НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
649
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
649
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ако имате Любов
,
НБ
, София, 25.2.1934г.,
И като влезете в дома, ще благодарите на Бога, че сте се спасили.
Сега ние се смеем, за
да
изправим една погрешка, а трябва
да
поскърбим малко, за
да
изправим греховете
си
.
„Ако имате любов.“ Та, същността седи в онова велико, вътрешно разбиране на любовта – това, което носи всички блага за човешкия живот.
Сега ще ви дам един лек, една формула, която трябва
да
си
запишете.
Това, за което вие
си
мечтаете в хиляди разнообразни и всевъзможни форми, това е любовта отвън.
Ще вложите един грам мисловна енергия в мозъка
си
, два грама топлинна енергия в дробовете
си
и три грама физическа енергия в стомаха
си
.
Тя е среда.
Това е един хомеопатически лек, който трябва
да
направите, като поставите в един чист стъклен съд.
Извън любовта има някаква реалност, но тя е среда, през която ние приемаме тази реалност.
Направете този опит,
да
видите какъв резултат ще даде, дали ще бъде сполучлив или не.
Запример ние знаем за Слънцето толкова, колкото можем
да
го видим през въздуха.
Ще турите 100 грама вода за един грам мисловна енергия; 200 грама вода за топлинна енергия и 300 грама за физическата енергия, или за енергията на движение, за стомаха.
Ние не можем
да
се освободим от въздуха.
Значи всичко 600 грама.
Тази вода ще турите в един чист стъклен съд и ще възварите водата до 100 градуса.
Каквото и
да
правим, всичко става както трябва, както той, старият, е нагласил.
След това ще запушите това шише или стъкления съд добре и ще го оставите
да
седи 10 деня на слънчевите лъчи.
Най-после, всяка сутрин, преди обед и преди вечеря ще
си
взимате по една чаена лъжичка, докато свършите всичката вода.
“ Тъй щото, ние не можем
да
се освободим от него, той е опасал Земята отвсякъде.
Щом изпиете това лекарство, колкото болести имате, всичките ще се махнат.
Не трябва
да
гледате със суеверие на този лек, но трябва
да
направите опит и
да
видите какъв резултат ще имате.
При дадени моменти в живота старият и младият, това са само условия в живота.
Ще поставите трите
си
пръста на слепите очи, ще концентрирате мисълта
си
и след това ще потопите пръстите
си
в стоте грама вода.
Вие сте стари и млади при известни условия, за
да
разберете известна истина. Защо?
После ще турите трите
си
пръста на двете ръце от двете страни на дробовете
си
, ще концентрирате топлинна енергия към пръстите
си
и после ще потопите пръстите
си
в двестата грама вода.
Защото истината в младини не можете
да
я разберете.
След това ще турите двете ръце, но главно трите им пръста, на стомаха, отдето ще извлечете три грама физическа енергия, която ще турите в тристата грама вода.
Истината и като жена не можете
да
я разберете.
Всичко това ще стане в отделни панички, които отпосле ще съедините в един по-голям съд, който
да
събере 600 грама и ще възварите тази вода до 100 градуса.
Истината и в старини, като стар не можете
да
я разберете.
После ще прекарате ръцете
си
отгоре и ще кажете: „
Да
стане така, както е казано!
И като мъж не можете
да
я разберете.
Вие ще разберете истината само тогава, когато влезете в дома
си
и намерите вашите баща и майка, вашите братя и сестри, които ви обичат.
Който няма вяра,
да
не
си
прави даже труд.
Вие можете
да
направите този опит и при най-критичното положение на вашия живот.
Сега казвате, че някой ви обича и какво ви интересува, когато влезете в гроба и дойде този, който ви е обичал, и започне
да
плаче, колко сте бил добър, започне
да
вдига дертовете ви?
Представете
си
, че сте болни от някаква сериозна болест и всички лекари се отказват от вас
да
ви лекуват.
Не остава нищо друго освен
да
се готвите за заминаване.
Аз разбирам така
да
заплаче, че мъртвият
да
оживее и
да
излезе от гроба.
Ако опитът ви излезе сполучлив, вие няма
да
заминете за онзи свят; ако излезе несполучлив, ще заминете, според както са казали лекарите.
Обаче
да
плаче някой за тебе, отгоре на това
да
те бият в участъка, тази любов не я разбирам.
Кажете
си
: „Толкова опити, толкова глупости съм правил досега в живота
си
, ще направя и още една глупост,
да
видя какъв резултат ще имам!
Казвате, че трябва
да
се полее гробът на вашия ближен.
“ Вие ще кажете: „Господи, турих един грам мисловна енергия в 100 грама вода, два грама топлинна в 200 грама вода и 3 грама физическа енергия в 300 грама вода и пих от тази вода.“ Господ ще каже, че тази е най-малката ви погрешка, най-малката глупост, която сте направили.
Когато кокошката заплаче за своето яйце, пилето вече излиза от черупката
си
.
Понякога човек изпада в толкова лошо състояние, че го хваща полуда или му иде
да
се самоубие.
Гробът, това е затвор, в който е поставен един затворник, когото, ако обичаме, можем
да
освободим.
Друг пък страда от туберкулоза, втори – от неврастения, трети – от разстройство на черния дроб.
Нека
да
направи този опит
да
облекчи състоянието
си
.
Това е истинската любов, която може
да
ни извади вън от гробищата, която може
да
ни освободи от сиромашията, която може
да
ни освободи от всички болести, от всички страдания, от всички нещастия, от всичката злоба, омраза и от всички недоразумения.
Нищо няма
да
ви коства, че сте изпили 600 грама вода.
Какво друго определение може
да
се даде за любовта?
Вие трябва
да
вярвате в закона на Любовта.
Любовта е тази сила, която може
да
премахне всички недоразумения,
да
премахне всичко отрицателно в живота и
да
внесе в него новото, което
да
го осмисли.
Едно трябва
да
имате предвид: от всеки пръст на ръката изтича особен род енергия.
От палците, например, изтича Божествена енергия, една от най-силните и здравословни, лековити енергии в човека.
И православните правят кръст с трите
си
пръста, но въпреки това работите им не вървят.
Първият пръст е за Господа, а останалите два – за нас.
От първия пръст изтича най-мощната енергия, а останалите пръсти трябва
да
седят като тил, само
да
подкрепяват.
Двете ръце на човека представят едно динамо, чрез което можете
да
предавате и
да
възприемате енергия.
прегръща детето
си
, тя му дава нещо, но същевременно и то предава нещо на майка
си
.
Когато детето прегърне някой болен, то може
да
му предаде нещо от
себе
си
.
Който разбира този закон и вярва в него, той може, като проточи ръцете
си
над някой болен от каквато и тежка болест
да
е,
да
го оздрави.
Чрез очите
си
ти ще видиш най-хубавите неща, които Бог е създал; чрез очите
си
ти ще възприемеш светлината, която ще влезе в мозъка ти; чрез очите
си
ще видиш красивото, което Бог е създал; чрез очите
си
ще видиш ангелите, които пеят и славят Бога и така ще се събуди в тебе новата мисъл.
Един човек сам може
да
направи много работи, но ако хиляди хора се съберат на едно място
да
работят, те ще направят тази работа много по-лесно, отколкото един човек.
А сега видите нещо, казвате: „Това е изкушение.“ Видите една жена, казвате, че тя е изкушение и бързате
да
затворите очите
си
; видите една кесия с пари, изкушавате се и
си
затваряте очите; виждате една чаша с вино и бързате
да
затворите очите
си
,
да
не се изкусите.
Мислите ли, че този, който затваря очите
си
, е умен човек?
И тогава вече може
да
се дойде до закона на подмладяването.
Той мяза на котка, която изкарва мишката от дупката и затваря очите
си
пред нея.
Ние не сме далеч от това подмладяване.
Не е мъчна работа човек
да
се подмлади.
Тя затваря активните
си
очи.
Щом човек се подмлади, другите вече не могат
да
го познаят.
Когато говорите на някой човек и той мижи пред вас, затваря очите
си
, това показва, че той има някакъв похват.
Когато се подмлади, човек изменя и гласа
си
.
Докато седиш в дупката
си
, този човек седи пред тебе като някой философ, със затворени очи, но щом излезеш от дупката
си
, той веднага отваря очите
си
.
Докато сте в дупката
си
, вие мислите, че можете
да
се качите на гърба на котката.
Ето как може
да
се лекува човек със слънчевите лъчи.
Той трябва
да
си
купи една призма, дълга около половин метър и широка 20 сантиметра,
да
я тури в стаята
си
и
да
концентрира вниманието
си
на един или друг от слънчевите лъчи според болестта, която има.
Защото, като погледнете към котката, виждате, че тя седи пред вас като някой истукан, не се мърда и вие мислите, че много лесно можете
да
се качите на гърба ѝ.
Ако страда от неврастения, той трябва
да
насочи погледа
си
към червената светлина на спектъра.
Досега в цялата история в живота на хората и на животните не съм срещал нито един случай мишка
да
се качи на гърба на котка.
Няма
да
се минат и 10 деня и той ще се почувствува по-добре.
На умряла котка може
да
се качи, но на жива – никога.
Мислите ли, че можете
да
се качите на гърба на един дявол?
Ако е разстроена нервната му система, той трябва
да
изтегли сините лъчи на светлината.
Всеки, който се е опитал
да
се качи на гърба на дявола, той е имал опитността на мишката.
И 1000 лева
да
струва, поне ще имате един сигурен лекар в дома
си
.
Вие можете, ако имате пари,
да
викате и лекари за консулт, като ги питате, какво трябва
да
правите.
Та, и вие понякога можете
да
слушате първата лекция на котката.
Ако сте анемичен, лекарят ще ви каже
да
пиете железни капки.
Всички имате тази опитност.
И това е добро, но за мене желязото може
да
се замести с червения цвят на светлината.
Всички елементи, които лекарите препоръчват на болните, се съдържат в цветовете на спектъра.
Значи, цветовете на светлината могат
да
лекуват всички болести.
Аз срещам дявола като един модерно облечен, с фрак, с цилиндър на главата, с бели ръкавици на ръце, учтив в отношенията
си
и знае най-малко 12 езика.
Който страда от неврастения, нека излиза всяка вечер вън,
да
наблюдава небето и звездите по него.
Той знае всички европейски езици фарсѝ: френски, немски, английски, даже и български.
Той знае също така психологията и на мъжете, и на жените и така говори меко, сладко, като мед ти пада на сърцето, а после този мед го повръщаш.
Тъкмо за вас е небето, то не е за говедата.
Сега
да
ви дам една дефиниция как
да
познаете дявола, защото много мъчно можеш
да
го разпознаеш.
Небето е за хората, те
да
го наблюдават,
да
го изучават и
да
се лекуват.
Когато те покани дяволът на гости, трябва
да
бъдеш много внимателен, защото мъчно можеш
да
го познаеш.
Излизайте всяка вечер
да
наблюдавате небето със звездите по него, които биват с различни цветове: сини, жълти, портокалови, червени, зелени, тъмносини и т.н.
Но след като се върнете у дома
си
, цяла нощ ще повръщате.
И тогава, като изучавате небето, ще видите, че всичката икономия на Земята зависи от него.
Всичката икономия на Земята зависи от него.
Всичката икономия на Земята зависи от Слънцето.
Какво трябва
да
се занимавате с икономията тогава?
От небето ни пращат всичко, а ние отиваме
да
надраскваме тук и там Земята и казваме: „Ние трябва
да
работим“.
Питам: Роб ли трябва
да
бъде човек на Земята?
Защото никакъв прогрес в света не може
да
съществува, ако хората нямат дълбоко правилно разбиране.
Колко трябва
да
работи човек?
Прогресът в света зависи от прилагането на любовта в нейните големи и малки прояви, в отношението между един човек и милионите хора.
Малко трябва
да
работи.
Невидимият свят изисква от нас повече
да
мислим, повече
да
чувствуваме и тогава
да
работим, но не
да
се трудим и
да
се мъчим.
Когато се устройва едно общество, трябва
да
се разбират законите на любовта.
Работата разпределя правилно труда.
Хората имат право
да
си
издават каквито и
да
е закони, но ако тези закони не действуват, те трябва
да
знаят, че не са направени както трябва.
Та, казвам: Така трябва
да
разсъждават сега всички религиозни хора.
Той подразбира: „Ако имате любовта към дома, към Мене.“ Това значи: ако вие не сте готови
да
жертвувате в дадения случай нещо от
себе
си
, ако във вас няма послушание, ако ли не се подчинявате на Божиите закони, на законите на самопожертвуването, вие нямате любов.
Без послушание, без жертва, ти никога не може
да
разбереш любовта.
Но докато дойде Христос, какво трябва
да
правим?
Може
да
ви се вижда странна жертвата, защото криво са ви я разправили, обаче по-хубаво нещо от жертвата няма.
Как трябва
да
се разбират думите, които Христос е казал: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ И на друго място Той казва на учениците
Си
: „Ако Ме любите, ще опазите Моите думи и Моите заповеди.“ Към кого трябва
да
се опазят тези заповеди?
Значи Христос не е някъде далеч.
Ти не можеш
да
имаш знание, ако не слушаш, ако не бъдеш послушен.
Това показва, че когато не разбираме един човек, ние сме далеч от него.
И тогава нито един учен професор или светия не може
да
злоупотреби със своята свобода.
И когато той не ни разбира, също така е далеч от нас.
Защото, ако той злоупотреби с един ученик, непременно ще изгуби свободата
си
.
Та каква култура е нашата, за
да
изискваме Христос
да
живее между нас?
В техния дом, в тяхното съзнание не съществува идеята
да
завладяват хората.
Има една друга култура, за която светът даже не е сънувал.
Да
владееш, това значи
да
имаш товар на гърба
си
.
Ти не можеш
да
владаш един чувал.
По-скоро той ще те влада, отколкото ти него.
Ти носиш на гърба
си
един чувал и му заповядваш, дигаш го, слагаш го, но в случая ти го носиш, а не той тебе.
Тогава кой е господар?
Обаче, ако им кажа, че в Америка съм учил, тогава те казват: „
Да
, това е друга работа вече!
Ти ли
си
господар или чувалът?
“
Да
, но за мене Америка, Европа, Азия, Австралия, Африка представят съвсем друго нещо, не това, което съвременните хора разбират.
Чувалът е по-голям господар от тебе.
Ти само
си
мислиш, че
си
му господар и можеш
да
разполагаш с него както искаш.
Всички неразбрани неща в света са старото, всички разбрани неща представят новото.
Обаче, ако ти
си
умен, разбран човек, ще видиш, че с този чувал ще
си
създадеш най-голямото нещастие.
Сега аз бих развил темата
си
, както разбирам под думата „чувал“, но не искам
да
се спирам.
Всяко движение, каквото и
да
е то, се дължи на любовта.
Всяка недобра идея, която носиш в ума
си
, тази неразумна идея, това е един чувал на гърба ти.
Физиците не приемат това нещо, но това е безразлично дали го приемат или не, това нещо съществува като факт.
Всяко неразумно чувство, което носиш в сърцето
си
, това е един чувал на гърба ти.
Единственото нещо, което ви отдалечава от Бога и състарява, това е нашето неразбиране на живота.
Казвам: Аз не искам
да
осмивам това, което сега имате и това, което сега съществува в света.
Аз мога
да
състаря човека в продължение на 3 месеца, космите му така могат
да
побелеят, че и той сам
да
не се познае.
Всичко е добро, но то не е ваше.
Човек може
да
се обвие със своите отрицателни мисли като паяк в паяжината
си
.
Какво трябва
да
прави, за
да
не остарява човек?
Той трябва
да
замества в
себе
си
всяка отрицателна мисъл с Божествена.
Аз не казвам как трябва
да
се обичате.
Други баща и майка са я родили, а ти
си
я взел от тях.
Всяка сутрин, като станеш, кажи: „В мое разположение е
да
дам хода на своите дарби и способности, които Бог е вложил в мене.
Да
се обичат хората, това показва тема за разискване.
Аз искам
да
върша волята Божия.“ Следователно, кажете ли по този начин, вие ще бъдете свободни от всякакви слабости.
Това вие сами знаете, сами вие сте специалисти, аз трябва
да
се уча от вас, а не вие от мене.
Не се поддавайте на никакви слабости.
Това, което съдържа в
себе
си
начатките на човешката свобода, то е силата на любовта.
Не казвайте, че ще живеете за
себе
си
, но кажете: „Аз ще живея за Онзи, Който ме е пратил на Земята.“ Ако живееш за
себе
си
, ще бъдеш в затвора, в участъка.
Който иска
да
се освободи, той непременно трябва
да
има тези зачатки на любовта в
себе
си
.
И жената, като един слуга, е дошла временно при тебе
да
ти служи.
Сега на вас се вижда мъчно
да
живеете за Бога.
Като говоря за свободата, аз не разбирам тази, гражданската свобода.
Та, като живеете за народа, какво разбирате под думата „народ“?
Гражданската свобода, това са частични проявления на свободата.
И след това някой пита дали и на онзи свят тази жена пак ще бъде негова.
Под думата „свобода“ аз разбирам
да
имаш условия, т.е.
Човек не трябва
да
живее за
себе
си
, защото други живеят за него.
свобода в
себе
си
да
мислиш,
да
чувствуваш,
да
постъпваш.
По-голямо нещастие от това няма
да
има.
Следователно аз трябва
да
живея за Бога, а Бог живее за мене.
При това няма
да
кажа, че трябва
да
си
свободен
да
мислиш, както ти намериш за добре,
да
си
свободен
да
мислиш,
да
чувствуваш и
да
постъпваш правилно.
Той разрешава моите въпроси.
Щом туриш в
себе
си
мисълта, че трябва
да
мислиш както ти искаш, ти
си
вече ограничен.
В онзи свят няма
да
има мъже и жени в този смисъл, както съществува на Земята.
Бог живее за всички, а всички трябва
да
живеят за Него.
Всички блага са общо дадени и никой човек не е лишен от тези общи блага.
Когато човек мисли както той иска, тогава се възбужда.
Слушал съм много мъже
да
казват, че жената била усойница, змия.
Няма благо, което човек
да
е пожелал и
да
не го е получил.
Човек трябва
да
мисли както разбира.
Други казват: „Змия е жената, но поне
да
не е от отровните.“ И с такива разбирания живеят вкъщи.
Всичко, каквото пожелаете, ще бъде.
Но някой път запитват дали и в онзи свят ще живеят със своята жена.
Няма по-хубаво нещо от това
да
бъдете обичани.
В Писанието категорично е казано: „В онзи свят човек нито се жени, нито за мъж отива.“ Обаче в духовния свят ето какво съществува: ако някой има
да
взима пари от някого и този умре, то и след възкресението
си
трябва
да
плати дълга
си
.
Щом ни обичат, всичко могат
да
ни дадат.
Яйцето не може
да
има онези понятия и разбирания за нещата, каквито пилето има, понеже е обвито в черупка, в която майката-кокошка го е поставила.
Това значи: никакъв закон не може
да
те освободи от дълга ти.
Щом не ни обичат, нищо не могат
да
ни дадат.
2.
Любов и разбиране
,
УС
, София, 25.2.1934г.,
Той не знаеше
да
пази рая.
Той
си
вари ядене, но няма масло.
Адам не даде разпореждане
да
се пази раят както трябва.
Трябва
да
му се тури масло.
Сега,
да
направим една аналогия.
Дай му малко масло, колкото
да
си
свари яденето.
Ако Господ ти е дал глава, гърди, стомах – едно тяло, и като Адама те е турил господар на това тяло и ти е казал: „Пазете това и това, вратата няма
да
остане отворена, за
да
не влезе някой друг.“ И ако влезе някой, когато оставите вратата отворена, не сте ли виновни вие?
Няма
да
му дадеш всичкото масло, малко.
Ти казваш: „Ние вярваме в Господа Исуса Христа.“ Не, отворените врати при известни условия трябва
да
се затварят.
Сега, трябва
да
се научите на превод.
Като дойде грехът, ще затвориш вратата
си
и като затвориш устата
си
, ще мълчиш като риба.
Как трябва
да
стане това?
Имате едно приятно състояние на душата
си
.
Тази сутрин гледах една сестра, даваше заповед
да
ѝ затворят вратата.
Част от тази светлина дай и на онзи, който е до тебе,
да
има същото разбиране.
Всички слугини спяха някъде и господарката трябваше сама
да
затвори вратата
си
,
да
не [се] уповава на слугите.
Или някой път ти се храниш с хубаво ядене – дай и на другите.
Вие ще кажете: какво аз мисля, какво аз искам
да
кажа?
Аз съм наблюдавал старите дядовци какво правят.
Имат
си
една масичка, извадят
си
жълтичките и ги наредят на купове.
Влиза внучето, вижда куповете, погледне дядото така, иска
да
му даде.
Моята права мисъл не зависи от вас.
Дядото казва: „Дядовото, от кое
да
ти дам?
Правотата на моята мисъл зависи от самата мисъл, а не от вас.
“ Дядото взема една монета и му дава.
Мисълта сама по
себе
си
трябва
да
бъде права, нищо повече.
В дадения случай аз трябва
да
зная дали моята мисъл е права или не, а не вие.
От златния куп трябваше дядото
да
даде на внучето
си
.
Аз
да
зная.
Щедри трябва
да
бъдете.
И тогава вие
да
знаете също за вашата мисъл.
От всяка една мисъл, от всяко свое чувство, от богатството, което имаш, дай на някого.
Щом остане аз
да
се уча от вас дали моята мисъл е права или не, тази работа не върви.
Щастието и благото трябва
да
бъдат като светлина, която
да
проникне навред.
Щом очаквате вие от мене
да
се научите дали вашата мисъл е права или не, това не е правилно.
Вашите мисли трябва
да
са прави, нищо повече.
Всеки ден и постоянно
да
сме изпълнени с любов към Бога и
да
благодарим за онова, което Бог ни е дал.
Аз ще отида при Него и Той ще каже: „От кой куп искаш?
Когато казваме, че не трябва
да
търсим Бога отвън, а отвътре, то моята права мисъл показва, че Бог е отвътре.
Ти искаш
да
ти даде повече, без
да
Му кажеш.
Колкото ти даде, приеми го с любов.
Сега,
да
ви наведа на онази, важната мисъл: Аз съм за онзи живот, който има отношение към нас сега, а не за онзи живот, който ще има отношение към нас за в бъдеще.
Важно е това, което в даден случай може
да
хвърли светлина върху вас, това, което за вас е необходимо сега.
Любовта е една велика сила – и в най-малката доза ако я вземете, като повярвате, се увеличава.
Единствената сила, която всякога се увеличава, е любовта.
Много хубаво било едно време, но едно време
си
е за едно време, а сегашното време – за сегашното време.
И малката любов, в какъвто и размер
да
е, тя за един кратък момент може
да
се увеличи.
С любов всичко лесно се придобива.
Без любов всичко в света е мъртво.
Христос, когато беше в дома на знатния евреин, каза на жената, която със сълзи обливала нозете му, с миро ги помазвала и с космите на главата
си
ги изтривала: „Вярата твоя и любовта ти те спасяват.“ – Велик пример даде тази жена.
Днес какво може
да
разберете, какво може
да
приложите, е най-важното.
Ние казваме: „
Да
сме ние във времето на Христа,
да
сме при нозете на Христа.“ Нозете, това е доброто, благото, което Бог ни дава.
Сега, аз ви желая едно нещо: Това разбиране, което не само го схващам, но в което аз живея, искам и вие
да
го живеете.
Те са реалности, които сами ще се справят със
себе
си
.
Но настоящият момент, сегашното положение, ще разреши един от най-важните въпроси.
Това може
да
се поправи някога, но кога ще го поправите?
Може. Няма
да
допуснеш погрешка, понеже тази погрешка тебе те засяга най-първо.
Ти ще отваряш на четири очите
си
.
Кое е по-хубаво,
да
покаже Господ своята милост, в какво отношение?
Ние искаме Бог
да
се показва в отрицателната страна.
Сега, така, както мислите, казвате: „Ние правим усилия
да
живеем добре.“ Правилният живот не изисква никакви усилия.
Ето какво аз разбирам под това: една работа, която не може
да
извършите с любов, тя е пресилена работа.
Усилие има там, дето няма любов.
Казвате: „Усилни времена.“ Значи няма любов.
Като дойде любовта, няма
да
има сиромашия.
Но някой ще каже: „Господ така дава – на някои много, на някои малко.“ Не.
Един баща няма
да
остави децата
си
да
гладуват.
На някое дете в някоя къща не му дават
да
яде – значи то е направило някоя погрешка.
Погрешката може
да
е положителна.
Детето е болно, майката не му дава
да
яде.
Детето казва: „Яде ми се.“ – „Няма
да
ядеш!
Ни най-малко не искам
да
ви отуча.
Аз не искам
да
ви проповядвам философия, както кривият рак проповядвал на сина
си
: „Синко, право ще ходиш.
На една страна няма
да
вървиш, а право.“ Синът казал: „Покажи ми, дай ми пример. Как?
“ Бащата рекъл
да
му покаже, но ходил настрана.
Синът казал: „Точно така и аз ходя, като тебе.“
Умореният човек носи голям товар на гърба
си
.
Уморил се е човек и при това всички проповядват, че много не трябва
да
има човек на гърба
си
.
Турѝ малко на гърба
си
, колкото за едно ядене.
Човек, който иска
да
служи на Бога, трябва
да
мисли.
“ Ни най-малко не трябва
да
мислим, че някой трябва
да
се грижи за нас.
Това е храната, която човек трябва
да
възприеме.
Човек трябва
да
мисли.
Грижи се сиромахът, който няма пет пари в джоба
си
, а пък богатият – не.
Той има едно сърце, което постоянно трепти, и един стомах, който е всякога готов
да
работи.
Някой свирец, който не умее
да
свири, се безпокои, като свири на пианото,
да
не бутне някой неверен клавиш.
Човек в самия
себе
си
трябва
да
извади законите как трябва
да
живее, как трябва
да
вярва и как трябва
да
постъпва.
Онзи, който добре свири, той е сигурен.
Ти казваш: ще се грижиш за живота
си
.
Могат
да
се изреждат сега разни въпроси.
На всички въпроси може
да
се отговори, но нямам време.
Снемете товарите
си
.
Ако ме питате защо някой човек не може
да
ходи право, ще ви кажа: Защото е сляп.
Снемете всички раници!
Ще кажеш: „Защо Господ го създаде така?
По възможност, като тръгнете на път,
да
няма нищо на гърба ви.
“ Не го създаде Господ така.
Само ще
си
носите в ръката една магическа тояжка.
Аз нося моята магическа тояжка в джоба
си
.
Като ми потрябва, извадя я из джоба
си
.
Казваш: „Защо го създадоха глух?
“ Господ не го създаде така.
По някой път може
да
съм ял месо и
си
чистя зъбите.
Всякога, когато имаме един недъг, ние искаме
да
си
го изясним.
Едно малко парче месо може
да
те опропасти за цял един живот.
Това е хубаво, но ние търсим причините там, дето ги няма, и мислим, че като намерим някакви причини, философски казано, вървим от причини към последствие Много пъти причините, които намираме, са последствия.
Ти
си
намерил едно последствие и от него разрешаваш друго.
Казала на баща
си
, че иска
да
го вземе за мъж.
Царят казал: „Щом
си
го харесала, вземи го.“ Овчарят веднъж ял агнешко месо и едно голямо парче останало между зъбите му.
Защото царската дъщеря ще те изпрати там, отдето
си
дошъл.
Тези противоречия съществуват във всичките хора, без изключение.
Човек е изпратен на Земята
да
се очисти.
Ще кажете, но какво можете
да
ни кажете?
Искам
да
кажа, че като сложат пред вас хубав хляб, трябва
да
знаете как
да
го ядете.
А под думата „чистене“ трябва
да
разбираме учение.
И после
да
си
легнете
да
си
починете.
Защото човек, който се учи, той може
да
се чисти.
Ти не трябва
да
вземаш нещата на вяра.
После ще
си
измиете ръцете хубаво и няма
да
вземате вече мотиката този ден.
Ти може
да
вярваш, но ако отидеш при един бакалин
да
вземеш ориз, този ориз няма
да
го сипеш в тенджерата, защото ти го дал бакалинът, но ще вземеш, ще го разсипеш, ще го почистиш, защото много пъти бакалинът продава и това, което не трябва
да
се продава.
Той продава за ориз неща, които не бива
да
минават за ориз.
Колко прах продава с ориза?
Качвам се горе на крушата, откъсвам
си
3–4 круши и ги измивам, но само веднъж се качвам на крушата.
Той няма право
да
взема пари за праха, а взема.
И ти нямаш право
да
ядеш праха.
Всички неща все по веднъж ги правя.
Казваш: „Бакалинът продава калпав ориз.“ Че ти не
си
ли бакалин, който искаш
да
дадеш на своя съсед нещо, което не трябва?
Някои има какво
да
правят.
Не само
да
знаеш, че е дошъл, но
да
си
видял това.
У вас трябва
да
има едно свещено желание
да
обичате Бога.
И може
да
твърдиш, че нещата са добри или лоши.
Той е направил Вселената, всичко е направено от Него.
Може
да
се доказват нещата, но това не е знание.
Да
покажем, че Го обичаме и че искаме
да
вършим Неговата Воля.
Да
бъдем признателни за това, което е направил Той.
Не само
да
знаем, че Слънцето е изгряло, но това Слънце ни е потребно.
Не онова богатство, което в банките е вложено, но
да
се прояви любовта ни.
То ни носи здраве.
Ето главния въпрос: днес
да
почувствувате Божията Любов.
Може ли, като ви дам хляб
да
ядете,
да
внеса чувствителността във вас?
Не. Вие сами трябва
да
имате чувствителност,
да
видите дали хлябът е хубав или не.
Но този живот не
си
го добил.
Ако вие ядете хляба и мене питате дали хлябът е вкусен или не, това подразбира, че ви липсва нещо.
Така е, но не само трябва
да
вземеш по нещо, трябва
да
опиташ какво всъщност представлява.
Светлината може
да
се опитва, както опитвате захарта, хляба.
И всяко едно лошо състояние, което човек има в
себе
си
, всеки един недъг показва, че на човека му липсва нещо.
Аз не ви давам мнението
си
, но ви отчупвам едно парче и ви го давам.
Имаш някаква болка в
себе
си
– липсва ти нещо.
Казвам: Заповядайте, ще
си
дадете мнението.
Ти казваш: „Мога ли
да
си
дам мнението?
Сиромах
си
– липсва ти нещо.
Грозен
си
– липсва ти нещо.
Коравосърдечен
си
– липсва ти нещо.
Страхлив
си
– липсва ти нещо.
Всички, които ядат хляба, го намират хубав.
Как ще излекуваш страха
си
?
Днес
да
се роди една мисъл във вас от това, което чувате.
Писанието казва: „Съвършени бъдете.“ Ние казваме: „Съвършени трябва
да
бъдем.“ Писанието казва: „Така
да
просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят,
да
прославят Онзи, който е на Небесата.“ Идват противоречия.
Да
се измени вашето състояние,
да
станете богат.
Вие ще кажете: Бог, Който е съвършен, каква нужда има от нашето съвършенство?
Искам, който е сиромах,
да
стане богат днес.
Така
си
мислят някои.
Ако аз съм силен човек, за
да
се прояви моята сила, трябва
да
имам органи, чрез които силата
да
се проявява.
Трябва
да
бъдете богати днес, нищо повече.
И ако моята сила чрез един от тези органи не може
да
се прояви, това показва, че в мене има известен недъг.
Ако силата не може
да
се прояви чрез моята ръка, то в ръката ми има нещо, което липсва.
Аз разбирам под „богатство“ разбирането в даден момент, връзката ви с Бога.
Защото Бог всякога иска
да
изправи една погрешка, понеже, ние, които живеем в Бога, ние сме проводници на едно благо, което излиза от Него.
Има едно знание, което не търпи
да
се говори за него.
А пък Бог иска всякога едно благо, което излиза от Него,
да
се прояви.
Не съм цар, не съм ангел, не съм божество, какво мога
да
направя?
Но щом поискам
да
ги определя, виждам, че то е нещо, което не се определя.
Ти
си
един човек, който е закъсал в своята мисъл, но има много ангели и божества, които закъсаха като ангели и божества.
Тогава ние се оправдаваме и казваме: „Тогава какво остава за нас, щом божествата грешат и щом ангелите грешат?
Тези ангели
си
носят последствията.
Ако вие музиката, която ще ви свирят, не я разбирате и ако искате
да
определите откъде е дошъл този, който е свирил, какъв е, колко му струват билетите, колко му струва цигулката... Може
да
знаете много работи, но ако сте глухи и когато свири, само ще виждате движението на лъка, вие тогава имате само външна връзка.
Богатството на човека седи в това
да
чувствува любовта.
Дали сме щастливи или нещастни, зависи от нас.
Щом изгубиш това, ти
си
последният бедняк в света.
Дали сме сиромаси или богати, зависи от нас.
Че ти
си
невнимателен със зрението
си
, че със своята немарливост може
да
изгубиш зрението
си
и после това зрение с нищо не може
да
го набавиш.
Изчезне ли любовта, всичко друго се обезсмисля.
Обезсмисля се вярата, всичко се обезсмисля.
Има някои професори, които могат
да
лекуват, но ти нямаш пари.
Христос искаше
да
каже: „Твоята любов те спаси.“ Това е всичкото: любовта, която имаш в
себе
си
.
И богати роднини нямаш, сляп ще останеш и ще носиш своята слепота.
Сега, според учението за прераждането, вие чакате в някое друго прераждане
да
дойдете при по-благоприятни условия.
В света има толкова университети, но всички вие свършили ли сте университет?
Всички в Берлин ходили ли сте?
В Париж, в Лондон не сте ходили; и
да
искате, не можете.
Но докато мислите, че сте родени от този баща и от тази майка и виждате, че баща ви и майка ви умират, вие сте на крива посока.
Онзи, който ще ви учи, той не трябва
да
умира.
Вярвайте в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти.
Като дойде този вътрешен учител, ти ще гориш, ти целия ден ще гориш, ще бъдеш една запалена свещ и като дойде учителят, ти не можеш
да
бъдеш сиромах, ти не можеш
да
бъдеш един просяк, един грешник.
Вярно е, но начинът на възприемането на тази истина носи едно заблуждение.
Учението, което трябва
да
учите, е учение на Любовта.
Двама светии в старо време спорили какво искал
да
каже апостол Павел.
При мене са идвали и са ми казвали: „Кажи ми Учителю, това, кажи ми онова.“ Тази работа няма
да
бъде.
Хлябът, който носиш на гърба
си
, за
да
те познава, ще го ядеш, ще се опретнеш
да
го ядеш, и то го ядеш хубаво.
Ето как седи разказът: Един ден единият искал
да
подложи този въпрос
да
се реши практически.
Единият светия отишъл на работа, а другият останал
да
готви.
От този въздух ще извадиш всичко.
Вярата подразбира
да
вярваш в това, което е, а не в това, което не е.
Тя трябва
да
стане храна на твоя ум,
да
внесе една нова светлина в тебе.
Трябва
да
знаеш в какво
да
вярваш.
Това, което още днес може
да
стане, вие го очаквате
да
стане след хиляди години, като отидете на Небето или като дойде Второто пришествие.
Има неща, в които вярваш, няма
да
останат.
Ти вярваш в парите, които съм турил в кесията.
Но ако в кесията няма нищо, ще вярваш в това, което е в кесията.
Всяка една дума трябва
да
представя нещо.
Ако ти
си
недоволен от живота, пълна или празна бъчва
си
?
Ако ти не разбираш живота, каква бъчва
си
тогава?
Ако разбираш живота, ти
си
пълна бъчва.
„Добро утро“ не може
да
кажеш.
Ако не го разбираш, ти
си
празна бъчва.
„Добър вечер“ не можеш
да
кажеш.
Този ден ти трябва
да
добиеш това, което ти липсва.
Има малко облаче.“ И после
си
обърнете гърба и влезете вкъщи.
Свети Петър ще каже: „Покажи ми сега,
да
го видим добрия ден.
Дай нещо от добрия ден.“ Какво ще дадете от добрия ден?
Вие от Слънцето трябва
да
вземете нещо.
И като влезем вкъщи, трябва
да
видите какво са ви пратили оттам и целия ден ще бъдете весели.
Някой ще каже: „Ако разсъждаваме така за Слънцето, ние ще изпаднем в идолопоклонство.“ Мислите ли, че съвременните хора са се освободили от своето идолопоклонство?
Че, жената, която вярва в мъжа
си
, тя е идолопоклонница.
Мъжът, който вярва в жена
си
, е идолопоклонник.
Вие имате жена и не сте оценили жена
си
.
Ти вярваш в сина
си
– ти
си
идолопоклонник.
Ти мислиш, че синът ти ще стане такъв, че ще оправи света – това е идолопоклонство.
Нищо няма
да
направи синът ти.
Той ще стане на 30 години, ще израсне брадата му, ще изгуби здравето
си
, ще го заровят и ще останат само мертеците му.
Ти вярваш, че еди-кой
си
цар ще дойде и ще освободи света.
Да
бъде поне 100 000 на месец.
Нищо няма
да
направи този цар.
Друго е с аероплан
да
се вдигнеш и
да
кацнеш като птица, където
си
поискаш.
А пък сега най-много с едно такси, което хвърля калта и цапа този-онзи, можеш
да
се возиш.
Знаете ли произхода на смеха?
Когато човек
си
не разбира работите, всякога се смее, а пък, когато съвсем загази, тогава ще плаче, ще скърби.
Когато някой човек иска
да
се прикрие нещо, малко се позасмее.
Щом умираш, безверник
си
.
Писанието казва: „В който ден ядеш от забраненото дърво, от плода му, ще умреш.
При всяка една усмивка трябва
да
поправя една погрешка, а при всяка една скръб –
да
се поправи един грях.
Ние сега се спъваме и търсим причината.
Щом с усмивката
си
не съм поправил една моя погрешка и щом с една своя скръб не изправям един грях, тогава те са безпредметни.
Когато срещнеш един приятел и той се усмихне, то този приятел ти е донесъл един подарък и
си
поправил една погрешка.
Всички тези работи, които говоря, уподобявам чергите, които бухате, за
да
излезе прахта навън.
Но виждате, че с бухане само няма
да
стане.
Ева казва на Адам: „Ти ме повика преждевременно.
Ти трябваше
да
ме викаш, когато
си
уредиш работата.“ Той не трябваше
да
я вика в рая преждевременно.
Истинското положение е любовта, която трябва
да
почувствувате към Бога.
Седи при вас един сиромах и нещо се смущава.
Тя, като дойде не навреме, не разбираше и мислеше, че той
си
е уредил работата.
3.
Ключ за постижения
,
ООК
, София, 28.2.1934г.,
Като го изпие,
да
се излекува, това е важното.
И при слушането, щом една музика може
да
ме тонира, добра е.
Отивам и слушам една класическа музика.
Най-първо съм песимист и неразположен и слушам, слушам, приятно ми е, хубаво свири.
Бях крайно неразположен, но излизам
си
от залата разположен.
Както като отивам в някоя гостилница и
си
излизам наситен.
“ И ако бях
си
дал критика за музиката, съвсем криво ще ме разберете.
Представете
си
, че аз съм един здрав човек и влеза в една клиника и почнат
да
ме лекуват, мене здравия човек.
“ Аз какво трябва
да
кажа?
Снощи имаше една дама, която се разговаряше с друга.
И като почна
да
свири, най-първо тя се заинтересува, как свири този, слепият човек и започна
да
обръща внимание какъв му е тона.
И после седи замислена вътре и аз
си
казвам: Ето един сляп човек, като работи, какво може
да
направи.
Ако един сляп може
да
има тези постижения в музиката, един човек в добрия
си
живот не може ли
да
има постижения?
Гледам този младият човек как се поклони, каза: „Ще ме извините, ако имах очи, щях
да
свиря по-добре.
Най-хубавото, което можех
да
направя, направих го, но ако имах очи, щях
да
свиря по-добре.“ А пък там имаше музиканти с очи и те казват: „Хе-е, той без очи много по-хубаво свири, отколкото ние, които имаме очи.“ Слепият човек събрал тия хора.
И тия хора отиват в тия критически времена, плащат веднага по сто лева, от сто лева нагоре, осемдесет, петдесет лева – всички отиват.
Питам сега, някои от вас често се обезсърдчавате, ако един сляп човек не се обезсърдчи и може
да
се научи
да
свири, питам: Един, който тръгнал по пътя на истината, не може ли
да
има постижения?
Защото един ден и вие ще дадете концерт.
Както слепия ще давате концерт.
На онзи свят, като отидеш, като слепия ще даваш концерт.
Ако имаш очи с очи ще дадеш концерт, а пък като не виждаш, като сляп, с пипане ще дадеш концерт.
Тези, които имаха нервно неразположение, той ги излекува, но колкото слепи имаше там,
си
останаха пак слепи.
Този човек, който свири, той
си
остана пак сляп.
Всички хора са търпеливи без
да
са търпеливи.
Носят търпението без
да
са търпеливи.
Той
си
отива и казва: „Свиря, но съм сляп.
Каквото нещо и
да
дойде на главата ти, все ще го носиш.
Тези хора ми ръкопляскат.“ Чува ги той, но не ги вижда.
Минаваш за търпелив, обаче в
себе
си
се тревожиш, плачеш, изискваш, роптаеш.
И най-после се примиряваш и казваш: „Няма какво
да
се прави.“ Сега това примирение ние го наричаме търпение.
Онези, които обичат
да
философствуват, могат
да
попитат: „Не може ли и без търпение в света?
“
Да
няма в живота никакви препятствия.
Той казва: „Слава Богу, че има музика.“ Поне страданието му се намалило.
Ние мислим за съвършения живот, но за
да
дойдем до съвършения живот трябва
да
минем през този, който не е съвършен.
Ако ви предложат
да
бъдете един сляп виртуоз, или
да
имате очи, кое ще изберете?
Ражда се тогава друг един въпрос: Не може ли човек
да
се роди изведнъж съвършен?
Тя се състои в следното: Щом
си
в положителната страна, нещата стават по друг начин.
Ние искаме някой,
да
направи някой живота съвършен.
Щом дойдеш до положителната страна на живот, нещата стават тъй, както
си
са.
Ако ти можеш
да
бъдеш съвършен така, ще приличаш на един часовник.
В света вие искате
да
свирите.
Ти няма
да
участвуваш в живота.
Ще те курдисат, ще бъдеш много точен, ще бъдеш съвършен, ще показваш времето на другите хора, но няма
да
знаеш твоето предназначение.
Най-великата наука в света, магическата наука, това е любовта, която е достояние на всички.
Изисква се всички
да
учат тая наука.
“ Часовникът не върши работата за
себе
си
, той нищо не придобива, като се движи, нито яде, нито пие, нито има някакви разноски.
Не се позволява никому
да
бъде невеж в това отношение.
Но има едно положение, в което всички се намирате: Преобладаваще влияние на силните чувства.
Когато чувствата почват
да
господствуват много над човека, той не мисли много.
Боли те пръста и не може
да
мислиш за никаква философия.
Дето отидеш, за своя пръст
си
мислиш.
Обръщаш го, връзваш го, развързваш го, за тебе той е най-важното и той те заставя
да
мислиш за него.
Ще търсиш лек за него.
После тон на духовното – „
си
“.
И те
си
имат свое значение.
И всички удове на телото мислят все за болния уд.
Та казвам, Христос отиде при този болен човек и му каза: „Ти искаш ли
да
бъдеш здрав?
Някой път може
да
се позамислите, какво подразбирате под думите, че трябва
да
ви обичат хората,
да
ви обича някой.
“ Оня му каза: „Нямам условия, толкоз години, 38 години аз съм очаквал.“ Христос му отвърна: „Този не е единствения начин
да
те тури някой във водата.
Ти 38 години чакаш някой ангел
да
слезе от небето и
да
размъти водата.
Да
допуснем, че някой човек, като ви обича е близо, но някой човек може
да
е на другата страна на земята и ви обича.
Дигай одъра
си
и
да
те няма от тук.!
“ И този човек казва: „Ако е така лесна е работата.“ И дигна одъра
си
.
Намира се някой и критикува, както има стари класици, които казват, че не трябва
да
се свири по нов начин, а по стар начин, например, така и така
да
се постави ръката на пианото.
И някой път професорите са много взискателни и казват: „Не знаеш как
да
държиш цигулката.“
„Стани, дигни одъра
си
!
Но представете
си
, че имате един такъв човек, който ви обича и никога не сте го виждали и вий го обичате.
“ Няма какво
да
чакаш, 38 години
си
чакал.
И без
да
го знаете, от това което прави заради вас, вие мислите, че той има някаква
си
обич към вас.
Аз правя следното заключение: този човек 38 години свири едно парче по любовта и не може
да
го свири.
Казваме много пъти: Ние мислим за някои същества от другия свят, не сме ги виждали.
Едно парче той даваше и в какво седеше това парче?
Даже можем
да
се съмняваме, дали те ни правят тия услуги или други ги правят.
Не можеше
да
го изсвири, 38 години го скъсваха.
Имаме само един пример в тази къпалня, за
да
имате тази опитност.
“ Според закона нямаше право
да
си
дигне одъра в събота, по Мойсеевия закон.
Този човек казва: „Онзи, който ме изцели, който ми каза: стани и дигни одъра
си
, аз трябваше
да
изпълня неговата заповед.“ Силата на човека къде седи?
До тогаз, докато ние чакаме един ангел
да
слезе, докато ние чакаме хората и 38 години и много години ще се минат още.
А пък, като дойде Божественото, това може
да
стане само с една дума: Стани!
38 години този човек е чакал, всяка една година
да
се размъти водата и
да
влезе,
да
се изцели.
Има деца, които се раждат гениални в музиката, без
да
учат знаят.
И 38 години той изгубвал условията за здравето
си
.
Този, младият момък трябвало
да
учи, много големи усилия е положил той.
Тъкмо се размътвала водата, друг някой влизал и той трябвало
да
чака идната година.
Пак трябвало
да
чака.
Непреодолима воля има, че трябва
да
постигне нещо.
Има известна дарба.
Но някой човек може
да
се роди даровит и с много малки усилия може
да
има постижения.
И не е необходимо вие
да
се раждате втори път на земята.
Вий може
да
заспите и като станете сутринта, може
да
сте даровит.
Ако някой ме попита, защо Господ е направил света такъв, мога
да
дам някои философски изяснения, но всъщност, защо светът е така направен, този Който го е направил, само Той знае това.
Мога
да
ви приведа много примери за много хора.
От човека, при известни условия може
да
стане музикант и то даровит музикант.
И онзи, който предполага, всякога неговата мисъл е далеч от самата истина.
Отива един от най-неспособните в музиката при един професор, даровит човек.
И онзи му зашлевил две плесници и му казал: „От тебе музикант не може
да
стане.
И всички вие, може би само някои от вас, всички почти вие, имате нужда и очаквате
да
се размъти водата.
Да
си
отиваш.“ И го изпраща навън.
И при това размътване на водата, кое е това, което очаквате.
От там насетне този, удареният ученик става музикант.
Това е очакването на някое щастие
да
ви дойде.
Болен сте, сиромах сте, невежа сте.
Една дарба може
да
се предаде чрез един удар.
И очаквате
да
дойде ангел,
да
слезе той и
да
размъти водата.
Господ, който иска
да
предаде нещо музикално на хората, [в]се удари дава.
И вие, когато се окъпете,
да
уредите вашите работи.
И като му удариш две плесници, музикален става.
Чакате, чакате и казвате след това, че втори път, като дойде ангелът пак в къпалнята, тогаз ще влезете, в някое друго прераждане.
Ние разглеждаме живота и не можем
да
си
дадем едно правилно разбиране.
Например, ти
си
трезвен човек, много
си
трезвен.
Навеждам ви сега на едно.
Може
да
си
брат или сестра.
И дарбите, които по друг начин е невъзможно
да
се постигнат, при изключителните условия се постигат.
И в тебе има някое същество, нещо в тебе ти казва: „Кусни малко, досега ти
си
много невежа, не постъпваш както хората.
Кусни
си
нещо.“ Друго същество ти казва: „Не бутай!
И този музикант, ако не беше сляп, не щеше
да
стане музикант.
Ако не беше сляп, ако имаше очи, щеше
да
бъде посредствен ученик.
Но с този удар, с тая слепота, с това вътрешно концентриране, той засегнал другите вътрешните тела, той засегнал и музикалността.
Много хубав бил този коняк, този абсент.“ Хубав е бил, като изстинеш
да
го туриш малко в чая.
И ако той прогледа, той ще изгуби и ще стане обикновен музикант.
Може
да
се лекуваш даже с коняк.
Хремав
си
, ще вземеш малко чай с коняк.
Ония, които искали
да
му направят пакост, са го лишили от очи, но с това се развили в него други някои блага.
Някой път, като се лишите от някое благо в живота, то е с оглед
да
добиете известни дарби, нищо повече.
И ако това, което вие искате, ви се даде, вие ще изгубите дарбата
си
.
Един добър човек, за
да
се повдигне морално, той трябва
да
бъде сиромах.
Ти пиеш, изгубиш съзнание и на другия ден те боли главата и обещаваш, че няма
да
пиеш, но пак пиеш.
Ако го освободите от сиромашията, ще му направите пакост, той не ще може
да
има постижения.
По някой път по-надалече отиваме.
Вие искате
да
добиете една хубава черта на характера
си
, но тази черта я нямаш.
Това са данни вътре в живота.
Някои разсъждават така: На този, даровития ученик, такива трябва
да
бъдат условията.
Той се заблуждава.
Но много мъчно може
да
се добие.
На този, даровития ученик му трябват лоши условия, по нашему лоши условия.
Много мъчно може човек
да
бъде търпелив.
В търпението човек трябва
да
бъде почти глух за някои неща.
Според мене, всички ония условия, които препятствуват за правилното развитие, те са лоши условия.
Той трябва
да
има един навик в съзнанието, че когато ще го обиждат,
да
се отнесе съзнанието му някъде другаде и като му говорят, той
да
не чува.
Всички ония условия, каквито и
да
са, които спомагат
да
се яви нещо хубаво в човека, може те
да
се неприятни, но според мене те са едно благо за човека.
В сегашния път, по който човечеството минава, ще добие известни познания само чрез страдания.
“ А той
да
каже: „Но аз нищо не чух.“ Някой път има любопитство.
Но ще дойде едно друго положение, когато дарбите, които човек трябва
да
събуди, ще ги събуди в едно здраво състояние.
“ И той почва
да
ги нарежда.
От болезненото състояние трябва
да
минете по един лечебен метод – метод за лекуване, докато дойдете до здравословните състояния.
И гледаш, че онзи, който е бил по-рано весел, сега се попари изведнаж.
И тогава вашите постижения ще бъдат други.
Музикални ли
да
бъдете или
да
бъдете добри?
Представете
си
, че аз съм някой голям цигулар, знаеш ли какво ще кажат хората?
Силни ли
да
бъдете или
да
бъдете любящи?
– Или че зная
да
свиря или че съм голям простак в свиренето.
Един добър човек музикален може
да
бъде.
За какво се нуждая от тяхното мнение?
И любящият човек може
да
бъде силен, понеже силата е външната страна на любовта.
Ако свиря хубаво, не се нуждая от това.
Сега обратното: музикалният човек добър може ли
да
бъде?
Аз свиря за
себе
си
.
Той, ако не беше добър, музикален не може
да
бъде.
По същия начин, ако не е здрав, той не може
да
израсне.
“ Като бутнеш на пианото, там тона
си
има определено место, все ще изкараш тона по-лесно.
Помнете едно нещо: всички дарби и постижения в света вървят само по един закон на любовта.
Любовта е, която носи всички дарби.
Ако имате любов, всички постижения може
да
имате постепенно.
Но, ако я нямате, постижения не може
да
имате, в каквото и
да
е направление.
Там има закон, че ще вземеш така и така, но нито един учител не може
да
ти каже, де ще туриш пръста
си
.
Ред поколения трябва
да
вървят по закона на любовта, за
да
имате известни постижения.
Ти не може
да
добиеш силата, ако нямаш любовта.
Туриш пръста
си
и не излиза.
Ти не можеш
да
станеш музикален, външната страна, ако нямаш любовта.
И ако би имало закон за онези, които свирят на цигулка
да
ги наказват, то не зная, но почти всички трябваше
да
бъдат турени вътре, в затвора.
Не може
да
станеш красив, богат или в каквото и
да
е друго отношение, ако нямаш любов.
Ако не вървиш по закона на любовта, то външни постижения не може
да
имаш.
Но в цигулката много малко биха могли
да
избегнат от наказанието.
Ако имаш постижения, значи ред поколения, твоите деди и прадеди са вървели в този път и ако нарушиш любовта, то дарования, както са дошли, тъй по същия път ще изчезнат.
Пианото е нагласено, а пък цигулката сам трябва
да
нагласиш.
Щом нарушиш любовта, веднага дарованията ще изчезнат.
Ти казваш: „Ние трябва
да
се молим на Бога.“ Не е въпрос
да
се молиш на Бога само.
В новото схващане, всички трябва
да
тръгнете по пътя на любовта, като една наука.
И времето може
да
съдействува за разгласяването.
Ще употребяваш един религиозен метод, един духовен метод, морален метод може
да
употребите, хиляди методи.
Точно
си
нагласил, спаднала някоя жица на половин тон, постоянно трябва
да
завърташ и
да
развърташ.
Хиляди методи са позволени, но във всички тия методи трябва
да
вървите в пътя на любовта, за
да
имате постижения.
Снощи слушахме един сляп човек, който се научил
да
свири на пиано.
(На 27 февруарий 1934г., в салона Биад, слепият унгарски пианист Имре Унгар даде Шопенов концерт.
Той пожънал първите
си
успехи още в музикалната академия в Буда-Пеща, дето удивил слушателите.
После, 1932г., във Варшава взел участие в шопеновите тържества и спечелил първа награда.
Трябва
да
постигне човек нещо в света.
Не само ние
да
постигнем, но трябва
да
се радваме на постиженията на всички други.
Всички, като излезат вън, [в]се са замислени.
Ако беше един музикант с очи, щяха
да
имат друго разположение.
Щяха
да
кажат: „Така е, той има средства, очи има, даровит е.“ А пък сега, всички излизат и казват: „Този човек има един дефект, зрение няма, а пак е постигнал нещо.“ Всички са замислени, как той е постигнал.
Ето добрата страна на един виртуоз, сляп, който дава концерти на хората.
Слушат и не му завиждат.
Слушат го, но казват: „Аз не искам
да
бъда сляп, като него.“ В
себе
си
казват така.
При пианото и при всички инструменти, като прогледнат пръстите, може
да
свириш.
Аз не зная, дали ще се намери в цялата публика един, който
да
желае
да
бъде сляп като него.
И докато са слепи пръстите, не може
да
свири.
Няма
да
го пожелае.
И като прогледнат пръстите, пръстът
си
намира местото.
Той ще пожелае неговата дарба, но
да
има и зрение.
Зрението струва повече от тази дарба.
Ако човек би трябвало
да
избира между музиката и зрението, той трябва
да
предпочете зрението, но по някой път, за
да
бъде полезен на хората, той трябва
да
бъде сляп.
Често светии в света са били слепи, за
да
не ги съблазняват очите.
По кой начин сега, този човек се научил
да
свири, както много пианисти с очи не могат
да
свирят.
Ако
си
господар на
себе
си
, ще затвориш сам очите
си
, ако не
си
господар, други ще ги затворят.
Този човек, понеже не бил господар, затворили очите му, защото, като минава през красивия свят,
да
не го съблазни.
Как се научил този, слепият човек така хубаво
да
свири.
Единствената мисъл, която е съществена е: Любовта е наука за постижение на всички дарби, за всички велики дарби, които Бог е определил.
И не само свири, но има време и за
да
даде израз на някои тонове, мисли, дано тоновете
да
излизат съразмерно, мисли за всичко, има време за всичко.
Единствения най-красив път, по който човек може
да
постигне дарованията, е този.
И наблюдавах публиката, която слушаше.
Е,
да
не ви дотяга, като се говори за любовта.
Под любовта трябва
да
се разбира един метод за постижение.
Но много мъчно може
да
ги различиш,
да
познаеш Бетховена от Шопена.
В музикално отношение много мъчно може
да
ги различиш.
Искате
да
учите 10–15 езика.
Ако няма програмата, ако ти свирят от Бетховен и от Шопен, много мъчно може
да
различиш де е Бетховен и де е Шопен.
Като имаш любовта ще ги знаеш, а пък като нямаш любовта и своя език даже няма
да
научиш.
(При свиренето на Унгар.) Ти, като гледаш програмата, там виждаш, че е казано кое е Бетховен, кое Шопен.
Ако имате любовта и учен човек може
да
станете и богат човек може
да
станете и силен човек може
да
станете – всичко може
да
станете.
И ти донякъде може
да
доловиш различието.
Тази е мисълта, която постоянно трябва
да
държите, за
да
не паднете в песимистично настроение, в което духовните хора изпадат.
Трябва човек
да
е с много тънко чувство за това.
Често от малките работи човек може
да
се отклони от пътя
си
.
Някой път можеш
да
кажеш, че така искал
да
каже Бетховен.
Но в музикално отношение много мъчно може
да
се сетиш какво искал
да
каже Бетховен с тези звукове.
Музиката на Шопена е за болни хора, лечебна музика, един институт, дето трябва
да
се лекуват.
Някое нещастие имал той и го написал всичко това в музиката.
Ако произнасяш английск[о] „ейч“ (h), ти ще му дадеш едно произношение.
На български, ако го произнесеш, думата Дарвин, ти ще кажеш Дарвин.
Там тая дума има особено произношение и особено ударение. Хубаво.
Българинът, като чуе: „c’est bien“ може
да
каже: „c’est bien“ – „все го бият“.
Вземаше
си
бележки, че ще направи коментарии върху това как изразил музиката.
Каква е била интонацията, какво искал
да
каже.
Някой казва някому: „Ти
си
много добър човек.“ С това какво добро съм направил?
А пък, като кажа: „много
си
добър“, аз не предизвиквам лошото в него.
В класическата музика има една лечебна страна.
Трябва
да
слушате класическата музика.
Някой казва: „Не я разбирам.“ Няма какво
да
я разбираш.
Като пие едно лекарство няма какво
да
го разбира.
4.
Обичай Божественото
,
УС
, София, 4.3.1934г.,
Даже не може с пръст
да
се приближиш до нея.
Искаш една душа
да
я обичаш и тази душа
да
бъде твоя.
Туй, с което вие сега
си
чупите главите и считате, че някой, когото вие обичате, той ви е оставил, не ви обича, или че вие не го обичате, какво ще придобиете?
Някои пък ядат каквото им дадат.
Бих желал
да
зная нещо от вашата опитност.
Интересно е желанието ви
да
ходите на село
да
проповядвате.
Тези, на които проповядвате, не могат
да
разберат Словото.
Да
кажем, че ти
си
богат.
Че не могат
да
го разберат, се вижда от притчата за сеятеля и семето.
Викат те от обич, търсят те, посещават те, дават ти угощения.
Не всичко, което се сее, изниква.
Христос казва: „Едно семе пада на пътя и се изтъпква и птиците го иззобват.
А друго пада на камениста земя.
Трето пада между тръните и те, като пораснат, заглушават семето.“
Сега всеки един от вас може
да
преведе кога Словото пада на камък, кога – на пътя, кога – в тръните.
Измрели всичките и къде са, не ги знаеш.
Всичко му иде
да
захвърли,
да
тръгне по този път заради удоволствията в света, тъй, както другите живеят, иска
да
се развесели,
да
си
поживее,
да
си
похапне.
Религиозните хора казват: „Това не правѝ, онова не правѝ“, и на него му идва така
да
изхвърли всичко,
да
хване широкия път,
да
яде и
да
пие.
Някой седне и мисли как
да
стане богат.
Къща
да
има, ниви
да
има, автомобили, аероплани, десетина души слуги, гардероби, пълни с дрехи,
да
ходи по вечеринки, балове, по разходки,
да
ходи в Карлсбадските бани.
Него го няма никъде и
да
го търсите, не знаете къде е.
Мисли, че животът се състои в това
да
ходи тук и там.
Само виждате, че има изписани петте пръста по бялата ви рокля и
си
въздъхнете.
Без смисъл остава животът, където и
да
ходиш.
Някой почва
да
се моли,
да
чете книги, обръща една книга, обръща друга, но не намира никакъв смисъл в това.
Онзи, който те е обичал, той не може
да
умре.
Някой казва: „Аз искам
да
видя света.“ Хубаво, ако ти
си
сляп, какво ще видиш, и
да
обикаляш целия свят?
Друг казва: „
Да
ида на концерт,
да
послушам нещо.“ Ако
си
глух, какво ще чуеш?
И той всякога ви вижда.
„
Да
ида
да
помириша цветята.“ Ако нямаш обоняние, какво ще помиришеш?
На 92 милиона километра трябва
да
отстоите един от друг, тъй както са Земята и Слънцето.
Ако
си
сляп, ако
си
глух, ако нямаш обоняние, как ще видиш и разбереш света?
Този, който те обича, на гости никога няма
да
ти дойде, но всякога изпраща своята топлина и светлина, постоянно неговата светлина и топлина идват при теб.
Българите, когато искат
да
направят някого светия, те му дават хляб и сол.
Не трябва
да
бъде хлябът солен, защото, щом вземеш много сол, ще пиеш и много вода.
И
да
ти дойде, де ще го събереш?
Семето, което пада на добрата почва, стори плод стократно.
По някой път казваш: „Искам Бог
да
живее в мене.“ То е криво схващане.
Семето, което пада на добрата почва, се уподобява на човек, който слуша, приема и разбира Словото.
Бог не може
да
живее в тебе.
Това семе възраства и дава плод: 30, друго – 60, трето – 100.
Неговият Дух, светлина, знанието, силата, любовта, може, но Той, Който изпълва цялото битие,
да
дойде и
да
се събере в тебе, никога не може
да
бъде това.
Един ден ти трябва
да
идеш при Него, но Той няма
да
дойде.
Едната единица показва, че трябва
да
имаш един отличен ум, ум на един ангел, за
да
разбереш света.
Той изпраща Духа, светлината, любовта
Си
и един ден, като се развиеш, ще се освободиш от всичките връзки на Земята, ще идеш при Него и ще Му благодариш за всичките добрини и благости.
Трябва
да
ти се отворят очите, за
да
видиш по-далече;
да
излезеш от едно положение и
да
влезеш в друго.
В първоначалното състояние мязаш на един червей, който е излязъл и пълзи по земята, а като родиш стоте семена, ще мязаш на една красива пеперуда, която прехвърча от цвят на цвят.
В дадения случай 60-те се разбира човек, придобил известни сили, с които става господар на положението в света.
Те ще дойдат.
Ти не
си
роб на условията.
Един човек, който е дал плод 60, той няма какво
да
мисли с какво ще се прехрани.
Тази сянка, ако тя не стане повод
да
намериш реалността, тази сянка е безпредметна.
Неговата прехрана е осигурена.
Ако сянката стане повод
да
намериш любовта, тази сянка е на място.
Та, тази сянка ще бъде на мястото,
да
намерите любовта на Небето.
Той знае, че силата му не седи в парите.
Ако е за сила, той може
да
купи всичките богати хора и
да
изважда пари, колкото иска.
Ако сегашните отношения на хората, които се образуват... Тия отношения не може
да
съществуват, ако не се образува една връзка.
Той знае, че като отвори касата, нищо няма
да
придобие.
Колко трябва на човека на ден, за
да
се прехрани?
Най-първо, човек трябва
да
се очисти,
да
бъде господар на своето положение.
Никакви нечисти духове
да
не допуща в
себе
си
, никаква нечиста мисъл, всички нечисти желания
да
изпрати навън.
Те ще идват, но не трябва
да
ги пуща
да
размътват неговия свят.
Един ден ти изгубиш имането
си
–
да
не се породи в тебе желание
да
се обесиш.
Ще кажеш като Иова: „Господ дал, Господ, взел“ Съсипе се къщата – ще кажеш: „Господ дал, Господ взел.“ Даже като вземат дъщеря ти, ще кажеш: ще останеш сам.
Пък може
да
боледува и тялото.
Цяла година ще ги ядеш, но ако
си
ги превърнал на сухари.
Ще благодариш на Бога за всичко.
След като минеш всичките изпитания, Господ ще ти проговори на един нов език.
Много мисли някой, но тия мисли не могат
да
го ползуват.
Ще можеш
да
понесеш.
Аз съм гледал някой седнал, направил баница, казва: „Трябваше още малко каймак
да
се тури отгоре, тъй, по-дебело.“ Че, той тази цялата баница няма
да
изяде, но казва, че повече масло трябвало
да
има.
Това са външните страни, които ще дойдат.
Човек, който иска
да
има уважението и почитанието на хората, преди
да
има любовта на Бога, той не разбира добре нещата.
За
да
бъдеш почитан и уважаван, трябва
да
имаш Божията Любов.
Имаш 10 златни монети, но казваш: „
Да
имам 100,
да
имам 1000, ще бъде по-добре.“ Колко монети човек може
да
носи в джоба
си
?
Ако дадеш уважение и почитание на хората без любов, ти се поставяш на най-опасното положение.
Не зная богатият човек колко пари може
да
носи със
себе
си
.
Всичките хора, които те обичат, ще искат
да
вземат нещо от тебе.
Ако са английски лири стерлинги, 2000 може ли
да
носи?
Когото и
да
обичаш, все трябва
да
дадеш нещо от
себе
си
.
Хиляда по 5 грама, това са 5 килограма.
Земната любов не е съвършена Ако
си
здрав, ще те обичат, ако имаш пари, ще те обичат.
Ти трябва
да
бъдеш готов на Земята за обичта
да
платиш.
Всички трябва
да
знаете, че положението, през което цялото човечество минава, е анормално.
За всяка обич трябва
да
платиш.
Ако мислите, че няма
да
платите, много се лъжете.
Това са всичките момчурлаци, [в] които тук-там я намериш нещо хубаво, я не.
Дето и
да
минавате, мястото, през което минавате, е такова, че даже и най-хубавите работи все ще ви дадат някаква горчивина.
Повече ще платите, отколкото любовта струва, която са ви дали.
Следователно земната любов се продава, купува, а с Божествената Любов е обратното.
Кой как мине, ни най-малко няма
да
остави една хубава мисъл, но ще каже: „Кой знае къде е крал тези пари, за
да
направи такава къща.“ После ще каже: „Какъв изедник!
Това са понятия, другояче, не може
да
се разбере.
По някой път се намираме в едно противоречие на Земята, особено когато не знаем как
да
живеем.
После, не само това, но след време твоите деца, които ще се народят, дяволът и на тях ще им тури по една мисъл в главата: „Баща ни и майка ни
да
се махнат някак
си
,
да
продадем тая къща и
да
я изядем.“ Бащата и майката ще усетят това, ще се оплачат на своите близки и те ще почнат
да
гледат сина и дъщерята кръвнишки.
Как трябва
да
се живее?
И в този свят, на тия големи анормалности, ние искаме
да
бъдем щастливи.
Събирате се тук на беседа, а мислите
да
уредите живота
си
,
да
ви тръгне всичко по мед и масло – нещо, което никога няма
да
бъде.
Аз ви казвам: Утре ще се намерите в един мочурлак до корема и като излезете, трябва
да
хвърлите обущата
си
, защото няма
да
струват нищо.
Дрехите ви ще бъдат кални.
Пазете се
да
проповядвате.
Трябва
да
се преоблечете.
На някой мъж започнете
да
учите жена му на духовни работи, той ще каже: „Слушай, ти на жена ми за такива работи
да
не говориш.
За Господа
да
не говориш.
Че, не е ли мочурлак
да
имаш 20 000 лева и
да
останеш последен бедняк?
Говори ѝ за човешкото.“ И на него, ако му говориш за човешкото, как
да
се обича, какви маниери
да
има спрямо хората, как
да
се облича, той ще плати даже за този морал.
Хората имат ли някакво благо, започват
да
се гордеят,
да
се надуват,
да
не зачитат по-бедните и по-простите.
Щом речеш
да
проповядваш Божествен морал, той казва: „Ние такива заблуждения не искаме.“ Ако искате
да
прогресирате – любов към Бога.
Обичайте Божественото, а
да
се пазите от човешкото.
Да
се пазите от човешкото в
себе
си
, не отвън.
Вътре у вас има едно човешко, от което трябва
да
се пазите.
Всичко изядено.
Туй пазене не е
да
те е страх, но
да
има едно различаване.
Едновременно
да
познаваш де е човешкото и де е Божественото.
Побледнееш, недоволен
си
, навел
си
глава, казваш: „Защо Господ даде това положение?
Като дойде човешкото в тебе,
да
го туриш точно на мястото.
Никога
да
не заместваш една Божествена мисъл с човешка, никога
да
не заместваш едно Божествено желание с човешко и една Божествена постъпка с човешка.
Можем
да
бъдем богати.
Ако не – заставаш на опасна почва, върху която ще има хиляди години
да
се луташ.
Богатството в Божията програма е едно камилско перо, което някоя дама трябва
да
тури на шапката
си
.
Обяснявам ви това, което трябва
да
разбирате, за
да
бъдете свободни: ЛЮБОВ към Божественото, не
да
ви стана спънка.
Но в човека като има Божественото, той ще бъде свободен, силен ще бъде и способен за всяка работа.
Който има Божественото в света, всичко може
да
постигне.
И памет ще има, и сила ще има, и богатство, всичко ще има преизобилно.
Ти искаш
да
станеш учен, поет, певец, но Божията програма и без туй перо може.
И казва Христос: „Няма нито един от вас, който
да
не приеме стократно от по-напред което е имал, за бъдещия живот вечен, ако люби Бога и опази Словото Му.“
Ние мислим, че знанието трябва
да
го добием отвън.
Аз ходя между цветята, гледам ги, но се връщам вкъщи, отварям книгата на някой учен човек, който описва цветята.
Идва някой учен човек, отваря касата на баща ти, отваря туй богатство и започва
да
ти дава по една златна монета, втора, трета.
Ти благодариш, а
си
глупав
да
разбереш, че то е твое.
Той ти дава от твоето, от богатството на твоя баща.
Ти сам можеш
да
си
вземеш от него.
В този случай [няма] нужда от проводници.
Но има едно знание, при което хората се нуждаят от проводници.
Ако те не са, ти не може
да
придобиваш туй знание.
Ако ти
си
изгаснал въглен, само по
себе
си
не можеш
да
се запалиш, освен ако при тебе не дойде друг запален въглен,
да
ти даде от силата
си
,
да
се запалиш и ти.
В Гадаринската страна, която е срещу Галилея, Христос среща един беснуем, който дрехи не облича, ходи по гробищата, не се спира вкъщи.
Не може
да
се поберете в кожата
си
.
Виждате само злото в хората.
Търсите някоя философия, която
да
ви облекчи малко.
Цели легиони са влезли в тебе и са обърнали всичко с главата надолу.
При такова състояние ти не можеш
да
имаш ясна представа за живота.
Всички тия духове трябва
да
излязат, трябва
да
ги изпъдиш навън.
Има чумави микроби, маларични микроби, сифилистични микроби, има микроби на проказата.
Като дойдат, ядат те, човъркат те всеки ден.
Тия духове ще държиш гладни в кръвта, не трябва
да
има никаква нечистота, с която
да
се хранят.
И казва този беснуем: „Защо
си
дошъл преждевременно,
да
ни мъчиш.“ Синът казва: „Измъчи ме баща ми.“ Бащата казва: „Измъчи ме синът.“ Аз зная синовете, които мъчат бащите
си
.
Бащата обича
да
пие.
Синът, като види баща
си
пиян, върже баща
си
.
Бащата казва: „Защо ме мъчи синът?
“ Синът казва: „Не искам
да
пиеш, нищо повече.“ Някъде дойде синът пиян, бащата го връзва.
Казва синът: „Защо ме мъчиш?
“ Мъчи го, следователно, когато имаме известни неестествени желания, те трябва
да
се изпъдят.
Ние считаме, че окръжаващата среда ни препятствува за онова, което искаме
да
направим.
В повечето случаи ние сами сме
си
виновни за всичко, което ни сполетява.
Христос след като изпъди тия духове
да
си
вървят, човекът се освободи.
Дойде умислен, искаше
да
стане ученик на Христа.
Господ не е определил още за него
да
бъде ученик.
Когато имаш неестествени желания, ти имаш кръвотечение, ти
си
една жена, имаш кръвотечение.
Имаш желание
да
станеш милионер – то е кръвотечение.
Желаеш
да
станеш най-видният поет – то е кръвотечение.
Желаеш
да
бъдеш най-силния човек.
Всички тия желания за нещо велико, голямо, всичко това те безпокои и отнема силата ти.
Трябва
да
престане кръвотечението.
Всичките тия мисли за блясък и външни придобивки изпращат живота навън.
Казвате: „Това
да
имам, онова
да
имам.“ Кръвта ти, хубавото, което е в тебе, изтича навън.
„И ето, дойде един человек на име Яир, началник на сборището, и се молеше на Исуса
да
оздрави дъщеря му, че е на умиране.
„Не плачете, не е умряло момичето, а спи.“ За тези думи всички Му се присмиваха, защото виждаха, че момичето е умряло.
„Момиче, стани.“ И повърна се духът му, и момичето стана в същия час и пожела
да
яде.“
По някой път и вие всичките духове, които ви измъчват, трябва
да
ги изпъдите навън от
себе
си
.
Често се случва
да
не може
да
си
обясните някои неща с някои ваши състояния.
Понякога ти идва на ум
да
се хвърлиш от някоя скала.
Отчаял се, качил се на една канара, хвърля се оттам, не иска
да
живее.
Откъде тази глупава мисъл
да
се качи и
да
се хвърли?
Или пък някой търговец пропаднал, изгубил няколко милиона, иска
да
се обеси.
Защо иска
да
се обеси?
Изгубил – изгубил, защо ще се беси?
Какво иска
да
каже на света със своето обесване?
Казват: „Иде ми
да
се обеся.“ Друг казва: „Иде ми
да
се хвърля,
да
се свърши всичко.“ Откъде проникна у този човек тази мисъл?
По някой път може
да
ви нападнат и вас такива състояния.
Когато човек изпадне в едно крайно състояние, той трябва
да
знае неговия произход, за
да
може
да
си
помогне.
Когато изгубиш вярата
си
, ще започнеш
да
мислиш за въжето,
да
се обесиш.
Всички, които изгубват вярата
си
, се обесват с въже, понеже туй въже, наместо
да
се качваш нагоре с него,
да
излезеш от тъмнината, ще го туриш на врата
си
.
Дяволът казва: „Ти тури въжето, аз ще те изтегля.“ Ти туриш въжето на врата
си
, увиснеш, никой не те изтегля, обесиш се.
А като отидеш на канарата, той казва: „От канарата като някоя птичка ще хвръкнеш и ще се оправи работата.“ Хвърлиш се и, освен че не се оправят работите, но
си
счупваш ръцете и краката.
Човек, който се хвърля от канарата, за
да
се оправят работите, така свършва.
Последното положение: Единственото нещо, което може
да
спаси човека, то е
да
падне на добрата почва.
Да
допуснем, че майка ви е опекла някоя баница, разни сладкиши, печена кокошка, печена риба, майонеза, разни котлети за вас.
Но ако всичките тия менюта се заменят с ябълки, круши, грозде, с портокали, питам: коя храна, първата или втората, ще бъде по-естествена?
Вие една баница не може
да
сеете.
Баница, която я направите, изяждате я, или пък, ако не можете
да
я изядете, разваля се.
Но от едно плодно дърво след като ядете ябълките, крушите, ти може
да
запазиш семената и
да
ги посееш.
Пък другата, Божествената храна, сама по
себе
си
расте и се увеличава.
Ще ви наведа на една мисъл, която трябва
да
знаете.
И тогава правилото, което ще ви дам, е: Всякога обичай Божественото, пази се от човешкото.
Ще ви дам един пример как хората могат
да
се изкушават.
Тя казва: „Учителю, искам само за няколко минути
да
вляза и
да
кажа нещо.“ Казвам ѝ, че съм зает, вървя и отварям вратата, тя влиза в стаята, пък аз излизам навън.
Аз виждам, че тя се е докачила.
Можеше
да
почака, след един ден
да
ме пита, но то е изкушение.
Ще мине ден, два, три, може седмица, може две, три, и няма
да
идва на събрание.
Да
ви приведа още един случай.
Една сестра, доста напреднала, и тя духовна, една сестра, която е кандидатка за светийство, искам
да
ѝ помогна, викам я и казвам: „Ти правиш нещо, което аз не харесвам.
Ти не виждаш.
Туй го правиш, но тази мисъл не е благоприятна на Бога.“ Гледам, лицето ѝ пожълтяло.
Казвам: „Туй ще те спъне.“ Казвам ѝ и много други работи и тя без малко щеше
да
припадне.
“ Искам
да
изгоня този дявол от нея, а тя все говори в
себе
си
: „Че аз толкова обичам Учителя, че той така ли трябваше
да
ми каже?
Казвам: Може
да
ти е мъчно, но за твоя прогрес, дошла
си
до едно място и ако продължаваш тези погрешки, в Царството Божие не може
да
влезеш.
Ти може
да
ме обичаш колкото искаш.
Но защото ме обичаш,
да
те туря на първо място и
да
те туря отдясно, то е подкуп.
Ако ти с любовта
си
искаш
да
седиш на първо място, ти
си
на крив път.
Че ти, щом обичаш, няма нито отляво, нито отдясно
да
седиш.
Ти
си
в Бога и Бог е в тебе.
В живота, за
да
седнеш отляво или отдясно, трябва
да
издържаш тежката работа.
Христос едно време поиска
да
седне от дясната страна на Отца
Си
.
Но трябваше
да
слезе на Земята,
да
понесе всичките грехове на хората и то откакто е създаден светът.
И след като Го разпънаха, ходи в ада, и тогава, като се върна, седна от дясната страна.
И двамата ученици на Христа, Заведеевите синове искаха единият
да
седне от дясната, а другият – от лявата страна на своя Учител.
Та, и ти може
да
седнеш, но след като понесеш греховете на хората.
Но тъй
да
седнеш, без
да
понесеш греховете на всички хора по лицето на Земята,
да
го няма.
Когато двамата ученици искаха
да
седнат, единият отляво, другият отдясно, Христос каза: „Ще се кръстите с кръщението, с което се Аз кръщавам, ще страдате и чашата на страданието ще пиете като Мене, но отдясно и отляво
да
седнете, това не е Мое,
да
го дам.
Да
си
от дясната страна, това подразбира, че човек трябва
да
учи.
Да
си
отляво значи
да
ти се разкрива тайната на Божествената Любов.
Ако нямаш ум, на който
да
ти се разкриват знанията, какво се ползуваш?
И ако нямаш едно сърце, на което
да
ти разкриват тайните на любовта...
Наместо
да
изучавате любовта, вие се изкушавате и се интересувате кой кого обича и защо го обича.
В природата съществува един закон: Никога не може
да
прегърнеш една душа,
да
я стиснеш.
5.
Приготовленията на сърцето
,
НБ
, София, 4.3.1934г.,
Българинът му казва: „Какво искаш, кажи го на български,
да
те разбера.“ Французинът взел и с ръка показал като че дои мляко.
Концентрирай ума
си
към Слънцето и после прати всичката слънчева енергия навсякъде.
Българинът разбира, излиза и му дава една паница с мляко.
Французинът казва: „Мерси, мосю“ (Merci, Monsieur (фр.) – Благодаря, господине.) и изважда
да
му плаща.
Българинът казва: „Ти
си
странник.“ Той му казва: „Мерси боку.“ (Merci beaucoup (фр.) – Благодаря много.) Французинът намира българския език.
Земната енергия ще дойде и тогава непотребното от тялото ще слезе в Земята и непотребното в ума ще вземе Слънцето и ще стане обмяна и ще започне енергията [
да
тече] от центъра на Слънцето до центъра на Земята,
да
започнат
да
функционират и ти
си
в средата, в екватора, и тогава всичко ще тръгне на добре.
Природата има един език.
Всички възвишени същества, всички разумни същества живеят по този начин.
Най-първо, има известни движения, които [при] всичките народи са едни и същи, изразяват едни и същи понятия.
Запример, един англичанин ще те удари както един българин – ще ти удари една плесница.
Светията, като стане сутринта, той ще отиде на високо място
да
си
направи молитвата.
Човек трябва
да
приготви сърцето
си
.
Вие мислите, че той седи на високото място, дига
си
ръцете и се моли.
В приготовлението човек не трябва
да
се терзае в света.
Няма
да
ви кажа как се молят светиите.
Не трябва
да
внася в
себе
си
противоположни мисли, които не са естествени.
Светията, като седне
да
яде, не бърза.
“ Ами че ти
си
роден, твоят живот е определен.
Ти се ожениш, ще раждаш деца, нищо повече.
Ти
си
мъж, ще гледаш тия деца, ще сечеш дърва, ще носиш хляб.
Светията прави упражнения сутрин, като изгрява Слънцето, вечерно време, като
си
ляга и посред нощ.
Ти
си
чиновник, ще те повишат.
Следваш архитектура, определено е какво
да
стане с него.
Казвате: „Конкретно как
да
го разбираме?
Този вол може
да
има желание
да
стане един владика.
Може ли
да
стане?
Ще дигнете ръцете
си
нагоре, понеже като дигне [човек] ръцете
си
нагоре, тази енергия минава.
Хиляди поколения може
да
минат, но той владика не може
да
стане.
„Че аз, като дигна ръцете
си
, как ще привлека енергията на Слънцето?
Той може
да
стане един първокачествен вол.
И от човека, тази форма, както е създаден, според своите способности, според своите възможности, е определено какво може
да
стане.
“ Енергията няма
да
я привлека.
Следователно не желай онова, което не можеш
да
станеш.
Може
да
приготвиш известни условия за бъдеще, но другата страна на стиха казва: „Но от Господа е.“ Може
да
искаш
да
станеш професор някъде, може
да
си
способен, но друг трябва
да
реши този въпрос,
да
те назначи.
И ти трябва
да
я възприемеш.
Аз викам на светлината като отворя очите
си
, тя минава и аз я възприемам.
Зависи от онова разположение как ще я приема.
От мене [не] зависи, тя сама иде.
Пък ако имате мъчнотии, пак ще имате страдания, но всички тия страдания ще се превърнат за ваше добро.
Аз като туря ръцете
си
горе, ще ги направя в едно положение
да
възприемат енергията.
Но ако не вървите по закона на Любовта, вие ще имате същите страдания, само че нищо няма
да
излезе.
Защото ръцете дават и възприемат едновременно.
При това, всичко ще върви назад, назад, докато най-после вие се отчаете.
Щом поставя ръцете
си
встрани, от едната страна се дава, от другата се възприема.
С двете ръце не може
да
възприемаш.
Ни най-малко няма
да
те освободят от страданията, ще ги минеш.
От дясната изобщо се дава, от лявата се взема.
Без страдания не може.
Ние сега с дясната вземаме, а с лявата даваме.
При сегашните условия страданията ще дойдат.
Страданията се усилват по единствената причина, че Любовта като закон не влиза.
Тя е, която създава тази разумност.
Ние не разбираме закона, вследствие на това създаваме онази възможност за страдания.
Запример, вземете, вие сте бързи и казвате: „Като ядеш,
да
ти пукат ушите.
Бързо ще ядеш.“ Мислиш, че като караш децата
си
да
бързат,
да
ядат бързо,
да
им пукат ушите като ядат, че те ще бъдат здрави.
Ще кажеш на децата: „Дъвчете храната много добре.“ И след като сте преяли, ще им кажете, един час вода след това
да
не пият – ако искате здрави деца
да
имате.
И при това, майката, която подува детето, няма
да
се тревожи за нищо и никакво.
Като дойдеш
да
ядеш, ще употребиш лявата ръка.
С всяка една тревожна мисъл, с всяко едно тревожно чувство ние внасяме отрова в
себе
си
.
Англичанинът с дясната ръка дава, с лявата взема.
Защо трябва
да
се трови човек?
Каквото има
да
даде, дава го и каквото има
да
взема, взема го.
Та, в природата закони има.
Едно дете ще се разгневи, ще се разсърди, ще излезе навън и ще иска
да
го поканят.
Ние трябва
да
знаем как
да
възприемаме.
Майката казва: „Ела, мама, недей“, а то се сърди, обръща се, не иска
да
влезе, че най-после ще го вземат като някой почтен господин и то ще седне, ще ги погледне важно и ще започне
да
яде.
Ние нещата трябва
да
ги възприемем със своето сърце.
Ако ти чрез своето сърце не може
да
възприемеш Божията любов, ще загазиш.
Онова сиромашкото дете, на което майка му умряла и баща му умрял, на кого ще се сърди?
То, горкото, очаква
да
го извикат някъде.
Ти може
да
мислиш за любовта и
да
я идеализираш, но умът дава само.
Казвам: Всички онези, които сте добили навик
да
се тревожите, все сте от богатите деца.
Любовта ще вземеш чрез сърцето и от сърцето ще я изпратиш в ума и каквото остане излишно от тази любов, ще го предадеш през дясната ръка.
Когато искаш
да
покажеш любовта или чувството, не го предавай с лявата ръка.
Един човек, който не е доволен от малкото, вземи му го, че му давай по-малко хляб и той ще бъде вече доволен.
Някой път аз гледам един човек, който е беден.
Във време на война аз гледам същия психологически закон.
Но във войната, когато даваха по-малко хляб, взел някое парченце хляб, то за нищо не става, но той казва: „Слава Богу, че дадоха малко парче хляб.“
Ето какво разбирам
да
го съжаля: трябва
да
извадя
да
му дам.
Природата иска
да
ни отучи от много навици, от много лоши навици.
Аз му казвам: „Много те съжалявам“, пък нищо не давам.
Тя ни прекарва през опитности и страдания.
„Съжалявам те“, бръкна в джоба, изваждам 5–10–15 [лева], не че няма този човек, но му дам.
А когато кажеш: „Аз много те съжалявам“ и нищо не му даваш, то е лъжа.
На Господа.
НАГОРЕ