НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
662
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
662
:
1000
резултата в
7
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Не живея за себе си
,
НБ
, София, 24.6.1934г.,
Казва: „Не
си
струва човек
да
бъде невежа.
И Иона, когото глътна онази голямата риба, че като се намери Иона вътре, започна
да
се моли и като призва Господа, слезе Господ и рибата се намери в чудо.
Излез от невежеството, учи се.“ – „Нямам способности.“ Защо ходиш сам
да
се лъжеш, че нямаш способности?
Бог те е създал, в тебе е вложил нещо велико!
Господ ѝ казва: „Ще идеш
да
го изхвърлиш, той има работа
да
върши заради Мене.“ Тя казва: „Тази е голямата беля.
Ти още не
си
разбрал
себе
си
.
Като влезеш в утробата на смъртта, повикай Господа.
– „Ама еди-кой
си
ми каза.“ Остави какво ти е казал.
И като дойде Господ, ще каже на смъртта: „Пусни го
да
си
върви!
Има работа, която
да
свърши.“ Смъртта ще те изхвърли.
Ако не призовеш Господа, тя ще направи така, както знае, на мътеница ще станеш.
Не искам
да
ви убеждавам в нещо ново.
Казали му сега: „Е, какво искаш ти: банкер ли
да
станеш, колар ли
да
станеш,
да
возиш едно житено зърно?
Ни най-малко не искам
да
внеса нещо ново.
“ – „Банкер, разбира се, не съм толкова глупав
да
нося житеното зърно със
себе
си
.“ И двамата се явяват при Бога.
Вие всички се стремите към един нов живот, благороден и възвишен, един нов живот – той е живот на възкресение.
Единият носи идеята
да
носи банкерството, а другият –
да
носи едно житено зърно.
Всички ще живеем за Онзи, Който е умрял за тях и е възкръснал.
“ – „Десет милиона са ми достатъчни.“ А на другия дал едно житено зрънце, впрегнал го в каруцата и казал Господ: „Като идеш, ще го посееш.“ Казва му Господ: „Ще опъваш каиша 15 години и твоята работа ще расте, а неговата ще се смалява.“ Като се върнали след 1000 години на Земята, Господ пита банкера: „Колко пари ти трябват?
Значи, Който знае пътищата, по които човечеството трябва
да
мине.
Не искам
да
ставам вече банкерин.
Човек никога не трябва
да
отказва на своя подтик.
Всичко искам, но банкерство не искам.
Научих се, много лоша работа.“ А онзи, който носил зрънцето, казва: „Господи, много съм благодарен.
Той казва: Ако искаш човек
да
станеш, ако искаш
да
възприемеш една истина, не отказвай на туй желание
да
възприемеш истината, не я отлагай.
Опъвах каиша до 15 години, но след 15 години всички хора на Земята ми станаха приятели.
Искаш
да
създадеш нещо,
да
напишеш нещо – не го отлагай, дай ход на работата.
Всички хора дотогава страдаха, но с моето жито тия хора вече започнаха
да
не мрат така вече.“ Та, казвам: Ние пренебрегваме малките работи в света.
Казваш: „Тази работа не е за мене.“ Дойде ти на ума вечерно време
да
пееш. Пей!
Ние пренебрегваме една дума, която носи Силата на едно житено зърно.
Ние пренебрегваме силата на една малка постъпка, но в тази постъпка седи всичкото твое щастие.
“ Досега
си
пял за хората.
“ Но в тази малка мисъл седи всичкото твое щастие.
Сега пей на
себе
си
.
Най-добрата публика
си
ти, самият човек.
Ти сам
си
и най-добрият певец, и най-добрият слушател, най-добрата публика
си
ти.
Легнали
да
спят.
Питам: Ако ви дойде вечерно време един подтик
да
пеете, каква песен бихте пели?
Аз зная, може
да
ви приведа, не искам
да
засягам, много песни бихте пели.
“ Онзи казва: „Махай се, искам
да
си
почивам.
Аз се радвам, че съм в този път, за
да
видя тази светлина, която за пръв път виждам.“ Така ще пея.
– „Остави ме
да
спя, те ще го изгасят.“ Бедният излиза из хотела навън и казва, че няма
да
може
да
си
почива, а онзи остава
да
си
почива, но след време го виждат горе, на покрива, вика за помощ.
Хотелът гори, всички съобщения така са прекъснати, хората искат долу
да
му помогнат, не знаят как.
Тази е силата.
В любовта има велика сила.
Богатият искал
да
си
почине.
Ще ви приведа един пример.
Какво му костваше
да
излезе навън, че като угасят хотела,
да
влезе и пак
да
спи?
Един скъперник, американец, отиват при него една комисия от мъже и жени
да
искат пари за някакво благотворително дружество.
Той казва: „Ще го угасят.“ Ти сигурен ли
си
, че ще го угасят?
Той казва: „Господа, не разполагам.“ Това са били стари жени, благочестиви, говорили му и на тях той казва: „Не разполагам.“ Дава им само 100 долара.
Не отлагай каквато и
да
е работа, която животът иска.
Той можел 1000
да
даде, но дал само 100 долара.
Отива една млада сестра и казва: „Аз ще отида при него.“ Като влиза, поздравлява го любезно, потупва го по рамото, погалва го малко по лицето и той изважда и дава 2000 долара.
Първото правило: Никога не отлагай едно добро желание, никога не отлагай една добра постъпка, ако искаш човек
да
станеш в света.
И друг път заповядайте.
Тази постъпка, още като ти дойде на ум
да
я направиш, и насън
да
е, стани от леглото, не я оставяй за другия ден.
Най-първо трябва
да
проучим какво нещо е човек.
Тъй
да
даде на младата мома 2000 долара!
“ И когато тя излиза, той с благоговение я гледа.
Знаете ли какво разсъждавал този американец?
Той има ум, туй, което създава формите, което сгъстява, обработва и в което става цялата култура.
Това са силите, които слугуват на човека.
Дано дойде втори път!
“ Питам сега: Кое е по-хубаво, той
да
мисли за парите
си
, тъй
да
ги държи, или
да
мисли за ръката на тази мома, която го подига за нещо
да
даде.
Вие казвате: „Душа няма човек.“ За духа както и
да
е, но душа нямал, а имал душевни прояви.
Пише ѝ: „Кажи ми какво
да
правя с моето богатство.
За
да
се определи нещо в дадения случай, то се определя по два начина.
Аз не съм знаел как
да
живея досега.“ Съветва се с младата мома.
Това не е младата мома, това е Бог, Който дойде чрез младата мома.
“ Казвам: „Или
си
едното, или другото.“ Защото, ако
си
добър, никой не може
да
те направи лош.
Какво ще го казвам, ако
си
лош, никой не може
да
те направи добър.
Аз не съм те създал.
От този ден всичко в света вече е възможно.
Аз като казвам, че
си
добър, ни най-малко няма
да
станеш добър.
Пожелавам ви на всички тази младата мома
да
ви потупа по рамото и всички, без разлика,
да
ви погали по лицето.
“ Казвам: Или
си
добър, или
си
лош.
Но щом
си
добър в
себе
си
, постъпи според законите на твоята добрина, понеже, ако не постъпиш така, ти ще паднеш в изкушение.
Ние сме изопачили закона на Любовта, турили сме ред правила кого
да
обичаме.
Даже Моисей, който създаде онези, великите закони, десетте Божи заповеди, казва: „
Да
възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото
си
сърце, с всичката
си
душа, с всичкия
си
ум и с всичката
си
сила, а баща
си
да
почиташ.“
Сега ние туряме един закон кого
да
обичаме.
Първото нещо в света е: ние трябва
да
обичаме Бога.
Ти ако Бога не може
да
обичаш, никого не може
да
обичаш извън Него, понеже всички живеят в Него.
Като обичаш Бога, Той ще те научи как
да
обичаш другите хора.
Понеже всички живеят в Бога, Той ще те научи как
да
обичаш другите хора.
Тогава, ако обичаш, ти
си
човек, който растеш.
Сега някои казват: „Не
си
струва
да
люби човек.“ Погрешно схващане.
Културата, щастието, блаженството, силата на човека, богатството на човека, здравето му, всичко туй зависи от закона на Любовта, в който той върви.
Без любов идат обратните резултати в света.
Може той
да
не съзнава, че люби, но този човек върви по пътя на любовта.
Любовта не е само
да
я понасяш, но трябва
да
вървиш по онзи закон на Любовта и тази Любов
да
работи вътре в твоята душа.
Тогава за кого човек трябва
да
живее?
Трябва
да
живее за Бога, за
да
може и Бог
да
живее заради тебе.
Ако ти не
си
внимателен към Божиите работи, Бог няма
да
бъде внимателен към твоите работи.
Ти ще загазиш съвсем и главата ти ще побелее; пък ако Му служиш, не е било време в света човек
да
е бил изненадан.
Който е служил на Бога, този човек ще расте, той няма
да
се спре в тази фаза, в която е бил досега.
Туй положение, от което той излиза, само една Божествена мъдрост, само една Божествена любов може
да
ни извади от сегашното положение на живота.
Каквото и
да
казваме, нас ни очаква една голяма сила.
Ти
си
остарял, изгубваш силата, изгубваш богатството, изгубваш знанието.
Един ден ти може
да
уповаваш на синовете и на дъщерите
си
, но те заминат преди тебе на оня свят, ти останеш.
Един стар чорбаджия, дядо Ради, казвал: „Синове имам, ще ме гледат.“ Но всичките му синове излязоха така непрокопсани, че го туриха в една колиба.
Синовете и дъщерите му не искат
да
знаят.
“ – „Ами какво казваше, че тия синове и дъщери ще те гледат?
Уповай там, дето няма
да
бъдеш излъган.
Опитността на всички верующи, които с хиляди години са служили на Бога: няма нито един човек, който с хиляди години
да
е служил и
да
е бил излъган.
Казвате: „Господ дава, но в кошара не вкарва.“ Ти, като вярваш в Бога, ще бъдеш здрав, ще бъдеш умен, ще бъдеш силен, ще бъдеш богат, ще имаш всичко на разположение.
Господ никога няма
да
те остави на изпитание.
Мнозина от вас се обезсърчават, че няма кого
да
обичат.
Старите се обезсърчават, че няма кой
да
ги обича.
Младите се обезсърчават, че няма кого
да
обичат.
Младият не може
да
намери кого
да
обича, а старият няма кой
да
го обича.
И двамата страдат.
Младият
да
обича Бога, нищо повече.
Ако няма кого
да
обича, има Един, Когото може
да
обича.
Старият какво трябва
да
прави?
И той трябва
да
обича, не
да
очаква
да
го обичат.
Старият като почне
да
обича, старият чрез любовта ще се подмлади.
Старостта е едно условие, за
да
се подмладиш.
Младостта е едно условие, за
да
се научиш, за
да
придобиеш знание.
След като дойде във фазата на стария човек, ще намери условията, при които той може
да
се подмлади.
Той като почне
да
люби, ще започне
да
се подмладява.
Сега в света казвате, че не
си
струва човек
да
обича.
Зависи как обичате вие.
Тази любов, за която сега аз ви говоря: когато обичате някого, той абсолютно
да
не знае за това.
Вие ще уреждате работата, ще говорите най-хубаво, той
да
вижда: от хиляди места
да
текат благата; вие
да
съзнавате, че вие сте факторът, но този човек
да
не знае.
Да
се радвате във вашата любов, че го обичате.
И тя е хубава, някой път носи и хубави работи.
Тъй пише: „Без вас не мога
да
живея, вие сте слънце на живота, вие сте моя пътеводна звезда, вие сте за мене всичко в света.
2.
Дишането и вътрешният живот
,
ООК
, София, 27.6.1934г.,
Не само с физическото
си
тело се вдишва, но човек със своята мисъл вдишва в
себе
си
, чрез умственото
си
тело.
А пък когато чувствуваш, ти вдишваш с астралното
си
тело.
Така че, страданията ни показват мярката.
Те са правилната мярка, дали
си
възприел правилно нещата или не.
Щом страдаш, това показва, че някъде
си
нарушил законите.
Ако не страдаш, няма
да
разбереш, че
си
направил една погрешка.
Опарил
си
се някъде.
Това показва, че не
си
правилно постъпил.
Има дилаф,
да
вземеш огъня, а не с пръстите
си
.
Така че, когато вие страдате това показва, че сте вземали божествения огън с пръстите
си
– не сте го взели с дилаф.
Когато искаме
да
усилим нещата, казваме: „Аз.“ Можеш и
да
кажеш така: „Аз, Иван Райчев.“ А можеш
да
кажеш и така: „Иван Райчев.“ Но когато кажеш: „Аз, Иван Райчев“, какво подразбираш?
У всинца ви има един навик, от който трябва
да
се отучите.
Всички неща, които сега учим са все нови.
Старите неща всички ги […].
Баща ти знае
да
яде толкова, колкото и ти знаеш.
Да
кажеш, че обичаш някого е едно нещо, а пък
да
го обичаш е друго нещо.
Не любовта
да
стиснеш някого и
да
го целунеш.
Не може всеки
да
го направи, но аз вземам думата „любов“ в най-малкия размер.
В най-малкия размер любов, която някой може
да
прояви към някого.
Най-първо, за
да
оправиш ти тази малка постъпка, този човек трябва
да
има една необходимост, както когато вдишаш въздух.
Този въздух трябва
да
ти е необходимост и
да
е чист.
А пък ако не е чист, той освен че няма
да
може
да
ти допринесе нещо, но ще остави едни утайки.
При всяко вдишване трябва
да
вземеш въздух, който никой не го е вдишвал.
Хванат го и
си
отиват.
Също така има и същества, тъкмо речеш
да
вдишаш, те ти дадат чист въздух и после малко, вземат ти издишанията.
Аз ще го уподобя на това: Дойде един човек при тебе и ти даде една семка и ти казва: „Посей я!
Ти я посяваш и след 3 години това дърво ти дава плод.
Онзи, който ти е дал семката, той обира дървото и ако иска
да
ти даде – хубаво и ако ли не, ще пиеш една студена вода.
Ти се безпокоиш как ще прекараш живота
си
след 20 години.
За след 20 години какво има
да
се безпокоиш?
Ти след 20 години няма
да
дишаш, както сега дишаш.
Ти
си
дете на една година и дишаш като дете на една година.
Кърмаче
си
, бозайниче.
Ти няма
да
дишаш тогава така, както сега дишаш, а другояче.
Ти
си
дете на една година.
След 20 години ти ще знаеш как
да
дишаш.
Да
кажем, че когато
си
на 80 години ти е дошла мисълта: „Как ще живея следующите 20 години?
Младият ще ходи пеш, а като станеш на 100 или 120 години ще имаш по два автомобила, с автомобил ще се разхождаш.
Какво има
да
му мислиш сега е мъчнотията, сега ще ходиш без автомобил.
А пък може
да
стане и обратното: сега баща ти и майка ти могат
да
те изкарват с автомобил, а пък на 120 години
да
нямаш никакъв автомобил и пеш
да
ходиш.
Питам тогава, кое е хубаво: с количка ли
да
те разхождат или пеш
да
ходиш?
Пеш
да
ходиш е по-хубаво.
Мнозина като отидете на небето, никакви ангели няма
да
видите.
Ще видите само служащи, разсилните и тях ще вземете за ангели.
Защото всеки ангел
си
има разсилен и онези, които отиват в невидимия свят от видимия неприготвени, срещат само разсилните на ангелите.
И този разсилен сам ще ти покаже пътя, ще ти каже, че господарят му го няма там и ще се върнеш назад.
И като
си
готов, [
да
] можеш
да
го разбереш, тогава той ще те приеме.
А пък ако не го разбереш, разсилният ще ти каже, че го няма тук, че не е дошъл и ще се върнеш.
Но ти
си
отишел без любов.
Ти можеш ли
да
отидеш в едно общество на здрави и
да
те носят с количка и
да
те разхождат.
Те ще те прегледат и щом намерят някоя болест ще те върнат.
Щом намерят във вас най-малкия дефект: омраза, съмнение, маловерие, обезнадеждаване, ще те върнат.
Това са болести, всички тези неща, като ги намерят в тебе, ще те турят в карантина. Тогава!
– Защото, ако не
си
готов, ти не
си
в състояние
да
понесеш тази светлина, която ангелите имат.
Следователно ти ще ослепееш в тази светлина и веднага ще се яви една спънка, за
да
не можеш
да
познаеш истината.
Ще се опита и трябва
да
излезне пак навън, за
да
се реализира.
Трябва
да
я възприемеш,
да
я вдишаш и след това
да
я преживееш.
И после тя трябва
да
излезе навън, за
да
се опита в света.
На вас ви трябва сега цяла една наука, за
да
можете
да
живеете един правилен живот.
Някои казват: „Свято трябва
да
се живее.“ Аз не знам какво мислите вие за светостта.
За
да
е човек светия, трябва
да
бъде запален.
Светията гори без
да
изгаря и непременно всеки един човек трябва
да
се запали.
Не
да
го духнете за икономия, оставете го
да
се разгорява.
Даже и това малкото запъване
да
ви причини една малка скръб.
Ако изгасите този малък Божествен пламък, тогава вие се лишавате от всички ценности, които очаквате.
А пък страданията, това са условията, чрез които Духът може
да
работи.
За
да
се разберат тези чувства, непременно трябва
да
има дишане.
Ако на земята ти не дишаш правилно, не можеш правилно
да
обичаш.
Един човек, който е хилав в своето дишане, той е хилав и в своите чувства, той не може
да
задържа въздуха 10 секунди и казва: „Аз ще бъда верен до гроб.“ И
да
бъде така, не го вярвай!
Една поговорка казва: „На гърка и в гроба
да
му не хващаш вяра.“ Аз съм опитал тази любов.
Като дойде мечката, той ще остави другаря
си
и ще се качи горе на крушата.
И от горе, от там, от далече ще цъка.
Като дойдат усилени времена, те са там на крушата.
И като
си
отиде мечката, те са дипломати и ще кажат: „Ще извините, не можах
да
услужа.
Ще
си
кажеш: „Не можах
да
си
издържа изпита“, нищо повече.
Ти казваш: „Аз зная
да
пея.“ Тогава вземи „до“.
(Всички пеем „до“, Учителят свири на цигулката същото.) Някои от вас могат
да
мислят, че могат
да
влезат в небето, без
да
знаят
да
пеят.
Помнете това, всеки един от вас, който не знае
да
пее, не може
да
влезе в небето.
„До“ е онзи тон, с който трябва
да
започнеш, то е даденото.
От „до“ се започват всички неща на съзнанието.
Не гледайте както сега се предава в музиката.
Обаче в природата „до“ е местото, от гдето започват нещата
да
се реализират.
Псалмопевецът казва: „Възпявайте Господа в душата
си
.“ Ще пееш и тогава ще се зароди в душата ти най-хубавата мисъл.
А пък, за
да
пееш хубаво, трябва
да
дишаш.
За
да
дишаш, трябва
да
накараш стомаха
си
да
се движи, той е много ленив и не се мърда.
Накарай стомаха
си
да
се движи напред и назад, също така накарай и гърдите
си
да
се движат.
И после стомаха, благоутробието
да
влезе навътре и после
да
излезе навън.
Някой казва: „
Да
кажем някоя формула.“ Ти, за
да
кажеш една хормула, трябва
да
възприемеш въздух в дробовете
си
и то чист въздух.
Ако ти не
си
приел чист въздух в дробовете
си
, ти не можеш
да
изразиш една чиста мисъл.
Радвах се [на] синовете и на дъщерите
си
.
Не ме интересуват нито синовете, нито дъщерите.
Тя
си
казва: „Влезнала е в мене лоша мисъл.“ Аз зная какво я мъчи.
Тя идва при мене
да
вземе любовта.
При „
си
“ ще приемете, при горно „до“ ще издишате.
Аз не искам
да
оставя старата жена на вас.
Без дишане животът няма
да
тръгне напред.
Може
да
е […] работа на една 20 годишна мома.
Така че, ако искаш
да
твориш отвътре, ще вдишваш, ако искаш
да
твориш отвън – ще издишаш.
И ако не знаеш как
да
вдишваш и ако не знаеш как
да
издишваш, нищо не можеш
да
направиш.
– На нея ѝ трябва една отлична среда.
И в религиозния живот може
да
има нещо подобно.
Вие не можете
да
бъдете религиозен, ако нямате любов.
После при „ми“ – мълчание и вдишване и отдалечаване на ръцете.
Същото упражнение се направи втори път обратно: Ръцете в първоначалното положение пред гърдите и после при „до“ вдишване и отдалечаване на ръцете.
При „до“ горно се мълчи, после при „
си
“ се издишва, ръцете се приближават и се изпява „
си
“ и т.н.
Можете
да
се влюбите в светията.
„Трябва
да
обичаме Бога!
Трябва
да
любим Бога.“ Ще любите Бога.
Но любовта ви трябва
да
бъде гореща, а не онази любов на пепелта, но на любовта, която грее като слънчевата светлина.
Значи щом едните движения се съвпадат с дишането, а други с издишване, тогава ти
си
на правия път.
На нея можеш
да
свариш яденето.
А инак, когато движенията за вдишване се съвпадат с издишване, тогава работата е анормална.
Тази любов носи щастие, радост и веселие.
А пък това, малкото
да
приложим сега.
Сега
да
изпеем пак гамата, с тези движения.
Като отидете на небето, нищо няма
да
научите там.
Там нямат време
да
ви разправят тези работи, ще ви върнат назад.
Тези работи тук трябва
да
ги научите.
Някой ще каже: „Аз, старият човек на 80 години,
да
уча тези работи!
“ Старият човек трябва
да
бъде умен човек.
Според мен старият човек не трябва
да
иска такси.
После, старият човек не трябва
да
иска
да
му шетат,
да
му носят ядене, вода.
Трябва
да
има ритъм в движението.
Ако няма ритъм на движенията, ще
си
препятствувате.
Но старият човек трябва
да
знае сам
да
си
шета.
Като има ритъм трябва
да
намалява голямата спънка.
На младите им се позволява
да
им се шета.
А пък на старият не се позволява
да
му се шета без любов, ако не го обичаш, нека старият
да
си
носи водата.
За
да
не плащате на лекари.
Правете тези упражнения, за
да
се освободите от ревматизъм, коремоболие, главоболие и т.н.
Ще ме видят хората.“
Да
го видят със стомната или като
си
взема малко дърва.
Да
не го видят хората, че ще му падне честта.
Вземи
си
стомната и иди с нея, не обръщай внимание на хората.
Благодари, че краката ти могат
да
те държат.
И бъди весел и пей
си
.
“ Кажи
си
: „След 20 години ще живея 20 пъти по-добре отколкото сега.“ След 20 години ще живеете 20 пъти по-добре.
Тогава, за какво имате
да
мислите?
Бог почва
да
издиша.
Когато Бог почва
да
издиша, нещата се създават.
Но в нас този процес е обратен: когато Бог създава нещата ние вдишваме в
себе
си
.
Ние създаваме нещо в нас.
А пък вторият процес е когато Бог започва
да
вдишва в
себе
си
, ний създаваме нещата.
Трябва следователно
да
вдишаме видимите дела и ще създадем нещо.
Всеки трябва
да
се върне там, отдето е излезнал.
Някой път казваме: „Не може ли без страдание?
“ От какво произтича страданието?
– Страданието произтича от даването.
Като даваш, ти страдаш.
Като вземаш, ти никак не страдаш.
Човек може
да
страда и след като е взел.
От това, което е взел човек, пак може
да
се яви страдание.
Например взел
си
една храна, която не е добра за организма ти.
Тогава страдаш.
3.
Самовъзпитание
,
ООК
, София, 4.7.1934г.,
на друго въже и казвам: „Това въже е 10 пъти по-силно от първото въже.“ Ако вашата вяра се скъсва при 100 кг., тогава питам: силна ли е вярата ви?
Ти
си
попаднал в тези лоши условия, за
да
се сприятелим.
Не е силна.
Иначе от къде щяхме
да
се сприятелим?
Например,
да
кажем, че вие вярвате в Бога и в Христа, но когато дойдат мъчнотиите, вие казвате: „То не се знае дали Христос е проповядвал, кой знае какво са писали хората!
Някой път вие се скарвате, за
да
се опознаете.
Някой път
си
казвате по някоя лоша дума, за
да
се опознаете.
Всичко в света работи за добро.
Служа в църква и дойде нещо и ми казва: защо
си
толкова будала?
Почти всички знаете това.
На вас ви се вижда малко чудно.
“ Та и вие някой път казвате: „По кое учение
да
вървя?
Най-първо майката гледа детето
си
и казва: „Това мое ангелче“ и пр.
“ – По учението на баща
си
.
През първата година е ангелче, през втората – също, но като започне
да
ходи, това ангелче става упорито.
Майката вземе една пръчка и детето започва
да
плаче.
Ти ще вървиш по учението на баща
си
, а баща ви – по учението на своя баща и т.н.
Майката казва така: „Ти
си
един квадрат.
Не трябва
да
се нарушават законите.
Една вода, която е излязла от самия извор и после е минала през 10 пласта глинеста почва, то мислите ли, че тази вода е чиста – във водата има известни елементи, известна кал, която трябва
да
чисти.
“ Новото в света е това, което дава живот.
Сега всички се оплаквате от страдания.
Какво са страданията?
Новото в света е това, което дава растеж, дава сила, непреривна сила, не изведнъж
да
израстнеш, но малко по малко.
Новото в света е това, което дава знание – знание, което дава светлина.
Тия понятия трябва
да
поддържате в ума
си
.
Някои от вас, почват
да
остаряват.
“ Майка ти казва: „Не ме заставяй
да
те бия, слушай тогава и без пръчка може.“ Казвам, сега това не е правило
да
си
говорим с такива думи.
Но, като направиш погрешката, пръчката трябва
да
е на место.
Ако не искаме
да
работи тази пръчка, трябва
да
живеем по закона на любовта.
Защо старите хора се запъхтяват и не могат
да
вървят?
Аз казвам: „Заповядай!
Не може
да
върви и се клати.
“ Ако това не можеш
да
го направиш, нямаш любов.
Не е оглупял, но човекът се е натоварил с мъчнотии и не може
да
ги разреши.
Млади и стари, кой до каквато степен е дошъл, всички
да
напишат по едно любовно писмо.
Представете
си
, че вие сте се влюбили и искате
да
напишете едно любовно писмо.
Тия работи ще ги превеждате в духовния живот.
Не
да
седнеш и
да
мислиш какво
да
пишеш, но най-първо ще
си
представиш, че
си
се влюбил.
Старият никога няма
да
се влюби в една стара баба, а в една млада мома.
Силата на светлината, на вашето съзнание е равна на една свещ, а на духовния човек, съзнанието е равно на 1000 свещи.
Питам тогава, вие можете ли
да
се мерите с един човек, който има 1000 свещи в съзнанието
си
?
Не само
да
мислиш „хиляда свещи“, но
да
ги имаш в съзнанието
си
.
В това състояние, при всичките тези състояния, човек трябва
да
остане еднакъв,
да
не се изменя.
Аз
да
ви представя сега промените, илюзиите, които някой път ви заблуждават.
За мене всички моменти на любовта, по какъвто и
да
е начин
да
се проявява тя, са свещени.
Представете
си
, че вие живеете в едно здание, което има само един прозорец, доста голям прозорец, с височина 3 метра и широчина 3 метра.
Има една постъпка, която всякога трябва
да
бъде равносилна.
Но този прозорец е така направен, че човек, който седи при прозореца, като опне с една малка жичка известна част на прозореца, този прозорец почва постепенно
да
се свива,
да
се свива и най-после съвсем се свива и остава една малка дупчица.
Виждам любовта на птицата, спирам се и казвам: Божественият принцип е един и същи.
Следователно тази птица, за
да
научи тази форма на любовта, трябва
да
дойде до състоянието на човека.
Като прогресирате, вие трябва
да
измените формите на вашия живот.
Те постоянно трябва
да
се менят.
Някои неща трябва
да
добиете, а някои неща съвършено трябва
да
измените.
Светлината
си
е такава, каквато
си
е от начало до край, но във вас е станала известна промяна.
Трябва
да
имате едно понятие за Бога.
Сега тези вътрешни промени, които са станали във вас, от тях трябва
да
се пазите.
В същност Бог не се изменил, но всичко се е изменило, условията са се изменили и аз мога
да
мисля, че Бог се е изменил.
Вие можете
да
направите един опит.
Който от вас е чувствителен, ѝдете при някой болен човек, който има голяма язва, страда от рак или от някоя голяма рана и след като му видите раната, като излезете от него, по̀чнете
да
си
казвате: „Като че ли ме заболя нещо в корема.“ Вие вече сте взели неговата мисъл.
Аз не разбирам закона, ако кажа така: „Забравил ме е Господ.“ Само, че при лошите условия ние не можем
да
възприемем Божия Любов.
Като мисли той за болестта
си
, то във вас се е запечатала неговата болест.
И ако дълго време мислите така, ще
си
създадете едно органическо състояние, ще почне
да
ви боли корема.
Във вас се отразява неговата мисъл и у вас ще се зароди желание
да
крадете.
Вие мислите, че всичко в света е създадено само за вас.
Ще кажете: „Чужда е тази мисъл.“ Та най-първо ще се освободите от натрапени мисли.
По кой начин Господ трябва
да
отговори.
Господ знае, че нямате нужда от това, което искате.
Друго едно положение, което трябва
да
държите е следното: (Учителят написва буквата „А“ на черната дъска.) Какъв е този знак?
Вие имате нужда от 100 лева, а искате 1000 лева.
(– „А“) Но този знак, след хиляда години ще има [ли] същия смисъл?
Тогава, колко лева трябва
да
искате?
От Господа ако искате 1000 лева, то е много малко.
Той казва: „Тези пари можеш ли
да
ги носиш на гърба
си
?
“ Той няма
да
ви даде два милиона, че
да
ги туриш на коня
да
ги носи.
Той пита: „Ти сам можеш ли
да
ги носиш на гърба
си
?
Не само преди 1000 години, но и преди 5–6 хиляди години, у египтяните, квадратът
си
е квадрат, една определена величина.
“ Ако можеш
да
ги носиш на гърба
си
, той ще ти ги даде.
Но ти искаш
да
ги натовариш на коня.
Това е един морал, който не може
да
се измени.
Ти искаш големите блага, но сам трябва
да
ги носиш, щом искаш известно благо, ти сам трябва
да
го носиш.
Ти казваш: „Доброто е нещо относително.“ Не е нещо относително.
Ти искаш известни сили.
Относително е следното: ако
си
вътре в къщата, твоят прозорец се затваря или отваря, но ако
си
отвън, има едно добро, което
си
е всякога добро и има едно зло, което
си
е всякога зло.
Ти сам трябва
да
бъдеш проводник на Божиите блага.
И най-първо, вие трябва
да
разбирате закона
да
намалите светлината и топлината на любовта.
Който и
да
е от вас, ако го подпушат, ще стане лош.
Защото тази топлина може
да
ви разруши.
Любовта
си
има своя светлина.
Това същество иска
да
каже: „Този свят няма
да
го разбереш, както Господ го е направил, но както аз го обяснявам.
А пък силата ѝ седи в топлината.
Ти мене ще слушаш.“ Дяволът ще те пита: „Знаеш ли защо Господ създаде света?
Нашият организъм отвътре не може
да
издържи повече от 42–43 градуса.
Организмът на съвременните хора при 42 градуса свършва, от вътрешната температура, а пък външната топлина може
да
издържаш повече.
Защо Бог създаде света?
До коя топлина можеш
да
издържаш?
Няма защо аз
да
питам, защо светът е създаден.
Понеже аз живея, животът е създал света, а не светът е създал живота.
Светът се е създал, за
да
се прояви животът.
Заражда се огън и ти кипнеш.
Животът е съществувал, преди
да
се създаде светът.
И ако
си
промениш пулса, топлината, то ще видиш, че тази дума в тебе е произвела повече топлина, отколкото трябва.
Сега второто заблуждение е – някой ще каже: „Ти сега не знаеш как
да
употребяваш тия условия.
Следователно, всяка обидна дума е произвела повече топлина, отколкото трябва и вие трябва
да
превърнете тая топлина в движение, в светлина.
Аз ще покажа как
да
ги употребяваш.“ Това е друго заблуждение.
При сегашното състояние, трябва
да
превърнете това по закона на светлината.
Някой може
да
каже: „Ти не знаеш как
да
ядеш, но аз ще ти покажа как
да
ядеш.
Ти не знаеш как
да
спиш, но аз ще ти покажа как
да
спиш.
Ти не знаеш как
да
ходиш и аз ще ти покажа как
да
ходиш.“ Как ще ми покаже той как
да
ходя.
При сегашните условия трябва
да
мислите и мислите ви непременно трябва
да
са силни.
Преди той
да
ми покаже, аз не ходя ли на двата
си
крака?
Как трябва
да
се ходи сега?
Някой ще каже: „Детинска работа.“ Най-първо това, за което се молиш, трябва
да
го почувствуваш.
Иначе, молитвата няма
да
има подтик.
Сегашните хора не искат
да
се молят и казват: „То е срамота човек
да
се моли.“ Че има неща, които ние вършим и които са по-срамни отколкото
да
се молим.
Ти обичаш
да
полъгваш, това е 10 пъти по-голям срам.
Едно време не се е оженила и сега иска
да
се жени.
После, ти мислиш за
себе
си
, това което не
си
.
Двадесет годишна, тя не могла
да
се ожени и сега, на 90 години иска
да
се ожени.
Ти казваш: „Знаеш ли аз какво мога
да
направя, аз какъв глас имам?
По-добре е бабата
да
се приготви за оня свят, отколкото за женитба.
На един километър не може
да
се чуе.
Чака я и ще дойде с каруца, с такси
да
я вземе.
Когато дойде някоя болест във вас, колко сте силен?
“ Никога не
си
прегъвал краката
си
, гимнастика не
си
правил и сега иде ревматизъм.
За
да
бъде една духовна идея ясна, непременно в съзнанието ви не трябва
да
имате никакво вълнение.
Ти трябва
да
се огъваш.
Ти казваш: „Ами аз не съм свикнал.“ Ти, едно време, като топола
си
се огъвал, огъвай се, но не се чупи.
Щом съзнанието на човека е спокойно, щом успокоите съзнанието
си
и вие ще имате една ясна представа за нещата.
Някой път мога
да
ви говоря за някой светия, първокласен светия.
И ако се пречупиш, трябва
да
разбираш закона.
Ако се пречупиш образува се известна енергия, с която трябва
да
се справиш.
Но, като стане пречупването, образува се нова енергия, която човек трябва
да
разбира и
да
впрегне в работа.
Сега аз се отдалечих от въпроса.
Тия неща вие не можете
да
ги съедините.
Този светия е минал през 777 прераждания.
Той има и 12 кардинални прераждания и е станал светия.
А вие едвам имате 100 прераждания. Чакайте!
Вие едвам като изкарате 777 прераждания и 12 кардинални, ще станете светия.
Този човек е употребил всички условия, които Бог му е дал, той има знания.
И ако го поставите някъде, той може
да
ви покаже своята сила.
Ако искате неговата помощ, ако се намирате в трудно положение, например гладен сте, той няма
да
ти остави пари, но ще ти каже: „Имате ли парче хляб?
“ Той ще го вземе, ще го тури под палтото
си
и като го извади, ще имате един цял мек хляб.
И ще ви го даде.
Ако те са необходими за вашето спасение, той и пари може
да
направи.
Но кога трябва
да
имате пари?
“ Питам тогава, според учението, трябва ли
да
мислите за утре?
Грешните трябва
да
мислят за утре, а праведният трябва
да
мисли само за днес.
Грешният непременно трябва
да
мисли за утре, глупавият трябва
да
мисли за след хиляда години, а пък умният, разумният, трябва
да
мисли за днешния ден, понеже днешният ден съдържа всички дни в
себе
си
.
“ Едно житно зърно казвате, че е малко, но може
да
го садите 20, 30, 50 години и то съдържа в
себе
си
всичките милиони зърна, които могат
да
се явят.
Бог ги е турил вече, житното зърно на всички ваши способности е вложено във вас и тия способности трябва
да
ги разработите.
Способностите в човека могат
да
се разработят само при известни условия.
Вие мислите, че само младите моми трябва
да
пеят, а старите трябва
да
мълчат.
Вие мислите, че здравите трябва
да
пеят, а болните трябва
да
мълчат.
Живите трябва
да
пеят, а мъртвите трябва
да
мълчат.
Казваш: „Как трябва
да
пеем?
Понякой път гледам, пеете гамата.
По колко начина можете
да
изкажете тези думи?
Може
да
дойдете близо до ухото и
да
кажете: „Аз ви обичам!
“ (Учителят го изговаря тихо.) Или пък високо може
да
извикате: „Аз ви обичам!
Като кажете високо: „Аз ви обичам“, тогава всички хора ще го знаят.
Вие се смеете, срамувате се
да
кажете.
Ти се срамуваш
да
кажеш: „Аз те обичам!
Ти можеш
да
кажеш даже: „Аз не съм те обичал.“ Какво лошо има, ако се каже: „Аз те обичам.“ (Учителят ги изговаря тихо.) Ще кажеш: „Те са детински работи.“ В живота, кое дава смисъл?
Когато ядем, хубавата храна, която вземаме, дава радост и веселие.
Думите: аз ви обичам, дават един хубав обед.
Казвам: „Вярвам в Бога“, като видя някоя малка буболечка, че се дави, изваждам я.
Виждам едно растение заклещено и като обичам Бога, навеждам се и помагам на растението.
Това е
да
обичаш Бога.
Има неща, които няма
да
останат.
Той
си
играе, този човек.
Но ако той знае как
да
съчетае буквите, той ще направи цяла чудесия в света.
Даже има корави хора и ако ти му проговориш някоя дума, ако отидеш при някой скъперник, който трепери и му кажеш: „Колко
си
добър, като тебе не съм виждал.
Много
си
добър.“ И той ще каже: „Я ми кажи още веднъж тази дума.
Я, дайте едно кафе на тоя човек.“ Ти ще кажеш: „Какво ще произведе една дума?
“Кажи му една хубава дума, но не
да
го залъгваш, но
да
му кажеш истината.
Трябва
да
се научите как
да
живеете, разумно
да
живеете.
Буквата „А“ показва, тези конци трябва
да
ги съединявате,
да
знаете съчетанието, че
да
усилвате и
да
разслабвате нещата.
Ако не знаете
да
разплитате възлите,
да
ги утънчавате и
да
ги удебелявате, тогава не разбирате живота.
Ти имаш
да
даваш някому 1000 лева и
си
писал 100 лева.
“ Не
си
турил на края една трета нула.
Но ти
си
ощетил този човек с колко?
Ти
си
намалил нещата 10 пъти.
Ще туриш истинската цифра, ще увеличиш парите на хиляда.
Казват: „
Да
се любим,
да
вярваме!
Бих желал
да
знам, когато искате
да
поправите една своя погрешка, най-първо вземате предвид
да
не падне вашето реноме, вашето достойнство.
Казват: „
Да
вярваш!
Но, когато човек поправя своите погрешки, той не трябва
да
мисли за своето лично добро.
Той трябва
да
мисли за онзи Божествен свят.
И любовта и всички други добродетели се опитват тогава.
Най-първо трябва
да
поправиш погрешката, понеже тя е в съзнанието на всички ония същества, които те подкрепят, понеже това съзнание, което има всеки един от вас, се дължи на съзнанието на разумните същества, които ви обичат.
И ако те престанат
да
ви обичат, вие ще се схумите или няма
да
имате условия.
Верующите във всички векове са имали една слабост.
Вие още не разбирате, как съзнанието може
да
се храни от съзнанието на светлите разумни същества.
Понеже майка им най-първо е приготовлявала храната, то те, като израснат, очакват все същата работа
да
върши майка им,
да
ги носи на количка,
да
ги облича и пр.
Знаете ли колко е силна мисълта на един добър човек?
И като останат самички
да
си
вършат работата, това им се вижда малко странно.
Човек трябва
да
бъде самостоятелен.
Един човек се е отчаял и мислил, че никой няма
да
му помага.
И вие, ако не можете сами
да
работите, вие сте като всички деца.
Не е лошо човек
да
бъде дете, но когато възрастният, на 21 година вземе ролята на едно малко дете, то има едно [не]съответствие.
Не
си
ли ти първият, който се е отчаял.
От какво се нуждаеш?
“ Потупва те по рамото, завежда те в къщи, дава ти един обед и ти казва: „Заповядайте втори път.
Господ за това е създал света.
4.
Трите правила
,
МОК
, София, 6.7.1934г.,
Трябва
да
го разтопиш.
Ти не може
да
предизвикаш любовта, ако не го разтопиш.
Ако не можеш
да
разтопиш снега, оловото, златото, ти не можеш
да
предизвикаш любовта.
Представете
си
такова едно доказателство.
Да
кажем, някой има
да
дава 20 английски лири.
Представете
си
, че тази топка е от сняг, а пък втората от олово, а пък третата е златна (фиг. 1).
Искате
да
знаете при каква температура ще се стопят.
Понеже има
да
дава, като не може
да
ви даде, той е намислил
да
се самоубие.
Вие в дадения случай схващате неговата мисъл, цените неговия живот и му давате 20 английски лири.
Искате
да
направите някаква проба.
Този човек досега не е мислил за вас добре, може
да
е мислил много лошо, но в този случай вие го спасявате, той се е стопил.
Аз ви привеждам един пример.
Един искаше
да
се самоубие.
Той имаше
да
дава.
Казах му: Продаваш ли ми живота
си
?
Той каза: „Продавам го." Казах му: Аз го купувам.
Ако топлината е две единици под нулата, снежната топка може
да
я носите, но ако измените топлината, тази топка няма
да
остане.
И после, ако турите втората топка при един градус, тя няма
да
се измени, а при 333 градуса какво положение ще вземе?
- „Две хиляди лева." Давам му ги.
Казах му: Ако
си
платиш парите, ще ти върна душата, ако не върнеш парите, душата ти е заложена.
Може би в този век
да
е единственият случай, когато един човек
да
е продал душата
си
.
Той казва: „Продавам я, нищо не ми коства." Купувайте човешките души, не бойте се.
Хубаво е всякога, дето ви се отдаде случай,
да
направите една услуга, много услуги.
С това вие давате един подтик на вашите най-хубави способности, на вашите най-хубави чувства и с това растете.
За бъдеще ще ви дам известни правила.
Например може
да
преведете следните думи: „една научна теория има своя научна основа." Трябва
да
знаете, че научната теория има основа в самия мозък на човека.
В живота има известни правила, които трябва
да
се знаят и които трябва
да
се приложат, за
да
вървят работите.
Аз казвам, че един човек, за
да
може
да
разбере науката, той трябва
да
има ценности в съзнанието.
Ако нямаш в съзнанието
си
ценност, ти не може
да
имаш наука.
Представете
си
, че един художник няма платно, на което
да
може
да
рисува.
Или ако той не живее вътре в природата, няма простор пред
себе
си
, как ще се явят идеите в него?
Благодарение на външния свят, процесите отвън стават вътре ценности на съзнанието.
Съзнананието във вас е един малък свят, в който става отражение на външния свят, вие виждате нещата ясно.
Та трябва
да
има някакъв обект, някаква форма, която
да
изучавате.
Например градината може ли
да
се изучава без форма?
Каквато и
да
е идеята, тя седи в нейната форма.
Този запас е потенциална сила.
Сила, с която човек може
да
разполага.
Следователно всеки един човек трябва
да
има ценност.
Трябва
да
има известни идеи, които
да
са установени, на които формата
да
не се мени.
което ще даде цена на човека.
Нали един човек, за
да
бъде здрав, трябва
да
живее порядъчен живот?
Ние определяме, че човек трябва
да
мисли.
Добре
да
чувствува и добре
да
яде.
Това са вече подробности, но казвам: Здравето зависи от доброто мислене.
Представете
си
, че вие сте свършили университет и сте чиновник.
Всички хора имат много добро мнение за вас като чиновник, но имате една малка слабост, че не знаете как
да
се отнасяте към парите, не оценявате парите или може
да
обичате парите повече, отколкото трябва.
Може
да
се престараете.
Един ден той види парите, влюби се в тях, погледне ги, почне
да
се разговаря и казва: „Може ли
да
дойдете с мен?
Ние сме пари в касата на господаря." Той казва: „Аз мога
да
ви взема с мене." Парите казват: „Не може." В преносен смисъл ви казвам какво става.
Представете
си
, че има съд, казват му: „Къде са парите?
Но представете
си
, че вие може
да
изгубите своята цена и без
да
сте направили престъпление.
Вие може
да
помислите един ден само така: „Как
да
задигна златото?
" Вие отивате при касата, но този господар е толкова умен, не иска
да
ви излага.
Той извадил всичкото злато и сребро от касата.
Вие отивате и виждате, че касата е празна.
Но в съзнанието
си
вашият господар знае, че вие сте отворили касата и не сте намерили златото.
Макар
да
не сте намерили нищо,
да
не сте взели никакви пари, той казва: „Този човек е неустойчив, в знанието му няма ценност." Сега някои, които искат
да
извършат нещо, което не е позволено в природата, те ще отрекат някой закон.
Например, когато някой иска
да
мисли зло, той казва: „Като умре човек, всичко се свършва." Така разсъждават.
Научно доказано ли е, че като умре човек всичко се свършва?
Това са неща, които се предполагат и не може
да
се докажат научно.
Дали след смъртта всичко се свършва.
Някои дават известни доказателства, че след смъртта никакъв живот няма.
Сега няма какво
да
се занимаваме с този въпрос.
Всички предполагам, че вярвате, но нямате една конкретна опитност, не сте ходили в онзи свят.
Сегашното ви съзнание както е, може
да
кажете, че в миналото сте ходили.
Някои от вас имали ли сте опитността
да
сте ходили в онзи свят?
Едно същество от другия свят много рядко може
да
си
позволи
да
направи една погрешка съзнателно, изключения се случват много рядко.
Вие по някой път разсъждавате, искате
да
бъдете господари на живота, господари на вашата съдба.
Но как може
да
бъдете господари, ако не разбирате онази ценност на съзнанието
си
, ако не сте господари на тези вътрешни сили, които действат във вас, ако не можете
да
правите различие, какво може
да
направи злото и какво може
да
направи доброто?
Как можете
да
бъдете господари?
Дарбите, които човек има, при злото се изгубват, а пък при доброто дарбите се усилват.
Сега много пъти са правени възражения и казват: „Този е даровит човек.
Пияница е и пак е даровит." Те са криви изводи.
Защото една дарба не се е родила само за 10 години или само за 100 години.
Тя произхожда далече от миналото.
Та ако вие разглеждате човешката дарба, ако разглеждате човешката честност, трябва
да
имате предвид, че тя има произход в далечното минало.
Изгориш се по тялото някъде, ставаш възрастен, но може
да
остане белег.
Човек по някой път може
да
се срамува от тези белези, но научно трябва
да
знае - тези белези трябва
да
му служат като една наука,
да
знае какви са били последствията при изгубването на ценността, какви страдания е претърпял човек.
Вие по някой път страдате и защо страдате?
Всяко едно страдание, като общо правило, се дължи на нарушението на един основен закон в природата, който е неизменен сам по
себе
си
.
И колкото нарушението е по-голямо, толкова страданието е по-голямо.
И колкото нарушението е по-малко, толкова страданието е по-малко.
И скръбта
си
има свои ценности, възможности, както в математиката.
Тогава в един съдран джоб какво може
да
турите?
В един здрав джоб, макар и
да
е празен, пак може
да
турите нещо.
С един съдран джоб какво може
да
направите?
Трябва
да
се закърпи.
Три неща има, три неща и правила има, които може
да
спасят човека.
Първото правило е: ако имате любов към живота,
да
имате правилно разбиране, ако имате любов към знанието,
да
го разбирате, и ако имате любов към свободата,
да
я разбирате.
Ако ги разбирате добре, вие може
да
живеете.
И с това може
да
поправите всичките
си
погрешки - ако обичате живота, ако обичате знанието и ако обичате свободата.
Под думите „
да
обичаш живота", се подразбира следното:
да
обичаш живота не само за
себе
си
, но този живот като го обичаш в другите хора,
да
ти е приятно.
Да
обичаш живота в
себе
си
и в другите хора, еднакво
да
се радваш, когато животът се усилва в другите хора и в тебе.
Защото усилването на живота седи в ценността на съзнанието в човека.
И за свободата е същият закон.
За
да
спазите първите три правила, които са ценни, вие може
да
ги приложите в живота.
А който не ги знае, може
да
се подхлъзне.
Авторитет за любовта към свободата е Истината.
Ако не разбирате тия три авторитета, вие не можете
да
приложите тия три правила.
Вие не може
да
приложите любов към живота, ако любовта не е авторитет за вас.
Вие не може
да
имате любов към знанието (аз вземам знанието като една сила, която води към освобождение), ако мъдростта не е авторитет за вас.
Вие не може
да
опазите правилата на свободата, последният авторитет, ако истината не е авторитет за вас.
Може
да
питате какво нещо е истината.
Истината е авторитет за свободата.
Това, чрез което можеш
да
бъдеш всякога свободен.
Някой иска
да
определи какво нещо е истина.
Ти на истината не може
да
дадеш никаква форма.
На истината може
да
дадеш само една форма - ако имаш този авторитет, ще бъдеш всякога свободен.
Няма
да
бъдеш ограничен.
Всички въпроси могат
да
се решат по закона на свободата.
Но ти казваш: „Загубих своята свобода." Понеже
си
изгубил авторитета на истината.
Следователно нямаш любов към свободата.
А пък щом не прилагаш това правило за свободата, нямаш любов към нея, ти не
си
свободен човек.
А пък щом не
си
свободен, оттам насетне ще се нареждат всички неприятности в живота.
Но
да
не дадеш някое богословско тълкувание.
Или
да
не дадеш някое модно тълкувание.
Кое е за тебе най-ценното, до което
си
дошла в своето разбиране?
(Не мога
да
отговоря.) То е скромност.
„Не мога
да
отговоря." Има неща, които не могат
да
се кажат, защо?
Има неща, които не трябва
да
се кажат, понеже, като кажеш, някой път думите произвеждат голяма светлина, а пък някой път и голяма топлина, и се разтопяват нещата.
Затова човек трябва
да
мълчи.
Някой път, като кажеш някоя дума, може
да
се разтопи.
За пример ти минаваш някъде и
си
свободен.
Облечен
си
скромно.
Представи
си
, че имаш другари, които обичат
да
обират?
Ти като се събудиш, станеш, виждаш, че в джоба ти няма нищо.
Ако кажеш, че
си
богат и носиш нещо в
себе
си
, то няма
да
бъдеш свободен.
Ако говориш за
себе
си
, че
си
богат, че имаш това и това, тогава трябва
да
бъдеш много умен.
Но ако кажеш, че носиш това богатство със
себе
си
, ти се излагаш на известна опасност.
Той ще ти каже: „Мога
да
ти услужа.
Да
пренеса парите,
да
си
починеш малко.
Много ще бъда щастлив, обичам
да
услужвам." Но после, като се събудиш, няма
да
го намериш никъде.
Питам: Един човек, който е свършил университет и занесъл торбата някъде и не я връща, учен човек ли е той?
Някои полицаи
си
имат копои.
Ще те кара
да
я носиш и
да
се извиняваш, че не
си
я занесъл.
Снежната топка може ли
да
се разкайва, ако не се разтопи?
За
да
се разкая човек, трябва
да
се измени неговата култура,
да
се промени неговото съзнание.
При едно обикновено съзнание една погрешка не може
да
се изправи, не може
да
стане разкаяние.
А пък една неизправена погрешка в един живот, една малка неизправена погрешка в следващия живот, във втория, в третия, в четвъртия, в петия - тази погрешка може
да
се увеличи.
Тя може
да
спре цялото развитие, целия ход на човешкия живот.
Сега вас ви интересуват много неща, вие се спъвате в сегашното
си
положение.
Усещате, че сте беден, че някои ваши дарби не са развити, без
да
може
да
дадете отчет кои са причините, дето някои ваши дарби не са развити.
За пример вие казвате: „Аз не съм някой талантлив художник или поет, или музикант." Кои са причините, дето не сте даровит?
(Не е работено.) Кое е онова, което може
да
застави човека
да
работи?
(Любовта.) Сега кои са законите, как може
да
се предизвика любовта?
Много е трудно
да
предизвикаш любовта в един човек.
5.
Върховният авторитет
,
УС
, София, 8.7.1934г.,
Това, което носи живот, то е Божественият Дух.
Как е започнал
да
действува онзи творчески принцип, за
да
оформи Земята?
Бог е създал Земята, но имало нещо, което е липсвало.
Можем
да
кажем, че и сегашният човек е създаден, но не е оформен още и Духът работи сам, за
да
се повдигне човек.
Някой път онези, които изучават Писанието, мислят, че, като е казано, че Бог е създал човека по Свой образ и подобие, че човек е завършен образ.
Не, Духът работи, за
да
се завърши,
да
се оформи този образ.
Работата не е един завършен акт, дълго време трябва
да
се работи, за
да
се завърши, както един художник или скулптор дълго време работи върху своето произведение.
Че не е завършен човешкият образ, всеки един от вас може
да
го провери.
Даже при най-доброто разположение на духа, когато мислите, че Божествената Любов е във вас и че с тази Любов може
да
обгърнете целия свят, след малко се изменя вашето състояние, ставате недоволен, мрачен, кисел.
А пък при човека се явяват някой път толкова петна, че едва се виждат някои места.
Затова човек трябва
да
гори отвътре.
Мъчнотиите в света, това са материали, които трябва
да
се турят
да
горят на този огън.
Ако нямате този материал, няма
да
имате и огън.
Всичко това трябва
да
се превърне в огън, в светлина.
Сега, не трябва
да
се спирате върху въпроса защо е така.
Някой може
да
пита: „Защо хората се раждат по този начин?
“ Има разни начини за раждане.
Кокошката снася яйца и после пак чрез него ражда малките
си
.
Дървото отгоре
си
образува плодовете, на някое клонче има увиснали плодове; някоя малка микроба се раздвои на две.
Има много начини, с които природата работи.
Този начин, по който сега хората се раждат, той не е вечен начин.
Един ден хората ще се раждат по друг начин.
Раждане може
да
има само когато Духът влезе в човека.
Сегашните хора казват: „Добила жената дете.“ Писанието казва: „Създаде Бог човека“, а пък за напредналия човек Писанието казва: „Роден е от Бога.“ Не „създаден“.
Не само трябва
да
бъде създаден човек.
Родените от Бога, те са Синове Божи.
За създадените още не може
да
се каже, че са синове Божи.
Сега, онова, което е необходимо за вас, е присъствието на Духа, Който може
да
ви изпълни с онова познание, нужно
да
разберете какво е предназначението ви.
Да
може
да
си
спомните какво трябва
да
правите.
Страданията на човека произтичат от неговото животинско естество – иска
да
се удоволствува.
То не обича страданието, то обича само
да
яде и
да
пие.
Най-високото развитие на животното е
да
яде и
да
пие.
Та сега, като станал човек, набрали се много страдания.
Вие някой път се чудите защо човек страда.
Представете
си
, че човек е живял 10 000 години като вълк, 20 000 години като тигър, 50 000 години като мечка.
Всяка година изяждал по една овца.
Всичките тези престъпления, които е направил, сега, като е станал човек, всички тези същества започват
да
идват при човека и му казват: „Върни ни това, което
си
взел.“ И ти трябва
да
плащаш.
Да
плащаш за старите привички и задължения.
Ти казваш: „Аз живея по Бога.“ Но ще ти кажат тези същества: „Едно време беше страшен разбойник, ограби ни, изяде ни, сега ще платиш.“ Някой път ти дойде някое страдание: „Толкова много се моля, по три пъти се моля на ден, защо ми дойде това страдание, отгде дойде?
“ Господ не те слуша, само казва: „Ще поправиш живота
си
.“ Ти
си
ял, ял, колко агнета само
си
изял.
И сега агънцето трябва
да
го родиш,
да
му дадеш свобода,
да
му платиш,
да
му дадеш живота, който някога
си
му взел.
Да
взема може, но ако дава, страда.
Така че страданието не е нищо друго освен ликвидиране с животинското, със старите сметки.
Сегашният живот ни е даден, за
да
се запознаем с Бога,
да
дойдем в съгласие с Него,
да
вършим Волята Му.
Ти не
си
ял навреме, ти
си
ял, когато не
си
бил гладен.
Например някое дете минава покрай някоя градина, отива при едно плодно дърво и изяжда една ябълка.
Прегрешението не е в това, че е изяло ябълката, а че не е питало господаря на градината.
Хората съгрешиха, понеже пристъпиха Божиите заповеди, тъй като Бог им каза
да
не бутат дървото на познанието доброто и злото.
Често ние грешим, понеже не изпълняваме Волята на Бога и желаем някои работи
да
станат преждевременно, тогава, когато ние искаме и както ние искаме, и по този начин
си
създаваме ненужни страдания.
Да
допуснем, че ти имаш 10 000 лева на разположение.
Минаваш един ден покрай една витрина и виждаш хубави дрехи, искаш
да
се облечеш.
Минаваш покрай обущаря, искаш
да
се обуеш.
После искаш някоя хубава шапка, някой часовник и всички други удоволствия.
Не спираш там, но почваш
да
вземаш и назаем.
Ти ще се намериш натясно и ще започнеш
да
казваш бели лъжи, ще се извиняваш и ще им казваш: „Елате утре, елате вдругиден.“
Те, като хванат един човек, искат
да
го обърнат на всяка цена към Бога и му казват: „Ти
си
грешен, ти трябва
да
се поправиш.“ Те му повтарят: „грешен, грешен“, докато го убедят, че е грешен и че трябва
да
се поправи.
Един евангелист пита: „Ти защо като нас не ги учиш
да
се покаят?
“ Един наш брат му казал: „Ние видяхме, че чрез вашия метод както обръщате човека, не може
да
го обърнете, понеже после той пак се връща там, откъдето е дошъл.
Казваме му: „Ти
си
добър, ти
си
добър, ти
си
добър“ и най-после той повярва, че е добър и става добър.
Нали вие искате
да
го направите добър?
“ Евангелистът казва: „Вие сте по-големи майстори, а ние искаме по-рано
да
го окаляме хубаво и после
да
го обърнем.“
Казвам сега: Как е по-хубаво
да
се започне: с Моисеевия закон или с Любовта?
По някой път вие искате животът
да
бъде красив, хубав,
да
ви обичат,
да
ви погалят,
да
ви кажат една сладка дума,
да
ви приемат вкъщи като свои.
При Моисеевия закон ти
си
един слуга – каквото направиш, плащат ти и като направиш нещо, ще ти намерят кусур, ще кажат: „Проста работа.“ Ще унижат работата ти, за
да
откъснат нещо от заплатата ти.
Ще ти кажат: „Не
си
го нарисувал както трябва, не
си
ушил дрехата както трябва“, за
да
ти отбият нещо.
Някой казва: „Онази сестра се отнесе грубо.“ Няма нищо, тя по закона ходи, тя
си
носи камшик и като
си
извади камшика, удря.
Даже и жените носят сега по някой път бастун.
Има една страна в живота, която е красива.
Законът може само
да
те облече,
да
ти построи къща,
да
ти направи ограда.
Но законът не може
да
ти даде щастие.
Законът не може
да
ти даде разумност.
Законът не може
да
ти даде сила.
При закона всичко е външно.
Силата на човека е в любовта.
Трябва
да
се употребява любовта, защото ако не я употребявате, вие ще останете парализирани или недоизраснали.
Не се самозаблуждавайте.
Писанието казва: „Любовта никога не отпада.“ Това, което отпада, трябва
да
знаете, че не е любов.
Ти казваш: „Едно време имах любов, а сега я нямам.“ Не се заблуждавай.
Любовта никога не отпада.
Любовта всякога
си
остава, при всички условия, една и съща.
Това трябва
да
залегне дълбоко във вас.
Когато човек не знае как
да
използува любовта, тя се отдалечава.
Ако вие
си
затворите кепенците на стаята, и топлината, и светлината не могат
да
влязат.
Не. Вие сте затворили условията, при които любовта може
да
влезе във вас.
Та, често, със своите погрешки, ние затваряме ония пътища, по които любовта може
да
работи в нас.
Вие се считате някой път и за сиромаси.
С какво може
да
подкрепите това?
Аз виждам небето, звездите, въздух, вода, изобилно блага.
Цялата природа е дадена на човека и той казва, че е сиромах.
И най-големият милиардер не би могъл
да
купи това, което един човек има.
Това, което можеш
да
учиш,
да
видиш,
да
помиришеш,
да
чуеш,
да
вкусиш,
да
пипаш, това е голямо богатство.
Ако Бог ти е дал чувства, вярвай в Бога, че Той ще ти даде това, което искаш.
Той ще ти даде богатства, но не искай веднага.
Той ще ти даде всичко навреме.
Ти искай знание от Бога, искай условия
да
се учиш и пр., но не Му поставяй време.
Ти иди при един професор
да
се учиш, но не му туряй програма, кога, в кой ден и какво
да
ти преподава.
А пък сега искат
да
кажат на Бога: защо професорът не е дошъл?
Ако
си
разбрал, добре е, но ако не
си
разбрал, пак е добре.
Всички може
да
говорите за Любовта, но кои са отличителните черти на Божията Любов?
Ако видите, че някое малко същество, например малка пеперудка кацнала някъде, или оплетена в паяжината на паяка, трябва
да
ви се трогне сърцето,
да
кажете на този паяк
да
я пусне.
Също така,
да
кажете на паяка
да
пусне мухата.
Да
се занимавам с мухата ли?
Нека паякът
да
си
я изяде.“ Паякът за тебе е едно предметно учение.
Ако ти не освободиш мухата, ти
си
съдружник на паяка и тогава наполовина с паяка ще отговаряш за престъплението.
Ти казваш: „Аз не съм видял.“ А пък ти
си
видял.
Мислите ли, че няма
да
отговаряте за това?
Може би вие
да
сте причината или пък поради вашето невнимание това чувство е станало жертва на някой вълк, на някой паяк и пр.
Та, сега, вашите хубави мисли, вашите хубави желания, това са вашите овци, които трябва
да
пазите.
Христос казва: „Моите овци, Отче, на Мене ги даде и Аз ще ги пазя.
Полагам душата
Си
за тях,
да
не изгубя нито една от тях.“ Онова, което Бог ви е дал, ако го изгубите, тогава къде е вашето достойнство?
Всичко това, което Бог ви е дал, вашите хубави мисли и хубави чувства, тях не трябва
да
губите по никакъв начин.
Някой може
да
казва: „Аз съм много добър.“ Отивам в кошарата му
да
му видя овцете.
Отивам в градината му
да
видя плодните дървета,
да
видя зелето му, доматите му какви са.
Виждам още лука, чесъна, сливите, крушите, ябълките.
Това са все методи за възпитание на хората и като обикалям дърветата, аз гледам кои методи успяват.
А пък някоя година всичко върви.
Растителното царство ми казва: „По нашия живот съди за господаря ни.“
Всеки един човек трябва
да
има една градина, за
да
гледа как растат растенията.
И какъвто е той, такива ще бъдат и растенията, такива ще бъдат и неговите домашни животни.
Сега онова, което Бог ни е дал, трябва
да
го пазим.
Хубавото, което Бог ни е дал, тези овци, които Бог ни е дал, трябва
да
ги пазим както пастирят пази овцете на господаря
си
, та нито една овца
да
не се изгуби.
И тогава Бог ще каже: „Добри рабе, много добре
си
ги гледал, ще ги оставя на тебе.“
Вие мислите, че като отидете на онзи свят без овци, без нищо, ще ви посрещнат с някое такси, тържествено.
В онзи свят няма никакви таксита.
Там има превозни средства, но не мога
да
ви ги кажа какви са.
Писанието казва, че всички онези хора, които вие може
да
обърнете към Бога, ще бъдат с вас.
Те ще ви бъдат ваш капитал.
Ако отидете в Невидимия свят сами, ще кажат: „Този овчар е изгубил овцете.“ И тогава, след като ви гощават 3–4 деня, ще ви пратят пак на Земята,
да
работите.
Даже и в този свят може
да
направите опит.
Една жена, която обича някой мъж, която даже казва, че умира за него, ако тя го вземе, а пък той седи, не работи и се излежава, тя ще му каже: „Защо седиш така тук, защо не излезеш
да
работиш?
“ И тя ще почне
да
съжалява.
Ще каже: „Не трябваше
да
се свързвам с него.“
При работата ще ви се даде най-хубавото.
Тук не можем
да
работим.
Следующият живот, който иде, ще бъде живот на работа, затова трябва
да
се приготовляваме.
Всеки ден, когато ви дойдат страданията,
да
знаете, че вашите овци страдат.
Когато децата страдат, и майката страда.
Когато в една държава поданиците страдат, и царят, и управляващите страдат.
Щом имаме страдания, то има нещо в нас, което трябва
да
поправим.
Това можем
да
го направим само по един начин: нещата без Любовта не могат
да
се поправят.
Затова Любовта за вас трябва
да
бъде върховният авторитет.
Ние трябва
да
обичаме живота – онова, което Бог ни дава.
И Любовта трябва
да
бъде за нас авторитет.
Само по този начин може
да
се поправи миналото, може
да
се изправи настоящето и само по този начин може
да
се постигне бъдещето.
Никога не казвай: „Не
си
струва
да
обичаш!
Любовта всякога се отличава със следното: тя най-първо дава, а после взема.
То най-първо взема, а после малко ще даде.
Онзи, който първо взема, а после дава, той е в безлюбието.
А пък онзи, който първо дава, а после взема, той е в любовта.
Затова на всички ви пожелавам
да
живеете в Любовта.
Давайте и после вземайте.
6.
Приемете Духа
,
НБ
, София, 8.7.1934г.,
Религиозният като че всичко знае, като че е бил на Небето, а пък като го видиш по-отблизо, ще видиш, че не е бил в небето и е много бос.
Ти ще
усетиш
, че
си
в един свят толкова уреден, в един свят с толкова любов, че никога няма
да
се
усетиш
в някаква нужда.
Не е лошото в разправянето, но човек никога не трябва
да
разправя за неща, които не знае.
Най-първо, човек трябва
да
вярва в една цел.
Докато тази идея не я схванеш, няма
да
разбереш къде ти е мястото.
Представи
си
, че тебе те пратят в Слънчевата система.
Най-първо трябва
да
намериш къде е Слънчевата система.
После ще намериш на Земята твоето място и какво трябва
да
работиш.
Те се радват и казват: „Това ще направя, онова ще направя“, но след 5–10 години виждат, че тази работа не е такава, каквато те предполагат.
Всичко това, на което Любовта може
да
бъде авторитет, дръжте се за него и никога няма
да
се излъжете.
Стар човек е той, но той
си
мисли как е живял на младини, какво е правил и мисли, че той е много умен.
Той като млад
си
е мислел, че е глупав, иска
да
стане стар, за
да
поумнее; а пък като остарее, казва, че на младини е бил по-умен, отколкото като стар.
Всички извори са били стари хора, които са били на върха по планините и са се стопили.
Горе е бил много скържав, никому нищо не дава, а долу, като млад, дава; а пък младият после, като стар, започва
да
замръзва.
Този процес трябва
да
изходи човек.
Човек трябва
да
изходи пътя на младия и на стария и
да
ги съедини в едно и тогаз
да
си
състави едно вътрешно понятие за самия живот.
Младият човек е богат човек, а пък старият не може
да
задържи своята старост и идва смъртта.
Младият трябва
да
бъде господар,
да
държи своята младост и старият трябва
да
бъде господар,
да
държи своята старост.
Младият не може
да
запази своята младост и старият не може
да
запази своята старост и умира.
Казват, че младият трябва
да
остарее и старият трябва
да
умре.
Аз съм търсил и не съм намерил в никоя книга
да
е писано това.
Най-голямото робство, което човек може
да
намери.
Сега
да
оставим този въпрос.
Понеже вие живеете в един век, който наричате реален, казвате: „Парички, парички, не ми говорете за Господа!
“ Бог не дава на човека сила, но му дава любов.
Силата на човека зависи от неговата любов.
Без любов никаква сила не съществува.
Ако не бяха тези пиленца, то кокошката щеше
да
се уплаши.
Кокошката казва на вола: „Ако те клъвна, нищо няма
да
остане от тебе!
Казват: „Трябва
да
имаш някакъв идеал.“ Какъв е този отвлечен идеал?
Най-първо младата мома
си
представя един идеал.
Тя
си
представя един момък като един ангел, благороден, възвишен, някой княз, цар.
Действително, тя
си
го представя в княжески дрехи.
Тя, като го види някъде, казва: „Прилича на идеала, ще взема
да
го опитам.“ Взема го, опитва го.
“ Но като отрасне детето, не е баш така, както тя
си
го мислела.
Като стане това дете на 21 години, на 22 години, тя вижда, че не е ангел.
И майката казва на дъщеря
си
: „Какво ми остана вече?
Да
умра,
да
си
замина!
Аз не ви представям този факт, за
да
ви обезсърча, но ви представям един процес, който сега става.
Това, което
си
представя младата мома, не е така.
Всички, които страдат от женитбата, са прибързали.
Не трябва
да
бързаш!
Детето е подарък отгоре.
То трябва
да
се роди навреме.
Някой казва: „Трябва
да
си
имаме дете.“ Детето е една книга, която е пратена отгоре, но като не знаеш азбуката на тази книга, на санскритски ли е, на ватански ли е, на адамитски ли е, не може
да
четеш книгата.
Това е една книга, която ти е пратена
да
четеш.
Ако не четеш тази книга, не може
да
я обичаш.
И за
да
обичаш Бога, същият закон е.
Ако ние не знаем
да
четем тази природа, тази книга, която е отворена пред нас, как ще обичаме Бога?
Тогава ние търсим Бога, търсим Го тук, търсим Го там и не може
да
Го намерим.
Един светия се обезсърчил, намислил
да
се пожертвува.
Казва: „Няма смисъл животът.“ Казал: „Търсих Те, Господи!
“ Отива при едно дърво и рекъл там
да
умре, под дървото, и който го намери,
да
го погребе.
Като видял плода, вече не искал
да
умира.
Казал: „
Да
се кача на дървото не мога; едно време можех, но сега не мога.
Докато не ни заведат при това дърво на живота, новото разбиране, новият живот не може
да
дойде.
Ако не може
да
дойде това разбиране,
да
се разшири нашата душа,
да
могат хората
да
се обичат… Трябва
да
се обичат хората, защото душите са излезли от един и същ извор.
Казват: „Ти не
си
като мене.“ Ние казваме: „Кое е онова достойнство, с което райската птица се отличава, че тя носи най-скъпата дреха в света?
Ти мислиш, че
си
ги изгубил.
Някой ще каже: „Дали това е вярно?
Вие
си
представяте рая на някое място с дървета и ангели.
Трябва
да
се приведе човек в магнетичен сън, за
да
влезе в рая.
Трябва
да
заспите, за
да
влезете в рая.
Представете
си
, че в някой планински връх – 12 километра височина, има голям къс лед, който се стопява после.
Докато не се стопи, той не може
да
разбере духовния живот.
Ако храната не се стопяваше, в човека какво щеше
да
стане?
Реалното в дадения случай е само онова, което ние в дадения случай възприемаме и задържаме в нашето съзнание.
Храната, която ти
си
ял, тя те ползува дотолкова, доколкото ти
си
изпитал нещо в яденето.
Онова, хубавото възприятие, което остава в тебе, то е силата на храната.
“ Ако вие бихте се хранили с любов, щяхте
да
видите каква грамадна сила се крие в яденето.
Ако ядете с любов, ще видите каква грамадна сила ще придобиете.
Всички хора трябва
да
се обичат, защото са Божии проводници.
Ако се създаде едно общество на любов, тогава смъртта ще изчезне.
Ако мъжът и жената мислят кой е господар, тогава са на фалшива почва.
Но ако съзнават, че са части на едно цяло и се яви онази любов, тогава ще могат
да
живеят с хиляди години.
Ти може
да
обичаш някой човек, но в някой случай не може
да
възприемеш неговата любов.
Не само
да
имаш предмета на любовта, но трябва
да
си
в състояние
да
възприемеш любовта.
Трябва
да
считаш единствен авторитет в живота любовта.
Тогава ти може
да
проявиш любовта в живота.
Има хора, които уреждат споровете
си
в съдилищата.
Има братя и сестри, които с години не
си
говорят.
Мене са ми казвали: „Я ми придай вяра.“ Моята вяра досега никога не ме е излъгала.
Никога не е било време, когато
да
е имало стълкновение между мене и Бога.
В мене няма желание аз
да
оправям света.
Да
направиш една такава вселена, какъв ум се изисква, каква сила, каква грамадна работа!
Като дойдеш при Бога, като видиш лицето Му,
да
кажеш: „Определи ми малко място и аз
да
работя в това голямо предприятие!
Всички вие искате
да
управлявате сега.
В сегашния дом въпросът е кой
да
бъде господар: мъжът или жената, братът или сестрата, господарят или слугата, ученикът или учителят.
Кой ще бъде господар?
Кой трябва
да
бъде слуга?
Най-силният. Кой трябва
да
бъде господар?
Най-слабият. Онова, което на всички бих ви препоръчал – може
да
имате каквото и
да
е вярване, то е вашият излишен багаж.
Аз бих желал една дреха, която никой
да
не може
да
отмахне.
Аз бих желал
да
имаме един живот, който никой
да
не може
да
вземе, и една свобода, в която никой
да
не се меси, и едно знание, което никога
да
не ни изненадва.
Не е въпрос всичко
да
знаем, но онова, което зная,
да
мога
да
го опитам.
Знанието е процес на степени, от разни градации.
Животните имат знание, хората имат знание, ангелите имат знание, Бог има знание, но каква градация съществува!
Някой път дойдат мравите, вземат нещо и ще
си
заминат.
Някой път аз
си
поговоря с мравите и те казват: „Тук е само един по-голям мравуняк.“ Често аз запитвам мравите какво мислят за човека.
Като спра някоя мравка
да
я питам, тя казва: „Ще ме извиниш, чакат ме в мравуняка.“ Някои от нашите стари разсъждения в света не приличат ли на мравешките?
Затова,
да
не изгубим това, което ни е дадено.
На когото простите греховете, простени са.“ Значи така човек става господар на своя живот.
Вярата в Бога, това е великото освобождаване от всички ограничения и временни терзания.
Ако ти повярваш, ще се освободиш от всички ограничения; ако ти повярваш, ще се освободиш от всички болести, които съществуват в света.
То не може
да
се наложи насила на хората.
В света има един закон, по който хората кога и
да
е ще дойдат до това.
По този път всички ще минат.
По друг път не могат
да
минат.
На всички същества идеалът е човекът, а пък човек върви към друга една цел, която го повдига към Бога.
След като намерим Бога, ние трябва
да
напуснем Земята, ние трябва
да
приложим Божественото учение в света и
да
преодолеем всички мъчнотии.
Всичко е правено, но едно нещо не е направено: човек не е приложил любовта.
Бащата не е приложил още любовта към сина
си
.
Майката не е приложила любовта към дъщеря
си
.
Защото, ако се приложи, то ще потече друга една сила.
Ако бащата е приложил любовта към сина
си
, то ще има една вътрешна връзка и бащата ще се подмлади.
Докато бащата остарява и умира, то синът не обича баща
си
.
Докато синът остарява, то бащата не обича сина.
Казано е: „Онези, които обичат Господа, силата им ще се обнови.“ Бог не е стар, както мислят някои.
Един и същ е през всичките векове, през всичките вечности, които са минали, Той е един и същ, неизменен.
Бог иска ние
да
бъдем като Него, като приложим Божията любов.
Че, ние умираме от преяждане, от големи грижи в света.
Ние даваме къщата
си
под наем и после умираме от каране с наемателите.
Даваш пари назаем и след това умираш за парите
си
.
Та, всякога [се] умира от претрупване на онова, което Бог ни е дал.
Кога ще дойдат онези новите отношения?
Теоретически лесно се преподава.
Ние преподаваме християнство теоретически, че Христос е умрял, но ние не сме в положението
да
разберем как е умрял Христос.
Христос вече 2000 години не е престанал
да
работи и всякога посещава страдащите, утешава ги.
Когато някой иска
да
се самоубие, Христос казва: „Ще се оправи твоята работа!
Гласът му казва: „Посред нощ, в 12 часа, иди на еди-коя
си
улица, там имаш една работа.“ Богатият излиза вън, никой няма и се връща.
Отива при посочената къща и
си
казва: „В какво голямо заблуждение съм,
да
хлопам в 12 часа!
“ Онзи му казва: „Трябва
да
отвориш.“ Като отваря, богатият вижда един младеж с разчорлени коси.
Трябва
да
се намираш в едно извънредно положение, трябва
да
мислиш
да
направиш нещо.
Не искам
да
знам каква е работата.
Аз не знам, изпратен съм
да
уредя [тази] работа и ме държат отговорен.“ Онзи бил млад, 21-годишен, и казал: „Бях в едно религиозно общество.
Аз съм честолюбив, молех се, закъсах материално и реших тази вечер
да
умра,
да
взема отрова.“ Онзи му казал, че „Господ ме прати тази вечер при тебе и ми каза, че ако не дойда, ще ме сполети голямо зло.
Аз ще ти дам материалното, пък ти ще ми дадеш любовта
си
и двамата отиваме при Бога, за
да
види, че сме изпълнили работата.“ Младежът се развеселява, онзи го потупва по гърба, помолват се двамата и въпросът се урежда.
Ако богатият не беше отишъл при онзи, който искаше
да
се самоубие, какво щеше
да
стане?
Проявете любовта
си
както знаете, не както досега, не както вашите баби, майки, бащи, не както вашите наставници.
Да
ме разберете право.
Не вода, която от години е турена в едно шише, но иди при извора и се напий.
Това е вашата вода, тази вода, която от вас извира като любов.
Носи любовта, която сега извира в душата ти.
В природата съществува едно различие като една необходимост при органическото развитие на хората.
Там е силата.
Съвременното човечество трябва
да
научи закона на това противоречие.
Това противоречие докато не се разбере, не може
да
има прогрес.
Като срещнеш учени хора, така говорят, като че всичко знаят.
Богатия като срещнеш, като че всичкото богатство има.
Всеки един от вас може
да
го опита.
Силния като срещнеш, като че всичко може.
7.
Взимане и даване. Първият и последният
,
ООК
, София, 11.7.1934г.,
“ Аз искам мислите
да
израснат естествено, без гвоздеи.
И после трябва
да
ги изкарваме с клещи.
Нещата трябва
да
бъдат без гвоздеи.
Трябва
да
се мисли, понеже и то е едно благо за живота.
За
да
се изяви животът, ти най-първо трябва
да
намериш Истината.
Истината е вече свобода.
Свободата ще даде место на знанието – Мъдростта.
А пък знанието, Мъдростта са условия, за
да
се проявят вече Животът и Любовта.
Ако ти не намериш Истината, не може
да
намериш Свободата.
Защото под думата Любов, вие подразбирате това, което трябва
да
внесе всичко във вас.
И тогава не ще може
да
се изяви Животът.
И всичкото ви недоволство и всичките ви неизброими страдания се дължат на това, че нямате Любовта.
Истината е път, за
да
се изяви Животът.
Ако я имахте, те щяха
да
се премахнат.
И вие щяхте
да
бъдете доволни.
Със свобода трябва
да
започнем.
Вие търсите нещо.
Всички промени, които стават в света, трябва
да
ви водят към свободата.
Това, което търсите, то е любовта.
Ако не разбираш промените, които стават в света, ти не можеш
да
дойдеш до свободата.
Може
да
я намерите сега, след един ден, след два дена, след три дена и пр.
Страданието, падането, ставането, разочарованието, това е път към свободата.
Щом дойдем до условията, ние ще се домогнем до знанието; щом дойдем до знанието, ние ще се домогнем до истинските форми, по които Животът може
да
се изяви.
Щастието е
да
намериш Истината – Свободата,
да
намериш знанието и силата и тогава ще се домогнеш до онези форми, в които Любовта и Животът се изявяват.
Това, което отпада, това не е Любов.
За Любовта не може
да
има две мнения.
Тя не може
да
се определи.
Може
да
се говори за нея много, но
да
се определи какво е – не може.
Може
да
се философствува,
да
се говори каквото искате, но като дойдеш до същината, ти усещаш, че като я получиш, ти
си
доволен.
Ние мислим, че е лош, нашите несрети, страдания, грехове, това са възможностите на Бога,
да
се изяви в Своята Мъдрост и
да
ни покаже, какво е Бог.
Там гдето ние загазим, там ще дойде Божията Мъдрост със Своята Сила.
И ще видим, че има Един, Който мисли и Който знае как
да
постъпи!
Някой път, когато искате
да
ви се каже Истината, вие разбирате нещата лично.
Например, аз привеждам един пример и някой
си
млад брат го взима лично за
себе
си
.
И казва в
себе
си
: „Този пример е точно за мен!
Щом не можете
да
направите нещо, тогава отнесете се към Бога и чакайте.
Сега не очаквайте
да
остареете.
Щом ти не възприемаш на младините
си
, ти ще остарееш.
А пък и после трябва ли
да
ви обяснявам на вас – не съжалявайте, че правите погрешки и прегрешения.
Да
ви кажа защо: Кой от вас, на физическото поле през първите три години, не прави прегрешения?
Колко пъти майка ви трябваше
да
ви чисти?
Три години трябваше
да
ви чисти и като станеш вече на 21 година, вие станахте почетни и благородни.
Благодарете, че твоята майка е толкова благородна и трябва в коритото
да
ви измие.
Един ден, като престанеш
да
правиш тези благоухания, ти ще благодариш и ще кажеш: „Много ти благодаря!
Защото, при най-малките мъчнотии, вие се разколебавате и падате духом.
“ И майка ти ще се зарадва, че ти вече сам можеш
да
си
услужваш, усъвършенствувал
си
се и че
си
станал сам господар на
себе
си
.
Ти ще кажеш: „Не ми говори за тези работи.“ Че за какво
да
ви говоря?
В природата има един контакт и най-слабият [силният] човек
да
си
, в дадения момент, като изгубиш контакта с Бога, ти отслабваш.
“ Хубаво, аз имам един пример, но не искам
да
ви го привеждам.
В момента, когато правиш контакт с Първичното Начало, ти се усилваш постепенно, но не изведнъж.
Човек в известно време може
да
направи една погрешка.
Постоянно трябва
да
правим контакт.
Че ти в живота
си
направиш една малка погрешка – видял
си
една страшна мечка и не можеш
да
издържиш.
И после пак
си
помислиш: „Аз сам мога
да
направя нещо!
Трябва
да
разбирате законите на Живота.
И пак казваш: „Чакай
да
се свържа.“ Постоянно има един процес на даване и вземане.
Трябва
да
знаеш пътищата.
Бог дава и ти даваш и вземаш.
Трябва
да
се домогнеш до онзи, идейния живот.
Първият, Който дава е Бог, а пък първият, който взема, това е човека.
Като влезем в Духовния свят, там има какво
да
учите: музика, движение, пение, поезия и пр.
Последният, който дава е човека, а пък Последният, Който взема, това е Бог.
Запомнете процеса: Първият, Който дава и Последният, Който взема е Бог!
Вие благодарете, че на земята Господ е бил толкова милостив, снизходителен към вас!
А пък първият, който взема и последният, който дава е човека.
НАГОРЕ