НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
630
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
630
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Непреривните постижения
,
НБ
, София, 8.10.1933г.,
При такъв един характер, даже и способен
да
е човек, и хората казват: „Има бамбашка характер!
“ В краен случай могат хората
да
ви търпят.
Като се страхуват светските хора, аз
си
го обяснявам.
Във всички същества, малки и големи, съществува един подтик.
Но може
да
измените вашата черта, може
да
измените характера
си
.
Като почнете
да
дишате, вие ще внесете повече въздух и ще добиете повече търпение.
Аз гледам, духовни, религиозни хора, като се разболеят, тичат при лекарите.
Не че е нещо разбрано, то е нещо неразбрано, но туй, което за нас е неразбрано, то осмисля всичко.
Ти се стремиш
да
постигнеш нещо, без
да
знаеш защо.
Какво ви коства
да
дишате три пъти на ден,
да
възстановите вашето нормално дишане?
Но след като постигнеш нещо, разбираш защо
си
го постигнал.
Какво ви коства
да
вложите туй богатство у
себе
си
?
При една болест и 12 лекари
да
има, пак ще умреш.
А когато няма
да
умреш, и лекар
да
не дойде, пак ще живееш.
Тогава ще имате във вас и повече излишна енергия, която
да
предавате.
Защото хората обичат повече един човек, който има повече енергия и може
да
предава повече от
себе
си
, отколкото онзи, който взема.
Може
да
ти турят цял един турски гювеч с ядене на масата, но щастието не зависи от големия гювеч.
Аз имам много работа, която трябва
да
постигна!
Нищо не съм направил, трябва
да
живея.
Може
да
ти турят цяла една тепсия с баклава или баница – пак същото.
Но той целия ден се занимавал с дишането и набрал толкова много енергия, че разстроил цялата
си
нервна система и ме пита какво
да
прави.
Като
си
свърша работата, тогава.“ Тъй ще им кажеш: „Работата
си
не съм свършил, не ме уволнявайте!
Не седи в многото, [а] в малкото, сладкото, което можеш
да
възприемеш.
Казвам: Ще намалиш работата
си
.
Трябва
да
бъда на служба.“ И от невидимия свят са толкоз снизходителни, че когато един от еврейските царе искали
да
го уволнят, иде един пророк и му казва: „Приготви се в дома ти, уволняват те.“ И той се обръща към Господа, моли се, моли се и най-после пророкът идва и му казва: „Послуша ти се молитвата.
И другото е подобно, защото малкото носи качествата на голямото.
Много
си
работил.
Дават ти се още 15 години.“
В обяснение на тия работи има една опасност: че като се обясняват нещата, хората не мислят и не искат
да
работят и стават фаталисти.
Ти
си
се пресилил с дишането.
Сега, основното, което трябва
да
остане в ума ви.
Аз наричам фаталист всеки, който чака нещата
да
му капнат.
Турците имат една поговорка, казват: „Ако е късмет, на крака
да
ми дойде.“ Прав е човекът.
А пък [с] 4, 5 часа дишане ти ще пресилиш дробовете
си
.
Вглъби се в
себе
си
и
си
кажи, че привилегия е на всички същества в света
да
живеят!
Повелението на всички разумни живи същества е
да
живеят!
И после, умът ти
да
е концентриран в една чиста, възвишена мисъл.
Това е една привилегия
да
живееш ти!
Работите ти ще се оправят, защото щом ти се хармонизираш, в света има една хармонична среда, ти ще се привлечеш към нея и условията ти ще се подобрят.
А
да
умреш е нещо изключително.
Щом отворя вратата
си
, иде, той сам влиза, не го каня с девет бъклици.
И когато отидете при някой гадател, някой път е чудно, че тези гадатели знаят какви промени стават в живота.
И след като умреш, онези, които се грижат за икономията на живота, ще търсят как
да
те върнат.
Той може
да
ви предскаже това.
Защо трябва
да
те вземат от Земята?
И псалмопевецът казва: „
Да
не ме вземеш, Господи, на половината на дните!
При другото ние трябва
да
поставим малко труда.
Гадателят казва, че стават промени.
За
да
постигна и придобия,
да
разбера закона,
да
поправя живота
си
и
да
живея толкова, колкото трябва.“
Гадателят казва: „На 35 години твоят живот ще се промени.“ Но той главното пропуща.
Онази гъсеница трябва
да
живее дотолкова, докато
си
образува условия
да
стане пеперуда.
Всеки един човек не трябва
да
убива постиженията в
себе
си
.
Или в 35 години той ще влезе в един университет, ще срещне един професор, който ще го обикне, и ще се повдигне неговата мисъл.
Щом образува условията за пеперуда
да
стане, тя не трябва
да
живее нито един ден повече!
Той трябва
да
го държи високо, като една прицелна точка.
На 35 години ще се срещнеш с едно живо същество, към което ти ще се присъединиш, и всичките ти работи ще тръгнат.
Този стимул защо трябва
да
го държи?
Трябва
да
промените вашите възгледи.
Всеки ден трябва
да
променяте вашите възгледи!
От него зависи вашето щастие.
“ Не вземаш в съображение, че ще дойдат живи същества, които ще работят за твоето постижение, за твоето преуспяване.
С Онзи, Живия Господ, Който живее в човека, с Него трябва
да
се запознаете.
Той като угасне, всичко изчезва и се обезсмисля.
Ще дойде едно същество, което ще подкрепи твоя проект в света – хубавото, красивото!
Може би ти някой път искаш
да
угасиш своя подтик.
Всичките постижения, които ние имаме в света, каквито и
да
са те, все трябва известни хора
да
се концентрират,
да
се координират,
да
ви съдействуват в този път.
Всичко е хубаво.
Бил поет, или философ, или музикант, или каквато и
да
е работа, все трябва
да
имаш едно вътрешно чувство, едно вътрешно подбуждение от някое живо същество, което
да
те тласне в тази посока.
И тогаз ще дойде страданието на вас.
Затова старайте се най-първо
да
имате най-малко един добър приятел.
Онова мощното, силното, Онзи, Живият Господ, Който живее във вашата душа, там е силата на човека.
И
да
ви кажа как
да
си
избирате вашите добри приятели.
Не във външния символ.
Някои искат
да
знаят какъв ще бъде бъдещият живот.
В старо време, тази формула, която аз ще ви кажа, 20 години трябваше
да
седите в школата в Египет или във Вавилон, за
да
ви я кажат.
Без
да
е спомагателно средство.
Силата трябва
да
седи във въздуха, в светлината, силата трябва
да
седи в свободата, силата трябва
да
седи във водата, в хляба, в живота, който е вътре в тебе.
В този ваш приятел ще намериш една добра черта, която
да
е постоянна, винаги
да
я държиш в ума
си
.
Защото има два произхода в света.
Най-първо – Любовта, след туй, щом намерите тази основна черта в характера, след туй ще се постараете в едно успокоително състояние
да
погледнете дали с този ваш приятел ще може
да
работите или не.
Ако вие искате
да
знаете какъв е произходът на естествения човек, има едно обяснение.
Щом вашият ум е тих и спокоен и сърцето ви е тихо и спокойно,
да
знаете, че колкото времето минава, и условията ще се подобряват и ще ви съдействуват за добро.
Ако искаш
да
знаеш какъв е духовният произход на човека, има съвсем друго обяснение.
И невидимият свят ще ви помага и всичко ще тръгне по мед и масло механически, но вие двамата ще бъдете в сила
да
преодолеете на всички мъчнотии!
А храната аз свързвам със силите, които действуват вътре в природата.
Ти
си
осигурен.
Най-силният човек, най-богатият, след години пропада, изчезва силата и богатството му.
Онова, което кара мъжа
да
се жени за една жена, не е
да
образува дом, но той иска
да
постигне нещо.
И следователно, щом имаш светлината на страната
си
, щом имаш въздуха на страната
си
, водата, хляба, ти
си
осигурен.
Даже и най-големите планини, които са потъвали и изчезвали, и сега не може
да
се каже кои са причините.
Мъжът търси една жена, за
да
постигне нещо.
И съвременната наука не може
да
обясни кои са причините за потъването на някой континент и кои са причините за отклонението на земната ос на 23 градуса.
И жената търси мъжа, за
да
постигне нещо.
Онзи, Който седи зад храната, зад водата, зад въздуха, зад светлината, това е Разумното.
Всъщност всичко туй е обяснено по един механически начин.
Ако моят ум не се повдига, не се възвишава, не се облагородява и ако моето сърце не се повдига и облагородява, тогава животът няма израз в
себе
си
и [не] може
да
намери туй хубавото, красивото.
И при това, трябва
да
седи в ума ви онзи основният закон, че всичко в природата е разумно!
Туй не трябва
да
го разгласявате в света, вие даже не трябва
да
се спорите по това с хората.
Могат някои хора
да
кажат, че животът има смисъл или няма смисъл – туй
да
не ви засяга.
Всичките възгледи, които природата има, те са прави, но те са относителни.
И всичкото наше нещастие иде оттам.
Но във вашето съзнание трябва
да
седи онази мощната мисъл, че всичко в природата е разумно.
Ще кажете: „Откъде накъде земната ос
да
има отношение към гръбначния стълб?
А щом сте в съгласие с тази разумност, нещата по кой
да
е начин ще се оправят.
Когото и
да
срещнеш, все ще ти допринесе нещо от това хубавото, красивото в света.
Да
срещаме хората на Земята, то е най-великото благо в живота!
И тия нещастия, и те
си
имат своя край.
Да
срещнеш един човек,
да
размениш няколко думи с него, няма по-велико нещо от това!
И в края на краищата пак дохожда разумното.
Това е относително.
Сега аз искам
да
ви представя нещата не фатално, но онази разумност, която съществува в света и която не е фаталистична.
Тази разумност е тъй: когато аз седна, трябва
да
бъда тъй разумен, та никога
да
не преядам.
Преяждането е една много лоша черта.
Човекът, който е жив, човекът на доброто, на разумността, човекът на благородството като го срещнеш, то е най-голямото благо на Земята, което човек може
да
постигне.
(Една греда в салона се наклони и един брат я изнесе навън.) Туй показва, че светът има нещо, което е подвижно, не е устойчиво.
Може би на твоето чувство
да
е приятно, но ти трябва
да
знаеш, че имаш един отличен слуга – стомахът, и не трябва
да
го товариш с много излишна работа.
Ти казваш: „Стомах е,
да
мели!
(До гредата има един мраморен стълб.) Той е важният, той е стабилното.
“ Трябва
да
му даваш почивка.
Този приятел, стомахът, е като един упорит кон и казва: „При тези условия няма
да
работя!
“ Ти му дадеш храна, той я изхвърли навън.
Но
да
се повърнем към основното, което е необходимо за сегашния живот.
Всеки един човек трябва
да
има постижения.
Беден или богат, учен или невежа, всеки човек трябва
да
има известни постижения.
Ти седиш, викаш един лекар, друг лекар, инжектират го, насилят го, но той не работи.
И ако кажем, че нищо няма
да
постигнеш, това не е вярно.
Мене ми разправяше един господин как той се справил със своя стомах: „След като ме лекуваха всичките лекари и ми казаха: „Твоята работа е почти свършена.
То е относително така.
Но всеки човек, в каквото и
да
е отношение, има известни малки постижения, които за природата важат.
“ и
си
турих ръчицата на моя стомах и казах му: „Направих една погрешка; за в бъдеще много малко ще ям.
Понеже всичките форми, които тя е създала, те
си
имат предназначение за самата нея.
Ти
да
не ме измъчваш тъй вече.
Така имам всичкото добро желание!
“ На стомаха
си
говори.
В туй отношение природата е крайно справедлива.
Изповядал се той на стомаха.
Аз употребявам „природата“ не като учените хора, давам малко по-друго значение.
Ще кажете вие: действително, то е малко глупаво
да
се молиш на стомаха
си
.
Всяка придобивка на човека тя спазва за самия него, понеже е приятно той
да
си
има нещо придобито, върху което той
да
живее.
Трябва
да
имате цел.
Тя иска всички
да
бъдат щастливи.
Вие ще кажете: „Защо хората
да
са нещастни?
Ти мислиш, че
си
нещастен.
То е само ти така мислиш, че
си
нещастен, а всъщност не
си
.
Тия клетки в стомаха не били тъй глупави, както аз
си
мислех.
Разбра[х], че те са много учени.“ Ние мислим, че всичко това върви по един механически начин.
Ония същества, които направляват тия органически процеси, казват тъй: „Ти не трябва
да
злоупотребяваш с тях.“
Сега
да
се повърнем към онзи основния въпрос.
Та, често в света ние страдаме от известни пред[по]ложения.
Сиромахът страда, понеже мисли, че е сиромах.
Съблечете се от всички тия имена: поети, философи, музиканти.
Ако той знаеше ония, скритите богатства, които има в
себе
си
, щеше
да
си
накриви шапката, както жените сега
си
накривяват шапките.
Оставете само едно име – че ти
си
човек в света.
Едно време мъжете
си
накривяваха шапките, сега гледам – жените.
Едно разумно същество, което трябва
да
живее съобразно с природата.
“ На някои им се вижда чудно, как тъй тази жена ходи с накривена шапка.
Всички други работи, това са гарнитури.
Тя иска
да
каже: „Не му се грижа!
На хилядата половината е петстотин.“ Сега, това, пак вметнато.
Че
си
музикант, знаеш само
да
надуваш тръбата или
да
натискаш клавишите на пианото с една или друга ръка.
Те ще дойдат.
Ако ти, човекът, постигнеш онова, същественото, ти ще свириш тъй, както никой няма
да
свири.
Някой
си
граф ходи с псевдонима на жена.
И ако ти
си
онзи човек, ти ще напишеш такава поезия, че ако четеш при някой мъртъв, той ще стане от леглото, дето лежи, и ще възкръсне.
“ Аз бих желал всичките жени
да
подивяват.
“ И
да
четеш така, както този, който е писал, не можеш
да
четеш.
Можеш
да
четеш така, както тук е казано.
(Учителят чете от Писанието, но тъй монотонно, без израз.) Но какъв смисъл може
да
има това?
За тях мъже и жени са еднакви, не гледат, че един е жена, а друг – мъж.
„Семето“, в него седят всичките основни неща.
А човекът, който носи не съзнанието, защото съзнанието още не е човекът, това е външната обвивка в нас.
Самосъзнанието произвежда най-големите нещастия.
Има философи, които твърдят:
да
се освободим от своето самосъзнание.
Откъде изпъква различието между слабия и силния?
Казва: „Ти трябва
да
умреш!
Фактът е, че детето, което е слабо, в дадения случай е слабо и силният е силен.
Някой иска
да
се самоубие.
В природата съществува една постоянна промяна.
Физически слабите неща винаги
си
остават слаби, но органически слабите неща не остават едни и същи, а стават силни.
Да
умреш, значи пак
да
оживееш.
А психически съвсем другояче седи въпросът.
Това как ще го направиш, за
да
възкръснеш?
Има три положения: едно физическо, едно органическо положение и едно психическо.
Да
се яви туй новото съзнание, туй, което наричаме възкресение.
Та, когато се разглежда животът от тези три положения, може три различни заключения
да
извадим.
Онзи живот, който изключва всичките страдания и всичките мъчения в света.
Запример: съвременното гадание, врачуване и пророкуване, те са различни.
Нали ние търсим своето бъдеще?
Гаданието е едно предположение.
Гадаят и животните.
Едно куче, и то гадае.
Като те види, то гадае какви са твоите намерения.
Ти гледаш само Божественото, а другите ти са неприятни.
А ти [
си
] господар на туй състояние.
Когато дойде болестта, на нас целият свят ни се вижда неприятен.
Ти
да
бъдеш обект.
Казва[м на] някой човек: „Ти трябва
да
бъдеш обективен.
А
да
пророкуваш значи
да
разбираш законите.
Да
бъдеш извън болестта.
Тази болест
да
бъде без
да
те засяга.“
Та, казвам: Някой път, за
да
се познае човешкият характер, от него трябва
да
отмахнеш три обвивки.
Трябва
да
бъдете като Самсон.
Онзи, който не разбира, три обвивки трябва
да
се премахнат, за
да
дойдеш до същността на човека, т.е.
трябва
да
отстраниш всичките ония физически влияния, от които той се влияе.
Но той се по[за]смял само, поразтворил
си
само ръцете, като го завързали, и въжетата се скъсали като прегорели.
И от тях
да
не е заинтересован човек.
И после го предала неговата възлюбена, жена му.
После, от един човек трябва
да
отделиш онова, което той физически иска
да
постигне; чувствуването, което иска
да
постигне – и това
да
отстраниш.
Тя почнала
да
му плаче, казва: „Кажи ми къде е твоята сила?
Той трябва
да
бъде независим от това, което иска
да
постигне.
Само тогаз той може
да
бъде гадател.
“ И той казал: „Не
си
ли отгадала?
Човек, който иска
да
бъде щастлив, сам от
себе
си
трябва
да
отстрани тези неща, не съвършено, но той
да
бъде независим от тях до известна степен.
“ И най-после казал, че всичката му сила седяла в космите му.
И той сам може
да
бъде гадател.
В човека има едно вътрешно огледало, в което той сам може
да
види каква е съдбата му.
И казал: „Ако ми се отрежат космите, аз ще загубя всичката
си
сила.“ И тя издава това.
Та Христос сам
си
виждаше съдбата.
Жените са по-умни, затова не
си
режат космите.
И Той
си
знаеше какво има
да
стане с Него.
Апостол Павел казва мъжете
да
си
режат космите.
Апостол Павел
да
ме извини за това.
Страданията са само един вътрешен изпит за знанието на човека, човек
да
се познае колко е силен.
И страданията пропорционално се увеличават съобразно нашата интелигентност.
Понеже мъжът е станал по-силен отколкото трябва и трябва
да
си
поотреже космите,
да
поотслабне малко.
По-интелигентните хора страдат повече, по-неинтелигентните страдат по-малко.
А сега гледам, някои жени, почнали са
да
си
режат космите, станали са жени силни.
Страданието зависи от чувствителността, от вътрешното възприятие.
Която жена е станала силна,
да
си
реже космите.
Някой път някое животно страда, но неговите страдания не са психически, морални.
То не е много научно доказателство, но всеки може
да
опита.
А физически лесно заздравява раната [...] На човека с години остават, в него има работи и той преживява страданията
си
.
Сега
да
се върнем към предмета, към постиженията, които човек иска в света.
Ако е дълга косата, жената като
си
гледа дългата коса, ѝ е приятно.
Най-първо, вярвайте, че вие може
да
постигнете нещо.
След като
си
отрежеш косата, ставаш по-активен, но ставаш и малко по-сприхав.
Дали
си
ти млад или стар, без разлика е това.
Тогава, ако в младостта
си
ти не можеш
да
постигнеш някои работи, радвай се, ще ги постигнеш в твоята старост.
Че излишното електричество трябва
да
мине през космите или
да
са предаде в атмосферата навънка.
Космите са един трансформатор: предаване и приемане на електричество.
Най-първо нещата трябва
да
се поставят на място.
Трансформатор са за енергията, която се предава отвън.
Някой казва: „По-добре страданията в младини.“ А в старини, те подразбират, [че] в старини човек ще бъде по-слаб.
И когато туй електричество не върви правилно, тогава се осакатява нервната система.
Не че в младини трябва
да
бъдеш по-щастлив, а в старини по-нещастен.
И тогава онзи, който е неврастеник, едно правило мога
да
ви дам, може
да
се ползувате от него.
Тия нещастия ние ги създаваме индивидуално и обществено.
Който е много неврастеник и е много нервен,
да
си
кваси космите по три пъти на ден.
Майката най-първо ще създаде всичките нещастия на своите деца – синове и дъщери.
Защото водата е добър проводник на електричеството.
Зависи като зачене, какво е било нейното състояние.
И после и дъщерята, и синът не могат
да
се освободят от тия внушения.
Даже когато са най-щастливи, тя казва: „Има нещо.“ А майката може
да
внесе в ума на сина и на дъщерята една отлична мисъл, че и при най-големите нещастия
да
каже: „Ще се оправи тази работа!
И тия чувствува се превръщат на една динамическа сила, които се изразяват в ума и излизат навън – чрез космите се проявяват.
И чрез водата можем
да
си
помагаме.
Водата можем
да
употребим като едно средство.
Ако не се оправят нашите работи, някой път ние мислим: „Няма
да
се оправят!
Но палиативно
да
си
помогнем.
“ И действително не се оправят, когато не постъпваме съобразно с пътищата, които природата гради.
Човек не трябва
да
бъде неврастеник!
Той трябва
да
има едно самообладание.
Че се е развила неговата нервна система, че е повече чувствителен, то е един добър признак.
И много пъти техните данни се различават от данните на метеорологията.
А че не влада своята нервна система, то е един недъг.
Щом
си
нервен, хубаво е, държиш съзнанието
си
малко будно.
Ако няколко души говорят, ти остани най-после
да
си
кажеш думата.
Самообладай се известно време.
Аз каквото и
да
ви кажа, аз го зная, вие пък ще
си
правите което знаете.
Защото щом го каже, той ще изгуби знанието
си
.
Вие ще
си
кажете: „Кой знай дали е вярно или не!
Пък и аз не отивам по-надалеч.
“ Не, аз говоря това за
себе
си
.
Не искам той
да
си
изгуби знанието, човекът.
Всичко, което вие няма
да
използувате, аз зная един закон – всичко това, което вие не възприемете, не го използувате, аз
си
го събирам назад.
Когато някой човек се качи на някой висок връх и вижда хоризонта, аз зная защо го вижда.
Аз ви го давам и което не може
да
използувате, аз пак седна
да
работя.
Ако не вижда, пак зная причините – защото е долу в долината.
Божественото никога ние не оставяме
да
се изгуби.
Та, казвам сега: Най-малкото правило, което ви казах, е
да
си
намерите вашия приятел.
И после за самообладанието и водата.
Постижение значи
да
се качиш на най-високия връх.
Ще
си
квасите главата с вода, в която
да
няма абсолютно никакви утайки.
Но не
да
седиш там.
Вземи най-хубавата чиста вода, може от горе, от планината, от чистия извор
да
я вземеш, а не каквато и
да
е вода или застояла вода от кладенеца.
След туй пак
да
слезнеш в долината, с данните, които
си
добил.
Изворна вода!
Ако искаш
да
правиш опит.
И даже у всинца ви има предчувствие.
Опитите трябва
да
стават всякога с най-чистата вода.
Всичко може
да
стане в малък или голям размер.
Та, казвам: При сегашните условия, тъй както се намираме в света, нас ни трябват само някои основни правила, за
да
преодолеем някои мъчнотии.
Всички имат предчувствие за онова, което има
да
стане.
Понеже хиляди препятствия има, които ни изваждат из релсите.
Даже някои знаят, предчувствуват 10, 15, 20 години, че работите им ще се оправят, че ще постъпи в училището, виден човек ще стане.
Най-първо, вестниците пишат: Еди-кой
си
се самоубил, една къща изгоряла, това станало, онова станало.
А някой път той чувствува, че работите по средата някъде ще се забъркат.
Една жена вика и мъжът вика, силно кряскане се чува на два, на три километра оттук.
Той ми разправяше така: „В ума ми се загнездила една идея:
да
се изповядам.
2.
Живот в общото съзнание
,
ООК
, София, 11.10.1933г.,
Завъртяла се земята 120 пъти около
себе
си
и казваш, че
си
живял 120 години.
Та сега казано е тъй: Там дето е Духът Господен, там е свободата!
Аз бих употребил, но не искам сега
да
употребя.
А хубаво е онова, което включва благото на всички живи същества в света.
Та казвам, най-първо трябва
да
се освободим от онова погрешно схващане.
Ти седиш и казваш така: „Не е моят живот такъв, какъвто трябва
да
бъде!
И туй съзнание, което функционира, то носи благото!
Е, какъв трябва
да
бъде животът?
Тия същества, които ти днес срещаш, един ден те ще ти бъдат полезни.
Казваш: „Аз вървя в правия път.“ Е, по кой път трябва
да
вървиш?
Най-после от камъните вие пак може
да
се ползувате.
Е, как трябва
да
мислиш, как трябва
да
чувствуваш?
После, ако не е и тази земя, която образува калта, ако и тя не е, тогава питам, каква основа имаме ние
да
живеем?
Един момент ти чувствуваш, че не
си
на правата посока.
Та, нещата трябва
да
ги приемем тъй, както са
си
.
Е, какво трябва
да
правиш?
Безпорядъка, в който живеем, трябва
да
го превърнем в порядък.
Там седи силата на човешкия живот!
Този безпорядък, който седи в твоя ум, тази неразбранщина, туй недоволство, всичко туй трябва
да
го организираш и
да
дойдеш до вечния порядък на света, за
да
разбереш, че има единство в света, че има един порядък в света!
Казвате, по един мост трябва
да
минете, но тази греда на моста е вече изгнила.
И щом хората повярват, тогава свободата ще дойде.
“ Как няма нищо, ще се счупи гредата!
А сега, бият се хората за свободата.
Може милиони войни [
да
] са станали в света, може милиони войници
да
са паднали в света.
Колко философски системи не са пропаднали.
Не че няма придобивка в света, има една малка придобивка, но за
да
влезне порядъкът на земята, всички ние трябва
да
бъдем носители на онова, Божественото учение.
И никой не трябва
да
живее за
себе
си
!
През мост, дето гредата ще се счупи, не минавай!
И при бомба, която ще експлоадира, няма
да
минавате!
И нищо няма
да
ни допринесат!
И най-после някой казва: „Като ида в небето!
“ Искате
да
идете в небето, нали?
Но небето е едно место, дето хората са толкова красиви и съвършени, без упрек!
Няма никой
да
боледува, няма никой
да
е недоволен!
Всички са крайно щастливи там.
Е, представете
си
, че вие влезнете със сегашното
си
положение там, няма ли
да
бъдете в положението на една котка, която влиза тук, между вас.
Тя ще се потърка тук-там, но може ли
да
я турите на един стол,
да
кажете: „Слушай сега какво ще говоря!
“ Веднага ще заповядате
да
я изнесат навънка.
Като снемеш козината.“ А пък козината са всичките недостатъци, които човек има.
За пример някоя къща, като има недостатъци, само замажат я малко, всичките недъзи, белнат я малко, искат
да
ги скрият.
Някой търговец, който наближава
да
фалира, покрива, балансира сметките
си
, но ще дойде време, ще дойдат кредиторите – касата му е празна!
Ликвидиране аз разбирам, когато касата е пълна, че се наплатите на всички.
И понеже вие сте в школата,
да
се подвизавате.
Вънка от школата имате ваши приятели, които ви казват така: „Що трябва
да
ходите там,
да
се мъчите!
Я,
си
излезте вън
да
си
поживеете малко, измъчихте се там!
Ако светът може
да
се спаси вънка от школата, нямам нищо против, нека всички излезнат.
Но тези извънка
да
се запазват.
Но
да
ви остане едно.
Трябва
да
имате нещо конкретно, обективно, върху което
да
мислите.
Всяко едно смущение зависи, произтича от някаква мисъл или някое желание, което се загнездило някъде, дали го знаете или не, неразположен сте.
Ти не ги съзнаваш, но един ден чувствуваш, че крака ти не можеш
да
го огънеш както трябва.
Някой път тази нечиста материя се набира около мозъка ти или в слепите очи, не можеш
да
мислиш.
Какво трябва
да
правиш?
Трябва
да
се очистиш.
Туй нечисто трябва
да
излезне от ума ти.
Най-първо трябва
да
измениш храната
си
!
Тази храна, по този начин, по който я ядеш, ти освен, че не можеш
да
я изхвърлиш тази материя, но ще влошиш работата още повече.
Имаш
да
даваш някому, тревожиш се. Добре.
Имаш
да
даваш, плати!
Вие ще
си
отговорите.
Кои са причините, аз няма
да
ви обяснявам.
Кои са причините, че вие спрямо едни сте разположени
да
им давате, а спрямо другите не сте разположени.
Дойде един, идва от тебе – дадеш му, дойде друг, не
си
разположен, не му даваш.
Дойде един човек, ти му даваш, понеже той има вяра в тебе.
Той не може
да
не даде.“ Дойде друг и казва: „Той е скържав.“ И ти не даваш.
Онзи, който има вяра, обича те, ти веднага се отваряш и даваш му.
Ти отиваш при Бога и казваш: „Я ми даде, я ми не даде!
“ Че то е калта, която ти
си
хвърлил.
Миналия път говорих, говорих за постижението, но не трябва
да
разбирате еднократното постижение, но непреривното постижение.
“ После, като не ни даде, казваме: „Свиди му се!
“ Хич не питай баща
си
, вземи
си
чашата и
си
налей вода.
Човек, който иска
да
постигне нещо на земята, той непременно ще бъде нещастен.
И той ще се зарадва, че
си
едно от трудолюбивите деца.
Щастието или придобивките на земята са само временни и носят страдание отпосле.
Но ти ще кажеш: „Я, татко, ти ми дай вода от твоята ръка, че
да
се благослови!
И когато дойде
да
заминава от земята, ще усетите това заблуждение, в което се е намирал.
“ Че водата отдавна е благословена!
И човек ще остави всичко придобито, даже и плътта
си
ще остави, ще бъде в един свят, за който едва подозира.
А ти искаш Господ
да
ти даде.
Няма нищо положително, то е даже като един сън още.
И после, като пиеш, половината чаша вода хвърлиш навънка.
Във вас даже съзнанието не е още така развито,
да
имате една ясна представа.
Голямо мнение имаме за
себе
си
.
Да
сте били поне веднъж там, както апостол Павел е бил там.
Някой тръгнал гордо, тогава казвам: „Кажи ми ти, който мислиш, че
си
нещо в света, след 10 години какво ще ти се случи?
Всеки иска
да
му се опише.
По никой начин не може
да
му се опише.
Но непременно всички трябва
да
работите, за
да
се пробуди съзнанието ви.
“ – „Знаеш ли как ще свършиш изпитите
си
?
Ще те скъсат тебе.“ Знание е, когато човек предвижда бъдещето и постъпва съобразно ония закони,които вече съществуват.
Защото сегашното съзнание, което имате, то ще донесе само скръб и страдание.
Всичкото наше недоволство сега седи в съзнанието.
Аз ви говоря за един ред, който съществува и всеки един от вас може
да
придобие туй.
Може
да
го придобие.
Защото знанието, което ние имаме, ние можем
да
се кооперираме.
Къщи имаш – недоволен
си
, ниви имаш – недоволен
си
.
Ти, като се приближиш до един човек, който знае, ти можеш
да
придобиеш нещо от него.
Но щом се приближаваш при един, който нищо не знае, не може
да
съществува никаква обмяна.
Навсякъде, каквото и
да
му направят на човека на земята, все има недоволство.
Мъчно може
да
се обясни.
Но аз ще ви дам само една фигура.
Та какво може
да
знае най-големия философ?
Турете на онова малко момченце, което е израстнало, неговите детински гащи, които му стягат и не ще то
да
бъде щастливо в гащите.
Където и
да
иде, стягат му гащите, или турете му тия обуща, които са тесни.
Даже един философ, пренесен там, той не е като едно дете.
Дали ще бъде доволно?
Аз го тълкувам така: ако не станете такива умни като малките деца в небето, вие не може
да
влезете в Царството Божие по никой начин!
Съзнанието, знанието, което има малкото дете в небето, ако ти не бъдеш едно такова дете, ти в Царството Божие не можеш
да
влезеш.
Абсолютно ти нямаш никакво колебание, ти там вярваш в Бога, че казваш: „Каквото и
да
стане, Господ не може
да
се измени!
И там е всичкото нещастие.
“ Че при такава вяра ти не можеш
да
се безпокоиш.
Ти се тревожиш за един букет, бил
си
на един концерт, пял
си
и не ти дали букет.
И има какво
да
учиш.
Пак ще дойдат изпитания, но всичко туй в твоята Вяра, в твоята Любов ще се разбие като морската вълна.
Ти
си
представляваш, като че тия цветя носят някое богатство.
Да
, носят живите цветя, но не и мъртвите цветя, откъснатите цветя.
Когато един цар иска
да
се прослави на земята, че изпрати хиляди хора
да
се избият.
Вълните ще дойдат отгоре ти, но ти ще ги гледаш, те ще се блъскат, ще се разпенят и пак ще се върнат назад.
Съборили се вълните.“ И казвам, всеки трябва
да
има такова верую.
Да
кажем, вие се подлагате на известни страдания.
А сега всяка вълна, която ви блъсне три пъти, казвате: „Тази работа няма
да
я бъде!
Някоя мома напусне баща
си
и майка
си
и тича подир някой момък.
“ Е хубаво, ти
си
тръгнал на бойното поле, назад не може
да
се върнеш.
И след десетина години съжалява за всичките жертви, които тя е направила.
Може
да
ги направим.
И в пълния смисъл жертва може
да
се направи само за онова, което не престава.
Ако
си
смел,
да
пробиеш линията на неприятеля и ти ще победиш.
Но ако се колебаеш, ще се разбиеш и ще платиш с живота
си
.
Ако
си
смел, ако тръгнеш така смело, този неприятелски куршум няма
да
те засяга.
Ние се плашим от Любовта, плашим се от свободата, плашим се от знанието, от силата, плашим се от всичко.
Най-силната позиция трябва
да
вземеш!
Сега мога
да
ви обясня, но много пъти обясняването носи след
себе
си
една опасност.
Германците превзеха Вердюн и дойдоха до едно место и се поколебаха, бяха слаби, не се биха за спасението на човечеството, биха се за личното
си
повдигане.
Когато човек обяснява злото в света има една опасност
да
зарази хората от злото.
Ако ти отиваш за
себе
си
, ще платиш с живота
си
.
Много малко трябва
да
мислим за злото, а повече трябва
да
мислим за Любовта, за
да
се придобие живота.
Но ако поддържаш една идея, ако отиваш
да
работиш за една идея, която Бог е вложил в душата ти, това е хубавото и красивото.
Идея трябва
да
имате всички!
Ако знаеш, какво ще принесеш на
себе
си
?
Но казвам, кой ще ви застави сега, кое е онова у вас, което
да
ви застави
да
паднете?
Вънка никой не може
да
ти опише, какво нещо е светлината.
Като влезнеш под влиянието на светлината, каквото и
да
ти разправят, ти ще имаш смътно понятие.
Имате живота, който Бог ви е дал.
Но като изгрее слънцето, ти усещаш неговите лъчи, ти ще знаеш повече от всички философи!
И от всичко това, което сега имате, сте недоволни, като се сравните с другите хора, каквото те са достигнали.
И когато всеки от вас види Божествените лъчи, Божествената светлина, ще знаете много повече, от всичко онова, което сега са ви разправяли.
Вие постоянно мърморите в
себе
си
, недоволни сте от това, което имате.
Питам тогава, какво може
да
ви даде Господ?
Искам
да
остава в ума ви една мисъл.
Ако ви попита вас какво може
да
ви даде?
Вие падате, скърбите, не е лошо, че скърбите, но не носете скръбта на гърба
си
.
Какъв план може
да
ви даде?
Какъв план бихте дали?
Не носете скръбта на гърба
си
, на каручката.
„Това е Живот Вечен,
да
познаят Тебе, Единнаго Бога.“ Познанието е живота.
А някъде оставете каручката на страни, нека плаче тя, а ти кажи: „Много
си
красива!
И доста е твоят живот
да
бъде едно с живота на Бога!
“ А сега ти я дигаш на гърба
си
отгоре.
Знанието ти
да
бъде едно със знанието на Бога.
И силата ти – едно с Божията сила.
Аз ви препоръчвам, за вашите скърби и страдания
да
си
купите количка.
Това може
да
бъде човек!
Като дойдат, хайде на каручката!
И не се изисква голяма философия, за
да
разберем това.
“ – „То са нашите скърби и страдания!
Вие отделете ръката от телото и няма
да
се мине дълго време, няколко дена, и тя ще почне
да
мирише.
“ Има кой
да
ги носи.
Тя ще изгуби своята сила и нищо няма
да
стане от ръката.
И после, ще се поотдалечиш там спокойно и ще чуваш гласа им.
Така и човек отделен от живота, всяка една душа, която почне
да
се отделя, ще почне
да
заглъхва.
Сега трябва
да
изучавате вашето съзнание, туй, което е в него.
Недоволен сте от съзнанието
си
.
Има една философия,
да
може
да
отделяте, къде сте във вашето съзнание.
И той има скърби и страдания, но турени на количката
си
.
А пък хората на света носят скърбите на гърба
си
.
Не, изнесете вашите скърби, вашите недоразумения вън от
себе
си
и вън от гърба.
Няма какво
да
ви обяснявам.
Туй трябва
да
бъде един метод за работа сега!
Да
се работи сега за знанието.
Не тъй както очакваме сега, Той, Господ
да
ни благослови.
В този порядък, който сега съществува ние не можем
да
бъдем щастливи на земята.
Не, че не може, временно може, но малкото щастие, което може
да
имаш, после 10 пъти ще го платиш.
Христос какво казва: „Аз трябва
да
работя!
И след като му плащал лихвите, след 8 години, той имал още
да
му плаща 80 крини.
“ Ти седиш, не казваш: „Трябва
да
работя!
Е, мислите ли вие, че може
да
се изплатите?
“ И таман ти дойде мисълта,
да
работиш нещо и казваш: „Чакай
да
се понаям.“ После пак ти дойде мисъл, но казваш: „Нека се пооблека и
да
си
уредя малко работите.“ И всякога Божиите работи остават.
И кога ще дойде времето
да
си
уредите за децата, за жената?
И аз наричам човешките желания, това е една пробита стомна, която може
да
пълните колкото искате, тя всякога ще изтича.
“ Аз няма
да
ви кажа, втори път, вие като се преродите, няма
да
има тия условия.
Сега, като сте се родили, използувайте сегашния
си
живот, защото бъдещият ваш живот ще зависи от това, което сега вършите.
Сега аз не искам
да
се внесе във вас такава мисъл.
Водата казва: „В пробита стомна не стоя!
Бъдещето е толкова хубаво, че никой не може
да
го опише !
Бъдещите радости и бъдещото щастие, което ни очаква, с настоящите страдания не може
да
се сравнят!
Или другояче казано, онова ваше съзнание трябва
да
бъде свързано със самия живот.
Казват: „Защо са тия страдания?
Ще кажеш тъй: „Страданията не са нищо в този живот при Твоята Любов!
Имате туй гледище, не може
да
го докажете, но такава една самоувереност имате.
Дали човек е силен се показва от това, колко може
да
носи.
Носиш 10 килограма – слаб
си
.
Че колкото пъти вие се приближите при Него, каквито и
да
са вашите мъчнотии, каквито и
да
са вашите несгоди, всякога ще имате, всякога ще ви се помогне!
Носиш 20, 30, 40, 50, 60, 70 кг., дигаш 120 кг., ти
си
човек силен!
Колко страдания можеш
да
носиш?
Не трябва
да
оставаме на това положение, в което сме сега.
Носиш едно страдание.
Малка ти е силата.
Носиш две, носиш три, още по-силен
си
.
Носиш хиляда товара на гърба
си
, силен
си
!
Те са товар, страданията, нещо, което трябва
да
пренесеш в живота и
да
придобиеш известна опитност.
Едно страдание може
да
живее един ден, два дена, може цяла година, а може и моментално
да
мине през ума ти и веднага
да
го отстраниш.
И
да
придобиеш същата опитност.
Да
кажем, вие сте изгубили сто хиляди лева.
Да
, интересува ме младостта, която е израз на сили, на знание.
“ Изгубил
си
ги.
Да
, туй, което има
да
остане.
Когато вие изгубихте стоте хиляди лева, въпросът седеше в това, дали вашият живот
да
се вземе или парите
да
се вземат.
Дали парите или живота?
Да
бъдеш млад, без
да
знаеш,че
си
млад.
Някой път, когато ние изгубим нещо, по-добре е
да
не изгубим своя живот.
И
да
бъдеш стар, без
да
знаеш, че
си
стар.
Някой път богатството трябва
да
стане жертва, за
да
придобиете нещо.
Защото щом знаеш, че
си
млад, ти ще мислиш
да
остарееш.
И някой път страданията в света са, за
да
се подигнем ние.
И щом знаеш, че
си
стар, ти ще мислиш
да
умреш.
Ако не дойдат страданията, ще дойде нещо по-страшно от самите страдания!
Следователно,
да
си
млад, без
да
знаеш, че
си
млад и
да
си
стар, без
да
знаеш, че
си
стар, за
да
се избавиш от двете временни нещастия, които преследват хората.
Та казвам, че този порядък, туй, което сега минавате, всички изпитания, те са за ваше добро и за ваше самоусъвършенствуване.
Някой се погледне, види, че е млад, малко иска
да
израсне.
И за
да
се отвори пътя за ония благословения, които ви очакват.
Те няма
да
дойдат по един произволен начин.
И когато във всичките хора се пробуди съзнанието, цяла една философия има, как може
да
се оправи положението.
Когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки и че всеки е готов
да
работи за другите, не само на думи, но и в действителност
да
работи за другите.
Не
да
мисли само
да
урежда своите работи.
И след туй казва: „
Да
живея!
Да
урежда своите работи, това не е Любов!
Човек трябва
да
работи за цялото, както ръката не трябва
да
работи за
себе
си
, а за телото.
Така и човек трябва
да
работи за цялото.
Докато работи за цялото, той може
да
бъде силен и щастлив!
3.
Разбирането на Словото
,
УС
, София, 15.10.1933г.,
Ще трябва
да
се работи!
Ти трябва
да
си
на работа.
Твоят възлюблен като дойде, ще ти каже: „
Да
идем на разходка в градината.“ Но знаеш ли, че Господ ще те заведе в градината на бедните, на страждущите, в градината на болните, на нещастията.
Като влезеш в тази градина, ще видиш този сакат, онзи сляп,
да
се разхождат там.
Трябва
да
се помага тогава!
И той ще се опретне и ще почне
да
помага.
Не, аз не искам
да
ви туря всичкия товар на гърба.
Да
ви кажа, че вие сте виновни.
“ Не е каране това, така
си
говоря.
Но той иска
да
му говоря меко, внимателно.
Казва: „Защо ми се караш, аз не съм невежа, разбирам всичко.“ Ние сме от тези, които мислим, че Господ не ни разбира.
Молим се и казваме: „Не ни чува Господ, толкова години се молим и Господ не ни е чул, не ни е дал това, което искаме.“ Не е право.
Господ ни е дал много повече отколкото даже заслужаваме.
Сега, последната мисъл за днешния ден:
Да
се храните с хляба на Любовта,
да
се храните с хляба на Мъдростта, с хляба на Истината.
Един хубав обяд
да
направите с хляба на Истината.
Това, което Христос днес носи в света!
Външни и вътрешни причини, каквито и
да
са те, не трябва
да
спъват човека.
И външното е за полза, и вътрешното е за полза; и външното е за вреда, и вътрешното е за вреда за онзи, който не разбира.
Не, те са даже по-изостанали.
Всякога за нещо, което ни липсва, се оправдаваме с някое друго качество.
У човека има желание
да
се облече хубаво.
Туй е едно свойствено желание на цялата природа – и в най-дребните същества, даже и в цветята, има едно желание
да
се облекат хубаво с шарени дрехи,
да
излязат
да
се покажат на ближния
си
.
Ти
си
гладен и ако те облекат с една хубава копринена рокля, но не ти дадат
да
ядеш, какво те ползува дрехата?
Ходиш навсякъде, показваш се, всички казват: „Отлична е дрехата!
“ Гледат я, опипват ѝ плата, питат откъде
си
го взел.
Хубаво е всичко това, но липсва нещо друго.
Усещаш, че
си
гладен.
Ние носим един живот външен, който е живот на една хубава дреха.
Всички казват: „Ти
си
много добър човек, като тебе няма подобен!
Ти
си
светлина, ти
си
благословение, ти
си
светия, ти
си
такъв, онакъв.“ Но ти седиш и нещо ти казва: „Такъв
си
, онакъв
си
, но липсва ти нещо.“ Туй е разбирането на Словото!
Не
да
кажеш: „Това не ми трябва.“ Трябва.
Не
да
хвърлиш дрехата.
Когато се разбере туй Слово, човек почва
да
работи.
Изпуснали сте първия Дух и първото Слънце, гледайте втория Дух
да
не изпуснете; ще дойде трети, четвърти, безконечни са.
Щом съзнаеш, че
си
изпуснал нещо съществено, не се извинявай, не се оправдавай все с разни причини.
Когато
си
изпуснал първото Слънце, което е изгряло, тогава иди
да
намериш всички хора, които са го посрещнали,
да
ти разправят как е изгряло първото Слънце.
Ще намериш и онези, които са възприели първия лъч,
да
ти разкажат нещо за него.
А не
да
казваш: „И без него може.“ Защото всеки един човек в света е един прозорец отворен, през който Божествената светлина в даден случай може
да
мине.
И нека всеки човек ви бъде като Божествен прозорец, за
да
видите това, което е утаено дълбоко в човека.
Всички работи, които са утаени от нас, Бог иска те
да
станат изявени точно навремето
си
!
Защото, ако не [бяха утаени], нямаше
да
станат на време.
А утаени неща са всички, които стават точно на времето.
Един милион наши години, това е само една секунда, един миг на Бога.
Ти гледай всеки миг
да
разбереш този милион.
Като дойде този момент,
да
разбереш тази истина, която може
да
дойде в душата ти.
Словото, което ще дойде,
да
го разбереш, а не онова, което отвънка можеш
да
придобиеш.
Един ден, гледам, отдалече се запътил един брат, иде към мене.
Той сега очаква аз
да
го поздравя,
да
му се усмихна.
Хубаво, но аз вървя и му казвам така, не му говоря гласно, но все
си
казвам: Трябва
да
ходиш по пътя на Божията Любов!
Трябва
да
ходиш по пътя на Божията Мъдрост!
Трябва
да
ходиш по пътя на Божията Истина!
А той
си
мисли аз
да
го поздравя.
Да
си
поклатим главите и
да
си
отминем.
Той може
да
каже: „Учителят ме поздрави.“ Ни най-малко.
Тогава ти ще имаш поздравление, има здраве, има всичко.
Но не ходиш ли по този път, и всичките учители
да
се съберат, нищо не могат
да
ти помогнат.
Учител е всеки, който учи хората
да
не пъплят по земята, а
да
се изправят и
да
гледат Слънцето как изгрява.
Учителят е онзи, който те изправя
да
станеш на краката
си
.
Турил ти е превръзки на очите, но Христос с плюнка снема тия превръзки от очите ти, за
да
прогледнеш.
Има една опасност, всяка вечер, когато заспите, дяволът, и той ходи, обикаля и може
да
са залепени очите ви.
И като станете сутринта, може
да
не сте разположени.
Ти не
си
в духа
си
, не
си
разположен.
И почваш
да
търсиш причините.
После вземеш книгата
да
четеш, казваш: „Недовиждам, трябва
да
потърся някой лекар.“ Лекарят ти казва, че перде имаш.
Нито перде имаш, нито
си
остарял, но дяволът е дошъл и ти казва, че
си
вече стар, че твоята работа е свършена и ти след дявола повтаряш по няколко пъти, че
си
остарял и че перде имаш, и то така и става.
Че
си
остарял, много добре, че перде имаш, много добре.
Нали в стаите
си
хората все пердета имат,
да
не избелеят килимите.
Нали в света се продават пердета.
Можеш
да
имаш и пердета, стига
да
са копринени.
Сега може
да
запитате на кого говоря: на вас ли или на външните?
На онези, които имат пердета, казвам:
Да
си
вдигнете вашите пердета, не
да
ги спускате съвсем.
А на които нямат пердета, казвам: Внимавайте
да
не би пердетата
да
дойдат при вас!
Важното в дадения случай не е онова, което се говори, а онова, което човек може
да
разбере и приложи в живота
си
.
Радостта, която той може
да
придобие в даден случай, тя е важното.
Минава един негов приятел и го вижда: „Какво
си
се покачил там горе?
“ Този му казал: „Остави се, преди половин час мина една мечка и ме изплаши.“ – „Какво има
да
те плаши една мечка?
“ – „Е, едно време как ги биех мечките, а като остарях, едва сполучих
да
се покача на крушата отгоре!
“ След като
си
се качил на крушата, след като
си
се освободил от тази мечка, каква е поуката от това, че тази мечка те е принудила
да
се качиш на крушата?
Ти казваш: „Уплаши ме тази мечка, но Слава Богу, че се намери тази круша, щеше
да
ме съсипе иначе мечката.“
Аз
да
ви дам тълкувание на това дърво.
Тази мечка показва на човека, че това е дървото, което го е спасило.
Това дърво, което ще спаси човека, това е живият хляб.
Ти се качиш на дървото, в дадения случай ти носиш хубави дрехи, но не
си
разбрал същественото, което трябва
да
дойде в душата ти.
И често аз минавам и гледам, мнозина от вас сте на крушата отгоре.
Един ми разправя за едно страдание, за една мечка, друг ми разправя за друга, трети за трета, за четвърта мечка.
“ Аз не съм виждал мечка по-голяма от вол.
Вие всякога преувеличавате своите мъчнотии и страдания.
Страданието има едно вътрешно предназначение.
Когато разтриват един болен крак, не е в разтривката силата.
Разтривката е причина кръвта
да
приижда, силите на живота
да
минават през болното място, за
да
оздравее кракът.
Но ако животът не е дошъл, ако не се е променило страданието, тази разтривка може
да
е направена, но тя не е на място.
Този, който те разтрива, трябва
да
има вяра.
Тогава не се заблуждавайте, няма вяра!
Тъй, ако седя пред един чувал с жито от 100 килограма и казвам, че имам сила
да
вдигна този чувал, а не мога
да
го вдигна, значи имам сила, но силата ми е по-малка от този чувал.
Ако аз имам една мъчнотия, която е дошла в мене, не е ли това мъчнотия, която ме изпитва докъде е достигнала моята сила?
Казвате: „Едно време аз бях търпелив.“ Е, колко
си
бил търпелив?
Десет кила
си
вдигал, то не е търпение.
Аз чета сега в лицата на всинца ви едно нещо.
Една баба е разправяла на внучетата
си
– десетина внуци – приказки.
“ – „Ще те слушаме, но
да
стане попарката, първо
да
хапнем, че после пак ще те слушаме.
След като ни дадат попарката, приказките могат
да
се слушат.“ Попарата трябва най-първо – разбиране на Словото!
Туй недоволство е една празнина, която трябва
да
се запълни с онова, същественото.
Вие ще чакате Божият Дух
да
дойде и Слънцето
да
изгрее.
Всичко туй е отлично, хубаво.
Това, празното пространство, трябва
да
се запълни на всяка цена!
На вас
да
ви обясня онази мисъл, която е скрита и която трябва
да
разберете.
“ Той
си
заминава, минава втори, и той го пита: „Какво
си
разтревожен?
Всичките 10 души все минават и казват.
Дали му един урок, но никой не му показал как
да
разреши задачата
си
.
Ако ти не можеш
да
спечелиш пари за една рокля, не искам
да
те видя!
Да
се не явяваш вече пред мене!
“ И мисли
си
той какво
да
направи.
Ако не ѝ занесе роклята, не може
да
я види.
Ето че минава един приятел, потупва го по рамото и казва: „Ще се оправи.“ Дава му пари за роклята и двамата тръгват и
си
говорят.
С нови дрехи трябва
да
се явим пред лицето на Бога облечени.
Сега, като ви говоря, недейте
да
мислите, че има нещо непостижимо.
Всичките неща, за които аз ви говоря, са неща постижими, даже за най-малките деца.
Но никога не се стремете вие по вашему
да
разбирате нещата.
И този начин аз ще ви го кажа: Болният
да
яде, когато е гладен.
Щом не е гладен, хляб
да
не туря в устата
си
.
Но щом не е дошъл гладът, ти остави болестта
да
действува както тя знае.
Не питай болестта, която тъпче човека, какво иска
да
му каже.
И ако вие четете историята на всички светии, ще забележите, че всякога след едно голямо нещастие, след една голяма несрета в живота, винаги е идвало едно голямо благословение.
И считайте всичко онова, даже една малка неприятност, която иде в живота, че носи нещо хубаво.
Та, това трябва
да
знаете.
Сега, в душата на всички ви има една идея залегнала.
Вие искате
да
имате знание.
Искате
да
бъдете силен.
Искате
да
бъдете здрав. Отлично.
За
себе
си
.
Ако имате сила, и нея ще употребите за
себе
си
.
Ако имате здраве, също за
себе
си
.
Е, какво ще допринесе човек, ако използува качествата
си
само за
себе
си
?
Във висшето общество ходят почти всяка седмица
да
си
лакират ноктите.
Така по особен начин изглеждат ноктите, че отдалече лъщят.
И човек, като върви по пътя, все
си
показва пръстите.
Личността на човека е една прекрасна хубава дреха, но хляб не дава.
При нея ти можеш
да
имаш всичките похвали на хората, но гладен ще умреш.
Дрехата трябва
да
стане като едно средство само за външна обвивка на душата, [за]
да
дойде Словото отвътре.
Като се обичат хората едни други, с това дават най-същественото от
себе
си
.
Този хляб, който дава свобода на човека.
Тогава, ако ти нямаш онзи хляб, който носи живота, ако нямаш онзи хляб, който носи знанието, който носи свободата, питам: какво представлява тогава една хубава дреха, която носиш отвънка?
Свободата има смисъл само тогава, когато е хлябът там, когато е Истината вътре в човека.
Вие чакате
да
дойде Духът.
Чакате
да
дойде новата епоха.
И чакате, като онази, младата мома, която поглежда постоянно през прозореца и все чака.
Види едного и каже: „Този е.“ Но той
си
заминава.
Види втори, трети и всички заминават.
Тя не се е научила хляб
да
меси; тя го очаква той
да
донесе.
Но тя не знае хляб
да
меси и
да
пече.
Няма по-хубаво състояние от това,
да
дойде във вас Божественият Дух.
4.
Ще се зарадва
,
НБ
, София, 15.10.1933г.,
Бог не е една същина, която може
да
се докаже, понеже Той е извънка нашето съзнание.
Турска дума е това „халъша“ (или изпостлял), едва ли 10 кила носи на гърба
си
.
Следователно Той не може
да
се докаже.
Казвам: Закъсал е той,
да
се жив занесе.
И ако ние може
да
докажем, че съществува Бог, то е най-голямото нещастие в света.
По-добре със страдания, мъчнотии и здраве
да
имаш, сила
да
имаш, отколкото
да
нямаш никакви изпитания, страдания в душата
си
, но и
да
нямаш здраве и сила.
Благодарение, че не могат
да
го докажат хората.
Защото онзи, който не вярва в Бога, той иска
да
бъде като един Бог.
И в крайния резултат е за предпочитане силата и здравето, макар че има противоречия.
Този човек, който не вярва в Бога, иска
да
бъде свободен, застъпва за свободата, мисли, че това е Бог.
Че, човек, който не вярва в Бога, а обича някого, иска
да
направи добро, иска
да
го обичат – как тогава не вярва в Бога?
Ние сега живеем относително при сегашния живот.
А ако се сравним с миналото, ние живеем хиляди пъти по-добре, но в сравнение с великия идеал на живота, нашият живот не е такъв, какъвто трябва
да
бъде.
А пък всички живи хора са верующи хора.
Този, който иска
да
го обичат и
да
обича, той е верующ.
Едно време като хванеха някой цар, че го туряха в един кафез и му даваха прозбища; там всичките роби ги избиваха или ги връзваха с вериги, обсипваха ги с поругания.
Човек иска
да
го обичат.
А сега пленниците, като ги хванат, християнските държави малко по-добре се отнасят с тях, а с високопоставените, царете, като ги хванат пленници, казват им
да
носят оръжие.
Човек, който иска
да
го обичат, той е верующ.
Ако е занапред
да
говорим, но туй още не могат
да
ни залъгват.
Ти му приказваш за една идея, той казва: „Остави идеите, аз искам
да
обичам някого.“ Тогава Господ в хората трябва
да
ме обича.
И моят Господ за мене, и Той
да
обича хората.
Тъй както хората живеят, задачата на човечеството още не е разрешена.
И тъй, по пътя, по който сега вървят хората несъзнателно, те ще разрешат въпроса, но при методите, които сега прилагат, животът не може
да
се поправи по този начин.
Да
се поправи едно нещо, това не значи
да
се оправи, защото едно нещо най-първо трябва
да
бъде хигиенично, материалът трябва
да
бъде по възможност най-чистият.
Ти този Господ, Който царува на Небето, в нашия мозък, не това небе отгоре, което ти горе виждаш, то е едно отражение, ти се самозаблуждаваш, като мислиш, че виждаш някое небе.
Защото често ние съграждаме нашите къщи от материал, който носи смъртта.
Ти отвътре виждаш само това, което е вътре в тебе.
Има една статистика, която показва, че всяка една къща, докато стане добра за живеене, най-малко 100 души трябва
да
умрат в нея.
Ти в един малък екран виждаш една голяма картина, но тя е взета от един голям сюжет, но тя е малка картина.
И този уред има за цел
да
увеличи нещата.
Или вие направите от тухли една къща, много хора могат
да
умрат.
Следователно, при нашия ум, нещата във външната природа са само една проекция на нашия ум.
Тези всички влизат в народа, всички други са иноверци.
(9-и стих „И семето им ще се познае между народите и внуците им между племената; всеки, който ги гледа, ще ги познава, че са семе, което Господ е благословил.“ (И до края прочете Учителят главата.)
За
себе
си
аз го зная.
Ще прочета само няколко думи от 10-и стих: „Душата ми ще се зарадва.“ Няма
да
се старая
да
определя какво нещо е душата, но ще ви кажа следующето: Душата е единственото реално нещо.
Как е, аз го зная, но на вас
да
го обяснявам, то е една много мъчна работа.
И след хиляди години може
да
я проучавате и ще знаете за нея толкова, колкото знаете и сега.
Сега учените хора по-другояче обясняват, но и аз виждам: тяхното обяснение все се свежда към същия закон.
В природата има едно разумно равновесие, има и едно неразумно равновесие.
Но
да
се повърнем.
Умът на човека, това е реалното нещо, най-силното нещо, което съществува в света.
Вие, запример, се учите и искате
да
станете учен човек, за
да
се прехраните в света.
„Ще се зарадва душата ни.“ Ти
си
унил духом – щом се зарадва душата ти, унилостта изчезва, безверието, безсилието изчезват и ти станеш радостен и весел, бодър, свеж, на всичко
си
доволен и какво по-хубаво от това?
Няма
да
го определям.
Ако се учите, за
да
се прехраните, аз ви съжалявам.
Тогава, птиците кой университет завършиха?
Като се зарадва душата ти, т
си
един велик човек.
Следователно в човешкия живот човек трябва
да
бъде радостен.
Тогава ще определя три положения, как гледаме ние на въпроса.
И те
си
отиват в тропическите места, сами
си
намират пътя.
И ако ние всякога бихме можали
да
задържим туй състояние, ние бихме били щастливи.
Питам: В кой университет те учеха?
Не че животът е кален, но има много примеси в този живот и той се нуждае от пречистване.
С какви инструменти те намират своя
си
път?
Духовният живот е животът, който е почнал
да
се пречиства.
Има нещо вътре, вие чувствувате една борба в
себе
си
вътре на вашето съзнание.
И всеки един от вас трябва
да
чувствува така, че
да
се зарадва неговата душа в Онзи Бог, Който живее вътре в него.
Онзи Бог, Който живее вътре в тебе, изисква
да
обичаш всички ближни в
себе
си
.
Като кажа, че човек е духовен, той е почнал
да
се пречиства.
И като срещнеш един човек,
да
трепериш заради него, тъй както Господ трепери за него.
Това го наричам, това значи Господ
да
живее в тебе.
Това е една дефиниция, която аз давам.
Ти ще обичаш ближните хора с веселие тъй реално, ако искаш Бог
да
има добро мнение за тебе.
За мене
си
я поставям.
“ Значи много хора
си
имат ред противоречия.
Може
да
услужи и на вас.
В даден случай аз трябва
да
постъпя право.
За
себе
си
аз имам едно правило: Трябва
да
обичам хората!
Трябва
да
се работи.
Казваш: „
Да
се освободя.“ Ти не може
да
се освободиш, ти трябва
да
се пречистиш.
За
себе
си
, казвам, аз трябва
да
постъпвам тъй, както постъпва Онзи, Който е вътре в мене.
Ти може
да
скъсаш хиляди цървули и пак ще го носиш на гърба
си
.
Трябва
да
се освободиш от нечистото.
Докато дойде до тебе, до твоето съзнание, до твоята личност... Ти
си
цар, когато дойдеш
да
подпишеш този указ.
Когато аз върша всичко, което Той желае, аз усещам една радост и Го познавам.
И тогава ще ви приведа онзи пример за един пустинник, който живял цели 20 години в пустинята, за
да
наследи Царството Божие Небесно.
Този закон се прокарва, ти трябва
да
го прочетеш, трябва
да
си
дадеш мнението.
И всичко, което поискам от Него, всичко става.
Както и
да
е, но най-после дяволът сполучил
да
го излъже.
Ако не го одобриш, трябва
да
го повърнеш в камарата за ново разглеждане.
Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че
да
не е станало.
Сега няма
да
ви разправям надълго и нашироко в какво седи лъжата, но той сполучил
да
го убеди
да
го ожени за една царска дъщеря и той ще бъде единственият човек, който може
да
тури ред и порядък в държавата.
Ние сега казваме: „Господ ще уреди всичките работи.“ Но това е едно разсъждение на болни хора.
И болни мога
да
лекувам, и на сиромаси мога
да
помагам.
И той казал: „Щом е за полза на човечеството, ще ида.“ И той жертвува постничеството и отива по този път.
Ние разсъждаваме точно тъй както болни хора.
Но щом се поколебая малко, веднага силата ми изчезва тогава.
Но така се случило, че царският дворец го подозирал в измяна и предателство и го осъдили на смъртно наказание.
Болни хора и здрави хора разсъждават по два различни [начина].
Туй трябва
да
бъде един непреривен процес.
И тогава всички богати хора на Земята, които не работят, аз ги наричам болни хора.
И ние всеки ден трябва
да
слушаме какъв е онзи глас.
Тогава аз за
себе
си
разсъждавам.
Тъй в
себе
си
трябва
да
наблюдаваме.
Ти на мене остави.“ Като го довели пред бесилката и турили му въжето и дяволът казва: „Гледай сега надалече, какво виждаш?
Не
да
се осъждаме.
“ – „Три животни виждам.
Когато пратите един болен човек в болницата, там има лекари, сестри милосердни, добре облечени, креватът добре нареден за болния, пипат го, събличат го, дават му храната, всичко му е навреме дадено.
Трябва
да
слушаме Господ както ни говори!
Като изпъшка, веднага ще дойдат всички сестри милосердни при него, като вика, са всички сестри там, има кой
да
му услугва.
Ако аз бих имал една дума, щях
да
ви кажа една нова идея: Слушайте гласа на Любовта във вашата душа.
“ – „Със скъсани цървули.“ – „Всичките тия цървули ги скъсах аз подир тебе, докато те доведа до туй въже.“
Той се научил целия ден
да
вика и
да
дава нареждания.
Слушайте гласа на Свободата, на Истината във вашата душа!
Ако иска някой
да
има кой
да
му слугува,
да
иде в болницата.
И за
да
ви дойде едно голямо нещастие.
Човек, който се вслушва в своята свобода, в своето знание, в своя
си
живот, в чистия
си
живот, не в материалния живот, но в живот, който е в процес, той може
да
разбере тази велика истина!
Там е силата!
Сега мнозина идват
да
ме питат лично.
“ Не ви трябваше
да
ставате царски зет,
да
оправяте света!
“ Слугите, лекарите, всички казват: „Сбогом!
Не
да
кажа, че нямате нужда от мене.
“ И той, като излезне на улицата, оглежда се, сестри няма там.
Всякога ще имате нужда от мене.
Какво искаш
да
кажеш?
Всякога ще имате нужда от мене и аз ще имам нужда от вас.
Защото Бог живее във всинца ни.
Аз логически заради мене
си
разсъждавам тъй, както никой друг човек не разсъждава.
Ние сме едно тяло и не можеш
да
презреш никого, всеки един човек, всяко едно същество.
Но никой логически заради вас не може
да
разсъждава.
“ Та, като лежал 3 години от тежката болест, казал: „Мамо, мамо, с камъни
да
ме товарят, но здрав
да
съм.“ Че, какво по-хубаво?
Аз като се приближа до едно дърво, туря
си
гърба на него, погледна го и кажа: „Какво
си
хубаво дърво, колко нещо понасяш, колко добрини правиш!
Аз когато говоря, вие ще разсъждавате.
Ти
си
здрав, излязъл
си
– работи!
“ И казвам: „Като тебе искам
да
бъда!
“ Минавам покрай един хубав извор, казвам: „Колко
си
хубав!
И ако логически вие разсъждавате, аз ще ви похваля тогава.
“ За работа ли
си
, за мотика
си
.
Но, ако искате мене
да
заставите аз
да
разсъждавам логически, аз ви съжалявам – моите съждения никак няма
да
ви ползуват.
Ако мотиката не може
да
те обикне, ако камъните не те обикнат, че ако ти камъни не можеш
да
дигаш, какъв човек
си
тогава?
Измия се, кажа: „Бих желал
да
бъда тъй чист като тебе!
Каквато и
да
е работа – вземи я.
“ Мина покрай един камък, казвам: „Колко
си
як!
Моето говорене може
да
ви ползува доколкото вие може
да
мислите,
да
разсъждавате логически.
Аз правя сравнение: храната, която аз ви давам вътре, аз не мога
да
дъвча храната заради вас.
Не мисли, че камъните ще ги носиш цял живот.
Казвам: „Седиш на поста
си
!
Доколкото вие може
да
я сдъвчете, това ще ви ползува.
Това не е твоята задача.
“ И аз мисля: „Искам
да
бъда като тебе!
Може един, два, десет, сто камъни
да
преместиш някъде, но тия камъни са пътища,
да
отворят едно по-хубаво бъдеще за тебе.
“ Тъй
си
разсъждавам.
Тогава разсъждавам за
себе
си
, за вас не зная как
да
разсъждавам.
Ние казваме, че Господ урежда всичко.
– „Как – казва – там в беседата туй не е логически свързано.“ Аз го зная по-отнапред, че не е свързано там.
Не мисля, че гладен ще бъда довечера.
Казвам: Туй, което не е свързано, ти трябва
да
го свържеш.
И аз много ще ви благодаря, ако вие го свържете; аз ще
си
го запиша.
Ще се учудиш как тъй
си
чертае и разправя.
Като ме возят конете, няма
да
се уморяват от мене.
“ Много ви благодаря, кажете ми ги, аз ще ги запиша, аз се обогатявам.
Казвам: Минаха се годините, когато майката кърмеше децата; сега твърда храна, зъби ви трябват.
Не, не, ако е за тежест, аз мога
да
направя когото и
да
е много тежък.
Та ако ви теглят с кантар и аз туря по три места въжета, завържа ги здраво за колчета в земята и те ви теглят нагоре, не могат
да
ви помръднат и ви изкарат 100–120 кила и повече.
Написал 75, направил
си
един квадрат мярка, смята, смята... Казваш: „Обясни ми го!
Някой казва: „Вие трябваше
да
дадете ясни пояснения за обществения живот, за дома, за мъжа, за жената, за религията.“ За това казвам: Това не е моя работа.
В Англия статистиката показва, че откак жените почнаха
да
се борят за своите права, жената е израснала с два сантиметра.
Значи идеята за свободата внесе у англичанката, че тя израсна с два сантиметра.
То е все човешката мисъл, която определя пътя – онзи, великия път, в който ние трябва
да
служим на Любовта, онзи, великия път, по който трябва
да
служим на Мъдростта, на Истината, великия път, на който ние трябва
да
служим на Истината.
Това са завършени процеси, неща свършени, те не могат
да
се доправят.
Сега трябва нещо ново
да
дойде, съвършено ново.
Старото аз не искам
да
го бутам, понеже се опасявам, може
да
падне някоя керемида или камъче, може
да
ме осакати.
Старите работи аз не искам
да
ги бутам, даже и праха не искам
да
гълтам.
Старото
да
си
седи.
Седи един човек при мене и той все
си
стиска устата и се облизва.
Който го е направил,
да
го разваля.
Казвам: Този човек обича много
да
яде.
И който го е направил,
да
го оправи.
Казва някой: „Дай на тия хора ум.“ Всички хора имат доста ум.
Познава се – облизва
си
устата.
Ако остане сега
да
им се дава ум, то е изгубена работа.
В природата съществува една абсолютна наука, на която всички неща са точно определени.
Вие ще ми кажете, казано е тъй: „Ще бъдат научени от Господа!
Който знае тази наука, определено е и името на бащата, на майката и на чичото, и на всичкото поколение.
И на тебе всичко е определено.
Ще бъдат научени от Господа, ще бъдат родени от Бога.
И ако ти го знаеш, ти ще знаеш как
да
започнеш и как ще свършиш.
Това са Синове Божии.
И доколкото хората знаят тази наука, тя е вече образец на всички други гадателни науки, които съществуват.
Нима мислите, [че] една баба, която хвърля боб и гадае, че бобът ѝ говори?
Трябва
да
ги преведете тия неща.
Разправяше ми една българска ясновидка, която гадае с икони.
Новото е туй, което може в туй състояние, в което вие се намирате,
да
ви научи.
Цялата ѝ стая е пълна само с икони, кандила, ще кади тамян, предвижда, много хубаво предсказва.
Да
ви научи Господ някога, то е невъзможно.
Един ден идва при нея един българин от селата, тя нищо не може
да
хване, нищо не ѝ се открива, откъде
да
започне, нищо не може
да
отгатне.
Невъзможно е
да
се говори и трябва съвършено друго разбиране.
Тези старите разбирания и схващания, всичко туй трябва
да
оставите, за
да
дойде новото.
И току щяла
да
му каже, че „Духът нищо не открива за тебе, друг път ела“ и казва: „Виждам, ръката на иконата се мърда!
И трябва
да
се измените, за
да
имате една чиста мисъл, едно светло чувство, една силна воля, за
да
възприемете новото!
“ Питам: Може ли ръката на иконата
да
се мърда?
Тя долавя и казва: „Ти обичаш
да
потупваш жена
си
, а не става тъй.
Духът казва, че много
си
бил жена
си
и
си
я осакатил.“ И оттам насетне всичко се разгадава: голямо нещастие ще го сполети, „ако още веднъж
си
позволиш тъй
да
биеш жена
си
.
Лошо те чака.“ Той казва: „Няма
да
я бия.“
И ако ние в живота, от един малък факт, както е случаят с тази гадателка ... Ако ни каже Христос
да
не бия жена
си
, защото тази жена Господ я е създал за другарка?
Той наместо
да
я бие, нека я гали,
да
ѝ помага.
Умът ми е занят с такива велики работи, та не ми остава време
да
се занимавам с детинските работи на Земята.
Ръката е направена за добро, а не
да
бие.
„Човешката ръка – казва Господ – не я направих
да
бие, а
да
помага.“ Как бихте тълкували вие мърдането на ръката на иконата?
Щяла
да
изгори.
–
Да
я набие още.
Някой
си
пророк е писал: ще изгори Земята.
Изгаряне ще стане на всички нечисти работи.
Тъй щото, като се разсъждава.
Ама щели
да
умрат всички хора.
И смъртта е процес, за
да
се уравнят всички противоречия.
Дето е истината, дето има свобода, знание, любов, дето има живот, правото е там.
Някои хора трябва
да
умрат.
Дето го няма животът, дето го няма знанието, дето я няма свободата, няма никакво право!
Богатите, които не искат
да
дадат своето богатство на другите, които не искат
да
служат на Бога, трябва
да
си
дадат парите, трябва
да
умрат; учените хора, които не искат
да
си
дадат своето знание за човечеството, трябва
да
умрат; проповедниците, които не искат
да
проповядват както трябва, трябва
да
умрат; съдии, учители, всички, които не искат
да
дадат, трябва
да
умрат.
Да
набиеш един човек или този човек
да
го избавиш от калта?
Кое е по-хубаво: когато имаш един враг, който се дави в тинята и се моли, че го натиснеш
да
умре или
да
го извадиш, че този човек
да
ти стане приятел?
Та, всичките овце ще се зарадват!
Нека дойдат ония вълци, които не ядат овце, ще ги поздравим!
Нека дойдат всички ония военни, които не убиват!
Нека дойдат всички ония, които церят човечеството!
Нека дойдат всички съдии, които не пущат!
Нека дойдат всички учени, майки, бащи, учени, всички, които вършат Волята Божия!
Туй е логическо разбиране, вътрешният процес, който трябва
да
освободи душата от сегашното робство, в което се намират хората.
Ако ти можеш
да
го видиш туй в нея, тази Божествена частица, тогава ти
си
благороден човек.
И тогава ще ви приведа онзи пример за онзи израилски герой, Самсон.
Беше казано на майката, че тя ще роди един син и силата му ще седи в неговите косми, но никога не трябва
да
влиза бръснач или ножици в космите му.
Тя, майката, казва: „Моето детенце обича
да
хваща мухите и
да
им къса главите.“ Не само това, но дойде в душата ти една добра мисъл – ти и с нея може
да
постъпиш така.
Неговите косми трябва
да
бъдат дълги.
И всичката тайна седеше в космите му.
Не че всичко е Божествено, но туй Божественото, което се крие вътре, ако то трябва
да
дойде, [...] нито можеш
да
го хванеш.
Вие всички сте запознати с тази история.
Ти успяваш и може
да
се благословиш.
Но този човек, който имаше туй велико Божие благословение, имаше слабост в любовта: обичаше жените, па и не според еврейския закон
да
обича жените от своя народ, но обичаше жени от други народи, друговерки.
Задачата в света ни е тази.
Сега, доколкото аз съм наблюдавал, гледам, хората искат едно спасение,
да
намерят едно общество, всички
да
мязат на ангели.
И неговите врагове искаха
да
узнаят къде седи силата му.
Във всичките хора има доброто желание.
Казва им: „Бийте ме.“ Биха го и не можаха
да
го убият.
Всичките тия хора изповядват нещо в
себе
си
.
Те казват: „Има нещо в мене, на което аз не съм господар.
И тя казва: „Ти ме лъжеш.“ И най-после, поради тия сълзи, които падаха от очите ѝ, след дълго време и за
да
не я оскърбява,
да
не плаче толкова сълзи от очите ѝ, за
да
ѝ каже нещо, той ѝ каза истината: „Тайната ми седи в косите.
По някой път ставам и много лош човек.“ Питам тогава кое е по-хубаво:
да
бъдем всякога добри и всякога лоши или
да
бъдем сега ние и добри, и лоши?
Ако мене ми отрежат косите, аз ще бъда като обикновените хора.“ И като му отрязаха косите, дойде един и му извади очите.
Та, кое е хубаво:
да
бъдем всякога добри или всякога лоши, или
да
бъдем добри и лоши?
Тогава ще ви приведа един анекдот.
Когато паднал този – светлият ангел – един мит е то, този ангел на светлостта като паднал, изгубил светлостта и се явил пред Бога и Му казва: „Всичко изгубих, каквото имах, и повече при Тебе
да
живея не мога вече.
Ти
си
нещастен.
Ти всичко можеш, по Твоите пътища не мога
да
ходя, аз съм изгубен.
И ако Ти не можеш
да
направиш нещо,
да
ми помогнеш малко, аз видях, че я загазих в тази работа.
Малко
да
ми помогнеш, поне
да
ми намериш едно същество, което напълно
да
влиза в положението ми, но отчасти
да
влиза в моето положение.
И
да
познава това същество моите несгоди.“ Затова Господ направи човека, че
да
влиза малко в положението на дявола.
И затова дяволът винаги търси човека.
Че като влезне, той прави по-голяма пакост и му е приятно
да
намери човека.
Човек е смешен по някой път в
себе
си
.
Той е предразположен
да
тури всичката отговорност на Първата Причина, на природата.
Та, трябва
да
направите сега този извод, логически извод.
Всъщност онзи, който е създал този мит, той е скрил една истина.
Че Бог е създал света такъв, вярно е, така е, но
да
туриш всичката отговорност, че всички нещастия се дължат на тази Първопричина?
Нещата в света взаимно
си
спомагат – и добрите, и лошите работи.
Нещастията, доколкото аз зная, за тия нещастия по девет бъклици сме пращали,
да
ги калесаме.
Насила идват страданията.
И ти
си
като един отдушник между тях.
“ И като дойдат, те ядат и пият и не се връщат назад.
Страданието като дойде, няма връщане назад с тях.
И следователно щастието за
да
дойде в света, трябва
да
мине по един път, направен само от камъните на скърбите и страданията на цялото човечество.
И почват
да
стават едно съдружие.
И докато не го направим, тия страдания няма
да
си
идат.
И като свършим тоя път, по който щастието може
да
мине, те ще
си
заминат и ние ще ги изпратим с гайди и музики и песни и ще видим голямата полза, която те са ни донесли!
Но
да
се повърнем към основната мисъл, която е полезна за вас в сегашния живот.
Каквото и
да
искате, сегашният живот ще
си
остане такъв, какъвто
си
е.
Вие може
да
искате хората
да
бъдат по-добри.
Има хора, които проповядват, и за Бога говорят, и всичко, но казват за закъсалия: „Той, кармата му така,
да
си
върви, други
да
му помагат.
Те ще станат точно такива, каквито са
си
.
На него, казват, не му е дошло времето
да
му помагаме.“ Мислят хубаво, но не постъпват право.
Сега може
да
искате
да
станете по-верующи, по-учени, може много работи
да
искате, но туй, което искате, то няма
да
се реализира сега, при сегашните условия, при този живот.
Сега на Земята не може
да
се реализира.
Невъзможно е само в дадени условия, понеже не са турени ония условия, при които нещата могат
да
станат.
Толкова неща направих аз зли, чакай
да
направя аз добрини!
Не че е невъзможно, за бъдеще може
да
стане, но засега, в дадения момент, логически, туй, което искате, е невъзможно
да
стане.
Ти искаш някой човек
да
те обича.
Отива при вдовица, брашно дава, сирачета гледа, това, онова.
Казвам: по никой начин не е възможно този човек
да
те обича.
Казваш: „Защо
да
не ме обича?
Сега, ние не сме пратени
да
носим всичкия товар на света, но всички можем
да
бъдем съработници на онази Велика Божествена идея, която сега работи за пресъздаването на сегашното общество, за здравето на бъдещото общество.
Този човек се нуждае от пари.
За това работят най-разумните, най-силните общества, които са завършили своята еволюция, работят и денонощно работят и подготвят условия за бъдещето.
Той иска
да
има хубава къща, иска
да
има автомобил.
И какво мислите, тези кризи, които имаме, туй, което сега наричат тези икономически кризи, туй смущение между хората, тази несамоувереност – всичко това се дължи на вътрешни сили, които работят за събуждането на хората, за
да
им покажат новия път, по който те трябва
да
вървят.
Следователно той иска
да
развие едно голямо предприятие.
И
да
кажем, ние трябва
да
изменим начина на нашето разсъждение.
Когато един про[по]ведник каже, че хората се обезверили и не вярват в Бога, от какво гледище той разглежда въпроса?
Ако той изхожда от своите лични интереси: че малко хора го слушат, че в църква малко хора отиват и пускат малко пари в дискоса, няма религиозни хора.
Ти
си
красива мома, а пари нямаш.
„Тогава какво
да
правя?
Ако така разглеждаме живота, няма никакъв смисъл.
И ако един народ разглежда добрината на света само от свое лично гледище, такова добро няма!
И такова разглеждане не е на мястото
си
!
Трябва
да
се разглеждат хората от съвсем друго становище.
Нас трябва
да
ни е приятно
да
бъдат хората добри.
Дали те ще помагат или не, то е тяхна работа.
И ние трябва
да
разглеждаме живота не от гледището на нашия личен интерес.
Аз разглеждам доброто като един вътрешен непреривен процес.
Аз сега ще разсъждавам за
себе
си
.
Един човек, на когото аз всякога мога
да
разчитам, един човек, на когото като поверя една сума и не злоупотребява, или аз обещая
да
свърша работата
си
[...] съм обещал.
Аз за
себе
си
правя разсъждение.
Зимно време може човек
да
се върдаля отгоре му.
За това той ще се зарадва, за любовта, която трябва
да
влезе в нашия живот.
Единственото нещо, което може
да
осмисли живота ни, то е любовта!
Ти може
да
си
съградиш нещо отгоре, но като дойде пролетта, като дойде лятото, туй установеното нещо изчезне, разтопи се.
В любовта всички души живеят, ако разбирате.
Как не съм го осъзнал, как съм разсъждавал аз?
Ако искате
да
знаете как живеят в другия свят, не казвайте тогава „другия свят“.
“ Аз ставам, виждам една малка лодка на повърхността на морето.
Неустановено нещо е, върдаля се насам – нататък, но хората, които седят в лодката, излизат на брега.
НАГОРЕ