НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
638
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
638
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Единният живот. Обичай общия живот!
,
ООК
, София, 6.12.1933г.,
Тогава ще изгубиш равновесието
си
.
Имаш богатство – доволен
си
, нямаш богатство – недоволен
си
.
Имаш знание – доволен
си
, нямаш знание – недоволен
си
.
Имаш памет – доволен
си
, изгубиш паметта
си
– недоволен
си
.
И този човек нищо не може
да
постигне.
Сега трябва
да
изучавате законите, по които ние изгубваме нещата.
Той трябва
да
има свежи очи, а не потъмнял поглед.
Също трябва
да
изучаваме законите, по които нещата се придобиват.
Не
да
казва: „Ако е решено
да
умра.“
Ние се плашим от смъртта, тя е страшна, така както когато те оберат, срещнат те разбойници, спечелил
си
богатство, за
да
спасиш живота
си
, казваш: „Вземете колкото искате.“ Тези разбойници ще изядат твоето богатство, но ти
си
господар, ти ще спечелиш пак.
Твоят живот струва повече от онова, което ти
си
спечелил.
Та казвам,
да
имате вяра, която може
да
се превърне на знание.
Това са линии, равни плоскости, живи разумни сили.
Ти вярваш, че можеш
да
отидеш до Варна.
То е хубаво нещо, но ти трябва
да
се качиш на трена и
да
отидеш до Варна.
Най-първо ще вярваш, но трябва
да
опиташ.
Вярата трябва
да
води към знание.
А пък знанието
да
води към реализирането на нещата.
Ръцете трябва
да
бъдат право отпуснати надолу.
Вие искате някои неща
да
ви кажа.
Защото, ако ги държиш така, както е във фигурата, твоят разум е съсредоточен, ти се занимаваш с усилието
да
ги крепиш.
А пък ти отпусни ръцете
си
.
Някой иска
да
се лекува и ми казва: „Не можеш ли
да
ми дадеш някой цяр?
Ако ти се занимаваш с въпроса, ти
да
уредиш света, това е следното положение.
Тебе ти трябва
да
дишаш по-дълбоко и
да
ядеш по-малко.
А още по-добре е следното: Не се тревожи никак, а мисли много, като дойде тревогата
да
се справиш с нея.
Пилците, които са под крилата на една квачка, показват, че ти може
да
отхраниш една своя мисъл или едно свое благородно чувство само под охраната на твоя ум и твоето сърдце.
“ Онзи казал: „Мисля за последното, че на хилядата половината е петстотин.“ С това той иска
да
му каже: Тази работа Господ ще оправи.
Ако ти нямаш един отличен ум и едно отлично сърдце, ти не можеш
да
отхраниш една хубава мисъл, едно хубаво чувство.
И ако ти не можеш
да
отхраниш една хубава мисъл, едно хубаво чувство, ти нищо в света не можеш
да
придобиеш.
“ Другият го потупва по гърба, изважда и му дава от джеба
си
, казва: „Не мисли толкова.“ Ние казваме: „Господ ще уреди работите.“ Но ти бръкни в джеба
си
, покажи че Господ е почнал
да
урежда работите на хората чрез тебе.
Нали на някои хора трябва
да
говориш разумно.
Аз бих желал Господ чрез всинца ви
да
урежда работите.
Ако им говориш разумно, може
да
имаш влияние.
Някой е роден силен, може
да
се хвали с това, но този, силният човек не е създал силата
си
.
Сега хубави мисли трябва
да
отиват в пространството.
Той трябва
да
благодари, че 10–20 поколения са работили и той сега е силен.
Цялото пространство трябва
да
се напълни с новите идеи.
Дядо ти, баба ти и ред други поколения са работели и са ти дали своята сила.
И ти трябва
да
работиш, иначе, един ден, може
да
я изгубиш.
Хората, които са песимисти, казват: „Какво трябва
да
се прави сега?
Сега дядо ти, баба ти и баща ти не са отделни и ти не
си
отделно същество.
“ Светът
да
пита какво трябва
да
се прави, разбирам, но вие
да
питате това?
Всички вие влизате, като тези линии, в едно цяло.
Когато всички тези линии имат отношение, тогава и всички в света представляват, в света едно цяло.
Той казал след едно нещастие, което му станало: „Ти, света Богородице, имаш дете, заета
си
, и свети Георги имаш кон, но ти свети Никола, нито кон имаш, нито дете имаш, ти защо не ми помогна?
И вие трябва
да
разбирате закона на цялото.
Искате например
да
знаете какво нещо е Господ.
Ако ние в тези трудни времена, не можем
да
покажем, че обичаме, че имаме любов към Бога, как ще се справим с мъчнотиите?
Бог е това, което поддържа живота на всички хора.
Под думата Бог, разбирам това, което е във всички хора.
Всяко добро побуждение, което иде при тебе, всяка свободна мисъл и всяка постъпка, идат от Бога.
Бог не е само извън, но и във всички страдущи вътре.
Потърпи малко.“ И като умира някой, Бог му казва: „Не бой се, ти ще дойдеш при мене.“ Той утешава всичките.
Той ти казва: „Синко, каква разлика намираш между една радост и една скръб?
Аз виждам свободният човек, като умре, лицето му е спокойно, като на светия.
Бог му казва: „Ще престанат твоите страдания.Това е един изпит, който ще мине.“ И след като мине, като дойде любовта у вас, това е печалбата ви.
Когато дойде някой човек при мен, без
да
ми казва дали се радва или не, аз ще направя един опит с него, като му измеря врата.
Като минем страданията и спечелим любовта, знанието и свободата, това е печалбата ви.
Като миЮeм страданията и спечелим любовта, знанието и свободата, това е печалбата.
Ако аз умирам и спечеля любовта, ако аз умирам и спечеля знанието и свободата, тогава какво има?
Мога
да
погледна смъртта, тя ме държи и аз я държа и смъртта ще ми каже: „Нямам заповед
да
се отнасям с тебе зле.
Не знае какво
да
прави.
Ти
си
свободен.“
Сега всички трябва
да
разберете живота.
Всички трябва
да
обичате знанието, свободата.
Това се изисква сега и върху тях трябва
да
се работи.
Скръбта и радостта, те са два процеса, които в природата извършват някои работи, които хората не подозират.
Една скръб, след 10–15 години, а може би след 4–5 поколения, може
да
произведе отлични резултати.
Като почнете правилно
да
мислите, като обикнете живота, като станете свободни и влезете в новия живот, вие тези работи няма
да
ги имате.
Това, каквато и
да
е скръбта.
Всички тези смущения са дяволски работи.
Та, първото нещо е, всеки един от вас трябва
да
има един запас от живот.
Христос казва: „Тази душа, която Сатана беше вързал, аз не трябваше ли
да
я развържа?
Трябва
да
обича живота, а не
да
живее.
“ Всички тези конци трябва
да
се скъсат и богатият е вързан и сиромахът е вързан.
Това, което сиромахът може
да
придобие, богатият не може
да
придобие.
Но
да
обичате един живот, най-общия живот.
Това, което богатият може
да
придобие, сиромахът не може
да
придобие.
Ти трябва
да
обичаш общия живот, единния живот.
Без богатство, ти не можеш
да
развиеш своята щедрост.
А пък щом искаш
да
живееш, това е личния живот.
А пък сиромахът ще приеме онова, което му трябва и ще бъде благодарен.Този закон съществува във великата природа.
Никой не ти забранява
да
живееш.
Всеки ден ти трябва
да
бъдеш богат и
да
излиза нещо от тебе.
А пък
да
обичаш живота, това е важно.
И ако ти не можеш
да
играеш ролята на богат и сиромах човек, ти
си
изгубен.
И когато даваш и когато вземаш, и в двата случая, ти трябва
да
знаеш, че слугуваш на онази велика цел на живота.
Живеенето зависи от обичта към живота.
Да
слугуваш на човечеството и като богат и като сиромах.
Трябва
да
слугуваме на човечеството.
Да
имаме любов към единния живот, само тогава ще се тури един морал, само тогава любовта може
да
се пробуди.
Има богати и сиромаси, които не знаят защо са богати и сиромаси.
Ако ти обичаш общия живот, като видиш едно същество, в което животът присъствува, тебе
да
ти става приятно.
Аз желая богатите и сиромасите
да
знаят защо са богати и сиромаси.
Ти виждаш един кон впрегнат.
Това са почетна сиромашия и почетно богатство.
И когато богатият и сиромахът се срещнат, те ще тръгнат алабраце.
И двамата ще се разхождат и приятелски ще
си
говорят и ще благодарят.
Единият ще каже: „Аз се радвам, че ти
си
богат.“ И онзи ще каже: „И аз се радвам, че ти
си
сиромах.
Бих желал
да
бъда на твоето место, но не мога.“ Генералът не може
да
дойде на местото на войника.
И той едва може
да
тегли.
Той трябва
да
командува, а пък войникът не може
да
замени генерала.
Този, който бие коня не е разумен, най-първо той е натоварил коня
си
с 50, 60, 80, 100 килограма.
Но и двамата могат
да
бъдат благодарни, но не могат
да
си
заменят службите.
И всички мъчнотии в света произлизат от такива неща.
Свърши ли се войната разформируват се войските и всеки
си
хвърли своята форма.
Някой път от нас искат
да
извършим нещо, което не можем
да
извършим.
Тогаз въпросът е поставен другояче, но в дадения случай, там дето
си
поставен – такъв
си
.
Някой кон може
да
тегли,
да
кажем 50 килограма, но 70 килограма не може
да
тегли.
Ако
си
войник, сиромах или богат, но животът е един, пък другите неща са привилегия.
Та, някой път, ние се товарим с чрезмерни страдания.
И сиромашията и богатството са привилегия.
Искаме
да
постигнем нещо.
Понеже всичките генерали са били все прости войници и в бъдеше и в Божието царство, всички войници са все генерали.
Например, искаме
да
оправим света.
Това е една презумция,
да
мислим, че светът не е уреден.
Бащата не може
да
научи сина
си
да
живее, но бащата може
да
научи сина
си
да
обича живота.
Някой път гледам между вас не се разбирате, а и мене не разбирате.
Но
да
го научи
да
живее, това е невъзможно.
Синът е свободен вече.
“ Аз
да
ви кажа какво мисля.
Там е вече индивидуалната свобода.
Аз мисля за начините, по които богатите
да
ги направим сиромаси и сиромасите
да
ги направим богати.
Някой човек може
да
ти каже: „Аз мога
да
ти покажа как трябва
да
се живее.“ Онзи ще те попита, как живееш ти?
Ако искате
да
знаете какво мисля, мисля много работи и една от моите мисли е: Богатите
да
станат сиромаси и сиромасите – богати.
Първият ще му отговори: „Аз ям малко, не преяждам, не спя много, по четири часа на ден, на денонощие, после в кръчма не ходя.
Занимавам се с умни работи с света, защото в света трябва
да
има нещо, което
да
ни занимава вътре в света.“
Казвам на богатите: „Напусни богатите, че
да
се радва сиромахът на богатството, а богатият
да
се порадва на сиромашията.“ В онзи ден, в който можеш
да
работиш и
да
мислиш, ти
си
в сиромашията.
Истинското разрешение седи в това
да
обичаме живота.
Истинският живот носи в
себе
си
истинските блага, всичките блага.
Богатият не може
да
мисли, не може и
да
работи.
Някой ще каже: „Как така животът ще носи всички блага?
“ Представете
си
, че аз съм здрав човек.
От здравия човек излиза магнетическа сила – здравето.
Ти имаш една идея, трябва
да
я реализираш.
Някой милионер е болен и след 5–6 месеца е осъден
да
умре.
Нещата трябва
да
се постигат, за
да
се освободи човек от онези ограничителни условия, при които сега се намира.
Той казва: „Бих дал половина от богатството
си
, ако получа от този живот, който ти имаш.“ Аз ще му кажа: „Колко ще ми дадеш, само за
да
продължиш живота
си
4–5 години?
Напредналите от вас, така трябва
да
разбират.
Ти не
си
показал любов до сега.
Я,
да
видим любовта ти, колко ще дадеш?
Разрешението, което ще даде сила, е това.
Това е закон вътре в природата.
Ако ти обичаш Бога с всичкото
си
сърдце, с всичкият
си
ум, с всичката
си
душа и с всичкият
си
дух, какво има
да
се тревожиш?
Я ми кажете, Бог, Който е създал цялата вселена, всичките тези светове, той остава ли те гладен?
Той разрешава въпроса и човек трябва
да
бъде силен по дух, ум, сърдце и душа.
Както болният ще намери кой
да
го лекува, ще намери лекарят
да
го лекува.
Малодушието, което по някой път ви обхваща е една голяма спънка, за
да
можете
да
живеете.
Както сиромахът ще намери богатия и както детето ще намери майка
си
, така и ти ще намериш онзи, който знае.
Аз не казвам, че не можете
да
живеете.
Можеш
да
обиколиш целия свят, но ако тук не го намериш, ще го намериш в онзи свят и ще имаш тогаз една опитност.
Тогава за онези от вас, които имат любов към Бога, с всичкия
си
ум, сърдце, душа и сила, какво противоречие ще имате, кажете ми?
Аз не засягам въпроса, че ти не даваш правилно.
Излез вън в природата, излез на свобода, дишай чист въздух!
Там е всичкото онова богатство, въздухът не се продава.
Вие даже не сте сънували лошите условия, при които човек може
да
попадне.
Ти изпадаш в малодушие – излез горе и ти ще превърнеш мислите
си
.
Паднал
си
духом, ще намериш онези хора, които не са паднали духом.
Христос казва: „Взехте ключовете на Царството Божие и нито вие влизате, нито тези, които искат
да
влезнат, ги пущате.“ Там е всичкото.
Потърси ги!
И всички бягаха от тази тояга.
Те
си
противоречат по един или друг начин.
А пък сега, тя е прогресирала вече, доста културна е станала.
Лъкът казва: „Аз вече престанах
да
играя по гърба на хората.
Сега аз говоря за противоречията, които хората сами
си
създават.
Сега съм се украсил с тези косми.“ Тези косми са негови деца.
Когато аз срещна един добър човек, мен ми трепва сърдцето и казвам: „Желая
да
бъда и аз като него.“ Като срещна един музикант, трепва ми сърдцето и казвам: „И аз
да
бъда като него.“
Да
не казваме: „Тази работа не мога
да
я постигна.
“ Всеки един от вас може
да
научи и
да
пее и
да
свири и
да
мисли и
да
чувства.
Но съществуват вътре в самия живот известни противоречия, с които човек трябва
да
се занимава.
Има и други явления, факти в природата, които трябва
да
се наблюдават.
За 9 месеца детето се изменило в най-утеснени условия, в утробата на майка
си
.
Не можеше ли един светия
да
дойде по друг начин?
Домързяло ги
да
запалят печката, а другите не ги домързяло и те запалили печката.
Ако можеше, щяха
да
дойдат.
И след това, тоя светия постепенно се освобождава.
Сега тези две песни
да
ги съединим.
Както и
да
се възмущаваме, противоречията все съществуват.
Това е една песен на един човек, който е минал през страданията.
Конят може
да
се възмущава от своята форма, и вълкът може
да
се възмущава от своята форма, но е вълк.
И всеки един човек може
да
се възмущава, колкото и
да
иска, това нищо не допринася.
И казва: „Трябва
да
се живее разумно, хубаво трябва
да
се живее.
От сутрин до вечер, той може
да
се възмущава, както иска, но законите в природата няма
да
се изменят.
Всичко друго трябва
да
се остави на страна.“
С нищо не можем
да
ги изменим.
Човек трябва
да
пее на Господа,
да
каже: „Господи, благодаря ти!
От хиляди години хората не са били в състояние сами
да
ги изменят.
Аз ще ти попея.“ И като пея и като свиря,
да
види Господ, че аз прогресирам в света.
Слънцето все
си
върви по същият път.
Добрият живот, това значи
да
свириш и
да
пееш.
Някой път
си
въобразяваме, че външните мъчнотии ще престанат.
А пък ти седиш и мислиш през целия
си
живот, какво
да
правиш.
Тази сутрин аз гледам, че една котка седи пред стълбата, свила се, разположена е и спи.
Аз ще ви дам една ясна картина, толкова ясна, че и децата
да
я разберат.
Казвам, ако тази котка може
да
бъде доволна, защо човек
да
не може
да
бъде доволен?
Вие трябва
да
имате една ясна представа що е онзи свят и що е този свят.
Ние трябва
да
благодарим на Бога заради благата, които носим.
Ние не сме благодарни от ония блага, които Бог е вложил в нас.
Бог се грижи за всички същества.
Светът е оправен, само ние, малкото хора на земята, не сме дошли до съзнанието
да
изпълняваме волята Божия.
Така, както религиозните хора, светските, поетите, философите мислят, светът не може
да
се развива правилно.
Има един естествен път, по който животът може
да
се развива.
Ти, в своята къща, може
да
си
туриш печка, може
да
я стоплиш, можеш
да
ѝ туриш прозорци и прочее и
да
ти е приятно.
Но щом излезеш вън от твоята къща, не можеш
да
се месиш в порядките на онзи свят.
И там
си
има печка, но тя е друга.
Твоята печка е друга порода.
Вие сте дошли до това положение, че една кибритена клечка ви трябва, само, за
да
ви запали човек.
И всичко ще се уреди.
Но кибритената клечка вие ще
си
я драснете и ще
си
я запалите.
“ А пък трябва сами
да
се запалите.
Разбира се, няма по-хубаво нещо от това човек
да
се запали.
Русинът казва: „Имаш пари, Христос възкреси, нямаш пари, смерт о смерт.“
Да
преведа тази руска поговорка: Познаваш ли Божиите закони, има възкресение, не ги ли познаваш, смертю смерт.
Под запалване разбирам следното: Като дойде Божественият пламък, във всички противоречия
да
виждаш хубавото, красивото – тогава огънят се е запалил.
Чистата вода може
да
отнесе всичката кал.
Сега ще дойде, но няма
да
ви го докажа.
Божественото в нас, онова силното, мощното в нас, което може
да
оправи живота, то е постоянното в живота.
Дойде пороят, дойде калта, чистата вода ще се справи с всичките противоречия.
Аз разбирам следното: Като дойдем
да
живеем разумния живот, всички противоречия в света ще изчезнат.
Вие вземате предохранителни мерки и не мислите, че след 3 месеца тя ще
си
отиде.
Най-напред трябва
да
изчезне във вас противоречието,
да
приемете този живот.
Та умният човек трябва всякога
да
разбира доброто в природата и
да
очаква това, което ще дойде.
И
да
не
си
представлява един ред на нещата, който не съществува.
Например, ние
си
представляваме, че един ден хората ще живеят братски.
Някои ще живеят, но за
да
живеят братски, трябва в тях
да
стане един преврат.
Трябва
да
имате едно разбиране, трябва
да
имате една основа.
Хората, за
да
живеят добре, се изискват много благоприятни условия.
При такива условия, при които се намираме ние, не може
да
се живее братски.
Ако днес Бог е определил
да
запаля клечката, ще я запаля.
Даже в едно семейство, дето са родни братя и сестри, пак има известен спор.
Да
запаля печката – ще я запаля.
Инак няма
да
я запаля.
– Има
си
своята причина.
Но онези, които не са учили и не знаят
да
четат и
да
пишат, нали са получавали писмо от възлюбленият
си
син и веднага скрият писмото в пазвата
си
и не четат.
А пък, като
си
запаля моята печка, тогава ще имам опитността на хиляди хора, на които печката е запалена.
Та сега, кой трябва
да
ви прочете това писмо?
Не
си
ти, който имаш тази неприятност.
Други го писаха, а пък сега аз ви го предавам.
Дойде ти някое съмнение, не
си
ти, който имаш това съмнение.
Не
си
само ти сиромах.
Милиони хора има сиромаси.
Вие често искате
да
живеете добре.
Та в дадения момент, човек може
да
разреши един въпрос.
Една кибритена клечка, в дадения случай, може
да
разреши един въпрос, който хиляди и милиони дървета не могат
да
разрешат.
Божествените мисли се отличават по това, че те имат този пламък, този жар, този огън в
себе
си
.
Всичкото нещастие, което нас ни сполетява е, че ние не избираме онзи свят, по който животът върви.
Когато човек има този огън в
себе
си
, той се запалва и тогава започва животът.
И вследствие на това срещаме всички противоречия.
Че вие сте дошли до една фаза, гдето трябва
да
се научите
да
запалвате Божественото от всякъде.
Трябва
да
имате философията на мъховете, които растат по камъните.
2.
Същественото в живота
,
МОК
, София, 8.12.1933г.,
Космите на някои вежди са дълги, по-дълги са, а у някои са по-къси.
Англичанинът няма време
да
пише дълги писма.
И като отговаря, отговаря така: „Получих пратката." Няма
да
седне
да
пише такива резюмета.
Даже професорът, като влезе в училището, няма
да
седне като мене
да
ви говори, но ще говори 5-10 минути и след това ще каже: „Има учебник по математика и геометрия, от тук до тук ще учите." Че не
си
го разбрал, ще питаш.
Пък, като дойдеш до някой труден въпрос, който не можеш
да
разбереш, ще отидеш при него и той ще ти обясни.
Той ще каже: „При трудните работи елате при мене." Те ценят времето, не искат
да
си
губят времето.
Според вас до тази философия, до която сте дошли, не може ли човек
да
си
създаде добри вежди?
Тщеславният човек е взел повече място, отколкото трябва, и като върви, гледа
да
не се блъсне някъде.
Те не са практични хора." Хубаво, трябва ли един окултист
да
бъде малко подигравка на другите?
Най-първо, ако ви зададат въпроса, в какво седи окултизмът, какво бихте казали?
Един окултист трябва
да
разбира на първо място човешкото общество.
Чрез веждите може
да
възприемеш интуитивно това, което става в Божествения свят.
И като срещнеш събеседника
си
, трябва
да
знаеш какво
да
му отговориш.
И затова хората обичат
да
имат хубави вежди.
Трябва
да
го обичаш и
да
знаеш за какво
да
му говориш.
И онзи
да
каже: „Този човек знае какво
да
говори." Някой идва при мен и казва: „Какво е окултизмът?
Окултистите имат много прави понятия за развоя, който съществува вътре в самата природа.
Помнете едно нещо: човек не може
да
бъде окултист, като е скържав.
Човек не може
да
е окултист, ако е мързелив.
Някой може
да
иска
да
слуша лекция на френски и на немски.
Човек не може
да
бъде окултист, ако е страхлив.
Или някой може
да
иска
да
слуша опери и представления, или някой цигулар свири, или някой оратор говори.
Не може
да
кажете, че те са най-добрите, но са най-умните хора.
Все таки трябва
да
хроникирате.
Като казвам, че не са най-добрите хора, разбирам следното: изобщо всички са добри хора.
Научете се някой път вашите съществени мисли
да
ги записвате.
Може
да
се повтори някой път в друг вид.
Тези окултни ученици, които не разбират, пренасят всичката своя деятелност само отпред на главата и искат само с ума
да
разрешат всички въпроси.
За пример вие имате едно песимистично разположение, което може би се дължи на вашата стомашна система.
И тези процеси в стомаха, в тънките черва или в дебелото черво веднага дават едно песимистично настроение.
По кой начин това настроение може
да
се премахне или
да
се лекува?
Да
кажем, че влезете в студена стая.
После има друга фаза, в която силите на тази материална любов, трябва
да
се трансформират.
И природата е турила за тази цел приятелството.
Какво трябва
да
направите?
Ако вие в душата
си
или в мозъка
си
нямате този орган или чувство на приятелство, вие не може
да
трансформирате тези по-нисши енергии и
да
ги насочите към ума.
Да
запалите печката, нищо повече.
После, като дойдете до личните чувства, и там трябва
да
има трансформатор.
Може
да
се пообърнете,
да
видите, дали има звънец,
да
повикате един слуга, но няма звънец.
Трансформатор може
да
бъде приятелството, а трябва
да
имате и друг трансформатор - милосърдието.
Вие сте човекът, който може
да
запали печката.
По някой път много окултни ученици се заключат, за
да
не изчерпват магнетизма
си
.
После
си
турят ръцете така.
Когато две линии се пресичат, какви са ъглите?
(Заключват се.) Прекръстосват
си
пръстите.
Нали вътрешните - срещуположните ъгли, които се образуват при пресичането, са равни?
Ако дълго време ти държиш ръцете
си
затворени, с притиснати пръсти, го ще изгубиш толкова, колкото ще спечелиш.
Аз бих желал, при известни мъчнотии, когато решавате известни мъчнотии, вие
да
постъпвате така.
Да
си
представим, че имате една мъчнотия.
Но колкото отивате по-далече в другия свят, материята се разредява.
Пътувате като един екскурзиант, попаднете в клека, три дена гладувате и, като намерите път, виждате, че най-близките села са на 50 -60 километра разстояние.
Намирате една трошица, туряте я в устата
си
, намирате друга трошица и нея туряте в устата
си
.
Какво трябва
да
направите в дадения случай?
Следователно двата свята ще ги съедините, защото трябва
да
съедините физическия и духовния свят.
А когато се намирате във физическия свят в оскъдност, тогава духовният трябва
да
помага или
да
гарантира.
При големият глад в човека се събужда едно чувство на съзнание, той почва
да
гледа дърветата, тревите и като че
си
спомня, че в тази или онази трева има нещо полезно.
Трябва
да
се изучава човекът.
Това не е толкова вкусно, но той казва: „Не искам
да
умирам преждевременно." Там има достатъчно трева, храсталак.
Та страданията от това гледище какво са?
В света, в който се намирате, условията са такива, че не може
да
ги избегнете.
Скърбите и страданията в света, това са малки подбудителни причини
да
ви заставят
да
излезете от едно неестествено положение.
Щом сте на физическото поле, някой път ще гладувате, но при баща
си
и майка
си
няма
да
гладувате.
Страданието ви спасява.
При баща
си
и при майка
си
вие сте били добре облечени, но щом излезете от тях, има една опасност, може
да
ходите гологлави, боси, с окъсани дрехи.
Но при едно страдание, един беден обед може
да
подкрепи силите ви.
За всички хора има опасност.
Със страданието е лошо, но без него е още по-лошо.
Те не можаха
да
изтърпят физически един нов ред на нещата.
Всяко страдание ви оставя малко храна.
Хитлер има една расова идея -
да
подобри германците.
Страданието показва, че в хода на вашия живот вие сте попаднали на едно място, дето няма радост.
Всеки, който се е опитал
да
мине по този път, все е имал същата опитност.
Мойсей, който водеше евреите към Палестина, имаше всичките строги разпореждания.
Някой е бил по-умен и
си
е взел повече хляб, а друг е взел по-малко хляб.
В психическо отношение Мойсей се натъкна на много големи мъчнотии, и Христос като дойде, и той не можа
да
ги освободи.
Щом страдате, хубавото седи в това.
Един закон съществува в природата и той седи в следното: когато в една раса се примесват раси от по-висше развитие и от по-нисше, те се спъват.
Вие сте един пътник, ще кажете: „В клековете се забърках." А в един град може ли
да
се забърка човек?
В клековете
си
се забъркал.
-
Да
имат резултат.
Кое тогава може
да
се нарече клек?
При прекръстосването на една раса, трябва
да
минат най-малко 2500 години, за
да
има едно малко подобрение на расата, за
да
се уравновесят и
да
се дойде до един хубав тип.
Забелязва се в Америка следното: Всички от онези черни, които се прекръстосаха с белите, дадоха мулати, които нямат дълъг живот и са изложени на много болести.
Като се смесят двете раси, трябва
да
се минат най-малко 2500 години, за
да
се уравновесят силите.
Та първото нещо
да
възстановите онази връзка.
Всеки един трябва
да
има радио.
" Трябва
да
ви интересуват, понеже у вас някой път става прекръстосване на нисши и висши чувства, на висши и нисши способности.
Може
да
ги прекръстосате и се изисква един дълъг период, докато прекръстосването на нисшите и висшите способности даде един добър резултат.
Всеки, който се е опитал в този път, трябва
да
се допита.
В окултната наука тези въпроси се разглеждат външно.
При прекръстосването на расите или на нисшите и висшите чувства, на нисшите и висшите способности, на инстинктите, мнозина от вас са се обърквали.
Може
да
ги изгуби.
Ако този, който е направил погрешката, е слуга, той няма
да
се връща навреме при господаря
си
.
При големите смущения човек може
да
изгуби своята способност
да
мисли.
Той ще започне
да
закъснява.
Спрял се при това кафене, при онова кафене
да
пие една-две чаши и казва: „
Да
става каквото ще." Като се върне, направят му забележка.
Тогава загубва отношението
си
към времето - отношението, което съществува между хората.
Нисшето при сегашните условия, при които се намирате, трябва
да
е подчинено на висшето.
Вашият нисш ум трябва
да
е подчинен на вашия висш ум, а вашите нисши чувства трябва
да
бъдат подчинени на вашите висши чувства.
И
да
не направите никакъв компромис с нисшето.
С нисшето компромис не може
да
се прави.
Нисшето, каквото и
да
ви обещава, не може
да
го свърши.
Той е страхлив и казва: „Имам право
да
огриза тези дървета." Той казва това, без
да
знае, че след това ще плати с живота
си
.
В окултната история няма пример, когато нисшето
да
ти е обещало нещо и
да
го е направило.
Например: какво може
да
ти допринесе страхът?
Страхът някой път може
да
ти причини някоя малка радост или
да
те избави от някое падение.
Но ако ти станеш подчинен на страха, ти няма
да
можеш
да
спиш.
Онова, което може
да
спаси човека, то е желанието за знание.
Човек трябва
да
има знание.
" Няма пожар, но ще ти каже „пожар" и трябва
да
бягаш.
Срещнеш някого, който ще ти каже: „Пази се, защото може
да
те убият." Срещнеш някой вол, страхът може
да
ти каже: „Пази се, защото може
да
те убоде с рогата
си
." Срещнеш някой паяк и страхът ти казва: „Пази се, може
да
те ухапе." Срещнеш някоя река и страхът ти каже: „Пази се, може
да
се удавиш." Ти ако се водиш по ума на страха!
Има хора, които страдат от тази болест.
Не може
да
се качи на автомобил или на трен.
Не може
да
се качи на кола.
Казва: „Ще побягнат конете." Или: „Може
да
стане катастрофа с автомобила." На параход не може
да
се качи; дето ходи този човек, очакват го големи нещастия.
Диамантът се отличава с едно съществено качество, че най-хубавото пречупване на светлината става в него, но има и едно друго качество, което го отличава; нали онези минералози, които изучават минералогията, го класифицират като един от най-твърдите камъни.
Аз ви навеждам тези примери.
Ако вие намерите един хубав чиличен нож или тези, дамаскинените шашки или саби, които се възпяват в песните с названието сабля дамаскиня.
Болният човек казва: „Мога
да
умра." Че се е разболял от някоя болест, това ни най-малко не показва, че ще умре.
Чиличените, дамаскинените саби може
да
се свият така, че двата им края
да
се съединят.
Болестта не е признак, че трябва
да
умреш.
Болестта е един признак, че трябва
да
измениш живота
си
.
Това е сабля дамаскиня.
Ти, като оздравееш, трябва
да
измениш живота
си
.
Ще мислите или че природата
си
е играла и я създала, или че друг някой я създал.
Ако не слушаш, някой път може
да
ти стане по-зле.
И действително природата я създала чрез човека.
Ние тълкуваме страданията и несгодите в света в такъв смисъл.
Но понякога тази сабя ще ви даде понятие, че съществото, което я направило, не е глупаво, а умно.
Но щом намерите дамаскиня ще видите, че този, който я направил, е бил майстор.
Ако намерите някоя хубава флейта, какво може
да
мислите за човека, който я направил.
Окултният ученик знае, че трябва
да
бъде справедлив.
Но за
да
бъде той справедлив, трябва висшият ум в него
да
действува.
И после
да
съзнава връзката между причините и последствията.
Колкото човек има повече способност, повече чувства и повече органи вътре в неговото тяло, това показва, че окръжаващата среда, в която това същество живее, са умни същества, нищо повече.
Каква е кармата, за която учат индусите?
Защото най-високо организираният човек не може
да
се роди в една обикновена среда.
Немислимо е
да
се роди там.
Някой път ти
си
направил погрешка преди 3-4 прераждания.
Затова постоянно трябва
да
се стремите
да
измените вашата среда, в която живеете.
Сега, в този живот,
си
дошъл за някоя малка погрешка, за някое престъпление направено преди 1-2 прераждания.
И в този живот трябва
да
го изкупиш.
Мислиш, мислиш, нищо не
си
спомняш.
Казвате: „Лоши са условията." И вдигате ръцете
си
.
Сиромах
си
, каквото захванеш, не ти върви.
Щом са лоши условията, какво трябва
да
направите?
Казваш: „Няма хляб, няма вода." Добре, какво трябва
да
направите?
Един съвременен човек казва: „Аз не помня нищо от тогава, може
да
съм пил, но нищо не помня." Той не помни, че е пил в кръчмата и че това е записано в книгите.
Ако имате брашно, ще седнете и ще омесите хляб.
Казват: „Имаш
да
даваш." В това отношение законът на кармата е, че е писано там и те държат отговорен.
Да
кажем, вие сте мъж и казвате: „Това е женска работа." Добре е докато сте между жените, но ако сте сам, ще се опитате
да
си
замесите малко хляб, ще се научите.
Сега с многото говорене създаваме на стенографките повече работа.
Сега у всички има някои навици, с които трябва
да
се простите за в бъдеще.
Даже са претрупани с работа и даже не трябва
да
стенографират, а вие седите така и не знаете какво нещо е стенографирането.
Всички вие сте хора с големи претенции.
Някои от вас не
си
вземате бележки и казвате: „Запомнихме това." Само за тази лекция, която ви държах, ще ви бият за в бъдеще.
Не само вие, но навсякъде, където съм бил, аз не съм срещнал хора, които
да
нямат големи претенции.
Аз ви държах лекция, за
да
ви бият.
Казва: „Молих се три пъти, десет пъти се молих, как
да
не ме послуша Господ?
Обещавате след 5-6 месеца
да
ги върнете и, ако не се явите
да
ги внесете, те
си
имат почтени хора, като сватове ги пращат, ще ви намерят и ще ви кажат: „Банката има чест
да
ви покани
да
се представите на една аудиенция при директора на банката.
Той иска
да
поговори малко с вас, по причина на задължението, което имате." И най-после банката при сегашното състояние може
да
ви хване и
да
ви затвори, поради неустояване на думата.
Не ми дадоха пари." Щом дадат пари, оценили са го.
Ако имате къща, пишат
да
я продадат.
Питам сега: Де трябва
да
се спрете?
Вие трябва
да
дойдете до естествените желания, които трябва
да
имате.
Сега аз ви навеждам на това.
За умния е за предпочитане
да
живее в един уреден живот, отколкото в един неуреден.
Сега не искам
да
ви лансирам някои идеи, защото някой път вие не правите извода, както трябва.
Направили сте много гърнета, трябва
да
ги осребрите,
да
ги турите в работа и
да
си
посрещнете задълженията.
Защото, ако работи един керемидчия цяло лято и не продава керемидите, защо му са те?
Цяло лято
да
се каля.
Той все ще те срещне малко, ще ти зададе един труден въпрос, ще внесе нещо и нещо ще те попита, като дойдеш до неговата област.
Може ли
да
пеете сега?
Но сега, като сте млади,
да
се занимавате с една област, която е много опасна, не е хубаво.
„Дни на страдания и скърби през душата ми минаха, вълни и бури душа ми заляха, но духът ми на живота с мощ и сила над тях изплава.
Вие започвате
да
се съмнявате, дали ще можете
да
го носите или не.
Че той ти е турил някоя идея, от която ти не може
да
се освободиш.
Имаш един приятел и почваш
да
се съмняваш дали те обича, дали ще те обича или няма
да
те обича, дали ще бъде верен или няма
да
бъде верен.
Станал
си
богат, но той влага в ума ти мисълта дали ще ти остане богатството или няма
да
ти остане.
Смехът даже стои по-горе от някои способности.
Досега вие сте били заети само с физическата страна на живота, само с механизма на живота, даже този механизъм не сте го изучавали, както трябва.
Учител
си
, вложи мисълта дали ще те уволнят.
Изискват се още дълги векове, за
да
го изучите.
Мога
да
ви приведа много примери.
Вас ви е страх
да
се смеете.
По всеки един механизъм е резултат на една вътрешна нужда на живота.
Или искате
да
държите реч.
Трябва
да
се направи една песен за смеха.
В човека има един орган, с който
да
може
да
прозира това, което става във физическия свят.
" Може
да
се откажеш.
По някой път казваш: „Каквото и
да
стане, освиркан или неосвиркан, ще държа речта
си
.
Изучаването на характера на човека зависи от външните резултати.
Каквото и
да
стане, на късмет." Който има късмет, това показва, че този човек е живял по-добре в миналото, имал добродетели.
Той е правил толкоз добрини в миналото, че всички хора тичат и му помагат.
А пък човек трябва
да
пее, понеже, като пее, трансформира се неговата карма.
А пък на хората без късмет, казвам: Късметът ти
си
го направи.
Неразположен
си
, попей
си
малко.
Съществено аз наричам това, което при всички условия, каквото и
да
се случи, не се изгубва.
Гледам ви сега, така, както живеете, в бъдеще няма
да
имате много голям късмет.
Ако не може
да
пееш, позасмей се малко, после пак
си
попей и пак се позасмей.
Реалното може ли
да
се изгуби?
Трябва
да
се учите
да
пеете, защото много работи в живота зависят от пеенето.
Страданията на човека аз ги наричам скърби на малките изгубени работи в живота.
Вие ще кажете сега: „Нали Господ ме е създал, Той ще се погрижи." Така е, вярно е, Той ще се погрижи, но ако Господ ни е създал всички условия, какво сте направили вие при тези условия, при дадения материал.
В Откровението е казано, че при престола на Бога всички пеят.
Най-първо трябва
да
си
създадете една нова характерна черта:
да
различавате в живота същественото,
да
ви интересува същественото.
Всички сте учили геометрия.
И учените хора вярват, че цялото небе, всичките планети и слънца при движението
си
издават един тон.
И след като ви остане време, може
да
се занимавате с второстепенни работи.
Да
ви кажа, че вашето щастие зависи от това: Ако напиша тази точка и я турите в джоба
си
, от това зависи вашето щастие.
Всяка една земя
си
има един химн.
Вие сте лековерен и веднага ще я турите в джоба
си
.
На втория ден, като видите, че нещата не стават, както мислите, ще извадите книжката от джоба
си
, а пък някой на третия ден ще каже: „Изгубих
си
времето." Някой ще я скъса и ще я хвърли.
Какво мислите за водата, за въздуха, за светлината?
Ако аз бях на ваше място, знаете ли какво щях
да
направя?
Здравето на човека е резултат от тези четири неща: водата, хляба, въздуха и светлината.
Щях
да
туря в един копринен плат зар с тази точка и щях
да
кажа, че от това зависи щастието.
Това като имате, всичко става.
Старите гърци са казвали: „
Да
познае човек
себе
си
." Кое е същественото, което човек познава в
себе
си
, и как човек може
да
се познае.
Или щях
да
отида при един болен и
да
му кажа: Колко даваш
да
те излекувам?
Аз имам тука един зар, дадоха ми го, той е един специалитет.
В една чаша ще туря вода, той ще изпие водата и ще оздравее и отатъка ще мине.
Може ли така
да
се познава той, ако се измени неговата външна форма?
Аз ще взема 10 хиляди лева и ще
си
отида.
Някои от тези въпроси, както ви ги задавам, на какво ги уподобявам.
Да
дойде някой майстор, велик цигулар, който свири, и вие трябва
да
се трудите,
да
станете като този цигулар.
А пък вие чакате щастието
да
ви дойде.
Колкото и
да
се трудите, вие не можете.
По този начин, по който туряте точката в джоба
си
, не вярвайте.
Но по този начин, по който аз турям точката в джоба
си
, вярвайте в точката.
Но представете
си
, че аз, като направя тази точка, в нея съм вложил нещо от
себе
си
и, щом аз я направя, то тази точка е жива.
В точката е скрита една голяма динамична сила.
Вие ще кажете, че у всичките хора има музикалност.
В какво седи силата на един писател?
Всичките хора имат музикалност.
Всеки писател, който е писал, все е вложил нещо от
себе
си
.
Но всичките не могат
да
свирят.
Вие какво може
да
направите?
Всички хора имат музикалност, но всичките не могат
да
пеят.
Вие влагате нещо от
себе
си
.
Вие за пример ще пишете така: „За
да
можем
да
бъдем приятели, трябва
да
се обичаме"; трябва това-онова.
Ако не
си
роден при нея, ти трябва
да
чакаш.
Всички пишат отлични работи и после казвате: „Това не може
да
бъде." Сатурн дойде в ума ви и кажете: „Невъзможно е това." Ще кажете: „Ние сме го казали, не му е времето." Хубаво, като не му е времето, защо го пишете тогава?
А пък сега трябва
да
се задоволиш само с това, което ти е дадено.
Ако не му е времето, вие щяхте ли
да
го направите?
Да
допуснем, че има един гениален майстор-грънчар.
Щом сте го писали, време му е, но не знаете как
да
го приложите.
Може
да
мислите, че тази работа е проста.
Но ако се опитате
да
направите едно гърне, ще видите, че много неща ви липсват.
Може
да
замесвате калта, както грънчарят я замесва, но ще се намерите в трудно положение
да
извадите едно хубаво гърне от тази кал.
Тази кал трябва
да
се замесва, но след това трябва
да
се изпече.
Бащата може
да
пише на сина
си
, майката на дъщеря
си
.
Кое ви е заставило
да
станете сутринта в 5 часа, за
да
дойдете тук в класа?
Има една подбуда.
За пример, ако питате гладния коя е онази подбуда
да
чака пред фурната, гладът е подбудата.
Той може
да
отиде и в 4 - 5 часа сутринта.
Жадният може в 5 и половина часа
да
отиде на извора.
Ако буквата л е по-широка, ако ъгълът е по-голям или по-малък, аз вече виждам в тази буква условията, при които човек живее и в какво вътрешно състояние се намира.
Първите три условия - водата, въздухът и хлябът, са три подготвителни стъпки, а пък светлината е областта, в която се добива знанието.
Когато
си
разположен идейно, обичаш човека, пишеш повече, хубаво, красиво.
Най-първо трябва
да
знаете, че за
да
се придобие каквото и
да
е знание, човешкият ум трябва
да
е свободен от каквато и
да
е тъмнина.
А пък, когато се намираш в стеснено състояние, нямаш време, не разполагаш с много хартия, в беднотия
си
, пишеш небрежно ситно, ситно.
Но ако имате тъмнина в ума
си
, знание не може
да
имате за света.
На едно малко листче, в едно малко пространство пишеш ситно.
Нито знание за
себе
си
в пълния смисъл на думата.
Но нито един физиогномист, доколкото зная, не знае колко косми има в една вежда.
Той пише: „Господине, получих вашето писмо и в отговор ще ви изпратя пратката." Свършено в 4 реда.
Гледат, дали веждите са дебели.
3.
Законът на молитвата
,
УС
, София, 10.12.1933г.,
За мене всички религиозни вярвания в Бога са играчки, детски играчки, кукли са това.
Като речеш
да
го скъсаш, то става все по-дебело и по-дебело.
Когато един човек се моли, аз искам
да
знам може ли неговата молитва
да
достигне до моето сърце, може ли с неговата молитва
да
ме трогне той.
И в ада
да
отидеш, и в Небето
да
отидеш, това въже расте.
Когато един човек се моли на Бога, тази молитва едновременно принася полза на всички души в света.
Какъвто и
да
станеш, от това въже не може
да
се освободиш.
Ако твоята молитва не може
да
трогне хората, тя не е приета от Бога, тя се оставя настрани.
Единственото въже, което никой не може
да
скъса, е въжето на любовта.
Аз само искам
да
ви покажа в какво седи молитвата.
Мнозина са се опитвали
да
го скъсат, но не са могли.
Има една хубава, красива страна на молитвата и тя не е в думите.
И вие много пъти сте се опитвали
да
го скъсате, но не можете.
Като отидеш при Бога, какво положение трябва
да
вземеш?
Ако се кача на един висок връх, казвам: И вие може
да
се качите на този връх.
И тънкото въже ще държи толкова, колкото и дебелото, а пък вие, като не разбирате качествата на тънкото въже, вие дърпате и то става дебело,
да
се изтъни не може и вие почвате
да
страдате.
Ще ви кажа един цяр, единствения цяр, чрез който може
да
се освободите – не
да
скъсате въжето, но
да
намерите някого
да
носи дебелото въже, а пък вие
да
носите едно тънко въже.
А пък
да
речеш
да
се освободиш от въжето, по никой начин не може.
Казвам: Аз като се кача на този връх, научавам нещата, които тук, на Земята, не могат
да
се научат.
Може
да
не ви е ясно.
Аз не искам
да
ви е ясно.
Той реформира тази печка
да
гори с пълно горене.
Всичките страдания произтичат от единствения факт, че някой път въжето на любовта става много дебело.
Бих ви дал много примери.
Поставям
си
ръката върху един човек, виждам, че е студена и казвам: Той е планина.
Страданието произлиза от голямото гемиджийско въже на Любовта.
Казвам: Ти и онзи човек ще може
да
живеете добре.
Ако ти речеш
да
изпъдиш скръбта, това въже става по-голямо.
“ – Водата от планината ще слезе в долината.
Планина и планина не могат
да
живеят заедно.
Една планина и една долина може
да
ги ожените.
Но две планини не може
да
ги ожените.
Любовта трябва
да
я туриш на работа; всъщност не
да
я туриш на работа, но
да
научиш от нея как
да
работиш.
Всичко това не ви е ясно и няма защо
да
ви е ясно.
Запример вие не знаете колко милиона има един човек в касата
си
.
Всички хора пак ще бъдат около вас, но както един умен човек прави, вие ще канализирате реките.
Но ако ви кажат, че той има 10 милиона златни в касата
си
, ще дойде изкушението, ще искате
да
бръкнете в касата.
Умният човек вижда, че къщата му не е добра, веднага взема мерки
да
я поправи.
Ти бръкнеш и извадиш тези пари из касата, но всички тия пари са свързани с въжета и ти като вървиш, не знаеш накъде
да
вървиш, знаеш само, че това въже продължава с тебе.
И това гемиджийско въже на любовта ще те предаде.
Умният човек се отличава по дрехите
си
.
Някои религиозни хора ходят с петна, а искат
да
минават за светии, искат
да
кажат, че не ги интересува светът, обаче ги интересува мнението на хората.
Ще го носиш в малкото джобче като украшение.
Като го извадиш от джоба
си
, то навсякъде може
да
ти служи.
Ти някой път се хвалиш със злото
си
и казваш, че
си
много лош човек.
Като вляза в някой дом, гледам, че този човек е богат, с коне и волове.
Тогава защо, като ти кажат, че
си
лош човек, ти става неприятно?
Ти очакваш, като кажеш, че
си
лош човек,
да
ти кажат: „Ти не
си
лош човек, ти
си
много добър човек.“ Ти сам не вярваш, че
си
толкова лош, колкото предполагаш.
Ние нямаме право
да
казваме, че човек е лош, защото така ще хвърлим едно петно на Името Божие.
Кажи
си
: „Аз съм добър човек, Бог ме е създал, няма нищо, което
да
ми липсва.
Това гемиджийско въже няма
да
ви принесе щастие.
Добро мога
да
направя, учен човек мога
да
стана, добър говорител мога
да
стана, красив мога
да
стана.
Не съм развил още тези неща напълно, но се заемам
да
развия тези неща, напълно се заемам
да
развия до съвършенство тези качества.“ Не казвай: „От мене нищо няма
да
стане.“ Не хвърляй петно върху Божието Име, но кажи: „Аз съм се лутал досега нагоре-надолу, не съм учил, но ще се запретна
да
уча.“ Само по този начин животът ви ще се осмисли.
Забелязал съм в България някои сестри, които, като станат на 40–50 години, казват: „То е загубено време, всичко е загубено вече“ и престават
да
се интересуват от каквото и
да
било.
В стария човек има много повече условия
да
придобие каквото иска, отколкото на младини.
Като
си
млад, имаш много условия и като
си
стар, имаш също много условия.
Ти като
си
млад, благодари, че
си
млад.
Когато човек разбира по човешки нещата, той носи гемиджийско въже.
И като
си
стар, благодари, че
си
стар.
Като
си
сиромах, благодари на Бога, че
си
сиромах.
Когато
си
богат, благодари на Бога, че
си
богат.
Писанието казва: „Привлякох ви с нишката на любовта.“ Бог не обича
да
товари хората с голям товар.
Когато
си
невежа, благодари на Бога, че
си
невежа.
Той е направил всичко с голяма разумност.
Като
си
учен, благодари на Бога, че
си
учен.
Той дава малко нещо, за
да
ви направи щастливи.
А пък ние искаме големи работи, за
да
бъдем щастливи.
Невежество и ученост, те са неща относителни в живота.
За
да
бъдеш щастлив, колко голяма пита ти трябва?
Някой път аз искам
да
стана невежа, за
да
си
почина.
Ако ти дадат една пита от 100 килограма, ще бъдеш ли щастлив?
Турям настрана всичкото
си
знание.
Не, любовта действува в даден момент.
Ако аз искам
да
зная последните новини от Слънцето и от целия свят, имам един ключ, ще го натисна и ще знам последните новини.
Една голяма пита или сам трябва
да
я изядеш, или
да
повикаш всички съседи, за
да
не остане нищо от нея.
Когато Христос нахранил 5000 души, Той гледал
да
не би
да
остане някоя трошичка от любовта.
А пък иначе трябва
да
извадиш паспорт, позволително и
да
отидеш там,
да
чуеш концерта или пък
да
разбереш последните новини от Лондон.
Да
отиваш там става дълго и широко.
Вие може
да
сте правили един опит, но
да
има един завършен резултат.
Ако искам
да
проверя дали се отваря Кембриджският университет, по радиото научавам, а пък иначе трябва
да
отивам и
да
проверявам там.
Така светиите и напредналите хора
си
говорят с жителите на Слънцето.
Ти в джоба
си
ще носиш само едно житно зърно.
Но не искам
да
ви говоря много за тези работи, защото така ще направя въжето по-дебело; защото можем
да
мислим това, което не е.
И като дойдеш някъде, ще го хвърлиш на земята и това житно зърно ще израсне и ще даде много зърна, и ти пак ще вземеш едно житно зърно в джоба
си
, а останалите зърна, една част от тях ще изядеш, а другата ще раздадеш.
Някой може
да
каже: „Такива детински работи!
Този свят е хубав, както е сега, но като дойдеш до реалността, ще носиш само едно житно зрънце.
Да
говорят, че имало същества на Слънцето.
В това житно зрънце са скрити всички условия на природата.
Всичко, което има в природата, е скрито в него.
Там има 40 милиона градуса топлина; даже и няколко милиона градуса топлина
да
има, как може
да
има същества?
Гемиджийското въже ще започне
да
надебелява.
Има нещо, което, без
да
знае човек, пак може
да
се ползува от него.
Когато Христос каза: „Преди
да
е бил Авраам, Аз съм“, то евреите Му казаха: „Ти още 45 години нямаш, а Авраам
си
видял.
“ Христос им казал: „Никой не е бил горе, на Небето, освен Син Човешки, Който иде от горе.“ Как ще разберете това?
Тук виждаме едно същество, което казва: „Аз ида от горе.“
Но кажи му
да
обясни това явление, той няма
да
знае.
А за същинския процес Иванчо може
да
е профан.
Някои неща може
да
ги разбирате и
да
не са верни.
Някой казва: „Аз тези работи не ги зная.“ Някой път не е необходимо
да
ги знаеш.
Вие я разбирате, но в бъдеще тя може
да
се измени.
Аз зная само едно: Като го туря в земята, то израства и дава каквото трябва.
Няма нужда
да
чакам 6 месеца, ами трябва
да
чакам само 20 минути или половин час най-много; и като го посея в земята, след половин час ще имам всичко, каквото ми е потребно.
Като получа много зърна, ще ям, ще дам на другите това, което е останало, и ще взема пак в джоба
си
едно зрънце.
Вие ще кажете: „Какво иска
да
каже Учителят?
“ Искам
да
кажа, че имате едно житно зрънце в джоба
си
.
Който има опит, всичко може
да
направи, който няма опит, и той може, но след 12 години с едно житно зрънце може
да
стане един почтен търговец.
А пък като кажат, че е богат, аз подразбирам, че той е използувал условията, които му са дадени.
В първата година като посеете едно зрънце,
да
кажем, ще получите 100; във втората година – 10 000, в третата година – един милион, в четвъртата година – 100 милиона и т.н.
Аз не искам
да
направя лошия човек
да
стане добър, нито пък добрия човек
да
направя лош, защото това не е моя работа.
Онзи, който знае,
си
съкращава времето.
Онзи, който не знае,
си
удължава времето.
Когато губиш времето, ти
си
невежа.
Когато печелиш времето, ти
си
учен човек, спестяваш.
Значи и злото, и доброто показват свобода, а пък резултатите са различни.
Когато прахосваш енергията
си
, ти не
си
учен човек.
Когато прахосваш условията, които Бог ти е дал, ти
си
невежа, а пък когато ти ги използуваш, ти
си
учен човек.
Когато питаш защо Господ е така направил света, ти
си
невежа.
Аз се радвам на свободата, но не се радвам на погрешките
си
.
Когато не питаш, ти
си
дваж невежа.
Човек, като е лош, има възможност и
да
изправи погрешките
си
, свободен е.
Нима мислите, че в един буквар на едно дете в първо отделение се съдържа всичката философия
да
станете щастливи?
Всички елементи на щастието се съдържат в букваря на първото отделение.
Аз като взема този буквар на детето, а вие
да
имате най-учените книги на Земята, аз ще ви бия.
Опит на постижението, което ще внесе свободата във вашия живот.
Опитът, който ще направите, ще ви даде пълна свобода, която ще ви даде възможност
да
живеете така, както вие чувствувате в душата
си
.
Лесните придобивки на един човек могат
да
го увлекат в едно голямо заблуждение.
Един религиозен човек може
да
се увлече в някакво религиозно убеждение.
Той казва: „Аз вече вярвам в Бога, моля се.“ Но той няма успех и може
да
изпадне в голямо противоречие.
Той взел пари назаем и казва: „Не мога
да
ги платя.“ Един приятел отишъл при него и му казал: „Я ми дай назаем 1000 лева.“ Той от честолюбие, от тщеславие взема назаем от едно място и ги дава на друго.
Да
дадеш чужди пари, това не е свобода.
А пък този човек вярва в Бога, слабо е изорал, засял нивата
си
и няма плодородие.
Да
вярваш в това, в което другите хора вярват, това не е свобода.
Той е разчитал преди всичко на Бога.
Да
вярваш в това, [в] което другите хора не вярват, това е свобода.
Където отидеш, ако станеш такъв, каквато е средата, това не е свобода.
Като влезете в Любовта, тя иска всяко нещо
да
се направи както трябва.
Това не е свобода.
Тя никога няма
да
ви направи един укор.
Страданията и изпитанията са пробният камък, с който се опитва дали сте свободни или не сте свободни.
Тя позволява всичко.
Тя оставя всякого
да
носи последствията на своите постъпки.
По този начин може
да
познаете дали сте свободни, или не.
Ако му дадете на детето малко твърда храна и то се нагълта с тази храна, знаете ли какви болки ще има?
Когато сте свободни, всичко може
да
постигнете.
Трябва после
да
спасявате това дете от смъртта.
Където не сте свободни, постижение не може
да
имате.
Писанието казва: „Гдето е Духът, там е свободата.“ Гдето е свободата, там е знанието.
Ако ти не знаеш
да
дъвчеш тази твърда храна какво ще се ползуваш?
Ако река
да
ви обяснявам това, твоето въже на любовта ще стане гемиджийско, а пък аз не искам това.
Силата някой път не седи в многото говорене.
Но вие още не сте придобили вашата свобода.
Само една клечка ви трябва,
да
се запали печката.
Ако запалите всички клечки от кутията, пак ще имате същия резултат.
Някой казва: „Искат
да
ми повлияят, искат
да
ограничат моята свобода.“ Чудни сте.
Тогава някой може
да
каже: „
Да
, ама тогава няма много
да
се молим.“ Но ще приложите другото правило: Няма много
да
ядете, няма
да
сте лакоми и няма
да
спите.
Някой казва: „Много е човек
да
се моли цял ден.“ Съгласен съм, но ти се молиш на Бога набързо, по няколко минути.
Как може
да
се ограничи един човек, който е ограничен?
А като отидеш при един човек, от когото има
да
вземаш пари, му дрънкаш половин час!
Онзи, който е свободен, може
да
се ограничи.
Защо при Господа говориш само един миг, а при втория случай говориш много?
Как може
да
се обере един човек, който няма нито пет пари в джоба
си
?
Ето как гемиджийското въже почва
да
се обвива на гърба ти.
Онзи, който е с пълен джоб или с пълна раница, може
да
се обере.
Като излезеш от своето посещение при този човек, тебе ти е тежко, мъчно, голямо въже имаш – пари не
си
взел, и освен че не
си
взел пари, но усещаш неприятност.
Само свободният може
да
се ограничи, а онзи, който не е свободен, той не може
да
се ограничи.
Казваш: „Що ми трябваше
да
ходя?
“ Не, като отидеш при него, кажи му: „Добър ден, братко, радвам се, че
си
добре.“ За парите нито дума не споменавай.
Ти ще му се усмихнеш и като му дойде на ум, че има
да
ти дава, той ще ти каже: „Ще извиняваш, аз имам
да
ти давам“, и ти ги дава.
Вие ще ме извините, че ви смутих малко, но то е, за
да
ви покажа, че не сте свободни.
И ти доволен
си
излизаш с пари.
Всъщност вие сте свободни, но не използувате вашата свобода.
Богати сте, но не използувате богатството
си
.
Вие не знаете едно правило: Когато отидеш
да
говориш при един човек, сложи дясната
си
ръка върху сърцето.
Имате знания, но не използувате знанията
си
.
А пък това за мене е равносилно на всички отрицателни черти.
Някой казва: „Като видях този човек, разтупа ми се сърцето.“ Като ви се разтупа сърцето, вие знаете какво трябва
да
правите.
Всеки човек, който не използува своята сила, е безсилен човек.
Мнозина от вас, като ви се разтупа сърцето, търсите лекар.
Това правило прилагам и върху
себе
си
.
Може
да
е прав.
Но някой път ще туриш ръката
си
върху сърцето
си
и ще се молиш.
Любовта има най-красивия език.
И щом се разтупка сърцето ти много, престани
да
се молиш.
Господ ти казва: „Чух те.“ Ние не мислим, че Господ има нужда постоянно
да
Му говорим.
Там всяко нещо
си
има само едно значение.
Ще Му кажем най-хубавото: „Татко, благодаря Ти, че ме прати на Земята, ще изпълня Твоята Воля“.
„Днес искам
да
изпълня Твоята Воля.“ „Има някоя работа, която трябва
да
свърша, ще я свърша.“ И свършено!
И като знаеш това име, в това е силата.
А пък ако Му кажеш колко чифта чепици
си
скъсал, Бог няма нужда от такава молитва.
Музикантът
си
извадил очилата, очистил ги, после ги турил и започнал
да
си
чисти пръстите: първия пръст, втория пръст и пр.
Всеки човек казва: „Нямам.“ Казвам: Господ
да
е с тебе.
Публиката чакала и след това започнал
да
свири.
Един човек искам
да
го погледна, както Бог иска.
Аз не мога
да
я свърша сам.“ Същото казал на Слънчевия пръст, после на Меркуриевия пръст (малкия пръст).
Срещна някой вол, някое растение, някой човек, някоя река – искам
да
ги погледна както Бог иска.
Във всичко работи Божественото.
Аз така
си
обяснявам поведението му.
Във всички тези работи виждам Божественото, те са направени чрез Божественото.
А пък вие отивате изведнъж
да
свирите, но не ви върви в работата.
Иначе в душата
си
хвърлям едно петно върху творчеството на Бога.
Трябва
да
различаваме във всичките неща Божественото от човешкото.
Колко пъти съм гледал как
си
чистят пръстите.
Всеки даровит музикант
си
вади кърпата и така
си
чисти пръстите.
Без закона на Любовта не може
да
имате никакви постижения.
Когато станете артисти,
да
знаете какво
да
правите.
(Учителят извади кърпата
си
и очисти пръстите
си
с бялата кърпа от основата на пръста нагоре.
Някой път са потни пръстите и с такива изпотени пръсти като бутнете клавишите, пръстите може
да
се хлъзнат, а пък добрият музикант иска, като пипне клавиша,
да
изкара един чист тон.
Цялото изкуство е в това
да
знаеш как
да
манипулираш.
Тогава ще ви дам един рядък опит.
Да
допуснем, че се намираш в едно затруднено положение.
Имаш
да
даваш и за
да
платиш, трябва
да
дадеш един концерт.
Ти
си
артист и онзи, комуто имаш
да
даваш, ще дойде на този концерт.
Той ще дойде при теб, ти ще му говориш, но
си
извади кърпата и
си
изтрий пръстите.
И като чистиш пръстите
си
, ще дойде една Божествена, една светла идея.
Сега, всеки един от вас може
да
приложи това правило върху
себе
си
и при разни други случаи.
Например някой път
си
неразположен духом – вземате и
си
изчиствате пръстите, един по един, с кърпа.
Като
си
чистите пръстите, кажете нещо на Господа през това време.
Достойнство трябва
да
имате.
Тези думи ще кажете при чистенето на показалеца: „Справедлив трябва
да
бъдеш.“ На средния пръст: „Трябва
да
бъдеш жизнерадостен,
да
благодариш на всичко.“ На безименния пръст: „
Да
си
свършим добре работата,
да
не се протакаме.“ На малкия пръст ще кажеш: „С всички ще се отнасям добре.
След това седни на пианото и свири и всички ще те слушат.
И ти ще
си
кажеш: „Много ми стана приятно.“ Вие искате
да
седнете на това пиано на живота и
да
свирите,
да
ви ръкопляскат, без
да
си
чистите пръстите.
Ако вие изучавате живота на светиите, ще намерите, че те в своя живот са обръщали внимание на малките неща и то с цялата
си
последователност.
Търговецът не трябва
да
се откаже от търговията.
Той няма
да
бъде постоянно търговец.
Представете
си
най-първо, че всички бедни хора
си
имат една малка къщурка с една стая.
Всички занаяти, които изпълняваме, трябва
да
ги изпълняваме както трябва.
По къщата ще познаеш какъв човек е, дали е беден или богат, дали е умен или глупав, дали е добър или лош, дали е женен или не, дали има деца или не, дали има дългове или няма, дали е здрав или болен.
Търговецът трябва
да
бъде виртуоз, също и лекарят, писателят, ученият и пр.
Не
си
знаеш урока като ученик.
Ако този човек работи, ще видиш, че след 10 години ще
си
направи друга къща, по-голяма, по-хубава.
Ако аз съм студент, така ще направя тогава преди изпитването: ще
си
извадя кърпата и ще изчистя пръстите
си
.
Ако той през целия
си
живот остане с тази колибка, нищо не е свършил.
Един италиански лекар казва, че зад всеки пръст има по един орган и ти като очистиш пръстите
си
като студент, когато професорът ще те изпитва, ти ще възприемаш от професора неговата мисъл, която съответствува на този орган, и ще говориш.
За
да
успявате в живота, трябва
да
имате едно качество, трябва
да
проявите едно качество, което досега не сте имали.
Непременно трябва
да
измените вашия възглед за Бога.
Без това никаква култура не може
да
имате.
Сега трябва
да
имате едно коренно различно понятие за Бога.
Ако вие измените само по буква понятието
си
за Бога, това няма
да
ви подтикне напред.
Един ден ще знаете това, което искате
да
вършите, от какъв характер е, от материален или астрален характер, от характера на ума или на сърцето.
И съответно ще пипате мястото, което трябва, за
да
свършите работата.
Една реалност има праволинейна, всички хора говорят за праволинейност в характера.
И като пипнеш дадено място на един пръст, това
си
има своето значение.
Вие живеете в един свят на велика Божия Мъдрост, носите едно тяло, един мозък, носите органи, които носят всичкото щастие, всички блага със
себе
си
и ходите голи, боси и нещастни.
Всеки един човек иска
да
придобие нещо.
При всичкото
си
богатство, вие сте болен човек.
Какво значи „
да
придобиеш“?
За
да
придобиеш нещо, трябва
да
имаш място, където
да
сложиш придобитото.
Ако един съвременен човек би носил главата на една муха, какво ще събере една такава глава?
Ако носи тялото на човек, а главата на муха, какво знание може
да
има?
На вас ви трябва един здрав стомах, който
да
служи на Бога.
Съответно на тялото трябва
да
се измени и главата.
Човек сега се различава по мозъка
си
от всички животни.
Той ти носи щастие в дома.
Приеми го в дома
си
, дай му един чай и нека
си
върви.
Ако сравниш човека и животното по сила, много животни са много по-силни от човека.
Слонът е много по-силен от човека.
Ние не сме пратени в света
да
направим бедните хора щастливи.
Да
се яви във вас едно желание,
да
имате това ново схващане за нещата,
да
имате едно приложение.
Не
да
изхвърлите съвсем сегашната ваша опитност, но сполуката на вашия живот зависи от този, сполучливия нов опит, който може
да
направите.
Сега няма нужда
да
ви го доказвам.
Един опит ще направите в живота
си
, не повече.
Вие можете
да
изберете веруюто, което искате, но опит трябва.
Вие искате
да
се запознаете, нали?
Той ми каза: „Както Вие го нарисувахте, така го рисуват децата в отделенията.“ Ние искаме
да
избием от ума на децата с клин този навик.
Пунктираната линия показва, че не я виждаш, че не я знаеш.
Аз казвам на един кон: Много се радвам, че се запознах с тебе, понеже ти
си
силен.
Искам
да
се науча на нещо от тебе.
С това иска
да
каже, че нещо не се знае.
Аз ще се кача на гърба ти и ти ще ме носиш.
И като се кача на този кон,
да
му е приятно, ще му туря един малък гем, не гемиджийско въже, а само една малка връв.
Всички правите опити.
И като сляза от коня, ще вървим с него заедно, ще го потупвам по гърба и ще му кажа: Можеш
да
отидеш в гората
да
се разхождаш и ако обичаш, утре пак ела.
Ти като направиш един опит, истината е вече пред тебе, ти
си
на границата на това, което наричат свобода, на границата на това, което наричат знание, на границата на това, което наричат любов.
На гърба му няма
да
се качиш, нито пък той ще се качи на гърба ти.
Какви трябва
да
бъдат отношенията помежду ви?
Ами като се запознаеш с Бога, какво трябва
да
направиш?
Ти не можеш по никой начин
да
скъсаш нишката на любовта.
Като се запознаеш с един ангел, какво трябва
да
направиш?
Не само че не можеш
да
я скъсаш, но колкото се мъчиш
да
я скъсаш, толкова тази нишка става по-дебела.
Като се запознаеш с един човек, трябва
да
знаеш какво
да
направиш.
Можеш
да
употребиш простени и непростени средства против Любовта, но тази нишка, освен че няма
да
я скъсаш, но ще я направиш като гемиджийско въже.
Тепърва трябва
да
се осмисли животът, който е най-сериозен сега от ваше гледище.
Някой ще каже: „
Да
вярваме в Бога.“ Каква вяра?
4.
Земята на живите
,
НБ
, София, 10.12.1933г.,
Трябва
да
знаеш
да
дадеш известен наклон.
Това са сега специфични работи, които остават, те се отнасят във вътрешната школа,
да
мислите.
Никаква. Някой учен човек може
да
докаже истинските причини.
Онзи човек, който разбира планините, който разбира долините, може
да
направи воденица.
Ако някой от вас направи малък опит, елате при мене, ще ви дам малки упътвания.
Никой не знае, може
да
философствува само.
Като прави воденица, търси наклон.
Онзи инженер търси в силите на живата природа, и там има известни наклони.
Наклон, значи, има, дето силите на живата природа се концентрират.
Но в дадения случай ние може
да
опитаме.
Туй е мястото, дето можеш
да
построиш нещо.
Ако дишаш правилно, както трябва... Когато човек е здрав, трябва
да
диша правилно.
Не искам
да
ви заставям.
Най-малкото равновесие, което изгубиш, ако ти малко се раздразниш или скръб дойде, ако не разбираш смисъла на скръбта, веднага ще се наруши дишането.
След като ви говоря, трябва
да
правите известни опити.
След време, щом се наруши дишането, според западната наука при слабото дишане кръвта не може
да
се пречисти, а щом не може
да
се пречисти кръвта, остават утайки, образува се венозна кръв.
Искам
да
ви убедя
да
мислите, че с дишането може всичките работи
да
се оправят.
Тогава се образува серум, в който живеят всички болести и микроорганизми.
Ако започнете
да
дишате правилно, ще започне подобрение.
Най-първо, човек трябва
да
образува едно правилно схващане за природата.
Той трябва
да
образува правилно схващане за въздуха,
да
образува правилно схващане какво носи въздухът, какво богатство се крие във въздуха.
Следователно, от това количество въздух, което взема, от праната, която ще вземе според законите, ако знае как
да
прекара тази прана в него, веднага ще се зародят нови мисли и той ще ги възприеме.
Жизненият еликсир, както са го наричали в средните векове, праната, както източните народи наричат, то е истинският цяр за всички болести.
Понеже ние живеем в един материалистически век, искат нещата
да
бъдат видими.
Опит прави – може
да
се възприеме една мисъл от човека.
Искат
да
мерят силата на туй, което е невидимо.
Този човек е герой, може
да
се бори с трима души.
Ако човек тия апарати не ги развива чрез закона на дишането, тогава какво понятие ще имаш за природата, ако не можеш
да
възприемеш всичките тънки сили?
Ти най-първо трябва
да
се справиш с твърдата материя, с течната,
да
се справиш с въздухообразната и с етерообразната.
С една тояжка на дъската направят само една резка и му казват: „Тук има грамадна стена, не може
да
се мине.“ И този човек, като дойде до това място, казва: „Не мога
да
мина, голяма стена има.“ Будният човек вижда, че няма стена, но само една резка, начертана с тебешир, а големият герой не може
да
види това и казва: „Голяма е стената.“
Та, сега в света има такива крепости, такива тебеширени линии начертани и всеки, като дойде, казва: „Това е правило, това е морал.“ А ти виждаш, че няма никакъв морал, ти виждаш, че няма никакво бъдеще това.
Следният живот ще бъде подобрен, понеже ние влизаме в една рядка среда, дето почти няма
да
има възможност за никакво престъпление.
Той казва, че като умре, как щял
да
бъде щастлив.
Престъпленията ще бъдат невъзможни.
Когато влезете в това поле, престъпленията ще бъдат невъзможни, тъй както един човек, който се е наял, не може
да
го изкусиш.
Открадне веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти, сто пъти, милиони като натрупа, пак мисли, че няма
да
му стигнат.
Сегашните хора казват: „
Да
умра, че
да
се освободя!
“ Ако думата „смърт“ означава излизане от затвор и влизане в живота, разбирам, но ако мислиш, че свободата може
да
дойде чрез смъртта, то е криво схващане.
Във времето на английския крал Едуард един английски милионер от Африка се връща, той имал 360 милиона английски лири и се хвърлил в морето, понеже мислел, че за коронацията на краля няма
да
му стигнат.
Даже такъв велик човек като Христа три пъти се моли и каза: „Ако е възможно,
да
се отмахне тази чаша.“ Най-после, като не видя отговор, възприе смъртта и разреши друг един въпрос, една наука много по-дълбока.
Няма някой от вас, който
да
не дойде до тази граница, той все ще дойде
да
разреши този въпрос.
Този милионер мисли, че няма
да
му стигнат.
Ние ще го оставим,
да
не ни смущава.
Всеки като ви даде по един лев, вие имате един капитал от един милиард.
Смъртта в пълния смисъл е едно освобождаване на човека от нещо.
Адът е най-голямото страдание.
Той разбирал езика на живата природа.
Онова, което трябва
да
залегне във вашият ум, е, че вие сте на Земята и трябва
да
живеете.
Условията на живота ви са дадени.
Едно ново име трябва
да
се създаде за Бога.
Защото ако аз говорех на болни хора, другояче щях
да
държа моята беседа.
Туй име, което сега има, то за нас не може
да
служи.
Но понеже вие сте здрави, другояче развивам въпросите.
Вие може
да
направите възражение: „Но онези, болните?
Две букви какво могат
да
направят?
„Н“ и „Е“ в дадения случай.
Онези въпроси ще ги разглеждате, когато имате свободно време.
В езика на природата най-важното е ти
да
знаеш
да
дишаш.
Тогава ще накарате това „не“
да
се пише по друг начин.
След като се научиш
да
дишаш, тогава разрешавай всичките въпроси.
„Ще дам“ – то е по-правилно.
Ако не
си
се научил
да
дишаш, тогава каквото и
да
направиш, всичкото твое изкуство ще се изпари.
„Ще дам“ е правилно.
„Не, няма
да
дам!
И знанието, и здравето на човека зависи от живота, който иде чрез дишането.
“ – може
да
каже сиромахът.
Богатият може
да
каже: „Давам“.
Сега
да
ви направя аналогия.
Грешникът може
да
каже: „Няма
да
го направя“; праведният – „Ще го направя.“ Ленивият може
да
каже: „Няма
да
уча.“ Праведният, умният ще каже: „Ще уча.“ То е здравословно състояние.
Рибите, които се намират в 10 пъти по-лошо състояние от нас, трябва въздуха
да
го изкарват, те го нямат в такова приготвено състояние, както ние.
Те имат особени апарати, машини, с които изкарват въздуха из водата.
Или тогава ще мязате на онзи българин, който дошъл от село, когато се освободила България, и търсил служба.
Ходил той, разглеждал, търсил, ще му се пръсне главата.
Затуй водата минава през техните хриле.
Разглеждал всички служби.
Ние, след като приемем въздуха, изкарваме от него жизнения еликсир, или еликсира на живота, или тъй наречената прана, която е проводник на живота.
Ако ти не може
да
приемеш от въздуха праната, ти не може
да
живееш.
Един ден във Варненската градина гледа капелмайстор, вижда му се подходяща служба.
Следователно тази наука гласи така: Когато ти дишаш, по никой начин няма
да
се смущаваш.
От тебе зависи, от знанието ти, как трябва
да
работиш, не
да
пресилваш дробовете
си
.
Някой път ние мислим, че в природата някои работи са лесни.
Те са 20 обеда на минута.
Който разбира, казва: „Еди-кой
си
инструмент.“
В науката за дълбоко дишане трябва
да
се създаде една колегия от млади и стари хора,
да
се учат
да
дишат – не само както източните народи мислят, в тях има една погрешка, ново трябва
да
се внесе.
20 обеда, това е слагане на трапеза.
Дишането
да
се тури във връзка с човешките чувства, дишането
да
се тури във връзка с правата човешка мисъл.
Всички мисли трябва
да
се опитат.
Чрез дишането може
да
опиташ кои мисли са прави и кои – криви.
Може
да
опиташ каква е мисълта ти – права или крива.
Може
да
четете в учебниците колко милиона клетки са.
Вземи една мисъл, която е крива, произнеси я и почни
да
дишаш: дишането няма
да
бъде ритмично, сърцето няма
да
бие равномерно.
Защото има пулс в природата.
Всяка права мисъл, изпратена в пространството, от нас възприета, всички тия разумни същества от човешката раса, които са завършили своето развитие, те като възприемат твоята мисъл, веднага се притичват на помощ,
да
ти уяснят.
Който има горно дишане, той дига раменете
си
и ребрата
си
.
Средното дишане или долното дишане, или, както някои го наричат абдоминално дишане, трябва
да
се изпълни горната част на дробовете и тогава въздухът трябва
да
се задържи известно време в дробовете, за
да
може тогава еликсирът, който е складиран вътре,
да
се възприеме.
Затуй сутрин трябва
да
се става рано.
Но щом се откажеш
да
вървиш по правия път, тогава ще дойдат учители по-долу от тебе и ще те върнат в някое животно.
Тогава ще се наруши твоето дишане и ти ще
усетиш
, че има връшник на главата, тъмнина настава в ума ти, в яденето не може
да
ядеш, не може сладко
да
спиш, сънища лоши: гонят те мечки, разбойници, змии.
Като се събудят, всичките хора чрез своите дробове поглъщат я.
Болен
си
.
Вечер пак почва
да
се складирва от въздуха.
Когато в старо време са препоръчвали човек среднощ
да
става в 2–3 часа
да
подиша, някои казват: „Кой ще
си
наруши съня
да
става в 4 часа
да
диша дълбоко?
Кажи: „Аз мога
да
бъда здрав.“ Отправи ума
си
към Този, Който е навсякъде, Който е създал света и кажи: „
Да
бъде тъй, както Той е устроил.
Аз ще изпълня волята Му.“ Няма болест, която
да
не се подчини на тази формула.
Ще дойде лекарят, ще тури една губерка, може
да
ти помогне.
Ще ти даде рецепта, но трябва
да
платиш 50, 60 или 100 лева.
Дишането, това е един трансформатор, един от най-големите трансформатори в организма между природата и нас.
Ти
си
бедняк.
От дробовете тази енергия, която приемаш, трябва
да
се трансформира.
Казваш: „
Да
съм богат!
Част ще иде в мозъка, друга част – в тялото,
да
го поддържа.
“ Рецепти има и в аптеките на природата.
Но ако твоите дробове не са в изправно състояние,
да
приемеш живота направо от природата, по друг начин как ще го приемеш?
Не, това е залъгалка, на лотария играят, чакат
да
им се падне билет.
Ако чакаш
да
глътнеш пилюл и от него
да
живееш... Ти ще дишаш!
Трябва
да
знаеш, че онези, които контролират въздуха, са разумни същества.
Всичкото щастие е вложено във въздуха.
Ние търсим нашето щастие на друго място.
Но сега тук
да
си
остане,
да
не го изнасяте навън.
Може
да
четеш книги, може
да
четеш романи, някой герой ходил, какви ли не геройства [извършил].
Аз наричам герой [този], който знае
да
диша.
Този човек, който знае
да
диша, той придобива живота.
Как
да
нямаш, като тебе човек,
да
нямаш!
Нищо не му коства
да
се самоубие.
Той не е песимист, както го разбират.
Ако не оздравееш, ела при мене, аз ще ти дам 50 лева.“ Който повярва, може
да
прави същия опит, не с всинца ви.
Той вярва в реалното, в това, което може
да
се опита.
Казва: „Толстоист ще бъда.“ В какво седи толстоизмът?
Хинина може
да
го вземеш чрез храната.
Да
оре земята.
– „Ама
да
се молиш.“ Ами преди Толстоя не са ли се молили?
В съвременната медицина единият начин [е]: трябва
да
се вкара в човешкия организъм вещество, съответствуващо на организма,
да
се събуди деятелност,
да
изхвърли навън.
– „Ама
да
мисли човек.“ – Преди Толстоя не са ли мислили?
Другият начин:
да
подкрепим организма с жизнена енергия, която е необходима за организма.
Учението на Толстоя седи [в] „Не противи се злому.“ Или, аз тълкувам тъй: Не се занимавай с противоречията на природата.
Вие по някой път може
да
идете при някой лекар.
Единственото нещо, което никога няма
да
се подчини на хората, то е природата.
Тогава вземи въздуха и кажи: „
Да
стане тъй, както казва лекарят.“ След като оздравееш, тия пари дай ги на някой беден човек.
Единственото нещо, което всякога ще тъпче хората, това е природата.
Единственото нещо, което може
да
създаде всичкото щастие на хората, пак е природата.
И всичките нещастия пак ще създаде тя.
Сиромасите
да
не може
да
се ползуват.“ Ти се разболяваш – опитай моята рецепта.
Тъй
да
бъде, както съм казал.
Но тия пари, които ще платиш на аптеката, дай ги на някоя вдовица или сираче.
Но щом не я признаваш, и глад има, и болести има, и сиромашия има, всичко има.
Защото природата е разумна.
Всичките тия болести, които се проявяват, те са подбудителни причини, за
да
се отвори нашата душа.
Тя е дума изкривена, трябва
да
я тълкуваме.
По обикновен път не може
да
схванем.
Сега
да
се върнем към дишането.
Ако в думата „Господ“ не разбирате онази абсолютна сила, която урежда всичко, това никакъв Господ не е.
Научете се
да
дишате.
Сега аз не искам
да
ви морализирам, не искам
да
ви убеждавам.
Всеки ден дишай през носа, не през устата
си
.
Ако е по обед, лятно време, преспокойно може
да
дишате и през устата, няма опасност
да
се простуди гърлото.
Няма защо
да
ви ги доказвам, забравили сте ги.
Казвам сега: Несъответствия сега в нашата култура за светските хора, който и
да
е [от] религиозните, никой от тях няма туй, което религията изисква.
В Америка един виден американски професор отива на пощата
да
си
вземе писмата, имал такава кутия.
Любовта може
да
се прояви само в един здрав човек.
Казва: „Моля, господине, писмата
си
искам.“ Онзи казва: „Как Ви е името?
“ Забравил името
си
.
В един добър човек тя може
да
се прояви.
Казва: „Извинете ме, господине.“ Отива
да
пита жена
си
за името
си
.
Тя е като цвят, който трябва
да
цъфне.
Знанието може
да
се прояви само в един човек, който е здрав.
Връща се на пощата, казва името
си
и
си
взима писмата.
Свободата може
да
се прояви само в един човек, който е здрав.
Този учен човек много неща учил, но той забравил името
си
.
Свободата е само за здравите хора.
Болните хора може
да
се ползуват от благата на свободата, на знанието.
Здравият човек може
да
живее в любовта.
Казвам: Чрез закона на дишането може
да
поправиш много погрешки.
Да
помниш, това е работа за тебе, не е работа за тях.
Да
допуснем, че вие сте чиновник, имаш някой директор.
Казват: „Сега не сме разположени, ние гледаме
да
уредим нашите работи.“
Веднага разсъждаваш и казваш: „Аз искам
да
покажа на този директор, че не трябва така
да
постъпва.“ Какво ще направиш?
Сега на Запад казват, [че] човек трябва
да
подчини своето тяло.
Гърците казваха: „Човек трябва
да
познава
себе
си
.“
Да
познаеш
себе
си
– иди-доди; но
да
завладееш
себе
си
?
Кой кого ще побеждава?
Ако учениците победят учителя
си
, кой ще ги учи?
Този директор можеш
да
го направиш приятел.
Или ако учителят победи учениците
си
, кого ще учи?
Не е в победата.
Аз ще ида и ще кажа: „Имам
да
ти кажа нещо много важно.
Нито учителят трябва
да
побеждава, нито учениците.
Такова богатство има за тебе, каквото не
си
сънувал.“ Онзи директор какво ще каже?
Безпредметно е това побеждаване.
Животните може
да
ги вържат, човек трябва
да
победи.
После ще му кажа: „Аз ще те науча
да
дишаш.“ Той е несправедлив спрямо мене.
Казвате: „Трябва
да
победим.“ Какво
да
победим?
Аз ще му покажа как
да
диша.
Сиромашията ли?
Аз ще го науча
да
живее – той, и жена му, и децата му.
Сиромашията е едно благо.
Един ден ще отида в дома му и ще го науча как
да
диша.
Какво трябва
да
придобием?
Жена му ще ме гледа добре, децата му.
Той ще каже: „Много ти благодаря, виждам, че
си
един добър човек с големи способности.
Като тебе човек не съм виждал – и опакото ти, и доброто.“
По-голямо богатство от това никой не може
да
ни даде.
Сега, не ви казвам вие така
да
постъпвате.
НАГОРЕ