НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
666
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
666
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Часът на Любовта
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
Мнозина от тях, като направят някаква погрешка, бързат
да
я замажат отгоре,
да
я скрият и от
себе
си
.
Това е лъжа, от която трябва
да
се освободите.
Ако не изправите погрешката
си
, утре ще дойдат ангели от Небето и ще ви поставят на такива изпитания, че всички лъжи ще излязат навън.
Каквато погрешка и
да
видите в
себе
си
, не я скривайте, извадете я навън и изчистете дрехата
си
,
да
няма никакво петно.
Дрехата, с която ще влезете в другия свят, трябва
да
бъде чиста, бяла, светла.
Има неща, които са скрити даже и за най-съвършените същества.
Всички трябва
да
се радват на онова, което е скрито за тях.
Вие трябва добре
да
разбирате външното и вътрешното естество на човека.
Външният и вътрешният живот са в пълен контраст помежду
си
.
Мнозина мислят, че щастието зависи от многото.
И обратно: друг някой външно е богат и чист, а вътрешно е сиромах и нечист.
Такъв пример имаме в Евангелието, дето се представят два образа: един в лицето на богатия, който се ползвал с уважението на всички, и друг – в лицето на бедния Лазар, който живял при входа на богатия дом, и то болен, покрит с рани, гладен, изоставен от хората.
Има случаи, когато човек може
да
бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил.
Като минавал покрай пазара, богатият поглеждал към него с презрение и се запитвал: "Защо ли Бог търпи този грешник на Земята?
Съвременните хора страдат, когато имат най-много неща, когато живеят в изобилие.
За
да
бъде човек щастлив, не е нужно
да
има голям товар на гърба
си
.
Ако носи голям товар на гърба
си
, човек ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безпокои, и в края на краищата нищо няма
да
придобие.
Човек трябва
да
мисли право.
Мнозина се спират върху външния
си
живот и казват: "Голям грешник съм!
Когато скърби или когато страда, човек е обременен с нещо.
" – Радвам се, че
си
грешник.
Съзнанието ти се е пробудило, ти виждаш своя външен живот и намираш, че
си
грешен.
Невъзможно е човек външно
да
не се окаля.
Докато се движи между хората и им помага, невъзможно е
да
остане чист.
Тя не трябва
да
ви смущава.
Когато някой пита защо е необходима голямата скръб в живота, казвам: голямата скръб е граница, през която душата трябва
да
влезе в областта на великото, незнайното – във Вечния живот, в живота на Любовта.
Щом се окаляте, ще отидете при най-чистия извор на живота
да
изперете дрехата
си
,
да
се измиете, преди още Слънцето
да
е залязло.
Само по този начин човек ще може
да
използва ония богатства, които седят скрити в неговия живот.
И тъй, за
да
се домогнете до Великата любов, вие трябва
да
придобиете вътрешна светлина на съзнанието
си
.
Само при тази светлина вие ще разберете ония богатства, ония способности, ония дарби и таланти, които са вложени във вас от памтивека още.
Гледате някоя жена, че е станала рано и е започнала
да
пере.
Като ги разберете, ще можете и
да
ги разработите.
Вие се движите натук-натам, лягате, ставате като някое малко дете, което знае само
да
простира ръце към майка
си
.
Ако привечер започне
да
пере, тогава само работите ѝ ще се оправят.
То мисли, че като простре ръцете
си
към майка
си
, всичката му сила е в тях.
С утринното пране светът не може
да
се оправи.
"Иде час и сега е, когато истинните поклонници ще служат на Бога в дух и истина." Желая и на вас
да
служите на Бога в Дух и Истина,
да
служите на Любовта в Дух и Истина, на Мъдростта в Дух и Истина,
да
служите на самата Истина, която носи Свобода за човешката душа.
Като резултат на това служене ще има следните прояви: Вечен живот, Знание и Светлина и Свобода – неща, за които вашите души копнеят.
Като расте детето, тия ръчички ще започнат
да
правят пакости, а това не може вече
да
радва майката.
И тъй, всички трябва
да
се въоръжите с Любовта,
да
възлюбите Господа с всичката
си
душа, с всичкото
си
сърце, с всичкия
си
ум и с всичката
си
сила.
По същия начин и хората простират ръцете
си
към Господа, като че искат
да
Го хванат, искат
да
вземат нещо от Него.
Любовта
да
бъде идеал в живота ви!
Нито малкото дете може цял живот
да
простира ръце към майка
си
, нито голямото дете – човекът – може цял живот
да
простира ръце към Господа.
Само чрез Любовта можете
да
преодолеете мъчнотиите и страданията.
Друго иска майката от детето
си
: тя иска
да
се пробудят неговият ум, неговото сърце, неговата душа и неговия дух.
Друго иска Бог от човека:
да
се пробуди в него Божественото съзнание.
Това е силното, това е красивото, което радва майката.
Дошли сте
да
изпълните Волята Божия,
да
зарадвате Бога, че сте умни, събудени деца, готови
да
служите.
Щом е така, трябва ли
да
викате,
да
плачете цял ден за своите нужди и неудобства?
Искате
да
служите на Бога,
да
Го познаете.
Никой не може
да
познае Любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота.
Злото и Доброто, скърбите и противоречията, през които човек може
да
мине, са представени във вид на каша, която служи за граница: през нея той трябва
да
мине, за
да
влезе в Любовта.
Който издържи на тия страдания, той ще познае Великата любов и ще вкуси от нея.
Като дойде до някое страдание, до някоя несрета, човек започва
да
се оплаква: "Господи, все на мене ли пращаш страдания?
" Страданията представляват накитите, с които младата мома ще се накичи, за
да
влезе в Живота.
И наистина, когато младата мома се готви за живота, тя не може
да
отиде със скъсаните
си
дрехи, но предварително трябва
да
се измие,
да
се очисти и
да
се облече с нови, чисти дрехи.
Накитите, това са нейните добродетели, без които тя не може
да
влезе в живота.
Когато отивате при Бога, по същия начин и вие трябва
да
бъдете накичени с всичките
си
добродетели, с всичките дарби и способности, които са вложени във вас.
Вие трябва
да
носите в
себе
си
онази вяра, която горите мести.
Вие трябва
да
бъдете накичени със смирение, кротост, въздържание, търпение и т. н.
Щом имате тия накити в
себе
си
, Бог ще ви приеме.
Това всеки може
да
опита.
Вашето търпение може
да
се нарече неволя, но не е още истинско търпение.
Днес турите на главата
си
такова едно стъкълце, и на другия ден виждате, че се е изменило.
Ако не изработите този камък, на който
да
бъде написано вашето име, вие не можете правилно
да
се развивате, не можете
да
станете Синове на Светлината.
На Небето няма
да
срещнете нито един човек без крака.
Те са символ на Доброто.
Както краката се движат, така и Доброто в човека трябва
да
бъде в движение.
Като гледате краката
си
, вие трябва
да
мислите за Доброто.
Щом мислите за Доброто, трябва
да
мислите за търпението, което е свързано с Доброто.
Следователно, за
да
придобие търпение, човек непременно трябва
да
се намира под влиянието на две противодействащи сили.
Засега злото е вън от човека, но се стреми
да
проникне в неговия вътрешен живот.
Доброто пък е вътре в човека и не пуща злото в него, вследствие на което между злото и Доброто се заражда непрестанна борба.
В тази борба злото някога ще се умори и ще се обезсили.
Щом се обезсили, то ще се откаже от желанието
си
да
проникне в дълбочините на Божествения живот, дето царува Любов и вечен Мир.
Тъй щото всички трябва
да
знаят, че само Бог е в сила
да
освободи човека от злото.
В дълбочината на нашата душа, в дълбочината на Битието, в дълбочината на незнайното, на неразбраното, живее Онзи, в Когото злото не може
да
проникне.
Външните мазилки от човека ще паднат така, както пада мазилката на неговата къща.
Външните керемиди на живота му ще паднат така, както падат керемидите на неговата къща.
Като гледат тия чудеса, те ще пишат за тях, ще правят свои коментари и заключения.
Какво по-голямо чудо от това –
да
дойдат спасителите на човечеството,
да
разрушат стените на затворите и
да
освободят всички затворници, които са излежали вече наказанието
си
?
Казвате: "Може ли
да
стане това без закон?
Кое е по-добре: затворът
да
остане неповреден, а затворникът
да
лежи години още в него, или затворът
да
се разруши, а затворникът
да
излезе на свобода?
– Затворникът трябва
да
излезе на свобода, на чист въздух.
Това, което е съградил, човек сам трябва
да
го разруши.
Със своите отрицателни мисли и чувства, със своите криви постъпки човек е образувал затвор около
себе
си
и сам е влязъл в него.
Щом е така, той сам трябва
да
събори,
да
разруши този затвор и
да
излезе вън от него, на свобода.
Хората днес заминават за онзи свят и не мислят как
да
се освободят от затвора, в който са влезли, но мислят как
да
наредят работите
си
на Земята.
Едната от тях, 60-65- годишна, заболяла и била вече пътница за онзи свят, но извикала при
себе
си
етърва
си
и ѝ казала: "Слушай, оставила съм една от нашите тенджери у съседката ни.
Иди
да
я вземеш,
да
не остане у нея." Питам: защо ѝ е тенджерата на тази умираща?
Тя не мисли, че трябва
да
се освободи от затвора, а започнала
да
се грижи за една тенджера.
Много тенджери имате забравени по съседите, но и
да
ги вземете, положението ви с това няма
да
се подобри.
Няма дом в България, в който
да
няма тенджери.
Ако българите имаха толкова добродетели, колкото тенджери, по-добри хора от тях нямаше
да
има.
2.
Великото и малкото
,
СБ
, София, 20.8.1934г.,
Седнал някой пред трапезата, върху която в чинии е сипано ядене, и той се готви
да
яде.
Ако той веднага стане от стола, покани приятеля
си
да
яде, отстъпи яденето
си
и се чувства доволен, разположен, това е израз на Божията Любов.
Обаче ако не му стане приятно и не е готов
да
отстъпи яденето на приятеля
си
, това е израз на любовта на такъмите.
Днес всички хора говорят за любов на такъмите, но външно ѝ дават израз на велика любов.
Някой момък срещне една мома, хареса я и започне
да
се облича хубаво,
да
се докарва пред нея, докато тя го хареса.
Щом го хареса, той започва
да
я съветва
да
напусне баща
си
и майка
си
,
да
отиде при него
да
живее.
Тя напуща баща
си
и майка
си
и отива при него от любов.
С откъснати цветя работите не се уреждат.
Всъщност този венец говори на момата: "Ти можеш ли
да
дадеш живот на тия откъснати цветя?
" Тя ги поглежда и казва: "Не мога
да
им дам живот." Значи любовта на тази мома е любов на такъми.
Венците на бъдещите хора няма
да
бъдат като сегашните.
Като срещнете възлюбената
си
, ще турите на главата ѝ венец от скъпоценни камъни или на врата ѝ – огърлица от скъпоценни камъни.
Венецът, пръстенът, огърлицата, които възлюбеният дава на своята възлюбена, не са нищо друго освен задължения.
Те са символ на задължения, т е.
човек взема нещо, в замяна на което дава нещо.
Дали
си
здрав, или болен, ще поемаш въздух, ще го издишаш и през това време ще благодариш на Господа за чистия въздух.
Диша чист въздух, издиша нечист, и като усети нечистия въздух в стаята
си
, казва: "Нечист е вече въздухът!
" Щом тури тази мисъл в ума
си
, той няма
да
оздравее.
Не, ще дишаш, ще издишаш и ще благодариш на Господа.
Колкото повече те боли нещо, толкова повече ще дишаш и ще благодариш.
Когато изпъждал духовете от някои болни, духът първо тръшкал болния на земята, разтърсвал го добре и след това излизал навън.
Според този закон всяко страдание, всяка мъчнотия трябва
да
дойде до своя край, до най-високата
си
точка, и след това
да
ви напусне.
По-горе от това те не могат
да
отидат.
Само така болестите, мъчнотиите и страданията ще се подчинят на разумността, на закона на Любовта.
Това показва, че те са търсили лесния път в живота.
Не, работа, усилия се изискват от хората.
Някой казва, че за каквото се е молил на Бога, всичко е станало.
Да
, има неща, които стават, но има неща, за които, колкото и
да
се молите, не стават.
Представете
си
, че някой е седнал пред добре наредена трапеза, пълна с хубави, вкусни ястия, и започва
да
се моли на Бога яденето само
да
влезе в устата му.
– Няма
да
стане.
Този човек трябва
да
се приближи до масата,
да
вземе хляба в ръката
си
,
да
си
отчупи една хапка,
да
я тури в устата
си
и
да
благодари за добрите условия, за възможностите, които са му дадени, и тогава
да
яде.
След това
да
вземе втора хапка, после трета и
да
благодари на Бога за всичко, което му е дадено.
Кой как седне пред трапезата, бърза по-скоро
да
се нахрани.
Кой може
да
се похвали от резултатите на бързото ядене?
Посетете гробищата и ще видите, че във всеки гроб лежи човек, който през целия
си
живот е бързал – и като е ял, и като е пил, и като е чел, и като е работил.
"
Да
, гробищата са пълни с големи герои.
Който иска
да
се приближи при Бога, той трябва
да
има разположението на малкото дете, за
да
възприема.
Ако няма това разположение, по никой начин той не може
да
възприема Божествената Истина.
Ще забравите, че сте стари, с побелели коси и бради, ще се чувствате като деца, готови
да
слушат и
да
възприемат.
Като гледам някои от вас, с бели бради и коси, считам, че сте в театъра, играете роля на стари хора.
Да
бъдеш млад, това е занаят;
да
бъдеш възрастен, това е занаят;
да
бъдеш стар, това е занаят.
Да
бъдеш чиновник, това е занаят.
Обаче когато обичаш, когато правиш Добро, когато постъпваш по закона на свободата, това не е занаят.
Любовта към приятеля
си
можеш
да
изразиш в добрия прием, който ще му дадеш: ще го поканиш у дома
си
, ще му дадеш топла, чиста стая
да
си
почине, ще го нахраниш и ще му кажеш
да
се чувства като у дома
си
.
Той е създал Земята и ни е оставил свободни,
да
разполагаме с всички блага.
От време на време само Той поглежда какво правят Неговите немирни деца.
И като види, че кряскат, Той пак им дава своето благословение и се отдалечава.
Когато дойде до вътрешната страна на живота, човек престава
да
се занимава с противоречията.
Не е достатъчно само
да
ги вижда, но той трябва
да
ги изправя.
Щом влезе във вътрешния, в Божествения живот, човек престава вече
да
се занимава както със своите, така и с чуждите погрешки.
Който иска
да
прогресира,
да
върви напред, той трябва
да
бъде сляп за погрешките на когото и
да
е.
Кажете
си
: "Това не ми е потребно, то е такъм." Когато отивате при Бога, ще бъдете като малките деца: няма
да
носите нищо със
себе
си
.
Каквото сте придобили на Земята, ще го оставите и ще отидете само с добродетелите
си
.
Състоянието ви трябва
да
бъде като това на детето – като че нищо нямате, като че нищо не носите със
себе
си
.
Представете
си
, че ви осъждат на обесване.
Вие трябва
да
имате вярата на детето,
да
знаете, че и десет въжета
да
употребят, всички ще се скъсат.
Колкото пъти
да
ви бесят, въжето все ще се къса.
Няма
да
се намери въже, с което
да
ви обесят.
Каквито вериги
да
турят на краката ви, всички ще се разкъсат, ще се разтопят.
Следователно има два начина, чрез които може
да
се освободи от затвора или от бесилката онзи човек, в когото се е пробудило Божественото: единият начин е чрез закона на смаляването, чрез Великото малко, а другият начин е чрез закона на увеличаването, чрез Великото голямо.
Ако осъдят някого
да
лежи в затвор, той ще започне постепенно
да
се смалява, докато стане съвършено невидим.
Ако приложи втория закон, той ще започне
да
расте,
да
се увеличава толкова много, че стените на затворите ще се пропукат, ще се разрушат, оковите му ще се разкъсат и той ще излезе вън от затвора.
Като слушате
да
говоря така, мнозина ще се запитат дали е възможно това нещо?
За онзи, който има Абсолютна вяра в Бога, всичко е възможно.
В Абсолютната вяра се иска пълно мълчание за всичко, което става.
Който много говори за
себе
си
, той спъва Божествените процеси.
Каквото и
да
направи, той не трябва
да
дава вид, че е направил нещо.
Докато е във външния живот, човек може
да
разправя натук-натам какво е направил.
Щом влезе в Божествения живот, той абсолютно трябва
да
престане
да
разказва какво е направил.
Ще върви тих и спокоен, ще се радва на Божественото, което работи, и на никого нищо няма
да
разправя.
Само тогава той ще разбере Божиите закони и ще види как живеят ангелите и светиите, ще види как живеят братята и сестрите помежду
си
, как живеят приятелите и слугите.
Като отидете в някой дом, дето бащата е умрял и е оставил наследство, ще видите, че братята и сестрите се карат помежду
си
кой повече наследство
да
получи.
Защо страдат хората?
Той продължава
да
яде и казва: "Нека гладува!
" Тъй щото, дето се обърнете, все ще се натъкнете на едно и също нещо: мъже, жени, деца, слуги, господари, учители – всички страдат от глад.
Всички са недоволни от приятеля
си
, искат нещо от него, но той не им дава.
Дали ли сте му това, което той ви иска?
Всички гладувате и ще гладувате, докато придобиете положителни знания за живота.
Съвременните хора, особено религиозните, четат и изучават Свещената книга, искат
да
се просветят,
да
придобият знания от нея.
Цената на тази книга е в смисъла на нейните думи, които трябва
да
се разберат, трансформират и приложат.
Четете например в нея думите: "Бог е Любов." Трябва
да
извадите тези думи оттам и
да
ги посеете на вашата нива.
Библията е справочна книга, която показва на кое място в Духовния свят трябва
да
влезете, за
да
посадите там семената на тази Любов.
За
да
влезете на точно определено място в Духовния свят и
да
създадете връзка със съществата там, вие трябва
да
имате слушалка, както по телефоните и по радиоапаратите.
Без слушалка с никого не можете
да
влезете в съобщение.
Вашите слушалки са ръждясали, вследствие на което не можете
да
си
служите с тях.
Някой вдига показалеца
си
нагоре.
Учениците вдигат двата
си
пръста.
С това те искат
да
обърнат внимание на учителя
си
,
да
отговорят на зададения от него въпрос.
Някой вдига ръката
си
нагоре.
С това иска
да
каже, че е готов всичко
да
направи.
Често вие седите и не знаете какво
да
правите.
Щом не знаете какво
да
правите, хванете показалеца
си
и кажете: "Господи, научи ме как
да
използвам силите, които
си
вложил в мене." Като се помолите, като отправите мисълта
си
нагоре, все ще дойде някое същество от Невидимия свят
да
ви помогне.
Случва се, че някой път на телефона идат непознати на вас същества, затова вие трябва
да
различавате кой ви говори.
Човек трябва
да
познава,
да
различава духовете.
Той трябва
да
знае кое за какво ще употреби.
Той трябва
да
знае как и за какво ще употреби тялото, очите, ръцете, краката
си
и т. н.
Как ще знае по какъв начин
да
служи на Бога?
Сега от всички се изисква
да
водят вътрешен, Божествен живот.
Възможно е, но всеки трябва
да
знае, че животът на малкото дете не е живот на възрастния; животът на възрастния не е живот на стария.
В Божествения свят тези три състояния символизират трите велики добродетели: младият представлява Любовта, възрастният – Мъдростта, а старият – Истината.
Следователно ако младият не може
да
придобие Живота, Любовта в него още не е дошла; ако възрастният не придобие Знанието, Мъдростта в него още не е дошла; ако старият не придобие Свободата, Истината в него още не е дошла.
Млад ли
си
, с тебе са Любовта и Животът; възрастен ли
си
, с тебе са Знанието и Мъдростта; стар ли
си
, с тебе са Истината и Свободата.
Казвате: "Остаряхме." – Щом сте остарели, ще се радвате, че носите Истината и Свободата в
себе
си
.
Че косите и брадите ви са бели, това нищо не значи.
Старостта подразбира състояние, в което човек се е освободил от всички ограничения на живота.
Старият е свободен
да
прави всичко, каквото пожелае.
Старият може
да
се подмлади,
да
стане колкото иска млад.
Той става магьосник, може
да
прави, каквото иска.
Тъй щото, когато някой казва, че е станал стар, питам го: "Свободен ли
си
?
Носиш ли Истината в
себе
си
?
Когато четете Свещената книга, трябва
да
знаете на какво гледище заставате: външно – по буква, или вътрешно – по дух.
" – "Не." – Щом не носиш Истината и Свободата в
себе
си
, не
си
стар.
И прочетената глава може
да
се разглежда двояко: ако я разглеждате външно, ще имате едно разбиране; ако я разглеждате вътрешно, ще имате по-дълбоко разбиране.
– "Възрастен съм вече, възмъжах." – Носиш ли Мъдростта и Знанието в
себе
си
?
Каквото и
да
четете, трябва
да
се пазите от еднообразие в разбирането, в мисленето, в чувстването.
–”Не." – Тогава не
си
още възрастен.
– "Млад съм.”– Носиш ли Любовта и Живота в
себе
си
?
това, което е изчерпано, което нищо не дава.
– "Не." – Значи не
си
млад, не
си
дете.
От Божествено гледище възрастта на човека се определя така: младият носи Любовта и Живота; възрастният – Знанието и Мъдростта; старият – Истината и Свободата.
Каквото и
да
правите с люспите, нищо не излиза от тях.
За габровци и за котленци е създаден един анекдот, с който искат живо
да
представят тяхното скъперничество.
Когато някой от тях купувал охлюви, изваждал охлювите и ги готвел, а черупките им изсушавал, нанизвал ги на връв с цел и друг път
да
сготви от тях някакво ядене.
Това е най-хубавото обяснение за живота, което може
да
се даде на съвременните хора.
Като узнавали съседите, че еди-кой
си
имал черупки от охлюви, тръгвали един след друг
да
искат и те
да
сготвят ядене от тях.
Разбира се, то не е последната дума, но това може
да
се даде на хората при сегашното им разбиране.
Те казвали: "Дайте
си
такъмите, т. е.
В бъдеще може
да
се кажат много неща още, по-хубави, по-красиви, но за днес това е най-многото.
черупките от охлювите, и ние
да
си
сготвим ядене." След това ги връщали обратно на притежателя им.
Такъмите, това е старото учение, което трябва
да
се изостави и
да
се замести с ново.
Силата ми се заключава именно в това, че когато съм дете, живея с Живота и с Любовта; когато съм възрастен, живея със Знанието и Мъдростта; когато съм стар, живея с Истината и Свободата.
Сега ще направим едно малко упражнение, за
да
се свържем с теченията на Природата.
Това е Божественият живот, който може
да
радва човека.
В Природата съществуват две течения, две направления: едното направление е възходящо.
Само така той вижда величието на Господа.
Сега за цялата година ще ви дам следната задача: първите четири месеца ще бъдете деца, вторите четири месеца ще бъдете възрастни, последните четири месеца ще бъдете стари.
Направете този опит
да
видите какви резултати ще имате.
Следователно първите четири месеца ще посветите на Живота и Любовта, вторите четири месеца – на Знанието и Мъдростта, последните четири месеца – на Истината и Свободата.
Те означават процес на Великото голямо – процес на разцъфтяване в Природата.
Ще разделите живота
си
на три части и ще живеете съобразно трите велики добродетели – Любовта, Мъдростта и Истината.
Представете
си
, че някоя сестра е слугиня при една лоша, строга господарка.
Какво трябва
да
направи тя, за
да
я смекчи?
Слугинята трябва
да
ѝ каже една мека дума,
да
я погали малко.
То представлява знанието, което човек има и което трябва
да
даде на другите.
Господарката веднага ще се смекчи, ще стане добра.
Направете това упражнение няколко пъти, за
да
се свържете с тия две течения.
Важно е слугинята
да
знае как
да
я погали.
Колко струва на човека
да
направи едно малко усилие?
Ето как трябва
да
постъпи слугинята, ако иска
да
смекчи господарката
си
.
Всяко усилие, колкото и малко
да
е, дава добри резултати.
Тя трябва
да
застане от лявата ѝ страна,
да
я потупа три пъти и
да
целуне лявата ѝ ръка.
После
да
я потупа по гърба.
След това
да
застане от дясната ѝ страна, пак
да
я потупа лекичко и
да
целуне дясната ѝ ръка.
Господарката ще погледне слугинята
си
снизходително, меко и ще
си
каже: "Много умна е станала моята слугиня!
" Всички хора са такива господарки, затова всички се нуждаят от смекчаване.
При това положение човек става толкова малък, че минава през места, дето никой не може
да
мине.
Следователно, когато човек се намери при най-големите мъчнотии и затруднения и не знае отде
да
мине, не знае как
да
се освободи от тях, казвам: мини по пътя на Великото малко и ще се освободиш.
Страданието е този лош господар, или лошата господарка, което, щом дойде у вас, започва
да
вика,
да
се сърди.
Щом направите този кръг около страданието, то веднага ще изчезне.
Казвате: "Коя е причината за страданията, за мъченията, които преживяваме?
Който не се отрече от всичко старо в
себе
си
, от своите стари такъми, той не може
да
влезе в закона на Великото малко.
Когато Христос казва: "Който не се отрече от майка
си
и баща
си
, от брата
си
и сестра
си
, не може
да
бъде Мой ученик”, Той има предвид формата на майката и бащата, формата на брата и на сестрата като такъми.
Като влезе едно от тия същества във вас, хване управлението в ръцете
си
и цял ден ви измъчва.
Ако майка ти, баща ти, брат ти, сестра ти, приятелят и приятелката ти са стари такъми, ти трябва
да
се откажеш от тях.
Като не знаете как
да
се справите с това същество, вие охкате, пъшкате, казвате: "Не зная защо днес ми е толкова мъчно." – Едно от тия същества е влязло във вас през устата ви.
" Значи тия стари господари влизат през устата на човека.
Ще приведа един действителен пример от живота, за
да
видите, че наистина тия астрални същества влизат и излизат през устата на човека.
Те нямат никаква сила в
себе
си
, никаква храна не съдържат.
Щом е така, лесно можете
да
се откажете от тях.
Той говореше върху политиката, но сечеше с езика
си
надясно-наляво.
По едно време той се прозя и с прозявката едновременно промени разговора, започна
да
развива религиозни въпроси.
Божественото се отличава със следното качество: то всякога дава.
Даването е закон на Небето, закон на изобилието.
После той пак се прозя и промени разговора, започна
да
говори за Божествения, за вътрешния живот в човека.
Значи това, което всякога дава и никога не престава
да
дава, е Божествено.
Така говори около 15 минути, след което пак се прозя и каза: "Време е вече
да
си
вървя, защото огладнях много." Значи с прозявките се променят състоянията на човека.
Това, което някога дава, а някога не дава, е човешко.
Прозее се веднъж, говори за политически работи; прозее се втори път, започва
да
говори върху религиозни въпроси; прозее се трети път, започва
да
разисква върху вътрешния живот на човека, докато при последната прозявка усеща, че е гладен и трябва
да
върви у дома
си
.
Който казва, че може
да
направи всичко, което е добро, той е в процеса на Божественото; който казва, че е слаб, че не може
да
направи всичко, макар и добро, той е в процеса на човешкото.
Не е лошо нещо прозявката, но човек трябва
да
се изучава,
да
следи как се сменят състоянията му.
По тези прояви може
да
различавате Божественото от човешкото.
Човек трябва
да
различава състоянията
си
,
да
знае кои са негови и кои – чужди.
Когато дойде до положение
да
направи нещо Божествено, човек трябва
да
знае, че не е сам в тази работа.
Съвременните хора са слуги още, те изпълняват заповедите на своите господари.
Господарят заповядва
да
ореш нивата и ти отиваш
да
ореш.
С него заедно работят всички ония възвишени същества, които поддържат Царството Божие.
Ти
си
чиновник, отиваш на работа.
Външно тези същества са невидими, но силата на нещата не е във външното виждане.
Началникът заповядва
да
пишеш и ти пишеш.
Важно е човек
да
чувства, че с него заедно работят напреднали, възвишени същества.
Професор
си
, заповядват ти
да
държиш лекция и ти държиш.
Питам: кое трябва
да
предпочитате –
да
дишате нечист или чист въздух?
Майка
си
, заповядват ти
да
гледаш детето и ти го гледаш.
Да
четете при мека, приятна светлина, или при светлина, която едва мъжделее?
Мъж
си
, по заповед отиваш на работа.
Чистият въздух, чистата вода, меката, приятна светлина са блага, богатства, които човек не осъзнава, защото се занимава със своите стари такъми.
Кой човек днес работи по свобода, по свое желание?
Срещате някой човек, слушате, че говори само за обществени въпроси, за служби, че еди-кой
си
колко години бил чиновник, учител или професор някъде.
Всички съвременни хора работят по заповед, по закон, насила.
Питам: колко години най-много може
да
бъде човек чиновник?
Всички хора работят по закон, те още не са свободни.
Когато изпълнят закона, те ще дойдат до пълната свобода.
Детинството не е нищо друго освен процес на освобождаване.
Това са само 60 години, през което време човек едва започва
да
се ориентира в живота.
Освобождаване от ограниченията на стария живот.
Онова съзнание, което не е работило с големите числа, започва
да
се плаши от тях.
Но още по-добре е
да
влезете в детинството.
За
да
дойде до будност на съзнанието, човек трябва
да
работи непреривно, за
да
различава Божествените процеси от човешките.
И тъй, станете деца, за
да
се запознаете с Живота и с Любовта !
Божествените процеси са непреривни, а човешките са прекъснати.
Станете възрастни, за
да
се запознаете със Знанието и с Мъдростта!
Никоя сила в света не е в състояние
да
прекъсне един Божествен процес; ако някой го прекъсне, той сам ще
си
напакости, ще
си
създаде ред нещастия.
Станете стари, за
да
се запознаете с Истината и със Свободата!
Всички трябва
да
минете през тази опитност.
И в края на краищата вие сами ще
си
напакостите, ще се намерите пред тъмнина.
Казвам: всеки, който е придобил живот, знание и свобода, той е щедър, богат.
И в Любовта той е щедър, дава изобилно.
Мнозина говорят за щедрост, а като дойдат до Любовта, започват
да
я цедят, както кръчмарят цеди виното.
Те турят Любовта в някой варел, поставят кран и започват
да
наливат чаша по чаша, като същевременно записват кому колко са дали.
Който придобива Истината и Свободата.
Казвате: "Аз дадох една чаша любов на еди-кого
си
." – Какво можете
да
направите с една чаша любов?
Да
раздавате любовта с чашки, това е външната ѝ страна.
3.
Дигни одъра си!
,
СБ
, София, 21.8.1934г.,
Някому дошло наум
да
измисли някакви картини и
да
ги представи на филм,
да
забавлява хората.
Като говоря върху тия принципи на живота, вие се натъквате на вашия личен живот и започвате
да
се смущавате. Защо?
Дядо ви ви е разправил една приказка и вие бързате
да
я разкажете на други,
да
видят каква приказка е измислил той.
– Изпадате в контраст.
То е все едно
да
имам пред
себе
си
хора, облeчени в нечисти, изцапани дрехи, и
да
им говоря за чистота.
Като се погледнат, в тях ще се яви желание
да
се окъпят.
Вместо
да
отидат в къпалнята, аз им казвам: вдигнете одъра
си
и вървете на работа!
Някой става рано, започва
да
се облича,
да
се мие,
да
се нарежда с пръстени, с огърлици.
От време на време се оглежда в огледалото, върти се наляво, надясно, доволен е от положението
си
.
Ако е въпрос
да
бъдете облечени с нови, чисти дрехи, аз мога
да
тропна с пръчицата
си
и моментално ще се видите облечени.
Хубаво е всичко това, но този – облеченият, накиченият, не
си
ти.
Това мога
да
направя, но от вас се иска една добродетел – свещено
да
пазите дрехата, която ви е дадена.
Утре съблечеш тия дрехи, хвърлиш накитите, виждаш се такъв, какъвто
си
, какъвто не искаш
да
те виждат хората. Защо?
Ако нямате тази добродетел в
себе
си
, ще свалите дрехата
си
от гърба
си
и ще я дадете на някого от любов.
Защото ако се покажеш пред хората такъв, какъвто
си
, никой няма
да
те погледне.
Дрехата на Любовта на никого не се дава.
Давайте от изобилието на своя живот, и ще видите как той ще мине и в ближните ви.
Ще кажете, че искате
да
знаете Истината.
Давайте от изобилието на своето знание, за
да
премине и в ближните ви.
Коя Истина искате
да
знаете?
Давайте от изобилието на свободата
си
, за
да
премине и в ближните ви.
Давайте от изобилието на Любовта
си
, за
да
премине във всички хора на Земята.
Отвлечената истина е красива отвън, студена отвътре.
Някой е болен, лежи отчаян, обезсърчен, и в това време чува тихият глас отвътре
да
му казва: "Стани, вдигни одъра
си
и ходи!
Представете
си
, че дойде някой при вас и ви предложи три неща: дрехата, дъхът и знанието на светията.
" Той казва: "Татко, понеже чух Гласа Ти, ставам и съм готов
да
направя всичко, каквото пожелаеш." Днес хората искат
да
наредят работите
си
,
да
придобият знания и тогава
да
служат на Бога.
Но Той казва: "Станете, вдигнете одъра
си
и идете на работа!
Някой иска
да
придобие Божиите блага – това е външната дреха на Бога.
" Сега и аз ви казвам: вдигнете одъра
си
и идете на работа в света!
Вие сте учени хора, можете
да
работите.
Трети иска
да
придобие Живота – това е знанието на Бога.
Да
, но първото качество на живота е знанието.
Ако ми каже, че не е ял два-три дена, ще го повикам у дома
си
и първо ще му предложа вода
да
измие ръцете и краката
си
, после ще го накарам
да
среши косата
си
,
да
се преоблече, а след това ще го поканя на трапеза, покрита с чиста хубава покривка, а на нея ще бъдат сложени пресен топъл хляб и плодове.
Пред него ще поставя чиста бяла чиния със златна вилица, лъжица и нож, и ще му кажа: "Заповядай, нахрани се добре!
" Като се нахрани и благодари, ще му кажа: "Ето, това е Новото учение!
Ако
си
доволен, ела сега с мене
да
помагаме на другите хора." По този начин ще събирам гладни хора и в продължение на един месец ще имам около
себе
си
най-малко хиляда души, с които ще отидем на бойното поле
да
атакуваме неприятеля.
Знание, което не носи такава радост в
себе
си
, е детинска дреха, която може
да
се носи временно.
Щом порасне детето, дрехата му става малка и трябва
да
се замести с нова.
Хубава е тази дреха, но тя причинява страдания на детето.
Ако продължава
да
я носи, тя ще му стане къса, тясна и ще започне
да
го убива.
Ако я вземат от гърба му, без
да
я заместят с нова, то ще започне
да
страда от студ.
" – Ще гоним сиромашията, неправдата, лъжата, грубостта – с една дума – всички несгоди в света.
Всеки, който търси дрехата
си
и се оплаква, че са му я откраднали, минава за слаб човек.
Той не може
да
бъде умен.
Тогава ще сложим трапези и всеки ще слугува на
себе
си
. Защо?
Никой не може
да
посегне върху дрехата на умния, на силния човек.
– Защото в Царството Божие всеки е слуга, няма кой на кого
да
слугува.
На слабия, на глупавия всеки апаш може
да
снеме дрехата от гърба му.
В който ден всеки започне
да
слугува на
себе
си
, дошло е Царството Божие на Земята.
След това той ще прати хора
да
гонят апаша, за
да
върне дрехата му назад.
Време е вече
да
се слугува,
да
се разнася Любовта в света.
Така и съвременните хора търсят изгубеното
си
щастие.
Питам: ако вие търсите изгубеното
си
щастие, мислите ли, че сте умни и силни хора?
Тогава ще чуете гласа на Бога, Който вижда всичко и следи какви са вашите мисли и чувства, които изпращате в света.
Не, умният, силният човек никога не може
да
изгуби щастието
си
.
Всеки ден правете по една добра постъпка, за която
да
получите одобрението на Живия Бог.
Казвате: "Как ще намерим щастието
си
?
" – Чрез страданията.
Вие извършихте Моята воля, като причинихте на братята
си
радости, а не страдания."
Страданията са първото условие за поумняването на човека.
Сега аз желая всички
да
бъдете носители на Новото учение – Учение на Любовта, Учение на почит и уважение, на зачитане на всичко красиво, чисто и възвишено в света.
Който страда, той отива към поумняване.
Казвате: "Можем ли
да
приложим това Учение?
Като започне
да
страда, човек оценява вече дрехата
си
, която е носил дотогава на гърба
си
.
" – От вас зависи.
Преди страданията човек е мислел, че дрехата, която е на гърба му, нищо не струва.
Обаче като започне
да
страда, като я изгуби, вижда колко ценна е била дрехата.
Казвате: "Какво от това, че съм загубил дрехата
си
?
Не, вие можете
да
бъдете добри още сега – от вас зависи това.
Ще взема дрехата на приятеля
си
или ще
си
купя нова." Едно трябва
да
знаете: докато сте на Земята, вие можете
да
давате дрехата
си
на когото искате; можете
да
вземете дрехата от когото искате.
Влезете ли обаче в Духовния свят, там въпросът е поставен другояче: там никому не можете
да
дадете дрехата
си
, нито можете
да
вземете на някого дрехата.
Защо трябва вие
да
се сърдите,
да
се тревожите?
Там дрехите не се дават даром.
Онзи, от когото
си
взел дрехата, е благороден човек, но ти, който я вземаш, не
си
от благородните.
Един млад момък тръгнал
да
търси своята възлюбена по света, но не могъл
да
я намери.
Като се връщал от своето дирене отчаян, разбит, недоволен, той видял на пътя една красива мома с пукната глава и счупен крак.
Приближил се близо до момата и
си
казал: "Понеже не намерих своята възлюбена, ще направя едно добро на тази красива мома." Превързал главата ѝ, превързал крака ѝ и спрял при нея
да
поговорят.
Момата започнала
да
се оплаква как пострадала, какви болки изпитвала в главата и в крака, но той ѝ казал: "Много добре стана, че те удариха.
Можете ли
да
кажете, че животът седи в това – един
да
служи за обявяване на добродетелите на другите, а те
да
растат, велики
да
стават?
Ако не беше пострадала, аз нямаше
да
те намеря.
Много години се изминаха, откак те търся." Той познал в лицето на красивата мома своята възлюбена.
Всеки трябва
да
расте,
да
се развива.
Ако вашата глава е пукната, ако кракът ви е счупен и ви намери вашият възлюбен, болките и страданията ви са на място.
Някой изработи една хубава статуя и всички казват: "
Да
турим статуята на пиедестал,
да
я виждат всички, които минават покрай нея." Турят статуята на пиедестала и тя стои, надува се.
Тъй щото, както и колкото
да
страдате, радвайте се, ако това страдание е послужило като повод
да
намерите Онзи, Който ви обича.
Да
, но ако не бяха камъните отдолу, можеше ли статуята
да
стои тъй високо, че всички
да
я виждат?
Желая на всички
да
имате присъствието на Божията Любов, която носи Живот в
себе
си
.
В това ли се заключава достойнството на човека –
да
стои като статуя върху един пиедестал?
Да
имате присъствието на Божията Мъдрост, която носи Знание и Светлина.
Да
имате присъствието на Божията Истина, която носи Свобода за човешките души!
Ако неговата любов, ако неговото знание, ако неговата свобода приличат на статуя, поставена високо на пиедестал,
да
ги виждат всички хора, каква е тази любов, какво е това знание, каква е тази свобода?
Защото великото, красивото, което е дълбоко скрито в Бога, от никого не се вижда, но се чувства.
Така трябва
да
постъпват всички.
В тайно трябва
да
се работи, а само резултатите
да
бъдат наяве.
Трябва ли
да
поставяте добродетелите
си
на пиедестал като красивите статуи?
Човек трябва
да
бъде подобен на Бога.
Откак светът съществува, и преди създаването му още, Божието око всякога е било будно.
Когато хората спят, Бог е буден, всичко следи и нарежда.
Какви Синове Божии са тия хора, които се оплакват, че не са спали?
Техният Баща винаги е буден, не спи, а те искат
да
спят!
Досега Бог от ничия услуга не се е нуждаел, нито някой Му е услужвал.
Но когато се казва, че трябва
да
служим на Бога, това е съвсем друго нещо.
Да
служим на Бога, подразбира
да
служим на другите в името Божие, а не
да
служим на Бога.
Той никога не се е нуждаел от услугите на хората.
Тогава как ще приличате на Баща
си
, щом искате
да
ви слугуват,
да
имате по няколко слуги на разположение?
Съвременните хора искат
да
приличат на Баща
си
, а вършат работи, които Той никога не върши.
Той всякога е доволен, даже не знае какво нещо е недоволството.
Вие трябва
да
се освободите от недоволството.
– Защото не сте красиви, защото не обичате Истината.
– Защото нямате Любов в
себе
си
.
Ако имате Любов, всичко ще имате.
Ще кажете: "Щом е така,
да
се обичаме!
" – Лесно е
да
се каже, че трябва
да
се обичате, но обичта е закон, който се отнася до душата.
Да
обичаш – това значи вътре в
себе
си
да
чувстваш обичта.
Освен това, когато обичаш някого, за
да
живееш, едновременно ти трябва
да
обичаш и другите хора.
Който не може като люби
да
живее, той не може
да
даде подтик и на другите хора
да
живеят.
Всеки сам трябва
да
изпита своята любов и ако я хареса, ще даде и на другите
да
я опитат.
Иначе, като не познавате любовта
си
, как ще я дадете на хората?
Защо ще им причинявате страдания?
Вие сами страдате от своята любов, а отгоре на това давате от нея и на други хора
да
страдат.
Вие търсите някого
да
ви обича.
Той
себе
си
не обича, вас ще обича!
После, търсите някого
да
ви направи щастливи.
Той
себе
си
не е направил щастлив, че вас ще направи щастливи.
Как можете
да
вярвате в това?
Възможно ли е нещастният човек
да
направи някого щастлив?
Хората вярват, че могат
да
станат като Драган, като Стоян, като Петко, а не вярват, че могат
да
станат като Бога, в Когото има всички възможности
да
ги направи блажени, щастливи, любещи.
Вече 38 години става как лежа пред тази къпалня, няма кой
да
ме пусне във водата." Христос му каза: "Напусни курорта!
Дигни одъра
си
и излез вън!
Между посетителите на курорта имало голямо състезание кой пръв
да
влезе в къпалнята след размътването на водата от ангела, който слизал един път през годината.
Този болен трябвало
да
чака цели 38 години за една баня, и пак не могъл
да
се вреди.
Трябвало
да
дойде Христос
да
му каже: "Дигни одъра
си
и излез вън!
И без баня може." Казвате: "Как е могъл този човек
да
лежи 38 години само за една баня?
" Питам: ами когато вие прекарвате цели 60 години с надежда, че ще получите отнякъде голямо богатство, че ще станете щастливи, вие не сте ли в положението на разслабения, който чакал цели 38 години пред къпалнята, за
да
се излекува?
Мнозина очакват щастието в подобна форма –
да
влязат в къпалнята,
да
се окъпят и
да
излязат оттам чисти, здрави.
Добре е това, но хиляди курортисти има и всеки иска
да
влезе в къпалнята,
да
се окъпе и излекува.
Дигни одъра
си
и иди
да
работиш!
" Какво разбирате под думите дигни одъра
си
?
И до днес още Христос стои пред тази къпалня и наблюдава кой от курортистите има сила
да
вдигне одъра
си
и
да
излезе вън.
Когато Христос каза на болния, който 38 години беше лежал пред къпалнята,
да
вдигне одъра
си
, той започна
да
се озърта натук-натам,
да
намери някого
да
му помогне.
Христос му каза: "Аз искам
да
видя можеш ли сам
да
вдигнеш одъра
си
, за
да
проверя силата ти." И той вдигна одъра
си
и каза на курортистите: "Варда!
" Всички му сториха път
да
мине.
В този момент стана пробуждане на съзнанието му.
Той
си
казваше: "Чудно нещо!
Толкова години как лежа пред тази къпалня, чакам
да
дойде някой
да
ме пусне във водата, без
да
зная, че съм имал сила сам
да
нося одъра
си
." Според тогавашния обичай курортистите му казаха, че не е позволено в съботен ден някой
да
вдига одъра
си
.
"Кой те накара
да
направиш това?
" – "Онзи, Който ме назначи на нова служба, Той ми каза
да
вдигна одъра
си
, и аз Го послушах: вдигнах одъра
си
и излязох вън.
Сега вървя по заповед." – "Кой е Този, който ти заповяда
да
вдигнеш одъра
си
?
Той ми даде нова служба и ми каза
да
не лежа повече пред къпалнята.
Той ме изпраща в друга къпалня, в голямото море, дето ангел слиза
да
размътва водата не само веднъж в годината, но всеки час."
Сега аз искам
да
обърна вниманието ви върху мисълта
да
работите върху
себе
си
за пробуждане на съзнанието.
Като работите така, стремете се
да
имате уважение към
себе
си
, към ближните
си
и обич към Бога.
Който не обича Бога, той не е човек; който не почита и не уважава
себе
си
, той не е човек; който не е готов
да
се жертва за ближния
си
, той не е човек.
Докато сте на Земята, било в сегашния или в бъдещия живот, най-великото нещо е
да
бъдете човеци.
Няма по-велико нещо за сегашния човек от това –
да
бъде истински човек.
Някой иска
да
бъде ангел.
И това е добре, но
да
бъдете ангели, туй значи
да
ви назначат на служба.
Ангелът е чиновник и като чиновник той е гражданин на Царството Божие.
Същото нещо виждаме и в държавите на Земята.
Не може
да
бъде човек служител в някоя държава, ако първо не е неин гражданин.
Следователно първо трябва
да
бъдете граждани, а после служители на Царството Божие.
Също така можете
да
запитате хората, които казват, че имат майка и баща, къде са техните майки и бащи?
" – "Умрели са." Питам: можете ли
да
наречете свои майки и бащи онези, които умират, които губят съзнанието
си
, които имат толкова недостатъци, толкова слабости?
Какво можете
да
очаквате от една слаба майка?
От слабия нищо не може
да
се очаква.
Той е всесилен и всичко може
да
направи.
В това всеки трябва
да
вярва.
Който има тази вяра, той винаги носи в ръката
си
магическата тояжка, и каквото му потрябва, тропне с нея.
Ако отиде на планината и пожелае
да
яде, той тропне с тояжката
си
и пред него се издига великолепен палат.
Пак тропне с тояжката
си
и вратата на палата се отваря.
Той влиза вътре и вижда много стаи, хубаво наредени, украсени с цветя, навсякъде музика свири.
Тропне с тояжката
си
и пред него излизат слуги, готови
да
изпълнят заповедите му.
Веднага слагат богата трапеза и той започва
да
яде.
Щом се нахрани, тропне с тояжката
си
и всичко това веднага изчезва.
Представете
си
, че вие имате способността
да
разполагате с магическата пръчица!
Какъв щеше
да
бъде вашият живот?
Но питам: когато някой човек прекара 60 години на Земята и през всичкото време търси щастие, богатство, високи служби, това не е ли забавление?
Той намерил ли е това, което е търсил?
Мнозина даже не са могли
да
поживеят повечко, за
да
видят илюзиите, с които са се забавлявали.
Това не трябва
да
ви обезсърчава, нито
да
представлява някакво противоречие.
Аз искам
да
обърна вниманието ви върху ония неща, които представляват обвивки на живота.
Когато някой не сполучи в живота
си
, това не значи, че е нещастен.
Един турчин турил някакво обявление някъде, с което накарал минувачите
да
се спират.
На обявлението той написал: "Който влезе вътре, пишман ще стане; който не влезе вътре, пак пишман ще стане." Заинтересували се хората, започнали
да
се спират пред обявлението, и като виждали, че някой излизал оттам, питали го: "Какво има вътре?
Аз тълкувам обявлението по следния начин: който влезе, даде парите
си
и не разбере това, каквото е видял, той ще бъде нещастен.
В това седи силата.
Вие сте влезли вече, но за
да
не се пишманите, гледайте
да
разберете дълбокия смисъл на всичко, което сте видели и чули.
За
да
разберете живота и за
да
не съжалявате, че сте влезли в него, трябва
да
сте доволни от всичко, което вършите.
За
да
бъде доволен, човек непременно трябва
да
срещне своя Баща.
И наистина, единственото нещо, което всички хора очакват, е
да
срещнат своя Баща, Когото не са виждали от незапомнени времена.
Обаче съзнанието на повечето хора вече се пробужда и в тях се явява желание
да
се върнат при Баща
си
.
Те са взели торбичките
си
и са се отправили към Него, но
си
мислят: "Дали ще ни приеме Баща ни?
Ние почти сме Го забравили." – Не се безпокойте, Баща ви ще ви приеме много добре: ще ви прегърне, ще ви целуне, ще заповяда
да
заколят най-угоеното теле за вас.
Когато по-големият ви брат
си
дойде от нивата и чуе, че сте се върнали от странстването
си
, ще се разсърди, защото ще помисли, че ще вземете дял от неговото наследство.
Какво виждаме днес?
– Че ревността се събужда и между религиозните хора.
Когато нов човек влезе в някое религиозно общество, всички започват
да
му казват: "Ти едва дойде и желаеш вече
да
вземеш първото място." Между религиозните хора се забелязва желание всеки
да
изпъкне,
да
стане учител.
И най-хубавата цигулка
да
имате, за две години не можете
да
станете учител.
Цели 30 години наред трябва
да
свири човек, и то по десетина часа на ден, за
да
стане поне третостепенен виртуоз.
А тъй, едва
да
държи лъка и
да
мисли, че свири хубаво, това значи
да
се самозалъгва.
Когато пееше, никой не я виждаше, криеше се, но гласът ѝ се чуваше надалече.
Всички варненци се събираха около къщата ѝ
да
я слушат.
Тя пееше за
себе
си
.
Истински певец или музикант е този, който пее или свири за
себе
си
.
Някой едва се научил
да
пее, ще излезе пред публика, а после ще каже, че не са го оценили.
Човек трябва
да
бъде внимателен, на никого
да
не създава неприятности или страдания.
Дойде някой при мене, иска
да
му кажа Истината.
– "Не, аз съм силен, ще издържа на всичко." – Не е въпросът там.
Аз искам
да
кажа на човека само онова, което може
да
го повдигне и задоволи.
Така трябва
да
постъпват новите хора.
Новият човек никога и на никое същество, малко или голямо, не трябва
да
причинява страдания.
Към всички същества, които Бог е създал, той трябва
да
изпитва свещено чувство Когото и
да
срещне, той трябва
да
бъде радостен и весел.
От незнание или от неразбиране хората често
си
създават страдания едни на други.
За
да
не става това, съзнанието им трябва
да
бъде будно.
Ако някой е щастлив, и другите около него трябва
да
бъдат щастливи.
Христос казва: "Син Человечески не дойде
да
Му послужат, но
да
послужи." Ако някой иска другите
да
му служат, той ще им причини страдания.
Не, всеки трябва
да
служи като Христа.
Три главни мотива вземат участие при служенето:
да
служиш от пробуждане на великата Божия Любов в тебе,
да
служиш от пробуждане на великата Божия Мъдрост в тебе,
да
служиш от пробуждане на великата Божия Истина в тебе.
Каквото и
да
направи то, вие ще бъдете снизходителни към него.
Не презирайте малкото дете, което се учи
да
пее.
То кряска, вика на майка
си
, сърди се, взема първите уроци по пеене: взема първия тон на живота, после втория и т. н.
Като започне
да
пее, майката го поглади, помилва и казва: "Отлично пее, добър певец ще стане моето детенце!
За
да
постигнете това, всички трябва
да
бъдете търпеливи, както Бог е дълготърпелив; всички трябва
да
любите, както Бог люби; всички трябва
да
бъдете внимателни като Бога; всички трябва
да
приложите знанието
си
към хората, както Бог прилага своето.
Както Бог прилага Истината и Свободата към всички хора, така и вие трябва
да
имате свещен трепет към тях,
да
ги приложите в живота
си
.
Всеки трябва
да
бъде прозорец, през който
да
минава Божествената светлина.
И наистина, когато искате
да
се забавлявате, вие отивате на театър или на кино и чакате с нетърпение
да
видите какви картини, какви сцени ще ви представят.
Като се върнете у дома
си
, разправяте какво сте видели на киното.
Когато се запитвате какво е предназначението ви на Земята, казвам: вашето предназначение е
да
бъдете проводници на Живота и Любовта, на Знанието и Мъдростта, на Истината и Свободата.
4.
Търпение, чистота и приложение
,
ООК
, София, 22.8.1934г.,
От какво се нуждае?
Апостол Павел казва: „Не живея вече аз, но Христос живее вътре в мене.“ Христос живееше в него и Павел понасяше всички страдания.
Колко пъти го биха по 39 удара?
Ти трябва
да
разбираш Великите истини, които Той е внесъл в света.
Като го ударили – 39 ударили, 39 удара, той е направил един астрологически кръг.
Ти, ако не знаеш
да
пееш, животът ти ще бъде нещастен от единия край до другият.
Бил е във всички домове.
А пък, ако знаеш
да
пееш, животът ти ще бъде щастлив от единия край до другия.
И при всеки удар са му дали по един урок.
Та сега, в пеенето „до“, това е капитала, с който ти функционираш, в даден случай.
Но искам
да
ви избавя от една самоизмама, която имате.
„Ре“ е пътя, по който трябва
да
тръгнеш, метода, с който трябва
да
работиш.
„Фа“ е придобивката, защото във всяка мисъл трябва
да
има придобивка.
Без
да
четете парите, вие ги туряте в джоба
си
.
„Фа“ показва какво
си
придобил в твоята мисъл или в твоята любов.
Вземане и даване.
Вие му давате хиляда и той ви връща само 500 лева.
Вие бъркате в джоба
си
и гледате, че са 500 лева и се чудите, дали той ви излъга или сте ги изгубили.
Художникът рисува, рисува и прави изложба на всичките
си
картини.
Почва разногласие.
Прочети
си
парите, за
да
знаеш погрешката в тебе ли е или в друг.
Ти трябва
да
знаеш причината на твоите страдания в тебе ли е или в друг.
Ти
си
доволен от своята изложбата.
Дали бакалина ти е дал по-малко или не.
Ти дадеш един общ концерт, пееш и всички хора са доволни.
Ако
си
ги изгубил по невнимание, не хвърляй съмнение върху бакалина.
А пък „
си
“ – всички се разотиват по домовете
си
и са доволни.
Иначе ще отидеш при него и ще му кажеш: „Ти
си
направил погрешка.
Никой път човек не трябва
да
стъпва в дома на лъжата.
Ако държиш в
себе
си
една лъжлива мисъл, едно лъжливо чувство или една лъжлива постъпка, която ти е дошла отнякъде, ти не стъпвай в тяхният дом.
По някой път вие се занимавате с една лъжлива мисъл, която търсите как
да
изпъдите навън.
Не се занимавайте
да
я изпъждате.
И като дойдете до „
си
“ и голямо светийство не ви трябва и там има полутон.
Обърнете ума
си
към това, което е хубаво.
Като него учител
да
няма.
Да
допуснем, че вървите по пътя, пък срещнете един приятел, който е вглъбен и не ви поздрави.
Ти казваш: „Аз ще ти дам
да
разбереш.“ Какво ще му дадеш
да
разбере.
Ти
си
в дома на една лъжлива мисъл.
Аз наблюдавам.
Някой от вас, като е седнал някъде, е недоволен от местото, което са му дали.
Вие казвате: „Ние сме от старите.“ Ако онези отзад са доволни от вашето седение на първо место и ако вие сте доволни от тяхното седение, това е в реда на нещата.
Но, ако едни казват: „Станете вие, за
да
седнем ние“, тогава има едно вътрешно недоволство.
А пък в духовния свят всички вие може
да
седнете на един стол.
Вие, по някой път искате
да
имате любовта на някого.
Всички мога
да
ви туря на един стол и пак ще остане место за хиляда души.
А пък в един свят като нашия, едно лице от онзи край не може
да
чува.
В природата действуват равни сили.
Или обстановката е такава, че не може
да
види лицето, което говори.
Всякога момъкът е недоволен, когато не може
да
види лицето на момата.
Ще дадеш съответната цена на този плат.
Ти искаш един добър учител по музика, ще му платиш и после ще имаш внимание и уважение към него, а не
да
искаш
да
го надминеш и ти
да
станеш учител.
Ако тя е зад гърба му, той съжалява и когато някой е запушил пътя между него и нея и той не може
да
я види, пак съжалява.
Учителят тогава ще
си
обърне гърба.
Всеки учител, който усети, че ученика иска
да
стане по-голям от него, той му обръща гръб.
Искате ли
да
влезете в Небето такива, каквито сте сега?
Искате ли
да
ви заведат като някой инвалид при вашата възлюблена и така
да
ѝ служите.
По някой път искаш
да
станеш самостоятелен.
Питам сега, щом се явите при вашата възлюблена, какъв подарък трябва
да
ѝ занесете?
Какво означава това
да
станеш самостоятелен?
Искаш
да
станеш по-голям от Бога, нищо повече.
Бог, при всичките ни грехове, като се явява при нас с Любов, Той е търпелив, благосклонен, не вижда греховете ни.
Казваш: „Аз трябва
да
стана самостоятелен.“ Кой момък не е самостоятелен?
И Христос казва: „Отец не съди никого.“ Тези погрешки, които имаме, Той не ги вижда.
И те бързат
да
се наядат и половин час след като се наядат, всички ще бъдат щедри.
Най-първо ще има състезание и след това ще бъдат щедри и тогава казват: „Можем
да
дадем от това, което остане на другите.“
И казват за него: „Запалила се е чергата му.“ И като се запали чергата на този момък, той не тича във водата
да
се гаси, но тича при момата, за
да
я пита: „Защо ми запали чергата?
“ А пък момата отговаря: „Запалих ти чергата, защото
си
един глупак.“ И ако вие страдате в света, вашата черга е запалена. Защо?
Първо трябва
да
обичате живота.
Без търпение не може
да
обичаш живота.
Второ трябва
да
цените знанието.
Да
ви дам изяснение.
Самосъзнание трябва
да
имате,
да
виждате важността на знанието, което е потребно за вашето повдигане.
Вие
си
спомняте вашите младини.
На всинца ви трябва работа за учене.
Казваш: „Мене Духът ми даде това.“ Вие се поставяте на крива почва.
Какво ви е дал Духът, това е дар, но ти какво
си
разработил?
Бог ти е дал един талант.
Хората преди
да
са почнали
да
работят,
си
почиват.
Ти удвои ли таланта
си
?
Бог дълго време чака, за
да
добият някакъв плод, милиони години чака, а пък човек преди
да
е посял нещо, пак чака.
Младите казват: „Всеки глупак, който не знае как
да
люби, ние му запалваме чергата.“ А пък, като се срещне един възрастен, казва му се: „Всеки един човек, който не знае как
да
учи, ние го изпъждаме вън.“ Ти влизаш в дома, гдето един възрастен се е оженил и има жена и ти не знаеш как
да
погледнеш жена му.
Този капитал е дар, талантът е дар, но ти удвои ли го?
Сега, може би, някой от вас чакате
да
получите нещо, без
да
сте работили.
Ако са пет, трябва
да
станат десет.
Който дойде, изведнаж иска
да
стане светия, някакъв гений.
“ Един българин отива в Америка и поглежда някак
си
особено дъщерята на един американец.
Вашите таланти, които ви са дадени, удвоени ли са?
Онзи му казал: „
Да
си
вземеш шапката и
да
си
отидеш, в моя дом не става това.“ Този българин разправя тази своя опитност и казва: „Втори път не мислех вече така
да
правя.“
Вие сте дошли до едно положение, в което трябва
да
знаете: С духовния свят не можем
да
си
играем.
Само казвам вие
да
си
зададете въпроса, това, което Бог ви е дал, вие удвоихте ли го?
И каквото и
да
се каже, не правете онова, което ходжата прави.
С Любовта не може
да
си
играеш и с Мъдростта не можеш
да
си
играеш.
Да
го удвоите, това значи
да
му дадете цена.
Колкото и високо
да
се качи, той все казва: „Ил Аллах.“ Минарето има три викала.
Като дойдеш при Любовта, трябва
да
носиш тази Любов в сърдцето
си
.
Един ден ще отида на Небето и ще покажа като изложение онова, което сте придобили от всички страдания, от всички опитности.
„Мохамед Ил Аллах“, това значи: Правата вяра на Мохамеда, Бог
да
разпространи по целия свят.
С векове напомнят на Господа: „Един е Господ, Един е Господ.“
Ако не
си
търпелив, ти не
си
млад.
Та казва[м], има един метод за постижение – любовта и знанието в света са неща, от които зависи нашия прогрес.
Всеки един човек
си
има по един ходжа.
Няма някой от вас, който
да
няма по един ходжа.
Да
кажем, че влезеш в едно общество.
И всеки един от вас
си
има по един поп.
Аз пък ще ви пипна в това, което най-много знаете, ще пипна в най-силната точка.
И всеки един от вас
си
има по един владика.
Навсякъде хората
си
приличат.
Нали като срещнете младата мома, вие сте млад, момък, как започвате запознанството?
И всеки един от вас
си
има по един патрика.
Някой път, горкият седи и иска
да
му дадат думата
да
говори.
Първото запознанство между младия момък и младата мома, как започва?
И всеки един от вас
си
има по един генерал.
Какво движение трябва
да
направиш, че момата
да
види, че ти е трепнало сърдцето.
И всеки един от вас
си
има по един полковник.
Трябва
да
изкараме някого
да
даде предметно учение.
Един гръцки кораб отива в Русия.
На едного казвали, че е капитан, на друг казвали, че е капитан и т.н., наредили се много капитани и русите питали: „Где ви са редовите?
Не иска той
да
млъкне.
След като срещна тази, която обичам, аз ще почна
да
я рисувам.
“ Всички все капитани.
Питам, често идват при мене и казват: „Може ли
да
ме приемете само за две минути?
В новото учение гледам всички все капитани.
Но опитах се
да
ви нарисувам.“ Какво значи „нарисувах“?
От онзи, когото обичаш, ще копираш някоя негова добродетел в
себе
си
.
Капитан, генерал, патриарх, владика с високо мнение за
себе
си
.
Ще кажеш: „Тя е много търпелива, благородна душа има.“ И всички момци, като срещнат благородна мома, те се преобразуват.
Ако обичат
да
пият винце, не пият.
Не е лошо човек
да
има високо мнение за
себе
си
.
Той казва: „Малко ме стяга сърцето.“ На този момък казвам: „Срещнал ли
си
една красива мома, която не
си
разбрал, и затова се стяга сърдцето ти.
Ако обичат
да
говорят нецензурирани думи или много грубо, сега престават това.
Но това трябва
да
отговаря на действителността.
Иди
да
се извиниш на момата.“ И той започва
да
лъже.
Ти искаш хората
да
имат високо мнение за тебе,
да
те уважават хората.
Искаш
да
се молиш на Бога и Бог
да
те слуша.
Но
да
те слуша Господ трябва
да
знаеш как
да
говориш на Бога.
Ти направиш една молитва на Господа с раздвоено сърдце, за 4–5 минути и искаш
да
те чуе.
Ти отиваш при Бога, но не
си
забравил работата
си
в света.
И сутринта даже някой път отлагаш молитвата
си
и казваш: „Господ ще търпи.“ Тогава какво става?
И когато се намериш в местото на голямото мъчение, Той ти казва: „И ти трябва
да
търпиш.“ Молиш се, молиш се, нито глас, нито слишание.
Направиш нещо и
си
казваш: „Не е хубаво.“ Вие всички се движите в един разумен свят.
Ти, като станеш сутринта без
да
се измиеш, имаш грозде, тичаш и се наядеш и не мислиш за молитва.
Ако бихте останали до идната сряда, аз бих ви дал една задача
да
направите като Цеко.
Срещнеш тия същества, които са толкова благородни, и като минаваш през тяхния свят, направил
си
нещо там, хвърлил
си
една малка книжка и те ще ти кажат: „Вземете тази книжка.
Цеко е доста прогресирал в поезията.
Не
си
направил добре.“ Или вървите по пътя и плюете някъде.
Първото нещо, като влезете в Любовта,
да
влезе чистотата,
да
бъдете чисти.
Казваш: „Какво
да
правим?
Те ще ти кажат: „Не, това не е позволено.“ Ти казваш: „Тежко ми е.“ –
Да
, защото
си
направил нещо.
Тия Същества ще дойдат, те са много учтиви и ще ти кажат: „Направил се погрешка.
Ще очистиш това место.“ И ще вземеш една кърпа
да
очистиш местото.
Но не зная колко пари може
да
изкарате с това
си
пеене.
“ – „Ще намериш кърпа.“ Ти казваш: „Ще намеря някого
да
очисти.“ – „Не, ти сам ще очистиш.“
Ако останете с пеене
да
се прехранвате, някой от вас много оскъдно ще живеете.
И трябва
да
пеете.
Един човек, който след като пее, има голямо страдание, познава се, че той не е певец.
Единствения начин, чрез пеенето може
да
внесете нещо ново в душата
си
.
Жалко е когато той не може
да
се прехранва с пеение.
А пък колцина от вас може
да
се прехранвате с вашият сладък език?
Трябва
да
се учите.
Аз
да
ви кажа, хвърлиш един крадлив поглед на момата.
Трябва
да
усвоите музикалния ритъм.
Ще
си
послужа с едно обяснение.
Музикантите имат една система, която е временна – петолиние.
А пък искате
да
ви обичат.
Без тези 5 линии не могат
да
четат.
Питам сега: Онези, които пишат, какво искат
да
кажат с точка и запетаята?
Без линиите не знаят къде
да
турят нотите.
И свободата без пеене няма приложение.
Някои препоръчват
да
има 3 линии.
Та музиката, пеенето трябва
да
станат у всинца ви нещо постоянно.
А пък при точка със запетая, колко трябва
да
спреш?
Някой път казвате: „Бог е Любов.“ Че когато аз казвам думите „Бог е Любов“, всички тъги и скърби от мене трябва
да
се свалят и аз трябва
да
се намеря веднага в една празнична дреха, чист и радостен и
да
мисля, че съм господар.
И повече няма какво
да
ви утешавам.
Като дойда у вас и като кажа: „Бог е Любов“ и като изпея песента, всичката ваша скръб ще се стопи.
Музикантите
си
имат ключове, с които определят нотите.
После има удивителна и въпросителна.
Всеки един от вас може
да
бъде музикант.
“ Ако ние бяхме знаяли как
да
пеем песента „Бог е Любов“, то, като отидем при някой болен, ще му запеем тази песен и той ще оздравее.
При въпросителната как?
Сиромах е: като му изпеем „Бог е Любов“, богатството ще дойде.
Бяхме едно време млади.“ Тепърва трябва
да
станете млади.
„Ако не станете като малките деца не може
да
влезете в Царството Божие.“ Тепърва аз искам
да
ви върна в младостта, за
да
опитате младостта в нейната първоначална същина.
Да
не e раздвоено сърдцето ви.
Или започваш песента от „ла“ или „
си
“.
Като погледнеш,
да
не ви кажа: „Защо ме гледаш така?
Щом споменете името на Бога, трябва
да
се измени вашият живот.
Какъв смисъл има „ла“ и „
си
“.
“ Погледът трябва
да
е определен.
Както се изменя сърдцето на младия момък, който до известно време е бил недоволен и като срещне момата, тя седи в неговия ум и оттам насетне той почва
да
учи,
да
пише, у него става промяна.
Онзи поглед, който изпращаш, той трябва
да
бъде като скъпоценен камък.
Човек, който е почнал
да
мисли за Бога, трябва
да
има едно желание
да
се промени животът му и
да
е готов на всички услуги в света.
Че младата мома, като те погледне
да
каже: „Ти
си
един честен, благороден момък.“ А пък ти ѝ даваш един фалшив камък и ти казват: „Втори път не ми давай такива камъни, искаш
да
ме полъгваш!
Същото се отнася и за тоновете „фа“, „сол“, „ла“, „
си
“.
Като имаш Любов към Бога,
да
се зароди в тебе желание
да
услужваш на всички, с които имаш връзки.
Разочарованата любов, това са фалшивите камъни, ни влизаме вече в Божествения свят, гдето всяка една мисъл, всяко едно чувство и всяка една постъпка трябва
да
бъдат един скъпоценен камък.
Сега няма какво
да
се спираме върху миналото.
Като предисловие
да
влезете в Любовта.
След Любовта вече иде служенето,
да
се служи,
да
се работи за Бога.
По какъв начин ще работите, вие не трябва
да
мислите върху методите за работа.
Всички методи, как трябва
да
мислим,
да
чувствуваме и
да
постъпваме, всички тия методи са от Разумната Природа и са вложени в нас.
И ако вие вземете основния тон на живота, на Любовта правилно, всички други работи ще дойдат сами по
себе
си
и ние ще разполагаме с тях.
Тази година посветете цялата година
да
изследвате музиката поне като Цеко.
Младият иска
да
стане стар.
Всеки един от вас
да
си
направи по една малка песенчица, най-малко от три куплета и
да
си
я изпее само за
себе
си
и
да
не я казва на други.
През цялата година
да
се помъчи всеки
да
направи една малка песенчица и
да
си
я пее.
После, знаете в колко деня е създаден светът.
И като я пеете, вие трябва
да
сте доволни от песента.
В Невидимия свят
да
кажат: „Почнал е вече
да
композира.“ Това е първата композиция.
Да
кажат в Невидимия свят: „Първата композиция на учениците на Бялото Братство.
Всеки един [от] тях
си
композира по една песен.“ Това ви пожелавам сега като ученици – на работа!
Ти казваш: „Вледени ми се сърдцето.“ Значи изгубил
си
ритъма на сърдцето.
Това, което в живота става, то е емблема, то е символ.
Това сърдце не пулсира както трябва.
Вие искате
да
имате Божията Любов.
„До“
си
има свое движение.
Има силни и слаби движения, бързи и леки движения.
Щом се влюбите в Бога, трябва
да
Му служите.
Трябва
да
се учите в Него.
Например професорът се влюби в младата мома.
Младата мома стои по-горе от него.
И след като се влюби в младата мома, той не може
да
държи вече своите лекции.
Щом се влюбиш, ти трябва
да
готвиш,
да
учиш.
Всякога човешкото сърдце се стяга, когато искаш
да
постигнеш и не може
да
го постигнеш.
Ще
си
вземеш букваря, ще седнеш при младата мома и ще ѝ кажеш: „Кажи ми какво е Новото учение?
Когато нещо желаеш
да
постигнеш и не можеш, стегне те сърдцето.
“ Тя ще ти даде първия урок на Любовта.
Значи щом те стегне съдцето, ти
си
желал нещо, което не може
да
постигнеш.
Ти казваш: „Аз без теб не мога
да
живея.“ Ти говориш една лъжа, по-добре е
да
кажеш: „От както те видях, дойде ми една мисъл
да
се уча при тебе.
Имаш ли свободно време
да
се уча по половин час при тебе?
Нищо не сте научили от жена
си
.
Платил толкова, че с тая сума 10 калимявки можели
да
се купят.
Този поп, като
си
навел главата през прозореца, трябвало
да
си
снеме калимявката и после главата
да
провре през прозореца.
Семейството е един университет, в който ти, мъжът, ще се учиш от жената.
Щом
си
проврете главата през един прозорец на природата, калимявката ви ще падне.
Ако жена ти те обича, тя ще трябва
да
се учи от тебе, от мъжа
си
.
Защо щом влезете в църквата снемате шапката
си
?
Който обича, той трябва
да
се учи.
Та казвам, понеже вие търсите Бога, вие трябва
да
се учите.
Шапката е турена за студени времена, за
да
не би
да
се простуди главата ти.
Защото, на какво трябва
да
обърне внимание Бог на вас?
Да
сте много красавец, не сте.
Има ли нужда
да
си
носиш български кожен калпак.
Да
имате голяма сила, нямате.
Или, влизаш в баня
да
се окъпеш.
И ако Бог иска
да
обърне внимание на Вас, на какво
да
обърне внимание?
Има ли нужда
да
държиш своя калпак на главата
си
?
Ти
си
се влюбил в Бога.
Някои ваши идеи приличат на калпаци, които носите на главата
си
.
Че ти носиш един калпак на сърдцето
си
, който калпак те стяга.
Да
кажем, че сте крайно честолюбив.
Имаш високо мнение за
себе
си
, понеже знаеш, че в кръвта ти тече нещо особено, царско.
А пък ти мислиш, че
си
от високо произхождение, като че равен с Него.
Някой път
си
смирен.
Виждам, че той не е постигнал нещо.
Ще отидете
да
ги учите на Мъдростта.
Някой е сериозен и гледам, защото му е дошла една призовка.
Най-първо започнете
да
изследвате красивото.
Ти се намираш в известно състояние, тъжен
си
.
Виж какво е красивото у него.
Има особено движение в очите му и поради това особено движение изглежда толкова красив.
Всичко това ти е приятно.
В дадения случай, в тази форма, при тези условия, при които се намираш, ти усещаш тъга, но тази тъга не е обща, не е за цялото битие.
Тази тъга не подразбира, че всички същества са скръбни.
Някои хора, като говорят, знаят как
да
си
поставят думите и съзнанието им е свързано с думите.
А някои отиват толкова далече, щото казват, че има мирова скръб.
Като говори човек неговото съзнание трябва
да
е свързано с онези думи, които излизат от неговата душа.
Всяка дума, която казваме, ние я създаваме.
Може
да
има, може
да
няма.
И ще ни питат, защо я създадохме.
Това трябва
да
се докаже.
Какъв смисъл има
да
говориш каквото ти дойде.
Казваш: „Аз съм готов
да
се жертвувам за тебе.“ Истина ли е това?
Казваш: „За целия
си
живот аз те искам.“ Ти не говориш истината.
Вие не сте пяли „до“,
да
имате едно откровение за „до“.
Ако в дадения момент, ако ти, в един кратък момент, не проявиш любовта, каква любов имаш?
Ако в дадения момент ти не
си
готов
да
направиш жертва, ти повече не можеш
да
направиш жертва.
Всеки, който преподава музиката и не може
да
я чете, той не е музикант.
Дави се един човек.
Мнозина, които минават за много даровити музиканти, не могат
да
пеят.
Мнозина даровити не знаят
да
свирят, я пък знаят
да
съчиняват.
Значи, готов
си
да
дадеш всичко.
Ако някой те обича, като те види
да
ти помогне.
И ако остане
да
разсъждава, че друг трябва
да
помогне, когато се давиш, това не е любов.
Аз, като виждам съвременната музика, виждам едно неестествено съпоставяне на нотите.
И когато Бог те срещне на пътя
си
, Той не казва: „Заслужаваш ли?
В някои пиеси е турено повече движение в музиката, отколкото вътрешното съдържание.
Той те изважда от калта и ти казва: „Не греши!
Друг път не влизай в калта, понеже съм много занят и може
да
нямам време
да
те избавя.“ Вие по някой път се молите, но Той е толкова занят, че трябва
да
намери време
да
ви помогне.
да
загребиш нещо,
да
стегнеш,
да
прегърнеш,
да
вземеш всичко за
себе
си
.
Вие искате Господ
да
чака,
да
се занимава с вас.
А пък в някой е направена много лека песента: „
Да
цъфнеш и
да
окапеш.“ Някои песни са направени така, че
да
чувствуваш един окапал плод.
А пък много малко има класически песни, такива, че
да
съответствуват на твоя ум, тело, сърдце и душа.
Колко време трябва
да
отдели Господ за вас?
Решава
да
направи едно, решава
да
направи друго и най-после оставя работата ненаправена.
Като те изважда от калта, поусмихне се Той и после казва на другите същества: „Вземете и му помогнете.“ И всички същества, гдето Бог е минал и е помогнал, всички ще ти помагат.
Та, за
да
ви вървят работите, трябва
да
имате една ясна представа за Любовта.
Щом се изповядаш в Любовта, Господ е там.
Ни най-малко не трябва
да
започва от „до“, а трябва
да
започва от „сол“.
Желанието на цветето не е
да
живее, а
да
цъфне, защото то вече живее, а авторът му туря желанието
да
живее.
Ще казваш, че
си
готов
да
направиш всичко, а пък ти не
си
готов.
Хубаво, искаш
да
станеш религиозен човек и почваш от „до“.
Ти, за
да
станеш религиозен, не трябва
да
започнеш от „до“.
В Новото учение аз не искам
да
има обявления върху старите ви дрехи, че това е Новото учение.
Ти казваш: „Аз трябва
да
живея.“ Че Господ ти е дал живот, ти трябва
да
работиш,
да
учиш.
Може и те
да
са красиви.
Трябва
да
отидеш при един учител по музика.
Не само
да
се облечеш хубаво,
да
си
туриш вратовръзка,
да
си
изящен отвън.
Учителят не изисква толкова
да
си
много добре облечен, той гледа как ще пееш.
Онова, новото, което Бог ви даде сега, вие ще го държите като скъпоценен камък.
Ако ти пееш, както той иска и се водиш по неговата система, ти ще му бъдеш обичан.
И Писанието казва: „Ще ви даде Бог едно камъче, което ще го държите под езика
си
.“ От него зависи вашето бъдеще.
Но ако не се водиш по неговата система, той ще ти каже: „Аз не мога
да
ти преподавам.
Трябва
да
отидеш при друг.“ Ти отиваш при Бога и казваш: „Аз трябва
да
бъда морален.“ Господ не се нуждае от морал.
Казваш: „Аз трябва
да
бъда благодарен [благороден].“ Господ не се нуждае от твоето благородство.
5.
Права обхода и права постъпка
,
МОК
, София, 24.8.1934г.,
Учениците Христови казвали на Христа: "Придай ни вяра".
По кой начин ще им предаде вяра?
Ако гладният дълго време не е ял хляб, ръцете и краката му заслабват и не може
да
работи, обезсърчава се.
По кой начин ще се възстанови неговата надежда?
Ще му дадете време
да
се съвземе,
да
се окуражи, за
да
работи.
Ще ви дам пример за човек, който се е обезверил.
Той иска
да
ходи, но се страхува
да
върви.
Какво ще направите, за
да
спасите този човек от страха?
Трябва ли
да
го хванете за ръка и
да
го водите?
Ако го водите, ще минете за добродетелен човек, но това постоянно не може
да
бъде.
Остава
да
му махнете превръзката.
Мъчно може
да
се махне превръзката, защото сложно е превързана.
Тя е толкова сложно вързана, че само кармично може
да
се развърже.
Всяка книга трябва
да
се върне и постави на място на рафтовете.
Всяка ваша идея, всяко чувство и постъпка
да
се поставят по местата им, точно там, където първоначално са били поставени.
Ако разместите местата на книгите, после има
да
се лутате по рафтовете
да
ги търсите.
Искате
да
ви почитат.
За колко неща могат хората
да
ви почитат?
Кога могат
да
имат високо мнение за вас?
– Той трябва
да
има добра воля, добро сърце, никога
да
не се обижда,
да
има добър ум, че
да
дава умни съвети,
да
дава само истинни сведения.
Човек не трябва
да
разнася, кой какво рекъл,
да
не скарва хората помежду им.
Никога
да
не разнася непроверени слухове.
Често вие младите се поддавате на неверни слухове.
Казвате: "Еди кой
си
ме мрази". Защо?
Как трябва хората
да
се поглеждат?
Кой е най-добрия начин, по който хората трябва
да
се поглеждат хубаво?
Когато стане въпрос за добро поглеждане, първо човек трябва
да
си
даде отчет в
себе
си
какво значи добрият поглед.
Отивате при някого
да
се молите
да
ви даде нещо, гладен сте, но
си
казвате: "Този човек е професор, но надали ще ми даде и пет лева." Като мислите така, наистина няма
да
ви даде и пет лева.
Нищо не сте свършили за Господа, а искате
да
ви послуша,
да
ви чуе Господ.
Който я е взел, няма
да
хароса [*харосам – (от гр.) виждам добро, преуспявам] И целият му живот от край до край, ще бъде едно нещастие.
Когато изгубите надеждата
си
, кой е взел тази картина?
Този, който е взел картината, е имал две съображения:
да
я продаде и
да
спечели нещо от нея и второ –
да
я прерисува и
да
се хвали навред, че той е художникът.
За
да
имате правилна обхода и правилни постъпки, отношенията между ума, сърцето и волята ви трябва
да
бъдат нормални.
Нормално е умът
да
функционира, както трябва.
Права мисъл е тази, която всякога може
да
помага на човека.
Право чувство е това, което всякога може
да
помага на човека.
Ако стотина души мислят
да
ви направят добро, хубаво ще ви бъде, но какво ще почувствувате, ако също такова число хора мислят
да
ви направят едно зло?
Ще знаете, че когато се намирате в едно натегнато състояние, не можете
да
се търпите, някой мисли
да
ви направи зло.
Когато пък се чувствувате радостни, весели, много души мислят едновременно
да
ви направят някакво добро.
Тогава как трябва
да
се обхождате с тези хора, които искат
да
ви направят добро?
Какво ще направите, ако един фурнаджия иска
да
ви даде един хляб?
– "Ще му дадем 5 лева."
Да
, но той ви дава хляба даром.
Ще трябва
да
му благодарите.
Ще му кажете: "Крайно ви благодаря за хляба.
Един ден и аз ще ви се отплатя с нещо." Значи или ще му платите, или ще му благодарите, или някой ден ще му услужите и вие нещо.
Това е правилна обхода, правилна постъпка.
Когато някой ви направи добро, бъдете готови при случай
да
му върнете по същия начин.
Когато обичат някого, а той не обича, в края на краищата, той става егоист, започва
да
мисли, че всички хора са длъжни
да
го обичат, а той
да
ходи като пуяк и
да
слушат песента му.
След като се е перчел с перата
си
, професор станал ли е?
Докато перата му израснат той се крие, показва само задницата
си
, а не главата
си
.
Хората, които обичат
да
се хвалят, че са добри, че са умни, че са честни са като пауна.
Има един начин за самовъзпитание, от който зависи вашия бъдещ живот, това е
да
постъпвате правилно.
Правилната постъпка седи в това – щом навред са готови
да
ви посрещат с радост и
да
ви услужват, значи вие с всички и навсякъде сте постъпвали правилно.
Когато постъпките ви не са правилни, никой не желае
да
бъде на ваше разположение.
Ако правите добро на много хора и един ден изпаднете в беда, всички тия хора ще ви се притекат на помощ, но ако сте правили зло на тия хора, ще се откажат
да
ви помогнат, ако се нуждаете от помощ.
Обясненията на индусите за кармата са съвсем детски.
То е все едно
да
вземете обясненията на математиката за числата и
да
казвате, че това са истините.
Ето какво обяснение може
да
се даде за числата.
Когато първият подтик на природата, този център, се е завъртял два пъти около
себе
си
, той е образувал двете.
Когато този център се е завъртял три пъти около
себе
си
, образувало се е числото три.
Когато се е завъртял четири, пет и повече пъти около
себе
си
, той е образувал четворката и т.н.
Това показва известно движение около
себе
си
.
Единицата, която е причина за всички действия, е направила две усилия, завъртяла се е два пъти около
себе
си
.
Колко пъти трябва радиусът
да
се завърти, за
да
образува кръг?
Всички неща, които не се движат, се намаляват.
Всички правите следната погрешка: имате свещ и кибрит, но когато трябва
да
излезете вън, в тъмнината, не взимате свещта и кибрита със
себе
си
и казвате: "Кой ще
си
губи времето
да
пали свещта, аз и така ще
си
намеря каквото ми трябва." Излизате и веднага се сблъсквате с нещо, удряте се в нещо.
Не, като излизате в тъмнината, първото нещо е
да
запалите свещта
си
.
Така ще знаете къде вървите и ще може
да
се върнете.
Нищо няма
да
намерите в тъмнината, затова ще палите светилника
си
.
Не можеш
да
мислиш, ако едновременно не чувствуваш и не действуваш.
Трябва
да
имаш фитил, лой и вещество, което
да
гори.
Ако свещта ви не гори, не можете
да
мислите, нито
да
чувствувате, нито
да
действувате.
Щом умът ви не е запален и сърцето ви не се топи, нищо не можете
да
направите и пламъкът ви навън няма
да
може
да
излиза.
-"Аз се стопих." – Бих желал всички хора
да
се топят.
Обичате ли захар, която не може
да
се топи в устата ви?
Кои крака обичате, които се мърдат или които не се мърдат?
Във всяко движение трябва
да
виждате проекция на Божията мисъл.
Това, което се мърда, е за предпочитане.
Говоря за такова богатство, което не може
да
се топи.
Богатство, което не може
да
се топи, не може
да
се използува.
Това, което природата е дала на човека, той трябва
да
знае как
да
го използува, това значи права обхода и права постъпка.
Някой казва: "Аз не постъпвам добре, нито пък имам някаква дарба, нито условия." Това нищо не значи.
Има ли някой от вас, който
да
няма ум?
Или
да
няма сърце или тяло?
Всички имате тела.
Пречистете тялото
си
.
Ако някой има хляб, но не яде и изтощава тялото
си
, де е причината?
Първото нещо, което се изисква от всинца ви, е отношението ви към Бога
да
бъде правилно, нормално.
Всинца в
себе
си
сте големи мърморковци, ходите, връщате се, все сте недоволни, постоянно мърморите пред Бога, че това нямате, че онова нямате.
И като ви се даде нещо, пак мърморите.
Не можеш
да
научиш урока
си
– мърмориш.
Скъсали те на изпит, беден
си
, все мърмориш на Господа.
Според мене, причината за всички нещастия на хората се дължи на самите тях, а не на Бога.
Бог няма желания
да
прави хората нещастни.
Ти излизаш навън с незапалена свещ, но паднеш, удариш
си
главата и после започваш
да
се сърдиш на този, на онзи, че турил някакъв камък на пътя ти.
Ако не беше този камък, нямаше
да
се удариш.
Трябваше
да
си
запалиш свещта.
Кармата и съдбата са синоними.
"Сад" – значи
да
садиш, "аба" – каквото садиш, това ще ти платят.
Съдбата не е нищо друго, освен разплата за това, което
си
вършил.
Всички вие живеете, но не разбирате защо живеете.
Има две положения в света – или господар
да
бъдеш или слуга.
Чувствувате, че живеете, но какво е вашето предназначение, какво можете
да
постигнете и какъв ще бъде крайният резултат, това ви е непознато.
Господарят дава, а слугата взима.
Господарят заповядва, а слугата изпълнява.
Всички мислите, като излезете от клас
да
закусите.
И слугата дава нещо от
себе
си
, а после господарят му връща.
Някои от вас пък няма
да
закусват по единствената причина, както постъпва войникът.
Той става сутрин и първата му работа е
да
грабне оръжието и чака
да
извърши това, което му се заповяда.
Бог ни дава заповеди, понеже Той е господар, а ние сме дошли на земята като слуги, ще изпълняваме.
Който не е войник, той няма
да
пипа пушката, но ще чака за друга някоя работа.
Искам
да
обърна вниманието ви върху обходата и постъпките в живота.
Какво разбирате под думите: "Човек трябва
да
се обхожда добре и
да
постъпва добре"?
Може ли плодът
да
дойде преди
да
е дошъл цветът?
Като ги похарчите, пак трябва
да
отидете
да
работите.
Вие предпочитате плода, но плодът зависи от цвета.
Господ никога не осигурява хората за повече от един ден.
Тогава, в какво седи цената на плода?
Като ви даде заповедта
си
, Той ви осигурява.
И като свършите зададената работа, пак ви осигурява.
Цветът е възприел всичката енергия, а плодът я обработил.
Който върши нещо за Бога, той е вече осигурен.
Цветът носи и възприема енергията, а плодът я обработва.
Който не върши нищо за Бога, той не е осигурен.
Какво трябва цветът
да
научи от плода?
Да
мислиш, чувствуваш и постъпваш право, това е сигурността на живота.
Кой от кого трябва
да
се учи?
Да
се обхождаш добре и
да
постъпваш добре – в това седи сигурността на живота.
Бащата от сина или синът от бащата?
Всеки от вас може
да
я направи.
Има ли някой, който
да
не може
да
я направи?
Има ли нещо невъзможно за човека, нещо, което
да
не може
да
направи?
Тук всичко е възможно.
Можете ли
да
обясните какво се крие в този чертеж, в тези линии?
Това може
да
представлява рафтове на библиотека, на които са поставени книги.
Докато тези книги са на рафтовете, те струват милиони, но щом се извадят, сами за
себе
си
рафтовете не струват.
Цената на книгата от какво зависи?
Една книга може
да
има няколкостотин листа, но ценността й зависи от съдържанието, което е вписано в тези страници.
Ако откъснете страниците и тя остане само с двете корици, колко може
да
струва?
Ако вземете от библиотека една, две и повече книги, а не ги връщате и това го правите няколко пъти, какво ще стане с тази библиотека, как трябва
да
постъпят с вас служителите там?
При един добър християнин дохожда съседът му,
да
иска пари на заем.
Християнинът казва: "Аз не съм свикнал
да
давам пари на заем, но ето ключа от моята каса и когато ти потрябват пари, взимай
си
колкото искаш." Съседът взел ключа и повече не го върнал.
НАГОРЕ