НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
646
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
646
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Съществените правила
,
ООК
, София, 31.1.1934г.,
Има хора пък, които, за
да
маскират своята любов към вас, ще се покажат безлюбни.
Не уреждай живота
си
, който Бог е уредил.
Сега може
да
се обясни умирането по два начина: или че човек съвършено е изчезнал от света или може
да
се даде следното обяснение.
Тогаз как искате: отвън ли
да
бъде любовта?
Този живот, през който Бог е прекарал ръката
си
и е създал нещо възвишено, не го глади, защото ще те изпъдят от къщи.
Де искате
да
бъде маската?
Ти се радвай, че тази жена
си
има мъж, който се грижи за нея.
Като падне тази бучка във водата, стопява се.
Искате ли отвън
да
бъде любовта и отвътре безлюбието или отвън безлюбието, а отвътре любовта?
Какво ще уреждаш своя живот!
И представете
си
, че водата е много.
От нас се изисква само едно нещо,
да
си
вършим работата.
В природата отвън е нейното безлюбие.
Каква работа трябва
да
вършим?
Тя по никой начин не може
да
се върне назад.
Сегашният ваш живот не дава никакво изяснение на това, което искам
да
ви кажа, защото той е един резултат на миналото, той е една фикция.
По никой начин вие не сте в състояние
да
върнете бучката.
В природата няма никаква деликатност, много груба.
Нито пет пари не дава.
Реалното, Божественото, което може
да
измени миналото на нашия живот.
Изпуснал
си
я.
Влиза онзи, мазният, прекарва
си
ръката по говедото, бута го, много меко го пипа и казва: „Хубаво е.“ Говедото не знае, какво мисли той.
Защото ако това, Божественото не влезе в нас, нашият минал живот не може
да
се обнови.
Да
си
представим почва, която съдържа миналите енергии.
А говедото
си
казва: „Добър ми се вижда този човек.“ Но след това няма
да
мине много време, половин час, един час и идва ножът.
Само по
себе
си
нищо не става от тях.
Слънцето, като дойде, е в състояние
да
измени тези семена, които са турени в почвата.
От вън е красив, а отвътре е жесток.
Слънцето е в състояние
да
измени миналото.
“ – От някъде, ако можете
да
намерите.
Та трябва
да
вложите Божественото, новото, което иде сега.
Да
не падате духом!
Гледайте
да
не я изтървете в езерото!
Който идваше, пердашеше.
Но какво значи
да
ви обичат?
Някоя друга бучка трябва
да
се намери.
Изхвърлете от
себе
си
онези ограничения, които сега съществуват у всинца ви!
Както и
да
обяснявам, ще кажете: „Отиде бучката!
“ Някой обяснява, че бащата на еди-кой
си
умрял и бил в рая.
Вложете онази любов, която имат всички онези, които истински ви обичат!
А синът казва: „Но отиде баща ми.
На вас ви трябва едно определение, какво нещо е свободата.
Че ви дават една дреха
да
я облечете, това не е свобода.
Одарен е този момък, но всички ученици в гимназията имат лошо мнение за него.
Ти разправяш за рая, но не
си
бил там.“ – „Не съм бил.“ – „Тогава как разправяш?
Или че ви вземат дрехата и това не е свобода.
Той е даровит, но има някои особености.“
Или че ви говорят меко, това не е свобода.
Или че не ви говорят, това не е свобода.
Научете се
да
вярвате в това, което Бог първоначално е вложил във вас.
Ако вие бихте писали върху свободата, как щяхте
да
я определите?
Писанието казва: „Дето е Духът, там е свободата.“ Или другояче казано: „Дето е Бог, там е свободата.“ Когато онзи, който не те обича, иска
да
ти наложи своето правило, то е ограничение.
При всички противоречия
да
вярвате в това, което е вложено!
Животът върви по две линии, неизбежни са те, едни се ограничават и се заробват, а пък други се ограничават и се освобождават.
Това, което е вложено, един ден ще даде своя плод.
Преди години във Варненския затвор стана следното: един затворник изкопал една дупка и влязъл в един канал, вътре в клоаката, за
да
излезе.
Влиза той [в] тези нечистотии, с желание
да
излезе и като излезе вън ще се освободи.
Чуждата мисъл може
да
спъне когото и
да
е.
Това значи:„При баща
си
съм аз.“ Значи съзнанието на вашия баща е будно.
Един друг може
да
се спънете.
Вие сте в къщи, виждате баща
си
и той ви вижда.
Бог, Който е създал и Който създава целия свят, Той иска
да
схващате Неговата Любов и
да
бъдете израз на това, което Той иска от вас.
И казваш: „При баща
си
съм.“ Може баща ви
да
е в Америка, но той ви пише, всяка седмица ви пише по едно писмо, баща ви постоянно ви пише.
А пък ако те прекарат през тази дупка, за
да
влезеш в затвора!
Има хора, които се ограничават и се освобождават, а пък има хора, които се ограничават и се заробват.
Няма никой, който
да
не мине през нея.
И ако кажа, че не Го познавам, ще бъда подобен на вас.
Вярвайте, както и аз вярвам, за
да
се уреди вашият живот!
И онези дрехи, с които
си
преминавал, ще ги изгориш на аутодафѐ.
А пък сега не идат писма, нито чекове идат.“ Тогаз настава онова тягостно състояние, в което някои изпадат.
2.
Изпълнение волята
,
УС
, София, 4.2.1934г.,
Един ден ще ви поставят като учители,
да
проповядвате на хората.
Сега можете
да
кажете: „Аз се трудя.“ Във вършенето Волята Божия няма никакъв труд.
То е най-приятната работа, която човек може
да
има.
Вземе, че
си
разреже ръката, след това събере отрязаното място, тури
си
другата ръка отгоре, концентрира ума
си
и, чрез закона на Вярата, след няколко минути всичко е заздравяло.
Мъчнотии има преди
да
се научиш
да
вършиш Волята Божия, но щом се научиш
да
я вършиш, по-хубава и по-приятна работа от нея няма.
Разпори
си
корема, събере го после, тури ръцете
си
, концентрира се и след 20 минути коремът заздравява.
Почнете със
себе
си
– дето имате някои дивачки,
да
ги присадите с хубави плодове.
Този човек е правил хиляди опити и знае законите, че много неща могат
да
станат само когато човек знае как
да
ги направи.
Дето има празни места, посаждайте.
Това зависи от неговия ум.
Сега, всички вие имате едни стари възгледи.
Най-първо, трябва
да
се освободите от своите възгледи.
Може
да
кажете: някои неща не са разумни и как ще станат?
Някой може
да
отива до една крайност и
да
мисли следното: че без
да
работи, каквото помисли, ще стане.
Обичаш
да
говориш – отлична работа.
Има неща, които, като помисли човек, може
да
станат.
Но има неща, които, колкото и
да
мисли, не могат
да
станат.
Но ти кажеш: „Не мога аз
да
се науча.“ Не е вярно.
Но ние говорим за неща, които, като помислиш, могат
да
станат.
Щом се събудиш, не може
да
мълчиш.
Тук преди известно време една млада сестра се чувствувала като че е изоставена, изгонена, не може
да
намери покой в
себе
си
и ми разправя своите опитности.
Ще кажеш на жената: „Дай
да
ядем, дай тигана, сложи трапезата.
Дай легена!
Какви доказателства имаш, че
си
изоставена?
Ти имаш само едно самочувствие в
себе
си
и нещо, което не е вярно.
Ти имаш една чужда опитност сега.
Няма по-интересно нещо от това
да
ти говори един човек.
Вие трябва
да
сте живели между 10 000 умрели, 10 години между тях в мъчение и в мълчание и като дойде един жив човек
да
ви говори, ще видите каква сладчина е
да
ви говори човек.
Онова, което Христос е направил, постарайте се вие
да
го направите в
себе
си
.
Не чакайте Царството Божие
да
дойде на Земята, или
да
дойде Царството Божие във вас и ако не дойде сега, закъснели сте.
Ти живееш, здрава
си
.
Вие не чакайте
да
станат преобразования в България и в целия свят, но във вас всичко
да
стане съобразно Царството Божие и
да
кажете от днес нататък: „Царството Божие е в нас, ние живеем в Царството Божие.“ Това е нова реформа.
Да
останат следните положения: Първо, Волята Божия без любов не може
да
се изпълни и на хората на Земята пак без любов не може
да
се служи.
Щом той не ме обича, то
си
е за него, не е за мене.
И като има любов, тя заличава всички погрешки.
Аз ще започна
да
се безпокоя защо
да
не ме обича!
Изгревът трябва
да
бъде такова място, където всички трябва
да
се повдигнете.
Някой път казвате: „Ние сме по-горе от другите хора.“ Аз другояче разглеждам въпроса.
Според мен добър човек е онзи, който иска
да
живее, както добрите хора искат
да
живеят.
Той се въодушевява от всички добри хора, които живеят по Земята, и каквото добро види, казва: „Това е хубаво.“ Добър човек е онзи, който вижда доброто във всички хора и веднага го прилага.
Той никак не обръща внимание на техните лоши страни и като види нещо добро, казва: „Много хубаво е това, и аз ще направя така.“ И на вас препоръчвам: Поддържайте и насърчавайте всяка добра постъпка в
себе
си
и у когото и
да
е, без разлика!
Най-първо се запознай с Любовта, която е неизменна, на която може
да
разчиташ.
Защото този човек може
да
има известни съображения.
Направя му някоя услуга или му дам 1020 хиляди лева.
Той
си
потрива ръцете и казва: „Много добър човек бил той.“ Аз мога
да
накарам всеки човек
да
ме обича, но не постоянно.
Дам му пари
да
се разхожда в Европа.
Може
да
я купиш.
Продава се и се купува нашата любов.
Сега аз говоря за една любов, която нито се купува, нито се продава, а е както въздуха, който може
да
възприемаш.
Колкото може
да
възприемеш, твоя е, а колкото не можеш
да
възприемеш, не е твоя.
Когато аз искам
да
я опитам, аз отивам по високите планински места.
Една млада сестра ми разправи една друга опитност.
Казва: „Учителю, не зная какво
да
правя.
Аз съм млада сестра, някой млад брат се е заинтересувал от мене, идва, приятно му е и седи час–два при мене и
си
отива късно.
Казват другите хора: „Тази работа не е хубава.“ Какво
да
правя с него?
Ти нали знаеш
себе
си
.
Ако този брат е добър, неговото ходене при младата сестра е за добро.
Но има една потайна любов, която всякога носи големи страдания на когото и
да
е.
И всички гледате много обективно на любовта.
Право е, но онова, което вие изисквате, по Изгрева, от изгревчани, е много нещо, за
да
бъдат такива, каквито искате.
Те трябва
да
са светии от първа степен, а всичките тук не са светии, това са ученици.
Аз намирам несъобразността там, че това, което изискват от тези хора, те не са в състояние
да
го направят.
Зает съм с някоя мисъл, но виждам, че един човек иска
да
ме посети.
Аз бързам, имам належаща работа, той не влиза в моето положение и аз му казвам: „Не мога
да
те приема.“ Но представете
си
, че нямам и 4–5 минути в момента свободни.
За какво се обижда?
В дадения случай и в мене има една грешка, и в него.
В мене има една погрешка, че аз не трябваше
да
слизам, а трябваше
да
чакам
да
замине той, за
да
не ме срещне.
А пък той трябваше
да
знае, че аз съм зает и трябва
да
бъде умен и деликатен,
да
щади времето ми.
И аз трябва
да
бъда умен.
Ако и двамата сме умни, няма
да
има никакво противоречие.
Някой казва: „Имам голяма нужда
да
видя Учителя.“ И в какво седи важността?
Не можеш ли
да
ми кажеш с какво
да
се лекува?
И той пита какво
да
прави тя.
Какво друго
да
кажем?
Да
ѝ кажа
да
пие топла вода – тя не е свикнала още.
Да
ѝ кажа, че трябва
да
си
дъвче добре храната, не е удобно.
Виждам веднага причините кои са.
Тази жена, за
да
я боли коремът, тя е първо сприхава, нервна е.
И след 3–4 месеца ми казва той: „Учителю, като взе жената зехтина, отиде
си
болестта.“ Дървеното масло поглъща всичките киселини от нервната система.
При четенето на Словото трябва
да
се опитвате
да
намерите връзката, която съществува между всичко казано.
Във вашия ум може
да
изпъкне мисълта, че Христос имаше силата
да
изпъжда бесовете.
В тази глава виждаме как, когато им е говорил, цялото събрание се разгневява.
Хващат Го, искат
да
Го хвърлят някъде.
Три думи
да
Му кажеш, но точно, конкретно.
Ако искате
да
прогресирате, започнете със закона на своето самовъзпитание. Самообработване.
Но Той ги укротява и
си
заминава.
Две сестри сега се скарали и трябва
да
пратим още няколко сестри, за
да
ги примирим.
Всеки от вас може
да
направи това, което Христос е направил.
И това не е лошо, но хубаво е сам човек
да
се примирява.
Че, ако не може
да
направи това, което Христос е направил, то всичките усилия са напразни.
Една сестра разправяше, че я напуснал мъжът ѝ и тя 3–4 месеца не могла
да
се събере в кожата
си
.
Христос е започнал
да
изпъжда бесовете, но вие трябва
да
отидете в пустинята и
да
станете господари на духовете,
да
ги изпъдите.
Ще го напусна, ще
си
вървя.
Много нещо се опитвате
да
си
обяснявате с темперамента, с наследството.
Аз не съм дошла
да
служа на него.
Ако
си
ял мъчносмилаема храна, наследство ли е това?
Ти усещаш, че храната е лоша – не яж такава храна, по-добре
да
си
гладен.
Вие очаквате
да
дойде Христос,
да
изпъди от вас духовете.
Да
си
върви, където ще.“ И като дойде тази мисъл в мене, аз се успокоих.
Ние виждаме, че когато дойде в Израиля, Той не изпъди всичките духове, а само някои.
Тези духове, които бяха в хората, те
си
останаха.
Там
си
стой.
Той
си
замина, без
да
ги изпъди.
Защо идваш пак
да
се смущаваме?
Христос казва: „По-големи чудеса от тези ще правите.“ Идването на [Христа се ознаменува с] това, че даде власт на вярващите
да
се очистят.
Нека
да
си
живеем далече.
Щом можеш
да
направиш това, то и другото е лесно.
Когато у тебе има всичката добра воля, но хората не искат
да
живеят с тебе добре, остави ги спокойни, свободни, не се безпокой.
Най-мъчното е
да
спечелиш пари,
да
ги изхарчиш е лесно.
Бог
да
уреди работите.
Ако хората в една държава не живеят добре, това не зависи от тебе.
Светските хора пари печелят, вземат, дават, и тук има нещо изопачено.
Ти ще кажеш: „Аз ще се помоля.“ Ти ще се помолиш, но остави на Бога
да
оправи тази работа.
Всеки може
да
оправи работите в
себе
си
с помощта на Бога.
Ако държите този закон, много по-малко страдания ще имате, отколкото сега имате.
Не зная дали има някой човек, който
да
няма никаква слабост.
Всичките хора, без разлика,
си
имат слабости, но някои слабости се виждат, а някои не се виждат.
Небето е място на същества, които са станали напълно господари на своите слабости.
На Земята има
да
се борим най-първо със слабостта.
Не е лошо човек
да
има известна слабост.
Царството Божие не е за децата, а за силните, за разумните същества.
Думите „не е лошо“ няма какво
да
обяснявам.
Царството Божие е място, дето живеят разумни души, които се разбират и всеки човек там е толкова внимателен, че той счита интересите на другите хора като свои интереси.
Слабости не трябва
да
има.
Той не поставя своите интереси по-горе от интересите на другите хора.
Вие се приготвяте
да
влезете в този, новия живот.
Тогава на Земята можете
да
опитате.
Живеете между хора, които не ви разбират – вие се опитайте
да
имате мир в душата
си
.
Колко е мъчно, след като
си
изгубил богатството,
да
поблагодариш на Бога, че
си
се освободил от една тревога, от един товар.
Ти се молиш, но той
си
стои.
Болен
си
– благодари на Бога.
Със зехтин го мажеш, с газ го мажеш, с мехлем го мажеш, на бани ходиш две–три лета и едва за две–три години можеш
да
го изкорениш.
Всичките тези духове излизат с пост и молитва.
Ако знаеш как
да
се отнасяш с хората и условията, ти
си
в новия живот.
Важното е
да
работите върху
себе
си
.
И когато постиш, трябва
да
забравиш външния свят, какво става по света,
да
не искаш
да
знаеш,
да
не те интересува.
Силата на човека седи в това: Онова, което може
да
направите върху
себе
си
, е на първо място, а другите неща са посторонни и те ще дойдат, когато трябва.
Ще се молиш
да
излизат лошите духове.
Ако дойде днес Христос в света, светът пак ще
си
остане такъв, какъвто
си
е бил.
Има една работа, която трябва
да
се свърши.
Всички трябва
да
станете едно с Христа, по стремеж
да
почнете
да
работите.
Да
сте готови за Царството Божие.
На вас не съм държал такива хубави речи, както на
себе
си
.
Някой път трябва
да
ви изнеса някоя реч, каквато държа на
себе
си
.
Казва се: „Повярвай в Господа Исуса Христа и ще бъдеш спасен ти и домът ти.“ Правили ли сте опит с този стих?
Вие по някой път трябва
да
държите такива красиви речи.
Така
да
повярвате, че наистина
да
се спасите?
Защото има една такава страна на живота: Всичко, каквото се случва в света, е за добро.
Ако ви повика Господ и ви изпрати
да
работите,
да
свършите някаква важна работа, как ще започнете
да
работите?
Някои от вас ще се откажете, не знаете как
да
започнете.
Някой казва: „Повярвай в Господа.“ С това не се започва.
Най-първо ще впрегнете воловете
си
, ще отидете на нивата, ще я изорете по всички правила.
Втория път пак ще отидете, ще носите семето
си
и ще го хвърляте и ще завлечете това семе.
И трети път като отидете, ще отидете
да
жънете нивата.
При всичко онова, което ни се случва тук, вие не може
да
намерите по-хубаво място от Изгрева.
Ако вие на Изгрева не може
да
използувате условията, тогава къде?
А пък вие всички искате
да
ви командироват наготово.
Като излезете от Изгрева, вашето положение ще бъде далеч по-лошо.
Някъде ако няма какво
да
се жъне, ще ореш и ще сееш.
На Изгрева вие имате най-благоприятните условия
да
приложите доброто,
да
се самовъзпитавате и
да
знаете какво нещо е Божественото учение.
Това е сега задачата на един християнин.
На стария християнин задачата е
да
се подмлади.
Не външно, но вътрешно
да
се подмлади.
Аз не искам
да
ви поправям, но онова, което знам, е: Невидимият свят смята Изгрева като един малък оазис и ако вие не знаете
да
се ползувате от него, вие губите.
Дрехата ви остаряла и след време трябва
да
си
купите една нова дреха, трябва
да
спестите пари за новата дреха.
Дрехата даром се дава, но все трябва
да
платите нещо за нея.
Аз посещавам всички религиозни общества: и православните църкви, и евангелските, и теософите.
Защото в Невидимия свят съществува един закон: Като ти дадат една дреха и ти
си
недоволен от нея, ти ще я опорочиш.
И всички вие, които сте дошли на Земята
да
си
изплатите дрехата... Седите и сте недоволен от живота.
Дадоха ви една дреха, защо не бяхте доволни от нея?
Ти не можеш
да
приложиш каквото и
да
е учение без любов.
Степента на твоето разбиране ще зависи от степента на твоята любов, която имаш към Бога.
Ти
си
сиромах, но твоето положение е много по-изгодно, отколкото положението на онзи, богатия човек.
Разправяше ми един: Оженил се за една много видна цигуларка, виртуозка и всички облажавали мъжа ѝ, но той казва: „Тя свири много хубаво, наистина, но по два пъти на ден ме бие.“ Светските хора,
да
те бият – иди-дойди, но когато един религиозен човек те бие?
Ако жената обича мъжа
си
, ако майката обича дъщеря
си
и сина
си
, ако дъщерята обича майка
си
, тогава работите лесно стават.
Мисълта, с която трябва
да
се позанимаваме, е: Човек
да
бъде силен,
да
бъде в състояние
да
заповядва на духовете.
Той трябва
да
знае, че е силен и
да
не се обезсърчава.
Гладувал е три деня – няма какво
да
се обезсърчава.
Няма
да
умре.
Дето е любовта, там работите лесно стават и добре се нареждат.
Няма какво
да
се обезсърчаваш, защото, ако ще умреш, и
да
се обезсърчаваш, и
да
не се обезсърчаваш, ще умреш, какво от това?
Някой път ние готовите работи, които имаме, не може
да
използуваме, а започваме нови работи.
Когато издавахме беседите под заглавие „Сила и живот“, православните издадоха „Вяра и живот“.
Какво трябва
да
правиш?
Вярата и животът имат съвсем друго отношение, а силата и животът – друго отношение.
Кажи: „Няма
да
умра!
Силата може
да
ти помага на живота.
“ И няма
да
умреш!
Те не знаят, че вяра може
да
има само един човек, който е силен.
Силният човек има вяра.
Човек казва: „Няма
да
умра, нищо повече!
Щом аз имам любов, любовта е вече сила.
“ Защото
да
умре човек не е по Божията Воля.
Бог не направи хората
да
умират.
Не вярата създава любовта, но вярата става условие за любовта.
И следователно, ако вие не отхвърлите причината, то смъртта не може
да
има власт над вас.
вярата е барометър,
да
се покаже колко е любовта.
Светът е създаден, Бог работи върху нас.
Той иска ние
да
разбираме Неговите закони и
да
прилагаме тези закони.
Младият се извинява, че е млад, сега ще
си
поживее, пък като остарее, тогава ще приложи.
А пък старият се извинява, че е стар и че не може
да
ги приложи.
Ако четете 13-а глава от Първо послание към Коринтяните, ще видите колко хубаво е писал апостол Павел там: Най-голямата от всичките е любовта, която никога не отпада.
Жененият се извинява, че има жена и деца, и като отгледа децата, тогава ще започне
да
работи за Бога.
Вярата и надеждата са едно последствие.
Ученият човек със своята наука може
да
служи на Бога.
Не се старайте
да
определите какво нещо е Бог.
Той на жена
си
и на децата
си
може
да
покаже как се живее по Бога, стига
да
иска.
И когато имате любов към Христа, не ходете
да
Го търсите в историята къде е бил, как се е родил.
Вълчето трябва
да
прилича на вълка.
Агнето трябва
да
прилича на овцата.
Орлето трябва
да
прилича на орела.
Птиченцето – на майка
си
.
Че, Христос казва: „Преди
да
беше Авраам, Аз бях.“ Апостол Павел казва, че ние не познаваме вече Христа такъв, какъвто беше на Земята.
Всяко нещо трябва
да
прилича на баща
си
и на майка
си
.
Тъй че ние не познаваме Христа като онзи, слабия, с когото се подиграваха еврейските равини, но познаваме Христа като силен,
да
покаже пътя, по който трябва
да
вървим.
Ако вие не приличате на майка
си
, тогава какви ще бъдат децата ви?
Бъдете едно с Христа, където и
да
сте, развийте закона на Любовта, после ще дойдат вярата и надеждата.
Аз ви казвам един начин за гледане.
Как искате вие
да
започнете живота
си
?
Ако аз се моля, щях
да
се помоля на Бога
да
ми даде сила, знание, мъдрост, любов, истина, свобода.
Ще кажа: Дай ми, Господи, сила, знание, любов, мъдрост, истина и свобода.
Познавам хората толкова добре, колкото
себе
си
.
Знанието трябва
да
знаем как
да
го добием и как
да
го използуваме.
Също и мъдростта трябва
да
знаем как
да
я използуваме.
Той е толкоз опак, че за пет пари цяло едно село изгаря, с всичките хора.
И любовта трябва
да
знаем как
да
я употребим.
Също истината и свободата, които Бог ни е дал.
На всички ви трябва малко повече сила.
Не само мускулна сила, но и мозъчна сила.
Няма
да
му струва много.
Не само сърдечна сила, но и сила, която подкрепя живота, сила, която е свързана с вечния живот, с това непреривното, Божественото.
Христос е ходил на планината – дали умствено или реално, не е важно, но според едното схващане дяволът се е явил материално.
Защото е казано, че Бог е всесилен.
И по първия, и по втория начин
да
е, принципът е верен.
Говоря за силата, която излиза от Божието всесилие.
Дяволът казва на Христа: „Като
си
син Божи, направи камъните на хляб.“ А пък Христос казва: „Не само с хляб ще бъде жив човек, но и със Словото Божие.“ То е по-мощно, по-силно.
Словото е по-силно.
Това, което ви говорих, ето как трябва
да
го разбирате, ето как може
да
си
помогнете.
Един камък, колкото и
да
е голям, може
да
падне,
да
направи някаква пакост.
Представете
си
, че покрай вас е минал един човек и е оставил десетина хубави видове семена.
Представете
си
, че една дума излиза от устата на един цар и милиони хора чувствуват благото, силата на тази дума.
Вие ги оставяте в стаята
си
, държите ги в изправно положение.
Каква е силната дума, която излиза от един чист ум?
Също така, ако ти седиш и кажеш: „Ще бъда здрав“, и ставаш здрав.
Важното е
да
вярваш.
Посей семената, които той ти е оставил, от тях зависи твоето щастие.
Една американка е боледувала 12 години, лекували са я най-видните лекари и са я считали за инвалид, но тя повярвала, че е здрава, станала от леглото и почнала
да
ходи.
Нека започнат
да
растат и от техните плодове ти ще бъдеш щастлив.“
Не търсете своето щастие извън
себе
си
.
Ще кажеш: „
Да
бъда здрав, нищо повече.“ И ще бъдеш здрав.
Но щом се съмняваш и кажеш: „Сега не може, може
да
се минат няколко седмици“, всичко пропада.
Казвате: „
Да
бъде Волята Божия.“ Това е хубаво,
да
бъде Волята Божия.
Христос казва: „Отче наш, Който
си
на небесата,
да
се святи Името Твое,
да
дойде Царството Твое,
да
бъде Волята Твоя, както на Небето, така и на Земята.“ Значи, коя воля?
Онази Воля, на която всички разумни същества служат.
И като почнем
да
служим на тази Воля Божия, веднага нашият живот ще се изправи.
3.
Разумните ще разберат
,
НБ
, София, 4.2.1934г.,
Някои в младините
си
поддържат един идеал, но като дойде в стълкновение с грубия материален живот, той постепенно отстъпва от своя идеал и казва: „Ще се живее както всички хора живеят.“
Сега аз ще ви задам един въпрос: Възможно ли е човек
да
живее, както той мисли?
Най-после така закъсаш, че всичко изгубиш.
Възможно е, но трябва
да
бъде много разумен.
Той трябва
да
бъде силен човек.
Трябва
да
има знания, трябва
да
бъде мъдър, трябва
да
бъде любвеобилен, трябва
да
има широка душа.
Много богати хора, след като са пропаднали, са станали религиозни и след това са започнали
да
съчувствуват на хората, започнали
да
проповядват, че трябва
да
се живее братски, че трябва
да
се живее човешки в живота.
Трябва
да
разпознава той законите на Истината.
Че, тогава как ще
си
обясните: негрите минават за хора много набожни, нали така?
После казват, че трябва
да
живеем братски живот, добър живот.
Съвременните европейци показват един път към Бога на тези, черните, на канибалите:
да
не ядат хора.
Някои от учените [им] влияят
да
не ядат хора.
Вие може
да
четете друг някой тълкувател,
да
видите как тълкува той.
Но щом заминат и те останат със своята мисъл и пак ядат хора.
Как ще
си
обясните?
Индусите имат една свирка, с която като засвирят, събират змиите.
Като засвирят, идат всичките змии.
Засега най-щастливото число, според мене, с което човек трябва
да
работи, то е числото 2.
Извикали един турски ходжа и той събрал всичките гъсеници на едно място.
Българите питат: „
Да
ги избием ли?
“ – „Не, ще ги съберете и ще ги хвърлите далеч в гората.“ Ходжата казва: „Аз се моля,
да
ги събера на едно място, а ти ще ги събереш и ще ги занесеш далече и те [повече] няма
да
дойдат.“ Сега ние ще ги пръскаме с какви ли не начини, при това тези буболечици, стават разумни, те почват
да
издържат на всички онези киселини.
Сега
да
се върнем към стиха.
Сега аз не искам
да
засягам един въпрос.
Вие ще се благодарите, че имате една уста.
Аз искам
да
си
остане вашето верую,
да
си
вярвате в туй, в което вярвате.
Не искам само
да
ви дам един банкет, само едно ядене, което нищо няма
да
ви допринесе.
Може само
да
си
кажете: „Е, туй всеки ден
да
има едно такова ядене, такъв банкет...“ Но такъв банкет веднъж в годината се дава на богати хора.
Най-първо в душата на всеки човек трябва
да
се събуди едно желание
да
изу[ча]ва живата природа.
Първата функция е
да
прекарва храната.
Той трябва
да
вярва, че природата е нещо живо, разумно, с което може
да
се влезе във връзка.
Тази природа, която е създала всичко, може
да
влезе човек във връзка [с нея], има за това начини и пътища.
После, езикът е, който посреща гостите, държи най-красивите речи.
Да
се върнем към социалния въпрос.
Тези числа, които ги дава Данаил, в числата има два пъти 1335.
Сега се учат Господа по красив начин ли трябва
да
Го търсим или по прям начин.
Колко правят всичко?
Ето един от важните въпроси, който сегашните хора трябва
да
учат.
12. Защото в дадения случай единицата е мярка на нещата, 3-те, това е закон на равновесие; 5-те, това
си
ти, човекът, който трябва
да
работиш.
Ние търсим нашия баща там, дето не е; ние търсим нашата майка там, дето не е.
5 показва разумния човек, който трябва
да
работи, а онези са условията.
Ако не знаеш законите на единицата, а то е мощното състояние, което действува в света, онези грамадни сили, които действуват... Ако ти не знаеш силите, законите и методите, с които трябва
да
разполагаш... Това е положителната и отрицателната страна, това е цяла една школа, която трябва
да
се изучава.
Че, ако един войник не знае как
да
запали една бомба, той ще пострада.
Като запали бомбата, седи ли близо
да
гледа как ще пукне... Той трябва
да
стои далеч – най-малко 20 метра.
Това са ред поколения, които идат.
Ако е някой авиатор, той прави ред опити, той учи как се пази равновесие.
Нямаме ясна представа за произхода на нашата душа, на която дължим живота
си
и след това се отказваме и казваме: „Всичко в света е празно.“ Аз съм съгласен съм с вас, празно е.
Ако някой иска
да
плува, той трябва
да
се учи.
Сега както вярваме, всичко е празна работа.
Колко повече трябва
да
учи тези начини за разбиране на самия живот!
Каквото и
да
мислим, едва учените хора се събуждат, едва те започват
да
разглеждат небето и
да
обясняват от колко време съществува нашата Земя, от колко време се е създало Слънцето.
Най-първо, човек трябва
да
се откаже от много свои навици.
Работникът казва: „Закъсах, работа нямам, не ми помагат.“ Другият му дава един съвет: „Аз мога
да
те направя щастлив.“ – „Че как?
Те искат
да
отгатнат кои са били причините за създаването на света, но както и
да
обясняват нещата, все пак остават нещата незнайни.
“ – „Ела с мен.“ Той знаел, че дъщерята на неговия господар се разхождала по кея.
Има ред явления, които, и
да
ги обясняваме, пак остават неизвестни.
Запример, вие може
да
си
държите ръцете тъй, както аз ги държа.
„Аз ще я бутна във водата и ще избягам, пък ти ще я избавиш.
Те обясняват много болести, но не знаят как
да
ги лекуват.
Влез във водата и я избави.
Онзи, който държи тъй ръцете
си
, трябва
да
разбира онова, което аз зная.
Господарят ще ти помогне.
Няма
да
го кажа.
Ще му създадеш цяла беля.
Едната ръка убеждава, а другата ръка казва: „Кажи на тия хора!
Знаеш ли
да
плаваш?
“ – „Е, нищо няма
да
кажа, те нищо не разбират.“ Или може
да
си
държат тъй ръцете.
“ – „Зная.“ Тя се разхождала, дохожда той до нея, блъска я, другият я спасява.
Гледам, един брат тъй
си
държи ръцете.
– Тя се разхождала, дохожда оня до нея и я блъска във водата, а другият я спасява.
Тези неща временно обясняват въпросите.
Ако нямате един приятел, който
да
блъсне богатата дъщеря във водата и ако вие не може
да
я извадите, тогава как ще намерите вашето щастие?
Сега аз няма
да
ви обяснявам нещата, но казвам: Радвайте се, че живеете в свят като сегашния, нищо повече.
“ (Сключени пръсти.) Когато човек загази, така
си
държи ръцете.
Ако вярвате, че ще дойде някой философ или някой управляващ
да
разреши въпроса за щастието в света, блажени, казвам, вярващите.
Понеже всеки пръст държи една силова линия, която действува разумно.
Вашите ръце трябва
да
бъдат свободни.
Казвам: Най-големите нещастия, които имаме в живота
си
, можем
да
ги използуваме за най-голямото добро.
Може
да
се поддържа мисълта, че това ще стане в бъдеще, това е друг въпрос.
За
да
бъдете свободни,
да
ви разбира природата, ръцете ви трябва
да
бъдат свободни.
Обаче за това бъдеще ние трябва
да
имаме съвсем други хора, а не като сегашните.
Ако вие затворите ръцете
си
, природата престава
да
действува.
Да
вярваме в разумното в света, което може
да
поправи нашия живот.
Те трябва
да
имат други разбирания, а съзнанието им трябва
да
бъде от друго естество.
Ти
си
се затворил, мислиш, че
си
много умен.
Да
вярваме не значи
да
вярваме в хората, които седят по-ниско от мене.
Да
вярвам в един свой приятел, който никога не ме е измамвал.
Ти
си
затворил в
себе
си
Божественото, ти
си
затворил благородното, ти
си
затворил човешкото, затворил
си
своята справедливост, затворил
си
науката, изкуството и мислиш само за едно нещо: че
си
нещастен човек в света.
Той не може
да
си
обясни какво е съгрешил, че са го впрегнали и са го турили
да
оре нивата.
Ще освободиш ръцете
си
.
Може
да
вярваш в туй разумното начало, което остава неизменно.
Той
си
казва: „Какво съм виновен?
Да
работя един–два часа, разбирам, но
да
работя цял ден и след това
да
ме турят в дама,
да
ме хранят със слама, това е безчовечно.“ И той не може
да
си
обясни това положение.
Ще вярваш в ръцете
си
както цигуларят вярва в дясната и лявата
си
ръка.
Хората разглеждат живота само от своя страна, но и при това положение пак има едно различие между богати и бедни, между учени и невежи.
Тъй като седиш, като туриш ръцете
си
, ще кажеш: „
Да
има нещо в моята ръка!
Няма в света човек, в който като вярваш,
да
не направи едно престъпление.
Като го видиш,
да
имаш пълна вяра.
Сега ако речем
да
обясним някои неща, те, след като се обясняват, стават още по-тъмни.
Трябва
да
знаеш в кого
да
вярваш.
Много пъти се подига въпросът и вие казвате: „Кажи ни истината.“ Под думата „истина“ аз разбирам в дадения случай онези условия, при които ти можеш
да
бъдеш свободен.
Един ден Паганини минава покрай някакъв беден цигулар, поглежда го
да
му даде нещо.
Тази свобода трябва
да
дойде отнякъде.
Той го поглежда и казва: „Закъсах!
“ Паганини взима цигулката, свири и този мисли дали той свири по-хубаво от него.
Природата те е турила.
Запример, също така и хората, които се занимават със социалните въпроси, стават много едноообразни.
Като засвирил Паганини, паничката взема
да
се пълни.
Има кой
да
те освободи.
Те разрешават тия въпроси с няколко формули.
Старецът започнал
да
плаче и му казва: „Господине, много хубаво свириш!
“ Като свири [Паганини], изважда пари из джобовете [на минувачите] и като се напълнила копанката, Паганини потупва стария по гърба и казва: „Хубаво свири цигулката ти.“ – „Ама и ти свириш много хубаво!
Онази баба, която ще дойде
да
бабува на майка ти, тя ще те освободи.
Те четат, четат, и най-после виждат, че много малко знаят.
Като дойда друг път, ще искам
да
свиря като тебе.
Природата ще те изкара навън.
И тогава пак ще се видим.“ Ако този старец беше като Паганини, не щяха
да
може
да
се срещнат, никога нямаше
да
има този красив разговор.
Те стават учени с цел лесно
да
се справят с живота.
В неговата душа се заражда едно желание.
От тези ограничителните условия се изисква едно разумно същество, когато ти се раждаш, за
да
не те осакатят.
Паганини има условие
да
покаже едно благородно чувство към един негов колега.
Сега ние сме в период на раждане, но се изискват разумни същества, които
да
[ни] освободят.
Тогава мнозина могат
да
зададат въпроса „Защо е така?
„Един ден и за мога
да
бъда така като него, и моите ръце не ще държат.
Може
да
осакатят съзнанието,
да
кажат: „Това не трябва, онова не трябва.“ Кое е онова в света, на което ние може
да
разчитаме?
“ Аз пък бих задал въпроса защо детето трябва
да
седи 9 месеца свито в утробата на майката.
Всеки от вас има на какво
да
разчита.
И това дете мисли не може ли по някакъв лесен начин
да
стане тази работа, а трябваше
да
седи цели 9 месеца в утробата на майка
си
.
“ Онова, което ние имаме, на него може
да
разчитаме.
Най-първо имате дом, на който можете
да
разчитате.
И пилето, което трябва
да
седи цели 21 ден в тази затворена черупка, пита не може ли по друг начин, освен този,
да
излезе на бял свят, а трябва толкова време
да
кротува в черупката на яйцето.
Най-първо вие може
да
разчитате на вашата майка, на вашия баща, на братята, сестрите, на вашия народ разчитайте.
Сега вие се запитвате: „Не може ли по някакъв начин
да
станем видни хора?
Сега някой казва тъй: „Аз ще помисля.“ Господ помислюва само за онова, което ние имаме в нас, за него Той ни дава условия.
“ Добре, ако можете
да
станете видни хора, това ще е добро за самите вас, но полза има ли светът от това?
За онова, което нямаме в
себе
си
, Той никога не мисли.
Тогава как ще обясните думите на Христа, Който казва: „Няма нито един от вас, който
да
е оставил майка, баща, братя, сестри заради Мене и
да
не е приел стократно.“ Значи, щом напуснем ограничителните условия на семейството, ние влизаме в обществото; щом напуснем ограничителните условия на обществото, ние влизаме в народа; щом напуснем ограничителните условия на народа, ние влизаме в човечеството и т.н.
Ако Слънцето е един милион и петстотин хиляди пъти по-голямо от Земята, това може
да
е за негова полза, но същевременно и ние отчасти се ползуваме от неговата големина.
Ако в ума на една жена се роди идеята
да
стане мъж, тогава питам: какво ще бъде нейното щастие?
Вярата в Бога се подразбира, когато ние ставаме граждани на онзи истинския живот,
да
влезем в един свят, дето може
да
си
добре дошъл.
Та, ние трябва
да
разглеждаме нещата само по отношение на връзките, които съществуват между тях.
Само като те посрещнат разумните същества, като ти дадат едно угощение, само в това общение ще разбереш какво нещо е разумният живот.
Колкото и
да
ви разправям за добрите хора, един добър човек трябва
да
ви угости, трябва
да
бъдете в дома му, за
да
се убедите какво нещо е добрият живот.
Според степента на тази връзка ние може
да
съдим за предметите и за хората, с които сме запознати.
Разправяше ми един българин: вика го един американец, гощава го и когато
си
отива, туря му в джоба 20 долара.
Но първото нещо е
да
се пазим от еднообразието в живота.
Казва: „Като се намерите в нужда, пак заповядайте!
Никакво. Господ създаде един мъж и една жена, не трябваше повече жени и мъже.
Разнообразие, и то много голямо, има само в страданията.
Той им каза: „Съберете се в райската градина и няма
да
бутате туй дърво.
Ако изследвате живота от най-малките до най-големите същества, ще видите, че между всички, от най-малките до най-големите, съществува една ужасна борба на изтребление.
Иначе ще дойдат нещастията в живота ви.
Казва: „Ако не беше той, трябваше куршума
да
си
тегля“.
Аз ще ви кажа кога
да
го бутате.“ Те го бутнаха преди време и тогава Ева не роди едно момче и едно момиче, но роди две момчета.
Казваше: „Ще се оправят работите, всякога може
да
разчиташ на мене.“
Например някои клетки в известен уд от организма така се изопачават, така се индивидуализират, че искат
да
образуват съвсем самостоятелен орган, свое особено тяло.
Следователно едното момче уби брата
си
.
Та, казвам сега едно правило: Разумността във вашето бъдеще, вашата разумност, вашето щастие зависи от вашата любов към Бога, от вашата любов към хората, към народа, към ближните ви.
Трябва този човек
да
се оперира, за
да
се освободи от тумора.
Това е закон в природата.
Природата при едната жена трепери; природата и при един мъж трепери.
Направете един опит, ще имате резултат, една опитност, за която никога няма
да
съжалявате.
Като погледнете в болниците и в клиниките, само тумори виждате.
Единство има в природата.
Има нещо в живота красиво.
Аз не искам
да
привеждам такива примери, за
да
не се внесе обезсърчение.
Сега някои питат колко пъти трябва
да
се женят.
Когато човек влезе в общение с разумните хора,
да
се разбере.
Ние трябва
да
разглеждаме въпроса другояче.
Само веднъж може
да
се жени, два пъти не може.
Да
разбираш тия хора и те
да
те разбират, няма нещо по-хубаво от това.
Ако дрехата остарява, причините трябва
да
се търсят на друго място.
Като седиш в природата,
да
знаеш, че природата е жива, има нещо разумно.
Не искам
да
го разправям.
Например аз мога
да
развия един въпрос научно – какво ще ви ползува?
Някой път не искам
да
говоря за Бога, понеже е светотатство според мене.
[Има] много неща, които аз зная, които не съм проверил дали са верни или не.
То се готви
да
се подмлади.
Остаряването всякога показва една степен към бъдещото подмладяване, но понеже ние искаме
да
изживеем всичко в един живот от 70–80 години, от това се ражда голямото противоречие в живота.
В любовта има един закон: Когато ти изкажеш една дума, в която няма любов, ще дойде страданието.
Представете
си
, че вие живеете на Земята цели 10 000 години, за
да
разберете живота.
Другите са проблематични, може
да
има изключения.
Всякога, когато се проповядваш на хората за свободата и не е вложено туй в думите ти, като
си
излезеш, после ще бъдеш недоволен, ти ще страдаш.
Аз, запример, зная един факт, една истина, която навсякъде може
да
приложиш.
Сега едва
си
станал на 30 години, едва
си
започнал
да
разбираш живота и ти трябва вече
да
заминеш за другия свят.
Защото в любовта се изисква нещата
да
ги чувствуваш,
да
бъдеш крайно искрен в
себе
си
.
След това ще те убеждават, че ще отидеш в другия свят.
Съвременните хора са дошли до положението
да
наричат всички опитности от другия свят халюцинации.
Туй, което съм предвиждал за времето, никога не ме е излъгало.
Всеки от вас може
да
го знае туй нещо, но трябва
да
направите един такъв уред.
Майката обича детето
си
, [ти] казваш: „Виж тази майка!
Ако имате ревматизъм, вие ще имате един такъв уред, с който
да
познавате времето.
След това ме свали на земята, разпрегна коня
си
и
си
отиде.
Нека господарят обича слугата
си
и нека слугата обича господаря
си
.
Сега вие може
да
гадаете,
да
си
поправите живота.
Радвайте се на любовта, в каквато и форма
да
се яви.
Отивате
да
работите.
Аз някой път наблюдавам малките буболечици как се обичат.
След 4–5 години иде същият този арапин, със същия кон, и пак ме тури на коня
си
и ме заведе на същата воденица, която обиколи с мене 3 пъти и ме остави.
“ Ще кажете: „Днес времето е хубаво, идете
да
работите.“ Може
да
предсказвате на хората каква ще бъде зимата, колко месеца ще трае.
Не смея
да
вляза в тяхното положение, защото, като сляза, ще им наруша [живота].
Сега, гледам, астрологически определят времето, но астрологията не показва.
Ако река
да
се вра, ще ги смутя, ще ги уплаша.
Астрологически нещата не може
да
се докажат, има много изключения.
Радвайте се на любовта, която работи в природата, за
да
станете щастливи.
Има неща, които не се предават на описание.
Виждате любовта навсякъде, радвайте се.
Турци и българи
си
насели бостан, че като се разхождах, спрях се пред един българин вън, прекрасни хора.
Когато срещнете някой сиромах, радвайте се, че е сиромах.
Погледнах, времето хубаво, красиво, но му казвам: „Ако ме слушаш, тази вечер
да
те няма в бостана.“ Той ме погледна тъй подозрително, измерва ме дали акълът ми е слаб, или после
си
помисли дали той като
си
отиде в село, няма
да
се върна
да
крада дини.
Радвайте се на всичко.
Аз се позасмях малко и му казвам: „Виждаш ли туй време?
Много е хубаво, Слънцето залязва, а аз виждам, времето е тъй навъсено, тъй гневно, няма никакъв облак обаче.“ Но той стои там.
„Право ми каза онзи човек
да
не стоя в бостана.
Като решат
да
заколят някого, заколват го.
Завлече всичко!
Решат
да
пуснат някого, пускат го.
Казват: „Този
да
стане сиромах!
Ще кажете: „Как
си
го обясняваш?
Не е ли радостно човек
да
умре за своята омраза?
Не е ли радостно човек
да
умре за своята ненавист?
„Този
да
стане богат!
За всички тези работи не е ли хубаво
да
умре човек?
От него не мога
да
извадя закона.
Този е единствен случай, втори дали ще се случи, не зная.
Защо поддържате, че от човека зависи неговото бъдеще?
Туй подразбирам аз:
да
умрем за своите нещастия, а
да
живеем в любовта.
Да
, от човека зависи неговото бъдеще, но ако той е разумен.
“ За мене мога
да
го обясня, за вас не мога
да
го предам.
Да
умрем за греха.
Ако един цигулар може отлично
да
свири, от него зависи
да
печели много пари.
То е все едно
да
ви изсвиря една Бетовенова симфония.
Тъй казва Писанието: „
Да
умрем за греха.“
Да
умрем за греха,
да
престанем вече като грешни хора
да
съществуваме на света.
Но ако не знае
да
свири, какво ще зависи от него?
Колкото и
да
ви обяснявам, както и
да
ви обяснявам, че тя е красиво нещо, не зная, но трябва
да
я изсвиря, нищо повече.
Той като грешен иска
да
живее –
да
умре е по-добре като грешен.
Ако един каменар знае добре
да
деля камъните, от неговото деляне зависи и неговото бъдеще.
Та, нещата може
да
се обяснят, ако вие имате същото преживяване.
Но ако не знае добре
да
деля, какво зависи от него?
В природата всякога има известни признаци.
Та, ние трябва
да
имаме една норма за нещата.
Може ли грешният човек като умре, че като праведник
да
живее?
Сега аз не искам
да
ви уча нещо ново.
Може
да
направите наблюдение,
да
проверите онова, което ще ви кажа.
Станете денем – ако вие сте намислили
да
тръгнете някъде, тъй дълбоко в подсъзнанието
си
не се гласите, казвате: „Ако е рекъл Господ, днес ще замина някъде.“ Ако сте влезли във връзка с природата, веднага ще се явят две линии, тънки облачета на ясното небе.
Там е опасното именно:
да
ви учат на неща, които не знаете.
Умри веднъж, за
да
не умираш много пъти.
Според мене всякога трябва
да
ви учат на неща, които можете
да
разберете, които донякъде са ви понятни.
Тези линии показват, че по този път, по който вървите, всичко ще ви върви по мед и масло.
Блажени, които са умрели в Господа!
После, не мислете, че в една беседа, държана от когото и
да
е, този говорител може
да
разреши въпросите,
да
ви покаже един път.
Ако по този път има някои черни облачета, онова, което вие искате, няма
да
го получите.
Съвременният свят трябва
да
умре.
Аз мога на ухото
да
ви кажа две думи, от които зависи вашето щастие.
Наблюдавайте сега.
Недоразуменията трябва
да
умрат.
Злобата трябва
да
умре.
Всякога, дето има такива разумни линии, показва, че природата е разумна.
Всичко това неразумното трябва
да
умре.
Всички лъжливи теории трябва
да
умрат.
Туй препятствие трябва
да
се премахне.
Онзи неестественият живот трябва
да
умре.
Вие тогава може
да
проверите и другия закон.
Всичко онова, което не е Божествено, трябва
да
умре.
Някой път вие искате
да
отидете до един ваш приятел, същевременно се раздвоите в
себе
си
.
Да
остане Божественото.
После вие можете
да
разпростирате това деление и по-нататък: на първо място е човекът, после – обществото и най-после – един свят вън от обществото, той е космическият свят.
Може
да
проверите тогава: ще излезете вън, ще видите: ако времето е ясно, ако тия двете линии се явят, ако между тях има едно черно облаче, не отивайте при вашия приятел, когото искате
да
посетите.
Ако умираме,
да
не го знаем, ние
да
искаме
да
се възвърне животът.
Щастието на детето зависи от майката и от бащата.
Как се казват тия символи, които се дават?
Желайте
да
се преобразите,
да
влезете в новия живот,
да
се освободите.
Природата обича
да
дава символи.
Да
се освободите, както черният се освобождава от своята краска.
Те са, разбира се, онези, които се явяват в света
да
изяснят живота, затова го изясняват.
Сега са намерили начин черните
да
ги направят бели.
Един негър може
да
го направят с бяла кожа.
Напълно е определено какво може
да
стане от човека.
Иначе как ще
си
обясним щастието в света?
Човек създава своето бъдеще, човек
си
изработва своето бъдеще.
Радвайте се, че вашата кожа може
да
побелее, черният живот може
да
се промени, че може
да
стане цветът на лицето ви естествен.
Как ще
си
обясним онзи идеал, който постоянно вдъхновява човека?
Ако остане ние
да
изнесем нашия живот такъв, какъвто ние го искаме, животът няма смисъл.
Те казват: „В края на тази епоха, която иде, всички вие, казва Данаил, пак ще дойдете на Земята.
Ние казваме, че някои хора могат
да
ни вдъхновят.
Но преди ние
да
го пожелаем, има вложено в нас.
С вашата злоба жреби ще се явите, с вашето знание, с всички ваши минали опитности.
Вие трябва
да
развивате вложеното във вас.
Всички ще забравите и няма
да
дойдете както вие очаквате.
Запример, не е необходимо човек
да
стане един държавник.
Тогава ще дойде друг: с бели дрехи, със златен колан препасан, и тогава всеки ще носи по един надпис: „Служете на Бога живаго, хора, които живеем според закона на Божията любов.“ Това ще бъде написано на челата ви.“
Ти ще
си
създадеш ред мъчнотии и неприятности и никаква полза няма
да
принесеш.
Запример, ако един културен човек види една напълно красива мома, като ангел, той ще се вдъхнови от нея.
В това училище ти няма
да
покажеш своето знание.
Ти имаш
да
се учиш.
Ако е обикновен човек, той ще иска
да
я завлада,
да
се ожени за нея.
Сега отчасти можем
да
бъдем щастливи като ученици в училището.
Представете
си
, че в съдбата на тази мома е писано
да
не се жени.
Но истинското щастие ще дойде, като излезем от това земно училище или при тия условия, при които сега се намираме, ако можем
да
ги видоизменим.
Да
кажем, че някои от вас сте чувствителни, че вие може
да
измените вашата чувствителност.
И на мнозина, които са отивали
да
се женят, е казано, че не трябва
да
се женят, защото ще умрат.
Какво трябва
да
правят тогава?
Много хора не знаят как
да
изменят тази чувствителност.
Като чувствителен апарат ти може
да
различаваш хората какви са.
Кога[то] се оставиш в пасивно състояние, дойде един човек, той се отразява във вас такъв, какъвто е и вие ще знаете как
да
постъпите.
Аз разглеждам женитбата от съвсем друго становище.
Под женитба аз не разбирам онова обикновено сдружаване, но сдружаване на разумни същества, които от векове още се познават, обичат се и са готови
да
се жертвуват един за друг.
Някой път се съди външно за човека, но човек трябва
да
бъде много наблюдателен.
В Лондон, който брои около 8 милиона жители, едва се намират 250 семейства, които живеят хубаво; 3000 семейства водят средно добър живот, а на останалите Господ
да
им е на помощ.
Може
да
кажем, че дългият нос е за разумните, но то е относително.
Сега можете
да
кажете, че това са социални условия.
Дългият нос може
да
е наблюдателен, но всички хора с дълги носове не са разумни.
Каквито и
да
са условията сега, ние само констатираме факта, защото ние сами не сме отговорни за живота.
Да
ви обясня другояче идеята.
Ето защо как можем ние сами
да
оправим света, когато за това са отговорни и миналите, и бъдещите поколения?
Едно дете не може
да
бъде разумно, то не може
да
носи една разумност,
да
носи една интелигентност, ако туй дете не обича майка
си
, ако не обича баща
си
, ако не може
да
се жертвува за тях.
Всички тия поколения трябва
да
дойдат на Земята, за
да
се оправи животът.
То не може
да
бъде разумно; ще има една обикновена разумност.
Разумността на детето напълно зависи.
Значи трябва
да
дойдат всички тия поколения и заедно
да
гласуват, че животът трябва
да
се изправи и ще се изправи.
Да
допуснем, че бащата и майката са напълно разумни.
Ако туй дете е привързано към баща
си
, има отношение, туй дете ще има непременно една интелигентност и неговият нос ще му въздействува, понеже носът същевременно е място на възприятие.
Който не разбира, той може
да
разсъждава както иска.
Сега тъй, както е построен човек биологически, според законите на биологията, той не може
да
разреши някои въпроси, за които се е заел.
От вътрешната нервна система възприемаме живота, какви са външните условия.
Вие имате ли съзнание кой е Онзи, Който ви е пратил в света, Който е работил за вашето развитие, Който е създал вашия организъм и Който е съчетал вашите бащи и майки?
Запример, много пъти едно животно помирисва, че има някаква опасност, с носа
си
помирисва и се предпазва.
Вие идвате на Земята и не взимате във внимание тия закони и условия, които са работили за вас, и казвате: „Аз съм господар на живота и условията.“ Обаче животът показва доколко сме ние господари.
При това, аз не искам сега
да
ви накарам вие
да
вярвате в моите думи.
Ако ви накарам
да
вярвате, това ще излезе лъжа.
Непременно детето трябва
да
има любов към майка
си
и към баща
си
.
Пък ако ви убедя
да
вярвате в това, което вие сами носите в
себе
си
, това е истина.
Тогава отивам по-далече – казвам тъй: Ако един човек няма любов към Бога, ако няма любов към ближните
си
, той не е разумен, нищо повече.
Истината е в това, което вие носите в
себе
си
.
Всичките ми опити са показали, че законът е много верен: каквото е отношението на сина към бащата и майката, туй определя неговата интелигентност.
Идеята за Бога у вас трябва съвършено
да
се измени.
Отношението на нашата любов към Бога, към природата, отношението на нашата любов към нашите ближни определя нашата интелигентност.
Ако ти не можеш
да
обичаш Бога, ти не може
да
бъдеш разумен.
Ако ти не обичаш природата, не може
да
бъдеш разумен.
Той се бори много разумно с всички лоши условия в живота.
Ако ти не обичаш ближните
си
, не може
да
бъдеш разумен.
При това Той знае, че победата е на Негова страна.
Та, казвам: Такова едно широко схващане трябва
да
имате.
Сегашните хора [трябва]
да
разширят [своите] религиозни схващания.
Може
да
стане днес или утре, може
да
стане след месеци или години.
Сега седи един човек със своите ограничени религиозни схващания, някой политик със своите политически ограничени схващания, някой философ със своите ограничени философски схващания и те не дават разрешение.
Когато и
да
стане, Той обаче знае, че в края на краищата Той ще придобие победата.
Ограничената религия не дава разрешение на онези великите проблеми, които седят в живота.
Съвременната социалистическа наука не дава онзи план, отчасти дава само.
Казвате, че трябва
да
се сдружите.
Ако всички мрави се сдружат, какво ще направят в света?
Те казали: „Чакай
да
видиш ти какво значи
да
влезеш в паяшкото царство!
По-добър живот от тези условия не може
да
ни се даде.
“ Те извикали най-прочутите
си
инженери и ги накарали
да
направят мостове, прегради, с които
да
приприщят всички пътища,
да
не може слонът никъде
да
мине.
За бъдеще ще ни се дадат.
Като направили всички свои укрепления, те се качили отгоре
да
видят какво ще стане, като дойде слонът.
Като минал слонът, той махнал с опашката
си
и всички тия въжета се скъсали.
Ние не можем
да
кажем, че светът е лош.
Паяците започнали
да
разискват какво е усетил слонът.
Най-после го запитали дали е усетил едно сътресение, като е минал покрай тия въжета и прегради?
Казвам: Всеки човек е длъжен
да
вярва в каквото иска.
Но неблагоразумно е човек
да
вярва и
да
поддържа това, което носи нещастие.
Понеже сега имаме малко повече светлина, затова виждаме повече, отколкото в миналото.
Да
вярва и
да
поддържа това, което носи щастие, разбирам.
Защото съществува един закон: Благото на всички хора е и наше благо и нещастието на всички хора е и наше нещастие.
Един човек
да
умре, веднага ще пишат във вестниците.
Сегашните хора чувствуват този закон и виждат, че лошото състояние на един народ се отразява и върху другите народи.
Един българин е затворен в Германия, английското правителство пише
да
го освободят, адвокати има, които настояват
да
го пуснат.
И тогава, ако хората се сдружат, светът може
да
се поправи по един разумен начин по-скоро, отколкото сега.
Ако сегашните хора бяха на онази степен на развитие, каквато е проповядвал Христос, и ако между всички хора имаше това съзнание на справедливост, най-малко 95 на 100 от всички сегашни нещастия щяха
да
се избегнат.
Но близки са хората, искат
да
си
помогнат едни на други.
Но при сегашното положение, при сегашното развитие [ако] имаме само щастие, ние щяхме
да
изгубим всичко.
Ние страдаме външно, а печелим вътрешно.
Има едно разрешение в света вън от това разрешение, което ние даваме.
Следователно сегашните страдания и нещастия са една необходимост за вътрешното развитие на човека.
Страданията са едно външно налягане, за
да
се роди сила вътре.
Когато аз говоря за любовта към Бога, [за] любовта към ближния, аз разбирам онова великото, истинско разрешение, целокупно във всички области, което ще даде последното разрешение на живота, ще постави хората в тяхното истинско място, в техния естествен път.
Ако страданията не съществуваха като външно налягане, човек щеше
да
се лиши от тия вътрешни опитности.
Това се показва от ред данни.
“
Да
ви казвам данни, вие може
да
се уплашите.
Съвременните хора са в очаквания, както евреите преди 2000 години очакваха
да
дойде Месия,
да
ги освободи от робството и
да
заживеят щастлив живот,
да
бъдат независими.
Може
да
ви кажа, че след 1000 години, след 2000 години, след 3000 години.
Вие искате във вас живота
да
стане тъй, че след 1000 години вие пак ще бъдете на Земята.
Откак дойде техният Месия, на Когото те не повярваха, тяхното робство и техните страдания станаха по-големи.
И сегашните народи вярват, че ще дойде някой
да
ги освободи.
Преди хиляди години, преди 25 000 години вие ходехте из гората и
си
махахте опашката.
Сега, след 25 000 години, вие седите прави на краката
си
, опашка нямате, рога нямате.
Помнете следното нещо: Свободата на един народ зависи от колективното усилие на целия народ.
Но свободата не може
да
дойде, докато всеки индивид няма в
себе
си
това крайно желание
да
се освободи и
да
е готов
да
жертвува всичко заради тази свобода.
Това трябва
да
стане дълбоко вътрешно разбиране във всеки човек.
“ Блажени, които се заблуждават!
Но понеже имаме и други желания, трябва
да
живеем още в света.
Та нима ние не се заблуждаваме?
Много пъти ние правим компромис, с който изгубваме идеала
си
.
Когато виждаш една търговия, не се ли заблуждаваш?
4.
Дружене, слушане и следване
,
ООК
, София, 7.2.1934г.,
“ Ти не можеш
да
любиш правилно, ако не следваш истината.
Устата могат
да
станат много големи или много малки, разни форми могат
да
вземат.
Истината е път на любовта, по който трябва
да
ходиш.
Ти трябва
да
дружиш с Любовта.
Ако долната бърна на човека е повече развита, тогаз той е пасивен, той очаква, доброто не е активно, а пък ако горната бърна е развита, тогаз доброто в него е активно, той ще го направи.
Аз за сега не ви препоръчвам
да
любите, а само
да
дружите с любовта.
Някой казва: „Аз не съм ли пасивен?
И като направите един малък опит
да
любите някого вие казвате: „Несполучлив е този опит.“ То е смешно тогаз.
“ Не е лошо човек
да
бъде пасивен.
Не е лошо, че
си
нарисувал.
Но това зависи от устата.
Направил
си
опит.
Тогаз
да
каже на Господа: „Аз не съм активен както трябва!
Ще намериш един учител,
да
ти покаже как
да
рисуваш.
Всеки ден трябва
да
идва някой ангел
да
бутне или горе или долу.
На носа даваш отвесно положение.
Всеки ден ангелът трябва
да
бутне със своята четка.
Искате
да
рисувате.
Представете
си
, че върху това поле, върху този фон, вие трябва
да
рисувате.
Вие не можете
да
турите образа под това поле.
Как трябва
да
започнете?
Правилото е: Брадата трябва
да
се допре до полето.
Художеството позволява тази брада
да
се допре до това поле.
По-долу не трябва
да
слиза.
Вие вървите по един път, искате
да
бъдете окултни ученици, но имате една представа за Невидимия свят, както света.
Защо трябва
да
се оглеждаме?
Искате Господ
да
обръща внимание на вас.
– За
да
познаем какво сме постигнали.
Че трябва
да
имате усърдие
да
учите,
да
имате свещен трепет в душата
си
да
учите.
Всеки ден, като се оглеждаш,
да
видиш какво
си
постигнал.
Вие седите и казвате: „Каквото Господ каже.“ Не
да
казват учениците: „Каквото Учителят каже.“ Учителят казва, но вие не изпълнявате.
Да
видиш дали има някоя нова черта, която
си
постигнал.
Например, в една гимназия учителят говори, преподава, но ученикът казва: „Какво ми трябва математика?
Гледаш
си
очите.
Или
си
гледаш носа, пипнеш
си
челото, веждите, устата.
Казва: „
Да
си
боядисам малко веждите, ще
си
туря шапка, обуща, ще
си
повъртя малко мустаците.“ Но един ден с мустаците не ще върви.
Не че са най-важните, но от там трябва
да
започнеш.
Няма някой от вас, който
да
не е художник.
Тя му казала: „Не трябва
да
се бутат мустаците.
Сега трябва
да
буташ на друго место.
Докато се ожениш, тук ще буташ, а пък като се ожениш, в джобовете трябва
да
буташ.“ Преди
да
се ожениш на момата е приятно
да
буташ мустаците, но след като се ожениш, момата казва: „Там не бутай, на друго место!
Та ние трябва
да
знаем, де
да
бутаме.
Не е лошо младият
да
бута мустаците
си
.
Всеки път трябва
да
ретушираш.
Но не само джобовете трябва
да
буташ.
И след 5–6 месеца пак почваш
да
рисуваш.
Той ще отиде на пазара и ще носи всичко, всичко.
Никога не можеш
да
поставиш една реална черта.
Какво иска
да
каже младият?
Този нос не е онзи, който вътре в природата съществува.
Той казва на момата така, като бара мустаците
си
: „Виждаш ли, тези косми са все правила, които Господ ми е дал.
Аз трябва
да
ги изпълнявам.
И, по някой път, вие казвате: „Трябва
да
кажа истината.“ Ти никога не можеш
да
кажеш истината.
Истината – ти
си
човекът.
Както ти мислиш, както ти постъпваш и чувствуваш в дадения случай, това е истината.
Той
си
държи мустаците горкия, не знае.
Ти се самозаблуждаваш.
Казва ми се: „Той много
си
бута мустаците пред мене.“ Казвам, той иска
да
каже, че е готов
да
изпълни Волята Божия.
Че
си
отишел вкъщи, факт е това, но ти говориш и за други неща, които не
си
видял.
Ако един човек влезе в една къща и говори, какво трябва
да
стане?
Да
кажем, че царят влиза в една бедна къща, дето хората страдат, болни са, в лишения, немотия.
Казват ми: „Ние които няма[ме] мустаци, какво трябва
да
правим?
“ На момата казвам: „Вашите мустаци са отзад.“ Момата хваща косата
си
и я вчесва.
Чакайте
да
видим, какво ще каже невидимият свят – „Обичам те, обичам те!
Някой път някой казва: „Учителю, какво
си
пипа той мустаците?
Той е министър-председател.
Нима само някои млади, всеки трябва
да
пипа по 2–3 пъти мустаците или това место.
И духът, по някой път, посещава, както някой цар посещава своя пръв министър, за
да
се осведоми за политиката, за външната и вътрешната политика, как отива всичко.
Дали имаш мустаци или нямаш, това е друг въпрос.
Това са общи положения, които могат
да
ви отвлечат от самия живот, от вашия живот.
Защото животът на другите не може
да
бъде ваш живот и вашият живот не може
да
бъде друг живот.
Трябва
да
разберем това.
Трябва
да
ви дам едно правило, как
да
постъпвате с носа
си
.
В дадения случай, вашият живот е необходим за вашия прогрес.
Можете
да
дойдете до едно буквоядство.
А пък резултатите на вашия живот могат
да
бъдат полезни на вашите ближни.
Колко пъти трябва
да
бараш мустаците с ръцете
си
?
И резултатът от живота на вашите ближни може
да
бъде полезен заради вас.
Има
си
правила в природата.
И ако вие спънете живота на когото и
да
е от вашите ближни, с това ще спънете живота
си
.
Нали от къщата на вашия баща до вашата къща можеш
да
знаеш колко крачки може
да
има.
И ако някой спъне вашия живот, той ще спъне своя
си
прогрес.
Искам
да
ви наведа на идеята, че всички движения, които правим в природата,
си
имат един малък смисъл.
Трябва
да
имаме това ясно предвид.
Ти
си
затвориш очите, отвориш ги, нагоре гледаш, после надолу гледаш, замислен към земята.
Защото, ако вие спънете вашия живот, вие ще спънете
себе
си
.
Или скръстиш ръце и гледаш напред.
И ако спънете живота на вашите ближни, вие ще се лишите от известни условия, вие косвено ще спънете
себе
си
.
Аз съм ви превеждал онзи пример за Мойсея.
Аз ги наричам несъзнателни движения вътре в природата.
Когато той отивал на Синайската гора, минал покрай един овчар, който приготовлявал угощение и го попитал: „За кого приготовляваш това угощение?
“ – „За Господа.
Но тъй не можеш
да
бъдеш оставен.
Никой човек не е свободен
да
седи на едно место.
Ти
си
се заблудил.
Другояче трябва
да
разбираш.“ Овчарят спрял работата, оставил агнето
си
, замислил се сега, не знаел какво
да
прави.
На първо место има неща, които вие трябва
да
знаете, как
да
контролирате.
До сега знаел какво
да
прави, но след като му казал Мойсей това, той се спрял и мислил, мислил.
Ако вие не можете
да
контролирате силната ваша мисъл, вие не можете
да
успявате.
Аз наричам силни мисли лошите мисли.
Аз наричам силни чувства лошите чувства.
Господ му казал: „
Да
отидеш
да
кажеш на овчаря, че Аз ще му отида на гости.“ И Мойсей отива при овчаря, извинил му се и му казал: „Аз ти казах, че Господ не ти идва на гости, но това беше мое мнение.
Лошите чувства са силни чувства.
Той ще ти дойде на гости.“ Но и Мойсей не знаел как Господ ходи на гости, той се скрил на едно место
да
види това.
Ако не можете
да
контролирате силните ваши постъпки, те са лоши постъпки, вие не можете
да
напредвате.
Постъпката е лоша затова, че не можеш
да
я употребиш на место.
Човек трябва
да
контролира една силна своя мисъл, за
да
я тури на работа,
да
произведе онази работа, която той иска.
И овчарят тогаз се разшетал, опекъл агнето, приготвил и хляб и очаквал, оглежда се на всякъде.
Тогаз можем
да
кажем, че той е човек.
И Мойсей философствувал в
себе
си
.
Инак мисълта ще произведе своя
си
резултат и този резултат не е правилен.
И по едно време вижда, че този овчар позаспал, легнал при яденето и от небето слязъл огън, който изгорил всичкото ядене.
Самообладание се изисква, за
да
владееш това, което е вътре в тебе.
Събужда се овчарят и гледа, че агнето го няма и казва той: „Господ е бил на гости.
Затова човек трябва
да
се моли, трябва
да
мисли,
да
гледа, как другите хора живеят.
Не външната страна, а вътрешната страна трябва
да
разбирате.
Така животът става красив.
Онова, което мислиш в дадения момент, онова, което чувствуваш в
себе
си
, онова хубаво чувство, което имаш, онази хубава постъпка, която извършваш, това е реалното, важното в живота.
Вие отивате при един свят, вие отивате при Бога, дето всички същества имат пълна контрола върху
себе
си
, господари са те.
Имаш една хубава мисъл, която ти причинява радост, колкото и
да
е малка тази мисъл.
Външния свят
да
не е в сила
да
те измести от твоята опорна точка.
Тогаз на носа
си
трябва
да
дадеш една устойчивост, защото ако твоят нос стане една огъната линия, това какво показва?
Да
си
представим, че тук имаме една плоскост и че почваме
да
туряме тежести върху нея:
Ако ти очакваш големи работи, отпосле ще дойдат големите работи.
Колкото повече се увеличават тяжестите, толкоз повече ще почне
да
се огъва плоскостта и най-после тази плоскост ще се счупи.
Ако вие направите един нос по-дълъг, отколкото трябва в природата, вие давате на този човек амбиция, стремеж.
Тази площ не трябва
да
се огъне.
А пък, ако направиш носа на един човек къс и широк, той ще го пусне на широко, той се занимава с малки работи, но на широко, с ядене и пиене,
да
яде богато.
Трябва
да
има само едно малко огъване.
И като се махне тежестта, плоскостта трябва
да
добие своята еластичност.
Той мисли, като яде много
да
се оправи.
Човек не трябва
да
има огънат характер.
И коя майка не храни дъщеря
си
,
да
се оправи малко, че
да
стане угледна.
Временно може
да
има малко огъване, но изобщо човек не трябва
да
бъде огънат.
Вие трябва
да
научите своите синове и дъщери как
да
ядат, вие самите трябва
да
се научите.Ти ядеш известно ядене.
Той трябва
да
държи закона на правата линия.
Той трябва
да
бъде прав.
Временно една крива линия може
да
има, но за
да
си
починеш, трябва
да
дойдеш непременно при правата линия.
Природата ще ги тури тук-таме на лицето.
Ако ти не знаеш закона на равновесието, на правата линия, ти няма
да
знаеш, как
да
си
починеш.
Писанието казва: „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза из устата на Бога.“ Ако ти не се храниш от любовта, от Божествената Любов, ако дъщеря ти и син ти не се хранят от нея, те не могат
да
станат угледни.
Трябва
да
обясня с ред картини, какво разбирам аз под това.
Ако дъщеря ти се храни с Божествената Любов, тя ще стане красива, угледна.
Да
приведа тези геометрически прави линии,
да
ги оживотворя.
Обикновената храна, когато е придружена с Божественото слово, действува здравословно и затова първото нещо е: като седнеш
да
има в душата ти една голяма благодарност.
Да
кажем, че имате една права линия.
Тя трябва
да
стане жива най-първо.
Идва техният син или дъщеря у вас и ви донася паница с баница, ябълки или друго, което ви изпраща майка им.
Да
знаете какви характерни особености има една права линия, която е жива.
Ако невидимия свят ви изпрати една малка идея, една малка мисъл, ако ви даде условия
да
направите една малка, хубава постъпка, вие се радвайте на това.
Като
си
почиваш, ти вече разбираш правата линия.
Вие искате
да
станете знатни и велики в света.
И затова човек трябва
да
научи правата линия, за
да
си
почива.
Това е хубаво, отлично е, но знатният човек трябва
да
бъде много умен и силен, той трябва
да
бъде крайно богат, защото, като стане знатен, трябва
да
влезе в други отношения.
Аз го наричам това така:
да
имаш мир в душата
си
,
да
имаш радост,
да
си
весел,
да
имаш любов в душата
си
.
“ Че вие сте дошли до едно хубаво положение,
да
няма кой
да
ви безпокои.
Имате всичките правила, турени от главата до краката.
Всички правила са турени, как трябва
да
живееш, как трябва
да
се отнасяш с всеки един човек в света.
Искате
да
станете знатен.
Може ли един болен човек
да
стане знатен?
Трябва
да
изучавате природата и
себе
си
и
да
почнете
да
се ползувате, за
да
бъдете щастливи.
Две неща трябва
да
имате предвид: това, което вашият ум ви казва и това, което отвън вашите приятели ви казват.
Щастието е един резултат, който трябва
да
потърсим.
Или има два свята: Вътрешният ваш свят, аз го наричам, това разумното, което трябва
да
слушате.
Всеки трябва
да
го търси.
Някой казва, че не може
да
бъде щастлив.
Аз под вътрешен свят разбирам разумния свят, който никога няма
да
ви изненада, каквото и
да
стане, все нещата ще се превърнат в добро, а външният свят, това са условията.
Щастието трябва
да
бъде един резултат, към който трябва
да
се стремим.
Ако вие не разбирате вашия вътрешен свят, вие не можете
да
разберете и външния.
Сега,
да
не ви говоря повече, понеже има много работи казани.
За
да
разберете външния свят, вие трябва
да
знаете, как
да
употребите тези условия.
Само Разумното ще ви научи, как
да
постъпвате.
Казаните работи трябва
да
се сведат към едно общо понятие на любовта.
Ако на една майка Бог ѝ е дал една дъщеря или син и ако тя не познава дъщеря
си
, тогаз няма
да
има една разумна връзка, едно разбирателство с нея.
След това, от Любовта трябва
да
влезете към понятието на знанието на Божествената Мъдрост и към Истината.
Да
кажем, че бащата мисли едно, а синът друго, майката – едно, дъщерята – друго.
Те са три свята, дето всеки ден трябва
да
влизате,
да
придобиете нещо от закона на Любовта,
да
дружите с нея.
Учителят – едно ученикът – друго, тогаз няма един идеал, към който ученици и учители трябва
да
се стремят.
Или казано другояче:
Да
дружите в душата
си
с разумните, с любящите същества.
Как трябва
да
предадете носа?
Защото любящето същество показва един човек съвършен, той има
да
даде най-хубавото, което има в душата
си
, той има желание
да
помогне, не
да
се жертвува.
Можете
да
нарисувате един гръцки нос.
Той няма защо
да
се жертвува.
Съвършеният човек всякога има желание
да
помага, а пък това е достатъчно.
Та дръжте в ума
си
това: Дружете със съвършените същества.
Но, някой ще каже: „Как
да
ги намерим?
Някой път вас вие е срам
да
се молите.
То е цяло изкуство
да
се моли човек.
Според еврейската наука всичко в света е създадено само в „йодове“.
Тази издадена странична част е едно течение, което е свързано с един център, този център е свързан с един по-далечен център.
Денем е проповядвал, ходил е навсякъде, цели нощи е прекарвал в размишление, в молитва, за
да
бъде готов за следния ден
да
работи между хората при несгоди и противоречия.
Тази борба ще я имате в
себе
си
.
Ти, с върха на носа не можеш
да
възприемеш Любовта.
Но, за
да
разпознаеш характера на това същество, което наблюдава[ш], ти трябва
да
имаш други радиоактивни възприятия странични и след това трябва
да
имаш едно възприятие горе, при основата на носа, между веждите.
Три възприятия трябва
да
имаш: с горната част на носа, между веждите (основата на носа), после с върха на носа и страничните възприятия.
Дръжте мисълта, че вие от сега нататък имате условия
да
учите.
Аз виждам в живота, че когато някой в живота почва
да
остарява, той изгубва, по някой път, смисъла на живота.
Който няма такова разбиране, той всякога има една опасност
да
претърпява неуспехи.
Ако
си
възприел само с върха на носа, тогаз ще имаш само една трета от възприятието.
Не е важно само веднъж
да
ядеш.
С думите „не мислят правилно“ искам
да
кажа: възприятията на техния нос не са правилни.
Докато е млад, неговият материализъм е външен, а като почне
да
остарява, от вън е идеалист, но от вътре старият човек е материалист.
Не е важно
да
вземеш само една крачка.
За
да
ядеш, най-първо ти трябва
да
имаш какво
да
ядеш.
Ако някой яде, само като почне
да
си
мърда устата, но устата му са празни, какво от това?
Не е важно само веднъж
да
си
отвориш очите.
Парите и всичко друго държи във възел.
Младият е материалист, но дава, щедър е, има упование в
себе
си
.
Яденето трябва
да
бъде със солидна храна.
Трябва
да
имаш отличен материал.
Трябва
да
имаме една представа за това.
И ако ти не я доведеш в свръзка със закона на любовта, тя не може
да
бъде правилна.
Мнозина съм наблюдавал, някой рече
да
се моли но казва: „Защо
да
се моля?
Аз ги поставям така: Или другояче казано, ако ти, една мисъл не можеш
да
я възприемеш отгоре,
да
я почувствуваш и ако не можеш
да
възприемеш тази мисъл отпред и ако не можеш
да
я приемеш странично в главата
си
, то тази мисъл ще остане неразбрана.
Аз считам това подобно на следното положение: Дави се човек и казва някой: „
Да
го избавя ли?
Защо
да
ходя
да
се мокря?
Трябва
да
мислиш върху това.
“ Поглеждаш
си
гащите, те са нови.
Трябва
да
мислите, как ще я приемете от горе.
„
Да
не би
да
се измокрят гащите.
Онзи нека се удави, а моите гащи
да
са сухи.“ Това не е философия.
По-добре
да
се измокрят гащите, но
да
избавиш човека, който се дави.
Че ако имаш едни прозорец отгоре и слънцето грее отгоре и светлината пада отгоре, не е ли хубаво?
Да
се молиш разумно струва повече, отколкото
да
се измокрят твоите гащи.
И после, трябва
да
имаш странични прозорци и отпред.
После, ти искаш
да
се молиш, но мислиш за много други работи.
Ако имаш къща северна и от там само влиза светлина, то казвам, че в тази къща не можеш
да
живееш, в нея ти не можеш
да
имаш придобивки.
Угаси онази свещ.
Тогаз ти имаш само един северен прозорец, мислиш само за
себе
си
.
Човек, който мисли само за
себе
си
, той има един прозорец на север и ти в тази къща не можеш
да
очакваш друго освен само страдания.
Ти, като се молиш, ще забравиш кандилото
си
, свещите
си
, всичко това ще го оставиш.
Ти казваш: „Какво трябва
да
правя!
Силата на молитвата е там.
Ще кажеш на Господа: „Господи, поправи устата ми.
Доброто
да
се прояви малко повече.
Всеки ден, като станете, вие не харесвате носа
си
.
Поправи малко с четката горната част на устата ми, та доброто
да
го правя на време.“ Това е достатъчно.
Кажете на природата: „Така както ми е поставен носа, не ми се харесва, направи го както трябва.“ Ти не харесваш лицето
си
, но какво не харесваш в него?
Тази е сега красивата страна.
Казват: „Той е силен човек.“ Но силите се образуват от способностите.
„Аз не съм красив.“ Кое нещо не е красиво в лицето ти?
Аз виждам, у всинца ви има горещо желание.
Един човек е силен, доколкото има групиране на неговите способности.
Ще кажеш на природата: „Тази страна
да
се вдълби малко!
Всинца сте усърдни, всинца рисувате хубаво, но не туряте линиите на местото.
Например, ако са групирани неговите умствени и наблюдателни способности, той е силен човек.
“ Носът
си
върви така надолу.
Всинца говорите много красиво, но не туряте думите на местото.
Силата на човека зависи от неговите способности.
На природата ще кажеш: „Не ми се харесва този нос.“ Ще кажеш: „Ето тук малко
да
се повдлъбне,
да
има вглъбяване.“ (Учителят посочи местото при основата на носа, под точката между веждите.)
Та на место трябва
да
се турят всички работи.
Разбирането зависи също така от неговите способности.
Тази глъбина, как трябва
да
се направи?
И цялото лице, сегашният ни строй, всичко това трябва
да
се измени.
Те са потънкости, които тепърва трябва
да
изучавате.
За в бъдеще от това, което имаме, нищо не трябва
да
остане.
Ще кажеш
да
се повдлъбне там малко носът,
да
не върви направо.
И апостол Павел казва: „Всички няма
да
умрем, но всички ще се изменим.“ Изменението значи следното: всичката тази неразбранщина, която сега носим, трябва
да
се измени.
Вие казвате: „Човек трябва
да
живее добре.“ Но как трябва
да
живее добре, там е изкуството сега.
И после ще кажеш: „Настрани малко
да
се поразшири.“ После ще кажеш не върха носът
да
не е остър, като на някой орел, но там
да
е малко широк.
Защото, като погледнем сега лицето
си
, това са неразбранщини на хиляди поколения, които са живели неразумен живот.
Да
кажем, че вие искате
да
изучавате едно изкуство, една наука, например – рисуване.
И няма
да
се минат 1–2 години и ще кажеш: „Харесва ми се този нос.“ Защото щом стане носът на върха като човка, то е опасна вашата работа.
Сега не е лесна работа
да
поправиш ръката
си
, носа
си
, лицето
си
.
От какво зависи това изкуство?
Вие ще кажете: „Каквото Господ даде.“ Господ обича, ти
да
му кажеш конкретно.
Не е лесна работа
да
коригираш и своя мироглед; не е лесна работа и
да
влезеш в хармония с хората.
Ти искаш
да
бъдеш добър.
Аз виждам, че има големи мъчнотии в това, но казвам, че има един начин за това.
Ако вие не можете
да
дадете на очите това положение, което природата им е дала, ако вие не можете
да
дадете на носа това положение, което природата му е дала, ако вие не можете
да
дадете на устата това положение, което природата им е дала,
да
ги съпоставите, вие не постигате целта.
Сега вече пристъпваме към една философия, която е красива и има приложение.
За
да
дадете израз на очите, трябва пред тези очи
да
има едно чело.
И всеки един от вас, всеки ден може
да
придобие по една малка добродетел на устата.
Един ми казваше: „Гледайте, колко красиви уста има той!
Как ме познавате дали съм добър или не?
Ако не знаете как
да
поставите страничните места (скулите) спрямо носа, вие ще изопачите цялото лице.
Ти, като погледнеш устата му, се въодушевяваш, не се заражда в тебе едно отрицателно чувство, но нещо хубаво се влага в тебе.
Научете се
да
гледате понякога устата
си
.
Аз бих ви препоръчал
да
си
имате по едно огледало.
Трябва ви по едно огледало
да
се гледате и
да
се ретуширате.
Мога
да
ви покажа, как
да
се бутате.
НАГОРЕ