НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
657
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
657
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Слуга на доброто
,
МОК
, София, 4.5.1934г.,
И това пожелание произвежда смърт в съзнанието на човека.
Да
допуснем сега, нека вземем за изяснение, че ти желаеш
да
бъдеш силен,
да
имаш дарби,
да
бъдеш музикален.
Не е лошо това желание
да
бъдеш силен.
Но за какво може
да
употребиш тази сила един ден?
И вие, без
да
се аргументирате повече, повярвате му и го набивате.
Казвате: „Как така аз
да
не разбирам!
" Питам: Тази сила на място ли е?
Какво иска
да
каже приятелят ти, че ти нищо не разбираш?
Онзи като ти казва, че ти не разбираш нищо, това значи, че не знаеш къде
да
туриш нещата.
Всички неща, които са красиви, имат общ център, имат отношение, а пък безобразните нямат общ център.
Питам сега това трябва ли
да
се случи?
Някой казва: „Непременно трябва
да
се случи." Аз седя и се разговарям с него.
От два метра разстояние той може ли
да
ме засегне?
Ще направи движение с ръка, но няма
да
ме засегне.
За
да
ме засегне, трябва
да
съм много близо до него.
При силния човек наблизо ли трябва
да
бъдеш или надалече?
- Надалече.
Да
има една преграда.
Като му кажеш „ти не разбираш",
да
не може
да
ти направи нищо.
Нали трябва
да
бъдеш далече от това колело.
Кой ти е дал право
да
се въртиш?
Постъпвате,
да
кажем, в една прогимназия в първи клас.
Или
да
вземем първия клас на нисшата академия.
Буквите на човешката писменост и съчетанието им,
да
може
да
четеш онова, което са писали,
да
може
да
разбираш човешките мисли, желания и постъпки, написани в книгите, и после в първо отделение ще научиш и малко
да
смяташ.
За мене е важно, че е дадено начало.
- От това аз виждам условията, при които единицата може
да
се прояви.
Ако на едного дам 10 стотинки, какво би направил?
Какво би направил с десет милиарда лева?
Докъде може
да
се спреш с това количество?
Най-първо,
да
кажем, имаш 10 стотинки.
Като ги погледнеш, някъде може
да
ги туриш.
Но десет ми лиона златни лева може ли
да
ги носите?
(Могат
да
ги носят.) Могат
да
носят, това е външната обстановка.
За
да
може
да
разбираш числото 10, ти трябва
да
разбираш закона на двойката.
Всичките части на единицата, ако ги поставите на кръга, еднакво отстоят от центъра, но при двойката имате вече елипса.
Да
кажем, че имате нещо в живота, което трябва
да
постигнете.
Трябва
да
знаете по кой път ще го постигнете.
Всеки иска
да
постигне нещо невъзможно - по хиперболата.
Следователно ние казваме: Нещата могат
да
се мислят, но в един живот желанията в хиперболата са непостижими.
Сега
да
ви дам едно правило на класа.
Ще ви дам едно правило,
да
видим дали ще можете
да
го приложите.
Всеки, който е господар на злото и слуга на доброто, е добър човек.
Всеки, който е слуга на злото и господар на доброто, е лош човек.
Има един стих от Писанието, който казва така: „Побеждавай злото чрез доброто." Как?
Сега приложението: Ти, за
да
можеш
да
победиш злото, не може сам
да
го победиш.
Като станеш слуга на доброто, това добро ще бъде господар.
И като господар това добро ще победи злото.
Следователно чрез доброто, което е в тебе, любовта ще стане господар на злото.
Ако ти не станеш слуга на доброто и доброто не ти стане господар, щото не може
да
се победи.
Да
допуснем, че имате една мъчнотия в света.
Какво трябва
да
приложите?
Като станеш слуга на учението, като стане учението господар в тебе, това учение ще победи невежеството.
Сега законът може
да
го приложите.
Законът е все същият: Ако ти не станеш слуга на обичта, омразата не може
да
победиш.
Ти не може
да
имаш общение с Любовта, ако не
си
й слуга.
Трябва
да
й станеш слуга, нищо повече.
Ако станеш слуга на Любовта, тя ще действува в тебе, пък ако искаш
да
станеш господар на Любовта, тогава ти ще бъдеш на противоположния полюс.
Тогава ти
си
на противоположния полюс.
Да
искаш
да
станеш господар на Любовта, това е омраза.
Затова всичките работи сега са така объркани.
Младият изгубил силата
си
, понеже и той не разбира този свят.
Щом губиш, не
си
го разбрал.
Щом остаряваш, не
си
го разбрал.
Щом губиш любовта
си
, не
си
я разбрал.
Щом осиромашаваш, не
си
я разбрал.
Осиромашал
си
- това е един резултат.
Защо
си
осиромашал?
Наливате вода в шишето, затваряте го и
си
тръгвате.
В шишето ли, което носите?
Така е, но същевременно и в идеята, че като се изпразни вашето шише, вие можете
да
отидете при извора и
да
го напълните.
Защото нямате какво
да
вземете.
Той
си
отива.
Сега във вашия ум остава една идея, пак старата философия: защо светът
да
е така нареден.
Причината е, че вие не искате
да
слугувате, нищо повече.
Искате
да
бъдете господари, а не слуги.
Следователно казваш: „Не мога ли аз
да
бъда господар?
" А пък законът е, че двама господари на едно място не могат
да
живеят.
Единият като е господар, другият ще е слуга.
После могат
да
се сменят.
Един господар трябва
да
има.
И двама слуги на едно място не може
да
има.
Съберете двама слуги и ще видите, че единият ще стане господар.
Старият слуга ще стане господар на новия слуга.
(Учителя поглежда часовника.
Поглежда и своя часовник.)
Много прогресивен е.
Ние може
да
кажем сега: Иди при мравката, о човече.
Думата „лениви" може
да
се замени с „човече".
Да
ви представя какво разбирам под думата реалност.
Кой
да
отиде при мравката?
Ще взема реалността в най-простата форма, а пък вие може
да
я облечете в по-строгата научна форма,
да
й турите форма, каквато искате.
Представете
си
, че един благодетел ви носи един чувал брашно.
Бих ви загатнал
да
напишете кой е правият път.
Смлял го е в една модерна мелница и вие казвате: „Благодаря." Как ще се отплатите на този благодетел?
2.
Господарят и на двете
,
УС
, София, 6.5.1934г.,
Само с един хубав камък къща не се съгражда, само с едно хубаво ядене животът не може
да
се поддържа.
Трябва
да
ви приведа нещо из света, за
да
разберете спънката, която съществува в духовния живот по отношение на хората.
Онова дете, което е изгубило майка
си
и което го гледат чуждите хора, те не могат
да
го гледат тъй, както майката го е гледала, понеже те не могат
да
хранят ония чувства, които майката е имала.
Колкото и добре
да
го гледат, туй дете се нарича сираче.
Едно дете, което майката е отгледала, се отличава от дете, което слугинята и чуждите хора са отгледали.
Да
допуснем, че вие свършите училището, знания имате, много може
да
знаете за Земята, за въздуха, за Слънцето, за отношенията на хората, за любовта.
Имате прави мисли, хубави планове, мислите едно, а после се разочаровате, недоволни сте от живота и не
си
давате отчет за туй вътрешно недоволство, на какво се дължи то.
Обществото е недоволно, всички са недоволни.
От какво зависи недоволството?
Когато един син е недоволен от баща
си
, кои са причините?
Причините могат
да
бъдат или в бащата, или в сина, или във външните условия.
Добре, ако са в бащата, бащата трябва
да
отмахне тези условия; ако са в сина, синът трябва
да
ги премахне.
Ако са отвънка и те трябва
да
се премахнат.
Да
допуснем, че недоволството се дължи на външните условия – по кой начин могат
да
се премахнат?
Да
допуснем, че денят е горещ, има 38, 40 градуса.
Какво трябва
да
правиш?
В такъв горещ ден трябва ли
да
излезеш
да
ходиш?
Тогава трябва
да
си
под някоя круша на сянка,
да
си
дремеш.
Тия горещи лъчи на Слънцето трябва
да
минат и после, когато се захлади надвечер, тогава ще излезеш и ще тръгнеш по пътя.
Представете
си
, че през деня имате усилена работа.
Казвате: „Горещо-не горещо, трябва
да
се ходи.“ И какви ще бъдат последствията?
Може
да
слънчасате,
да
получите слънчев удар.
Карат войниците
да
маршируват в най-големите горещини.
Ти по някой път, като един генерал, в
себе
си
дадеш някое разпореждане – трябва
да
се даде сражение.
Който воюва и печели, е по-умен, понеже е взел в съображения всички ония противоречия, които в даден случай може
да
възникнат.
Между доброто и злото в света се води една голяма война, едно голямо сражение, в което вие всички вземате участие: някой – като прост войник на фронта; някой – като взводен, като ефрейтор; някой – като капитан, като майор, като полковник, като генерал и т.н.
Тук-там ще го вържете този шинел и ще имате някакви останки от войната, а като генерал ще имате кръстове, нанизани на гърдите за победа.
Като войник или като генерал, ако
си
спечелил едно сражение, какво
си
придобил?
Представи
си
, че един генерал в своите сражения е избил 50 000 души от неприятелите
си
, а един войник е надупчил 20 души с ножа
си
.
Мисълта е, която всякога разрешава всичките проблеми.
Казвате: „Ние трябва
да
бъдем мирни хора.“ Но
да
се знае какво нещо е мир в света.
Ти можеш ли
да
бъдеш в мир с един лош човек?
Ти можеш ли
да
бъдеш в мир с една въшка на главата?
Качи се една въшка на главата ти и ти искаш
да
бъдеш миролюбив човек,
да
търпиш,
да
не я обезпокояваш.
И аз съм виждал картечници за въшки, картечници [от] скорострелните, после разни медикаменти, па лекарства.
Какви ли не изкуства не съм виждал, как
да
накажат ония въшки, които не знаят как
да
се обходят с човека.
Имаш една мисъл, която те безпокои, имаш едно желание, което те безпокои, имаш една постъпка, която те безпокои – зная, че вие всички сте съгласни с мене, че ги имате, – как ще се примирите с тях?
Важното в света е
да
изпълним Волята Божия.
Нашата собствена воля може
да
ни даде щастие дотолкова, доколкото сме съгласни с Първата Воля.
В Божията Воля са всичките възможности.
И ако по някой път вие мислите
да
бъдете щастливи, прави сте дотолкова, доколкото вие възприемате онази Първична Воля.
Кой от вас, ако ратаят му се върне от нивата уморен, ще му рече: „Седни
да
ядеш.“ Не ще ли рече: „Приготви нещо
да
вечерям и стегни се
да
ми слугуваш, след това ти ще ядеш.“ Дали ще благодариш на този слуга за извършената от него работа?
В дадения случай господарят трябва
да
му даде
да
яде.“ Но ако господарят върши два пъти по-тежка работа, отколкото слугата, тогава кой на кого ще трябва
да
служи?
Вие сравнявате днешните господари, дето седят и
си
махат краката.
Седи той на стола и тури десния крак на левия, после обратното, седи със скръстени ръце, извади
си
перото от джоба, тури го на ухото, после пак в джоба.
Един човек, който маха само с ръцете
си
и ходи
да
се разпорежда, вие го считате за господар.
Не, за господар ще считате главата на човека, онова, което върши за тялото.
Господарят е човешката глава.
В противен случай всичко се разнебитва.
Според Христос добрият господар е онзи, който върши най-трудните работи, а за своите слуги е оставил по-леките работи.
Какво значи
да
обичаш Бога?
То е
да
извършиш Волята Божия.
Да
обичаш, то значи
да
жертвуваш всичко.
Едната любов е от която всичко произтича, а другата любов е там, дето всичко се втича.
Единият живот е, който възприемаме, а другият живот е, в който даваме.
В дадения случай вие всякога не може
да
възприемате.
Не може
да
се разбере човешкият и Божественият живот, освен в малки промеждутъци, моменти.
В онзи момент, в който ти опитваш любовта на другите към
себе
си
, ти опитваш човешката любов.
А когато искаш хората
да
ти помогнат, ти ще опиташ човешката любов.
Защото в дадения случай, когато аз помагам, опитвам Божествената Любов, която действува чрез мене.
Сега, това разграничение трябва
да
го опитате.
По някой път,
да
кажем, вие мислите, че някой ви обича, а при това след време вие намирате, че не ви обича.
Виждаш, че един предмет е по-далече или по-близо.
Този е по-голям или по-малък; правиш едно различие, без
да
го мериш.
Някой път мярката не е толкова вярна, но все-таки, относително, мярката е вярна.
Един човек може
да
ви излъже и той може
да
ви излъже така умело, че вие
да
се чудите после на тая лъжа.
Мога
да
ви приведа безкрайно много примери за това.
Много дъщери са се женили за фиктивни мъже, които са минавали за всичко, но след като са се оженили, виждат, че това не са князе, а посредствени човеци, никакви князе не са.
Има една опитна страна в живота, тя е така, както при плода.
Дадат ви круша – вие чувствувате и познавате крушата по специфичния ѝ вкус.
Всички тия неща ги разбирате вътрешно и външно и не се лъжете.
По същия начин, ако вие спазвате тия вътрешни правила, може
да
имате една вътрешна преценка за нещата.
Но може
да
ви направят една изкуствена круша и вие
да
не я познаете.
Може ли
да
ви направят едно изкуствено яйце и вие
да
го изядете?
Сега произвеждат такива изкуствени яйца.
Всички ония изкуствени мисли, които имат такъв човешки произход, те не прогресират, не могат
да
се изявят.
Туй, което ние наричаме „временно“, то е изкуствено; а туй, което наричаме „вечно“, това са Божествените неща, които съдържат мощна сила в
себе
си
.
Всяка една мисъл, която вие възприемате, всяко едно чувство, което вие възприемате, трябва
да
имат своята сила в
себе
си
.
Но един ден, на тия възпитани котки той донася една риба, прясна, дава им я.
Не им идва на ум на тия котки
да
разрежат рибата наполовина.
И всяка котка тегли рибата към
себе
си
.
Онзи господар, който е възпитал котките, само гледа ума им.
Ако едната котка би отстъпила рибата на другата, той ще даде на другата котка още една риба.
Той гледа, наблюдава, че те нямат представа за своя господар.
Едната котка казва: „Тази риба господарят на мене я дава!
“ Другата казва: „Господарят на мене я дава!
“ А господарят седи и разсъждава, че тия котки в дадения случай не постъпват правилно.
По същия начин ние някой път не разрешаваме въпросите тъй, както трябва.
И ако
си
хванал рибата за главата, дръж я и тегли!
Нишките, които излизат от мозъка към опашката, са по-силни.
– „Малко взех.“ – Опашката
си
държал.
Щом искаш много
да
вземеш в света, дръж главата.
Не
си
прави никакви илюзии.
Защото слабата страна е в опашката, а силната страна е в главата.
Сега аз ви казвам: Когато доброто ви даде една риба, вземете я.
Когато злото ви даде една риба, дайте я на другаря
си
!
3.
Да имат живот
,
НБ
, София, 6.5.1934г.,
Нито едно същество, където и
да
е, като вземете целия органически свят, на каквато и степен
да
е, и човекът, който е най-богато организиран, от най-малките до най-големите същества, всички са изложени на известни промени и страдания.
Един млад момък отишъл
да
учи грънчарство в България.
Човек страда най-много.
Кой е онзи, който дава?
След 3 години той помислил вече, че е научил занаята и казва на майстора
си
: „Произведи ме калфа, че
да
отида и аз
да
си
направя една такава фурна,
да
уредя живота
си
,
да
живея като другите хора.“ Той бил много умен, този грънчар, и казва: „Много добре, синко.“ Отива той и почва
да
прави гърнета.
Има страдания, които са материални.
Направил ги много хубаво, но като ги изпекъл, всичките изпопукали.
Ще я даде ли?
Има страдания, които са органически, както е счупването на някоя кост.
Сега не искам туй
да
бъде един упрек.
Има страдания, които имат съвсем умствен произход.
“ – „Всичките гърнета се напукаха, а твоите не се пукат.“ Казва му [майсторът]: „Ще слугуваш още 3 години,
да
се научиш гърнетата
да
не се пукат.“ Той наблюдавал майстора как прави гърнетата.
Ние не трябва
да
очакваме спасението на света от хората.
Чувствуваш, че нещо има
да
ти се случи.
И преди
да
тури гърнето в пещта, майсторът духвал в гърнето и казвал „ху“.
Казваш: „Тази работа няма
да
върви!
Калфата
си
казал: „За едно „ху“
да
работя 3 години?
Любовта иде от природата.
“ Но най-първо, страданията от какво идват в света?
Всички трябва
да
се обърнете.
Не съм срещал нито един писател, който
да
се е спрял обстойно върху страданията.
Сега всички се молят в България и защо не идва дъжд?
Нищо, аз ще се спра, защото то е много далечен въпрос, случаен въпрос.
Трябва
да
бъде един човек толкова искрен, че
да
има права мисъл.
Ако тя се обясни, когато хората разберат дълбокия смисъл на страданията, онази икономия, която те съставляват в света, те ще видят, че страданията са на място, де са на място и де – не.
Страданието е сянка на любовта.
Ти, като идеш при Господа, ще отидеш като направиш добре своето гърне и ще духнеш както Той духа.
Дето има любов, има и страдание; дето няма любов, няма и страдание.
Сега аз бих желал
да
се излее дъжд.
Дето има живот, има и страдание; дето няма живот, няма и страдание.
Във всичките
си
постъпки ще бъдеш.
Когато някой запита не може ли без страдание – може, ако се откажеш от живота.
Няма
да
казваш: „Може ли
да
бъда като Него?
Може, ако се откажеш от любовта – няма
да
имаш страдания, нищо повече.
“ Може
да
бъдеш – в миниатюр ще бъдеш като Него и там е щастието.
Но, ако приемеш страданията, ще приемеш и най-голямото благо.
Сега ние искаме
да
бъдем светии, щастливи хора извън Бога.
Следователно страданията са тапията, един диплом в университета, че може
да
дадат живота.
Без диплом какво може
да
направиш?
Ние трябва
да
бъдем носители на Неговата мисъл, на Неговата любов трябва
да
бъдем носители.
Вие казвате: „Без страдания не може, без живот може ли?
Всеки един човек може
да
направи опит.
Ако в душата на този народ, ако [на] всички свещеници затрептят сърцата им с любов, ще дойде дъжд колкото искате.
Ако той е на умиране, ако той заболее, ако призове този Господ на Любовта, мъртвият може
да
стане.
Казва: „Без страдания.“ Щом откажеш ти страданието, трябва
да
се откажеш от великото благо на живота, трябва
да
се откажеш от великото благо на любовта.
Казвате: „Може ли
да
бъде това?
За бъдеще всички блага ще бъдат под закона на Любовта.
Тогава онези, които мислят, казват: „Покажи ми втория начин.“ Дайте вие един проект, направете един живот без страдания.
И вие може
да
вярвате само в това, което сте опитали.
Ако по закона на Любовта аз върша всичко, аз съм човекът.
Ти
си
първият човек, който намираш, който мислиш, че страданието е несъвместимо.
Когато човек дойде
да
оздравее, в него настава една промяна.
Освободи се от страданието.
Така седи онази истина, обща за всичките хора.
Аз давам право
да
се освободи който и
да
е от вас от Страданието.
Не само за сега, но и за в бъдеще ще дойдат много по-други изпитания.
Някой път човек е в най-здравословно състояние, в него се загнезди една мисъл: „Няма
да
върви дълго.“ Ние казваме: Ние поддържаме учението, че и грешните, и праведните трябва
да
умрат.
Господ вече Му е дотегнало
да
говориш туй, което не е.
Страданието всякога произтича, страданието има свой произход.
Бог иска туй, което праща от Небето,
да
се даде на място, Бог изисква всички хора
да
живеят в мир и съгласие,
да
не се измъчват,
да
има справедливост, снизходителност, милосърдие.
Туй, което индусите наричат карма, то е съдба.
Някои хора излизат от едно тяло, от един дом го виждаме, ето, той е един млад момък, облякъл се и казва: „Какво правиш тук?
Че сега ако дойде Христос и ако река
да
говоря вътре в града, веднага ще ми искат програмата, върху която ще говори – дали ще говори съгласно с православието.
Аз го считам страданието, това е нашето минало.
Турил
си
цилиндър, вратовръзка, бастун.
Изгубил съм нещо, затова страдам.
Страданието всякога показва, че ти
си
изгубил нещо съществено.
Който иска горната дреха, дай и долната.“ Който не разбира това учение, ще намери едно противоречие.
Понеже искаш
да
го придобиеш, ти страдаш заради него.
Че защо страда майката?
Ако те отиват надалече, те са при вас и постоянно някой път вашите скърби и страдания се дължат на тях.
Онзи човек, който, може
да
даде, според мене, онзи, който може
да
даде горната дреха, онзи, който може
да
даде и долната дреха, той е богат човек.
Те виждат своите страдания.
Сиромах не може
да
направи туй.
Защо страда богатият?
Аз мисля, мисля, ще отида ли при някой
да
му искам неговата кирлива дреха?
Той скърби, вижда всичко, каквото е направил, и казва: „Аз съм бил много глупав човек!
Само богатите хора може
да
дадат долните
си
дрехи.
Защо страда болният?
“ Започва
да
дава съвети и всички се радват.
Само един човек, който има истината, може
да
говори за истината.
Защо страда онзи падналият министър?
Ако човек умре, тъй както ние разбираме, ти не може
да
мислиш за един умрял човек.
Един човек, който има любовта, може
да
говори за любовта.
Сега не искам
да
ви тикна в един път,
да
очаквате нещо повече, отколкото вие може
да
възприемете.
Защо страда онзи генерал?
Но може
да
направите един опит.
Някой път е несносен животът, толкоз мъчен, че искате
да
се самоубиете, искате
да
се хвърлите под железница, [под] някой трамвай,
да
направите престъпление;
да
опитате туй, за което аз ви говоря.
Та, първото нещо, сега: трябва
да
дойдем до онова положение,
да
не изгубваме нещата – ето философията.
И може
да
опитате.
Аз говоря на онези, [които] може
да
изпаднете в едно меланхолично състояние,
да
изгубите смисъла на живота.
Да
се отнесете към Онзи, Който е във вас.
Ти
си
се качил на гърба на един кон, който те носи, с камшика [го] удряш, приятно ти е.
Спрете се в
себе
си
.
Казваш: „Той е кон.“ Този глупавият кон тебе те завежда до твоето местоназначение.
Този кон, който ти мислиш, че е толкоз глупав, ако вечерно време изгубиш пътя и оставиш коня свободен, този глупавият кон може
да
те преведе през места, по които ти с всичкия
си
ум не може
да
минеш.
Ако срещу тебе има засада от разбойници, твои неприятели, ако оставиш коня
да
те води, който те избавя, този, глупавият кон, който казваш, че нищо не разбира!
В някой дом, докато бащата е бил, всичко вървяло добре.
Може
да
ви кажа толкоз тухли в Египет, че сте работили, в Асирия, във Вавилон, в Гърция, в Рим, къде ли не сте работили.
Щом умрял бащата, всичко тръгва назад.
Но нито един от вас не е работил за Господа.
Това не всички коне правят.
Тия неща може
да
се проверят, цяла статистика има.
Отсега ви предстои едно бъдеще:
да
работите за Господа.
Онова, което е важно в дадения случай, в новите ваши вярвания може
да
разрешите въпросите.
Тия коне са оглупели по единствената причина, че са ги яздили глупави господари и те са пожелали
да
станат като своите господари и са оглупели.
Във вашите стари вярвания не може
да
разрешите един въпрос, но в новото вярване можете, защото новите вярвания са онези естествени вярвания, които първоначално са всадени в душата.
Че досега толкоз лъжливи господари сте слушали, те са ви драли кожите.
Не е ли глупаво нещо, когато някой иска
да
стане голям, силен,
да
носи товар?
Не че са от сега, но сега започват
да
растат.
Ти щом станеш един силен човек, ще бъдеш най-големият хамалин.
Сега имате
да
служите на един господар.
Сега трябва
да
се поляризират.
Ще видите какъв господар!
„Трябва
да
носиш товара като хамалин, иначе чобанин ще те направя, овчар ще те направя.“ Той счита овчарлъка по-долу от хамалъка, за
да
покажеш своята сила в носенето на един товар.
Когато Христос дойде преди 2000 години, трябваше този клас, който обираше цялото човечество, за
да
може Божественият начатък, за
да
може доброто в ония души, които са готови,
да
изникне в тях,
да
изникне това добро.
Да
служите на един баща и
да
видите какъв баща!
Казвам: Човек трябва
да
носи своите страдания; разбирам
да
търпи страданията,
да
носи страдания – то е хамалин.
Виждаме, че от 2000 години досега християнството в Америка има повече от стотина секти, в Русия, навсякъде… Има 3 клона на християнската религия: православни, католицизъм и евангелска църква.
Този баща е заклал храненото те[ле], ще повика всички съседи и ще каже: „Мъртъв беше моят син, но възкръсна.
Тогава, щом не носиш страданията, ще бъдеш чобанин.
Те минават за меродавни.
Елате
да
се повеселим!
Товарът се носи само когато човек не разбира.
Евреите считаха за меродавно онова, което Бог е казал чрез Моисея.
Казвам: Една млада мома (пак засягам младите моми, не тукашните), първата мома, която се е родила в света (не засягам сегашните моми, те са сянка), първата мома, която се е родила, тя пожелала
да
се ожени за един княз.
Тогава кое е онова, меродавното?
Аз няма
да
го превеждам.
Този княз беше човек своенравен, опърничав, толкова опърничав, че Господ, като го разглеждал, съжалявал, че той е княз.
Христос казва: „Нова заповед ви оставям:
Да
се обичате едни други.“ Питам тогава: В съвременната църква това правило има ли го?
Който е запомнил,
да
го намери в речника.
Питам сега: Коя млада мома може
да
живее с такъв княз, за който и Господ съжалява, че го е направил?
Да
се обичате!
Аз казвам: В Писанието е казано, че Господ се е разкаял, че е създал човека.
Не само хората, вие, които искате
да
бъдете мои последователи.
Аз привеждам един факт.
Защото иска
да
покаже, че мисълта му е логическа, толкоз логическа, че не може никой
да
работи против нея.
Тогава ние още седим
да
обърнем хората.
Ние искаме
да
обърнем хората към Бога.
Няма като адвокат
да
защищавам, защото адвокатите косъма цепят.
Като го гледаш някой адвокат, много малка причина чопли, дано обърне съдиите, пък тя не върви, работата.
Христос казва: „Тия овце на Мене ги даде.“ Ние искаме тия овце, които принадлежат на Бога,
да
ги доим както искаме и
да
ги стрижем както искаме,
да
не
си
ти свободен.
Турците имат една съдба: кадията вика тия, които ще се съдят, и казва на единия: „Ти имаш ли
да
му даваш?
Казва, ако идеш в една евангелистка църква, ще кажат: „Трябва
да
коленичиш!
“ И тогава този, който има
да
дава, развързва кесията, бърка и дава и работата се свършва.
Тук преди няколко деня беше дошла една сестра от провинцията, била православна, после приела учението на петдесятниците, след туй се заквасила с новото учение.
А в модерния съд той го защитава, ще гледа
да
отлага, че веднъж, че два пъти делото, ще доказва има ли
да
дава, няма ли
да
дава, чрез свидетели.
Иска тя
да
ме види.
Аз привеждам.
Казва: „Дошла съм от провинцията с тебе
да
коленичим,
да
се помоля,
да
коленичим тук.“ Казвам: „Аз по този начин не се моля.
Аз не коленича.“ – „Ще коленичиш
да
се помолим,
да
се помолим за моите синове и за вас.“ Питам: „Ти откъде научи?
„Имаш ли
да
му даваш?
Мислиш, че ако седнем двамата
да
коленичим, че нашата молитва ще бъде послушана?
“ – „Имам.“ – „Дай му!
Туй, което расте, трябва
да
има известен план, известна мисъл.
Следователно всяка една човешка мисъл, съдържанието аз разбирам
да
придобие ценност в
себе
си
.
Аз може
да
ви приведа друго доказателство за големите отклонения, които стават.
Животът не може
да
се прояви без някаква форма.
Животът не може
да
се прояви някъде без
да
има някакво съдържание, с което трябва
да
работи.
Ти като обичаш някого, твоята душа трябва
да
трепери.
Следователно трябва
да
предшествува преди живота човешката мисъл, трябва
да
предшествуват живота човешките чувства и тогава
да
влезе този съзнателният живот, за който говорим.
Някой път, аз гледам, някой, като се приближава към мене, трепери, а аз приказвам, като хората и аз ям, някой път подремвам.
Органическият живот мяза като водата – може
да
влезе в едно шише и водата може
да
се излее.
Казвате: „Този човек, и той се нуждае от дрехи и т.н.
И аз може
да
стана.“ Щом един човек почне
да
изследва моя характер, аз зная, че той е заинтересован нещо материално.
Та, казвам сега: Основното кое е в дадения случай?
Щом изследва хората, иска
да
знае един човек добър ли е или не, материално е заинтересован.
Вие всички имате известни вярвания.
Аз не искам
да
зная дали хората са добри или лоши в дадения случай.
За мене в дадения случай, един човек го виждам, че сам не може
да
свърши тази работа – аз никога няма
да
му кажа: „Дръж това въже от едната страна“, защото той ще пусне въжето и ще направи пакост.
Хич няма
да
го ангажирам.
Досега са били добри, но вашите вярвания отсега нататък ще бъдат нещастия.
По-добре колец ще забия и ще опъвам, отколкото
да
го туря.
Всичко, което сте знаели досега, е много добро.
Та, казвам: Когато изследвате любовта, трябва
да
изследвате един човек, не
да
му намерите неговите погрешки.
“ Всичко онова, което гъсеницата е научила като гъсеница, щом стане пеперуда, тя трябва
да
се откаже от него.
Човек ще намериш
да
видиш неговия ум, който Бог е вложил; после – сърцето, което Бог е вложил; живота, който Бог е вложил; духа и душата, които Бог е вложил.
И тогава ще видиш, ще се запознаеш с всичките органи, които този човек има.
Може
да
има на Земята някои свои слабости.
Следователно по-висшият живот, в който трябва
да
влезем сега, той не се нуждае от онова старото знание.
В една картина може
да
не харесваш много работи.
Нови неща има, които сега трябва
да
се учат.
Сега може
да
кажете: „Трябва
да
вярваш в Христа!
Ако
си
млад, устата те спасява.
Трябва
да
вярваш в Бога!
Ако
си
стар, езикът те спасява.
Младият се спасява с устата
си
, старият се спасява с езика
си
.
Всичките хора досега са вървели по закона на вярата.
Ако старият иска
да
се покаже като млад, с уста, той ще направи една голяма погрешка.
Ако младият иска
да
се покаже с езика
си
, той ще направи друга погрешка, защото на младия устата е отвън, това е външният живот.
Нещо трябва
да
ти дадат.
Аз гледам другояче на устата.
Дойде някой и ти казва: „Имаш пари в банката, дай ги на мене с 200 % [лихва].“ Туй е вече суеверие.
Казва: „Тази мома има хубава уста.“ В устата, в горната и в долната бърна виждаме Божествен положителен принцип.
Ти нямаш никаква вяра, нямаш никакво доказателство и даваш парите на вяра.
Мислиш, че за един месец ще ти даде 200.
Долната уста е онзи принцип, който твори нещата и създава.
На втория месец очиства ръцете
си
и казва: „Доволен ли
си
?
Като погледна на устата, виждам Божественото, което работи в човека, не е онова, което може
Да
използуваме в дадения случай.
Та, красивото е там, туй помръдване, има нещо красиво в устата.
По някой път казваме
да
се поусмихне.
Ще
си
постиснем устата, няма
да
ги държим отворени.
Устата
си
няма
да
ги стискаш, едва ще ги допираш.
Само любовта може
да
пробуди вярата в един човек.
Аз ви препоръчвам, ако искате
да
бъдете здрави, не
си
стискайте устата.
Там, дето няма любов, може
да
има суеверие.
Онези хора, които
си
стискат устата, почват
да
боледуват.
Щом започнат
да
стискат своите уста, своите две бърни, вече се създава противоречие в чувствата.
В Писанието казват: любов, вяра и надежда.
Сега някои хора казват: „
Да
имаме вяра“, а нямат любов.
Съвсем
да
си
отвориш устата,
да
са отворени като прозорци, ще паднеш в друга крайност.
Защото устата показва силата на ония възможности, които ще дойдат в бъдеще
да
работят.
В закона на суеверието съществуват всички промени и страдания.
Долната бърна показва човешкият ум какво може
да
постигне.
Ти, като погледнеш устата, това може
да
знаеш.
Те се изкусиха.
Всяка сутрин трябва
да
имате едно огледало,
да
знаете какво може
да
постигнете.
Аз, ако бях една млада мома, щях
да
имам едно отлично огледало и по три пъти на ден щях
да
се моля само за устата
си
:
да
се даде хубава гънка, хубаво
да
е направена горната устна,
да
се усмихва така, всичките движения
да
са много естествени.
Засмяла се Сара, когато Господ каза, че на 80 години ще роди син.
“ Тя казва: „Не се смея.“ Казвам: Смехът всякога е резултат на един силен контраст.
Аз не искам
да
ме залъгват в оня свят.
Ти може
да
се смееш за нещо, което казваш „я го бъде, я не“.
Ти може
да
станеш милионер.
А пък ти го виждаш, че е бедняк, […]
да
се смееш.
Както аз виждам според онова, което е в мене, залъгва ме и тогава ние се смеем.
Оня свят аз
да
го опиша какъв е.
Вие ще искате
да
го опиша тъй, както се описва човешкият живот.
Понеже в сегашния наш живот имаме напрежение, необходимо е човек
да
се посмее,
да
даде изблик навън.
Вие го знаете какъв е, няма какво
да
го описвам.
И всичката насъбрана енергия, трябва
да
се позасмееш,
да
се изхвърли непотребното.
Ако опиша оня свят, абсолютно нищо няма
да
разберете.
Е, ще ви кажа тъй: хората в онзи свят не може
да
се виждат както сега.
Скръбта и страданията трябва
да
ги изхвърлим навън.
Там няма
да
вървят такива хора.
Казвате: „Изгубих сина
си
.“ Синовете ви ще дойдат, дъщерите ви ще се върнат назад.
Всяко нещо, което се губи, то е безполезно, съставя страдания, несгоди, тревоги за човешкия дух.
Ние се намираме в един свят, дето всичко се губи.
Ще кажеш: „Я
да
сляза пак на Земята!
Какво трябва
да
се прави тогава?
По същия начин онзи, блудният син казва: „Дай ми имането.“ Никакво писмо не писа на баща
си
.
Аз няма
да
гледам.
Сега някои като ме слушат, ще кажат: „Виж как заблуждава хората!
Аз
да
ви кажа колко години: 30 години.
Сенките ние ги създаваме, противоречията човек сам
си
създава.
Нека ми доведат един човек, който не е заблуден.
Той като излязъл, е бил на 25 години, на 55 години се връща при баща
си
.
Мъчнотиите човек сам
си
създава.
Всичките нещастия в живота човек сам
си
ги създава.
Всичките хора умират от суеверие.
Казвам: Онова, което е оставил вашият син, не представя туй тяло, което вие виждате.
След като умре, ще го опяват, ще викат Господа, ще плачат.
Туй не е вашият син.
Щастието и нещастието [човек] сам
си
ги създава.
Няма какво
да
плачете!
Вашата дъщеря, понеже се е изменила… Туй красивото, хубавото дете, защо е красиво?
Вълкът сам
си
създава своето нещастие.
Дотогава, докато човек живее в Божествения свят, с Божествените идеи, то е дете красиво.
Казвам: Този човек трябва
да
се върне.
Казва Христос: „Ако не се подмладите.“ Подмладяването е процес
да
се върнем в Божествения свят,
да
смъкнем всички онези утайки, които са влезли.
Казвате: „
Да
има човек живот.“ Казвам: Този живот сега ние може
да
го придобием.
Не
да
го придобием сега, но
да
задържим този живот, който сега се произвежда в нас.
Има опасност човек, който не се е научил,
да
изгуби най-голямото благо, което сега иде в света и което човек носи в
себе
си
.
Лисицата сама
си
създава своето нещастие – в кой курник не е влизала и коя кокошка не е пипала?
Някой имал дъщеря умряла или син, който е умрял.
Всеки един от вас трябва
да
се възпита.
Всичките менюта, на всички патици, пуйки и тем подобни, най-изрядната храна.
Ще кажете: „Много лесно се говори, но на тебе син или дъщеря умирали ли са ти?
Тя поддържа учението, че яденето не трябва
да
бъде печено, но още с кръвчицата
да
е.
Сега казвате: „Я ми докажи дали има онзи свят!
Това е философията на лисицата.
Ако е умряла, тя не може
да
бъде ваша дъщеря.
“ Че,
да
ти подпиша с всичките
си
пръсти, че има онзи свят,
да
ти дам всичката гаранция, че Господ има!
Аз не искам
да
имам дъщеря, която умира.
Аз не искам
да
имам и син, който умира.
– „Виждал ли
си
Го?
Аз бих предпочел
да
живея сам през цялата вечност, отколкото
да
имам син или дъщеря, които умират.
“ Виждал съм Го.
Според мене синът и дъщерята не умират.
По-красив от Бога няма, по-благ от Него няма.
Ти като идеш при Бога, като влезнеш в живота, Той казва: „Синко, иди в живота и не греши!
Един баща имал единствен син, който умрял и пита бащата проповедника: „Я ми кажи, моят син къде е?
“ Той се занимава с всичките.
Ако ти
си
патка, като ядеш патки, няма ли
да
станеш паток?
“ Той казва: „При Бога.“ До него седи един господин и той казва: „Не е при Бога, но е тука, в църквата.“ И той започва
да
описва сина.
Всички учи.
Казва: „Ти
си
цяла свиня!
Описва му ръста какъв е, колко е висок, цвета и казва: „Ето, син ти ми заръча
да
направиш това за него.“ Питам: Кой е прав?
Казва: „Мъж ли искаш
да
станеш, жена ли искаш
да
станеш, дете ли искаш
да
станеш, цар ли искаш
да
станеш, княз ли искаш
да
станеш, каквото искаш, може
да
станеш, но не греши.“ – „Ама вярно ли е?
“ Ами че като ядеш свини, няма ли
да
станеш свиня?
Хората казват, че са против свинете, но ядат свине.
Не харесват характера на свините, а ядат месото им.
Някой път, когато чувствуваме един вътрешен импулс, искаме
да
направим някое добро – Той е Бог, Който се проявява.
Че тя рови там, дето не трябва и се върдаля в калта и носи мазнина, която не ѝ трябва.
От 3 неща страда свинята: заради своята муцуна, че рови, дето не трябва и че се вардаля в калта, дето не трябва, че носи мазнина, която не ѝ трябва.
Ние искаме
да
Го изявим.
Сега ще кажете: „Защо
да
не носи мазнина?
Когато се изявява чрез нас, ние с години чувствуваме Неговото проявление и затова трябва
да
дадем ход на Божественото.
Оттам иде силата, оттам иде разумността.
Сега, ако извадя един паралел, веднага ще обидя кого и
да
е от вас.
Някои казват, ако дойде Бог в тях, ще изгубят силата
си
, ще станат безсилни.
Може
да
уподобим натрупаното богатство на мазнината на свинята.
Ами когато апостол Павел казва: когато човек е слаб, Бог тогава е силен?
Трябва
да
се разбира какво иска
да
каже: когато Бог се проявява в тебе, ще бъдеш умен човек, когато Бог се проявява в тебе със Своята сила, ще бъдеш силен човек, когато Бог се проявява в тебе, ти ще бъдеш богат човек, здрав човек във всяко едно отношение.
Вие ще ми кажете едно възражение: „Че как може
да
бъде тъй?
“ Вие казвате: „Една секунда“.
Това значи ти
да
имаш верую.
Знаеш какво е една секунда?
Ако този човек нямаше мазнина, щяха ли
да
го пречукат?
Сега тази сестра казва: „
Да
се молим.“ Казвам: „Ти може
да
се молиш за
себе
си
, но ще оставиш мен свободен, защото аз съм много занят.“ Аз нямам време
да
коленича.
Нямаше. Бедния човек пускат
да
си
върви.
Ако река
да
коленича, ще направя друго престъпление.
Като разделите на 30 000 части една секунда, всяка част завзема едно пространство от един километър.
Пак казвам: „Иди
си
.
От какво страдат сиромасите?
Ако вярваш, ако твоите синове вървят по Бога, онова, което аз трябва
да
направя, аз ще го направя.“ Тази сестра, виждам в душата ѝ, и най-после казва тя: „Ще ме извиниш, ще ме простиш, ако съм съгрешила.“ Няма какво
да
се прощава.
Да
се върдалят в калта, когато не им трябва.
Тя не може
да
направи различие какво нещо е любовта.
Аз, за
да
не съблазня тази сестра, ѝ казвам: „Не мога
да
коленича.“ Тя е православна, после е станала петдесятничка.
Като обеднее един човек, започва
да
се търкаля в калта.
Казвам: Ти трябва
да
излезеш из всичките заблуждения навън.
Като осиромашее, в калта се върдаля.
Ти ще дойдеш в закона на Любовта,
да
мислиш както аз мисля.
Казва: „Осиромашах!
Да
бъдеш тъй свободна и
да
ме оставиш свободен
да
направя както аз разбирам.
Аз
да
направя заради мене това, което е благоприятно, то е Божественото.
Аз като отида на Бога
да
се моля, мене ще ми бъде благоприятно.
Казвате: „Трябва
да
се живее.“ Как?
Аз не искам
да
ви люлея.
И в устата на човека трябва
да
виждаш проявлението на Бога.
Те са общи неща, говори се за богат в дадения случай.
Не искам
да
ви угощавам, понеже вашите майки са ви угощавали.
Когато устата на един човек треперят, трябва
да
знаеш, че зад тези уста седи един живот, който е проявление на Бога.
Като наблюдават [тв]оето сърце, наблюдават има ли користолюбие в тебе.
Аз искам
да
ви предам една лекция как
да
смъкнете белилото и червилото от лицето.
Когато виждаш очите на човека,
да
знаеш, че оттам излиза Божествена светлина.
Няма някой, който
да
не е набелен и начервен.
Това е един начин за гледане.
Защото един вол може
да
бъде мръсен и човек може
да
бъде мръсен.
Сега вие може
да
поддържате вашите възгледи като неща, останали от миналото.
Най-първо, не трябва човек
да
рови там, дето не трябва.
По едно време вижда, че започва
да
изчезва червилото от кожата на Библията.
Където и
да
се обърнеш, все кремъклии пушки, майнихерови, бързострелни.
Второ, човек не трябва
да
се върдаля в калта, която не му трябва, и не трябва
да
носи мазнина, която не му трябва.
Те са 3 неща, във всяко отношение може
да
определите.
Слугинята ходела
да
си
боядисва устата от кожата.
Нашите оръжия трябва
да
са минали през огъня на любовта, през огъня на знанието, през огъня на истината.
Може
да
се разберат,
да
се покажат.
Има едно боядисване, червисване вътре, което трябва
да
го хвърлите.
И тогава всичко онова, което ние го считаме в света,
да
знаем, че защищаваме една кауза, защищаваме един ред и порядък в света.
Сега питам: При какви условия свинята се е научила
да
рови в земята?
Няма какво
да
се създава нещо ново.
Било е време, когато тя не е знаела как
да
рови.
Сегашният свят, както съществува, ако всички хора решат
да
бъдат справедливи, не трябва повече.
Под „белило“ и „червило“
да
определим какво разбирам.
Всички
да
бъдат справедливи.
Кой е, който ѝ е предал първия урок?
Няма какво
да
се създават нови закони.
После, кой ѝ беше първият професор, който я научи тя
да
влиза в калта и
да
се върдаля?
После, кой беше третият професор, който я научи
да
се запасява,
да
трупа мазнина?
Ако всичките хора решат
да
се оправят, светът ще се оправи.
Често хората по Коледа, приказват
си
и казват: „Имаме свиня“, които ги гоят, и те казват: „Опарив се е като шопар, може
да
има 100 кила.“ Като я попила господарят тази свиня, тя грухти, хич не знае каква ѝ е съдбата.
Всеки един човек е белосан в ума
си
, а пък червосан в сърцето
си
.
Ако ние решим в
себе
си
да
бъдем справедливи, ще дойде онзи вътрешен мир.
Аз не искам
да
засягам онези форми.
Тогава ще имаме вече, няма
да
остаряваме.
Всички свини пеят.
Като срещнеш човек на 80 години,
да
бъде свежо лицето му,
да
има бистър поглед.
Преди Коледа пеят.
Ние с миналото не може
да
се изправим.
Че той няма
да
мре!
Казваме: „Свинята страда.“ Свинята страда, защото рови, защото е в калта, защото е мазна.
Не искам
да
се занимавам с миналото.
Един българин казва на жена
си
: „Еленке, съдбата ти е такава, кармата ти е такава.“ Повече философия няма.
Човек като страда, трябва
да
има някаква причина.
Въпросът е сега новите направени стомни с какво трябва
да
ги напълним.
Казваме, че обществото, че у дома бащата не е оставил на сина
си
неща… Или казваме, че той не е така умен.
Човек страда, липсва му нещо.
Много от съвременните страдания не са съществени, защото в битието има едно съществено страдание, неизбежно.
Аз давам един пример и ще го приведа пак, за
да
обясня защо хората умират.
“ Казал Христос: „…две ризи – дай едната.“ Кой сега дава?
4.
Що е човек
,
ООК
, София, 9.5.1934г.,
Ти искаш
да
те обичат хората – това е недоимък.
Искаш
да
те уважават – това е недоимък.
Искаш
да
станеш богат – това е недоимък.
Искаш
да
станеш учен – това е недоимък.
Искаш
да
се подмладиш – това е недоимък.
Искаш
да
станеш някой висок чиновник – това е недоимък.
Всичко това показва негативната страна на живота.
Искаш
да
станеш добър, искаш
да
станеш светия – това е недоимък.
Казваш: „Аз искам
да
изпълня Волята Божия!
Искаш
да
изпълниш, а не знаеш как
да
я изпълниш.
Как трябва
да
се изпълни Волята Божия?
Представете
си
, че аз съм поставил две сестри – едната на едната страна на масата, а другата на противоположната страна на масата и на средата турям един килограм ябълки от най-хубавите, от първокласните.
Всяка една сестра, като погледне, ще иска
да
изпълни [Волята] Божия.
Аз искам
да
видя как ще я изпълнят.
Едната ще погледне, иска
да
види коя ябълка е най-голямата.
И почва
да
се гледат една на друга и казват
си
: „Заповядайте, вземете
си
!
Не искат
да
си
изкажат желанията.
Всяка е турила окото
си
на най-голямата.
Едната казва: „Вземете
си
вие, моля, вий сте по-голямата!
“ И по-безочливата взема по-голямата, а онази
си
казва: „Защо тя взе тая ябълка“, но
си
замълчава.
За
да
реши въпроса, какво трябва
да
се направи?
Аз бих разрешил този въпрос така, ще кажа: „Сестри, понеже сте хвърлили око на тази, голямата ябълка,
да
я разделим на две равни части и
да
хвърлим чоп и на която се падне, тя ще вземе едната половина, а другата ще вземе другата.“ При всяко друго разрешение, все ще остане недоволство, каквото и
да
кажем на другата сестра, тя ще каже: „Можех и аз
да
я взема, аз бях толкова глупава“, отпосле тя ще
си
разсъждава в
себе
си
.
Всеки един от тях има желание
да
вземе най-голямата.
Ако някой ви поканят и ако друга
си
позволи
да
вземе тази голямата ябълка, ти можеш
да
кажеш: „Зная я аз, коя е тя.
“ Така се заражда грехът.
Даже, ако наблюдавате психологически, ще видите, че всяко недоволство произвежда известно действие.
Турете пред един човек нещо за ядене и изведнъж ще познаете, донякъде, каква е неговата психология.
И даже, за
да
се възпита човек сам той трябва
да
направи следното: Като ви донесат една баница,
да
не бърза
да
я яде.
Ако
си
много гладен, никак не бързай.
Седни
си
и
си
кажи: „Почакай малко братко!
“ На
себе
си
така
да
си
поприказваш малко.
Дигни баницата, погледай я и пак
си
поседни.
Стани и пий малко вода, походи малко, пак поседни, но гледай
да
не прекалиш.
А пък ти сега бързаш и мислиш, че като се наядеш, ще свършиш работата
си
.
Нищо няма
да
свършиш.
Или можеш
да
искаш всичката тази баница
да
я изядеш.
Аз държа едно правило: като седна
да
ям, аз размишлявам десет минути.
Вземам пред вид тези, които са по-гладни от мене и които са по-сити от мене.
За десет минути отгоре, всички хора ги вземам пред вид.
И ако някои не са яли, всички тях ги вземам пред вид.
И без
да
ме смущават, помисля
си
върху това.
Няма какво
да
се смущавам за хората.
Ако е сит, пак се радвам.
Гладът не е едно страдание.
А яденето, насищането, това е успокоение вече.
Ти имаш една работа, която трябва
да
свършиш.
Ти
си
се наял сега, работата е дадена.
У гладния човек не трябва
да
има пресилване.
Човек не трябва
да
има пресилване, значи човек не трябва
да
умре от глад, не трябва
да
умре от работа.
Всеки един от вас трябва
да
работи толкоз, колкото трябва.
У вас може
да
има глад
да
ви обичат.
Ти гладуваш
да
те обичат.
Ти можеш
да
гладуваш
да
те почитат хората.
Но трябва
да
се работи.
Коя е мярката за глада на любовта?
Искате
да
ви обичат хората, но най-първо вие трябва
да
се обичате.
Е, добре, каква е мярката, за
да
обичаме някого?
Аз не се спирам върху обикновените разбирания на хората, понеже в тези, обикновените разибрания има една мода, има известна основа, която не е на место.
Не мене ми дадат един месен домашен хляб.
Не съм го месил аз този хляб.
Мога
да
ям някой хляб, който е месен с крака.
Много хлебари има, които месят в големите корита с краката
си
.
Много пъти вий ядете пасти, направени, но ако идете в тези сладкарници, ще видите, че много яйца са влязли в тях, макар и
да
са развалени.
И казвате: „Модна е тази сладкарница.“
Да
, модна, дето развалените яйца са смесени вътре в пастата.
Хубаво, сега ние можем
да
се възхищаваме, но когато ти туриш една развалена дума при една сладка дума и разбъркаш една каша и дадеш на хората, ти не
си
ли в тази сладкарница?
От две сестри едната казва на другата: „Много
си
груба сестро!
“ А другата казва: „А пък ти
си
светия!
Аз сега седя пред вратата на едната и на другата сладкарница и мисля в коя сладкарница
да
влеза.
Сестра, това е най-хубавото име, което може
да
турите на една жена тук на земята, по първоначалния произход.
И на един човек най-хубавото име, което можете
да
му турите след бащата – това е „брат“.
В който и
да
е език тези две думи, почти най-хубавите, са еднозначещи, думите „брат“ и „сестра“.
Когато братът и сестрата в една къща не могат
да
живеят добре, тогава брат и сестра ли са те?
И когато брата не съзнава, че тя му е сестра, той не се обхожда с нея като със сестра.
Всяко нещо
си
има своята обхода.
Можеш първоначално
да
взимаш по-ниско или по-високо.
Тогава имаш право, но веднъж ако вземеш основния тон в по-висока или по-ниска степен, то всичките други тонове трябва
да
имат еднакво отношение към основния тон.
Да
кажем, че ще пеете песента „Бог е любов“.
Как трябва
да
се изпее песента?
Как трябва
да
се изпеят първите думи: Бог е Любов.
Как ще дадеш мисъл на пението?
Трябва
да
дадеш мисъл на пението .
Ти ще кажеш: „Аз ще го мисля.“ Че мисълта сама по
себе
си
е музика.
За Бога какво трябва
да
мислиш, като пееш „Бог“?
Всичките блага в живота произтичат от Бога.
Всичко онова, към което нашата душа се стреми, всичко онова, за което нашият ум може
да
мисли, всичко онова, към което нашата воля се стреми, всичко това произтича от Бога.
И като дойдеш ти до Бога, по кой начин можеш
да
познаеш, че
си
дошел при Него?
Аз ще ви дам само една диагноза: реалността в света се отличава по едно нещо – ти като дойдеш там, като пристигнеш до тая реалност, противоречията трябва
да
изчезнат, понеже в реалността всички нужди, които човешката душа има, се задоволяват.
Следователно, ако ти
си
дошъл до реалността и се задоволяват всичките твои нужди, ти
си
при Бога.
Но, ако не се премахнат смущенията в душата ти, ти не
си
при Него.
Че онова дете, което е плакало, плакало за майка
си
и като види майка
си
и я прегърне и тури главата
си
до нея, детето утихне и поглежда я и казва: „
Да
не ме оставяш!
“ И майка му казва: „И ти
да
не ме оставяш!
И всякога при мене
да
идваш!
“ Майката казва: „
Да
ме слушаш, при мене
да
идваш всякога,
да
ме познаваш, каквото кажа
да
го изпълняваш!
То трябва
да
познава майка
си
, трябва
да
познава желанията на майка
си
и трябва
да
ги изпълнява.
Трябва
да
имаме едно предразположение
да
изпълняваме всякога Волята Божия, без
да
си
правим никакви уговорки.
И когато Господ направил човека, знаете ли колко време е мислил, какво лице
да
му тури?
Във всички тези животни, които са били най-първо, Господ
си
правил модели.
Той намислил
да
направи човека и направил един модел, втори, трети, четвърти и пр.
Представете
си
, при сегашния строй, един син, чийто баща е овчар и друг син, чийто баща е княз.
На пръв поглед каква е разликата между тия двама сина?
Правил, правил тези модели и дошел до шестия ден и тогава, като направил всички модели, най-после направил един модел и казал: „Този е доста сполучлив, по човешки говоря.
В свещената книга се казва, че всички хора са родени от Бога.
Как е сега възможно
да
са от Бога родени всички и единият
да
е роден от княз, а другият от овчар.
Допада ми се той!
Тогава вие ще попаднете в онази логика, вашите разсъждения ще бъдат в пътя на онези разсъждения, които имал един българин.
Той е бил сиромах, нямал пари
да
си
купи дървено масло, зехтин.
Всичките модели, които Господ
си
е правил, не можели
да
се изправят на краката
си
.
Отишел при свещеника и му казал, че иска
да
пости.
Все падали пред Него.
И свещеникът му казва какво трябва
да
яде: „Свинско месо няма
да
ядеш!
Той все трябвало
да
ги вдигне.
Грехота е
да
се яде свинско месо през пости.
“ Дига ги, слага ги и като направил последния модел, той не паднал и Бог казал: „Този модел е за човека.“ Щом пада не е модел за човека.
Той имал свинска мас, но му се каза, че не е позволено
да
се употребява през пости.
Но му идва на ум една идея: със свредлото
си
пробива една дупка в едно дърво, прекарва свинската мас през дупката и налива в гърнето.
Щом падаш, не
си
хубав модел.
Три пъти ядох боб без масло и три пъти с дървено масло.“ Този човек не е някой съвременен, но обича
да
изопачава истината, той е чистосърдечен и вярва, че като мине свинската мас през дупката на дървото, става дървена.
Онзи, който като се изправи пред Господа, не пада, това е модел.
Онзи, който не разбира свойството на свинската мас и свойството на дървеното масло, той може
да
се заблуждава.
Но при изключителни условия свинската мас може
да
се употреби като едно лекарство.
(Учителят показва чертежа.) (Липсва чертеж в оригинала.) Този модел пада ли или не пада?
Я го накарайте
да
падне!
Но трябва
да
знаеш в каква доза, колко свинска мас трябва
да
туриш, за
да
се излекуваш.
Но свинската мас, като храна не може
да
стане, понеже е много скъпа.
Този казва: „Аз съм от тези, които не падат!
Сега, ще ви дам едно сравнение: кое е по-износно –
да
угощаваш един обикновен овчар ли или един княз?
“ Ний
си
правим уговорки, казваме: „невъзможно е човек
да
не падне!
Ако ти не
си
заможен човек, кого ще предпочиташ
да
угощаваш, княза или овчаря?
“ Тази уговорка
си
няма место, това са минали неща.
Князът няма
да
бъде задоволен от това, което имаш.
Можеш
да
кажеш: „Било е време, когато аз съм падал.“ Или казано по-подробно на същия език: „Било е време, когато всички онези модели, които Бог е направил, все са падали.“ Било е време, когато Той е направил един модел, който не падал.
Следователно, аз се спирам на онзи модел, който не пада.
Вий трябва
да
си
извадите правило.
Казвам, човек трябва
да
бъде добър.
–
Да
изпълним Волята Божия.
Най-първо, за
да
изпълниш Волята Божия, не трябва
да
падаш.
Ако доброто е плод, щом е на дървото, всяко дърво от плода се познава дали е добро или зло.
За
да
изпълниш Волята Божия, не трябва
да
куцаш, не трябва
да
бъдеш сляп, не трябва
да
бъдеш глух, не трябва
да
те боли стомаха, не трябва
да
те боли гръбнака, не трябва
да
имаш ревматизъм, никакъв недъг не трябва
да
имаш.
Ябълката се познава от плода, крушата също.
Всички дървета се познават от плода.
И човек се познава по плода.
Така трябва
да
бъде.
Но трябва
да
има един начин за самовъзпитание.
Дали може или не, то е друг въпрос, но така трябва
да
бъде.
Искаш
да
бъдеш говорител.
Ти казваш: „Но кой може
да
го постигне?
Искаш
да
говориш на хората.
“ Няма какво
да
го постигаш.
Представете
си
, че искаш
да
приготвиш една сказка, оратор
да
бъдеш,
да
говориш по всичките правила.
Ти
си
вътре в този модел.
Ти искаш
да
бъдеш човек.
Човек е същество, което не пада.
Защото, в какво седи падането?
Как започва сказчикът: Почитаеми господа или уважаеми господа или уважаеми гражданки и граждани.
Когато ти казваш: „Аз не мога
да
изпълня Волята Божия“, това е падане.
А ако
си
религиозен ще каже: „Уважаеми братя, или почитаеми братя.“ И след това как ще развие своята реч?
Когато казваш: „Аз не мога
да
се примиря“, това е падане.
Когато казваш: „Това е непостижимо за моя ум“, това е падане.
Ти все трябва
да
кажеш една сладка дума на човека, но като му я кажеш, какво ще засегнеш у него?
Като говорим за постижимо, не подразбирам
да
развиеш всичко, та
да
бъдеш като Бога.
Всяка дума произвежда у човека особен ефект.
Постижими неща са всички неща, от които ти, в дадения случай, ти можеш
да
се ползуваш.
И после, под постижими неща се разбира следното: ти имаш свобода на действие.
Не трябва
да
влизаш в стълкновение с другите хора.
(Учителят показва сестра Анастасия Христова и казва Тази млада сестра не е модел сега.
“ Че трябва
да
плаче!
Без плач тази работа не може
да
стане.
Можеш с думите
си
да
направиш каквито вежди искаш, но ако знаеш.
По някой път, във външния живот аз съм правил някои опити по психология на животните.
Дадете ѝ сух хляб.
Ти казваш: „Ами, много
си
се наквасил!
Тя казва: „Такова нещо не го ям.“ Но вземете малко топла вода, капнете на хляба, поразмегчете го малко, понамажете го малко от едната и другата страна с малко сиренце и тази котка идва, изведнъж се прекомандирова и мисли, че хляба е друг.
“ Много хубаво стана, че се наквасил.
Турете на хляба няколко капки вода, малко масълце или сиренце и тя веднага го яде.
Вие казвате сега: „Трябва
да
бъдем добри!
“ Каква дума трябва
да
турите пред думата добър и след нея, за
да
има ефект.
По някой път, вий се намирате в положението на княжески синове и мислите за вашата кръв, за вашия произход и за вашите постижения.
Сълзите са Божествената вода, която измива очите, за
да
възприемеш Божествената красота.
Може
да
ги измиваш десет пъти на ден.
Да
кажем, че ти отиваш в училище и мислиш, че ти
си
бил княжески син, имаш това съзнание, но в същото време тебе паметта ти е слаба, па и другите ти разсъждения не са толкова добри, а има други синове, които не са княжески, но са много по-способни.
Но не туряй повече вода, отколкото трябва.
Сега, аз искам
да
ви извадя от едно положение, някой път хората казват: „Това нещо за мене ли се отнася или за другите?
Да
не става локва отдолу, под прозорците, когато ги измиваш.
Ще измиеш хубаво прозорците и като поплачеш, поблагодари на Бога, че можеш
да
поплачеш.
И виж колко сълзи са излезли от очите ти, след като
си
поплакал.
В Писанието се казва, че всички плодове са направени за човека, но по някой път и животните ядат плодове.
Някой път, като започна аз
да
плача, много плача и аз!
В Писанието се казва, че Бог дал тревата за животни и плодове за човека.
Като поплача, гледам дали умът ми е станал прояснен, дали разбирам по-добре, дали съм по-добре разположен спрямо хората.
По някой път, ти не харесваш носа
си
.
И след като ми дойде умът на место, като виждам, че умът, сърцето и волята са вече на место, казвам: „Няма
да
плача повече!
Изкуството
си
има модели.
“ Умът, чувствата и волята ми се нагласиха.
И казвам: плачът
си
постигна това, което трябваше.
И по някой път вие се заблуждавате от външната мода.
Излизам
си
от банята и се обличам.
Някой път вий може
да
си
държите главата на една страна, може на другата страна или може
да
я наклонявате напред или назад.
Кога хората почват
да
се прегърбват?
Тази вана, в която
си
правя банята, е два и половина милиметра дълга, два милиметра широка и половин милиметър широка [дълбока].
И най-после гледаш, че старият съвсем се е прегърбил.
У младия има едно желание, най-първо той се ражда прегърбен и у него има желание
да
се изправи.
Ако
си
купя вана като вашата, тогава трябваше
да
плача цяла година, за
да
я напълня.
Той
си
казва: „Остарях, остарях, остарях!
Това е положението на една българска гайда.
“ И се навежда, навежда.
Да
, представете
си
, че аз направя една гайда от волска кожа.
Сега ги правят от овча кожа, но може
да
се направи голяма гайда от волска кожа.
“ И това дете почва
да
се изправя.
Ако може
да
се направи един голям орган
да
свири, то може
да
се направи и една голяма гайда от волска кожа, за
да
може
да
събира повече въздух.
Докато в тебе действува Божественото, ти
си
млад.
Ти, като напуснеш Бога, недоволен
си
.
Недоволен
си
от това, от онова, това са човешки работи.
Той е от всички доволен.
Щом
си
с Него, ще бъдеш доволен от всичко.
Щом не
си
[с] в Него, ще бъдеш недоволен.
Не можеш
да
помниш – това е недоимък.
Не достига умът ти как
да
мислиш – това е недоимък.
Речеш
да
направиш нещо и се отказваш – това е недоимък.
5.
Влиянието на музиката
,
МОК
, София, 11.5.1934г.,
Преди
да
е бил гладен, той бил в един вътрешен покой, но след като идва гладът, той започва
да
мисли.
- Първият подтик към каква и
да
е мисъл.
Мисълта започва с глада.
Вие задавате въпроса защо е гладът?
- За
да
почнеш
да
мислиш.
- Без мисъл, това голямото предприятие, нищо не може
да
се постигне.
Да
допуснем, че вие искате
да
бъдете поет.
Виждате в литературата, в христоматията, в естетиката кои са качествата на поета, после на ученика, на философа.
Поетът как трябва
да
посрещне храната?
" Какво трябва
да
каже поетът?
Като дойде храната, той веднага
си
туря най-хубавата дреха, придружава я, после я поизмива, дава й хубаво облекло.
Ако искаш гостилничарят
да
има много добър слуга, трябва
да
му туриш за слуга един поет.
Той има обхода.
И този гостилничар
си
има музиканти.
И после тези зидари са музиканти.
На какво може
да
уподобите работата на шивача?
За
да
имате една ясна представа за живота, трябва
да
го уподобите.
На живота трябва
да
дадете една линия на движение.
Хората искат
да
дават морал.
Ако не може
да
дадеш на живота една правилна линия на движение, как ще му дадеш насока, цел?
Всякога, когато човек не може
да
даде една правилна насока на живота, той се обезсърчава.
Ако един инженер,
да
кажем, иска
да
прекара един път,
да
го трасира, той трябва
да
тури една линия, която е необходима за движението.
Защото може
да
тури една линия и просто
да
не може
да
се мине по този път.
За
да
дадете каквато и
да
е линия, трябва
да
дадете линия на езика
си
.
Може
да
изучавате човешкия език.
Ти не може
да
бъдеш светия и
да
имаш най-простия език.
Ти не може
да
бъдеш учен човек, ако езикът ти е прост.
Ако ви дам една греда, голяма греда,
да
кажем от 100 килограма, едно дебело дърво, какво бихте направили от това дърво?
Ако бих ви дал задача
да
направите писалка, какво бихте направили?
Каква тежест трябва
да
има езикът?
Може би и в бъдеще, като умре един праведен и като умре един грешник,
да
им претеглят езиците.
Но все таки отде ще може
да
определите колко тежи езикът?
От говора може
да
определите тежестта на езика.
Казвате: „Много тежко ми стана." Но не сте изучавали,
да
кажем, че известна мисъл е минала през вашето ухо и е възприета, и е предадена през ред мозъчни центрове, минала през много работи и се е спряла при слънчевия възел.
Отам енергията минава през долната устна и отива до брадата.
Ако известна енергия минава през челото и е дошла до брадата, тя ще вземе един или друг характер.
Ако енергията е минала през задната част на главата, после през полуинтелектуалните способности на човека, то тя при брадата ще има съвсем друг характер.
Вашият език може
да
говори чрез полуинтелектуалните чувства.
А пък някой път може
да
бъде под пълния контрол на вашата мисъл.
Както виждате, неговата брада, неговата воля изобщо е развита повече.
У такива хора волята е по-силно развита.
По-силна воля имат в известно отношение.
Ако вие увеличите тази страна на брадата, ще дадете съвсем друг характер на човека.
Вие сега искате
да
преустроите вашия живот.
Във вашето съдружие вие искате
да
живеете един щастлив, един разумен живот.
Щастието на човека от чисто физическо гледище зависи от следното.
В какво направление трябва
да
се турят очите, ушите?
Не харесваш лицето
си
, не е доизработено, трябва
да
се работи.
Трябва
да
работиш на физическото поле, в мисълта
си
, в чувствата
си
, трябват големи усилия.
При първия брадата е по-издадена, от нея може
да
се съди как е устроена задната част.
Много пъти човек прави различие, но се съмнява дали е прав или не.
Когато прави различие, той трябва
да
знае, дали е прав или не.
Всички тези тънкости показват цял един свят за онзи, който разбира.
Но всеки един от вас може
да
направи корекция.
Например вие седите някой път и не знаете какъв ъгъл, какъв наклон
да
дадете на очите
си
.
Някой път
си
мърдате очите нагоре и надолу, без
да
знаете, че
си
създавате цяло нещастие.
Човек с мърдането на очите прилича на малкото дете, което, като му дадеш едно яйце, го чука докато го счупи.
Вие мърдате очите
си
нагоре, надолу, докато счупите нещо.
Не е въпрос само човек
да
движи очите
си
.
Човек поглежда нагоре, надолу с очите
си
и какво постига?
Не трябва
да
се правят глупави работи.
Един български свещеник купил две кошници яйца, за
да
ги вапсат за Великден.
Той искал
да
си
избере едно кораво яйце и счупил всичките яйца в кошницата.
След това и в другата кошница счупил всичките яйца.
Кой е истинският начин, за
да
познаете, че едно яйце е яко.
Та казвам: Когато разглеждате изкуството, може по същия начин
да
си
преведете музикалните тонове.
По тоновете, които се свирят, по тяхното влияние се създават известни движения на очите на слушателите.
Защото всеки тон, който прониква във въздуха, може
да
повлияе по един или по друг начин.
Музикантите
да
кажат това до правилно ли е?
Най-първо трябва
да
се приеме философията, че музикалният живот е живот на движението.
Без музика животът не може
да
се омекоти.
Всички същества, които не са музикални, са много жестоки.
Проявлението на музиката в живота е вече едно омекотяване на онези първични сили, които са действували.
Има някои същества, чийто живот е започнал с жълтите лъчи или със сините лъчи.
Червените лъчи са едно движение в кръг, от което човек иска
да
излезе и
да
вземе известна посока, а пък ре е движение в права посока.
Но ако човек не разбира закона там, той може
да
има катастрофа.
Там движението е силно и ако не сте внимателни, то може
да
се сблъскате, може
да
стане катастрофа.
Когато слизате от високо място, трябва
да
имате много спирачки.
Та казвам: Музикант, който разбира донякъде философия, може
да
изрази едно интензивно чувство във възходяща или низходяща степен;
да
изрази едно движение, което излиза нагоре по планината.
Искаш
да
изразиш нещо във възходяща степен - ще се качиш нагоре.
Там трябва
да
махнеш всички спирачки.
Но дойдат чувствата в низходяща степен, трябва
да
се слезе, защото това, което излиза, то трябва
да
слезе.
Това аз ви привеждам за обяснение.
Музиката трябва
да
служи в живота като едно възпитателно средство.
За
да
се самовъзпитате, за
да
произведете някакъв ефект, вие непременно трябва
да
си
наложите
да
пеете.
Някой път
си
неразположен, потананикай
си
нещо криво-ляво, колкото знаеш.
Може
да
пееш с много погрешки.
Както и
да
пеете, е правилно.
Зависи как го разглеждаш.
На вас ви се вижда дисхар-монично.
Тонът е дис-хармоничен, понеже е в дисхармония с други тонове, но сам по
себе
си
този тон, като го вземеш, той представлява ценност.
Та казвам: Еди-кой
си
не пее правилно.
Когато се намирате пред музикант, той най-първо трябва
да
пее пред вас.
Ако вие пеете, той трябва
да
ви коригира.
Всички пейте.
(Всички пеем следните тонове: до, ми, сол.) Сега как ще коригираме?
Виждам, че този тон е по-висок, трябва
да
се снеме.
Най-малкият усет, който имате в дадения случай, това е до.
Най-малкото трептене, което може
да
схванете, това е до.
Най-малкият усет, който може
да
имате в дадения случай.
Следователно музиката е едно моделиране на онази първична сила.
Най-малкият усет, с който може
да
моделирате известна сила, това е основният тон, с който може
да
работите.
Някой път може
да
се спра върху това.
Трябва
да
знаете, когато се разгневи един човек,
да
му изпеете известни тонове и веднага
да
утихне.
Но трябва
да
знаете кои тонове
да
съчетаете и как
да
ги съчетаете.
Колко източника има за страданията на човека?
От колко места произтичат човешките страдания?
Всички ние сте опитали страданията, произходът им.
Гладният ли страда повече или ситият?
Човешкия език може
да
го нарисувате като една риба.
Ако не знаеш как
да
го мръднеш или как
да
го свиеш, или какво
да
кажеш с него, можеш
да
си
създадеш голяма неприятност.
Трябва
да
знаете, че на човека на земята е дадено едно голямо предприятие.
На човека е дадено
да
управлява едно голямо предприятие.
Той е председател на това голямо предприятие.
На какво може
да
служи здравето на човека?
Здравето на човека основно зависи от храната.
Храненето спада към онези чувствувания, които са отчасти чувствувания, отчасти мисли.
Защото при храненето човек трябва
да
почне
да
мисли за своята храна и всякога гладът подтиква човека към мисъл.
Най-елементарният подтик към каквато и
да
е мисъл е гладът.
6.
Носителят на Неговото Слово
,
УС
, София, 13.5.1934г.,
Защо страдат овцете?
Защо вълкът изяжда овцата?
Аз казвам на този, който ме пита: Ти защо изяждаш яйцето на кокошката?
Ти казваш: „Ама вълкът изяжда някоя жива овца.“ Че, и ти изяждаш някое живо яйце.
По този начин, както сега се разглеждат въпросите, човек никога не може
да
ги разреши.
Дали съществува злото в света или не, то е друг въпрос.
Важното е у тебе
да
не съществува злото.
И ти не питай за това, защото никога няма
да
приемеш един правилен отговор защо съществува то.
Но ти трябва
да
разрешиш този въпрос за
себе
си
, съществува ли злото или не.
Ти на злото може
да
дадеш съществувание, а може
да
не му дадеш – това зависи от тебе.
Ако краката на една овца бягат 10 пъти по-бързо от вълка, питам: каква опасност има за тази овца
да
я изяде вълкът?
Или ако тази овца има такъв нюх, че от два километра усеща миризмата на един вълк, може ли той
да
я намери?
Но щом изгубиш този нюх в
себе
си
и щом изгубиш бързината на краката
си
, вълкът все ще те намери.
Ако някой даде възражение, не харесва обяснението ми, нека даде друго обяснение.
Има нещо вярно, има и нещо невярно в това.
Да
.
Всички души, ненапреднали от първа степен, всякога обичат
да
ядат другите.
Като те срещне тази душа някъде, веднага, каквото и
да
говори, ще те изяде.
Туй
да
го знаете: или ще те открадне, или ще те изяде, все ще ти направи някоя пакост.
И в реда на нещата е това.
Защото не може
да
бъде другояче.
Когато някой пита защо черното е черно – защото не може
да
бъде другояче.
Така
си
е.
Че всичко отблъсква от
себе
си
.
Мисълта, която искам
да
ви дам, е следната: Трябва
да
се научите
да
различавате нещата.
Запример, усещате ли разликата, когато ви говори Господ, когато ви говорят хората и когато
си
говорите вие сам?
„Мене ми каза някой, прошепна ми
да
не правя това.“ Но отпосле научаваш това.
Въпросът е в дадения момент
да
го знаеш, още като ти прошепне Господ, отдалеч
да
разбираш,
да
знаеш, че туй е Неговият глас и
да
изпълниш Волята Му!
Ако болният, който е на умиране, ако му проговори Господ, той най-малко ще се изправи на леглото
си
и ще се отърси от болестта и веднага ще стане.
И не може
да
бъде другояче.
Ако
си
беден, щом ти проговори Господ, беднотията ти ще отстъпи.
Ако
си
в затвора, когато Господ ти проговори, оковите ти ще паднат.
Така всичко ще стане, че ти ще се намериш вън от затвора.
Чуеш ли в
себе
си
този говор, в тебе ще настане вътрешен мир.
Отвънка може
да
си
свързан с 20 вериги, но ти
си
свободен в
себе
си
и лесно може
да
се справиш,
да
се изхлузиш от тия мъчнотии.
Само привидно хората могат
да
ти говорят така, но ти лесно можеш
да
се освободиш.
Следователно Божият говор е този, който в дадения случай освобождава.
Ти имаш една мъка, нещо голямо и тежко легнало отгоре ти и с дни и седмици седи и те мъчи и не може
да
се събереш в кожата
си
.
Щом ти проговори Божественото, всичко туй се маха и весело ти става.
Но понеже обичаш
да
ровиш,
да
философствуваш дали това е Божият глас или не, и пак дойде първата топка, пак легне на сърцето ти.
Щом почнеш
да
се съмняваш в Божественото, ти вече губиш тази естествена топлина, която е легнала на сърцето ти.
Това е духовен мраз, това е нещо, което се е смразило и трябва топлина, за
да
се разтопи.
Трябва Божествената топлина
да
дойде, за
да
се стопи тази топка!
„„Ако от Бога не се боя, и от человеците не се срамувам, на тази вдовица, за
да
не ми досажда повече, нека ѝ отдам правото.“ Щом неправеден съдник казва това, Бог няма ли
да
отдаде правото на своите избраници, които викат към Него дене и ноще?
“ Христос дава и друг пример: Двама възлязоха в храма
да
се молят.
Единият, който има високо мнение за
себе
си
– фарисей, и друг – сиромах, митар.
Кога Бог може
да
те слуша?
Всякога Бог може
да
те слуша, когато ти
си
носител на Неговото Слово, на онова, което е Божествено.
Щом ти
си
носител на Божественото, ти можеш
да
бъдеш послушан.
И всички трябва
да
се стремите
да
бъдете всякога носители на Божественото.
Сега се ражда другият въпрос: „Ние не сме ли носители на Божественото?
“ Сами може
да
се видите и проверите.
Ще се научите
да
правите разлика,
да
знаете кой кога ви говори.
Да
кажем, дойдеш ти
да
говориш истината.
Но опитал ли
си
да
говориш истината,
да
знаеш как се говори истината?
Да
кажеш истината на човек не значи ни най-малко
да
го нагрубиш;
да
кажеш истината на човек ни най-малко не значи
да
му изнесеш неговите погрешки;
да
кажеш истината на човека, това не значи
да
го направиш умен,
да
го направиш богат.
Да
говориш истината на човека, това значи
да
му кажеш къде и как
да
намери своята свобода.
Ти се усещаш ограничен и търсиш
да
намериш почва в
себе
си
, вяра в
себе
си
, за
да
се освободиш.
Когато човек изгуби вяра в
себе
си
и се отчая, първото стъпало е
да
му се даде една малка надежда,
да
не мисли, че всичко е свършено.
Той казва: „Всичко е свършено.“
Да
измениш хода на неговата мисъл.
Сега, истината може ли
да
направи хората богати?
Ако говориш истината на хората, в тебе могат
да
добият само доверие.
Можеш
да
добиеш само кредита на някой банкерин,
да
те кредитира.
“ – ще казват всички, но
да
станеш богат, и въпрос не става.
Истината може
да
ти отвори библиотеката на природата,
да
учиш, но
да
те направи умен човек, това е въпрос.
Ти можеш
да
четеш сам,
да
учиш, но
да
станеш богат или учен, е въпрос.
Ако Истината може
да
ни освободи, ако Любовта може
да
внесе в нас Живот, ако Мъдростта може
да
внесе Светлината в нас, защо досега те не са направили това?
Ако те бяха всесилни, защо не го направиха досега?
Тази истина, която е отделена от Бога, тя може
да
извърши за хората толкова, колкото една горяща свещ; колкото една светилна свещ може
да
ти помогне в тъмнината – щом я духнеш, тя изгасва.
Щом ти чувствуваш, че твоята любов е слаба, тя е вън от Бога; щом чувствуваш, че истината не
си
я намерил, тя е вън, тя не е вътре, вън от Бога е.
И ако търсиш едно знание, което не може
да
ти даде това, което търсиш, туй знание не е от Бога.
Ние търсим своята свобода вън от Бога.
Защо ние страдаме?
Ти ще кажеш: „Аз греша.“ Кога човек може
да
греши?
Щом Бог е в тебе и ти
си
в него, ти никога не можеш
да
грешиш и не зная кой би могъл
да
те изкушава.
Някои от вас искат
да
разберат истината на християнството, вътрешната, мистичната страна.
Ти отвориш сандъка и виждаш едно празно шише.
Християнството, всички религиозни секти, съботяните, петдесятниците, православните, католиците, евангелистите, философите, все са мистици.
Празните шишета трябва
да
се напълнят, нищо повече!
Ако всичките шишета се напълнят, казвам: Ето мистицизъм!
Казвам ви: Напълнете шишетата
си
, за
да
се уредят всичките ви работи.
Когато човек има вяра, няма какво
да
му се проповядва за вярата.
Или когато знае, какво има
да
му се казва за знанието?
Или когато той е силен, какво има
да
му се говори за неговата сила?
Всяко нещо, което зад
себе
си
носи някакъв материален интерес, това не е вяра.
Дали ще приемеш нещо от него, или не, това е друг въпрос.
Вярваш, че няма
да
изгрее.
Вярваш, че тъй ще бъде и не може
да
бъде другояче, ще изгрее Слънцето.
Когато някой дойде в дома ти и вземе нещо от тебе и когато те посети един приятел, който няма нищо
да
взема от тебе, каква ще бъде разликата?
Единият иде
да
ти принесе нещо, а другият иде
да
те безпокои.
Хубаво е, когато светията разглежда слабостите на хората, но когато един човек, който също е слаб, разглежда слабостите на другите хора, какво печели?
Въобще, за
да
се развива човек, за
да
успява в живота, трябва съвършено
да
избягва
да
говори за другите хора, колкото се може по-малко
да
говори за слабостите на другите хора!
За негово добро е въобще
да
не говори за слабостите.
Като му остане малко излишно време,
да
говори колкото иска.
НАГОРЕ