НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
661
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
661
:
1000
резултата в
7
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Умно дете
,
НБ
, София, 10.6.1934г.,
Втория път като
си
даде прошението, ще тури кога
да
реве.
Това мога
да
го направя в 24 часа.
Сега разбирайте:
Да
реве, значи
да
знаеш
да
мисли.
Но ако речеш
да
живееш по другия начин,
да
лъжеш момите…
Защото онзи, който плаче, той
си
има една мисъл в ума.
Сега някой казва: „Аз не зная как
да
правя добро.“ Всички ще правите добро.
Искаш
да
смекчиш сърцето, но нямаш знание.
Отиваш при един болен, ти може
да
му помогнеш.
Казвам: „Аз мога
да
те излекувам, но ще обичаш Бога.
Ти готов ли
си
всичко, което имаш,
да
го туриш на Негово разположение?
Всеки плаче все за нещо, не може
да
плачеш тъй, за вятъра, дето духа.
Така може
да
те излекувам.“ – „Ама ще видя.“ – „Няма виждане!
Виждането е
да
служиш по всичките правила, без никакво изключение.
Още сега може
да
бъдеш здрав.
Ти готов ли
си
да
посветиш живота
си
на Бога и богатството, което имаш, с него заедно?
Адвокатът искал
да
го извини и казал: „Господа съдии, моят довереник е честен, той не е направил престъпление.
– „Ама
да
видя.“
Той е взел само 100 лева, той, следователно, е искал
да
направи едно научно изследване, а не е взел 50-те хиляди лева, които били там.“ Като чул това, подсъдимият заплакал.
Помни: Трябва
да
турите „Любете Бога!
“ Някой иска
да
се жени – същият закон; някой иска
да
има деца – същият закон.
– „Плача, защото не съм видял 50-те хиляди лева.“ Онзи го оправдава, иска
да
смекчи престъплението му, а той
си
казва истината.
Навсякъде ще турим: служене на Бога и посветяване на всичко, което имаме.
Две неща: Човек трябва
да
живее за Бога и
да
посвети всичко на Него.
Обвиняемият. Казва: „Аз влязох
да
си
открадна, но много съжалявам, че глупав излязох и не можах
да
видя 50-те хиляди лева.“
Та, казвам: Като правиш една погрешка, направи я на свят, погрешка
да
е.
Пък сега както живеете, казвате: „Аз ще отделя както сърцето ми дава.“
Злото в света е неосмислено добро, което миналите поколения са искали
да
направят.
Аз зная един брат, който казваше: „Човек малко може
да
даде, но от сърце
да
го даде.“ Той беше много скържав, все по 5 стотинки даваше.
Ако щедро даваш, щедро ще ти се даде.
Ако сърцето ти е отворено, неизбежно ще приемеш навсякъде, силен ще бъдеш.
Не на хората
да
служиш, но ако ние отворим нашият ум и нашето сърце
да
служим на Бога.
Твоят дядо е искал научно
да
опита някоя чашка винце, после баща ти, и той е опитал и станало навик напиването на дядо ти.
Няма
да
мислите, че аз искам
да
ви заблуждавам.
Сега, ако някой мисли,
да
мисли, че аз го заблуждавам.
Този, който мисли за мене, че аз мисля
да
го заблуждавам, той е светия.
Едно добро искал
да
направи дядо ти, но не е знаел как
да
го направи.
Ти носиш едно лошо последствие.
При сегашното възпитание ние се спираме и казваме: „Този човек е лош, онзи човек е лош.“ Така може
да
се говори в обикновения живот, но щом дойдем научно, така не трябва
да
говорим, че един човек е лош.
Трябва
да
определим на кое място е.
Следователно лошевината ние може
да
я изправим, но трябва
да
се върнем няколко поколения назад.
Това са 4 качества, които всеки човек трябва
да
ги има.
Сегашните хора по никой начин не могат
да
се възпитат.
Ти искаш
да
бъдеш светия – свети!
Туй възпитание е само една дресировка.
Ти искаш
да
бъдеш слуга – слугувай!
Ти искаш
да
бъдеш ученик – учи!
Единственият фактор, който може
да
преустрои сегашните хора, е природата, понеже всичко е излязло от природата.
Ти искаш
да
бъдеш брат – люби!
Ако ние се отнасяме до нея, може
да
нямаме истински начин, по който ще сполучим
да
оправим живота
си
, понеже в основния смисъл само Бог е, Който е създал света и може
да
оправи света.
Само ученикът има качеството
да
се учи.
То е все-таки, ако има някой по-учен от мене, аз
да
кажа: „Аз съм най-ученият човек, който вярва в Бога, а всички други са по-глупави.“ Учен съм, защото вярвам.
Само слугата има качеството
да
слугува.
Светията, като направи нещо за тебе,
да
ти даде от неговата светлина.
Всеки човек, който прави зло, той дори може
да
ходи на църква, но той е безверник.
Няма какво
да
ми говорите: „Ама той ходи на църква, той се моли на Бога.“
Да
се молиш на Бога значи
да
не правиш зло и
да
изпълняваш волята Му.
Всичко даром сме взели и даром ще даваме.
“ Няма
да
се оправи.
Защото в света само любовта дава даром нещата.
Гърнето трябва
да
се счупи и грънчарят, който ще дойде, ще направи ново гърне.
Казвате: „Даром ми го дай!
Тогава ще ви приведа един пример с един модерен виден философ.
“ Даром може
да
ви го дам, ако ви обичам.
Един ден се разхождал и гледа, едно 4–5 годишно дете плаче на улицата при една счупена стомна.
Само братът може
да
даде даром; само светията свети даром; само ученикът учи даром; само слугата слугува даром.
Като го видяло, детето му казало, че той може
да
поправи неговата погрешка.
Това са 4 категории, които слугуват даром.
– „Макар
да
съм философ, аз не мога
да
поправя направената погрешка, тази счупената стомна не може
да
я поправя, но може
да
дам пари
да
купиш нова стомна.
А всичкото друго, това е било.
И аз, философът, не мога
да
поправя погрешката на счупената стомна.“ Мислил
да
му даде 6 лева, но изважда и – кесията му празна.
Казва на детето: „Утре по това време ще дойдеш на това място и аз ще ти дам 6 лева.
Ти можеше
да
бъдеш по-внимателен,
да
не я счупиш, но погрешката е погрешка.“ Сега, де се явява характерът на философа.
Във вас има заложби за вашето бъдеще, заложби има, за бъдеще трябва
да
ги развивате.
Той, като се върнал вкъщи, бил поканен на едно място
да
държи лекция в същия час, в който обещал на това малко момченце.
Казва: „Ще ме извините, не може
да
дойда
да
държа лекцията.“ Отива
да
изправи погрешката на малкото момченце.
Старите хора няма
да
възкръснат.
Ти
си
роден за светия,
да
светиш.
Господ ще им даде пари за нови стомни
да
си
купят.
Ти
си
роден за слуга,
да
служиш.
Ако трябва
да
възкръснете в сегашните тела, вие ще бъдете пак затворници.
Ти
си
роден за брат,
да
любиш.
Аз се чудя, че хората обичат пак в тия тела
да
дойдат.
Ти
си
роден за ученик,
да
учиш.
Не, от тази колиба ти [ще] се освободиш и втория път в някой палат ще влезеш с всичките удобства: с баните, с кухните, с угощенията.
Чрез учението ще придобиеш знание в
себе
си
.
Сега някои хора се представят много скромни и казват: „Ние много не искаме.“ Но трябва
да
се направи това многото, не
да
се внесе това всичкото.
Всички хора, които обичат знанието, те са ученици, които носят светлина в света.
Та, казвам: Тия са бъдещите положения, които трябва
да
имате в ума
си
.
Човек трябва
да
има характер.
Искам
да
имате ума на светията.
По какво ще определиш дали е светия?
Най-първо ще видиш дали е светия, ако свети.
Като се качва на парахода, вижда принца, наследника на Англия, който ще наследи кралица Виктория, бос мие парахода.
Ако светиш, светия
си
; ако знаеш как
да
служиш, слуга
си
; ако знаеш как
да
любиш, брат
си
; ако знаеш как
да
учиш, ученик
си
.
Трябва
да
имате най-малко едно от тези качества, а пък ако имате всичките, то е голямо благословение.
Ще кажете вие, че в света всеки трябва
да
слугува.
Ако четирите ги нямате, поне едно от тях
да
имате.
Капитанът казал, че величието на Англия седи [в това], че нейните владетели първо слугуват, а после се качват
да
управляват.
Ако не сте светия, поне слуга
да
сте.
Ако вие като този престолонаследник не сте в състояние
да
миете парахода, с който ще пътувате, а искате
да
имате жезъла на държавата или всичко, каквото искате, вие сте на крив път.
Ако ти
си
кандидат за светия или за брат, или за слуга, или за ученик, и ако някой каже: „Дотегна ми
да
уча!
Някой път питат хората: „Защо са тия страдания на човека?
Та, казвам: По-добре бедно и умно дете, което може
да
възприема.
Мнозина са идвали
да
ме питат какъв е онзи свят.
Чудни са хората, когато казват, че много големи страдания имали.
Аз философски разсъждавам – в какво седи загубата на милиона?
Измъчвал я и тя се спасила от него.
Сега, това са символи.
Той
си
учи урока, че тя не е за него.
Ако ти цениш Този, Който те е създал, Който ти е дал всички блага в света – аз разбирам Бога, – всичко това, което сега имаме: и живота, и сърцето, и ума, и здравето, и духа, този Бог всичко създал, аз ще се отричам ли от Него?
Защо
да
не Го обичам?
Той е Този, Който всичко ми е дал.
Питам тогава: Този, Който всичко ви е дал, не заслужава ли вашата любов?
Един ден, ако то остане
да
живее при тебе, ще роди цял един скандал.
Вие не може
да
имате моето уважение, ако спрямо Него не сте внимателни.
Тогава едно нещо: Ние трябва
да
изправим една капитална наша погрешка.
Всички имаме тази погрешка.
Ние трябва
да
обичаме Този живия Господ с всичкото
си
сърце, душа, ум и сила.
Че, това е в реда на нещата.
Има ли един от вас, който
да
не е уволняван?
Да
кажем, всички вие сте на почтени длъжности, но довечера вие може
да
бъдете уволнени.
Ако Го обичаме, тогава може
да
бъдем светии; ако Го обичаме, можем
да
бъдем слуги, братя, тогава може
да
бъдем ученици.
Вие ще идете
да
спите и онези ще ви заместят на вашата служба.
Че, представете
си
, че вие сте един параход, вие сте потопени – ще дойде някой
да
ви замести.
Всички други неща сами по
себе
си
ще се оправят.
Няма какво
да
се безпокоите.
Вие сте уволнен чиновник в това отношение,
да
си
починете.
Бъдещата епоха ще бъде една от най-великите епохи, дето човечеството някога е виждало.
Тогава на Земята няма
да
има баждарници, няма
да
има гробища, всички хора ще живеят братски.
„Дадоха ми един уволнителен билет.“ Отпускат те тебе за 12–13 часа,
да
си
починеш.
Някой път [съм] чел, някои философи описват, че бедните страдали, всичко туй описват.
Ще ви приведа един пример, в какво седи престъплението според мене в едно религиозно общество.
Този брат отива още по-далеч.
Втората сестра, която била също на 45 години, и нея целунал,
да
покаже как Христос обича хората.
Най-после става въпрос, че такива възрастни сестри и братя
си
позволяват
да
се целуват и то от религиозно гледище.
Сега иде до моето ухо, аз
да
си
дам мнението, аз какво мисля върху въпроса.
Една погрешка според мене има и погрешката седи в това, че когато той ви проповядва за Христа,
да
каже: „Сестра, много те обикнах, ще ми позволиш ли
да
те целуна?
“ Втори път ако ви целуне, пак
да
ви пита.
Ако един американец му обещаеш нещо и го излъжеш, тогава трябва
да
си
дигаш пъртушините; а че е целунал жена му и дъщеря му от любов към Христа, той нищо няма
да
ти каже.
Ако му кажеш, че в името на Христа
си
го направил, той нищо няма
да
ти каже, но щом го излъжеш, работата е свършена.
Ние обръщаме внимание кой е богат и кой е сиромах, кой е учен.
Важни работи са, не са лоши, това е един подтик вътрешен, защото хората не трябва
да
бъдат глупави.
Богатството и сиромашията не трябва
да
бъдат прицелна точка на живота.
Всички хора трябва
да
бъдат богати.
Сиромашията е едно временно състояние, преходно.
2.
Двете линии
,
ООК
, София, 13.6.1934г.,
Ти можеш
да
ми се сърдиш, но тази е една черта не хубава.“ Нищо повече.
Майката му казва: Няма
да
буташ това!
Прочела тя сто круши и после ги чете, но вижда, че липсват десет.
Човек трябва
да
се пази от тях.
И светията
да
направи едно престъпление, ще носи последствията.
Давид направи едно престъпление от този род и близо 3000 години са минали и не може
да
се изличи престъплението му.
Давид видя тази жена и това била една хубава жена.
И царят казал на военачалника
си
за Урий: „Ще го туриш в първите редове
да
го убият.“ И той задигна жена му.
И не може
да
се изчисти това престъпление и в онзи свят, като четат това, Давид все като че го жегват.
Та
да
не мислите, че ако направите едно престъпление, че това ще се заглади така лесно.
Хиляди години могат
да
седят следите му.
Трябва
да
знаете, че в света Бог заличава всички престъпления, но кога?
Само любовта е, която може
да
ги заглади.
Будистите имат една философия: Във всеки 360 милиона години Божията любов веднаж се проявява
да
заличи всички грехове на хората.
Да
вземе кармата на хората,
да
ги очисти, това е любовта!
Любовта трябва
да
заглади всичко.
И много мъчно можеш
да
се освободиш от направеното престъпление.
От най-малките престъпления, могат
да
се родят много лоши последствия.
Здравето на човека, всички тези болести, всички съвременни болести се дължат на престъпленията.
Трябва най-първо
да
вземеш участие в своите престъпления, но ще вземеш престъпленията на семейството, в което живееш; в народа, в който живееш; човечеството, в което живееш.
Човек може
да
остави телото
си
тук.
И народът и човечеството ще вземат участие в твоето престъпление, което ти
си
направил.
Всичкото оставя.
Но ако ти дадеш повод за едно престъпление, ако направиш едно престъпление, могат
да
се поведат след тебе един милион хора и те
да
направят престъпление.
Ти
си
направил едно престъпление, нищо на глед, но един милион хора, ако направят престъпление в това, каква ще бъде твоята отговорност.
Без
да
тежи, ще трябва
да
влезне в другия свят.
Тогава, за колко години вие можете
да
изплатите този дълг?
Ако ви зададат една задача, една от най-простите, елементарни задачи, как бихте я разрешили?
А трябва
да
го платите.
Българите ще кажат: „Направил сина
си
воденичар.“ Какво разбирате под тези думи?
– Турил го
да
мели брашно.
Влезнеш в дома на един богаташ, намериш кесията му, в която той има двеста наполеона.
Като го е направил воденичар, направил ли го е
да
краде брашно?
– Направил го е
да
мели брашното.
Но задигнеш всичките пари – това е престъпление.
Ще отвориш кесията и ще вземеш един лев.
Ако, като отворя своята [твоята] кесия, вземам толкова пари, колкото ми трябва и ти, като отвориш моята кесия, ще вземеш колкото ти трябва, значи по Бога е това.
Някой не
си
издържа думата.
Щом вземеш повече отколкото ти трябва, ти
си
извършил вече престъпление.
И най-после, можеш
да
отидеш при кесията и
да
попиташ моята кесия.
Аз така разбирам учението: ти влизаш и намираш палтото ми, намираш кесията ми, кесията ми има съзнание.
Да
кажем, че тебе ти трябва един наполеон.
Така и магарето не разсъждава.
Ти попитай кесията: „Дай ми адреса на твоя господар“, или „съобщи на господаря
си
, че ми трябва един наполеон.
Можете ли, разполагате ли
да
ми дадете толкова?
“ Кесията ми веднага ще ми съобщи.
И аз ще кажа на кесията: „Дайте му един наполеон за моя сметка.“ Вие питали ли сте някой път кесията?
Ти искаш
да
направиш нещо. Питай!
Ако не сте музиканти, може
да
турите нотите, където и
да
е.
Може
да
предполагате само за местата им.
Трябва
да
разбирате законите.
Не, че природата е създала тези 5 линии, петолинието.
Човек ги е създал.
Но казвам, представете
си
едно въже, което е дебело в диаметър 1 см; друго въже, което е дебело в диаметър 2 см; трето въже – 3 см; четвърто – 4 см; пето – 5 см.
Мнозина имат
да
дават, които не са давали нищо.
Седят
си
и се потриват.
Представете
си
, че тези въжета имат съзнание, като човек.
За
себе
си
правят всичко това, не дават и минават за братя.
За всичко трябва
да
има една изправност.
Човек трябва
да
е изправен.
Да
кажем, че онзи, който е направил тези въжета, турил това като закон.
Не е за мен, но човек е дошел на земята, трябва
да
се учи.
“ Онзи, който е направил въжетата е написал, че на първото въже може
да
се тури 1 кг тяжест.
Но разбира се по някой път, едно въже с дебелина 1 см, не може
да
издържа тяжестта на 1 кг злато.
Някой казва: „Дал ми пари на заем.“ Казваш му: „Ти Господа питал ли
си
?
Вие ще кажете: „Това е едно противоречие.“
Да
обясня.
“ Той ти казва: „Питах го.“ Хубаво – давам му.
Да
кажем, че това злато е нагорещено има температура 100–300 градуса, как ще издържа?
Питам Господа.
Вие ще кажете: „Това е един килограм.“
Да
, но то е нагорещено – 1 кг тяжест, това е една опасна тежина.
Онзи никога не е питал Господа.
Ако Господ е казал, ще му дам.
Колкото пъти каже Господ – десет лева, двадесет лева, тридесет лева – ще му дам, но ако не е казал Господ, той лъже.
Мислите ли, че тук правоверните в класа, ако ги оставите в нашите приемни стаи и оставите едно палто с 120 000 лева, мислите ли, че ако ги оставите
да
преспят една вечер, че те няма
да
бъркат джобовете ви?
Та второто положение – той може
да
ми каже: „Господа не питах, но тебе питам.
Имам много нужда, ако можеш
да
ми услужиш.“ Той
да
остави на мене и
да
не ми определя време.
Той
да
каже: „Сега имам нужда, но когато ти намериш за добре.“ И ако аз му услужа, той
да
бъде благодарен и ако не му услужа, пак
да
бъде благодарен.
Щом не мога
да
му услужа, има трети закон.
Има възможност, този
да
пита, онзи
да
пита, не само един брат, един, втори, трети, четвърти,
да
ходи при тях и
да
им каже: „Братко, имам нужда.“ Но
да
не тури лъжа.
Той може
да
каже: „Аз едно време на брата ти направих голяма услуга, дадох пари на заем.“ Аз направих услугата, но моя брат е в Америка
да
кажем.
Честен е за мен човек, като го турят в стая с 120 000 лева и
да
не краде.
И той
си
идва от Америка и го питам: „Този правил ли ти е услуга?
Да
пренесеш 1 кг злато от едно место на друго не е престъпление.
Аз не обичам
да
пердаша дявола, понеже, като го пердаша,
да
не пострадат и други.
Но представете
си
, че това злато, което той е взел и го тури в дрехите
си
.
Той има едни дрехи, които Господ му е дал.
Ако речеш
да
го буташ в яйцата, ще счупиш всичките яйца.
И като вземе тези крадени пари и ги тури в джобовете
си
, те ще му прегорят дрехите.
Крадените пари струват 120 000 лева, а дрехите му струват
да
кажем, 5 милиона.
Не оставяйте вашата кошница отворена
да
влезе дяволът.
Не оставяйте вашия ум и сърце отворени,
да
може
да
влезе дяволът и
да
разбърква ума ви сърцето ви.
И ще тури тези пари в джобовете
си
, за
да
прегорят дрехите.
Аз като говоря, някой може
да
каже: „Кого визираш?
“ – Всички визирам!
С един килограм злато ще оцапаш съзнанието
си
, ума
си
, сърцето
си
.
А пък и специално мога
да
кажа кого визирам.
Аз мисля един ден
да
свърша с някое отношение.
Ти ще откраднеш от някъде, за
да
се прехраниш.
Има неща, които не трябва
да
съществуват.
Ще кажеш: „Гладен няма
да
умра я.“ Хубаво сега.
Защо ще отидеш
да
крадеш баща
си
.
Защо ще отидеш
да
намериш един шперц и
да
отидеш
да
крадеш от касата на баща
си
?
Сега няма
да
кажа, но когато тръгна с паспорт за другия свят, ще дойда и ще ви кажа: „Този, този и този.“ Ще ликвидирам и ще кажа: „Сбогом.“ И ще
си
замина.
Защо не му кажеш: „Татко може ли
да
ми дадеш?
Но сега няма
да
кажа.
Искам
да
оставя сега във вас една основна мисъл.
Не че вие искате
да
вършите престъпление, но вие имате слабости, които момите имат.
Похлопай на баща
си
.
Слабостта на една мома седи в това: тя няма
да
позволи на едни овчар
да
я целуне.
Но на един княз не една целувка, но десет ще му даде.
Понеже очаква нещо от него – доландарджилък е това.
Този княжески син, аз по-скоро бих дал овчарят
да
ме целуне, отколкото княжеският син.
“ Ще
си
кажеш името, кажете името
си
.
Княжеският син, това е дявола.
И вас ви целуват княжеските синове.
Да
престане
да
ви целува княжеският син.
Ти името
си
ще му кажеш.
Нека овчарят
да
ви целува, отколкото един княжески син.
Ти ще кажеш: „Кой ще ходи
да
смущава баща ми?
“ Ти не искаш
да
смущаваш баща
си
, а пък смущаваш брата
си
.
Ти, ако бъркаш в джоба на един брат, кое е по-хубаво:
да
смутиш баща
си
или
да
бъркаш в джоба
си
?
Та казвам, всички вие носите един морал незавършен.
Човек трябва
да
бъде и светия и слуга и брат и ученик.
Вие сте кандидати за светии, но още първа степен на светии не сте.
Аз го вярвам, че има учени професори в софийските университети или в Кеймбриджския или в Харвардския университет.
Но това няма
да
ме направи учен човек.
Един християнин трябва
да
има учението на Христа.
Не можеш
да
бъдеш християнин, ако нямаш знанието на Христа.
Ако нямаш Неговия Дух, ти не можеш
да
бъдеш християнин.
Как ще бъдеш пророк, ако не знаеш как
да
проричаш!
Той ще тури боба
си
и ще нареди боба и по тези зрънца ще каже нещо.
Ако вие разглеждате човешкия организъм на съвременните философи, какво понятие ще
си
представите?
Ако
си
един бакалин, тогава ненаписаните книги ще цените повече от написаните, ако увивате нещо с тях.
Ще дойде някой брат, който е много скромен и ще каже така: „Много страдам, можете ли
да
ми помогнете.
Майка ми е умряла.“ И гледа надолу.
Той е един долапчия, който иска
да
лъже.
Турците казват: „Който гледа на земята, душата изгаря.“ Човек, който, като ти иска нещо, не може
да
те гледа в очите, той лъже.
Казват: „От срам гледа надолу.“ Всеки човек, който, като ти говори, гледа в земята, дръж го извън вратата.
Като говори с тебе, гледа те в очите.
Той те гледа право в очите.
Но като
си
мръднеш малко очите на някъде и не го гледаш, той ще
си
свие устата и ще я изкриви.
Това са доландарджилъци.
Аз му казвам: „
Да
си
вървиш сега.“
“ Ти се смутиш тогава, мислиш и после се оправдаваш.
Та казвам, аз ви навеждам на тази мисъл: В света има две линии, по които човек може
да
върви.
Вашето бъдеще зависи от това.
Зависи от това, дали спазвате Божиите закони, така както Бог ги е създал.
Бог ви е създал не за престъпници.
И тогава нямаме право за нашите престъпления
да
казваме: „Бог такива ни е създал.“ Не ме е създал Бог
да
стана пияница.
Ако съм станал пияница, зависи напълно от мен.
Също така, ако съм бил крадец, пак зависи от мен.
Бог е допуснал
да
имаш собственост, но тази собственост ни най-малко не включва, че ти трябва
да
крадеш.
Нито Бог е направил някого
да
лъже.
Но страхът всякога се ражда от едно престъпление.
Ни най-малко Бог не е направил човека,
да
се занимава с лакомство.
Създал му е стомаха въвел го е в един свят
да
мисли и когато гледа всичко, което Бог е създал, ни най-малко не го е създал,
да
се зароди у него мисъл, желание,
да
вземе местото на Господа,
да
управлява хората.
Вие можете
да
запитате: От где се е зародило желанието у богатите
да
обичат
да
се возят – другите
да
ги носят, както папата някога от Ватикана, го носят на някоя носилка, до някое место?
И той ще
си
маха ръцете и ще ги благославя.
От где се зародило желанието на майката
да
вземе своето малко дете и
да
го носи?
Това беше в ума ѝ и сега излезнало из него и ту [тя] го носи на ръце.
И сега тя я носи на ръцете.
И вие може
да
носите някоя ваша идея, както папата от Ватикана до Св. Петър.
Тази идея може
да
ви благославя.
Но дали ще ви благослови е въпрос.
Вие може
да
поддържате една мисъл от християнството, нищо няма
да
ви ползува.
Питаш ме: „Православен ли
си
?
Ако ти не можеш
да
обичаш Бога,
да
живееш в Бога, какво ще те ползува другото?
Истинското учение седи в това:
Да
живееш в Бог и Бог
да
живее в тебе.
Да
живееш във въздуха и въздухът
да
влиза и излиза от тебе.
Това е учението, от което можеш
да
се ползуваш.
И това учение трябва
да
седи в ума ти.
И Христос казва: „Аз съм в Отца и Отец е в Мене.“ Вий казвате, че само с Христа можете
да
живеете така.
А ние какви трябва
да
бъдем?
Та казвам, всички несрети, нещастия произтичат от една причина в света: Щом ти не живееш в Бога и Бог не живее в тебе, ти можеш
да
извършиш всички престъпления.
Щом живееш в Бога и Бог живее в тебе, ти не можеш
да
извършиш никога престъпления.
В Бога ти не можеш
да
извършиш престъпление в огъня вътре.
Защо
да
извършиш престъплението?
– Ти
си
извън Бога.
Значи в присъствието на Бога човек по никой начин не може
да
извърши престъпление.
Когато
си
извън Бога, температурата се намалява, намалява и дойде до 0 градуса.
Тогава можеш
да
извършиш престъплението.
Щом почнеш
да
трепериш, дойдеш до студа, веднага ще откраднеш юрган, обуща, дрехи, пари и всичко можеш
да
откраднеш и ще кажеш в ума
си
: „Пари, дрехи, не ми трябват!
Да
, кореспонденти има, които ходят
да
разнасят нещата, каквото е станало навсякъде и на всичко това му турят опашка.
Не ходете
да
разнасяте нещата.
Ако някой направил нещо, идете и му кажете: „Това и това
си
направил, не е хубаво!
Трябва
да
има доблест един човек
да
си
признае погрешката.
Онзи, който е направил погрешката, нека дойде
да
си
признае погрешката.
Онзи, който е направил една погрешка, нека дойде
да
ми каже: „Ще ме извиниш, направих една погрешка.“ Благородство е това!
А той, след като направи погрешката, ще дойде
да
ме лъже.
Какъв син Божий може
да
бъде!
3.
Което става
,
УС
, София, 17.6.1934г.,
Това, което възприемеш и което даваш навън, това трябва
да
бъде отношението,
да
чувствуваш Божието присъствие във всеки момент на живота
си
, в добрите условия и в лошите условия,
да
усещаш Неговото присъствие.
Да
чувствуваш едно вътрешно успокояване.
И казваше: „Каквото и
да
е, аз вярвам в Онзи, Който може
да
Ме изведе,
да
Ме избави и от най-голямото мъчение.
Този път, в който съм тръгнал, при условията, при които съм поставен, Този, на Когото Аз вярвам и Комуто Аз служа, на Неговите ръце аз се оставям, Той ще оправи всичко.
Да
бъде Волята Твоя.
На Теб оставям духа
Си
, Господи!
И виждаме, след 2000 години, тази непреодолима вяра и туй, което Христос имаше към Бога, донякъде се реализира.
Същият закон е и за вас – ако искате
да
се освободите от мъчнотиите в света, това е пътят.
На първо място седи любовта, на второ място седи вярата, а на трето място седи човешката надежда.
След това идва ред на други добродетели, с които човек трябва
да
се окичи.
Земният живот е едно велико учение, в което човек трябва
да
се приготви, за
да
се върне при Баща
си
така, както трябва.
Все трябва
да
се върнете.
Тук, на Земята, повече от 120 години не ви е позволено
да
останете.
Може тук изключителни условия
да
се отпуснат за някои, но повече от 120 години никому не е позволено
да
остане.
След 120 години трябва
да
се върнете.
И след като се върнете, какви подаръци ще занесете със
себе
си
?
Нали, като се връща някой от странство, носи подаръци?
Сега, като отиде някой на хаджилък, друг отива в Америка, във Франция или в Англия, една обща черта е това – след като се върне при своите
си
, той ще донесе подаръци.
И като се върне човек в другия свят, все трябва
да
занесе нещо подарък от Земята.
Аз оставям на вас
да
си
изберете какви подаръци ще занесете.
Има големи скъпоценности, по някой път онези рудокопачи ходят и дълбаят от дълбоко, за
да
извадят един голям скъпоценен камък,
да
го продадат.
Когато човек обърне едного към Бога, някоя страждуща душа, окаляна, и ѝ покаже пътя към Истината, Любовта към Бога, то е големият подарък, който може
да
занесе!
Като идете,
да
не идете сами, а
да
бъдете придружавани с вашите скъпоценни камъни.
И ако Христос отиде в Небето, Той отиде с подаръците, с ония хора, които обърна и които и днес се обръщат към Неговото учение.
То са големите подаръци.
И тогава само ще престанат страданията.
Понеже Царството Божие не е в сърцата на хората, затова има още страдания.
Изкуство е някой
да
може
да
изважда само хубавото от живота!
Човек представлява най-висшето от всички животни, седи на най-високо стъпало, но има една трагедия, една драма в живота му.
Всеки един от вас се намира по някой път в такова безизходно положение, че не знае въпросите, които го вълнуват, как ще се разрешат.
В дадения случай Христос, във времето, в което живее като човек, не можеше
да
разреши един въпрос.
Сега, онзи, който не разбира живота, може
да
вземе само временните страдания, това, което може човек
да
изгуби, без
да
обърне внимание на същественото.
Има нещо дълбоко и важно, което трябва
да
се разбира.
Говорено е много защо трябва
да
страда човек, но колкото и
да
са обяснявали, въпросът е оставал необясним: защо човек е подложен на страдания?
Защо са тези страдания в света?
Има много теории, които обясняват защо са страданията.
Но нито един човек, като преминава през страданията, не е съгласен с тия теории.
Както и
да
му говорят, в дадения случай, когато човек минава през страданията, те му се виждат неестествени.
Няма нито един човек, който
да
обича страданията.
И даже такъв характер като Христовия, човек с такова разбиране, три пъти ходи
да
се моли туй нещо
да
Го замине.
Казва: „Отче, ако е възможно, тия страдания
да
Ме отминат.“ И когато се убеди в онзи неизменен факт, че туй, което хората наричат „съдба“ [е неизбежно], примирява се с факта и казва: „
Да
бъде Твоята Воля.“
Волята Божия, като взема предвид бъдещето, също разрешава всичко.
Защото въпросът за страданията няма
да
се разреши днес.
Те ще видят причините за страданията и с радост ще ги приемат.
Човек прегреши против законите на райския живот, следствие на това дойдоха страданията.
Предполага се, че човешкото неподчинение на Божия закон е причина за много страдания.
Те
си
водят началото оттам, като че в цялото човечество е влязла една проказа, една болест, която много мъчно се лекува.
Най-мъчната болест, която някога са се опитвали
да
лекуват великите Учители в света, в името на Бога, то е смъртта, грехът.
И при всичко, че те са сполучили в лекуването, което седи във възкресението, обаче и сега виждаме, че смъртта царува и грехът царува, и всичките противоречия, които има, са съществували и сега съществуват.
И ако човек би имал едно ухо чутко, което
да
послуша Земята,
да
чува воплите и страданията на хиляди хора по тази Земя, не зная дали би могъл
да
издържи.
И как става това, никой не може
да
си
обясни и
да
си
даде отчет.
Много малко от тях донякъде може
да
се обяснят.
Ако нечистата риза би попитала защо я турят във врялата вода, понеже тя не може
да
си
обясни това, какво ще кажете?
Човек е облякъл ризата, човек е направил ризата кирлива, нечиста и при това човек остава отвън, а ризата я турят в котела с врялата вода и казват: „
Да
се очисти тя.“ И ризата претърпява това.
Човек прави престъпление, че опетнява ризата, а ризата страда в котела заради него, в котела вътре.
Питам ви: Защо страда ризата?
За
да
се изчисти.
Значи в човека има нещо, което страда.
Би трябвало човекът
да
не страда, а
да
страда неговата риза, която е турена в котела, за
да
се изчисти.
Следователно необходимо е ризата
да
се изчисти, за
да
може човек
да
се облече добре,
да
бъде чист.
От друга страна, и човекът ни най-малко няма желание
да
опетни ризата
си
,
да
я направи кирлива.
Но естеството, което има той, потта, която излиза, после, онази външна прах и други елементи, които се напояват в ризата, дават ѝ един лош дъх, който е нехигиеничен.
“ Това са въпроси много повърхностни.
Човекът има къща, но ако няма кой
да
живее вътре, какво ви ползува неговата къща?
Аз бих желал по-добре
да
срещна човека, отколкото неговата къща; къщата има смисъл за човека, който живее там.
Не е къщата, която създава човека.
Човекът е създал къщата.
Не казвайте, че човек е създал един Бог.
Господ е създал човека.
Кой създаде църквата?
Църквата се създаде по причина на Името Божие.
Църквата съществува по единствената причина, че човек трябва
да
вярва в Бога.
Не е важна църквата, важен е Бог, преди всичко!
Ако не беше Христос пострадал, щеше ли
да
има днес християнска църква?
„Аз живея в Отца и Отец живее в Мене.“ Само един човек, който има толкова интимна връзка с Бога, може
да
претърпи такива страдания, каквито Христос претърпя.
Имаше страдания, които Христос можеше
да
избегне, защото разполагаше с всичкото знание и ако искаше, можеше
да
избегне страданието.
Но има и такова, което човек не може
да
избегне, то му се налага.
Запример, при сегашните условия никой не може
да
избегне смъртта.
Най-видните лекари
да
те лекуват, най-после ще кажат: „Този човек трябва
да
умре!
“ И при това всички, които те обичат, около тебе седят, плачат, но ти умираш.
И най-интересното е, че хората, които обичат толкова този човек, след като умре, ще го турят в земята, там
да
изгние съвършено.
Някой път аз уподобявам туй положение на онзи мъж, който се е развел с жена
си
и постоянно гледа пръстена от едно време.
Държи
си
той пръстена за спомен, жената я няма, но той пръстена държи.
А от мое гледище костите на човека представляват доброто, това, което единствено остава
да
преживее човека.
Всичко друго ще се схуми, а единственото нещо, което остава, това са черепът и костите.
Тогава, по аналогия: Само в доброто човек живее, всичко друго изчезва, а след смъртта доброто, което
си
правил, то са твоите кости, в които живееш.
И само любовта, която ти
си
опитал в душата
си
, само чрез нея ти можеш
да
живееш.
И само знанието, което
си
имал в твоя дух, само истината, която ти
си
поддържал, живеят и след смъртта.
Тя ще вземе всичките мускули, туй, което е мекичко, ще обере и ще го вземе, а ще остави само костите.
И затова се проповядва: „Гледай онова, което ще остане!
Ние не можем
да
си
обясним какво нещо е гладът, но усещаме нещо в нас, което ни заставя
да
ядем.
Много пъти казваш: „Не ми се яде“, а друг път туй желание за ядене е толкова голямо, че ти обходиш цялата околност,
да
намериш малко парче хляб.
Питам: Каква е тази сила, която действува в тебе?
Животът е нещо, което не може
да
се наруши!
Има нещо у човека, което ще умре, но има нещо у човека, което остава, никога няма
да
умре.
Но има нещо, което няма
да
остане.
Даже вашата младина, вашето детство не остава във вас.
И някой път, като се погледнете в огледалото, виждате, че не сте онези, малките дечица на 4–5 години, с хубавите личица.
И като
си
погледнете лицата, виждате че не мязате на ангелчета.
Онова красиво дете, майката, като го погледне, казва: „Ангелче!
“ А сега вижда, че всичко това се е променило.
Онова, което е променило човешкото лице, това са лошите условия на човека, онази борба в живота, тия постоянните промени, страдания, страдания, и най-после набръчква се човешкото лице.
Всеки един от вас трябва
да
се бори с една вътрешна непреодолима борба, за
да
може малко от малко
да
се запази.
И нито един от вас не може
да
си
даде отчет защо е така.
Дойде една вътрешна тъга, една борба, едно вътрешно помрачение, не ти се иска
да
живееш, не искаш
да
срещнеш човека.
Както и
да
се разглеждат мъчнотиите, въпросът не може
да
се разреши.
Никакви закони, никакви външни закони, каквито и
да
са те, не могат
да
подобрят човешкия живот.
И единственото нещо, което може
да
осмисли живота, то е любовта.
Човек
да
живее в Бога и
да
чувствува присъствието на Бога, тъй както живее във въздуха.
4.
Три фактора
,
НБ
, София, 17.6.1934г.,
Като бил на работа, бил в голяма деятелност, а като се пенсионират, няма какво
да
се занимава и след няколко години пенсионираните
си
заминават, отиват за другия свят.
И пенсията с него заедно
си
отишла.
Не мислѝ в ума
си
да
се пенсионираш, понеже Господ не те е пратил на Земята
да
се пенсионираш.
Благодари на Бога, че ти е дал едно добро.
Ако има пенсия, благодари!
Ако няма пенсия, пак благодари!
Ако искаш
да
разбираш Божиите пътища, ако искаш
да
разбираш човешките пътища, нямам нищо против това.
Казвам: Онзи, който иска
да
разбира Божиите пътища,
да
стане умен,
да
стане господар на своето положение,
да
разбира живота,
да
се освободиш от този неестествен страх, който сега съществува.
Гледаш, и млади, и стари, по някой път и старите аз наблюдавам, стари хора се мъчат.
Дъщерите, синовете не живеят добре.
Гледам, булката, и тя се мъчи, мъжът, и той се мъчи.
Младата мома, и тя се мъчи за някого.
Всички се мъчат, имат известни разбирания.
Казвам: Пак ще ви приведа примера за онзи турчин.
Той се оплаква на българския чорбаджия и казва: „Доста заможен човек съм, но ме крадат.
Толкоз пари съм придобил, не мога
да
намеря един честен човек.
Крадат ме.“ Чорбаджията казва: „Мене моите слуги не ме крадат.“ Той видял, че света Богородица и свети Никола, две икони на стената висят.
Казва турчинът: „Как
да
не зная тази работа по-рано?
“ Той отива, взема три икони, купува кандило, уволнява всичките
си
слуги и казва: „Кандилото горе ще бъде пред вас.“ Обаче, случва се, че след 10 деня пак го обират.
Идва той сега при иконата и гледа света Богородица с детето
си
, погледнал я турчинът и казва: „Млада
си
, дете имаш, не може
да
ти намеря погрешка.
Гледай твоето дете.
Ти не може
да
гледаш моите интереси, ти
си
гледай детето.
Права
си
.“ Гледа младия свети Георги и казва: „Млад
си
, ти ще ходиш насам-натам, ти няма защо
да
се грижиш заради мене.“ Хваща свети Никола.
Ти нищо нямаш, трябваше
да
внимаваш
да
не ме оберат.
И той, като се връща, казва: „Много добре
си
направил, че
си
намерил разбойниците.
Втори път
да
се не случва същото.“
Много от страданията на хората и големите нещастия, които претърпяват, произтичат от два фактора: от един по-нисш живот, в който сегашните животни живеят, и от един преходен живот, в който сега човек живее.
Той трябва
да
се застъпи у нас, разбиране на онзи разумния живот, не какво ние чувствуваме.
Страданията на човека се дължат на неговите чувства.
Обикновено във всичките хора има разположение
да
живеят добре, т.е.
да
бъдат охолни,
да
нямат никакви мъчнотии.
Ако попитате, даже в животните ще има този маниер.
Всяко едно животно иска
да
бъде богато,
да
бъде охолно,
да
няма кой
да
го безпокои.
Скърбите и страданията, това са пак условия, побутване.
Скръбта е само за
да
изкара човека от едно пасивно състояние.
Да
кажем, ако един способен ученик влезе в един университет и е в общение с най-учените професори, неговият живот ще се поправи.
Бъдещето на човека зависи от неговия ум.
Не човек
да
мисли, че е учен.
Те имат една опитност дотолкова, доколкото ближните могат
да
им помогнат.
Аз наричам учен човек, когато падне в голямо противоречие, [
да
] може
да
разреши една вътрешна задача – той е учен човек.
Уповават на баща
си
, на майка
си
, но утре бащата замине занякъде.
После, всичките хора, някои религиозни хора мислят само
да
идат в оня свят, за
да
живеят добре.
Ние сме пратени на Земята, ние имаме всички дадени условия, ние сме пратени
да
слугуваме и
да
научим нещо.
Да
се специализира.
При това
да
се развият известни способности.
Как ще се развие в нас шестото чувство,
да
виждаме нещата надалече?
И действително, трябва
да
се тури подтик
да
се учат хората.
Вътре в човешкото развитие, когато човек е бил сляп, не е виждал, с големи усилия той е образувал своите очи.
Природата в своята целокупност е едно учреждение за наука.
Желанието
да
говори е образувало езика.
Хората са пратени, всички са пратени навреме
да
се учат.
Има и други способности, които трябва
да
се развият.
Нито едно същество не е останало
да
не учи.
Трябва
да
има един непреодолим копнеж в света.
Някои ученици са много мързеливи, но природата е измислила разни начини, по които
да
ги застави
да
учат.
Не копнеж
да
отидем в другия свят, но копнеж
да
влезем във връзка с тези, разумните същества, които направляват законите, за
да
се научим как ние, които живеем на Земята, как
да
устроим своя живот.
И всичките страдания не са нищо друго освен един метод
да
те заставят
да
мислиш.
Сега, аз искам
да
ви наведа не на някои неща нови, но
да
ви наведа, че вие имате известни богатства, които трябва
да
разработвате.
Сега, по някой път ние искаме
да
знаем дали Господ се грижи за нас.
Не се спъвайте с мъчнотиите, които имате, но се завземете
да
учите.
Една домакиня 4 часа ще готви, ще кълца лук, картофи, това-онова, гледа
да
угоди на мъжа
си
.
Той е създал света със съвременната наука.
Всички учени хора от хиляди години насам и сегашната наука показват, че има един велик промисъл.
Ако ние сме проникнали в този Промисъл, в нас ще се роди желание
да
учим.
После, ако аз съм една домакиня, ще туря на мъжа
си
едно правило: като влиза, отвън
да
изува обущата
си
.
Сега, запример, у някой човек се заражда в ума му
да
стане богат. Защо?
Ще му туря едни чехли,
да
не влиза с кални обуща, че после аз
да
мия.
Да
си
съгради някоя хубава къща.
После, ще го впрегна половината от работата той
да
я свърши, той
да
измие половината от къщата.
Хич няма
да
се церемоня.
Нищо. Във всичките богати хора, във всички онези, които са станали богати и не са използували своето богатство, става едно огрубяване в тяхното лице.
Ще взема и ще му свърша половината от работата – не само той
да
работи,
да
влизаме в една вътрешна обмяна.
Работата, която някой я върши,
да
влезе в неговото положение,
да
имаме желание той
да
свърши работата.
Ако така не
си
помагаме, ние сега противодействуваме.
В тях има желание
да
трупат като мравките, защо и за какво – не знаят.
Казват: „
Да
трупаме за нашите деца!
С възгледи светът няма
да
се оправи.
В природата има един възглед, който е неизменен.
Ти може
да
мислиш каквото искаш, но възгледа на природата няма
да
измениш.
Няма какво
да
трупаме,
да
богатеем.
Ти трябва
да
приспособиш очите
си
на светлината, която природата ти дава.
Ти трябва
да
приспособиш мозъка
си
на условията, които природата ти дава отвън.
Има една самоизмама, че ние искаме
да
станем богати.
Ти трябва
да
дигаш една тежест и трябва
да
знаеш, не
да
дигнеш тежестта и
да
се повредиш.
Много пъти хората се изсипват, една пакост
си
правят.
Той има такива способности, такива сили!
Той търси това богатство извън
себе
си
, вследствие на това, като остарее, дойде му на ум
да
има, но мине време и казва: „Едно време бях млад, можех
да
работя.
Най-първо, не се стреми
да
дигаш голям товар.
Сега остарях.“ Тогава се зараждат две заблуждения: младите вярват прекомерно в своите сили, а старите изгубват възможност в това, което може
да
направят.
Старият казва: „Не ми държат краката.“ Неуспехът на човека не зависи от неговите крака, зависи от неговия ум.
Не бързай
да
го дигнеш изведнъж, хвани го полека.
Старият може
да
работи, защото може
да
мисли.
Та, казвам: В сегашната възпитателна система трябва
да
се внесат онези мисли.
Аз наричам истинска наука онази, която премахва страданията и скърбите, омразата, злобата и т.н.
Всичките мускули тъй
да
действуват.
Щом тебе те безпокои една малка работа в живота, ти не
си
учен човек, не вървиш в правия път на науката, ти вървиш в един път на самоизмама.
Може след една, две години ти
да
дигаш само с едната
си
ръка 50 килограма, 60, 70 и 100 килограма.
Един ден ще забележиш, че главата ти е побеляла, лицето ти се е набръчкало, ще се прегърбиш, кожата ти ще се свие, после тази старческа болест, склерозата, те е посетила, ще имаш едно вцепеняване, ще започнеш
да
дишаш малко по-плавно, ще се запъхтяваш и най-после ще мислиш
да
умреш,
да
отидеш на онзи свят.
Сега аз не искам
да
се спирам.
Няма нищо
да
уредиш.
Аз съм привеждал примера за един американски студент, който отива
да
гледа някой американски борец.
Бил много наблизо, направил една погрешка и борецът му ударил една плесница, поваля го на земята.
Ти може
да
мислиш, че като влезеш в училището, всичко ще придобиеш.
И като му ударил една плесница, искал
да
си
обясни, започнал
да
изучава неговия характер: как живее, как се занимава, с какво се упражнява, какво чете, кога ляга, кога става, всичко това.
И 10 години се упражнявал и най-после могъл
да
дигне един кон с две кончета.
Ти може
да
имаш един виден професор, но ако не се учиш, ако в тебе няма любов към знанието, то какво може
да
стане?
Можел
да
дига един голям кон с две кончета с двете
си
ръце.
“ – „Аз съм оня студент, на когото ти удари преди 10 години една плесница и го търкули на земята.“ – „Как, че кога?
Свободомислещ, туй значи
да
мисли каквото той иска.
“ – „Благодаря ти за плесницата.
Това не е свобода.
Тази плесница в мене събуди заспалите сили.
После, другите казват: „Той е артист, не вярва в нищо.“ Ти може
да
вярваш, че е тъмно.
Това в дадения случай е вярно.
Ако ти от плесницата на съдбата не можеш
да
научиш един урок… Не
да
мислиш защо те е плеснала, но
да
започнеш
да
изучаваш нейните пътища.
Ти може за вярваш, то е в дадения случай.
Ти един ден ще станеш силен човек.
Но трябва
да
знаеш отношението на светлината и тъмнината, защо са допуснати в природата и каква роля играят.
Хората някой път се срещат и питат: „Ти – казват – православен ли
си
?
Запример, вземете някои от месоядните животни, които вечерно време виждат тъй, както човек вижда денем.
“ Друг ме пита: „Ти евангелист ли
си
?
Питам: По кой начин тия месоядни животни създадоха тази способност в
себе
си
?
Ти окултист ли
си
?
Един човек, един гениален човек вечерно време може
да
гледа даже повече от един вълк.
Аз влизам в една област, дето не трябва
да
засягам, понеже всяка една област смущава човека.
Биологически това са онези закони, това за подмладяване, дето сегашните лекари искат
да
подмладят хората чрез присаждане на жлези.
Съществува в природата един закон на обновление.
Ако попитаме, някой иска
да
бъде все сухо времето.
Биологичен закон, събуждане живота на клетките.
Този човек
си
направил хубави дрехи, иска всеки ден
да
се разхожда и
да
не се нацапа.
Ако изучаваш техния език, може
да
ги стимулираш и може
да
подновиш своя организъм.
Земеделецът, който има ниви, иска
да
вали.
Сега не искам някои неща
да
ви разправям,
да
ви примамвам, понеже те са мъчни работи.
Единият се моли
да
има дъжд, другият се моли дъжд
да
не дойде.
Да
обновиш организма
си
не е лека работа.
Но,
да
обновиш организма, трябва
да
махнеш всичките противоречия в ума
си
.
Неговите дрехи може
да
чакат вкъщи, дрехите може
да
ги окачи вкъщи.
Когато вие… Запример някой път в живота са ме срещали хората и ми казват: „Защо аз
да
не живея добре?
Всичко, което Бог е създал, е разумно и добро.
“ – той подразбира защо той
да
няма хубави дрехи,
да
е хубаво облечен,
да
се покаже на хората.
Туй противоречие не произтича от Бога, но от окръжаващата среда, която трябва
да
я изучаваме, трябва
да
елиминираш.
А един-двама души в града, които нямат ниви, искат
да
се разхождат, искат
да
си
облекат новите дрехи,
да
се покажат на хората и заради вашия кеф трябва Господ
да
ви послуша времето
да
бъде хубаво.
Казвам: За бъдеще, когато на физическото поле знаем законът какъв е… И когато искаш
да
се стоплиш, отиваш при топлата соба, не отиваш при студената.
Нека се развали това време,
да
намокри нивите.
Молитвата ти не трябва
да
бъде еднообразна.
Запример, ако аз исках сила в
себе
си
, ако аз искам сила от Бога, ще се кача на голяма канара и оттам ще се моля за сила.
Времето не може
да
бъде лошо.
Ако аз исках
да
се науча
да
плавам, ще вляза в морето до колене и така ще се моля
да
плавам.
Ако се молиш в пустинята на сухо
да
плаваш, никога няма
да
се научиш.
Една наука трябва
да
има човек.
Ако искаш
да
станеш градинар, ти трябва
да
идеш в живата природа, между растенията, и там
да
се молиш,
да
наблюдаваш живота на растенията.
В дадения случай както казва неговият ангел – твърди се, че всеки човек има по един ангел, по един дух напреднал, който го ръководи.
Ако искаш
да
изучаваш животните, в животните има много скъпоценни опитности, даже с тях има много будни лекари, хирурзи, които правят своите операции.
Много работи има, които ние може
да
научим от животните.
Туй, което той е направил заради вас, вие го отдавате на Ивана, на Петка, на Стояна.
По наследство много работи може
да
събудим.
Този ръководител не се грижи на кого ще го отдадете, той се грижи вие
да
го учите, той се грижи вие
да
се просвещавате на Земята.
Някои лекари, които по естество са лекари, те са наследили туй чувство, което с хиляди години са развивали в
себе
си
.
И най-после, всеки човек трябва
да
събуди в
себе
си
туй, разумното чувство на лекуването,
да
знаеш във всеки случай
да
вземеш известни условия, за
да
предотвратиш известни болести.
Абсолютно свободен казвам, в дадения случай
да
опитате последствията на вашите желания, на вашите мисли.
Някой път тия болести трябва
да
ги минеш.
Има болести от три рода: има физически, духовни, има и умствени болести.
То е неизбежност в света, все някъде ще се пресилиш.
Много е бърз, скоро
да
се свърши.
Казвам сега: Ние трябва
да
разгледаме, [че] Бог е едно от най-разумните същества, ние разбираме Божията любов на етикецията.
Българинът иска, една работа като я почне, в няколко деня
да
я свърши.
Бог е Същество, Което е определило всичките възможности за човешкото развитие.
Аз съм наблюдавал, стопанинът направил нова къща, има
си
малка една веранда, един пруст и мие нещо вкъщи, една паница, например, и току хвърли водата от верандата, от пруста.
Той е предвидил всичко онова, което човек може
да
постигне и при какви условия.
Днес хвърля, утре хвърля, образува се миризма и започват
да
заболяват.
Дал е възможност
да
постигнем и Той казва сега
да
използувате тия условия.
„Не зная – казват, – някаква магия има направена.“ Ти като хвърляш помията отвън на двора, ти вече създаваш условията за магията, магията ще дойде.
И тогава, ако ние не може
да
ги използуваме, погрешката седи вътре в нас, понеже нашите чувства, ние искаме
да
живеем охолно на Земята, ние изгубваме ония условия на подигане.
Някой иска
да
бъде философ или поет, или художник, или цигулар.
Някой път като стане сутрин, той не отваря прозорците, оставя ги целия ден
да
бъдат затворени и като се върне, казва: „Не зная какво има.“ Отворѝ всичките прозорци, въздухът нека
да
влиза и светлината изобилно
да
влиза.
Но поетите в света, това са носители на Божествените идеи.
Вечер, преди
да
залезе Слънцето, затвори прозорците.
философът трябва
да
бъде носител на Божествените [идеи].
Нека онази, живата енергия, пак
да
остане в стаята ти.
Всичките хора изобщо трябва
да
бъдат проводници [на] туй Божественото.
После, ако би имало една школа за съвременните хора,
да
се изучава всяко едно състояние на човека каква енергия произвежда.
Запример ти някой път мислиш… Сутрин се събудиш и като правило, щом се събудиш сутринта, не се върдаляй в леглото.
Божествената любов ще функционира и всички ще бъдем щастливи.
То е едно от правилата на природата: събудиш ли се, не се върдаляй!
Ако ти не
си
в хармония с баща
си
вкъщи, ако баща ти не те обича, ако ти не го обичаш, ако ти не обичаш майка
си
и майка ти не те обича, ако ти не обичаш брата
си
и брат ти не те обича, ако ти не обичаш сестра
си
и ако ти не обичаш своите приятели, ако ти не обичаш обществото, в което живееш, как ще живееш щастлив живот?
Най-първо ще започнеш
да
мислиш за един сън, че сънят ти избегнал.
Някой път казвате: „Това общество е невежо.“ Възможно е някой път обществото
да
е невежо, но някой път ние сме невежи.
Започваш
да
мислиш, че другите спят.
Има два вида невежество.
После ще намериш, че вината е в юргана, увиваш от едната страна, от другата страна и най-после казваш: „Не можах
да
се наспя!
“ Сегашните учени хора казват, че човек трябва
да
спи 7 часа.
Той развъждал охлюви в градината
си
и турил една жица и чрез нея прекарал много слаб електрически ток и забелязвал, че всеки един охлюв, който се е опарил от жицата (той отбелязал отгоре на охлюва, който се е опарвал), намерил, че този охлюв, който се опарвал от жицата (той отбелязвал отгоре), никога не е намерил този охлюв, който веднъж се е опарил,
да
дойде втори път при жицата.
Право е, при дадените условия е така, при децата, но един разумен човек не е необходимо
да
спи 7 часа или 5 часа.
За един човек, който живее един редовен живот, 3 часа дълбок сън са достатъчни, за
да
се възстановят всичките сили.
То е вече за хората, които разбират законите на природата.
Тази разумност искам
да
мине.
Ние, след като се опарим 10 пъти на Божествената жица, която турят, ние пак искаме
да
прекрачим.
Който разбира една работа, може
да
я свърши за 3 часа, пък който не разбира, трябват му 12 часа.
Турил Господ известна невъзможност в живота, нещо, което,
да
си
счупим главата, не може
да
постигнем.
Например
да
станем милиардери.
Чрез големите страдания [са] станали по-практични, по-умни, а пък религиозните хора в едно отношение правят една погрешка.
Те със своето сърце уповават на Господа, че Той бил благ,
да
промисли за тях и по някой път стават мързеливи, не работят.
При сегашното развитие, при сегашните условия, които хората имат, колко хора може
да
бъдат милиардери?
Седнат някъде в пустинята, не работят, целия ден се молят на Господа и казват: „Ние се молим заради вас и понеже се молим, ще ни дадете нещо.“ Най-първо, като ходят между хората, казват: „Ние се молим.“ Хората не им вярват и[ли] малко вярват.
При сегашното развитие на човечеството колко души може
да
бъдат гениални, първокласни поети или колко музиканти или колко художници може
да
бъдат гениални?
Като погледнеш картината на този художник или този музикант като го слушаш, през целия [ти] живот тази песен
да
[не] излезе из ума ти.
Казвате: „В нас има истина.“ Аз съм виждал такива хубави картини сутрин, когато Слънцето изгрява, които са останали паметни в ума ми, които са карали моя ум
да
мисли върху това.
И всичките хора, които искат
да
станат поети, писатели, които искат
да
станат гениални, трябваше
да
идат
да
видят тази хубава светлина, която тури така тия наброски.
Казвате: „Не
си
струва сутрин
да
се става.“ Питам: Откъде ще групира, откъде художникът ще вземе скица,
да
измисли нещо?
Тези мъдрувания ще бъдат както онези студенти в Америка, от една колегия, които искали
да
изпитат своя професор колко е учен човек.
Ние в молитвата, то е наука, ще научиш онзи език на природата, с който
да
се разговаряш.
“ Той го разгледал, разгледал и казал: „Това е хъмбък.
Смешно ви се вижда, че и растенията имат свой език.
Това е – казва – една ваша измислица, вие създадохте тази буболечица.
Едно растение може
да
те обича тъй, както един човек.
Ние ще създадем такива буболечки в нашия ум и като представим на невидимия свят, ще кажат: „Хъмбък.
Всеки може
да
те обича.
Съставили сте
си
една идея.
Такава няма.“ Казвате: „Тъй ще направя, тъй ще наредя живота
си
.“ И като представите този план, от невидимия свят казват: „Неосъществим е.“
Да
приложим сега
да
учим.
Внесете едно цвете в стаята
си
, което обичате, поливайте го, помирисвайте го и след 4–5 месеца оставете го в градината и вижте как ще повехне това цвете.
Тази богатата природа, тя туря пред нас тия богатства, които имаме, и трябва
да
учим във всичките отрасли.
Ако го обичате и престанете
да
мислите заради него, то ще изсъхне.
Всеки от вас трябва
да
знае по няколко езика; всеки един от вас трябва
да
познава животните; всеки един от вас трябва
да
има известни понятия върху растенията; всеки един от вас трябва
да
знае по астрономия; най-после, човек трябва
да
разбира нещо от химия и от много други науки, с които неговият ум се занимава.
Има една опасност в света хората
да
ви обичат.
“ Когато онзи арабски халиф завладял Александрийската библиотека, той попитал: „Тези книги какво
да
ги правим?
Някой ви обича и след туй ви тури надалече.
Ако пише като Корана, нямаме нужда от тях.
Ако пише това, което го няма в Корана,
да
се изгорят веднага!
Истинската наука счита всеки един човек… Ако искате
да
разбирате човешката душа, във всеки един човек трябва най-първо
да
откриете Божественото начало, което живее в него.
Ако искате с един човек
да
се запознаете, пазете едно правило, с което главата ви никога няма
да
ви боли.
Едно богатство, събрано от хиляди векове, хората може за един ден
да
го разрушат.
Ако на един човек всичките прозорци са затворени, никакво приятелство с него не правете.
Казвам: Всеки един от вас,
да
си
установи дълбоко
да
разбирате Божия глас, когато говори.
Той е зает напълно само със
себе
си
.
Един човек, с когото вие трябва
да
се запознаете, той трябва
да
има един прозорец, отворен към духовния свят.
Когато Бог проговори на човека, всичко в
да
него утихне,
да
настане една светлина.
Умът
да
заработи, сърцето
да
заработи, човек е здрав, има енергия
да
работи.
Когато ти обичаш някого, ти
си
силен човек.
Може
да
те затвор[ят], целият затвор нищо не значи за тебе.
Аз наричам любовта живота извън човешката природа.
Само
да
имаш някой
да
обичаш и
да
те обича.
Когато човек излезе из къщата навън, тогава той, като влезе в закона на Любовта, той трябва
да
излезе във външния свят, навън, за
да
проучава живата природа.
Ако ние може
да
обичаме Бога, всички мъчнотии в света ще бъдат за нас безпредметни.
Много материални работи има, които
да
проучават[е].
В природата има такива грамадни богатства!
Ако не може
да
обичаме Бога, животът ще мине много скучно.
Това е мощната сила, която ще даде сила на човешкия ум
да
работи.
И отсега нататъка трябва
да
учим ние.
Вие сега носите един камък – скърбите
си
.
Това са камъни, от които нищо не може
да
учите.
Запример, аз сега оставям светските хора, вземам предвид религиозните хора, които твърдят, че обичат Господа, че по 3 пъти на ден се молят.
Когато дойде сиромашията, казват: „Защо дойде тази неволя у нас?
Но аз питам, когато някой човек се разболее, стомахът стане чрезмерно слаб, не може
да
мели, той иска
да
яде, майка му не му дава, казва: „Не може.
Лекарят казва: не може
да
ядеш.“ Той иска
да
яде, не може
да
яде.
Баница не може
да
яде, попара не може
да
яде.
Какво
да
яде?
Идва един лекар и казва: „Ще дадете на този болен само череши, сок малко.“ Той се чуди сега.
Най-първо, когато дошъл
да
отговява, понеже се водил по правилата на лекарите.
Лекарят взел, че му разрязал гроздово зърно, дал му една четвърт от него, а другото изхвърлил.
На втория ден му дава две половинки от гроздето, на третия – три, а на четвъртия ден му дава две чаши топла вода.
Малко разбито мляко във вода, постепенно му давал, приспособявал неговия стомах към естествения ред на яденето.
При заниманието на един висок духовен Живот не е необходимо ти
да
се наядеш тъй, [че]
да
ти пращи стомахът.
Ако този, жълтият човек, който виждаш, няма толкоз мазнини, но дига 200 килограма, [а] ти, който имаш червендалесто лице, ако попипат корема ти – два пъти по-дебел, отколкото рамената, пък не може
да
дигнеш 50 килограма, кой от двамата е по-здрав?
Според мене един човек, който не може
да
носи страданията, той е болен.
Един човек, който може
да
издържи големите страдания, [той е здрав].
Аз срещнах един българин, казва: „От 10 години съм спестил 10 000 лева.“ Дал ги на един бакалин, а пък бакалинът фалирал и отидоха парите му.
Той казва: „Слава Богу, няма нищо, имало
да
минавам.
Хубаво, че не
си
счупих крака или главата.
Благодаря, че злото отиде на парите.“ Друг ще каже: „Защо Господ допусна?
“ А другият казва: „Добре, че не
си
счупих крака.“ След 2 години ме среща и ми казва: „Спечелих един път и половина повече от изгубените пари.“
Човек трябва
да
работи.
Сега ние, когато ставаме религиозни, ставаме такива пенсионери.
Религиозният живот не е пенсионерство.
Гледам, онези, които се пенсионират, се поставят на голяма опасност.
5.
Правият път
,
ООК
, София, 20.6.1934г.,
Той свирил, свирил и най-после от притискание се разстроила неговата нервна система.
Нещо предават теоретически, но трябва
да
се предаде и практически.
Може
да
разправиш на един човек какво нещо е доброто.
Но
да
направиш едно добро?!
Турците казват: „Нерде Шам, нерде Багдат.“ Ще кажат: „Няма логика.“ По някой път вие сте недоволни.
Но бих желал
да
ми дадете едно обяснение, какво нещо е недоволството.
Аз много бих дал, за
да
ми го представи някой каква черта има недоволният.
Седи
си
той тих и спокоен.
В светлината свободно може
да
ходите, като имаш светлина не се спъваш, можете
да
избягвате всички мъчнотии.
А пък тъмнината се отличава по това, че в нея нищо не виждаш, можеш
да
се спънеш, какъв е пътят не знаеш, навсякъде можеш
да
попаднеш в големи противоречия.
Тъмнината се отличава по това, че не ти дава възможност
да
се справиш с мъчнотиите, които са по пътя ти.
Следователно там се изисква голямо внимание, изисква се една пръчка, като вървиш ще побутваш по пътя, а не
да
тръгнеш урбулишката.
Ще буташ, когато вървиш, ще туриш ума
си
, защото не знаеш може
да
има някоя пропаст.
А пък при светлината няма какво
да
се бъркаш.
Ти, като вървиш в тъмнината можеш
да
загазиш и размътиш водата.
Кой ти даде правото
да
мътиш водата?
Когато някой път имате недоволство вътре във вашия живот, някой е размътил водата.
– Водата е размътена във вас.
В даден случай, как ще се справите с вашето недоволство, с това противоречие, как ще го премахнете?
Ще трябва
да
чакате.
Ще се мине може би цял един ден, за
да
се избистри тая вода,
да
се източи тая вода от местото гдето е текла и трябва
да
чакате
да
дойде новата вода.
Онзи, който е ходил в тъмнина е покварил водата без
да
знае.
Вие трябва
да
знаете новата вода, която никой не е прекрачвал.
Защото никога не трябва
да
пиете вода, която някой е прекрачвал.
Сега, ако ви дам едно правило, вие веднага ще схванете буквата на нещата.
Да
кажем, че искате
да
пиете вода, но някой отгоре я прекрачил, но няма
да
искате
да
пиете.
Някой човек, чиито ръце са нечисти, отива
да
вземе хляба.
Тогава какво трябва
да
правиш?
Той трябва
да
развива своя разсъдък.
Когато в душата на човека не седи любовта, трябва
да
седи неговият разсъдък, за
да
може
да
подготви пътя на любовта.
Човек трябва
да
бъде готов.
Когато дойде любовта,
да
го намери готов.
Защото, ако не го намери готов, той нищо не може
да
се ползува.
Любовта
си
има външни прояви.
Тя носи най-великото.
И ако ти не
си
готов
да
възприемеш това, най-великото и
да
го разбереш, ти не се ползуваш.
Тя слиза от самата вечност, за
да
стане същина на твоя живот.
И [от] тази любов зависи животът ти.
И ако любовта не те посети, ти
си
недоволен.
И ако ти нарушиш неговото обикновено разбиране, заекът не може
да
разбере, каква нужда има хъртът
да
го гони.
И до сега зайците не са разрешили какво заставя хрътките
да
ги гонят.
Те казват: „
Да
сме им направили някоя пакост, не сме.
Ние мирно
си
пасем и не можем
да
разберем, защо те ни гонят.“
Той е един от неразрешените въпроси.
Остави го за далечното бъдеще.
Когато ме питаха зайците, като минавах покрай тях, те ми казаха: „Ти
си
учен човек, защо ни гонят хъртовете?
По-лесно е
да
промениш своя заешки образ в друг, отколкото
да
решиш въпроса, защо хрътката те гони.
По-лесно е
да
измениш формата на заека, той
да
стане друга някоя форма, отколкото
да
разрешиш въпроса защо хрътката го гони.
Зайците казаха: „Ще
си
помислим по това.“ И до сега както виждаме, все
си
мислят зайците.
Всичко у него е готово за бягане.
Представете
си
, че заекът не бяга, тогава ще стане това, което заекът не обича и за
да
не стане това, което заекът не обича, непременно трябва
да
бяга, трябва
да
дойде страхът.
При страха човек се научава
да
разсъждава.
Без страх човек не може
да
се научи
да
изпълнява Волята Божия.
Казано е: „Началото на мъдростта е страхът Господен.“
Да
мислиш,
да
разсъждаваш, това не е началото
да
изпълняваш Волята Божия.
Да
мислиш,
да
разсъждаваш, това е начало на знанието.
Така е, но законът на Любовта е началото
да
изпълняваш Волята Божия.
Всеки един човек, за
да
стане учен, за
да
придобие знание, трябва
да
мине през областта на страха и
да
дойде до областта на Любовта, която разрешава постепенно въпросите.
Сега не искайте
да
се уреди целият ви живот.
“ Няма
да
се спирам филологически върху тези думи.
За утре Господ ще промисли.“ Не
си
ти, който ще промислиш.
За ядене майката промисля, а пък длъжността на децата е
да
ядат.
Трябва
да
се храним добре.
А пък ако остане
да
приготовляваме тази храна, съвсем ще се забъркаме.
Ние искаме по някой път
да
уредим живота
си
.
Не е възможно
да
уредиш живота
си
.
То е най-сложното нещо
да
уредиш живота
си
.
Пътя, по който ще тръгнеш, не може
да
го избереш.
Гдето ще тръгнеш, ще имаш стълкновение и само Божественото ще те прекара през един много по-тесен път, ще минеш през един тесен път, за
да
не влезеш в стълкновение с никого.
Трябва
да
минеш по един път по който няма
да
имаш стълкновение.
Правият път е онзи, в който
да
не
си
в стълкновение с никого.
Правият път е
да
нямаш никакво противоречие в душата
си
.
Имаш ли противоречие, ти не
си
в правия път.
Ти
си
в пътя на изправлението.
Не трябва
да
има абсолютно никакво противоречие, но за
да
няма абсолютно никакво противоречие, ти трябва
да
си
в този път.
Извън този път, ти можеш
да
вървиш по пътя на знанието.
Могат
да
ти кажат: „Ти не се безпокой, това не прави, онова не прави!
“ Могат
да
ти кажат такива неща.
Да
допуснем, че ти вървиш по един път и
си
имаш едно шише с вода.
Дошъл е някой и ти е изпил водата.
Ти се безпокоиш, жаден
си
.
Казвам ти: „Ти
си
близо до извора, напълни
си
своето шише от извора.“ Когато дойде някой и ти изпие водата, има ли тогава основание
да
се безпокоиш.
Щом някой иска
да
не се безпокои, непременно трябва
да
бъде при водата на Любовта.
Гдето се казва: „Човек трябва
да
бъде при Бога“, това се разбира.
То е един път, гдето човек само се учи
да
яде.
Няма
да
мисли отгде ще дойде хляба.
Той само ще диша и няма
да
мисли от где ще дойде въздуха.
Той ще живее и няма
да
мисли от где е живота.
Христос казва: „И това е живот вечен,
да
позная Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа, когото
си
изпратил.“
И кога човек може
да
бъде спокоен?
Аз
да
ви кажа: ще уволниш всичките слуги, няма
да
имаш нито един слуга в къщи.
Ти ще бъдеш и господар и слуга.
Но колко е мъчно
да
се разбере това,
да
бъдеш едновременно господар и слуга,
да
разбереш тия две състояния – голямото и малкото.
Каква е разликата между голямото и малкото, между близо и далече.
Близо и далече, голямо и малко, това са два контраста.
Малкото е малко, не защото е малко само по
себе
си
, но то е малко, понеже е много далече от нас .
Но всички онези неща, които са далече, не
си
засягат.
Представи
си
някоя голяма лампа, слънцето е толкова голямо, щото казват, че е един милион и триста хиляди пъти по-голямо от нашата земя, а пък го виждаме като една малка пита.
Вие не виждате същинската реалност и се чудите, как това слънце, което го виждате малко,
да
е много по-голямо от цялата земя.
Всички сега търсите любовта, но какво нещо е тя, вие не можете
да
си
дадете отчет.
Според езика на писанието, първото нещо, което любовта е направила, като е слязла в човека, като е дошла в човека е следното, тя се отличава със следното: тя изпъжда страха навън.
Тя ще те освободи от всички безпокойства.
Като дойде любовта, всички безпокойства, които има в душата ти, изчезват.
Говорят за болести, говорят за сиромашия, говорят за смъртта.
При любовта всички тия неща изчезват и настава в душата ти едно вътрешно спокойствие, на покой.
Но аз съм виждал, че те имат само подаръците на любовта, както малките деца.
Ако сте в Америка или в Англия, те имат един Санта Клос (Дядо Коледа), един митически герой, един старец, който носи в голям кош всичките благословения.
Англичаните и американците възпитават децата
си
и им казват, че Санта Клос всичко носи.
И стават сутринта децата и виждат, че има дрехи, обуща, играчки и скачат от радост.
Детето
си
мисли, че е дошъл такъв особен човек.
Питам сега, важно ли е
да
знаем, кой е донесъл подаръците?
Когато
си
гладен, не питай кой е донесъл хляба.
Защото като питаш, трябва
да
платиш.
Ти
си
турил вече въпрос.
Не че нямаш право, имаш право
да
питаш, но ще платиш.
Нали искат някои ученици
да
държат изпит.
Някой ученици се явяват на изпит и за
да
имат право
да
го държат, внасят такса 1600 лева.
Казват: „Защо Бог създаде света?
“ Сега ти
си
дал кандидатурата, за
да
разрешиш този въпрос.
А пък вие искате
да
държите изпит, без
да
внесете нещо.
“ – Защото ти не
си
отворил кесията
да
платиш таксата.
Има вече тогава законно основание и ако издържиш, ще ти дадат свидетелство.
Мнозина от вас вървите по Божия път, без
да
сте внесли вашата такса.
Направил
си
една погрешка.
Ще те заведат в дирекцията и учтиво, любезно ще ти кажат: „Ще бъдете така добри
да
внесете.
Ще
си
платите.“ Любезно говорят.
Ще заведат там, ти бъркаш тук там и нямаш пари.
Ти ще кажеш: „Имам пари, но забравих ги в къщи.“ Ще те върнат в къщи, за
да
вземеш парите.
Ще те качат в техните тренове и като дойдеш втори път,
да
обещаеш, че ще платиш.
Задачата е, човек
да
се освободи от това противоречие.
Няма
да
ви разправям как е дошло.
Даром нищо не се дава.
Сега се изучава как трябва
да
се излезе от него.
Даром има само в закона на любовта.
Сега се изучава, как
да
се извади предмета.
Казано е: „Даром сте взели.“ Даром е в закона на любовта.
Представете
си
, че някоя мишка е влязла във вашата къща.
Не сте я видели от где е дошла, но един ден почва
да
чопли,
да
човърка тук там, безпокои ви.
А пък докато влезеш в любовта, всичко е с пари.
Вие мислите сега по кой начин
да
се освободите от нея.
По закон е всичко това.
Някой път аз гледам верующите, недоволни са.
Отиват те на работа на Божественото лозе, но са се облекли с най-хубавите
си
дрехи.
И като дойде вечерта,
да
им плащат, едните казват: „Знаете ли колко време ние изгубихме, за
да
се облечем с най-хубавите дрехи?
Сиромахът е недоволен, че е сиромах, а богатият, понякой път, е недоволен, че няма повече.
Единият е недоволен, че няма нищо, а пък другият е недоволен, че няма толкова, колкото той
си
предполага, че трябва
да
има.
Да
кажем, че вие постъпвате в училището и казвате: „Като свърша първи клас, достатъчно е!
“ Но после виждате, че с един клас работа не става и казвате: „Втори клас, като свърша, достатъчно е!
“ Но после се убеждавате, че и с два класа работа не става.
Не, целия ден те са били облечени парадно, разисквали са как Господ създал света, как живеят светиите на небето, какъв прогрес щяло
да
има.
И после ще се чудиш и ще казваш: „Толкоз време аз разсъждавах
да
се облеча,
да
стана чист и свят,
да
изпълня Божията Воля.
“ Следваш в университета първа година, втора година, трета, четвърта.
Целия ден
да
ни пече слънцето и един пеняс!
“ Ще му кажат: „Толкова
си
се пазарил.
“ И казваш: „Трябва
да
се специализирам!
Не съм те обидил.“ Така му каза господарят.
Но сега
да
минем към цигулката.
Като се специализираш, специализираш и нямаш вече сили какво
да
специализираш.
Онзи цигулар, който свирил, най-после му се схванали ръцете и не могъл
да
свири.
6.
Към Емаус
,
УС
, София, 24.6.1934г.,
Както семето, което, като падне на земята, то е първата фаза, първата стъпка, там са големите страдания, които започват.
И най-после иде узряването на плода.
Плодът трябва
да
се опита от някого.
И в духовен смисъл, когато някой умре на Земята, това е подобно на плода, стига плодът
да
не е окапал.
Онзи, който живее на Земята, ще каже: „Каква полза има [от] изяждането на един плод?
“ Животът на плода минава в една по-висока сфера.
От плода нещо все остава.
Именно човек е, който дава.
Човекът [дава] най-хубаво условие за плодното дърво
да
расте.
След като
си
изял един плод, този плод расте у тебе.
Ако ти
си
го изял от любов, той не е изгубил, той расте.
По някой път хората разглеждат външната страна на живота, дали Христос е възкръснал.
Дали са Го видели или не са Го видели?
Има нещо по-дълбоко от виждането.
Ти можеш
да
видиш много неща и те
да
бъдат илюзии.
Ако вземе
да
съхне, то ще почне
да
губи от своята тежест.
Следователно има два процеса в света: едни хора, които губят от знанието
си
– те са в пътя на смъртта.
Ако ти губиш от знанието
си
, ти
си
в пътя на смъртта.
Губиш от здравето
си
– ти
си
в пътя на смъртта.
Печелиш в съзнанието
си
– ти
си
в пътя на живота.
Печелиш в знанието
си
– ти
си
в пътя на живота.
Печелиш в здравето
си
– ти
си
в пътя на живота.
Най-голямата придобивка в света, която човек може
да
има на Земята, то е, когато човек завърши земния
си
живот.
Казва се: Когато направил Бог човека, вдъхнал му първия лъч, с който [Адам] се пробудил в райската градина.
Туй трябва
да
стане със сегашните хора.
Докато Бог не вдъхва в техния ум, в тяхното сърце тази велика истина, хората всякога ще бъдат на кръстопътя.
То е тъй наречената абсолютна Истина, туй, което човек може сам
да
провери,
да
опита, върху което той може
да
стъпи и
да
живее.
7.
Не живея за себе си
,
НБ
, София, 24.6.1934г.,
Няма
да
ви кажа противното.
Вие ще
си
го преведете.
Всичко, което се казва, е вярно по отношение само на Бога.
Този, и
да
има всичкото добро желание, той не е в състояние
да
ви направи щастливи, понеже сам е нещастен човек.
Вие може
да
разчитате на вашия баща.
Той не е цар, той не разполага с цялата Земя, той не разполага с всичкото богатство.
Може
да
има един приход от 4, 5, 10, 50 000 лева.
Сега искам
да
остане една мисъл.
Не
да
ви оставя, но
да
събудя у вас онази самоувереност, която имате,
да
уповавате,
да
опитате.
Има един вътрешен закон:
да
вярвате в онова, което е вложено във вас,
да
вярвате във вашия дух,
да
вярвате във вашата душа,
да
вярвате във вашия ум.
Да
вярвате на вашето сърце.
Има вторични неща, на които човек не може
да
вярва.
Всичките сте излезли от Бога.
То пулсира, има един Божествен ритъм.
И духът, и душата, и умът, и сърцето пулсират според ритъма, който е в Бога.
Ако вие държите тази хармония, от вас всичко ще стане.
Та, мислиш, че ако пееш песента: „Мале ле, мале ле, мила мале, защо
си
ме родила?
Ще пееш: „Благословена
си
ти, майко, която
си
ме родила, за
да
видя този Божествен свят,
да
служа и
да
те обичам.
Благословена
си
ти!
Хубаво е, че
си
българин, че
си
англичанин, че
си
французин.
Да
си
англичанин – навсякъде е отворено, широка империя, Българинът, горкият, където и
да
иде, все ще се свиеш.
Единствените хубави условия, при които човек ще станеш: ти трябва
да
служиш,
да
бъдеш слуга.
Има две реалности в живота: едната реалност е върху която животът почива; другата реалност е онази, която може
да
се изменя, която ни донася всичките разочарования, които сега имаме.
Тъй щото онзи, който се е разочаровал, е в реалността, която носи разочарование.
Казвам: Ти
си
пътник, който може
да
се задоволи.
Да
влезе в онази реалност, в която няма разочарование.
Пътувал
си
дълго време.
Болестта е една реалност, която носи разочарование.
Като те види светията, че
си
се изгубил, ще излезе със своя фенер, ще те придружи до хотела и ще каже: „Довиждане, братко!
Здравето е една реалност, която носи здраве.
“ Като влезеш в хотела, ще ти покажат стая, дето може
да
си
починеш.
Сиромашията е една реалност, която носи ограничение и смущения.
„Заповядайте“ – ще ти покаже стая, дето можеш
да
си
починеш.
Богатството е една реалност, която носи радост и веселие.
Невежеството е реалност, която носи ограничение и нещастие.
Ще дойде братът и ще каже: „Ти дълго време
си
пътувал, трябва
да
си
гладен.“ Носи на таблата
си
хляб.
А знанието е една реалност, която носи сила.
Омразата е една реалност, която носи нещастие на човека.
Най-после дойде ученикът, казва: „Може би тази вечер не можеш
да
спиш?
Аз ще ти оставя една хубава книжка
да
прочетеш.“ Ето как трябва
да
служите.
Казвам: Между тия две реалности по някой път хората се намират и наричат тази относителна реалност на нещата.
В относителната реалност те трябва
да
се приготвят винаги
да
плащат.
В относителната реалност колкото пари имаш, ще се изпарят.
Не
си
господар на нищо и в края на краищата ще бъдеш един роб.
Ти
си
млад, ще остарееш.
Казвате: „Светия трябва
да
бъде човек.“ Всеки може
да
бъде светия: една лампа вечерно време свети.
Ти
си
стар, ще умреш.
Всеки може
да
бъде слуга: казва „Заповядайте!
И като умреш, тогава няма
да
те оставят на спокойствие, но ще [се] разложиш и нищо няма
да
остане от тебе.
Сега някои свършват и казват: „Не
си
струва човек
да
живее.“ Това е неразбиране.
Всеки може
да
занесе хляб.
Той живее в относителната реалност и казва: „Не
си
струва
да
живее човек.“ Право е, в относителната реалност не
си
струва
да
живееш!
Като му даде хляба.
Има реалност, която носи точно туй, което искаш.
Всеки може
да
бъде ученик,
да
остави една книга някъде.
Той бяга от бурята, иска навън
да
излезе.
Имаме много сила, но тази сила не знаем как
да
я употребим и вследствие на това у нас със силата, която се заражда, ние правим зло.
Злото е една грамадна сила.
Защото няма
да
се погълне.
И като не знаем силата, която Бог ни е дал, как
да
я употребим, ние правим зло в света без
да
искаме.
Сега ние, които сме в света, казваме: „Не се мърдам аз оттука!
Следователно, при сегашния живот човек трябва
да
впрегне тези сили (или
да
впрегне силата) и
да
знае как
да
работи с тях.
“ Не се мърдаш, но дойде смъртта, тази голямата буря – като влезе, отвън ще излезеш и оттатъка ще минеш.
Сега, има известни правила, при които човек може
да
работи.
Няма нито един човек, който
да
е останал вкъщи, като е влязла тази голямата буря.
Пари няма, за
да
остане, няма защо
да
прави приятелство с нея.
Запример с колко хапки се наядате.
Едно време нашата прабаба, или старата ни майка, със своята голяма интелигентност имаше само едно рандеву с нея и 8000 години не може
да
ѝ се прости грехът.
Нито един от вас не знае, дали има поне един, който
да
е броил с колко хапки на обед се нахранвате или по колко минути, по колко секунди е взело
да
дъвчете и при дадения случай какви мисли са ви минали.
Ако дъвчеш една храна в устата
си
и ти
си
банкерин и казваш: „Онзи е изедник, не ми е дал парите“ – дъвчеш и така мислиш, мислиш ли, че този хляб ще иде на място?
Мислиш ли, че и соковете от тая храна ще идат на място?
Сега всичките жени днес
да
ги събереш, не знаят толкоз, колкото тяхната майка.
Не, с тази хапка ти
си
подписваш присъдата.
Ако всичките жени се съберат, които днес има, не са толкова учени, колкото тя беше.
В дадения случай, като ядеш, ще мислиш за житеното зърно, което тебе ти носи едно благо.
„За
да
живеят вече живите не за
себе
си
.“ Животът е едно от големите блага.
Трябва
да
се изучават законите на живота.
Ти с благоговение
да
ядеш!
Ние много пъти казваме: „Не
си
струва
да
се живее.“ Много добре, значи трябва
да
се изменят условията.
Като вземеш хляба,
да
считаш, че този хляб е свещен.
Като го погледнеш,
да
знаеш, че в него Божият живот е и
да
го цениш.
Не
си
струва
да
се живее тъй, в тази сиромашия.
Ти вземеш хляба и казваш: „Този хляб не струва, онзи хляб не струва.“ И след като се храниш така ред години, нищо не може
да
постигнеш.
Не искам
да
живея.“ Бог не те е направил
да
си
сиромах.
Никой не те е направил сиромах.
Казвате: „Човек късмет
да
има!
“ Мислите ли, че онази майка, която е родила един син с късмет, ще го хвърли на купището?
Казвате: „Съдба е туй.“ Съдбата ти
си
я създал.
Мислите ли, че онзи, който носи един скъпоценен камък, ще го хвърли на купището?
Не я създаде Господ.
Нима твоят Баща ще има съизволение синът
да
живее в немотия и
да
се мъчи?
Роди ме, мамо, с късмет, че ме тури в мъчния живот,
да
ме опиташ, че аз ще успея.
Казвате: „Сиромах съм.
Роди ме, мамо, с късмет, пък ме тури в бунището, пък ме тури в устата на смъртта, за
да
опиташ моята сила, че тези челюсти на смъртта може
да
ги строша.
Туй значи човек с късмет
да
е роден.
Тези философии може ли
да
имат смисъл?
Онзи, блудният син, след като ходи, изпояде и изпи всичко, казва: „
Да
се върна при баща
си
.“ И като се върна, баща му му даде нови дрехи, даде му всичко.
Баща му не иска
да
живее в беднотия.
НАГОРЕ