаметър вместимост.
− Едната ще отива към центъра на земята, а другата към центъра на слънцето, ще се отдалечават, нали така.
Представете
си
, че обърнем процеса: онази топка, която отива към слънцето, напълним с течност, а пък другата, която беше пълна с течност, напълним с газ, тогава процесът ще се обърне.
Сега
да
остане идеята.
Д и В се приближават, А и С се отдалечават.
А когато В и Д се отдалечават, то А и С се приближават.
Когато двама души се обичат или забогатяват, то други двама ще осиромашеят.
Съществува едно равновесие вътре в природата.
Да
кажем, че някой човек се е разболял.
Когато човек отвън е здрав, вътре може
да
е загубил нещо.
Богатият отвън всичко има отвън, но вътре му липсва нещо.
А пък беднякът в душата
си
има нещо ценно.
Аз ви навеждам на този закон, който важи дотогава, докато тялото е в квадрата.
Те ще дойдат в обратна посока, ще започнат
да
се разтягат и тогава А и С ще се привличат.
Ти
си
недоволен от някого, понеже не е направил нещо.
Да
знаете, че когато вие сте неразположени, в противовес има друг, който е разположен.
Казвате
си
: „Аз станах причина той
да
бъде неразположен.“ Но някога трябва
да
бъдете неразположени, защото, ако вие не сте неразположени, той не може
да
бъде разположен.
За
да
направиш едно добро, нали трябва
да
се учиш от някакво благо?
Носиш плодове за
себе
си
, срещаш един човек, дадеш му ги, лишаваш се от едно благо, а пък същевременно туряш в сърцето
си
онова хубаво чувство.
Значи, ако не направиш една малка жертва, не се лишиш от нещо, ти не може
да
привлечеш любовта на другите.
По някой път вие искате
да
ви обичат другите, но за
да
ви обичат, какво трябва
да
направите?
За какво трябва
да
обичате някого според вас?
Не могат
да
ви обичат, докато вие не дадете нещо от
себе
си
.
Вие искате
да
бъдете обичани, а не може
да
бъдете обичани, докато не дадете нещо от
себе
си
− положителната любов.
Ако вие в
себе
си
не може
да
направите жертва, не можете
да
имате любовта на другите.
Не може
да
храниш сития, не може
да
правиш добро на богатия, не може
да
учиш учения.
Ако е научил няколко души
да
свирят, те ще го обичат, ще им е предал едно изкуство.
Ако богатият е раздал своето богатство на десет души бедни и е подобрил техния живот, те ще
си
спомнят за него, ще мислят за него.
Не можеш
да
не мислиш.
Той ти е дал богатство.
Не можеш
да
не мислиш за онзи, който дава.
Повидимому, онзи, който ти е дал, го няма, но вътре в теб е вложено доброто.
Казваш: „Отличен човек беше, толкова пари ми даде.“ Доброто, което заминава отвън, а пък остава отвътре, е добро; доброто, което заминава отвътре, а пък остава отвън, това не е добро.
Вие
си
начертайте този квадрат и помислете върху него, направете една малка проверка, дали във вашия живот има тази квадратна система, има ли я някъде.
Всички вие сте поставени все върху квадрата.
1)
да
се съберат на едно място?
Но възможно е
да
изменят своето положение при дадени условия.
Те се пресичат и образуват ъгли.
Ако дадете свобода на движението на ъгъл А и на ъгъл С, те
да
се движат навън,
да
се смаляват.
Ако ъглите А и С започнат
да
се смаляват, непременно ъглите Д и В ще започнат
да
се приближават.
Следователно, когато двата ъгъла − А и С − дойдат в крайния предел и станат един градус, тогава какво ще бъде разстоянието между ъглите Д и В?
Те ще бъдат близо един до друг.
И вследствие на това се получава това разногласие.
Излезте четирима душа, хайде четири сестри
да
излазят и направете един квадрат.
Там има друг един закон, който ще примири противоречията, но човек трябва
да
бъде много умен.
(Излязоха сестрите: Олга Славчева, Еленка Григорова, Мария Тодорова и Мария Савова.) При дадените условия, когато двама души се приближават, други двама ще се отдалечават.
Ако ти
си
успореден с един светски човек, другояче ще постъпиш.
Да
вземем за пример една госпожа, една дама от висшето общество.
Тя е запозната с някой княз или цар, с някой светски човек, тя ще се облече хубаво, ще
си
тури пръстен, капела, ще бъде изящна отвън.
Законът е: Можем
да
кажем, когато две тела се приближават, ако двете тела се приближават едно към друго, то и другите две тела ще станат положителни, ще се отблъскват и обратното.
Всичко иде отвън.
Ако тези две тела започнат
да
се приближават, то последните две ще почнат
да
се отблъскват.
Допуснете, че тази дама е запозната с някой благочестив владика, светия, тогава ще се облече скромно.
Питам сега: Защо две тела, като почнат
да
се приближават, другите две започват
да
се отблъскват.
Ако почнем
да
сменяме ъглите А и С, то квадратът става ромбоид, ще стане разтегляне.
Като отидеш при един музикант, ще му говориш за музика, като отидеш при един проповедник, ще му говориш за Бога, като отидеш при философа, ще му говориш за философия, при търговеца − за търговия, за вземане, даване, при земеделеца − за земята и, ако му говорим за тези работи, той ще каже: „Разбирам този човек, влиза в положението ми.“ При болния ще му говориш за болестта, на здравия ще говориш за здравето.
Някой път вие в живота усещате, че някой човек се отдалечава от вас.
Имате един психологически закон.
Защо двама души
си
приличат?
Той държи същата дистанция, но вие по едно време казвате: „Той се отдалечава от мене.“ Щом този ваш приятел се отдалечава, той се приближава към други.
Неговото приближаване към другия ще съответствува на отдалечаването от тебе.
Ако двама души се скарат, какво трябва
да
направя аз?
(Набийте ги и двамата.) Много са далече от мене.
А именно следното: той се приближава към другия толкова, колкото се отдалечава от вас.
Бие се онзи, който е близо, а пък, който е далече, как ще го биеш?
Ъгълът В в дадения случай ще се приближи към ъгъла Д дотолкова, доколкото ъгъла А и ъгъла С са се отдалечили.
Може ли
да
биеш един човек, когото мразиш?
В дадения случай в природата съществува един закон: Омразата на две души е толкова голяма, колкото Любовта на други.
Всякога онзи, когото мразите, е далече от вас.
Онзи, когото обичате е близо и вие го биете, искате
да
биете онзи, който ви обича.
НАГОРЕ