НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
664
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
664
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Пътят на възкресението
,
УС
, София, 22.7.1934г.,
Ние, като искаме
да
живеем на Земята, подразбираме следното: зад този земен живот и зад условията на този земен живот се крие нещо друго.
Така оправдаваме страданията.
Има нещо друго, което оправдава страданията.
Ако не е животът на възкресението, тогава всичкото ваше съществувание е безпредметно.
Няма какво
да
ви се доказва.
Аз не искам
да
ви доказвам нещата, но
да
ви наведа на една нова опитност, която трябва
да
имате.
Този ученик, който иска
да
учи музика, той трябва
да
дойде в съприкосновение с най-добрия учител по музика.
Онзи, който иска
да
стане певец или който иска
да
стане художник, трябва
да
влезе в съприкосновение с един учител, който
да
го научи как
да
пее или
да
рисува.
Житното зрънце трябва
да
влезе в съприкосновение със слънчевите лъчи, с топлината, за
да
може Слънцето
да
даде ония качества, които са заложени в семето.
Иначе то ще остане такова, каквото
си
е било.
Сега човек само трябва
да
вярва.
Някой вярва и казва: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа.“ Ти може
да
вярваш в едно изрисувано слънце, [в] някоя книга.
Ти даже може
да
четеш, че Христос е дошъл и пострадал.
Човек трябва
да
влезе в съприкосновение с онази реалност,
да
я опита и
да
стане едно с реалността.
Тогава и християнинът, и верующият трябва
да
кажат: „Аз съм едно с Христа.“ Христос казваше: „Понеже Бог живее в Мене и Аз живея в Бога.“ По същия път всеки един от вас трябва
да
каже: „Христос живее в мене и аз живея в Христа.“ Христос казва: „Каквото прави Отец, и Аз го правя.“ А сега верующите казват: „Каквото прави Христос, аз не мога
да
го правя.“ Каквото е правил Христос, трябва
да
го прави и всеки верующ.
Христос дойде по единствената причина, че Бог живееше в Него и не беше възможно на Христос
да
умре.
Сега, някой може
да
ви запита: „По какво заключавате, че Христос живее във вас?
“ Много лесно може
да
се докаже.
Как може
да
се докаже, че една вода има 100 градуса топлина?
Водата ще каже: „Турете едно яйце в мене и аз ще го сваря.“ При колко градуса се сварява яйцето?
Така може
да
докаже водата, че топлината ѝ е голяма.
Той се отличава с голямата
си
топлина.
Има огън с голяма топлина, а има други огньове, с още по-силна топлина.
Щом топлината е силна, какъвто и
да
е предмет може
да
се разтопи в тази горещина.
Силата на човешкия живот е в топлината на неговата любов.
Ако твоята топлина е силна, твоите отрицателни мисли, които те мъчат, ще изгорят и ще изчезнат.
Топлината ти трябва
да
е толкова голяма, че всяка мисъл, която те мъчи, трябва
да
се разложи,
да
изгори,
да
се премахне.
Например вас ви мъчи сега мисълта за сиромашията, че нямате парици.
Представете
си
едно дете, което има баща и майка, които го обичат.
Трябва ли то
да
се безпокои, че ще умре гладно?
Вярата всякога се опитва в даден момент.
Тя се опитва във време на мъчнотии, а не когато
си
охолен, когато
си
здрав.
Онзи, който умира, който изгубва живота
си
и вярва, че ще се повърне животът му, това е вяра.
Онази сила, която може
да
върне това, което ти
си
изгубил, това е вяра.
Ти не може
да
имаш вяра, докато не достигнеш онзи, крайния предел на твоята вяра.
Първото нещо е: Всеки от вас трябва
да
има тази опитност.
Не само Христос трябва
да
възкръсне.
И всички вие трябва
да
възкръснете.
Защото ако Христос е възкръснал, а вие не възкръснете, тогава нищо няма
да
се ползувате.
Ако вярвате, че Христос е възкръснал, а вие не възкръснете, тогава празна е вашата вяра и всичко, каквото правите на Земята, е безпредметно.
Всички религии на Земята без възкресението нямат смисъл.
Съвременната вяра има смисъл, доколкото възкресението или новият Божествен живот на безсмъртието ще може
да
се реализира.
Задава се един въпрос: Това, в което вярваш, опитал ли
си
го?
Всеки ден постоянно трябва
да
опитвате вярата и любовта.
Човек трябва
да
ги чисти така, както войниците чистят пушките
си
.
Така и вярата, и любовта всеки ден трябва
да
се чистят.
2.
Хвърлѝ хляба
,
НБ
, София, 22.7.1934г.,
Че, има хора, които много ядат.
Даже в една война тази страна побеждава, дето има любов.
Ще ви приведа два примера за такива хора.
Когато дойдем
да
разберем закона на Любовта в пълния смисъл, светът ще се поправи.
Той му дал от първата тенджера, от втората, дал му от всичките 25.
Онзи хляб, който Бог ти е дал.
Който ти не можеш
да
ядеш, хвърлѝ го във водата, в най-добрия живот.
Писанието казва: „Хвърли семето
си
!
Та казвам: При сегашните разсъждения, знанието, което имате, дръжте го в
себе
си
; не
да
се откажете от знанието
си
, но вашето знание трябва
да
има една малка запалка.
Той изяжда всичкото с хляба.
Аз съм привеждал много примери, няма какво
да
привеждам повече.
При сегашните условия на хората се изисква много малко, за
да
влязат в правия път на разбиране.
Ние искаме
да
стане нещо от нас.
Ние сме дошли
да
контролираме нашия живот по отношение лакомията във физическото поле, но на лакомията в духовния живот у нас не сме господари.
Човешката душа трябва
да
добие своята свобода.
Какви ли не фантазии, каква лакомия, която ни причинява хиляди страдания!
Потребна е свобода за човешката душа.
Та, казвам: В старо време всички велики хора, водители на човечеството, съзнавали, че човечеството трябва
да
се откаже, хората индивидуално трябва
да
се откажат от много блага, които засега не са ни необходими.
Така представете
си
едно същество, според законите на индусите, един мамонт, той е една елементарна душа, който, едно грамадно предипотопно животно, което може
да
се въплоти в едно малко четириного животно сега на Земята, но
да
се запазят неговите желания в лакомията.
Туй животно, без
да
подозира, че неговата форма е малка, но има желанията на туй грамадното животно и се намира в противоречие.
Той казва така: Ако всичкото знание днес се събере, от хиляди години досега, се събере в 99 тома като Библията, в мозъка, след като се напечати туй знание, ще остане още място за 999 такива книги.
Значи, какви грамадни условия още има в човека той
да
расте и
да
се развива.
По някакъв
си
начин доказват, че такива и такива елементи има в Слънцето.
И то няма
да
спре там.
Съзнанието на човека няма
да
спре до тази област, дето сте сега.
Та, любовта, като влезе в света, трябва
да
ви напълни.
Всички хора в бъдеще трябва
да
бъдат силни не само по музика, но трябва
да
бъдат силни по любов.
Даже туй смятане точно не е изчислено колко е далеч Земята от Слънцето.
Няма по-мощна сила от любовта.
При всичките математически изчисления едни твърдят, че Земята се намира на 92 милиона мили или 93 милиона мили от Слънцето.
Когато дойдоха
да
уловят Христа, онези, които бяха въоръжени, само като ги погледна с любов, всички паднаха на земята.
Понеже Той искаше
да
спре, каза: „Кого търсите?
Ако е за Мене, Аз не съм от страхливите хора, пуснете Моите ученици
да
си
вървят, Мене хванете!
Разбирам на 3–4 педи от Слънцето
да
дойдеш, или на един метър, или на един километър, но един милион мили – не е така.
Христос не се спря при малкото страдание, то беше нищо.
Но техните ученици, като превеждаха техните познания, направиха погрешки.
Ако вие вложите 25 стотинки със сложна лихва в някоя банка и ако ги бяхте вложили преди 2500 години, знаете ли каква сума щеше
да
бъде?
Намери се един човек, когото не можа
да
сдъвче.
Един математик изчислил, че след 2500 години, ако нашата Земя беше цяла от злато, не може
да
се плати тази сума.
Дотогава смъртта всички дъвчеше.
Той изчислил, че трябва 9000 години всеки 9 минути
да
пада по една Земя в банката, за
да
се изплати тази сума.
Намери се един човек, когото смъртта не можа
да
сдъвче.
Значи, Земята ако е от злато, не може
да
се изплати.
И като не можа
да
го сдъвче, повърна го назад, както китът повърна Иона.
Та, приложението: Една малка погрешка в живота, след време, ако не я изправите, тя може
да
причини голяма вреда.
Казва тогава смъртта: „Още веднъж такъв
да
не ми носите!
А пък една малка добродетел, след време, по същия закон, тя може
да
бъде в голяма услуга на самия човек.
Та, законът: Всички хора трябва
да
се учат
да
дават и
да
не мислят само за
себе
си
.
Оттогава всичките ѝ зъби изпопадаха и тя е без зъби.
Правото мислене: най-първо мисли за Бога, мисли за ближния
си
и мисли за
себе
си
.
Още малко остана, когато хората ще бъдат свободни от нейното робство.
Сегашните хора за Бога не мислят, а само за
себе
си
мислят.
Те мислят и за ближния
си
само ако им остане свободно време.
Навсякъде не търсете
да
кажете: „Чакай
да
намеря един светия,
да
се помоли.“ Не вземайте вие мястото на светията.
Той трябва
да
се съедини с вечността.
Той трябва
да
оправи нещата.
Светията може
да
[е] на 4–5 километра.
А ние дотолкоз сме се отдалечили от първоначалната истина, така всички сме станали нечисти.
Като помислиш за този светия, той ще каже: „Братко, започни работа, аз ще ти помогна оттам.“ Та всичките светии не са такива егоисти!
Няма болест, която слънчевата светлина
да
не може
да
лекува, но при известни условия.
Като се намериш там, като повикаш всички светии, те ще ви помогнат.
За
да
може туй Слънце тебе
да
те лекува, ти непременно трябва
да
докараш в хармония твоя ум, ти непременно трябва
да
докараш в хармония твоето сърце и непременно трябва
да
докараш в хармония твоята воля,
да
възприемат този лъч, който носи.
Ако сегашните хора разбират така, ще дойде един беден, казвате: „
Да
повикаме един светия.“
Няма болест, която
да
не може
да
се лекува.
Или, както Христос е казал: „
Да
повярвате.“ В какво?
Събират се най-видните проповедници и казват: „
Да
се помолим на Господа
да
ни даде една грамадна сума,“ Спържен казва: „Братя,
да
не изкушаваме Господа.
Ето, аз давам от
себе
си
2000 английски лири.“ Брат Джон, виден философ, дава 5000 лири.
Започват всичките
да
дават.
И старите пророци са мислели даже много по-положително.
Съберете парите, кооперирайте се, че Господ ще изпълни вашите сърца
да
изпълните Неговата воля.
Мислим, че само от хляб се нуждаем.
Ако се разгледа днес тази култура, християнството днес не е заквасило цялото човечество.
Сегашният свят се нуждае от хубава и красива мисъл.
Външно, привидно в условията всички носят името „християнин“, но по същество ние не носим християнски дух.
Най-образованите народи, всички народи, които бяха цветът на човечеството, излязоха и цели 4 години се биха непреривно, без примирие, че не можеха
да
прибират и ранените
си
от бойните полета.
“ Някой път поискаш, той дигне рамене: „Няма.“ Той има, но не иска
да
даде.
Да
ми каже истината: „Имам, но нямам доверие в тебе.“ Ние считаме, че не е полезно
да
се каже истината.
Ние мислехме, че като нашата култура друга няма, [че] всички други култури са били извратени.
Не истината, но фактът трябва
да
се каже.
Нашата култура, обяснява един окултист, понеже войната е станала, за 2000 години християнските народи не давали каквото трябва, не изпълнявали Христовия закон, че трябвало
да
се направи жертва.
Преди години минавам, среща ме един беден човек, който проси.
Затова трябвало
да
стане тази война в 14-а година, за
да
се дадат хората в жертва,
да
дадат нещо около 400 милиарда загуби на Европа.
Поглежда ме и почва
да
ми разправя, че е женен, деца има, жена му боледувала.
Аз го виждам, че малко мирише на винце, но нищо не му казвам.
На Германия наложиха 120 милиарда.
Казва: „Дай ми нещо.“ Казвам му: „Ела с мене.“ – „Не – казва, – оставам.“ – „Ела с мене.“ Отиваме в гостилницата и казвам: „Ще му дадеш ядене
да
яде, но пари няма
да
му даваш.“ Защото аз виждам, ако му дам парите, ще отиде
да
ги изпие.
Че, цяла Германия
да
се продаде, не може
да
даде [толкова].
Казва: „За жена ми.“ – „Ще дойда
да
видя жена ти.“ – „Няма какво
да
я виждаш.“ – „Аз искам
да
проверя работите,
да
не ме лъжеш.“ – „Три деца има[м].“ – „Нито жена, нито деца имаш.“ Той не е женен.
Че, всичкото злато в света възлиза на 100 милиарда.
Казвам:
Да
престанат всички онези самоизмами, белите и черните лъжи.
Отде ще вземе само Германия толкова
да
плати?
Според мене, като не можеш
да
кажеш истината както трябва, мълчи
си
поне.
Когато тези обединени народи победиха, наложиха на Германия 120 милиарда.
Ако не можеш
да
кажеш на
себе
си
истината, мълчи, не говори лъжи.
Ти казваш: „От тебе човек не може
да
стане!
Нито едната, нито другата страна съзнават, че има една неправда.
Те не могат
да
изправят.
Твоят живот не зависи от тебе.
Той знае, че ще стане, Той те е пратил
да
стане нещо от тебе.
Те ще се научат
да
изпълняват и
да
се подчиняват на този закон.
Онзи зидар може ли
да
каже, че нищо няма
да
стане от тази къща?
Най-първо, говорете истината на
себе
си
.
Господ иде не тъй
да
се проявява, както в миналото, но Той ще започне така
да
учи, че и глупавите ще почнат
да
разбират, че в света има нещо разумно.
Давам ви едно правило: Търсете Бога във всяко време.
“ Нищо няма
да
бъде с нас.
На Него възлагайте надеждата
си
.
Не търсете хората,
да
им разправяте.
Като направите 99 опита,
да
имате един положителен опит.
Бог казва: „Преди
да
поискате, Аз ще ви отговоря.“ Вие виждате, че Господ живее в сърцата на хората, навсякъде живее Бог.
И войната може
да
се прекрати само по един начин: ако се приложи законът на Любовта.
Мога
да
ви приведа много примери, но няма какво
да
ви привеждам сега.
Само тогава войната може
да
бъде предотвратена.
Внесете любовта
си
, във всичко се съмнявайте, но не и в Бога.
По този начин, както сега разсъждаваме, всички вярващи християни, всички проповедници в цяла Европа, в целия християнски свят трябва
да
се дигнат и
да
кажат: „Доста сега!
Три неща трябва
да
имате предвид: Бога обичайте, в ближния
си
не се съмнявайте и
себе
си
не презирайте!
Щом ти грешиш, ти презираш
себе
си
.
“ Не
да
защищават личните
си
интереси, но
да
кажат какво становище трябва
да
заемат всички и най-после ние какво становище
да
вземем.
Щом човек греши, той презира
себе
си
.
Казваме: „Ние може ли
да
оправим света?
Пази се
да
не паднеш в грях, защото ти уронваш своето достойнство.
“ Ние няма какво
да
оправяме света, но ние не трябва
да
го разваляме.
Ние не трябва
да
противодействуваме.
Не че [върху] плановете на Бога не може
да
има въздействие.
“ Не, не излагай
себе
си
на изкушение нито на позор.
По някой път питам: Дали по другите системи, по другите Земи има грехове, както на Земята?
От всички други системи всичките престъпници само тук ги пращат, на Земята.
Когато стане дума за изправление, Бог слиза тук
да
оправи тази Земя.
За изправление, все големи величия от всичките системи, най-умните, най-великите хора грешат, тук се изпращат за изправление.
И когато се изправят, всеки
си
отива в своето отечество, отдето е дошъл.
Но който е дошъл на Земята, трябва
да
се изправи.
Сега вас това не ви интересува, както няма
да
ви интересува, ако ви разправяме за някой богат американец милиардер.
В Слънцето, в светлината, която излиза от Слънцето, съвременните хора, ако поддържаха Христовото учение, щяха
да
намерят всичкото свое благо.
Тези, които са [се] съчетали, които са умирали едни за други, малко яденето не е [добре] сготвено, мъжът казва така: „Така, както
си
прегорила туй ядене, сляпа ли беше?
“ Оттам насетне проработи туй, любовта
си
взима крилата.
Някой влиза в училището, изобличава учителя
си
.
Учителят казва: „Ти
си
голям простак!
“ Между слуга и господар, между всички.
Най-после, като се усеща слаб, почва
да
крие туй.
Погледнал го, изтърсил
си
праха и казва
си
: „Чакай, аз ще ти дам
да
разбереш!
“ Почва
да
следи този американски юнак,
да
види как се упражнява.
Един ден, като развил тази грамадна сила, казва му: „Познаваш ли ме?
“ – „Не те познавам.“ – „Едно време ми удари една плесница и аз се търкулих на земята.“ Казва: „Сега
да
те ударя, че
да
разбереш!
Удар за удар.“
Ако човек в света
си
отмъщава, какво добива с това?
Един евангелски проповедник проповядвал следното наказание: колко време ще стои един грешник в ада.
За
да
сплаши, той казва на слушателите
си
: „Ако всяка една година по една капка се изпарява от океана, че като влезе някой в ада, колкото милиона години вземе
да
се изпари всичката вода от океана, пак наказанието няма
да
се свърши!
“ Турците казват: „И
да
видиш, пак не вярвай в това.“ Защото, ако вие тълкувате Стария Завет, дето се казва: „Вечно ще ви изхвърля от лицето
Си
!
Казва: 10 рода по 25 години, това са 250 години на затвор.
Това не е малко
да
бъдеш отчужден.
Светът е създаден за благото на човешката душа, светът е създаден за благото, заради вас.
Каква светлина щяхме
да
имаме, ако всичко беше писано!
И от 2000 години Христос не е престанал
да
говори.
Чрез устата на всички проповедници в света Той е говорил; чрез устата на всички добри хора Той е говорил; чрез устата на всички съдии Той е говорил, навсякъде Той е говорил.
И е говорил по такъв начин, че иска
да
убеди света
да
бъдат справедливи всички хора.
Аз разглеждам света или живота, като всичко е тясно свързано.
Най-първо, в сегашните условия всеки човек в
себе
си
трябва
да
бъде справедлив, трябва
да
бъде и чист.
Всяко нещо
си
има свой смисъл за умните хора.
Човек, за
да
бъде силен, трябва
да
бъде чист, а за
да
бъде умен, той непременно трябва
да
бъде справедлив.
За онези, които не са вещи, всичко за тях е откъснато (познато) (В разчетената стенограма двете дума са написани една над друга.).
Голямото нещастие в света седи в това, че всеки иска
да
бъде отделно щастлив.
“ Ще престанеш
да
бъдеш умна душа.
Казва Писанието: И постави Бог вражда между змията и човека.
Може
да
ви наведа хиляди други примери.
Когато майката иска
да
има едно детенце
да
му се радва, тя е на крив път.
Учителят иска
да
има ученик, той е на крив път.
Запример всички имате една опитност: например, някой ден вие сте раздразнени.
Музикантът иска
да
свири; и той е на крив път.
Всички са на криви пътища, понеже отделно разглеждат.
Представете
си
, че имате един ваш брат по кръв, когото обичате.
Казват: „
Да
преминем живота добре.“
“ Истината на сегашните хора не може
да
се каже.
При това разбиране, което хората сега имат, само известни факти може
да
ви се кажат, но истината не може
да
ви се каже.
Да
ви кажа истината, значи
да
ви освободя,
да
ви направя щастливи.
Дайте му още 1000 лева.
“ Давайте дотогава, докато дадете и последното петаче.
След като нямате какво
да
давате, станете му слуга.
Кой от вас не е казал, че е готов
да
се жертвува, че ви обича.
Аз го виждам, че той изял хиляди кокошки и ще се жертвува за мене!
Ако човек върви по този път, по туй разбиране, той ще обърне брата
си
.
Когато ти станеш слуга на брата
си
от любов и почнеш
да
му даваш храна, хляб, той вече от тебе зависи.
Аз виждам, че агнетата са жертва за него, а той не може
да
се жертвува за мене.
Аз казвам, че ако сегашните жени знаеха, те можеха
да
оправят света само с месене на хляба.
Аз съм виждал жени, които месят хляб и не знаят как
да
го месят.
Една млада жена, като седне и вложи там всичките
си
чувства, всичките
си
мисли, всичката
си
вяра, този хляб, който тя даде, той ще се проникне.
“ То беше предопределено Христос
да
се жертвува, за
да
изкупи човечеството.
А тя, като седи там кисела, като го пече, мисли
да
се освободи и казва: „Туй не е за мене, туй е за слугиня.“ Най-после дойдоха слугините
да
месят хляба и на какво замязаха хората?
Трябва
да
се върнат, не слугините
да
месят хляба, но почтените професори.
Следователно цялото
да
живее, там е щастието на всеки един човек.
Съвременното безверие и съвременният материализъм, туй е частично разглеждане на живота.
Аз препоръчвам на всинца, вие, който от вас знае
да
си
меси хляб, той
да
си
меси хляб.
Казват: „Човек като умре, всичко се свършва.“
Да
, изменил се е човек.
Три-четири месеца само той
да
си
меси и
да
чете всичките молитви, които знае, и като го меси и като го пече,
да
не остане нито трошица.
Нека ми докаже някой, че целокупният живот на битието може
да
изчезне.
Аз
си
имам толкова по-важна работа!
Ако аз меся един хляб, който може
да
примири двама души, моят хляб е на мястото
си
.
Той се е превърнал във вода.
Ако аз пиша една книга, с която двама души се скарат, кой какво искал
да
каже, както сега се карат какво е казал Христос?
Ако водата се разложи на своите съставни части, ще отиде още по-високо в пространството и ще вземе още по-голямо пространство.
И досега се карат, християнските слушатели се карат какво искал
да
каже Христос.
Христос искал
да
каже: Стани хляб и нека те изядат хората.
И тогава, има два вида […] (Неразчетени стенографски знаци.) в света, които може
да
проверим.
Ако те изядат, ти тогава човек ще станеш.
Докато не те изядат, ти човек не може
да
станеш.
Всичко е Дух.
Тези хора обичат
да
лекуват другите.
Като дойде някой болен, който има болки в корема, казват: „Всичко е в духа.
Откажи се от стомаха
си
и ще видиш, че ще оздравееш.
Представи
си
, че
си
дух.
То е едно такси.
Откажи се от главата
си
и болката ще престане.“ И действително, хората много пъти оздравяват така.
Ти ще излезеш от това такси, таксито ще погребат някъде.
Казвате: „Дали със същото такси пак ще оживеем?
Викат един от тези лекари
да
го лекува.
“ Не, благодарете на Бога, че втория път като дойдете на Земята, такси няма
да
има.
Той му казал: „Откажи се от крака
си
, мисли, че
си
дух и ще оздравееш.“ – „Че как така?
Едно такси, което трябва
да
ремонтират като сегашното, едно такси, което трябва
да
претърпява всичките несгоди и грехове, и робство и пороци, всичко това, благодарим за такова такси!
“ – „Мисли по този начин и ще оздравееш.“ Той почнал така
да
мисли и оздравял.
Трябва
да
иззидаме едно такси, в което престъпления
да
не стават.
Ще ми дадеш 10 000 долара, когато оздравееш.
По същия начин трябва
да
бъдем съобразни с нашето верую.
Доколкото животът в дадения случай може
да
се прояви, следователно материята е в едно вечно видоизменение, понеже всичките промени стават само в материалния свят.
Дотогава, докато човек съдържа нещо материално в
себе
си
, то ще се изменя, то расте.
Ние казваме: ако искате
да
не се изменяте, станете дух.
Но дотогава, докато вие имате материя, вие ще се изменяте, ще имате страдания, ще имате несрети, ще имате несгоди.
Казва Христос тъй: „Имам власт
да
положа душата
Си
, имам власт и
да
я взема.“ За
да
познаете, че Син Человечески има власт, казва на болния: „Дигни одъра
си
и ходи!
Всички тези неща ще дойдат.
“ Моисей е писал, че в събота не може
да
си
дига одъра.
Ние сега мислим, че е ненарушимо както е писал,
да
не съгреши.
Сега няма
да
се връщаме в известни философски разсъждения.
Ако в дадения случай
си
се разгневил, превърни своя гняв в любов.
Има известни философски разсъждения, които са полезни за гимнастически упражнения, но не са те, които могат
да
се приложат в живота.
Туй е най-гъстата материя, която трябва
да
трансформираш в светлина.
Ти имаш в
себе
си
едно завистливо чувство, имаш ревност.
Ако знаете даже съвременната химия, знаете как се съединяват и как се разединяват елементите, какво ще ви ползува?
Аз гледам навсякъде, вземете сегашните музиканти – какви ли не ревности.
Нима хората преди
да
познават химията, техните процеси не са ставали по химически начин?
Казва: музиката колко благородни свойства [създава за] музикантите!
Когато човек е бил в първи клас, не е виждал химически процеси.
Казвам: Има 3 вида музиканти: едни, които свирят за удоволствие, други, които свирят за пари, и трети, които служат на Бога.
Те са ставали в неговия стомах преди
да
е знаел нещо за тях.
Преди човек
да
знаеше законите на светлината и тъмнината, той се ползуваше от тези закони.
Те като дойдат, като засвирят… Сега двата вида музиканти ги имаме: за удоволствие и за пари.
Има човек, който е на самосъзнанието – той е човекът, който се движи и страда.
Тази музика няма
да
спаси света.
Този човек на съзнанието, той е учил законите само
да
се удоволствува, той мисли само за ядене и пиене, нищо повече.
Някой път мисли, някой път има любовни чувства, те като водата са малко.
Казва: – Когато слушах „Сънят на живота“, аз реших
да
се примиря с всичките
си
врагове в света.
После в старини ще го носи, ще каже как писал той сладки думи.
Каквито прегрешения имах, като излязох, исках
да
се примиря с цял свят.“
Казват учениците: „Придай ни вяра!
“ Законът е такъв: Не може
да
ти се придаде вяра, ако ти не обичаш.
Те разбират живота, че трябва
да
се удоволствуват, че трябва
да
живеят.
Той разбира живота, че трябва
да
живее.
Любовта носи живот.
Ти може
да
си
съставиш едно мнение, заслужава ли твоята любов.
Ти мислиш дали другите хора заслужават твоята любов.
Казва: „Не трябва
да
се мисли много върху живота.“ – „Яж и пий!
След като
си
ял и пил, този гостилничар е взискателен, той ще ти тегли една сметка.
В света великият закон на Любовта е, че ние сме носители на любовта.
Ако ние дадем ход на Божията любов, то всичкото това благословение, което любовта носи, ще остане вътре в нас, ние ще станем хора силни.
“ Ти нямаш толкова пари – дойде страданието.
Всичкият успех на човека зависи от любовта, която има.
Казва: „Като
си
имал толкова пари, защо толкова много яде?
В науката, и в музиката, навсякъде, дето има любов, човек побеждава.
3.
Великото изкуство
,
ООК
, София, 25.7.1934г.,
Но вие казвате: „
Да
си
имаме една малка къщичка!
“ Писанието казва: „Има дом неръкотворен.“ Значи има едно нещо, което трябва
да
се приготви и което
да
не произвежда страдание.
Докато твоята къща ти произвежда страдание, тази къща не е на место.
Направете
си
превод.
Докато едно знание ти причинява страдание, това знание не е на место, докато една любов ти причинява страдание, тази любов не е на место.
Може
да
я носиш.
Докато имаш [и сетна] сила, която ти причинява страдание и силата не е на место.
Може
да
я носиш, има нещо, което трябва
да
научиш.
Как може
да
го научиш, вие още не сте дошли до това.
Вие казвате: „
Да
бъде Волята Божия!
Ако аз ви кажа
да
изпълните Волята Божия, не зная колко души от вас ще я изпълните.
Но аз не искам
да
ви подложа на изпит.
И аз го зная от
себе
си
.
В дадения случай, моето съзнание определя възможностите на другите хора, доколко могат
да
извършат Волята Божия.
Защото, зависи какво разбирате вие под думата „Волята Божия“.
Вие може
да
не сте ходили на училище и изпълнявате Волята Божия.
А може
да
сте свършили университет – четири факултета и ви казвам: „Дръжте това камъче“, знанието във вас е вече едно препятствие.
И на мен, като ми кажат
да
вдигна това камъче, четири факултета са това, те не ми позволяват
да
се наведа
да
вдигна камъчето.
Сега
да
обясня.
“ Аз няма
да
обясня защо нещата са така.
Има една философия, която може
да
обясни, защо нещата са така.
Силното къса слабото.
Защото слабото е слабо, а силното е силно.
И като дойде състезанието, слабото трябва
да
се подчини на силното.
– Защото разумното е силно, а неразумното е слабо.
Лошите хора се управляват едни други и страдат.
Каква нужда има един добър човек
да
го управляват?
Каква нужда има светлината
да
я управляват и
да
ѝ казват къде
да
ходи?
Тя
си
знае пътя.
Тя е толкова учена, че
си
знае пътя.
И пътува толкова бързо, че няма време
да
се спре.
В една секунда ти не можеш
да
спреш светлината,
да
я питаш къде отива.
И даже съзнанието на един човек не може
да
прецени тези 300 000 километра, които светлината изминава в една секунда.
Сега законът е: За
да
дадат вашата свобода, вие трябва
да
разсъждавате.
Вие страдате и казвате: „Защо Господ направи света такъв?
Да
кажем имате мед, много е сладък.
Турите му вода и го размивате.
Где е писано, где има кодекс, че меда трябва
да
се размива.
Вие взимате лук и го нарязвате и тургате го в тенджерата и
си
направите една гозба.
Где е писано, че в тенджерата трябва
да
готвите?
И где е писано в природата, в какво трябва
да
бъде тенджерата ви?
Има ли някъде в природата кодекс?
Вие, като сте дошли от онзи свят, има ли някъде написано някакво разпореждане
да
имате тенджера, тигани, паници, вилици, ножове и пр.
Нямате разпореждане.
Някой ви задигне баницата и вие казвате: „Какво право имат
да
ни задигнат баницата!
“ Той няма право
да
ви задигне вилицата, щом е Божия, но щом е твоя, той има право
да
я задигне.
Твоята вилица: (Учителят показва трите
си
пръста.) Турците правят така, с трите пръста, а пък европеецът ще вземе и ще набоде хляба с вилица.
– Научил се е
да
дупчи.
Научил се е
да
реже.
Да
кажем, че най-първо ти
си
много благочестив, внимателен
си
в думите
си
.
Всяка една дума има една сила, но един ден се отпуснеш и кажеш някому една обидна дума: „Този брат вятър го вее.“ Ти вече
си
допуснал нещо с тези думи.
Аз, като го срещна, искам
да
зная, има ли в него живот и животът у него присъствува ли?
Има ли той свобода и свободата присъствува ли?
И знае ли
да
прилага?
Двама братя, те са две релси, по които трябва
да
се движи трена.
И ако страданията по вашите релси не могат
да
се движат свободно и ако радостите по вашите релси не могат
да
се движат свободно, тогава какво сте вие?
В съвременния свят само такси ли има?
В града няма ли и боклукчийски коли?
Ако караме всички таксита и няма кой
да
ни кара боклукчийските коли?
Онзи ще кара сметта, от здравословно гледище неговата работа е по-съсипателна.
Ако страданието не може
да
мине по твоите релси и ако радостите не могат
да
минат, тогава питам, какъв е пътят на твоя живот?
И ако твоите релси не могат
да
издържат тяжестта на този локомотив, който се движи, тогава питам где е здравината на твоя път?
Ако ти не можеш
да
претърпиш най-малката тяжест, тогава какъв е пътят на твоя живот?
Вие разбирате нещата от вашето лично гледище, но колко милиона хора има, които мислят, за
да
бъдете щастливи, колко милиона същества е трябвало
да
пожертвуват живота,
себе
си
, за
да
имате това положение?
И не само това, и към нас Бог е трябвало
да
бъде дълготърпелив, за
да
бъдем ние сега щастливи.
Всяка добродетел на земята, която дойде, веднага ще бъде облечена в дрехата на страданието.
Това трябва
да
го знаете.
Понеже земята е место на чистене и тя ще се облече в дрехата на страданието.
А пък всякога, когато страданието ще дойде, то ще се облече в дрехата на добродетелта.
Животът сам по
себе
си
е изкуство.
Вие, като видите страданието, облечено в дрехата на добродетелта, вие казвате: „Уредихме тази работа!
Трябва
да
знаете: Винаги скръбта се облича най-първо в царските дрехи.
Знанието или вярата или Любовта или каквото и
да
е, ако то не се превърне в изкуство, то остава неразбрано.
Майката роди едно дете, тя ще се радва на скръбта
си
и се облякла в царските дрехи, но няма
да
се мине дълго време и майката ще усети такава болка, че ще каже: „Защо ли го родих?
Например страданията, които имате, но [на] страданията и на радостите могат
да
се дадат много обяснения.
“ Това дете не е даровито, своенравно е, упорито е, прави каквото
си
иска.
Въобще вие сте недоволни от страданията.
От страданията всички сте недоволни, а от радостите благодарни.
Та сега не
да
се отричаме от нещата.
Има страдания, които вие сами
си
причинявате.
Разбиране трябва
да
земята.
Да
допуснем, че вървите по пътя.
Най-мъчното нещо е
да
разберете човек в дадения случай и
да
му е приятно това.
И по невнимание
си
ударите крака о някой камък и страдате.
Обидил те е някой,
да
можеш
да
се завладееш,
да
можеш тази обида
да
я разтопиш и
да
ти стане приятно, като че ли не се отнася до тебе обидата.
Вие считате, че този камък ви е ударил.
Тя минава през всички най-лоши места и работи.
Тя
си
носи образи.
Човек започва
да
мисли само когато се движи.
Ценностите са, които дават радост на живота.
Тя казва: „Еди през коя година минах през тези места.“ Тя е намерила двама хора на леглото, когато е минавала и ги е фотографирала и носи образ и нещо пише.
Вие искате
да
бъдете щастливи, но трябва
да
имате ценности.
От толкова години от правените опити, само един от тях е сполучлив, от който съм доволен – берекет версин!
(т.е. благодарим) Аз разсъждавам, значи тези хора, когато искат, могат
да
го направят.
Следователно той има цена над всички.
И като излезе
да
пее, всички са доволни.
Какво
да
ви кажа сега?
Аз
си
щадя езика.
И отивате
да
пеете и ако не знаете как
да
пеете, вие ще станете посмешище на цялата публика.
Много
си
ценя езика.
Вие трябва
да
знаете с какво сте заети.
Вие трябва
да
знаете също много важни работи.
Те искат
да
кажат: „Като не знаеш
да
пееш, трябва
да
слушаш.“ Трябва
да
слушате.
Не ходи
да
занимаваш хората с празни работи.
Ти му казваш: „Чакай
да
си
свърша молитвата“, а пък той ви побутва с ръката
си
и вие го бутнете с крака
си
.
Той няма
да
ви бута, нека
си
дига шум, но ти
да
не буташ.
Човек, когато се моли, не трябва
да
обръща внимание на онова, което светът върши.
Той вземе с пръста и смесва с плюнка малко кал, намазва окото и онзи проглежда.
Не съдете никого в дадения случай.
Като се помолиш,
да
знаеш, че има резултат.
В молитвата трябва
да
има резултат.
В знанието трябва
да
има резултат.
После отива при Лазара, който 4 дена е бил в гроба, всички плачат – възкресява го.
В свободата трябва
да
има резултат.
Да
дойде нещо.
Та, когато искате
да
направите нещо, можете.
Кал не можеш
да
правиш.
Когато не искате, тогава какво трябва
да
се прави?
Кал с която
да
намажеш и
да
прогледа слепия.
И ако не искате, причината е в живота; ако не искате причината е в знанието; ако не искате, причината е в свободата.
Колко умрели
си
срещнал и
си
ги възкресявал?
Значи, очакваш повече свобода.
Ако е в знанието, очакваш повече знание
да
дойде; ако [е] в живота, очакваш повече живот
да
дойде.
И [от] любовта, която хората могат
да
имат към вас се заключава за изкуството, което имате.
Животът, в каквато и форма
да
е проявен, той има всичките възможности.
Зависи от съществото, което получава живота.
Цяла наука е
да
търпиш.
Ти казваш: „Аз не мога
да
търпя.“ Тогава ти
си
една човешка буболечка, с която всеки ще
си
играе.
А пък новото, това се външните условия, които трябва
да
се разбират.
Ако Бог живее в нас, тогава имаме всичките възможности и трябва
да
изпълняваме Волята Божия.
Всички болни хора са „кротки“.
Не
да
казваш: „Ако ти Господи свършваш работата.“ Не.
Онзи, който не е свободен не може
да
бъде кротък.
То е минало покрай бакалницата и
си
взело една ябълка.
Онзи, който няма знание, не може
да
бъде кротък, не може
да
бъде търпелив.
“ Казват, че това е учението за прераждането.
Учението за прераждането е само една форма, с която
си
обясняваме някое противоречие.
Ти казваш, че ти
си
виноват, гдето детето е взело ябълката.
Кажи [с]и: „Аз трябваше
да
мина малко по-рано.
Взел
си
1000 лева от човека, той иска
да
ги платиш.
Не минах по-рано,
да
му купя ябълка.
Ти сега разсъждаваш: „
Да
му ги платя ли или не?
А пък то мина по-рано и
си
взе ябълка и после го набиха.
“ И разсъждаваш: „Ако той от миналото е взел от мене и сега ми ги дава?
Аз трябваше
да
бъда умен човек,
да
мина по-рано и
да
кажа на бакалина: Тук ще мине едно дете, дайте му ябълки, аз ще платя за него.“ Колко хубаво.
Така трябва
да
разсъждавате.
“ Това е от гледище на света, а от гледището на Бога, умният трябва
да
мине преди глупавия, добрият трябва
да
мине преди лошия.
– „Тогава преди колко прераждания е взел той от мене пари?
“ Ти трябва
да
имаш един документ.
Остане ли лошият
да
мине по-рано и добрият после, това не е правия път.
В света свободният трябва
да
мине преди онзи с веригите.
Ако искате навсякъде минавайте първи с вашите добродетели и подир вас
да
минат децата, които се нуждаят от много неща.
И почват
да
го описват.
Ако ти
си
видял Христа!
Христос носеше класическа форма.
Не носеше българска форма, освен ако сега иска
да
се приспособи на българите
да
го познават.“ Сега, като говори истината, някой от вас се скриват.
Истината щом се каже, човек трябва
да
бъде свободен.
Ако ти кажеш една истина, с която не се освобождава, това не е истина.
Истина, която не може
да
се […] в душата ти; Любов, която не може
да
се събере в душата ти и знание, което не може
да
се […], това не е истина.
И понеже са горчиви, затова ти страдаш.
Всички хора страдат, понеже всички носят само горчиви истини.
Че от где се научи, че не
си
добър човек?
Ти, който казваш: „Аз от Бога съм създаден, казваш, аз не съм добър човек“ и после казваш: „Господ не ме е направил както трябва.“ Всички твои погрешки отдаваш на Господа, че не те е направил както трябва.
Да
допуснем, че някой човек цапа краката
си
с кал.
И защо
си
казал обидната дума?
Ти му казваш: „Ти
си
голям лакомец, ти мязаш на животно.
Все гледаш голямото
да
вземеш и
да
го изядеш.“ Това може
да
е баница, а може
да
е някой голям плод, една голяма ябълка или една голяма крушка.
Въпросът не е в голямата ябълка, в дадения случай.
Второто положение е: Един може
да
се нахвърли и причината може
да
е в друго.
В първия случай причината беше в яденето, може и дрехата
да
стане причина.
Едно дете може
да
облече по-хубавите дрехи.
И тогава, дрехите могат
да
станат причина, за
да
каже другият нещо лошо; или знанието може
да
стане причина, пак
да
кажеш нещо лошо.
Даже и любовта, тази, обикновената любов и тя може
да
стане причина.
Че при сегашната любов какви ли не работи се раждат!
Накарайте двама хора
да
се обикнат, за
да
се скарат.
Трябва
да
се разбира закона, това е изкуство.
Тези двама хора, които се обичат, те са две релси, поставени на едно место.
Това показва двамата хора, които се обичат и третият трябва
да
се движи отгоре, върху двете линии.
Тогава двете линии ще бъдат доволни, като се движи отгоре третият като трен.
Тогава третият влиза между двамата, които се обичат, всичко върви.
Преведете сега, какво трябва
да
прави третият.
Двамата се обичат, третият, като дойде, какво трябва
да
прави между двамата?
Вие търсите къде
да
турите третата линия.
Двама души, като живеят в къщата, третият няма какво
да
живее в къщата.
А той постоянно
да
снове.
Той трябва
да
бъде без къща.
Къщата трябва
да
ви запазва от лошите условия на природата, които съществуват.
Защо ви е втора къща, в която
да
живеете?
Втората къща е за
да
ви накара
да
страдате.
Трябва
да
хванете един слуга и виждате, че той не шета добре.
4.
Сянка и реалност
,
МОК
, София, 27.7.1934г.,
По какво отличавате вашата ръка от чуждата?
Тия хиляди скачени нишки са, които определят положението на ръката,
да
я познавате.
Туй, което в дадения случай, в дадения момент ви свързва с вашия приятел, с неговото съзнание, то е туй, което наричате чувство за приятелство.
Вие може
да
нарисувате Бога като едно божество,
да
Го носите като един портрет.
Често носите Христа, разпятието Христово и мислите, че това е Христос, целувате го, молите му се, извадите портрета, помолите се.
Този портрет, който носите в джоба, той реалността ли е?
Вие го изваждате и, като го извадите, той се отпечатва в мозъка.
Все еднообразни работи, които показват, колко пъти сте погледнали и сте го турили в джоба
си
.
Като изваждате този портрет, казвате: „Много го обичах.” Кое обичате, портрета ли?
Питам: След като извадите от джоба
си
портрета на един ваш приятел, всеки път, когато го поглеждате, вашият приятел знае ли туй положение, че сте го погледнали и сте го турили в джоба
си
?
Той даже не подозира колко пъти сте го погледнали, колко пъти сте помислили заради него, защото в дадения случай той
си
има друг портрет, който той гледа.
Всеки гледа някого.
Обаче когато самата реалност дойде в съприкосновение с него, вие никога не можете
да
го видите по един и същи начин.
Да
кажем, че майката има едно дете.
Все същото дете ли вижда тя?
Ако съберете всичките образи, ще видите, че има различие.
Ако имаш една реалност в
себе
си
, която не дава никакъв подтик за мислите, никакъв подтик за чувствата и никакъв подтик за постъпките, това е сянка на реалността.
Това е образ, който носиш в джоба
си
.
Но за него не може
да
се самозаблуждаваш, че е реалност, че може
да
ти помогне, на него не може
да
разчиташ.
Може ли
да
разчиташ на един образ в джоба
си
.
Ако ти й покажеш образа на приятеля
си
, тя ще те нападне.
Приятелят ти не може
да
ти помогне.
Следователно туй, което може
да
помогне на човека, то е реалното.
Туй, което не може
да
помага, то не е реално.
Ако една мисъл в даден случай не може
да
ви помогне, тя не е реална.
Ако едно желание в даден случай не може
да
ви помогне, то не е реално и ако една постъпка в даден случай не може
да
ви помогне, тя не е реална.
Тя е реална като картина, но не е нещо реално, на което ти може
да
разчиташ.
Това са психологически процеси, но неразбрани психологически процеси, които спъват сегашното човечество, сегашните учени хора.
Щом сте в съприкосновение с тази реалност, тя всякога може
да
ви помага, ако имате право отношение към нея.
Ако нямате право отношение към нея, тази реалност не може
да
ви помага.
Може
да
имате само сянка, може
да
имате само фотография на слънцето, фотографията на Слънцето не може
да
ви помага, както самото слънце.
Казвате: „Аз мисля за Бога.” Мисълта за Бога не може
да
ви помага, тя е само едно външно условие.
Моите крака не може
да
ми помогнат
да
ида на Слънцето.
Може само
да
ми помогнат
да
изляза вън от къщи,
да
видя изгряващото Слънце,
да
се ползувам от него
Сега трябва
да
имате други прави понятия.
Понеже кривите понятия в света, които сегашните хора имат, които са имали в миналото и които в бъдеще ще имат, това са понятия, които всякога образуват кепенци
да
затворят прозорците.
Вашите понятия за нещата ще бъдат кепенците, които, като се затворят, ще ви лишат от реалността.
Ако имате кепенци, тогава светлината не може
да
влиза през прозорците и вие ще се лишите от светлината.
Да
допуснем, че вие имате идеята за Бога, че Той е грамадно същество, създало е света, но туй същество не мисли за вас.
Питам: Какво ще ви ползува
да
мислите за едно същество, което е толкова голямо, което никак не се интересува за вас?
Какво ще ви ползува, ако представите тази мисъл в ума
си
?
Може и обратното
да
мислите.
Че едно същество е толкоз малко, че вие не може
да
го видите с просто око.
Питам: Какво ще ви ползува
да
знаете за това малко същество?
За вас и грамадното и малкото, което не може
да
видите, какво ще ви ползува?
И всичкото нещастие на всинца ви седи във вашите понятия, на големите бръмбари, които имате в главите
си
, и на малките бръмбари, които не може
да
видите.
Вие седите и мислите, дали някой ваш приятел ви обича или не.
Целия ден седите със затворени прозорци и мислите дали слънцето грее или не грее.
Представете
си
, че доказвате, че слънцето грее, но кепенците са затворени.
Когато се търси истината, онази велика истина, която хората търсят, едновременно с този процес трябва
да
се отворят всички кепенци.
Човек трябва
да
дойде в право отношение с реалността.
Такова самовъзпитание на ума ще даде вече друга конструкция на човека и друг един подтик.
Той няма
да
има сегашните илюзии.
Защото при сегашния живот един ден ти мислиш, че можеш
да
направиш нещо, а втория ден мислиш, че не можеш
да
направиш нищо.
Един опит, който всеки може
да
направи, и вие можете
да
го направите.
И друг може
да
го направи с вас.
Вие сте слуга при един господар.
Този господар три дни ви храни хубаво и всичко може
да
направите, каквото той поиска.
Този господар ви държи три дни гладни и каквото той иска, вие не може
да
направите.
Човек, който не се е упражнявал, не може
да
издържи три дни в пост.
Да
кажем, той му каже
да
иде на Черни връх и
да
донесе вода.
У слугата или у господаря?
Сега искам
да
ви обясня.
Когато вие се храните добре, всичко може
да
направите.
Значи, щом мислиш, щом може
да
идеш на Черни връх, нахранен
си
, краката държат.
Щом мислиш, че не може
да
идеш на Черни връх, гладен
си
стоял.
Тогава какво трябва
да
направите?
Не трябва
да
се нападате.
Господарят
да
каже: „Стояне, я се наяж хубаво, а след три дни може ли
да
идеш на Черни връх?
” - „Може.” Щом се е нахранил, може
да
иде.
Заключението е следното: не може
да
постигнете каквото и
да
е, докато нямате едно правилно разбиране, едно правилно ядене.
Ние трябва
да
бъдем в съприкосновение с реалността.
Отношенията трябва
да
бъдат такива, както между живото същество и хляба.
Христос казва: „Който ме яде, може
да
бъде жив.”
Казвам: Онова разбиране, което не носи сила в човешката душа, то не е реално разбиране.
Ти вярваш в Бога, обезсърчен
си
.
Не обичаш Бога - не можеш
да
обичаш другите хора.
Човек, който обича Бога, може
да
обича всички други същества.
Когато ви се дават изпитания в живота, вие може
да
правите със
себе
си
един малък опит.
Да
кажем, някой път ви нападне тъжна мисъл.
Може причината
да
е много малка.
Може
да
си
гимназист, очаквал
си
учителят
да
ти тури 6 на матурата, а казваш, че ти е турил тройка.
Целият ден не можеш
да
се събереш в кожата
си
.
Той не познава учителя
си
.
Този учител, като му турил три, казва: „Тази е най-добрата бележка, която един учител може
да
тури на един ученик.” Най-добрата бележка, която може
да
тури е три.
Учителят му казва: „Ще обичаш Бога с всичкото
си
сърце.
Ще обичаш баща
си
с всичкото
си
сърце, ще обичаш майка
си
с всичкото
си
сърце.
Само така ще станеш човек - ако искаш
да
имаш 6.” Шест е повторение на нещата.
Той, като има 3, може
да
ги събере, може
да
ги фотографира и
да
направи 6, може
да
направи и 9.
Като има трите, може
да
направи 6.
Едно семе може
да
израсте,
да
стане голямо дърво, но туй дърво не е реално.
Ти искаш един твой приятел
да
те обича.
Как може
да
обича тебе?
Този твой приятел Бога не обича, от когото е излязъл, а ти искаш тебе
да
обича.
Ако той към Първата причина няма отношение, мислиш ли, че може
да
има отношение към тебе?
Да
ви представя на какво мяза вашата изгубена любов.
Като те срещнат други хора, ако ти дадат мляко, може
да
вземеш от тяхното мляко.” Той тръгнал по пътя и мислил, че туй мляко е толкова свещено, че не може
да
близне.
Носил го ден, два, десет дена, но законът бил такъв, че ако първият ден не близне, туй мляко се вкисва.
Носил го 10 дена и това мляко се вкиснало.
Аз имам по-хубаво.” Среща го един човек и иска
да
му тури мляко.
Той е изгладнял и вече мисли какво
да
прави,
да
ближе ли или не.
Тъкмо
да
разреши въпроса и се препъва по пътя, пада с гърнето и всичкото мляко отива.
Казва
си
: „Отиде млякото - какво нещастие!
Да
го пазя толкова, а сега на нечистата земя отиде.” Погледнал - млякото попито в земята.
И той пак не смее
да
го бутне, мисли че е свещено.
Разсипало се млякото и той
си
тръгнал.
Посреща го приятелят му, а той му казва: „Може ли
да
ми сипеш от твоето мляко.” Като му сипал, хванал ръчката и опитал млякото.
Казал
си
: „Хубаво мляко, но колко ли по-сладко беше млякото на учителя, което не опитах?
Вашето мляко, което трябваше
да
опитате, вие се препънахте и го изсипахте.
Казвам: Туй е сравнение за онова, което човек носи в своята душа.
Той трябва
да
го опита, не трябва
да
го държи.
Защото всичко онова, което е вложено в тебе, трябва за тебе
да
работи.
Днес
да
опиташ тази реалност, която Бог е вложил в душата ти.
(Учителя поглежда часовника.) Този часовник, и той не показва реалността.
Представете
си
, че имате 10 изображения на 10 вида хора.
Тях може
да
ги събирате,
да
ги туряте, където искате, тия портрети няма
да
протестират.
На всеки един от тия образи може
да
им давате качества, каквито вие искате.
Може един от тях
да
го оставите сам.
Или може
да
ги съберете заедно, или може
да
съберете бюстовете на тия 10 души и пак е същият закон.
Но ако съберете 10 души писатели, може ли
да
ги съберете.
Може ли във вас
да
дойдат 10 души писатели, както когато имате техните портрети?
Вие за 2, 3, 10 лева може
да
имате портрета на един първокласен писател, но самия писател не може
да
го купите за 10 лева.
По някой път във вашия ум се заражда мисълта: „Искам
да
зная реалността,
да
я попипам.” Вие искате
да
бъдете господари на реалността.
Вие може
да
бъдете господари на сянката на нещата, но на самите неща не можете
да
бъдете господари.
Вие не можете
да
я овладеете.
Този писател може
да
седи в къщи.
Искате
да
ви говори и после
да
си
замине.
Вие не можете
да
му наложите онова, което вие искате.
Може някой път
да
има изключение.
Някой път правите опити
да
Го заставите Той
да
измени хода на своите действия и
да
ви послуша.
За пример някой път се молите и искате Той
да
измени някои работи.
Но какво се подразбира
да
измени своя ход?
Представете
си
, че осъждат някого и поверените адвокати искат
да
го спасят.
Един, който направил престъпление, адвокатите искат
да
уредят съдиите
да
не го осъждат.
В дадения случай това зависи от този човек.
Ако беше умен, нямаше нужда от адвокати
да
го защитават и той
да
седи
да
го съдят.
Значи, щом ти се влияеш от хората, щом имаш нужда хората
да
те защитават и
да
те съдят, ти
си
от слабите хора.
Ти
си
един портрет, който може
да
се тури навсякъде.
Портретът може
да
го туриш в джоба на външното
си
палто и той няма
да
протестира, но самата реалност, този, великия човек, не можеш
да
го туриш в джоба
си
.
Някои казват: „Аз в джоба
си
мога
да
го туря.” Ти може
да
туриш портрета в джоба
си
, но самия автор може ли
да
го туриш?
Следователно живата реалност в света е достъпна по три начина за човешкото съзнание, по три начина може
да
се приближиш при нея, при реалността.
Само чрез истината може
да
имаш достъп.
По пътя на мъдростта може
да
имаш достъп и по пътя на любовта може
да
имаш достъп.
Единственият път, по който хората може
да
имат достъп до реалността, е любовта.
Някой от вас може
да
каже: „Аз зная нещо за реалността.” Може
да
знаете.
Представете
си
, че вие имате слънцето, нарисувано на една картина.
Ако туй слънце го имате вкъщи, ще имате ли всички ония придобивки, които реалното слънце дава?
Даже слънцето, което виждате по небето, отговаря ли на самата действителност?
Вие виждате слънцето такова.
Но колко пъти трябва
да
увеличите това слънце, за
да
съответствува на самата реалност?
Че слънцето ние го виждаме малко, това е, защото нашето съзнание не е в състояние
да
схване по-голяма форма на слънцето, понеже по-голямата форма ще даде по-голяма енергия, по-голяма светлина, която човек не може
да
възприеме.
Неговата нервна система не е в състояние
да
я възприеме.
За пример, ако вие дойдете до мравите, даже мравите не виждат слънцето.
Някои път някои хора разправят, че в сънно състояние видели слънцето голямо и много красиво.
Като се събуди този човек, той пак вижда слънцето малко.
Този закон навсякъде във всички хора действува.
5.
Вътрешният човек
,
НБ
, София, 29.7.1934г.,
Женитбата трябва
да
стане преди детето
да
се е родило.
Казвате: „Ние, съвременните хора, които сме дошли до сегашното положение на ХХ-я век, век на просвета, век на висока култура.“ Всичките християни минават за християни, говорят за любовта, говорят за общество, за морал, за гражданска свобода.
Когато майката се продава, че чрез женитбата
да
се осигури… Тя трябва
да
внесе туй необходимото, понеже известни условия се изискват.
Този момък трябва
да
дойде на времето, когато е определено от невидимия свят,
да
не се разместят пътищата, че
да
не стане волята Божия.
Всичко се нарежда от горе.
Три неща са, които трябва
да
залегнат в основата навсякъде: вътрешният живот, или
да
го преведем – Божественият живот.
Ако е наредено от горе
да
се ожениш, ще се ожениш.
В туй знание почива целият порядък, цялата природа е обоснована на това знание.
После, вътрешната свобода, или това, което хората наричат истина, или Божествена свобода.
Ти ще се ожениш за един, който не те обича, той утре ще те напусне или ще умре.“ Някой дойде, казва: „Аз еди-кого
си
много обичам.“ Този, когото обичаш, сега не може
да
живее, майка му му определила на 35 години
да
умре.
Три неща трябва
да
залегнат в душата на човека.
Вътрешният живот изключва всяко вътрешно страдание.
Можеш
да
имаш страдания отвън, но го изключва отвътре; отвън е като едно условие.
Учи един закон: човек
да
не престъпва законите, които Бог е поставил в природата.
Христос учи едно учение:
да
имат любов към Бога, към Първата Причина, за
да
може, като любят Бога, Бог
да
вложи дарбите, туй, което Той е вложил в душата.
Болестта ходи около него като муха, може
да
кацне на главата, този вътрешен човек махне с ръката, замине мухата.
Христос учи
да
обичаш ближния
си
и
да
може този ближен като майката
да
вложи дарбите.
Той е господар, само с ръката като махне, замине
си
.
Да
обичаш най-после и
себе
си
, за
да
може любовта на Бога, любовта на ближния и твоята любов като работи,
да
израсне в тебе великото.
Ние имаме понятие, че като дойде Христос, какво ли няма
да
направи.
Аз виждам гениално, много майсторски, как им дошло на ум
да
го измислят.
Едно нещо аз зная и на вас препоръчвам: Никога не се старайте
да
представите природата такава, каквато не е.
Няма по-голямо нещастие за човека
да
представи природата такава, каквато не е.
Ако дойде Христос, Той ще каже: „Долу оръжието на всички държави.
Представете природата такава, каквато е.
Ако дойде Христос, ще каже: „Всички религии ще се обединят, подайте
си
ръка!
Ще кажете: „Понеже ние живеем в един свят, дето има страдание, мислим, че природата е причината.“ Нима когато един пътник или както онези германци, които ходиха в Хималаите [и] трима души [
си
] изгуби[ха] живота, нима природата е виновата?
“ Всеки
да
държи своята църква, но любовта
да
им въздействува.
Ни най-малко не е виновата природата.
Човек, когато иска
да
прави пътешествие из планината, трябва
да
е вещ, трябва
да
е сигурен, трябва
да
има бодро око, трябва
да
бъде ясновидец.
Според мене човек на Земята, за
да
бъде съвършен, веждите не трябва
да
бъдат дебели, нито веждите трябва
да
станат тънки като косъм.
“ Дебелите вежди дават обективен ум, който вижда нещата отблизо, всичко вижда, пресмята.
Този човек на 100 метра не вижда.
Който не разбира, това са секти; който разбира, това са органи на природата, чрез които действува природата.
Този с тънките вежди, той наблизо не вижда, той вижда на хиляди километри какво става.
Когато искаш
да
се качваш по планините, ще се качиш по тънките вежди, ще видиш трябва ли
да
се качиш или не.
Много естествено, дебелото въже на късо разстояние може
да
го разпънеш; едно тънко въже като конец може
да
го разпънеш надалеч.
Сега се заражда друг въпрос.
Сега се заражда въпросът: тогава човек нямаше
да
бъде красив.
“ За
да
може
да
направим една война, трябва
да
имате любов.
Човек отвън нямаше
да
бъде красив, но главата му не щеше
да
пати, както сега пати.
Сега е красив, но главата му пати.
Казвал съм и друг път: Жените трябва
да
дойдат на фронта,
да
спасят света.
После, съвременното човечество, всички съвременни учени хора туриха една идея в ума, че природата трябва
да
се победи.
Мъжете проповядват: жените трябва
да
реализират туй, което мъжете проповядват.
Един максимум.
Тогава всяка жена трябва
да
тури следната задача: никога няма
да
се жени за един мъж, който не обича Бога с всичката
си
душа, с всичкия
си
ум, с всичкото
си
сърце и с всичката
си
сила; „никога няма
да
обичам един мъж, който не обича ближния като
себе
си
и никога няма
да
обичам един мъж, който не обича
себе
си
.“ Тези правила ще тури жената.
И се започна една борба между природата и човека.
И вече с години се води борбата и човек иска
да
излезе победител на природата.
Когато един мъж дойде
да
предложи на една жена, че се влюбил в нея, не може
да
живее без нея, така
да
му каже: „Всичко може
да
оставя, но през 20 години за любов няма
да
говориш.
Той ще излезе победител върху природата, но ще се намери на гърба
си
легнал.
Каквото ти заповядам, ще слушаш и след 20 години имаш право
да
кажеш една любовна дума.“ Така се спасява светът.
Ние ще се радваме, че сме ритнали природата в корема.
“, той
да
каже: „Никога няма
да
се женя за една жена, която не обича Бога с всичкото
си
сърце, с всичкия
си
ум, с всичката
си
душа и с всичката
си
сила; никога няма
да
се женя за една жена, която не обича ближния
си
като
себе
си
и която не обича
себе
си
.“ Най-после, като каже, че те обича, ще кажеш: „Ти всичко, каквото искаш, ще оставиш на мене.
Природата има такъв корем, че речем ли
да
я ритнем, знаеш ли какво ще ти струва този удар?
20 години за любов няма
да
говориш.“ Това са много тежки максими.
Друго едно положение, друго едно твърдение в старо време казва: „Трябва
да
победим
себе
си
.“ Няма какво
да
побеждава човек нито природата, нито
себе
си
.
Обикни природата, обикни и
себе
си
.
Вие, като не я разбирате, се раждат страданията.
Страданията вече [в] света са един резултат на усилената Божествена любов, която иска
да
изправи хората.
Ще кажеш: „Ние обичаме
себе
си
.“ Не, ние не обичаме
себе
си
.
На хората трябва
да
се даде онова правилно разбиране.
Да
се удоволствуваш,
да
се храниш по един неестествен начин, това не е обич.
Не сега
да
се ограничаваме.
Да
искаш стомахът ти от сутрин до вечер
да
яде, това не е обич към
себе
си
.
Вие сега не живеете, но човек на Земята, каквото вложил, трябва
да
живее добре.
Не трябва
да
го ограничаваме, не
да
му дотегне, но
да
има всичко онова, което му е потребно,
да
е радостен, че той живее на Земята.
След като работи два-три часа,
да
почива.
Трябва
да
знаем, че нашите дробове, и те трябва
да
почиват; нашето сърце, и то трябва
да
почива; нашият мозък, и той трябва
да
почива.
Не трябва
да
доказваме на човека: „Не трябва
да
пиеш!
Казва: „Не мога
да
мисля.“ Той не разбира закона.
Не може
да
мисли.
При тези условия, при които човек може
да
мисли, неговият мозък
си
почива.
Само най-чистата вода.
Природата дава на човека от 6–7 часа, за
да
почине мозъкът; той трябва
да
спи, че като дойде сутринта,
да
може
да
работи.
Сега ние, хората, нямаме ясна представа за онази грамадна енергия, за онази велика разумност в света, за всички ония същества преди нас, които са завършили своето развитие, които са строили Вселената.
Това са максими.
Онзи, който иска
да
се освободи от обятията на смъртта, онзи, който иска
да
се освободи от страданията, от несгодите, от сиромашията, от всички неволи, на тях говоря.
Онези, които нямат никакви страдания, живейте както искате.
Онези, които искат свобода, на вас показвам пътя, по който трябва
да
вървите.
След като са мислили хиляда, един милион, тия мнозината сега имат единство в природата.
Някои ще кажете: „Дали е правилно или не?
Приемете на вяра нещата, които ви проповядвам, за
да
не би
да
ги преведете криво.
Някой път нямам време
да
обяснявам достатъчно.
Някой път човек не е в състояние
да
разбере.
Допуснете, че вие имате приятел, който ви обича, иска
да
ви постисне ръката, но вашата ръка е изкълчена, рани имате.
Ние още не сме в състояние
да
разберем Бога.
Погрешката е, че ние искаме
да
схванем Бога външно, като обект, като форма.
“ Когато човек иска
да
изучава съвременния свят, човек трябва
да
бъде свободен от всичките болести.
Той е непонятен, не може
да
Го схванем.
Най-първо трябва
да
се премахне всичката проказа, всичките болести, които човек има и тогава
да
дойде любовта.
Има един начин, по който човек може
да
схване отношението, което трябва
да
имаме към живото същество.
Сега всички все говорят за любов и от любов умират.
Питам: Кое е по-хубаво за вас:
да
имате отношение с един милиардер,
да
знаете колко милиарда има, колко добрини прави този човек, но нищо не ви дава, не ви помага,
да
няма никакво отношение спрямо вас или той
да
ви помага,
да
бъде на ваше разположение и вие нищо
да
не знаете за неговите добрини?
По-добре е помощта, която се дава.
Ние се намираме в положението, че туй Същество, Което ни помага, ние не Го познаваме, То е недостъпно и ние не можем
да
Го разберем.
Помнете: Когато говорите за любов, всякога трябва
да
разбирате това, което дава живот.
От всичко, от което се нуждаем, няма нещо, което
да
не ни е дадено.
Ако ние сме недоволни, то зависи от нашето невежество.
Той като дойде, трябва
да
бъде като свещ; вие трябва
да
сте благодарни, като светне, вие сте доволни от живота.
Той като дойде, трябва
да
премахне всичките противоречия.
Сега аз разбирам: Ако дойде Христос, Той ще проповядва по такъв начин на света, [че]
да
разберат хората.
Единственият начин, по който хората може
да
разберат, то е законът на Любовта.
Щом влезеш в закона на Любовта, ти ще станеш щастлив; щом влезеш в закона на Любовта, ти ще станеш здрав; щом влезеш в закона на Любовта, животът ще се осмисли, ще започнеш
да
се учиш и животът ти няма
да
бъде товар за тебе.
Сега, другото противоречие: „Дали това може
да
бъде?
Никога няма
да
се разделим.
Вие искате някой човек
да
ви обича.
Аз може
да
обичам когото и
да
е.
Да
умрете заедно с Христа и
да
се върнете заедно с Христа.
Ще започнат
да
плачат от моята любов.
Може
да
ви обичам по два начина.
От единия начин ще плачете до девет рода.
Ако аз, който ви обичам, не ви дам
да
ядете, затворя ви в стаята, не ви дам нищо, туря ви восък в ушите
да
не слушате лоши работи; за
да
не се изкушавате от света, завържа ви очите; след туй завържа устата, за
да
не кажете лоши думи,
да
не направите престъпление – и все от обич направя това, питам: кой обича тази любов?
И все мъже са ми се оплаквали, казват: „Очите като видят някоя жена, все на лошо гледат.“ Казвам: „Твоята камера е изопачена.“ Казва: „Не зная, каквото чуя, не го изопачавам.
Така ми се гледат нещата.“ Ти дай нещата като произведение незавършено.
Една картина не е завършена, може
да
се изкушаваш, искаш тази жена.
Само че е опасно
да
глътнеш жената.
Няма нещо по-опасно [от това]
да
глътнеш една жена.
Който е глътнал жена, казва: „Всичко гълтам, но жена втори път не гълтам.“ Човек не разбира жената.
Вътрешният човек може
да
види
себе
си
само в жената.
Една жена може
да
види
себе
си
само в мъжа.
Следователно мъжът е едно огледало за човека, за
да
се види жената външно, обективно какво представлява.
Какво има
да
се изкушаваш?
То е като в огледало, ще се видиш в огледало.
Благодари, че
си
красив.
Единствената причина е, че няма с какво
да
се занимава нашият ум, все с много обикновени работи е зает.
Онзи, който се занимава с жито, все мисли колко жито
да
купи, колко ще продаде.
Гостилничарят мисли колко клиенти ще дойдат, колко
да
сготви.
Яденето е условие на външния човек, за
да
може
да
си
достави материал за усъвършенстването на вътрешния човек.
Сегашните хора даже не знаят как
да
ядат.
Някой тичал, дойде, вземе веднага
да
яде, бърза, бърза, изведнъж.
Той ще
си
създаде своето нещастие.
Ще седнеш на масата, 10 минути ще
си
починеш, няма
да
бързаш, никой не те гони.
В дадения случай туй, което ядеш, то е работата.
Туй, за което мислиш, че имаш работа, ти се самозаблуждаваш.
Че ние искаме живот
да
придобием.
Ако ти не можеш
да
мислиш, че в тази храна участвува Божественият живот, смъртта ще те намери.
Като започнеш
да
мислиш за храната, онзи хляб като ядеш, ще благодариш.
Ти сега, като ядеш хляба, хванеш го, кажеш: „Този [е] недопечен.“ Това е осъждане, това не е философия.
Ти тогава ще седнеш
да
мислиш.
В хляба се крие онази мощна сила.
Ако
си
болен и мислиш, като ядеш, болестта ще изчезне.
Като пиеш вода, ще знаеш, че във водата е Божественото.
Можеш
да
направиш един опит.
Ако твоето дело расте, от ден на ден ти ставаш по-красив и ти казват: „Ти вървиш в кривия път!
“, аз бих желал
да
вървя по този крив път.
По този път, по който върви, той ще разбере смисъла на сиромашията, той ще разбере смисъла на богатството, ще разбере и смисъла на живота, ще разбере смисъла и на смъртта.
Човек, който така мисли, той като влезе в рамките на смъртта, той ще изненада и самата смърт.
Аз турям, максимум 3 неща са потребни на човека, за
да
бъде той свободен:
да
може
да
става толкова малък, че
да
минава отвсякъде, че нищо
да
не може
да
го спре;
да
се движи толкова бързо, че и смъртта
да
не може
да
го стигне;
да
бъде обширен толкоз в своята мисъл, че никой
да
не може
да
го ограничи.
Душата се вижда, но не може
да
се ограничи.
Душата се вижда и не може
да
се разбере.
Единственото нещо, което се вижда и не може
да
се улови, е човешката душа.
Единственото нещо, което смъртта не може
да
пипне, е човешката душа.
Някой казва: „Еди-кого
си
улови смъртта.“ Чудя се на хората – смъртта дошла и освободила душата от ненужен багаж.
Тя е келнер, който носи голям куфар на едно място, дойде смъртта и го пренесла на друго място.
Всички онези, които са заминали на другия свят, радват се, подмладяват се и казват: „Ние сме на 33 години.“ То са сегашни данни, те не са мои.
Може
да
ги намерите в Ню-Йорк, може
да
ги намерите в Бостон, може
да
ги намерите в Лондон, може
да
ги намерите в Берлин, може
да
ги намерите в Париж, може
да
ги намерите и в Индия.
Има неща в природата, на които трябва
да
се направи един превод.
Превод трябва
да
се направи, защото хората не са запознати с езика на природата.
Ако биха били запознати с езика на природата, те толкова нещастия не биха имали на Земята.
Всичките учени хора правят един опит, възможно е
да
направят разни преводи.
Не че този живот е лош, но сега трябва
да
разберем сегашния живот обективно, за
да
извадим тази поука, понеже западните народи вървят по съвсем друг път.
Трябва
да
благодарим за хубавите преводи, които са направили.
Тия преводи не са дали още желаемите резултати.
Старите методи, старите разбирания, всичко туй ще служи като параван на съвсем нови работи.
Ако така разсъждавам, че чрез Моисей Бог ни говори, ако беше съвършено Моисеевото учение, имаше ли нужда от Христос?
Един обширен въпрос е
да
се проучава човекът.
Следователно християнството в света дойде като един метод, за
да
може
да
даде два начина: за външния и вътрешния човек,
да
ги примири [в] голямото противоречие, което сега съществува в света между хората.
Ако ние не намерим един път, по който
да
примирим, всеки един от нас се мъчи.
Ако човек би проучил човека, не
себе
си
.
Вие искате
да
уредите живота
си
по начин, по който не може
да
се уреди.
Някой казва: „Проучи
себе
си
.“ Онзи човек, който включва всичко – един човек или всичките хора са един човек, съзнанието е едно.
Единственият път, по който може
да
уредите живота индивидуално, семейно, обществено, държавно, то е
да
проучвате природата, нейните закони, нейните постановления и
да
постъпвате точно тъй, както тя постъпва.
Туй трябва
да
дойде.
Вие, от едно езеро, което няма никакво изтичане навън, ако отворите, може
да
направите хиляди вадички, които текат в разни направления.
Всичките учени хора, и мъже, и жени, щом намерят този път, тогава животът ще се видоизмени.
Тези хора искат
да
ядат.
Тези хора искат
да
имат жилища, искат
да
имат добър живот.
Тези хора искат
да
имат семейство, искат
да
имат деца.
Във всичките хора има нещо общо.
Как
да
се възпита бъдещето поколение, ако майката ражда 10 деца и умират?
Колкото и
да
се различават хората, всичките хора скърбят еднакво и се радват еднакво.
Хората се различават, но всички скърбят.
По-добре
да
роди едно дете разумно, което
да
ѝ даде радост.
Най-първо трябва
да
се пазим.
Питам: Защо е известно знание, което не може
да
внесе полза?
Има нещо, за което хората трябва
да
се учат.
Има неща, които трябва
да
ги учим.
Без знание не може, но знанието постоянно трябва
да
се тури на работа.
Няма нужда
да
учим рибата
да
плава.
Тогава,
да
ви приведа пример.
Няма нужда
да
учим птицата
да
лети.
Без знание ти ще мязаш на стар цигулар на 70 години, който седи със своята цигулка, че не може
да
свири.
Няма нужда
да
учим коня
да
бяга.
Минава един Паганини, вижда го, взима цигулката, спира се при него и засвирва.
Няма нужда
да
учим човека как
да
говори, как
да
гледа.
За
да
се изрази външният, този процес във вътрешния човек е завършен.
На стария цигулар му потекли сълзи, казва: „Стар съм, защо не съм млад, [
да
] се науча
да
свиря както ти свириш?
Колко години изгубих напразно,
да
дойда до този хал.
Казвам: По някой път въпросите се разглеждат и външно, и вътрешно и оттам произтичат противоречията.
Защо не съм така млад,
да
ме научиш
да
свиря?
Като мине природата, ще засвири.
Казват: „За
да
бъде човек щастлив, трябва
да
бъде богат.“ Вярно ли е?
Тогава може
да
кажеш: „Защо не [съм] малко по-млад, защо този ум не беше на младини, ами сега, на стари години?
Не, човек същевременно трябва
да
бъде и богат, и сиромах.
Ако човек същевременно не е богат и сиромах, той не може
да
бъде щастлив.
Може
да
докажем научно тези противоречия.
Преди два дни дойде при мене една госпожа от света, високоблагородна, и ми казва: „Ти
си
стар, на колко години
си
?
После, човек трябва
да
бъде и добър, и лош.
“ Казвам ѝ: Аз имам за живота две понятия: млад е онзи, който никога не изгубва любовта на младостта
си
, стар е онзи, който никога не е изгубил любовта на старостта
си
.
Защото, ако не е добър и лош едновременно, не може
да
бъде щастлив.
Ако кажа, че съм стар, значи, че съм изгубил любовта на младостта
си
, направил съм погрешка.
Той не разрешава всичките противоречия.
“, но крадат хората.
Така трябва
да
разсъждава всеки един от вас.
От хиляди години е казано, че хората трябва
да
се обичат, казва се: „люби ближния
си
!
Затова ви се дава тази глава, затова ви се даде този ум, това сърце, този дух, тази душа.
Казва: „Какво трябва
да
правим?
Когато някой човек каниш на гости и той не иска
да
яде, коя е причината?
Сит е човекът, не е гладен.
“ Възможното за Аделина Пати е възможно за всеки, но трябва
да
спазвате всички условия, които природата изисква.
Ако онази майка, която иска
да
роди едно дете, знаеше постановленията на природата, тя можеше
да
внесе дарби в своето дете.
Сега ти ще разсъждаваш философски кои са причините, сърди ли се.
Когато дарбите се дават, за внасянето на дарбите в човешкия организъм има определени дни през годината.
Когато едно дете се зачене, майката трябва
да
бди, за
да
внесе тази дарба.
Ако не бодърствува, тези дарби не може
да
се всадят.
Казваш: „Яж, на гости
си
поканен!
Някои деца виждаме, че те не са религиозни.
“ Тогава законът е: Когато каниш на гости, кани тия, които са гладни, а не които са сити.
Религията не е нещо, което може
да
се насади.
Сега умният човек може
да
извади ред заключения.
Човек се ражда религиозен.
Понеже ние сме попаднали в един водовъртеж; учените хора казват, че светът се е образувал чрез един водовъртеж, хората са се родили във водовъртежа, понеже човек още не се е създал.
Ако майката бодърствува, когато се предават дарбите на човешкия ум, на човешките способности, туй дете ще бъде одарено с отлична мисъл, челото отпред ще бъде изпъкнало.
Ако искате, туй може
да
ви го представя като че Господ е един грънчар, който има уреди
да
върти гърнето и
да
го изкалъпва.
Мнозина ме питат тъй: „За тази мома
да
се оженя ли?
“ Аз седя и разсъждавам: Защо
да
се жени, копани
да
ражда.
Може
да
намери някой момък богат, с хубава служба, с някой апартамент,
да
може
да
живеят.
Който не разбира, казва: „Пече ме Господ.“ Радвай се, че те пече Господ, защото ако не те пече, нищо няма
да
стане.
Трябва
да
се изменят идеите за нашия семеен живот и частично за женитбата.
6.
Човешкото и Божественото
,
УС
, София, 29.7.1934г.,
Като вземем всичко, което бащата има, тогава какво ще има за бащата?
Сега в света искате всичките ви работи
да
са уредени, без
да
имате предвид, че трябва
да
се уредят и работите на баща ви.
Вие искате
да
се уреждат вашите работи, после
да
се уреждат работите на Господа.
Когато Господ създаде човека, за кого го създаде?
Да
се уреждат работите на човека или
да
се уреждат Божиите работи?
Христос казва: „Не дойдох
да
изпълня Своята
Си
воля, но Волята на Онзи, Който Ме е пратил.“ И Той дойде
да
поправи една голяма погрешка.
Той дойде в голямо богатство, но не отиде
да
яде и
да
пие,
да
търси удоволствия в света.
Онзи, младият син, беше богат.
Христос дойде на Земята
да
покаже как трябва
да
се живее.
За
да
бъде човек щастлив, той трябва
да
изпълни Волята Божия.
Сега вие ще кажете: „Трябва
да
имаме вдъхновение.“ Вдъхновението е всеки ден, постоянно иде в човека.
Туй е съзнанието:
да
разбираш, че Бог е създал света и Той е навсякъде.
Щом почувствуваш нещо, не можеш
да
излъжеш.
В Любовта ти имаш всичко, какво ще лъжеш.
Щом дойдете до едно изкушение, дето може
да
паднете, повикайте трима души.
Повикайте Господа на помощ, повикайте ближния
си
и
себе
си
, и лъжата ще избяга.
Там, дето е Бог, дето е ближният, дето е Любовта, там лъжата не може
да
влезе.
Ние, които сме родени от Любовта, лъжа не допускаме до
себе
си
.
По този начин като мисли човек, всичко може
да
постигне в света.
Всички Божествени блага са постижими само по този път.
Хубавото наследство, благата, туй, което човек очаква, силата, зависи от Любовта.
Само любовта може
да
даде това, което чакаш.
Без любов никакво щастие не може
да
добиеш, никакво знание, никаква сила човек не може
да
развие.
Виждаме как понесе най-големите противоречия на живота.
Знаеше, че всичко е за добро, че Бог няма
да
Му измени и чашата, която Му даде Неговият Отец, докрай я изпи.
Христос не пита: „Аз ли съм най-големият грешник, та трябва
да
понеса всичко?
“ Но каза: „Твоята Воля
да
бъде, заради благото на другите ще я изпия.“
Вие не искате
да
страдате, не искате
да
пиете чашата, която ви се дава, но искате
да
сте герои.
Или, другояче казано: изгубили са любовта на Бога, изгубили са любовта към ближния, изгубили са любовта към
себе
си
.
Казвате: „Времето е сега такова, всеки човек трябва
да
живее за
себе
си
,
да
уреди работите
си
.“ Ти ще увърташ оттук, оттам, защото не ти изнася
да
бъде другояче.
Едно правило: Не се опитвай
да
спъваш
себе
си
, не се опитвай
да
спънеш и ближния
си
.
Дяволът спъна хората, като каза: „Вие като ядете от този плод, всичко ще добиете.“ Първото престъпление е лъжата.
Когато дойде Господ, Адам се скри, първата лъжа дойде.
Той не каза истината, а казва: „Тази жена ми създаде всичката беля!
“ Искаше
да
прехвърли вината на другите.
Хората от няколко хиляди години насам постоянно същите Адамови думи повтарят.
Моята глава страда от него.“ Всички ние страдаме от непослушание и от безлюбие.
Аз го виждам така.
Всички ние страдаме от безлюбие.
И за това първият закон е
да
възлюбиш Господа.
За всяко добро начинание в света, дали е човешко или Божествено, ще дойде
да
се изпита.
Светският човек, след като натрупа голямо лакомство, започва
да
страда.
Питам: Защо страда?
Духовният човек, след като излъже, пита: „Защо страдам?
“ Защото
си
излъгал.
Дойде някой при тебе, разправя ти една новина, ти не
си
я проверил и я предаваш на други.
Или ти
си
продавач, или ти
си
купувач.
Аз уподобявам хората на света, светските и духовни хора, на продавачи и купувачи.
В даден случай можеш
да
бъдеш или продавач, или купувач.
Ако продаваш, трябва
да
дадеш хубава стока,
да
е изработена хубаво, чисто – тогава не обичаш
да
лъжеш.
Ако
си
купувач, пак не трябва
да
лъжеш,
да
платиш навреме,
да
се не извиняваш.
Виждаме един човек, който искаше
да
продаде нечиста стока на апостолите,
да
покаже, че той вярва в това, което се проповядва, че е готов
да
пожертвува всичко.
Отива, продава нивата
си
и казва: „Аз съм готов
да
живея с вас и каквото вие правите, и аз ще го правя.
Всичкото оставям на ваше разположение.“ Пита го апостол Петър: „За толкоз ли продаде нивата?
“ – „За толкоз.“ Той му казва: „Защо се опита
да
излъжеш Господа?
Тази нива не беше ли твоя, преди
да
я продадеш?
Парите не са ли твои, след като я продаде?
Добре, но те всички искат тяхното
да
е.
И може
да
се похвалят с това.
Този изпит е, през който всички минават.
Който не разбира, тогава може
да
направи много пакости, с които
да
напакости на
себе
си
и на другите.
После стана „съсъд на Господа“.
Сега сме в едно състояние, когато човек не може
да
търпи другите хора за техните убеждения.
Ако един човек има отношение към Бога, не се меси в неговите убеждения, в неговото отношение към Бога!
Когато човек има едно верую към Бога, не ходи
да
го наставляваш.
Ако ти се каже, може
да
му дадеш нещо повече, но ако ти искаш
да
наложиш своето верую, ти може
да
спънеш този човек.
И апостол Павел искаше
да
върне тези, които са повярвали в Христа, към Моисея,
да
вярват, както Моисей учеше.
Ако Моисеевото учение беше съвършено разбиране, нямаше нужда
да
идва Христос на Земята и
да
проповядва друго учение.
Христос не отрече съвършено Моисеевото учение, но дойде
да
изправи Моисеевото учение.
Шест деня като работиш, седмия непременно трябва
да
почиваш, по закон.
Понякога се заражда едно противоречие: някой път Моисей живее в тебе, някой път Христос живее.
Бог може
да
ви говори чрез богатството, Бог може
да
ви говори чрез добродетелите, чрез всичко може
да
ви говори.
Онова, което трябва
да
разбира човек и което му е потребно, е едно място в света, дето едновременно работят Любовта, Мъдростта и Истината.
Това място човек трябва
да
го намери.
Той трябва
да
живее в Любовта, без
да
има слабостите на детинството.
Той трябва
да
живее в Мъдростта на възрастния, на възмъжалия, без
да
има грубостта на възмъжалия, без
да
има неговите слабости.
И може
да
живее в областта на стария човек, без
да
има слабостите на стария.
Старият човек има слабост, някой път
да
отстъпи от своите убеждения.
Щом отслабнеш във вярата, ти
си
остарял.
Щом отслабнеш в любовта, ти
си
остарял.
Човек остарява по единствената причина, че се е пресилвал.
От много грижи
да
си
уредиш работите, ти
си
остарял.
Младостта трябва
да
я имате, за
да
бъдете във връзка с Любовта.
Пълната възраст, възмъжалост, трябва
да
имате, за
да
бъдете в съзнанието на Мъдростта.
Стари трябва
да
бъдете, за
да
бъдете във връзка с Истината.
Всеки от вас трябва
да
мине тези три състояния.
Някой път хората минават детството, без
да
са влезли във връзка с Любовта.
Ако едно богатство, което човек е спечелил, може
да
го изгуби, защо му е тогава?
Тия 3 състояния съставляват отношенията, които човек трябва
да
има.
В детинството
си
ще научиш онази велика истина, кой е онзи, който те е родил.
Ти ще намериш в детинството Майка
си
– Любовта.
Любовта е истинската Майка, отдето
си
излязъл.
Щом възмъжееш, ще намериш Баща
си
– Онзи, Който те е въвел в света и ти е дал всичко.
А в старини ти ще намериш всички ония, които са твои Братя и Сестри.
Първо, детинството е запознаване с Майка ви, при зрялата възраст ще познаеш Баща
си
, а пък в старините ще намериш всички твои Братя.
Човек трябва
да
изучава Любовта.
В Любовта ще гледаш
да
не огорчаваш Майка
си
,
да
не огорчаваш Любовта.
Всичките страдания в детинството произтичат от нарушението на Любовта.
Любовта изисква
да
бъдеш внимателен към Майка
си
както към
себе
си
.
Аз забелязвам, има хора, които са крайно невнимателни към другите, а към
себе
си
са крайно внимателни.
Те разбират своите интереси, но никога не мислят, не им е влизало в ума, че те безпокоят майка
си
, че майка им трябва
да
си
почине.
По 4–5 пъти ще плачат на вечер, ще събуждат майка
си
, ще искат навреме и без време
да
ядат.
Има религиозни хора, които мязат на такива своенравни деца, които постоянно ходят
да
хленчат.
Говоря на онези от вас, които искате
да
разберете дълбочините на едно учение.
НАГОРЕ