НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
654
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
654
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Тъй мисля аз
,
НБ
, София, 8.4.1934г.,
Аз досега не съм могъл
да
продам нито една сълза; вие ги продавате много бързо и то много скъпо.
Някой набожен човек отиде при някой богаташ и казва: „За Господа!
“ и започне
да
плаче.
Аз, който съм бил богат, какво ще се нуждая от петачетата на бедните
да
ги събирам в моята каса?
“ И му даде 200–300.
Продал сълзите
си
.
Тогава питате: „Ти, като
си
толкоз богат човек, защо не оправиш света?
Ако не бяха покапали сълзите, парите не щяха
да
дойдат.
“ Аз може
да
го оправя, вие ще го развалите.
Аз мога 10 пъти
да
го оправя, но вие ще го развалите.
Мене много ме е срам
да
плача; много съм гладувал.
Туй показва, че щом съм учен, може
да
създам закони.
И там е всичкото зло.
Ние всинца сме надарени с повече, отколкото можем
да
носим, но като не разбираме този закон, има противоречие.
Всеки човек, трябва
да
заработи неговата мисъл.
Като дойда там, ще ви държат отговорни.
Човек трябва
да
мисли.
Когато дойде някой човек при мене, аз може
да
го изпитам по един начин.
Богатия човек, който дойде при мене, ще му дам ключовете на всички каси, ще го оставя на свобода.
Аз имам неща, с които не разбирам моята сила. Възможно.
Има възможност той
да
се изкуси.
Не мислете, че аз съм задържал за
себе
си
един плик и той ще ме опита.
Аз, като дойда в края, избърша сълзите
си
.
Ако му оставя всичкото богатство, имам доверие, този човек го обичам.
Ако, след като съм го оставил, като се върна, всичкото, каквото съм оставил, той ми го даде, той ме обича.
Между мене и него може
да
има отношение.
Той може
да
остави богатството и аз може
да
му оставя богатството.
Мислещият човек трябва
да
знае как
да
мисли.
И аз може
да
му услужа, и той може
да
ми услужи.
Той може логически
да
извади известни заключения, които най-първо
да
го радват, а след туй може тия логически заключения
да
го натъжат.
Така трябва
да
разсъждавате.
Дали може
да
го направя или не, то е друг въпрос.
Друг пък казва, като
си
направи сметката, вижда, че е спечелил 100 000 лева, а той очаквал
да
има загуба.
Казвам сега: Този Тома и в нас, този регресивен ум, реалното, този Тома все ще ни води в пътя на остаряването.
Та, казвам: Когато Господ създаде света, първите хора, най-красивите хора, тогавашният цар имал една красива дъщеря.
И според обичая на Земята, понеже била много умна, заинтересовала в цялото Небе, изпратили един ангел с големи подаръци –
да
занесе тези подаръци на Земята.
Ученият човек остарява, царят, всички остаряват.
Всичките блага, които Небето имало, турили ги в един голям чувал, помъкнал ги ангелът.
Той дошъл на Земята и по едно време той вижда тази красива царска дъщеря.
[Тя] никога не му се е виждала толкоз красива, но сега като я видял, бамбашка му се видяла.
Онзи човек, който може
да
подмлади
себе
си
, той е на правата страна.
Заплеснало му се вниманието, че като държал чувала отворен, започнали
да
падат пакетите.
Онзи, който не може
да
подмлади
себе
си
, който и
да
е той, той е на кривата страна.
Изпопадали и всички ги разграбили.
Ти може
да
си
пред гроба
си
.
Той хванал един пакет и отвън било написано: „Надежда“, в средата: „Вяра“, а в началото било написано: „Любов“.
Всичките други богатства били взети: „Сила“, „Власт“, всичко било разграбено.
И започнал
да
мисли какво
да
прави.
Като се яви, не може
да
се извини тъй, че станал малко разсеян,
да
се отвори чувала,
да
изгуби тези пакети.
Мислиш, че
си
разбрал живота.
Сега, онези още не са правели опити
да
излязат из тялото навън.
Не трябва
да
ви разправям за излизане из тялото навън по единствената причина, понеже при сегашното разбиране телата на хората са като затвори.
Сега всичките се изтикаха, само един пакет запазих.
Какво
да
се прави?
Тук, из вашето царство нападаха.“ Тя била умна и казва: „Не може
да
ги вземем насила.
Има хора, които са свободни и може
да
излязат вече от тялото навън.
Човек като физическо същество и като духовно същество и човек, който има воля, който има желание
да
ги осъществи на Земята.
Той даже може
да
преобрази своето хилаво тяло.
И най-после, човек като духовно същество, който има чувство за нещата както стават, човек като Божествено същество, който има известни мисли, които трябва
да
реализира.
Нещата в света може
да
се реализират по 3 пътища.
Черните хора на миналото сега започнаха
да
ги подмладяват,
да
ги присаждат.
Една мисъл, която не е отворена към сърцето, невъзможно е
да
се реализира.
Не съм против и с маймунски жлези
да
ги подмладяват.
У човека има известни жлези, не е необходимо
да
се присаждат.
Човешкият ум може
да
е път, може
да
е отворен към сърцето; може пътят към волята
да
е отворен, може пътят на волята към Бога
да
е отворен.
Всяка жлеза може
да
се събуди чрез една специфична храна.
Не може
да
кажа, понеже е тайна на природата.
Може вас
да
ви подмладя за 5–6 години и след 10 години пак ще остареете.
Как ще
си
обясните?
Всички вярват, че Христос дошъл
да
спаси света, всички вярват, че Христос се е пожертвувал, всички вярват, че е възкръснал, но пътят на това разбиране не е отворен.
Аз привеждам, християнството е една наука за подмладяване.
Туй аз наричам
да
се подмлади човек:
да
престанат всички престъпления, които днес се вършат.
Туй е една слабост, както старият човек, който може
да
направи такива неприятни работи.
Питам: физиологически и биологически може ли едно дете
да
завърши своето развитие, ако бащата и майката не му помагат?
Много неприятни работи може
да
направи един стар човек.
Добре разбирайте какво може
да
направи този човек.
На туй дете му трябва една утроба и му трябват разумни същества, които
да
са съвършени.
Този, старият човек, като го подмладиш, той ще бъде спретнат, ще живее хигиеничен живот, ще се отнася към всичките хора добре.
Всеки един човек, който не знае как
да
се отнася, който не се отнася добре със своя брат, в моите очи той е стар човек.
Те представляват всичките материали, които са необходими за съграждането на човешкото тяло.
Всеки човек, който не знае
да
се отнася добре със своя брат, той е стар човек.
След туй се съгражда човешкото тяло и туй Божественото начало – туй, което го наричат дух, туй, което го наричат разумна душа, туй, което чувствува реално, и след това умът – туй, което мисли, туй, което прави формите; след това сърцето и човешката воля.
А всеки човек, който знае добре
да
се отнася с брата
си
, аз го наричам млад.
Трябва умът
да
ги изучава.
Младост има, защото зная как
да
постъпвам и всеки ден може
да
бъда млад, може и
да
не бъда.
Дотам, додето са достигнали, има хиляди години
да
ги изучавате.
Всеки ден може
да
възкръсна.
Сега ние се намираме в едно противоречие
да
се доказват нещата.
Възкресението, това е събуждане на съзнанието.
Ти не може
да
доказваш никога истината на един слаб човек.
Когато човек влиза в Божествения свят, казваме: „Всичко е възможно!
На един сляп човек ти не може
да
докажеш, че има светлина, немислимо е.
“ Усещаме крайно ограничение на живота и се чудим какво
да
правим.
На човек със здрави очи можеш
да
докажеш.
Но на един човек, който не мисли, ти нищо не може
да
докажеш.
Той най-първо трябва
да
има една воля, като човек.
Туй трябва
да
го знаете.
По-блажен е онзи, който обича, без
да
му дадеш нещо.“ Има млади момци, момата като му даде 200–300 лева, той ще я обикне.
Искат
да
използуват идеята за Бога, за нашето благо.
Да
обича младата мома, без [тя]
да
даде нещо; освен че тя няма
да
даде, но той
да
даде нещо от
себе
си
, това е любов.
Какво значи „без
да
види“?
Великото благо на човека е туй, Божественото начало, в
себе
си
.
Не само че няма
да
ти дадат, но ще дадеш.
Да
покажеш, този човек, който нищо не ти дава,
да
го обичаш.
Ти като съзнаеш, че в света има Бог, ти ще бъдеш еднакво справедлив към всички същества в света, в каквато и форма
да
са те.
Това е този, който без
да
види и повярва.
Защото може
да
повярвате тази истина, която аз проповядвам.
После, ти ще разбираш езика на нещата, ти ще разбираш езика на всички същества, ще знаеш
да
се разправяш с тях.
Сега един българин, ако той иска
да
се запознае с един французин, трябва
да
знае езика.
Ще повярвате и днес може
да
проверите тази истина.
Един българин, ако иска
да
се запознае с един англичанин, трябва
да
знае английски.
Това е учение, което може
да
ви направи свободни.
Един българин, ако иска
да
се запознае с един германец, трябва
да
знае германски и т.н.
Това е учение, което може
да
подмлади вашия живот.
Един българин, ако иска
да
се запознае с едно същество, с един ангел, трябва
да
знае ангелския език.
Това е учение, което може
да
ви измени,
да
бъдете добри.
Сега може
да
попитате: „Има ли ангелски езици?
Това е учение – и като търговец, и като лекар, навсякъде може[ш]
да
приложиш това учение.
Аз не проповядвам едно учение, че всичките хора
да
бъдат еднакви или че всичките хора
да
живеят както сега.
Но
да
турят една единица на 7-те и
да
стане 8.
И в ангелския свят, когато ангелите говорят, ако ти една дума не разбираш, ти не може
да
я произнесеш.
Щом разбираш думата, ти имаш глас, може
да
говориш красиво.
Ако някой ангел може
да
ти говори и ти от неговата реч ще разбираш има ли намерение
да
изпълни туй, което обещава.
Търговец
си
.
Гледай с любов.
Когато залюбя кокошката, подразбирам, че тя трябва
да
влезе в тенджерата.
Когато залюбя едно агне, трябва
да
го закачат за крака на куката.
Когато залюбя един богаташ, разбирам, че трябва
да
му изпразня джобовете.
Да
ти е приятно, че можеш
да
вършиш работа.
Когато залюбя един учен човек, трябва
да
взема книжка от библиотеката.
И няма
да
бъде вечно.
Така мисли човек, защото изхожда от своето материално гледище.
Може
да
ви говоря по-меко.
Всичките хора имат високо понятие за
себе
си
.
Може
да
опитам, понеже законът иска
да
бъдете свободни.
Никой не иска
да
бъде излъган.
Вие не сте доволни от сегашното
си
състояние.
Когато първите ангели, които създадоха лъжата, които ние наричаме с името […].
Няма някой от вас, който
да
е доволен.
Някой е стар, трябва
да
се подмлади.
Той го повикал и му казал така: „Ти моите неща на мене няма
да
ги даваш.
Някой е болен, трябва
да
оздравее.
Някой е сиромах, трябва
да
забогатее.
Такива долапи аз ги създадох за другите, а не за
себе
си
.“
Някой е неразвит, трябва
да
се развие.
Следователно ние не се нуждаем от нашите долапи.
Хиляди работи има в нас, които са необходими, не може
да
отлагаме.
Помнете, че всеки един ученик, каквото и
да
проповядва, щом хората започнат
да
ви поднасят вашето учение, вие няма
да
сте доволни от него.
Не може
да
кажем: „Може и без това!
Всичко трябва
да
имаме.
Ние трябва
да
имаме дух; ние трябва
да
имаме богата душа; ние трябва
да
имаме богат ум; ние трябва
да
имаме богато сърце; ние трябва
да
имаме силна воля.
Онова, което ни радва и може
да
подтиква нашата воля, то е Божественото, онова Божественото, вечното.
В Америка един богат, скържав американски милионер, който никому нищо не давал.
Който и
да
отиде, нищо не давал.
Макар ние
да
не разбираме нещата.
Отива една млада мома, красива, пращат я от едно благотворително дружество
да
иска помощ.
Тогава не е необходимо ти
да
разбереш какво нещо е любовта.
Ти може
да
си
служиш с любов, без
да
я разбираш.
Не е необходимо
да
знаем какво нещо е знанието в неговите безкрайни предели.
“ – „Господине, 1000 долара ни трябват.“ – „На Ваше разположение.“ На драго сърце дава доларите.
Не е необходимо
да
знаем какво е Бог в Неговата същина.
Ти може
да
имаш отношение към Бога.
Нито Бог е изисквал от хората, че трябва
да
Го познават.
Седи американецът и
си
мисли: „Откъде дойде този дявол, 100 000 долара отидоха!
Първото познаване е: трябва
да
станем условие, чрез което Неговата любов
да
влезе в света.
Той пак се бори в
себе
си
.
Познавам Бога – това значи
да
стана условие
да
мине Божествената любов за благото на всички хора в света.
„Дано и втори път дойде този дявол!
“ Питам: Лошо ли е
да
идва такъв дявол в дома ви?
Ти ще имаш красив образ в
себе
си
, красива усмивка, блестящи очи, лице, ръце.
Всички трябва
да
станете служители.
Всички трябва
да
станете свещеници.
Много се говори за възкресението, много са говорили за оня свят и досега този въпрос не е разрешен, понеже [е] един от възвишените въпроси.
Всички трябва
да
станете проводници.
Като бутне със своята магическа тояжка, всичко става.
Човек трябва
да
бъде готов, за
да
разбере какво нещо е възкресението.
И онзи казва: „Дано този дявол дойде!
Той не може
да
разбере какъв живот може
да
има извън човешкия живот.
Няма нужда от владици в света.
“ Той усеща, бори се със
себе
си
, че е взето нещо, но казва: „Дяволът
да
дойде втори път.“ Той, като се усмихне [тя], казва: „Госпожице,
да
Ви кажа, никога не съм имал такова уважение, както към Вас.“ – „Бих желала моите отношения към всичките мои сестри
да
са такива, както към мене.“ Може
да
бъде и ще бъде.
Господ няма нужда от владици в света.
Дано дяволът дойде!
Това е невъзможно, както е невъзможно едно низше животно
да
разбере живота извън неговия живот.
Понеже съществува един абсолютен живот, за който ние нищо не знаем: Съществува друг един живот, в прогресивно проявление.
Следователно ние имаме предвид прогресивното проявление на живота.
При един скържав богаташ, има
си
своите причини за това.
В 7 дни Бог създаде света.
Ако ти, който отиваш
да
проповядваш на хората, не вярваш, как ще ме накараш
да
вярвам в това, в което ти не вярваш?
И виждаме, Христос не се яви в седмия ден, но в осмия ден.
Сляп слепеца не може
да
води.
Онзи, единственият Учител може
да
оправи света.
Многото учители не може
да
го оправят.
Има нещо по-реално, което не виждаш.
Многото учители може
да
бъдат проводници на единия Учител.
Сега, ако вие искате
да
го сверите със старото леточисление, като извадите от осем седем, [по] старото леточисление, като турите при седемте, ще имате прогресивното проявление на човека.
Та, сега, всичките хора, които не може
да
разберат работите, едно им трябва.
Във всяко отношение може
да
се приложи учението в света.
Не че ги виждаш; ти не ги виждаш, но ти ги чувствуваш вътре.
Имаш
да
даваш – тури една единица.
Не че виждането не е хубаво, но туй виждане, което имаме, то е резултат на човешкия дух.
Трябва хората
да
изпълнят законите на една държава.
Ти, по новия закон, не може
да
искаш от него.
Ако,
да
кажем, при един богат човек, който е проводник на Бога, дойде сиромахът и иска пари от него, какво му коства
да
му даде толкоз, колкото му е необходимо, не както сиромахът мисли?
“ Че, този Христос не може ли днес
да
се яви на хората?
Ако искаш
да
вземеш парите, ще извадиш едно от седемте – свършена е работата.
По някой път сиромахът мисли.
Ако туриш едно при 8-те, нищо няма
да
излезе.
Онази млада мома, която се е влюбила, не е ли Христос?
Та, сега, не ви върви, понеже не знаете
да
смятате.
Но в Божествената държава бирникът като дойде и някой, който не може
да
плати, държавният бирник изважда от джоба
си
и плаща.
Всеки, който не може
да
плаща дълговете на хората, бирник не го турят.
Онзи сиромах, който е доволен от живота, не е ли Христос?
Да
знаете
да
смятате според новото схващане.
Казва: „Трябва
да
идете и
да
проповядвате и Аз ще бъда с вас.
Ако влезете в Царството Божие, владиците са деца, там стар човек не може
да
намериш.
“ „Даде Ми се всяка власт на Небето и на Земята.“ Това подразбира: в човешките умове, в човешките сърца, в човешките души.
Христос оперира със Своята любов и ще дойде един ден, когато всичките препятствия ще се стопят, както се стопяват снеговете по планините.
Ще потекат всичките тия богатства към долините.
Туй дете има право
да
бъде владика само 3 години.
Едно време питах едного, той ми даде следното разяснение.
Ако
си
представиш един човек, затворен в един палат, дето няма прозорци – та този, който ви обича, той трябва
да
стане прозорец за вас.
Може
да
сте хилав, щом направите тази връзка, вашата хилавост ще изчезне.
Най-важното качество е онзи човек, който може
да
стане прозорец на този палат.
2.
Идването на Господа
,
ООК
, София, 11.4.1934г.,
Ядеш, за
да
бъдеш свободен.
Философски не сте разрешили въпроса, защо трябва
да
ядете.
“ И богатите са потребни и почвата е потребна и водата и въздухът и светлината са потребни.
И всичките неща, които произтичат като резултат от тези неща, са потребни.
Вие казвате: „Човек трябва
да
обича истината“.
Ти, ако не можеш
да
освободиш някого, не обичаш истината.
Ако всеки ден освобождаваш някого, ти
си
тогава човек на истината.
Ако това не приложите, не ще може
да
дойдете до разбиране.
Някой ще дойде и ще ми каже: „Много добре казахте, но още има нещо
да
кажете.“ Казвате: „Учителят не е казал още всичко.“ Така е.
Ти казваш: „Той не ми даде всичко, каквото имаше за ядене.“ Като
си
се наял, какво искаш повече?
Няма някой от вас, който
да
не е философ.
Аз разбирам, всички мои гости
да
останат една трета гладни.
Всички сте философи.
Разрешавате най-важните въпроси.
Ние сега
си
приказваме на чужд език.
Или ще кажеш: „Ти
си
добър човек.“ Това е философия.
“ Ако българинът каже така, един англичанин или един французин няма
да
му разбере.
“ Една дума е права, само когато могат
да
ме разберат.
Вие може
да
кажете: „Някой човек свири.“ И вие може
да
свирите малко.
Мога
да
кажа някому: „Аз те разбирам.“ А той
да
каже: „Какво искаш
да
ми кажеш?
“ Ако кажа на една млада мома: „Аз те обичам!
“ В нея се заражда едно желание.
Значи освобождавам я от всички мъчнотии, ако тя е едно бедно момиче, което е страдало.
Числото две може
да
разреши споровете.
Но могат
да
си
зародят в нея ред противоречия.
Една втора може
да
разреши спора само между двама души.
Тя ме вижда млад човек и може
да
влезне в нея една низка, отрицателна мисъл.
Една трета може
да
разреши спора само между трима души.
Една шеста може
да
разреши спора между шест души.
Едно голямо противоречие може
да
влезне в нея, в ума ѝ.
Добре. Но
да
допуснем, че един старец среща младата мома и ѝ казва: „Обичам те!
След като разрешите един спорен въпрос, не трябва
да
остане никакъв излишък.
“ Тогава какво трябва
да
разбере тя под неговите думи?
Старият човек, като ѝ каже, че я обича, той трябва
да
разбира нуждите ѝ, противоречията в които се намира тя, в дадения случай.
Абсолютната Правда изисква, когато разрешаваш един въпрос, колкото взема единият, толкова
да
вземе и другият.
И че той може
да
я освободи.
Но това не е абсолютна правда.
Тя е изложена на голямо изкушение, на голяма мъчнотия и той желае
да
я освободи.
Щом имаш спор с една пчела, пчелата може
да
каже: „И аз искам
да
взема толкова храна, колкото и ти.“ Отлично, обаче ако на тази пчела се даде толкова храна, колкото на мене, то друг трябва
да
я носи.
Правилото е на пчелата
да
се даде толкова храна, колкото тя сама може
да
носи и на мене толкова храна, колкото аз мога
да
нося.
При човешките работи, като попадне човек вътре, не мислете, че не може
да
излезе навън.
Пчелата казва: „Ти знаеш много и вземаш много, но тогава
да
разменим местата
си
, ти
да
дойдеш на моето место и аз
да
ида на твоето.“ Представете
си
, че тази пчела
си
има свой възлюблен в кошера.
Тогава тя ще иска ли
да
стане като мене в дадения случай?
От кладенеца не може
да
излезеш навън сам.
Трябва
да
дойде онзи, който е направил кладенеца, за
да
те изкара.
И природата прави кладенец, но нейният кладенец е долина, по която можеш
да
ходиш.
Или, някой път казвате: „Аз много страдам“ Това е философия.
Можеш
да
влезеш и
да
излезнеш.
Защо страдаш?
Ако от една мъчнотия не можеш
да
излезнеш, това е човешкото.
Защо страдате вие?
Ако пък в една мъчнотия можеш
да
попаднеш и можеш за излезнеш, тогава мъчнотията е Божествена.
И най-после, какво нещо е страданието?
Щом въпросите остават неразбрани, това са човешки въпроси.
Това, което за едного е страдание, за друг е радост.
Всички въпроси, които Бог е поставил, са разрешими.
Когато говорите за Любовта, подразбирам следното:
Да
обичаш някого, това значи,
да
дадеш възможност
да
се изпълни Волята Божия.
Ще му дадеш вода.
Дали в златна чаша или в желязна чаша, това е безразлично.
Нито един от вас няма научни данни.
Ако можеш
да
му дадеш в златна чаша, още по-хубаво.
Вие може
да
цитирате научни данни, но нито един от вас не е правил опити.
Ако може
да
му дадеш в диамантена чаша е още по-хубаво.
Та казвам, две неща трябва
да
останат в ума ти: ако не се заемете
да
станете проводници на Божествените добродетели и ако не станете проводници на желанието
да
изпълните Волята Божия, вие не разрешавате нещата.
При изпълнението Волята Божия трябва
да
влезнеш в положението на всички хора, и на богати и на сиромаси и на малката буболечка.
А пък при това вие ще кажете, че при толкова градуса се топи еди кой
си
метал.
Това значи
да
изпълниш Волята Божия.
Ти влизаш в положението на всички живи същества и разглеждаш нещата от тяхно гледище, а не от твоето.
А пък те, като дойдат на твоето место, те не разглеждат нещата от твоето гледище.
Против вярата нямам нищо, науката, в дадения случай, не търпи вярата.
Да
допуснем сега,
да
предположим, че платината се топи при 1500 градуса.
Или казва: „Аз не мога
да
го направя това!
Казвам страданията на калая не е страдание на желязото и страданието на желязото не е страдание на платината.
Сега вие може
да
разсъждавате върху това.
Някой казва: „Аз мога
да
го направя!
Когато имате едно страдание, причината може
да
е много малка в сравнение с другите.
Някой казва: „Аз мога
да
мисля!
Да
допуснем, че вие турите на устата „до“, какво трябва
да
турите на носа?
Някой казва: „Аз не съм довършил науките
си
.“ Това е човешкото.
– „До“ значи
да
ядеш нещо.
„Ми“ ще ти даде нещо, за което ти можеш
да
мислиш.
Ние се раждаме с Божественото и човешкото после идва.
Най-първо нещата се помирисват, после се похапват и после ние разглеждаме света.
Ти
си
свършил университет.
Това е наука, която може
да
приложите.
Три неща са необходими, за
да
може
да
живеете на земята.
Първото нещо е: вие трябва
да
бъдете един добър проводник на Волята Божия.
Но онова, Божественото в тебе, същественото не са ти го дали.
Ти трябва
да
разбираш свойствата на земята, на водата, на въздуха и на светлината.
Тези професори само са разработили, до известна степен, нещо в тебе, но още с хиляди години ще видиш колко неща Божествени имаш, които трябва
да
разработиш.
Като постъпиш в университета и излезнеш след 4 години, ще почувствуваш, че още много малко знаеш.
Привеждам: Ако земята ти не можеш
да
превърнеш в почва, ако водата не може
да
превърнеш в сила и ако на въздуха не може
да
му дадеш направление, ти съвсем ще се объркаш.
И още 4 години
да
учиш и 20 години
да
учиш, ще видиш, че много малко знаеш.
Аз толкова години уча и като знам много, пак виждам, че малко знам.
Или казвате: „Този е сиромах.“ Това е философия.
Кои бяха причините, които създадоха сиромасите и богатите хора.
За мен,
да
зная колко прашинки има на слънцето, това не е наука, не е философия.
Вие казвате: „Сиромах аз!
“ В моя ум, как
да
разбера – сиромах?
Само бедният, сиромах човек е силен човек в света.
Ти, ако не
си
сиромах, никога няма
да
бъдеш силен.
Господ ти е дал едно име, за
да
станеш силен.
Като падаше стомната, виждам с каква сила падна тя и още като падаше, аз знаех на колко парчета ще стане.
Ти носиш своето оръжие в своята ножница.
И знаех, че може
да
бъде на 1000 парчета.
И казваш, че
си
сиромах.
Но за мен
да
направя една нова стомна е много по-лесна работа.
Но никога не
си
опитал своята сила.
И това ми съставлява едно удоволствие, отколкото
да
преброя хилядата парчета на една счупена стомна.
За мен не съставлява важна работа
да
изгубя много време, за
да
намеря колко прашинки има на слънцето.
На какво трябва
да
внимаваш?
Коренът е „вниман“, това е, което трябва
да
мисли.
„Внимание“ значи
да
дадеш,
да
отвориш место за това, което иде.
Какво иде, може
да
иде богатство.
За мен сиромах човек е онзи, който има сила.
Може
да
иде сила.
Хиленето е една мода.
Ще дам определение: всеки човек, който е добър, е богат човек.
Това трябва
да
разбереме и всеки човек, който няма доброта, не е богат.
Аз съм виждал и много умни хора, които се ухилват.
Той може
да
носи богатство, но той не е богат.
Той е един наемник, той е един слуга, той е сиромах.
Всеки човек, който не е справедлив, е сиромах.
А пък само справедливият може
да
бъде силен.
Казват за някого: „Той
си
се хили.“ Хили се човекът, който не доразбира работите.
Вие казвате: „Сиромах съм!
“ Аз те облажавам, че
си
сиромах.
Отворил
си
е много устата или много е отворил устата и очите.
Защо ще ме интересува, че
си
е отворил много очите.
Щом
си
сиромах, ще вложиш това.
Онзи човек, който
си
е отворил много очите, той се намира в много неблагоприятни условия.
В кое време човек
си
отваря очите?
Някой
си
отворил очите.
Ти казваш: „Аз искам
да
свиря, но нямам цигулка, нямам лък.“ Това са дубари.
Някой
си
стиска очите.
Аз виждам много хора, които имат много цигулки и лък, но не свирят.
Значи голяма светлина има и той не иска
да
влиза тя в очите му.
А пък, други виждам, които нямат цигулки и лък, но взимаха на заем цигулки и се научиха.
Ако ходиш вечерно време, отваряш
си
очите, а пък ако ходиш денем, по-малко ги отваряш и пак виждаш.
Някой казва: „Аз бих намерил една хубава сестра, щях
да
се оженя и
да
стана добър.“ Значи, като се ожени, щеше
да
стане добър.
Вечерно ще бъдат очите ти отворени, но не можеш
да
вървиш добре.
Има поговорка: „Ела Маро,
да
ядеш попара!
А денем очите ти са по-малко отворени и пак
си
вървиш добре.
Значи, този човек, който
си
отваря много очите, той много работа не може
да
върши.
Ще превеждате нещата.
Като дойде някой, аз искам
да
зная, дали очите му са много отворени.
Някои от вас сте богати, а някои сте сиромаси.
Щом го видя, че очите му са много отворени, казвам: Няма
да
свърши работа!
На добрите хора Бог е дал власт, на справедливите хора Бог е дал сила, на разумните хора Бог е дал управление.
“ А пък онзи, който дойде с малко затворени очи, казвам
си
: Този човек работа ще свърши!
Силните хора представляват водата.
Всеки човек, който има достатъчно количество вода в
себе
си
и знае с тази вода как
да
си
служи, той е силен.
Някой казва: „Свило му се е сърцето.“ Аз тези хора със свити сърца ги обичам доста, а пък тези, с разширените сърца, много малко работа могат
да
свършат.
И тази вода трябва
да
накара нещата
да
растат.
Ако нещата в нея не растат, това показва, че твоята вода е жабунясала.
Целия ден ще стои на прозореца и ще гледа всеки мъж, който мине.
Трябва
да
я туриш на место.
Някой казва: „Много му е разтворено сърцето.“ Ако няма какво
да
прави,
да
.
Но щом имаш какво
да
работиш, казваш: „Сърцето му трябва
да
е по-малко отворено, защото ще влезне много светлина и ще му причини известна вреда.“
Ти казваш: „Аз правя усилие.“ Но какво усилие правиш?
Сега
да
се повърнем към предмета.
Богат ли
да
станеш, силен ли
да
станеш или разумен
да
станеш?
Ти едновременно не можеш
да
правиш усилие във всичките неща, понеже има една постепенност в природата.
Ако пък искаш всичкото, всичкото подразбира изпълнението Волята Божия.
И всичкото нещастие седи само във философията на нещата.
Всички искат философия, а пък трябва наука.
Ще изпълниш Волята Божия като богат човек, като сиромах човек, като добродетелен или като разумен.
Или може[м]
да
кажем с други думи: Само любящите хора ще управляват, защото Бог е дал те
да
управляват, те
да
разпределят.
Само любящият човек може
да
разпределя нещата.
От где трябва
да
започнете Любовта, с кой тон ще започнете?
Те са, които трябва
да
дойдат
да
разпределят.
Лесно е
да
се критикува.
Где седи тогава свободата?
Лесно е
да
кажеш: „Той не пее добре.
Свободата е последен резултат, вътре в природата.
Той не знае.“ Сега, ако искам
да
направя опит, мога
да
извадя Симеона и той
да
намери тона на Любовта.
Той сега не може
да
намери този тон и не може
да
го изпее.
Казано е: „Онези, които жадуват и гладуват, ще бъдат наситени.“ Те ще бъдат наситени, щом любящите отидат при тях и им занесат.
Но ако дойде, ако му покажа една красива сестра, той веднага ще я изпее.
При сегашните условия той се намира в областта на Любовта, но като го заведа при моята красива сестра, той ще има вече науката и веднага ще намери основния тон на „Бог е Любов“.
Само при известни условия могат
да
стават нещата.
Храна ще му дадеш.
На гладният, като му дадеш хляб, веднага ще почувствува тона на хляба.
Значи, любящите като занесат храна на тези, които гладуват, последните ще бъдат свободни.
Аз ви нося храна, за
да
бъдете свободни.
Но във вас ще се яви една лакомия, за
да
вземете повече.
Всеки един от вас трябва
да
вземе толкова, колкото може
да
носи.
Да
няма излишък.
Ако остане излишък някъде, то ще има цял скандал.
Сутринта, като се събудиш и седиш на леглото
си
, ти
си
богат.
Като станеш на краката
си
, ти
си
силен човек.
Като почнеш
да
се обличаш ти управляваш и като ядеш, ти
си
вече от любящите.
И идва свободата.
Както вие мислите, Той никога няма
да
дойде.
Ще дойде Господ за всички хора.
Когато всички хора ще почнат
да
мислят така.
Когато богатият мисли
да
върши Волята Божия, когато сиромахът мисли
да
върши Волята Божия, когато разумният мисли
да
върши Волята Божия и когато всички започнат
да
вършат Волята Божия.
И когато тази Воля Божия господствува навсякъде, това е идването на Господа!
Има един Божествен ден, когато всички съзнания ще се обединят.
И всички хора ще почнат
да
мислят едно.
Всички ще искат
да
изпълнят Волята Божия.
Това ще бъде Божествения ден – идването на Господа.
Сега, вие какво мислите
да
правите днес?
Кое число ще
си
изберете от тези дроби тук на дъската?
Това са начините, по които може
да
разрешите споровете.
Колко клечки трябва
да
извадите от кутията?
Да
кажем, че имате 100 клечки в кутията.
Сега, защо привеждат, някой път, под еднакъв знаменател дробите в аритметиката?
Волята Божия е еднакъв знаменател, единицата не може
да
бъде знаменател, но числата 2, 3, 4, 5, 6 и пр.
могат
да
бъдат знаменатели на единицата.
Числото две не може
да
бъде знаменател на
себе
си
.
А можем
да
кажем 2⁄3.
Всичките спорове произлизат от дробните числа.
И мъжът е откъсната друга прашинка, откъсната от големия мъж, е влезнал в окото на този мъж и почва
да
те чопли.
Жената никога не може
да
се побере в окото ти.
Една жена никога не може
да
се побере в очите на мъжа, а прашинката отива там.
Това, което не разбираш, е философия, а пък това, което разбираш, което можеш
да
правиш, то е наука.
Ти кажеш: „Трябва
да
бъдем добри!
Но, като казваш: „Аз трябва
да
бъда добър!
Когато казваш: „Аз трябва
да
бъда добър!
“, значи трябва
да
бъдеш земя.
Трябва
да
бъдеш почва, на която
да
расте всичко.
Когато кажеш: „Сиромах съм.“ Ти подразбираш, че
си
силен човек.
И трябва
да
туриш своята сила на работа.
А всяка работа трябва
да
има някакъв резултат.
Земята очаква водата
да
дойде и тогава всичките нейни богатства могат
да
се развият.
Само при водата могат те
да
се развият.
“ Че твоята беднотия е условие, за
да
се обърне, за
да
се развие твоето добро, твоето богатство.
И вие ще бъдете тогава господари и ще може
да
управлявате
себе
си
.
Най-първо човек трябва
да
управлява
себе
си
.
Ти казваш: „Защо трябва
да
ядем?
“ – Освобождаваме се.
3.
Дробни отношения
,
МОК
, София, 13.4.1934г.,
Кои са вътрешните разумни сили, които са разделили тези малки частици?
На земята едно същество, на което очите му са така устроени, може
да
ни вижда като малки точици.
Какво ще
си
представи това същество заради нас?
Друго същество се движи в друга посока и ще каже: „Тези части се мърдат.” Всяка част, която се мърда, е живо същество.
Един микроб се мърда.
И според движението ти може
да
определиш каква интелигентност има тази частица, която се движи.
Тогава може
да
предположим, че тези атоми, йони са живи същества, които живеят.
Тези заключения ние изваждаме от живите хора.
Отвън виждаш един човек и по неговите движения съдиш за намеренията му, за някои негови мисли.
1/2 може
да
задоволи нуждите само на двама души, на трима души не може
да
задоволи.
Тези двама момци може
да
задоволят нуждите само на две моми,
да
се оженят за тях.
В природата всякога по-малкото излиза, по-голямото остава.
Така е в природата.
Сега ние предполагаме, че всичките части са разпределени по равно.
Обаче в психическия живот това вярно ли е?
Да
кажем, че имаме в един дом 9 моми.
Ако тези 9 сестри ги теглим на кантара, ще бъдат ли всичките точно еднакво тежки?
(Няма
да
имат.) От какво зависи тази тежест?
(Тези, които имат по-голяма плътност и по-голям обем.)
Да
предположим, че имаме едни везни, с които мерим нещата и които мерят 1/100 част от милиграма.
Туря ви на кантара и ви дам една идея в ума.
Даже ако ви туря в ума идеята за една стотинка, пак ще тежите повече.
Защото, ако турите в ума
си
идеята за един лев, веднага ще се измени тежестта на кантара.
Всички наши желания и мисли увеличават нашата тежест, понеже са свързани със земята.
Тези тежести са свързани с известни желания, мисли и постъпки и на тези везни се показва дали мисълта е в зародиш, дали
си
я само помислил, пожелал или направил.
Ако знаете едно тяло колко атома има, това няма
да
ви ползува.
Но ако знаехте
да
превърнете желязото в злато, това щеше
да
ни ползува при сегашните условия.
Или ако знаете
да
стопите и
да
превърнете желязото в злато, както знаете
да
стопите калая, то веднага щяхте
да
превърнете с малко огън желязото в злато и веднага всичките ви мъчнотии, които имате, щяха
да
се разрешат.
Вие сега алхимически трябва
да
го превърнете.
В един дом се раждат само 2 деца, в друг дом се раждат 9 деца.
Защо в дадения случай една единица се разделя на две.
Каква нужда е наложила това?
Вие сте двама приятели, единият приятел носи една ябълка, изважда я, разделя я на две половинки.
Едната половинка оставя за
себе
си
, а другата дава на своя приятел.
И защо даваш на твоя приятел?
Колкото повече го обичаш, толкова повече ще му дадеш.
Ако го обичаш повече, ще му дадеш по-голямата половинка.
Ако го обичаш по-малко, на
себе
си
ще дадеш по-голямата половинка.
Какво трябва
да
разбираме под думата деление?
Когато един човек се отделя от нас, той туря ли нож
да
отдели нещо?
(Когато двама приятели се разделят, разделили ли са се силите, които са действували или са престанали
да
действуват?) Щом са престанали
да
действуват, те са умрели и двамата.
В живота деление не може
да
има.
Има едно деление, без
да
се разделят.
Делят се, без
да
се разделят.
Този закон за физическия живот не може
да
го допуснем.
Щом отделиш една ръка, ти не може
да
я туриш на мястото.
Често вие говорите, че сте изгубили любовта
си
.
Какво разбираме ние под думите „изгубил съм любовта
си
”?
Тогава как може нещо нематериално
да
се изгуби?
Къде е отишла в дадения случай тази енергия?
Когато Земята се завърти и Слънцето изчезне от едната половина на Земята и не я огрява, може ли тази част от Земята
да
каже, че е изгубила любовта на Слънцето, като не я огрява.
(В дадения случай няма загуба.)
Онзи, който ви обича, той ще остави нещо във вас и той не може
да
го вземе назад.
Ти като дадеш любовта някъде, назад не можеш
да
я вземеш.
Но и единственото нещо, което не може
да
се обсеби, е любовта.
Ти обичаш някого, ти не може
да
кажеш, че тази любов е твоя.
И онзи, който е хванал любовта, и той не може
да
я задържи.
Мога
да
ви я представя като един човек.
Като я хванат за едната ръка и за другата ръка, тя
си
седи.
Но щом я пуснат, тя никога не остава при тях, а
си
тръгва по своя път.
Това е само проявената любов в дадения случай.
Това, което остава във вас, не може
да
се измени.
И по тези вътрешни промени ние може
да
схванем проявите на Битието.
Някой ви безпокои, вие се безпокоите за изгубената любов, за изгубените условия, за изгубеното време; за хиляди работи се безпокоите и не сте
си
дали за тях едно философско тълкуване.
Казваш: „Изгубих
си
времето.” Къде е отишло?
Казваш: „Изгубих
си
живота, осиромашах.” Казваш: „Изгубих парите.” Не
си
ги изгубил, те са на земята.
Ти казваш, че
си
ги изгубил, а пък нищо не е изгубено.
Да
ви разясня аз този въпрос.
И
да
ви го разясня, той пак ще остане не разяснен.
Вие приличате на еврейския цар Давида. Защо?
Като отишъл той при Саула като млад момък, носел
си
прашката и Саул му казал: „Не става тази работа с прашка.
Нужно е нашето модерно воюване.” Дава му копие, ризница, щит и Давид усеща, че с тях ще му е тежко и казва.
„С тези работи аз съвсем не ще мога
да
воювам, съвсем ще загазя.” Няколко дена се учил той и видял, че не става така.
Та и вие, всеки един
си
носи своята прашка.
Всеки един от вас
си
има една мярка.
Както и
да
ви се изяснява любовта, някой път ви разправят за идеална любов, за социални отношения, облечете се в тях, походите и казвате: „Тази работа е непостижима”.
И Давид като отиде с тази прашка, работата, за която го пратиха на бойното поле, той я свърши, но не я свърши с прашката.
Давид каза: „Аз ида в името на моя Бог, Той е толкова силен, че прашката, която е в мен, на място удря.
Аз ида в Негово име.” Голиат му казва: „Ще ти дам
да
разбереш.
Аз зная какво мога
да
направя.”
Та казвам: Не е прашката, която може
да
разреши въпроса.
Силата на Любовта тогава къде е?
Къде с силата?
То е онова движение, което може
да
дадете.
Силата ви трябва
да
иде от някъде другаде.
Всички хора
си
представят, че само един може
да
ги обича.
От вас колцина могат
да
мислят, че двама могат
да
ги обичат?
И всички търсите само един
да
ви обича.
Любовта на едната сестра и омразата на осемте ще бъдат ли равни?
Те
си
имат чисто практическо разрешение.
Щом идеш при деветте моми и
си
избрал едната, ще видиш още осем души момци.
Или за пример, ако се отвори човешкият мозък и почне
да
функционира пред вас, какво щяхте
да
забележите?
Щяхте
да
забележите едно развълнувано море
да
се дига и
да
се слага.
Щяха
да
се явят чукари, хлътвания или размествания вътре.
Да
преведа думата бой.
Като отиде сам при девет моми, момъкът ще създаде едно от най-големите противоречия в живота
си
.
Ако отиде сам при деветте моми, този момък
да
не взема нищо.
Питам: При сегашните условия всички гледат повърхностно на живота, те гледат само на някои резултати.
Ако иска
да
вземе едната мома, тогава се явява спор от другите осем моми.
Всичките хора са се спрели на един резултат -
да
бъдат щастливи или
да
си
уредят работите.
Той не трябва
да
иска
да
вземе нещо, а само
да
дава.
Това е крайният резултат, много сложен резултат -
да
си
уредиш работите.
После друго - неговата любов към тях
да
бъде незнайна.
Един човек, когото смъртта задига, как може
да
си
уреди работите.
Или, на един човек, който е изложен на болести, как може
да
се уредят работите му.
Един човек, който постоянно губи условията и щастието, как може
да
бъде щастлив?
Едно дете носи стомна и я счупи.
(Голямата струва 20 лева.) Какъв устой могат
да
дадат 20 лева на една стомна?
Разбира се, зависи от майстора.
Можем
да
предположим, че зависи от пръстта, от която е направил майсторът тази стомна.
Зависи от сцеплението на тази пръст.
И може ли
да
се направи една стомна, която
да
не се чупи?
Но тази материя трябва
да
бъде много чиста.
От какво зависи сцеплението на частите на тази материя?
Ние сега търсим една връзка.
Има много връзки с природата.
Там нещо ви подсказва, че за в бъдеще има
да
страдате, а може
да
сте богат, здрав.
Има мисли тогава у вас, че след един кратък период има
да
ви се случи нещо.
Времето е ясно, слънцето изгрява, ветровете веят, хората работят, но вие чувствувате нещо и му отдавате значение.
Какво е основанието
да
чувствувате тези неща?
Да
обясним малко по-конкретно.
Процесът в 1/2 не е станал сам по
себе
си
.
Той не съществува в природата.
Човек
си
го обяснява така.
В природата съществуват числата, но там законът е малко по-другояче.
Нали има числа, които не може
да
се делят.
Ако едно число го делите винаги на две, ще дойде ли до едно положение
да
не може
да
се дели?
Ще делите и ще делите, и ще дойде ли до едно положение
да
не може
да
го делите?
(Предполага се, че няма
да
дойде.) Единицата ако я делите на две, какво ще получите?
Тази част в природата съществува ли?
То е правилно за вас, за
да
стане по-ясно.
Но в природата съществува един ред, който е малко по-различен.
Можем
да
дойдем сега до атомната теория.
Можем
да
дойдем до делението на материята на нейните части, до атомите, до йоните.
4.
Божествен и човешки порядък
,
УС
, София, 15.4.1934г.,
Например приписваме известни качества на някои неща и после виждаме, че това не е така и се обезсърчаваме, подозираме.
Като видите един човек,
да
ви е приятно, че сте го срещнали.
И всеки, като ви срещне,
да
му е приятно.
Всички противоречия, недъзи, ревност, слабост, болести произтичат от човешкия порядък.
И вие
да
бъдете като ангели, които летят.
Човешкият порядък е създаден колективно, но и частно се създава.
Понеже днес на кръст не могат
да
разпънат Христос, сега са приготвили задушливи газове.
Като се отдалечи тя някъде, казваш: къде е ходила?
Той не може
да
я остави
да
мисли тя свободно, той не иска тя
да
показва своите чувства към някой друг мъж.
Нито пък жената иска мъжът
да
показва своите чувства към друга жена.
Един светия, ако го поканят двама младоженци, той няма
да
отиде.
Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и бащите
си
.
Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и братята
си
.
“ Един светия при един банкер не може
да
отиде.
Един светия при един учен човек не може
да
отиде. Защо?
Ти влизаш в едно общество и искаш
да
ти дадат едно почетно място и ако не ти го дадат, ти веднага се докачаш, обиждаш се.
Вие не сте в никаква опасност, но светията вижда тези работи – той вижда опасността.
В Божествения свят, за
да
се справите с всички тези противоречия, които съществуват, има две възможности.
Всички се стремете обаче
да
станете светии.
Има две възможности, които съвременната наука не ги е засегнала и съвременното съзнание даже ги отминава.
Ти не можеш
да
придобиеш никаква свобода в света, ако не направиш две твърдения и две отричания.
Ако вие турите едно семе между пукнатините на канарата, дървото, което ще израсне, ще почне
да
расте по канарите и тези канари, които са близо една до друга, ще се отдалечат и между тях ще се образува по-голяма цепнатина.
Можеш
да
започнеш с отричането, че нищо нямаш.
Та, сега, първото твърдение, което ще направите в
себе
си
, е следното:
да
приложите Божествената Любов във всичката ѝ пълнота.
Трябва
да
направиш това утвърждение – че нищо нямаш и че
си
там.
Да
изпълните Волята Божия, в това е разрешението.
И после ще направиш другото утвърждение – че всичко имаш.
Да
изпълните Волята Божия не както вие разбирате.
Представи
си
, че
си
един богат човек, който има най-малко 3–4 декара земя.
Волята Божия има отношение с всичко в света.
И второто положение е: Всички трябва
да
бъдете добри проводници, та онова, което е хубаво, възвишено, трябва
да
мине през вашето съзнание.
Силата ви седи в изпълнението на Волята Божия.
Казваш, че в
себе
си
си
се отрекъл, но ти държиш нещата.
Щом възприемете Волята Божия, вие ще имате сила.
А трябва
да
кажеш и
да
си
убеден, че нищо нямаш.
Само по този начин може
да
постигнете това, което желаете.
И ако ти се отречеш, значи ти
си
свободен.
Ако кажеш, че всичко имаш, то щом имаш всичко, няма какво
да
ставаш собственик.
Защото, щом ставаш собственик на каквото и
да
е, подразбира се, че ти
си
зависим.
Всичко друго е губене на време.
Ти като
си
собственик на една къща, гледаш някой
да
не ти я вземе.
Защото и те не могат
да
изпълнят Волята Божия.
Това агне е мое.“ Заколваш го после това агне или вол, или кокошка, защото ти ги считаш за частна собственост, ти вземаш живота на други същества и ги изяждаш.
Светиите трябва
да
имат едно желание: всички светии трябва
да
се слеят в едно.
Казваш, че всичкото зло е в частната собственост.
Ти мислиш, че известно парче земя е дадено на твое разположение.
Те не са решили още
да
се слеят в едно и
да
образуват един голям светия.
Това никой не ти го е дал.
Ти можеш
да
заграбиш едно място и
да
кажеш: „Това е мое.“
Всички държави и всички общества в света са все собственици на големи имоти.
При тях няма спор, но светиите не знаят как
да
се обединят.
При това и Учителите, които стоят над светиите, и те се намират в противоречие понеже и те не могат
да
насилят светиите
да
направят това.
Светиите трябва
да
го направят доброволно.
В частната собственост се крие едно голямо зло, но човек трябва
да
знае как
да
го изправи.
И Учителите седят и гледат какво ще направят светиите.
Учителите седят горе и не могат
да
вземат решение, понеже чакат светиите.
Ти се влюбиш в тялото
си
, искаш
да
го прегърнеш,
да
го целунеш.
Ти
си
се влюбил в хляба и искаш
да
го прегърнеш,
да
го изядеш.
Ти
си
се влюбил в сливи, круши, ябълки и казваш: „Те са необходимост.“
Две твърдения трябва
да
се направят.
Едното твърдение е, че се отричаш от всичко – нямаш нищо.
А пък другото твърдение е, че всичко е твое.
Тогава имаш право
да
ядеш: круши, ябълки, агънца, всичко е твое.
Сега месоядците, хората на насилието, правят твърдения, че всичко на Земята е тяхно и казват: „Ние трябва
да
го завладеем!
“ Добрите хора сега ще се мъчат
да
направят едно отричане.
Не, съвършено трябва
да
се откажеш!
Когато кажеш: „Всичко е наше“, това е Божественият порядък.
Когато кажеш: „Всичко не е наше“, това е човешкият порядък.
Когато човек иска
да
завладее Божественото, без
да
му са дадени права, тогава той почва
да
ограничава другите в какъвто и
да
е смисъл.
Казва се: „Всяка власт е дадена от Бога.“ Но какво трябва
да
разбираме под тези думи?
Че тебе не ти ли е дадена власт
да
обичаш?
Дадена ти е.
Тебе не ти ли е дадена власт
да
ядеш?
Дадена ти е.
Не ти ли е дадена власт
да
ходиш,
да
мислиш,
да
чувствуваш?
Дадена ти е власт, но ти, умният човек, трябва
да
знаеш властта, която Бог ти е дал, как трябва
да
използуваш.
Трябва
да
знаеш колко трябва
да
ядеш и колко трябва
да
обичаш в дадения случай.
Дотолкова ще обичаш, че
да
не причиниш никаква болка на този, когото обичаш.
Твоята любов, твоята обич
да
ражда в него Божествени чувства,
да
се радва той на любовта ти.
Щом дойде този момент този, когото обичаш,
да
не се радва на любовта ти, ти
си
прескочил границата.
Ти може
да
се радваш по който и
да
е начин, но у онзи се ражда една реакция, противното, когато
си
прескочил границата.
У него се заражда едно подозрение, че в твоята любов има нещо користолюбиво и вследствие на това той почва
да
туря известни прегради и тогава се заражда това вътрешно лицемерие.
Ако е слаб, той ще почне
да
се оттегля все по-далеч и по-далеч.
Вие всички сега, и целият съвременен културен свят, се намирате в противоречия.
Трябва
да
се избавим от тях,
да
ги разрешим правилно.
Ти може
да
се отречеш от частната собственост.
Аз зная мнозина, които започнаха с идеята за раздаване и дадоха своето на другите.
И другите почнаха
да
ги използуват.
Като дадете за Господа имота
си
, ще дойдат другите
да
го ядат и пият.
Чух даже наскоро, когато се вдигнаха бараките от Гьондовото място (част от Изгрева, закупена от Гьондов, и носела името на притежателя известно време.
Дадох им друго място,
да
отидат там
да
се заселят.
Но те искаха
да
останат на Гьондовото място.
Съгласен съм, и това мога
да
им дам!
Но те са само 14 души, а пък това място могат
да
го искат няколко хиляди души.
И ако тия 14 души се настанят там, тогава ще дойдат другите хиляди души и ще кажат: „Как така на тях
си
дал това място!
И ние искаме от туй място.“ Това желание –
да
иска човек хубавото, е Божествено.
Но човек, като дойде на Земята, той трябва
да
е готов навсякъде
да
живее, понеже цялата Земя е негова.
Аз им казвам: Аз съм богат, давам ви мястото горе, на Витоша.
Но могат
да
дойдат и там и
да
ги вдигнат.
На Родопите ще им дам.
Вие трябва
да
опитате докрай човешкия ред на нещата,
да
опитате и
да
видите слабите страни на човешкия порядък.
Дето и
да
ходиш, няма
да
бъдеш собственик.
Като ти е дадена цялата земя, защо ти е собственост?
Ти ще тръгнеш
да
раздаваш от тая земя.
Ще
си
намериш другарка, на нея ще дадеш, после ще има други, на които ще почнеш
да
разпределяш.
Някои казват: „Виж как онзи
си
е наредил работите!
Той има къща, а аз нямам.“ Какво трябва
да
направим сега?
Как трябва
да
излезем от това противоречие?
– Ние няма с вас
да
поправим света.
Власт имаме, но сили нямаме.
И сили
да
имаме, не знаем как
да
поправим.
Можем
да
управляваме, но нямаме кой
да
разпределя нещата.
И най-сетне, кои са хората, които трябва
да
освобождаваме?
Казват: „
Да
живееш по Бога!
“ Един евангелистки проповедник проповядвал, че всичко в света принадлежи на Бога.
Но обърнатият към Господ един ден му задигнал кесията и казал на проповедника: „Понеже парите са на Господа, Господ ми каза
да
ги взема.
На тебе е казал дяволът
да
ги вземеш, а Господ на мен трябваше
да
каже
да
ти дам кесията.
Щом
си
позволил
да
я вземеш, това е от дявола.“ Разрешете сега кой е на правата страна.
Проповедникът тълкува учението по-дълбоко, като казва: „Господ чрез мене трябваше
да
говори и
да
ми каже
да
ти дам кесията, понеже аз те обърнах.
Това е от дявола, ти искаш
да
вземеш парите.“ Кой е на правата страна?
Онзи е обърнат, но проповедникът не признава, че е обърнат, щом може
да
направи една постъпка, която той не одобрява.
Сега, кое е по-хубаво в света:
да
вземете всички неща и
да
имате средства
да
живеете или всички
да
бъдете бедняци и
да
търсите един от друг любов?
Кое положение е по-хубаво:
Да
бъдете сити или
да
бъдете гладни?
Ситите хора са щастливите хора, а пък гладните хора са нещастните.
Когато не може
да
задоволи глада
си
, той е нещастен.
След като се е наситил, ситият, след това иде друг един процес: това, което е приел, трябва
да
го повърне назад.
Когато това, което
си
взел, трябва
да
го повърнеш назад, това не е благо.
Всички имате една голяма задача:
да
се справите с вашия вътрешен живот.
Да
допуснем, че влезеш някъде, където и
да
е.
Да
кажем, че ти
си
верующ, окултен ученик, ученик на Любовта и ученик на Мъдростта.
Вие може
да
имате сила, знание, украшение, красота и пр., но всичко това без любовта няма тази цена.
Животът без любовта е една млада хубава мома, окичена с всички красиви неща.
Тя е красива, но няма живот.
Всички външни придобивки без любовта са мъртви.
Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват своята ценност само когато любовта влезе в човека.
Всичко в света има цена, когато има любов.
Не че любовта може
да
се ограничи, но като престане любовта в тебе, ти ще изгубиш смисъла на живота.
Някой път не можеш
да
си
обясниш следното.
Ти обичаш един човек и престанеш
да
го обичаш.
Вие виждате един човек добре облечен и поглеждате вашите дрехи, че не са така добри, а пък неговите са добри.
И казваш
си
: „Той е много добре облечен.“ Туряш едно различие между
себе
си
и него.
Виждаш, че този човек знае, но всичко, което знае, е чуждо – той го е взел оттук-оттам.
Тя не е направила меда, но цветята направиха меда; но има нещо в природата, по-далече от цветята.
Сладкото в природата не го създадоха цветята.
Те го взеха от природата.
Някои искат
да
станат като мене. Защо?
Защо някои искат
да
станат министри?
Не
да
оправят света, но
да
оправят работите
си
.
Защо някой иска
да
стане учител?
Никое робство в света не може
да
се сравни с робството на един Учител.
Ти между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това.
Противоречия ще има в тебе и всичко това трябва
да
го разрешиш и няма къде
да
се освободиш.
Като натоварен кон, ще кажеш: „Аз съм свободен
да
отида на Витоша“, но онзи те кара с камшик.
Всички Учители в света минават един тежък изпит.
Те са на изпит и като могат
да
минат, ще минат в едно състояние вече, за което хората не са слушали даже, но докато дойдат до него!
В човешкото съзнание има две страни, които трябва
да
се разбират.
Всички хора, които са влезли в съприкосновение с тебе, трябва
да
ги повдигнеш и трябва
да
изгладиш противоречията по един разумен начин.
Каквото и
да
мислим, както и
да
разглеждаме живота, съществува едни дуализъм, едно противоречие.
На всички, които ти са поверени,
да
не оставиш нито един
да
пропадне.
Примерите, които Христос е привеждал, много пъти някои ги тълкуват в чисто буквален смисъл.
Този пример, който ви прочетох, ни дава известно изяснение за живота: Някой стопанин дава вечеря и вика гости за вечерята.
Христос в едно нещо не сполучи: не можа
да
отучи Юда
да
краде.
И този Юда го има и в съвременното християнство.
У него се е зародило желание
да
даде вечеря,
да
даде угощение.
Най-напред той праща своя слуга
да
покани избраниците.
Днес това, което разяжда християнството, е кражбата.
Един казва: „Бих желал
да
дойда на угощението, но купих нива.
Няма
да
мога
да
дойда тая вечер, ще ида
да
я нагледам.“ Друг купува 5 чифта волове и иска
да
ги опита и отговаря: „Няма
да
мога
да
дойда.
Но Юда не можа
да
обърне.
Действително,
да
се опитат 5 чифта волове, струва повече от една вечеря.
Христос сега трябва
да
обърне този Юда.
Също така,
да
се опита една нива струва повече.
Сега ще дойде Христос
да
обърне Юда.
Трети казва: „Ожених се, младата жена ми заповяда
да
не я напущам – не ще мога
да
дойда на вечерята.“ И така един по един, всички се отказват.
И ако Юда не се обърне, светът не може
да
се поправи.
Слугата разправя това на господаря
си
и той се разгневява.
Вие сте се намерили при една от най-трудните задачи.
Той казва: „От първите поканени нито един не искам
да
дойде в бъдеще.
Какво ще правите с Юда?
И
да
дойде някой от тях, ще
си
изпати.“ И изпраща слугите
си
по улицата
да
намерят хроми, куци, слепи, сиромаси и пр., които не са от избраните, и тях
да
поканят.
Аз го виждам навсякъде.
Мога
да
се дадат няколко тълкувания дотук.
За 2000 години той е прогресирал.
Във време на Христа този Юда е бил ученик, а сега е станал професор.
Може
да
предположим, че този стопанин е природата или Бог.
Той иска
да
даде една вечеря.
Две твърдения трябва
да
се направят.
Ако един цар поканва гости, те няма
да
могат
да
откажат заради 5 чифта волове, понеже воловете могат
да
хвръкнат, също жената, нивата.
Всичко може
да
хвръкне,
да
изчезне, ако не се уважи желанието на царя.
Разумно трябва
да
постъпва човек.
Но когато Господ кани, Когото не виждаме, ние можем
да
откажем.
Създава се една нова епоха сега.
Човек трябва
да
приложи Любовта както трябва.
И от две неща човек трябва
да
се отрече.
Ще дойде едно ново учение, за което хората се поканват
да
го възприемат.
Аз ви казвам какво трябва
да
придобиете, а пък вие ще ми кажете от какво трябва
да
се отречете.
Някой казва: „Много работа имам, сега съм на 40 години, късно е
да
приемам новите разбирания.“ Когато влезе френската мода мъжете
да
носят панталони, защото по-рано носеха шалвари, някои казваха: „Не сме свикнали
да
носим френски панталони.
Всички хора изискват неща, които са възможни само при известни условия.
Ще
си
носим потури!
Всички задачи, които имат хората, могат
да
се разрешат.
“ Имат право хората
да
си
носят потури.
Има едно голямо противоречие в света, което ще стане като една задача за в бъдеще.
И след това Христос се обръща и казва почти най-тежките думи, които някога е казвал: „Който тръгне подир Мене и не възненавиди баща
си
, майка
си
, жена
си
, брат
си
, сестра
си
, чадата
си
, приятелите и
себе
си
, своя живот, не може
да
бъде Мой ученик.“ Как ви се вижда това?
Един от младите братя ми разправяше, че той имал две неща, които трябвало
да
превъзмогне и като се отрече от тях, ще се почувствува свободен.
Ако го разбираме в буквален смисъл, не можем
да
разберем истината.
Две неща има, от които трябвало
да
се отрече, с които трябвало
да
се справи.
Христос е искал
да
каже
да
се отрече от всичко старо човек, което
си
е позволил досега, защото старото ще умре.
Ако ти не се откажеш от баща
си
, от майка
си
, те ще се откажат от тебе.
Има една тънкост в психологическата страна на този стих.
Имаш един малък трън, не се изисква много
да
го изтеглиш.
Трябва
да
се откажем от някои неща.
Но
да
допуснем, че ръката ти е тъй слаба, че не можеш
да
си
повдигнеш ръката и
да
го хванеш.
Съвременните хора разглеждат нещата много едностранчиво, те вървят по една много определена линия.
Всичко е в повдигането на ръката,
да
хванеш този малък трън и
да
го изтеглиш навън.
Много малки дефекти има човек, но той няма сила
да
се справи с тях.
Не може човек
да
се отрече от нещо, ако той най-първо не е придобил.
Ти не можеш
да
направиш едно самоотричане, преди
да
си
придобил.
Най-първо трябва
да
придобиеш,
да
имаш положителното, за
да
се отречеш от отрицателното.
Ако не се откажеш от дъщеря
си
, от сина
си
, от баща
си
и пр., тях ще ги задигнат.
Синът ти ще се откаже от тебе и ще
си
замине.
Ти не можеш
да
разрешиш една мъчнотия за живота
си
, докато не дойдеш до положителната страна на Любовта.
Ти не можеш
да
разрешиш противоречията на живота, додето не дойдеш до положителната страна на Мъдростта.
Вие
си
правите илюзия, че дъщеря ви е умряла.
Две положителни неща трябва
да
имаш.
Младата жена, когато иска
да
направи голямо впечатление на мъжа
си
, тя ще се престори, че е припаднала, ще умре.
Ти не може
да
се отречеш от богатството, докато го нямаш.
Той ще я съживи, ще я полее с вода, не иска
да
я изгуби.
Но някой път тя примира и той не може
да
я събуди.
Той е много напреднал от ваше гледище, но този светия има мъчнотии, с които трябва
да
се бори.
Питам сега: Преди колко хиляди години дойде тази идея у тази млада жена, като види мъжа,
да
примре?
И той
си
има слабите страни.
Дали нарочно го прави или това иде по някакъв друг път?
Един човек е силен, може
да
носи 100 килограма на гърба
си
– дотам е стигнал.
Ще примират, много естествено – думите, като ударят нейното тъпанче, правят такъв силен трус на нейния двойник, че той изскача навън, понеже ударът е бил много силен.
Но 500 килограма не може
да
носи.
И тя припада на земята.
Един християнин, който се съблазнява от една красива мома, престъпление ли е това?
Някой път тя не го прави нарочно, но ударът е бил силен.
Аз говоря само за външното,
да
не мине някаква крива мисъл в ума ви.
Частната собственост е една обширна идея, която, за
да
прокараш в света, ти заемаш една каква
да
е служба и
да
допуснем, че ти искаш
да
наложиш властта
си
, силата
си
върху другите.
Той само я е видял, но като се върне, може
да
си
помисли една мисъл, за която ще го държат отговорен. Кого?
Обикновения човек няма
да
го съдят за това, но един светия, който
си
е позволил и най-малката отрицателна мисъл, ще го държат отговорен.
Казва се, че всяка власт е дадена от Бога.
Но кои са признаците на една власт, която е дадена от Бога?
Това, което ви говоря за красивата мома, то се отнася до светията.
Един лекар може
да
направи операция на една красива жена, но ако вие я боднете с ножа, ще намерите затвора.
Божественото всякога задоволява човека и остава един плюс, дава един растеж.
А пък вие сте в положението на лекаря, който може
да
направи голяма операция.
Всички противоречия произтичат от един човешки порядък, който е влязъл в света: ревност, раздори, съмнение, завист, лъжа и пр.
Даже има и една вяра, която е човешка и ражда противоречия.
Ще ви изясня това: Представете
си
, че един човек
си
е направил идол, един голям идол.
Не искам това
да
ви бъде като спънка, но искам
да
ви кажа, че в бъдеще ще се намерите в едно положение на вашето развитие, ще дойдете до известни мъчнотии, социални мъчнотии.
Той му дава качествата на едно божество и мисли, че този идол може
да
му помага.
И при тия мъчнотии никой не може
да
ви помогне отвън.
Само онези хора, които са минали през тях, ще ви покажат пътищата, по които може
да
се освободите разумно от тях.
Човекът се обезверява в своя идол, в своята работа и с това не вярва вече и в работата на природата.
И под думите: „Царство Божие“ подразбираме всички хора, които са се освободили.
Като дойде при вас който и
да
е човек,
да
ви е приятно.
5.
Наяве
,
НБ
, София, 15.4.1934г.,
Питам тогава: Ако един човек избере
да
стане търговец, кои са причините?
В мозъка има специфични клетки, които възприемат светлината на Слънцето във всичките ѝ гами.
Ако друг избере
да
стане поет, кои са причините?
Ако трети иска
да
стане държавник, кои са причините?
Ако друг иска
да
стане лекар, кои са причините?
Всичкото другото е един свят непознат.
Не всеки може
да
стане лекар, не всеки може
да
стане музикант, актьор и т.н.
Човек не може
да
се занимава с всички професии.
Всичко това е предвидено за канализация.
И виждаме, че в природата има нещо разумно.
Всички тези клетки мислят толкова умно, те са толкова умни, че ако ние не ги спъваме, има известни клетки, които предвиждат бъдещето, което ще стане.
Казват на господаря: „Според науката, която знаем, туй ще стане.“ Казвате: туй е интуиция.
Ако ние престъпим законите, всичко в нашия живот се обръща надолу.
Те са в специфични бюра, които възприемат от пространството, по радиото го приемат и предават.
Един търговец, който е роден за търговец, той нещастие не може
да
има.
Някои искат
да
определят какво нещо е интуицията.
Интуицията предвижда нещата, които може
да
се случат в далечното бъдеще.
Може
да
предвидиш нещата за 10 години, за 20 години.
Ти може
да
видиш нещата и веднага
да
ги познаеш.
Като дойде някой при него, на вяра никога не дава.
У всеки човек има един ум, с който може
да
предвижда нещата.
“ – „5 лева.“ – „За 5 лева ще ти дам.“
Като описва един вол, ще го опише както е, няма
да
пише, че рогата му са един метър дълги, че опашката му е 4 метра.
Ако аз се поставя на Земята, от една капка аз разбирам какви трябва
да
бъдат моите отношения към разумния свят.
Главата на човека показва какви отношения трябва
да
има към този невидимия свят, или към реалния свят, в който нашето чувство е потопено.
После, един поет, който ще пише за млекопитаещите, трябва
да
измери поне на 10–1000 вола колко са дълги рогата, после дебелината им; после дължината на опашките, после козината и след това
да
даде точно описание като учен човек.
После малко
да
изучи тяхната психология.
И Земята ще бъде 10 пъти по-голяма, отколкото сега я виждате.
Да
види с какво се хранят, храната каква е.
В планината царска храна не може
да
има.
Може
да
ме убедите, възможно е
да
повярвам, ако може
да
ми се доставят аргументи.
Може
да
ми се дадат нови аргументи, нови факти и във вярата, и в лъжата.
Значи те са неща, които за бъдеще трябва
да
се изучават.
За мене истината е последен резултат на природата.
Единственият верен резултат зад всички нейни прояви, това е истината.
Сега хората правят опит
да
поправят света.
Ако те не могат
да
го поправят, светът сам ще се поправи и много естествено.
Доброто подразбира справедливостта, правдата.
Те казват: „Употребихме нашата наука, повече не можем
да
ви помогнем, вече Господ
да
ти помага.“ Оставят този човек на произвола на съдбата.
Сега съвременното общество е болен човек, ще го лекуват всички лекари.
И ако не могат
да
го излекуват, ще го оставят и той пак ще се излекува.
Един признак имам за нея: тя всякога носи пълна свобода и за ума, и за сърцето, и за волята.
Ще се излекуват, но хората ще минат през известни опитности, от които не трябва
да
се плашат.
Това, което при всичките условия остава.
Ново верую в света трябва
да
влезе.
Моят ум
да
мисли тъй, както аз схващам, моето сърце
да
чувствува тъй, както аз чувствувам и моята воля
да
работи тъй, както аз искам
да
работя – аз туй наричам истина, аз туй наричам свобода.
Хората трябва
да
възстановят вярата
си
един в друг.
Който разбира, ще види, че тя е мощното, силното, видимото, реалното.
Та, казвам: Най-първо, ние трябва
да
проучаваме.
Не
да
вярваш на един човек.
Думата „наяве“ подразбира, че неща[та] са оформени, те не са тайна, всичко е явно.
Може
да
се пише за любовта, но любовта е обусловена в света.
И от това, което е наяве, ти ще знаеш какво
да
правиш.
Вие вземете кое и
да
е семейство: колкото и голяма любов
да
имат, оставете семейството гладно 7–8 дни, веднага любовта ще изчезне.
А в природата на всеки човек ще поставиш толкова вяра, според възможностите му.
Колкото и
да
съществува любовта, ако влезе болестта и няма кой
да
помага, тази болест ще развали условията на любовта.
Нас ни интересува Земята дотолкова, доколкото може
да
ни даде храна, доколкото може
да
ни даде вода, [доколкото може
да
ни даде] въздух – неща, които ни са потребни.
Болният човек, като влезе болестта, той не мисли вече за любовта, но мисли само за болестта
си
.
Нас ни интересува Слънцето дотолкова, доколкото може
да
ни даде светлина и топлина, доколкото то може отгоре
да
ни даде кредит.
Изисква се една нова вяра, която
да
поставим на опит.
Може
да
му говориш за любовта, той казва: „Ако ме обичаш, махни болестта ми!
Не такъв опит, както детето изпитва майка
си
, нито майката
да
изпитва детето
си
.
“ Може
да
говориш на гладния за любов, той казва: „Ако ме обичаш, махни глада, който ме мъчи!
Все-таки всеки може
да
изпита природата.
Три фактора съществуват за човека: Бог, природа и човек.
За
да
се занимава човек със звездите, той трябва
да
е напреднал.
Казва: „Иди в дома
си
, помоли се на Господа и Той ще ти помогне.“ Че, ти
си
човекът, [който трябва
да
го нахрани] в дадения случай.
Човек е детето на Бога и природата.
Най-първо той трябва
да
се е учил в звездното училище, а после
да
се е учил в университета на Слънцето.
Ти не
си
длъжен през целия
си
живот
да
го храниш.
Следователно човек трябва
да
опита природата,
да
опита и Бога.
Ти един човек имаш право само веднъж
да
го нахраниш.
Ако той се съмнява, не този Господ, който
си
създал, но Онзи, в Когото цялото, безграничното битие е потопено.
Ето аз как разбирам, само веднъж
да
нахраниш.
Природата е външната страна на туй Божественото, а пък ние сме външната страна на природата.
Може
да
кажем така: Бог е нашият баща, Природата е нашата майка, ние сме детето.
Казвам: Има неща, които трябва
да
се изучават, понеже цялото човечество се намира в една област на заблуждение.
Щом аз нахраня един християнин веднъж, той трябва
да
посети всичките 500 милиона християни.
Родени сме от природата
да
намерим своето място.
Когато ги обиколи всичките, той има [право] само един обяд
да
иска от мен.
И тогава ние искаме
да
подчиним природата.
Аз имам право само един обяд
да
искам от когото и
да
е.
Какво ще подчиняваме майка
си
, какво ще спечелим?
А той се изтъпанчил и казва: „Нали вярваш в Господа?
Не трябва
да
подчиниш майка
си
, но трябва
да
се учиш от нея.
И като погледне човек на почвата, вижда, че тя е само от гробници.
Майка ти, която те е родила, ти не може
да
подчиниш, ти може
да
се поучиш от нея.
Ти не може
да
подчиниш баща
си
, който те е родил, но може
да
се поучиш от него.
Щом ти искаш целия
си
живот
да
останеш при мене, ти нямаш никакъв Господ.
Ти не може
да
подчиниш майка
си
, ти едва може
да
бъдеш като майка
си
.
Питам тогава: Какъв е смисълът на всички тези борби, които сега стават: социални, обществени, държавни?
Аз не искам
да
остане при тебе целия живот.
Ти не може
да
подчиниш баща
си
, ти едва може
да
бъдеш като баща
си
.
Един ден всичко това ще залезе, както Слънцето днес залязва.
Ако ти
си
един вол и искаш
да
останеш през целия
си
живот, аз ще те впрягам, ще те храня със слама и ще те залъгвам, че това е волята Божия, даром ще служиш, никакви пари.
А в сегашното общество казват: „
Да
подчиним природата!
С това аз не искам
да
ви обезсърчавам.
Аз в света не искам
да
съдя никого по единствената причина, понеже не е моя работа.
Когато намеря един болен човек, аз не го питам: „Защо
си
болен, че как така?
Сега хората проповядват, че трябва
да
се вярва в Бога.
“ Аз не го съдя, но казвам му така: „Много добре е, че
си
болен!
В онзи, който хората създадоха?
Аз ще те изцеря и ти ще ми благодариш.“ Болестта навреме е дошла.
Всичките нещастия в света зависят само от нас.
Какво ми коства на мене
да
го излекувам?
Ние, хората в света, създадохме най-ужасните работи, които историята на битието знае досега.
Това, което твърдят в света, че хората били безверници… Аз не помня досега в цялата история случай, в който човек
да
се е обезверил в същинския Бог.
Всичките нещастия са създадени все от хората.
Ако е въпрос за онези богове, които хората създадоха, прави са – те създадоха безверието.
Този метод, с който ние знаем
да
лекуваме, не искам
да
го поверявам на сегашния свят.
От памтивека те ги създадоха.
Но когато някой казва, че не вярва в Бога, казвам му: „Прав
си
, и аз не вярвам.
Понеже, ако го поверя, всички лекари ще измрат гладни.
Колективно всичките хора така Мислят.
Предпочитам
да
има болести, отколкото лекарите
да
измрат.
Ние, запример, казваме: „Този е лош човек.“ Трябва
да
дадем сега обратно движение на тази човешка мисъл.
Трябва
да
се опълчим против онези хора, които са родени в нощта, нищо повече.
“ Казвам: „Дай
си
ръката!
Защото този болен и този лекар в миналото съществувание са имали вземане и даване, били са търговци, единият е останал
да
дължи нещо на другия.
Те искат
да
живеят в охолство и удоволствие в света.
Новото верую се отличава по това, че то трябва
да
ни освободи от заблужденията.
Сега Провидението, за
да
ги избави от едно противоречие, който има
да
дава, се разболява, другият, който има
да
взима, става лекар и по закона на Любовта, [болният] дава 100–200–300 лева, казва: „
Да
си
платя дълга.“
Новото верую трябва
да
внесе в света един елемент на разбирателство.
Аз не казвам
да
вярвате в тези работи, но ако може,
да
вярвате в мене.
За нищо не мислят, цял свят
да
изгори.
С това качество трябва
да
се отличава.
После не
да
ми кажете: „Ще ме извините, заблуди ни този човек.“ Аз го представям тъй, както когато ходите на киното и казвате: „Видях еди-кой
си
умрял.“ Това са сенки, това са арменски долапи, картини.
Между хората новото верую трябва
да
внесе братство.
Трябва в нас
да
има желание, или
да
престане раждането в тъмнината.
Защото има братя, които се раждат от един баща и една майка, но след като умрат бащата и майката, започват
да
се карат за наследството.
За друго братство се говори – братство, в което бащата
да
не умира.
Сега може
да
ви кажа, има известни научни теории, има учени хора, в миналото случило се, че Земята преди милиони години минала покрай едно черно, загаснало слънце.
Че като минала и още не може
да
се освободи от това влияние.
Съжалявам, че няма един филм как Го съдил там Пилат, как бил извеждан.
Всичките нещастия се дължат на това.
Щеше
да
има нещо много красиво, Христос тъй, както върви с кръста
Си
.
На филма много хубаво щеше
да
бъде, по еврейски.
Дето казва Моисей: Бог сътвори Земята и Небето, Той дошъл
да
освободи Слънцето,
да
освободи Земята от влиянието на туй черното слънце.
Там е филмувано, но сега ако дойде, няма
да
го позволят.
Мога
да
обяснявам причините, но кой ще повярва?
Съществува той, аз съм го виждал, аз съм бил зрител на такъв филм.
Ако сега ви кажа някои работи, не искам
да
се зароди у вас друга някоя мисъл.
За мене истината седи във виждането в света – туй, което вие трябва
да
държите.
Двама разумни хора никога няма
да
се борят, но двама, които не са разумни, всякога ще извадят нож, ще се борят.
Хората искат
да
отидат на онзи свят, за
да
се избавят от несгодите на този свят.
Защо е създадена Природата, този въпрос оставете настрана засега.
Но ако те отидат с тези свои разбирания в онзи свят, те и него ще развратят.
Вземете сегашните религиозни хора, всички вземете: имате католици, имате православни, протестанти, баптисти, всички вярват все в Бога.
Аз се чудя на тези изопачавания, на тези тълкувания, които са дали на учението на Христа.
Че ти
си
изопачен човек.
И ако Христос дойде днес, Той ще се чуди на изкуството им
да
изопачават Неговото учение.
Като дойде на Земята, Той ще види само кръстове, Той ще види навсякъде образа
Си
в картини, които се продават, но онова, което е учил, Христос няма
да
го намери.
Ще кажете: „Не е ли прогресирал светът досега?
Казвам: Ти не може
да
растеш в живота – ти нямаш органическа сила, ти нямаш връзка със зелените лъчи на Слънцето, които дават подтик за растене.
НАГОРЕ