НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
629
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
629
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Двата процеса в живота. Двата гласа
,
УС
, София, 1.10.1933г.,
“ И Писанието казва тъй: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се възобнови.“ Или, другояче казано: Онези, които възприемат Божията Любов, ще се подмладят!
Белите косми няма
да
се махнат, но снегът по тях ще се стопи и дърветата ще почнат
да
растат.
Сега знаете, когато космите почват
да
окапват от главата, това показва, че дърветата почват
да
съхнат.
Някои от вас не искат
да
имат бели коси, вие искате
да
имате черни коси.
Кои са причините, за
да
има човек черни косми?
Черното значи, че човек само поема, взема, а бялото дава, то само дава.
Всичко е раздадено.
Няма какво
да
раздаде повече.
Като няма какво
да
дава, ликвидира с фирмата.
Та, с черните коси са търговците, които сега отварят фирмата
си
и ползуват капитала
си
.
А с белите косми са тези, които харчат много и има опасност скоро
да
загубят фирмата
си
по нямане на капитал и трябва
да
ликвидират.
И с черните коси, и те поумняват, и те оглупяват.
Този с черните коси
си
въобразява: „С големи капитали ще отида
да
работя това, онова, ще взема едно предприятие по-голямо, ще развия голяма дейност...“
Сега аз ви говоря за неща съществени, които можете
да
приложите в ежедневния
си
живот.
Мога
да
ви говоря и за големи работи, за отвлечени работи – и те са полезни.
Мнозина искат
да
им кажа нещо.
Аз съм щедър човек, мога
да
ви кажа много работи, толкова зная, че може
да
ви дам колкото искате, но няма
да
се ползувате нищо.
Даже в моето знание вие ще се удавите съвсем и от вас нищо няма
да
остане.
Съжалявам, че ще се удавите и затова всичко няма
да
дам.
В знанието може
да
се удави човек – каква полза, ако ти дадат един голям скъпоценен камък, а на десетина километра разбойници те хванат на моста и те оберат.
Значи, онова, което ще ти се даде
да
го носиш със
себе
си
, трябва
да
можеш
да
го пазиш!
Дойде ти една светла любов, една светла мисъл, искаш
да
приложиш Божията Любов и след като я прилагаш, след 10 години казваш: „Не
си
струва човек
да
обича.
Човек трябва
да
уреди първо своите
си
работи.“ Аз слушах веднъж един евангелски проповедник – много красноречиво говори, проповядва от доста години.
И така се изразяваше, съжалявайки за изгубеното време: „Когато хората
си
уреждаха работите, аз пасях магаретата на патриката.“ Значи, когато
си
уреждали хората работите, като се женели, раждали деца и т.н., пък той е ходил
да
проповядва на хората,
да
ги обръща към Господа.
И този човек свършва с проповедничеството, за
да
си
уреди работите и става търговец на материали, там загази и се самоуби.
Пасането на магаретата на патриката беше лошо за него, но като престана
да
ги пасе, стана два пъти по-лошо.
В ежедневния
си
живот, каквато и работа
да
вършите, питайте се в тази ваша работа има ли нещо Божествено.
Пишеш ли, четеш ли, слуга ли
си
някъде, метеш ли, инженер ли
си
, лекар ли
си
, каквато и работа
да
вършиш, питай се в нея има ли нещо хубаво, Божествено.
Няма работа, каквато и нищожна
да
е, в която
да
няма нещо Божествено.
Ние искаме
да
бъдем богати.
Ти
си
сиромах – и в сиромашията има една Божествена страна.
Здрав
си
– има Божествена страна в здравето.
Болен
си
– няма Божествена страна в болестта.
Невежа
си
– има Божествена страна и в невежеството.
Не считай, че като
си
невежа, че е лошо нещо.
Някой казва: „Аз съм невежа.“ Че, то е едно благо за дадения случай!
2.
Постижимото
,
НБ
, София, 1.10.1933г.,
Погрешката е в твоя слух: ти не можеш
да
определиш онзи интервал музикално и не можеш
да
дадеш израз на тона.
Най-първо, за такава жена аз няма
да
имам високо мнение.
Или като свириш, или като пееш, не можеш
да
дадеш правилна форма на една своя мисъл, не можеш
да
дадеш правилна форма на едно свое чувство, не можеш
да
дадеш правилна форма на една своя постъпка.
Защото, ако аз съм безчестен човек, който не живее добре, и най-добрата жена
да
взема, пак няма
да
живея добре; ако съм честен, нямам нужда от контрол.
Не е лесна работа
да
живееш на Земята и
да
бъдеш ти сам доволен.
Ние някой път контролираме Божествените постъпки: де Господ е направил право и де Господ не е направил право, дали отиваме право.
Представете
си
: ние, съвременните хора, искаме
да
живеем добре.
Нямаме право ни най-малко и
си
изгубваме мира.
Някой казва: „Искам
да
ми дадеш мнението, я покажи как се дава критика, човекът свири ли добре или не.“ Аз съм първокласен музикант, седна, дава се изпит, свиря едно парче и гледам лицата на тези, които слушат.
Не искам
да
хвърлям упрек на вашите възгледи ни най-малко, но има известни възгледи в живота, които не носят никаква критика, те носят големи пакости.
Ако започнат
да
си
свиват веждите,
да
се мръщят, малко
да
са неспокойни, след като изляза, казвам: „Много зле свирих.“ Кажи нещо хубаво.
Всички тия хора, които слушаха, са неблагодарни.
Те са недъзи, от които трябва
да
се освободи цялото човечество.
Аз една дума
да
кажа, другите ще кажат, и те го знаят.
Когато лицата просветват на тия, учените хора, казвам: „Много хубаво свиря.“ Туй значи
да
кажеш истината.
“ Когато гледам лицата на светиите се мръщят, когато гледам лицата на добрите хора се мръщят, аз прилагам закона еднакво за всички, всички засяга еднакво, и за мене, и за вас – навсякъде законът е същият.
Питам: Де е това
да
зная, че моят слуга не може
да
краде,
да
зная, че тази вещ не може
да
се изгуби?
Даже, аз като свиря, ще кажа: „Втори път ще се приготвя
да
свиря по-хубаво.“ Тогава на тия учени хора ще кажа: „Ще ме извините, малко ви причиних неприятност, но втори път като свиря, мисля десет пъти
да
свиря по-хубаво, отколкото сега свиря.“ Ще има едно вътрешно снизхождение, за
да
ви помогнат.
Ако
си
в Европа и минаваш границата, ще ти отворят куфарите,
да
не би
да
носиш нещо забранено.
Казвам: Постижението в света зависи от един закон.
Много автори може
да
четете.
Казвам: Не сме дошли до онова положение ние
да
се познаваме.
Някои поставят, че човек всичко може
да
постигне.
Трябва
да
се определи какво нещо е човек.
Държим в ума
си
най-лошите работи.
Онзи човек, който може всичко
да
постигне, той е човек, който е разбрал законите на живата природа, на разумната природа, разбира законите на цялото човечество, на цялото битие, в което той живее.
Той иска всичко онова, което мисли, което чувствува, което постъпва,
да
бъде не само за негова полза, но
да
бъде и за полза на всички.
Трябва
да
зная, че всичките приятели, които природата е турила за приятели, те са помощници в нашия живот.
Тогава такъв един човек може всичко
да
постигне.
Ако вие мислите от сутрин до вечер само за своето благо, вие не можете нищо
да
постигнете.
Срещнеш един човек, може веднъж
да
го срещнеш, той оказва известно влияние върху вашия живот, не е нещо случайно.
Всички хора, с които имаме среща, аз говоря съзнателно, за всички умни хора, те са едно цяло.
Когато един говорител или музикант свири, зависи от публиката неговият успех.
Колкото повече помощници имате в света, вие ще бъдете силни.
Ако има една публика, която е под негова идея, кооперира се, веднага му дава вдъхновение, той изкарва добре.
Туй е същият закон: когато целият човешки мозък функционира правилно, всички чувствува и способности са нормални.
Следователно природата ли трябва
да
се съгласи с нас или ние трябва
да
се съгласим с нея?
Казвам: Не трябва
да
се хвалим с нашите добродетели.
Цялото ли трябва
да
се координира с частите или всичките части ще трябва
да
се координират с цялото тяло?
Когато човек се хвали в света, той трябва
да
има всичките добродетели в
себе
си
.
Под думата „тяло“ разбирам онова разумното, което държи всичките части и ги туря в действие.
Сега, апостол Павел казва: „Тия ако не останат, кой трябва
да
остане?
Трябва
да
започне с оная дарба, която има.
“ Онези, които бягаха от този кораб, ако те напуснат кораба, всички ще загинат; ако те останат на кораба, нито един няма
да
загине.
Всеки от вас трябва
да
има на физическото поле една дарба, която
да
развие.
Никой не трябва
да
бяга, всички трябва
да
останат.
На този кораб, на който ние се возим, Разумното не трябва
да
ни напуска, Любовта не трябва
да
ни напуска, Вярата не трябва
да
ни напуска, Волята не трябва
да
ни напуска.
Сега, съвременните хора, ние уповаваме, ние искаме другите
да
свършат за нас повече отколкото ние вършим.
Когато се молят, хората принасят полза, но някои хора от сутрин до вечер се молят само за
себе
си
.
Такава молитва няма сила.
Някой път ще дойдат
да
ни предсказват.
Може
да
се предскаже на един човек, но най-хубавото предсказание е само от настоящето: на човека може
да
предскажеш какво може
да
стане от него.
Вземеш едно зърно, виждаш в туй състояние какво се крие в зърното.
Или казано в кратък смисъл:
Да
се изпълнява волята Божия.
Туй, което е вложено, то ще излезе; нищо ново не може
да
се придаде.
Не тъй, както е писано в книгите, но има един закон, по който може
да
се изпълнява волята Божия.
Новите условия може
да
придадат като условия, но
да
се усилят заложбите, дарбите, които има в семето; в човека нищо ново не може
да
се създаде.
Сега
да
ви приведа един пример, за
да
ви обясня мисълта
си
.
Или другояче казано: Ако се вземе майката, ако се вземе бащата, при това се взима и денят, в който той е заченат и когато се ражда, приблизително може
да
се определи каква ще бъде съдбата на това дете.
Или другояче казано: Ако имате семе в земята, в която посаждате, може
да
знаете какво ще стане.
Най-първо
да
бъдеш каменар, на физическия свят
да
бъдеш градин и
да
правиш прозорци.
Това са най-хубавите занятия, с които човек може
да
оправи живота
си
.
Сега всичките земеделци знаят тия тайни.
Като ти дотегне макенарството, промеждутъчно изкуство е керемидчилъка,
да
правиш керемиди.
Вие искате поет
да
станете.
Че, за
да
станете поет, трябва особена храна, за
да
се развият в него тия дарби.
Той може
да
бъде поет, но трябва храна.
Казвам: Трябва
да
правиш керемиди,
да
не се сърдиш.
Може
да
има философски дарби, може
да
е религиозен, но и за религията трябва храна.
Един ден видиш калта, от която може
да
се правят керемиди, възлюбиш тази кал и започнеш
да
правиш керемиди.
Тя не е нещо, което може
да
се добие отвън.
Опечеш ги и след туй искаш
да
станеш щедър, търсиш мущерии.
Аз най-първо трябва
да
имам обикновени постижения в света.
Тия хора взимат твоите керемиди, покриват
си
къщите.
Не трябва
да
търсим далечното.
След туй пречупят се и започне
да
тече къщата.
Най-първо религията, която има, човек трябва
да
се спре
да
има грижа за тялото.
Казват: „Не зная какво стана с твоите керемиди, започна
да
тече.“ Започнеш
да
мислиш какво подобрение може
да
направиш.
Не
да
го направи идол, но
да
разбира детайлно добрите и лошите страни.
Казваш: „Чакай
да
направя хубави керемиди на тия хора; и 20 години като са върху къщата,
да
не се счупят!
Да
знае всяко помещение на тялото за какво служи.
Защо е неговата глава, каква функция изпълнява неговото сърце, каква функция изпълнява стомахът, каква функция изпълняват червата, после, костите каква функция изпълняват, гръбначният мозък, нервната система, симпатичната нервна система, каква функция изпълняват пръстите, ноктите, неговият нос, очите, езикът, ушите – всичко туй подробно трябва
да
знае.
Казвам: Ако нашите керемиди, които сме направили на физическото поле, с които хората
си
покриват къщите, почнат
да
текат, питам: какъв спомен ще оставим?
Не само тъй,
да
има анатомическо, физиологическо понятие, но трябва
да
разбира ония функции, които съставят.
Ще оставим само един гроб с надпис, че тук почива еди-кой
си
верующ православен или евангелист, или окултист, или теософ, или учен човек, или поет и т.н.
Ние казваме: „Душата е, която управлява човека.“ Хубаво, ако душата управлява, ти кой
си
тогава?
В нас трябва
да
се пробуди съзнанието.
Ти
си
човек, казваш: „Душата знае.“ Добре, ако знае тази душа, защо твоите работи криво вървят?
Тази душа, която всичко знае, всичко нарежда, казва: „Аз Духа Божи имам“.
Даже и най-здравите колко болести имат, които ги измъчват!
Не съм срещал едно лице спокойно, тихо
да
гледа.
Тези, които идат, те са хора пак на света.
Когато ние разбираме основните закони, има известни правила, по които човек може
да
разбира нещата.
Не са философските трактати, не е поезията, не е музиката в дадения случай, което интересува човека.
Има една идея, туй постижимото в човека, то го импулсира.
Казват: „В младини не сме имали късмет, но в старини...“ Законът е: ако на младини не
си
късметлия, и на старини няма
да
бъдеш.
Обикновеният човек трябва
да
си
отбележи кое е постижимо.
Какъвто
си
на младини, такъв ще бъдеш и на старини.
Може
да
кажеш: „На младини съм страдал.“ То е друг въпрос.
“ – „Пари.“ Той има и веднага даде.
При всичките тия мъчнотии, трябва
да
приготвите условия за старини.
Каквото искаш, дава.
Всичко се урежда.
Най-първо човек трябва
да
има една ясна представа за
себе
си
,
да
си
даде отчет какво представя той в живата природа.
Не смесвайте мъчнотиите и страданията като противодействие на съдбата, като че нещо ви гони.
Всеки трябва
да
си
даде отчет.
Една съвременна жена се оплаква от мъжа
си
.
Някой път само една дума е достатъчна, за
да
се оправи целият ви живот.
Преди всичко той трябва
да
е одарен с един ум, с едно сърце, той трябва
да
е одарен с една воля.
Много християни мъченици във времето на Нерона, на които казваха
да
кажат само, че не са християни и ще ги пуснат, няма
да
им секвестират имота.
Някоя майка се оплаква от сина
си
, от дъщеря
си
.
Вземам думата „одарен“, не „ударен“.
Той махне, върне се детето, всички деца прегръщат майка
си
.
Казвам: Трябва
да
е надарен с воля – не воля
да
прави каквото иска, но под „воля“ се разбира разумно постижими неща.
От една дума зависи.
Някой учител загазил с учениците
си
.
И в природата е същото.
Като се върне, всички ученици го посрещат.
Ако на природата пришепнеш само една дума и кажеш: „Ще изпълня всичкия закон без никакво противоречие“, от него ден всичко ще се обърне, всичката ти съдба ще се измени, всичко ще се обърне за твоя полза.
Запример, искате
да
знаете как ще се оправи светът.
Най-първо, това не е една задача за вас.
Всички трябва
да
отидете.
Кажете: „Моля
да
ви представя моя мъж.“ – „Защо?
Ти не разбираш кои хора са богати, кои – сиромаси.
“ – „
Да
стане като тебе.“
Не е задача за вас, нито е задача за вас колко милиона години е съществувало нашето Слънце, или Слънчевата система, или кога ще свърши светът.
Истинското богатство се намира в сиромашията и истинската сиромашия се намира в богатството.
Казва Писанието: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш.“ Казвате: „Всичко може, но съвършени като Бога, то е невъзможно за нас.
Това не е ваша задача.
Богатство, което не носи сиромашия в
себе
си
, не е богатство.
То е голямо нещо.“ Бог е, който дава малките работи на всички.
Може някой
да
си
позволи
да
изчислява.
И сиромашия, която не носи богатство в
себе
си
, не е сиромашия.
В сиромашията вие ще намерите Онзи, Който ви обича.
Съвършен ще бъдеш, ще внимаваш, ще се справяш с всичките мъчнотии.
Само когато сте в голяма сиромашия, ще намерите Онзи, Който ви обича.
Казвате: „Какво трябва
да
правим на Земята?
“ Какво трябва
да
се прави сега?
Нима аз мога
да
разсъждавам като един учен човек, след като се запали огънят на огнището,
да
доказвам след колко ще се яви пак на огнището?
Аз наблюдавам със своя телескоп от някой прозорец, че този огън се пали и гасне и ще създам теория.
Тогава ще познаете, че Аз се интересувам от вашия живот.“ Не казва Господ: „Потърсете Ме, когато сте учени, когато сте силни“.
Вие ще ми кажете: „Кажи ни това нещо.“ Аз може
да
ви кажа само при едно условие: ще ви повикам всички на едно голямо угощение.
Няма защо на богатия
да
му говори Господ, той има това благо.
Без ядене и пиене не може
да
стане.
Ни най-малко теорията може
да
съответствува с онези живите хора как се образува огънят.
Но онзи, бедният, на него трябва
да
му се говори, че неговото положение ще се подобри.
Но аз ще ви го кажа отчасти:
Да
обикнете тези, които Бог обича.
Тази мисъл
да
седи в ума ви.
Аз не искам вие
да
се самокритикувате.
Да
обичате тъй, както Бог обича.
Дръжте тази мисъл, каквото и
да
е.
В дадения случай не трябва
да
се критикувате, но само трябва
да
признаем един факт.
Ще намерите по-голям смисъл
да
се окуражите,
да
се добие един вътрешен характер,
да
добием нещо положително.
След като те хване със своите зъбци, може
да
те направи на парчета.
Напиши едно писмо без погрешка, ако искаш
да
създадеш един характер.
Ти може
да
се молиш
да
бъде снизходително, но туй колело няма никакво верую.
Никога не заминавай погрешките
си
.
Който и
да
дойде, все остава нещо неразбрано.
Казва: „Аз съм направено
да
се въртя, не искам никой
да
спира моето въртене“.
Съвършеният Божествен свят – Бог се нуждае от същества, които
да
са съвършени.
Понеже в природата има място, приготвено за вас и ако вие не сте съвършени, ако вие нямате туй ценното, ще направите хиляди погрешки, от които милиони хора ще пострадат, вследствие на това не може
да
ви назначат на служба.
Майката е неразбрана, учителят е неразбран, съдията е неразбран, подсъдимият е неразбран, всички.
Та, когато ние говорим, че някои неща са необходими, подразбираме един механичен процес, за който ние трябва
да
бъдем разумни,
да
се не противим,
да
знаем закона
да
спрем колелото.
Може цялата фабрика
да
спреш, трябва
да
разбираш.
Но засега ще се задоволите
да
станете учени, съвършени, че вие
да
сте доволни
да
разбирате тази работа както трябва.
Казвам сега: Трябва
да
разбираме онова реалното, с което ние разполагаме.
Ако ти
си
разбран, ти ще бъдеш щастлив.
След това ние не сме уверени, искаме
да
знаем дали Господ ще ни помага или не.
Но най-първо ти трябва
да
разбираш Бога,
да
познаваш гласа.
Те, откак се е създал светът, все живеят и нито веднъж не са умирали.
Ние не сме уверени дали нашите ближни ще ни помагат.
Като го чуеш, веднага
да
се спреш.
Първо трябва
да
разбираш
себе
си
, трябва
да
любиш своите ближни.
Ако с окръжаващите хора, които са около тебе, не може
да
живееш добре, как ще живееш с Бога?
– „Адаме?
Ако ти с тях не
си
добре – те са чада на Бога, ако ти със своите
си
не живееш добре, как ще живееш с другите?
Ако един баща има десетина синове и дъщери и един от братята обича
да
побийва другите братя и сестри, мислите ли, че баща му ще гледа благосклонно към него?
Една идея
да
ви остане в ума.
Той ще каже: „Не ми се харесваш, грубиянин
си
.“ Ако е внимателен към братята, услужва, той трябваше
да
вземе последно място.
Всеки в
себе
си
да
слуша!
Тогава бащата казва: „Много умен е този мой син.“ В ума на бащата ще се зароди идеята
да
го постави на първо място,
да
ръководи всичките работи.
Не може ли
да
слушаме, не може
да
имаме никакво съгласие.
Разумни хора, които са живели, добили са много способности, изучили законите на природата, разбират как се добива вечният живот, намерили са го, намерили са основните закони, които свързват всичките работи и работят и свързват цялото човечество.
Вие някой път дойдете някъде и не знаете как
да
кажете истината.
Докато не можем
да
слушаме обединителната нишка, този глас, който обединява всичко... Както водата обединява, както твърдата почва обединява, както светлината обединява, така и Божествената Любов обединява.
Това е реалното, това е мощното, това е онази магическа пръчица, която трябва
да
се научите
да
я махате.
Сега религиозните хора ще цитират от Библията: „Така е казано.“ Един стих може
да
го тълкуваш както искаш.
“ Какъв отговор ще дадеш?
Сегашните музиканти искат
да
внесат нещо ново в музиката.
„Вярвам.“ – това е най-лошият отговор, който може
да
дадете.
Имаме класическа музика, после романтична, поетическа, имаме нова музика джаз бенд.
Ще кажа: „Братко, ти може
да
ми предадеш нещо ново как
да
се вярва в Бога.
„Кости няма, кости троши.“
Да
кажеш сладка дума навреме!
Казвам: Новата музика, това са гадателите, които искат
да
предскажат какво ще бъде бъдещето в музиката.
Аз даже не съм чувал за такава вяра, не зная как
да
вярвам.“ Той ще ме пита: „Ти вярваш ли в Бога?
Трябва
да
знаеш, че сладката дума, която казваш на друг, ще се върне и горчивата дума, която кажеш на другите, ще се върне при тебе.
Новата музика няма
да
влезе по този начин, по който сегашните музиканти вървят.
Най-първо трябва
да
се определи историята на класическата музика, как е дошла.
Аз нося написано на мене дали вярвам или не.
Тъй
да
бъдем с нашата магическа пръчица – като махнем,
да
знаем, че всичко ще се върне при нас.
Чудно ще бъде
да
питаш един човек дали вярва или не.
Ще изучавате
себе
си
, ще изучавате онзи глас, който говори.
Преди класическата музика имаше ли хармония?
Смешно е
да
питаш една свещ, която гори, дали гори или не.
Два гласа са ясни: единият внася размирие, другият внася мир, внася растеж, здравина, сила, богатство.
Хармонията засега е свързана с класическата музика.
Тя нищо няма
да
ти каже.
Другият внася обратното – сиромашия.
На Божественото се дължат всички хубави работи.
Но сега класическата музика трябва
да
има един музикален коментар.
Всички лоши работи в нас се дължат на другия глас.
В класическата музика всеки, който разбира, в известни пасажи има известни празнини.
Там трябва
да
има нова линия, едно ново парче.
Онзи, който свири, трябва
да
внесе нещо ново.
Свири класическа музика, после пак направи крива линия, нов коментар.
Когато го има, излиза този лъч, няма какво
да
питаш.
От честния човек излиза също лъч, може
да
проверите.
При това, както класиците, както романтиците, и новите музиканти искат
да
предадат известни ефекти.
Такъв човек постави в дома
си
, отвори всички каси и той няма
да
вземе една монета.
Хубав е ефектът, но най-първо музиката трябва
да
се осмисли.
Ние искаме
да
предадем ефект на живота.
Ние искаме
да
живеем щастливо.
Той няма
да
вземе нито една монета.
Той не може
да
се изкушава с вашето богатство.
Щастието после трябва
да
дойде.
Преди
да
дойде щастието на Земята, ред други условия трябва
да
дойдат,
да
подготвят.
Щастието е най-красивата дъщеря, която е стъпила на Земята.
Какво има
да
вземе?
При този живот, който сега живеем, тя няма
да
стъпи, тя отдалече, от един километър ще гледа отгоре, после пак ще
си
отиде.
Искаме от богатството, което е изровено от Земята,
да
си
турим известна тежест.
Колко сълзи не са пролети, колко книги не са написани, тя гледа и казва: „От вас зависи
да
дойда или
да
не дойда.“
Да
кажем: „Този е богат“.
Сега вече на вас оставям този въпрос, вие
да
го разрешите, за музиката.
И заради богатството, което има, иска
да
го уважаваме и почитаме.
Някои вземат от едно класическо парче нещо, после от друго,
да
направят един кърпеж като полска китка, българска китка, класическа китка, но това не е коментар на онази класика
да
стане цел сега.
В това богатство влизат милиарди зърна от житото, което е дало своя живот, в това богатство влизат милиони плодове, които са се жертвували.
Казва[м]: Големи страдания има в това богатство, големи жертви.
Когато богатият човек започне
да
мисли, той ще знае как
да
го употреби.
Сиромахът, като дойде до голямата сиромашия, той
да
започне
да
мисли и
да
благодари, че сега ще се пречисти, защото сиромашията е процес на чистене.
Когато дойде богатството в света,
да
се не опетни.
Силна е думата.
Не се лъжете, но не е вярно, самозаблуждавате се.
Самозаблуждавате се, че между мислите на вашето детство и вашата младост и старини вие сте друг човек.
Ония противоречия, които се влагат в нашия живот, те са изпитания на разумността, която работи в нас, за
да
ни подига.
Бог не обича
да
губим благата, които Той ни е дал.
Всичкото противоречие седи в това, че вие искате
да
се убедите, че не сте това, което искате.
Най-голямата неприятност, която можем
да
Му причиним, то е
да
изгубим едно благо, което Той ни е дал.
Досега Той никому не е позволил
да
изгубят неговите блага.
Няма в аналите на небесната история, нито на небето, нито на Земята, дето едно Божествено благо
да
се е изгубило.
Много блага има спрени, но
да
се изгуби – никога!
Сега, друго изяснение
да
ви дам.
Следователно ние никога не трябва
да
губим Божествените блага, които Той е вложил, всяка дарба, всяка добродетел, която Той е вложил.
Философски може
да
се говори малко по-другояче.
Човек не трябва
да
занемарява, не трябва
да
губи тия дарби.
Целият негов бъдещ процес, неговата деятелност, неговите добри състояния, силата му зависят от тия блага, които са вложени в неговата душа.
Човешката мисъл в туй отношение е велика сила.
Граматиката ще даде правилата.
Наблюдавайте в
себе
си
: всичко, каквото сте казали, то става.
Някой път ви сполети голяма беда.
Тогава аз, като разсъждавам по този закон, ето какъв извод правя.
Вземам първата буква, която дава смисъла на цялата дума.
„Б“-то съдържа всичките качества на думата, които са скрити.
Всичките други букви са в съгласие с първата буква „Б“.
„Б“-то показва онези закони, тази сила, която кара нещата
да
растат в света.
Някой път казвате „Няма
да
оздравея“ и така става, не оздравявате.
Има една разумна сила, която [кара] семето
да
расте.
Бог не ви е направил
да
бъдете инвалид.
Следната буква „Л“ подразбира стремежа, откъде туй растене взима сила.
Тя казва, че моята сила иде отгоре, от Слънцето иде силата ми.
Когато
си
умен, когато
си
здрав, то е за слава Божия.
Когато
си
глупав, когато
си
инвалид, каква слава ще има?
Но понеже разумният живот сега е потребен, онова близкото, което вие трябва
да
направите, което зависи от вас.
„Г“-то показва нещата, които държи, всички неща, свързани в едно.
Може
да
сте до границата на една невъзможност
да
подобрите вашето положение.
„О“-то означава вечността, в която всичките нещастия са вложени.
Викате десет души лекари, казват: „По никой начин не можем
да
Ви помогнем.
„Т“-то показва силата, която побеждава всичките мъчнотии.
Според нашия начин, който знаем, ще
си
заминете за оня свят.“ Всички лекари не ви излекуват.
„Ь“ показва онзи велик закон на равновесие.
Ти казваш: „Аз няма
да
си
замина!
Първата буква съдържа всичко туй в
себе
си
.
Има нещо повече от лекарите, аз ще живея.“ Няма
да
кажеш: „Мене ми се иска
да
живея“, но ще кажеш: „Аз ще живея, каквото и
да
стане, ще живея.“ Не се минават 5, 6, 10 деня, веднага ще стане едно чудо във вас.
Всичките букви са коментар на благостта.
Имате думата „благост“, която съдържа всичко туй.
Който от вас каже „благост“, ще разбере всичко туй, което казах.
Когато кажа „благост“, в мене изпъква силата, която расте, разумната сила, вечното начало, което държи всичко хубаво, вечността, всичките условия – всички те дават сила на мисълта.
Думата „благост“ почти считам най-силната дума в български език.
Засега вие сте се научили
да
познавате другия глас – на изкусителя, на черния адепт.
Не може
да
мислиш нищо друго.
Казвам: Постижението в света е: човек винаги трябва
да
се стреми и никога не трябва
да
изгубва онзи импулс, никога не трябва
да
се обезсърчава.
“ Казваш: „Трудна работа.“ Дойде изкусителят, казва: „Тук пооткрадни, лесно ще
си
уредиш.
Всеки човек трябва
да
има обект, който може
да
постигне.
Той може
да
има един краен идеал непостижим, може
да
го нарича както иска – но този краен идеал е постигнат с един идеал, който е постижим, кратковременен идеал.
Законът казва: „Няма
да
убиваш, понеже всички неща Аз съм създал.“ Дойде изкусителят, казва: „Колкото повече хора убиеш, толкоз по-добре.
Трябва
да
имаш нещо определено в ума
си
, което искаш
да
постигнеш.
Казваш: „Аз искам
да
бъда добър човек.“ Това нещо е много неопределено.
Голямо изпитание беше, когато Господ на добрия човек каза: „В който ден ядеш, ще умреш.“ Дойде изкусителят и каза: „В който ден ядеш, като Бога ще станеш.“ Но ето, от 8000 години станахме ли като Бога?
Буболечици станахме, страдание след страдание.
Ти не можеш
да
бъдеш добър.
Ти
си
добър, но още не
си
добър.
Тепърва има
да
ставаш добър.
Господ каза на Адама първата заповед в отрицателна форма: „От туй дърво няма
да
ядеш.“ Сега Той туря заповедта в положителен смисъл: „Ще обичаш враговете
си
.“ Първия път ние казваме: „Невъзможно е
да
не ядем; ще ядем от туй дърво.“ Сега казва: „Яжте.“ Ние пък казваме: „Няма
да
ядем“ – обратното.
Сега хората казват: „Аз искам
да
стана добър.“ За
да
бъдеш добър, отпосле ще дойде.
Казваме: „Защо трябва
да
любим Бога?
“ – Понеже първия път
си
Го мразил.
Моисей е казал
да
мразиш врага
си
, пък аз ви казвам: Любете враговете
си
.
Ти не може
да
бъдеш добър, докато не минеш през огъня на Любовта.
Ти няма
да
мразиш
себе
си
, в душата
си
няма
да
мразиш.
Или, докато Любовта не ти е станала майка, ти добър човек не може
да
станеш.
Добрината не е нещо механическо, което отвън може
да
го придобием.
“ Няма
да
говориш така.
Защото така като говориш, ти се произнасяш като критик за онези дела, които Бог е създал, [че] нищо не струват.
Когато дойде в тебе доброто
да
функционира, ти ще бъдеш организиран.
Той не може
да
бъде човек с недостатъци.
Но за
себе
си
, че не
си
одарен, че някак несправедливо са постъпили спрямо тебе...
Той е организиран във всичките области.
Ако искате
да
подобрите вашето положение, вие казвате: „Ние сме религиозни хора, ние вярваме в Христа.“ Нищо няма
да
ви ползува, няма
да
ви помогне туй верую.
Той може
да
разбира поезия, музика, наука – всичко.
Силата, която децата имат, ако остане и като станат възрастни, те ще бъдат хилави.
Дето
да
го туриш, той може
да
се справи с всичките мъчнотии на съвременния живот.
Тази сила трябва най-малко десет пъти
да
се усили на младини до пълната възраст и после у стария човек отслабне.
Малките деца и старият
си
приличат.
Малките деца и старите искат
да
им се помага,
да
им се услужи.
Той върви с тояжката, разказва своята история, иска
да
му донесат вода.
Кого не го [е] учила майка му
да
произнася думите?
Той
да
каже: „О, дядовото, остаряхме вече.“ След това той
да
разказва своята история: „Не сте вие патили като мене.“ Че, какво е патил?
Най-големият философ, най-големият професор, всички, като деца, в ходенето са правили много погрешки.
Най-първо искате
да
станете като човек, паднете, ходите като животно, пак се изправите.
Та, наскоро разправям, че човек няколко пъти се жени в живота
си
и няколко пъти умира.
Паднеш, изправиш се, борба има, докато най-после кажеш на природата: „Човек съм вече, на четири крака не ходя.“
Питам: Ако ти не можеш
да
се справиш с една мъчнотия в тебе, какво може
да
станеш?
Други болести като дойдат, народят му се деца.
Започва
да
ги кръщава с едно име, второ, трето.
Следователно една малка мъчнотия, която разрешаваш, ти вземаш участие в разрешението на една велика задача в света.
След туй напуснат го болестите – развенчае се, и годеж, всичко разваля, и децата изпъди, пак е готов за нови.
И може би някой път, ние, като не сме разрешили ония противоречия, които са в нас, мислим, че природата е дисхармонична.
Има в природата дисхармония, но ние някой път преувеличаваме.
Когато някой път човека го разтресе, каквото близне, му е горчиво, храната не му е приятна, всичко, каквото гледа, не му е приятно.
Ти вземеш една жена и мислиш, че
си
женен.
Жената казва: „Слушай, досега ти
си
ходил с други жени, [вече] няма
да
ходиш, само мене ще гледаш.
Ние се произнасяме някога пресилено.
Вечерно време преди до десет не
си
се прибирал.
Често учителят казва на някой ученик: „Много лошо свириш.“ – „Как може
да
свиря лошо?
Ако
си
човек, след 6 часа
да
си
тук.“ Питам: Каква разлика има, като пуснат някого от затвора?
Учителят казва: „Лошо свириш.“ А ученикът казва: „Аз не съм лош човек.“ Какъв е баща ти, не зная, какъв
си
ти, не зная, но ти лошо свириш.
3.
Трите първични принципа. Елементи в живота
,
ООК
, София, 4.10.1933г.,
За живота трябва
да
имаме само едно понятие, а истински живот или неистински живот не може
да
бъде.
Не че аз съм пратен
да
оправям всички нужди на хората, не
да
нося страданията на целия свят.
Животът
си
е живот.
За мене не е само
да
мисля за страданията на хората.
Не са страданията толкова страшни, но в страданията има една хубава страна.
Срещна един човек, аз може
да
ви приведа един пример: Един учен човек среща един беден човек, който носи голям товар и почва
да
му разправя това-онова.
Значи, онзи живот, в който съществува пълната свобода.
Истинският живот е пълната свобода!
Разправя му за Европа, как живеят хората, как се обличат, как на кола
си
носят товара.
Значи Любовта включва отношенията между хората, нашите отношения към всички живи същества.
Стигнат до къщата на бедния, онзи има нужда
да
го покани в къщата, но който носи товара, не го поканва. Защо?
Такъв учен човек, който през цялото време не му помогна
да
си
донесе товара до къщи.
Казваш: „Със
себе
си
трябва
да
живее човек.“ Но знаете ли какво е туй „
себе
“?
И му казва: „Довиждане, ще ме извиниш, че не можах хубаво
да
ти разбера учението, но голям товар имах на гърба
си
, който не ми позволяваше добре
да
слушам, но ще заповядате някога, когато съм без товар, тогава
да
говорим.“ Той разбра по-добре.
Кой човек е „
себе
“?
Ти казваш: „Аз съм.“ Кой
си
ти?
Вие сте натоварени с големи мъчнотии, страдания, аз ще ви говоря, говоря, вие дойдете до къщи, ще кажете, като този: „Много хубаво говориш, но не можах
да
те разбера.“ Аз разбирам тия хора, голям товар имат на гърба
си
.
Е, какво трябва
да
направя сега?
Ти
си
пипаш телото, но един ден това тело се простре на земята, ти кой
си
тогава?
Да
допуснем, че ти
си
имаш една каручка и един кон впрегнат на нея.
Трябва
да
имате една ясна представа за „аз“.
И нищо нямаш в каручката
си
.
Ти можеш
да
вземеш този товар за малко време,
да
го туриш на каручката и на този човек
да
му олекне малко на гърба.
Едно време беше като едно малко дете, после стана възрастен и най-после главата ти ще побелее, ще имаш дълга брада или къса или космите ти съвсем ще окапят.
Ако той дойде в къщата
си
и той ще те покани, ще каже: „В този човек има човещина.“ Така се образуват хубавите връзки.
Любовта ще дойде между хората, когато аз желая благото, което аз имам,
да
имат всички хора.
Влизам малко в тяхното състояние и може
да
им помогна.
Не
да
им помогна за през целия им живот, но една малка услуга, направена за известно време, тя вече образува една хубава връзка.
Сега ние сме длъжни
да
изучаваме тия, малките условия, които съществуват в света.
Има човек какво
да
учи.
Всеки от нас, все имаме голям товар, големи въпроси за разрешение, големи мъчнотии.
И каквото и
да
говорим, ние казваме, че светът ще се поправи.
Старият няма
да
учи младите работи.
Той ги знае от детинство, но все таки в старини има
да
учи някои неща.
Но има един свят, който ние можем
да
оправим.
Представете
си
в практическия живот, най-първо ти
си
разчитал на баща
си
, на майка
си
.
Нашия свят ние можем
да
оправим.
Трябва едно наше разбиране, което
да
ни помогне.
Ти
си
разчитал на тях, че ще ти оставят малко средства.
Представете
си
, че някой ви праща до известно место и казва тъй: „В тази гора, дето отиваш, ще те убият.“ Но представете
си
, че за тебе е необходимо ти
да
минеш от единия край на гората до другия.
Имал
си
няколко души братя и сестри, разчитал
си
и на тях.
Но най-после нито братята, нито сестрите не искат
да
знаят нищо за тебе.
“ Ти ще минеш и ще опиташ, че няма
да
те убият, но додето стигнеш до края, при всяка шумка при всяко помръдване!.
Разчитал
си
на окръжающата среда.
“ Среща те един учен човек и ти му казваш: „Тук щели
да
ме убият.“ Този, ученият човек, ти казва: „Не бой се, ти ще минеш преспокойно през гората.
Мене ми разправят за един стар човек във Варненско, на 60, 70, 80 години, че синовете му го изолирали, турили го в една стая в една къща, че го забравили.
През 3–4 дена му носили хляб.
И нас ни казват всички: „Животът е тежък.“ Докато излезнем на другия край.
Ако е един проповедник, ще каже: „Като умреш, в ада ще идеш, като направиш една малка погрешка, ще те осъдят.“ Питам, ако за открадването на едно яйце тебе те турят в ада, каква справедливост е това?
“ Вика вътре в къщи и той не може
да
стане, та вика човека: Хляб, хляб!
Кой е питал кокошката: „Може ли
да
изям едно яйце?
“ Проповедникът казва: „Едно яйце – в ада ще идеш.“ Най-първо той ще иде по същия закон.
Не се разсъждава така.
За едно яйце човек в ада не може
да
иде.
Известни неща може
да
ги намерите.
Азбуката на човешкия живот, буквите може
да
ги намерите във всички училища.
“ Или ще кажат, както онази майка, една българка опържила 12 яйца по един особен начин – всяко яйце чукнала отделно в тенджерата с вода и после ги поляла с масло.
Азбуката може навсякъде
да
се намери.
Но влиза синът ѝ, като намерил този сахан, тази паница вътре, така приготвена, изял всичките яйца.
Ние още не сме изучили всичкия Божествен речник на думите, които съществуват вътре в природата.
И тя влиза и го вижда и казва: „Майка, майка, изяж едно яйце, две, половината изяж, защо изяде всичките?
Няма какво
да
дам сега на гостите.“ Той
си
дига ръцете и казва: „Мамо ще ме простиш!
Азбуката я знаете, само речника на онзи език, който съществува в природата, него изучаваме сега.
“ – „Ще те простя, но какво ще кажа на гостите, като дойдат?
“ Често ние изяждаме опържените яйца, без
да
му мислим.
И не знаем кое изяснение
да
вземем и как
да
го приложим.
А ти изядаш всичките яйца и кажеш
да
ги намерят.
Не знаем, кой път
да
хванем.
Няма
да
се намерят 12 яйца.
Тогава влиза едно състояние люто и кисело, което сега почти всички минавате.
За 12 яйца се изискват 12 кокошки
да
ги снесат.
А знаете ли колко време взема
да
ги снесат?
– „Ние не сме такива, каквито трябва
да
бъдем.“ Е, какви трябва
да
бъдем сега?
Казваш: „
Да
ги снесе кокошката.“ Не се разсъждава така.
За пример, аз бих желал всички вие
да
бъдете млади, по на 33 години.
Да
се направи едно добро дело в света, не е така лесна работа.
Аз бих желал всички
да
бъдете силни,
да
бъдете богати и
да
ви са отворени кесиите.
Всеки един
да
е готов на една подписка.
Да
се направи едно добро, изисква се време.
Като турят, всеки
да
пусне по 50, 100 хиляди лева.
Не се иска само
да
ви дам пари.
Всеки щедро
да
дава и
да
се надпреварвате.
А сега, ако речем
да
съберем една малка сума, едва ще извадите един лев, пет лева.
Да
ви кажа една сладка дума, това не е добро.
Като умрете, вече не зависи от вас.
Та казвам, старият квас, (от прочетените стихове) от лютивината ние не можем
да
се избавим.
Един от най-видните хора, който идва на земята – Христос, имаше високо мнение за
себе
си
, но се натъкна на една от най-големите мъчнотии, на които никога не беше се натъквал.
Не
да
разхвърляте, но дръжте лютивината в
себе
си
.
И дръжте киселината в
себе
си
.
И само малко от тях давайте.
Този, един ден в храма бие всичките там, изгонваше ги с бич от храма и им казва: „Знаете ли аз какво мога
да
направя!
Огън
да
ти гори в огнището, но
да
имаш един дилаф.
Трябва
да
слушате!
Не бутай с ръката
си
там.
Може
да
ви каже някой, че не знаете. Не.
Аз няма
да
ви кажа така.
Питам сега, ако бяхте на Неговото место, как щях[те]
да
разрешите въпроса?
Ние всички страдаме от знание.
Страдаме от много знание фиктивно.
Аз съм привеждал онзи пример, в едно село имало един българин, който се хвалил, в турско време било това, във варненско, че много знаел турски.
Вие сега
си
задавате въпроса, защо трябваше това
да
стане?
Той знаел турски фарси!
Представете
си
, че държите една лекция някому, искате
да
посветите хората, какво ще кажете?
Идва, един ден, един турски чиновник, в [от] рода на вашите началници и го викат него
да
се разговаря с турчина.
Защо трябваше Христа
да
Го бият римляните?
“ Той знаел „ефенди“, „сен бурада“, „отур.“, само това знаел той.
Като поиска вода
да
Му дадат, дали Му оцет – кисело, киселия елемент.
“ – „Казва, че много добре го разбрах, наддумах го.“ Всякога, когато ние направим една погрешка в живота
си
, ние търсим един начин, за
да
извиним своята погрешка.
Но няма какво
да
се извинява погрешката.
Не
да
я осъждаме.
“ Казва: „Виждам, че сладчината, тук на земята, я няма“ и казва: „От Тебе ще я получа, от Твоите ръце!
Всяка една наша постъпка е лоша, понеже не е турена на местото
си
.
Само при тебе може
да
получа аз туй сладкото вътре!
Ако на един човек, когото ти лекуваш от треска, и му дадеш люти пиперки, те са на место, той ще оздравее.
Но на онзи човек, който няма треска, и му дадеш люти пиперки, те не са на место.
Та казвам, ако вие искате
да
бъдете разбрани в този свят, не се лъжете, вие ще се натъкнете на същите мъчнотии, както Христос опита.
То е в неразбирането, ти
си
дал люти пиперки на един здрав човек, който не се нуждае от тях.
Дай ги на трескав, там са на место!
Сега, какво
да
ви кажа на вас?
Лютите пиперки
да
ги дадете на трескавите хора.
И прах няма
да
падне на нас.“ Не.
Да
ви кажа, колкото прах има за вас.
На вас прах няма
да
падне, но едно ще опитате – тази лютивина, после и киселината ще опитате, а помеждината ще има и горчиво.
По някой път, някои казват: „
Да
имаме пари!
“ Аз съм съгласен
да
имаме пари. Защо?
Защото някои работи, ако бяхме богати всички, всеки
да
разполага с 10-тина милиона, тук на Изгрева щеше
да
има здания направени!
Човек може
да
се обиди някой път, за нищо и никакво, за една обикновена дума.
Вас ви е страх,
да
не страдате.
Една сестра ми разправяше, тя пее, никога не е пяла и след като е пяла някой
си
ѝ казва: „Много
си
проста.“ Нищо, какво има от това?
А от страданието не може
да
се освободите.
Аз разбирам страданието: безпокои ви една мисъл, безпокои ви едно чувство от някъде, не ваше, от някъде.
„Но, казва тя, така ме жегна туй, простото, че не мога
да
се свъртя никъде.
Как
да
ми каже това – много
си
проста в туй пеене, не се пее така.“ Та всичкото седи в неразбирането на думите, които употребяваме.
Трябва
да
знаете, думите са динамическа сила в света.
Не
си
играйте с думите.
Ужасна сила има в думите.
Сега не сте такива, каквито бяхте и за бъдеще ще се измените и вие няма
да
се познаете и вашите няма
да
ви познаят.
И Христос казва тъй за всяка една дума, която я казвате, празна дума, ще дадете отговор за нея.
Всяка една дума казана, или като мисъл, като идея, като сила, тя упражнява своето влияние в света.
Виждали ли сте вие един рудокопач, като влезне в рудницата, не може
да
се познае, почерняло лицето му.
За
себе
си
бъдете внимателни с вашите мисли.
Че той трябва
да
се измие и косата и лицето.
Когато образувате известно чувство, те са известни динамически сили, които могат
да
работят или за вашето добро или за вашето страдание.
Не е лошо в рудницата, той човекът трябва
да
си
изкара прехраната.
Та, дошли сме в материята, трябва
да
знаем онзи процес на чистенето.
Да
знаеш къде
да
туриш една буква „Л“,
да
знаеш къде
да
туриш един слог „Об“,
да
знаеш къде
да
туриш една дума „благость“ Тъй както аз съм написал думата, ако така я пишете, няма никаква връзка.
Аз не засягам въпроса
да
бъдете добри,
да
бъдете справедливи, понеже всички сте добри, всички сте справедливи.
Вие имате идеята, но тази идея не може
да
се приложи.
Понеже търсите правдата.
Тъй както е написана думата, ако човек пише тъй, тя не може
да
се приложи.
Казвате: „Нямате ли правда?
Как ще напишете една дума, която може
да
се приложи?
И който от вас не постъпва справедливо, веднага
си
отваряте кодекса, казвате: „Не може така!
“ Я, като ти каже някой една дума и малко
си
повиши гласа, говори ти малко строгичко, изведнъж вие ще кажете: „Тъй не се говори.
– „Ама ние трябва
да
се обичаме.“ Това са празни работи.
„Ама, ние трябва
да
имаме отлична обхода.“ Чувствувание е това.
Шести стих: [„Не е добра хвалбата ви; не знаете ли че малко квас всичкото тесто заквасува?
Мисълта трябва
да
влезне.
“] Сега иде основното – 7-ми стих: „И тъй очистете се… [вехтийт квас,
да
бъдете ново тесто, както сте безквасни; защото Христос, пасхата наша, заклан биде жьртва за нас.]“ И 8-ми стих: „[За това
да
празднувами, не с вехт квас, нито с квас на злоба и на лукавство, но с безквасни хлебове] на искреност и на истина.“ Процесът на чистенето на земята е един процес постоянен.
Чистата мисъл аз наричам всяка една мисъл, която има сладчина в
себе
си
, а лютивината и киселината ти е малък един елемент, тя е силната дума в света, която [твори].
Вас
да
не ви дотяга до процеса.
Прав
си
.
Сега хората се нуждаят, нямат сладките думи.
Казвам, човек може
да
бъде чист и пак
да
се чисти.
Кой трябва
да
дойде
да
ти каже много мекичко?
Някой казва, че само нечистият има какво
да
чисти.
Няма по-хубаво нещо от
да
се каже мекичко.
Ти, като отвориш вестниците или някой философски трактат, аз в книгите, които съм чел, много малко думи ще намериш, които
да
произведат цял един преврат в душата ти.
Да
се чисти чистия няма какво.
Но щом дойде ние
да
постъпваме, забравяме този закон.
Думата може
да
се напише тъй: „Благость“ (в дясно наклонена).
Само чистият има
да
се чисти.
Спрямо нас знаем този закон.Как ние страдаме, разбираме много добре.
Тази, малката нечистота, която може
да
падне върху него, от нея трябва
да
се изчисти.
Но как другите страдат?
Този човек, който бързо пише, така и той не може
да
приложи.
Ние още не можем
да
оценим страданията на един човек вънка от нас.
Има три принципа, три различни материи, които са взели участие при създаването на вселената.
Гледам един човек, плаче, текат му сълзите.
Той е започнал без
да
мисли – „бл“, после е слезнал надолу.
Първият принцип, научното име няма
да
кажа, се нарича Лют принцип.
Аз изведнъж казвам: „Няма нищо, нека
си
поплаче.“ Но, когато аз дойда на същото положение и аз почна
да
плача, какво казвам?
Той е принцип на творчество – разрушава, гради, всичко туй.
– „Няма ли един
да
влезне в моето положение?
Той иска само
да
гради.
Говорим за социалното право, това
да
стане, онова
да
стане.
Искам
да
бъда благ. Хубаво.
Каквото иска,
да
стане.
В даден случай на човек му е счупен крака.
С едната ръка бръкна в джеба
си
.
Трябва
да
му се помогне.
Искам
да
напиша „благость“ и виждам каква нужда има този човек.
Най-първо има нужда от хляб.
Туй трябва
да
го знаеш.
Че хората на бойното поле се бият, гонят някакви идеали, свобода търсят.
Изваждам парите за хляба – б, после казвам, той има нужда от дрехи, пак бръкна в джоба
си
– л.
То може
да
се измени.
При всяка една буква, аз бъркам в джоба
си
и виждам имам ли туй,
да
го направя.
И има съотношение между тия процеси, които стават.
Здравите остават болните, напред
да
минат.
Ти
си
най-първо лют, разсърдил
си
се, не можеш
да
си
намериш местото.
С хиляди години хората побеждават и кого са победили?
Не че ти
си
създал това, но то е само състояние на туй, първично същество в битието.
От хиляди години хората все се освобождават и какво са освободили?
Аз трябва
да
мога
да
ги приложа.
Попаднал
си
в това место и ти усещаш, какво нещо е това.
Земята
си
е все земя.
Такъв човек е силен.
Там има и горение и експлозии и не можеш
да
си
обясниш защо
си
лют.
Растенията
си
растат, животните живеят все по животински и човекът
си
живее по същия начин.
След туй всичко това утихва, ти се чудиш какво е станало.
Има едно нещо, което човек търси.
Та казвам, всички вие в това отношение сте силни.
А не може
да
се обясни.
Има неща, които може
да
ги приложите в света.
Няма защо
да
се обяснява.
Ти не можеш
да
си
обясниш защо
си
се разгневил.
Сега не искам
да
ви изнеса един закон, който може
да
ви тури в крива насока.
Но когато човек е верен на онова, което е установено в природата, когато искаш
да
направиш нещо, тъй, по Бога, аз вземам думата Бог в най-чистата ѝ смисъл, туй което е най-възвишено, туй което, ако хората го приемеха, тук, между хората ще изчезнат всичките страдания в света.
Да
знаем ние, туй което Господ знае.
Може
да
вярвате вие, аз не вярвам в това.
Зло няма
да
има.
Ако имаше един човек
да
оправи света, щеше
да
бъде оправен до сега.
Ако хората разберяха думата Бог, ако Го кажеха, затворите и букаите ще се махнат, всичките лоши неща ще изчезнат.
Господ знае, но ние
да
знаем.
Всеки един народ оправя само
себе
си
, своите интереси и то само временно.
Ние, като не знаем, често се натъкваме на такива мъчнотии, дето някой път става безизходно
да
излезнем от туй положение.
Тъй поне седят историческите данни.
Сега аз искам само на няколко мисли
да
ви наведа, за
да
ви бъдат като едно спомагателно средство.
Първите християни започнаха много добре, в едно религиозно отношение – раздаваха имането
си
.
Един стражар вярва в Бога, съдията, който ме съди, и той вярва в Бога, и свещеникът, той ще ме изповяда тук, на земята,
да
ме приемат в онзи свят.
Защото
да
си
повтаряме, че трябва
да
бъдем добри, че трябва
да
бъдем умни, всичко туй няма никакъв смисъл.
За определено време трая всичко това и после пак започнаха стария живот, всеки за
себе
си
.
Няма нужда за изповед, като ида на небето,
да
ме приемат.
За
да
бъде човек добър или
да
бъде човек силен, за
да
бъдеш силен трябва
да
бъдеш лют.
И вие може така
да
направите.
Силният човек е винаги лют.
И сега
си
живеете, както света живее.
Ако тия хора вярваха в Бога, нямаше
да
ме турят на кръста,
да
ме бесят.
Че аз говоря за Христа и
си
живея горе в стаята.
Ти искаш
да
вършиш работа – трябва
да
бъдеш лют.
Вие сте долу, страдате.
Закон има, ако ме снемете от кръста, ако няма страдания.
Ако го снемат човека от кръста, от страданията, човещина е това.
Ти, докато не станеш лют, вътре в
себе
си
, нищо няма
да
свършиш.
И казват: „Той, Учителят, горе в стаята,
си
уредил работите.“ Аз разсъждавам така: една свиня в една кочина – много оправена е тя, по 4 пъти ѝ дават ядене, а друга свиня няма кочина, в гората е, ходи, рови тук там.
Може
да
се проповядва, на книга е писано, но днес закон, както го разбират хората, няма.
Ти седиш и казваш: „Както е казал Господ, нека бъдем добри, меки,
да
се обичаме.“ Не вървят работите така.
То няма
да
го кажа, че е фалш.
Какво се разбира под думата:
да
се обичаме?
Та всичките хора служат само на своите лични интереси.
Да
си
говорим само сладки думи.
Котката хване мишката и тя казва: „Какво
да
ти кажа, много те обичам!
Аз не се лъжа, че имам хубава къща, хубава стая, че имам килими, кавиори, фотьойл, всичко туй.
“ Някой път милва я, легне на гърба
си
, обикаля я и мишката мисли че нищо.
То е само една външна дипломатическа страна, за
да
не се влошават работите.
После котката подигне
си
рамената и казва: „Аз ще те пратя на гости.“ Лъже я, казва: „Аз ще те целуна.“ Хване я, стисне я, кръц-кръц-кръц.
„
Да
бъдем меки!
Аз даже бих предпочел положението на свинята в гората.
Даже в науката има някои положения, са много опасни.
Да
не я хванат в престъплението.
Ти, за
да
станеш сладък, трябва
да
минеш през двата други процеса – на лютивината и киселината.
Ако аз имам известно знание, което не зная как
да
употребя, има известни постижения в природата, за
да
се подобри положението, които не може
да
употребим.
Че кой как дойде, нищо няма
да
види.
И като минеш и няма
да
минеш само веднъж.
За пример, едно взривно вещество има или някой механизъм, опасно е
да
се употребят.
Някой път и самата сила не ме заблуждава, защото и силата, която имам, може
да
злоупотребя с нея.
“ – „Беше тук, отиде някъде.“ Сега аз говоря, това не се отнася до вас, но в природата съществува един лъжлив процес вътре.
Не, че силата е нещо лошо.
Всичките хора го минават.
Най-хубавото нещо, което тук може
да
имаме.
Не, че знанието е лошо, по-хубаво от знанието няма, но можем
да
злоупотребим със знанието.
Даже и доброто, което имаме, и с него можем
да
злоупотребим в света.
Я, някой проповедник там, маха
си
ръката, плаши хората.
И питам сега, ако детето изяло една круша, бащата трябва ли
да
го пита: „Изяде ли крушата?
Представете
си
, че вие се намирате в едно здание, горе в планината.
“ Ние имаме само един пример в Писанието, Бог, Който дал заповед на Адама, казва му: „От тия плодове няма
да
ядеш!
Стотина души, все учени хора, със своите раници, имате всичко, но само ви трябва една кутия с кибритени клечки, не сте ги взели, забравили сте ги.
“ И след като беше яла Ева, Той ходи из рая и казва: „Адаме, къде
си
синко?
Всичко друго има, учени хора сте, цитирате Шекспир, Гьоте, Канта, Платон, пък какво е казал Христос, апостол Павел.
Той иска
да
каже: „Ако попаднете в този принцип на лютивината, нищо от вас няма
да
остане.“ Това иска
да
каже.
Казвате, как трябва
да
се живее.
Сега тъй поставено и като го намери, не му казва: „Ти
да
не
си
ял?
Всичко туй разправяте, но студено е, разтривате ръцете, разправяте за апостол Павел, но ръцете в джоба.
Нима аз, като ви кажа че ще съмне, то и без
да
ви кажа пак ще се съмне.
Ходите, разхождате се, но мислите: „
Да
има някой юрган.“ Няма какво, много знаете, а не може
да
се върнете назад за кибрит.
Къде
си
ходил?
Иде един човек прост, той не знае колкото вие, но човекът
си
носи една кибритена кутия и влиза.
Че и без
да
ви кажа, пак ще залезе.
“ – „Е, срам ме е, гол съм.“ – „Кой ти каза, че
си
гол?
“ Вие, всичките учени хора казвате: „Както виждате нямаме кибрит,
да
се запали огъня.“ – „Аз имам.“ И той изважда кибритената кутия.
“ – „Не зная, станала е една промяна.“ И тогава го пита: „
Да
не би и ти
да
си
ял от плода на забраненото дърво?
“ И тогава Адам лъже: „Аз бих искал
да
изпълня Твоя закон, но ако не беше тази другарка, която ми даде.
Тя, Ева ме изкушаваше.“ Хвърли Адам вината върху жената.
Ще остарееш, ще умреш, ще залезе слънцето, няма
да
те има на земята.
Няма
да
имаш никаква фирма.
Огън трябва
да
дойде.
Ти
си
предполагаш, че ще идеш някъде.
Ние, по някой път, не сме готови
да
кажем малката истина.
Онова, висшето съзнание, което човек има в
себе
си
.
Като служи човек на Него, той, в дадения случай чувствува, че всичките други същества трябва
да
живеят както той живее.
По някой път българинът казва: „Ще ме бесите ли какво, направих го това!
Благото, което той има, туй благо иска
да
го предаде и на другите.
“ Някой път е необходимо човек
да
каже истината, а някой път мълчи, не казвай!
Този човек се нуждае, в дадения случай само от една кибритена клечка.
Казва: „Дайте ми една клечка!
Това е доброто, което може
да
му направиш.
Може
да
се опише раят.
Но когато аз изям нещо, круша, и ми даде тя нещо.
Както раят мъчно може
да
се описва.
Никаква външна реформация, никакви външни преобразувания не могат
да
станат в света, докато няма туй, основното нещо в света.
По-подобие можем
да
кажем, което имаме на земята.
То трябва постоянно
да
функционира в живота.
Адам изяде този плод и олекна.
Най-хубавото, което може
да
си
представим, това е рая.
Ако аз съм разумен и силен вътре в
себе
си
, тогава мога
да
бъда полезен на
себе
си
и на ближните и на целия свят.
Мога
да
бъда полезен на всички хора.
Всички хора се нуждаят от едно и също нещо.
Могат
да
пишат нещата добре.
Доброто се предава тъй както се предава огъня.
Сега аз не искам
да
ви занимавам с това, защото всеки от вас може
да
държи една лекция за чистотата.
Доброто може
да
мине от едно съзнание в друго.
И всеки казва: „Много съм олекнал.“ Та човек не трябва
да
олеква.
Може
да
се говори.
Та доброто е туй, което всякога придава на ума ни, на сърдцето ни.
Както и аз говоря, така и вие може
да
говорите.
Една добра мисъл в един човек може
да
мине през умовете на всички хора по лицето на земята.
Кой от вас не е чист – стаята, прозорците, вратите, не е мел пода от долу?
Може
да
мине, но всичките хора няма
да
възприемат тази мисъл и няма
да
я приложат.
Някой път може
да
го изметете по-добре от един професор, който говори за чистотата.
Малко трябва
да
се говори.
Може аз
да
ви говоря,
да
бъдат къщите ви чисти, а вие
да
сте чистили къщите, пода.
В един час светът може
да
се подобри, но ако тази мисъл се приложи.
Аз в една беседа казвах, че обикновеният човек говори по цял час, талантливият – по 15 минути, а гениалният – по 5 минути.
Аз може
да
говоря теоретически за чистотата, а вие
да
може по-добре
да
чистите къщата.
Може, ако ме турят аз
да
измета пода,
да
не го измета както трябва.
Всеки иска
да
дойде едно външно същество,
да
го накарат с някой стражар или учител или със заплашване,
да
го морализират, трябва
да
му държат една лекция от един час или два часа
да
го убеждават.
Цял час говорих, но показва, че и вие сте обикновени, че ме търпяхте толкова време
да
ви говоря.
Пък, ако дойде 5 минути
да
ви говоря, трябваше право на въпроса
да
ви кажа, има три начина за писане на една дума.
Пък може
да
го измия и по-добре.
Ако я напишеш на ляво наклонена, на дясно няма
да
стане, няма
да
се реализира.
То, като пишеш, и едната ръка в джоба,
да
прилагаш.
Сега не искам
да
остане мисълта във вашия ум, когато се говори за живота, все трябва
да
научите нещо.
Като дойдем до опита, ще кажете: „Това е същото нещо, което ние знаем.“ Как ще ви кажа,
да
ви науча как
да
ядете.
Не че сега трябва
да
научите нещата.
„Ама мога ли
да
го направя?
И туй, което знаете, няма какво
да
ви се припомва.
Аз ще им кажа тъй: „Аз ще взема хляба, вие гледайте аз какво ще правя и ако туй ви е приятно, правете го и вие.
За туй приложение вие всички имате начини.
Повече няма какво
да
ви занимавам.
И загатването за нещата,
да
ходим,
да
се месим в техните работи, стават тягостни работи.
Другите въпроси аз ги оставям, те са от друга категория.“ От какво е направен хляба?
Казваш ти: „Ти трябва
да
живееш добре.“ Няма какво
да
се казва това.
Човек трябва постоянно
да
пее, докато в човека се развие гласът, че
да
може човек тъй
да
пее, че
да
е доволен от пението
си
.
Аз, който съм тръгнал в този живот, трябва
да
живея добре.
Когато някой път ни се казва, че трябва
да
живеем добре, дразним се от това.
Истинският хляб в природата, той е направен от елементите на живота.
А като ти каже някой: „Живей зле, или лошо живей, удари го на широко!
Какво трябва
да
каже човек?
И ако влезнеш в един такъв разумен свят, няма
да
има нужда, както един просяк
да
ходиш,
да
гониш хората,
да
ти помагат, но ти, като минаваш по улицата, тези хора ще забележат, те са толкова чувствителни и веднага ще помогнат.
Ще искат
да
ти помогнат.
Трябва
да
изучаваме живота сега.
Или аз съм тъй чувствителен, погледна на крака
си
и виждам: той се нуждае от някаква помощ.
Веднага ще разтрия крака
си
, или веднага му помогна, или веднага разбирам състоянието на своята ръка, на устата, на окото или ухото.
Даже истинския живот, ако се каже тъй за живота, пак не е хубаво.
Така, като дойдем
да
разбирам своите нужди или нуждите на нашите близки!.
4.
Вечният порядък / Вечният порядък и безпорядъкът в живота
,
УС
, София, 8.10.1933г.,
Когато искаш
да
свършиш една работа, ти трябва
да
слушаш,
да
се концентрираш добре.
Защото, ако не се концентрираш, възприятията няма
да
бъдат правилно поставени.
Ако
си
несправедлив спрямо сърцето
си
, то ще почне
да
те лъже, а ако ти станеш несправедлив спрямо своя ум, и той няма
да
разсъждава тъй както трябва.
Та, първото нещо: Ще вярвате в онова, което вашият ум носи, и в онова, което вашето сърце носи.
Дотолкова, доколкото ти слушаш, дотолкова ти можеш
да
възприемаш.
И след това ти, каквото
си
възприел, можеш
да
го приложиш.
Трябва
да
вярвате в тях!
Това ще го приемете като една зададена задача в математиката, като една аксиома: Ще приемате нещата и после ще ги доказвате.
Ако не ги приемате, нищо не можете
да
доказвате.
Да
кажем, че ти работиш на нивата, но искаш
да
се върнеш вкъщи, защото там, дето работиш, нямаш никакъв хляб, затова искаш
да
свършиш работата
си
,
да
се върнеш вкъщи.
Ако ти не можеш
да
разчиташ на своя ум, на своето сърце, на какво друго ще разчиташ тогава?
Целта е
да
се върнеш, защото
си
гладен, искаш
да
се нахраниш.
И волята на човека зависи от човешкия ум и от човешкото сърце.
В дадения случай хлябът е цел за човека!
Силата на волята зависи от подтика, който сърцето дава, и от онзи простор, който умът отваря на човешката воля.
“ Ще се премахне онова мъчително чувство на глад и изгубената сила ще се възстанови, ще настъпи едно вътрешно равновесие.
Сега, тия са обикновените процеси, които вие ги знаете, няма какво
да
ги обяснявам.
След туй вие ще влезете в онзи, Божествения свят,
да
разбирате какво нещо е душата, т.е.
Човек от обикновените прояви на живота трябва
да
има разбиране и
да
пази онова, необикновеното, което се крие в [тях].
да
разбирате
себе
си
, какво сте вие и какво е човешкият дух.
Може би думите „богатство“, „сила“, „слава“, „чистота“ и т.н.
Тези три неща трябва
да
се разяснят и понятията на всички трябва
да
бъдат почти еднакви.
Има известни понятия, които трябва
да
бъдат еднакви за всички.
Но силата се крие не в буквите, а в тяхното съчетание.
Бялото за вас и за мене трябва
да
бъде едно и също.
При обикновените случаи в живота онзи разбира, който знае
да
чете.
Сладкото за вас и за мене трябва
да
бъде едно и също.
А онзи, който не може добре
да
си
обясни живота, не знае
да
чете, не е запознат с буквите.
Много пъти сме слушали старите хора
да
казват: „Синко, сляп съм, не мога
да
чета.“ Не е сляп човекът, но не разбира онова отношение, съчетанието на буквите.
Трябва
да
му чете някой.
И много пъти, ако на сън тебе те облекат в бели дрехи, непременно на физическия свят скоро ще ти турят бялата дреха,
да
те пратят на онзи свят.
Едва сега сме почнали до проучваме езика на природата.
И ако не го научим, щастието на Земята не може
да
дойде.
И като почнат
да
изчезват страданията на Земята,
да
знаете, че животът се съкращава.
Запример някой път виждате човек плаче пред вас и не може
да
си
обясните защо плаче.
Може
да
проверите тия работи.
Но вие не може
да
влезете в положението му.
Аз мога
да
ви приведа един пример.
Не трябва
да
схващате глада като един процес на мъчение.
Един български гражданин в сегашната война спечелил 50 000 лева и казва: „Отсега щастлив ще бъда.“ Още същата вечер той умрял.
Не трябва
да
схващате и скръбта като процес на мъчение.
За кураж сега ще ви кажа: Щом имате страдания, по-дълго ще живеете.
А както виждам, нито един от вас не иска
да
умре.
Когато някой дойде при мене и ми се оплаква от страданията, аз казвам: Няма ти нищо.
Не че няма нищо, но скръбта не може
да
я носи никой заради него.
В даден случай имаш известна скръб и никой не може
да
я носи заради тебе!
Или трябва
да
намериш някой по-силен от тебе, който
да
ти вземе малко от товара.
“ Аз му казвам: Радвам се на моите страдания, ако нямам страдания, ще ми турят бялата риза.
Ти
си
турил на гърба
си
по-голям товар отколкото трябва.
Не че искам
да
ви насърча, не че аз одобрявам страданията, но зная, че страданията в този живот на безпорядъка вършат една много хубава работа.
Намали товара
си
.
Страданията са едно благо.
„Как
да
го намаля?
Аз разбирам, страданията не са благо на вечния порядък на нещата.
Страданията са благо за онзи свят на безпорядъка, едно благо са те.
Това, което ние сега имаме, отчасти ние го слагаме на гърба
си
; може и други
да
го турят, но по-често ние сме
си
виновни.
Запример пътуваш по планината, може някой камък
да
падне и
да
ти счупи крака.
Малкото добро, колкото и
да
е малко, то е за предпочитане.
Може
да
минеш между неразбрани хора и там може
да
ти се случи някое страдание, което
да
увеличи товара ти.
Сега, вие сте граждани на две царства.
Но умният човек може
да
надвие, може
да
избегне това.
Някои от вас имат гражданство в света на безпорядъка, носите и легитимационни карти, че сте граждани на това царство.
Има неща, които могат
да
се избегнат, а има неща, които не могат
да
се избегнат.
Не може сухото дърво
да
избегне от огъня.
Не може водата, като я туриш на огъня отгоре,
да
не се изпари.
Не може ти
да
ходиш по слънцето и
да
не почернееш малко, но тая чернота не е вътре в тебе.
Има известни болести, които могат
да
се лекуват от слънцето.
Например, ако сте сиромаси и вземете един хляб от фурната, без
да
го платите, това не го считам за голямо престъпление.
Ако ти се печеш, но не почерняваш, ти не можеш
да
се лекуваш.
Щом почерняваш, можеш
да
се лекуваш.
Ето един факт, който може
да
ви насърчи, когато почернявате на слънцето, това
да
ви бъде една диагноза.
Но ако дойде хлебарят
да
се оплаква, ще кажа, че има право този човек.
Това са сравнения, вие не сте ги проверили, на вяра трябва
да
ги вземете.
Но ако сте богати и направите такава постъпка, ще кажа: Турете го в затвора този богатия, нека
си
плати!
Може
да
ги проверите сега.
Трябва
да
се проверят до каква степен са верни.
Аз ви казвам този пример в мека форма, защото вие правите тези постъпки от някакви съображения
да
станете по-щастливи. Не.
Не така
да
почернееш, че после
да
не можеш
да
побелееш, както черните.
С кражба щастлив не можеш
да
станеш.
Вечният порядък трябва
да
преодолее,
да
премахне този безпорядък, който съществува, на който сме изложени.
Мнозина от вас сте раздрусани от безпорядъка на нещата, без
да
искате.
Казвате: „Ама този е такъв, онзи – онакъв.“ Така не се разсъждава.
Искаш
да
бъдеш спокоен и не можеш
да
бъдеш спокоен, искаш
да
бъдеш тих и не можеш
да
бъдеш тих.
Че, ако дойде вятърът, всичките листа на едно дърво няма ли
да
се размърдат?
Искаш
да
мислиш добре и не можеш
да
бъдеш добре.
Искаш по някой път
да
бъдеш благ, че как ще бъдеш благ?
Ако кажете на листата: „Защо сте се размърдали вие?
Някои казват: „Ти добре трябва
да
мислиш!
“, те ще кажат: „Ако вие бяхте на нашето място, и вие ще се размърдате!
“ Представете
си
, че ви вземат двама души и ви набият.
“ И ти на моето място, и ти ще се размърдаш.
Няма какво
да
правиш.
Може ли
да
мислите добре?
След като ви ударят тоягите, ще кажете: „Само
да
ми паднете, аз
да
се освободя, че и аз
да
ви ударя един бой,
да
знаете как се бие!
“ То отговаря: „Нека те туря на моето място, ще видя дали ще мълчиш!
Той нищо няма
да
каже, но в
себе
си
ще каже: „Само
да
се освободя!
“ Може
да
каже някой: „Ти трябва
да
им простиш.“ Не се прощава така лесно.
Не мога
да
мълча!
„Ти, казва, трябва
да
бъдеш благороден.“ Благородството не разбира, че всичката нечистота и смрад трябва
да
се прибере вкъщи.
Той носи всичката нечистота в
себе
си
.
Каквото и
да
правите, погрешка не ви намирам.
Нека седи вън,
да
се очисти най-първо!
В реда на нещата е.
Да
се очисти!
Да
иде
да
се очисти най-първо и тогава
да
дойде!
Всички други работи са в реда на нещата.
И казвам: Ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, ще се оправи, всичко ще се оправи.
Душата е нещо, от което ние можем
да
се освободим.
До една вътрешна връзка, с която всички хора сме свързани.
Всякога, когато човек стане сутринта,
да
каже в най-чистата форма: „Трябва
да
работя!
И там е всичката тайна.
Ти като спиш, човешката мисъл може
да
проникне в твоето естество, лошата мисъл и хубавата мисъл може
да
проникне в тебе.
Работата, върху която човешкият ум, човешкото сърце, човешката воля, човешката душа могат
да
вземат участие, туй е, което може
да
създаде онова приятно настроение на духа, на човека, на хората!
Ти ако
си
между добри хора, веднага ще се измени състоянието ти на добро, но ако
си
между лоши хора, веднага ще се измени състоянието ти в лошо.
То е, когато човек може
да
мисли за далечните бъднини – работата, за възстановяване вечния порядък на Земята!
Хора, в които чувствата преобладават, не му мислят много.
Криво-ляво, това е.“ Това означава религиозният човек, а духовният човек е започнал малко
да
мисли.
Но под „духовен човек“ ние още не може
да
имаме представа за пълния човек.
Задачата ни, която имаме сега на Земята, е
да
се поддържа онзи ред, който съществува у нас.
Той съществува и ние трябва
да
поддържаме този вечен ред на нещата.
Ти можеш
да
се справиш с този безпорядък само като поддържаш вечния порядък в
себе
си
.
Приятно ти е
да
го посрещнеш,
да
му направиш добро,
да
му услужиш.
В омразата ти всякога имаш предвид този, когото не обичаш,
да
се махне оттам,
да
го не видиш.
Ако е едно дърво, което не обичаш, ти ще искаш
да
го махнеш,
да
го отсечеш.
Старали ли сте се
да
си
обясните как се сменя любовта в омраза?
“ Така религиозният може
да
се пита и
да
мисли.
На него му се позволява, на учения се иска обективно
да
изясни кои са причините.
Че материалният свят оказва известно влияние, това
да
, но как ще обясните следното положение: гладът заставя един беден човек
да
открадне хляб.
Разбирам, материални са причините бедният
да
краде.
Това
да
обясните?
Какво го заставя
да
краде?
Някаква далечна причина.
Не е някаква нужда.
Безпорядъкът не е в сиромаха.
Безпорядъкът в дадения случай е в богатия, който краде.
Той се занимава с една фиктивна идея, че няма
да
му стигнат тия пари, които има.
Голямо количество пари му трябват, за
да
бъде щастлив.
Какво количество богатство се изисква, за
да
бъде човек щастлив?
Един има един милион, иска
да
има два милиона; който има два милиона, иска
да
има три, иска
да
има десет милиона.
В историята не се помни каква е нормата
да
бъде човек щастлив.
Дори богатството носи своето нещастие в
себе
си
.
Нито един човек в света няма право
да
каже, че богатството, което съществува в природата, е негово.
Той може
да
използува известно богатство, но той трябва
да
носи в съзнанието
си
мисълта, че туй богатство не е негово.
Милиони хора са работили за него, природата, растенията и животните са работили за житото и той събрал това жито и казва, че туй богатство е негово.
В туй има едно насилие.
Ако сте един поддръжник на месната храна, аз мога
да
ви кажа колко овце, колко агънца, колко кокошки, колко пиленца, колко яйца и сирене сте употребили, за
да
съградите туй тяло.
И вие сте здрав, силен, снажен и казвате: „Това богатство е мое.“ Е, хубаво, защо ви е дадено туй богатство,
да
правите зло ли с него?
Не, вашето тяло ви е дадено
да
се покажете като човек!
Някои са милионери, някои са милиардери, но колкото и
да
е хилаво тялото, аз слагам най-малката цена: ако едно тяло струва най-малко един милион и то звонкови франка, французки златни пари!
И то е най-малкото, за
да
си
обясним един факт.
Сега, туй твърдение вие трябва
да
го проверите, понеже всяко твърдение, като се провери, то носи истината в
себе
си
.
Истината е, която носи свобода.
Онзи път, по който човек добива свобода.
От тях човек може
да
се осведоми как може
да
достигне до онзи живот, който той търси.
И те са, които могат
да
му помогнат във всичките му препятствия.
Вие всички сте били ученици на училището, нали?
Идва едно вътрешно съприкосновение между учениците, едни с други
си
споделят онова, което те изучават.
Виждали ли сте как един на друг
си
помагат и как някой път учениците са разположени към учителите
си
, а някой път не са разположени?
Разположени са, когато те виждат в учителите
си
благородство, справедливост, щедрост,
да
им предават знанието както те искат.
Някой път не са разположени към учителите, като мислят, че учителите искат
да
злоупотребяват с тяхната свобода.
Всякога човек е недоволен, неразположен, когато чувствува, че ще се злоупотреби с неговата свобода.
Свобода съществува в този, вечния, порядък на нещата.
И всеки човек, който иска
да
те извади от вечния порядък на нещата и иска
да
те тури в безпорядъка, той не ти мисли доброто.
Всеки човек, който мисли
да
ни постави в света на порядъка –
да
ни извади от света на безпорядъка, той е наш приятел, той е наш доброжелател.
Той казва: „Ти можеш
да
живееш както искаш, но тук ще намериш своето нещастие, а тук – своето щастие.“
И Моисей казва: „В началото Бог създаде небето и земята.“ Това са двата порядъка.
Земята е вечният порядък, онова, хубавото, красивото в мене, вечното, неизменното вътре в мен.
Когато чувствуваш, че
си
силен, когато говориш за Любовта, за Истината, за Братството, то е Небето.
Слезнеш ли на Земята, която сега се строи, там ще видиш всички слабости.
Ти търсиш хората, защо ги търсиш?
Във всеки един човек ти търсиш вечния порядък.
Ти търсиш човека, възвишеното, благородното в него.
Търсиш един приятел на Любовта; търсиш един човек, който
да
влезе в твоето положение.
Ти търсиш един, който
да
те обича, който
да
ти услужва.
Развивайте в
себе
си
вечния порядък!
Отворете
си
по-широко прозорците, порядъкът ще дойде сам по
себе
си
.
Бъдете готови само
да
го възприемате.
Религиозните хора искат
да
възприемат, че е дошъл Христос едно време на Земята, но пак питат има ли Господ или не.
Но каква нужда има аз
да
доказвам съществуването на Слънцето, ако го няма?
Може
да
доказвам колкото искам, но като изгрее Слънцето на хоризонта, то само ни доказва своето съществуване.
Трябва
да
престанем
да
доказваме има ли Господ или не!
Този Господ трябва
да
изгрее на хоризонта.
Ние трябва
да
Го чакаме
да
изгрее.
И като изгрее Слънцето, от самата топлина, от самата светлина всеки един от нас ще
си
състави едно понятие за него, съобразно с онова, което той е възприел.
Доколкото ние можем
да
възприемем този вътрешен порядък, дотолкова ние можем
да
го разберем, дотолкова и ние ще можем
да
го приложим.
Ако ти това, което виждаш на Земята, ако него не разбираш, тогава как ще разбереш онзи свят на вечния порядък на нещата?
Ако ти влезеш във вечния порядък, ти трябва
да
имаш един много схватлив ум, трябва
да
имаш едно сърце съвършено чисто.
Но стъклото трябва
да
бъде чисто, прозрачно отвътре, за
да
може външната светлина
да
проникне стъклото.
Чистата вода ни е потребна. Защо?
Ако тя е нечиста, тия нечисти елементи, които влизат в нея, могат
да
причинят много болести.
А чистата вода носи живот.
Постоянно трябва
да
се чистим, за
да
се повдигнем.
Когато дойдат най-лошите условия, най-лошите страдания, едва тогава идва възможността
да
влезем в този порядък на нещата.
Лошите условия, това е затворът, лошите разбирания, това е затворът, спънки за човека, но зад всичко туй седи светлината, седи въздухът, седи свободата!
Дори и 10 метра
да
беше дебела стената, в 3 месеца с един чук ти ще я пробиеш и ще излезеш навън.
Те не са произволно създадени, но в дадения случай може
да
ви служат като средство за усилване на вашата воля.
Защото в друг случай къде може
да
употребите волята
си
?
Ние ще го разберем дотолкова, доколкото можем
да
разберем този, вътрешния, порядък и безпорядък.
Човек
да
не мисли, че в един ден той ще може
да
знае всичко, че няма
да
има нужда вече
да
учи.
Всякога, когато човек изгуби желанието
да
учи, остава недоволен от
себе
си
и обезсмисля се животът му.
И следователно, за
да
изучим външната природа, ние непременно трябва
да
имаме туй вътрешно предразположение.
Тази наука трябва
да
проучваме сега.
Пътуваш по една местност или разглеждаш времето, или четеш една книга – те са все възможни състояния, които изпитваш едно след друго, които се сменят и образуват вътрешния живот.
Докато всички вие не станете господари на
себе
си
,
да
владеете
себе
си
,
да
може
да
се справите със своя ум,
да
може
да
се справите със своето сърце, тази наука не може
да
се усвои.
Да
слушаме значи
да
умеем
да
се концентрираме.
Аз мога
да
ви убедя, че умът е един много добър слуга и сърцето също, те са двамата слуги, които имате.
Човек не може
да
слуша, ако не може
да
се концентрира.
Но щом не се обхождате с тях добре, по-лоши слуги от ума и от сърцето няма.
5.
Непреривните постижения
,
НБ
, София, 8.10.1933г.,
Казва: „Глупаво ми се вижда, но една мисъл не ме напуща.
Но тя, която викаше, беше млада, според гласа считам на 22–23 години, а другият глас, който викаше – мъж на около 45 години.
Мисля, в който ден се оженя, работите ми ще тръгнат назад и ще ме убият.“ – „Тогава не се жени.“ – „А нещо ме кара
да
се оженя.“ И действително този човек се оженил.
Тя сал току вика майка
си
: „Олеле майчице, майчице!
И той ми разправя: „Не знам откъде е това, дали от моите прераждания от миналото е останало нещо.“ Казвам: „Ще провериш.“ Този човек предвижда съдбата
си
.
И благодарение, че той предвиждал.
И предвиждаше, но сам не вярваше в това, което предвиждаше.
И благодарение, че някой път ние не вярваме.
Защото ако вярваме във всичко това, което предвиждаме, той, животът, може би щеше
да
бъде по-тежък.
Много мъчно е
да
преодолееш една мъчнотия, която имаш.
Ако не
си
отваряш очите, някой автомобил или файтон може
да
те смачкат.
Сега, туй чувство е дадено не за страдание.
То е едно чувство, което сега се развива у нас и за бъдеще ще носи нашето благо.
Най-първо, като влезнеш в града, трябва
да
знаеш коя страна трябва
да
вземеш.
То е създадено за хубаво у човека.
Смирен и кротък
да
бъдеш там.
По някой път това чувство може
да
ни причини и малко вреда, но за това не трябва
да
му се сърдим.
И отдалеч трябва
да
предвидиш кой път
да
вземеш.
Та, казвам: Сега постиженията в света какви трябва
да
бъдат?
Да
не минеш през една многолюдна улица, а дето няма много движение, дето е най-малкото движение.
Най-първо могат
да
бъдат от физически характер – по отношение на външните богатства.
По-хубаво е
да
ходиш по безлюдните улици.
Могат
да
бъдат от духовен характер – по отношение на придобивките на нашето тяло, чувствува и нашите способности.
А могат
да
бъдат и от Божествен характер – придобиване на онова знание, от което
да
знаем съдбините на цялото човечество.
С всички хора
да
сме свързани.
Това е хубавото, красивото!
Да
вземеш участие в живота на цялото човечество,
да
вземеш участие във всичкия живот.
Ти живееш с живота на всички хора.
И онези, трябва
да
знаете
да
ги утешите и тях.
Благото на всички хора е и твое благо.
И техните страдания са и твои страдания.
Но туй може
да
стане само като минеш през двете състояния.
Някой наял се, повече енергия отишла на гърдите и ако ти го обичаш този, който е дошъл, ако е син ти, майката като
си
тури ръцете,
да
ги простре 2–3 пъти и той ще каже: „Мамо, много леко ми стана на гърдите.“ Кой ще отнеме тази сила?
Всички хора не могат
да
бъдат богати.
Колко хора милионери сега може
да
има в света?
Много малко хора може
да
има, в сравнение с колкото хора има [бедни].
По отношение на вътрешните придобивки, на вътрешното богатство, почти за всички хора може
да
има условия.
Всеки може
да
подобри условията на своето тяло, защото има външни условия за това.
Че, ти може
да
измениш своята съдба със своите схващания.
Вие не може
да
видите – как
да
ви покажа как може
да
измените вашата съдба?
Щом във вашата съдба има нещо, което ви смущава, вие се демагнетизирате и ставате нервен, сприхав, нетърпелив и се изпоядате.
Ти погледни детето и
си
кажи: „Ще ти премине, синко!
“ И то
да
гледа майката.
Всеки един човек иска
да
има известни постижения.
А сега майката се страхува, уплаши се тя, казва: „
Да
викаме еди-кой
си
лекар!
НАГОРЕ