НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
653
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
653
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Единственият свободен
,
УС
, София, 1.4.1934г.,
Вие още не сте разсъждавали по този въпрос, по този начин, от временните работи
да
отиваме към постоянните.
Вие седите в дома
си
.
Да
кажем, момченце сте.
До 21 години вие сте примерен, връщате се рано вкъщи, слушате майка
си
, баща
си
, но един ден станете малко разсеян.
Майка ви каже нещо, но вие казвате: „Какво, не можах
да
чуя?
“ Баща ви каже нещо, но вие кажете: „Не можах
да
чуя!
“ Казват два, три пъти, все не може
да
чуете.
“ Разсеян сте, почвате
да
закъснявате с по половин час, 1, 2, 3 часа.
И майка ви, и баща ви почват
да
се питат кои са причините.
Представете
си
, че един пътник пътува лятно време през месец май, събува се бос.
Но натъкне се на едни трън, който не може
да
излезе, и започва
да
куца.
Пообръща се, пъшка, гледа, седне, стане, човърка
си
крака, не може
да
извади тръна, после седне на друго място, пак човърка.
“ – „Събух
си
обущата и тъй, някой път с обуща се спарват краката, а без обуща се натъква на някой трън.“
Но човек може
да
се избави от противоречията в света, стига
да
има едно друго разбиране в живота.
Но преди всичко човек трябва
да
бъде внимателен.
Сега всички вие мислите, че сте свободни хора.
Блъскат го вълните и някой път го съсипят дори и той остане на дъното на океана.
Следователно дотогава, докато ти се изкушаваш от злото, ти не
си
свободен.
И дотогава, докато те привлича доброто, ти не
си
свободен.
Тогава аз ще ви изясня от друго гледище, не какво е зло и добро, нито как се заражда злото и доброто.
Представете
си
, че у вас се зароди едно желание
да
станете богат човек.
Представете
си
, че имате желание
да
придобиете пари.
Представете
си
, че парите представляват доброто.
Казвате: „За
да
не бъда аз сиромах, за
да
не бъда в зависимост, всичко ще направя, за
да
стана богат...“ Но, след като добиете богатството, се ражда злото – някой е намислил
да
ви направи зло.
Не че ви мрази, но понеже вие носите пари и стока, тия пари ще ви донесат злото.
Този някой казва: „Или ще ми дадеш половината от парите, или ще те убия!
“ – „Нищо не
си
ми направил, но туй, от което ти се нуждаеш, и аз се нуждая.
Или половината ще ми дадеш, или ще те обера.“ Ако ти дадеш половината, мислиш, че не е право, понеже той не е работил.
Представете
си
, че вие сте семеен, нали така?
И човекът се плаши от жена
си
.
Тя казва: „Това не
си
направил, онова не
си
направил.“ Аз питам: Кой дава правото на тази жена
да
го хука?
И откъде тази идея се е пръкнала в ума ѝ,
да
му заповядва?
Или обратното: Вие сега искате
да
оправите света.
Мислите ли, че по този начин светът може
да
се оправи?
Или пък виждате един човек, който вярва в Бога.
Вие ще го повикате, ще почнете
да
му тъпчете главата с обратни учения.
Вие нито Христа сте видели, нито сте Го чули, но проповядвате: „Христос казал: Ако имаш две ризи, дай едната.
Богатството
си
раздай.“ Е, хубаво, един ден този човек постъпи тъй, както вие го учите.
И той мисли, че като раздаде всичкото
си
богатство, хората ще му благодарят.
Но хората почват
да
му се смеят и казват: „Той е един глупак, раздаде богатството
си
.
Нега сега
да
отиде
да
работи.“ А и той
си
казва: „Що ми трябваше аз
да
слушам този учител?
“ Той ходи от едно място на друго, не го приемат вече никъде и той мисли: „Що ми трябваше
да
си
раздавам богатството?
Когато Христос учи: „раздай имането
си
“, Той разбира, че толкова
си
богат, че пъшкаш под това богатство.
И Христос е дошъл
да
ви помогне по някакъв начин,
да
те освободи от ненужния товар,
да
го снемеш от гърба
си
и
да
го раздадеш.
Какво ще те ползувам аз, като пожертвувам целия
си
живот и го дам на другите хора, [а те] почнат
да
се подиграват с мене?
Мислите ли, че ако дам парите
си
на другите хора, които не знаят за какво
да
ги употребят, не ги използуват както трябва, че моята жертва е на място?
Пожертвувай
себе
си
, раздай имането
си
!
Как трябва
да
се пожертвувам, за кого?
Трябва
да
е определено.
Едно дърво трябва
да
се посади, но къде?
Не можеш
да
го посадиш на камъните.
И ще оставиш това дърво само
да
расте.
Аз не искам
да
натъпча вашите глави с мои знания, понеже ги виждам, че те са и без това натъпкани с какво ли не, но ви казвам: Главите ви имат по две врати, и двете врати ще ги отворите.
Защо трябва
да
влиза и
да
излиза навънка?
Защото това благословение, като излиза навънка, ще очисти всичките нечистотии, които са събрани в къщата ви.
Когато Христос казва
да
даваш, това значи, че ти, като даваш, чистиш
себе
си
.
Ти не мисли, че правиш нещо, но че даваш, за
да
се очистиш.
И ако не даваш, ти не можеш
да
се очистиш.
И когато някому даваш пари, аз казвам: Той
си
раздал помията.
За мене това е така, а светът казва: „Той е много добър.“ Този човек
си
е раздал имота – помията, а казват: „Този човек е светия, раздал всичко!
“ Аз казвам: Този човек е раздал помията
си
и тинята, а водата взема за
себе
си
.
Затова казва Христос: „Когато направите всичко, което ви е заповядано, казвайте: „Ние сме недостойни раби.“ – „Че как
да
сме недостойни раби?
Толкова работи сме раздали.“ Ти не можеш
да
направиш един човек щастлив, докато не го направиш съпричастен на
себе
си
.
Ти не можеш
да
бъдеш щастлив човек, докато ти не станеш съпричастен на Божия живот,
да
работиш така, както Бог работи.
Във всичките ти постъпки Той
да
присъствува, в мислите, в чувствата – също.
Всеки ден
да
бъдеш идеално разположен и
да
няма нещо, което
да
те смущава, тогава
си
съпричастен на Божия живот.
Сега, която и
да
е ваша най-добре възпитана котка, аз мога
да
я туря на изкушение.
Няма котка, която
да
не мога
да
туря в изкушение.
Един богат човек, който се хвали със своята възпитана котка, за
да
я изпита, внесъл в дома
си
една малка мишка.
И тази, възпитаната котка, скочила
да
гони мишката.
Старият навик –
да
гони мишката, се проявил.
Тази мишка е щастието, което гоним, което търсим.
Като те пуснат, ти хукнеш
да
го гониш, тук го търсиш, там го търсиш.
Който търси щастието отвън и иска
да
бъде съвършено щастлив, той се лъже.
И ако отвънка го търсиш, то е положението на котката, която мисли, че като хване тази мишка, ще уреди въпроса.
Коя котка е уредила работите
си
, като е хващала мишки?
Освен че нищо не е уредила, но тази котка, която живее хигиенично, след изяждане на мишката
си
съкращава живота.
Някой ми каже: „Помоли се за мене на Господа!
“ Защо аз трябва
да
се моля за хората на Господа?
Може
да
намерите в речника тази дума: проповедници, които отиват
да
събуждат хората.
Един от тия проповедници бил повикан от богат американец, който бил на умиране и му казал: „Я се помоли на Господа
да
оживея!
“ – „А, не се моля, не виждам
да
си
направил никакво добро.
Нито дума не обелвам пред Господа за тебе.
Ти ще умреш, по-добре
да
те съдят, там като идеш.“ Той го гледа.
– „Така е, ако можеш
да
дадеш половината от богатството
си
на Господа,
да
го пожертвуваш, тогава веднага ще се помоля за тебе.
Без жертва нищо не правя.“ И вие казвате сега: „
Да
идем
да
се помолим за тази сестра!
Ще турите тази сестра натясно – какво е дала тя?
Половината покъщнина дала ли е тя?
Пет рокли има, две и половина дала ли е?
Три чифта обуща има, един чифт и половина дава ли го?
Всички казвате: „
Да
се помолим за нея.“ Не върви тази работа така!
Човек не може
да
расте, без
да
дава.
Понеже ние трябва
да
мязаме на Бога, понеже Бог дава, аз трябва
да
вървя по Неговия път и трябва само така
да
давам.
Ама защо, ама за какво трябва
да
давам, ама на място ли е, без място ли е – не разсъждавам.
Давам и с време, и без време. Давай!
Ако твоето сърце при един лош човек може
да
тупа по един начин, а при един добър човек трябва
да
тупа по друг начин, тогава какво ще стане с тебе?
Сърцето трябва
да
тупа еднакво и при добрия, и при лошия човек.
При единия и другия човек трябва
да
бие еднакво!
Много добри хора, аз виждам, за в бъдеще ще станат лоши хора.
И много лоши хора, аз виждам, за в бъдеще ще станат добри хора.
Сега няма
да
ви обяснявам това, аз го мисля тъй.
Аз виждам много лоши хора, които са ръждясали отгоре, само с тиня са покрити, но като се очистят, измият вътре, ще видите, че са златни и един ден условията ще изтъркат тази кал.
А обратно, някой добър човек, макар
да
е позлатен само отгоре, на него не може
да
разчитаме.
Един християнин бил сиромах, друг бил богат.
Сиромахът казал на богатия: „За тебе имам два речника: Когато даваш, както Бог е заповядал, аз считам, че по-добър човек от тебе няма, а когато не даваш, тогава имам друг речник.
Тогава за мене ти
си
един вагабонтин, нехранимайко.
Та, имам всичките думи в единия и в другия речник.“ Казва още сиромахът: „Братко, ще бъдеш тъй добър, че
да
не ме принуждаваш
да
си
отварям втория речник и
да
си
губя времето.
Ще даваш като Бога, че
да
обръщам само единия речник, защото другояче и мене ще ме туриш в изкушение
да
ти говоря лоши думи.“
Обръщате речника
си
и започвате
да
разправяте какво ли не.
Вие сте при един готвач, който е наготвил 25 яденета и искате
да
опитате всички яденета,
да
видите дали добре е сготвил.
Мислите ли, че няма
да
има едно лошо разположение след това?
А ако ястията са добре сготвени и вие съвсем по мъничко сте вкусили, ще бъдете добре разположени през целия ден.
Много неприятна служба е
да
опитваш недобре сготвените яденета.
Детето сутрин не иска
да
стане, мързи го, но има в него една хитрина: ще се престори на болно и казва на майка
си
, че уж има температура и тогава целия ден седи и пъшка.
Не зная дали вие сте имали тази опитност.
Той ще дойде и ще почне
да
пъшка, а няма никакви причини
да
пъшка.
Казвам: Това е старият живот, от който всички трябва
да
се освободите!
И човек трябва
да
се освободи от всичките тези утайки, които спъват живота.
И не само
да
се освободите, но и на всяка утайка
да
ѝ намерите мястото.
Главната мисъл, чистата мисъл, е
да
служите на Бога, тъй както бихте служили на един баща, който ви обича, един баща, който ви е дал свободата.
Да
запазите тази свобода, понеже единственият свободен в света, единственият, който никога не се изменя, Той е само Този, Небесният ви Баща!
И затова, докато не се свържем с Него, ние не можем
да
бъдем свободни
да
разбираме живота както трябва.
А нас не трябва
да
ни спират противоречията.
Противоречията, това са външни условия, които ние трябва
да
изучаваме.
Този човек, когото не обичате, след време може
да
го обичате.
А може и този, дето обичате, след време
да
го намразите.
Едното може
да
се срещне и другото може
да
се срещне.
Сегашното верую, което имате, не само
да
ви бъде за 100 години, но това верую
да
ви бъде винаги, за през вечността.
Веруюто, което имате,
да
бъде един непреривен процес, който
да
ви води към постигане на великото в света.
Какво ли ще им се даде?
А не такова, което ще прилича на онова дете, което само няколко месеци или години може
да
носи едни обувки и после ги захвърли.
Ние трябва
да
имаме дрехите на птиците, които много повече са постигнали.
Да
допуснем, че един търговец очаква
да
му се отпуснат 100 000 лева.
Вие ще търсите някой крояч, а в птиците този въпрос е разрешен.
Тия пари, като се вземат, не могат
да
се ядат.
Той вярва в тях дотолкова, доколкото може
да
се обработи този капитал, доколкото може
да
се ползува от него.
Някой път вярващите се заблуждават от външните условия на живота.
Запример, на онова дете, което е в утробата на майка
си
, кое е най-голямото желание – един ден
да
се освободи,
да
излезе вън, на свобода.
И туй дете излиза, ражда се, но след като излезе, вижда, че пак е в зависимост.
Сега, второто положение – като излезе, страх го е
да
не се изгуби и се хваща за майка
си
, търси нещо от нея, търси двете ѝ гърди.
И като се хване за тях, тури устата
си
и мълчи.
Бос
си
, помислиш за обувки – ти
си
вече обут.
Каквото
си
помислиш, всичко туй става.
Това до една, две, най-много три години и най-после майката казва: „Стига толкова, няма повече храна за теб.“ Трето положение: детето трябва
да
се научи
да
ходи,
да
стъпва,
да
се изправя,
да
се хване.
Пращат го на училище, почва
да
се учи; стане възрастен на 20, 21, 23 години и в него се пръкне една нова идея: мисли
да
стане като баща
си
, като майка
си
, мисли
да
си
съгради къща.
Ако аз помисля, че имам един златен палат, мога
да
го имам.
Нито детето, което е излязло из майка
си
, е разрешило въпроса, нито което суче от гърдите на майка
си
, нито което ходи на училище; и най-после дойде старият човек, той почне
да
мисли за онзи свят.
Казва: „Ще се върви на онзи свят,
да
се върна назад, откъдето съм дошъл.“ Мислите ли, че като иде на онзи свят, ще разреши въпроса?
Там ще каже: „Няма
да
я бъде“, пак ще се връща назад.
Всичко става във време и пространство.
Всичките ваши нещастия, които имате, недоразуменията, се дължат все на човешкото, което е станало.
Всинца от еднакви работи не се интересувате.
Онова дете в утробата на майка
си
се интересува от едно, роденото дете се интересува от друго, малкото дете се интересува от трето, възрастният, старият, всички се интересуват от различни неща.
Казвам ви: Правете повече по Бога, за
да
бъдете по-щастливи!
Да
допуснем, че един човек е намислил
да
открадне нещо.
Намислил
да
открадне нещо и казва: „Нещо не ми върви.“ Защото по някой път у човека има едно суеверие.
Казва той: „Докато не открадна, няма
да
ми върви,
да
ми тръгне.“ И това е почти навсякъде.
И хората крадат, за
да
им тръгне напред.
Те казват: „Трябва
да
направя добро някъде, за
да
ми тръгне.“ И отива, прави добро някъде.
Питам: Човекът ли е, който иска
да
краде и
да
прави добро?
Човекът е само онзи, който избира в дадения случай злото като метод и доброто като друг метод, за
да
оправдае положението
си
.
Казвате: „Все трябва
да
има човек на кого
да
се опре.“ И то е разбиране.
Ако Бог за вас е само като една опорна точка, във време на нужда
да
ви помогне, и после, като нямате нужда,
да
ви бъде като място, откъдето само
да
изтеглите капитал, за
да
работите, вие сте разбрали наполовина тази истина.
Всеки един от вас може
да
бъде поставен на изпит.
Някой път вие мислите, че сте силни, имате силна вяра, но като ви поставят на големи противоречия, вашата вяра се изгубва.
Най-напред трябва
да
минат две големи противоречия.
Силен човек е само онзи, който може
да
огъне един здрав прът и
да
направи един обръч от него.
Да
съедини двата края на две противоречия.
Ако не можеш
да
съединиш тия два края на едно място, силата ти е малка, ти
си
слаб човек.
2.
Очите на мъдрия
,
НБ
, София, 1.4.1934г.,
То има тази работа за отоплението и [за] осветлението, за уреждането на живота.
Слънцето има тази задача.
Нашата задача е съвсем друга.
Сегашните хора имат съвсем друга задача.
Те се занимават с въпроса защо е така създадена Земята.
Навсякъде по света има много хора, [които проповядват], а при това, наместо светът
да
се подобрява, става по-лош.
Онези от вас, които сте от първата фаза, които мислите по-първо за противоречията в живота, ще ви дам за пример един негърски проповедник.
Попитали го неговите слушатели какво правил Господ преди създаването на света.
Но понеже не сме готови
да
използуваме [туй, което знаем], нямаме достатъчно вяра, чрез която
да
вземем необходимите сили и
да
обработим туй, което знаем.
“ – „
Да
бие глупавите хора като вас.“ Туй е неговото твърдение.
Ако разбираха, сегашните работници, които работят по насилие, то е един метод.
И богатите работят чрез насилие.
Страданията са страдания, но само умният разрешава противоречията, които съществуват.
И работниците работят чрез насилие.
Той е допустим, в реда на нещата е.
Злото в човека е всадено в неговата воля, в свободата на неговата воля.
Ако тия работници коригират своя ум и повикат любовта на помощ и насочеха своя ум към богатите, богатите щяха веднага
да
отворят сърцата
си
, щеше
да
стане това, което трябва
да
стане.
Ако всички богати хора биха концентрирали своя ум към любовта, те щяха
да
накарат работниците
да
работят, както те искат.
Сърцето и умът в дадения случай са само условия, при които волята може
да
създаде някакъв порок.
Защото мислите помагат на волята
да
създаде някакво престъпление, някакъв порок; и сърцето помага на волята
да
създаде някакво престъпление.
Ако се проповядва, може
да
се направи един опит; даже религиозните, трябва
да
направят този опит.
Може някои
да
цитират, че сърцето е покварено.
Но покварата на сърцето не зависи от това, че сърцето е грешно.
Ако за един престъпник казват
да
се затвори,
да
си
замине,
да
се махне от света, окултният закон показва, че този престъпник като се махне, в другия свят е по-опасен, отколкото тук, на Земята.
Мъжът. Мъжът в дадения случай развращава една жена.
Добрият човек, който на Земята не е могъл
да
действува, като замине за другия свят, става по-силен 10 пъти.
Следователно добрите хора трябва
да
идат в онзи свят, за
да
могат
да
извършат нещата добре, както на Земята не могат
да
ги направят.
Жена, която се развращава от един мъж, мъжът в дадения случай е волята на жената.
Но някой път и злите хора искат
да
умрат, за
да
може
да
направят нещо зло на този свят.
Мъжът може
да
се развращава от жената.
Жената е волята на мъжа в дадения случай.
Тъй разглеждаме ние въпроса.
Обаче трябва дълга опитност,
да
се убеди той сам, че онова, което той прави, като се направи на него, той ще съзнае, че не е добро.
Запример един престъпник като измъчва жертвата
си
, той мисли, че е в реда на нещата, но ако тази жертва започне
да
го измъчва, вижда, че не е право.
Та, казвам: По този начин, по който сега живеем, ние искаме
да
разрешим живота по един стар начин.
В края на краищата онези, които предвиждат бъдещето, предсказват, че на Земята може
да
бъде след един век, или след 2 века, или след 3, 4, 5, 10, 15, 20 или 100 000 века, или един милион века, Земята ще бъде изгорена.
Под думата „воля“ разбирам желание
да
има нещо.
Самите хора ще създадат един огън, ще се запали Земята и всичко ще се стопи и няма
да
остане от сегашната култура нищо.
Няма
да
остане ни народно събрание, ни църква, ни джамия, няма
да
останат паметници, няма
да
останат постройки, няма
да
остане ни мъж, ни жена.
Туй е желанието
да
пия.
Всичко ще стане на каша.
Като дойде някой, ще види цялата Земя чиста от всички престъпления.
Ако не искам
да
дишам въздуха, в който има отровни газове, как ще се отровя?
Казвате: „Може ли човек
да
не диша?
И бъдещите хора, които някога ще се въплътят на Земята – може би някои от вас
да
дойдат, – от този прах ще имате и вие.
Но човек трябва
да
разбира техните отношения,
да
ги свързва с нашето съзнание, за
да
видим какво е неговото приложение.
Може
да
каже някой, че не го интересува.
Запример ние може
да
считаме социологията за основна наука, или физиологията, или медицината, или която и
да
е друга наука.
Ако сегашният живот не е свързан с бъдещето… В живота съществува едно звено между всички същества, от най-малкото до най-голямото, и всички същества са свързани в едно звено.
Но всички тези науки допринасят за човешкото развитие.
Та, ние казваме, че Онзи, Който е създал света, го е създал по закона на числата.
Ако човек в една глава има толкова противоречия, колко противоречия щеше
да
има, ако имаше две глави?
Ако човек с две очи има толкова противоречия, колко противоречия щеше
да
има, ако имаше четири очи?
Само ако се премахнеха животните и растенията от Земята, ние щяхме
да
почувствуваме каква голяма полза принасят.
Ако човек с две уши има толкова противоречия, колко противоречия щеше
да
има, ако имаше четири уши?
Ако човек с една уста има толкова несгоди в живота, то ако имаше две уста, с които постоянно
да
говори, колко противоречия щеше
да
има?
Та, казвам: Ние сме в една нова фаза на разбиране на своя живот, на разбиране на природата.
Дълго време ще мине, докато се създаде една глава.
Аз искам
да
подкрепя онова, което е вложено във вас.
Туй, което у вас с раждането вие носите.
Както онази слугиня, която насила води едно животно, вие какво ще направите, то е ваша работа.
Дървото трябва
да
расте, водата трябва
да
тече, човек трябва
да
мисли, геният трябва
да
расте, а светията
да
осветява пътя на всички хора.
Човек не знае какво
да
прави.
Какво трябва
да
прави?
Сития, за
да
го изцериш, дръж го гладен.
Какво има
да
се смущавате?
А гладния, за
да
го изцериш, нахрани го, но
да
не преяжда!
Всичката философия седи в това: Не отказвайте нищо на вашето сърце, но онова, което даваш,
да
е на място.
Не отказвайте нито една мисъл на вашия ум, но онази мисъл, която предлагаш в ума
си
,
да
хване място.
От бора какво има
да
стане?
Най-после, онзи, който разбира, всяка една постъпка, която човек е направил, трябва
да
хваща своето място.
От едно малко желъдче ще стане формата, която му е създадена.
Аз считам: каквото верую и
да
имате, то е един занаят.
Човек ще остане в тази форма, която има в
себе
си
.
Занимава се човек с търговия, но търговията
си
има своето място.
Може
да
е търговец на платове, на едри стоки, на колониални стоки, може
да
е лекар на болни, може
да
е поет.
Той пише в книгите, издава ги, пише във вестниците.
Може
да
е филолог, може
да
е анатомист и т.н.
Следователно всеки може
да
е социалист, може
да
е комунист, може
да
е православен – това са все занаяти.
Свободата е само в Божествения порядък на нещата.
Сега ние търсим общата свобода.
В Америка, ако идете в големите църкви или в еврейските църкви, всяка църква лекар
си
има.
Може би свободата съществува, не че ние я извоюваме.
Всеки човек сам ще извоюва своята свобода.
Да
е свободен, именно той трябва
да
се ползува от условията, които му са дадени в този свят.
За какво има
да
воюва на нашата Земя?
Лекар, който принадлежи към някоя църква, членовете на църквата няма
да
викат някой лекар отвън, но ще викат своя лекар.
Дадени са всички условия и не може
да
стане повече от това, което му е дадено.
Той ще има клиенти, преглежда днес 10–15–20 души – как няма
да
поддържа църквата?
Не може
да
излезе от своите размери.
Ти
си
партизанин, ти
си
комунист, как няма
да
поддържаш тази клиентела?
Всеки човек не може
да
излезе от своите размери.
Туй, което Земята може
да
го постигне, и той може
да
го постигне.
Ти може
да
бъдеш земледелец,
да
обработваш земята.
Ти може
да
бъдеш градинар,
да
обработваш градината.
Ти може
да
бъдеш учител,
да
учиш децата.
Ти може
да
бъдеш майка,
да
раждаш деца.
Ти може
да
бъдеш баща, то е занаят, ще отглеждаш тия деца.
Та, казвам: Във всичките занаяти човек има отговорност.
Казвам: Именно не грешете,
да
не [би] Земята
да
ви избълва.
Той не може
да
носи тази титла без отговорност.
Щом хората започнат
да
стават много грешни, свива се кожата, стават земетресения, разни нещастия и тя започва
да
интернира хората навън.
Ако всичко работи за добро, вие сте разумни хора.
Чудно нещо, когато искате
да
проектирате този свят в другия свят.
Вие чрез противоречията може
да
постигнете вашата цел.
Два свята не може
да
бъдат еднакви. Аз.
Вие сте в Божествения ред на нещата, но трябва
да
имате разумна детинска вяра.
разсъждавам като вас философски.
Сега аз мога
да
вярвам в силата на Слънцето, понеже е, но
да
вярвам в едно Слънце, което никога не съм виждал, не съм опитвал неговата сила – такива неща не проповядвам.
Ако някой може
да
ми нарисува едно слънце и иска
да
ме убеди в това слънце
да
вярвам, то е едно заблуждение.
Той не може
да
бъде като този.
Няма какво
да
вярвам в написаните слънца.
Трябва
да
вярвам в онова Слънце, което изгрява и залязва.
Всички се различават.
Трябва
да
вярвам в онази Земя, на която може
да
живея, а не на друга някоя.
Че, знаете ли до 38-та година какво може
да
стане?
Под думата „глупави“ хора разбираме хора, които не са се заели
да
изучават природата.
Вие очаквате
да
уредите работите
си
.
Противоречията в живота съставят объркан материал, който за бъдеще [хората] трябва
да
обработват.
Много къщи ще бъдат съборени, много параходи ще бъдат потопени, много войни ще станат, много хора ще умрат, много хора ще бъдат убити. Защо?
Туй, от което ние страдаме, за бъдеще ще създаде една култура, едно цяло щастие за бъдещите поколения.
Майката, която ражда едно дете, Ще бъде щастлива.
Но някой път тя плаща с живота
си
, то остава живо.
То може
да
умре и може
да
остане заедно [с майка
си
], за него е безразлично.
Ако детето е умно, няма
да
умори майка
си
.
С тия разбирания, които имаме сега на Земята, Царството Божие в нашите умове не може
да
дойде.
Ако умори майка
си
, то е много глупаво.
Някой път майката остава
да
живее.
Ако ти туриш едно яйце под една квачка и не се излюпи това яйце, струва ли
си
труда?
Трябва
да
се постави под кокошката,
да
се измъти.
И цяла година
да
го държиш, ако не се измъти до 21 ден, то е запъртък.
Ако туриш един глупав кочияш
да
те води, какво ще стане?
Много хора искат
да
бъдат щастливи.
Турете
си
яйцата под една кокошка, турете едно ваше желание под една кокошка, турете една ваша мисъл под една кокошка и ако не се измъти за 21 ден, то е запъртък!
Тогава казвам: Ние има
да
боравим с извънредно тънки сили в света.
Засега всички мислите, че имате ум, сърце и воля.
Вие може
да
вярвате в много неща, които не може
да
постигнете.
Сега може
да
си
мислите: „Това, което говори този човек, вярно ли е или не?
“ Безразлично е дали аз мога
да
ви говоря или не.
Всички третират този въпрос.
За мене в дадения случай аз разбирам закона: за мене важи, аз искам
да
мисля право.
Като
си
туриш ръка на главата, казваш: „Имам ум!
А всъщност сила има, която работи в мозъка.
Всяка моя беседа струва 100 милиона и то златни.
Аз ги нося в банката, не печеля за
себе
си
.
Даром давам само на умните, глупавите ги карам
да
плащат на общо основание.
Понеже, ако
си
позволя такава власт, по-скъпо ще платя.
Или човек може
да
е с религиозен ум.
Като направя най-малката погрешка, трябва по-скъпо
да
платя.
И
си
отварям очите на четири, макар
да
има две очи.
На четири ги отварям, за
да
не пропусна.
Вие каквото и
да
мислите, то са ваши възгледи.
Най-първо трябва
да
се освободите от наследствените възгледи, от наследствените мисли, от наследствените понятия и вярвания на вашите деди и баби, които са мислили криво преди вас.
От всички ваши вярвания, на хиляди поколения трябва
да
се освободите.
От сутрин до вечер мисли как
да
влезе в Царството Божие.
Както една мома постоянно мисли за момъка, за някой княз,
да
се жени за него,
да
влезе в палата му,
да
има слугини.
Религиозните хора мислят
да
влязат в рая,
да
се освободят от дявола.
Най-първо, ние, религиозните хора, каквито и
да
сме, трябва
да
се освободим от предубеждението.
Учените хора трябва
да
се освободят, които и
да
са, без изключение.
Човек само по този начин може
да
има един прогрес.
Само по този начин вие може
да
сте здрави и щастливи.
Аз не ги зная, аз от свое гледище разглеждам въпроса тъй обективно; тъй, както аз го схващам и виждам.
Всичко имал: и злато имал, и слуги имал, и палати имал, и винце, всичко имал и бил недоволен.
“ Като казва: „Суета на суетите, всичко е суета!
“, казва: „Дебела е главата ми
да
разбирам.“ Като четете Еклесиаст, най-после, като разбрал, той дошъл до посвещение, става положителен
да
разбира.
Най-първо, момъкът коленичи пред нея, казва: „Ти
си
едно божество, ти
си
за мене всичко, без тебе не мога!
Като дойда втори път на Земята, ще приложа практически, което разбрах.“
Та, казва Христос: Савската царица дошла
да
учи мъдростта Соломонова.
Аз не говоря за женените, защото и тези, които не са женени, и те ще дойдат на тези парила.
Каквато работа ти
да
хванеш, ти ще се ожениш за нея, ще плачеш и оттатъка ще минеш.
Христос не казва: „Суета на суетите, всичко е суета!
Аз считам: всичките професии, които човек изпълнява, той се жени за тях.
“ Той казва: „Това е живот вечен,
да
възлюбиш Бога с всичкото
си
сърце, с всичкия
си
ум, с всичката
си
сила, с всичкия
си
дух!
Ставаш лекар – ти се ожениш; ставаш професор, ти
си
се оженил; ставаш градинар – ти
си
се оженил; ставаш земеделец – ти
си
се оженил; ставаш лозар – ти
си
се оженил и плачеш за лозето. Защо?
“ В любовта е силата на човека.
Като възлюбиш Бога, ти трябва
да
възлюбиш в света всичко живо.
Като видиш едно растение, колкото и
да
е малко, като видиш едно животно,
да
се зарадваш, че е дело на Божествения живот.
Животът
да
те радва тебе.
Той се оженил и се оплаква от жена
си
, че не била такава, каквато трябва.
Сега ние минаваме, убиваме едно животно, отсичаме едно дърво, заколваме една кокошка, едно агънце, правим хиляди нещастия в света.
Не зная дали човек има право
да
се оплаква.
Когато дойде едно страдание до нашата кожа,
да
ни засегне, казваме: „Защо са тези страдания?
Глупавият има право
да
се оплаква от жена
си
.
“ Казвам: Както живеем, така ще дойдат и страданията.
Добрият ще каже: „Всичко, каквото върши моята жена, е за добро.“ Добър е умният човек.
Пък гениалният, като умре една жена, ще каже: „Аз чрез своята жена щях
да
постигна най-великите работи в света!
“ Каквато и
да
е жена.
Давид е написал така: „Всичко работи за добро!
По някой път онези, които вярват в Бога, че Бог е създал света, считат Го за най-умното същество, за най-силното: каквото каже, става.
Може
да
има противоречия.
Никога не допускайте в ума
си
една отрицателна мисъл
да
вземе връх.
Може
да
мине, но никога не ѝ давайте тя
да
стане властна.
Ако взема първото място, на глупавите, няма какво
да
го коригирам, понеже самата глупост ще ми създаде най-големи страдания.
Никога не давайте на отчаянието
да
стане господар.
Сега, от моето гледище, как се създават неприятности в света?
Никога не давайте на безумието
да
стане господар.
Представете
си
едно семейство, в което синът е живял до 21-та [
си
] година един отличен живот при баща
си
и майка
си
, бил много внимателен, послушен.
Съзнавай, че една постъпка е добра или зла, съзнавай го и бъди господар.
Злото като е при тебе и доброто като е при тебе,
да
те познават, че ти
си
господар, а не те.
Но след като стане на 21 година, малко започва
да
му се замъглява умът, почва
да
закъснява, късно
си
иде вечерно време.
Един ден виждаме, че някой отвън го чака.
Бащата казва: „Синко, викат те отвън.“ Иде той, погледне малко.
“ Писанието казва: „Злото хлопа на твоята врата.“ Ако ти отвориш, то ще ти стане господар.
“ Този син ходи [на гостилницата], а ни ядене, ни пиене плаща.
Ще кажеш както казал един виден проповедник в Англия, при който дошъл един млад проповедник, дал му картичката
си
и казва: „Един от твоите братя в Христа те чака отвън.“ Той пише на картичката му: „Малко работа имам, затова ще почакаш.“
Той не казва на баща
си
, че [е задлъжнял], но казва, че „Този е безделник, иска назаем пари от мене.“ Бащата вади и дава. Защо?
Ние живеем в една епоха, дето трябва
да
уредим отношенията на нашия ум, отношенията на нашата душа, отношенията на нашия дух.
Защо не каже истината на баща
си
, а лъже?
Питам един българин, след като умре, къде ще бъде гражданин?
Защо не казва, че ходил на гостилницата и ядоха, а казва на баща
си
, че този е безделник някакъв, иска пари назаем?
Сега е български гражданин, но след като умре, къде ще бъде гражданин?
Защо човек като направи една погрешка, не признава погрешката
си
?
Ако вие идете в Америка, ще ви ползува ли, че сте български гражданин?
Иска той по някакъв начин
да
мине,
да
не му падне реномето.
Ако знаете английски и се опретнете
да
работите, вие може
да
си
проправите път.
Ако сте умен човек, няма
да
се мине много време, може
да
си
проправите път.
Но трябва
да
научите английски език.
Трябва
да
го изучите и
да
постъпвате като англичанин.
По български, ще ви дадат път.
Тя съществува по единствената причина на Божествената любов, която иска
да
закрие престъпленията на хората,
да
не ги виждат.
“ Ако му окажете малко противодействие, веднага той казва: „Ние сме американци, искаме който дойде,
да
се подчинява на [американските] закони.“ Учтив е той, ако не се противиш, но ако окажеш съпротивление, веднага иде онзи англосаксонски ред на силата.
Бог е направил тъмнината, за
да
скрие престъпленията, за
да
се пазим
да
не страдаме.
Казва: „Ние имаме ред и порядък, всеки трябва
да
се подчинява.“ Там стражарите не са така [надменни като българските, но те стърчат над другите.
Защото, ако вечерно време виждаме какво се върши по лицето на Земята, вие не бихте спали.
Като видите престъпленията, от най-малкото до най-голямото, вие през цялата нощ не бихте могли
да
спите.
Бог затулил малко очите и ушите, направил ги дебели,
да
не виждате и
да
не чувате.
Всеки стражар прави гимнастически упражнения
да
дига 70 килограма с едната
си
ръка.
Той се заел с най-трудната работа в света:
да
измени този безпорядък в порядък.
Ако се съпротивиш, ще те дигне с едната
си
ръка във въздуха.
Всички нещастия произтичат от човешкия порядък.
Туй нещо хората го наричат карма, прераждане.
Прераждането е закон за изменение на човешкия порядък в света в Божествен порядък.
В прераждането има закон [за] заспиване и пробуждане.
Кога човек се пробужда?
Като слиза от Невидимия свят, той трябва
да
заспи.
Той няма защо
да
се противи, той не търси своята свобода по физически начин.
Кой е, който побеждава?
Духът е, който извоюва човешката свобода.
Като се родиш, ти ще почнеш пак по обратен процес
да
се събуждаш.
Ако във вас няма дух… Може умът ви
да
е свободен, но свобода може
да
ви даде само духът.
Ако вие имате един дух, който може
да
ви освободи, само вашият дух може
да
ви освободи.
Едно малко детенце се пробужда, пробужда.
Следователно Божественото във вас като дойде, вие ще почувствувате сила, ще почувствувате ред и порядък.
Като дойдеш до 45 [години], ще дойдеш до възрастта, в която
си
бил в другия свят.
Защо Христос се подложи на страдание?
Ако не можеш
да
се пробудиш, започваш
да
заспиваш; до 90 години станеш съвършено заспал и заминаваш за другия свят.
За
да
покаже Своята сила.
Той каза: „Имам власт
да
положа душата
Си
, имам власт и
да
я взема.“ Виждаме, една вечер Го хванаха толкоз римски войници, хванаха Го, биха Го.
Онези, които не са приспани на Земята, им взима 45 години на оня свят, не може
да
ги събудят и 45 години
да
ги приспят.
Приспиването е един процес, за
да
се намалят ненужните страдания, които човешката душа изпитва,
да
се премахнат всичките онези образи, които спират прогреса на човека.
След като Го биха, дадоха Му кръста
да
го носи.
Понеже ужасно нещо е
да
виждаш тези противоречия.
След като умря, и смъртта не можа
да
Го задържи.
Защото, за
да
расте човек,
да
прогресира, трябва
да
влезе нещо хубаво в душата.
Той трябва
да
живее в доброто.
Със злото човек не може
да
прогресира.
Като почне
да
прави зло, те го приспиват и не може
да
мине повече от 45 години
да
не заспи човек.
Та, когато влизате във втората глава, Соломон, който разбирал противоречията, той разглежда нещата, които са свързани.
Трябваше
да
каже, че очите на мъдрия са извън главата му.
Той разглежда този и онзи свят, разглежда всичките противоречия.
Това е крайно материалистическо схващане, един краен материализъм в живота, че всичко ще се свърши.
Само че те употребяват не силата на ума, не силата на духа, но силата на ръката.
Аз ще говоря върху три извода, понеже цялата книга е написана върху едни философски мисли, афоризми.
И единият, и другият начин може
да
се употребят, но истинската свобода зависи от човешкия дух.
Противоречията в живота, всичко работи за добро и всичко е постижимо.
Казва: „
Да
опитам сърцето
си
!
Където и
да
си
, и в затвора
да
си
, правото е право.
Всичко работи за добро за умните хора.
След като пие, започва
да
вижда той.
Силният човек при всички условия е силен.
Всичко е постижимо за гениалните хора и за светиите.
След като изпие една-две чаши, той спре там
да
пие, защото другото е непотребно.
Няма какво
да
те е страх.
Ако сте във фазата, дето мислите, че всичко работи за добро, вие сте от обикновените [хора].
След като придобиеш туй начало, достатъчно е
да
спреш там.
Като дойде смъртта при силния човек, той казва: „Ето, заби ножа
си
в мене.
Когато почнете
да
мислите, че всичко е постижимо, вие сте гениален и светия.
Най-лошото е там, че пияниците продължават
да
пият и с това нарушават туй равновесие.
Ще знаеш, че аз съм човек, който не умира.“ Сто пъти
да
го прободе
да
умре, пак ще оживее.
После, ако е богатство, всички тия пари хипнотическо действуват.
Ако всички имате тази вяра, кой е онзи, който може
да
ви смачка фасона?
Че може
да
ви смачка временно фасона, няма нищо.
Целта ми е
да
подкрепя онова, което е вложено във вас.
Истинският фасон не може
да
се смачка.
След като ти турят на разположение 100–200 000 лева, ти ставаш ясновидец, виждаш къща, автомобил.
Аз се радвам, когато някой може
да
смачка фасона на човека.
Щом ти отнемат парите от джоба, ти ставаш сляп, нищо не виждаш.
Божествения фасон на човека, фасона на неговото разбиране никой не може
да
смачка.
Хората някой път изискват
да
се разрешат мъчнотиите в живота.
Никой не може
да
ви лиши от истинската свобода на човешкия дух.
За глупавите мъчнотиите никога няма
да
се разрешат.
Следователно никой не е в състояние нито мене, нито вас,
да
ни лиши от свободата на духа.
Туй
да
го знаете всички. Фет-акомпли.
Умният човек, който разбира нещата, вижда, че парите работят за добро.
(fait accompli (фр.) – свършен факт.) Че всичко работи за добре, това е за умните хора.
Страданията, лошите жени и Лошите мъже, кражбите, всичко това в дадения случай са анормални прояви на великия закон.
Тогава няма
да
бъде: „Суета на суетите, всичко е суета!
Ако ние почнем
да
живеем малко по-друг живот… Сегашните хора искат
да
оправят обществените работи.
“ Тогава ще бъде: „Ето, Отец е благоволил
да
ви даде Царство.“ На онези от вас, които вярват, този Отец, или добрият Баща, или Единственият Баща, е благоволил
да
ви даде Царство и тук, и навсякъде. Амин!
Туй желание е хубаво, но то не е наша задача.
Оправянето на обществения живот зависи от по-висши същества, които имат предвид кой ще оправи Земята.
Всичките престъпления в света седят в това, че сме взели повече отколкото ни трябва.
Та, когато този еврейски окултист, Соломон, е казал: „Суета на суетите, всичко е суета“…
Нима ние ще урегулираме пътя как
да
се движи Слънцето?
Съвременните хора казват, че трябва
да
работим.
3.
Условията за растеж
,
ООК
, София, 4.4.1934г.,
Всички качества, които човек може
да
има, това са пътища за Любовта.
Любовта трябва
да
се прояви чрез човешката душа, а пък чрез това проявление, човек печели.
Представете
си
, че имате един палат със сто прозореца, обърнати към югоизток.
А пък всички искате
да
бъдете обичани и
да
обичате.
Слънцето ще влиза през всичките прозорци.
Ако на това место не
си
внимателен, ти можеш
да
станеш щастлив, а можеш
да
станеш и нещастен.
Можеш
да
придобиеш живота
си
и можеш
да
го изгубиш.
Всичката светлина иде от едно место.
Когато Бог се изяви на човека, когато го направи и му се изяви, че го обича, хората се намериха в едно опасно место и само за едно ядене, развалиха приятелските
си
отношения с Бога.
Казва им Господ: „Няма
да
ядете от това дърво!
“ Те се запитаха: „Защо
да
не ядем?
Някой казва: „Грехота е
да
се преместиш от един прозорец на друг.“ Няма никакъв грях в това.
“ И всичкото нещастие дойде от яденето.
Ти може
да
се преместиш от един прозорец на друг, ти може
да
се преместиш на който прозорец искаш.
Ева искаше
да
похапне нещо.
Вие може
да
кажете: „Ева направи това.“ Не, във всеки човек има тази слабост.
Вие искате
да
хапнете нещо, което ще причини скъсването на вашата любов.
Скъсаха Любовта и ги изпъдиха вън от рая и от 8000 години, все се мъчат
да
възстановят първите връзки, които са имали с Бога и още не могат
да
ги възстановят напълно.
Защо в петък трябва
да
се пости?
Както и
да
обичате тогава, вашата любов ще произведе един отличен резултат.
Трябва
да
знаете в дадения случай следното: Вие двама се обичате – любовта ви
да
идва от един и същ източник.
А пък ако не иде от един и същ източник, тогава трябва
да
вземете предпазителни мерки.
Нали знаете, някой път можеш
да
кажеш една дума и после 20 години можеш
да
я изправяш.
Мога
да
ви приведа много примери, но това няма
да
ви ползува.
Вие сами
си
имате примери.
Вие очаквате вашият растеж и вашето усъвършенствуване
да
дойде по един много лесен, магически начин,
да
дигнеш и
да
махнеш някоя пръчка и
да
стане всичко.
Или
да
помислиш и каквото помислиш, все
да
става.
Ако вие ме обичате, като проводник, това, което аз ви давам, никой, в дадения случай, не може
да
ви го даде, никой като мен не може
да
бъде проводник на Божественото.
Но знаете ли, какво значи
да
помислиш?
Това разбирам аз, като кажа, че като мене никой не може
да
бъде проводник на Божественото.
Ти можеш
да
помислиш, че бобът ти е осолен.
Щом се приближавате при някой човек, трябва
да
знаете дали е проводник той на Божественото или не.
Спорили дълго време и най-сетне единият, който казал, че всичко става, каквото човек мисли, отишъл по работа, а пък другият останал
да
готви в къщи, услужвали
си
един на друг.
Това е за ваше добро и всички противоречия произтичат от това.
Вие ще кажете: „Дали
да
ме обича или не?
И като дошъл онзи, сипал му боб.
Трябва
да
го осолиш.“ С помисляне работите не се осоляват.
Не може
да
има спор.
Така може
да
прогресирате и
да
бъдете здрави, но ако аз не съм проводник на Божественото, Любовта не е чиста.
Това, което помислиш и не може
да
го направиш, то не е мисъл.
Мисъл се нарича всяка една форма, която изпъкне в твоето съзнание и тази мисъл, можеш
да
я туриш в действие, тя е вече създадена форма.
Знаете ли произхода на кашлянето?
Аз бих се радвал
да
е посланик, но не е.
Защо кашли някой момък, без
да
има кашлица?
Всички вие, които кашлите, подозирам ви в любовни работи.
Аз ни най-малко не обичам
да
бъда Божа кравица.
Ще се покашлиш малко, за
да
обърнеш внимание.
Ако вие искате това, аз отдавна съм се отказал
да
бъда Божа кравица.
Да
бъда човек, човешки
да
мисля,
да
имам права мисъл,
да
не бъда Божа кравица, която не може
да
бъде полезна никому.
Че кой няма право
да
сучи от Божията кравица и
да
ви каже: „Ни най-малко не сте вие Божии кравици.“
Всякога, когато се зароди препятствие и трябва
да
се изхвърли нещо, има кашлица.
Сега искам
да
ви кажа, кое е онова, Божественото.
Човешкият дух, казва на работниците: „Изхвърлете го това навън.“ И това кашлене, някой път, като се покашли човек, позасмее се на
себе
си
.
Гледам и в науката, някой цитира някои работи и понякога аз ходя
да
проверявам някои неща.
Но дойде една кашлица, втора, трета, четвърта, пета и почва
да
те дразни.
Какво трябва
да
правиш.
Вие казвате: „Дали в онзи свят се женят хората?
Можеш
да
почнеш със закона на внушението.
Лесно се казва, но как ще
си
внушиш.
Това не може
да
бъде онзи свят.
Да
кажем, че е тежък и не можеш
да
го дигнеш.
Тази женитба, каквато я има сега, тя е допусната поради падането на хората и един ден, като излезат хората от това падане, това ще се измени.
А трябва
да
го преместиш.
Трябва
да
си
умен.
Ще туриш един лост, за
да
вдигнеш и отстраниш предмета.
Ако пък този предмет е на едно равнище и има добър устой, тогава трябва с някой чук
да
го строшите на парчета и
да
го изхвърлите.
Значи, при внушението, вие ще
си
послужите с един лост.
Размножава се човек в
себе
си
.
Но ще знаете как
да
турите лоста.
Под думата размножаване се разбира възможността
да
можеш
да
даваш и
да
направиш всичко това, което искаш.
Добре, допуснете сега, че десет души дойдат при вас и искат
да
обядват.
Как ще кооперирате трите лоста, за
да
извършите някоя работа?
Защото някой път човешкият ум може
да
дойде в разрез с човешкото сърдце, а сърдцето – в разрез с човешката воля.
Например, някой път вие желаете някои неща, а пък все имате страх
да
ги направите.
Какво трябва
да
направиш?
Трябва ли
да
ги нахраните сега, като гостилничар?
Да
допуснем, че тези хора
си
силни, дойдат с оръжие.
Ти
си
един слаб човек гостилничар.
Те ще кажат: „Ще даваш ли?
Сега значи трябва
да
започнем със сполуките, за
да
извадим страха навън.
Или другояче казано: Страхът е влязъл в света, когато човек е скъсал връзките
си
с Любовта.
За апаши, за разбойници, гостилничарят
си
има известни течности и като капне от тях, апашът, като яде от неговото ядене, престава
да
бъде апаш.
Всички същества, които се боят, все губят от своята сила.
И тогава те
си
изваждат кобурите и във всяка чиния ще турят малко.
Всички са слаби.
И след като яде от тази храна, онзи ще излезе и ще каже: „Няма
да
бъда вече апаш, ще бъда честен.“ Ще го направиш и ще им туриш това подсоляване.
А всички същества, които престанат
да
се страхуват, почват
да
заякват.
Та всякога можете
да
направите всичко при усилията
да
изпълните Волята Божия.
Ти не можеш
да
станеш силен човек, докато не се освободиш от вътрешния страх в душата
си
.
Трябва
да
имате едно желание
да
проверявате нещата и трябва
да
знаете, че невидимият свят е крайно взискателен.
Не само
да
се освободиш от страха, но ако ти не можеш
да
внесеш Любовта или
да
се свържеш с Любовта, ти силен човек не можеш
да
станеш, защото Любовта е храна, чрез която човешката душа възраства.
Любовта е храна, за
да
възраства човешката душа.
Ти не го съзнаваш, защото ако го съзнаваше ти не щеше
да
правиш грехове.
Какво могат
да
ви помогнат те, всичките тези учени хора?
Онова, което съзнаваш веднъж, трябва
да
бъдеш в сила
да
не го повтаряш.
Имате някой малък навик,
да
кажем, че кашлите.
Кажи
си
: „Няма
да
кашля!
И всяка една способност
си
има своя специфична област.
И всяко едно чувство
си
има свой специфичен стремеж.
Да
кажем, че имате религиозно чувство или Любов към Бога.
Това ще ви предразположи
да
имате почитание, уважение към хората, постоянно
да
се молите.
Седни, почни
да
му заповядваш, днес, утре ще му заповядваш, цяла една година можеш
да
му заповядваш и ще видиш какъв резултат ще имаш.
Защото молитвата на човека зависи от религиозните му чувства.
Някои хора, които имат слабо религиозно чувство, не искат
да
се молят.
Непременно всички болки в света са дадени само, за
да
направите една малка връзка.
Друг, у когото музикалната способност е развита, обича
да
пее.
Противоречията са само, за
да
направите една любовна връзка с Бога и ако направите тази любовна връзка, вие сте сполучили.
Някой казва: „Аз не искам
да
пея!
Ако не може
да
я направите, това показва, че ви липсва нещо.
Не одумвайте другите хора, за
да
ги увредиш.
Някой казва: „Аз не искам
да
имам приятел.“ У него чувството на приятелство е слабо развито.
Ако одумваш другите хора, за
да
ги поправиш, това е друго.
Някой казва: „Аз искам малко
да
работя.“ Той няма смелост, приложението е слабо развито у него.
Някой казва: „Аз не искам
да
се храня.“ У него е слабо развита хранителната полуспособност.
Това ако правиш, това ще ти произведе.“ А пък ти ще говориш на някого: „Еди кой
си
брат има този дефект.“ Той пък ще отиде и ще каже на този брат, че онзи говори против него лошо.
И той ще почне
да
говори против тях.
Ти мислиш, че като не можеш
да
ядеш,
си
постигнал нещо.
Ти не можеш
да
любиш, повече отколкото трябва.
Колко трябва
да
бъде човек внимателен.
Казваш: „
Да
любя всички хора!
Преди няколко дни, дойде една сестра и каза: „Аз почти недовиждам работите.“ Казах ѝ: „Някои работи недовиждаш, а някои работи, много добре виждаш.“ И две сълзи видях на очите ѝ.
В даден случай, кои обичате най-вече?
Понякога човек недовижда някои неща, а някои неща вижда.
Младата мома, младият момък обича лицето
си
.
Да
ви приведа един пример.
Целия ден
си
мие врата със сапун, глади веждите
си
, устата
си
.
В село Николаевка едно момче минава за глухо, не чува, каквото и
да
му кажеш.
Пехливанина, който ще се бори,
си
маже мускулите.
Викат го в наборната комисия, преглеждат го лекари и го освобождават по глухота.
Онзи, който ще ходи някъде, ще гледа внимателно краката
си
, ще им обърне внимание.
Лекарите му казали: „Ти
си
глух.“ Председателят му казал тихо
да
си
върви.
Онези, които работят с перото, ще гледат пръстите
си
.
Той тръгва
да
си
върви – чува.
Онзи пък, който ще мирише някое цвете, пита [пипа]
си
носа.
Какво представляват, в дадения случай, устата, езикът, ръцете и пр.?
Те са свързани с известни области на живата природа, с един свят, който в своето естество е неизменяем.
Чрез своите ръце, ако ти разбираш закона, ще бъдеш свързан със споменатия свят, гдето всичко можеш
да
направиш.
А когато се интересува,
да
видите колко чува.
Външните форми са свързани с вътрешните форми, а пък вътрешните форми са свързани с известни сили в природата.
На 100-тях случая веднаж чуеш и ти не можеш
да
си
представиш как.
Вие казвате: „Господ ще нареди всичко.“ Но Господ е наредил.
И даже тези, които страдат от слабо гледане, някой път много хубаво гледат, а някой път съвсем се замъгляват очите ми.
Вие сега сте пратени
да
изучавате това, което Той е наредил.
Та зависи от съзнанието вътре.
Вашето щастие зависи от това, което може
да
спазвате, в дадения случай.
Вземете един музикант, който се учи
да
свири.
Неговото щастие зависи от музиката.
Не можеш
да
мислиш правилно или
да
чувствуваш правилно, ако нямаш една музикална форма в
себе
си
, ако нещата не схващаш музикално, хармонично.
Вие трябва
да
бъдете много внимателни.
Всички разумни неща в света стават по един музикален закон, те са отмерени в своите действия.
Когато ви дойде една мисъл, трябва
да
знаете, кой е онзи, който носи мисълта.
Морал, това е хармония, вътре в човешката душа –
да
има хармония между твоите мисли, чувства и воля.
И при всяко чувство, което ви дойде и при всяка постъпка, трябва
да
знаете произхода ѝ.
Да
допуснем, че сте направили една погрешка.
Човек, като направи погрешка, трябва
да
знае где е погрешил.
И трябва
да
знаете
да
я поправите.
Ти
си
едно пиано за него.
Че тук имате най-добрите условия
да
работите.
Някой ще каже: „Ти се помоли заради мен.“ Аз мога
да
се моля за тебе, но ти трябва
да
работиш.
Но ако седнеш на едно пиано и не знаеш как
да
свириш, ще развалиш пианото.
Аз мога
да
се моля за твоята нива,
да
дойде малко дъжд, но ако не посееш нивата, ще израснат тръне и бодили.
Ти казваш: „
Да
обичам някого!
Ти
си
пианист и казва: „Помоли се за мен!
“ Че
да
обичаш, това не е проста работа.
Те мислят, че като имат нов великденски костюм, са разрешили всички въпроси.
Като седнеш при този инструмент, трябва
да
знаеш как
да
свириш, трябва
да
знаеш клавишите му.
Сега искам
да
ви предпазя.
А пък ти ще седнеш, ще дрънкаш и казваш: „На това пиано не може
да
се свири добре.“
Има нещо, което вие не искате
да
направите и ако се помолят хората, то ще стане точно обратното.
И вие имате един ваш костюм, имате едно ваше разбиране и мислите, че с това ваше разбиране, сте разрешили всички въпроси.
На скоро видният пианист Орлов даде концерт в София.
Когато някой се моли и в душата
си
вие нямате желание
да
го направите, то ще стане точно обратното.
Един човек, който е бил облечен хубаво, трябва
да
знае, че той може
да
заболее, макар
да
е с нови дрехи, а пък може
да
е и със скъсани дрехи, но пак може
да
е здрав.
И другите свирят на пиано, но Орлов разбира, мислил е, почти е дошъл до всички възможности, които се крият в сегашното пиано.
Ако се молиш за един пияница, който не иска
да
се лекува, ще му стане по-лошо.
Здравето не зависи от новите дрехи, но зависи от друго.
Знае начините на съчетанието, как
да
удари, как
да
си
премести ръцете, по-тихо и по-силно.
Когато не спазва човек правилата на здравето, новите дрехи не могат
да
му помогнат.
Много жени са носили риза в църква на мъжа
си
, който пие.
Но
да
оставим пианото.
И мъжът почвал
да
пие повече.
Казват: „Ново разбиране.“ Някой път трябва
да
си
дадете отчет, в какво седи новото разбиране.
Вие искате
да
обичате един човек.
Казвам, в него няма желание
да
се поправи.
Новият човек трябва
да
го опита,
да
го живее.
Тогава не носи риза в църква.
Ако със стария капитал не може
да
работиш и ако новия не можеш
да
употребиш, тогава каква разлика има между стария и новия капитал.
Ако в него има, най-малкото желание
да
се изправи, тогава ризата може
да
му помогне.
И ако стария и новия капитал, в дадения случай, ти можеш
да
употребиш, то е за полза.
Никога не носете вашите ризи
да
помагат на хората, които нямат желание
да
се поправят.
Сега, мнозина казват: „Господ всичко прави в света.“ Вие имате едно понятие, което не е право.
Любовта, която опиянява, показва, че онзи свирач, който е пиян от любов, не може
да
свири.
Не помагайте на хората, които нямат желание
да
се поправят, нито се молете за тях.
Бог всичко може, обаче вашите работи не са оправени.
Може
да
се молите за нивата, която не е посята и ще израснат тръни в нея.
Човек не трябва
да
се опива.
И за
себе
си
, като имате желание
да
извършите Волята Божия, тогава се молете.
Има известни работи, които са в реда на нещата.
Ти нямаш желание
да
извършиш Волята Божия и се молиш за
себе
си
и казваш: „Не знае ли Бог!
Човек расте, понеже му е определено
да
расте, не че от свое желание той израства.
“ Ако е право това, което желаеш, досега никога Бог не е отказвал
да
задоволи едно правилно желание, каквото и
да
е.
Когато някоя вода се движи в реката, не зависи от желанието на водата.
Една мисъл, каквато и
да
е, ако е права, тя всякога се реализира.
Даже и онези мисли и желания, които не са прави, и те ще се реализират.
Когато замръзне водата, тя пита, защо не се движи.
И като свирите, ще благодарите на Бога, че ви е позволил
да
свирите на това хубаво пиано.
Вие, някой път, мислите както малките деца: „Защо майка ни, не е опекла питата, защо не е направила това онова.“ Не се запитвайте защо майка ви трябва
да
направи това.
Щом престъпите едно Божествено Правило, втори път няма
да
ви позволят
да
свирите на никакво пиано.
Да
знаете, че когато искаш
да
кажеш нещо, пред Господа го казваш.
Ти казваш: „Аз срещнах един ангел и говорих с него.“ Никакъв ангел не
си
срещнал.
Тогава не може
да
се проявите.
Ти вярваш в някого, но трябва
да
знаеш възможностите за твоята вяра.
Когато ви говоря, че са опасни работите при Любовта, онзи, който ще свири на мене, не съжалявам, че той е дошъл
да
свири на моето пиано.
Ти вярваш и ти можеш
да
го обичаш и той може
да
те обича.
Но искам
да
свири добре, според правилата на музиката.
Но не можеш
да
изискваш от този, когото обичаш, неща, несъобразни с неговата любов, защото, ако той би направил това, което искаш от него, ти ще разрушиш връзките на Любовта, които ви свързват и тогава всички отношения, които имате помежду
си
, ще престанат.
И след като затвори пианото, той трябва
да
каже няколко думи.
“ – „Кой
си
Ти Господи?
Сега вие може
да
попитате, защо това е така.
Аз ще ви оставя
да
ги намислите.
Всички онези пианисти, които отварят и затварят пианото и не казват нищо, те остават посредствени пианисти.
Ние мислим сега: „
Да
е Христос в нашите времена!
Но на това число могат
да
се дадат всевъзможни съдържания.
А пък другите пианисти, които отварят и затварят пианото и казват нещо, те казват така: „Трябва
да
се науча
да
свиря на това пиано.“ Той казва вътре в
себе
си
: „Пианото има нещо, което не зная.“ Той трябва
да
изучава клавишите.
Той не знае как
да
свири.
Христос, като Го срещнеш ще ти каже: „Ще дигнеш кръста
си
, ще се откажеш от баща
си
, от майка
си
, от децата
си
, от богатствата.“ Ти казваш: „Христос е на Любовта, на Божията Любов.“ Това, което имате сега, не е Любов.
А може
да
са 10 дървета или 10 реки или 10 думи.
Най-после може
да
са 10 души, хора, но тези хора са различни.
Ако знаеш как
да
го буташ.
Десет човека, но единият е свършил по земледелие, другият е свършил по химия, третият е архитект, четвъртият е астроном, петият е свършил по философия, шестият е земледелец, седмият е свършил по богословие, осмият – по обществени науки, социология, деветият е виден готвач, който е свършил по готварство, десетият остава кандидат за какво?
А ако не знаеш как
да
го буташ, по-лошо пиано от човека няма.
Ще се откажеш от всичко онова, което те спъва в живота.
Ако знаеш как
да
бутнеш и
да
свириш върху някой човек, ще потече мед и масло из планините.
Христос казва: „Който люби баща или майка повече от Мене, не може
да
бъде Мой ученик.“ При друг случай, Той казва: „Събирайте
си
богатства, там, гдето крадец не ограбва, нито молци разяждат.“
Има една кал, от която, като се окаля някой, ще изгуби почти всичко.
И затова всички трябва
да
се пазите от тази кал.
Питам сега, ако тези хора ги събереш на едно место, какво могат
да
направят.
Психическата кал, гдето падне, прави пакост.
Ако ги туриш десетимата души
да
градят една къща, могат ли
да
я съградят?
И много пъти хората казват за някого, че той се е окалял и никога човек не трябва
да
допусне това.
Ще кажеш, че ще намериш архитект, но той не може
да
съгради сам къщата, трябва
да
намери работници.
Някой път има изключителни условия, може
да
се окаля човек.
Но допуснете, че не може
да
намери работници.
Но съзнателно, човек никога не трябва
да
се каля.
Сега вие може
да
имате някои мисли, но нямате работници и вашата работа остава недовършена.
Да
кажем, че вие може
да
имате една основна идея за Бога, но идеята ви е обща.
Имате архитект, но с тази идея, нищо не можете
да
направите.
Имате план, но по този план, трябва
да
се съгради къщата.
Да
ви приведа сега един пример.
Вие сте свършили по каквато и
да
е наука.
Щом тази психическа кал влезе в ума ти, ти не може
да
мислиш както трябва, не можеш
да
разбираш и очакваш неща, които никога няма
да
дойдат.
Да
кажем, че всички тези хора са изгладнели, идат от работа.
И всички трябва
да
проверявате нещата.
Всички казват, че са гладни.
Аз гледам тук в класа, има някои неща съвсем непроверени.
Някой път вие сте носители на фалшиви идеи.
Аз например, онзи ден казах: „Ще станат земетресения до 1938г.“ А пък някои казаха: „Ще станат катастрофи, катаклизми, казал Учителят.“ Не, усилена дейност ще има земята, но не катаклизъм.
След като ги нахраните вие, пак ще
си
свършат своята работа.
Да
направим един паралел.
Те са пресилени работи.
Вие може
да
имате в
себе
си
отлични плодоносни идеи и
да
ги храните през целия
си
живот и всяка идея свършва работата за
себе
си
и нищо за вас.
Казваш: „Той е учен човек.“ Неговото учение е важно за мене до толкова, до колкото аз мога
да
с ползувам от него и той от мене.
Каквато и
да
е идея, ако не може
да
влезете във връзка с нея и тя
да
ви бъде полезна и ако вие не може
да
бъдете полезни на идеята, която живее във вас, тогава няма отношение между вас и идеята.
Например идеята във вас: „Аз трябва
да
бъда свободен.“ Или: „Аз съм свободен човек.“ Хубаво, като кажеш, че
си
свободен, до колко
си
свободен?
Ти казваш: „Свободен“, но не
си
свободен от страха.
Ти казваш, че
си
свободен, но не
си
свободен от глада, от болести, от сиромашия.
След като говори, той трябва
да
каже: „Ще ме извините, аз имам навик
да
преувеличавам.
Ти казваш, че
си
свободен.
В какво седи тогава вашата свобода?
(С ръка показва колкото ябълката.) И тиквата не е толкова голяма.“ (И с ръка показва тяло колкото голяма е динята.) Питам децата: „Колко обичаш баща
си
?
Вашата свобода е много зависима.
Колко други фактори могат
да
дойдат и
да
ви ограничат?
“ (Детето [Учителят] отдалечава малко ръцете
си
.) – „А пък майка
си
?
Свободният човек е независим.
“ (Учителя протяга повече ръцете
си
.) – „А пък другите братчета?
Независимият човек седи над всички препятствия в живота.
Той е приятел с глада, със сиромашията, с безсилието, със страха, защото щом те е страх, страхът е господар на тебе.
“ (Учителят разтяга малко ръцете
си
пред гърдите.) Детето
си
има някоя идея.
Щом
си
сиромах, сиромашията е господар над тебе.
Щом
си
безсилен, безсилието е твой господар.
Но учете се
да
мислите.
И ако вярваш и вярата е господар над тебе.
Разправя сън, но туря качулче на съня
си
.
Щом казваш: „Аз вярвам“, аз казвам: Добър господар имаш.
Да
допуснем, че не вярваш.
И казва: „И като блесна, осветли ме.“ Ако блесне като слънце, ти няма
да
бъдеш такъв.
Значи, лош господар имаш.
Казваш: „Богат съм.“ До някъде лош и добър е този господар.
После второ: Трябва
да
се научите
да
се освободите от едно еротическо заблуждение, което имате във вашите чувства.
Някой път аз не смея
да
ви приведа някоя, каквато и
да
е, философия.
Тя е основата на всичко.
Има нещо съществено в света – то е Любовта,
да
обичаш!
Щом казваш: „Аз съм разумен“, това е пътя, по който твоята любов трябва
да
се прояви.
Да
обичаш и
да
те обичат – всичко е Божествено.
Щом кажеш, че
си
благ, това е път, по който твоята любов трябва
да
е прояви.
Но има една страна в Любовта, чрез която можеш
да
се опетниш, чрез нея и като обичаш можеш
да
се опетниш и като те обичат може
да
се опетниш.
Щом кажеш, че
си
силен, това е път, по който твоята любов трябва
да
се прояви.
За тази любов няма
да
ви говоря.
4.
Слугуване
,
УС
, София, 8.4.1934г.,
Колкото и
да
отиваме напред, все ще има известни противоречия, които ще срещате.
Представете
си
едно противоречие, което се ражда в ума на един светия.
Почти е дошъл до положение
да
се отвори за него Царството Божие.
Време е дошло
да
се освободи от всички нещастия на Земята, но идва противоречието и той не знае как
да
го разреши.
Мисли, че ако се мръдне някак
си
и направи една погрешка, отиде и се не видя – ще изгуби равновесието.
Вие не можете
да
си
представите това.
Когато човек прогресира в живота, има опасни места.
Като остане само едно препятствие и като го отрежете майсторски, веднага ще се намерите в оная пълна свобода, ще почувствувате онзи, великия Божествен живот.
Ако не знаете как
да
го отрежете, ще се намерите в много голяма тъмнина.
Гледайте
да
влезете в тесния път.
А пък тесните пътища са изключителни, трудни, но красиви.
Представете
си
, че всички онези същества, които са около вас, които живеят на Земята, все търсят Царството Божие.
Пчелите го търсят, мравките го търсят, всичко го търси.
Или, ако влезе в една прогимназия, в една гимназия, в зданието?
Ако влезе в един университет или в църква, какво ще разбере?
Вие всички сте заобиколени със знанието на същества, които ви наблюдават, гледат ви някой път, че вие пъплите и ви се радват, че вие пъплите.
За тези същества е по-удобно, че вие пъплите, защото, ако ви вземат на ръката
си
, вие ще изгубите вашата свобода.
Една пеперуда хвърчи, каца от цвят на цвят, но ако я вземете на ръката
си
, ще окапе нейният прашец и тя ще умре.
Вие искате едно висше същество
да
ви помилва.
Вие не знаете: има условия, при които формата на човешката душа не трябва
да
се пипа.
А пък у вас има желание
да
ви утеши някой.
Например страдате и очаквате
да
дойде някой и
да
ви каже някоя сладка дума.
Защо
да
не
си
носите сами страданието?
Представете
си
, че вие седите и казвате: „Моята работа няма
да
се оправи.“ Ти, като чуеш думите
си
, и почваш
да
плачеш. Защо?
Защото ти сам на
себе
си
каза, че твоята работа няма
да
се оправи.
Защо допусна мисълта, че твоята работа няма
да
се оправи?
И кои са научните аргументи, кои са фактите, които показват, че твоята работа няма
да
се оправи?
И някой друг
да
ти го каже, не се смущавай.
Че ти беше ли, когато Бог създаде света?
Вие сега
си
давате своите заключения и мислите, че от това, което Господ е направил, нищо няма
да
излезе.
Така, както върви, благото, което Бог е създал за тебе, ти няма
да
го опиташ във време, когато ти очакваш.
Друго едно изяснение: Представете
си
, че майка ви е сложила едно хубаво ядене на масата.
Но вие, по едно стечение на обстоятелствата, така сте се окаляли, че тя ви казва: „Ще отидеш
да
се умиеш и
да
се преоблечеш, че тогава ще дойдеш.“ Ти казваш: „Чакай
да
се наям, че тогава ще се очистя!
Не. Някой път хората искат
да
отидат на Божествената трапеза така, както са
си
.
В какво седи страданието на Земята?
Всяко страдание е събличане;
да
се облечеш, то е най-мъчната работа.
Най-мъчната работа е
да
се съблечеш и
да
се облечеш.
Докато съблече тази кожа и облече друга, ще мине през големи страдания.
Вие по някой път търсите някой
да
ви обича, нали?
Избрали ли сте, в дадения случай, онази форма на любовта, която е потребна за вас?
Можете ли вие
да
поканите един вол на гости?
Да
му дадете вилица и нож?
Да
му дадете стол?
И този вол
да
яде точно както вие ядете?
Или пък
да
поканите някое месоядно животно и
да
искате то по всичките правила
да
яде като вас?
Има някои маймуни, които ядат и пият като хората.
Те са дресирани.
Донякъде маймуната може
да
яде като човека и
да
седи като човека, но не може
да
мисли като човека.
Ние искаме сега
да
станем праведни хора.
Като че ли досега сме били грешни, та искаме Господ
да
направи нещо друго от нас.
И сега Божественият Дух туря човека под големи изпитания, за
да
се махнат препятствията и
да
се събуди това, което е било отдолу притиснато,
да
почне то
да
расте.
Един прост пример: Срещаш една сестра и казваш: „Няма какво
да
обичам в тази сестра, проста е, невежа е.
Аз
да
ви обясня как разсъждавам.
Виждам някой апаш около мене.
Хубаво, аз имам ценни книжа в джоба
си
, той не знае това.
Мислите ли, че ако той узнае, няма
да
се учуди?
Ако ще ме краде, целия мен
да
ме открадне.
Ако ме задига, целия
да
ме задигне.
Някой казва: „Аз обичам в тебе Божественото, а пък ти
си
едни парцал.“ Това са мои разсъждения.
Ако ще ме краде някой,
да
ме краде по всички правила.
А пък ако не може
да
ме краде, ако не е изучил този занаят,
да
не се занимава с мене.“ Хората
си
правят опити.
Христос казва: „Царството Божие е подобно на квас, който, като го взе жената, скри го в три мери, докле вкисна всичкото брашно.“ Защо тя скрила кваса в брашното, а не на друго място?
Той изважда твоята кесия и казва: „Тя приляга по-добре в моя джоб.“
Зад всички наши идеи, чувства, постъпки седи едно съзнание, има една велика тайна.
Трябва
да
стане всякога една малка промяна в неговото съзнание, в неговата душа, в духа му – навсякъде трябва
да
стане промяна!
А пък във всяка една част все трябва
да
стане някоя промяна.
Като се проявява животът, като функционира, трябва
да
стане една промяна вътре в нас.
И ако младият се подмладява и сила в него не се явява, и той е на крив път.
Младостта се оправдава чрез силата, която се добива.
Младостта е път, по който се дават силите, а пък старостта е пътят, по който знанието се добива.
Ако ти влезеш в пътя на старостта и не добиеш знание, ти
си
на крив път.
И ако ти влезеш в пътя на младостта и не добиеш сила, ти
си
също на крив път.
Какво трябва
да
придобием с този път?
В религията човек се учи
да
слугува на Бога.
Всички вие сте дошли
да
станете слуги.
Вие сте дошли тук, в едно училище,
да
станете слуги на Бога.
А пък някои от вас искат
да
станат министри и пр.
Онези от вас, които искате
да
станете царе, не е тук училището, а на друго място.
Някои от вас искате
да
станете майки.
На друго място трябва
да
се учи това.
Някой казва: „Аз трябва
да
се науча на нещо.“ На какво трябва
да
се научиш?
Да
слугуваш!
Слугуването, това е предварителният изпит, за
да
те приемат в университета.
За
да
те приемат в университета, трябва
да
издържиш приемен изпит.
Сега се приготовлявате за предварителния, за приемния изпит и не се знае дали ще ви приемат.
Но кандидати сте
да
ви приемат в голямото училище.
Вън от училището може
да
ходите колкото искате, но няма
да
се научите.
Когато се научим
да
слугуваме на Бога.
Може
да
стане и днес!
Ако днес издържиш изпита, може
да
стане и още днес.
По-дълго не може
да
отлагаш.
Трябва
да
влезем в съприкосновение с всички ония души, които са завършили своето развитие.
В общ смисъл казано:
да
дойдем в съприкосновение с Божията Любов.
За Божествената Любов ще ви дам едно определение, което не е пълно: Божествената Любов, това са всички придобивки на миналото, всичките възможности на настоящето и всичките възможности на бъдещето.
Трябва
да
имате правилно разбиране за нещата.
Външният свят и всичко онова, което учите, което преживявате сега, то е встъпление на нещо Божествено.
Вие може
да
забогатеете, но богатството е само едно външно условие.
Какво ще ви даде богатството?
Бедните. Ако дойдат богатите хора при вас, то техните отношения ще са други.
Ако дойдат бедните хора, те могат
да
ви услужат, защото един беден човек може
да
услужва на един богат човек.
Но ако богатият човек не познава бедните, не влезе в правилни връзки с тях, той не може
да
се ползува от това.
Ти трябва
да
намериш една основна черта, чрез която
да
се свържеш с неговото съзнание.
Мъчи те някое съмнение, ти чакаш Бог
да
помогне, но Бог не се явява.
Питам: Ако твоята възлюблена дойде, когато
си
на 120 години, от гледището на Земята възлюблената е много закъсняла.
Кога трябваше
да
дойде тя?
Тя трябваше ли
да
дойде, когато
си
в коритото?
Тя трябваше
да
дойде точно когато
си
излязъл от коритото и когато
си
на четвъртината на 120 години – значи на 30 години.
Значи твоята възлюблена трябваше
да
дойде, когато ти
си
на 30 лазарника.
А пък ти
си
сега на 19–20 години, и тя идва.
Когато нещата стават навреме, когато те се съвпадат, ти ще бъдеш доволен.
Защото тя носи най-ценното.
Какво има още
да
се говори?
Защото, ако четвъртинката идва и ти я приемаш както трябва, то всички други четвъртинки ще се наредят много хармонично.
Иначе няма
да
се наредят добре и целият ти живот ще бъде безплоден.
Трябва
да
свирят най-добрите майстори.
В тази четвъртинка ти трябва
да
почувствуваш Божията Любов.
Ако всичко знаехте, нямаше
да
имате никакви смущения.
Като почувствуваш тази четвъртинка, то колкото четвъртинки се наредят после, при всички тях, всичко ще стане по Божественому.
Като дойдете там,
да
се заковете и
да
не се мърдате, докато не получите онова, което четъртинката носи – ни напред, ни назад.
Вие копаете и искате
да
изровите една плоча. Защо?
То казва: „Докато не приема това, което ми трябва, не мърдам.“ И житото също.
Всички мъчнотии в света са плочи и богатствата са под плочите.
Като видиш житото, трябва
да
кажеш: „Такова трябва
да
бъде моето положение!
И когато вие се стараете
да
премахнете една ваша мъчнотия, голямо богатство се крие под нея.
“ И като видиш една голяма скала, трябва
да
кажеш: „Трябва
да
бъда така твърд, като тази скала!
Вие се стараете
да
вдигнете плочата, но не можете и се чудите защо не сте могли
да
я вдигнете.
То е подобно на онова келево, което се върти, минава вода отгоре, то се върти, после камъкът вътре, и той се върти в друго направление.
Аз не виждам голяма работа
да
е свършил, освен че този камък е вдигнал голям прах.
Искам
да
разберете добре.
Оглеждате се някой път в огледалото и не се харесвате.
Виждате, че има нещо неприятно.
Търсите погрешката в огледалото и казвате: „Това огледало не е хубаво!
“ Изчиствате
си
ръцете, почиствате огледалото и пак виждате, че има нещо неприятно.
Защо искате
да
бъдете красиви, каква е задната ви мисъл?
По някой път се поглеждате и казвате: „Остарял съм.“ Какво хубаво има в младото лице и какво има в старото лице?
Не е лошо човек
да
се оглежда.
И ние се оглеждаме.
Щом срещнеш някой човек и му видиш лицето, ти вече
си
се огледал.
Щом видиш една добра или лоша черта в някого, ти
си
се огледал.
Видиш някое малко животно – ти
си
се огледал в него.
“ Но и ти
си
бил такава малка буболечка.
“ Тази малка буболечка иска
да
излезе от лошите условия, при които се намира.
Тя иска в съзнанието
си
да
направи нещо, но като не знае как, качва се горе, слиза долу и не може
да
разреши въпроса, който я занимава.
Ще ви дам едно обяснение.
Ти казваш: „Какво трябва
да
се прави?
“ Представи
си
, че едно дете плаче в люлката
си
.
После ще спре на едно място и почва
да
плаче.
Най-после, на неговия плач ще трябва
да
се отзове някой.
Всички страдания се дължат на такива детински работи, които извършваме.
Дадат ти храна и пак те турят в коритото.
5.
Тъй мисля аз
,
НБ
, София, 8.4.1934г.,
Човек, който те обича, той става прозорец, за
да
Може Божественото чрез него
да
дойде.
Не туй
да
бъде една съблазън.
Ако аз ви обръщам внимание, ако от невидимия свят ме обичат, какво има тук, на Земята,
да
ме спъва?
Тогава какво различие може
да
направите?
Всичките добри хора на Земята мислят както аз мисля.
Всички може
да
проповядват, но светлината и топлината не са еднакво приложими при един и същи организъм и за всички организми.
Всичките добри хора мислят така, както аз мисля.
Детето, което е в утробата на майка
си
, ти не може
да
отвориш прозорец.
Казва: „Заповядай!
И аз мисля както всичките добри хора мислят.
Детето вижда чрез очите на майка
си
.
Може
да
се разберем с един генерал.
Другояче, туй дете може
да
се осакати, ако се отвори прозорецът.
Тук може ли един редови
да
се възмери с генерала?
Та виждам, че природата е затворила едно яйце,
да
го пази от светлината.
Тук трябва
да
посвети най-малко 10–20 години, за
да
стане генерал, министър.
Искам
да
вървя по онзи път, по който Бог се проявява.
Трябва гласуване, трябва
да
работи.
Всички трябва
да
станете проводници.
Сега някой път светските хора, те като влязат в черупката на едно яйце, не искат
да
излязат навън.
Това е мода на живота.
Майката ще отвори очите и ще започне
да
го приспива,
да
приспособява неговите очи към светлината.
Понеже вие се смущавате с всички социални въпроси, със семейни въпроси, от ред философски въпроси на старото учение.
Вие не може
да
разрешите старото.
Не може
да
се примирите с новото.
Щом така са поставени нещата, другите работи лесно може
да
уреди.
Ако не турите едно яйце, старият ще бъде стар; младото
си
е младо.
Сега се заражда другото противоречие в съвременния свят.
Казват: „Заблуждавате хората!
Ти за
да
примириш стария с младия, трябва
да
подмладиш стария.
“ Казвам: Кога хората може
да
не се заблудят?
Ако искаш
да
примириш младия със стария, трябва
да
му туриш единица.
Всеки един човек, който обича
себе
си
повече, отколкото човечеството, той може
да
заблуди всеки едного.
Вие никога не може
да
се подмладите, ако не разбирате 8-те.
Всеки човек, който обича човечеството повече от
себе
си
, този човек е, който може
да
каже истината.
Това е онази велика майка-алхимичка в света, която подмладява всичките хора.
За
да
кажем една истина, [всеки] трябва
да
ни бъде така обичен, както
себе
си
.
Тя казва: „На мене дайте тези старите брадати.“ И като ги види такива набръчкани, тури ги в своята лаборатория и там ги подмладява.
Както
себе
си
не искаш
да
излъжеш, както
себе
си
не искаш
да
направиш нещастен.
[Тя] ги боядисва и оттам излиза едно малко, красиво детенце.
И ако всичките хора спазваха само това чувство, веднага ние ще турим едно ново начало на света.
Сега вие постарому ще кажете: „Проповядва ни се
да
възкръснем.“ Как е възкръснал Христос?
Питам: вие от 2000 години, как всички проповедници проповядват за възкресението?
Тия хора са толкоз умни, образуват светлина и пращат енергия
да
осветяват Земята.
Който
си
позволи
да
излезе из числото 7, една съчица
да
вземе, убиват го с камъни.
Казвате: „Дали има хора на Слънцето?
Не с такива умове, не с такива мозъци, но такива хора, с такива мозъци, които при 2500 градуса не мърдат и при 140 000 градуса не мърдат.
За тях е удоволствие
да
се намерят при такава температура.
Казвате: „
Да
служим на Бога.“ Евреите, които взеха туй леточисление, няма народ, който
да
е страдал толкоз, колкото евреите от това число 7.
Сега, по този начин, както се разисква въпросът, аз не искам
да
ви заплета, но
да
разплета малко тези работи.
Само едно ще знаете: че всичко онова, което ще изплета, от вас ще го взема.
Ако сте съгласни и понеже всинца сте оплетени все със сребърни и златни нишки, и с диамантени нишки, аз ще ги взема, щом ги разплета, и ще ги задигна.
Аз имам една торба и ще ги туря в торбата
си
.
Щом е въпрос за първата клетка, може
да
я турим при ония условия.
Онези, които искат
да
държат своето, имат право
да
го държат, но те няма
да
го търсят, предупреждавам ви.
Аз не искам
да
бутам вашите стари украшения, понеже като ги взема тези украшения, трябва
да
ги туря в моята бижутерна фабрика,
да
ги туря на числото 8.
Сега аз с първата клетка не искам
да
ви доказвам дали има Господ или не.
Тъй щото, няма
да
влизат в работа като материал,
да
изкарам нещо от тях.
Аз искам сега малко
да
ви подкупя.
Някои искам
да
ви заставя
да
повярвате, че ще ви дам нещо ново, хубаво.
Вие трябва
да
го разрешите.
Туй, което ще ви дам, ще бъде 10 пъти повече от онова, което ще ви взема.
Тия, които не ме разбират,
да
си
държат старите работи; нито давам, нито вземам.
Това е реалист, човек, който казва: „Тук, на Земята трябва
да
живеем!
Такива заблуждения, такива вярвания за другия свят, че това било, че онова било, [че] човек може
да
се подмлади!?
Трябва
да
се живее.“ Тома е реалист: „Туй, което днес може
да
ям, то е важното.
Какво може
да
ям утре, то не е важно.“ Тома казва: „Ако не туря пръста
си
.“ Той е много недоверчив.
“ Англичаните казват: „Това е подхлъзване на езика.“ Христос казва: „Преди
да
беше Авраама, Аз бях.“ Казват му: „Ти още 30 години нямаш, как
си
бил преди Авраама?
Като дойде Христос и му каза: „Ела
да
туриш пръста
си
!
След 1000 години съвсем друго ще бъда.
Ще ви приведа от какво произтичат, защото, ако взема
да
ви разправям, туй е една наука, която трябва дълго време
да
учите.
След 10 000 години, след 15 милиона години къде ще бъда и какво ще бъда?
Вие трябва
да
се радвате, че сте в една школа, която отваря едно велико бъдеще пред вас.
След 15 милиарда години ще бъдете нещо.
По някой път няма защо
да
плачете, няма защо
да
тъжите;
да
скърбите, от моето гледище, туй, което аз зная.
Но понеже не знаете, вие по някой път
си
поплаквате.
Даже след 1000 години ние по-добре ще се разбираме с всинца ви.
Даже с вас, макар привидно, но близките, които се показват, че вярват в моите думи, аз се резервирам, понеже колкото пъти съм ги пипнал за кесията, като погледнат, казват: „Няма какво
да
делим.“ Аз питам
себе
си
: „Какво се ползувам, ако излъжа един човек?
НАГОРЕ