НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
660
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
660
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Послушание
,
ООК
, София, 30.5.1934г.,
Например, вие носите една дреха, която ви и неприятна.
Вие може
да
питате: Защо в едната стая дрехите не съхнат, а в другата изсъхват.
А пък носите една друга дреха, която ви и приятна.
Може
да
ви е приятна дрехата само по цвета, който има.
Ако вие се молите в топла стая дрехите ще ви изсъхнат по-[бързо], а пък ако се молите в неотоплена стая, ни най-малко молитвата няма
да
помогне
да
изсъхнат дрехите.
Аз казвам, преди
да
се молиш запали печката!
А може
да
е приятна по единствената причина, че е от по-мека вълна и държи топло.
Аз по-рано ще запаля печката и тогава ще се помоля
да
изсъхнат дрехите.
Не можете
да
имате някакво преобразование във вашия характер, докато не запалите печката.
Докато не дадете подтик на Любовта не може
да
прогресирате.
И тогава ще дойдат промените, които вие искате.
Сега трябва
да
се пренесете във времето преди 2000 години.
Не искам
да
ви навеждам примери, понеже всеки един пример има една отрицателна страна.
Един проповедник взел
да
описва на един християнин една красива мома християнка.
До тогаз той мислил за Господа.
От деня, от като този проповедник почнал
да
описва тази красива християнка, пълна с добродетели, той почнал
да
мисли все за нея.
После всякога, при каквато и
да
е нужда, той се притича на помощ.
И той
си
казва: „Отде се намери тя?
Той се разсейвал и
си
казвал: „С този пример проповедникът ме отдалечи от Бога.
Всички употребявате тези изрази.
Казвате: „Еди кой
си
е добър и еди кой
си
е лош.“ Но това са ваши частични заключения.
Не мога
да
се моля сега!
“ А пък този проповедник искал
да
му покаже, че тази мома е красива добродетелна, та и той
да
стане като нея.
А пък той, като я видял, тя почнала
да
се върти в ума му.
И най-после момъкът гледал в събранието дали има някоя такава
да
прилича на оная мома.
И почва
да
ги търси отвън.
Вие искате
да
станете богати в света.
А ако имате 9 нули, както и
да
ги обръщате, все е едно.
Някой проповедник е проповядвал и е говорил за богатството, представил е какви удобства дава богатството, какви постижения.
Ако имате тези два реда на нещата, кой бихте желали
да
имате – от 9 до 1 или от 1 до 9?
От 1 до 9 това е работа, която трябва
да
свършите, а пък от 9 до 1, това е вече резултат.
Дотогава не сте обръщали внимание дали сте силни или не.
Вие искате
да
имате резултатите, без
да
сте работили.
Но някой ви говорил за силата.
Вие може
да
кажете: „Какво разбирате под това?
И сега, като ви гледам, носите една красива мома в ума
си
.
“ Във вашия ум седи идеята
да
знаете нещата.
Та сестрите носят един красив момък.
И гледам не по един, а по двама, по трима, по четирима носят.
Някой път нещо почне в тебе вътре
да
бучи, ти се сърдиш, искаш
да
бъдеш господар.
В преносен смисъл казано това: искаш
да
бъдеш силен, богат учен, с обществено положение, това
да
имаш, онова
да
имаш.
Всичко това не са лоши работи.
“ Трябва
да
правиш опит
да
се въздържиш, когато бучи нещо в тебе,
да
премълчиш.
Заблуждението е там, че всичките тия неща ние ги имаме в
себе
си
, те ни са дадени като условие, като външно условие и при които душата трябва
да
расте.
А
да
го кажеш, това е лесно.
Но душата не трябва
да
счита тези неща за съществени.
Защо
да
не приемеш, че първо трябва
да
премълчиш.
Тези неща сами по
себе
си
идват.
Представете
си
едно празно шише.
Ти трябва
да
бъдеш красив, добър, но не
да
имаш красивата мома.
Красивата мома е външните условия.
По-съществено условие е, ти
да
бъдеш красив.
Не само добрите хора
да
бъдат около тебе, но ти
да
бъдеш добър, защото ако ти не
си
добър, ти не може
да
участвуваш в доброто в света.
Ти говориш: „Бъл, бъл, бъл.“ Аз ни най-малко не виждам, че говориш, а виждам, че някой те изпразнил.
Ако ти не може
да
се радваш на доброто, ти нямаш правилни отношения към света.
Аз съм виждал някои хора правят много добри работи, а някои, които са религиозни, не са доволни от тяхните постъпки.
Сега, кое е по-хубаво в света,
да
ви обича Бог и нищо
да
не ви е дал или
да
ви даде всичко и
да
не ви обича?
Вие седите в това гърне – телото, в което сте сега и мислите, че всичко можете
да
правите.
Две положения има, след като ви даде Господ всичко вие ще го направите препятствие между вашата душа и между Бога и ще има една бариера, едно препятствие.
Частите на това шише са захвърлени там, а пък казваш, че ти
си
отишъл в онзи свят.
Вий казвате, че в шишето имаше някакво съдържание, водата.
Някой път мърморите така: „На еди кого
си
Господ е дал богатство, а на нас не е дал!
Аз виждам, че тази вода в шишето е отишла в растението.
Шишето е тук, а пък искат
да
ме убедят, че това шише отишло горе при Господа.
Дал ви е хубави мисли и желания
да
вложите във вас и вие сте недоволни от тях.
Вие искате тия мисли и желания
да
се реализират.
Но има нещо, от което можете
да
вземете 10 000 години и ни най-малко няма
да
го показват везните, че липсва нещо.
Но, щом са от вън, тези желания и мисли, има една опасност
да
ги задигнат.
Мога
да
употребя някоя чужда дума, но няма нужда.
И Господ, за
да
научи този човек, Той е създал цялата тази система на земята.
Най-първо той ще го убеди
да
се ожени.
То е най-голямата постъпка,
да
го накара
да
се ожени.
И докато го накара
да
се ожени, цели планини трябва
да
се преместят.
Трябва
да
разбираш законите на 1, 2, 3, 4, 5 и т.н.
Господ, за
да
го накара
да
се ожени, казва му: „Тя е от твоите ребра.“ Той тогаз
си
казва, че тя прилича на него, а пък тя ни най-малко не прилича на него, защото, ако прилича на него, тя няма какво
да
излиза от него.
След това ще му даде син или дъщеря, но ще накара някое друго същество
да
дойде
да
вземе дъщеря му.
Другояче той би го утрепал с пушка, но сега казва: „Хайде зет ще стане, няма какво
да
се прави, ще я дадем.
Но, след като
си
се качил на планината горе и
си
слязъл, какво
си
придобил?
В едно отношение
си
изгубил, а в друго
си
спечелил.
“ Сега мъжът, който не обичаше жена му
да
я пипат чужди мъже, че като пипат дъщеря му, не е ли същото.
Кое
си
изгубил?
Преди
да
тръгнеш на екскурзия, имал
си
едно лошо разположение, недоволство.
Трябва
да
разберете онази вътрешна тайна, това користолюбие, в което човек се намира.
Ние искаме
да
Го заставим някой път
да
мисли, както ние мислиме и Той иска
да
ни помогне
да
мислим, както Той мисли.
Казваш: „Приятно ми е, въздухът е чист, слънцето е приятно и т.н.“ От една страна
си
изгубил, а пък от друга
си
спечелил.
Той оставя нещата
да
вървят, както ний мислим, по наше разбиране.
Питам, в живота кое е най-хубаво
да
се печели?
Грехопадението ни е оставането ни
да
вървим по пътя на нашето разбиране.
Представете
си
, че тези числа могат
да
представляват камъчета, обикновени камъчета: едно камъче, две, три, четири и т.н.
Вие може
да
ги носите.
Те може
да
са малки и може
да
ги носите вътре в своето портмоне.
Може
да
са скъпоценни камъни, от най-скъпоценните – 9 на брой.
Ако са 9 скъпоценни камъни, кои камъни бихте желали
да
носите?
И ако ние не вървим по него, ние няма
да
разберем живота, обратни резултати ще имаме.
За ревността каквото и
да
говориш, само един лек има в света: това е Божията любов.
Ако намерим това лекарство, излекуван
си
, но ако не го намериш и в онзи свят
да
ходиш, никой не може
да
е спаси.
И без него може
да
влезете в Царството Божие.
Докато имате неправилна ревност, то вие ще употребявате знанията
си
, силата
си
и всичко в една лоша посока.
Някой мъж е красив, а пък друг е грозен.
Нека ревността във вас
да
остане в най-меката форма.
Една жена е красива, а друга е грозна.
Едно желание между две добродетели, някой път
да
служите на по-слабата добродетел, а някой път на по-силната, по човешки говоря.
Казвам: И красивият може
да
влезе в Царството Божие и грозният може
да
влезе.
Но
да
слушате еднакво, без никаква разлика и на слабата и на силната добродетел.
И красивият може
да
е изключен от Царството Божие и грозният може
да
е изключен.
И никой не може
да
се освободи от нея до тогаз, докато върви по човешкия път.
На красивия или на грозния?
Може
да
бъде човек красив без
да
е добър и може
да
бъде грозен и
да
е добър.
Човек, като има външна грозота, една външна дреха, може и
да
няма доброта.
Значи красивата външна страна и грозната могат
да
влязат в Царството Божие, ако са добри.
И силният и слабият може
да
влязат в Царството Божие, но кога?
Сега основната мисъл, която оставям, онова, което можете
да
занесете със
себе
си
, е
да
четете ребрата на мъжа
си
.
Доброто не се нуждае от слабостта, нито от силата.
Под това аз разбирам следното: не разглеждайте защо Господ е направил така нещата, но най-първо ги приемете така както
си
са.
Може някой път към доброто
да
е прикачено и слабото и
да
върви с него.
Не мислете защо Господ е направил един човек богат, а пък другиго сиромах.
И силният може
да
бъде добър и слабият може
да
бъде добър.
Но в дадения случай, кое бихте желали, слаби ли
да
бъдете или силни?
Защото, ако считате, че Господ е направил едни хора богати, а други сиромаси, то ни най-малко не разбирате Божествения живот.
(– Силни.) Защо?
Всички хора, от Божествено гледище, са направени еднакво.
Животът го изисква това, за
да
браните своята свобода.
На всички са дадени еднакви условия, разбирания, според степента на съществото.
Но може ли човек
да
бъде свободен, който не може
да
бъде добър?
Всяко същество има преизобилно условия
да
направи от
себе
си
каквото иска.
Условията ви са дадени и трябва
да
направите връзка, за
да
използувате за в бъдеще условията, които ви са дадени.
Например, като се говори за млади моми и момци, вие казвате, че човек не трябва
да
се жени.
Не зная дали има един тук такъв.
Някой казва: „Не
си
струва човек
да
се жени!
Да
допуснем, че някой от вас ще достигне до 120 години.
След 120 години какво мислите
да
правите?
Ако човек не трябваше
да
се жени, защо Господ взе две ребра, че направи жената и каза: „Не е хубаво на човека
да
бъде сам.“ Казва се там в Писанието: „Направи ги мъжки и женски пол
да
живеят в хармония.“ Това е първото битие.
Бог, като прекарал всичките животни пред него
да
им даде имена, той видял, че те минават мъжко и женско, две по две и той, като видял, казал: „Всеки
си
има по едно женско, а пък аз нямам!
Тук почти всички сте от 20 години нагоре.
“ И той казва на Господа: „Такова женско създай, както и на тях.“ Бог казал: „Опасна е тази работа.“ Той казал: „Не, аз имам достатъчно знания, ще я възпитам, ще я пазя.“ Вие не знаете какъв разговор имаше.
И Господ каза: „Щом искаш, добре,
да
дам!
“ Мъжът отвън убеждаваше Господа, а пък жената отвътре го убеждаваше.
В числото 1 ти ще
си
учиш само
да
пукаш черупките на яйцето, само
да
чупиш яйцата, нищо повече.
Отваряш и затваряш устата
си
.
Ти казваш: „Аз не съм дете.“ Голямо дете
си
.
След това мислиш, че
си
голям философ и
си
затваряш устата.
Защото хубавото ядене
си
има своите качества.
При яденето трябва
да
придобиеш ония елементи, които са необходими за телото.
Но и самото тело трябва
да
служи като една обвивка на душата и след това душата трябва
да
извърши това, за което тя е изпратена на земята.
И онова, което ядеш, не само
да
ти е вкусно, но ако след това ядене, което влиза в тебе, ти не може
да
изпълниш Волята Божия, тогава яденето не е постигнало своята цел.
Някой път седите и искате
да
добиете знание.
Но знанието, това е една дреха, турена в гардероба, можеш
да
я облечеш.
Ако имате знание, какво щяхте
да
правите?
Ако имахте много знание, в какво щяхте
да
го употребите?
Това щеше
да
покаже какви сте.
Защото
да
допуснем, че всички вие сте сиромаси.
Седите и мислите само за сиромашията и казвате: „
Да
сме богати!
“ Като
си
богат ще се покажеш какъв
си
.
Като сте сиромаси може
да
кажете: „Аз съм сиромах, това онова не мога
да
направя.“ Но богати сте!
Някой, ако е поет, ще
си
купи едно златно перо.
Някоя мома, ако е красива, ще
си
купи хубава дреха.
Някой човек, ако е стар, няма
да
ходи пеш, а ще
си
купи едно такси, някой кабриолет с кон, ще
си
хване слуга, ще
си
остави брада и пр.
И ще
си
дава вид, че е голям.
Младият ще
си
ходи с хубавите дрехи, а пък старият ще
си
ходи с хубавата брада.
Че може
да
имате брада, това нищо не значи.
Ще ти дадат и някой халат, ще ти турят някоя затворническа дреха.
Ще ти турят една брада и ще я гладиш.
Трябва
да
я гладиш
да
я чистиш, понеже, ако не я гладиш и чистиш, влиза прах в нея, остатъци от ядене и ще стане место на зараза.
В англосаксонската раса хвърлят брадата, бръснат я.
А пък там казват: „Без брада!
“ Ние считаме за грях, някой
да
си
хвърли брадата, а пък англосаксонската раса счита за разумно
да
си
хвърли брадите.
Казват им: „Днес няма
да
си
тук!
“ Премахват и брадата.
Тук, ако някой
си
обръсне мустаците, казват: „Защо
си
ги обръсна?
Някои приемат, че може
да
се отреже косата отзад.
Но един ден ще се прокара един такъв декрет за всички и косите у жените ще бъдат така отрязани отзад, както у мъжете.
Дали косите са отрязани или не, това е външната страна на живота.
Трябва
да
уподобите, докато
си
жена ще носиш косите
си
дълги, а пък като станеш мъж, ще ги отрежеш.
Всяка жена, която почне
да
мисли по мъжки, ще
си
отреже космите.
Всяка жена, която мисли по женски, ще
си
остави косата.
Всеки мъж, който мисли по мъжки, ще
си
остриже космите, а пък като почне
да
мисли по женски, той почва
да
ги оставя.
Някой път е спасително
да
мислиш по мъжки, а някой път е спасително
да
мислиш по женски.
Трябва
да
знаеш къде
да
мислиш по женски и къде по мъжки.
С една мъжка ръка не
си
струва и с една женска ръка не
си
струва.
Може
да
сте го слушали.
Една жена била ревнива за мъжа
си
, много ревнива.
Де е повода за ревността?
Един човек докато не го обичаш, не
си
ревнив за него.
Като не го обичаш,
да
ходи където
си
иска, не се интересуваш, щом го обикнеш – ревнуваш.
И търсиш къде е ходил.
Беля
си
намерих на главата,
да
знаех!
А добра е тя, обичам я, но като
си
дойда, пита ме къде съм ходил, какво съм правил, пита ме като някой съдебен следовател.“ Иска разяснение той от своя приятел.
Приятелят му казал: „Адам нямаше жена и поиска жена.
И сега тази, която
си
взел ще чете ребрата ти, дали са 12,
да
не би
да
си
дал други две ребра,
да
направиш друга една жена.“
Всякога ние пазим захарта
да
не се стопи, понеже знаем, че има една възможност тази захар във водата
да
се стопи,
да
изчезне.
Ако захарта се стопи и водата, можем
да
изпарим водата и
да
остане пак захарта.
Но всякога, когато един предмет има свойство
да
се разтопи, ний го пазим, за
да
не премине в едно състояние, за нас неудобно, защото ти може
да
натопиш своята захар и
да
я носиш в едно шише, но тогава има друга опасност, шишето може
да
се счупи и водата
да
се разлее.
По-добре е
да
се носи захарта суха.
Тази жена може
да
чете ребрата на мъжа
си
, това е преносно, това е образ, символ.
Да
кажем, че майката има две деца.
Ако тя даде на едното дете по-хубава, по-голяма ябълка, другото дете ще ревнува за хубава ябълка.
По някой път, ако тези деца не са разумни, едното чувствува недоволство, отива при майка
си
и казва: „Тази ябълка не искам, искам такава голяма като на брат ми!
“ Майката както и
да
убеждава детето, то казва: „Не, искам такава голяма, като на брат ми!
“ И ако майката не даде това ще бъде повод на ревността.
Тази ревност може
да
се премахне.
Ако майката даде еднакви ябълки, ревността ще се премахне, едното е доволно и другото е доволно.
Ревността на някого всякога може
да
се премахне, като му дадете повече отколкото другото има.
Но, ако дадете на едното повече отколкото на другото, то веднага ревността преминава от единия в другия.
Та, всичките недъзи, които човек има, това [е] вътрешен недоимък в това, което сте взели.
Та всичките недъзи, които човек, които има, това е вътрешен недоимък на нещо.
То може
да
е много малко.
Вие вашата ревност можете
да
я излекувате, като имате точно това, което искате.
Но докато у вас съществува ревност, Любовта не може
да
се прояви в своята пълнота, защото има нещо материално примесено тук.
Ти ревнуваш жена
си
, не заради душата ѝ, но заради телото ѝ.
Ревността се явява във всичките форми и между религиозните хора се явява и между учените хора се явява и в дома се явява и в самия човек, като остане сам и в него самия се явява ревността по отношение на
себе
си
.
Даже има мъже, които ревнуват жените
си
от Христа.
Мъжът казва: „От как тя повярва в Христа, не
си
гледа работата в къщи.“ Питам сега, как[ви] са сега тези ваши разбирания?
2.
Изпълнѝ
,
НБ
, София, 3.6.1934г.,
И следователно ние, при всичките големи блага, всички тия големи блага минават, ние ходим в дома Божи, без
да
получим Божието благословение.
Имаш
да
даваш нещо, кажи: „Ще уредя тази работа.“ Кажи на човека, засмей се,
да
не се плаши.
Ако имаш
да
даваш, отиваш при онзи, на когото имаш
да
даваш, при него, сериозен.
Ходим по Земята и сега нашите учени хора казват, че нашата Земя щяла
да
живее още един милион и 700 000 години, [толкова] години живот имала.
Сега в света пред кого трябва
да
бъдем сериозни?
Ти имаш една мъчна задача, която имаш
да
разрешиш.
След един милион и 700 000 години Земята ще се преобрази, няма
да
бъде в туй състояние.
Туй е един кредитор, ти трябва
да
мислиш.
Тя няма
да
изчезне, но материята ѝ ще бъде малко преустроена.
Според мене три неща в живота трябва
да
се направят: Яж добре, работи добре и мисли добре.
Някои казват, че след един милион и 700 000 години няма
да
има никакъв живот на Земята.
Казвате: „Какъв трябва
да
бъде нашият живот?
Не искам
да
споря сега.
Не се сърди на жена
си
за препържения лук.
Да
не те смущава.
Всички хора, които са завършили своето развитие на Земята, отиват на Луната
да
правят своите наблюдения.
Пък и
да
го е прегорила всичкия, кажи: „Отличен е този лук.“ Но аз
да
ви кажа от какво се прегаря лукът.
На Луната имат такива обсерватории, каквито на Земята след хиляди години не може
да
има.
Ако имаше малка любов, жената нямаше
да
го прегори.
Казвате: „Малко дъската му хлопа.“ Дали моята дъска хлопа или вашата, не зная.
Със своя огън, усилила огъня и го прегорила.
Ако любовта ѝ беше малка, нямаше
да
го прегори.
Та, откъде се раждат в света всичките недоразумения?
Аз съм много прям и за
себе
си
, и за вас.
Майката обича дъщеря
си
, трепери за нея; бащата обича [сина]
си
.
Аз проповядвам това, за
да
ви покажа, че като дойдем до Истината, трябва
да
напуснем човешкото разбиране.
Обичаш парите
си
– трепериш за тях; не ги обичаш, оставяш ги спокойни.
Има един начин, по който човек може
да
отиде на Луната.
Тогава, заслужава ли човек
да
обича нещо, от което може
да
се безпокои?
Ако един от вас
си
Тури за задача
да
посети Париж,
да
отиде в Лондон, трябва
да
спести малко пари, [за]
да
направи една обиколка.
Ти се безпокоиш като остарееш кой ще те гледа.
Така всеки един от вас може
да
отиде и на Луната.
Аз
да
ви кажа кой ще ви гледа.
Може, но стига
да
иска.
Като остарееш, старостта ще те гледа.
Че вие не знаете
да
видите старите хора как гледат.
Защото, за
да
отидете на Луната, трябва
да
знаете най-малко 12 езици.
Или вие искате
да
ви докажа това.
Трябва
да
знаете езиците на всички зодии.
Всяка една зодия
си
има по един език.
И ние гледаме на този стария.
Младите нищо не могат
да
свършат.
Те са жители на Луната, които, като са нямали тия им органични условия, се слезли на Земята
да
живеят.
Будали има много.
Онзи, който казва на сина
си
: „Ти ще остарееш, гледай
да
си
оправиш работите!
“, той е първокласен будала.
Вие не вярвате, но каквото и
да
е, вярвайте на самата действителност.
Вярвайте в това, което вие можете
да
проверите.
Един ден може
да
отидете на Луната, че тогава вярвайте.
Човек трябва
да
разшири своите възгледи.
Каква е била целта на Бога, Който е създал Луната и Слънцето?
Казвате: „Ние искаме
да
ликвидираме със старите хора.“ Тогава вие не разбирате философията на живота.
Силата на младия човек седи в тялото, в стария човек, който е зад него.
Всички вие, които съществувате на Земята, вашите тела са създадени по единствената причина на старите хора, които мислят за вас.
Те ви създадоха формата.
Ако те престанат
да
мислят, вие ще се схумите.
Човешката мисъл е, която е създала тялото.
Искате ли
да
ви направя един опит?
Не е сега
да
ви доказвам това.
Дете, какво и
да
е хилаво дете, по известни закони ако аз съсредоточа ума
си
върху него, няма
да
минат 10 години, туй дете съвсем ще се измени, съвсем ще се измени неговото естество.
Аз не обичам
да
доказвам, че Ниагарският водопад съществува някъде.
Ще го пресъздам, без
да
му говоря нещо.
Със своята мисъл ще го създам.
Та, казвам сега: Всичко, каквото човек е обещал, трябва
да
го направи.
Но трябва
да
зная как трябва
да
мисля.
Във всички ви трябва
да
се събуди онова велико съзнание
да
служите на Бога.
Или, казано в тази дълбоката мисъл: Бог със Своята мисъл ни е създал.
Да
служите на Бога, това значи
да
приемете всички хора.
Като служите на хората,
да
знаете, че на Бога служите.
Причината, че ние ставаме стари, обезсилваме се, е, че ние изменяме на онзи закон на Неговата мисъл, вследствие на това идат големите нещастия на Земята.
Всичките хора, това са аспекти, това са явления на Божията мисъл.
Създавате един дом, съберат се един мъж и една жена.
“ Трябва му пак път, по който
да
намери своето щастие.
Че ако ти в своята жена не виждаш своята другарка, [не виждаш] Бога, Който действува,
да
имаш едно страхопочитание,
да
видиш Този Великия, Който действува, [какъв дом ще се образува?
Изгубил парите
си
, изгубил стоката
си
, къщата
си
; изгубил своите приятели, изгубил сина
си
, дъщеря
си
.
] И жената ако няма страхопочитание към мъжа
си
, какъв дом ще се образува?
Всичкото нещастие и страдание в света зависи от изгубването на някакво щастие; дали [човек] съзнава или не, то е друг въпрос.
Ако детето няма туй страхопочитание към майка
си
и баща
си
и не вижда Бога, какво възпитание може
да
има?
Това е новата мисъл, туй е възпитанието, което трябва
да
се тури в дома.
Соломон преди толкова години е казал: „Онова, което
си
обещал…“ Туй показва, че човек, преди
да
е слязъл на Земята, той е обещал.
И той трябва
да
изпълни това обещание.
С твоята мисъл ти
си
престъпил един Божи закон.
И ако не изпълни своето обещание, той ще носи своите последствия и своите страдания в света.
Та, казвам: В този смисъл ние трябва
да
спазваме това, което сме обещали.
Ако хората се бяха съгласили, младите не тъй
да
живеят, но младите трябва
да
живеят весело и радостно.
Младият не трябва
да
живее като стария.
Болният трябва
да
живее като здравия, не трябва здравият
да
живее като болен.
За
да
стане наследник на вечния живот, на вечните блага или на туй щастие, към което хората се стремят.
Добрият не трябва
да
живее като лошия, а лошият трябва
да
живее като добрия.
Туй щастие се търси по разни начини.
Мекият не трябва
да
живее като гневния, но гневният трябва
да
живее като мекия.
Но всичко онова, което сега притежава[ме], то са само външни условия.
Любящият не трябва
да
живее като човека на омразата, но човекът на омразата трябва
да
живее по законите на Любовта.
Най-първо, в света ние трябва
да
намерим условие, в което никога
да
се не съмняваме.
Всеки човек трябва
да
има една идея, едно чувство, една постъпка, която
да
не носи абсолютно никакво съмнение в неговата душа.
За нас Любовта трябва
да
бъде един идеал, в който трябва
да
влезем.
На туй ти
да
разчиташ в
себе
си
.
Омразата ще се яви като едно последствие на миналото, което трябва
да
преодолеем.
Едно знание трябва
да
имаш в своята мисъл.
Та, казвам: В тази философска мисъл по някой път се дава едно възпитание на младите.
Погрешността в сегашното възпитание на младите поколения седи в това, че младите мислят, че в бъдеще ще бъдат по-добре, отколкото сега.
“ Аз съм съгласен, на младия няма какво
да
му се проповядва религия.
На младия проповядвай му любов: любов към бащата, любов към майка му, любов към братята му, любов към ближните, към своите другари, любов към растенията, любов към животните, любов към всичко окръжаващо, любов към работата, любов към труда, любов към изкуството, към музиката, любов към всичко.
То трябва
да
съществува, то трябва
да
се развие.
Казвате: „Няма
да
се молиш.“ Молитвата, според мене, това е наука.
Ако ти не вярваш, че в
себе
си
имаш известно благо, то отвън не може
да
дойде.
Не само
да
си
дига човек ръцете.
Проповядва се, че на човека ще се дадат дарби.
Не, на човека ще се дадат условия
да
развие своите дарби.
Казвате: „Човек, който не е учил
да
се моли.“ Че, кой не се е молил?
Когато в Писанието се казва, че Бог създал човека по образ и подобие Свое, разбираме, че Бог създаде човека с всички онези дарби, които са били необходими за милиарди години.
За бъдеще тия дарби трябва
да
се развиват.
Дава се едно благо, дава се едно условие, за
да
могат сега тия дарби
да
се развиват.
Я вижте онзи младия момък, воденичен камък вдига, а седи пред младата мома и я гледа в очите и казва: „Без тебе не мога
да
живея.“ Смешно ли е туй?
Жената препятствува на своя мъж
да
обича друга жена и мъжът препятствува на жена
си
, та
да
не обича друг мъж.
Казва: „Твоята сила седи в любовта.
Докато ме обичаш, ти
си
силна; като престанеш
да
ме обичаш, ти
си
съвсем слаба.“ Защо хората са слаби?
Той казва: „Как жена ми
да
обича друг мъж?
“ Жена ти не е дошла
да
бъде жена на тебе.
Тя трябва
да
бъде проявление на един аспект на Божията любов.
Ти не препятствувай на Божията любов
да
се прояви чрез жена ти.
По-добре
да
греши, отколкото
да
те намрази.
Грехът
да
те намрази е по-голям грях, отколкото
да
обикне друг.
Моят съвет за вас: Никога не спъвайте какъвто и
да
е порив.
Трябва
да
правите различие между насла[
да
] [и порив].
Ами онзи опит
да
убиеш някого?
При такъв един порив ти усещаш освобождение, усещаш, че човек расте и се подмладява и по-красив става.
Че, всички тия неща са противобожествени.
Не спъвай порива
си
, но дай му свобода, свобода на душата
си
.
Защо трябва
да
се контролират нашите вярвания?
философите трябва
да
дадат и всички трябва
да
дадем този порив на душата
си
.
Ако ти
си
надарен, както аз съм надарен, тогава всеки един човек трябва
да
опита.
Бог е дал свобода.
Вие може
да
избавите съвременното човечество от този път.
Всеки човек трябва
да
опита свободата
си
.
Виждаме един човек греши – ние още не знаем далечните причини.
И ще видите по-красиви работи, за които няма
да
съжалявате, че сте дошли на Земята.
Да
кажем, един човек минава българската граница, отива в Сърбия, не плаща мито.
Природата такъв закон няма,
да
туря мито на солта.
Сега вие мислите как Христос е страдал.
Хората може
да
турят.
Солта е дадена за общо употребление.
Той едно време беше от страдащите, а сега по-весел човек от Христа няма.
Житото от една държава в друга може
да
се пренесе.
Най-веселият човек, който аз съм виждал, е Христос: светъл, засмян.
Житото е дадено от Невидимия свят за всички същества.
Природата наказва защо това жито не е разпределено както трябва.
Трябва
да
се мине туй!
Изходния път хората не могат
да
намерят.
Изходният път ще дойде само тогава, когато всички народи решат
да
направят една конфедерация на народите на цялото земно кълбо.
Или, аз бих казал, конфедерация на европейските народи и тогава
да
се отворят границите.
Слушай и няма
да
те боли главата.
Къде трябва
да
седи вашата сила?
И при този подтик никакво съмнение
да
няма.
В съвременната мисъл има едно течение, което наричат относителна философия.
Всички болни
да
дойдат на Земята и
да
се обновят.
Сега не искам
да
говоря, но само загатване за онези от вас, които са силни.
Вие пък
да
станете и
да
кажете: „Онова, което Бог е направил, то е вярно!
Всички неща имат отношение едно към друго.
Философията не е наука само
да
обясни нещата, защото нещата не могат
да
се обяснят.
Човек от глад не може
да
умре никога.
Не какви ще бъдат крайните резултати.
Това остава една задача за бъдещето.
В миналия век, когато имаше глад в Русия, Толстой дава един малък пример.
В рая най-учената жена беше, по-учена жена не се е раждала от нея.
Там, в своето списание, той привежда този пример.
Тя не можа
да
предвиди какви ще бъдат последствията от яденето на плода.
В едно село, гдето мнозина измрели от глад, в едно семейство с баща, майка и две деца, всичките са осъдени на глад, зимно време, на глад са осъдени, обаче едното дете казва: „Нас ще ни дойде хляб и ние ще бъдем спасени.“ Че как ще бъдат спасени в руските степи?
Един философски въпрос, който не може
да
се предвиди.
“ Много работи в нашия живот се виждат маловажни, както [е случаят с] тази учената жена в рая.
Той бил един от Петербургските богаташи, който ходил
да
посети тия места,
да
помага, с хляба
си
на гърба, изгубил се в бурята, че като вижда този прозорец отворен, влиза.
Човек трябва
да
има образ, трябва
да
има и нова мисъл.
Отваря торбата
си
и те се насищат.
Тъй, както сега хората мислят, с тази мисъл те доникъде няма
да
идат.
Детето казва: „Аз няма
да
ям, аз искам
да
замина за другия свят.“
С тези крилца, с тези ръце, с тези крака – заекът ще побяга 5–6 километра и пак ще се върне на същото място; лисицата ще обиколи няколко километра и пак ще се върне в леговището
си
, докато един ден я претрепят; рибата ще плува из океана и пак ще се върне; птицата ще похвърка и пак ще се върне.
Вие може
да
направите друг опит, но не зная дали ще излезе сполучлив.
Сега няма
да
ви кажа какъв е моят опит.
Аз бих желал
да
зная каква ще бъде вашата опитност.
Може
да
опитате: ако опитът излезе сполучлив, добре; ако не излезе, вярвайте, че има други хора, които са сполучили.
Ти се намираш в трудно положение, ти
си
гладен, изгубил
си
се някъде в гората.
Помислил той какво
да
прави, как
да
го използува.
Три, четири деня
си
гладувал, казваш
си
: „Свърши се вече, трябва
да
се приготвя
да
умра.“ Друг умира, друг е изгубен, а ти искаш
да
умреш!
Почнал
да
изважда рибата,
да
си
изкарва прехраната от рибата.
Обаче умира господарят на езерото, идва неговият син и казва: „Не
си
струва тази риба
да
се хваща и
да
се продава.“ Той направил един канал, една река, една воденица направил,
да
се мели брашно.
Отправи ума
си
към Бога и кажи: „Господи, Ти
си
ме изпратил на Земята, моля Те, хляб ми трябва.
Всички говорели, че много хубаво мелела.
Аз искам
да
се върна.“ Легни
си
и спи.
Умира новият господар, дохожда неговият син и казва: „Не
си
струва
да
се мели брашно,
да
се измъчва житото.“ Той
си
направил една грамадна градина, започнал
да
изкарва зеленчуци и
да
ги продава на хората.
Умира той, остава син му.
Откъде е, няма
да
знаеш, но ще намериш един топъл хляб.
Той казва: „Не
си
струва тия зеленчуци.“ Той намислил
да
направи една канализация,
да
прекара водата през целия град,
да
се ползуват всичките хора.
Питам: Кой е постъпил най-разумно: онзи, който продавал рибите, вторият, който направил воденицата, третият, който направил градина, или четвъртият, който прекарал водата,
да
се ползуват всички хора?
“ Аз не искам
да
ви обяснявам нещата, защото, като обяснявам нещата, те остават необяснени.
Вие се раждате с идеята за рибарството.
Това е най-лесният живот – на рибите във водата.
Вие ще кажете, че само Христос може
да
направи [това].
След това ставате градинар и най-после докарвате водата, ставате бозаджия, изкарвате водата.
Сега някой може
да
каже: думата „бозаджия“ е много низка дума.
Когато напишеш една книга, която мяза на боза, раздадеш своето знание като боза на хората, какво ги ползува?
Като дойде хлябът, трябва
да
спиш.
Купуваш боза, жаден
си
.
Щом са отворени очите ти, нищо няма
да
видиш.
Воденичарят може
да
ти смели брашното.
Може
да
направите друг опит.
Съвременните воденичари с доброто създадоха и толкова зло.
Лекували са те 10 души лекари, казват: „Ние не можем
да
ти помогнем, твоята работа е свършена; не може повече
да
ти помогнем, ти
си
осъден
да
умреш.“ Седни и кажи: „Господи, не искам
да
умирам, не съм изпратен
да
умирам.
Злото в света зависи от воденичарите.
Пратен съм
да
извърша волята Божия.
Сега, като се говори, че злото зависи от воденичарите… Ще дойде един човек в един град, с една клечка ще запали града.
Отсега ще я върша вече тъй, както съм Ти обещал.“ Помоли се, легни
си
в леглото и като станеш, ще станеш вече здрав.
Така в 97-а година в миналия век целият град Чикаго изгоря: някой
си
отишъл при своята крава с един свещник, кравата ритнала свещника, там имало слама, запалила се плевнята и оттам целият град се запалил.
Аз се обзалагам, че мога
да
направя този опит.
Обещават ли всички лекари, че като направя опита, всички
да
повярват, вие
да
служите на Бога?
Ще кажете: „Докажи го.“ Мога
да
го докажа, но след това вече назад няма.
Ти ще посветиш живота
си
.
Ние привеждаме примера, в какво ние може
да
насърчим рибаря, в какво може
да
насърчим воденичаря или в какво ние може
да
насърчим градинаря.
Сега съществува друг един относителен порядък.
Ти може
да
бъдеш богат човек и може
да
бъдеш нещастен.
Може
да
бъдеш богат човек и
да
бъдеш щастлив.
Казвам: Всеки от вас може
да
направи опит.
Може
да
бъдеш сиромах човек и може
да
бъдеш щастлив.
Щастието в живота не зависи от външните условия.
“ Ще се помолиш с 4–5 думи и ще
си
легнеш
да
спиш.
Но за
да
бъде човек щастлив, той трябва
да
има знание.
Не какво познава, той трябва
да
има знания.
Като станеш, ще видиш, че
си
оздравял.
Благата, които му е дала природата, или благата, които Бог му е дал,
да
знае как
да
ги запази в света.
Ако станеш и
си
оздравял, ти
си
се молил.
Защото страданията в света произтичат от изгубването на благата, които Бог ни е дал.
Ако не
си
оздравял, втори път ще се помолиш.
Ако и втория път не
си
оздравял, ще повтаряш опита; 365 дни прави този опит.
Да
ви кажа какво: че бобът не е бил добре опържен, че лукът не е бил добре опържен.
Този младият, който писал толкова много любовни писма, който ги е носил в джоба
си
, за малко, че лукът не е бил добре опържен, както трябва, цял живот се разваля.
Че ако той е взел една жена само за
да
му готви, че той е криво разбрал.
Най-първо, човек не се жени, за
да
има един готвач.
Сега вас ви се вижда смешно.
Нито пък една жена се жени, за
да
има един слуга,
да
ѝ допринася отвънка.
Ако онзи каменар вземе най-якия камък, че удари веднъж, дваж, три пъти, уморят се ръцете му, отмалеят, той удря 100 пъти, 200, 400, пет-, шест-, седемстотин пъти удря камъка, той ще се разчупи.
Чудя се, когато хората са създали известни порядки.
На същото място ще удряш, докато се разсипят тия условия.
Без нея той не може
да
прогресира.
Мъжът без жената не може
да
прогресира.
“ – „Няма
да
оздравееш!
Този вътрешен глас на противодействие започва
да
ти говори.
Защото бащата и майката без децата не могат
да
прогресират.
“, той казва: „Няма
да
оздравееш!
За
да
прогресират майката и бащата.
“ Когато престанеш
да
го чуваш, тогава ще оздравееш.
Без деца един дом не може
да
прогресира.
Тогава ние туряме тази аналогия малко по-далече.
Като ти каже: „Няма
да
оздравееш!
Ако в твоя ум ти нямаш мисъл, ако в твоето сърце ти нямаш чувства, тогава как ще прогресира твоят ум без мисли и как ще прогресира твоето сърце без чувства?
Та, казвам: Някой път се проповядва една философия: човек трябва
да
има религия.
Тогава, привеждал и друг пример, за един пияница, който се учил 25 години
да
пиянствува, че най-после идва съзнание в него
да
направи последния опит.
Отива в кръчмата, казва
да
му дадат половин кило вино, иска и една чаша вода.
Кръчмарят
си
казва: „
Да
видя днес какво ще прави този.“ Чашата седи с виното пред него.
Религията е наука
да
припечелиш изгубеното богатство.
Когато ние напуснем живота на греха, няма
да
има нужда от религия.
“ Взема чашата с вода и я изпива.
Когато умре син ти, мъжът ти, ще му дадеш гарант, ще го прегръщаш, ще го целуваш.
Това са неща отдавна минали.
Отсега нататък ти ще пиеш моето вино, аз ще пия вода.“
Ако вие с вашето нещастие не може
да
се справите, аз не казвам, че сте слаби, ще се прояви вашият характер.
Чествуват Неговата памет, че Той пострадал.
Вие се радвайте, че имате страдания, защото страданието е един изпит.
Тогава ще се покаже човек може ли
да
мисли.
Като страдаш, ти мислиш.
Ако не страдаш, ти не
си
човек, ти
си
едно животно.
А пък като се научиш, ти изпълняваш волята Божия, ти
си
син Божи.
Ако искаш живот без страдания, ти може
да
си
едно животно: ще ядеш, ще пиеш, ще спиш, ще ставаш.
Някои питат дали животните ще станат хора.
Да
, ще станат, защото те вече орат нивите и страдат.
Някой път и ние се спираме и се хвалим и казваме: „Аз имах един дядо, много благороден човек, носеше брашно на воденицата.“ Много добър е бил дядо ти, ами ти какво носиш?
Щом животните почнат
да
страдат, те са кандидати за хора.
Дядо ти беше човек, ами ти какво
си
, ти какво носиш?
Когато Бог каза: „
Да
направим човека по образ и подобие Божие“, каква форма имаше тогава човекът?
Нищо не носиш.
Сега, аз не искам вие
да
останете като подсъдими, че ви съдя.
И го изнесе Адама във вид на кал, вдъхна му нещо, направи го градинар.
Като на театър искам
да
ви представя.
Вие може
да
се тревожите, не е за вас ни най-малко.
Един опит
да
намериш своето жизнено състояние.
Аз пред
себе
си
имам хора светии: светии от първа степен, от втора степен, от трета степен.
В сегашния свят всички ги е страх, казват: „Гладни ще умрем!
В света ние сме създадени
да
се научим
да
мислим.
Страданията ще дойдат, ние не може
да
ги избегнем.
Като хора не може
да
избегнем страданията.
Светията е човек, който е започнал
да
разбира човека.
Само човешката мисъл е в състояние
да
ни избави от страданията.
Той е човек, който може
да
живее в съвременното общество; онзи човек, който всред бурното море
да
се не бои, че ще потъне корабът, че ще се удави, и
да
му е приятно, като се вълнува корабът.
Благата съществуват, но те изискват умни хора в света,
да
турят ред и порядък.
Подтик
да
се даде.
Запример, ако отидете в един дом, ако мъжът и жената се представят в истинските
си
образи, вие ще излезете недоволен оттам.
Възпитанието на човека зависи в нищо друго освен
да
му дадеш подтик
да
вярва, че в него има заложби, на които той трябва
да
разчита.
Ако човек започне
да
мисли тъй сериозно, ще кажат: „Какво
си
станал сериозен?
Тази заложба, която е в него, той трябва
да
я предава на другите.
“ Ако се усмихнеш, казват: „Защо
си
се усмихнал?
“
Да
ям добре,
да
работя добре,
да
мисля добре.
Туй е нормалното верую, с което трябва
да
започнем.
Когато имаш
да
взимаш от някого, не ставай сериозен.
Ако ти седнеш на трапезата
да
ядеш без любов, онези сокове, които природата ти е дала, няма
да
останат в тебе.
3.
Трите страни на съзнанието
,
УС
, София, 3.6.1934г.,
Зароди се в тебе една идея, която може би преди милиони години, е била в тебе, когато
си
бил животно, голямо, грамадно предпотопно животно, което е имало 100 метра дължина и 30 метра височина.
Този спомен, тази идея, като влезе в ума ти и казваш: „Защо аз
да
не мога
да
бъда голям човек?
Защо
да
не владея целия свят?
Защо
да
не съм свободен и дето минавам,
да
тъпча всичко.“ Какво ще ти допринесе тази идея?
„Олса динандър“ – и
да
е вярно, пак не вярвай!
И в окултната наука има писани работи, които човек много мъчно може
да
схване.
Някой път се зароди у вас желание
да
дойде един голям човек от 30 метра височина.
Ако Господ ви даде една височина от 30 метра, при сегашните условия, и 10 метра широчина, то е най-голямото нещастие.
Ние искаме
да
бъдем велики хора, силни хора, без
да
знаем качествата, в които трябва
да
бъде изразена тази големина и тази сила.
Де седи силата на човека?
Силата на човека седи в страданията!
Ако ти можеш
да
издържиш на страданията, ти
си
силен.
Каквото и страдание
да
дойде,
да
можеш
да
го издържиш.
Там е силата на човека.
Тази е мярката, с която може
да
съдите колко е силен човек.
А сега, само като го хване ревматизъм (аз го наричам „ревматичко“), или като го хване ишиас, или бъбречна болест, или го заболи сляпото черво, и вие гледайте доколко е силен този човек, който е бил толкова съсредоточен в
себе
си
, аристократ, държи се нависоко, с никого нищо не е приказвал – той седи, ходи, пъшка, боли го кракът и де кого срещне, става нещо като вестникарин и казва: „Заболя ме тук кракът!
Той говори вече както един млад човек все за своята възлюблена обича
да
говори, чете писмо от нея.
“ И пак го туря в джеба
си
.
Та, и този човек все за ревматизма
си
говори.
Прави бани, пипа крака
си
, на всички разправя за него.
И най-после казва: „На мене ли Господ намери
да
даде този ревматизъм!
Господ ти е дал една възлюблена, която е влязла в крака ти.
И той ги хващаше, жертвите
си
, с краката
си
.
Не мога
да
те изям,
да
те обсебя не мога и затова те целувам.“ Не е хубаво това нещо, но като вземем неговия минал живот и сегашния, казвам: Това е най-голямото добро, което може
да
направи.
Но той не трябва
да
се спира и там, защото устата му може
да
е нечиста и
да
остави едно малко петно на нея.
По някой път, той, за
да
докаже, че я обича, той като я целуне, че я стисне със зъбите
си
малко.
И аз съм гледал моми, които като се гледат, гледат, казват: „Зъбите ти останаха, като ме целуна.
И даже някой така те целуне, че дълго го помниш.
Вие не сте разглеждали какво е онова, дълбокото подбуждение на онзи мъж, който иска
да
прегърне една жена, която не познава.
Той вижда една красива жена, прегърне я и я ухапе.
Ако аз съм едно хубаво писмо и дойде един и ме зачеркне, зачеркне онова, което е писано и не може никой
да
го чете, сега, в какво седи лошавината?
Той не трябваше
да
зацапва писмото така, че
да
не може
да
се чете.
Ако човек с всяка една целувка затрива това писмо – момата е написано писмо, – тогава тази целувка не е на мястото
си
.
Христос казва на учениците
Си
външният свят
да
не ги занимава.
Всичко туй ще мине, ще дойдат нови промени, ще дойде нов ред и порядък, ще дойде едно ново разбиране, в съзнанието на човека ще стане цял преврат.
Всеки един от вас ще опита своята сила.
Един християнин в древността, един светия, който е завършил своето развитие, който е надделял на всичко, но е станало едно нещо, с което той не е можал
да
се справи.
Бил е на 50 години и
си
е мислил, че е завършил своето развитие, своето светийство, обаче иде при него отдалече една красива мома.
Той като я поглежда, разбутва му се сърцето.
На него му била дадена от неговия учител, една тема
да
пише.
Той седнал
да
пише темата
си
, но момата се явила при него. Добре!
“ – „Оттам, отдето и ти
си
дошъл.“ – „Оттам, отдето и аз съм дошъл, хубаво!
(Учителят пише на масата с ръката
си
.) Но не върви темата му.
– „Ама кога мислиш
да
си
отиваш?
“ – „Когато и ти мислиш.“ Той мисли, размишлява, но не може
да
пише.
На другия ден казва на учителя
си
: „Не я написах, Учителю.“ – „Защо?
“ – „Е, онова, което Господ създал.“ – „Че – казва, – Господ създаде много работи, какво беше то?
Та, тези, двете ребра, дойдоха при мене и не можах
да
разбера техния смисъл.
И не написах темата
си
.“ За двете ребра.
В съзнанието
си
има нещо, което му липсва.
Ти виждаш един скъпоценен камък на пръстена на един човек.
Искаш
да
имаш този камък на пръстена
си
.
Ти виждаш една къща някъде.
Искаш и ти
да
имаш като тази къща. Как?
Утре ще се разруши, тя не може
да
бъде един идеал.
Даже един царски палат, и той не може
да
бъде идеал.
И създаването на Земята в сегашното ѝ положение не може
да
бъде един идеал за нас, за който
да
живеем.
Даже и Слънцето, и то не може
да
бъде идеал.
Макар че аз говоря за Слънцето, и то не може
да
представлява един идеал, дето можем
да
живеем временно.
Има нещо по-велико, което човек трябва
да
разбира.
Докато човек не влезе в този свят на Любовта, само той може
да
се подготви за онзи живот, който той търси.
Сега, аз искам вие
да
не влизате в противоречие.
Вие сте стари, без
да
сте и умни; и вие сте млади, без
да
сте силни.
Всеки млад, който няма сила, и той е болен.
Силният човек, младият човек трябва
да
бъде доволен!
Вие често сте привеждали примера за Александър Велики, че като застанал пред бъчвата на Диоген, той му казал: „Какво благо искаш
да
направя заради тебе?
“ Диоген му отговорил: „Малко
да
се отдалечиш от светлината,
да
не ми засенчваш слънцето.“ Но в този пример има нещо, което не достига на Диоген.
Като живееше в бъчвата, искаше и Александър Велики като мине, той
да
си
седи на рахатлък.
Че, представете
си
, че вие имате тази бъчва и се явява Христос пред вас и ви пита какво добро искате
да
направи Той заради вас.
Ще кажете: „Господи, моля Ти се, махни се, не мога
да
се удоволствувам в света.
В прочетената глава може
да
се имат предвид няколко положения.
Защото в Твоето присъствие аз не мога
да
направя това, което Ти искаш.“ Присъствието на Александър Велики засенчва слънцето, че не може Диоген
да
види хубавите работи.
Външният свят служи за едно изяснение на духовния, който седи много по-далече и затова е мъчен за разбиране.
Ти
си
един Диоген, който живееш в бъчвата
си
.
Казваш: „
Да
познаем света.“ Диоген позна ли Александър Велики?
Аз, ако бях на мястото на Диогена, щях
да
говоря на Александър Велики.
И ако той ме попиташе: „Какво мога
да
направя за тебе“, щях
да
му кажа: „Ако обичате, влезте в моята бъчва,
да
опитате моите условия, а аз ще застана на Вашето място.“ Аз ако бях, тъй бих казал: „Влезте в бъчвата ми, аз ще взема Вашето място и ще разгледам света, тъй както и Вие го гледате.
Една обвивка има, за която аз няма
да
говоря.
Аз ви навеждам на една права мисъл.
Има една обвивка, в която са обвити всичките животни.
Обичам човек
да
дойде до онази пълна свобода, не чрез закон
да
се ограничи.
Ти човек можеш
да
го ограничиш отвънка, но ограниченията не спасяват.
И то се изразява в онези постоянни нужди на животното само
да
мисли за ядене и пиене, какво ще яде днес-утре.
Трябва
да
дойде едно разбиране!
Ако любовта в живота не дойде, то и животът сам по
себе
си
остава неразбран.
Без любов към Бога животът не може
да
се разбере.
Мисълта, която искам
да
ви оставя: Първото нещо, това е любов към Бога!
Само тогава, когато имаме любов към Бога, ние ще се научим как
да
обичаме ближния
си
и как
да
обичаме и
себе
си
.
Туй е една страна на великия живот и това е своего рода философия на живота.
И понеже ние не обичаме Бога, нямаме и една правилна любов и към ближния
си
, и към
себе
си
.
И вследствие на това се раждат всичките противоречия.
В него влизат скърбите, настроенията, страданията.
Ако имахме истинската мярка на любовта, тогава щяхме
да
се освободим от всичките сегашни противоречия, които съществуват.
Стремете се
да
имате едно правилно разбиране на Божията Любов.
Той иска
да
му е приятно.
Да
може
да
разрешите контраста в нея.
Той търси хубавото, приятното на живота.
Да
разрешите въпроса на Диогеновата бъчва.
Човекът не търси вече само ядене и пиене, но търси външното удоволствие, славата, почести, богатство.
Ако дойде Христос при вашата бъчва, какво трябва
да
Му кажете?
Следователно той пак търси
да
се освободи от страданията.
Той не иска
да
страда, иска
да
бъде щастлив.
А пък щастие в човешкото естество без страдание е невъзможно.
Когато вие страдате и се радвате, вие сте човек.
Вие ядете и пиете за Божественото и страдате и се радвате, пак за Божественото.
Има неща, които трябва
да
си
обясните.
Отдавна хората са правили усилие
да
въдворят Царството Божие на Земята.
Отделяха се мъжете от една страна, казваха: като Адам
да
живеят.
Но калугерството не ги спаси.
Какво ли не опитваха, всичко оставяха хората, но спасение не дойде.
Човек трябва
да
мине от обикновеното към онова, необикновеното.
Все някой път може
да
ви се виждат странни някои промени, които стават.
Някой път виждали ли сте вие как зимно време се украсяват дърветата с онзи скреж, мязат на злато?
Не зная виждали ли сте вие горите, окичени със скреж, със скъпоценни камъни?
Но всичко туй след един, два, три дена, всичкото туй богатство трябва
да
падне.
После, като наближава новият живот, обкичват се дърветата с листа и наесен всички тия листа, които седят по дърветата, трябва
да
изкапят, всичко трябва
да
изсъхне и отново на другата пролет пак
да
започнат
да
изникват,
да
се появят.
Сега, в човешката душа има едно желание
да
задържа старото – то е свързано с много възпоминания.
Например вие имате една дреха от дядо
си
, от баба
си
, държите я.
Вие може
да
държите и един портрет, но питам: ако баба ви е при вас и ако всички поменици са тук, при вас, питам каква нужда имате от техните остатъци?
Например вие казвате: „На онзи свят дали ще се познаем?
Вие тук живеете като непознайници, а питате дали на онзи свят ще се познавате.
Трябва
да
се познавате тук, за
да
се познавате и на другия свят.
Христос е дал дълбокия смисъл на познаването.
Той казва: „И това е живот вечен,
да
познаят Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.“ И тогава, като познаят Бога, ще добият вечен живот.
Ти
да
познаеш един човек, трябва
да
познаеш Божественото начало, което работи в неговата душа, онази специфичност, особеност, която всяка душа има като образ на Бога.
Всеки носи нещо Божествено.
И вие сега казвате, че имате нещо Божествено, но какво е туй, Божественото, вие не може
да
си
дадете една ясна представа.
Но мъчно можете
да
си
представите какъв е образът и какво е подобието.
А разширението е свързано с истинското освобождаване.
А другото, което я отличава, е, че тя носи топлина.
Защото без светлина и без топлина животът сам по
себе
си
не може
да
се изяви.
Връзките, които съществуват в едно поколение, в 4 поколения, кръвта се така изглажда, че онези, които са били роднина, след поколения нищо не остава от родството.
Майката станала на 80 години, а синът – на 60, майката се чуди и казва: „Как го носих това дете!
Тогава ми се виждаше много хубаво, а сега остаряло, погрозняло.“ Казва: „И какви особености имало!
“ И се чуди на
себе
си
, как го е милвала, а сега къде е отишло детето.
Засега ние познаваме човека като същество, което страда.
Следователно Бог, като хване животното, впрегне го на работа
да
оре нивата.
Именно животното прави това, за
да
се научи
да
стане човек.
Да
почне
да
страда.
Защото животното, ако не страда, то човек не може
да
стане.
И Бог позволява човек
да
страда, за
да
го накара
да
мисли.
И човек, докато не почне
да
мисли в страданията, той не може
да
влезе в Божественото.
Страданието ще дойде и радостта ще дойде.
Ако ти не внесеш мисъл в тия страдания, ти не можеш
да
влезеш в Божествения свят.
„Ама страдам.“ После казваш: „Радвам се.“ И радостен
да
бъдеш, и страдания ще имаш.
Ти ще свържеш и радостите, и страданията, и ще направиш от тях плат.
Радостите и страданията, които минаваш, това са платът, който ти ще тъчеш.
„Не може ли без страдания?
“ Почитатели на Паганини му казали: „На 3 струни можеш ли
да
свириш?
Вие искате нещата
да
станат както вие искате.
Щом няма страдания, остава една струна на радостите.
Много мъчно е
да
се свири на една струна.
Вие попитайте някой цигулар, голям виртуоз, може ли
да
изкара нещо на една струна.
4.
Неразрешените задачи
,
ООК
, София, 6.6.1934г.,
Някой ученик може
да
се отчае, че той няма
да
свърши училище, някоя майка може
да
се отчае, че няма
да
роди дете.
Някой пътешественик може
да
се отчае, че няма
да
може
да
има достатъчно сили
да
изходи целия път на своето пътешествие.
Или някой може
да
се отчае, че богатството му няма
да
е достатъчно за постигане на целите му.
Както един английски милионер при коронацията на английския крал Едуард, който е милионер, имал 360 000 000 английски лири, се е хвърлил в морето – отчаял се, че парите няма
да
му стигнат.
Той имал 360 000 000 английски лири и когато пътувал с един параход, мислил, че тези пари няма
да
му стигнат и се хвърлил в морето и се удавил.
Това може
да
вземете като един пример.
Съвременната психология не ги е изяснила.
Но малко по малко, онзи, младият човек, преминава от едно състояние в друго и после вижда, че се е изменил, остарял е, и е изгубил своите сили.
Та, като млад той бил весел, но като стар се отчайва и казва: „Хич не ми трябваше
да
влизам в тази каша.
Сега на какво съм заприличал.“ Той вижда промяната в очите
си
, в лицето
си
, в кожата
си
, вижда, че се прегърбил и
си
казва: „Едно време бях от най-силните хора, всички хора ме уважаваха, почитаха, а пък сега съм станал посмешище на хората.
Никой не ми обръща внимание.“ Седи
си
той в къщи и идва до отчаяние.
Вие казвате: „Изгубил младостта
си
, станал стар.“ Но кои са причините?
Представете
си
една млада мома, 21 годишна.
Тя се гледа на огледалото, хубава е, красива е, има хубави вежди, красиви очи, снажна е, мускулеста е.
Тя, като го погледне, казва: „С него вече ще мога
да
живея.“ Тя се насърчава.
Аз
да
ви го кажа, че този момък обича и друга като нея.
Щом като влезе този бръмбар в тая мома, тя, която е ходила енергично и изправена, изведнаж фигурата ѝ се изкривява, се навежда.
По-рано тя гледа нагоре, обаче щом бръмбара влезе в нея, тя се навежда надолу (Учителят ходи наведен, с ръце на гърба и
си
клати главата.)
Аз ще ви я приведа.
Аз мислех, че той няма
да
тури нищо на гърба ми и че ще бъда свободна а пък той турил толкова голяма мома на гърба ми.“ Другите казват: „Тя се е отчаяла от живота.“ Как няма
да
се отчае.
Това са само символи.
Една идея, като се постави в ума ти, тя може
да
те огъне и
да
измени целия ти ход.
Може
да
се поставят в ума ти две идеи, които нямат хармония, допирни точки.
Бог е създал и двете моми.
Едната е създадена от Бога, и другата е създадена от Бога.
И момъкът е създаден от Бога.
Сега как може
да
стане?
Втората мома трябва
да
дойде при първата мома,
да
я потупа по рамото и
да
ѝ каже: „Не се безпокой, аз не искам твоя възлюблен, ти и
да
ми го харижиш, той е вечно за тебе.
Ти
си
бъди спокойна, аз ни най-малко не искам
да
се качвам на гърба ти.
Моите крака са добри, аз ще
си
ходя.
Двама хора, като пожелаят едно и също нещо в света, ще
си
създадат едно нещастие.
И Мойсей, когато е дал закона: „Не пожелай!
“ Тоя закон има същия смисъл: Това, което желаят другите, ти не го желай, ако искаш
да
си
свободен, нищо повече.
Когато Христос е казал: „Не съдете, за
да
не бъдете съдени“, то е същият закон.
Щом почнеш
да
съдиш другите хора, ти се поставяш в едно особено положение.
Да
допуснем, че двама лоши хора са в дисхармония.
“ С какво ще ги убедиш
да
не се карат.
“ Как ще ги убедиш
да
се обичат?
Аз говоря за семейството, като един институт, който Бог е създал, а пък вие разбирате отношенията, които вие сами сте създали.
Аз говоря за свободата, вие разбирате за собствеността и казвате тогава: „Ако нашите жени обичат другите мъже, тогава какъв морал има в това?
Една жена няма право
да
люби другите мъже.“ То е право.
Добре, но и мъжът няма право
да
люби друга жена.
Питам тогава, как ще се образуват отношенията, какво трябва
да
се прави сега?
Мъжът не трябва
да
се докосва до никоя друга жена, ни
да
се докосва, нито
да
я погледне.
Също така и жената не трябва
да
се докосне до друг мъж, нито
да
го погледне.
Яденето, което в дадения случай е определено за вас, никой няма право
да
го вземе от вас.
Това е частично ваше понятие, това е една идея, която вие я имате в ума
си
.
Питам сега: Кое е онова, което дава право на една жена, която се е оженила,
да
тури ценз на мъжа
си
,
да
не обича другите.
Или, кое е онова, което дава на мъжа право
да
контролира жена
си
.
В писанието се казва, че Бог създал мъжки и женски пол – мъжки и женски пол, но в едно тело.
Противоречие не могло
да
има, понеже мъжът и жената са живели в едно тело.
Мъжът казва на жената: „Ти
си
моята половина!
“ Жената казва: „Не, аз не съм твоя половина, аз не искам
да
бъда вече жена, искам
да
бъда мъж.“ Всички жени желаят
да
бъдат мъже.
Малко жени има, които искат
да
бъдат жени.
Само Бог е, Който разрешава въпросите.
Ние ще ги оставим, Той
да
ги разреши, когато му дойде времето.
Ще оставим всички задачи неразрешени.
Понеже всяка една задача
си
има своето време за разрешение.
И понеже въпросите не са разрешение, аз ще ви посвиря малко.
Ще ви свиря за неразрешените задачи.
Понеже въпросите не могат
да
се разрешат, ще пеем.
Човек трябва
да
пее и
да
свири, когато не може
да
разреши един въпрос.
В природата има един ритъм, който е ритъм на неразрешените въпроси.
Мъчнотията на всички цигулари е, че не могат
да
нагласят цигулките.
Не, че не могат
да
ги нагласят, но времето ги разгласява.
(Учителят свири на цигулка.) Това са неразрешените въпроси в света, ще ги оставиш Бог
да
ги разреши.
Той допуснал мисълта, че тая работа няма
да
я бъде.
Има една пресилена страна в живота, понеже ние очакваме
да
имаме всички блага на земята.
Това е една от причините на големите страдания.
Всеки един, все
си
има някои желания, които иска
да
постигне в този живот, той идва до отчаяние от какъвто и характер и
да
са желанията.
Един светски човек може
да
се отчае за пари, за къщи, за ниви, семейният човек може
да
се отчае за децата
си
и т.н.
А пък духовният човек за какво може
да
се отчае?
– Той може
да
се отчае, че не върви тази работа.
Може
да
се моли цял ден, мисли, мисли и вижда, че седи все на едно место, нищо не е направил, погледне
себе
си
и казва: „Толкова години вървя по този път и нищо не съм направил.“ И понякога му идва мисълта: „
Да
бях
си
живял както по-напред.“
Дотегнала ѝ водата и почнала
да
се моли на Бога: „Господи
да
излеза от тези условия.
Като дойде нещо, веднага се хвърлям във водата.
Не мога
да
излеза вън на спокойствие.
Да
стане нещо от мене,
да
не влизам във водата.“ Така се е молила жабата и Господ направи жабата на заяк.
Жабата
си
казала: „Отървахме се от водата!
Като стана заяк, погнали го
да
го гонят в гората и заякът
си
казва: „По-рано като жаба, поне не ме гонеха като влеза във водата, а пък сега, като заяк в гората ме гонят.“ И
си
казва, че първото му положение като жаба, било много по-добре, отколкото като заяк.
Не, няма
да
го разреши ни най-малко.
Тя, като заяк, ще страда повече, ще се увеличат страданията ѝ.
Заякът страда повече от жабата.
Светският човек, като се уплаши, гурне се някъде, скрие се, оставят го, а пък духовният човек, като се уплаши, не може
да
се скрие, влиза в гората, но и там има опасност.
Ни най-малко не
си
сигурен, като влезеш в гората, но и там има опасност.
Ни най-малко не
си
сигурен, като влезеш в гората.
Човек трябва
да
напусне живота на жабата и заека.
Жабата, като е гледала, как заекът идва до локвата, искала
да
стане като заека.
Но заякът, не може
да
остане в положението на заяк.
Той трябва
да
напусне тази форма и започне
да
мисли.
Докато човек не мисли, той не може
да
разреши мъчнотиите.
В прочетената глава Апостол Павел, като разсъждавал човешки, отчаял се и казва: „Тази работа няма
да
я бъде.“ Той казва: „Много се отеготихме, повече от силите
си
и се отчаяхме за живота
си
.
Ние се заехме
да
не уповаваме на
себе
си
, а на Бога.
“ Дошъл той до едно вътрешно разрешение и казва, че докато човек уповава на
себе
си
, някой път има изходен път, а някой път ще дойде до смъртта.
А пък, като престане
да
уповава на
себе
си
, ще възкръсне.
Някой път човек иска
да
умре и казва: „Не ми се живее вече.“ Ние трябва
да
разбираме така: Човек като заяк, трябва
да
престане
да
живее.
Ако сега ви запитат, какъв трябва
да
бъде вашият живот, каква програма бихте дали?
Да
имате едно благо в
себе
си
, което хората
да
не искат.
Кажете ми сега едно благо, което хората
да
не искат, за
да
бъдете щастливи.
То
да
е само за вас.
Другите
да
се радват на това благо.
Кажете ми, кое е това благо, което хората няма
да
искат.
Даже и аз няма
да
ви го разправя.
Можете
да
помислите малко, кое е това благо.
Често ние се спираме и сме недоволни, но трябва
да
си
дадем отчет за нашето недоволство.
Някой казва: „Аз съм недоволен, искам
да
умра.“ Че искаш
да
умреш е много добре, не е лошо
да
умреш.
Че искаш
да
живееш, не е лошо.
Хубаво, ти искаш
да
живееш.
Заякът иска
да
живее, но той, като иска
да
живее, другите искат неговия живот.
Или една лисица може
да
преследва заяка или пък някой орел.
Този, самият живот на заяка ще му докара страдания.
Когато човек желае
да
умре, какво придобива той от смъртта.
Живота, всички желаем, а смъртта малцина желаят.
Можем
да
кажем, че смъртта е едно благо, в което жабата се скрива, едно место, дето човек се скрива.
Някои казват: „
Да
умра, че
да
си
почина.“ Не трябва
да
смесваме смъртта със страданията при умиране.
Има силен контраст между живота и смъртта.
От смъртта само Бог може
да
ни възкреси,
да
ни избави от това положение на смъртта.
Само Бог е, който може
да
ни избави от смъртта.
Кой може
да
извади жабата от локвата?
Да
допуснем, че локвата изсъхне.
Но дали ще се скрие под камъка или в локвата, това не разрешава въпроса.
Да
кажем, че ти искаш
да
избегнеш известни мъчнотии искаш къща, знание, сила.
Това са условия, които донякъде можеш
да
имаш.
Но има мъчнотии, които нито богатството, нито знанието могат
да
ги разрешат.
Нима нашето знание може
да
ни избави от смъртта?
Нима нашето знание, което сега имаме, може
да
ни избави от страданията, от вътрешните противоречия?
Не трябва
да
дойдем пък до другото положение –
да
помислим, че това знание, понеже не може
да
ни избави, то не е потребно.
Знанието може донякъде
да
ни помогне.
Но сегашното ни знание, не може
да
ни даде онова разрешение на живота, което живота изисква.
Например, някой от вас се е отчаял от живота
си
.
5.
Противоречие и благо
,
УС
, София, 10.6.1934г.,
И някой, като не може
да
се моли, той заспива.
Казвам ви, че и вас ви очаква задачата
да
превърнете едно голямо противоречие за едно бъдещо благо.
Сега ние, като четем тази глава, можем
да
кажем: „Туй, което Христос направи, трябва и аз
да
го направя.
И аз в живота
си
моите противоречия, които имам, ще превърна в едно бъдещо благо.“ Христос на кого разчиташе?
Да
вземем един от тях: като дойде до критичен момент, извади ножа
си
и отряза ухото на един от робите на първосвещеника.
Казва му Христос: „Ти не знаеш как
да
воюваш.
Тури ножа в ножницата
си
.
Ти не
си
за войник.“ И Христос взе и му залепи ухото на човека и каза: „По този начин не се воюва.
Когато ще удариш, удари!
Ако ще може
да
удариш, направи човека на две парчета, а тъй,
да
му отрежеш ухото само, то не е война.
Някой ще дойде
да
извърши Волята Божия.
Ще даде 1000 лева или 100 лева и мисли, че кой знае какво е направил.
Казва: „Сто лева съм дал.“ Ти
си
отрязал само ухото [на роба] на първосвещеника.
На човека можеш
да
му кажеш, че е красив или че е грозен, или че е беден, че е много учен или богат.
Казваш: „Много силен човек
си
.“ Нищо не допринасяш.
Ти казваш на
себе
си
: „Аз съм много слаб човек“, или пък „Аз съм много силен човек.“ Пак нищо не допринасяш.
Ако
си
слаб, какво трябва
да
правиш?
Слабият трябва
да
очаква
да
дойде силният
да
го набие.
Силният като идва, още на половин километър като е, слабият трябва
да
плюе на краката
си
и
да
бяга.
Да
даде ход на краката
си
, че като дойде силният,
да
не го намери.
Да
бяга.
Вие казвате: „Аз не съм научен
да
бягам.“ Щом не
си
научен
да
бягаш, ще изтърсят праха от гърба ти.
Пък ако не искаш
да
изтърсват праха от гърба ти, ще туриш краката
си
в ход.
Слабият трябва
да
бяга.
А силният ще бъде публика.
Пък ако сте от силните, вие сте публиката и ще гледате как ще гонят другите на сцената.
Още веднъж не отиваме на такова представление.“ Ако сте слаб, плюйте на краката
си
да
бягате.
„Аз досега, Петър, умният човек, мислех, че той е силен.
Като каже една дума, всичко ще стане.“ А като дойдоха и казаха: „И ти
си
от неговите ученици“ – „Не, не, аз, умният човек, не вярвам вече в Него.
Аз мислех, че Той е силен.
Той, ако беше силен човек, така ли щеше
да
пострада?
Разбрах, че Той не е това, което мислех.“ Така 3 пъти се отрече от Учителя
си
.
И като се отрече три пъти, той почна
да
плаче.
„Аз за тебе и на смърт ще отида.
Готов съм
да
умра за тебе!
“ И плаче Петър, че не
си
устоя на думата.
Вие плачете сега, за
да
се усили вашата воля и
да
станете малко по-смели.
Така сега плачат хората, за
да
се намали страхът им.
И сега, бих желал вие веднъж
да
се плашите, отколкото два пъти.
Вие може
да
считате 12-те души апостоли като едно семейство.
Отиват
да
направят вечеря.
Всички ще се разбягат.
Всичките тия 12 души ученици очакваха нещо.
Те очакваха
да
станат министри, управници,
да
ги направят големци в този свят,
да
заповядват.
Така
си
мислеха те.
Христос, Който правеше такива чудеса, лекуваше хората и помагаше на другите, сега се намери в положение сам
да
се моли,
да
има нужда от някой, но никой не Му помогна.
И Петър, който минаваше за толкова смел, който казваше, че няма
да
се отрече от Него, 3 пъти се отрече.
Не само Петър се отрече, всички се разбягаха.
Искате
да
знаете какъв е смисълът на живота.
Преди всичко вие
си
обяснете защо се случи с Христос, с този Учител, защо се случи така?
Ще
си
кажете, че така е писано.
Тъй трябвало
да
бъде.
И трябва известни работи
да
се извършат, въпреки голямото противоречие.
И в туй, голямото противоречие седи силата.
Да
превърнеш едно голямо противоречие в живота
си
за едно бъдещо благо!
Христос имаше
да
превърне едно голямо противоречие, такова, каквото светът не е виждал,
да
го превърне в едно бъдещо благо.
И вие имате една малка задача:
да
превърнете противоречието, което имате.
Защото и вие, във вашия живот, имате едно малко противоречие, макар че за вас е доста голямо, и
да
го превърнете в благо.
Ако може
да
превърнете противоречието в едно благо, тогава ще започне новият живот!
Има някои неща, от които вие трябва
да
се освободите.
На всинца ви трябва едно дълбоко познаване на ония закони, които действуват в живота.
Онази дреха, с която детето е обвито в утробата на майка
си
, която е толкова необходима за неговото развитие, тази дреха детето трябва
да
я хвърли.
И ако не я хвърли, от него няма нищо
да
остане.
Туй дете седи в майка
си
обвито в мантия, като царски син, но тя трябва
да
се изхвърли, с нея то се държи за майка
си
.
И после трябва
да
му отрежат пъпа.
Но майката, която го носи, тъй го е обгърнала в
себе
си
, че за него не съществува опасност.
Докато тя го гледа като писано яйце първоначално, после го оставя други хора
да
се занимават с него.
Спрете върху факта как се раждат децата.
Никакви деца не се раждат.
Раждате се вие.
Вие гледате: ражда се едно дете.
Изтича водата.
Никаква вода не изтича.
Къде може
да
изтече?
Вие вземате една топка, свързвате я с конец и почвате
да
я въртите.
Вие сте изгубили част от вашата енергия,
да
въртите топката.
Дал я на детето и някой му задигнал топката.
И това дете се върне с пет реда сълзи, че му взели топката.
И ще каже, че еди-кое
си
дете е много лошо, че му взело топката.
Вие носите в джоба
си
чаша, отивате при извора, изваждате чашата и пиете.
Няма ли друг начин, по който може
да
пиете вода?
Има – ще се наведете и ще пиете вода направо от извора.
Казвате: „Не мога без златна чаша.“ Но някой може
да
вземе чашата ви, после какво ще правите?
И с ръка можете
да
пиете вода.
Да
кажем, че и с ръка не може. Тогава?
Ще приближите устата
си
и така ще пиете, направо.
Най-важно е, че с устата
си
можеш
да
пиеш, а ръката и чашата са второстепенни начини.
Гледат дрехи.
Детето казва: „Татко, вземи ми тия дрехи.“ И детето сега иска на вересия
да
ги вземат.
Няма
да
стане.
Няма
да
стане.
В едно семейство в Америка бащата изпраща сина
си
на училище, но нещо не върви, не се учи.
„Не мога
да
се уча, защото перото ми е желязно.
Не мога
да
се уча така.
Казва синът: „Мастилото е черно.
Перото е хубаво и чантата, но мастилото е черно.“ И досега този американец търси
да
намери бяло мастило.
И българинът още чака
да
дойдат белите кахъри.
Но белите кахъри трябва
да
дойдат.“ Вие сте дошли в областта на съзнанието, дето ви трябва едно ново разрешение, едно ново разбиране.
“ Но тази череша казва: „Изядоха ми децата.“ – „Нищо, другата година пак ще
си
родиш деца.
Някое друго същество дойде под черешата отдолу, хване твоето желание и почва
да
си
хапва череши.
В 22-ра глава Христос казва нещо, което и вие трябва
да
имате предвид: „Защо спите?
Станете и се молете
да
не паднете в изкушение.“ Когато дойдат мъчнотиите в живота, не спете, но се молете.
Във време на мъчнотии няма какво
да
философствуваш.
6.
Умно дете
,
НБ
, София, 10.6.1934г.,
Ти като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва
да
станеш беден.
Аз изследвам закона на природата.
Като минаваш от едно състояние в друго, ти непременно трябва
да
станеш сиромах.
Ако не станеш, ще изгубиш условията
да
станеш богат.
Затуй сиромашията е едно условие към богатството.
Следователно ако ти се откажеш от сиромашията, ти се отказваш от богатството; ако приемеш сиромашията, ти приемаш и богатството.
Един човек е здрав, после става болен,
да
стане още по-здрав.
Доказано е, че всички деца, които са боледували, са по-здрави от онези, които не са боледували.
Той греши, но прощава погрешката
си
, цяла нощ седи и изправя погрешката
си
.
Всякога, когато минаваш от покой към известна деятелност в света, ти ще направиш една малка погрешка, за която може
да
се безпокоиш, неизбежно е.
Ако седнеш там, може
да
безпокоиш
себе
си
, а пък погрешката ти остава.
Твоят учител се радва, че
си
направил една погрешка.
Ако ти
си
учен, не може
да
образуваш никаква връзка между тебе и учителя.
Следователно учителят, който ти е предал своето знание, образува връзката.
Тези 400 милиона форми съдържат всички сегашни животни, които сега съществуват, с всичките техни противоречия.
Ти
си
живял във формата на един вълк и
си
наследил добрите и лошите черти на вълка; ти
си
живял във формата на една жаба, на тигъра, на паяка и
си
наследил изкуството на паяка
да
точиш тънки нишки и с неговата индустрия
си
се научил
да
хващаш мухите и
да
изсмукваш кръвчицата им.
Питам: След като
си
минал през тия 400 милиона форми, един ден изпъква в твоя живот една черта на вълка и се чудиш как е дошла.
“ Казвам: Този
си
припомня формата, когато е бил мечка – тогава е смукал кръвта на някой вол.
Този вол 4–5 деня не може
да
дойде на
себе
си
.
Сега може
да
се зароди друго положение.
Може
да
се обясни защо стават нещата.
Туй е допуснато, [за]
да
си
създаде човек характер.
Създават се противоречия в света с единствената причина и предназначение
да
се усили характерът на човека.
Защото силата на човека не седи в силата на доброто, което направи, но в погрешката, която изправя.
Доброто и децата могат
да
направят, но
да
направиш една погрешка и
да
я изправиш, то се иска учен човек, мъдрец.
Едно добро и децата могат
да
направят, а за погрешката ум се изисква
да
я направиш и втори път –
да
я изправиш.
Че ти някога, в миналото,
си
бил слуга при един богаташ, задигнал
си
му всичкото имане, окрал
си
го и
си
забягнал някъде.
И тогава това става по закона, че този слуга става голям богаташ, а неговият господар иде при него като слуга и като го види, обърне му се сърцето.
Но той иска
да
изправи погрешката
си
.
Този човек го оставя, съдействува му
да
изправи погрешката
си
.
Сега
да
обясня къде е злото.
Ако ти вложиш своя капитал в една банка, след 15 години
да
ти послужат.
В дадения случай този безследно изчезнал слуга може
да
ти се притече на помощ в трудно положение.
Ти казваш: „Много време стана, че внесох богатството
си
!
Та, казвам: При сегашния развой на живота ние искаме
да
пласираме всичкия капитал, който имаме, искаме
да
живеем, но не може
да
оправим живота
си
.
Всеки трябва
да
се пази, всеки трябва
да
е нащрек.
Когато един параход потъва, всеки със спасителния
си
пояс
да
чака.
Ако чакате отсега нататък
да
бъдете щастливи, не
си
правете илюзии.
Аз проповядвам, че няма
да
се оправи.
Счупил
си
крака, той почнал
да
маже крака.
Някои обаче утешават, че като
си
счупил крака, карма било.
Да
дойде някой професор
да
оправи крака и после
да
ви проповядва кармично ли е или не – то е друг въпрос.
Този, бедният човек, ще му се как
да
оправи работата, откъде
да
вземе.
Ето какво аз подразбирам, каква идея лежи в основата: Хлябът е ценен за гладния, който може
да
яде, който може
да
оцени.
Попът го гощава, но на калугера трябвали пари, една голяма сума,
да
си
купи билет.
Каква полза за онзи, който не може
да
го възприеме?
Богатството е ценно за човека, който може
да
го използува.
Като му казал, че няма, калугерът
си
тръгнал пеш.
Силата е ценна за онзи, който може
да
я възприеме.
При сегашните хора, при сегашния век, при сегашното поколение хората се смущават за неща, за които безполезно е
да
се смущават.
Може
да
се смущавате колкото искате, нищо не може
да
внесете.
Ако е за Христа, всичко ще направя.“
Каквото и
да
направиш, стомната е счупена, къщата е съградена.
Влязъл
си
в един параход, който е малко хилав, назад
да
се върнеш не може.
При някой богаташ дойде стар човек, той казва: „Нямам пари.“ Замине
си
старият човек, иде една млада мома и той веднага
си
отваря кесията.
Хората се смущават, че някой не е даровит.
Защо на стария човек казва, че няма, а на младата мома дава?
Аз ни най-малко не осъждам този банкер, нито младата мома, нито стария човек.
Ако искаш поет
да
станеш, то е свършена работа.
Стария го потупам по гърба и казвам: Радвам се, че ти посети този банкер,
да
му кажеш: „Ти на мене може
да
не дадеш, но след мене иде една млада мома, от нея зависи твоето щастие и живот.“ Благодарение, че този старият човек мина.
Искаш
да
станеш виден човек – то е свършен факт, ти не
си
роден за това.
Ти трябва
да
го цениш вътрешно, защото това, което ти получи, той ти отвори път.“ Тя не вижда връзката между банкера и стария.
Има само едно изключение, което е дадено в света.
Когато Господ направил света, един ангел погледнал Господа и като наблюдавал света, дали има дефект, намерил, че има едно животно, което не е направено както трябва.
Писанието казва: Един ден няма
да
остане сълза на човешкото лице, която Бог
да
не изтрие.
Вие няма
да
бъдете винаги бедняци, болни и страдащи.
То било дребно, хубаво, красиво същество, което не било [по] мярка за другите.
Един ден вие ще се върнете при Баща
си
, но и Баща ви ще дойде при вас.
Аз бих желал
да
дойде не с тояга.
Оплакало се то: „Дадоха ми непочтено място, всичките са големи, аз останах
да
рева и
да
плача; също пък се и плаша от сянката.“ Като се върнал, ангелът докладвал това на Господа.
Апостол Павел казва: „Как искате
да
дойда сега?
Попитали магарето какво иска и му казали
да
си
даде прошението.
“ Не ние ще дойдем при Господа, но Той ще дойде при нас и Земята ще бъде разтресена.
То отишло при един адвокат
да
му даде съвет.
Всички топове като забият „Бум, бум!
“ Той казал: „Като спечелиш, ще ми благодариш за това.“ То казало: „Е, като спечеля!
Сега онова, което е потребно заради вас: Научете
да
мислите добре.
“ Дали е този сегашният ръст на магарето?
Вие казвате така: „Ние живеем в Бога и Бог живее в нас.“ Ако вие вярвате така, какво има
да
се смущавате?
Та, се оплакало магарето на този адвокат, който му казал: „Ти защо не служи на Господа по всичките правила, които зная,
да
искаш Господ
да
ти даде голям ръст и силен глас?
Аз, който вярвам, че Бог живее в мене и аз живея в Бога, от какво има
да
се оплаквам?
“ – „Ама – казало магарето – в моето прошение
да
ми покаже Господ и времето, кога
да
рева.“ Всичкото нещастие е, че магарето, като получило големия глас, не знаело кога
да
реве.
Ако аз живея в Бога и Бог живее в мене, тогава трябва
да
приема нещата.
В този анекдот, този, който го е създал, е вложил една скрита идея: благата, които имаме и не оценяваме, не знаем как
да
ги приложим.
Ти може
да
имаш голям ръст и силен глас, но
да
не знаеш кога
да
ревеш и кога
да
кажеш сладка дума.
Светът по друг начин не може
да
се оправи.
Да
кажеш нещата навреме, то е отлично.
Светът без любов не може
да
се оправи; светът без правда не може
да
се оправи; светът без служене не може
да
се оправи; светът без наука не може
да
се оправи.
Всичките хора сега не се примиряват и искат
да
се измени животът за бъдеще.
Ние разсъждаваме като глупавия стар, който не взема никакъв съвет.
На много стари хора след като съм говорил дълго време, казва: „Синко, защо не дойде преди 30–40 години
да
ми говориш, а сега, като се готвя за онзи свят?
“ Аз му отговарям: Ако бях дошъл преди 40 години
да
ти говоря, тогава ти съвсем ще я закъсаш.
Какво има сега, че
си
стар?
Ни най-малко не
си
стар.
Сега може
да
се подмладиш в 24 часа,
да
[ти] се отворят очите.
Аз мога
да
го направя, аз мога
да
ти върна младостта, но ако ти решиш
да
лъжеш момите, няма смисъл.
И каквито други прошения дали, Господ не приел, Той приел само прошението, което магарето дало.
Аз мога
да
ти върна младостта, но ако ти решиш
да
лъжеш момите, няма смисъл.
Само че в туй прошение не е турено кога магарето
да
реве.
Аз може
да
ти върна младостта, но с едно условие: ако ти се решиш
да
посветиш живота
си
на Бога,
да
живееш само за Бога,
да
Му служиш и
да
употребиш всичко за Неговото благо.
НАГОРЕ