НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
655
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
655
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Наяве
,
НБ
, София, 15.4.1934г.,
“ Християнството не е накарало света
да
прогресира.
Ти не може
да
мислиш – ти нямаш връзка с жълтите лъчи на Слънцето, които дават подтик на мисълта.
Туй, което Земята дава, тя дава.
После, за
да
добиеш всички тези качества, трябва
да
вземеш от Земята съответна материя.
Защото едни лъчи на Слънцето изискват съответствуващи проводници, съответствуваща материя, която
да
работи.
Всички други неща, религия, това са условия отвън, които помагат, но не са фактори.
Цветът ли кара растението, самото растение,
да
прогресира или растението кара цвета
да
прогресира?
Туй е цяла философия, която сегашните биолози трябва
да
изучават.
Дали зад религията седи онова мощното, което трябва
да
разбираме?
Цветът ли прогресира или растението?
Сегашните хора казват: „Много деца трябва
да
раждаме.“ Нас не ни трябват много деца
да
се раждат.
Под думата „земя“, то е първоначалното, което ражда.
Казвате, че онова, което вие сте създали, вашето християнство, е накарало човечеството
да
прогресира.
Децата
да
се раждат със здрави глави, със здрави дробове, със здрави стомаси.
Това е майката, която ражда.
Под думата „слънце“, то е туй, което оплодотворява нещата, като дава всички възможности.
Питам: Коя религия е накарала воловете
да
прогресират?
Коя религия е накарала растенията
да
прогресират?
И когато Моисей, който бил запознат с тези работи, казва: „
Да
не им се поклониш“… От т[я]х зависи.
Коя религия е накарала океаните
да
прогресират?
Който в чувствата
си
не може
да
допусне едно престъпление.
Ти само ще почиташ баща
си
и майка
си
, ще почиташ Слънцето, ще почиташ Земята, няма
да
ги боготвориш.
Коя религия е накарала Слънцето
да
прогресира?
Единственото същество, което може
да
боготвориш в света, то е Безграничното, Неузнаваемото, на Което никой не знае името Му, нито образа Му е видял, в Което сме потопени!
Който не може
да
допусне във волята
си
нещо противоестествено.
Може
да
кажете, че аз съм безверник.
Онези, които вършат престъпление, всякога тяхната стомашна система е в анормално състояние.
Туй, което ние не познаваме, То урежда всичките ни работи: и като сме на Земята, и като умрем.
Да
, аз съм един от големите безверници.
Дето и
да
сме, То като мине, ще прокара ръката
Си
отгоре, ще те поглади и ще каже: „Не бой се, това е най-малката опитност.“ Ти
си
недоволен, че ти взели къщата – ще ти дадат нещо друго, ще те пратят някъде, ще ти дадат богатство, когато всичките ти скърби и страдания ще изчезнат от душата ти.
Сега ние седим и казваме: „Взеха ми къщата, взеха ми жената, взеха баща ми.“ Че как ще бъдеш доволен от един свят, в който всичко ти взимат?
Ще дойде един свят, дето никой нищо няма
да
ти взима.
За този свят трябва
да
се приготвите.
Да
не мислите, че аз ви казвам, че някъде?
Ако бих имал време, щях
да
взема едно дърво и
да
нашаря този, умрелия и той ще стане.
Най-трудна работа е за медика
да
изучава сухи кости.
От Земята до Слънцето има път, по който може
да
отивате, има оправено шосе, по което може с кабриолет
да
идете или с такси
да
идете.
Някои мускули, някои нерви, артерии
да
минават, после трябва
да
ги облечеш физиологически с какви мускули са облечени.
Аз не ви казвам това
да
вярвате.
Когато дойдете до този път,
да
се подигне вашето съзнание.
Красива наука е статистиката.
Едно съотношение има, което показва, че според каквато е човешката мисъл в известни поколения, според каквито са човешките стремежи, даже злините, каквито са престъпленията на хората, такава култура се създава в света.
След това на умрелите държат надгробни речи и казват, че умрелите трябва
да
се почитат.
Не искам
да
вярвате в туй, което не сте видели.
Умрял човек
да
почиташ!
Че тогава турете кръстове на всички умрели волове.
Но как
да
вярвате в това, което не е наяве?
Защо и те
да
не се почитат?
Представете
си
, че вие сте затворени във вашата къща, затворени са прозорците, въздухът се развалил така, че вие не може
да
дишате и на вас не ви дохожда на ум
да
отворите прозорците
да
влезе чист въздух, нито
да
излезете навън.
Онова, което вашият ум може
да
разбере, онова, което вашето сърце може
да
приеме, което вашата воля може
да
направи, туй е достъпно за вас.
Турете кръстове на всички умрели дървета. Не!
Казвате, че сте се учили вътре
да
живеете и прозорците не искате
да
отворите.
Аз не искам
да
направите насилие на ума ви, насилие на сърцето ви и насилие на волята ви.
Почита се животът, който Бог е създал.
Да
кажете: „Че как
да
злоупотребя?
Ако човек иска
да
се освободи от смъртта, той трябва
да
дойде до новото верую в света.
“ Но не искам и хората на мене
да
направят същото.
Трябва
да
отворите прозореца или
да
излезете на планината,
да
излезете от този ред и порядък.
Една връзка между всички хора трябва
да
има.
Всички трябва
да
се убедим в едно нещо.
Една врата трябва
да
има, през която трябва
да
влезем всички – през вратата на онази Любов, която въздига мъртвите от гробовете.
Че първото престъпление на хората се заключава в това, че те затвориха проводниците на Божията Любов в
себе
си
и останаха с човешката любов, в която стават всички промени в света.
Оставали му 4–5 години
да
се пенсионира, той на 67 години дошъл
да
търси служба в София.
Когато тази Любов дойде и почнат мъртвите
да
излизат навън, дошло е времето.
Обичта ти към агнето се заключава в това, че то непременно трябва
да
стане жертва за твоята любов.
Тук ходил, ударил на камък, там ходил, хванал се за мен, казва: „Сега ти ще ми помогнеш.“ Казвам му: „Като беше млад, къде беше, ами сега, като остаря?
Щом ги носите и те оживяват, възкръсват, дошла е Любовта.
Ако не го обичаш, няма
да
го ядеш.
Сега не мога
да
ти помогна.
Но понеже го обичаш, то трябва
да
стане жертва.
Сега искаш
да
ти помогна, пари
да
ти дам.
Единственото нещо, което мога
да
направя, е: днес имам обед, един обед ще ти дадем.“ – „Пъдят ме вече от хотела, загазил съм.“ Ходил при религиозните, при най-светите врати ходил, три месеца хлопал навсякъде, не са [го] приели.
Виждам във вестниците десетина случаи, някого отиват
да
го заровят, той стане.
Всички се разбягат.
Ние сме забравили коя беше първоначалната храна, която беше дадена на хората и заради която им затвориха вратата на рая.
Вследствие на това остана хората
да
се хранят с мърша.
Тогава ще заключа с един малък пример, който
да
остане в ума ви.
Ти
си
вярвал в едно учение, изпитват вярата ти.“ Ще оставим този въпрос.
Не
си
наяве.
Тя седи някъде настрана, а сме започнали
да
се храним с храна, от която умираме.
Някой ще вземе този въпрос, за
да
обвинява другите.
Един красив овчар се влюбил в една княжеска дъщеря.
Дотолкова се влюбил, че вече ще подлудее, не може
да
си
пасе овците.
Минава един учен човек покрай него, [той] казва: „Кажи ми цяр, ще
си
изгубя овците.
Някой турил отрова в храна, от която тези орли
да
ядат и
да
се умъртвят.
Сега на 67 години, аз го виждам, той вече има една опитност, иска един уреден живот.
Иска
да
има едно старопиталище, иска
да
има кой
да
му служи.
Кого
да
ангажирам?
Той му казва: „Ти ще намериш тази слугиня на царската дъщеря, че тя ще ти даде цяр.“ – „Може ли?
Да
отида аз
да
му слугувам, това не мога
да
направя, понеже аз и на
себе
си
не слугувам.
Голям аристократ съм, и на
себе
си
не слугувам.
Сега са Му турили голям каяфет, че Той
Себе
си
не може
да
познае.
Де ще отида, едва ще мога
да
му дам един обяд.
“ – „Тя ще направи
да
се ожениш за царската дъщеря.“ И на вас казвам: Идете при царската дъщеря,
да
уреди вашите работи.
Ние искаме
да
подигнем Христа повече отколкото трябва.
Мисля, настанало е времето
да
направим онзи опит.
Аз другояче разглеждам.
Ще дойде някой, ще му дам 100 лева, той казва, че съм му направил услуга.
Някъде в Европа имало един часовник, направен, че всеки обед 12 души апостоли, направени от злато, като стане 12 часа, излизат всички.
Когато дойде някой при мене и иска милостиня, не мога
да
му дам нищо.
Като го попитали де са апостолите, той казал: „Пратих ги
да
проповядват.“
Аз отивам един ден, 4–5 часа работя с мотиката и дам парите на него.
Има един биологичен закон, който трябва
да
изучавате.
Но аз работя за пари, които никога не може
да
дам в ръката на човек, който греши.
Трябва
да
изучавате отношението на Земята към човешкия организъм.
Трябва
да
изучавате отношението на звездите към човешкия организъм.
Отиваш на бакалина, даваш тази монета, но като тръгнеш, тя е пак в джоба ти.
При това [трябва
да
поставите в действие] онзи вътрешен принцип, туй, което хората наричат любов.
Отиваш при лекар, той те преглежда, даваш тази монета, но после бръкнеш, пак е в джоба ти.
Тази Любов, която е създала всички организми.
Казвате: „Дай ни една такава монета.“ За нищо аз не ви давам.
Аз ви казвам това само за
да
ви стимулирам малко.
Тази Любов е създала всички растения, всичко е създала.
Казвате сега, дали говоря истината или не.
Аз може
да
ви обясня, че тя е най-хубавата монета, която мога
да
ви дам.
Цялото небе и всички тези неща са родени от Любовта.
На всеки мога
да
ви дам такава монета, мога
да
ви дам по една такава монета, ако ми обещаете [4 неща].
Казвам: Ако може
да
разберете, [добре]; ако не можете – оставете това.
Аз мога
да
ви осигуря, но искам 4 неща от вас:
да
бъдете добри при всички условия,
да
бъдете справедливи при всички условия,
да
бъдете разумни при всички условия и
да
бъдете любящи при всички условия.
Всички тези неща са родени от Любовта.
Да
говорите истината,
да
обичате истината при всички условия.
Тогава не само една, но две монети ще ви дам, ще ми се откъснат от сърцето.
Като ви я дам, оттам насетне вие сте осигурени през целия
си
живот.
Тогава, другите понятия, които трябва
да
имате, са следните: Слънцето представлява само един фенер в Божия град.
Може
да
свършите университета.
Милионите слънца, това са фенери запалени, за
да
осветляват жителите на Божествения свят.
През целия
си
живот може
да
отивате до Месечината, може
да
отивате до Слънцето, по целия свят може
да
плащате и
да
се разхождате.
Сега, ако някой от вас е кандидат, може
да
дойдете някой път при мене.
Какво понятие ще
си
съставите за тези хора, които създават слънцата като фенери?
Аз зная, че много кандидати ще се явят.
Тогава трябва
да
има един фенерджия.
Сега
да
оставим.
Всички неща, всичко в света е зависимо едно от друго.
Значи, ти не може
да
разбереш Бога, ако ти не разбираш Земята.
Да
започнем с великото голямо.
Всеки трябва
да
започне с великото малко в света.
Трябва
да
започнем с онзи закон.
Ако не може
да
разбереш Слънцето, не може
да
разбереш и Бога.
Ти имаш условията, вече дадено ти е.
В света Бог всичко ти е дал.
Те трябва
да
разберат Земята, трябва
да
разберат Слънцето, трябва
да
разберат след това звездите и най-после Онзи, Който е построил света.
Сега този Бог, в Когото аз вярвам, е дал всичко.
След като разберем Земята, може
да
разберем един порядък в света, сносен за сегашния живот.
Ти най-първо трябва
да
се отречеш от всичко това, което ти е дал – ти няма
да
го употребиш за
себе
си
, за своя живот, а ще го употребиш за Него, за благото на всички хора, за своите ближни.
Всички хора страдат.
За
себе
си
няма
да
го употребиш.
Причините на страданията на съвсем друго място се крият.
След като свършиш всичката
си
работа, ако ти остане 1–2 минути, може
да
помислиш за
себе
си
.
Ако не ти остане, няма
да
мислиш.
Всеки човек на Земята не е поставен там, дето трябва
да
бъде.
Според този закон, който ние знаем, всеки човек трябва
да
се роди на своето място.
Ако вървите по този закон, ще дойдете до другия закон,
да
направите другото твърдение, до великото голямо,
да
добиете свободата на човека,
да
видите в какво седи свободата на човека.
Ако ти [не] се родиш на което място трябва на Земята, то през целия
си
живот ще бъдеш нещастен.
Защото свободата на човека седи той
да
има власт, той
да
има сила,
да
има любов, истина.
Ако тебе Слънцето не те види там, дето трябва
да
се родиш, ти пак ще бъдеш нещастен.
Той, за
да
бъде свободен, трябва
да
има не земя, голяма като София, но като Земята.
Сега, възражението е: „Как може
да
се роди там?
За
да
бъде свободен, той трябва
да
има земя, подобна [на] Земята, подобна [на] Месечината, или пък като Слънцето.
“ Като дойде Христос, де трябваше
да
се роди?
Туй разбирам свобода.
Ако нямаме едно Слънце на разположение, каква свобода е тази?
Ти може
да
си
гражданин на София.
Роденият, който трябва
да
се роди отнякъде, трябва
да
го носи една майка, пълна с ония възвишени идеи.
Аз искам, като имам свобода,
да
имам цялата Земя на разположение, че тогава ще викам хората, ще покажа своите чудеса.
И ако има братя и сестри, всички трябва
да
бъдат духовни,
да
наследят тези неща.
Че като се роди,
да
носи нещо.
Трябва всички
да
се заемете с проучаването на Земята.
Трябва
да
имаш майка, която
да
те обича и никога в живота
си
да
не съжалява, че те е родила.
Трябва
да
имаш един баща, който всякога
да
е радостен, че е родил такъв един син като него.
Лятно време ние ходим с животински обуща и ни е страх
да
се изуем боси.
Туй е най-първото биологическо условие – че ние трябва
да
познаваме Земята.
И когато този земен живот трябва
да
го напуснем,
да
отидем тогава и на онзи свят.
После, не знаем как
да
си
направим дрехите, за
да
може
да
проникне слънчевата енергия.
Онези, които проповядват, трябва
да
кажа де е онзи свят.
После, не знаем как
да
стъпваме на Земята и
да
възприемем от нейната енергия.
Много от съвременните разстройства се дължат, че човек няма от тази потенциална сила, която дава Земята.
Ако ти нямаш тази земна енергия, ти не може
да
имаш един устой.
Да
е на Слънцето онзи свят – там има голям огън.
Силите на Земята трябва
да
минат, тази енергия, този устой трябва
да
се яви.
Вечерно време не трябва
да
легнеш, но вечерно време трябва
да
коригираш всичките слънчеви енергии към центъра на Земята и от центъра на Земята трябва
да
възприемеш енергиите на Земята.
А сутрин трябва
да
направиш обратното: всичките земни енергии трябва
да
ги препратиш към центъра на Земята и ще възприемеш слънчевите енергии.
Учените хора имат право
да
създават теории, но дали те отговарят на истината или не, то е друг въпрос.
Туй е цяла една наука, която може
да
създаде щастие на цял дом, може
да
създаде добро семейство и дълговековен живот.
Един учен човек може
да
предполага.
Онези, които говорят, че чесън и мляко са яли, на мене
да
ми разправят тези работи, че чесънът и млякото са продължили живота им.
Вие искате
да
излекувате един охтичав – давайте му козе мляко, а не кравешко мляко.
Ние не може
да
обвиняваме учените хора, не можем
да
обвиняваме религиозните хора, че са се заблудили.
Не, засега се изисква: ние трябва
да
се пазим от едно заблуждение, което виждаме, което съществува в света.
Не зная дали магарето заболява от охтика.
Ние виждаме в цялата природа любовта.
Единственото нещастие [е там], че има едни хора, които се раждат денем, други, които се раждат нощем.
Следователно тези хора, които се раждат вечерно време, в тъмнината, колкото и
да
ги учиш, те винаги остават на особен възглед.
А засега се раждат вечерно време повече хора, отколкото денем.
Но учените хора, които са родени вечерно време, в тъмнината, всички свещеници, които са родени в тъмнината, философи, поети, пишат в тъмнината.
Казвате: „Трябва
да
обичаме.“ Какво
да
обичаме?
Обича се туй, което носи живот.
Следователно, цялата природа, за мене това е животът, това е разумното, което разрешава всички социални въпроси.
Социалните въпроси разрешава житото, социалните въпроси разрешава не златото долу в земята.
“ Накарайте хората
да
се раждат денем.
Социалните въпроси разрешава водата, социалните въпроси разрешава въздухът, социалните въпроси разрешава и трудът, който трябва
да
излезе от хората, че всички трябва
да
работим.
Ако туй не може
да
направите, светът ще задържи туй положение, каквото е сегашното.
Ако е за работа, всеки трябва
да
работи.
Който и учител
да
дойде
да
проповядва каквото и
да
е учение, каквато и
да
е религия, той не е в състояние
да
оправи света при сегашното органическо устройство, каквото светът има.
Сега аз не искам
да
им давам тези мои правила.
Той трябва
да
го преустрои по законите, които съществуват в живата природа.
Но в нашия организъм донякъде съществува един ред, имаме един малък модел, несъвършен, за разпределение на труда.
Всичко в нашия организъм е разпределено.
2.
Възвишеното в човека
,
ООК
, София, 18.4.1934г.,
Като те хванах, по-любовно ще се поразговорим, тук в капана.“ Аз виждам сега, вашите дяволи се смеят, но аз имам един дявол, който постоянно плаче.
Та често, моят дявол ми казва: „Виж онези дяволи как се радват, а пък аз плача постоянно.“ Аз казвам: „Те се радват, а пък ти ще плачеш.“ Нека
да
поплаче малко и вашият дявол.
Само умният човек може
да
пита.
Когато дяволът почне
да
плаче, вие ще се радвате.
Когато се [
си
] намирате път в един период на страдание, то по-напредналите същества и Бог ви спират и почват
да
ви запитват: „Къде отивате?
По-добре е
да
си
замените ролите: той
да
плаче, а вие
да
се радвате.
“ Вие казвате: „
Да
порасна и
да
стана голям, богат човек.“ Като пораснеш и станеш богат човек, какво от това?
Сега ви желая дяволът
да
плаче, а вие
да
се радвате.
Малкото магаре, господарят малко ще товари, а пък голямото магаре ще го товари много.
Като дойде голямото вдъхновение, тогава ще почна
да
работя.“ Питам, практично ли е
да
чакаш голямото вдъхновение?
Всички вие очаквате някое вдъхновение, някоя голяма Любов и пр.
Някои от вас сте почнали
да
губите това, което имате.
Вие, обичните чада на Бога, сте се прегърбили от голямата Любов на Бога.
И всичките хора, остаряват от голямата Любов.
Родиш едно дете и постоянно тревоги –
да
не му излезат очите,
да
не го заболи корема,
да
успява в училището и пр.
Ще почнеш
да
се безпокоиш: „Какво е отношението на Господа към мене, дали съм добър човек или не.
Ами ако не мога
да
влеза в рая, ами ако ме срещне някой дявол, ами ако ме срещне някоя жена.
Ти казваш: „Лоши са жените.“ Срещне те някой мъж, ти казваш: „Лоши са мъжете.“ Срещне те търговец, казваш: „Лоши са и търговците.“ Казваш за някого: „
Да
се пазиш от този човек, то е цял дявол.“ Едно неразбиране има в света.
Някой казва: „Аз сега не го разбирам, но в бъдеще, ще го разбера.“ Ти и в бъдеще няма
да
го разбираш.
В бъдеще ще разбереш, че много работи не
си
разбрал.
Вие не можете
да
задържите Любовта.
Всичката погрешка е, че вие искате
да
я задържите.
Светлината, не можете
да
я задържите.
Любовта не е нещо, което може
да
се задържи.
Там се счупват главите на всички хора.
Вие искате
да
задържите Любовта.
Искате
да
я примамите с нещо.
С нищо не можете
да
я примамите.
В Писанието е казано, че единственото нещо, в което можете
да
привлечете вниманието на Любовта, това е Истината.
Тая Божествена частица, това в което не можем
да
се изменим, него Бог обича в нас, а пък другите неща, които сме натрупали наоколо, нашите дрехи, нашите къщи, нашето знание, като ги погледне Бог, Той ги гледа като забавление, като наши играчки.
Ако вие не можете
да
обичате душата
си
, тогава как ще можете
да
обичате другите хора?
Кое можете
да
обичате в другите хора?
А пък всичко друго, което обичате в човека, вие обичате дрехите му.
Ако разглеждат сегашния свят, целия свят, съвременния строй, той от единия край до другия край е едно насилие.
Мълчаливо насилие има навсякъде.
Насилие има не само между хората, аз съм наблюдавал тревите.
Някой ми казва: „Каква е хубава природата, колко е красива зелената трева, колко е велик Божият Свят!
“ Аз гледам с увеличително стъкло, с лупа, две животинки, как са се хванали за гушата.
Виждам, лицето му е потъмняло, устата му са побледнели, очите му са потъмнели.
То е сам[о] в онзи момент, когато ти дойдеш в изпитание и не се поколебаеш, при всичките мъчнотии остане нещо постоянно в тебе.
Това е човека, а не това, което ти
си
мислиш.
Не всички цветове, които са цъфнали и плодове, които са вързали, но онзи плод, който остане, то[й] е важния.
Хиляди плодове може
да
има, но остават от тях няколко плода.
Всеки един от вас може
да
говори, че у хората има лошо.
След като сме лоши, какво трябва
да
правим?
Какво трябва
да
разбираме под думите „лош човек“?
Конкретно
да
се каже, че
да
нямаме нужда от второ определение.
Вървя
си
аз по пътя.
И вие може
да
бъдете лоши за него и той може
да
бъде лош за вас.
В съвременното законодателство казват: „Защо не
си
изпълнил закона?
“ Ти можеш
да
вярваш в Бога, можеш
да
го обичаш, но съдията казва: „Твоята Любов към Бога не е важна.
Тук, по закона не
си
постъпил.“ Осъжда те съдията.
Въпреки, че имаш Любов към Бога, съдията те осъжда на една седмица затвор.
Понеже не
си
постъпил така, както съдията иска, затова те осъждат.
Ако синът не постъпва, както бащата мисли и иска, баща му веднага ще го смъмри.
Но и това знание не може
да
ви помогне.
Кое е онова, което може
да
ни помогне.
Ще ви приведа един анекдот: Имало един владетел, богаташ.
Всички му пишели, той все писма получавал: „Многоуважаеми Господине, като тебе друг няма, ти
си
най-добрия човек, най-благодетелния човек.
Само ти може
да
ми помогнеш,
да
ми отпуснеш една малка сумица.“ Все така му пишели.
Той, като разглеждал писмата, никому нищо не давал и писал едно обявление – всякога, когато искат от него, писмата
да
не му ги пишат по един и същи начин, но
да
му пишат така, че писмата
да
му се нравят.
„Ако писмото ми допадне, ще дам нещо, но на еднообразните писма не отговарям.“ Чудят се хората, всички пишат, пишат и никому не отговаря.
Един му пише така: „Господине, не зная как
да
ти пиша.
Няма ли някоя малка дрипа, две дрипички ми пратете с вашия слуга
да
си
туря на цирея.“ Онзи, веднага изважда две банкноти, туря ги в плик, изпраща ги и казва: „Братко, изпращам ти две дрипи.
Ако можеш
да
ги употребиш, добре.
Ако има нужда, мога
да
направя още и други някои дрипи.“ Другият пише второ писмо: „Не се уреждат работите.
Иска се много по-голяма дрипа.“ И така, след като пращал богатият дрипите, най-после онзи човек: „Много ти благодаря, но понеже съм облечен само с дрипи, та не зная как
да
се освободя, но мисля
да
отида на баня.
Няма ли
да
ми дадеш някоя хавлия.“ Онзи му писал: „Радвам се, че имаш нужда от една хавлия, но като излезеш от банята, с хавлията ще дойдеш при мене.“
Всичко това трябва
да
се преведе.
Нещата трябва
да
се преведат.
Ние седим в един изкуствен живот и представяме
си
скърбите, колко са големи.
Ние не сме се научили
да
говорим истината.
Аз съм правил психологически наблюдения, на най-големите скърби причината е много малка.
Отхвърли я от душата
си
.
Сега същественото не е в гледането на нещата.
Единственото нещо, което може
да
ти помогне, онази сила, която ти е необходима, ще получиш, после светлината и всички други неща, работят в съгласие за тебе.
Та казвам, малкото благо, което Бог ни е дал, трябва
да
го използуваме всеки ден.
Ако ти очакваш пълни хамбари, знания, сила, както живеят ангелите, ти ще изгубиш напразно целия
си
живот.
Той иска
да
стане голям, мисли за бъдещето, мисли какъв светия ще стане, колко голям ще стане, дали ще стане учител и пр.
Ти казваш: „Като ми оздрави крака, ще повярвам в Господа.“ Колко пъти е болял кракът ти и е оздравявал и не
си
повярвал?
Вие не сте проучавали произхода на болестта.
Някоя болест, която имате, може
да
не е ваша.
Причината може
да
е далечна, причината може
да
е в Америка.
Може би някой в Америка е болен и по симпатия вие сте свързани с него.
Във Варненско един обичал
да
вади зъби.
Този българин ѝ изважда зъба.
Всички хора се спъват с това, което знаят.
Детето се спъва с това, което знае, понеже това, което знае трябва
да
се измени.
А всяка възраст
си
има своето знание, своите възможности.
Има страдания по симпатия.
Вие най-първо се интересувате от яденето, но не
да
се наситите, а дали яденето ще бъде вкусно или не.
Вие се интересувате от външната страна на яденето, от вкуса, от маслото, за
да
ви направи едно външно удоволствие.
Та най-първо, ние трябва
да
се избавим от илюзиите на живота.
Мине ти някоя мисъл: „Ако ми се счупи кракът може
да
стане това, онова с мене.“ На ден хиляди такива мисли могат
да
дойдат.
Всичко това може
да
стане, ако го допущаш, но ако не го допущаш, няма
да
стане.
Та казвам, престанете
да
допущате нещата.
Може ли
да
бъде някой по-добър?
Вие всинца ги допущате и всички, като седите, мислите по кой начин Новото Учение ще прогресира в света.
Мислите дали пътя, по който вървите е прав или не; мислите, след колко години Царството Божие ще се установи.
Какво трябва
да
разбирате под думата „добър“ и под думата „по-добър“ и „най-добър“.
Вие
си
мислите на земята тук
да
дойде Царството Божие.
Може
да
дадете каквото и
да
е обяснение.
Като деца
си
мислите.
Значи този, добрият човек отчасти има нещо от доброто в
себе
си
.
При сегашните условия Царството Божие не може
да
дойде на земята.
Царството Божие не е далеч.
Някои от вас ще ви занесат с колесница, а някои ще отидат пеш.
За една дреха могат
да
кажат, че е хубава, по-хубава или най-хубава.
Но щом почват
да
приказват за онзи свят, на вас почва
да
ви хапи на кожата.
Всеки един от вас би желал
да
носи най-хубавата дреха.
Че те са тук между вас, насядали са тук.
Но след като носиш най-хубавата дреха, какво ще ти придаде тя?
Все ще ти придаде нещо на ума ти.
Това са сега само сравнения, за
да
дойдем до нещо по-съществено.
Да
кажем, че вие идвате в клас, за
да
научите нещо.
Всичко
си
изпродадоха и всеки
си
взел под наем една малка стаичка.
Във време на лекция иде тук и после пак
си
заминава.
Да
кажем, какво ще придобиете днес?
Да
кажем, че ти мислиш за някого.
Никой не може
да
остане празен.
Та най-първо, вие трябва
да
отличавате вашите състояния.
Дали сте вие.
Празно е от вода, но има въздух вътре.
Да
отчитате всеки ден, кога човек е сам и кога не е.
Каква е разликата между въздуха и водата?
Водата е малко по-тежка, а въздухът е по-лек.
Шишето е празно по отношение на водата, но пълно по отношение на въздуха.
И
да
изпразните шишето от въздуха, пак ще има нещо в шишето, някое друго вещество.
Законът е: Знанието, което иде от Бога, Божествената светлина
да
стане достояние на нашите души.
Толкова светлина трябва
да
имате, колкото е необходимо за дадения случай.
Някой ви е казал нещо, казал ви е някоя мисъл и тая мисъл, не е нито камък, нито желязо, нито нещо остро
да
ви убоде,
да
ви нарани главата.
И любовта, някой път, може
да
бъде непоносима.
Толкова любов
да
има, колкото може
да
ви причинява радост.
Видели сте нещо от далеч и сте се уплашили.
А пък, във всеки един момент, Любовта ще приижда и ще оставя пред вас повече от видимия свят.
Не е необходимо
да
видите всички цъфнали цветя.
Всичко това е верно.
Право е, Духът все работи, а пък при това, дойде една малка мисъл и забравим Господа и се измени нашето състояние.
Дойде тъмнина и
си
казваш: „Кой знае дали този път, по който вървя е прав.“ Почваш
да
се съмняваш и
да
се колебаеш.
Вие
си
мислите за един брат, за една сестра и очаквате
да
срещнете някой светия.
Ние, някой път, искаме
да
се покажем, че знаем, както някой иска
да
покаже своята сила като носи известен товар.
Трябва
да
се избавим от заблуждения.
Че светиите най-първо нямат време
да
ви викат на гости.
Да
допуснем, че някой носи цял чувал със свещени книги на гърба
си
.
И във вашия ум какви са светиите, как
си
ги представяте тях.
“ А пък друг може
да
носи под своята мишница само една книга, но той отваря книгата, чете я и е научил нещо, а пък друг носи свещените книги, но не ги чете.
Кое е онова сега, което ви измъчва, кое е онова, на което можете
да
разчитате?
Заколете едно агне, отделете кожата му и направете от нея една българска гайда.
“ Той казва: „Никак не
си
загазил.
Тази гайда по какво ще се отличава от агнето?
Агнето е ходило, дишало е, а пък гайдата ще ви каже: „Я ми тури нещо, понадуй ме нещо, за
да
се покажа пред хората, направи нещо заради мене.“ Тази гайда все
си
мърмори.
А това агне ще каже: „Пусни ме на свобода, аз ще
си
паса трева, ще
си
подишам.“ А пък тази гайда току се моли и казва: „Я, ме понадуй малко, за
да
се покажа пред хората, че мога
да
свиря.“
Той е следующия: Дяволът се отличава по това: Във всичките капани, които дяволът прави, той гледа
да
тикне тебе, а той
да
остане вън от капана.
Овца ли
да
бъдеш или гайда?
Та като уповаваш на Бога, то като се изложиш на известно изкушение и Господ ви хване в капана и тебе и дявола и тогава ти
си
се избавил от злото, ти ще се освободиш от дявола.
Някой казва: „Аз от
себе
си
нищо не мога
да
мисля, но както Духът ме учи!
И веднага дявола хванат, то всичките ви работи ще се оправят и в търговия и пр.
“ Значи е една гайда.
Една гайда е гайда, само когато може
да
служи за някои сватби, на някои угощения, но когато дойде до работа, до писане, до оране, гайдата нищо не може
да
направи.
Гайдата, това е един човешки свят.
Човекът е одрал кожата на агнето и е направил гайда.
Каквото и
да
стане в света, обръщайте
си
ума към Бога.
Някой път ние свирим като гайда, имаме
си
някакъв морал, някакво разбиране.
Боли те нещо, спри се и кажи
си
: „За добро е това.
Това е един процес, който, като дойде до някъде ти казваш: „Не го зная.“ Ти трябва
да
държиш другия процес – Божествения.
Той не прилича вече на гайдата.
И
да
не е за добро, ти кажи: „За добро е.“ Докато те мами дяволът, и ти го мами.
Та най-първо, трябва
да
изучавате ония две сили, които действуват в света и изменят състоянието на човека.
Той иска
да
те бутне в капана.
Колективното съзнание на всички същества има сила
да
измени вашето съзнание.
Хвани го за ръката, вкарай го в капана и кажи: „И двама сме вътре.“ А пък вие сега искате всякога ., не зная как
да
кажа, ние много обичаме дяволът.
След като се хване в капана, ние от голяма обич, отворим вратата от капана и казваме: „Хайде, ти
си
върви, а пък аз ще остана за тебе.“ Много сме щедри.
Както вашето съзнание въздействува на всички същества, така и колективното съзнание на всички същества въздействува върху вас.
Дяволът ти казва: „Много ти благодаря.“ И
си
заминава.
Колективното съзнание на всички същества може
да
измени нашето съзнание и направлението на вашия път и
да
ви тикне в един път, който вие не искате.
3.
Опорна точка в живота
,
МОК
, София, 20.4.1934г.,
Няма защо
да
учим." Това са лъжливи работи.
Ще се смъкнат всички къщи, и това може
да
стане.
Може и
да
не стане, това са чужди идеи.
Кажи
си
: „Понеже аз съм дошъл на земята, аз зная, че ще свърша нещо.
Няма какво
да
ми разправят.
От мене ще стане точно това, за което съм пратен." Какво може
да
стане от една ябълчена семка?
За
да
се постигне каква и
да
е фигура, трябва
да
има каква и
да
е опорна точка, изходна точка.
Какво може
да
стане от една крушева семка?
Какво може
да
стане от един трън?
Опорна точка може
да
бъде домът.
Опорна точка може
да
бъде религията.
Какво има
да
се обезсърчавате?
Опорна точка може
да
бъде националността.
Опорна точка може
да
бъде богатството.
Опорна точка може
да
бъде силата.
Опорна точка може
да
бъде знанието.
Това са опорни точки, на които човек може в даден случай
да
разчита.
Ще станете на 45 години, на 65 години, на 85 години, на 120 години и ще ви подпишат паспорта, ще
си
дигнете всичкия багаж от земята и ще
си
заминете.
Сега една опорна точка какво може
да
ви даде?
Какво може
да
ви даде домът?
Представете
си
, че ви поканват на едно угощение, но само
да
помиришете яденето и
да
си
излезете,
да
си
излезете само с възпоминанието на мириса.
Много може
да
ви даде, но не всичко.
Или само
да
видите цветята, с които е украсен салонът, и
да
си
отидете от вечерята.
Какво може
да
и даде един народ?
Много може
да
ви даде, но не всичко.
-
Да
ядете.
Богатството може
да
ви даде много работи, но не всичко.
Какво може
да
ви даде силата?
- Знанието трябва
да
се превърне в сила.
Много работи, но не всичко.
Силата в какво трябва
да
се превърне?
Та казвам: Някой път вие идвате до едно вътрешно противоречие и не му знаете произхода.
Богатият ще дойде в противоречие със сиромашията.
А в действието трябва
да
има някакъв резултат.
Силният ще дойде в противоречие със своята слабост, с безсилието
си
.
Някой път човек може
да
дойде в противоречие, като изгуби своята опорна точка в дома.
Две неща трябва
да
седят в ума ви.
Някой път се скараш с баща
си
, с майка
си
, усещаш се в едно непоносимо състояние и не знаеш как
да
се справиш с това.
Каквото и верую
да
имате, сега същественото кое е?
Може
да
имате едно верую.
Винаги вашият дух, вашата душа
да
ви бъдат като идеал, за който умът ви, сърцето ви и волята ви трябва
да
работят.
Онази, научната, съзнателната страна е необходима при съграждането.
Някой казва: „Аз ще работя за повдигането на моя дух." Ти не може
да
работиш за повдигането на твоя дух и на твоята душа.
Вие няма
да
останете в това положение, в което сега се намирате.
Човешкият ум, сърце и воля могат
да
имат значение, когато работят за човешката душа и човешкия дух.
Всеки един от вас трябва
да
работи за своя дух и за своята душа.
Това е един идеал, който трябва
да
имате, и тогава и знанието и всички тези условия, са спомагателни вече.
Едно дете може
да
мисли, че като стане на 21 години, може
да
каже: „Едно време бях дете." Той
си
мисли каква работа може
да
свърши тогава.
Разбира се, вие ще предпочетете
да
бъдете на 21 години, отколкото на 5 години.
Много може
да
се предполага.
С малкото нищо не може
да
направите.
Вие трябва
да
знаете кога, къде и как
да
групирате и направлявате вашето съзнание.
Някой път вие мислите, че може много
да
направите, а при други условия със същото съзнание може нищо
да
не направите.
Лятно време, при 30 градуса топлина, може много
да
направите, а пък зимно време, при 50 градуса студ, какво може
да
направите?
Лятно време ръкавиците не са ви потребни, те са лукс, но зимно време са потребни, ще ги търсите.
Всичкото й съзнание е в този цвят.
Иска
да
събере колкото мед има и
да
си
излезе.
Тя иска
да
изкара от този цвят някои блага.
Е, добре, от сегашното положение на живота вие какво искате
да
извадите?
Вашето положение сега прилича на една пчела в цвят, искате всичко
да
извадите.
Колко мед може
да
извадите?
За пример гадатели много често могат
да
предскажат бъдещето на другите, но даже онези, които предсказват много точно, не могат
да
предскажат своето бъдеще.
Гадателите предсказват толкова точно, колкото астрономите изчисляват точното разстояние от Слънцето до Земята.
Гадателят казва: „От тебе ще излезе голям поет." Какъв голям поет?
И след това казва: „Един гадател ми предсказа, че ще направя нещо поетично." Понеже всички сте поети.
Може
да
кажете: „Защо при високата планина се е наместила дълбоката долина?
" Защото от високата планина слиза водата, а пък долината, понеже е жадна, се нуждае от тази вода.
Поетично може
да
опишете това.
Но под красивите планини седят красиви долини.
И още какво може
да
се каже?
(Чувство.) По какво може
да
се познае една опорна точка?
Имате някой предмет, някой камък, не може
да
го вдигнете.
Той има по-голяма сила, отколкото вашата сила, по-тежък е в дадения случай.
Опорната точка е точката, на която може
да
наместите лоста и
да
си
послужите.
Имате една голяма мъчнотия, не може
да
я дигнете.
Трябва
да
има една опорна точка, за
да
турите лоста и
да
премахнете този камък.
Любовта и тя
си
има опорна точка.
Всяко нещо
си
има опорна точка и ние изхождаме от сегашния живот.
По отношение на абсолютното като едно цяло може
да
изведем изречението, че на абсолютното центърът е навсякъде и никъде.
За пример вие може
да
си
представите една фигура от петото измерение.
Като дойдем до точката, линията, тялото, лесно е, но извън третото измерение не може
да
си
представим тялото.
Всички хора с отрицателни качества са без опорни точки.
Вследствие на това те ще срещнат в живота
си
най-големи мъчнотии, които не могат
да
преодолеят.
От тях много не може
да
се очаква.
Нямат в
себе
си
достатъчно сила, за
да
се развият.
Когато дойде до личния живот на човека, всякога ще трябва
да
се справяш и
да
работиш върху най-силните страни в
себе
си
.
Не се спирайте върху слабите
си
страни.
Всякога се стремете
да
работите върху най-силните
си
страни.
Тази идея, колкото и
да
се е говорило за нея, не е ясна.
За пример ние казваме, че трябва
да
вярваме в Бога. Защо?
Ако казвам, че трябва
да
вярвам на въздуха или на жилището, защото са необходимост, или трябва
да
вярвам на земята, понеже тя е една необходимост, не може
да
не вярваш.
Земята изглежда неорганизирана и ние мислим, че седим по-високо, отколкото земята, и мислим, че сме най-умните същества.
Човек трябва
да
махне тия наслоявания.
Опорната точка в дадения случай ние трябва
да
считаме, че е човешкият ум, сърце и човешката воля.
Да
допуснем, че някой път вие се обезсърчите.
Вие казвате: „Аз нищо няма
да
постигна в живота
си
." Онези, които постигат, и онези, които не постигат, по какво се отличават?
Мислите ли, че природата ще ги посрещне и двамата еднакво.
Бащата има глупав син и друг син - умен.
Бащата, като посрещне глупавия, няма
да
му каже нищо.
Ще каже: „Глупав е." А като погледне умния син, бащата е доволен, че синът му е умен.
Някой, като поумнее, почне
да
се мисли за много глупав, а който оглупее, почва
да
се мисли за много умен.
Толкова поумнявате, че разрешавате почти всички въпроси.
Но като влезете в университета, почвате
да
казвате: „Едно време бях по-умен, сега почнах
да
оглупявам." В четвърти клас мислех по-здраво.
Например влиза малка прашинка в окото, но така може
да
възпали окото, че искаш
да
свършиш работа и казваш: „Тази работа няма
да
я свърша." Аз имах един такъв случай с един наш хазяин в Юндола.
Подуло се окото му и ще идва в София
да
му направят операция,
да
му извадят тресчицата.
Хващам горната част на клепача, обръщам клепача и изваждам тази малка тресчица.
Каквото искахме, даваше.
Като му извадих тази малка прашинка от окото, всички бяха разположени към нас, на нашите услуги.
Трябва
да
бъдете умни в малките случаи.
Малките прашинки, които влизат,
да
имате един начин за изваждането им.
Какво ви коства
да
хванете горната част на клепача и
да
извадите дъсчицата?
Виждал съм в някои къщи, в сина или в дъщерята е влязла идеята, че бащата или майката не ги обича.
И казва: „Към онзи брат или сестра бащата е разположен, но спрямо мене - не." Той гледа мрачно.
Каквото и
да
му разправят е недоволен, понеже тази идея седи в него.
Тази идея
си
има психически произход.
Често и вие страдате така.
Влязла е някаква идея в ума ти или казваш: „Забравил ме е Господ." Ти
си
учил, но твоят ум е бил разделен.
Нямал
си
опорна точка.
Много работи са отнемали силата на твоя ум.
Когато е пропукано човешкото съзнание, човек не може
да
учи.
Ще ви приведа един пример.
Един от видните професори в Европа преподавал много добре лекциите
си
.
Всичките студенти били доволни.
Това ставало, когато една студентка влизала в университета и тогава мислите ставали несвързани, а когато я нямало, професорът говорил много добре.
Студентите казали: „Ще турим някой
да
я изпъди.
Тази студентка има някаква магическа сила." Питам: Има ли някакво съотношение между тази студентка и лекциите на професора?
Може би е имала някаква изключителна черта и професорът, като разсъждавал за нейната форма, за някои философски работи, разделяло се е неговото съзнание.
Тогава се е изгубил предметът, понеже имал два предмета в ума
си
.
И предметът за студентката е по-силен, отколкото предметът на лекцията.
Не. Тя иска
да
научи нещо, но че умът, съзнанието на този знаменит професор може
да
се раздвои, това е друг въпрос.
Мога
да
ви приведа много мисли, но понеже времето е късо, няма
да
го направя.
Едно от правилата е: Не допускайте чужди предмети в съзнанието
си
.
Там трябва на влезе всичко възвишено и благородно.
Трябва
да
има там един вестибюл и там
да
ги спирате.
Един учен човек допуснал в
себе
си
една чужда идея, че трябва
да
стане богат.
Ако допусне тази идея, той и ще изгуби всичките възможности.
Човек е създал богатството.
Човек е създал парите и той сега се влияе от парите.
Ние мислим, че тези пари всичко могат
да
направят за нас.
Много малко могат
да
направят за нас.
Ти като умираш, парите не могат
да
те спасят.
За
да
се избавиш от смъртта, само толкоз се изисква -
да
си
обърнеш горния клепач.
Хората умират, когато
си
разстройват отношенията между ума, сърцето и волята.
А щом се наруши това, тогава човек рискува
да
изгуби живота
си
.
Пълното здраве на човека зависи от кооперирането на тези три центъра.
Когато умът, сърцето и волята действуват в една и съща посока, помагат
си
.
Тогава човек може
да
успява.
Тогава губите една трета от вашата сила.
Какво може
да
направите с една трета?
Умът ви трябва
да
има една опорна точка.
После сърцето ви трябва
да
има опорна точка и волята ви трябва
да
има опорна точка.
Всички едновременно трябва
да
действуват в една и съща посока за това, което вие желаете.
И вашето желание трябва
да
бъде строго определено.
Това, което искате
да
постигнете, трябва
да
заслужава онези жертви, които ще направите.
Струва ли
си
цял живот човек
да
работи, само за
да
купи един костюм, дрехи?
30 - 40 години
да
работи за това?
Струва ли
си
30 - 40 години човек
да
работи и
да
спечели пари,
да
направи една хубава къща и
да
умре или с тези пари
да
купи хубава цигулка и
да
умре?
И
да
остави цигулката.
От всички ваши желания, които имате, някои са съществени, но някои не са съществени.
Когато Мойсей казва: „Не пожелай", той подразбира всички онези чужди работи и те освен че няма
да
допринесат, но ще раздвоят съзнанието ви.
Да
допуснем, че вие сте един студент и искате
да
следвате.
Аз ви казвам, че след 10 години ще стане такова голямо земетресение, че всичкият този град ще бъде пометен.
Тази идея може
да
се загнезди така в съзнанието ви и може
да
кажете: „Защо
да
уча аз?
4.
Бъдете като Баща си!
,
УС
, София, 22.4.1934г.,
А другият син представлява човека на ума, със замисъл
да
оре земята и
да
стане господар.
Баща му казва: „Синко, няма какво
да
се сърдиш, ти
си
винаги с мене и всичко мое е твое.
То е, задето ми служиш добре, дето
си
живял добре, не че ме обичаш толкова.
Твоят брат изяде своето и ти имаш
да
ядеш своето.“ И след туй големият син се умири.
В държанието на големия син няма никакъв идеал.
Сега мнозина идват в пътя, за
да
се спасят, за бъдеще
да
влизат в рая,
да
живеят.
Това е старият син, който запазва своето положение.
Някои искат
да
влязат в рая
да
се повеселят.
И като слязат на Земята, искат
да
живеят по-добре.
Изпълнението не се състои в това отвън
да
ми го наложат.
Защото, ако на мене ми казват отвън как
да
изпълнявам Волята Божия, това не е никакво изпълнение на Волята Божия.
И туй ни най-малко няма
да
събуди моето съзнание.
Някой може
да
каже, че от любов страдам.
То е въпрос дали от любов страдам.
Човек се радва, докато е богат, докато му плащат, но ако утре фалира, изгуби всичкото
си
имане, няма и пет пари, слугата ще напусне веднага господаря
си
.
Утре, като не ти дава знанието, ти напущаш учителя.
Питам: Защо човек на Земята, щом му дойде едно страдание, не може
да
издържи?
Докато му върви, всички го благославят и той се весели.
Щом човек има, праща подаръци тук-там, минава за благодетел.
Но щом осиромашее, вече мяза на някой паун; паунът, щом изгуби задната
си
опашка, няма го никакъв, крие се и чака
да
му израснат задните пера.
Пък като му израснат, тогава се показва на другите и
си
показва задницата.
И какъв може
да
бъде краят на нещата?
Сега, това мога
да
ви го докажа, но не искам
да
ви го доказвам, защото ако река
да
го доказвам сега, втори път няма
да
искате
да
ви го казвам.
Представете
си
, че един човек се хвърли от едно високо място, от 100 метра.
Хвърли се, падне на камъните и
си
строши костите.
Но човек, за
да
се хвърли, трябва
да
има крилата на птица.
Вие търсите основата.
Под мантията на Божията Любов ние сме скрили човешката любов; под мантията на Божията Доброта ние сме скрили човешката доброта; под мантията на Божествената Правда ние сме скрили човешката правда.
И под всички добродетели ние винаги крием по нещо наше
си
.
Има и нещо у нас, което крием и някой път и на
себе
си
не го казваме.
Вижда, красив съм и доста съм снажен, златен пръстен имам на ръцете
си
, обущата ми лачени, имам хубави дрехи, цилиндър, и върви подир мене като адютант.
Да
допуснем, той иска
да
вземе нещо от мене.
И след като вземе туй, което е замислил
да
вземе, какво ще придобие?
Когато евангелското дружество напечати първите Библии на турски език и ги пратиха в Цариград за разпродаване, турските служащи, като ги видели, изпограбили ги, че колкото Библии имало, нито една не оставили.
Всичкото – изпокрадено.
И дружеството, като едно благодетелно дружество, пило една студена вода за Библията.
Англичаните, които са много практични, тръгнали
да
държат лекции,
да
събират пак пари.
Напечатали второ издание на Библията, но единствените турци, които се обърнали, станали християни, това са тези, които са чели крадените Библии.
Оттам насетне мисионери ходеха и не можеха
да
обърнат нито един турчин, но от тия крадени Библии всички станаха християни.
Питам тогава: не
си
ли струва
да
се крадат Библии?
И аз съм съгласен на едно библейско дружество
да
му се изпокрадат Библиите, защото те са напечатани и хората даром са дали парите на туй дружество, те не са се мъчили за парите, за
да
се напечатат Библиите.
Тук не виждам никакво престъпление.
Ако ще крадете Библиите, за
да
станете християни, в този случай това не е кражба.
Това е един подарък.
Библейското дружество трябва
да
пише тъй: „Понеже за пръв път се печатат на турски Библиите, ние изпращаме всички тия сандъци подарък и
да
се раздадат на желаещите.“ Но те погрешка са направили, не им е дошло на ума
да
ги дадат подарък.
Имали са съображение
да
се продадат и то много евтино, само заради подвързията, понеже били с кожена подвързия; само за подвързията взели малко пари, а за печатането нищо не са взели.
Сега, връзката, която трябва
да
се направи с прочетения стих.
Този, младият син, бърка в ковчега на баща
си
и задига Библията.
Младият син, който открадна Библията на баща
си
и отиде в странство
да
яде и
да
пие, като прочете Библията, видя, че всичко, каквото е писано в свещената книга, е вярно, и
си
казва: „Ще ида при баща
си
и ще му кажа, че много хубаво е писано всичко в книгата!
И ще ти бъда слуга!
Да
имаш един син, който яде и пие, а ти
да
плащаш, той
да
минава само като етикет и никак
да
не те препоръчва, или един син, който
да
ти работи?
Да
работи!
Или, не е било време, когато Бог
да
не е работил!
Остава въпросът за нас, ние
да
работим.
Казва някой: „Дотегна ми.“ Дотегна ви
да
пасете свинете; ваш избор е това.
Никой не ви е пратил
да
ги пасете.
Вие откраднахте Библията и отидохте там и изядохте имота
си
и работите на един друг господар, служихте нему!
За сегашните страдания кой е отговорен?
И следователно ние можем
да
ги поправим.
Точно както този, младият син.
Като
си
натясно и те нахукат, тук и там се отнесат зле към тебе, тогава ще се покаже твоята вяра.
А туй, дето като ходиш някъде и те посрещат с целувки, с букети, мият ти краката, навсякъде ти дават
да
ядеш и пиеш, туй е вярата на светиите.
Всеки от вас иска
да
бъде светия.
И отиде в някой дом, ще му се поклонят, ще го целуват там, в негово име ще говорят – как
да
не искаш
да
си
такъв светия?
Всеки от вас иска
да
бъде генерал.
За мене редовият е младият син, а генералът е старият син.
И един силен и здрав войник, който добре работи и добре мисли, е за предпочитане пред един остарял и глупав генерал, който може
да
забърка една каша и после мъчно
да
я оправи и който не може
да
свърши една работа както трябва.
Казвате: „Толкова години ние правим усилие
да
служим на Бога.“ По някой път аз разглеждам работите тъй: Ако при мене дойде един слуга, който ми служи внимателно, мислите ли, че го прави от някаква добродетел?
От мое становище, това са парите, които му давам.
И утре ако така стане, че той има моето богатство, той става господар и не само че няма
да
ми служи, но ще ме накара аз
да
му слугувам.
От толкова години вие служите на Бога,
да
станете светия,
да
ви направи генерали,
да
станете министри, господари.
Представете
си
един свят, дето няма
да
има нужда от генерали!
Представете
си
един свят, дето няма болни хора, а ти следваш медицина. Тогава?
Има един свят, дето ти учиш архитектура, а там няма нужда от строежи.
Всеки човек само помисля
да
има къща, и тя стане.
Да
кажем, една къща, която тежи само един килограм, носиш я в джоба
си
, извадиш този гумен пласт, надуеш го и къщата – готова пред тебе.
Но ти трябва
да
я извадиш и после пак можеш
да
я турнеш в джоба
си
.
Някои приятели, които заминаха в другия свят, чакаха
да
добият способността
да
говорят езици,
да
добият силата
да
лекуват.
Да
говорят различни езици не добиха, и сила
да
лекуват не добиха.
Най-първо човек трябва
да
желае
да
добие Любовта.
Сега, каквото и
да
ви се разправя, вие не можете
да
го разберете.
Когато човек е много гладен, мъчно може
да
му се разправя: „Не яж това.“ – „Каквото и
да
е, ще ям.“ В него желанието
да
яде е толкова силно, че никакви аргументи не могат
да
го задоволят
да
не яде.
След като се наяде, той сам ще се научи какво
да
яде.
Каквото и
да
му кажеш, докато е гладен, е безпредметно – той не може
да
го разбере.
Такова е положението на човек, който има навика
да
пие.
Когато човек е простинал малко и пие една чашка, две, за
да
се излекува, няма нищо от това.
Но свикналия много
да
пие никога не може
да
убедите
да
не пие.
“ – Е, свободен
си
.
Единственото питие, което природата свободно е допуснала на човека
да
пие, то е водата.
А всяко друго питие, което той
си
позволи
да
пие, каквото и
да
е, тежко ще плаща – особен данък има за него.
Единственото нещо, за което той нищо не плаща, е водата.
Всичките християни в Америка и тук се намират в едно противоречие със
себе
си
.
И туй противоречие произтича по някой път от факта: те мислят, че имат Божествения живот, а при това виждат, че този живот се цапа.
И не могат
да
си
обяснят как тъй този Божествен живот
да
се цапа.
Как туй, Божественото, което е по-силно,
да
не е в състояние
да
се пази, а се цапа.
Ако границата на една река се цапа, в реда на нещата е, но цялата река не може
да
се цапа.
Божественият живот не може
да
се оцапа!
Несъзнателно ние не искаме
да
изпълним Волята Божия.
Този син казва: „Аз на баща
си
не искам
да
работя.
При него нека остане големият ми брат, пък аз съм млад, ще ида
да
се уча.“ И бащата намира, че желанието на сина е на място, не е лошо.
Сега, всичките хора на Земята са все младите синове, които са дошли от Небето.
Всички тия синове, които са се въплотили тук, те мислят, че за тях е Земята.
Та, всякога вие мислите, че като станете един генерал,
да
предвождате една армия от 20 000 души, и тия хора оглупеят, развратят се, вие мислите, че сте направили нещо благородно?
Важно е, че ще носи ордена, че в туй сражение е спечелил.
Аз ще му кажа само
да
провери неговото учение право ли е или не.
Да
тури на своето генералско място един редови и той
да
му заповядва,
да
му откъснат един крак или ръка.
Тогава
да
се види как ще мисли този генерал.
Опасността, която ви застрашава, е следующата: вие не сте установени още в любовта
си
.
Ето, имате слуга и двама господари, единият господар дава 2000 лева на слугата
си
, но другият като даде 3000 лева, слугата на първия господар веднага ще отиде при втория.
Но трети господар каже: „Аз давам 4000 лева.“ Тогава пък слугата отива при него.
Друг дава 5, 6 и накрая 10 хиляди лева.
Но друг един каже, че дава 15 000.
Питам сега: Де е силата?
То е чисто материален интерес: „15 000 лева дава, ще ида там“ – казва той.
Друг е въпросът, ако този човек отива
да
служи без заплата, че
да
каже: „Ти и 20 000 лева
да
ми дадеш, при тебе не идвам.
Тези двама господари са: единият – светът, а другият господар, това е Господ.
Идеш при Господа, Господ нищо не ти дава.
Светът казва: „Ние даваме богатство, а Господ не го дава.“ Даже господарите тук казват: „Въздуха, който дишаш, благодари на мене, че свободно го дишаш.
И Слънцето, че те грее, ти благодари на мене, иначе ти не би имал ни слънце, ни въздух.“ Никой мъж не дава на жена
си
да
излиза вънка,
да
я грее слънцето. Защо?
Има мъже, които пазят жените
си
от слънцето както от чума.
Той пази жена
си
да
не би петна по лицето
си
да
получи.
Защо този мъж, който е толкова правоверен, ревнува жена
си
от слънцето?
Сега вие не може
да
схванете връзката.
Най-първо учителят обръща внимание на правописа – къде трябва
да
се тури „в“, „д“, „я“, едно време „х“, „ия“, после, къде
да
се тури запетайка.
И най-първо горкият ученик трябва
да
се учи къде
да
тури тия букви и запетайки и след като се научи донякъде, учителят става внимателен с него.
Едва научил това, трябва сега пък
да
се научи
да
пише право, красиво правописание.
И почва пак учителят
да
му приказва, че така не се пише.
Буквите не са написани така, както трябва, а трябва почеркът
да
е равномерен и добър.
В българската графология, ако един човек не тури „ы“ на място, дето трябва, и ако той „а“-то и „о“-то или някоя друга буква изяде, аз вече зная какво той изяда от живота
си
.
И ако той не пише буквите
си
, както трябва, аз зная, че той е немарлив.
Той и в живота
си
все ще оцапа всичко.
Който не вярва, може
да
провери.
То представлява условията, при които тази основа може
да
се гради.
Пишеш донякъде хубаво, после, като дойдеш до края, започнеш
да
пишеш буквите ситно, ситно.
Значи започваш със закона на щедростта, едро пишеш, а свършваш със закона на скържавостта, ситно.
В прочетената глава има два възгледа, които Христос представя в тази притча.
Започнал
си
със закона на Любовта, а свършваш със закона на омразата.
Двамата синове представят двата възгледа.
От един баща са раждани те.
Едно писмо трябва
да
съдържа само основните положения.
В единия, по-младия син, се заражда един възглед –
да
бъде свободен,
да
постъпи тъй, както намира за добре, както той разбира.
Само светиите, които нямат работа, имат право
да
пишат дълги писма.
Младият иска
да
бъде свободен, другият е по-старият.
Младите въобще искат
да
се възстановят техните възгледи.
Те обичат свободата, но в притчата ние виждаме, че най-малко младият може
да
извоюва свободата
си
, която търси, понеже почиваше на една чисто материална основа.
Три–четири реда, само основните работи, и се подписва отдолу.
Той каза на баща
си
: „Дай ми моето, което ми се пада.“ Защо не каза на баща
си
: „Позволи ми
да
си
ида, аз не искам никакъв дял.“ Защо не каза: „Аз не искам нищо от тебе, ще ида сам
да
опитам щастието
си
“?
Те много добре
си
знаят сметките.
Вие може
да
отнесете и към
себе
си
тази притча.
В Германия всички окултисти ги тургат под полицейски надзор.
Които са астролози, графолози, хиромантици, даже след време лежат под надзор и евреите – също.
И ще гонят всички, които вярват в еврейщината.
Всички хора, които се осмеляват
да
гонят и хулят Любовта, всякога ще бъдат гонени.
Може ти
да
живееш един порочен живот, никой нищо няма
да
ти каже.
Но ако ти речеш
да
живееш един възвишен, благороден живот, веднага ще намерят хиляди погрешки и вини – това е закон в света.
Винаги в природата погрешките се мерят с последствията.
И всички онези, които искат
да
се подвизават в закона на Любовта, ще бъдат гонени.
Първата дъщеря на Бога, която изяде една малка ябълка, още не може
да
се освободи от последствията на това.
И ще имат опитността и на стария син, и на младия син.
А кой е идеалът в дадения случай?
Бащата. За мене нито големият син, нито малкият син са за пример.
Но в съгрешаването последствията са, които следва
да
се понесат от известни постъпки.
Какво е било поведението на този млад син?
Младият син взема парите и отива там, където не трябва; започва
да
яде,
да
пие,
да
разпилява имането
си
и след това слиза в положението на най-нисшия живот.
Бащата е всичко.
Ако ми се предоставяше аз
да
избирам, няма
да
избера нито поведението на големия син, нито поведението на младия син – и двамата са погрешни.
Изходният път, по който животното може
да
се спаси и избави от всичкото нещастие, то е пътят на човека.
Иска от него малкият син – дава; иска големият син, казва: „Всичко, каквото имам, е твое.“ Бащата е идеал, а не синът.
И на вас казвам: Бъдете като баща
си
!
По този път човек трябва
да
върви в чистия живот!
И двамата синове бяха родени от един баща.
Но единият от тях остана при баща
си
, а другият замина.
Христос разкрива не само характера на по-младия син, но разкрива характера и на по-стария син.
И в стария син бащата забелязва една погрешка.
В младия се крие погрешката на един лек живот, живота на сърцето –
да
пие и се весели,
да
се забавлява.
5.
Три възгледа
,
НБ
, София, 22.4.1934г.,
Лош според мене е само онзи човек, който, като е станал добър, че доброто му е станало тежко, че иска
да
слезе.
Ако е идея за любов, любов
да
е; ако за истина, истина
да
е; ако за знание, знание
да
е; ако е за сила, сила
да
е.
Тъй, както го обясняват хората, те не могат
да
го обяснят никога.
Тогава трябва
да
имате почит и уважение.
Сиромаха богат не можеш
да
направиш.
А лош човек, който иска
да
стане добър, той не е лош.
Трябва
да
турите 3 неща в дома
си
.
Глупавия умен не може
да
направиш.
В един дом трябва
да
има 3 положения.
Слабия силен не може
да
направиш.
Най-първо, щом се скарат мъжът и жената, имат право
да
се примирят.
Лоши са добрите хора, които искат
да
станат лоши.
Жената открито
да
му каже двамата могат ли
да
се примирят.
Аз съм срещал мнозина
да
казват: „Аз искам малко лош
да
стана, много добър съм.
Има три кардинални въпроса, или три състояния, които са най-важни за човека, за онзи човек, който иска
да
работи над
себе
си
.
Тъй няма
да
ми върви.“ Няма
да
му върви.
След това, ако не могат
да
се примирят трима души,
да
извикат 12 души.
И ако не могат
да
се примирят,
да
отнесат делото
си
до Господа.
Щом отнесат делото
си
до Господа, Той и двамата ще ги повика от Земята.
Една лисица идвала всяка вечер и се качвала [
да
краде кокошките].
Той бил малко мързелив: все [не] искал
да
си
направи курник и казал на жена
си
, че не иска
да
си
направи курник и кокошките
да
се качват на дървото.
Лисицата идвала всяка вечер, уплашвала ги, снемала кокошките.
Една майка
да
извика детето
си
и [
да
] каже: „Мама, аз съм ти майка, ти
си
ми дете.“ Кажи му, туй дете
да
разбере, постави въпроса, не преувеличавай и не намалявай и остави тъй, както детето ще го разбере.
– „Може би в мене
да
има една малка погрешка, като майка
да
не съм разбрала.“ Ако те разбере детето ти, ти
си
спечелила.
Човек трябва
да
диша.
Казал: „Тази лисица ще ме накара
да
направя курник!
Както и
да
философствуваш, трябва
да
дишаш, трябва
да
работиш.
Нека туй дете
да
разбере закона.
Не може
да
седиш в бездействие, не може
да
се откажеш.
След туй, като дойдат 12 души, туй дете ще те послуша.
Тя, като влязла там, издавила всички кокошки, но не могла
да
излезе навън.
Дванайсетте души са 12-те извора на живота, които всичко поправят.
И смъртта не е нищо друго освен наказание на човека, който се отказва
да
работи.
Сутринта той трябвало
да
отвори и казал: „Кума Лисо, ти не можа
да
продадеш тези кокошки, но аз ще продам твоята кожа, за
да
платиш за кокошките.“
У човека всичката упоритост произтича все от един вътрешен недоимък.
Философията на онези хора, които мислят, че с доброто в света не може
да
успеят, но със злото.
Сега те казват: „Разправете ни как ще се оправи светът.“ Светът може
да
[се] оправи в един ден, от изгрева на Слънцето до залеза.
Аз не вярвам в Господа.
Господ е много жесток.“ Аз казвам: „Няма
да
прилагам никакви аргументи.
Ние разрешаваме един социален въпрос, който сам по
себе
си
– социалните въпроси в природата никога няма
да
се разрешат.
Искам само
да
го донеса на едно място,
да
видим какви убеждения имаш.
Понеже хората не са компетентни
да
разрешат този социален въпрос.
Да
оставим тези доказателства, аз може научно
да
ти говоря, послушай ме.
Този въпрос е на природата.
Представи
си
, че аз съм представител на Господа.
Социалният въпрос е въпрос на природата.
Но
да
оправят света тъй, както те мислят, не е тяхна работа.
Той имал една маймунка, която се качва по гърба на едната коза, опъне я за ушите и почне
да
я пощи, пощи и я изчисти.
Както те виждам, ти
си
много млад, хубав, ти търсиш една млада мома
да
се ожениш.“ – „Търся, но не мога
да
я намеря.“ – „Представи
си
, че този Господ, Когото ти не признаваш, ти даде онова, което ти търсиш.“ – „Е, тогава ще Му служа.“ Ето, човекът веднага се измени.
Следователно те са се нагърбили с въпрос, който не е по силите им.
– „Ама не
да
ме залъгваш,
да
ми говориш дубари.“ – „Ще дойде тази мома.“ Е, казвам, аз ще
си
помисля, ще се срещна втори път с него, но разбирам, че този човек е готов
да
служи на Бога, ако му даде Господ отлична другарка през целия живот.
Аз считам, тъй, както един ученик, който постъпва в университета, иска
да
даде нова насока на този университет,
да
говорят всичките професори според неговото разбиране – това е нашето положение, така е и с нашето разбиране.
И като ги изчисти и като няма какво друго
да
прави, започне
да
скача от гръб на гръб, тази цапне, онази цапне, козите започнат
да
вречат.
Значи, на всички хора в света им липсва нещо.
Например хората се събират
да
решават, но те не знаят дали тази година ще бъде плодородна, дали годината ще бъде суха, дали ще има плодородие.
Тогава господарят идва и казва на маймунката: „Стига толкова!
Трябва
да
им дадем туй, което им липсва.
Тогава всичките хора се спират и казват: „Разрешете вие социалните въпроси.“ Не, и ние оставяме на най-слабите хора
да
разрешат този въпрос.
Та, по някой път онези работници, след като изтеглят трънето, като няма какво
да
правят, този теглят, онзи теглят за опашката.
Туй трябва
да
се даде на хората, подтик трябва
да
се даде на човека.
Те са избесили милиони хора досега и светът не е оправен.
Да
се не тъпче човешкият ум.
Подтик
да
се даде на човешкото сърце,
да
се не тъпче.
120 години можеш
да
живееш на Земята.
Най-после,
да
се даде малка помощ на волята,
да
служим на новия идеал.
Може
да
живееш и повече, но повече от 120 години едва ли.
Тогава социалните въпроси лесно се разрешават, когато ние разбираме онзи великия закон, който царува в света.
Да
ви приведа пример на неразбиране.
Според мен, тъй, както изучаваме, светът е много разумно създаден.
Аз
да
ви приведа пример как се случи една социална несгода – така я наричам аз.
Ако бих държал една научна сказка, бих привел ред примери от растенията, които са разумни, от рибите, от птиците, много примери от млекопитаещите, от насекомите,
да
видите каква закономерност съществува, която тепърва ще се проучава.
Има във Варненско, в Горшинския Балкан, някой
си
българин създал една приказка преди 60–80 години.
Той може
да
живее 1000 години, който разбира законите.
Гледа там една мечка с 5–6 мечета.
Онзи, който разбира законите на своята мисъл, може
да
живее 10 000 години.
Бръкне във водата, извади едно раче, даде на едното мече.
Сега моята статистика може
да
се оспори.
Майка му ударила една плесница и търколило се мечето.
На Земята всички положения може
да
се оспорят.
Тя продължила
да
вади рачета за другите мечета.
Няма нито един проблем, който
да
е напълно разрешен.
По едно време гледа, че мечето, което го възпитавала, отишло в другия свят.
Даже онези максими, които имаме в геометрията.
Често от тая кръв трябва
да
се прокара в друга област на мозъка.
Взима го [на] ръце, вижда, че умряло и почва
да
реве.
Досега които мислеха за триизмерното пространство, ние не може
да
разрешим живота
си
само с триизмерното пространство.
От трета област трябва
да
се вземе кръв.
Та, сегашните хора разрешават социалните въпроси като мечката.
Има известни […] (Неразчетени стенографски знаци.), които не могат
да
спаднат към триизмерния свят.
Личните чувства не трябва
да
се подхранват.
Като ударят едното, то умира.
Тогава има друга област на чувства, които трябва
да
подхраним.
Другите три мечета
да
са живи.
Сега ние, съвременните хора, страдаме от това, което учените хора наричат неврастения.
Този въпрос трябва
да
се засегне.
Неврастенията е един вътрешен недоимък, недоимък в нашата симпатична нервна система, вследствие на което се разстройва стомахът, недоимък в нашите гърди и недоимък в нашите мисли.
Не че не е важен, но трябва
да
се засегне от едно положение, дето може
да
се реши.
В едно четириизмерно пространство ти може
да
влезеш отвсякъде.
Та, за този недоимък ние трябва
да
знаем как
да
храним нашата кръв с прави мисли, трябва
да
знаем с каква храна
да
храним нашия мозък, трябва
да
[знаем] с каква храна
да
храним нашите дробове, трябва [
да
знаем с каква храна]
да
храним нашия стомах, за
да
създадем онзи храм, в който трябва
да
живеем.
Тъй, както във физиката трябва
да
намерим опорната точка, за
да
поставим един лост.
Обаче, ако влезеш в четириизмерното пространство, туй триизмерното пространство е отворено за четириизмерното, отвсякъде може
да
влезеш.
Както плоскостта може
да
счита, че туй пространство е затворено отвсякъде и не може
да
влезеш, същество от триизмерното пространство отвсякъде може
да
влезе.
Някои не знаят къде е опорната точка на тяхната физическа сила.
Ти не го виждаш.
Вследствие на това ние се възпитаваме в училищата, какви ли не положения, какви ли не системи и при това има една разбърканост в умствено отношение.
Гледате един момък, мяза на една кукла.
Хайде
да
не казваме нищо за младите моми.
Когато ти почнеш
да
мислиш правилно, ти
си
в онзи свят.
Защото ми направиха една забележка: „Учителю, много говориш за младите моми и момци, вземаме
да
се плашим.“ Не са лоши младите.
Докато ти живееш в завършените резултати, докато очакваш
да
ти дадат изход от някоя банк[а], от някой лотариен билет, че някой твой дядо, или твоя баба, или твой чичо, някой преврат
да
стане в света, нищо няма
да
стане.
Ти
си
в този свят, работите няма
да
се оправят.
Тогава аз задавам един въпрос.
Ти ще се опретнеш и ще почнеш
да
мислиш.
Туй е едно твърдение, тъй го казва, казвам: Как е възможно тези, най-добрите моми и момци, в които няма никаква лошавина, как е възможно
да
станат стари и
да
станат лоши?
Нито от баба
си
, нито от дядо
си
няма
да
чакаш, но ще почнеш
да
мислиш и ще видиш: цяло съкровище има в земята неразработено.
Седят в едно религиозно общество и казват: „Чакай
да
се молим
да
се обърне някой богат човек към Господа, че касата му
да
се отвори,
да
даде.“ И като се молят, той още повече се свие, нищо не дава.
Всички може
да
развиете в
себе
си
един усет.
Дайте на човека пари, сила, власт, той ще стане лош.
Как може някъде
да
познаете дали има карамфил или роза, или цъфнала череша?
Отнемете му парите, силата, властта, ще стане кротичък като агне, като божия кравица.
Всичко обещава: и църкви прави, и училища прави, на сиромаси помага.
Така и скъпоценните камъни, и те
си
имат своето обоняние.
Но, добие ли богатство, сила и власт, той става старият дядо.
Като минаваш някъде, ти може
да
помиришеш дали има заровено някое гърне със злато.
Ще изровиш земята и ще
си
вземеш.
Туй е иносказателно, червените коне
да
дойдат.
Има главно 3 възгледа: възгледът на червените коне, възгледът на пъстрите коне и възгледът на белите коне.
Червените коне, това са военните с шашките
си
.
“ – „Е, трябват ми най-малко 250 турски лири
да
си
купя такъми.“ – „Дайте му“ – казва.
Дават му парите и той тръгва из Цариград.
Тиха, докато не ходили
да
обикалят Земята.
Ден минава, не може
да
намери такъми; два, 3, 4, 5, 10.
“ – „Тази е последната лъжа – такъмите.“ Онези, които са създали тази приказка, са я изопачили.
“ Белите казват: „Ще вземеш, но гледай
да
е по закон,
да
не е грешно.“
Та, тези трите възгледа в света не могат
да
се спогодят.
Ние с главата
си
служим на белите коне, с корема
си
служим на червените коне, а с гърдите
си
– на пъстрите коне.
Но понеже ти разбираш, учен човек
си
, аз ще ти кажа защо поисках 250.
Три възгледа имаме.
Аз ходих по джамиите
да
се моля за тебе, Господ
да
ти даде ум
да
се заобиколиш с добри хора,
да
намериш правия път,
да
се засили държавата ти.
Тези 3 възгледа в нашия ум произвеждат 3 различни течения.
Ти уволни садарсана, той всеки ден ти казва лъжи.
После мюфтията, и него трябва
да
уволниш, и той те лъже.
Да
уволниш всички тези лъжци.
Сега, въпросът, който аз поставям, е следният: Най-важното състояние в света е човечеството
да
преживее един временен живот на Земята.
В света трябва
да
се премахне онази лъжа, която е внесла всичкото разногласие, отрова навсякъде в цялото царство.
Може
да
излежава някакво наказание.
Идеалът на човека е
да
излезе от затвора,
да
поживее на свобода.
Ти като живееш, казваш: „По този чистия път не може, трябва
да
се отклоня като другите хора, трябва като тях
да
живея.“ Ти живееш до известно време чист живот, после се усъмниш в своя принцип.
Съблазниш се в
себе
си
, раздвоиш се и най-после не може
да
устоиш на съблазънта.
Философите философствуват, че има свобода.
Аз бих желал
да
дойде някой
да
ми каже де е свободата.
Всички търсим щастието, всички търсим здравето.
В разрешаването на всички въпроси е необходим просветен ум.
При това проповядват свобода.
В разрешаването на всички въпроси е нужно чисто сърце.
Не трябва
да
считаме насилието за свобода.
И в разрешаването на всички въпроси е нужна силна воля.
Свободата е един Божествен атрибут.
И в каквато и
да
е държава в света, която се създава, в нея трябва
да
има хора, [които
да
] управляват,
да
разбират законите.
Свободният човек е разрешил един от социалните въпроси, от най-важните въпроси.
Ако те разбират законите, този живот сам по
себе
си
ще тече в нормално положение.
Тъй, както един земеделец, който е спазил всичките правила, ще има плод; тъй, както един градинар, който е спазил всичките правила на градината, ще има плодове, тъй, както скулпторът, който е спазил всичките правила, ще извае нещо хубаво.
Аз бих желал всички хора
да
бъдат свободни.
Няма по-хубаво нещо от свободата.
“ Всички ние сме на правата страна, само че право не вървим.
Целта на сегашния наш живот е свободата, това е истината.
Средствата, с които ние трябва
да
работим, които трябва
да
ни помогнат, това е нашият ум, нашето сърце и нашата воля.
В този път, в който вървим, ние не може
да
се домогнем до истината, до свободата, ако в нас постоянно не работи умът, ако в нас постоянно не работи сърцето и ако в нас постоянно не работи волята.
Сега, опорни точки трябва
да
има.
Съвременният свят, тъй, както аз го виждам, той е ужасен, ужасен в едно отношение.
Сега това е най-съществената хармонична опорна точка на всичкото битие.
Той, като ме гледа, измерва ме колко мога
да
му платя.
Ако ти може
да
мислиш за Бога, ти ще разрешиш всичките въпроси в света.
След като ги разрешиш, ще знаеш как
да
работиш, животът ще се осмисли.
Той не се интересува от моето знание, какво съм достигнал, не се интересува от моето благородство, но ме гледа имам ли нещо в джоба
си
, какво ще вземе.
Където и
да
отидете вие, все ще се интересуват.
Аз не трябваше
да
говоря за семейния живот, за хората не е хубаво
да
се говори.
От един глупав баща не може
да
се роди един умен син и от една глупава майка не може
да
се роди една умна дъщеря.
Този е законът, който съществува в природата.
Да
кажем, ти живееш при един господар.
Онзи, който има интелигентност в
себе
си
, тя е дошла отнякъде.
Този господар ни най-малко не влиза в положението ти.
Този източник не зависи.
Той те гледа като едно животно, гледа
да
те използува.
15 часа може
да
те тласка на работа.
Аз не се запитвам дали философите са казали.
След това може
да
те нагруби и
да
каже: „Ти
си
неспособен“, това-онова.
За мене философите не са меродавни.
Аз съм гледал
да
казва: „Мързелив е той!
“ А богатият съвсем не може
да
работи.
Най-после, всичките философи не са философи.
Единствена философията на Сократа, който е казал: „Познай
себе
си
!
“ Какво значи
да
познаеш
себе
си
?
В законите на най-правия път, според Божиите закони, човек има право
да
работи само 3 часа физически труд, 3 часа за сърцето, 3 часа за ума, 3 часа за душата и 3 часа за своя дух.
Познай
себе
си
животно ли
си
или човек.
Всички хора са животни.
Религиозните хора пък казват, че не трябва
да
се работи.
Те седят и чакат наготово: този
да
подари, онзи
да
подари.
Няма човек, който
да
не е животно.
Ще дойде един сиромах, няма нищо
да
вземем – няма уважение.
Всичките животни, които не са като хората, орат нивите.
Непременно всички хора трябва
да
станат светии.
А онзи, у когото духът не е просветен, той е сиромах.
И ние, като виждаме, че някой има повече или по-малко пари, не ценим хората както трябва.
Един избира другарка в живота, избира
да
е мазничка.
Аз не бих могъл
да
говоря.
Тези хора ще дойдат един ден.
След туй гледам колко се оплаква.
Да
имате едно предприятие със светия, той ще ти каже: „Ако искаш, за 1000 години туй предприятие.“ Той не бърза, човекът.
На всеки съм давал един съвет.
И след хиляди години може
да
вземеш 10 % дивидент.
Вие ще кажете: „Зее Мара за зелена трева.“ Понеже много Мари има,
да
не мислят
да
се обиждат.
Казвам: Ако бяхте дошли при мене по-рано, щях
да
ви дам един обратен съвет от този, който сега ви давам.
Не мога
да
кажа, че този човек не е добър за тебе.
Сега всички се сърдят, защо Мара
да
бъдела горчива.
Ще ви приведа един анекдот из източния живот, т.е.
В тези усилни времена, в които се намираме, ще паднете в по-лоша клопка.
Той
да
ѝ помага,
да
ѝ даде пари,
да
ѝ помага, но нека се ожени за друга и той
да
се радва.
Щом иска
да
се ожени за нея, има нещо егоистично.
Дал заявление до султана и казал: „Толкова хора изкарах!
Може
да
не е така според вас, но според мене е така.
Който знае
да
го обръща навсякъде, може
да
си
уреди работите.
Който не знае
да
обръща крана навсякъде, ще има
да
му тегли главата.
Тя нека
да
му помогне
да
се ожени за друга.
Хвани крана на това колело и го завърти както трябва.“ Нищо не му дал, нито пари, той само записал това нещо.
Ходжата помислил, помислил какво
да
прави сега.
Откъдето поиска помощ, отникъде не му дават.
Ти ще се ожениш за друга.“ Защо
да
е лоша тази жена?
Живял там 7–8 години, научил всички молитви.
Ти ще идеш
да
ѝ запалиш 12 свещи, на Господа
да
благодариш, че тя не те е обичала,
да
се жениш за нея.
Казва, че един калугер иска
да
приеме правата вяра на мюсюлманството.
Той се обърнал,
да
не го познаят, че е ходжата.
Ти нямаш право
да
взимаш чужда жена.
Започнали
да
го учат молитвите.
Учил един-два месеца, не може
да
ги научи.
Казват на султана: „Не може
да
научи молитвите, трябва
да
го изпъдим.“ Султанът казал: „Приемете го още един ден.
Е, как смееш
да
се жениш за една жена, която не е излязла от тебе?
Може Аллах
да
му помогне.
Как смееш
да
се жениш за една жена, която не е взета от тебе?
Аз искам
да
приеме правата вяра.“ На другия ден той чете всичките молитви на мюсюлмански.
Всички се почудили и помислили, че Мохамед му е говорил и му е помогнал.
От когото е взета, той
да
си
вземе жената.
Сега аз не искам
да
внасям едно противоречие.
Аз искам
да
кажа възгледът какъв е.
Или другояче
да
ви кажа: двама, които не могат
да
се търпят,
да
живеят близо.
Сега аз ще обърна и ще
си
послужа с примера: мохамеданството, в което ние живеем, не ви върви.
Един мъж
да
живее с една жена.
Те през целия
си
живот не трябва
да
си
кажат горчива дума – те са определени от Бога.
Щом той след един ден или след една година може
да
ти каже една горчива дума, той не е определен за тебе.
Във второто разбиране трябва
да
се разбират онези, социалните работи, които съществуват в природата.
Тъй, както ние сме създадени в света, много физиолози са писали много хубави съчинения върху човешкия организъм.
Че, тази жена
си
има свои нужди, тя
си
има свое право.
Но не съм срещал досега нито един хигиенист, който
да
е казал каква храна трябва
да
употребяваме за един умствен живот, каква храна трябва
да
употребяваме за един обикновен живот; после, и за устройството на физическия живот на организма.
Мъжът трябва
да
разбира една жена.
Идете в една кухня
да
видите, че ние се храним безразборно.
И от тази диета очакваме
да
излезе нещо от нас.
Нищо няма
да
излезе.
То е едно в
себе
си
.
Сегашните хора трябва
да
вземат поука от пчелите.
А по сегашния начин, който обича една жена, е най-лошият, а който обича всички жени, той е най-добрият.
Когато искат
да
си
направят работници, те ги хранят със специална храна; когато искат
да
си
направят царица, хранят я със специална храна; когато искат
да
си
направят търтеи, хранят ги със специална храна.
Един мъж, който обича всички жени, той не може
да
направи престъпление.
Понеже те са се шишкави, излизат вън
да
си
поиграят и пак наново влизат.
Той може
да
направи престъпление, когато има работа само с една жена.
Че, ако са събрани всичките жени, те имат вдъхновение, той ще им бъде като един отличен слуга.
Та някой път нашите пчелари им турят капани
да
ги хващат.
Казвам: Защо ги хващате
да
ги измъчвате?
Онова, което търси жената в света, то е едно възвишено същество от Божествения свят, който има отношение към тази форма на тази жена на Земята.
Пчелите
си
имат специфична храна, с която хранят царицата.
Жената търси духа.
Ако тази царица биха я хранили с храната на работниците, нищо няма
да
излезе от нея.
Всяка една жена, която не е готова
да
жертвува всичко за духа, не е жена.
На сегашните хора, туй, което нашите вестници пишат, което нашите периодически списания пишат, туй, [с] което нашите институти се занимават, туй, [с] което нашите университети се занимават, аз
да
им кажа, че нищо няма
да
излезе от тях.
Всеки мъж, който не е готов
да
жертвува всичко за душата, не е добър мъж.
Туй са максими.
Ще забележите, че най-просветените народи, англичаните, са почнали
да
обръщат внимание върху храната и върху възпитанието.
Ако вие ги приложите… Така гледат посветените, така гледат всички онези, които са завършили своето развитие преди хиляди години.
Така гледат и онези, които живеят в онзи съвършения свят, които направляват нашия свят.
Когато един англичанин намери, че нещо е практично и може
да
[го] приеме в живота
си
, той веднага го приема.
“ Всяка година онзи бюджет на светлината, на плодородието, на плодовете на дърветата, всичко иде от онзи свят, дето живеят тези същества.
НАГОРЕ