НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
644
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
644
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието
,
ООК
, София, 17.1.1934г.,
И като кажеш на другите: „Аз мисля
да
напиша няколко тома книги“, нищо няма
да
напишете.
Сега,
да
ви наведа на едно друго сравнение.
Много пъти, когато един знаменит философ или поет работи върху своето съчинение, много хора има, които работят едновременно, искат
да
бъдат философи или учени и със своята идея подкрепят идеята или работата на този философ и този философ може
да
изказва техните идеи.
Ако една майка има три деца и едното от тях е най-даровитото, а последното е инвалид, то като дойдат нейните съседки, кое от децата най-много ще препоръча.
Та и когато вие решите
да
направите едно добро все таки едновременно мнозина ще поискат
да
направят, по разни начини, едно добро.
Не може
да
препоръчва инвалида.
Питам сега: Този син или дъщеря, инвалид има ли какво
да
се сърди на майка
си
?
Колкото и майката
да
обича инвалида, обаче, в този инвалид може
да
няма онези условия, с които той може
да
привлече майка
си
.
Апостол Павел казва: „Ние нищо нямаме, а всичко владеем.“ Как може този, който няма нищо
да
владее всичко?
Няма нещо, с което може
да
привлече майка
си
.
Да
допуснем сега, че някой от вас има сега това чувство или тази способност
да
знае къде са заровени известни богатства.
Може би майката
да
проявява своята любов, понеже не може
да
не бъде майка.
И във всички общества има недоволни елементи.
И даже мнозина ясновидци са ходили за пари, но нито един ясновидец не е дал ясни показания.
И всички недоволни елементи започват все от материални работи: речено-казано.
В златото има особени трепети, които трябва
да
разбираш.
И духовните работи не могат
да
се уредят, докато не се уредят материалните работи.
Човек в материалните работи трябва
да
е много изправен, и в думите
си
и в постъпките
си
, доколкото може.
Когато има подземна вода, трепетът е един, а пък, когато дойде злато, сребро, желязо и пр., има особени трепети.
Не може
да
се изисква от един човек, каквото може
да
се изисква от един светия.
Но
да
направи възможно[то] за него, в дадения момент.
Апостол Павел, в прочетената глава, говори за светиите и казва, че тия светии имат нужда
да
им се събира милостиня,
да
им се занася малко помощ.
И Апостол Павел казва: „Може
да
изберете една депутация, за
да
изпрати суми за светиите.“
Сега аз ви отвлякох, има опасност
да
станете малджии, особено сега, при тези критически години.
Най-важното, от което можете
да
се ползувате е: Оставете вашите идеи
да
функционират,
да
работят във вашето подсъзнание и свръхсъзнане.
Мозъкът не може
да
отиде
да
копае, но ръцете и краката трябва [
да
] работят, стомахът и дробовете трябва
да
работят и това, което остане от тях,
да
се изпрати в главата.
Всяко безпокойство гледайте
да
отстраните, по възможност, от душата
си
.
Всички светии са все в главата.
Тези почивающи способности
да
почват
да
функционират в душите ви и тогава работите се оправят.
И ако мислите
да
минете щастливо живота
си
без
да
помагате на светиите, аз
да
ви кажа, че ще закъсате съвсем.
Вие ще кажете: „Светията
да
работи за
себе
си
.“ Щом трябва
да
работи за
себе
си
, той не е светия.
Ако някой от вас има тази способност, какво щяхте
да
направите?
Сега искам
да
ви наведа на една мисъл.
Вие непременно щяхте
да
облагодетелствувате всички хора.
Когато ние говорим за Божествените работи, трябва
да
разбираме една връзка, една необходима връзка, която съпътствува, а не
да
разбираме това, което не е.
Вие, като имате тази дарба, трябва
да
я държите в тайна и
да
не я съобщавате никому.
Защото има светии, които ходят
да
просят.
Светията никога не проси.
Той може
да
умре гладен, но не отива
да
проси.
И ако той отива
да
проси, той е един самозван светия.
Някой път гледайте онези, които са заровили съкровищата, те
да
дойдат при вас и
да
ви заведат при него.
Сега, аз ви навеждам на тази мисъл, понеже мнозина от вас, по някой път, сте подложени на известни вътрешни духовни неразположения.
Например, вие не сте се научили
да
бъдете търпеливи.
Като ви дойде някоя мъчнотия или някое малко изпитание, не сте в състояние
да
го носите и гледате
да
намерите някого
да
му го турите на гърба,
да
споделите с него.
Дошъл е на земята, има възпоменание и търси парите, а пък богатството се мести.
Всички други неща са само условия.
Имаш някоя голяма рана, покажеш я на някого, и той не може
да
се освободи от тази мисъл,
да
не би тази болест
да
го хване.
Ако ще покажеш раната
си
, то я покажи на онзи, който разбира, а не комуто и
да
е.
Писанието казва: „Носете
си
теготите един на друг.“ Какво се разбира по това?
Вие трябва
да
знаете през какви теготии минава едно лице без
да
ви казва.
Вие трябва
да
работите.
Затова именно Христос е казал: „Събирайте съкровища на Небесата, в Божествения Свят и никога
да
не бъдете изненадани.“ Защо трябва
да
се безпокоите?
В Божествения Свят търсят най-способните хора, които са възприемчиви, за
да
им предадат една своя мисъл, която трябва
да
се реализира.
Тези въпроси смущават човека.
Например
да
ви изпратят
да
проповядвате,
да
обърнете някого към Господа.
От тях човек трябва
да
се освободи, най-малко наполовина.
У англо-саксонската раса едно нещо е верно: от тях най-богатите, най-умните и най-силните хора предприемат и работят.
Я напишете една такава тема: „Ако аз съм проповедник, как ще държа първата
си
проповед, за
да
обърна някого?
“ Всеки
да
си
даде мнението.
Но като обещаете нещо, то и земята
да
се обърне с краката нагоре, направете го.
Ти никога не може
да
обичаш това, което не е полезно.
У всинца ви липсва инициатива.
Всички се оплаквате.
Ти обичаш водата, въздуха, светлината, обичаш всичко онова, което, в дадения случай, може
да
ти бъде полезно.
Някое списание се издава, а пари нямат.
Седят и чакат това списание само по
себе
си
да
тръгне.
Това, което ти е полезно, а това, което не ти е полезно, не
си
губи времето с него.
Както в някоя бакалница
да
дойде някой и
да
купи стока.
В едно списание трябва
да
се пишат неща, които са полезни за хората, належащи и после, като се отиде някъде,
да
се препоръча списанието.
А пък някои ги е срам и казват: „Това не е моя работа.“ Аз гледам във всичките предприятия, онези хора, които издаваха беседите, все загазиха, имаха много неприятности.
Те мислят, че в тях има някакво щастие, някаква магическа сила, та като имаш петали, може
да
ти тръгне напред.
При мене дойде един българин, съботянин и ми каза: „Вземете тази книга.“ Най-после той сполучи
да
ми продаде една книга за 10 лева.
Действително, в едно отношение е проверено следното: Ако
си
болен или неразположен, качваш се на някой здрав кон, ездиш го 1–2 часа и ще ти бъде много добре.
Застави ме
да
му дам за една книга 10 лева, за
да
се освободя от него.
Това има целебна сила.
Той ми каза: „Тази книга се е печатила, струва пари.“ И като
си
излезе, казах
си
: Браво!
Каквото има – дава го.
Той има чувството на тщеславие, щедър е в своето даване.
Да
бъдеш уверен, че с това, което пишеш се ползуваш и допринасяш нещо.
Да
не съжаляваш.
Ако съжаляваш, втори път
да
напишеш нещо по-хубаво.
Конското петало е символ на природния ум.
И ако пак съжаляваш, трети път
да
напишеш по-хубави работи.
Конското петало на природния ум може
да
ти помогне.
Друга една слабост имате всички.
Човек трябва
да
бъде съобразителен.
Всички се занимавате само с преводна книжнина.
Представете
си
, че вие сте в едно духовно общество, наречено с каквото и
да
е име.
Някой брат дошъл при вас и вие сте му дали, според сегашната мярка, хиляда лева.
Това, което изнасяме трябва
да
бъде верно и полезно.
Той обещал
да
ви ги върне.
Най-малко 95%
да
има полза от него, а пък 5%
да
има изключение.
Но, представете
си
, този брат е закъсал и няма нито пет пари.
Да
кажем, че пишеш разказ.
Ако така вървят работите, той няма
да
си
плати дълговете и след десет години.
Героинята
да
не припада, но
да
бъде смела и решителна.
Струва ли
да
му кажете: „Плати
си
дълга.“ И тогава ще се скарате и освен, че той няма
да
ви върне парите, но ще се наруши любовта между вас.
И героят
да
е смел и решителен.
Конското петало казва: „Не искай пари от там, гдето няма
да
ти ги дадат.“ И после мнозина от вас
си
позволявате, някой път това, което ангелите не
си
позволяват.
Ти искаш
да
напишеш трагедия, за
да
разчувствуваш хората.
Няма
да
ги разчувствуваш.
Питам сега, какво ви дава повод
да
казвате така?
Накарай героя и героинята
да
умрат, но после ги възкреси.
Аз не искам
да
чета такъв роман, в който героя и героинята умират.
Че ви е длъжно –
да
, но знаете ли вашите задължения?
Те
да
умират, а после
да
оживяват и тогава книгата ще ме заинтересова.
Всички[те] ви идеи седят във вашето съзнание и самосъзнание.
Щом искаш, трябва
да
има нещо, което трябва
да
отговаря на това, което искаш.
Един син има право
да
изисква от баща
си
да
го поддържа, но ако синът не изпълнява волята на баща
си
, тогава, какво отношение може
да
има между бащата и сина?
Ти няма
да
станеш тогава цигулар.
Тази идея трябва
да
седи в подсъзнанието ти.
Може във вас
да
се роди мисълта: „Та, ние не изпълняваме ли Божията Воля?
Ти, като свириш, свири за
себе
си
и не питай дали свириш добре или не.
Не
да
ги пренебрегваш, но не ги туряй в твоето съзнание, като главна точка.
“ Ти не
си
най-лошия, но не
си
и най-добрия.
Няма ли този трепет, той няма
да
пее или свири хубаво.
Ти казваш: „Аз ли съм най-глупавия човек.“ Не
си
най-глупавия, но не
си
и най-умния.
Понятието глупав, е нещо много относително.
Те искат вие
да
пеете или свирите хубаво и ви подкрепят.
При известни хора може
да
бъдеш глупав, а при други – умен.
И после, ако аз бях един цигулар, аз щях
да
правя така: Аз няма
да
свиря най-първо на здравите хора, а на болните.
Не, че те те правят глупав, но при известни хора може
да
бъдеш силен, а при други – слаб.
Например някой е малко нервен, ще отида
да
му посвиря и той ще оцени.
Например Дан Колов е победил в 110 борби.
Той се превива малко, свива
си
корема и аз ще му свиря.
Той разчита на
себе
си
, до известно време.
Той дава ухо, престава
да
го боли.
Дан Колов ни най-малко не го е срам
да
отиде в Париж
да
се бори.
Аз усилвам и най-после той ми казва: „Много добре стана, че дойде.“ За мене неговото мнение е вече меродавно, че му въздействувала музиката.
Не се стеснява от това, че има опасност
да
го гътнат.
Той казва: „Досега моят гръб не е паднал на земята и няма
да
падне.“ И всеки един верующ трябва
да
има нещо, на което силно
да
разчита.
Онези, великите закони, които работят в света, това са разумни пътища, по които всеки трябва
да
върви.
Ако те одобряват твоята музика, то силните, способните още повече ще я одобрят.
Някой път аз съм ви дал един пример.
Всички стават и разправят своята опитност, как се е молил, как му е помогнал Господ.
Късметът на човека е любовта му към свободата, любовта му към истината.
2.
Обичайте я!
,
НБ
, София, 21.1.1934г.,
В дадения случай трябва
да
знаеш колко трябва
да
вземеш.
Нали има едно старо изречение от 4-тата глава на Притчите, 6-ия стих: „Обичай я и ще те варди.“ Всеки един от вас може
да
си
състави едно мнение.
Обичайте хората заради Божествената свобода, която е в тях.
Да
обичаш.
Ти имаш известен материал, който трябва
да
обработиш, трябва
да
знаеш в какво отношение, в каква композиция трябва
да
вземеш, какви трептения трябва
да
му дадеш.
Обичайте
себе
си
заради Бога, Който е във вас.
Кого
да
обичаш е въпросът сега.
След туй трябва
да
знаеш едно установено движение и на това израз
да
дадеш.
Не всеки, когото ти обичаш, може
да
те варди.
Не всеки, когото ти обичаш, може
да
ти помага.
В музикалните цветове израз ще дадеш.
Не всеки, когото ти обичаш, може
да
ти бъде полезен.
Едно дете, с което майката се занимава, ни най-малко не е полезно; в дадения случай отнема времето.
Трябва
да
знаеш колко време трябва
да
се спреш.
Цяла нощ се разправя, говори на един непознат език, ученото дете разправя, казва: „Как
да
не може
да
разбереш!
“, изважда речник, вижда думите,
да
научи езика на това дете.
Но, както обикновено се взема, както обикновено се пее, не само
да
вземеш известен тон.
Най-после става така: детето казва: „Ти няма
да
научиш моя език, но чакай аз
да
науча твоя.“
Когато изучаваш философията на музиката... Аз изучавах
да
се смени,
да
кажем, имам анемия, взема обикновения тон „до“, понеже е тон на живота.
Трябва
да
внеса малко злато.
Онзи, който иска
да
бъде силен, 3 положения има в живота важни.
Силата е, която е потребна, понеже тя носи живот.
Животът, който носи две неща: радост и скръб носи.
Не че радост и скръб носи.
Вече при „до“-то ти
си
попаднал в естествения жив процес на музиката.
Скръбта има туй свойство, че всяка радост носи на гърба
си
една скръб и всяка скръб носи на гърба
си
една радост.
В дадения случай аз виждам, че тази музика произтича от ума на едно същество, което седи в една област много висока.
Ти като намериш радостта, ще ти остане скръбта, понеже тя иска
да
се освободи; като намериш скръбта, ще ти остане радостта, понеже тя иска
да
се освободи.
Сега тъй, както разправям, до никакво философско заключение не довеждам.
Някой може
да
каже, че това са ред заблуждения, халюцинации.
Да
не разправяш какви преобразувания може
да
стават на Земята, как хората живеят.
Казва: „Може ли в дадения случай [
да
ми помогнеш?
] Умирам.“ Че може
да
ми помогнеш, това е същественото.
Може
да
ми говориш за каквото искаш.
Какво ще ме убеждава някой дали е халюцинация.
Същественото, което е необходимо за човека, то е обичта към Великото в света, туй, което ще ни даде сила, туй, което ще внесе живот, туй, което ще осмисли живота му, защото по този начин радостите и скърбите осмислят живота.
Или, другояче казано, скръбта дава материала, радостта изработва този материал.
Казвам: Вие сте достигнали до там, че трябва
да
направите опит върху
себе
си
.
Вие чакате след вашата смърт
да
ви се открие другият свят.
Другояче хората разглеждат въпроса – тъй, както не е.
Може
да
вярвате, че ще ви се открие, но по-добре е
да
се открие другият свят преди
да
сте умрели.
Те разглеждат болните.
Направих
си
голяма къща и дойде един господин, казва
да
туря един кираджия, дава ми доста голям наем – 2500 лева на месец ще ми дава.
Ако вие впрегнете един кон и той започне
да
рита с краката
си
и причинява болки, кой е причината за това?
Казвам
си
: „Ще
си
изплатя дълговете.“ Казва ми един мой познат: „Този
да
го не туриш в къщата.“ – „2500 лева пари ще ми дава.“ – „Послушай ме, не го туряй в къщата
си
, ще загазиш.“ – „Ще го опитам.“ Той влиза в къщи, седя и го питах и [му] повярвах.
Провидението ли е причината
да
те рита?
Ако не може с едно ритане
да
събори каруцата, втори опит
да
не правиш.
Аз вярвах, аз вярвах в туй, което не е.“ Сега всичките хора вярват в туй, което няма
да
бъде, а не вярват в туй, което е.
Като рита трети път, вижда, че каруцата е здрава, не може
да
я събори, може
да
си
счупи крака.
Тогава
да
ви представя друг пример.
Или едно дете, като отиде при една голяма канара, не трябва
да
се пънка,
да
мисли, че с един пръст може
да
я бутне,
да
бутне тази канара.
Отива един слуга както при Димитровден
да
се цани.
Когато се правят общи твърдения, ние се натъкваме на големи мъчнотии, които ние сме създали в света.
Съществуват големи различия, неразбирания, философски системи, религиозни, които хората са създали, известен обществен строй, който хората са създали.
Отива при първия, той му казва: „Аз съм добър човек, но ще ти давам по 100 лева, не може
да
ти давам повече.“ – „Със 100 лева не се служи на тия години.“ Отива при другия, той му казва: „Ела при мене, 500 лева ще ти дам.“ Третият казва: „Аз ще ти дам 1500 лева.“ Той седял година и половина при него и го напуснал.
Отива при онзи, който му даваше 500 лева, при него – още половин година.
И най-после отива при този, който му даваше по 100 лева.
Съществуват закони в природата.
Казва му: „Опитах онези, но дойдох при тебе, който ми даваш по 100 лева на месец.
В един разумен свят, между разумните същества съществуват закони, защото законът, това е един метод, един път, по който нещата може
да
се извършат правилно.
Боя се, дано и ти не ме излъжеш.“ – „Аз няма
да
те изненадам както [ония] двамата.“ Като седял при него, онзи му казва: „Ако искаш, свободен
си
.“ – „Аз не харесвам стоте лева, които ми даваш, но
си
добър господар.
Тъй, както ние намираме един закон
да
се свържат хората,
да
се оправдават, това е в един свят на безпорядък.
Сигурни са стоте лева.“
Казвам: Това гледище, от законите на Земята искам
да
изясня онези закони на природата.
Сто лева, дадени с любов, са благословение.
Ние намираме, че светът не е създаден тъй както трябва.
Малкото, дадено от сърце, е хубаво.
Сега аз ще приведа онзи пример.
Много пъти на мене са казвали, аз съм чел много автори, разправяли са за любовта; но когато започна
да
чета един роман или разказ за любовта, в мене изпъква следната форма на любовта.
Онзи, който ти дава без сърце, не
си
струва, нищо няма
да
ти даде.
Чета един роман, изведнъж изпъква един хубав кон, изпъква един англичанин, който гледа коня за надбягване.
Той завлича и онова, което ти
си
имал.
Англичанинът е горе в къщата, а конят е в двора, подковават го, чешат го, имат любовно отношение и двамата, поглеждат се.
В света е важна онази обич, която може
да
дадеш на когото и
да
е.
Тъй че,
да
обичаш някого заради някого.
Хората може
да
се обичат само заради Едного в света.
Туй славейче обича, него не могат
да
го впрегнат в каруцата, но за него затвор има.
Чета трета книга, друга картина виждам, пак за любовта.
Виждам голям шадраван с едно малко езерце, една шарена рибка и един естественик изпитва.
Тази рибка влиза, излиза, играе
си
.
Коя любов
да
разбирам: конската любов, любовта на славея, любовта на рибите или любовта на дърветата?
Ти обичаш силния човек за [какво]?
Ако
си
кон, ще те яздят, трябва
да
бягаш, силно
да
бягаш.
За силата.
Ако
си
птичка и имаш любов, трябва
да
пееш; ако не знаеш
да
пееш, любов няма
да
имаш, трябва
да
излезеш из кафеза.
Изчезне силата – и любовта изчезва.
Като ходя из водата, достатъчно е това движение.“ И най-после, доволен е от ябълката, че тя му дава плодове, но това още не разрешава въпроса.
Частична е в това отношение, че този кон може
да
живее и без услугата на господаря
си
.
Господарят казва: „Ти, ако не
си
при мене, ти ще подивееш.“ Че какво е направил господарят му?
Детето дойде там, всички обича.
Научил е само
да
се надбягва.
Може ли
да
обичаме един свят, дето слънце не грее?
Та, казвам: При сегашните социални мъчнотии, при които ние се намираме, тъй, както ние сме родени, има за разумните хора само едно истинско разрешение – то е
да
знаеш как
да
обичаш.
Всичко ще ти даде, тя ще те подигне.
Казва му господарят: „Ти ако не
си
при мене, знаеш ли какво нещастие може
да
се случи?
Никой не може
да
направи, което тя може
да
направи.
“ По-добре може
да
живее това славейче в гората.
Пък и на рибата ѝ казва: „Ти ако не
си
при мене, знаеш ли какво ще стане?
“ Тази риба може
да
живее в големите морета, пък и ябълката може
да
живее добре в гората.
На едно шише може
да
му кажеш: „Изсипи се!
“, вземеш му водата, но как ще излъжеш един извор?
Той
си
тече и извира непрекъснато.
Ти
да
съдереш 10 чифта цървули, пак не можеш.
Казвам: Всяко шише, което може
да
се обърне и
да
изтече, ти него може
да
го излъжеш, но онова шише, от което водата никога не престава, то не се лъже.
Когато дойде някой и каже: „Излъгах [се]“, аз
си
мълча и казвам: „Този е от шишетата.“ Някой казва: „Онеправдаха ме.“ И ти
си
от шишетата.
Той представя, че някой път тия напреднали същества не искат
да
дойдат на Земята, а пък
да
ги накарат, те искат
да
бъдат с тях искрени, сами
да
си
направят избор и затова този разумен свят има големи витрини, разни човешки тела са поставени в разни костюми: мъжки, женски, детски – хубави, шарени.
Та, като влезе някой от небесните жители, като погледне на витрината, казва: „Може ли този костюм
да
го пипна,
да
го облека?
Далече е, кой ще ходи за парите толкова далече?
“, но и като го облече, ако рече
да
го съблече, не може.
Сега не се спирайте върху
себе
си
.
Колкото рита, толкова повече се вплита, вплита и току най-после се намери роден като някое дете, казва: „Що ми трябваше
да
обличам този костюм?
Вие искате
да
знаете.
Някой от вас иска
да
знае какви ще бъдат моите заключения.
Назад
да
се върне не може, напред ще върви.
Тогава неговите наставници му дадат една програма, казват: „Понеже облече тези дрехи, за
да
се отплетеш от тях“, ще му дадат известна програма и след като живее 40–50–60 години, ще ти дадат програма как
да
се съблечеш.
Не че не може
да
се съблечеш, мъчна работа е.
И всичките усилия на Земята седят как
да
се съблечем от онова, което сме облекли.
Като намеря празно шише – „Хайде
да
се напълниш!
Аз го взимам в този смисъл, както човек е научил един навик, като пушенето на тютюн – като се научи човек, години наред се изискват, за
да
се отучи.
Мине година, две, не може
да
се отучи.
Разправяше ми един стар евангелист: „Научих се
да
пуша тютюн.
“ Там работата е по-трудна –
да
извадиш едно дърво из неговите условия, голямо знание се иска.
Не можах
да
се отуча от тютюна, не мога
да
се обърна от този дявол.
Главата е оплетена в този материален свят,
да
го извадиш,
да
го не повредиш, че
да
го занесеш някъде.
Казвах: „Няма
да
пуша“ и пак пушех.
Не само
да
го пренесеш, не
да
го осакатиш, но нито едно клонче
да
не осакатиш.
Като река
да
не пуша, изгубвам настроение, ставам нервен, сърдя се на този, на онзи.
Казва: „Много мъчно е
да
се обичаме.
Много мъчно е
да
те обичам, много мъчно е
да
те извадя от ония условия, без
да
те осакатя.
Ако ще те осакатя, по-добре е
да
си
седиш на мястото.
Чудя се по кой начин
да
се освободя от този дявол – той казва.
“ Ако му дам любов и той добие тази свобода, тогава любовта е на място.
Три месеца ме държа тази магарешка кашлица, отучи ме
да
пуша тютюн.
Това са задачи на умните хора в света.
И както виждаш, 20 години.
Това са задачи, с които вие трябва
да
се занимавате сега.
Благодаря на магарешката кашлица, за 3 месеца се излекувах.“ Както виждате, 20 години този българин не е могъл
да
се отвикне, та ние, за
да
се освободим от това, което сме облекли, трябват ни 50, 60, 80 години
да
се освободиш и
да
нямаш никакво задължение.
Не е лошо
да
обичате парите, но трябва
да
знаеш, че парите са много свободни, те имат голяма свобода.
Човек, след като дойде облечен в тия дрехи, той трябва
да
научи какъв е смисълът на тия дрехи.
Какъвто контракт и
да
имате, щом излязат вън от ръката ви, отиват, пристават някъде.
Онзи, който ги е създал, той знае защо, те
си
имат свое предназначение.
Сега,
да
дойдем до онова положение.
Ако светът е създаден, той не е създаден за развлечение.
В магията твърдят, че има хора, които могат
да
изменят формата,
да
те направят едно животно.
Ако стават в нас известни промени, органически промени, от детство до старост, вие може ли
да
дадете отчет?
Тебе и учен човек може
да
те направят.
Сменят се идеите, сменят се нашите възгледи, всичко в света е толкова променчиво и не можеш
да
кажеш кое е положителното и кое е отрицателното.
Тогава питам: Ти имаш съзнанието, имаш формата на едно животно; тогава може [ли]
да
те направя един човек?
Та, казвам: Реално е това, което при всичките изпитания остава без
да
се изменя.
Не
си
искал
да
станеш животно, а
си
станал.
Казваш: „Как може
да
бъде това безобразие?
“ Не искаш
да
станеш войник,
да
убиваш хората, но хванат те, дадат ти пушка и ти казват: „Тъй и тъй ще я държиш“, направят те войник.
Не искаш
да
станеш палач,
да
убиваш хората,
да
теглиш ножа и ти казваш: „Как става тази работа?
Това са атрибутите на свободата.
“ Кръчмар не искаш
да
ставаш,
да
опропастяваш домовете и при това ставаш.
Свобода, която в
себе
си
няма любов, свобода, която в
себе
си
няма знание, свобода, която в
себе
си
не носи разширение [...], свободен без никакво ограничение, без някой
да
те е ограничил, ти сам
да
се ограничиш.
Та, казвам: Тъй трябва
да
се обичаме в света.
Я ми кажете, познавате ли сега някой човек, който
да
е постъпил по свои собствени показания?
За мене е по-хубаво, ако сте свободни
да
постъпите по вашата воля – аз се радвам.
“ – „Обичам душата му.“ – „Виждал ли
си
душата?
Даже у другите като е, пак ще научите нещо, трябва
да
знаете истината.
“ – „Виждам – казва, – че има хубава душа.“ Казвам: „Ти уверен ли
си
, че тази душа през 40–50 години ще бъде все такава, каквато ти се видя?
Мислиш нещо и не може
да
го направиш.
“ – „Ще
си
изменя мнението.“ За любовта човек [...] едно нещо, с което се отличава.
Искаш
да
обичаш – не може.
При нея слуга не може
да
станеш и господар не може
да
станеш.
Искаш
да
се учиш – не може.
При нея мъж не може
да
станеш и жена не може
да
станеш.
Искаш силен
да
бъдеш – не може.
При нея болен не може
да
станеш и здрав не може
да
станеш.
Искаш богат
да
станеш – не може.
При нея богат не може
да
станеш и сиромах не може
да
станеш.
При нея праведник не може
да
станеш и грешник не може
да
станеш.
Казва: „Не ми остави едно въже
да
се обеся.“ Това са чужди мисли.
Когато дойдат големите изпитания в живота, мрачни мисли и желания,
да
знаете, че те не са ваши.
Ако тя функционира във време и пространство, то любовта ти ще я зърнеш и туй, което
си
зърнал, остава само с едно мечтание, нещо хубаво, красиво, което
си
видял, и оставаш
да
се разправяш със сянката на онази любов, която е в ума ти.
Ако влезете в този свят, вие ще платите много скъпо и нищо няма
да
научите.
Сега, другото положение, което трябва
да
имате предвид.
Ще имате само страдания.
Казвате, че когато дошъл Христос, дошъл
да
развали деянията на дявола.
Ако ние не се освободим от тия ограничения, сами ще попаднем в едно заблуждение, в едно ограничение, което ние сме
си
създали.
Христос дошъл
да
покаже на хората големите заблуждения, в които са попаднали.
Представете
си
, че вие живеете в един палат, дето има само една малка дупчица, през която влиза светлината и топлината на външния свят.
Какви ще бъдат вашите понятия за светлината и топлината?
Ако дойде някой
да
ви каже, че има по-голяма светлина, отколкото е тази, ще кажете: „Как тъй?
Аз никога не съм виждал, че има по-голяма светлина!
Досега вие всички сте били при тези палати, при тия малките дупки и сте опитвали знанието на тия малките дупки, любовта на тия малките дупки и казвате: „Не
си
струва!
Онова чисто възвишено учение на Христа, след туй старото езичество; всички теории на езичниците, всичките религии до християнството влязоха, взеха своето място и накараха християнството
да
живеят религиозно.
Аз отговарям тъй: Не
си
струва
да
си
при такава малка дупка.
Отвори голямата врата, излез отвън или най-малко отвори голям прозорец, който палатът има, за
да
имаш ясна представа за онова, което те очаква.
Тогава съвременните хора по отношение на реалността се намират в положението на онази царска дъщеря, която очаквала своя избраник
да
дойде при нея.
Най-първо, трябва
да
се освободите от едно голямо заблуждение, в което сте попаднали.
Той се явил с най-скромни дрехи облечен, той седнал при кочияша, а турил един от слугите
си
, облечен много хубаво, по модата, отзад.
Казва Христос на Никодима в тази глава: туй значи
да
се роди човек.
А той я гледал, нейният избраник, а тя хвърлила око на онзи, хубаво облечения.
Питам сега: Какво заключение направил царският син за дъщерята?
Всичко туй, което е събрано, то е в борба с Божественото.
Казва му: „Как е възможно това
да
стане?
“ Под думата „майка“ и „баща“... „Как може този старият човек
да
влезе в утробата на майка
си
?
Царската дъщеря и неговият слуга
си
мязат, те са лика-прилика като два стръка иглика.
От вода и дух.“ Водата е, която измива нещата, а духът е, който ги оформява и оживява наново.
Има едно различие, което съществува по отношение на техните качества, качествата, които те съдържат в
себе
си
.
Аз съм слушал мнозина
да
разправят, че човек може
да
се роди от Духа Божи.
Аз съм виждал хора, които мислят, че са родени от Бога и след туй казват: „Пак изгубихме.“ Роденото от Бога назад не се връща.
Щом се връща, той няма никакво раждане.
Ако ви напада един бик и този, който ви защищава, ако пръсне главата на бика, жесток ли е?
Човек на Земята, при обикновените условия, след като се освободи, той ще почувствува една вътрешна свобода и той ще измени своя живот.
Кое е сега за предпочитане: бикът ли
да
пръсне вашата глава или този юнак
да
пръсне главата на този бик?
В неговия живот няма
да
стане рязка промяна: ако е музикант, пак ще пее; но този музикант, като изпее, който е веднъж роден, той ще почувствува един свещен трепет от песента.
Поетът, като пише, ще остане пак поет, но, в своите стихове тъй ще нарежда думите, че ще вложи нещо ново, всяка една дума ще бъде на мястото.
Сега, едно изречение пазете: „Обичай я и тя ще те варди.“ Сега ще запитате: „Къде ще я намерим, за
да
я обичаме?
“ Питам тогава: Вън от това, което обичате в
себе
си
, задайте следния въпрос: Кое обичате в
себе
си
, че вие треперите?
Ако моралният живот, както сега се изявява, ако можеше
да
има друг морален живот... Ние нямаме такъв живот.
Има нещо, което вие знаете в
себе
си
.
Обичате нещо, за което сте готови
да
пожертвувате живота
си
.
Но при един свят, дето половината хора са разумни, а другите – неразумни, не зная как човек трябва
да
постъпи.
Има нещо, за което вие може
да
работите.
Даже, в стария живот, когато Господ искаше
да
избави евреите от един техен [не]приятел, прати един ангел, който в една нощ изби 180 000 войници и
си
отиде.
И страдания и неволи понасяте за нещо.
Във вас няма знания, но има нещо, за което всичко жертвувате.
Трябва
да
се измени методът.
Бащата, който употребява тоягата за малкото дете, като [стане] син [му] на 21 година, той трябва
да
окачи тоягата горе, трябва
да
внесе друг закон.
Вие стойте при тази врата, тя като се отвори, ще ви поканя
да
влезете вътре.
Синът не се дава
да
го бие баща му.
Сега ти няма
да
ме биеш.
Кажи ми едно разумно слово,
да
разбера словото ти.
Аз съм готов както слушах едно време тоягата, сега тебе
да
те слушам.
Като ме шибаше тогава с тоягата, аз казвах, [че] ще извърша всичко.“ Бащата казва: „Синко, аз искам сега
да
слушам.“
И ние се намираме, някои от вас се намират във фазата „Господарят окачи своята тояга“.
Ами ако
си
учен човек, какво ще стане?
Ако останеш такъв, какъвто
си
, какво ще стане от тебе?
От тебе трябва
да
стане нещо.
Много по-лесно е
да
се подчинявате на другото.
Какво трябва
да
стане сега?
Та, казвам: Настава тази фаза, дето ние трябва
да
влезем в разумното, понеже нашето съзнание се е разширило вече и по законите на живота ние сме влезли в една нова област.
Ще ви приведа разказа за просото.
Отиват житото, ръжта, ечемикът
да
освобождават света, воюват и оставят просото
да
отглежда света.
Ти не може в невидимия свят
да
заставиш никого
да
те бие.
Дали му наставления какво
да
прави.
Ти
да
накараш в невидимия свят един
да
те бие, то е
да
изхарчиш голяма част от своята енергия нахалост.
То казва: „На млина
да
ставам ли?
Те предпочитат
да
извършат много други работи, но не
да
се занимават с това.
“ – „Ти на хляб стани, че на млина остави.“ Аз не ви казвам
да
ставате на млина.
Той може
да
направи хиляди добрини, но не [
да
не] престъпи, така, както ние мислим, ако човек се наказва по един начин, той ще се поправи.
Просото, ако може
да
стане на хляб... Но просото на хляб не става, боза става.
Човекът, това е душата, в нея са вложени всичките възможности, чрез които човек може
да
се подигне и може
да
постигне във времето и пространството.
Всичко онова, към което той има разумни тежнения, един разумен стремеж, всичко може
да
постигне; стига така
да
бъде планомерен, може
да
постигне.
Всички влизания в стълкновение, понеже разумният свят не обича стълкновения... Всички небесни тела, които се движат, не са в стълкновение, понеже има грамадно пространство между тях.
Така и човек не трябва
да
бъде в стълкновение.
Не ви трябва боза, не ви трябва шербет, хляб ви трябва и вода, нищо повече.
Запример, всеки може
да
стане един виден музикант, но как?
Чуваш един певец пее –
да
ти трепне сърцето.
Понеже бозата не дава същественото.
Като пее, взимай участие и ти, ще се научиш
да
пееш.
Тя е временно удоволствие за разхлаждане.
Ти като го слушаш, свие ти се сърцето, нищо няма, обезсърчиш се, ти не
си
за певец.
Важното може
да
дойде.
Веднъж в годината боза
да
пиеш, разбирам, но всеки ден
да
пиеш боза?
Ако аз не пея, той не може
да
пее.
“ То е едно отражение на мене, понеже аз искам пък
да
пея на него.
Оправя го,
да
.
Бозата ум на човека не дава.
И един ден като искам, и аз може
да
пея.
Всички ония неща, които ферментират, живот не дават, туй трябва
да
знаете.
Мислят един поет, който създава известна поема и я дава.
Едно дете му казва: „Как
да
декламирам?
Той сам не може
да
декламира като туй дете и може по-хубаво, но то иска
да
види обективно, вън една своя мисъл изнесена.
Онзи човек, който иска
да
се сдобие с нещо съществено, това са живите светии, може
да
си
направи една боза, която не ферментира.
Ако някои от вас не сте певци, той иска
да
събуди обективната страна на известна дарба.
Може и вода.
Да
види един човек, който пее хубаво,
да
се роди любов към пеенето у вас.
Може
да
направиш пиво от ябълки, което не ферментира.
Може
да
си
послужа с едно музикално обяснение, най-мъчното може
да
се изнесе.
Трябва
да
знаеш онзи закон на ферментацията.
Представете
си
, че известна песен започва от „до мажор“, вие искате
да
вземете „фа“, питам: следующата нота в какво трябва
да
бъде – в секунда, в терца, в кварта или в квинта?
Аз турям закона още по-далеч.
Ако първото отношение на „фа“, понеже има възходящо и низходящо положение, понеже [е] в терца, тогава следващия момент на „фа“-то пак трябва
да
вземете, след като вземете другия момент, в кварта ли трябва
да
го вземете?
Всяко чувство, което ферментира, всяка мисъл, която ферментира в човека и всяка постъпка, която ферментира, тя не носи живот, тя носи ограничения.
Всички ония мисли, всички ония желания, всички ония постъпки, които не ферментират, стават на хляб, като нещо съществено.
Някой път една кварта, която следва след терца, е хармонична, а някой път трябва една квинта или пък трябва секунда.
Туй изисква сега
да
се роди човек.
Но „фа“-то как трябва
да
го вземете?
То е общо разбиране
да
се роди от дух и вода.
Той трябва
да
знае в какво седи същественото в живота.
Следующия тон как трябва
да
го вземете?
Тогава той ще обича
себе
си
, ще обича своите ближни, ще обича и Бога в
себе
си
, ще обича Онзи, Който му е дал живот, ще бъде радостен и весел.
Като погледне на света, ще бъде радостен, че е дошъл в туй Царство, дето всичко може
да
люби, няма друг свят освен този.
„Фа“-то в дадения момент показва всичките материални условия, при които твоят живот трябва
да
се развива.
Следователно трябва
да
знаеш какъв материал ти трябва от тази материя.
Има много светове, но Божественият свят включва всички светове в
себе
си
.
Божественият свят, който е един и който е всичко.
3.
Синовно отношение
,
УС
, София, 21.1.1934г.,
„Дай го този камък!
Аз мога
да
го уподобя с един цвят, който се разцъфтява.
Така може
да
се определи истината.
Със закон тази работа не може
да
стане.
В това, което цъфти, има надежда, в това, което не цъфти, няма надежда.
Какво голямо проникване трябва, какво голямо съзнание, за
да
направи човек това!
В това, което е напъпило, има надежда, в това, което не е напъпило, няма надежда.
Не, със закон тази работа не може
да
стане.
Всеки един човек има много желания, но има нещо съществено, на което човек трябва
да
обръща внимание.
Сега, единственият съвет, който мога
да
ви дам, приятелски съвет, е следният.
Всяка една душа не трябва
да
влиза в противоречие със
себе
си
и с окръжаващата я среда.
Нито правило мога
да
ви дам, нито пък какво трябва
да
правите, а само един съвет.
Всички трябва
да
избягвате от вътрешните противоречия.
Той е следният: Този скъпоценен камък, който са ни дали, трябва
да
го върнем назад.
Противоречието може
да
дойде, то е друг въпрос.
Като го потърсят,
да
го върнем.
Но не създавайте излишно противоречие във вас.
Като го поискат,
да
го дадем.
Мъчнотии отвън могат
да
дойдат, но вие не създавайте мъчнотии в
себе
си
.
Не хвърляй око на този камък, понеже той е камъкът, който носи истината в
себе
си
.
това трябва
да
се има предвид.
Защо идат външни мъчнотии?
Като дадеш камъка, ще познаеш истината.
Вие ги изучавайте, но не питайте защо идат.
Каквото и
да
ви се каже, все ще остане нещо необяснимо.
Трябва
да
ви обясня това: зърното, което остава в земята вътре, ако това семе не порасне, какъв смисъл има?
В училище може
да
прекараш по два начина: целият курс на възпитанието може
да
го прекараш в страх и трепет.
Сутринта като отидеш в училище, трепериш от учителя, че може
да
ти се случи нещо.
Ако пък житното зърно порасне, то земята го дава навън.
Ти
си
мислиш, че учителят е стражар, разбойник и ти трепери сърцето
да
не би
да
попадне погледът на учителя върху тебе и
да
ти се случи нещо.
Земята ще ти го даде стократно.
А пък другото положение е:
да
си
радостен и весел.
И казва: „Вземете
си
го назад.“
Та, когато това, което е посято в нас и минава като добродетел, знание, любов, мъдрост, когато това Божественото в нас порасне, ще даде плод.
Даде ли веднъж плод, това показва, че ние сме готови
да
изпълним Волята Божия от любов.
Това, което Бог ни е дал,
да
го върнем.
Писанието казва, че със страх човек не може
да
върши Волята Божия.
Както е казано в притчата за петтях таланта: „И онзи казал: „Аз спечелих още 5 таланта.“ Казва му господарят: „Много хубаво, вземи тези таланти, нека са за тебе.“ Дошъл онзи, който имал един талант и го скрил.
Човек със страх никога не може
да
свърши едно училище, нито пък може
да
стане някакъв герой.
Господарят го попитал: „Какво направи с таланта, който ти дадох?
Ще ви приведа един митичен разказ за пътищата на заека и на вълка.
“ Онзи казал: „Скрих го в земята.“ Господарят казал: „Вземете от него този талант и го дайте на онзи, който има повече.“ И всеки един, който има, ще му се даде.“
Та, тази е истината, която трябва
да
остане у вас.
Нека скъпоценният камък във вас
да
расте!
Той отишъл
да
слуша първата лекция при един виден професор, който след като развил темата как трябва
да
се живее, казал: „Всякога човек сполучва, когато отива пръв.“ Този ден заекът бил закъснял.
Като ви дадат този скъпоценен камък, посейте го, та като дойде Господ,
да
намери, че е израснал, завързал и узрял и ти
да
кажеш: „Господи, това, което Ти ми даде, аз работих с него и спечелих.“ За
да
се осмисли животът на Земята, ще работиш.
Но като отишъл пръв, станало въпрос за стола, где
да
седне и трябвало
да
води борба за стол.
Не може
да
се освободим от всички тези страдания на Земята, докато този камък не израсне, не цъфне и не завърже плод.
Ние говорим за любовта, за щастието, че много мъчно може
да
се обясни какви неща са те.
Казал
си
: „Как така, нали който отиде пръв, ще му тръгне напред, а пък аз отидох пръв и скандал се вдигна.“ Той не знаел, че онова, което му препятствува, е вътре в него.
Ние говорим за богатството, а виждаме, че не може
да
остане богатството в нас.
Следващия път казал, че няма
да
отиде пръв, но ще отиде по средата – нито пръв, нито последен.
Причината за това е онзи вътрешният страх, който има заекът: „Какво ще стане с мен, ако аз дам камъка?
“ Има известни положения в живота, при които идеята може
да
стане ясна.
От лекцията разбрал, че човек, за
да
сполучи в живота
си
, трябва
да
бъде последен.
Ако ви накарат
да
носите едно хубаво шише, с хубава вода, далече от извора и ви поискат водата, вие ще се подвоумите.
И той
си
казал: „Аз съм сбъркал.“ На четвъртия път отишъл последен, но вратата била затворена.
Но ако дойдете при един хубав извор, то, без
да
ви кажат, ще излеете водата и ще турите нова.
Но, далече от извора, ще кажете: „Трябва ми водата, как ще я излея!
И той пак
си
отишъл и
си
казал: „Чудна работа, пръв отидох – лошо, последен отидох – пак лошо.“ Той не можел
да
разбере, че страхът е, който го спъва.
Той
си
казал: „Още не разбирам тази философия.“ Професорът казал: „Всеки, който иска
да
сполучи малко в живота,
да
остави страха настрана.“ Заекът казал: „Виж, това мъчно мога
да
направя.“
Писанието казва: „Това, което Бог ни дава, ние трябва
да
го дадем.“
Да
не туряте в даването нещо безразборно.
Всички хора почти днес се намират в положението на заека.
Не
да
каже, който дойде, за каквото и
да
е: „Дай ми това.“ Той може
да
иска, но тебе ти трябва.
Но Бог, Който ти е дал, Той ти е господар, дай Му.
Страхът трябва
да
се тури на своето място.
Има два вида даване: има едно свещено даване, а пък другото го наричам обикновено даване, то е грехът.
Когато човек търси истината, не трябва
да
има никакъв страх в душата му.
Със свещеното даване се издига човек, а при обикновеното даване, човек губи.
Страхът
си
има своето място.
Аз говоря за свещеното даване.
Онзи, Който е поверил на тебе всичко, отдай Му всичко.
Нека той
да
не е господар, защото ако го направите господар на живота, нищо няма
да
постигнете.
По някой път знаете ли защо падат листата?
Падналите листа преминават през страдания, а онези още не са минали страданията.
Аз съм гледал стари хора.
Старият казва: „Така един ден ще повехнете, ще паднете и вие.“ Така един ден със смирение трябва
да
слезете долу при дървото,
да
те носи вятърът навсякъде и пак
да
си
благодарен.
Обикновеният страх е терзание, смаляване, смут, несполуки и най-после човек се обезсърчава и се отчайва и от
себе
си
.
Аз сравнявам това с онзи руски студент: Той се молил и искал
да
види Христа.
Един ден Христос му се явява и му казва: „Не ти харесвам едното око – лявото ти око.“ Студентът взема свещта, туря лявото [
си
] око на свещта и го изгаря.
Това значи
да
турите на мястото на професора невежия и на мястото на силния – слабия, на мястото на разумния – глупавия и на мястото на здравия – болния.
Това трябва
да
бъде едно вътрешно различие, за
да
разбирате живота.
Той иска
да
остана с едното око.
Възможно е
да
не съм разбрал Неговите думи.“
Христос имаше
да
прекара страдания, имаше една трудна мисия, която не се изпълнява така лесно.
Всички искат живота на Христа, но не и огъня, през който Той мина.
Те обичат един Христос с венец, с патерица и с корона
да
заповядва навсякъде.
Може ли по друг начин
да
се поправи това око?
Не трябва
да
се изгаря.
А пък един Христос без корона, без патерица, с обикновени сандали, и то бос, без дом, такъв Христос не искат.
Здравото око всякога може
да
помогне на болното око, а пък болното око никога не може
да
помогне на здравото око.
Вие все се окайвате, като се видите облечен скромно, със сандали, и казвате: „Не
си
струва толкова.
Христос казва: „Извади окото
си
, което те съблазнява.“ Не, как?
Аз мислех, че ще бъда с корона.“ Кога коронясват човека?
Има един друг начин за изваждане на окото.
Докато не плюят 24 часа отгоре ти, докато не те окачат на кръста, докато не те бият, докато не те хулят, обиждат и не ти кажат: „Нали
си
цар, помогни
си
“, не могат
да
те коронясат.
Ще влезете в едно противоречие със
себе
си
.
Аз и друг път съм привеждал един разказ.
За
да
се прогресира в живота, има една страна, която трябва
да
се разбере.
Един млад момък, чието дясно око било извадено и бил с черни очи, се оженил за една мома, чието ляво око било извадено и била със сини очи.
Така живели, без
да
знаят това.
Една вечер отишли на бал и всеки изважда при лягането едното
си
око и го туря на масата.
Със сила – лошо, без сила – още по-лошо.
Сутринта, при ставане, тя като пипала по масата, взела окото на мъжа
си
и турила черното око.
От двете противоречия трябва
да
изберете по-малкото.
А пък той турил нейното синьо око.
Казано е в Писанието: „Без вяра не може
да
угоди човек на Бога.“ Вярата подразбира едно вътрешно разбиране.
Като станали сутринта, и се видели, че другият има едното черно око, а другото синьо.
Вярата, това е една мярка, която определя любовта, която трябва
да
имаш в дадения случай към някого.
В дадения случай трябва
да
знаеш любовта, която трябва
да
имаш към Бога.
Ние често познаваме истината, когато
си
разменим изкуствените очи.
Има въпроси, които не трябва
да
бутаме.
Има въпроси, които са мъчни за разрешение като когато детето иска
да
тури пръста
си
, за
да
вдигне планината.
Някои искат
да
разрешат какво нещо е любовта.
Трябва
да
познаем онова, което носи в нас доброто, свободата, любовта.
Това, което ни свързва с Онзи, Който ни е дал живота и Който ръководи живота ни тук, на Земята, и за в бъдеще.
Щом го бутнеш, ще ти дойдат всички страдания до главата.
Не
да
се обезсърчим в сегашния живот.
Който е бутнал любовта, все е страдал.
Трябва ли на човека
да
дотегне
да
обича хората?
Не.
Да
дотегне на човека
да
бъде в смъртта, но
да
дотегне на човека в живота, тази идея е малко странна.
Сега вие искате
да
знаете какво нещо е любовта.
Хората, на които е дотегнал животът, те са прави, те усещат, че в тях има нещо, което постоянно умира и човек иска
да
се освободи от него.
Може
да
знаете, но щом я знаете, тя
си
заминава.
Тя ще ви остави каквото искате и ще
си
замине.
Но ако може човек
да
се освободи сам!
Това, което ще се роди от тебе, е от Бога.“ И Христос казва: „Отче, в Твоите ръце предавам Духа
Си
,
да
бъде Твоята Воля.“ В последния час ако можеш
да
кажеш така!
Ние, живите същества на Земята, още не можем
да
вникнем в оная любов, която Бог има към нас.
Това са два момента:
Да
благодарим на Бога, че ни е дал живота и
да
благодарим на Бога, когато изпрати ангела при нас.
Ние сега приличаме на деца, които не разбират родителите
си
и мислят изключително само за
себе
си
.
Да
благодарим на Бога, когато сме на кръста, и
да
благодарим на Бога, когато всичко трябва
да
дадем.
Тогава ще ви приведа един пример.
Разправяше ми един господин, в един балкан той вижда, че една мечка води пет мечета и върви по реката.
Мечката дошла до един голям камък, извадила една мравка и я дала на едно от мечетата.
Майката го поклатушкала, поклатушкала и почнала
да
реве.
Майката ритнала това мече, защото то се тикало напред при майка
си
за храна, а другите мечета оставали назад.
Не изкарвай от търпение със своята лакомия майка
си
– мечката, че
да
те удари.
Благото, което имаме в света, ни е дадено.
Човек, като вземе своето благо,
да
се радва за благото, което трябва
да
дойде и за другите същества.
В това отношение всички не трябва
да
бъдете едностранчиви.
Едностранчивостта
си
има своите лоши черти.
Някой път човек има един навик, някои разбирания, че иска
да
наложи своето разбиране на всички други.
В Америка, в една епархия имало един американски владика, който бил много даровит човек.
Той
си
носил главата наклонена към лявата страна.
И всички проповедници в неговата епархия ходили с изкривени глави.
Казват:
Да
имаме едно убеждение!
Господ не е създал владиката с този навик.
Да
не подражаваме на това, което е човешко.
Да
имаме едно верую.
Но едно верую, което е общо за всички, едно верую, което включва веруюто на всички същества в
себе
си
.
А пък ако имахте едно специфично верую, дръжте го за
себе
си
, то е полезно само за вас.
Има нещо, които назаем не се дават.
Кои неща назаем не се дават?
Сърцето назаем не се дава.
А сега се проповядва: Дай ми сърцето
си
.
Очите назаем не се дават.
Човешкият език назаем не се дава, нито човешката душа.
Христос казва на едно място: „Полагам душата
Си
, за
да
я взема.“ Полага я някъде.
Всеки човек трябва
да
пази своите сили и нека всяко сърце
да
бъде проводник на онази велика Любов.
Очите трябва
да
бъдат проводник на светлината, умът – на знанието, човешкият дух нека
да
бъде проводник на Божествената сила.
Сега, това са области, които трябва
да
проучвате.
И това, което вие желаете в света, може
да
ви се обясни.
Има неща, които не трябва
да
се обясняват.
Това, което на възрастните мога
да
обясня, на децата не мога
да
обясня.
Значи трябва
да
обясняваш някои неща на времето им.
Най-важното е: в човека трябва
да
дойде Божественото.
Божественото в човека трябва
да
се роди.
Един ден и вашата душа очаква своето спасение, но това спасение няма
да
дойде както мислят някои.
То
си
има определен път.
Трябва
да
влезе Божественият Дух вътре в душата и този момент, когато това Божествено начало се прояви в душата, това, синовното отношение, е най-важното.
Тогава ще дойдат ангелите и ще възвестят онова, великото събитие.
Сега вие казвате: Христос и
да
дойде втори път,
да
се прероди, няма
да
се подобри светът.
Някои от вас могат
да
кажат: „В нас Христос се роди.“ Хубаво, във вас Христос се роди, но има
да
страда още Христос.
Вашия Христос Го чака кръст, страдание, противоречие, от онези свещеници, архиереи.
Него Го очакваха и всички римски войници.
Това, което търсите, ще дойде, но това е другата фаза на живота, сега е първата фаза.
При този живот, който имате, изисква се
да
поддържате вашия дух,
да
не се съблазните.
Христос каза: „Такава е Волята Божия, трябва
да
минем последното страдание.“ А пък последното страдание е: човек
да
се откаже от това, което не му е потребно.
Един милионер му казал: „Ще ти купя билет, за
да
те разведа из света, та
да
видиш всичките картини.“ Онзи му казва: „Защо не дойде малко по-рано?
“ Та, нещата имат смисъл само когато човек може
да
ги разбере.
Защо ви е Любовта, която не можете
да
разберете?
Защо ви е Мъдростта, която не можете
да
разберете?
Защо ви е Истината, ако не можете
да
я разберете?
Вие трябва
да
имате характер, морални, хубави черти, че като влезете в противоречие,
да
устоите.
Какви ли неща няма
да
ви кажат!
Много лоши неща могат
да
кажат за тебе, но ти, ако имаш характер, ще кажеш: „Всичко за Любовта е добро!
Трябва
да
имате една смелост.
После, трябва
да
имате едно послушание, което имаше Иосиф.
Вие не можете ли
да
имате волята на Иосифа?
Зачене се една хубава идея у вас и вие искате
да
я пометнете и
да
избягате.
Няма
да
я напущаш.
Ще дойде страданието, после ще дойде и възкресението.
И сега отчасти някои от вас имат тази опитност – онези от вас, които могат
да
разберат и които са достигнали до известна степен на развитие.
Та, противоречията, които ви идват, трябва
да
ги разрешавате по един вътрешен начин, по един разумен начин.
Някой казва: „Аз не мога
да
се моля.“ Болен
си
, защото който е болен, не яде.
Но като оздравее, почва
да
яде и се радва, че яде.
Сега казвам: В това отношение молитвата
да
ви бъде така приятна, както е приятно яденето и пиенето за онзи, който е гладен.
Молитвата, това са хубавите отношения, които човек може
да
има към Онзи, Който му е дал живота, към Онзи, Който разбира всички негови нужди.
Няма по-хубаво отношение от това, когато детето се разговаря с майка
си
, когато приятелят се разговаря с приятеля
си
, когато синът се разговаря с майка
си
, когато ученикът се разговаря с учителя
си
.
Те са образци, на които човек може
да
се радва.
Могат
да
дойдат посторонни противоречия в живота.
Някой човек се е забъркал в живота и никой не може
да
му помогне.
Тогава
да
употребим своето здраве за Бога.
Да
употребим своето знание за Бога.
Всичко онова, което притежавате, употребете го за Бога.
И здравето, и всичко друго.
Вие
да
го знаете това.
Не мислете, че хората могат
да
ви разберат.
Един болен човек разправя, разправя на някого за своето положение, но последният е здрав човек и не може
да
го разбере.
“ Аз мога
да
му кажа и един начин как
да
не го боли коремът.
Не
си
свършил добре работата и затова те боли коремът.
Боли те главата – защо не
си
свършил добре работата?
Като
си
свършил добре работата, няма
да
те боли нито главата, нито коремът.
Храната трябва
да
бъде подходяща и добре сдъвкана.
Та, всичките противоречия в живота, всичките страдания в живота произтичат от едни неща, които не ни трябват.
И страданията продължават, докато се освободим от това ненужното, което не ни трябва.
Тука има едно изкушение, на което хората не могат
да
издържат.
Вие знаете ли кое е най-силното изкушение?
Малко хора има, които могат
да
издържат на това изкушение.
Представете
си
, че имате един скъпоценен камък, много голям, много голямо богатство.
Ако вие го подарите на някого
да
го пази, той няма
да
ви го донесе.
Защо трябва
да
го давате на друг, за
да
го изкушавате?
Но и вие сами можете
да
се изкусите от този камък.
Ти го дадеш на някого, този камък, и той като го вземе мисли как
да
го обсеби.
Вие се запознавате с един богат човек и мислите как
да
му повлияете,
да
го имате на страната
си
, за
да
можете
да
черпите от неговите средства.
Вие имате един професор и искате
да
се сприятелите и разговаряте с неговите деца, че
да
минете по-лесно на изпитите.
Някоя мома срещне един красив момък и мисли как
да
го замотае.
Също така и някой момък срещне някоя мома и мисли как
да
я замотае.
Това е красивият камък, който утре ще ви го вземат.
В които и ръце
да
влезе скъпоценният камък, човек не може
да
устои, иска
да
го задържи за
себе
си
.
Може ли
да
ми направите един превод, кой е скъпоценният камък у човека?
Да
бъда аз щастлив.
Да
ми вземат камъка?
Не го давам.
И колко е, като дадеш този камък, после
да
го вземеш назад.
Колко е мъчно човек
да
се откаже от
себе
си
.
4.
Най-малкият опит
,
ООК
, София, 24.1.1934г.,
Вие казвате: „Любов трябва
да
покажа в случая.“ Този човек ти казва така: „Гледай
да
не повредиш крака ми, счупения,
да
не го бутнеш.“ Но представете
си
, че този човек трябва
да
го носите някъде.
Някои казват: „Еди коя
си
сестра е малко залисана.
Трябва
да
го карате с талига, във вашия кабриолет.
Как трябва
да
го карате, че
да
не го друсате?
Божествената Любов има една магическа сила.
Да
тичаш по момите или по момците не е лоша работа, но
да
знаеш как
да
тичаш.
Ако вие не можете
да
направите най-малката жертва за Бога,
да
покажете, че Го обичате, тогава не знам в какво седи вашата любов.
А пък сега ти ще го носиш и ще се грижиш за него, но не може
да
го излекуваш.
И тази жертва не трябва
да
има никакви външни подбудителни причини.
Тя трябва
да
произтича от самите вас.
Ти няма
да
заблуждаваш, че за в бъдеще той ще оздравее.
Какви ще бъдат резултатите не му мисли.
Трябва
да
знаеш, че в дадения момент не можеш
да
направиш това, което трябва.
Не трябва
да
остане мисълта: „Ние не сме добри хора.“ Вие сте много трудолюбиви, само при известни условия сте мързеливи.
Вие очаквате
да
дойде Любовта в пълнота.
Вие казвате: „Не съответствува на моето достойнство
да
направя това и това.“ Но в друго отношение сте много трудолюбиви.
Всеки
да
е доволен от Любовта, която има сега.
Като дойде Любовта всички можете
да
живеете добре, в хармония и няма
да
има сиромашия, няма
да
има и закони.
Ще има закон на Любовта, на Силата, на Истината.
Онзи, религиозният човек върви така позаспал малко, а пък апашът, накъдето върви, гледа с отворени очи.
Не можеш
да
го излъжеш.
По отношение на Бога
да
се примирите с това, което Бог ви е дал.
Не
да
се примирите, но
да
видите добрата страна на сегашния
си
живот.
Трябва
да
се освободите от вашето минало.
Да
видите защо Бог ви е поставил в това положение, в което сега е намирате.
Вие сте недоволни от окръжаващата среда.
Ти казваш: „От где даде Господ тази съседка?
Младата мома не разбира защо е мома, младата мома или момъкът търсят своето щастие и намират своето нещастие.
Всеки, който търси своето щастие, ще намери своето нещастие.
Младият
да
си
остане винаги млад и старият човек
да
си
остане винаги стар.
Силният
да
си
остане винаги силен.
Той
да
не търси силата
си
от вън.
Щом и двамата са прави, то тези хора, които може
да
са недоволни един от друг, ще ги отдалечите един от друг.
Триъгълниците трябва
да
се увеличат.
Вие никога не можете
да
заставите едно същество
да
ви обича.
Някой казва: „Аз не искам
да
го виждам.“ Какво подразбира той под тази дума?
Например, ако ви дадат пелин, неприятно ви е, няма
да
го приемете.
Бог дава преизобилно.
Този, когото не искате
да
видите, вие виждате в него нещо отвратително.
И единственото нещо, което Той иска от хората, е те
да
живеят добре.
Онзи дефект, който е във вас, вие не го виждате в
себе
си
и онзи не вижда дефекта в
себе
си
, който има.
Тъй че, този живот
да
бъде добър за самите тях.
Една певица трябва
да
има глас.
Вие сега, искате с вашата мисъл, Бог
да
мисли другояче.
Че Той ви е помогнал повече отколкото
си
мислите.
За онази певица, която има глас, ще кажат: „Даровита е тя!
И остава само единственото нещо –
да
разработите това, което Той е вложил във вас.
Сега остава за една цяла седмица
да
помислите малко върху следното: Какво можете
да
направите чрез Божествената Любов?
Пее много хубаво.“ Един човек, който има хубав глас, може
да
поправи своята лошевина.
Все е хубаво човек
да
има една вещ.
И ако не можете
да
се ползувате от това наследство, което имате, причината е във вас.
Всички пророци били бедни хора и отивали
да
изобличават богатите хора и вследствие на това са
си
създали неприятности.
Аз съм разглеждал вашия живот.
Той ще му даде парите и ще каже: „
Да
нямаш вече с него вземане – даване!
Този път, по който вървите, никой досега не е могъл
да
го премине, но е трябвало
да
се върне назад.
“ Аз бих желал вие
да
бъдете от богатите пророци.
Вие сте на едно место, от гдето по-нататък не можете
да
минете, каквото и
да
правите.
И затова казвам: Трябва
да
станете носители на Божията Любов, през вас
да
мине Божията Любов, та Бог
да
говори чрез вас така, както Бог говори чрез слънцето, чрез изворите, чрез звездите.
Давали сте някои упътвания, но нямало е кой
да
ги приложи.
Така както Бог говори чрез природата.
Вие ще се намерите в положението на онзи съдия, който казал: „Иван Драганов, ти
си
имал
да
даваш на Петко Стоянов?
Така трябва
да
говори чрез вас, по същия начин и като говори
да
не искате
да
постъпвате така, както дяволът постъпва.
“ Иван Драганов казал: „Това е моя работа.“ Съдията му казал: „Той
си
иска парите.“ Иван Драганов му казал: „Това е негова работа.“ Но съдията му казал: „Но знаеш ли, че аз мога
да
те осъдя?
Защото, когато Бог направил природата, дрянът цъфнал най-рано.
“ – „Това е твоя работа.“ И когато имаш
да
даваш и когато имаш
да
вземаш и когато имаш
да
съдиш и в трите посоки, трябва
да
бъдеш справедлив.
Дяволът
си
направил колибката при дряна и казал: „Този дрян е мой!
Всичко, каквото цъфти, това е за вас.
Да
допуснем, че вие имате една сестра, която не обичате.
За вас това е една задача
да
намерите причината, защо не можете
да
я обичате?
Три причини може
да
има за това: Или че има
да
ѝ давате нещо и не ѝ давате, или че имате
да
вземате нещо от нея и тя не иска
да
ви го даде, или тя е като съдия и говори по ваш адрес несправедливи работи.
Вие питате, тази работа може ли
да
се поправи?
Ако пък имаш любов към Бога, то един като умре, 10 души ще дойдат на местото му, 10 души, като умрат, 100 души ще дойдат на местото им.
Ако имате
да
взимате, споразумейте се.
Ако една дреха се износи, 10 дрехи ще дойдат на местото ѝ.
Ако имаш
да
ѝ даваш 100 лева, но не можеш
да
ги дадеш, то поне дай част от тях.
Ако тя говори нещо лошо по ваш адрес, иди при нея и ѝ го кажи: „Ти
си
моя съдия, в какво
си
недоволна от мене?
Но така може
да
разсъждава само един, който има Любов.
Аз ще се поправя.“ Ако един човек не може
да
ви обича, какво трябва
да
правите вие?
Но онзи, който има човешката любов, ще каже: „Как така
да
ми оберат градината!
Тогава вие трябва
да
го обичате, но ако и вие не можете
да
го обичате, тогава какво трябва
да
правите?
Но казвам, ако имате Божествената любов, никой няма
да
може
да
обере градината ви.
Доведете едно трето лице, аз ще ви дам едно обяснение.
И вие всякога ще бъдете умни, здрави и силни.
Представете
си
, че имате един човек, не ви обича, по единствената причина, че вие сте взели неговото шише с вода и сте я изпили.
Писанието казва: „Преди
да
поискате, Бог ще се погрижи за вашите нужди.“ Понеже това е закон за Него.
Иди и му напълни шишето с вода!
Той вижда нуждите на всички същества и Той е помислил за всяко същество много по-рано.
Напълни му голямо шише с вода и му се извини.
Всеки, който пие чуждо шише с вода, той не прави добре.
Та използувайте благата, които Бог ви е дал и не ходете
да
търсите триците, които хората имат.
По-добре 10 км
да
пътуваш до някой извор, отколкото
да
изпиеш вода от чуждо шише.
Няма нито един човек, който
да
е пил от чуждо шише и
да
е прокопсал.
И ако нямаш
да
платиш, човека ще ти каже: „Като нямаш пари, защо пиеш?
Вас могат
да
ви залъгват.
Има нещо, с което вие можете
да
подобрите вашия живот.
Житото трябва
да
е посято в самия тебе.
Всеки очаква от другите
да
му донесат нещо.
Ти трябва през цялото време
да
си
му чел молитви и
да
си
го ограждал и тогава ще има витамини в него.
Някой седи и не работи и чака някоя добра сестра или някой добър брат, заради Любовта на Господа,
да
му донесат ядене или пиене.
Но щом са ходили чужди хора
да
го работят и
да
псуват, известни ценни животворни сили ще липсват в житото.
Някоя майка кърми детето
си
известно време, но после вече не го кърми.
Спрете сега върху следното положение: Вие не спирате върху голямото богатство, което Бог е вложил във вас, не се спирате и върху онази голяма сила и добродетел, която Бог е вложил във вас и очаквате неща, които са второстепенни.
Евангелската църква това казва.“ Всичките църкви
си
приличат.
За
да
оцените доброто на който и
да
е човек, най-първо трябва
да
оцените доброто, което Бог ви е дал.
Единственото нещо, по което трябва
да
се отличавате е, че не трябва
да
приличате на запушени шишета.
Ако главата ви боли, ако нервната ви система е развалена, също и стомаха, то като отидете на гости, каквото и
да
ви сготвят, все ще бъдете недоволни.
Сега на всинца ви трябва следното: Вложените дарби, които ги имате, Божественото, което имате,
да
почнете
да
го развивате.
Някой казва: „Аз прогресирам ли?
“ В три неща човек може
да
прогресира.
Може
да
прогресира в Любовта,
да
прогресира в Мъдростта, в Знанието, може
да
прогресира в Свободата, в Истината.
При прогресирането в Любовта трябва,
да
се увеличава твоята топлина, при прогресирането в силата, трябва
да
се увеличава твоята светлина, при прогресирането в Свободата и Истината, трябва
да
имаш простор, който нищо не трябва
да
го ограничава.
Можем
да
обичаме само живите.
Да
правиш това, което Бог иска.
А пък всички са живи, у които Бог живее.
Да
правиш това, което всички искат.
Най-големите скърби и страдания, при Божията Любов, Мъдрост и Истина, скърбите са едно благо за него, те не са ограничени.
Като направиш нещо, то
да
е за доброто на всички хора.
Истината трябва
да
стане ясна на човека.
Любовта е добра за всички.
Първото нещо: Дайте место на онази любов, която ще премахне всички противоречия от вашите души.
Няма същество, към което, като изпратиш Любовта
да
не почувствува ефекта на тази любов.
Ако остане след година, след две, не може
да
има никакъв прогрес и никаква еволюция.
Всеки от вас може
да
говори за въздуха, за светлината, за водата, но това са външни страни на човека.
Вие можете
да
се залъгвате, но всеки един от вас ще прогледа.
Човек трябва
да
знае как
да
използува въздуха, водата и светлината.
Всяка любов, която изпратиш, всяка добра мисъл и всяка добра постъпка, идат от Бога!
Ако за Божествената Любов хлопа на твоите врати и не отвориш, ако за Божествената Мъдрост хлопа на твоите врати и ако за Божествената Истина, която хлопа на твоите врати, не отвориш, тогава какъв прогрес можеш
да
имаш?
Слепият казва, че вижда хората като дървета и после казва, че ги вижда вече ясно.
Практически, това, което трябва
да
стане във вас е следното: Никакъв резултат не може
да
се постигне, когато се критикуват хората.
Сега слепият трябва
да
прогледа, остане ли за в бъдеще, то въпросът е вече висящ.
Изкарват някой ученик и го карат
да
пише триъгълник.
Каквото и
да
правите безразборно, никакъв резултат не може
да
се постигне.
Като ходя из Изгрева гледам тук-там парченца от шишета и пр.
Какво искаха
да
кажат учителите, като чертаехте триъгълник?
Ако Любовта хлопа на вашето сърце, правете това, което любовта изисква от вас, без
да
мислите за никакви последствия, щом Любовта е Божествена.
Ако една мисъл хлопа на вашето сърдце и е от Бога, дайте ѝ ход и не мислете за последствията.
Тук не е место за
себе
си
.
Всеки иска
да
уреди само своите работи.
Ако тя не е Божествена, тя ще прилича на един скъпоценен камък, трябва ѝ кутия, защото иначе могат
да
ви го задигнат.
Ако не уредите Божиите работи във вас, то от вашите работи нищо няма
да
уредите.
И вие както сте
си
дошли, така и ще заминете.
Нещата трябва
да
ги разглеждате обективно.
А пък, ако бъдете доволни, тогава ще имате преизобилно и всичко друго ще се уреди добре.
Вие дадете на един човек чаша вода и казвате: „Толкова Господ ни е дал.“ Това е човешко.
Сега не искам
да
остане във вас един страх.
При Божественото ти можеш
да
заведеш онзи, когото обичаш, при извора.
Те все
си
имат своето специфично значение.
Когато заведеш един човек в градината, ако той
си
донесе кошницата и я напълни, той не е разбрал Божественото.
Ти можеш
да
носиш един триъгълник, без
да
имаш качествата на триъгълник.
Ако дадем ход на Божията Любов, много добре ще се случи с нас.
Ако един триъгълник не е направен от силите на твоя ум, на твоето сърце и на твоята воля, този триъгълник не може
да
ти бъде полезен.
Събраното на едно место богатство, хората го крадат.
Отворете сърдцата
си
за Бога и имайте вяра.
А пък посятото, никой не може
да
го открадне.
Вие търсите от где Господ ще се яви?
Но представете
си
, че теглим една успоредна линия и друга успоредна линия.
Една река, която тече, могат ли
да
я откраднат?
Представете
си
такова положение.
Не. Могат
да
я отбият, но една вода, затворена в бутилка, могат
да
я откраднат.
Малкото може
да
се открадне, но многото – не.
От където и
да
изгрее, Господ трябва
да
е Един!
Представете
си
, че това представлява един дом.
Кон те могат
да
откраднат, н[о] земята?
Щом имате Божествената Любов, тя разрешава всички въпроси.
Та вярвайте в едно нещо, което не може
да
се краде.
Това, което не разрешава всички въпроси, то не е Божествено, а човешко.
Любовта не може
да
се краде.
Като дойде Божественото, то ще разреши въпросите и постепенно с време ще се покаже, че това, което поддържате е верно.
Мъдростта не може
да
се краде и Истината не може
да
се краде.
А и всичките ви работи ще се оправят.
Искате, като се помолите на Бога,
да
ви послуша.
Но представете
си
,
да
допуснем, че този триъгълник има възможността
да
се увеличава и
да
се смалява.
В един дом децата слушат баща
си
и майка
си
, но когато опърничавите деца поискат нещо от баща
си
и майка
си
, последните казват: „Нека чакат.“ А щом послушния син поиска нещо от баща
си
, той казва: „
Да
му се даде веднага!
Сега това са диагнози, по които можете
да
познавате.
“ Бащата не прави на две думата на послушния
си
син, а пък, когато непослушният син поиска нещо, бащата и майката казват: „Ще
си
помислим.“ Ако Бог не ви слуша, какво показва това?
Някой казва: „Какво трябва
да
правим?
Той вече не ще може
да
се смалява и ще спре смаляването.
Не сте от послушните синове.
“ Когато правиш опита, трябва
да
си
сам.
Колкото и
да
се увеличава, пак ще дойде до едно место и ще спре.
Ти казваш: „Не ме слуша Господ.“ Тогава поправи
себе
си
.
Щом има други
да
го залъгват, всякога опитите излизат несполучливи.
Той дал във вестниците обявление, че иска
да
си
намери една другарка.
Когато правите опитите,
да
бъдете сами.
И казва, че всички хора са го избягвали, даже и неговите роднини, понеже той само за закуска изяждал едно пиле, а пък на обед едно агне.
И казва каква трябва
да
бъде другарката му.
Там, гдето мислите, че никой няма, там е Бог и ви наблюдава.
Тя трябва
да
знае
да
готви за един такъв човек.
Как сте им угаждали?
Ако има един цигулар вещ, който хубаво свири, какво трябва
да
правите, за
да
му угодите?
А гдето е Той, всичко успява.
–
Да
свирите като него.
И ако не свириш добре, не
си
му угодил.
А гдето мислите, че всички, които са там, там ще ви дойдат всичките страдания.
При дадените условия, нашите мисли, чувствувания, постъпки, трябва
да
имат една норма.
Че ти, ако не можеш
да
любиш, както Бог люби, ако не можеш
да
мислиш, както Бог мисли, и ако не можеш
да
обичаш Истината, както Бог я обича, тогава за какво ще те обича Господ?
За пример, често у вас се заражда желание
да
критикувате.
Ти казваш: „Не мога това.“ Значи
да
ядеш можеш, а
да
работиш, не можеш.
В каквото и общество
да
се намерят хората, все се критикуват.
Това, което трябва
да
направим е много малко.
Двама художници могат
да
се критикуват; двама лекари – също; двама свещеника – също се критикуват; две домакини; две слугини; двама ученика и т.н., всички се критикуват.
Какво ми коствува
да
прекарам една добра мисъл?
Търсете Този, Който може
да
ви помогне.
Това
си
има своята подбудителна причина.
Преди години при мен дойде един
да
му предавам музика.
Не е лошо
да
критикувате някого, но
да
знаеш как
да
го поправиш.
Той търси лесния път, иска
да
стане цигулар, добър певец [по] но лесния път.
За пример, аз съм привеждал онзи пример, за онзи млад българин, който намерил най-лесния занаят, занаят – абаджилък.
Като работил една седмица при своя господар, господарят му дал ножици, конци и аба
да
работи.
Това е най-трудния път.“ На едно такова малко пространство, на една дървена ръчка, ти трябва
да
туриш такова голямо изкуство, че
да
учудиш хората.
Вие може
да
мислите как ще намерите Божията Любов.
И при пеенето трябва
да
знаеш, как
да
работиш с една малка ципица в гърлото
си
, в ларинкса.
Момчето изважда един топ и започва
да
му крои бирбочуклия гащи.
Вие на младини нали сте пяли и сте гледали през прозореца дали ви слуша някой.
Представете
си
, че аз ви давам един чек и ви казвам
да
го изтеглите от банката.
Гледа го беят, как то крои и казал: „Както гледам и както скрои не става на бирбочуклии гащи, но поне една салтамарка ми скрои.“ Но това, което момчето скроило и на салтамарка не ставало.
След като изгрее слънцето, аз трябва
да
възприема неговата светлина.
Беят му казал: „Поне една тютюнева кесия ми направи.
И ако и нея не ми направиш, ще те набия.“ Та често в новия живот, като кроите, гледам и гащите и салтамарката са погрешно скроени.
Преди
да
се оженят са ангели, а като се оженят, те са паднали ангели.
Ако вие знаехте
да
пеете хубаво, вие щяхте
да
уредите всичките
си
работи.
Страхът
да
излезне навън!
Някой казва: „Онзи човек не се носи добре.“ Че и този, който казва така и той не се носи добре.
Ако вие знаехте
да
пеете, тенджерата ви сама щеше
да
отиде на огнището.
Да
имате Божието благоволение.
И яденето ви само щеше
да
се сготви.
Когато се помолите, Бог
да
ви послуша.
Ние имаме едно отношение към природата.
И
да
имате една опитност.
Какви трябва
да
бъдат твоите отношения?
А пък ние сега всичко трябва
да
правим.
Не само
да
кажеш: „Аз не живея добре.“ Но в какво именно не живееш добре?
Там е силата на пеенето.
Аз отивам при някого, който не ми е казал, че ме обича, но му давам пълна чаша с вода, а пък друг ми разправя за любов, но нищо не прави за мене.
Да
кажем, че една мисъл е излязла от твоята глава.
Аз
да
ви приведа една дума.
Тази мисъл или ви освобождава или ви ограничава.
Може никой
да
не я знае.
В любовта има голяма опасност, понеже, когато Бог прояви Любовта
Си
и ние не я проявим, тогава в това седи най-голямата опасност и най-големите нещастия.
Но пак тя ви освобождава или ограничава.
Ти можеш
да
кажеш: „Аз мога
да
мисля каквото искам.“ То е все едно
да
кажеш: „Аз мога
да
взема пари на заем.“ Можеш, но ще дойде време, когато после не ще можеш
да
вземеш пари на заем.
Тя запява само една ария и директорът ѝ казва, [че] той е готов на всички услуги
да
ѝ помогне, а по-рано не бил разположен.
Пазете сърдцето
си
чисто, както Бог ви го е дал.
Ама, за
да
му запееш, трябва
да
имаш любов.
Пази ума
си
светъл, както Бог ти го е дал.
Ако ти, при най-лошите условия, не можеш
да
приложиш Божията Любов, тогава какво?
Защо
да
тургаш в
себе
си
всичките онези желания, с този
да
се разправяш, с онзи
да
се разправяш и пр.
Сега, като отидете
да
направите нещо, искам
да
имате въодушевление.
Безразлично дали я виждат хората или не.
Щом му запееш, той няма
да
те изкушава.
Да
кажем, че сте недоволни от условията вън.
Да
кажем, че сте недоволни от къщата
си
, че е малка, недоволни сте от вашия добитък, че имате само два вола и едно рало.
Недоволни сте от коня
си
, от дрехите
си
, от каруцата
си
.
Ако не му пееш, той ще помисли лошо за тебе, но ако му запееш, той ще помисли добро за тебе и ще каже, че
си
много даровит.
Сега всинца вие седите и сте кандидати за небето.
Като отивате на Небето, трябва най-първо
да
сте отлични певци,
да
пеете, както ангелите пеят.
После, трябва
да
бъдете много добри мислители, както ангелите мислят, и трябва
да
бъдете така чисти и
да
обичате Истината, както ангелите.
Вас всеки може
да
ви съблазни.
Всички вие сте женени.
Всички сте женени по любов.
Да
допуснем, че дойде тази сестра и вземе 100 лева, не ги връща.
И няма никой от вас, който
да
не се е женил по любов.
Вие
да
не се обезверите.
И няма никой от вас, който
да
не е плакал за онзи, за когото се е оженил.
Тогава кой трябва
да
бъде по-силен?
Аз вземам нещата така, както са
си
.
Който дава или който взема?
Кой е винаги по-силен?
Да
кажем, че жената казва на мъжа
си
: „Ще
си
переш дрехите сам!
Който дава е винаги по-силен от онзи, който взема.
Ти ще се грижиш за
себе
си
.“
Да
допуснем, че и мъжът каже на жена
си
: „Ти ще се грижиш за
себе
си
.“ Какво ще стане тогава?
Ако трябваше всеки
да
се грижи само за
себе
си
, тогава защо се жените?
Коя беше причината
да
се жените?
Но щом съм бозаджия, взема и му налея от шишето, тогава ще очаквам и ще искам
да
взема.
Значи имате някоя нужда.
Ти казваш: „Аз без този не мога
да
живея.“ Хубаво.
Но защо сега не искаш
да
му переш ризата?
Намерите някой мъж и казвате: „Без него не мога
да
живея.“ Но след като се ожените, виждате, че има и друг Господ и хвърлите око на него.
И казвате: „Той е по-силен, по-богат, по-здрав.“ После намерите трети Господ, четвърти Господ и пр.
Той ви изпитва дали ще отговорите на тяхната любов с любов.
Бог ви изпитва дали ще отговорите с правилото: „Око за око и зъб за зъб.“
Да
кажем, че един човек не ви обича и ти не го обичаш.
Всякога хората представят по-силните същества като Господ.
Когато обичаш някого, няма
да
казваш, че го обичаш.
Но те не разбират под Господ – Бог, но някой силен човек, който може
да
им помага.
Този въпрос ще го решаваш между
себе
си
и Бога и след като го опита Бог и види, че изпълняваш закона, тогаз този човек, който не те обича, ще те обикне.
Вие не можете
да
се освободите от робството, което имате.
Аз мога
да
го прилагам за
себе
си
.
Моята любов аз мога
да
я приложа към всички хора.
Но механически не мога
да
им кажа, че трябва
да
обичат.
Бащата казва за сина
си
: „Той тръгнал по един крив път.“ Че, едно време бащата и той беше тръгнал по момите.
Аз мога
да
обичам всички хора.
Или майката казва за дъщеря
си
, че тръгнала по момците.
Никой не може
да
ми препятствува в това.
Но ако река
да
разправям за любовта
си
на хората, то веднага ще се яви противоречие.
Невъзможно е синът или дъщерята
да
тръгнат по един път, по който бащата и майката не са тръгнали и не са вървяли.
Ако някой има дъщеря и аз кажа, че я обичам, или ако някой има жена и аз му кажа, че обичам красивата му жена, тогава ще ми кажат: „Кой ти дава право?
Бащата
да
каже на сина
си
: „Едно време аз вървях само подир една мома, а пък ти всичките
си
взел на око и никой на тебе не може
да
разчита.“ Синът дал обещание на една мома, че ще се ожени за нея.
“ Ти няма какво
да
разправяш за Божественото.
Дал същото обещание и на друга мома и т.н.
При Божествената Любов, ти само даваш, ти не вземаш нищо.
А според сегашните закони, за 10 моми не може
да
се жени, защото иначе ще отиде в дрънголника.
Американското правителство преследва мормоните, че имат своего рода учение.
Престъплението иде вече при закона на вземането, в проявяването на любовта, когато ти очакваш
да
вземеш нещо.
И всичките недоразумения са в това, че вие искате
да
вземете нещо.
По този път, по който вървите, трябва
да
се измените вече.
В природата многоженството и многомъжеството не съществува по принцип.
Да
останете за дълго време гъсеница, не може.
Не може
да
се освободите от противоположни чувства,
да
мразиш.
От калта не може
да
се освободиш, докато няма вече вода.
Бог изисква
да
имате едно такова отношение един към друг, каквото Той има към нас.
Но, като имаш вода, може вече
да
се освободиш.
В един дом бащата би желал
да
имат всички такова отношение един към друг, както той има към тях.
При любовта всички недъзи ще бъдат у вас, с Любовта всички недъзи у вас, ще се махнат.
Един син в домът трябва
да
постъпва така, както постъпва бащата и една дъщеря трябва
да
постъпва така, както постъпва майката.
Божията Любов премахва всички недъзи у вас.
Вие трябва
да
развиете дарбите в
себе
си
.
Ти може
да
се молиш цял ден и няма
да
има резултат, ако нямате Любов.
“ Я ми попейте, но така, че всички или
да
се зарадват или
да
заплачат!
А пък ти, като запееш още от началото, другите ще кажат: „Тази сестра не е научила още изкуството
да
пее.“
Материално или физически мо[же]
да
се смалява триъгълникът ви.
Вашият триъгълник може
да
се смалява в материално отношение, или в духовно отношение или в умствено отношение, или пък може
да
се отдалечава в едно от тези отношения.
Няма
да
ви го кажа.
Но баща ви получил ли е едно писмо от невидимия свят през живота
си
и за вас.
Помнете едно нещо: Не може Господ
да
ви говори и
да
останете същия човек.
Кои са признаците на онзи човек, който гледа?
Човек, който гледа, не се спъва.
Но не може Господ
да
ви говори и вие
да
останете същия.
Човек, който недовижда, не може
да
чете добре.
“ Може
да
вървите, но без Любов нищо не се постига.
Вие имате едно въодушевление, готов сте
да
направите нещо хубаво, но след 4–5 години казвате: „Тази идея е детинска.“ Например у някого се зароди желанието: „Искам
да
служа на Бога!
Може
да
сте ходили на нивата
си
100 пъти, но ако нищо не сте посяли на нивата
си
, няма значение.
“ Или: „Искам
да
пея!
При всяко отиване на нивата трябва
да
посееш нещо.
“ За
да
пееш, най-първо трябва
да
имаш хубав глас и трябва
да
намериш хора, на които
да
пееш.
При Бога вие сте отивали много пъти, но нищо не сте посяли и какво сте вземали от Бога, вие сте го продали на другите.
Ти искаш
да
служиш на Бога, ти трябва
да
имаш най-доброто сърдце, трябва
да
имаш Любов в душата
си
.
Често съм привеждал този пример, вие постъпвате по същия начин.
НАГОРЕ