НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
639
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
639
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Земята на живите
,
НБ
, София, 10.12.1933г.,
Вие може
да
постъпвате както искате.
Ако това вещество го храниш, то е в състояние
да
се справи с всички мъчнотии в света.
Казвам: В природата има един начин.
Ако знаеш как
да
храниш своя мозък, и целият пъкъл, всички сили
да
се съберат, пак не може
да
победят мозъка.
Ако аз съм директор на банка, така бих желал
да
постъпят.
Ще взема един стих, който съвременните хора, както и в старите времена най-напредналите души в човечеството, са изучавали този език на природата.
Вие ще кажете: „Как
да
не могат?
Аз веднага ще дойда и ще кажа: „Има нещо, умен е.“ Някой път обичаш един слуга защото е умен.
Техните учители – гениите, светиите, и те са изучавали този език на природата.
“ В мозъка се развива такава грамадна енергия и такава топлина, в която всички лоши духове се разтопяват.
Някой път човек казва: „Трябва
да
бъда силен.“ Силата на човека седи другаде.
Аз го наричам живия език на природата.
Ти може
да
влезеш,
да
завъртиш един ключ, щото
да
направиш много работи.
Но само веднъж може
да
направиш едно престъпление.
Всеки, който иска
да
има правилно понятие за живота, той трябва
да
изучава езика на природата.
Вие ще кажете: „Не може
да
се разтопи.“ Там е вашето нещастие.
Втория път, ако ти не можеш
да
поправиш погрешката, ти ще изгубиш своята свобода.
Щом направиш погрешката, казвам: „Радвам се, че
си
свободен.“ Като изправиш погрешката, казвам: „От тебе нещо става.“ Щом може
да
направиш погрешка и може
да
я изправиш, от тебе може
да
стане нещо.
Понеже не сте ги разтопили,
да
.
Щом ти виждаш, че можеш
да
дишаш, с дишането свършва работата.
Много неща, много навици трябва
да
се разтопят.
Аз
да
ви кажа защо не сте свободни.
Според мене ето какво определя свободата – негативно определям.
Може животните
да
са минали по пътя на човека.
Човек, който направи погрешка и не може
да
я изправи, той е роб.
Като дишаш, чрез живота, който възприемаш, тогава ще дойдеш
да
направиш опит.
Следователно, негативно за
да
определя свободата: ще направиш един опит, ще направиш една погрешка, казваш: „Аз съм свободен и
да
изправя погрешката.“ Ти
си
свободен.
Положителната страна: ти може
да
направиш едно добро – свободен
си
.
Щом не правиш добро, ти
си
роб.
Щом ти не
си
щедър, ти
си
роб; щом
си
щедър, ти
си
свободен.
Сега няма
да
се спирам, както материалистите определят кое е право и кое е криво.
Щом се учиш и любиш науката, ти
си
свободен; щом кажеш: „Това не ми трябва“, ти
си
роб, ти не
си
свободен.
Който влезе, не може
да
седи.
Ние разглеждаме живота от съвсем друго гледище.
Щом ти ревнуваш, ти не
си
свободен, ти
си
роб на ревността.
Казва: „
Си
[ле]н пламък има.“ – „Свикнал съм.“ Другите бягат.
Страданията имат смисъл.
Щом
си
страхлив, ти
си
роб на страха.
Сега не го употребявам, защото нямам нужда.
Когато човек изгуби своите пари, човек страда.
Казвам: Трябва нова психология, от която постоянно
да
се освобождаваме.
Тези условия трябваше
да
ги преработя.
Когато загуби своето здраве – страда; когато загуби своето знание – страда.
Вие сега се занимавате с разрешаването на социалните въпроси: колко ще живеете.
Каквото изгуби човек, все страда.
Ако знаете
да
дишате добре, не както учат сега, но има един вътрешен начин, който може
да
се покаже; аз не искам сега
да
ви турям в един крив път.
Като започнете
да
дишате, вие милионери няма
да
станете; ако дишате правилно, вие виртуози няма
да
станете; ако дишате правилно, вие пехливани няма
да
станете, но ще станете един здрав човек, който може
да
използува в дадения случай ония условия, които природата му е дала.
Но ако човек разбира езика на природата, той никога няма
да
страда, защото съществува един закон: всяка печалба води една загуба след
себе
си
и всяка загуба е път за една печалба.
Природата е определила възможностите, при които той трябва
да
живее.
Така седи законът в природата.
Ти не може
да
се отдалечаваш от нейните граници.
Цяла наука [е], човек може
да
направи туй.
Трябва
да
дойде една загуба, за
да
дойде печалбата.
Имаш право
да
се отдалечиш само когато изпълниш това, което ти е дала.
Трябва
да
дойде едно болезнено състояние, то е едно приготовление за здравето.
Нямаш право нищо друго
да
изпълниш.
Но
да
влезеш в огъня не е голямо изкуство.
Ако това, което тя ти е дала, не
си
свършил, какво ще свършиш?
Да
се учиш и
да
приемаш живот от въздуха, това е една отлична наука, защото в него седи твоето бъдеще, в него седи твоето щастие – на тебе и на хиляди поколения, които ще дойдат след тебе.
Не може
да
живееш, ако не дишаш.
Какво иска един бръмбар от природата?
То не е само за сегашния живот, но и за бъдещия живот, няма
да
изчезнеш, ти ще живееш на Земята.
И детето с първата вдишка от утробата на майка
си
започва живота.
Този бръмбар, ако го турят във всички училища, може ли
да
стане учен човек?
Казваме: „Живеем в Земята“, но животът в Земята се разбира там, дето Провидението, Бог, е вложил всичките блага.
То не живее в утробата на майка
си
.
Трябват му милиони години
да
бръмчи.
Хората сега трябва
да
се учат, трябва
да
се учат от благата, които може
да
възприемат.
Нему му трябват милиони години
да
минава през 400–500 000 форми, докато дойде до формата на един човек.
Та, казвам: Ако по този начин хората биха живели, то животът може по-лесно
да
се поправи.
Докато той мине от формата на един обикновен човек и
да
дойде до формата на един гениален човек, трябва
да
мине през хиляди форми.
А пък
да
станеш един светия, трябва
да
минеш през 2000 форми.
Може би по този път, по който оправяш живота, той пак ще се оправи, но той няма
да
се оправи тъй, както ние мислим.
Първият плач показва, че започва
да
живее.
След като
си
минал милионите години на животните, като човек
да
изминеш тия форми.
Едно хилаво поколение, едно поколение, което не диша, ще има след
себе
си
един род по-слаб.
Едно израждане ще има в храната, в дишането и в мисленето.
Някога ние се заблуждаваме, но животът всякога показва докъде сме достигнали.
Източните народи, в техните школи като постъпи един ученик, първото нещо, те го учат
да
диша.
Един човек, който правилно диша, той не може
да
има несрети в живота, понеже той се нагласява ритмично.
Казваш: „Аз съм човек, аз имам право.“ Ти, като човек, Господ ти е дал една сила, с която дяволът не може
да
те повали.
Здравия човек всеки може
да
го приеме.
Ако дяволът те тъпче, какъв герой
си
, я ми кажи?
Казвам: Сега животът зависи от дишането на човека.
Любовта може
да
се прояви само при здравия човек.
Тази любов е едно богатство, което той носи.
Едва сега нашите учени хора започват
да
изучават дишането от друго гледище.
По някой път аз съм привеждал примера: Една красива мома като дойде, ти веднага
си
разположен
да
направиш услуга.
Като погледнеш красивия човек, нещо хубаво излиза.
От туй гледище всичките болести водят началото
си
от дишането.
Ти
си
готов
да
се жертвуваш.
Казват: „Сега Кольо ще загази.“ И действително, в борбата, в първите 35 минути почти загазил, но във второто време като дигнал Голиата във въздуха, гътва го на земята
да
стъпи отгоре му.
Като дойде някой друг, стисне те нещо, не даваш.
Казва: „Българин съм.“ Ако този наш Кольо може
да
извърши такива работи, вие от него по-слаби ли сте?
Казвам: От кои трябва
да
бъдем ние?
Не ви привеждам примери [от] преди 20 години, но сега всички вестници пишат.
Ние всички трябва
да
бъдем от тези, дето казва Христос: „Така
да
просветнат делата ви пред человеците, че като ги видят,
да
прославят Бога.“
Да
бъдем носители на Божественото.
Всичко е механично.
Онзи, който не диша правилно, и
да
е богат, ще дойде до най-голяма сиромашия; но ако диша, той е силен.
Той е научил силата на дишането.
Ако знаеш как
да
дишаш, казват източните народи, може
да
оправиш работите
си
.
Той има крайно самообладание, човек на физическото поле.
Ако не знаеш как
да
дишаш, ти ще забъркаш работите
си
.
Той казва: „Каквото и
да
стане, мен
да
ме гътнат на земята не може.“ И на опит досега не са го гътнали.
Сега, западната наша култура, по някой път ние се самозаблуждаваме, като четем разни книги, разни идеали.
Ако го гътнат, друг въпрос, но засега няма по-силен във физическо отношение като българите.
Бог може
да
направи една вдишка за милиони години и като издъхне, създава светове.
За
да
се постигнат тия идеали, на хората трябва ум, трябва живот.
Привеждам този пример не
да
ви стимулирам, но
да
ви покажа какво може един човек, който знае.
По кой начин ще постигнем живота, ако няма откъде
да
черпим?
Във воденицата може
да
се търкаля колелото, ако тече вода.
После, ако този Кольо пехливанин измени живота
си
, ако престане
да
диша, ще
си
изгуби силата.
Ако няма вода, която
да
кара туй колело, тогава условията на живота няма
да
се сложат тъй добре.
Не е време за обезсърчение,
да
мислим
да
умираме,
да
се оплакваме,
да
пишем романи,
да
припадаме, че ревматизъм, че коремоболие, че главоболие, че неврастения, че хиперстазия, че чума... Оставете тези, те са думи без съдържание.
Ако дишаш дълбоко, никаква чума не може
да
те хване; ако не дишаш дълбоко, всички чуми ще те хванат.
Рибата, която е родена от риба, знае
да
плава.
Противоречия, които духовните хора са създали.
Птицата, която е родена от птица, знае
да
хвърка.
Всякога човек трябва
да
разбира живата природа.
Човек, който е роден от Бога, как
да
не знае
да
направи туй нещо?
Ти силата може
да
я имаш в запас, няма
да
носиш тази сила всякога със
себе
си
.
Мене постоянно ме питат защо природата е създала нещата така.
Може би преди 15 години в Америка се яви една мома, тя имаше известна сила.
Друг е въпросът защо Господ създаде нещата така.
Защо Господ създаде света така?
Значи тя е по-силна от 12 души.
Живее онзи, който обича или държи Любовта в сърцето
си
.
Вземат, че го свържат с менгеме – като тури ръката
си
, туй дърво става на пластове.
Дишането е процес
да
възприемеш живота.
Защо природата създаде нещата така?
Отде иде тази сила?
Казвате: „Така е родена.“ Всеки е роден, всеки има тази сила.
Щом дойде знанието, свободата в света ще се яви.
2.
Пътят към свободата
,
ООК
, София, 13.12.1933г.,
Или с други думи – трябва
да
бъдем носители на Божествените идеи в нас.
И при това щастливият човек иска
да
отиде при Бога.
Трябва
да
знаем, че някой път сме носители на човешките идеи и чувства, а пък човешкото не носи свобода.
И нещастният иска
да
отиде при Бога.
Онова, което освобождава е само Божественото в света.
Един човек, който е живял преди повече от 2000 години – Исая, има много по-верни схващания за онова, което е в природата, отколкото мнозина сега.
И всеки един от вас трябва
да
се научи
да
различава Божественото и като се научи
да
го различава и
да
го следва, той ще бъде свободен.
Онзи, щастливият, който иска
да
отиде при Бога, той е далеч.
И тогава ще може
да
придаде на другите това, което е придобил.
Познанието е едно въведение, едно встъпление към онова, което човек трябва
да
знае и към онова, което човек може
да
направи.
Той трябва
да
се върне.
Или
да
спомогне и те
да
придобият своята свобода.
Някой може
да
каже, че има познания.
Той мисли
да
стане по-щастлив.
Той може
да
има едно относително познание.
Не, той трябва
да
стане нещастен, защото за
да
отидеш при Бога ти трябва
да
станеш нещастен.
В тази глава се употребяват думите: „Аз Господ.“ Това значи: „Аз съм любов, знание, свобода, истина, живот в света.“ Всичко в света е изявление на Божественото.
А
да
се отдалечиш от Бога, трябва
да
станеш щастлив.
Въздухът ти казва: „Само при мене може
да
имаш живот.“ Ако той се оттегли, ти какво ще имаш?
Какво значат думите на едно животно, ако то каже: „Аз искам
да
отида при човека.“ Всички са били свободни.
Чрез водата ще придобиеш нещо, но във въздуха ще живееш.
Вие мислите, че само младите трябва
да
пеят, а старите трябва
да
мълчат.
Волът е дошел при човека
да
го върже с въже и
да
го тури в обора.
Ако разбирате какво нещо са хляб, въздух, вода и светлина и онези методи, които са свързани с хляба, водата, въздуха и светлината, вие ще имате вече едно разрешение.
Аз казвам тогаз: Болните трябва
да
лежат, а здравите трябва
да
ходят.
Здравият ще ходи, понеже не може
да
лежи, а болният не може
да
ходи.
За здравия е наказание
да
лежи, а за болния е удоволствие
да
лежи на кревата
си
.
Те казали: „
Да
си
вървим.“ Човекът им казал: „Не, при мене ще седите, докогато аз желая.“ И до сега човек държи своите гости, угощава ги и не ги пуща
да
си
вървят.
Y е умствения свят, а пък Z е начина, по който човек може
да
стане добър.
Това е само едно пояснение, за
да
дойдем до една истина, която спомага за растежа на човека.
Това е един символ, който е верен.
И като станеш добър, можеш
да
правиш всичко в света, т.е.
Това, което става отвън, това става и вътре в нас, в моята душа и във всички хора.
можеш
да
превръщаш злото в добро.
Всеки един човек има една потаена идея – иска
да
се издигне и
да
заповядва на света.
Това разбирам под думите:
Да
няма зло.
Повече нито един милиметър на можете
да
израснете.
Тази идея е скрита в него, даже и най-благочестивият и светията знае това и се бори.
От азотната киселина може
да
се получи глицерин.
Онзи, който иска
да
заеме пари от банкерина, обикаля около него, но като му вземе парите, няма го никакъв вече.
Любовта е мощната сила.
Един американски проповедник, който бил два метра висок, се качил на амвона и чел: „Апостол Павел казва: Ако има някой
да
се хвали в плътта, аз повече.“ Във физическо отношение ние не можем
да
се похвалим.
Една котка обикаля около тебе, но като ѝ дадеш парче месо, тя
си
отива и не се вижда вече.
С любовта трябва
да
работиш не само като едно приятно чувство.
И със своята сила човек не може
да
се похвали.
Една мома носела една оскубана кокошка и я оставила на верандата.
Донякъде може
да
се похвали със своето знание.
Единственото, с което човек може
да
се похвали, то е неговата доброта.
Животът седи в един ум, който просвещава, в едно сърдце, което облагородява и в една воля, която освобождава.
Ще ви поставя сега
да
мислите върху въпроса: Какви трябва
да
бъдат вашите отношения към природата, към Бога?
Какви трябва
да
бъдат вашите отношения към един човек, който ви е направил най-голямото добро или ви мисли най-голямото добро?
Аз мисля, че вие всички трябва
да
бъдете носители на Божественото.
Ти не
си
ли бил онзи, на когото кокошката е взета?
Да
оставите на заден план, всички ваши стари идеи и
да
се постараете
да
реализирате вашите светли мисли.
Изисква се смелост в дадения случай.
Ние сега искаме
да
станем щастливи без Божественото.
Само чрез нея, човек може
да
постигне желанията, които има.
Домакинята не трябва
да
оставя кокошката на верандата.
Никога човек не може
да
успее, без един светъл ум, без едно добро сърдце и без една силна воля.
Тя, като я оскуби, трябваше
да
я заключи в долапа.
Но силната воля в какво седи?
Нека всичко това
да
остане
да
работи във вас!
В света почти всички хора ще се разочароват.
До колкото ние ставаме по-умни, по-добри и по-силни, до толкова ние растем.
От учения ще дойде по-учен, от силния ще дойде по-силен, от красивия ще дойде по-красив.
Ние трябва
да
израснем.
Дан Колов, в Париж, победил турчина.
Не е въпроса в страданията.
Никой не може
да
избегне страданията.
Ако някой мисли
да
избегне страданията, той се мами.
Какво трябва
да
правиш?
Но ще посрещнете страданията разумно и ще извадите онова доброто, което е в тях.
В страданието има една хубава страна.
И може би, като се минат пет години, след преживяното страдание, вие ще почувствувате хубавата му страна.
Ти казваш: „Повече не ми трябва.“ Ти
си
турил 10 килограма на гърба
си
за екскурзия и казваш: „Не искам
да
се уморявам.“ Тръгнеш на планината и
да
допуснем, че нямаш нищо на гърба
си
.
Аз говоря не за онези страдания, които ние
си
причиняваме, но има едни страдания, които са необходими, един вътрешен подтик за човека.
Тогава изпадаш в друга мъчнотия – ще искаш храна от другите.
Не
си
разрешил въпроса.
И следователно, човек, който е минал през големи страдания, е издръжлив повече, има по-други разбирания.
Ние всички искаме
да
се освободим от мъчнотиите, но трябва
да
знаем, че мъчнотиите носят известно количество храна.
На вас ви трябват някои методи, с които
да
работите.
Всяка мъчнотия носи нещо ценно в
себе
си
.
Например, някой път вие казвате, че човек трябва
да
се моли.
Като казвам, че без тях е два пъти по-лошо, разбирам света, както сега е създаден.
Идеята
да
се молиш, трябва
да
бъде много ясна за вас и определена.
Следователно, всяка една мъчнотия, която се заражда във вашата душа, или във вашия ум, където и
да
е, ще намерите нейните разрешения.
Какво разбирате вие по думите: „Трябва
да
ядем!
Вие всички сте учили, имате едно неизвестно „х“, имате друго неизвестно „у“ и трето неизвестно „z“.
Трябва
да
ядем, трябва
да
пием вода, трябва
да
дишаме, трябва
да
гледаме, това са необходимости.
Като ядеш, като пиеш вода, като дишаш, трябва
да
се молиш.
Дали ще изникне или не, това е неизвестно.
Ти, като престанеш
да
се молиш, с тебе ще се случи това, което никога не
си
сънувал.
Когато аз разглеждам въпроса за един човек, дали той ще успее, дали той ще поумнее, за мене това е „игрек“.
Ти казваш: „По кой начин
да
се моля?
А когато искам
да
зная, дали този човек ще бъде добър, дали ще има някои постижения, за мене това е „зет“.
Всяка една буква, всеки един символ, съответствува на известна идея.
Ще почнат
да
свирят и след това ще имаш един главен инспектор, диригент вътре и след това диригентът ще каже: „Движение на вътре.“ И след това ще дойде ново парче, което ще се постави от двамата помощници на диригента.
Хикс, както е турен в математиката, крие една велика тайна, която математиците разглеждат само частично, само физическата страна.
Питам: Ако човек нямаше зъби, език, уста, ръце, как щеше
да
яде?
В сегашната математика се разглеждат въпросите на силите, които действуват чрез точките, линиите, плоскостите и равнините.
Как трябва
да
се разправиш със страданията?
Те разглеждат всичките тези сечения, ъгли или всевъзможни движения, което едно физическо тело може
да
направи.
Ще дойдат на помощ твоят дух, твоята сила и твоята доброта.
Някои математици се спират върху разумните сили, които действуват, но повечето математици, разглеждат само външната страна, спират се на резултатите, които се получават.
Само като сдъвчеш това страдание, ще го възприемеш в ума
си
, в сърдцето
си
и ще стане цял един процес и всичко това трябва
да
се смели добре и чрез опитността, която извадиш, ще разбереш ползата от страданието.
Например, разглеждат движението на луната, на слънцето, вземат в съображение с каква бързина се движат.
Ако ти това страдание, като храната не го сдъвчеш и не туриш течности в стомаха
си
, тогава е безполезно.
Имат
си
известни правила, известни закони.
Ти казваш: „Не може ли без страдания?
Някои даже вие не ги знаете.
“ Може, но без страдания животът не може
да
се прояви.
Страданието, това е облеклото на самият живот.
Изчисляват колко милиона години ще вземе на слънцето
да
се завърти около един център.
Самият живот носи страданието в
себе
си
.
Този човек, който е започнал
да
се движи около онзи център, около който се движи слънцето е по-напреднал.
Умните хора, които разбират, виждат добрата страна на страданието.
Онези, които не разбират, не знаят какво нещо е страданието.
Някои казват: „
Да
вярва човек е глупаво.“ Аз правя едно възражение на това.
Онези, които преценяват страданието, са много разумни същества.
Но, като го стисне, детето може
да
страда.
Даже напредналите религиозни хора се намират в най-високата стадия на животинското състояние.
Нима онзи, който ви е причинил страдание, нима той мисли зло?
Не, той може
да
ви причини страдание от много голяма обич.
На онзи ученик, който е в училището, учителят му е причинил страдание и му е турил слаба бележка, но той няма лоша умисъл.
Ако ние сега намираме, че светът, както сега върви, не е добър, какъв план бихте дали вие?
Ако ни попитат как бихме искали
да
се уреди животът ни, как ще го уредим?
Един адепт е проводил двама свои ученици
да
се учат в света.
Ако дадем друг някой план, той ще има много по-лоши последици, отколкото сега имаме.
Но страданията не трябва
да
се повтарят по един и същ начин.
Не трябва
да
предизвиквате едно и също страдание.
Всяко едно страдание трябва
да
е подтик към друго страдание и чрез него вие трябва
да
се повдигнете в умствено и във всяко отношение и
да
придобиваме сили.
“ Едната казала: „Аз я взех по-рано, тя иска
да
ми вземе хапката, това богатство.“ Учениците казали: „Не можете ли
да
се примирите по някакъв начин?
Чрез мъчнотиите, вътре в човека, се произвеждат ония сили, чрез мъчнотиите в човека се произвеждат силите.
Върху нея се гради моето щастие.“ Всичкото щастие на мравката, според нея, е в тая малка трошичка.
Вие, като разрешавате разумно мъчнотиите, развивате вашите сили.
Когато вие излезете като борец,
да
не станете посмешище.
Има ли някой от вас, който
да
не се спъва от такива трошички?
Трябва
да
схващате живота малко по другояче.
Няма
да
го доказвам, това не ми е целта.
Рибите казаха: „Хайде
да
попеем!
От това положение всеки един трябва
да
излезе.
“ И станаха птички и почнаха
да
пеят и намериха кафеза.
У вас седи идеята: „Не може ли някой
да
ни избави от това положение?
Сега птичките трябва
да
се упражняват
да
излязат от кафеза навън.
“ Онова пиле, което е турено под квачката, и което е в черупката, само трябва
да
излезе навън.
Самото пиле трябва
да
извърши известна работа.
Най-после придобиха един идеал и казаха: „Трябва
да
се хвърчи и
да
се пее!
Господ върши работата, както квачката, но има един процес, една малка работа, която ние трябва
да
свършим.
Ще клъвнеш черупката, ще я пробиеш, ще излезеш вън и ще стъпиш на краката
си
.
А пък
да
стъпиш на краката
си
, това значи
да
стъпиш на доброто, което е в тебе,
да
застанеш на онова, разумното, с което всякога може
да
работиш и
да
бъдеш победител в света.
Не
да
се заробваш, но
да
се освобождаваш,
да
освобождаваш
себе
си
и окръжающите.
Аз се досещам малко, но искам
да
проверя дали моята идея е права.
Добрият човек се отличава по това, че той навсякъде освобождава.
Деветдесет и девет процента съм уверен, но ми липсва само един елемент, за
да
се потвърди.
Например вървите по полето и виждате едно зрънце, над което има една плоча.
Защото след като са пели, намерили са кафеза, ограниченията и казват: „Не
си
струва
да
пееш.“ И почват
да
мълчат.
Ако една птица не пее,
да
отворят кафеза и
да
я пуснат.
Старите са умни, те мислят
да
излязат от кафеза навън и за това не пеят.
Но ако аз бях една птица, която пее, не щях
да
млъкна, но щях
да
пея така, че
да
се разтопят всички телчета на кафеза и
да
стана свободен.
Това пение в кафеза
да
изчезне, но
да
пея свободно в природата.
Не
да
пееш и
да
се окайваш, вътре в
себе
си
, но
да
знаеш, че пеенето е една сила.
Имаме пред вид, чрез пеенето
да
се усили вашата дихателна система.
За това ви поощрявам
да
пеете.
Някой казва: „Пеене не ми трябва.“ Но човек, който не пее, мъчно може
да
има постижение.
В дадения случай, всяка една мъчнотия, която ви се явява, е предметно учение.
Не за хората отвън
да
пее човек, но в душата
си
да
пее винаги.
Гдето и
да
е, по пътя, у дома
си
и пр.
Ще кажете: „Защо света е така създаден?
Да
ви дам сега едно обяснение на първото упражнение.
Едно време вие сте били мъртви и не сте могли
да
мърдате.
Но всички задачи трябва
да
се разрешат.
Сега Бог ви е дал едно тело и вие дигате ръцете и казвате: „Господи, едно време не можах
да
си
дигам ръцете.
Не е въпросът защо така ние живеем, а въпросът е как трябва
да
се живее.
Благодаря ти, че ги дигам.
Да
допуснем, че са затворени в клетки един вълк и една овца.
Едно време не можех
да
клекна.
Благодаря, че клякам и ставам.“ Трябва
да
преведа тези думи.
Сега вие ще кажете, че единият и другият се нуждаят от свобода.
Така е, но ако пуснете този вълк, вие най-първо трябва
да
го превъзпитате.
Ти казваш: „Упражненията са глупави работи.“
Да
кажем, че ти искаш
да
седнеш на един стол.
Всичките му заемодавци ходят
да
го гонят.
А пък, като станеш, ти се упражняваш в лекцията, която ти е дадена.
Овцата е изяла тревата, но дава мляко и вълна – плаща.
Ако вие не можете
да
изпратите една хубава мисъл или едно чувство или не можете
да
направите една хубава постъпка, тогава вие сте в положението на вълка.
Във всяко едно ходене, трябва
да
има смисъл.
Вълк е онзи, който не плаща, при своето земане от природата.
При движение на десния крак, левия крак, дясната ръка, лявата ръка, всичко това, ти трябва
да
го превеждаш.
Та казвам, под вълк всякога се разбира едно същество, което няма правилна връзка с природата.
До сега никой не е намерил вълкът
да
е оправен, той е все сухичък.
То е ценно, само когато е на местото
си
.
Коремът му е хлътнал и никога не можеш
да
видиш вълк
да
си
е дигнал опашката нагоре и
да
я маха.
Всичките движения, турени в своите линии, плоскости и повърхнини, турени на своето место, имат добър резултат.
Той е много досетлив и благодарение, че в него липсва обонянието.
Когато човек мисли, той трябва
да
постави своята мисъл или в центъра или в нейната линия, или в нейната повърхност, или в условията.
Ако в него имаше силно обоняние, той щеше
да
бъде два пъти по-лош.
А когато се казва, че човек трябва
да
стане като малко дете, по това се разбира, че той трябва
да
бъде разумен.
Но той вижда много надалеч.
Когато се наведеш, ще кажеш: „Благодаря ти Господи, че мога
да
се навеждам.
Като погледне от далеч стадото, той вижда коя е най-тлъстата овца.
Едно време не можах
да
се навеждам.“ Дигна нещо.
Зарадвай се, че можеш
да
направиш едно малко добро.
От това, което съществува в природата, ние трябва
да
извадим поука,
да
се учим.
Ангела идва, навежда се и ти помага.
Не трябва
да
се възмущаваме от лошите хора.
Трябва
да
преценим техните постъпки.
Когато ангелът те види в голяма мъчнотия, ще
си
каже: „И аз бях едно време в такова положение.
Я,
да
му помогна!
Ти трябва
да
направиш, във всички случаи, най-малкото добро.
Това събиране е за вълка, а е изваждане за овчаря.
Вие всички седите и казвате: „
Да
станем добри!
Като завършим развитието
си
и станем като ангели, тогава ще правим добро.“ Не, сега трябва
да
правите упражненията, сега трябва
да
правите доброто.
Вълкът изяжда овцата, след като я разкъса.
Ако беше верно всичко това, което мислите за мене, аз щях
да
съм най-големия глупец.
Овчаря
си
е умножил знанието.
Аз не дойдох, за
да
си
дадете мнението за мене.
Вие трябва
да
се учите и нищо повече.
Вие имате едно мнение за
себе
си
, какъв сте вие.
Аз не мога
да
позная Бога вън от
себе
си
.
И после, всякога мога
да
позная истината, дали право мислите или не.
“ Някой
си
е затворил очите, тъмно му е и не може
да
ходи.
Тогава
да
си
отвори очите, за
да
приеме светлината.
Всеки един човек е една възможност за тебе
да
можеш
да
се ползуваш и тогава няма
да
се спъваш.
“ Нека Кришна Мурти
да
отговаря за
себе
си
.
И после вие, който минавате за почетен човек, не можете
да
си
дадете отчет, защо сте го ударили и казвате: „Не можеше другояче.“ Питам тогаз: Само един начин за разрешение ли има в света?
Каква поука ние можем
да
извадим?
Защо именно вълкът, след като вземе тази овца, защо той не стане овчар
да
я пасе, а я изяжда?
Ако искате
да
ви покажа нещо съществено, аз съм готов
да
ви покажа.
Вие не знаете
да
пеете.
Мога
да
ви покажа някои правила за пеенето.
Трябва ред разсъждения, за
да
изясните характера на вълка, както в математиката има ред методи, чрез които се изясняват сложните въпроси.
Но
да
седна
да
ви забавлявам, не.
Аз
си
имам друга работа.
Когато
себе
си
забавлявам, аз забавлявам и другите.
Но, когато
себе
си
не забавлявам, аз и другите не забавлявам.
Когато на
себе
си
пея, пея и на другите.
Но когато на
себе
си
не пея, не пея и на другите.
Вие искате
да
обръснат цялото лице без пари.
При сегашните условия,
да
се бръсне човек не е изкуство.
Защото в тази брада могат
да
влязат паразити.
Американците, които много се бръснат, страдат от гърлоболие.
Аз им казвах: „Мислих ви, че сте умен народ, не
си
бръснете брадата и ако се бръснете, турете
си
поне шалове.“
В този клас, всички вие сте заприличали на американците.
Ти искаш
да
бъдеш смел в живота.
Ти не може
да
имаш постижение в живота
си
, ако лъжата и страхът вървят заедно в твоя живот.
В думата „бръснене“ трябва
да
се намери съществената идея.
Трябва
да
се очисти езика.
Под думата „бръснене“ трябва
да
се разбира снемане на космите от лицето и никакво друго значение
да
не ѝ се дава.
Ще ви приведа два примера, за
да
се ползувате.
Не съм ги привеждал до сега.
Няма какво
да
ги пишат.
На вас са ви потребни един отличен ум, едно отлично сърдце, една отлична воля и една душа и един силен дух.
Това трябва
да
развиват сега всичките.
Върви из гората и вижда един разбойник, който седи със своето оръжие и казва на адепта: „Стой!
“ Адепта му казва: „Виждам, че имате нужда“, и му дава.
На млади и стари един ден, ще ви държа една лекция, как трябва
да
постъпвате.
– „Не каквото искаш ще ми дадеш, но каквото имаш ще ми го дадеш, всичко.
Няма
да
ви критикувам, но ще ви кажа от какво зависи щастието и успеха на един човек.
Ще сложиш всичко или ще свърша с тебе.“ Адепта казва: „Вземи това, което ти давам, ако искаш
да
бъдем приятели.
Ако не искаш
да
вземеш това, което ти давам, ще ме опиташ.“ Адептът го хваща, връзва го и
си
тръгва по пътя.
Едно нещо е важно: че не могат
да
бъдат, при сегашните условия, всички хора щастливи, в дадения случай.
Това е природата.
Каквото ти дава, вземи го и
си
върви.
Но в дадения случай и вълкът може
да
бъде сит и агнето живо и овчарят задоволен.
Втори пример, как
да
разрешавате противоречията в света.
Това трябва
да
направите вие.
Този пример, който ви давам, няма
да
го разправяте.
Човек е минал през епохата на вълка и той носи характера на вълка в
себе
си
.
Нямате право
да
го разправяте.
И всичките тези характерни черти, той трябва
да
ги присади в нещо мощно.
Един богат, скържав милионер обичал
да
се бръсне, в модерния свят, по няколко пъти в седмицата и дето отивал, в бръснарницата казвал, че няма пари и
си
отивал.
Но не само
да
се изправим, но и
да
използуваме скритите сили, които лежат потаени в нас.
И всички бръснари се изпоплашили.
Някои от вас сте вече на 45–50 години и казвате: „Какво трябва
да
се прави вече?
Най-после той влиза при един умен бръснар и пита: „Може ли
да
ме обръснете?
“ – „Може.“ Бръснарят взема сапун и го насапунисва много хубаво и обръсва го на половина и казва: „Аз
си
свърших работата.
Сега може
да
сте стар, но на онзи свят ще бъдете деца.
Имам договор с Господа, половината бръснене без пари – за Господа, а за другата половина трябва
да
ми платиш.
От тук ви носят на тарга 4–5 души, а пък на онзи свят ще бъдете толкова леки, че ще се погледнете пак в ръцете на майка
си
.
Сега, ако ми платиш, ще обръсна другата половина.“ Изважда богатият, както е намазан със сапун и дава му една английска лира и му казва след обръсването: „Виждам, че
си
много умен, като
си
направил договора с Господа.
Виждам, че бръсненето ти е много хубаво.“ И друг път, като влизал в бръснарницата, плащал много хубаво и предварително.
Ние трябва
да
се спрем и
да
видим, какво трябва
да
се прави в света.
Така всеки един човек създава неприятности на самия
себе
си
, а косвено и на другите.
Първото правило: С Природата не спори!
Второто правило: Като дойде някой при тебе, дай му нещо.
Има въпроси, които не са разрешени.
Вие били ли сте там, за
да
проверите, дали е верно това, което аз ви казвам?
Вие трябва
да
ги разрешите, трябва
да
има във вас едно приложение.
Вие ще кажете: „Дали е така?
Трябва времето ви
да
е разпределено.
Колко трябва
да
четете, колко от времето
си
трябва
да
употребите за правене на добро и колко от времето
си
трябва
да
употребите за физически упражнения.
Не ви казвам
да
вярвате.
Но, по някой път и болният може
да
ходи.
Под болен, аз разбирам още и друго нещо – той е човек недоволен, всичко в него е в противоречие.
Ако сте в съвременно аристократическо общество, ще кажете при разговор какви са били, в последния прием при някого
си
, ръкавиците на този или онзи.
После ще разправите какви са били ръкавиците, роклите, яденето в последното дине у еди кой
си
.
Важно е онова, което мога
да
направя.
Ако аз изпратя една хубава мисъл в света, тя ще помогне на света много повече, отколкото всички мои тревоги.
Болният, в каквито и дрехи
да
го облечеш, е болен.
Ако изпратя една мощна хубава мисъл, то тя ще има много голяма сила и онези хора, които са готови, ще я приемат и ще я приложат.
А здравият, в каквито и дрехи
да
го облечеш, е здрав.
Та сега ние имаме нужда
да
изпратим една велика, силна мисъл във въздуха и тогава светът ще се освободи.
Каквото и знание
да
дадеш на болният, това знание няма
да
го ползува.
Най-първо човек трябва
да
е облечен с една дреха, която трябва
да
съставлява една същина на неговото същество.
Ако мислеха, то света щеше
да
бъде свободен и докато хората не почнат
да
мислят, светът не може
да
се освободи, но не
да
мислят, както до сега, а с тази мисъл, която разтопява всичко.
Добрата, силната мисъл разтопява всичко.
Като дойде някой при мене, не
да
ме лъже, не
да
се представя такъв какъвто не е.
Някой път вие искате
да
отидете при Бога.
Вие даже не разбирате каква е идеята.
В лъжата искат
да
намерят своята свобода.
Какво значи
да
отидете при Бога?
По този път, по който вървят хората, ще намерят много по-големи мъчнотии и никаква свобода.
Свободата е нещо Божествено.
А пък, когато животът ви е най-охолен, вие сте много далеч от Бога.
Ние трябва
да
мислим,
да
чувствуваме и
да
действуваме, както Бог мисли, чувствува и действува.
3.
Познаване
,
МОК
, София, 15.12.1933г.,
Ако не може
да
го намериш, не се занимавай с него.
Всичко онова, което разбираш, е постижимо.
Яденето спада и към постижимото, и към непостижимото.
Всеки един обяд е непостижим, ако не може
да
се задоволиш.
Пак ядеш и пак мислиш, че
си
свършил въпроса.
Тогава яденето спада към неразрешените въпроси, които се разрешават и остават неразрешени.
Вие мислите, че в живота, ако всичко се постигаше, човек ще бъде щастлив.
Вие благодарете, че известни неща са постижими, а други са непостижими.
Благодарете за това.
Или мислите, че при сегашните условия човек
да
бъде щастлив, ще бъде полезно състояние, което човек може
да
има.
Да
ви представя сега една картина.
Единият весел, като гледа опечената кокошка, и се радва.
И ако седите при печената кокошка и плачете, тогава по кой начин може
да
се обясни вашият плач?
Кои ще бъдат подбудителните причини?
Първо може вашата кокошка
да
е някоя хубава порода.
Онзи я е заклал, а вие плачете, че кокошката от хубавата порода е отишла, а пък онзи не знае още, че кокошката е от видна порода.
Казвате: „Отиде хубавата порода.” А пък който ви гледа, той се чуди защо при една печена кокошка може
да
плачете.
Някой
да
направи разбор, някой, който не е чел.
Какъв може
да
бъде опитът?
Слава Богу, че се освободихме, че вече няма кой
да
ни измъчва.” А пък другият, който плаче, казва: „Много добрини ми стори, защищаваше ни и където ходеше, всяваше страх и трепет.
Сега ще ви приведа на вас, младите, един пример.
Даже не исках
да
изнеса тази мисъл.
Ако в даденият случай вие плачете за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за една кокошка и ако в дадения случай вие се радвате за героя, който е умрял, или плачете за него, вашите разбирания са различни или интересите, които имате, са различни.
” Той иска
да
обърне хората.
Вие казвате: „
Да
познаем Бога.” То е най-хубавото нещо, което човек може
да
има.
Някой казва: „Аз много обичам музика,
да
ви изпея това.” Друг казва: „Пеенето ми даде една идея.
То е една отлична опитност, която може
да
ви се случи някой път в живота.
Дълго време мислих
да
нарисувам една картина.
Да
познаеш Бога поне веднъж в живота
си
!
Първо, искам
да
обърна света.
Всички казвате: „
Да
познаем Бога.” Как мислите вие, Бог не е ли познат?
Всички
да
станат добри.” Второ, иска
да
пее, а трето -
да
рисува.
Хлябът, който ти ядеш, ти не го познаваш; Бог е, Който ти го дава.
След като ядеш хляба, той ти дава живот.
Във водата, която пиеш, е Бог.
Коя вода тече?
И като пиеш водата, ти добиваш живот.
За
да
мислите, трябва
да
имате един подтик.
Какъв разбор можем
да
направим?
Чрез Бога човек всякога получава сила.
Какво трябва
да
познава човек?
Всяко нещо, което ти дава вдъхновение по какъвто и
да
е начин, това е Бог.
-
Себе
си
.
А къде е
себето
?
Ти правил ли
си
опит
да
познаеш един приятел.
Досега това
себе
срещали ли сте го някъде?
Ти мислиш, че познаваш приятеля
си
.
Кой е срещал
себето
досега?
Някой казва: „Низше и висше
себе
.” Где сте го срещали?
Може ли
да
го нарисувате?
Лицето му е такова, хубаво.” Може
да
се направи от восък един ваш приятел, който
да
има всичките черти на приятеля ви.
Какъв е разговорът на това
себе
?
Сега всички вие се учите.
Пипаш сърцето му, то не пулсира.
Всеки един иска
да
влезе в обществото,
да
се прояви по какъвто и
да
е начин.
Има една жива форма, която пулсира.
Приятелят ти е онзи, който има една неизвестна черта, по която може
да
го познаеш.
Донякъде може
да
го уподобите на почвата и семето.
Като влезе семето в почвата, то може
да
израсне и, като израсне донякъде, може
да
мисли, че е постигнало своя идеал.
Сега ако вие влезете в обществото и донякъде получите това, което търсите, казвате, че вашият живот има смисъл.
Някой път може
да
влезете в обществото и след десетина години ще имате несполука.
И на всички се случва това, което не са очаквали.
Сега това не трябва
да
ви обезсърчава, защото, като влезете в обществото, това още не е разрешение на въпроса.
Щом познаваш мисълта, всички други неща се централизират около тази основна мисъл.
Защото под думата приятел разбираме онзи, който всякога може
да
ви е приятел, а не само за един момент.
Това, което
си
учил, искаш
да
го приложиш.
Приятелството е една сила, един трансформатор.
И след като
си
живял 50 - 60 години, идва смъртта и виждаш, че трябва
да
заминеш.
Всякога, когато минават силите на природата през този приятел, те ще се изменят.
Един приятел, в каквито и условия
да
се намирате, все може
да
ви помогне.
Но се отдалечихме от въпроса.
Въобразявате
си
само онзи свят като този свят.
Тези въпроси аз ги наричам детински въпроси.
Детето чака майка му
да
сдъвче храната и
да
му даде един завършен резултат.
Например искате
да
ходите в Америка.
А пък вие сте влезли в една област, дето майката не дава сдъвкана храна, но хляба вие сами трябва
да
го дъвчете.
Сега във вас се заражда пак въпросът как
да
си
сдъвчете храната?
Вие казвате: „После трябва
да
мислим.” Мисленето е един от най-лесните въпроси.
Но след като човек е живял във всичките народи, пак има нещо, което той желае.
При въпроси, които са костеливи.
Ако направим едно предложение, къде трябва
да
турим тази дума познаване?
Изядат месото, кокалите ги хвърлят на някое куче,
да
ги гложди.
Към коя част на речта спада?
Познаване на
себе
си
.
Кое е това
себе
?
То с първата хапка, която, като дадеш и на философа, и на светията, и на простия, всички еднакво се радват на знанието.
Нали всеки един човек, за
да
го познаваш добре, трябва
да
знаеш в кой град живее, стаята му, къщата му,
да
си
ходил на гости и
да
си
се разговарял с него.
Де е къщата на
себето
?
После с бащата, с майката на това
себе
запознахте ли се?
Знание е това, на което в даден случай ти може
да
се радваш, то е знание.
Това
себе
е родено, то има баща, майка, братя, сестри, приятели има.
То може
да
е много малко - това, на което може
да
се радваш в дадения случай.
Живеят в някой народ, запознали ли сте се с бащата, майката на това
себе
.
Може ли човек сам за
себе
си
да
мисии?
Оттук трябва
да
почнеш.
Това трябва
да
бъде едно правило.
В какво отношение се отличава
себето
от човека?
Знанието трябва
да
ви радва.
Какво трябва
да
познава човек от
себе
си
?
Това, което не ви радва, не може
да
се учите от него.
Някой път знанието може
да
причини скръб.
Даже един виден певец, за
да
изпее едно малко парче, някой път се намира в противоречие.
Знанието дава повод
да
се радваш и
да
скърбиш.
Няма вдъхновение, не може
да
пее.
Един певец при 35 градуса студ може ли
да
пее?
Когато му кажете
да
попее, той ще каже: „Чакайте
да
ми се постоплят ръцете и ушите, че тогаз.”
Знанието носи повод
да
се радваш, а някой път може
да
ти причини скръб.
Представете
си
, че идва при вас един, който и
да
е, и ви казва: „Я ми кажете как
да
позная
себе
си
?
Това знание може
да
е дошло не навреме.
Той ще ви каже: „Аз искам
да
се позная.” Вие ще му кажете, че не знаете, нали?
Защото богатият може
да
се радва при известни условия на богатството, а пък при други условия може
да
скърби, че е богат.
Със своето богатство той може
да
се откупи.
Ако заради неговото богатство могат
да
го претрепят,
да
го убият, тогава той ще скърби, че е богат.
Стремете се
да
си
избирате подходящи примери.
Да
ви наведа един пример, една мисъл.
Всеки един пример, който се даде, трябва
да
му се даде известна форма,
да
му се даде нещо съществено.
Кой е истинският начин
да
познаеш дали един човек говори истината или не?
Всеки един пример трябва
да
се преведе.
Дали нещата, които говори, са реални или не?
Какъвто и
да
е примерът, трябва
да
му се извади съдържанието.
Но имате ли метод, за
да
познаете това.
Представете
си
, че един казва така: „Нощта беше тъмна като в рог.
Но ако искаме
да
се ползуваме от един пример, трябва
да
извлечем извод от него.
И нищо не се виждаше.
Кое трябва
да
се познава сега?
Видях един човек, че ходеше с бели дрехи.” Питам сега: В тъмната нощ може ли
да
видиш човек с бели дрехи?
Може ли
да
познаете ще има ли добър обяд?
(Обяд няма
да
имаме.) Може ли
да
познаете какъв ще бъде обяда, от какво ще бъде сготвен?
Аз ще ви задам друг един въпрос.
Но в първия случай човек иска
да
каже нещо, но сам се хваща.
Някой път аз забелязвам у вас, че в тъмна нощ вие виждате човек с бели дрехи.
Аз
си
мълча, неестествено е
да
се каже, че в тъмната нощ се вижда човек, облечен в бели дрехи.
Ще кажете, че този, който вижда, е ясновидец.
При всички условия има само едно правило за познаване.
Все таки в тъмнината не може
да
видим бялото, както и
да
е.
Например аз познавам с ръката
си
, че печката е гореща.
С ума
си
мисля, но с ръката
си
познавам.
Дава му характер на гълъб, но ни най-малко човек не прилича на гълъб.
С какво трябва
да
се замести думата гълъб?
Турям
си
ръката, или горната, или долната страна на ръката, виждам, дали е гореща печката, и тогава
си
правя своите заключения.
После ръката определя каква е степента на топлината, дали е слаба или силна.
И вземам вече предпазителни мерки, доколко
да
приближа ръката до печката и какви
да
бъдат последствията.
(На латински се казва колумбус; изглежда, че не е български корен.)
Аз познавам печката с ръката
си
.
Да
се върнем към въпроса за познаване на
себе
си
.
(С вътрешния усет, който имаме и който не можем
да
предадем.) Слушайте, аз ще ви наведа на това, което вие знаете.
Трябва
да
изучавате.
Човек може
да
познава
себе
си
само при дадени условия, чрез работата, която той е свършил.
Какво трябва
да
познава бащата?
Да
познава децата
си
.
Какво трябва
да
познава майката?
Какво трябва
да
познава човек на земята?
-Трябва
да
познава слънцето.
Щом видите приятеля
си
, като че нещо от него идва към вас.
Най-първо в дадения случай какво може
да
познава човек?
Всяко едно същество, което дойде на земята, трябва
да
познава най-първо слънцето, понеже слънцето дава условия, за
да
се прояви животът.
Какво трябва
да
познава синът?
-Баща
си
трябва
да
познава.
Да
кажем, че след като познаеш, имаш идеята
да
постигнеш нещо.
Вие казвате: „Дали е роза или карамфил.” По това, което цветето отделя, вие вече определяте цветето.
Той, за
да
постигне нещо, преди всичко трябва
да
е надарен, трябва
да
има един отличен глас.
Думите могат
да
бъдат живи, могат
да
бъдат и мъртви.
Като казвам глас, разбирам, че той има един отличен ларинкс и той знае
да
го владее.
Един отличен певец може
да
има отлични постижения.
За
да
постигне човек нещо, той трябва
да
има някоя сила, с която
да
разполага.
Например един естественик, за
да
постигне нещо, той трябва
да
има един отличен, наблюдателен ум.
Той трябва
да
прави наблюдения.
Не
да
е муден в наблюденията, но
да
е бърз.
Цветето създава уханието и по това ухание ние разбираме на кое място се намира това цвете.
Не
да
наблюдава с ума
си
, по по един естествен начин трябва
да
идва наблюдението.
Представете
си
сега, че аз ви държа ръцете така (Учителя с двете
си
длани направи една топка, като че ли държи нещо вътре.) Какво тълкуване ще дадете на това?
Вие срещате някого и веднага се произнасяте за неговия характер, без
да
сте физиогномист, без
да
изучавате окултната наука и казвате: „Виждам аз, че този човек е учен, че е здрав.” Ако ви попитат кое ви дава повод за това разсъждение, вие ще кажете: „Не зная, но усещам тази работа.” Същият начин е при печката.
(Когато скриваме нещо или когато пазим една свещ
да
не угасне.) Когато крием нещо, така е.
Кое ми дава опитност, че печката е топла?
Или когато носим и пазим нещо ценно.
Децата, когато играят на скриване на топка, държат
си
така ръцете и никой не знае къде е топката.
И ако възрази, ще му кажа: Турете
си
ръката на печката.
Щом не можеш
да
си
държиш ръката на печката, тя е топла, а щом можеш
да
я държиш, тя е студена.
Някой път съм виждал търговци купуват жито.
Бръква в житото, взема от житото, подхвърля го нагоре и гледа житото хубаво ли е.
Или някоя домакиня бръква в брашното, взема в шепата
си
, държи го така и го поразмърдва.
Наблюдава дали са толкоз.
(Учителя кръстосва двете ръце на гърдите
си
и цялото тяло е сгушено.) При едно състояние, което преживявате, вие давате на ръцете такова положение.
Това положение не е красиво.
(Един брат каза: „Това положение изразява безизходност.”) Това положение е на един апаш, той казва: „Много опити правих и не можахме
да
намерим и сега.” Някой ученик тури ръцете
си
в това положение.
Зимно време е, стаите са постлани, имате картини, маси, вие седите в стаята.
Какво е положението на ученика, който трябва
да
мисли добре?
Имате с какво
да
се занимавате.
Вие трябва
да
знаете, че ако не вземете едно правилно положение, една правилна поза, вие не може
да
имате успех.
При скръбта печката не гори, прозорците са изпочупени, картините изпопадали или пък печката е пробита и гледаш огъня през стената на печката.
Ако успехът зависи от това каква поза може
да
заемете, ако двама борци се борят, кой ще победи?
Казваш: „Нова печка ще трябва
да
търся.” И ти мислиш, а при радостта ти
си
се разположил.
Онзи ще победи, който взема такава поза, че може
да
устои.
Главата ти е изправена нагоре, ти
си
във фотьойл.
Като
си
постави краката по особен начин, там седи силата на бореца.
А пък при скръбта
си
седнал на един счупен стол, чиито крака се люлеят. Добре.
Той взема такава поза, че по никой начин не може
да
го изместиш от неговия център и той има всичкото съзнание, че от това положение не може
да
го изместиш.
Какво трябва
да
се прави?
Казвам: Турете
си
стъкла на прозорците, омажете стените
си
, купете
си
някоя и друга картина.
Направете
си
масите, столовете.
Трябва
да
вземете такава поза, че от това положение
да
не могат
да
ви изместят.
Могат
да
ви бутнат насам-натам, но не могат
да
ви гътнат.
Трябва
да
имате една мисъл, в която никой
да
не може
да
ви разколебае.
Казваш: „Отде
да
ги намеря?
Ако всеки може
да
ви разколебае във вашата мисъл или чувства, какви окултни ученици може
да
бъдете?
Тогава може
да
ви огънат.
Силният борец се показва отначало като слаб.
Той маневрира, за
да
намери слабата страна на другия.
Онзи го атакува и после силният, като го вземе, и го гътне.
Другият
си
мисли, че той ще го гътне.
Аз виждам, че стъклата там са счупени.
Та вие в живота
си
имате един пехливанин и трябва
да
знаете, че той е много голям майстор, всички трябва
да
знаете това.
Виждам, че печката скоро ще фалира.
Когато имате някои мъчнотии, всичките мъчнотии се дължат на това, че се борите с едно същество.
Виждам, че наоколо не е така, както вие искате.
Скръбта е от това, че има едно същество, с което се борите в дадения случай.
Пода с килим покрит, после
да
сте добре облечени,
да
нямате нужда от нищо.
Ти може
да
усещаш налягането на онзи борец, стискането на мускулите.
Все нагоре
да
гледате.
Може
да
усещаш напрежението.
Всяка една скръб иде от едно разумно същество, чийто интереси може
да
съвпадат с вашите, а може и
да
не съвпадат с вашите.
Вие ще кажете: „Окултната наука какво може
да
ни даде?
Върху тези работи трябва
да
се мисли, а не
да
се плашите от живота.
Нищо няма
да
ни даде.” Окултната наука е жива.
Страхът е полезен дотолкова, доколкото може
да
вземеш една поза в живота
си
.
Ти трябва
да
намериш тия същества.
То не е нещо, като книга,
да
го четете, то е жива наука.
Някой казва: „Науката е в книгите.” И току ми изважда една голяма книга.
Тя е книга, която може
да
ти помогне.
Българинът казва: „Отвлечени работи.” Казва: „Отвлече го някъде.” А пък тук туря думата „отвлечено” за нещо далечно, непонятно.
С какво трябва
да
се замести думата отвлечен?
Черната печка, за
да
придобие своя смисъл, запали я, тури огън вътре.
Та сега казвам: С отвлечени работи се занимавам дотолкова, доколкото може
да
ги намеря.
Да
знаеш къде са ги турили.
Това, отвлеченото,
да
го намериш.
4.
Две правила
,
УС
, София, 17.12.1933г.,
- Понеже мене ми е приятно
да
слушам това.
Казват му:
Да
отидем на гости.
Той казва:
Да
отидем.
Казваш му:
Да
не отидем на гости - той казва:
Да
не отидем.
Казва още: Аз във всичко вярвам, аз обичам всички хора.
Зад всички болести седят все низши същества.
Като дойдем при Бога, работа се изисква, и
да
ви е приятна тази работа.
Сега у вас, у всинца ви има ред стари навици - навик
да
се покажете благочестиви.
Не е важно само отвън как човек постъпва, а е важно как мисли и чувства в
себе
си
.
Дал в английските вестници обявление -в този и този ден, час и минута всички негови длъжници
да
дойдат - ще им прости дълговете.
Събират се 400-500 души и коментират помежду
си
:
Да
не мисли този
да
ни опитва,
да
не е това някой капан?
В даден случай каквото прави,
да
участва със своето съзнание.
Да
улесним малко сестрата,
да
престане кашлицата й.
Като англичанин лордът е точен, изважда
си
часовника и казва: Има още три минути, има още две минути, още една минута.
Без него всички други придобивки са без съдържание.
Няма какво
да
даваш.
Ако нямате това същественото, вие ще приличате на една пробита стомна, в която каквато и течност
да
налеете, ще се излее.
А на слугата
си
казва: Дайте му отгоре още 100 английски лири.
Безполезно ще бъде
да
носите тази стомна.
Всички вън се тюхкат и казват: Будали сме били.
Божествените блага могат
да
се разберат само когато човек има един установен характер.
Една сестра ми казва: Всичко знаеш, каква нужда, имаш
да
четеш?
Казваме: Така трябва
да
направим.
Онзи, който всичко знае, той чете повече от всички.
И онзи, който всичко вижда, той вижда повече, отколкото всички други.
Някой казва:
Да
бях хванал търговия на времето, щеше
да
бъде така и така.
Друг казва: Даваха ми една служба,
да
бях я приел.
Ако аз река
да
чета, аз възстановявам нещата.
Да
вярваме и
да
не вярваме.
Като чета, аз
си
възстановявам един филм, възстановявам миналото, станало преди няколко хиляди години.
Дали това е право, или не?
И докато се научиш дали е право или не, ти изгубиш условията.
Въпросът дали хлябът е добър, или не - това е въпрос само за 4-5 минути.
Една вода, за
да
познаеш дали е хубава или не, стига само една минута.
Инак стиска гърлото, има една стипчивост във водата.
В човека бушуват няколко вида чувства и тези чувства са от различни категории.
Например виждаш един човек.
И следствие на това човек се намира в едно особено състояние, у някои хора преждевременно се пробуждат висшите, Божествените чувства.
Да
кажем виждаш неговото ухо, но неговото ухо не е отделено от тялото, ще видиш какво е отношението на ухото към лицето.
Те трябва
да
дойдат като едно посято семе, по един определен път - не могат
да
се прескачат нещата.
Онзи, който знае
да
чете, чрез четенето ще влезе във връзка със самата реалност.
Най-първо трябва
да
се премине естественият живот и като дойдем до Божествения живот, той е най-високото стъпало, той е плодът на живота, ти не можеш
да
дойдеш до него, без
да
си
минал другите стъпала.
И всички вие така трябва
да
се научите
да
четете.
Та онези, които са дошли до Божествения живот, без
да
са опитали човешкия, те се връщат назад.
Аз виждам братя и сестри, които се връщат назад.
В четенето трябва
да
знаете, че там няма една равнина, една гладка повърхност, но има една плоскост, огъната, с планини, езера, долини и прочее - с много голямо разнообразие.
Аз виждам някои на 60-70-80 години, които се връщат назад.
Щях
да
бъда богат.
Ако беше богат, пак щеше
да
бъде същото.
Защото, за
да
пристигне молитвата, тя ще мине през всички категории същества, за
да
бъде цензурирана.
Човек, за
да
разбере истината, трябва
да
се освободи от всички посторонни желания.
Някой мисли, че е казал молитва, когато се моли като онзи фарисей: Благодаря Ти Господи, че аз не съм като онзи човек грешен.
И като отиде така при Бога, ние добиваме тогава голяма радост, разбираме, че всичките поправки, които те са направили, са на място.
Може за някого
да
са потребни, но за мене в дадения случай, са непотребни.
- Но твоята молитва е приела всички поправки от тези двете категории ангели и ти
си
доволен.
Някой стар човек, когато наближава
да
умира, е лековерен.
Най-първо вие трябва
да
се научите
да
се молите.
Вие не може
да
имате благороден характер, ако не се молите.
Като стане на 60-70-80 години, като наближи време
да
умира, човек казва: Едно време ядох пиле и имах сила.
Ако похапна сега от него ще ми се върне силата.
От молитвата трябва
да
има един резултат:
да
станем силни, мощни и способни за работа.
Едно време ядох баница с прясно брашно и сиренце, ядох кокошка.
И нашите приятели от невидимия свят
да
са доволни от нас и ние
да
сме доволни от тях.
Като похапна от тях, ще ми се възвърне силата.
Похапне
си
и после заминава.
" Само онзи, който е буден за Любовта, за Мъдростта, за Истината, нему може
да
се поверяват в бъдеще тайните неща, от които ще зависи неговия растеж.
Тепърва имате нужда от Любовта, досега майка ви ви е носила на ръце.
И ти трябва
да
се приготвиш, а пък ти
си
напълваш стомаха с какво ли не.
Да
не те завари онзи час в ядене и пиене.
Сега имате повече нужда от Божията Любов, отколкото в миналото.
Кое беше първото правило, по което се познава дали Бог ви обича?
Като обичаш ближния
си
, това показва, че Бог те обича.
Като обичаш Бога, ближните, всички те обичат.
Човек може
да
знае и
да
няма любов.
Човек може
да
знае, а може нищо
да
не знае и
да
има Любов.
Бог няма
да
те обича.
В нас трябва
да
се пробуди съзнанието и ние
да
възприемем Божията Любов, която се е изявила към нас.
Ти казваш: Този човек аз не мога
да
го обичам.
Това е спасителният момент.
Да
обичаме ближните
си
е едно нещо,
да
обичаме враговете
си
е друго нещо, а пък
да
обичаме хората е съвсем друго нещо.
Това трябва
да
бъде един акт само заради мене.
И никой не трябва
да
казва: Аз вече се осигурих.
Ближните
си
ще любиш като
себе
си
, а пък врага
си
ще любиш, но не казва като
себе
си
.
За Бога казва: "Ще Го любиш с всичкия
си
ум, душа, сърце и дух" - те са четири положения.
Щом ти вярваш, че
си
се осигурил, ти не
си
осигурен.
Без тях ти любов към Бога не можеш
да
имаш.
Ти трябва
да
държиш дълбоко в
себе
си
идеята, че
си
осигурен.
Ако твоята душа, твоята сила, твоето сърце и твоят ум не участват, ти не можеш
да
обичаш Бога.
Когато влиза чистият въздух, какво има
да
му мисля?
А пък при любовта
си
към ближния ще участва твоето Божествено естество.
Ще
си
отворя устата и ще кажа така: (Учителят вдишва въздух).
Ти трябва
да
обичаш ближния
си
така, както Божественото обича.
Или с други думи: Бог, Който живее в тебе, дай Му място
да
се прояви и заедно с Него, и ти вземи участие в тази Любов.
Остана ли аз
да
му мисля в какво количество
да
го приема,
да
го приема или не, не бих дишал както трябва.
Това правило могат
да
го приложат учители, ученици, слуги, господари - всички.
В семействата мъжът и жената могат
да
приложат това правило.
Най-първо при Любовта ти ще се осигуриш.
Първият закон е:
Да
обичаме Бога.
Нали когато имаш една посадена ябълка, по-напред не
си
й обръщал внимание, но като цъфне и върже плод, и почнат ябълките
да
пожълтяват и
да
се зачервяват, ти почваш
да
обикаляш около дървото.
Сега
да
останат тези неща във вас - будно
да
бъде съзнанието ви в Любовта ви към Бога и към ближните.
Да
, обикаляш, пазиш я, заградиш я и казваш: Много хубава ябълка, хваща ми окото.
Будно
да
бъде съзнанието ви към Мъдростта и към Божията Светлина.
Будно
да
бъде съзнанието ви към светлината ни, към светлината на нашите ближни.
И светлината на нашите ближни
да
бъде будна към нас.
Будно
да
бъде съзнанието ни към Истината и силата на Истината
да
обгръща вас и всички, които обичаме.
Тогава 101% е вярно и другото отношение: За
да
познаеш дали Бог те обича, то е много лесно, пробният камък е този - виж дали обичаш ближния
си
.
Ако ти обичаш ближния
си
.
Ако не обичаш ближните
си
, Бог не те обича.
Ти казваш: Аз не мога
да
обичам ближните
си
.
Има и обратен закон: Искаш
да
знаеш дали ти обичаш Бога.
Аз говоря за Любовта, която прилича на зазоряване от слабото към силното, докато дойде слънцето на зенита.
Човек върви тогава от сила към сила.
- Може
да
го търси.
За мистическия живот хората по възможност по-малко трябва
да
говорят, за
да
не би
да
кажат някога неща, които не са верни, понеже в духовния живот не се позволява никаква самоизмама и никаква лъжлива мисъл, чувство и постъпка.
Като казвам
да
не говорите, аз не разбирам съвсем
да
не говорите, но не говорете за това, което не е постоянно.
Аз ви давам две основни правила, по които
да
познавате как действа Великият Закон.
С тази мярка трябва постоянно
да
се наблюдавате, всеки ден
да
държите правилната посока.
И малкото дете не знае намеренията на баща
си
, но бащата има намерения за сина
си
.
Той иска
да
го направи музикант или лекар, или архитект.
Не че бащата го прави, но бащата мисли какви условия
да
създаде за детето, за
да
се развива то.
Той иска
да
стане нещо от вас.
Дойдат страданията и изпитанията, от които вие много пъти страдате, негодувате, а не знаете, че те
си
имат причини.
Ти не
си
ходил на училище и майка ти ще те вземе и ще те заведе, и там някой път ще ти теглят ушите, загдето не
си
слушал или
си
избягал от училище.
Ти мислиш, че
си
княжески син, вземеш аристократическа поза, а пък там не е важна кръвта, която носиш, а дарбата, която имаш.
Кръвта, която не носи дарба, не е кръв.
Кръвта, която носи дарба, която носи добродетели, това е ценна кръв.
Кръвта, която не носи Божествена сила вътре в
себе
си
, е човешка залъгалка.
А старите казват: На млади години
да
беше щеше
да
бъде хубаво, но сега вече остаряхме.
Младите казват, че не са стари и затова не могат
да
намерят пътя, а пък старите казват, че не са млади и затова не могат
да
намерят пътя.
Във всяко едно чувство, даже и в най-низшето чувство, което може
да
се появи в човека, в най-долното чувство има една страна, Божествена, която вие не може
да
схванете, вие схващате само опакото на това чувство.
Може
да
дойде във вас едно Божествено чувство и вие
да
схванете само опакото.
Например, като дойде във вас Божествената Любов, вие ще искате
да
прегърнете някого.
То е един метод на природата - майките прегръщат, паразитните растения прегръщат, котката като хване нещо, прегръща го, като хванеш хляба, прегърнеш го.
Обаче Божествената Любов изключва всички прегръдки.
Божественото като дойде, трябва
да
се освободите от всички стари навици и прегръщания.
Някой може
да
те обича и може
да
иска
да
те прегърне, но след като те е прегърнал, той ще остави по тебе всички лекета от своята любов.
Ти после не можеш
да
се освободиш от лекетата на неговата любов.
По Божественому позволява се
да
прегърнеш само мъртвия и като го прегърнеш, той трябва
да
оживее.
Живия няма
да
прегръщаш, а мъртвия ще го прегърнеш, ще го стиснеш и той
да
оживее.
И ти ще се радваш, че
си
дал нещо от
себе
си
, живот
си
дал.
Прегръщането трябва
да
носи живот.
Когато Бог ни прегърне, Той ни дава нещо от
себе
си
.
А пък ние искаме
да
прегръщаме, без
да
даваме нещо от
себе
си
.
Да
не се заблуждавате.
Прегръдката от Божествено гледище трябва
да
внесе живот.
Могат
да
си
я имат хората, но на нея не може
да
се разчита.
Аз ви казвам това, но то не бива
да
става спънка за вас.
По някой път, колкото пъти съм ви говорил, виждам, че вие не разбирате това, което ви говоря.
У него има едно желание
да
изкаже това, което аз съм казвал.
След като съм говорил на магнетофона и го пусна после, лентата се завърти и почва отначало докрай
да
повтаря.
Някои ще ти говорят разумно, ще ти доказват логически това и онова и най-после ще ти дадат един образ, който и малките деца могат
да
разберат.
Този пример, този образ има отношение към живота, към природата, към Божественото.
Но ако този пример не може
да
стане плът и кръв във вас,
да
ви даде една светлина, тогава той е едно забавление, една залъгалка за вас.
Хубаво е ако вие можете
да
изкарате от примера скритото богатство.
Ще ви дам един пример, за
да
видим вие как ще го тълкувате.
Бащата на заминаване казва на сина
си
: Нямам голямо богатство, имам само една тояга, която е останала от дядо ти.
Навсякъде я носи и гдето и
да
отидеш, служи
си
с нея - ще успееш.
Така казал и дядото на сина
си
.
Но синът схванал думите на баща
си
по буква и 15 години ходил с тоягата, но не му вървяло.
Той
си
казал: Какъв будала бях
да
вярвам в тази тояга.
И
да
я продам, много пари няма
да
взема.
Един ден му дошло на ума
да
я изгори.
Но насреща му иде един бик, той викнал подир бика, ударил го с тоягата, счупила се тоягата и потекли пари от нея.
Бикът избягал, тогава той
си
казал: Защо този бик не дойде по-рано?
А всъщност тази тояга била пробита, всичкото богатство било турено вътре и отгоре тоягата била хубаво завинтена.
Сегашните хора носят бастуни - всички носят, и аз нося.
Но когато аз нося бастуна
си
, нося го по няколко начина.
Гледам, че някой само го върти или го туря на земята.
Човек, който носи бастун или много нещо ще свърши, или нищо няма
да
свърши.
Всички маги в древността са носили тояги, направени от леска в ръката
си
, а пък сега всички носят бастуни, но не са маги.
Магът носи тази пръчка в ръката
си
и в известни случаи само я употребява.
Да
допуснем, че имате един приятел, в когото се съмнявате.
Един ден той ви пише: Аз ви обичам, за вас съм готов
да
направя всичко.
Като пише той тези думи, че всичко може
да
направи за вас, вашето мнение се изменя.
А пък ако пише той, че иска
да
те утрепе, тогава съвсем друго действие ще има неговото писмо.
Когато някой маг прави известни движения, той е свързан с природата.
В природата всичко е разумно.
Пиша му: Моля ви се бъдете така добър, ще съм много благодарен, ако малко отклоните това течение.
И ако напиша едно писмо до този, който ръководи дъжда, той ще спре дъжда.
А може
да
се направи и обратния опит -
да
вали дъжд.
Или пък духа силен вятър.
Вие имате магическа тояжка - може
да
го спрете.
Сиромах сте.
Сиромашията, това е облаци.
За
да
се разберат писанията, изисква се особено приготовление.
Има велики духове, които ръководят сиромашията.
Ако човек разбере само буквата на нещата, тогава ще се отдалечи от самата истина.
Буквата - това е мъгла, това е тъмнина, в която човек нищо не може
да
разбере.
Аз имам намерение сам
да
си
слугувам.
Сиромашията е един слуга, който иска
да
ти слугува.
Царството Божие на земята не може
да
дойде, нещо друго трябва
да
го предшества.
Ти ще кажеш, че сам искаш
да
си
слугуваш.
Всички тези изпитания и страдания трябва
да
минат.
А защо идва сиромашията?
Хората трябва
да
изпият чашата на страданията до дъно - не само един човек, но цялото човечество, всички народи, за
да
се събуди тяхното съзнание.
- Всеки, който е писал на Господа
да
му прати някого, който
да
му слугува, тогава идва сиромашията.
Ще дойде някой
си
просяк или някой разбойник, те са все слуги.
Онзи, който ще трябва
да
ни слугува, той трябва
да
е по-долен, по-невежа.
Той трябва
да
бъде по-умен.
Ние мислим, че ако закъснее, може
да
се избегне.
Закъснението е само, за
да
могат още някои
да
се свестят,
да
се приготвят.
Какви слуги могат
да
бъдат те!
Страхът не дава един вътрешен подтик на душата, той е само едно ограничение.
Христос казва: "Пазете се от всички тези заблуждения, иначе ще се лишите от едно голямо благо".
Страхът не може
да
внесе мир в душата.
И после казва: "За оня ден нито ангелите знаят, нито Сина знае, а само Отец знае".
Всичките тайни са вътре в ума на Бога: Някой казва: Не могат ли
да
се кажат?
Има неща, които не могат
да
се кажат.
Първо, неговите лични чувства - той мисли само за
себе
си
,
да
се повдигне,
да
стане виден.
Търговецът мисли
да
стане богат, ученият мисли
да
стане учен, силният мисли
да
стане силен, царете мислят
да
завладеят земята и
да
управляват.
Всеки мисли само за
себе
си
и мисли, че като постигне това, което желае, това е благото.
Тя е един пример доколко е силно вашето внимание.
Тя не иска
да
млъкне.
Някой хлебар е опекъл 400-500 хляба и всички, които купуват хляб, спорят от какво брашно е направен хлябът.
Аз виждам, че всеки се безпокои.
Целия ден спорят и казват:
Да
вземем този хляб или
да
не го вземем, хубав ли е, или не?
Дали е приятно, че сестрата пее?
И спорят
да
го вземат или
да
не го вземат.
Съсредоточете ума
си
върху нея и ще престане кашлицата й.
Защо не съсредоточите ума
си
върху нея?
Някой
си
английски лорд искал
да
опита до каква степен хората могат
да
вярват, доколко са верующи и лековерни.
Изисква се една минута, половин минута, за
да
престане нейната кашлица.
5.
Освободеният роб
,
НБ
, София, 17.12.1933г.,
Може
да
има някаква идея.
Той казва: „Всичко считам за измет, освен
да
позная Господа Исуса Христа.“
Ние, всички хора, очакваме красивото (?).
Ни най-малко вашата вяра няма
да
ме направи по-добър.
Вашата вяра може
да
ви послужи дотолкоз, ако вие сте добри, и моята добрина може
да
се прояви чрез вас,
да
ви помогне.
Седим и чакаме
да
се тегли лотарийният билет и казваме: „Дали ще излезе щастливият билет?
Ако вашата вяра е слаба, тогава любовта ви [не] може
да
се прояви.
Ако вие обичате някого, вие трябва
да
станете проводник на неговата любов.
Всеки човек, който става проводник на любовта на когото и
да
е, неговата любов действува вече, той е във връзка с Бога.
Всички са подложени на туй вътрешно изправяне.
Сега не мислете, че на вас може
да
ви заповядвам.
Добрите условия ще дойдат в света, тях ги има.
Едно царско дете като срещнете, [то] може
да
ви заповядва на вас.
Защото Бог, Който е създал света, приготвил е нещо хубаво за хората, което вие не сте сънували.
От това дете може
да
зависи вашият живот: ако вие се обхождате малко непристойно, може
да
намерите затвора.
Туй, което сега имате, един ден то ще бъде хиляди пъти по-добро, отколкото сега
си
въобразявате.
Ако ние искаме
да
сме сигурни в света, трябва
да
бъдем царски синове.
Вие искате
да
станете писатели, художници – какво може
да
нарисувате?
Вие може
да
бъдете един музикант,
да
свирите много добре.
Вие нали сте чели онова предание за Орфей; като е свирел, всички играели: и дървета, и камъни, и животни, и хора, всички се спирали там.
Това е онази любов, която почнала
да
се организира в света по един разумен начин.
Каква е силата на музиката?
Та, първо, като срещнете един човек, трябва
да
знаете разумен ли е той.
Че, онзи, който музикално мисли, който право мисли, грамадна сила има мисълта [му].
Той трябва
да
има едно чело отворено и едни очи отворени, които определят умен ли е човек.
Ако някой човек вземе един музикален тон и го тананика в
себе
си
, онази мечка в гората може
да
я спре.
При това трябва
да
знаеш един човек какво сърце има.
Тя ще се спре само като те види и ще почне
да
се върти.
Трябва
да
видиш какво му е лицето, какъв му е носът, какви са неговите устни.
Сега от вас колцина бихте могли
да
направите този опит?
Най-после, за
да
познаеш неговата воля, мускулите му вземи.
Първо ще почнеш от малките предмети,
да
видите силата
си
.
Волята [се вижда] чрез мускулите, сърцето – чрез лицето, онази правата мисъл – чрез челото и очите.
Ти слуга
си
при лош господар, тананикаш.
И следователно вие може
да
направите едно движение.
Има
си
известни формули.
Вие някой път
си
барате ръката през челото.
Ти отиваш, имаш
да
даваш някому, той е скържав човек.
Знаете ли всяко движение как
да
го направите?
Някой път гледам някой човек, като загази, наместо
да
си
оправи работите, повече ги забърква.
“ Един ученик отива при учителя
си
и му пее малко.
Често хората обичат
да
говорят правилно.
Като дойдат до природата, мислят толкова прецизно, че не знаят какво
да
кажат.
Ние казваме: „Човек трябва
да
има строга мисъл, трябва
да
има логическа мисъл.“ Какво е логическата мисъл?
Запример, срещнеш един човек, той не може
да
те търпи.
Като го погледнеш, скрие се, наведе
си
очите надолу, уж го е срам.
И ти не трябва
да
гледаш, но дай на човека.
Много пъти съм бил някъде, но времето е облачно и казвам: „Много хубаво ще бъде времето,
да
ме почака!
Зададе се буря, казвам: „
Да
ще
да
престане бурята!
Мечката, като те види, ще
си
състави едно понятие за тебе; и ти ще
си
съставиш едно понятие за [нея].
“ Казвам
си
: „Чудна работа!
Мечката ще каже: „Ние се различаваме по това, че човешкият ум е малко по-развит от моя.“ Тя знае, че може
да
ѝ направиш някакъв капан.
“ Отбия се някъде, гледам, един с файтон.
Тя ще бърза
да
се справи с тебе.
Казвам
си
: „Този файтонджия
да
ще
да
ме вземе!
Даже и най-лошата мечка като я срещнеш, ако знаеш как
да
постъпиш с нея, ако минеш от лявата или от дясната ѝ страна, ще имаш два различни резултата.
“ Минава човекът и казва: „Заповядай, качи се!
Ако прекараш мечката от дясната [
си
] страна, ще мине, без
да
те закачи.
Казвам: „Този гостилничар
да
ще
да
ме покани!
Ако ти се отделиш от дясната страна, от дясната линия на ръката ти мине, тя нищо няма
да
ти каже, но ако я оставиш
да
мине край лявата ти страна, тя ще се разправи с тебе.
“ Току излезе и казва: „Заповядай!
Който не вярва, нека направи един опит и
да
дойде и ми каже.
Ако имаш известна мечка, законът го прилага, ако имаш в живота
си
известна мечка и оставиш тази мечка на лявата
си
страна, ще имаш лош резултат.
Казвам
си
: „Само става,
да
не вярваш!
Ако [въпросите] ги разглеждаш със сърцето
си
, ти ще загазиш; ако ги разглеждаш с ума
си
конкретно, обективно, ще ги разрешиш и ще излезеш на добър път.
Тогава, когато мечката минава покрай тебе, ти ще трябва
да
ѝ дадеш място,
да
я туриш, защото ако мине отдясно, аз ѝ давам почитание, аз ѝ давам чин.
Нали казва [Писанието, че] Господ турил Христа от дясната [
Си
] страна.
Когато ѝ дадеш почетно място, тя казва: „За пръв път срещам човек, който ми дава такова почитание.“ Разправи се с него и минава.
Писанието казва, че преди
да
сме поискали, Бог ще направи туй за нас, което е необходимо.
Дойде ти на ум
да
станеш музикант и ставаш музикант;
да
станеш художник – и ставаш художник.
Вие срещате един човек, който има мечи характер – такъв, какъвто е, мечката и той
си
мязат: не отстъпва са и омразата до девета рода я спазва, защото мечката има един характер непримирим.
Едва
си
помислиш нещо и става.
Като я видиш, всички се пазят от нея като от огън.
Всички, които са възпитавали една мечка, пострадали са.
Как ще дойдат?
Сега няма
да
се спирам повече.
Казваш: „Навреме
си
употребил.“ Той се смее, казва: „И аз не зная как става; как го погоди, не зная.
Но който се занимава с едно взривно вещество, той трябва
да
бъде крайно внимателен.
Ти не искаш
да
си
кажеш изкуството.“
Да
, туй е дарбата.
Един американски професор, който правил своите изследвания с взривните вещества в своята лаборатория в един клас със студенти с една много малка част от експлозива, но той бил толкова експлозивен и дошъл
да
прави опита с една малка част и като видял, че ще стане взрив, казал на всички студенти „Бягайте!
Щом приемеш тази дарба.
Този човек, когото
си
го поканил, ще му покажеш внимание.
Той показва добрините
си
към тебе и ти ще покажеш своите добрини, ще му се отплатиш.
Ти ще отвориш сърцето
си
спрямо него.
Вие имате една малка микроба, но ако тази микроба се вкара при известни условия [в организма ви], тя може
да
ви причини грамадни вреди и щети.
Добрите хора трябва
да
отворят сърцата
си
,
да
бъдат абсолютно [искрени], не
да
бъдат [искрени] отвън, но в душата
си
да
бъдат искрени.
Вътре ти
да
чувствуваш, че
си
много искрен спрямо него и
да
си
благодарен за малката услуга.
Та, казвам сега: На всички ви трябва едно чувство на благодарност към онова, което природата ви е дала.
Вие сега ще влезете
да
защищавате за в бъдеще хората от задушливи газове, та сега вие питате злото в света защо е.
За
да
ви пази от по-голямо зло.
Като ги погледна, казвам [
си
]: Какви богатства са скрити, наследствени и дарби!
Може би вие сте един милионер, някой намислил
да
ви отрови,
да
ви убие.
Нищо не му казвам, казвам само: „Много
си
богат!
Случва се, че изгубвате всичкото имане.
Няма защо
да
го убиваме.“ Нещастието е, за
да
те спасят – туриха ти един бацил в този отровния газ, за
да
те избавят.
“ И по този начин може
да
се каже на хората какво може
да
стане човека.
НАГОРЕ