НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
632
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
632
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли
,
ООК
, София, 25.10.1933г.,
Бъдете доволни от този живот, който днес имате, за
да
придобиете бъдещия живот, който Бог ще ви приложи.
Ако имате една тлъста кокошка, тя представя от
себе
си
известно богатство и същевременно тя има шанс
да
живее по-малко време, отколкото, ако беше слаба.
Никога не бъдете користолюбиви,
да
кажете, че искате
да
бъдете като еди-кой
си
.
Вие обичате тази кокошка и я хващате
да
я заколите.
Не искайте
да
мязате на този, на онзи, но бъдете човек, доволен от живота
си
и работете върху
себе
си
.
Тя може
да
кряка, колкото иска, но вие я обичате и ще турите ножа на врата ѝ.
Не търсете анормалния живот, но търсете Божественото, което носи радост и веселие.
В случая тази мазнина е послужила
да
изгуби тя живота
си
.
Не искам
да
кажа, че с доволството
си
трябва
да
спрете додето сте стигнали, но вие още не оценявате това, което днес ви е дадено.
Та сега и вие искате
да
бъдете богати.
Хубава е тази идея, но вие трябва
да
разбирате условията, при които живеете.
Бъдещето зависи от този живот.
Вие трябва
да
знаете, богатството, което търсите, ще ви допринесе ли онова благо, което ви е необходимо или няма
да
го донесе.
Това, което сега носите, то ще се развие след хиляди години.
Ако богатството ви донесе благото, което търсите, то е добре дошло, но ако не го донесе, то не ви е потребно.
Някой казва: „Аз не искам
да
бъда богат!
Казано е: „Ако се не родите изново.“ Новораждането е влизане в една област, в която нашият Божествен живот ще вземе друга форма, но животът ще остане пак същия.
“ Вие трябва
да
знаете, дошло ли е времето
да
бъдете богати.
Да
допуснем, че всички хора искат
да
бъдат богати.
Какво трябва
да
бъде положението им тогава?
Бъдете благодарни, доволни и радостни, че имате този Божествен живот в
себе
си
.
Сега
да
преведем тази мисъл, за
да
може
да
се използува.
За този Божествен живот трябва
да
работим.
Като имам пред вид условията на живота, мъчнотиите, при които се намираме, както и икономическите условия на живота, вие се плашите и казвате: „Как може
да
се живее без пари?
За
да
дойдат добрите външни условия и
да
възкръсне този живот в нас и ние
да
възкръснем за него.
“ – Може
да
се живее без пари.
Казвате: „По-добре е
да
имаш двама слуги
да
ви [ти] помагат, отколкото сам
да
работиш.
Или за предпочитане е десет души
да
работят на нивата, отколкото ти сам
да
работиш.“ Така е, но имаш ли достатъчно храна и пари
да
платиш на тия работници?
Ще кажеш, че те трябва
да
работят от любов.
Да
, те ще работят сутринта от любов, на обед от любов, на другия ден вече няма
да
дойдат.
Ние обаче, имаме съвсем друг възглед по тези въпроси.
Гледам млади братя и стари сестри, млади сестри и стари сестри, какво правят.
Някоя сестра извади огледалото, погледне се и казва: „Остаряла съм вече!
“ Защо се оглежда тя?
Иска
да
се хареса, нищо повече.
Аз съм наблюдавал много стари баби и съм правил опити с тях.
Казвам на старата баба: „Бабо, огледай се в огледалото!
“ – „Няма какво
да
се оглеждам!
“ – „Не, аз имам едно особено огледало, в него се огледай, то вижда много добре.“ – „Дай тогава огледалото.“ Вземе огледалото, огледа се и казва: „Е, синко, каква бях едно време!
Като взимат китките от главите на момите, те мислеха, че ще им вървят работите добре.“ Ако някой от вас може
да
ми даде по-добро обяснение за взимането китките от главите на момите, аз бих желал
да
го чуя.
Та публиката ѝ даваше букети, в знак на одобрение на нейното свирене.
Тя свири, а публиката ѝ дава цветя, букети, то тези цветя препятствуват на пението, на свиренето.
Правилно е
да
се дадат тия цветя на другия ден, след като тя свърши свиренето.
По-добре е цветята
да
си
живеят.
От ваше гледище, с какво може
да
изкажете благодарността или признателността
си
към една певица или една цигуларка?
С какво може
да
замените цветята?
Ако на всички певци или музиканти се дават хубави круши, ябълки или други плодове, всички вестници ще почнат
да
разискват върху този въпрос, как
да
се замени даването на цветя с даване на плодове.
Има известни навици, известни характерни черти в хората, които мъчно могат
да
се поправят.
За пример, представете
си
, че ви дам като правило в живота, никога и никъде
да
се не почесвате, какво ще направите?
Кой от вас може
да
издържи на това правило?
Тъкмо при това правило ще започне
да
ви сърби тук-там и ще пожелаете
да
се почешете.
При това, много хора не знаят как
да
се почесват.
Те се чешат така силно с ноктите
си
, че разкъсват дори кожата
си
.
А чесането трябва
да
става толкова леко, така нежно, че едва
да
допирате ноктите
си
до кожата.
Сърбежът иска
да
му покаже, че като живее по този начин, скоро ще плати.
Аз съм виждал стари хора, които викат внучетата
си
и ги карат
да
ги чешат по гърба.
То пъхне ръката
си
в гърба вътре и започне
да
чеше, колкото сила има.
Идвало му добре някак
си
.
Сърбежът на дядото е изпратен от природата, която иска
да
му каже, че той трябва
да
се подмлади,
да
измени своите мисли и чувства,
да
излезе от това статическо положение.
Сърбежът се дължи на набиране на енергия, която трябва
да
се пласира.
В живота на стария става някакво ферментиране и което иска
да
излезе навън.
Дядото викне внучето
си
и като го почеше, благодари му.
На другия ден, той пак вика внучето
си
да
го почеше, но с това работите не се уреждат, нищо не се постига.
Щом имате сърбеж, седнете на едно место, концентрирайте мисълта
си
и почнете мислено
да
отивате по високи места.
Правете такива разходки в мисълта
си
и ще видите, че след известно време ще настане във вас някакво успокоение, тази излишна енергия ще се трансформира, ще влезе в работа.
И тъй, основната мисъл е
да
изучавате свойствата и качествата на своите мисли.
Когато в човека се наберат елементарни мисли, които предстоят на обработване, а не могат
да
се обработят и по някакъв начин се спре техния път, тогава настава този сърбеж.
Този сърбеж може
да
бъде в краката или в гръбначния стълб или на главата, но дето и
да
се яви, той има особено значение и показва начина, по който трябва
да
се работи.
Ако сърбежът ви е в краката, това показва, че вие трябва
да
бъдете енергичен,
да
правите добро.
С други думи любовта ви не трябва
да
има материален израз.
За пример, не трябва
да
казвате, че не е нужно сега
да
работите, но като дойдете втори път на земята, тогава ще работите.
Тази философия не трябва
да
я поддържате.
Човек трябва
да
работи много, докато е на земята.
И старият човек трябва
да
работи на нивата, като младия.
Старият трябва
да
прави много повече опити отколкото младия или поне като него.
Младите ще правят опитите
си
по един начин, а старите по друг начин.
Сега
да
свържем мисълта.
То е само за
да
развием нашата фантазия.
Вие умирали ли сте,
да
знаете какво нещо е смъртта?
Представете
си
, че сте здрав човек, но по едно време започвате
да
усещате затруднение в дишането, нещо ви души, смущавате се и след всичко това хората започват
да
ви утешават, че като умрете, ще отидете при Бога.
Не е въпросът
да
не умираш, но ако умираш, поне
да
умреш по най-лесен начин.
Някои казват, че човек все трябва
да
мисли за умиралка.
Не е въпросът
да
мисли за умиралка, но човек трябва
да
се освободи по един правилен начин,
да
мине от този в другия свят по най-лесен начин.
Че ще се ходи в другия свят, това е така, но човек трябва
да
намери най-лесен и правилен начин, по който
да
отиде.
Понякога човек може
да
задръсти в най-трудни пътеки и докато мине в другия свят, ще прекара големи страдания.
Аз не съм против страданията, но този и онзи свят съставят целокупен живот.
За тях е лесно
да
се освободят от телото
си
, но докато се създаде тази обвивка, това тело, с което човешката душа е оградена, те изпитват големи трудности.
Докато
си
съгради това тело човешката душа е работила дълго време.
Вие знаете, че живеете в глава
си
, но нито един от вас не е влязъл съзнателно в стаята, която е определена като апартамент за неговото живеене.
Та ако вие влезете в стомашния
си
мозък, под лъжичката, вие ще бъдете много радостни, ще имате и прозорци и ще се усещате като в своя стая.
Египет е символ на материалното в живота, което плаши хората.
Всички тия правила седят неразгърнати и вие седите в тази стая затворени, не можете
да
излезете навън или не можете
да
влезете в къщата
си
.
Който иска
да
оправи работите
си
, отива все в Египет.
Тези дни един от братята се качва на тавана,
да
свърши някаква работа, но аз направих един опит с него,
да
видя колко му стига ума.
Влизам в стаята
си
горе и като излизам заключих вратата,
да
видя какво ще прави.
Като се видял заключен, той не могъл
да
се сети
да
потърси друг начин за излизане и седнал
да
спи.
Едната
си
[ѝ] страна е съвършено осакатена, недоразвита, което се дължи на един посторонен живот в самата нея, който има съвсем други стремежи, други интереси.
Този живот ни най-малко не се грижи за нейните интереси, а мисли само за своите.
Тогава аз отключих и той казва: „Поне се наспах.“ Като се видял заключен той взел
да
търси начин
да
излезе от вратата, отдето влязъл и като не могъл
да
излезе оттам, престанал
да
търси начин
да
излезе.
Какво ще стане с крушата, той даже и не иска
да
знае.
Не му дошло на ум
да
излезе от прозореца и после по керемидите
да
се спусне, има начин за излизане.
Питам, необходимо ли е всякога
да
излезете от вратата, през която сте влезли?
Някога можете
да
се намерите в трудно положение, но не разрешавайте нещата всякога по един и същ начин.
Има една област в живота, дето всичко, което знаем е разхвърлено, няма никаква връзка.
Много пътища има, по които можете
да
разрешите мъчнотиите
си
.
Ти вярваш, например, в Бога, обичаш хората, но всичко това е разхвърляно, няма никаква връзка, не представя някакво цяло.
Когато някой седне
да
яде, какво добива при това ядене?
Като бях в хотела, отидох
да
си
взема въглища, но в това време вятърът блъсна вратата и тя се заключи.
Сега какво
да
правя?
Останах вътре и не може
да
се отключи освен отвън.
Огледах се оттук-оттам и благодарение, че намерих едно желязо, с което отворих вратата и излязох навън.
Питам, яденето към кой процес спада?
Ако не бях намерил това желязо, трябваше
да
викам цял час, но кой щеше
да
ме чуе?
Щях
да
остана затворен в тази стая.
Той няма
да
стане по-учен, но все ще придобие нещо.
Като излязох от стаята, казах
си
: трябваше
да
подпра вратата или поне прозореца
да
затворя,
да
не се блъсне вратата от вятъра.
Яденето спада към съзвучащите процеси.
Човек трябва
да
се стреми към съзвучието, за
да
придобие нещо.
След това извадих часовника
си
,
да
видя, за колко минути ще разреша задачата
си
.
И наистина, човек не може
да
работи, ако не яде.
Всичко ми отидоха пет минути за тази задача, но с помощта на желязото.
Казвам, всички мъчнотии, които имате в живота
си
, се дължат на вашето невнимание, иначе тази врата ще се блъсне от вятъра и ще се заключи.
Човек се среща с хора и трябва
да
придобива някаква енергия.
Но сега
да
се върнем към онова, което може
да
ви ползува.
Ти може
да
си
цигулар, може
да
си
поет, може
да
си
философ, но като хора всички имате нещо общо.
Или ти може
да
си
светия, майка или баща, но като хора пак ще имате нещо общо.
Като седнете на трапезата
да
ядете, всички ще ядете по един и същи начин.
Сега всички хора са в Нирвана, защото са неврастеници.
Защо хората не могат
да
останат в Девакана?
Като дойде до яденето, всички трябва
да
бъдете много внимателни, защото яденето е процес на трансформиране.
Като ядете, освободете мисълта
си
от всички посторонни влияния.
В Божествения свят „дева“ означава – най-високото место, дето Божеството се проявява и до което човек не може
да
достигне.
Седнете, пред яденето спокоен и тих, като че от него ще се оправят всичките ви работи.
Като влезе в този свят, той няма достатъчно средства, за
да
остане там.
Като ядеш, ще ядеш с всичкото
си
благоговение, ще знаеш, че Бог ти е дал един урок и че животът от Него минава направо в тебе.
Ако отидете в Англия и нямате пари, колко време можете
да
останете там?
С този живот ти ще разрешиш всичките противоречия.
Наскоро един богат евреин ми разправяше, че изпратил сина
си
в Палестина, но не го приели там, понеже нямал 70 английски лири.
Най-първо ние гледаме на яденето, а после дохождаме до музиката, до поезията, до философията.
2.
За да благовествам
,
НБ
, София, 29.10.1933г.,
Нещастния и на зелена почва
да
го турите, той всичко разрушава.
да
се откаже от онези временни блага, от всичко отрицателно, нищо подобно
да
не го съблазнява.
Човек носи щастливото число под езика
си
, а нещастното – над езика
си
.
Я ми кажи, може ли
да
бъде това,
да
се подмладя?
И тогава върху него
да
дойде онова великото, възвишеното, което дава цена на човешката душа.
Следователно природата оперира с разумни числа.
Тази промяна може
да
стане в един ден.“ Докато говоря това с нея, виждам, че тя се усмихва.
Казвам: „Бабо, ти вече се подмлади.“ – „Я, синко,
да
видя!
“ В този момент душата и духът в нея се събуждат и тя започва
да
мисли по друг начин.
Когато искате
да
бъдете щастливи, бутнете езика
си
отдолу, а когато искате
да
бъдете нещастни, бутнете езика
си
отгоре.
Ако така мисли, тя наистина може
да
се подмлади.
Ето какво разбирам аз под тези думи: когато искате
да
бъдете щастливи, кажете на човека най-хубавата дума, която можете
да
кажете.
Мъчно е
да
ви дам образец на щастлив човек. Защо?
Казвам ѝ: „Бабо, ти можеш
да
се подмладиш, ти не
си
остаряла, но носиш мислите на твоите деди и прадеди.
Когато срещнете един човек, който се е отчаял от живота
си
, хванете го за ръцете и му кажете: „Братко, не се обезсърчавай, работите ще се оправят.
Той се крие като млада булка, туря
си
отгоре було,
да
го не познаят хората, че е щастлив.
В колко деня можеш
да
изтъчеш нещо?
Ще видиш, няма
да
мине месец, два или три и работите ти ще се оправят.“ Ако искаш
да
бъдеш нещастен, намери един човек и му кажи: „Много те мразя, махни се оттук, не искам
да
те гледам!
Ние считаме сегашния живот за нещастен, но сам по
себе
си
той не е нещастен.
Ние попадаме само в такава епоха.
Във всички неща се изисква търпение.
Ние искаме
да
се махне злото от света.
Човек трябва
да
работи,
да
има търпение,
да
прави опити.
„Няма ли
да
се махне този проклет дявол от света?
Запример, няколко години подред човек работи на нивата
си
или в градините
си
, но нищо не става, т.е.
Опитите могат
да
бъдат микроскопически, но и най-малкият резултат показва, че законът вече работи.
“ Няма
да
се махне лесно дяволът.
изкарва
си
само семето.
Сега аз искам
да
ви наведа към едно практическо приложение.
Той се разговаря с Господа.
Старостта не е нищо друго освен задръстване на кръвоносните съдове: артериалната и венозна система се задръства с кал.
Когато има министерски съвет, той присъствува заедно с другите възвишени същества при Господа и Му разправя де е ходил, какво е направил.
Артериите и вените се напълват с кал, с утайки, които трябва
да
се махнат.
А вие тъй бързо се произнасяте за дявола
да
го нямало на Земята.
Някой генерал претърпи някое поражение, от което всичко изгуби.
Старостта не е нищо друго освен задръстване на нервната система, външно и вътрешно, с кал.
Но знаете ли какво може
да
ви направи дяволът?
Ако човек може
да
прочисти всички тия тръби, всички капилярни съдове в артериалната
си
система,
да
може
да
тече кръвта правилно, той ще се подмлади.
Знаете ли какво може
да
направи една лоша дума?
И сега на всички тия хора трябва
да
се благовествува. Какво?
Ако кажете една лоша дума, например за един цар, този цар може
да
ви тури на бесилката.
Понякога хората
си
позволяват
да
правят и
да
казват това, което не им е позволено.
Вие може
да
подмамите щастливото число
да
дойде у вас само по един начин.
Не позволявай на езика
си
, който е слуга,
да
казва това, за което не е питал господаря
си
.
За
да
се освободите от тази кал, първо вие трябва
да
знаете как
да
се чистите.
Преди
да
говори, езикът трябва 3 пъти
да
пита господаря
си
какво
да
говори и тогава
да
говори.
Единствената сила, с която може
да
го подмамите, това е любовта.
На онези от вас, които са готови
да
направят този опит за лекуване, казвам: Никога не дръжте в ума
си
болни образи, ако искате
да
очистите вашата артериална система.
Той трябва
да
пита: „Господарю, какво трябва
да
кажа на този човек?
Всеки ден трябва
да
търсите здрави хора,
да
се свържете с тях и само такива
да
гледате.
Под здрави хора не разбирам червендалести, но здрави, с приятна, хубава краска на лицето.
Тъй трябва
да
говори езикът на обезсърчения, на обезверения, на малодушния, на неспособния и т.н.
Дръжте в ума
си
такъв човек.
На неспособния трябва
да
каже: „Ти
си
даровит, ти
си
талантлив, употреби своя талант за благото на своя ближен, употреби сърцето
си
в услуга на своя приятел.“
Той ще ви помогне с мисълта
си
.
Тъй трябва
да
говори езикът, тъй трябва
да
говори и сърцето на света.
Като дойде нещастното число при човека, той го помни и казва: „Еди-коя
си
година еди-какво
си
стана.“ – „Какво стана?
Иначе, мисли ли за старостта
си
, човек ще изгуби своите жизнени сили.
Това говорене именно означава
да
изчистиш езика
си
с двата
си
пръста.
В стария човек бързината на трептенията в неговото тяло се намалява, вследствие на което то изгубва своята сила и бързина в движението на неговите частици.
Или „тази година изгубих крака
си
“, „раниха ме на еди-кое
си
място“, или пък „тази година изгубих всичкото
си
богатство“ и т.н.
Лекарите препоръчват
да
се яде чесън.
Човек трябва
да
изгуби нещо ценно и когато изгуби това ценното, той тогава само го цени.
Когато човек изгуби зрението или слуха
си
, или здравето
си
, тогава само ще го цени.
Това дърво ще внесе във вашия организъм известен род енергии, които ще бъдат в състояние
да
пречистят вашата кръвоносна система.
Сега вие седите и мислите
да
отидете при един гадател
да
ви каже дали тази година ще бъде за вас щастлива или нещастна.
Лошите мисли и чувства са в състояние
да
задръстят вашата кръвоносна система, вашите артерии, и след това никакво лекарство не ще бъде в състояние
да
ви спаси от вашия фалимент.
Какво ще ви каже този гадател?
В това отношение духовният живот е сила, с която човек може
да
обнови своето тяло, както и своята кръвоносна система и нервна [система].
Една година може
да
бъде щастлива за България, нещастна за Сърбия; или щастлива за Франция, нещастна за Германия; или щастлива за Америка, нещастна за Индия.
Ако вашите вярвания, ако вашата наука нямат тая сила, защо ни са те?
Всяко верую, всяко учение, което може
да
обнови мислите, чувствата на човека,
да
го направи достоен човек,
да
го доведе до положение, както природата го е създала, това верую, това учение е на мястото
си
.
Съвременните астрономи искат поне донякъде
да
отгадаят на какво се дължи това разпределение на благото, но не могат
да
разберат.
Всяко учение, което не внася тази обновителна сила в човека, това учение не е потребно.
Казвам: Често хората предлагат различни програми за някакви промени в социалните системи на обществата.
Обаче съществува само една социална система, която може
да
обнови света.
Единствената обновяваща сила в света е колективната любов, която в дадения случай може
да
действува между хиляди и милиони хора.
Ако вие може
да
убедите бедните и богати хора, че те са полезни едни за други, вие ще постигнете много нещо.
Дали е така или не, ще видите след две години.
Много въпроси в живота ще се разрешат.
Това не е едно предсказание, но периодически, в природата съществува един закон, според който благата се разпределят.
Бедният човек още не е истински беден – той е богат в мислите
си
.
Известни епохи във вашия живот могат
да
бъдат щастливи, а известни епохи могат
да
бъдат нещастни.
Това зависи от вашето слънце.
Да
се нарече беден някой човек, това подразбира такъв, който е съвършено изпаднал в мислите
си
, почти няма никаква мисъл.
Всеки човек има едно слънце в
себе
си
, от което зависят плодородните и неплодородните години в неговия живот.
Обаче, който може
да
мисли, той не е беден човек.
Той всякога може
да
подобри своя живот със своите мисли.
Каквото представя нашето Слънце в Слънчевата система, такова нещо представя слънцето и в човешкия живот.
Ако в окръжаващата среда ти можеш
да
предизвикаш любовта на своите приятели, с тази любов ти може
да
улесниш живота
си
.
Това слънце някои наричат духа на човека, но аз употребих думата „слънце“ за онова животворно слънце, което носи всички блага на човека и способствува за развитието на неговите способности и чувства.
Успехът на човека зависи от неговите дарби и способности.
И тъй, човечеството се нуждае от едно ново разбиране.
Любовта е всеобемяща и всеобновяваща сила, която обновява целия живот.
И тогава ние туряме правилото: Всеки дом има изработени правила, които той трябва
да
спазва в своите отношения с хората и своите ближни.
Какво може
да
разбере богатият син от живота, щом баща му е оставил голямо наследство и той живее като рентиер?
Днес мъжете и жените създават смъртта на своите деца.
Какво ще разберете от живота, ако вие сте един милионер или ако имате една грамадна библиотека с два милиона книги, които само вадите, пренасяте от едно място на друго без
да
четете?
Те казват: „Този не можете
да
обичате, онзи не можете
да
обичате.“ Кого ще обичат тогава?
Вие влизате в тази библиотека, разглеждате тези прекрасни томове, но не ви интересуват, не ги четете.
Най-първо бащата трябва
да
покаже на сина
си
как
да
го обича.
Ставате сутрин, поглеждате Слънцето, а вечер поглеждате Луната, звездите, разните течения, но какво отношение има Слънцето към вас, какво – Луната, какво – звездите, какво – Земята, нищо не знаете.
Той трябва
да
обича сина
си
така, че неговата любов
да
предизвиква любовта на сина към бащата.
Малко писатели и учени има днес, които се занимават с тези въпроси.
Ако бащата има любов към сина
си
, а не може
да
предизвика към него същото чувство, тогава едно от двете е вярно: или че любовта на бащата не е такава каквато трябва, или синът не е в състояние
да
възприеме бащината
си
любов и
да
я приложи.
Те се занимават с разните микроби, буболечици, с минералите, с растенията, с рибите, с птиците, с произхода на живота, но нищо положително не знаят за произхода на живота.
Казвате: „Не ни говори за любовта.“ Не, любовта има своето практическо приложение в живота като сила.
За
да
се оправи съвременният свят, любовта трябва
да
се приложи в живота като обществена сила.
Отникъде не е произлязъл и не може
да
произлезе. Защо?
Всеки сам трябва
да
опита любовта
си
.
Защото, за
да
произлезе отнякъде, той трябва
да
дойде отнякъде.
И аз опитвам своята любов по следния начин: ако моята любов обновява сърцето ми, ако обновява и ума ми, тази любов е силна.
Животът се е явил отнякъде, той не може
да
произлезе.
Любов, която може
да
внесе смърт в сърцето на човека, която може
да
смути сърцето ни, тя е временна любов.
Той е една неразрешена задача.
Щерната никога не иска
да
бъде извор и изворът никога не иска
да
бъде щерна.
С един извор можете
да
напълните хиляди щерни, но с хиляди щерни никога не може
да
напълните един извор.
Грамадна разлика има между онази Любов, която е създала всички видове любов и която винаги остава единствена, понеже не може
да
се създаде, и между временната, преходната любов на хората.
Даже онези, които отричат съществуването на Бога, са по-вярващи, отколкото тези, които го поддържат.
Аз не казвам, че любовта може сега
да
се създаде.
Вие се намирате пред едно лице и искате то
да
ви обича.
Това са тънки психологически заключения.
Имате право
да
искате това.
Това са тънки психологически и метафизически догадки на философите.
Има четири вида любов.
Това същество може
да
не ви обича със сърцето
си
, може
да
не ви обича с ума
си
, но ви обича с духа
си
, без даже
да
подозирате това нещо.
Някоя мома казва на един момък, че не го обича, а всъщност обича
да
говори с него.
Човек отникъде не е дошъл и никъде няма
да
отиде.
Значи тя го обича с ума
си
.
Може би любовта на тази мома
да
не е слязла още в сърцето и в ума ѝ, но е в нейния дух и в нейната душа.
Сега, аз
да
ви кажа де седи релността на въпроса.
Тя му казва: „Аз искам
да
ми бъдете като приятел.“ – „Не, аз не искам Вашето приятелство.“ Че, кое е по-красиво в случая?
Тези философски твърдения могат
да
се уподобят на положението на богатия, който разполага с милиони, но пуснал слух, който се приел във вестниците, че имал пет пари в джоба
си
, че е сиромах.
Човек трябва
да
започне от приятелството.
Другият пък е сиромах, но пуснал във вестниците, че е богат.
Ако нямаш приятелство, никаква основа не можеш
да
туриш на любовта
си
.
– „Е, тогава като сестра мога
да
те обичам.“ – „Никаква сестра не можеш
да
ми бъдеш.
Искам
да
ми бъдеш жена.“ Казваш на тоя човек: „Тогава ти съвсем
си
загазил!
“ Това същество, което не може
да
ти бъде нито брат, нито сестра или приятел, от него нищо не може
да
излезе.
Някой пусне философията, че от него нищо няма
да
стане.
Друг пусне философията, че от него много може
да
стане.
Няма нищо лошо в това човек
да
бъде мъж или жена, отлично е това, но туй са служби в света.
Ако човек не може
да
разбере низшето, по-добре
да
не свързва.
Нищо няма
да
стане.
Не е хубаво човек
да
бъде вързан, но не е хубаво и всякога
да
бъде развързан.
Каквото е станало, станало е вече, отсега нататък нищо няма
да
стане.
Ако ти пуснеш кофата в кладенеца
да
извадиш с нея вода, но я развържеш, как ще извадиш водата навън?
Това, което
си
ти.
Като влезе в кладенеца, а и като излезе вън от него, кофата трябва
да
бъде свързана, а не развързана.
Така разсъждавам аз, такава е моята философия.
Стомахът ти е здрав, можеш добре
да
ядеш; мозъкът ти е нормален, практичен човек
си
; дробовете са ти здрави, можеш правилно
да
дишаш.
Когато кофата е извадила вода от кладенеца.
Да
ти турят на главата едно обявление, че
си
виден поет ли?
Вземи
си
тогава кофата под мишница, вземи
си
и въженцето и
си
върви.
Но като дойдеш до друг кладенец, отдето искаш
да
извадиш вода, пак ще свържеш кофата за въженцето и ще я пуснеш в кладенеца.
Това е свобода.
Следователно ще се развързваш, когато излизаш вън от кладенеца, а ще се завързваш, когато слизаш в кладенеца
да
вадиш вода.
Никога не ставайте въже на кладенец, всеки
да
ви върти,
да
ви връзва и завързва.
Когато отивате
да
вадите вода от кладенеца, всеки трябва
да
си
носи свое въже и своя кофа.
Като дойде някой
да
му услужите, ще кажете: „Заповядайте, господине“, ще вземете кофата
си
, ще му извадите вода и после ще вземете кофата и въжето
си
назад.
Сега
да
се върнем пак към щастливите числа.
Най-щастливите числа на света са числата 1, 2 и 3, но
да
знаете къде
да
ги турите.
За поезията на някой поет трябва
да
се даде около 50, 60 лева и някога може
да
се намери някой хубав пасаж, който
да
струва тия пари.
Според мене, в реалността и думите трябва
да
бъдат реални.
В какъвто и ред
да
ги поставите, те всякога дават сбор 6.
Колко пермутации може
да
образувате от тях?
И в това отношение всеки човек крие по една щастлива дума под езика
си
и по една нещастна дума над езика
си
.
Сега аз разглеждам числата като живи
Това всички трябва
да
знаете.
сили, които действуват.
Затова, като ставате сутрин, измивайте езика
си
около 10 пъти най-малко с чиста топла вода.
В дадения случай как може
да
действува една сила?
Сега на онези от вас, които не са големи критици, мога
да
им дам едно правило.
В един дом бащата трябва
да
вземе средоточието, майката – от едната му страна, а детето – от другата му страна.
Ако някой от вас е нещастен, нека измие добре двата пръста на ръката
си
и
да
бръкне с тях в устата
си
,
да
ги постави над езика и
да
го намагнетизира добре отгоре, защото там седи нещастната дума.
Ако това нещастно число не излезе при този опит, тогава нека тури и трите
си
пръста, после и четирите, докато най-после постави цялата
си
ръка и така
да
намагнетизира езика
си
.
Тя трябва
да
постави бащата в центъра,
себе
си
отдясно, а детето
си
отляво.
Някои от вас могат
да
се запитат дали това е реалност или някаква подигравка.
Когато бащата организира нещата, той трябва
да
постави майката в центъра,
себе
си
вляво, а синът, детето
си
отдясно.
От вас зависи.
Когато пък синът организира нещата, как трябва
да
постъпи той?
Всичките противоречия в живота произтичат от факта, че ние не знаем де
да
поставим някой човек.
Майката знаем де
да
поставим, бащата знаем де
да
поставим, но когато синът дойде
да
нарежда нещата, той не знае как
да
ги нареди.
Та, изисква се сега от нас
да
се повърнем назад.
Хайде, сега от мене
да
замине, аз
да
ви кажа как синът трябва
да
нареди нещата.
Когато той дойде
да
нарежда нещата, щом иска
да
разреши този въпрос, той трябва
да
си
намери вече една приятелка.
Тогава той ще тури баща
си
и майка
си
в центъра,
себе
си
отдясно, а момата, приятелката
си
, отляво.
Сега и вие ще прекарате този закон
да
работи у вас.
Понякога сърцето на човека може
да
се окаля малко, то е друг въпрос, но сърцето представя цял свят.
Без сърце човек не може
да
има чувствителност, не може
да
има радостни преживявания.
Всички заедно съставят дом.
Ако няма ум, той не може
да
възприема външната, физическата светлина.
В дадения случай кой е бащата?
Без душа светът няма
да
има свобода и простор, а без дух никакво творчество няма
да
има в природата.
Когато говоря за духа, аз разбирам творчеството; когато говоря за душата, разбирам простора; когато говоря за ума, разбирам светлината, която произтича; а когато говоря за сърцето, разбирам всички ония блага, които човек може
да
изпита.
Сърцето. Кой е синът?
Човек има право
да
се стреми към тях, но трябва
да
бъде много внимателен.
Човек сам може
да
си
определя какво може
да
му се случи през деня.
Та, всички погрешки в човешкия живот произтичат все от това, че волята няма приятелка.
За тази цел той може
да
прави малки психологически опити.
Вие може
да
си
вземете една тетрадка, разделена на 12 части според часовете, докато Слънцето залезе и всеки час
да
следите каква мисъл ви е минала, до вечерта.
Тъй щото, не е достатъчно само
да
знаеш този закон, но трябва
да
оперирате с него.
Като правите 10 деня наред наблюдения, следните 10 деня ще можете
да
предскажете какво може
да
ви се случи, като се ползувате от наблюденията, правени първите 10 деня.
Ти можеш
да
се молиш колкото искаш, но молитвата разбира вътрешна връзка.
Като се молиш, същевременно ще говориш на мисълта
си
: „Така и така ще направиш, така и така ще постъпиш.“ Ти можеш
да
се молиш, но не на земледелеца.
Той ще ти покаже коя нива
да
разореш, после ще ти каже по кое време
да
я посееш и с какво
да
я посееш, но ти трябва
да
работиш.
Ще разореш нивата
си
на няколко сантиметра дълбочина.
И на един учител трябва
да
се молиш
да
ти каже какво
да
правиш.
Болестта ще дойде по който и
да
е начин.
Ако
си
в първо отделение, той ще ти покаже азбуката, нея ще учиш.
Тази мисъл не е само твоя, тя е чужда, колективна мисъл, която се натрапва отвън и на нея трябва
да
дадеш данък.
Ако
си
в по-висше училище, той ще ти каже какво трябва
да
правиш.
Вие трябва
да
знаете как
да
я заместите с друга някоя мисъл.
Мнозина от вас са запознати с астрологията като с педагогически правила и казвате: „В миналото така е било!
Да
допуснем, че вие имате един приятел и случайно изпуснете езика
си
по отношение към него и тази дума се отразява обидно върху него.
“ Така е, и тогава хората са се женели и раждали, но на определено време.
Не е определено
да
се раждаш всякога и на всяко време.
Не е определено
да
умираш всякога, нито е определено
да
се жениш всякога.
Ще се извините, ще кажете на приятеля
си
: „Не зная как се случи, че се изплъзна тази дума от устата ми, но нали знаеш, че аз те обичам!
Природата не позволява два пъти
да
се жениш, само един път можеш
да
се жениш.
“ По този начин само можете
да
заместите лошата дума с добра.
Иначе вашият приятел за дълги години може
да
ви стане неприятел.
Казваш: „Нямам жена, няма кой
да
ме гледа!
Казвате: „Не съм ли прав
да
кажа тази дума!?
“ Че, жена ти слугиня ли трябва
да
ти бъде?
Ако е въпрос за слугиня, нека тя дойде сама, доброволно, а тъй,
да
я залъгваш с това, с онова, а после
да
я изпратиш за зелен хайвер, това не е позволено.
То ще ви създаде най-голямото нещастие.
Нито е позволено на жената
да
постъпва така с мъжа
си
.
Когато жената се ожени, тя трябва
да
знае, че ще научи от мъжа толкова, колкото от никого другиго.
В един роман се разправя за един човек, на когото дали задачата
да
говори истината, голата истина, в продължение на 10 дни.
Мъжът е проводник, среда за жената.
За 10 деня той се скарал с майка
си
, с баща
си
; бил годен, разгодил се; бил слуга някъде, изпъдили го.
Чрез мъжа от природата ще минат толкова сили, които са необходими за здравето, за сърцето и за ума на жената.
За 10 деня се скарал с всички, защото решил
да
говори истината в буквалния смисъл на думата.
Жената без мъжа не може
да
функционира и мъжът без жената не може
да
функционира.
Затова и в Писанието е казано: „Нито мъж без жена, нито жена без мъж.“ Но
да
мислите само
да
се ожените и
да
тръгнете под ръка
да
се разхождате, за нищо друго
да
не мислите, това е друго нещо вече, то не е женитба.
Годеницата му, например, го запитала: „Не съм ли красива?
Среда трябва
да
бъдете.
“ – „Не, ти
си
голяма грозотия.
Когато жената дойде при мъжа
си
, така трябва
да
му светне, че целият свят трябва
да
се отвори пред него и
да
каже: „Благословена
да
е моята жена!
Да
знаех по-рано, щях
да
мисля, нямаше
да
се годявам за тебе.“ Тя извадила пръстена от ръката
си
и му го върнала.
Благодаря на Бога, че ми даде такава жена.“ И жената
да
каже за мъжа
си
: „Благодаря на Бога, че ми даде такъв мъж.“
Та, и ние понякога искаме така
да
говорим истината на хората.
Това е новото, което трябва
да
се проповядва.
Да
казваме недъзите на хората, това не е никаква истина.
Под думата „истина“ аз разбирам
да
благовествуваме,
да
внесем новото в света, което
да
лекува болните.
На грозния човек няма какво
да
му говориш за грозотията, той сам я вижда, но ще му покажеш начин как
да
стане красив.
На сиромаха няма
да
говориш за сиромашията, но ще му покажеш начин как
да
се справи с нея.
На болния няма
да
говориш за болестта му, но ще му покажеш начин как
да
внесе здравето в
себе
си
.
Та, при сегашните условия всички хора се нуждаят от една положителна наука.
В това отношение ние казваме, че всеки човек е сам господар на своята съдба.
Така не трябва
да
се разсъждава.
Ако човек допуща отрицателни мисли в ума
си
, около него ще се образува една аура на отрицателни, противоположни сили и мисли.
Ние трябва
да
се върнем към онзи велик порядък на нещата,
да
извършим онова, което е определено
да
извършим и което сме длъжни
да
направим.
Ние трябва
да
извършим онова, което Божията любов, Божията мъдрост и Божията [истина] изискват от нас
да
направим.
В домовете виждаме, че бащата не може
да
търпи сина
си
, а синът не може
да
търпи баща
си
; майката не може
да
търпи дъщеря
си
, а дъщерята не може
да
търпи майка
си
.
Всички се чудят защо е така.
Затова аз казвам, че радостта на човека не иде всякога оттам, отдето има нещо
да
го раздава.
Причината за това е натрупването на излишни енергии, които не са естествени и трябва
да
се намери начин как
да
се трансформират.
Понеже тези хора нямат обич помежду
си
, затова става всичко това между тях.
Същия закон виждаме и в Бога.
Какво има
да
спори синът с бащата или бащата със сина?
Бог създаде едно живо същество – човека, за
да
има с какво
да
се занимава.
Бащата трябва
да
бъде готов
да
направи всичко онова, което синът желае.
Цяла година Господ се занимаваше с човека, а вие като не разбирате Божиите закони, казвате: „Защо ли Бог създаде човека, само
да
страда?
Това се отнася до добрия син.
“ Не, ни най-малко не направи Господ човека за
да
страда.
И синът трябва
да
бъде готов
да
направи всичко, каквото бащата желае.
Той мисли, че страда.
От Божествено гледище страданието в света е едно благо, което се дава на човека.
Синът трябва
да
изпълни всички желания на своя добър баща.
Но като не разбира смисъла на страданията, той мисли, че страда.
Бащата никога няма
да
поиска от сина
си
това, което е в негова вреда.Това разбираме ние под естествени положения.
Страданието не е някакво нещастие.
Който е ходил на някое планинско място и пил от някой планински извор, той и прост, невежа
да
е, и учен човек
да
е, все ще има едно и също понятие от този извор.
Сега, като дойдете до тази наука, първо човек трябва
да
се пази от едно чувство на лакомство.
Най-висшето благо е любовта, но засега страданието е едно условие, среда, през която човек непременно трябва
да
мине.
Ти бързаш
да
добиеш известни блага по един неестествен начин.
То е ралото, с което човек трябва
да
работи.
„И синовете на другородните ще бъдат ваши орачи и ваши лозари.“ (5-и стих.) Понякога някои мисли ви се виждат малко странни, но чудното е, че тези чуждестранни мисли ви служат.
Ти бързаш скоро
да
свършиш училище,
да
станеш виден философ, виден учен,
да
влезеш в живота.
В страданията човек мисли, работи.
Всеки е впрегнал коня и вола
си
и шиба.
Казвате: „Докато човек е млад,
да
си
поживее!
Страданието е онова условие, с което човек се качва на по-високите върхове.
Радостта е състояние, при което човек цял ден седи на стол и чака като някой бакалин
да
дойде някой
да
купи нещо от него.
В природата има един закон, който определя времето на цъфтенето и връзването на плодовете.
Аз не зная какъв смисъл намира този бакалин като чака цял ден в дюкяна
си
да
дойде този-онзи,
да
претегли едно кило захар, едно кило ориз, половин кило кафе и т.н.
Може
да
е полезно това нещо, но какъв смисъл има то за живота на човека?
Волът оре, конят го носи, а той казва, че е орал, той се хвали.
Даже, аз не намирам никакъв смисъл в това, когато една жена стане рано сутринта и веднага започне
да
кълца лук,
да
реже зарзават и т.н.
На такива дървета има плодове, които седят от всичките минали епохи.
Ще взема само думите „
Да
благовествувам.“ (1-ви стих, 61-ва глава от Исаия.)
Да
благовествувам!
Ако разбирате законите на развитието на тези дървета, ще видите, че в тях се намират онези елементи на живота – жизненият еликсир, който алхимиците са търсили.
Най-хубавото в света е човек
да
благовествува.
По този начин мъжът ще провери дали жената е добра или не.
Благовествието всякога носи нещо ценно в живота.
Учените хора са засегнали вече тези въпроси.
Ученикът, който постъпва в училище, той отива, за
да
придобие там нещо ценно.
Те търсят начин
да
превърнат железата в злато и в сребро, изобщо всички неблагородни елементи
да
ги превърнат в благородни.
Ако отида в дома на една жена и видя, че плаче, ще кажа: „Ти
си
рязала лук на мъжа
си
и затова плачеш.“ Ако видя, че мъжът плаче, ще кажа: „Ти
си
рязал лук на жена
си
, затова плачеш.“ Жената казва: „Казах една обидна дума на мъжа
си
.“ – „В какво седи тази обидна дума?
Той отива на училище
да
придобие онези ценни неща, които майка му и баща му знаят.
За в бъдеще те ще отидат още по-далеч, но колкото се отнася до еликсира на живота, те лесно не могат
да
го добият.
“ – „Казах му, че не е мъж както трябва.“ Това значи, че той не употребява ума
си
както трябва и на място.
В природата има една област, в която търговските работи трябва
да
останат настрана.
Казвам на някоя жена: „Ти не
си
жена!
За
да
влезеш в тази област, за която ви говоря, ти трябва
да
бъдеш роден от баща светия и от майка светица.
Това ценното нещо трябва
да
се добие по един правилен начин.
За 1000 години поне нито баща ти, нито майка ти не трябва
да
са направили едно престъпление нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките
си
.
Ти не употребяваш сърцето
си
както трябва.
Значи, баща ти и майка ти трябва
да
са родени като светии, а ти – като кандидат-светия, за
да
можете
да
влезнете в тази област.
Щом употребиш сърцето
си
както трябва, ти
си
жена.
Всички хора, които са дошли на Земята, са дошли
да
се изпитват.
И щом употребиш ума
си
както трябва, ти
си
мъж.
И Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ Ако ти не
си
роден от Бога, няма
да
влезеш в Царството Божие.
Щом знаеш как
да
служиш на душата
си
и щом знаеш как
да
служиш на духа
си
, ти
си
влязъл вече в едно по-висше училище, можеш
да
упражняваш ума
си
и сърцето
си
.
Кой може
да
бъде онзи баща, който в продължение на 1000 поколения или най-малкото в продължение на 1000 години
да
не е направил никакъв грях?
Ти
си
влязъл вече в едно по-висше гражданство и можеш
да
се освободиш от всички нещастия, които сега имаш.
„
Да
благовествувам!
Сега, мнозина от вас очаквате
да
дойде Христос на Земята,
да
тури един ред и порядък,
да
създаде едно преобразувание и всички
да
имат хубави къщи,
да
живеят добре.
Но каквото и
да
правим тук, на Земята, все трябва
да
учим.
“ Та, вие сега желаете обикновените работи – всеки може
да
ги направи.
С хиляди години можеш
да
бъдеш недоволен, но недоволството не разрешава въпросите на живота.
Благовествието се от[...] (Тук изглежда нещо липсва долу в страницата. (Бел.
Може ли една съвременна къща или един царски палат
да
се сравни с човешкото тяло, което днес му е дадено?
Можеш
да
бъдеш недоволен, но недоволството е един подтик, който не разрешава въпросите.
на машинописеца.)), но обикновените работи всеки може
да
направи.
Да
бъдеш доволен – и доволството не разрешава въпросите.
То е такъв палат, такова жилище, такъв храм, такава вселена, за каквато човек даже и не подозира.
[Ако е] въпрос до обикновеното, всеки от вас може
да
направи една отлична баница със сирене, с прясно първокачествено масло, залята отгоре с мляко и яйца.
При това положение хората искат
да
имат една външна къща, в която
да
дойде Христос.
Човек трябва
да
мине и през доволството, и през недоволството.
И какви ли не сладкиши можете още
да
направите.
Хубава е тази идея, но Христос разбира любовта Божия
да
дойде и
да
влезе в сърцата на хората,
да
внесе едно преобразувание в душите им и умовете им
да
светнат и тогава човек
да
не мисли само за
себе
си
.
Всеки [...] може
да
опече едно агне или една кокошка.
Доволството пък не показва, че трябва напълно
да
се задоволим.
И как при това може
да
я опече!
Първият клас не разрешава, че
си
добил нещо; и вторият, и третият, и четвъртият, даже и осмият клас не показва, че
си
придобил нещо; даже и като свършиш университет, и това още не значи, че всичко
си
придобил – има много още
да
придобиваш.
Като говоря за печена кокошка, някои от вас се понавъсят, като искат
да
кажат: „Съжаляваме, че напуснахме месото.“ Съблазнителна работа е печената кокошка.
Като свършиш университет, ще разбереш, че много неща още имаш
да
придобиваш,
да
учиш.
Разправяше ми един български свещеник как се опитвал
да
стане вегетарианец.
Човек е онзи, който иска
да
служи най-първо на своите ближни, или аз вземам тази идея в прав смисъл –
да
служи на Бога.
„
Да
благовествувам!
Той казваше: „Като видя онази зачервеничка печена кокошка, онова препечено копанче, и току-виж, откъснал съм
си
едно парченце от нея.
Под думата „Бог“ ние разбираме
да
служи на цялото битие, на всички живи същества.
Това значи още: неговата мисъл, неговите чувства, неговите блага
да
бъдат общи за всички същества.
Ако ти не схващаш битието на всички живи същества като едно цяло, и в школата
да
си
, ти няма
да
имаш правилно понятие за живота.
Казвам:
Да
се повърнем сега към щастливите числа,
да
видим как трябва
да
се съчетават.
Всички живи същества съставят едно цяло.
Сега не е въпросът много
да
се говори, защото колкото пъти съм се опитвал
да
говоря на хората, всякога съм имал несполучлив опит, без никакво изключение.
Сега аз не говоря за тия неща, които човек е създал, но говоря за онези, които природата е създала, аз говоря за онези неща, които Бог е създал.
Сега
да
минем към основното, към яденето.
Каквото и
да
съм казвал, те търсят лесния път, вследствие на това всякога са изопачавали думите ми.
“ Вие сте престанали
да
вярвате във външните идоли, но във вътрешните идоли още не сте престанали
да
вярвате.
Когато храната, която ядеш, събужда в тебе хубави мисли, тя е истинска храна.
Седи някой спокоен, доволен в
себе
си
и забелязва едно обновяващо състояние в
себе
си
, някаква голяма радост в сърцето му трепва и той мисли, че от този ден изчезват всичките мъчнотии в живота му.
Ако тази храна не събужда хубави мисли в тебе, откажи се от нея.
Не, това е само един предвестник на едно голямо страдание, което ще му дойде.
Правило, което прилагам към
себе
си
: когато една храна не събужда в мене хубави мисли, оставям я настрана.
“ Или: „Те ще оправят света.“ Като проследите цялата история, вие виждате колко пълководци велики, колко философи, колко поети видни са идвали в света с цел
да
го оправят, но светът
си
върви по свой определен път.
Всяка храна, която ядеш, ако събужда в тебе хубави мисли и чувства, тя е здравословна храна.
Как ще
си
обясните тия неща?
Има една промяна в света, която аз уподобявам на промяната, която става при съмването: от сутрин до залез слънце става постепенно усилване на светлината.
Тази храна показва, че от тебе може
да
стане човек; тя служи за развитието на човешките чувства и способности.
Без сили, без способности и без чувства в света човек е като кораб без кормило и като кораб без матроси.
Щастието и нещастието, това са граници на битието, зад които по-нататък не можем
да
отидем.
Щастлив ден е онзи, който носи известно благо в
себе
си
.
Щастлива мисъл е онази, която не носи нещо фиктивно в
себе
си
, но носи известно благо.
Не е въпросът човек
да
се погледне,
да
види, че е остарял, че има бръчки по лицето
си
.
Бръчките на лицето не показват нищо друго освен това, че
си
минал през големи страдания, т.е.
Радостта, която не минава, носи със
себе
си
спокойствие, мир.
Щастието или нещастието им зависи от един център.
минал
си
през голямата суша.
Радостта, която минава и отново дохожда, е от такова естество, че човек иска
да
я задържи само за
себе
си
, а общата радост, която никога не напуща човека, създава такава широта за човека, че той иска всички
да
имат тази радост, всички
да
станат радостни.
Ако измерите нещастния човек с мярка, каквато в природата съществува, ще видите, че той отговаря на тази мярка.
Тази радост е обща за всички.
Обаче забранено е
да
се говори за тази мярка, за тези числа.
Това състояние всеки трябва
да
го пази.
Аз вземам онези относителни числа, които съществуват в математиката.
Гледам някоя баба с добре завършена брада, с крушообразно лице, с възтънки хубави вежди, но лицето ѝ набръчкано.
Колкото и
да
искаш
да
задържиш обикновената радост в
себе
си
, тя въпреки това няма
да
остане.
Ако измерите един щастлив и един нещастен човек, ще видите, че те се различават във всичките
си
мерки: в ръцете, в краката, в пръстите, във височината и т.н.
Тя ме погледне и казва: „Синко, тя моята е свършена.
Аз съм чел живота на много светии и нито един от тях не е могъл
да
постигне това нещо на Земята.
Сега вече на младото поколение седи вече
да
работи.“ Питам я: „Ти, бабо, не искаш ли
да
се поогледаш?
Крез, един от гръцките философи, е казал: „Никой не може
да
бъде щастлив преди смъртта
си
.“ Докато човек не се е отказал от живота на невежеството, от онзи нисш животински живот, той не може
да
бъде щастлив.
“ Тя иска
да
се огледа, но се срамува.
Всичко низко в
себе
си
той трябва
да
погребе и тогава само
да
очаква щастие на Земята.
Дето и
да
турите щастливия човек, и на сухо
да
го турите, от него всичко става.
– „Слушай,
да
имаш сега един млад момък?
Това не значи, че той трябва
да
напусне Земята, но
да
напусне, т.е.
3.
Няма да ви остави
,
УС
, София, 29.10.1933г.,
Но понеже туй условие сега не служи на живота, много хора са станали крайно сиромаси.
Значи не могат
да
придобият живота.
А всъщност сиромашията действува по-добре за придобиване на живота, отколкото богатството.
Затова казва Писанието: „Блажени сиромасите, защото е тяхно Царството Божие.“ Никога не казва: „Блажени богатите.“ По-добре една ненаписана книга, защото на нея можеш
да
пишеш, а не една книга, която е надраскана от деца – защо ти е тя?
Аз считам богатството, което ние търсим сега на Земята, за една надраскана книга от децата.
Всичкото богатство, което имате, и имотът, и парите са опетнени от човешка кръв, хиляди и милиони същества са станали жертва за тях.
И вие искате туй богатство, като дойде в дома ви,
да
ви допринесе благо.
Вие ще се намерите в противоречието на онази царска дъщеря, която за венчаването
си
е дала дрехата на един от най-видните шивачи.
Но този дрехар е бил сифилистичен и царската дъщеря се заразила.
Вие искате
да
бъдете богати, силни, здрави.
Вашата мисъл трябва
да
бъде чиста.
По правилата на вътрешната хигиена само може
да
постигнете резултат.
Силата е един резултат, знанието, всички неща, които вие искате, това са резултати.
Това, което вие искате
да
постигнете, вашите мисли, вашите желания, вашите постъпки трябва
да
бъдат чисти.
Ако те не са чисти, вие ще
си
създадете само нещастие на
себе
си
; и никой не може
да
ви помогне там.
Казвате: „Господ
да
ни пази.“ Господ ни пази, но и ние трябва
да
се пазим.
По някой път трябва
да
изучавате пророците.
Вие не сте изучавали пророците,
да
видите, че и у тях съществува едно голямо противоречие.
Казвате: „Бог всичко може.“ Когато Господ казал на Иеремия: „Пиши на еврейския народ, това ще му направя, онова ще му направя, понеже те не изпълниха Моя закон“, Иеремия диктувал на един от неговите писци.
„Ти пиши какво Господ казва.“ И писците пишат на еврейските царе какво Господ е казал, че трябва
да
правят.
Царят казва: „Празни работи са това, такива пророчески дивотии аз не ги слушам.“ Господ казва на Иеремия този път: „Вземи още по-големи писци и пиши: „Понеже ти изгори Словото Божие, от тебе нищо няма
да
остане, децата ти и ти, всички ще бъдете очистени.“ И така стана.
Някой път вие мязате на този еврейски цар, съблазнявате се нещо или ви става криво, станеш сутринта и
си
казваш: „Аз няма
да
се моля повече.“ Какво ще се молиш, ти вече
си
разгневил Господа.
Не искаш
да
се молиш.
Колкото и
да
се обясняват нещата, те всякога остават неразбрани.
Казваш: „По този път на дивотиите аз не искам
да
ходя.“ Ти считаш, че
да
се молиш, е дивотия и празна работа.
И
да
се не молиш, е дваж по дивотия!
Ти мислиш за нещата, ти мислиш, че
си
ги разбрал, но те всякога остават неразбрани.
Всичките животни не се молят, но са животни, а ти
си
човек по единствената причина, че се молиш.
Ще кажеш: как тъй
да
не разбираш нещата и
да
имаш мир?
Запример ти мислиш за Бога, мислиш, мислиш, изясняваш
си
Го по един начин, по друг начин и най-после кажеш: „Тази работа е неразбрана!
“ И имаш мир в душата
си
.
Ти искаш
да
определиш със своя малък ум, с малкото
си
разбиране на едно дете
да
определиш какво нещо е Бога.
То е най-невъзможното, както
да
повикаш Слънцето в къщата
си
на угощение.
Колкото това е невъзможно, толкова и ти можеш
да
разбереш какво нещо е Бог.
Това е само едно сравнение, то не е
да
го изнасяте навън.
Той гледа, че ти
си
създаваш нещастия.
Да
кажете: „Туй, неразбраното, дава мир на човека.“ Неразбраните работи са великите работи и малките работи са велики.
И добре, че са неразбрани, защото силата седи само в туй, което ти не разбираш.
“ – „Ами, искам
да
го направя, искам
да
го опитам.“ – „Не го прави, ще ти дойде едно голямо нещастие, а пък нужда нямаш от това нещастие.“
Ще дойдем до буквата, че как трябва
да
се служи на Бога?
На Бога ще служиш така: Никога, по никой начин не пий мътна вода!
И всякога, когато вие кажете: „Ама, ти не ме разбираш“, този, който не те разбира, той седи по-долу от тебе и затова не може
да
те разбере.
Ако искаш
да
бъдеш добре, всякога пий чиста вода.
Ти ще
си
кажеш: „По-добре, че не ме разбира.“ А онзи, който те разбира, той седи по-високо от тебе, разликата е в това.
Може от 10 километра
да
я носиш, но най-хубавата вода ще пиеш.
Никога не
си
позволявай нечиста вода
да
пиеш!
Някога пък вие ще
си
мислите, че нещата ви са ясни.
Но колкото човек се повдига по-високо, той вижда, че в света нещата стават все по-тъмни и по-тъмни.
Далечните предмети са невидими, а някои неща хич не се виждат.
Ако намериш пресен хляб, добре, ако не, потърпи, макар и 3 дена
да
си
гладувал, потърпи още един–два дена.
На 20 км можеш ли
да
видиш нещата?
Никога и никъде не носи една дреха, която някой болен е носил.
Даже нищо не можеш
да
видиш там.
Твоите окъсани дрехи струват повече, отколкото дрехите на един богаташ, който ги е подарил за своята душа.
Ето мисълта ми каква е: Понеже във вас се заражда едно противоречие и то седи в един много естествен факт, вие от векове, още откак светът се е създал, съществува едно противоречие в умовете на хората.
Нега ги носи друг.
Никога не вземай пари, за които някой е пожертвувал живота
си
.
Онези, които не са дорасли, те не могат
да
видят защо нещата не стават тъй, както те искат.
Не искам нещата
да
стават така и така.
Никога не се качвай на кон, на който някой е ходил
да
убива някого!
Тази мисъл, че „нещата трябва
да
стават така и така“, тя е чужда мисъл, тя не е твоя, не е излязла от твоята душа.
Тя е една мисъл, натрапена от окръжаващата среда, или тя е колективна мисъл.
И никога не се жени за една мома, която е отровила баща
си
!
Едно малко дете иска
да
има големи гащи, като баща
си
.
Никога не се жени за един син, за един момък, който е отровил майка
си
!
Никога не свързвай приятелство с един ученик, който е бил учителя
си
!
И често аз съм виждал деца, обули гащите на баща
си
и тътрят ги, или малки момиченца, турили роклята на майка
си
и тя се влече наполовина по земята.
Никога не свързвай приятелство с един слуга, който е крал господаря
си
!
И може
да
ви дам още ред правила, ако искате, за живота.
Ти
си
недоволен от Бога и мислиш, че това е един малък грях.
То иска
да
бъде голямо като баща
си
.
Това е една чужда мисъл, която ти се натрапва отвънка.
И ако ти се поддадеш на нея, тя ще те закара на дъното на ада.
Казва: „Баща ми е голям, и аз искам
да
бъда такъв голям!
Трябва
да
има нещо свято в душата ти!
Като дойдеш дотам, ще кажеш: „Това са неразрешени въпроси!
Няма
да
се занимавам с тях!
Че страдам, че съм беден, че не съм добре облечен, няма нищо.
Всички искат
да
бъдат големи хора, видни хора.
Искат, каквото кажат,
да
стане, а то не става.
Ти не можеш
да
намериш двама души, които за някой предмет или за една своя опитност
да
са едни и същи.
Хората не могат
да
бъдат едни и същи.
Ако вие минете през някой терен, през една местност, вие и двамата може
да
я опишете, но все ще има една разлика в описанието.
Остарях.“ Е, нека е на старини – по-хубаво, отколкото изобщо
да
не бъде.
Даже двама художници, които рисуват една местност, ще има различие в картината, в перспективата те различно са схванали тази местност.
Съдиите, като осъждат някого по закона, пак ще има разлика във виждането.
И тези изкушения всинца ги имате.
Един съдия обърнал внимание на някои данъци повече.
Човек, който не може
да
се справи с тези вътрешни изкушения, той не може
да
се повдигне в живота
си
.
И съдиите не могат
да
съдят еднакво.
Ако аз ще се повдигна като един вол
да
ме впрегнат,
да
ора нивите, аз не искам такова впрягане!
Всичките съдии не мислят еднакво.
Ако аз ще затлъстея като една кокошка в курника,
да
ме заколят, не искам такова повдигане!
Някой съдия някое престъпление не го намира за голямо, а другият, педант, казва: „
Да
се осъди!
И ако ще бъда един паун, че
да
ми оскубят перата, и такъв паун не искам
да
бъда!
Вие казвате: „
Да
си
уредим живота.“ Хубава е тази идея, няма по-хубава от тази идея
да
си
уредиш живота.
Но за
да
уредиш живота
си
, най-първо ти трябва
да
обичаш Бога.
Тези хора са толкова дребнави, че ти, ако имаш
да
даваш 5 стотинки, той казва: „Защо не
си
платиш дълга?
И то
да
Го обичаш тъй, както никога не
си
Го обичал.
И
да
обичаш ближния
си
тъй, както никога не
си
го обичал!
5 стотинки са, не са 100 лева.“ – „5 стотинки са ми трамваят.“ Но този човек, същевременно, ако има
да
дава 5 стотинки, той ще дойде
да
ти ги даде.
А има хора, които 5-те стотинки няма
да
даде, и 1000 лева ако има
да
ти дава, и тях няма
да
даде.
Питате: човек не трябва ли
да
живее за
себе
си
?
Има и такива, които, както турците казват, „туй, което има
да
взема, не търси, а това, което има
да
дава, не дава.“ Това не е добродетел.
На същото основание, ако и Бог би казал, че и Той трябва
да
живее за
Себе
Си
, тогава какво би станало с нас?
Нашето благо седи в това, че много същества не живеят за
себе
си
, а живеят заради нас.
И благодарение на тях ние сме щастливи.
Най-великото в света е, когато ти не живееш за
себе
си
!
И няма
да
я платиш.
И ако всичките хора не живеят за
себе
си
, тогава ще дойде онова, великото благо, и тогава няма
да
има никакви изнудвания в света!
А че хората живеят за
себе
си
, там е погрешката!
Щом живеят за
себе
си
, има престъпления, изнудване, а щом не живеят за
себе
си
, тези престъпления няма
да
се вършат!
Ако хората живеят за
себе
си
, престъпленията сами по
себе
си
ще дойдат!
Че
си
взел [по] 5 стотинки от 1000 души, никакво престъпление не
си
направил.
Срещате един ваш приятел, искате
да
се ръкувате.
Но тия, хилядата по 5 стотинки, ще ти причинят една вреда за в бъдеще, която ще бъде неприятна за тебе самия.
Той казва: „Не искам
да
се ръкувам, ако се ръкуваш с мене, едно голямо нещастие ще имаш днес.“ Не се ръкувай тогава.
Сега
да
ви обясня това по обратния път, за
да
видите отношението.
Неразположен ли
си
, не се ръкувай.
Представете
си
, че имате 1000 души ваши приятели, които ви обичат, и ти тръгнеш
да
ги посетиш.
В ръкуването трябва
да
дадеш и
да
приемеш нещо, а не само така
да
си
хващате ръцете и
да
казвате: „Добре дошел!
“ Всичките обикновени работи в света аз ги вземам като пояснение на вътрешния духовен живот.
Хубаво, дадат ти една паница сладко и водица, идеш при другия – пак сладко; при третия, 100, 200 души, 300 различни сладка, стане ти байгън.
И ако речеш всеки ден
да
посещаваш своите приятели и все по една лъжица
да
ти дават, ти скоро ще фалираш.
Ако ти
си
невнимателен към ръката на един човек, ти ще бъдеш невнимателен и към неговия вътрешен живот.
Тия, несъвместимите сладка, ще произведат обратни резултати.
Тази ръка на човека е създадена като образ на правдата.
Човешката ръка казва: „
Да
бъдеш справедлив!
Защото храносмилането върви по един път: ти трябва
да
ядеш само когато
си
гладен, а ти отиваш при приятелите, изядеш едно сладко, друго сладко.
Не
да
мислиш за
себе
си
.“ Ако аз мисля само за
себе
си
, животът ми се слага по един начин.
Туй сладко ще ти причини вреда, защото ще предизвика в черния дроб известни сокове, известна ненужна работа.
Също така и ако вие мислите само за
себе
си
.
Отидеш ти при своите приятели на гости, но ще искаш
да
те почерпят една много хубава балканска вода, понеже е безопасно.
Но ако искам
да
изпълня Волята Божия, Закона на Любовта, тогава отношенията са други вече.
Една топла вода, никакво сладко, по-икономично е.
Сега,
да
дойдем до онази основна мисъл, която трябва
да
остане в ума ви: У човека има едно естество крайно упорито и своенравно.
А когато идеш при друг приятел и
си
гладен,
да
те нагости хубаво.
Всякога няма
да
ядеш.
Има нещо крайно упорито и като дойдем до него, всичките са се опитвали.
Човекът ще срещне в
себе
си
най-големия неприятел.
Правило: Малките неща в живота често създават големи неприятности, стават основа за едно бъдещо нещастие.
Упоритостта и своенравието са в неговото естество и по никой начин той не може
да
се справи с туй естество.
Сега, духовният живот трябва
да
се разбере и в друго отношение.
Единственото нещо, което той може
да
направи, е
да
не му слугува, но
да
се освободи от него; то
да
се махне от тебе.
Ако вие се качите на някой планински връх, както на Алпите, там всичките 10–15 души все са навързани с въжета при изкачването, ти
си
един от тях.
То няма
да
се махне така лесно, [това е] най-мъчната работа на Земята, почти е невъзможно
да
се освободи човек от него на Земята!
Онзи пред тебе и този след тебе, все са свързани, ти вече не
си
свободен.
Онзи човек, като замине за другия свят, даже и там пак ще остане от него нещо.
Твоето подхлъзване, твоето падане излага на опасност останалите.
И ако ти се подхлъзнеш някъде и паднеш, може би никога няма
да
се върнеш нагоре.
Единственото нещо, което остава
да
направиш, е на това естество
да
не му служиш.
Но тези хора са вързани за въжета, за
да
се крепят.
Туй става само на високите планински места, на ниските места не става, както и
да
ходите там, няма никаква опасност.
На него трябва
да
служиш.
Тук
да
се качиш на Мусала, не са потребни никакви въжета, [но на Алпите има места, където трябват въжета], защото по някой път може
да
се подхлъзне човек и
да
падне в някоя пропаст.
Всякога трябва
да
се вслушвате в хубавото и на него
да
служите, а за другото трябва
да
турите памук в ушите
си
!
И даже няма
да
се занимавате с погрешките
си
, понеже е опасно.
Казва: „Това е празна работа.“ Ти по него отиваш, свързан
си
с него, вземаш страната му, и ти паднеш.
Не разглеждай много погрешките
си
!
Благодари, че малко
си
направил.
Всяко едно верую, все ще дойде
да
се опита.
Такива бели ще ви тури, че ще се чудите какво
да
направите и откъде
да
излезете.
Не само в падането ще се опита едно верую, но ще дойде време
да
се опиташ в какво вярваш.
Че има хора, които вечерно време стават като сомнамбули и отиват
да
крадат.
И като стане сутринта, вижда, че в касата му има пари, не знае, че е крал, човекът.
Доброто седи в това човек
да
има на какво
да
се радва.
Та, има същества, като легнете вие, те ходят и крадат.
И като станеш сутринта, ти
си
обран, неразположен
си
духом.
А някой път станеш сутринта, ти
си
разположен.
Щом има път, ти можеш
да
се радваш; щом има истина, животът е с тебе, ти можеш
да
се радваш.
Някой, който е ходил
да
краде, турил обраното у тебе и ти се радваш на него.
Но не се мине един–два деня, дойдат и намерят обраното у тебе, а ти станеш нещастен.
Една потънкост има, и всичките страдания и противоречия, които срещаме в живота
си
, имат обяснение.
Някои неща аз не искам
да
разправям, понеже се изискват герои!
Когато ви прекарват през един мост [над] много голяма пропаст и сте някой страхлив, няма
да
можете
да
минете оттам.
Аз много харесвам минаването с аеропланите отгоре, но ако е някой страхлив, той и на аероплан няма
да
се качи.
Всичките тези идеи –
да
бъдем добри,
да
живеем добре, трябва
да
се обяснят.
А ако някой такъв се качи веднъж на аероплан, втори път няма
да
пожелае.
Може
да
ви се даде една тема,
да
пишете: „Какво нещо е
да
живеем добре.“ И всеки един
да
определи.
А този авиатор ходи и се разхожда горе и му е приятно това!
Досега ние знаем, че другите хора трябва
да
живеят добре.
Та, пътят, по който вървите сега, не е труден, но като се качите по високите места, ще ви настръхнат косите!
Но малко хора ще срещнете, които знаят как те самите трябва
да
живеят добре.
Но
да
живееш добре значи
да
имаш една обширна наука, за всяко нещо трябва
да
знаеш как
да
го направиш.
Децата трябва
да
станат възрастни.
С всяко едно живо същество, във всеки един даден момент
да
знаеш как
да
постъпваш.
Сега, аз не искам всички вие
да
минете оттам, но
да
знаете, че ви предстои това.
Не само с близките, но и с всички останали
да
знаеш в дадения случай как
да
постъпваш разумно, че и ти
да
си
доволен, и те
да
са доволни от тебе.
Тя е толкова мъчна наука, че и сам Господ се намира в едно противоречие, като дойде
да
прилага тази наука.
И сега всички европейски лекари искат
да
лекуват рака с отрова на кобра или на този отровен паяк.
Много от големите страдания, които ще ви дойдат на Земята, са паяци, които ще ви хапят, за
да
ви излекуват от някоя по-голяма болест.
И казва Писанието: „Всичко съдействува за добро на онези, които любят Господа!
При всичките блага, които Той е дал, пак хората са недоволни.
Даже и вие често казвате: „Господ защо ме е създал тогава?
Той за нас се грижи, когато ние се намираме в някое голямо утеснение, някое голямо страдание.
“ Коя жена не казва: „Господ защо ме е създал жена?
Той е буден, всякога върви успоредно с нас – с децата
Си
.
“ И някой брат казва: „Защо Господ ме е създал такъв простак, а не нещо по-хубаво?
И гледа, и помага.
“ Някоя мома, като се погледне, казва: „Защо Господ не ме създаде по-красива?
Той иска всичките Негови деца
да
бъдат смели,
да
бъдат решителни,
да
имат вяра!
Вяра е
да
вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма
да
те остави.
И най-после гледаш, гледаш в огледалото, факта, че остаряваш, го приемаш, но не ти е приятно.
Да
вярваш, че Бог, Който върви с тебе, никога няма
да
те остави.
Но питам: в даден случай ти
си
красив, но какво ще ти допринесе твоята красота?
И само по този начин учениците могат
да
напреднат.
Тя ще ти допринесе донякъде нещо – като се оглеждаш в огледалото, ще ти е приятно и весело, но то е така, докато
си
вкъщи.
Казват учениците на Христа: „Предай ни вяра.“ Ще вярваш, че Бог, Който върви с тебе и с Когото ти вървиш, Той никога няма
да
те остави.
Ти казваш: „Ами как
да
го разбера?
Всичките хора тръгват подир тебе, интересуват се от твоята красота.
Че една мома, ако е много красива, ще почнат
да
я закачат момците, те стават тогава нахални, няма церемонии.
Хайде
да
обясня и по друг начин,
да
оставим младите моми.
Аз вземам младата мома като общо нещо, не частно.
Сляпа, каквато и
да
е, тази вяра, ще те спаси повече, отколкото ако имаше и сто очи.
Само една вяра има:
да
вярваш, че Който върви с тебе, не може
да
се изгуби!
Да
вярваш, че Онзи, Който върви с тебе, няма
да
те остави, защото ако ти изгубиш и тази вяра в
себе
си
, никаква философия не може
да
те спаси.
Всичко в света се мени, но има едно нещо, което не се изменя.
Онзи, Който върви с тебе, Той не може
да
те остави!
Може
да
играете на сцената като млади и като стари, но това е още фиктивно.
И Бог казва тъй: „Ако майка ви и баща ви ви отхвърлят, Аз обаче няма
да
ви отхвърля.
Написах ви на дланта
Си
!
Млади сте, изгубвате младостта
си
; стари сте, изгубвате старостта
си
и не знаете какво става.
Вие казвате: „Дали Той ще удържи думата
Си
?
Но и старостта не може
да
я задържите.
Вие сте издържали думата
си
, а че Той няма
да
издържи думата
Си
!
С какво може
да
се похвали един човек?
Да
вярваш, че Онзи, Който те ръководи в този път на живота, няма
да
те остави.
Няма в историята случай, когато Бог
да
е оставил някого.
Може само временно, привидно
да
ти се стори така, но действително Бог няма
да
те остави.
В смъртта се подразбира
да
умреш, в този смисъл,
да
придобиеш вечната младост.
Всички вие трябва
да
знаете и
да
вярвате, че Онзи, Който ви ръководи, няма
да
ви остави.
Тогава има защо старият
да
умира.
Той е сигурността на човека.
И всеки би се отказал от своята старост тогаз, защото старостта е богатство, което ти
си
придобил.
И трябва
да
бъде така.
И трябва
да
го пожертвуваш, за
да
добиеш Божествената младост!
И туй всесъжение ще бъде благоприятно за Господа.
Това е агнето, което ти трябва
да
пожертвуваш за Господа, за
да
ти даде Бог онова, което ти търсиш.
Там като стигнеш, ще
си
починеш.
Сега всички искате
да
бъдете благородни; искате
да
придобиете някои неща; много пъти съм ви говорил за жертвата, но проучете какво нещо е жертвоприношението.
Това трябва
да
бъде мярката за вярата ви.
Ти не можеш
да
бъдеш обичан, ако не принесеш в жертва нещо.
Вярата ви казва, че Онзи, Който ви ръководи и работи за вас, няма
да
ви остави.
Кажете ми сега: можете ли
да
обичате някого, който нищо не е жертвувал за вас?
За
да
го обичате, най-малко трябва
да
има какво
да
ви даде.
Обича те някой, защото има какво
да
вземе от тебе.
Обичаш шапката – ще я туриш на главата,
да
те пази от слънцето.
Обичаш дрехата – ще я туриш
да
те пази от студа.
Но
да
обичаш неща, които няма
да
ти допринесат нищо, няма никакъв смисъл.
Трябва
да
имате за живота едно правилно понятие:
да
обичаш и
да
те обичат.
Като обичаш, трябва
да
дадеш и трябва
да
вземеш нещо.
Вие вървите по пътя на формулата, казано е: „Даром сте взели, даром давайте.“ Даром
си
го взел и даром ще го дадеш.
Бог ти е дал даром нещо, значи, като Го обичаш, заради Любовта на Бога, това, което Бог ти е дал на тебе даром, не го задържай за
себе
си
, раздай го даром!
Бог ти е дал изобилно и ако от изобилието на твоя живот ти не даваш, ти сам
си
създаваш вътрешни нещастия!
Животът трябва
да
тече!
И всичките сегашни хора страдат от това, че нямат изтичане.
Нищо не може
да
живее там.
А пък философите ще ви кажат, че човек трябва
да
се затвори в
себе
си
: „Не
си
струва човек
да
се отваря.“ Съгласен съм до известна степен, но
да
се затвориш съвършено в
себе
си
и
да
се отвориш съвършено, това са крайности.
Вие се спирате някой път само върху някои силни усети, чувства, мисли, а другите вие почти сте ги забравили.
Но от всички чувствувания, които вие имате, от най-малкия усет, Божественото оставя известно впечатление в душата ви.
Вземете желанието във вас
да
забогатеете.
Вие искате
да
забогатеете.
Потребно ви е
да
имате изобилно,
да
ядете и
да
пиете и
да
имате свое жилище.
Всеки иска
да
бъде богат, за
да
си
има храна и облекло,
да
си
има една къща, където
да
си
подслони главата.
Но питам: Какво ви ползува вас едно богатство, ако вие не можете
да
го използувате, ако не можете
да
ядете?
Нищо няма
да
ви принесе.
Истинското богатство е онзи постоянен живот, който можете
да
придобиете.
4.
Човешките и Божествените порядки в живота
,
ООК
, София, 1.11.1933г.,
Този род разсъждения е необходим, когато ние искаме
да
се подигнем в света,
да
работим, за
да
бъдем полезни.
Който не знае и не разбира значението на тия лъчи, нищо не може
да
каже.
Този род разсъждения е необходим само когато искаме
да
се подигнем,
да
разберем волята Божия.
И в служенето
си
човек трябва
да
разбере, какво му говори Господ и как външно
да
изпълни волята Му.
Или, ако имате два триъгълника, също така обърнати в две противоположни посоки, какво можете
да
кажете за тях?
Ако нямаме една права мисъл, право чувство или права постъпка, ние никога не можем
да
изпълним волята Божия.
На какво могат
да
се уподобят тези триъгълници?
Другояче казано, човек никога не трябва
да
бъде заинтересован лично за
себе
си
.
Ученият ще иска
да
си
обясни, защо единият триъгълник е обърнат нагоре, а другият надолу?
Какво ще разберете под думите „
да
се отрече човек от
себе
си
“?
Христос е казал, че човек трябва [
да
] се отрече от
себе
си
.
Това показва, че има нещо по-дълбоко от
себе
си
.
Себето
е второстепенно нещо в човека.
Знанията, които можете
да
добиете от единия и от другия триъгълник, ще бъдат ли едни и същи?
Човек трябва
да
дойде към първостепенното в
себе
си
, казано е: „Който не се отрече от
себе
си
и не дигне своя кръст след мене, не е за мене.“ Представете
си
, че като дете вие сте имали една малка форма.
Няма
да
бъдат, те ще се различават.
Ако не се отречете от тази малка форма вие възрастен човек не можете
да
станете.
Значи, вие трябва
да
се откажете от малката
си
форма, от детинските
си
разбирания, за
да
станете възрастни.
Сега, мисълта може
да
не е ясна, ще зависи отде ще тръгнете.
Вие можете
да
тръгнете от две места.
Сама по
себе
си
детинската форма
си
съществува, но вие сте придобили едно по-голямо тело, станали сте по-възрастен човек.
Можете
да
тръгнете отгоре надолу, а можете
да
тръгнете и отдолу нагоре.
Та, като се казва, че човек трябва
да
се отрече от
себе
си
, разбирам от онези тесни разбирания, от онзи тесен кръг на живота,
да
влезе в широките разбирания.
В широкия живот или в сиромашията стават престъпленията.
Но и в многото вода човек се удавя.
Човек се дави, но рибата може ли
да
се удави.
Та когато казват, че някой човек се дави в нещо, разбират, че този човек е излязъл от своята среда, както рибата може
да
се удави, когато излезе от своята среда.
Всички неща, които не разбираш, са криви, а всички неща, които разбираш, са разумни, а разумните неща и те вървят по кривия път.
Докато рибата не излезе от водата, тя никога не може
да
се удави.
Неразумния човек върви по крив път, а лошият човек върви по крив път, но в движението на един кръг едновременно има две посоки, ако две същества се движат в един кръг от две различни точки и вървят по две противоположни направления, те ще дойдат до едно противоречие.
Рибата не може
да
се удави, но какво може
да
стане с нея?
Но ако вървят едно след друго, в едно и също направление, няма
да
дойдат до никакво противоречие.
– Тя може
да
умре.
Обаче, ако вървят в две различни, една на друга противоположни направления, те ще се срещнат и няма
да
могат
да
се разминат.
Човек във въздуха не може
да
се удави, но има същества, които могат
да
се удавят във въздуха, понеже тази среда е рядка за тях, а за някои пък е гъста.
Представете
си
, че и на двете е дадена задача
да
не се отклоняват от своя път, а при това се срещнат, какво трябва
да
правят?
Когато ангелът слезе на земята, той може
да
плава във въздуха, но ако слезе във водата, там може
да
се удави, ако не знае
да
плава.
Сега ние настъпваме в една дълбока вода, взимаме един ангел, който се различава от човека, взимаме един човек, който се различава от рибата.
Какво трябва
да
направят тогава?
В окултната наука е представено като образ, че човек по съзнание е нещо подобно на растението, даже и нещо по-долу.
Там, дето двама души не отстъпват, може ли
да
се говори за някакво право?
И когато взимат рибата като емблем на християнството, с това искат
да
покажат, че по съзнание човек е минал от растението към животинското царство, а именно към рибата.
Засега това е даже един голям прогрес.
За в бъдеще съзнанието на човека трябва
да
мине в по-широка област.
На него трябва
да
се отстъпи.
Някой казва: „Аз искам всичко
да
разбера!
Но представете
си
, че онзи, който е тръгнал по човешките порядки не отстъпва.
“ Как ще разберете всичко?
Какво трябва
да
се направи?
Рибата знае само
да
скача,
да
излиза над водата,
да
се гурка навътре,
да
се скрива под някой камък, но какво придобива от това знание?
Когато човешкото не отстъпва на Божественото, в него винаги се ражда тъмнина.
Най-учената риба може
да
скочи над водата,
да
се прехвърли няколко метра над нея и после пак
да
се скрие във водата.
Когато човешкото отстъпва на Божественото в човека се ражда светлина.
Сега вие казвате: „Как можем
да
разберем тези неща?
Разбирането зависи от един много прост процес, от едно просто схващане, което може и механически даже
да
се обясни.
Те отиват над моретата и започват
да
им казват: „Излезте вън от водата,
да
видите, че има и друг свят около вас.“ Ако ги слушат и излезат от водата, те веднага ги сграбчват и ги изядат.
“ – „
Да
, обичах ви, но ви изядох, за
да
ме познаете.“ Сега
да
ви обясня, защо птиците ядат рибите.
За
да
разберете това, трябва
да
обясня, защо хората обичат
да
ядат кокошките.
След като човек проповядва на една кокошка
да
повярва в нещо, той най-после я заколи.
Кокошката казва, отвътре на човека: „Не ми е дошло още времето за това учение, ти трябваше
да
ме почакаш малко.“ Дали е точно така, не се знае, но обяснението е приблизително верно.
Дали в същност е така, то е въпрос.
Ако след като рибата влезе в човека и изгуби съзнанието
си
като риба и повярва в това, което
си
ѝ проповядвал, има смисъл
да
се пожертвува, но ако след като влезе в човека, тя постоянно
си
мисли само за водата, тя не се е повдигнала.
Тя казва: „Много хубаво е тук, но по-добре е
да
се върна във водата.“ По същия начин, ако на един човек се проповядва за духовния свят и той замине там, но след като поседи известно време казва: „Хубав е този свят, но по-добре е за мене
да
си
слеза на земята.“ Та и вие сега сега питате: „Като умрем, ще се преродим ли пак?
За пример, ти се занимаваш с един малък въпрос, мислиш само за хляба, отде
да
го намериш и като го намериш в някоя фурна, казваш: „Слава Богу, успокоих се вече !
“ Значи колкото и
да
обичате Бога, ангелите, колкото и
да
искате
да
отидете при тях, като се намерите в духовния свят, вие пак
си
отваряте врата за земята, като запитвате, дали ще се преродиме втори път.
“ Но живееш година, две, изял
си
стотици и хиляди хлябове, какво
си
добил от това?
Ако искате, ще се върнете, ако не искате, няма
да
се върнете, от вас зависи.
Сега
да
ви оставя съществената мисъл.
Не считайте, че това което сега имате, е меродавно.
Сега почти всички въпроси се свеждат към въпроса за самуните.
Вие
си
взимате мярка за нещата и ги сравнявате.
Какво може
да
допринесе това за цялото човечество, за самия човек, че той съградил църква или училище или болница?
Питам, какво могат
да
допринесат тия неща за развитието на човека?
Понякога и онзи, който седи по-горе от тебе, както и онзи, който седи по-долу от тебе, създават в тебе противоположни чувства.
За онзи, който е по-долу от тебе, казваш, че е невежа, а с другия искаш
да
се запознаеш.
Какво може
да
допринесе този телескоп за самия човек?
Зад църквата седи друго нещо, зависи кои са в църквата.
Защото в даден случай болният може
да
си
каже, че ако не постъпваш разумно и ти можеш
да
дойдеш на неговото положение.
Може
да
имате много хубав телескоп, но ако го дадете в ръцете на един обикновен човек той ще гледа, ще гледа и нищо няма
да
разбере.
Здравият пък може
да
ти каже: „Ако постъпваш разумно и ти можеш
да
бъдеш здрав, като мене.“
Ако дадете телескопа в ръцете на един просветен човек, който има съвсем друг ум, той ще произведе други резултати.
Сега в главата, която прочетох, се вижда, че знанието, което човек може
да
придобие, не [е] крайната цел на живота.
Засега крайната цел в живота на човека се свежда към желанието му
да
бъде щастлив.
Ние сме още деца.“ Аз бих желал така
да
разсъждавате и в други случаи.
Щастието седи в това
да
бъдеш доволен от малкото, което имаш, главно
да
бъдеш доволен от живота, който имаш.
Някога претенциите ви са толкова големи, че даже от
себе
си
ги криете.
Сега ще направя едно сравнение, за
да
ме разберете.
Не е лошо човек
да
има претенции, аз не го съдя.
За предпочитане е само веднъж
да
те помилват, отколкото
да
дойде някой цар или философ или музикант или поет
да
те мушка с ножа
си
.
Питам, ако се качите на някой висок планински връх или на някоя пирамида или на Хималаите, какво ще разберете?
Може тази ръка
да
е ангелска, но каква полза от тази ангелска ръка, ако само те мушка с ножа
си
.
За предпочитане е ръката, на който и
да
е прост човек, но
да
те помилва, отколкото ръката на някой светия или на някой ангел, който те мушка с ножа
си
.
Казвам, всяка мисъл, колкото проста
да
е, която носи мир на човешкото сърдце е за предпочитане пред всички онези големи мисли, които внасят в нас безпокойствие.
Това са сравнения, за
да
се обясни само идеята.
Можете ли
да
определите точно неговия ръст?
Един ден, като научите закона на тия противоположности, може тия мисли
да
носят някакво благо за вас, но сега, те ви създават безпокойствия.
Ако вие вървите по пътеките на една сила, която иде против вас, тя ще ви причини пакост.
Като наблюдавал всяка вечер в телескопа, видял един път едно голямо, грамадно същество, което се движил[о] полека.
Ако вие вървите по посоката на едно копие, противоположно на неговото движение, то може
да
ви нарани,
да
ви причини пакост, обаче, ако вървите по посока, по която и то се движи, никаква пакост няма
да
ви причини.
Той наблюдавал една вечер, втора, трета и през всичкото време виждал, че това грамадно същество се мярка в телескопа, подобно на човек.
Та по този начин вие трябва
да
научите закона за движението на вашите мисли, за
да
не вървите срещу тях, но
да
знаете посоката, по която те се движат, за
да
можете
да
ги направлявате.
Но не смее
да
каже какво вижда.
И тогава няма
да
казвате, че не искате дадена мисъл или дадено чувство, защото каквото и
да
правите, тази мисъл и това чувство ще
си
дойдат.
Вика един свой колега и му казва
да
види през телескопа, какво ще намери.
Неговият [колега] погледнал, видял този грамаден човек, но и той не искал
да
каже, че вижда нещо особено.
Търкал
си
и той очите, като първия, но мълчал.
Ти не се движиш, но земята се движи, а трябва
да
знаеш, че едновременно със земята и ти се движиш.
В тебе твоите мисли са в покой, но щом почне умът
да
се движи, заедно с него започват
да
се движат и твоите мисли и чувства.
И тримата мълчат и казват, че има нещо в телескопа, но то е някаква илюзия и не смеят
да
кажат какво именно виждат.
Нали всички имате такава опитност?
Всички гледат през телескопа, потъркват очите
си
, виждат този грамаден човек, но никой от тях не смее
да
каже какво вижда.
Докато вашите мисли са в покой, вие сте много примерен човек, но щом мислите ви почнат
да
се движат, вие вече не сте изправен човек.
Като поглежда през телескопа и жената, тя вижда, казва: „Тук виждам един голям, едър човек.“ Тогава всички признават, че и те са видели такъв човек.
Също така, докато чувствата ви са в покой, вие сте човек с установен характер, но щом чувствата ви почнат
да
се движат и вие се изменяте, а с това и състоянието ви се изменя.
Един турчин, слуга, бил с установен характер, но по едно време се напил и казал на чорбаджията
си
: „Чорбаджи, искам
да
играя!
Щом чумата заминала и човекът повече не се виждал в телескопа.
“ – „Искам
да
викам!
Ако отидете на небето, между ангелите, ще видите, че те са толкова грамадни, че по никой начин един от тях даже не би се събрал във вашата къща.
За
да
влезе в една къща, ангелът непременно трябва
да
се смали.
“ И той започнал
да
играе,
да
вика.
Питам, какво лошо има в това, че той почнал
да
играе и
да
вика?
Един момък
да
се разиграе, нищо никой няма
да
му каже, но ако един поп се разиграе, всички ще се смеят и ще го осъдят.
Ако един обикновен човек отиде на угощение и почне
да
пие и
да
играе, нищо от това, но ако поп отиде на угощение и пие, лошо било.
Сега аз искам само
да
ви наведа на една нова мисъл, без
да
ви изваждам от положението, в което се намирате, защото това, което трябва
да
разберете, трябва
да
е обосновано на вашите опитности, които имате в живота
си
.
Лошото във виното седи в това, че то изменя общия характер на нещата и създава една вътрешна дисхармония.
Запример, знанието, което имаме за онзи свят, за напредналите същества трябва
да
се основава на знанието, което имаме за този свят, за хората в него.
В какво седи лошото, когато аз ограничавам някого или ограничавам неговата свобода?
Ако аз застана пред вашите очи така, че не виждате, лошото не е в това, че съм застанал пред вас, но като съм застанал, нямам пред вид, че ще ви препятствувам.
Тя ще
си
представи човека като голяма мравка, с голяма глава и с големи крака.
Всяка моя постъпка, която се отнася до мене аз в нея съм свободен, но когато тя се отнася и към другите хора, тя трябва
да
бъде направена така, че всички хора, били мои близки, приятели и познати, трябва
да
бъдат доволни от нея.
Тя не може
да
си
представи човека в друга форма, освен в мравешка.
Сега мисълта, която искам
да
ви оставя е, че вие искате
да
бъдете добри.
Ние трябва
да
бъдем благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята.
Ако вие не сте благоприятни на Бога, на ангелите, на светиите, на всички праведни и добри хора на земята, тогава животът ви на земята няма
да
има никакъв смисъл.
Как
да
бъдем благоприятни на Бога?
Мравките са същества, пълни с електрическа, динамическа сила, войнствени са те.
Вие как познавате дали сте благоприятни на Бога или не?
Сега аз не искам
да
ми отговорите, но само задавам въпроса.
С това не искам
да
кажа, че нямате абсолютно никаква представа, но и вие, както мравките, трябва
да
виждате света в своята форма, за
да
го разберете.
Най-великото нещо е
да
бъдеш благоприятен на Бога.
Някой път ще се спра
да
говоря, какво значи
да
бъдеш благоприятен на Бога, на ангелите, на светиите, на праведните и на добрите хора.
Може би вътрешното разбиране на мравката
да
се различава от външното ѝ разбиране, но ако се опита
да
си
представи живите същества, тя ще
си
представи може би по-красиви от нея, но все като мрави.
И вие всякога
си
представяте ангелите малко по-красиви от нас, но подобни на нас.
Сега чета една книга от един французин, който иска
да
даде ново направление на човечеството, но понеже влязъл в един метафизичен свят, няма никакви образи.
Ние сме малко по-грозни, а те по-красиви.
И самият Кришна Мурти, като говори, се намира в едно противоречие със
себе
си
.
Той казва, че човек трябва
да
се отрече от своето аз, но същевременно
да
има това аз и
да
влезе
да
живее в Бога.
В едно отношение това може
да
е верно, но в друго отношение не е верно.
На външната обстановка, а именно, външната обстановка, в която живеем има по-малко светлина, вследствие на което ние не виждаме нещата в тяхната истинска форма.
Нашите лица не са толкова красиви, понеже външната обстановка, при която живеем е лишена от условия
да
се прояви нашата красота, няма условия и
да
се прояви светлината на нашата душа.
Тогава Кришна Мурта намира, че всичко това, според неговото учение, се отрича.
Променете обстановката и той ще бъде по-красив.
Според неговата философия човек не трябва
да
има никакъв Бог, никаква философия никаква вяра.
Казвам, външната красота на човека зависи от условията, при които той живее.
Какво трябва
да
има тогава?
Човек, който е заставен
да
работи непрекъснато, който се намира под непосилен труд, той не може
да
бъде красив.
Той иска
да
каже, че човек трябва
да
се откаже от онези стари понятия за Бога.
За
да
бъде човек красив, това подразбира, че и окръжаващата среда трябва
да
бъде хармонична.
Той трябва
да
се откаже,
да
се отрече от старата любов, която нищо не е допринесла досега.
Само по този начин човек може
да
бъде красив като измени условията, като измени средата.
Казваме, че трябва
да
изменим средата.
За
да
изменим средата, трябва
да
изменим условията, а за това се иска знание.
Ако човек се отрече от всичко, какво ще остане тогава?
Представете
си
, че сте ученик и ви е дадена задача
да
се справите с един свой другар, който е крайно своеобразен.
Как ще решите тази задача?
Ще кажете, че трябва
да
търпите.
Той крие мисълта
си
зад своя възлюблен, като казва: „Не съм аз, но моят възлюблен.“ Ако той не е, тогава де е неговият възлюблен?
Но представете
си
, че той се доближи при тебе и започне
да
тегли носа, тегли носа ти, ухото ти, тегли те за дрехите ти, мушка те на едно или на друго место.
И апостол Павел е казал: „Сега не живея вече аз, но Христос живее.“ В това отношение апостол Павел е по-голям реалист, понеже той проповядва Христа, Който е живял на земята, пострадал и умрял, а Кришна Мурта проповядва един възлюблен, който никога не е живял на земята и никога не е умирал.
При това положение, какво трябва
да
правите?
Какъв образ ще му дадете?
Ако
си
по-силен от него, ще го вържеш – нищо повече.
Но ако той е по-силен от тебе?
Един образ, една отвлечена мисъл –
да
вярваш в това, което никога не е било на земята и което никога не е умирало.
Това, което е абсолютно,
да
се откажеш за него от всички свои порядки и
да
умреш за света.
Та сега, този автор от толкова години го слушат, виждат, че той иска
да
им каже едно учение, но не могат
да
го разберат.
Казвам, те [не] само, че не могат
да
го разберат, но и Кришна Мурта сам не може
да
го разбере.
Аз виждам, че той сам иска
да
се освободи от старото положение, от порядките на Индия, от дето той произлиза.
Но и той сам няма методи, начини, по които
да
се освободи, пътища няма.
Новите пътища трябва
да
се създадат.
Мнозина от вас
си
поклатват главата, не знаят какво
да
кажат. Защо?
Та сега и на вас, колкото и
да
ви разправям, аз виждам, че вие
си
живеете в стария живот.
Защото всеки от вас
си
има по един такъв другар.
Няма човек в света, който
да
няма такъв един своеобразен другар, бил той външно или вътрешно.
Вие казвате: „Каквото говори Учителят, дали е верно?
“ Всинца вие вярвате по вашему и всинца пазите своите интереси.
„Даде ми се, казва, един ангел сатанински,
да
се справя с него“.
Ако и мене и вас мажат и всичко върви добре, това още не е истина.
Той се бодеше по три пъти на ден,
да
се освободи от него, но Господ му казваше: „Нека
си
седи този твой другар.“ И най-после той се примири с него и каза: „Даде ми се това зло, за
да
не дойде по-голямо зло.
Щом престанат
да
ви мажат, вие вече се изявявате.
Този ангел ме държи в изправно положение.“ Та при многото знание, което той имаше, даде му се този ангел
да
го мушка като човек.
Дойде някой и ми каже
да
се отрека от старото.
Но, като дойдем до приложение на земята, при сегашните условия на живота, какво трябва
да
правим?
И без
да
съм цар, аз пак съм цар.
А тъй, само отвън
да
си
мисля, че съм цар, без никакви порядки, без никакви таланти, това няма никакъв смисъл.
И ангелите
си
имат задачи, които трябва
да
решават.
И без
да
съм цар, аз мога
да
бъда такъв, ако разполагам с нещо царско, с Божественото в
себе
си
.
Някои ангели са изпратени на земята
да
изправят някои свои погрешки.
Има една повест от един англичанин – „Младият крал“, и вие можете
да
я прочетете, в която се изтъква идеята, че човек може
да
се разбере само тогава, когато дойде Божественото.
Той може
да
се разбере, когато напусне всичко старо само заради Божественото, но затова той трябва
да
има нещо реално в
себе
си
.
Когато един ангел иска
да
изправи някой човек, мъчнотиите му са външни, но той трябва
да
ги преодолее.
Докато дойде до този вътрешен процес в
себе
си
,
да
намери Бог, той трябва
да
се отрече от всичко онова, което не е Божествено.
Вие имате известни мъчнотии в
себе
си
, с които не можете
да
се справите.
НАГОРЕ