НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
634
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
634
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Слушане отвътре. Какво да направиш
,
ООК
, София, 8.11.1933г.,
И след като е постъпил човек в училището, могат
да
му предскажат успеха.
Сърдцето е младата мома, умът е младия момък.
Ти можеш
да
влезеш в училище, но ще свършиш, ако се учиш.
Могат
да
ти предскажат, че щом
си
влезнал в училище ще го свършиш.
Една риба, която живее в чиста вода например, пъстървата има едни качества, а друга риба, която живее в мътна вода, има съвсем други качества.
Пъстървата, която живее в чиста вода, е изложена на по-малко болести, отколкото рибата, която живее в мътна вода.
Ти казваш: „Аз искам
да
бъда добър.“ Можеш
да
бъдеш добър при известни условия.
Можем
да
теглим една аналогия: колкото условията, средата, в която живеем е по-чиста, толкова по-здравословна може
да
бъде средата.
Аз вземам сега средата в следният смисъл: нашата мисъл.
Ако не учиш ще останеш такъв, какъвто
си
.
А, което е посято ще има една придобивка, при всичките мъчнотии, които има.
Ти казваш: „Аз съм светия.“ Светиите и другите, все на баня
да
отидат.
На някои прилежни ученици им е приятно
да
им се дават мъчни задачи, а на ония, слабичките, мързеливичките – не.
Светията може
да
бъде днес най-окаляния.
И светията трябва
да
се окъпе.
Когато не учиш на место на знанието ще дойде мързелът и ще ти каже: „Не ти трябва
да
се главоболиш, другите ще направят това вместо тебе.
Най-добрите условия, които могат
да
се дадат на един човек, ако не знае как
да
ги използува, ще създадат в него мързела, нехайството.
Ако
си
грешен, ако
си
направил престъпление, ще се къпеш.
Не че нехайството е мързел, мързелът подразбира незнание, как човек
да
използува условия, които му са дадени, за
да
добие нещо.
Две неща трябва
да
имате като правило.
Да
слушаш.
“ Оцапал
си
се, какво от това?
Грешникът не съжалява за своите дрехи, но светията съжалява за чистите
си
дрехи и ще каже: „Пак ще се очистя, като се окъпя.“
Сега искам
да
ви наведа на една мисъл: Погрешките, лошите мисли, подозренията са неща външни.
Ако ти разбираш нещата, ще знаеш как
да
ги приложиш.
Та сега трябва
да
се поучите от тях, за
да
следва правилно вашият прогрес.
За
да
дойде разбирането, ти трябва най-напред
да
си
слушал.
В това отношение се казва, че човек не трябва
да
бъде глух.
Не съжалявайте, даже и за това, което окапва от вашето дърво.
Това дърво ще даде по-добър плод.
Това дърво, на което листата му капят, то един ден ще
си
образува по-хубава почва.
Всичко това, което ви се случва, ако се учите, ще бъде за добро.
Слушането е най-приятното нещо, което в дадения случай, може
да
имаш.
Хубаво е на гладния
да
му се приказва за яденето.
Взел
си
един фалшив тон.
Онези, младите деца, които се учат
да
пишат, колко погрешки са правили?
Та казвам сега, слушането подразбира
да
се съберат вътрешните материали, при които човек може
да
расте.
Нима изведнъж са се научили
да
пишат?
Я, питайте тези, които са се учили
да
рисуват, какви погрешки са правили?
При слушането човек трябва
да
внимава.
Вие, възрастните, като рисувате един човек, ще го нарисувате така, че
да
не могат
да
го познаят.
Човек трябва
да
внимава, понеже има опасни неща.
Ти ще кажеш: „Аз го рисувах от натура.“ Ти от натура
си
го рисувал, но никой не може
да
го познае.
При слушането има един процес, това, което се предава,
да
го разбереш добре.
Какво ти струва рисуването от натура, когато не могат
да
го познаят!
Понеже, ако не го разбереш добре, то при разбирането ще има едно криво положение, при което ти сега ще пострадаш.
На мен ми дадоха една картина, представлява вол с три крака.
Например, ако се даде на човека едно разривно вещество трябва
да
му се каже от неговия учител: „Бъди внимателен,
да
не го тръскаш, понеже, ако го тръскаш може
да
избухне.“ По някой път се ражда у вас известно съмнение.
Съмнението се ражда при голямата любов.
Щом обикнеш някого ти почваш
да
се съмняваш в него.
Майката, от голяма любов към детето
си
, почва
да
се съмнява,
да
не му се случи нещо лошо,
да
не би
да
се е ударило,
да
не би
да
се изгорило,
да
не би
да
го нападнат вълци, като ходи из гората или
да
не би
да
падне от аероплана, ако се качи на такъв.
“ Аз им дадох 200 лева за картината.
Състоянието, което смущава Духа на човека, идва като едно последствие, което подразбира, че което имаш можеш
да
го изгубиш.
Но трябва
да
знаеш, че има сигурност.
Съмнението, богатството идат при несигурната любов.
Те са последствия на една несигурна любов.
Да
кажем, че аз представя въпроса другояче.
Можете
да
разисквате върху причините, които са били.
Детето е отделено от майката и може
да
мислите, че тя не го вижда.
Искате
да
знаете причините, защо Господ изпъдил Адама.
Но представете
си
, че ти обичаш ръката
си
, погладиш я.
Единственият човек, който знае защо са изпъдили Адама от рая това е Адам.
Но тази ръка е постоянно с тебе, опасяваш ли се ти за ръката
си
постоянно, както за детето?
Викайте Адама и той ще ви каже, че Ева знае това.
Един ден Адам и Ева ще дойдат и ще разправят как направиха погрешката, а пък сега има една книга, в която са изложени тези неща.
Те може
да
са верни, а може и
да
са неверни.
Къде е опасността, когато майката се безпокои за детето
си
?
Индусите другояче обясняват грехопадението.
2.
Работа и почивка. Любов и Мъдрост
,
НБ
, София, 12.11.1933г.,
Ще кажете: „Ами при тази криза, която сега съществува, какво трябва
да
се прави?
Ако човек няма такъв характер, той няма
да
мяза на Христа.
И сиромахът е крив, и богатият е крив.
“ Аз не искам
да
говоря за кризата, но питам: Как се ражда кризата в света?
И след това вие ще искате
да
ви занесат на Небето с колесница, като свети Илия.
Онези пък, които не са герои, те трябва
да
учат геройството на Земята.
Че не
си
почиват.
И днес всички държавници изучават условията, при които се ражда кризата.
Вземете, например, богатия човек – мисли
да
заграби целия свят, това богатство го измъчва.
Причината седи в това, че първоначално още в строя не е предвидено за всеки човек
да
има работа и почивка.
Ще наследят Царството Божие, но само силните.
При всичките беднотии на сиромаха Господ му казва: „Спри малко, почини
си
.“ Той казва: „Защо ми е тази сиромашия?
Вследствие на това непредвиждане съвременните хора се намират в трудно положение.
По-силен е онзи, който се въздържа, отколкото онзи, който вади нож
да
се бие.
Аз мога
да
ви приведа ред примери и в семейния живот.
И той е герой, но по-силен е онзи, който издържа на големите страдания.
И богатият се мъчи, и бедният се мъчи, и двамата не спират, не
си
почиват.
Когато бащата иска
да
има много деца, а не предвижда колко е необходимо за издръжка на всяко дете, в това семейство се ражда криза.
Това не показва, че като не вади нож, не е силен, но той вижда, че външното геройство не е истинско геройство.
Ако искаме
да
убедим хората в тази истина, те ще кажат: „За предпочитане е богатството.“
Да
, за предпочитане е разумното богатство.
Представете
си
, че този баща има 12 момчета.
Казва се в Писанието, че вечерта, когато се приближи при Него всичката тълпа, която [искаше]
да
го хване, паднаха пред Него.
Друг пък ще каже: „За предпочитане е сиромашията.“
Да
, за предпочитане е разумната сиромашия.
Като не може
да
ги издържа, ще каже: „Момчета са те“, лесно ще се справи с тях, ще ги прати на работа.
Сила имаше Той.
Ако е въпрос за глупава сиромашия, километри
да
е от мене; и ако е въпрос за глупаво богатство, и то
да
е километри от мене.
Но Христос сам се предаде.
Нито глупава сиромашия, нито глупаво богатство, но разумна сиромашия и разумно богатство, в които мога
да
си
почина,
да
бъда полезен на
себе
си
и на ближните
си
.
Ще иска
да
ги поддържа
да
учат,
да
отидат в странство, но за всяка една от тях ще трябват около 400–500 000 лева.
Той ги запита: „Кого търсите?
Вие трябва
да
схванете този въпрос добре, понеже сегашният строй е резултат на хиляди поколения.
“ – „Исуса търсим.“ – „Щом търсите Исуса, Аз съм.
Следователно, за
да
оправим света, ние трябва
да
викнем всички тия поколения
да
участвуват в това изправяне.
Тогава оставете другите
да
си
отидат, а останете
да
се разправяте с Мене.“ Той казваше: „Аз имам власт
да
повикам 12 легиона ангели от Небето
да
ми помагат, та с една тълпа от 1000 души ли не мога
да
се справя?
Те яли и пили, направили, пък аз ще трябва
да
им плащам дълговете.
Кой каквото е ял и пил,
да
дойде
да
си
го плати.
Трябва
да
има война в света.
Казвате: „Поне
да
оправим младото поколение.“ И младото поколение само ще се изправи.
Трябва
да
се воюва.
Трябва ни една среда.
Човек трябва
да
воюва, но с какво?
Освен това ще вярваме, че в младото поколение е вложена разумност само
да
изправи своите погрешки.
Пък младото поколение има и доста сила
да
приложи своите добродетели.
В съвременния цивилизован свят момата трябва
да
плати на момъка, ако иска той
да
я вземе, но и с това въпросът не се решава правилно.
Човек трябва
да
воюва със своите мисли, със своите чувства и със своите постъпки.
Да
се родят 12 момичета в един дом, това е неестествен процес.
С всичко това човек трябва
да
воюва.
Това всички трябва
да
знаете.
Вземете в птиците, например: там се ражда едно мъжко и едно женско, после пак едно мъжко и едно женско.
Мирен живот може
да
има само в доброто, но щом има зло в света, мир не може
да
има.
Има една наука в света, която, ако ние възприемем, можем
да
уредим живота
си
.
Когато злото съществува в света и някои проповядват, че трябва
да
има мир, този мир не е естествен.
Няма какво
да
чакаме на някакъв нов строй.
Мир в доброто, мир в любовта, мир в истината, но
да
има мир при онези вечни неправди в света, такъв мир не съществува.
Сега аз не казвам, че ние трябва
да
се спираме, но и
да
искаме един нов строй, той няма
да
дойде сега.
Те са изменили и закона за природата по отношение на своя живот, вследствие на това в живота им има една аномалия.
Ето какво аз разбирам под думите, че сега не може
да
дойде този нов строй.
Съвременните лекари изследват въпроса каква вреда може
да
принесе радият на човечеството.
Ако имаме зима, а ти очакваш топъл ден, знай, че топлият ден сега, през зимата, не може
да
дойде.
Според тях, оказа се, че радият е в състояние
да
измени цвета, формата на нещата и може
да
деградира един човек,
да
го върне назад в неговото развитие.
Любовта е потребна, за
да
разберете какво нещо е работата, а мъдростта – за
да
разберете какво нещо е почивката.
Той може
да
дойде след 3–4 месеца, през което време ти трябва
да
имаш гориво, топли дрехи и ядене.
Има известни места в природата, които, ако ги бутнем, причиняват вреда на хората.
Отде ще вземеш това нещо, зависи; то е дадено вече, ти само трябва
да
отидеш и
да
го вземеш.
И ако вие разбирате езика на природата, на тази ваша майка, вие ще вземете билет, ще отидете на нейната врата
да
потропате, но трябва
да
знаете и номера.
Като се върнало съзнанието му, тогава той почнал
да
управлява.
Ние не знаем, че има сили в света, които могат
да
ни деградират.
Ако не вървим според законите на природата, могат
да
ни деградират.
Да
живее човек в рамките на любовта, това не са прости чувствувания, но са условия, среда, дето любовта може
да
се прояви.
Според правилните закони в природата, ако се роди момиче, после трябва
да
се роди момче и после пак момиче, пак момче.
С любовта започват всички работи, с любовта започва животът.
Друг ред в природата няма.
Значи, първо трябва
да
се яви животът.
Коя е причината
да
се народят лоши мисли?
И тъй,
да
дойдем сега до практическата страна на живота.
Случва се, че детето е ревливо, събужда майка
си
по 15 пъти на вечер.
Вярата е барометър или топлометър, който показва силата на любовта.
Да
вярваш, това значи
да
видиш с каква сила работи в тебе любовта.
Страшно нещо било
да
се разправя човек с малко дете!
Според мене вярата е основа за развитие на човека, а любовта е условие, в което може
да
дойде вярата.
Нищо не мога
да
направя, за
да
го успокоя.
Разумността е пък външно условие, в което човек може
да
манипулира,
да
използува тия условия.
Разумността е среда, в която човек ще използува временните условия на живота.
Забавлявах го по един, по друг начин, употребих всичкото
си
изкуство като лекар, но не млъква това дете.
Жена ми пък
си
дойде към 12 часа и аз се чудя какво
да
правя с него.
Това показва, че религиозните хора не разсъждават практично.
Обърнах се най-после към Бога и забелязах, че то престана малко
да
плаче, докато съвсем млъкна и заспа.“ Казвам му: „Това дете искаше
да
ти каже една истина, а именно: искаше
да
ти каже, че трябваше
да
го повериш на Онзи, Който го е пратил на Земята.“ – „До това време никога не бях викал Бога на помощ, никога не бях се обръщал към Него.
Аз мога
да
ви приведа от историята ред примери, от които
да
се види, че религиозните хора са станали причина за ред раздори и войни.
Религията, в нейната чиста форма, представя едно разрешение на въпросите в живота.
Нека дойдат тия религиозни хора
да
разрешат правилно въпросите,
да
може за в бъдеще
да
се води един добър, разумен живот.
Механическата молитва нищо не значи, но ако една молитва е искрена, ако човек се е свързал с природата, тогава тази молитва непременно ще бъде чута.
При сегашните религиозни условия животът не може
да
се подобри; и при сегашните светски условия животът пак не може
да
се подобри.
Щом дойдеш във връзка с природата, тогава тази молитва непременно ще бъде чута.
Може
да
се подобри, но само при едно условие: хората трябва
да
бъдат искрени.
Щом дойдеш във връзка с природата, веднага ще почувствуваш, че от тебе нещо излиза.
Едновременно ти възприемаш нещо и даваш нещо от
себе
си
.
Тези искрени хора, колкото и
да
са на брой, техните възгледи ще проникнат в живота и един ден те ще могат напълно
да
се приложат.
Когато отидете в природата, при един чист извор, вие възприемате нещо от него.
Вън от това в природата има един закон, върху който почиват всички неща.
Като видите някъде мътна вода, вие нищо не възприемате от нея.
Та и като дойдете в съприкосновение с един учен човек, вие пак възприемате от него това, което той носи в
себе
си
.
Помнете едно нещо – ние не можем
да
извратим законите на природата и не можем
да
ги суспендираме.
Та, сега ние сме дошли на Земята в такива времена, когато ни трябва почивка, а почивката не ни дават.
Каквото и
да
правим, ние не можем
да
изменим своето естество и в края на краищата ще дойдем до положение
да
се съгласим с онези директиви, които природата налага и изисква от нас. Защо?
Понеже всеки закон, всяко правило в природата е изпитано и проверено.
Ще употребим всичкото изкуство, ще викаме всичките светии и ако тогава не се уредят работите ни, ще повикаме най-после и Господа.
През дългите векове и години на своя живот природата е правила ред опити и най-после, като се е убедила в най-добрите закони и правила, тя ги е поставила като основа на целия живот.
Вие никога не сте викали Господа.
Всичко, което е поставено днес в нея, е било подложено на ред опити и сега, без никакви изключения, тя предлага най-доброто.
Ако речете
да
измените един от нейните закони, какво ще поставите вместо него?
И на човека не остава нищо друго освен
да
остави любовта
да
действува в него и в другите така, както тя се проявява.
Разправям на един материалист, че според него, ако рече
да
се помоли на Господа, това е унижение.
Не диктувайте на човека как
да
ви обича, нито пък той
да
ви заповядва как
да
го обичате.
– „
Да
, по-глупава работа от молитвата има ли?
И той
да
вярва в тебе както
си
знае, и ти
да
вярваш в него както знаеш.
“ Добре, питам го аз: защо като се влюби в някоя мома, той отива
да
ѝ се моли,
да
ѝ казва, че без нея не може
да
живее, че ще умре без нея?
Нека всеки прави работите така, както той
си
разбира, и ако не разбира нещо, тогава
да
пита.
Да
се моли на Бога било унижение, а
да
се моли на тази мома, според мене, е два пъти по-голямо унижение.
Прав
си
, казвам му, ти трябва
да
се молиш на тази мома, как
да
не се молиш.
Тази свобода трябва
да
дойде, но ум се изисква за това.
И силният се моли. Как?
При това положение ти можеш
да
се молиш и на детето, което може
да
ти услужи тогава.
Ако някой от вас прояви любовта
си
, тогава всички му казват: „Много
си
се увлякъл.
Посвий се малко, много далеч
си
отишъл.“ Какво остава тогава?
Унижение е за здравия
да
се качи на болния и
да
иска от него
да
го поноси малко.
Ако отиде много надалече, не бива; ако остане много назад, и това не бива.
За предпочитане е
да
носи силният човек на гърба
си
слабия, отколкото слабият
да
носи на гърба
си
силния.
Значи трябва
да
се тури спирачка на любовта.
Сега ще приведа това положение във вашия живот.
Казвам: Проповядвайте любовта
си
, каквото ще
да
стане!
Вие никога не трябва
да
оставите вашите слаби мисли, желания и постъпки
да
носят силните ви мисли, желания и постъпки.
За предпочитане е
да
обича човек, отколкото
да
не обича, макар в любовта
си
да
направи една погрешка.
Ако правите това, вие никога няма
да
можете
да
си
починете.
Ако спре любовта
си
, той ще направи една погрешка, ако пък прояви любовта
си
, все ще добие нещо.
Затова впрегнете вашите силни мисли, желания и постъпки на работа – те
да
услужат на слабите ви мисли, желания и постъпки.
Силните ви мисли, желания и постъпки трябва
да
услужат на слабите, иначе ще се яви една вътрешна дисхармония.
И в свещените книги е казано: „За любовта всичко можеш и трябва
да
пожертвуваш.“ Пожертвуваш ли всичкото
си
имане и богатство за любовта, нищо няма
да
изгубиш.
Но ако
си
богат и никому нищо не
си
дал, като отидеш в онзи свят, според както религиозните хора казват, ще изпиташ големи мъчения за своето скъперничество.
Ако
си
направил добро на някой, колкото пъти те видят, те ще те гощават и ще бъдат винаги с тебе.
Съществува един атавизъм и хората казват: „
Да
се примирим, че каквото даде Господ,
да
го носим.“ Аз не съм за тази философия: каквото ни се даде,
да
го носим.
Те ще ви бъдат в пълна услуга.
Като казваме, че каквото дойде, трябва
да
го приемем, аз разбирам само разумното в света.
Сега няма
да
ви говоря за онзи свят, защото и в този свят вие живеете.
Ако вие дадете ход на една ваша добра мисъл или на едно добро ваше чувство, те ще се възприемат и от окръжаващите и ще принесат своя плод.
Не е въпросът
да
бъде човек само в почивка, но и чрезмерната работа не допринася много.
Тъй щото, дойде ли до някаква услуга, каквато и
да
е тя, направете я и не се страхувайте.
Всичкото нещастие е в чрезмерната работа.
Направете тази услуга на свобода и не очаквайте нищо.
Съвременните хора ядат по 3 пъти на ден и за всяко ядене стомахът трябва
да
работи по 4 часа, значи той работи цели 12 часа на ден.
Като я направите, няма
да
мине дълго време и вие ще видите какви добри резултати има тя.
Отвън вие проповядвате 8-часова работа на ден и вие, които сами проповядвате това учение, заставяте стомаха
си
да
работи цели 12 часа на ден!
В такъв случай приложи за стомаха
си
не 8 часа работа, но само 4 часа работа.
Под думата „почивка“ аз разбирам човек
да
се спре от работата и
да
си
почине, през което време
да
обмисли.
Приложи за стомаха
си
работа само 4 часа, първо него освободи от чрезмерната работа.
Когато искаш
да
направиш някакво добро, спри работата
си
, не работи, но мисли в това време.
Доброто може
да
се тури за основа само при работата.
И тогава ние, съвременните хора, казваме: „Човек трябва
да
бъде здрав.“ Защо ти е едно анормално здраве, при което ти ще имаш повече разходи, отколкото някакви печалби?
Който иска
да
направи някакво добро в света, той трябва в това време
да
почива,
да
обмисли как
да
направи доброто.
Доброто може
да
се тури на работа само при почивката.
Само добрият, умният човек може
да
бъде здрав.
Който иска
да
направи добро някому, той трябва
да
знае
да
почива.
Който не е добър и разумен, той не може
да
бъде здрав в пълния смисъл на думата.
И наистина, ако искам
да
помогна някому, аз не трябва
да
бъда уморен.
Който не е добър и разумен, той не може
да
работи и
да
почива.
След като съм починал 24 часа, тогава съм в условия
да
помогна някому.
След като
си
работил, като седнеш,
да
усещаш едно приятно чувство в
себе
си
.
Ако съм
си
починал, ще мога
да
помагам.
Като
си
почиваш,
да
бъдеш в унисон с окръжаващата природа.
Ако един професор
си
е починал, той ще може
да
помага на студентите
си
, като им чете своите лекции.
Но ако не
си
е починал, ако жена му го е смущавала, ако дъщерите и синовете му са го смущавали и ако обществото отвън го смущава, каква ще бъде неговата лекция?
От лекцията му нищо няма
да
излезе.
Едно е похвално сега: че хората искат
да
увеличат почивката,
да
се намали малко трудът.
Казвам: Това са новите положения, които хората трябва
да
имат предвид.
Те не разбират, та работят както сега по 10–15 часа, за
да
се изтощават толкова.
Това не са положения съвсем нови, защото има много хора, които вече са ги схванали и приложили в живота
си
.
Съвременните хора обръщат внимание на хигиената на жилищата, на храната, но това знание още не е проникнало между всички хора.
Сегашните хора търсят нов път, като искат тези нови положения
да
ги приложат и във възпитанието.
Това съзнание още не е проникнало между всички съсловия на обществото.
Сега и аз лансирам тези идеи, но мъчно е, например, как
да
се приложи любовта в живота.
Ние искаме всичко държавата
да
уреди.
Обичаш някого – много добре е това, но как можеш
да
му помогнеш?
Под думата „държава“ аз разбирам най-разумното нещо, но и в тази държава трябва
да
има кой
да
изпълнява.
Например, ти трябва
да
помогнеш на някого така, че той
да
не вложи повече надежда в тебе, отколкото трябва и
да
дойде мързелът в него.
Ако целият народ или цялото общество или по-голямата част от хората бъдат вдъхновени от една и съща идея, разбирам, но сега повечето хора поддържат гледище, че Господ ще оправи работите.
По никой начин той не трябва
да
каже: „Нека той работи, а аз
да
почивам.“ В любовта непременно трябва
да
има взаимна обмяна.
Да
се мисли, че Бог ще оправи работите, това е погрешно схващане.
Когато Господ оправя света, всякога ще има страдания.
Тъй щото, който очаква на Господа
да
оправи света, войни ще има, землетресения ще има, бури, циклони ще има, смърт ще има, бедствия ще има, страдания, болести, всичко това ще има.
И ако хората разбират това, те именно трябва
да
оправят света,
да
не очакват на други
да
го оправят.
Когато някой не ме обича, аз зная причината за това и разглеждам въпроса от съвсем друго гледище.
Когато Господ дойде при нас, Той трябва
да
намери работите ни оправени, че
да
има какво
да
ни разправя, [
да
има] какво друго
да
ни даде.
Аз не обвинявам хората, нито ги оправдавам, но казвам: „Прави са те.“ Та, когато някой не обича някого, аз се спирам пред този факт като пред едно явление и го изследвам: защо и за какво този човек не обича другия.
Сега ние очакваме на Господа
да
оправи света.
Аз не искам
да
се противопоставя на този човек, защото той
си
има право, но и аз имам право
да
бъда свободен,
да
разглеждам нещата както зная и както разбирам.
Праведните и религиозните хора очакват Христос
да
дойде на Земята
да
съди грешните, а тях [
да
] постави в Царството Небесно.
Ако някои хора не те обичат, ти можеш
да
ги заставиш
да
те обичат. Как?
Ще ви приведа един пример, който не е толкова чист, има малко егоизъм в него.
Ако Христос дойде и тури едни в рая, а други в ада, няма ли
да
имаме тогава строй като сегашния?
То е все едно едни
да
бъдат в затвора, а други – свободни.
Един млад момък обичал една млада мома, често ходел при нея на гости, но не се решавал
да
ѝ предложи.
Това значи
да
имате схващане за Царството Божие като това на Земята.
[Той] все не се решавал
да
ѝ предложи.
Не, идването на Христа подразбира една разумна идея, която ще проникне във всички разумни хора и ще ги обедини.
Тя все очаквала
да
ѝ предложи, но той отлагал постоянно.
Всички ще имат една обща идея и тази идея ще бъде общо благо за хората по възможност на физическия свят, не както те го разбират.
Той се страхувал, че ако ѝ предложи, тя може
да
му откаже и не знаел как ще понесе този отказ.
Как може
да
се приложи това благо?
Един ден тя намислила
да
му устрои една изненада,
да
го застави
да
ѝ предложи.
Сега вие осъждате някой министър защо не приложи това учение.
Тя дала
да
ѝ направят един човек от восък, с мустаци, и го поставила в стаята
си
, тъй щото, когато наближило възлюбленият
да
дойде у дома ѝ, тя поставила тази восъчна кукла пред
себе
си
и давала вид, като че се разговаря нещо много важно.
Момъкът видял това нещо от прозореца и веднага извикал своята възлюблена и казал: „Моля ти се, не давай дума на този човек, аз те искам, аз правя предложение.“ Тогава тя писала едно писмо до този човек, който представял восъчната кукла, че се отказала от него.
Вие искате от министрите това, което те [не] могат
да
направят, не могат
да
го приложат.
А на своя възлюблен казала: „Аз приемам тогава твоята ръка.“ Значи, восъчният човек заставил момъка
да
направи своето предложение.
Какво могат
да
направят министрите днес?
Така и за вас трябва
да
дойде някой восъчен човек, който
да
ви застави
да
предложите на момата.
Те могат
да
издадат един закон или една заповед.
Този восъчен човек може
да
бъде някое страдание или някоя катастрофа отвън и
да
ви застави
да
предложите.
Няма какво
да
чакате той
да
седне на стола, но предложете, ако е за предлагане.
Сега, като пренесем това учение и в идейния
си
живот, ще видим, че имаме отлични идеи, но не може
да
ги изпълним.
Например някой казва: „Аз искам
да
живея добре, но не може
да
живея добре.“ Той издава една заповед, но тази заповед трябва
да
се упражнява с всичките му сили.
Обаче той не е господар на
себе
си
и се оправдава с външните условия.
Вярно е донякъде, че външните условия могат
да
ни управляват, но ако ние и при външните условия сме господари на положението, те не могат
да
ни оправдават, нито могат
да
ни управляват.
В природата обаче съществува следният закон: Онзи, който те обича, и ти ще го обичаш.
Ако сме роби на външните условия, тогава ние ще се оправдаваме с тях.
Не, човек е господар на своята съдба, ако не абсолютно, то относително.
Донякъде той е господар на своите условия и може
да
ги използува.
Ако някой човек не те обича, това показва, че при дадените условия вие не сте един за друг, нищо повече.
Сега, аз разглеждам живота колективно и в този живот човек е единица, която принадлежи като член на един разумен свят, който ние не виждаме.
Не насилвай работите.
Ние, съвременните хора, разглеждаме живота както едно дете разглежда семейните отношения, щастието на своята майка и своя баща, без
да
взима във внимание, че щастието на баща му и майка му, на сестра му и на брата му зависи от окръжаващата среда, от условията в природата.
Ако не дойде този, който обичаш, предпочитай
да
останеш сам, отколкото
да
насилваш
себе
си
и него.
То
си
мисли, че баща му е всесилен, като че той е господар на света.
Може
да
дойде друг, но тогава ще имаш големи трудности и мъчнотии и ще съжаляваш за постъпката
си
.
Донякъде само, вкъщи бащата е господар на условията, но в природата, в живота не е така.
Този закон можете
да
го приложите по отношение на какъвто и
да
е материален закон.
Един ден това дете се вижда в чудо, като забелязва, че баща му обеднява, майка му се разболява и се чуди как е възможно
да
стане това нещо.
Не пресилвайте реда на нещата.
Бащата е обеднял, защото не е умен, а майката се е разболяла, защото не е била силна.
Някой може
да
каже: „От мене човек не може
да
стане.
Казвате: „Как може
да
бъде силна?
Аз не мога
да
се повдигна в обществото.“ Ти може
да
се подигнеш, но знай, че оттам, отдето искаш
да
се подигнеш, там ще паднеш.
Ето, Наполеон се повдигна от един прост гражданин и стигна до цар на Франция, но всеки не може
да
бъде Наполеон.
Какъв пример може
да
се извади от Наполеона?
Казвате: „Как
да
добия тази сила?
Той пресили нещата.
“ Сам ще изправите погрешката
си
.
Който може
да
изправи погрешката
си
, той е силен човек.
Следователно, за
да
добиеш сила, ти трябва
да
изправиш погрешката
си
.
Причината на неговите страдания се дължи на това, че той не издържал на едно свое обещание.
Казвате: „Как
да
изправим погрешката
си
?
Причината за нашите страдания се дължи на това, че ние, като Наполеона, не сме издържали на онова обещание, което сме дали.
“ За
да
изправиш погрешката
си
, трябва
да
направиш няколко опита.
И ние, като Наполеона, не издържаме на своите обещания, дадени по отношение на Разумната Природа.
Направи един опит първо, макар той
да
излезе несполучлив.
И тогава, за
да
се справим със своите страдания, ще кажем: „Ще изпълним обещанията
си
, които сме дали на Разумната Природа.“ Сега, например, вие искате
да
знаете как
да
излезете от вашия остров „Света Елена“.
Както и
да
ви обяснявам, вие няма
да
ме разберете, понеже има една опасност.
Те са направили един, втори, трети, хиляди опити, докато днес разполагаме с толкова много аероплани, които един ден могат
да
ни здрависат.
Сега, всеки трябва
да
се запита кое е онова, което човек може
да
направи.
Всеки човек има в
себе
си
една разумна страна, която е фактор в неговия живот.
Калугерите в този монастир направили някаква дупка между камъните, която могла така
да
се стегне, че човек може
да
попадне там и ако не обещае нещо, няма
да
може
да
излезе.
Колкото бедни влизали през тази дупка, те не я стягали, но ако богат влезе там, дупката се стеснявала и той трябвало
да
обещае няколко десетки или стотици хиляди лева, за
да
може
да
се промъкне.
Човек трябва
да
развие в
себе
си
Великото Начало, Божественото, защото един ден той ще стане център, около който ще се сгрупират известни сили.
Той трябва
да
чака този момент,
да
не бърза.
Младата мома, която виждаме днес развита, способна, е израсла от едно малко детенце, но постепенно е развивала своите сили и способности.
Щом израсне, около нея започват
да
се сгрупирват хора и тя трябва
да
знае как
да
постъпва с тях.
Трябваше
да
обещая нещо, за
да
се освободя.“
Ако тази мома не знае как
да
постъпва с тия млади и стари хора, които се групирват около нея, какво ще стане тогава с нея?
Казвам: Това са стеснителните условия, които съществуват и в природата.
Хванат те там и докато не обещаеш, че ще платиш нещо, няма
да
те пуснат.
Казвам: Сега всеки трябва
да
се готви за онези условия, които ще дойдат.
Ще платиш на общо основание и много пъти ще
си
кажеш: „Не ми трябваше
да
минавам през дупката на светиите.“ Не минавайте през дупката на светиите.
Каквото пожелае човек, това може
да
стане.
Това давам само за обяснение, което може
да
се вземе в един или в друг смисъл, не го давам за доказателство.
Един ден цар може
да
бъде.
Когато нещо се доказва, някои неща може
да
са логични, може
да
са ясни, но онова, което е проверено, то носи вече в
себе
си
самото знание.
Онова, което човек вече знае, няма какво
да
го разправя, в него е вложена силата Божия.
Един ден и философ, и поет, и учен, и музикант, и художник, всичко можеш
да
станеш, но когато му дойде времето.
Аз съм слушал от мнозина, какви ли не лекции са ми държали с часове; знания много имат хората, но
си
мисля: колко от това знание може
да
се приложи?
Не искай нещата преждевременно, но не ги оставяй
да
закъснеят.
Като слушам някой
да
ми проповядва своите методи, мисля
си
: колко ли от тези методи може
да
приложи той в своя живот?
Ти ще отидеш на гарата най-малко две минути преди
да
е тръгнал тренът.
При мене са идвали много мъже и жени
да
се оплакват от положението
си
.
Ти трябва
да
чакаш трена, а не той тебе.
Природата ти ще я чакаш, а не тя тебе.
Всички онези хора, които се оплакват от своите нещастия, те са оставили природата
да
ги чака, а не те нея.
И поет
да
си
, и философ
да
си
, и учен
да
си
, и цар
да
си
, природата никога не чака.
Казвам му: „Чудно нещо, ти
си
човек с много топло сърце, как
да
не те обича жена ти?
Вие трябва
да
се качите на нейния трен две минути преди той
да
е тръгнал.
Сърцето ти гори от любов.“ – „
Да
, гори ми сърцето, но няма кой
да
ме обича.“ – „Ти имаш някого, когото сега обичаш.“ – „
Да
, но още не ми обръща внимание.“ Жена
си
не обича, а друга някоя обича, която пък не му обръща внимание.
По този начин работите ви ще бъдат уредени.
Не е лесно
да
страдаш от любов.
Сега, другото възражение, което може
да
се направи на мисълта, която хората поддържат, [че] с един човек камък не става.
От всичко може
да
страда човек, но не и от любов.
Няма по-ужасно страдание от страданието, което любовта причинява на човека.
Какво ли не
си
мисли той тогава.
Един беше Адам и една беше Ева.
Затова на човека трябва разумност, та като влезе тази Божествена сила в него,
да
знае той как
да
я използува.
Друг закон съществува, според който всеки може
да
ни обича. Кога?
Когато говорим за мъдростта, онзи реален живот, който сега се проявява, в който искаме
да
реализираме нещата.
Тъй се създаде светът.
Сега аз ще направя една аналогия, за
да
изясня тази идея,
да
видите какво се крие във вас.
Може би един ден Бог ще избере вас, вие
да
създадете света.
Ние казваме: „Светът.“
Да
, това, което виждаме сега, е хубаво, но има един привиден свят, свят на промените, в който всички хора се разочароват.
Утре Бог може
да
създаде един нов рай и
да
каже: „Ето на, ти се оплакваш от този свят, ето от тебе искам
да
се народи едно поколение, което
да
благодари, че ти
си
първият Адам.“ Но ако и ти направиш една погрешка като стария Адам, каква полза?
Ето какво аз разбирам под думата „
да
обичаме“.
Разочарованията се дължат на това, което ние наричаме непостоянно в живота
си
.
По-добре тогава нека
си
седи старият свят, създаден от стария Адам.
Когато аз обичам един човек безкористно, мене ми е приятно
да
го виждам,
да
се разговарям с него, без
да
искам от него нещо.
Няма човек в света, който
да
не е преживял такива разочарования.
Един ден ти ще бъдеш новият Адам.
Докато не е претърпял такива разочарования, човек всякога е наклонен
да
мисли, че разбира живота.
Той имаше синове и дъщери.
Щом имаш каква и
да
е користолюбива мисъл или някакво користолюбиво чувство в твоята любов, тя ражда вече обратна реакция.
Почти всички хора, с малки изключения, са заминали за онзи свят с малко поне разочарование.
Преди това той нямаше нито синове, нито дъщери и Бог му каза: „Не бой се, ти ще имаш голямо потомство.“ Той беше на 90 години, а Сара – на 80 години, когато роди Исаака.
Каквото и
да
казват, все има едно малко разочарование в тях.
Някой ще пита: „Защо на стари години Сара трябваше
да
роди?
Щом имаш едно, колкото малко и
да
е, изключение в своята любов, това показва, че са [се] вмъкнали някакви посторонни фактори, които работят вече в самия живот.
Религиозните хора разбират живота по един начин, светските – по друг начин, но и религиозните хора
си
имат заблуждения, и светските хора имат заблуждения.
“ Казвам: Младите майки раждат глупави деца, а младите бащи раждат сприхави деца.
Затова, влезе ли човек веднъж в живота, той трябва
да
има правилна философия за него и по този начин ще се домогне до някое общество, което ще може
да
му помага.
Старите майки раждат много умни деца, а старите бащи раждат много характерни деца.
А сега, каквото и
да
правите, докато се движите между хора, които не разбират живота, вие всякога ще останете едни за други неразбрани.
Значи майката трябва
да
бъде стара и бащата трябва
да
бъде стар, та от стари родители ще се родят умни деца, от стара коза и от стар пръч.
Като обичаш, няма
да
те разбират и като те обичат, няма
да
обичаш.
Когато обичаш, ти ще знаеш дали те обичат или не.
Те се чудят защо Бог не постъпва еднакво спрямо всички хора.
Това може
да
се провери.
Например хората не могат
да
разрешат въпроса защо едни са богати, а други – бедни; защо едни са болни, а други – здрави; защо едни са прости, а други – учени.
Ти може
да
провериш дали твоята любов е безкористна или не.
После, защо едни постоянно работят, а други
си
почиват.
Понякога гледам българите употребяват израза „напил се като магаре“.
Питам: Когато някой човек от един дом се пропие, кой е причината за това: Господ или той сам
си
е причината?
Нека той се подигне до най-високото положение, но и когато слезе до най-ниското положение, ти пак трябва
да
му се радваш; и като осиромашее, пак трябва
да
му се радваш.
Ако синът се е пропил, той може
да
каже, че е наследил пиянството от баща
си
.
Човек не може
да
се напие като магаре.
Човек ни най-малко не трябва
да
изменя своите чувства от външните условия.
Бащата пък може
да
каже, че е наследил пиянството от своя баща и т.н.
Един българин отишъл на гости на кръстника
си
със своето магаре.
Вечерта като яли, той бил принуден
да
пие за хатъра на кръстника
си
, за хатъра на кръстницата, на малките кръстничета, на сестрата и брата, докато се напил добре.
Ако аз съм богат човек и обичам едного, който осиромашава, може ли той
да
остане сиромах?
Като тръгнал
да
си
отива, той пак се качил на магарето
си
, което предварително напоил.
При това положение аз ще му помогна и той пак няма
да
бъде сиромах.
После могат
да
дойдат до кръчмаря и
да
кажат, че той е виновен за пиянството на еди-кого
си
.
Като се напило магарето добре с вода, той му казал: „Хайде сега
да
пиеш заради мене.“ Магарето не искало повече
да
пие и тръгнало
да
си
върви.
В този случай аз ще бъда за него Провидение.
Кръчмарят пък за свое оправдание ще каже: „Аз съм женен човек, имам жена, имам деца, имам нужда от пари.
– „Браво, ти за мой хатър и вода даже не пиеш, а пък аз пих за всички и се опих.
Той е трябвало
да
бъде умен,
да
не пие толкова много.“
Ти
си
по-умно от мене.“
Тогава вашите близки, макар и
да
пропадат някога, но в очите на своите ближни те всякога ще виждат Провидението.
Та, сега ние ще кажем: „Магарето вино не пие.“ Колкото и
да
се оправдаваме, нищо не ни извинява.
Така трябва
да
се постави практическия живот на Земята.
Той се започнал с Евангелието и като дохождаше някой в кръчмата му
да
пие, той му казвал: „Слушай, малко
да
пиеш.
Това правило трябва
да
се постави в живота и по него
да
се създаде бъдещето общество.
В мой интерес е малко
да
пиеш, а не много.“ Като го запитах защо е станал кръчмар, той ми казваше: „Ако не бях станал кръчмар, как щях
да
проповядвам на тия хора?
То има слабост в което село влезе, накрая на селото ще изреве,
да
чуят, че магаре има.
Те нямаше
да
дохождат при мене.
Човекът вярва в Евангелието, но казва, че ги събрал, за
да
им проповядва.
Магарето поне носи нещо, а пияният залита и нищо не носи.
Та, като казваме, че някой се напил като магаре, това подразбира, че като се напиеш, не прави поне погрешката на магарето: не бива толкова
да
бърбориш.
Казвам: В живота
си
ние трябва
да
разбираме икономията на почивката.
Това са неща за изяснения, от които не може
да
се прави аналогия между живота на човека и този на едно магаре.
Какво по-хубаво от това човек
да
обича?
Човек трябва
да
знае как
да
почива, но може
да
почива само умният човек.
И забележете: страданията в живота не са нищо друго освен резултат.
Но понякога ние трябва
да
взимаме поука от животните, понеже в тях има един трезв, практичен ум.
Страданията заставят човека насила
да
си
почине.
Запример, една риба се ползува от своята опитност, та човек ли не трябва
да
се ползува от своята и от опитността на другите хора?
Като залюбиш, твоят ум не се помрачава, но ти почваш
да
мислиш и сили добиваш.
И ако ние се научим
да
си
почиваме когато трябва и както трябва, страданията няма
да
съществуват за нас.
Тогава ти ставаш смел в постъпките
си
.
Но понеже не
си
почиваме както трябва, затова идват страданията.
Изгубиш ли любовта
си
, ти се чувствуваш стар, мисълта ти не работи и постъпките ти са несмели.
Почивката е необходимост за човека
да
събере в
себе
си
известни сили.
Който не почива когато трябва, страданията ще дойдат за него
да
го заставят
да
си
почине.
“ – „Псувам, тук има една риба, която, като види, че спусна холтата във водата и някоя риба се готви
да
се хване на холтата, тази риба се приближи полека, измести холтата и рибата избяга, не може
да
се улови.
Ние търсим Бога в света.
Някой казва: „Аз не съм
си
починал.“ В Писанието е казано, че човек отива в другия свят
да
набере сили,
да
си
почине и после
да
дойде пак на Земята
да
работи.
Щом дойде някоя риба към холтата, тя измести холтата и рибата не се хваща.“ Казвам: „Тази риба има опитност, тя някога се е хванала, но имала възможност
да
се освободи и сега казва на другите риби: „Не се хващайте на тази холта, тя е дяволска работа.“ Казвам му: „Няма защо
да
я псуваш, тя е една от умните риби.“ – „Не ми трябват мене умни риби, нека дойде
да
се хване на холтата, това искам аз!
Много хора, които са дошли на Земята, искат всичко
да
завладеят, всичко
да
постигнат на Земята.
“ Аз
си
продължих по-нататък пътя и
си
разсъждавам: Колко е умна тази риба!
Ако хората бяха така умни, много от страданията щяха
да
се избегнат.
Тогава де ще Го търсим?
На Земята ние нищо не можем
да
придобием.
Има връзка между нашите постъпки и Божиите постъпки, ако ние сме дали ход на Божественото в нас
да
се проявява.
Какъвто е дошъл човек на Земята, такъв и ще
си
замине.
Нему и на ум не му дохожда, че с тази риба природата иска
да
му каже: „Бъди толкова умен като тази риба!
Докато живее, човек може
да
спечели пари,
да
направи няколко къщи,
да
има ниви, земи, но като дойде до заминаване, ще
си
замине такъв, какъвто е дошъл.
Учи се от опитностите, които имаш в живота
си
, и не повтаряй своите глупости в своя живот.
Казвам: Това, което сега се изявява в света, каквото и
да
е, то е от Бога, а това, което не се изявява, то е наша фикция.
Това всеки трябва
да
знае.
Гледай и втори път
да
не те уловят.“
Ние търсим Бога там, дето не е.
Ако мисли, че ще вземе нещо със
себе
си
, той се лъже.
Вие не трябва
да
се обезсърчавате,
да
казвате, че животът няма смисъл.
Аз бих желал
да
напиша един роман, в който нито един от моите герои
да
не е припаднал.
Че, ако ти се натовариш с голям товар, ти никога няма
да
имаш почивка.
Какво означава припадането?
Ако тръгнеш за онзи свят с голям товар, ти няма
да
имаш почивка.
Припадането показва, че някой има много голяма скръб и тогава, за
да
не чувствува скръбта
си
, поставят го в положение
да
изгуби съзнанието
си
.
Светът ще се поправи, когато на всички хора без разлика се даде работа и когато им се даде почивка.
Истинският герой никога не трябва
да
губи съзнанието
си
.
Има един закон, според който на всеки човек трябва
да
се даде работа и почивка.
Свободен
си
дошъл, свободен ще
си
отидеш.
Той трябва
да
[се] заеме и
да
извършва някаква работа в практическия живот, а не в теоретическия, не извън земния живот.
Какво геройство показва Христос, когато цяла нощ 6000 войници се поругаваха с Него, биха Го, хукаха Го и Той издържа на всичко!
Този въпрос трябва
да
се реши от държавниците и от икономистите.
Каква голяма сила показа Той!
Бог иска
да
ни освободи от ненужните страдания.
На всеки човек трябва
да
се даде работа и почивка.
И на сутринта Му дадоха
да
носи един голям кръст, който Той носи до известно място, после каза: „Повече не нося този кръст, намерете друг
да
го носи.“ И при това положение Той не изгуби съзнанието
си
.
Той иска
да
ни даде почивка,
да
ни покаже, че промисля за нас.
Какви методи трябва
да
се приложат, как ще се приложи този закон, то е друг въпрос; важно е, [че] на всеки човек трябва
да
се даде работа.
Ние искаме
да
оправим този порядък в света и казваме: „Този не е прав, онзи не е прав.
Този закон трябва
да
се приложи вътре в живота.
3.
Силен и умен – Двете погрешки. Трите категории. Третото положение
,
УС
, София, 12.11.1933г.,
Във всяко едно ядене трябва
да
направиш една погрешка.
Три пъти на ден ядене – 3 погрешки трябва
да
изправите.
Четири пъти ядене на ден – 4 погрешки трябва
да
изправите.
Жената, която готви на мъжа
си
, ако не е изправила погрешките, мъжът ѝ ще умножи нейните погрешки и те двойни стават у него.
Най-първо ти
си
свободен, ти ядеш, той ти донася, но като речеш
да
излезеш, гостилничарят е много взискателен.
Трябва
да
ги платиш.“ Ти казваш: „Ама давам.
Трябва
да
си
платиш!
Трябва
да
изправиш погрешката.
Аз ще ви приведа един пример.
Във Варна беше прочут тогава Шишко – македонец с голямо благоутробие, весел и всичките ученици, като кажат „бай Шишко“, от устата им мед капеше!
Един ден този ученик влиза тъй весело в гостилницата, Шишко го пита: „Как
си
, тръгна ли ти работата?
Дай ми
да
ям!
“ И Шишко му дава от едната тенджера, втората, третата, четвъртата.
“ Почва
да
излиза, но Шишко иска пари.
“ – „Трябва
да
си
платиш!
Разбира се, че тя през цялата година непрекъснато не може
да
тъче.
Като нямаш, трябваше
да
ядеш една паница, а толкова паници?
Има 8 часа за спане, 2 часа за ядене и 4 часа за къщна работа, за метене, за почистване, 3 часа са потребни за ходене по съседките,
да
разправя за новините, 2 часа ѝ са потребни
да
се облече,
да
се накити и не зная колко време ще остане
да
тъче.
“ И тегли му Шишко, както
си
знае, един бой.
Тя, за
да
тъче, трябва
да
ошета първо и тогава
да
влезе в стана
да
тъче.
Сега, ние можем
да
се смеем на Шишко, но туй е, което постоянно става в света и с нас.
Но колкото и
да
работи цяла година, колко ще изработи?
Ние влизаме в неговата гостилница, но речем
да
излезем?
И какво може
да
допринесе този плат?
Ако е тънко платно, ще
си
направи ризи, но ако е някой дебел плат, ще направи горни дрехи и т.н.
Човек трябва
да
работи, но има работа и работа.
Тя се отнася до вътрешността на човека,
да
се уреди и организира,
да
се нареди къщата – то е Божественото, туй, без което човек не може.
Всеки един, който е влязъл в пътя, трябва
да
има една ясна представа защо е влязъл, как и накъде върви.
Запример можеш
да
имаш една представа за Слънцето, че е светло, че озарява, че топли Земята, но ако се заинтересуваш от естеството на Слънцето по-издълбоко, ще имаш друга представа.
Царството Божие е
да
изправиш погрешката на раждането и погрешката на умирането.
Че, всичките неща са все погрешки.
Но ако се вземе огънят сам по
себе
си
, той е носител на живот.
Ти
си
направил едно добро някому.
Ти
си
направил една погрешка, трябва
да
я изправиш.
И ако
да
е разтопено Слънцето, това нищо не значи.
Ти нахраниш един престъпник, един убиец и той отива и убива някого – какво добро
си
направил?
Какво е по-хубаво за човека:
да
е кораво Слънцето или
да
е разтопено?
Ти дадеш пари някому, той вземе един пистолет и убива някого – какво добро
си
направил?
Да
е разтопено е по-хубаво.
Пратиш един негодник в училището
да
стане адвокат и
да
лъже хората.
Кое е по-хубаво за водата:
да
е разтопена или
да
не е разтопена?
Или пратиш някого
да
стане богослов и той проповядва повече лъжливи работи, или го направиш поет,
да
пише такива нескопосани работи – какво добро е това?
Има известни понятия, които съществуват, без
да
се разбират.
Казваш: „
Да
бъда поет!
Малкото дете има желание
да
расте,
да
стане стар,
да
възрасне.
„Като дядо
си
трябва
да
бъда.“ Този стремеж е един лъжлив стремеж.
Или
да
бъдеш философ.
Като дойде до състоянието на дядо
си
, ще види, че дядото има дълга бяла брада, но същевременно ще усети, че дядото има една вътрешна слабост, която детето не е подозряло.
Ще види, че на дядото краката не държат; и после, дядото има нужда другите
да
го гледат, той не е напълно самостоятелен.
Така също в човека се раждат някои мисли, че като стане християнин или като влезне в новото учение, всичките му работи ще се оправят.
Човек все ще придобие нещо, но ще
си
каже: „Що ми трябваше това?
Както сегашните физиолози, като гледат човешкото око, казват: „Има един дефект окото, че не е направено толкова умно.“ Дефект има!
“ Или пък ще се намери в положението на онзи, който го учили в едно военно училище, за
да
му турят шашка, като стане офицер, и
да
му е приятно.
Дефектът седи в това, че твоето око е раздвоено и не е в първоначалното
си
състояние.
А този дефект хората са го внесли в очите и казват, че природата го е направила така.
За всичките положения на живота, каквото положение и
да
заемете, има една опасна страна.
Вие може
да
си
зададете въпроса защо ви говоря така.
Може и
да
не ви говоря.
И затова всекиму трепти сърцето, иска
да
стане баща, иска
да
стане майка.
Някой път мисля, че сте силни.
Но под „майка“ се крие царица, поданици има, ще заповядва тази майка.
И показвам ви в какво седи вашата сила –
да
направите погрешка и
да
я изправите.
Това дете, и то не иска
да
остане като дете, и то иска
да
стане като майка
си
.
Даже един цар,
да
стане човек, пак го очаква голямо изпитание.
Де ви е силата тогава?
Царят се намира между хора, на които не може
да
вярва, той почва и най-близките
си
да
подозира.
Не съжалявайте, че сте направили една погрешка и не се радвайте преди
да
сте я изправили.
Размишлявайте, че имате условия
да
опитате силата
си
, като изправите погрешката
си
.
Да
знаете, че можете
да
направите една погрешка, силни сте, и силни сте
да
я изправите тази погрешка.
Хем му слугуват толкова хиляди хора, всичко му е уредено!
За
да
познаете дали сте умен, вижте дали може
да
предвидите погрешката и дали имате познание
да
я предотвратите.
Нима майката, която страда, е майка?
Казвате: „
Да
се обичаме!
“ Че какво ви препятствува
да
се обичате?
Баща е онзи, който може
да
даде живот.
Майка е онази, която може
да
отгледа живота.
Ако бащата не може
да
даде живот, той не е баща.
И ако майката не може
да
отгледа живота, тя не е майка.
Другото вие ще
си
определите.
Кога се раждат всичките спорове?
Силен е онзи, който никога не може
да
изгуби силата
си
.
Някой, като не
си
го възлюбил, е недоволен, но ако ти го възлюбиш, помежду ви се явява едно голямо противоречие.
И по какво се познава силният човек в света?
Ти
си
обикнал един човек, който не е изправил погрешката
си
.
Аз ще ви определя: Силният човек се познава по това, че той може
да
направи една погрешка.
Отрицателен силен.
“ И ти
си
създаваш двойна работа.
Защото човек, който не може
да
направи погрешка, той не е силен.
Ние говорим за силата.
Ти своите не
си
изправил, как ще изправиш тогава неговите?
И силен е онзи, който може
да
изправи своята погрешка.
Обикнал
си
някого – ти ще изправиш неговите погрешки.
Щом не може
да
изправи погрешката, той не е силен.
Обикнал те е той –
да
изправи твоите погрешки!
Но за
да
изправиш погрешката
си
, трябва най-напред
да
я направиш.
Две мерки трябва
да
имате.
Как ще изправиш една погрешка, ако най-напред не
си
я направил?
И тия мерки трябва
да
бъдат абсолютни!
Значи, не
си
силен
да
направиш една погрешка и не
си
силен
да
я изправиш.
Първото: Като даваш, ти трябва
да
бъдеш абсолютно свободен, никой
да
не те ограничава.
Вие казвате: „Искам
да
стана силен!
И онзи, който взема,
да
е доволен, колкото и малко
да
му е дадено.
“ Но за
да
познаеш, че
си
силен, трябва
да
направиш една погрешка и
да
я изправиш.
Ако той е недоволен, значи иска
да
те ограничава,
да
ти се наложи.
Това не е свобода.
Искаш
да
бъдеш силен – непременно в първата стъпка трябва
да
направиш една погрешка.
Той иска от тебе, казва: „Толкова трябва
да
ми дадеш!
Ако можеш
да
я направиш, силен
си
, ако не можеш
да
направиш погрешката, ти
си
слаб човек.
“ Това не е свобода!
И ако можеш
да
я изправиш, ти
си
слаб човек.
Ако дойде някой при мене и иска аз
да
му помогна,
да
каже: „Направете ми една услуга, тъй както вие намерите за добре.
Пък ако не можеш
да
направиш никаква погрешка, никакъв не
си
.
Каквото намерите за добре, туй ми дайте.
Направете както искате и колкото искате.“ И
да
не определи какво
да
направя.
Някой път хората могат
да
мислят каквото
си
искат.
И не само външно, но и вътрешно
да
не помисли, че малко съм му дал.
Силен е, който може
да
направи погрешка и
да
я изправи.
Всеки един от вас
да
бъде свободен!
А умният се отличава по това, че може
да
предвиди една погрешка и
да
я предотврати.
Аз разбирам свободата в моите действия: туй, което аз направя,
да
е закон.
Ако ти не можеш
да
предвидиш една погрешка и не можеш
да
я предотвратиш, трябва
да
знаеш, че не
си
умен.
Мене никой
да
не ме ограничава.
Важното е, че сега, след като ви говоря толкова много, вие, като
си
отидете вкъщи, ще
си
мислите пак както
си
знаете.
Второто положение – туй, което ми дават хората,
да
зная как
да
го приема.
Вие
си
имате такива здраво изработени калъпи и с четката какви ли не цветя правят.
И
да
съм благодарен, колкото и малко
да
ми дадат.
Лесна работа е това, калъп
да
има.
Ако сте без калъп, тогава вие ще се намерите в положението на онзи българин от Варненско, който имал много големи крака и отишъл
да
си
купува чехли от един турчин.
Пробвал всичките чехли, но нито едни не му стават и турчинът казал: „Калъпсъс“.
Българинът мислил, че тази дума е обидна, докачил се, излязъл бързо от дюкяна и на няколко километра далеч от него извикал: „Сен калъпсъс“, което значи: „Ти
си
калапсъс.“ Турчинът нямал търпение
да
му направи големи чехли и българинът нямал търпение
да
дочака,
да
се разберат добре.
Ти не искаш друг
да
ти направи услуга, а ти искаш
да
направиш услуга някому.
Някой иска
да
ти направи една услуга – остави този човек, нека ти направи услугата той както иска, остави го свободен!
Ти приеми тази услуга, не нарушавай неговата свобода.
Някой ще каже: „Ако бяхме във времето на Христа, щеше
да
бъде една привилегия за нас!
И ти, като искаш
да
направиш услуга някому, и твоята свобода ще се наруши, ще се ограничи.
“ Но при всичките тези чудеса Христос вижда, че учениците ни най-малко нямат разбиране – след като бяха свидетели на единия случай, пак се безпокояха.
Това са разбирания, които могат
да
се приложат като един морал.
След като нахрани онези, 5-те хиляди, казват: „Откъде ще се вземе толкова хляб тук, в пустинята,
да
ги нахраним?
Ти казваш: „Ами той е едно дете.“ Оставете това дете
да
постъпи както иска в дадения случай.
Туй дете няма
да
го оставиш
да
бъде господар на твоята съдба.
Остави го
да
бъде господар на своята съдба.
По някой път човек има право
да
се безпокои.
Майката се безпокои какво ще стане с детето, ако не е тя, и казва, че тя го храни, но преди детето
да
се е родило, природата го е осигурила вече.
Майката има право
да
затвори вратата, но оставѝ го целия ден
да
ходи,
да
пъпли, дето иска, но затворѝ всичките прозорци,
да
не би
да
излезе от прозорците и
да
покаже силата
си
.
И целият организъм е преосигурен с вода, въздух, със светлина.
Затваря го
да
пъпли и като плаче, не се смущава от неговия плач, защото, като плаче, детето показва, че е силно
да
плаче.
Майката е само временен проводник на онези блага, които природата дава.
Детето, като плаче, то разрешава мъчните въпроси.
А тя казва: „Аз трябва
да
отхраня това дете!
Плачът е един метод в природата, чрез който се поправят погрешките.
“ Майката отглежда детето отвън, а туй дете не го отглежда в
себе
си
.
Вие сте чудни някой път, като казвате: „Защо трябва
да
плаче човек?
И следствие на неотглеждането на детето отвътре, туй дете отвън умира.
“ Че онзи грънчар, той плаче, но той като плаче, той само се ползува от водата.
И тази вода, за
да
я има, все някои са плакали преди вас.
Той още не е вложил своите сълзи, че
да
направи едно гърне от своите изплакани сълзи.
Ако ние обсъдим малко по-отблизо живота, ако една майка е бременна с едно дете и ако тя не се храни добре, ако тя постоянно се трови и смущава, тя няма ли
да
умори това дете?
Туй дете тя ще го осакати в
себе
си
.
Сега, ние не виждаме, че онова, което съществува отвън, ние със своето вътрешно неразположение осакатяваме нещата отвътре.
Всичките добри проекти, които човек има отвънка, даже които са реализирани, даже те могат
да
се осакатят.
“ Аз тъй гледам на живота.
И всичко можеш
да
осакатиш около
себе
си
, ако същевременно и всичко може
да
поправиш – зависи каква ти е силата и какво е твоето разбиране.
Аз, като минавам покрай един грънчар, гледам аз как бих направил едно гърне.
Под думите „
да
разбираш външно“, то е този вътрешен процес, някои искат сега известни резултати.
Казва някой: „Направи ми една услуга.“ Казвам: Не ми казвай
да
ти направя една услуга, ти ме ограничаваш.
Резултат може
да
имаш и можеш
да
го изгубиш този резултат.
Остави ме свободен,
да
направя едно добро аз както зная и после
да
не ме съдят за постъпката ми, дали съм направил добро или не.
Можеш
да
родиш, можеш
да
си
баща,
да
създадеш едно дете, но можеш
да
станеш причина и
да
го умориш.
Допуснете в този смисъл, че и вие имате една душа, която трябва
да
отгледате.
И после ще седне той
да
те коригира, че не
си
турил тази дума на мястото, или онази запетая, дето трябва.
Ако ти тази душа в тебе не можеш
да
отгледаш, а допущаш всички съмнения и отрови, и това, което е заченато в тебе, ще
си
замине, ще се помине туй дете и ти останеш като една празна каца, една празна стомна, питам: какво
си
спечелил тогава?
Ще забележите един факт: че когато ние обичаме някого, ние никога не виждаме, че той прави погрешки.
Всякога една стомна трябва
да
бъде пълна с вода.
Щом ти виждаш погрешките някому, туй показва, че ти не го обичаш.
Не само това, но водата трябва
да
бъде постоянно чиста, постоянно трябва
да
има едно преливане.
И щом той вижда твоите погрешки, и той не те обича.
Сега, искам
да
ме разберете добре.
Може
да
влезне съмнение във вас: дали нашата душа в нас е жива или умряла?
Сега, като говоря, аз искам
да
ви поставя на мястото,
да
видя умни ли сте или не.
Защото туй, за което ви говоря, един ден може
да
ви постигне.
Да
предвидите злото,
да
предвидите една грешка отдалече – тогава може
да
сте умни хора.
Пък ако ще направите една погрешка, това е вече от вашата сила.
Засега всички сте силни.
И Писанието казва: „Бог е в Христа и помиряваше света със
Себе
Си
!
Мен ме радва, че всички сте силни, значи всички правите погрешки.
“ Не вменяваше греховете им, не ги виждаше.
Няма някой от вас, който
да
не прави погрешки.
В първото отношение, всички са толкова силни, че няма нито един от вас
да
е слаб.
Това е младото, силното.
В правенето на погрешките не съм намерил един, който
да
е слаб.
Той само ни казва: „Не правете тия погрешки, понеже вие ще страдате!
Във второто положение – в изправянето на погрешките, там, гледам, мнозина се колебаят.
“ И когато ние не можем
да
изправим някоя погрешка, тогава Бог завзема нашето място и идва на помощ
да
изправи нашите погрешки.
Дали една погрешка
да
я изправят или
да
я оставят така
да
мине.
Но трябва
да
знаем, че не всякога Бог ще вземе туй място, защото Бог, като прави това, е свободен.
А пък, колкото
да
предвиждате погрешките отдалече и
да
ги предотвратите, както ви гледам, тази работа не е за вас.
Но и ние трябва
да
бъдем свободни.
Две качества трябва
да
има човек: той трябва
да
бъде силен и трябва
да
бъде умен.
Ние трябва
да
вършим което Той върши.
Че, ако ти се отказваш
да
вършиш туй, което Бог върши, не се ли ограничаваш?
За
да
може
да
се приложи Божественото учение в света, ние трябва
да
бъдем и силни, и умни.
Казваш: „Аз не мога
да
направя това нещо!
И щастието в света не може
да
дойде, ако човек не е силен и ако той не е умен.
Щастието не може
да
дойде, понеже човек няма
да
може
да
го задържи.
Туй за бъдеще трябва
да
бъде един идеал, а не само за сега.
Може
да
дойде в тебе едно състояние, една хубава красива мисъл, едно приятно чувство, но седи няколко минути, може един час, и след туй изчезне.
Вие казвате: „Не съм щастлив.“ Защо не
си
щастлив?
Едно от двете: или че
си
слаб, или че не
си
умен.
Първата погрешка, която човек прави в света, е, че се ражда.
И тогава казвам: Нали добре ще бъде, ако тази домакиня изправи своята погрешка на раждането и изправи своята погрешка на умирането?
След туй казвам и домакинът
да
изправи своята погрешка на раждането и умирането
си
.
Че
си
се родил, е първата погрешка.
Защото раждането подразбира изправяне погрешката на смъртта.
Имал
си
желание
да
дойдеш на Земята.
Направили сте една погрешка, трябва
да
я изправите!
Понеже не
си
харесал живота, искаш
да
бягаш.
Че, ако ти
си
християнин и не живееш както трябва, това не е ли погрешка?
Питам: След като
си
се родил и след като
си
умрял, заминеш в другия свят, какво
да
кажат онези там?
Ти
си
направил една погрешка.
„Ама
да
не бях станал.“ Но станал
си
вече.
Умираш и като умираш, не
си
оправил погрешката
си
, че
си
се родил.
„
Да
не бях се раждал.“ Родил
си
се вече.
Че ако ти в раждането
си
си
дошъл само
да
ядеш и пиеш, а не поправиш погрешката, тогава и като умираш, какво
си
придобил?
И сега трябва
да
изправиш погрешката!
В туй раждане е погрешката.
В туй раждане ти ще направиш безброй грехове.
Казваш: „Не
си
струва
да
се живее.“ Питам: След като направиш тази погрешка и умреш, какво се ползуваш от това?
Казваш: „Втори път като дойда, ще я поправя.“ Втори път като се родиш, значи
да
направиш втора погрешка.
Погрешка е раждането, погрешка е умирането.
Остава тогава силата, която изправя погрешката.
Аз разглеждам нещата много обективно.
Трябва
да
изправим погрешката!
Някой утешава човека, като му казва: „Втори път като се преродиш, ще изправиш грешката
си
.“ Казвам: Във всяко раждане на Земята една погрешка
си
направил.
Божията сила работи в мене.
Ще изправиш погрешката
си
.
Силен съм.
И се ражда човек.
Ние ще покажем своята сила в изправянето на нашата погрешка.
Защо се ражда?
Второто положение: Ще изправим живота
си
, ако можем
да
предвидим погрешките, които могат
да
станат, и
да
ги предотвратим.
За
да
изправи погрешката на смъртта.
Ще ви давам един магически начин, по който една работа може
да
се подобри.
Затова се ражда.
Аз съм срещал някои
да
казват: „Аз
да
имам жена, как ще я възпитавам!
За
да
изправи погрешката на раждането.
Защо трябва
да
се роди човек?
След като сякъл дърва, той
си
ударил с брадвата крака и се връща вкъщи.
За
да
изправи погрешката на умирането.
Жена му почнала
да
го гали,
да
го милва.
А защо трябва
да
умираш?
Но мъжът казал: „Жена, с милване няма
да
стане работата, трябва
да
се превърже този крак!
За
да
изправиш погрешката, че
си
се родил.
“ Трябва
да
се изчисти кракът,
да
се превърже раната.
Туй трябва
да
го имате предвид,
да
размишлявате,
да
схванете вътрешния смисъл.
Така трябва
да
разсъждавате.
И тогава, след като изправиш погрешката, ти ще дойдеш до онова, което Христос нарича: „Ако се не родите изново от дух и вода, не може
да
влезнете в Царството Божие.“ Аз казвам: Ако не изправиш погрешката на раждането
си
и ако не изправиш погрешката на умирането
си
, ти не можеш
да
влезнеш в Царството Божие.
За мене е безразлично дали туй ще разберете, или дали живота ще го приемете.
Да
направиш едно добро дело, превръзка е това.
Ако го приемете като едно изправление погрешката на раждането, смъртта е благо, ако се изправи погрешката на раждането.
Да
помислиш добро за някого, друга превръзка е.
Но ако при раждането не изправите една погрешка, животът е едно мъчение и смъртта е друго мъчение.
Всички, които са се родили, казват: „Що ми трябва
да
вляза в живота,
да
тегля този кучешки живот!
И ако тия превръзки не ги правим навреме, все страдания ще имаме.
“ Тогава казвам:
Да
се родиш, това е една привилегия.
Ти
си
се родил – казвам: ти
си
силен човек.
Но раната трябва
да
се заздрави!
Направил
си
погрешка – ти
си
силен човек.
Това е новото, което трябва
да
остане в ума ви.
Само силните хора могат
да
се раждат, а слабите няма ги никъде.
Щом не можеш
да
се раждаш, слаб
си
.
Да
се роди човек е първата погрешка, която той прави – той е силен.
Ако в смъртта ти не придобиеш своята свобода, смъртта ти не е на място, не е навреме.
Значи, ще се радваш, че
си
силен.
И ако в живота ти не можеш
да
опиташ любовта, и животът не е на място!
Или, изправил
си
една погрешка, силен
си
.
Следователно ние се раждаме
да
опитаме любовта; ние умираме, за
да
придобием своята свобода.
Който се ражда, е веднъж силен, а който умира, е дваж силен.
Умирал е онзи човек, който е придобил свободата
си
.
Сега ви представям тия неща, към тях
да
се стремите.
Туй разбирам
да
имате.
А в живота, ако изправите погрешката, тия работи ще дойдат, но ако не направите погрешката на своето раждане, вие ще носите букаите на краката
си
, както ги носят млекопитаещите.
Всеки кон всеки ден получава по 10–20 камшика на задницата
си
и казва: „За какво се родих?
И нищо не може
да
стане извън тези максими.
“ –
Да
теглиш каруцата,
да
носиш брашното,
да
ореш на нивата по 7–8 часа.
Извън тези максими животът все ще върви по старому.
Питам: Какъв смисъл може
да
има животът на един вол, който оре по 8 часа и прави бразди?
И като се върне в дама, турят му малко слама и като умре, му одират кожата и правят от нея цървули, пита волът: „Какво постигнах аз?
Но ако човек е прекарал живота
си
тъй, какво е постигнал?
Трябва обективно
да
се разглежда животът.
И всички тия млекопитаещи, които служат сега, те са едно предметно учение за вас.
“ Тогава ще кажеш на
себе
си
: „Чакай
да
видя аз,
да
не би и аз
да
ора така някъде.
Някой дявол
да
ме е впрегнал.“ Виждаш, някой кон тегли каруцата.
Питаш: „Дали не съм и аз като този кон,
да
тегля една натоварена каруца?
“ Че, ти
си
още повече за оплакване!
По някой път ние искаме
да
освободим млекопитаещите.
Ние никога не можем
да
ги освободим от сегашното им положение, докато не разберем
себе
си
отвътре и докато на
себе
си
не помогнем.
Свободни трябва
да
бъдем всички!
И никога не можем
да
помогнем на ближните
си
отвън, докато отвътре не им помогнем!
Никога една майка не може
да
помогне на сина
си
или на дъщеря
си
отвън, ако отвътре не може
да
им помогне.
И на
себе
си
човек не може
да
помогне отвън, ако не
си
помогне отвътре.
Опасната страна в тия съждения, аз
да
ви кажа къде седи.
Ти
си
си
порязал пръста и аз ти чета морал: „Защо не
си
внимавал, къде гледаш, защо се поряза?
Има и друго положение: ти
си
се порязал – не ти говоря нищо, но изстисквам кръвта, турям малко сол на порязаното място, превържа ръката и кажа: „Друг път бъди по-внимателен, защото е опасно!
Радвай се, че пръстът ти не се отсече, трябва
да
се лекува човек сега!
Начало на погрешката е, че
си
се родил човек.
И след като се роди, втората погрешка, която ще направи човек, е, че той ще почне
да
яде.
А след като яде, не може
да
иде и
да
не направи пакост на хиляди хора.
Всичките правите грешки в яденето и пиенето.
4.
Най-малката любов
,
ООК
, София, 15.11.1933г.,
Следователно, ще ви дам едно правило: Не върши една постъпка в тъмнината на нощта или не взимай някакво решение в тъмнината на нощта.
Без любов в света новото не може
да
дойде.
Или друго яче казано, реши даден въпрос когато има светлина.
Сега и аз искам от вас
да
приложите по възможност най-малката любов.
Щом трябва
да
решиш един въпрос, попитай тези, в които имаш вяра и които те ръководят, как трябва
да
разрешиш този въпрос или как трябва
да
постъпиш.
Най-малката любов седи в това,
да
не смущавате Господа в
себе
си
.
Питам, ако имате
да
давате 10 или 100 хиляди лева, какво щастие има в това.
Тук на Изгрева се навъдили хора, които
си
служат с такива лъжи, каквито и в света няма.
И Писанието казва: „Не огорчавайте Духа, с Който сте запечатани.“ Щом се натъкнете на някаква мъчнотия, спрете се малко и помислете за Господа.
Сега, като се говори за науката за четните и нечетните числа, трябва
да
знаете, че тия числа имат отношение към сърцето и към ума на човека.
Да
се говори така, то е все едно, когато някой казва за
себе
си
, че е праведен човек.
Този човек още не знае, какво нещо е правдата.
Но казвам, знайте, че всеки ще носи лошите последствия на своя живот.
Не искам
да
ви задължавам, но всички трябва
да
знаете това нещо.
Например, ако отидете в цяла Европа, никъде няма
да
намерите числото 13.
Затова именно не пипайте онези бомби, които светът е направил, защото ще платите с живота
си
.
В никой хотел няма
да
намерите стая номер 13, ще намерите числото 12, 12 и половина, но никъде няма 13.
В този смисъл, когато искате
да
научите нещо основно, вие трябва
да
излизате от низшите отношения,
да
дойдете до отношенията на Божествения свят.
Вземете за пример Магдалина, тя надминаваше всички в своята вяра, вяра имаше тя, но сега малко закъса във вярата
си
, откак се свърза с Джино.
Божественото съзнание има само онзи човек, у когото никога не се заражда каквато и
да
е отрицателна мисъл
да
направи вреда комуто и
да
е, нито на
себе
си
, нито на другите.
И сега има желание
да
нареди един дом на Джино, както и на неговата майка.
Навсякъде, дето има едно съчетание от 13 души на физическото поле, тази работа няма
да
успее.
Тя не трябва
да
се жени, нито деца
да
ражда.
Тя трябва
да
прекара един живот свободен от тези връзки,
да
не мисли за деца, защото те ще бъдат хилави.
Магдалина може
да
бъде образец и в доброто и в лошото.
– Юда.
Казвате: „Не трябва ли
да
се женим?
Той беше и касиер, той пазеше парите.
След заминаването на Юда, учениците хвърлиха жребие
да
изберат друг на негово место и избраха едного, а после и апостол Павла, с когото станаха 14 ученика.
Някои казват, че всичко е сила.
– „Не трябва ли
да
имаме пари?
Какви ли не теории съществуват за силата и материята.
“ – Защо трябва
да
имате пари,
да
давате по 40 на сто лихви ли?
Някои учени даже не знаят, какво отношение има между силата и материята.
Но ние се отдалечихме от целта.
Ти се представяш, че вървиш в добрия път, в добро, а вътре в тебе работата седи по съвсем друг начин и казваш: „
Да
си
уредя работите.“ Една сестра ми казваше един ден: „Учителю, ако нямах вяра, не бих седяла тук.“ – „Никаква вяра нямаш.“ Вярата не е външно нещо, тя трябва
да
дойде от друго место.
Някои казват, че материята е импресирана сила, а други казват, че материята се намира в кинетическо състояние.
Аз искам вие
да
бъдете ученици,
да
определите отношенията
си
към Бога.
Както умът не е даден на човека отвън, така и вярата не му е дадена, тя от друго место иде.
Какво нещо е материята и какво е сила?
Тази трябва
да
бъде първата ви работа.
Вярата е колективна сила, тя е сила на много същества, които влагат вярата
си
в тебе.
Това, с което можеш
да
се облечеш, в даден случай, или това, което носиш със
себе
си
, то е материя в най-простата форма.
За тази цел аз няма
да
ви проповядвам, но ще взема няколко души от вас при
себе
си
,
да
живеят един месец с мене и ще видят, какви трябва
да
бъдат отношенията им към Бога.
А сила е това, с което се движиш напред.
Без
да
ви говоря, вие ще видите.
Те правят каквото ти е необходимо, те ти помагат, а ти
си
мислиш, че ти правиш това нещо.
И това, което може
да
вземе дрехата ти и
да
я тури отгоре ти.
Представете
си
, че вие сте здрав човек, но имате една слабост, обичате
да
пиете.
Един ден се напивате и в това време дойде ваш неприятел в дома ви, върже ви ръцете, краката с едно въже, обере ви и
си
отиде.
Щом почнете
да
губите вярата
си
, свържете се веднага със същества, които седят по-високо от вас.
Значи, щом
си
в покой, ти
си
в материалния свят, щом
си
в движение, ти
си
в света на силите.
Оставате така няколко деня, гладен, измъчен, пожълтял, няма кой
да
ви помогне.
Не търсете
да
се свържете с човек като [вас], свържете се с такъв, който седи по-високо от вас.
Това е по отношение на живота, а животът не е нито материя, нито сила.
Минавам покрай вас, виждам ви в това положение и веднага изваждам ножчето
си
от джоба, прерязвам въжето и ви освобождавам.
Ако вие нямате един такъв образец, то и вашата вяра не може
да
се прояви и усили.
Вие веднага тръгвате свободен и започвате
да
ми се оплаквате от неприятеля
си
, как сте пострадали.
Сега вие искате
да
проникнете в същината на живота, но такава същина, която
да
отделите от материята или от силата, не съществува.
Няма защо
да
ми се оплаквате.
Вие искате
да
бъдете щастливи.
Ти не можеш
да
отделиш живота от телото
си
, от
себе
си
.
Аз искам вие
да
бъдете свободни, затова казвам: втори път гледайте
да
не ви вържат, бъдете внимателни.
Аз искам
да
ви покажа пътя на щастието.
Щом отделиш живота от телото
си
, това тело е вече в покой.
– „Ама аз не исках.“ – Внимавайте за втори път
да
не изпаднете в същото положение.
Всички вие правите известни връзки, които първо, не са естествени.
Вие искате
да
отидете на оня свят,
да
намерите пътя и
да
бъдете щастливи.
Допусни, че ти имаш
да
взимаш пари от някъде.
Вие искате
да
завържете приятелство, връзки, които не са естествени.
Вие искате и
да
забогатеете.
Два начина има, по които ти можеш
да
вземеш парите: или този, който има
да
ти дава, сам
да
дойде при тебе и
да
ти донесе парите, този е най-добрия начин; или пък ти
да
отидеш при него,
да
си
искаш парите, този е най-неприятния начин.
Не е лошо това, но трябва
да
знаете законите, по които може
да
забогатеете.
Това е само за изяснение на нещата, когато имате взимания и давания на пари.
Казвате, че еди кой
си
де ходил.
Вие не можете
да
бъдете богати, ако не сте в един уреден живот.
Защото, ако добиете богатството по друг начин и живеете в един неуреден живот, вие ще създадете около
себе
си
крадци и разбойници, които ще ви ограбят.
Онзи, който има нужда от пари, то трябва
да
отиде при банкера,
да
си
вземе парите.
Даже и здравето е от друг свят.
Пък защо трябва
да
се месите в чуждите работи?
Засега нито един от вас няма едно тефтерче, в което
да
си
забелязва всяка добра мисъл, която е дошла в ума му.
И после, когато дойде
да
се плаща, онзи, който е взел парите, той трябва
да
отиде
да
ги занесе.
Стига
да
е любов, но
да
не се лъжете.
Вземете
си
едно малко тефтерче и като ви дойде някоя добра мисъл, веднага
си
я забележете.
Същевременно
си
забележете какво е било времето, когато ви е посетила тази мисъл, дали е било облачно или ясно, колко е часът, минутата.
Онзи, който иска
да
пие вода, той трябва
да
отиде на чешмата,
да
напълни стомната.
Аз искам
да
бъда свободен.
Също така, като ви дойде някоя лоша мисъл, пак
си
забележете това в тефтерчето.
Ако на тебе ти се пие вода, а чакаш другите
да
отидат и
да
донесат в стомната вода, това не е право отношение.
Тъй щото, важно е
да
знаете годината, месецът, часа, минутата, както и това, с кого сте се запознали в това време,
да
знаете, как ще се развие впоследствие тази мисъл.
Това е право, но за самия тебе и няма
да
се мине много време, ти ще дойдеш в стълкновение със
себе
си
.
Аз съм свободен, но искам
да
ви кажа, че вие сте допуснали на Изгрева същества, които са от низша степен на развитие, а аз не искам
да
се занимавам с тях.
Забележете
си
тези данни.
Ти изпиваш водата в стомната и викаш слугата
си
Иван
да
отиде на чешмата и
да
ти донесе вода.
Те ще ви сучат само, без
да
постигнете нещо.
Те ще ядат и пият и нищо няма
да
ви помогнат.
А сега всички очакват на готово, като отидат в онзи свят, там Господ
да
им уреди работите.
Те ще развалят всичко.
Като отидете в онзи свят и там трябва
да
учите.
Казвам, защо пък
да
е Иван при тебе?
Има един брат тук, който е повече от 20 години и още не може
да
се откаже от тютюна.
Ти не
си
онзи Иван, когото викаш.
Иди вместо него за вода и пий, колкото искаш.
Аз мога
да
направя един списък,
да
покажа, какви са вашите постъпки, сами
да
видите, колко са неестествени.
За всичко трябва
да
си
държите статистика.
От такива постъпки не можете
да
имате никакви постижения.
Че ако тук не помните нещата, на онзи свят няма
да
помните.
Ние очакваме
да
се уреди света, че и нашият живот
да
се уреди.
Сега въпросът е, какви ще бъдат техните постижения?
Дойде някоя сестра или някой брат при мене и ми казва: „Говори ми се нещо на сън, не мога
да
си
спомня какво ми се говори.“ Те искат
да
кажат, че Духът им говорил нещо и казват: „Аз бях като една тръба, проводник.“ Аз бих желал
да
не бъдете тръби, но
да
бъдете съработници.
Така и за Бога имаме криво понятие, казвам: „Господ това ще даде, Той ще оправи работите.“ Верно, Господ всичко дава, но има едно криво схващане на тази идея.
Много лоши ще бъдат.
Вие трябва
да
взимате участие във всичко, което ви се говори и умът и сърдцето ви
да
се радват.
Ти
си
син на един богат човек, следваш в странство и пишеш на баща
си
: „Татко, изпрати ми пет хиляди лева, че ми трябват.“ Бащата изпраща пет хиляди лева.
Сега аз не искам
да
кажа, какво ще бъде, не искам
да
предсказвам, но казвам, че пред вас седи една голяма опасност за главите ви.
Не трябва
да
казвате, че ви се е говорило нещо, но не помните, какво ви се говори.
Вие можете
да
изчезнете – не знаете това.
Вие тук на Изгрева всички можете
да
бъдете пометени и това не знаете.
Ако учиш, както и
да
е, но ти взимаш тия пари и ходиш по театри, по концерти, по любовни работи на своето сърце, ядеш и пиеш с другари.
Цялата съдба на България виси на косъм.
Но най-после и баща ти пише: „Синко, толкова време вече, как следваш по медицина, никакви изпити не държиш.“ Ти пишеш на баща
си
, че имаш някакви нужди, но всъщност никакви нужди нямаш, всичко това е привидно.
Не само вие, но цялата европейска култура седи на една гнила греда и може
да
се помете, нищо
да
не остане от вас.
Най-после баща ти престава
да
ти изпраща пари, отказва
да
те поддържа и тогава ти започваш
да
говориш за него, че е безсъвестен, че не влиза в положението ти и т.н Какво е постигнал този син, след като баща му толкова години го е поддържал в странство?
Когато аз държа една беседа, първо аз се уча от нея.
В края на краищата и бащата се е разочаровал и синът нищо не е направил.
Вие мислите, че като сте
си
направили една малка къщица, заградили сте я с тел, че сте се наредили.
Като наблюдавам живота ви, аз виждам и между вас такива постъпки.
Когато Учителят преподава и той се учи.
Вие казвате: „Учителят всичко знае, той няма нужда от учение.“ Вие не разбирате какво нещо е Учителят.
Досега не съм срещнал нито един от вас, комуто, като се каже нещо,
да
се замисли, поне няколко часа
да
поседи на едно место и
да
помисли върху това, което съм му говорил.
Вие нищо още не сте уреждали.
Ако вие не можете
да
се учите от това, което Бог ви говори, никой не може
да
се учи от вашето учение.
Ти вярваш в Бога, а оставаш на най-възвишеното същество, то
да
разреши даден въпрос заради тебе.
Всички хора бягали, но умирали от задушаване.
Аз ще
си
взема беседите и ще
си
замина за това, което съм говорил.
Ти имаш
да
даваш пари някому, а го изнасилваш.
Чул някой, че му казал: „Вземи корени и от тях дишай,
да
спасиш живота
си
.“ Значи тия малки растения спасявали живота им,
да
не умрат от задушаването.
Един ден ще
си
взема беседите и ще
си
замина.
Ти оставаш на съдията
да
разреши въпроса и намираш, че съдията е праведен само тогава, когато той реши делото в твоя полза.
Аз ще
си
взема своето богатство, нищо не съм загубил от него.
Но аз желая и вие
да
не останете сиромаси.
Че спрямо другия не е справедлив, ти не искаш
да
знаеш.
Ако останете сиромаси, ще има плач и хълцане подир мене.
Може ли тоя съдия
да
бъде справедлив спрямо двамата, които спорят за едно и също имане?
И тогава мога
да
ви кажа, каква ще бъде съдбата ви.
Тази война ще бъде толкова страшна, каквато никога не сте виждали, нито сънували.
Казвам, сега като изучавате окултните науки, вие виждате разни научни въпроси, които се разглеждат по различни начини, от теософи, от окултисти и казвате: „Това са теософи, това окултисти и т.н.“ Казвам, това са възгледи на хората, обаче, има едно право учение в света, което обединява всички форми.
Вие трябва
да
бъдете готови за тия времена.
Но вие не трябва
да
се разколебавате във вярата
си
.
Всички религии, според мене, са външните форми на едно учение, което се изразява по един или друг начин, но това, което обединява хората, което дава сила, вие никъде няма
да
го намерите.
Христос казва: „Който се усъмни във вярата
си
, той ще осиромашее.“ Затова и аз казвам: не се разколебавайте във вярата, която ви е дадена.
Някои казват: „Вие държите Учителя, Той всичко може.“ Ще ме държат, но лъжете се, той нищо няма
да
даде или по-право, вие нищо не можете
да
приемете.
Щом имате едно убеждение, не говорете за него, но поддържайте го в
себе
си
.
Щом говорите за убежденията
си
, ще ви поставят на изпит.
Да
се каже така, то значи,
да
не мисли човек.
Ти ще видиш Господа в тази малка тревица във водата, във въздуха, във всички хора, които ще ти помогнат.
Щом издържите във вярата
си
, във всеки дом ще има радост и веселие.
Казвате: „
Да
държим Христа и
да
не се боим.“ Че как ще Го държите?
Ще направиш един неразумен дълг и след това ще отидеш
да
кажеш: „Господи, плати ми сега дълговете.“ Или ще направиш една погрешка и после ще кажеш: „Извини ме Господи, втори път няма
да
греша!
Любовта към ближния, това е любовта към Бога, който живее едновременно във всички хора.
Ако нямате нищо в джобовете
си
, можете
да
се помолите.
Та казвам, сега всеки
си
има по един Господ, но този, вашият Господ няма
да
оправи света.
Ако имате пари, ще отворите кесиите
си
и така ще помогнете.
Аз съм за помагането, но не и за даването.
Та казвам, понякога аз се срамувам от вас, а някога се срамувам и от
себе
си
, че съм Учител на такива ученици.
Вземете, Христос не казва, че има един Господ, но казва: „както Отец ми живее в мене, така и аз в Него.“ А вие, като казвате, че имате един Бог, на когото се кланяте, този ваш Бог е един идол, а
да
се кланяте на един идол, това е идолопоклонство.
Дава се само онова, което имате даро[м], а от онова, което вие имате, помагайте.
Казвам
си
, ако знаех, че са толкова неспособни, кракът ми не [би] ми стъпвал тука.
Когато се говори за Бога вие трябва
да
знаете съвсем друго положение.
Помощта трябва
да
бъде взаимна.
Преди всичко, ако вие за момент само влезете в мисълта, с която Бог ви е обгърнал, както и с чувството и с постъпките, с които Той ви е обгърнал, вие моментално ще изчезнете.
Всякога трябва
да
се помага.
Вие сега се занимавате с въпроси, които не трябва
да
ви занимават: „Отде е дошъл Учителят, каква е неговата задача?
“ Вие човъркате тези въпроси, както, когато някои се интересуват, защо някоя мома е толкова красива.
Аз имам един ученик, който ми разправяше, какви наставления му е давал Господ, когато му се е явявал.
Той му казвал: „Никога
да
не ме огорчаваш в душата
си
, никога
да
не ме смущаваш в ума
си
, никога
да
не ме злословиш в сърдцето
си
.
Нека положим Истината, от която свободата ще дойде.
И никога
да
не извършиш отвън една постъпка, която
да
хвърля петно върху моето свято име.
И
да
направиме първо опит.
За една седмица
да
бъде този опит.
Сега аз искам онези от вас, които вземат участие в този опит,
да
станат силни, велики.
Ако пък правиш това, което ти казвам, моето благословение
да
бъде над тебе.“
Какъвто опит
да
ви се даде, вие искате на готово,
да
влезете в опита, а другите
да
го правят.
Щом знаете това, вие трябва
да
имате пред вид, че имате отношение към този извор.
Без опити не може
да
се влезе в Царството Божие.
Щом имате отношение към този извор, вие не трябва
да
го мътите.
Аз бих желал
да
сте млади, бих желал и
да
сте стари.
Значи, аз съм важен за вас дотолкова, доколкото мога
да
услужа на вашите интереси.
Сега ще ви дам едно негативно правило.
Тогава, ако и аз кажа същото, ще излезе, че и вие сте нужни за мене дотолкова, доколкото сте полезни за моите интереси.
За една седмица няма
да
се поздравлявате, кой как мине покрай някого няма
да
го поздравлява.
Аз не взимам тия форми в тази изопачена смисъл, каквато вие им придавате.
Ще минавате един покрай друг, като че сте чужди, непознати хора помежду
си
.
За мене младата мома и младият момък са такива, каквито Господ ги е създал.
Колко души от вас искате
да
направите този опит?
Един банкер е важен за един клиент дотолкова, доколкото той може
да
вземе от него пари на заем.
Старият дядо и старата баба са хора, които Бог е изпратил при мене
да
взема един съвет от тях.
А клиентът е важен за заемодавеца дотолкова, доколкото първият може
да
му услужи във време на нужда.
Младата мома и младият момък, старата жена и старият мъж са работници, които могат
да
свършат нещо.
И това не е лошо, но трябва едно разрешение на съществените въпроси.
“ Ще мислите, че сте съвършено непознати хора, с които едва сега ще трябва
да
се запознавате.
Това са отношения на интереси.
Няма
да
си
вдигате ръцете, няма
да
си
говорите като познати.
Младата мома пише на момъка: „Без тебе не мога.“ Без кого не може тя?
Искате ли първо
да
направите това упражнение?
Всяка сутрин дохожда при мене и ми казва: „Учителю, ти
си
много добър.“ Той ходи, ходи надалеч с мене, мяка подире ми, много ме обича, но защо?
Младата мома трябва
да
пише на момъка: „Без тебе Господи, който живееш в младия момък не мога
да
живея.“ И младият момък трябва така
да
пише на младата мома.
Вие правите по-лоши работи от това, а упражнението не искате
да
направите.
НАГОРЕ