НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
671
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
671
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ако говоря
,
ООК
, Русе, 26.9.1934г.,
Ще снемеш тютюневите
си
дрехи, ще
си
направиш една баня, ще измиеш и главата, и ръцете, и краката
си
и ще се облечеш в чисти дрехи.
Огнище, на което не може
да
се опече хляб, огнище ли е?
Тогава само ще отидете при приятелите
си
.
Знание, което не може
да
ви помогне, знание ли е?
Като говори за любовта, апостол Павел я разглежда в съвсем друго положение.
Той я разглежда като най-същественото нещо в живота.
Мога за обяснение
да
ви дам следния пример.
Но в света стават ред промени, вследствие на което всички неща вървят към развитие.
Представете
си
, че имате силно желание
да
ядете хляб.
Казвате: "Ние трябва
да
остареем." Ако човек върви по Бог, той никога не трябва
да
остарява.
Имате хляб, но устата ви е схваната, не можете
да
ядете.
Човек трябва
да
стане възрастен в любовта.
2.
Силните и слабите степени / Силни и слаби степени
,
МОК
, Русе, 28.9.1934г.,
Хората, и богати и сиромаси, се осигуряват с цел
да
предотвратят страданията.
Но и досега още не са намерили един метод, чрез който
да
предотвратят страданията.
Затова и до днес и богати и сиромаси все страдат.
Богатият боледува и умира и сиромахът боледува и умира.
Въпросът е само в това, че единият може
да
живее пет години повече от другия.
Че някой платил дълговете
си
пет години по-рано или пет години по-късно, де е ползата от това?
Казвате: "
Да
, но като държи парите в
себе
си
пет години повече, все ще спечели нещо." Въпрос е дали ще спечели.
Може
да
спечелиш, може и
да
изгубиш.
Много бедни даже бяха вложили парите
си
в тия банки все за черни дни, но като отидоха парите, останаха им само черните дни.
Като се минат няколко години, ще почнат
да
се образуват нови банки с повече капитал.
Та в света, в който живеете, и вие влагате някъде своите капитали, но гледате един ден, че вашите пари изчезнали. Защо?
Аз разбирам страданията на хората в този смисъл: те са вложили капиталите
си
в някоя банка, която един ден фалира и те изгубват всичко.
Един българин беше вложил парите
си
в Америка, в една банка, но в кризата тази банка фалира и отидоха 500-600 хиляди долара на този българин.
Друг българин беше вложил 500-600 хиляди марки в една германска банка, но във време на кризата тия пари спаднаха толкова, че касиерът на банката пише на този българин, че трябва
да
си
извади парите, защото не могат
да
поддържат книжата.
И той трябваше
да
отиде
да
си
ги вземе.
За смях даже той казваше на касиера, че ако искат
да
държат сметка за неговите пари, той е готов
да
даде още един и половина милион марки за разноски по книжата.
Та страданията в живота не са нищо друго, освен кризи, които настъпват.
В един ден виждаш, че всичко
си
изгубил.
Днес
си
радостен, весел, разположен, но на другия ден още виждаш, че
си
изгубил разположението, пропаднал
си
, фалирала е твоята банка.
Неразположен
си
, скърбен
си
, тъжиш
си
, казваш: "Отиде моето богатство!
" На другия ден получиш писмо от чичо
си
, който ти оставил една сума и ти
си
вече радостен.
Той влага парите
си
в банката, но не е господар на тях, а трябва
да
ги вложи.
Ако ги носиш в
себе
си
, апаши ще те оберат; ако ги оставиш у дома
си
, могат
да
те убият заради тях.
И тогава, като ги занесеш в банката, казваш: "Каквото поне Господ даде!
" Сега има друга една опасност, че вие не знаете де сте вложили вашия капитал, дали е в банката или в домовете ви са още.
Мнозина са ми казвали, че са вложили капитала
си
в Божията банка, а после казват, че са изгубили.
Как е възможно
да
вложиш парите
си
в Божията банка и
да
изгубиш?
Не, този човек е вложил парите
си
в някоя популярна банка, която минава за Божествена.
Или другояче казано: има неща в света, които трябва
да
се сменят.
Ти не можеш
да
разчиташ на временни положения: на дъжд, на вятър, на сняг.
Ти
си
гемиджия, вятърът може
да
духа, а може и
да
не духа.
Обаче парите са нещо по-установено, на тях можеш
да
разчиташ.
Има неща, които са по-уредени, на тях можеш
да
разчиташ.
Там, дето е вложена човешката разумност, може
да
се разчита.
Има неща преходни, на които временно само може
да
се разчита.
Те могат
да
оставят човека насред пътя.
И на коня може
да
се разчита временно, обаче човек най-много може
да
разчита на
себе
си
.
Единственият, на когото най-много можеш
да
разчиташ, това
си
ти.
На
себе
си
човек трябва
да
разчита.
Понякога вие разчитате на коня повече, отколкото на
себе
си
.
Не, единственото нещо, на което можем
да
разчитаме, това е Божият Дух, Който работи във всинца ни.
Казвате: "
Да
дойде Божият Дух." Това са човешки схващания.
Има нещо постоянно в природата.
Ние всякога можем
да
разчитаме на Неговия велик закон, който работи в света.
Той е толкова малък, че никой не може
да
Го види, същевременно е толкова голям, че никой не може
да
Го вземе,
да
го задигне.
В Божественото има две качества: то е толкова малко, че никой не може
да
го види и намери, а същевременно е толкова голямо, че никой не може
да
го вземе,
да
го открадне.
На Бога всякога можете
да
разчитате, а другите неща са преходни.
Те всякога носят изненади и страдания, през които минават всички хора.
За временните неща не съжалявайте, но благодарете!
Возил
си
се половин километър на каруцата – не съжалявай!
Слез от каруцата, хвани пътя
си
и благодари и за толкова!
Няма защо
да
правиш нови усилия.
В Писанието е казано: "Възложете грижите
си
на Господа!
Не
да
започнеш
да
мислиш и
да
работиш, както Бог мисли и работи, но
да
не чакаш на готово.
Онова, което Бог изисква от човека, е
да
почне и той
да
работи,
да
не очаква на другите. Защо?
– Защото някога щастието на човека зависи от много малки работи.
Вземете например от какво зависи щастието на една певица?
Понякога щастието на една певица зависи от една малка ципица на гърлото й.
За една вечер с тази ципица на гърлото тя може
да
вземе и 50-100 хиляди лева.
Но утре стане една малка повреда на гърлото й, каквото и
да
има, тя нищо не струва вече за тази публика.
Ето защо, когато щастието на човека зависи от малките работи, той трябва
да
пази тия малки работи.
Питам: вие знаете ли, де се намира тази малка ципица у вас, от която зависи щастието ви?
Колко пъти с върха на езика
си
човек разваля своето щастие!
Като бутнете върха на езика
си
и щастието ви отива.
Та всеки от вас трябва
да
си
тури под езика едно малко камъче, с което
да
изтрива езика
си
,
да
не е толкова остър.
Достатъчно е само отгоре
да
ги докоснете, за
да
се изтрият.
Човек трябва
да
се научи на две неща: Той не трябва
да
носи на гърба
си
голямата раница на греха, нито
да
изгасва своята запалена свещица, която носи вечер.
Голяма раница на гърба
си
не туряй и малката свещица, която имаш, не загасвай.
Много хора са икономисти, изгасват вечер свещта
си
да
не гори.
Малките свещи поне не гаси!
Нека
си
горят повече, нека има повече светлинка.
Човек трябва
да
върви по Божиите пътища,
да
изпълнява Божиите закони. Защо?
– Защото никой не може
да
избегне смените, които стават в природата.
Страданията не могат
да
се избегнат по никой начин и радостите не могат
да
се избегнат по никой начин.
Всички тия неща ще дойдат, но от човека зависи, как ще ги възприеме и как ще се справи с тях.
Ако
си
умен, страданието ще дойде по-меко; ако
си
глупав, страданието ще дойде по-силно.
Същото е и за доброто: ако
си
умен, то ще дойде в пълнотата
си
; ако
си
глупав, то ще те засегне по-малко.
Външният ежедневен живот зависи от вътрешното разположение на човека.
Има нещо в живота, което обхваща всички живи същества едновременно.
Аз наричам това нещо "смени в природата".
Като дойде смяната, вие трябва
да
знаете какво
да
правите.
Като дойде една смяна, вие ще вземете камъчето и ще разтъркате малко езика
си
,
да
не остане никак кир върху него, защото след време кирта ще излезе отгоре.
– Когато започне
да
губи.
Когато един търговец фалира, той отваря тефтерите
си
и започва
да
преглежда кой какво има
да
му дава.
Като намери, че Иван, Драган имат
да
му дават, той казва: "Чакай аз ще му кажа на този нехранимайко, какво мисли
да
прави?
"
Да
, но този длъжник е по-сприхав от кредитора
си
.
Той го даде под съд, но длъжникът се готви вече
да
го претрепе.
Сега, като ме слушате, вие ще трябва
да
платите, но сте от скържавите.
" –
Да
, този гостилничар взима скъпо.
Това е училището, което следвате, но трябва
да
знаете, че ще има големи смени.
Няма същество в света, което
да
не е подложено на смени.
Затова човек трябва
да
бъде умен
да
знае, че Божиите работи са велики,
да
разбира Божиите пътища, без
да
ги критикува.
Има неща, които могат
да
се преустановят и такива, които не могат
да
се преустановят.
Това показва, че има неща, които трябва
да
се плащат.
Това се нарича в природата смяна.
При това, някои неща могат
да
дойдат по-усилено, а някои по-слабо.
Запример, за добрите, за разумните хора, някои неща могат
да
дойдат в по-слаб размер, а за глупавите в по-силен размер.
Същото нещо може
да
се каже и за доброто и за злото.
Ако
си
умен човек, доброто ще дойде за тебе в по-силен начин, а злото в по-слаб.
Ако
си
глупав, доброто ще дойде за тебе в по-слаб начин, а злото в по-силен.
Можете ли
да
схванете разликата?
Глупавият, лошият човек страда повече, а добрият, разумният по-малко.
Това не показва, че добрият, разумният няма
да
страда, но като разумен, той ще вземе в съображения много неща и по този начин ще избегне силата на злото.
Значи, за добрия, за разумния доброто ще дойде в по-силна степен.
Това показва, че във всички неща има една постепенност.
Обаче хората искат изведнъж
да
станат съвършени, безпогрешни.
Вие искате изведнъж
да
станете учени,
да
придобиете голямо богатство и т.н.
Искате
да
имате слуги, които
да
ви слугуват, а вие само
да
ядете и
да
пиете,
да
накривите калпака
си
и за нищо
да
не мислите.
Не, всичко се добива с усилие.
Който мисли, че нещата стават изведнъж, той не разбира правилно законите на живота и на природата.
Например, събират се десет или сто хиляди акционери, влагат капиталите
си
в една банка.
Един ден той изгуби всички тия капитали и нищо не му остава.
Когато акционерите
си
вземат, кой каквото е внесъл в банката.
Един ден тези хора ще
си
вземат капиталите и нищо няма
да
остане в ръцете ти.
Казвам, и това е полезно, но трябва
да
знаете, че от полза е само вашето, а то е Божие.
Някой път сте разположени, имате капитал в банката
си
.
Какъв е този капитал, който всеки може
да
ви вземе.
Днес сте умни, а утре умът ви не стига, не можете
да
направите нищо.
Вие трябва
да
проучвате тия неща.
Тези неща се наричат външни условия, с които човек трябва
да
се справи.
Отивате в дома на един богат княз и сте се натоварили с багаж, носите неща за ядене и пиене, голяма раница сте надигнали на гърба
си
, пъшкате под нейната тежест.
Няма защо
да
се товарите толкова.
Когато отивате в дома на богатия, не носете нищо, той има с какво
да
ви нагости и напои.
Друг пък тръгва за къщата на своя беден приятел и нищо не носи със
себе
си
.
Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда
да
носи тези неща.
Другият пък, който отива без раница при приятеля
си
, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво
да
яде.
Та, като тръгвате при Господа и вие правите същата грешка.
Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото – една дреха и едни обуща.
И за пътя вземете
си
малко хляб.
Като стигнете там, има вече какво
да
ядете и
да
пиете.
Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и докъде човешките.
И при единия като отивате, и при другия – все страдате.
Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате.
Има неща, които много мъчно могат
да
се направят.
Например много мъчно можеш
да
превъзпиташ един вълк.
Както и
да
му се проповядва
да
яде, той все ще яде по свой начин.
Каквото и
да
проповядвате на свинята, тя все ще се прояви по свой начин.
Както и
да
възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както
си
знае.
Въпросът за вълците и за мечките е неразбран и всякога ще
си
остане такъв.
Човек засега трябва
да
се интересува от това, което е негово.
Имаш дадена част, ти трябва
да
я обработваш.
Да
мислиш за другите, това е безполезно.
Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение.
Ти
си
паднал на пътя и сега питаш защо
си
паднал.
Ти
си
вървял по пътя, но
си
се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал
си
винце, опил
си
се и като
си
излязъл на улицата, не
си
забелязал един камък на пътя, препънал
си
се в него.
Паднал
си
, разбил
си
някъде главата
си
, а след това се питаш, защо е станало това.
" – Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше
да
паднеш.
-"Защо
си
пукнах главата?
" – Защото
си
бил неразумен.
Тази глава ти е дадена
да
мислиш с нея, а не
да
я пукаш по камъните.
Ако искаше
да
не пукаш главата
си
, трябваше
да
пиеш вода, а не винце.
Който иска
да
стане богат, все ще
си
пукне главата.
Който иска
да
стане силен, все ще пукне главата
си
.
Взел
си
един голям чувал, напълнил
си
го повече, отколкото трябва и след това ще се оплакваш.
Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва
да
туря върху гърба
си
повече товар, отколкото му трябва и отколкото може
да
носи.
Ама дали те са я обработили или не, безполезно е всяко смущение.
(втори вариант)
Ти
си
паднал на пътя и сега питаш защо
си
паднал.
(втори вариант)
Ти
си
вървял по пътя, но
си
се отбил в кръчмата на Иван Пенджурски, пийнал
си
винце, опил
си
се и, като
си
излязъл на улицата, не
си
забелязал един камък на пътя ти, препънал
си
се в него.
(втори вариант)
Паднал
си
, разбил
си
някъде главата
си
, а след това се питаш защо е станало това?
(втори вариант)
“ − Ако не беше се спирал в кръчмата на Иван Пенджурски, нямаше
да
паднеш.
(втори вариант)
„Защо
си
пукнах главата?
(втори вариант)
“ − Защото
си
бил неразумен.
(втори вариант)
Тази глава ти е дадена
да
мислиш с нея, а не
да
я пукаш по камъните.
(втори вариант)
Ако искаше
да
не пукаш главата
си
, трябваше
да
пиеш вода, а не винце.
(втори вариант)
Който иска
да
стане богат, все ще
си
пукне главата.
(втори вариант)
Който иска
да
стане силен, все ще пукне главата
си
.
(втори вариант)
Взел
си
един голям чувал, напълнил
си
го повече, отколкото трябва, и след това ще се оплакваш.
(втори вариант)
Има един Божествен закон, според който човек никога не трябва
да
туря върху гърба
си
повече товар, отколкото му трябва и отколкото може
да
носи.
(втори вариант)
Хората и богати, и сиромаси се осигуряват с цел
да
предотвратят страданията.
(втори вариант)
Но и досега още не са намерили един метод, чрез който
да
предотвратят страданията.
(втори вариант)
Затова и до днес и богати, и сиромаси все страдат.
(втори вариант)
Богатият боледува и умира и сиромахът боледува и умира.
(втори вариант)
Въпросът е само в това, че единият може
да
живее пет години повече от другия.
(втори вариант)
Че някой платил дълговете
си
пет години по-рано или пет години по-късно, де е ползата от това?
(втори вариант)
Казвате: „Но като държи парите пет години повече в
себе
си
, все ще спечели нещо.“ Въпрос е дали ще спечели.
(втори вариант)
Може
да
спечели, може и
да
изгуби.
(втори вариант)
При тази криза в Америка фалираха може би повече от две хиляди банки, в които изчезнаха 4-5-6 милиарда долара.
(втори вариант)
Много бедни даже бяха вложили парите
си
в тия банки все за черни дни, но като отидоха парите, останаха им само черните дни.
(втори вариант)
Като се минат няколко години, ще почнат
да
се образуват нови банки с повече капитали.
(втори вариант)
Та в света, в който живеете, и вие влагате някъде своите капитали, но гледате един ден, че вашите пари изчезнали. Защо?
(втори вариант)
Аз разбирам страданията на хората в този смисъл: те са вложили капиталите
си
в някоя банка, която един ден фалира и те изгубват всичко.
(втори вариант)
Един българин беше вложил парите
си
в Америка, в една банка, но в кризата тази банка фалира и отидоха 500 − 600 хиляди долара на този българин.
(втори вариант)
Друг българин беше вложил 500-600 хиляди марки в една германска банка, но във време на кризата тия пари спаднаха толкова, че касиерът на банката пише на българин, че трябва
да
си
извади парите, защото не могат
да
поддържат книжката.
(втори вариант)
И той трябваше
да
отиде
да
си
ги вземе.
(втори вариант)
На смях даже той казва на касиера, че ако искат
да
държат сметка за неговите пари, той е готов
да
даде още един милион и половина марки за разноски по книжката.
(втори вариант)
Та страданията в живота не са нищо друго освен кризи, които настъпват.
(втори вариант)
В един ден виждаш, че всичко
си
изгубил.
(втори вариант)
Днес
си
радостен, весел, разположен, но на другия ден вече виждаш, че
си
изгубил разположението, пропаднал
си
.
(втори вариант)
Неразположен
си
, скръбен
си
, тъжен
си
, казваш: „Отиде моето богатство!
(втори вариант)
“ На другия ден получиш писмо от чичо
си
, който ти оставил една сума, и ти
си
вече радостен.
(втори вариант)
Той влага парите
си
в банката, но не е господар на тях, а трябва
да
ги вложи.
(втори вариант)
Ако ги носиш в
себе
си
, апаши ще те оберат; ако ги оставиш у дома
си
, могат
да
те убият заради тях.
(втори вариант)
И тогава, като ги занесеш в банката, казваш: „Каквото поне Господ даде.“ Сега има друга една опасност, че вие не знаете де сте вложили вашия капитал, дали е в банката или в домовете ви е още.
(втори вариант)
Мнозина са ми казвали, че са вложили капитала
си
в Божията банка, а после казват, че са изгубили.
(втори вариант)
Как е възможно
да
вложиш парите
си
в Божията банка и
да
изгубиш?
(втори вариант)
Не, този човек е вложил парите
си
в някоя популярна банка, която минава за Божествена.
(втори вариант)
Или другояче казано, има неща в света, които трябва
да
се сменят.
(втори вариант)
Ти не можеш
да
разчиташ на временни положения: на дъжд, на вятър, на сняг.
(втори вариант)
Ти
си
гемиджия, вятърът може
да
духа, а може и
да
не духа.
(втори вариант)
Обаче парите са нещо по-установено, на тях можеш
да
разчиташ.
(втори вариант)
Има неща, които са по-уредени, на тях можеш
да
разчиташ.
(втори вариант)
Там, дето е вложена човешката разумност, може
да
се разчита.
(втори вариант)
Има неща преходни, на които временно само може
да
се разчита.
(втори вариант)
Те могат
да
оставят човека насред пътя.
(втори вариант)
И на коня може
да
се разчита временно, обаче човек най-много може
да
разчита на
себе
си
.
(втори вариант)
Единственият, на когото можеш
да
разчиташ, това
си
ти.
(втори вариант)
На
себе
си
човек трябва
да
разчита.
(втори вариант)
Понякога вие разчитате на коня повече, отколкото на
себе
си
.
(втори вариант)
Не, единственото нещо, на което можем
да
разчитаме, това е Божият Дух, Който работи във всинца ни.
(втори вариант)
Казвате: „
Да
дойде Божият Дух!
(втори вариант)
Има нещо постоянно в природата.
(втори вариант)
Ние всякога можем
да
разчитаме на Неговия велик закон, който работи в света.
(втори вариант)
Той е толкова малък, че никой не може
да
Го види, същевременно е толкова голям, че никой не може
да
го вземе,
да
го задигне.
(втори вариант)
Та в Божественото има две качества: то е толкова малко, че никой не може
да
го види и намери, а същевременно е толкова голямо, че никой не може
да
го вземе,
да
го открадне.
(втори вариант)
На Бога всякога можете
да
разчитате, а другите неща са преходни.
(втори вариант)
Те всякога носят изненади и страдания, през които минават всички хора.
(втори вариант)
За временните неща не съжалявайте, но благодарете.
(втори вариант)
Возил
си
се половин километър на каруцата − не съжалявай!
(втори вариант)
Слез от каруцата, хвани пътя
си
и благодари и за толкова.
(втори вариант)
Няма защо
да
правиш нови усилия.
(втори вариант)
В Писанието е казано: „Възложете грижите
си
на Господа.“ Какво значи това?
(втори вариант)
Не
да
започнеш
да
мислиш и работиш, както Бог мисли и работи, но
да
не чакаш наготово.
(втори вариант)
Онова, което Бог изисква от човека, е
да
почне и той
да
работи,
да
не очаква от другите. Защо?
(втори вариант)
− Защото някога щастието на човека зависи от много малки работи.
(втори вариант)
Вземете, например, от какво зависи щастието на една певица.
(втори вариант)
Понякога щастието на една певица зависи от една малка ципица на гърлото ù.
(втори вариант)
За една вечер с тази малка ципица на гърлото тя може
да
вземе 50 − 100 хиляди лева.
(втори вариант)
Но утре става една малка повреда на гърлото ù, каквото и
да
има, тя нищо не струва вече за тази публика.
(втори вариант)
Ето защо, когато щастието на човека зависи от малките работи, той трябва
да
пази тия малки работи.
(втори вариант)
Питам: Вие знаете ли де се намира тази малка ципица у вас, от която зависи щастието ви?
(втори вариант)
Колко пъти с върха на езика
си
човек разваля своето щастие.
(втори вариант)
Като бутнете върха на езика
си
и щастието
си
отива.
(втори вариант)
Та всеки от вас трябва
да
си
тури под езика едно малко камъче, с което
да
изтрива езика
си
,
да
не е толкова остър.
(втори вариант)
Достатъчно е само отгоре
да
ги докоснете, за
да
се изтрият.
(втори вариант)
Човек трябва
да
се научи на две неща: той не трябва
да
носи на гърба
си
голямата раница на греха, нито
да
изгасва своята запалена свещица, която носи вечер.
(втори вариант)
Голяма раница на гърба
си
не туряй и малката свещица, която имаш, не загасвай!
(втори вариант)
Много хора са икономисти, изгасват вечер свещта
си
да
не гори.
(втори вариант)
Малката свещ поне не гаси!
(втори вариант)
Нека
си
горят повече, нека има повече светлинка.
(втори вариант)
Човек трябва
да
върви по Божиите пътища,
да
изпълнява Божиите закони. Защо?
(втори вариант)
− Защото никой не може
да
избегне смените, които стават в природата.
(втори вариант)
Страданията не може
да
се избегнат по никой начин и радостите не могат
да
се избегнат по никой начин.
(втори вариант)
Всички тия неща ще дойдат, но от човека зависи как ще ги възприеме и как ще се справи с тях.
(втори вариант)
Ако
си
умен, страданието ще дойде по-меко; ако
си
глупав, страданието ще дойде по-силно.
(втори вариант)
Същото е и за доброто: ако
си
умен, то ще дойде в пълнотата
си
, ако
си
глупав, то ще те засегне по-малко.
(втори вариант)
Външният ежедневен живот зависи от вътрешното разположение на човека.
(втори вариант)
Има нещо в живота, което обхваща всички живи същества едновременно.
(втори вариант)
Аз наричам това нещо смени в природата.
(втори вариант)
Като дойде смяната, вие трябва
да
знаете какво
да
правите.
(втори вариант)
Като дойде една смяна, вие ще вземете камъчето и ще разтъркате малко езика
си
,
да
не остане никак кир върху него, защото след време кирта ще излезе отгоре.
(втори вариант)
− Когато започне
да
губи.
(втори вариант)
Когато един търговец фалира, той отваря тефтерите
си
и започва
да
преглежда кой какво има
да
му дава.
(втори вариант)
Като намери, че Иван, Драган имат
да
му дават, той казва: „Чакай, аз ще му кажа на този нехранимайко, какво мисли
да
прави?
(втори вариант)
“
Да
, но този длъжник е по-сприхав от кредитора
си
.
(втори вариант)
Той го даде под съд, но длъжникът се готви вече
да
го претрепе.
(втори вариант)
Сега, като ме слушате, вие ще трябва
да
платите.
(втори вариант)
“ −
Да
, този гостилничар взема скъпо.
(втори вариант)
Това е училището, което следвате, но трябва
да
знаете, че ще има големи смени.
(втори вариант)
Няма същество в света, което
да
не е подложено на смени.
(втори вариант)
Затова човек трябва
да
бъде умен,
да
знае, че Божиите работи са велики,
да
разбира Божиите пътища, без
да
ги критикува.
(втори вариант)
Има неща, които могат
да
се преустановят и такива, които не могат
да
се преустановят.
(втори вариант)
Това показва, че има неща, които трябва
да
се плащат.
(втори вариант)
В природата това се нарича смяна.
(втори вариант)
При това някои неща могат
да
дойдат по-усилено, а някои по-слабо.
(втори вариант)
Например за добрите, за разумните хора някои неща могат
да
дойдат в по-слаб размер, а за глупавите − в по-усилен размер.
(втори вариант)
Същото нещо може
да
се каже и за доброто, и за злото.
(втори вариант)
Ако
си
умен човек, доброто ще дойде при теб в по-силен начин, а злото в по-слаб.
(втори вариант)
Ако
си
глупав, доброто ще дойде за теб в по-слаб начин, а злото в по-силен.
(втори вариант)
Можете ли
да
схванете разликата?
(втори вариант)
Глупавият, лошият човек страда повече, а добрият, разумният по-малко.
(втори вариант)
Това не показва, че добрият, разумният няма
да
страда, но като разумен, той ще вземе в съображение много неща и по този начин ще избегне силата на злото.
(втори вариант)
Значи за добрия, за разумния, доброто ще дойде в по-силна степен.
(втори вариант)
Това показва, че във всички неща има една постепенност.
(втори вариант)
Обаче хората искат изведнъж
да
станат съвършени, безпогрешни.
(втори вариант)
Вие искате изведнъж
да
станете учени,
да
придобиете голямо богатство и т. н.
(втори вариант)
Вие искате
да
имате слуги, които
да
ви слугуват, а вие само
да
ядете и
да
пиете,
да
накривите шапката
си
и за нищо
да
не мислите.
(втори вариант)
Не, всичко се добива с усилие, една последователност има в нещата.
(втори вариант)
Който мисли, че нещата стават изведнъж, той не разбира законите на живота и на природата.
(втори вариант)
Например събират се десет или сто хиляди акционери, влагат капиталите
си
в една банка.
(втори вариант)
Един ден той изгубил всички тия капитали и нищо не му остава.
(втори вариант)
− Когато акционерите
си
вземат кой каквото е внесъл в банката.
(втори вариант)
Един ден тези хора
си
вземат капиталите и нищо няма
да
остане в ръцете ти.
(втори вариант)
Казвам: И това е полезно, но трябва
да
знаете, че полезно е само вашето, а то е Божие.
(втори вариант)
Някой път вие сте разположени, имате капитал в банката
си
.
(втори вариант)
Какъв е този капитал, който всеки може
да
ви вземе!
(втори вариант)
Днес сте умни, а утре умът ви не стига, не можете
да
направите нищо.
(втори вариант)
Вие трябва
да
проучвате тия неща.
(втори вариант)
Тези неща се наричат външни условия, с които човек трябва
да
се справи.
(втори вариант)
Вие отивате в дома на един богат княз и сте се натоварили с багаж, носите неща за ядене и пиене, голяма раница сте надигнали на гърба
си
, пъшкате под нейната тежест.
(втори вариант)
Няма защо
да
се товарите толкова.
(втори вариант)
Когато отивате в дома на богатия, не носете нищо, той има с какво
да
ви нагости и напои.
(втори вариант)
Друг път тръгваш за къщата на своя беден приятел и нищо не носиш със
себе
си
.
(втори вариант)
Онзи, който отива при богатия с раница, из пътя се измъчва, но после вижда, че нямало нужда
да
носи тези неща.
(втори вариант)
Другият пък, който отива без раница при приятеля
си
, из пътя му е леко, но там му е тежко, няма какво
да
яде.
(втори вариант)
Та, като тръгнете при Господа, и вие правите същата грешка.
(втори вариант)
Не, тръгнете ли при Господа, вземете най-същественото − една дреха и едни обуща.
(втори вариант)
И за пътя вземете
си
малко хляб.
(втори вариант)
Като стигнете там, има вече какво
да
ядете и
да
пиете.
(втори вариант)
Несгодите на живота седят в това, че хората още не разбират докъде се простират Божествените процеси и доде − човешките.
(втори вариант)
И при единия, като отивате, и при другия − все страдате.
(втори вариант)
Като отивате при Господа, товарите се много и из пътя страдате.
(втори вариант)
Има неща, които много мъчно могат
да
се направят.
(втори вариант)
Например много мъчно може
да
превъзпиташ един вълк.
(втори вариант)
Както и
да
му се проповядва
да
яде, той все ще яде по свой начин.
(втори вариант)
Каквото и
да
проповядвате на свинята, тя ще се прояви по свой начин.
(втори вариант)
Както и
да
възпитавате животните, като ги оставите на свобода, всяко от тях ще се прояви по свой начин, както
си
знае.
(втори вариант)
Въпросът за вълците и мечките е неразбран и всякога ще
си
остане такъв.
(втори вариант)
Човек засега трябва
да
се интересува от това, което е негово.
(втори вариант)
Имаш дадена част − ти трябва
да
я обработваш; че другите не работели, че това-онова, ти не мисли за това.
(втори вариант)
Да
мислиш за другите, това е безполезно.
(втори вариант)
3.
Послушание
,
УС
, Русе, 30.9.1934г.,
За
да
бъде облечен външно и вътрешно, човек трябва
да
води чист и свет живот,
да
слуша и
да
изпълнява това, което Духът отвътре му говори.
Човек може цял живот
да
е работил добре, а накрая
да
развали работата
си
.
Някой човек живял цели 20 години добър, духовен живот, но след това се отклонил от пътя
си
и се чудел какво е станало с него, че е изгубил всичко.
По невнимание той чукнал някъде стомната
си
, водата се изляла, вследствие на което чувствал голяма празнота в живота
си
.
Следователно, ако доброто, възвишеното не може
да
остане в сърцето на човека, а светлите и възвишени мисли в ума му, той сам е виновен за това.
Оттук вадим следното заключение: никой човек не може
да
забогатее, докато Божието благословение не е с него.
За
да
дойде Божието благословение върху човека, той непременно трябва
да
бъде послушен.
На Божественото в
себе
си
, на Божия Дух.
Същото можем
да
кажем и за монетите.
Всички монети, които имат обръщение, носят образа на своя владетел, който им дава съответна цена.
С каква монета трябва
да
търгува човек?
Може ли
да
се ползва човек от фалшивите монети?
И тъй, четирите река в рая, за които се говори в Битието, представляват четирите добродетели, които всеки човек трябва
да
има.
Човек трябва
да
бъде: справедлив, истинолюбив, добър и любещ.
Значи човек трябва
да
има в
себе
си
Правдата, Истината, Добродетелта и Любовта.
Вън от тия добродетели човек нищо не може
да
постигне.
Те наблюдават залеза на слънцето, а спят, когато слънцето изгрява.
Западът представлява материалният живот, за който всички хора са будни.
Добре е човек
да
наблюдава залеза на слънцето, но той трябва
да
наблюдава и изгряването му.
Бог изисква от всички хора
да
бъдат справедливи, истинолюбиви, добри и любещи.
Следователно, както човек изисква от хората
да
бъдат добри, справедливи, истинолюбиви и любещи по отношение към него, така и той трябва
да
бъде към тях.
Ако хората живеят по този начин, между тях ще се създаде здрава, вътрешна връзка – връзката на Любовта.
Само Любовта е в сила
да
свърже всички хора в едно цяло,
да
се почувстват братя.
Нищо не е в състояние
да
скъса тази връзка, освен непослушанието.
То влезе между първите човеци в рая, скъса връзката им с Бога и ги отдалечи от Него.
Първото нещо, което се иска от всички хора, е
да
обърнат страницата на своя живот, на която е написан законът на непослушанието, и
да
минат към нова страница – към послушанието.
Те са се слушали помежду
си
, но не са слушали Божия глас.
Тези, на които са се подчинявали, на които са слушали гласа, са ги довели до страдания и нещастия.
Сега трябва
да
се обърнат към Бога, Него
да
слушат.
За
да
изкара първите хора от закона на послушанието, змията им даде големи обещания, но от нейните обещания нищо не се изпълни.
Приложите ли това послушание, най-малкото, което ви очаква, е освобождаване от страданията.
Какво повече можете
да
очаквате от това?
Само онзи може
да
избегне страданията, който върви в живота
си
с отворени очи и с будно съзнание.
Като не разбират закона на послушанието, хората се натъкват на ред мъчнотии и страдания и се запитват какъв е смисълът на живота.
Да
бъде човек добър, справедлив, любещ и истинолюбив, това значи
да
изпълнява волята Божия.
Да
изпълнява човек волята Божия, това е смисълът на живота.
Христос казва: „Не дойдох
да
изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил“.
Да
бъде човек послушен към Бога, това е най-великият му дълг на земята.
Това значи
да
изпълни той волята Божия.
Следователно, който прилага закона на послушанието в живота
си
, той е първокласен певец, музикант, художник и учен.
Докато дойде до този закон, човек ще мине през ред мъчнотии и страдания, които ще го направят силен, велик.
Един заек се препасал с два револвера и свободно тръгнал в гората, като
си
казал: „Сега вече от нищо не се страхувам“.
Той хвърлил револверите настрана и хукнал
да
бяга.
Като видял, че никаква опасност не съществува, той се върнал
да
вземе револверите, с които отново се препасал, и
си
казал: „От нищо вече не се страхувам“.
Револверите представляват доброто, с което човек трябва
да
се препаше.
Препаше ли се веднъж с доброто, той никога не трябва
да
го отхвърля от
себе
си
.
Речете ли, че не трябва
да
бъдете много добри, търпеливи, справедливи, истинолюбиви и любещи, вие сте хвърлили далеч от
себе
си
револверите, с които сте били препасани.
Дръжте всякога револверите
си
на пояса
си
, че като дойде злото,
да
ги хвърляте срещу него.
Искате ли
да
се развивате правилно, съветвам ви
да
не се качвате на най-високите върхове.
Качвате ли се изведнъж на най-високите върхове, вие ще пострадате.
Там има големи бури и ветрове, на които не можете
да
издържите.
Като става въпрос за послушание, хората се запитват как трябва
да
изпълняват този закон.
Като ги бият известно време, те сами ще се научат как
да
бъдат послушни.
В това отношение те се намират в положението на онези бедни хора, които отивали при един турски бей
да
се нахранят.
Беят бил добър, щедър и гостоприемен човек, но всеки, който влизал в дома му
да
се нахрани, на излизане бивал бит, по заповед на бея.
Те се чудели защо този толкова добър човек, който ги нахранвал тъй богато, трябвало
да
ги бие.
Като чувал за този добър бей, че угощавал всички бедни хора, той
си
казал: „И аз ще отида при него,
да
се нахраня от неговата трапеза“.
– „Готов съм на всичко, само
да
се нахраня.“ Както намислил, така направил.
Влязъл той в дома на бея, поклонил се учтиво и чакал търпеливо
да
му дадат хляб.
Беят веднага се разпоредил
да
го нахранят добре.
Бедният човек ял, благодарил и славил Бога.
Като се нахранил добре, беят му дал различни подаръци, пари и го изпратил с благословение.
– „Чакам
да
ме бият слугите.
Казаха ми, че тук обичаят бил такъв, че всеки, който се нахранвал, трябвало
да
бъде бит.“ Беят му казал: „Това се отнася само за ония, които като получават Божието благословение, не благодарят и не славят Бога, но спират благословението.
Като им се сипва ядене, ненахранили се още, те казват: „Стига, стига толкова!
Единствен ти постъпи по друг начин, заради което получи подаръци и пари, без
да
те бият.“
И тъй, дойдат ли страдания в живота ви, не казвайте „стига“, не затваряйте Божиите кранове.
Спирате ли страданията, ще спрете и радостите.
За
да
не бъде бит, човек всякога трябва
да
благодари и
да
казва: „Бог
да
благослови“.
В която къща и
да
влезете днес, все затворени кранове ще намерите.
Ако искате
да
се ползвате от водата на тези кранове, трябва
да
плащате.
Когато хората се оплакват от живота
си
, това подразбира живот без послушание към Бога, който създава нещастия и мъчнотии.
Съзнае ли това, човек трябва
да
изправи живота
си
.
Геройство е, когато човек греши, но по-голямо геройство е, когато изправя погрешките
си
.
Правото мислене не се нуждае от много аргументи, от много доказателства.
В древността един ученик отишъл при един от Великите Учители и го запитал как трябва
да
живее.
Учителят му дал различни методи, по които трябва
да
живее, и завършил със заповедта: „Любов към Бога и към ближния
си
“.
Като четете тази глава, вие се връщате към далечното минало, когато Господ е създавал света и човека.
Като чул тази заповед, ученикът казал на Учителя
си
: „Стига толкова!
След тази заповед аз трябва
да
отида в света,
да
я приложа,
да
видя какво мога
да
направя“.
След две години ученикът отново се върнал при Учителя
си
и му казал как приложил великата Божия заповед в живота
си
и какво научил.
Сега и вие, като ученици, правете опити,
да
видите какво можете
да
постигнете.
Изток представлява правдата, север – истината, юг – доброто, а запад – послушанието.
Ако не правите опити, вие няма
да
придобиете никаква самоувереност.
Не е ли самоуверен, човек няма
да
знае нищо за
себе
си
, за своите възможности.
Ако човек и до днес още страда, това се дължи, именно, на непослушанието.
Работи ли човек, всичко е постижимо.
Заради непослушанието трябвало той
да
напусне рая и
да
отиде в света, където го очаквали страдания и мъчнотии.
Той трябва
да
върви в своя път,
да
приеме всичко онова, което е определено за него.
Една малка причина е създала големи последствия.
Всеки човек трябва
да
върви в своя път и
да
не препятства на никого
да
приема светлината направо от слънцето.
Наистина, ние виждаме, че малките причини произвеждат големи нещастия.
Оставете светлината свободно
да
влиза в очите на всеки човек.
Това значи свобода.
Всички хора са били в рая и са излезли оттам поради непослушанието
си
.
Като се намерят пред страдания и изпитания, хората се запитват какво трябва
да
правят, за
да
се освободят от тях.
Като слушат, хората лесно ще се справят със страданията
си
.
– За
да
не му се случи някое нещастие.
Какво трябва
да
прави човек, когато върви по улиците на някой шумен, голям град?
Той трябва
да
отваря очите и ушите
си
на четири,
да
вижда и
да
чува откъде се задава автомобил, трамвай или файтон,
да
не пресече пътя му,
да
не пострада по някакъв начин.
Не чува ли добре, човек може
да
се натъкне на ред нещастия.
Същото може
да
се каже и за Божествените пътища и закони.
Който не познава законите и пътищата на Божествения свят, той ще се натъкне на ред противоречия, нещастия и страдания.
като направят една кратка молитва или като направят едно малко добро, те са изпълнили задължението
си
за цял ден.
Не, човек трябва
да
бъде в постоянен контакт с Бога, непрекъснато
да
слуша заповедите Му и
да
ги изпълнява.
Да
бъде човек в постоянен контакт с Бога, това значи
да
се ползва от Неговата светлина,
да
вижда къде върви.
Където и
да
тръгне, по който път и
да
върви, човек трябва постоянно
да
бъде буден, бързо
да
отваря и затваря очите и ушите
си
,
да
вижда и
да
чува какво става около него.
Дали ще бъде с отворени или затворени очи и уши, човек трябва
да
обръща внимание на три неща в живота
си
: първо,
да
гледа
да
не се спъва; второ,
да
пази това, което има; трето,
да
поддържа условията за развиване на това, което природата е вложила в него.
И тъй, непослушанието създава лошите прояви на плътта: блудодеяние, ревност, убийства и т.н.
Тези неща не могат
да
наследят Царството Божие.
Който е развил тези добродетели в
себе
си
, той се е удостоил с плодовете на Духа.
Да
разполага човек с тези добродетели, това значи
да
разбира как
да
ги проявява за всеки даден момент.
Изкуство е
да
знае човек кога и как
да
проявява своите добродетели.
Дали някой му дължи, той не се смущава от това.
Той знае, че няма напълно изправен човек в задълженията
си
.
Ако някой е изправен в едно отношение, в друго отношение може
да
не е изправен.
Днес хората не изпълняват задълженията
си
както трябва, но въпреки това Законът не ги държи строго.
Какъвто и плод
да
изяде, той трябва
да
посади семката му в земята,
да
ѝ даде условия отново
да
поникне.
Днес от всички хора се изисква вътрешно, мистично разбиране на живота.
Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва
да
се разбере и проучи.
Слушате някой проповедник
да
говори на слушателите
си
нещо от Стария или Новия завет, но виждате, че той сам не е разбрал дълбокия смисъл на това, което проповядва.
Вследствие на което не може
да
го приложи.
Един свещеник или проповедник развива пред слушателите
си
стиха от Евангелието, изказан от Христа: „Който има две ризи,
да
даде една от тях на ближния
си
“.
Свещеникът развивал този стих пред своите пасоми, а същевременно сам се чудел как е възможно човек
да
има само две ризи и едната от тях
да
даде на ближния
си
.
Един неделен ден свещеникът държал беседа на слушателите
си
върху „даването“.
Попадията слушала проповедта на мъжа
си
и се върнала у дома
си
доволна, че разбрала и чула нещо хубаво.
Като го видяла, попадията се съжалила над него и
си
казала: „Ще дам на този просяк една от ризите на мъжа
си
.
Той говори днес в църквата, че Христос е казал
да
мислим за бедните.
Дядо поп има две нови ризи, затова ще дам едната на просяка“.
Като се върнал от църква, попът потърсил ризата
си
,
да
се преоблече.
“ – „Дадох я на един гол, беден просяк.
Спомних
си
проповедта, която днес говори в църквата и реших
да
я приложа.“ – „Не
си
постъпила добре.
Попската риза не трябва
да
се дава на никого.“
Като четат Евангелието, мнозина казват, че ако човек иска
да
изпълнява волята Божия, работите му съвсем ще се объркат.
Не,
да
изпълнява човек волята Божия, както трябва, това значи
да
оправи всичките
си
работи.
Хората не са готови
да
изпълняват волята Божия, защото сърцата и умовете им са препълнени, т.е.
Лъжицата минавала от уста в уста толкова бързо, че като минал един заек край тях, никой не могъл
да
се обади.
Устата на всички била пълна.
Всички били заети със сърбане на чорбата.
Те не могат
да
се молят на Бога, не могат
да
изпълняват волята Му, защото устата им е пълна, т.е.
За
да
изпълняват волята Божия, те трябва
да
се освободят от бремето на своето сърце и на своя ум.
– „Как трябва
да
се моли човек?
Как трябва
да
изпълнява волята Божия?
“ – Ако е екскурзиант, той трябва
да
сложи раницата
си
настрана и така
да
влезе в църквата.
Ако е войник, той трябва
да
остави пушката и сабята
си
вън и тогава
да
влезе в църквата.
Ако е семеен, той трябва
да
забрави грижите за семейството
си
.
Ако е учен, той трябва
да
освободи главата
си
от всички формули.
Раницата на туриста, пушката на войника, задълженията към семейството, формулите на учения, това са странични работи, които отдалечават човека от правия път.
Земеделецът става рано сутрин и, без
да
се помоли, без
да
се измие даже, бърза на нивата, час по-скоро
да
я изоре и посее.
Каква полза от това бързане, ако Бог не изпрати дъжд
да
полее нивата и градината на земеделеца?
Това показва, че всеки труд, малък или голям, е на мястото
си
, когато Бог го благославя.
Не е ли благословен, той не е на мястото
си
.
Следователно малко работѝ, но работата ти трябва
да
е благословена.
В такъв случай малкото работа, но благословена, дава толкова, колкото многото.
Цяла лопата огън или само една клечка кибрит произвеждат еднакви резултати.
При Божието благословение и малкият, и големият труд дават еднакви резултати.
Човек може
да
почива само тогава, когато е работил.
И в Библията се казва, че Бог
си
починал след шестдневната работа.
– „И видя Бог, че всичко, което направи, беше добро.“ Следователно истинска почивка подразбира добро завършване на работата.
След такъв живот, колкото и
да
иска
да
си
почине, човек всякога ще бъде уморен.
Страшно е
да
ходи човек бос по цигански тръни.
Опита ли веднъж бодилите на тия тръни, човек непременно ще търси гладкия, чистия път.
Но за
да
може свободно
да
върви по този път, той трябва
да
се спре,
да
извади бодилите от краката
си
,
да
почине малко, докато раните му заздравеят, и тогава
да
тръгне по чистия път.
Сегашните хора ходят повече боси, вследствие на което краката им са набити и избодени.
Иска ли
да
бъде добър, праведен, човек трябва
да
бъде обут!
Казано е за Адам и Ева, че били голи в рая.
Те били добри, но поради непослушание към заповедта, дадена им от Бога, трябвало
да
напуснат рая и
да
отидат в света, където ги чакали големи страдания и нещастия.
За
да
издържат на външните сурови условия, Бог ги облякъл с кожени дрехи.
4.
Милосърдие, смирение и молитва
,
ООК
, София, 3.10.1934г.,
Ще кажеш: "Господи, много добре
си
направил всичко." Ти казваш: "Какво
да
се молим?
" Че какъв учен човек
си
ти?
Можеш
да
изгубиш условията, при които можеш
да
живееш.
На хората държиш лекции, а не можеш
да
се молиш на Баща
си
.
И можеш
да
имаш голо съзнание, че страдаш, но твоето страдание е привидно.
Под думите молитва разбирам следното: това е истинското положение, при което човек може
да
се научи
да
говори.
Човек може
да
се лиши от няколко блага.
Сега всички хора имат желание
да
се запознаят с истината, какви ли не определения дават на истината.
Когато никакъв метод вече не помага, когато човек е употребил всичките средства и не може
да
помогне, тогава ще дойде до онова уединение на душата, при което нещо от дълбочините ти се повдига нагоре към Бога.
Не е било време, когато Той
да
не ни слушал.
Някой казва: "Ти носиш истината." Истината няма нужда
да
я носят.
Друг казва: "Истината е непоносима." Така не се говори.
Но когато Той говори в мен, трябва
да
съм послушен,
да
изпълня Неговата заповед.
Истината няма нужда някой от вас
да
я носи
Три неща има, по които вие може
да
познаете Бога -
да
Го познаете като любов, като мъдрост и като истина.
А ако не вършиш волята Му, молитвата ти няма
да
бъде послушана.
Христос нямаше болести, нямаше нужда от болници.
Вие за
да
познаете любовта, трябва
да
имате знание.
Не само
да
носим страданието като един товар и
да
се обезсмисли всичко, но
да
виждаме във всичките страдания една красива страна.
Животът сам по
себе
си
, без любов и без знание, е несъвместим.
Според мене герои са само онези, които носят страдания.
Онова същество, което обичаш, ти трябва не
да
му създадеш условия, но никога не трябва
да
разваляш условията, при които то живее.
Като носиш страданието, ти
си
герой, и в това геройство ти трябва
да
знаеш какво голямо благо ще ти донесе това страдание на тебе, на цялото човечество.
Бог, Който ни обича, създаде света заради нас и целият свят показва любовта на Бога.
Страданието на Христа донесе големи блага за цялото човечество.
Бог чрез мъдростта създаде света, за
да
изяви Своята любов.
Ако всички светии не бяха пострадали, ти не щеше
да
бъдеш сега в осветлен път.
Ние, ако обичаме Бога, трябва
да
използваме условията, при които живеем.
Бог те е създал за музикант, а ти ставаш търговец.
Бог те е създал за слуга, а ти отиваш
да
ставаш господар.
Като вземете пари на заем,
да
бъдете точни, на падеж
да
си
платите парите.
Бог те е създал
да
станеш майка, а ти искаш
да
станеш баща.
Всички искат
да
станат това, за което Господ не ги е създал.
Трябва
да
бъдете точни, навреме
да
дадете път на любовта,
да
работите върху нея.
Сега всички искате
да
станете господари, но какво ще добиете с господарството?
Да
дадете път и на знанието,
да
дадете път на истината,
да
работите върху тях.
Чрез господаруването ще
си
навлечете една голяма беля в света.
Човек
да
отвори път на тях,
да
стане проводник,
да
стане съработник на Божията любов, на Божията мъдрост, на Божията истина.
Понеже Господ е най-големият господар, и като намери, че малките господари не са постъпили както трябва, тогава Господ им дава нови уроци.
Писанието казва: Гордостта се ражда не в слугите, а в господарите." Господарят
си
представя, че има сила.
Всичко друго, което може
да
имате в света, без това вътрешно познание ще се разтопи, ще се разсипе.
А в какво седи неговата сила?
Богатството не е сила, а условие.
Като я пенсионирали, тя не може
да
се побере в кожата
си
.
Била е някъде учителка, сега не може
да
учи никого.
Паметта ти ще те остави и не ще можеш
да
помниш.
Има такива болести, при които изгубваш знанието
си
.
И като изгубиш всичкото
си
богатство, ти вече нямаш никаква сила.
Той не могъл
да
се побере в
себе
си
.
Значи сила е само това в човека, което не се губи.
Мъчно му било, че не може
да
съди никого.
Любовта се проявява чрез знанието, но и знанието става причина
да
дойде любовта.
Но трябва
да
заповядва.
Силата иде чрез любовта.
Ти не можеш
да
бъдеш силен човек, ако не любиш.
Ти, ако искаш
да
станеш силен човек, трябва
да
обичаш, и ако ти не обичащ, ти
си
слаб човек.
Дойде някой и той му казва: "Вземи тази стомна." И всеки
си
взема ибрика [* ибрик (тур.) - меден или глинен съд с чучурка за поливане при миене] , и той му показва кой
да
вземе.
Един за
да
обичаш, ти трябва
да
имаш мъдрост.
Така той имал възможност пак
да
заповядва.
Така прекарал последните дни на живота
си
.
Ако един човек те разбира, той ще ти свири, а ако не те разбира, няма
да
ти свири.
И ако завършите като окултни ученици като този кадия, който показвал коя стомна
да
се вземе, това е изгубена работа.
Ако те обича, така ще те посрещне и така ще ти говори, че
да
си
доволен.
Ако аз бях на мястото на този кадия, щях
да
направя следното.
Ти казваш за някого: “Трябва
да
го насоля по всичките правила." Казваш: "Аз го насолих." Казваш още: "Трябва
да
се насоли." Солта не дава живот.
Щях
да
напълня една стомна с вода и тогава щях
да
търся онези хора, които са ожаднели, и ще им дам по една чаша вода, и ще кажа: "Така като дойдат някои хора при вас,
да
им давате."
Да
бъдете един отличен образ на Божията любов.
Ако твоето сърце престане
да
обича, то се е обезсолило.
Не отвън
да
я хванете, но вие
да
сте вътре един образ на Божията любов и в
себе
си
да
сте доволни, че можете
да
бъдете неин носител, проводник на Божията любов.
Ако твоят ум престане
да
обича Божиите работи, ти
си
обезсолял.
Любовта ще ти даде тази сила.
Единственото нещо, което трябва
да
остане във вас, е това.
Божията мъдрост, като я приемеш, ще ти даде условия за силата.
Като забравите другото,
да
остане това, а именно
да
бъдете един отличен образ на любовта.
Представете
си
.
Сега може
да
стане въпрос, какъв образ.
След като правите усилие в това направление цяла една година, то елате при мене пак.
Бог ти е дал едно чувство, един орган на вкуса, чрез който може
да
узнаете сладчината моментално.
След една година пак ще ви събера и пак ще ви говоря какъв образ може
да
бъдете.
Един професор може
да
те изпита какво нещо е сладчината.
Втори професор, трети, четвърти професор, но ти казваш: "Тъмно ми е, не мога
да
разбера какво нещо е." Казвам, за
да
разбереш сладчината, този въпрос е за няколко секунди само.
И най-после вие ще заминете на другия свят и като се върнете, пак ще покажа
да
учите,
да
бъдете образ на любовта.
И на другия свят, и на този свят, дето и
да
е,
да
бъдете образ на Божията любов.
Тогава това, което не могат
да
ти обяснят професорите, ти ще кажеш: "Научих се аз какво нещо е сладчината." Като слушаш двайсет години, нищо не
си
научил, а ако близнеш, веднага ще научиш.
Да
бъдете образ на Божията любов, не както другите.
И двайсет години
да
ви разправям защо Господ е това, няма
да
научите, но ако близнеш мъдростта, ще я научиш.
Всеки един от вас трябва
да
бъде един специфичен образ, не
да
си
приличате.
Ни най-малко не трябва
да
си
приличате.
Трябва
да
има едно голямо разнообразие,
да
не
си
приличате един с друг, но всички
да
бъдете специфични.
Като не
си
приличате,
да
се допълвате,
да
се приложи законът на допълнението.
Да
кажем, че вие се радвате на спечелените сто хиляди лева.
Ще се съедините в едно цяло и като съберете всичките части в едно място, и като дойде Бог, през вас Той ще даде това, което липсва.
И Той като дойде, ще разберете дълбокия вътрешен смисъл на живота, защо светът с създаден по този начин.
Какво могат
да
ви донесат сто хиляди лева?
Сто хиляди лева могат
да
ви донесат голяма пакост.
Ако ги носите като злато, вас могат
да
ви претрепят някъде.
Ако имате сто хиляди и около вас се съберат хора, които нямат пари, те ще почнат
да
ви мамят,
да
ви лъжат, и вие няма
да
знаете истината.
Вие значи се радвате на това, което може
да
ви причини страдание.
Сега като ви говоря, някой от вас, който не разбира, ще каже: "Какво трябва
да
правим?
" Онзи, който носи кирливи, нечисти дрехи, трябва
да
ги съблече и после трябва
да
отиде на баня,
да
се умие.
И после -
да
се облече със съвършено нови дрехи, а за старите
да
не мисли.
Не само това, но ще отидете в банята
да
се умиете по всичките правила.
Има известни сапуни, аз някой път гледам, има една особена отвратителна миризма в дрехите, прани с такъв сапун, и два-три дена миришат тези дрехи.
Опери дрехите с чиста вода.
Ако някоя вода не може
да
я измие, то тя има някои примеси.
Има вода, чрез която не може
да
се измие.
Значи дадено ти е едно изобилие, което носиш, и всички тези болезнени състояния се дължат на капилярните съдове в човешкия организъм.
Неврастенията показва, че през нервите му тече повече електричество и тази нервна система от много работа се е раздрусала.
Той трябва малко
да
завърти крана, за
да
не е неврастеник.
Нали има модерни душове - там има два винта, единият винт за топла вода, другият за студена.
Ако ти отвориш само врялата вода, този душ ще те изгори, а ако отвориш само студената вода, ти сам ще изстинеш.
Ти ще отвориш и топлия, и студения душ и ще туриш ръката
си
, за
да
направиш водата приятна.
Студената вода е това, което слиза от главата, а ключът на симпатичната нервна система пуща топла вода.
Ти
си
станал неврастеник - много студена вода
си
пуснал.
Малко ще постегнеш душа със студената вода и ще отвориш ключа на симпатичната нервна система, на топлата вода.
Имаш много знание, а малко любов - студен
си
станал, неврастеник
си
.
А стане ли много горещо, ще пуснеш от студената вода.
Така че любовта и знанието трябва
да
се съединят,
да
се образува едно приятно съчетание.
Това показва, че в дадения случай приема повече сила, а по-малко възможности тази сила
да
се проявява.
Завърти малко ключа на топлата вода, трябва ти повече любов.
Любовта лекува всички болести, но трябва
да
знаете как
да
я употребите.
Човек, който иска, може
да
се лекува с любовта, може
да
я опита.
Заболи те рамото, ще опиташ любовта
си
.
Рамото ти казва: "Много работа съм привършил, но ти никога не
си
ме погледнал и помилвал." Ти ще помилваш и погледнеш рамото.
После боли те кракът - никога не
си
го милвал, и ще погладиш крака
си
.
Ако ти погладиш крака
си
, и не ти минава, това показва, че не обичаш крака
си
.
Ще помилваш крака
си
дотогава, докато той почне
да
се затопля и при това разстояние ще се разширят капилярните съдове.
Това показва, че не
си
направил опита както трябва.
Беше десет часа вечерта, всички аптеки бяха затворени.
Казах му: "Нали в Евангелието е писано, че когато те заболи някое място,
да
го намажеш с дървено масло и ще идеш при презвитера
да
се помоли." Казах му: "Какъв смисъл има онова, което е писано, ако не се приложи." Казах му: "Двайсет години вървиш по пътя на Христа, призови Го
да
ти помогне.
Ако те излекува, познаваш Го." Казано е: "Това е живот вечен,
да
позная Тебе, Единаго истиннаго Бога, и Господа Исуса Христа, Когото
си
изпратил." Ако ти познаваш Христа, душата ти ще бъде пълна с любов и няма
да
те занимават малките работи.
Един евангелски проповедник проповядвал веднъж, че човек не трябва
да
се обезсърчава, че трябва
да
има самообладание, че всичко, което иде от Бога, е за добро.
Отишъл при Баща
си
в дома
си
, а вие казвате: "Баща му умря." Не е права тази идея.
Ако вие не се самообладавате, вие не сте на правия път.
"Баща ми умря, и аз ще умра." Не
си
на правия път.
Можеш
да
кажеш: "Ще мина през училището на смъртта." Това е друг въпрос.
Христос каза: "Имам власт
да
положа душата
Си
и имам власт
да
я взема пак." Той казва на друго място: "Съборете този храм и Аз в три дена ще го създам отново." Това показва сила, знание.
Всеки път след като остарее човек, мисли, че всичко е научил.
Евреите Му казали: "Ти на колко
си
години?
Някои казват: "Научи ни, Учителю." За
да
ви науча, трябва
да
ме слушате.
Хората не се разбират общо, понеже говорят различни езици, а пък
да
превеждаш от един език на друг не става без погрешки.
И най-първо, аз не съм намерил хора, които
да
ме слушат.
Всякога в превода стават погрешки.
Всеки един език
си
има свои свойства, и старите, и новите езици.
Много пъти в един език не може
да
се преведе това, което е.
Не може
да
се предаде истината.
Той не знае как
да
люби.
Някой път вие мислите даже, че някои работи ги разбирате, но никога не сте правили опит, докъде се простира вашето познание.
Венериният тип някой път
си
позволява някои неща.
Защото има два вида учение, външен начин и вътрешен начин.
Ще
си
съставите едно ясно понятие за онова истинско проявление на Божествената любов.
Сега всичката мъчнотия седи в това, че ние някой път чрез физическия свят искаме
да
разберем духовния.
Ако ти опиташ Божествената любов, ще разрешиш всичките мъчнотии, това, което те мъчи, и животът ще има за тебе друг смисъл.
Човекът, който има любов, той не се бои нито от смъртта, нито от тъмнината, нито от болестите, нито от сиромашията, от нищо.
И онзи, с когото ходи любовта, той не може
да
бъде болен.
Защото някой път и радостта е толкова голяма, че не можеш
да
я носиш.
Стойността на една проповед се вижда, ако се приложи в живота,
да
се види какво може
да
донесе.
Така Славейков е казал: "Парице, парице, всесилна царице, с тебе - в рая, а без теб съм на края." Хубаво, сега "парице, парице, всесилна царице" - ако това беше вярно, тогава всички богати хора трябва
да
бъдат все в рая, а пък Писанието казва, че богат човек не може
да
влезе в Царството Божие.
Някой път и скръбта е толкова голяма, че не можеш
да
я издържиш.
Ако парите се разбират по отношение на Божията мъдрост -
да
.
Силният човек се познава във време на скръб.
Ако се вземат парите в преносен смисъл, като Божията мъдрост, тогава -
да
, но ако се вземат в буквален смисъл, думите "парице, парице, всесилна царице, с тебе в - рая, без тебе - на края" нямат смисъл.
Ако ти не можеш
да
носиш скръбта, това показва, че
си
слаб.
Ти можеш
да
кажеш: "любов", "мъдрост", но любовта и мъдростта не идат.
Ти отиваш при някого, усмихнеш му се сладко, той седи и не се мърда.
Една вечер пътува той с коня
си
и вижда на пътя един черен чукан.
Ти гледаш, че младата мома е весела и засмяна, но като се приближиш при нея, тя
си
мени погледа.
Ако ти
си
любезен, усмихваш се.
Понеже вие винаги изхождате от
себе
си
, от известни ваши състояния, които не са ваши, вие всякога сте заинтересовани.
Утре извадите парите от банката и казвате: "Пет пари не давам за банката."
На другия ден на връщане арнаутинът, като видял, че това е чукан и около него има бъз, той извадил сабята и почнал
да
кълца бъза и
да
удря пъна.
Ти учиш някоя наука, но
си
заинтересован.
Учиш френология, но
си
заинтересован.
Учиш хиромантия, но
си
заинтересован.
Най-първо Бог, като създал света, Той вложил любовта в сърцето на човека, вложил мъдростта в неговия ум и вложил и истината в неговата воля.
Вие мислите, че Господ направи света, за
да
дойдете вие
да
ядете и пиете, и
да
бъдете щастливи, но в това не е смисълът на живота.
Те са три сили, които Той е турил в него.
Докато ти в сърцето
си
вървиш по пътя на истината, тогава можеш
да
постигнеш всичко.
Това е пътят, по който трябва
да
върви човек.
Писанието казва, че човек трябва
да
се храни с плодове.
Някой казва: "За
да
тръгне човек по новия път, трябва
да
се отрече от
себе
си
.
Едва тепърва човек трябва
да
се научи с каква храна трябва
да
се храни.
Трябва
да
напусне жена
си
, децата
си
." Ти можеш
да
напуснеш жена
си
, и пак ще бъдеш старият, нищо повече.
Ако човек не намери подходящата храна, той не може
да
добие безсмъртието.
И ако човек не може
да
се запознае със Словото, тогава той остава ненахранен.
За
да
имате знание, трябва
да
имате любов.
Така както слабият, болният, хилавият човек, след като яде хляб, обновяват се силите му, така и онзи, който се запознава със Словото, ако е обезсърчен, минава му обезсърчението.
За
да
се прояви любовта, трябва
да
имате знание.
А за
да
се прояви знанието, трябва
да
имате любов.
И за
да
имате любов, трябва
да
имате знание.
Аз не искам
да
ви повтарям неща, които не ви допринасят нищо.
Ти
си
мислиш в душата
си
какво ли не.
В природата нещата не се повтарят, не могат
да
се повтарят.
Ти
си
мислиш, че се повтарят.
Как според вас трябва
да
се обича човек?
Една и съща опитност можеш
да
я имаш и в детство, и като възрастен, и като стар, но те ще бъдат различни опитности, ще имаш различни разбирания.
Например сега казват, че трябва
да
обичаме.
Човек може
да
обича само Едного.
В началото на своето развитие казват, че всички трябва
да
обичате.
Ще накараме някого от вас
да
направи опит с любовта,
да
не е само теоретически.
Сега, като ви говоря, някой от вас може
да
каже: "Каква е крайната цел на Учителя?
Какво означава всички?
Какво иска
да
ни каже той?
" Две неща искам
да
ви кажа.
Да
не туряте никакъв горчив примес във вашата любов и
да
не туряте никакъв горчив примес във вашето знание.
Да
обича всички, това е качество на Бога, но човек ще счита това като една крайна цел, към която
да
се стреми.
Не изопачено знание, не
да
мислиш това, което не е.
Това е точката, далечната точка, към която води неговият духовен път.
Ти казваш: "Той не ме обича." Че и ти досега не
си
го обичал.
С приближаването
си
към съвършенството и към безсмъртието
си
той ще се приближава все към този идеал.
Щом правиш разлика между едни и други, ти още не разбираш всичко.
Казваш, че Господ създаде всички.
Тогава не можеш ли
да
обичаш това, което Господ е създал?
Човек, който е обичал веднъж, той е готов, той не мисли вече за
себе
си
.
Значи, щом Господ е създал един човек, трябва
да
има в него красота.
Той има всичкото богатство в света, той е щедър.
Ти не можеш
да
не обичаш красивото.
И от друга страна, това, което Бог е създал, това е полезно.
Ти не може
да
не обичаш полезното.
Занимават го съвсем други въпроси.
Отвращението не е създадено от Бога.
А пък дотогава, докато мислиш какво ще стане с тебе, че трябва
да
пестите за стари години, че има старини, това-онова, нямам нищо против това, но това не е разбиране от Бога.
Някой човек ти каже някоя обидна дума, и ти не можеш
да
го обичаш.
Ние сега мислим как
да
уредим живота
си
.
Всички, които са уредили живота
си
, са все на почтено място някъде.
Някой път господарите не обичат слугите
си
и се оплакват от тях.
Но
да
оставим това сега.
И слугите, като се събират, и те говорят за господаря
си
.
Ще ви приведа един пример.
Един отишъл
да
вземе пари от един банкер.
Банкерът му чете нотации, почва
да
му чете морал: "Ти трябва
да
бъдеш честен.
Защо не обичаш слугата
си
?
Трябва
да
се носиш добре." На този морал се изгражда човешкият живот.
После ще му даде три полици.
Но онова, което ти искаш слугата ти
да
го направи, право ли е?
"Трябва
да
бъдеш честен." Чете му морал дълго време и онзи подписва полицата, дава гаранция и излиза.
Много пъти ти казваш: "Трябва
да
вярваш в това, което аз ти казвам." Няма какво
да
вярват хората в твоите думи.
И казва
си
: "Много голям морал ми чете."
Аз не искам
да
ви чета морал, но ви казвам така: парите, които Бог ви дава, не ги харчете нахалост.
А пък дали той е даровит, то е друг въпрос.
И дали те ще вярват, то е друг въпрос.
Най-първо, вземете
си
хубави дрехи първокласни, едни хубави обуща, една хубава шапка и всичко хубаво, веднага, с тези пари.
Направи
си
една хубава порядъчна къща, вземи
си
едно хубаво легло, употреби парите така.
Истината не е от слабите неща, че
да
има нужда
да
я защищаваш.
Ако богатството ти не може
да
стане проводник на Божията любов, тогава това богатство няма смисъл в
себе
си
.
Ти казваш, трябва
да
се увериш, че онова, което аз говоря, е вярно.
Ако с богатството, което Бог ви е дал, не можеш
да
си
направиш приятели, тогава вървиш по крив път.
Това, което ти казваш, ако е вярно, тогава ти трябва
да
се ползваш от него.
Ако с тази сиромашия не можеш
да
си
направиш приятели, вървиш пак по крив път.
Но ако ти сам не можеш
да
се ползваш от него, това показва, че нямаш истинско разбиране.
Някой казва: "Аз не мога
да
пея, но мога
да
те науча
да
пееш." Някой казва: "Аз не мога
да
свиря, но мога
да
те науча
да
свириш." Това не може.
При един банкер в Америка отишла комисия от благородни дами за помощ за благотворителни цели.
Никога не може
да
научиш някого на това, което ти не знаеш.
Той е дал една малка сума.
Той не знае
да
пее или свири, а казва: "Аз ще науча другите
да
пеят или свирят." Това е невъзможно.
И ако някой, когото ти учиш, се е научил, той се е научил от
себе
си
, той знае повече от теб.
Някой казва "Аз не зная, но мога
да
те науча теоретически." Не се заблуждавайте.
Някой казва: "Трябва
да
го научиш", за
да
те научи.
Тя носи любовта.
Ако учението може
да
се научи чрез бой, тогава всички хора щяха
да
се научат.
Тя искала
да
му каже: "Аз вярвам, че в твоята душа се крие нещо велико, хубаво, и аз те познавам, в тебе има нещо хубаво.
Всички вие сте много претоварени.
Всички хора са претоварени все с ненужни неща.
Ти казваш: "Човек трябва
да
бъде много скромен." Нямам нищо против това, но ви казвам, аз съм за милосърдието, за смирението и за молитвата.
Ти чрез молитвата ще се научиш
да
влезеш в общение с Бога,
да
се разговаряш с Бога.
Писанието казва: "Ще възкръснеш." Онзи пита: "Дали ще възкръсна?
Ако ти на своя Баща не можеш
да
говориш, не можеш
да
се развиваш правилно.
Как ще възкръснеш, като не
си
умрял?
Ще Му благодариш, че те е изпратил на земята.
5.
Посвещения в живота / Четирите посвещения в живота (Великите посвещения. В какво седи силата ми)
,
УС
, София, 7.10.1934г.,
Един религиозен, вярващ човек искал
да
отиде в Индия,
да
мине някакво голямо посвещение.
Щели
да
го вържат за някакъв каменен кръст, където трябвало
да
прекара цели три дни в пост и молитва.
През това време щяло
да
се извърши посвещението.
Ако е въпрос
да
прекара човек вързан за такъв кръст, целият свят е пълен с такива кръстове.
Като мине през страданията и изпитанията на света, човек е минал вече през ред посвещения.
Срещате един човек, който се радва, че е намерил един добър приятел в живота
си
.
След една–две години той се оплаква от приятеля
си
– преживял някакво разочарование.
След няколко години същият човек среща млада, красива мома, влюбва се в нея и се оженва.
Той е загрижен, главата му е увиснала надолу, големи разходи има, не може
да
свърже двата края.
Той знае какво означава каменния кръст на страданието и не се стреми към Индия, там
да
го завързват с някакъв каменен кръст.
Мнозина големи протестират, че са женени – недоволни са от
себе
си
.
Виждате, за пример, една квачка с пиленца.
Тя се грижи за пиленцата
си
: храни ги, крие ги под крилата
си
.
Щом израснат малко, тя веднага започва
да
ги кълве и ги прогонва от
себе
си
.
Като я наблюдавате, вие се чудите къде отиде майчината ѝ любов.
То се предизвиква от голямо натрупване на електричество върху нервната система.
Какво трябва
да
прави този човек, за
да
си
помогне по някакъв начин?
Той трябва
да
затвори ключовете на своята нервна система,
да
не допуска прииждане на голямо количество електричество отвън.
Когато в човека се атакува повече симпатичната нервна система, той започва
да
затлъстява.
Човек трябва
да
пази своята симпатична нервна система от излишни наслоявания.
Сега, ако искате
да
разберете през какво изкушение са минали Адам и Ева, четете третата глава от Битието.
Тя не послуша Господа и сгреши, заради което и двамата бяха изпъдени от рая.
С излизането
си
от рая те минаха първото посвещение.
Те разбраха какво значи
да
свързваш приятелство със змия.
Змията казваше на Ева, че трябва
да
яде от плода на забраненото дърво, за
да
стане господар на
себе
си
, на своите мисли и чувства.
С грехопадането, т.е.
с излизането на Адам и Ева от рая, учението на змията се предаде на всички хора.
Тази е причината, поради която всички хора на земята минават през посвещения.
Няма човек на земята, който
да
не е минал през трите посвещения.
Задачата на човека днес е по обратен път
да
се освободи от учението на змията и от тия посвещения.
Той трябва
да
минава през посвещения, но такива, които са резултат на новия му живот – на живота на Любовта.
Не чакайте
да
дойде Господ в райската градина
да
ви търси.
Преди още
да
ви е извикал излезте пред Него и се изповядайте.
Признайте грешката
си
и тръгнете напред.
Като изправите погрешката
си
, вие ще разберете какъв е бил смисълът на първото посвещение.
Да
опознаеш душата на приятеля
си
,
да
използваш правилно обмяната, която става между тебе и него, това значи
да
си
разбрал Божиите пътища.
Всеки човек се стреми
да
разбира нещата.
„И направи Бог человека по образ и подобие свое; мъжки и женски пол ги създаде.“ Това е първата женитба, първото съчетание, което Бог направи още в райската градина.
Първо той се стреми
да
разбира езика, на който му говорят.
Всеки език може
да
се разбира по три начина: физически, органически и психически.
Истинската женитба се основава на Любовта, която съществува в човека още от момента на раждането му.
Дойде ли до органическото и психическото им познаване, там работата става по-трудна.
Женитба, която се основава на любов, създадена днес, е устроена от змията.
За пример, лесно е
да
се определи физически или механически какво нещо е правата линия, плоскостта, тялото.
Следователно не е ли роден човек с определена любов към някого, това е измама, от която трябва
да
се пази.
За
да
се обяснят тези неща, нужни са няколко часа.
Речете ли
да
ги обяснявате органически и психически, и месеци няма
да
стигнат.
Същото може
да
се каже и за хората.
Отивате на театър, гледате как актьорите играят, пеят, обличат се в царски дрехи, представят царе и царици, но всъщност не са нито царе, нито царици.
Ако останеше на Христа днес
да
залюби хората, тяхната работа щеше
да
бъде свършена.
Въпреки това, като се свърши представлението, вие отивате у дома
си
и разправяте какво сте видели.
Любов, която днес се заражда, е подобна на огъня на сламата: пламне и загасне.
Съвременните хора говорят за реалността, без
да
знаят какво представлява тя.
За пример, млада мома или млад момък получава някакво писмо.
Като отворят писмото, виждат някакви драскулки.
Те се опитват
да
решат един велик математически проблем, без
да
познават основните правила на математиката.
И тъй, всяко положение в живота може
да
се изучава от механическа, органическа и психологическа гледна точка.
Освен едни драскулки нищо друго не виждате.
За пример, дойдем ли до числата, и те растат и се увеличават по механически, органически и психологически начин.
Обаче, като прочете писмото, младият момък или младата мома започва
да
се смущава.
Щом са смутени, те са се натъкнали на нещо реално, което произвежда в тях цяла пертурбация.
Първото число, с което Бог създаде света, беше Адам.
Тези думи съдържат в
себе
си
известно изкушение.
Човешкият живот започна с Адам.
Второто число беше Ева, третото – Каин, четвъртото – Авел, петото – Сит и т.н.
Дървото за познаване на доброто и на злото беше първото любовно писмо, което Адам и Ева не трябваше
да
отварят.
Всеки човек трябва
да
знае кое число представлява след Адам.
Значи има писма, които човек не трябва нито
да
отваря, нито
да
приема.
Има числа по-близки и по-далечни от основните числа на живота.
Получите ли такова писмо, веднага го пратете обратно в редакцията. Защо?
Тази е причината, поради която и вие делите хората на близки и на далечни.
Когато един предмет или човек е близо до вас, до вашия поглед, вие го виждате ясно, познавате го добре.
Ако е далеч от вас, не го виждате и го не познавате добре.
Близък предмет или човек до вас е този, който сам се е приближил на такова разстояние,
да
можете свободно
да
го виждате и изучавате.
Той няма предвид идейната страна,
да
помогне на човечеството,
да
му покаже правия път в живота.
Искате ли
да
изучите един отдалечен от погледа ви предмет, вие трябва
да
се приближите към него.
Пък и авторът, който е писал пиесата, на първо място се е ръководил от нещо материално,
да
се прослави,
да
спечели пари, а после дохожда идейната страна на въпроса.
Някой път, със ставането
си
от сън още, човек чувства тъга, неразположение, тъмнина в съзнанието
си
и се чуди откъде е дошло това.
Ако бабата
си
играе с кукла, както малкото дете, всички ще кажат, че ѝ липсва нещо.
Не е лесно
да
се освободи човек от тия мисли, натрапени чрез внушение.
Днес почти всички хора, светски и религиозни, още продължават
да
играят с кукли.
Срещате един религиозен, който носи Евангелието в джоба
си
и току го вади и цитира ту един, ту друг стих.
Какво
си
постигнал, като
си
се молил толкова години?
Той
си
служи с Евангелието като с оръжие,
да
се защитава от неприятеля.
Я виж, ще се умориш
да
стоиш прав“.
По същата причина и войникът носи пушката или сабята
си
,
да
се пази от неприятеля.
Ако пък е студено, друг род мисли му се натрапват: „Защо
си
станал толкова рано
да
мръзнеш в студената стая?
Едно от двете: или ще дадете нещо, или ще вземете.
Ако пък искаш непременно
да
се молиш, легни
си
и така се моли.
Това значи
да
се занимава човек с кукли.
И в леглото можеш
да
се молиш“.
Това са мисли, внушени от змията, и човек трябва
да
се освободи от тях.
Който се моли в леглото
си
, той не е още от напредналите.
Ето осем хиляди години откак човечеството носи лошите влияния на любовното писмо, дадено на Ева от змията.
Който се страхува от студа, и той не е от напредналите.
– „Ама дали съм в правия път?
на животинското в
себе
си
, от което не може
да
се освободи.
“ – Ако любиш, ти
си
в правия път; ако не любиш, не
си
в правия път.
Змията запита Ева: „Наистина ли Бог ви забрани
да
ядете от дървото за познаване на доброто и на злото?
“ Ева отговори: „От всички дървета можем
да
ядем, но не и от дървото, което е в средата на рая“.
Силата на нагорещеното желязо не е в самото желязо, но в топлината, която съдържа в
себе
си
.
Следователно силата на човека, с която може
да
преодолява всичко, се крие в неговата любов.
Той иска
да
каже, че ако ядете от плодовете на това дърво, ще станете като Него.“ Като чу тези думи, Ева се изкуси и яде от плодовете на забраненото дърво.
Изгуби ли топлината
си
, заедно с това желязото губи и силата
си
.
След това тя даде и на Адам от тия плодове, и той яде.
Изгуби ли любовта
си
, с нея заедно човек губи и силата
си
.
Като знаете това, помнете следното: каквото
да
се случи в живота ви, през каквито изпитания и страдания
да
минавате, пазете връзката
си
с Любовта.
Никога не прекъсвайте връзката
си
с Любовта.
Искате ли
да
запазите силата
си
, не губете любовта
си
.
В широк смисъл думата „мома“ означава девственото, чистото в човека, което не познава силата и влиянието на изкушенията.
Любовта прави човека силен.
За пример, върви една млада мома по улиците и постоянно среща един и същ момък.
Какво се разбира под думите „Не късайте връзката
си
с Любовта“?
Тя минава-заминава покрай него, без
да
и обръща внимание.
Да
скъса човек връзката
си
с Любовта, това значи
да
запуши устата и носа
си
,
да
не влиза отвън въздух.
Един ден дохожда при нея една стара баба и ѝ казва: „Виждала ли
си
по улиците един млад, красив, черноок момък?
Щом запуши устата и носа
си
и се лиши от въздух, човек сам се осъжда на смърт.
Като не успяват в работите
си
, мнозина се разочароват от любовта и мислят, че тя е причина за тяхното нещастие.
Изучавайте хората, които живеят извън законите на Любовта, които не я признават, и ще видите, че те страдат, боледуват, остаряват.
Ти ще придобиеш това, което никога не
си
очаквала.“ От този момент младата мома започва
да
мисли за този момък.
Ако и те страдат, остаряват и боледуват, това показва, че Любовта не е причина за техните нещастия.
Тя ходи по улиците, гледа насам-натам, дано го срещне.
Тя мисли, че той ще ѝ донесе всичките блага на живота.
Невъзможно е човек
да
живее в Любовта и
да
страда,
да
боледува,
да
остарява.
Като изнасям този пример, аз правя сравнение между Ева и младата мома.
Човекът на Любовта е доволен от всичко.
Казвате: „Защо Ева трябваше
да
слуша змията?
“ Защо младата мома трябваше
да
слуша старата баба?
Дали е богат или сиромах, учен или прост, той е доволен от положението
си
.
В него има вечен стремеж към красивото и великото в света, което постоянно го насърчава.
И тъй, силата на човека е в Любовта.
За
да
бъде силен, човек трябва
да
е доволен външно и вътрешно.
Сега, като четете трета глава от Битието, вие се чудите на Ева, защо се е съгласила
да
яде от плода на забраненото дърво.
Щом е недоволен, той прекъсва връзката
си
с Любовта.
Неврастенията на хората се дължи на това, че са изгубили средата, в която са живели.
Ако Адам и Ева нямаха какво
да
ядат в райската градина, те щяха
да
бъдат оправдани.
Тази среда, без която не могат
да
живеят, е Любовта.
Но при положението, в което се намираха, те не могат
да
бъдат оправдани.
Намерят ли тази среда, обикнат ли ги хората, те отново стават радостни.
Те имаха на разположение много плодове, нямаше за какво
да
се грижат.
Човек трябва
да
бъде смел и решителен.
Намисли ли човек
да
се свърже с Любовта,
да
следва нейните закони, веднага трябва
да
реализира мисълта
си
.
Както
да
разглеждате въпроса, той не е лесно разрешим.
– „Какво
да
правим със страданията?
на животинското в
себе
си
.
Дълго време трябва
да
работи в съзнанието
си
, за
да
се освободи от това влияние.
Като страдате, ще се учите на търпение.
Сега, ако ви кажа, че Христос иска от всички хора
да
се откажат от
себе
си
, от богатството
си
и
да
тръгнат след Него, това ще предизвика голямо вътрешно смущение.
Веднага ще последват ред въпроси: „Защо трябва
да
се откажем от
себе
си
?
Защо трябва
да
се откажем от баща
си
и от майка
си
?
Те са ни отгледали, а след това трябва
да
се откажем от тях“.
Питам: Всъщност кой ви е родил и кой ви е отгледал?
Майката е допринесла за детето
си
дотолкова, доколкото е станала причина
да
му се скрои, ушие и купи една дреха.
Първата дреха на Ева беше дадена от Бога, а втората – от змията.
Всичко, което се случва в живота на човека, добро и зло, е изпитание, което има предвид
да
събуди човешкото съзнание,
да
му покаже какви са разбиранията му и докъде е дошъл в развитието
си
.
Вторият ѝ костюм е по последна мода, украсен с панделки.
Има един път, който може
да
освободи човека от страданията.
И до днес Ева носи този костюм.
Където мине, всички се спират, гледат костюма ѝ, възхищават се от украшенията му.
– „Как
да
вървим в този път?
Когото срещнете днес, мъж или жена, всички носят качествата на змията.
Тя постоянно се движи около хората и им нашепва: „Без пари не може
да
се живее.
– „Как
да
нося кръста
си
?
И без сила не може“.
“ – Както Христос е носил своя.
Змията дава съвети на човека, но не му дава най-малката помощ за реализиране на тези неща.
– „Как
да
се моля?
Тя казва: „Ти трябва
да
постигнеш тези неща с всички средства, простени и непростени“.
Змията препоръчва на човека лесния, широкия път, но този път води след
себе
си
големи страдания и разочарования.
Едно трябва
да
знаете: Истинското знание, богатство и сила са вътре в човека, а не отвън.
Отвън човек може
да
придобие толкова богатство, знание и сила, колкото са вътрешните му условия.
Значи има една равноценност на нещата в природата.
Следователно човек никога не може
да
има отвън онова, която няма отвътре.
Аз ви препоръчвам
да
носите нови дрехи, без никаква боя.
Да
бъде човек здрав, това значи
да
има права, трезва мисъл.
Природата никога не боядисва.
Ако духът на човека не е здрав, мощен, и тялото не може
да
бъде здраво.
Духът в човека е онова, което включва всичко в
себе
си
.
Духът на съвременните хора не е тъй мощен, благодарение на честото раздвояване на съзнанието им.
Говорете с хората, споделяйте своите разбирания, но не се стремете
да
ги боядисвате.
Каквото и
да
правят, те не могат
да
избегнат това раздвояване.
– „Ама той трябва
да
споделя възгледите на новото учение.“ – Един възглед съществува в света, общ за всички хора.
Този възглед е вложен в душата на човека още в началото на неговото създаване.
Раздвояването на съзнанието отговаря на съществуването на ден и нощ в природата.
Каквото и
да
правите, съзнанието ви всякога ще се движи между полюсите ден и нощ, светлина и тъмнина.
Като минава през тези процеси, съзнанието на човека постепенно се буди.
Този възглед гласи: „Обичай всички хора, които те обичат.
Дойде ли човек до пълно пробуждане на съзнанието
си
, ние казваме, че той е възкръснал.
Още по-широко казано: Обичайте всички, но не се свързвайте с онези, които не ви обичат.
Всичко изпитвайте, но доброто дръжте.
Ще кажете, че тя не е трябвало
да
се разговаря със змията.
Следвайте пътя на Любовта, ако искате правилно
да
се развивате.
Не, тя трябваше
да
ѝ каже: „Преди
да
изпълня твоя съвет, ще отида при Господа
да
Го питам какво
да
правя“.
Тя сама реши този въпрос, заради което и до днес носи последствията на своето непослушание.
То се нуждае само от поливачи.
От вас се иска само
да
поливате.
Не само Адам и Ева не можаха
да
използват условията, при които бяха поставени, но и до днес хората не използват благоприятните условия на живота.
Вие ще изпълнявате ролята на дъжда.
Преди две хиляди години Христос дойде на земята
да
научи хората
да
живеят братски, по Любов, но те не приложиха учението Му.
Те се нарекоха християни, без
да
работят с Христовите принципи.
Те чакат
да
дойде Христос втори път на земята,
да
ги повдигне.
Всички трябва
да
бъдете образци на Любовта.
Ще кажете, че някога сте работили и учили много, та можете днес направо
да
влезете в небето.
Признаваме ли Бога като Любов, трябва
да
Го признаваме и като Мъдрост.
Цели 40 години еврейският народ пътува през пустинята с намерение
да
влезе в Ханаан – земята на изобилието, на Любовта.
Как може
да
се освободи човек от влиянието на змията?
Докато се съмнява в Бога, човек всякога ще изпада в примките на змията.
Всеки човек се стреми
да
влезе в Ханаан,
да
стане член на „обществото на Любовта“.
Както гимнастикът прави ред упражнения, докато развие мускулите
си
, така и човек се нуждае от ред опитности.
И змията запита Ева: „Истина ли рече Бог,
да
не ядете от всяко дърво в рая?
“ Кое е това дърво, от което Бог забрани още на първите човеци
да
не ядат от него?
Като развива мускулите
си
, той ще дойде най-после до положение
да
не може нищо повече
да
постига в това направление.
Той е дошъл до крайния предел, до който мускулите могат
да
се развиват.
Оттам нататък настава една реакция, която се придружава с бавно, но сигурно втвърдяване на мускулите. Защо?
Друго нещо се иска от човека, а не само физическа сила.
Дойде ли до това дърво в
себе
си
, човек не трябва
да
го бута.
Ако би работил и вътрешно върху
себе
си
, той би могъл
да
избегне втвърдяването на мускулите.
До същото положение дохожда човек, когато работи върху известен предмет от науката само от материална гледна точка.
За
да
не дохожда до такова пресичане или втвърдяване, човек трябва
да
работи всестранно: и физически, и умствено, и духовно.
Те всеки ден влизат в градината
си
, приближават се до дървото на злото и
си
откъсват по един плод.
След това страдат, плачат, чувстват се нещастни.
Където
да
се обърна, каквото
да
пипна, все на тамян ми мирише.
Дали се ражда човек или умира, дали се жени или кръщава, все тамян се кади.
Да
се освободя веднъж от този тамян, най-малко сто години няма
да
помисля за него.
Следователно всяко нещо, което човек повтаря на думи, без
да
го прилага, води към отвращение.
Слушате днес навсякъде
да
се говори: „
Да
живеем добре!
Да
живеем като християни!
Да
се обичаме!
“ Няма защо
да
се говорят тези неща.
– „Не мога
да
направя нещата като Христа.“ – Щом не можеш
да
постъпваш като Христа, върви, където искаш.
– „Къде
да
отида?
Щом не можеш
да
живееш добре, живей, както искаш, без
да
се оправдаваш.
Като изучавам живота, виждам колко неестествени отношения съществуват между мъжа и жената.
Като влезе чужд човек между тях, те са внимателни, нежни, сладко
си
говорят.
Щом излезе гостът, те започват
да
се нагрубяват: мъжът нагрубява жената, майката – децата и т.н.
Значи пред хората човек се представя внимателен, добър, а като остане сам, започва
да
роптае.
Това е раздвояване, което не може
да
доведе до никакви постижения.
Защо хората не успяват в живота
си
?
Защото чакат всичко наготово.
Всеки има на разположение дърва, въглища и огнище, но очаква
да
дойде някой
да
запали огъня му.
– „Кажи ми тогава, как
да
го запаля!
НАГОРЕ