НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
663
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
663
:
1000
резултата в
7
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Взимане и даване. Първият и последният
,
ООК
, София, 11.7.1934г.,
Той казва: „Ще залича всичките ви прегрешения, само вървете напред!
Бог е Първият, Който дава и Последният, Който взема, а човекът е първия, който взема и последния, който дава.
“ В реда на нещата е
да
грешим.
Вие някой път искате някой
да
ви направи услуга, както Бог я прави.
Не вземайте думите, че Господ казва
да
не грешим.
Никога няма
да
я направи!
Затова, ако искате вашите работи
да
се оправят, дръжте се с Бога.
А пък, ако искате вашите работи
да
загазят, дръжте се за човека.
Вие ще искате той изведнъж
да
ви даде.
Ако искаш
да
се научиш как
да
вземаш, дръж се за човека, а пък ако искаш
да
се научиш как
да
даваш, дръж се за Бога.
Радвай се, че има сиромашия; радвай се, че има богатство; радвай се, че има невежество в света и радвай се, че има знание.
Сега някой може
да
каже, че тези работи са прости.
Писанието казва: „За всичко благодарете.“ Понеже всичко каквото ви се случва, ще се превърне за ваше добро.
Всяко нещо, което човек не може
да
направи, той не го знае.
Сега още веднъж
да
направим упражнението с дишане, поемане, издишане и пение.
Нещата трябва
да
ги правите!
Сега ще ви дам един начин за даване с пеене.
Вие искате нещата изведнъж
да
ги направите съвършени. Не.
Всякога, всичките неща започват от безформеното към форменото.
От далечното, към близкото.
Мнозина от вас се обезсърчават, понеже изведнъж искате
да
бъдете съвършени.
“ Но вие трябва
да
разбирате така: в желанията
си
трябва
да
бъдете съвършени; в стремежа
си
трябва
да
бъдете съвършени.
А пък вие искате
да
бъдете съвършени в делата
си
.
Вие сте определили 4–5 минути за Бога, а пък останалото време за жена
си
, за децата
си
, за другите и пр.
При това искаш
да
живееш.
Но тя знае само
да
взема от тебе.
– И те знаят само
да
вземат.
– Всичките вземат.
Никой няма
да
ви даде нещо.
Пък и ти най-сетне не
си
фактор.
Ти
си
научен само
да
вземаш.
– Това, което дава!
Следователно,
да
се научим
да
мислим, значи
да
възприемаме онази мисъл, която излиза от Бога.
Трябва
да
възприемаме в
себе
си
Божествените мисли.
И след като възприемем Божественото в
себе
си
, ще дадем своите мисли.
– Ще дадеш от
себе
си
.
Ти, ако не възприемеш Божественото, не можеш
да
дадеш твоето – човешкото.
Как може
да
мисли човек?
– За
да
мислиш правилно, трябва
да
възприемеш нещо от Бога.
“ Както и
да
ви го обясня, важно е как
да
го направиш.
“ Щом е така, тогава и дишането трябва
да
е право.
Казваш: „Сиромах съм!
Ти искаш все
да
вземаш.
Ако те попитат, казваш: „Не е хубав животът.“ Дай тогава един пример.
Щом
си
толкова учен, как
да
направи Господ живота ти добър.
Да
допуснем, че искаш
да
бъдеш такъв голям човек, че
да
имаш 100 метра височина и
да
заповядваш на целия свят. Хубаво.
Ако Господ ти даде 100 метра височина, знаеш ли какво нещастие ще имаш?
Ти, само като се прекатуриш няколко пъти на земята, нищо няма
да
остане от тебе.
Сега, като
си
малък, ще паднеш и няма нищо, но ако имаш 100 метра височина, като паднеш от 100 метра ще разбереш всичката философия, какво значи
да
бъдеш много висок.
Някой път ние искаме
да
израснем, големи хора
да
станем.
Турците имат една пословица: „Който знае много, много и тегли.“
Да
не би
да
направите както турчина в следния разказ: Един турчин отишъл в едно българско село и казал: „На турски ще ми говорите!
Ако речете на български
да
говорите, аз всичко разбирам!
“ Турчинът пушил с лулата
си
.
(Учителят изважда цигулката
си
.) Аз
да
ви кажа, за всяко едно упражнение трябва
да
дадете 1000 лева.
Тези упражнения са по хиляда лева, всяко едно.
Няма
да
минете даром.
Ако мислите, че ще минете даром, много се лъжете.
(Учителят нагласява цигулката
си
.)
Всяко нещо
си
има свой ритъм.
Мисълта
си
има своя душа.
Да
бъде човек тактичен, това е
да
има познание на времето.
За
да
пеете добре, постепенно ще издишате въздуха.
Учете се постепенно
да
издишате въздуха.
Няма
да
кажеш изведнъж – хуу!
Дишането трябва
да
бъде меко и динамично.
При това дишане изчезват всички болезнени неразположения, които имате.
Щом почнеш
да
дишаш по този начин, в тебе ще стане едно размърдване на духа.
Пръстите навън и допрени (Виж фигурата.) (Фигурата в оригинала е неясна и не дава представа за положението на ръцете.) (През това време се свири тона „сол“ с цигулката.
След това отдалечаване на ръцете в хоризонтално положение в страни и бавно издишане и пение и т.н.) По този начин се изкарват движенията на музикалните упражнения.
Правилно трябва
да
дишате, за
да
се премахнат всички онези препятствия, които сте турили.
Това е станало вече навик за вас и вие казвате: „Това е от Господа!
“ Не, тези нареждания не са от Господа, те са дяволски нареждания.
Когато господарят турил на коня
си
един ремък от долу, под корема, това не е от Господа.
Сега
да
почнем дишане с движение и пеене.
Две трети от дишането имате още
да
учите –
да
бъдете господар на дишането и
да
контролирате мисълта
си
.
Вие искате много пъти бързо
да
се изказвате.
Не бързайте
да
се изказвате!
Ти винаги искаш
да
туриш заключение.
Ако сме извървели 20 километра ще трябва ли
да
знаем, до где сме стигнали?
Какво ще туриш белези, колко
си
извървял, какво
си
намислил, какво
си
направил.
Не определяй нещата, понеже веднага ще създадеш нещастия, неприятности за
себе
си
.
Стига ти правилно
да
мислиш и дишането, яденето ти ще бъдат правилни.
Сега, всички трябва
да
пеете.
Където и
да
ходите, пейте.
Отвън може
да
не пеете, но може
да
пеете и вътрешно.
Думите отпосле ще дойдат.
Ще дадеш храна и ще ги стоплиш.
Той не се нуждае от материална подкрепа.
Ти най-първо трябва
да
го улесниш, трябва
да
премахнеш тая тъга у него и после трябва
да
го научиш
да
има контакт с Бога.
– Защото тази материя е твърда и трябва набиване.
Казват: „Това
да
се запечати в някого!
2.
Стремеж и постъпка
,
МОК
, София, 13.7.1934г.,
Какъв метод ще дадете, ако е умряла на някого жена му.
Какъв метод ще дадеш, ако изгуби някой краката
си
?
Ще кажете
да
тури дървен крак.
Ние
си
туряме дървен крак, а морската звезда проточи крака
си
, създава
си
нов крак.
Ако ти може
да
станеш министър, а пък, като ти се счупи крака,
си
туряш дървен крак, какво знание имаш?
Че тя, морската звезда, може сама
да
си
направи крака.
Ти, човекът, който
си
направен по образ и подобие на Бога, не можеш
да
си
проточиш крака, а с дървен крак ходиш.
Питам тогава, ти образа Божий ли носиш?
Ако не можеш
да
си
проточиш крака, какъв образ Божий носиш?
Аз наричам образ Божий този, на когото крака никога не може
да
се отреже.
Той по никой начин няма
да
позволи
да
му се отреже крака.
Вие сега може
да
цитирате думите на Христос: „Ако те съблазнява окото, извади го." Но Христос казал това и то се отнася до слабите хора, които искат
да
грешат.
Ако искаш
да
грешиш, по-добре отрежи
си
крака.
Съвършеният човек е винаги господар на онова, което има.
Когато ви говоря за съвършенство, подразбирам не външната страна, не по постъпки, човек по постъпки не може
да
бъде съвършен, но по стремеж.
Стремежът ви
да
бъде съвършен.
Стремежът трябва
да
бъде съвършен в човека.
За
да
„свири" стремежът, човек трябва
да
бъде съвършен.
Тогава той ще се научи
да
свири.
Ако стремежът не е съвършен, той не може
да
се научи
да
свири.
Затуй пазете идеала
си
.
Стремежът ви
да
бъде съвършен.
Има известни неща, които човек трябва
да
знае как
да
прави.
Като се качва на трена, искал
да
погледне навън.
Подал
си
главата през прозореца, но паднала шапката му.
Той казва: „Падна шапката ми." Казват му: „Потегли тази дръжка
да
се спре тренът." Той хваща дръжката и тренът спира.
Всички идват
да
видят какво нещастие се е случило там.
Той трябваше
да
снеме шапката
си
и тогава гологлав
да
подаде главата
си
навън.
Тогава другото обяснение: ние всякога страдаме, когато спираме треновете не навреме, защото шапката паднала някъде.
Че може
да
спреш трена, може.
Не
си
причинявайте страдания.
Те са го глобили толкоз, колкото трябвало, за
да
си
вземе 20 шапки.
Сега ще се спрете върху мисълта, че трябва
да
научите един начин на разсъждение; съществен начин е.
Да
разбираме живота и пътищата в природата.
Да
влизаме в нейното положение, понеже тя е създала нещата.
Да
влизаме в нейното положение.
И от нейното положение
да
разрешаваме противоречията.
Когато ние живеем в природата, трябва
да
разбираме тия положения.
Когато природата влиза
да
живее в нас, тя винаги разрешава въпросите по начина, по който ние живеем.
Тя всякога урежда въпросите, както ние живеем.
Та когато в природата уреждате работите според нейните закони и когато дойде природата във вас, оставете тя
да
урежда работите, както ги разбира.
Когато
си
в природата, уреждай работите според нейните закони.
А когато природата е вътре, остави я тя
да
ги урежда.
Два Господа има.
Един Господ има на когото само давате.
Външният Господ дава подаръци на вътрешния.
Че ти само носиш подаръци на Господа, вземаш все заради Него.
Ти ги внасяш и мислиш
да
се осигуриш.
И после този вътрешен Господ започва
да
дава на външния.
Ти
си
слугата, който ще носи тия блага навън.
Царството небесно това е жилище или място на човешката душа, дето тя може
да
прояви туй, което желае,
да
придобие най-хубавите условия, при които човек може
да
се намери.
Едновременно ти
си
слугата, от единия Господ към другия ще носиш.
Всички вие сте раздавачи.
Човек трябва
да
бъде подобен на детето,
да
има най-хубавото възприятие на човешката душа.
И в туй отношение можем
да
кажем, че туй, което възприемаме, то е истината.
Аз ще ви дам друг образ.
Който не възприема истината като малко дете, не може
да
влезе в Царството Божие.
Вие сте асистенти.
Може
да
вземете едно дете и
да
го отгледате.
Вие сте асистент на вашия Господ отвън и на вашия Господ отвътре, който спомага на единия и на другия.
Ако мислите така
да
влезете в Царството Божие, то всички хора ще влязат, понеже няма някой, който
да
не е отгледал деца.
Ще
си
изпълните службата.
Другояче, ако не я изпълните, ще ви уволнят от вашето асистентсво и тогава ще останете без служба.
Дете е всеки един човек, който носи истината в
себе
си
.
То е красивото.
При сегашното състояние на човека, понеже има много желания, които са достъпни за неговата душа, човек почти е забравил истината, той не може
да
я разбере.
Той носи работи, които не му трябват, а мисли, че много работи са му потребни.
За пример при сегашните условия, за
да
бъде човек щастлив, според неговото разбиране колко неща са му потребни.
Да
допуснем, че вие имате пари.
Хване ви някой за гърлото, стисне ви, не ви дава
да
дишате.
Вие се нуждаете от светлина, от въздух, от вода и храна.
Всички други неща са постижими, а другите неща са преходни.
Щом имаш първите неща, всичко друго може
да
постигнеш, то е въпрос само на време.
Да
знаеш само как
да
определиш времето.
Богат може
да
станеш моментално, ако знаеш колко богатство ти трябва.
Богатство ти трябва толкова, колкото можеш
да
носиш.
Всеки един от вас колко килограма злато може
да
носи?
Най-много до 100 килограма може
да
носите, и то 100 килограма на 100-200 метра разстояние едвам може
да
пренесете.
Колко можете
да
носите на 100 или на 1 000 километра.
Да
кажем имате пътешествие на 1 000 километра - колко злато може
да
носите?
Когато затворникът влезе в затвора, за него специфично се грижат, пазят го, хранят го в стаята неговите възлюблени, гледат го, пазят го
да
не излезе из прозорците.
После го пущат, но временно, като пансионер - половин час отвън, после пак вътре, пак го извеждат.
След години, като се възпита, може
да
го освободят.
Мислите ли, че светът трябва
да
бъде така неустроен?
Представете
си
, че пътувате в един свят на земята, дето всичките хора са приложили истината.
Истината носят в
себе
си
.
Тия хора постъпват с другите тъй, както със
себе
си
.
Ако вие тръгнете като екскурзиант, имате нужда от пари и всеки човек смята за привилегия
да
може
да
ви направи услуга.
Вие ще носите ли пари със
себе
си
?
Не, ще носите истината.
Всички разумни същества в света живеят по този начин.
Някой път съм привеждал примера, че когато магическата тояжка мръдне, всичко става.
То не е само така,
да
си
мръднеш пръста.
В света, ако знаете, природата е жива и разумна.
Туй, което вие виждате, е живо и разумно.
Но някой път тази природа спрямо вас няма никакво отношение, като че е мъртва.
Ако знаете нейния език, само като проговорите една дума ще видите, че всичко оживява.
Какво трябва
да
каже пътникът на този старец, я ми кажете?
- „Уморих се." Казва: „Тебе ти трябва един кон." Дал му един кон.
Той нямал с какво
да
храни коня.
Освободил се от Ох, но казва: „Ох." Не е уморен, но той мисли с какво
да
храни коня.
Питам: Кое е по-хубаво - „Ох", или
да
храни коня?
- Ние сме предпочели коня и всички имаме по един кон.
Има нужда и трябва
да
го храниш.
Защото ако не се храни този кон, той няма
да
върши службата
си
.
Човек може
да
няма вътрешни страдания, а може
да
има външни мъчнотии.
Кое е за предпочитане - вътрешните страдания или външните мъчнотии?
В дадения случай ние сме в епохата
да
се освободим от вътрешните страдания и
да
останат външните мъчнотии.
С мъчнотиите ще се справим с ума
си
, а със страданията се справяме със сърцето
си
.
От
себе
си
страданието не можеш
да
изпъдиш по никой начин, то е закон на сърцето.
Ти
си
богат човек, имаш всичко - и къща имаш, и ниви имаш, какво ли нямаш в света, но страдаш.
Кажете ми едно вътрешно страдание, с което човек може
да
страда.
Имал
си
един приятел, когото
си
обичал, умрял, заминал
си
.
Страдаш за приятеля, когото
си
изгубил.
Питам: С какво може
да
се замести този приятел?
Може
да
го заместиш с нещо.
Но аз ще ви дам друго сравнение.
Представете
си
, че някой
си
е счупил крака, че го ампутират.
С какво може
да
го замести?
Но дървеният крак може ли
да
замести другия?
Казвам: Този човек не се е научил
да
ходи.
Та когато човек не знае как
да
ходи, единият крак е дървен.
Когато човек не знае как
да
мисли, той е дървен; когато не знае как
да
работи, той е дървен.
Той има страдания.
Изгубил
си
ти нещо съществено, което е пластично, което ти дава подтик.
Него като изгубиш, настава едно материалистическо състояние, на което ти не
си
напълно господар.
Та сега всичките страдания в света произтичат от онзи основен закон, от една загуба.
Нещо
си
загубил.
Майката на страданията, това са загубите.
Страданието произтича от това.
Туй, което индусите наричат Майя и от което искат
да
се освободят.
Майя, това са всичките страдания.
Майя в живота, това са всичките идеи, с които се заблуждаваме.
Човек търси щастието там, дето го няма.
Майя казва: „Всичко е заблуждение." Заблуждението е като някоя високопоставена дама, която се обвива с воал и през воала я виждаме красива, а без воала мислим, че е още по-красива.
Някой път искаме
да
си
снеме воала.
И сега всеки един от вас носи воал.
Воалът, това са страданията.
Вътрешните страдания са воал.
Ще дойде време, когато няма
да
ги има.
Тия, вътрешните страдания, засега са потребни.
Страданието произтича от простата причина, че
си
изгубил нещо, което е ценно или искаш нещо, което не можеш
да
придобиеш и страдаш.
И всичките учители в древността казват: „Лесно може
да
се освободиш.
Мисли, че това, което искаш, без него можеш." Представете
си
, че в света има един ред.
За
да
станеш чиновник, искат от тебе
да
скочиш 9 метра широчина.
Ти по 8 метра скачаш, но 9 не можеш
да
скочиш.
Представете
си
, че 10 години скачаш по 8 метра, но 9 не можеш
да
прескочиш и не можеш
да
вземеш службата.
Ако още 1 метър можеш
да
скочиш, щастието ще дойде.
Значи още 1 метър е потребен, за
да
дойде щастието.
Какво трябва
да
се прави тогава?
Мисля, след 10 години може
да
се научиш
да
скачаш 9 метра, защото котки има, които скачат 19 метра.
Диви котки има, които скачат през въздуха 19 метра, за
да
хванат своята жертва.
Тогава тази жертва какво може
да
стане?
За обикновени случаи е нужно човек
да
скочи 9 метра, а тя скача 12 метра, 19 метра.
И някой път може
да
се направи конкурс.
За пример конкурс може
да
има.
Не зная дали човек, който не е учил, може
да
издържи зрелостен изпит.
В зрелостните изпити човек иска
да
му се падне туй, което знае.
При зрелостните изпити ти ще знаеш всичката материя, която
си
проучвал.
С години каквото сте проучвали,
да
знаете.
А щом искаш
да
ти се паднат само някои работи, които знаеш, ти не знаеш всичко.
След като
си
минал зрелостния изпит, знаеш, че всичко знаеш.
Тогава може някой
да
ви каже: „Защо страдате?
" Понеже не можете
да
издържите зрелостния
си
изпит.
За пример дадат ви една тема „Методите и начините за освобождаване от страданията".
Какви методи ще дадете вие, ако трябва
да
пишете по темата „Методи и начини за освобождаване от страданията"?
3.
Изново родени
,
НБ
, София, 15.7.1934г.,
[Той] не взе тази жена
да
я подигне от земята,
да
я помилва,
да
я погали,
да
ѝ каже: „Ти
си
безгрешна“, но ѝ казва: „Жено, има ли някой
да
те осъди?
И Аз не те осъждам.
Ако престане тази главня, ще имаш един навик
да
пееш.
Не вярвам
да
има някой, който
да
не обича
да
пее.
Обичаш
да
пиеш и казваш: „Ще се отуча, ще се отуча
да
пия!
Ако при вас доведат такава сестра, какво ще кажете?
“ Пак пиеш и казваш: „Ще се отуча, ще се отуча, ще се отуча
да
пия.“ Една година наред като поддържаш, тебе ти се втръсне и започне, че като започнеш
да
пиеш, ще се отчуждиш и ще се отучиш
да
пиеш.
Ако една такава сестра доведат във вашия дом, какво ще кажете?
Няма
да
пиеш.
Ако такава една сестра заведат при вашия мъж и вие я намерите при мъжа
си
, какво ще кажете на мъжа
си
?
Всичките навици в света са все
да
се покаже колко човек е силен.
Хубаво е
да
се отучи човек.
Няма какво
да
се бори.
Някой път дойде някой, иска
да
те изпита.
“ При светицата подобава такъв грешник, че тя ще му каже същото нещо: „Братко, няма ли кой
да
те осъди?
И аз не те осъждам, иди и не съгрешавай!
Аз съм в кръчмата, погледна чашата, пълна с вино, и казвам… Погледна чашата с вино и искам
да
го ударя с чашата.
“ Мъжът трябва
да
каже на жената: „Иди и не съгрешавай!
“ И жената трябва
да
каже на мъжа: „Иди и не съгрешавай!
Повикам кръчмаря
да
ми даде чаша с вода и взема водата, и пак погледна чашата [с вино] и кажа в
себе
си
: „
Да
мине от мене.“ Без
да
пия.
“ Трябва
да
възприемем реалното.
Кой е по-силен?
Защото ние грешим, понеже реалното нямаме в
себе
си
.
Едно време един българин – във Варненско има един анекдот, – на когото краката били много големи, ходил
да
си
купува чехли и като обиколил чаршията, мерил тук, мерил там, не му стават и един турчин му казал: „Калъпсъс.“ Той излязъл от Варна и като се отдалечил на няколко километра, обърнал се към града и казал на турчина: „Ти
си
калъпсъс.
Човек, на когото душата е изпълнена с любов, никога не може
да
греши.
Сен калъпсъс.“ Той казва така, за
да
му олекне.
„Тия крака, които Господ ми даде, не са без калъп.“ Той няма калъп, затова казва така.
Немислимо е богатият човек
да
бъде крадец.
„Роденият от вода и дух ще влезе в Царството Божие.“ И на всинца ви пожелавам
да
се родите от вода и дух и
да
станете наследници на Царството Божие.
Ако неговите каси са пълни, той не може
да
бъде крадец.
Искаме
да
откраднем,
да
го придобием по един неестествен път.
И следователно всичките хора
си
служат все с насилие.
Има един път, по който ние може
да
постигнем желанията
си
.
То е пътят на Любовта, ако ти обикнеш Бога с всичкото
си
сърце.
На вас може
да
ви кажа: Ако ти обикнеш Бога с всичкото
си
сърце, с всичката
си
душа, с всичкия
си
ум, с всичката
си
сила, ти имаш всичко, което искаш.
Ти ще имаш всичко, което Той иска
да
ти даде.
Ако вие не знаете, аз ще ви кажа какво
да
искате.
Като обичаш Бога, искайте
да
ви даде живот.
„Това е живот Вечен,
да
позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога.“ Само като любиш някого, може
да
го познаваш.
Ние като не обичаме Бога, не може
да
Го познаем.
Ако не обичате, искате
да
се запознаете.
Запознанство в света без любов не може
да
стане.
Който иска
да
се запознае с човека, непременно, преди
да
се е запознал, той трябва
да
го обича както
себе
си
.
Като се запознае, тогава може
да
се образува между тях едно вътрешно отношение.
Познанство, което следва любовта, то е най-голямото благо, което човек може
да
получи.
Този човек ще бъде готов
да
стори всичко онова за нас, което иска законът на Любовта.
Сега, аз не съм за онази любов, дето някой път искаме в света
да
ни обичат хората.
Че сме се явили на Земята показва, че има някой
да
ни обича.
За Този, Който е създал всичките условия и тия, които са създадени за тия условия, какво сме дали от
себе
си
?
Ние нищо не сме дали.
Ние сме дали много малко.
Тия недовършените работи създават всичките сегашни страдания.
Животът от единия до другия край, във всичките страдания влиза нещо незавършено.
И всичките неща са отгоре разгледани.
Няма нещо компактно, вследствие на което
да
е завършено.
Следствие на това външният израз не е красив.
Аз, като наблюдавам хората, казвате някой е красив.
Виждам, онзи разумен свят постоянно работи, работи, за
да
изправи един човек.
Виждам какви разумни сили работят, за
да
го накарат
да
учи.
Казвам: Всичко онова трябва
да
се съедини.
Няма по-страшно нещо от [това]
да
изгубиш любовта на всички.
Няма по-страшно нещо [от това]
да
изгубиш любовта на Бога.
Ти трябва
да
умреш,
да
изчезнеш.
От тебе ще остане само едно голо съзнание, че всичко
си
имал, всичко
си
изгубил, останали само сухи кости.
Когато мисли[ш] за всичко онова, което е изгубено… Представете
си
, че един учен човек, който е свършил 4 факултета, който е бил здрав, към 33-тата година изгубва зрението, слуха, вцепеняват се краката, остава само съзнанието, съвсем се затвори от външния свят и остават само неговите възпоминания.
Раждането, това е една нова епоха, един нов живот, в който човек влиза.
Ние не съзнаваме какво означава идването на един приятел, когото посрещаш, който носи една благодат в дома.
Има два пътя, по които хората се раждат.
Всички тия неща не ги съзнаваме правилно.
Едни се раждат в пътя на променчивото, там дето царува смъртта.
А други се раждат в реалното, в духовното, там, дето е светлината и животът.
Всичко е свързано с обезсърчение.
Казвате: „Парите отидоха.“ След като се минат два-три месеца, казваш: „
Да
си
опитам, хайде, пак късмета!
В лотарията се усилва вярата.
Следователно онзи, който се е родил по линията на смъртта, той трябва
да
се роди изново,
да
влезе по линията на живота.
Лотарийните билети донасят това, че се усилва вярата.
Да
влезе по тази линия, там не му трябва знание, наука.
Ако в лотарията не може
да
спечелиш, ще ви кажа коя е причината.
Една нова наука има, на която основата трябва
да
бъде Истината.
Който печели, той има силна вяра.
Който спечели, от това гледище [той] има най-силната вяра.
Ако истината е горчива, то има някаква обвивка, която вас ви заблуждава.
От Невидимия свят казват: „Кому
да
дадем най-голямата печалба?
Купите
си
билет
да
си
опитате вярата,
да
познаете.
Ако не ви се падне печалба, ще кажете: „Слаба е вярата ми.“ В туй отношение вие може
да
се обезсърчите, че не сте много вярващи.
Представете
си
, че вземете един билет, падат ви се 200 000 лева, и то швейцарски.
Ако животът е горчив, смъртта се е намесила там.
Това са определения, за
да
имате едно истинско понятие, едно истинско схващане.
За слабия човек парите са съблазън, за силния и умния човек са едно благо.
Каква трябва
да
бъде новата насока?
Защото всички хора искат
да
живеят по този път, по който сега вървят, но то е линията на смъртта.
Горчивините ще дойдат.
Един умен човек, който е в света, за него злото в света е нещо частично, привидно така се вижда.
Явява се сега [Никодим] при Христа и [Той] му казва: „Ти
си
учител Израилев.
Един предмет може
да
се вижда, че е много голям, но той е близо до очите.
Как учиш народа?
Като го отдалечиш на един километър, понякога няма
да
го видиш.
По кой път трябва
да
се влезе в Царството Божие?
Христос казва: „Трябва
да
се родите.“ А за
да
се родите, вие трябва
да
се обичате.
Вие трябва
да
обичате Бога с всичкото
си
сърце, с всичката
си
душа, с всичката
си
сила.
“ Никодим се отрече, казва: „По пътя на смъртта се влиза.“ А Христос му казва: „По този път никой не може
да
влезе в Царството Божие.
Тази обич е за
да
се родите втори път.
Само чрез любовта към Бога може
да
се родите.
Аз не говоря за прераждане.
Царството Божие е това, което вие търсите.
Аз говоря за раждане.
Не, за новораждане.
За мене процесът на раждането [е] раждане по дух, раждане и по плът.
Може
да
го кръщавате както искате, то е Царството Божие.
Ако искаш
да
се родиш по дух, непременно ти трябва
да
обикнеш Бога с всичкото
си
сърце, душа, ум и сила.
Царството Божие носи благата, за които вашата душа копнее.
Тогава ще се родиш от вода и дух.
Всичко ще бъде на твое разположение.
Ти ще бъдеш царски син.
Един светски човек е човек, който обръща внимание на формата на нещата, в този свят туй, което вижда.
Ти ще имаш всичко на свое разположение.
Ще кажеш за всичко това.
Духовният човек обръща внимание повече на проводниците, защото всичките духовни хора са проводници на някои нови идеи.
За
да
имаш всичко на разположение, ако се родиш по втория начин, по плът, ще бъдеш тогава ограничен и през целия
си
живот ще се окайваш, ще проклинаш, както Иов прокле деня, в който се роди.
За
да
бъдеш духовен, ти трябва
да
имаш вяра.
Защо пострада Иов?
Да
имаш вяра и
да
вярваш, това са две неща различни.
Да
бъдеш духовен, в пълния смисъл на думата, то е вътрешната страна.
Понеже беше роден по плът, праведният Иов после се роди изново и казва: „Бях чувал за Тебе, Господи, но сега, понеже Те виждам, разкайвам се за моя стар живот.
А
да
бъдеш проводник, това е външната страна.
Аз мислех, че съм много учен човек, много праведен, а сега виждам.
Господи, обичам Те с всичкото
си
сърце, с всичката
си
душа, с всичкият
си
ум и с всичката
си
сила!
Та сега човек, за
да
се роди, трябва му майка, една среда, в която той трябва
да
расте и
да
порасте в света.
“ И всичкото богатство, което имаше, в двоен размер му се върна: и синовете му, и дъщерите му се върнаха, и казва, че синовете и дъщерите му били по-красиви, отколкото първите.
Следователно онзи човек, който трябва
да
се роди, трябва му вътрешна среда.
Това са водата, въздухът.
Аз може
да
ви приведа друг пример.
Водата, това е майката.
Някой път, като се привежда някой пример, наместо обяснение внасят някои съблазни.
Водата представлява животът.
Казвам: В дадения случай, примерът за Иова, Иов пострада, за
да
се роди.
Казва някой, че обича майка
си
.
Страданията на света не са нищо друго, но пътят, за
да
намерите пътя,
да
намерите духовно
да
се родите и
да
станете свободни.
Все трябва
да
се оформи в някакъв предмет.
Майката може
да
даде на роденото дете живот.
Ако тя не е, то не може
да
се прояви, не може
да
се прояви животът в него.
Най-първо трябва
да
изучавате, на човека му трябват елементи, той трябва
да
разбира качествата на светлината, качествата на слънчевата топлина, той трябва
да
разбира качествата на въздуха, той трябва
да
разбира качествата на водата, той трябва
да
разбира качествата на храната.
Та, казва Христос: не само вода, но вода и въздух са потребни, за
да
бъде човек духовен.
Това са елементарни работи, които той трябва
да
знае.
Питам сега: при сегашните условия каква форма вие може
да
дадете на въздуха?
На Земята
да
знае от какво зависи изобилието в света.
Когато един извор е изобилен някъде, [
да
] знае, че зад него има планински връх, голям планински масив, от него иде този извор.
Ако този планински масив го няма, този извор не може
да
бъде така силен.
Учените хора не може
да
знаят границите на пространството.
Вие имате и за водата мярка, която показва колко вода сте изразходвали.
Има хора, които се интересуват колко вода харчите.
Мислите ли, че онази светлина, която ви се праща от невидимия свят, няма
да
ви търсят сметка за нея?
Мислите ли, че вас няма
да
ви търсят сметка за хляба, който сте яли?
Мислите ли, че няма
да
ви търсят сметка за енергията, която сте изразходвали?
Какъв отговор ще дадете?
Какъв отговор ще дадете?
Ако през целия [
си
] живот [
си
] седял пред огледалото, мажеш лицето
си
, стягаш прическата
си
, теглиш мустачките
си
, ще влезеш в невидимия свят, ще видиш хиляди, милиони фотографии, ще се намериш как
си
теглиш мустачките.
Как
си
бил като дете, като старец.
Как
си
се гладил пред огледалото, как с четката
си
си
гладил косата, брадата.
Мислиш ли, че брадата е нещо съществено?
Ти страдаш.
Когато някой иска
да
се дегизира, той
си
турга изкуствени Мустачки и брада, туря [
си
] перчем на главата.
Питам тогава: какви са основите на страданието?
Когато иска
да
се покаже,
да
се дегизира,
да
не го познаят, той
си
обръсне мустаците, обръсне
си
главата.
Ти казваш: „Страдам, защото нямам пари.“ Това не е вярно.
Ти може
да
страдаш и когато имаш пари.
Може
да
ти дам пари, с тия пари ти ще
си
купиш хляб.
Сегашните жени са едновремешни мъже, които са хвърлили мустаците
си
и брадите
си
,
да
не ги познават.
А сегашните мъже са едновремешни жени, които са турили мустаки и бради,
да
ги не познават.
Ти вземеш хляба и пак можеш
да
страдаш.
Хлябът не е туй, което търсиш.
Сега
да
оставим дали е вярно това или не, това е мое предположение, но само един паралел правя, една аналогия.
Ако вземеш този хляб и не го сдъвчеш добре, ако хлябът не се асимилира и ако хлябът не се превърне на сила… Има един сложен процес.
Какво се ползуваш, ако обръснеш брадата или какво се ползуваш, ако обръснеш мустаците?
Казвате: „Без хляб не може.“ Съгласен съм, но хлябът трябва
да
се превърне на една вътрешна сила.
При сегашните условия мъжът носи мустаци и брада, понеже е минал в една много гъста среда.
Сега казвате: „Без къща не може.“ Вярно е, но и с къщите имате страдания, и с хляба имате страдания.
Всичките тия косми, които се намират, това са антени, свързани са с разни предприятия.
Даже и любов като имате, пак имате страдания.
Ако не разбираш любовта, тя е като една силна вода, която ще те помете, ще те измете, че нищо няма
да
остане от тебе.
Тя е силна вода.
Сега на жените, понеже са паднали космите на брадата и мустаките, техните предприятия всички са унищожени.
Не че тя иска
да
ти причини страдания, но отдето мине, тя не пита, но влече.
И тази форма, която имаш, няма
да
остане от тебе нищо.
Сега
да
се върнем към онова, което е съществено във вас.
Тя в рая искаше
да
направи една търговска сделка и там всичкото предприятие падна.
Вие най-първо в света търсите вашето здраве, след туй търсите вашето щастие, но щастието, това е крайната цел на земния живот.
Мъжът, като излезе отвън, тури
си
брада и мустаци, помъчи се
да
поправи погрешката, която жена му направи.
След като влязат и двамата в рая, жената и мъжът ще
си
мязат.
Щастлив човек не може
да
бъде, ако няма един отличен ум, ако няма едно отлично сърце, ако няма един добър организъм.
Мъжът няма
да
има мустаци и брада, и двамата ще бъдат с дълги коси.
Те са елементарни работи, които трябва
да
съществуват.
Косите ще бъдат сребристи и ще кажат: „Слава Богу, че се освободихме от старите предприятия!
И тогава изобщо учените хора намират, имат функции в мозъка, главното седалище е там.
Благодарим, че може
да
се върнем при първия бащин дом, където може
да
живеем без каквито и
да
е приключения.“
Законът на новораждането е закон на влизане в ония хубавите условия.
Няма
да
мислите, че външният свят ще се измени.
Около вас има един свят и ако вашите чувства се изменят, вие може
да
го видите.
Мислеха, че туй е целокупно, а сега учените хора казват, че цялото тяло е създадено от дребни същества, които са съединени.
Може
да
ви приведа един пример.
Някой път гледате един човек: черничък, нищо не ви прави впечатление.
Този човек, след като го обикнете, тогава виждате този човек, че има нещо в него.
Всичките клетки, от които човек е образуван, от които е направено човешкото тяло, в мозъка са най-разумните същества.
Човекът, той е господарят и благодарение на тия клетки, благодарение на тази разумна съвкупност на всички същества, че те дават силата
си
и ума
си
, и човек минава за глава.
Казва: „Аз съм човекът, който господарува!
“ Не трябва
да
господаруваш, но ти трябва
да
бъдеш богат,
да
даваш.
Господар, който иска
да
му слугуват слугите и
да
му дават, той е роб на условията.
То е една душа, която е излязла от небето с дарби одарена и като вижда баща
си
, любещия
си
баща, който вижда хубавото в своето дете, и му казвам: „Дръж тази любов, поддържай, понеже с тази любов туй твое дете ще се подигне на онзи уровен, на който ти искаш.“ Любовта така действува.
Господар, който дава на слугите
си
и работи за тяхното подигане, той е господар.
В този свят господарят [не] трябва
да
седи на едно място,
да
чака слугите
да
му дават.
Ако ние не разбираме Бога и щом престанем
да
Го обичаме, целият свят ще се измени, хората ще се изменят.
Ако обичаме Бога в душата
си
, всичките хора ще те познаят.
Едно дете може
да
бутне звънеца, но знаете ли какво му коства?
Щом измениш мнението
си
за Бога, веднага и хората ще изменят мнението
си
за тебе.
Две неща се изискват: водата, това са твоите ближни, а духът, това е Бог.
Ако ти обичаш ближните
си
… Ближна на тебе е майка ти, ближен на тебе е баща ти, това са твоите ближни.
Дошло му на ума, той искал
да
погледне през вагона, но в това време му пада шапката навън.
Ако нямаш любов в този смисъл, любовта към майката, любовта към бащата, ти не може
да
се родиш изново, не може
да
влезеш в Царството Божие.
Някой му казва: „Дръпни тази ръчка и тренът ще спре.“ Той дръпва ръчката, спира трена и казва, като дохождат
да
го питат защо е спрял трена: „Шапката ми падна.“ Но после казваше: „Знаете ли колко скъпо ми костваше това?
Само любовта е в сила
да
даде спасение на хората.
“ С глобата, която му наложили, този свещеник е могъл
да
купи 20 шапки.
Когато Христос говори за спасението в света, Той иска хората
да
се обичат,
да
влязат в новия живот.
Питам: Струва ли
си
за една шапка
да
спреш целия трен?
Тогава ще те глобят и с тия пари 20 шапки ще можеш
да
купиш.
За тях се казва, че са синове Божии.
Имаш едно желание, с което трябва
да
се учиш.
Казвам за всички ви сега, за съвременните хора, въпросът за любовта трябва
да
се постави на един изпит.
Например имаш желанието
да
бъдеш красив, пък не
си
красив.
Любовта ще разреши всички въпроси в света.
Турците казват тъй: „Не ме бутай,
да
си
върви.“ Ти знаеш ли, ако
си
красив, колко скъпо ще ви коства при сегашните условия красотата?
Най-първо ти трябва
да
разрешиш онази връзка.
Ти казваш: „Аз искам
да
бъда богат.“ Хубаво, знаеш ли колко скъпо ще ти коства богатството?
Щом имаш любов, вече всичко в света може
да
се постигне.
Не мисли, че като
си
богат… Ти толкоз огорчения ще имаш, че ще ти дойде до гуша.
Семейството може
да
се устрои, децата ще бъдат родени, животът външно работи.
Всичко ще се уреди – зависи [от] онова положение, което е станало в нас.
“ Той вярваше в прераждането и казваше: „Аз втори път не искам
да
се родя богат човек, не искам
да
се родя сиромах, но искам Господ
да
ме прати слуга при някой много добър господар.“ И право.
Сега на всинца ви казвам: Христос казва: „Ако не се родите изново от вода и дух, не може
да
влезете в Царството Божие.“ Не може
да
придобиете Царството Божие.
Казва: „Лъгали са ме слугите, лъгали са ме хората и не може
да
намериш един човек
да
ти каже истината.
Сега може
да
се зароди следният въпрос: „Как може
да
го постигнем?
“ Много пъти са ме питали: „Как
да
обичаме?
Не може
да
намериш хора, с които
да
се разговаряш.
За Бога ще ти говори, за Христа ще ти говори и в края на краищата ще ти каже: „Имам малка нужда от пари.
Кое е онова качество, за което обичате майка
си
?
За Бога ще ми дадеш 2000 лева.“ Казвам: „За Бога ще ми ги върнеш.“ Аз за Бога му ги давам, той за Бога не ми ги връща.
Ако майка ти е дала онова, най-ценното, което имате в
себе
си
, ти не може
да
не я обичаш.
Ако баща ти е дал онова най-ценното, което имаш, ти не може
да
не го обичаш.
Ти
си
богат човек, тия твои слуги, понеже ти
си
толкова богат, че те разтоварват,
да
не ти е тежко на гърба.
И ако вие имате някой, който ви обича, ако вие някого обичате и ако дадете най-ценното в него, той не може
да
ви не обича.
Съжаляват те, затуй не ти връщат парите.“ – „Прав
си
, казва, но като карам,
да
не ме изпразнят, та съвсем
да
не се обърна.“
Но не
да
се лишите.
Сега
да
дойдем до онова положение в живота, което е потребно за онзи вътрешен мир,
да
се разбират законите на човешката мисъл, законите на човешките чувства, в които се проявява човешката любов.
Помнете: Реалността ти не може
да
дадеш.
От онова, което имаш, от него
да
дадеш.
“ Туй, което дадеш, то ни най-малко няма
да
намали туй, което имаш.
Ако ние очакваме
да
дойде втори път, Неговото идване ще бъде толкоз страшно, второто идване на Христа ще бъде толкоз страшно, че хората ще кажат: „Паднете, канари, та ни скрийте от Онзи, Който иде!
То е както извора: колкото вода тече, няма
да
намалее.
Онова, което изтича от вас, дайте го на другите ваши ближни и те ще ви обичат.
Любовта в света трябва
да
бъде искрена.
Ще има такива големи землетресения, Земята ще се отвори, ще поглъща, всичко туй ще се развали.
Тогава защо трябва
да
дойде Христос
да
развали нашия порядък на Земята?
Трябва
да
му желаеш доброто, трябва
да
имаш само едно мнение заради него.
Не мислете някой път, като обичаш някого, че няма
да
бъдеш прям.
Сега
да
ви обясня.
Ще кажеш направо: „Не
си
справедлив, не
си
добър, имаш една погрешка, не
си
милосърд.“ След туй може
да
му кажеш: „Много
си
добър, но не
си
щедър.“
Най-първо човек трябва
да
бъде справедлив,
да
имаш една мярка, с която
да
мериш.
Тогава всичките наши криви мисли, всички наши криви желания, всички наши криви пътища, ще станат алтуи [алтън?
Справедлив трябва
да
бъде човек.
Той няма
да
развали пътищата, съобщенията, реда и порядъка на света.
Ако ние мерим със закона на Божествената справедливост, всички наши приятели, онези, които ни обичат, ще ни мерят със същата мярка на справедливостта – ние ще имаме Божествена справедливост.
Съвършено и коренно трябва
да
се изменят.
Мнозина, на които съм говорил, казват ми: „Туй не е за сегашния живот, но за в бъдещия живот
да
го оставим.“ Според мене това, което днес извършиш.
Знаеш какво Моисей е казал за такива – с камъни
да
ги убиваме.
Силният човек върши работите днес, а слабият ги оставя за в бъдеще.
Те развращават обществото.“ Ама обществото ги избива с камъни, но същото общество създаде условия те
да
се развратят.
Христос казва: „Този, който от вас е безгрешен, той
да
вземе пръв камък и
да
хвърли.“ Значи, преди всичко онзи, който е безгрешен, може
да
съди.
Той може
да
има известни прави понятия.
Микроскопическите работи в света са силата на човека.
След като
си
отидоха всичките, той казва: „Жено, нямаше ли кой
да
те осъди?
То е малкият конец и свързани в едно въже, те правят силно въже.
“ – „Няма.“ – „И Аз не те осъждам.
Поблагодари, иди и вече не съгрешавай, мисли по-добре.
Казваш: „От мене нищо няма
да
стане.“ Ти ще кажеш, че от тебе все ще стане нещо.
Туй, което
си
го вършила от незнание, Аз ако не бях, щяха
да
те пречукат.
Това е учението на Христа, Който иска
да
подигне падналите в света.
Даже може
да
направите опит: турете една главня някъде [
да
] запазите запалената главня.
4.
Справедливост, милосърдие
,
УС
, София, 15.7.1934г.,
Каквото и
да
започва човек, по човешки начин, той все ще се върне на онова място, откъдето е излязъл.
Често човек започва идеално в младини, казва: „Без пари може, без това може...“ В старини, като дойде на същото място, казва: „Не може без пари, без хляб не може, без водица не може.“ И почва
да
нарежда и съжалява, че на младини не е мислил така.
Водата за рибата е една необходимост.
Като риба, ако не живее във водата, тя ще умре.
Но водата за птицата не съставлява такава необходимост, както за рибата.
Птицата може и без вода.
Водата за птицата е едно условие, за рибата е живот.
Сега всеки може
да
цитира стиха: „Бог е Любов.“ Но какво се крие в думата „любов“?
Всеки може
да
цитира: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Но какво се крие в тези думи?
Или „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти.“
В прочетената глава се говори за един хром, който седи пред храма и проси.
Минават Петър и Иоан покрай него и Петър му казва: „Погледни, ние сребро и злато не можем
да
ти дадем, но това, което имаме, това ще ти дадем.
“ В този час стана човекът и започна
да
скача и
да
слави Бога.
Петър и Иоан и
да
имаха пари, и
да
му бяха дали, какво щяха
да
го ползуват?
Но това, което имаха и което му дадоха, струваше много повече от всичките други материални средства.
Туй, което всякога може
да
има, това човек не би сънувал, дори това, което му се случи.
И човек е силен тогава, когато има добродетелите.
“ Ако вие мислите за доброто като за нещо материално и казвате, че то е нещо външно, само
да
правите добро, то е едно погрешно схващане.
Доброто у човека трябва
да
влиза непреривно в неговата душа, както хлябът – в организма.
Ти
си
отпаднал, вървял
си
дълго по пътя, краката ти не държат, но щом ти дадат малко хлебец и малко чорбица, като
си
похапнеш, след 10, 15, 20 минути ти ставаш бодър, имаш сили и можеш
да
работиш.
Следователно доброто трябва
да
го считаме като една насъщна храна, която човек трябва
да
знае как
да
я възприема.
Те казват: „Каква нужда имаме ние
да
учим, щом имаме Божията Любов?
Ти
си
във въздуха.
Имаш всичкия въздух.
Хайде, вдъхни
си
и престани оттам насетне
да
вдишваш.
Не ти трябва повече
да
поемаш.
Питам: Нали
си
във въздуха?
Всичко имаш.
Любовта е един процес, който постоянно трябва
да
влиза и излиза.
Ако ти не разбираш външната любов, вътрешната съвсем няма
да
я разбереш.
Но и онзи Бог, в Който ти живееш, ако не Го обичаш, пак нищо няма
да
направиш.
На слепите хора може
да
се обяснява.
Сляп който е, може
да
му се обясни.
Може
да
му се каже: „Премини оттук.“ А който вижда, ти само посочваш пътя, и той вижда.
Няма какво
да
му разправяш: „Тази местност погледни я, обиколи я, изчисли я, изследвай я.“ Очи имаш.
– „Колко далече е тази чукара?
“ – Върви и ще измериш, ще изследваш колко е далече.
А ти искаш сега наготово някой
да
ти покаже пътя.
Не, ти сам ще изследваш всичко.
Онзи, който ще ходи по този път, той ще придобие известно знание за
себе
си
.
Но неговото знание не може
да
бъде и твое знание, едно упътване може
да
бъде за тебе.
А за тебе може
да
послужи само като едно условие.
Но ти сам, докато не минеш този път,
да
го видиш във всичката хубост и красота, нищо няма
да
те ползува неговото знание.
Понякога казваме: „Вие трябва
да
живеете по Бога!
За
да
живееш по Бога, основното нещо е
да
бъдеш справедлив.
Ти не можеш
да
бъдеш добър, не можеш
да
бъдеш милостив, преди
да
бъдеш справедлив.
Справедливостта у всинца ви трябва
да
стане като една основна черта.
Да
бъдеш упорно справедлив.
Не
си
ли справедлив, ти не можеш
да
бъдеш и милосърден.
Не можеш
да
проявиш и доброто, защото милосърдието, това е още по-дълбоко нещо.
Справедливостта е нещо външно, а милосърдието отвътре трябва
да
го имаш.
Казваме, че човек трябва
да
бъде справедлив, понеже туй е полезно заради него.
Даже и един светия на Земята, и той има известни недъзи, от които трябва
да
се освободи.
Недъзите може
да
са мисълта за жена, за щастие, много работи може
да
са.
И дотогава, докато той не се освободи от сегашните свои връзки, които го спъват, той не може
да
бъде съвършен.
Давид имаше своята опитност, той казва: „В грях ме зачена майка ми.“ Не майка му, но той сам се зачена в грях.
Давид, според своите разбирания, казва: „Господи, имам всичкото добро желание
да
Ти служа, но майка ми ме тикна в един крив път.
Зачена ме в грях, та не мога
да
Ти служа.
Но не зная, когато той направи греха, дали майка му е дала този съвет, дали майка му го е тикнала
да
го прави.
Как ще
си
ги обясним?
Сега, това са въпроси за вътрешни, мистически размишления.
Щом почнеш
да
обясняваш какво нещо е любовта, ти изгубваш това, което имаш.
Вътрешните неща не могат
да
се обяснят.
На един човек ти можеш
да
му обясниш какво нещо е топлината.
Но и без
да
му разправяш, той знае – нека само пипне печката и ще разбере какво нещо е топлината.
Когато топлината мине през човешкото тяло, няма какво
да
му се обяснява.
Тялото почва
да
се движи.
Когато топлината, любовта влезе в човешката душа или в човешкото сърце, всичките удове, които са вкочанясали, постепенно добиват една пластичност.
Щом влезе любовта, веднага се размрази сърцето, започват
да
се развиват семената,
да
цъфтят цветята.
И всеки ден страдате.
Бог ви е дал много благословения, но вие виждате някого и започвате
да
се оплаквате, че все нещо ви липсва и упреквате Господа.
И ще кажеш като Давида: „В грях ме зачена майка ми.
Ако Господ ми беше дал един по-голям ум, едно по-голямо сърце, аз нямаше така
да
направя.“ Не, не, ти не разсъждаваш справедливо!
Нима, ако имаше по-голям ум, щеше
да
направиш доброто?
Че ако е така, Давид имаше много голям ум и се наричаше един от първите Синове на Бога.
Питам тогава: Кое го накара
да
направи прегрешение?
И после
да
го изхвърлят на свинете?
Ако речем ние
да
разберем този въпрос,
да
го обясним, всинца ще се окаляме!
Аз не обичам
да
разправям как е станало грехопадението.
Аз не искам
да
се занимавам с него, защото ще се окалям.
Аз не искам
да
се калям.
Питат: „Ама как е съгрешил Давид?
Обяснете.“ Не искам
да
се калям.
Ако искаш
да
знаеш това, мога
да
ти кажа пътя как
да
се изкаляш.
И когато излезеш навънка, ще знаеш как
си
се окалял.
Връща се той вкъщи, пита го жена му: „Как
си
се окалял?
“ – „Е, наш Пенчо ме срещна на пътя и каза: „Хайде, за здраве
да
идем
да
пием по една чашка.“ Та, по една чашка, по две... та се напих.
Ако не бях пил, нямаше
да
падна в локвата.“ Щом човек се напие, някой път все ще влезе в локвата вътре!
“ Казва на жена
си
: „За хатър не трябваше
да
пия.
Ако не бях пил, в локвата нямаше
да
вляза!
Има два вида любов.
Някой път любовта на света може
да
ни окаля и
да
ни вкара в локвата вътре.
И после
да
ни изнесат.
Обичай нещата, без
да
се привързваш към тях!
Защото всякога грехът в света произтича от привързването за известни предмети, които [
си
] обикнал повече.
Обичай всичко в света, без
да
се привързваш.
Да
ти бъде едно условие.
Погледни виното, вкуси го с езика
си
, един–два, четири–пет пъти, близни с езика
си
и остави чашата.
Защото, като изпиеш цялата чаша, че втора, трета, на ден можеш
да
изпиеш 10–15 чаши и ти ще влезеш в локвата.
Кажи на кръчмаря: „Моля, дайте ми една чаша вода.“ Ама може ли без
да
пиеш вино?
Може без
да
пиеш.
Та, ще бъдете справедливи спрямо
себе
си
, спрямо Божиите разпореждания!
Каквото и
да
направите, в
себе
си
бъдете справедливи!
Защото можете
да
бъдете справедливи!
Някой път
си
турите едно голямо наказание – то е пък друго лицеприятие.
Ще
си
теглиш една присъда.
Ще
си
кажете: „Ти трябва
да
близнеш само от виното, 10 пъти
да
близнеш от винцето, а ти изпи 10 чаши, затова аз те наказвам на 3 деня арест и 3 деня
да
седиш гладен!
И от дома
да
не излизаш навънка!
“ Една присъда е това!
Първата присъда!
Три деня
да
не излизаш от дома.
После, втори път като направите престъпление, втората присъда: – 10 деня арест и 10 деня пост.
Увеличавайте присъдата, та този синко майчин, след като дойде до 40 деня
да
пости, тогава ще се изправи!
Но 40 деня като пости, [това] е крайният предел, до който той може
да
упорствува.
И когато дойде до 40 деня, казва: „Ще изпълня всичката Ти Воля, само – хлебец!
Казва: „Гладен е този,
да
го нахраним.
Дай му, колкото
да
яде.“ Казва Христос: „Не само с хляб може
да
живее човек, но с всяко Слово Божие!
Най-първо със Словото Божие трябва
да
се храни.“
Ти трябва
да
опиташ, докато се убедиш от Бога ли е туй желание.
Ние трябва
да
опитаме нашите мисли от Бога ли са и желанията ни от Бога ли са.
И ще заеме положението на един светия,
да
те изкушава, но ти няма
да
се предаваш на никаква слабост!
Всички сте дошли на Земята
да
учите и не трябва
да
бъдете роби на външните условия, в които живеете!
Но всичко трябва разумно
да
използувате!
Близни го и тогава всичко изпитвайте, доброто дръжте!
5.
Вътрешни състояния и външни условия
,
ООК
, София, 18.7.1934г.,
И казвате: „Защо Господ е създал така света?
“ Аз не знам защо Господ е създал така света.
Има неща, които не
си
изходил и не ги знаеш.
И постоянно, тази кобра от години работи и къде не се е намесила.
Да
учиш света по карта е едно нещо, а пък
да
го извървиш е друго нещо.
Като учиш по карта и като учиш действителността, каквато
си
е, ще намериш едно голямо различие.
Има ли някой от вас
да
не е хапан?
“ Истината не може
да
се говори.
И след като ви ухапят, от Невидимия свят постоянно тичат при вас
да
ви помогнат.
Съществува изречение: „Истината е горчива.“ Истината не може и
да
се вкуси.
Горчиви неща са тези, които се ядат, а пък истината нито се яде, нито се пие, как ще бъде горчива.
Но казвате: „Истината е неразбираема.“ Няма какво
да
я разбирате.
Защото това не е книга, която
да
разгърнеш и
да
я прочетеш.
Искаш
да
я прочетеш веднъж, два пъти и пр.
– Когато овцата е мазна, угоена, вълкът я търси.
Но представете
си
едно нещо, което нито с тесла [числа]
да
се изрази, никаква форма няма, какво ще го прочетете?
Представете
си
едно нещо, което е светло на всякъде, където и
да
ходиш, няма
да
намериш никакво различие.
Светлината е еднакво силна.
Щом
си
много добър, дяволът пак обича
да
гълта такива.
Когато вие дойдете в съприкосновение с истината и искате
да
кажете нещо за нея, можете
да
кажете: „Много е широка истината, светло е там, нищо повече!
Той те търси.
Но щом
си
хилав, дяволът казва: „Не бива
да
го гълтам!
И Апостол Павел е казал философски, Господ му е казал: „Моята Сила се показва в твоята немощ.“ Ти
си
немощен и оставяш Силният, Мощният,
да
уреди работите.
Всякога, когато ти
си
в контакт с нея, ти
си
свободен.
В дадения случай, всички тези неща вие сте ги слушали.
Според степента на вашето съприкосновение с истината е и вашата свобода.
Някой път сте неразположен духом, не можеш
да
ядеш, не
си
[в] съприкосновение с истината.
Казваш: „Чувствата ми са накърнени.“ – Не
си
в съприкосновение с истината.
Ти казваш: „Трябва
да
обичаме!
Казваш: „Тази работа не я разбирам.“ – Не
си
в съприкосновение с истината.
Казваш: „Условията са такива.“ – Не
си
в съприкосновение с истината.
Вие трябва
да
имате една философия.
“ Но ти казва: „Стой, дай торбата!
Ако ти не разбираш своите вътрешни състояния, ти не можеш
да
използуваш външните условия, понеже всяко външно условие има отношение към едно вътрешно състояние.
“ При първия случай вие сте господар.
Взел
си
10 000 лева чужди пари на заем и казваш: „Много мисля.“ – За какво мислиш?
Мислиш за чуждите 10 000 лева, как
да
ги платиш.
“ Но втори път ви среща разбойникът и ви казва: „Дай торбата!
И 20 години мислиш, как
да
изплатиш 10 000 лева чужди пари.
И казваш: „Много научих.“ Какво
си
научил?
И понеже ви щади труда, ти ще носиш празната торба.
– Как
да
изплатиш 10 000 лева чужди пари.
Понеже
си
казал на първия това, което не е верно, сега
да
носиш торбата такава, каквато е според думите ти.
Нищо не
си
научил.
Понеже
си
казал, че нямаш нищо, сега, като ти вземе разбойникът хляба, това ще стане верно.
Когато не може
да
направите едно добро на време, непременно трябва
да
знаете, че злото ще дойде.
Ще дойде вторият и ще дадеш това, което имаш.
Вие искате
да
обичате някого, но търсите някого, който
да
съответствува на вашата обич –
да
е красив,
да
е хубаво облечен и докато го намерите, вие изгубвате вашите чувства.
Имаш една раница, снемаш я от гърба
си
.
Това е, което
си
научил.
Къде можете
да
покажете вашата обич?
Усещаш, че
си
свободен.
Вие мислите
да
държите някоя беседа на хората, а пък виждате, че една мушичка се дави.
Какво иска
да
ти каже животът?
И
да
ти е приятно.
– Ти
си
един царски син.
Кажи
си
: „Нали е хубава тази форма!
Не ти трябва, като син на един богат баща,
да
ходиш
да
вземаш пари на заем.
Баща ти не позволява
да
ходиш
да
вземаш пари на заем.
Ако нямаш, пиши му
да
ти прати пари.
Тя търси нещо.“ Тази муха, защо се дави?
– Аз
да
ви кажа, тя отиваше по любовни работи и по една несрета, като не намерила този, когото обича, тя почнала
да
страда.
Ще кажеш: „Това е вече традиция,
да
се вземат пари на заем.“ То е друг въпрос.
И ти ще се порадваш и ще добиеш едно ново познание, защото върху всяка форма, която е създадена, е отпечатана Божествената воля.
Но в истинския живот никога не се позволява
да
си
туриш една ненужна мисъл, едно ненужно желание или една ненужна спънка в живота.
И ти може
да
си
в положението на една муха, която се дави.
И някой ангел
да
те спаси и
да
те постави на сигурно место.
Та, онези от вас, които искате
да
прогресирате, научете се
да
обичате Бога вътре във вас, за
да
оправи живота ви.
Щом речеш
да
се усъмниш, кажи
си
: „Понеже Господ е вътре в мене – никакво съмнение!
Светът никога не е развален и няма какво
да
се оправя.
“ Тури вярата вътре в
себе
си
.
Ти
си
един господар,
да
кажем.
Това е един въпрос, който не е бил зададен на место.
Ти искаш
да
им покряскаш, искаш
да
им кажеш: „Това не сте направили, онова не сте направили!
Гдето казвате, че светът се е развалил, това е твоето субективно страдание.
“ Ще им кажеш: „Днес Господ е дошъл.“ Плати на всички.
Те могат
да
спорят, но ти им плати еднакво.
Онзи, добрият господар, който е наел тези работници, на всички е платил еднакво.
Казваш: „Светът се е подобрил.“ Ти
си
станал по-добър и затова виждаш, че светът се е подобрил.
Не прави разлика,
да
цепи косъма, кой колко е работил.
Плати на всичките, понеже Господ е дошъл на гости.
Ти казваш: „Нима не виждаш лошото в света?
Плати на всичките и не ги изпращай
да
си
отидат, но им кажи: „Останете всички днес.
“ – Какво лошо виждаш?
Днес ще ви дам едно угощение.“ Те ще се чудят, защо им даваш угощение.
Ти виждаш една лоша постъпка, никакво лошо не
си
виждал.
Ще им кажеш: „Защото Господ е дошъл на гости на вашия господар.“ И като даде този банкет, той иска
да
каже: „Елате
да
видите, колко е добър моят Господар.“ Господарят ще е любезен към всички, ще ги изпрати любезно.
Сама по
себе
си
мечката лоша ли е?
И работниците ще кажат: „Много е щедър този господар, какво е станало с него?
Тя, като дойде при децата
си
, те я галят, милват я, а пък вие се плашите от нея.
Дали е някой долап?
Ако някой човек дойде в меча форма и ти даде 10–20 000 лева, най-първо вие се плашите.
Дойде една красива форма и първия път вземе 5 000 лева, втория път – 10 000 лева, после – 15, 20, 30 000 лева.
Човек и спрямо
себе
си
ще констатира същия закон.
Някои ще кажат за някой човек: „Условията са такива, майка му била такава, баща му бил такъв и т.н.“ Но това ще разгледаме друг път.
Сега няма какво
да
ви разправям и в тази усмивка аз чета следното: „Много съм смятал като тебе.
Искам и тебе
да
сметна.“ Поусмихне се той.
Със своята усмивка, той иска
да
каже: „Такива будали хора аз съм ги смятал.“ Аз ставам много сериозен и казвам: „Ти 10 пъти може би
си
ме смятал понеже бях глупав.
И тъй като станах умен, не спадам към категорията на тези, които може
да
смяташ.
Сега съм едно голямо число и ти не можеш
да
ме мръднеш от земята.
Моето относително тегло се е изменило.“ Едно време земята беше толкова малка (Учителят показва големината колкото едно зрънце), че и децата
си
играеха с нея.
А пък сега, върху топката отгоре живеят и не могат
да
я мръднат.
Вие
си
играете.
После идва голям огън и вие
си
плюете на петите и бягате.
Един лъв преследвал един пътник в пътя и му търсил колая.
Имал
си
един кибрит.
Изважда кибрита, драсва една клечка кибрит и запалва тревата.
Сега човекът се смее и казва: „Едно време аз отстъпих, а пък сега ти.“ Кое накара лъвът
да
отстъпи?
Дяволът е тръгнал отподире ви и върви стъпка по стъпка и наблюдава.
Но вие не
си
запалвате клечката кибрит, но сядате
да
говорите на дявола.
Казвате му: „О, дяволче, нали виждате, че аз съм млад.
Господ е създал света, аз съм Син Божи.
Аз искам
да
си
поживея.“ Дяволът се смее и казва: „Чакай, чакай, Сине Божи, аз ще ти опитам месцето.“ Драсни му кибрита и нека
да
става с козината му каквото ще стане.
Нека
да
стане на дявола табана-ковет (
да
си
плюе на петите и
да
бяга), защото ако не стане на дявола табана-ковет, на тебе ще стане табана-ковет.
За човекът, който не разбира страданията, те носят смърт.
Радостта носи живот.
Защото, за
да
оздравее човек, от каквато и
да
е болест –
да
почне
да
се радва,
да
пее.
Имате 41 градуса температура, почни
да
пееш: „Температуро, о температуро, температуро, о температуро.“ (Учителят изпява тези думи.) Ти седиш и проливаш четири реда сълзи.
Казваш, че не знаеш
да
пееш.
Ще се научиш
да
пееш.
Дали право пееш?
Ако оздравееш, право
си
пял, а ако не оздравееш, криво
си
пял.
Като пееш на температурата и тя се премахне, пял
си
хубаво.
Възрастният има друг тон Той обича
да
взема ниско думата „олеле“.
А пък старият не знае дали е взел правилно или не.
Всякога незнанието произвежда смях у човека.
Човек може
да
се смее върху това, което не знае, а пък относно това, което знае, става много сериозен.
Но, ако знаеш, че те водят на бесилка, веднага ще станеш сериозен.
Всякога незнанието произвежда по-голяма радост, отколкото знанието.
Водят те някъде
да
те бият.
Можеш
да
имаш най-модерни дрехи, може
да
имаш наука, но какво те чака?
По тези, новите дрехи ще почнат
да
се слагат удари.
В невидимия свят ще ти кажат: „Как искаш
да
те заведат при твоя господар: Облечен или бос?
“ Щом искаш
да
бъдеш облечен хубаво, модно, ще има дърво, бой.
Аз съм давал този пример.
Този пример има разни издания.
Да
кажем, че е станало в Лондон.
Един велик художник в Лондон, като ходил, искал
да
намери едно бедно дете, дрипаво Лондонско дете.
Искал
да
го нарисува за спомен от Лондон.
Дал му картичката
си
и му казал: „Утре ще дойдеш при мене на еди коя
си
улица.“ Детето, като вижда човека добре облечен, взема му картичката.
И детето ходи при своите познати
да
му дадат по-хубави дрехи.
А мене ми трябва
да
те видя такъв, какъвто те видях.“
Сега изводът е следния: вие искате
да
отидете при Бога с вашето знание.
И казвате му: „Господи, ние идем със знанието
си
!
Цитира стихове, еди кой
си
автор какво писал за любовта.
“ И той ги поглежда надменно.
Другият каза на пътника: „Понеже онзи казва, че много работи са писали за Любовта, аз искам
да
ви заведа в къщи
да
видите какво е написал един.
Тя е поетеса.“ Тръгват
да
видят поетесата.
Като дошли до баницата – това е силната строфа, най-високото место на гамата.
И този пътник казал: „Много съм благодарен от стиховете на вашата възлюбена!
Сега всички трябва
да
имате нещо опитно.
Една хубава мисъл, която можем
да
пратим в света, това е едно опечена баница.
Човек може
да
бъде много хубаво облечен, ти може би му завиждаш, но нямаш никакво отношение към него.
А пък човек може
да
е със скъсани дрехи и
да
ти помага.
Ако онзи с хубавите дрехи можеше и вътре
да
е така,
да
помага, от това по-хубаво няма.
За предпочитане е външно човек
да
не е така облечен, но вътре
да
има добри условия.
Та, затова ние препоръчваме най-първо животът отвътре
да
се измени, не
да
се измени, но вътрешните състояния трябва
да
се разберат.
А пък те ще се разберат като започнете със следното: трябва
да
любите!
Да
дадете нещо от
себе
си
, нищо повече.
Първото нещо на съзнателния живот започва с даването.
Какво ще дадете?
– Ще дадете както на този пътник.
Пътника ще го заведете и ще му дадете баница.
Може и
да
му поднесете и една печена кокошка.
Децата с мляко се хранят, а възрастните с твърда храна.
Не че е грешно
да
се яде месо, но при сегашните условия, месото съдържа най-силните отрови, нищо повече.
Няма
да
го ядеш.
Ще дам пример за такъв проводник.
Например,
да
кажем, вземете един асансьор.
Но от това, което човек не знае, от там идат всичките блага.
А пък от там, което знае сега на земята, идат всичките нещастия.
Като бутнеш, природата веднага ще изпрати своята енергия.
От кое произлизат всички нещастия на човека?
Храната, като влезе във вас, тя само бута едно копче, а пък от друго место иде силата.
– От това, което знае и може
да
направи.
През време на яденето имате най-малко и други 20 обеда чрез дишането.
Често това, което знаеш, не можеш
да
го направиш, а пък това, което не знаеш, него правиш.
Вие ядете и казвате: „От баща ми и от майка ми остана.“ Ядеш и казваш: „
Да
стане каквото стане“ и
си
излизаш по работа.
Няма защо
да
знаеш, когато идеш на онзи свят, какво ще бъде там.
Един учен човек ще каже: „Хранителността е в храната.“ Това е прието, така е, но ако ти не мислиш и не чувствуваш добре, ти не можеш
да
възприемаш тази, хранителната част, която е в храната, вашият организъм не може
да
я възприеме.
Няма нужда
да
знаеш, когато
си
едно малко дете, каква служба ще вземеш, като свършиш гимназия или университет.
Можете
да
произнесете думите: „Бог е любов“.
Или като малко дете, няма нужда
да
знаеш като свършиш по музика, какъв ще бъде първия ти концерт.
Няма нужда
да
знаеш тези работи.
Ако вие, като кажете: „Бог е любов“, не натиснете, вие нищо няма
да
разберете.
Вие, [в] даден случай, ще разберете ли какво нещо е Любовта?
Ти ще почнеш
да
мислиш за тези работи, а пък те я станат, я не.
Според твоето състояние сега, ако ти почнеш
да
мислиш, как ще свириш, ще
си
повредиш.
По-добре е сега
да
учиш,
да
свършиш.
Но докато го бутнеш, то може
да
те ухапе.
Ако всичко знаеш, ще загазиш.
Преди
да
те ухапе, ако го бутнеш, веднага в кобрата ти събуждаш Божественото.
Има неща, които не могат
да
се знаят.
Ако в дадения случай, ти можеш
да
бутнеш едно същество, за
да
видиш добрата страна в него, това същество не може
да
ти направи никаква пакост.
Вървите 10 пъти по него и знаете всичко.
Ако не можеш
да
бутнеш там, то кобрата може
да
те ухапе и след няколко минути ще свършиш.
6.
Отношение на вътрешните състояния и външните условия
,
МОК
, София, 20.7.1934г.,
Но представете
си
, че този кръг е в зависимост от някакво друго съзнание.
Например някой път у вас има известен устрем
да
добиете нещо и трябва
да
се въздържате.
Трябва
да
се въздържате
да
не ядете много.
Джебърът е достъпен за вас, топите пръстите
си
, ядете, мъчнотии няма.
Но ако джебърът е горе, а вие сте долу при Е, тогава не можете
да
достигнете до джебъра и казвате: „Непостижими са нещата.” Затова, когато ние казваме, че нещата в закона на любовта са постижими, подразбираме вече връзката с едно съзнание извън нас, което е във връзка с нашето вътрешно състояние.
Ти действуваш отвътре, за
да
действува отвън Бог.
Действувай в съгласие с Него.
Бог действува отвън, подобрява отвън условията, а пък отвътре само дава един малък съвет, една подбудителна причина, един малък устрем и те оставя онова, което
си
обещал,
да
го направиш.
Силата на вътрешното самовъзпитание седи в това: всяка една добра мисъл, всяко едно добро желание, каквото и
да
е, като се зароди, не го отлагай.
В това седи силата ти.
Представете
си
, че имате външни и вътрешни пречки.
Представете
си
, че се намирате в точката А (фиг.
1), и искате
да
се качите отвън нагоре по тази повърхнина.
Това ще бъде една мъчнотия за вас, която трябва
да
преодолеете.
Представете
си
, че вие сте в центъра при точката Е.
В каквото и направление
да
се движите, работите ви няма
да
се улеснят, ще имате мъчнотии.
Казвате, че между злините трябва
да
се избере по-малката.
Да
живеете на повърхността или във вътрешността на една сфера е по-добре?
Най-първо човек трябва
да
изучава своите вътрешни състояния.
Най-първо трябва
да
знаете външна ли е или вътрешна.
Можете ли
да
ми дадете пример за една вътрешна мъчнотия, която
да
е свързана с вътрешните състояния.
Да
не е свързана с външните, материалните условия.
Представете
си
, че един човек обича
да
се дразни.
Представете
си
, че вкусът за яденето у него е толкова развит, че е крайно взискателен за яденето
си
, както някой голям аристократ.
Ако той вкуси от супата малко, като близне, и намери, че няма толкова сол или масло, колкото трябва, веднага ще хвърли паницата.
Питам в дадения случай може ли
да
намерите коя е причината за добиването на такъв навик?
Някой път може
да
каже: „Вземете
си
паницата.” А някой път я хвърля.
Казва: „Такава супа
да
не ми се дава!
(Ще остане гладен.) Но той има сила.
Той донякъде може
да
е прав, понеже има сила.
Но представете
си
, че един сиромах човек има този навик.
Да
допуснем, че този човек е хвърлял супата, когато е бил богаташ, но представете
си
, че се изменят външните условия и не е вече богат, а сиромах.
Той, старият сиромах, вече няма пари.
Значи външно е сиромах, а вътрешно е богат и пак хвърля супата.
Този, вътрешно богатият, а външно сиромах, пак по същия начин хвърля супата.
Той ще хвърли супата, ще се чуди защо отвън не искат
да
изправят погрешката.
Ако някой път вие не може
да
разберете въпросите, не може
да
ги разберете по единствената причина, че сте богат отвътре, а сиромах отвън.
Тогава трябва
да
се измени вътрешното състояние на човека.
Човек и отвътре трябва
да
стане сиромах, но не трябва
да
бъде взискателен.
Като видиш супата и разбереш, че не е такава, каквато ти искаш, няма
да
я хвърлиш, няма
да
се сърдиш никому.
Човек трябва
да
се отрече, от какво?
Защото има два вида самоотричане.
Едно е
да
се отречеш от лошите постъпки, които
си
добил от миналото, а някой път се отричаш от добрите постъпки.
Законът е: Когато се отричаш от придобитите лоши навици, ти се отричаш, за
да
спечелиш външно.
Да
допуснем, че вие имате
да
давате някому, имате задължение.
Онзи, който ви е дал средствата, той ще ви кредитира, той ще бъде ваш приятел.
Но ако вие 4-5 пъти не сте изпълнили това, за което сте дали дума, вие в дадения случай губите отвътре.
Че всеки ден по същия закон вие
си
давате обещание
да
бъдете добри, нали така?
Ти казваш на
себе
си
: „Аз искам
да
бъда добър.” Кому сте се задължили в дадения случай?
Да
кажем, че бъдете добри.
Но
да
кажем, че не ставате добри.
Вие на
себе
си
говорите, никой няма около вас, но усещате, че във вашия живот всеки ден губите по нещо.
Вие почвате
да
чувствате в
себе
си
унижение, пред
себе
си
се унижавате и чувствате, че това, което обещавате, не изпълнявате.
Ти казваш: „Аз искам
да
бъда добър,
да
се отнасям благородно.” А като дойде до обноски, ти се сърдиш на общо основание.
Като останеш сам, казваш: „Не
си
струва това.
Да
кажем, че така се образува един лош навик.
Някой път може
да
утрепе човек.
Един американец се обзаложил
да
укроти един кон.
Той укротявал диви коне с лоши навици, които обичат
да
хапят.
И господаря
си
хапят и слугите хапят.
Този американец се обзалага за 25 минути
да
укроти този кон.
Плащат му 1000 долара, за
да
го отучи.
Приближава се при коня и конят гледа по същия начин
да
го ухапе.
Такава роля има страданието в живота.
Вие някой път питате защо са тези страдания в живота.
Страданията не са нищо друго, освен методи, чрез които хората се отучват от някои лоши навици.
Конят се отучва, не може
да
търпи чукундура.
Той не разбира закона, но не може
да
търпи горещото.
Та и природата някой път употребява известни методи.
Ние протестираме за големите страдания, които идват.
Защото вие имате такъв конски навик
да
хапете.
Но допуснете, че вие искате
да
се отучите.
Ако същевременно сте пълен господар, представете
си
, че погрешката е във вашия ум, а това е конят.
Представете
си
, че имате навик.
Като минете отвън, намерите пари, някоя кесия.
Вземете я и я турите в джоба
си
.
Не я връщате и казвате: „Намерих ги.” Считате за привилегия, че сте намерили кесията.
Въпреки, че някой е плакал и е дал обявление във вестниците.
Какъв метод ще употребите, за
да
се отучите от този навик?
Представете
си
, че нямате никакъв затвор, а пък искате
да
се отучите, но с какво може
да
се замести затворът?
Трябва
да
има някакъв повод.
Представете
си
, че вие сте една учителка, имате едно малко дете и то има наследен лош навик
да
бута.
Какъв метод ще употребите, за
да
отучите това дете
да
бута?
Представете
си
, че имате един навик.
Аз съм гледал, някой се навежда и
си
туря носа в някое цвете.
А пък друг откъсне цветето и го тури на носа
си
.
От далечното минало.
Тогава е било в реда на нещата.
В реда на нещата е било
да
посещавате цветята.
А пък сега несъзнателно, вместо
да
извадите мед, вие откъсвате цяло цвете.
А пък сега се опитвате, влезете в една градина, дето не е позволено
да
се късат цветя.
” Навикът иде от това, че пчелата обичала
да
взема и ти по същия начин искаш
да
вземаш.
Но пчелата тогава е знаела какво
да
взема и какво
да
не взема.
Има нещо приятно в цвета, което ме привлича.” Виждал съм някои деца откъснат цвете, изсмучат го, откъснат второ цвете и т. н.
Не, от далечното минало.
Та е необходимо
да
изучавате вътрешните
си
състояния.
Когато дадеш едно обещание, ти
си
вече пред един съзнателен свят, това, което ние наричаме Божествен свят.
Ти на Господа казваш: „Аз еди-коя
си
погрешка ще я поправя и еди-коя
си
добродетел ще внеса в
себе
си
.” Казваш и не внасяш.
Дойдат лоши условия.
Каквото кажеш на
себе
си
, направи го.
Силата на човека е там.
Силата на човешкото възпитание е в следното: каквото обещаеш, направи го.
Щом обещаеш в
себе
си
, каквото
си
обещал,
да
го направиш.
Не казвай: „Не мога.” Това е относително.
В дадения случай, вие тук, при този чертеж (фиг.
В каквато и посока
да
вървите, какъвто и път
да
изберете, все мъчнотии.
7.
Пътят на възкресението
,
УС
, София, 22.7.1934г.,
Привидно като че човек вярва в нещо, всъщност, когато дойде
да
приложи нещата в живота, заражда се едно противоречие.
Когато някой ви прави добро, вие сте готови
да
говорите добро за него, но когато ви прави зло, обратно – говорите зло за него.
Вие тогава господар ли сте на положението?
Ако човек в дадения случай вярва и не вярва, тогава какво значение има тази вяра?
Тя не е онази вяра, чрез която може
да
дойде новият живот.
Когато се казва, че чрез вярата човек ще бъде жив, подразбират се условията, чрез които човек може
да
излезе от сегашните ограничения, в които се намира.
Могат
да
ви кажат, че ще бъдете в друг свят.
То е друг въпрос дали ще бъде така, или не.
Могат на едно кокоше яйце
да
кажат, че като го опекат, ще бъде в онзи свят, но дали ще има то това съществувание, както сега, то е въпрос.
Но защо
да
не е блажен и онзи, който види и вярва?
В ума на Христа е съществувала следната мисъл: Блажен е онзи, който не види и вярва, понеже той, като вярва, ще му се дадат условия
да
види.
Някой казва: „Аз ще ти дам утре 1800 лева, но той днес не ти дава нищо.“ От вас се изисква днес
да
вярвате и утре като ви даде, тогава ще видите, че е вярно.
Ни най-малко не се подразбира, че във всеки случай човек трябва
да
вярва, без
да
му се дава нищо.
Всички сте дошли до едно място, дето трябва
да
вървите по пътя на опита.
Едно пиано се опитва по чистота на тона, който издава.
Също така и всеки друг музикален инструмент – не само външно
да
е красива една цигулка, не само красиво
да
е направена, но важен е тонът, който издава.
Диамантът е ценен по своята твърдост и по силата, с която той пречупва светлината.
Тогава, по какво трябва
да
се отличава човек?
По какво трябва
да
се отличава един верующ?
Ти, ако
си
един прост камък с твърдост, тогава твоята твърдост е много малко.
Всеки може
да
те стърже,
да
бъдеш така твърд, както диамантът, че с какъвто и
да
е друг диамант или камък
да
стържат, нито една резка отгоре ти
да
не направят.
Вярата е едно състояние, което превъзмогва всички мъчнотии.
Ако твоята вяра не може
да
превъзмогва всичките мъчнотии, това не е вяра.
Ако ти имаш известна вяра и не можеш
да
я използуваш при нужда, тогава защо ти е тази вяра?
Ако имаш известно знание и не можеш
да
го туриш в работа, тогава защо ти е това знание?
Сега, има едно положение, от което сегашните хора трябва
да
се освободят.
Значи, в човека има известни заложби, които трябва
да
се турят под известни условия.
Трябва
да
се премахнат известни препятствия, за
да
излезе онова хубавото, красивото, което е скрито в човешката душа.
Някой казва: „
Да
поживеем на Земята.“ Земният живот всякога ще ви донесе страдания.
В края на краищата това благуване, което може
да
имате на Земята за 20 години, за 25, 50, 100 години, ще ви излезе два пъти през носа и не съм срещал нито един човек, на когото
да
не е излязло това през носа и
да
не е съжалявал, че е дошъл.
Някой казва: „Има какво
да
се прави, като съм дошъл.“ Не съм срещал нито един човек, който
да
не е съжалявал за големите разочарования, които е претърпял.
НАГОРЕ