НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
628
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
628
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Едно звено
,
СБ
, София, 3.9.1933г.,
– При този случай ще приложите разумността
си
.
Ето как трябва
да
постъпите: ще отидете при своя кредитор, от когото преди няколко години сте взели на заем хиляда лева, които с лихвите са станали десет хиляди лева, и ще му кажете: „Братко, ти искаш парите
си
назад – за това имаш право.
Следователно всяко учение трябва
да
внесе в човека едно успокояване.
Обаче аз мога
да
ти дам само хиляда лева, майката на парите, а останалите девет хиляди лева, лихвите, не мога
да
изплатя.
Новото направление в живота е в сила
да
внесе това успокояване.
Ти
си
богат човек; съгласи се
да
приемеш хилядата лева“.
Ако той по никой начин не се съгласи, поканете го
да
дойде с вас някъде в гората,
да
изровите оттам своето богатство и
да
му се издължите.
Щом обичаме Бога, Любовта всичко ще ни даде“.
Като дойде с вас, кажете му: „Съгласен ли
си
да
се отречеш от деветте хиляди лева и
да
приемеш хилядата лева, които имам
да
ти давам?
Ако не отстъпиш от своето желание, ще извадя кобура
си
“.
Той веднага ще се откаже от лихвите, ще приеме хилядата лева и ще скъса полицата.
Както виждате, въпросът лесно се урежда.
Да
, знание без любов възгордява, но знание с любов – осмисля и украсява живота.
Ако длъжникът не беше добър човек, животът на кредитора щеше
да
отиде.
Не, знанието внася свобода.
Без знание истината не може
да
дойде в човека.
Животът, знанието и свободата трябва
да
се свържат в едно звено.
Следователно постъпките и на богатите и на бедните хора могат
да
бъдат разумни, а могат
да
бъдат и крайно глупави.
На никого не позволявайте
да
слага клин във вашите разбирания.
Никоя сила в света, била тя от физическия, духовния или Божествения свят, не е в състояние
да
разедини съединението, което е образувано от живота, знанието и свободата.
При злото, очите и на богатите, и на бедните хора трябва
да
бъдат неподвижни.
Казвам: каквото и
да
мислите, както и
да
философствате, тази е основата, върху която трябва
да
поставите своя живот.
При доброто, очите и на богатите, и на бедните хора трябва
да
бъдат свободни, т.е. подвижни.
Ако нямате тази философия, каквото и
да
мислите, всичко ще рухне.
Това е учението, което трябва
да
се проповядва на съвременните хора.
Тъй както сегашните хора се възпитават, не се вижда никакъв изходен път в живота им. Защо?
После поглеждате към къщата
си
и ви става мъчно.
Защото нямат такава основа, на която животът им може
да
се постави.
Днес раждаш деца, но утре тези деца умират.
Обаче колкото опити съм правил по новите методи, всички са излезли сполучливи.
Ако децата ти не умират, има смисъл
да
се раждат; но ако ти умираш, ако и те умират, какъв смисъл има в това, че
си
се родил?
Ще кажете, че Господ е създал света така.
“ За
да
научите новия метод, вие трябва
да
се поставите на положението на коня, а онзи, който ще ви даде този метод, ще се качи на гърба ви, ще ви сложи гем и ще почне
да
ви управлява, като следи дали ще се подчинявате на законите на новото учение, или не.
Не, такъв свят Господ не е създавал.
Ако той ви остави свободен,
да
вървите, където искате, вие непременно ще се изгубите.
Свят, в който хората умират, не е създаден от Бога, но от самите тях.
Божественото начало в човека постоянно го освобождава от ограниченията на старото, но не се минава много време, той пак хваща стария път.
Когато Бог създаде света, Той написа един надпис и го даде на Адам.
После пак дойдат Божествените юзди, пак го поставят в правия път.
Там беше написано: „Ти ще живееш вечно в райската градина и никога няма
да
умираш“.
Въз основа на тия думи, Адам
си
правеше изчисления, колко хиляди години ще живее.
Това са постоянните страдания, раждания, смърт, прераждания.
Главата на човека е побеляла от раждания и прераждания.
Ако можеш
да
си
представиш едно число от единица и 15 нули след него и преживееш тези години, после ще ти кажа колко години още ще живееш“.
Казвате: „Докога ще се раждаме и прераждаме?
“ – Докато се научите доброволно
да
се подчинявате на Божествените закони; докато бъдете тъй неподвижни за злото, като материята, и тъй подвижни за доброто, като живота; докато бъдете тъй разумни, както Духът, който е излязъл от Бога и работи в човека.
Щом постигнете това нещо, всички вериги, които имате в
себе
си
, всички несгоди, всички несполуки, всички нещастия ще се махнат и вие ще се намерите в един свят, където ще имате на разположение всички богатства, които природата е дала.
Хубаво е това, но в живота трябва
да
има нещо непонятно, т.е. непостижимо.
Тези богатства са достояние на всички същества, които Бог е създал.
Той знае нуждите на тия същества, заради което за всяко същество е предвидил специален бюджет, за
да
може спокойно
да
живее,
да
расте и
да
се развива.
Малкото никога не може
да
обхване голямото, т.е. цялото.
Сега, аз искам
да
ви обнадеждя,
да
ви кажа на кого можете
да
уповавате в живота
си
.
За малкото това е невъзможно, затова в него има вечен стремеж към цялото, стремеж
да
се учи.
Вие можете
да
уповавате на един богат човек, който ви обича; вие можете
да
уповавате на един учен човек, който ви обича; вие можете
да
уповавате на един силен човек, който ви обича.
Следователно вие всякога можете
да
разчитате на онзи, който ви обича, но никога не можете
да
разчитате на онзи, който не ви обича.
Следователно, когато човек не може
да
заеме положението на малкото дете, а мисли, че знае много, че е силен, че е голям, той губи красивото в
себе
си
и се излага на големи изненади в живота.
Когато някой ви каже, че сте силен човек, не
си
правете илюзии, че сте силен, докато не изпитате силата
си
.
Разчитайте само на онези, които ви обичат, колкото малки
да
са те!
Направете опит, колко килограма тежест можете
да
вдигате.
Ако вдигате камък, тежък най-много 50 килограма, силата ви не е голяма.
Казвате: „Има ли хора в света, на които можем
да
разчитаме?
Конят носи товар, тежък 500–1000 киограма.
Следователно конят е много по-силен от вас.
Ще приведа един пример из живота,
да
видите, че хората не са такива, каквито вие понякога ги мислите.
Слонът пък е много по-силен от коня.
Преди години пътувахме пеш с един мой познат, краен песимист, от Варна до София.
Ето защо, избягвайте
да
сравнявате нещата.
Той имаше много изопачени възгледи за българите, особено за офицерите, и казваше, че не е срещнал в живота
си
офицер, който може
да
направи някому добро.
Ако
си
служите със сравнения, с уподобяване на нещата, вие разваляте тяхната красота.
Когато две моми се конкурират в красотата
си
, те непременно ще я изгубят.
Момата, която губи конкурса, казва на първата: „Аз ще ти дам
да
разбереш!
Там веднага ще ни арестуват.“ – „Нищо, ще се опитаме.“ Отидохме до поста, похлопахме на вратата и веднага един млад офицер излезе и любезно ни покани
да
влезем.
“ – Колко видни красавици са изгубили красотата
си
, благодарение на завистта!
Какви ли нещастия не са ставали с красиви моми и момци!
След това ни предложи чай, ядене и ни задържа
да
нощуваме при него.
Четете по вестниците, че на еди-коя
си
мома, или на еди-кой
си
момък пръснали в лицето сярна киселина, вследствие на което се обезобразили и изгубили красотата
си
.
Добре е красивият човек
да
носи було на лицето
си
,
да
го не виждат хората.
Младият офицер излезе с нас
да
ни изпрати.
Придружи ни на един километър разстояние вън от града.
Единственото място, където може
да
се оцени красотата в нейната истинска стойност, това е само разумният свят.
Казвам: има добри хора навсякъде по света, но трябва
да
се намерите в 12 часа при този млад офицер, за
да
се уверите в това.
Само в разумния свят може
да
се оцени какво нещо е красотата.
Външната страна на красотата в човека се изявява в неговата сила.
Значи силата на човека се състои в красотата му.
Човек е силен дотолкова, доколкото е красив.
Между красотата и силата съществува известна зависимост.
Тази зависимост се дължи на някакво хармонично съчетание на силите, които действат в човека.
Красивият човек може
да
не съзнава това хармонично съчетание на силите в
себе
си
, но природата вече го е кредитирала.
Тя сама се наслаждава от неговата красота.
Където влезе красивият човек, вратите веднага се отварят.
Където отиде той, всички му се покланят и казват: „Заповядай!
“ Красивият човек навсякъде носи щастие.
И наистина, само красивите хора носят щастието в света.
Красотата има няколко отличителни качества: доброта, сила, мекота и разумност.
Красивите хора са разумни.
Някои могат
да
възразят, че и грозните хора са разумни.
Не, грозният човек не може
да
бъде разумен.
Забелязано е, че когато човек губи знанието
си
и става невежа, той започва
да
погрознява.
Ще приведа един пример от живота,
да
видите как млад, красив човек постепенно изгубва красотата
си
.
Преди години във Варненската гимназия имаше един млад, красив момък, почти най-красивия ученик в цялата гимназия.
Като вървеше из улиците, той обръщаше внимание на хората и всички се спираха
да
го гледат.
Като ме видя, той се спря и започна
да
ми говори: „Ето, докъде ме докара животът!
Изпуснах нещо в живота
си
и не мога вече
да
го намеря“.
Той страдаше от порок в сърцето и преживяваше последните
си
дни.
Докато не беше изгубил красотата
си
, той се радваше на отлично здраве: беше здрав, силен, снажен, а при това и способен, даровит момък.
Казвам: когато човек изгуби красотата
си
, той изпада в особено положение.
С този пример искам
да
ви наведа на някои мисли,
да
видите, че Провидението, съдбата е вложила в човека известни неща, които той трябва грижливо
да
пази,
да
се не изгубят.
Той може
да
ги запази само тогава, когато знае какво нещо е материалният свят.
Материалният свят е съставен от всички ония неща, които имат движение.
От човешко гледище всички форми, които съставят материалния свят, са в застой, т.е.
Значи, сама по
себе
си
, материята е инертна, неподвижна.
Животът дава подтик, импулс на материята
да
се движи.
Следователно, когато животът прониква в материята, той започва
да
обработва това неподвижно, инертно нещо, и създава от него безброй разнообразни форми.
Затова, именно, с право можем
да
кажем, че животът оформя материята, вследствие на което тя почва
да
се облагородява,
да
се възпитава,
да
се смекчава.
С една дума казано, неподвижното, мързеливото, ленивото започва
да
еволюира.
Оттук вадим заключение: всяко движение включва в
себе
си
разумност.
Докато свързвате движението с живота, вие можете
да
се лекувате, можете
да
бъдете здрави.
Щом помислите, че движението може
да
се спре, вие ще дойдете до неподвижното, до инертното.
И тогава ще
си
зададете въпроса, съществува ли материя.
Обаче това не значи, че движението зависи от материята, нито пък че разумността зависи от движението.
Когато става подвижна, тя изменя вече естеството
си
.
И когато движението става неподвижно, и то изменя естеството
си
.
Често в хората се явява желание повече
да
почиват,
да
се успокоят,
да
не се движат.
Човек не може
да
остане в едно положение,
да
почива само.
Ако дойде до положение само
да
почива, той трябва
да
знае, че това състояние е свойствено на материята.
Щом дойде до живота, той трябва
да
се радва, че работи, че се движи, защото движението е качество на живота.
Човек трябва
да
се радва на трите елемента в своя живот – на почивката, на движението и на мисълта и
да
знае, че не е дошъл на земята
да
решава всички въпроси.
Създателят на света не е пратил човека на земята
да
решава какво нещо е животът, или докъде се простират границите на този свят, нито пък
да
изчислява колко светове съществуват.
Никой досега не е решил тия въпроси и вие няма
да
ги решите.
Следователно през цялата вечност безброй светове са съществували и изчезвали и нови ще се създават.
Ето защо, при това положение, не се старайте
да
изчислите броя на тия светове.
Ако е въпрос за световете, които съществуват в тази вселена, те са милиарди на брой, но вие не можете
да
ги изчислите.
Направете като турците, които, щом дойдат до някаква трудна задача, казват: „Седем ката нагоре и седем ката надолу“ – и там спират.
Ако вземете един кат от десет метра, ще получите всичко 70 метра.
2.
Новото разбиране на връзката в живота / Ново разбиране за времето
,
УС
, София, 24.9.1933г.,
“ Нищо не
си
правил, само
си
се научил
да
плачеш.
Той казва: „Сега ми говорѝ за настоящето.“ Настоящето е най-красивото положение.
Искате ли
да
бъдете деца?
Майка ви, като
си
дойде, тя ще ви каже историята, колко пъти ви е къпала и какво сте правили.
Всичката ви история от 56-годишна възраст е написана, много работи сте казвали.
В миналото на човека се показват всички негови недостатъци.
А бъдещето показва всичките неразрешени въпроси.
Бъдещето е пълно само с неразрешени въпроси.
“ Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти.
Ти не
си
умрял,
да
знаеш какво нещо е смъртта.
Раждаш се ти в долината и започваш
да
пъплиш, искаш
да
се изкачиш до горе, до върха.
Качваш се, но ти не се спираш там, искаш
да
видиш и от другата страна на планината какво има.
Там има точно това, което
си
минал.
Виждаш едното и другото място и почваш
да
слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и кажеш: „Интересно е на върха.“ Интересно е, но малко се стои горе.
Като се качиш на най-високото в живота
си
, там ще се спреш за малко и ще започнеш
да
слизаш.
Повече не трябва
да
вземаш, то е вече лакомия.
Додето
си
стигнал, то е равновесието, то е Божественото.
Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала.
Този закон почти за всичко е верен.
Сега ви трябва едно правилно разбиране на противоречията, които срещате всеки ден в живота
си
.
Малкото дете го е страх майка му
да
не умре, баща му
да
не умре. Хубаво.
Младата мома се тревожи.
Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна.
Иска на висока служба
да
го турят.
Музикантът, и той се тревожи, иска
да
свири някому, но няма кому
да
свири.
“ Свири на
себе
си
!
Ти
си
станал музикант не за хората, а за
себе
си
.
Той станал учен човек, а в ума му седи
да
проповядва на другите хора.
Ти на
себе
си
проповядвай, а другото ще дойде после.
Ти ако на
себе
си
не можеш
да
проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора?
Някой път ние искаме
да
уредим живота на другите хора,
да
ги направим щастливи.
Но, за
да
направиш другите хора щастливи, ти трябва първо
да
си
опитал щастието.
Когато
си
опитал, тогава дай това, което
си
опитал.
Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен човек, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: „От глад е това,
да
му се сготви едно хубаво ядене.“ И той яде и умира.
Той мисли нещо хубаво
да
му направи, затова казва: „Пригответе му нещо хубаво, нека
си
хапне!
“ Наяжда се човекът и умира.
Ако ти снемеш хубавите
си
празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва
да
работиш, какво лошо има в това?
Питам: Като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли
си
?
Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли
си
?
Хубавата цигулка в ръцете на онзи, който знае
да
свири, отлична е, но в ръцете на онзи, който не знае
да
свири, нищо не е.
При сегашното състояние, в което се намираме, ние сме недоволни от тялото
си
, ние сме недоволни от своя ум, от своето сърце, от своите постъпки, навсякъде има едно недоволство.
Туй недоволство произтича от факта: не че онова, което имаме, не е хубаво, но не знаем как
да
го употребим.
Спират се мнозина и казват: „Е,
да
сме във времето на Христа!
“ Вие
си
представяте Христос преди 2000 години.
Какво щяхте
да
видите и разберете тогава?
Вие
си
представяте Христос такъв, какъвто не е.
Христос имаше една дреха, която носи 3 години и Му я взеха.
Някои казват: „Христос всичко може
да
направи.
Богати може
да
ни направи.“ Е, защо сте сиромаси?
Христос не дойде
да
направи хората богати.
Христос не дойде
да
направи хората учени, не дойде
да
ги направи светци.
Христос дойде на Земята
да
направи една връзка,
да
даде едно разбиране, как трябва
да
живеем по Бога.
Да
ни покаже начина – със Своя живот, със Своя пример – как трябва
да
живеем.
Някой казва: „Аз не искам
да
бъда богат.“ Той е на кривата страна.
Друг казва: „Не искам
да
бъда сиромах.“ Вие не разбирате съотношението.
Може
да
има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно.
Има една сиромашия, която е потребна.
Сиромашията е точно противоположна на богатството.
Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство
да
го употреби,
да
го изнесе навън.
А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как
да
напълни стаята
си
.
Те
си
приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия – празна.
Единият мисли как
да
я изпразни, а другият мисли как
да
я напълни.
Онзи, който изпразва стаята
си
, става сиромах, а който я пълни, става богат.
Или, гладен
си
– ти
си
сиромах, търсиш хляб.
Наядеш се – ти
си
богат.
Щом се наядеш, ти
си
богат.
Половин хляб, малко домати, малко ябълки или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти ме можеш
да
изядеш.
Сега ще оставим въпроса дали трябва
да
ядем агнета или не.
Другият въпрос: Каква храна трябва
да
ядем?
Човек трябва
да
яде онази храна, която му е определена от природата.
Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната
си
.
Ти не можеш
да
накараш пеперудата
да
вземе друга храна.
Обаче човекът е забъркал начина на храненето
си
.
Той не знае с каква храна
да
се храни.
Прелетните птици никога не забравят пътя
си
.
Отиват и знаят
да
се върнат.
Обаче човекът е забъркал пътя
си
, човек откъде е слезнал, не знае.
Като иска
да
си
отиде, той не може
да
се върне, забърква пътя
си
.
И коя е причината, че е забъркал пътя
си
?
Аз
да
ви кажа причината донякъде: Отива един млад момък на гости някъде.
Тогава, за здравето на този или за здравето на онзи, пил и така се напил, че не може
да
си
намери къщата, откъдето е дошъл.
Вземат го и го завеждат в неговия дом.
Казвам: Този е един от онези, който е забъркал пътя
си
.
Че тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: „Не зная къде се намирам.“ Четеш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път.
Виждаш – тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл!
Обаче, след като излезе винцето из твоята глава и се избистри умът ти и Слънцето изгрее, казваш: „А, тази работа е ясна.“ Покаянието не е нищо друго освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което
си
пил и не е трябвало
да
пиеш.
Сега, даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви.
Има една опасност човек
да
се опие.
Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма
да
се опиеш?
Хиляди неща има, от които човек така може
да
се опие, че
да
забърка пътя
си
!
Тогава ти ще кажеш тъй: „Аз не искам
да
пия!
“ Не е въпросът
да
не пиеш.
Ти
си
направен
да
пиеш, но трябва
да
знаеш какво
да
пиеш.
Ти в тази богата къща, където
си
на гости, ще кажеш: „Моля, дайте ми вода!
Дайте ми от хубавата вода,
да
се чукнем!
“ Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата.
И най-после те ще бъдат пияни, а ти – трезв.
Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива.
За твоето здраве и за здравето на всички!
Сега, всеки ще каже: „Аз не искам
да
бъда богат.“ Е, какво искаш
да
бъдеш?
Като станеш сиромах, казваш: „Аз сиромах не искам
да
бъда.“ И сиромах не искаш
да
бъдеш, тогава какво търсиш?
И сиромах трябва
да
бъдеш, и богат трябва
да
бъдеш.
Под думата „сиромах“ какво трябва
да
се разбира?
Като почнеш
да
мислиш,
да
четеш, ти
си
сиромах.
А когато
си
свършил работата, ти
си
богат.
Като дойдеш до ядене, ти
си
богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти
си
сиромах.
Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма
да
има трапеза.
И трапезата на богатия се дължи на сиромаха.
Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде.
Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена
си
: „Дай онова шише с дървеното масло!
“ Турил в паницата
си
и топил чорбаджията и ял; сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето и ял.
Бог съизволява в онова, което ни е дал,
да
го възприемем и
да
благодарим!
Да
вършим волята Му!
Яж хубаво, не преяждай и благодари.
И като
си
почиваш, пак благодари на Господа.
Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в
себе
си
.
Умният човек трябва
да
бъде доволен.
И
да
тури причината за всичките
си
противоречия не отвън, а вътре, в
себе
си
.
Така ние ще бъдем в сила
да
разрешим всичките противоречия, които днес съществуват.
Ако
си
много умен, в един ден можеш
да
ги разрешиш.
Не се изисква дълго време
да
ги решиш.
Най-хубавото нещо в света е човек
да
намери Истината.
Или най-голямата придобивка, която човек може
да
има, това е
да
познае Истината.
Свободен от всичко.
Едно състояние, което човек трябва
да
опита,
да
знае, това е свободата.
И когато сега се говори за свобода, то е частично.
Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година
да
се смени със скръб.
Когато човек добие истината, на тези състояния гледа вече другояче.
Вярвам, че всички хора се стремят към истината.
Понеже то трябва
да
се опита.
То не може
да
се опише.
Можеш
да
кажеш: ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат, всичко може
да
имаш, но това още не е Истината.
Ти
си
се облякъл с дрехите
си
, но то не е обличане.
Най-първо, ти носиш само една реклама на гърба
си
.
Само в Истината може
да
се прояви и осмисли животът.
Тези дрехи са реклама на всички изброени.
Запример у всинца ви има желание
да
намерите Бога, някои искат
да
вярват в Бога.
И всеки
си
има по едно понятие за Бога.
И всички те са умни, а ти какво
си
?
Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва
да
Го намерим.
Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща
си
.
А ти само
си
се облякъл и се разхождаш насам-натам.
Искаме Господа
да
оприличим на нашия баща; може, но то е само за едно улеснение.
Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще Му придадем качествата на баща
си
.
И като се облечеш в дрехите,
да
не ги снемеш от гърба
си
цял живот и
да
седят все така нови!
И ти ще кажеш: „Трябват ми други дрехи.“ Ти не
си
от много умните хора.
Някой път се казва, че Той изпълня всичко.
Всичко от Него излиза и всичко към Него се връща.
Че за това тяло са работили хиляди и милиони същества
да
го направят хубаво, а ние го вземаме и го разваляме и после сме недоволни от него.
Извън Бога нищо няма, понеже, ако мислиш, че извън Него има нещо, Той трябва
да
е отражение; вън Го няма.
Какво направихме, за
да
го възстановим?
Идея за Бога трябва
да
имате.
Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща
си
.
Ти
си
добър, ти
си
умен и при това ти
си
здрав!
Вие мислите, че като идете при Бога, трябва
да
Му занесете нещо.
Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца, или вол ще му заколите.
“ Като че като се молиш, непременно Господ трябва
да
те послуша.
И
да
те карат, за хатър не пий!
Но пий чиста вода,
да
ти е главата всякога чиста.
Най-първо трябва
да
знаем, че Бог ни е дал всичко.
Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство или на една постъпка
да
ти размътят ума и живота и сърцето.
Като те е пратил на Земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо.
Всичко имаш, богат
си
.
Никога не позволявай на една мисъл, каквато и
да
е тя,
да
размъти ума ти.
Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни?
В краен случай, ако го размъти, остави
да
се утаи водата.
Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси, други са богати външно; едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи.
Не позволявай на едно чувство
да
размъти сърцето ти!
Представете
си
една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло, всичко пълно, каквото иска има, но не точи баници, а чака дано някой отвънка дойде
да
я източи.
Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат
да
бъдат здрави, могат
да
бъдат разумни, могат
да
бъдат добри!
Дойдат и другите от този дом, и те гладуват.
Денят, в който Христос е проповядвал
да
се покаем, този ден още продължава.
Представете
си
и друга една мома: и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница.
Стига
да
искаш
да
източиш баница, всичко ще имаш; всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница.
Щом искаш
да
омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни.
“ Ти
си
онази, богатата невеста, която се потрива вкъщи и не иска
да
точи баницата.
Казва: „Кой сега ще става
да
си
туря ръцете в брашното и маслото?
“ Но тя
си
туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото, красива е, но не е доволна. Защо?
Казва: „
Да
има нещо и отвътре!
“ А коя е причината
да
няма нищо отвътре?
Да
се облича може, а за точенето не иска.
Светският човек казва: „Всичко имам, и къща, и говеда, както виждате, добре мобилиран дом, но нещо не съм доволен.“ Всичко има той, но не е доволен.
Туй, което има
да
се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще!
Това е красивата мома, която не иска
да
точи баница.
Истинското учение осмисля богатството, осмисля сиромашията, осмисля всичко.
Та казвам: Ако имате една сиромашия, която не осмисля живота, изпратете я на гости някъде.
Някой път мислим, че задачата е трудна.
А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и
да
е!
Под думата „Любов“ разбираме всичко онова, което е действително.
Любовта е, която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко!
“ В миналото
си
бил най-първо мъничък, едва с микроскоп може
да
те видят.
Затова трябва
да
започнете с нея.
Най-после
си
набъбнал, родил
си
се, а майка ти трябвало
да
те носи на ръце.
Без Любов хубавите работи не могат
да
се задържат.
Целия ден
си
плакал и
си
създавал главоболие на майка
си
.
И само чрез закона на Любовта, единствено чрез Любовта в света може
да
дойде най-великото благо, и то не само веднъж, а
да
бъде непреривно.
И майка ти те оставила и ти
си
останал едно сираче.
Някой път се казва, че Той изпълня всичко.
(втори вариант)
И всички те са умни, а ти какъв
си
?
(втори вариант)
Всичко от Него излиза и всичко към Него се връща.
(втори вариант)
Извън Бога нищо няма, понеже ако мислиш, че извън Него има нещо, Той трябва
да
е отражение, вън Го няма.
(втори вариант)
А ти само
си
се облякъл и се разхождаш насам-натам.
(втори вариант)
Идея за Бога трябва
да
имате.
(втори вариант)
И като се облечеш в дрехите,
да
не ги снемеш от гърба
си
цял живот и
да
седят все така нови!
(втори вариант)
Защото сте в положението на един виновен син, който отива при баща
си
.
(втори вариант)
- Ти не
си
от много умните хора.
(втори вариант)
Вие мислите, че като идете при Бога трябва
да
Му занесете нещо.
(втори вариант)
Така хората са ходили и са носили жертва на Бога: агънца, някое гълъбче, някоя овца или вол ще му заколят.
(втори вариант)
Че за това тяло са работили хиляди и милиони същества
да
го направят хубаво, а ние го вземаме и го разваляме и после сме недоволни от него.
(втори вариант)
Какво направихме, за
да
го възстановим?
(втори вариант)
Като че като се молиш, непременно Господ трябва
да
те послуша.
(втори вариант)
Най-първо трябва
да
знаем, че Бог ни е дал всичко.
(втори вариант)
Като те е пратил на земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо.
(втори вариант)
Ти
си
добър, ти
си
умен и при това, ти
си
здрав!
(втори вариант)
Всичко имаш, богат
си
.
(втори вариант)
Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни?
(втори вариант)
Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси.
(втори вариант)
И
да
те карат, за хатър не пий!
(втори вариант)
Представете
си
една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло - всичко пълно, каквото иска има, но не точи баница, а чака дано някой отвънка дойде
да
я източи.
(втори вариант)
Но пий чиста вода,
да
ти е главата всякога бистра.
(втори вариант)
Никога не позволявай на една мисъл или на едно чувство, или на една постъпка
да
ти размътят ума, и живота, и сърцето.
(втори вариант)
Дойдат и другите от този дом, и те гладуват.
(втори вариант)
Представете
си
и друга една мома, и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат, и масло имат малко, колкото за една баница.
(втори вариант)
Никога не позволявай на една мисъл, каквато и
да
е тя,
да
размъти ума ти!
(втори вариант)
В краен случай ако го размъти, остави
да
се утаи водата.
(втори вариант)
Не позволявай на едно чувство
да
размъти сърцето ти!
(втори вариант)
Стига
да
искаш
да
източиш баница, всичко ще имаш всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница.
(втори вариант)
Щом искаш
да
омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни.
(втори вариант)
Значи наближило е времето за онзи, разумния живот, когато всички хора могат
да
бъдат здрави, могат
да
бъдат разумни, могат
да
бъдат добри!
(втори вариант)
Ти
си
онази богатата невеста, която се потрива в къщи и не иска
да
точи баницата.
(втори вариант)
Денят, в който Христос е проповядвал
да
се покаем, този ден още продължава.
(втори вариант)
Казва: Кой сега ще става
да
си
туря ръцете в брашното и маслото?
(втори вариант)
Но тя
си
туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото - красива е, но не е доволна. Защо?
(втори вариант)
Казва:
Да
има нещо и отвътре!
(втори вариант)
А коя е причината
да
няма нищо отвътре?
(втори вариант)
Да
се облича може, а за точенето - не иска.
(втори вариант)
Светският човек казва: Всичко имам - и къща, и говеда, както виждате, добре мебелиран дом, но нещо не съм доволен.
(втори вариант)
Всичко има той, но не е доволен.
(втори вариант)
Това е красивата мома, която не иска
да
точи баница.
(втори вариант)
Някой път мислим, че задачата е трудна.
(втори вариант)
Туй, което има
да
се реализира и което ще осмисли живота за тебе, то е настояще!
(втори вариант)
В миналото
си
бил най-първо мъничък, едва с микроскоп можело
да
те видят.
(втори вариант)
Истинското учение осмисля богатството, осмисля сиромашията, осмисля всичко.
(втори вариант)
Най-после
си
набъбнал, родил
си
се, а майка ти трябвало
да
те носи на ръце.
(втори вариант)
По цял ден
си
плачел и
си
създавал главоболие на майка
си
.
(втори вариант)
Та казвам, ако имате една сиромашия, която не осмисля живота, изпратете я на гости някъде.
(втори вариант)
И майка ти те оставила, и ти
си
останал едно сираче.
(втори вариант)
А всичко, което осмисля живота ви, задръжте го, каквото и
да
е!
(втори вариант)
Нищо не
си
правил, само
си
се научил
да
плачеш.
(втори вариант)
Под думата "Любов" разбираме всичко онова, което е действително.
(втори вариант)
Любовта е която поддържа хубавото, красивото, живота, знанието, истината, всичко!
(втори вариант)
Настоящето е най-красивото положение.
(втори вариант)
Затова трябва
да
започнете с нея.
(втори вариант)
Без любов хубавите работи не могат
да
се задържат.
(втори вариант)
Искате ли
да
бъдете деца?
(втори вариант)
И само чрез закона на Любовта, единствено чрез Любовта, в света може
да
дойде най-великото благо, и то не само веднъж, а
да
бъде непреривно.
(втори вариант)
Майка ви като
си
дойде, тя ще ви каже историята, колко пъти ви е къпала и какво сте правили.
(втори вариант)
Всичката ви история от пет-шестгодишна възраст е написана, много работи сте казвали.
(втори вариант)
В миналото на човека се показват всички негови недостатъци, а бъдещето показва всичките неразрешени въпроси.
(втори вариант)
Бъдещето е пълно само с неразрешени въпроси.
(втори вариант)
Е, ще остарееш, ще се разболееш, всичко ще дойде до главата ти.
(втори вариант)
Ти не
си
умрял
да
знаеш какво нещо е смъртта.
(втори вариант)
Раждаш се ти в долината и започваш
да
пъплиш, искаш
да
се изкачиш догоре, до върха.
(втори вариант)
Качваш се, но ти не се спираш там, искаш
да
видиш и от другата страна на планината какво има.
(втори вариант)
Там има точно това, което
си
минал.
(втори вариант)
Виждаш едното и другото място и почваш
да
слизаш, докато пак дойдеш до основата на планината и казваш: Интересно е на върха.
(втори вариант)
Като се качиш на най-високото в живота
си
, там ще се спреш за малко и ще започнеш
да
слизаш.
(втори вариант)
Повече не трябва
да
вземаш, то е вече лакомия.
(втори вариант)
Додето
си
стигнал, то е равновесието, то е Божественото.
(втори вариант)
Понеже има много блага, които съществуват в света, които природата е създала, голямото благо е голям товар, малкото благо - малък товар.
(втори вариант)
Този закон почти за всичко е верен.
(втори вариант)
Сега ви трябва едно правилно разбиране на противоречията, които срещате всеки ден в живота
си
.
(втори вариант)
Малкото дете го е страх майка му
да
не умре, баща му
да
не умре. Хубаво.
(втори вариант)
Младата мома се тревожи.
(втори вариант)
Хубава е, красива е, но и тя чака нещо, и тя е недоволна.
(втори вариант)
Иска на висока служба
да
го турят.
(втори вариант)
Музикантът и той се тревожи, иска
да
свири някому, но няма кому
да
свири.
(втори вариант)
Свири на
себе
си
!
(втори вариант)
Ти
си
станал музикант не за хората, а за
себе
си
.
(втори вариант)
Той станал учен човек, а в ума му седи
да
проповядва на другите хора.
(втори вариант)
Ти на
себе
си
проповядвай, а другото ще дойде после.
(втори вариант)
Ти ако на
себе
си
не можеш
да
проповядваш хубаво, как ще проповядваш на другите хора?
(втори вариант)
Някой път ние искаме
да
уредим живота на другите хора,
да
ги направим щастливи.
(втори вариант)
Но за
да
направиш другите хора щастливи, ти трябва първо
да
си
опитал щастието.
(втори вариант)
Когато
си
опитал, тогава дай това, което
си
опитал.
(втори вариант)
Влезне религиозен човек в едно семейство при един болен, на когото стомахът му не е добре нещо, съжалява го и казва: От глад е това,
да
му се сготви едно хубаво ядене.
(втори вариант)
Той мисли нещо хубаво
да
му направи, затова казва: Пригответе му нещо хубаво, нека
си
хапне!
(втори вариант)
Наяжда се човекът и умира.
(втори вариант)
Ако ти снемеш хубавите
си
празнични дрехи и облечеш онези обикновени дрехи, с които трябва
да
работиш, какво лошо има в това?
(втори вариант)
Питам: като облечеш ти простите дрехи, прост станал ли
си
?
(втори вариант)
Не. И като облечеш хубавите дрехи, ти умен станал ли
си
?
(втори вариант)
Хубавата цигулка в ръцете на онзи, който знае
да
свири, отлична е, но в ръцете на онзи, който не знае
да
свири, нищо не е.
(втори вариант)
При сегашното състояние, в което се намираме, ние сме недоволни от тялото
си
, ние сме недоволни от своя ум, от своето сърце, от своите постъпки - навсякъде има едно недоволство.
(втори вариант)
Туй недоволство произтича от факта, не че онова, което имаме, не е хубаво, но че не знаем как
да
го употребим.
(втори вариант)
Спират се мнозина и казват: Е,
да
сме във времето на Христа!
(втори вариант)
Вие
си
представяте Христос преди две хиляди години.
(втори вариант)
Какво щяхте
да
видите и разберете тогава?
(втори вариант)
Вие
си
представяте Христос такъв, какъвто не е.
(втори вариант)
Христос имаше една дреха, която носи три години и му я взеха.
(втори вариант)
Някои казват: Христос всичко може
да
направи.
(втори вариант)
Богати може
да
ни направи.
(втори вариант)
Е, защо сте сиромаси?
(втори вариант)
Христос не дойде
да
направи хората богати.
(втори вариант)
Христос не дойде
да
направи хората учени, не дойде
да
ги направи светци.
(втори вариант)
Христос дойде на земята
да
направи една връзка,
да
даде едно разбиране как трябва
да
живеем по Бога.
(втори вариант)
Да
ни покаже със своя живот, със своя пример как трябва
да
живеем.
(втори вариант)
Някой казва: Аз не искам
да
бъда богат!
(втори вариант)
Друг казва: Не искам
да
бъда сиромах!
(втори вариант)
Може
да
има едно богатство, което е потребно, но има едно богатство, което е непотребно.
(втори вариант)
Има една сиромашия, която е потребна.
(втори вариант)
Сиромашията е точно противоположна на богатството.
(втори вариант)
Богатият се отличава по това, че стаята му е пълна и той мисли как туй богатство
да
го употреби,
да
го изнесе навън.
(втори вариант)
А на сиромаха стаята му е празна и той мисли как
да
я напълни.
(втори вариант)
Те
си
приличат, само че на единия стаята е пълна, а на другия - празна.
(втори вариант)
Единият мисли как
да
я изпразни, а другият мисли как
да
я напълни.
(втори вариант)
Онзи, който изпразва стаята
си
, става сиромах, а който я пълни, става богат.
(втори вариант)
Или гладен
си
, ти
си
сиромах, търсиш хляб.
(втори вариант)
Наядеш се, ти
си
богат.
(втори вариант)
Щом се наядеш, ти
си
богат.
(втори вариант)
Половин хляб, малко домати, малко ябълки, или половин кокошка, или половин агне, но повече от едно агне ти не можеш
да
изядеш.
(втори вариант)
Сега ще оставим въпроса дали трябва
да
ядем агнета или не.
(втори вариант)
Другият въпрос: Каква храна трябва
да
ядем?
(втори вариант)
Човек трябва
да
яде онази храна, която му е определена от природата.
(втори вариант)
Идете вие при пчелите, те ще ви кажат с каква храна се хранят, идете при пеперудите, и те знаят храната
си
.
(втори вариант)
Ти не можеш
да
накараш пеперудата
да
вземе друга храна.
(втори вариант)
Обаче човекът е объркал начина на храненето
си
.
(втори вариант)
Той не знае с каква храна
да
се храни.
(втори вариант)
Прелетните птици никога не забравят пътя
си
.
(втори вариант)
Отиват и знаят
да
се върнат.
(втори вариант)
Обаче човекът е объркал пътя
си
, човек откъде е слязъл не знае.
(втори вариант)
Като иска
да
си
отиде, той не може
да
се върне, обърква пътя
си
.
(втори вариант)
И коя е причината, че е объркал пътя
си
?
(втори вариант)
Аз
да
ви кажа причината донякъде.
(втори вариант)
Тогава за здравето на този или за здравето на онзи пил, и така се напил, че не може
да
си
намери къщата, откъдето е дошъл.
(втори вариант)
Вземат го и го завеждат в неговия дом.
(втори вариант)
Казвам: Този е един от онези, който е объркал пътя
си
.
(втори вариант)
Тъй е, някой път ти е ясно всичко за Бога, съвсем ясно, тъй като че нещо се разтворило пред тебе, а някой път ти се помрачил умът, казваш: Не зная къде се намирам.
(втори вариант)
Четеш една книга, четеш друга книга и все търсиш смисъла на живота, дано го намериш някой път.
(втори вариант)
Виждаш тук не е, там не е и най-после казваш, че животът няма смисъл.
(втори вариант)
Покаянието не е нищо друго, освен едно пълно изтрезняване от онова неестественото, което
си
пил и не е трябвало
да
пиеш.
(втори вариант)
Сега даже в това състояние, в което се намирате, има една опасност за всинца ви.
(втори вариант)
Има една опасност човек
да
се опие.
(втори вариант)
Мислиш ли, че ако се влюбиш в човешката сила, в човешката слава, че няма
да
се опиеш?
(втори вариант)
Хиляди неща има, от които човек така може
да
се опие, че
да
обърка пътя
си
!
(втори вариант)
Тогава ти ще кажеш тъй: Аз не искам
да
пия!
(втори вариант)
- Не е въпросът
да
не пиеш.
(втори вариант)
Ти
си
направен
да
пиеш, но трябва
да
знаеш какво
да
пиеш.
(втори вариант)
Ти в тази богата къща, където
си
на гости, ще кажеш: Моля, дайте ми вода!
(втори вариант)
Дайте ми от хубавата вода
да
се чукнем!
(втори вариант)
Те с винцето, а ти с водата, те с винцето, а ти с водата и най-после те ще бъдат пияни, а ти - трезв.
(втори вариант)
Нека казват, че ти пиеш вода, която не опива.
(втори вариант)
Чукайте се за здраве, за България, за жена ти, за твоето здраве, за здравето на всички.
(втори вариант)
Сега всеки ще каже: Аз не искам
да
бъда богат.
(втори вариант)
Е, какъв искаш
да
бъдеш?
(втори вариант)
Като станеш сиромах, казваш: Аз сиромах не искам
да
бъда.
(втори вариант)
И сиромах не искаш
да
бъдеш, тогава какво търсиш?
(втори вариант)
И сиромах трябва
да
бъдеш, и богат трябва
да
бъдеш.
(втори вариант)
Под думата сиромах какво трябва
да
се разбира?
(втори вариант)
Като почнеш
да
мислиш,
да
четеш, ти
си
сиромах.
(втори вариант)
А когато
си
свършил работата, ти
си
богат.
(втори вариант)
Като дойдеш до ядене, ти
си
богат човек, а когато мислиш откъде ще дойде яденето, ти
си
сиромах.
(втори вариант)
Ако сиромахът в тебе не беше мислил, богатият никога няма
да
има трапеза.
(втори вариант)
И трапезата на богатия се дължи на сиромаха.
(втори вариант)
Сиромахът приготвя трапезата, а богатият яде.
(втори вариант)
Някой път нашият богат мяза на онзи български котленски богаташ, който след като се върнал от Добруджа, казал на жена
си
: Дай онова шише с дървеното масло!
(втори вариант)
Турил в паницата
си
и топил чорбаджията, и ял.
(втори вариант)
Сиромахът, слугата му, взел хляб и топил около запушалката на шишето, и ял.
(втори вариант)
Бог съизволява в онова, което ни е дал,
да
го възприемем и
да
благодарим -
да
вършим волята Му.
(втори вариант)
Яж хубаво, не преяждай и благодари.
(втори вариант)
И като
си
почиваш, пак благодари на Господа.
(втори вариант)
Та, когато ядеш и когато почиваш, благодари в
себе
си
.
(втори вариант)
Умният човек трябва
да
бъде доволен.
(втори вариант)
Най-хубавото нещо в света е човек
да
намери Истината.
(втори вариант)
И
да
тури причината за всичките
си
противоречия не отвън, а вътре в
себе
си
.
(втори вариант)
Или най-голямата придобивка, която човек може
да
има, това е
да
познае Истината.
(втори вариант)
Така ние ще бъдем в сила
да
разрешим всичките противоречия, които днес съществуват.
(втори вариант)
Ако
си
много умен, в един ден можеш
да
ги разрешиш.
(втори вариант)
Не се изисква дълго време
да
ги решиш.
(втори вариант)
Свободен от всичко.
(втори вариант)
Едно състояние, което човек трябва
да
опита,
да
знае, това е свободата.
(втори вариант)
И когато сега се говори за свобода, то е частично.
(втори вариант)
Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година
да
се смени със скръб.
(втори вариант)
Когато човек добие Истината, на тези състояния гледа вече другояче.
(втори вариант)
Вярвам, че всички хора се стремят към Истината.
(втори вариант)
Понеже то трябва
да
се опита.
(втори вариант)
То не може
да
се опише.
(втори вариант)
Можеш
да
кажеш, че ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат - всичко може
да
имаш, но това още не е Истината.
(втори вариант)
Само в Истината може
да
се прояви и осмисли животът.
(втори вариант)
Запример у всинца ви има желание
да
намерите Бога.
(втори вариант)
Някои искат
да
вярват в Бога и всеки
си
има по едно понятие за Бога.
(втори вариант)
Ние считаме, че Господ е вън от нас и трябва
да
Го намерим.
(втори вариант)
Или имаме едно понятие такова, каквото има едно дете, което търси баща
си
.
(втори вариант)
Искаме Господа
да
оприличим на нашия баща.
(втори вариант)
Ти
си
се облякъл с дрехите
си
, но то не е обличане.
(втори вариант)
Ако ние ще уподобим Бога на нашия баща, тогава ние ще му придадем качествата на баща
си
.
(втори вариант)
Най-първо ти носиш само една реклама на гърба
си
.
(втори вариант)
Тези дрехи са реклама на всички изброени.
(втори вариант)
3.
Вечният порядък. Най-силното у човека
,
ООК
, София, 27.9.1933г.,
Както виждате всички не могат
да
се съберат.
Но ако аз река
да
живея само аз добре и ако аз река
да
ги оправя хората, то е един механически начин, а всички други не са дошли до това разрешение.
Някой път, когато се съберат, трябва
да
се подведат под еднакъв знаменател.
Но има една сила в света, която обезсърдчава хората.
Вие казвате: „Хората трябва
да
се съберат.“ Но ако не могат
да
се съберат?
Представете
си
, че аз имам това изкуство.
Та казвам, тази, великата държава на нашия ум, тази велика държава на нашето сърдце и великата държава на нашата воля, в нея трябва ние
да
внесем известен ред и порядък.
Както виждате, всички не сте събрани.
Вие носите всичките ваши оръжия, а аз
си
вдигна пръста
си
и всички те се стопят и вие оставате без никакво оръжие, ножове, пушки, ноктите ви, всичко туй и няма с какво
да
воювате.
И този порядък, който ние внесем в
себе
си
, той е един и същи за всички хора.
Разправят ми един случай, доколко е верно, една жена била мъжа
си
, здрава била тя и била мъжа
си
.
Когато аз внеса един порядък вътре в
себе
си
, този порядък е и за другите хора.
Вие сега сте научени
да
живеете както живеят рентиерите.
Всички сте до един рентиери хора.
Като се оженил той за друга жена, втората, един ясновидец вижда онази умрялата пак влиза в къщи и носи една тояга, пак
да
го бие, че се е оженил за другата.
И когато аз внеса този порядък единствен в
себе
си
, аз съм вече оправен.
Тази философия на рентиерство всички сте я разбрали.
Тогава той е търпял жена му
да
го налага, а сега нещо го сърбяло.
И тя се чудела от де може той тъй
да
издържа.
И когато аз дойда до този порядък, аз чувствувам своята сила, своята мощ и всички противоречия изчезват.
Вие само очаквате
да
ви донесат парите.
И сега искам
да
кажа: Вие трябва
да
дойдете до този порядък.
Но представете
си
, че се измени положението.
Сега
да
поставим нещата в живота.
Него трябва
да
намерите.
Туй търсим ние.
Сега, при първото положение ще кажете: „Тъй е наредил Господ.“ Наредил на рентиерите
да
ви плащат.
В живота нещата не могат
да
се променят.
Един ден обаче, тия хора напущат къщата ви с всичкото уважение, по някакви причини, вие не знаете, но факт е и вие оставате без наематели.
И този, Вечният порядък няма
да
бъде в противоречие с това, което сега имате.
Та казвам сега, на всинца ви трябва едно вътрешно, не еднократно разрешение на въпроса, но един непреривен процес на онова правилно разбиране.
Този, Вечният порядък, като влезне във вас, всичките сегашни противоречия, той ще им намери местото.
А в туй правото разбиране седи силата на човека.
Всичко, което сега имате, то е ценно, но разбъркани са нещата.
Щом ти го разбираш, ти
си
във връзка с всички ония същества по земята, които са съвършени.
Не са на местото всичките неща, които сега имате около вас.
Ако съвременните народи разбираха този закон, веднага на земята, между хората, може
да
настане братство.
Този, Вечният порядък, като дойде, той ще постави всички неща, които сега имате, на место.
Ако всичките хора се решат
да
мислят правилно,
да
влизат всеки един в положението на другиго вътрешно, ако само така вътрешно се разбираха, то веднага щеше
да
се оправи света.
И като намаже, всичко ще тръгне тъй правилно, като по машина.
Вие не разрешавате въпроса защо Господ казал на наемателите
да
си
излезат?
Защото иде при тебе един човек, ти
си
готов
да
му направиш една услуга.
Иде друг, ти не
си
готов.
При това
да
бъдете точни.
Нямате нито пет пари в джоба
си
, пък хлебарят без пари хляб не дава.
Искаш
да
направиш едно добро, направи го точно на времето.
Единият седна там (в салона), другият отиде на север и почнаха
да
разправят за своите нещастия.
Но, като ви напуснаха наемателите, той веднага изгубва доверието във вас и пет пари не дава.
Че последната година били в академията, че им трябвали пари и носят
си
картините.
Доброто, което може
да
направиш, направи го точно на времето, не го отлагай.
Вие ще кажете: „Ще вземем на заем.“ Но от никъде не може
да
вземете нито пет пари.
Сега
да
поставя този въпрос в друга една форма.
Казват: „Трябва
да
си
купите тук.“ При мен идат, аз
да
купя картините.
Представете
си
, че някъде горе, в планината има един хубав извор, най-хубавия извор, но вие никога не сте ходили на този извор.
Представиха ми един български гайдарджия, с гайдата свири, няколко жени отподире, все млади.
Вие сте така навикнали, че хората постоянно ви носят вода, вие им плащате.
А другите въпроси, какво ще ми разправят някои: аз искам
да
помагам на хората.
Но един ден всички тия хора престанат и нито един не отива
да
ви носи вода?
Най-първо аз трябва
да
оздравея.
Представете
си
, че вие не сте ходили на извора и не знаете и пътя за там.
Аз съм едно малко дете, искам
да
помагам, как ще помагам, как ще пипна?
Трябва
да
израсна,
да
зная как
да
пипам.
Сега всички имате доброто желание, отлично желание, хубаво е то, но не може
да
го приложите. Защо?
Туй место е каменисто, а вие обуща нямате, вашите обуща са тънки, като една пеперуда, като отидете на сто крачки, обущата ви ще се охлузят и вие ще останете боси.
Че гайдарджия така рисува ли се?
Трябва
да
бъдете силни във вашите разбирания и по ум и по сърдце.
Най-първо картината на този гайдарджия, вие сте последния курс, нали, казвам, тази картина не е верна.
И след като бъдете силни, тогава може
да
помогнете,
да
бъдете добри работници в света или в човечеството, което има нужда от вас, или Бог, Който има нужда.
Всички вие искате
да
служите на Бога.
Гайдарджия така рисува ли се?
Всички трябва
да
израснете.
Но тази идея е една механическа,
да
служиш.
Да
служиш на Бога, трябва
да
знаеш и то не само както са живели вашите бащи и майки, но всеки един момент ти трябва
да
учиш начините на служенето на Бога.
И не трябва
да
отлага.
Тук няма никакъв гайдарджия.
Ще кажете: „Ама всички еднакви правила не държат, тъй както ти разбираш.“ Защото туй, което е добро за тебе, в този, Вечния порядък, то е добро за всички.
Например във вашето съзнание трябва
да
има един нов метод на служенето.
После защо
си
турил такива признаци, че пукната е главата на гайдарджията?
Тъй както
си
служил вчера, днес не можеш
да
служиш.
Нещата трябва
да
бъдат верни.
За
да
направя тази идея малко по-ясна, представете
си
, че имате едно дете, малко дете, родено.
Единственото нещо, което аз може
да
харесам е морето донякъде.
Най-първо, то, като заплаче, вие ще го турите на буската
си
.
Ей, картината е там, може
да
я видите.
(Учителят показва в салона на долапа.) Вашите професори трябва
да
ви разправят как
да
рисувате.
Когато хората така се свържат в едно цяло, то, когато един страда, всички страдат, когато един се радва, всички се радват, когато един успява, всички успяват.
Но това дете расте и един ден вие казвате: „От там няма вече
да
вземаш!
Те трябва
да
ви покажат.
И когато един не успява и всички не успяват.
После, образа на гайдарджията, тъй
да
го нарисувате, че който го види мед
да
му падне на сърдцето.
Какво трябва
да
прави детето?
Че той носи една хубава черта.
Трябва ли постоянно
да
яде от там?
Не, то трябва вече
да
яде по друг начин.
Жените имат вече тази опитност, но съвременните мъже са изгубили тази опитност, не знаят туй изкуство,
да
отглеждат деца.
Но жените знаят
да
ги отглеждат.
Но жените не знаят, като отбият децата
си
, от там насетне не знаят как
да
ги гледат, а мъжът знае.
Стари идеи, умрели идеи, навици, привички, всичко туй ще му теглим една кибритена клечка, че
да
не остане ни помен от тях.
След като майката го е отбила, той знае, как
да
го отглежда.
Човек има много стари неща, които трябва
да
изгори, че
да
не остане ни помен от тях.
Майката много добре знае
да
гледа детето, докато не е отбито.
Сега аз ще преведа, сега вие всички сте художници.
Ако бащата отглежда децата, докато майката ги кърми, а майката ги отглеждаше, като ги отбие, в това и двамата са невежи.
Ама аз сега виждам, че не се говори тъй както аз им казах.
Ако тази майка внесе каквато и
да
е лоша мисъл, когато тя кърми децата
си
, или каквото и
да
е лошо чувство, това вече се отразява върху храната, която ще даде на своето дете.
Той, като седи, казва, че животът е лош, че трябва
да
се борят.
Сега вие може
да
пренесете този закон върху
себе
си
.
Представете
си
, че вие искате
да
служите на Бога, но трябва
да
отхраните една идея, като едно ваше момиченце или ваше момченце,
да
ви стане идеята ясна.
Хиляди хора има недоволни и аз виждам причините.
Този човек как може
да
стане доволен?
Човек никога не може
да
бъде добър.
Тъй, както ние сега мислим, не можеш
да
бъдеш добър.
Една сестра тук каза, че всички картини имат един подпис, а са двама художници.
Не можеш
да
бъдеш по следующите причини.
“ И тя го забеляза, каза: „Защо всичките картини имат един подпис, а те казват: картините са на двама?
След като стане на една година, тази храна, която
си
дала на един месец, вече не стига, то ще иска повече храна от тебе.
“ След като
си
излязаха, един брат казва на сестрата: „Защо така говориш на тях?
И то ще бъде недоволно, ако толкова му дадеш, колкото, като е било на един месец.
Ние искаме
да
знаем двама художника ли са или един.
Значи, на това дете, ще му дадеш толкова храна, колкото годината изисква.
Не трябва
да
се лъжем, нищо повече.“ Аз, ако бях на тяхното место, другояче щях
да
постъпя.
Като стане на две години, ще му дадеш толкова храна, колкото за две години.
Щях
да
нося само една картина.
Вие, някой път, за
себе
си
не знаете, че растете.
Те ми донесоха 20–30 картини, а това всяко едно дете може
да
нарисува – нацапани, нацапани картини и казват: „Туй е старомодна къща, идея.“ Но в тази картина няма никаква идея.
И следователно, защо сте недоволни всички?
Идеята в тях, аз както виждам, е
да
си
изкарат прехраната.
Човек не трябва
да
рисува,
да
си
изкара своята прехрана.
Той е осигурен.
Всички сте недоволни, но не знаете защо сте недоволни.
И всички ние сме осигурени.
На човек светлината му е дадена, въздухът му е даден, водата му е дадена, хлябът му е даден.
Недоволни сте по единствената причина, че не ви дават това, което ви се пада.
Остава едно нещо, което вие игнорирате, и никога не
си
свършваме работата както трябва.
Не че този човек, който ви го дава, не мисли за вас.
Майката не дава хляб на детето. Защо?
Майката казва: „Признай погрешката, ще ти дам хляб.“ Детето – не.
– „Няма
да
ти дам хляб!
“ Защо не му дава хляб?
Защото не признава, че бѝло малкото
си
братче.
Всичките хора са като деца.
Всяко дете
си
иска правото.
Само една дума
да
каже то: „Мамо, бих братчето
си
, прости ми.
Правото е
да
ти дадат туй, което ти искаш.
Дай ми хляб!
“ И майката ще му даде хляб.
Добре е, но предположете, че и майката и тя има право, и тя трябва
да
вземе от някъде.
Представете
си
, че и нейната майка и тя се намери в същото затруднение и тя не може
да
даде на своята дъщеря толкова, колкото тя иска.
На всички тази сутрин ви липсува едно.
Пък представете
си
още, че и майката на тази майка и тя не може
да
даде толкова.
Всички вие не сте точни.
Питам, как трябва
да
се реши въпроса?
Казвате сега: „Въпросът е
да
бъдем добри!
“ Туй ни най-малко не разрешава въпроса,
да
бъдем добри.
Щом мислим еднакво, щом имаме една Божествена идея, която ни въодушевява, можем
да
се съберем.
Защото добрината е едно статическо положение, ти
си
богат човек.
Щом нямаме Божествена идея, как може
да
се съберем?
Имаш, даваш.
Ако моите интереси и вашите се различават?
Ти
си
сиромах, не можеш
да
дадеш никому.
Богатият и сиромахът може ли
да
се съберат?
Но това са относителни неща.
Но богат и сиромах, това не е различие, учен и прост – това не е различие, грешник и светия – това не е различие.
Не само живота на един човек, но право в света е само това, което поддържа живота на всички същества от най-малките до най-големите.Та всяко същество не изгубва живота
си
.
Ученият може
да
стане невежа, богатият може
да
стане сиромах и сиромахът може
да
стане богат.
Щом едно същество изгуби живота
си
, това не е право.
Слабият може
да
стане силен и силният може
да
стане слаб.
Светият може
да
стане грешник и грешникът може
да
стане светия.
Щом имаме живота, тогава другите неща постепенно идат и първото нещо в света за нас необходимо е животът!
Но този живот имате
да
разберете.
Ще ви дам едно определение: В истинския живот няма никакъв примес.
Защо обичате вие онова дете или онази, младата мома, онази, свежата с хубавите очи?
А всеки живот, който има какъвто и
да
е малък примес, този живот носи вече страдание.
Всички идат при нея.
Ние страдаме – има нещо чуждо, но не знаем от къде е дошло.
Тя дава нещо от
себе
си
.
Но един ден, този живот, като се опетни в нея, като престане
да
дава, погледнеш и лицето ѝ се опетни.
Почне
да
губи красотата
си
.
Аз го оставям въпроса, тъй както
си
е, не разрешавам.
И тя казва: „Едно време какво мислех за живота, а той не бил такъв, живота.“ Ако днешният ден може
да
измени нашите идеи, нашите постъпки, нашето сърдце, ние сме на кривата посока.
Аз никога не поддържам, че животът може
да
се окаля от вътре.
Човек, всъщност, е по-силен от всяко в света.
Никоя сила в света, колкото и
да
е голяма, не е в състояние
да
измени човека.
Аз не поддържам, че някой може
да
ви вземе живота.
Та казвам, единственото нещо, в което трябва
да
вярвате, е, че вие сте по-силни от всичко.
Никой не може
да
ви го вземе!
Не в смисъл: силни
да
управлявате света, то е насилие.
Вашия живот
си
остава винаги за вас.
И не
да
вярвате, че сте най-слабите хора.
Но във вашия живот може
да
се примеси нещо чуждо, което
да
ви причини едно страдание.
То няма
да
причини страдание на живота.
Но
да
знаете, че онова, което човек има в
себе
си
, никой не може
да
му го вземе.
Животът не може
да
страда.
Никой не може
да
го измени.
Туй, което страда, то не е живота, то сме ние.
Или другояче казано: Бог, Който живее вътре в мене или Бог, Който живее вътре във вас, няма никоя друга сила, която може
да
го изпъди из вас навън.
Животът е отделно от страданието, животът не страда, страдаме ние.
Но туй, което вие търсите всъщност, туй хубавото, великото, свободата – това е Бог, вътре във вас.
Това във вас, което може
да
се измени, на него не разчитайте.
Както детето страда, че няма достатъчно храна вече и то е недоволно, дойде му достатъчно храна и то е доволно.
Туй, което не може
да
се победи при всичките условия на живота, то остава едно и също във вас и което ви извежда като победители, то е Бог във вас.
Туй, което при всички условия на живота може
да
ви изкара като победители, което не може
да
претърпи нито едно крушение, то е Божественото.
Туй, което всякога остава едно и също във вас, на него трябва
да
разчитате.
Някой път човек иска само една дума
да
му кажеш на него и той е доволен.
И следователно, ако ние търсим нашето щастие вънка от
себе
си
, ние сме на кривия път.
Аз съм срещал хора, някой човек се отчаял, казва: „Искам
да
се самоубия“, това няма, онова няма.
Сега може
да
опитате туй положение, постоянно
да
го създавате в
себе
си
.
Нищо не дадох на този човек, пари не му дадох.
Материалните блага, знанието, здравието, всички тия работи са един резултат, но те не са, които подхранват щастието на човека.
Аз може
да
нямам нищо, никакво богатство, ни ниви, ни къща, но имам една силна душа, обичам другите хора и всички ме обичат.
“ – „Имам хляб и пари имам, но с жената не можем работи и тя яде.“ Тя, за
да
те яде, значи е гладна.
Щом иска
да
го яде, гладна е тя.
Ако всички ме обичат, къде ще бъда лишен?
И тогава ми иде на ум онзи пример, за онези английски моряци – 10, 12 души, които са останали в една лодка, след като се разтрошил корабът и единият англичанин описва, след като седели десетина дни, изяли всички продукти и всичките гладни и казва: „Събуди се в нас онзи животински инстинкт и почнахме
да
се гледаме един друг особено някакси и най-после съсредоточихме погледа
си
върху едного и ние го отделихме в съзнанието
си
и решихме
да
го изядем.
Без
да
искам хората ме викат: „Елате на обед у нас.“ Имам работа, но спра се.
Казва: „Искам
да
се срещна с вас.“ Може ли тогава
да
гладувате, тогава?
След една седмица пак почнахме
да
се гледаме.“ Пак търсят някого.
А вчерашните художници, след като дойдоха, аз седя и гледам, те мислят, колко ли ще им дам на тия картини.
Той сега разправя, няма
да
ви разправям историята, но казвам, защо тези хора не решават всички
да
умрат, а искат само един
да
умре, за
да
могат другите
да
живеят?
И казвам, при тези изключителни условия, какво трябва
да
прави човек?
Колко ще им дадете?
Но после те казаха тъй: „Е, колкото обичате.“ А, колкото обичам аз, пак виждам в техния ум: „Ти
си
един благороден човек, срамота е за тебе
да
дадеш 30 лева.
По някой път ние сме в една такава лодка, в какво е виноват този човек
да
умре?
Минаваш за Учител, учиш хората щедри
да
бъдат.“ Прави са.
Но аз
си
казвам на
себе
си
: Но аз, като нямам нито пет пари в джоба
си
!
Той не иска на сила.
Мисля, хубаво би било
да
хвърлят жребие,
да
се питат: „Ти искаш ли
да
станеш жертва?
Щедър съм, не че съм беден, но касата ми е някъде много далече и докато ида и се върна, ще мине цяла година.
“ А то, насилие, без
да
го питат, отделят едного и го изядат.
Казвам, не съм беден, но касата ми е много далеч, а той човекът сега му трябват не зная колко му трябват.
Но казвам: във вас имате вие едно красиво състояние и веднага се изменя състоянието ви.
Една мисъл казва:
Да
насърдчавам ли,
да
не насърдчавам ли?
Може
да
се измени състоянието ви само от една дума.
Разбирайте правилно и казва Христос на едно место, че не само с хляб може
да
бъде жив човек, но с всяко Слово, което излиза из устата на Бога.
Тогава, ако една дума може тебе
да
ти донесе живота, а друга
да
те зароби, значи в една дума може хлябът
да
дойде.
Казал
си
една добра дума – този е добрият хляб.
Ние, като се намерим в трудно положение, искаме
да
разрешим трудностите по един съвсем механически начин.
А казал
си
една лоша дума, този е лошият хляб.
Да
се обичаме, не значи
да
мислим всички еднакво.
Тогава, ако аз обичам хората, каквато и мисъл
да
ми кажат, мен ми се харесва.
Сега разберете, всички трябва
да
бъдете добри хлебари.
Та единият ми дава проект, пита ме
да
свърши ли по богословие като доктор по богословие?
Аз
си
представих за картината, казвам на
себе
си
: ако тази картина беше нарисувана от една красива мома, толкова красива, че всички лудуват за нея, веднага щях
да
го считам за голяма привилегия,
да
я взема картината и щях
да
кажа: „Много ми е приятно!
Аз, като го гледах, гледах, казах: „Богословието, според мене, не е наука, защо ще идеш
да
си
губиш времето?
“ А пък като го гледам този човек, бъзергенин, показва ми един тевтер, показва ми де е работил, де се е мъчил.
Казвам, много
си
се мъчил, но не
си
като красивата мома.
Богословието ще се измени и след време твоето докторство по богословие нищо няма
да
струва.
Ако беше красива мома, щях
да
дам не 200 лева, а хиляда лева щях
да
ти дам.
Никога твоята клиентела няма
да
се свърши.
Всички хора имат нужда от хляб.
Тогава третото положение, казвам на
себе
си
: Ако аз съм на негово место, с неговите разбирания, как щях
да
постъпя?
На този човек нищо не му дадох, казах му: „Елате утре.
Тъй като правиш най-хубавия хляб, ще се чувствуваш като доктор.“ Или, другояче казано, ако ние бихме се научили
да
мислим правилно и
да
говорим правилно:
да
говоря така, че от всяка дума
да
съм доволен!
Картината ти вземам,“ оставих за утре
да
дам парите.
Аз считам като кажа една дума,
да
съм доволен.
Колко
да
му дадем?
И казвам, сега трябва
да
се свърши докторството по хлебарство.
Понеже, аз
да
реша въпроса го считам престъпление.
Да
знаеш
да
кажеш една дума на време.
Та сега вие колко ще решите
да
му платим?
Не
да
идеш, че на всекиго
да
разправяш.
Колкото кажете, толкова ще му дадем.
Но една дума, която може
да
въздействува благородно на един човек, не може
да
въздействува на другиго еднакво.
Ние казваме тъй, че трябва
да
обичаме всички.
Даже думата „любов“, ако кажете: „Аз обичам някого“, знаете ли какъв скандал може
да
произведе тази дума?
Този въпрос
си
остава неразрешен всякога.
Казват: „Ти трябва
да
обичаш всички, ближните
си
.“ Но, ако дойде някой и каже тъй: „Аз много обичам жена ти.
И у нас след хиляди години няма
да
се разреши той.
Той е един въпрос,
да
знаем в даден случай как
да
постъпим в света.
“ Турчин ако е, какво ще каже, аз няма
да
употребя думата, той ще свие веждите
си
и вие веднага ще излезете из къщата навън, защото той другояче разбира любовта.
И, според мене,
да
му дам една картина, аз ще му кажа тъй: „Остави ми картината
си
.“ Аз ако бях на неговото место, щях
да
оставя картината
си
даром.
Та казвам, тогава тази дума не [е] на местото
си
.
И ще оставя на онзи, ако той е човек,
да
ми услужи.
Да
разтриваш един болен крак и
да
го лекуваш, това го разбирам, но
да
разтриваш един здрав крак, това не го разбирам.
А ще ми даде 30 лева или 200, то е подкуп.
Да
храниш гладния човек, разбирам, но
да
храниш сития, който е преситен
да
храниш, това не разбирам.
Чудно е,
да
родя едно дете и
да
ида
да
го продам!
Няма
си
местото.
Той
си
продава децата.
Та казвам, работа се изисква следователно, за
да
разрешим ние другите въпроси.
Според мене, от морално гледище, казвам: „Ти остави картината
си
при мене, аз ще го отхраня това дете и един ден ще го повърна в твоя дом,
да
ти бъде радост и веселие.“ Като дойде едно чуждо дете при тебе, вземете го!
Посторонните, социалните въпроси, общочовешките, те са големите проблеми в света, които не зависят само от нашето решение.
После кажете: „Ще се върнеш при майка
си
, при баща
си
, които ще ги обичаш.“ Това е разрешението.
Всички трябва
да
се върнете.
Някой път не зависи аз какво мисля.
Всички рисувате стари работи.
Каквото аз мисля ни най-малко няма
да
повлияе на слънцето.
Имате старомодни здания, имате джамии, имате нарисувани хора с лули на картина.
Аз може
да
помисля, че слънцето няма
да
изгрее, а то пак изгрява, или може
да
помисля, че слънцето ще изгрее, но слънцето ще изгрява не защото аз мисля това.
Всичките ви картини ще ги върнат назад.
За пример, нас ни се вижда, че слънцето отива към юг, а после към север.
То ще остане, а другото, каквото и
да
е, ще го върнат назад.
В действителност слънцето никога не ходи на север или на юг, а нам ни се струва, вижда, че то ходи на север или на юг.
Или другояче
да
ви представя: Представете
си
, че вие се нуждаете от един много хубав плат за дреха, но телото ви е деликатно, платът трябва
да
е от много мека вълна, ако някой ви представи плат от груба козина.
А учените хора казват, че не отива слънцето, но то зависи от земята.
Земята се поставя в разни положения, затова нас ни се вижда слънцето така.
И
да
не охлузва телото.
Казвате, че светиите носили такива козяци.
Ако онзи кон, когото възсядат каже: „Дотегна ми
да
бъда в туй положение.“ Не иска това положение.
Аз
да
съм един светия не бих носил козяк.
– „Тогава, казвам му, престани
да
бъдеш кон, нищо повече.“ – „Че как?
“ Казвам, има един начин за освобождение на коня,
да
го не възсядат:
Да
стане една малка буболечка.
Това подразбира един човек светия, не
да
иска удобство в живота.
Кой ще го възсяда тогава?
Но тъй, както е поставен един светия, той трябва
да
живее, както всички други хора живеят или другите хора
да
имат такива удобства, каквито той има.
Всеки ще го пусне
да
си
върви.
Та сега, в живота ви трябва
да
има една точност на вашите идеи.
И тя ще
си
върви свободно.
То е един начин за освобождаване.
За пример вие мислите сега, като остареете
да
служите на Бога.
Няма
да
те възсядат, но ще станеш бубулечица. Добре.
Човек има един Господ в
себе
си
, на Когото трябва
да
служи.
Хвърли твоите петала, хвърли
си
козината, освободи се от опашката, от всичко конско,
да
не остане нищо и
да
не те познават, че ти
си
бил някога кон.
И всякога
да
чувствуваш, че твоят Бог вътре е доволен от тебе.
И
да
търсят този кон,
да
не може
да
го намерят никъде.“
Той няма
да
ти каже това, но Той само ще те погледне и ще каже: „Този син не е такъв, какъвто Аз го искам.“ И пак ще замълчи.
Сега аз не искам
да
остане в ума ви онази идея, статическа идея.
И после, Той ще ти каже: „Направи това.“ Погледнеш, ти пак отлагаш
да
го направиш.
Някой казва: „
Да
имаш една установена идея.“ Не.
Идеите не могат
да
бъдат установени.
И вследствие на това имаме вече всичките признаци на отлагане.
Всички отлагаме.
Така както хората разбират, те казват: „Трябва
да
имаш нещо установено, една идея трябва
да
имаш, характер.
Едно време, когато додат условията, то е хубаво, все в света ще има един прогрес.
Не в раздаването на вашето богатство.
Казват: „И роби
да
станем.“ Не, не е в робството.
Казват: „Характерен човек.“ Научил се той много
да
говори.
Според мене, отиваш добро
да
направиш.
Е, научил се малко
да
говори.
Имате един болен човек, услугата, която може
да
му направиш, направи я.
Научил се никак
да
не говори.
Той няма сила
да
драсне една клечка кибрит, ти драсни клечката, запали му огъня.
В дадения случай, туй е доброто, което можеш
да
направиш.
Казвате: „Силният човек!
Той се нуждае от една малка топлинка, този човек.
“ И силата още нищо не значи.
Та казвам, най-малкото добро, то е тази кибритената клечка, с която може
да
се внесе нещо, в която и
да
е душа.
Казвате: „
Да
бъдеш силен!
“ В какво седи силата на човек?
Той казва: „Дотегна ми живота.“ Кажи му: „Ще се оправят твоите работи.“ Той казва: „Училище не съм свършил.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ – „Деца имам.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ – „Не мога
да
живея с мъжа
си
, с жена
си
.“ – „Ще се оправят твоите работи.“ Но въпросът остава сега: кога?
Ти можеш
да
бъдеш силен със своите мускули.
Така
да
хванеш един човек и
да
му строшиш ръката.
Този въпрос сега само Един може
да
Го разреши.
А друг със своя ум е толкова силен, че той може на 4 километра
да
те хване и
да
те спре.
Или другояче казано: всички могат
да
го разрешат.
Искате
да
имате събрание.
И силите са различни.
Хората трябва
да
се съберат, но ако не могат
да
се съберат?
Ти
си
силен, можеш
да
извадиш ножа
си
и
да
направиш някого на парчета, а пък онзи човек, със своята картечница е по-силен, не ти дава време
да
си
извадиш ножа, а помита всичко.
Кога всички хора решат
да
живеят добре, оправянето ще дойде.
4.
Двата процеса в живота. Двата гласа
,
УС
, София, 1.10.1933г.,
Минавам покрай него, питам го за мястото, разправя ми, аз го слушам, но този овчар няма хляб в торбата
си
.
Нося хляб и му давам.
Той ще ми покаже пътя, а аз ще извадя от торбата хляб и ще му дам.
Разменяме моето знание за неговото знание.
Да
.
Знание със знание може
да
се разменя.
Един от руските императори задал на свой придворен три въпроса, на които трябвало
да
отговори.
Но на тези въпроси той не знаел
да
отговори, та вместо него един негов приятел отишъл
да
отговори и
да
го извади от това трудно положение.
Та, и вие, след като отговорите на зададените въпроси, ще дойде и последният въпрос в живота ви, той ще бъде отрицателен.
Тогава питам: Какво е разрешил този придворен, щом друг разрешава неговите въпроси?
Та, ако вие оставяте вашата работа
да
я вършат или вашите деца, или вашият слуга, от умните хора ли сте тогава?
Синовете и дъщерите, като дойдат, ще разрешат по своему въпросите.
Сега, в живота
си
ние трябва
да
разрешим въпроса.
Ние казваме: „Когато дойде Христос, ще разреши всичките въпроси.“ Христос ги е разрешил, но въпросът за възкресението е въпрос наш.
Но ние трябва
да
Го слушаме!
Ти искаш
да
станеш учен в света, за
да
изпълниш Волята Божия, нали?
И мислиш ли, че учението в този свят ще ти помогне
да
изпълниш Волята Божия?
Сега могат
да
се извадят две заключения.
Малка ли
да
бъде вадичката или големичка
да
бъде вадата, която тече?
Много ли
да
знае човек или малко
да
знае?
Да
знае толкова, колкото
да
напои градината.
Ако пък знае много, че отдето мине, прелива и може
да
задигне всичко, и реката може
да
бъде толкова голяма, че всичко може
да
изкорени.
Знанията ти трябва
да
бъдат толкова, че
да
напои цялата ти градина.
То е истинско знание, а не
да
не достигне, като е малко.
И не
да
бъде толкова изобилно, че всичко
да
завлече и
да
задигне.
Туй трябва
да
бъде мярка.
Знание, което всякога
да
служи като един вечен импулс за твоето растене.
Всеки човек може
да
е учен.
Да
не казва човек: „Аз няма
да
уча.“ Всякога
да
искате
да
учите!
Да
не казвате, че е побеляла главата ви от учение, от четене.
И тогава всички онези от вас, които имат черни коси, ви разбират, но във вашето разбиране се крие неразбирането.
Онези, които имат бели косми, имат възможност
да
ги почернят.
Единият процес е, когато всички неща се реализират, а другият процес е, когато нищо не се реализира.
А в черните коси се крие възможността
да
побелеят.
Казвам: Тази коса трябва
да
я почерниш!
Да
знаеш.“ Дойде изкусителят и каза: „В който ден ядеш, няма
да
умреш и ще станеш като Бога.“ Кое стана?
А не онова, което изкусителят каза.
Сега вие, които имате черни коси, ще кажете: „Ние разбираме, а косата побелява, защото не разбираме.“ Много добре.
Сега всеки един от вас, всеки ден има
да
се справя с тия два процеса: две нашепвания има.
Вие трябва
да
знаете, че в тази, черната коса, се крие неразбирането вътре.
И онези, които имат бели коси,
да
знаят възможността как
да
ги почернят, и онези, които имат черни коси,
да
знаят начина, по който
да
не побеляват косите им.
И знанието, и незнанието
да
ви служат като един подтик.
Ще се научите
да
различавате тия два гласа!
Като знаеш,
да
се радваш и като не знаеш, пак
да
се радваш.
Пак
да
ти бъде като един подтик.
И в двата момента трябва
да
схванеш Божественото.
И в който ден ти не ядеш, няма
да
умреш.“ Сега имате две заповеди еднакви.
И [в] туй, което знаеш, там е Божественото, и в това, което не знаеш и не разбираш, и в него се крие една възможност
да
разбереш Божественото.
Единият казва: „В който ден ядеш.“ Изкусителят не казва „няма
да
ядеш“, а казва „в който ден ядеш“.
И когато не знаеш, и в туй незнание трябва
да
знаеш, че пак се крие Божественото.
Добри са те, могат
да
ви обновят.
Не може дете
да
се роди по плът, което
да
не умре!
Той. Всяко дете, което се ражда по плът, ще умре.
Вие искате детето, което
си
родил по плът,
да
не умре. Не.
Желанието
да
не умре, то не е по Бога.
Може
да
не умре детето, но по плът
да
се не ражда.
Сега
да
преведем думите „по плът“.
Всеки ден човек се ражда или по дух, или по плът.
А непрестанното раждане има и друг смисъл.
Ако сутринта се родиш по дух, няма
да
умреш.
Сега, когато Бог казва на Адама: „Няма
да
ядеш!
“, Адам знаеше какво значи неяденето.
И казва се, че му е казано: „Ще
си
почиваш, като дойдеш при това дърво, ще почиваш от яденето, няма
да
ядеш!
Изкусителят казва, че като дойдеш при дървото, ти ще ядеш и тогава ще придобиеш най-голямото благо, което някога може
да
добиеш в света.
Искате
да
направите едно добро.
Но мислите, с туй добро сега ще можете ли
да
влезете в Царството Божие.
Значи ти трябва
да
направиш едно добро, за
да
те пуснат.
Да
подкупиш и
да
влезеш в Царството Божие.
Доброто означава, че Бог работи в нас, значи слушаме ние, показваме в дадения случай, че животът ни е Божествен!
Казвате: „Господи, изпрати ни Духа
Си
!
“ Значи, вие заповядвате на Бога: „Изпрати ни Духа
Си
!
“ Е, хубаво, казваш: „Изпрати Духа
Си
“, но Господ не Го изпраща.
Духът не е нещо, което Бог може
да
изпрати.
Ще изпрати Духа
Си
, но кога?
Само ако Божествената Любов е в нас вътре, тогава ще изпрати Духа
Си
.
Всякога във вас мисълта трябва
да
бъде положителна.
Болен
си
.
Кажеш в
себе
си
, че оздравяваш.
Още на другия ден
си
здрав.
Дойде другата мисъл, кажеш: „Няма
да
оздравея.“ И на следващия ден наистина не оздравяваш.
Питам сега: Ако ти не беше казал „ще оздравея“, щеше ли
да
оздравееш?
Понеже каза първото по Бога – ще оздравееш, и оздравя, понеже каза и второ, което не е по Бога – няма
да
оздравееш, повярва в това и не оздравя.
Някой път кажеш: „Аз съм много слаб, от мене нищо няма
да
стане.“ И става точно така, както
си
казал.
Божественият живот у човека, това е най-красивото, което човек може
да
придобие.
Всяка човешка мисъл, всяко човешко желание, всяка човешка постъпка, за
да
може
да
се реализира и
да
има добър резултат, непременно трябва
да
има Божественото вътре у
себе
си
.
Ако няма този Божествен импулс, тя не може
да
се реализира.
И тогава ние оставаме само със своите мечти в света или със страдания и противоречия.
Вие се раждате и казвате: „За в бъдеще аз ще стана нещо.“ Дойде бъдещето и нищо не стане от вас. Защо?
Или, другояче казано: В своето съзнание не трябва
да
допускаш
да
проникне абсолютно никакво съмнение!
Страданията, които може
да
претърпиш повидимому, те са препятствия на пътя ти.
Ако един пътешественик тръгне на път и се уплаши от планинските препятствия, реки и океани, той няма
да
се помръдне в пътя
си
.
А онзи, който е тръгнал на пътешествие, той не трябва
да
се бои от никакви препятствия.
И човек е в състояние
да
преодолее всичките мъчнотии, когато постъпва разумно.
Вас са ви научили на неща, които не са верни или
си
ги носите от миналото.
А щом не вършиш Волята Му, Неговата добрина няма
да
се прояви.
Ти може
да
чертаеш планове на книга колкото искаш, но не мисли, че щом можеш
да
чертаеш, ти
си
инженер.
Ако ти можеш
да
направиш без погрешка едно здание или един мост, това показва твоето инженерство.
Но щом направи най-малкото опущение, независимо от това, че има диплома, той не е инженер.
Гледаш, мярката е турена, нещо два метра и половина, а мериш го, мериш, на моста излиза два и 40 см.
Някоя греда не отива от едната платформа до другата платформа.
Запример някой от вас казва тъй: „Днес аз няма
да
говоря, ще търпя, каквото и
да
ми казват, нищо няма
да
казвам.“ Търпиш, търпиш, до вечерта.
Гредата падне долу.
Не
си
инженер.
Той ще каже: „Ти от това дърво ако хапнеш, ще станеш божество.“ Аз ще му кажа тъй: „Я хапни ти, аз искам най-първо ти
да
станеш божество, че после аз подир тебе.
Ти яж този ден, а аз ще видя и ще
си
помисля!
“ Аз ще го накарам той
да
яде.
Не тургай ръката
си
в огъня, сложи дилафа в огъня.
Понеже се е парил много пъти, изведнъж не бръква с ръката
си
там, а взема дилафа.
В младия има условията
да
остарее.
То е слабата страна, че у младия има условията
да
остарее, има условията
да
престъпи Божия Закон, а щом го престъпи, ще остарее.
В стария има условията
да
се подмлади.
Ти като млад ако не разбираш Божия Закон, трябва
да
знаеш, че има условия
да
остарееш.
След като остарееш, ако съзнаваш, че в старостта има условия, за
да
се подмладиш, то е Божествената страна.
Но ако в старини изгубиш туй условие, ти няма
да
се подмладиш.
Значи, когато човек се ражда, дяволът се крие в младостта.
И трябва
да
го намериш този дявол.
Да
го изгониш,
да
не му позволиш
да
се проявява.
Младите ще остареят ли или няма
да
остареят?
Този е въпросът, който трябва
да
реши младият.
Младият
да
знае ще остарее или млад ще остане, а старият трябва
да
мисли: „Аз, който остарях, ще остарея ли още или ще се подмладя?
НАГОРЕ