НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
633
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
633
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Човешките и Божествените порядки в живота
,
ООК
, София, 1.11.1933г.,
За тази цел той трябва
да
има друга основа.
Запример, за
да
се справи човек с някои свои мъчнотии, той трябва
да
се справя със
себе
си
, защото тия мъчнотии и противоречия са в самия него.
Например, ти се докачиш в
себе
си
, мислиш, че нещата са противоречиви.
Запример, ти вярваш в Бога, но един ден се усъмниш в
себе
си
и казваш: „Дали това, което мислех и това, в което вярвах е право?
Ти се докачваш, понеже не
си
във връзка с хората, мислиш, че
си
във връзка с природата, представяш
си
, че излизаш вън от тях и нищо не те засяга.
Ако ти
си
съвършено свободен, защо трябва
да
се докачаш?
Всичко е тук на земята.
Благодарение, че вие по съзнание сте се отдалечили от съзнанието на животните, ако бихте били свързани с тяхното съзнание, вие не бихте намерили покой.
Който разбира причините на вашето положение, вижда, че вие не сте прави.
Но понеже това, което те вършат, вие сте далеч от тях, вследствие на това, не се безпокоите.
Вие сте прави само в това отношение, че вие живеете в една къща и казвате: „Вън от тази къща нищо не съществува.“ Та когато някой каже, че всичко е на този свят, подразбирам, че този човек живее в една къща, от която никога не е излизал и казва: „Извън къщата нищо не зная, нищо не съществува.“ Аз тълкувам думите му: „Всичко, каквото зная, аз изваждам от къщата.“ Прав е човекът.
Но сега и вашето съзнание трябва
да
се отдалечи от съзнанието на хората, тъй щото, не се свързвайте със съзнанието на хората, нека всеки човек
си
остане свободен.
„Друг свят, освен моята къща, не съществува.“ Какво трябва
да
се направи, за
да
убедят този човек, че съществува и друг свят.
Онзи кон, когото държиш с гема в ръцете
си
, в края на краищата ще те умори.
Или трябва
да
го изведат вън от къщата, или трябва
да
му разрушат къщата.
След като му разрушат къщата и не остане камъче от нея ще го питам: „Какво виждаш сега?
И ако излезеш с него на разходка на няколко километра, какво
си
придобил?
Забелязано е, че хора, които карат коне в продължение на 20, 30 години започват
да
приличат на конете.
“ И от това положение, той вече не може
да
мисли.
С каквито хора дружиш, с каквито хора имаш работа, почваш
да
заприличваш на тях.
Той повече не може
да
каже, че всичко, каквото знае е от къщата му.
Човек не може
да
се освободи от влияние,
да
не приеме някакъв отпечатък от он[и]я, между които се движи.
То ви е служило като една дреха, която трябва
да
съблечете, понеже е остаряла.
Считайте, че тази дреха един ден трябва
да
я хвърлите.
Ти се хвалѝ с един прогресивен характер, който постоянно прогресирва, не е нужно
да
бъде установен.
Също така и с установени истини не трябва
да
се хвалите.
В това отношение вашата любов още не е достигнала до онази любов, че каквото направи вашия приятел,
да
не се съблазните.
Даже и хората още не са дошли до положение
да
мислят така за Бога.
Истината с нищо не може
да
се сравнява.
Първата идея, като мислиш за Бога, каквото противоречие и
да
ви дойде,
да
не се съблазняваш по никой начин в Бога.
Ти можеш
да
кажеш, че има неща неразбрани, но от това
да
предадеш някаква слабост на Бога, като твоя някаква слабост и
да
мислиш, че разбираш нещата, това не е никаква вяра.
Да
виждаш постоянно една установена истина, такова нещо не съществува.
Като дете, ти
си
разбирал истината по един начин, като възрастен по друг начин, а като стар по трети начин.
Всеки ден носи една нова обстановка на нещата, която влиза в твоето съзнание.
Ти сам за
себе
си
мярка не може
да
имаш.
Един ден ти ще се усъмниш и в
себе
си
.
Даже и в любовта
си
човек не трябва
да
бъде еднакъв.
Ще дойдеш до едно место, ще видиш един камък и ще кажеш: „Аз не мога
да
дигна този камък.“ Щом се мъчиш
да
дигнеш този камък и не можеш
да
го дигнеш, ти вече
си
направил едно престъпление.
Каквато е любовта ми днес, утре няма
да
бъде такава.
Значи, ти
си
имал самоувереност, че можеш
да
дигнеш този камък, а после не можеш
да
го дигнеш.
Ти не трябва
да
се опитваш
да
го дигнеш.
Щом се опита и не може
да
го дигнеш, ти
си
направил вече едно престъпление.
Представете
си
, че вие идвате при мене, влизате в стаята ми и се ръкувате.
Подигането на този камък е доброто, което ти може
да
направиш.
Щом допущаш, че това не можеш
да
направиш, онова не можеш
да
направиш, ти вършиш вече едно престъпление.
Има неща в живота, контрасти, които не трябва
да
се разбират.
Какво можеш
да
направиш?
Тези неща никога човек не трябва
да
ги разбира.
Ще имате ли еднакво впечатление от моята любов при ръкуването
си
с моята топла и после от моята студена, вкочанясала ръка?
Значи в ума ви трябва
да
седи мисълта, че всичко онова, за което съзнанието ви е будно, вие трябва
да
направите.
Какво можете
да
разберете, например, ако имате една люспа от лук?
Ти трябва
да
бъдеш в сила
да
се отречеш от всичкото
си
богатство, от всичкия
си
имот.
Много пъти ние сме взискателни, без
да
имаме пред вид, че някой човек се намира при две различни положения.
Казваш: „Ако раздам всичко, какво ще стане с мене?
Вие не можете
да
имате еднаква обич към него и в двата случая, когато е в къщи, ще имате една любов, когато е вън, ще имате съвсем друга любов.
Това, че знаете, че костта е от някое мъртво животно, нищо няма
да
ви допринесе.
След като се откажеш от своята малка колиба, онзи цар, който е намислил
да
ти помогне, той ще те заведе в своя палат.
Като знание, все ще ви допринесе нещо, но няма
да
има никакво практическо приложение.
Но ти казваш: „Аз съм решил
да
не излизам от своята колиба, дал съм обет.“ Питам, аз съм решил
да
не излизам никога от своята колиба?
Следователно, това знание е потребно на човека само тогава, когато няма какво друго
да
прави.
Даже и ако се поставите в положението на един светия, който минава за авторитет, който живее по Бога и се намери пред един човек, който е извършил една благородна постъпка и при друг, който е извършил една неблагородна постъпка, в двата случая той не може
да
гледа еднакво.
Ти
си
в един малък свят, в едно заблуждение и по-добре е
да
се откажеш от този малък свят, от това свое заблуждение, за
да
влезеш в един обширен, необятен свят.
Вие и сега даже се намирате в едно заблуждение.
Това знание трябва
да
остане на последен план.
Мнозина искат
да
ме убедят, че тяхната любов е еднаква към всички.
Казвате: „Как аз
да
умра,
да
напусна телото
си
!
Сега, мнозина от вас ви [се] интересуват
да
знаят своето бъдеще.
Не, как може
да
бъде еднаква?
Де ще отида аз тогава?
Представете
си
, че вие сте болен, на умиране и искате
да
знаете какво ще е вашето бъдеще.
“ Ще отидеш там, дето всички отиват.
Вие сте на умиране, няма какво
да
е вашето бъдеще.
Вие сте в положението на онзи, който заспал в банята и като се събудил, казал: „Де ще отида сега?
“ Та банята не е от естествено положение преди всичко.
Банята е место, в което
си
отишъл временно, докато се изчистиш.
Ако умираш, нищо няма
да
стане с тебе.
На първото место няма
да
можете
да
ядете.
Или казваш: „Ако съм учен човек, какво би могло
да
направя?
И ако сте някой модерен дипломат, ще кажете, че не сте разположени, че стомахът ви е малко разстроен и т.н., но няма
да
ядете от този хляб.
Твоята къща е една баня, в която
си
влязъл, докато се изчистиш.
На второто место, дето са ви сложили пресен хляб, ще кажете: „Много се радвам, че ще
си
хапна от вашия хляб.“ Питам, при двата случая ще имате ли еднакво разположение?
Временно ти можеш
да
живееш в тази къща, но мислиш ли, че постоянно ще остане[ш] в нея?
– Няма
да
имате.
При първия случай, когато откажете
да
ядете мухлясалия хляб, ще кажат за вас, че сте малко своеобразен човек, затова не искате
да
ядете, а не че стомахът ви е развален.
Във всеки даден случай всеки мисли, че може
да
направи такова нещо, каквото и той не знае, какво е.
Пък и вие ще кажете за него същото: „Как не вижда този човек мухлясалия хляб?
Сега аз няма
да
ви питам, дали сте разбрали, аз зная, колко сте разбрали.
Какво можеш
да
направиш?
Той с всичкия
си
ум ли е,
да
ми предлага такъв хляб!
Вие ще мязате на онзи, който казал: „Ако беше ме ударил още на едно место, щях
да
умра, но благодарение, че не ме удари, ако беше ме ударил още на едно место, нищо нямаше
да
остане от мене.“ Сега и аз съм толкова снизходителен, че на едно место още не ви ударих.
Ще направиш това, от което хората имат нужда.
На много места ви ударих, но там, дето се държи живота още не съм ви ударил.
Някои ще бъдат благодарни, а други няма
да
бъдат благодарни.
Сега
да
изтълкувам тази работа малко по-близо до вас,
да
ви стане по-понятна.
С тази философия в живота вие ще се срещнете и трябва
да
бъдете подготвени.
После и ти можеш
да
бъдеш благодарен, а можеш
да
бъдеш и неблагодарен, от това което
си
направил.
Когато искате
да
предадете някому една мухлясала мисъл или едно мухлясало чувство, същото нещо е пак.
В природата има един подготвителен период, най-първо иде пролетта, после лятото, после есента и най-после зимата.
Този род разсъждения са необходими до толкова, доколкото
да
държат съзнанието ви будно.
Сега, в дадения случай, трябва
да
знаете следното: докато не харесате една мисъл или едно чувство, никому не ги предлагайте.
Та човек постепенно се приспособява, та като дойде зимата
да
издържа на студа.
Опитайте ги първо вие, а после ще ги предадете и на другите хора.
Казвам, на първо место аз искам
да
ви обърна внимание върху самите вас
да
видите, имате ли характер, имате ли душа в
себе
си
.
Човек трябва
да
се приготви и за едното и за другото,
да
бъде мисълта му гъвкава.
По този начин през всичкото време на разговора той го държи буден.
Първото нещо: всяко нещо, което излиза от вас, трябва
да
бъде чисто.
Мнозина могат
да
се обезверят,
да
кажат, че този път, в който вървят е празен.
Всяка ваша мисъл първо вие трябва
да
я опитате,
да
видите хубава ли е и тогава
да
я дадете на другите хора.
Та сега следното положение е, че след нас иде друга една фаза и трябва
да
се трансформирате,
да
сте готови
да
минете от едно състояние в друго.
Ако не разбирате този закон на трансформиране, за вас ще се създадат най-големи страдания.
Ако го разберете, ще се създадат най-големи блага и щастие.
Всичко зависи от тази философия, от тези работи, върху които сега ви говоря.
Ако този човек седи на стола и постоянно го бодват, ще иска ли втори път
да
седне на същия стол?
Така
си
постъпил, понеже така
си
мислил, така
си
чувствувал.
От нея зависи и бъдещето здраве, бъдещия прогрес, бъдещето повдигане и бъдещето щастие.
Та понякога, ние сами
си
създаваме известни неприятности в живота.
Това не е за извинение, че така
си
мислил или чувствувал.
Аз уподобявам това положение на онова, което апостол Павел казва за Христа: „И като се намери в образ рабски, смири се.“ Сега всички вие се намирате в робство, не сте свободни.
Глупавият сам
си
създава неприятности със своите глупости.
Ако мисълта, чувството или постъпката ти са прави, това е за твоя полза, защото след време те пак ще се върнат при тебе, но вече с всичките
си
придобивки.
Вие трябва
да
се смирите.
Вярващият
си
създава неприятности със своята вяра.
Ако мисълта, чувството или постъпката, които са излезли от тебе, са криви, те след известно време пак ще се върнат при тебе, но с всичките
си
пакости и лоши последствия, които са допринесли.
Една твоя лоша мисъл мяза на един твой лош син, който е излязъл от тебе и който един ден, след като направи много дългове, пак ще се върне при тебе и ще те хванат
да
плащаш за него.
Вие трябва
да
извършите онова, което Бог изисква от вас, за
да
се освободите и подигнете,
да
излезете от робството.
При всяка една мисъл, придобивките ще бъдат твои, но и пакостите от тази твоя лоша мисъл, пак ще бъдат твои.
Питам, кои са причините,
да
мислиш, че ще се разболееш?
Лошата или добрата мисъл са като една банка, която ако губи или печели, всичко банката понася, а после го разпределя между служащите.
И кои са причините
да
мислиш, че ще оздравееш?
Какво ще вземеш от една мисъл, която е могла
да
ти направи само пакости?
Направила е хиляди пакости, но после загубите ѝ с нищо не могат
да
се изплатят.
Затова именно, изпратите ли една мисъл навън, трябва
да
мислите, каква е, но не
да
се плашите.
Изпращайте само хубави мисли вън от
себе
си
.
В дадения случай, какво се ползува човек, ако обича или ако не обича някого?
2.
Общото благо
,
УС
, София, 5.11.1933г.,
Затова трябва
да
се разбере онази вътрешна органическа връзка.
Трябва
да
разберете защо духовният човек трябва
да
се отличава с едно истинско познание на нещата.
Той не трябва
да
бъде повърхностен, защото повърхностното знание е като лед, като сняг, като дъжд, ще мине и ще замине.
Дъждът, като дойде, дълго време няма
да
стои.
Мислите ли, че един адепт, който разбира законите, могат
да
го обесят?
Снегът, като падне, и той дълго време няма
да
стои.
Че, той ще суспендира дишането
си
за 10–15 дена.
Всички неща на Земята имат преходен характер.
И като седи в гроба няколко дни, приятелите му ще го изровят, ще го разтрият малко и той пак ще може
да
живее.
Всичките хора казват, че благото на всички хора е и наше благо.
Десет пъти
да
го обесят, той пак ще може
да
живее.
Мислите ли, един адепт, който разбира законите, че могат
да
му отсекат главата?
Ако всички хора участвуват в благото на Бога, в онова благо, което Бог е създал, то това благо ще бъде и тяхно благо.
Ако те нямат никаква връзка с това благо, макар че много са благата на Господа засега, те няма
да
участвуват в тях и те няма
да
бъдат техни блага.
Следователно, ако живеем при такива хора и речем тяхното благо
да
бъде наше, можем
да
приемем благото на всички.
Неговата глава никога не пада!
Всичките хора искат
да
бъдат добри.
Един човек може
да
бъде добър само при едно условие.
Нашите глави постоянно падат.
Може ли човек, който не е при огъня,
да
се топли?
Сега има адепти и във войната, всички не се убиват.
И може ли човек, който не е при светлината,
да
се освети?
Идва до някой войник някой с намерение
да
го убие, но като го погледне, ръката му се спре.
Може ли гладният, който не е ял хляб,
да
се насити?
Разправяше ми един български офицер: „През войната, като дойдох до един човек, той така ме погледна, че аз се спрях и отминах с коня
си
.“ Някой му казал: „Този няма
да
го буташ!
Или жадният
да
си
утоли жаждата?
“ Онзи, който живее в Любовта, онзи, който има истинския живот, онзи, който има знание, истинска свобода, който е свързан с Бога, неговата глава никога не пада.
И няма сила, която може
да
причини смърт на този човек.
Такъв човек сиромашия няма
да
го гази, болест няма
да
го гази, смърт няма
да
го гази.
Водата е символ на нещо по-дълбоко у човека; хлябът е символ на нещо по-дълбоко у човека.
Този човек може
да
се наяде,
да
се напои, но все ще усеща, че има нещо друго, от което той е лишен.
Ние сега сме зависими от хляба.
Вие ще кажете: „Ние тогава нямаме нужда от хората.“ Не, хората ще бъдат едно условие за вас, за
да
развиете вашата сила.
Защото без тия хора, без вашите ближни животът ви не може
да
се изрази.
Един ден, като разберем Божествения закон на Любовта, не като една външна сила, която действува, а
да
я търсим като водата, като една сила, която отвътре в нас действува, тогава ще бъдем сити, без
да
търсим хляб.
Ближните ви ще бъдат като едно условие, за
да
проверите тази Истина, за
да
я изучите.
Този въпрос за хляба работи сам по
себе
си
.
Чрез вашите ближни ще проверите вашата сила.
Ако нямате ближни, силата ви ще остане непроверена.
И въздуха няма защо ти
да
го търсиш.
Където ходиш, отвори
си
устата и няма какво
да
го търсиш.
А сега ближните
си
ги смятаме за врагове.
Светлината няма какво
да
я търсиш.
С тях се бием, воюваме, ако те ни надвият, казваме: „Нашите врагове са по-силни.“ Ако ние им надвием, казваме: „Ние сме по-силни.“
Отвори
си
прозорците или излез навънка, и тя ще дойде.
Един ден туй, за което се борим – храната – доброволно ще дойде, само ще
си
отвориш устата, и храната ще дойде.
Кой създаде мисълта, че някой
си
човек отвънка е твой враг?
Ако аз съм един богаташ и имам пари, парите у мене ще внесат мисълта, че някой, който ме гледа, ще ме обере.
Колко милиони хора се избиват за хляба и всичките хора са извадили ножовете
си
.
Аз ги харесвам, трябва
да
воюва човек.
С моето богатство, ако съм слаб, създавам
си
мисъл за врагове.
И аз поддържам едно правило: Дай оръжие на военния, който воюва за народа.
Създавам в
себе
си
страх, а същевременно създавам едно изкушение за онзи, слабия, той
да
ме обере.
Дай сили на онзи човек, който воюва за благото на своите ближни, а не на този, който воюва за своето лично благо.
Ако аз съм един богаташ, като срещна един човек, ще му кажа: „Братко, ти се изкушаваш.“ Ще извадя кесията
си
и ще му я дам.
Не е човек, който воюва за
себе
си
.
Ако ме срещнат други разбойници, ще кажа: „Идете при онзи, комуто дадох кесията
си
.“ Аз ще ги заведа там, нека
си
ги делят.
Но човек
да
си
извади ножа и
да
воюва за Любовта.
И ще кажа: „Втори път като мина оттук, ако нося пари, пак ще ви дам.“ Ако пък нямам нищо, ще кажа: „Ето, бръкни в джобовете ми,
да
се увериш, че нямам нищо.“
И този нож, който воюва за Любовта, има едно свойство: като срещнеш своя противник и като му удариш един удар, и той ще
си
извади ножа и ще тръгне с тебе
да
воюва за Любовта.
Той веднага ще се обърне, ще те хване и ще ти каже: „Братко, много ти благодаря, че ми извади ножа!
Като обереш един праведен човек, втори път не можеш
да
обереш.
“ И той ще
си
извади ножа и ще почнете
да
кълцате хората по ръката, по главата.
Ти ще обираш грешните, но дойде ли
да
крадеш от един праведен човек, кражбата ще престане, убийството ще престане, всичко престава.
А сега, след като хванеш някого, роб ще го направиш, ще го туриш във вериги, ще го вържеш и затвориш и после виждаш, че той ти е станал пак неприятел.
Туй е в обратна форма казано, за
да
се разберат някои истини.
Праведен човек значи край на всички престъпления.
Можем
да
говорим за любовта, без
да
имаме любов.
Грешен човек значи начало на всички престъпления.
Умният човек пък е начало на всичко разумно, възвишено и благородно.
Ти можеш
да
говориш за знанието, без
да
имаш знание.
Така трябва
да
се разбира.
Като дойдат престъпленията до нас,
да
бъде край за тях!
Или можеш
да
говориш за силата, без
да
имаш тази сила.
До нас могат
да
дойдат престъпленията, но зад нас
да
бъде край!
Силата е обусловена от знанието, което човек притежава.
“ И Писанието казва, че един ден всичките хора ще дойдат на съд пред Бога.
Свободата се дължи на истината, която човек има.
И като дойдат до Бога, всичките престъпления ще престанат.
Ако ти не разбираш истината, ти не можеш
да
опазиш свободата, ти ще я изгубиш, защото и свободата, и тя се губи.
Ние трябва
да
дойдем пред лицето на Господа, за
да
престанат всичките престъпления.
Ако не се губеше, питам тогава: защо воюваме ние за свободата?
Но трябваше
да
бъдем тогава свободни хора на Земята.
За новия живот казвам: Ако на един човек му проповядвам в болницата и той едва седне на кревата, но му проповядвам за хубавата вода, за въздуха, „Къде ще бъде това?
Как изгубиха хората своята свобода?
Има едно заблуждение у хората, мъчно е
да
им се покаже къде е причината за загубването на свободата.
Да
не мислиш, че твоето щастие е на кревата?
Често в менажериите, където има лъвове, някой път ги изкарват и с такива прътове като почнат
да
ги мушкат, те почват
да
се нахвърлят един срещу друг и се изяждат.
И докато ти
си
на кревата, ти нещастен ще бъдеш.
И докато те лекуват лекарите, докато ти слагат инжекции и ти дават горчиви лекарства, ти нещастен ще бъдеш, ще се мъчиш.
Няма
да
ядеш нищо, което искаш, а каквото лекарят ти каже, по заповед ще ядеш.
Двама братя, две сестри се нахвърлят един върху друг и се давят.
Ще те обличат и ти не можеш
да
бъдеш свободен.
Всеки мисли, че защищава
себе
си
, казва: „Ти
си
причина за всичките ми нещастия!
Ще хвърлиш всичките халати и ще се облечеш с други дрехи.
То не е в реда на нещата.
Един баща, който е родил няколко синове и дъщери, или майката
да
е внесла този антагонизъм в тяхната душа – то е невъзможно!
Болестта по наследство не може
да
се предаде.
Обновяване трябва
да
стане.
По наследство друго трябва
да
разбираме.
Ако нашият сегашен живот, ако нашето тяло не се обнови, човек трябва
да
умира.
Роденото от Бога не може
да
носи болестта в
себе
си
.
В човека има нещо отвън, чрез което човек може
да
заболее, но човек никога не трябва
да
вярва, че той има в наследство болестта.
И като излезеш из болницата, в този смисъл, е едно освобождаване.
Той не трябва
да
вярва, че човек носи болестта в живота.
Отваряш вратата, изпращат те от болницата навън и ти казват: „Няма какво
да
живееш тук.“ Ти плачеш.
Тогава, ако животът носи болестта в
себе
си
, има нещо по-силно от живота, което се е вмъкнало.
В болницата всички братя са бамбашка, с бели дрехи са, но вътре са други дрехите им.
Животът е само това, което е единно в
себе
си
.
В болницата ще
си
платиш по 150–200 лева на ден.
Животът е чист само по
себе
си
.
Ако
си
седял една година, ще
си
платиш и ще излезнеш из болницата навън.
Може
да
имате каквито и
да
е други възгледи, може
да
се сдружите с когото и
да
е, може
да
вложите какъвто и
да
е капитал и може
да
мислите, че ще успеете.
При сегашните условия във вашия съдружник ще се зароди една мисъл
да
ви изиграе.
А всичките отрицателни неща, дето ги има в света, са несъществени, всичко това са посторонни неща.
Ти
си
чиновник, не те повишават.
Тъй както калта влиза във водата отпосле.
Казваме: „Нечиста е мисълта.“ Не, мисълта не може
да
бъде нечиста.
А дето няма порядък,
да
казваш, че е добър Господ, това е злословие.
Който иска
да
разсъждава, иска
да
се подвизава правилно, така трябва
да
разбира!
И тия хора ни услужват, доколкото те могат
да
ни услужат.
Сега може
да
се зароди едно възражение, че Слънцето, и то се е променило.
Доколкото знаят и доколкото искат
да
ни помогнат.
Ще ида в дома му, мога
да
услужвам, ще седя ден, два, но това, което аз търся, той не може
да
ми го даде.
Слънцето сега дава повече енергия на Земята, отколкото преди 2000 години.
И след 2000 години ще дава повече, отколкото сега.
Търся сила.
И тогава вие ще дадете едно възражение: Ако Слънцето дава повече сега, защо хората не са станали по-добри?
Силата не е в бедния човек.
Питам: Кога се ражда престъплението?
Силата, тя е необходима, за
да
се познае свободата на човека.
Престъплението се ражда в богатството, когато има какво
да
се краде.
Човек, който иска
да
бъде свободен, трябва
да
бъде силен.
Един вълк ходи и дави само мазните овце.
Силата е необходима за свободата.
А знанието е необходимо за силата.
Човек, който иска
да
бъде силен,
да
запази силата
си
, той трябва
да
има знание.
Ако хората бяха безсилни и всичките болни, нямаше
да
има никакво престъпление в света.
Защото са силни хората, сила имат.
Тогава имаме любов, живот, знание, сила, свобода.
Ти не можеш
да
бъдеш свободен, ако не
си
силен.
Ти не можеш
да
бъдеш силен, ако нямаш знание.
Ти не можеш
да
имаш знание, ако нямаш живот.
Защото имат свобода.
Ти не можеш
да
имаш живот, ако нямаш любов.
Но всяка една свобода, неизползувана както трябва, ограничава човека.
И, най-после, ти не можеш
да
имаш любов, ако не
си
познал Бога.
И хората са изгубили свободата
си
по единствената причина, че не са постъпили тъй, както трябва.
Той е Вечното Начало, Което съдържа всичко в
Себе
Си
.
Всеки човек трябва
да
се стреми
да
опита това.
Във всичките растения и животни, дори в най-малките, [има] едно условие –
да
приложат Божественото.
Тогава човек
си
задава въпроса: „Какъв е церът на тези болести?
Според каквото те знаят, те го прилагат, но туй, което ние търсим, нито в растенията го има, нито в животните, нито в сегашния свят го има.
Четири неща има, които могат
да
изцерят човека: живият хляб, който излиза от Бога, който не е пипан с човешка ръка (аз сега не говоря за хляба, който човешки ръце са го пипали); водата, в която кракът на никое органическо същество не е влизал – чистата вода, в която не е влизало никакво животинче, тя е водата, която носи живота; онзи, чистият въздух, дето няма абсолютно никакъв прах, чистият въздух; и чистата светлина, която никога не се е пречупвала, която няма сянка в
себе
си
.
Тия 4 неща щом приеме човек, само те могат
да
го лекуват сега.
И тогава всички, които са излезли от този порядък на нещата, са излезли из болницата навън!
В когото дойде хлябът, той ще изправи сърцето
си
; в когото влезе живата вода, ще се изправи животът му; в когото влезе чистият въздух, ще се изправи мисълта му; когато влезе в него чистата светлина, тогава ще възкръснат неговата душа и неговият дух!
(Силен вятър духа и блъска силно прозорците на салона.
Всички се вслушваме във виенето на вятъра.) Вятърът показва, че трябва
да
се излезе из болницата навън.
Вие не сте в сила
да
поправите света.
Не сте в сила
да
измените порядъка на природата.
Запример, ако твоята майка е била болна, тя може
да
те осакати,
да
ти създаде един свят, в който ти се раждаш, ти ще бъдеш един инвалид и едва ли ще можеш
да
се избавиш от ударите, които тя ти е дала; ако баща ти е бил непорядъчен, ти също не можеш
да
се избавиш от неговите недъзи.
Но във вашата сила е
да
измените вашето положение.
Свободата седи в туй, че вие може
да
опитате Божията Любов, още днес, и
да
я опитате в нейната пълнота.
И когато ние се раждаме, нашата съдба е напълно зависима от нашите бащи и майки.
Всички жизнени въпроси, които сега ви смущават, за вас самите ще се разрешат, не за другите.
Да
допуснем, че вие сте болен, хилав, невежа, с лош характер, но в момента, когато опитате тази Божия Любов, всичките тия положения ще се изменят.
И вие ще почувствувате едно подобрение в света, подобрение в здравето
си
, подобрение между хората, между които живеете, между които влизате, ще се споразумеете, ще ги обичате, ще стане един коренен преврат във вас.
Но ние трябва
да
се върнем към първоначалния ни Баща.
Вие ще станете силен човек, силен в този смисъл, че замязвате на един извор, че всичките хора ще имат нужда от вас.
Да
се върнем при Бога!
Защото дотолкова можем
да
бъдем силни, доколкото можем
да
бъдем полезни [на
себе
си
], същевременно полезни на ближните
си
.
Един виден лекар може
да
лекува, с това е полезен.
Да
се върнем при Него!
Може
да
помага.
От Него трябва
да
се родим наново.
Силният човек е потребен.
Ако човек уповава на туй рождение, което има сега, той ще умре, както всички умират.
Силният, умният човек, е потребен.
А той наново трябва
да
се роди от Онзи Баща, Който ще му даде пълната свобода и безсмъртието.
И само той може
да
свърши известна работа.
Аз няма
да
описвам какво е това раждане, но ето какво ще донесе то: щом се родиш по новия начин, ти ще почувствуваш, че
си
свободен човек; ти ще почувствуваш, че
си
в един свят на светлина, дето всичко е уредено.
Ти ще се чувствуваш, че
си
в един свят на живота, никакъв страх няма
да
имаш.
После казва апостол Павел: „Аз съм слаб
да
правя престъпления.“ Но той беше силен, с кон ходеше той
да
гони Христа и после казва: „Ще се похваля със своята немощ.“ Никой не е такъв, какъвто трябва
да
е.
Той трябва
да
бъде силен в доброто, слаб в правене на престъпления.
Апостол Павел казва: „Божията сила се показва в нас, когато престанем
да
правим престъпления.“ И когато престанем
да
правим престъпления, Бог се проявява във всичката
Си
сила в нас.
А когато сме силни и правим престъпления, Бог казва: „Правете вие престъпления, а Аз ще нося последствията.“
Ти
си
млад, после ти поникнат мустаки, почнеш
да
се радваш, че мустаклия
си
станал.
Но въпросът не се спира с мустаките, почва
да
ти се показва и брада, израства брадата, която показва, че умен
си
станал.
Израсне брадата, стане бяла, почваш
да
се прегърбваш.
И когато стане, вие ще виждате Христос във всеки един човек.
Станеш човек с голяма брада и престиж, но
си
загубваш силата и казваш: „Ще се мре!
Като дойде този Христос вътре във вас, вие във всеки един човек ще виждате Неговия образ.
“ Е, питам, защо ни са тая брада и тия мустаци, какво придобихме от мустаците и от брадата?
Няма
да
има човек, който
да
ви мрази, ако го разбирате и обичате.
Аз съм говорил, че мустаците, това са правила, по които младият трябва
да
живее, а брадата са правила, по които старият трябва
да
живее.
Кой човек може
да
ви мрази, ако вие сте готов
да
правите всичко за него?
Кой болен, кой сиромах, като му дадете знание и му уредите живота, ще ви мрази?
Никой не може
да
ви мрази, но всеки човек, когото вие подозирате и го спъвате в пътя, може
да
ви мрази.
Старият пък тегли от брадата, и той не знае защо.
Всичката мъчнотия седи в туй, как
да
убедим хората, че ги обичаме.
Младият, като
си
върти мустаците, изгубва
си
силата, а старият, като
си
тегли брадата, изгубва живота.
Най-първо ти трябва
да
убедиш
себе
си
.
Тогава ще дадете друго възражение: ами жените, които нямат мустаци и брада?
Ти не можеш
да
убедиш хората в любовта, докато
себе
си
не убедиш.
Те пък се занимават постоянно със своите коси.
Че, ако аз
себе
си
не убедя, че обичам хората, как ще убедя другите?
И понеже те имат по два мустака отзад на гърба, а мъжът ги носи отпред.
Това са пак символи.
Той искаше
да
изпълни Волята Божия, но
си
казваше: „Нещо ми не достига.“ Какво му не достига?
Още има неща, които не съм разбрал.“ Обаче един ден той отива при своя приятел, арменеца (той беше дрехар, и двамата живееха в Бургас) и му казва: „Слушай, приятелю, какво
си
седнал
да
шиеш дрехи на хората, пък аз съм седнал с търговия
да
се занимавам.
Трябва
да
знаем, че има един вътрешен живот и ако ние не разбираме закона на вътрешния живот, тогава външният живот, всички външни резултати ще бъдат криви и всички те ще се опълчат против нас.
Сега трябва
да
станем
да
проповядваме Словото Божие на тия хора и
да
им покажем пътя.“ Арменецът казва: „Аз съм готов!
Да
вземем съграждането на една къща.
Затварям дюкяна
си
.“ На втория ден българинът казва на
себе
си
: „Пеньо, чакай, чакай, така бързо не се решават нещата.“ Арменецът го разрешил въпроса в един ден.
Ако човек не знае как
да
съгради къщата
си
, то съградената къща ще бъде едно нещастие за него.
Но ако знае как
да
гради, ако е умен отвътре, той ще съгради една къща, която
да
бъде благословение за него.
Единият излиза от земята, но и гледа
да
има коренчета в земята – българинът, а арменецът е човек с „А“-то, туй „А“, то е минало вече през тази епоха.
Не трябва
да
се търси животът отвънка.
Външният свят не може
да
се разбере, докато човек не разбере
себе
си
.
Външният свят може
да
бъде ясен и разбран за нас, когато всичките наши органи, всичките сили, чувства и способности в нас тъй са докарани, в такова отношение, че
да
схващаме правилно работите.
Външният свят засега има само условията, а ние трябва
да
търсим живота и отвътре.
Хората може
да
ни обичат за нашия светъл ум, могат
да
ни обичат за нашето благородно сърце, за нашите благородни постъпки, каквото кажем,
да
направим.
Когато ние разберем и приложим в живота
си
туй частично, нашето бъдеще отчасти и до голяма степен зависи от това, зависи и от окръжаващите хора, с които ние живеем.
Един човек трябва отвътре
да
го познаеш.
Ние трябва
да
се свържем с всички добри хора по лицето на Земята, защото човек, между каквито живее, той или ще се освободи, или ще се ограничи.
Той може
да
те познава само ако те обича.
И ти можеш
да
го познаеш само ако го обичаш.
Ти никога не можеш
да
познаеш един човек, ако не го обичаш.
Ти не можеш
да
познаеш Бога, ако не Го обичаш.
Ти
си
крайно сиромах, ако не разбираш Божиите пътища; ти
си
крайно богат, ако разбираш Божиите закони и знаеш как
да
ги прилагаш, ако разбираш добре.
Но ако не разбираш законите, ще търсиш отвънка богатството.
Богатството отвънка няма
да
търсиш.
Но ще се върнеш при истинския
си
Баща и при истинската
си
Майка и ще кажеш: „Татко, искам Твоята Воля
да
сторя!
Доста слугувах на други господари!
Искам вече Ти
да
ми бъдеш господар!
“ Твоят Баща ще каже: „Радвам се, че
си
поумнял, добил
си
една опитност!
И когато ти почнеш
да
изискваш от един човек отвътре
да
те обича, ти осакатяваш неговата любов.
Не искай от никого нищо, а бъди готов
да
даваш.
Остави човека свободен, не искай нищо, защото ако той те люби, ако в него седи законът на Любовта, това, което ти трябва, той ще ти го намери и ще ти го даде.
Но ние казваме: „Просете и ще ви се даде.“ Бог е вътре в нас.
Следователно отвътре ще просиш.
Всички трябва
да
се върнем
да
приемем своето наследство, за
да
работим тъй, както Господ изисква.
Бог не може
да
ти даде нищо, ако ти не Го обичаш.
Сега вие мислите, че и без
да
Го обичате, може
да
ви даде.
Онзи, който те обича, може
да
ти даде нещо, но след като ти е дал хляб, не те ползува нищо, условия нямаш.
Хлябът е сложен отвънка, а този хляб изисква от тебе дъвкане, трябва
да
седнеш сам
да
ядеш – тогава ти ще познаеш доколко този, който ти е дал хляба, е добър.
И тогава, след като изядеш хляба, в теб ще се роди друга една мисъл:
да
му се отплатиш най-хубаво.
Значи след като ядеш, у теб ще се зароди едно приятно чувство и ти с любовта
си
отвътре, която ще излезе, ще благодариш, че ти е доставил удоволствието
да
бъдеш нахранен.
Ти вземеш хляба от фурната за 5 лева и мислиш, че
си
придобил нещо.
Не, по този ред на нещата ние сме далеч от самата истина.
Фурнаджията е благодарен само за 5-те лева, дето
си
му дал, а какви са твоите отношения към него, той не се интересува, нищо не иска
да
знае.
И ти нищо не искаш
да
знаеш.
Който Ме яде, ще има живот.“ Та, хлебарят трябва
да
приложи нещо от
себе
си
.
И онзи, който дава парите, и той трябва
да
вложи нещо от
себе
си
в парите.
Тия пари трябва
да
бъдат едно благословение.
И ако ти би открил една фурна, дето
да
продаваш хляб, и дойде само един човек и купи от твоята фурна, тия пари ще бъдат достатъчни за през целия ти живот.
Тия пари ще се размножават, навсякъде, дето се турят, ще бъдат като маслото на Елисей.
От посятото зърно не излиза една семка, от него излизат 60–70 зърна, а пък в по-ранните епохи житото е давало още по-голям плод.
Сега искаме всичкото благо
да
дойде отвънка.
Донякъде, наполовина, благото може
да
дойде отвънка, но половината на това благо трябва
да
дойде отвътре.
През пространството светлината иде отвънка, отвън пристига на Земята, но тази светлина иде от вътрешността на Слънцето, тя излиза, тъй
да
кажем, от вътрешността на Слънцето и носи своята сила.
Следователно, за
да
познаем Истината, ние трябва
да
търсим живота отвътре.
Чета в един вестник, където се казва, че един човек, колкото по е недоволен и повече страда, толкова е по-напреднал.
Че всички напреднали същества страдали.
Че, ако някой не иска
да
страда, нека иска от Бога
да
стане амеба.
И той поддържа, че амебите не страдат.
Действително амебите не страдат като хората.
Но като човек той трябва
да
приеме страданията.
Страданията в живота, това са условията, при които животът може
да
расте.
И при духовните, и при органическите страдания човек все се развива.
Физиолозите изяснявят този факт с това, че между вашата артериална и венозна кръв няма съответствие, или че артериалната система изпраща по-малко кръв.
Понеже клетките, от които е направен вашият организъм, не могат
да
се хранят редовно и вследствие на това заболяват известни органи, няма достатъчно храна, достатъчно кръв.
Венозната пък кръв носи големи нечистотии, които се набират по капилярните съдове и по причина на по-малко артериална кръв остаряват хората.
Ако човек имаше повече артериална кръв,
да
става постоянно пречистване, то човек би живял не само 120 години, а и 500, и 1000 години.
Но сега се задръстват тия системи и човек умира.
Тъй както един човек могат
да
го обесят, така и ние косвено се уморяваме чрез ядене.
Добро ядене е, когато храната може
да
се асимилира напълно.
Малко
да
се яде, но
да
се асимилира напълно.
И тази материя
да
се тури всичката на работа,
да
няма никакви излишъци.
Има едно правило, което казва, че благото на всички хора е и наше благо.
Да
допуснем, че ти виждаш, че някъде бесят някого.
Ти страдаш.
Питам: Защо страдаш ти?
Тогава и нашето благо е благо на всички, когато всички участвуват.
Ако ти страдаш, ако ти се мъчиш, какво ще принесеш на този човек?
Ако те не участвуват в нашето благо, то не може
да
бъде и тяхно.
Приближи се при човека и кажи: „Братко, дерзай, и
да
искат
да
те обесят, не могат
да
те обесят!
3.
Там ще бъде и слугата Ми
,
НБ
, София, 5.11.1933г.,
Тя не е само едно чувство, което весели човека, но тя е онзи велик Божествен импулс, който дава подтик на цялата природа, на цялото човечество, и този подтик, в края на краищата, със своята мощна сила ще подобри света.
Майката. Тя не е заинтересована, тя е вложила в сина
си
нещо, а кръчмарят нищо не е вложил.
Може
да
се минат хиляди години, но този подтик ще застави всички хора
да
се съгласят с този закон на Любовта.
Засега онези от вас, които сте влезли в това положение, говорите за любовта, но тази любов трябва
да
се разбере в много широк смисъл.
Това е не само за онези, които споделят вашите възгледи, но и за всички хора, които имат тази любов в
себе
си
– като ги срещнете, ще почувствувате, като че те живеят във вас.
И ако вие видите, че в тях се заражда една хубава идея, ще се радвате на нея като на ваша и ще му пожелаете успех, ще го поощрите.
Който знае турски, той ще разбере какво значи това, няма защо
да
превеждам тия думи,
да
правя филологически разбор.
Ако вие сте музикант и слушате друг някой, който свири по-добре от вас, вие ни най-малко няма
да
му завидите, но ще се радвате, че той свири така хубаво.
Това значи
да
живее в човека Божествената любов.
Философията е за философите, а за сегашното човечество се изисква една трезва, положителна наука, която
да
ни покаже пътя, по който те могат
да
работят и
да
имат известни постижения.
Това е едно от качествата и свойствата на Божията любов, че тя се радва на всичко добро в хората.
Под трезва наука разбирам такава, която
да
не внесе в ума на човека [никаква] суматоха.
На[м] необходим е подтикът на любовта, ние го имаме всички в
себе
си
.
Не
да
не внася мъчнотии... но не
да
не внася мъчнотии, но
да
не внася никакви противоречия,
да
не отрича нещата, т.е.
Всички хора имат този подтик в
себе
си
, само че в някои той е временен и постоянно се прекъсва.
да
не отрича живота, но
да
изнася явленията в живота.
Щом дойде този подтик и вкусите от него, вие се радвате, щастливи сте; щом този подтик се прекъсне, вие ставате нещастни.
Не е въпросът, че няма
да
срещне някое явление, което
да
не може
да
изясни, но ще знае, че принципът, който действува в това явление, е верен.
Докато този подтик е във вас, вие се радвате и се намирате под неговото влияние; щом го изгубите, ставате тъжни и цял месец трябва
да
мине, докато отново дойде във вас.
“ Това време и сега може
да
дойде – от вас зависи!
Ние се радваме, когато едно дете се роди, насърчаваме го
да
работи,
да
учи, казваме: „Дете се е родило.“ Но когато това дете порасне и един ден умре, ние казваме: „Умря този човек“ и ставаме тъжни.
Скръбта показва, че вие сте напуснали този подтик, но силата на Любовта не е престанала.
Ние не можем
да
свържем живота на детето с живота на стареца.
Когато се раждаме, радваме се; когато умираме, скърбим.
Щом ви напусне този подтик, това показва, че някой кюнец от вашата канализация се е пукнал и водата се е отбила.
Това показва, че ние не можем
да
намерим тясната връзка, която съществува между живота и смъртта, вследствие на което смъртта внася в нас едно ограничение.
И най-после, понеже смъртта ни заплашва, за
да
се избавим от нейните нападки, казваме: „Какво ни трябва
да
мислим?
Щом се смени този кюнец, водата пак ще дойде.
Я ни дай едно–две кила вино,
да
забравим всичко!
Онзи слуга, който търси този Божествен подтик.
Щом дойде животът, казваш: „Я дай една печена кокошка
да
си
хапнем!
Знанието е необходимо
да
познаваме във всеки даден случай кои хора са полезни заради нас.
Като срещнете един човек, още по лицето му трябва
да
познаете дали той е за вас.
Като говоря за печената кокошка, онези, които са вегетарианци, ще кажат: „Не е право това.“ Не е право
да
се поддържа идеята, че месоядството трябва
да
съществува.
Няма по-хубаво нещо от това
да
срещнеш един добър човек.
Питам: Кога хората са се научили
да
ядат месо?
Добрият човек същевременно е умен, талантлив, той има всичко в
себе
си
.
Като те срещне, ти ще получиш от него всичко даром.
Щом природата е допуснала месната храна, това показва, че тя
си
е имала някаква крайна цел, някакъв краен замисъл.
Било е време, когато на хората е било позволено
да
ядат печени кокошки, както сега на нас е позволено
да
ядем ябълки и круши.
Той ще мине и замине покрай тебе, без
да
ти остави адреса
си
.
Но ние влизаме в една нова фаза, в която не е позволено вече
да
ядем месо.
И ако пък ти даде[ш] адреса
си
, той ще те посети.
И бъдещите моралисти ще пишат: „Не е позволено на хората
да
ядат месо!
Той дава всичко даром.
Но сега съвременните хора искат
да
им се даде всичко даром, те искат спрямо тях всички
да
бъдат добри.
Съвременните учени, които се занимават с този въпрос, намират, че всички млекопитающи, както и рибите в моретата, както и птиците, всички носят в
себе
си
зараза.
Аз обяснявам тази зараза по следния начин: когато едно млекопитающо животно се заколи, то изпитва в
себе
си
такъв ужас, такъв страх, вследствие на което в неговия организъм се образува една от най-опасните отрови, която се отразява вредно върху човешкия организъм.
Това е положението на господаря.
Ако се заколи едно прасе или едно агне, то оставя в организма
си
тази отрова и тя после се предава на хората.
Всеки господар изисква слугата му по отношение на него
да
бъде добър, честен, изпълнителен, справедлив, точно
да
изпълнява заповедите му – каквото каже,
да
стане.
Да
, каквото каже господарят-слънце,
да
стане.
И ако бялата раса продължава
да
се храни по този начин, много лошо ще бъде за нея.
Разбира, но каквото каже господарят-слънце
да
стане, не става.
Всички казват, че от хигиенично гледище бялата раса върви към израждане.
Какво може
да
направи един глупав човек?
Аз не казвам, че върви към израждане, но към един неестествен живот, който може
да
се измени.
Вследствие на този неестествен живот невидимият свят е изпратил житото, царевицата и другите зърнени храни
да
заместят месото.
Вие трябва
да
бъдете много умни,
да
постъпите като онзи чакръкчия във Варненско.
На един турски паша жената, ханъмката,
си
изкълчила крака и трябвало
да
се намери лекар
да
ѝ намести крака, но без
да
я пипне.
Тези растения заместват месната храна, правят я по-разнообразна и по този начин ще убедят хората, че растителната храна е по-износна, по-икономическа и следователно по-достъпна за всички хора, даже и за най-бедните.
Невъзможно било
да
я пипне някой.
Когато самите държави се убедят в това и разберат, че то е за благото на техните поданици, те ще вземат предвид това, което учените поддържат.
За тази цел той търсил един, втори лекар и не могъл
да
намери такъв, който
да
намести крака на ханъмката, без
да
я пипне.
И ние оставяме тези възгледи настрана и се силим за онова, което съществува в природата.
За нас е меродавно онова, което в този момент природата твори.
Пашата го извикал и му казал: „Моята ханъма
си
изкълчи крака и сега трябва
да
се намести.
И ако трябва
да
се проповядва един морал, за нас не е важно как са живели хората преди 2000 години, нито преди 100 години, но как живеят днес, какви вярвания трябва
да
имат днес.
Ти наемаш ли се
да
го наместиш така, че никак
да
не пипнеш ханъмката?
Те не ни интересуват, но въпросът е нашите вярвания, които имаме днес, трябва
да
съдържат нещо повече от вярванията, които сме имали в миналото, защото днес сме малко повече израсли.
До времето на Христа се е проповядвало учението: „Око за око, зъб за зъб“, но Христос казва: „
Да
, в миналото учението „Око за око, зъб за зъб“ беше валидно, но сега Аз проповядвам
да
не се противите на злото.
Ако ти ударят едната страна, дай и другата.
– „Имам.“ Тогава ще държите този кон 3 деня гладен и жаден и след това ще го доведете при мене.“ Пашата заповядал на слутите
си
да
изпълнят съвета на този прочут чакръкчия.
Ако ти искат едната риза, а имаш две, дай едната.
И ако искат
да
отидеш с тях един километър път, иди четири километра.“ Това е учение, точно противоположно на Моисеевото.
След изтичането на това време извеждат коня навън и викат чакръкчията.
Последният започнал
да
дава храна и по малко вода на този гладен и изжъднял кон.
Той ще каже: „Ако срещнеш противника
си
, не му давай една плесница, но го целуни веднъж, дваж, а на онзи, който проповядва „Око за око и зъб за зъб“, дай две целувки.“ Ако това учение се приложи по буква, знаете ли какво противоречие ще създаде между хората?
Като почнал
да
яде и
да
пие вода, конят започнал
да
се разширява и по този начин дръпнал крака на ханъмката, която била върху коня, и кракът се разширил.
Ако някой рече
да
приложи Христовото учение по буква в най-новия смисъл и срещне някой, който го удари по едната страна, той няма
да
му даде и другата
си
страна, но ще го целуне.
С разширяването
си
той се наместил.
Ако една жена даде двете
си
страни на противника
си
да
ги целуне, какво ще каже мъжът на това отгоре?
Според сведенията за този случай, казва се, че пашата подарил този ат на чакръкчията, но го запитал: „Ти отде владееш това изкуство?
“ – „Наследил съм го.“ След това, за
да
покаже на пашата, че голямо изкуство има в ръцете
си
, той казал на пашата
да
заповяда на слугите
си
да
му донесат една голяма стомна.
Кое е по-добре: мъжът
да
целуне една жена или както е било досега и в близкото минало даже,
да
извади от джоба
си
едно шишенце със сярна киселина или с азотна киселина и
да
напръска тази жена по лицето?
Ако мъжът види, че жена му дава едната
си
страна на някой мъж
да
я целуне, той ще каже: „Как
си
позволяваш това нещо?!
Тогава чакръкчията му казал: „Тури стомната във водата и я удряй с всичка сила в земята.“ Слугата направил както му било заповядано.
“ Ако пък жената
си
даде и двете страни на някой мъж
да
ги целуне, мъжът ще каже: „Колко
си
нахална!
Как не те е срам даже и двете
си
страни
да
ги дадеш
да
ги целуват?
И в това положение той започнал отвън на чувала
да
пипа с ръцете
си
счупените части на стомната и
да
ги намества една до друга, всяко на своето място и възстановил цялата стомна.
Тогава пашата го хваща и му казва: „Ти
си
изпратен от Бога, голям майстор
си
!
Ние твърдим, че всички хора са чада Божии, че Бог е наш Баща.
Та, и вие трябва
да
поставите вашата ханъмка на кон и
да
я изцерите, без
да
я пипнете.
Счупената стомна в природата трябва
да
я наместите така, но за това изкуство трябва
да
имате.
Казвам: В когото и
да
вярват хората, принципът е един и същ.
И Буда е проповядвал за Единия Бог и сега който дойде, пак ще проповядва за Единия Бог.
Сега аз ни най-малко не искам с това
да
обезценя вашите вярвания.
Питам: Ако наистина сте убедени, че имате един Баща, тогава защо е грешно от това гледище братя и сестри
да
се целуват?
Вярванията, които имате сега, са на мястото
си
, те са добри, но понеже животът е прогресирал, вашите минали вярвания не са за сега, не са за този живот.
Че вчера сте яли, това е друг въпрос, но и днес трябва
да
ядете.
Вчерашната храна е била хубава, но днес нова трябва
да
ядете.
Защо не е позволено мъже и жени
да
се целуват?
Какво е писано преди 2000 години, то е друг въпрос, но днес трябва
да
имате такива вярвания, които
да
ни по[д]игнат в тази истина, която
да
ни освободи от сегашните терзания.
Значи, всички хора още не са родени от Бога.
Сегашните хора се терзаят, не могат
да
спят вечер, но трябва
да
взимат наркотически средства и така
да
заспиват.
Един европейски (еврейски – В разчетената стенограма двете думи са написани една над друга.) цар се оженил за една млада княгиня.
Един българин, наш познат, разправяше една от своите опитности из семейния
си
живот.
Той често се поскарвал с жена
си
.
Един ден, както се разхождал със своята млада жена, сестра му го вижда на пътя и го познава, но той не я познал.
Една вечер се скарал с жена
си
и не могъл
да
заспи.
Тогава той се отделил в своята стая и
си
легнал.
Вечерта, като се върнали дома
си
, жена му не иска нищо
да
му говори.
Не могъл лесно
да
заспи, трябвало малко
да
се успокои.
Тя го запитала: „Как можеш
да
си
позволяваш такива неща на пътя?
Като
си
лягал, той имал обичай като помисли нещо лошо за жена
си
,
да
си
глътне няколко глътки вода,
да
не се смущава.
“ Той я гледа, чуди се, но нищо не ѝ казал.
И тази вечер по обичай турил на масата, близо до леглото
си
, едно шише с вода –
да
пие от време на време по няколко глътки.
Като заспал, в съня
си
видял една крава около леглото
си
.
За
да
се брани от нея, той я ритнал с единия
си
крак и
си
казал: „Така ти трябва!
Случило се, че и младата царица имала изгубен брат, когото не виждала от много години и не знаела де е и какво прави.
“ Той чул, че нещо се сгромолясало, но в съня
си
помислил, че кравата паднала на земята и се обърнала с краката
си
нагоре.
Като станал сутринта, какво
да
види?
Царят вижда това и като се връща вечерта дома
си
, казва ѝ: „
Да
, разбирам сега, и ти
си
имала много любовници!
Масата се обърнала с краката нагоре, шишето паднало на земята, счупило се и водата от него се изляла навън.
“ Като дошли до обяснение, разбрали, че тя се целувала с брата
си
, който бил изгубен, той със сестра
си
, която също така е била изгубена.
Та, и вие много често насън виждате, че кравата се върти около леглото ви, бутнете я с крака
си
, но вместо нея, масата се обръща с краката нагоре, гарафата с вода пада на земята, но по този начин нищо не се постига.
Ние търсим причината за нашето нещастие там, дето не е.
Трябва
да
имаме живот, който
да
обяснява нещата с една велика вътрешна чистота.
Това са неговите разюздани мисли и постъпки спрямо неговата жена.
Те се въртят около него и му казват: „Ако ти не уредиш въпроса с жена
си
, тази крава може
да
те стъпче.“ – „Тъй ли?
Това, което носи в
себе
си
абсолютна чистота, това, което носи в
себе
си
абсолютна светлина, то е живот.
Да
обичаш другите хора, аз разбирам
да
ги обичаш така и толкова, колкото искаш и тебе
да
обичат.
Обичай и другите както
себе
си
.
Христос казва: „Дето съм Аз, там ще бъде и слугата Ми.“ Дето е господарят, там ще бъде и слугата.
Казват за някого: „Слуга е той.“ Когато казват за някого, че той е господар, разбират господин.
Че, кой не би желал
да
бъде при този, когото той обича?
И господарят слага, и слугата слага.
Или кой не би желал при него
да
бъде този, когото той обича?
В какво тогава господарят е господар?
Трудно ли е
да
бъде при вас този, когото вие обичате и
да
му слугувате?
Когато господарят яде, не е ли той слуга?
Трудно ли е на майката
да
бъде при детето
си
, което обича?
Когато господарят дъвче, не е ли и той слуга?
Който няма любов, той се чуди как майката издържа на всички прищевки и желания на детето.
Когато седнат на трапезата, и господарят, и слугата се хранят по един и същи начин.
Майката, която има любов към детето
си
, в тази малка форма тя вижда душа, която след време ще се прояви.
Има нещо, което различава господаря от слугата в даден случай.
В дадения случай душата на майката и душата на това дете живеят заедно.
Когато казваме „господар“, аз разбирам, че това, което той е направил, приел го е от Бога.
Затова майката е силна.
Това, чистото, което господарят е приел от Бога, той трябва
да
го яде.
Ако онзи, когото вие обичате, не може
да
живее във вас, т.е.
Под думата „слуга“ пък разбирам това, което той е приел от господаря
си
, трябва
да
го яде, като него.
неговата душа и вашата душа
да
живеят заедно, вие не можете
да
бъдете силни.
Значи господарят приема нещата направо от Бога, а слугата ги приема от господаря
си
.
Ако душата на Христа не живее заедно с вашата душа, как ще бъдете силни?
Аз уподобявам господаря на Слънцето, а слугата на Месечината.
Ако вие не можете
да
бъдете там, дето е Той, какъв слуга ще Му бъдете?
Казвам: Ако господарят не свети като Слънцето, господар ли е той?
Ако той има светлината на Луната, господар ли е той?
Това значи: нито крачка можем
да
направим, ако не сме с Христа.
За
да
бъдеш господар, ти непременно трябва
да
имаш светлината на Слънцето.
Това са нови определения за понятията „господар“ и „слуга“.
Дали е в църквата, дали в някой частен дом, дали в някое училище, безразлично, но там, дето има любов между двама души, там е и Христос.
Всеки има право
да
бъде господар. Кога?
Когато може
да
произведе в
себе
си
тази светлина.
Та, сега ние не трябва
да
туряме в ума
си
мисълта, че Любовта може
да
се прояви само в изключителни положения. Не.
Всеки трябва
да
бъде едновременно и слуга, понеже има нощ.
Любовта може
да
се прояви навсякъде.
И ние виждаме, че тя се проявява навсякъде в природата.
Значи трябва
да
има и Месечина, една по-слаба светлина, за
да
дойде сънят,
да
се създаде едно почивателно състояние.
И виждаме, че там, дето не очакваме нейното проявление, там се проявява тя.
При Слънцето не се спи, там трябва
да
работиш, а при Месечината можеш
да
си
починеш,
да
се обновиш.
Любовта не се срамува
да
се прояви, дето и
да
е.
Следователно слугуването е само временно състояние, когато човек добива сили в
себе
си
.
Господарят се изтощава, а слугата винаги се уякчава.
Като минава покрай някой грешник, тя го потупва по рамото и му казва: „Няма нищо, ще се оправят твоите работи, това е временно положение.“ Срещне някой невежа, тя му казва: „Не бой се, ще се подигне твоят ум.“ Срещне някой сиромах, казва ѝ той: „Закъсах!
И това може
да
се докаже, че слугите са по-силни от господарите
си
.
Не само във физическо, но и в умствено отношение слугите са по-силни от господарите
си
.
Господарят дава само заповеди, а слугата извършва тия заповеди.
Засега толкова, още ще ти се даде.“ Срещне учения, казва му: „Давай от своето знание.“
И каквото слугата върши, всичко това минава на името на господаря.
Сега ние казваме: трябва
да
бъдем достойни за любовта.
Христос казва: „Дето съм Аз, там ще бъде и слугата Ми.“ Според мене за господар в дома минава бащата, а за слуга – домакинята.
Че, ако ти
си
достоен, това е твоята заплата.
Бог, като ме види, че аз съм достоен за тази любов, трябва ли
да
ми плаща?
Веднъж съм излязъл от Бога, Той не може
да
не ме обича.
И аз не мога
да
не обичам Бога, от Когото съм излезнал.
За мене не е въпрос дали трябва
да
вярвам в Бога или не.
И щом няма
да
се женят, тогава няма
да
има нужда нито от жени, нито от мъже.
И Той ме обича, понеже ме е изпратил на Земята
да
уча.
Вие трябва
да
вземете тези мисли не в буквален смисъл.
Да
не обичам Бога, това е несъвместимо.
Това значи, че служенето на жената в тази форма, в каквато я виждаме днес, ще престане; и служенето на мъжа в тази форма ще престане.
Сегашните хора се съмняват и казват: „Кой знае дали съм излязъл от Бога или не?
“ Че, отде
си
излязъл тогава?
Едно време Христос е казал: „Който не се отрече от
себе
си
, не може
да
Ме последва.“ Какво ще каже днес, като дойде между хората?
Мислите ли, че ако Христос дойде днес между хората, пак ще им каже, че „Който не се отрече от
себе
си
, който [не] ненавиди майка
си
и баща
си
заради Мене, не може
да
бъде Мой ученик?
Мъжът ще носи светлината в света, а жената ще носи топлината.
Мъжът ще носи живота в света, а жената ще носи знанието.
Аз бих ви оставил сами
да
си
развиете тази тема.
При сегашното развитие дъщерите и синовете наследяват ума на майка
си
, а не ума на баща
си
.
Напредналите от вас, които вече 2000 години сте учили и сте разрешили този въпрос, какво ще кажете, ако Христос ви запита какво трябва
да
правите, за
да
бъдете Негови ученици?
Майката предава ума, а бащата предава своя характер.
Колко пъти трябва
да
се отрича човек?
Ако майката е умна, и синът ще бъде умен; ако майката не е умна, синът ще бъде осъден
да
носи лошите последствия на майчиния
си
ум.
Преди 2000 години вие се отрекохте от
себе
си
, отрекохте се от баща
си
и от майка
си
, какво ви трябва
да
се отричате?
Това показва каква роля трябва
да
играе майката при сегашните условия за развитието на ума в децата.
И от какво трябва
да
се отричате?
Тъй щото, ако знаем това, ако искаме
да
развием своя ум, своя манталитет, ние трябва
да
дадем ход на мекия елемент в
себе
си
, на девата, или с други думи,
да
дадем ход на човешката душа.
Днес всички вие сте от отречените.
Значи, за в бъдеще, мъжът – духът – ще носи светлината в
себе
си
, а жената – душата, девата – ще носи топлината, които са необходими като условия за вечния живот, за безсмъртието.
Преди 20 години той ви е давал горчиви хапове, правил ви е инжекции, но сега ще ви проповядва за хигиената на живота, за въздуха, за водата, за светлината, за храната.
И наистина, каквото [и
да
е] растене в света не може
да
стане без топлина, без живот.
Тъй щото, ако днес дойде Христос, ще каже, че трябва
да
се обичате.
Да
, но трябва
да
направите една програма как трябва
да
се обичате.
И никакво знание не може
да
се добие без светлина.
Няма по-мъчна наука в света от тази
да
се научите как
да
се обичате.
Умът и сърцето пък ще бъдат слуги на жената и на мъжа.
Лесно е
да
се обичате, но специфично
да
знаете как
да
предадете,
да
изявите своята любов към хората, към всеки едного отделно.
Но сега най-първо вие трябва
да
дойдете до положение
да
се убедите, че имате душа, имате и дух, и душа.
Някой път можете
да
уплашите човека с любовта
си
.
А пък от този въпрос именно зависи цялата съдба на човека.
Докато ти мислиш, че
си
едно слабо, беззащитно същество, което няма кой
да
защищава и докато ти очакваш свободата
си
само от хората, питам: какъв дух и каква душа
си
?
Друг ми казваше: „Оставете се, не искам хората
да
ме целуват.“ – „Защо?
Като четете Стария и Новия Завет, ще срещнете там стихове, в които се казва, че
да
уповаваш и
да
разчиташ само на хората, това е най-голямата грешка, която човек може
да
направи в живота
си
.
“ – „Остави се, като ме целуна, че половин час ми държа устата
си
до моите, изсмука ме.“ Казвам: Може би този човек пет минути
да
го е целувал, но нему се е сторило половин час, така много се е изтощил от тази целувка.
Или ако поставиш своето бъдеще в ръцете на хората, че в каквото те вярват, и ти
да
вярваш или каквото те правят, и ти
да
правиш, ти се намираш на един опасен път.
Кога можете
да
целувате човека?
Да
ви кажа един пример.
Когато срещнете един човек, който
си
е изкълчил крака и умира от болки, вие можете
да
се приближите
да
него и
да
го целунете и от тази целувка болката му трябва
да
утихне.
Ние отиваме много далече.
Тази целувка е на място, защото, като целувате човека, вие му предавате нещо.
Природата определя: има два вида хора в света – едни живеят лош живот, други – добър живот.
А тъй, някого нито корем го боли, нито кракът му е изкълчен и вие ще отидете
да
го целувате.
Казвам: Така живее светът, но за в бъдеще светът няма
да
живее както сега.
При това положение коремът ще го заболи, без
да
го е болял.
Та, казвам: Ние поставяме господаря и слугата като въпроси за разрешение.
Тази целувка не е на мястото
си
.
Умният човек трябва
да
разбира своето място като слуга в света.
Той може
да
се научи.
Иначе на теория лесно се развива християнството, лесно се проповядва символът на вярата, но това са теории.
Ако той може
да
се научи как
да
слугува, той ще стане умен човек.
Хубави са тия неща, аз нямам нищо против тях, но всички религиозни теории са приятни на времето
си
и полезни са на времето
си
, но сега отчасти само са полезни.
Всички трябва
да
схванем настоящето, в което живеем.
Има известен род мрави, които ходят
да
крадат от другите и по този начин стават зависими.
Те са войнствени и ако им отнемете слугите, те ще дойдат
да
отнемат яйцата на тези мрави и по този начин ще ги направят слуги.
Казвате: „Едно време как са живели хората.“
Да
, едно време е било много добре, но това, което е било едно време, сега вече е минало.
Казвам: Каквото и
да
е нашето положение, докато има кой
да
ни слугува, ние няма
да
придобием много нещо.
Понеже Бог днес създава всичко ново, казвам, че и любовта сега е влязла в света в съвършено нова форма.
Ако детето очаква постоянно на майка
си
тя
да
му слугува, какво ще прави то един ден, когато майка му умре?
И в това отношение всеки човек, който влиза в света, трябва
да
знае как
да
предаде Божествената любов.
Та, при сегашното състояние на човешкото развитие ние трябва
да
определим в какво седи силата на слугата и
да
определим психологически добрата страна на слугуването.
И това изкуство трябва
да
подкваси старата наука, старата религия, старата музика, старата социология, всички науки трябва
да
се подквасят с великото изкуство на любовта.
Природата, в която живеем, е най-добрата слугиня, заради което тя има голямо отвращение към господарите.
Семейният живот, както и отношенията на всички хора трябва
да
се подквасят с тази велика наука за предаване на Божията Любов, на този велик Дух и тогава едва ще имаме ново общество, нови отношения между хората, ново разбирателство.
Като чуе, че някой е господар, тя се нахохори насреща му като някоя мечка.
И тогава вече ще можем
да
говорим за новото.
Тя не може
да
търпи господарите.
Тогава тя казва: „Този е от моята категория.“ Обаче като чуе за господар, тя казва: „Аз имам един господар, повече не признавам.“ Този господар откъде дойде?
Тя знае, че двама господари влизат в стълкновение и се чуди как
да
премахне единия от тях.
Тя казва: „Щом двама господари се срещнат, непременно ще произлезе някакъв скандал.“ Кой прави скандалите?
Господарите. Слугите се бият по заповед на господарите
си
.
Когато двама заповядват вкъщи, слугите се бият помежду
си
.
Когато домът се раздели, че и мъжът стане господар, и жената стане господар, тогава се явява спор между слугите, защото и двамата им заповядват.
Да
оставим това външно стълкновение настрана, но някога човек дохожда до стълкновение със
себе
си
, че съвършено се раздвои, започва
да
воюва със
себе
си
.
Един ти казва
да
направиш така, друг ти казва
да
направиш така, а ти казваш: „Няма
да
направя!
“ После ще го направиш, след това казваш, че няма
да
го направиш и така се разделиш в
себе
си
.
Най-после казваш: „Не зная какво
да
правя.“ Какво става най-после в тази борба?
Вследствие на това вътрешно психическо стълкновение в човека се явяват ред болести.
За
да
бъдат нещата достъпни, те трябва
да
бъдат интересни.
Та, в сегашния век трябва
да
се образува едно общество, в което хората
да
се хармонизират, както тоновете в едно пиано или в някой инструмент
си
хармонизират.
В природата съществува едно особено изкуство – на най-голямото усилие, на най-голямото затруднение.
Ако не
си
хармонизират, викат специалисти, акордьори, които акордират пианото.
Природата е гледала
да
направи нещата интересни за всички живи същества.
По същия начин трябва
да
има едно общество, което
да
акордира хората.
Тя няма предвид само една категория живи същества, но всички категории.
Като се разгласиш, ти ще намериш някой от това общество, който
да
те акордира, като му заплатиш за работата.
Даже и природата среща голямо затруднение, когато представя нещата в тяхното голямо разнообразие.
Запример, в едно общество има хора, които могат
да
акордират мъжете и жените, когато не се споразумяват помежду
си
.
Никога в природата едно и също явление не се извършва по един и същи начин.
Мъжът се плаши и жената се плаши, настръхнали им косите, не могат
да
се споразумеят.
Във всичките ѝ форми не можете
да
намерите две същества, които
да
си
мязат.
Тогава какво трябва
да
направят?
Жената ще отиде при някоя своя другарка, която е много смела, разумна, добра жена и ще я накара
да
положи ръката
си
отстрани на главата ѝ.
Няма
да
се мине половин час и тази жена ще утихне.
В природата съществува крайно разнообразие, две неща няма еднакви.
И страхливият мъж ще намери свой другар – смел, добър, решителен мъж, и ще го накара
да
тури ръцете
си
отстрани на главата му.
Сега ние различаваме човека като мъж и като жена, разделен в своите полюси.
Той ще се насърчи и ще се нагласи.
Светлина, която не може
да
се пречупи, поляризира се, образува полюси.
Та, ако има кандидати от вас за акордиране, нека се обадят.
И тогава се задава въпросът: Какво може
да
стане с мъжа и с жената?
Засега те са разделени на полюси, но за в бъдеще пак ще
си
дойдат на своето място.
Вече има покани за онези, които искат
да
си
дадат кандидатурата за тази служба.
И в природата е така направено, че мъжът и жената живеят в едно тяло.
Който е без служба, нека подаде заявление за тази служба.
Ако е майстор
да
акордира, ще му се плаща по 500 лева за едно акордиране.
В природата е така, че жената дава директивата, а мъжът изпълнява.
Тогава те трябва
да
намерят други двама души, мъж и жена, акордьори, които
да
имат силно развита вяра.
Тези акордьори ще сложат ръцете
си
горе на главата и след половин час вярата ще се възстанови.
И тъй, 500 лева ще платиш
да
изгониш страха, 500 лева ще платиш за възстановяване на вярата.
Грешките се дължат на това, че мъжът се меси в работите на жената.
Той не следва правилния ход на събитията, как тя ги нарежда.
Под думата „жена“ аз не вземам формата на жената, но онзи, мекия принцип, слабия принцип и онзи, мощния, силния принцип.
И той ще тури ръката
си
горе на главата и след половин час този човек ще изпита любов към Бога.
За
да
разгледам една истина, която съществува в природата, ние ще я разгледаме широко, а не от тясно убеждение, от тясно гледище.
Освен това има начини, чрез които ленивите ученици могат
да
се заставят
да
учат.
Всеки човек
си
има свои схващания.
Това е наука, която може
да
се приложи.
И той
си
има право за това.
Има деца, у които може
да
се развие интелектът, умствените способности, любовта и т.н.
Но неговите схващания не са меродавни, те са частни схващания.
По този начин много хора биха могли
да
се лекуват и то при най-малките разноски.
Само
да
няма противодействуващи сили.
Сега ако речеш
да
направиш нещо, всички ще ти кажат: „Това не е вярно, онова не е вярно.“ Трябва
да
се направят 100 опита и на 100 опита колко трябва
да
бъдат сполучливи?
И те
си
имат право.
Та, в това отношение ние трябва
да
прилагаме.
Ако разгледаме поезията от преди 2000 години насам и сегашната поезия, ще видим, че те коренно се различават.
Когато
си
намерите приятел, винаги
си
намирайте такъв приятел, който
да
има контрасти с вас, който
да
има противоположни добродетели на вашите.
Когато завързвате приятелство с някого, вие гледайте
да
е такъв, от който можете
да
придобиете нещо.
Или когато влизате в едно общество, пак същият закон трябва
да
се спазва.
Разправяше ми един наш приятел, който слушал един концерт по своето радио, което имал в дома
си
, разправяше своите впечатления.
Ако един музикант иска
да
се развива в музикално отношение, той трябва
да
дружи с даровити музиканти, но не с амбициозни музиканти.
Там пял някой, но така силно, че някакъв вой се чувал, като че ли някакви същества излизали от пъкъла.
Музиката не трябва
да
бъде за него професия, но нему е приятно
да
срещне някой друг музикант и е готов
да
му даде нещо.
Даровитият музикант е всякога щедър, в него няма абсолютно никакво користолюбие.
Та, когато Христос казва на едно място: „Даром сте взели, даром давайте!
Та, сега
да
направя мисълта
си
малко по-ясна.
“, Той подразбира онова Божествено дарувание, което е дадено на човека.
Когато синът се връща тъй малко чакрък, пийнал, или когато мъжът се връща малко цъфнал, пил повече от обикновеното, това не ѝ се харесва, сърцето ѝ се стяга.
Понеже всички хора са носители, проводници на Божественото дарувание.
Кръчмарят пък се радва, че младият момък бил юнак, могъл
да
изпие по три оки наведнъж.
Когато човек има едно такова дарувание дадено, той не бива
да
го затвори в
себе
си
, но
да
го направи достояние – не на всички, но само на онези, които могат
да
възприемат туй дарование.
По този начин ние можем
да
си
помагаме в света.
Сега един човек може
да
ти говори за Бога, без
да
има тази любов в
себе
си
.
Онзи, който има това чувство на любовта в
себе
си
, като те срещне той, ти ще почувствуваш тази любов, без
да
ти говори за нея.
Той ще ти говори за съвсем други работи, но ти ще почувствуваш, че в него живее Божествената любов и се проявява във всичките му постъпки.
Да
, юнак е този човек.
Ако не беше юнак, нямаше
да
изпива по 3 кила вино.
Майката съжалява, защото вижда какви ще бъдат последствията от това юначество.
Синът ѝ ще почне
да
се връща с пукната глава.
“ Божествената любов може
да
се чувствува само, но не и
да
се разправя.
С това
си
юначество той ще почне
да
върши неща, които не са толкова разумни.
За Божествената любов апостол Павел е дал малки обяснения в 13-а глава, Първо послание към Коринтяните.
Та, и вие понякога разглеждате въпросите както кръчмарят ги разглежда.
Та, казвам: Когато взимам думата „любов“, аз разбирам онази космическа сила в света, която може
да
тонира човешкия организъм.
Любовта, даже и в своето ниско проявление, тя е онази сила, която хармонизира всички органи и дава импулс на човешкия живот.
Някога разглеждате въпросите както майката ги разглежда.
Любовта става причина за идването на светлината, на топлината, за науката, за хубавите отношения, за всичко в света.
4.
Слушане отвътре. Какво да направиш
,
ООК
, София, 8.11.1933г.,
Някой път големината и дебелината на предметите раждат големи недоразумения.
За пример [дадеш] една малка ябълка на едно дете и то е недоволно, дадеш му една голяма ябълка и то е доволно.
Когато бащата, майката и детето тръгват за един път, то някой път, бащата и майката, като чакат своето дете, най-после тръгват и казват: „
Да
ни стигне отподире.“ Някой път ние имаме следната опитност, някой път вие усещате, че Господ ви е оставил.
Защо това дете е недоволно, като му дадеш малка ябълка?
Вие сте се захласнали някъде и Господ
си
върви по пътя.
И вие трябва
да
стигнете отподире.
Това са все човешки страдания.
Някой път малкото дете е за предпочитане, защото в него има повече дарби, повече заложби.
Ти казваш: „От време вярвях, а сега вярата ми е по-слаба.“ Това е една временна обстановка, която трябва
да
изтълкувате другояче.
Някой път човек може
да
е голям, но няма никакви заложби.
Закъснял
си
по пътя, прегрешението ти не е голямо.
Може
да
се образува приятелство между хората, но ако това приятелство, което се образува, не може
да
даде един добър резултат, какво може
да
очакваш?
Но закъснял
си
малко, похапнал
си
, попийнал
си
, но твоите ближни не са те чакали и са отминали.
Ако ти следваш 12 години и нищо не може
да
научиш, каква полза има от това?
Ти трябва
да
ги стигнеш.
Сега аз ви привеждам този пример, за
да
се освободите от някои безпокойствия, които ще се вмъкнат в душата ви.
Ако ти
си
религиозен човек, ако
си
пастир на една видна църква в света и нищо не
си
придобил, какво се ползуваш?
Казвам: „Нищо от това.“ Гледам слънцето, реката и пр.
“ – Придобил
си
знание.
Когато ти гледаш слънцето, ти, в дадения случай, трябва
да
приемеш богатствата, които слънцето ти отрежда.
Ти
си
бил млад.
Да
допуснем, че вие сте болни.
Учил
си
се.
Свършил
си
до пълна възраст.
В слънчевата светлина има блага за тебе, ти
си
сиромах.
Даже твоята сиромашия има връзка със слънцето.
В неприятните работи, които
си
преживял, знанието, което придобиваш, то е печалбата.
Да
кажем, че имаш 100 килограма лук, арпаджик.
Ти
си
беден човек, но ако
си
умен, ти знаеш, че тази година ще има благоприятни условия за търговия, за лука.
Като заминаваш за другия свят, няма
да
имаш нито една стотинка, нито един косъм, всичко, което имаш в света, ще го оставиш тук.
Килото струва 10 лева, като посадиш 100 кила лук, колко килограма може
да
извадиш.
Какво ще вземеш със
себе
си
?
Тук има земледелци от един килограм арпаджик колко килограма лук се изважда?
Ще вземеш нещо със
себе
си
, ще имаш една придобивка.
(– Средно 100 килограма, а някой път 50 килограма.)
Да
кажем, че се добива от едно кило, 100 кила, по 100 лева правят 100 000 лева.
Знанието ще носиш със
себе
си
.
Да
ви дам един пример, апостол Павел казва: „Ако ни се разрушат земните домове, имаме домове неръкотворени“.
Да
допуснем, че
си
в една държава и като те изгонят от нея, ти имаш надежда, че ще отидеш в друга.
Сега може
да
ка̀жете: „Защо Господ ме е създал при тези неудобства?
След като те изгонят от едно место, ти ще отидеш в по-хубава къща, отколкото тази, в която
си
обитавал.
“ Помнете следното: Това разположение, което имате във вашето сърдце и вашата воля, в дадения случай, това е най-доброто, което Бог може
да
ти даде.
В бъдеще няма
да
бъде това, но в сегашния случай, то е най-доброто положение, при което може
да
се намериш.
Това положение няма
да
остане във век и веков такова.
В следующия момент може
да
бъде пак най-доброто и т.н.
Да
ви наведа, във връзка с това, на една мисъл.
Но ти
си
все недоволен.
Това е защото не
си
използувал тези условия, които са ти дадени.
Нашата земя не може
да
се дели, земята
си
остава винаги една.
Бъдете доволни от разбиранията
си
.
Могат
да
се наплодят други земи като нашата земя, но тя ще
си
остане все една.
Да
допуснем, че вие сте неразположен и казвате: „Нямам любов.“ Какво подразбираш под думите: Нямам любов?
Но нещата върху нея могат
да
се размножават.
Щом нямаш любов, ти
си
вече болен.
Хората могат
да
се размножават.
Но земята
си
остава една.
Те ще те доведат в един крив път и ти ще бъдеш слаб, няма
да
свършваш работите
си
добре.
Върху тази единица – земята, могат
да
станат много други явления, но земята ще
си
остане все една и съща.
Тя не може
да
се разедини.
Не може
да
има две земи, три земи, пет земи и т.н.
И тогава няма
да
има добри постижения.
Когато ние говорим за единицата, подразбираме това, цялото, от което нещата стават, но то
си
остава едно и също.
Ако ние спънем сърдцето
си
и ума
си
, то какво ще добием?
Сега трябва
да
има нещо във вас, което не се дели.
Не спъвайте сърдцето
си
и ума
си
и волята
си
.
Може
да
е дошла една мисъл в тебе, която не е твоя.
В тебе трябва
да
има една основа, която не се дели.
Защото ако тази основа се раздели, ти няма
да
имаш едно истинско понятие за нещата.
Може
да
е дошло едно желание в тебе, което не е твое, остави го на страна.
Може
да
е дошла в тебе една крива постъпка, остави и нея на страна.
Тя сама остава във всички условия една и съща.
Та трябва
да
дойдете до нещо неизменяемо във вас, нека са външни неща, защото те ще се изменят.
Да
кажем, че един ден имаш една лоша мисъл.
Прекарваш някое свое прераждане, което може
да
си
преживял преди 100, преди 1000 години и ти го прекарваш сега в един ден.
А някой път ти
си
радостен, ти толкова преживяваш един цял живот в един ден.
От твоето минало на страданията и от твоето минало на радостите ти ще извадиш твоето настояще.
Има примеси.
В онзи, лошия живот, лошия ден, когато дойдат в тебе лошите мисли, веднага ще гледаш
да
пресъздадеш от този ден, настоящето.
Да
пресъздадеш нещо хубаво.
Вие сега казвате: „Как може
да
бъде така, животните
да
бъдат по-жестоки от хората?
И тогава може
да
получиш хубава перспектива за бъдещето.
Всички лоши събития, всички лоши работи в твоите минали съществувания, ти ги събери, не ги пъди, но ги впрегни на работа.
Всички вие трябва
да
бъдете учени, както съвременните изобретатели.
Например, когато хората са впрегнали най-първо водата, като работна сила, на животните не е дошло на ума
да
си
направят воденици или вятърна мелница, а човек е впрегнал вятъра на работа.
По същия начин човек е впрегнал силата на па̀рата, на електричеството, на по-тънките сили в природата.
Също така и ти трябва
да
впрегнеш лошите мисли и лошите желания
да
ти вършат работа.
Трябва
да
имате една ясна представа, от какво произтича злото в човека.
Злото в човека произтича от това, че ти
си
измътил нещо, което
си
мислил, че е светия.
Ти мислиш, че едно яйце е светия, искаш
да
му дадеш живот и
да
го излюпиш.
Ти казваш: „Аз съм мислил много добре.“ Ти
си
мислил много добре, но
си
нямал знание.
Ти казваш: „Трябва
да
разбираме хората.“ То е изкуство,
да
знаеш как
да
обичаш човека.
Когато човек е гладен, какво добро трябва
да
му направиш?
Писанието казва: „Всичко онова, което се случва, на тия които обичат Бога, ще бъде за тяхно добро.“
Можеш
да
му дадеш една добра дреха, шапка, обуща.
Каквото и
да
му направиш, той всякога ще бъде недоволен от тебе.
Той ще каже: „Аз съм гладен, умирам, а пък той ми донася тези дрехи.“ Може
да
му донесеш някой ключ, някоя златна верижка, някой часовник, но той е все недоволен.
Някой казва: „Защо е съгрешил Адам?
Казваш: „С нищо не мога
да
му угодя.“ Той нищо не ти казва, но е недоволен.
Най-после ти казва: „Не ми трябват тия неща, а хляб ми трябва.“ Дай му едно комаче хляб и го остави.
„Каквито условия и
да
ми даваш, аз няма
да
използувам благото, което
си
ми дал“, казва той.
Ти искаш
да
знаеш защо съгрешил Адам.
Да
кажем, че една млада мома иска
да
знае защо е съгрешил Адам.
Господ ще ѝ даде обяснения.
Тя ще се влюби в един млад момък и няма
да
може
да
живее с него.
Ти ще го умориш от големите блага, които му даваш.
И тогава Бог ще ѝ каже: „Защо
да
не можеш
да
живееш с него, нали го обичаш!
Приел
си
от забранения плод.
Бог е толкова умен, че Той ти дава, за дадения случай това, което ти трябва.
За следующия момент, Той ти оставя едно желание, как
да
го искаш.
Тя не обича този
си
мъж, понеже обича другиго.
Пак
да
искаш
да
го задоволиш.
В дадения момент, ти
си
задоволен, но окото ти е недоволно.
И казва: „Аз искам
да
живея за Бога.
Защо не ти дава Бог и за утрешния ден.
Ти искаш Той
да
те осигури и за утрешния ден.
“ А тя
си
има вече един друг Господ, тя вече го е намерила.
Природата ни осигурява само за един ден.
И после, в религиозните хора има следното: Една мома може
да
е в религиозно общество, влюбила се е тя в някого.
Като ядеш, ти
си
осигурен.
Закон е, че щом имаш едно ядене, то всичките последующи яденета ще дойдат.
Ти искаш
да
знаеш защо Адам съгреши.
Всяко ядене ще дойде на времето
си
.
Съгреши, понеже престана
да
люби Бога.
Та нашето недоволство произтича от факта, че ние искаме
да
се осигурим.
Сега като ви казвам тези неща, някои от вас може
да
изтълкувате нещата другояче.
Че щом те обича Бог, не
си
ли ти осигурен?
Целта ми е
да
ви дам едно разбиране за вътрешния живот.
Каква по-голяма сигурност искаш.
Погрешката, която младата мома или младият момък могат
да
направят е следната: Младата мома казва: „Не го обичам.“ Не го обича, понеже другиго обича.
Сигурността не е нещо външно, то е едно вътрешно отношение.
Какво трябва
да
се прави?
“ – Няма
да
бъде нищо.
Какво трябва
да
прави?
Той напуща първата
си
жена и се оженва за втората.
Не е лесна работа това,
да
се напусне жената.
Рибите са голи във водата.
Та казвам сега, може
да
пренесеш тези неща от външния свят във вътрешния.
Когато отиваш
да
се чистиш в банята трябва
да
си
съблечеш дрехите, нали?
Тези работи ти не може
да
ги обичаш.
И докато в съзнанието
си
не станеш гол, ти не можеш
да
се очистиш.
Ти една ябълка може
да
обичаш докато тя съдържа в
себе
си
красота и хранителност.
Адам и Ева бяха голи.
Защото не ме обича.“ Човекът ще ѝ каже: „От твоята семка, като поникне ново дърво и даде пак ябълки, пак ще ги обичам.“ Този закон е: Гдето е текло, пак ще тече.
Адам и Ева, след като се окаляха, погрешката им беше, че не отидоха в банята,
да
се окъпят.
Те, преди
да
дойде Господ, можеха
да
отидат в банята
да
се окъпят.
Те чакаха Господ
да
ги види окаляни и
да
ги пита защо са окаляни.
А пък трябваше
да
отидат в банята,
да
се окъпят,
да
се вчешат и
да
се облекат.
Ти казваш: „Хората не ме почитат.“ Хората не те почитат, защото
си
осиромашал.
Не осиромашавай!
И понеже Адам и Ева не се окъпаха в банята, изпъдиха ги из рая.
Ти казваш: „Хората не ми обръщат внимание.“ – Защото
си
изветрял.
Сега законът е: Всеки има възможност
да
се окалва.
Но трябва
да
се знаят методите.
Някой проповедник казва на някого: „Не трябваше
да
грешиш.“ Или му казва: „Не трябваше
да
се подмладиш.“ Но трябва
да
се знаят методите за това.
Щом сме на земята, при тези условия, може
да
има окалване.
А трябва
да
се знаят методите на положителната страна на живота.
Та, при хубавите условия няма опасност
да
се окаляте, но при дъждовно време ще се окаляте и оттатък ще минете.
След всяка погрешка ще претърпиш известни страдания.
Всяка една направена погрешка вие трябва
да
изправите.
Трябва
да
отидете на баня.
Да
кажем, че ти имаш един син и една дъщеря в къщи, в семейството
си
.
Синът ти е трети член на семейството, какво трябва
да
направиш, за
да
го направиш щастлив?
И ще платиш на баняджията
да
те пусне в банята
да
се омиеш.
– Трябва
да
го ожениш.
Женитбата означава следното: Имаш син, трябва
да
го пратиш на училище.
Трябва
да
създадеш някаква работа за неговия ум, за
да
прогресира.
А ако това дете го оставиш в къщи и се опасяваш
да
не му се случи нещо лошо, ти ще му напакостиш.
Кой човек не би дал 20 лева, за
да
го задържат на служба!
Трябва
да
му се създаде работа.
Да
го изпъдят по-хубаво ли е?
Да
допуснем, че имаш един приятел, какво трябва
да
направиш?
За
да
запазиш своето приятелство, никога не трябва
да
криеш, никога не трябва
да
имаш една посторонна мисъл, която
да
скриваш от приятеля
си
.
Направил една погрешка, трябва
да
отиде на баня.
Не трябва
да
има в сърдцето ти нещо, което
да
криеш от него.
И той трябва
да
прави същото.
Сега
да
се повърн[а] към приложението.
Щом скриеш, то се явява вече едно отдалечаване.
Аз казах, че човек трябва
да
бъде послушен.
Онзи цигулар, който има своя цигулка, може
да
има най-добрия учител по музика.
Но той трябва
да
учи.
Послушанието значи
да
възприемеш, каквото ти каже,
да
го направиш.
Бог ще те остави свободен,
да
направиш така нещата, както ти
си
разбрал от слушането.
“ – Знание
си
придобил.
И тогава ще дойде външно разбиране, обективното, но няма какво
да
се смущавате от това.
Ти, като
си
пил вода, тая вода е заминала, но водата е оставила нещо в тебе.
Сега
да
ви дам едно правило: Никога не
си
сключвайте ръцете, защото тогава
си
носиш своето нещастие в
себе
си
.
Ял
си
, но и
си
добил нещо.
Такъв човек не може
да
разреши никога правилно нещата.
Трябва
да
имаш съгласие между всичките ти пръсти.
Ти
си
се окалял и ако не отидеш на баня, ще те изхвърлят навън.
Не трябва
да
има раздвояване в религиозния живот; не трябва
да
има раздвояване в знанието; не трябва
да
има разногласие в практическия живот, но единство трябва
да
има всякога в човека.
Ето защо трябва
да
се учите.
Вместо
да
сключваш ръцете
си
, може
да
ги спуснеш спокойно надолу.
Дойде някой
да
вземе от тебе, ти тогава кръстосваш ръцете
си
.
Няма
да
вземеш пред вид, че
си
се окалял, че [не]
си
разположен духом, че боледуваш.
Тези неща ще дойдат.
Няма нещо, което
да
не се подава на великият закон на Любовта.
Те са общи за всички.
И после се лекуват от раните, че някой човек го погребват, че правят панахида, че дават угощение за някое новородено дете и пр.
Аз превеждам тези неща, за
да
се изясни духовния живот.
На онзи свят знаят
да
свирят, и
да
пеят знаят.
Ти не знаеш нито
да
пееш, нито
да
свириш, нито
да
постъпваш както трябва.
Какво трябва
да
направиш на онзи свят?
– Или трябва
да
се запретнеш
да
учиш, или трябва
да
се върнеш на земята.
Та, за онзи свят, трябва
да
се приготвиш.
За онзи свят трябват умове, силни умове, чисти деца, които отиват
да
служат на Бога.
Да
използуват Божествените блага, които съществуват.
Като отидеш на онзи свят, като се пробудиш, ще кажеш: „Разбрах, че трябва
да
се учи тук.
Ще работя Господи, гдето ме пратиш, ще ида и ще уча!
Кое е по-хубаво
да
имаш – едно четно число или
да
имаш едно нечетно число?
Ти ще отидеш на онзи свят, щом
си
готов за него, като се върнеш, като блуден син в онзи свят и големият брат, като дойде, ще се посърди, като види разкаялия се блуден син.
Когато се жениш, трябва
да
имаш четно число, а когато раждаш деца, трябва
да
имаш едно нечетно число.
Но бащата ще му говори: „Синко, на тебе ти давам повече, но и брат ти ще дойде на тази трапеза.“ Та първото нещо сега е
да
се запретнете
да
учите.
Хубаво, похвалявам ви, но
да
дойде разбирането трябва.
Когато търсиш
да
се жениш.
Всичките противоречия в живота произтичат от незнание.
Тогава при жененето трябва
да
се тури една жена и един мъж, т.е.
само в числото две могат
да
бъдат щастливи.
Както и
да
се говори, по-мъчно се ходи вечерно време отколкото денем.
Но тези двама искат
да
им дойде още един другар – детето, което ще им дойде, то е нечетно число.
Като разберете четните и нечетни числа, ще знаете как
да
постъпвате.
За
да
бъде то щастливо, трябва му едно дете – четно число, трябва му едно сестриче.
При закона на Любовта, при закона на Знанието, ще знаете при всеки случай, как
да
постъпвате.
Сега аз няма
да
се спирам върху този въпрос.
Даже и когато човек има своя свят, вечерно време, пак може
да
се спъне.
Братът и сестрата, които се раждат в един дом, това е женитба.
Духовно е когато се раждат едно момче и едно момиче, а ако се раждат все момичета или ако се раждат само момчета, това е едностранчиво.
Важното е, че при сегашните условия човек трябва
да
се учи.
Та вие искате
да
знаете какво нещо е духовният живот.
НАГОРЕ