НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
643
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
643
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Обичайте положителното
,
МОК
, София, 5.1.1934г.,
Имаш един хилав организъм, нервната ти система е разнебитена, мускулите - слаби.
Две линии, успоредни в началото, в края могат
да
се пресекат.
Не знаеш как
да
се лекуваш.
Там е всичкото изкуство - тази студенина, която човек има в
себе
си
,
да
я видоизмени.
И само две линии, които в края се пресичат, в началото са успоредни.
Ти намери някой здрав човек, обикни този човек и веднага, дали той това го знае или не, този, здравият човек, като го обичаш и в тебе ще се създаде нещо здраво, нищо повече.
Някой път казвате: „Студено е вашето сърце." Трябва
да
знаеш как
да
го стоплиш.
Но ако започнеш
да
го нервираш,
да
го мразиш, твоето положение ще се влоши.
Голямо нещастие ли е, когато две успоредни линии се пресичат.
Ти имаш една единица, ти
си
сам.
Но и вие сами вярвате във вашата студенина, защото ако не сте студени, не зная защо търсите любовта.
Всеки човек, който търси любовта, той е студен човек.
Ако ръцете винаги бяха успоредни, какво щеше
да
бъде вашето положение?
Значи законът на пресичането е един разумен закон.
Следователно когато две успоредни линии, които се пресичат, са материални, ако ги бутнеш, ще мислиш по един начин.
Четвърти, пети, десет души като обикнеш, след една година ще се почувствуваш, че
си
в добро здравословно състояние.
Ако мислиш, че тия две линии са живи, невидими, това пресичане има смисъл.
Голямата любов към
себе
си
, ще направи живота малко сносен вътре.
Болните като обичаш, ти даваш, понеже те нямат.
Как наричат тази любов, как
да
я кръстим?
Ако пуснем в пространството две линии през среда, която навсякъде е еднаква, без никакво съпротивление, тия две линии ще бъдат успоредни (фиг. 1).
Искаш
да
станеш добър, обичай някой добър човек.
Щом обаче външните и вътрешните условия се изменят, когато двете успоредни линии влязат в една по-гъста среда или в една по-рядка среда, веднага ще се измени пътят на тяхното движение.
Всяка права линия, която може
да
се пречупи, е права.
Добрият ще ти даде нещо.
Всяка крива линия, която не може
да
се пречупи, каква е?
Като обичаш едного, втори, трети, четвърти, работите навсякъде се уреждат.
Не трябва
да
влезете и
да
разрушите онзи ред, който имате.
Няма. Какво лошо има
да
се измени характерът?
Не само
да
идеш и
да
му кажеш: „Аз те обичам." Ти ще го обичаш, като че той съставя нещо цяло с тебе.
Но вие сами по
себе
си
носите излишен товар.
Той живее в тази система, в която
си
ти.
Във вас има мисли, желания, които носите и са излишни.
На вас ви трябват само няколко неща: един отличен ум, едно топло сърце и после един силен дух и едно здраво тяло.
Когато се предава нещо на характера, ако при тая промяна се е предала хубава черта, има ли нещо лошо?
Един отличен ум, едно здраво тяло и едно топло сърце - туй е, което всеки човек може
да
постигне.
- „Защо
да
вярваме в Бога, защо
да
Го обичаме?
Я ми кажете всеки един от вас какво иска
да
стане.
Да
допуснем, че е от гипс.
Какво искаш
да
станеш, Олга, от туй, което можеш
да
станеш?
Поетът едновременно трябва
да
бъде музикант, той трябва
да
знае
да
пее.
Ако е нещо направено от гипс, ще кажете: „Това е гипс." Ако е жива материя и има по този начин тия линии, тя ще ви озадачи.
Аз не се чудя за други работи, но по някой път много ме учудва, защо не искате
да
вярвате в Бога, защо го отричате сега.
Аз зная, че всичките учени хора, които не вярват в Бога и не Го обичат, ще оглупеят.
Когато се казва, че щастието на човека зависи от него, то е закон.
Всяка една промяна, която става с човека, трябва
да
е разумна.
И за което, като мислиш, то постоянно, и без
да
знаеш, ще ти дава нещо.
Всичко онова, което е положително, обичайте го,
да
бъде непреривно във вас.
Като вярваш в силата Му, все нещо от силата Му ще дойде.
Не ги приближавайте при очите
си
,
да
ви затварят очите, но ги обичайте.
При разумната промяна всичките криви линии се пресичат еднакво.
Пресичане на линиите, това значи сближаване на хората.
В каквото вярваш, каквото пожелаеш, Той все ще ти даде.
Сега любовта е приложена по такъв начин, че не може
да
има постижение в света.
Когато стане пресичане на линиите, това е сближаване.
За каквото мислиш, Господ ще ти даде.
Когато искате
да
придобиете една черта, трябва
да
се научите
да
я рисувате в общата скица, в линиите; защото линиите са красиви.
Сега всички вие търсите вашето щастие, дето никога не може
да
го намерите.
Обичаш един здрав човек, понеже е склад на природата; както един извор.
Вие го търсите извън Бога.
В
себе
си
вярвам." Хубаво, но ти имаш нужда от окръжаващите хора.
Имаш нужда от тях.
И няма
да
се мине много време и ти започваш
да
придобиваш качествата на туй, което обичаш.
Казваш: „
Да
ги организирам." Много се лъжеш.
Аз не искам
да
разбирате това.
Тия хора, които искаш
да
организираш, те един ден ще те изядат.
Как
да
го разбирате?
Виждали ли сте вие на бойното поле как войниците бият генерала
си
.
Долната част на брадата е успоредна с челото.
Казвате: „Ама как
да
обичам?
Виждали ли сте как слугите налагат господаря, когато изял парите им.
Досега вие знаехте как
да
обичате.
Всичките тия линии на пресичане означават в какво състояние се намират потенциалните сили, какви стремежи има.
Казват: „Такъв господар като тебе, който изяжда парите ни, не искаме." Какво значи изяда?
Чрез пресичането тия линии показват възможностите за постижения.
Онзи, който може
да
ви изяде парите, той не е господар.
Има линии, при които нищо не може
да
постигнеш.
Онзи, който може
да
ви лъже, той не е учен човек.
Значи две същества, които се пресичат в Бога.
В даден случай има линии, които показват, че може
да
постигнеш нещо.
После туй е Бог, Който слиза на земята, условията, при които любовта може
да
се прояви – Ю.
Например какво може
да
постигне една бомба, която е поставена някъде?
Учен човек е всеки, който може
да
ви даде нещо.
Б - това е посятото, зрънцето на любовта, което може
да
расте.
Тя може
да
разрови, но щом се пукне веднъж, нищо не се постига.
Следователно, ако една твоя мисъл прилича на една вътрешна експлозивна сила, като достигне до своето местоназначение и се пукне, тя няма
да
постигне своята цел.
Ние искаме всички хора
да
съзнават.
Тогава какви задачи има чувството?
Няма по-голямо нещастие от това
да
искаш
да
накараш някой човек
да
съзнава, че ти го обичаш.
Устата е извор, туй, което може
да
даде.
И как трябва
да
се пука човешката мисъл?
То е продажба, бакалия на дребно.
Любовта е туй, от което животът може
да
излезе (фиг. 6).
Човешката мисъл трябва
да
се пука както едно житено зърно.
Там, дето пресичането става в Бога, в Цялото, при което Божественото слиза и дава всички условия.
После туй, което е посято, което започва
да
расте - туй е човешкото лице.
Добре.
Да
допуснем, че вие сте ученик, студент някъде, разправят нещо, забравяте го.
Да
кажем, че и професорът има желание
да
ви преподава.
Та казвам: Когато хората имат една идея, когато се пресичат, имат еднакъв стремеж, то е любов, начатък на любов.
Кои са причините
да
забравяте?
Тия линии са успоредни, те се пресичат.
Два радиуса, които са излезли от Бога, еднакво може
да
се обичат.
Казвам: Много
си
красива.
Пресичането на две прави линии, това са радиуси.
Представете
си
, че вие проучвате някой научен предмет и имате 10 деца, от които всяко има такива големи губерки.
Като я гощавам в
себе
си
, изпращам я в дома
да
се върне.
Основната идея, която остава: Обичайте положителното, за
да
придобиете туй, което ви липсва.
Таман речете
да
мислите и едно от децата ви мушне 2 сантиметра с губерката и после, таман се справите с едното, другото ви мушне.
Сега гледам другояче.
Обичайте положителното, за
да
придобиете ония условия, които са ви необходими.
Може ли
да
бъдеш съсредоточен?
Аз зная как
да
ям крушата.
Обичайте богатите хора, обичайте и сиромасите.
Да
ви кажа как я ям.
Сиромаха трябва
да
го обичаш, понеже в сиромаха има известни добродетели.
Като хвана крушата най-първо я режа на парченца и изваждам всичките семки, които са в нея.
" Представете
си
, че имате същество до
себе
си
, което казва: „Кажи ми нещо." Казваш: „Не мога, невъзможно ми е с тези деца." Всяка една губерка привлича вниманието.
Следователно разсеяността на човека зависи от външните условия, които постоянно се промъкват в аурата на неговото съзнание и привличат вниманието му.
Много ми е приятно, че ми донесохте този подарък.
Във всички трябва
да
виждате нещо добро.
Този човек, когото децата мушкат, какво трябва
да
направи?
След туй аз им хващам едно такси
да
се разхождат и плащам на таксито.
Не се заблуждавайте от привидната външност.
Вие ще кажете,
да
иде
да
ги набие,
да
вземе един прът.
Като се върнем у дома, гледам, подаръци има.
Не дръжте формата в света, а пък едно нещо, което не трябва
да
обичате, то е грехът.
Посаждам тия подаръци в земята.
Единственото нещо, което човек не трябва
да
обича, то е грехът.
Като речеш
да
биеш някого, те са тъй бързи, тъй пъргави, че веднага избягват.
Туй, което разваля хармонията на всичко, не го обичайте.
Кого
да
гониш?
Изяждам една круша, а от петте семки след 4 -5 години ще израснат 4-5 дървета, които ще дадат плодове.
Като речеш
да
гониш едното, другото те мушне.
- Туй, което разваля хармонията на всичко в живота.
Можеш ли
да
се справиш с тия деца, които са по-бързи, по-подвижни.
Като речеш
да
хванеш едно от тях, другото ще те мушне.
Защото, ако го обичате, ще внесете всичката дисхармония в душата
си
и тогава ще стане цяла една каша.
Има нещо в любовта, което вие имате право
да
очаквате,
да
придобиете.
Но в Любовта има един принцип, има една семка, на която вие трябва
да
дадете нещо от
себе
си
.
Практично ви давам.
Като те мушкат, как трябва
да
се справиш?
Някой път виждате противното.
Обичайте здравите хора, обичайте силните хора, обичайте умните хора, добрите хора, защото, като ги обичате, вие ще придобиете онова, към което се стремите.
(
Да
купя бонбони.) Няма бонбони.
Ти не може
да
дадеш, докато не
си
взел.
Те няма
да
те оставят
да
купиш бонбони.
Ти не може
да
дадеш комуто и
да
е вода, ако не
си
почерпил.
Трябва
да
бъдеш маг.
Само като почерпя, мога
да
ви дам.
Маг трябва
да
бъдеш.
Като почерпя, мога
да
ви услужа.
Това е единственото нещо, което може
да
те спаси.
Разбирайте законите на природата.
Те ще пуснат губерките, ще се качат на дървото и, като започнат
да
ядат, ти ще ги свържеш.
Ако ние не сме проводници на Божията Любов, ако ние не сме проводници на Божията светлина, ако ние не сме проводници на Божията свобода, ако ние не сме проводници на Божието милосърдие, ако ние не сме проводници на всички ония добродетели, нямаме нищо общо с човека.
Ти ще ги навържеш и те няма
да
знаят.
Човекът е най-съвършената среда.
И след туй полека-лека, без те
да
знаят, като ядат сладко, пак ще се превърнеш в човек.
Той се отличава от всички животни по това, че е възможно най-съвършената среда на земята за предаване на всички Божии добродетели.
Всички ония хора, които вие обичате, те все дават.
И тогава като ги погледнеш, те ще те гледат.
Трябва
да
измените състоянието
си
.
Не те притегля, но ти дава.
Едно лошо състояние не може
да
го изправиш, докато не влезеш в по-лошо състояние, отколкото
си
.
Кой не обича един извор, който дава.
Ти една хрема не може
да
лекуваш.
Като видиш онази вода, привлича те.
Тя трябва
да
се превърне в нещо по-лошо.
Ако идеш при един извор, където водата е кална, може ли
да
го харесаш?
Стремете се
да
имате едно схващане за живота.
Аз може
да
ви представя тази идея физически, колкото и
да
е отвлечена и
да
ви кажа, че това е подсъзнанието.
В свръхсъзнанието, в самосъзнанието и в подсъзнанието може
да
ви приведа, но какво нещо е съзнанието?
Може
да
се пръснат дробовете.
При кихането има голяма опасност, може
да
се спукат дробовете.
Казвам: Когато хремата се превърне на кихане, ти
си
на оздравяване.
Вие не може
да
си
представите защо трябва
да
се измени известно състояние на човека.
Или самосъзнаваш тия неща - по-близко ли са, дали са над тебе или са в тебе, или са извън тебе, или са под тебе.
За
да
се поправи друго едно състояние.
Казвам: Всички тия метафизически доктрини, те са скритата истина.
Представете
си
, че тук долу имате кладенец (фиг.
4), една кофа вързана за въжето, по за
да
извадите кофата, нали трябва по-голяма тежест?
Всичките неща са скрити като в една банка.
Колко трябва
да
бъде по-тежка?
Защото метафизиците, които са живели в един свят на крадци и разбойници, за
да
не ги оберат, всичко са скрили.
Една кофа, която тежи 5 килограма, за
да
бъде извадена от кладенеца, колко килограма трябва
да
турите повече.
Метафизиката в какво сега трябва
да
се превърне?
Колкото противоположната тежест, която трябва
да
измъкне водата, е по-голяма, толкова по-скоро ще извадите кофата.
Една мъчнотия се ражда при известни условия, за
да
принесе някаква услуга на човека.
Онзи, който усеща страданието, той е стълбът.
Значи недостъпно е за хората,
да
не го ограбят.
Казвате: „Не искам
да
живея метафизически живот." Какъв е духовният живот?
Тя ще се отрази върху един стълб, който трябва
да
издържи.
И като се движи, може
да
дойде до тебе.
Тежко ти е, мъчно ти е, не може
да
си
обясниш.
Трябва духовно
да
разбирате метафизиката.
В дадения случай не може
да
извадиш тази вода от кладенеца, ако нямаш една съответствуваща тежест, но вие така не мислите.
Питам: Когато вие кажете, че една чаша е пълна с вода, в какво седи реалността на чашата.
Сега аз искам
да
зная защо вие не мислите така?
Твърдата материя, която има известна форма, в тази форма има известно съдържание.
Може ли тази кофа
да
излезе без никаква тежест?
Може ли
да
излезе с лекота?
Да
кажем, че имате един лек живот, живот без мъчнотии.
Реалността е в това, от което в даден случай всякога можеш
да
вземеш нещо, което ти е потребно.
Възможно ли е
да
имаме в света един такъв живот, какъвто вие искате, как мислите, възможно ли е Николай?
(Изглежда че е невъзможно, тъй като никъде не съм видял.)
Всяко нещо, от което не може
да
вземем, не е реално.
Само че ето какво: В този кладенец трябва
да
се избягват всички пресичания на линиите,
да
няма никакво противодействие на кофата.
Защото онази кофа, която е пусната в кладенеца, ако има противодействие, което й препятствува, трябва
да
се увеличи тежестта.
Някогашните писатели, поети, философи, за
да
стане тази идея достъпна за хората, за
да
бъде Бог достъпен, са го направили толкова голям, че никъде не е могъл
да
влезе.
А сега, за
да
направят Господа достъпен за хората, казват: „Бог е в мене и по-голям от мене няма.
Да
кажем, че кофата се закачи в кладенеца.
Тогава усилието се удвоява или утроява, а някой път се скъсва цялото въже.
Всеки трябва
да
расте, всеки трябва
да
става голям, както детето.
Голямата опасност на живота не седи в мъчнотиите и в страданията, а в противодействието, което имаме в
себе
си
.
Ражда се дете, после става възрастен.
Най-първо психологически или в материално отношение, трябва
да
се освободим от противодействуващите сили.
И само така може правилно
да
разрешите един въпрос.
За пример всякога, ако на задачата, която е дадена, цифрите са поставени на място, ако на една геометрическа задача буквите са поставени на място, вие лесно ще я решите.
Най-първо туй същество съществува и живее само за
себе
си
.
Детето само за
себе
си
живее, то е детство.
Под детство разбираме, че детето взема само от майка
си
.
Един триъгълник може
да
се образува, когато две успоредни линии се пресичат с една трета.
Може
да
кажете, че в края само се пресичат, т.е.
Родила го е майка му и му дава, детето започва
да
расте.
И то започва
да
дава.
Следователно три успоредни линии, които се пресичат по един хармоничен закон, образуват човека.
Когато започва
да
дава, човек казва: „Аз остарях." Туй дете не е старо, но то дава като майка
си
.
Три успоредни линии, които се пресичат по един начин.
Този, който дава.
(Няма в науката такова нещо.) Има го, има го, но още не сте започнали
да
учите.
Големите математици отдалече засягат този въпрос, много деликатно. Мимоходом.
Нали сега искате
да
докажете, че линиите, които се пресичат, са успоредни.
Радиусите на земята имат обща точка.
- Който е уравновесил бюджета
си
.
Всички радиуси, които излизат от центъра, са все успоредни.
Няма
да
взема и няма
да
дава.
Но те се пресичат.
Възрастният човек еднакво взема и еднакво дава.
Мястото на пресичането, от което излизат, е центърът.
При сегашните условия трябва
да
се справите с материалните проблеми.
Всеки център не е нищо друго, освен безброй количество линии, които означават сили, които действуват.
Вашето недоволство аз мога
да
го премахна.
Но
да
оставим - това са неразбрани работи.
Аз мога музикант
да
стана за 24 часа.
философ мога
да
стана и поет за 24 часа.
И авиатор за 24 часа мога
да
стана, и техник мога
да
стана.
Как аз
да
не стана музикант?
Може ли
да
се определи какво нещо е животът?
Представете
си
, че дам на една публика концерт, едно музикално състояние, както на говедата.
Тогава защо
да
си
нарушим спокойствието?
Аз предпочитам
да
свиря на
себе
си
.
Казвам: Двадесет и четири часа са достатъчни
да
стана музикант.
Смъртта мяза на орли, които са се събрали на някое животно, което е умряло, и всички късат, късат.
Двадесет и четири часа са достатъчни
да
проточа пръстите
си
.
На един музикант първият пръст трябва
да
бъде най-малко 12 см, 14 см вторият, 15 см третият, 13 и половина четвъртият - безименният/ а малкият трябва
да
има 10 см.
В живота виждаме един обратен процес.
Тогава отличен музикант и цигулар може
да
стане.
Някъде се заражда един процес и след време се натрупа, става красиво, допълват се нещата, хармонират се.
Може
да
взема всичките позиции.
Че ако аз проточа своите пръсти, мислите ли, че музикант не мога
да
стана.
В смъртта са всичките кавги, зависти.
Мога
да
стана музикант.
Законът, по който ще създам своите пръсти, по същия закон се е създала и музиката.
А в живота е радост, веселие, разумност, всичките добродетели са в живота.
Всеки един строеж в природата върви по един музикален закон.
2.
Едно изречение
,
УС
, София, 7.1.1934г.,
Всеки един от вас трябва
да
се стреми
да
възрасти в него това, което Бог е вложил от създание на мира.
3.
Едно писмо
,
ООК
, София, 10.1.1934г.,
Да
се напише:
Три неща са потребни на ученика: Разумност, Сила, Доброта.
Разумността има предвид правия път на Живота; Силата има пред вид Свободата – Истината на Живота; Добротата има предвид постижението на Живота – Любовта.
Разумността носи Виделина, що не гасне, ни потъмнява!
Силата носи това, що побеждава, то не отслабва;
Добротата носи това, що постига;
Силата пази;
Разумността носи всичките възможности на Божествения свят.
Силата носи всички възможности на Духовния свят.
Добротата носи всички възможности на човешкия свят.
4.
Реалното и нереалното
,
УС
, София, 14.1.1934г.,
Едно време
си
живеех там добре.“ Това цвете може ли
да
бъде щастливо?
На някои места го оставят
да
гладува и
да
жадува, не се грижат за него.
Много съм страдало от моите благодетели.“
Вие сте взети отнякъде и сте донесени тук, в света, за
да
бъдете щастливи.
Посяти сте в саксии.
Но по някой път тези хора, които са ви взели, обичат ви, радват ви се, но те
си
имат много друга работа, не се занимават навреме с вас и вие оставате неполяти.
Докато човек има известни желания в
себе
си
, той трябва
да
намери изходният пункт, за
да
достигне до постигане на желанията.
Той трябва
да
бъде крайно разумен,
да
знае кои желания, които са дошли в него, могат
да
му донесат това, което той желае, и на тези желания
да
даде ход.
Ние казваме, че светът е създаден заради нас.
Но какво значи „Светът е създаден заради нас?
“ Частно, заради мене, не може
да
бъде създаден той.
Горите не могат
да
бъдат създадени само заради мене.
Реките не могат
да
текат само заради мене.
Онзи свят, който е създаден заради нас, е този свят, от който ние можем
да
се ползуваме.
Това, от което ти можеш
да
се ползуваш в дадения случай, то е заради тебе.
А пък това, от което ти не можеш
да
се ползуваш в дадения случай, то не е заради тебе.
Ако се занимаваш ти с това, което не е полезно за тебе, ти ще изгубиш времето
си
.
Следователно остави всеки един
да
се занимава с това, което е за него.
Човек трябва
да
се занимава с младостта.
За
да
се занимава с младостта, трябва
да
намери онзи закон, чрез който младостта
да
остане при него.
Младият трябва
да
остане млад.
А пък възрастното състояние е най-високата точка, зенитът, до който младостта може
да
дойде.
Ако ти искаш
да
видиш какво има зад тази граница на възрастния човек, ти ще слезнеш в старостта.
Питам тогава: Защо пожелахте
да
станете стар?
Защо пожелахте
да
бъдете млад?
Вие ще кажете: „Ние не пожелахме, а това ни дойде само до главата.“ Младият и старият човек разрешават едни и същи въпроси от две гледища.
Ако ти не можеш
да
свържеш двата края на младостта и старостта на едно място, то животът ще остане неразбран за тебе.
Ако не знаеш защо
си
дошъл и ако не знаеш защо
си
отиваш, ти не
си
разбрал живота.
Ако не знаеш защо отиваш в училище и ако не знаеш защо излизаш от училище, ти какво
си
разбрал?
Нищо. Не е лошо
да
отидеш в училище, за
да
научиш всичко.
Не е лошо
да
излизаш от училище, когато
си
научил всичко.
Този живот е едно училище, в което трябва
да
влизате навреме и трябва
да
излизате навреме.
Вие се спирате върху въпроса и казвате: „Трябва
да
имаме вяра в Бога.“ Добре.
Защо трябва
да
имаме вяра в Бога?
В древността са казвали: защото без вяра не може
да
се служи на Бога.
Тогава другото положение: Защо трябва
да
обичаш – питаш.
Ти трябва
да
обичаш, понеже ако не обичаш никого, не можеш
да
изпиташ живота.
Някой казва: „Аз го разбирам.“ Че разбираш някого, то е друг въпрос, но за
да
влезеш в живота, за
да
се постигне това, което желаеш, любовта трябва
да
ти бъде едно условие.
Само по този начин животът, който сега имате, може
да
ви стане ясен и
да
видите вътрешния смисъл на живота.
Ще се освободиш от този кошмар, от този вечен страх, който сега съществува между всички хора.
Например вие гледате някой човек, че се моли дълго време и не може
да
го търпите.
То бива, бива, но той с часове се моли.“ Питам: Ако един човек се моли, оставете го
да
се моли, колкото иска.
Защото ако този човек престане
да
се моли, той ще причини една голяма вреда.
Докато той се моли, ти
си
щастлив и като престане
да
се моли, ти ще бъдеш нещастен.
Вие искате той скоро
да
свърши. Не.
Има известна опасност тази река или този извор
да
причини някаква вреда, но той принася по-големи добрини.
И ако този извор престане
да
тече, ще дойдат страдания сами по
себе
си
.
Сега, разбира се, тази мисъл остава едно противоречие, в което всички съвременни хора се намират.
Едно голямо противоречие, което не може
да
се разреши.
Нито на Небето може
да
се разреши.
Има един въпрос, който нито тук, нито на Небето може
да
се разреши.
Вие, като отидете при Бога, и там няма
да
го разрешите.
Единственото нещо, което разрешава всички въпроси, е Любовта.
Ако обичаш, ти разрешаваш въпроса, ако не обичаш, ти не можеш
да
разрешиш нищо.
Вие имате едно разбиране, че като влезете в онзи свят, всичко ще ви стане ясно.
Но знаете ли какво нещастие е
да
разбирате всичко?
Има работи, които трябва
да
се пояснят.
Че ако вие сега можете
да
разберете какви сте, вие не бихте искали
да
се срещате.
Ще ви дам един пример за една баба Янка от Варна.
Тя е била най-красивата мома.
Оженила се за един богат абаджийски син.
Прах я посипва.
Всеки погледне цигулката, но никой не подозира, че в тази цигулка се крие нещо, и казва: „Няколко дъсчици.“ Трябва
да
дойде някой с разбиране, за
да
види, че при известни условия от тази цигулка може
да
излезе нещо много хубаво.
Тя, след като те види, ще се завтече
да
ти говори сладко и ще каже: „Колко съм радостна, че
си
ми дошла на гости.
Тази цигулка може
да
развесели сърцата на хората.
Ще ти направя баница.“ Ще те гощава, ще те потупа по гърба и ще ти каже
да
дойдеш пак.
Макар и
да
е няма, който знае, може
да
я накара
да
говори.
А пък като
си
отидеш, ще каже: „Чудо!
А който не знае, само ще я обръща и някой път само може
да
изчисти гърба ѝ.
Откъде дойде такова главоболие, заради нея
да
точа!
“ Сега някой не може
да
свърже двата края и настава смущение в неговия ум: Защо не стават по друг начин работите и защо става именно така?!
Тогава, разглеждайки цялата история, виждате, че работите не са станали както искате и после се питате дали тя е истинска, или е скроена от хората.
И като
си
замине той, отподире му казвате нещо.
В дадения случай вие имате този инструмент, цигулката, която обръщате на гърба ѝ, настрани и някой ще я остави настрани, като не знае как
да
се справи с нея.
И някой път, като отида аз на гости някъде, посрещнат ме добре, но после, като
си
отида, казвам: „Ще дойде баба Янка отподире“.
Някой може
да
разправя историята на цигулката, но цигулката седи все горе, на тавана.
“ Какво щеше
да
стане?
Трябваше
да
минат още 2000 години, за
да
се види малко от малко.
Налице е едно противоречие, което съществува, а после трябва
да
разрешим.
Ще ви приведа един пример.
Един ден
си
поговорих с баба Янка, влизам в положението ѝ.
Отивам при нея и ѝ казвам: „Бабо Янке, не искам нито баница, нито каквото и
да
е!
Каквито и парчета му давали, колкото парчета оставали, той все
си
ги оставял за
себе
си
.
Защото, като замина, ще почнеш
да
вдигаш шум подире ми.
Както се научавам, ти
си
била много красива. Добре.
И после гледали, че неговите деца ходят все с шарени дрехи.
Я ми разправи ти за това.“ И тя почва
да
ми разправя.
И казвали: „Каква е тази мода?
Но дотегнаха ми онези, които ме караха все
да
им точа.
“ Като този абаджия всички тълкуватели, свещеници, проповедници и пр. правели.
Благодарят те на баба Янка, но на баба Янка нищо не остава и баба Янка е недоволна, понеже никой не ѝ плаща и никой не влиза в положението ѝ.
Някой казва: „Така ми казва Духът“, или: „Така ми проговори Духът отвътре.“ Но,
да
ви кажа как говори Духът.
Една млада мома иска
да
се жени.
Като видя, че са дошли хората, зарадвам се, направя им нещо, но после, като
си
заминат, дойде друг дявол.
С този дявол, не го зная, ожениха ме, деца имам и нищо не разбрах – приемам хората, давам ядене, изпращам ги и подире им говоря.
Тя търси един момък.
Този гледа, онзи гледа и не може
да
реши за кого
да
се ожени.
“ Казвам ѝ: По-добре
да
не разбираш.
Един ден тя отива при една гледачка, която същевременно разбира нещо и от хиромантия.
Казах ѝ още:
Да
ти дам един съвет, за
да
разбираш работите.
Гледа тя и казва: „На пътя
си
имаш един пръстен, но ще се разтроши пръстенът, ще се развали работата.
Като ти дойде някой на гости, след като
си
го нагостила и като заминава,
да
му кажеш: „Втори път аз ще ти дойда на гости и ти
да
ми точиш тогава баница.
Хубаво: След една–две седмици
да
ме чакате, аз ще ви дойда на гости.“
На друга една гадателка, на която Духът говори отвътре, ѝ казала един ден: „На тази мома ще кажеш за онзи момък, виждаш ли го?
Че ако не се ожени за него, тя стара мома ще остане.“ Гадателката казала на момата за този момък.
Защото всичките нещастия, които ние претърпяваме, се дължат на едно вътрешно положение на нашето съзнание и самосъзнание.
Всички страдания, нещастия, скърби, противоречия произтичат от съзнанието, което е достояние на животинското царство.
Трябва
да
влезем в една нова област, в едно ново съзнание, което не носи тези противоречия.
Тя се годява, но не по свой почин, а под давление: че ако не се ожени за него, стара мома ще остане, затова
да
се сгоди.
Срещате се двама души, но нито един от вас не може
да
гледа на другия така, както гледа на
себе
си
.
Това ли трябва
да
бъде подбудителната причина –
да
не остане стара мома?
Някой път вие може
да
кажете, че ви обичат хората.
Сега, аз ви привеждам един пример от сегашния живот какво става.
Но направете един малък опит
да
разберете доколко ви обичат.
Но после тя му казала: „Вижда ми се, че ние не сме един за друг.“ Тя му казва това веднъж, дваж, триж.
При всички случаи, когато вас ви поставят
да
дарите нещо някому, всякога ще забележите един закон – че всякога най-хубавото оставяте за
себе
си
и ще кажете, че и готвачът трябва
да
яде.
Един ден той пише във вестниците, че „По общо съгласие – без
да
ѝ каже – ние се разгодяваме.“ Тя се намира в чудо.
Но най-хубавото ядене готвачът не оставя за
себе
си
.
Онзи, който има ябълки, най-хубавите ябълки ще остави за
себе
си
.
Първата гадателка казва, че пръстенът ще се развали, и се разваля.
Най-хубавото, най-ценното мъчно се дава.
Кажете ми: кого трябва
да
слушаме сега?
Животът може
да
се разбере само като съзнаем нуждите на хората.
Защото всички вие все
си
намирате един такъв гадател, който казва: „Ако не се сгодите, стара мома ще останете.“ А пък хиромантката ѝ казала: „Предстои ти едно голямо изпитание, ти не можеш
да
разбереш защо ще се сгодиш и защо ще се разгодиш.“ Мислите ли, че това нещо е случайно?
Ако ти съзнаеш нуждите на другите като свои, само тогава ще можеш
да
разбереш живота.
Но докато изхождаш само от твое гледище – не можеш.
Баща му, леля му, дядо му, все са се развеждали.
Всичките от този род вървят по тази линия.
Господ е едно Същество, Което влиза в положението на всички същества: от най-дребните до най-едрите.
Защо се случило това страдание на момата?
И с всичките противоречия, които съществуват в тях.
Защото не е питала
себе
си
, а слушала хората.
Сега,
да
се разберем добре.
Всяко страдание, което идва в нашата душа, това са чуждите мисли на хората, които ни смущават.
Да
промисли за всички тях.
Да
определим сега: „чужди мисли“ наричаме всички ония хора, които в дадения случай не влизат в нашето положение, но разглеждат въпроса така, както намират за добре – по своему.
Един човек намира за добре
да
впрегне два вола.
Бог има желание и най-малката буболечка
да
бъде щастлива.
Ходи, оре с тях и казва: „Така трябва
да
бъде.
Той има желание не тази буболечка
да
бъде силна и умна като Него, в това не седи щастието на тази буболечка.
Но тази малка буболечка
да
бъде доволна от живота, който тя има.
“ Ще им кажат: „Господ е определил така.“ Как ще проверят тези волове дали това е Волята Божия или не?
Вие всеки ден се препирате с Бога – от това сте недоволни, от онова сте недоволни, от всичко, което ви се дава, вие все сте недоволни.
Ние сега вземаме едно обяснение, едно противоречие в живота, за
да
се изясни друго противоречие в живота, което съществува.
Недоволни сте от всичко, каквото се случва с вас.
И вие предавате вашето недоволство на окръжаващата среда.
Засега у всинца ви вървят два процеса: един процес на вяра, [самоувереност] и младост и един процес на неувереност – безверие, старост.
Но ще ви дам един разказ и вие ще
си
правите сами заключението.
Все едно дали е мъж или жена.
И когато казва, че вярва във всичко, той е млад.
Когато казва, че вярва в
себе
си
, той е възрастен.
Всички ще приказват какво ли има в книгата и за какво е тази свещ до нея.
Че е свещена –
да
, че е направена от бял восък –
да
, но за какво ще служи?
Вие може
да
бъдете щастливи частично, но това ще причини известни страдания на другите.
Най-после в светилището влиза един, запалва свещта и почва
да
чете в книгата.
Някой път това страдание ще се върне при вас.
Всички слушатели се намерили в ужас, че запалил тази свещена свещ.
Вие правите добро на това пиле
да
дойде на бял свят.
Но давате възможност на това пиле
да
изяде хиляди червеи.
Тя трябва
да
се запали.
И доброто, като направиш, ще страдаш, и злото, като направиш, ще страдаш.
Всички други гледали книгата, но само този човек е знаел какво
да
направи с книгата и свещта.
Вие казвате: „Не
си
струва
да
се прави добро.“ Излиза тогава –
да
се прави зло.
Всички го сметнали за голям еретик за това, че отворил книгата и запалил свещта, за
да
чете.
Ако преденето не е за вас, ако ходенето не е за вас, ако яденето не е за вас, ако дишането не е за вас, ако обличането на дрехи не е за вас, ако пиенето на вода не е за вас, ако работата не е за вас и прочее, тогава кое е за вас?
Въпросът трябва
да
се разреши правилно.
Много пъти се казва: „Не трябва
да
се яде много.“ Но какво нещо е многото ядене?
Какво трябва
да
правиш?
Или, казва се в закона: „Човек не трябва
да
желае много.“ Но никак ако не желае, тогава кой е прав?
Остави яйцето
да
го измъти онзи, който го е снесъл.
Казват: „
Да
не желаем много.“ Тогава малко ли
да
желаем?
Някой казва: „Аз искам
да
съм в рая, макар и
да
съм накрая.“ Някои разбират християнството
да
бъдат на най-високото място.
В тебе се заражда една мисъл.
Човек е на най-високото, на най-хубавото място само когато може
да
бъде полезен на всички.
Една книга, която я отварят
да
я четат, е на мястото
си
; една свещ, която свети, е на мястото
си
, и хлябът, който хората ядат, е на мястото
си
.
Остави го
да
го излюпи онзи, който го е снесъл.
Вие казвате: „Човек
да
бъде млад.“ Но младостта нещо реално ли е?
И всичките страдания произтичат от това, че ние искаме
да
дадем на другите хора щастие, без
да
сме сами щастливи.
Ние на
себе
си
не можем
да
дадем щастие, а пък искаме на другите хора
да
дадем такова.
Или, богатият, иска
да
направи щастливи другите.
Отиде
си
тя.
То е богатството, в което няма страдание.
Някой казва: „Аз зная какво иска
да
каже Учителят.“ Някой казва: „Онзи не се отнася добре с мене.“ Той е прав, че не е приет добре, но той не казва цялата истина.
Онзи, който иде при мене, той
си
има едно вътрешно, спотаено желание.
Той иска
да
следва в странство, но е горделив, направо не казва нищо.
Вие казвате: „Човек
да
бъде млад.“ Аз казвам: Младият човек е самоуверен.
Не е лошо, ако може
да
задоволите желанието му.
Но ако задоволите желанието му, той може
да
не бъде признателен.
Щом направите добро някому, то този, комуто направите доброто, няма
да
ви бъде признателен.
Той казва: „Отиде
си
младостта.“ А пък младият вярва в младините, но като дойде до годините на дядо
си
, и той става суеверен.
Аз
да
ви кажа где е противоречието.
Той мисли, че като стане стар като дядо
си
, всичко ще има.
Като дядо той ще има само една бяла брада, бели косми, една патерица
да
се подпира.
Това ще бъде всичкият му капитал.
Мнозина носите по някой път бастунчета.
Някой казва: „Аз много благодаря на Бога.“ Нищо не благодари.
Като каже човек „Благодаря на Бога“, това значи
да
бъде носител на всичко онова, което Бог е вложил в него.
Да
даде ход на Божественото и
да
употреби всички онези методи, които са вложени от Бога в него.
Младият момък гледа
да
се облече,
да
се понамаже,
да
се поогледа в огледалото, също така и младата мома.
Някой ден престават
да
се гледат вече в огледалата.
На старост няма какво
да
се оглеждат.
Донякъде
си
представяме: всички хора ще бъдат едно тяло, в което ще живее един дух.
А пък сега всеки един иска
да
бъде щастлив.
При сегашните условия не може човек
да
бъде щастлив.
Аз виждам каква е интимната му мисъл.
Започват всички с вярата и всички свършват с безверието.
Аз виждам по лицата на всички стари хора изписано разочарование в техния живот.
И всички вие минавате за стари хора.
От милиони години, откак се е създало Небето, има само 24 старци.
И всеки счита за голяма привилегия
да
види един такъв стар човек.
Дето го туриш, там
си
седи.
Кончето, освен че няма
да
те носи, но и него трябва
да
носиш.
Вие нямате ли много кончета, които носите?
Младият се готви за този свят, възрастните се готвят
да
управляват, а пък старите се готвят за онзи свят.
Трима души ходили в чужбина и се връщат, но като минават през едно село, дават им една печена кокошка.
Спират се те, не могат
да
разделят кокошката на три парчета, че
да
бъде на всички по равно.
Едно желание, което носиш постоянно, с години, и те смущава, не е ли то едно дървено конче?
И казват
си
: „Нека
да
спрем така и
да
подремем,
да
видим кой какъв сън ще сънува.
Турнеш го тук, турнеш го там, все трябва
да
плащаш за него.
Че който сънува най-хубавия сън, на него ще дадем най-хубавата част от кокошката.“ Заспиват и тримата души.
И за работа не става, нито в каруца можеш
да
го впрегнеш.
Става първият и почва
да
разправя съня.
Едно верую, което можете
да
имате и не може
да
ви помогне, това верую защо ви е?
Така се бях изплашил, че не можах
да
изляза на Земята и се чудех как ще изляза.“ Другият казва, че отишъл на Месечината.
Те двамата казват: „Поне малко
да
беше оставил за нас.“ Онзи казал: „Ще ме извините, аз мислех, че няма
да
се върнете и изядох кокошката,
да
не се развали.“
Турил 10 божества пред
себе
си
, на които се молил.
Един ден се разболява и отива при едното от божествата
да
се моли.
Младостта, началото, това е посаждането на едно дърво.
И на десеттях божества се молил, но не може
да
оздравее.
А когато това дърво почне
да
дава плодове, това е старият човек.
Най-после той се ядосал на всички божества, хваща едно от тях, хвърля го през прозореца и казва: „Като не можеш
да
помогнеш, тогава ще те хвърля.“ После отива при друго божество и казва: „Ти можеш ли
да
ми помогнеш?
Старият живот е живот, който дава плодове.
Това трябва
да
разберете.
В младините трябва
да
посявате всичко хубаво.
И като хвърлил всичките 10 божества, той оздравял.
Човек, който иска
да
бъде млад, всичко хубаво
да
посява в
себе
си
, а пък старият трябва
да
има плодове – тогава животът има смисъл.
Докато вие не изхвърлите всички ваши идоли навън, на които уповавате, вие здрави няма
да
станете.
А пък ако човек на младини изяде това, което е трябвало
да
посади, той на старини ще мисли само за онзи свят, ще го връщат и все ще го връщат, докато разбере Божественото начало.
Тогава, отговарям общо на всинца ви върху един въпрос.
Онова, което Бог е вложил в нас, ние трябва
да
го посеем.
Вие питате: „Какво
да
правим, за
да
ни тръгне в живота?
Вложеното в нас трябва
да
даде плод и
да
опитаме този плод.
“ Казвам: Всички ваши идоли – от прозореца навън.
И ако ние не можем
да
опитаме този Божествен плод, тогава самият живот остава за нас неразбран.
Ако ги изхвърлиш, болестта ще
си
отиде.
Онова, което ви е дадено, трябва
да
го приложите, за
да
може то след време
да
даде своя плод.
Докато ние разчитаме на тази светлина, която ние я произвеждаме, ще имаме временни постижения и не може
да
имаме никакъв прогрес.
Те
си
остават едни и същи винаги.
Сега ще ви приведа още един пример за обяснение до известна степен на същото, въпреки че колкото и
да
се изяснява, все нещо остава недообяснено.
Върви по пътя и вижда, че едно малко момиче се приближава при него.
То казало: „Майка ми е болна.“ Това дете седи сега със страх, двоуми се дали този човек ще даде нещо или не.
С един вътрешен страх чака това дете дали той ще отговори на молбата.
Писателят го наблюдава, изпитва го, мисли дали думите са верни, дали майка му е болна, или тази работа е само скроена.
И детето, и писателят се наблюдават.
Писателят дава и забелязва в детето една малка усмивка.
То купува хляб и носи на майка
си
.
Писателят наблюдава това, следи момиченцето.
Минава той покрай една цветарница и гледа едно хубаво тропическо цветенце в саксия.
И казва: „Ще го купя.“ Купува цветето, занася го у дома
си
и почват
да
се разговарят с цветето: „Откъде
си
дошло?
Взеха ме от това място, аз
си
живеех много добре у дома
си
!
Дойдоха един ден и ме задигнаха, без
да
питат майка ми и баща ми.
5.
Слушай, сине Мой!
,
НБ
, София, 14.1.1934г.,
“ – „Мина една мечка с мечета, че
да
не я безпокоим [с] мечетата, качихме се на крушата.“ – „Защо не слезете?
Зад природата не съществува нищо друго.
“ – „Боим се
да
не е още тук.“ Питам: Кой има по-голяма вяра: тези двамата, които Господ ги е слушал и все още разглеждат дали мечката не е наблизо, или третият?
– „Виждал ли
си
Господа?
– „Няма нищо, слезте, тя, мечката, нищо не прави [на] тези хора, които се молят на Господа.
“ Виждам Го, но не зная къде е.
Говори ми, разбирам Го, всичко, каквото ми каже, става.
Питам тогава: Ако в живота човека го сполети една несгода, каквато и
да
е тя, ако ти на тази несгода не може
да
намериш отношението ѝ,
да
я разрешиш, ти всякога изгубваш присъствието на духа
си
.
Но
да
ви кажа къде е, тук или там, не мога
да
ви кажа.
Сега вие искате
да
знаете какви ще бъдат нещата извън края.
Защото онзи, който така вярва, няма далечно място, където и
да
е, Бог може
да
ти помогне.
И тук, на Земята,
да
си
, и в ада
да
си
, където и
да
си
, туй Божествено начало тебе те обгръща и ти трябва
да
го знаеш.
Не разправяй на другите хора в какво вярваш, защото само
себе
си
ще опровергаеш.
Може
да
говорят някои хора,
да
предполагат, че знаят.
Много несгоди се случват в живота, никой не е запазен от несгодите и [има] такива изпитания, че може
да
влезеш в едно голямо противоречие със
себе
си
.
Да
мисли, че знае човек, е едно нещо и
да
знае нещата, е друго нещо.
Не [само] туй противоречие, но всички противоречия в нас произтичат от онази нестабилна връзка, която ние имаме с Първата Причина, и от онази нестабилна връзка, която имаме с духовния свят.
Досега не съм успял
да
излъжа
себе
си
.
Едно нещо досега, колкото и
да
съм правил усилия, не съм успял
да
излъжа
себе
си
.
Във великата реалност в природата има едно постоянно увеличаване, непреривно усилване.
Не човек днес
да
има вяра и утре
да
няма.
Аз разбирам човек
да
има онази простата вяра, която човек има ежеминутно в живота и я проверява.
Никой не е могъл, пък и всичките дяволи, които доста са се мъчили, не са могли
да
ме излъжат.
Туй, което постоянно се усилва, то е реалното.
Мене ми разправяше един господин, [един му] казва: „Знаеш ли, че аз мога
да
те убия?
Туй, което няма туй усилване, което отслабва, това е илюзия на живота.
Няма защо
да
те коля.
Ако това ще те подигне, няма защо
да
те коля.“ Той го поглежда и казва: „Като тебе човек коли ли се?
Когато в едно езеро прииждат реките, туй езеро е в добро положение, но когато едно езеро се изпарява и няма никакъв приток, всичките риби в това езеро ще останат на сухо.
“ Че мислите ли, че един грешник може
да
дигне ръката
си
и
да
заколи един праведник?
Всички хора са радиоактивни станции.
Всеки човек за дадения случай е една станция.
Значи, тези риби в това езеро временно са и те търсят някакъв повод
да
излязат.
Само при изключителни условия може
да
стане: ако той е една жертва за човечеството, но при никакви други случаи не може
да
стане.
Може
да
го бутнеш и чрез този човек, който и
да
е, Бог ще ти проговори.
Тогава има едно предание, туй било в древността, предхристиянската епоха.
“ Че, ако ти
си
екскурзиант, може
да
си
свършил няколко факултета, но не знаеш пътя, обръщаш се към едно дете и казваш: „Този ли е пътят за еди-къде
си
?
Не че е лош временният живот, това ни най-малко не трябва
да
разбираме.
“ – „Този е пътят.“ Не може ли туй дете
да
ти даде едно знание?
Случват се във временния живот лоши работи, но временното не носи лошото.
Казва: „Ти ли
си
, който смущаваш хората?
Трябва ли
да
го приемеш?
“
Да
го мушне, но ножът, който държал, става на огън.
Който и
да
е, ще каже, че хората създават злото.
Знанието трябва
да
го приемеш, откъдето и
да
е; от всички хора може
да
го приемеш.
Та, казвам: Първото нещо, човек трябва
да
знае в какво седи едно отношение.
Държи ножа
си
, той става на огън и отскача.
Има известни минути, през които трябва
да
наблюдавате хората.
Казва [светията]: „Синко, вземи ножа
си
.
И в най-лошите хора има моменти, когато са много красиви.
Всеки човек, който иска
да
има в света каквато и
да
е философия, какъвто и
да
е успех... Аз говоря за живота в неговия реален смисъл, аз не говоря
да
ти бъде зле на Земята, а
да
ви бъде добре на небето.
Има едно здравословно състояние в природата, тъй го наричам аз.
Върху тях няма
да
се спирам, защото, за
да
ви разправям за лошото, трябва
да
разваля хубавото.
Едно здравословно състояние, от което зависи, т.е., щастието на човека е в туй здравословно състояние.
Казвам: Чудни са тези хора, така
да
вярват!
Туй е едно течение в природата, здравословното състояние.
Иде при тебе един човек, иска ти услуга,
да
му направиш една много малка услуга.
Няма
да
ви казвам къде именно е, но е в природата.
Той не засяга твоите интереси.
Вярват в това, което не са виждали и не го знаят.
В това течение е всичкото благо.
Ти казваш, че нямаш време и замине
си
този човек, но тебе ти стане мъчно, щом не
си
му направил тази услуга.
Христос казва: „Блажени, които не виждат и повярват.“
Ти, като влезеш в него, почваш
да
растеш, паметта ти е памет, всичко ти е наред.
Той не искаше от тебе 10–15 милиона, той искаше една много малка услуга,
да
му дадеш чаша вода.
Да
определим какво нещо е бъдещият живот.
Целият свят се отваря пред тебе, всичко ти съдействува в твоя полза.
След това усещаш в
себе
си
една вътрешна скръб.
Когато имаш туй състояние, всичко ти върви.
То се гради върху окръжаващите хора, с които сме заобиколени, с народа, с цялото човечество.
От тези обективните хора на Земята, от тях зависи твоето щастие.
Почвате
да
се възмущавате, щом излезете от това състояние, хората ви изоставят, не ви пишат любезни писма, оставят ви сами, говорят лошо за вас.
Дето и
да
идеш, все работа с хората ще имаш.
Ти, като остарееш,
си
или в рая, или в ада.
Може
да
говориш за ангелите, но ако отидеш на Небето, и ангелите ще вземат човешка форма.
Някои сте вече кандидати за рая или за ада.
“ Пък защо
да
не го допусне?
Ангелите се отличават по това: ако попиташ един човек, който не е ангел, той ще се замисли, но ако го попиташ: „Ти ангел ли
си
?
По някой път ние представяме ада тъй, както всъщност не е.
Той казва: „Дойдох
да
си
поживея на Земята.“ – „Ти в Бога вярваш ли?
“ Защо
да
не изгрява?
“ Защото не може
да
не залязва.
Човек ако е, нищо няма
да
остане от него.
Като го питам: „Завършил ли
си
училище?
Тази микроба
си
живее там.
Така трябваше
да
стане.
Определено ти е на тебе
да
станеш сиромах. Защо?
Трябва
да
се разбира.
Определено ти е
да
станеш богат.
После, ангела някой път в университета го скъсат.
Ако не станеш сиромах, никога не можеш
да
станеш богат.
Определено ти е
да
станеш невежа. Защо?
На вечния огън трябва
да
му се турят съвсем други качества.
Ако не станеш невежа, никога учен човек не може
да
станеш.
Аз се отдалечавам от въпроса, като разсъждавам така.
Определено ти е
да
имаш най-малкото добро, за
да
бъдеш съгражданин на най-голямото добро.
Ако седна
да
правя едно разграничение между две красиви моми, аз ще се отвлека от въпроса, който развивам.
И малките дарби, които имате, и малките постижения, които имате, те са свидетелство, че вие сте кандидати, имате възможност за големите дарби, за големите способности и постижения.
Ако кажа коя мома е по-красива, туй ни най-малко няма
да
обясни.
Малките дарби показват, че един ден ще имате и големите дарби.
Но какво
да
правя.
Няма
да
остане нещо, което
да
не ви даде Господ.
Няма нещо, което вие
да
сте пожелали и Той
да
не го даде.
Защото красотата сама по
себе
си
е почти външен етикет.
Има и други, вътрешни силни черти, аз не ги казвам.
Сега
да
ви направя едно сравнение, за
да
мислите как трябва
да
гледате на нещата.
Всеки човек, който се усмихва и ви гледа право в очите и погледът му е малко нагоре, той е ангел.
Ако вие, след като сте постили 40 дни и у вас се явява едно усещане на глад и ви турят в един палат, който е пълен само със скъпоценности, които съществуват, и ви дадат едно малко парче хляб, кое ще предпочетете в дадения случай?
Една сладка дума в живота дава повече, отколкото всичкото богатство в света.
Казва [Господ]: „Слушай, сине Мой.
Виждаш едно лице, казваш: „Измени се.“ Всичко, каквото става в човешката душа, лицето се изменя, изразява го.
Тя носи живот.
Приеми думите Ми, думи на живот, приеми думите на Любовта.“ Какво по-велико в света,
да
може
да
сме свързани с Онзи, Който ни е родил,
да
сме свързани с всички братя и сестри, които ние сме родили, с всички онези души в света, с които сме излезли и дошли на Земята, за
да
минем своето развитие!
Дошли сме
да
работим за онова, което ни предстои за бъдеще.
Има една основна черта, която красивият човек не губи никога.
[Тя] струва повече в дадения случай, отколкото всичкото богатство, което имате.
Не
да
се занимаваме с онези вътрешни страдания, но с вътрешните постижения.
Туй е красив човек.
И при тази Божия дума, която [ви] е засегнала, вие ще бъдете силни, ще имате всичките постижения.
Има нещо по-велико, за което ние трябва
да
мислим.
Няма
да
ви разправям къде е тя.
Така са вярвали всички велики хора, всички светии, всички гении.
Но [за] същественото трябва
да
мислим.
Ни най-малко няма
да
ви обяснявам къде е скритото богатство, голямото богатство на банкерите.
И всичките хора, които са имали постижения, по този път вървят, на едно вътрешно доволство.
Мога
да
направя една смешка с вас, мога
да
ви кажа къде е.
Защото вътрешното доволство зависи
да
оценим ние.
Тъкмо ние трябва
да
проучаваме Божията любов.
“ Дохожда[т] в София, довежда го в Българска народна банка и казва: „Ето тука е.
Тук са змейовете.“ С онези фиктивните змейове много лесно [може
да
се] справиш, но има такива материализирани змейове, не са един и двама, с тях лесно не може
да
се справиш, пазят съкровището.
Щом ме обича, аз ще разгледам тази любов чиста ли е, безкористна ли е.
“ Богатството е сила.
– „Ама аз много те обичам.“ Той трябва
да
каже: „Има нещо, което минава през мене, аз искам
да
си
замине,
да
се освободя от него.“
Ако ние я създаваме, защо се губи?
Ти искаш
да
имаш милиони, които не ти се падат.
Ти не
си
свободен.
“ Сега не трябва
да
се спъвате от това, туй не е отричане на онези възможности.
Щом
си
богат човек, ще имаш много кандидати.
Ще имаш толкова роднини, че само ще чакат
да
умреш и
да
им го завещаеш.
А вие гледайте това начало
да
се увеличи.
Нито един от вас още не е оставил любовта
да
подействува в него.
“ Аз
да
ви кажа какво значи: ще имаш наследници малки и големи, млади и стари, ще имаш някои на 20 години, някои възрастни по на 30 години, ще имаш някои наследници по на 60 години, 70, 80, 90 години.
Вие всички се плашите от любовта.
Да
ме извините за тази дума.
Те ще чакат
да
умреш и
да
им оставиш на тях, че
да
могат
да
прекарат по-добре (по-лесно?) старините
си
.
Сега аз не искам
да
ви представям, но аз зная отрицателните форми на любовта и положителните форми.
Казват: „
Да
умре този богатият, че
да
остави и на нас, и ние
да
поживеем както Бог иска.“ Сега, ако със смъртта на богатия човек може
да
се уреди човешкият живот, ако можеше, Бог би го направил досега.
Един евангелски проповедник ми разправяше своята опитност, няма
да
ви кажа името му.
Със сиромасите – лошо, но без тях – още по-лошо.
Той се молил 5–10 години
да
му даде Господ възможност
да
опита какво нещо е Божията любов.
Какво
да
се прави тогава, я ми кажете?
Казва: „Една вечер ме посети нещо хубаво, приятно, почна
да
се увеличава,
да
ме пълни.
Казвате: „Защо е тази сиромашия?
Легнах на корема, ритах, ритах, не мога
да
седя на краката
си
.
“ Аз приемам с вас, че сиромашията е едно зло.
Казвам
си
: „
Да
не бях искал това нещо!
Сиромасите са най-малкото добро.
Сега ние разбираме
да
ни обича някой –
да
ни направи дрехи,
да
ни вложи няколко милиона в банката,
да
ни даде всички пожелания,
да
е внимателен.
Онзи, богатият, който мисли само за
себе
си
, той е най-малкото добро.
И онзи сиромах, който работи от сутрин до вечер и мисли само за
себе
си
, той е най-малкото добро.
Сиромахът, и той отваря книгата и казва: „Толкова имам
да
давам“, и той тегли една линия.
Никога човек не може
да
бъде богат външно, ако не е богат вътрешно.
Направете ортаци сиромаха и богатия.
Не само
да
стане ортак, но
да
принася нещо,
да
върши работа, не само тъй ортаклък: нищо
да
не върши, а само на печалбите.
Но дойде му най-голямото нещастие и изгуби всичкото
си
имане, изгуби и синовете
си
, хвана го най-страшната болест – проказата.
Колко време е страдал, не се знае.
И после станал такъв ортак и искал
да
[се] избави [от него].
Казва [онзи]: „Двайсет милиона ако не ми дадеш.“ Той нищо не е внесъл, а иска
да
вземе 20 милиона, казва: „Или ще ми дадеш, или ще докарам цял съд.“ – „
Да
ти дам 100 000 лева?
“ – „Как 100 000 лева,
да
не съм просяк!
В любовта, която сега имам, няма
да
говоря така.“ Казва се, че Бог му е възвърнал двойно материалните блага.
При това и синовете и дъщерите му е върнал от онзи свят в много по-красива форма, отколкото преди.
Богатство и сиромашия, това са две разумни сили, най-великите възможности в света на физическия свят.
Възможността на богатия, най-голямата и красива възможност, е
да
стане сиромах.
Не, то е достояние за всички.
За сиромаха най-голямата възможност е
да
стане богат.
За мене, богатият, като слезне при бедния, той ще дойде в противоположния полюс на живота и ще каже: „Разбирам туй.“ В богатството има големи главоболия, а в сиромашията няма никакви тревоги, ще
си
почине.
Казвам: Красиво е, когато човек се намери в изпитание, във време на страдание и спази онова присъствие на духа.
Казва: „Всичко ми беше тръгнало назад.
Този, сиромахът, който се окайвал, като бил сиромах, ще му задрънкат звънците, ще бъде няколко години щастлив, после ще почне
да
свиква на звънците и ще каже: „Тази работа не била толкова лесна.“
Никой в света не може
да
стане светия, докато не е бил богат и докато не е бил сиромах.
Той трябва
да
мине през училището на богатството и на сиромашията и тогава
да
влезе в училището на светията.
Казвам
си
: „Малко ти е това!
Примирение между сиромашия и богатство.
Светията казва: „Слава Богу, че съм богат и слава Богу, че съм сиромах!
Казвам: „Чакай, ти
си
ял и пил досега.
“ Ама той, светията, може
да
каже така.
Че другите хора страдат, нищо не ти е!
От обикновения човек ние не може
да
искаме това.
“ Казвам: „Господи, много Ти благодаря!
Още ако има, нека дойде, че и моята празна глава
да
узрее, че и аз
да
вляза в положението на хората.“ Откакто почнах
да
казвам така, тръгна ми напред.
Защото някой път ние искаме от хората
да
направят нещо, което ние сами не можем
да
направим.
Започнах
да
обичам тези хора.
Мене са ми разправяли: „Ти знаеш ли какво нещо е сиромашията?
По-рано нищо не мога
да
направя, след това, след тези страдания, почнах
да
давам на хората един добър съвет.
По-напред, като дойде някой при мене, аз подам
си
ръката и казвам: „Плати сега!
Искаш
да
се качиш на трен, нямаш пет пари, тръгнеш пеш.
“ Дам му благословението
си
.
Идеш в гостилница, гледаш другите ядат, ти гледаш.
След като имах тази опитност, дойде някой, казва: „Прочети ми.“ Казвам: „Синко, тази работа е много лесна, четенето, най-лесно е, тя е търговска работа.
Аз мога
да
ти чета, но туй, което ти чета, ти вярваш ли го?
Готов ли
си
туй
да
го направиш?
Знаеш ли какво нещо е сиромашията?
“ Иска някой благословение и казва: „Какво
да
ти платя?
“ – „Нищо, синко – казвам, – направи туй, което Господ иска от тебе сега.
Ако всички хора биха повярвали!...
И след това той пристъпва и казва: „Блажени богатите, за
да
приспят съзнанието на сиромасите.“ Казано е: „Блажени нищите духом.“ Казвам: Това са посторонни въпроси от неразбиране.
Аз казвам на този господин: Мислите ли вие, че ако се ожените за една красива жена, че с нея може
да
живеете добре?
Тъй разсъждавам, както е на Земята.
Няма
да
го бъде.
Всякога с една красива жена може ли
да
живееш добре?
Някои мислят, че като почне човек
да
гради, ще бъде.
Не може
да
живееш.
Нещо, което до небето
да
дигнеш, то нищо няма
да
ти даде.
Някой път има претенции, любовници има, дават ѝ прием, ходила за това, за онова...
Привеждаха ми един пример: един американски милиардер се беше оженил за най-красивата американка и след няколко години ѝ даде един палат от 15 милиона долара, за
да
се освободи от нея.
Под еволюция трябва винаги
да
разбираме мощните сили на любовта,
да
разбираме живота и
да
прилагаме Божия велик закон,
да
обичаш всичко туй, което Бог е създал.
36 милиона долара ѝ дава и 15 милиона един палат от мрамор на разположение, за
да
се освободи от най-красивата жена.
Да
чувствуваш и
да
влезнеш във връзка с всички най-разумни същества.
Може би тя
си
има друго разбиране за живота.
Най-първо, на Земята трябва
да
бъдеш във връзка с всички добри хора, не само на Земята, но и на Небето.
Някои искат
да
се запознаят с Христа.
Той
си
мисли така.
Сега ние знаем причините, но аз няма
да
спра върху това.
Аз какво зная, то
си
остава за мене.
Аз разглеждам обективно нещата, тъй, както са.
Аз не мога
да
се изкуся,
да
кажа нещо.
Казвам: Някой път с една грозна жена можеш много по-добре
да
живееш.
Има неща, които не трябва
да
се казват.
Красотата е богатство, грозотата е сиромашия.
Някой казва: Възможно е с една красива жена
да
живееш добре.
Пък красотата и грозотата в природата, това са две условия.
При грозотата се създават вътрешни качества на доброта у човека.
Оттам насетне цяла беля ще
си
навлечеш на главата.
Когато природата иска от един мъж или от една жена
да
създаде благородни качества, тя ще им създаде грозота, за
да
обърнат погледа
си
от вън.
Нямат с какво
да
се хвалят отвън,
да
има поне отвътре нещо, на което
да
разчитат.
Когато е заякнал човек, тя му дава и външна красота.
Щом ти казваш, че обичаш една жена, тя казва: „Значи ти засега ме обичаш, а за бъдеще няма
да
ме обичаш.“ Обърне
си
гърба.
Условие не е в природата грозотата, грозотата е само един метод.
Направете опит,
да
видите, че любовта ще престане.
Красотата е едно достояние, което за бъдеще всички хора може
да
имат.
При сегашните условия, ако вие бихте имали красотата, вие бихте
си
намерили най-голямата беля на главата.
В думата трябва
да
има три неща, непременно
да
следват.
Ако имате една жена красива, че целият град полудее по нея, тя от любовници не може
да
се избави.
Тази мисъл трябва
да
бъде вярна и по мисъл, вярна и по чувство, вярна и по постъпка.
Какво ми коства мене
да
ви кажа, че ви обичам?
Ако имате един мъж толкова красив, [на] неговата жена ще ѝ побелее косата.
Но ще кажете: „Как ни обичаш, повече от всички?
Разправяха ми за един от модерните музиканти, който не обичал жените, не разбирал жените, човекът
си
мислел за музиката, човекът мислел
да
напише една идея.
“ Тогава вие ще се намерите в положението на жената, която питала мъжа
си
: „Обичаш ли ме?
Влюбила се една млада мома в него, като свирили неговите произведения, искала
да
го види.
Един ден намерила вратата отворена, той се разхождал в градината, хвърлила се, започнала
да
го целува.
Сега всички вие искате
да
ви обичат повече от другите хора.
В моята любов вие, когато и
да
имате нужда, може
да
разчитате на мене като на приятел, не
да
ме излагате.
Защото, ако вие злоупотребите с моята любов, както онази англичанка, която пратила своя възлюблен
да
се качи на върха, за
да
опита любовта му,
да
ѝ откъсне един еделвайс от най-опасното място.
– Аз поздравих таланта и желая ти
да
успееш.“ Тя
си
тръгва.
Той ѝ откъсва еделвайса, дава ѝ го, но ѝ казва „Сбогом!
Та, по някой път, когато хората обръщат внимание върху нас, те обръщат внимание на някоя наша добродетел, на някой наш талант или на някоя сила, която са видели, не за самите нас.
“ Вие искате
да
опитате Бога
да
направи нещо заради вас, вие ще го получите, но и любовта ще
си
иде.
Докато имаш този талант, ти
си
виден.
Щом изгубиш таланта
си
, не се интересуват от тебе.
Та, казвам: Този баща се обръща към сина
си
и му показва де седи истинското положение, синовното отношение към нещата.
“ Има външно възпитание, има домашно възпитание, има и едно вътрешно самовъзпитание у човека, което за бъдеще трябва
да
се приложи.
Докато човек не учи тези методи на вътрешното самовъзпитание, не тъй, както го разбират възпитанието някой път... Казвате: „Дано Господ го вразуми.“ Казвам: Знаете ли какво нещо е Божието вразумяване?
Аз съм виждал тези хора, свещеници, владици, мене ме учудва онова безлюбие, мене ме учудва тяхното безлюбие.
Ако ти не сееш твоята нива и се молиш Господ
да
я благослови, с какво ще я благослови?
Това не е за осъждане.
Ще се чудиш как тъй Господ [не чул] нищо, толкова
си
се молил!
Но туй безлюбие носи след
себе
си
лоши последствия, страдания.
Любовта носи щастие, а безлюбието носи бъдещите страдания, болести, неврастении, какви ли не болести, които лекарите кръщават.
Щом любовта изчезне, щом изчезне онзи великият живот, тогава ще се явят всичките болезнени състояния, тогава ще дойдат лошите последствия, тогава ще дойдат астрологическите лоши аспекти.
“ Ти нищо не посяваш, а искаш
да
възраснат нещата.
Те нищо не са направили, ти сам
си
го направил.
Човек е съществувал преди
да
е съществувал Юпитер, планетите.
Човекът беше преди
да
беше планетата Венера.
Отворете се свободно някой път, не се плашете, че може
да
простинете.
Туй са сегашни символи в астрологията, с които ние обясняваме туй, което има
да
става, но
да
считаме, че Венера е повлияла?
Този въздух, който влиза, може
да
ви пречисти.
Едно учение е силно само дотолкова, доколкото може
да
внесе едно вътрешно обновление, един вътрешен подтик в душата и тази душа
да
се разширява,
да
добиеш самоувереност, че в света ти не
си
сам.
Туй, което аз наричам
да
имаш едно същество в света, което ти обичаш.
Не ти
да
си
предполагаш какъв е, но
да
знаеш, че имаш едного, когото обичаш.
Сега трябва
да
разбирате какво се разбира под думата „Венера“, под думата „Сатурн“, под думата „Юпитер“.
Ти
си
човек, който най-много
си
се влюбвал.
В съвременната астрология, тъй, както го дават, донякъде е приложимо, но
да
се внесе в живота като една възпитателна система, като една наука, от която може
да
се ползуват, трябва
да
се дават малки изяснения.
Аз виждам един, в когото
си
влюбен до ушите.“ – „Аз никаква жена не познавам.“ – „А, не познаваш.
Сега не е въпрос ние
да
засягаме въпросите от едно гледище.
Че ти
си
така влюбен в
себе
си
, не можеш
да
виждаш хората наоколо
си
.“ Всички хора са така влюбени в
себе
си
, че са слепи за другите хора.
Ако човек не разбира, ще каже: „Не
си
астролог.“ Ние разбираме наука.
Никакво страдание друго не виждат, от сутрин до вечер само за
себе
си
, влюбили са се в
себе
си
.
Трябва ни едно правилно смятане, трябва ни една правилна логика, трябва ни един правилен говор, трябва ни музика в света, но онова, което носи в
себе
си
Божественото начало.
Но опасността на тази любов седи в това, че ти, като не виждаш хората, се сблъскваш с тях.
Ако аз бих дал една система за възпитанието... Досега още в Европа не прилагат музиката като възпитателен метод.
Не че любовта е крива
да
обичаш
себе
си
, но като обичаш
себе
си
, очите ти трябва
да
са отворени.
Може учителят
да
си
има в класната стая пиано,
да
седне на пианото и като свири и пее,
да
разправи на децата една приказка в песен.
Всичките деца ще се съберат, няма
да
има главоболие.
Не една песен, не една приказка
да
им разправи, много обективни приказки.
Някой път даже възрастните, като ви дойде едно страдание, не знаете как
да
се освободите от него, аз съм срещал някой върви, маха
си
ръката.
За
да
бъде човек духовен, той трябва
да
има едно Божествено начало.
“ Станеш сутринта, кажи на жена
си
: „Кажи ми, как се пее тонът „ла“?
За
да
има човек живот, или животът на природата, той трябва
да
има това начало,
да
е минал човек тази средина и
да
дойде в края на човешкия живот.
Защото у човек се реализират всичките копнежи.
Как няма
да
го вземе?
Не разбирайте под „човек“ тази форма, която сега виждате.
Всичките светове, които виждаме, са все населени с човешки същества, все като хората от човешката раса.
Вземеш ли „до“-то вярно, започни, направи усилие
да
се тонираш,
да
вземаш тоновете правилно.
Защото природата
си
служи с музиката.
Не са само едно парче, всичките светове са населени.
Природата е крайно музикална.
Ние виждаме само опакото на тази природа, в което ние сме вложили известен дисонанс.
Отношението не е нещо материално, което може
да
се обясни.
Този дисонанс е човешки, той не е на природата.
Може
да
го поставите във външна форма, не самото отношение.
Ако отмахнем този дисонанс, ще дойдем до истинската природа и веднага в тебе има една мощна сила и ти дохождаш до една строго определена мисъл, до едно строго определено чувство и до една строго определена постъпка, до установения хармоничен ред на нещата.
Някой път може
да
има любовно отношение към някого.
Няма сила в света, каквато и
да
е, която
да
ограничи живота.
Та, казвам сега: „Слушай, сине, мой!
Любовта не може
да
се крие.
Животът е над всичко.
“ Бог се обръща към вас и казва: „Слушайте, синове, слушайте Моите думи, не думите на хората.“ Но ти ще кажеш: „Аз мисля, че на мене Господ ми говори.“ По какво се отличават Божиите думи?
Тя няма никакъв образ в дадения случай.
Животът е над студа, животът е над топлината; животът е над светлината, животът е над всичко, той не се ограничава от нищо.
Формите на живота са обаче в зависимост от външните условия.
Божиите работи може
да
ги проверите от сутрин до обед, [тогава] може
да
ги проверите, следобед не говори.
Така е у всички.
Когато казвате, че животът зависи от нещо, ако той зависи от външните условия, той не е живот.
Който иска
да
прави проверка за Божиите работи, от сутрин преди изгрева на Слънцето до обед може
да
проверите.
Даже онези хора в света, които ние считаме, че не са толкова религиозни, вярващи, и те правят същото.
Някой казва: „Аз вярвам в Бога.“ Вървят двама християни и
си
приказват.
Направете опит, докато почне
да
се сбъдва това за твоята мисъл.
Туй, което Бог ти говори, ако има една връзка, трябва
да
влезеш вече в Божествения свят.
Готови са
да
направят всякаква жертва за него, всякога
да
му услужат, показват се в едно отношение много благородни.
И двамата разправят, че Господ за всичко ги слуша.
Туй е общо достояние, за всички е тази мисъл.
Сега двамата искат
да
покажат кой по-голяма вяра има.
Едно Божествено отношение, което е начало на нещата, оттам, отдето всички неща вземат повод.
Единият казва: „Аз се качих на крушата, понеже от крушата Господ по-лесно слуша.“ Другият казва: „Аз последвах твоя пример.“ Като заминала мечката, минава друг един християнин, те се оглеждат, и [той] ги пита: „Защо седите на крушата?
6.
Силата на подсъзнанието и свръхсъзнанието
,
ООК
, София, 17.1.1934г.,
Това са силите на човешкия късмет.
Аз не мога
да
взема това като правило.
Трябва
да
вземем като правило само такива неща, при които има само едно изключение на 100 случаи.
Желаеш
да
ти се падне печалбата.
Може ли
да
ти се падне?
И всеки един [от] вас може
да
провери.
Три пъти, като го провериш и ако не се сбъдне, не го търси.
Аз
да
ви дам правило: Имаш желание
да
си
вземеш лотариен билет и нещо ти казва, че ще спечелиш.
Тогаз не търси вече.
Трябва
да
турите известни разбирания, когато нещата стават в света.
Единият от тях бил умен, има малко пари, но наемал двама–трима души като глашатаи
да
го хвалят, че той е такъв и онакъв, че той всичко може
да
направи.
Но все таки, като те препоръчват, поне половина от това, което ти приписват,
да
го има в тебе.
Както един турчин, който се хвалел, че като бил в Багдат, скачал трап широк 10 метра.
Един му казал: „И тук има трапове.“ Но онзи казал: „Не, онези трапове там се скачат, а тези тук не могат
да
се скачат.“
Развивайте в
себе
си
интуицията.
Но, когато един човек иска
да
разреши един въпрос за далечно бъдеще, трябва
да
функционират онези почиваещи способности на човешката душа.
И ти тогава
си
въоръжен, както астронома с телескопа и виждаш това, което обикновеното око не може
да
види.
Или имаш далекоглед и виждаш на 20–30 километра това, което един човек с обикновените очи не може
да
вижда.
Та казвам, Бог ни е поставил в тъмнина, предвидил е всичко и всички неща е вложил в нашата душа.
Човек трябва
да
бъде напълно самостоятелен, но хората могат взаимно
да
си
помагат за развитието на своите способности.
Виждаме в съвременната музика същото.
При сегашните условия и вие трябва
да
работите.
Вие можете
да
кажете: „Аз не съм определен за това.“ Тогава, според вас, за какво е определен човек?
Вие ще кажете като онзи българин: „Аз не искам повече, поне на онзи свят
да
държа опашката на владишката дреха.“ Като
си
тури владиката мантията, онзи само я повдига отзад.
Съвсем ще закъсате вие, ако речете
да
носите дрехата на владиката.
Давам ви едно правило: Обличай се сам и не оставяй никой
да
ти носи опашката на дрехата.
Като едно изключение, за 10 години ако някой ти направи една услуга, приеми, но
да
чакаш всеки път
да
ти турят палтото, така се научаваш на един лош навик.
Искам
да
ме разберете добре, не
да
станете фанатици.
При известни условия може
да
ви услужи някой, но общото правило е: Вие разчитайте сами
да
работите, а пък всичките помощи, които могат
да
дойдат считайте като едно преходно условие.
Вие
да
разчитате на
себе
си
, на своите сили.
Не туряйте в ума
си
идеята
да
станете богат, учен и пр.
Да
станеш богат, не е съществено.
И учен
да
станеш и това не е съществено.
Кое е същественото, в дадения случай?
Да
ви дам едно сравнение: Вие може
да
искате
да
бъдете един голям кон.
Ще носите големи сандъци, снаряди, камъни и пр.
Или може
да
бъдете едно малко конче и едно малко царско дете
да
възседне на гърба ви и
да
го носите.
Ще бъде ли еднакво положението ви като голям кон и като малкото конче, което носи царското дете.
И това магаре имаше 5 лекари
да
го гледат и то беше най-щастливото магаре.
Човек, като постъпи в някое училище, все трябва
да
има някои заложби.
Не зная дали сте правили опити, като вземате лотарийни билети.
Както тогава, така и сега, много хора трябва
да
се учат, както малките деца.
Някои вземат лотарийни билети и казват: „Ако спечеля, половината ще дам на бедните.“ Вземаш веднаж, дваж, триж и не върви.
Физическите разбирания са най-близки, духовните са малко по-далече, а мистичните влизат в категорията на духовните.
На сиромасите най-малко им върви на лотария.
Няма
да
се спирам върху думите, понеже думи без съдържание не означават нищо.
Доколкото се простират моите познания, всякога големите печалби се падат на богатите хора.
Например, човек може
да
носи името Ангел, без
да
е Ангел.
Богатството отива при богатите хора, а пък сиромашията отива при сиромасите.
Човек може
да
носи името Давид, без
да
е Давид.
И човек може
да
носи името Исус, даже може
да
носи името Христос, без
да
е Христос.
Може
да
носи човек името християнин, без
да
е християнин.
Една учена книга никога не попада, или много рядко попада у невежия човек.
Човек може
да
носи името на учен, без
да
е учен.
И ако попадне, то учените хора ще намерят пари и ще я откупят и ще му кажат: „Тебе не ти трябва книга толкова, а пари.“ Доколкото виждам, нито един от вас не е вземал билет, че каквото спечели
да
го даде на сиромасите.
И може
да
е свършил даже училище, без
да
има знание.
Някой, ако види че това не е право,
да
каже: Като спечели на лотария,
да
е дал печалбата на сиромаси.
Може
да
има съвсем елементарно знание.
Добре е човек
да
бъде занят и със
себе
си
, но голяма опасност има в нашия век в това отношение.
Ние сме заняти със
себе
си
повече, отколкото трябва.
Това, което седи в твоето съзнание и самосъзнание, то не може
да
се реализира.
Но нещастието на богатството седи в това, че парите не познават никакъв господар.
Можеш
да
се тревожиш колкото искаш.
При когото отидат, него познават.
Ще пиеш студена вода за него.
Това, което обичаме в живота, то трябва
да
влезе в подсъзнанието и свръхсъзнанието.
То носи живот.
Ако искате нещо, за
да
придобиете една опитност, искайте неща съществени.
Ти искаш
да
станеш полковник, но имаш хилаво тело, искаш
да
станеш здрав.
На вас бих ви предложил един избор:
Да
ви лишат от хляб и вода за известно време, или
да
ви лишат от въздух, или
да
ви лишат от светлина.
За
да
станеш здрав, ти никога не туряй в ума
си
превозни средства, че ще се качиш на фаетон, автомобил и пр.
“ За
да
станеш здрав, ще туриш идеята, че ще ходиш пеш.
Нали по някой път, искате един метод, с който
да
работите.
Ако туриш превозни средства, здрав няма
да
бъдеш, нищо няма
да
направиш.
Всякога здравето започва от там, когато човек разчита на
себе
си
и влиза в прями отношения с природата и разчита на природата повече отколкото на хората.
Когато се говори как човек
да
постигне нещо, той трябва
да
избере, в даден момент това, което е най-съществено за него, за
да
не се губи времето.
Второто нещо: Уповавай на природата.
Третото: Уповавай на
себе
си
.
Едно житно зърно ще го държиш десятки години в джоба
си
, но то не расте.
Четвърто: Уповавай на ближните
си
.
Ако искате
да
имате постижения най-първо уповавайте на Бога или турете нещо във вашето подсъзнание и свръхсъзнание, но не оставяй във вашето съзнание и самосъзнание.
Да
ви дам друга една рецепта.
Ти
си
болен.
Ако ти държиш това в своето съзнание и самосъзнание, то болестта не
си
отива.
И щом туриш болестта в своето подсъзнание и свръхсъзнание, то за 2–3 деня болестта
си
отива.
Някой път болният човек заспи и казва: „
Да
става каквото ще.“
Да
спи дълбок сън и като се събуди след 2–3 деня, голямата криза е минала.
Тя писала писмо до мъжа
си
и до своя приятел, но по погрешка писмото до приятеля
си
турва в плика на мъжа
си
и обратно и мъжа, като получава писмото, учудва се.
В един стих на Писанието се казва: „Възложете товара
си
на Господа.“ Турете вашето желание във вашето подсъзнание и го забравете.
Писмата на съзнанието и самосъзнанието не трябва
да
се турят
да
отиват при Господа.
Защото, в дадения случай, вашето съзнание и самосъзнание служат само като събирателна сила, но вашето съзнание и самосъзнание [подсъзнание и свръхсъзнание] градят.
Само писмата на свръхсъзнанието и подсъзнанието ще изпратиш до Господа.
Човек може
да
вижда своите погрешки и недостатъци и пр., но щом питаш своето самосъзнание как
да
се поправят, то мълчи, не казва, но когато се отнесеш до своето подсъзнание и свръхсъзнание, те ще ти дадат упътвания и веднага работите ще се оправят.
Искам
да
ви кажа где се спъвате.
Онзи американец е писал до жена
си
и тя трябвало
да
се изповяда за погрешката.
Ще ви дам рецепта на всинца ви, понеже не искам
да
дам рецепта само на един човек.
И мъжът ѝ казал: „Моля,
да
не правиш тази погрешка втори път.“
Желанията, които имате в света, не ги изпращайте на Господа, нищо повече.
Ако вашата молитва е във вашето съзнание и самосъзнание, тя нищо няма
да
направи.
Нека
си
останат тук.
Такива молитви не отиват надалеч.
Една молитва, като я отправиш, ти трябва
да
я забравиш, не
да
я забравиш, но
да
я оставиш на великите закони на природата: Светлина, топлина и влага, те ще направят с него [нея] както знаят.
Нека
да
отиде на своето предназначение.
Тури семето в земята и отгоре тури малко пръст,
да
не го заровиш на дълбочина 3–4–5 педи.
Аз съм слушал някои
да
казват: „На нас не върви, а на света върви.“ Но от как влязохте в този път, вие все още работите с вашето съзнание и самосъзнание и казвате: „Господ ще работи за нас и ние
да
си
почиваме.“ Не, в новия живот ще работиш два пъти повече отколкото светския човек.
Но това, което сте решили
да
правите, останете на него, не изменяйте решението
си
.
Не
да
имаш каквото и
да
е знание, но ще се опретнеш
да
имаш едно положително знание.
Каквито хубави желания дойдат в душата ви, не ги оставяйте.
Това, което и вие искате от невидимия свят, от Бога, трябва
да
бъде една необходимост.
Не мислете така: Дали мога
да
ги направя или не.
Имате право
да
искате, но то трябва
да
бъде една необходимост, нещо належаще, без което не може.
Ако аз бях беден човек, ето как щях
да
постъпя, ето как бих работил.
Не
да
искаш неща, които са второстепенни.
Да
кажем, че аз имам едвам един лев бюджет, с който
да
работя.
Може [б]и всички нещастния в човешкия живот произтичат от непоставянето на нещата там, гдето трябва.
Какво може
да
направи един беден човек?
Но аз бих
си
позволил това, което един милионер може
да
направи.
Ще
си
представя, че имам 10 000 долара и мислено ще раздавам най-свободно на този или на онзи.
Но това, което трябва на всинца ви, то е разнообразно.
Желанията на всинца ви не се съвпадат.
Ти
си
мисли, че
си
богат.
Но не
да
знаят другите хора, че мислиш така.
Писанието казва: „
Да
не пожелаеш.“ Кое
да
пожелаеш и кое
да
не пожелаеш?
Ти
си
мисли, че
си
учен човек, че
си
писал много томове книги.
Да
ви дам едно малко изяснение.
Никой
да
не знае това.
За един градинар най-същественото е една хубава градина и при градината
да
има вода, извор.
Това
да
бъде една от великите тайни в тебе.
Най-същественото за градинаря е това, една хубава почва и вода.
НАГОРЕ