НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
631
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
631
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ще се зарадва
,
НБ
, София, 15.10.1933г.,
Тъй неустановените неща, които се люлеят насам, нататък, произвеждат установени работи.
А туй – установеното, произвежда смърт – всичко туй ще отиде.
Омразата не може
да
бъде проводник на живота по единствената причина, [че] тя не остава.
Някой път вие може
да
мислите, че любовта е много преходно нещо, че е неустойчива, но вие се много лъжете.
Но там няма и раждане.
Любовта издържа на всички ония противоречия.
Дето има раждане, има и умиране; дето няма раждане, няма и умиране.
А единственото място, дето хората не се раждат и не умират, то е Божественият свят.
Туй люлеене на лодката е един закон на пазене на равновесие.
Именно тази лодка се върдаля и се приспособява на всички противоречия на вълните.
Защото, ако не се приспособява, тя може
да
потъне.
Следователно любовта е онази сила, онази реалност, която се приспособява на всичките положения в даден момент.
И ние всякога можем
да
разчитаме на нея.
Човек в своето съзнание, че един баща едва може
да
отхрани четирима синове?
Сега аз за
себе
си
разсъждавам.
Донякъде до десет души може
да
отхрани, а Бог пред
Себе
си
има милиарди същества: човеци два милиарда има, има и толкова млекопитающи, буболечици и други растения са безбройни количества, тях също ги държи и на всички тия живи същества Бог е предвидил нуждите им.
Сега аз не ви привеждам този факт, за
да
ви убедя, че има Господ.
Да
говорим за съществуванието на Бога, то значи
да
не разбираме какво нещо е Господ.
Не че любовта е лодка, но правя едно сравнение, за
да
обясня едно противоречие, което съществува някой път в човешката душа.
И всякога който се е опитал
да
докаже какво нещо е Господ, то е най-голямото невежество!
Няма какво
да
се доказва, че има Слънце.
Аз наричам, всеки един човек, в душата му съществуват известни противоречия, известни страдания, известни мъчнотии.
Аз ето как разсъждавам за
себе
си
.
Че когато срещна един, който е кон натоварен – 100 кила са турени отгоре му, като го видя, че е такъв натоварен, казвам: „Силен е този кон!
“ Аз го уважавам, сила има в него!
И сега гледам, аргументи има астрологически, после – морални доказателства и прочие.
И ако нямаше сила, нямаше
да
бъде така натоварен.
2.
Ангелите на светлината. Новите възгледи
,
ООК
, София, 18.10.1933г.,
В раждането има един закон, който определя нещата.
Е, как е станало самоопределянето, всичко туй във вашите умове?
Това са символи.
Неговото съзнание е тъй будно, че всичко знае.
Той не ходи
да
се рови като някой червей в дърветата
да
прави дупки.
Всеки иска
да
си
има една къща за
себе
си
, а в небето всеки ангел работи за всички и всички работят за един.
Та казвам, има известни болни работи в света, аз по някой път не искам
да
ги зачеквам.
Понеже някой път
да
се чисти една рана ще причиниш на човека много по-голяма болка.
Някой път е по-добре
да
не буташ известна рана.
Но има известни рани, които трябва
да
се бутат, понеже ще се превърнат на една живеница.
Не е право
да
се казват погрешките.
Но и съвсем
да
се не казват, друга една опасност има.
Да
зная всички ваши погрешки, значи
да
стана нещастен.
А когато някой ми разправи за онова хубавото, великото в живота, за своето знание, за своите добрини, не от личен характер, а как се е учил в училището, а като ми разправя как е побеждавал мъчнотиите, че много пъти е бил поставян на известни изкушения, аз казвам: Какъв герой!
Навсякъде където минал, всичко напуснал.
– „И аз не зная, какво
да
правя.“ За жена не го бива, за учител, за съдия, за слуга, за адвокат, за бакалин не го бива.
“ Той само се научил
да
казва: „Евет ефендим!
“ Туй можел
да
казва много хубаво.
После, всички ви предупреждавам в едно.
Дойде някой
да
те хвали. Защо?
Когато аз ще похваля един човек, трябва
да
го похваля.
Не, че не е добро, но похвалата трябва
да
съответствува на онази реалност.
Казвам: „Ти ми направи една много голяма услуга благодаря ти много.“ И на този човек му подарявам една отлична класическа книга.
Книга му давам,
да
чете.
Давам ти я защото одобрявам твоята постъпка.
А дойда и кажа: „Ти
си
даровит, ти
си
талантлив, втор[и] човек като тебе няма!
Обича, тщеславен е, обича все
да
го похвалят.“
Укоряваш един човек, пак
си
заинтересуван.
Той е художник, кажи му: „Неприятно ми е, но му кажи, този нос, както
си
го нарисувал на такова лице, такъв нос не се туря!
И в действителния живот не е така.“ – „Ама аз употребих всичкото усилие.“ – „Употребил
си
, но виж го този човек, ето обекта, носът му не
си
нарисувал както трябва!
“ – „Ама ти не
си
художник.“ – „Не е въпроса, че аз не съм художник, туй, което ти казвам, право ли е или не?
И един ангел
да
ви види, ще каже: „Ето един човек, който ние бихме обичали
да
видим!
“ Вие искате вашето лице
да
е мазничко,
да
е червеничко,
да
е валчесто,
да
мяза на месечинка.
Аз бих желал
да
има, два мускули [
да
] има в лицето на доброто, но те
да
са хубаво изразени и като ги видя, казвам: Виж колко са хубави тия мускули!
И казвам, можеш
да
разчиташ на този човек.
А някой път виждам, че един човек мисли
да
те излъже, стотинката ще разпредели и ще ме убеждава той: „Това ми е навик“, казва.
Да
,
да
, лъжата е един навик.
Та казвам, вие седите, искам
да
ви избия един клин, из умовете на хората.
Вие при мене, някой път, някои от вас, взели сте един билет и чакате
да
се тегли моята лотария и
да
спечелите нещо.
Нищо няма
да
спечелите.
Учението, което аз проповядвам, не е една лотария, а иска хората
да
работят.
Да
ви представя какво нещо е работата.
Когато аз работя за хората, това за мене е мъчение, когато работя за
себе
си
, това е труд, според мене, а когато работя за Бога, това е работа!
Казва един: „
Да
се трудя.“ Казвам, за
себе
си
работиш.
Като се трудя, казвам, за
себе
си
работиш.
Никой не е доволен от втората работа, никой не те възнаграждава.
Пък работиш за
себе
си
, ти сам не може
да
оцениш работата
си
и не
си
доволен от своята работа.
Сега не казвам аз,
да
не работите за ближния
си
, но единственото нещо, което може
да
компенсира труда ни, то е
да
работим за Бога!
Вашите стари схващания хвърлят по пътя една сянка, една непотребна работа, с която всички хора са заняти.
Като работим за Него, нашият труд и нашето мъчение от Божията работа ще се превърнат, ще се уравнят от онова, което спечелим там, ще имаме
да
си
платим дълговете на земята.
Ние трябва
да
се освободим от постоянните безпокойства.
Даже хора на науката, на музиката, на поезията, всички, навсякъде, безпокойството седи като един вътрешен резултат.
И всеки казва, че не може
да
не се безпокои.
Щом нямаш един възглед, всякога ще имаш един товар непоносим.
Безпокойството трябва
да
се замени с вътрешно движение.
Да
се движиш и
да
се безпокоиш, са две положения различни.
Вие вярвате в Бога, но намерите се в едно болезнено състояние, надойдат лекарите, кажат: „Ти
си
осъден
да
умреш!
Когато играеш гимнастически упражнения, има движение, но когато в болезнено състояние
си
движиш ръцете, краката, то е един безпорядък.
Почни
да
работиш.
Та всичките мисли, които имаме, всичките желания и постъпки, трябва
да
се подведат под един порядък.
Мислиш ли ти, че ако идеш
да
се помолиш на Бога, че искаш
да
останеш, тази българка ми разправи, идват при нея и ѝ откриват на нея, казват ѝ: „След толкова години ще се случи едно нещастие или ти или син ти трябва
да
умре!
“ Какъв отговор ще дадете?
“ Тя казва: „ Не искам аз
да
умра!
Двама от вас няма
да
дават едно и също определение.
Искам
да
живея за
да
работя за Господа!
Може
да
дадете едно определение от някой речник, но това не е определение.
А пък син ми, ако ще трябва
да
умира, аз тълкувам сега, то е негова работа.
Той
да
определи,
да
избере, дали
да
умре или не.
Какво определение ще дадете?
Но аз, понеже обичам сина
си
, не искам
да
умира той.
Тогава ще питате него, иска ли
да
умре или не.“ Ако ти искаш син ти
да
не умира, тогава той трябва
да
ти бъде роб.
Ако кажеш,
да
бъде щастлив, ще бъде щастлив, ако кажеш,
да
бъде нещастен, ще бъде нещастен.
Тогава къде е свободата на сина ти?
Тя казва: „Искам
да
живея, не искам
да
умирам.“ Тя ме пита: „Какво стана сега?
Защо ми казват така, или ти или сина ти?
Че истината искаш
да
ти кажа.
“ И синът после умира.
Тогава казваш: „Ти не ми казваш истината.“ Питам тогава, тази истина, която може
да
размъти умовете на хората, каква истина е тя.
И ми казва: „Какво беше чудното, аз когато тъжах и скърбях, всички светии от вънка на двора играеха хоро, с музика, с това, че синът ми умрял.“ По български ми говори.
– „Пък аз скърбя и се чудя на
себе
си
.
И вие искате
да
отгатнете неща, които никога не могат
да
се отгатнат.
Какво ги кара тях
да
се радват?
Защо той иска
да
говори?
И какво кара мене, аз
да
скърбя?
Никога не може
да
се отговори на това.
Един човек може
да
говори, без
да
знае, защо говори.
Ако всичките кокошки в курника скърбят за една другарка, че са я взели, а всички, които са изяли кокошката там, играят.
Вие може
да
разбирате един определен процес, но зад всеки определен процес седи един неопределен процес, зад всеки завършен седи един незавършен.
Питам, кой ги кара
да
играят?
Като умира един от този свят за другия горе, горе играят, понеже са спечелили, а тук ние страдаме, защото сме изгубили нещо.
Един човек може днес
да
ви е приятен, иде в дома ви, възхищавате се, говори ви, но какви ще бъдат неговите бъдещи отношения, вие не знаете.
Смъртта е една загуба на земята, но ако смъртта е една печалба, няма какво
да
скърбим.
Вие може
да
се съмнявате в някого.
Така се разсъждава: от единия свят към другия!
Но ако има едно съответствие между двата свята, в единия свят се балансират или се уравняват процесите, които съществуват.
Трябва
да
умреш в един свят, за
да
живееш в другия.
Ти се съмняваш в едного, понеже
си
заинтересуван.
Ако отиваш
да
вземеш пари на заем от някого, ти ще мислиш, дали ще ти даде или не?
Как трябва
да
тълкувате процеса?
Ако идеш на гости, ще мислиш дали ще те посрещнат добре или не.
Сега чисто от вашето гледище, за
да
обясня този процес, аз разсъждавам за
себе
си
, а не заради вас.
Заинтересуван
си
.
Част от житото на своя хамбар трябва
да
хвърля в земята, изгубено е то за мене.
Пък ако не
си
заинтересуван, ти ще минеш и заминеш.
Но тази загуба може
да
се компенсира само с идеята, че туй жито ще израсне и може
да
даде 10 пъти повече отколкото съм хвърлил.
Ти ще наблюдаваш и след като наблюдаваш, какво ще добиеш?
Запример ти знаеш, че някой ще ти даде пари или няма
да
ти даде.
И тогава в мене се ражда идеята, че житото не умира, а това жито ще принесе своя плод.
Да
допуснем, че ти знаеш, че той я ще ти плати парите, които има
да
ти дава или не.
Казваш: „Защо страдам?
“ Следователно страданията, несгодите вътре в живота, ако не се компенсират, аз не искам вие
да
страдате, ще страдаш, но трябва
да
разбираш защо страдаш.
Туй само при дадени условия, тия разсъждения са ограничени.
Ще намираш причините на твоите страдания.
На земята, ако имаш
да
даваш на хората или
да
вземаш от хората, тъй е, ще вземаш или ще даваш, но ако срещнеш един човек във водата и двамата се карате, казваш: „Кога ще
си
платите?
“ – „Кога ще
си
платите?
“ Аз не казвам, не му мисли, ти мисли, но ще
си
обясниш нещата и това обяснение, което ще намериш,
да
е верно.
“ И казвам, сега
да
си
платите!
И туй заключение, което ще дам, че ако е верно това, житото ще израсне на пролетта, през лятото ще узрее и като го ожъна, ще го туря в хамбара и ще видя, че не съм хвърлил напразно това жито.
И двамата се давите.
Дали ли сте нещо?
Ако кажеш: „Преди
да
се давиш,
да
си
платиш!
Отиват при един богат банкерин две моми,
да
искат пари.
Имаш
да
ми плащаш!
Едната застава тъй сериозна и горда.
“ Плати ви, че тогава се дави!
Е, хубаво, сега как ще плащате и как ще давате?
Бих желал
да
ви услужа, но не мога, извинете!
“ Другата идва, пооглежда се весело, с една усмивка, поухилва се.
Аз седя и се усмихвам, казвам, и единият и другият се дави, а единият казва: „Има
да
ми дава.“ Ако вземеш парите, ще се удавиш и ако не ги вземеш, няма
да
се удавиш.
“ Една усмивка, но
да
знаеш как
да
я дадеш.
Аз не ви говоря за онези привидни усмивки, но за една усмивка, която
да
излезне от душата ти,
да
означава една истина!
Прости, за
да
не умреш!
“ Тя
си
е платила парите, разбира се!
Сега всички трябва
да
се освободите от един навик.
Вие всички изповядвате Истината, защото сте заинтересувани.
“ Че ако за една ваша усмивка хората не искат
да
ви дадат един долар, аз не зная, каква е тази усмивка.
Да
имаш една любов, в която
да
не влиза никакъв материализъм.
Или казано на ваш език: Любовта
да
е за самата Любов!
Интересуват се, понеже има нещо, какво
да
придобият.
Сега този процес на разсъждение не ви интересува, но представете
си
, че малката река е едно разумно същество, върви.
Ангелите имат особена любов към хората и то
си
има причини.
Аз няма
да
обяснявам, но има защо
да
ги обичат.
Вие разсъждавате: „Трябва ли аз
да
се влея в тази вода или не?
Казваш: „Аз не искам
да
се вливам!
Когато един ангел дойде в дома ви, той носи всичкото щастие!
Когато ще дойде един ангел от светлите места, всичко в дома ви, ви тръгне.
А когато влезне един ангел на тъмнината, тогава от него ден започват всичките нещастия във вашия дом.
Вие казвате ама аз не искам той
да
ми господарува.
Ако той е по-силен от вас, той ще ви господарува.
Ако ти
си
по-силен от него, ти ще му господаруваш.
Пропаднал
си
, тъмният ангел те посетил.
Питам, ако ти
си
по-силен, питам, какво имаш
да
се безпокоиш?
“ Но дойде светлият ангел, ще издържиш изпита
си
.
Ако ти
си
един виден, знаменит лекар, даже най-богатия, дъщеря му е болна, той ще има всичкото уважение и почитание към лекаря.
Ти, жена ти, наредят се децата ти и всичко се измени.
И всичко е в ред.
В дадения случай от тебе зависи
да
те почитат или не.
Зависи в живота, кой ангел те посетил.
Но благороден в
себе
си
.
Ако в даден случай хората, от които имаш нужда, можеш
да
им направиш нещо, ти ще бъдеш почитан, но ако не можеш
да
го направиш, ти не можеш
да
бъдеш почитан.
В дома сега мнозина от вас отношенията ви не са такива идеални, каквито трябва
да
бъдат.
Да
допуснем сега, че тук седне някой от вас, който е по-чувствителен, той чувствува, че въздухът не е чист и ако той отвори няколко прозореца,
да
стане проветряване, какво отношение ще вземете?
Вие всички
си
поставяте един механически процес.
Умният човек може
да
прекара и през най-малкия прозорец,
да
привлече тази струя въздух към
себе
си
.
“ Ти
си
срещнал този ангел на светлината.
И от него ден всичко ти тръгне напред!
Или
да
ви обясня малко по другояче, ако недъгавият, хромият отиде при дървото ще погледне нагоре, ще се помоли, дано
да
духне вятър, че
да
падне плод и
да
го вземе от долу.
Среща го този ангел, тъмният в мечката, та три години боледувал той и всичко му тръгнало назад.
А здравият, умният човек ще иде, ще се качи на дървото или ще
си
вземе някой прът, ще бутне и ще
си
проточи ръката,
да
вземе плода.
Казваш: „
Да
те пази Господ,
да
те тъпче мечка!
“ –
Да
те пази Господ от тъмния ангел!
Та казвам, не трябва човек
да
си
играе с природните сили.
Аз ще считам късмет, ако съм болен и седа под някоя круша и чакам
да
падне някоя круша.
Трябва
да
имаш знание и
да
разбираш тяхното естество.
Трябва
да
разбирате естеството на всяка една ваша мисъл.
Трябва
да
разбирате характера на всяка една мисъл.
И трябва
да
учите сега.
Че не го знаете, нищо, трябва
да
знаете естеството на всяка една ваша мисъл, какво може
да
произведе тя във вас.
Трябва
да
знаете естеството на всяко едно ваше желание и какво може
да
произведе във вас.
Вие казвате: „Господ ще се грижи.“ Но Господ изисква ние
да
учим в този свят.
Ако търсите един живот на късмет или щастие, обясняват, какво нещо е щастие.
Да
разбираме нещата тъй, както Той ги разбира.
Че какво значи
да
вършиш Волята Божия?
И ако ти влезнеш и се свържеш с този Божествен процес, ти ще бъдеш щастлив, но ако не се свържеш с този процес, ти ще бъдеш нещастен или не можеш
да
бъдеш щастлив.
Ти не можеш
да
вършиш Волята Божия, ако нямаш Неговите разбирания.
Ти не можеш
да
вършиш Волята Божия, ако нямаш Неговия ум.
Та казвам, най-първо трябва
да
си
определите отношенията, които съществуват.
Ти не можеш
да
вършиш Волята Божия, ако нямаш този, Божествения Дух в
себе
си
.
Сега, друго е
да
кажеш: „Че може ли човек
да
има Божия Дух?
Имате отношения към баща
си
, към майка
си
.
Бог е щедър и иска всичките ония Негови същества, които са излезли от Него,
да
имат това, което Той има.
Да
имат Неговия Дух и това е Неговото желание!
Той, което желае, но не го налага, остава всеки един според свободата, която има, това
да
направи.
Аз оставям вие сами
да
мислите.
Или аз мога
да
напиша така единица – а.
До сега аз разсъждавах, а сега оставям вие
да
разсъждавате.
И после от вашите разсъждения, аз ще ви слушам, вие като разсъждавате, после аз ще почна
да
разсъждавам.
Какво трябва
да
бъде отношението към майка ти, към баща ти?
Така една обмена
да
стане.
От баща
си
ще вземеш силата на своя характер, на своята мисъл.
Сега аз разсъждавам и ще видите, кои неща са прави и кои неща не са прави.
А от майка
си
ще вземеш тази пластичност на своите мисли и чувства.
Не мислете, че майката може
да
предаде светлина. Не.
Дръжте се за Божественото, за
да
израснете и
да
имате Божието Благословение за бъдеще!
Та казвам, в този, сегашния процес, не само
да
се говори, вие искате в сегашния живот
да
живеете щастливо на земята.
Ако тя започне
да
ви разправя с ония символи, то е един такъв объркан свят, че и тя, като го разправя и тя не го разбира.
Преди 6 милиона години се родила, аз разбирам, тя го мисли, но аз отивам още по далече.
Не говоря онези причини, които я заставиха
да
се роди там.
Родил се някой жена, кои са причините, които са го заставили,
да
се роди жена?
3.
Да правим добро
,
НБ
, София, 22.10.1933г.,
Ти мязаш на
себе
си
!
" Мога
да
ви го покажа.
А той имал
да
дава 1000 лева.
Съдията трябва
да
внимава,
да
му каже: „Много
си
взел, отстъпи." - „100 000, 50 000." - „Много са."
Понеже цялото има нужда от неговата индивидуалност.
Всеки
да
си
е на неговото място, че прилика
да
носи на цялото.
Че
да
има хармония и пълнота в цялото.
" - „Искам
да
ми отвориш очите." И той се наведе на земята, направи кал и му повърна зрението.
Че, ако един човек му е дал своята мисъл под наем, аренда и той потърси своята мисъл след 1000 години?
Пита го: „Какво виждаш сега?
Ти не можеш
да
се родиш добър.
" - „Виждам хората като дървета." Той побутна още малко очите и после казва му слепият: „Сега виждам, че се мърдат както са." - „Тогава хубаво, сега
си
върви по пътя." Аз казах туй, защото мисля, че вие виждате.
И през целия живот не може
да
му платите това!
Нито може
да
се родиш лош.
Ако дойда
да
ви мажа с кал очите, цял скандал ще дигнете!
На всяка една добра мисъл той трябва
да
взема по половин стотинка на 100 години.
Може
да
се родиш с предразположения добри и може
да
се родиш с предразположения лоши.
Но ти не
си
лош, нито добър.
Ти отпосле може
да
станеш, като действуваш, като живееш, може
да
станеш добър или лош.
Вие имате отвътре едно препятствие пред очите, имате едно карагьоз-перде / завеса на сцената на куклен театър / пред ума
си
.
Туй карагьоз-перде трябва
да
се вдигне с машина и трябва
да
се види какво има на сцената.
За братя минават, а парите
си
в лихва дават!
Тъй щото може
да
кажеш: „Не съм ли аз добър човек?
Та, казвам: В новите вярвания не се изисква ние
да
отхърлим старото, нито
да
доказваме.
Та всичко е на Бога!
" - „Не
си
." - „Ама не съм ли лош?
Ние трябва
да
оставим света; и който вярва и който не вярва, и двамата са прави.
" - „Не
си
." Е, какво
си
?
Когато Бог казва: „Даром сте взели, даром давайте!
Ти
си
човек, който
си
роден
да
станеш добър.
", сиромахът казва: „Богатият нека даде парите!
Сега във вас виждам една такава статическа мисъл.
" Така не се разсъждава!
Ти
си
роден
да
станеш музикант.
Сиромахът не трябва
да
каже: „Той трябва
да
даде!
Ти
си
роден с възможности на музикант, но не
си
.
Да
ви обясня това.
" И богатият не трябва
да
казва, че това е негово.
Отсега нататък трябва
да
станеш музикант.
Едновремешните безбожници станаха безбожници и тогава светът се спаси.
И така не се разсъждава!
Като станеш музикант, ти ще знаеш
да
съчиняваш песни.
Че хората като престанаха
да
вярват в идолите... нали тогава, който не вярваше в идолите, се считаше за безверник.
Отношения между сиромаси и богати трябва
да
имаме идеални!
Трябва
да
се работи.
За
да
ги убеди, че тия идоли нищо не струват.
И ето какво трябва
да
бъде идеалното отношение между богатите и сиромасите: когато дойде един сиромах при богатия, богатият
да
каже: „Много, братко, те обичам.
И добрият човек дълго време трябва
да
се учи, за
да
каже, че е добър.
Тогава имаше цял скандал за това.
А сиромахът иде на богатото място и разполага.
Днес идоли не съществуват, но идолопоклонски теории съществуват, които ни държат далече
да
доловим онази Истина, която ще ни въздигне!
И след време пак каже на богатия: „Мен ми дотегна това богатство, вземи
си
го!
Аз съм за онзи живот, който отвътре работи и може
да
ни въздигне,
да
ни помогне, че
да
бъдем ние щастливи на Земята, но не на тази Земя.
Пак
си
разменят местата.
Туй трябва
да
бъде идеалното положение между богати и сиромаси!
Тази Земя трябва
да
се промени малко.
Че, сега много лесно човек може
да
стане учен.
Всички хора днес умират от стари разбирания.
Защото тъй, както е тази Земя, има доста зараза, нечистотии и по един или друг начин трябва
да
се очисти, за
да
можем ние
да
живеем добре.
Аз сега всичко зная.
И следователно, необходимо е цялото човечество, общо казано и частно казано, всеки един човек трябва
да
се издигне над
себе
си
!
Имам една енциклопедия, 2000 тома, и на всеки въпрос мога
да
ви отговоря.
Това е една от великите задачи.
Всяка една възраст в живота
си
има своите особени условия.
Ние не трябва
да
чакаме подобрението на цялото човечество, на целия свят, защото целият свят не е толкова лош.
И вие може
да
дойдете, и вие може
да
бъдете учени хора.
Следователно методите и начините, които имаме, които трябва
да
се употребят, се различават.
Дали вие ще повярвате това, аз го оставям сега.
И следователно аз казвам: „Ела в моята светлина, живей, пък аз ще
си
почина в твоята тъмнина." Никой няма
да
ме вижда, ще седя в тъмнината и ще разсъждавам само за
себе
си
.
Аз на вас ви давам правото
да
се съмнявате, но аз не се съмнявам, понеже аз го зная това.
Той е най-хубавият тор, който можеш
да
имаш в света; то е едно увеселение от единия край до другия!
Имате право
да
се съмнявате.
За
да
правим добро, трябва
да
разбираме онзи, великия закон, иначе се отдалечаваме и животът изгубва своя смисъл.
Но ако не го разбереш, ще кажеш: „Само нещастие, не
си
струва
да
се живее." Щом кажеш „Не
си
струва
да
се живее", ето какво разбирам под тези думи.
И аз
да
съм на ваше място, и аз ще се съмнявам.
Да
правим добро някому в света - нищо по-силно от това ти
да
обичаш в дадения случай живота.
Някой музикант, който дава концерт и го осмеят там!
Че, ако вие мислите, че светът е лош, в грях и във всичко, питам, откъде иде този чистият въздух, този чистият хляб, чистата вода?
Да
обичаш живота не само в
себе
си
, но и в другите.
Майстор трябва
да
бъде човек, че като излезе и изсвири нещо, та хората
да
кажат: „Дарба има в него!
Да
обичаш живота и в най- малкото същество, не в този смисъл, както се проявява и функционира животът индивидуално, но животът както функционира в
себе
си
.
Ако всичко е в грях, то нашата работа е свършена. Не.
Аз съм наблюдавал една пеперуда, като кацне, в очите й.
Та, казвам: В сегашното човечество ние имаме такива наследени качества, ние искаме
да
се представим такива, каквито не сме.
И тя ме гледа под око като някоя красива мома, казва: „Харесваш ли ме?
Да
имаме много.
" - „Харесвам те." И като речеш
да
си
мръднеш ръката, тя се подигне.
Ние казваме: „По образ и подобие е създаден човекът.
Казва, бутане няма, като
си
мръднеш ръката, тя подскочи.
По образ и подобие на Бога е създаден." Че, това са само възможности.
Но какво
си
направил ти?
Ако
си
по образ и подобие на Бога, ти размисли ли какво
си
направил?
И като му дадеш на туй, слабото, условие, един ден то може
да
се прояви както тебе.
- „Е, нищо не съм направил." Тогава откъде знаеш, че по образ и подобие на Бога
си
направен?
Ще кажеш: „Как може
да
стане това?
Сега това аз не го турям като един клин, че не сме, че не можем
да
бъдем това.
" Аз не съм ви обяснил и може
да
ви кажа как може
да
стане това.
То не се казва даже.
И вследствие на това неразбиране идат всичките нещастия в света.
Ако ви попита едно дете, не може
да
му обясните как се пали огън.
В света страданията и греховете ние ги създаваме.
И тогава търсим причината другаде.
Те казват: „Ти не искаш
да
направиш едно добро, но чакай
да
ти кажем как
да
го направиш това добро." И ако ти
си
умен и го слушаш, те ще ти кажат кой е правилният път, по който трябва
да
направиш доброто.
" и детето ще запали огъня, без то
да
знае как.
И ще ти покажат как
да
направиш доброто.
И аз мога
да
ви наредя и
да
ви кажа: „Турете клечка
да
запалите огъня", без
да
знаете как се пали.
Сега това няма какво
да
го доказвам.
Но този огън, цяла наука е вътре,
да
знаеш как се приготовлява човешкото тяло,
да
знаеш как се е приготвило човешкото сърце,
да
знаеш как се приготвя човешкият ум,
да
знаеш как се е приготвила човешката душа.
Някой път, когато съм по-свободен, но сега, понеже нямам никак време, не искам
да
го доказвам.
То е един свят красив!
Аз говоря за един свят, който вие имате в
себе
си
.
То се изисква след хиляди години
да
се разбере.
Пък аз
да
го доказвам, става ми скучно
да
доказвам неща, които аз зная!
И можете
да
намерите посоката накъде се намира този свят.
И сега и за хиляди години ще има какво
да
учите!
И това могат
да
ви бъдат задачи за в бъдеще.
Сега хората са почнали
да
правят зъби.
Силното е слабо и слабото е силно.
Но сега
да
се повърнем към практическата страна.
Този живот, който вие имате на Земята засега, той е най-добрият живот, от който ние трябва
да
изтъчем своето бъдеще.
Когато една граната излиза от дулото на една пушка, в началото е много силна, но колкото отива по-нататък, отслабва и най-после пада и се зарови в земята.
Има хора, турени в България, които
да
оправят българския народ.
Силният в началото може
да
стане слаб и се зарови в земята.
Турени са те в едно управление, ние няма какво
да
се бъркаме с управлението.
Ще дойде този зъболекар, посадени са те, ще ги прегледа, ще избере от кой кехлибар са и ще каже като приготви всичко, ще изтегли зъбите и като ги тури вътре, веднага те ще израснат!
Тази граната, ако нямаше никакво препятствие, тя щеше
да
се върне по един кръг от дулото, откъдето е излязла.
Но понеже среща земята като препятствие, като се удари там, счупва се тази лента.
Че, тия хора са турени там
да
оправят България.
И вследствие на този удар става сътресение и гранатата тъй е направена, че тя се пръска.
Ако народът ги намери, че не могат
да
оправят, снема ги и турят втори, трети, четвърти... Сега това е един начин за управление.
Онези, които са ги направили, така са ги направили, че като се ударят от земята, тя се пръска, а някой път тя се пръска.
Сега вас ви се вижда туй малко странно.
Но това са красивите неща!
Хората в света искат
да
станат силни по един механически начин.
Ако е такъв животът, колко красиво щеше
да
бъде!
Силата не седи в механическия процес, а силата на човека седи в най-слабите подбуждения, които човек може
да
има.
Ще идеш при някой лекар по очи, сляп
си
.
Силата на човека седи в неговата най-слаба мисъл, в неговото по възможност най-слабо чувство и силата му седи в неговата най-слаба постъпка.
По този начин, по който искате
да
се оправи светът, то е един механически начин.
Ще умираш хиляди пъти - това нищо няма
да
ти помогне.
- „Благодаря!
И ония същества, които са живели преди вас, които постигнаха една висша култура в света, която човешкият ум не може
да
обхване, те
си
го мислеха, че силата на човека седи в най-силното.
Защото, ако ти в умирането не се върнеш в мястото, от където
си
излезнал, ако ти се губиш, ти не
си
[на]правил опит както трябва
да
се върнеш в дулото на пушката.
" Идеш при един зъболекар, натуря ти всички тия зъби!
Нашият живот трябва
да
се превърне.
Излезнеш, гледаш: подмладил
си
се.
И сега минават за паднали духове, както и
да
обясняват.
Идеш, стар
си
- ще има лекар за старостта.
Но аз намирам причината, дето те помислиха, че силата седи в най-силното.
Сега, аз не искам
да
остане у вас мисълта, че в силното няма нищо.
Старият иска
да
стане млад, казва: „Дотегна ми старостта!
Силното е обратният процес сега.
" Ще иде при лекаря, той ще тури младата кожа, ще обере старата, ще я тури настрана, ще тури младата кожа отгоре посадена и ще я облечеш.
А онази граната, която е хвърлена от някой връх, тя като падне, най-първо ще се движи много полекичка, но колкото отива към долината, тя повече се усилва.
" Той е пак в майка
си
.
И оттам насетне ти
си
млад, ще се върнеш на 21 години, всичките бръчки изчезнали.
Следователно нещата като слезнат, отначалото са слаби, а после стават силни.
Казват, че всичките деца са в онзи свят.
Че, това значи
да
си
по-добре!
Че
да
се махнат всичките нещастия, които сега висят в нас.
Силните неща в света от Земята излизат и към Бога отиват.
Всяко разумно дете, което се е родило, и всеки разумен човек, все се връщат при майка
си
, родила ги.
А слабите неша от Бога идат, към Земята отиват и стават силни и отиват към човека.
Раждат се
да
видят майка
си
.
Слабото излиза от Бога, а силното всякога излиза от човека.
Умират, връщат се пак при майка
си
.
Аз срещна някой така замислен, не виждам никаква философия в него.
Следователно, ако вие възприемете силното, всякога от човека иде.
И тогава ти ги търсиш горе в небето, при Бога били.
" Навел
си
главата!
Сега така като разбирате и почнете
да
градите живота.
Срещам една млада жена, на 25-30 години, навела
си
главата.
Вие сега го градите по методите на силата.
Казват: човек трябва
да
бъде силен, учен трябва
да
бъде, това трябва
да
бъде, онова трябва
да
бъде и най-после човек умира.
Казва: „Мамо, загазих, нищо не можах
да
добия, нищо не можах
да
науча от живота.
Всичките все замислени.
Всичко може, приемам, че е така.
И отивам и виждам, там, на гробищата, и виждам там написано: „Тук е един гениален човек!
Казвам: „Братко, ела при мене, в моето училище,
да
се научиш как
да
бъдеш учител,
да
не те изпъдят.
Ела при мене
да
се научиш
да
бъдеш търговец и
да
не те изпъдят старите и в бъдеще
да
не фалираш."
„Тук е един талантлив човек." Тук е един герой, който не
си
научил урока.
Сега, туй няма
да
го казвате на други хора, ще го държите за
себе
си
.
Казвам: До туй положение дойде и цял един народ
да
не може
да
му помогне?
Ако можете
да
го употребите някъде - добре!
Но новото в нас ние трябва
да
го разпределим.
[...]
да
се подигне един човек?
" И тогава как ще го направиш
да
върви?
Когато някой наближи
да
умира, за
да
му върви... Много пъти сегашните лекари, които разглеждат как е устроен човешкият организъм, търсят
да
намерят кръв.
Имайте едно определено място в мозъка
си
за новото!
И наскоро са направили една такава операция, мисля в Австрия било, дето за един човек трябвало
да
намерят кръв, но която
да
се схожда с неговата.
Пуйките отдавна знаеха това нещо.
И намерили кръв още топла, че я нацъркали в малко шишенце и спасили този човек и той наново проговаря.
Те за Господа не мислят даже.
Те казват: „Ние освен че не вярваме, и не мислим за Господа.
Като срещнеш един човек, който е готов
да
се жертвува за тебе, той те обича, желае ти доброто, ти почнеш
да
се съмняваш дали те обича или не.
И като ни дойде на ум за Бога
да
мислим, ние почваме
да
грачим." И пуйките грачат, понеже искат
да
кажат: „Оставете този въпрос неразрешен.
Ти на
себе
си
тогава ще причиниш пакост.
Има ли Господ - нас не ни интересува този въпрос." Вие ще кажете: „Брей, тия невежи пуйки, как
да
не мислят за Господа!
Е, в какво седи едно верую,
да
вярвам в Бога?
Ако един момък от сутрин до вечер мисли за една мома и мисли
да
я оплете, какво добро той прави за нея?
Ти се съмняваш в любовта на Бога - тогава в кого можеш
да
вярваш ти?
Ако мисли той
да
я залъгва,
да
я оплете, какво е направил?
Нито една сянка не може
да
даде живот на хората.
В дадения момент, когато един човек те обича, тази любов се дължи на Онзи, Който ти е дал живота.
Заради /за / мене
да
се говори, заради християнството, тази мисъл теоретически
да
се говори за християнството, е една сянка, не е същината.
Ние искаме
да
залъгваме Господа.
" А щом се съмняваш и търсиш нещо
да
се подигнеш, как ще се подигнеш?
Но като кажем: „Ти чел ли
си
Евангелието?
И всичко, каквото
си
правил, нищо няма
да
остане.
" И Господ отдавна е казал: „Тия хора с устата
си
се приближават, но сърцето им е далеч от Мене." Или другояче казано: Тия хора говорят, но не разбират тази работа.
Ще остане всичката твоя немощ, а хубавото...
Но
да
се намериш във връзка с Духа, с оная разумна сила, която е писала тия неща!
Ти като влезнеш в другия свят
да
носиш една мисъл със
себе
си
,
да
знаеш, че ти
си
господар на своята съдба.
Ако ти можеш
да
влезнеш във връзка, много хиляди работи има, които не са писани в Евангелието.
Знаете ли какво значи господар на съдбата?
Трябва
да
имаш едно разяснение и като го имаш, ще знаеш толкова, колкото сега знаеш.
Ти искаш
да
станеш гений - гений ще станеш!
Аз
си
казвам сега моето мнение; то не засяга вас, мене засяга.
Искаш
да
станеш светия - светия ще станеш!
Сега
да
ви обясня каква е моята мисъл.
Каквото пожелаеш, всичко можеш
да
станеш.
Ако аз седя и дъжд е валяло, а аз оставя нивите
си
, ще кажа: „Все ще израсне нещо." Но не ги ора и не ги сея.
Източните народи, като не са знаели това турците, турили така: ще туриш един кюляф /островърха шапка/ и като го туриш на главата
си
, каквото искаш, това ще станеш.
Сега, често ние се боим от известна болка, която може
да
ни се причини.
Някои имат рани, които искат
да
му я изчистят.
Има една свещена идея, която може
да
върши всичко в човешкия живот.
Той се бои
да
не би
да
му причинят вреда.
Но ако аз тия ниви ги изора и ги посея с хубава пшеница или посадя царевица, бостан, круши, ябълки и прочие и ги обработя по всичките правила, тази нива ще има нещо, което аз искам.
Аз ви казвам сега, искам
да
ви го кажа, но не мога
да
ви го кажа.
Тази рана може
да
се превърне на жиница /язва, живеница /.
Следователно всичкото наше богатство седи в нашия мозък.
Чудни сте, във вашия съд не мога
да
го туря, вашите съдове не могат
да
го хващат.
Не че нямам желанието, но това, което мога
да
ви го кажа, аз не искам
да
се изгуби.
Всичките ниви са мозъкът ти.
Вие, запример, ще кажете: „Ама той може ли
да
го направи това нещо или само ни залъгва?
Казва: „Няма нищо." Ти казваш: „На тебе е лесно
да
говориш така.
Ти се безпокоиш, искаш
да
имаш хиляди декари, а пък Господ таквизи [...], тебе ти трябва едно кило или едно кило и половина материя.
" Че, вие не разсъждавате както трябва!
И аз
да
съм като теб, и аз ще кажа като вас." Но казвам: В кого е гвоздеят?
И всичкото богатство е там, на всичките хора, богати и сиромаси.
Ако аз ще ви залъгвам, всички трябва
да
ми платите.
Вие трябва
да
се абстрахирате от вас.
Трябва
да
ви взема пари.
Вие
си
мислите, че сте това, което не сте.
Залъгване без пари не става, с пари става, какво ще
си
губя времето аз!
Цитират, че на еди-кой
си
учен мозъкът му тежал 1800 грама.
А понеже аз искам
да
имам с вас търговски операции на честни начала, мисля
да
ви кредитирам и ще
си
изплатите както трябва.
Без
да
подписвате полици.
Ти казваш: „Аз съм Иван Стоянов." Един наш приятел, който много се интересувал от спиритически сеанси и една вечер, като правят сеанси, седи медиумът и една ясновидка, после идва духът, почва
да
говори и казва: „Ти знаеш ли кой съм аз?
Но даже на някои гениални хора по-лек е бил мозъкът, но хубаво обработен!
Туй, което ще ви дам, готови ли сте
да
го приложите?
От много малко се нуждае мозъкът, но трябва много хубаво обработване на нашия мозък!
Ти
си
Иван Стоянов." - „Не.
И даже, човешкият мозък след хиляди години, след 10 000 години, ще има работа за още 100 милиона години.
Както онзи цар, който искал
да
опита жените.
Ти
си
Стоян Станчев." - „Как смееш
да
казваш Стоян Станчев, аз съм еди-кой
си
." - „Не, ти
си
Стоян Станчев." Понеже стои при медиума, медиумът стана причина духът
да
проговори.
Сегашният мозък има вътре още за 100 милиона години
да
се разработва.
- „Ти
си
Иван Стоянов, турих ти го като име дадено." И питам: Втори път като дойдеш на Земята, пак Иван Стоянов ли ще бъде твоето име?
И казва: „Ще ви туря на власт, но
да
направим един малък опит." Той затворил нещо в една кутия и казал: „Този капак ще го държите затворен, няма
да
го отваряте.
Но този динамичен мозък няма
да
бъде като сегашния.
Той ще бъде почти безсмъртен мозък и няма
да
умира.
И ще го пазите за 7 деня." Държали го те 6 деня и казват на седмия ден: „
Да
видим какво има вътре!
Ако първите дрехи бяха синкави и ти ще се наречеш Синковец, а вторите са малко жълти и ще се наричаш Жълтурков.
Човек ще
си
пренася своето имане навсякъде.
Че тъй е,
да
бъдем последователни!
Два килограма
да
се носят не е тежка работа.
А пък привлекателната сила на този мозък!
Ако ти разбираш силата на твоето име... Аз
да
ви определя какво нещо е име.
- Ха
да
го турим след 1000 години; 100 милиона години и 1000 години са почти равносилни в ума ви.
Всяко име, което се опетнява с какъвто и
да
е порок, то се обезличава.
Да
допуснем, след 1000 години вие ще имате един мозък от два килограма.
Сега
да
преведа тази поговорка.
Но този мозък, като проектираме неговата енергия, няма
да
има сегашната слабост, на старини
да
не виждате.
Всяка една хубава мисъл, която не може
да
остане вътре в човешката душа и
да
прояви своята сила, тя е една изхвръкнала птица.
То е една от максимите.
Всяко едно желание, което не може
да
се изпълни вътре в човешкото сърце, това е една изхвръкнала птица навънка.
Всяка една постъпка, която не може
да
се направи навреме, тя е една изхвръкнала птица.
Всяко име, което и
да
е, се обезличава с грях.
Плаче, мисли, че няма кой
да
я гледа.
Хубавата мисъл ние трябва
да
я задържаме и силата на новите веяния на сегашния век седи в това.
Аз на
себе
си
казвам, дошло е време сега тя сама
да
се гледа.
И вие трябва
да
видите, че онези хора, които водят съдбините на хората, се отличават с много голямо търпение!
Едно време тя е гледала хората, когато не й трябвало, тя гледала хората, а тогава трябваше тя
себе
си
да
гледа.
Колко трябва
да
се търпи, за
да
се постигнат някои работи!
Име, с което като
си
облечен,
да
не се петни това име.
А сега дошла на 60 години, иска хората
да
я гледат.
Та, верующите в този век или хората, които вярват в благото на човечеството, онези, които поддържат тази идея, без разлика какви вярвания може
да
имат.
И опетнява ли се туй име,
да
не ти е жалко - то не ти е име.
Нямах време
да
й разправям на нея повече.
Тя ме гледа и поплака.
Писанието казва: ще им се даде едно камъче, на което ще има написано името.
Казвам й: „Не бой се, ще се оправи тази работа." Тя казва: „Ще се оправи, ще се оправи." Пък аз виждам една мисъл.
И ти сам ще
си
го познаваш, името!
Казва: „Ще се оправи, като умра." Казвам: „Ни най-малко не искам
да
умреш, но искам
да
се подмладиш" - на
себе
си
казвам, на нея казвам: „Ще се оправят работите!
Аз искам вие
да
го видите.
Всеки един човек сам трябва
да
си
познава своето име!
" А тя казва: „Ще се оправи, а очите ми не виждат.
Всеки
да
знае името
си
.
Искам
да
чета, пък очите ми са отслабнали." - „Ще се оправят работите!
Понеже силата на човека седи в неговото име.
Тъй щото,
да
бъдат книгите ви готови.
По някой път аз гледам с тази лупа и казват: „И той без тази лупа не може
да
чете." Аз тази лупа тургам, за
да
ви позная вие какви сте.
И то е невидимо, никой не може
да
го види.
Като я туря нея, познавам всички какви сте.
- „Ама чакай
да
видим." - Няма какво
да
чакате, вие се пригответе,
да
бъдете готови всички!
И ти чрез големи усилия може
да
видиш написаното
си
име.
Но сега
да
се повърнем към тази отвлечена мисъл.
То, името, е силно дотолкова, доколкото едно име не се петни.
Всичко туй ще стане!
Ти можеш
да
се извиняваш,
да
казваш: „Кой не върши прегрешения?
Квадрата го вземам
да
правя изчисления.
Под какъв ъгъл ще пада светлината и какви действия ще произведе.
Никой не може
да
ти забрани.
Като държа тази лупа, тургам тъй светлината как ще се пречупи, под какъв ъгъл ще пада и какво влияние ще упражни върху мене.
Да
. И ничия власт в света не е в състояние
да
отмени това нещо!
Но с правенето на погрешки ти отслабваш и губиш своята сила.
За туй се изисква от всички ви не догматизъм, но какво?
А с правенето на добро ти печелиш, защото
си
човекът, който искаш
да
станеш силен, непременно трябва
да
направиш добро!
В новото разбиране трябва винаги
да
знаете как
да
се поставяте, как
да
гледате, как
да
възприемате светлината.
Понеже доброто е един проводник, един начин, един закон, с който ти ще добиеш силата, която ти е необходима за твоето повдигане.
Някой тъй гледа накриво. Не.
Ти трябва
да
се подигнеш.
Ти трябва
да
си
поставиш очите право.
Но само със закона за правенето на доброто ти можеш
да
се подигнеш.
Трябва
да
ви покажа как
да
си
поставяте очите, за
да
възприемете светлината.
И
да
разбираш смисъла на живота.
И
да
знаеш като дишаш, как
да
възприемаш светлината и като ядеш, как
да
възприемаш светлината.
Но тогава всеки въпрос, дали аз съм казал или друг го е казал, но онова, което съм казал,
да
е вярно,
да
е истина!
Та, аз, ако искам новата култура, най-първо ще започна от хляба: как
да
се прави хлябът, как
да
се сложи и как
да
започнеш
да
ядеш.
И
да
съответствува на онази истина, която иде в света!
Не
да
кажеш на думи: „Ти трябва
да
бъдеш добър!
И колко трябва
да
ядеш.
И всички вие трябва
да
бъдете тъй истинни, за
да
бъдете изразители на туй Божественото във вас.
Умереност трябва
да
има в яденето.
Туй всеки трябва
да
го съзнава.
Умереност трябва
да
има в тази работа.
Мене ме радва вашето присъствие дотолкова, доколкото вие сте изпратени от Бога
да
ме слушате.
И той, ако иска, може
да
бъде такъв.
Ще кажат някои: „Ти насила се наяж." Не, не, ти ще свършиш яденето по всичките правила.
Аз зная, той може
да
бъде или лош, или добър.
И за вас трябва
да
ви радва моето присъствие, доколкото аз съм пратен от Бога
да
ви кажа истината.
Той индиферентен не може
да
бъде.
И вие, и аз
да
изпълним волята на Онзи, Който е направил всичко.
Той трябва
да
избере един от двата пътя.
Тогава няма никакво различие, защото красиво е и
да
говориш.
Или пътя на доброто,
да
прави добро, или пътя на злото,
да
прави зло.
По-красиво е
да
слушаш.
Защото, когато Господ говори, ние трябва
да
слушаме.
Или нагоре трябва
да
вървиш, или надолу трябва
да
вървиш.
И после трябва
да
приложим отвънка онова, което сме слушали.
Защото ако е
да
се говори, то е друг въпрос.
Сега тази мисъл трябва
да
я схванете добре.
И след туй - пиенето на вода.
Изисква се
да
правим добро.
Не
да
турите в силен контраст и
да
се обезсърчите.
Цяла чаша вода изпие човекът и казва българинът: „урочасал".
Това значи
да
правим доброто,
да
бъдем готови
да
извършим онова, за което сме пратени на Земята, което ще внесе за нас новия живот.
Новото в света ще използува всичко онова, което е ценно в старото.
Но не всичко, което ние носим, е ценно.
Като не знаеш как
да
го дишаш, простудиш се, ще умреш.
От много неща ние трябва
да
се освободим.
Всеки трябва
да
бъде щастлив.
И светлината, ако не знаеш как
да
я възприемаш... И тогава става едно главовъртение в ума ти.
И аз искам вие, като се срещнете,
да
се поздравлявате,
да
търсите щастливите.
Да
видите дали някой е станал щастлив и ако някой е нещастен,
да
кажете: „Още няколко деня и ще бъдеш щастлив!
Ако искаме добри
да
бъдем в света.
" На друг
да
кажете: „Тебе ти остава само още един ден!
Другото положение: често ние се занимаваме с въпроси, които не принадлежат на нас.
Индуските учени хора, които знаели това, всичките посветени най-първо започват с храната, водата, въздуха, светлината.
20 години
си
лежал в затвора, след един ден ще бъдеш свободен!
Запример, ние искаме
да
знаем силен ли е човек.
В школите туй го държат като една непроницаема тайна и всичките свои ученици го учат там.
Българите мислят, че някой силен българин трябва
да
дойде, който
да
оправи България.
Който може
да
го научи, той излиза учен, като един адепт.
Никой няма
да
дойде!
Германците очакват, че Хитлер ще дойде
да
оправи света.
Отвънка дава забавление на хората.
" Когато един цар има 10 души синове, трябва ли тия братя
да
се карат помежду
си
кой ще бъде наследникът?
Нито Хитлер, нито който и
да
е в света не може
да
оправи света!
Мощна сила седи във възприемането на храната.
За тях
да
бъде безразлично това, всеки
да
каже: „Братко, ще остане столът свободен.
Силните хора са само проводници на една идея, която съществува в хората.
Да
знаеш каква сила се крие в храната!
Най-способният, най-добрият, най-умният, той ще управлява." И всички трябва
да
се радват - и онзи, който управлява, и онези, които са управлявани - всички
да
се радват!
Но те
да
оправят света,
да
турят ред и порядък?
Ти никога не трябва
да
приемаш едно парче хляб или грозде от един престъпник.
Управлението
да
бъде по един вътрешен принцип,
да
се управлява по един вътрешен закон, дето няма насилие.
Не. Аз не зная хората как може
да
вярват в това.
Ако
си
слаб човек, и
да
ви даде хляб, ти го хвърли на кучетата.
По любов трябва
да
се управлява - не външно, а вътрешно.
Може
да
вярват.
Даде ти грозде - ти го хвърли, дай го на сиромасите или го хвърли, не го яж.
И онзи, който те управлява, той от
себе
си
трябва
да
дава, а управляваният трябва постоянно
да
взема.
Та нима Цезар не беше силен?
И като им дотегне, ще
си
сменят местата.
Нима Александър Велики не беше силен?
Та нима Карл Маркс не беше силен?
Онзи човек, който ще ти крои дрехи, трябва
да
бъде благороден.
И мога
да
ви приведа сега и ред други примери в света.
Нас ни трябват слаби хора в света, не силни.
Не слаби, болни хора, защото силните хора аз ги наричам болни хора в света.
Туй, което не разбирате, то може
да
се осъществи.
Аз бих искал
да
употребя едно чувство, но не искам силата.
То е воня вътре, при която ти не можеш
да
седиш.
По някой път силата е едно анормално състояние.
И аз съм привеждал един пример за двама игумени: живели те в един монастир, та по-старият не
си
уредил сметките и умрял.
Има луди хора, които показват сила.
И почнали
да
обвиняват младия, че той злоупотребил.
Десет души били, та те искали
да
изпъдят духа, че като станал този лудетина, та ги набил и десетте души.
И той като се молил, молил дълго време, изпратили го в монастира
да
си
оправи погрешката.
Аз го наричам в света Разумното - и вътре, и вънка, всичко е възможно!
Силен е бил, ама луд.
И желая туй, Разумното,
да
бъде с всинца ви!
Туй може
да
се докаже.
Но като стъпил в монастира, този монастир запустял - никой друг човек там не можел
да
работи.
Защото тази сила, която само в един момент се проявява и изчезва, това не е сила на човека.
Сила е само туй, което постепенно и с време, пропорционално се увеличава - и умствено, и духовно, и физически.
Ние сега сме свикнали, че един човек най-първо е слаб като дете, достигне до пълна възраст и добива своята сила и след туй на старини пак изгубва силата, пак отслабва.
Та човек, който е станал силен, в последната
си
възраст на старини, той е станал слаб.
Те ще те гледат и някой ще те пита: „Откъде
си
?
Защото, според мене, смъртта е един процес, който спира човека
да
се отдалечава от Бога.
Ти българин ли
си
?
Като казвам, че един човек е умрял, разбирам: който умира, той е спрял
да
се отдалечава от Бога.
Французин ли
си
?
Да
се прави добро, то е цяло изкуство!
", това-онова, а не те питат ти човек ли
си
, за каква работа
си
дошъл.
Трябва
да
се разбере как.
Той се връща при Бога, по-далече не може
да
иде.
Във всичките въпроси влиза нещо материалистично.
Да
се учи музика, може
да
се каже как.
Ти
си
християнин.
Ти може
да
знаеш
да
изпееш гамата напред и назад, но това още не е музика.
Да
се прави добро, за това има ред правила.
Сега ние винаги казваме, че този човек не може
да
живее повече.
Доброто
си
има ред закони, много правила, по които доброто може
да
се прави.
Най-голямото страдание за Христа било, че Той не бил разбран.
И
да
знаеш във всяко време, на всеки даден случай какво добро
да
направиш и как
да
го направиш!
Той сега почва
да
живее.
Да
има резултат.
М в доброто има това, че ти никога не можеш
да
направиш едно добро по един и същи начин.
Ти едно добро, което
си
направил веднъж, втори път не можеш
да
го направиш вече.
Него само го изпитват може ли
да
живее.
Да
бъдем едно с Христа в разбиране и
да
вършим туй, което Той върши.
Тия условия никога няма
да
дойдат.
Че, голямото ни нещастие е, че ние не можем
да
вършим туй, което Той е вършил.
Туй разположение, тия разбирания няма
да
имаш.
Нито ще намериш този човек, на когото ти
си
направил добро.
И вие един ден ще се учудите, там пак ще намерите хората като Земята, пак ще живеете с тела облечени, пак ще ядете, пак ще пиете, само че няма
да
се карате.
Бог във вас за в бъдеще ще върши по-големи чудеса." Чудеса трябва
да
се правят,
да
се обърне светът.
И въздухът пак ще влиза вътре в устата ви, водата - също.
Да
докараме новото съзнание в света, че
да
се въдвори Любовта, че хората
да
могат
да
живеят взаимно,
да
се не изтрепват.
И човек се различава по това, че двама души, като се родят по едно и също време, те ще
си
мязат, приличат, но има едно различие във времето на раждането.
Но няма
да
имате задуха, ревматизъм няма
да
има, очеболие, главоболие, инвалиди няма
да
има, защото гробища няма
да
има.
Да
идеш при един съдия,
да
кажем едно дело се води 10 години.
Гладни няма
да
бъдете, ще имате най-хубавото!
Ще идеш ти при съдията, ще те пита: „Ти на този човек имаш ли
да
му дължиш 1000 лева?
Казват за двама души: „Мязат
си
." Няма двама души, които
да
си
мязат.
Изметено ще бъде в къщи, прах няма
да
има.
И няма
да
има никакви метли!
И красивото в света е, че човек не мяза на никого.
" Законът на лихвата е 12, той турил 20, след 10 години има 100 000 лева
да
взема от този човек.
4.
Слушайте Го! (Слушайте Го! Дай свобода!)
,
УС
, София, 22.10.1933г.,
Тъй щото, когато Бог живее вътре, ти
си
отвънка, когато ти живееш в Бога, Той е отвънка.
Защото в света и всичкото нещастие във вашия живот, доколкото аз съм изследвал живота, произлиза от две противоречия, които съществуват.
Щом Бог живее вътре в мене, аз мога
да
Го огранича.
Аз мога
да
Му заповядам, в мене е Той.
Щом Бог е в мене, свободата е в туй, че мога
да
Му заповядвам, мога
да
Го ограничавам и щом Го ограничавам, Той ще се смири и Той нищо не може
да
каже.
„Ти ще ме слушаш, аз каквото кажа, така ще бъде.“ Ти Му заповядваш и Той казва: „
Да
бъде твоята воля.“ Но щом ти Го ограничаваш отвътре, а понеже Той е отвънка, Той там е свободен и тогава ти
си
в зависимост и Той те стегне оттам, отвън.
“ и почваш
да
се отпущаш отвътре, тогава и отвън се пооправя положението.
Туй правило трябва
да
го знаете, ако искате
да
ви вървят работите.
Най-първо ще дадеш абсолютна свобода на
себе
си
и на Господа.
Туй трябва
да
го пазите.
Не го ли пазите това, никакъв морал, никаква философия, никакви ангели не могат
да
ви помогнат.
Щом дадеш свобода отвънка, светиите всички ще дойдат вътре.
Ти като дадеш в
себе
си
свобода на Бога, и Той в
Себе
Си
ще ти даде свобода.
За
да
дадеш свобода на Бога, трябва
да
Го обичаш.
Значи
да
имаш пълно доверие в Него!
А вие мислите, че като Му дадете пълна власт, ще ви дойде някоя беля на главата.
Като дойде Бог, не трябва
да
се тревожиш.
Преди няколко дни ме пита един, според това правило, като дадеш свобода отвътре, може
да
дойде дяволът и
да
почне
да
те притеснява, какво ще правиш с дявола?
Казвам: Щом дадеш свобода на Бога, Той ще те управлява, а Той е всесилен, тогава кой дявол може
да
те притеснява?
Ще кажеш: „Господи, Ти създаде този дявол, кажи му
да
излезе.“ И тогава, когато дойде дяволът
да
те притеснява, Господ ще го стисне отвънка.
Три пъти се моли Павел на Господа и пак му каза Господ: „Достатъчна ти е Моята благост.“ Бог искаше
да
каже: „Ти няма какво
да
се безпокоиш с твоите трънчета.“ Ти дай свобода на Господа и ти като Му дадеш свобода, Той казва: „Аз ще се разправя с твоите търнаци.“ Апостол Павел беше много голям патриот, ходеше
да
гони християните.
Казва Господ тогава: „Когато ти
си
слаб, Аз съм силен и когато ти
си
силен, Аз съм слаб.“
Вътре Бог
да
бъде силен, отвънка ти
да
бъдеш силен.
Защото, ако отвънка
си
силен, отвътре ще бъдеш слаб.
Или казано другояче, Христос казва: „Отец пребъдва в Мене и Аз пребъдвам в Отца.“ Ако Бог пребъдва в мене, Бог ще бъде силен в мене.
И ако аз пребъдвам в Бога, аз ще бъда силен в Бога.
Сега може вие, като прилагате това правило,
да
дойдете в противоречие с хората.
Тогава, ако Бог е силен в нас, Бог със
Себе
Си
няма
да
спори.
Ние трябва
да
станем силни отвънка.
Ние мислим, че сме много силни и много знаем.
За някого казват някои: „Той е много силен човек!
“ Колко му е силата?
Със своята сила той може
да
вдига едва 400–500 килограма, повече не може
да
вдига.
Питам тогава: каква е тази сила, с която може
да
вдига толкова кила?
Тогава с какво можем
да
се сравним?
Машината е по-силна от човека.
Разбирам
да
туриш цялата Земя на гърба
си
.
Аз казвам някой път, че мога
да
нося цялата Земя на гърба
си
.
Това значи, че можеш
да
заповядваш на всички хора на Земята.
Един човек, ако носи на гърба
си
Земята и я поразтърси малко, какво би станало с нашите здания?
Каже ви някой една малка обида и вие не можете
да
я носите.
Много силни хора сте, но само ако ви се казват хубави думи.
Например кажат ви: „Много
си
грозен!
“ Ами че всички силни хора в света са грозни хора.
А всички слаби хора в света са чрезмерно красиви.
Красивите хора са слаби хора.
Силният човек красив не може
да
бъде.
Красотата винаги върви със слабостта, а грозотата винаги върви със силното.
На едно място в Писанието се казва: „Страшен
Си
, Господи!
“ Силният човек е страшен.
Ти като дойдеш до него и като го погледнеш в лицето, ще настръхнат косите ти.
Аз говоря за външното отношение на нещата, което трябва
да
разбирате.
Сега вашето схващане аз го уподобявам на онзи човек, който седи и гледа една българска баница: със сирене, полята с мляко, каймак, зачервена отгоре, като я погледне, потреперва.
Мисли кога ще му дойде времето
да
си
хапне от нея.
Мисли, че тази баница е негова и ако хапне, всичките въпроси ще се разрешат за него.
Ти, като ядеш тази баница, ако
си
хилав, пак ще
си
останеш хилав, пак ще остане въпросът неразрешен, само ще имаш едно малко удоволствие, докато ядеш баницата.
Вторият пример, който е подобен на първия: ти искаш
да
декламираш едно стихотворение, което
си
заучил.
Може
да
е от Пушкин, може
да
е от Хюго или от друг някой виден поет.
Така хубаво
си
го заучил и трепериш, вълнуваш се, мислиш, ако го издекламираш хубаво, ще има букети и целият свят ще се обърне
да
те гледа.
Така
си
мислиш ти.
Издекламираш стихотворението, ръкопляскане има, дадат ти един букет със скъсани цветя и ти
си
пак сиромах.
И на другия ден ти казват: „Много хубаво
си
декламирал стихотворението.“ Но ти останеш само с декламираното стихотворение и нищо друго.
Ти като
си
декламирал стихотворение, тия хора ни най-малко не
си
отвориха кесията, само скъсани цветя ти дадоха.
Ти знаеш ли с това стихотворение какво направи в природата?
Че за всички тия изпокъсани цветя ти трябва
да
платиш за жертвата.
Защото те ще кажат: „Ти стана причина
да
ни изпокъсат.“ Тогава природата ти налага една глоба.
Природата те глобява.
Наместо с твоето стихотворение
да
живеят цветята, те ги изпокъсаха,
да
се ознаменува твоето стихотворение!
В Америка като идете, всички проповедници, които проповядват на амвона, имат по две чаши с изпокъсани цветя, гледал съм ги.
Аз, като му погледна цветята, казвам: малко глоба имаш
да
плащаш ти.
Не трябва
да
бъдат изпокъсани цветята!
Аз сега засягам външната страна, за
да
изнеса вашите недъзи.
Пък и
да
изнеса недъзите и погрешките на хората, това не ме ползува.
Защото, според мене,
да
ви изнасям вашите погрешки, това е все едно
да
изнасям цветята от вашата градина.
Не, аз бих желал, като вляза във вашата градина,
да
видя всичките ви цветя на мястото
си
.
А сега, като вляза в градината, какво виждам: това цвете изпокъсано, онова изпокъсано.
Не е приятно
да
гледам изпокъсани цветя.
А може
да
стане красив, но за това се изисква дълго време,
да
работи вътре в
себе
си
, а това не става лесно, изисква се дълго време.
Затова взема, че
си
намазва устата с червило, ретушира лицето
си
, за
да
стане красив.
Той е малко черничък, а сега слага белило,
да
стане бял.
Или бял е, няма никаква червенина на лицето
си
и тогава боядисва бузите
си
с червена боя,
да
покаже, че кръвообращението му е много добро.
Всичко това е фалш.
Ти
си
турил червило на лицето, искаш
да
кажеш, че кръвообращението ти е добро.
Значи искаш
да
кажеш: „Аз дишам добре.“ На такъв човек ще му препоръчам
да
диша,
да
пие топла вода,
да
се поизпоти малко.
Да
бъде естествен.
Ама, почернял
си
.
Да
, почернял
си
, защото в тебе няма място за Господа.
Но като Му дадеш свобода в тебе, веднага ще избелееш.
Е, остарял
си
. Защо?
Не даваш свобода на Господа.
Изгубиш силата
си
. Защо?
Не даваш свобода на Господа.
Дай свобода на Господа!
Ще дам свобода на Господа и ще се подмладя!
Най-първо, научи се
да
дадеш свобода на Господа!
Поразсърдил
си
се, някой път
си
недоволен от нещо, искаш
да
покажеш, че
си
силен.
Ако онзи човек, който те е онеправдал, е 10 пъти по-силен от тебе, какво ще правиш?
Ама, ти може
да
говориш за него, че той това, онова.
Нищо няма
да
говориш за другите, но ще кажеш: „Господи, тази работа е Твоя, оправи я както Ти искаш.“ А пък ти
си
бъди спокоен отвътре.
Не
да
бъдеш индиферентен за погрешките на другите, но няма какво
да
се безпокоиш, ще погледнеш своите погрешки и ще обмисляш как
да
ги поправиш.
И аз зная всяка една погрешка не само
да
я поправя, но
да
туря доброто на място.
Само като туриш доброто на място, само тогава погрешката може
да
се поправи.
Животът седи в Любовта, която трябва
да
се изрази отвънка.
Болният, запример, всякога тича
да
намери някой лекар, който
да
му помогне.
Защо човек
да
не потърси помощ при живата природа, при Бога, Който може
да
му помогне по-съществено?
Отвънка ти ще платиш на някой лекар
да
ти помогне и отчасти може
да
ти помогне той, може
да
ти бъде полезен, но само тогава, когато той е в съгласие с природата и когато този лекар дойде
да
те лекува с обич.
Една млада сестра ми разправя: „Учителю, аз съм много добра.
Добра съм и всякога искам
да
се покажа пред хората.
Добро правя на хората, но искам, като им направя добро, и на мен
да
направят добро.“ Казвам: Там ти е погрешката.
Ти не прави доброто, за
да
ти направят добро!
Ти като направиш добро, добро няма
да
ти направят.
Като направиш добро, хората трябва
да
те обичат.
Ти трябва
да
правиш доброто,
да
проявяваш Любовта, без
да
очакваш добро от другите хора.
Аз направя едно микроскопическо добро, една добра дума кажа на някой беден човек, никой не вижда, но аз съм радостен и целия ден съм доволен.
Какво ще чакам
да
дойде
да
ми благодари?
Аз съм получил вече много повече отколкото съм дал, хиляди пъти повече съм получил от радостта, която съм изживял.
Забравете
себе
си
или поставете
себе
си
на заден план.
Във вашия дом поставете най-първо Господа.
Кажете: „Господи, каквото кажеш Ти, това ще направим ние.“ Като идеш на гости при Господа, и Той ти каже: „Каквото искаш ти, туй ще бъде.“ Като идеш ти при Бога, ти ще видиш същото правило.
Каквото правиш в
себе
си
, ти ще го видиш отвънка.
И може туй правило
да
го проверите.
Ако мислиш другояче
да
оправиш живота
си
, ще го оправиш така, както всички други хора.
Всички хора все така го оправят.
И Христос казва: „Ако Ме любите, отвътре
да
Ме любите!
Кой може
да
люби Господа?
Ще дадеш в
себе
си
свобода на Господа и няма
да
се тревожиш, че
си
беден, гол, бос, че гладен ще умреш, че хората говорят лошо за тебе.
Ще оставиш всички тия неща, те са празни работи.
Нека
си
духа вятърът колкото
си
иска, нека
си
седи сиромашията, нека говорят хората.
Че някой казва: „Ти
си
лош.“ Аз съм лош, но ти, който ми казваш, че съм лош,
си
два пъти по-лош от мене.
Ти
си
два пъти по-несправедлив от мене, който казваш това.
Не бъди индиферентен, но ще го погледнеш, ще го потупаш по гърба този брат и ще кажеш: „Слушай, брат, виждам, че в тебе Господ не е свободен и в мене не е свободен, нека се хванем за ръка,
да
освободим Господа, защото Той ще почне
да
ни стяга отвънка.
В този свят, на Земята, не стягай Господа!
Тъй ще бъде, но ако ти
си
Го стягал Господа в този свят, аз отсега зная всичко, какво ще бъде на онзи свят.
Аз гледам в този свят какво правят хората.
Като погледна на някой дом, виждам как живеят и казвам: Вие стягате Господа в
себе
си
, но и вас ще ви стегнат.
Да
оправим този свят не значи
да
оправим нашите работи. Не.
Но
да
дадем свобода на Господа
да
управлява във всички работи –
да
работи вътре в нас!
Каквото Господ направи в нас, всичко ще бъде добро.
И талантливи ще бъдем, и каквото поискаме, всичко ще стане.
Това, което Господ направи, никой друг няма
да
го направи.
Това е Словото за днес: Дайте свобода на Господа в своята душа!
И когато почва
да
ви говори Той отвътре, слушайте Го!
Отвътре Господ
да
действува.
То е първата стъпка, която трябва
да
вземете и
да
работите.
Едно правило, в което трябва
да
се вслушате.
Всеки трябва
да
има едно ново знание, едно ново приложение.
Това не може
да
се обясни с правила.
И ще знаете вашите близки, които са умрели, къде са тогава, ще знаете даже какво е положението им, какво има в онзи свят.
На сегашния човек трябва
да
се възстановят неговите нормални чувства, неговото нормално зрение.
То е като някое куцо куче, което, като дойде, все понакуцва; все иска право
да
ходи, но все накуцва.
Или като някой, който има навика
да
мига, той все мига, мига, но сам не го забелязва.
Тогава всеки се оправдава, казва: „Естеството ми е такова, натурата ми е такава.“ Това нищо не казва.
Можеш
да
кажеш, че баща ти е оставил много дългове, или можеш
да
кажеш, че ти
си
ги направил.
Безразлично е кой е направил дълговете, дали баща ти или ти.
Безразлично е за мене кой е турил товар на гърба ми, дали аз или някой друг – този товар трябва
да
се носи.
Безразлично е кой е забил иглата в твоето тяло, дали външен човек или ти сам – резултатът е все същият.
Аз бих се радвал
да
е така.
Значи, ако сте изправени,
да
ви говоря за изправление, то е безпредметно.
Как
да
говоря на чистата вода
да
стане чиста?
Да
ви говоря, че тази вода трябва
да
се пречисти, няма никакъв смисъл, щом водата е чиста.
Но когато водата е нечиста, и
да
ви казвам, че водата е чиста, то е пак безсмислено.
Та, онова, което ви говоря, трябва
да
съответствува на самата истина.
Под думата „истина“ в този случай разбирам онази единствена връзка, която Бог е поставил между
Себе
Си
и нас,
да
не се наруши.
Сега ще дам едно правило, не само
да
го забележите и
да
го цитирате, но ще дам едно правило, което ще пазите свещено само за
себе
си
.
Няма какво
да
го разправяте на другите.
Ако ще го разправяте,
да
не ви го казвам.
Ще
си
помисля дали
да
ви го кажа или не.
Ще ви дам едно обяснение.
Дали ти сам наливаш водата от едно шише в една чаша и я даваш на някого или някой човек
си
взема водата сам направо от извора, това са две състояния различни.
Аз винаги бих предпочел
да
си
изчерпя вода от извора, отколкото от някое шише, колкото и
да
е чисто то.
Сега,
да
ви дам правилото: Бог е вътре в нас и Бог е вън от нас.
5.
Елементарни, съзвучащи и съграждащи мисли
,
ООК
, София, 25.10.1933г.,
Който отива там, непременно трябва
да
има в джоба
си
70 английски лири, за
да
не бъде никому в тяжест.
И наистина всички тия неща са второстепенни.
Яденето, дишането, пиенето на вода, светлината, която придобиваме, аз наричам, че това са Божествени мисли, чувствувания и постъпки, които са най-важни.
Сега вие схващате живота повърхностно, че като кажете, че Бог е Любов, трябва
да
седите и само
да
ядете и
да
пиете,
да
ви е приятно.
Всички искате
да
живеете така, докато един ден умрете и казвате: „Нищо не можах
да
постигна!
Що се отнася до знанието, то няма
да
дойде по начина, по който хората продават знанието
си
, но по съвсем особен начин.
“ Какво искахте
да
постигнете?
Та като седнеш
да
ядеш, ще се освободиш от всичко ненужно и ще бъдеш благодарен, защото и твоята поезия и музика ще се радват.
Да
кажем, че сте искали
да
станете музикант.
При това, никога не се лакоми
да
ядеш повече, отколкото трябва.
Достатъчно ли е
да
вземете една цигулка и
да
стържете само?
Аз мога
да
ви кажа защо трябва
да
оставате гладни.
Ако стържете, ще раздразните въздуха и ще
си
въобразявате, че свирите.
В законите на Мойсея е казано: „Когато отиваш
да
жънеш нивата
си
, не я доожънвай, остави на нея няколко класове тук-там,
да
има за бедни хора.“ Като ядеш, не изяждай всичко в чинията
си
, остави нещо в нея.
Такъв музикант аз го уподобявам на рибар, който ходи само
да
мъти водата и някой път улови някоя риба, а някой път нищо не улавя.
Аз познавам един българин, той като яде, всякога измива с хляб чинията
си
, но въпреки това работите му не вървяха добре.
Аз го гледам, нищо не му казвам, а той казва, че така трябвало
да
се яде.
Какво е търсил в тази риба?
Същият закон се отнася и до мислите: не желай
да
разбереш една мисъл до край – това е лакомия.
Ако той може
да
употреби на место енергията, която е извадил от рибата, добре, но ако не може
да
я употреби, нищо не е придобил.
Не желай
да
бъдеш такъв поет, музикант или учен, че
да
няма втори като тебе.
Та и музикантът, като свири, търси нещо из въздуха,
да
го улови, както рибарят лови риба от водата.
И музикантите са рибари, ходят навсякъде, размърдват въздуха, дано уловят някоя риба от него.
Представи
си
, че
си
най-видния философ в света.
Като улови рибата, той престава
да
свири, оставя цигулката настрана, не свири вече.
Представи
си
, че би желал
да
бъдеш най-богатия човек в света.
Като огладнее, пак взима цигулката
да
свири, търси друга някоя риба.
Представете
си
другото положение, ако ви изпратят на земята при сиромаси, при глупави хора, това е за предпочитане пред първото положение, защото ще има какво
да
изучавате.
Тъй щото музиката има една първична, елементарна страна, има и една съзвучна страна, има най-после и една съграждаща страна.
Някой казва: „Дотегна ми
да
се срещам с едни и същи хора.“ Че вие още не се познавате.
Някой казва: „
Да
бъда музикант,
да
зная поне малко
да
свиря.“ Добре е човек
да
свири, но той трябва
да
знае защо
да
свири.
Като свири, той трябва
да
изкара нещо за
себе
си
от това свирене.
Аз казвам, че всички хора ме интересуват.
Казвам: Първо човек трябва
да
стане учен.
Като срещам хората, аз чета по тях, по формата на телото им, по главата и по лицето им, какво може
да
стане от тях, какви дарби е вложил Бог в тях, как са живели техните деди и прадеди.
Всичко това е приятно и интересно за мене, цяла наука се открива.
Кое е онова, което трябва
да
ни занимава в науката?
Даже и най-грозният човек е интересен за мене.
Науката е средство, което може
да
ни освободи от несгодите, при които живеем.
Най-грозният е силен човек според мене.
Ако науката не може
да
ни освободи от несгодите, при които живеем, ако тя не може
да
ни освободи от робството, в което сме изпаднали, тя не е истинска наука.
Науката, рано или късно, трябва
да
ни освободи от смъртта, от несгодите, от сиромашията, от болестите,
да
стане средство
да
влезем в правия път.
Не, който иска
да
стане силен човек, той непременно ще погрознее.
Ти искаш
да
станеш богат.
Можеш
да
станеш, но ще погрознееш.
Ти искаш
да
станеш учен и това може, но ще погрознееш. Защо?
Ако не беше влязъл той, тя щеше
да
струва и десет лева, но сега едва ли може
да
струва един лев.
Защото тия неща са непоносим товар за човешката душа, т.е.
Сега аз искам
да
поставя нещата правилно.
Ти
си
зает с много работи и твоето лице не е толкова весело.
Ти имаш 10–20 хиляди души, с които трябва
да
се разправяш, но не можеш
да
насмогнеш.
Да
кажем, че минавате покрай някой човек и той ви поглежда криво.
Красивият човек няма работа с толкова хора.
В какво седи кривото поглеждане?
Ти
си
се приближил при този човек по-близо отколкото трябва, вследствие на което, той те е погледнал криво.
Та ако искате
да
се подмладите, вие трябва
да
се освободите от вашите чифлици, от вашите деди и прадеди,
да
се освободите от ненужния товар, който днес ви е непотребен.
Ти само констатираш факта, че той те е погледнал криво, но не
си
обясняваш, защо именно те е погледнал криво.
Ти казваш: „Този човек не трябва
да
ме гледа криво!
“ Питам, как ще изправиш сега погрешката
си
?
Аз виждам много деца, които майка е увила в пелени, те плачат, протестират и казват, че са били видни философи, написали са по 30 съчинения.
Сега ще ви приведа един пример.
Майка му го натисне, не иска
да
знае.
Един ден той искаше
да
ме разведе,
да
ми покаже една живописна местност.
Детето е било някакъв поет, но майката го тури в коритото, не иска
да
знае, то плаче, вика, роптае за тези ограничения.
Както сме се разхождали, без
да
забележим, минали сме в сръбската граница.
Майката казва: „Синко, не може
да
се живее [с] тази стара философия, с която
си
дошъл.“ Нова философия се изисква.
По едно време иде един сръбски войник, с пушка в ръка и моят познат ми казва: „
Да
се връщаме бързо, защото ще отидем в Белград!
За
да
се освободите от старата философия Бог ще ви изпрати при някоя майка, която ще измени тая стара философия и ще ви подготви за нова.
Та мисълта, която искам
да
ви оставя е, че всеки ден трябва
да
се обновявате.
“ – „Сърбите са много строги.“ Сега вие отгадайте, ходихме ли в Белград или се върнахме назад?
Старите, отживелите мисли трябва
да
бъдат като падналите листа на почвата и
да
се поставят пред корените на дърветата, като тор.
И какво трябва
да
направим, за
да
не отидем в Сърбия?
Сега трябва
да
турим само новото, сладкото вино.
Човек трябва
да
държи в ума
си
най-хубави, най-нови мисли.
Веднага ни показа едно близко село, отгдето можахме
да
се върнем назад.
Ако се инервираш, трябва
да
си
наложиш спокойствие,
да
уредиш работите
си
.
Нямаш пари, трябва
да
бъдеш доволен.
Като ни видя, той сам се засмя и в усмивката му се четяха следните думи: „Какво
да
правим и ние?
“ – Ръката може
да
оздравее.
Дотегна ни цял ден
да
обикаляме с пушката
да
ловим този-онзи, че минали границата!
Който знае как
да
си
помогне, това е много лесна работа, но който не знае, мъчно е
да
се постигне.
Но какво
да
правим!
Има особен начин
да
се освободиш от неприятните
си
мисли.
Има особен начин
да
се освободиш от неприятните
си
чувства, както и от недоволството в
себе
си
.
Казвате: „
Да
се молим на Бога!
“ – Ако вие обичате Бога, достатъчно е
да
си
помислите за Него и недоволството ви ще изчезне.
Защо трябва
да
смущавате Бога със своето недоволство?
Той дойде и му казва: „Защо
си
минал през моята градина?
Всеки от вас е толкова богат, че ако аз бях на ваше место, никога не бих заменил живота
си
с живота на някой цар, даже и [с] живота на някой цар, даже и с живота на някой ангел.
Вие казвате: „
Да
съм един ангел!
Ходи ли в консулатото
да
вземеш разрешение за това?
“ Обаче аз не бих заменил живота
си
с живота на някой ангел.
Когато аз не оценявам своя живот, значи аз не оценявам Божественото в
себе
си
.
Животът, който Бог е вложил в мене, е само заради мене и аз трябва
да
го ценя.
Има една правилна обхода, която всички трябва
да
имате предвид.
В какво седи тази обхода?
Следователно и вие трябва
да
цените своя живот,
да
сте доволни от него.
Ако някой ви е погледнал криво, как може
да
се изправи по отношение към вас?
Не казвам, че трябва
да
сте доволни от външните условия, но
да
сте доволни от възможността, че можете
да
работите и
да
оправдавате това,
да
се усъвършенствувате.
Има три начина, по които той може
да
измени отношението
си
към вас.
Първият начин, според условията, при които сега живеем, е
да
му покажете една торба със злато.
Сега вие сте готови
да
замените своя живот с живота на другите хора.
Той веднага ще се засмее и ще измени отношението
си
към вас.
За всеки даден случай формата, която ви е дадена е най-добрия живот, който може
да
ви се даде.
Ако този живот не можете
да
оцените и бъдещето, което ви се даде и него няма
да
оцените.
Вие трябва
да
забелязвате, какви промени стават във вас.
Че сте най-красиви, най-учени, най-богати, най-силни все ще дойде ден, когато ще умрете.
Нито пък ако осиромашеете, положението на света ще се влоши, ни подобри.
Ние мислим, че като забогатеем или като осиромашеем, че ще стане някаква промяна.
Ето как гледам аз на въпроса.
Всеки, който се е наживял, той трябва
да
умре.
Ако напълня една стомна с вода, какво е придобила тази стомна?
Тя е ценна за другите, но не и за
себе
си
.
Този човек, който се е наживял, трябва
да
умре и после отново трябва
да
дойде на земята, след това пак ще умре.
Ако пусна тази стомна от високо, като пълна, тя има по-голяма възможност
да
се счупи, отколкото, ако е празна.
Аз не казвам, че стомната не трябва
да
се пълни, но и като празна и като пълна, сама за
себе
си
стомната има една и съща цена.
Преди всичко стомната никога не може
да
бъде празна.
То умира преди
да
е израсло, но като го ожънат на нивата то не умира.
И като празна, тя пак съдържа в
себе
си
въздух.
Сега като богати, вие сте една пълна стомна, като сиромаси, вие сте празна стомна.
Справете се с вашите съгласуващи мисли, те са чувствения живот и най-после справете се с вашите съграждащи мисли, те са живота на вашите постъпки.
Сега вие трябва
да
намерите пътя, начина, по който
да
се справите с вашите елементарни, съгласуващи и съграждащи мисли.
Може друг някой път
да
се спра върху някои основни правила.
Ако сте празна стомна, нещастието ви седи в мисълта, че сте сиромаси.
Не че нямате правила, имате правила, но някои от тях са спомагателни правила, с които можете
да
работите.
Сега ще приведа същата мисъл в друга форма.
Ако богатството, което в даден случай е щастие за вас и сиромашията в даден случай е нещастие за вас, се изменят според условията, тогава и мисълта, че сте богат, ще почне
да
ви смущава.
Сега всички искате
да
промените целия
си
живот.
Представете
си
, че сте богат и минавате през една област, дето има разбойници, които могат
да
ви хванат и
да
ви убият, тогава пак ли ще се считате щастлив?
В този случай богатството ви ще ви смущава, ще търсите начина
да
се освободите от него.
Животът, който сега ви е даден, с всички негови несгоди, е незаменим.
Тогава
да
направим мисълта по-естествена.
НАГОРЕ