НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
650
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
650
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Приготовленията на сърцето
,
НБ
, София, 4.3.1934г.,
Съжалявам те, обуща нямаш, давам ти обуща – това е съжаление.
Той е много далече, докато дойде Неговата мисъл [до тебе].
Гладен
си
, нахраня те, обед ще ти дам – туй е съжаление.
А пък много го съжалявате, нищо не му давате – това са дубари.
Много далече е, докато дойде до Него твоята мисъл.
Той има ред слуги, които ще му доложат, че „Твоят син се е разсърдил.“ Той ще пита най-първо кога се е разсърдил; ще минат ден, два, три, четири, пет, докато Той отговори.
Природата обича един положителен език.
Ние не можем
да
идем при Бога и
да
Му говорим нещо.
Казваме: „Аз, Господи, обичам света и аз, Господи, много те обичам.“ Хубаво, като обичаш, трябва
да
направиш малко добрини.
Едно е вярно: че онези, които се сърдят на Господа, никак не им урежда работите.
Колкото и
да
са микроскопически, направи ги, дай нещо от
себе
си
.
Единствените хора, на които Господ не урежда работите, това са на сръдливите хора.
Мине някой обезсърчен, може
да
му дадеш.
Той ще те остави
да
гладуваш.
Най-после ще ти остави яденето и всички ще
си
заминат и ти сам ще идеш
да
го търсиш и каквото намериш, ще го ядеш.
Някой казва: „Аз трябва
да
стана безверник.“ Безверникът, той е друг навик.
Той иска
да
не вярва в Бога, за
да
Го накара
да
му даде.
“ – „Ама дали ще стане?
Това са давания.
Ти казваш: „Не зная дали ще стане, дали ще оздравее“ и викате лекар.
Ти ще кажеш [така], за
да
Го застави
да
го обича.
Казвам: Положителни трябва
да
бъдем.
Естественото положение при всички работи естествено вървят.
Вземи нещо от джоба
си
.
Казват: „Коя философия
да
следвам?
Отрицателните качества са навици придобити, които трябва
да
ги изправим.
Дай му един обед.
“ Всяка философия, която изправя живота, каквато и
да
е, следвайте я.
Целият наш живот не е нищо друго освен
да
се възпитаваме
да
отхвърлим всички придобити качества в нас.
А всяка философия, която забърква живота, не я следвайте, каквато и
да
е.
Има нещо придобито от хиляди поколения и трябва
да
се освободим от това.
[В] думата „сърце“ имаме символ.
Сърцето е един орган, символически, през който минава човешката кръв.
Ако дойде някой в къщата ти, ти казваш,
да
не те обере.
Сърцето отправя кръвта към всичките части на тялото за прехрана.
Онзи човек, който ще те обере, той
си
носи белег на главата.
Щом престане то
да
функционира, веднага всяка възможност за живот престава.
Като влезе крадецът, щом се съмняваш, ще го попипаш от двете страни на слепите очи и ако намериш, че му е слаб ангелът, ще го пратиш в една стая, дето няма никакви каси, нищо повече.
В човека има такива центрове, такива функции; има едно умствено сърце, едно духовно сърце, което функционира и изпраща всичките енергии за човешкото развитие.
Сега не искам
да
остане във вашия ум идеята, че туй, което досега сте учили… (Една котка мяука в салона.) Това е старото учение.
Сега
да
ви наведа на мисълта: На всинца ви в света има една вътрешна възможност.
Трите сърца не може
да
ви ги откраднат.
Някой казва: „Ще се откажеш от неща, които не са потребни.“ Но има известни неща, от които не може
да
се откажеш.
Младият
да
добие смисъла на живота,
да
усети сила,
да
се радва на своята сила.
Благодарете, че са 3.
Известни малки запаси ще имаш.
Възрастният
да
се радва на своите придобивки.
Остарелият
да
се радва на своята мъдрост, която е придобил, на ония дълбоки познания.
И при това човек е поставен в едно тяло, което е в зависимост, което е във връзка с целия космос.
Мислим защо светът така е създаден?
Всеки
да
има на какво
да
се радва.
Човек трябва
да
започне
да
изучава
себе
си
.
Този свят трябва
да
се проучава.
Най-правилната философия е
да
изучава първо
себе
си
.
Известният учен Ломброзо, той започва
да
изучава анормалните типове, на престъпници и не дойде до никакво заключение.
Ние изучаваме най-първо външния свят, а после изучаваме
себе
си
.
Отиде в Русия
да
изучава Толстоя и Толстой разправя своята опитност от Ломброзо – този италиански учен.
Ти не може
да
имаш ясна представа за храната, която не
си
опитал.
Онзи го наблюдавал каква анормалност ще покаже.
Ти не може
да
имаш ясна представа за светлината, която не
си
опитал.
Като рече
да
се храни, Ломброзо, според своята теория, иска
да
види какво ще намери в Толстоя.
Ти не може
да
имаш представа за любовта, която не
си
опитал.
Не може
да
имаш ясна представа за знанието, което не
си
опитал.
Показва всичката
си
любов, а Ломброзо иска
да
види дали няма някаква анормалност във всичката обхода.
Всичко това трябва
да
го опиташ.
Ломброзо търси опакото.
Дали е волята Божия?
Казвате: „Така е решено,
да
страдаме!
Сега всички хора казват, имат едно твърдение.
Наука според мен е
да
се изучава какъв е здравият тип, какъв е здравословният организъм.
Първо
да
се изучават здравите хора, а после болните и оттам ще се види отклонението.
Решено е
да
страдаш, за
да
станеш щастлив.
То е следното: един човек, който не вярва в това, в което ти вярваш, който не диша същия въздух, който ти дишаш, с него работа не можеш
да
вършиш, той не е заради тебе.
Страда се с оглед туй страдание като платиш,
да
придобиеш нещо.
Решено е
да
бъдеш сиромах, но сиромашията
да
бъде един път
да
бъдеш богат.
Казвам на един човек: Ти трябва
да
дишаш същия въздух, който аз дишам.
Решено е
да
бъдеш невежа, но туй невежество
да
бъде един път
да
влезеш в знанието.
Така трябва
да
се мисли.
И тогава подобрението на кръвта зависи от два елемента: от храната, от въздуха и от мисълта, която постоянно функционира в нашия ум.
Казва: „Аз нищо не може
да
направя.“ Туй, че ти нищо не може
да
направиш, то е път за онова, което можеш
да
направиш.
Ако имаш един невъзпитан ум и невъзпитани чувства, ти ще развалиш това, което яденето и дишането дават.
Ако той не мисли както аз мисля, не че аз създавам мисълта, но не може
да
има разбирателство помежду ни.
Може
да
имаш една прекрасна мисъл и прекрасни чувства, но ако не ядеш правилно и не дишаш правилно, пак ще развалиш.
Щом знаеш, седиш пред една врата затворена и не можеш
да
влезеш.
Та, казвам: Най-първо трябва
да
се приготви сърцето.
Тогава трябва
да
вкараш в храната яденето, дишането, мисленето, чувствуванието.
Аз може
да
ти кажа как можеш
да
влезеш.
От тях зависи здравето на човека, от тях зависи правата мисъл в прогреса на този живот.
Запример мнозина от вас не може
да
дишате.
Трябва
да
имате предвид, че човек е сглобен от много материали, които са противоположни на него.
Другояче, трябва
да
счупиш вратата.
Отвориш вратата, пак затвориш, свободен
си
.
Природата не обича опъване.
Не искам
да
го доказвам.
Ти ще приемеш нещо правилно, въздуха ще поемеш много пластично и мисълта трябва
да
следва.
Сега ние се пънкаме пред затворената врата на природата и мислим как
да
се пъхнем през тази врата.
И чувствата
да
следват постепенно, хармонично – като че свириш на някое пиано.
Мислим
да
извадим винтовете,
да
се освободим от тази врата.
Когато хората умират, дишат с пресичане.
Навсякъде може
да
ви го докажат.
Не правете опит
да
развъртате винтовете.
И после, като ядеш, и там трябва
да
има музика.
Нито пък допущайте някой
да
ви поправя там.
Някои хора, като ядат, приятно е
да
ги гледаш.
Преди години дойде една високопоставена дама и казва: „Учителю, искам
да
направя операция.
Майсторски, много хубаво ядат, музикално.
Някои дъвчат тъй, че не искаш
да
го гледаш.
Аз го зная, но и
да
ви го разправя, и вие го знаете.
Не бързай, като седнеш
да
ядеш.
Но ако не, остави на природата.
Като седнеш
да
ядеш, представи
си
, че държиш изпит по яденето.
Умният човек може
да
се ползува от противоположностите.
Представи
си
, че като идеш в онзи свят, най-първо ще ти турят един обяд там и така, както ядеш, ще те приемат.
Ти много се тревожиш, много мислиш за
себе
си
.
После, ти мислиш как
да
уредиш живота
си
.
Няма
да
те изпъдят, но ще те извадят навън и ще кажат: „След време пак заповядайте.“ Месо в оня свят няма
да
ти дадат.
Половината богатство раздай.
Ще ти дадат от най-хубавите плодове и ще те опитат как дъвчеш.
Раздай половината!
Има известни неща, които няма нужда
да
ги доказвам.
Като дойдат дините, срежете една диня и останете спокойни.
Нарежете я на резени и вижте откъде ще искате
да
бутнете – отзад, от дръжката или от средата.
Ти никога не може
да
оправиш един неразумен свят.
Най-първо трябва
да
научиш тия хора
да
мислят.
Ти никога не може
да
накараш един човек
да
живее, ако не го накараш
да
яде.
Ако не можеш
да
го убедиш
да
яде и
да
диша, всичко може
да
направиш, но ако се откаже
да
яде и
да
диша, работата е свършена.
Нищо няма
да
стане.
Когато човек се зачева в утробата на майка
си
, 9 месеца майката е професор, който го учи.
Три процеса има и човек трябва
да
бъде господар на тях.
Тя го убеждава на философия на яденето.
Плод ще дадеш и ще бъдеш дърво на място.
Защото между стомаха и мозъка има едно съответствие, мязат
си
.
Има възкресение, което не носи живот.
Тя прави тялото, образува крачка, образува мозък, уши, очи и най-после, майката е много умна, към деветия месец вече, сглобява дихателната система и му дава първия урок за дишането и тогава му отваря вратата и казва: „Хайде на училище!
Затуй сега се научете
да
владате вашата мисъл.
Те са противоположни полюси в живота.
Вие туй го наричате раждане.
Понеже стомахът е свързан със стомашния мозък, който се занимава с всички функции на тялото, те в него влизат.
Хората
себе
си
не разбират, как ще разберат другите?
Аз го казвам „отиване с букваря на училището.“ Защото ние не можем
да
имаме една ясна представа за Бога, тъй както сега изучаваме, не може
да
имаме една ясна представа.
Симпатичната нервна система е система на човешкия магнетизъм или система, която образува топлината, която образува кръвообращението, която е носителка на здравето.
Ние
себе
си
не разбираме, ние как ще разберем един човек?
Ние
си
представяме Бога като материално същество, като човек.
После, мозъчната система е носителка на човешката мисъл, на човешката сила, на човешката енергия.
Най-първо трябва
да
разберем
себе
си
, своите нужди и тогава трябва
да
разберем другите.
Може
да
си
го представяме както искаме, туй ни най-малко няма
да
даде нито една светла идея и
да
достави онази истина, която е необходима.
Следователно, ако между тия две системи, ако между твоята симпатична нервна система и между твоя мозък няма съответствие, всяка система ако не изпълни своите функции, ако стомашната система произвежда повече топлина, отколкото трябва, ти ще изпаднеш в противоречие.
Аз трябва
да
имам нещо, за
да
дам някъде.
Трябва
да
изучавате онова, което е създадено от Него.
Ако мозъчната система произвежда по-голямо изстудяване, ако мозъчната система се развие чрезмерно, то хората стават сухи.
Да
съм работил,
да
е пълен джобът.
Трябва
да
изучавате Земята, трябва
да
изучавате
себе
си
, трябва
да
изучавате небето, въздуха, Слънцето.
Ако аз нямам нищо, ако нямам знание, какво ще дам на хората?
Умният човек трябва
да
изучава това.
Трябва веднага
да
измените състоянието.
Всеки един от вас трябва
да
има знание.
Той трябва
да
се интересува от всичко.
Какво трябва
да
правите?
Не казвайте, че не може
да
дадете.
Да
пиете повече вода – кило, кило и половина, до два килограма.
Никога не казвайте, че не може
да
дадете.
Щом не го обичате, всичките му писма връщате назад или пък хвърляте настрана.
Най-много два килограма и половина вода
да
пиете на ден.
Пазете едно правило: ако някой иска, щом дойде някой до вас, кажете: „Почакайте, нямам сега, но ще ви дам.“ Турете в ума
си
да
давате.
Онзи, който иска
да
се запознае с онова, което Бог е създал.
Водата е един добър проводник на електричеството и магнетизма.
Давайте, за
да
ви се даде.
Сега
да
внеса у вас една нова идея за Бога.
Казвате: „Аз не мога без вода.“ Водата е необходима не само за чистене на организма, но е необходима за функционирането на симпатичната нервна система.
Ако не туриш Божия закон… Давай, понеже Бог дава.
Под думата „Бог“ аз всякога разбирам Любовта, туй, което съществува, хубавото, туй, което носи щастието.
Ти трябва
да
даваш на всички, но и другите
да
дават.
Или може
да
ги знаят, че не ги прилагат.
Давай както извора, който дава по малко, но постоянно.
Като дойде Бог в ума ви, трябва
да
дойде и Любовта.
Те мислят, че като са учени, тях няма
да
ги засегне законът.
Ние сме дошли до положението: ние сега нищо не даваме и искаме само
да
вземаме.
Ако не дойде в ума лошата любов на хората,
да
ви дойде в ума любовта на всичките хора, на добрите хора, на всичките противоположности, не само една противоположност.
Проучавайте любовта, която се проявява във всички същества.
Ще даваш и ще вземаш разумно.
Като започнете от минералите, растенията, рибите, птиците и дойдете до всичките същества в човека и над човека, светиите, нагоре, проучете този ред.
Един навик имат – като отидеш на гости у един американец или когато имат банкет или угощение, те ще ти дадат най-първо
да
пиеш кафе в една голяма чаша и след туй топлото кафе ще ти дадат ледено.
Тази любов се проявява като сила, която твори и създава човека.
Затова са пратени хората на Земята, затова страдат, затова са всичките противоречия.
Защото всичките гении в света, всичките талантливи хора, всичката красота, всичката хармония, това е създадено от подтика на любовта.
След силната топлина и после изстудяването, напуква се глечта.
Всичките противоречия природата ги е турила, за
да
разберете своите нужди.
Като престане този подтик на любовта, човек остарява, той веднага престава
да
живее.
И това е станало причина
да
се развалят зъбите.
Тя е турила тия противоречия, за
да
разберете.
Всички хора остаряват по единствената причина, че загубват Любовта.
Аз казах на американците, че много месо ядат.
И щом разберем, ние тогава ще можем
да
поправим живота
си
.
Сутрин цяла голяма пържола, на обед един голям бут опечен и вечерно време каквото остане от този бут, ще го накълцат, както онези правят тези надените суджуци, ще яде старо месо, сутрин месо и вечер месо и казвам: „Как няма
да
ви окапят зъбите?
Тогава ще ви приведа един пример за един американски проповедник, Ксен Джон, един от събудителните проповедници.
Който разбира, за 24 часа може
да
се подмлади.
Казвам: Природата не търпи резките промени.
Цялата публика, като го слуша, се държи за корема – от единия край на събранието до другия всички все се смеят.
Майката трябва
да
научи децата
си
, така
да
ги възпита, че
да
им бъдат здрави зъбите.
Той разправя като методистки проповедник: „В една богата църква един упорит богаташ, с обикновено мнение, не дава.
Сърцето, това представлява всичките възможности за човека.
Щом като започнат
да
се рушат зъбите… Аз не искам
да
засягам този въпрос, но рушенето на зъбите в нас е един голям дефект.
Когато малкият мозък не функционира правилно, когато черният дроб не функционира правилно, когато стомахът не функционира правилно, почват зъбите
да
се рушат и с туй работата се влошава.
Викат ме
да
го изповядам.
Сърцето, това е вътрешната страна на човека, а пък пътищата в Бога, това показва неговият ум, който отпосле е даден.
Мислим, че със своите тревоги, които преживяваме, със своето неверие, със своето насилие, което правим, ние само усложняваме живота.
“ – „
Да
ме изповядаш,
да
се помолиш на Бога
да
ми се върне здравето.“ – „Как?
За тебе
да
се моля?
От тебе зависи
да
дишаш.
Никога няма
да
го направя.
Откъде ще дойде въздухът, не зависи от тебе.
Че как, мене ме е срам, че ти нищо не
си
направил за Господа!
От тебе зависи
да
възприемеш светлината, но откъде ще дойде светлината, не е твоя работа.
Че какво ще туря под колената
си
да
се моля за тебе?
От тебе зависи
да
възприемеш знанието, но откъде ще дойде, не е твоя работа.
Накъдето и
да
стъпиш, навсякъде ще стъпиш на кръв или на гробове.
Ако дадеш половината от богатството, ще го туря под колената и ще кажа: „Господи, половината дава“ и тогава ще има за какво
да
се моля.“ Той се смее.
Всичката пръст е пръст на умрели същества, които са се борили, борили, та ние ходим само по телата на умрели хора.
Някои търсят корените и казват, [че] еди-кой
си
философ създал някаква философия.
“ – „Не може.“ Той го гледа и казва: „За една молитва половината богатство?
Никой философ не е създал философия, това са наши предположения.
Той създал някакъв превод, някакво обяснение на някоя философия.
Ние ще оставим нашите тела и ще заминем за другия свят с неразрешени въпроси.
Но няма философ,
да
е създал някаква философия за живота.
Всеки един от нас е дошъл с една задача в света.
Ако не го дадеш, довечера заминаваш.“
И на вас казвам: Когато ви викат
да
се молите за някого, кажете: „Половината богатство!
Единственият философ, който е създал, това е природата.
Зимно време всеки трябва
да
има кутия с кибрит или клечки
да
запали огън и като влезете, най-първо трябва
да
запалите огъня, след туй
да
сготвите хубава супа и то първокачествено,
да
ядете,
да
се стоплите,
да
стоплите ръцете и краката
си
.
Тя е турила своята философия във всичките закони и като вървим по нейните закони, всичко върви наред.
Ако турим нашите закони, тогава всичко се забърква и се загазва.
Като човек ще внесеш в
себе
си
най-хубавата мисъл, която може
да
намериш в света, и най-хубавите чувства.
Ще видим, както Господ даде.
Това е силен човек.
философите питат сега окото ли се е явило първо, че после човек е започнал
да
гледа, или желанието се е явило първо, че после се е явило окото.
Ще трябва
да
изпълним Волята.
Който и
да
е философ, който и
да
е поет, ще ги намерите и ще ги турите в ума.
Вътрешният свят ли е създаден по-рано от външния свят?
То ще бъде един склад, то ще бъдат дървата, материалът, то ще бъде храната.
И досега не е разрешен този въпрос дали човек е минал през епохата на всичките животни от малките към големите или от големите е слязъл надолу към малките.
Тази храна трябва
да
имаш.
То ще създаде хора, които здраво мислят във физическото поле, в духовното и в Божественото.
Ще се разберем и няма
да
имаме противоречията, които ги сега имаме.
Две мнения има, спорят и някъде може
да
мине за еретик.
Ти не може
да
работиш, ако не внесеш онзи принцип на любовта, който ще те свърже с онова знание и ти ще може
да
разбираш тия работи.
Да
допуснем, че вие някой път усещате, тук под лъжичката ви стяга, паднала като някоя канара, студени тръпки минават.
Сега, Господ работил върху калта
да
ви одухотвори, значи има нещо малко Божествено в човека, а другото е кал.
Постоянно Господ меси и не е престанал
да
меси.
Аз
да
ви кажа какво
да
правите.
Във философския език има известни научни термини, с които определят, както в математиката; трябва
да
ги разбираш: субективно, субстанция, обективно, есенция, сублимативен, понятие, абстракция, концепция.
Онези от вас, които са умни, трябва
да
ме разберете.
Сутрин, като станеш, ако искаш
да
се поправиш, ще отправиш ума
си
към Слънцето, ще направиш известни движения и веднага необходимата енергия ще я привлечеш от сърцето в мозъка.
Те гледат през особени очи.
Като се мине време, много лесно ще започнеш пак същите движения, но ще концентрираш мозъка
си
към центъра на Земята и тогава от центъра на Земята ще привлечеш противоположното течение.
Рибите не може
да
имат един концерт като нашите.
Който ме е разбрал, ще даде 1000 лева за урока.
Рибите не може
да
имат органи или пиана като нашите.
Най-малко 1000 лева трябва
да
дадеш за уроците.
И
да
искат, не могат под водата.
Предават много елементарни работи за пример.
Като види някой таралеж, излива отровата през муцуната
си
; после чака малко, оттегля се, втори път пак излива сярна киселина, разяжда черупката и после яде месото.
Сутринта упражненията са необходими, за
да
стане мозъкът нормален.
Учените хора питат как в тази сярна киселина не се разяждат органите на туй животно.
Слънчевата енергия… Вечерно време трябва
да
правим тези упражнения, за
да
стане нормална симпатичната нервна система, вашият мозък
да
стане нормален.
Между стомашния мозък и главния мозък
да
започнат функциите.
След като легнете, ще имате приятен сън, няма
да
сънувате, че ви гони мечка, няма
да
ви гонят никакви слонове, няма
да
има падания, ставания.
Като се върнете сутринта, ще бъдете бодър, весел и ще започнете работата
си
.
Та, казвам: От човека зависи.
Всеки от вас иска
да
бъде щастлив, но щастието се обосновава на един велик закон.
Искаш
да
обичаш един човек, нали така?
Но, за
да
го обичаш и
да
те обича, трябва
да
знаеш какво той обича.
Туй, което зависи от природата, тя е толкова щедра, че всякога
да
имаме нейното разположение.
Да
кажем, някои от вас бедни сте, нямате пари за лекарство.
Сега, ако река аз
да
ви дам някои методи, всичките онези
да
сте направили опит с тия методи.
Никога не предавай на другите един метод, който не
си
опитал.
На съществото, което обичаш, няма
да
му говориш на непонятен език.
Аз ви казвам: Ще
си
дигнеш ръцете.
2.
Даване – вземане. Скъпоценният камък
,
ООК
, София, 7.3.1934г.,
Ако е бос, ще му дадеш обуща.
Също така и духовният Бах, гениалният Бах в музиката е създал.
Ако е гологлав, ще му дадеш шапка.
Ако дрехите му са окъсани, ще му дадеш дрехи.
Едновременно нещата могат
да
бъдат от едно гледище верно, а пък от друго неверни.
Та, като се говори, че Бах е създал, трябва
да
се знае, де е верното на това.
“, ще му дадеш подслон.
А пък щом той каже: „Аз ви обичам“, той трябва
да
даде нещо.
Обичта, любовта трябва
да
се изрази в нещо съществено.
Хората както сме, които са заинтересувани от дребните работи, нищо не можем
да
създадем.
Сега вие се намирате в такова положение, че като ви говоря, има някои работи, които
да
не са ви приятни.
Не само материални работи, но в каквото и
да
е отношение, законът е същия.
Че каква обич може
да
имате към някой човек, когато нищо не давате, всякога вземате и нищо не давате.
Представете
си
един млад момък, млада мома пълни с живот, искат
да
се проявят,
да
се облечат хубаво.
После любовта се познава по това, че на някой човек му давам и той
да
е доволен от това, което му давам.
У човека има едно желание
да
се облича.
Мога
да
му дам едни обуща, от които
да
се наранят краката му.
Ще дойде някой проповедник и ще каже, че не
си
струвало човек
да
се облича, че е грешно това, че човек трябва
да
бъде бос,
да
угоди на Бога.
Мога
да
дам хляб, който
да
му развали стомаха.
На двамата млади им е неприятно
да
слушат тази реч. Защо?
Мога
да
му дам шапка, която не му става.
Някой от вас, които даже имате съвсем посторонни понятия за живота, може
да
сте прави от ваше гледище.
И аз може
да
съм прав.
Този проповедник, като бил млад, е живял като тях, а пък сега е станал на 50–60 години и станал морален и казва на младите, че не трябва
да
правят така.
Но има един живот, който е общ за всичките.
Когато силният се обезсили и почне
да
проповядва на силните хора
да
станат слаби, той е на кривата страна.
И тогаз, този проповедник може
да
каже на младите: Хубаво
да
се обличате, още по-хубаво,
да
им падне на сърцето.
Че как
да
се облечем по най-хубавия начин?
Някой път трябва
да
се спра и върху носията, дрехите.
Можете
да
мушнете всякога с него.
Нека
да
шие ризи.
Нека
да
плете чорапи,
да
прави каквото иска, но
да
мушка на место,
да
плете на место.
Не зная, дали времето позволява
да
говоря повече.
Когато не върши никаква работа, даже боде, не е на место.
Например, като посрещнете някой гост
да
го мушнете с иглата
си
.
Да
кажем, че искате
да
направите една дреха.
Най-първо, една дреха като се прави, трябва
да
има три допирни точки:
да
се допира на рамената, при кръста, при бедрата и долу при краката.
Но все ще направите някаква гримаса, ще
си
постиснете устата, ще мигнете, ще направите някое движение с ръце и пак ще минете за благороден, за много благочестив човек.
Като се мърда човека, дрехата
да
се допира до краката при третата точка В.
Сега
да
пристъпим към едно правило.
Аз не искам
да
ви морализирам, но вие сте в един свят, в който ще
си
блъскате главите и главите ви ще се охлузят.
И както върви човек, върви
си
като някоя гемия.
Един ден ще се охлузят главите ви, няма
да
бъдат такива, каквито са сега.
От тях само кокали ще останат, а мускулите, които са се мърдали, няма
да
ги има никъде.
А пък българинът е закопчал крачолите
си
с копчета, а отзад има физармоника.
Който и
да
дойде, по тая линия, може
да
ви познае какви сте.
Всичко това е произволно, неподходящо, с несъответствуващи качества, едно противоречие.
Французите могат
да
допринесат донякъде на българите, защото българинът трябва
да
възприеме от французите
да
си
отвори крачолите.
Може
да
искате
да
рисувате лице.
Но, ако ти отвориш долните крачоли повече, то е неестествено, понеже един извор в началото трябва
да
бъде по-голям, а пък на където отива трябва
да
бъде по-малък.
В лицето има три допирни точки (а,б,в, на линията CD) Челото ще допира до първата точка, до втората точка ще допира носът, а до третата – брадата.
Там дето извира трябва
да
има сила.
Изкуството зависи от това, как ще приложите този перпендикуляр AB.
И растенията се намират в едно противоречие със
себе
си
.
Те на двете
си
краища имат по-голяма широчина, а пък на кръста, при дънера, са стеснени.
Но изобщо никога челото няма
да
се слее напълно с перпендикуляра.
Но трябва
да
знаете, че всички тия работи, които сте взели, не са ваши.
И този нос не може
да
се слее напълно с перпендикуляра.
Като се запознаеш с един човек, трябва най-първо
да
знаеш, дали има една основна идея за нещата.
Това показва пътя, по който може
да
работите.
Трябва
да
знаете допирните точки с перпендикуляра.
Да
ви поведа към един общ знаменател, към един общ закон, на който почива и моя и вашия живот.
Може
да
има и за уста допирна точка.
Да
приведа в хармония известни ноти, това значи
да
ги приведа в известно съотношение и
да
се допълват нотите.
И една точка на устата може
да
се допре.
И тогаз
да
се образува цяла песен.
Когато горната част на устата е чрезмерно развита, тогаз това показва, че в човешката природа има предавателна сила.
Той иска
да
даде.
Та,
да
живеем добре значи следното: има един закон, който всеки един трябва
да
знае, и според който няма
да
стоим постоянно на едно и също место.
Хората, у които е развита горната част на устата, са хора активни и без
да
искат предават нещо.
А пък един човек, който има долна част по-силно развита, той всякога очаква
да
му дадеш нещо.
Каквато нота и
да
сте, вий ще вземете разни точки.
А пък онзи, който се самовъзпитава, той трябва
да
знае своите естествени предразположения и трябва
да
ги тури в хармония с общия закон на развитието.
Ако представлявате един тон, вие може
да
бъдете в първата октава, във втората, във третата, шестата и пр.
Защото, ако ти не познаваш този перпендикуляр, ти няма
да
имаш една правилна обхода.
И после може
да
вземете местото на една цяла нота, на половин нота, на 1⁄4, 1⁄8, 1⁄16, 1⁄32, 1⁄64 нота.
Сега вие много пъти казвате: „Трябва
да
живеем добре!
Всички отношения, които вземате, зависят от първия тон, от местото от дето започва.
Някой път трябва
да
се спра върху понятията на музиката.
Трябва
да
има правила.
Човек с добрия живот е като артист, който трябва
да
свири добре на китара, цигулка, пиано.
„До“ има 12 качества в
себе
си
, по които може
да
се изяви.
Един артист все
си
има известни правила.
Ако не познавате тези правила, вие не можете
да
се запознаете с тази наука.
Сега всички вие говорите за добрия живот.
Сега няма какво
да
искам от вас.
Един архитект е добър, когато строи добри къщи и всички тези хора, на които е построил добре къщите, ще имат добро мнение за него.
Ако вие попитате един виден музикант, той започне
да
казва, кое е първото качество на „до“.
Значи, доброто мнение не е от това, което той е казал за
себе
си
, но от това, което той е направил.
Той ще каже, че този тон трябва
да
бъде чист, верен, с всичките му трептения.
Но ако той не е направил добре къщите и много пари са му дали, всеки казва: „Не ми е направил добре къщата!
Когато искате
да
се запознаете с някой човек, при голямото или малко запознанство, всякога на земята има някакъв материален интерес.
Те са относителни.
И тогаз, след вашето сближение и запознаване с някого, след като се запознаете, у вас може
да
се роди известен атавизъм.
Преди
да
се запознаете ще имате едно мнение един за други, а пък щом се запознаете ще имате друго мнение.
Ако ти вземеш един правилен тон, ако вземеш един правилен тон „до“, който е основата на живота, то ако ти
си
болен, веднага ще оздравееш.
Да
допуснем, че лицето, с когото се запознавате, няма обхода.
Да
кажем, че вие обичате
да
говорите езици, говорите 4, 5, 6 езика и добре ги говорите, а пък той едва ли говори някой език.
Например, някой може
да
каже: „Ma petit garcon.“ Който не знае, ще каже, че той говори право френски, а пък който знае, веднага ще види, че прави една погрешка.
Е, хубаво онзи, който говори, има мнение, че говори добре езика и като му направиш една забележка, ще му кажеш
да
се справи с речника, как е произношението.
Болният, който може
да
чуе първи тон на тази музика, той вече оздравява.
Всеки човек може
да
направи погрешка.
Онзи музикант, който свири, трябва
да
бъде здрав, трябва
да
има отлично разположение, не трябва
да
има никаква мисъл
да
го безпокои.
Нито от жена
си
, нито от децата
си
трябва
да
се безпокои.
Като излезе
да
свири той трябва
да
мисли само за едно нещо – за музиката.
Някой може
да
употреби дипломатически тази дума.
Или като свири
да
се забрави.
И после може
да
каже, че това не е станало по волята му.
Вие искате
да
свирите във живота.
А пък в същност, може
да
е станало по волята му.
Ако не забравите
себе
си
, вие не можете
да
свирите.
И той може
да
се извинява.
Не
да
забравите
себе
си
, но
да
забравите своето безпокойство.
Вие седите и се безпокоите, какво ще стане с вас, пари нямате, здраве нямате, времето е студено – всичко това трябва
да
го забравите.
Извинението не е едно оправдание.
Един, който не може
да
рисува, не трябва
да
се извинява.
Сега
да
ви разясня това с една проста идея, с най-простото, което мога
да
ви представя.
Представете
си
, че имате един чувал скъпоценни камъни.
Може
да
има изключения.
Някой път челото може
да
е по-малко, някой път – носът, а някой път брадата.
И понеже не го знаете, носите цял чувал на гърба
си
за него.
Но, ако брадата е по-малка, то
си
има своите причини.
И природата, която е толкоз умна, тя постоянно прави своите опити.
От българина тя не е успяла още
да
създаде един български тип.
Сега нещо, което е съществено, всеки може
да
го носи, а пък другото е непотребно.
Тя сега мисли, как
да
го създаде.
Толкоз хиляди години работи и не е могла
да
създаде един български тип.
Значи, щом имаш в живота, този скъпоценен камък, всичко може
да
имаш.
И английски още не е създала, нито руски тип.
Човешкият тип донякъде е създаден, но отделни типове още не е могла
да
създаде.
Сега аз не искам
да
ви уча, защото знаете ли, ако те учил един учител и дойде друг и ви каже, че първият ви учител не е прав, след това ще дойде трети учител и ще каже същото за втория, после четвърти и пр.
И трябва
да
чакате още хиляди години, докато тя създаде своя тип.
Има хиляди проекти, вече създадени, но тези проекти не са одобрени от главната комисия.
Тя казва: „Други проекти
да
се създадат.“ Има една награда от 10 милиона възнаграждение, което ще се даде на онзи, който нарисува един български тип.
Онзи, който създал вашето тело, Онзи, Който ви дал мозък, който е вложил във вас ум, сърце и воля, който всичко ви е дал, Той е първия учител, слушайте Него.
Нарисувайте го сега и аз ще го предложа на комисията.
А пък другите, които са дошли
да
ви разправят защо е вашата любов, защо е вашето тело и пр., те са коментатори.
Нали искате
да
станете богати.
Сега във вас ще влезе мисълта: „Дали това е верно или не?
И всякога, когато дойде Той, трябва
да
Го познавате.
“ Не е въпрос дали е верно или не, но въпросът е
да
можете
да
го направите.
Той е Господаря, Той е Учител.
Вий се занимавате с въпроса дали е верно или не.
Първият въпрос е дали може
да
го направите.
А пък всички коментатори, които могат
да
дойдат, те другите, слушайте ги и ще сравнявате.
Ако може
да
нарисувате един български тип, хубаво би било.
Той не ви създал главата.
Не го оставяйте
да
моделира главата ви.
Те ще искат
да
имат българския тип.
Няма право
да
натиска главата му.
Като се изучават главите на французина и гърка, много мъчно можеш
да
различиш един гръцки череп от един френски.
Главата сама се оформява, почват ли бабите
да
натискат главите, черепът се разваля.
Много
си
приличат.
Кажете ми сега, каква е основната идея, която може
да
остане във вашия ум?
И всички части тъй
си
приличат.
И виждате, че има едно подобие между старите гърци и сегашните французи.
Втората идея е: намерете Онзи, Който създал вас и се дръжте за Неговото учение, а пък каквото са казали всичките други коментатори, оставете го настрани.
Как ставате вие от леглото
си
?
Някой път мога
да
ви представя, кой начин има за ставане.
В слепите очи германците са силно развити.
Най-първо ще мръднеш сърцето
си
, второ ще мръднеш ума
си
и трето ще мръднеш волята
си
.
После, моралните и религиозните чувства са силно развити у германците.
Последните най-силно са развити у славяните.
След това ще мръднеш главата
си
.
Тогаз ще мръднеш краката
си
и най-после ще мръднеш кръста
си
и ще хвърлиш юргана и няма
да
ставаш.
Винаги трябва
да
се завъртиш на дясната страна, а после на лявата.
И на двете страни трябва
да
се завъртате.
Та казвам, ако гледате главата на един славянин, тя е детска глава още.
Креватът трябва
да
е в средата на стаята, а пък сега е до стената.
Непрактично е в живота, той
да
бъде в средата.
Но в бъдеще аз бих ви препоръчал
да
спите в люлка.
Германецът едвам сега е започнал
да
се проявява.
Кревата не се мърда, когато искаш
да
го мърдаш, а пък люлката се мърда.
Всичко у него се е смесило.
Аз бих препоръчал
да
спите в люлка.
Тя предава това пластично състояние на човека.
Челото му гръцко, брадата му римска, де е българинът тогаз?
Това са външни неща, които аз ви обяснявам, посторонни въпроси са те.
Като станеш сутринта, мисли не както вчера
си
мислил, но прибави нещо ново.
Като станеш сутринта и в сърцето ти
да
мръдне нещо ново.
Нещо ново
да
има и във волята ти.
Нито пък английският тип – англосаксонският, нито даже цялата бяла раса.
Всеки ден в ума ви, сърцето ви и във волята ви
да
има нещо ново.
Ако разгледате петтех раси, те се различават.
Един китаец, каквото и
да
прави той, у него няма тия заложби, които има един от бялата раса, от арийската раса.
Хубаво, аз вървя по пътя и гледам там на пътя седят 10 кучета.
Понеже в бялата раса, във всяка раса има вложено нещо ново, което в предишните раси го няма.
От мое гледище, щом са насред пътя, аз не трябва
да
минавам.
Това качество не може
да
се предаде на бялата раса.
Мога
да
ги изгоня, но ще изменя своето настроение.
Бялата раса, за
да
го придобие, трябва
да
премине в шестата раса.
Аз ще
си
отклоня малко или наляво или надясно.
Ти не можеш
да
имаш качества на шестата раса, ако не влезеш в тази раса.
Трябва
да
зная, че кучетата имат една психика и ако ти не знаеш на коя страна
да
се отклониш, те ще те лаят.
Един плод не може
да
има едни и същи качества, ако е вирял в топлия или в умерения пояс.
Трябва
да
знаеш, как
да
се отклониш.
И ако се отклониш по правия начин, те няма
да
те лаят.
Ако
си
минал не по правия начин, те ще те лаят.
Някой път можете
да
се повърнете.
Ако няма накъде
да
се отклониш, пътят е тесен, тогаз какво трябва
да
правиш?
Но понеже сте минали през всички раси, минали сте през лемурска раса, после черна, жълта и бяла раса, някой път може
да
се повърнете.
Носиш един самун хляб, ще кажеш така: „Мога ли
да
мина, ще благоволите ли?
Лемуриецът е един човек, който иска
да
живее изключително за
себе
си
и няма никакъв морал.
Един човек, който
си
само угажда в ядене и пиене, той принадлежи на черната раса.
Един човек, който е крайно консервативен и не може
да
се повдигне, той принадлежи на жълтата раса, а пък онзи, който почва
да
мисли и
да
[се] стреми, той принадлежи на бялата раса.
Това е начина, как
да
се справите с вашите лоши състояния.
Давам ви една скица, някои черти, които определят расите.
Та, някой път у вас се зароди желание
да
станете господари – това е жълтата раса в потенциално състояние,
да
искаш
да
си
господар без
да
имаш този ум
да
господаруваш и без
да
имаш тази сила.
Всичките ваши неразположения са кучета, които седят на вашия път и спъват вашия правилен вървеж.
Защото човека, за
да
бъде господар, трябва
да
бъде умен, трябва
да
бъде нещо повече от гений, нещо повече от светия, даже нещо повече от Учител.
Ще им дадеш по малко хляб и ще знаеш, как
да
се обхождаш с тях.
И Учителите не господаруват.
Не са лоши кучетата и те
си
имат свое разположение.
Ти трябва
да
бъдеш едно божество.
Те седят на пътя и казват: „Имаме право
да
седим.“ Не им хвърляйте камъни.
Само боговете имат право
да
царуват, а Учителите –
да
учат света.
А пък всеки един от вас, даже и най-малкият, иска
да
господарува.
Геният и светията нямат право
да
господаруват.
Това са трите неща, които трябва
да
пазите.
Един светия, като дойде, той не
си
позволява правото
да
бъде господар.
Аз не искам
да
остане идеята във вас, че искам
да
ви уча,
да
ви натрапя нещо.
Искам
да
ви покажа закона на свободата, по който всички трябва
да
вървим.
А пък у боговете има желание
да
господаруват.
Щом изгубим посоката на свободното движение, не можем
да
имаме правилно разбиране.
Да
не чувствувате, че искам
да
ви морализирам, че сегашният живот не е прав.
Всеки ден трябва
да
внасяме по една нова идея в нас.
И като господарува, То има какво
да
даде и какво
да
вземе.
Ние живеем разнообразен живот, който не носи нищо добро.
Бог, Който е създал света, има право
да
господарува, понеже е създал света.
Това, което днес е добро за вас, утре ни най-малко няма
да
бъде добро за вас.
И ти, като искаш
да
господаруваш, задал ли
си
въпроса, какво
си
създал.
Днес като ядете, утре наново трябва
да
ядете.
Нито една картина не
си
нарисувал, нито една къща не
си
направил.
И вашето вътрешно разположение ще зависи от добрата храна, която приемате.
Нито на един инструмент не знаеш
да
свириш, говорът ти не е както трябва и обходата ти не е такава, както трябва.
Днес може
да
си
ял добра храна, но ако утре не ядеш добра храна, ще се разболееш.
Не знаеш как
да
спиш и как
да
ядеш, а пък при това искаш
да
бъдеш господар.
Та всеки ден, от ден на ден, храната ви
да
бъде по-добра и по-добра,
да
бъде като храната на ангелите.
Питам тогаз, някой път аз съм гледал у животните, бутна някой паяк, като го бутна той ме гледа и иска
да
каже: „Ти знаеш ли аз кой съм?
Тя
си
има известни понятия.
Паякът казва: „Аз много работи мога
да
направя!
“ Че може
да
ме ухапе, това го зная, но че може
да
направи някои големи работи, празна работа е това.
Аз наричам тия състояния въздухообразни състояния, които се зараждат в ума ви.
Има неща, които нямат никаква реалност в
себе
си
.
Някой път ние губим времето
си
, ние искаме
да
бъдем господари.
Че ти можеш
да
бъдеш господар!
Вземи камъка и чука и почни
да
дялаш, ще направиш една статуя и ще бъдеш господар.
“ Дето я туриш, там ще стои, ти
си
господар.
Това са известни правила, които трябва
да
спазвате, понеже живеете на земята, не живеете на небето.
А пък за небесния живот ще бъдат други притчи.
Значи това, което не те слуша, не
си
го направил.
Не се стреми
да
му бъдеш господар.
Повече
да
се бият хората, отколкото сега, не е имало.
Не се стреми
да
бъдеш господар на това, което не
си
направил.
Бият се по всичките правила.
Да
кажем, че искаш
да
бъдеш господар на една картина, която купуваш.
Ти не
си
ѝ още господар.
Господар ѝ е онзи, който нарисувал картината.
Тя може
да
бъде твое стяжание, но
да
ѝ бъдеш господар, никога.
А пък в бъдещата война, която ще дойде, може
да
има и 14–20 милиона убити.
Господар
да
си
, значи, че трябва
да
знаеш как
да
произведеш нещо.
Който разглежда нещата буквално, той нищо няма
да
научи.
Ти, за
да
си
господар на музиката, трябва
да
знаеш сам
да
свириш.
Да
копираш работите от другите, което те са свирили, тогаз ти не
си
господар на музиката.
Гледам някои вървят по духовния път и имат детински, много изопачени понятия.
Ти можеш
да
свириш хубаво, но не
си
господар още на музиката.
Представете
си
, че вие ще влезете в един съвършен свят, дето хората знаят как
да
се обхождат.
Бетховен може
да
е създал нещо.
Тук например, първо няма обхода.
Въпрос е дали и той е създал.
Навсякъде няма обхода.
Ако кажем, че Беховен и Бах са създали нещо, то е още въпрос.
В който и дом
да
влезете, ни най-малко няма
да
намерите обхода.
От мое гледище Бах, Бетховен и Моцарт нищо не са създали.
И във всички училища е така.
Преди тях е имало нещо създадено.
На мнозина от вас не е приятно
да
направите нещо.
Пък и вие каквото ще създадете, ще го вземете от тук малко от там малко.
Па и затова което правите, очаквате нещо от окръжаващите, но не ви се дава.
Така гледам аз на това.
Все ще искате
да
ви посрещнат и пр., но това го няма.
Защото всяко едно парче, което сега е свирено в музиката, като създадено от Бетховен, е преработено.
Кой ще ви го даде?
Някой искат
да
го обичат.
В обичта има две неща: можеш
да
обичаш някой човек, когато дава и когато даваш.
Мога
да
ви кажа, че някои парчета Бетховен ги е създал, но кой Бетховен?
“ Ако е гладен, ще трябва
да
му дадеш хляб.
Когато се каже, че Бетховен го е създал, съгласен съм.
Ако е жаден, ще трябва
да
му дадеш вода.
3.
Новата дреха
,
УС
, София, 11.3.1934г.,
Запример едно време беше модно
да
се носят корсети,
да
бъдат прищипнати.
Тогава казваха жените: „Хубаво е човек като се стегне,
да
има тънко кръстче.“ Но при това стягане храносмилането не става правилно.
После тази мода изчезна.
После, преди това дрехите са имали толкова голям обръч, че дамите не са могли
да
влизат през вратата.
Сега благодарете, че сте освободени от тези моди.
Тези хора, които носеха корсети, казваха: „Всичката причина е стомахът.“ Трябва
да
се яде малко.
Прави са, че причината на всички препятствия е в яденето.
По-малко трябва
да
се яде и вместо
да
се стягаш отвън, с физически корсети, яж малко и веднага ще имаш талия.
А пък възвишението отзад го тълкувам, че човек трябва
да
работи повече.
И онези, като не знаеха
да
работят,
си
туряха отзад тези възвишения.
Всички вие трябва
да
се освободите от тях.
Едно верую, това е една мода.
Например мода е идеята за троеличието на Бога.
Ти може
да
спориш с хората дали е така.
Бог се проявява всеки ден, във всички, и в умните, и в глупавите.
Обхода трябва.
С това Господ опитва разумните хора, светите хора, дали ще Го познаят.
Ти казваш: „Защо Господ го е оставил
да
пиянствува?
“ Ще кажеш: „Бог му е дал свобода
да
пие, а пък този човек не знае как
да
цени свободата
си
.“ Че се напил, това показва, че Бог му е дал свобода.
А пък той не знае как
да
си
служи с нея.
Някой казва една лоша дума – Бог му е дал свобода
да
говори, а той не знае
да
си
служи с благата на езика.
Бог ни е дал блага, но ние не знаем как
да
си
служим с тях.
Някой човек може
да
ни каже: „Ти не говориш добре.“ Най-добрият живот е: ти, като дойдеш до възвишения живот, не прави забележки никому.
Не давай образец как трябва
да
се говори.
Ще учиш човек как трябва
да
се храни.
Не му казвай как трябва
да
се храни.
Вие искате
да
бъдете щастливи, но как?
Някой ще ви каже: „Обичайте ближния
си
.“ Въпросът е как ще го обичаме.
Обичта има две страни: или трябва
да
дадеш, или трябва
да
вземеш.
Когато обичаш, когато даваш, трябва
да
знаеш колко трябва
да
дадеш.
Може
да
дадеш някому повече и без
да
искаш,
да
му повредиш.
Другата любов е: като обичаш някого, непременно трябва
да
вземеш от него – тогава има една опасност: че може
да
вземеш повече или по-малко, отколкото трябва.
В дадения случай трябва
да
вземеш толкова, колкото любовта изисква.
Един човек, който те обича, вика те на гости и ти дава свобода
да
вземеш от хляба, който е на масата – ти вземаш всичкия хляб или вземаш едно малко парче, и той те прецени.
Щом ви дадат един хляб, разделете го на 3 части.
Една трета вземете, две трети остават на онзи, който ви го е дал.
Аз, като отида на гости, трябва
да
спазвам това правило.
Като дойде някой верующ от някое братство, всички започват
да
го теглят на везните
си
и ще започнете
да
спорите каква е неговата тяжест, какви са неговите качества.
Какви трябва
да
бъдат качествата на един верующ?
Този, новият верующ, като дойде, трябва
да
дойде с една пълна кесия.
Той трябва
да
носи хубави ябълки, на всички
да
дава, а не
да
дойде с един празен кош и
да
каже: „Аз дойдох
да
живея при вас.
Оттук, оттам ще взема по малко и ще
си
замина.“ Ако идва с празна кошница, това е учението на света.
Той се е научил само
да
взема.
Божественият закон започва със закона на даването.
Даването е издишване.
Аз ги свързвам така: Даването и вземането са дишането на душата.
Ако не издишаш, тогава нямаш възможност
да
приемаш чистия въздух.
Значи като даваш, ти имаш условия
да
възприемаш повече отколкото
си
дал.
Ти като не любиш, няма
да
те любят.
И като поседи този въздух в тебе, трябва
да
дойде непременно желание
да
го повърнеш назад.
Ти ще покажеш любовта
си
на другите – то е издишване.
Най-първо Бог е вдъхнал нещо в нас, дал ни е нещо.
После ние ще дадем на Бога нещо – ще проявим любовта
си
.
Всеки ден при дишането трябва
да
направим това.
Трябва
да
дишате.
Значи всеки ден трябва
да
дадеш и
да
вземеш,
да
проявяваш любовта
си
.
Също така и в учението трябва
да
има нещо, което
да
приложиш.
Всеки ден трябва
да
има прилагане, колкото и
да
е малко, и в това има растеж.
Например мнозина от вас искате
да
бъдете красиви.
Някои от вас не сте красиви.
Най-първо, за
да
има красота в човека, той трябва
да
има известна вътрешна светлина и топлина.
Колкото по-добре са организирани и наредени неговите мисли, чувства и постъпки, толкова човек е по-красив и всичко е свързано едно с друго.
Ти искаш
да
моделираш очите
си
,
да
бъдат хубави, но непременно трябва
да
работиш върху своето чело, за
да
може
да
видоизмениш очите
си
.
Ако ти не
си
господар на очите
си
, те ще изгубят своята тоналност.
И тогава ще почне
да
отслабва зрението ти.
Старите хора не прокопсват, понеже на стари години започват
да
възприемат повече, а
да
дават по-малко.
В момента, когато човек е започнал
да
взема повече, отколкото
да
дава, започва остаряването.
Когато ти даваш повече, отколкото вземаш, тогава
си
в процеса на подмладяването.
Когато виждаш повече погрешките на хората, отколкото добрите им черти, то ти
си
в процеса на остаряването.
Че някой
си
се бил с някого – нека се бие.
Давам ви едно правило,
да
не остарявате.
Ако искате, може
да
направите един опит.
Можем когото и
да
е от вас
да
го подмладим, но не изведнъж.
Може
да
направите опит за една година.
Тя
да
не знае какво съм говорил тук.
Съберете се стотина сестри и всеки ден
да
отива по една сестра и
да
ѝ казва по една сладка дума.
Но вие ще кажете: „Кой ще
си
губи времето
да
ходи
да
подмладява тази сестра?
Събрали се няколко хиляди души отгоре и отиват при една сестра и я подмладяват, едно същество дойде и каже: „Колко ти
си
добра, красива.“
Учете се от тези същества, а не както вие правите: една сестра казва на друга сестра: „Колко
си
глупава!
И най-после всичкото това недоволство се очертава на човешкото лице.
Подмладяването. Подмладяването е процес, който постоянно трябва
да
поддържаме.
Ние не може
да
кажем, че той е стар.
Разделете го, по братски
си
го разделете.
А пък когато Господ събере добрия и лошия човек, вие казвате: „Дотегна ми този човек.“ Дотегна ти, защото не мислиш като Господа.
Те са много относителни неща.
Когато един процес не става правилно, когато аз давам, но малко, и вземам повече, лош човек съм.
С това спирам процеса за развитие в
себе
си
и в околните.
Когато човек не живее добре, той напакостява на своя нос, очи, уста, уши и разваля
си
земната къща и най-после излиза от земната къща.
Трябва
да
се съгради нова къща.
И може би, за
да
стане това, ще му вземе най-малко 40 години.
Когато един човек отиде в Невидимият свят, 40 години той е на просия.
Като някой калугер, който отива от манастира
да
проси.
Сега хората бързо се прераждат.
Дали сте религиозни или не, ако този живот ти не го цениш както трябва, ти 45 години непременно ще просиш на онзи свят.
А пък ако
си
го разбрал, няма
да
има просия.
Това трябва
да
се разбира.
За
да
няма просия, за
да
се избавите от просията, ще ви дам едно правило: Ще обичате вашия Баща и каквото заповяда, заповедта Му няма
да
направите на две.
„Който е хванал ралото и гледа назад, той не е достоен за Царството Божие“, се казва в последния стих.
Човек трябва
да
има една отлична мисъл.
“ Аз искам
да
бъдете преди всичко полезни на
себе
си
, с мисленето.
Гледам, всички съобщения, които идват от Невидимия свят,
да
не им причинявам вреда със своята мисъл,
да
не би
да
се скъса някоя жица,
да
не се прекъсне радиовръзката.
Щом всички станции говорят, зная, че мислите, чувствата и постъпките ми са прави.
Някой път нямате нито пет пари в джоба
си
– това показва, че с Невидимия свят имате една прекъсната връзка.
Ако изправите погрешката
си
, денят и моментът, в който изправите погрешката
си
, то от Невидимия свят непременно ще дойдат парите.
Или сте болен – щом поправите погрешката
си
, ще забележите едно поправяне на вашето здраве.
За
да
бъдете щастливи, вие трябва
да
бъдете здрави.
Или може
да
е весел отвън, а пък
да
е болен.
Някой трепери от студ и го питам, а той казва: „Добре ми е.“ Но виждам, че не му е добре.
Той иска
да
се покаже, че е добре.
Един съвет за днес: Като излезете оттук,
да
направите една баня,
да
се окъпете хубаво,
да
хвърлите долните и горните дрехи, защото нов костюм ще има.
Да
се облечете хубаво.
Днес всички трябва
да
се облечете с една нова мисъл.
Тази, новата мисъл, трябва
да
носи здраве за тялото ви, разширение за сърцето ви, светлина за вашия ум.
От прочетеното в тази глава виждаме как Христос горе на планината е във връзка със същества от Невидимия свят.
На планината трябва
да
бъдете.
Там ще дойде Моисей, законодателят, все ще дойде Илия, пророкът.
Той беше пророк, а Моисей законодател, а между тях беше Христос, изразител на новото.
Понеже Той носеше Закона на Любовта, Той трябваше
да
се пожертвува.
Бог му даде сила и Моисей не
си
поплюваше.
И Илия не
си
поплюваше.
Като дойде Христос, Той вижда, че това е външната страна на живота и когато Го питаха: „Ти как ще постъпиш с противниците
си
“, Христос каза: „Син Человечески не е дошъл
да
погуби души, а
да
спаси.“
„Не Моята воля
да
бъде, а Волята на Отца.“ Той казва, че не може пророк
да
не го убият, непременно ще го убият.
Ще бъде отхвърлен, ще пострада.
Вие може
да
постъпите или като Моисея, вие можете
да
постъпите или като Илия, или като Христа. Изберете.
Всички служите, но всички нямате еднаква мисъл.
Мислите на всинца ви са различни.
Има една нова мисъл, която е потребна днес на всички ви.
Ако постъпите като Моисей, ще ви заровят някъде и гробът ви никой няма
да
го знае.
Трябва
да
знаете тази нова мисъл.
Ако постъпите като Илия, с колесница ще ви вземат на Небето и после ще ви пратят на Земята,
да
ви отсекат главата и ще я поднесат на тепсия.
Всеки ден трябва
да
схване човек необикновеното в живота.
Това, необикновеното в живота, то е, което дава радост.
Може
да
имате 20–30 стари дрехи, но новата струва повече.
Всеки ден човек трябва
да
има нещо ново, с което той
да
се облече.
Човек, който облича новата дреха, трябва
да
бъде здрав.
Има 3 неща, които вървят постоянно, паралелно със здравето: човек, който няма светлина, човек, който няма топлина, човек, който няма пластичност в
себе
си
, той не е здрав.
Щом нямаш светлина, ти ще се блъснеш някъде, наляво, надясно, ще имаш безпокойство в душата
си
.
Ако нямаш онази, необходимата светлина, ще стане едно свиване в тебе, ще се стегнеш, няма
да
си
свободен.
И ако не
си
пластичен,
да
се огъваш навсякъде, то постоянно ще се образува пречупване в тебе.
Човек страда от малко светлина, от малко топлина и нямане на тази пластичност.
Как няма
да
се огъне човек?
Например заболи те кракът и се навеждаш надолу.
Речеш
да
се обуеш, огъваш се, речеш
да
се наведеш, ти се огъваш.
Като се огъваш,
да
ти е приятно; първо на едната страна и после на другата ще се огънеш.
„Аз не искам
да
бъда като другите хора“ – казваш.
А пък казваш, че не искаш
да
бъдеш като тях.
Прави сте, че не трябва
да
бъдете като другите хора, но как?
Когато казвате: „Аз не искам
да
бъда като другите хора, които са се облекли във вехти дрехи.“ Щом
си
с нова дреха, не
си
като хората.
А щом
си
облечен в старите дрехи, точно
си
като тях.
Няма какво
да
се разправя за хляб, вие го знаете.
Колкото и научно
да
се разправя за хляба, от практично гледище е важно, че той ни дава сила – това е достатъчно.
Мога
да
нося една дреха, но
да
не знам колко бода има; после, как са зашити копчетата, хастарът, джобовете и пр., колко дълга
да
е дрехата, колко
да
бъдат огънати ъглите на дрехите, не знам.
Може
да
взема един плат и
да
не го давам
да
се шие, туря го отгоре
си
– ще имам класическата дреха.
Ако хората бяха съвършени, дрехите щяха
да
бъдат съвсем други.
Ако
си
хвърлил плата отгоре, ще кажеш, че не е грозно.
Всяка нова мода в сравнение със старата се намира за противоречива.
4.
Словото
,
НБ
, София, 11.3.1934г.,
Преобразяването е закон на природата.
Казвате: „Дали това е истина?
Без преобразяване никакъв живот не може
да
се прояви; без преобразяване никаква любов не може
да
се прояви; без преобразяване никакво знание не може
да
се прояви; без преобразяване никакъв ред и порядък не може
да
се изяви.
Ако е за физическото, аз мога
да
обяснявам всичките постижения на физическия свят.
Питам: Ти, който
си
учен, който
си
господар, който
си
богат човек или цар, или министър-председател, след като умреш и твоята глава се изпразни, де
си
ти, де е онзи господар?
В природата няма горе и долу.
Защото, ако вие отидете на Слънцето и от Слънцето гледате Земята, Земята ще бъде горе, а от Земята гледано Слънцето, Слънцето е горе, то е над нас.
Идва един нехранимайко, иска
да
му вземе короната и скиптъра.
Като се събужда, държи
си
короната – българската
си
капа.
Та, всички хора в света, вие се борите като този цар.
Когато мъжът живее в жена
си
, той е долу.
Жените се борят, мъжете се борят, децата, учените хора – за свобода, за отечество, за какво ли не.
Когато жената живее в мъжа
си
, тя е долу; но когато живее извън мъжа
си
, тя е горе.
Сега, кои са причините за това движение, може
да
четете.
Човек, който умира, той трябва
да
знае, че се намира в един преходен свят.
В
себе
си
туй трябва
да
го знаете, не
да
го учите.
Всичкото нещастие седи в това, че съзнавате, че туй, което имате, не е това.
При тези три движения не се дохожда в стълкновение.
Мъжът страда, понеже мисли, че не е мъжът, който той иска [
да
бъде].
Земята, като се движи около Слънцето,
да
не измени своето движение около оста, и като се движи около Слънцето,
да
не измени орбитното
си
движение.
Защо страда жената?
Защото не е жена[та], която тя иска [
да
бъде].
Запример Месечината така е изменила движението
си
около своята ос, но много медлено.
Аз гледах през време на войната какво подозрение [беше].
То не е толкова важно дали се движи Месечината.
Една вечер вървя, идва един и ми хваща брадата.
Понеже Словото е Разумното в света, Което е създало всичко.
“ – „Избягал е един затворник, прилича на тебе.“ Казвам: „Аз съм един затворник и ти
си
вторият.“ Има един вътрешен начин.
Ти може
да
проучаваш света от онова становище вътре.
В Словото седи свободата на хората.
Както и
да
разправят учените хора, всякога ще нагодиш разбирането на учените хора според своето вътрешно разбиране.
Целият космос, целият свят в дадения случай, ако ти
си
[в] Словото, този свят е създаден за тебе.
Жената, както и
да
я възпитаваш, както и
да
я учиш, тя никога не може
да
разбере мъжкия живот, тя ще разбере мъжа по женски.
Ти може
да
бъдеш свободен, няма никакво ограничение.
И мъжът, както и
да
го възпитаваш, както и
да
го учиш, не може
да
разбере жената, той ще я разбере по мъжки.
Ако ти търсиш своята свобода вън, [в] своя физичен живот, ти
си
на крива посока в живота.
На физическия свят никой не може
да
бъде свободен.
Той не може
да
я разбере.
Когато аз върша едно добро, каква нужда има
да
ме разбират хората?
Ако аз правя добро, каква нужда има
да
ме разбират децата, че аз правя добро или не?
Или каква нужда има една река, която тече някъде,
да
я разбират хората дали тече право или не?
Чудни сме хората, когато искаме
да
ни разбират.
Малкото може
да
ходи там, дето голямото никога не може
да
ходи.
Има стремеж в човешкия живот, който не се нуждае от никакво външно разбиране.
Малкото голямо не може
да
бъде и голямото малко не може
да
бъде.
Човек, за
да
разбира условията на малкото и
да
разбира живота в неговите дълбини, той трябва
да
е малък, тъй
да
минава през всичките онези безгранични ограничения, за
да
ги премахне.
Сега въпросът е
да
се подчиним.
Да
няма ограничения в света, които
да
го спъват.
Казват, че мъжът е главата и жената трябва
да
се подчинява.
Ако той може
да
смени своята форма, може
да
е свободен.
Тази глава сама по
себе
си
може ли
да
ходи?
Тази глава, която заповядва, има ли крака
да
ходи?
Ако този човек може
да
смени своята форма наполовина колкото е бил, той ще
си
изплъзне ръцете, краката и ще се освободи.
Туй е интересно, че съществата, които заповядват, нямат крака
да
ходят.
Ако пък той разбира, той може
да
мине през всичките дупки на затвора.
Никакъв затвор в света не може
да
го държи.
Тогава ще ви приведа онзи пример.
Ти се качваш на гърба на един кон и той те носи.
Има нещо в човека, което [го кара]
да
се не поколебае.
Докато
си
на гърба, ти може
да
му заповядваш.
Един от най-верните полицаи на най-красивата мома искал
да
опита живота.
Щом слезеш от гърба му, ти не може
да
му заповядваш.
Турила
си
тя една маска, хваща я, затварят я.
Сега може
да
се запитате защо трябва
да
се качите.
Като
си
снема маската, той се влюбил в нея, напуща затвора и забягват и двамата.
То е вече ваше разбиране че искате
да
се качите на гърба на коня, и
си
има причини за това.
Ще му кажете: „Твоето предназначение не е тук.“ Тя му казвала: „По-добре
да
служиш на мене, отколкото в този затвор.“ Той ѝ казва: „Аз съм готов
да
се подчиня на твоите разпореждания.“ Тя му дава своите разпореждания.
Бог е туй, което може
да
ни освободи, което може
да
внесе в нас щастието, което може
да
внесе сила, което може
да
внесе безсмъртие, което може
да
внесе всичко това, което търсим в света.
Туй, което мога аз
да
чувствувам и
да
опитам, не само веднъж, но всеки ден
да
опитвам като една реалност.
Какво може
да
ми кажете за онзи свят?
Хубави са всички доказателства.
Онова, което аз опитвам от небето, от Слънцето, за мене дава повече, отколкото всички философски твърдения.
Те са хубави, аз ги признавам, но онова, което аз разглеждам и разбирам, дава повече, понеже то внася в мене известен вътрешен импулс.
Вие може
да
ми цитирате отде Господ е вземал реброто и от какво я е направил.
Вие може
да
ми цитирате от какво е направен мъжът и жената.
Туй, което може
да
ви подмлади, туй, което може
да
възвърне вашите сили, туй, което може
да
поправи света, туй е разумното Слово.
Ако така разсъждавате, вие ще извадите една философия.
Словото, или Бог, не гледа на нещата тъй, както ние гледаме.
Сега,
да
обясня идеята.
Ти може
да
обереш водата на едно стъкло, но никога не може
да
вземеш водата на чешмата.
Ти може
да
загасиш един човешки огън, но ти никога не може
да
загасиш светлината и топлината, които излизат от Слънцето.
Ти може
да
спреш една каруца, но никога не може
да
спреш светлината, която върви в своя път.
Защото жената спада към творението на втория ден, за който Бог не
си
е дал мнението.
Има неща в света, които не може
да
се спират.
Единственото нещо, за което Бог не
си
е дал мнението, е жената.
Следователно ние не може
да
спрем движението на нашия ум, движението на нашата душа, движението на нашия дух.
Всякога, когато ние се опитаме
да
го спрем, с нас се случват най-големите страдания.
И затова казват: „Това е жена.“ Господ не
си
дал мнението, а хората се мъчат
да
дадат някакво мнение.
Ние искаме
да
направим неща, които са невъзможни.
Обаче, като дойде ден
да
се определи какво нещо е жената, Царството Божие трябва
да
бъде на Земята и само тогава ще се определи какво нещо е жената.
Трябва
да
благодарим, че не може
да
спрем нашия ум.
Ако Царството Божие не дойде на Земята, жената ще остане без мнение, няма
да
има мнение за нея.
Ти не може
да
се спреш
да
мислиш.
Макар и
да
страдаш, но пак ще мислиш.
И при най-големите страдания за предпочитане е
да
мислиш, отколкото
да
не мислиш, макар мислите
да
са отрицателни.
Главата не носи, краката носят главата.
Та казвам: Като говоря от това гледище, всеки от вас трябва
да
се стреми към онази, правата мисъл.
Ако разглеждате от формите, всяка една изказана дума в силата на Словото ако може
да
проектирате от онази дълбока мисъл какво влияние упражнява, ако вие може
да
виждате словото
си
, вие бихте подобрили вашия живот, вие бихте го изменили.
Първият подтик, стремежът в света, в какъвто и
да
е размер, туй е вече любовта.
Ако в твоя стомашен мозък се набере повече магнетизъм, ти не го разбираш, не го употребяваш както трябва, ще се набере повече вода в твоя организъм и ще влезеш в едно съвсем неестествено положение.
Следователно природата не търпи никакво натрупване.
Ние по закона искаме
да
станем богати в своята мисъл.
Човек не трябва
да
има в запас голямо количество от сили в
себе
си
.
Той трябва
да
има толкова сили в дадения случай, колкото му е потребно.
Защото в природата съществува един закон на обмяна.
Всеки момент ще имаш толкова сили, колкото ти е потребно; толкова мисли, колкото ти е потребно; толкова чувствувание, колкото ти е потребно; толкова постъпки, колкото ти трябват.
Ако ти се опиташ
да
си
направиш един склад като един търговец, ти ще се намериш в противоречие със
себе
си
.
Вследствие на това сегашните хора имат два вида натрупвания.
На едно малко дете почва преждевременно мозъкът му
да
расте, става с голяма глава, става анормална.
Следователно погрешката на мъжа седи в това, че той върху тази основа не знае как
да
гради.
У някои хора стомахът започва
да
расте и става натрупване.
Всеки ден гради и изгражда, хиляди години, и нищо.
Двама германци с такива големи разширени стомаси се срещат и не могли
да
се целунат.
Той направи една форма, след това я развали и казва: „Върху тази основа нищо не става.“ Казва Писанието: „Кой може
да
тури друга основа?
Сега друг пример: че много хора не могат
да
се примирят. Защо?
“ Не може
да
се тури друга основа.
Не могат
да
се ценят.
Защо именно Господ остави най-после жената
да
я създаде?
Той казва: Ти още не
си
учен върху тази основа
да
градиш.
Та, има религиозни учители, които искат
да
оправят света по религиозен начин.
Той казва: „Дай ми я, аз ще градя отгоре.“ И започна той, горкият,
да
гради и още в рая каза: „Господи, тук няма достатъчно кал
да
градя върху нея.“ И затова излезе от рая.
Има социални учители, които искат
да
оправят света по социален начин.
Туй е едно предание, което другояче обясняват.
Има държавници, военни учители, които искат
да
оправят света по военен начин.
Понеже те са искали и двамата
да
излязат вънка.
Един военен учител трябва
да
разбира силите,
да
произтичат от Словото.
Като основа турили
да
градят, че им станало жалко, понеже вкусили от всичките плодове на рая, че преди
да
излязат, казали: „Хайде
да
вкусим и от този плод, че като излезем навънка,
да
разправяме на хората какво има в Бога.“ Вкусили от последния плод и излезли отвън.
Друг няма
да
разбере, че държавничеството трябва
да
произтича от Словото.
Тогава Господ турил ангел
да
пази вратата,
да
не би
да
влязат втори път и
да
ядат от това дърво.
И религиозните трябва
да
произтичат от Словото.
Някои казват, че турили ангел, за
да
не ядат от Дървото на живота, защото, ако ядат и от него, погрешката щеше
да
бъде неизправима.
Единство трябва
да
има.
Сега,
да
се върнем към разумното Слово.
Може
да
направите един опит.
Вие сте чели, казвате: „В начало бе Словото.“ Казвате: „Туй е една отвлечена работа, Словото.“ Туй е вашият копнеж: искате в света
да
бъдете силни, искате
да
бъдете свободни, искате
да
бъдете богати.
Някой казва: „Аз без жена мога.“ Ако ти отрежат краката, ще те носят на носилка.
Трябва
да
разбирате.
Колко хора, които следват по този начин, който дава съвременният живот, колко от тези хора са го постигнали туй, което те желаят?
Тогава как ще
си
обясните вие положението на онзи гръцки философ Епиктет, който бил роб?
Един римски патриций имал хиляди роби и той, господарят, тъй жестоко се отнасял с всички.
Обичал всички
да
бие и той налагал на общо основание и Епиктет.
Възмущавал се този римски патриций, че като го биел, той гледал със спокойствие на господаря
си
.
Господарят искал
да
го накара
да
изгуби един ден равновесието
си
.
Един ден почнал
да
го бие,
да
натиска крака му, но той пак останал спокоен и казал на господаря
си
: „Господарю, тъй, както натискаш крака ми, ще се счупи, а като се счупи, няма
да
мога
да
ти служа.
Там се намира човешката добродетел, която е свързана с процесите на истината в живота, на реда и порядъка.
По-добре
да
бъда здрав, за
да
ти служа.“ Той така натиснал крака и го счупил.
Те дават подтик на краката, а движението представя любовта.
Той казал: „Нали ти казах, че ще го счупиш.“ Оттам насетне крайно съжалявал господарят за постъпката
си
, освобождава го, дава му средства и той отива в Гърция.
Епиктет става господар.
Тази светлина, която излиза от Слънцето, тя е пощаджия, който носи всичките любовни писма, каквито светът не е виждал.
Ние казваме, че при условията на живота човек може
да
стане господар, но трябва
да
има характера на Епиктета.
Всичките хора се занимават с четенето на тези писма.
Та, ние сега имаме механическо разбиране, очакваме
да
дойде Христос от небето и
да
ни освободи.
Та нима русите не дойдоха
да
освободят българите?
– „За тебе умирам, без тебе не мога
да
живея, ти
си
за мене ангел, ти носиш всичкото щастие за мене.“ Туй е преди
да
са се оженили.
Че, ако дойде Христос
да
направи едно руско освобождение, ще бъдат ли свободни?
Като се оженят, казва: „Без тебе мога.“ Сега може
да
проверите думите, първото, което дадох.
Пак няма
да
бъдат свободни.
Казвате: „За тебе умирам.“ Няма защо той
да
умира за нея.
Тя няма нужда той
да
умира за нея.
Но
да
каже: „Аз за тебе ще живея, на тебе ще посветя живота
си
.“ А той казва: „Умирам за тебе.“ Туй е погрешка.
Та, казвам: Онзи, разумният процес е в света, който решава всичките противоречия.
Но има едно вътрешно освобождаване.
Та казвам: Ние, като разглеждаме съвременния социален живот, както е поставен, ние може
да
го изменим.
Единственото, което може
да
освободи хората, то е Словото.
Всеки човек в
себе
си
трябва
да
има един правилен възглед.
Всичките хора трябва
да
го възприемат.
Всеки един мъж трябва
да
състави в
себе
си
един правилен възглед за жената; всяка жена трябва
да
състави в
себе
си
един правилен възглед за мъжа.
Туй Слово трябва
да
работи там, но трябва
да
вярваме в това,
да
прилагаме,
да
се направи един опит.
Или другояче казано: трябва
да
си
състави едно правилно понятие за разумното Слово.
Сега може
да
дойде някой вярващ и
да
каже така.
Да
имате само една идея за разумното, не две разбирания за разумното, но едно разбиране.
Мене веднъж искаше един баптист, един съботянин искаха
да
ме убедят,
да
ме направят като тях.
Да
имате правилно разбиране.
„Ти – казва –
си
добър човек, но малко по-правоверен трябва
да
бъдеш.“ Искат
да
ме обърнат. Как?
Като дойде, то трябва
да
уреди всичките противоречия във вашия живот, не изведнъж.
Почва единият
да
ме учи.
В който ден влезете в правилното разбиране, противоречията ще почнат едно след друго
да
се разрешават.
Тогава привеждам пример.
Да
ви приведа един пример.
Скоро ми разправяха един анекдот, нещо писали вестниците, та ще го приведа за обяснение.
След това дойдоха баптистите и започнаха
да
отделят от методистката църква.
Един селянин, юнак, чува една вечер, че в дама се чува някакъв шум.
Влиза и вижда, че един вълк влязъл, иска
да
задигне добитъка.
След това дойдоха съботяните и казаха, че трябва
да
се вярва в събота.
Борил се, той бил силен, вързал вълка с пояса
си
.
Дошли селяните, казва: „Дойде ми една идея.“ Взима един околовратник с един голям звънец, връзва го на вълка и го пуща в гората
да
си
върви със звънеца.
Кой ли няма
да
те кръщава.
След като те кръщават, пак ще
си
останеш такъв, какъвто
си
бил.
Сега ни най-малко не искам
да
хвърлям упрек.
Питам: Какво е положението на този вълк, който носи звънеца?
На нашите криви възгледи, които имаме, трябва
да
им окачим един звънец, един ритник и – в гората,
да
носят този звънец.
Аз какво разбирам под православни и всичките други?
Че на този вълк се намерил един умен човек, който, като му турил звънец и няма
да
влезе в дамовете при добитъка.
Този вълк
да
каже: „Звънец ми туриха на шията.
Ако аз зная, че ако аз стана съботянин, светът ще се подобри, хубаво,
да
стана.
Та, Словото, туй Разумното, трябва
да
имаме един възглед за [Него].
Че защо искате
да
ме кръщавате?
Казваме: „Ние имаме различни разбирания.“ Ние може
да
имаме каквито разбирания искаме, но нашите разбирания не може
да
изменят нашия живот.
Ако искаме
да
имаме правилно разбиране за живота, туй разбиране трябва
да
служи за сегашния градеж.
Сега имам едно вътрешно кръщение, чрез огън трябва
да
се кръстя.
Едно разбиране, което не може
да
обясни твоето бъдеще, едно разбиране на Словото, което в тебе не може
да
даде нов подтик на подмладяване, едно разбиране, което не може
да
премахне смъртта, това е неразбиране на Словото.
С вода е много лесна работа.
С огън трябва
да
се кръсти човек.
Ако искате
да
измените живота
си
, ако искате
да
обединявате силите
си
,
да
добиете знание, непременно трябва
да
влезете във връзка с разумното Слово в света, което сега иде в света.
Искам
да
ви наведа на мисълта
да
има единство в света.
Сега може
да
ви наведа много примери.
Всички хора имат добро желание.
Някои искат
да
наведат, че света
да
го обяснят как е станал, процесът на граденето как е станал.
Може един процес
да
стане механически.
В душата на всеки човек, в когото проникне любовта, в ума, произвежда резултат.
Тя може
да
е пряка, може
да
е косвена.
Като проникне в сърцето, произвежда друг резултат.
Може нещо
да
е излято в един калъп,
да
не е пипано от човешки ръце, но зад това изливане има нещо разумно в света.
Като проникне в душата, произвежда друг резултат.
И като проникне в духа, произвежда друг резултат.
Когато любовта проникне във всичките области.
Може
да
се обясни какви са били налягането, силите.
Затова е казал Моисей, който е разбирал този закон: Когато любовта проникне в ума на човека, когато любовта проникне в сърцето на човека, когато любовта проникне в душата на човека и когато любовта проникне в духа на човека, тогава той може
да
разбере Словото.
Във всичките области трябва
да
проникне.
Ще разбираш любовта с мисълта
си
.
Ако любовта проникне в сърцето ти, ще разбираш любовта със сърцето
си
.
Питам: Тази разумна сила, която ви обяснява света, отде дойде?
Ако любовта проникне в твоята душа, ще разбираш любовта с душата
си
.
Тя не може
да
дойде от вас.
Всеки от вас може
да
отвори прозорците на вашето сърце, прозорците на вашия ум, прозорците на вашата душа и прозорците на вашия дух.
Вие може
да
я възприемете, тя не може
да
излезе от вашия мозък.
Любовта може
да
влезе през тези прозорци и
да
ви даде онова истинско разбиране.
Че като влезе, вие
да
бъдете доволни от това разбиране.
Ти произвеждаш един звук, слушаш, че нещо се говори в тебе.
Тогава всеки от вас може
да
бъде полезен не само на
себе
си
, но може
да
бъде полезен и за другите.
Туй говорене не е в тебе вътре, ти възприемаш отнякъде и после го възпроизвеждаш.
Разумното в света не е създадено отсега, то вечно съществува в света.
Казваме: „Като умра, де ще отида?
Словото примирява в света всичките противоречия, които съществуват.
Сега разправят, че някой
си
техник е създател на киното.
Младият
да
приложи Словото като млад.
Чрез киното вече може
да
се разговарят духовете с един апарат.
Всичко, каквото пожелае неговото сърце, нека
да
го изпълни.
От четвъртото измерение един говор на съществата, може тяхната реч
да
се предава на Земята.
Всичко онова, което желаете,
да
съгласите със Словото.
Някой
си
инженер обещал, че като умре, ще съобщи една машина.
Възрастният
да
изпълни всичко, каквото душата му желае.
Отишъл в другия свят и предава на друг инженер и всички техници казват, че тази машина е най-сложната, която може
да
се направи.
Всичко това ще бъде в съгласие със Словото.
И извън Земята инженер е дал плана как
да
се направи тази машина, за
да
се възприеме най-тънката мисъл от другия свят.
Старият
да
изпълни всичко, каквото душата му желае.
Всичко това ще бъде в съгласие със Словото, каквото духът му желае.
Значи, ако вие живеете в стомаха
си
, ще кажете: „Не ни говори за света на главата.“ Че вие не знаете ли, че [за] целия процес, който става в стомаха, се дава мисълта от мозъка?
Всичко това ще бъде в съгласие със Словото, което е Бог.
Ако този мозък не работи, никакво действие в стомаха не може
да
стане.
Аз взимам „Словото бе у Бога“, това е проявеният свят, това е космосът, това е, което съществува, което виждаме, което изучаваме и това е, което има
да
изучаваме за бъдеще.
То е най-голямото постижение, което може
да
имат и млади и стари.
Понеже соковете от стомаха ще дойдат в главата.
Младият, като възприеме Словото, няма
да
остарява.
Всеки един живот трябва
да
започне от Словото.
Ти едновременно ще мислиш за света на твоята глава, ще мислиш за света на твоя стомах, ще мислиш за света, отдето идат енергиите за този и за онзи свят.
Това е първичната причина, която дава тласък.
От този тласък, от този подтик зависи целият развой на вселената, развоят на всяко разумно същество.
Казвате: „Като умра, де ще отида?
Онези, които го съзнават, са в реда на нещата; онези, които не го съзнават, са в безпорядъка.
Та, от това гледище, когато в света се появява известна дисхармония, ние някой път мислим за света защо е така създаден.
Ще отидеш на едно място, дето хората с такси не ходят, с аероплани не хвърчат, гостилници няма, банки няма, хазартни игри нямат, търговски операции нямат, градежи като тукашните нямат.
Питам: Ако ти не
си
се научил
да
ходиш, какво ще правиш в този свят?
Когато човек върви по пътя и дига прах наоколо
си
, нали не трябва
да
питаме защо светът е създаден така, че се дига прах?
Ако чакаш някое такси, ще натиснеш звънеца.
Които са стари, има още
да
прогресират.
Този човек само върви, той нищо не е създал, той само върви и дига прах.
Такси няма.
Та, сегашните социални въпроси са прах, който се дига в очите на хората.
В този свят веднага ще проектираш мисълта
си
.
Като проектираш мисълта
си
, ще почнеш
да
ходиш.
Ние не може
да
се освободим от миналото.
Тялото, което носим, този ред и порядък са все от миналото.
В този свят като идеш, като проектираш мисълта
си
, всичко става.
Не може
да
се освободим от последствията на миналото.
Като спре мисълта ти, всичко спира.
Защо и за какво, както и
да
обяснявате, каквото и
да
мислим, един факт е това.
НАГОРЕ