НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
647
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
647
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Дружене, слушане и следване
,
ООК
, София, 7.2.1934г.,
Де седи силата на огнището?
Вас ви занимава само обикновения живот, речено-казано, въпросите за ядене, за пиене, за къщи, за прозорци, кой е дошъл министър в България, после че студ има, че замръзнали няколко души някъде.
Да
замръзне някой човек някъде, няма нищо от това.
Де е силата на горящата свещ?
А пък всяко едно клише
си
има вече свой отпечатък.
Природата, когато замразява, тя е турила друго предназначение.
А всяко последствие има вече един резултат, а всеки резултат носи една радост или една скръб.
Под студ ние разбираме едно, а природата разбира друго.
Да
кажем, че седи там един човек и прави така: (Учителят махна силно с ръка.) Но знаеш ли, че само с едно махане на ръката, беля можеш
да
донесеш?
Между това, което разбираме ние и това, което разбира природата има грамадна разлика.
“ Аз не искам
да
ви турям в смущение.
Най-лесната работа е това, така
да
махаш с ръка.
Няма по-хубаво нещо от това,
да
разбереш живота.
“ Цяла философия е
да
знаеш, как
да
нарисуваш едни уста.
Няма по-велико нещо от това
да
дружиш с Любовта.
Няма по-велико нещо от това
да
слушаш Мъдростта.
Този живот, за
да
го задържиш, трябва
да
имаш сила, а пък, за
да
си
силен, трябва
да
си
способен, трябва
да
имаш знание, трябва
да
имаш Мъдрост.
Доброто е сила.
Няма по-велико нещо от това
да
следваш Истината.
После, този живот трябва
да
го подкрепяш с нещо.
И силата е поставена в устата сега.
Да
дружиш,
да
служиш и
да
следваш.
Ако вашите устни почват
да
стават много тънки, това показва, че вашето кръвообращение е слабо и в пищеварителната ви система има известна анормалност.
Да
дружиш постоянно с Любовта, няма по-велико нещо от това.
Ако краската на вашите уста почне
да
потъмнява, става черна, това показва, че има венозна кръв.
Да
слушаш постоянно Мъдростта, няма по-велико нещо от това.
Ако ти не разбираш този, Великия закон на Любовта, ти няма
да
знаеш, как
да
подкрепиш живота
си
и ще го изгубиш.
Да
следваш постоянно Истината, няма по-велико нещо от това.
„Защо трябва
да
любя“, казва някой.
– За
да
не изгубиш живота
си
.
Някой път, човек иска
да
направи добро.
Че като отиде животът, тогаз отиде всичкото.
Какво ти струва телото и знанието и свободата, като изгубиш живота?
И ако вие нямате едни добри уста, доброто не може
да
се прояви.
Защо трябва
да
любиш?
Ако вие нямате една нива изорана добре, нищо не можеш
да
посееш.
–
Да
не изгубиш живота
си
.
Но, ако имате една нива добре изорана, има какво
да
посеете.
Любовта трябва
да
дойде като средство, за
да
запазиш живота.
„А, защо трябва
да
живея?
Можете
да
имате хубави уста, унаследени от вашите деди и прадеди, но и вие сте работили върху тях.
“ – Защото, като не живееш, ти човек не може
да
бъдеш, не можеш
да
се проявиш, не можеш
да
имаш никакъв прогрес.
Целия живот трябва
да
работите върху устата.
Той казва сега: „Как трябва
да
любя?
2.
Мене слушайте
,
НБ
, София, 11.2.1934г.,
Та, казвам: При тази инертна материя трябва
да
проявим светлината и може
да
дадем модел.
Сега какъвто нос имате, един ден може
да
го промените.
Сега трябва
да
бъдат построени жилища по друг начин, другояче трябва
да
бъдат построени прозорците, другояче трябва
да
приемаме светлината, а не както сега.
Сега аз не искам
да
ви направя суеверни, но когато дойде една мъчнотия, аз
си
бутна носа само и мъчнотията се разтопи.
Та, следователно, животът може
да
се разглежда от три гледища: от гледището на младите, от гледището на възрастните и от гледището на старите.
Природата ни е дала известни упътвания.
Но не искам
да
ви кажа как се бутам, не искам
да
стане една традиция.
Който така не разглежда, ще има една отделна проява, няма
да
има едно пълно разбиране.
Човек когато има една мъчнотия, той бута главата
си
.
Но все-таки ние трябва
да
имаме известни акумулатори,
да
съберем светлината,
да
знаем как
да
обработваме светлината.
Ако ти имаш една мъчнотия и знаеш как
да
бутнеш главата
си
, веднага твоята мъчнотия ще се премахне.
Ако ти имаш известна болка и бутнеш тялото
си
някъде, ако знаеш къде
да
бутнеш тялото
си
, ще се махне болката ти.
Мисълта може
да
се събере тъй, както светлината.
Възрастният е зенитът, дето Слънцето е дошло, дето всички неща се виждат в един естествен път, защото към обяд имаме най-малката сянка и Земята е равномерно осветена.
“ Казвам му: „Тури
си
ръката отгоре, щом те заболи коремът.“ – „Ако трябва някое лекарство?
Ако някой рисува, може
да
го нарисува в най-добрата форма.
Употребих всички.“ Казвам му: „Тури
си
ръката отгоре.!
Който може
да
намери своя меридиан, той може
да
има ясна представа за живота.
И една чужда мисъл как ви е повлияла?
Та, казвам: От съвременното разбиране на живота има известни вълнения, които не може
да
обясним.
Може
да
направите един опит когато ви заболи коремът и тогава елате
да
говорим.“ След 4–5 дни казва: „Чудна работа!
Усещам много ме заболи коремът – турям
си
ръката, както ми каза, мине ми болката.
Казвате: „Как може
да
се пише до Слънцето?
“ То започва писмото
си
така: „Любезно ми Слънце, първия път, когато майка ми ме извади на прозореца
да
те видя, от твоята свещ не виждах лицето ти, понеже свещта беше много силна и ти беше скрит зад свещта.
Но трепна сърцето ми, исках
да
те видя, но свещта ти много блещукаше.
Или в твоя черен дроб, или в твоя стомах, или в твоето кръвообращение, или в твоето сърце, или в твоята дихателната система, или в мозъка.
Втори път направѝ, трети път направѝ, вместо
да
ходиш по аптеки.
Исках
да
видя очите ти.
Мислех, че на обяд може
да
дойдеш на гости у нас, много се радвах и очаквах
да
те видя по обяд.
Ще търсиш причината.
Тури
си
двете ръце.
Колко се наскърби сърцето ми, когато видях, че почна
да
се наклоняваш и видях последния ти поглед, усмихна се и се скри.
Но това го дръж за
себе
си
, не го препоръчвай на другите, защото на жена ти друга рецепта ще препоръчам, другояче трябва
да
си
постави ръцете.“
После продължава: „На обяд бях под една круша и те гледах под сянката, но много ми е жално, че не мога
да
видя образа ти, не може
да
се намали тази свещ.
Трябва
да
знаеш кой лъч на Слънцето
да
употребиш: червен, портокален, зелен, жълт, ясносин, тъмносин или виолетов и
да
знаеш как
да
събереш тази светлина,
да
я препратиш в черния дроб.
Ако вие
си
поставите ръцете в известно положение, концентрирайте мисълта
си
; тези отрицателни сили, които се събират, известни енергии сгъстяват се.
Аз няма
да
ви кажа сега, само ще ви загатна,
да
ви заинтересувам, за
да
си
продам стоката, по вашему казано.
Следователно става застой, тези енергии свиват капилярните съдове и тогава във вас се яви една вътрешна жажда, неестествена.
Аз се чудя как не се уморяваш
да
носиш тази свещ в ръцете
си
.
Ще се яви желание
да
пиете студена вода и още повече капилярните съдове се свиват.
Предполагам, че във вашия свят трябва
да
е много тъмно.
Когато се скри, всичко се изгуби, голяма тъмнина има у хората.“
Ръцете са два тока, които, се турят и тези сили се махнат.
Сега поетът може
да
развие тази идея.
Вземете една чаша топла вода, веднага се разпущат капилярните съдове, кръвта отива по цялото тяло.
“ Много добре е мислил той, но метода той не е разбрал.
Природата действува разумно, тя е разумна.
Един философ ще почне
да
разправя за Слънцето други неща.
Ако той би разбрал метода
да
достигне до стария, той можеше
да
се подмлади когато иска.
То е хубаво, каквото и
да
се разправя.
В силата на стария е
да
се подмлади когато иска.
Старият, като види младия, ще се усмихне, понеже той знае как
да
се подмладява.
Всякога човек не може
да
се лекува по този начин.
Младият е научил само как
да
остарява.
Че когато прокаженият дойде при Христа и му каза: „Ако искаш, можеш
да
ме очистиш“, Христос му отговори: „Искам, бъди чист!
Казвам: Ние се нуждаем от едно схващане особено за природата.
Старият казва: „Синко, аз зная от тебе повече.
Като се научих
да
остарявам, сега се уча
да
се подмладявам.“ Та, казвам: Всички, които сте остарели, трябва
да
учите науката на подмладяването.
Ти трябва
да
разбираш закона.
Писанието казва: „
Да
се подмладяваме вътре в нашия дух.“ Тогава ние имаме едно верую, казваме: „Човек като умре, като отиде в онзи свят...“ Това е материалистическо схващане.
Ти не може
да
лекуваш един човек, ако не влезеш в него.
Онзи свят е разумният свят,
да
знаеш законите, как
да
работиш, както един гениален човек, както един светия, който разбрал законите на природата и изменил живота
си
.
Или най-малко, ти трябва
да
вземеш неговото болезнено състояние.
И виждаме: и светските, и набожните, все надписи имат най-после, върху камъните им – поменици кой какъв е.
В този смисъл религията трябва
да
бъде такава наука.
Ти мислиш, че може
да
лекуваш някого.
За
да
можеш
да
го лекуваш, ти трябва
да
почувствуваш каква е неговата болест и
да
можеш
да
я носиш.
Сега казва: „Няма нищо, сега ще се мре, но аз като дойда втори път...“ Но и втория път като дойде, и третия път, и четвъртия път, то е като сегашните обещания.
Ако не почувствуваш, ти не може
да
лекуваш.
Религиозните разправят, че като умирали, отивали горе, а както виждаме, и религиозните ги турят в земята, дето и светските.
И в земеделието има един закон: може
да
се пресрочи времето за посяването, но като се пресрочи, нищо не става.
Всички болести имат особени вибрации: понижение на трептенията и повишение на температурата, съкратяване мускулите при окото.
Светският казва: „В земята ще ида.“ Религиозният казва: „Горе ще отида.“ Единият е прав и другият е прав.
Нещата трябва
да
се посеят навреме.
Светският казва: „Аз, като намеря вратата затворена, никъде няма
да
отида, ще се върна назад.“ Религиозният казва: „Аз ще хлопам, докато ми отворят вратата и ще вляза вътре.“ Туй показва само постоянство.
Следователно всякога трябва
да
повишим трептенията на тялото и на температурата.
И светският може
да
влезе, като хлопа, и духовният може
да
влезе, като хлопа.
Има една температура, която трябва
да
се повиши.
Но за живота трябва
да
имаме ясна представа.
Мъжът казва на жената: „Ти мене ще гледаш.“ Жената казва на мъжа: „Ти мене ще гледаш.“ Права е, но как
да
гледа на мъжа
си
?
Туй става с известни мисли или формули, които човек като внесе, той изменя [вибрациите], откъдето и
да
са.
Мъжът казва на жената: „Ти за мене трябва
да
умреш.“ Не, той за нея трябва
да
умре.
Или някоя хубава картина, или вечерно време може
да
излезеш в някоя ясна нощ и
да
видиш нещо, някоя звезда
да
ти направи силно впечатление,
да
остане в ума ти.
Младия, за
да
го познаем, той трябва
да
има две фази.
Жената казва на мъжа: „Ти за мене трябва
да
умреш.“ Не, тя за мъжа трябва
да
умре.
Мъжът иска от жената тя
да
умре за него.
Онези хора, които са обезсърчени, постоянно гледат към земята.
Той не трябва
да
иска тя
да
умира за него, понеже тя е условие за неговото подигане.
Онзи, който е обезсърчен, като погледне небето, почва
да
мисли за звездите, за тяхната светлина, някои са сини, някои са червени... Човек вечерно време от звездите може
да
вземе достатъчно светлина, с която
да
лекува една [своя] болест.
Той трябва
да
каже: „Аз съм готов
да
умра за тебе.
Тя носи това, което трябва на хората.
Бабата и дядото
си
приказват двамата.
Кажи ми кога
да
умра.“ Вземете това в много хубав смисъл.
Може
да
направите следния опит.
Най-хубавата любов, която в света може
да
намерите, то е на стария дядо и на старата баба.
Аз казвам:
да
умра тъй, както житното зърно.
Вземете чесън, изваждате го вън в някое шише.
Когато някой заболее от неврастения или анормално състояние, този чесън го поставяте цяла седмица вън, когато нощите са ясни, за
да
може чесънът
да
възприеме светлината от звездите.
Мъжът трябва
да
каже на жената: „Кога искаш аз
да
умра за тебе?
Като се дава този чесън с лъжичка и болният се лекува.
Този дядо
си
има вече една нова философия; и бабата
си
има една нова философия.
“ И жената трябва
да
каже: „Кога искаш аз
да
умра за тебе?
Щом дойдат младите при тях, те разправят все за младия
си
живот, а за стария
си
живот мълчат.
“ Ученикът трябва
да
каже на учителя
си
: „Кога искаш аз
да
умра за тебе?
Но трябва
да
знаеш как
да
го направиш.
“ Учителят трябва
да
каже на ученика
си
: „Кога искаш аз
да
умра за тебе?
Всеки може
да
вземе чесън, всеки може
да
го тури.
Трябва
да
знаеш (всяка нощ
си
има своето време) как
да
го направиш.
Човек мълчи, когато мисли, когато някои мисли, чувства и постъпки трябва
да
се оформят у него.
Та, казвам сега: Ние, които търсим Божието благо, не знаем как
да
го намерим.
Всеки човек, преди
да
е решил, трябва
да
мълчи.
Ние се смущаваме за това, което не може
да
направим.
Учителят само при тези ученици може
да
внесе своето знание,
да
се подигне.
При едно земетресение какво можеш
да
помогнеш?
Като реши нещо, като вземе едно становище, едно положение, каквото и
да
е, без разлика.
Ние вземаме неговия живот без
да
го делим, без
да
му туряме някое название.
Сега всички искате
да
бъдете богати.
Ще отидеш
да
работиш, както можеш
да
извадиш.
Някой казва: „Лесно може
да
го турите.“ Тебе лесно може
да
те направят един свещеник: ще ти турят едно джубе, една килимявка.
При туй знание всички хора богати не могат
да
бъдат, тъй, както сега хората търсят богатството.
Тебе лесно може
да
те направят един професор: ще ти дадат една диплома, ще ти дадат една книга
да
четеш.
Защото всякога, когато човек иска другите
да
станат условие и възможност за него
да
се подигне, той трябва
да
знае, че и той трябва
да
стане условие и възможност за другите
да
се подигнат.
Трябва едновременно много хора
да
работят.
За Слънцето кой може
да
говори?
При това, като знаем, че това земетресение ще дойде, трябва
да
имаме една масивна къща,
да
няма нужда
да
ни изваждат от дома ни.
Кой професор може
да
говори за Слънцето?
Ако ти не обединиш тия двете идеи в ума
си
, ти нищо не може
да
постигнеш.
Туй трябва
да
бъде разбирането.
При сегашните кооперативни здания какво ще стане?
Туй трябва
да
бъде разсъждението.
Ако дойде едно силно земетресение, тия хора ще пъшкат отдолу.
С какво може
да
се оправи мързелът?
При туй разбиране хората ще дойдат до правилно разбиране в живота.
Сега не искам
да
кажа
да
не се градят такива здания.
Той трябва
да
учи.
Тъй като мисля, аз вече разбирам какво отношение трябва
да
имат хората към мене.
Но от неразбирането на живота ние, без
да
искаме,
си
създаваме своите нещастия.
Следователно за бъдеще разумните хора, като разберат природата, няма
да
си
причиняват нещастия.
Тогава мързеливия човек може
да
поправим, като почне
да
учи.
Някой казва: „Той е много способен, даровит.“ Даровитият човек, и той има една опасност.
Той ми се явява един брат, но същевременно зная, че и аз съм една възможност този беден човек
да
се подигне.
Той трябва
да
работи.
Аз не гледам така на бедния.
Ние може
да
очакваме и ако хората не
си
поправят умовете, ще дойдат земетресения и главите ще побелеят.
Не мислете, че като сте даровити, това е достатъчно.
Даровитият трябва
да
работи.
Да
изменят своите мисли вече.
Никой в света не може
да
остане на едно и също положение.
И Писанието казва: „Гледайте
да
не ви избълва Земята!
Сега, какво трябва
да
прави старият човек и възрастният?
Та, Писанието казва, пророкът, който се намира в критически времена, казва: „Слушайте вие, които търсите пътя на критическите времена!
Понеже сега имате две известни и според математиката вие може
да
намерите третата неизвестна.
Има нещо разумно в природата.
От двете известните третото може
да
намерите.
Та, ще ви приведа един пример сега, който донякъде изяснява.
Има нещо в природата, което не е разумно, но има нещо, което е крайно разумно.
Аз ви дадох двете, вие по законите ще намерите третото.
Тези два възгледа трябва
да
ги държим в ума
си
и
да
знаем, че някой път се натъкваме на разумните работи и тогава идат други последствия.
Всички разбирате математика, учени хора сте, всички имате висше образование.
Сега, мисълта, която искам
да
остане в умовете ви, е: Вашето щастие седи във вашите ръце.
Вашето щастие зависи от вашето разбиране, вашето щастие зависи от вашето дишане, вашето щастие зависи от вашето хранене, вашето щастие зависи от вашето ходене и най-после, вашето щастие зависи от вашата смърт и от вашето раждане.
Да
умрете и
да
се родите, вие го оставете за друг път, но сега не ви трябва
да
ходите
да
умирате.
Като дойдете
да
умирате, оставете го.
Онзи го пита: „Какво
си
се замислил, господин Бичард?
Смъртта и раждането са само за старите хора.
И трябва
да
се радваме, че имаме толкова учени хора.
“ – „Гледам на улицата едно състезание.“ – „Какво състезание?
Като млад и като възрастен какво трябва
да
правите?
Изучавайте живота на природата.
Минава и един здрав човек, който ритна патерицата на другия и той падна на земята.“ – „Ако аз бях, щях
да
изляза на улицата и
да
го ритна,
да
го сваля на земята.“ Бичард му казва: „Ти
си
този, който риташ патерицата.
Онова, което вие сте научили, онова, което съвременните учени хора правят, всички разумни поети, философи, музиканти, държавници, от което време и
да
са, направете една реформа само в
себе
си
.
Слепите хора са безобидни хора в света, никакво зло не може
да
направят.
Като направите тази реформа в
себе
си
, приложете я отвън.
Но какво добро може
да
направят слепите?
Бичард се обърнал и [онзи] му казал: „Благодаря.
Жените
да
станат условия за подигането на мъжете.
Според тази философия учените хора са, които гледат.
Аз ще бъда два пъти внимателен
да
не ритам хора с една патерица, но другите с двата здрави крака, ще ги ритам.
Мъжете
да
станат условие за подигането на жените.
Значи, за
да
не бъдат опасни, трябва
да
бъдат слепи.
Много Ви благодаря.
Децата
да
станат условие за подигането на родителите.
Аз съм съгласен, че слепите хора са безопасни, но какво може
да
направи един сляп човек?
Сестрите
да
станат условие за подигането на братята.
Право е, че един човек, който вижда, може
да
направи пакост.
Та, сега аз не искам
да
ритам вашите патерици.
Майките
да
станат условие за подигането на бащите.
Ако вие имате някои патерици, вие може
да
си
ги носите, нямам нищо против вашите патерици.
Учениците
да
станат условие за подигането на учителите, учителите – за учениците.
Трябва
да
го извините.
Но здрави крака като имате, трябва
да
мислите.
Богатите
да
станат условие за подигането на сиромасите и бедните – за богатите.
Човек трябва
да
мисли върху онова, което съществува в природата.
И в този смисъл
да
се образува една връзка, една вътрешна стабилност, едно вътрешно разбирателство.
Та, трябва всички
да
бъдем справедливи и снизходителни.
Трябва
да
мисли за предназначението [
си
] като човек, какво трябва
да
извърши той.
Ние не трябва
да
се възмущаваме от знанието, но това знание трябва
да
турим на работа, не само на теория.
Защото сега всички се смущаваме, казваме: „Не съм цар, не съм министър, не съм това, не съм онова, не съм някой богаташ.“ Питам: Ако ние, хората, се обезсърчаваме, какво трябва
да
мислят зайците?
Казваме: „Трябва
да
живеем.“ Ти ще живееш, след като почнеш
да
работиш.
Какво трябва
да
мисли един заек?
Страданията не са нищо друго освен
да
ни покажат какъв трябва
да
бъде строежът на вътрешния живот.
Какво трябва
да
мисли един слон?
Вътрешният живот е разумният живот, външният живот представя условията, при които сега ние може
да
живеем и
да
се изявяваме.
Какво трябва
да
мислят тия малки животни?
Само чрез работата може
да
узнаем какво нещо е животът.
Вие може
да
поддържате каквото определение имате за живота, нямам нищо против него.
Туй тяло, което сега носи, още не е завършено.
Може
да
разбирате живота както искате, нямам нищо против това.
Моето определение за живота мяза на нови дрехи, които човек може
да
тури.
Но каквато и дреха
да
тури, той е все същият човек.
Има нещо, което има
да
съграждаме.
„Облякъл се Петко, погледнал се – все същият.“ Значи, какъвто
си
е Петко, с хубавите или лошите дрехи, характерът му е все същият.
Та, казвам: Това е новото разбиране, което трябва
да
ни помогне.
Всички вие се нуждаете от една топла мисъл, вие се нуждаете от едно топло чувство, вие се нуждаете от една топла постъпка.
От три неща човек се нуждае: от топла мисъл, от топло чувство и от топла постъпка.
Но понеже аз не искам
да
се спирам върху отрицателната страна на живота,
да
се бута отрицателното.
Когато дойдеш при мене,
да
не казваш: „Какво мислиш?
Друг
да
се занимава с него.
Понеже вие всички сте вече свикнали, отрицателното го знаете по-добре от мене.
“ Няма какво
да
ги знаеш.
Да
желая някой човек
да
бъде щастлив,
да
има едно вътрешно разбиране,
да
бъде той щастлив в
себе
си
, аз не подразбирам друго нещо външно.
За мене наука е
да
намеря доброто в живота,
да
ти го кажа.
Богатството не е достояние на никого, богатството е външно условие на природата.
А какво лошо има, ти това сам ще
си
го намериш, мене това не ме интересува. Защо?
Ако ти
си
богат, то е едно пособие за това училище на Земята.
Ти ще поискаш от мене пари
да
си
платиш дълговете.
А пък мене ме интересува колко пари имаш готови в банката,
да
бъдеш полезен.
Ти трябва
да
знаеш: един ден туй, което са ти дали, ще се вземе един ден.
Не ме интересуват дълговете ти, но това, което имаш, за
да
бъдеш полезен човек.
Постоянно виждаме, че нещата се взимат.
Под думата „даровит“ човек разбираме този, който има капитал.
Но
да
дойдем до онова, което е съществено, което може вас
да
ви интересува.
Защото някой път може
да
се спрем върху дреболиите в живота: кой е праведен, кой е грешен, кой е спасен, кой е философ.
Хубави са тези неща, всичко е добро, но има неща в живота, които не ни интересуват.
Какво ще ви интересува вас, ако почна
да
разсъждавам за някой древен философ, за когото едва сте чули нещо?
Абсолютното, за
да
се прояви, трябва
да
се ограничи, а временното, за
да
придобие живота, трябва
да
изгуби своето ограничение.
Толстой разправя, че във втората
си
година той имал ясна представа и страшно се възмутил, когато майка му го повила, че не оставила ръцете му свободни.
Божественото, за
да
се прояви, трябва
да
умре.
Той се възмутил, явява се съзнание за свобода.
А човешкото, за
да
се прояви, трябва
да
оживее.
Защото
да
вървя по един определен път, разбирам, но
да
вървя по един път, който не зная какъв ще бъде, не зная кривините му, има нещо, което ме смущава.
Това са символи.
Сега
да
се върнем.
Тук се иска ум,
да
се работи вътре.
Това са психологически моменти.
Всички вестници са писали за кражби, за убийства, че туй не е право, разбойници, войни.
Както ако ти дадат на 30 години вино, което е седяло в изба, и ти кажат: „Един пръст ще пиеш.“ Тебе като ти турят един пръст, ти казваш: „Тури ми още един пръст, хайде, за здраве!
Едни забогатяват, други осиромашават, едни заболяват, други оздравяват, едни се въздигат, други пропадат.
Всичките писатели, които са писали, са се мъчили
да
дадат една утеха на човечеството.
Дотолкоз, доколкото са знаели, дали са.
Там не трябва
да
спорим.
Четири чаши вино като изпиеш, в затвор ще
си
.
Бъдещите писатели трябва
да
подемат въпроса малко по-другояче.
Кое е онова, сегашното, което може
да
помогне на човека?
Та, казвам: Онзи въпрос, който е в живота, е, че ние разрешаваме въпроси, които не зависят от нас.
Може
да
кажем: любовта.
Представете
си
, че вие сте пътници.
Но любовта
си
има друг закон.
Няма какво
да
ви проповядвам, че трябва
да
пътувате.
Може
да
говорим за любовта колкото искаме.
Слънцето от хиляди години грее на Земята, но вълкът
си
е вълк.
Има 2000 километра, няма какво
да
се смущаваме.
Всеки ден по 10 километра аз трябва
да
пътувам.
Какво ще ми разправяте как
да
си
туря крака, как
да
стъпвам от тази страна.
Няма вълк, който
да
е изял 10 милиона овце,
да
е останал вълк.
Да
ме оставят свободен.
Като изяде последната овца от 10-те милиона и тогава вече започва неговата еволюция,
да
опитва същата история на овцата.
Като ми дадат една лекция по ходенето, оттам насетне аз ще вървя.
От тази лекция и от пътя, който мога
да
изходя, аз ще зная как
да
ходя.
Тогава ще почне обратният процес –
да
опитвате историята на овцата.
Каква лекция ще държи майката на децата
си
за ходенето?
Туй не трябва
да
го вземате в буквален смисъл, но в широк смисъл, само за изяснение на нещата.
Това дете постоянно пада, изправи се, падне, плаче, пак стане.
После бръкне в джоба
си
.
При сегашните условия, при които човек живее, той най-първо трябва
да
вземе предвид какво влияние оказва светлината върху него.
След 4–5 години то
си
има едно положително знание, изправя се, казва: „Не гледайте моята слабост, аз извърших първата победа в света!
И всякога трябва
да
намери известна възможност, за
да
се подложи на влиянието на светлината.
“ Защото прохождането е една голяма победа.
Трябва
да
изучава влиянието на въздуха.
Та, ние, в разбирането на живота, някои от нас постоянно падат.
Защото нашето здравословно състояние зависи от светлината, нашето здравословно състояние зависи от въздуха и трето, то зависи от храната, която ние възприемаме; и на последно място, зависи от мозъка ни – както е устроен, дали има тези апарати, с които
да
акумулира тази светлина.
Ти се обезсърчиш в живота, ти
си
едно дете, което пада.
Зависи и от дробовете ни, как възприемаме въздуха, какво могат
да
акумулират, могат ли те от въздуха
да
изваждат тази жизнената енергия, която е необходима.
Ти мислиш, че
си
възрастен.
Не, ти не
си
разбрал основните правила в живота.
Дете
си
, какво от това?
Вие не може
да
си
представите.
Извади
си
една книжка и запиши: след 4 години ти ще разрешиш един от капиталните въпроси.
Значи, ако вие не знаете как
да
ходите, вие ще развалите всичките условия, които храната е допринесла, които въздухът е допринесъл – вие вашето ходене ще ги развалите.
Сега
да
се върнем към онова, което става в природата, което може нас
да
ни ползува.
Аз гледам някой път хората като ходят.
Ти седиш в живота
си
и очакваш своето благо
да
дойде оттам, отдето никога няма
да
дойде.
Казвам: Този човек е кандидат за затвора.
Жената очаква своето благо от мъжа
си
, нали така?
Той като се кълчи, той разваля всичко.
Той още не знае
да
ходи.
Хора, свършили училище, но не знаят
да
ходят.
Ще ви дам едно ново определение за жената и за мъжа.
Досега туй определение не е дадено.
Нямам нищо против модерното, новото, но в природата съществуват известни закони, които за цялото животинско царство еднакви са.
Трябва
да
знаеш като ходиш, как ходиш,
да
ползуваш своето ходене.
Аз гледам някоя домакиня безразборно готви.
Тук във вестниците наскоро беше дадено какъв трябвало
да
бъде един модерен готвач.
Следователно жената представя всичките възможности, всичките условия, които може
да
подигнат мъжа.
Първо трябвало
да
изучи френска кухня, немска кухня,
да
изучи руска кухня,
да
изучи източна кухня, най-после
да
отиде в Америка,
да
се научи
да
прави тези [...] и след това
да
стане най-виден, гениален готвач.
Следователно жената не живее за
себе
си
.
В този смисъл жената живее за мъжа, той
да
се подигне.
Туй трябва
да
бъде идеал на жената.
Ние сега искаме
да
знаем еди-кой
си
философ какво е казал.
Не тя
да
се подигне – туй е кривият стремеж.
Какво е казал Платон мога
да
ви кажа.
Мъжът
да
се подигне, туй е предназначението на жената.
По същия начин мъжът, това е възможност и условия на жената, тя
да
се подигне.
„Познай
себе
си
!
Следователно мъжът за
себе
си
не трябва
да
мисли.
“ Интересното е, че откакто Сократ е казал туй, хората от 2000 години насам мъчно познават
себе
си
.
Той трябва
да
мисли за подигането на жената.
Един американски студент
си
оставил брада, угледен момък бил.
Един ден идват студенти, като седели, понеже женски свят имало, накарали го
да
си
обръсне брадата.
Като
си
обръснал брадата, срещнал [го] професорът и не могъл
да
го познае.
„Кой
си
ти?
“ И трябвало той отново
да
се препоръчва на професора
си
.
Мъжът казва: „Аз мога сам
да
се подигна, не ми трябва жена.“ Жената казва: „Аз мога сама
да
се подигна, не ми трябва мъж.“ Ако тази философия е права, защо ви са тези жени, защо ви са тези мъже?
Значи, като
си
обръсна тази брада, не зная дали и женският свят, които искаха това, ще го познаят, че е същият момък.
Да
бъдем последователни.
Ако човек е с брада или без брада, де седи доброто?
Добрият и с брада е добър, и без брада е добър, а лошият и с брада, и без брада е лош.
Аз не виждам нищо лошо, когато задиря жената.
Че, една жена, която няма брада, не е ли добра?
Та, един мъж, който има брада, не е ли добър и той?
Един мъж гледа към една жена, понеже тя е идеал за него.
Положителното добро в света се ражда в брадата и с брадата.
Мъжът погледне жената и казва: „Готов съм ти
да
се подигнеш, аз съм готов
да
се жертвувам за тебе.
Твоето благо търся.“ – „Защо ме гледа този мъж?
А отрицателното добро расте в безбрадието, без брада.
“ Гледа те,
да
се подигнеш.
Меките добродетели, нежните добродетели развиват жените, а по-сприхавите добродетели развиват мъжете в брадите
си
.
Божественото в човека... Жената, като я погледне мъжът, тя
да
се обърне към Бога и
да
благодари, че той я погледнал.
Ако мъжът
си
бръсне брадата, той нарушава правилото, той решава задачата на жените.
Сега не искам които
си
бръснат брадите,
да
си
ги оставят, ни най-малко нямам предвид
да
ви видя с бради.
Щом са ви дотегнали брадите, станете жени, а пък на някои жени е дотегнало
да
са жени –
да
им израснат бради.
Сега няма
да
го дам, аз говоря за жената и за мъжа.
Друг път, като имам време, ще кажа какво нещо е Бог, какво отношение трябва
да
имаме към Него.
За мене и с бради, и без бради, еднакъв смисъл има; всичко е хубаво, на място е тази брада
да
не расте много голяма, нежна.
Сега
да
не смесваме едното и другото,
да
ви е ясно.
Аз
да
ви дам идеал за брадата.
Тъй, малки косъмчета
да
израснат, че
да
се видят тъй малко закръглени; и мустачките много малки.
Без тези възгледи никаква нова култура не може
да
се насади, никаква любов не може
да
се прояви, никакво знание не може
да
бъде стабилно, никаква истина в света не може
да
се приложи.
Най-хубавата брада и най-хубавите мустачки
да
нямат нужда
да
се бръснат и стрижат, че като станат един сантиметър, тъй малко
да
са наболи мустачките.
Туй трябва
да
знаете.
Ще имаме живот като сегашния, ще бъде живот на страдания, живот на постоянни промени.
Да
се върнем към нашия предмет.
Има големи запаси, които природата оставя на наше разположение.
Човек, който иска
да
разбере физическата светлина, която свети в света, ние сега се оттегляме, но ако трябва
да
изясня, трябва
да
има 3 наблюдения.
Ние трябва
да
изучаваме нейните порядки.
Един художник, който рисува, трябва
да
има 3 наблюдения на Слънцето: като изгрява сутрин, на обед, когато е на зенита и вечер, когато залязва.
Всичките страдания, които ние имаме, не са нищо друго освен принудителни мерки, които
да
ни заставят
да
мислим.
От тези 3 точки трябва
да
остане в неговия ум каква е светлината и само по този начин той може
да
възприеме онази светлина, която е необходима за него, за неговия организъм
да
расте.
Всичките тези болести и страдания са само предпазителни мерки, които
да
ни заставят
да
мислим,
да
използваме нейните блага.
При това ние имаме точно отрицателна мисъл, мислим, че всичко туй е произволно.
Не, произволието седи в това, че не искаме
да
се подчиним на нейното естество, на малкия ред на живота.
Следователно, вечерно време, туй, което
си
събрал в своя ум, в своето тяло, вечерно време ще обработваш.
Някой казва: „Аз искам
да
бъда свободен!
Тази светлина, която природата ти е дала, ти ще използуваш.
“ Няма нищо по-хубаво от това
да
бъдем свободни.
Свободата е последното богатство, което ти ще придобиеш, и като го придобиеш, трябва
да
го цениш.
Последната придобивка е свободата.
Всички методи възпитателни приложих – без резултат.
Щом придобиеш тази свобода, ти трябва
да
я употребиш и за своето благо, и за благото на своите ближни.
И пръчката употребих, и остри думи – всичко туй не върви.“ Той е като един кон с такъв кеф.
По-голямо благо от свободата няма.
Всички други неща, които имаме, работят, за
да
станем свободни.
Ти на упорития човек няма
да
му говориш за упорство, няма
да
му казваш, че е упорит.
И мъже, и жени трябва
да
станем свободни.
И учители, и ученици, и деца, и родители трябва
да
станем свободни.
Какво трябва
да
правиш сега?
След като станем свободни, ние трябва
да
приложим в света туй знание.
Та, на тази сестра казвам: Ако аз бях на твоето място и имах едно упорито дете, щях
да
му представя, че едно време един упорит заек спрял на едно място и казал: „Оттук не се мърдам!
“ Учителят му казал
да
напусне това място, той казва, че не се мърда.
Тогава учителят пратил една хрътка и заекът, като видял хрътката –
да
го няма, избягал.
Тогава при упорития заек пратили хрътката,
да
се подвижи малко.
Ще взема първия стих [от тази глава] , понеже в същата най-главното начало на Земята е [Правдата].
Богатството и сиромашията, това са външни условия.
И когато хората следват пътя на Правдата, това е най-реалното.
Истинското нещо, което всеки един от вас може
да
извърши, е една отлична работа в света.
Представете
си
, окото голямо ли е като диня?
За нас материалният живот е най-силното.
“ – „Надбягах я аз, като влязох в гората.“ – „Радвам се – казва учителят, – че ти
си
влязъл в гората.“ Този заек вече почнал
да
мисли.
По някой път искате
да
дойде нещо грандиозно в света.
Та, нека заставим този ученик
да
мисли в упоритостта
си
, не
да
е смел и
да
каже: „Мене не слуша, хрътката слуша.“ Ти другояче ще подигнеш въпроса.
Духовния живот сега почваме
да
го проучаваме.
Защото у нас има едно естество, което трябва
да
се моделира.
Сега, ако туй око не е доволно от формата
си
, ако иска
да
стане голямо, нали ще наруши красотата в живота?
Тъй че, ние има
да
се справим с една инертна материя, на която трябва
да
разберем законите, за
да
извадим нещо от нея.
Животът не е нито материален, нито духовен, но животът
си
е живот.
Тази материя може
да
те спъне и в науката, и в религията, и в социалния живот.
Ако знаеш
да
се справиш с нея, ти ще излезеш отгоре над морето, ще може
да
плаваш.
3.
Младият, възрастният и старият
,
УС
, София, 11.2.1934г.,
Доброто е една радост, доброто е силата на човека, капиталът, с който в дадения случай той разполага.
И ако някой път се усещате слаби, трябва
да
знаете в кое именно сте слаби.
В доброто ли, в правдата ли, в милосърдието ли, или в своята мисъл?
Човек трябва
да
бъде силен.
Не самоуверен, но като дойде опитът,
да
покаже, че е силен.
Когато човек повярва, че носи доброто, няма по-хубаво нещо от това.
Ние разграничаваме хората на богати и бедни, сиромаси.
И богатите, и сиромасите се намират под един закон.
Питам: Ти можеш
да
се радваш, че твоите вериги са златни.
Ограничението
си
е ограничение – дрънкат.
Някой ще каже: „Твоите вериги са от желязо.“ От каквото и
да
е направено едно ограничение, то е ограничение.
Трябва един ден
да
се почувствуваш свободен.
Важна е свободата.
В старото време, като отиваха
да
проверяват букаите на затворниците, снемаха ги
да
ги прегледат
да
не би затворникът
да
ги е препилил.
Но един ден може
да
излезете от затвора и
да
хвърлите букаите.
Аз бих ви препоръчал на всички ви
да
хвърлите букаите.
Ако Петър чакаше по естествен път
да
му снемат букаите, какво щеше
да
стане?
Не мисли пак
да
се връщаш.
Най-първо Петър при тях отиде и те му казаха
да
се скрие някъде.
Онази вътрешна свобода, която всеки от вас трябва
да
има.
Чадата Божии трябва
да
бъдат свободни.
И всичките вериги, които ви спъват, не е лошо, че ги носите, но все някой ден ще дойде ангелът, ще го послушате и ще излезете вън от затвора.
Ще се събудите и ще започнете
да
работите.
Тука, на Земята, трябва
да
се свърши една работа.
Всички се смущавате.
Има една работа, която трябва
да
свършите.
Аз само ще ви приведа един пример: Една майка праща своето малко десетгодишно момиченце за масло.
Срещат го неговите другарки, казват му: „Чакай
да
си
поиграем!
“ Майката чака за масло, а децата
си
играят.
То
си
оставило някъде шишето и някой му го задигнал.
Играли, играли и като се сеща за какво го е пратила майка му, потърсило шишето – няма го.
Сяда на пътя и почва
да
плаче.
Хубаво
си
поиграло момиченцето, но шишето го няма.
Какво трябва
да
направи?
Едно нещо –
да
върне шишето, туй, за което я е пратила майка ѝ.
Мнозина от вас сте оставили вашите шишета някъде и сега се събуждате и казвате: „Трябва
да
правим нещо, но какво?
“ Шишето
да
го занесете на майка
си
.
Всеки един от вас
си
има по едно шише,
да
го занесе на майка
си
.
Последното, което може
да
направите.
Сега това момиче какво
да
прави?
Погрешката беше в това, че отиде
да
играе преждевременно.
Аз не я осъждам, но то можеше
да
занесе шишето и тогава
да
поиска от майка
си
да
иде
да
играе.
По-напред трябва
да
изпълниш своя дълг –
да
върнеш шишето, и тогава
да
идеш
да
играеш.
И вие сега занесете шишето по-напред на майка
си
пълно с масло, пък тогава излезнете от къщи, че поиграйте с вашите другарки.
А на ония от вас, които са изгубили шишето, не зная какъв съвет
да
дам.
Аз само едно ще ви препоръчам, на тези, които са изгубили шишетата: има един бакалин, който дава шишета, ще ви дам адреса,
да
идете
да
си
вземете.
Един бакалин зная, който е толкова щедър, че като купят от него масло, дава и шишета.
Препятствията между старото и новото седят в меховете – старото може
да
се вмести в един стар мях.
Новото, като го турите в един стар мех, мехът не може
да
издържи.
Следователно за новото вино се изисква нов мех, според тогавашния обичай, за
да
може
да
издържи новото вино, когато то ферментира.
И всяко едно ново учение, което влиза в света, не може
да
се побере в старите форми.
Детето не може вече
да
се събере в старите
си
дрехи.
Вие не можете
да
вземете едно възрастно дете и
да
го турите в старите му дрехи от петата му година.
Нови трябва
да
му ушиете.
Казвате: „Тези дрешки много му приличаха, но нови трябват.“ Някои хора много се омъчняват от новото, понеже новото като дойде, трябва
да
направят преобразования, трябва
да
му намерят място.
Новото, като дойде, то дава друг тон.
Защо има свада между свекървите и снахите?
Тя казва: „Тази снаха откак дойде, разбърка ни дома.“ Естествено, трябва
да
се разбърка този дом.
Силата на човека седи в онова разположение
да
учи.
Някой не иска
да
учи, не иска
да
работи, не иска
да
мисли.
Той иска
да
мисли за обикновени работи, но то не е мисъл.
Стане сутрин, мисли какво
да
яде, утре стане, пак същото – еднообразна храна.
Както един учител, който 20 години е преподавал в гимназията, знае математика наизуст.
Щом почне материалът
да
се повтаря, учениците ще печелят, но учителят нищо не печели.
Старите християни сега губят, понеже почнаха
да
преповтарят с новите.
Новите има защо
да
вървят в пътя на старите.
Има известни пътища, общи за всички, но методите, начините, по които човек трябва
да
влезе при Бога, не са едни и същи.
Някой път някои хора не изказват лични становища, но чели опитността на някого, и казват: „Аз така и така мисля.“ Но излагат една чужда опитност.
Някой път се преплитат чужди мисли, чужда опитност.
Той може
да
я използува донякъде само.
Ще се стремите
да
имате една ваша собствена опитност, която е важна за самите вас.
Да
имаш една опитност, втора, трета, четвърта.
Но всички те ще съставляват едно цяло и ще внасят известна светлина в развоя.
Това разпределение може
да
сложите така: Има философия на младите, на възрастните и на старите.
Умирането, то е едно ликвидиране, освобождаване от всичко ненужно.
Старият трябва
да
умре,
да
се откаже от старото и с онова, което е събрал,
да
се върне в онзи живот, който осмисля всичко.
На детето никога не можеш
да
разправяш какъв ще бъде животът на възрастния.
И на един възрастен не можеш
да
разправяш какъв е животът на стария.
Как ще дадеш душата
си
на Бога?
Ако душата е излязла от Бога и аз трябва
да
я дам, какво трябва
да
ме плаши това?
Защо човек трябва
да
се плаши, когато трябва
да
даде душата
си
на Бога?
Ти даваш коня
си
на приятеля
си
и се страхуваш
да
не би приятелят ти
да
не го върне.
Но ако този твой приятел ще върне коня ти, какво има
да
се плашиш?
Някой път старият се плаши и вие се плашите,
да
не би вашият живот и вашата философия, като влезете в голямата река на Божествения живот,
да
се изгуби,
да
изчезне някъде.
Единственото нещо, което трябва
да
държите в ума
си
всякога – кой трябва
да
живее: ние, или Бог?
Не се спирайте със
себе
си
.
Всеки човек така може
да
се спре и
да
се спъне с въпроса: „Какво ще стане с мене?
“ Нищо няма
да
стане с тебе.
Нито ще изгубите, нито ще спечелите, за какво има
да
се плашите?
Най-лошото, което може
да
ви се случи, то е следното: Нито ще спечелите, нито ще изгубите.
Човек, който мисли за великия Божи живот, нищо няма
да
изгуби.
Не само няма
да
изгуби, но ще спечели.
И трябва всички
да
се радвате, че животът така се развива и човек се мени.
Ако детето не може
да
се освободи от старата детинска форма, не би могло
да
опита живота на възрастния.
И ако възрастният не може
да
се освободи от своята форма, не може
да
опита живота на стария.
И ако старият не може
да
се освободи от старата
си
форма, не би опитал тази Божествена форма.
Най-първо ще гледате
да
се освободите от вашия неестествен страх.
Страх те е
да
изядеш някое ядене.
Не от яденето те е страх, но от последствията Страх те е
да
се качиш на някой кон.
Не от коня се страхуваш, но от последствията се страхуваш – дали ще върви този кон както ти искаш или ще хукне
да
бяга.
Такава голяма е липсата, че няма
да
можеш
да
ги платиш.
Всякога нас ни е страх от известни условия и често
си
задаваме въпроса: какъв ще бъде краят на живота?
Ако
си
млад, две неща има: Ще остарееш.
Той ще се върне у дома
си
.
Туй, което носим, ще мине през митницата.
Онези митничари са строги, всичко вземат.
Да
не останем с празни ръце, от това се страхуваме.
Разликата между праведния и грешния е, че грешникът носи много куфари, а умният, праведният, носи много малко куфарче – едва някоя и друга кърпичка, някои малки пособия и
да
му ги вземат, казва: „И без тях мога.“ Праведният преди време е пренесъл богатството
си
.
Не го носи със
себе
си
.
Мисълта, която трябва
да
държите, е следната: Човек трябва
да
расте.
Младият трябва
да
стане възрастен, възрастният – стар и старият
да
отиде при Бога.
Туй е само външно нахвърлено, но то е цял един красив процес.
Няма по-хубаво нещо от това
да
разбере човек какво значи
да
идеш при Бога.
То е най-красивият свят!
Но само здрави крака
да
имаш, мазоли
да
нямаш и ревматизъм
да
нямаш, гръбнакът ти
да
е здрав.
На Земята знаем здравите крака, а в духовния свят означава добродетели
да
имаш.
Щом нямаш добродетели, страдаш.
Справедлив трябва
да
си
.
Ако не
си
справедлив, пак ще страдаш.
Ако нямаш милостиво сърце, пак ще страдаш.
Трябва
да
имаш един отличен ум, който мисли хубаво.
Ако не мислиш правилно, ще страдаш.
Трябва
да
имаш нещо, с което
да
се занимаваш.
Човек трябва
да
бъде добър.
4.
Не я ограничавай!
,
ООК
, София, 14.2.1934г.,
Нека
да
схващаме нещата реално.
Както говори бащата, така говори и синът.
Вие ще кажете: „Може ли
да
бъде това нещо?
Както мисли бащата, така мисли и синът.
Приличат
си
.
Това
да
не ви смущава.
Правя следното сравнение: за червея
да
хвърка е невъзможно, но този червей след време ще се превърне на какавида, после на пеперуда и тогаз ще може
да
хвърка.
На всекиго природата е дала една възможност.
Той казва: „Има неща в света невъзможни, както е невъзможно за магарето
да
хвърка!
Аз искам сега
да
ви извадя от един стар възглед.
Всички магарета от птици са станали на магарета по закона на еволюцията.
Ти казваш: „Магарето не хвърка.“ Магарето се убеди, че с хвъркане няма
да
стане работата.
Вие сте толкоз ангажирани за някои неща, че сте готови
да
пожертвувате живота
си
.
И човек се учи сега
да
хвърка, но само че не както първоначално.
Спомнил
си
той, че едно време сам той хвъркал и сега направил друго: седи
си
той в колата и хвърка с нея.
Бог се изявява в света като истина и резултат на истината, това е свободата.
За мен свободата е нещо реално.
Така не можеш
да
придобиеш големи постижения.
Аз я опитвам в
себе
си
.
Сега мисълта, на която искам
да
ви наведа е следната: едно ново вярване все таки трябва
да
допринесе нещо на човека.
Вие казвате: „Новото учение, новото вярване, новото схващане за Бога какво именно трябва
да
ни допринесе?
“ Новото вярване най-първо трябва
да
ни допринесе продължение на живота, после подобрение на живота, подобрение на нашите мисли, подобрение на вътрешните отношения.
Троеличието на Бога, така виждам.
Всяко добро нещо в света трябва
да
допринесе нещо.
Казвам, трябва
да
подложите вашата вяра на един опит.
Аз съм виждал картина, Бог нарисуван в три лица, две настрани и едно отзад – триъгълник.
Виждали ли сте такава картина?
Много пъти младите са се оглеждали на огледалото.
(– Не) Художникът е искал
да
изрази нещо.
Като млади по-често сте се оглеждали.
И като стари се оглеждате, но не толкоз.
Че ако бихте се оглеждали, голям прогрес щяхте
да
направите.
Защо вие се оглеждате?
Само за
да
няма някое петно,
да
се почисти лицето ви,
да
няма някое черничко петно.
Но никога не сте наблюдавали строежа на вашите вежди, на вашето чело, израза на лицето, строежа на вашите очи, на вашия нос, на устата ви –
да
се запознаете с лицето
си
.
Отражението на третото лице на Бога – това е Свободата, широкият простор.
Писанието казва: „Човек се оглежда и после забравя“.
Той казва: „Красив съм, угледен съм“, но в какво седи неговата красота, не знае.
Щом схващам Светлината, Знанието, аз имам отражението в
себе
си
.
Като махне огледалото, той всичко забравя, понеже няма една опорна точка.
Щом има[м] живота в
себе
си
, аз имам отражението на Бога.
Като се погледнеш в огледалото, трябва
да
имаш една опорна точка.
И в духовния свят хората се оглеждат.
Но и там трябва
да
има една опорна точка.
Единствената мисъл, която ще остане от всичко това, което казах, е следната: Не ограничавай любовта в
себе
си
, за
да
не създадеш всички възможности за злото и
да
си
създадеш своето нещастие в света.
Това е всичкото, което исках
да
кажа.
Не ограничавай любовта в
себе
си
по никой начин, за
да
не създадеш злото в
себе
си
и
да
създадеш своето нещастие в бъдеще.
Това е една философия, която можете
да
опитате веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти и всякога ще намерите, че това е верно.
Когато искаме
да
бъдем свободни, трябва
да
знаем от де трябва
да
започнем.
Там пак ще има общество.“ Какви ще бъдат хората на онзи свят?
Свободата трябва
да
започнем от любовта,
да
не се ограничаваме, за
да
може
да
бъде живота свободен.
Ти казваш: „По тази работа не трябва
да
се мисли!
След това не трябва
да
се ограничава знанието.
Като се готвите за един бал, знаете с какви дрехи трябва
да
се облечете: с фрак, черен фрак, с връзка, ръкавици и пр.
“ То
си
има едно вътрешно естествено ограничение, което съществува.
Но, за онзи свят като отивате, също трябва
да
знаете, какви трябва
да
отидете.
Но вие не туряйте никакво ограничение в
себе
си
.
Ако отидете на онзи свят без фрак, няма
да
ви приемат.
Най-първо
си
представете, че ще носите дрехи като на дякон – класическа копринена дреха, бяла дреха с пояс, ако сте от бялото братство, а ако сте от черното братство, ще имате като попът, джубе с един черен пояс, една ризница.
Как
си
представяте вие сега жителите на онзи свят, с какви дрехи са облечени?
Щом ти ограничиш любовта, ти създаваш злото.
Злото се е създало по единствената причина, че у онези същества, които са напреднали толкоз в своята еволюция, които са разбрали Бога, се е зародило първото желание
да
окошарят другите същества в тяхната кошара.
Има изработени класически дрехи, в разните общества, според степента на тяхното развитие, носят разни дрехи.
Те създадоха злото.
Те искаха
да
ограничат хората.
Много красиви форми има там.
Те възлюбиха хората и искаха
да
ги окошарят.
Искате
да
окошарите всекиго.
Всеки, който окошарва другите, той окошарва и
себе
си
.
Ако потърсиш своя приятел, никак няма
да
го намериш.
Сега няма
да
се спра много върху това.
На всички гласовете им еднакви, лицата им еднакви, очите им еднакви.
Някой друг път ще се спра
да
покажа последствията.
Всяко едно желание, всяка една мисъл, каквато и
да
е тя, скрита във вас, има едно външно изявление, някога или сега, може и след един час, след година, след две или след 15, 20, 100, 1000 години.
ТИ, РА, РА,
СИ
Когато хората искат
да
кажат, че ще се оправи работата, те казват: „Ти, ра, ра“.
Като влезете в онзи свят, някой ще ви пита: „С дядо
си
срещна ли се?
Този възглед трябва
да
имате, за
да
можете
да
растете.
Не мога
да
го позная.“ И майка
си
и баща
си
като срещнеш, също не ще можеш
да
ги познаеш.
Иначе ще остареете, ще се осакатите и без
да
искате, ще станете инвалиди в бъдеще.
И след като се минат 1–2 години, ще кажеш: „Едва се научих
да
ги познавам!
“ Как ще ги познаеш, мустаци нямат, брада нямат!
Тук на спиритическите сеанси, за
да
ги познаят, все се явяват с костюми, с които са живели на този свят.
Тогаз думите: „Ти, ра, ра,
си
“ се превеждат така: „Ти, Слънце, Слънце
си
“.
Та даже и вашите вярвания, които имате сега, са много стари още.
Както за онзи, който краде, мога
да
подпиша, че ще намери затвора, ще го хване законът.
Толкоз години ви преподавам и гледам, толкоз стари възгледи имате!
Който прави добро, пак е определено, че никога няма
да
намери затвора.
Не съм могъл
да
ви извлеча от вашите стари вярвания.
Какво значи
да
прави човек добро?
“ Тогаз двата реда могат
да
се преведат така: „Ти, Слънце, Слънце
си
, Ти, който вървиш и носиш своето светило!
Всеки човек трябва
да
има едно Слънце в
себе
си
.
С девет чифта биволи не може
да
ги изтегли човек.
Та сега стремете се в
себе
си
към това.
Не трябва
да
ги отхвърлите.
Това трябва
да
бъде първото ви постижение.
Слънцето прави хората
да
виждат нещата.
Ние виждаме нещата, когато Слънцето грее.
Не
да
се хвърли съвсем старото.
Като не грее Слънцето, не ги виждаме.
Но има стари работи, които трябва
да
ги турите в гардероба.
Някой казва: „Аз не искам
да
го ограничавам!
Когато Слънцето го няма, не могат
да
се виждат нещата.
“ Но, като не го ограничаваш, ти
да
се чувстваш свободен.
Значи, онова начало в нас, което ни прави
да
виждаме нещата,
да
разбираме, което прави
да
се явява в нас интерес
да
се учим, то има разни имена.
Но някой път ти, като не го ограничаваш, не се чувствуваш свободен в
себе
си
.
“ Тридесет години вече наблюдавам, как започват хората и религиозните и светските хора, как започват с любовта.
Не, не ограничавай и
себе
си
в любовта!
Вие се ограничавате в
себе
си
.
Казвате: „Кого
да
любя и кого
да
не любя?
Писанието казва: „Бог изпраща Духа
си
и оживява.
И гледам, че и религиозните и светските хора еднакво започват с любовта и еднакво свършват.
“ Щом казваш така, ти
си
създаваш злото в
себе
си
.
Оттегля Духа
си
и умира.“ Значи, резултатът от отношенията между Бога и човека е живота.
Не туряй никаква преграда на своята любов!
И най-после всичко става обикновено.
Младата мома хвърли такъв поглед на онзи момък.
Казваме, че Духът ще ръководи, значи говорим за онова Начало, което носи живота в
себе
си
.
Да
обичаш един човек, макар и
да
има погрешки.
Някой път вие казвате, че искате
да
живеете.
За
да
живееш трябва
да
съществува една връзка между тебе и Бога!
Да
кажем, че в тебе има едно желание
да
му помогнеш, но от човешко гледище ще кажеш: „Нека
да
си
носи той съдбата!
Сега трябва
да
се види, какво означава тази връзка.
В тях виждам един свещен трепет, нещо Божествено.
Донякъде може
да
се обясни.
После стават по-свободни, по-свободни, приближават се, дойдат вече близо.
Не че може
да
се обясни напълно.
И в астрономията се знае, че когато някоя комета дойде до най-близката точка, най-силно се движи, завърти се и после взима другия път.
Сега по някой път, вие се държите, както бабата, която казала: „Не искам моя дедо
да
го вземат.
За
да
се направи един организъм
да
функционира, непременно трябва
да
влезе в телото въздух.
След сто, след двеста години, след хиляда години, пак ще се върне.
Не
си
давам моя дедо!
И като влезе този въздух в белите дробове, човек почва
да
живее.
Идва полека, приближи се, прояви се изведнъж и
си
замине.
Да
не го вземат, моя дедо.
Дишането се подкрепя и от други процеси, за дишането са потребни храносмилането и човешката мисъл.
Синко, не
си
струва без дедо.“ Вече за нейния дедо тя има едно понятие, както за Бога.
Как трябва
да
бъде с човека.
Щом спрем дишането, животът не може
да
се прояви.
Осемдесет години са живели, така са се обикнали, че тя не иска
да
се раздели от него.
Като влиза въздухът от вън той произвежда този резултат.
Това, което се мени и няма никакъв устой в
себе
си
, вие не го считайте за любов.
При сравнение виждаме, че същото отношение съществува и в друга област.
Но има още една малка закачка, от която бабата трябва
да
се освободи.
Когато човек почне
да
мисли по въпроса, какво е живота, какво е Бог и т.н., по някой път става едно пресилване у него.
Като умре дядото, тя ще почне
да
плаче за него.
Пресилване може
да
има и в дишането.
Вие виждате най-първо, че вашият приятел има нещо добро.
Щом почне
да
плаче за дядото, плачът показва едно неразбиране.
Когато човек не диша, има един резултат, а пък когато човек пресили дишането, образува се друг резултат.
И той вижда нещо добро във вас.
Това, което ние обичаме не може
да
умре!
Та сега има две крайности, от които трябва
да
се пазите.
И това, което ни обича и то не може
да
умре.
Някой път вие ставате инертни в своето дишане, в мисълта
си
.
Вие вече не
си
виждате доброто един в други.
Но нека
да
остане тая мисъл сега, тя е много аналитична.
Следователно, това „нищо“ го интересува, в дадения случай.
Обезсоляват хората и затова любовта не може
да
се прояви.
Не мислете, че трябва
да
разберете още сега.
Аз ще
си
послужа с един реален пример: ако рисувате една картина на бял фон и ако я рисувате на чер фон, какъв метод трябва
да
употребите в двата случая?
Тогаз е желателно
да
се види, какво го интересува.
Казва, че нищо не го интересува, а иска
да
живее!
Не ограничавайте Божията любов в
себе
си
!
Той казва: „Аз не искам
да
бъда богат.
Дайте свободен ход на любовта!
Аз искам
да
имам колкото
да
преживявам!
За Любовта, като дойде, имайте винаги едно свещено правило:
да
нямате никакво ограничение в Любовта.
“ Не иска[л]
да
бъде богат, а искал
да
преживява.
Отвън ще има едно ограничение, но на онова, което дава подтик на вашия живот, на вашата мисъл, на вашата свобода, не туряйте ограничение.
Какво значи
да
преживява?
(– Не) Направете малки скици, за
да
имате едно предметно учение.
На това, което дава подтик на вашата мисъл, на това, което дава подтик постоянно на вашата свобода, не туряйте ограничения.
Не е богатството, което дава на човека живот.
Вие започвате
да
рисувате любовта с бял фон и свършвате с чер фон.
Да
не туряте ограничения.
Животът е независим от богатството.
Някой казва: „Богат
да
е човек!
Ще дойдат скърби, страдания, от които човек много мъчно може
да
се освободи.
“ Вие всякога можете
да
бъдете богат, когато искате.
Стига
да
искате.
Вие сами се чудите на
себе
си
.
Какви качества трябва
да
има онзи, който иска?
Детето, което иска от майка
си
хляб, какво прави?
Не казвам
да
не рисувате, вие рисувайте на черния и белия фон.
Но искам
да
кажа, че като рисувате на бял фон, ще имате един резултат, а когато рисувате на чер фон, ще имате друг резултат.
Те
си
седят на едно место и искат от там и никой не ги чува.
И какво значи един
да
ходи подир майка
си
?
Най-първо човек трябва
да
се учи
да
рисува на бял фон.
Пък на черен фон само боговете могат
да
рисуват или най-гениалните хора, най-напредналите хора.
То знае, че ако се отдалечи от майка
си
, тя няма
да
влезе в желанието му, а като е близо до майка
си
, тя ще го чуе и ще вземе предвид желанието му.
Най-първо научете изкуството
да
рисувате на белия фон.
Вие сега имате в любовта
си
едно схващане, искате това същество, което вие обичате,
да
бъде ваше.
Казва някой: „Господ всичко чува!
Всичко чува, но не всичко изпълнява. Тогаз?
“ Също така и обикнете един човек, хванете го, искате и него по същия начин
да
окошарите.
И дали Господ всичко чува?
Необходимо ли е Господ всичко
да
чува?
Вие обикнете някой човек и искате
да
го окошарите.
Думата „чуване“ трябва
да
се разбере в най-[добрия] смисъл.
Да
кажем, че аз обикна някого и искам
да
го окошаря.
Господ всичко чува, което е за чуване.
Но и мен обикне някой и той иска
да
ме окошари.
Всичко онова, което е за чуване, чува го.
Има неща, които не трябва
да
се чуват.
Такива схващания трябва
да
се образуват във вас.
Ето от какво произтича борбата, борба в любовта: ти обичаш някого и искаш
да
го окошариш.
Ние казваме: „Обаче, понеже .“ Тогаз човек ще бъде в положението на онзи турчин, който отишел в съдилището
да
го съдят.
Друг някой те обикне, но ти нищо не знаеш и той иска
да
те окошари.
А, някой друг иска пък, него
да
окошари.
След като обикнеш някой човек, остави го свободен, за
да
избегнете от противоречия.
Този, когото обичаш, дай му свобода!
Едно „понеже“, едно „обаче“, отиде нашето даначе!
И другото е право, но любовта трябва
да
се изрази, както казвам, за
да
изчезнат противоречията.
“ Значи, съдията решил
да
се вземе неговото теле.
Не могат
да
изчезнат противоречията, ако не разберем процеса.
Хубаво сега, за
да
не отиде даначето, какво трябва
да
се прави?
На земята така трябва
да
бъде.
Ще отиде даначето!
Но за
да
се премахнат противоречията, ти трябва
да
дадеш свобода на онзи, когото обичаш.
Като кажа „понеже“ и „обаче“, ще отиде даначето.
Всички, като дават свобода, тогаз любовта свободно ще се прояви.
Та всеки един от вас трябва
да
се стреми
да
има един правилен възглед върху живота.
Не сега
да
го образувате, но
да
поддържате онзи възглед, който имате върху нещата.
Едно същество, колкото и
да
го обичаш, колкото и добрини
да
му правиш, ако не го оставиш свободно, то ще образува за тебе противоположни възгледи.
Няма човек, който
да
не разбира нещата.
Ще се яви у него един антагонизъм, ще иска
да
те избягва.
Всеки един човек
си
има един правилен възглед върху нещата.
Например ти можеш
да
имаш такива възгледи за един свой приятел, който иска
да
те окошари, а пък твоя приятел може
да
си
състави такива възгледи за друг приятел и т.н.
Някоя мома бяга от момъка, понеже иска
да
бъде свободна и момъкът бяга от момата, някой път, защото иска
да
бъде свободен.
Та, гореказаното е нужно, за
да
не се родят противоречия в бъдеще, че
да
дойдат толкоз много страдания, та
да
се чудите какво
да
правите!
Някои, гледам, още от сега създават инквизицията, приготвят
си
веригите.
Всичкото това, важното, те отлично разбират!
Има неща, които не разбират, но няма защо
да
ги разбират.
Та първото нещо е следното, новото учение е: На онзи, когото обичате, ще му дадете свобода, както на
себе
си
!
Ако той не е свободен, тогаз и вашата свобода се ограничава.
На вас може
да
ви се вижда това малко странно, но ще ви приведа един малък пример, само за разяснение.
Но трябва
да
се изработи един метод, а не само вярвания.
Представете
си
, че има две другарки, които се обичат.
Трябва
да
се работи нещо.
Но на едната баща ѝ е крайно взискателен, той не дава никаква свобода на дъщеря
си
.
Вярата
си
има свое приложение.
Питам тогаз, между тези две другарки, понеже бащите им ги ограничават, може ли
да
се развива любовта им както трябва?
Не може
да
се развива.
Защото всички нещастия в света, в живота, са станали от ограничението на любовта.
Всички престъпления в живота са резултат на онова вътрешно ограничение на любовта.
Оттам водят своя произход страданията.
Като вярвам, че слънцето ще изгрее и не изгрява, тогаз каква нужда имаме от такава вяра?
И за
да
се премахнат страданията, трябва
да
се премахне ограничението вътре или
да
се тури онази свобода, която Бог е дал на хората.
Както ти искаш
да
бъдеш свободен, желай тази свобода и на другите, на противоположния на тебе.
Но вярвам, че ще израстна, а не мога
да
израстна, тогаз защо ми е тази вяра?
И той
да
има същата свобода, не повече от тебе, а толкоз, колкото и ти.
Аз говоря сега за вътрешната свобода.
Ако тази вяра в Бога не може
да
ти даде това, което искаш, тогаз защо ти е тази вяра?
Всички имаме еднакво схващане, но когато човек придобие истинската свобода, тогаз той е доволен от
себе
си
.
Но казваш: „Трябва
да
се вярва в Бога!
“ Съгласен съм, но във вярата постоянно трябва
да
има едно приложение.
Всеки ден трябва
да
има едно приложение!
Че аз съм свободен като гледам Слънцето.
Могат
да
се явят след време у вас някои противоречия.
Ти можеш
да
кажеш: „Тази вяра, аз я оставям вече!
Дойде майка ми и ми казва: „Майко, недей, недей, Слънцето може
да
те изгори.
Ако се обезвериш в едно, в какво трябва
да
вярваш?
В природата има известни изключения. Не!
В природата няма никакви изключения, но изключенията, това са една привидност, която съществува в природата.
Ако пък, се пренесете в умерените пояси, дните и нощите тук се намаляват и се увеличават.
Искам
да
си
измия краката с водица.
Тъкмо детето иска
да
се качи на дървото за круши или ябълки, майката казва: „Не може, не може, ще паднеш!
“ Аз виждам, че желанието ѝ е много хубаво, любов има тук.
Тук го виждаме, че залязва, а пък на северния полюс го виждаме, че се качва като витло нагоре.
После пак почва
да
слиза.
Та първото нещо: майката
да
остави детето
си
свободно.
Нека
да
слънчаса детето.
Да
е свободно.
“ Аз не съм срещал нито един астроном
да
обяснява, но така
да
обясни, че
да
се разбере.
Нека го повее вятъра,
да
е свободно.
Ако можехте
да
се покачите на четири–пет хиляди километра над земята, щяхте
да
имате ясна представа за движенията на земята и за движението на слънцето.
Нека
да
си
поизмие краката.
Идеята щеше
да
ви стане ясна.
Та от това, външното трябва
да
видим какво нещо е свободата.
Аз казах на едного: „Можеш ли
да
направиш един прозорец и той
да
показва и север и юг?
Нека
си
мисли криво!
Има една крива мисъл, нека
си
носи тази крива мисъл, какво ще го оправиш!
Как така северен прозорец
да
стане южен!
И вие, като не можете
да
ги разрешите, казвате: „Това не верно!
“ – „Еди кой
си
философ е писал.“ – „Но и аз четох един философ, че Господ имал сто лица, а пък аз мисля, че Господ има толкоз лица, че никой не може
да
ги преброи.“ Той казва: „Той е направил човека по свой образ и подобие.“ – „Ти беше ли там?
Но трябва
да
отидеш на местото
да
го видиш.
“ – „Мойсей писа това, което знаеше.“ – „Мойсей не е авторитет за мен, в дадения случай.
Тук не е верно, но там на северния полюс е верно, че южният прозорец може
да
стане северен.
“ – „Но и аз сядам и ще пиша!
И аз ще стана авторитет.“ Авторитетът не е в това, че е писал Мойсей, но в това, дали е верно туй или не.
“ Детето
си
представя, че слънцето минава отдолу и после от другия край се явява.
Вие искате
да
знаете, защо е създадена земята, нали?
Аз питам тогаз, защо се създава един дом?
Ако сме като Него, трябваше
да
бъдем всесилни като Него.
Щом сме образ и подобие на Бога, трябваше
да
бъдем като Бога.
Ще бъде тъй естествено
да
отидете на някоя друга земя на гости, както вие ходите на гости в друг един дом.
5.
Не пресушавай живота
,
УС
, София, 18.2.1934г.,
Не само го нося, но аз зная какво
да
меся.“ Имате ли нощви?
Не че Господ не слуша, но съдът, който носиш, не е както трябва.
Пресява брашното, меси хляба, опича го.
Като идеш, трябва
да
носиш един съд, че каквото поискаш, Господ ще ти даде.
Тогава казвам: Може
да
останете вкъщи, а на тъпанарина казвам
да
си
върви.
Ако не носиш нищо, Господ не дава.
Като идеш при Бога, трябва
да
носиш ума
си
– ще ти даде нещо за ума.
Като идеш при Бога, трябва
да
носиш нещо за сърцето
си
– ще ти даде нещо за сърцето.
Като идеш при Бога, ще носиш и тялото.
Онова, което отпосле може
да
придобиете, то е второстепенно.
Но ако идеш без тяло, ако идеш без сърце и без ум, при Бога нищо няма
да
получиш.
Вие отивате без ум, без сърце, без тяло при Бога и искате Господ
да
направи много чудеса заради вас.
С нашите възгледи ние
си
създаваме ненужни страдания.
Той е, Който е създал всички и грижи се и за най-малките същества.
Ненужните страдания са в това, като мислим, че отношенията на Бога спрямо нас са други.
Трябва
да
търсиш причината у
себе
си
.
Бог иска
да
ни застави
да
работим.
Бог иска
да
ни застави
да
мислим.
После, нека
да
ви представя конкретно онзи велик закон в света: как трябва
да
се постъпва, как трябва
да
се прави добро.
Бог иска
да
ни застави
да
чувствуваме, ако трябва
да
чувствуваме.
Някой казва: „Трябва
да
правим добро.“ Ето какво е истинското добро в света.
Бог иска
да
ни застави
да
постъпваме, ако трябва
да
постъпваме.
Ще насадя градина от няколко хиляди дървета и тогава всичките, които минават, ще ви каня на гости, но никой не трябва
да
носи никаква кошница.
Аз всичката философия свеждам към това:
Да
мисля, както Господ мисли.
Само ще носи кошницата, която Господ му е дал.
Господ на всеки едного от вас е дал една малка кошница и само със своята Божествена кошница ще дойде и колкото може в нея
да
тури,
да
тури.
Да
чувствувам, както Бог чувствува, и зная как Бог чувствува.
Във външна, друга, голяма кошница не се позволява нито една ябълка
да
вземе.
Да
постъпвам, както Бог постъпва.
Да
напълниш външната кошница и
да
си
носиш вкъщи седи съвременното зло в света.
Има два вида проводници – на Черната ложа и на Бялата ложа, които всяка нощ ви проповядват.
Туй като науча, другите неща сами по
себе
си
ще дойдат.
Като дойдат, започват своята реч, казват: „Слушай, ти
си
способен човек.
Умната мома, добрата мома, красивата мома, тя носи своето щастие със
себе
си
.
Трябва
да
помислиш малко за
себе
си
, нещо трябва
да
направиш.
Това са нейните кандидати.
Дом трябва
да
имаш, трябва
да
се уредиш, другояче, ще осиромашееш, гладен ще умреш.
Глупавата мома, и тя носи своето нещастие със
себе
си
.
Туй не е за комисията, което ви казвам.
Сиромах ще бъдеш, няма
да
те почитат хората.
Това е за учениците, на които трябва
да
го разправите.
Бедния като видиш, натисни го за главата, сиромаси не трябва
да
бъдем.
Силен трябва
да
бъдеш.
Онази, която не е добра, не е красива.
Който те удари, удари го и ти,
да
покажеш силата
си
.
Тя носи своето нещастие в
себе
си
, няма никакъв кандидат.
И ако има кандидати, са грозотии.
Света Господ само за тебе го е създал.
Ти гледай
да
живееш.“ Това, всяка сутрин като станеш, ти се проповядва.
После, гледай красив
да
бъдеш, хубаво
да
ядеш, до понапълнееш малко.
Да
вложи красивия ум в
себе
си
, красивото сърце, красивите постъпки, и веднага ще се измени.
Ако
си
търговец, ако
си
учен, те проповядват ден и нощ.
Какво трябва
да
мислят учениците?
Не пресушавайте живота в тялото, не пресушавайте чувствата
си
, не пресушавайте вашата мисъл.
Говориш за Бога, а мислиш за
себе
си
.
Днес гледам, двама души болни отиват при един виден лекар
да
се лекуват.
Интересуват се
да
знаят какви са болестите и от какво страдат.
Единият казва на другия: „Ти не
си
толкова болен.
Трябва
да
вляза пръв при лекаря.“ Питам: Коя е причината на твоята болест?
Защо
си
закъсал?
Този човек, доколкото гледам, постоянно страда от преяждане.
И той все за
себе
си
мисли, нищо повече.
Знае, че разполага с много пари и казва му лекарят тъй: „Болестта ти е много лоша, много пари трябва
да
похарчиш.“ – „Лесна работа.“ – „Много пъти ще идваш, с едно идване няма
да
стане оздравяването.“ Питам сега: не е ли хубаво много пъти
да
ходиш при лекаря?
Този човек никога не беше мислил
да
прави добро на лекаря.
Всеки ден ще иде
да
го посещава и ще плаща визитата
си
.
После, този човек, каквото Господ е заповядал, той не е изпълнявал нито една Божия заповед.
Учат хората как
да
оценят своето здраве.“
Казвам: И най-ученият в пътя на ученичеството има
да
изпита една опасност.
Ученикът може
да
стане амбициозен,
да
мисли, че между учениците той трябва
да
бъде пръв.
Някой мисли, че трябва
да
помни.
Учен човек е, който в дадения случай, при две противоположности, може
да
избере правия път или, като се намери в трудно положение,
да
знае как
да
го разреши.
Намираш се в трудно положение, трябва
да
решиш какво
да
правиш.
Вие сте видели, даже най-простият човек, като се пореже, стиска
си
пръста.
Това е учен човек, стисне
си
пръста, държи го.
Даже и животните, като слонът например, като се одраска някъде, и туря кал отгоре на раната.
И остава калта
да
засъхне.
Този слон е умен, той знае как
да
си
помогне.
Ти седиш сега, порежеш ръката
си
и казваш: „Господи, спаси ме!
“ Няма какво
да
те спасява Господ, стисни пръста
си
малко, тури малко кал отгоре и работата ще се свърши.
Казват: „Как
да
се помоля?
Ако оставиш лятно време
да
тече кръвта, тя започва
да
се съсирва и образува една превръзка, но процесът на заздравяването ще дойде по-медленно.
С пръста не знаеш как
да
го хванеш, не знаеш как
да
го направиш.
По същия начин, полекичка, с крайчеца позатиснеш раната на сърцето и пет минути е достатъчно като държиш ръката
си
.
С върха на пръста, ако знаеш как
да
го туриш, мястото е много деликатно, затова много нежно, деликатно ще го пипнеш.
Човек, щом постъпи в каква
да
е школа или щом се роди в света, той е вече в една школа.
Непременно ще дойдат съответните изпитания.
Но на всеки едни изпит трябва
да
знаеш как
да
отговориш.
Ако много вдигаш шум, ще ти кажат: „Тук трябва
да
учиш.
Защото не искат
да
учат.
Понеже не искат
да
учат, отписват ги от училището, заминават за онзи свят.
Някои до 5 години учили и не искат
да
учат повече.
Някои до 10 години и не искат
да
учат повече.
Сега, не мислете, че сте ученици, а мислете, че сте една комисия, изпратена
да
слуша как изпитват учениците, а вие, като че сте завършили вашето образование.
Ще кажете: „Комисията не е права.“ Но като комисия, която седи отвън, вие ще разберете много добре въпроса.
При един изпит спор не може
да
има.
Двама майстори на цигулка няма какво
да
ми хвалят своята цигулка.
Може лъкът
да
е хубав, формата, дървото, струните може
да
са на място, като някоя гиздава мома.
Всичко туй ми е приятно, но вземам лъка, струните,
да
видя какво ще говори тази цигулка.
Знае ли
да
говори научно по всичките правила.
Има друга цена, а онази цигулка, на която не се свири добре, майсторът трябва
да
я поправи.
В дадения случай помнете, че всякога се гледа вашата работа.
Вие сте комисия.
Ще имате предвид
да
не нападате учениците.
Сега, каква е задачата на една комисия?
Ти
си
създал една своя мисъл, тя е вече едно произведение.
Тази мисъл, която се ражда в твоя мозък, тя ще се представи отвън.
Ти пред комисия ще го представиш.
Навсякъде, трябва
да
знаете, е същото.
Тя не го ражда за
себе
си
.
Утре туй момче, ще дойде друга млада майка и ще го вземе.
Какво трябва
да
правите?
Има основни неща, които трябва
да
знае ученикът и никога не трябва
да
ги забравя.
Благодарете на Бога, че вас не вземат.
Всичките страдания са произлезли от забравянето.
„Един се взема, един се оставя.“ Който се ражда, всякога го вземат, който не се ражда, него не го вземат.
Роди се една твоя мисъл – трябва
да
знаеш, че тази мисъл не е твоя.
Не пресушавай чувствата на сърцето
си
.
Деца имаме, това имаме, онова имаме.“ Тъй, като ние разглеждаме външния живот, то е един живот на заблуждения.
Тия три неща са негативни – какво не трябва
да
прави човек?
Ние гледаме, че един човек направил една къща.
Сега, какво трябва
да
прави?
Това е най-лесното, което човек може
да
направи.
Бащата казва: „Аз тази къща направих за
себе
си
.“ Но тази къща не е твоя, ти ще я дадеш.
„Имам нива“ – ти ще я дадеш.
Това са най-лесните работи, които и децата може
да
направят.
Каквото и
да
имаме в света, нищо не остава у нас.
Ще ви изясня закона: От всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и всяка ваша постъпка ще зависи каква ще бъде съдбата ви в света.
Отношението на учителя ви, отношението на външното общество към вас ще зависи от вашите мисли, от вашите чувства, от вашите постъпки.
По едно време идва бащата и то казва: „Аз отворих бъчвата и се напълни цялото мазе.“ Питам: Има ли право детето
да
постъпва така?
Сега, няма какво
да
се безпокоите.
Детето гледало бащата какво прави, и то [го] прави.
Всяка работа, която замисляте, трябва
да
се изработи.
Всеки един трябва
да
се стреми
да
изработи нещо хубаво.
Той не трябва
да
каже: „Аз това не мога
да
го направя.“ Ученикът, каквато и задача
да
му дадат, той трябва
да
се опита
да
я разреши.
Но какво носи и какво прави точно, не видяло.
Може
да
е мъчна – това не показва, че задачата не може
да
се разреши.
Не трябва сега
да
се спирате и
да
казвате: „Аз се помолих.“ Вие в дадения случай трябва
да
знаете, че молитвата е един метод.
Когато не може
да
разрешите един въпрос, ще се молите, ще се молите, но не
да
чакате само на нея.
НАГОРЕ