НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
641
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
641
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Трите изпитания
,
УС
, София, 24.12.1933г.,
В реда на нещата ли е
да
се откажеш?
Детето, като дойде на Земята, трябва
да
има живот.
В реда на нещата ли е
да
оставиш дрехата?
Кое е същественото, за което трябва
да
се устои?
Животът носи със
себе
си
една интензивна мисъл –
да
реализираш нещо в света.
Ще
си
послужа само с един пример, много прост.
Вземете вие каквото и
да
е желязо, нагорещено в огъня.
След като го извадите от огнището, няма
да
се минат 15 минути или половин час, и това желязо ще изстине. Защо?
Но в деня, в който детето напусне живота, майка му го оставя и казва: „Бог
да
го прости, умря.“ Сега, същият закон – и за друга област.
В деня, в който се откажем
да
носим живота,
да
служим на Любовта, ние се погребваме.
Сега, последните неща може
да
ги уподобим на друг един пример: Една стомна, в която сте налели вода, съдържа едно важно качество.
Трябва
да
знаете, че всеки ден човек 10 пъти могат
да
го погребат и
да
го изваждат от гроба.
Излейте водата, стомната остава празна.
Колцина съм слушал
да
ми разправят за молитвата.
Той не престава
да
дава вода.
Нямам изключение в живота
си
!
В живота трябва
да
отделяте съществените неща – вашите съществени чувства.
“ А пък другият казва: „Не зная, за моята молитва не съм уверен, още не ме слуша Господ.“ А онзи му казва: „Аз ще те науча как
да
се молиш“, но още не изрекъл думата
си
, ето че идва една мечка със своите мечета.
Онзи, на когото се чува молитвата, почва
да
се моли, а пък другият се качва на крушата.
Аз бих ви навел на много работи, но няма защо
да
се разправят.
Първият за свое оправдание казал: „[Когато] човек се моли, трябва
да
е нависоко място, така Бог го слуша по-добре.“ Качили се на крушата, помолили се и мечката
си
отишла.
Същественото се отличава с едно качество – то носи живот.
Другият казал: „Много ти благодаря.
Реалното в света носи подмладяване или обновяване, или зараждане.
Това, [чрез] което човек постоянно се възражда, то е реално.
Той вижда, че молитвата му не е хванала дикиш и измисля една нова философия, за
да
излъже и
себе
си
, и другите.
Това, което премахва неговите постоянни недъзи, неговите противоречия, противоречиви мисли, това, което носи живот, здрава мисъл, то е реално.
В дадения случай умният човек няма какво
да
среща мечки.
Трябва
да
знаете кога човек се е отклонил от Божественото.
Какво изяснение ще дадете на мечката?
Аз я създавам.
Вие създавате вашите мечки.
И големи мечки може
да
създадете, и малки мечки може
да
създадете.
Може
да
направите едно престъпление и мечката
да
ви гони – и то не една, но две, три и много мечки.
Тогава ще се качите на дървото и ще кажете: „Защо, Господи, създаде мечките?
Яде, за
да
стане по-тежък, по-тлъст, по-мазничък.
Христос казва: „Има
да
Ми се случи нещо много важно и сериозно, но както ви гледам, вие ще Ме напуснете.
Ще се разбягате всички.“ Това Той го е казал, защото е познавал човешкото естество.
Петър казва: „Всички могат
да
се разпръснат, аз обаче не.“ Исус му отговоря: „Истина ти казвам, че тази нощ, преди
да
пее петелът дваж, ти три пъти ще се отречеш от Мене.“ В Гетсиманската градина Христос помолва учениците
Си
да
не заспиват, докато Той се моли на Господа.
Обръща се и вижда, че са заспали.
Гладът се отличава с едно качество: че ти, като ядеш само хляб, пак
си
доволен.
Казва на Петра: „И един час ли не можеш буден
да
бъдеш?
“ Пак се моли и пак вижда, че Петър и Яков спят.
Казва: „Покривката не е хубава, лъжицата не е на мястото
си
“ и пр.
Три пъти ги моли
да
не заспиват, и трите пъти ги намира заспали.
Той не търси храната, а търси едно удоволствие в яденето.
А пък заплатата на всички удоволствия са болестите.
Човек, който се удоволствува, ще му се плати с всичките болести – ще го намерят всички смущения.
Пак, когато петелът пропя, той разбра какво е искал
да
каже Учителят му с думите: „Преди петелът два пъти
да
пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мен.“
Хубавата страна беше в това, че като излезна вън и пропя петелът, той съзна, че по стария начин не могат
да
се разрешат работите.
Една жена, като се оженила, нито работила, нито прала, нито тъкала и почнала
да
пита: „Защо оголяхме?
Трябва
да
се вземе ново въже.
“ От майка ѝ каквото останало, събрала го, износили го и тя се питала защо дрехи не идват отвън.
Мъчнотията седи в това, че вие не можете
да
свързвате духовния живот с физическия живот.
Вие казвате, че блудният син, който напуснал дома
си
, отишъл в далечна страна.
Кой е този блуден син?
Любовта трябва
да
бъде подкрепа на всяка ваша мисъл, чувство, желание, постъпка.
Аз всеки ден го виждам.
Любовта трябва
да
бъде непреривна сила, която
да
работи във вас.
В деня, в който не работи във вас Любовта, нищо не може
да
постигнете.
Онзи, който яде и пие, седнал в една кръчма и се разполага – не е ли той блудният син?
А пък на другата страна го виждам, че няма нито пет пари в джоба
си
, оттук-оттам проси.
Вие по някой път го виждате и казвате: „Блазе му.“ Но казвам: Няма
да
се минат и 10 години, и той ще бъде като онези американски милионери, които фалираха и направиха банкет със своите скъсани дрехи.
Защото не сте
си
починали.
“ Обедняване по всичките области на живота.
Вие ще го намерите, блудния син, на физическото поле, в астралния свят, в умствения свят.
И някой казва: „
Да
свърши беседата, че съм гладен.“ Някой има
да
дава 2030 000 лева и аз му проповядвам, а той казва: „Какво ще ми разправяш сега?
Когато човек стане самостоятелен и мисли, че е намерил истината, и казва на баща
си
: „Остави ме свободно
да
си
поживея!
Аз имам
да
давам толкова пари!
Погрешката не е в мисълта, в желанието и постъпката на човека
да
придобие, но в какво седи погрешката?
Всяка мисъл, която се ражда без любов, е престъпна мисъл; всяко желание, което се ражда без любов, е престъпно желание и всяка постъпка, която се ражда без любов, е престъпна постъпка.
Сега, аз гледам психологически на въпроса.
Учениците на Христа заспаха тогава, понеже не можаха
да
изтраят на онази тежка атмосфера и на мисълта, че ще защитят Учителя
си
.
Всяка мисъл, която се е родила без любов, тази мисъл ще ви създаде на всички такива големи страдания, каквито не сте и сънували.
А това желание, което е родено без любов, ще ви причини на всички такива страдания, каквито не сте и мислили.
Вие искате
да
знаете защо идват тези страдания във вас.
Вие решете въпроса защо са дошли тези страдания на Христа.
Вие изплащате страданията на Христа.
Защо Христос трябваше
да
пострада?
Аз тогава бих казал
да
спите и
да
помните.
Съзнанието на човека трябва
да
бъде будно, ангажирано с известна любов.
Някой може
да
каже: „Това, което говори Учителят, не разрешава моите въпроси.“ Вярно е, но казвам ви: Има известни неща, които всякога ни засягат в нашия живот.
Всичките му апостоли бяха все пророци от хиляди години.
Те в миналото пророкуваха, че Христос ще дойде, те бяха всички еврейски пророци, събрани около Него – Неговите приятели.
Аз мога
да
кажа: „Това Слънце изгрява за мен.“ Понеже аз се ползувам от него.
Аз трябва
да
съзнавам в душата
си
следното: Слънцето изгря и неговата работа е за мен.
Всяка една душа, всеки един от вас, като слиза от Невидимия свят, с него слизат близки души, които се въплотяват заедно с него – за
да
бъдеш щастлив, иначе ще бъдеш самотен.
И като изгрее Слънцето, аз в този ден мога
да
свърша на физическото поле своята работа.
И кога човек иска
да
замине за Невидимия свят?
Ако ние съзнаваме, че всичко, което е създадено в света, подтиква нашата мисъл, чувства и постъпки, ние имаме отношение, една връзка.
Когато вашите приятели започнат
да
заминават за Невидимия свят.
Ако ти се радваш на вятъра, който духа, ако ти се радваш на дъжда, който вали, ти имаш връзка с вятъра и с дъжда.
Но някой път е много мъчно
да
се направи едно заключение, но трябва
да
се направи едно заключение.
По кой начин трябва
да
се разрешат нещата?
В клас ще ходим, за
да
слушаме онова знание, което се проповядва в университета.
Всички
си
образувайте едно верую, което
да
не се къса.
Преди няколко време дойде при мене една сестра и ми разправя: от дълго време иска тя
да
има едно съобщение от Невидимия свят; и става една сутрин и чувствува, като че някое същество иска
да
влезе вътре в нея.
Ако първото не стане, второто и третото няма
да
станат.
То ѝ казва, че тя е на погрешен път, че всичко, каквото е правила досега, не е право, че всичко е погрешно.
Някои от вас не гледат същността на страданията.
Има някои страдания, които са на мястото
си
.
Тази светлина, която влиза в очите, може
да
ти причини дразнение, но може
да
ти стане и много приятно.
Аз говоря за съществените страдания, които придружават живота.
Житното зърно, ако не падне и ако не загине в земята, то няма
да
даде плод.
И няма
да
опита после такава голяма радост.
Както един отровен газ може
да
парализира, както въглената киселина може
да
парализира, така и някой духовен човек може
да
се парализира и той
да
си
мисли, че духове са дошли в него.
Аз искам вие
да
мислите,
да
не вървите по ограничения път на мислите.
Когато вие имате посещение на един Божествен дух, няма
да
се смущавате – той ще внесе едно светло чувство, една светла мисъл у вас и този ден ще бъде епохален, какъвто беше денят на Петдесятницата за апостолите.
Казвате: „Защо ни са тия страдания?
Те имаха връзката с Невидимия свят и чуха
да
се говори на духовния език, и всички ученици знаеха духовния език.
“ Вие, като съшивате една дреха, защо не направите само един бод и
да
сметнете, че това е достатъчно?
Духовния език и вие трябва
да
научите.
Да
допуснем, че един човек ви казва: „Ще ви запаля“, но не може
да
ви запали и нищо не става, а пък друг нищо не казва и ви подпалва.
Законът е еднакъв, и в радостите, и в страданията има една последователност.
Тогава питам: В кого е силата?
На всяко едно страдание съответствува и радост и на всяка радост съответствува едно страдание.
В мълчаливата мисъл, мълчаливото желание и мълчаливата постъпка, които запалват, които внасят любовта, в това е силата.
Вие сте тук, слушате ме, но знаете ли колко страдания са принесли вашите глави?
Не трябва
да
я търсите отвън.
Колко любовта се е проявила отвън, у другите хора, вие не може
да
знаете, но във вас колко е, това може
да
знаете.
Само майка ви знае – за
да
дойдете на Земята, знаете ли колко е струвало това на Бога?
Вашето щастие седи в това
да
проявявате любовта.
От Невидимия свят казаха на Христос: „Твоето въже ще оставиш, ние ще турим нашата кофа и нашето въже.“ Христос
си
сне въжето.
Вие, за
да
дойдете на това положение, какво е струвало това на Бога или на природата – на нашата Майка?
Голямо разочарование претърпя Христос, няма друг човек, който
да
е претърпял по-голямо разочарование, отколкото Той!
Всичко рухна.
Разбягаха се учениците Му и всичко, каквото е казал, рухна повидимому.
И всички желания, които имате, искате
да
ги изпълнят.
И Христос каза: „Тогава
да
бъде Твоята Воля!
Но трябва
да
знаете, че всичките ви желания, които имате, не са ваши желания, те са чужди желания.
Могат
да
дойдат през живота ви хиляди желания.
Докато нашето човечество не отстъпи на Божественото, не може
да
имаме успех, иначе ти ще имаш временни успехи и не може
да
придобиеш онова правилното, което търсиш.
Когато дойде в тебе някое желание, ти трябва
да
знаеш за тебе ли е или за друг.
„Бдете и молете се,
да
не би в прегрешение
да
влезете.“ По някой път ние уповаваме на нашето знание, не виждаме, че знанието не ни помага.
Или една постъпка, която искаш
да
направиш, тя не е за тебе, тя е за друг.
Друг трябва
да
я направи.
Някой път и силата, която имаме, не ни помага.
Вярата ни някой път е много малка в сравнение с мъчнотиите, които срещаме; някой път и силата, която имаме, е много малка в сравнение с онези мъчнотии, с които трябва
да
се справим в живота
си
.
Всяка мисъл, която носи в
себе
си
скръб, има нещо нечисто в нея.
Всяко желание, което носи скръб, има нещо нечисто в него.
Аз ще
си
послужа само с едно много просто изяснение.
И всяка постъпка, която носи скръб, има нещо нечисто в нея.
Вие сте на един кладенец и искате с кофа
да
изкарате вода.
Трябва
да
се очистят.
Трябва
да
разпознавате чистите мисли от нечистите.
И може наполовина
да
докарате кофата, и въжето се скъса.
Всяка мисъл, която носи само радост, е чиста.
Всяка мисъл, която носи скръб, не може
да
градите с нея, трябва
да
се молите тогава.
Старини ще дойдат – ще остареете и тогава ще ви оставят всички.
Значи това въже, с което
си
служите, не е годно.
Когато преминавате на онзи свят, нито един от вашите приятели, които са тук, няма
да
ви придружават.
А пък здравото въже е това, с което изкарвате водата.
Една мисъл, едно желание, една постъпка, която може
да
послужи като това въже, това е правата мисъл, правото желание, правата постъпка.
Всичките ви приятели ще дойдат само до последната станция и ще ви кажат само: „Господ
да
бъде с теб!
Всяка мисъл, която се къса или в началото, или в средата, или горе, вече не разчитайте на нея.
В живота ви дойде болестта, баща ви, майка ви не могат
да
ви помогнат.
Вие имате страдания – какво ще кажете тогава?
Там трябва
да
се прояви вярата!
А не
да
се обезсърчавате.
Казвам: Дайте нова кофа.
Някой казва: „Ще се мре.“ Умирането е
да
ни се покаже само кой може
да
ни помогне.
Кой може
да
ни помогне?
Казва: „Какво
да
правя?
Ще намерим Онзи, Който може
да
ни помогне!
Който може
да
ни избави от смъртта, Той е истинският.
При смъртта на Христа всички се разбягаха.
Казваш: „Нямам толкова пари.“ Щом нямаш толкова пари, не изваждай вода от този кладенец.
Но Христос издържа на всички страдания!
Като няма средства,
да
не се вади вода от този кладенец.
Че, животът, който живеете, не е ли един кладенец, от който трябва
да
изкарвате вода?
Има един, на Когото ние можем
да
разчитаме!
Онези условия, онези средства, чрез които искате
да
добиете вашето щастие, не са ли вода?
Всички имате въжета, трябва
да
са здрави.
От това правило се водете и всички противоречия ще се разрешат.
– „В дъното на кладенеца.“ Ти питаш
да
ти кажа здраво ли е въжето ти?
Ти ми казваш: „Дай ми твоята кофа.“ Аз моята кофа не свързвам на такова въже като твоето.
Аз изваждам моето въже и турям моята кофа и мога
да
ти услужа.
Но моята кофа и моето въже не ги давам никому.
Спускам, изваждам водата и казвам: Вземи
си
толкова вода, колкото искаш.
И пак
си
отвързвам въжето и кофата.
В живота всеки трябва
да
си
носи своето въже и своята кофа.
На Земята обикновено е наредено
да
има на кладенеца въже и кофа.
Онзи, който е турил на кладенеца въжето, той ще
си
вземе вече парсата.
Когато отида при един извор, аз ли трябва
да
изтегля водата навън?
2.
Постигни реалността
,
ООК
, София, 27.12.1933г.,
– Ще я вкусиш и ще знаеш.
Дали вярваш, също така, ти ще го разрешиш.
Ти можеш без
да
я вкусиш
да
кажеш, че не е сладка.
Аз, като видя един беден човек, поставям се в неговото положение и казвам: „Аз
да
съм на неговото место, какво ще направя?
Когато се говори за природата, не се говори за нещо частично.
Може ли това, което е сладко за мене
да
не е сладко и за тебе?
Знаеш ли моите страдания!
И мнозина се страхуват
да
не би
да
се измени положението им.
Ако крушата е сладка и ти я вкусиш, ще кажеш: „Така е, право е – сладка е .“
Ние знаем, че няма нито едно положение в света, което
да
не се изменя.
Трябва
да
разбирате ония принципи, които ръководят живота.
Ако искаш
да
се заменим, аз съм готов
да
взема твоята сиромашия?
То остава в прегръдките на майка
си
.
Той не може
да
бъде спрямо едного по един начин, а спрямо другиго, по друг начин.
“ И богатият
си
съблякъл своите дрехи и вземал и се облякъл в дрехите на сиромаха и казал: „
Да
ти върви добре!
Ти казваш: „Аз имам нужда.“ Това е друг въпрос, кой няма нужда?
Всичко е на твое разположение.“ Сиромахът
си
казал: „Това е сега щастие!
Онзи, който е създал нуждите в света, той така е наредил света, че тези нужди
си
имат добрата страна.
“ Но след един месец, сиромахът бил вече в затвора и
си
казал: „Кой го знаеше това!
“ Това дете, ако разсъждава със своя детински ум, никога няма
да
разбере онези подбудителни причини на майка
си
, защо тя го е турила настрана.
Страданията, които имате, ще ви докарат във връзка с тези същества, които ви обичат.
Или във вашия ум вие може
да
държите една мисъл, каквато и
да
е мисъл, без разлика и тази мисъл може
да
ви спъне.
Ако нямате страдание, как ще ги познаете?
Вие трябва
да
я турите малко на страна.
Всички вие трябва
да
се освободите от всички чужди мисли, които идват, по някой път, при вас.
Или, може
да
имате едно чувство и него трябва
да
турите на страна.
Нали сте виждали, че, по някой път, идва мъгла в София и после
си
замине.
Или може
да
имате една ваша постъпка и нея трябва
да
я турите на страни.
Провидението създаде едно положение на Йов и ако Йов не беше минал през този изпит, името му щеше
да
бъде забравено.
А сега, като четете живота на Йова, трябва
да
имате една от най-хубавите истории на човешкия живот и на търпение!
Ти можеш
да
кажеш: „Аз по този път няма
да
ходя!
Няма по-страшно нещо от това, когато човек почне
да
се съмнява и
да
се колебае.
Ако вие минавате през известни изпити на Йова,
да
знаете, че пред вас седи един закон за който няма
да
съжалявате.
“ Или можеш
да
кажеш: „Аз по този път ще ходя!
Дали е християнин или не, дали е православен или не, дали е евангелист или не, дали е окултист или не, дали е учен или не – това са само имена.
“ Всички хора по един [и] същ път ходят.
Всички тия имена
си
имат своя смисъл.
И за светлината, която добих, няма
да
съжалявам.“ И всичко това, което изгуби той, после всичко му се върна.
Ако вие може
да
ги разберете и
да
се ползувате от тях, те имат смисъл.
И жената и децата и всичко!
Някой казва: „Това нещо няма
да
го направя!
Но ако не ги разбирате, те ще бъдат една спънка за вас.
Но не само
да
казвате: „Така казва Учителят!
“ Можеш
да
се откажеш,
да
не ядеш един ден, два дена, но после пак ще ядеш.
В прочетената глава, апостол Павел казва: „Наказанията и страданията са едно синовно отношение.“ Съвсем другояче трябва
да
си
обясните страданията.
“ Силата е във вашата любов.
Колкото пъти
да
се заричаш
да
не ядеш, пак ще ядеш.
В любовта ви, там е силата.
Любов, в която вярата не може
да
влезе
да
живее и любов, в която знанието не може
да
влезе
да
живее, не е онази любов, за която говоря.
Тези, външните неща, всеки един от вас трябва
да
ги мине.
Христос мина през страдание.
И Христос беше силен.
После, има друго нещо, човек по някой път не може
да
се освободи от своите мисли.
И вие
да
бъдете силни!
Каквато и
да
е лоша мисъл, ще дойде до неговия ум.
Вие искате
да
минете без страдание.
Не е лошото в мислите, но важно е как ще възприеме човек мислите, дали им е господар.
Каквото им кажеш във всичко вярват.
Бедният Лазар мина през страдания и отиде в другия свят, дето имаше живот без страдания.
Има едно външно господаруване на нещата, не е въпрос за него.
А възрастните се отличават със своята сила.
А пък богатият мина тук, на земята без страдания и отиде след смъртта
си
в един долен свят.
Например, един човек, господар ли е на ръката
си
?
Може
да
твърди човек, че е господар на ръката
си
, но неговата ръка по някой път може
да
му се вземе.
В света има три положения: ти трябва
да
вярваш, за
да
бъдеш дете; ти трябва
да
бъдеш силен, за
да
бъдеш възрастен; ти трябва
да
бъдеш умен или мъдър, за
да
бъдеш стар, за
да
споделяш опитността на старите хора.
Той е господар на окото
си
.
Но във вас
да
не седи образът на стария дядо или на старата баба с тояжка и прегърбена.
А пък след смъртта
си
прие това, което нямаше на земята.
Но и окото може
да
се вземе.
А пък богатият след смъртта
си
изгуби това, което имаше на земята.
Всичко, каквото човек има, може
да
му се вземе.
И ако спечелиш това, което
си
нямал, това е придобивката!
Той добре носи своята старост, а пък възрастният е силен, всичко може
да
направи.
А децата чрез вярата правят всичко, т.е.
Човек, на когото може
да
му вземеш ръката, краката, окото и пр, де остава човекът?
Той може
да
си
мисли, че е свободен, но каква свобода има?
Той, като огладнее, всичко каквото му трябва идва.
Това е временна свобода.
Всичко това, което съществува, за което живеете, за което всичко давате, ще се измени, за
да
дойде това положение, което не се мени.
И всички вие казвате: „Какво ще бъде това?
“ – Тези неща не могат
да
се разправят.
“ Какво трябва
да
разбираме под думата хора?
Тези неща, трябва
да
отидеш,
да
ги видиш и
да
ги разбереш.
Ние виждаме някои неща, но отчасти ги виждаме.
Колцина хора има, които виждат доброто в човека?
Аз съм ви дал разказа за онзи, който изгубил магарето
си
.
Вие може
да
виждате, че известна постъпка е добра, но така обективно
да
виждаш доброто, не можеш
да
виждаш.
И казва: „Ако съм аз Стоян, изгубих магарето
си
.
И ако не съм Стоян, спечелих един юлар.“ Той не знае дали е Стоян или не.
За света е така, че е отвлечено, но доброто представя най-добрия, най-красивия живот на земята.
Като остарееш, изгубил
си
магарето и останал е само юларя.
Човек може
да
е богат, но щом изгуби доброто, той е вече духовно болен.
Като отидеш на пазара, тогава ще носиш на гърба
си
товара
си
, а не магарето.
Тогава, всички неща вън се обезсмислят за тебе, нямат смисъл.
И всеки един от вас, който има несгоди в живота
си
е изгубил магарето.
Ако ти имаш синове и дъщери, които не те почитат и ако имаш приятели, които не ти услужват и всичката природа се отнася към тебе отрицателно, тогава животът не е такъв, какъвто го желаеш.
Вие трябва
да
си
зададете въпроса – към какво се стремите?
Ти не трябваше
да
спиш под крушата.
Казвам, съвсем трябва
да
се абстрахирате или съвсем трябва
да
оставите на страна вашия сегашен живот.
Например, всички вие се спъвате, като гледате света така хубаво облечен, с пръстените му, с шапките му, с дрехите му, с позата му и казвате: „Е, ние така сме живели!
Аз съм го търсил и не съм го намерил още.
– Вие искате
да
станете добри хора изведнаж.
Всички онези актьори, които са на сцената, представляват някоя драма, някоя трагедия.
Вие искате
да
станете богати хора изведнаж.
Или искате
да
станете учени изведнаж.
Вие искате всичко
да
стане изведнаж.
Вие гледате на улицата, че някой трепери и ги съжалявате.
Само като
си
мръднеш пръста и
да
стане.
Искате като
си
мръднете ръката и
да
стане.
Разправяше ми един свещеник една своя опитност така: „Отивам при владиката, но той е честолюбив, горделив, иска всички свещеници
да
треперят пред него.
Гледаш
си
косата, че е бяла.
И аз се представлявам така смирен, но се смея в
себе
си
.
Мръднеш
си
пръста и тя почернява.
Казвам в
себе
си
: владико, колко е празна главата ти, много магарета имаш
да
пасеш.
А сега науката е намерила вече бои, с които всякога можеш
да
почерниш косата.
Ще
си
купиш боя за 10–20 лева и ще
си
почерниш косата.
После и лицето може
да
се подмлади.
И казах това в
себе
си
: не се нуждая от неговата благословия, какво ще ме благославя.
И колкото пъти ме е благославял, все нещастия идат върху главата ми.
Турят
си
на лицето такива неща, че бръчките се махат от лицето.
Но какво трябва
да
се прави?
Свещеник съм.“ Аз сам изнасям един психологически момент, вътре в човека.
Като дошел вечерта младият момък, бабата почнала
да
си
вади зъбите и като ги извадила, тя сложила зъбите на страна, на масата.
Извадила
си
маската.
И той я погледнал, казал: „Ожених се, но друг път не искам
да
се женя вече!
Хората могат
да
вземат ролята на свещеника, владика, цар, това са временни отношения, това са служби, форми.
От сега нататък реших
да
се не женя.“ Аз разбирам под оженване на човека следното: всеки един от вас е оженен.
Ще ги уволнят и тогава никакви царе, никакъв владика, никакъв свещеник, никакъв проповедник не
си
.
Сам се заблуждаваш.
Могат
да
те хвалят, могат
да
ти поднасят букети, цветя,
да
говорят за тебе, но ти, като слезнеш от сцената, ще кажат: „Това е един артист, хубаво играе ролята
си
!
“ Та казвам, от това се раждат противоречията.
На един дали по-голяма роля и защо някой взел по-малка роля?
Някой казва: „
Да
се оженя ли или
да
не се женя?
Не търсете
да
се жените!
Защото, когато в духовния свят искат някой път почивка, тогава идат в театъра на земята, вземат
си
билети и като се върнат от театъра, разправят за всички сцени, за всички игри.
“ По този начин, няма
да
бъдете оженени вече за преходното.
И казват, дали са играли всички добре ролята
си
или не са я играли добре.
Двама души се оженят тук, за десет, двадесет години и не могат
да
живеят.
Например, той утре ще напусне актьорството
си
и може
да
стане художник, писател и пр.
Вие може
да
си
искате
да
си
останете на едно место.
Вие търсите в преходното постоянното.
– Христос казва,
да
се отречеш от майка
си
, от баща
си
и пр., т.е.
да
се отречеш от сегашния, от временния живот.
Постоянното не може
да
го намерите тук.
Този живот не е лош, но не е онзи живот, който ние търсим!
Това тук е само предисловие на онова, което трябва
да
намериш в бъдещето, което трябва
да
се разкрие.
Дълбоката наука седи в това,
да
знаем как
да
се справим с този въпрос.
Имате
да
минете още през много опити.
Непременно човек трябва
да
се запознае с онази великата истина.
Много опитности ще имате още, които няма
да
ви бъдат приятни.
Той трябва
да
познае Бога, не в обикновения смисъл, каквото проповядват църквите.
Писанието казва: „Ако нямате тези опитности, тогава няма
да
живеете.“ При опитността ще се научите.
А
да
намериш Бога в
себе
си
и тогава
да
няма имаш състояние, което
да
се мени.
Това е учение как
да
постъпвате.
Няма
да
имаш условия, които
да
се изменят.
Та, основното нещо е
да
можем
да
постигнем реалността.
А опитността е
да
познаем Бога, като Любов в света.
Не че няма
да
имаш страдания, ще имаш, но те ще се уравновесят.
Някои от вас казвате: „Има едно учение според което, като умрем, ще се преродим.“ Не се лъжете от тези умирания и тези прераждания.
Да
кажем, че имате хора, които се обичат и се дразнят, това е друг въпрос.
Ти може
да
се прераждаш колкото пъти искаш.
Законът е: всяко едно прераждане е една женитба.
Целия ден, ти
си
недоволен и искаш и любовта дава.
Тогава от това гледище, един човек трябва
да
се жени 777 пъти кардинално, основно.
Ще имаш 777 пъти кардинални женитби и 12 женитби ще бъдат епохални.
– Ти казваш: „Искам
да
стана философ!
Когато дойдат двойките души, ще живеят заедно.
Казваш: „Искам
да
стана поет.“ Ставаш поет.
Сега се стремят
да
познаят братството и сестринството.
– „Искам
да
стана цар.“ Ставаш цар.
Една сестра търси някого и като го намери е недоволна.
И мъжът търси една сестра и е недоволен.
Любовта ще ви го даде и като ви го даде, вие пак ще бъдете недоволни, понеже не разбирате любовта.
Търси друга, пак е недоволен.
Сега аз не искам
да
ви обезсърчавам, искам
да
ви покажа, че временния живот ще го минете какъвто и
да
е.
Но трябва
да
научите какво нещо е самоотричането.
Защото, този живот, временният живот, той съдържа онова, вечното, което търсите.
Да
се самоотречеш от онова, преходното, за онова, постоянното.
Ако във временния живот вие не можете
да
намерите онова, вечното, тогава всичко е изгубено.
Да
се отречеш от временната любов, за онази любов, която внася безсмъртие, а
да
се отречеш от онова хубавото, красивото, за
да
влезнеш в един свят на промени, това не знам какво самоотричане е.
Сега всички вие седите и казвате: „Колко е бил страхлив апостол Петър!
Вие казвате: „Братя и сестри.“ Но колко души могат
да
си
пожертвуват живота за другиго?
Но не по закон
да
става това.
Вие гледайте принципа.
По закон може
да
стане, някой войник могат
да
го поставят
да
изпълни някое приказание, но не свободно.
Един разбойник, като дойде и ти тури нажежена верига на врата, ще извадиш всичкото
си
богатство, но въпросът е без
да
го мъчат
да
даде.
Като ти каже някой
да
дадеш всичкото
си
богатство,
да
го дадеш.
Като те застави, ти ще го дадеш, но насила ще го дадеш.
Трябва
да
си
зададете един въпрос: пътя, по който ти вървиш, прав ли е?
Защо човек
да
не може
да
го даде доброволно, от любов към Бога, а не по принуждение.
Някой ме пита: „Ти православен ли
си
?
Казано е: „Раздай всичко и ела подир мене!
“ Аз го разбирам: „Ти баща
си
познаваш ли?
“ Ти казваш: „Кога бъда готов.“ Че кога ще бъдеш готов?
Трябва
да
имаш сила, когато проповядваш, тогава както проповядвате, трябва
да
имате сила.
Който проповядва трябва
да
носи нещо със
себе
си
.
Всеки
си
играе ролята там.
Ние ставаме смешни, когато очакваме нашето благо
да
дойде от там, от дето няма
да
дойде.
Има някой куца, ще го излекуваш и всичките пътища ще ти са отворени.
Някои от вас казвате: „Моята колибка е малка,
да
я разширя малко!
Котката мечи отдолу и скача и
си
мисли, че като хване червата, като хване това шкембе, всичко се разрешава.
“ Някой казва: „Дотегна ми в тази колиба
да
зъзна.“ Никой не те е вързал с някое въже тук.
Всеки един човек
си
има по един идеал, който прилича на идеала на котката.
Сега това не го превеждам, за
да
ви осмивам.
Аз искам
да
ви изнеса една истина.
Ти, като го изядеш, това агънце ще ти каже: „
Да
ми го върнеш!
Не трябва
да
се лъжеме!
Пазете едно нещо – не лъжете
себе
си
!
Не се самоосъждайте нито се лъжете!
Направил
си
една погрешка, в реда на нещата е.
Великата истина няма
да
ни направи страхливи, а ще ни научи как
да
живеем.
Някой казва: „
Да
се освободим от живота!
Кажи
си
: „Направих и ще я изправя.
“ Ти не искаш
да
бъдеш дете,
да
бъдеш мъж, не искаш
да
бъдеш старица, тогава какво най-сетне искаш
да
бъдеш?
Защо съм я направил, не давам отчет никому, но ще я изправя.
Като дете, трябва
да
бъдеш умно дете; като възрастен, трябва
да
бъдеш силен мъж.
Тук на земята, на хората не давам отчет“, но на Бога дай отчет.
И силата
си
трябва
да
употребиш на место.
Погрешката, която мога
да
направя, мога и
да
я изправя.
И като стар, трябва
да
употребиш своята мъдрост на место.
А пък доброто, което не съм направил, мога
да
го направя.
При сегашното ни разбиране, ние казваме някой път: „Деца трябва
да
бъдем!
Онова добро, което не можах
да
направя, ще го направя сега.
“ Или, някой път, искаш
да
бъдеш възрастен, но нито детинството нито живота на възрастния, дават смисъл.
Погрешката трябва
да
се изправи, а доброто трябва
да
се направи.
Две неща има, които всеки един човек може
да
направи.
Попитайте децата
си
, има нещо към което те се стремят.
Вие се опасявате
да
не би
да
ви заробят хората.
Такива деца, възрастни или стари, могат ли
да
ни бъдат образец?
Аз като гледам хората сега, те са такива роби.
Другояче трябва
да
положите мисълта.
Като разсъждаваме по този начин, ние не трябва
да
се обезсърдчаваме от сегашния живот.
Трябва
да
имате идеята
да
се освободите.
По кой начин
да
се освободите?
Ако ти не научиш закона
да
ставаш малък, невидим в света, ти не можеш
да
се освободиш.
Тази лодка се люлее.“ Вие благодарете, че сте в лодката и
да
излезете на брега.
Нали знаете онзи разказ за Буда?
И като излезете на брега, тогава ще разберете, какъв трябва
да
бъде смисъла на живота ви.
Когато бил на земята, след голямо размишление – съзерцание, като достигнал в голямо повдигане в своето посвещение, един ден позаспал, за
да
си
почине.
Ще ви приведа един пример: един от персийските владетели завладял Ерусалим, Палестиня.
И от пленниците завеждат една млада мома при главнокомандующия.
И като се събудил Буда, видял се обвит от нея и почнал
да
се смалява вече и като станал много малък, се измъкнал от прешлените на тази голяма змия.
Персийският цар страдал от проказа.
Като отива в Персия Нееман, почва
да
разправя, че в тяхното отечество имало пророк Елисей.
И той, само като
си
положи ръката, ще оздравее проказата на царя.
Ти ще се смалиш, за
да
излезеш от нейните прегръдки.
Нееман отишъл с камили при пророка Елисей и занесъл много подаръци и пророкът казал: „Кажете болният
да
се потопи 7 пъти в реката Йордан.“ Казали на пророка Елисей: „Но персийският цар е честолюбив.
Влизаш в една голяма тълпа, която отива
да
разграби нещо.
Как така в реката Йордан
да
се потопи?
И ти отиваш с нея, ти
си
роб вече на тая тълпа.
В Персия няма ли реки?
Нашия брат Димитър Голов разправяше: „Един ден гледам, че в София се събрало голямо събрание и протестират против някого, тръгнах и аз.
Какво ще се потапя в реката Йордан!
Стражарите тръгнаха и искаха
да
противодействуват.
“ И почва Нееман
да
се връща.
И аз взех един камък и вместо
да
ударя стражаря, ударих главата на един стар човек, който демонстрираше с всички.
И един от слугите му се приближил до него и му казал: „Този човек, пророкът Елисей не ти иска богатствата, но ти опитай съвета, който ще ти даде.
И се питах: по този начин ли се освобождават хората?
Потопи се 7 пъти в реката Йордан!
Трябва една силна мисъл.
И връща се назад
да
благодари на пророка, но пророкът му казал: „Не искам нищо.
Човек трябва
да
бъде господар.
Всичко, каквото
си
донесъл, вземи
си
го със
себе
си
!
Един човек, който не е господар на своите мисли, на своите чувства и на своите постъпки, той е роб.
“ Главнокомандующият казал на пророка: „Искам
да
си
взема от тази пръст, която е на тази земя,
да
я натоваря на три–четири камили, че когато принасям жертва на Бога,
да
стъпя на тази пръст, която съм взел от Палистиня.“
В него
да
тече мисълта, както в едно радио и чувствата му
да
текат, както светлината и постъпките му
да
се проявяват, както топлината се проявява.
Слугата на Елисей
си
казал: „Много е глупав моят господар,
да
не иска
да
приеме подаръците, парите, които му носи болният.
Тези мисли, аз ги познавам и те
да
ме познават.
“ Излиза слугата и казва на излекувания: „Искам
да
ми дадете някои от богатствата, които носите!
И постъпките
да
вървят с човека.
“ Онзи му дал една голяма сума.
И вие като се обърнете ще видите вашата постъпка, като красиво същество, което ви се усмихва и ще кажеш: „Много ти благодаря, че ти ми помогна
да
направя това!
Ти отиде
да
вземеш пари.
Всякога ще благодариш на хубавите мисли, на хубавите чувства и на хубавите постъпки и ще им кажеш: „Благодаря ви, че сте създали хубавия живот в нас!
“ И той престана
да
е ученик на Елисея и проказата отиде върху него.
Вие може
да
вземете всичко, каквото има в света, но ще вземете и проказата.
Щом някой въпрос остане тъмен във вашия ум, викайте Божествената мъдрост
да
ви осветли.
Разберете едно нещо: бъдете благодарни от онова, което Бог е вложил във вас, от онова, което Бог ти дава.
Може
да
я повикате веднъж, дваж, триж, много пъти на вашите телефони.
Може
да
има някое възражение: „От де
да
знаем кои неща са преходни?
Могат
да
ви изпитат от невидимия свят.
Ако отидеш на концерт и не разбираш концерта, тогава трябва
да
знаеш, че ти липсва нещо.
И ако ти липсва слух, трябва
да
си
го възстановиш.
Под слух се разбира едно вътрешно разбиране, което трябва
да
имаш.
Онова, за което сте дошли, изпълнете го и онова, което трябва
да
станете, постигнете го!
Вие трябва
да
станете много повече от това, което искате.
И аз виждам положението в които се намирате.
Виждам го много добре.
Аз желая
да
не се забавлявате [задоволявате] с малко.
Някой казва: „В моето положение не влиза.“ Аз влизам във вашето положение, но тъй както сте, не може
да
ви се помогне.
В природата има един закон, едно правило: Или всичко или нищо!
Учителят може ли
да
каже на ученика: „Стани ученик!
Сиромашията с любов е за предпочитане, пред богатството без любов.
Ще му преподава ден след ден, година след година и ако ученикът се учи, ще научи.
Но богатство с любов е за предпочитане пред сиромашия без любов, в която любовта не присъствува.
Ученикът трябва
да
положи труд.
Тя съдържа по-голямо богатство, отколкото всички най-големи богатства, които има в света.
И вие трябва
да
положите труд.
Това не е сиромашия.
Кои неща стават по благодат?
– Това са тези възможности, които богатият може
да
направи.
Но учението по благодат не бива.
Ако ти имаш възможност
да
направиш нещо, ти
си
богат човек.
И най-после, всичкият свят е създаден за онези, които вървят по Божия път.
Апостол Петър прие новото учение и трябваше
да
мине през ред изпитания, за
да
се научи.
Ти не
си
дошел
да
страдаш, не!
Ти
си
дошел
да
учиш.
До тогава това, което е, [е] дресиране.
Провървяло на всекиго едного дотолкова, доколкото е провървяло на онези прасета в кочината, които са угоявани за Коледа.
Четири, пет пъти на ден господарят храни прасето, но на Коледа отиват на клане.
Един ден той казал: „Искам
да
се отдалеча от хората и малко
да
живея за
себе
си
.“ И седнал под една круша и ял круши.
И вижда, че идва един селянин при него.
Диоген, като го видял, станал неразположен и казал: „
Да
се махне този!
“ И искал
да
го изхука.
Истинска жертва е само това, което прави човека силен.
Но после казал на
себе
си
: „Диогене, толкова години ти проповядваш на хората търпение и на всичко това, на края на живота
си
, ти искаш
да
опропастиш всичко онова, което
си
създал!
“ И става Диоген, сяда, поканва селянина.
И богати и сиромаси и учени и неучени, всички все чувствуват, че им липсва нещо.
Жертва има само там дето е свободата.
Понеже каквото и положение
да
завземете на земята, то все се изменя.
От този селянин Диоген научил какво нещо е доброто, което трябва
да
се прави на човека.
Селянинът не идвал
да
вземе нещо.
Един човек може
да
бъде сам образец, но [не] вземайте нито един човек за мярка.
Може би това е един ангел, който Бог му изпраща, за
да
научи нещо,
да
му даде един урок.
В природата единствената мярка, която мери, е Слънцето, светлината му.
Мерки не могат
да
бъдат нашите лампи, колкото и
да
са силни.
Той позна смисъла на
себе
си
.
Лампата може
да
ни услужи, но мярка е Слънцето.
И вие някой път искате
да
седнете и
да
си
починете.
Та казвам, във вашия свят, трябва
да
виждате същото слънце, което изгрява.
И ще кажеш: „Не може ли той
да
почака?
Има временни положения, върху които ние сме поставени, например, когато се говори нещо, вие може
да
кажете: „
Да
не би това
да
се отнася до мене?
Не може ли той
да
дойде друг ден, а не сега?
Ще търсите Господа.
Например, ти трябва
да
любиш, това е принцип.
Тогава подразбирам, че вашият свят е обвит в мъгла, в облаци, та вие не го виждате.
Ти трябва
да
познаваш доброта[та].
Тогава Духът Божи се носи отгоре върху нашата земя, която не е устроена.
Но дали аз съм добър, това е друг въпрос.
Трябва
да
виждаш Слънцето и
да
го разбираш като реалност.
Дали ти
си
добър и това е друг въпрос.
Като такава реалност, от която никой
да
ви не разколебае.
Ако ти сам не можеш
да
разрешиш дали
си
добър или не, то и другите отвън не могат
да
го разрешат.
Аз ви давам една круша.
Дали
си
добър, ти трябва
да
го знаеш.
3.
Закон за музиката
,
МОК
, София, 29.12.1933г.,
Тогаз може
да
пеете.
И може до известна степен
да
се реализират нещата, които вие желаете в живота
си
.
Защото човек трябва
да
има крайно самообладание, за
да
има някои постижения.
Ти може
да
имаш някои постижения в света и
да
ги изгубиш и тогаз ще има крайно страдание.
Ние се раждаме с радост и [поене] умираме.
Това е едно изключение, което трябва
да
решим.
Това е една задача.
Човек, за
да
влезе в невидимия свят, трябва
да
се отърси от смъртта и страха.
Ти казваш: „Аз съм слаб човек." Слаб
си
, защото не
си
се упражнявал.
Казваш „болен съм", защото не
си
здрав.
Значи ти трябва
да
преминеш от болестта в здравето.
Ти казваш: „Аз не съм роден за музикант." Никой не може
да
те направи музикант.
Ти казваш: „Аз не съм надарен." Само на сватба даряват човека.
Като присъствуваш на някоя сватба, ще те дарят с нещо.
Вие сте присъствували на някоя сватба и сте надарени малко с музикалност.
Вие се радвайте на сегашната музика,
да
я направите като една основа на бъдещето, което е скрито.
Защото то първо трябва
да
се появи.
Придобитото богатство няма
да
ни ползува, ако не знаем как
да
го използуваме.
Тези, които са дали всичките тези образци на музиката, трябва
да
станат подтик.
Това грамадно богатство трябва
да
стане подтик.
Някои от вас може
да
го проучвате.
Силата на всеки тон седи в спомагателните тонове, обертоновете, в отгласа, който може
да
даде един тон.
Ти не може
да
пееш ла, докато твоите работи не са уредени.
Не може
да
пееш този тон ла, ако една мисъл, която имаш, не е ясна.
Тогава ла не може
да
вземеш вярно.
Когато говорим за човешката воля, ние разбираме изгрева на деня, изгрева на Слънцето, което носи живота.
Обикновеното ла може
да
вземеш, но онова, истинското ла, не може
да
го вземеш.
Ако искате
да
се ползувате от музиката, трябва
да
разберете какво нещо е една музикална форма.
(Учителя свири на цигулката и пее.) „Свършиха се всичките страдания, ние сме вече свободни, ние сме вече свободни, ние сме вече свободни." Всякога един, който се освобождава от живот на несгоди, той взема тона ла.
Някой иска в тъмнината
да
изрази с музиката някакво чувство.
Като ви се падне богатство, ако ви паднат 10 милиона долара, може
да
вземете ла приблизително, но с 1 милион долара не може
да
вземете ла.
Защото, ако вземете един милион, може
да
кажете: Защо не са два милиона?
В музиката се възпява хубавото, красивото.
И тогава не може
да
вземете ла вярно.
Грешката в музиката е, че искат
да
вземат външни неща.
Ти не може
да
пееш на един камък, на Слънцето, на къщата, на коня
си
.
Щом
си
в ла, значи
си
в един свят, дето няма противоречие.
Може
да
пееш само на своята мисъл.
Безсилни сме, сиромаси сме.
А пеенето е начало на всяка една култура, на всяка една еволюция вътре в природата.
В сегашната музика едва започват
да
изнасят някои неща.
Някои класици са изнесли някои неща, но има други работи
да
се изнасят.
Например музиката иска
да
опише какви са чувствуванията на човека.
Много мъчно може
да
се опише това.
В него трябва
да
вземат участие човешкият дух със своята сила; трябва
да
вземе участие човешката душа със своя израз; трябва
да
вземе участие умът със своята светлина и трябва
да
вземе участие сърцето със своята топлина.
Човек, който се занимава със своите чувства, той не може
да
пее.
При новата музика ти не може
да
минеш по един и същи път два пъти, не може
да
повториш нещата по един и същи път, няма повторение.
Със сегашната музика може
да
опитате доде сте стигнали.
Ако искаш
да
повториш, винаги ще направиш една погрешка.
Трябва всяко нещо
да
се вземе вярно.
Новата музика се дава на нас.
Ти не може
да
пееш, понеже сърцето ти има надмощие над твоя ум.
Каквото и направление
да
вземеш, няма
да
се спънеш.
През която пътека искаш може
да
минеш и всичките пътеки дават различно разрешение на една и съща задача.
Значи в ума седят основите, схващанията, а пък във волята седи външният израз на музиката, която може
да
се оформи.
И всеки един човек, който иска
да
пее, той трябва
да
има светли мисли и една силна, пластична воля.
Тук-там се явява едно различие в ударението.
Това са две неща, необходими за онзи, който иска
да
се занимава с музика.
Вън от това той нищо не може
да
направи.
Музиката трябва
да
се приспособява към ударенията на думите.
И бъдещата музика така трябва
да
бъде поставена.
Но и гласът трябва
да
се приспособява към ударенията на думите.
Като разглеждате класическата музика, като видите нейните форми - малцина има там, които са били музиканти.
Който пее горната песен, трябва
да
проникне не във формата, а в идеята, че мирът и радостта носят добри бъднини.
Но онези, които са създали нещо ценно, те са имали тези качества.
Когато бащата и майката родят един син, този син не е достояние само на бащата и майката.
Това е една формула, с която може
да
си
помогнете.
В природата има една музика, която е студена.
Ако искаш, може
да
го кажеш отвън.
Но ти глагола трябва
да
го имаш в ума
си
.
Онази музика, която дава подтик, тя е топла музика.
Вие ще приличате на синове, на които бащата е умрял.
Кой какво
да
вземе.
Тепърва ще има
да
я учат хората.
Вземете, ако искате
да
се развивате.
Понеже законът в природата е този.
Ако ти вървиш правилно по пътя, който е начертан, ти всякога ще имаш това, от което се нуждаеш, а пък това е достатъчно за тебе.
Вие не се стремете
да
ги премахнете.
Там започват класическите ни песни.
И понеже фа преобладава, всякога у българина има една скръб.
Онова, което можем
да
вземем от музиката и
да
остане в нас, това е важното.
Музиката
да
бъде не като едно външно проявление само, но
да
бъде като едно вътрешно проявление на онова, което се крие в нас и което без музика не може
да
се изрази.
Ти не може
да
отидеш при Бога, без
да
пееш.
Ти не може
да
отидеш при хората и
да
те обичат, ако не пееш.
Ти вървиш, весел
си
, пееш
си
.
И ученият човек върви и
си
пее.
Давид пред ковчега на завета вървеше и играеше, и пееше.
Жена му, като го видя от прозореца, каза: „Израелевият цар така
да
играе и пее?!
Колко трябва
да
прескочите?
Аз не играя за хората, а за Господа." Може някой път
да
ви обвинят и вас.
С музиката може
да
си
служите за вашето развитие, както съществува в разумния свят.
За
да
може
да
се ползвате от тази музика, вие трябва
да
познавате астрологията много добре, трябва
да
познавате съзвучието на небесните тела.
(Учителя свири на цигулката български народни песни.) В българската народна песен българинът казва: "Няма какво
да
се прави, няма изходен път, ще се носи." Това е един омагьосан кръг.
Може ли той
да
ви проповядва една лекция, без
да
ви предаде музикалността, която има.
Той играе от голяма скръб, че не може
да
разреши задачата.
Един поет не може
да
бъде поет, ако не е музикален.
Думите му трябва
да
са наредени по една музикална, хармонична форма.
И след като играеш, тъжен
си
, после пак весел, после пак тъжен, играе
си
българинът.
Това, чрез което нещата могат
да
се реализират,
да
се осъществят, това е музиката.
Това, за което човек пее, то може
да
се реализира.
Това, за което човек не пее, то не може
да
се реализира.
Като срещнете една скръб в живота
си
, как ще я трансформирате, ако не знаете
да
пеете и
да
мислите.
Вие всички искате
да
пеете хубаво, но какво означава хубавото пеене?
Бог, Който е създал човека, е създал и музиката.
Вие искате
да
се харесвате на другите хора, като пеете.
Може ли Той
да
е създал човека и
да
не е вложил нещо в него?
Силата, която остава в цветята, това е важното.
Ако искате
да
чувствувате музиката, мислете я за израз на Любовта.
Онова, което е отишло навън, то няма
да
се върне.
Който пее, може
да
кажем, че е дошъл в първата фаза, че може
да
обича.
То е отишло, то
си
има своето предназначение в природата, но това, което е останало в тебе, то ще те ползува.
Онзи, който не пее, той и за Любовта
да
ви говори, за каквото и
да
ви говори, той още спи.
Сегашната музика дава външен израз на динамизма, но музиката няма един вътрешен израз. Т.е.
Всеки един от вас, който живее, който мисли и който се движи, това показва, че Любовта в него е почнала
да
действува.
Има бързина в музиката, но тя не трябва
да
бъде с бързината на светлината.
Не мисли, че като пееш, трябва
да
гониш някого.
И като пееш, не пей в състезание с някого,
да
го надминеш.
Това е смешно, когато един музикант иска
да
надмине другиго.
Ре как
да
вземете?
Не
да
го надмине, но
да
даде израз на това, което е в природата.
Ла как
да
вземете?
Щом се даде израз, това е.
Човек всякога може
да
пее ла по-добре, когато баща му е жив, майка му е жива, сестра му и братята му са живи.
Щом обаче един от тях е заболял, той не може
да
пее ла.
Ти
си
настигнал някого и
си
го надминал.
Какво
си
добил?
Щом обаче започне
да
ти пише, вие и двамата възкръсвате.
Окултната музика е това, което може
да
стане в тебе.
А пък ти като
си
мъртъв, в смъртта нещата се забравят.
Та много хора, като умрат, в онзи свят като отидат, там не помнят, че са били женени, че са имали жена, деца, братя, нищо не помнят; като човек изхвърлен на някой остров, който мисли само за
себе
си
, че е гладен, жаден.
Той мисли как
да
излезе от това лошо положение, в което се намира.
И всичко е забравил.
На това може
да
се уподоби умрелият човек.
Вие може
да
послушате всеки музикант, но трябва
да
разбирате, че има една вътрешна страна на музиката.
Помнете изречението: „Пейте и възпявайте Господа в душата
си
." Когато човек пее, той отива в едно широко отворено място, качва се на един висок връх и хората остават долу.
Трябва
да
се опитате, когато сте сами,
да
пеете.
У вас всякога има една подбудителна причина, когато пеете
да
ви слушат.
Бъдете уверени, че имате най-хубавата публика
да
ви слуша.
Когато почнете
да
пеете, всичкото небе слуша.
Не се страхувай, че, като пееш, няма
да
те слушат.
Едно от качествата на пеенето е, че някой път,
да
кажем, ти
си
непримирим в живота.
После те са разрешили такива социални въпроси, които тепърва човек трябва
да
разрешава.
Като изпееш някоя песен,
да
си
готов
да
се примириш.
Всичката борба между хората произтича от материалните интереси.
Не от една необходимост, че условията са такива, че
си
беден или че мирна глава сабя не я сече.
Там, дето се намесва материалното, може
да
има спор.
Главата
да
е дигната, но
да
се примирява тази глава.
Живите хора трябва
да
се примиряват, а не мъртвите.
Колкото разногласието е по-голямо, толкова повече някой навлиза в материята и не иска
да
пее.
Сега истината не е за слабите хора, истината е за силните хора в света.
И казва: „Какво ще придобия, какво ще спечеля." А пък той трябва
да
пее, че всяко едно повдигане, всяко развитие не може
да
дойде, без
да
се пее вътрешно.
Силният трябва
да
знае, че ако не върви по пътя на истината, ще изгуби своята сила.
Човек трябва
да
знае, че ако не върви по пътя на истината, умът ще изгуби светлината.
Истината е за най-силните хора в света, за най-умните, за най-добрите хора.
" Разумните същества турят някого на шестия етаж в едно високо здание.
Човек трябва
да
пее. Защо?
Запалят зданието и него го е страх.
За
да
не изгуби това, което има.
Той трябва
да
се хвърли отгоре и го обзема обезсърчение.
Ти
си
близо вече, ще пееш, за
да
не я изгубиш.
Който пее, е силен човек.
Силните хора пеят, а слабите хора не пеят.
Щом не пееш, ти
си
слаб човек.
Аз не свиря за другите, аз свиря за
себе
си
.
Една моя права мисъл е в съгласие с цялото битие.
Ако тя е права, тя има еднакво приложение за всички.
Следователно правата мисъл е права за всички, а кривата мисъл с крива за всички.
Правата мисъл не може
да
не се реализира.
Или вие може
да
свирите на пиано и то
да
е хубаво.
Техниката е богатство, но това богатство в ръцете на един човек може
да
послужи за добро.
И техниката в музиката е едно богатство, но при един добър музикант, но на този, който не е разумен, тази техника никаква полза няма
да
допринесе.
И на самия него няма
да
принесе никаква полза.
От нереалното може
да
отстъпиш, а от реалното не може
да
отстъпиш.
Примера само ви давам.
Той бил изпратен отгоре
да
свири, за
да
даде нещо хубаво на човечеството.
Но от невидимия свят правят тъй, че той загубва всичкото
си
състояние.
Има една красива страна на музиката.
Тези песни, както са написани, вие не може
да
ги пеете, ако не мислите.
Това, което е имал, не може
да
го достигне.
Отсега нататък трябва
да
пеете.
Никога не прекъсвайте една своя постъпка, защото втората ви постъпка няма
да
бъде по-добра.
Дарбата на музиката отсега нататък трябва
да
я развиете.
Щом се скъса една корда и после я свържете, то свързаната корда няма
да
бъде така трайна както първата корда.
Ако я държите все така... Някой казва: „Аз не съм млад." Всички тъжите все за материални работи.
Ако вашата цигулка се пукне и се поправи, каквото и
да
ми кажат, то пукнатата цигулка не може
да
даде същия тон както здравата цигулка.
Някой плаче за дома
си
, за обущата, за шапката, за парите
си
, псе за материални работи.
Че може
да
се поправи, то е хубаво, но пазете
да
не се пукне.
Вие седите в живота и сте неблагодарни от това, което имате.
От памтивека у вас е останала мисълта, че искате
да
постигнете нещо, но не знаете какво
да
постигнете.
Вие, като излезете, искате сто хиляди хора
да
ви ръкопляскат. Добре.
Ако на тези хора не можете
да
отворите сърцата
да
бъдат добри и умни и ако това за тях е само едно удоволствие
да
се поддържат техните недъзи, тогава?
Ако богатството на един баща служи само за
да
поддържа разпътството на неговите дъщери и синове, само
да
ходят
да
пият, това богатство намясто ли е?
Една певица трябва
да
знае, че нейният глас е свещен и не
да
ходи само
да
печели пари.
Нека печели пари, но тези пари
да
ги употреби разумно.
Някой казва: „Без пари
да
служа." Но и без пари като служи и там може
да
има тщеславие,
да
кажат, че без пари свири.
Трябва
да
пеете, понеже това е една необходимост за ума.
Трябва
да
пеете, понеже животът, любовта изискват
да
им се пее.
Ти, за
да
живееш, трябва
да
пееш.
Ако някои от вас се съмнявате, когато някого от вас го тресе, може
да
дадете концерт.
Когато в класа се случи трима души
да
ги тресе, аз ще им изсвиря три песни.
Ако е само един, никакъв концерт не може
да
се даде.
Младите задават въпроса как трябва
да
се живее.
Мислете как трябва
да
живеете.
На живота ще му дадеш най-красивата форма, която може
да
създадеш.
На живота ще дадеш най-красивия израз, който може
да
му дадеш.
Най-красивата форма, в която може
да
го облечеш, облечи го.
Дай на живота най-красивия израз, за
да
не съжаляваш.
При този израз вече, при тази най-красива форма всички неща са второстепенни, мимолетни, както падащите листа, както онзи прах, който е полепнал по барабана.
И като почне барабанът
да
бие, прахът се маха.
Той няма граждански права там.
Вие трябва
да
посетите едно събрание на адепти,
да
бъдете при тях, когато те пеят, за
да
видите каква музика има там.
Те пеят всички, за
да
видите как разбират музиката,
да
видите какво нещо е музиката.
И всички като пеят, има хармония.
А пък сега вие ще посочите този или онзи
да
вземе правилен глас.
Ти, за
да
станеш ученик на адептите, трябва
да
се запознаеш с всичката съвременна музика,
да
си
първокласен певец и тогава, като влезеш при тях, ще влезеш
да
слушаш малко, като пеят, но още няма
да
пееш.
Ще ти дадат свободен билет само
да
слушаш, но без
да
пееш.
Човек дълго време трябва
да
седи между хората, за
да
се тонира.
Преповтаряйте вътре, за
да
пеете с ума
си
.
После прекарайте песента
да
слезе във вашата воля, т. е.
да
се въплоти.
4.
Да живее душата ми
,
НБ
, София, 31.12.1933г.,
Животът, който функционира в нас, този живот, който пулсира, то е Бог в нас.
От безграничното влиза в граничното и излиза в свободата.
Ако ти не минеш от безграничното в граничното, ти не може
да
влезеш в закона на свободата.
Сангвиническият темперамент на човека е свързан с кръвта, с дихателната система.
Като срещна този Господ, съпротивление има и искам всичко
да
разреша.
По тази крива линия ти ще дойдеш до закона на своята свобода.
Но щом ти не вървиш, нищо няма
да
стане.
То е свободата.
Ще обичаш работата, енергичен
си
.
После, нека всички велики хора, нека
да
ти бъдат като тил в света, всичките
да
ти помагат.
Идеалът на цялото човечество е свободата.
Тия неща са само условия: знанието, религията, всичко туй, каквото съществува, това са само средства, пособия, за
да
се постигне свободата.
Аз съм давал пример за турски дембели, които образували онези дембелханета в Цариград.
Когато човек придобие свободата, той ще бъде щастлив в този смисъл, в който вие разбирате.
Аз имам зачената една картина в ума
си
да
нарисувам.
Какво нещо е свободата?
Хиляда и двеста души [в] дембелханета е имало и тогава султанът казва на своя везир: „Както върви тази работа, от година на година се умножават дембелите.
Няма
да
критикувам, но ще я нарисувам както аз зная, после ще дойде всеки
да
ме коригира.
Свободата ще ви донесе щастие.
Щом достигнете до свободата, тогава няма
да
бъдете подложени на всичките всевъзможни органически промени, които сега стават.
Не е по Аллаха
да
ги оставим
да
измрат.“ Везирът казал: „Много добре, но трябва
да
знаем, кои са хасъл дембели.
Ако е прав, казвам: „Прав
си
.“
Ще запалим дембелхането и които останат най-после
да
излязат, тях ще ги признаем за дембели.
Та, казвам: От гледището
да
славим Бога, туй вътрешното разбиране.
Онези, които веднага излязат, те не са дембели.“ И като запалили дембелхането, останали само двама и като им припарило, единият казал: „Ще изгорим.“ Другият казал: „Как не те мързи
да
говориш?
Отчасти може
да
сте причина.
Като се изнася една идея, има опасност
да
се представи на хората по един начин, че хората
да
не разберат.
Може
да
кажем, че ти
си
причината, но донякъде сте вие.
Казвам: Туй е неестествено, туй е пресилено, но само онези, в които жизненият темперамент преобладава, те са хора тихи, обичат живота, не обичат
да
се карат, лесно се примиряват, политика има в тях.
За една болест една трета от болестта пада върху вас, а две трети са другите.
Като се говори за господари и слуги, ще обидя някого.
Вие по наследство може
да
сте родени от слаби родители: баща ви е бил болен, охтичав, или баща ви бил неврастеник – не сте отговорни вие.
Имат къси пръсти, дебели в основата, имат дебели клепачи, развит врат, къс и дебел.
За цар ако говориш и не
си
внимателен, или за управляващите, за законите ако човек говори и не е внимателен, ние вървим в един свят, човек трябва
да
претегля думите
си
, справедлив трябва
да
бъде,
да
изнася фактите,
да
не пресилва,
да
не прави хората отговорни за сегашните престъпления.
Баща ви, майка ви мъчно може
да
ги поправите.
И нашите религиозни възгледи, и нашите социални възгледи, и нашите научни възгледи, всичко се обуславя от онова, което нашите бащи и нашите майки са вложили в нас или от онова, което ние носим в
себе
си
.
Казва такива смешни неща на своя господар,
да
го разсмива,
да
не би
да
се разболее от големите грижи.
Природата ще хване всички онези, които са работили и ще види на какво основание, всеки трябва
да
даде на какво основание направи тази бомба.
Ние разглеждаме тъй както животът се е развил в частност.
Тя е на мястото
си
.
Ако животните имат някаква религия, тя трябва
да
бъде съвсем друга.
Сега
да
се върнем към онова същественото.
Всеки
да
си
тури нещо в света, което не разбира.
Някой път някои животни, като се намерят пред човека, някое куче, като се намери натясно, коленичи пред тебе, отвори
си
устата, моли се, като че туй животно вярва, че в тебе има някакво съчувствие, че може
да
те умилостиви.
Най-първо вие ще определите вие какво място заемате в природата.
Аз искам
да
ви говоря на един език, донякъде понятен за вас.
Ти затвориш вратата и то започва
да
квичи и ти казваш: „Хайде
да
му отворя вратата
да
си
върви.“ Ако не беше квичало насреща ти, ти едва ли ще
да
го видиш.
Вие
да
имате ясна представа какво е вашето място в природата.
Има страдания в света, може
да
ви обясня как се явяват болестите, мога
да
ви кажа: причината е в млечната киселина или в пикочната киселина или в някои микроби в дадения случай.
Всеки един от вас трябва
да
има горе-долу определено понятие.
От това гледище той трябва
да
се обръща към природата,
да
изучава нейния език.
Трябва
да
се обяснят болестите само на здравите хора, за
да
се ползуват.
Ти после затвориш вратата, без
да
е излязло кучето навън.
Природата има език.
На болните трябва
да
се дадат лекарства.
И то не може
да
разбере защо са го били.
Запример природата казва тъй: „Вода ще търсиш само в долините.
Водата няма
да
я търсиш по планинските върхове.“ Природата казва тъй: „Житото ще го търсиш в долините, няма
да
го търсиш по върховете.“ Тъй казва, ако разбираш езика.
Кажи му: „Така ще направиш, тъй ще постъпиш и след толкоз и толкоз деня ще бъдеш здрав.“ И като станеш здрав, нека дойдат лекарите,
да
дадат всички хигиенични правила, с които човек може
да
живее.
Пак природата казва: „Чистия въздух ще търсиш горе по планината, няма
да
го търсиш долу в долината.“ И здравето няма
да
го търсиш в материята.
Казвам: Основата на всички болести седи в нарушението на първия закон на Любовта.
Материала за здравето ще го търсиш в долината.
Законът на всичките болести на нервната система се дължи на нарушение на закона на Знанието, на Мъдростта.
Здравето ще го търсиш по планинските върхове.
Ако вие искате
да
бъдете здрави хора, в планините е смисълът.
Щом нарушим Истината, известни наши органи ще започнат
да
боледуват.
„Здрав“ вземам, за
да
бъде човек здрав, трябва
да
бъде умен, добър, с отлични чувства и човек с една благородна воля, воля в живота
си
да
знае как
да
постъпва.
Щом нарушим закона на Мъдростта, известни наши органи ще започнат
да
боледуват.
Животните сега са израз на една аномалия, която съществува в природата.
Всичките животни почти са в едно анормално състояние.
Той трябва
да
има висок идеал и този идеал, при външните условия макар
да
го огъват, както вълните един параход, но той трябва
да
бъде тих и спокоен,
да
пори тия вълни, той не трябва
да
се спира с тия вълни.
Та, най-първо Любовта е чистият въздух, от който хората се нуждаят.
Между тях има такава жестокост, че не може
да
си
представите.
В сегашния живот хората живот нямат, трябва
да
се влее нещо ново в човешката душа.
То е туй, което определяше Дарвин със стремежа за живота и борбата им.
Ако в света имате известни мъчнотии, не мислете, че тия мъчнотии са създадени нарочно заради вас.
Тъй, както гледам хората, не виждам нищо ново в техните лица.
Ние ще оставим защо [е] тази борба в природата, ние няма
да
разрешаваме.
Вие страдате – това е случайност в живота.
Аз не разрешавам по единствената причина... Даже за
себе
си
не я разрешавам.
След 10–20 години умре и е определил какъв гроб
да
му направят, колко свещеници
да
го погребат.
Когато виждам 4–5 реки
да
слизат от планината, че се блъскат в някои канари, пръскат се на капчици, ни най-малко не се питам защо.
Ако бяхте взели друг път, може би щяхте
да
ги избегнете.
После някой казва: „
Да
ме погледат.“ Казваш: „Гальовно положение
да
имам.“ Оставете туй гальовно положение.
Онзи кон, като му дадат зобчица, след туй му турят юларя; погладят го по гърба и след туй му турят юларя.
Не може
да
не се блъскат.
Щом минете по пътя, дето има разбойници, вие ще бъдете обрани от тях по всичките правила.
Ако има борба в природата, от планината слизат.
Може
да
е право.
Я ми кажете – след всяко едно галене ще дойде една талига
да
теглите.
Той казва, като влиза: „Ако се нуждаете от нещо, аз съм готов
да
Ви помогна.“ Главатарят казва: „Закъсал съм.
Много съжалявам, че трябва
да
напусна своята служба.
Не може
да
бъда главатар.“ Светията казва: „Имам нещо, с което може
да
ти върна живота.“ – „Ако може
да
ми върнеш живота, аз ще ти върна всичко, което ти вземаха, не само това, но още ще ти дам.“
Туй разбиране... в най-дълбоката древност, във всички имало желание, човек всякога искал
да
разбере живота и
да
се ползува от този живот.
Ако ние не можем
да
влезем в света като този светия, тази работа няма
да
стане лесно.
Ще ти направи един палат, ще те тури и няма
да
бъдеш сам.
И в най-голямата древност у човека имало понятие, че той трябва
да
бъде нещо повече, отколкото е.
Въоръжени трябва
да
влезем.
Няма
да
остави нито слуги, нито животни, но ще те остави
да
се радваш на чистия въздух, на звездите; каквото пожелаеш, ще го имаш.
Даже Адам, първият човек, тъй както първоначално е бил, не е бил доволен от ония познания, от онази свобода, която имал в райската градина, при онези много благоприятни условия.
Сега не искам
да
ви кажа, не искам
да
ви обезсърчавам много, но казвам: Има много неща, възможни за вас в този живот.
Щом пожалееш като Адама, че не ти достига нещо, ще се роди туморът и ще трябва
да
се направи операция,
да
ти извадят две ребра.
Някои подразбират тази райска градина като епоха, една цивилизация, златна епоха на човечеството, когато хората са живели в мир и съгласие.
Даже някои от вас ще изгубите и туй, което може
да
направите.
Отидоха двете ребра на Адама.
Не е доволен, понеже за него се казва, че когато прекарал всичките животни пред него и на всичките животни той е турил по едно име, кръстил ги.
Да
станеш един богат милионер или
да
станеш един учен човек или
да
се запознаеш с един цар?
Той такъв богат речник е имал от думи – на всяко животно
да
му тури име.
Онзи, който иска
да
избере богатството, туй богатство без знание не идва.
[На] всичките имена им дал.
Този, който иска
да
се запознае с царя, това запознанство не става без знание.
Всеки, който даде живот на другите, той трябва
да
има живот.
Ти трябва
да
разбираш характера на този цар, трябва
да
разбираш законите.
Христос казва: „Ти ще дадеш живота на другите, ти ще умреш.“ Как ще разрешите въпроса, ако ти умираш?
Адам, първият човек, е бил отличен зоолог.
То е така: ще умреш, като дадеш живота на другите, но като умреш, пак трябва
да
оживееш.
Ти трябва
да
разбираш живите закони.
И голямото нещастие му се е случило върху него, че на този Адам трябваше
да
му се направи една операция.
Богатството не е някъде
да
го изкопаваш из земята, че всичкото богатство, и в земята въглищата, мините, всичко това принадлежи на известно общество.
Силата е там.
И тази операция направи всичко в рая.
Не мислете, че тези хора, на които сега се дават въглища, всичко това, тези богатства представляват страдания.
Ако не беше операцията, всичко щеше
да
бъде добре.
Тия страдания на хората защо идват?
Един от вас трябва
да
умре.
Ние сега разглеждаме въпроса научно.
Ако двама души се обичат, единият трябва
да
умре.
Казваш: „Господ е направил света така.“ И после страдаш.
Много криво разсъждаваш.
Пък всички са я оскърбили.
Сега може
да
ви обясня.
Аз, като гледам хората, не намирам някой човек, който
да
не е наскърбил истината.
Ти трябва
да
питаш Господа може ли
да
я заколиш.
Когато една мома обича двама момци, готови са
да
пожертвуват всичко.
Но казвам: Адам имаше несполучлива операция.
Тя принадлежи на друг свят, трябва
да
питаш имаш ли право
да
вземеш нещо от нея.
След като изучи животните, той беше господар на всичките животни.
А не
да
постъпиш тъй, както не ти е позволено.
Ние виждаме страданията и търсим причините.
За
да
стане техен син, тяхно дете,
да
живее между тях.
Учен човек е бил Адам, по другите светове е ходил.
Когато големите икономисти в света решат
да
станат богати,
да
увеличат своя капитал, те ще направят криза.
Понеже те обичам, аз ще умра, но ще дойда
да
живея при тебе.
Кризата в света е, за
да
забогатееш.
Той е първият кандидат, тяхното малко детенце.
И в света страданието ще дойде от това забогатяване.
– „Кой
си
ти, мами?
На тях е добре, но на онези, които страдат, не е добре.
“ То се усмихне и казва: „Твоят любовник съм.“ Аз изяснявам само, не ви казвам
да
вярвате тия работи.
В еврейски както е, в превода ще мине тази пръст.
Научно може
да
се изнесе.
Онези, които страдат, и те печелят.
Не е лошо
да
се изнесе.
(Учителят показва пръстта.) Но туй, което посочва пътя ти, какво трябва
да
правиш, туй разумното, пръст е това, от пръст е направено.
Всичките млекопитающи, които живеят между нас – ние искаме правото, искаме закон – тези млекопитаещи, към тях отнасяме ли се както трябва?
Може формата
да
е крива.
Искам
да
изнеса идеята на пръстта.
Няма нещо, за което
да
не помислиш, [и то]
да
не съществува.
Защото тази пръст може
да
стане човек разумен, на разумното трябва
да
се даде известна форма.
„Аз искам
да
стана богат!
Ако онзи велик художник не създаде една форма, ако поетът не напише една книга, ако майката не роди дете, ако добрият човек не направи едно добро, ако красивата жена няма красиво лице, тогава де е реалността на нещата?
Аз трябва
да
му дам.
Нещата са туй, което виждаш.
„Аз искам
да
умра.“ Но не умира, друг е умрял.
Виждането е свързано със знанието на човека.
„Аз искам
да
стана цар.“ Но някой вече е станал.
Ние трябва
да
знаем.
Какво може
да
направя като човек?
Каквото помислим, всичко става.
Не че той проси от мене.
Мислим
да
сме ангели.
И кое не е реално, което не виждаш?
Ако аз изпадна, ако аз се давя, бих желал някой, който е на брега,
да
ми хвърли въжето, за
да
не се удавя.
Всичко, каквото помислим, всичко става, но аз не го зная.
Тогава слепите хора не виждат Слънцето.
В дадения случай не разполагам, тогава би се удавил този човек.
Кои виждат нещата по-реално – слепите, които не виждат Слънцето, или които виждат Слънцето?
Ако той може
да
ме извади от реката, аз ще му бъда признателен.
Може
да
каже: „Аз не искам
да
се жертвувам,
да
се занимавам,
да
се пожертвувам в живота
си
.“
Каквото помислиш,
да
стане.
Ако помислиш
да
станеш цар, друг е станал цар.
Аз съм виждал хора, които отричат, но те са морални.
Ако аз мисля
да
стана богат, друг става богат, но аз съм сиромах.
Дави се някой човек и той, като види, хвърли се
да
го избави, човещина има.
Ако помисля
да
стана здрав, друг е станал здрав.
Слънце има.“ Умният човек казва не само, че му е топло, но казва: „Виждам, че в Слънцето има нещо друго.“ Има друго качество, което ние не схващаме.
Той носи своето Божествено вътре.
Хвърля се, помага и пак
си
заминава.
Живота, който иде от Слънцето, не го виждаме.
Под думата „цар“ разбирам
да
бъда свободен.
А пък другите, които вярват, дойдат до реката и мислят
да
влязат или
да
не влязат, рекъл ли е Господ или не е рекъл.
Ако някой човек се опита
да
каже, че живот иде от Слънцето, ще кажат, че е идолопоклонец.
Докато се накани какво е казал Господ, човекът се удави и той казва: „Господ
да
го прости.“
Не
да
правя каквото искам, но туй, което дава простор на моята душа.
Аз
да
съм цар,
да
управлявам хората, това не е царуване, това е робуване.
Ще оставим този въпрос; той е тъй щекотлив, както красивата жена.
Ти като
си
цар в
себе
си
, свободен в истината, то е царуване.
Една красива жена между двама мъже ще произведе спор между тях, ще се случи нещо неприятно, пререкание ще има.
Казва Писанието: „
Да
бъдем царе и свещеници.“ Всеки трябва
да
бъде цар и свещеник.
Остане ли ти
да
му мислиш, тя, мисълта, не спада към Божествената, тя е човешка.
Красивата жена и
да
е на третия етаж, а те
да
са долу на улицата.
И като го направиш, ти
си
доволен, че
си
го направил и не се питаш: „Защо го направих?
Да
бъдеш със светъл, велик ум,
да
разреши ония, великите въпроси.
Тепърва има
да
се разрешават въпросите в този свят.
Разрешили са много важни въпроси, за които трябва
да
бъдем благодарни.
Та, казвам: Трябва
да
преведем думите му.
И мъже, и жени, и българи, и англичани, и руси, и германци, и американци, туй, което става, тия противоречия, които сега ги имат, те след време ще изчезнат и един ден хората ще образуват едно семейство и всеки народ ще бъде орган на това велико семейство.
Внесли са нещо, не можем
да
отречем.
Той казва: „
Да
живее душата ми и
да
Те хвали.“ За кого живеем ние сега в света?
Ще се образува връзка, всички ще образуват един организъм в зависимост, народите ще се уважават, ще се почитат, както ръцете се уважават.
Някой ще каже: „За синовете
си
.“ Човешките синове умират.
Сега няма
да
изчислявам туй, което нашите предци [са] внесли.
Казва: „Аз живея за народа.“ Утре твоят народ пропада.
Някога. Някои сега го виждат.
Но туй, [което] са разрешили, тяхното знание не може
да
ни направи щастливи.
„Ама аз живея заради жена
си
.“ Умира жена ти.
„Аз живея за мъжа
си
.“ Умира мъжът ти.
Туй значи
да
живее Бог в нас и ние
да
живеем в Бога.
„Аз живея за баща
си
.“ Но и той умира.
Да
постигнем копнежите на нашата душа, копнежите на нашия ум, копнежите на нашето сърце.
„Аз живея за майка
си
.“ Но и тя умира.
И трябва
да
търсим изгубеното, което Христос донесе.
Адам в рая имаше една голяма вътрешна тъга, образува се един тумор вътре в него, отзад на гърба му.
Има предание в еврейската кабала, един еврейски мит, че се образувал тумор на гърба, нещо много тежко му станало, счупил му двете ребра, мъчил се, дълго време го носил на гърба
си
и най-после Господ е трябвало
да
го приспи, че тия двете връзки като ги отрязал, той казал: „Брей, това ли беше, дето ме мъчеше!
И туй, което не умира, което виждам във всичките хора, и туй, което не умира, само то заслужава
да
го обичаме.
Аз поддържам учението: Не може
да
обичаш туй, което умира; може
да
обичаш само туй, което не умира.
Защо
си
се качило на гърба ми?
“ Тя казва: „Понеже бях толкова свенлива, не исках
да
те безпокоя, затова се качих на гърба ти.“
Сега аз искам, като се посмеете,
да
разбирате не външната форма, но
да
разбирате сегашната жена.
Тя никога няма
да
се качи на гърба на мъжа
си
.
Аз виждам някоя жена плаче за мъжа
си
.
Та, искам
да
ви наведа.
Всичко, което става, като се посмеете,
да
мислим,
да
бъдете свободни, защото мога
да
ви наведа в една реч.
Сериозни можем
да
бъдем при погребението на един заслужил,
да
плачеш, че е умрял.
Може
да
бъдете при един фалирал търговец.
Да
ме прости Господ,
да
дойде сега.“ Неутешима е.
Той, като умрял, шепне ѝ: „Как
си
сега?
Но то не разрешава въпросите.
Плачът създава нещата.
Туй, което създава, не го туряйте
да
освобождава.
Тези неща сега аз не искам
да
ги доказвам.
То не освобождава, то твори нещата.
Туй, което освобождава, то е друго.
Щом плачеш по малко, умереният плач, всеки ден по 5 минути, 5 минути на обед, 5 минути вечер, 5 минути
да
поплачеш е хубаво.
Пита ме някой: „Как виждаш?
Ако вземем ние ембрионалният въпрос как седи, вие разглеждате зараждането на човека в утробата на майка му.
“ Виждам го.
Ние, както го виждаме на 9 месеца.
Как го виждам, не го зная, може
да
ви кажа, че го виждам.
Тъй, както ние го следим, в онзи велик развой на живота, природата има един паралелизъм, само че той се отличава по дължината на времето, в което се развива.
Човек в утробата на майка
си
е достигнал до процеса и след като се развие неговият мозък, устрои се стомахът му, храни се, най-после се сформират белите дробове.
НАГОРЕ