НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
665
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
665
:
1000
резултата в
7
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Човешкото и Божественото
,
УС
, София, 29.7.1934г.,
Може
да
влезете с разбиранията на Моисея или пък с характера на апостол Павел.
Дали те ще имат повече любов или по-малко любов, това не е нещо важно.
Щом Бог в нас не живее еднакво, и разбиранията ни няма
да
бъдат еднакви.
Защото как е възможно двама души, в които Бог живее,
да
не може
да
се споразумеят?
И всичко е на Бога.
Ако всичко е на Бога, имаме ли право
да
делим,
да
кажем: „Туй ще бъде за мене“?
Щом дойдем
да
живеем по Бога, а ти искаш
да
имаш само, ти
си
в пътя на греха.
Щом кажеш на баща
си
: „Я ми отдели това, което ми се пада“, ти
си
в хлъзгавия път на греха.
Какво направи онзи млад син, който каза на баща
си
: „Я ми дай моя дял!
Младият син, който отиде и изпояде всичко, после призна погрешката
си
, върна се при баща
си
, баща му му прости.
Дойде големият син, и той направи същата погрешка.
Той се повлия от младия син и каза: „Този син, който изпояде всичкото имане, ти за него закла охраненото теле, тури му пръстен на ръката, направи му угощение, а досега на мен не
си
ми дал нито едно теле и аз
да
се повеселя с приятелите
си
.“ Ето един баща, който има двама сина, които вървят по кривия път.
Едни имаме грехове, които се виждат, както на младия син, а някои имаме грехове, които не се виждат, както на големия син.
2.
Великото в живота
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 5.8.1934г.,
Страданията са изпити, на които се подлагат всички хора.
Някой носи торба, в която има един сух хляб.
Среща го друг, взема торбата, изважда от нея хляба и заминава.
Първият започва
да
плаче,
да
скърби, че му взели сухия хляб.
Едва изминал сто крачки, дохожда трети, взема празната торба и туря в нея едно кило топъл, пресен хляб.
Такова нещо представляват страданията – вземане на сухия хляб.
Ако житното зърно не се посади в земята, няма
да
даде никакъв плод.
Сухият хляб трябва
да
се вземе, за
да
дойде вместо него топъл.
Ако в живота на човека не дойдат страдания и противоречия, хубавото, красивото и великото никога няма
да
дойде.
Преди
да
е дошъл топлият хляб, нищо няма
да
говоря.
Въпросът не е в това, че страдате.
Важно е, като страда човек,
да
придобие нещо.
Има смисъл
да
страда човек, но
да
придобие нещо.
Щом придобие нещо, страданията изчезват, а човекът придобива радост и живот.
Всеки ден трябва
да
имате по една малка придобивка.
Към него трябва всеки
да
се стреми.
Докато дойдете до вътрешно, дълбоко разбиране на живота, всеки от вас ще го схваща, според както е одарен.
Тази е причината, че днес всички хора не разбират еднакво живота.
Както и
да
разбирате живота, по отношение на Великото вашето разбиране е право, но не и по отношение на обикновеното, на малкото, каквото е човекът.
Съзнанието на съвременния човек трябва
да
се отличава главно с три качества: будност, схватливост и широта, т. е.
то трябва
да
обхваща,
да
обема всичко в
себе
си
.
Великото, хубавото и красивото в живота е за великите души.
Който живее в Божията Любов, само той може
да
се нарече велик.
Какво трябва
да
направите, ако искате
да
се надтичвате с някой кон?
Колкото и силно
да
тичате, конят все ще ви надмине.
Ако искате
да
се състезавате с него, трябва
да
се качите на гърба му.
Ако искате
да
се надпреварвате с някой трен, той ще ви надмине.
За
да
не останете назад от трена, вие трябва
да
се качите на него и тогава ще се движите със същата бързина, с каквато той се движи.
Ако се надпреварвате със светлината, вие ще останете далече от нея.
Щом искате
да
бъдете редом с нея, трябва
да
се качите на нейната колесница.
Да
се занимавате с въпроса колко и каква любов има човек, това е материалистическо разбиране на Любовта.
Представете
си
един голям извор, който извира от някоя планина и се влива в морето.
Останалите, които стоят по-далече от извора, трябва ли
да
плачат,
да
съжаляват, че любовта на извора не е достигнала до тях?
Те трябва
да
чакат с търпение
да
дойде до тях любовта на извора.
Не трябва
да
се блъскат едни в други,
да
се състезават помежду
си
.
Те трябва с търпение
да
чакат момента, когато Любовта ще се излее и върху тях.
С чакането те нищо няма
да
изгубят.
На същото основание казвам: чакайте Господа, Той сам ще ви посети.
Не се надпреварвайте, не се състезавайте помежду
си
кой пръв
да
отиде при Господа и кой повече
да
вземе от Него.
Той сам ще дойде при всеки поотделно и ще му даде, колкото му е нужно.
Слънцето ли дохожда при нас, или ние отиваме при него?
Горко на човека, ако остане на него всяка сутрин
да
отива при Слънцето!
Измажете добре къщата
си
, но щом завалят дъждове, снегове, мазилката постепенно изчезва.
Не се минава година и вие отново трябва
да
измажете къщата
си
.
Току-що наредите нови керемиди – дойдат бури, ветрове, които ги събарят, и вие отново трябва
да
ги нареждате.
Питам: трябва ли това
да
ви обезсърчава?
Ама очите на еди-кой
си
човек светели.
Вечер всички прозорци на къщите са осветени от лампите, но денем никой прозорец не свети.
Ако всички хора са вкъщи, зима е; ако са вън, лято е.
Преди всичко вие не знаете как трябва
да
стават нещата.
Ако Бог ви запита какво Добро желаете
да
ви даде, надали ще можете
да
отговорите, както трябва.
И само след като ги опита, ще види погрешките
си
.
– Вода.
Гладният и жадният се нуждаят първо от хляб и вода, а после от меко легло и топли дрехи.
Какво трябва
да
прави човек, като задоволи глада
си
?
–
Да
работи.
Значи гладният спи, а ситият е буден и работи.
Така е на Небето, а на Земята е точно обратно: гладният е буден, а ситият спи.
Външно това са противоречиви положения, но всъщност те крият дълбок смисъл в
себе
си
.
Едно от качествата на тази Любов е следното: тя изпъжда навън всяко недоволство, което бушува в човека.
И тогава човек става силен, мощен, радостен.
Той не се плаши от нищо в света, готов е за всякаква работа, готов е
да
слугува на всички хора.
Той намира смисъла на живота в Любовта, в служенето на всички същества, от най-малките до най-големите.
Тя е наречена земна любов, а тази любов носи разочарования във всички направления.
При тази любов човек всичко губи: и знание, и сила, и богатство, и здраве.
Ако са месоядци, на трапезата остават само кокалите, а месото се изяжда.
Ако са плодоядци, в първо време трапезата е красива, пълна със зрели вкусни плодове, но щом плодовете се изядат, нищо не остава от тази красота.
Ризата, която човек е носил цяла седмица на гърба
си
, трябва
да
се свали,
да
се тури във вода и
да
се изпере.
От дългото носене тя се е изцапала и непременно трябва
да
се изпере.
На физическия свят всички неща се променят.
Питам: какво можете
да
очаквате от физическия свят, в който непрестанно се извършват промени?
И наистина, в даден момент вие сте разположени, мислите, че всичко можете
да
направите.
Докато сте в Божествения трен, вие сте радостни, весели, мислите, че всичко можете
да
постигнете.
От време на време поглеждал от прозорците, радвал се, че се вози.
За момент тренът спрял на една малка станция и той слязъл
да
си
купи круши.
Трябвало продавачът
да
му върне няколко стотинки и той останал
да
чака, през което време тренът профучал край него и го оставил на спирката тъжен и недоволен, че е пропуснал трена.
Тъй щото, когато сте скръбни, ще знаете, че сте слезли от Божествения трен и сте останали на някоя спирка или гара, и то само за няколко стотинки, които търговецът трябва
да
ви върне.
Качите ли се веднъж на Божествения трен и трябва
да
слезете на някоя гара, вслушвайте се
да
не удари звънецът и тренът
да
тръгне.
Качете се на трена, преди
да
е ударил звънецът.
По-добре е
да
не слизате.
Докато тренът пътува, гледайте през прозореца и щом дойдете до последната гара, тогава слезте.
Ако не спазвате това правило, противоречията в живота никога няма
да
престанат.
Ако има изобилно хляб, и гладни хора няма
да
има.
Ако няма вода, винаги ще има жадни хора.
Когато водата дойде в изобилие, няма
да
има жадни хора, а заедно с това и противоречията ще изчезнат.
От хиляди години насам хората са разрешавали ред въпроси и противоречия в живота, но все е останало нещо неразрешено. Защо?
Защото те са ги разрешавали по външен начин, а всички външни неща са изложени на промени.
Ако проследите живота във всички направления, ще видите, че има неща, които се изменят, и други, които не се изменят.
Например всички външни закони не зависят от човека, вследствие на което постоянно се изменят.
Външните закони пък са създадени по образеца на Божиите, но едни от тях са по-близо, а други – по-далече от оригинала.
Затова, като се натъкне на някакво противоречие вътре в
себе
си
, човек съзнава, че то е външно, привидно.
Казвате, че човек е създаден по образ и подобие Божие.
Дето Бог се явява в пълнотата
си
, противоречията моментално изчезват.
Когато Бог се яви, на Земята или на Небето, в ада или в рая, всички същества се изменят.
Щом се оттегли и остави хората, духовете и божествата свободни, противоречията пак ги нападат.
Понеже Той задоволява нуждите на всички същества и те престават
да
се смущават.
Ако болният оздравее, има ли за какво
да
се смущава?
Ако сиромахът забогатее, има ли за какво
да
се смущава?
Ако слабият стане силен, има ли за какво
да
се смущава?
Ако грозният стане красив, има ли за какво
да
се смущава?
Значи щом се задоволят нуждите на хората, те престават
да
се смущават.
В прочетената глава от Деянията на апостолите се казва: "И през тия дни стана роптание от еленистите върху евреите, че в повседневното раздаване на потребностите техните вдовици оставали непригледани.
На това дванадесетте свикаха множеството на учениците и рекоха: "Братя, изберете между вас седем души, които
да
поставим за тази потреба." Казвам: всеки от вас трябва
да
избере тези седем души в
себе
си
, които
да
уредят материалните му работи.
Всички спорове, протести и роптания в света произтичат все за материални работи.
Апостолите казвали: "Подобава ли на нас, като се грижим за материалните работи,
да
се отдалечим от Словото Божие?
" И вие трябва
да
изберете в
себе
си
седем души, които
да
уреждат материалните ви работи.
Щом материалните работи на хората се уреждат добре, всички спорове между тях изчезват.
Всички спорове стават все за ядене и пиене.
Сега, дошли на планината, ние се радваме на красивите гледки.
Тук нямаме салон, както в града, вятър вее, но имаме други преимущества.
Според мене вятърът е онази любеща майка, която нежно пее на децата
си
и тихо ги събужда
да
отидат на работа.
Съвременните религиозни и духовни хора работят, учат, подвизават се, ходят по планините, търсят начини, чрез които
да
изразят своето служене на Бога.
Наистина, какво по-красиво нещо за човека от това,
да
служи и
да
живее за Онзи, Който му е дал живот?
Кой е Той, всички Го познават.
Няма човек в света, който
да
не Го познава.
Всички хора искат
да
бъдат радостни, весели, здрави, богати, учени, силни и т. н.
Който влезе в пълнотата на Божията Любов, той ще придобие всичко, каквото желае.
Когато получи всичко, каквото душата желае, човек е готов вече
да
служи на хората.
Щом започне
да
служи на хората, т. е.
на ближните
си
, човек придобива щастието.
Който не служи на хората, той не може
да
бъде щастлив.
Тъй щото две направления съществуват в служенето: човек започва от
себе
си
, постепенно отива към ближните
си
и най-после към Бога.
Или обратно: започва от служене на Бога, постепенно отива към ближните
си
и най-после към
себе
си
.
Която посока и
да
избере човек, все към едно място води.
Сега, за
да
не изгубите тези две посоки на движение, пазете се главно от вътрешното недоволство, на което са изложени всички хора.
Ако всички хора разбираха Любовта правилно, недоволствата, противоречията и мъчнотиите щяха
да
престанат.
От хиляди години насам хората все уреждат работите
си
, но в края на краищата пак недоволни остават. Защо?
Защото искат по човешки начин
да
турят ред и порядък в света.
Казвате, че поне в Природата има ред и порядък.
Жабата кряка, но змията не иска
да
знае.
Това не е само при тези два случая, но ако проследите живота на всички същества, ще видите, че навсякъде се разиграва една и съща история.
В цялата Природа има нещо, което се мъчи, въздиша и стене.
Обаче всички учени, всички велики хора и светии, които съзнателно са изучавали Природата, виждат, че всичко в нея работи за добро.
Паралелно със злото, със страданията и нещастията, с противоречията съществуват други разумни сили, които превръщат всичко в Добро.
Мнозина се оплакват от страданията, искат
да
ги избегнат.
3.
Граници на живота
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 8.8.1934г.,
Когато четете Библията, трябва
да
имате предвид две неща: Духът и плътта.
Духът и плътта коренно се различават, но като се говори за тях, човек не трябва
да
се спира много
да
ги разграничава какво е плътта, и какво – Духът.
В плътта се крият условия за всички видове престъпления.
Обаче не смесвайте страданията, причинени от престъпленията, с вътрешните, по-високите страдания.
Страданията са преходен период от плътта към Духа.
Страданията са граници между плътта и Духа.
Който не може
да
мине през тази граница, той не може
да
влезе в Духа.
Някой се смущава, безпокои се защо му идват страдания.
Ако не страда, човек не може
да
мине от неустроеното, от нечистото, от държавата на плътта към мястото на Духа.
И страданието не е за всекиго.
Един се мъчи, друг се труди, а трети страда.
Който страда, само той минава от плътта в Духа, от неразумния в разумния живот, който е организиран.
Когато боледува от някаква болест, човек се намира в страданията на плътта.
Като страда, по този начин той изучава законите на живота.
Болката на очите, на главата, на гърдите, на стомаха, както и на всички останали удове в организма, показва, че тия удове са лишени от нещо.
Така трябва
да
гледа човек на всички явления в живота.
Съвременните хора искат
да
разберат смисъла на живота.
Смисълът на живота е в това –
да
живееш.
Ако не живееш, какъв смисьл може
да
има животът?
Ако не живеете, а говорите за смисъла на живота, все едно, че сте взели Библията и размествате буквите ѝ или чоплите с игла всяка буква, за
да
видите какво има под нея.
При това положение вие трябва
да
намерите онези, които са писали Библията на времето
си
, те
да
ви помогнат.
Същото нещо става, когато размествате в ума
си
всички ваши понятия за живота и за Природата.
На другия ден обаче обръщате всичко с главата надолу и се чувствате грешен.
Как ще
си
обясните това противоречие?
Майка облича детето
си
с чисти дрехи.
Отдето мине, то на всички обръща внимание, всички му се радват.
Покрай това дете минава друго, което носи в ръка кофа с нечиста вода.
Второто вдига кофата с нечистата вода и я излива върху детето с новите дрехи.
Това дете започва
да
се чувства нечисто, грешно.
Питам: всъщност то по-грешно ли е сега, отколкото преди заливането му с нечистата вода?
Детето трябваше
да
бъде толкова предвидливо и умно, че отдалече още
да
схване какво мисли другото с кофата в ръка и
да
избяга от него.
Той всякога носи в ръката
си
кофа с нечиста вода и щом види някой чист, добре облечен човек, залива го с нечиста вода.
Срещнете ли дявола, отдалече още бягайте от него.
" Дяволът е символ на злото, на изкушението, на отрицателното в живота.
За
да
не правите връзка с дявола, не мислете за него.
И когато мразите някого, вие пак се свързвате с него и го привличате към
себе
си
.
Забравихте ли, че аз ви научих
да
разбирате света?
" Така изрежда дяволът своите заслуги по отношение на хората.
Той не е невежа, не е прост, той е първокласен философ, благодарение на което изопачава доброто в човека.
Щом влезе в него, той разбърква ума, сърцето и волята му, вследствие на което човекът вижда света наопаки.
Казвате: "Щом е така, защо е създаден дяволът?
" – Не питайте това, но задайте
си
въпроса защо вие сте създадени.
Дяволът е свободен
да
мисли и
да
разбира, както иска, за това вие не сте отговорни.
Когато дяволът дойде при вас
да
ви изкушава, вие ще му кажете: "Махни се, сатана, оттук.
Аз мисля, както Бог мисли, и върша Неговата воля." Ако не мислите така, страданията едно след друго ще ви следват.
Това не значи още, че човек не трябва
да
изучава живота и на по-низшите от
себе
си
същества.
Той има право
да
прониква в живота на същества, по-низши от
себе
си
, но трябва
да
бъде внимателен, за
да
не падне в техния живот. Защо?
Защото този живот не отговаря на неговия и ще му причини големи мъчнотии и страдания, докато излезе от него.
Цялото се познава отдалече, а частите – отблизо.
Понякога вие искате
да
изучите Цялото отблизо и се приближавате към него.
Цялото по никой начин не може
да
се изучи отблизо. Защо?
Вие даже не сте помисляли, не сте сънували какво нещо е добрият човек.
Апостол Павел е казал: "Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което е приготвено за онзи, който люби Бога." Същото може
да
се каже и за добрия човек: "Нито на ум е дохождало на човека какво нещо е Доброто." Велико нещо е Доброто!
Да
живееш в Доброто, значи
да
живееш в рая.
" – Ако
си
представяте живота в рая като този на Земята – отношения между мъже и жени, майки, бащи и деца – и животът там ще бъде същата каша като тази на Земята.
Всички желаят сладките каши.
Сега размишлявайте върху живота на Небето и нека всеки от вас
си
представи този живот и после
да
го опише.
Някои искат
да
си
представят как живеят съществата на Небето.
За
да
разберете живота на Небето, първо трябва
да
забравите отношенията, които сте имали помежду
си
като жители на Земята.
Щом забравите тези стари отношения, ще започнете
да
изучавате новите отношения – отношенията между душите.
Когато забравите старите
си
бащи, майки, братя и сестри, тогава само ще намерите своя истински Баща, тогава само ще намерите опорната точка в живота, тогава само ще намерите смисъла на живота.
Докато живеете на Земята, вие ще имате нужда и от майка, и от баща, и от братя, и от сестри.
Кой от кого има нужда: майката от детето или детето от майката?
Детето няма сила
да
се облече,
да
се изпере,
да
се нахрани.
Когато е чиста, дрехата може
да
се изпере само със студена вода.
Обаче когато е нечиста, нужно е топла вода и сапун.
Да
разтваря мазнините.
Сама по
себе
си
ризата е чиста, но в междините ѝ са вмъкнати мазнини, утайки, които са непотребни и трябва
да
се изчистят,
да
се изхвърлят навън.
Щом се запушат шуплите с нечистотии, ризата непременно трябва
да
се изпере.
Иначе въздухът не може
да
прониква през тялото и от това организмът се разстройва.
Когато нечистотиите, калта, утайките в човешкия организъм се увеличат, Божествената Любов не може
да
прониква вътре, а с това се създават ред нездравословни състояния.
Само Божията Любов носи здраве за човека.
Някои хора обичат
да
затварят прозорците на къщите
си
.
Това е все едно
да
запушват шуплите на своите ризи, за
да
не влиза през тях въздух.
Не, благодарете, когато шуплите на дрехите ви са отворени, за
да
стане проветряването правилно.
Когато ви дойде едно страдание, това не е нищо друго, освен отваряне на няколко хиляди пори в човешкото тяло.
Всички хора говорят за здравето, препоръчват разни методи за запазване на здравето
си
, но като дойдат до опитите, виждат, че това, което са проповядвали и разбирали, сега не го разбират.
Докато е здрав, човек препоръчва търпение на другите хора, казва им
да
търпят, ако искат
да
се излекуват.
Щом той заболее, проповедта му пропада.
На другите хората проповядват търпение, а те сами не могат
да
търпят.
Силата на човека седи в следното: сам
да
изпълни това, което на другите проповядва.
Всяка болест служи за изпитание на човека –
да
провери неговото търпение.
Болестта не е нищо друго, освен инспектор, който дохожда
да
провери и изпита как е устроено тялото на даден човек, каква е издръжливостта на някои удове от организма му и т. н.
Той проверява дали тялото е укрепнало, или не.
Всяко изпитание има за цел
да
опита човека какво и колко неща е придобил в живота
си
.
Казвате: "Докога ще идват изпитанията и страданията в живота ни?
Докато човек греши, докато има дефекти, все ще има някой
да
го ревизира.
Всяка погрешка в живота на човека трябва
да
се отстрани, т. е.
да
се изправи. Защо?
– Понеже сега се строи нещо съвършено ново, което трябва
да
бъде без погрешки.
Вие не виждате Новото, което се строи във вас, вследствие на което изпадате в големи противоречия.
Без Новото, което сега се строи, никой не може
да
бъде щастлив.
Докато Новото се съгради, вие ще удряте, ще чукате, ще плащате данъци.
Съгради ли се Новото, никакъв чук няма
да
се чуе, никакъв данък няма
да
се плаща.
Мнозина питат не може ли без страдания.
Да
се задава такъв въпрос, то е все едно
да
се пита не може ли без ръце, без крака, без очи, без уши?
Едно трябва
да
имате предвид: каквото страдание или противоречие ви дойде, намерете неговия смисъл.
Всички противоречия, страдания, болки не са нищо друго, освен чистене.
Следователно страданията, противоречията са граница за преминаване от един живот в друг.
Човек не може
да
влезе в Божествения живот, докато не мине през страданието като процес на чистене.
Който се чисти, той минава в държавата на Духа, той става свободен гражданин.
" – Това не трябва
да
ви интересува.
Някои могат
да
изперат ризата
си
само за половин час, но от търкане могат
да
я скъсат.
Други пък могат
да
я изперат в продължение на няколко часа, като я киснат предварително в сапунена вода; после я перат със сапун в няколко води, докато най-после я изсушат и изгладят.
По-добре перете ризата
си
бавно,
да
не я скъсате скоро.
Не се отегчавайте от работата
си
.
Духът, който живее във вас, не се отегчава, затова и вие не трябва
да
се отегчавате.
Духът ви казва: "Не бързайте, не се смущавайте, имайте търпение, аз сам ще свърша тази работа." В погрешките
си
хората са бавни, а щом дойде до изправянето им, те бързат, искат моментално
да
ги изправят.
Както бавно, продължително са грешили, така ще се въоръжат с търпение, бавно ще изправят погрешките
си
.
Много време се изисква за съграждане на Доброто в човека: не един, два или няколко дена, но години са нужни за това.
Всяка добродетел, която човек е изработил в
себе
си
, се е подхранвала, съграждала се е с години наред.
Не само това, но хиляди разумни същества са работили върху човека, помагали са му, за
да
изгради в
себе
си
красивото, великото, което днес виждаме.
Някои казват, че Духът всичко ще донесе.
– Духът всичко ще донесе, но какво ще правите, ако нямате място в
себе
си
къде
да
турите това, което Той носи?
И светлината носи много нещо на мравката, но как я използва тя?
Тя ще задържи в
себе
си
толкова светлина, колкото е нейната възприемчивост.
Стремете се
да
разширявате съзнанието
си
.
"
Да
задавате такъв въпрос, това значи
да
живеете в закона на ограничението.
Колкото по-високо се повдига човек, толкова и хоризонтьт на неговото разбиране и знание трябва
да
се разшири.
Той трябва
да
разбира закона на Цялото и закона на частите.
Цялото е Бог, частите са всички живи същества, от най-малките до най-големите.
Щом разбере тези два закона, човек може
да
определи своите отношения към Цялото и към неговитe части.
Всеки момент частта мени своята служба, своето място, тя не остава два момента на едно и също място: постоянно се движи към Цялото, за
да
се учи от Него.
Сега казвате: "Остаряхме вече, не можем повече
да
работим." – Какво нещо е старостта?
Старостта показва, че службата на човека е голяма, товарът му – тежък; той е заобиколен с много хора и затова казва, че не знае какво
да
прави.
Злото не е в това, че сте остарели, но че като сте остарели, не сте могли
да
изперете дрехите
си
.
Знаете ли колко е мъчно стар човек
да
пере дрехитe
си
?
Виждали ли сте как стар човек пере дрехите
си
?
Малкото дете и старият
си
приличат в едно отношение, а именно в това: малкото дете и старият човек сами не могат
да
се перат.
Те мислят, че са силни и сами могат
да
се перат.
Старият трябва много
да
работи.
Обаче като мисли, че не може
да
работи, той туря товара
си
на чуждите гърбове.
Истинското положение, в което човек трябва
да
се намери, е това, което Христос е изказал в стиха: "Ако не станете като децата, няма
да
влезете в новия живот, в Царството Божие." С други думи казано: ако не станете като малките деца, няма
да
преминете през границите на страданието, за
да
влезете в Царството на Духа.
Време е вече
да
влезете в това Царство.
Ето защо, не гледайте на страданията като на мъчение, но като на преходни състояния, които водят от Скръб към Радост.
Ваше е само това, което можете
да
възприемете от всичко казано, а не това, което ви се е дало.
4.
Противоречия и възможности
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 12.8.1934г.,
Другите неща от беседата оставете за после.
Започнете
да
изучавате азбуката на щастието.
Кога може
да
бъде човек щастлив?
– Човек може
да
бъде щастлив, когато езикът му не е много дълъг.
Да
мразиш,
да
завиждаш – за това се изисква доста висока култура.
Човек може
да
бъде щастлив, когато не се сърди, не се кара, не се гневи.
Само умният човек е способен
да
мрази,
да
завижда,
да
върши престъпления.
Човек може
да
бъде щастлив, когато не е ревнив.
За
да
направи едно престъпление, понякога човек мисли години: планува, решава, докато най-после го извърши.
Влюбването е дреха на Любовта, която всеки ден може
да
се сменя.
Да
се направи един нож с такава форма, каквато днес той има, това съставлява цяла епоха в развитието на човечеството.
Едно трябва
да
знаете: който истински иска
да
бъде щастлив, той трябва
да
се държи здраво за Любовта.
Тя носи живот.
От една страна, ножът може
да
спаси човека, а от друга –
да
го зароби.
Тази работа прилича на спасителя на един търговец, който дошьл уж
да
го спасява, а го насилил и взел парите му.
Като се влюби, човек губи от теглото
си
и тежи два пъти по-малко, отколкото преди влюбването.
Двама разбойници нападнали един търговец с цел
да
го оберат.
В това време дошъл трети с желание
да
освободи търговеца от разбойниците.
Изкуство е човек
да
се влюбва.
Той изпъдил разбойниците и завел търговеца у дома
си
, като му казал: "Сега ще ми дадеш всичко, каквото имаш в
себе
си
, и ще благодариш, че те избавих от ръцете на разбойниците." – Какво добро направил той на търговеца?
По-голямо изкуство е човек
да
люби.
Един търговец се влюбил в една княжеска дъщеря и за
да
разположи княза към
себе
си
, поканил го един ден на обяд.
Ако търговецът се беше противопоставил
да
му даде парите, които е имал в джоба
си
, и той щеше
да
постъпи като разбойниците.
Като се свършил обядът, търговецът казал: "Втори път няма
да
помисля
да
давам обяд на княза." – Защо?
Много родители например се радват на малките
си
деца, считат, че те са ангелчета.
Търговецът казал: "Ако дам още един обяд на княза, нищо няма
да
остане от мене.
Дайте на едно от тия ангелчета една ябълка и после му я поискайте назад и ще видите доколко това дете е ангелче.
Всичкото ми имане ще отиде.
И
себе
си
да
продам, нищо няма
да
постигна." Такова нещо е влюбването.
Дайте на този човек една къща и след време се опитайте
да
му я вземете.
Ако едно желание може
да
ви допринесе нещо, има смисъл
да
го подхранвате.
Нали за Бога я дадохте?
Но ако едно желание може
да
ви лиши от свободата, от най-ценното в живота, защо ви е то?
Затова правете разлика между желанията
си
.
Няма защо
да
задържа той къщата за Бога.
Наблюдавайте кои желания дават свобода, кои заробват и кои ограничават.
Бог не се нуждае от никакви къщи.
Истинският светия ще каже: "Заповядай, братко, вземи къщата
си
.
Аз и без къща мога
да
живея." Изобщо в даването човек се изпитва.
Който не е свободен, той пък се заробва и като се зароби, трябва
да
дойдат други
да
го освобождават.
Някой даде нещо или направи някакво добро и после казва: "Много дадох, излъгах се." – Това показва, че ти
си
съгрешил.
Значи свободният сам се ограничава, сам се освобождава.
Когато човек дава повече или по-малко, отколкото трябва, и в двата случая греши.
Който не е свободен, други го заробват, други го освобождават.
Той трябва
да
дава точно колкото е определено.
Затова казвам: ограничавайте се, без
да
се заробвате!
Когато прави Добро, човек никога не трябва
да
съжалява, но всякога с радост трябва
да
си
спомня, че е направил някакво добро.
Ближният, на когото е направил доброто, също така с радост трябва
да
си
спомня за направеното добро.
В това седи силата на човека.
В 7-а глава от Деянията на апостолите се говори за историята на еврейския народ, за живота и изпитанията на Йосиф.
От цялата глава се вижда какви са били тогавашните евреи.
Яков имал дванадесет сина, един от които бил Йосиф.
Той сънувал два съня, които разказал на баща
си
и на братята
си
, с което събудил тяхната завист: те го продали на търговци, които отивали за Египет, а след това напръскали дрехата му с кръв от животно, за
да
докажат на баща
си
, че Йосиф бил изяден от звяр.
С това те дали добър урок на Йосиф, за
да
разбере как може единадесет братя
да
му се покланят, как може баща
да
му се кланя.
Йосиф вътрешно проявил тщеславие.
Не е трябвало
да
разказва той сънищата
си
нито на братята
си
, нито на баща
си
.
Обаче братята му завидели – как е възможно
да
дойде ден, когато те
да
му се поклонят.
От втория сън пък баща му се докачил и казал: "Нима ти ще ни станеш господар, че ще трябва и аз, и майка ти, и братята ти
да
ти се покланяме?
Днес всички хора правят същата грешка като тази на Йосиф и на дванадесетте отци на Израил, неговите братя.
Йосиф имал известни слабости, за които трябвало
да
отиде в Египет, а после
да
лежи две години в затвор.
Когато бил в дома на фараона, Невидимият свят го поставил на изпит, за
да
се опита целомъдрието му.
Може ли
да
се нарече умен човек онзи, който, като срещне своя приятел, започне
да
му отваря касите
си
, библиотеките
си
,
да
показва колко богатства, колко знания има?
С богатствата, със знанията
си
той излага своя приятел на изкушение.
Следователно не излагайте приятеля
си
на изкушение с вашите богатства и знания.
Това, което Йосиф преживя, трябваше
да
стане.
Хиляди години трябваше
да
минат, за
да
се разбере защо именно Йосиф е пострадал от братята
си
и от фараона.
Хиляди години още има
да
учите!
Дълго време още птицата ще отива и ще се връща, ще пренася зрънце по зрънце земята, докато от старата земя се създаде нова.
Казвате: "Не можаха ли тия неща
да
се избегнат?
" – Всичко, което е станало, трябваше
да
стане.
Ако не бяха станали тия неща, нямаше какво
да
четете и
да
учите.
Тъй щото по-добре е, че всички тия неща са станали, макар и със своите противоречия, отколкото
да
не бяха станали.
Това, което Йосиф не можа
да
довърши, други дойдоха след него и го свършиха.
С това, което стана, се разкриха греховете и слабостите на Йосиф и на братята му.
Като отидоха при Йосиф
да
купуват храна, той ги постави на изпит – задържа при
себе
си
най-малкия
си
брат, Вениамин, а останалите пусна
да
си
отидат.
Те започнаха
да
плачат,
да
се разкайват и
да
говорят помежду
си
: "Каква напаст ни сполетя!
Ние продадохме брат
си
, но ето, днес иде възмездие за нашето престъпление." – Колко години трябваше
да
минат, докато те осъзнаят в
себе
си
престъплението, което са извършили по отношение на брат
си
!
Едва тогава те се изповядаха пред баща
си
за стореното от тях с Йосиф.
Тогава и Йосиф им разказа своите изпитания и погрешки.
И най-после заключи: "Отсега нататък всички ще вървим по Божиите пътища и няма повече
да
грешим." Следователно всеки човек, всеки народ, който не върши Волята Божия, е осъден на големи страдания.
Питам: ако днес, три хиляди години от времето на Йосиф, ви дадат задача като неговата, как ще я решите?
Или ако след изминаването на две хиляди години след Христа ви дадат задача като Неговата, как ще я решите?
Много от съвременните християни, като се натъкнат на някое малко страдание, едва го понасят.
Страданията са за героите.
Който не страда, той не може
да
бъде герой.
Първото страдание, което се дава на човека, показва, че в него има условия
да
стане герой.
Страданията повдигат човека, правят го силен, мощен, велик.
Ако не страда, човек нищо не може
да
постигне.
Когато някой страда, Божественото в него му нашепва: "Не се смущавай, от тебе човек ще стане." Страданията са скъпоценни камъни, които украсяват човека.
Който види тия камъни върху човека, той изпитва в
себе
си
желание
да
ги обсеби,
да
ги открадне.
Болката, която човек изпитва при страданието, се дьлжи не толкова на това, че той страда, колкото на факта, че се чувства разпънат: от една страна го теглят отвън,
да
му вземат скъпоценния камък – страданието, от друга страна той тегли
да
задържи тази скъпоценност за
себе
си
.
Който не разбира смисъла и цената на страданието, той казва: "Защо ми се даде това страдание?
Мнозина смесват страданието с мъчението и с труда.
Страданията представляват обвивките на Божествените ценности, които в бъдеще ще красят главите ви.
Ако страданията не съществуваха, хората щяха завинаги
да
останат голи, сухи кости, от които нищо не можеше
да
излезе.
Ако можеше без страдания, нито Христос, нито апостолите, нито мъчениците биха страдали.
Страданията са съществували и преди Христа, и в Негово време, а съществуват и днес.
Който върви по пътя на разумните страдания, той върви в Божествения път.
Да
мисли човек, че може и без страдания, това значи
да
е взел крива посока в живота.
Едно трябва
да
знаете: след всяко страдание, след всяка скръб иде радост, съответна на скръбта.
Радостта иде всякога, след като човек занесе страданието на неговото място.
Какво значи
да
занесе човек страданието на неговото място?
Да
занесеш страданието на мястото му, това значи
да
го изтърпиш докрай.
Щом изтърпиш страданието докрай, ти придобиваш онази скъпоценност, която се съдържа в него.
Тази е философията на страданието.
Всичко друго, вън от страданията и радостите, е преходно, временно.
Някога и страданията ще престанат, но днес, при сегашното развитие на хората, те са необходими.
Сега всички трябва
да
бъдете герои.
Като ви дойде някое страдание, не бързайте
да
го хвърлите на земята, но кажете: "Без страдания на Земята не може." Пееш ли, носи страданието.
Работиш ли, носи страданието.
Имаш
да
даваш, носи страданието.
Обират те, носи страданието.
Мъчат те, носи страданието.
Каквото и
да
става с тебе, носи страданието и напред върви!
Някой се оплаква, че е пострадал много.
От какво е пострадал?
Може
да
се е борил и с лъв, който е оставил следите
си
по тялото, по дрехите му.
Най-после човек може
да
се бори и с дявола.
Като излезе от борбата
си
с дявола, човек почернява, погрознява и започва
да
съжалява, че е влязъл в борба с него.
Каквото и
да
прави, човек трябва
да
се бори с дявола.
Всички се отвращават от дявола, а въпреки това всеки ден дружат с него.
Тук ще го видите
да
чука чаша за здраве с някои добри хора.
Всички се радват на веселостта му, на сладкодумието му, на доброжелателството му – не го познават хората. Защо?
– Защото те
си
го представят особен, не като човека, вследствие на което попадат в неговите примки.
След като ви създаде ред неприятности, той ще дойде
да
ви съжалява, че сте пострадали много, че са ви излъгали, и казва: "
Да
бях дошъл при вас, нямаше
да
пострадате така." Като разберете един ден, че дяволът ви е създал всички нещастия, вие се връщате пак към старата философия и казвате: "Защо стана така?
" – Защото другояче не можа
да
стане.
За подобни случаи турците казват: "Или
си
отваряй очите, или ще ти ги отворят!
" С други думи казано: или разбирай как стават нещата, или ще те накарат
да
разбереш.
Съвременните хора са дошли до положението
да
работят главно за
себе
си
.
Други са отишли по-нагоре – те работят освен за
себе
си
, още и за ближните
си
.
Най-после човек трябва
да
работи и за Бога,
да
завърши целия кръг на работата.
Значи човек трябва
да
работи в три направления: за
себе
си
, за ближния
си
и за Бога.
Или обратно: за Бога, за ближния
си
и за
себе
си
.
Отдето и
да
започне работата, резултатът ще бъде един и същ.
Всеки трябва
да
държи в съзнанието, в ума
си
мисълта за тези три работи –
да
работи едновременно за
себе
си
, за ближния
си
и за Бога.
Ако работи изключително за
себе
си
, човек се намира в областта на свещения егоизъм, отдето идат всички страдания и нещастия.
Свещеният егоизъм не носи нищо добро за човечеството.
Досега хората са работили за
себе
си
повече, отколкото трябва.
Едва сега те започват
да
работят за ближните
си
.
Време е вече хората
да
започнат работа за Бога.
Като работят за
себе
си
, мнозина мислят, че работят за Бога.
Какво значи
да
се работи за Бога?
Хиляди години трябва
да
се разправя на хората какво значи работа за Господа.
За
да
работи за Господа, първо човек трябва
да
отиде при Него,
да
Го проучва,
да
види как Той работи.
Не можете
да
работите за Бога, докато сами не видите как Той работи.
Щом започнете
да
работите като Бога, вие работите вече за Него.
Докато дойдете до тази работа, дълго време трябва
да
учите как Бог работи.
Като работите за ближния
си
, ще се учите от него как той работи.
Като работите за
себе
си
, също така ще се учите от
себе
си
.
Що се отнася до работата за
себе
си
, всички сте генерали.
Засега бих желал
да
станете генерали в работата
си
за ближния.
Колкото се отнася до работата за Господа, това е въпрос на близко или далечно бъдеще – от вас зависи.
И тъй, за когото и
да
работите – за
себе
си
, за ближния
си
или за Бога, поставете Любовта за основа на всяка работа!
Страданието е работа, радостта – почивка.
Следователно, дойде ли страданието на гости в дома ви, поканете го любезно, усмихнете му се и кажете: "Много те очаквах, много плаках за тебе, но заслужаваше
да
се плаче." Какво ви струва
да
се усмихнете на страданието?
Трябва ли
да
страдате за това?
Като срещнете този, който ви е обрал, усмихнете му се и кажете: "Заповядай и друг път.
Ако имах повече, още бих ти дал." – Това значи герой!
Сега нека всеки от вас
си
избере поне по едно нещо за приложение от това, което говорих тази сутрин.
Нека всеки
си
избере нещо, но ще внимавате
да
не се яви между вас вътрешно недоволство.
Това недоволство може
да
се дължи на обстоятелството, че някой е задигнал най-хубавите дрехи, а за другите не са останали такива.
Нека всеки
си
избере това, което му е нужно, а не това, на което всички се нахвърлят.
Всеки
да
си
вземе това, което за дадения случай му е необходимо.
Който иска
да
се жени, той непременно трябва
да
има огърлица.
Без огърлица човек не може
да
се жени.
Когато посаждат житото в земята, става годяването му.
Значи тогава невястата, младата булка влиза в устата на хората, които започват
да
я дъвчат.
Следователно, когато житото страда, вие се смеете, радвате се.
Като слушате
да
ви се говори така, вие казвате, че ви залъгват.
Залъгване е, когато ви обещават нещо, а не го дават.
Щом ви дадат обещаното, това вече не е залъгване, то е нещо реално.
Човек търси Любовта и ако не я намери, казва, че го залъгват.
Докато заставят детето
да
отиде на училище, залъгват го, дават му това-онова.
Щом влезе в училището, започват вече
да
го учат.
И през периода на ученичеството ученикът пак се залъгва.
Всички тия неща са все залъгалки.
Хубави са залъгалките, но най-добро от всичко е знанието, което човек придобива.
Истинско знание е това, което човек всякога може
да
употреби както за свое благо, така и за благото на другите.
Всичко друго, което не може
да
използва за свое и за общо благо, не е знание.
В прочетената глава в лицето на мъченика Стефан виждаме герой, когото убиват с камъни, но той прощава, като се обръща към Бога с думите: "Господи, прости им, те не знаят какво правят." Стефан разбираше смисъла на страданието.
Той гледаше на страданието като на скъпоценност.
Мене ли намериха
да
убиват с камъни?
С каквито камъни
да
ви бият, вие трябва
да
имате предвид философията на страданията и геройски
да
понесете всичко.
Когато влизате в някоя градина с плодове, вие отивате при една ябълка, откъсвате най-голямата, най-зрялата и красива ябълка и казвате: "Отлична е тази ябълка." Защо не постъпвате по същия начин и когато ви замерят с някой голям камък?
Вземете този камък в ръката
си
, стиснете го, превърнете го в скъпоценен и го дайте на онзи, който ви е ударил с него.
Как постъпвате днес, когато някой ви удари с камък?
Навеждате се, вземате камъка и го хвърляте върху неприятеля
си
.
И той се навежда, взема още един камък и ви удря с него.
Така се започва престрелка, хвърляне на камъни от двете страни, както децата
си
играят с топки.
Казвам: бъдете герои, за
да
носите страданията
си
.
Вие викате към Христа, молите се
да
ви посети.
Ще Му кажете: "Господи, можеш вече
да
си
отидеш, защото откак дойде при нас, големи нещастия ни сполетяха." Защо сте недоволни от Христа?
Когато при вас дойде някой ученик, дадете му една хубава книга.
Когато гладен човек дойде при вас, давате му от най-хубавия хляб, с който и вие се храните.
Когато жаден човек дойде при вас, давате му от най-хубавата вода, която и вие пиете.
И най-после, когато приятелят ви дойде при вас, давате му най-хубавата мисъл, която държите за
себе
си
.
Какво приятелство е това, ако вие не можете
да
имате помежду
си
най-хубави мисли и чувства?
Много лоши мисли и чувства могат
да
минат покрай вас, но вие не трябва
да
ги пущате
да
влязат вътре.
Има три вида мечки: външни, вътрешни и Божествени мечки.
Това са отвлечени работи, които не са за всички хора.
Често съвременните хора задават въпроса: "Не можа ли Христос
да
не страда?
" – Аз не се занимавам с този въпрос, защото зная, че Онзи, Който е създал света, е предвидил всичко.
Следователно страданията на Христа са разумни и на място.
Който намира, че е могло
да
се избегнат страданията на Христа, нека той направи опит
да
създаде нов свят, според своите разбирания.
Ако наблюдавате вашия вътрешен свят, ще видите, че и там е предвидено
да
страда Христос.
Когато грешите, Христос страда във вас.
В човешкото естество съществуват три големи противоречия и три големи възможности, от които произтичат всички нещастия и блага за човека.
От противоречията произтичат всички страдания, а от възможностите – всички блага.
Това подразбира, че докато грешат, хората все още продължават
да
разпъват Христа в
себе
си
.
Това е такава философия, за предаването на която са нужни не само ден-два, но най-малко хиляда години.
Хората се възмущават от евреите, че преди две хиляди години са разпнали Христа, но въпреки това те и до днес още продължават
да
Го разпъват в
себе
си
.
Тези хиляда години са необходими за предаването само на една лекция от цялата философия.
Представете
си
тогава колко години са необходими за цялата философия!
За
да
се освободи от съмнението в
себе
си
, човек трябва правилно
да
мисли.
За
да
си
представи човек каква е тази философия, някои учени я сравняват с вечността.
Сега аз ви съветвам
да
не се лакомите за големи неща, но всеки
да
си
вземе по едно букварче и
да
започне
да
учи.
Какво трябва
да
бъде това букварче?
За
да
си
съставите понятие за вечността, ще приведа аналогията, с която
си
е послужил един от древните мъдреци.
Той казва: "За
да
имате понятие за вечността, представете
си
една голяма земя с 400 хиляди мили дължина, 400 хиляди мили широчина и толкова дебелина.
Всички търсят щастието и ще го намерят в това букварче.
В днешната беседа има едно букварче на щастието.
Колкото време ще употреби, за
да
пренесе земята на това място, толкова време трае първата секунда на вечността."
Намерете го, вземете го и започнете
да
учите.
5.
Живот, знание, свобода
,
СБ
,
ИБ
, Витоша, 15.8.1934г.,
Съвременният свят страда от дезорганизиране. Защо?
– Защото в разбиранията на съвременните хора за живота няма единство, което
да
ги сплотява.
Изобщо всички хора уреждат живота
си
тъй, както разбират.
Каквото и
да
говорят, както и
да
се изявяват външно, вътрешно всеки постъпва, както разбира.
Колкото и каквото
да
се проповядва на вълка, той все вълк
си
остава.
Той
си
знае своето.
Колкото и каквото
да
се проповядва на овцата, в разбиранията
си
тя пак овца
си
остава.
В някои отношения мнозина дават овцата за пример.
Дето живее, там оставя нечистотиите
си
.
Положителната черта на овцата е щедростта: тя дава млякото, вълната
си
, а понякога и децата
си
.
Добрата черта на вълка е, че не дава място на паразити в
себе
си
.
Ако направите кожух от вълча кожа, никакви паразити няма
да
влязат в него.
Енергията на вълка е потребна за Природата.
Ако вълкът не беше полезен, Природата не би го търпяла, той не би съществувал.
Веднъж щом съществува, той има известно предназначение както за Природата, така и за човешкия живот.
Каменарят, който троши камъните, железарят, който кове желязото, земеделецът, който оре земята – всички се нуждаят от енергията на вълка.
Тази енергия е необходима навсякъде, дето трябва
да
се пробива път.
И обратно: там, дето силите трябва
да
се организират, е необходима енергията на овцата.
Съвременният свят се нуждае от организиране.
Като атрибути, присъщи на това Начало, са животът, знанието и свободата.
Значи животът, знанието и свободата излизат от това вечно Начало, от Бога.
Човек може
да
добие живот, знание и свобода само от Бога – от никое друго същество не може той
да
добие тези неща.
Всичките погрешки на хората се заключават в това, че търсят живота, знанието и свободата там, дето те не съществуват.
Вследствие на това в тях се заражда вътрешно недоволство.
Той е недоволен от живота, защото го няма в
себе
си
.
Друг е недоволен от знанието, защото го няма в
себе
си
.
Трети пък е недоволен от свободата, защото я няма в
себе
си
.
Ако има в
себе
си
живота, знанието и свободата, които изтичат от Бога, той щеше
да
бъде напълно доволен.
Трябва човек
да
е доволен от всичко, което му е дадено, за
да
няма какво
да
го смущава.
–
Да
рисува.
Ако той не може
да
рисува,
да
копира Природата, какъв художник ще излезе от него?
–
Да
мисли, докато изнамери такава форма, която съответства на принципа, който иска
да
впрегне на работа.
Ако вие не можете
да
впрегнете великите принципи на живота, на знанието и на свободата на работа, какъв смисъл ще има вашият живот?
Без това разбиране за живота, за знанието и за свободата, колкото и
да
се стремите към тях, те ще бъдат нещо външно за вас – дреха, накит, с които можете само
да
се представите, без те
да
внесат във вас някакво вътрешно, дълбоко съдържание и смисъл.
Истинският живот е нещо постоянно, установено, което не се поддава на никаква промяна.
В каквато форма и
да
се постави, голяма или малка, животът не се изменя, той остава един и същ.
Съвременните хора искат
да
изменят живота
си
, вследствие на което някой мисли, че е успял
да
направи това, и казва, че е изменил живота
си
.
Когато казвате, че искате
да
измените живота, това подразбира, че търсите такава форма, в която може той
да
се прояви.
Ако не може
да
прояви своя живот, своето знание и своята свобода, човекът се намира още в зародиша, в зачатието на своята форма.
Христос казва: "Ако Отец Ми е с вас, вие ще правите дела, каквито и Той прави." Следователно вие нищо не можете
да
направите, ако Бог не е с вас.
Не мислете, че можете
да
заставите Бога
да
дойде при вас.
Не, вашата задача е само
да
не противодействате на Бога – нищо повече.
От една страна Му противодействате, а от друга – искате
да
Му покажете начин, път, как
да
се прояви Той във вас.
Всичката философия на живота се заключава в следното: не противодействайте на Бога, когато се проявява в живота, в знанието и в свободата.
Когато слабият воюва със силния, той всякога остава победен, стъпкан.
Когато някой ви тъпче, трябва
да
намерите причината за това.
Като размишлявате и наблюдавате
себе
си
, ще видите, че причината се дължи на факта, че или не любите, или не учите, или нямате стремеж към свободата.
Свободата обича Истината, знанието – Мъдростта, а животът – Любовта.
Ако нямате Любов в
себе
си
, животът във вас не може
да
се развива; ако нямате обич към Мъдростта, знанието във вас не може
да
се развива; ако нямате любов към Истината, вашата свобода не може
да
се прояви.
Този е единственият метод
да
проявите живота, знанието и свободата.
Сега всички трябва
да
се стремите към изработване на вътрешни методи за работа.
Всички очакват
да
дойде някой отвън
да
ги научи на нещо.
Учителят може
да
предаде някакъв урок на учениците
си
, но ако те не приложат това, което им е предадено, знанието ще остане неразбрано за тях.
За учителя или за професора е ясно това, което преподава, но ако учениците му не учат и не прилагат, това знание ще остане безпредметно.Те няма
да
се домогнат до онова, което им е потребно в живота.
Вярно е това, но работа се изисква от всички.
Затова именно аз ви давам метод, който може
да
ви помогне за постигане на вашите идеали.
Щом приложите този метод, още днес можете
да
влезете в Царството Божие, още днес Бог, светиите, ангелите, добрите хора могат
да
посетят дома ви.
За вас може
да
дойде още днес.
Какво искате:
да
дойде Царството Божие за всички хора изведнъж, или
да
дойде първо за вас?
Едно трябва
да
знаете: Царството Божие е дошло отдавна за света, за Цялото, защото Бог живее в Цялото.
Като части хората трябва
да
се обединят в едно цяло,
да
се организират, за
да
разберат великия закон на Живота.
Питам: защо вие обръщате внимание на малкия
си
пръст?
Ако този пръст се отдели от ръката ви, и
да
искате, не можете
да
му обърнете внимание.
Затова е казано: "Ние сме съработници с Бога." Който е осъзнал тази Истина, той никога не може
да
противодейства на Божията работа, на Божия план.
И като свърши работата, която му е определена, човек може
да
си
почине.
И тъй: живот, знание и свобода – за физическия живот.
Всички хора говорят за Любовта като за основа на живота и към нея се стремят.
Майката обича детето
си
. Защо?
– Защото има някаква връзка с детето
си
.
Детето се ражда невежо, не знае
да
говори, постепенно се учи
да
приказва.
Често в хората се заражда желание
да
бъдат силни, учени, богати, независими, равни на Бога.
Ако постигнат всичко това, ще излезе, че Бог е несъвършен.
Те едва ли не мислят, че всичко могат
да
постигнат.
Едно трябва
да
се знае: детето символизира онова начало в човека, което се стреми към развитие, към усъвършенстване.
Тази е причината, заради която майката обича детето
си
.
Майката вижда в детето
си
ония сили, способности, които Бог е вложил в него, и се радва, че един ден то ще се повдигне, ще израсте.
Тя казва: "Каквато съм аз, такова ще стане и моето дете." Започва
да
прави опити с него – един, два, три, пет, десет, докато един ден види, че детето започва
да
проявява живота, знанието и свободата по същия начин, както тя ги проявява.
Докато е при майка
си
, детето се развива свободно, без
да
се спира върху въпроса, дали тя го обича, или не.
То не се съмнява в обичта на майка
си
и затова расте.
В който момент се усъмни в любовта ѝ, то се спъва и престава
да
се развива.
Същото може
да
се каже и за вас.
Ако слуша майка
си
, детето ще постигне всичко, каквото тя желае.
Който разбере този закон, той трябва
да
го приложи,
да
види неговите резултати.
За тази цел впрегнете страданията, недоразуменията, лошите мисли, чувства и постъпки на работа!
Впрегнете всички вълци, мечки, тигри във вас на работа!
Не ги избивайте, но работа им дайте!
Вие сте пуснали вашите вълци и овце на свобода,
да
правят каквото искат.
Овцете, поради своята нечистота, са изцапали всички места, дето кракът им е стъпил.
За
да
не стават тия неща, впрегнете и вълците, и овцете на работа!
Аз вземам вълка и овцата като образи, върху които
да
размишлявате.
Само по този начин ще изпълните Волята Божия и ще придобиете три неща, необходими за вас: Живот, Знание и Свобода.
6.
И помаза
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
" Христос е казал още: "Люби врага
си
!
" Само силният, само любещият може
да
обича врага
си
.
Засега семейният живот представлява институт, основан на ред закони и правила, които трябва
да
се изучават.
Разправят как един англичанин калил волята
си
при един индуски факир, от когото вземал уроци.
Питам: когато двама души се сдружат
да
живеят заедно, имат ли право
да
се измъчват?
Факирът седнал на един камък, скръстил краката
си
и така силно концентрирал мисълта
си
, че нищо не било в състояние
да
го разсее.
Имат ли право
да
хвърлят кал един върху друг?
Добър семеен живот е онзи, при който нито жената, нито мъжът са
си
казали една лоша дума помежду
си
, нито са
си
разменили един лош поглед.
Англичанинът го запитал: "Как можеш
да
бъдеш толкова спокоен?
И мъжът, и жената трябва
да
гледат един на друг като на чисто злато, което от нищо не се изменя.
Не виждаш ли как зверовете минават покрай тебе?
Ако жената мисли, че други жени могат
да
излъжат мъжа ѝ, тя трябва
да
знае, че е първата, която го е излъгала, която е извършила престъплението.
" – "Виждам всичко, но гледам силно
да
концентрирам мисълта
си
, за
да
не изгубя равновесие.
Ако и мъжът мисли, че други мъже могат
да
излъжат жена му, той трябва
да
знае, че е първият, който я е излъгал.
Ако за момент само изгубя равновесието
си
, ще хвръкна от този камък – нищо няма
да
остане от мене." Казвам: ако и вие по същия начин седите на един камък и мислите само за Бога, никакъв звяр не може
да
ви засегне.
Ако това съмнение се хвърля върху всеки ближен, какъв смисъл има тогава
да
казваме, че трябва
да
любим ближния
си
като
себе
си
?
Покрай вас ще минават вълци, мечки, тигри, но нищо няма
да
ви направят.
Ако не мислите за Бога, всички зверове ще ви нападнат и от вас нищо няма
да
остане.
– Защото всеки, който върши Волята Божия, той ни е по-близък от всички ближни по плът и кръв.
Често се говори за нещастията, за страданията на хората и всички се запитват защо са тия страдания и нещастия?
Като говоря върху различни въпроси, някои от тях, по нямане достатъчно време, остават недообяснени, вследствие на което, като не мислят право, хората ги изопачават.
За всеки свой неуспех, за всяко свое нещастие те са готови
да
считат другите хора за виновни.
Този пробен камък е страданието.
Докато не е страдал, докато не е опитал нещо, човек не може
да
говори за знания.
Кой я изкуси?
Щом преживее, опита и пострада за нещо, в тази област човек придобива знания.
Кой научи Каин
да
убие брат
си
?
Следователно всяко нещо, което е опитано, преживяно и е дало резултат, това е знание.
Кой научи хората
да
вършат престъпления, за които
да
лежат в затворите?
Тук някъде ще се отбия, трябва
да
свърша една работа." – "Добре, ще те почакам." – Добрият човек се отбил малко настрани и започнал
да
се моли: "Господи, моля Ти се, помогни ми в този случай!
Много пъти съм Те слушал, много пъти
Си
ми помагал, покажи и в този случай, че не съм идиот, че Ти живееш в мене и аз мисля чрез Тебе.
Покажи силата
Си
на този стражар, покажи я и на мене!
Казвате: "Кой
си
ти, който имаш право
да
говориш така?
В Бога всичко е Добро.
Щом е тъй, отказвам се
да
те водя в участъка.
Страданията на хората се дължат единствено на факта, че те не изпълняват Волята Божия, както трябва.
Бих желал
да
бъда като тебе." Хващат се двамата под ръка и тръгват заедно.
"Сега могат и двамата
да
ни заведат в участъка.
Готов съм на всичко !
Съвременните хора имат криви разбирания за живота, за Любовта, вследствие на което между тях се създават големи недоразумения.
Казвате: "Как можа този човек
да
се обърне към Бога толкова скоро?
Ако сте в странство, например в Германия, и гледате някоя жена, мъжът ѝ веднага ще ви обяви дуел – как имате право
да
фиксирате жена му с погледа
си
!
Когато се намерите в някаква мъчнотия, направете опит
да
видите какъв резултат ще имате.
Ако Бог живее във вас, всичко може
да
стане.
Често хората се поддават на особени, хипнотически състояния, от които трябва
да
се освободят.
Бог се проявява като велик стремеж, като благородство във всички хора, във всички народи, и то не само в хората, но и в животните, и в растенията.
В сладките плодове има известно съзнание, по-високо от това на другите растения, заради което те са готови
да
жертват нещо от
себе
си
.
По цели дни момъкът гледа своята възлюбена в очите ѝ.
Горчивите плодове обаче не са просветени, нямат любов в
себе
си
, вследствие на което образуват горчивите сокове.
Сега ще направя характеристика на няколко народа, за
да
видите какво е нужно на човека.
Човек трябва
да
има благородството на англичанина, щедростта на американеца, изящното изкуство на обходата на французина, постоянството на германеца, издръжливостта на китаеца, съобразителността на японеца и великодушието на славянина.
Тези качества трябва
да
легнат в основата на всеки индивид, на всяка душа.
Когато змията иска
да
хване жертвата
си
, и тя
си
служи със същото изкуство.
Всеки човек трябва
да
има ума на посветените, или, в християнски смисъл казано, всеки трябва
да
има ума на Христа.
Като влезе в някое стадо, на което овчарят е грешен човек, той погледне тази-онази овца, хипнотизира я и тя не може
да
му се противопостави.
Ако един човек може, като плюе на земята,
да
направи от плюнката
си
кал, с която
да
помаже очите на слепия и той
да
прогледа, това говори за велика, дълбока наука, на която съвременната наука би завидяла.
Следователно, ако и вие държите връзката
си
с вашия овчар, с Бога, никакъв вълк няма
да
ви дави.
Ако не държите тази връзка, всеки вълк може
да
ви дави.
Още като взел тази кал с пръста
си
, Христос е вложил нещо в нея.
Ще кажете: "Кой има право
да
говори така?
" – Всеки, който слуша и изпълнява онова, което Бог му говори, той има право
да
говори така.
Всеки, който вярва в това, което Бог е създал, има право
да
говори така.
Мнозина са правили опити като Христа,
да
направят такава кал, но не са успели.
Всеки, който обича Истината и свободата и върши Волята Божия, има право
да
говори така.
Всеки може
да
намаже очите на слепия с кал, но той няма
да
прогледа.
Да
мислите, че само в Палестина имало такава кал, то е все едно
да
се хвалите като онзи турчин, който казвал, че като бил в Багдат, прескачал трапове по 20 метра широки.
Като го слушали
да
говори така, казвали му: "Щом е тъй, прескочи и тук такъв трап." – "Тук не мога
да
прескачам, защото хавата не ми позволява." – Който знае и може
да
направи нещо, хавата навсякъде му помага; който не знае, хавата никъде не помага.
Като пострада малко, човек изправя погрешките
си
и придобива знания.
Съвременните хора имат знания, но знанията им трябва
да
се приложат.
И тъй, когато греши, човек трябва
да
изправя погрешките
си
, без
да
се осъжда.
За тази цел те трябва
да
правят опити, докато дойдат до положителни, абсолютни знания.
Представете
си
, че някой заболее сериозно, почти е на смъртно легло, или изпадне в крайна сиромашия.
Като изправят погрешките
си
, като наредят работите
си
, светските хора започват
да
уреждат Божиите работи.
При това положение нека се опита сам
да
си
помогне.
Религиозните хора пък, като вярват в Бога, оставят всичко на Него.
Че е сиромах – и това не е Волята Божия.
Те очакват Бог
да
свърши и своята, и тяхната работа, затова казват: "Каквото Бог направи." Религиозните хора трябва
да
вземат поука от светските само в едно отношение, а именно: те сами трябва
да
свършат своите работи, а щом дойдат до Божиите,
да
оставят Той
да
свърши своите.
И светските хора трябва
да
вземат поука от религиозните,
да
не се бъркат в Божиите работи.
Какви са причините, няма сега
да
обяснявам.
Като разглеждат светските хора, религиозните не са доволни от тях, намират, че не са вярващи.
Който се е отклонил от правия път на живота, той не се нуждае от обяснение на причините за това отклонение, той се нуждае от изправяне.
Човек трябва
да
има ясна представа за
себе
си
, за силите, които се крият в него, и тогава той не трябва
да
очаква външна помощ, но трябва
да
се обърне към
себе
си
.
Вие не трябва
да
се спирате на изключенията, на техните особености.
Не търсете външна помощ, преди
да
сте получили вътрешна.
Вие не трябва
да
вземате под внимание криворазбраното учение на Мойсей, на Буда, на Мохамед, на Христа.
Външната помощ сама по
себе
си
ще дойде.
Вие не трябва
да
обръщате внимание на кривите, изопачени факти в науката или в изкуствата.
Не ходи
да
ореш, преди
да
имаш семе в хамбара
си
.
Кривите, изопачените неща са в състояние
да
спънат всеки човек в развитието му.
Всеки човек трябва
да
бъде художник, скулптор, сам
да
изработи къщата
си
.
Първо осигури семето, че тогава ори.
По-нататък той сам трябва
да
гради.
Съвременните хора искат
да
възпитават младото поколение.
Как ще възпитат едно дете, ако не събудят в него любов към живота, към знанието и към свободата?
Той трябва
да
бъде и музикант,
да
свири на някой инструмент или поне
да
пее.
Детето трябва
да
зачита свободата, която му е дадена.
Едно дете запитало баща
си
: "Татко, защо Бог е създал устата на човека?
Някои мислят, че свободата се заключава в незачитане на другите хора, и следователно могат
да
вършат, каквото намират за добре.
" Бащата отговорил: "Синко, Бог е създал устата на човека, за
да
опитва чрез нея благата, които Той е пратил на Земята.
Свободата е качество на Истината.
После – за
да
опитва всички сладчини, всички сладки неща, които съществуват.
Тази свобода трябва
да
бъде в полза на всички живи същества по лицето на Земята.
И най-после – за
да
говори сладко." Значи устата на човека е създадена, за
да
извършва три главни функции:
да
яде сладко,
да
вкусва сладко и
да
говори сладко.
Всяка свобода вън от Истината принася вреда и на онзи, който я има, и на онези, до които се отнася.
Вън от Истината свобода не съществува.
След това отивам още по-далече: мислете сладко, чувствайте сладко и постъпвайте сладко!
Този е един от новите възгледи, който трябва
да
проникне в ума на всички хора.
Съвременните хора говорят за своето християнство, за вярата
си
в Бога и в Христа, но имат ли те необходимата чистота в
себе
си
?
Какво ще помислят те, когато видят млад момък и млада мома сами в гората?
Вие трябва
да
ги разберете не теоретически, но практически.
Нали и те имат любов, знание и свобода в
себе
си
?
Трябва ли
да
се съмняват в тяхната чистота?
Предстои ви обаче
да
се качите на един планински връх, висок три-четири хиляди метра.
Можете ли
да
се качите на този връх с тънките
си
дрехи?
Когато се качвате на високи върхове, вие трябва добре
да
се екипирате, като англичаните, които предприемат експедиция до Хималаите.
Досега в аналите на човешката история аз не съм срещнал нито един случай, дето Любовта, Мъдростта и Истината
да
са оцапали някого.
Трябва
да
имате топли дрехи, здрави обуща, със специални топлинници вътре, с голям запас храна и т. н.
Условията за живеене на високите върхове са по-трудни от тия в долините, затова който се качва по тях, той трябва добре
да
се екипира.
Ако Любовта Божия е във вас, вие сте океан, на който никой не може
да
изпие водата.
Съвременните хора искат
да
се качват по височините, а същевременно товарът им
да
се увеличава.
Кой може
да
оцапа водата на океана?
Всеки трябва
да
мисли, че е чист и че никой не може
да
го оцапа.
Който иска товарът му
да
олеква, той трябва
да
слиза надолу.
Често в умовете на хората проникват известни илюзорни мисли и внушения, които им създават ред болести и нещастия.
Възвишените духове слязоха от Невидимия свят, за
да
се освободят от богатствата, които имаха.
Понякога те сами
си
внушават някои отрицателни мисли, а понякога отвън им ги внушават.
Те слязоха от високите върхове, за
да
създадат долините, Земята, Слънчевата система, както и жилищата на хората.
Като създадоха всичко това, те се освободиха от богатствата, с които разполагаха, и се върнаха назад в своите обители.
Оставете човека свободен, не му внушавайте какво
да
прави.
Търговците
си
служат със закона на внушението с цел
да
изтръгнат нещо от клиентите
си
.
Дойде някой при тях и те започват: "Господине, имаме великолепен плат, от такава и такава материя, струва еди-колко
си
." – Не, покажете плата на купувача, кажете му колко струва, и ако има възможност, той ще го купи.
Няма защо много
да
се говори.
От сегашната Земя нищо няма
да
остане.
Някои търговци пък обещават на клиентите
си
нещо, черпят ги с кафе, с това-онова, за
да
ги предразположат.
Новата Земя ще бъде рай, а хората, които ще живеят на нея, ще бъдат с лица, светещи като слънце.
Аз ви казвам една Истина, която ще донесе благо за всички живи същества.
Тя ще донесе светлина и знание, тя ще донесе свобода и простор, тя ще донесе нов живот, нов подтик за всички хора по лицето на Земята.
Например някой светски човек влезе в религиозно общество и всички започват
да
му проповядват,
да
му тълкуват Евангелието, искат
да
го накарат
да
приеме тяхното верую.
От това гледище аз се радвам на успеха на всички хора, аз желая всички
да
бъдат свободни.
Няма защо
да
го убеждавате
да
приеме вашето верую.
Свобода има само в Любовта, свобода има само в Мъдростта и знанието, свобода има само в Истината.
В живот, придружен с Любовта, има свобода; в живот, придружен с Мъдростта, има свобода; в живот, придружен с Истината, има свобода.
Ако Го приемете, за вас ще бъде добре; обаче свободен сте и
да
не Го приемете." Който приеме Христа в
себе
си
, той трябва
да
върви по Неговия път.
Не е истинска свобода онази, която не е придружена с Истината.
Човек трябва
да
бъде свободен,
да
изповядва, каквото верую иска.
Човек трябва
да
бъде свободен в три неща: в мислите, в чувствата и в постъпките
си
.
Ще кажете, че според Дарвин5 човек е произлязъл от една малка клетка.
Щом свърши работата
си
, той вече не е свободен.
Докато е свободен, неограничен, човек има нещо добро в
себе
си
.
Че пилето е излязло от яйцето, съгласен съм, но за
да
се излюпи пилето, това яйце трябва
да
се постави при специални разумни условия.
Щом се ограничи, той има нещо лошо в
себе
си
.
Всяка добра мисъл, всяко добро чувство и всяко добро действие освобождават човека.
Ако яйцето не се постави под топлината на квачката, или под друга някаква топлина, необходима за развитието му, то няма
да
се излюпи.
Питам: кой създаде ония условия, при които вашият живот най-добре се развива?
Това трябва
да
бъде като залог на всяко верую.
Нито вие, нито вашите деди и прадеди са били и могат
да
бъдат фактори за вашето развитие.
Значи първоначално още Бог на великата Любов, на великата Мъдрост и на великата Истина е създал условия за развиването на човека.
Те представляват най-великото благо, дадено на човека.
И до днес още Той работи в света, за
да
освободи човечеството от великото заблуждение, в което е попаднало.
Хората искат
да
извоюват свободата
си
,
да
бъдат свободни.
Предполага се, че до времето на Христа съзнанието на човечеството е било затворено, сляпо, но от момента, в който Христос помаза очите на слепия, съзнанието на всички хора по лицето на Земята се отвори, т. е.
Няма какво
да
извоюват свободата
си
.
Свободата, към която се стремят, им е дадена.
Очите на всички хора днес са помазани, за
да
разбират това, което им се говори.
Те трябва само
да
я възстановят.
И те като слепия могат
да
кажат: "Слепи бяхме едно време, но сега виждаме и разбираме!
Свободата зависи от ума, от сърцето и от волята на човека.
" Така трябва
да
каже всеки, който вижда.
Ако има просветен ум, благородно сърце и търпелива, издръжлива воля, човек има всичко в света.
Тъй щото, каквото и
да
правите, правете го от високо съзнание, от Любов към Онзи, Който ви е дал живот, Който е отворил очите ви, за
да
виждате и
да
изучавате всичко, което Той е създал.
Ако човек обича Онзи, Който всичко му е дал, той има свобода, каквато желае.
Някой търси Бога тук-там, а забравя, че Той е навсякъде, във всички живи същества.
Срещат се двама души и се поглеждат накриво, не искат
да
видят Божественото в
себе
си
, гледат се като чужди.
Единият иска
да
надхитри другия,
да
го оплете.
Никой от двамата не е лисица
да
изяде другия, нито вълк,
да
го задуши като овца.
Всеки трябва
да
гледа на своя ближен като на човек, в когото Божественото начало живее.
Най-малката измама, било в науката, в религията или в обществения живот, носи своите лоши последствия.
Външно човек може
да
се мами, но вътрешно, в съзнанието
си
, той не трябва
да
допуща никаква измама.
Школата, която следвате, има за цел
да
ви покаже причините на измамата, на изкушенията, на които се поставяте.
Всяка дарба в човека създава условия за изкушение.
Например ако не използва разумно силата
си
, човек може
да
извърши ред престъпления: ще бие или ще убива.
Ако изгуби силата
си
, той ще почне
да
лицемери,
да
лъже,
да
хитрува.
Щом е неразумен, нито едно от двете положения не може
да
се предпочита.
В такъв случай човек трябва
да
развива в
себе
си
благородство, постоянство и
да
се стреми учен
да
стане.
Това значи
да
работи човек върху своя ум, върху своето сърце и върху своята воля.
Това значи
да
се освободи човек от чуждите влияния, на които се е излагал не само той, но и неговите деди и прадеди.
Всички хора са се борили и до днес продължават
да
се борят с чуждите влияния.
Като говоря по този начин, ни най-малко не искам
да
внеса във вас известни съмнения, но казвам, че в Природата, както и в живота, съществуват ред противоречия, създадени само за добро.
Защо и за какво са тия противоречия, няма
да
обяснявам, но вземете думите ми като постулат, който ще опитате и проверите.
Всички противоречия са допуснати за добро.
Това е истина, която всеки може
да
опита.
Той е създал цялото Битие върху три главни закона: върху необятната, неизменна Любов, която носи живота като нещо цяло, неразделно; върху непобедимата с нищо Мъдрост, която носи светлина и знание, от нищо непомрачени, и върху безграничната Истина, която носи вечната свобода.
Кой може
да
отнеме тези неща?
Казвате, че можете
да
ограничите някого.
Как можете
да
ограничите онзи, който живее с Бога?
Достатъчно е той
да
се помоли на Бога и вие веднага ще хвърлите оръжието
си
и ще тръгнете с него.
Срещате такъв човек и му казвате: "Знаеш ли, че аз мога
да
те убия?
" – Ти убивал ли
си
друг път човек, който е свързан с Бога?
Достатъчно е само
да
вдигне ръката
си
към него, за
да
увисне тя във въздуха.
И на десет километра
да
е далече от него, той може
да
го спре, на място
да
остане.
Ако е допуснато този човек
да
бъде измъчван от хората, това е друг въпрос.
Никой няма право
да
мъчи хората.Такъв е Божественият закон.
Не мъчете
себе
си
, не опорочавайте името Божие!
Дръжте свято името Божие в ума
си
!
Дръжте ближния
си
близо до сърцето
си
!
Само така ще се създаде Новата държава.
Всички властващи трябва
да
имат тези качества в
себе
си
.
А всяка власт, дадена от Бога, е за предпочитане пред човешката.
Когато някой учен създаде една теория, след него ще дойде втори учен и ще каже: "Има нещо неправилно в тази теория" – и ще я коригира.
Дойде четвърти, пети учен: всички допълват, коригират, изправят теорията.
Първият казва: "
Да
, имал съм някакво заблуждение, готов съм
да
се коригирам." Така всеки съзнава погрешката
си
и се коригира.
Всичко в света е подложено на промени.
Всяко верую, в каквато форма и
да
е, то е плод на човешки мисли, чувства и постъпки от хиляди години насам, вследствие на което търпи промяна.
Виждаме например, че и онова откровение, онзи велик закон, който се даде на Мойсей на Синайската гора, и той даже претърпя промяна.
Сегашните християни мислят, че това, което е казал Христос, никога няма
да
се измени.
Сам Христос е казал: "Много неща още има
да
ви кажа, но не сте готови
да
носите." На друго място е казал: "Когато Син Человечески дойде втори път на Земята, ще намери ли достатъчно вяра и разбиране между хората, за
да
схванат онази велика Истина, която ще им говори?
Сега ще ви дам някои мисли, потребни за живота ви.
Животът е реалност, която се нуждае от нещо съществено.
Следователно всеки човек трябва
да
е доволен от положението, в което Природата го е поставила.
Щом е така, той не трябва
да
излиза вън от кръга на своята дейност.
Ако преждевременно излезе от този кръг, той ще изгуби живота
си
.
Обаче каквито обяснения и
да
се дадат за вътрешното предназначение на живота, той се осмисля само при Любовта.
Според мене за всеки човек Природата е начертала такъв кръг на дейност, който отговаря на неговите възможности и дарби.
Както и
да
се гледа на живота, той се осмисля само при Любовта, при Мъдростта, която носи светлина и знание, и при Истината, която носи свобода.
Значи на първо място седят Любовта, Мъдростта и Истината, от които произтичат животът, знанието и свободата.
Защо човек трябва
да
бъде недоволен?
Когато се говори за Истината и за свободата, мнозина дават различни определения.
Това е дълбока философия, която трябва
да
се изучава.
" Вие не подозирате даже какъв стремеж е вложен в него.
Това е говор, език на Природата.
То е посадено в земята с главата надолу и се мъчи
да
се изправи,
да
се освободи.
Щом стане риба, то е доволно вече, че може
да
пъпли, и благодари, че се е освободило от едно нещастие.
Вземам нещо в устата
си
, вкусвам го и казвам: "Сладко е това нещо." Сладчината с думи не се определя.
Когато рибата се превърне в птица, тя е доволна, че може свободно
да
хвърчи във въздуха, но пак се стреми към нещо по-високо.
Външно може само
да
се опише, но не и
да
се определи.
Той се намира в точно обратно положение на растенията: след като се е завъртял и е направил ъгъл от 180º, той се е изправил на краката
си
, с главата нагоре.
Тя може
да
има някакъв цвят, бял или черен, както има бяло и черно или червено вино, но цветът не определя сладостта на виното.
Някой път бялото вино може
да
бъде горчиво, и обратно: някога черното вино може
да
бъде горчиво.
Животът има своя опитна страна, към която човечеството трябва
да
се отправи.
Познаването на Бога подразбира познаване на Любовта, придобиване на знание и свобода.
Това значи
да
живее човек и
да
чувства, че има душа в
себе
си
.
Никаква философия не е в сила
да
измени този път.
Мнозина от тях са дошли вече до положението на апостол Павел, а другите по-късно ще дойдат до това положение, но един ден всички ще кажат като него: "Не се рита срещу остен!
– Когато падна от коня
си
.
Който не вярва в това, той може
да
го проследи и опита.
Съвременните учени и философи разискват върху живота, развиват ред теории, без
да
имат предвид, че не са господари на положението.
Аз изучавам Природата, познавам добре законите ѝ, познавам нейния език, зная езика на звездите, на Слънцето, познавам влиянието на всички известни и неизвестни за вас планети.
Един Господар съществува в света, към Когото те трябва
да
окажат пълно послушание и
да
поставят живота
си
на солидна основа.
Те искат от другите послушание, но трябва
да
има на какво
да
го базират; искат от другите любов, но трябва
да
знаят на какво
да
я поставят; искат знание, свобода, но също така трябва
да
има на какво
да
ги поставят.
Това са отвлечени въпроси, върху които можете
да
четете ред астрономически съчинения.
Хората се нуждаят от принципи, общи за всички.
Светът е школа, а Природата е написана книга, която се изучава в тази школа.
Те се нуждаят от Правда, която
да
не се мени.
Големи богатства се крият в Природата.
Казвате: "Де можем
да
намерим живота – в младите, във възрастните или в старите?
Някои казват, че известни места в Природата са много обикновени.
За разумния човек всички места в Природата са интересни, той има какво
да
чете по тях.
Виждате някое малко дете и казвате: "Дете е това!
В онова малкото, нежно дете, което се държи с двете ръце за майка
си
?
Като слушат
да
се говори за злато, мнозина искат
да
знаят где се намира златото в Природата.
Утре същото това дете израства и нарича майка
си
старуха.
Това не може
да
се каже, защото съвременните хора страдат от изобилие на пари, а не от безпаричие.
И знание имат много, но това знание в повечето случаи не е дало добри резултати в живота.
Един от средновековните лекари лекувал болните
си
по свой начин – с топла вода и с пущане на кръв.
Неразбраните неща са красиви.
Като виждал резултатите на своя метод, казвал: "Съжалявам, че след 20-годишна практика не можах
да
излекувам нито един болен.
Животът не може
да
се разбере в отделните прояви на хората.
Съжалявам и за науката, която учих." После за утешение
си
казвал: "Нима другите лекари са излекували своите болни?
И техните пациенти умират." – Не, не трябва
да
се правят такива опити –
да
пущате кръв и
да
давате топла вода.
Ако се напиете като него, цяла нощ ще падате по улиците, ще ставате, и като станете сутринта, ще се видите цял окалян, нечист.
Това значи
да
изтече кръвта на болния.
Какво правят другите хора, били те лекари или учени, това не може
да
ви успокоява.
Външно всеки човек е свободен
да
има, каквито ще възгледи, но вътрешно неговите възгледи трябва
да
бъдат в съгласие с тия на Природата,
да
бъдат общи за всички хора.
Когато хората искат
да
разберат какво нещо е Господ, те не знаят на какво опасно място се натъкват.
Например всеки има две очи, с които може
да
гледа, каквото иска и когато иска, но тези очи трябва
да
бъдат хубави, т. е.
За незнаещите, за невежите Бог е огън пояждаещ; за знаещите Той е знание и светлина; за любещите Той е мир, радост и веселие; за свободните Той е простор, за грешните Той е ад и мъчение.
да
гледат правилно, красиво на нещата.
Мнозина говорят за ада, описват го като място на мъчение, като страшен съд за лошите дела на хората.
В човека има едно вътрешно чувство, с което познава Истината и може
да
я приложи.
Колкото и
да
е страшен този ад, той не е по-страшен от ада на Земята.
Истината е нещо спонтанно, тя не зависи от човека.
Някои казват: "
Да
намерим Истината,
да
намерим Бога." – Нито Истината може
да
намери човек, нито Бога може
да
намери.
Бог не е нещо, което може
да
се намери отвън.
Адът е в обществата, в народите, които се използват едни други: силният използва и тъпче слабия.
Да
мислите, че Бог трябва
да
се търси, за
да
се намери, това е криво разбиране.
Адът съществува и в цялата Природа: растения, животни, от най-малки до най-големи, се изтезават, измъчват се едни други.
Едно се иска от човека:
да
влезе във връзка с Първата Причина.
Наблюдавате под микроскоп с три хиляди пъти увеличение някое малко същество – и то се стреми
да
нападне друго някое,
да
го изяде.
Щом направи тази връзка, Божествената мисъл ще започне
да
се влива в неговия ум и той ще усеща диханието на Бога.
Злото съществува между всички живи същества, като започнете от микроскопическите и дойдете до човека.
Това значи
да
разчита човек на Бога в
себе
си
,
да
знае, че има Един, на Когото всякога може
да
уповава.
Щом знае и чувства това, човек всякога ще бъде готов
да
върши Волята Божия.
След всичко това той мисли, че може
да
излезе от него нещо.
Мъжете пък се оплакват от жените
си
, че не ги слушали, не ги обичали и т. н.
Възможно е, но те трябва
да
се повдигнат,
да
дойдат до новото съзнание, до новия живот.
Питам: защо и едните, и другите не направят опит
да
се свържат с Бога,
да
хвърлят пушките
си
и
да
се хванат под ръка като добри приятели?
" Христос казва: "Люби ближния
си
!
7.
Часът на Любовта
,
СБ
, София, 19.8.1934г.,
Щом разбере Любовта, човек ще разбере и страданията.
Иначе при всяко страдание той ще се обезсърчава и ще казва: "Няма спасение за мене!
" Докато мисли така, човекът не ще намери в
себе
си
възможностите за своето спасение.
Който мисли, че е спасен, и уповава на външния живот, той всякога може
да
бъде изненадан.
Всички изненади, на които хората се натъкват, се дължат на тяхното външно, човешко разбиране на живота.
Следователно, ако искате
да
нямате изненади, вие трябва
да
се стремите към вътрешното, към Божественото разбиране на живота.
В Божествения живот няма скърби и страдания, няма противоречия и недоразумения между хората.
Там всички живеят в единство и в пълно съгласие.
Там няма болести, няма сиромашия, няма несгоди.
Достатъчно е човек само
да
си
помисли, че живее при Онзи, Когото обича, за
да
изчезнат моментално всички смущения, всички неприятности, дошли в него отвън.
Хората на Земята имат брашно, имат вода, но хляб не могат
да
си
направят.
Те ходят от фурна на фурна
да
търсят хляб и казват: "Гладни ще умрем!
" – Не, пресейте брашното
си
, сипете в него вода, замесете го, оставете го
да
втаса и го опечете.
Няма защо
да
ходите по фурните
да
се молите за едно-две кила хляб.
Казва Христос: "Който пие от водата, която Аз ще му дам, няма
да
ожаднее во веки.
Тя ще бъде в него извор на вода, която извира в живот вечен." Христос подразбирал Живия хляб и Живата вода, които идат отвътре.
Ти ходил ли
си
в онзи свят, за
да
знаеш какво значи заминаване?
– "Какво
да
правя, сърцето ми е слабо.
В един момент то ще престане и аз ще се намеря в другия свят." – Сърцето ти може
да
престане
да
тупа, но в онзи свят не приемат хора, на които сърцата са престанали
да
тупат.
Който отиде в онзи свят със сърце, престанало
да
тупа, той веднага се намира обратно на Земята.
Ако смъртта е в състояние
да
уплаши човека и той престане
да
чувства,
да
мисли и
да
действа, по никой начин няма
да
го приемат на Небето.
Когато смъртта дойде при някой човек, той трябва
да
е готов на борба с нея.
В тази борба ще има падане, ставане, каляне, късане на дрехите, докато най-после човек стъпи върху нея, победи я и каже: "
Да
знаеш, че няма
да
ти се поддам!
" Герой трябва
да
бъде човекът!
Страхливият няма
да
наследи Царството Божие.
Мнозина искат
да
се борят с дявола, но ги е страх от рогата му.
Някой се страхува и от най-малкото страдание.
Дойде ли ви някакво страдание, кажете
си
: "Добре дошло е това страдание!
То ще ми даде възможност
да
опитам Божията сила." Когато Давид се би с Голиат, с този великан, той взе със
себе
си
своята прашка, а Голиат носеше своето остро копие.
" Давид му отговори: "Ти излизаш пред мене със своята сила, а аз – с Името Божие.
Ще видим кой от двамата ще победи." Давид отправи с прашката
си
едно камъче в челото на Голиат и го повали на земята.
Като четете историята на Давид, вие се учудвате на неговата сила и простота, чудите се на смелостта му
да
се бие с Голиат.
Как мислите, само Давид ли се е борил с Голиат?
Вие трябва
да
знаете, че на всеки човек предстои
да
се бори с Голиат в
себе
си
.
При това той трябва
да
излезе срещу него гърди в гърди, а не
да
върви след него и
да
очаква после кръст за храброст.
Всеки човек ще мине през изпитанията на Давид, на Йосиф.
Лесно е
да
се каже, че Йосиф е станал пръв в Египет.
Обаче докато дойде до това положение, той трябваше
да
бъде изкушаван от жена и
да
издържи на изкушението.
Той беше наклеветен, заради което трябваше
да
лежи две години в затвор, и след това
да
бъде освободен и повдигнат като първенец в Египет.
Като им дойде някое малко страдание или изпитание, те започват
да
се оплакват, че им дотегнали страданията, че не могат повече
да
носят.
Казвам: чакайте, братя, вашите страдания са едва една педя над земята.
Те трябва
да
се увеличат толкова, че
да
минат над главите ви.
– "Ама тогава ще се удавим." – Ако искате
да
не се удавите, ще се научите
да
плувате.
" – После ще
си
направите един здрав, модерен параход и ще се качите на него.
Като дойдат големите бури, вие ще бъдете на своя параход, с който ще минете морето на големите страдания и ще стигнете благополучно до спасителния бряг, който наричате бъдещ живот.
Всички трябва
да
бъдете готови
да
минете това море без страх, с упование и вяра в Бога.
Те говорят и за бъдещия живот, и него рисуват, но всички тия описания са толкова верни, колкото са верни фантастичните картини, представени на кинематографа.
Казано е в Писанието: "Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за онези, които Го любят." В този смисъл, който се наеме
да
опише бъдещия живот, той не познава Истината.
Де седи силата на героя: в оръжието му или в самия него?
Оръжието на героя е само външно условие, външно пособие, а силата на героя се заключава в ума, сърцето и волята му.
Всеки герой трябва
да
има оръжие, но какво?
И в Писанието е казано: "Вземете меча
си
!
" Мечът е Словото Божие, с което всеки герой трябва
да
се огражда като с броня.
За
да
се справяте със страданията, с мъчнотиите и изпитанията в живота
си
, вие трябва
да
придобиете търпение.
В това отношение човек трябва
да
бъде подобен на Бога,
да
проявява търпение като Неговото.
Без търпение никой не може
да
разреши задачите на своя живот.
Вие падате, ставате, каляте се, чистите се, а Бог поглежда към вас със снизхождение, търпи, чака деня, когато ще се изправите и ще тръгнете смело в Божествения път.
Като не можете
да
оправите някоя работа, вие се обръщате към Него с молба
да
продължи малко времето, докато я свършите.
Ако всеки отвори книгата на своя живот, ще види, че тя е пълна с безброй дадени обещания, но неизпълнени.
Всеки лист от тази книга е написан само с дадени и неизпълнени обещания.
Въпреки това Бог никого не е изпъдил от
себе
си
.
Понякога като метод за изправяне, временно само, Той ще изпъди някого от
себе
си
, и когато човекът се осъзнае и разкае, Бог отново го приема.
Питам: трябва ли след всичко това човек
да
върви в стария път, по стария начин
да
не изпълнява обещанията
си
?
Слабата страна на човека седи в това, че не изпълнява думата
си
.
Каже нещо, обещае пред Бога
да
извърши известна работа, но като се намери пред някои затруднения, веднага се отказва, под предлог, че е слаб като човек, че условията били тежки и не може
да
ги преодолее и т. н.
Не, за дадено обещание пред Бога никакви извинения не се приемат.
Бог изпраща при вас един ангел в положението на просяк, за
да
му дадете малко хляб, а вие го пъдите под предлог, че имате важна работа, че сте професор в университета и трябва
да
предадете лекцията
си
.
Ако бяхте приели просяка в дома
си
, вие щяхте
да
научите от него повече, отколкото от лекцията, която ще предадете на студентите
си
.
Какво ще предадете на учениците
си
?
Тези са най-страшните бацили, които пречат на човека
да
влезе в рая.
Някой се зарази от непослушание, направи някаква погрешка, усъмни се, а след това изпада в пълно безверие и започва
да
си
служи с лъжата.
Той казва: "Не вярвам вече в Господа." – Ти не
си
разбрал Господа.
Ти
си
дал място на отрицателните бацили в
себе
си
и мислиш, че това са твои състояния.
Като говоря за послушанието, имам предвид абсолютното послушание към Бога, към Онзи, Който ни е създал, а не към хората.
Най-малкото непослушание или колебание към думите на Бога са условие
да
се лишите от познаването Му.
Значи човек трябва
да
се пази от бацилите на непослушанието, на безверието и на лъжата.
Щом дойде до вярата, той трябва
да
бъде категоричен,
да
не се съмнява в Бога,
да
не пита защо светът е създаден, има ли някакъв смисъл в това създаване.
Един добър български свещеник ми казваше: "Чудно нещо, каквато добра дума кажа, каквото добро направя някому, веднага нещо в мене ми казва: "Какво
си
тръгнал
да
заблуждаваш хората?
Какво мислиш
да
правиш?
Съвременните хора искат
да
станат велики извън живота.
Ти ли един се намери
да
правиш добрини?
Те мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство и знание, във външното величие.
" Като чуя този глас, веднага се отказвам от намерението
си
." – Не, щом сте намислили
да
направите едно Добро, не отстъпвайте.
Малкият вятър не трябва
да
ви спира от целта, към която се стремите.
Това величие иде от най-силния извор, от най-силния източник, от най-голямата сила, които изпълнят Битието.
Каквито ветрове и бури
да
срещате на пътя
си
, не се отказвайте от Доброто, което сте намислили
да
правите, колкото малко и
да
е то.
Всички учени и прости хора знаят това нещо и го приемат като подбудителна причина, като велик подтик в живота.
Този подтик носи различни имена.
Този час иде, за
да
проявите Любовта.
Някои го наричат Любов, без
да
знаят какво нещо е Любовта.
И всеки, който се е опитвал
да
обясни,
да
разбере,
да
определи по някакъв начин Любовта, той е потъвал в дълбоките ѝ води.
Докато се поддавате на непослушанието, на безверието, на лъжата, никакви нови идеи не могат
да
ви стимулират в живота.
Който се е опитвал
да
определи Любовта, той е подобен на човек, който иска
да
носи Земята на гърба
си
.
Човек трябва
да
се освободи от отрицателните влияния на тия бацили и тогава, при каквито изпитания и
да
се намери,
да
каже: "Всичко в света може
да
се измени, но Бог – никога.
Колкото е възможно за човека
да
носи Земята на гърба
си
, толкова е възможно
да
се определи какво нещо е Любовта.
В човека противоречия съществуват, но в Бога – не." Каквото Бог ви е казал
да
направите, изпълнете го.
И светът
да
се събори, изпълнете думата Му!
Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат някакво понятие за Любовта, но тия понятия коренно се различават едни от други.
Следователно каквато погрешка
да
направите, малка или голяма, не се стремете
да
я покривате.
Същевременно той изпитва в
себе
си
подем към Великото, към Безкрайното в света.
Изнесете я пред
себе
си
като пред справедлив съдия и правилно я отсъдете.
Обаче ако спре на това място и започне
да
мисли, че като е влязъл в Любовта, нищо друго не му трябва, в него моментално ще стане обратна реакция.
Щом осъзнаете погрешката
си
, изправете я без никакво самоосъждане.
Той едва е влязъл в преддверието на Любовта, а мисли, че всичко е разбрал.
Не, от тази мисъл ще се създадат кисели чувства, които ще го спънат.
НАГОРЕ