НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
636
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
636
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Произход и значение на светилника
,
НБ
, София, 19.11.1933г.,
Той казва: „Аз не дойдох
да
изпълня Своята воля на Земята, но
да
изпълня волята на Онзи, Който Ме е проводил.“ Вие какво казвате?
Бъди активен, за
да
се прояви доброто в човека, а щом се прояви доброто, ти ще имаш един съработник или съидейник в това добро.
И вие сте дошли
да
изпълните волята.
И тъй, както е представено в Библията, казва се, че жената, която е била направена от тази кал, като видяла един хубав плод, пожелала
да
има повече знания, яла от този плод и съгрешила.
Ако мислите
да
изпълните вашата воля, вие се лъжете.
Ако този плод беше чист, тя нямаше
да
съгреши.
И ако това същество в човека, което носи светилника, загаси своята светлина, тогава положението и на двете същества се нарушава.
Никой в света не може
да
изпълни своята воля.
Сега мога
да
приведа цяла статистика за разните външни прояви, за разните външни обходи на хората, които, може би след няколко века, ще дадат своите положителни или отрицателни резултати.
Аз не съм виждал нито един човек, който може
да
изпълни своята воля.
Грехът седи в това, че в плода, от който яла жената, имало зараза.
2.
Търпелив и добър човек
,
ООК
, София, 22.11.1933г.,
Когато каже една лоша дума, главата му се отклонява на една или друга страна, голям товар вече носи той.
Тогава той казва: „Не ми трябваше
да
казвам тази дума!
Търпеливият изслушва всички.
Знай, в душата
си
, че този вятър има една отлична служба.
Бъди търпелив час, два, три, четири,
да
не се интересуваш.
Като изтърпиш вятъра, след това ще дойде дъжда, който ще те намокри, но пак ще бъдеш търпелив.
От дето минеш, всички вестници телеграфират: „Туй, което
си
направил, не е право.“ Какво трябва
да
направите сега?
След това ще дойде третото положение – ще имаш скъсани дрехи, ще гледаш наоколо
си
хора облечени с хубави нови дрехи, но ще бъдеш търпелив.
Ще отидете
да
се извините, понеже погрешките в света, изобщо принасят вреда на всички.
Не са ти дали ядене, пак ще бъдеш търпелив.
Когато хората от Содом и Гомор правели престъпление, Господ слезнал на земята
да
провери това.
Изобщо ще бъдеш търпелив, докато ти се даде туй, което искаш.
Шумът, който се произвеждал от лошите мисли и престъпления на тия хора се чул в невидимия свят и Господ изпрати
да
видят, дали тези хора ще се изправят един ден.
Търпение –
да
издържаш на всички противоречия,
да
изслушваш всички.
А добър –
да
не се възмущаваш от зло.
Сега всички вие сте нетърпеливи, всички се възмущавате.
Сега на нас не ни трябва Содом и Гомор, нас не ни интересува и ада, понеже адът е царството на дявола.
Колкото пъти съм бил на беседа, все като че мене имате пред вид.“ Не, аз разбирам нещата принципално.
“ И там имат дипломати, учени, и там имат свои дипломатически посланици, свои училища, закони, но навсякъде насилие съществува, там никой не е свободен.
Какъв трябва
да
бъде добрият човек.
Ти носиш едно име.
Там законът е закон на Свободата!
Твоето име не трябва
да
има никакво петно.
Там всички са свободни.
Щом се опетни името ти, ти трябва
да
го промениш, щом се опетни телото ти, трябва
да
го промениш.
Всичко в света трябва
да
се промени!
Та първото нещо е законът на свободата.
Посланикът на държавата на дявола като се види победен, отива в другите царства и моли
да
го простят.
От вън той е много учтив, външно не може
да
познаете, кой от коя държава е.
Той казва: „Много ми е приятно, заповядайте!
“ Той ще ви вземе под ръка, като някой кавалер от земята, ще ви хване като някоя дама и ще ви се кланя.
Вие се смеете, но като ви наблюдавам и вие сте все такива актьори.
Той изслушва всичко, което
си
направил.
Всичко, каквото говориш, мислиш, Той те изслушва.
Аз ги гледам, коя от кое царство е.
Вие не можете
да
изнасяте страданията.
От вътре е всичко.
“ Най-първо трябва
да
имате търпение.
Сега вие се смеете на външното, но важни са тайните работи, които носите от вътре.
Носите едно бреме, но никой не ви плаща за него.
Ти
си
един гарант в злото, за което нищо не ти плащат.
(Всички правим това упражнение прави.) Това упражнение представлява една хубава картина.
Свиваш ги към
себе
си
и ги отваряш към Бога.
Поставят те в положение
да
направиш зло, даваш гаранция, а след това плащаш с хиляди години.
Турците имат една поговорка за случая и казват: „Който иска
да
стане гарант, трябва
да
брои пари.
Да
отвори касата
си
.“
Сега
да
се върнем, това е едно малко извлечение.
След това ще ви дам и една формула, която
да
произнасяте при упражнението.
Има една наука, която показва, с какво човек трябва
да
се занимава.
Сега при упражнението оставяте съзнанието
си
свободно.
Защото еднообразието принася полза едному, а вреда другиму.
“ Човек може
да
върви нагоре, а може
да
слиза или ще взима или ще дава, моментът е такъв.
Ако ти упражняваш само краката
си
в ходене, а ръцете
си
не упражняваш, ще се яви едно различие, ръцете ти ще отслабнат.
Щом
си
взел, трябва
да
дадеш нещо.
Ако ти упражняваш стомаха
си
, а не упражняваш главата
си
, ще има едно различие, стомахът ти ще спечели, а главата ти ще изгуби.
Сега, взехме музиката като средство,
да
се избавите от неразположенията, от болестите.
Ако ти упражняваш очите
си
, а не упражняваш ушите
си
в слушане, очите ще спечелят нещо, а ушите ти ще изгубят.
Туй еднообразие, това неразбиране на живота не може
да
ви ползува.
По този начин ще се нагласиш.
Някога тонът може
да
бъде миньорен, някога мажорен.
Например някой иска
да
стане музикант, от сутрин до вечер ще пее.
Ако
си
много весел, ще вземеш един миньорен тон, ако
си
много скръбен, ще вземеш един мажорен тон.
Ти не можеш от сутрин до вечер
да
пееш, ще се умориш.
Ти не можеш от сутрин до вечер
да
ядеш, ще се умориш.
Сега този род разсъждения са необходими, защото това всеки може
да
направи.
Всеки от вас може
да
направи една каруца,
да
я нарисува горе долу,
да
тури по две колелета отпред, по няколко оси.
Не, работата е
да
се впрегне каруцата.
Та казвам, вие трябва
да
вземете пението като наука, с която
да
урегулирате вашите вътрешни състояния.
Ако един ученик в гимназията или студент в университета не може
да
разреши една задача, нека
си
попее две три минути и ще види как лесно ще разреши задачата.
Не
да
бъде един необикновен певец, ще бъде като обикновените певци.
Дрънкат. Едно колело от каруцата скърца, дрънка и вие викате един лекар, втори, трети
да
намажат каруцата.
И в Писанието е казано: „Пейте и възпявайте Господа в сърдцето.“ Всички са чели туй нещо.
И християните казват: „Възпявай Господа в сърдцето
си
!
“ Като пееш и възпяваш Господа в сърдцето
си
, ще имаш известни постижения.
Някои въпроси не може
да
разрешите философски.
Царски син сте, от високо произхождение сте, царска кръв тече в жилите ви, но имате язва в стомаха
си
, не може
да
си
помогнете.
Вярвате в Исуса Христа, вярвате в троеличието, всичко знаете, свършили сте 4 факултета, но дробовете ви са заразени, не може
да
си
помогнете.
(– Надясно е изток, наляво е запад.) В дадения случай отрицателни са краката, положителни са ръцете.
Тогава аз правя следното възражение: защо е водата в пукнатите стомни?
Може ли
да
остане в тях?
Колкото пъти и
да
пълните една пукната стомна водата все ще изтече.
Аз взимам стомната, за
да
обясня мисълта
си
,
да
обясня една истина.
Защото човек, като говори за
себе
си
, трябва
да
се познава.
С този свят ние може
да
си
обясним външната страна на природата.
Защото онзи, който не изучава природата, не може
да
изучи
себе
си
.
Дясната ръка пак е в съгласие с левия крак, тя е назад.
Най-първо вие не може
да
имате ясна представа за своите постъпки, какво трябва
да
правите.
И като излезнат от фабриките, пак говорят много високо, като че имат работа с глухи хора, тъй са свикнали, те не могат
да
говорят тихо. Защо?
Понеже при големия шум, който се дига по фабриките, за
да
ги чуват близките им, трябвало
да
говорят много високо и като излезнат вън, пак високо говорят.
И така като се [
си
] изменят движението, изменят се силите.
И тогава вие се намирате в затруднено положение и казвате: „Не зная какво
да
правя.“ Казваш: „Ще се уреди работата.“ Щом кажете, че ще се уреди работата, трябва
да
тръгнете напред.
Пише числото 10 или числото 100 и всички имате ясна представа за тия числа.
Но ако вземете нещата буквално, нищо няма
да
се уреди.
Добре, при какви условия може
да
ви послужи числото 10?
Вземете например, че имате 10 лева или 100 лева, за какво могат
да
ви послужат тия 10 лева в джоба ви?
Ти не можеш едно движение, ако туй движение не е в съгласие със съзнанието на всички висши същества.
Питам втори: „Колко имате в джоба
си
?
“ – „Сто лева.“ Питам трети: „Колко имате в джоба
си
?
“ – „Хиляда лева.“ Питам тия трима души, де се хранят.
Следователно, като се движиш, ще знаеш, че туй твое движение е в съгласие с разумни същества, които се интересуват от вашите движения.
Аз веднага вадя своето заключение и казвам на онзи, който има 10 лева в джоба
си
: „Ти можеш само веднъж
да
влезеш в гостилницата.“ На онзи, който има 100 лева казвам: „Ти можеш
да
влезеш 10 пъти в гостилницата.“ На третия казвам: „Ти 100 пъти можеш
да
посетиш гостилницата.“ Питам, защо единият влиза един път, другият – 10 пъти, а третият – 100 пъти?
Ако ти вървиш разумно, тия същества ще се погрижат за тебе, но ако ти не вървиш и нямаш никаква връзка с тях, твоето движение няма
да
има никакъв резултат за самия тебе.
Вие може
да
философствувате колкото искате, но ясно е.
Например, говориш, трябва
да
знаеш, че и говорът е резултат.
Това се дължи на парите, с които те могат
да
си
услужат.
Ти искаш
да
говориш разумно, но за
да
има твоят говор някаква придобивка в света, ти трябва
да
знаеш, че и той е резултат на тия разумни същества.
Единият е осигурен за един ден, другият за 10 дни, а третият за сто дни.
Ако твоето съзнание е будно и ти
си
във връзка с тях, като говориш, твоята реч ще бъде резултат на тези разумни същества.
И тогава никой не може
да
ти отнеме това, което
си
придобил.
Да
допуснем, че числото 10 представлява 10 посадени дървета или 10 коня или 10 братя и сестри.
А припадаща част от това, което
си
придобил се дължи на тях.
Разбира се, ще има различие, което ще зависи от степента на съзнанието.
Казвате: „Защо ще
си
губя времето?
“ Щом
си
губиш времето, ти не знаеш какво правиш, щом не
си
губиш времето, ти
си
един изпълнител на един велик закон, който действува в света.
“ Свободата е резултат на същества, които са над тебе.
Твоята свобода е резултат на тяхната мисъл.
Ако ти
си
свободен, тяхната мисъл е изразител.
Казвам, всичко зависи от степента на вашето съзнание, от вашето разбиране на живота.
Ако не
си
свободен, трябва
да
се стремиш
да
се освободиш.
Вие искате
да
направите едно добро някому, нали?
– Ще се научиш, как
да
говориш, ще се научиш, как
да
мислиш, ще се научиш как
да
пееш.
Но никога не може
да
направите това добро, при условията, при които сега живеете на земята. Защо?
Няма по-красиво нещо от това,
да
се научите, всички
да
говорите хубаво!
При условията, при които сега живеете, вие никога не може
да
направите едно добро, ако не усетите една малка скръб.
Под хубаво говорене аз разбирам,
да
няма нито една потаена отрицателна мисъл, нито някое желание, потаено от самия тебе.
Да
обясня мисълта
си
.
И всяка твоя постъпка, която направиш,
да
си
доволен от нея.
Сега всички вие се оплаквате от скръбта
си
.
Също тъй,
да
си
доволен от всяко чувство, което прониква в тебе.
Ти трябва
да
опиташ хубавото в
себе
си
.
Сега
да
пристъпя към доказателство.
В дадения случай, ти вървиш по известен път и сам можеш
да
си
определиш, дали ти е приятен или не.
Ти срещнеш на пътя
си
един беден човек и в тебе се заражда желание
да
направиш едно добро.
Този човек носи на гърба
си
един товар, но виждаш, че този човек е слаб, хилав, ти взимаш товара му, туриш го на гърба
си
и така го носиш половин километър.
– „Ама дали е Волята Божия?
Питам, след като носиш този чувал половин километър на гърба
си
, какво ще
усетиш
?
“ Волята Божия е всякога
да
вървя един гладък път без
да
си
повредя краката.
Имаш убеждението
да
направиш доброто, но усещаш тяжест, от която отслабваш.
Че ти
си
употребил част от своята енергия не за
себе
си
.
Ти може
да
ходиш свободно, с бастунче в ръка,
да
си
пееш „Горо ле зелена, водо ле студена“, без
да
усещаш някаква тяжест.
“ В широкия път има възможност
да
дойдат страдания, много злини, а в тесния път има възможност за всички добрини.
А с товара на гърба
си
,
си
изпотен, отслабнал и никаква песен не пееш.
В широкия път нищо добро не можеш
да
постигнеш.
Който те види, ще каже: „Какво е тръгнал, този културен човек,
да
носи този чувал на гърба
си
?
Каквото постигнеш в широкия път, всичко ще бъде зло.
Не може ли
да
вземе една каруца и
да
плати на човека?
Каквото постигнеш в тесния път, всичко ще бъде добро.
“ Казвам, не е лошо
да
хване каруцата, но все таки конете ще изразходят известна енергия.
Ако искаш добрите последствия на живота търси тесния път!
Там, каквото искаш, можеш
да
постигнеш.
Един ден, като отидеш при Господа и кажеш, че
си
направил едно добро, Господ ще ти каже: „Ти не го направи сам и на коня трябва
да
се плати.“ Значи, част от направеното добро се припада и на коня.
Широкият път ще дойде една криза, от която всички богатства ще изгубиш.
Сега всички хора казват: „Ние направихме добро.“ Не, трябва
да
се докаже това.
Ще останеш последен сиромах и най-после ще те погребат на държавни разноски.
Иначе, пада се от доброто една част и на вашите коне, които вземат участие в това добро.
Сега може
да
подигнете въпроса, защо и конете трябва
да
вземат участие?
Ще бъдеш пръв и богат, но ще свършиш като последен сиромах.
Питам, защо пък конете
да
не вземат участие?
Казвам, ти
си
цигулар, ходиш при болни, свириш им, направил
си
добро.
В тесния път всичко ще се превърне на добро.
Отиваш на хоро, свириш на млади хора
да
играят, направил
си
добро.
В тесния път всичко ще придобиеш – богатство, знание.
Отиваш в другия свят, разправяш, че
си
направил добро, като
си
свирил на цигулка, но цигулката я нямаш.
А в широкия път всичко ще изгубиш.
Господ казва: „Иди
да
си
вземеш цигулката и тогава дойди!
Сега, аз искам
да
ви освободя от една идея, че само с вяра не става.
“ Питам, ако ви пратят от онзи свят
да
си
донесете цигулката, как ще я занесете там?
Вярата подразбира, че трябва със своята мисъл
да
работя,
да
тръгна в правия път.
Да
допуснем, някой те обидил и ти не можеш
да
се примириш.
Много трудна работа е,
да
си
занесеш цигулката на онзи свят!
Най-трудната задача е
да
намерите начин, как
да
пренесете от този в онзи свят цигулката!
Сега тази задача няма
да
ви я разреша, ще я оставя на вас, вие сами
да
си
намерите начин
да
пренесете цигулката от този в онзи свят.
Вие минавате за много учени хора, тогава дава ви се задачата
да
пренесете цигулката от този в онзи свят.
Тази задача е на дневен ред.
Сега всички трябва
да
мислят.
Но какви ще бъдат постиженията в единия и в другия случай?
Които разрешат задачата, ще получат една голяма премия!
Ако мразиш този човек, дълго време ще носиш в ума
си
този грешен човек.
Сега всички ония от вас, които са учители, съдии, адвокати, каквато работа и
да
вършите, ако разрешите правилно задачата, ще ви се дадат най-малко 2 милиона долари, с които ще
си
уредите всички работи.
Той ще ти причини най-големите пакости, а ти нищо няма
да
печелиш.
И ще престанете
да
работите.
Какво трябва
да
направиш?
Да
, но трябва
да
решите, как
да
се пренесе цигулката в онзи свят.
Тури в ума
си
мисълта: „Няма
да
се занимавам с него.
Сега това е една гатанка, нека брата (дядо Благо) каже как може
да
се разреши тази гатанка.
“ Само така можеш
да
се освободиш от него, той сам
да
си
ходи.
За тия случаи се отнася максимата, която Христос е дал: „Любете враговете
си
!
Ако ти не обичаш окръжаващите хора, ти не можеш
да
прогресираш.
Всякога при употреблението на една дума, може
да
се роди спор.
Не се изисква много, за
да
се роди спор.
Ако кажем например, някому: „Ти
си
много добър човек!
Ако речеш тъй, без плюнка,
да
я туриш вътре, знаеш ли какво ще стане.
Тъй щото, както и
да
постъпвате в живота
си
, ще постъпвате тъй, както с яденето.
И макар
да
си
кажете в
себе
си
, че не сте толкова добър човек, все пак ще се засмеете.
Ако му кажете: „Много лош човек“, той ще ви погледне и ще иска
да
знае, сериозно ли говорите.
При думите: „Много лош
си
“, ще се яви спор, ще кажете: „Не съм толкова лош.“ Ако кажете на някого, че е много добър, спор няма
да
се добие.
Сега нещата могат
да
се разрешат по два начина.
Който има
да
взима, той може по два начина
да
разреши въпроса.
Онези хора, които прогресират в света, имат особен ход.
От тези двамата сега A и B, как мислите, кой е онзи, който дава и кой е който взима?
И онзи, който не може
да
стане учен и той има особен ход.
Кой дава от двамата?
Даровитият, ученият върви съсредоточено, а невежият
си
върти главата натук натам.
Ако едната стрелка представя дъжда, който слиза долу – A, той дава.
Няма какво
да
си
върти главата, някой път мислите, че въртенето на главата е някакъв смисъл.
Следователно растението взима, а дъждът дава.
Тогава онзи, който дава и онзи, който взима, какви промени стават между тях?
Някой път цигуларят седи прав, но някой път трябва
да
седне.
Какво може
да
стане с дъжда, който пада на земята?
До сега не съм срещнал учител по музика, който
да
е дал едно положение на ученика, как трябва
да
си
държи краката, когато свири.
Ако пада на някоя камениста почва той ще бъде чист, няма
да
се окаля.
Някой седи тъй изправен като войник, някой
си
държи левия крак напред, другия – десния крак.
Но ако пада на някоя почва чернозем веднага ще изгуби своята чистота.
После, ученикът трябва
да
знае към каква посока трябва
да
гледа, дали на изток или на запад или на юг.
Всичко това трябва
да
се знае при музиката.
После питам, какво може
да
е станало с растението, което е израснало?
И с него могат
да
се случат известни промени, известни противоречия.
Ако пианото се обърне само към изток, ще даде едни резултати при свиренето, ако се обърне към юг, други, ако се обърне към запад – трети.
Помислете, кое е най-голямото противоречие, на което може
да
се натъкне дървото?
Най-първо, вие трябва
да
разбирате
себе
си
.
Като станете сутрин, трябва
да
разбирате, коя част на вашия организъм е отрицателна и коя е положителна, от коя част на вашия организъм ще дойдат благословенията?
Някой път благословението може
да
дойде от ръката ви, друг път от езика ви, трети път от окото ви, от ухото ви от краката ви, а някой път благословението няма
да
дойде от никъде.
Следователно, някога можеш
да
свириш или към изток или към запад или към север или към юг.
Значи един пианист трябва
да
има 4 пиана.
И учения човек трябва
да
разбира посоките на движението, посоката на тия движения.
Едно
да
бъде обърнато към изток, друго към запад, север и към юг.
И като започне
да
свири, ще
си
избере каквато посока иска.
Ако аз бих нареждал една музикална академия, тъй щях
да
наредя пианата.
Празните са отрицателни, отиват
да
се пълнят.
А пълните са положителни, отиват
да
се празнят.
Тези два процеса стават и в природата.
От тия дребнавости зависи човешкия успех.
После, не дръжте ръцете
си
така затворени, сключени.
Я, някой път отивате
да
се учите, възприемате – пълните се.
Сега при обикновените разисквания на нещата, вие можете
да
слушате, както може
да
слушате на един концерт, някое парче от някой музикант.
– Ще се опретнеш
да
работиш, ще хванеш мотиката и ще работиш.
А тъй само
да
гледаш мотиката, нищо не става.
Вие не сте употребили музиката като средство за лекуване, вие не сте употребили музиката за подигането на една ваша способност, вие не сте употребили музиката
да
произведете сила в
себе
си
.
Седнал някой, сключил ръцете
си
и казва: „
Да
не ме ограбят!
Нито един от вас не е правил опит,
да
премахне обезсърдчението с музиката.
“ – „Дяволът.“ И после, турил
си
краката един върху друг, затворил се.
Слаб
си
, болен
си
, чакаш
да
дойде лекар, а при това сам можеш
да
си
помогнеш,
да
оздравееш. Как?
Ще вземеш един тон и ще почнеш
да
пееш.
Ще изпееш един, два, три, четири, пет пъти тонът и ще извадиш часовника
си
и ще следиш една секунда, две, три, пет, десет, после една, две, три .
минути,
да
видиш за колко време ще имаш резултат.
Заболееш ли, започни
да
пееш.
И вие може
да
вършеете един харман.
Ако един певец е обран, взели са му 20 хиляди лева, трябва ли той
да
ходи,
да
търси, кой го е обрал,
да
се оплаква?
Но ако нямате какво
да
вършеете, нищо не се постига.
Той трябва
да
си
каже: „Чакай, ще дам един концерт.“ Като започне
да
пее, веднага ще дойдат 20–30 хиляди лева и ще напълнят джобовете му.
Защо не се наемете дрехите
си
да
ги оправите, още утре тия парчета ще се разшият и ще търсите някой
да
ги зашива.
Но не знаете, как
да
ги доставите.
Някои хора са правили такива опити, като им откраднат 20 хиляди лева и не знаят
да
пеят, започват
да
удрят на масата и
да
си
тананикат: „
Да
ми донесат парите,
да
ми донесат парите,
да
ми донесат парите!
Всеки от вас трябва
да
носи по една игла и конец.
(Във време на екскурзия носим.) Трябва
да
се предвиждат малките работи.
Като ставате сутрин, трябва
да
знаете, с коя дума
да
започнете.
“ Като тракате така, няма
да
искате
да
ви ги донесат, но ще
си
казвате: „Каквото Господ каже.“ Като работиш по този начин Господ казва: „
Да
се даде на този човек нещо!
(„Бог е Любов, Бог е живот, Господи дарувай ни сила!
“ А като не работиш, Господ казва: „На този
да
не се дава нищо.“ Като учиш, Господ казва: „
Да
се даде на този човек знание!
“ Когато не учиш, Господ казва: „
Да
не се дава на този човек знание!
Аз съм ви казал тази формула, но с вас може
да
се случи същото, каквото с онова момче, на което бабата давала съвет, как
да
се пази от мечка, като го срещне в гората.
“ Когато ядеш хубаво, Господ казва: „
Да
се даде на този човек нещо!
Тя го учила
да
каже нещо, като го срещне мечката, но то ѝ казало: „Няма какво
да
казвам това и онова, че тя
да
се отклони, но по-добре ми бай,
да
не ме срещне мечка!
“ Когато не ядеш хубаво, Господ казва: „
Да
не му се дава нищо!
“ Та и вие казвате: „Бог е Любов“, но като дойде злото, всичко забравяте.
Та казвам, най-първо, вие трябва
да
се освободите от старите предубеждения,
да
не се сравнявате помежду
си
.
Значи искате
да
вземете от Божията сила.
Хубаво е
да
мисли човек така, но трябва
да
се спре върху неща, които знае.
То е победило всички мъчнотии.
Един ден аз му казах: „Много лош човек
си
, голям калпазанин
си
!
“ – „Тъй е, както казваш, но от де
да
зная аз това?
От толкова години търсих едни учител
да
ме научи, как
да
стана добър.
Като слезнеш от дървото, ще кажеш: „Много ти благодаря, че ме освободи от мечката!
Я ми покажи един начин, как
да
стана добър.
“ Като се освободиш от мечката, какво трябва
да
направиш?
Тогава и то ще ти благодари.
Той не казва: „Как може
да
ми кажеш така?
Ще каже: „Много ти благодаря, че ме поля!
“ Колцина от вас, като сте се качили на туй дърво, то ви е благодарило, че сте му направили една услуга.
“ – „Право имаш, научи ме сега, как
да
стана добър.“ – „Е, ще намериш някой.“ – „Че де ще го намеря сега, я ми кажи ти как
да
стана добър човек.
Сега
да
дойдем до положителната страна, до това, което може
да
се приложи, това, което е необходимо за вас.
Искам
да
бъда добър човек, нищо повече!
Вие се готвите за другия свят,
да
отидете между ангелите.
“ И след това, за
да
изясня работата, казвам му: „Не, аз исках
да
те изпитам, ти
си
много добър човек.“
Един човек не може
да
влезе между ангелите, защото от него излиза едно нечисто ухание.
Вие трябва
да
седите дълго време на земята,
да
се миете,
да
се чистите.
Като отидете на онзи свят, там има бани, в които ще ви окъпят най-малко 10 пъти, та
да
бъдете чисти, като влезете в небето.
Но това е относително зло.
Илия го взеха в огнена колесница, но го изгориха там, очистиха го, подложиха го на ауто-дафе.
Така е, господарят може
да
бъде лош човек.
Слугата казва: „Много лош е моят господар.“ – „Защо?
Когато господарят плаща тъй, както слугата иска и когато слугата иска, те минават за добри.
Там нищо няма
да
ви кажат, но един ангел, който разбира законите, той ще бъде невидим за вас, защото не иска
да
изпита вашите лоши мисли и желания.
Туй е относително правило.
Но питам коя е вашата максима, според вас, по която познавате дали известни неща са добри или лоши?
И ще избяга от вас и ще каже: „Далеч от вас!
Вие може
да
ми дадете едно обяснение, но изисква се практическо правило, по което
да
различавате, кога човек е добър в постъпките
си
и кога не е.
“ Та първото нещо трябва човек
да
се изчисти.
Не е въпросът дали той е роден добър или лош, но аз не говоря за родени добри хора.
Задачата, която я дадох за една седмица,
да
се не поздравлявате, вие не я разбрахте както трябва.
Всеки човек е роден с възможности
да
направи добро и зло, важно е резултатите на това добро и зло.
Вие разбрахте това, което не трябваше
да
се разбере.
Казвам на една жена една дума, която може
да
бъде добра или лоша.
И думите могат
да
бъдат добри и лоши.
Ако пък
си
допуснал една добра мисъл, по същия закон, умът ти вече носи последствията на добрата мисъл.
И ако вие бихте решили
да
си
служите с лоши думи, устата ви и езикът ви биха се деформирали.
Ако вие направите един опит само за един месец
да
говорите само добри думи, ще видите, каква промяна ще стане в лицата ви.
Казвате: „Ама нали се познаваме, как
да
не се поздравим?
Наблюдавайте се в огледалото, след като сте казали една лоша дума, ще видите, какъв израз остава на лицето ви.
Аз не казвам,
да
не се поздравлявате,
да
не се обичате.
Всякога, когато човек каже една лоша дума, той не може
да
бъде тих и спокоен.
Казвам, търпелив човек е онзи, който изслушва всички.
3.
Красивата страна на живота
,
УС
, София, 26.11.1933г.,
На Господа ли ще се сърдиш?
Ще кажеш: как е възможно Господ, Който е предвидил този път,
да
е позволил на вятъра
да
духа или на снега
да
вали?
Всичкият прах в света се образува все от грешните хора.
И страданията в този път, в който се намираме, пак означават същото.
Ако хората не могат
да
живеят помежду
си
, това са грешни хора, всеки човек живее само за
себе
си
.
Аз може
да
имам всичкото най-добро желание към хората, мога
да
ги обичам, но какво мога
да
направя с това?
Като човек аз нищо не мога
да
допринеса на тези хора: хляб не мога
да
им дам, вода не мога
да
им дам, въздух не мога
да
им дам, светлина не мога
да
им дам.
Тези неща Бог им е дал.
Най-голямото престъпление, което хората сега правят, е, че продават Божия хляб, Божията вода, Божието Слово.
Те не могат
да
продават само въздуха и светлината, но сега и светлината почнаха
да
продават.
Понеже и светлината продават, затова сме я закъсали.
За предпочитане е, като нямаш пари,
да
седиш в тъмнина.
За
да
не се охарчвате вечер, трябва
да
седите в тъмнина.
Има един живот, един свят, дето хлябът е свободен, водата е свободна, въздухът е свободен, светлината е свободна.
Във всяко едно отношение хората искат
да
имат хляб без пари, и водата
да
бъде без пари, и въздухът, и светлината
да
бъдат без пари.
Всичко искат
да
е без пари.
Но не знаят как
да
го постигнат.
Чудна работа, че те имат същия закон в дома
си
.
Да
направят един свят като един дом.
Тогава аз
си
задавам въпроса: Колко пари трябва
да
плащаш на баща
си
, на майка
си
?
Нали вкъщи всичко се върши без пари.
Синът, като дойде от работа, той не казва на баща
си
: „Татко, пари искам.“ Цели 20–30 години работи с баща
си
и преди
да
замине, бащата казва: „Синко, аз ще ти оставя всичко.“ Но тъй се случва, че нищо не му оставя.
По какво се отличава слугата от сина?
Като се свърши месецът, слугата казва: „Господарю, ще платиш, без пари не се работи.“ Синът казва: „Татко, не съм свършил работата, която ми даде, сега ще
си
почина, а утре, каквото ми кажеш, ще гледам
да
изпълня волята ти.“ Така се живее!
Трябва
да
има разбирателство между бащата и сина.
Бащата обича сина и синът обича бащата, има споразумение между тях.
А слугата не обича господаря
си
.
Сега всичките противоречия произтичат от слугите и господарите.
Нито господарите плащат както трябва, нито слугите работят както трябва.
Той е дал на сина
си
половината от това, което има.
Бащата трябва
да
даде един образец как трябва
да
живеем.
Бог е дал хляба даром, водата даром, въздуха даром, светлината даром и живота даром.
Единственото нещо, което Бог изисква от нас, то е
да
живеем добре.
Красивата страна на живота е
да
оцени човек това, което има.
И добрият живот не може
да
се постигне по никой начин, освен с любов към Бога!
Тогава направете един малък опит
да
живеете поне един ден по тези правила: хлябът ви
да
бъде без пари, водата без пари, въздухът без пари, светлината без пари.
Там произтичат всичките спорове.
И при това положение
да
няма никакъв спор.
И тогава турете господарите и слугите вън от къщи.
Нека има господари и слуги, но не вкъщи.
Според мене, слугата като влезе в дома,
да
остави дрехата
си
извън къщата и
да
не влезе в къщата като слуга, но
да
влезе като син.
И на стари години той е пак недоволен от
себе
си
.
Слугата отвътре е син, а бащата отвътре е господар, а отвънка е слуга.
Защото казва: „Туй, което желаех от живота,
да
беше на млади години, а то сега ми се дава.“ И самите промени, които стават с човека – младостта и старостта, това е пак външната страна на живота.
На физическия свят във всеки случай можеш
да
бъдеш и господар, и слуга.
Млад
си
, понеже така разбираш.
Като влезеш във вътрешния живот, трябва
да
станеш баща.
Стар
си
, понеже така разбираш.
В този смисъл бащата жертвува всичко.
Ние трябва
да
играем ролята на бащи и майки, на братя и сестри, само че бащата прави това по един начин, майката по друг начин, сестрата по трети начин, братът по четвърти начин.
Всеки може
да
стане млад, ако направи сърцето
си
господар.
Казва се в Писанието: „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего единороднаго в жертва, за
да
не погине всеки, който вярва в Него.“ И тогава, щом животът се уреди вътрешно, отвън той лесно може
да
се уреди.
Всеки може
да
стане стар, ако направи ума
си
господар.
Защото ако един човек има Божията Любов в
себе
си
и би отишъл в света
да
работи, най-малко 10 души биха отишли
да
работят с него заедно.
Това е разграничението, което трябва
да
разбирате.
Ако отидеш на нивата
да
работиш от любов, най-малко 20 души ще дойдат с тебе
да
работят на нивата.
Казвате: „Човек трябва
да
се води по ума
си
.“
Да
се води по ума
си
[е] едно нещо, а
да
бъде умът господар, е друго нещо.
Ако пък не ви обичат и вие нямате тази любов, всеки ще дойде, ще ви погледне и ще
си
замине.
Да
се води по сърцето
си
е едно нещо, а
да
бъде сърцето ти господар, е друго нещо.
Често вас ви е тежка работата вкъщи и казвате: „Дотегна ми тази работа.“ Искате
да
имате слугиня вкъщи.
Не е лошо нещо човек
да
се води по желанията
си
.
Дом, в който има слугини, той не може
да
бъде щастлив дом.
Някой казва: „
Да
не желая.“ Ако той се ръководи от всякакви желания, какъв ще бъде животът му?
Дом, в който има вътрешни слуги, не може
да
бъде щастлив.
Живот, в който е застъпена идеята, че трябва
да
има господари, не е прав.
То е все едно
да
направиш къща без дървета, без камъни, без тухли.
Ти не можеш
да
бъдеш господар, ако нямаш слуги – на кого ще господаруваш?
Ако ти направиш един дом и повикаш слуги в дома
си
, не създаваш ли нещастие, [не] създаваш ли злото?
Ако в
себе
си
допуснеш идеята за господаруване, ти
си
създал злото вече.
За
да
избегнеш злото, трябва
да
държиш слугата вън от
себе
си
.
Когато дойде
да
мислим за вътрешната страна, ние мъчно можем
да
съгласуваме външната с вътрешната страна.
Можеш
да
бъдеш господар само на физическия свят, но господар в духовния, в Божествения свят не можеш
да
бъдеш.
Понеже не са един или двама, които живеят на Земята, а са хиляди и милиони хора, с които трябва
да
съгласуваме своите мисли и желания.
Когато Писанието казва, че един господар трябва
да
имате, това подразбира единството в живота,
да
се премахнат всичките противоречия в живота.
На пръв поглед може
да
се разглежда животът на Земята като училище, като практическо училище, в което човек е дошъл
да
се учи, но той не може
да
се учи, докато не живее.
Щом има много господари, ще има много противоречия.
Можете ли
да
мислите за онова, същественото, което съставя човека?
Искам
да
ви предам онова широко схващане на живота, което при сегашните условия на живота може
да
приложите.
Човек не е водата, която възприема, не е храната, която възприема, не е въздухът, който възприема, не е светлината, която приема: „Аз Съм Пътят, Истината и Животът.“ Бог е Път, Истина и Живот.
Опитайте, не е лесна работа
да
се живее без разбиране.
Някой от вас е принуден
да
работи като най-прост работник с 50 лева заплата, а 50 лева при сегашните условия какво са?
Има една вътрешна страна и в този път трябва
да
ходите.
Да
идеш в един хотел, с 25 лева едва можеш
да
минеш.
Ами сутрин, на обяд и вечер нали трябва
да
ядеш?
Кой е онзи, който, като ходил на дълъг път,
да
не са излезли пришки на краката му?
Не зная докъде ще стигнат, тъй като хората са отвикнали
да
живеят.
Кой е онзи, който, като е ходил на дълъг път,
да
не е страдал?
Целият живот се намира в едно голямо мъчение, като жена, на която предстои
да
ражда.
И цялата епоха сега се намира в една епоха на раждане.
Всеки мисли, като излезе на този път, за който се говори, ще бъде като сегашните дами облечен, нагизден, ще се разходи малко и като се върне, ще каже: „Ходих на разходка!
Иска
да
роди нещо, но дали ще се роди или не, не се знае.
Въпрос е, защото както една жена може
да
пометне, може
да
роди мъртво, а може
да
роди дете здраво.
Път е, като излезеш на планината,
да
отидеш на най-високия връх.
Така сега всички добри хора на човечеството бабуват, все очакват нещо.
Нещо трябва
да
се роди, но не се е родило нищо, няма го това дете още.
Той сам по
себе
си
не е лек, не е лесен.
Всички усещат това, но какво ще се роди, мъжко или женско?
Аз говоря по този начин, за
да
се обясни външният живот.
Най-напред, ти имаш нужда от къща.
Защото господарите вървят по линията на мъжете – аз ги определям тъй, – а слугите вървят пък по линията на жените.
Може
да
ти се проповядва
да
не желаеш къща, но и най-малката животинка гледа
да
си
намери дупчица.
Мъжко или женско, човек трябва
да
се роди!
Даже и една муха, и тя
си
има едно кюшенце в някоя стая.
Все ще
си
намери една малка дупчица.
Вземете рибите в морето, и те ще
си
направят една малка дупчица.
Ще кажете, Христос проповядва, че с къщи, с богатство не може
да
се влезе в Царството Божие.
Сега туй, което трябва
да
се роди, човек трябва
да
бъде.
Богатството е условие
да
си
направиш къща,
да
си
поставиш храна.
Двете в едно трябва
да
бъдат.
Всички, които проповядват какво е казал Христос, те сами друго вършат.
Друг пък проповядва, че не трябва
да
се яде, а сам проповедникът яде.
И светията може
да
проповядва
да
не ядете, но и светията се храни.
Той очаква
да
му донесат нещо за ядене.
Така трябва
да
се разбира великата идея, ние не трябва
да
отричаме сегашния живот.
Досега поне аз не съм срещал нито един светия, който
да
не се храни.
Ама какво трябва
да
правим?
Може
да
седи 5, 10, 15 дни гладен, но в него ще се създаде такъв апетит, че след това много сладко ще яде.
Дали на ден ще ядеш един, два или повече пъти, злото не е в яденето.
Ако този светия иска
да
покаже, че може
да
гладува, това е тщеславие.
Тъй както човек трябва
да
се откаже от своите детински идеи, като стане възрастен.
Ако пък яде по 4–5 пъти на ден,
да
покаже, че е силен, и това е тщеславие.
Тъй, както човек трябва
да
се откаже от своя възрастен живот и както старият трябва
да
се откаже, като му дойде времето, те са стъпала.
Детето не трябва
да
се отклонява преждевременно от живота.
Тогава имаме два вида хора: болните са светии, те не ядат, а здравите са обикновени хора, грешници, които ядат.
Но като му дойде времето,
да
се откаже.
Трябва
да
престанете
да
живеете като дете, в зрялата възраст.
Първото нещо, което ви трябва и което ще ви даде един вътрешен мир и една почивка, то е Любовта в нейните нови разбирания.
И аз ще ви представя само в една картина: Представете
си
, че вие сте един затворник, седели сте 4–5 години в затвора, но не сте видели нито лъч от Слънцето, нито чист въздух сте имали, нито чиста вода.
Светията не се безпокои, той е спокоен, той е благодарен.
Но ако се отвори един малък прозорец и видите Слънцето, знаете ли каква радост може
да
принесе тази светлина?
Светия е онзи, който е благодарен и на най-малкото.
Той казва: „Господи, и в 10 дни веднъж
да
ям, аз съм благодарен.
Аз не работя много, но цял ден седя тук и
си
мисля как
да
помогна на хората.
Така и ние трябва
да
се зарадваме от тази светлина на живота.
Досега нищо не съм направил за света.“ Светията счита за добри хора ония, които показват как трябва
да
се работи, а лошите хора са според него будали, които трябва
да
се изчистят.
Трябва
да
излезем от лошите условия на живота.
Светията казва: „Господи, много малко съм работил, никакъв плод не е дала нивата ми.“ И той знае, че е отговорен за това нещо.
Там, в рудника, щастлив живот не може
да
има!
Единственото нещо, което може
да
ни изведе от тъмния рудник, то е Божията Любов.
Аз вземам външния обществен живот и вътрешния, духовния, религиозния живот само като символи за изяснение на тази идея.
Без любов не може
да
се постигне нищо.
Тя ще надделее над всички мъчнотии.
Божията Любов трябва
да
влезе като една мощна сила,
да
обнови живота ви,
да
преодолее всички мъчнотии; тя е спасението, което трябва
да
стане.
Нито външно човек е дошъл до положение
да
се примири, нито вътрешно; също и народите, нито външно, нито вътрешно са дошли до едно истинско управление.
Свободата, която човек трябва
да
има, светлината, която човек трябва
да
има, животът, който трябва
да
има.
Щом се образува едно общество, колкото и малко
да
е, пак се нуждае от едно вътрешно управление.
Човек трябва
да
разбере чрез тях новата любов.
Ето, аз забелязвам, когато искам
да
изнеса някои работи, колко е мъчно
да
се говори.
Да
се говори истината не е мъчно, но мъчно е
да
се разбере,
да
се приложи тази истина.
Които спят,
си
почиват, а които са будни, работят.
И едните, и другите нека
си
свършат работата.
Всеки човек иска
да
мислят добре за него,
да
го обичат.
Не е лошо човек
да
спи и не е лошо човек
да
работи.
Нека
си
работи, като се умори,
да
иде
да
спи.
Но казвам: Човек трябва
да
има духовни условия, при които
да
живее.
Умрелите, като
си
починат, ще дойдат на Земята, а живите ще идат на техните места.
Да
ви обичат, туй подразбира външните условия на живота, т.е.
и хората
да
имат добро мнение за вас.
За слепия човек светлината е далече.
Защото, ако Слънцето не те обича, ако въздухът не те обича, ако водата не те обича, ако хлябът не те обича, тогава ти ще се намериш в едно трудно положение.
Но далече ли е светлината?
Че, ако въздухът не те обича и не иска
да
влезе в тебе и каже: „Аз на гости навсякъде ще вляза, но у тебе не бих дошъл“, какво ще правиш тогава?
Той ще каже: „Може и без въздух.“ Не, ти ще почнеш
да
се задушаваш, ще почнеш
да
страдаш.
Да
се отворят очите му, той веднага ще стъпи до светлината.
Ако водата каже, че не иска
да
влезе в тебе, жаждата ще дойде.
Глухият до звука е далеч, но щом се отворят ушите, чува.
Ако хлябът каже, че не иска
да
дойде в тебе, гладът ще дойде.
Любовта е близо до сърцето на човека, стига човек
да
отвори,
да
възприеме тази любов.
Ако светлината каже, че не иска
да
дойде при тебе, слепотата ще дойде.
Хора, на които слухът е отслабнал, трябва
да
им се вика много силно,
да
чуят.
Това са изяснения, върху които човек трябва
да
мисли.
При новата любов се изисква най-тихото говорене,
да
можеш
да
схванеш веднага,
да
разбереш какво иска
да
каже тя.
След като разреши тези въпроси, тези мъчнотии, които са елементарни за външния живот, човек ще дойде до друга една вътрешна мъчнотия: кого
да
обича и кого
да
не обича?
Само като
си
помръдне човек устата,
да
чуеш.
Ти в
себе
си
не можеш
да
разрешиш кого
да
обичаш и кого
да
не обичаш, кого
да
избереш за свой приятел и кого
да
не избереш.
Дотолкова чувствително трябва
да
бъде сърцето на човека на Любовта.
Казвате: „Казано е
да
обичаме всички хора.“ Може ли всички хора
да
се обичат?
Не
да
напуснем сегашния живот, не
да
напуснем сегашните условия.
Питам: Всички хора в началото колко бяха?
От сегашния живот, като от училище, трябва
да
научим нещо.
Вие се смущавате как
да
обичате всички хора?
Човек не трябва
да
бяга от живота!
Нали сте учили в училище как се привеждат дробите в еднакъв знаменател.
Привеждате тогава.
Той има право, но преди
да
е напуснал училището, той трябва
да
научи всичките предмети, които има в училището, всичкото знание, което е потребно за неговия живот, трябва
да
го придобие.
При всички условия човек
да
бъде весел,
да
бъде доволен, е мъчна работа.
Двама. Та, когато се казва: „Обичай всички!
Не е лесна работа и
да
бъде човек слуга,
да
му заповядват.
“, подразбирай: „Обичайте двамата, от които всички хора са произлезли.“ Хилядите листа не представят още хилядите дървета.
Господарят заповядва, господарката заповядва и господарчето, и то заповядва.
Та, четирима души господари се събират.
На един господар
да
слугуваш, е лесно, но като имаш двама господари, и двамата господари се различават; единият господар обича
да
пие топла вода – ако не
си
му стоплил водата, ще те нахока; другият господар обича студена вода
да
пие, третият господар пък обича, освен водата, и малко сладко.
И ти не знаеш какво
да
правиш.
Или, може
да
кажем, че цялото човечество е един дом от баща, майка и син, а някой път е от баща, майка, син и дъщеря.
При тия условия ти се намериш в чудо, при тия господари ти всякога ще бъдеш гълчан.
Че водата не е била топла.
И когато някой иска
да
встъпи в брак,
да
стане баща, това е идеята, която той иска
да
застъпи – идеята на целокупното човечество!
Втория път ще бъдеш гълчан, че водата не е студена.
Третия път ще бъдеш гълчан, че във водата няма сладко.
Ти представяш всички бащи, всички майки, всички синове и дъщери, които ти се родят.
Таман научиш това, единият господар реши
да
пие обратно – не топла, а студена вода.
И тогава казваме на бащата: „Обичай дома
си
!
И другият господар се обърне, казва: „Аз напуснах студената вода, сега искам топла вода.“ И най-после всички се убедят, че във водата трябва
да
има нещо сладко, сладчина трябва
да
има.
“ На сина казваме: „Обичай баща
си
и майка
си
, братята
си
и сестрите
си
.“ До това разбиране трябва
да
дойдете.
После пък казват: „Ние напуснахме правилата на студената и на топлата вода и искаме водата
да
бъде сладка.“ Таман
си
научил това, и те пак се връщат към старото правило.
Няма друго обяснение, което може
да
ви даде по-светла идея как може
да
обичате всички хора.
И ти трябва
да
учиш всеки ден кой ден са за топла вода и кой ден са за студената вода и кога – за сладката вода.
Правилно е, че всички хора трябва
да
бъдат близки, като братя и като сестри, като бащи или майки.
Понятията „баща“ или „майка“, „брат“ или „сестра“, това са правила, по които може
да
се обича.
Това е голямото противоречие, което ние сега опитваме – учим как
да
се живее.
Не можеш
да
обичаш баща
си
както майка
си
и братята
си
.
Ти не можеш
да
обичаш майка
си
, тъй както обичаш баща
си
, братята
си
и сестрите
си
.
Един ми казва: „
Да
ти кажа, Учителю, мене ме е страх
да
идвам на твоите беседи.
Ти не можеш
да
обичаш братята
си
както баща
си
.
Почнах
да
се боя.
Това са 4 различни страни на Любовта, които се отнасят за онзи, който иска
да
проучва същината на Любовта.
Той трябва
да
я проучва от любовта на бащата, от любовта на майка
си
и от любовта на сестрите
си
.
Нарочил
си
ме, все към мене гледаш.
И когато Моисей е казал: „
Да
възлюбиш Господа Бога твоего [с всичкото
си
сърце], с всичкия
си
ум, с всичката
си
душа и всичката
си
сила“, той е подразбирал именно тия 4 неща:
да
обичаш Бога като баща, като майка, като брат и като сестра с всичкото
си
сърце.
Не смея, пък и щом се скрия някъде, ти и там току се покажеш.“ Казвам: Извини ме, че съм ти причинил тревога без
да
искам.
Да
любиш Бога, туй е великият закон на битието!
Изнасям известни принципи как трябва
да
се живее.
Не се стремете
да
разберете какво нещо е този закон.
Всички хора трябва
да
живеят добър живот.
Той всякога ще остане неразбран, той не може
да
се разбере, но може
да
се приложи.
Откъдето и
да
вземеш, все ще засегнеш някого.
Защо трябва
да
обичаме Бога?
Ако ти не обичаш Бога, ти ще изчезнеш; ако ти не обичаш Бога, ти не можеш
да
се проявиш.
Помислете
си
, че не човек ви упреква, а вятърът е виновен, вятърът е, той носи думите.
И ако речеш
да
се проявиш другояче, без Бога, ти ще бъдеш най-нещастният човек на света.
Някой път говори тихо, а някой път силно, та като излезе вятърът от устата му, слушай го.
Може ли
да
питате: „Защо трябва
да
ходя, защо трябва
да
гледам, защо трябва
да
дишам?
Ако има нещо разумно, приеми го, ако не, остави го
да
си
върви по света.
“ Казвате: „Не може ли човек без
да
ходи?
„Не може ли човек без
да
диша?
Дали те укоряват или хвалят, все едно е.
Казват: „Хвърленият камък във водата не се връща нагоре.“ И хвърлената дума, и тя не се връща назад.
„Не може ли човек без
да
се храни?
Ако не се връща, какво трябва
да
правиш тогава?
Не хвърляйте камъни, които потъват във водата.
Това противоречие, това разбиране е съществувало преди 2000 години, но гледам, че и днес съществува.
Идва при Христа един млад момък, който иска
да
наследи вечния живот.
Той казва, че е изпълнил целия закон, Христос му казва: „Още една точка има на закона, която трябва
да
изпълниш.
Справи се с него първо – каквото имаш, иди го продай и не го туряй в някоя банка, нито го раздавай на свои роднини, но го раздай на сиромасите, на своите братя, които
си
онеправдал и ела тогава и Ме последвай.
Всичките братя и сестри, които са онеправдани, на тях раздай богатството
си
.“ Този млад човек имаше много голямо богатство.
Той казваше: „
Да
продам всичко,
да
раздам всичко и
да
тръгна бос и гологлав, без никаква почит?
Хората
да
ми се присмиват,
да
казват: „Този не е с ума
си
.
Раздаде
си
имането.“ И какво ще придобия?
“ За някакъв
си
вятър, един живот, който никога не е виждал.
И който и
да
го направи днес, все ще се намерят някои хора
да
му съчувствуват.
Най-последното – ще му кажат, че му липсва нещо, ще му кажат: „Можеш
да
живееш и като
си
богат.
Може и като богат
да
си
с Бога.“ Той трябва
да
бъде гений, трябва
да
бъде светия и трябва
да
бъде някой учител, който може
да
живее и
да
бъде богат, понеже тогава всичкото богатство на Земята е на негово разположение, всичките хора са негови касиери.
Този човек, който е свободен, той между хората, дето и
да
иде, всички ще го приемат като добре дошъл.
„Ако вие ми дадете един обяд, аз ще възкреся дъщеря ви.
Ако обядът не е готов, дъщеря ви няма
да
стане.“ Как ще има тогава и уважение, и почитание ще има!
Питам тогава: Ако вие имате тази сила, мислите ли, че ще бъдете гладен човек?
Ама нямаш тази сила!
Ще
си
сложиш парите в банката и ще кажеш: „Гений не съм, светия не съм, аз съм обикновен човек, ще
си
сложа парите в банката.
Сега аз привеждам този пример на света, [на тези], които живеят извън тази велика истина.
Човек може
да
забрави Бога, тъй както един син може
да
забрави баща
си
, майка
си
.
И кога може
да
забрави?
Той се влюбил в една мома и тя му казва: „За баща
си
и за майка
си
не искам
да
мислиш.
Ще отидем далеч от тях.
Нали знаеш, баща ти е такъв...“ Някои снахи не искат ни при свекър, ни при свекърва
да
живеят.
И синът със своята възлюблена не прави спор за нищо, той
си
е намерил една другарка – Ева.
Първият човек имаше също една Ева, тя му даде следния съвет: „Какво
си
тръгнал по ума на Баща
си
, какво ще Го слушаме?
Да
пристъпим този закон, и из рая може
да
излезем навън!
“ Какво ще слушаме, можем
да
се отдалечим от Бога и после се питаме защо идват страданията.
Един човек, който не обича баща
си
, той и тебе не може
да
обича.
Един човек, който не обича майка
си
, той и тебе не може
да
обича.
Един човек, който не обича и брата, и сестра
си
, и тебе не може
да
обича.
Ти гледай човека – ако той обича баща
си
, майка
си
, брата и сестра
си
, той може
да
ти бъде приятел.
Под думата „приятел“ аз разбирам човек, който има правилно отношение към баща
си
, майка
си
, брата и сестра
си
.
И всеки, който няма тези отношения, той не може
да
ти бъде приятел.
Питам: Ако баща ти, ако майка ти, ако брат ти и сестра ти не бяха вложили тази любов в тебе, щеше ли
да
съществува любов на Земята ?
Като проповядвам за някои хора идеята
да
обичат Бога, те казват: „Аз обичам Бога и никого другиго.
Аз изпълнявам Неговата Воля.“ И гледам, тия хора започват
да
се отнасят с презрение към другите.
Да
обичаш Бога, това значи
да
виждаш всеки човек в лицето Божие.
И вие казвате, че любовта причинява страдания.
Вярно е, но неразбраната любов причинява страдания, а разбраната любов носи в
себе
си
щастие.
Ние трябва
да
разглеждаме живота тъй, както го разглежда един пътник, който пътува дълъг път.
Всеки ден той минава през известни нови места, които разглежда и казва: „Тия места не мязат на ония, които съм минал.“ Някои казват: „Аз съм преживял много неща.“ Туй, което,
си
преживял, не мяза на ония места, през които
си
минал.
Местата, през които
си
минал, не мязат на ония, които ти предстои
да
минеш.
Ти знаеш само онова, през което
си
минал, но не и онова, през което не
си
минал.
Това знание, което сега има, не може
да
го ползува в бъдеще.
Той изисква здрави крака и сила, защото пеш трябва
да
ходиш.
Храна трябва
да
носиш.
За вода трябва
да
помислиш.
Та, като ставаш сутрин, всичко това ти е потребно!
При това, в този път на най-далечните пространства ще има една странноприемница.
4.
Красна като Луната и чиста като Слънцето
,
НБ
, София, 26.11.1933г.,
Бих дал за нея една английска лира, защото тя е толкова чиста, кристална, без никакви микроби, приблизително като еликсир.
Поклонението, служенето на Бога се отличава по това, че онзи, който се кланя на Бога, Той му дава живот. Защо?
Та, казва Соломон: „Красна като Луната и чиста като Слънцето.“ Значи, за
да
бъде красна като Луната и чиста като Слънцето, това показва, че в нея има известна хармония.
Може ли едно мъртво тяло
да
бъде красиво?
Да
се покланяш на Бога значи
да
носиш в душата
си
Неговата любов,
да
носиш знанието Му,
да
носиш свободата Му,
да
носиш Неговия Дух.
Мнозина казват за някого: „Какъв красив човек, а умрял.“ Не, щом той е красив, това показва, че този човек жив го заравят.
Казвам: Служенето на Бога в света е необходимо за вярващите, както и за онези, които искат
да
се запознаят с тайните на Индия и на Египет.
Казвам: Тайната седи в това
да
бъдеш облечен в красотата,
да
бъдеш облечен в чистотата.
Щом е много красив, като го потърсите в гроба, ще видите, че го няма там.
Мислете една година наред върху красотата и чистотата и няма
да
сгрешите.
Като го потърсите след няколко години, ще видите, че там го няма, нито костите му са останали и казвате: „Стопил се е този човек, изчезнал е някъде.“ Красивият човек в гроба не остава, той излиза вън от него.
После, често, при разположение от ваша страна, наблюдавайте Слънцето и Месечината – пак няма
да
сгрешите.
Сега това е едно вметнато предложение, което може
да
ви смути.
Сега, аз искам
да
ви избавя от едно заблуждение.
Казвате: „Дали и ние ще можем
да
излезем от гроба?
Красотата и чистотата са среброто и златото, Месечината и Слънцето, които имат известно съотношение помежду
си
.
“ Казвам ви, че ако сте красиви и чисти, сто на сто ще можете
да
излезете; но ако не сте чисти и красиви, не отговарям.
Ако сте красиви и чисти в пълния смисъл на думата, ще излезете от гроба, земята не може
да
ви задържи.
Питам: Могат ли заемодавците
да
задържат богатия човек?
Като дойдат при него, той веднага вади от касата
си
и плаща.
Обаче като отидат при сиромаха, той какво ли не употребява
да
ги увещава
да
отложат плащането, но те казват: „Трябва
да
платиш, поне лихвите ще платиш!
На сиромаха работите не се уреждат, но и сиромашията нищо не оправя в света.
И при това, туй, което нищо не оправя в света, го препоръчват, казват: „Трябва
да
бъдем сиромаси!
За
да
запазим сиромашията ли?
В дадения случай аз не препоръчвам сиромашията.
Като разглеждам Луната и Слънцето, аз не препоръчвам сиромашията.
Ако е
да
се употреби сиромашията в преносен смисъл, това разбирам, сиромашия от престъпление, сиромашия от болести и тем подобни – разбирам, но
да
нямаш ти
да
си
купиш дрехи и обуща,
да
ходиш гол, бос и гологлав, това не разбирам.
Опасно е
да
нямаш какво
да
ядеш!
Благодарим за такава сиромашия!
Ще търпя глад ден, два, три, но питам: „Каква нужда има Господ аз
да
гладувам,
да
постя?
“ И Христос, като пости 40 деня, най-после огладня и започна
да
мисли отде
да
намери храна.
В пустинята е Той, почна
да
мисли отде
да
си
достави храна.
Той нямаше пари и не обичаше
да
носи пари, но искаше с изкуството, което има,
да
си
достави храна.
В това време се яви при Него един, който имаше за цел
да
Го изкушава.
Казваше Му: „Нали имаш сила в
Себе
си
, направи тия камъни хляб, че
да
нахраниш не само
Себе
си
, но и другите.“ Христос отхвърли това предложение и му казва: „Аз не искам хляб от камъните.“
Ние благодарим за тия изкуствени яйца!
Живите яйца от кокошката не можаха
да
оправят света, че изкуствените ще ги оправят.
Ако произведат изкуствен хляб и изкуствено мляко, светът съвсем ще загази.
Представете
си
, че днес и от най-чистото жито има известна доза отрова, а какво остава от изкуствено получените продукти.
Не е въпросът човек сам
да
се храни, но той трябва
да
знае по какъв начин
да
отстрани тези отрови, които се отразяват вредно върху неговия организъм.
На тези отрови се дължат разните болести и страдания.
При това не е определено колко храна трябва
да
употребява човек на ден.
Трябва
да
се опита какво влияние оказват разните храни на разните възрастни хора – като започнете от 7-годишна възраст и постепенно нагоре до 21-годишна възраст.
След това
да
направите опити за по-възрастните хора и от двата пола.
Необходимо е
да
се знае каква храна трябва
да
употребяват хората и в какво количество за разните възрасти.
В Стария Завет имахме опит с Данаила и другарите му, които искаха
да
ги хранят с царска храна, но те казаха: „Моля ви се, дайте от царската храна на другите, а на нас дайте от простата чиста храна, която се състои само от плодове.“ – „Може
да
се развалят лицата ви,
да
изгубите красотата
си
, а с това ще ни подложите на големи изпитания,
да
изгубим службата
си
.“ – „Не, направете опит само за 10–15 деня и ако видите, че нашите лица се развалят, тогава ни дайте от царската храна.“ Но, оказа се, че от тази храна не се развалиха лицата им.
Често ние засягаме известни въпроси за Бога, за онзи свят, за човещината, но всички тия идеи са много отвлечени.
Това се нарича аркана на нещата – положение, до което никой не е проникнал, положение в битието, което носи в
себе
си
безсмъртие, което съдържа в
себе
си
всички ония качества, до които учените хора сега искат
да
проникнат.
Красота и чистота, разумност и здраве, богатство и слава, и живот – всичко се крие в тази тайна, в това състояние на битието.
Мнозина искат
да
живеят дълъг живот.
Аз съм чел много книги, в едни от тях се препоръчват едни правила, в други – други правила, но всичко това са все палиативни средства.
Най-първо, дългият живот зависи от качествата на любовта, която имаш; дългият живот зависи от качеството на знанието, което имаш; дългият живот зависи от качеството на свободата, която имаш.
Тъй щото, от качеството на любовта зависи не само дългият живот, но и здравословното състояние на човека, както и неговото щастие.
Щастливият живот зависи от качеството на любовта.
Качеството на любовта ще даде известно направление в твоя живот.
И здравословното състояние зависи пак от качеството на тази любов.
Може
да
се каже, че любовта е солта на живота, т.е.
тя го предохранява от онези външни условия, при които той може
да
се развали.
Нали виждате колко лесно може
да
се развали животът във всеки съвременен дом.
Според както днес животът е устроен, лесно може
да
се развали.
Вземете, например, двама млади се оженват, искат
да
устроят дом,
да
направят нещо хубаво.
Отлична е тяхната идея, отлично е тяхното желание
да
встъпят в брак.
Казвате: „Бог е съчетал тия хора.“ Отлична е тази идея, но какво виждаме?
Тази млада жена, на която мъжът до вчера е писал много хубави любовни писма, днес сготви лошо ядене, утре сготви лошо ядене и не се минават 3–4 години, любовта им изчезва.
При това съвременната домакиня и не знае как
да
готви.
Тя вземе лука, нареже го и започва
да
го пържи.
Като се опържи, лукът ще изгуби всички витамини, всичкия
си
живот, еликсира и ще останат само отровите в него.
След това домакинята ще тури малко червен пипер, малко домати, малко развалено масълце за икономия, че днес всичко било скъпо, и ще сготви яденето, ще го предложи на мъжа
си
.
Мъжът гледа – отгоре е красиво, хубаво яденето, но отвътре не е чисто, не е добро яденето.
Той се понамръщи малко, понавъси се, а тя казва: „Мъжът ми не е доволен от яденето.“ Че как ще бъде доволен?
Аз не съм против готвенето, нито против пърженето на лук, което е влязло в употреба, но хората трябва
да
знаят как
да
готвят, те трябва
да
знаят как
да
пържат лука и как
да
го режат.
Днес в обща употреба между семействата е влязъл изразът: „Моята жена ме пържи като лук.“ Питам: Ако пърженето на лука е толкова хубаво нещо, защо когато мъжът иска
да
се оплаче от жена
си
, казва: „На нищо вече не съм замязал; моята жена ме направи на пържен лук!
Най-първо жената трябва
да
се отрече от старото
си
изкуство на готвене.
Тя трябва
да
има милост към лука, като го реже,
да
му пее и
да
не кълца тъй ситно, но на едри парчета.
Аз позволявам лукът
да
се реже най-много на 10 парчета.
После ще нарежа картофите, ще туря солта, червения пипер, маслото и всичко заедно ще туря
да
ври най-много 25 минути до половин час.
Добре е картофите
да
останат малко несварени.
Както аз разбирам готвачеството, не е хубаво картофите
да
бъдат много разварени.
Нека възлюбленият се научи
да
дъвче малко.
По-добре е
да
се ядат сурови картофите или малко сварени.
Това може
да
ви уплаши, но такива са новите теории.
За
да
се прокара моята теория на готвене, изискват се най-малко 100 години, затова се отказвам
да
я проповядвам и
да
я препоръчвам.
И затова казвам: нека готвачите
си
готвят както знаят.
Ако някой от вас иска
да
направи опит по новия начин, това е негова работа.
Аз не искам
да
нося последствията.
Ако режете лука по този начин, вие не трябва
да
плачете.
Ако жената плаче, като реже лука, тя и в живота
си
ще плаче.
Никакъв плач не трябва
да
има, когато лукът се реже.
При това, той трябва
да
се реже при най-голямо разположение от страна на домакинята.
И после, като поври яденето 25 минути, тя
да
си
пее,
да
е разположена.
Няма по-щастлив живот от този
да
готвиш.
“ Не, тя е дошла в този дом
да
направи своя възлюблен
да
стане красив и чист.
Хората не се женят
да
раждат деца, но
да
си
въздействуват взаимно,
да
се направят красиви и чисти.
Добро дете може
да
се роди само тогава, след като домакинята е направила своя мъж красив и чист.
И тогава първото дете, което ще се роди, ще бъде отлично, ще мяза на баща
си
, а второто дете ще бъде момиче и ще мяза на майка
си
, и то ще бъде чисто и красиво.
И мъжът трябва
да
направи жена
си
чиста и красива.
И като им се родят деца, и те ще бъдат като майка
си
и баща
си
чисти и красиви.
Ето това значи
да
бъде човек облечен,
да
бъде красив като Луната и чист като Слънцето.
Онова дете, за което се говори в прочетената глава, е било толкова красиво и чисто, че ангелите не го оставили на Земята, но го взели при Христа, там
да
се отгледа и превъзпита.
Та, сега ще ви дам едно правило как
да
се освободите от несретите на живота.
Попитайте Месечината как е станала красива, кои са били причините, задето Господ я е удостоил
да
живеят на нея същества и
да
бъде тя красива.
Красиви хора живеят там.
Някои мислят, че на Месечината вода няма.
Много хубава вода има там.
Тази вода там е в специфично състояние, а не както водата на Земята.
Астрономите, които наблюдават Месечината, искат
да
видят растителността ѝ подобна на тази на Земята, и вода, подобна на земната, и като не виждат такова нещо, те казват, че на Месечината няма вода, няма и растителност.
Сега и моята цел не е
да
поддържам дали на Месечината има живот или няма.
Няма какво
да
поддържам или
да
отричам това.
Значи всички растения, всички живи същества на Слънцето, на Месечината и на Земята се приспособяват според съответните там условия и на това се дължи, че растенията например на Месечината, са съвсем безцветни, а не както нашите на Земята.
Забелязвате, например, че в големите параходи се развиват в голямо количество сиви плъхове, които се хранят в долната част на парахода.
За
да
се избавят от тях, моряците на тези параходи правят особено изстудяване в тези долни части на парахода и температурата достига до 25–30 градуса под нулата.
Но какво е тяхното учудване, когато в резултат на това те виждат, че тези плъхове не умират, но се приспособяват на околната температура и само козината им се превръща в бяла.
Те стават бели вместо сиви.
Те се приспособяват към условията, към студа, но пак не излизат от парахода, защото там има какво
да
се яде.
Най-голямата промяна, която става с тях, е, че те променят цвета
си
– от сиви стават бели.
И ако някога не упражнява влияние върху Земята, това се дължи на особени причини; тогава тя попада под друга категория влияния.
И това е добре, защото ако Месечината беше съвършено господарка на Земята, хората нямаше
да
бъдат свободни.
Те щяха
да
изгубят свободата
си
.
И Слънцето не е пълен господар на Земята.
Ако Месечината не съществуваше, тогава светлината, която излиза от Слънцето, нямаше
да
се регулира правилно.
Вследствие на това и нашият организъм щеше
да
бъде устроен другояче.
И затова вие трябва
да
изучите ония закони, на които се обуславя тази красота.
Нали всеки от вас се оглежда в огледалото.
Някой път вие не
си
харесвате очите.
И прави сте, очите трябва
да
бъдат красиви.
Очите трябва
да
бъдат огнени, но мек огън
да
излиза от тях.
Очите не трябва
да
бъдат мъжделиви, но чисти като небето.
Като погледнете очите на някого, не трябва
да
имат никаква мъглявина,
да
бъдат съвършено чисти.
После, като погледнете кожата на човека, и тя трябва
да
бъде мека, а не суха.
Кожата трябва
да
бъде мека, гладка, възприемчива.
Без кожа човек не може
да
живее.
Вследствие на това всички пертурбации, всички скърби, страдания, всички отрицателни чувства в човека: гняв, омраза, завист, огрубяват кожата на човека и тогава той не може
да
възприема от външния свят условията на живота, или както индусите я наричат, праната, или алхимиците – жизненият еликсир, или жизнената енергия, според съвременната наука.
Следователно първо дръжте кожата
си
в изправно положение.
Някога вие употребявате известни мазилки, за
да
държите кожата
си
мека.
Не, това е външен начин, кожата може
да
се запази мека и чиста с употребата на специални храни, които вие трябва
да
намерите и
да
изучите.
Приятно е на човека, когато срещне един красив човек!
Неприятно му е, когато срещне един грозен човек, той даже не иска втори път
да
го срещне.
Всеки човек трябва
да
бъде чист и красив, защото енергията от човека трябва равномерно
да
излиза и равномерно
да
се възприема.
Ако не изпущате равномерно тази енергия и не я възприемате равномерно, вие не можете
да
бъдете здрав човек, а при сегашните условия на живота, тъй, както той не се разбира, има хиляди неща, които могат
да
извадят човека от неговите релси и
да
изгуби той и онези дарби, които са вложени в него.
Вследствие на това човек се обезсърчава и казва: „Не
си
струва
да
се живее!
“ Някой път на човека се иска
да
умре.
Защо трябва
да
умира преждевременно?
Ако вие разбирате смъртта само като едно освобождение, въпрос е дали ще намерите това освобождение.
Ако ученикът е свършил училището и, като излиза от него, иска
да
умре, това желание е на място.
Но ако, без
да
е свършил училище, иска
да
умре, тогава тази смърт не я разбирам.
Но ако човек иска
да
работи,
да
учи,
да
прави добро, това разбирам.
Болестите са състояния, които ние сами
си
създаваме.
Земята трябва тепърва
да
се проучава.
Хората във всичките векове са имали смътни понятия за Земята, както и за законите и порядките, които са ги ръководили и които са съществували.
Всеки човек може и трябва
да
бъде красив!
Забележете момчетата и момичетата от 10, 15, 21-годишна възраст, когато се намират под влиянието на идейния, на мисловния живот, те са красиви.
Когато човек люби, той става красив; щом изгуби [любовта]
си
, той погрознява.
Не е до външността на един закон, нито от страха, за
да
се изпълни той или не.
Докато човек има някакъв идеал, който следва, той е красив; щом изгуби идеала
си
, той става грозен.
Страхът и силата са двете неща, които ръководят животните.
Ако туриш идеал в живота
си
идеята
да
помагаш на човечеството, ти пак можеш
да
станеш красив.
Между животните силните казват: „Ние преследваме“, а слабите казват: „Ние трябва
да
се подчиняваме.“ Между хората пък силните по ум господаруват, а слабите слугуват.
[...], той има любов в
себе
си
.
Като дойдем до висшия живот, там добрите господаруват, а грешните слугуват.
Който е красив и чист, той не може
да
бъде сиромах.
Ако не иска
да
слугува,
да
стане добър.
Те съдържат известни сили за човешката душа.
Там, дето има красота, там, дето има чистота, в ума и в сърцето на този човек има жизнени сили, с които може
да
преодолее всички външни физически препятствия в живота.
Да
ви изясня сега какво нещо е слугуването.
Този човек може разумно
да
се справи с тия препятствия в живота
си
.
Който иска
да
се избави от слугуването, той трябва
да
знае, че само доброто, само любовта може
да
го избави.
Следователно ние не трябва
да
разглеждаме живота като един лотариен билет и
да
очакваме своето щастие
да
дойде без
да
работим.
Когото много обичат, не го карат
да
работи, а когото не обичат, ако е силен, турят го на работа.
Съвременните хора се нуждаят от едно изяснение на онези закони, които съществуват в природата.
Мнозина не разглеждат въпроса обективно, те мислят, че има някакво пристрастие в света.
Запример, че трябва
да
ядат, това всички хора знаят; но по колко пъти на ден трябва
да
ядат, това не знаят.
Определено е колко пъти на ден
да
ядем.
Хората мислят, че има пристрастие, но то съществува от самите тях, от тях зависи пристрастието.
Повечето хора приемат, че трябва
да
ядат по 3 пъти на ден.
Онзи, Който е създал света, в Него няма никакво пристрастие.
Добре, явява се въпросът каква храна
да
ядат.
Аз съм чел много книги, които разглеждат красивото и чистото, но нито един автор не е писал по това.
Може
да
знаят нещо, но нито един от тях не е изказал своята мисъл.
Аз съм виждал майки, които дават на децата
си
да
ядат по 5, 6, 7 пъти на ден.
Току пъхат биберона в устата на детето
си
и казват: „Нека
да
яде това дете, че здравичко
да
бъде.“ Не, на детето трябва
да
се дава
да
яде само когато е гладно.
Като не е гладно, не трябва
да
му се дава
да
яде.
Щом
си
гладен, яж.
Разумността пък ражда едновременно външната красива форма и вътрешната чистота.
Щом не
си
гладен, не яж.
Човек не може
да
бъде красив, ако не е чист.
И при това той не може
да
остане красив, ако не поддържа своята чистота.
Когато имаш глад, това показва, че
си
здрав.
И обратно, той не може
да
бъде чист, ако не поддържа своята красота.
Гладът е една мощна сила в живота на човека.
Не се плашете от глада, той е Божие благо.
Щом
си
нечист, красотата ти е слаба.
Тогава ти
си
човек неразумен, изложен на всякакви несрети.
Ти не можеш
да
очакваш чистота, ако не
си
красив, ако не
си
разумен.
Когато човек се отчае и иска
да
умре, гладът непременно ще дойде.
Аз не съм срещал случай, когато някой човек иска
да
живее и
да
умре от глад.
Ти временно само можеш
да
се забавляваш,
да
се самоизлъгваш.
Ако пък е за умиране от глад, почти всички хора все от глад умират.
Това подразбира едно пресищане от живота.
Хора, които са изгубили идеала
си
за живота, те всякога умират.
Само умният човек, който работи, който изработва своите таланти, може
да
бъде красив и чист.
Казвам: Сега ние се занимаваме с порядките на природата, а не с онези временни порядки, които съществуват на Земята.
Сега ще ви приведа пример за онази негърка, която била много бедна, изоставена баба, на 80 години възраст, нямало кой
да
я гледа, вследствие на което животът ѝ толкова дотегнал, че тя по 3 пъти на ден се молела
да
я прибере Господ,
да
прати архангел Михаил
да
вземе душата ѝ.
Всеки човек трябва
да
бъде облечен в красота и чистота, в Слънце и в Луна.
Това трябва
да
бъде външно и вътрешно, затова хубаво е човек
да
си
има едно огледалце,
да
се оглежда.
Красив трябва
да
бъде човек, но във всичките
си
удове, а не само в общи черти на лицето,
да
мяза на месечинка.
Чули я някои от студентите и една вечер трима от тях решили
да
направят с нея една шега.
Месечината има отличителни черти, тя играе важна роля, тя изтегля всички отрови от Земята.
Единият от тях се преоблякъл като архангел Михаил, а другите двама отишли
да
го придружат, също така преоблечени.
Ако не е Месечината, положението на хората щеше
да
бъде ужасно.
“ – „Пратен съм от Бога
да
взема душата ти.“ – „Кажете на [Бога], че нея я няма тука; замина за някъде.“ В дадения случай тя има съзнание, че преждевременно е дошъл този ангел, макар че е на 80 години.
Силата на чистенето иде от Слънцето, а Месечината го изпълнява.
Тя усеща, че не е готова за голямата почест, която архангелът иска
да
ѝ направи.
Външната страна на красотата се регулира от Месечината, понеже образа на Слънцето не го виждаме.
Образа на Месечината го виждаме, а Слънцето не го знаем какво е.
Аз не съм виждал човек, който
да
умира доволен.
Ние виждаме само светлината му, а какво е вътрешно, не знаем.
Всички умирающи съжаляват, че трябва
да
умрат.
Аз съм бил при умирающи, които казват: „Поне два часа, но
да
ми дадат
да
поживея.“ Най-напред искат една година; като не им дадат толкова, искат половин година.
Като не им дадат и толкова, искат поне един месец.
Обикновените хора мислят така; талантливите се колебаят дали е така или не; гениалните почват
да
я проучават, а светиите и учителите знаят, че на Месечината има живот и то много възвишен!
Но и това не им се дава и им казват: „Трябва
да
си
вървите.“
Гениален човек на Месечината не може
да
живее, нито даровит човек; най-долната степен там може
да
бъде гениален човек.
Сега, това са посторонни въпроси.
Аз не искам
да
остане във вас мисълта за смъртта, защото тя е вметнато предложение, тя е нещо случайно в живота.
Това можете
да
го вземете като един разказ или като някакъв роман, но по никой начин като басня.
В дадения случай смъртта функционира на Земята като една освободителна сила, която иде
да
освободи човека от по-големи нещастия, които могат
да
му се случат.
Можете
да
направите проверка, опит с влиянието на Месечината.
Ако
си
много здрав, не гледай на Месечината, но ако
си
болен, ако имаш някаква болест или някакво неразположение, излизай вечер и се излагай на светлината на Месечината – тя действува лечебно, но по никой начин
да
не спиш.
Ако спиш, когато грее Месечината и светлината пада върху тебе, тя е толкова опасна, колкото е опасна сянката на ореха.
Животът може
да
функционира физиологически (?) само при две условия.
Ако сте в будно състояние, светлината на Месечината може
да
ви грее.
[При условието на красотата], на което Луната е емблема и при чистотата – силата на вътрешния живот, на който Слънцето е емблема.
Вие можете
да
направите един опит, но ако не излезе сполучлив, можете
да
направите и втори, и трети – докато сполучите.
Следователно всеки от вас трябва
да
изучава силата на Месечината.
Питам: Нима всички опити, които изобретателите правят, са сполучливи?
Аз не искам
да
ви дам някои правила, понеже можете
да
си
навлечете беля на главата.
Много от техните опити са несполучливи, но един, който излезе сполучлив, от него по-нататък всичко излиза.
В 914 година аз исках
да
дам едно благо на хората, за което им препоръчах
да
се греят на слънцето и те така изопачиха това нещо, че вместо
да
се греят, някои от тях започнаха
да
се кланят на Слънцето.
Та, сега ние всички трябва
да
чакаме наготово какво ще открият учените хора.
Няма защо
да
се кланя човек на Слънцето, освен на Бога.
Учените хора са открили много неща, сега остава на обикновените и на талантливите хора, те какво могат
да
открият.
Само Първата Причина, само Вечният, Който регулира всички неща, само Той е достоен
да
Му се кланя човек.
Сега вие поглеждате към Месечината и казвате: „Там вода няма, въздух няма.“ Има въздух, но той е толкова фин; има и вода, влага, но тя е толкова чиста, толкова кристална, че не мяза на тукашната вода, не образува никакви облаци.
Иначе нито на Луната, нито на Месечината, нито на когото и
да
е, трябва човек
да
се кланя.
Аз бих желал
да
имам поне едно кило от тази вода.
Човек може
да
се кланя на когото иска, но това не е право.
5.
Придобивките на деня
,
ООК
, София, 29.11.1933г.,
Например, ти седиш на земята и
си
недоволен от баща, майка, син и прочее и казваш: „Като умра ще отида на онзи свят.“ Тук ти никого не обичаш и как е възможно
да
отидеш на онзи свят.
Тук не знаеш нито
да
пееш, нито
да
свириш и мислиш, че ще отидеш на онзи свят
да
пееш и
да
свириш.
За
да
отидеш на онзи свят, трябват чист ум, чисто сърдце и непокварена воля.
А непокварена воля е следното: Като ти кажат
да
направиш нещо,
да
го направиш.
А не
да
казваш: „Слуги има.“ Ти като не работиш,
си
слуга, а пък като работиш
си
господар, а ние мислим обратното.
Господарят е слуга, а слугата е господар.
Какво трябва
да
разбираме под думите: Пробуждане на човешкото съзнание.
А пък ти искаш
да
бъдеш господар,
да
седиш на едно место, не искаш
да
учиш.
Ти искаш
да
бъдеш богат, господар.
Искаш
да
бъдеш светия.
Има и трета една страна, която се намира по средата.
За светията мислиш, че е един човек, който е завършил своята еволюция и е седнал и само наблюдава на ляво и на дясно, светнал е на всякъде.
(Липсва рисунка в оригинала.) Ежедневният, обикновеният живот лишава човека от стремежа
да
мисли.
Светията, като се е освободил от всички свои мъчнотии, обхожда всички страдущи и казва: „Едно време и аз бях като вас.“ През деня ще разправи на 200 души и ще им помогне, утре пак, на трети ден – пак.
Почва
да
ни се спи.
Искате
да
си
почините – иска
да
ви се каже, че трябва
да
оставите
да
се смели храната ви.
И аз
си
блъсках главата на сто врати, най-после намерих тази врата и тя ме спаси.“
Всеки ден
да
знаеш толкоз, колкото трябва, то ти е достатъчно.
Ти
си
взел при ядене товар на гърба
си
.
Ще вземеш ключа и ще отвориш най-малката стая и ще намериш това, което Бог е турил,
да
го изучиш днес.
Най-първо, като ходиш ти е приятно, но после търсиш
да
си
починеш някъде,
да
оставиш товара
си
някъде.
Не трябва
да
отваряш всичките врати, за
да
угодиш на своето тщеславие.
След всяко ядене искаш
да
си
починеш.
Ще повикаш на помощ сили
да
те освободят.
И ако ти не повикаш живота
да
те освободи от храната в стомаха, много зле ще ти бъде.
Ти казваш: „Трябва
да
идем, трябва
да
се смели храната.“ Но онзи, сложния процес в това храносмилане, ние още не го проучаваме.
Няма защо
да
го проучаваме, защото ако го проучаваме, ще ни отнеме много време и нищо няма
да
научим.
И тогава казваме, че човек трябва
да
яде множко.
Множко ли човек трябва
да
носи?
И не искам
да
му я кажа, за
да
не го докача.
– Колкото се може по-малко трябва
да
яде.
Казвам му: „Може би храната не е била добра, може би не
си
спал, може би водата не е била добра.“ Залъгваме го.
Не с идеята, за
да
спечели, защото много хора не ядат, но за
да
отделят пари,
да
се натоварят на друго место.
Той иска
да
спечели малко пари.
А пък тези, които не искат
да
спечелят, множко ядат.
Защо, по някой път, ни е срам
да
ходим боси?
Светията не яде, защото иска
да
спечели на друго место.
Едно време беше срамота хората
да
ходят гологлави, без шапка из града.
Някои религиозни хора не ядат, за
да
спечелят на друго место, за
да
станат по-благоугодни на Господа.
И другият, който яде, и той иска
да
бъде благоугоден на господаря –
да
бъде здрав.
И ако е слаб, той ще яде пищна, изящна храна, за
да
се оправи лицето му.
Когато казвам: „Аз искам
да
имам хубави обуща“, аз превеждам тези думи така: искам
да
бъда един добър човек,
да
мисля добре,
да
имам добър ум,
да
имам добра воля.
Ще туриш малък товар на лицето
си
.
Ако аз нося обуща и същевременно, ако моят ум, сърдце и воля не работят, то тези обуща на краката ми не са на местото
си
.
Ако на някой човек потънат бузите му надолу, хората вече започват
да
не го обичат.
Думите: „не искам
да
бъда бос“, значат – искам
да
бъда с добра мисъл, добро сърдце и добра воля.
И като изпъкнат бузите му, могат
да
го обичат.
Някои казват: „По някога трябва
да
ходим боси.“ Ние сега сме боси.
Има някои народи според които, когато бузите на някой човек спадат, те считат, че този човек е направил известен прогрес.
Ние започваме от босотата и тепърва започваме
да
се обуваме.
Когато хората почват
да
се развиват умствено, техните лица се удължават.
Трябва
да
имаме най-модерни обувки.
Какви трябва
да
бъдат обущата?
Обущата не трябва
да
свиват пръстите на краката ти.
Всички пръсти трябва
да
бъдат добре разположени.
И ако искаш
да
туриш някъде на лицето
си
крива линия, ти непременно трябва
да
развиеш чувствата в
себе
си
.
Сега тази наука трябва
да
бъде обоснована на нещо по-дълбоко.
Ти не може
да
бъдеш морален човек, ако нямаш хубави обуща, че ти сам
да
си
доволен.
И това, което сега имате, там гдето сте достигнали, всички мислите, че имате известни познания.
Понеже, ако твоите пръсти са прибрани, енергиите не течат правилно, енергиите на природата нямат правилен достъп в тебе.
Та в природата модата е: краката трябва
да
бъдат свободни.
Те до сега са ви помагали, но за в бъдеще, те не могат
да
ви помагат.
Като погледнеш обущата
си
,
да
ти е приятно.
Сегашното ви познание в бъдеще нищо няма
да
ви помага.
И винаги, като погледнеш тия обуща, те
да
ти наумяват за твоя ум, сърдце и воля.
Някой казва: „Мен не ми трябва много знание.“ Добре, онова дете, което се е научило
да
лази, то може
да
каже: „Не ми е потребно повече, зная
да
лазя.“ Ти ще му кажеш: „Трябва
да
се изправиш.“ То може
да
каже: „Мене ми е достатъчно малкото, което имам.
Да
пъпля, това ми е достатъчно.“ Каква философия може
да
има в това.
И когато някой каже: „Мен не ми трябва много знание“, то е все едно
да
кажеш: „
да
пъпля, стига ми това.“ Един червей изяде няколко листа и казва: „Достатъчно ми е това.“ И после изяде други листа и пак казва: „Повече не ми трябва.“ Мнозина още не сте се освободили от онова внушение на растенията и животните.
Казват някои, че по-напред Адам бил гол. Не.
Всички хора са под влияние на животните.
Каква беше дрехата, която Бог направи на Адама?
Бог направи, след грехопадането, друга дреха на Адама и го изпрати в света
да
работи и
да
се развива.
Хубаво е някой път, човек
да
пъпли.
Та казвам, тия страдания, които сега изпитвате, това е излизане от центъра навън.
Щом страдаш, ти излизаш от рая навън.
Що е страданието?
Че как няма
да
скърбиш!
Щом дойде скръбта, казвам: из рая навън
си
излязъл.
Човек страда до тогава, докато измени своето положение.
Но многото, дава на човека възможност
да
ходи.
Нека
да
ви направя идеята малко по-ясна.
Знанието, което човек има, трябва
да
отговаря на самата действителност.
Да
кажем, че вие сте на известен планински връх и по невнимание се хлъзгате надолу и не може
да
се върнете назад.
Да
не мисли човек, когато пъпли, че той ходи.
И казвате: „Дано
да
слеза благополучно.“ – Това е излизане из рая.
Да
дойдем сега до същността на нещата.
Представете
си
, че на този триъгълник имаме едни везни, с които се теглят нещата по обикновеному.
Като съгрешиш, ангелът ще те бутне надолу и няма
да
влезе с тебе.
На едното блюдо туряш това, което искаш
да
купиш, а на другото блюдо туряш тяжестта.
В природата има други теглилки.
И ти, като слезеш долу, ще погледнеш ангела горе и ще търсиш новия път, по който
да
се върнеш в рая.
Представете
си
, че тук имате една ос и една малка кофичка, която е спусната.
Ще кажеш: „Като се кача, ще бъда втори път много внимателен,
да
не се хлъзна пак.“
Когато двете везни са свободни от своите тяжести, те са в равновесие.
Сега искам
да
ви обясня онези страдания и радости, които стават в живота.
Ако вие туряте една малка тяжест от едната страна, ще се изгуби равновесието.
Защо страдаш?
– Хлъзнал
си
се.
Сега колко трябва
да
турите, каква тяжест трябва
да
турите на другото блюдо, за
да
дойдат везните отново в хоризонтално положение.
Човек трябва
да
пази равновесие, това равновесие е вътре в тебе.
Нещата трябва
да
се изяснят.
Всичката ни съвременна дейност, дейността на всички тези учени хора, това е един подтик на Божествения Дух, Който работи в цялото човечество, за
да
обърне нагоре насоката ни.
Науката, в каквато и
да
е област съдействува
да
обърнем нашите движения нагоре към онзи център, от Който сме излезли.
Но ако тяжестта е по-голяма, везните ще дойдат в отвесно положение, ще изменят своето положение.
Тази енергия, правилно трябва
да
се пречупи.
За
да
добиеш първото положение, какво трябва
да
направиш?
Защо човек дига дясната
си
ръка нагоре?
С това казва: „Това, което аз съм придобил, е за идеалния живот.“ А пък в другата
си
ръка е хванал нещо.
Вие трябва
да
имате една опорна точка на която вашите везни трябва
да
работят – от една страна вашето сърдце, а от друга страна – вашия ум, а пък отдолу вашата воля.
Волята ще показва на коя страна е тежестта, към сърдцето или към ума, като давате и като вземате.
Кой дава и кой взема?
Умът ли дава или сърдцето дава?
Сега вие не можете
да
си
представите от где накъде тези везни
да
представляват нещо у човека.
Умът даде съвет, а сърдцето възприе.
В дадения случай, умът беше в Луцифера, адепта.
(Учителят нарисува думата „Любов“ на черната дъска.) Питам ви аз сега, от где това
да
представлява Любов?
Онзи, който дал съвет не яде този плод.
Той каза: „Може
да
вземете от него, ако вие ядете, ще бъдете като богове.
Представете
си
, че у дома
си
имате ключа на стаята, вие знаете положението на ключалката, знаете де
да
бръкнете,
да
отворите и
да
влезете в къщи, а пък в къщи имате вече всички възможности.
И човек, който веднъж ви е писал тази дума – Любов, той е дал ключ на вас и щом бръкнете с ключа ще отворите, тогава ще имате сила.
А щом не направите този опит
да
отворите вратата, нямате сила.
Той, като се представи пред вас, ти можеш
да
знаеш, може ли
да
пее или не.
Щом имате ключа, вие трябва
да
направите един малък опит, ще отворите с ключа вратата.
Като дойде ученият човек и той
си
има свои белези, по които може
да
го познаеш.
Когато някой ви е казал, че ви обича, вие трябва
да
направите опит.
И ти му напишеш същата дума – „Любов“, и ти му даваш ключ.
Щом се намерите в присъствието на един светия всичките ви тъги и скърби ще изчезнат и вие ще се намерите в приятно положение.
Щом се намерите близо до един гениален човек, той ще ви внуши една мисъл
да
учите.
Щом почнете
да
мислите, гениалният е пред вас.
Първият, който е дал любовта е равен на две линии, а пък втория е равен на една линия: = Любов; – Любов.
Щом се явите пред един банкерин, хубаво огладен, у вас ще се зароди едно желание,
да
си
имате нещичко, нивички, парички,
да
сте облечени хубаво и пр.
Двете линии показват опит, който разумно трябва
да
се направи.
Щом искате
да
бъдете хубаво облечени, това е банкерина, който ви направлява, а не геният.
Всеки ден вие може
да
имате съвета на светията, на гения и на банкерина.
Вие имате една отлична идея, искате
да
знаете как е създаден света.
Не е лош банкеринът, но трябва
да
знаете, че този банкерин, всяка сутрин пита светията какво трябва
да
прави днес.
Той пита и гения, по кой начин
да
го направи.
По някой път, банкериът загазва и пита: „Какво трябва
да
правя?
“ Светията казва: „Не
си
постъпил така, както аз казах.“ И геният казва на банкерина: „И ти не
си
употребил моя метод.“ Банкеринът казва: „Потрудих се.“ – „Потрудил
си
се, но не
си
го направил както трябва.“ Светията и геният определят
да
наложат на банкерина едно наказание.
Или коя
да
е друга част, прилича ли на човека?
Всичките части в купом взети, дават представа за човека.
НАГОРЕ