НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
627
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
627
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Бъдещото верую на човечеството
,
СБ
, София, 1.9.1933г.,
Милионите житни зрънца в хамбара се натискат едно-друго; когато господарят дойде, той отваря хамбара, нахвърля житото вътре и
си
излиза.
Всеки човек не е осъден на обезглавяване, но всеки трябва
да
влиза в положението на този, който ще мине през подобно страдание.
Той остава зрънцата сами
да
се нареждат, но както и
да
се наредят, това не е никакво нареждане.
Човекът се състои в това,
да
вярва в Божия Дух, от Когото е произлязъл, и
да
работи в съгласие с Него.
Обаче, житни зрънца, поставени в Божествения хамбар, не се натискат помежду
си
, но всяко от тях има свое определено място.
Да
вярва в душата
си
, която всеки момент чувства.
Виждате мускулите му, ръцете и краката му, но човекът не е там.
Те са наредени в система, както нареждат книгите в библиотеките.
И най-после,
да
вярва в тялото
си
, чрез което е в общение по ум, сърце и воля със своите ближни.
Всеки би желал
да
бъде житно зърно в Божествен хамбар, отколкото житно зърно в човешки хамбар.
Някои ще кажат, че човек се намира в душата
си
, други в духа
си
и т.н.
Човек не може
да
вярва в това, което не вижда.
Сега ние очакваме повдигането на човешката душа, освобождаването на човешкия дух и възкресението на човешкото тяло.
Той ще вярва само в това, което вижда около
себе
си
и в това, което чувства вътре в
себе
си
.
Значи, физическият човек трябва
да
възкръсне!
Като вярва във всичко вън от
себе
си
и вътре в
себе
си
, човек ще се домогне до ред външни и вътрешни методи за работа.
Желателно е, за пример, човек
да
е добре облечен външно.
Без това верую вие нищо не можете
да
постигнете.
Нежелателно е
да
бъде гол, със скъсани дрехи и скъсани обувки.
Желателно е човек
да
има хляб,
да
яде.
Следователно едновременно човек трябва
да
възкръсне и в трите свята:
да
възкръсне тялото му,
да
възкръсне душата му,
да
възкръсне и духа му.
Нежелателно е
да
гладува.
Сега, ще ви дам първия член от „Бъдещото верую на човечеството“: Вярвам в Единния Свещен хляб, който ядат всички хора и без който никой човек не може
да
живее.
Казано е в Писанието: „Всичко чрез Словото стана“.
Когато човек умира и отново се ражда, това възкресение става само на физическия свят – то се нарича прераждане.
Всяка религия, всяко учение трябва
да
започне оттам.
Щом придобият живота, заедно със Словото, хората ще придобият Свещената вода, Свещения въздух и Свещената светлина.
Който не вярва в Свещения хляб, той в нищо не вярва и от него нищо не може
да
стане.
Сега ще приведа една легенда за произхода на човешките сълзи.
За пръв път сълзите се явили в света след изпъждането на Адам и Ева от рая.
Съвременните хора живеят в свят, в който от сутрин до вечер се хранят с мухлясъл хляб; от сутрин до вечер пият мътна вода; от сутрин до вечер дишат нечист въздух; от сутрин до вечер ходят в дрезгава, мъжделива светлина, в която постоянно се спъват.
Ще го милваш с ръката
си
, ще го целуваш с устата
си
и ще кажеш: „Свещеният хляб – това е моето верую“.
До това време Адам не е знаел какво нещо са сълзите.
Можеш
да
философстваш, колкото искаш; можеш
да
вярваш, в каквото искаш, но в края на краищата ще опиташ първия член от „Веруюто на човечеството“.
Не е достатъчно само
да
кажете, че Господ е добър и
да
се успокоите,
да
чакате
да
се прояви тази доброта.
Красива била Ева!
Това е стара философия, която трябва
да
оставите настрана.
– Как ще вярваш в Бога, Когото не
си
видял?
Като излязла от рая, тя осъзнала грешката
си
и дълбоко се разкаяла.
Тогава Господ ѝ дал една книга и казал: „Първата заповед, която ви дадох, беше
да
не ядете от забраненото дърво – дървото за познаване доброто и злото, но вие ядохте, престъпихте моята заповед.
Вярвайте, че Бог първоначално още е вложил в човека ред дарби и способности, които той трябва
да
развива. Как?
Да
вярваш в Свещения хляб има смисъл, защото
си
го видял и опитал.
Сега ви давам тази книга,
да
четете от нея и
да
се учите.
Щом престанете
да
четете, веднага ще затворите книгата и внимателно ще я приберете.
И тогава той ще се яви пред Божието лице, като при свой добър Баща, и ще Му покаже всичките
си
разработени таланти.
И тъй, силата, знанието на човека се заключава в това,
да
може
да
подбира,
да
различава желателните неща от нежелателните.
Който е работил на земята, той ще се яви при Баща
си
като добър син; който не е работил, той ще се яви като блудния син, за когото Христос говори в една от своите притчи.
За човека е важно
да
знае какво желае душата му и какво не желае.
Нали искахте
да
придобиете знание?
Блудният син се върна при баща
си
разкаян, смирен, за което баща му закла най-угоеното теле и му даде угощение.
На добрия син той каза: „Сине, ти не трябва
да
се сърдиш.
Желателно е човек
да
се облече в нови, здрави дрехи.
“ Като взели книгата от Бога и двамата останали с мисълта, че носят една книга от рая, от която зависи спасението им.
Всичко, каквото имам, е твое.
Нежелателно е
да
ходи гол; ако той не желае
да
се облече, голотата сама по
себе
си
ще дойде.
Желателно е човек
да
бъде здрав; ако не желае
да
бъде здрав, болестта сама по
себе
си
ще дойде.
В това време дяволът дошъл, поставил един черен лист върху отворената книга и
си
отишъл.
Радвай се, брат ти
си
дойде“.
Хората сами трябва
да
търсят здравето.
Като се върнала, Ева отишла
да
вземе книгата
да
чете, но останала страшно изненадана, като отворила книгата и видяла, че не може
да
чете: някакъв черен лист покривал листата, вследствие на което не могла
да
чете.
Като наблюдавам отношенията на хората помежду им, те приличат на отношенията на тия двама братя.
Тогава тя
си
казала: „И този път не изпълнихме Божията заповед!
Щом видят, че в някое общество влезе нов човек и го приемат с известно уважение, всички се нахвърлят върху него и казват: „Този едва дойде и му се оказват толкова почести, а ние вече 15–20 години не искат
да
ни знаят“.
“ Ева съзнала грешката
си
, разкаяла се и започнала
да
плаче и
да
се моли.
Казвам: блудният син се върна при баща
си
нито за почести, нито за угощение.
Това е веруюто не на един народ, но на всички народи; това е веруюто не на един човек, но на всички хора по лицето на земята.
Дълго време плакала и се молила, докато най-после видяла, че черният лист се стопил: книгата се открила и тя свободно почнала
да
чете.
Той каза на баща
си
: „Аз не съм достоен за твоята любов.
Това е веруюто не само на всички хора, но и на всички ангели, на всички богове, които живеят на небето.
Моля те
да
ме приемеш в твоя дом като един от слугите
си
“.
Всички вярват в Свещения хляб и се хранят с него.
Казвам: дълго време трябва човек
да
плаче и
да
се моли върху Свещената книга, за
да
се махне черният лист от нея и тя
да
се открие.
За
да
се даде на човек такова угощение, каквото бащата даде на блудния син, той трябва
да
има широк ум, широко сърце, широка душа, широк дух, широки разбирания.
Това е символът, който включва в
себе
си
всичко онова, което живите същества – хора и богове – са опитали.
Щом се открие, тази книга непременно трябва
да
се чете!
Това се отнася за всички, които имат пробудено съзнание, които искат
да
обичат, които искат
да
учат, които искат
да
се приготвят за идването на Царството Божие в тях.
Време е вече всички
да
снемат робските халати,
да
освободят краката
си
от оковите!
Питате: „Защо трябва
да
плаче човек?
Страшно и неприятно е
да
чуваш как се движат хора с букаи!
Неприятно е
да
чуваш дрънкането на техните окови!
Той трябва
да
плаче, докато му просветне, докато се открие пред него Свещената книга на живота и той започне
да
чете.
Който яде, който се облича, той може
да
каже за
себе
си
, че е вярващ.
Нека се опита някой
да
каже на този човек, че е безверник.
Щом я оставите отворена, дяволът ще дойде, ще сложи върху нея един черен лист и ще
си
замине.
Той веднага ще каже: „Как е възможно
да
бъда безверник, когато по три пъти на ден опитвам Свещения хляб?
На другия ден го гледам, пак с букаи.
Лекувам някой болен, излекувам го, но на другия ден го гледам пак болен, пак в букаи.
Освен вие, никому не давайте
да
я отваря.
Дойде някой при мене, пита ме каква храна
да
употребява, по колко пъти на ден
да
се храни, но при това нищо не изпълнява; на другия ден пак яде, каквото намери.
Съвременните хора разискват по въпроса, що е Бог, но всички разисквания, всички философии по този въпрос нищо още не са допринесли на човечеството.
Тази Свещена книга всеки сам трябва
да
отваря и затваря.
Докато четете, книгата може
да
бъде отворена.
Някой пита,
да
яде ли картофи, домати.
Вие можете
да
четете какво са казали философите, мистиците, окултистите, светиите за Бога, но едно трябва
да
имате предвид: Само онзи може
да
говори за Бога, който е ял от Единния Свещен хляб на живота.
Щом престанете
да
четете книгата и се отдалечите от нея, веднага я затворете.
Казвам: не е лесно човек
да
се справи с картофите.
Истинската философия на живота ще се яви само тогава, когато хората започнат съзнателно
да
ядат от Единния свещен хляб.
Свещеният хляб носи Словото в
себе
си
.
Ще отвори книгата
си
, ще прочете нещо от нея, ще помисли малко, ще я затвори внимателно и ще отиде на работа.
Който не яде от този хляб и Словото в него не може
да
се прояви.
Като се върне от работа, пак ще отвори книгата, ще прочете нещо, ще помисли, ще я затвори и ще
си
почине.
Човек трябва
да
знае как
да
се освобождава от вредните елементи, които се съдържат в храните.
Четенето на Свещената книга представлява великата връзка, която душата непрекъснато трябва
да
поддържа.
Като ядете грозде, всяко зрънце, което ще сложите в устата
си
, трябва
да
бъде предварително добре измито с вода,
да
няма по него полепени някакви микроби, или други нечистотии.
Ако човек не се храни правилно и ако не разбира нещата правилно, Словото не може
да
работи в него.
Каква връзка трябва
да
поддържа душата?
Сегашните хора ядат бързо, не обръщат внимание, дали има нещо нечисто по плодовете.
Всички болести, нещастия, противоречия се дължат на обстоятелството, че човек не се е хранил добре и не е разбирал добре.
Човек не трябва
да
яде бързо.
Не е въпросът човек
да
се храни по правилата на съвременната наука, нито с елементите, които тя препоръчва.
– Ако кажа, че с Бога, за мнозина тази дума няма
да
бъде ясна.
Като вземе един грозд, нека го разгледа внимателно,
да
го измие добре,
да
яде зрънце след зрънце,
да
брои, колко зрънца приблизително се съдържат в дадения грозд.
Какво е Бог за душата на човека, вие можете
да
си
представите, само когато имате приятел, когото много обичате.
Наистина, това се отнася до външната страна на храненето, но като се научи външно
да
яде правилно, човек ще се домогне и до неговата вътрешна страна.
Сега, като четете Словото Божие, вие идвате до заключението, че човек трябва
да
живее правилно, за
да
угоди на Бога.
Свещеният хляб, който всички познават, съдържа в
себе
си
главно духовен елемент, на който всички останали химически елементи са помощни сили, за
да
се прояви Словото, носителят на живота.
Всичко, което осмисля нещата, се дължи на Божието присъствие.
– Как може човек
да
угоди на Бога?
Всичко, което съвременната наука твърди, е вярно, но тя представлява само външната страна на въпроса.
Хлябът подразбира велика идея, без която човешкият живот не може
да
се прояви.
Където Бог присъства, там светлината се явява; където светлината обитава, там и хлябът се ражда, и водата изобилно извира, и въздухът всичко навред обхваща.
Искате ли
да
проявите този живот на земята, вярвайте не в онзи хляб, който днес е пресен, утре се втвърдява, нито в хляба, който плесенясва, но в живия хляб, който всички хора ядат.
Където Бог отсъства, всичко постепенно намалява и изчезва.
Според вас, кое е правилото, по което можете
да
обичате един човек?
Който яде от живия хляб, той изпитва вътрешно спокойствие, прииждане на сили, на енергии и благодари на природата, че му е дала възможност
да
живее.
Следователно, страданията в света показват отсъствието на Божията Любов между хората.
Да
обичате човека, това значи никога
да
не престъпвате неговата свещена ограда.
Никога
да
не ядете хляба, който той яде; никога
да
не пиете водата, която той пие; никога
да
не пожелавате къщата, в която той живее; никога
да
не хвърляте завидно око на дрехите, обувките и шапката, които той носи; никога
да
не пресичате пътя, по който той върви; никога
да
не взимате мястото, на което той седи.
Те са следните: Вярвам в Единния Свещен хляб, от който всички хора ядат.
Това не подразбира, че Любовта не ви обича, но между нея и вас има някакво препятствие, някакъв черен лист, който пречи
да
се прояви тя.
Вярвам в Единната Свещена вода, от която всички хора пият.
Какво трябва
да
се направи, за
да
дойде Любовта?
Ще дойде някой
да
разправя, че като обичал някого, имал желание
да
го прегърне малко,
да
го притисне в обятията
си
.
Вярвам в Единния Свещен въздух, от който всички хора дишат.
Дълго време трябва
да
проливате сълзи върху черния лист, докато той се стопи.
Според мене няма по-голямо нещастие от това,
да
прегърнеш,
да
притиснеш човека към
себе
си
. Защо?
Вярвам в Единната Свещена светлина, която всички хора възприемат.
Значи водата трябва
да
дойде в помощ на човека,
да
ускори идването на Любовта.
Водата утолява жаждата на човека, тя го спасява от смъртта.
Значи хлябът носи доброто; водата носи живота; въздухът носи силата, а светлината – знанието.
Дойде лекарят, прегледа болния, бинтова го и
си
отива.
Защото то включва в
себе
си
четирите необходими елемента за живота.
Това са четири важни положения, които всеки трябва
да
знае.
Всички ядат Свещения хляб.
Ако човек не е добър, ако няма живот в
себе
си
, ако няма сила и ако няма знание, тези четири елемента отсъстват от него.
Да
обичаш ближния
си
, значи вътре в
себе
си
да
му отдадеш всички права, които искаш и за
себе
си
.
Всички пият Свещената вода.
Силата в човека се влива чрез Свещения въздух, който той диша.
Всички дишат Свещения въздух.
Като знаят това от своите посветени, индусите са създали цяла наука за дишането, с ред методи и правила, с цел
да
се възстанови силата на човешкия организъм.
Всички живеят в свещената Светлина и я възприемат.
Когато някой е неразположен духом, когато е болен, или животът му се е обезсмислил, нека пие вода.
В който свят
да
влезете, дали в рая, или в ада, всички се нуждаят от тези четири елемента.
Това всеки е опитал в живота
си
.
Срещате един беден, слаб, немощен човек, чрез когото ви изпитват; чрез него се проявява някой ангел, който иска
да
ви изпита,
да
види, как ще постъпите.
И вярващи, и невярващи, всички се ползват от четирите свещени елемента.
Когато пътник минава през някоя планина и усети, че краката му се подкосяват и силите го напускат, той спира пред един извор, пие малко вода и усеща, че силите му се възвръщат.
Христос казва: „Това, което направихте на бедните, на болните, на страдащите, на затворниците, все едно, че на мене направихте.
Една разлика има само – в начина, по който използват тия елементи жителите на небето и жителите на ада: първите проповядват за тях и ги използват и отвътре, и отвън; жителите на ада ги използват и проповядват само отвън.
Ето защо, казвам: вярвайте в Свещения хляб, в Свещената вода, в Свещения въздух и в Свещената светлина, чрез които Словото се проявява.
Като вярвате в Свещения хляб, ще молите Бога
да
го възприемете, а с него заедно и Словото Божие.
Следователно, ако не прегледате болни, бедни, страдащи, все едно, че Христос не сте прегледали.
Вие виждате какво внимание обръща Христос на хляба, като символ на Словото, че след като го преломи и нахрани с него няколко хиляден народ, каза
да
съберат всичките трошици на едно място,
да
не се разпръсват навън.
Следователно ако наречете някого еретик, това подразбира човек, който не яде от Свещения хляб, не пие от Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина.
Щом разберете смисъла и значението на хляба, като символ на Словото, вие ще бъдете в сила
да
създадете помежду
си
свещени отношения, свещена обхода.
Бих желал
да
се създаде помежду ви тази свещена обхода,
да
я разбирате и цените.
Който живее, който не умира, той не е еретик, той използва четирите свещени елемента, носители на живота, на безсмъртието.
Нека тази обхода се отнася не само към хората, но и към всички живи същества заради Любовта ви към Бога.
Виждате едно малко насекомо се движи – спрете за малко пред него, помислете за неговия живот, извадете някаква поука за
себе
си
.
В притчата за самарянина, ние виждаме кой е нашият ближен.
Виждате една муха или пчела – спрете се пред тях и помислете за Онзи, Който ги е създал и Когото вие обичате.
Сега, като ви говоря за работа върху
себе
си
, обръщам вниманието ви на опасността от вътрешното самокритикуване.
Виждате един червей – не се смейте, че лази, но вникнете в мъчнотиите на неговия живот.
Червеят е символ на смирение.
Слънцето всякога е светило и свети, но някога го виждаме, някога не го виждаме.
Ако вие, или друг някой направи някаква грешка, не бързайте
да
се произнесете върху нея, но направете един вътрешен превод.
Това е временно положение, временна обстановка, която зависи било от положението на земята, било от самите нас.
Не бързайте
да
се произнесете, защо и за какво вълкът направил това престъпление, но извадете от него някаква поука за
себе
си
.
Сегашните условия на живота отклоняват хората от правия път, като им пречат
да
разберат развоя на целокупния живот.
Като малките деца и съвременните хора се тревожат и смущават от неща, за които даже въпрос не трябва
да
правят.
Днес младите гледат с пренебрежение на старите.
Старите пък гледат с пренебрежение на младите.
Ще отговорите, че на хората е позволено
да
колят овцете, а на вълците не е позволено
да
ги нападат.
Щом поиска от майка
си
хляб и чуе, че хлябът не е готов, то започва
да
плаче.
Друго положение: вие критикувате някой човек, че направил една грешка, но отивате у дома
си
и правите същата грешка.
Майката му говори, убеждава го, че след един или половин час хлябът ще се опече, но то не иска
да
слуша, продължава
да
плаче.
Щом майката донесе хляба и го начупи, детето се усмихва, престава
да
плаче и започва
да
яде.
Кой ще го чака
да
зрее?
Значи лесно е
да
видите грешката на другите хора, но мъчно е
да
видите своята.
Щом дойде Словото, ние влизаме вече в света, който Бог е създал.
Утре ще умре, ще го погребат и на гроба му ще пишат: „Тук почива еди-кой
си
философ, учен човек“.
Отивате в дома на някой човек, искате
да
ви приеме.
Ако стари и млади продължават
да
мислят така, ще излезе според тях, че Христос и досега още лежи в гроба.
Той ви дава малко хляб и се извинява, че няма къде
да
ви приеме: няма легло, няма завивки, няма гориво.
Всъщност Христос и три дни даже не прекара в гроба.
Вие не вярвате и сте готови вече
да
го съдите, че не е искрен, че не иска
да
ви приеме.
Както и
да
обяснявате на човека нещо, той няма
да
го разбере, докато не го опита.
Питам: какво
да
прави човекът?
И той е беден, пет пари няма в джоба
си
.
Време е вече
да
махнат плочата от гроба на Христос и Той
да
възкръсне!
Както и
да
им обяснявате, те не могат
да
разберат този стих, ако сами не видят Бога.
И след всичко това хората очакват
да
дойде Христос на земята.
Докато Христос не възкръсне във вас, отвън Той по никой начин няма
да
дойде.
След като всички лекари се изредили и не могли
да
му помогнат, дошъл най-после в царския палат един прост човек и казал, че царят ще оздравее, ако облече ризата на някой щастлив човек.
И онзи, който говори върху този стих, трябва
да
има същата опитност.
Когато Мария отишла при гроба на Христос и видяла, че Го няма там, започнала
да
плаче.
Пръснали хора по цялото царство
да
търсят щастлив човек.
Когато един художник живее сред природата и рисува нейните кътове, тези картини имат едно значение; когато един художник живее далеч от природата и я рисува по въображение, неговите картини имат съвсем друго значение.
Най-после намерили един съвършено беден човек, без подслон, гол и бос, почти всякога гладен, но весел и доволен от положението
си
.
“ Казва им: „Защото взели Господа моего, и не зная, де са Го положили“.
Той постоянно пеел и благодарил на Бога за живота, който му дал.
Често хората искат
да
си
представят какво нещо е добрият човек.
И това като рече, обърна се назад и вижда Исуса, че стои, и не знаеше, че е Исус.
Веднага дотърчали при него царски пратеници и му казали: „Скоро, дай ризата
си
!
И в Евангелието е писано за Любовта, но всеки трябва
да
я приложи в живота
си
, според своето дълбоко вътрешно разбиране.
При това, човек не трябва
да
налага своето разбиране на другите хора.
Но въпреки това още продължавате
да
питате: „Не видяхте ли, кой е взел тялото на Христос?
По отношение на Любовта аз съм дошъл до следното правило: приложи Любовта в живота
си
, според своето дълбоко вътрешно разбиране, без
да
взимаш в съображение какво хората мислят по този въпрос и без
да
налагаш своето разбиране на другите.
“ Сега и аз ви говоря с цел
да
не се заблуждавате от външните неща, но
да
се държите за вътрешното прояснение, каквото им Мария.
Следователно приложи Любовта в живота
си
тъй, както Бог я проявява към тебе!
Колкото по-добре е разработен мозъкът, толкова и лицето на човека е по-красиво, по-изразително.
Без това вътрешно прояснение, външните неща по никой начин не могат
да
бъдат разбрани.
Значи доброто, добродетелта в човека е създала краката.
Когато Христос запита някои от учениците
си
, за кого мислят, че е, някои Му отговориха, че едни считат
да
е някой от старите пророци, други – за пророк Илия.
В това отношение едни за други трябва
да
бъдете образци.
Когато змията за пръв път е излъгала, тя вече се е осакатила, изгубила е краката
си
.
Обаче, Петър отговори: „Ти
си
Христос, Син на Бога живаго“.
В това отношение краката са символ на доброто.
Ако хората изгубят добротата
си
, те ще се осакатят, ще станат инвалиди.
Ето защо, човек трябва
да
изучава онази истина, която Бог му открива.
Когато един музикант слуша друг някой
да
свири, той следи внимателно как движи лъка
си
, как изпълнява, и от всичко хубаво в него той учи, възприема.
Ако дойде някой самозванец и се нарече Христос, трябва ли веднага
да
му се повярва?
Когато някой художник гледа друг, по-велик художник, как рисува, той наблюдава внимателно как движи четката
си
, как слага боите и възприема хубавото.
За
да
проверите, дали наистина е Христос, заведете го при някой болен и го накарайте
да
сложи ръката
си
върху главата на болния.
Хубавото от всички трябва
да
се възприема.
И когато изпадне в областта на греха, човек постепенно започва
да
се атрофира: краката, ръцете му се атрофират, докато съвършено изчезнат.
Ако не
си
велик художник, или музикант, никой нищо няма
да
възприеме от тебе.
Ако хвърлите дърво в огъня, то първо се запалва, после започва
да
гори, докато съвършено изчезне, превърне се в дим и пепел.
Трябва ли
да
се вярва на такъв самозванец, който не дава никакво знание и не хвърля никаква светлина в умовете на хората?
Казано е в Евангелието: „И като излязоха на земята, гледат жарава, разположена, и риба сложена на нея, и хляб“.
Онова, което е хубаво в тебе, нека и другите възприемат; онова, което е хубаво в другите, и ти трябва
да
го възприемеш.
Аз се радвам на хубавото, на красивото.
Грехът, злото в света разрушава, а доброто – твори, създава.
“ Това значи
да
бъдете при Христос, или
да
дойде Христос във вашия дом.
Радвам се на всеки красив лист, на всяко хубаво цвете, на всяко живо същество, на всяко дете, на всеки човек.
Когато Христос дойде в дома ви, вие ще имате всичко в изобилие.
Във всичко виждам проява на разумността и от всичко се уча.
Казвам: всички трябва
да
се радваме на онова, което Бог е създал.
Такива трябва
да
бъдат разбиранията за Христос на онези, които искат
да
следват Неговия път.
Само по този начин може
да
се разбере вътрешния смисъл на нещата.
Следователно всичко, каквото сте чели и разбрали от Словото Божие, трябва
да
възприемете и приложите, защото то отговаря на вашия ум, на вашето сърце, на вашата воля, на вашата душа и на вашия дух.
Кой не е изпитвал онази голяма радост, когато след няколко дневно пътуване по море или океан стъпи на твърдата земя?
Голяма е радостта и на детето, когато за пръв път стъпва на краката
си
!
Сега, желая
да
дойде Божието благословение върху вас, както Бог благоволи!
И възрастният, и детето се радват, че имат под краката
си
солидна основа.
Желая
да
се изпълнят всички обещания, които Бог ви е дал!
Да
стъпиш на краката
си
, това значи
да
стъпиш на твърдата почва, на истинското верую, на дълбоките разбирания, на вътрешната самоувереност.
Не ви е дадено
да
знаете времената и годините, които Отец ми е положил“.
Да
стъпиш на краката
си
, това значи
да
си
вън от всякакви заблуждения, вън от всякакво неверие, вън от всякакво малодушие и зло.
Който живее в Божествената Любов, той стъпва с краката
си
на земята и усеща, че се намира на свещената почва.
Всички венци, цветя и нанизи, които булката употребява, за малкото момиченце не са нужни.
Тя е онази земя, на която житото се ражда.
И на вас казвам: не слагайте никакви цветя, никакви украшения на вашите детински дрехи, които Бог ви е дал!
Често съм срещал малки момиченца, които слагат на главите
си
цветя, кичат се като моми.
Преди години имах случай
да
изпитам едно малко момиченце,
да
видя каква разумност се крие в него.
Давам му една хубава роза, но то отказа
да
я вземе, под предлог, че не е мома, не е дошла до това положение
да
носи цветя и
да
се кичи с тях.
Тази беше външната страна на отказа, а вътрешно то искаше
да
каже, че не носи откъснати цветя.
За пример, казват някому: „Ти трябва
да
учиш; ти трябва
да
разбираш; ти трябва
да
бъдеш умен“.
Понеже не мога
да
дам живот на тия цветя, аз не мога
да
ги късам, нито
да
се кича с тях.
Резултатите на този начин са подобни на тия, които имали четирима синове, наследници на богат баща.
Който е откъснал тази роза, той
да
носи последствията от това престъпление.
Те получили от баща
си
в наследство ниви, лозя, но по цели дни седели на столовете
си
, яли и пили и казвали: „Нивите трябва
да
се разорат, лозята трябва
да
се прекопаят, градините трябва
да
се полеят“, но сами нищо не работели, а оставяли на слугите, те
да
свършат тази работа.
Този ден аз бях получил розата и мислех на кого
да
я дам.
По едно време съвършено обеднели, оголели и започнали
да
се запитват: „Коя е причината, че изгубихме всичко?
Както виждате, тя послужи за предметно учение.
Защо баща ни не ни каза тайната, какво
да
правим и как
да
работим?
И тъй, когато кажете някому една горчива дума, това не е ли равносилно, че давате на този човек една откъсната роза?
“ Казвам: не трябва само
да
се говори какво
да
се прави, но трябва
да
се работи.
Не късайте цветята и на никого не ги давайте!
То е все едно
да
седите на стол и
да
си
казвате: „Аз трябва
да
бъда добър!
Пазете следното правило: приближавайте се към всички хора с дълбоко съзнание, че първоначално Бог ги е създал добри.
“ – По този начин ти ще оголееш, но добър няма
да
станеш.
Ти ще станеш добър, когато дадеш възможност на доброто в тебе
да
се прояви.
Така трябва
да
мислите за
себе
си
, така трябва
да
мислите и за хората.
Доброто е вътре в човека, отвън то не може
да
се прояви.
Силата на посятото жито няма
да
дойде отвън, но отвътре.
От вас зависи
да
отстраните този дефект.
Отвън ще му се дадат само условия за растене, а силата за това растене се крие в него.
Обаче вие непрекъснато трябва
да
държите в ума
си
мисълта, че Бог е вложил във вас доброто за основа на вашия живот.
Следователно, когато нямате успех в живота
си
, ще знаете, че живеете по първия начин.
Той ви е пратил на земята като в училище,
да
учите.
Искате ли
да
имате успех, започнете
да
живеете по втория начин, който се заключава в работа.
И вие трябва
да
учите добре.
Щом кажете, че трябва
да
направите нещо, веднага пристъпете към реализиране на това нещо.
И аз се радвам, като виждам, че учите с любов и разположение.
За пример, някой казва: „Аз имам желание
да
постигна нещо, за което правя големи усилия“.
Когато видя някой човек пред изкушението, казвам: Опасно е човек
да
се отклони от пътя, който му е предначертан.
– Няма какво
да
правиш усилия.
Ще приведа един пример от Стария Завет за лошите последствия на отклонението от правия път: Бог изпратил един от младите пророци при израилския цар Иеровоам,
да
му предаде Неговото Слово.
Когато отиваш
да
работиш, или
да
учиш, там усилия не са нужни.
Той казал на пророка: „Не яж хляб и не пий вода, и не се връщай през пътя, по който
си
дошъл“.
Само болният, сакатият прави усилия.
Здравият не прави усилия.
“ – „Не мога
да
се върна с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода, нито ще се върна през пътя, по който съм дошъл.
Да
учи,
да
работи,
да
бъде добър, това са естествени положения за човека.
Усилие е нужно само тогава, когато човек преодолява някакъв свой недъг.
И ангел ми говори чрез Слово Господне и рече: „Върни го с тебе в къщата
си
, за
да
яде хляб и
да
пие вода“.“ Старият пророк излъгал.
Във всички други случаи на живота, усилието е изключено.
И върнал се младият пророк от пътя
си
, влязъл в къщата му
да
яде хляб и пие вода.
Не прави усилия, но кажи: „Аз живея, аз любя“.
И като седял на трапезата, старият пророк му казал: „Понеже не послуша гласа Господен и не опази заповедта Му, тялото ти няма
да
влезе в гроба на отците ти“.
Не оставяйте в ума
си
никаква двузначна мисъл.
И тръгнал младият пророк
да
си
отива, но срещнал го лъв на пътя и го разкъсал.
За пример, казвате: „Аз трябва
да
бъда добър“.
Старият пророк намерил тялото му на пътя и го занесъл в града, за
да
го оплаче и погребе.
Питам: защо е трябвало старият пророк
да
излъже младия,
да
го постави на такова изкушение, за което лъв
да
го разкъса?
И защо е трябвало след това
да
го оплаква!
Казвате още: „Ако в този живот не успея
да
постигна своите желания, тогава ще остане за друг живот“.
Правилно беше старият пророк
да
посъветва младия
да
не се отбива от пътя
си
.
Има една вътрешна причина, заради която е трябвало старият пророк
да
постави на изкушение младия,
да
изпита неговата стабилност.
Младият пророк трябваше
да
каже на стария: „Аз ще вървя по пътя, по който съм тръгнал.
Няма
да
спирам никъде, нито ще се отклонявам наляво или надясно“.
Ако не можете
да
използвате сегашните условия, които ви се дават, как ще използвате бъдещите?
Същото се отнася и за вас: спрете ли някъде, ще се спънете в развитието
си
.
Ако не можете
да
научите урока, който учителят днес ви е преподал, как ще научите утрешния?
Да
отлагате нещата за бъдещето, това е една от опасните страни на теорията за прераждането.
– Трябва ли
да
вярвате?
Аз не съм против тази теория, но казвам: всеки живот има своя определена програма, която трябва
да
се изпълни.
Вие трябва
да
кажете: „Понеже ям Свещения хляб, аз вървя в правия път и никакво съмнение нямам в това“.
Всеки трябва
да
използва и
да
реши задачите на сегашния
си
живот и за бъдещето
да
не мисли.
Следователно, човек не може
да
върви в пътя на Истината, ако не яде от Свещения хляб, не пие Свещената вода, не диша Свещения въздух и не възприема Свещената светлина.
2.
Един удар
,
СБ
, София, 2.9.1933г.,
Докато човек се смущава, той има в сърцето
си
чужди вещества.
Докато днес мисли едно, а утре – друго, той има в ума
си
чужди вещества.
Има известна зависимост между малкото и голямото: малкото богатство, малкото знание, малките мисли и чувства, които ви посещават, струват повече от големите богатства и знания. Кога?
Не е важно, кой е внесъл тези чужди вещества в неговия организъм; важно е той
да
се изчисти от тях.
Когато ги задържите и обработите в
себе
си
.
Може би баба му, или дядо му
да
са внесли тези чужди вещества – това не е важно.
Сега, ще дам едно обяснение на тази идея.
Въпросът е
да
се изчисти,
да
се освободи от тях.
Представете
си
, че имате едно шише, или една ваза, направена от някакъв скъпоценен камък, или от диамант.
Казвам: вие се нуждаете от положителна наука, която
да
ви наведе към същината на живота, а не към привидните, т.е.
Тази ваза може
да
бъде пълна с чиста, хубава вода, а може
да
бъде пълна и с някаква отрова, или киселина.
Самото шише може
да
струва милиони стерлинги, но какво ви ползва то, ако е пълно с отрова?
Преходните неща всякога носят страдания и нещастия за хората.
Ако пък е пълно с чиста, хубава вода, то струва още повече.
Страданието се предизвиква от това, че тези неща лесно се губят.
И обратно: вие можете
да
имате съд, направен от проста глина, но пълен с чиста, кристална вода.
Следователно на тях не може
да
се разчита.
В случай на жажда, простият съд с чиста вода е за предпочитане пред диамантеното шише, пълно с отрова.
За пример, очакваш
да
получиш наследство – ти
си
на крив път.
Питам: каква полза, ако имате външни богатства, а в
себе
си
вътре носите отрова, която постоянно ви разяжда?
Ако се надяваш някой светия
да
се помоли за тебе – ти
си
на крив път.
Ако очакваш на другите хора
да
разорат нивата ти – и наготово
да
си
вземеш жито, – ти
си
на крив път.
Ще дойде ден, когато телата им ще бъдат направени от чиста, фина материя, като тази на светиите, на ангелите, и те няма
да
грешат.
Ако искате
да
влезете в правия път, впрегнете се на работа и разчитайте на
себе
си
.
За тази цел вие трябва
да
разглеждате живота като нещо цяло.
Само онзи човек е роден от Бога, който е минал през всичките фази на човешкото развитие и е дошъл в положение на пълен устой.
Човек трябва
да
намери мястото
си
в цялото, там
да
свърши работата
си
и
да
не пречи на работата, която вършат другите органи на живота.
Нищо в света не е в състояние
да
го отклони от неговите прави разбирания за живота.
Един лист от някое дърво не трябва
да
се меси в работата на другите листа.
Апостол Павел казва: „Нищо в света не е в състояние
да
ни отдели от Любовта Христова“.
Да
, нищо в света не е в състояние
да
отдели човека от Любовта Божия.
Привидно всички листа вършат една и съща функция, но всъщност не е така.
Ако някой иска
да
знае, какво нещо е небето, казвам: небето е място на любов, на знание, на добри постъпки.
В природата еднообразие не съществува.
Който влезе в небето, той има задача
да
прояви своята любов, своето знание, своите добри постъпки.
Когато животът става еднообразен, това показва, че хората едни други се месят в работите
си
.
Понеже жителите на небето живеят в пълно съгласие помежду
си
, те не се нуждаят от нищо.
За пример, някой пита защо Бог е създал мравката?
Ако някой от тях временно почувства нужда от нещо, всички му се притичват на помощ.
Защо е създал вола с рога на главата и с копита на краката?
Щастието на хората зависи от сплотеността между тях.
Жената се запитва защо е създадена жена.
Ако съзнанието им се пробуди и те пожелаят
да
възприемат и проявят Любовта, всичко ще се оправи.
Мъжът се запитва защо е създаден мъж.
Само Любовта е в сила
да
разреши всички задачи в живота.
Според мене, жените и досега още не знаят дали са жени; и мъжете не знаят дали са мъже.
Но тази Любов трябва
да
проникне в душата не на един човек, или на един народ, но на всички хора и всички народи по лицето на земята.
Да
мислят, че са мъже, или че са жени, е едно нещо, а
да
знаят с положителност това, е друго нещо.
Когато Любовта се прояви в душата на майката, тя ще възлюби всички деца като свои.
Жената е недоволна от положението
си
; тя е недоволна, че е създадена жена.
Трябва ли
да
бъде недоволна от положението
си
?
Тази майка още не е дошла до положение
да
обича и чуждите деца, както Бог ги обича.
Казвате: „Как може майката
да
обича и чуждите деца, като свои?
Ако не носи този образ в
себе
си
, никаква жена не е тя.
“ – Щом не може
да
обича така, тя не е майка.
Тази жена не може
да
разбере живота.
„Как можем
да
обичаме всички народи, като своя народ?
Казвате: „Няма какво
да
се разбира живота.
“ – Щом не можете
да
обичате така, вие нямате Любов.
Питам: каква е вашата любов към Бога, щом обичате само едного, или щом не обичате всичко, което Той е създал?
Защо обичате даден човек?
И няма защо човек
да
се бори в живота.
Ако рече
да
се бори, колкото силен
да
е, пак ще се намери някой по-силен от него, който ще го повали на земята.
Досега не се е срещал в историята на човечеството нито един герой, който
да
не е бил победен.
Един граф се влюбил в една млада, красива германка и често отивал в дома ѝ, като изказвал любовта
си
чрез подаръци, чрез носене букети, цветя.
Една вечер те решили
да
се разходят из околността на града, но трябвало
да
минат с лодка през близката до града река.
– „Ама любовта
си
изгубихме.“ – Не съжалявайте за онази любов, която се губи.
Графът успял
да
избяга.
Възползвани от това, разбойниците се нахвърлили върху момата, с цел
да
вземат от нея пари, или някакви скъпоценности.
На такъв герой не може
да
се разчита.
Тя започнала
да
вика,
да
се брани и потърсила с очи графа,
да
ѝ се притече на помощ, но останала изненадана като видяла, че той избягал.
Обаче, слугата, който останал с нея, веднага се притекъл на помощ: ударил на единия, на втория, на третия разбойник по един юмрук в устата и ги прогонил.
След това той придружил господарката
си
до дома ѝ.
Ако ти се въодушевиш и кажеш, че
си
готов за Господа всичко
да
направиш, а на другия ден още се откажеш, каква е твоята любов?
На другия ден графът отишъл в дома на годеницата
си
, с букет в ръка,
да
я поздрави с щастливото избавление, но тя му казала: „Моля ви се, втори път
да
не идвате в моя дом!
И Петър казваше на Христос, че любовта му е непоколебима, че никога няма
да
Го остави, че е готов с меча
си
да
Го защитава, но не издържа.
“ Питам: какви трябва
да
бъдете по характер – като графа, или като слугата?
Човек трябва
да
има характера на верния слуга, който, в най-критичния момент в живота ви, може
да
ви се притече на помощ.
След това Петър съзна грешката
си
, разкая се и горко плака.
Питам: ако в даден случай вие не можете
да
застанете на страната на Истината, на Мъдростта и на Любовта, в какво се заключава вашето достойнство като човек?
Следователно първата работа на човека е
да
се освободи от онзи вътрешен, неестествен страх в
себе
си
.
Съвременните религиозни и духовни хора не могат
да
се търпят едни други, постоянно се оплакват, кой кого обидил, и след всичко това се надяват
да
отидат на небето,
да
бъдат посрещнати с музики и песни.
Единственият страх, който трябва
да
съществува, който е на мястото
си
, той е страхът в човека
да
не изгуби любовта
си
.
Като отидат на небето, те и там ще се оплакват, че хората на земята са лоши.
Щом изгуби любовта
си
, човек свършва и с живота
си
– за него всичко е свършено.
От нищо друго човек не трябва
да
се страхува.
Сега всички трябва
да
се стремите към вътрешен живот.
Само по този начин ще можете
да
издържате на мъчнотиите и противоречията, които срещате в живота
си
.
Човек може
да
се страхува
да
не умре от глад,
да
не изгуби къщата
си
,
да
не го уволнят от службата му,
да
не изгуби общественото
си
положение,
да
не изгуби уважението на хората и т.н.
Всички имате противоречия, но дадена ви е възможност
да
ги разрешите.
Всички тия неща, които предизвикват страх в хората, са временни и човек не трябва
да
се спира върху тях.
Има случаи, когато трябва
да
мълчите.
Ако вярвате в Бога, Който ви е създал, няма защо
да
плачете и
да
се отчайвате; вие никога няма
да
умрете гладни, никога няма
да
бъдете изоставени.
Изкуство е, като скърбите, никой
да
не познава, че имате някаква скръб.
В целия свят има ваши напреднали, разумни братя, които никога няма
да
ви оставят.
Когато е скръбен, човек трябва
да
мисли.
Казвам: както и
да
изпаднете, в каквото положение и
да
се намерите, вземете пример от блудния син.
За какво трябва
да
мисли?
След като изяде и изпи всичкото
си
богатство, той се принуди
да
пасе свине.
Той трябва
да
мисли за всички скръбни хора.
Какво трябва
да
правите?
И в скръбта, и в сиромашията, и в богатството
си
, човек трябва
да
изпълнява волята Божия.
Намерете начин
да
се освободите от това занятие.
Свинете са лакоми животни, те изядоха всичко и за блудния син не оставиха даже рожкови
да
яде.
Където мине, тя всичко чисти.
След големи страдания, съзнанието на блудния син се пробуди, той се разкая, смири се и каза: „Баща ми има толкова слуги, които му работят и се хранят.
И аз ще отида при него, като последен слуга.
Праведният прилича на чешма: където мине, всичко изчиства.
Няма защо повече
да
стоя тук, в тази чужда среда, между хора, които не ме обичат“.
Следователно не се обезсърчавайте от мъчнотиите
си
!
И наистина, отрицателните мисли и чувства на човека не могат
да
имат любов към него.
При това положение, човек не може
да
живее между същества, които не го обичат.
По същия начин и вие не трябва
да
се обезсърчавате.
Страданията и нещастията на хората се дължат на факта, че те искат
да
живеят в среда, в която любовта не функционира.
Като отварям радиото
си
, аз постоянно чувам мърморене, оплакване: жената се оплаква, че мъжът ѝ не я обичал; мъжът се оплаква, че жена му не го обичала; синът се оплаква, че баща му не го обичал; учениците се оплакват, че учителите им не ги обичали.
В древността още, при един от индуските учители се явил един от неговите ученици,
да
иска някакви правила за живота.
Небето, звездите, слънцето – всичко ви обича.
Учителят му казал: „Ще отидеш на гробищата и ще ходиш от гроб на гроб,
да
говориш на умрелите най-хубавите работи, каквито дойдат на ума ти.
Каква по-голяма любов търсите?
Каквото ти отговорят, ще дойдеш
да
ми кажеш“.
Вие сте обвити от Любовта, а търсите сянката на Любовта.
Ученикът отишъл на гробищата и започнал
да
говори на умрелите най-похвални работи: че са велики хора, светии, че са допринесли много за човечеството, че като тях други няма и т.н.
Защо не цените любовта, която имате, а търсите друга любов?
Вслушва се
да
чуе някакъв отговор – ни глас, ни услишание.
Ако искате
да
ви обичам, ще кажа: Погледнете слънцето!
Връща се при учителя
си
,
да
му разправи какво е направил.
После, ще ви заведа при някоя круша, ще кажа: Откъснете
си
една круша!
Ще ви заведа в някой магазин и ще кажа: Изберете
си
един хубав костюм, дрехи!
Връща се при учителя
си
и казва: „Пак ни глас, ни услишание“.
“ – Когато Христос прати учениците
си
в селото
да
вземат ослицата, плати ли някой за нея?
Тогава учителят му отговорил: „Ако искаш
да
разбереш смисъла на живота, вземи поука от мъртвите – и когато те хвалят, и когато те корят, и когато
си
щастлив, и когато
си
нещастен – ни глас, ни услишание, нито дума по това!
Вие казвате, че всичко в света е на Бога, но като дойде
да
приложите това, не мислите така.
“ Казвам: всички хора имат слабостта, като им дойде някое страдание, търсят някого,
да
се изкажат,
да
им олекне малко.
Вие трябва
да
имате това дълбоко, свещено вярване, че всичко в света принадлежи на Бога, но
да
не го използвате само за
себе
си
.
Като им дойде някое щастие, търсят някого,
да
се изкажат,
да
споделят радостта
си
.
Всички хора трябва
да
се ползват еднакво от тях.
Те приличат на ония гумени топки, или гумени куклички, с които децата
си
играят.
Казвам: всички трябва
да
живеем за Онзи, Който ни обича.
Тия гумени топки имат в средата
си
една дупчица и като натиснат топката, та издава звук.
Децата се радват на тези топки, натискат ги и ги разпущат, за
да
издават звук.
Ако не живеем за Него, няма
да
се обичаме.
Та сега, като ви натисне страданието и вие издавате звук, започвате
да
се оплаквате,
да
разправяте на хората, че голямо нещастие ви е сполетяло.
Значи, ако живеем за Бога, Който е в нас, ние ще Го обичаме, ще Го разбираме, а заедно с това ще се разбираме и обичаме помежду
си
.
Казвам: ако не можете
да
разгледате страданието от научна гледна точка,
да
видите какво се крие в него, то е безпредметно за вас.
Ако разбираме Любовта на Бога в нас, ще разбираме и всички други прояви на Любовта.
Като разглеждате страданията спокойно, ще видите, че има рефлексни страдания, има и прави страдания, които се отнасят до самия човек.
Щом разбирам тия неща, благата после ще дойдат.
Рефлексно страдание е, например, стягането, свиването, което изпитвате, като гледате как някой акробат ходи по въже, прави ред упражнения.
“ Вие, които гледате, свивате се, страхувате се, стягате се,
да
не падне случайно,
да
не изгуби равновесие.
Питам: ако този акробат върви по въжето смело, самоуверено, без страх, с упование на
себе
си
, не можете ли вие, които вярвате в Бога,
да
имате смелост и вяра поне колкото неговата?
Който не разбира живота, ще каже за акробата: „Виж, този нехранимайко, по какъв начин
си
изкарва прехраната!
Божествената Любов осмисля всички прояви на любовта.
“ Не,
да
бях на ваше място, бих казал: „Ето един смел, решителен човек!
Без вяра в Бога, но с упование в
себе
си
, той се излага на такъв риск.
А пък аз, който вярвам в Бога, страхувам се даже мнението
си
да
изкажа,
да
не би хората
да
помислят нещо лошо за мене“.
Те са подобни на красиво, но мъртво тяло, от което е излязла душата, т.е. Любовта.
Ти, който вярваш в Бога, по три пъти на ден се молиш, страхуваш се от сянката
си
, страхуваш се от умрял човек, от лоши сънища и т.н.
Каква вяра е тази, която не може
да
се справи с най-малките мъчнотии?
Сложете тази Любов дълбоко в душата
си
и нищо не говорете за нея.
Човек е дошъл на земята
да
учи.
За тази Любов устата ви трябва
да
бъде запечатана със седем печата.
Щом върви в правия път, той няма какво
да
се страхува.
Той стиснал устата
си
и нищо не отговорил.
Една търновка ми разправяше един свой сън: „Сънувам майка
си
.
За Божията Любов може само
да
се мълчи.
Идва при мене и без
да
ми каже нещо, взима една стомна и ме удря с нея по главата.
Стомната падна на земята, разби се на парчета, а от главата ми започна
да
тече жълта течност.
Аз съм говорил само за проявите на Любовта, но щом дойда до същината на Божията Любов – млъквам.
Казах
си
: „Чудно нещо!
Дойда ли до Божията Любов – свещено мълчание!
Не можа ли майка ми
да
намери една сладка дума, с която
да
ме зарадва, а трябваше
да
ми разбива главата със стомна?
Няма по-красиво нещо от това мълчание.
Съзнанието ми се пробужда и аз започвам
да
разглеждам живота
си
, виждам своите грешки, виждам, че съм се отклонила от правия път, и реших
да
се върна в пътя, който Бог ми е предначертал.
Разбрах, че със стомната ми се предаде урок.
С тази стомна невидимият свят искаше
да
ми каже: „Както стомната се разби на парчета, така и твоята глава ще се разбие, ако вървиш в стария път“.
И слънцето мълчи, но от него излиза топлина и светлина, които дават живот.
Следователно в ръцете на съдбата човек не трябва
да
бъде стомна, която при един удар в земята
да
се разбие на парчета.
Когато Христос беше в пустинята, сатана дойде при Него
да
Го изкушава.
Казваше Му: „Ако
си
Син Божи, хвърли се от този храм.
Писано е, че няма
да
препънеш в камък ногата
си
“.
Христос му отговори: „Не изкушавай Господа моего!
Тя започва
да
мисли и вижда грешките на своя живот.
Камъни, на които можеш
да
се качваш, не са камъни на храм Божи.
Когато стомната се чупи, извадете урок от това и благодарете, че тя се е счупила, а не главата ви.
Храмът е вътре в човека и на този храм никой не може
да
се качва“.
Щом се счупи стомната ви, ще
си
купите нова, по-хубава от първата.
Трябва
да
бъдете внимателни в живота,
да
не счупите главата
си
, като тази стомна.
Не, човек не може
да
бъде в светлината, но светлината може
да
бъде в човека.
Ето защо, каквото нещастие
да
ви се случи, извадете поука от него.
Знайте, че в природата няма случайности.
Всяко страдание, или всяко изпитание е на място, и за в бъдеще ще донесе несметни блага за онзи, който го разбира.
Бялото Братство може
да
бъде в човека, но човек не може
да
бъде в Бялото Братство.
Бялото Братство може
да
влезе и
да
излезе от човека, но човек не може
да
влезе и
да
излезе от Бялото Братство.
Велико бъдеще очаква човека, но затова той трябва
да
учи.
Земята е велико училище, велик университет, в който хората са дошли
да
учат.
Ако някой мисли, че може
да
влезе в Бялото Братство, той е на крив път.
И Христос прекара 33 години в този университет.
Духът трябва
да
влезе в човека, а не човек в Духа.
Христос казва: „Аз пребъдвам в Отца
си
“.
Затова Христос каза на учениците
си
: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята“.
На друго място Той казва: „Идете и вие
да
проповядвате и
да
разгласявате моето учение“.
И на вас казвам: И вие трябва
да
пребъдвате в Божията Любов,
да
я възприемате и
да
я проявите.
Питам: щом вярвате в Христос, трябва ли
да
се страхувате?
Също така и Бог
да
пребъдва във вас.
Той сам казва, че Му се даде всяка власт на небето и на земята.
В това се състои силата на човека.
Христос мина през големи страдания, докато получи тази власт.
Щом вие пребъдвате в Бога и Той във вас, молете се тайно, в душата
си
.
Той носи своя кръст до едно място и после го остави, с което искаше
да
каже: „Дотук носих кръста, сега оставам вие
да
го носите“.
През каквито изпитания
да
минавате, не се обезсърчавайте.
Казвам: ако има нещо за учудване в живота на Христос, не са големите страдания, които Той прекара, колкото Неговата издръжливост.
Знайте, че всичко, което желаете, ще постигнете.
В лицето на Христос виждаме една душа, която издържа на големи противоречия.
Той каза: „Аз трябва
да
изпълня волята Божия, каквото
да
стане!
Ако имате любовта на майка
си
и на баща
си
, ако имате любовта на брата
си
и на сестра
си
, вие никога няма
да
бъдете в лишение.
После Той продължи: „Господи, в Твоите ръце предавам Духа
си
.
Ако имате любовта и на учителя
си
, вие също няма
да
бъдете в лишение.
Защо няма
да
бъдете в лишение?
Онзи, Който Го е създал, в Когото положи живота
си
, в Когото вярваше, Той Го възкреси.
При това положение всеки сам ще поправя лампите
си
, когато става някаква повреда в тях.
Който отрича Бога в
себе
си
, той ще чака
да
дойде някой отвън,
да
поправи неговата вътрешна инсталация.
Да
се върнем сега към същественото.
След всичко това трябва ли още
да
се страхувате?
Всички сте изпратени на земята
да
работите,
да
учите,
да
станете граждани на Царството Божие.
На всички ви е дадено доверие,
да
изпълните мисията
си
, както трябва.
Младата мома постоянно се стряска.
Бог ви е надарил с отлично тяло, със светъл ум, с благородно сърце, със силна воля и вие сте длъжни
да
запазите тия качества.
Бог ви е надарил още с мощен дух, с велика душа, в замяна на което вие трябва доброволно, от любов,
да
изпълните Неговата воля.
Като съзнаете това, трябва
да
кажете: „Ние ще работим, както работят всички будни души по света, за идване на Царството Божие на земята“.
Из целия свят се повдига зов към всички пробудени души за работа.
После, пак се насърчи, слага китката на главата
си
, развесели се.
Всеки трябва
да
желае идването на Царството Божие на земята!
Всеки трябва
да
желае
да
се изпълни волята Божия на земята!
Ако намери по-красива от мене?
Всеки трябва
да
застане на страната на Любовта,
да
желае идването на Вечния живот!
Всеки трябва
да
застане на страната на Мъдростта,
да
желае идването на светлината и знанието!
Всеки трябва
да
застане на страната на Истината,
да
желае придобиването на свободата!
Само по този начин ще станете проводници на Божественото и ще преодолеете всички мъчнотии.
“ Казано е в Писанието: „Записах ви на дланта
си
“.
И наистина, на какво по-хубаво място човек може
да
бъде записан, освен на дланта на Господа?
“ Мъчнотиите са необходими, за
да
се кали,
да
се усили човешката воля.
Достатъчно е
да
погледне Бог към дланта
си
, за
да
види там името ви написано.
Как ще се усили волята на човека?
За пример, дават ви един здрав камък,
да
го начупите на парчета.
– Вземете отново чука, ударете още един път!
За в бъдеще, житото няма
да
се поставя на такива изпитания, през каквито днес минава.
Взимате чука, последен удар!
Съвременните хора мелят житото, превръщат го на брашно; после го замесват, правят от него хляб, който пекат във фурни и най-после ядат.
Казвам: Последният удар ще разчупи камъка и Царството Божие ще дойде на земята.
Казвам: както виждате, изпитанията, противоречията в сегашния живот са необходими.
Без изпитания човек не може
да
се приближи към Бога.
Ако не е изпитал сиромашията, безверието, безнадеждието, безлюбието, злото, мрака в живота, човек никога не би се приближил към Бога и не би Го познал.
Само чрез изпитанията той ще разбере какво представлява истинската любов, вяра и надежда.
Само по този начин той ще разбере, че любовта е по-силна от безлюбието, от ада и от смъртта; вярата е по-силна от безверието; надеждата е по-силна от безнадеждието; доброто е по-силно от злото.
Казано е в писанието: „Един праведен ще гони хиляда грешни, а двама праведни ще гонят десет хиляди грешни“.
Значи, силата на един праведен е равна на силата на хиляда грешни, а силата на двама праведни е равна на силата на десет хиляди грешни.
Хванете мечката за ухото, спрете я и започнете
да
се разговаряте с нея.
В Писанието имаме такъв пример; там се говори за Давид, който се е борил с мечка и с лъв, а после се бори и с Голиат.
Саул му каза: „Не можеш
да
се бориш с Голиат, защото ти
си
дете, а той – мъж ратник още от младостта
си
“.
И рече Давид на Саул: „Като пасях овцете на отца
си
, идваше лъв или мечка, та грабваше овца от стадото, но аз излизах след тях и ги поразявах; така освобождавах овцата от устата им.
Ако пък мечката или лъвът се повдигнеше върху мене, хващах го за брадата и поразявах го и убивах го.
Казвам: който се е борил с лъв, или с мечка, той лесно може
да
се справи и с човека.
Да
, слаби сте, но в едно отношение – в Любовта.
Силата на човека се определя от качеството на неговата любов; силата на човека се определя от качеството на неговото знание; силата на човека се определя от качеството на неговата воля.
Когато е вън от силата на Любовта, човек е слаб.
Когато Христос прекарваше 40-дневен пост, Той беше заведен на планината от Духа, там
да
изпитат Неговата любов.
И наистина, дойде сатаната и почна
да
Го изпитва, като Му казваше: „Ето, всички тия царства са мои.
Всички хора се запитват: „Защо са изпитанията в живота?
Ако ми се поклониш, ще ти ги дам“.
Ако на някой от съвременните хора се предложи едно от тия царства,
да
стане, например, пръв министър в България, той веднага ще се откаже от своето верую.
Изпитват се силните хора, а не слабите; изпитват се знаещите, а не невежите.
За потвърждение на тази мисъл ще приведа следния пример.
Следователно само онези, които не разбират законите и реда в природата, могат
да
задават въпроса, защо съществуват изпитанията.
Светията правил кошници и когато отивал в града
да
ги продава, минавал покрай каменаря, който го поздравявал и завеждал в дома
си
да
почине.
Те искат
да
бъдат щастливи, без
да
знаят в какво се състои щастието.
То е все едно
да
търсиш истината, без
да
знаеш какво нещо е истината.
Един ден той се обърнал към Бога със следната молба: „Господи, този каменар ми прави големи услуги, добър е и честен човек, но много беден; от сутрин до вечер работи, едва изкарва хляба
си
.
Истината освобождава човека.
Помогни, моля Ти се,
да
забогатее малко и той
да
поживее като всички хора“.
Като се помолил три пъти за него, най-после дошъл един ангел и му казал: „Желанието ти
да
се измени съдбата на каменаря е добро, но този човек не е готов още за друго положение.
Ако му се даде богатство, той ще се развали“.
Да
констатираш един факт, това още не е истина. Защо?
– „Аз пък мисля, че ако забогатее, той ще стане по-добър.“ – „
Да
бъде според желанието ти!
Защото след като
си
констатирал този факт, ти пак се натъкваш на противоречия, пак не
си
свободен.
Иди
да
кажеш на каменаря, че на еди-кое
си
място е заровено голямо богатство.
Съвременните хора са недоволни от порядъка, който съществува в природата.
Нека го разрови и разполага с него, както намери за добре.“ Светията отишъл при каменаря и му разправил всичко, каквото ангелът казал.
Казвам: този въпрос може
да
се реши лесно. Как?
Каменарят взел богатството и веднага
си
направил хубава, голяма къща в Александрия.
Нека всички, които са недоволни от сегашния свят, както и от порядъка в природата, дадат свой план, по-добър, по-разумен.
Започнал
да
живее богато, разкошно и в скоро време станал известен в цялата околност.
От хиляди години насам невидимият свят е дал свобода на всички недоволни от законите и наредбите в света
да
представят свой проект.
Ако този проект се окаже по-разумен, те ще го приложат на земята,
да
се ползват хората от него.
Когато светията слизал в града, каменарят не го посрещал вече, защото бил зает с други работи.
Който иска
да
коригира природата, той непременно трябва
да
бъде по-умен от нея.
Един ден светията го посетил в дома му, но каменарят го погледнал и дал вид, че не го познава.
Невежият не може
да
коригира видния цигулар.
Който иска
да
коригира някой виден цигулар, той непременно трябва
да
знае повече от него.
Върви
си
по пътя.
Аз нямам работа с такива като тебе.“ Светията тръгнал по пътя
си
, но доста загрижен, защото видял, че работата отивала зле.
И при това положение, като Син Божи, Христос беше подложен на големи изпитания.
На пътя го срещнал ангелът, който помогнал
да
се подобри положението на каменаря и му казал: „Видя ли сега какво направи?
Защо трябваше
да
бъде подложен на такива изпитания?
Каква нужда имаше
да
пости цели 40 дни в пустинята?
“ След това ангелът го хванал за врата, наложил го добре и му казал: „
Да
помниш още веднъж как се изменя съдбата на хората!
Христос направи опит,
да
види колко дни човек може
да
издържи без храна.
“ Като разбрал грешката
си
, светията пак се обърнал към Господа, с молба
да
върне каменаря в първото му положение, а за
себе
си
,
да
му даде възможност, по какъвто и
да
е начин,
да
изправи грешката
си
.
Когато дяволът Го изкушаваше, казваше му: „Ако
си
Син Божи, речи на този камък
да
стане хляб!
Той изгубил общественото
си
положение, материалното
си
състояние и останал без къща, без пари.
Като се видял толкова изпаднал, взел чука и отново се отдал на каменарство.
Те бързат
да
го посъветват
да
яде повече,
да
употребява мазнини,
да
не отслабва.
Като слизал светията в града, каменарят пак го посрещал, правил му услуги, като се извинявал, че като станал везир, не бил внимателен към него.
Днес хората се самозалъгват, като мислят, че мазната храна или месото ще им предаде нещо.
Познавах те много добре, но се страхувах от хората,
да
не кажат за мене нещо лошо, че имам приятелство с такъв беден човек.“ Светията се усмихнал и казал: „Няма нищо, нали се оправи работата?
“ След няколко години каменарят казал на светията: „Помоли се пак за мене,
да
ми дадат малко богатство,
да
забогатея.“ – „Не, втори път не искам
да
се моля за тебе; не искам повече
да
ме бият.
По-добро положение от сегашното надали ще намериш.“ И продължил каменарят
да
дяла камъни.
Хората нямат право
да
се разпореждат с живота на другите същества.
Казвам: всеки сам прави тези камъни и сам трябва
да
ги дяла.
Тези камъни са необходим градивен материал, от който човек трябва
да
направи своята къща.
Тези камъни не трябва
да
се продават, но
да
се дялат,
да
се обработват.
В това отношение, само Божественото може
да
служи за храна на човека.
Вън от Него, всичко друго е чуждо притежание, с което човек няма право
да
разполага.
Те са ония груби мисли, чувства, постъпки и черти в характера на човека, които непременно трябва
да
се дялат.
На тези чужди вещества, внесени в човешкия организъм, се дължат противоречията и страданията в живота.
Това не подразбира, че човек изведнъж може
да
стане учен или светия.
Задачата на човека е
да
освободи организма
си
от тия чужди вещества.
Знанието, дарбите, способностите постепенно се придобиват.
И тогава в организма му трябва
да
остане само Божественото.
Щом Божественото остане в човека, а чуждото излезе вън, лицето му веднага просиява и волята му идва в нормално състояние.
Понякога хората искат изведнъж
да
станат силни, учени, богати, свети, гениални.
3.
Великата формула
,
СБ
, София, 3.9.1933г.,
Ще се отворят всички прозорци, всички 12 врати на небето, които досега не сте виждали.
И оттам ще чуете гласа на всички ония, които са минали през вашия път и са завършили развитието
си
.
Това е достатъчно
да
знаете, по-нататък не се стремете
да
обяснявате какво нещо представлява здравето и какво – болестта.
Всички едновременно ще произнесат магическата формула: „Бог е Любов!
Болният е неразположен, недоволен, не му се работи; щом го накарат на работа, той се съобразява с времето, дали е хубаво, или не.
– Всички скърби и страдания ще изчезнат.
Болестта го кара
да
гледа отрицателно на всичко.
И сиромахът е като болния: за него времето не е добро, хората са лоши, жестоки.
Сиромашията също ще изчезне.
Значи, сиромашията е болест, а богатството – здраве.
Тогава ще видите какво нещо са били страданията и какво – смъртта, и ще кажете: „Всичко това е било илюзия, мъгла“.
Всички съвременни хора се стремят към същественото в живота.
Божията Любов може
да
се разбере само тогава, когато човек правилно може
да
напише,
да
изговори и
да
приложи магическата формула в живота.
Който може
да
изпълни трите неща –
да
посети най-бедния човек,
да
посрещне слънцето в най-бурния ден на своя живот и
да
научи молитвата на детето, което за пръв път прохожда, той може
да
произнесе и разбере магическата формула в живота – Бог е Любов!
Всяко повторение, в което има еднообразие, носи смърт.
Представете
си
, че някой ваш познат ви даде хиляда лева и всеки ден идва в дома ви
да
казва, че ви е дал хиляда лева: днес ви каже това, утре, други ден и така продължава с месеци и години.
Където когото срещал, все разправял за този бял дроб, който дал на бедния.
Колкото пъти срещал бедния, все това разправял, че му дал един бял дроб, докато най-после бедният купил един дроб и го хвърлил в лицето на богатия, като му казал: „Не искам нито дроба, нито доброто ти!
Кажете ли нещо на човека, дадете ли му нещо, оставете го свободен.
Оставете го сам
да
благодари, както той намира за добре.
Човек огорчава Духа със своето постоянно недоволство и неблагодарност.
Той е недоволен, че това нямал, онова нямал; че това не му дали, онова не му дали; че богатите ядат и пият, а той нямал нищо, нямал месце, нямал хубави дрехи.
Когато богатият мърмори, ще се намери един беден, който ще хвърли дроба в лицето му и с това ще изкаже неблагодарността
си
.
И от бедни, и от богати се изисква велико самообладание.
Според мене, бедният не трябва
да
завижда на положението на богатия, но като го види
да
яде и
да
пие, той трябва
да
се зарадва, че Бог му е дал възможност
да
се ползва от тия блага на живота, а за
себе
си
да
благодари, че е лишен от тях.
Ако пожелае благата на богатите за
себе
си
, той ще осакати своя живот, ще осакати душата
си
.
И тъй, красивото, великото в живота на всеки човек се заключава в благодарността му към Бога за онова, което му е дадено.
Това, което Бог е дал на човека, е временно, само за даден случай, за даден момент.
То никога няма
да
се повтори.
Като знае това, човек сам трябва
да
оцени онова, което Бог му е дал.
Тази оценка за нещата зависи от разбиранията на човека.
Нещастията и страданията на хората зависят от техните разбирания за живота.
За пример, давате една хубава круша на един стар човек.
Той взима крушата, разглежда я оттук-оттам и току въздъхва.
Защото няма зъби, не може
да
дъвче.
След половин час старият човек започва
да
се превива от болки в стомаха и казва: „Все на мене ли се дават такива страдания?
“ – Какви страдания са тези?
Той получил най-хубавото нещо – една хубава, зряла круша, но причината за неговите страдания е друга.
За
да
не страда, старият човек трябваше
да
постъпи по следния начин.
Той трябваше
да
извика някое малко дете при
себе
си
и
да
му каже: „Я, дядовото, вземи това хаванче и посмачкай малко тази круша,
да
поомекне.
След това ти ще вземеш половината круша, а другата половина ще дадеш на мене“.
При това положение и детето ще остане доволно, и старият няма
да
страда.
Следователно всеки трябва
да
се научи
да
споделя със своите ближни благата, които Бог му е дал.
Това споделяне трябва
да
става разумно,
да
не се отегчават едни-други.
Няма по-хубаво нещо от това,
да
направите едно добро навреме,
да
кажете една дума, или
да
изпратите един поглед на място.
Каква по-голяма наука от тази,
да
знаете кога и какво
да
говорите?
Много от страданията на хората се дължат, именно, на незнанието и неспазването на тази наука.
Изкуство е
да
знае човек как
да
слуша, какво
да
слуша и какво
да
не слуша.
Всички хора се стремят към богатство.
Добре е човек
да
бъде богат.
И Бог има желание
да
даде богатство на всички хора.
Ето защо, важно е какво богатство търси човек.
Човек трябва
да
мине през всички страни на богатството.
Такъв богат човек може
да
бъде учен, може и
да
не бъде учен.
Ако позлатите седлото, гемовете, подковите на коня, той може
да
бъде красив, но в края на краищата, ще каже: „Нищо не искам, освен свободата
си
.
В този случай, той мисли по-добре от своя господар, който се радва на златото
си
.
Няма по-красиво нещо и за коня, и за неговия господар, от свободата.
Все пак положението на коня е по-добро от това на господаря.
Конят ще остави товара в дома на господаря
си
и ще се облекчи, а господарят ще получи златото
си
, ще се зарадва, но едновременно с това ще се натовари.
Човек не може
да
бъде щастлив, когато конят му е нещастен.
Конят пъшка, изнемогва под тежкия товар, а човекът се радва на богатството
си
, но тази радост е временна, следователно външна.
Господарят казва: „Няма нищо, твоят гръб се охлузи, но поне аз ще бъда щастлив“.
Утре ще се сменят ролите: господарят ще дойде на мястото на коня, а конят – на мястото на господаря.
Невъзможно е господарят
да
бъде щастлив, когато слугата му е нещастен.
И обратно: невъзможно е слугата
да
бъде щастлив, когато господарят му е нещастен.
– Ако разглеждате нещата външно, по форма само, така е.
Формата, в която е влязла душата на коня, е ограничена, не ѝ дава възможност
да
прояви качества, каквито проявява в човешкото тяло.
Значи конят разбира, чувства нещата повече, отколкото вие
си
представяте.
Когато господарят се отнася грубо, жестоко със своя кон, последният се обръща към Бога с думите: „Господи, вложи повече любов в сърцето на моя господар,
да
има търпение,
да
бъде по-снизходителен към мене.
Аз съм готов
да
изнеса всичкия му товар, но
да
бъде по-спокоен,
да
не бърза толкова“.
Така се моли конят в
себе
си
.
Ето как трябва
да
постъпи разумният господар със своя кон.
Какъв човек е този, който не може
да
се приравни с всички души?
Какво значи
да
се приравни човек с всяка душа?
Това значи
да
признае Божественото във всяка душа.
Който признава Божественото начало във всяка душа, той никога няма
да
каже: „Това е кон“, или „това е птица“, или „това е дърво“!
Какво
си
ти тогава?
„Аз съм човек, който разрешавам великите въпроси на живота.“ Който разсъждава така, той неизбежно ще се натъкне на ред противоречия в живота.
Бог всеки момент наблюдава как човек постъпва с животните, с растенията и от това съди за самия него.
Ето защо, като ни наблюдава, всеки момент Бог се радва или скърби.
Той веднага изважда тефтерчето
си
и записва времето, деня, часа, когато грешникът е направил едно малко добро.
И за тази малка радост, която грешникът е причинил на Бога, един ден Той ще му даде някакво велико благо.
Какво по-приятно за нас от това,
да
причиним поне една малка радост на Господа?
Ние сме дошли на земята, именно, за това,
да
причиним поне най-малката радост на Господа.
Това трябва
да
бъде нашият идеал!
Сега всички хора искат
да
бъдат щастливи и могат
да
бъдат щастливи.
Ако не можем с най-малката своя мисъл, или с най-малкото свое чувство, или с най-малката
си
постъпка
да
причиним радост на Онзи, Който всичко ни е дал, ние не можем
да
имаме основа, върху която
да
съградим своето щастие.
Следователно хората губят щастието
си
по единствената причина, че основата, върху която е съградено то, не е солидна.
Значи щастието на човека зависи от стремежа му
да
причини поне най-малката радост на Господа.
Казвате: „Бог е съвършен, Той не се нуждае от нас, ние
да
Му причиняваме радости“.
Представете
си
, че няколко души напишат на дъската буквата „Л“.
Както и
да
напишете тази буква, тя е все буквата „Л“, но с известно различие в написването.
Когато някой напише малка буква „Л“, това показва, че той е скъперник, цени книгата, времето, не иска много
да
харчи.
Той казва: „Ако напиша едно писмо с големи, едри букви, напразно ще отидат и листата, и мастилото, и времето.
Хайде, по-добре
да
намаля буквите, че от всичко
да
направя икономия“.
Не, когато човек пише някому писмо, особено любовно, от всяка дума трябва
да
излиза аромат, благоухание, каквото излиза от цветята.
Още от първата буква на писмото може
да
се съди за живота на човека.
И забележете, никога един и същ човек не може
да
напише една буква, два пъти по ред, по един и същ начин.
Колкото пъти и
да
я пише, все ще има някаква тънка, едва уловима разлика.
Както мислите, чувствата и постъпките представляват символи, чрез които се изразява животът на хората, така и буквите определят характера на всеки човек.
Ако разглеждате почерка на някой човек в детството, в младините и в зрялата му възраст, ще видите, че буквите, с които
си
е служил в трите фази на живота
си
, коренно се различават.
Ако сте чувствителни и получите едно писмо, още като го пипнете, ще познаете, дали то е писано с любов, или не.
Писмо, писано с любов, е в състояние
да
трансформира и най-тежкото разположение на духа.
Достатъчно е
да
подържите това писмо известно време в ръката
си
, без
да
го четете, за
да
се измени състоянието ви,
да
минете в по-висока гама на духа.
Такова писмо е в сила
да
понижи състоянието ви, но не и
да
го повдигне.
Цялата природа е пълна с любовни писма, писани от Бога.
Като вземете един плод, затворете очите
си
, съсредоточете мисълта
си
и следете какво ще почувствате.
В написаното се крие силата на плода.
Ако не мислите по този начин, вие никога няма
да
придобиете силата, която е скрита в плода.
По същия начин човек трябва
да
познава мислите
си
, като плод на своя ум и чувствата, като плод на своето сърце.
Ако не познава качествата на своите мисли и чувства, като качества на плодове, той никога не би могъл
да
се ползва от силата, от знанието, които са вложени в тях.
Той е създаден за нас.
Той е създаден и за всеки едного поотделно.
– Може
да
бъде днес, може
да
бъде утре или други ден – все ще бъде някога.
Дали ще бъде днес или утре – безразлично е.
Божият ден се състои най-малко от хиляда човешки години.
И когато остареете, когато станете човек на 365 хиляди години, в Божествения свят ще представлявате малко детенце, едва на една година, което има нужда още от майка
си
,
да
го носи на ръце,
да
го милва,
да
му се радва.
И тогава казваме, че истинската печалба на човека се състои в това,
да
премине той от човешкия в Божествения свят.
Всички хора употребяват думата „внимание“.
Това е възможно само тогава, когато човек е придобил знания, с които може
да
се ползва в Божествения свят.
Учителите казват на учениците
си
да
внимават в уроците, които те им преподават.
Родителите казват на децата
си
да
внимават,
да
не правят пакости.
Това значи
да
живеем на земята и
да
разбираме нещата от Божествено гледище.
Следователно всеки трябва
да
разбере смисъла на думата „внимание“.
Вниманието подразбира пробуждане.
И тогава, за изяснение на въпроса, главата може
да
се уподоби на Божествения, а тялото – на физическия свят.
Без внимание човек не може
да
направи никаква връзка.
При това връзките, които човек прави в живота
си
, зависят от неговото внимание.
Ако храната, която човек приема, не се превръща в мисли, тя остава в стомаха, където създава ненужни натрупвания.
Тия натрупвания пък са причина за известни разстройства в стомаха, както и в цялата храносмилателна система.
Сърцето на това дете трепти от страх,
да
не падне.
Това показва, че между мозъчната и храносмилателната система има тясна връзка.
Това внимание е подобно на вниманието на апаша, който върви, оглежда се натук-натам,
да
не го хванат.
Човек трябва
да
се освободи от всички натрупвания, които му създават ред страдания.
Сега, ще ви дам една магическа формула, чрез която
да
се освобождавате от тия натрупвания.
Той прилича на затворник, когото осъждат на смърт и току се ослушва, откъде ще дойде неговото спасение.
Тази формула трябва не само на хартия
да
се напише, не само с устата
да
се изговори, но
да
се напечата и в сърцето.
Той внимава, следи, ослушва се, дано дойде някой и донесе благата вест, че е оправдан.
Следователно най-хубавото, най-красивото нещо в живота е вниманието.
За
да
изговорите тази магическа формула и
да
се ползвате от нейната сила, вие предварително трябва
да
направите три неща.
Човек е дошъл на земята
да
се радва.
Турците казват: „Лесно е
да
викаш духовете, но мъчно е
да
ги изпъдиш“.
Значи лесно е
да
слезеш в кладенеца, но мъчно е
да
излезеш.
Той не трябва
да
се радва на облеклото
си
, нито на положението, което заема, но
да
се радва, че е дошъл на Божия свят,
да
очаква изгряването на слънцето.
Всичкото му внимание трябва
да
бъде насочено към изгряващото слънце.
Човек е направил лесното, слязъл е на земята и сега му предстои най-мъчната работа,
да
се качи горе, в Божествения свят.
Изгряването на слънцето не зависи нито от дрехите на човека, нито от неговото богатство, нито от неговите разбирания, нито от неговата сила и красота.
За изкачването му непременно трябва
да
дойде някой
да
му помогне.
Изгревът на слънцето е в сила
да
даде утеха на човешката душа.
Изгревът на слънцето дава подем на човешкия дух.
Мъчното е
да
излезе вън от кладенеца.
Човек може
да
е добре облечен, но ако е сляп, какво ще го ползват тези скъпи дрехи?
Когато дойде време
да
излезе от училището, той тича по стълбите, лесно слиза.
При изгрева на слънцето най-важно за човека е онова, което вижда.
При пробуждане на природата най-важно за човека е онова, което чува.
Сега и на вас казвам: внимавайте как гледате и какво гледате!
И тогава нека всеки
си
каже: ако един ученик, било от земното или от небесното училище, прави усилия, за
да
влезе или
да
излезе от училището, защо тогава и аз
да
не направя малко усилие,
да
постигна един свой идеал?
За всеки ден
си
поставяйте задача,
да
гледате хубавото и
да
слушате Словото Божие, което отвътре ви говори.
Който иска
да
влиза с мъка в училището, а
да
излиза с леснотия, той може
да
бъде ученик само на земята.
Дойдете ли до нещо отрицателно, сложете го далеч от
себе
си
и дайте внимание само на хубавото, на красивото в света.
Това е естественото положение, което човек може
да
заеме в живота.
Казвате: „Не може ли човешкият живот
да
се уреди по друг начин?
Ако искате
да
влезете в духовния свят, трябва
да
се приготвите за нови условия.
Защото истината освобождава.
Всяко красиво цвете, което разнася благоуханието
си
надалеч, може само
да
ви причини радост, но по никой начин то не може
да
измени вашия живот.
Това цвете казва на човека: „Каквото правя аз, това можеш
да
правиш и ти, но трябва
да
внимаваш в живота
си
“.
Колкото мъчен
да
е този път, всеки трябва
да
мине през него. Нагоре!
Не, не късайте цветята, но гледайте какво те правят.
“ Ето, сега идват трите неща, които всеки трябва
да
направи.
Виждате един чист, хубав извор.
Не пожелавайте този извор
да
тече в двора ви!
Той ще извика домашните
си
, своята жена, децата
си
и вие ще бъдете внимателни към тях, ще видите как са облечени, от какво се нуждаят.
Виждате една хубава книга.
Ще се разговаряте с всички в този дом, докато внесете между тях нещо хубаво.
Не пожелавайте тази книга
да
бъде в библиотеката ви, но прочетете я,
да
видите какво е написано в нея.
Като видите, че те се развеселят, ще
си
отидете.
Книгата казва: „Прочети ме и вземи за
себе
си
само това, което можеш
да
разбереш.
Второто нещо, което трябва
да
направите, е
да
излезете в един бурен ден вън и
да
дочакате изгряването на слънцето.
Този ден може
да
е дъждовен, ветровит, но вие ще имате търпение
да
посрещнете слънцето и след това ще се приберете в къщи.
Спрете се внимателно пред него и вземете за
себе
си
само една монета.
Само при това положение човек изпитва истинско доволство, че е могъл
да
посрещне слънцето в такова бурно време.
Третото нещо, което можете
да
направите, е
да
наблюдавате как малкото дете се учи
да
ходи.
Така ще постъпи разумният човек, а глупавият ще вземе всичките пари, след което ще го хванат, ще го съдят, ще се яви голям спор, че взел чуждите пари.
Като го наблюдавате съзнателно, ще научите велик урок от него.
Натъквате се на ред противоречия, страдания, нещастия, мъчнотии, за които
си
давате различни обяснения, но всички тия обяснения нищо не допринасят.
От хиляди години насам хората
си
обясняват тия въпроси и все необяснени остават.
То се изправи на краката
си
, спре се за момент и току-изведнъж падне.
После пак се допре с пръстите
си
до земята, ту с първия, ту с втория, третия, четвъртия или петия, стане от земята, вдигне главата
си
нагоре и пак започва
да
се моли: „Господи, искам
да
разбера живота.
Помогни ми
да
постигна това!
Те имат желание
да
си
обяснят тия въпроси, стремят се
да
ги изучат, но една е грешката им: те са избрали крив метод за постижение.
“ Туй дете ту пада, ту става и пак се моли: „Прости ме, Господи, че още не съм научил урока
си
!
Всичко, което
си
създал, е красиво, хубаво и аз искам
да
го разбера и науча“.
Предназначението на тази реалност е
да
въведе човека към познаване на Истината.
Това дете ту пъпли по земята, ту се изправя и току поглежда доволно към майка
си
, че може само
да
върви.
Да
придобием Истината, това значи
да
влезем във Вечния Живот, който търсим и към който се стремим.
Тази сутрин искам
да
ви говоря като на хора, напълно здрави, без противоречия в живота.
При това няма
да
говоря нито за болестта, нито за здравето.
Мнозина питат: „Как трябва
да
се молим?
“ – Като малките деца, които се учат
да
ходят.
Обаче
да
се говори за болести, това значи човек
да
изгуби разположението на духа
си
.
– Какво положение трябва
да
заемем в живота?
Ако здравият говори за болести, той допуска, че някой ден може
да
се разболее.
– Положението на малките деца, които се учат
да
ходят.
Да
мислите, че можете
да
се разболеете, това говори за някаква опитност, която сте преживяли, вследствие на което мислите, че тази опитност може
да
се повтори.
Болестта взима нещо от тялото на човека, но нищо не дава.
И тъй, като направите тези три неща, вие ще се изпълните със свещен трепет и ще бъдете в сила
да
произнесете великата, магическа формула на живота: „Бог е Любов!
Който е боледувал, той всякога е дал нещо от своето тегло.
Ще изгрее слънцето във вашите души тъй, както никога не сте го виждали.
4.
Едно звено
,
СБ
, София, 3.9.1933г.,
Дори ако вземете един кат от хиляда метра, ще получите седем хиляди метра.
Сега,
да
се спрем върху въпроса за възпитанието. Защо?
Защото, ако не дойдете до новите възгледи за живота, вие не можете
да
изправите сегашния
си
живот.
Всички хора са изплашени от кризата, от катастрофите в живота.
Вестници ли четете, с хора ли се разговаряте, все ще слушате
да
разправят различни нещастия и загуби: една кола прегазила еди-кого
си
; един трен премазал еди-кого
си
; толкова къщи изгорели; толкова параходи потънали и т.н.
Всички се намират под влиянието на страшно внушение, и всеки като че очаква
да
се случи нещо с него и
да
му четат надгробна реч.
Какъв живот е този, всеки ден
да
очаквате последния
си
час, като че сте в положението на човек, осъден на обесване, който всеки час очаква
да
влязат в стаята му,
да
го извадят вън и
да
го екзекутират?
Истинска наука е онази, която може
да
освободи човека от вечния страх и безпокойство за живота му и
да
каже: „Аз съм от онези хора, които не умират.
Мога
да
се изменя, но не и
да
умра“.
Гледате едно малко детенце, красивичко, русичко, но след няколко години срещате това дете, вече изменено, станало възрастен човек, и се чудите къде остана красотата на това дете.
Апостол Павел казва: „Всички ние ще се изменим, но няма
да
умрем“.
Ние говорим за целокупния живот, който се заключава в това, което виждаме отвън, в което се е проявил, и това, в което за в бъдеще ще се проявява.
Син среща баща
си
с една млада мома и веднага го подозира.
Дъщеря среща майка
си
с един млад момък и веднага я подозира.
Сестра среща брата
си
с млада, красива мома и веднага го подозира.
Благородството на човека се състои в това, като види баща
си
, майка
си
, брата или сестра
си
с млади моми или момци, красиво
да
трепне сърцето му и
да
помисли най-хубавото, най-доброто за тях.
Защо трябва
да
мислите най-лошото?
Знанието, богатството, силата, както и цялата външна обстановка, са приятни само тогава, когато животът съществува.
Казвате: „Не може човек
да
не греши“.
Всички тия неща са условия за самия живот.
Откъде сте дошли до заключението, че човек не може
да
не греши?
– Ама ние виждаме, че греши.
– Човек греши, защото иска
да
греши, а не защото Бог го е създал
да
греши.
Днес всички говорят за новото, но в какво се състои то?
Виждате една картина и казвате: „Нещо ново има в тази картина“.
За
да
се произнесете върху новото в картината, вие трябва
да
я нарисувате.
Значи малките мухи са накарали големия бивол
да
се валя в блатата и
да
се каля.
Големият бивол, с рога и копита, се е наплашил от малките мухи и за
да
не го хапят, той влиза в калта и се цапа.
Казвате за някой човек, че е красив.
Сега в света се проповядва нова философия, която човек тепърва трябва
да
изучава.
В какво се състои неговата сила, неговата красота?
В това отношение всеки трябва
да
се запита какво е неговото предназначение и какво място заема в природата.
Всяко нещо, за което се говори, трябва
да
е опитано.
Щом дойде до това положение, човек ще престане
да
се тревожи.
Не е достатъчно само
да
кажете, че захарта е сладка, но трябва
да
сте я опитали.
Всеки ден човек трябва
да
разрешава важния въпрос за
себе
си
, защо е дошъл на земята и каква работа трябва
да
свърши.
На всеки човек е дадена определена работа, която той непременно трябва
да
свърши.
Нека всеки се запита каква служба, каква работа му е дадена.
Следователно всеки човек има известни чувства в
себе
си
, чрез които познава реалността.
Ако наблюдавате живота на пчелите в кошерите, ще видите, че там работата е точно разпределена.
Царицата снася яйца, работничките непрекъснато ходят
да
събират мед и се връщат.
Когато настанат гладни години, работничките избиват търтеите, като казват: „Много търтеи не ни трябват; обаче, като забогатеят, като настанат плодородни години, те създават повече търтеи и не ги убиват“.
Хората наричат свирците на кошерите търтеи, но аз ги наричам „красивите свирци на пчелния кошер“.
Докато свирците в кошерите свирят и вие можете
да
вадите мед.
– В най-малките
си
форми.
Започнат ли пчелите
да
избиват търтеите и за тях е лошо, но и за хората не е добре.
За пример, всички хора виждат слънцето, но кой от тях го е видял в неговото величие?
Вие трябва
да
желаете
да
има свирци в кошерите, защото и мед ще има; щом почват
да
избиват свирците, и за кошера, и за хората не е добре – мед няма
да
има.
Следователно докато съществуват красиви хора в света и мед ще има; щом красивите хора почнат
да
изчезват и медът ще почне
да
се намалява. Защо?
Всички виждаме слънцето като малка топка, която можем
да
сложим под мишниците
си
.
Докато има силни хора в света и свобода ще има.
Щом започне
да
се губи силата на хората, робството идва.
Да
мога
да
я взема в дома
си
,
да
ми посвети!
Когато разумността почне
да
се намалява,
да
изчезва, тогава идват всички нещастия.
“ – Защото
си
неразумен.
За пример, някой ще започне
да
говори за слънцето, ще прави аналогия между слънцето и земята.
“ – Защото нямаш сила, не
си
красив.
Той ще разправя, че на слънцето има планини и долини, грамадни океани, реки, планети, хубави градини, хора, подобни на тия от земята, но по-умни, по-красиви, по-стройни.
Всеки човек трябва
да
има желание
да
бъде красив.
Като слушате
да
говорят за слънцето по този начин, вие питате този човек, видял ли е това, за което говори.
За тази цел той трябва
да
държи в ума
си
образа на някой красив човек.
Като вървите по улиците и видите човек с красиво чело, или красиви очи, спрете вниманието
си
върху него и се опитайте
да
го нарисувате.
И след всичко това, ще се намерят хора, които ще повярват.
По този начин ще привикнете
да
задържате красиви образи в ума
си
.
Пътувате из планината, спрете погледа
си
върху някой хубав пейзаж и се опитайте
да
го нарисувате.
Следователно, ако искате
да
развивате някои благородни качества в
себе
си
, спрете се, като художник, върху някой красив образ и работете върху
себе
си
.
Само по този начин вие можете
да
напредвате.
Ангелите са много красиви същества.
Ако един ангел би слязъл на земята, всички мъже и жени, всички учени ще тръгнат подир него.
Като казвам, че във всяка истина има малко лъжа, аз не взимам истината в абсолютния ѝ смисъл, но разглеждам един факт, който минава за истина.
Голяма е красотата на ангела и никой не може
да
устои на нея.
И ако ангелите днес не искат
да
слизат на земята, причината за това е, че те не искат
да
създават нещастия на хората.
Като знаят, че хората не могат изведнъж
да
постигнат тяхната красота, те се пазят
да
не ги обезсърчат.
Когато трябва
да
дойдат на земята, ангелите се обличат в най-скромна дреха,
да
не предизвикват съблазън между хората.
Обаче, има случаи, когато ангели са идвали на земята във всичката своя красота и величие и който веднъж само е могъл
да
види един от тия ангели, той се е простирал на земята.
Данаил, виден израилски пророк, като видял един от тия ангели, изгубил съзнанието
си
и паднал на земята.
Казвате още, че водата е мътна.
Трябвало този ангел
да
се приближи до него, за
да
го изправи на краката.
Не, водата никога не може
да
бъде мътна.
Това показва, че хората още не могат
да
издържат на мощното, на благородното, на възвишеното и красивото в света.
Тя може
да
съдържа различни утайки, примеси в
себе
си
, но тия примеси по никой начин не са в състояние
да
изменят състава на водата.
Ангелите са хора, които някога са живели на земята и са минали през особена област на мъчнотии и страдания, за
да
достигнат до пътя на съвършенство.
Тия примеси могат външно само
да
затъмнят изгледа на водата, но в същината на водата не може
да
стане абсолютно никаква промяна.
Преди години слушах един американски професор, който говореше пред многобройна публика за пречистването на водата.
Той искаше с ред опити
да
демонстрира пред слушателите
си
, че каквито примеси
да
се сложат във водата, тя може така
да
се пречисти, че абсолютно
да
не измени свойствата
си
,
да
остане чиста вода.
Днес няма още такива гениални художници, които могат
да
нарисуват образ с ангелска красота. Защо?
На масата
си
той имаше няколко шишета с вода, взета от различни места на клоаците в Ню Йорк и Бостън и всичките видове вода подложи на дестилиране, след което получи абсолютно чиста вода.
За доказателство на това, той сам пи от тази вече пречистена вода.
Красивият човек е самоуверен в
себе
си
, той никога не се обезсърчава.
С тези опити той доказа, че водата не може
да
се опетни.
Въз основа на същия закон казвам: ние се намираме в такава фаза, в която животът по никой начин не може
да
се опетни.
И като съзнава красотата
си
, той е толкова естествен, както истински богатият, който и външно, и вътрешно, не изпитва никакъв страх пред беднотията.
Известни материални примеси, каквито са мислите и чувствата на хората, могат временно само, и то външно,
да
замъглят чистотата на живота, но същината на живота по никой начин не може
да
се опетни.
Обаче, в който ден изгуби красотата
си
, този човек се намира в положение „хуже губернаторское“.
За пример, някой човек е нещастен по единствената причина, че в ума му е влязла мисълта, че някой го преследва, иска
да
го убие.
Оттук можем
да
извадим няколко правила, по които човек трябва
да
живее.
В известно отношение човек трябва
да
бъде неподвижен, както материята.
Кога, именно, трябва
да
бъде неподвижен?
И сега трябва
да
дойде някой човек отвън,
да
извади тази мисъл от ума му,
да
го убеди, че никой не го преследва.
Щом се натъкне на едно от тия положения, човек трябва
да
бъде неподвижен,
да
не се мърда от мястото
си
.
Щом се натъкне на доброто, той трябва
да
бъде подвижен като живота.
С ред доказателства той трябва
да
го убеждава, че какъвто удар и
да
нанесе неприятелят му, неговият нож по никой начин няма
да
се забие в тялото му.
Този нож е от такова естество, че не може
да
причини никаква пакост върху човешкото тяло.
Обаче, ако постъпи обратно, а именно, при злото бъде подвижен като живота, а при доброто – неподвижен като материята, той ще
си
създаде най-голямото нещастие, ще даде път на злото в
себе
си
.
И съвременните хора се заблуждават по същия начин, че смъртта може
да
забие ножа в нашите тела и
да
умрем.
Същевременно се проповядва, че можем и
да
възкръснем.
Следователно, във време на скръб и страдание, бъди неподвижен като материята; във време на радост и веселие, бъди подвижен като живота.
Обаче как ще се убедят във възкресението онези проповедници, които поддържат, че само праведните ще възкръснат, а грешните няма
да
възкръснат, защото те са осъдени на вечен огън и мъчение?
И тогава, във време на радост, кажи: „
Да
живеят всички българи, всички англичани, всички американци, всички хора по лицето на земята в доброто!
Аз пък добавям: няма
да
възкръснат само онези, които не са умрели; всички, които умират и които са умрели, все ще възкръснат.
Ако всички хора живеят в доброто, животът, сам по
себе
си
, ще се осмисли.
По този начин те ще се домогнат до вътрешната свобода в
себе
си
.
Може ли червеят
да
се превърне в пеперуда, докато е още жив?
Сега, вие се натъквате на противоречия в живота, с които не можете
да
се справите и казвате: „Какво мисли този човек за мене?
Докато е червей, той не може
да
стане пеперуда.
“ – Ако искате
да
знаете, какво мисли даден човек за тебе, погледни очите и устата му.
Щом престане
да
бъде червей, той ще се превърне в пеперуда.
Ако очите му шават много и ако устата му се движи много, той непременно ще има две мнения за тебе: докато даваш, добър ще бъдеш за него; щом престанеш
да
даваш, лош ще бъдеш.
Следователно такъв, какъвто е човек, той никога не може
да
възкръсне.
Докато му се усмихваш, по-добър човек от тебе няма
да
има; щом станеш сериозен, по-лош човек от тебе няма.
Понятието възкресение не е отвлечено, но трудно е
да
се разисква върху него, защото всеки има свои възгледи.
Ако срещнете човек, на когото очите и устата са спокойни, с това спокойствие той иска
да
каже: „Гледай спокойно на всички неща, които Бог е създал“.
Когато хората разискват върху даден въпрос, те не се спират върху фактите, върху действителността, но се спират върху своите лични възгледи и теории и се произнасят, дали теорията им е права, или не.
Когато срещнете един мъдрец, той няма
да
ви каже
да
гледате на него, но ще обърне вниманието ви на спокойствието на своите очи, които сами говорят.
За мене не е важно, дали дадена теория във физиката, в химията или в друга някоя наука, е права, или не.
Те казват: „Аз придобих това спокойствие, като гледах на всички неща, които Бог е създал в природата“.
За мене всяко научно или философско твърдение е дотолкова вярно, доколкото е израз на истината, която съществува в природата.
Щом Бог е спокоен, защо трябва аз
да
се безпокоя?
Ако дадена теория е в съгласие с истината и дава светлина на ума, донякъде тя задоволява хората.
– Ама имам
да
давам на еди-кого
си
десет хиляди лева.
Обаче ако не дава светлина на ума, външно тя може
да
е отлична, но не задоволява хората.
НАГОРЕ