НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
642
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
642
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Да живее душата ми
,
НБ
, София, 31.12.1933г.,
Ти може
да
отричаш нещата в живота, нищо не дава.
Непременно трябва
да
се роди, а след като се роди, непременно трябва
да
диша.
Дишането дава ход на живота.
“ То казва: „Няма
да
мълча!
Майка му живее и като излезе вън от майка
си
, тя му дава първата свобода, за
да
живее.
“ Казвам му: „Тъй всичко ще се свърши.“ – „Виж, няма
да
се свърши.“ – „Мълчи, не го казвай!
Ще се свърши.“ – „Няма
да
се свърши.“ 20 години аз му казвам едно и то казва друго.
Но от туй положение трябва
да
намерим изходния път, от туй, което е минало; за
да
излезем над онова ембрионическо положение, трябва
да
търсим пътя на растенето.
Не може
да
се оправя.“ Най-после той казва: „Аз съм дошъл и проучвам философията.
В растенията се роди желание
да
излязат от туй положение, от това ограничение, и те влязоха в положението на рибите.
Не зная дали аз мисля право или той мисли право.“ В него настанала една борба.
И даже имаше един господин, един адвокат, много добър адвокат във Варна, веднъж ми изповядва.
Птиците влязоха в положението на млекопитающите, млекопитающите – в положението на човека и човек сега иска
да
се освободи, трябва
да
се създаде по-висока форма в света.
Дали това той ще го създаде или не, но във всеки едного има един вътрешен стремеж
да
мине от една форма в друга.
„Реално е туй, в което аз вярвам, не туй, в което ти вярваш.“ Аз вярвам, но реалността не зависи от моето вярване.
Ако ти можеш
да
смениш своята форма с по-висша, ти
си
разрешил въпроса.
Ако не, ти ще останеш в същите ограничителни условия и никой не може
да
ти помогне.
Може
да
ти даде един лев, два лева, но това е просия.
Ако не е реално, то, и
да
вярвам аз в него, пак
си
остава същото.
Да
просим в света, това не разрешава въпроса.
Туй, в което вярвам, трябва
да
го опитам.
Просяците, това са Божествени стражари в света, които ходят
да
хлопат в сърцата на богатите.
Те искат
да
кажат: „Не преставайте
да
давате, понеже ще изгубите Божественото богатство.
Но
да
оставим научните спорове.
Не преставайте
да
давате, защото ще те глобят и вие ще бъдете като мене“ – казва просякът.
Може
да
ти приведа биологически доказателства, философски доказателства,
да
ти донеса от 99 кладенеца вода, но тия неща трябва
да
опитаме.
– „Аз съм пратен
да
ви кажа
да
давате щедро.
Не само на мене, но на всички хора.
Не само
да
давате на просяците.“ Като дойде един просяк, кажи му: „Много ти благодаря, че ми напомни.
Този въпрос съм проучил.“ – „Хубаво, щом
си
го разрешил.
“ – „Това не зная.“ – „Ти
си
разрешил социалния въпрос.
Но сега и този въпрос е от неразрешените въпроси.
Парите, това са механическо средство, което хората създадоха като една разменна монета.
Трябва
да
знаеш.“ – „Какво?
Разумните хора знаят как
да
употребят парите.
Неразумните не може
да
ги употребят.
Разумният човек е господар на парите.
Ще вярваш в това, което отричаш.“ – „И вратата
да
се отвори на небето, няма
да
повярвам.
Ако ти
си
господар на парите, парите ще те познават.
Всичко е заблуждение.“ – „Извади
си
тефтерчето и запиши какво се случва.“
Ако не
си
господар на парите, те няма
да
те познават.
Той след 5 години се оженва, ражда му се едно дете, влиза в една организация на адвокатите.
Щом не те познават, те са господари на тебе.
Отива той на събрание, жена му, като светела с лампата, запалила
си
роклята и изгаря.
Тогава, ако някой ви каже, че той не познава добродетелта, тогава какво може
да
се подразбира?
Пък обича жена
си
.
Два начина има за познаване: или
да
познаваш този, който те обича, или
да
познаваш [този], когото ти обичаш.
Преди години дойде тук дъщеря му, свършила университет, казва: „Познаваш ли ме?
Аз съм дъщеря на еди-кой
си
адвокат.“ – „Познавам, – казвам – баща ти.“
Този, който те обича, може ли
да
го обичаш?
Когато с телескоп погледна, виждам нещата ясно как са.
Сега,
да
схванете тази мисъл, къде е сложността?
Определям далечината.
Сега психологически аз виждам къде е препятствието.
Някои неща са предвидени и може
да
станат така.
Онази чешма, от която иде водата и тече водата, тази чешма може ли
да
благодари на извора,
да
се върне назад?
И затова може
да
се предскаже.
Каквото ще даде чешмата... и онзи извор, който минава през нея, я обича.
Какво ще даде водата?
Трябва
да
се разбира.
Единственото нещо, което може
да
даде, е
да
остави свободен ход
да
изтече водата навън.
Какво човек трябва
да
разбира под думата „душа“?
Следователно на онзи, който те обича, не можеш
да
дадеш нищо.
Всичките положения написаха, каква ще бъде картата на Европа.
Душата е туй, което включва всичко.
Ти трябва
да
го оставиш свободно той
да
се прояви.
Всичко онова, което е заложено в човека, което трябва
да
се развива във всичките векове, то се взема за душа.
За
да
се оцени любовта на онзи, който те обича, трябва
да
го оставиш свободно
да
функционира в тебе.
Вие казвате някой път: „Аз искам той
да
ми бъде господар.“ Не разбираш въпроса.
Тъй, както регулират зима, пролет, лято, есен, туй, което регулира живота, туй, което определя всичките форми на животните, туй, което регулира всичките форми на живота.
Онзи, който те люби, той трябва
да
се прояви чрез тебе.
Ако ти му дадеш пълна свобода
да
се прояви, то е любов.
Ако се осланяме на туй разумното, на фантастическото, на любовта, ако изучаваме езика, онова, което има
да
се случи, то ще ни се предскаже.
Далечният има близки разрешения.
Ако ти го ограничиш и той се проявява чрез насилие, туй е робство.
Има един език на природата, който говори в нас.
И далечният има далечни разрешения.
Тогава, от тия вътрешни разбирания как се зараждат ония противоречиви възгледи, които може
да
ни спънат?
Мене ми разправяше един господин една своя опитност: „Идва един беден студент, исках
да
го изпъдя, но нещо ми казва: „Направи добро на този човек.
Живота ние не можем
да
разграничим, както сега живеем.
Някой път мислим, че много лесно може
да
се разреши един въпрос.
Ти ще имаш нужда от него.
Казвате: „Може
да
живеем братски.“
Да
се реализира братството в света е трудно.
Поколенията преди нас, преди хиляди години – всяко едно поколение има известни задачи
да
разрешава.
Казвате: „
Да
живеем по любов.“ Хубаво е.
Той казва: „Много ти благодаря.“ И действително, след години този човек ми услужи като министър.“ Какво ще кажете вие за това?
Хиляди задачи има от материален характер.
– „Ама трябва
да
вярваме в Бога“ – може
да
кажем така.
Материалният характер е, че трябва
да
ядеш, че трябва
да
имаш дом, че трябва
да
имаш условия
да
живееш.
Той казва: „Не го зная, не го вярвам, но се случва.“ В Англия, пишат вестниците, видели едно чудовище в едно езеро, едно допотопно животно, някой свещеник го видял, хора го видели, не както в България вярват, може
да
е измислица.
Трябва
да
имаш общество, условия, народ; Слънцето, звездите, това са материалната страна.
Та, казвам: Всеки един може
да
приложи, всеки един от вас може
да
опита в
себе
си
онова, което става в цялото човечество.
Има и духовна страна, което не се вижда, но ти го чувствуваш в
себе
си
.
Ще ви наведа един факт за определение кое е реално.
Ако вземеш един човек, хипнотически може
да
му внушиш, че той е ял или, ако го теглиш всеки ден, той изгубва теглото
си
.
Тия трите свята, които приемате, всичките хора ги познават, че те съществуват.
След като яде и всякога има придатък, то е реално.
Ти мислиш, и туй, което внася сила в ума, то е реално.
Човек трябва
да
се справя с туй, което има.
Туй, което внася сила на твоите чувства, то е реално.
Казват: „Не трябва
да
чувствуваш.“ Източната философия е права, трябва
да
се освободим от ония анормалните чувства.
Ние правим една погрешка, че искаме
да
постигнем нещо.
Душата трябва
да
бъде пълна с благородни чувства.
Хубаво е
да
се постигне, ако е в правия смисъл, ако в правия смисъл се вземе постижението.
Може в коя и
да
е окултна библиотека
да
намерите, може
да
четете, от тези, които се интересувате.
Умът трябва
да
бъде пълен със светли мисли, светъл,
да
мислиш.
Може
да
постигнеш само това, което е вътре в тебе,
да
го разбереш.
Може
да
четете надълго и нашироко, разправя се там за всяко едно тяло.
Може
да
постигнеш
да
бъдеш учен човек,
да
бъдеш силен.
Физическото тяло, което човек има, е едно условие, за
да
познае физическия свят.
Тази заложба имаш в
себе
си
.
Без физическо тяло не можем
да
познаем физическия свят, той за нас ще бъде неизвестен.
Не мисли
да
постигнеш нещо в света.
Но
да
постигнеш това, което не е вложено в тебе, е невъзможно.
Ако на един кон му дойде на ум
да
стане човек, той целия
си
живот
да
иждиви, той всичко може
да
стане, но не и човек.
Все-таки, може ти
да
си
последният човек, който
си
нужен
да
даде живота
си
в света.
Сега искам
да
гледате, малко тъй
да
се отделите временно от сегашния живот, който ви е наложен.
Без него пък вътрешния смисъл на живота пак няма
да
го разберем.
Туй подразделение седи така: главата на човека всякога представя Божествения свят, гърдите представят духовния свят, стомашната система представя физическия свят.
Казваш: „Какво зависи от мене?
Когато [човек] урегулира отношенията
си
със стомаха, ако той се отнася [добре] с всичките
си
клетки на стомаха, той ще има естествени връзки с целия материален свят.
“ Може би много зависи от тебе.
Ако ти станеш проводник на Великото добро в света, ако станеш като един прозорец на една стая, всичките хора ще се ползуват от светлината.
Ако той урегулира своето дишане – дишането не само като процес, но вътрешно както се разбира, – той ще има отношение, връзка с всички разумни хора.
Ако ти станеш проводник, една малка тръбица,
да
мине водата през тебе, ти ще спасиш живота на тия хора.
Ако знае пък как
да
мисли, той ще има връзка с Божествения свят.
Ти, като срещнеш един човек, ти
да
му кажеш,
да
го окуражиш, кажи: „Има смисъл
да
живееш.
Между главата, между дробовете и между стомаха на човека тази хармония, която човек може
да
тури в
себе
си
, той ще се постави в най-добрите условия, ще създаде най-добрите условия отвън.
Тъй, както аз виждам, ако тръгнеш в този път, в твоята глава се крие гениалност, след време от тебе човек и половина ще стане; така виждам аз.
Един човек се характеризира, един темперамент, „темпер“ значи
да
уравновесиш нещо, туй значи
да
повишиш температурата.
Какво
си
се обезсърчил?
Повишение на температурата и спадане на температурата.
“ Не му казвай: „Ти не
си
религиозен, ти не вярваш в Бога.“
Да
оставим причините.
Туй, което спада, може
да
се повдига.
Може ли вие
да
представите идеята за Бога, може ли
да
я представите другояче?
Животът се ражда без ограничения.
Човек има 4 темперамента според старата класификация, а 3 според новата.
2.
Радост, която никой няма да отнеме
,
УС
, София, 31.12.1933г.,
Страданието е едновременно състояние, от което човек трябва
да
се освободи колкото се може по-скоро.
Целият живот на човека
да
не е впрегнат само в страдания.
Ние искаме
да
Го познаем, но ни липсва нещо.
Трябва само една част от живота
да
вземе страданието.
За
да
не можем
да
Го познаем, казано е за Бога, че Той е огън пояждащ.
На Земята едновременно ще живееш живота, който живеят в ада, [и ще живееш живота, който живеят на Небето.
Ако
си
далеч от Него, замръзваш.
Когато страдаш, ти
си
в ада,] а когато се радваш, ти
си
на Небето.
Ако
си
много близо до Него, изгаряш.
В Небето има радост, а в ада има страдания.
Тогава ще
си
избереш едно такова място, най-доброто, че
да
бъдеш за твое благословение.
Другото положение е: Всеки един човек е в състояние
да
премахне своите страдания.
Защото който е много близо до Бога, много трябва
да
работи.
Майката казва: „Не искам
да
умират децата.“ Тогава не ставай майка.
Комуто много се дава, от него се иска – много трябва
да
се работи.
Който много знае и е много силен, трябва
да
работи много.
На ученика, когото трябва
да
скъсат и който не иска
да
страда, казвам: Тогава не ставай ученик.
Представете
си
, че един ден ви срещне Христос малко дегизиран и ви попита: „Откъде сте вие?
Щом
си
ученик, ще те късат.
“ И вие ще почнете
да
цитирате стиховете от Евангелието.
Професорът [не] иска
да
го уволнят – щом той не иска
да
страда, казвам му: Тогава не ставай професор.
Ще Му разправяте за Бога, ще Му разправяте какво нещо е християнството, как Христос едно време е страдал.
Някой казва: „Аз страдам.“ Казвам му: Не се раждай, не идвай на Земята.
Той ще ви изслуша, ще види доколко
си
разбрал Неговите страдания.
Ти сам
си
дошъл и после току пъшкаш, че страдаш.
Може
да
не Го познаете – нали Той говореше с онези ученици и те не Го познаха.
У вас има едно желание
да
станете господари.
Искам
да
ви покажа един начин как може
да
станете господари.
Вие страдате, понеже искате
да
станете господари и не може
да
станете.
Там е всичкото страдание.
Когато човек изгуби любовта
си
.
Човек винаги страда за това, което не може
да
постигне и винаги страда за това, което изгуби.
Значи и в двата случая не е силен, не е господар на условията.
Но реалността трябва
да
остане при нас.
Сега, човек трябва
да
придобие това качество.
А сега виждаме, че нищо не остава.
Кому трябва
да
стане господар?
Слънцето отива и
си
заминава.
Трябва
да
стане господар на ада,
да
заповядва на всички нисши духове, та като го видят,
да
станат на крака.
Светлината идва и
си
заминава.
Щом не
си
господар, те ще ти заповядват, който от тях дойде, ще ти заповядва.
А пък знаеш ли какво значи
да
си
в ада?
Постоянно човек трябва
да
мени методите, които употребява.
В ада ще бъдеш слуга.
Кажеш една дума някой път, ставаш строг и казваш: „Трябва
да
го направиш това.“ Или казваш меко: „Трябва
да
го направиш.“ Но допуснете, че някой има
да
ви дава нещо.
Защо
да
не му кажеш: „Имаш ли нужда от още пари?
А пък когато ми говорят за страдания, за слуги, за роби, аз разбирам ада.
Мога
да
ти дам още 1000 лева.“ Това може ли
да
го направиш?
Там няма майки и бащи, братя и сестри, ти
си
слуга.
На друго място
си
даден.
Този, от когото имаш
да
вземаш,
да
му кажеш така.
Този, когото обичате, има ли
да
плаща нещо?
Това вътрешно трябва
да
схванеш.
И кой трябва
да
плати?
А когато не обичате някого, но има също
да
дава, кой трябва
да
плати?
На кого не трябва
да
плащате?
Ще знаеш, че ти не
си
господар и трябва
да
се стремиш
да
станеш господар.
Не
да
заповядваш на брата
си
.
Когото обичаш, ти ще му дадеш повече.
Като дойде светът на Любовта, там всички вие ще бъдете щедри, ще има широко даване.
А пък в ада ще слугуваш – искаш-не искаш, ще слугуваш, насила ще слугуваш.
Даването, това е една обмяна.
В Небето ще бъдеш господар, ти сам
си
господар на
себе
си
, а в ада ще бъдеш слуга и други ще ти бъдат господари.
Бог е направил света такъв, за
да
се опознаете един друг.
Вие казвате: „Дотегнаха ми тези господари.“ Вие в религиозното общество минавате през една фаза: Вие сте вече навлезли в една област, където усещате едно ограничение, че работите не вървят така, както вие искате.
Бог гледа това, което правите.
И всеки иска
да
стане господар.
Бог изпитва доколко сме готови
да
изпълним Неговата Воля.
Всеки иска
да
господарува.
Но не знаете къде
да
господарувате.
Понеже сте на края на годината, ще излезете от ада вече.
За
да
господаруваш, трябва
да
имаш сила.
Довечера искам
да
влезем в Небето.
Не само
да
кажеш с думи, но като го хванеш,
да
го стиснеш с ръката
си
и ще кажеш: „Каквото ти казвам, ще го изпълниш!
Който имате вземане-даване, не е важно за Небето. Тръгвайте!
Ще го стиснеш [така], че вода и огън
да
излезе.
Довечера ще поканим
да
присъствуват и гости от Невидимия свят.
Това е качество на господаря.
Три неща човек трябва
да
спазва:
Да
не се поколебае в своята любов,
да
не се разклати в своята вяра и
да
не изгуби своята надежда.
Всеки е господар, който, като стисне камък, отдолу
да
изтече вода, а отгоре
да
излезе огън.
Любовта не седи в чувствата, а щом се намерите пред лицето на Този, Който ви люби, у вас се заражда желание
да
вършите нещо.
И като не можеш
да
разрешиш въпроса, ще почнеш
да
се сърдиш на Бога защо е направил така света.
Има едно предание: Когато Бог е създал човека, очите на Господа всякога го гледали и човек се усещал стеснен и казал: „Стига вече това гледане, човек малко трябва
да
е свободен.“ И Господ почувствувал това нещо и се отстранил от човека – каквото прави човек, Господ
да
не го гледа.
И когато Бог се ограничил, тогава се вмъкнало страданието и човек
си
казал: „Сега ще направя това, което душата ми иска, свободен ще бъда.“ И в тази свобода, която почувствувал, се е вмъкнало сегашното страдание.
Като дойде любовта, човек запалва огън, точи, меси.
Има един начин, по който може
да
се избегне страданието.
Вие може
да
го знаете, но и аз ще ви го припомня.
Всички са весели.
Като дойде любовта, всички ще бъдете със запретнати ръкави.
Сега може само
да
си
предполагате кое е то.
Ти казваш: „Страдам.“ Казвам: Лесна работа е.
Че сте малко сиромаси, това е четвърти, още по-стар костюм.
Ти казваш: „Ако аз имах един богат баща, щяха
да
се оправях работите ми.“ Това са предположения.
Ти страдаш и се оплакваш на Господа: „Господи, не виждаш ли тази работа?
“ Господ казва: „Искаш ли Аз
да
взема участие в твоя живот, в твоята работа?
“ Пусни Господа
да
вземе участие в твоя живот и всичките ти работи ще се оправят.
Когато ви дадат хляб или друго, яжте и благославяйте Бога.
Тогава ние сме над страданията, над всичко, тогава сме господари на положението.
За всички здрави хора всякога има какво
да
ядат.
Тогава няма страдания и ние сме вече в Небето.
Онези, които не трябва
да
ядат, са болни.
Докато Бог не е в нас, ние ще изпитваме горчивината на ада.
Който няма какво
да
яде, той е поставен на диета.
Щом дойде Любовта, не може
да
бъде
да
си
гладен.
Стремете се, когато Бог дойде във вас,
да
имате инициативата
да
работите.
Като ви гледам лицата, по някой път вие приличате на опърпани кокошки.
Щом Божията Любов почне
да
действува, няма противоречия.
Преди
да
е дошла Любовта, има известни противоречия.
По-рано много хубаво мислехте, а сега почнахте
да
се колебаете.
Трябва
да
дойде колебанието.
Нещата няма
да
станат както вие искате, по земному няма
да
станат.
Аз не съм срещнал нито един човек, който е вървял по земния път и в края на краищата
да
не му се случи точно това, което не желае.
Той
си
прехапва устните.
Любовта е реалното и когато влезе в човека Любовта, той е силен.
Когато влезе Божествената светлина в човека, той е силен.
Когато проникне Божествената истина в него, той е силен.
Много хубави са всички яденета, но струват много долари и трябва
да
се плаща.
Трябва
да
се откажем от
себе
си
.
Христос казва: „Трябва
да
се откажете от света.“ А пък за Бога се казва: „Бог толкова възлюби света...“ Това, от което трябва
да
се откажем,
да
не го обичаме, този свят именно Бог го възлюби.
Докато не разбираш нещата, трябва
да
се откажеш от тях.
Когато
си
слаб, ще се откажеш и от кокошката, и от къщата, и от живота.
Ти казваш: „Няма
да
се откажа.“ Ще се откажеш, ще ти го вземат.
Трябва
да
бъдете весели, за
да
се възвърне здравето ви.
А пък като станеш силен, тогава няма какво
да
се отказваш.
И когато сте сами, пак се смейте, за
да
се лекувате.
Силният човек от нищо не се отказва, а пък слабият човек от всичко се отказва.
Силният човек е вече господар на страданията.
Весело гледайте на нещата и като останете сами, посмейте се хубаво.
Слабият човек не може
да
се откаже от страданието.
В
себе
си
трябва
да
се примирите, за
да
се примирят големите противоречия, които сега съществуват в душата ви.
Вие казвате: „
Да
видим.“ Какво казва Христос на Своите последователи?
„Ако някой не се отрече от баща
си
и майка
си
, от жена
си
, от децата
си
и не възненавиди своя живот и повдигне кръста
си
, той не може
да
бъде Мой ученик.“ Вие искате
да
дойде Христос и вие
да
бъдете на първо място.
Ще поблагодарите на Бога, че сте се посмели.
Като дойде Христос, ще вдигнете кръста
Си
и ще тръгнете след Него.
Трябва
да
влезем в един свят, дето всички са сигурни, а не само ти.
Тогава няма
да
има страдания.
Всичко имаш – дрехи, шапки, пари в банката, но топлина нямаш.
Като дойде Христос, вие трябва
да
влезете вътре и
да
му дадете място
да
ви покаже как е разрешил въпроса.
Всичко имаш, но живота го нямаш.
Страданията и радостта
си
имат граници.
Това, което е писано в Евангелието, това е едната страна, но има една друга страна, една красива страна, в която трябва
да
надникнете.
Но не можете
да
надникнете, ако не турите нещата на тяхното място.
Питаш: „Защо страдам?
“ Защото
си
минал границата на радостта.
Човек може
да
се откаже само един път.
“ Защото
си
минал границата на скръбта.
Апостол Петър каза: „Този човек е силен, всичко може
да
направи.“ Практичен човек беше апостол Петър.
„Какво трябва
да
се прави при скръбта?
А после
си
каза, когато хванаха Христа: „Заблуждавал съм се.
Ти не чакаш
да
дойде радостта,
да
поздравиш сестра
си
.
Хората
си
направиха къщи и деца имат, а ние тръгнахме
да
гоним забутани работи.“ И казва на юдеите: „Не го познавам този човек.“ Като пропя петелът 3 пъти, на апостол Петър се откри една вътрешна истина.
Да
познаваш Бога по светлината и по топлината Му, това е щастието.
Или когато животът, светлината и свободата те посетят, тогава имаш пълната радост.
И
си
каза: „Учителю, колко малко съм Те познавал!
Когато махнем големите страдания и влезем в хубавата къща, ще кажем: „Много хубаво стана, че страдах.
Другояче, нямаше
да
имам тази хубава къща.“ Ако човек върви по пътя, който му е определен, той ще бъде доволен.
Човек
да
мисли и
да
работи.
“ Но не се обезсърчи съвсем и
си
каза: „Тази работа ще я оправя.“
Плаченето в природата какво е?
Той трябва
да
работи, а пък той седи.
Няма по-мощна сила у човека от плача.
Той
да
работи Божията работа.
Навсякъде и всякога той може
да
работи Божията работа.
Когато ти плачеш, ти можеш
да
искаш.
Това е мощната сила, която разтопява нещата.
Водата всичко разтопява и освобождава.
Създадени са Земята и човекът и на човека е даден живот, за
да
живее и
да
бъде щастлив, но на Земята се случва това, за което Земята не е създадена и за което човек не е направен.
Не
да
плачеш за материални работи.
Страданието и мъчението, това са вметнати неща в живота.
Трябва
да
плачеш за духовното, че плачът ти
да
се обърне после в радост.
Както и
да
се проповядва, те са едно изключение.
Плакал
си
много, но после ще се радваш на плодовете на твоите сълзи.
В дадения случай нас ни интересува това, което хората мислят.
И ако не беше ти плакал, не щеше
да
има плод.
По какви причини идват страданията?
Кое е естеството на самите страдания и могат ли
да
се избегнат?
Всякога се дават два отговора, които са верни.
Няма какво
да
човъркаш раните
си
.
И аз не искам
да
ви човъркам раната, но
да
я завържа.
Защото в ада без мъчения не може, а в Небето няма никакви мъчения и страдания.
Вие сте богати, не може
да
се оплаче някой от вас, че не сте богати.
Ако [те са] необходимост, трябва
да
ги има и на Небето.
Богати в страданията.
В ада без мъчение и без страдание не може, а пък на Небето може без мъчение и без страдание.
И сега не знаете в какво
да
употребите вашето богатство.
Аз мога
да
ви дам едно определение, за
да
си
съставите донякъде една ясна мисъл – една форма за разрешение.
Това е едно богатство, върху което тепърва трябва
да
работите.
Някой може
да
каже: „Някога човек е грешил и затова страда.“
Да
оставим този въпрос, че някога е грешил.
Ти
си
неразположен спрямо някого, не го обичаш.
Ако вие сте добре облечени, с хубави дрехи и искате през някой дъждовен ден
да
посетите някой ваш далечен приятел и ако тръгнете, няма ли
да
се окаляте с вашите дрехи?
Причинява ти страдание.
И ти му причиняваш страдание, и той ти причинява страдание.
Не знаете как
да
се оправят работите.
Ако се качиш на някое такси или аероплан, няма
да
се оцапаш.
Природата е научила човека как
да
присажда.
Когато нямаш такси или аероплан, ще се оцапаш.
Питат: „Защо
си
се оцапал?
Тези два живота трябва
да
имат един и същи център, една и съща основа.
“ Защото нямам такси, няма аероплан.
Тези два живота са като два клона, които трябва
да
зараснат на едно място.
Ако ви обясня това, вие ще кажете: „Знаем го вече.“ Всички го знаете.
На една дивачка може
да
се присади едно питомно калемче и тогава ще имате най-хубавите плодове.
Всякога, когато един цигулар изсвири някоя песен, вие може
да
кажете: „Разбираме тази песен.“ Разбирате песента, но не можете
да
я изсвирите.
Сега ще присадите вашите страдания – ако ви кажа: „Пуснете Христа във вас.“ Вие някой път имате голяма кореспонденция с Него, но нямате придобивка.
Когато някой пее, вие давате една преценка, но не можете
да
пеете както този певец.
Защото няма такси, няма сърце, няма добро сърце, няма ум.
Тук трябва
да
се даде друго едно обяснение: имам едно сърце, взето назаем, и един ум, взет назаем.
Когато един цар посети затвора, тогава трябва
да
сте уверени, че той дава разпореждане
да
бъдат пуснати затворниците.
Сега в Европа, на Запад, има една мода, не зная дали още съществува.
Когато погледне затворниците и се върне, подписва
да
се пуснат всички, които е погледнал.
В XIX век съществуваше, а дали още съществува, в XX век, вие ще проверите.
И като дойде Христос, ще направи това и ще престанат страданията и мъченията.
Ти
си
поканен на голямо увеселение, на бал.
Трябва
да
се явиш на бал в особени дрехи.
Вие живеете в един свят, гдето преглеждат писмата
да
не би
да
се готви заговор.
Христос казва: „Аз пак ще ви видя и тогава радостта ви никой не може
да
отнеме.“ Това иде сега.
Такива дрехи ще вземеш под наем за една вечер, ще платиш 1000 лева български и който те види, ще каже: „Потръгнало му е.“ И след бала пак ще
си
носиш своите стари дрехи.
Иде радост, която никой няма
да
бъде в състояние
да
ви отнеме, както досега са ви я отнемали.
Да
попеем сега малко.
Учените хора казват другояче: „Грубата енергия трябва
да
се впрегне в работа.“ Всяка енергия, която не е употребена за работа, тя е груба.
Тя причинява вреда и трябва
да
се впрегне в работа.
При страданието имаме такава една енергия, която съществува по стечение на обстоятелствата, на условията.
Новата година носи доста скръб.
Тази енергия трябва
да
се превърне в една вътрешна хармония.
Носи радост, носи и скръб.
Докато се тури тази енергия на работа, човек страда.
Гледайте
да
носите един весел дух, а не песимистичен.
Причината на страданието е много проста.
Има една фаза в живота на човека, когато той издребнява и
си
изгубва вътрешното равновесие.
Защо страдате?
Както човек е създаден, той няма равновесие.
А пък малка причина се изисква, за
да
загуби равновесието
си
.
Който не слуша, всякога може
да
пострада.
Трябва
да
прави грамадни усилия, за
да
го запази.
Някъде по пътищата има надпис как
да
се пътува.
Източните народи викат „варда“.
При малка грешка може
да
падне и
да
си
счупи ръка или крак.
Ако не слушаш и
си
разсеян, ще те прегази автомобилът, трамваят, файтонът.
Няма какво
да
се осъждаме – животът на Земята не е устойчив.
И всичките ни страдания не са нищо друго освен прегазване от някой файтон, такси или кон.
Ние тепърва изучаваме живота на равновесието: как
да
ходим, как
да
живеем, как
да
чувствуваме, как
да
мислим.
Това са страданията.
За
да
познаеш един човек, трябва
да
знаеш кой му е основният тон.
Аз не знам дали сам човек може
да
пострада.
Вашият живот е преплетен с тона „фа“, а пък тон „фа“ е тон на Сатурн: Всеки един иска
да
стане господар, но за
да
стане господар, трябва
да
има блага, богатство, сила.
Или някой път можеш
да
се посечеш сам от нож, ако не внимаваш.
Трябва
да
знаете, че целият български народ е построен върху два тона: „ми“ и „фа“.
“ Ти ще кажеш: „Вярно е, че така не се реже, но се порязах.“ И от всичко това човек добива една опитност.
Всичките му хороводни и други песни започват от „ми“ и „фа“.
А това, което можеш
да
извлечеш от нея, е поуката.
Той не може
да
се справи с „фа“.
Човек може
да
страда само веднъж, а другото е изпитание.
Някои го наричат страдание, но то е изпитание.
Да
се справи с материалния живот, с всичките му трудни страни, не е лесно.
Виждаш някой юнак, подозираш го, не му харесваш погледа.
Някоя хубава пиеса се дава само веднъж, а другото са репетиции.
Мнозина антрополози казват, че погледът на българина не произвежда хубаво впечатление.
Христа няма
да
Го разпънат още веднъж.
Веднъж страда Той.
Мястото, дето живеят българите, е един друм на интереси, кръстопът.
Втори път Той няма
да
дойде
да
Го разпънат.
Докато Христос имаше изпитания, учениците бяха при Него, но като дойдоха страданията, те Го напуснаха.
Българите има
да
се справят с „фа“.
После трябва
да
се занимавате с основния тон на Слънцето.
Страдание има само веднъж, втори път няма
да
дойде.
И като го мине човек веднъж, втори път няма
да
се повтори.
И ако видите, че някой човек минава през страдания, то е в реда на нещата.
Ако Христос пострада, и ти ще пострадаш веднъж.
И в този смисъл музиката ще е вече сила.
Като имаш
да
даваш на някой човек, ще му кажеш някоя песен и няма
да
ти иска
да
му платиш.
Никой не може
да
ви помогне.
Тя се спряла пред него и започнала
да
пее.
И Христос казва: „Господи, Господи, защо
си
Ме оставил?
Събира се грамадна публика и почват
да
хвърлят много пари.
“ Представете
си
, че някой е турен на кръста и минават хора и се подиграват.
Сила Божия е това.
Това е върхът на страданието.
И друг можеше
да
пее, но Аделина Пати знаеше какво нещо е пеенето.
Казват му: „Слез, царю, за
да
повярваме!
Да
се говори музикално, знаете ли, че това е сила Божия?
В сегашните страдания, които имаме, всеки ден ние изгубваме гласа
си
.
При условията, при които беше, Христос не можеше
да
слезе.
Той каза: „Боже Мой, защо
си
Ме оставил?
Тепърва влизаме в един красив свят, свят на една положителна опитност.
Нима беше желателно за Христа
да
Му турят венец?
Можете ли
да
си
представите какво е мислил Христос в това време?
Апостол Павел казва: „Сегашните страдания са временни и не може
да
се сравнят с това, което ни очаква и в което ще влезем в бъдеще.“ Това нещо може
да
го имате всякога.
Това е най-голямата драма, най-голямата трагедия, през която може
да
се мине.
И днес може
да
го имате.
И през тази драма всички минават в един малък размер.
Майката, която изгуби детето
си
, за което тя е треперела и плаче, че не може
да
го върне, това не е ли трагедия?
И тук може
да
го имате.
Също така жената, когато изгуби мъжа
си
; мома, която изгуби възлюбления
си
, когато той я напусне, по-голяма трагедия от това не може
да
има.
И тук може
да
го имате.
Христос разчиташе най-първо на хората и видя, че на тях не може
да
разчита.
Аз по някой път харесвам някои светски хора, те са дали чудни примери.
Най-после разчиташе на едно верую в
Себе
Си
.
Дойде време, че и това верую не можеше
да
Му помогне.
И казва той: „Измених се.“ Махне се любовта, и той пак се събира в
себе
си
.
Привидно можеше така, и виждаме впоследствие, че в ума и в душата на Христа остана една мисъл.
Като се махне топлината от водата, тя замръзва, не тече; дойде топлината, и тя пак тече и полива растенията.
Той имаше една опитност и вярваше в следното: Невъзможно е това, Великото в света, Което е създало всичко, То [
да
] се изменя.
Повидимому като че ли всичко се е изменило.
Бог може всичко
да
направи, а пък сега повидимому като че ли Бог не може
да
даде една малка помощ.
“ Аз му казвам: Мъчих се
да
го разбера и не го разбрах и
си
казах: „Чакай
да
го живея сега“ и тогава почнах
да
го разбирам.
Христос казваше: „Не може
да
бъде това.“ И историята после ни показа, че онова, което Христос е мислил, всъщност е право.
Да
имате една сигурност в живота,
да
не допускате колебание и съмнение във вашите приятелства.
Да
допуснем, че имате един много добър приятел, който е така изправен, че никога не сте видели една противоречива постъпка от него.
И той ви дал едно обещание и остава само една минута до изпълнението му.
И когато някой път Бог забавя
да
даде помощ, то е за
да
се изпита вярата, можем ли докрай
да
устоим.
Вие [почвате]
да
се съмнявате.
“ За
да
се изпита вярата ти докрай.
Може и последната секунда
да
наближава, но вие
да
не се поколебаете.
„Ама защо трябва
да
се изпита“ – ще кажете вие.
Да
не влезе една мисъл, която
да
ви разколебае.
Този въпрос може
да
го зададете всякога.
Да
не се усъмните ни най-малко в него.
Например: защо трябва
да
ям?
Веднъж
си
ял, защо трябва
да
ядеш?
Като поемеш веднъж въздух, защо трябва
да
дишаш?
Казано е в Писанието: „В който час намислите, Той ще дойде.“ И ако
си
от умните, като петте девици, ще влезеш, а пък ако не
си
от умните, ще останеш вън.
Всеки ден се отваря вратата на Царството Божие, за
да
влезе вътре някой.
Господ при една вдишка и издишка създава цяла вселена, а ние трябва милиони пъти
да
вдишаме и издишаме, за
да
създадем нещо.
И ако
си
буден, ще влезеш.
Защо страдаме?
А ако не
си
буден, ще останеш отвън и ще чакаш за втори ден.
Ще ви дам друго едно обяснение.
Страданията, това са материали, от които се градят нашите бъдещи жилища.
Щом искате
да
имате едно хубаво жилище, непременно трябва
да
страдате, за
да
се съгради това жилище.
А пък всички ваши въздишки са ежедневните плащания на работниците.
Реалността е, когато изгрее живото Слънце, онова, което дава всички блага.
Всичките хора сега в света навлизат [в този ред], към това се стремят.
Ще кажеш: „Заслужава
си
да
страдам, но
да
имам нещо реално, в което
да
вляза
да
живея.“ И след това ще дойдат радостите.
Христос има една красива страна, която трябва
да
се опита.
Друго разрешение на въпроса не може
да
се даде.
Това е разумното разрешение на въпроса: страданията са материали, чрез които се гради нашето бъдещо жилище.
Сега аз правя едно сравнение: Представете
си
, че в един човек всичко е на място, само едното око е повредено или само единият му пръст е с недъг.
И колкото са по-големи страданията, толкова по-голяма къща се гради.
У човека не трябва
да
има никакъв дефект, всичко
да
е идеално.
Ако ви са малки страданията, малка е къщата.
И когато се изправи всичко, тогава ще дойде Христос.
Големи ли са страданията, голяма е къщата.
Това може
да
бъде сега.
Какво нещо е
да
познаеш Бога?
3.
Новото направление в живота
,
ООК
, София, 3.1.1934г.,
Не мислете, че аз искам
да
ви съдя.
Казвам, трябва
да
бъдете готови.
Аз искам
да
ви осветля, онези от вас, които сте готови.
Някои от вас спите, аз не искам
да
ги събуждам.
Крайното число пет показва, че туй, което съм посадил, ще ми даде плод.
Някои от вас има още
да
спите по един час; някои от вас може
да
спите пет минути; някои една минута; някои трябва
да
станете.
Върху него ще почива целия ваш живот, вашето щастие, целия ваш прогрес, вашата сила в света.
Аз говоря на онези, които трябва
да
станете, какво трябва
да
бъде тяхното разбиране.
Всичко в света почива върху туй.
Защото, ако така не разбирате, пред вас седят такива страдания, които никога не сте видели.
За мене е вече определено, аз никак не се съмнявам, че числото едно – семенцето, което съм посадил, след пет години ще ми даде плод.
Сега не
да
се плашите.
Ще кажете: „Господи, прости ме, до сега не съм вършил волята Ти, слушай ме Господи, каквото ми кажеш, ще го върша.“ Той
да
ни слуша, ние
да
вършим Волята Му на земята, това се изисква сега.
Аз зная какво е неговото естество, че след пет години ще даде плод.
Да
вършим Волята Божия!
Аз не искам
да
разправям по този въпрос, защото има две версии.
Всичко онова, което Бог е създал, от нищо
да
се не плашим, понеже в света всички неща са преходни.
Всичките занятия, които имаме сега – дигаш паницата, то е занятие; помагаш на някое растение; пишеш едно писмо; туряш шапката; изуваш обущата, всяко нещо, като правиш, тебе
да
ти е приятно.
Трябва
да
знаеш, след като извършиш, след колко време ще има резултат, за самите вас.
Няма какво
да
се разправя, нито като ви разправя, ще придобиете.
Като туриш шапката,
да
ти е приятно, като туриш обущата
да
ти е приятно.
Знание е само това, което може
да
опитаме, другото са само предположения.
Аз ви разправям онова, което трябва
да
знаете.
“ Туряш шапката – радваш се, приятно ти е, че
си
туряш шапката.
Ти туряш шапката – недоволен
си
, туряш обущата – недоволен
си
.
Преди
да
съм садил това семенце, аз съм човек слаботелесен, животът за мене беше безсмислен, ту искам
да
живея, ту не ми се живее, но след като хапна първия плод, веднага се п[р]ояснява ума ми.
Вие участвувате в скърбите и в радостите, съучастници ставате в радостите и в страданията.
От обущата не
си
доволен, от шапката не
си
доволен.
Във вас страда Бог и вие участвувате в неговата скръб и радост.
Ако не
си
доволен от шапката
си
, носи я в ръката.
Казвам, ако вие посеете една идея, като вкусите от нейния плод, след пет години, туй което е у вас, ще даде резултати, няма
да
се обезсърдчавате.
Господ страда, вие сте индиферентни в радостите на Господа.
Не
си
доволен, че
си
гологлав, тури я на главата
си
.
Защо се обезсърдчавате и падате духом?
Господ се радва, вие сте индиферентни в страданията на Господа.
Имаш коса на главата
си
, бъди доволен, нямаш коса на главата
си
, бъди доволен.
Вие не
си
давате отчет, имате една философия, казвате: „Аз зная това.“ Но при все това се обезсърдчавате.
Вие казвате: „Какво ме ползува тая радост, утре мога
да
я изгубя?
Учете се всички
да
бъдете доволни.
Човек, който знае, може ли
да
се обезсърдчи?
Както Павел казва: „
Да
бъдете доволни, то е Божественото!
После казвате: „Мене ми вече дотегна
да
обичам хората!
Не участвуваш в Божието страдание – ще го изгубиш.
“ Искате
да
останете сам.
Ти мислиш, че страданието е твое.
Сега не искам
да
тегля един морал.
Не е твое това страдание.
Божествената наука е ние
да
се покажем, че ние сме от добрите деца на Бога.
Дотегна ви
да
обичате.
Всички в света въздишате.
Аз бих желал, някой от вас, комуто е дотегнало
да
обича,
да
ми държи първата, една лекция, какво значи
да
му дотегне
да
обича.
Не страдате вие.
Каквото занятие даде нашият Учител, като се върнем, каквото предаде,
да
извършим!
Аз съм най-голям невежа, не зная какво нещо е
да
ти дотегне
да
обичаш.
Някой казва: „Аз страдам.“ Страда във вас Божественото начало.
Бих се учил,
да
ти дотегне
да
обичаш, какво е това.
Сега се изисква
да
вземете участие в страданията, които Бог има.
Аз се чудя, по някой път, как е възможно, туй което търсите
да
ви дотегне от него.
Аз се чудя как хората казват, че им дотегнало
да
живеят.
Но в страданието на Бога, всякога той мисли, как
да
се справи с тия противоречия, които съществуват в твоя живот.
Вие, както виждам, никак не сте работили.
Аз се чудя как може
да
дотегне на човека
да
живее, как на човека може
да
му дотегне
да
бъде богат.
Бог страда като мисли
да
изправи живота.
По някой път аз се чудя как може
да
дотегне на човека
да
бъде сиромах.
Бог се радва в тебе и мисли, как
да
запази твоето щастие.
Вие привидно сте турили маска, за
да
[не] ви карат
да
работите.
Този, който страда, едновременно мисли как
да
те освободи от това страдание, как при това страдание всичко
да
се превърне за добро.
Та мисълта: участвувайте в страданията на Онзи, Който живее във вас!
По някой път, като гледам богатите, на богатите по-лесно може
да
им дотегне от богатството.
Бог се радва в нас
да
намери онези пътища, докато вие научите как
да
запазите своето щастие.
Но
да
дотегне от сиромашията, не виждам никаква логика, никаква причина.
Постоянно Неговия Дух се занимава, от сутрин до вечер,
да
превърне скърбите ни,
да
работи за добро и
да
ни научи как
да
запазим своето щастие.
Казвам, на натовареният кон, предполагам по-лесно
да
се умори, възможно е, но онзи, който не е натоварен никак, как ще му дотегне сега?
Така както мислите, вие ще прогресирате.
Аз разсъждавам, значи сиромашията е една тяжест, тогава.
Всяко друго мислене, което вие може
да
имате, вие ще имате криво разбиране за нещата.
Тогава, ако ти е дотегнала сиромашията, колко тежи най-после?
Сега мнозина казват: „Аз искам
да
бъда светия!
Аз искам
да
зная колко тежи сиромашията.
“ Има два вида светии: бели и черни светии.
Казва: „Аз съм теглил, но не съм могъл
да
претегля колко тежи сиромашията.“ – Колко тежи богатството?
Сега, на вас ви се вижда до някъде непонятно.
Никой от вас не може
да
се освободи,
да
не бъде светия.
Тогава някой казва: „Има нещо по-важно в живота.“ Казва: „
Да
имаш сила.“ Казвам, хубаво е
да
имаш сила, но след като имаш сила, какво ще направиш?
Казва: „Всички ще ги избеся.“ Казвам, ти ще ги избесиш, но ще останеш сам.
Като ангели, има два вида ангели: бели ангели и черни ангели.
Ти като ги избесиш, ще се умориш.
Ангели те са всичките в стремежа
си
.
Представи
си
, че в природата има закон, щом като кажеш, Господ те постави, сам
да
ги избесиш.
Някой казва: „Аз не искам
да
бъде светия!
Знаеш ли какво нещо е
да
ги избесиш?
“ Аз разбирам вече: „Аз не искам
да
бъда от ония светии с белите дрехи.“ Казвам тогава: никой няма
да
те спъне
да
носиш черни дрехи.
Ти ще
си
създадеш такова нещастие, че ще съжаляваш хиляди години, че
си
го пожелал.
Ти искаш
да
бъдеш светия с черни дрехи, никой няма
да
те препятствува.
Едновременно гледайте
да
бъдете светии.
“, но вие мислите
да
накарате другите
да
ги избесят.
Светията е човек, който прилага, той не търси, но прилага.
Тогава ти
си
първокласен престъпник.
Друго нещо
да
ви наведа.
Ти сам ще ги избесиш!
Някои казвате: „Аз слушам какво ми казваш.“ Силата на човека не е в слушането.
После, вие казвате: „Аз ще накарам другите
да
направят добро.“ Че вие представяли ли сте
си
идеята,
да
направите добро, колко мъчна работа е?
Да
накараш другите
да
направят добро, ти ще ходиш от къща на къща, то е трудна работа!
Ние трябва
да
говорим нещата.
Господ
да
ни слуша, а пък ние трябва
да
прилагаме.
Само онзи професор, който добре те слуша, ти трябва
да
разправяш,
да
правиш.
Ти като кажеш: „Дотегна ми живота“, създаваш своето нещастие.
“ Ти ще направиш нещата, както той ги е направил, тогава той в своето слушане, ще определи, че това, което ти
си
говорил, може
да
го направиш.
Казваш: „Искам
да
бъда богат“, ти пак създаваш своето нещастие.
Ние трябва
да
направим нещата в света.
Всеки то вас трябва
да
направи нещо.
Тогава вие се спирате и казвате: „Аз още не зная какво
да
направя.“ Има нещо, което знаете.
Какво се изисква от вас
да
направите?
Тебе ти трябва сега
да
работиш върху туй, което ти е дала природата,
да
се стегнеш, пот
да
потече от всяка пора!
– Дойде ти една добра мисъл, една лоша мисъл, защо ще възприемеш лошата мисъл
да
мъчиш Господа в
себе
си
, ако на Бога, Който живее в тебе, не можеш
да
направиш добро!?
Ти
си
седнал, още първата паница не
си
изял и искаш и втора.
Че ти, ако ги изядеш, ще
си
развалиш стомаха!
Не възприемай лошото, защото ти
си
свободен
да
направиш една добра постъпка и една лоша постъпка.
Туй, което ти е дадено, свърши го!
Вие ще кажете: „Този на когото ще правиш добро, той не заслужава.“ Ти се самозаблуждаваш.
Ти правиш услуга, на Който ти е дал живота.
Казвам, до сега този въпрос го зададоха двама души, искаха от Христа.
Казват: „Учителю, искаме
да
ни направиш една услуга, казват толкоз години сме били с тебе, хайде
да
ни поставиш един от ляво, а други от дясно!
Туй дърво, което аз съм насадил, кой трябва
да
яде плода му най-първо?
“ Гледа ги Христос и казва: „Може ли
да
пиете от чашата, която аз пия?
“ – „Пивваме от чашата, толкоз пъти сме пили от една чаша.“ – „Ами с кръщението може ли
да
се кръстите, с което аз се кръщавам?
Ева нямала право
да
яде от плода на едно дърво, което не е садила.
“ – „Кръстваме се, толкоз пъти сме се кръстили, ще се кръстим, лесна работа е това.“ – „Чашата ще пиете, горчивата чаша на вашето неразбиране ще пиете и с онова кръщение на неразбиране ще се кръстите, но
да
седнете от ляво и от дясно на онези, които разбират, на онези, които им е дадено, не е в моя власт.“ Предложен е този въпрос, но този въпрос остава неразрешен.
Сега вие казвате: „Едни ще ги тури отляво, други отдясно.“ Защо вие искате
да
бъдете отляво и отдясно?
Тя нямаше право
да
яде от плода на едно дърво, което не е садила.
Тази идея е толкоз ясна: отляво и отдясно, страдаш – отляво
си
, радваш се – отдясно
си
.
Господ казва: „Няма
да
ядете от дървото, което не
си
посадил!
Забогатяваш – отдясно
си
, осиромашаваш – отляво
си
.
“ Казваш: „Той не заслужава
да
му направя добро!
Невежа
си
– отляво
си
, учен
си
– отдясно
си
.
Силен
си
– отдясно
си
, слаб
си
– отляво
си
.
Ако силният стане слаб, отива отляво.
Не може
да
те турят отляво и отдясно, това са две положения, два полюса, които се менят.
“ Туй е сега, там седи силата на живота!
По този начин, ако вие не мислите, тогава Господа, ако търсите, надали може
да
го намерите?
Аз забелязвам този въпрос, от Христа до сега всичките верующи искаха един установен въпрос.
Вие ще имате Господа, който постоянно се мени, ще бъдете в голямо противоречие.
Отляво и отдясно
да
се уреди живота им, та вече
да
нямат никакви страдания.
Знаете ли, че животът без страдание ще бъде два пъти по-лош, отколкото живот със страдание.
“ Онзи, Който живее във вас не може
да
ви измени.
Питам тогава, животът без страдание, какъв е?
Нито при страдание може
да
ви измени, нито при радостите може
да
ви измени.
Животът при страданието е щастлив живот, тъй както аз разбирам.
Тъй седи една от великите истини, които трябва
да
знаете.
Туй е елементарна работа, но тя трябва
да
бъде като основа, като едно допълнение.
Ето от какво произтичат вашите страдания.
По този начин, ако работите, може
да
имате известни постижения.
Страданието е манджа, едно ядене.
Ще ви дойдат страдания.
Вие вземете, че го изядете, но вие не разбирате закона, че не седи страданието, което имате, вътре в живота, понеже, туй ядене, което е донесено, не е за тебе, то е за щастието, ти него ще гостиш.
От тези страдания, Онзи, Който е във вас, ще ви избави.
След като щастието остави от паницата, от него може
да
ядеш.
Той ще превърне всичките ви страдания в знание, а всичките ваши радости ще ги превърне в едно благо за вас, за в бъдеще.
Всяка скръб трябва
да
се превърне в едно благо.
Каквото остава в паницата на щастието, ти ще вкусиш и ще бъдеш щастлив.
Вие като слушате, ще дойдете пак до старата тема: „Какво искаше
да
каже Учителят?
“ – Искам
да
кажа туй:
да
ме разберете!
Сегашният ни подтик е даден от страданията.
Чети книгата и
си
имай една чиста книга, на нея пиши, на чистата книга пиши своите мисли.
Страданието нас ни заставя
да
мислим, повече отколкото щастието.
И всичките ония хора, които съществуват в света, които бягат от света, те са работили по този импулс на страданието.
Христос казва: „Определено е аз
да
страдам!
“ Вие казвате: „Аз страдам.“ Знаете ли какво нещо е страданието?
Нито съди брата
си
.
Аз не казвам, че онова, което вие знаете не е, но трябва
да
дадете друго обяснение на страданието.
Не съди Бога, нито в
себе
си
, нито в другите!
В какво седи страданието?
Тъй трябва
да
разбирате.
– Страданието произтича от две положения.
Или това, което
си
взел или това, което са ти взели, причинява страдание.
Когато казвам, че не трябва
да
съдим, аз разбирам: не съди Бога нито в
себе
си
, нито в другите.
Тогава, ако страданието седи в това, което ти
си
взел или това, което ти са взели, тогава в какво седи щастието?
Там, дето има вземане и даване, всякога влиза страданието.
– Туй, което нито се взема, нито се дава е благо.
Как ще проверите нещата, дали са прави или не?
Туй, което нито се дава, нито се взема, ти трябва
да
го носиш със
себе
си
.
Представете
си
, че една сестра целува един брат, казвате: „Тази сестра не постъпи право.“ На кое основание?
Например, любовта е едно благо в света – тя нито се дава нито се взема.
Вие имате едно разбиране за любовта, че тя идва във вас и
си
заминава.
Там е вашето страдание.
Щом любовта идва и
си
заминава, има нещо, което има начало има и край.
Казва: „Нямаш право
да
запалиш свещта.“ Кога нямам право
да
запаля свещта, при какви условия нямам право
да
запаля свещта?
Или дървото или аз ще страдаме, то е само привидно така.
Когато съм в тъмна стая, имам право
да
запаля свещта.
Страданието на един човек съдържа условията за щастие.
Никой няма право
да
пали свещта на слънцето и ако съм запалил, имат право
да
ме съдят, както искат.
[В] страданието, според мене, се начертават пътищата за бъдещето щастие на човека.
Ако е тъмно, тази свещ ще ми послужи
да
мина пътя.
Страданията са възможности за бъдещето щастие на човека.
Ако тази сестра е моята свещ, която трябва
да
запаля, целувам я, запалвам я, нека
да
ме подтиква, аз съм извършил едно добро.
Онзи, който много страда, много ще бъде блажен.
Онзи, който малко страда, малко ще бъде блажен.
Ако тази сестра, денем запаля свещта
да
гори, аз съм извършил нещо неприлично.
Вие искате блаженство, искате щастие, а изключвате страданието.
Да
направя мисълта
си
по-ясна: като направя мисълта
си
по-ясна, тя ще стане по-тъмна във вашите умове.
Че то е все таки
да
искаш хамбаря ти
да
бъде пълен с жито, а ти не искаш нито бразда
да
направиш.
Тази сестра, която ще целуна, която ще запаля, тя ще бъде болна, на умиране, не е красива, жълтеничава, бледи устни, ръцете изстинали, не тъй червенички, топлички, ни най-малко.
Казваш: „Не искам
да
ора!
Целуна тази сестра, съвземе се, казва: „Благодаря на Бога!
Всеки човек трябва
да
знае откъде
да
започне.
“ – От само
себе
си
ли ще изникне това жито?
Ако знаеш от къде
да
започнеш, може
да
свършиш нещата.
Но, ако не знаеш, нищо няма
да
свършиш.
Всички се оплакват от страдания, бял ден не са видели.
Ако се разсъждава, обективно
да
бъдат тия факти.
Ако нищо не
си
свършил, не
си
започнал оттам, отдето трябва.
Не
да
се говори туй, което не е.
Знанието на човека почива в това, всяка сутрин, като станеш, за всяка минута
да
знаеш от де
да
започнеш.
Моята мисъл права трябва
да
бъде, заради мене, права трябва
да
бъде заради другите, права трябва
да
бъде заради Онзи, Който живее в мене, права трябва
да
бъде за Небето, което я вижда.
Че аз се усмихвам, не може
да
се не усмихна.
“ Всичко е позволено на човека.
Моето усмихване е най-хубавото, което може
да
направя, един контраст на тебе.
На разумния човек всичко е позволено, на човекът, който живее.
Лицето ти е навъсено, ако и аз се навъся, двама навъсени хора произвеждат едно нещастие.
Когато казвам: всичко е позволено, разбирам – когато Бог живее в мене, всичко ми е позволено, но когато Бог страда в мене, всичко не ми е позволено.
Аз, за
да
го избавя от едно нещастие, поусмихна се малко, ще отворя вратата,
да
излезе навън нещастието.
При страданието на Божественото начало в мене, има неща, които не са позволени.
Трябва
да
се определи какво е.
Следователно, в даден момент, аз трябва
да
се отрека от много неща в моята душа, заради Онзи, Който живее в мене.
Може
да
са 12,345 пясъчни зрънца, може
да
са 12,345 златни зрънца, може
да
са 12,345 дървета плодоносни.
Тебе ти е лесно
да
се усмихваш.“
Но това число е една формула, която показва твоето щастие, пътят по който ти трябва
да
вървиш.
Може би ти в него
си
роден и от него, от туй число зависи цялото твое щастие, цялото твое бъдеще.
“ Казвам: „
Да
ти помогна!
Ако аз разбирам моите страдания, ще разбирам и страданията на другите хора.
“ Аз го виждам какво му е нещастието.
Ще ценя техните радости, както ценя моите страдания.
Образувал се тумор на гърба му, трябва
да
му правят операция.
То е по новия начин
да
мислите.
Аз, като видя един човек, гледам го колко ръце има.
Казвам: „Рядко правя операция, не мога
да
ти направя.“ Казва: „Ще ти кажа само на ухото, няма
да
ме излагаш.
Два крака – гледам левия и десния крак.
Позакъсах я както виждаш, ама видях.“ – „Кого виде?
Гледам колко очи има – две очи: дясно и ляво.
Ако дойде някой от вас, че иска
да
ме целуне, аз трябва
да
се спра и дълго време
да
правя своите изчисления,
да
го целуна ли?
Да
не ме изложиш, видях!
Най-първо ще кажа: „Вие не страдате“, после ще кажа: „Не може
да
ви целуна.“ Казвам: „Чакай
да
направя своите изчисления, дали
да
ме целунеш.“ То е цяла наука, Божествена наука,
да
поставиш една мисъл,
да
поставиш едно чувство, една постъпка, точно на место, то е красотата.
“ – „Няма какво
да
те излагам, аз виждам.
Видял
си
нещо,“ видял той нещо.
Вие, като влезете в духовния свят, ще видите цял кинематограф, няма
да
ви съдят, но ще видите дали сте постъпили добре или не.
Красотата в живота седи в това, като видиш,
да
кажеш: „Много се радвам, че съм постъпил!
Ти няма
да
разправяш.“ Но отде му дошла тази беля на главата?
“ То е хубавото, то е красотата,
да
не съжаляваш заради своята постъпка.
Всяка постъпка трябва
да
бъде красива.
Мислиш ли, че туй, което ти е дошло до главата, може
да
ти помогне?
Сега пита някой: „Дали съм прогресирал?
“ – „Може
да
ми помогнеш.
Ти щом ме питаш, ти вече
си
доста прогресирал.
Казва: „Какво трябва
да
правя?
“ – „Разбира се, как не, туй, което видях, ще бъда щастлив.“ Казвам: „Хубаво,
да
ти бъде тогава.
То е писано, цяла програма има какво трябва
да
правиш.
Туй, което
си
видял, ще го имаш!
Ти
си
пратен в училището, в първи клас всичките ученици знаят всичките предмети, какво трябва
да
правят.
Сега вие искате
да
знаете какъв ще бъде краят на човешкия живот.
“ След две години казва: „Остави се, ще ти кажа нещо – може ли
да
ме освободиш?
Всеки ден програмата е определена, какво
да
правят учениците – понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя, празник.
Не можеш
да
знаеш какъв ще бъде краят на човешкия живот, ако не знаеш началото.
Кажеш: „Днес не зная какво трябва
да
правя?
“ – „Ще ми направиш едно голямо добро.“ За мене беше интересно, правя
си
своите заключения.
“ – Тогава ти не
си
в училището, щом не
си
училището, ще идеш
да
пасеш говедата, ти щом не
си
в училището, ще идеш
да
копаеш, щом нямаш работа, ще идеш
да
градиш.
Казвам, колко ние хората сме противоречиви в
себе
си
!
Щом
си
в училището, ти знаеш в училището са най-хубавите работи, извън училището са най-тежките.
Същевременно трябва
да
знаеш кое е твоето начало.
Каквото Бог дал е дал, само ние държим тия две крайности.
Ако не вземеш чука
да
работиш, ще ти дойде едно голямо нещастие.
Началото трябва
да
го знаеш.
Като види нещо, казва: „
Да
ми помогнеш, видях!
Още по-лошо, отколкото ако
си
в училището.
Краят, това
си
ти.
“ После казва: „
Да
ни освободиш!
Ще видиш, там са наредени всичките мъчнотии.
Това са все задачи, които трябва
да
разрешите.
– Ти не може
да
бъдеш едновременно и начало и край.
Двама души преди десет години се мразят, не може
да
се търпят, като се срещнат казват: „Че от де го срещнах, от тогаз насетне всичко назад ми тръгна!
Ти
си
края.
Този път, което виждате, не съжалявайте за това, което виждате.
Ако кажеш, че ти
си
начало, ти не
си
края.
Като
си
видял нещо, научи се
да
разбираш тази книга, която носиш на гърба
си
, ще снемеш, ще отвориш, ще четеш!
И в единия има желание
да
се оправи и в другия има желание
да
се оправи.
Единият се върне и съжалява, че не може
да
направи нищо и другият съжалява.
“ Но ти едновременно не може
да
бъдеш и началото и края на нещата.
Казва: „Не зная, може
да
си
пречупя гръбнака, ако го направя.“ Опасява се, че може
да
го направи.
– „Ако го направя, може
да
ми се счупи гръбнака.“ Ако
си
уверен, че ще ти се счупи гръбнака, не го прави, но ако не
си
уверен, че няма
да
ти се счупи, направи го.
Аз гарантирам, че освен, че няма
да
ти е счупи гръбнака, но ще заякне.
“ Ти, човекът на земята, ако кажеш, че ти
си
началото и краят, с тебе ще се случи нещо такова, което никога не
си
сънувал.
Тепърва вие има
да
изучавате човека по
себе
си
.
Ще се случи това, което се е случило с един българин, който се хвалил в село, че бил най-силен, като него пехливан нямало.
“ Дига
си
едната ръка с показалеца нагоре.
Най-после в село дошел друг един юнак
да
се бори.
Казват: „Ти
си
най-голям юнак, ела
да
се бориш с него!
При този брат с когото искаш
да
се помириш, ще идеш с ума
си
и със сърдцето
си
.
“ Излиза той, но другият го гътва на земята, казва: „Как
си
?
„Разкая се Бог, че направи човека.“ Една задача, в който [която] Бог направи човека и иска Бог, човека
да
се възползува, обаче работата, която човек трябваше
да
извърши, той остави тази работа – трябвало Бог
да
я свърши.
Сега иде разкаянието, неговата работа Бог трябвало
да
свърши.
Ще му кажеш: „Аз направих една погрешка, която не трябваше
да
направя.
Избавлението на човека в света седи, че Бог като видял че човекът направил толкова много грехове, че не може
да
се справи, Бог му помага.
Кой е началото, как мислите, по-слабият или по-силният?
Кой създава света, силният или слабият?
Кой бяга, силният или слабият?
Трябва
да
иде Бог
да
оправи тия работи наново.
В Божествения свят влязла една малка сянка от Човешкия живот и Бог от своето положение, трябвало
да
слиза на земята
да
оправи тази работа.
Единият отиде и изправи погрешката
си
и другият изправи погрешката
си
.
Да
се занимава с работите на своя син, които той сам трябвало
да
направи.
Казвам, не ставайте причина Бог
да
съжалява, че ви е направил.
Какво им коствува
да
не направят тази погрешка?
Не ме интересува
да
се ровя във вашето ядене.
Аз, като човек, не трябва
да
ставам причина, Бог
да
съжалява, че ме е направил.
Не вземам, че Той
да
съжалява, че направил човека.
Вие се изправите, не искате
да
ви се мачка фасона.
Щом започвам
да
се ровя във вашето ядене, вие изгубвате свободата
си
.
Аз, като човек на земята, не трябва
да
ставам причина, ако се зароди едно съжаление в Бога, че всичките блага, които Бог ми и дал, аз не ги използувам,
да
съжалявам, че Той ми е дал тия блага.
Казвам: Може ли аз
да
го направя?
Щом започнеш
да
скърбиш, кое е вътре, което скърби?
Всяка кокошка, от която господаря се интересува, свободна ли е?
Не само за мене
да
го направите, но за Онзи, Който живее във вас.
Някой път, вие искате хората
да
се интересуват от вас, но вие ще изгубите свободата
си
.
Не ние хората скърбим, но скърби в нас Божественото, че ние не използуваме живота за това, за което ни е даден.
Даже и вие не се интересувайте от
себе
си
.
Ние не използуваме тия блага, за което ни са дадени.
Ще почувствувате такава сила в
себе
си
!
Под думата интерес, тъй както разбирам тази дума, може
да
ви въведе в заблуждение.
Ти казваш: „Трябва
да
се интересуваш!
Вие като учен не използувате, всичките хора не използуват.
Той казва: „
Да
се интересуваш!
„Мор“ на български значи
да
умираш, „ал“ значи вземаш.
“ Какво може
да
се интересуваш?
Всичките хора на земята са много морални.
Един апаш се интересува от кесията на богатите хора.
“ Вие сте видели нещо, имате едно желание, как
да
постигнете това желание.
Ако в туй, което вие сте видели, ако във вашето желание хиляди хора пострадат, даже ако има едно благо в туй желание, откажете се от туй желание.
Казвате: „Защо
да
го не опитам?
Сега, вас ви се виждат обикновени въпроси.
Казваш: „Аз искам
да
го опитам!
Сега ще учите закона на даването.
В морала сте учили първото значение –
да
вземате, похвалявам ви за това!
Ти, за пример, искаш
да
знаеш колко има от тук до слънцето, защото ходиш.
Казвам, спрете, вие сте вземали, вземали, всичко е пълно, оттам сега ще давате.
Колко има от тук до слънцето ме интересува, колко е далеч слънцето.
После, ти
си
видял 1 и 5 и знаеш какви ще бъдат резултатите.
Всички трябва
да
давате. Как?
Ще дам своите аргументи.
Вие тогава трябва
да
си
дигнете двете ръце с показалците нагоре.
Искам
да
ходя на гости на слънцето, искам
да
зная колко има.
Това показва всичките възможности.
Ти ще кажеш: „Аз ще давам по същия начин по който съм вземал!
Мисля
да
има до едно село, колко има до вашето село?
“ Онзи, който иска
да
направи нещо и вдига само едната
си
ръка с показалеца нагоре, нищо няма
да
направи.
Ти вземаш, морален
си
.
Има смисъл
да
се интересувам за разстоянието до това село.
Този, който тръгва с двата
си
крака, ще направи нещо.
За
да
те обичат, ти трябва
да
даваш от
себе
си
.
Никога не мисля
да
ида до едно село, не се интересувам.
Любовта се определя от два момента: щом началото е вземане, краят ще бъде даване.
Когато аз се интересувам от тук до слънцето, вие непременно трябва
да
имате предвид: „
Да
ида на слънцето.“ Или ще занесете нещо на слънцето, или ще вземете нещо от слънцето.
Щом началото е даване, краят ще бъде вземане.
Когато някой казва, че се интересува, две идеи има – или от този човек искаш
да
вземеш нещо или искаш
да
му дадеш нещо.
Виждате някой човек, дига само едната ръка, нищо няма
да
направи.
В началото, ако даваш, накрая ще вземаш.
Казвам, в туй число, в какво седи неговата магическа сила?
Този, който бяга само с един крак, нищо няма
да
направи.
В началото, ако вземаш, в края ще даваш.
Този, който тръгва с двата
си
крака, ще направи нещо.
Две, три, четири, показва, че в твоята постъпка трябва
да
има мекота, тази мекота ще опресни.
Вие казвате: „Отворете сега
да
видим!
Вие седите някой път и мислите и казвате: „Има някакво братство в Индия, в Америка.“ Един наш брат има в Америка, той повече от десет години се търси и не може
да
намери до сега нито един от белите братя в Америка.
“ Някой път се заражда едно любопитство,
да
видим какво има вътре.
Пише ми: „Учителю, аз досега не можах
да
намеря нито един от белите братя.“ Той срещнал един брат, който се е казвал, че е Христос.
Да
не е раздвоен духът ти,
да
вярваш във всичко.
Отива сега
да
се спори, дали е Христос.
Четири показва, че ти трябва
да
бъдеш твърд, тъй устойчив, че туй което решиш, нищо
да
не е в състояние
да
те отмахне от него.
Няма какво
да
се спори, дали е Христос, аз няма какво
да
се споря, дано всички
да
са Христосовци.
Мекотата, нераздвояване на ума, сила на волята, туй значи 2, 3, 4, обаче никой не трябва
да
бъде в състояние
да
те отклони от онова, което е в тебе.
В раницата на гърба
си
носил дядото тази книга.
Ако всеки, който дойде, е като Христос, е готов
да
пожертвува живота
си
за човечеството,
да
ги повдигне, нека дойде.
Оставил тази книга на внука
си
и му казал: „Тази книга, докато носих на гърба
си
всичко успявах – всичкия ми успех се дължи на книгата!
Тази идея, която ви изнесох, може
да
се изнесе по два начина.
“ Внукът носи книгата на гърба
си
, но нему не върви.
Дойде Христос, иска
да
му се кланят,
да
му се молят, доста ни са, пълен е света с такива Христосовци.
Някой казва: „Трябва
да
се подчиняваш!
Няма
да
я ровите.
Разгадайте, защо на дядото вървяло с тази книга, а на внука не вървяло.
Дядото чел книгата, а този само носил.
Дойде някой казва: „Ти ли
си
Христос?
Дядото чел, каквото разправяла тази книга, а този само носил книгата.
“ Казвам: „Ти това не можеш
да
го знаеш, дали съм Христос или не.
Имаш една идея, носиш я.
Само като ме видиш на кръста като ме разпънат, като ме турят в гроба и изляза из гроба, тогава ще знаеш дали съм Христос или не.“ Докато сме на земята само предполагаме.
Някой казва: „Идея носиш!
“ Ти може
да
носиш една идея на земята цял живот, но тази идея е една книга.
Христос казва: „Съборете този храм и аз за три дни ще го съградя, тогава ще познаете, дали съм Христос.“ Всеки може
да
каже, но пробен камък е кръста, пробен камък е гроба, пробен камък е възкресението.
Ако ти не извадиш
да
разгърнеш съдържанието, което е в нея, ако не приложиш това, което идеята съдържа, това е като този, който носил само книгата.
Сега вие ще кажете: „Учителят няма страдания.“ Всичките ваши страдания за мене са като шуруп.
Искаме
да
познаем Христа.
Вие не сте били в дъното на ада, аз съм ходил в дъното на ада.
Да
идеш и
да
не изгубиш своето равновесие.
Като идеш в дъното на ада, тогава ще се качиш в рая.
Той страдал, ние поддържаме Неговото учение.“ Няма какво
да
Му поддържам учението.
Сега във вашата душа, това, което може
да
бъде при вашите страдания,
да
бъде във вас, това, което в гроба ще бъде едно с вас и това, което при вашето издигане и при вашето възкресение ще бъде едно с вас, Той е Христос.
Онзи, който не е вътре във вашето страдание, онзи, който не е в гроба с вас, онзи, който не е едно във вашия живот, той не е Христос.
Ще слизаш в ада, но ще се качваш в небето.
Христовото учение трябва
да
се приложи!
Сега, като слизаш в ада, нагоре
да
можеш
да
излезеш.
Който се качи на високо место трябва
да
мисли за слизане и който слезе на ниско место, трябва
да
мисли за качване.
В туй приложение, до толкоз, доколкото можем
да
го приложим, не само веднъж, но ежедневно трябва
да
прилагаш.
Ако не знаеш как
да
слизаш от небето и ако не знаеш как
да
се качваш от ада, не може
да
разбираш великата истина.
От туй зависи твоя прогрес.
Ако така мислите, вие ще бъдете силни.
Сега вие ще разсъждавате колкото разбирате.
Вие седите сега и мислите: „Втори път като се преродя какъв ще бъда?
Вие не може
да
разбирате това, което търсите.
Може
да
дадете разни определения, но нито пък аз ще определя.
“ – Вие може
да
се преродите сто пъти, това не е толкоз важно.
Вие търсите нещо в света, прави сте.
Ами че ти може сто пъти
да
ставаш търговец, с милиони
да
разполагаш!
Най-първо, няма
да
се занимавам с историята на семето: от къде дошле и защо дошле, тия работи ще оставя за по-удобно време.
Ти може сто пъти
да
постъпиш в университета, онова, което изучаваш в университета, туй знание, което заемаш, туй знание, което съграждаш, това знание вас ви е потребно.
Ти не може
да
сравниш туй, което ще придобиеш, с онуй, което
си
придобил.
4.
Обичайте положителното
,
МОК
, София, 5.1.1934г.,
В смъртта всеки живее само за
себе
си
, а в живота всеки живее за другите.
Ти не може
да
разбереш музикалността в света, защото всичко в природата има един музикален, правилен ритъм.
" Всеки живее само за
себе
си
в смъртта.
Всички измрат и той живее.
А в живота всеки иска
да
живее за другите.
Сърцето не трябва
да
бие постоянно, ритмично.
Трябва
да
става едно пресичане на тона до.
Смъртта казва: „Аз като живея, и те може
да
живеят.
При всяко едно условие трябва
да
знаеш нормалното видоизменение на този тон на живота, за
да
го регулираш.
Понеже, ако не разбираш законите, ще дойдеш в смущение със
себе
си
.
За
себе
си
или за някого.
Всеки от вас трябва
да
почувствува тона на живота.
Да
ви кажа как ще го почувствува.
Ами ти живееш за стомаха
си
и казваш: „Аз живея за
да
ям." Този стомах на какво мяза?
Щом тонът дойде, тогава веднага във вас се заражда една ясна мисъл, че всичко може
да
направите в света.
Този стомах казва: „Каквото ми дадеш, аз на тебе ще го дам." Затова имаш доверие.
Той ти обещава, каквото спечели, все ще ти го даде.
Туй, което ви обезсърчава, не е нищо друго освен в дадения случай естественият тон на живота - естественият тон на живота, който се мени.
Ти живееш за дробовете, те казват: „Каквото мислиш, на тебе ще го дам." Затуй ние ги държим добре.
Туй, което сте намислили, че всичко може
да
постигнете, то е вярно - може
да
постигнете.
Но в дадения случай не искайте
да
постигнете всичко изведнъж.
Един ден стомахът се откаже
да
работи.
Вие искате
да
бъдете поет, философ, музикант.
Дадеш му храна, той не работи.
Вие искате
да
бъдете богат, вие искате
да
бъдете красив, искате
да
бъдете силен, че какви ли не неща.
Днес казваш: „Нищо не давам." Започваш
да
губиш вяра в стомаха.
Вие едновременно желаете всичко.
Всякога, когато турите идеята
да
живеете за
себе
си
, вие сте в областта на смъртта.
Може
да
желаете, но оставете другото.
Всякога, когато турите идеята
да
живеете за всички, не само за някои, вие сте в областта на живота.
Всички подразбираме целокупността,
да
живееш за всичко живо, което е в света, дали го знаеш или не го знаеш, където и
да
бъде по цялата вселена.
Сега
да
ви дам една песен.
Когато живееш за всичко живо, то е животът.
Хората някъде може
да
са се събрали.
Идеята ви за живота трябва
да
бъде безгранична.
Когато кажем „Господ живее", подразбираме - за всички.
Турете
си
гърбовете.
Върху идеята мислете по два начина: всички
да
живеят за тебе, или ти
да
живееш за всички.
Ако туриш всички
да
живеят за тебе, животът е турен в смъртта тогава.
Туй, което отвън взема, а отвътре дава, туй е студ.
Всички живеят за тебе, а ти живееш за
себе
си
.
Туй, което отвън дава, а отвътре взема, то е топлина.
Студът отвън взема, а отвътре дава.
„Студът всичко дава." Имате основен тон.
Когато
си
прав, господарят казва: „Защо стоиш прав?
В смъртта всички живеят само за
себе
си
.
Как ще започнете със студа?
" - „Не зная какво
да
правя." Защо работиш прав?
Тя е най-страшната смърт, която може
да
преживеете някога.
Няма веднага
да
го вземете.
Казвате: „Изправен пред съда." Седиш прав.
Когато вътрешните клетки, от които е образуван организмът, решат всяка клетка
да
живее за
себе
си
, то е смъртта на човека.
Я изпейте „Студен
си
и всичко даваш".
Пред съда
си
изправен.
Не само физически човек може
да
умре, но когато всяко чувство рече
да
живее за
себе
си
, човек може
да
умре.
Топъл
си
, но всички бягат от тебе.
Пред съда, като те изправят, прав стоиш.
Нали всички бягат от студа.
Като те съдят, прав
си
.
Ние само опитваме на земята, когато всяка клетка реши
да
живее само за
себе
си
и казва, че не я интересува никакъв господар.
Все таки студа ще го барнеш.
Ами пред кого като
си
,
си
седнал?
Огъня може ли
да
го вземеш.
Казвате: „Изстинаха ми ръцете." Всяка идея трябва
да
потърсиш.
Психологическият закон какъв е?
Щом пристигнат на екскурзията, прави ли стоят или сядат?
- Трябва
да
свършат движението.
Няма нещо, което
да
не става.
Как дойде песента „Студът всичко дава"?
За
да
не
си
прав, какво трябва
да
направиш?
(Учителя пее до.) Сега как ще го кажете: Той всичко ще ви даде или аз мисля, той всичко ще ми даде.
Значи ще подгънеш малко краката
си
и ще седнеш.
Да
допуснем, че около тебе има един учен човек, едно живо същество, което е по-учено, по-умно от тебе.
Вие правите студа.
Може ли човек
да
седне, без
да
подгъне крака
си
?
Ти искаш
да
бъдеш учен като него.
Високо или ниско трябва
да
започнем.
Може ли
да
седне, без
да
се прегъне някъде?
Хубаво е
да
бъдеш учен.
Учителя пее: „Студът всичко сгрява." (Ама не сгрява.) Студът всичко сгрява, ама нищо не дава.
Хубаво е
да
имаш правилен път.
Най-първо
да
ти е приятно, че туй същество е учено.
Може
да
бъдеш щастлив, ако може
да
седнеш, без
да
се препъваш.
Ако ти не може
да
станеш учен, не ти е приятно, защото ти трябва
да
образуваш една връзка с туй същество.
Може ли
да
седнеш, без
да
се прегънеш?
Най-студеното същество, което е излязло от Бога, то е човекът и там е неговата сила, че е студен.
Кой може
да
направи това?
Един вътрешен образ: най-студеното същество, студеният човек,
да
разбира нещата.
В кой свят е възможно
да
седнеш, без
да
се прегънеш?
Но ако в тебе се зароди едно противоположно чувство защо той
да
е учен, а ти не, с туй ти ще спънеш
себе
си
.
Сега ще ви задам един друг въпрос: Какво нещо са успоредните линии.?
Този закон може
да
го приложите.
И това е нещастието на човека, че големият студ помита всичко.
В геометрията казвате, че две линии може
да
се пресичат някъде в далечното пространство.
Да
кажем ти
си
слаб човек, едва преживяваш.
Само две линии, които са успоредни, могат
да
се пресекат.
НАГОРЕ