НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
659
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
659
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Трите идеи / Като себе си! Трите идеи
,
УС
, София, 20.5.1934г.,
И свобода, която прави човека своеволен, това не е свобода.
Сега, ако попитате всеки религиозен човек, той ще каже: „Истина е това, в което аз вярвам.“ Но истината трябва
да
задоволи всичките.
Всички, които я разбират.
И ако тя не може
да
задоволи всичките, тя не е истина.
Силен огън е този, който може
да
разтопи всички твърди вещества.
Сега,
да
направя едно сравнение, за
да
разберете думите, които Христос е казал, и дълбокия смисъл, който е скрит в тия му думи: „Ако учениците Ми млъкнат, то камъните ще викнат, за
да
кажат истината.“
Твърдата почва може
да
каже, че „в мен седите вие – аз съм твърда, аз ви държа.“ Но ако в тази твърда почва, на която живеем, нямаше никаква вода, какво щеше
да
ни ползува тя?
Щеше
да
има само прах.
Ако нямаше въздух, който
да
пренася тия пари от едно място на друго, тогава какво добро ще стане?
Водата сама по
себе
си
не може
да
се прояви, но и въздухът сам по
себе
си
не може, ако нямаше светлината и топлината.
Тогава, въздухът трябва
да
се подчинява на светлината.
И водата трябва
да
се подчинява на твърдата почва.
А законът върви така: Въздухът трябва
да
се подчинява на светлината, водата – на въздуха, а твърдата почва трябва
да
се подчинява на водата.
Да
кажем, вие имате в
себе
си
нещо твърдо и кораво.
Туй, което се нарича „зло“ у човека, това е твърдата почва.
Значи твърдата почва трябва
да
се обработва.
Грубият човек има нещо егоистично, алчно в
себе
си
.
Имаш милиони турени в банката, богат
си
, но в тебе има една алчност, искаш
да
имаш още повече.
Може
да
имаш 100 000 или 100 милиона, но душата ти пак не е задоволена.
Богатството ти може
да
предизвика алчността на хиляди хора около тебе, които
да
ти станат врагове.
Питам: Какво е това благо, което може
да
ти създаде врагове?
И какво може
да
ти създаде едно верую?
Да
кажем, ти вярваш в Бога.
И за туй верую ти постоянно спориш с всички хора.
Тъй, както една жена има един красив мъж, умен, много добър, почва
да
го пази като писано яйце.
Тя не дава никоя друга жена
да
се приближи при него.
И казва: „Този мъж е само за мене, мой е и на никоя друга.“ Ако ти имаш един Господ и почнеш само за
себе
си
да
Го държиш, какъв Господ е той?
Тогава какво
си
разбрал?
При сегашното отношение хората за Любовта имат такива погрешни схващания, такива извъртания, че трябват хиляди години, за
да
се очистят.
В чиста вода трябва
да
ги вари Господ, за
да
се очистят от онази проказа, която е проникнала вътре в тях.
Човешката душа съвършено трябва
да
се очисти.
Питам: Ако вие обичате някого, какво може
да
получите от него?
Майката обича детето
си
. Защо?
Да
кажем, тя обича дъщеря
си
или бащата, своя син.
Майката храни своето дете – дъщеря или син.
Ами ако бащата обича сина
си
, а след туй синът не обича баща
си
, къде се крие противоречието?
Или ако майката обича дъщеря
си
, а дъщерята не обича майка
си
, къде е противоречието?
Ако вие имате едно впрегатно животно, един кон, например, и през целия живот сте го хранили и впрягали и той един ден
си
замине за другия свят, каква му е придобивката на този кон от вас?
Всеки ден сте го впрягали, отивали сте на работа и като се върне от работа, давали сте му малко зобчица.
„Колко съм го хранил“ – казвате вие, но конят може
да
не е доволен.
“ Срамота е за едно ядене
да
напомняш.
Бог иска
да
ни направи като
Себе
Си
.
И дотогава ще съществува тази борба, докато се решим
да
бъдем като Него.
Ти не искаш
да
бъдеш като Господа.
Ти най-първо не искаш
да
мислиш правилно.
Ти
си
ограничен в душата
си
, завистлив, нервен, тревожен, тревожиш се за малки работи.
Недоволен
си
от слугите
си
, че те не сготвили хубаво, дрехите ти са неизпрани добре, обущата ти са неизчистени; жена ти ще кресне, после, юрганът ти не бил достатъчно мек.
Че как тъй
да
изоставам?
На излизане от банята трябвало
да
плати само 20 турски лири.
„Господи, или ми дай 20 пари
да
платя, или
да
се събори тази баня.
Той предпочете
да
се събори банята, а не ми даде
да
си
платя.“ И почнал
да
се моли.
Един ходжа го чул и казал: „Ти искаш 20 пари от Господа
да
си
платиш банята?
Това са най-красивите моменти!
И всичките ти нещастия произтичат все от тия отлагания.
Един добър баща отглежда своите синове и дъщери, той задоволява всичките им нужди.
Но този човек ходи и задоволява нуждите и на бедни и сиромаси.
Той иска и тях
да
направи щастливи.
Но неговите синове и дъщери се научават, че бащата раздава и на другите.
И казват: „Всичко за нас трябва
да
оставиш.
Бедните остави сами
да
носят своя товар.“ Питам: Това синове и дъщери ли са?
Този човек е нуждаещ се, и той се моли, но вие не влизате в неговото положение.
Вие не сте имали онова разположение, на онзи баща, при когото се връща неговият блуден син и той прави в негова чест угощение.
Весел е домът, ядат и пият.
Големият син е недоволен и казва: „Този, който изяде и изпи всичко, за него сега се прави угощение, тук няма никаква правда.“ Мислите ли, че синът трябва
да
работи за баща
си
, за
да
добие неговото имане?
Кой е онзи господар, който дава мнасите
си
и отива
да
работи в далечно царство?
Добрия господар аз го наричам Божественото начало в нас, което е неразбрано от хората.
Има нещо в човека оставено, което не иска
да
се подчинява на Божественото.
Раздайте мнасите – това са дарбите, които разните хора притежават.
Когато този господар се завръща, вика слугите
си
, на които е раздал сребро, за
да
види кой какво е припечелил в негово отсъствие.
И тогава Христос дава едно обяснение.
И показва как господарят ги възнаграждава.
И после се явява онзи, последният, който казва: „Понеже зная, че ти
си
строг и жесток господар, аз скрих онова, което ми даде.
И ето, вземи
си
своето!
И след като сме придобили и опитали всички блага, дойде старостта, дойде смъртта и туй, за което сме се грижили цял живот, виждаме, че е напразно.
И онзи, умрелият, трябва
да
се събуди, за
да
ви каже отишъл ли е в онзи свят, или не.
Всички, които са примирали, като се връщат, не знаят къде са били.
Ти днес и 10 пъти можеш
да
идеш на онзи свят.
Онзи свят е светът на Любовта, светът на Знанието, светът на Свободата.
А този свят е светът на всички неправди, които съществуват на Земята.
Тъй както хората живеят с всички пороци, че като умрат, ще идат в онзи свят?
Ти и
да
влезеш в онзи свят, не можеш
да
живееш.
Питам: Кой създаде вълка и кой създаде овцата?
Казват, че Господ създал вълка и овцата.
Но като умре баща ви, веднага синовете се скарват, не искат
да
се срещнат.
Единият брат заграбва всичко и оставя другия
си
брат навънка.
Единият брат иска
да
вземе всичко.
Ето какво разбирам под думата „Божествено“ или „
да
имаш Божественото в
себе
си
“:
да
бъдеш свободен от всички ограничения, които съществуват в живота.
Някой ще ми разправя все за морал: ти трябва
да
живееш така, ти трябва
да
живееш иначе.
Аз разбирам Божествено това –
да
бъдеш свободен от всички ограничения!
Не
да
правя всичко каквото искам, но всичко, което правя,
да
е добро.
Може някой път и като правя добро,
да
причиня зло на хората.
Представете
си
, че вие сте един лаком човек.
И вместо
да
изядете едно парче, изяждате цялата баница, набъбне коремът ви, после се мъчите и казвате: „Откъде се пръкна това?
Всички хора на Земята страдаме от преяждане, от лакомия.
Господ ни е турил една баница, а ние цялата изяждаме.
И после искаме
да
се поправи светът.
Всичкото поправяне на света е в това, като ти дадат една баница,
да
не я изяждаш цялата.
Друг пък ще ми казва как трябва
да
се поклоня на хората, как трябва
да
ги поздравя, как трябва
да
се облека, как трябва
да
си
туря връзката, как трябва
да
поздравявам отвънка, как трябва
да
си
турям обущата, как трябва
да
спазвам законите на живота.
И после ще ме учат как трябва
да
обичам хората.
Питам ви: Вие, като сте учили от толкова години как
да
се държите, аз бих желал
да
ми кажете как трябва
да
обичам хората.
Представете
си
, че вие сте един баща, имате 4 синове и 4 дъщери.
Аз дойда в дома ви.
Как трябва
да
обичам дъщерите ви?
И как трябва
да
обичам синовете ви?
Ако съм една мома, горе-долу с дъщерите ви ще се спогодя, но какво ще правя със синовете ви?
Ако вашите синове са влюбени в мене и искат
да
ме споделят?
Четиримата синове искат
да
ме вземат.
Ако аз съм една красива мома и всеки иска
да
ме вземе за
себе
си
, а пък аз не обичам нито едного от тях?
Ти имаш в
себе
си
едно желание: Това е една красива мома.
Аз не искам
да
се женя за тебе, аз дойдох само на гости.
Какво трябва
да
направиш с туй желание?
Кажете ми, как трябва
да
постъпя с вашите синове, ако съм една млада мома?
Когато аз вляза в дома ви, ще произведа един смут, без
да
искам.
Как
да
постъпя?
Според моите правила аз ходя само в домове, дето има по една дъщеря и по един син.
Няма
да
има тогава никакъв смут.
Всичките тия противоречия у вас, които не можете
да
разрешите, са един израз на две противоположности.
Три неща трябва
да
спазвате, три идеи човек трябва
да
носи: една идея, която му дава обилен живот, втора идея, която дава обилна светлина, и третата идея, която дава обилна свобода.
С тези три неща
да
живее човек: идеята, която носи обилен живот; идеята, която внася обилна светлина и идеята, която носи обилната свобода в живота.
Обилен живот, обилна светлина и обилна свобода – в тях няма противоречия.
Има една страна на живота, която човек сега трябва
да
учи.
Животът на детето, което се пробужда, то е в спящо съзнание и постепенно учи нещата.
То се държи към майка
си
и има един стремеж крайно егоистичен.
И въобще няма никакво съзнание, че майка му трябва
да
почива, че то трябва
да
се отнася добре с нея, че не трябва
да
я безпокои.
И майката трябва постепенно
да
го отучва от този лош навик.
От този лош навик произтичат всичките несгоди и неприятности в живота.
Животът започва с човешкия стремеж – „обич към
себе
си
“ се нарича.
Но това е първият подтик, който трябва
да
се видоизмени.
Животът започва с малкото, но ако този живот не влезе във великото, в света, тогава малкото само по
себе
си
няма смисъл.
Какво може вие
да
направите с едно житно зърно?
От едно житно зърно вие не може
да
се прехраните, не можете
да
извадите никаква сила.
Но туй житно зърно е като една клечка, с която могат
да
се запалят много работи.
Това е Божественото, което трябва постепенно
да
се разкрие, при много страдания и несгоди.
2.
Пред шестата врата
,
ООК
, София, 23.5.1934г.,
Някой път, вие сравнявате вашите възгледи с други, за
да
видите кой възглед е прав.
Като имаш връзка с Него, Той е промислил за всичките ви нужди.
Няма
да
остане нито едно ваше чувство незадоволено, понеже всяко чувство, това е свързано с известни светове.
Та, всички чувства ще бъдат задоволени, стига
да
направи човек естествена връзка.
Когато се дойде до чистата мисъл, тя освобождава човек от всичките противоречия.
И ако не направи тази връзка, тези чувства няма
да
бъдат задоволени.
Ти
си
господар, капитан, който караш парахода дето искаш, а пък в първия случай, когато нямаш тая, чистата мисъл, ти приличаш на един плувец, който се държи за една малка отломка и не знае дали ще излезе на брега или не, върви на произвол.
Трябва
да
се отворят.
Вие трябва
да
се освободите от този произвол.
А пък никой друг не може
да
ги отвори, освен Бога.
Някой от вас сте на по-голяма отломка, някой на по-малка, но не сте господари на положението.
Само Любовта може
да
отвори всички затворени врати.
Вие сега мислите, че сте господар на своята съдба.
Само Любовта е в състояние
да
оправи всичко в света.
Всичко може
да
се оправи и моментално може
да
се оправи.
Казвате: „Каквото Господ даде.“ Но върху тази мисъл: „Както Господ даде“, вие не мислите.
Иначе, като не разбираме това, хиляди години могат
да
минат.
Вие мислите: „Като го даде Господ изобилно.“ Но утре, ако не даде Господ изобилно, вие се усъмните и вярата ви поотслабне.
И ако работите и нещата остават неразбрани, то е защото няма я любовта, която превъзхожда всяко знание.
Утре, като поотслабне здравето ви, пак ще изгубите вярата
си
.
Гледайте сега
да
ви се отвори шестата врата.
Казвам, трябва
да
дойде до чистата мисъл.
А пък, както казал Апостол Павел в стиховете, дадени за размишление от 17 до 19 стих, вие не можете
да
дойдете до чистата мисъл, докато не любите.
Там е казано, че любовта Христова превъзхожда всяко знание.
Това, което ние знаем, то в дадения случай не може
да
ни помогне.
Какво го ползува всичкото знание!
Ако следва право той знае всички закони.
Ако е естественик, знае всички животни, ако е следвал астрономия, знае много работи по астрономия, но какво го ползува това?
И докторът му предписва, казва му като на малко дете, на този, който всичко знае: „Ето един цяр ще вземеш по три капки сутрин, на обед и вечер.“
Ще дишаш естествено, ще задържаш въздуха 30 секунди, след това ще поемеш вдишка в
себе
си
.
Какво ще ви ползува този лек, който ви давам чрез вдишване?
Той може
да
ви ползува само като мислите, ако имате чистата мисъл.
Той ми казваше: „Усещам на главата
си
нещо отворено и разбирам хубаво работите.
“ И не се мина два–три месеца, българите отстъпиха при Одрин, той остана в града и турците го убиха.
Ако беше отворено онова отгоре не щяха
да
го убият.
Прекъснете ли Любовта, като този българин, могат
да
ви претрепят някъде.
Може
да
имате знания.
Той трябваше
да
се оттегли от Одрин.
Но той остана с мисълта, че като дойдат турците в Одрин няма
да
му направят нищо, но го претрепаха.
Та, когато говорим за Любовта, подразбираме единственото сигурно место.
Там можете
да
бъдете сигурни.
Тогава има кой
да
ви пази вече.
Има една връзка, на която всякога можете
да
разчитате, както водата, която иде от един извор, а не само водата в едно шише, което е турено на вашата маса.
След половин час, след един час, няма
да
знаете отде
да
вземете вода.
Не
да
имате един хляб само и утре
да
не знаете от коя фурна
да
вземете хляб, но
да
си
имате една фурна, от която хлебарят всеки ден
да
ви носи по един хляб и ще ви го дава.
Това е ако имате връзка, а ако нямате връзка всеки ден ще търсите хлебаря във фурните и някой път ще кажете: „Ще се гладува.“ Та, трябва
да
се пази връзката.
Тази връзка трябва
да
се образува.
Може
да
имате вие убеждение и разрешавате една задача.
Например, решавате задачата колко прави 5 по 5 (– 25).
Например, в дадения случай
да
може
да
съпоставяте нещата.
Трябва
да
имате и мисъл.
Например виждате едно агне, което се е изгубило в гората.
Вие сте месоядци, у вас се заражда желание
да
го вземете.
Вземате това агне и казвате: „Хубаво е това агне, става за печене.“ В дадения случай вие трябва
да
разрешите по правилата на математиката, трябва ли
да
заколите това агне или не,
да
го оставите ли
да
ядете, или
да
го ядете.
Представете
си
, че три деня сте били гладен.
Какво трябва
да
направите?
Правя трета задача, малко по-разбрано.
Представете
си
, че нямате пет пари в джоба
си
и три деня сте гладували.
Какво трябва
да
правите?
Ще търсите ли кой е господаря на английските лири?
На агнето донякъде ще търсите кой е овчаря.
Ще ги турите в джоба
си
.
Това положение ще се дължи на една мисъл за сигурността ви.
Вие
си
казвате: „Уредена е работата, за една година имам препитание.“ Сега има второ положение.
“ Какво трябва
да
кажете сега?
Вече се осигурихте за цяла година, но онзи пита: „Намерихте ли пари?
“ Сега какво трябва
да
кажете?
Първата задача я разрешихте и мислихте, че сте осигурени за цяла година.
Ти можеш
да
кажеш: „Не видях нищо.“ Но онзи човек ще каже: „Чакай
да
бръкна в джоба ти.“ Вие ще го погледнете.
Той е бабаджан, два пъти е по-силен от тебе.
Значи този човек, като каже
да
бръкне в джоба ти, трябва
да
му позволите, защото той и без вашето позволение ще бръкне. Тогава?
Вие, по някой път разсъждавате като малките деца.
Те мислят, че като тяхния баща силен човек няма в света, че баща им всичко може
да
направи.
И после, като израснат и научат, че тяхния баща не може
да
направи всичко, счупва се нещо в тях.
Като го закачи някое дете, то казва: „Аз ще кажа на баща
си
, тогава
да
видиш какво ще става с тебе.“ По отношение на Божествения свят тази идея е верна.
Верно е, че няма друг като бащата, Който е създал всичко, но понеже връзките ни с този първичен свят не са силни, понеже втичането на тези духовни сили е прекъснато, то ние имаме [нямаме] постоянно втичане, имаме понятие за Бога чрез отражение.
Например,
да
кажем, че някой носи писмо от баща ви, но вие нямате прямо общение с баща
си
.
Например вие сте в странство и ви идват писма, но то е въпрос дали това писмо, което сте получили, е от баща ви.
Може някое друго лице
да
ви пише от името на баща ви.
Този въпрос може
да
си
зададе всеки.
И всеки път човек трябва
да
си
го задава и сам трябва
да
го разрешава, защото щом аз го задам на вас и вие ми го зададете, така въпроса не се разрешава.
Как ще познаеш дали Господ говори?
Значи зависи от езика.
Езика трябва
да
знаеме.
Има един език, на който хората
си
говорят.
Там, като ти кажат една дума, трябва
да
я разбереш.
В Божествения свят няма
да
ти говорят един цял час или както аз ви говоря.
Ще ти загатнат нещо и ти всичко ще разбереш.
А пък тук ще ти говорят един час и ще кажеш: „Не го разбрах още“, и ще искаш
да
ти говорят още един час и пак не
си
го разбрал.
Сега, от наше гледище, ти може
да
питаш с една дума какво може
да
се разбере.
И в този свят има моменти, когато с една дума може много
да
се разбере.
Можете ли
да
ми кажете такава дума?
Цял един красив свят се отваря пред нея.
„Не ви обичам“, вън от властта
си
, безсилен
си
.
В Любовта е силата на човека.
Любовта е това, което дава сила на човека.
Няма вече какво
да
ти се разправя за този свят.
Ти го виждаш, ти живееш в него, ти
си
в него.
Няма какво
да
ти се обяснява.
Може
да
виждаш хора, може
да
слушаш как говорят на един филм.
Една плоча, като се върти десет пъти може
да
ти каже: „Обичам ви“.
Може
да
турите една плоча, която казва: „Обичам ви, обичам, ви, обичам ви“, но ако разчитате само на тая плоча, ще останете с думите „обичам ви“, а в реалния свят съществата имат друго отношение.
Реалността се отличава с това, тя всякога е в сила
да
ви преобрази.
Не мислете, че един човек може
да
се освободи изведнаж.
От едно нещо може
да
се освободи, после от друго, от много работи трябва
да
се освободи.
Някои казват: „Аз не искам
да
имам връзка с грешните хора.“ С кого ще имаш връзка тогаз?
Да
си
представим, че прекъснеш връзката
си
с всички хора.
Тогава можеш ли
да
живееш на земята?
Щом прекъснеш връзката
си
с другите хора, тогава трябва
да
заминеш за онзи свят.
И ако прекъснем тази връзка с тях, веднага, непременно ще заминем от този свят и там после ще се създадат други връзки.
И всичко, което той описва в Еклесиаст, това се отнася до астралния свят.
„Суета на суетите, всичко е суета“ – това е астралния свят.
Той казва, че едно и също нещо се случва с всичките там.
Но съществува един свят, дето учението на Соломона дикиш не хваща, „суета на суетите, всичко е суета“.
Питам тогаз, ако всичко е суета, защо Соломон е писал върху суетата?
Защо иска
да
ги убеди, че всичко е суета?
Аз питам Соломона, защо иска
да
ме убеди, че всичко е суета?
Всичко това, което аз знам, е суета, но има нещо, което аз не зная и което не е суета и затова потърси това, което не е суета.“
Едно и също нещо може
да
се случи и на грешния и на праведния.
“ И грешният, като съгрешава страда, но и праведният, като съгреши и той страда.
И грешният, като постъпи съобразно с правдата, макар и
да
е грешен, с него ще се случи това, което се случва с праведния.
Вий, по някой път, всички искате
да
знаете края на нещата.
Но, ако искате
да
знаете единия край, ако само единият край се допира до мене, какво ще стане с този предмет?
Вий искате
да
знаете края на нещата.
Когато човек измръзне зимно време престава
да
мисли за много работи.
Представете
си
, че вашият приятел, когото обичате е един милионер, вий нямате нищо.
Аз наричам измръзване, изстиване положението, когато нямате
да
ядете или
да
пиете или когато нямате пари.
Искате
да
знаете дали той ви обича или не.
Вие се срамувате
да
го попитате, понеже ще го обидите.
Питате другите какво е казал той заради вас, за
да
видите дали ви обича или не.
Вие живеете зимно време, вземат ви дрехата и вие започвате
да
се свивате.
От далеч политика имате.
Казвате: „Няма
да
я бъде тази работа.“ При дадени условия това е верно.
И след като се уверите, че ви обича, ще му пишете едно любезно писмо: „Понеже зная, че сте много благороден, че имате отлична душа и сте просветен човек, ние сме в много затруднително положение, можете ли
да
ни отслужите с една малка сумица.
Тогава се повдига въпроса: „Какво трябва
да
се прави?
“ – Какво трябва
да
прави болният?
Когато имате нужда пак можете
да
пишете.“ Но представете
си
, че онзи, комуто пишете е един бедняк, няма нито пет пари и нему пишете едно писмо.
Най-първо трябва
да
диша.
Той ви пише: „Много съм благороден, но нямам нито пет пари в джоба
си
и много съжалявам, че не мога
да
ви помогна.“ Вие казвате: „Съжалявам, че
си
изхабих мислите [мастилото].“ Не пишете на вашия беден приятел
да
искате пари от него, защото вие, в дадения случай му причинявате болка.
Трябва
да
бъде в постоянна връзка с процеса на дишането, за
да
дойде здравето в него.
След като ви е писал, той
си
е казал: „
Да
бях богат, щях
да
му направя добро, но нямам нито пет пари.“ Той ви казва: „Много съжалявам, че не мога
да
ви помогна.“ А пък вие казвате: „Така лесно се говори.
После, той трябва
да
се храни и най-после той трябва
да
мисли.
Вий сте дошли до една фаза, дето правилно трябва
да
мислите.
Вие по някой път
си
представяте, че мислите, а пък вие чувствувате.
Човек трябва
да
бъде богат.
Пишете на онзи, който може
да
ви помогне.
Казвам сега: Тези условия, при които се намирате и с вашето верую, трябва
да
имате една мисъл, тя е следната: Дръжте вашата естествена връзка с реалния, с Божествения свят и се старайте отношението ви с Бога
да
бъде естествено.
То подбужда към мисъл.
Той нищо няма
да
ви каже, но всичко това не разрешава, защото е казано: „Без вяра не може
да
се угоди на Бога.“ Ти трябва
да
вярваш.
И при най-големите противоречия, които можеш
да
срещнеш в живота
си
,
да
не се усъмниш.
И неразположението подбужда към мисъл.
Да
кажеш: „Всеки може
да
направи това, но това не е Божа работа.
Той не може
да
го направи.“ Ти трябва
да
знаеш, че Бог е Същество съвършено и че ако има погрешка, тя е твоя, а не и на Бога.
Бог може
да
те изправи един ден, но за
да
те изправи, ще минеш през големи страдания.
“ Вие вярвате, но
да
се освободи мисълта ви от всякакви посторонни материални сделки.
Когато дойдеш при Бога, Той няма
да
те остави сиромах.
3.
Практическо приложение на музиката
,
МОК
, София, 25.5.1934г.,
За пример вие не може
да
обясните противоречията, които възникват, и недъзите, които човек носи в
себе
си
.
Човешкият живот
си
има свои недъзи, както растенията
си
имат паразити, от които страдат.
Или
да
вземем дървото на човека.
Някой път, като страда дървото, страда и човекът.
Да
допуснем, че ако вашата нервна система страда, страда и вашият ум, не може
да
се прояви.
Много пъти нервната система е обвита с известен род паразити, една елементарна енергия, която окултистите наричат ларви.
И при това трябва
да
се учите.
Някоя паразитна мисъл може
да
влезе, тя нищо не ползува човека.
Някое желание и някоя постъпка може
да
е паразит.
Вие се спирате върху философията: „Как така постъпката
да
е паразитна?
Та казвам: Мнозина, когато говорят за греха, когато говорят за дявола, говорят за неща, които са верни, но трябва
да
се турят на една научна основа, чрез която човек
да
може
да
работи.
Сега вие може
да
се спрете върху въпроса: Защо?
Но не отивайте надалече.
Вземете от чисто научно гледище - вие някой път отивате до една далечна философия, която не се отнася до вас.
Изменя се вашето състояние и вие сте готови
да
направите цял скандал.
Какво е внесъл той и защо не сте господари тогава на
себе
си
?
Ако бяхте глух, щяхте ли
да
се докачите?
Да
допуснем, че той казва думите: „Вие сте един голям невежа." Вие се обиждате и влизате в спор.
Той може
да
каже, че вие разбирате много от окултните науки.
Може аз
да
ви обяснявам положителните и отрицателните сили в природата.
Вие може
да
обяснявате положителните и отрицателните сили.
Може
да
обяснявате потенциалната и кинетичната енергия в природата, но важно е
да
знаете законите, приложението.
Например вие имате едно състояние - не може
да
спите, лягате на леглото и се стряскате.
Нали сте окултисти, защо не можете
да
се справите с този страх?
Или
да
допуснем, че ви е срам, искате
да
пеете и не може
да
пеете, стеснявате се.
Какво ви коства сега
да
се справите с това стеснително чувство?
Човек трябва
да
знае правилата и законите.
Турете в мисълта
си
един интервал от долно “до” до горно “до”.
Седем.
Да
кажем, че знаете първия тон.
Тогава от първия тон последователно всичките тонове може
да
ги вземете по-лесно.
Но ако ви кажа изведнъж
да
вземете сол или ре, или фа, или
си
?
Да
кажем, че в първата октава може
да
вземете по-лесно, но във втората октава, която е по-висока, ще можете ли?
Колцина от вас можете
да
вземете две октави в пеенето?
За в бъдеще всеки окултист трябва
да
взема 4 октави.
За сега най-видните певци се стремят
да
вземат 4 октави.
Постоянно трябва
да
практикувате пеенето.
Ако на физическото поле не може
да
пеете, поне в ума
си
може
да
пеете, една репетиция направете.
И умствено може
да
правите репетиции, не само физически.
Разбира се, в този случай музиката ще бъде само едно условие, за
да
се тонирате.
Трябва
да
вземете музиката като средство за тониране.
Не
да
ви вземе цялото време, но най-първо човек трябва
да
се тонира с музиката, за
да
може
да
работи в каквато и
да
е област.
Че онези, които се занимават с изкуство или занятие, вземете дърводелство, нали
си
имат брус, за
да
наточат брадвата и инструментите.
Онези, които се занимават с писане, стенографите, постоянно
си
острят моливите.
Ако не
си
острят молива, не може
да
пишат.
Те обичат музиката, но като някоя мода.
И казват: „Много хубаво пее." Но трябва
да
развие този център в
себе
си
.
Той сам е музикален, но той трябва
да
вземе музиката присърце,
да
не мисли, че музиката е само за музикантите.
То е едно качество за всички.
За
да
може
да
разрешите една задача в света, трябва
да
имате едно хубаво разположение.
Без едно добро разположение нищо не можеш
да
разрешиш.
Сега, за
да
накарат някого
да
работи, турят му за поощрение парите.
Любовта към парите спада към полуинтелектуалните способности.
И като турят като стимул парите, той прави усилие.
Не е лошо човек и за пари
да
работи, но казвам: Средствата, с които
си
служи, са чисто механически, физически, оказват много лошо влияние върху човека.
Даже много даровитите музиканти, след като забогатеят, престават
да
свирят.
Докато са бедни, докато нямат пари, работят, а щом забогатеят, казват: „Друг
да
работи вече, ние доста работихме." Този възглед е само за този краткотраен живот.
Казвам му, че той трябва
да
научи някои неща, понеже те ще му бъдат потребни, когато той стане човек.
Сега във вашия ум, като ви се говори за другия свят, може
да
се прояви същото, както когато говоря на коня.
Конят трябва
да
се измени?
Вместо
да
ходи на четири крака, той трябва
да
ходи на два крака.
После трябва
да
се измени неговият череп.
Конят толкова години живее при човека, знае човека, но не знае как
да
стане човек и той дълго време трябва
да
се учи на това.
Има един начин, по който конят може
да
стане човек.
Сега ако вземете една жица, ако тази жица не е опъната, може ли
да
произлезе тон от нея?
Но ако тази жица е опъната между две точки, между две витла, тогава може
да
образувате какъвто тон искате.
Едно животно не може
да
се отдели от своята група, никак не може
да
прогресира.
Аз искам
да
ви наведа на практическата страна.
Дали конят може
да
стане човек или не, то е въпрос, който иска
да
се докаже, но не е необходимо сега
да
ви се доказва, че конят може
да
стане човек, защото има теория, че конете са изостанали хора.
Поради това, че са изостанали хора в конска форма, затова могат
да
станат хора.
Както един затворник може
да
се освободи от своя халат, като излезе от затвора, така и човешката душа може
да
се освободи от една конска форма, след като излезе от нея.
Защото в дадения случай конската форма е затвор за човешката душа, за
да
научи нещо.
Всички животински форми са затвор за човешката душа.
Вие ще кажете: Как, може ли този човек
да
влезе в тялото на животното?
Човек трябва
да
се върне в една конска форма, за
да
изправи морално своя живот.
Човек трябва
да
се върне назад,
да
научи нещо от коня.
Много има човек
да
се учи от конете, но ако дълго време остане при тях, по тази причина, като човек той няма
да
може
да
прогресира; както някой пияница, който се е влюбил във формата на една чаша и постоянно я пълни и изпразва.
Нищо няма
да
придобие.
След като дойдат при него страданията и загуби всичко, може
да
се просвети морално,
да
излезе нещо много добро от него.
Може
да
излезе от него един отличен светия, възможно е.
По-лесно е пияница
да
стане светия, отколкото онзи, който не е пияница.
Защото пияницата, за
да
стане светия, е имал воля, за
да
се справи с този лош навик.
Силна воля имал той за това.
И после
да
може
да
даде поука на другите.
Вие трябва
да
се пазите от известни паразити, които сега ви атакуват.
Не
си
станал още музикант, какво ще разсъждаваш.
Стани доктор, музикант, обиколи света и след това ще имаш едно вътрешно схващане, дали трябва
да
бъдеш доктор или не.
Когато човек има тази негативна мисъл, той е недоволен и казва: „Не
си
струва човек
да
живее." Какво схващане имате вие за това чувство, че не
си
струва човек
да
живее.
Защо не
си
струва
да
се живее?
Какво трябва
да
се прави тогаз?
Защото в природата ти не можеш
да
излезеш извън живота.
По отношение на другите не
си
струва
да
се живее.
Не
си
струва
да
се живее по този начин, както мислим, чувствуваме и постъпваме, а по друг начин може.
Природата, когато е създала човека, е наредила, щото той постоянно
да
влиза във все нови и нови области и му се дават все нови и нови възможности.
Мъчнотиите седят в това: на един силен човек му е приятно
да
носи известен товар, той съзнава това с удоволствие, но за един слаб човек, това е нещастие.
Това, което спъва слабия, не спъва силния.
На един лош човек му е неприятно злото, той сам не може
да
се справи със злото.
Той може
да
се справи с него.
Ако
си
ял една храна, която е вредна на организма, то тя ще ти причини вреда.
Щом човек влезе във връзка с злото и злото влезе в неговата душа, той почва
да
страда.
Ако вие разгледате един човек, който е безверник в правия смисъл на думата, ще видите, че в неговата нервна система, в областта на неговите центрове, много нишки са осакатени от този микроб, от този умствен микроб.
А пък според сегашното схващане на хората, това иде от просветения ум, че не може
да
се вярва в едно заблуждение.
Тогава човек в какво може
да
вярва в света?
Художника проучваш, защото в тези картини той е вложил
себе
си
.
Той не може
да
пише за нещо, което не знае.
Но сега
да
дойдем до лекарството.
Да
допуснем, че този микроб се е загнездил, имате известно безверие.
Не вярвате, че можете
да
направите нещо.
За пример казвам ви, че вие може
да
се научите
да
пеете, но вие казвате: „Празна работа, всичко може
да
науча, но
да
науча
да
пея - не!
" Сега как може
да
се цери това ваше неверие?
- Човек, който не може
да
пее, има един голям дефект в
себе
си
.
Почнеш ли
да
пееш, той казва: „Свърши се моето царство." Ако аз съм на вашето място, ето какво щях
да
кажа: (Учителя пее следните думи.) „Колко съм слаб музикант, колко съм слаб музикант, колко малко зная
да
пея, малко зная
да
пея,
да
пея,
да
пея." Оттам ще почнем.
Ще почнем с негативната страна и след това ще минем към позитивната и ще кажем: (Учителя пее.) „Научих се малко
да
пея, най-първо ще пея, че не мога
да
пея, а после ще кажа, че съм се научил малко
да
пея." И който дойде, ще му кажа: Спри се, почакай.
Ще му изпея следните думи: „Понаучих се малко
да
пея, понаучих се малко
да
пея." Това музика ли е?
(Учителя пее.) „Научих се
да
пея, едно време аз не знаех как
да
пея, но сега се научих и сега зная добре
да
пея." Някой ще каже: „Така пее ли се?
" Казвам: Сега се научих
да
пея.
И казва той: „Тактът трябва
да
се спазва".
Както искаш, може
да
пееш - и бързо, и бавно, и с ударение, и без ударение, и с легато, и без легато.
Ти казваш, че не е класическо.
И некласически гами, и класически гами, както искаш, по който начин искаш.
Ти казваш: „Ние само класически песни пеем."
Да
, даже ако разгледате един плод, той навсякъде не е еднакво узрял, не е еднакво сладък.
Всеки
да
си
направи едно малко куплетче от интервали.
Направете една песен от три - четири думи, например сега аз се научих
да
пея и
да
ви изпея: (Учителя пее.) „Сега се научих добре
да
пея, сега се научих добре
да
пея, за в бъдеще още по-добре ще мога
да
пея.
Знаете ли вие това, ще мога още по-добре
да
пея, отколкото сега аз пея.
Трябва
да
знаете, че аз ще мога повече
да
пея." Сега това ще го научите.
По този начин може
да
се освободите от вашето неверие.
Ще кажете: „Мога
да
пея." И като раздрусате неверието ще кажете: „Ти кога се научи
да
пееш?
4.
Двата порядъка / Двата порядъка. Качества на младия
,
УС
, София, 27.5.1934г.,
Ама
да
ми тръгне!
Когато някой стане министър, ти
да
се зарадваш на това положение.
Всеки, който стане министър, има
да
оре.
Овчарят, след като е пасъл 20 години, какво е допринесъл за овцете
си
?
Той може
да
каже, че много добре е отглеждал овцете.
Да
, агънцата е продавал, на овцете е одирал кожата, вълната е продавал и при това ще каже: „Добрият овчар!
Аз полагам душата
Си
за Своите овце.
Имам власт
да
положа душата
Си
, и имам власт
да
я взема.“ А тук, на Земята, какво полага овчарят за своите овце?
“ Някой път съм ви казвал и сега пак ви казвам, че като се намериш в най-трудното положение,
да
запазиш равновесие, нищо
да
не смути душата ти.
Но и Той не можа
да
изтърпи и един ден каза: „О, роде неверни и извратени, докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя?
“ Но в същия момент помогна на момчето
да
оздравее, изгони беса от него.
Да
може всяко едно страдание
да
го хване,
да
го превърне в благо,
да
го превърне в злато!
Като хване едно съмнение,
да
го тури в своята реторта,
да
го превърне и
да
изкара нещо от него!
Гледам, млади последователи са тръгнали в пътя, че някой стар християнин му казва: „Ти
си
млад, неопитен, едно време и аз бях като тебе, но сега съм по-опитен.“ И в какво седи неговата опитност?
И той в нищо не е напреднал, но казва: „Едно време аз обичах много
да
ям, а сега се въздържам.
Ти като мене трябва
да
станеш.“ Не че той се въздържа, но стомахът му отслабнал и той не може
да
яде.
Но неговата воденица не може
да
мели и това смята за победа, за подвиг.
Аз не бих желал
да
стана като стария, че тогава
да
не ям.
Въпросът е като млад, като имам най-силно желание
да
ям,
да
мога
да
се въздържам.
А не като остарея, когато вече не мога
да
ям, тогава
да
се въздържам.
В старостта не може
да
има опитност.
Младият може
да
има опитност.
И докато вие страдате, вие сте млади.
Престанат ли страданията, вие сте остарели.
На Земята, щом престанат страданията, вие сте остарели.
Щом престанат радости и скърби, ти
си
остарял.
Щом престане сиромашията и богатството, вие сте остарели.
Радвайте се, щом страдате, радвайте се, когато страдате – вие сте млад!
Щом имате желание
да
забогатеете, вие сте млад.
Във всичките стремежи, които човешката душа има, туй е хубавото.
То е само
да
се разбира.
А човек, който се учи, който мисли, трябва
да
се радва.
Радостта носи и страдание, като сянка.
Представете
си
един владика, един патриарх, с корона и жезъл идва.
Всички го турят на първо място.
Но има хора, които искат на първо място
да
турят друг някой брат на мястото на владиката, а владиката
да
вземе неговия стол.
Как мислите, владиката ще отстъпи ли с радост мястото
си
?
Сега, всички имате тази владищина в
себе
си
.
Няма някой от вас, който
да
не е владика.
Тогава аз слушам
да
казват: „Не го ли знам аз, той е едно дете, не разбира нищо, едно дете, което нищо не знае.“ Мисля, че вече владиката е у тебе.
Ако аз съм на ваше място, на този, младия брат, който ще стане владика, ще му дам преднина.
Ще кажа: „Ти
си
много способен, умен човек.“ Но аз зная също, че той утре ще се разболее.
Тъй нареченият човешки порядък, даване дан на кесаря, т.е.
на властта – временен порядък, и даване дан на Бога – вечен порядък.
Давайте кесаревото на кесаря и Божието Богу.
Потупвам го по гърба и казвам: „Досега ти беше свободен, но сега не
си
.
Човек трябва ли
да
се жени или
да
не се жени, това спада към временния порядък.
Аз те оставям свободен, понеже и аз обичам свободата.
А които се сподобят с възкресението, те нямат никакви временни заблуждения, те са синове Божии.
Ако не ме слушаш, ще те оставя
да
вървиш по своя път.“ Той казва: „Аз съм готов
да
направя каквото ми кажеш!
Ние мислим само, че сме синове Божии и се безпокоим.
Ти щом се безпокоиш, ти никакъв син Божий не
си
.
Ако сте вие на мястото на владиката и аз съм на мястото на лекаря, какво бихте желали аз
да
ви кажа сега?
Ти не може
да
си
представиш, как тъй
да
не се безпокоиш?
Ако сте една млада мома, ще ми кажете тъй: „Е, Учителю,
да
оздравея, че
да
се оправя!
Как може здравият човек
да
придобие болест?
“ Но аз зная, че в ума на тази мома е мисълта, че като я излекувам, тя
да
се ожени за един красив момък.
Затова аз ще ѝ кажа тъй: „Аз ще те излекувам, но ти няма
да
се жениш.
Само по този начин мога
да
ти помогна.
А щом се откъснат ръцете, краката и казва на другите хора, че е здрав, той
себе
си
лъже.
Ти
си
осъдена
да
умреш, но ако обещаеш, че на този момък няма
да
хвърлиш око, че като го срещнеш, ще го обичаш, но никаква користолюбива мисъл няма
да
имаш –
да
го вземеш за
себе
си
!
Ние сме всички синове Божии, а сме болни.
Невъзможно е човек
да
бъде болен и
да
бъде син Божий!
За всичко друго е по същия начин.
Като умираш, ти не може
да
бъдеш син.
В съзнанието
си
вие ще приведете примера, че онова дете, което умира, не е ли син на Ивана и Драгана?
Господ ще ти даде здраве, ще ти даде богатство, каквото искаш, но ще ти постави едно условие, което никак няма
да
ти бъде приятно.
Не. Всеки баща, който не може
да
запази живота на сина
си
, той не му е баща.
Сега,
да
се върнем към съществената мисъл на двата порядъка.
Но дойде Господ и каза: „Слушайте, всичко имате, но туй дърво няма
да
бутате!
Вярата не спада към вечния порядък на нещата.
Всичко ще ви дам, но туй дърво, едно дърво имаше там,
да
не го бутате.
Да
вярвате,
да
любите – това са все временни работи.
От всички дървета ще ядете, само от това няма
да
ядете.“ Най-малкото ограничение, ако имате най-малкото ограничение в живота, вие вече имате дървото на съблазънта.
Трябва
да
бъдеш добър, трябва
да
бъдеш умен.
Всичко друго може
да
правите.
Стремете се всички
да
влезете в Божествения ред на нещата, за
да
превърнете животинското и човешкото,
да
ги съедините в едно – в Божественото.
Бога не
си
виждал, а вярваш в Него.
Туй значи въздигане, или, с други думи казано,
да
изпълним Волята Божия с пълно съзнание, с любов, без
да
се усеща, че сме ограничени.
Ти Христос не
си
виждал, но историята казва, че Той е живял преди 2000 години.
Ангелите са изпълнили Волята Божия, тяхната радост се предава и на нас.
Всички тия неща са хубави, но те спадат към временния порядък.
Има една фаза на живота, когато детето не познава майка
си
.
Която и
да
го бара, то мисли, че е все неговата майка.
Може
да
е някоя слугиня или някоя кърмачка, но не е която го е родила.
И във всяко едно прераждане все ще имаш по един баща.
Защо страда човек?
Ами ако имаш по четирима братя и сестри на всяко прераждане?
Единият, добрият, който я обича, ще носи само подаръци, а другият казва: „Аз ще те претупам, аз ще те убия.“ Какво ще бъде нейното положение?
Най-първо, ще се стремите във вашето съзнание
да
се освободите от временни ограничения.
За мен, например, не съставлява проблем
да
мисля какво нещо е Вселената.
Щом страдате, тогава иде възлюбленият на нощта, той е лошият възлюблен.
Вселената може
да
се проучва и по друг начин.
За мен не е нужно
да
ми аргументира някой дали има Господ или не.
Сега, трябва
да
се убедиш, че има Господ и тогава
да
Му се молиш.
Така трябва
да
разбирате, дотогава, докато схванете дълбоко онова, което Бог е направил.
Питам тогава: задавали ли сте
си
въпроса какво нещо сте вън от Бога?
Трябва ли
да
ви убеждавам какво представлявате сами по
себе
си
, или
да
ви убеждавам, че има Господ?
Туй зло е
да
се научим ние
да
обичаме Господа.
Аз задавам въпроса: каква нужда имам аз
да
ви убеждавам, че има Господ?
И в противоречието на живота
си
да
Го обичаме.
Противоречието седи в това, че когато трябва
да
ви убеждавам, за мене седи така въпросът: щом някой човек иска
да
го убеждавам, че има Господ, аз зная, че той се намира в един временен порядък.
Това е един пробен камък,
да
го пазим в живота
си
!
Тук нещата могат
да
бъдат и могат
да
не бъдат.
Защото без този пробен камък ние не можем
да
имаме любов към Бога.
А и Бог, без туй противоречие в нас, няма
да
има какво
да
прощава.
Там няма нужда
да
се доказва, там непосредствено тия неща са ясни.
Без това противоречие ние не можем
да
познаем Бога.
Ти щом проектираш ума
си
, ти ще знаеш цялата история.
В нас трябва
да
има желание
да
не грешим, а в Бога има желание
да
ни прощава.
И после, трябва
да
различавате, по какво се отличава временният порядък от вечния порядък.
Бог е всякога готов
да
ни прощава, а ние трябва
да
бъдем всякога готови
да
не грешим.
В него има едно животинско естество, което се отличава с това, че то обича само
да
яде и
да
пие.
То е животно, човек, което гледа от сутрин до вечер откъде може
да
намери, каквото и
да
е, все
да
си
хапне.
То търси само радости, а не скърби.
Щом ти се смущаваш и скърбиш, ти
си
човек; щом ти обичаш
да
ядеш само, ти
си
животно.
А щом живееш и се жертвуваш, ти
си
в Божествения ред на нещата.
Имаш в
себе
си
Божественото естество.
Щом се смущаваш и скърбиш, ти
си
човек.
В Писанието се казва, че Бог носи нашите теготи, че в Него има желание
да
ни освободи от всичките ни ненужни страдания и мъчнотии.
Когато Бог види, че ти страдаш, отчаял
си
се, в Него има желание
да
те освободи.
Той вижда, че ти
си
се заблудил в един човешки порядък и казва: „Ти няма какво
да
скърбиш.
Всичко ще се оправи.“ Но ти се питаш: „Как
да
не скърбя?
Парите ми взеха, здравето ми взеха...“ Всяко нещо, което може
да
се вземе, то не е реално, то не е за тебе.
Туй, което са ти взели, [не е твое], твое е само това, което никой не може
да
ти го вземе, то е освобождаване от един товар.
Но ние казваме: „В човешкия ред на нещата потребен е известен товар.“ На парахода трябва
да
има известна тяжест, за
да
пази равновесието в океана.
Щом изгуби парите
си
, той няма никакво достойнство.
Тогава, ние се намираме в положението на Настрадин Ходжа, който отишъл в обикновените
си
дрехи в едно турско кафене, но никой не му обърнал никакво внимание.
Един ден той отишъл с един голям, хубав кюрк , и всички, които минавали край него, все се обаждали и казвали: „Е, Настрадин Ходжа, оправи ли ти се работата, забогатял
си
.“ Хайде едно кафе, второ, трето, всички го черпили.
И той все изливал кафетата върху кюрка
си
.
Ако те почитат за твоите дрехи, на дрехите
си
ще дадеш кафето.
И ако те почитат за твоето знание, и то е временен порядък, в който ние се заблуждаваме.
Остават две неща, с които човек трябва
да
се справи: с животното, което обича
да
яде, и с човека, който обича
да
се смущава.
И тогава остава идеалът за него – Божественото, към което човек трябва
да
се стреми.
Така като поставим въпроса, по някой път аз виждам едно противоречие, което седи в следното.
Вие казвате: „Толкова години ние се стремим
да
служим на Бога и досега нищо не сме постигнали.“ Именно, трябва
да
се справим с човешкото естество.
Ти като имаш страдание, като страдаш, пак
да
си
радостен.
Тъй щото, при страданието
да
имаш една радост и при радостта
да
имаш още по-голяма радост.
Тъй щото, едновременно и като страдаш,
да
се радваш, и като
си
богат,
да
се радваш, и като
си
сиромах, пак
да
се радваш.
И като знаеш,
да
се радваш, и като не знаеш, пак
да
се радваш.
И като те посрещат добре,
да
се радваш, и като те посрещат зле, пак
да
се радваш.
Че нали виждате, и в природата е същото.
Да
кажем, че аз съм един светия.
Излизам навън, но духа вятър, силен вятър, едва се върви.
Вятърът казва: „Защо
си
излязъл тук,
да
ме смущаваш, когато работя?
Поне малко
да
престане,
да
не духа този вятър!
Вятърът ми казва: „Аз като престава
да
духам, ти тогава трябва
да
излезеш, а не когато духам.“ Ако на Земята хората биха живели тъй, както трябва, в доволство и радост, щяха ли
да
бъдат по-добри?
Ако всички хора бяха богати и имаха в ръцете
си
сегашния ред и порядък, ако всички имаха необходимото и никой нямаше никаква нужда, знаете ли какво щеше
да
се получи?
Нямаше
да
има никаква връзка между хората.
Онзи, болният, търси здравия, сиромахът търси богатия и богатият търси сиромаха.
Понеже богатият не обича
да
работи, а сиромахът обича
да
работи, има отношение вече, създава се връзка.
Ученият търси един невежа,
да
му предаде своето знание и
да
направи една обмяна с него; и невежият търси учения.
Но ти усещаш, че този човек ти говори, но не че иска
да
те учи за добродетелта, а защото има някаква задна мисъл.
Той казва: „Ти трябва
да
бъдеш добър човек, добродетелен трябва
да
бъдеш.“ И още много ти говори за доброто.
В дадения случай той
си
носи една чанта с пари и ти проповядва добър
да
бъдеш,
да
не го обереш.
Ако не
си
добър, можеш
да
задигнеш чантата му.
Той може
да
ти говори, че има онзи свят, че има Господ, че има наказание, има закон – сплашва те.
Той ти говори така, има
си
тайна, задна мисъл.
Дойде друг човек в дома ти и ти казва: „Аз желая твоята дъщеря
да
расте и
да
порасне.“ Защо ти желае той това?
Той желае това, защото има син и иска
да
вземе твоята дъщеря, снаха
да
стане.
Питам: след като порасне твоята дъщеря, какво са спечелили синът и дъщерята, в този порядък на нещата?
И всички ние живеем с надежда
да
забогатеят нашите ближни, че
да
можем и ние с тях и покрай тях
да
прекараме живота
си
добре.
Казват: „Все е добре
да
имаш един богат чичо, че след като умре,
да
ти остави наследство.“ Хубави са тези работи, но те са от човешкия порядък на нещата.
Ти не очаквай нищо от чичо
си
.
Всеки трябва
да
се стегне, че онова, което е останало,
да
се разработи.
Сега, искате
да
свършите училището.
Искате
да
идете на Небето,
да
станете светии, искате, като отидете в онзи свят,
да
ви направят една арка и
да
ви посрещнат с музика и песни.
Ангелите
да
кажат: „Ето светиите на Земята!
Но не зная по този начин, по който вървите, дали ще ви турят някой венец.
И
да
ви говоря, че ще ви турят венец, то значи
да
ви кажа нещо, което не е вярно.
И
да
ви говоря по този начин, че ще идете в Царството Божие, то значи
да
ви говоря нещо, което не е вярно.
За тебе може
да
е тъй, но за мене е тъмнина.“
Така и вие сте в онзи свят, само че трябва
да
се отвори съзнанието ви, за
да
разберете.
Някои са ме питали: „Може ли, Учителю,
да
ни покажеш ония, светиите, Учителите, къде са събрани,
да
идем при тях?
“ То е невъзможно
да
идеш при тях!
Да
идеш при някого, какво разбира?
Ти не можеш
да
идеш при някого, ако не го обичаш!
Единственият път, по който можеш
да
отидеш там, е любовта. Обичай!
Казваш: „Как
да
Го обичам, Бога, като не съм Го видял?
“ И без
да
Го познаваш, и без
да
си
Го видял, ти трябва
да
Го обичаш!
И тогава, щом ти Го обичаш, от Него зависи как Той ще ти се изяви.
После и Той ще види как
да
ти се изяви.
Трябва
да
се внимава при минаване от Божествена в човешка любов, защото преждевременната любов е най-опасната любов в света и тя е създала най-големите нещастия на човечеството.
Нали, преди
да
познаваш някого, ти имаш най-доброто мнение за него, а щом го познаеш, веднага идват противоречията.
Ти имаш вече права над него – почваш
да
му диктуваш какво
да
прави, като го видиш, веднага ще му намериш някой кусур: че той не е облечен добре, че шапката му не е добра, петно има някакво, връзката не била направена както трябва; после ще му държиш сметка, ако е скръбен, ще питаш: „Защо
си
скръбен, защо не
си
весел?
Казвам: Дето има скръб, дето има мода, там няма любов.
Дето има мода, там има скръб и радост.
А за
да
влезнете в света на Любовта, трябва
да
излезете из модата.
Дрехата, която носите, не трябва
да
хваща никакво леке.
Цветът тъй трябва
да
се прелива, че никой
да
не може
да
види никакъв дефект.
Знаете ли колко трябва
да
бъде будно човешкото съзнание?
Молиш се, но идват моменти, когато ти можеш
да
изгубиш равновесието
си
.
В Божествения ред на нещата, като се изгуби нещо, и цялата ти къща
да
се изгуби,
да
се не опетни съзнанието ти, като че нищо не се е случило и в нищо
да
не подозреш приятеля
си
!
Няма
да
се минат 4, 5, 10 минути, и ти намираш изгубената вещ.
И ти съзнаваш, че не
си
мислил право.
5.
Има време
,
НБ
, София, 27.5.1934г.,
Най-малкото прегрешение, което направи, може
да
му докара една дисхармония и тя може
да
му докара за хиляди години нещастия.
Бъдещият наш успех ще зависи доколко може
да
облагородим тази почва и онези същества, които ще дойдат след нас,
да
могат
да
се ползуват от твърдата почва тъй, както ние се ползуваме от светлината и топлината.
Следователно, понеже всичките тия души се намират под прякото влияние на Великия Божествен закон, ние косвено сме свързани, с душата.
Те са канали, през които ръководните души в тялото, туй, което вие съзнавате, че сте човек, всичките тия души служат като проводници на Божествените блага.
Когато правите всеки ден временните опити, не само човек
да
се моли, ще се молиш, ще правиш опити.
Ако вие направите най-малкото престъпление, започват
да
се затварят условията за вашето проявление.
Щастието на всеки един човек зависи от вътрешната хармония.
Да
допуснем, че вие сте една домакиня и вашия домакин не го харесвате.
Може
да
направите един опит и той е следният.
Вашият домакин-другар страда от един недъг.
Ако вие водите един редовен живот, не само морален, но имате и любвеобилна душа, обичате баща
си
, майка
си
, брата
си
, готови сте
да
се пожертвувате, после, сте запознат с много учени хора, кого как срещнете, всеки иска
да
се запознае с вас, приятно му е.
Неговият крак е изкълчен, той не може
да
стъпва и постоянно се дразни.
Ако вие не обичате баща
си
, майка
си
, брата
си
, сестра
си
, изолирани сте, не храните никакво чувство, хората започват
да
ви избягват.
Вие най-първо ще се завземете
да
наместите крака на място.
Няма с какво
да
се заинтересуват.
Вие не може
да
бъдете хирург,
да
наместите крака на един човек, ако не сте добродетелен човек.
Следователно всяка една човешка мисъл трябва
да
има една кост, трябва
да
има известна форма устойчива, която
да
не се разрушава тази форма.
Няма нищо, което
да
ги интересува във вас.
Запример какво ни дава нас право
да
се съмняваме и
да
казваме „Лош е този свят“?
Ти
си
първокачествен идиот и вярваш в парите, в къщата, в нивите, вярваш в своята сила.
Всички хора в света злоупотребяват със закона на Любовта и вследствие на това идват големите нещастия, всичките страдания.
Син, който не обича баща
си
и майка
си
, той носи всичките лоши последствия.
Неговият син и дъщеря ще постъпват точно тъй, както той е постъпил спрямо баща
си
.
Господар, който има слуги и постъпва несправедливо, един ден неговият син ще се наложи и [ще] постъпва точно тъй, както той е постъпвал.
Всичките наши постъпки имат обратно движение и за добро, и за зло.
Аз не казвам човек
да
не вярва.
Те се нареждат около нас.
Но вярата в
себе
си
разбира онзи първичен принцип, който го е назначил като чиновник.
Ако
си
правил добро, ще се върне доброто.
Той трябва
да
има време и връзки
да
извърши волята на Бога.
Ако
си
правил зло, ще се върне злото.
Щом извършва своята воля и казва: „Аз съм господар!
Сега нас ни заблуждават, че ако се молиш на Господа, ще ти прости.
Да
, ще ни прости, но кога?
Казвам сега: От какво зависи самовъзпитанието на човека, неговото щастие?
Всеки един може
да
бъде щастлив.
Голямата неправда, която
си
направил, ще я поправиш, извинение няма.
Вие може
да
бъдете щастливи в един ден и нещастни в следния.
Всяка погрешка трябва
да
се поправи.
Вие може
да
живеете 120 години, пък може
да
умрете още днес – напълно животът зависи от вас, 120 години са дадени на разположение.
Всяка майка, която иска
да
стане майка, трябва
да
се възпита.
Ако живеете 120 години, може
да
дадат още 120 години.
Онова дете, което зачева, трябва
да
го зачене с любов, трябва
да
го зачене с истина, та като се роди това дете,
да
каже: „Благодаря, че имам такава майка!
Природата може
да
ви хроникира.
Ако след 120 години има още какво
да
изучавате на Земята, ще ви оставят.
По стар начин хората няма
да
се женят.
Следователно трябва пак
да
влезете в Божествения свят, за
да
влезете в нови условия, пак
да
се върнете на Земята, за
да
разгледате света от друго становище.
Ние виждаме какво става в света.
По стария начин всеки, който се роди, ще страда.
По стария начин всички ще минат докога?
Понеже трябва
да
излезем из тази област.
След 7 години, когато се развият чувствата, туй дете става малко своенравно, обича
да
плаче, непослушно е.
Следующите 7 години става по-умно, поет става, пише поезия, има високо мнение за
себе
си
.
Сега, какво ние трябва
да
разбираме под думата „женитба“?
Когато стане на 21 години, на 28 години, поумнява, става като баща
си
.
Женитбата е процес на освобождаване на онези вързаните души на Земята.
Той говори глупости до 48-та година, може
да
прави много глупости.
С цел
да
освободи някого.
Какво ти дава (струва) (В разчетената стенограма думите „струва“ и „дава“ са написани една над друга.)?
Според тази класификация много малко живот има.
Ако отидеш на бойното поле и никого не може
да
освободиш?
Казваш: „Аз имам домакиня, жена имам.“ Ти и жена ти ще идете
да
освобождавате хората.
„Храни мома,
да
не е дома.“ Че, момите не са пратени
да
ги храните в дома.
Момите са войници, изпратени от невидимия свят
да
освободят света.
Като противовес светията представя широк кръг на деятелност, широки разбирания, той трябва
да
има опитност.
Момците са изпратени войници
да
освободят света.
От всичко туй не е безполезно, това е все материя неорганизирана.
Не
да
се удоволствуват.
Те не са изпратени
да
носят на главата
си
бомбета, камилска кожа на краката
си
.
Следователно светията ще вземе всичката тази неорганизирана материя и от това ще изкара нещо трезво.
Ще каже: „Много Ти благодаря, Господи, че ме допусна
да
сгреша, за
да
стана гениален, за
да
стана светия.
Те като се освободят, като завършат своята война, може
да
турят бомбета.
Иначе нямаше друго с какво
да
работя.“ Светията, който иде сега на Земята, с какво се занимава?
Момъкът трябва
да
бъде спретнат.
Може
да
искате
да
намерите някой светия – ще го намерите при някой грешник.
Курдисал се
да
чака.
На туй всички трябва
да
се радваме.
Момъкът трябва
да
носи в света висока идея и момата трябва
да
носи висока идея.
Той има
да
си
пати с този грешник.
Тя не иде
да
стане жена.
Остави старите идеи, светите идеи, остави ме свободен
да
поживея!
Тя не иде
да
стане майка.
“ – „Той
си
замина.“ Светията е скрит.
Казва: „
Да
отидем
да
оберем някого!
То е природата.
“ Хайде, тръгват, отиват
да
оберат, но понеже светията е умен, онзи като заспи, всичкото обрано той после го занесе на хората.
Но откак с тебе почнах
да
правя другарство, все обираме някого [и] все ги взел някой.
Не
си
ли се родил?
“ – Не съм се раждал.
Понеже вие сте свързани с материята, виждам вашето положение.
Тук, десетки години, откак съм дошъл в България, искам
да
ми кажат кога съм роден, на колко години съм, баща ми, майка ми.
Всичките хора имат известни страдания.
Казвам: Може
да
говорите за моето такси, това е направено.
Божественият свят [има] предвид
да
ограничи страданията на хората.
Но годините на таксито не са мои години.
Всяко едно страдание се допуща с оглед
да
може
да
донесе едно Божествено благо.
Аз съм вън от годините на своето такси.
Ако страданието не може
да
донесе, ако чрез него не може
да
дойде едно благо, страданието е излишно.
Никой не може
да
ме окошари в някое такси,
да
каже, че „тук трябва
да
бъдеш.“ Христа след възкресението защо не можаха
да
Го познаят?
Страданието се допуща с оглед
да
донесе нещо за нашия прогрес, за нашето развитие.
Така трябва
да
разбираш.
Ако зададеш въпроса дали туй е вярно, опитността на цялото човечество откак свят съществува, е все една и съща.
Когото и
да
попитате, като четете опитността на Иов, този, праведния човек, много умен човек, гениален човек, виждаме, че върху него дойде едно изпитание,
да
се изпита до каква степен на разбиране е дошъл.
Интересно е следното: колкото пъти мене са ме фотографирали тука, аз всякога виждам в своята физиономия един крайно груб човек.
Той дойде
да
спаси света и когато поиска
да
се съкратят страданията Му – ни глас, ни с[ли]шание.
Този образ, който аз нося, то е на окръжаващата среда, в която живея.
Ако Христос не беше умрял, не можеше
да
възкръсне.
Те фотографират средата.
Трябваше
да
умре, за
да
провери онази Божествена сила,
да
провери онова Божествено начало, което Му казваше: […] Христос казва: „Имам власт
да
положа душата
Си
, имам власт и
да
я взема.“ Това е Божественото начало.
Виждам черти, но физиономически се очертава един образ и по този образ [се] мъчат
да
ме фотографират.
Но туй, Божественото не може
да
се фотографира.
Божественото начало казва: „Аз, Който живея в тебе, мога
да
те поставя в тия благоприятните условия и
да
те извадя
да
видиш Моята сила.“
Трептенията не се поддават, Божественото не се лови.
Следователно всеки един от вас, ако имате вяра, ще се яви силата, която имате.
То има по-силни трептения.
Ако не възприемете страданията, как ще опитате Бога?
Ако Бог даде всичкото богатство, всичката слава, то е външната страна, нищо няма
да
научите.
И тъй
да
го срещна, ще питам: „Кой ли е този човек?
Никакво благо няма
да
имате.
Или ако имате всичката слава, която хората имат, няма
да
намерите нищо.
Нека
да
определя защо не ме блазни.
Не ме блазнят нещата по следната причина: Аз съм в една градина, дето всичките плодове са пресни.
За мене всичкото знание в този свят са живи плодове.
Те напълно вл[изат] и разбират вашите страдания.
Казват: „Много красива жена.“ Аз усещам една воня, която излиза от нея и гледам
да
се освободя.
Вие, като страдате, казвате: „Няма човек, [който]
да
носи товара, не може
да
влезе в положението ми.“ Вземете един съвременен учител – не може
да
влезе в положението на един ученик.
Казва: „Няма ли
да
я прегърнеш?
Ученикът дошъл до отчаяние, може
да
му турят единица и погледнеш, ученикът се самоубил.
Ти може
да
я прегърнеш.“ Той мисли, че в прегръдката е.
Имаш право
да
прегърнеш,
да
целунеш Божественото.
Ако шесторката може
да
спаси живота му, тури му 6.
Ако не Го прегърнеш в
себе
си
, ти правиш престъпление.
Бъдещият живот ще оправдае шесторката.
Казват: „Той прегръща чуждите жени.“ Ти като прегърнеш хората, те трябва
да
оживеят,
да
станат добри.
След като [я] прегърнеш, тази жена
да
ти каже: „Много ти благодаря!
Единицата може
да
туриш на светията.
“ Мъжът ѝ
да
каже: „Много ти благодаря, че откак [я] прегърна, много е мека, много е добра.
Вкъщи все шета, всички ни обича.“ Питам: Какво зло съм направил, че съм я прегърнал?
Ако устроя техния дом и те започнат
да
се карат и
да
се бият, вие ще кажете: „Това не е педагогично!
“ Така не трябва
да
се говори, не е морално.
Един голям престъпник, като отишъл
да
се изповядва при един отшелник (това е един пример от историята на християнството), казва му: „Извърших 100 убийства.
Да
обичаш хората тъй, както Бог изисква, това е морално.
Да
правиш добро тъй, както Бог изисква, това е морално.
“ Казва му [светията]: „Големи ти са греховете, синко, не мога
да
ти помогна,
да
се моля за тебе.
Да
имаш хубавото мнение, което Бог има, това е морално.
Молитвата ми няма
да
се послуша.“ Казва му: „Ще ти дам един съвет.
Да
желаеш доброто във всяко направление, това е морално.
Ще посееш една нива от 10 декара с дини и кой как мине, ще го викаш и ще му даваш
да
яде.
Да
желаеш успеха на всяко живо същество, това наричам морал.
Любов към всяко същество на Земята, колкото и
да
е малко.
Ако стане това, ще знаеш, че ти са простени греховете.“ Отива онзи, насажда един бостан, изкарва дини и започнал
да
раздава.
Да
храниш тези Божествени чувства!
Един ден гледа, един минава край бостана и препуска.
Този му казва: „Чакай, братко, от твоя кон зависи моето щастие.
Трябва
да
се спреш.“ – „Бързам.“ Онзи казва: „Спри се!
Вие теглите носа
си
, теглите го през целия живот и не знаете защо.
– „Така ти се пада!
“ Но като се върнал, гледа, главнята позеленяла.
То[зи] отивал
да
извърши едно много по-голямо престъпление, отколкото всичките негови престъпления и понеже го спряло престъплението му, той го изповядва пак.
Него ден, знаеш как
да
бутнеш носа
си
, ако
си
търговец и ще ти тръгне.
Това е едно изречение, което всички употребявате.
– „Спри се
да
се изповядаш при мене.“ Понеже не искал, теглил му куршума.
Ако знаеш къде
да
бутнеш носа
си
3 пъти, ще го побутнеш и ще произнесеш формулата – всичките операции ще станат много добре.
Сега, който от вас е разумен, ще каже: „Нали е жалко
да
убиеш един човек?
Когато една мома се жени, ако бутне носа
си
три пъти на едно място, може
да
има отличен дом, другарят ѝ ще бъде отличен.
Но малцина се спират
да
изваждат онази философия, която се крие – че има време за всяко нещо – и се спират върху частичното проявление на времето.
Вие имате едно желание, имате една мисъл, която ви причинява хиляди страдания.
Ако не
си
бутне носа, аз сега
да
ѝ определя, главата ѝ ще побелее.
Те не разбират времето като един процес, който съдържа или който вмества всичките блага, които има
да
получи човек.
Времето носи в
себе
си
страдание и радост.
Питам сега: Какво трябва
да
правите с тия желания?
Те са подаръци.
Най-малко трябва
да
го вържете туй желание и
да
го оставите
да
умре.
От едно гледище ще разсъждаваме свободно.
Понеже вие сте напреднали ученици, ние ще разсъждаваме тъй, както в университета разсъждават професорите, не тъй, както се разсъждава в първо отделение.
Няма
да
питате защо нещата стават така.
Защото безполезно е
да
питаш защо човек яде.
Трябва
да
се обърне процесът.
Безполезно е
да
питаш защо човек умира.
На лошото желание
да
се забие камата.
Ще престанете
да
правите неща своеобразни, своеволни.
Безполезно е
да
питаш защо човек се ражда.
Иска някой оратор
да
говори.
Безполезно е
да
питаш защо човек забогатява и защо осиромашава.
Страданието произтича, че ние спъваме
себе
си
в доброто, което имаме в света.
Ако той
си
бутне устата отгоре, ще държи една отлична реч.
Безполезно е
да
питаш за подобни неща.
Ако не
си
бутне устата дето трябва, нека остави речта.
Умира, защото умира, ражда се, защото се ражда, осиромашава, защото осиромашава.
Никога не се стремете
да
се оправдаете пред хората.
Казва: „Ще му докажа научно.“ Може
да
докажеш, но факт е – сиромах е.
Вие все ще мязате
да
се перете на една мътна река и дрехите ви
да
бъдат чисти.
В мене желанието не е
да
ви заблуждавам, но ще кажете вие: „Това не е човешко понятие.“ Това е извън човешките понятия.
Какво ще докажеш на бедния, че е сиромах и какво ще докажеш на богатия, че е богат или какво ще докажеш, че той има някаква способност?
Не ходете
да
се изповядвате пред хората.
Ако се изповядвате, изповядвайте се пред
себе
си
, пред Божественото.
Има нещо, което може
да
се изправи.
Някои и сега може
да
ги приложите.
Няма нещо, което
да
може
да
препятствува.
Някой път той е казал, че не може
да
изправи своята погрешка.
Ако вие не знаете как
да
се справите и как
да
бутате този орган, ако вашият нос означава интелигентност, ако знаете как
да
го пипате, ако очите означават истината и не знаете как
да
ги пипате, вие как ще се домогнете до нея?
Ако ушите са канали, ако не знаете какво
да
правите с вашите уши, по кой начин тогава ще дойде доброто във вас?
Вие може
да
направите опит.
Ти може
да
започнеш от това начало.
Намерете една сестра, която ви обича, и нека дойде 3 пъти на ден
да
си
прекара ръцете около ушите ви – за 10 пъти какво ще бъде.
И
да
изправиш своята погрешка е голямо, един плод е то.
Тя
да
си
прекара ръцете около ушите,
да
внесе нещо.
Каква разлика има, ако човек е богат или сиромах?
Какъв е плодът, не го знаем, но един плод е дал.
Някой път вие сте радостни, прекарайте
си
тъй ръцете.
Питам: Кое състояние е по-хубаво, когато се давиш: сит ли
да
бъдеш или гладен
да
бъдеш?
Ситият човек по-лесно се удавя, гладният човек се избавя.
Ако речете
да
се обърнете, ще ви дам една формула: помислете за най-умните хора, за най-добрите хора, вие вече образувате един контакт.
Ако се давиш, защото в желанието като се давиш, тялото се разширява, вземаш по-голям обем, ако
си
се наял.
Ако пък [не]
си
се нахранил, няма какво
да
желаеш.
Ако човек иска
да
прогресира в света, той трябва
да
разбира времето за доброто, което трябва
да
направи.
Свиеш се в
себе
си
и тогава потънеш.
Запример, при съвременното възпитание, както сега се възпитават хората, никакви резултати не може
да
има.
“ Питайте онези, които се давят, питайте онези, които се избавят.
В нея започват
да
се проявяват някои човешки черти.
Всеки, който вземе билет и е раздвоен, няма
да
спечели.
Ако някой път мислите, че непременно ще спечелите, във вас само в подсъзнанието трябва
да
остане една мисъл, че този билет ще спечели и
да
го забравите.
Онзи, който се дави и онзи, който се избавя питайте.
Понеже се срамува, когато остане някой път вкъщи, оставя сирене на масата, седи и поглежда и като дойда, казва: „Нали устоях на туй.“ Но някой път вижда, че не е устояла на туй и като види, че не е устояла, щом вляза, седи близо до врата и гледа плахо, плахо.
Сега има доста трактати, трябва
да
четете, върху времето, един сложен въпрос.
Казвате: „Нещата стават във времето и извън времето.“ Нещата стават в определено време, тъй, както ние разглеждаме времето и вън от времето.
Измами ме този дявол.“ Един ден излиза от вратата, хваща ме за врата, започва
да
кряска като човек.
Най-малкото раздвояване спира ставането, може
да
спира мисълта.
Ти няма ли
да
разбереш?
“ – „За толкоз малко сирене толкоз много стискане – ми казва тя.
Вие искате
да
образувате мисъл и казвате: „То сега няма
да
го бъде.“ Вие неутрализирате Божието благо.
Или другояче казано: нещата може
да
станат на физическия свят в една ограничена форма, пък може
да
станат в една неограничена форма.
– Не струва.“ Виждам положението: не че е изяла сиренето, но не е разбрала.
Ние сме създадени хора, за
да
мислим.
Аз я стискам, защото не е издържала изпита, а не че е изяла сиренето.
Страданията и радостите трябва
да
ни научат
да
мислим.
Микробата разглежда времето от съвсем друго становище, човек го разглежда от съвсем друго становище.
Тя казва: „За толкоз малко сирене толкоз много стискане.“
Всеки един от вас трябва
да
направи един опит.
Запример, нас ни се вижда, че някои неща имат постижения, като се движим.
Казвам: Виждам къде се крият ония мъчнотии.
Да
кажем, вие сте болен, лекува ви един лекар, втори, трети, никой не може
да
ви помогне.
Ние
си
представяме, че някои неща има далечни, а някои – близки.
Какво трябва
да
направите?
Тя дойде до кръга, не може
да
мине кръга, обикаля, не може
да
се качи горе.
На колкото съм дал тия правила, те са прескочили правилата и са отишли
да
помагат на другите, преди
да
помогнат на
себе
си
.
Един опит ще направиш 99 пъти, един опит и който даде добър резултат, тогава ще го казваш.
Друг път аз туря една преграда.
Близостта и далечината на нещата не зависят от съзнанието ни.
Силата е в мене, силата не е в нея.
Ще идеш при този човек, когото лекуваш и ще кажеш: „Твоят крак след 7 деня ще бъде здрав.“ Аз
да
ви приведа един пример, разправяше ми един господин, как ще го обясните.
Сега вие може
да
паднете в едно противоречие.
Онези, които не разсъждават, може
да
го определят така, но съзнанието определя този предмет.
Все-таки трябва
да
ме похвалиш.
Този човек заборчлява, продават му къщата, и онзи кредитор, който има
да
взема от него, минава в неговото разпореждане.
След една година той трябва
да
излезе от къщата.
Сега, това са опити, които правя – какво влияние може
да
има възпитанието.
Той отива при една гледачка и тя му казва: „Господине, аз ти казвам, че този човек туй, което е намислил, няма
да
го направи.“ След 7 деня мисли тази къща
да
вземе.
Аз тогава може
да
бъда в една минута, а [на] онзи му трябват два деня.
Една мисъл в какъв смисъл трябва
да
се тури?
Следователно, предметът е по-далеч за него, отколкото за мене.
По кой начин трябва
да
се внесе истината в хората?
Следователно, когато казваме, че предметът се намира по-далеч или по-близо, разбираме движението.
Ако се спра, ако река
да
обяснявам тъй въпроса… Благодарете, че не го обяснявам; защото, ако вие го обяснявате, вие ще изгубите и туй знание, което имате сега.
Някоя майка обича
да
бъде до децата
си
,
да
ги хвали, но с хвалене, с дрънкане човек не се възпитава.
“ – „Аз ти казвам, че ще се отмени.“ Идва
да
се допита до мене и казва: „Ти какво мислиш?
Както сега е станал един циклон, минал през Мусала, който носил 100 милиона тона прах, дребен прах, покрил цялата местност, добитъка.
Сега каквото и
да
ви кажа, може
да
изопачите начина на възпитание.
Едно дете, след като се е родило, майката трябва
да
знае колко минути трябва
да
го държи на лявата и колко минути на дясната страна, колко минути
да
го тури на корема му, после
да
го дигне нагоре.
Тя трябва
да
знае колко време е определено.
Всякога може
да
предвидим онова, което може
да
стане, нещата не са абсолютно определени
да
станат.
Но може
да
станат и може
да
не станат.
Може
да
страдате от ревматизъм, може и
да
не страдате от сърцебиене.
Ако го държи повече на лявата страна, ще стане тихо, кротко, но ще бъде чревоугодник, ще обича повече
да
похапва.
От вас зависи.
Може
да
стане, може
да
промените една фаза в много лека форма.
Като го държи на колената
си
, трябва
да
знае колко минути
да
го държи.
Та, казвам: Първото нещо: трябва
да
имате една положителна вяра, вътрешна вяра.
Идете при онзи златар, който, като тури златото, знае навреме
да
работи.
Следователно, според степента на нейното съзнание, тя не може
да
бъде ни по-далече, ни по-близо до Слънцето.
Та, възпитанието е метод
да
знаеш
да
боравиш с живата материя, от която човек е образуван,
да
знаеш как
да
си
образуваш мускули, костна система, мозъчна система,
да
си
образуваш онези способности, после
да
влезеш в съобщение с онези сили, които действуват в света.
Учените хора са дошли до положението, [че] може
да
се фотографира атомът, сполучили [са]
да
фотографират атома.
Ще опиташ и ще кажеш на ревматизма: „До 7 деня ти давам срок
да
напуснеш крака ми!
Можем
да
кажем, че Земята е по-възлюблена на Слънцето, отколкото Марс, Юпитер, Сатурн.
Съвременните астрономи не разглеждат въпроса така.
Ако ти
си
казал и ревматизмът няма го, изчезнал е, вярата ти е силна.
Запример: [
да
] различиш доброто от злото.
Ако не е изчезнал, трябва
да
знаеш, че вярата ти е слаба.
Ти може
да
се молиш, може
да
правиш каквото искаш.
Богатият човек, умният човек има много повече богатство, той може
да
го използува.
Една област, в дадения случай
да
знаеш туй, което е в ума ти, от каква област произтича злото или доброто.
Но
да
оставим.
Аз връзвам доброто с онези условия, при които човек може
да
се развива.
Христос казва: „Все, що попросите в Мое име, ще ви бъде!
Сега, това са вметнати въпроси – глупавият и умният човек.
Добро е туй, което помага за човешкото развитие, което помага за усилването на човешкия ум,
да
прогресира човешкият ум, и за облагородяване на човешкото сърце.
Глупав човек наричаме онзи, който не може
да
използува условията, които Бог е дал.
Но трябва
да
вярвате и трябва
да
учите.
Той иска
да
създаде нови условия.
Следователно всичко онова, което спъва човешкия прогрес, ти го отбягвай.
Той иска природата с неговите теории и разбирания
да
бъде.
Сега няма
да
се спирам върху отвлечеността на злото.
Една американка, 12 години като я лекували лекарите, казват: „Госпожа, не може науката
да
ти помогне.
Той ще
си
блъска главата с една теория – перпетуум мобиле.
Обаче природата какво може
да
направи на тебе, не знаем.“ Тя чете една книга върху вярата.
Хубаво е туй богословско тълкувание, но казвам: В света шествува едно зло, което може
да
спъне човека.
Авторът, който привеждал много примери как са се излекували хора и тя повярвала и веднага става от леглото. Оздравява.
“ Всичко може
да
постигне, но не това.
Когато туй зло проникне в твоя организъм, тогава всички понятия за право и криво стават смътни.
Глупавият никога не може
да
постигне това, което умният може
да
постигне. Защо?
После страданията така се разбъркат, че не знаеш кое е право, кое е криво, не знаеш как
да
постъпиш.
“ – „Не зная.“ Че, Христос казва на този: „Дигни одъра
си
и върви!
Защото не използува условията, които Бог му е дал.
“ Казва на слепия: „Иди, умий се и прогледай!
Някой път сте така напрегнати, не искаш никой
да
се допира до тебе.
Той използува условията, които Бог му е дал.
Казваш: „
Да
се махне!
Големите противоречия, които съществуват в света… Ние имаме ред системи, на които възлагаме големи надежди.
Например майката възлага големи надежди на учителя
да
възпита децата ѝ.
Двойникът на този човек, като легне [то], двойникът на този човек е излязъл от една педя до две педи навън и този двойник е толкоз чувствителен, че произвежда болезнено състояние.
Ако Христос дойде при тебе и каже: „Повярвай, каквото е казал, ще стане“, ти казваш: „Не може.“ Защото в дадения случай може
да
бъдеш като Марта или Мария, която казва: „Вече смради, но ти
си
свободен.“ Христос казва: „Ако вярваш, ще видиш силата Божия.“
Възлага надежда на онзи, обществения морал, на храната, на въздуха.
Трябва
да
се прибере двойникът,
да
остане един пръст навън.
Ти не
си
осъден
да
умреш от глад.
Когато човек се облагородява, когато човек стане религиозен, той трябва
да
избира туй хубавото, места чисти и добри.
Ако е решено
да
бъдеш беден, ще бъдеш, но един от честните бедни.
Трябва
да
избира добрите хора, защото само добрите хора може
да
си
хармонират.
Ако
си
богат, пак ще се помолиш на Бога.
Влезе ли в орбитата на майка
си
– дотогава, докато не е навлязло в орбитата, то се движи в пространството както планетите, скитащите планети.
Щом
си
между лоши хора, трябва
да
събереш своя двойник, ако искаш
да
не ти страда главата.
Богатството и сиромашията в дадения случай трябва
да
ги използуваш за тебе.
Майката, която иска дете, привлича го
да
влезе в нейната орбита и тогава то започва
да
се върти около нея по-близо и най-после го […] казва: „Това е моето дете.“ Някой път това дете, като живее 4–5 години по-силно, заминава за другия свят – пак отива в пространството.
Щом
си
между добрите хора, може
да
изкараш двойника
си
една-две педи вън от физическото
си
тяло и ще имаш по-големи възприятия.
Мнозина казват: „Откак станах религиозен, увеличиха се страданията ми.“ Туй показва, че има прогрес.
Ако не разбирате науката, във вас ще се роди реакция, че не
си
струва
да
се живее добре.
Струва
си
, но във вас знание трябва
да
има.
Казва: „Като се помолих и стана.“ Не се минават два месеца, за всичко се моли, молитвата се чува, но за
себе
си
не може
да
помогне.
Щом дойдете до религиозния живот, трябва
да
имате знание за Бога,
да
Го обичате.
Аз вярвам в силата на вярата, която може
да
лекува различни болести в
себе
си
.
Най-първо, няма
да
употребяваш външни средства, но силната и опорна точка може
да
бъдеш ти.
Ако съм майка, и аз не бих се съгласил с тия определения.
И всякога може
да
дойдете в съобщение с Бога.
Не
да
кажеш: „Нямам нужда от точка!
Ще кажа: „
Да
го няма туй нещо.“
“ Имаме нужда от една опорна точка.
Навсякъде ще имате тишина, надежда, вяра, самоупование.
[Това] трябва
да
бъде нашата вяра.
Отдето минеш, всички хора те познават и цялата природа, като мислиш за Бог, всички те познават.
Щом скъсаш връзката
си
с Бога, образува се тъмнина, сянка около тебе.
От вярата зависи здравето.
Ти ставаш мрачен, недоволен от живота, всички те отдалечават, макар
да
си
богат.
От вярата зависи развитието на нашия ум.
Или, другояче казано, според организма, в който живее, или в света, в който трябва
да
се намират.
Не може
да
разбереш.
От вярата зависи състоянието на нашето сърце.
Всички те отдалечават, избягват, не може
да
разбереш какво нещо е Бог.
От вярата зависи общественото положение.
Аз предполагам, че има около 60 милиарда клетки души.
Туй, което носи радост, туй, което носи веселие, туй, което носи светли мисли, туй, което носи светли чувства, туй, което носи благородна воля, туй, което носи здраве, всичкото богатство, което ти търсиш, туй е Бог.
Бъдещето даже зависи от вярата.
Човешката раса наброява около 60 милиарда.
Трябва
да
Го търсим.
Два милиарда са на Земята, а другите са в пространството.
Никой не е осъден
да
умира.
Сегашното време е за опознаване на великата Божия Истина, която иде
да
освободи хората от всички техни недъзи, в които са изпаднали.
Божественото трябва
да
[ги] промени.
По някой път на душите, като им дотегне, интересуват се
да
влязат в нашия свят като екскурзианти.
Когато ти изявяваш Неговата любов, ти няма
да
държиш Неговото богатство само за
себе
си
.
Хората вярват, че могат
да
бъдат избавени от всички нещастия, които може
да
ги сполетят.
Някоя душа попадне като екскурзиант, после, докато вземе билет
да
се върне назад, види и пати главата ѝ.
Сега, Соломон, който е бил учен човек, философ, запознат с еврейската кабала, казва: „Има време за всяко нещо.“ Трябва
да
се преведе неговият език на модерно разбиране и тогава нещата ще станат по-ясни.
Благодарение на този закон, благодарение, че напредналите същества вече освободиха въздуха от ония ограничителните условия, ние се ползуваме от въздуха.
Съзнанието трябва
да
се пробуди.
Та, казвам: Всичките тия клетки – 60 милиарда, са организирани в разни органи и от съвкупността на тяхната деятелност зависи здравето на човека.
Като евреите, трябва
да
излезем от Египет,
да
се дигнем и
да
идем в Ханаанската земя.
Той е като една монада, като една душа, която е сгрупирала всичките тия същества около
себе
си
.
Други същества освободиха водата преди нас.
Ще минем през пустинята, за
да
влезем в Ханаанската земя.
Зависи от неговата разумност какво ще бъде неговото бъдеще.
Ние сме дошли
да
освободим твърдата материя.
На нас ни предстои голяма задача и затуй ние постоянно сеем, орем, сеем жито, разбъркваме земята.
Нови разбирания на любовта, нови разбирания на истината, нови разбирания на човешката свобода.
6.
Послушание
,
ООК
, София, 30.5.1934г.,
Има неща, които мъчно могат
да
се разберат, ако човек не ги опита.
Като казвам така, изключвам
себе
си
, но като казвам: Какви са тези наши разбирания, аз включвам и
себе
си
и ва[с] [и] тогава говоря общо за всички.
Думата „опитване“ може
да
се разбере по няколко начина.
Вие опитвали ли сте се с кое може
да
заинтересувате Господ
да
ви слуша?
Може
да
опиташ, че едно тело е твърдо или че е топло, горещо.
Но този опит на твърдостта или температурата на предмета ни най-малко няма
да
ти посочи друго едно качество на предмета.
Например, дали той съдържа някаква
си
сладчина.
Да
ви представя един пример, представете
си
, че вие туряте вашата дреха на едно въже в топла стая, а пък други турите в една стая, която не е отоплена.
НАГОРЕ