НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
7
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
7
:
1000
резултата в
20
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Обсадно положение
,
ИБ
, , 6.10.1912г.,
Тя е правила много изстъпления, а между това, на народите, които са под владичеството й, трябва вече
да
се даде свобода.
Във вашите умове вие не бива
да
се страхувате, защото с това вие препятствате на делото Божие.
Тия страдания, които сега ще почнете
да
гледате по случай на предстоящата война, са страдания физически, а не са нравствени страдания, които само огорчават Небето.
Защото без един крак, без една ръка може би
да
влезем в Царството Божие, но ако нравствени страдания ни връхлетят, тогава сме в голяма опасност.
Та искам
да
кажа, че тялото трябва
да
се пожертва за развитието на душата.
От поведението на българския народ, от поведението на славянския елемент въобще, ще зависи разпоредбата на невидимия свят.
Във вашите умове вие трябва
да
съдействате само, та
да
можете
да
помагате.
Най-сетне, дори и ако една или няколко години по-рано напуснем и излезем из къщите
си
, няма какво
да
губим, защото не бива
да
сме прилепени толкова о материята, та щото
да
мислим, че тя е всьо и вся.
Ако ний сме тук още, то трябва
да
знаете, че има наши братя, на които следва
да
помогнем.
И понеже славянството представлява от
себе
си
по-добър елемент, то е, което има благоволението на Небето, при все че и в него има два големи порока – блудство и пиянство.
После, не бива, грешка ще е
да
си
внушавате, че България може
да
стане една велика държава, защото, като четем историята, питам аз где са Персия, Рим и пр.?
Та, ако България със своето бъдещо величие иска
да
прослави името Божие, тогава ще има благоволението свише.
Ако Небето не е с един народ, напразно е всичката негова сила и войска.
На такъв народ трябва един ум, а този ум е Господ и ако ний отиваме с Неговия план, трябва
да
положим всичко, за
да
запазим този народ от опиянение.
Ето защо всичките тия, които познават Господа, трябва
да
кажат дълбоко в сърцето
си
: "Господи, нека бъде волята Ти".
Да
се държим с Господа, защото Той е главнокомандващият, пред Когото не след много години ще се явите за отчет.
И затова във вашата душа трябва
да
се роди съзнание
да
служите Господу.
Всички трябва
да
бъдете благодарни на Господа от онова, което ви дава, а ний не знаем какво именно ни е необходимо.
Умен човек е този, който използва всякой случай в живота и благодари за всичко на Небето.
Всичките желания, които развалят мира ни, нашето духовно равновесие, трябва, особено сега,
да
ги подчиним на Господа.
Защото сега-засега България е на 35 години, носи значи два кръста (35=3+5=8, те 2x4) и ако го изнесе, то ще бъде голяма нейна придобивка.
2.
Елохим
,
ИБ
, , 26.10.1912г.,
За
да
бъдете благодарни Господу, гледайте
да
бъдете в хармония с Него, защото, ако храните някаква лоша мисъл към някого,
да
знаете, че Господ не работи Божият Дух не може
да
работи там, гдето има криво разбиране, яд и свада.
Ний трябва
да
бъдем винаги готови
да
изпълним онова, което Той желае, защото само тогава ще бъдем щастливи.
Господ иска, щото между всичките Негови чада
да
има съгласие и мир, защото Господ в
Себе
Си
е Любов, Мъдрост, Истина.
Може вие
да
страдате, може
да
сте в униние и утеснение, Господ е, Който ще ви избави от това мъчително положение.
Ето защо вие дръжте Господа Бог, мъчно може
да
Го намерите, но дръжте Господа и ще Го намерите.
Той сега е, Който работи, за
да
тури ред и порядък.
"Гледайте
да
бъдете в съгласие с Христовия Дух".
И като разсъждавате върху тия думи – недейте излиза много навън, т.е.
не гледайте други как живеят.
Не се занимавайте с тях, а гледайте
себе
си
.
Ние минаваме през разни и хиляди състояния, но благодарение на духовете, които се изпращат за помощници, извеждат ни от мъчителното положение.
Духът Елохим е, под чието владение е днес всичко, и днешните събития са под неговото наблюдение.
Ние служим Господу, и Той е, Който ще въдвори необходимото между вас съгласие.
И
да
знаете, че аз сега вече се моля на Господа "Научи Господи, когото ще научиш, повдигни, когото ще повдигнеш, помилвай, когото ще помилваш, спаси, когото ще спасиш, и накажи, когото ще накажеш".
Еднообразието е убийствено в живота, а разнообразието – то е животът, затова Духът трябва
да
мени своето състояние, обаче между всички тия състояния трябва
да
има хармония.
Даже когато някой човек ви каже обидна дума, вземете я от Господа, за
да
се благословите, но ако ви каже блага дума, пак благодарете.
Често пъти ний гледаме на всичките въпроси от наше гледище, но Господ знае защо стоят грешниците на това място, на което ги гледаме.
Когато пазим един човек в душата
си
– пазим Господа.
Развитието не е нищо друго, освен душата
да
бъде отзивчива, пластична, щото
да
възприеме една Божествена мисъл и
да
възприема Господа,
да
действува така, както е волята Му.
Когато Господ например ни налага
да
мълчим, ние трябва
да
слушаме.
3.
Обсадно положение
,
ИБ
, , 20.10.1912г.,
Павел за
себе
си
твърди, че бил до третото небе, но вие каква опитност имате в това отношение?
В много отношения вашият живот тук се гледа често пъти от невидимите също както ние гледаме например на мравките, които всякой ден можем
да
стъпкваме и
да
им разваляме къщите.
И когато чувствуваме нещо необикновено,
да
знаем, че някое същество от невидимия мир ни е настъпило.
Да
, дълбоки са тайните, които са причинили падането на човека.
Това ще ви разправя, когато някога се повдигнете, а сега, нужно ви е само
да
знаете като как
да
ходите из пътя, в който сте поставени.
Търсете вие същественото за днес, също както един адвокат изучва дадено дело, насрочено за разглеждане днес.
Така и ние трябва
да
държим само желанията, които може
да
се реализират.
България може сега
да
воюва, но защо?
Защото търси свобода, за каквато плаче и се стеснява.
Ако ние се удовлетворяваме, без
да
търсим щастието, то който струва това, е глупав човек.
А който търси щастие без наука, и той е глупав, който търси науката без мъдростта, и той е глупав.
Така щото правилното е
да
търсим щастие, наука и мъдрост и само тогава ще се удовлетворяваме, че сме в правата посока.
Първото нещо, за което трябва
да
се стремите, то е мъдростта, а чрез нея вие ще се домогнете до истината, тогава ще бъдете свободни, защото, ако не сте свободни, не сте в истината.
Това съмнение е в реда на нещата.
Истината не може
да
ви я даде човек, а тя ще ви се даде от Духа вътре във вас.
Онзи, Който ще ви даде истината, действува по един вътрешен начин.
Затова всякой един от вас трябва
да
търси дълбоко истината.
Това е, което Христос говори, защото Той казва "Когато Ме потърсите, ще Ме намерите".
И необходимо е, аслъ,
да
намерите Господа.
Тази година ви се каза, че Господ ще ръководи работите и всички сме свидетели на едно чудно сплотяване на народите българи, гърци, сърби и черногорци.
Вие се намирате в предверието на една велика епоха – епохата на зазоряването, и можем смело
да
кажем, че сме в 4 часа след полунощ.
Целта на небето е
да
даде свобода и който може
да
се ползува – добре, а който не може – ще очаква своето напредване в бъдещето.
Тази война ще донесе две изпитания не само материални промени, но още и друга война, която е духовна и за която трябва
да
сме много готови, защото настоящата война е почти незначителна пред настъпающата.
Сега, в тая война ще отидат много души в онзи свят, за което не бива
да
плачем и
да
тъжим, защото ще ги смущаваме с това, а трябва
да
се молим за тях, защото само нашите молитви са храна за тях.
Вашите молитви са реквизиция за тях, само гледайте, внимавайте, щото тази реквизиция
да
бъде доброкачествена, добра и чиста, а не като на тези българи, на които, като поискали масло реквизиция, те дали такова само
да
се отърват, като вместо
да
напълнят съдините с масло, напълнили ги с брашно и други вещества, а само отгоре поставили пласт масло, твърдейки, че всичко е масло.
Та ако и вашата реквизиция, която ще дадете за преминалите отвъд, е от подобен калибър, ще ви съставят акт в небето.
Прочие, истината е у вас, отвътре ще дойде, и никой човек, никоя книга и учебник не е в състояние и не може
да
ви научи на нея.
Тия работи, които стават сега пред очите ви – войната и прочие,
да
ви не смущават.
Те са едно благословение, защото зад всички тях стои нещо по-добро.
В прочетеното виждаме, че се каза Аврааму
да
излезе от бащиния
си
кът, нещо като когато една мома, като се ожени, напуска бащиния
си
дом.
Тук важното е послушанието и бащиният дом значи областта, в която душата е вързана и не може
да
излезе.
Но защо трябва
да
излезем?
Защото имаме хиляди желания, които са живи, и когато искате
да
изпълнявате волята Божия, те са, които ви запират, като че ли нещо ви тегли.
И чудното е, че така се увличаме от ежедневните наши сплетни и нужди, щото не
си
запираме ума
да
мислим за Господа, следователно никак не
си
приготовляваме и провизия за далечните сфери, през които пътуване ни предстои, а това именно е голямата грешка, която правим.
4.
Събрание, водено от г-н П.Дънов
,
ИБ
, , 27.10.1912г.,
Да
бъдем благодарни на Бога за всичките милости и благости и за закрилата, която имаме от Него в тия трудни обстоятелства за България.
5.
Името Господне
,
ИБ
, , 3.11.1912г.,
В Господнята молитва има три важни думи "
Да
се свети името Твое,
да
дойде Царството Твое,
да
бъде волята Твоя." А и в този псалом има важните думи "Не нам, Господи, не нам, но на името
Си
дай слава, за милостта
Си
и за истината
Си
." Значи тук се иска
да
дадат нещата, които имат ред и порядък.
Ние не можем
да
хвалим Бога и
да
Го осветяваме без самаго Него.
Значи, за
да
можем
да
осветяваме името Божие, ние преди това трябва
да
осветим тялото
си
.
А
да
дойде Царството Божие, трябва нашето сърце
да
бъде готово, защото Царството Божие има отношение към сърцата ни – ако не е дошло Царството Божие за сърцето, значи то още не е организирано.
Има, както виждате, и изпълнение на волята Божия, а и волята Божия има тоже съотношение със сърцето.
Три са състоянията, през които индивидумът* минава в своята еволюция: безсъзнанието, съзнанието и
себесъзнанието
.
И само когато има
себесъзнание
, той може
да
следва Господа.
грубата сила е преодоляющата.
Ще възрасти Господ само тия, които имат
себесъзнание
, а тия, които Господ не възраства, те са в сферата на съзнанието - животинството.
И така, има три велики сили, които действат: безсъзнанието, съзнанието и
себесъзнанието
.
Върху безсъзнанието действа името Божие и там са всичките същества, които имат разум.
За
да
славим Господа, трябва
да
има един обект – не може
да
благодариш на Господа, без
да
ти е дал нещо.
Затова, когато има
да
славим Господа, (трябва
да
има един обект), ние има защо
да
Го славим.
Волята Божия няма
да
се изпълни, докато нашият ум не стане седалище на тази Негова воля.
А когато се казва "Не ни въвеждай в изкушение", иска
да
се каже
да
не ни дава изпитание, което не можем
да
понесем.
Та, първото нещо е
да
съзнаем името Божие, защото то е първият кран, който трябва
да
спуснем в нашата душа, тъй като човек, който не е спуснал крана в душата
си
, в името Божие той не може
да
се и развива.
Вам е необходимо
да
организирате тялото, сърцето и ума – тогава само ще сте в правата посока.
Бог е спрямо нас също както майката за детето
си
и само когато детето е на сисцата** на майка
си
, то може
да
черпи живот.
Обаче и майката един ден ще отбие детето и постоянно няма
да
му дава мляко.
Така и вие не бива
да
искате постоянно
да
ви хранят с мляко.
Едно правило трябва
да
запомните и добре
да
спазвате: никога по отношение на фирмата Господня не бива
да
изпращате съмнения, а осветете чевръсто името Господне в сърцето
си
.
Туй е велик закон, на който трябва
да
се подчините.
После иде вярата, която трябва
да
бъде израз на абсолютно доверие в Божието Провидение и никога
да
се не се поколебаваме.
Всякой от вас
да
гледа
да
люби и осветява името Господне,
да
действа за дохождането на Царството Божие, както и
да
полага всички старания за изпълнение на волята Божия.
1.
Да
осветим името Божие – по отношение на тялото,
2.
Да
дойде Царството Божие – по отношение на сърцето,
3.
Да
бъде изпълнена волята Божия – по отношение на ума.
А пък войната, която сега става и е сега в своя пълен ход, не е нищо друго освен дохождане на Царството Божие.
Нам предстои
да
помогнем на тия хора, които са преминали в небето.
Насочете умовете
си
да
помагат на тия хора, които са отишли за свободата на ближните
си
.
6.
Всекиму според вечната Правда
,
ИБ
, , 10.11.1912г.,
За всяка работа в света трябва
да
има двама, които
да
започнат работата.
Вие трябва
да
намерите кои са тия двамата.
Трябва
да
размишлявате върху тия думи Помислете кои са тия двама, които трябва
да
се съберат.
Тримата, вече е направлението, посоката, към която трябва
да
се стремите.
Онзи, който иска това от туй число, не разбира реда на нещата.
– Защото имаме нужда от Него, също както има нужда ученикът от учителя и детето от майката, и двамата са необходими във време на нужда.
Във време на страдание трябва
да
призоваваме Господа.
Винаги, когато и
да
се даде лекарство някому, той трябва
да
го приеме, иначе би значело, че той не иска
да
се лекува, не иска следователно
да
еволюира.
Казва се, че двама или трима, каквото и
да
попросят в Мое име, ще им бъде.
Но знайте и не изпускайте от предвид, че два елемента не могат
да
се съединят без изискуемите условия.
Който химик щете питайте върху този въпрос, всякой ще същото
да
ви каже.
Ако например не слушате, Господ няма
да
ви отговаря.
Ако някога ви са изпратени нещастия – благодарете Богу заради тях.
Не обвинявайте никога Господа за вашето нещастие, защото вие сте
си
виновни.
В Бога всичко е добро, няма в Него зло, а само човек, когато не изпълнява волята Божия – страданията настъпват.
Да
, тия страдания са резултат на непослушанието.
И вашата съдба е такава – толкова ще ви се даде и улеснение.
Повече
да
искате, от лукаваго е.
Ако искате
да
живеете вечно на земята, и то е от лукаваго.
Ако искате
да
бъдете богати, тоже от лукаваго е.
Прочие, не искам никой
да
роптае.
Решил съм
да
туря точка на всяко роптание.
Всякой кове своята съдба, а Бог е, Който определя всекиму според вечната правда.
Който се чувствува готов за пътя Господен – добре, а който – не, може
да
си
остане в света.
Най-подир, размислете Вам са дадени мъже, жени, деца.
Защо ви се дават, размишлявахте ли и разбрахте ли?
Ами че постарайте се, потрудете се и дайте правилен отговор на тия въпроси.
Тази
да
е единствената лозинка, чрез която
да
хлопате в небето и щом като с нея похлопате, когато и
да
сторите това, ще ви се отваря.
Но ако не слушате, може
да
хлопате колкото искате, може и
да
плачете колкото искате – няма
да
ви приемат.
Да
, в послушанието е силата А послушанието е плод, резултат, изявление на любовта.
7.
Към всички
,
ИБ
, София, 31.7.1913г.,
Бурите, които се повдигат, са неща, които трябваше
да
дойдат, за
да
се опита вашата вяра, вашата Любов.
Зад тия бури стои Един, Който наблюдава вървежа на всичките работи, Един, Който не дреме.
Той е известен през всичките векове, с Името на Когото се крепи всичко.
Всичко ще се преобърне за добро.
Но Господ е Господар на света и без Него нищо не става.
8.
Назидавайте себе си
,
ИБ
, София, 26.8.1913г.,
Но тия хора са същите, които го караха преди
да
пиянства.
Да
!
Няма момент в живота, когато тия ангели
да
не могат
да
обсебят и
да
препятстват.
Кой накара българите
да
воюват със сърбите?
Те искат
да
ви накарат
да
се оттеглите от пътя Господен.
Чудното е, че и вие самите биехте тъпана и искахте
да
се биете, бихте се, но ето ви последствията.
Толкова години аз воювам, за
да
изменя това хипнотично състояние, защото виждам, че вие хем слугувате на тия ангели, хем ви бият.
Затова рекох
да
се избавите и освободите от това робство, което вие приемате не защото го искате, а защото чисто и ясно се подкупвате.
Този е начинът, по който хората на земята вършат предателство спрямо Господа и то така дяволът дохожда и ви убеждава, че всичките богатства и възможни блага са в негови ръце.
Вие възприемате и се поддавате, когато, като Христа трябва
да
му кажете "Махни се от пред мен, Сатано!
" Ето защо вие трябва
да
навикнете
да
разпознавате тия ангели, защото омразата, лъжата, това не са ваши работи, а са техни.
Хората понякога възприемат начините на действие на тия ангели и така се подхлъзват и така става тяхното падане.
Човешката душа винаги копнее за Божията Любов, но тия ангели не могат
да
направят по никой начин човешката душа щастлива, защото наистина обещават доброто, но добро не правят и не дават.
Ние трябва
да
дадем място на добрите духове, защото те са, които ще ни изведат на добър път.
Цялото небе и всичките добри духове имат интерес
да
избавят човечеството.
А пък вие ще познаете дали сте
обсебени
от лош дух - не остава нищо друго, освен
да
се вгледате в огледалото и
да
се огледате.
Никога, ама никога не се прилепяйте към някоя мисъл много интензивно, така щото
да
сте готов
да
жертвате всичко.
Защото не е тайна, че щом вие се предадете толкова много на едно чувство и една мисъл, така щото
да
сте готови
да
жертвате всичко, в тази мисъл или форма живее или един добър дух, или един лош дух.
И ако се предадете на влиянието на лошите духове, образуват се разните болезнени състояния, болестите и всевъзможните недъзи, които донасят страданията и на телата ви.
Затова именно се казва в 20 стих от прочетената глава: "
да
назидавате
себе
си
във вярата".
Защото България по невнимание и неосторожност се остави на хипнотичното влияние на лошите духове, отиде много далеч, заблуди се; и Бог, за
да
я направи
да
се опомни и избави, допуска тази криза.
Няма защо
да
недоумяваме и се смущаваме за тази криза.
Когато Господ иска
да
спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взима известни привидни блага и ги изпраща в пространството - изпраща свинете в морето, както що Христос направи, за
да
избави беснуващия.
И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват известна плътска облага.
Но за вас Господ казва: "Какво се ползва човек, ако спечели всичкия свят, а душата
си
ощети?
Да
, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоз народ в морето, та
да
освободи душата му.
И затова, за
да
освободи душата на един народ, Господ може
да
направи всичко - ето затова на, Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в гърци и турци.
Вие обаче освободете
себе
си
от този развой на работите, защото Господ иде и ще дойде, и какви ще ви намери?
Предали се в сластолюбие, че имате по няколко къщи, че сте научили децата
си
, дъщерите и синовете
си
, как по-изкусно
да
се въртят по баловете и по-шикозно
да
плетат косите
си
.
Каква полза от всичко туй за вашите души?
Какво печели човек, ако спечели всичко, а изгуби душата?
Пазете душите
си
!
Не
си
правете илюзии, защото сте в единадесетия час.
Не
си
туряйте в ума
да
живеете охолно на земята, докато сте тук.
Сега са времена последни, времена усилни и размирни.
Намерете ми пример, някой от вас, който в днешно време
да
го обичат както подобава синовете и дъщерите му.
Намерете ми подчинени, които
да
милеят за началстващите ги. Няма!
Но Господ е, Който иде
да
тури ред и порядък и ще положи този ред по начин твърде обикновен и естествен.
Вам сега, в последния час, принадлежи
да
късате и хвърляте всичко светско и
да
се приготвите, щото, като дойде Господарят ви,
да
ви не завари, че в светилника ви няма масло.
" Съчувствието е, когато
си
бос,
да
те обуя; ако
си
гладен -
да
те нахраня; ако
си
затворен -
да
те посетя.
Любовта е фундаментът!
Тя е основата на всичко, защото тя е една добродетел, сляпа към грешките и погрешките на хората, и от нищо не се обижда.
Даже в най-големите грешки на хората, тя вижда само доброто.
Тази любов ни трябва тъкмо най-вече сега, защото загубата, която претърпяхте в материално отношение, нека я наваксаме с Господа и ако Той е с нас, ние нищо не сме изгубили.
Затова научете се
да
не бъдете под влиянието на лошите духове.
Когато дойде в ума ви мисъл
да
критикувате някого, попитайте се: Защо
да
храня лошо настроение в
себе
си
?
Искате ли
да
се лекувате и избавите от своите ежедневни измами, не се съединявайте с духове проклети и изгонени от Небето.
Христос не дойде
да
помага на духовете, а дойде
да
помага на душите.
От 13 години насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам колко майстори са те.
Затова застанете на страната Христова, защото подозирам за вас голяма опасност
да
ви дебне.
Ако Господ рече и постави на изпитание вашата вяра и готовност
да
Му служите, дотолкова ще се почувствате обременени, щото някои от вас не ще много
да
му мислят, за
да
си
теглят куршума.
Мнозина, като са натясно,
си
казват "Щом Господ не ни помага, ще отидем на друга посока.
Обаче това ще бъде гибелна слабост във вас Това няма
да
ви препоръча в небето за хора със силен, солиден характер, характер, на който небето не може ни най-малко
да
разчита, когато ние трябва така
да
се поставим, щото небето
да
разчита на нас Всичко това не е чудно Слабост у хората е
да
се подкупват от външните работи.
А вие, понеже сте в единадесетия час, напълнете маслениците
си
, за
да
може
да
изчакате младоженеца.
Най-много
да
живеете още 50 години.
Ако речем, че всичките тези години вие добрувате, то душите ви къде ще са?
Когато и след изминаването на петдесетте години вие остареете, тялото ви рухне и силите ви напуснат, кой ще ви помогне?
Не се заблуждавайте, на временните форми не уповавайте!
Тия големи и солидни здания виждате ли?
Камък на камък няма
да
остане от тях - дотолкова е злото, което иде за нечестивия свят.
Но всичко това е за вас урок, който трябва
да
разберете и схванете, и проумеете, и
да
сте готови
да
посрещнете Господа на Истината.
Светът няма
да
разбере, освен когато Господ дойде.
И ако вие, които сте с мене, искате
да
останете още в света, аз поне не искам
да
се спирам, а ще отида по своето предназначение.
Но и за вас далеко по-износно е
да
последвате мене.
Тия въпроси са посторонни Вие гледайте душите
си
, защото времената са такива, щото има и опасност
да
ги изгубите, тогава каква полза, ако човек спечели всичкия свят, а ощети душата
си
?
Преди години в Китай е живял Ляо-янг, човек предаден на уединение, философски размишления.
Колкото повече се вдълбочавал в своята философия, толкова работите му не отивали на добре Оженил се, но и жена му скоро го намразила заради неговата особеност - неговото мълчание и начумереност, и работата дошла до там, че трябвало
да
се разделят, защото тя търсела друг живот, живот весел, със забавления и удоволствия.
Той й разрешил
да
се омъжи за друг,
да
бъде свободна.
По едно време Китай се вижда натясно и китайските първенци потърсили Ляо-янг за съвет.
Чрез мъдрия
си
съвет той станал известен и възнаграден от първенци и народ.
Тогава бившата му жена отива при него и го помолила
да
й разреши
да
се върне в неговия дом,
да
забрави миналото и
да
заживеят пак заедно.
Той не й отговорил нищо, но взел, че излял на земята една чаша, пълна с нектар, като й рекъл, ако може
да
събере от разлелия се нектар,
да
го върне в чашата и
да
запази чистотата му.
Разбира се, тя не могла
да
стори това.
Така и Христос, като дойде, ще ви каже
да
съберете този изсипан нектар, но вие няма
да
можете
да
го съберете.
Можех
да
ви оставя, та сами
да
разрешите този ребус.
Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са отворени към света, също както на бивола окото е все в просото.
Внимавайте, прочее, за
да
опазите вашите души, и ще ви помогне Христос.
"Назидавайте
себе
си
на пресвятата ваша вяра и молете се Духом Святим."
Прочетете това Юдино Послание всинца, защото е много интересно.
В 20 стих има думата "назидавайте", а това значи
да
съградиш, което е равносилно с градеж, също както, за
да
очистиш сърцето, значи
да
го обработваш,
да
има кой
да
му помага.
В българския език има поговорка: "С един камък къща не става." И човек, ако мисли, че сам може
да
очисти своя ум и
да
повдигне своето сърце, почива на фалшива почва и схваща живота лъжливо Ако човек работи заедно с Господа - тогава
да
.
Но един ученик може
да
работи със своя Учител само, когато има постоянни съобщения с Него.
Душата умира, погинва, духът пада, но не умира.
Душата има нужда от съживяване, духът има нужда от повдигане.
Това слизане и качване се повтаря вечно, защото такъв е неизменният закон за прогреса на човечеството, за неговото повдигане, за
да
добият хората прогресивна мисъл, т.е.
да
осъзнаят, че всичко, което Бог е създал, е добро.
Без любов не може
да
има самопожертване, без самопожертване няма прогрес, няма прогресивна мисъл, няма просветление на ума.
Трябва
да
слезем от духовния свят и
да
влезем във физическия, материалния свят, за
да
можем
да
се повдигнем в духовно отношение.
На него се разрешават всички задачи, които по своето предназначение човек трябва
да
разреши.
В духовния свят получаваме назначението
си
, работата, занятието - на материалния свят.
Тия ангели, които са напуснали едно време небето, те разбират много добре окултните закони, а за уверение на това ще видите, че когато у нас се заражда една благородна мисъл, те веднага турят противоположна мисъл.
Например кажете в
себе
си
"От днес решавам
да
следвам Господа", те веднага съобразяват и ви казват "Чакайте
да
остареете, оправете положението
си
и тогава по-успешно ще сторите това".
Вие веднага възприемате внушението и заприличвате в такива случаи на онзи младеж, който, като решил редовно
да
се черкува и тръгнал за черква, срещнал го дяволът и го разубедил
да
прави това, понеже бил млад, а черкуването било само за стари хора.
Обаче, като остарял този млад човек и тръгнал за черква, отново го срещнал дяволът и му рекъл "Сега
си
стар, къде
си
тръгнал, не виждаш ли на какво приличаш, седи
си
у дома, почивай
си
, тая работа е за младите".
Сега, въпросът е защо тези ангели се стараят
да
отклоняват хората от пътя Господен.
Това е много ясно, като знаем, че когато имате добър слуга, вие искате
да
го спрете у вас, на вас
да
служи.
Може
да
проверите и друг един факт в живота.
Щом обаче някой пияница се реши
да
следва Господа, ще се надпреварват
да
го убеждават, че не е този правият път.
9.
Умни и силни
,
ИБ
, , 28.11.1913г.,
"Ходете във виделината , за
да
сте синове на виделината." Какво е искал
да
каже Христос с думите "Ходете във виделина"?
Ходете във виделината, за
да
сте синове на Божието Царство.
Думата "син" значи наследник.
Христос казва "Всичко, що Отец има, Мое е, както Той има живот вечен, така е дал и Мене.
Ходете във виделина, за
да
знаете пътя
си
." Трябва
да
знаем стремежа
си
и с какво
да
се занимаваме.
Например пчелите се стремят мед
да
събират, хората – блага за земния
си
живот, а тези, които се стремят духовно, те трябва
да
се стремят за небето.
Там е място не за бедни и не е странноприемница, но за души пречистени и подготвени – синове на виделината.
Който чисти душата
си
, приема виделината, която пречистя душата.
Человеческата душа е растение на земята, трябва
да
се обработва земята и душата ни
да
даде плод.
Ходете във виделина, за
да
се пречистите и
да
дадете тези плодове, добри дела, които се състоят в добро желание, мисъл, която ще даде своя плод.
Актът е съединителната нишка в земята, за
да
даде плод.
Всяко едно желание трябва
да
го използуваме,
да
го оплодотворим,
да
узрее, за
да
се ползуваме, а иначе не ще се спасим.
Казваме, че Бог е благ, ще ни спаси, но "спасение" значи промяна на условията, за
да
се развие у нас сърцето, и след като се спасим, тогава именно трябва
да
работим, а не че сме вече спасени и се е свършила работата ни.
"Ходете във виделина."
Да
се определи, за един човек невежа в дълбокия смисъл на Евангелието, е мъчно, ала когато виделината проникне в нашата душа, тогава се появява любовта.
Както когато някой избави давещия се, то помежду им се явява нишка на благодарност и любов, защото е спасен от ограничението, от лошите условия, така е и с душата, когато се спаси – явява се у нас нишката – светлината на любовта към Христа, и тогава трябва
да
почнем
да
работим.
Любовта започва всякога с даване на нещо, както бащата дава наследство за знание на сина, когото обича, така и Бог, кога ни люби, ни дава знание, за
да
ни спаси от лошото положение.
Когато Той дойде у нас, когато виделината дойде у нас, ний вече чувствуваме Бога и
да
не Го дирим.
Когато сме добре разположени на
себеотрицание
, на добродетел, на любов, ние сме на небето, а когато сме обратното, тогава ние сме в ада.
Ходете във виделина, за
да
сте синове на небето.
Какви трябва
да
бъдат синовете към бащата, или нашите души към Бога?
То е в дадения момент какви мисли има в нас.
Който има опитността от това, той ще разбере всичко и още ще му се допринесе.
И изваждането е процес механически – вадим някого из къщата му, махаме нещо, вадим мисли.
С кавгите
си
съседките
си
вадят кирливите мисли и желания.
Кавга – събиране и изваждане, но щом дойде процесът на умножение, то вече иска ум.
Да
умножим, значи
да
турим зърно житно в земята, но
да
сметнем как, кога и къде
да
го посеем, за
да
даде много плод.
Ако не можем оцени някого, то не знаем как
да
делим.
Умът е сила, която трябва
да
знаем
да
умножаваме и делим, за
да
я използуваме и
да
ни даде богатство, което
да
умножаваме и делим.
И ние трябва
да
знаем тая добродетел – не само
да
събираме и вадим, но и умножаваме и делим.
Ние трябва
да
умножаваме и делим нашите добродетели,
да
искаме
да
станем умни и силни.
Ако имаме една страст, то е едно течение, и ако иде от високо, то е силно и прави пакости, и ако искаме
да
се унищожи – то значи
да
искаме
да
няма планини, ала те дават най-хубавите извори, те са благословение.
Страстите са наши гърбици, които носят в
себе
си
вече благословения, стига
да
умеем
да
ги развием и разработим, както и Искър за София по-рано й носеше вода мътна, правеше блата, а сега, като се разработи, взеха от него електричество и осветяват днес цяла София.
Ходете във виделина, ползувайте се от силите
си
, от знанието
си
, развивайте ги.
Ние навсякъде можем
да
го приложим, всякога можем
да
си
кажем: "Аз ще ходя във виделина." Трябва
да
добием знание.
Трябва
да
победим чрез ума
си
дявола и
да
го впрегнем в работа и ще ни научи на ум, защото той носи, той е откраднал богатствата от Бога за человеците и ги дава само томува, който му стане господар и ако той ни надвие, ще му служим нему и ще бъдем в тъмнината.
То е, когато ни настигнат мрачни мисли, ако се колебаем, ние сме на върха на планината и от едната страна е виделината и Бог, а от другата – тъмнината и дяволът, трябва
да
пазим равновесие и
да
гледаме
да
стигнем във виделината.
Свобода – то е широк простор на душата.
Да
се разграничи душата ни в широки рамки.
Често ние усещаме тегота, то е, защото нашата душа се стреми
да
ни разпука, за
да
се развие.
Всяко страдание ни казва, че трябва
да
излезем из тия условия и
да
идем на простор.
Да
не се заблуждаваме,
да
не любим телата на близките
си
, но
да
любим душите на хората,
да
дирим душата, а не тялото – къщата.
Животните се стремят
да
станат человеци, а человеците трябва
да
се стремят към ангелите, за
да
сме синове на виделината и докато не сме синове на виделината, то не ще бъдем синове Божии.
Да
не очакваме блага на земята, защото идат чистене, страдания, изпити, и
да
сме силни, крепки, и
да
не се колебаем, но
да
сме готови за Христа.
Нашите мисли
да
не бъдат никога за материални блага, но
да
имаме добра, чиста, светла душа, която ще роди добри желания и добри мисли.
Когато страдаме, то страда нашата душа, която се стреми към мисли и желания чисти и светли.
Да
ходим във виделина и
да
сме синове на виделината.
10.
Като младенци
,
ИБ
, , 5.12.1913г.,
Аз ще ви дам пояснение на първите два стиха "Докато наследникът е младенец, не се различава от раба, ако и
да
е на всичко господар".
Ние сме още раби, понеже сме младенци -трябва
да
възмъжеем.
Домът на Царството Божие се гради и когато бъде всичко готово, ще се позволи на сина
да
влезе в него.
Тук не можете
да
живеете без къща, всеки се стреми
да
има своя къща, иначе може
да
го изпъдят всяка минута.
Така и за астралния свят трябва
да
си
съградите къща.
Както тука на земята, така и на небето трябва
да
имате дом.
В Писанието е казано, че Господ отначало се веселил с человеческите синове, но те са искали
да
знаят повече, били недоволни от Неговите наредби, затова Господ е заповядал на ангелите
да
направят земята, която е била неустроена и пуста, и така хората сами
си
създали закони и наредби, под които и досега пъшкат.
Синът на Агар, това е човекът на плътта, а синът на Духа е от Сара, т.е.
Господ даде Духа по обещанието
си
чрез устата.
Когато се оженят двама души, правят условия Мъжът казва "Тук петел ще пее" и когато ще се изменят условията, жената казва "Сега ще пее женски петел", но работата успява, когато имат взаимно уважение един към друг и имат свобода на действията в духовното развитие.
Когато бащата греши, синът страда и е в опасност, а когато синът греши и страда, бащата е в безопасност.
Ако греши бащата, то и синът, който произлиза от бащата е с греха и носи последствията му.
Бащата и синът са двама съдружници под закон, ако бащата греши – изгубва, то трябва
да
плаща другият съдружник – синът, виноват или не, то
си
е закон.
Така и на земята законът заставя съдружника
да
изплаща загубата на другия съдружник.
Синът изплаща загубата на другия съдружник.
Синът носи, изплаща греховете на бащата до 4-о поколение, а благословията – до хилядно поколение.
Сега, докато сме младенци, съдружници, синове на стария
си
баща Луцифер, той е бащата на земята, на плътта, Луцифер, или сатана, защото е владеел Сатурна, или демона.
Той е нашият баща на плътта, той е падналият велик дух на светлината и за гордостта
си
е свален и направен владетел на тъмнината И ние, докато сме синове на плътта, на материалния свят, сме синове на Луцифера - младенци, и сме раби, а не още за Царството Божие.
Като раби изплащаме с големи страдания греховете на баща
си
, защото сме в съдружие с него и не се освобождаваме от стария закон.
Реката се размътва главно от извора, ако мътилката иде от сред водата, скоро ще се пречисти – то е, ако греши само синът, но ако мътилката иде от главата, от извора – когато бащата Луцифер греши, то водата мъчно се избистря, ето защо Бог Отец изпрати Сина
Си
, Който се роди от жена по плът и изкупи тези, които могат
да
се отрекат от стария
си
баща Луцифер и
да
приемат осиновението на небесния Дух, за
да
станете свободни и
да
влезете в дома Господен.
Сега ние сме още младенци под закони и кой когато се приготви
да
приеме осиновяването, кръщението на сърцето – Духа на Сина в сърцето
си
, който вика Авва, Отче, – тогава ще се осинови и ще бъде не вече раб, но син и като такъв – наследник Божий чрез Христа.
Когато не сме познавали Бога и истината, служехме на тия, които не са богове, но след като познахме Бога, или по-добре – Бог, като ни позна, отсега нататък трябва
да
служим само Нему или ще се повърнем пак към Луцифера, пак ще се върнем към слабите, скудни стихии, на които пак искаме
да
служим Боя се за вас,
да
не би напусто
да
съм се трудил Апостол Павел е бил в мъки на раждание, докле се роди Христос в неговите ученици.
Не е лесно
да
се роди Христос в хората и у нас в мнозина още не се е родил Христос.
Двамата сина на Авраама, от рабинята му Агар и от законната жена Сара – се разбира двамата человека в нас – плътта - синът на рабинята, на Луцифера, и синът на Сара – душата – синът на Духа.
Когато ще стане осиновяването,
да
се роди в нас Христос, ще слезе Духът у нас.
11.
Ще постигнем
,
ИБ
, , 5.12.1913г.,
Говори се върху изречението: "В надеждата бивайте радостни, в скръбта търпеливи, а в молитвата постоянни." Какво иска
да
ни се каже с надеждата?
Надеждата е от Бога.
Тя е майка на хората, тя ни храни и крепи, както майка кърми детето
си
, надеждата ни дава сила и живот, тя ни крепи
да
вярваме и очакваме, че ще сполучим в добрите
си
желания.
Без надеждата човек се обезсърчава и губи импулса на енергия за работа.
Казваме за някого, че е без надежда – отчаян.
Той е все също без майка, хора без подслон на Бога, а с надеждата ние добиваме кураж, насърчение и постигаме рано или късно в делата
си
.
Да
бъдем радостни в надеждата.
В добрите
си
желания сме радостни и доволни, а когато - не, значи, че роптаем.
Ако е надеждата с нас, ако вярваме, че ще реализираме добрите
си
желания, то как е възможно
да
не сме радостни?
Обаче, при все това ние почти винаги сме недоволни и нерадостни, и обезкуражени, то е защото ние не сме в правия път и не
си
даваме труд
да
вървим с Божиите закони.
Ние искаме
да
имаме любов – то е мебел, ние искаме
да
я имаме, обаче нямаме къща къде
да
я поставим.
Ние трябва
да
имаме къщи от добри дела,
да
сме
си
съградили здрави къщи, от здрав материал, и тогава
да
си
доставим мебелите и
да
имаме ум и мъдрост,
да
се наредят мебелите добре и
да
поставим при здравата къща фенер.
Истината
да
освети, защото там, където има светлина, не дохождат крадци
да
ни обират, а крадци ги има както тук на земята, така и на небето.
Те ни крадат добрите дела, мисли, любовта и пр.
Може би ще
си
кажем ние, че искаме
да
вършим добри дела, но сме слаби, бедни и какво можем
да
направим?
изпратени тук в едно училище и трябва
да
се учим от всичко – и от слънцето, и от звездите, тревата, камъните и пр.
Нека знаем, че докато слънцето грее на небето и звездите светят, ние не трябва
да
губим надежда, защото светлина има, а на светлината всичко се поправя.
Всичко е в положение
да
ни даде урок, стига ние
да
си
отворим очите, разума,
да
разсъждаваме за всичко и тогава ще бъдем като един извор, където всякой ден нашият небесен Баща ще влива по нещо – знание.
Ние от всичко трябва
да
черпим знание и
да
развиваме нашия ум,
да
станем способни
да
съградим здрав дом.
Ако не сме умни за добри дела, то те се разрушават и всичко може
да
ни даде ум, стига ние
да
се научим
да
четем Божията книга и
да
разбираме от езика на природата.
Например най-нищожните паразити – бълхите и въшките –
си
имат своето значение и могат
да
ни дадат поука.
Попитали един американец – учен, д-р Бъкли, къде е ходил, а той казал, че ходил
да
гледа как бълхите маршируват.
"Ела
да
видиш", отговорил докторът и го завел в едно заведение, където в една стая, на масата, под стъклени калпаци марширували бълхи под командата на своя господар, който ги дресирал.
Сега, когато едни бълхи с такъв малък Божий дар са могли
да
научат нещо, а човек не би ли могъл
да
научи нещо по-добре и когато се явим пред небесния
си
Баща, какво ще отговорим, какво сме научили?
Бълхите и въшките
си
имат своето назначение на земята, те
си
изпълняват добре дълга.
Тях Бог ги праща на ленивите,
да
ги хапят, а те
да
правят движение,
да
се чешат,
да
се чистят, та
да
работят.
Небесният ни Баща постоянно работи, твори и ние трябва
да
творим добри мисли, те ни са бъдещите условия; и ако ние сега страдаме, то са нашите условия от миналото – тия условия ние сме
си
ги сами изковали, те са нашите креатури**.
Така например, ако срещнем някого и кажем, че е грозен или лош, то не е истина, защото Божиите творения не могат
да
бъдат грозни и лоши.
Може в известно време
да
има грозни уста или нос, или очи, но това показва съвсем друго нещо, например носът - това говори за недобре развит ум, очите – недобре развита душа, и той може
да
има недостатъци или грешки в този живот, но ние не знаем неговото минало и в дадения момент може
да
не е красив или не добър, но може би и за в бъдеще ще стане много по-красив, добър и светец – ето защо нищо няма грозно и лошо, но това са нашите креатури, които ние сами
си
създаваме.
Ние трябва
да
творим добри мисли и дела и
да
не се отчайваме, може би, че ще правим грешки, но нищо, ще се изправим.
В училището децата правят грешки, но учителят ги поправя и те изкарват училището добре, а ленивите нищо не работят, нито грешки правят, ала ги изпъждат из училището след две години, за
да
сторят място на трудолюбивите.
И ние трябва
да
се трудим,
да
работим и предварително
да
се сдобием с ум,
да
си
направим план-схема за живота, за работа,
да
наредим всичкото
си
знание добре, та когато градим,
да
имаме добро градиво,
да
имаме надежда, че ще постигнем и
да
сме весели с надеждата, защото без нея ние сме обезкуражени, недеятелни и сме като скелети в тоя свят.
Сократ навремето
си
не е бил толкова известен и ценен, както сега, той е бил често пъти метач по улиците, но като метач научил се
да
измита добре и своето сърце, и сърцата на ближните
си
, затова го и написаха в историята, а ако ние се научим също
да
измитаме своите сърца и тия на ближните
си
, то и нашите имена ще бъдат написани в книгата на живота на небето.
Сега, към втората мисъл: "
Да
сте търпеливи в скръбта."
Ние тъжим и плачем за много неща в живота
си
.
Ние имаме скърби, но ако се вгледаме в тия скърби, ние ще видим, че 90% от тях са без основание, неуместни, а само 10% остават за внимание и за другите харчим напразно много енергия.
Ние скърбим например, че сме
си
изгубили кокошката или вола, защото не сме могли сами
да
ги изядем, но други ни ги отнел и все от тоя калибър са останалите 90% скърби, а това е слабост, губене напразно енергия – разточителност.
Един американски архимилиардер се разставил* с жена
си
само защото, когато отишла жена му в Париж за покупки, търговците, у които пазарувала, представили големи сметки на архимилиардера, който веднага се разставил, като дал на жена
си
36 милиона и един палат за 15 милиона, само
да
се отдели от разточителната жена, която би привършила всичко.
Трябва
да
се учим
да
пазим тялото
си
и
да
го почитаме, защото то ни е голям дар, само с него на земята ние можем
да
черпим уроци и
да
не третираме тялото
си
като кираджийски кон, но
да
го разбираме и пазим.
Да
пазим добре стомаха
си
, дробовете
си
и ума.
Да
пазим тялото, това не е плътта, за която се говори в Евангелието.
Плътта – нашите ниски страсти и желания; а тялото е седалище на ума и душата, чрез него ние учим уроци и развиваме ума
си
, облагородяваме душата
си
и освежаваме духа
си
.
Ако сега се учим на порядък, а не на разточителност и ако от тая точка прегледаме нашите скърби, то ще пречистим най-малко 50% от това - какъв капитал от енергия ще спечелим, която изразходваме от нашето тяло.
Скръбта не е безполезна, тя е необходима, тя е роса за добрите мисли, тя овлажнява нашето сърце, като му затуля за време слънцето, за
да
не препари живота, дава възможност
да
поникне доброто.
Обаче трябва скърбите
да
са от благороден характер.
Уместно е, ако скърбим например, че не сме достигнали някое духовно стремление, че не сме успели
да
се повдигнем духовно, че са ни откраднали добрите мисли, че не сме успели
да
реализираме някоя хубава идея и пр., или че не сме направили добри дела.
Ако скърбим така, не трябва
да
се отчайваме, но
да
имаме търпение, че ще работим и ще постигнем.
Нека винаги имаме силна вяра в стремленията
си
, че ще постигнем.
Нека помним при скръбта, че пак ще огрее слънцето и ще ни дойдат радостни дни.
Трябва
да
се учим на търпение.
Да
сме постоянни в молитвата, молитва – молба.
От Него постоянно трябва
да
молим, защото Той има всичко в изобилие и може всичко
да
ни даде.
Молитвата към Бога е дихание на нашата душа, ние трябва постоянно
да
се молим, както постоянно дишаме, защото както с дишането се пречиства кръвта, така и с молитвата се пречиства нашият ум и нашето сърце.
Ако се молим Богу постоянно, рано или късно Той ще ни даде това, което просим, ако
си
го заслужим.
Нека се молим, за
да
се пречистят нашите сърца.
Там се сеят добрите мисли и желания – те растат, както цветята в саксиите.
Нашите тела са саксиите и торът на добрите мисли и желания, които трябва
да
култивираме, и ако не
си
очистим сърцето, то там ще поникнат тръни и бодли, а ако го преорем и посеем жито – добри мисли – това и ще расте, а иначе бодили - лоши мисли - ще виреят.
То е земя, не може така празна
да
седи.
Ако ние се молим, прочистваме сърцето
си
и както здравите дробове пречистват кръвта, така и доброто сърце пречиства мисълта и храни нашия ум.
С тия думи бивайте радостни в надеждата, търпеливи в скърбите и постоянни в молитвата.
Духът на апостол Павел иска
да
ни каже, че ние трябва
да
пазим здраво тялото
си
, добро сърцето
си
,
да
развием ума
си
, облагородим душата
си
и осветим духа
си
, или
да
имаме здраво тяло, добро сърце, светъл ум, силна душа и крепък дух.
Нека от сега почнем
да
слушаме новия
си
Учител Христос, Който ни учи на горното, а
да
оставим стария
си
учител, който всякога е изял все, що сме припечелили, и още ако за него работим, и него ще изяде, а Христос иска всичкото наше благо – здраво тяло, добро сърце, чисти мисли и желания, и светъл ум.
12.
Делението
,
ИБ
, , 8.12.1913г.,
"Разделяй и владей" – това е девизът на съвременния свят, това е девизът на всеки дом, на всяка майка, на всеки баща, на всяка дъщеря, на всеки син, на всеки началник, на всеки цар, на всеки народ и на всяка култура.
Ако някой ме пита кои са причините, за които човечеството страда, ще кажа Лозунгът "Разделяй и владей!
". Следователно, докато имате този лозунг, нещастието ще върви подир вас тъй, както сянката върви след господаря
си
.
Христос казва "Всяко царство, всеки организъм, живот, всеки организиран народ разделя ли се, няма
да
устои ".
Ще ви докажа защо именно няма
да
устои.
Всеки дом подразбира условията, от които изтичат благата, защото царството се съгражда върху дома.
Христос казва "Ако царството се раздели, и домът няма
да
устои ".
Фалиментът не е нищо друго, освен това, че ставаш слуга, вол, впрягат те на нивата и онзи с остена казва "Понеже ти
си
се учил
да
разделяш и владееш, хайде сега "дий".
Днес всички българи на нивата все това учение проповядват дий, дий, синко, разделяй и владей, разделяй една бразда от друга.
Питам "Не може ли житото
да
расте, без
да
се дели земята?
" Едно време, преди
да
е съществувал човекът, как са расли всички плодове и цветя?
Начинът, по който днес се култивират всички растения и овощия, е нов.
Мъжът казва "За
да
готви жената добре, трябва
да
се набие".
Господарката казва "За
да
си
гледа слугинята работата добре, не трябва
да
излиза често из града и
да
се понабийва от време на време".
Върне ли се отнякъде слугинята, веднага господарката й се сърди и я пита къде се е бавила толкова време.
Днес всеки, богат и сиромах, гладен и сит, усеща една нервност, едно недоволство, има нещо
да
му липсва.
По закона на делението се постъпва днес в живота, като се отделят дъщери и синове от родителите
си
.
Влезнете в някое религиозно общество и там виждате деление.
У всички хора сърцето, стомахът, мозъкът, дробовете не са на едно място, разделени са.
Лъжливо учение е, гдето хората мислят, че като се разделят, ще бъдат по-щастливи.
Добродетелите не може
да
се разделят, защото разделиш ли ги – ражда се злото.
Ако шишетата, в които насипете вода, се пукнат и се раздробят на части, къде ще остане водата ви?
Христос казва "Всеки дом, разделен против
себе
си
, няма
да
устои", т.е.
никакъв разумен живот не може
да
прогресира за по-дълго време, щом се появи раздвояване.
Домът е емблема на любовта, а щом и в любовта се яви раздвояване, тя няма
да
устои.
Яви ли се неустоявание, ражда се злото, омразата, противоположностите, а всичко това не е нищо друго освен празнини.
13.
Смел и решителен
,
ИБ
, , 10.12.1913г.,
Мария, тая дума означава "солена вода".
Аз ще ви оставя
да
мислите и после ще ви говоря за това.
С това искаше
да
й каже, че хората с хиляди години са се занимавали все с тия работи и нищо не са придобили.
Искате
да
правите добро някому или дойде някой
да
ви иска нещо, спазвайте това правило, както е Христос казал "
Да
не знае лявата ви ръка що прави дясната".
А вие давате, без
да
благославяте, и за това предизвиквате в него гняв и озлобление, като мисли, че вие сте длъжни.
Чрез нея се оформяват всичките мисли и желания.
Хората са слуги или господари.
Ако знаеш – господар
си
, ако не знаеш – слуга
си
.
(Пример за изпадналия богаташ на един остров, гдето слугата му става господар)
Господ е изпратил всяка душа
да
се развива и й е определил място.
Всичко, което сега имате, Господ ви го е дал и вие нямате право
да
разпилявате (примера за укрухите*(трохи), които Христос заповяда
да
приберат)
не е знаел как
да
употреби богатството, което Бог му е дал.
После Господ го поставя в положение на бедняк, за
да
го смири, т.е.
да
не е горд.
Дал някому ум и той не е знаел как
да
го употреби, втори път го праща идиот, за
да
се учи от другите.
Вие сте дошли на земята,
да
обработите даденото ви богатство и го употребите добре.
А вие, като не спазвате Божествените закони, натоварвате се с безполезни работи и заприличвате на една лодка, натоварена с безполезен багаж, която плува в морето и при силна буря може
да
се обърне и потъне с всичкия й товар, тогава вие ще се намерите голи.
Сега именно трябва
да
работите и
си
образувате тяло, с което ще живеете в астралния свят.
Мария именно избра добрата част, тя прие Христа в сърцето
си
.
"Тесен е пътят" като казва Христос, Той разбира
да
влезете в
себе
си
,
да
станете господари на ума
си
, сърцето
си
, душата
си
и духа
си
.
А тоя свят трябва
да
разбирате,
да
пренесете вътре, за
да
завържете плод.
Вие трябва
да
разбирате живота, защо е например един кон, един вол и т.н.
Вие бихте погледнали на тях с презрение, но те са
си
на мястото и имат дълбок смисъл.
Един християнин трябва
да
бъде смел и решителен и
да
има благородно и признателно сърце, в каквото и положение
да
го постави Бог.
Това ви казвам, защото има
да
преминете през много изпити, които идат за света.
Сега иде събличането на всичко материално, та и вие няма
да
отбегнете това.
През тоя път е минал Христос и всичките негови последователи, по него ще минете и вие.
Сега искате Христос
да
дойде и оправи света, но Той ще дойде отвътре.
Вашето сърце трябва
да
се отвори и започне
да
прави добро по вътрешен порив, а не по принуждение.
Искате
да
създадете работа за бедните.
Първо, трябва
да
им приготвите материал.
По същия начин трябва
да
работите и в живота.
Бърдото, което се движи отдолу нагоре, то поема материята, която имате
да
обработвате.
Станът дава едно пояснение на живота.
Аз гледам – носите кръстове, но тия кръстове трябва
да
дойдат заслужено.
Кръстове носят и войниците, но те знаят, че са показали геройство и
себеотрицание
.
Страданието, това е тъкание.
И вас, когато прекарват през страдания, то значи, че в астралния свят ви тъкат.
Горната част на стана представлява главата, совалката отдясно е умът, отляво сърцето, значи умът и сърцето трябва
да
се съединят, за
да
се изтъче платното.
Всички, които са малодушни,
да
си
стоят в къщи, а които ще воюват, нека имат смелост.
Аз искам, когато дойде Христос,
да
ви намери достойни за работа.
Той иде
да
прегледа тефтерите на хората и какво мислите ще намери написано?
И в молитвите
си
искате все материални работи, а за душата
си
, ума и сърцето
си
най-малко се грижите.
Искате някои
да
вършат волята Божия, но как ще я вършат, като постоянно се карат?
Вие тук започвате, а в астралния свят ще ви дадат по-велика работа.
Вас са ви изпратили на земята
да
спасите поне една душа и сега, като отивате на Небето, трябва
да
поканите поне един от вашите близки.
14.
Ще се приравнят всички по закона на Любовта и Мъдростта
,
ИБ
, , 12.12.1913г.,
Кажете: "Отсега нататък ние ще вярваме в Живия Господ, Който движи света и Който е решил
да
го разформира." За това е пратил своите слуги.
Да
се обърнем към великата истина, която ни сочи Бог и ни зове към велика работа.
Турете сега ума и сърцето
си
на работа,
да
създадем една велика вълна на любов в света, която ще ви вкара в пътя на съгласието и на великите закони на природата, и бъдете уверени, че бъдещето ще бъде ваше.
Някой ще ми възрази "Може ли човек
да
живее без пожелания?
" – Не казвам, че не трябва човек
да
пожелава, но в пожеланията
да
научи великия закон, по който
да
постъпва, т.е.
да
види дали това, което пожелава, е добро за него, за неговите близки, за народа му, за цялото човечество и тогава
да
пожелава, защото не е важно само
да
създава жив организъм временно.
Вие създавате живота на едно дете, но не минават и 2-3 години и Господ ви взема това дете.
Под думата "малък" се разбира слаб човек, който се поддава на всякакви изкушения, на всякакви влияния.
В слабия човек няма определен и устойчив морал и затова той казва "Как и
да
е ще се прекара този живот".
Нима може
да
се нарече живот този на свинята, турена в кочината, и на която господарят носи храна 3-4 пъти на ден?
Тя мисли, че от нейния господар по-добър няма и от нейния живот по-хубав няма.
У нас трябва
да
се зароди силно желание
да
се повдигнем като мислещи същества и
да
изпълним този велик Божествен закон във всичката му пълнота, за
да
може
да
се наречем велики в Царството Божие.
В небето има специални комисии, които разглеждат сметките и делата на хората.
Който иска повече
да
се осведоми, нека се позанимае с окултните науки.
Ти може
да
се молиш по четири пъти на ден, но ако в миналото не
си
мислил и вършил добро, ако и сега не работиш, не поливаш своята градина, не помагаш на хората и животните, то като отидеш на онзи свят, никой няма
да
те погледне.
Всеки, който те види, ще рече "Чакай
да
видя, вложил ли
си
нещо в мене, за
да
ти помогна." Няма нищо вложено "Дай ми излишъка
си
".
Да
, но в природата няма никакъв излишък.
Такъв човек ще се намери в положението на онзи царски син, който се сгодил за една много красива мома, но се заразил от заразна болест и трябвало
да
умре от тази болест.
В това отчаяно състояние той се молил Богу
да
продължи живота му поне с един час, за
да
може
да
се види с възлюбената
си
.
Тогава Господ изпратил един ангел при някои хора, които били отчаяни и искали
да
се самоубият и
да
умрат, за
да
ги пита: могат ли
да
пожертвуват един час от своя живот, за
да
се продължи с толкова животът на тоя царски син?
Ангелът
си
припомнил, че една стара бабичка често се молила Богу
да
й вземе час по-скоро живота, защото й дотегнало
да
живее в толкова несгоди.
Отива при нея и й предлага
да
я вземе на онзи свят, а
да
даде един час време от своя живот за един млад момък.
Тя му отговорила: "
Да
, аз едно време исках
да
умра, но сега вече измених това
си
намерение."
Когато имате някоя рана, то най-често ще страдат близките до нея клетки, а по-отдалечените ще изпитват това състояние на състрадание само чрез рефлексия.
Когато вие страдате на земята, и свързаните органически с вас ще страдат.
Днес често в съвременното общество се говори за ада, за рая.
Злото е, че ние сме снели ада и рая тук на земята и го опитваме с всичкия му огън и ужас, както и рая с всичките му хубости, тъй както нам е угодно.
Не е важно как говоря аз, но е важно
да
приложите този закон, защото всичко това, което вие виждате сега, ще се срути издъно, в десет години няма
да
остане нищо от тези закони Такъв ще бъде свършекът на този развален свят с неговата сегашна развратност.
Общо Братство ще се създаде по целия свят, ще се смъкне това робство, ще се приравнят богати с бедни, учени и прости, ще се приравнят всички по закона на Мъдростта и Любовта.
15.
Постоянството
,
ИБ
, В.Търново, 19.12.1913г.,
Едната се изморила и помолила другарката
си
да
слязат долу, за
да
си
отпочинат, но другарката й отговорила
да
има предвид, че това е мляко, та ако слязат, ще умрат.
Обаче тя слязла и се удавила.
Другата постоянствувала
да
обикаля, докато избила млякото и на повърхността се образувало масло, на което стъпила и излязла навън.
Така и вам трябва постоянство,
да
образувате опорна точка и
да
стъпите на здраво, за
да
се качите в духовния свят.
Често вие се заблуждавате, когато мнозина ви разправят за истината.
Оставете всякой
да
говори каквото
си
иска.
Вие гледайте истината, която е във вашето сърце, какво ви говори.
Христос ви е казал истината и от нея се ръководете в живота, бъдете верни и постоянни на това, което имате, за
да
не ви пресаждат.
Както може
да
се вземе пшеницата и
да
се сложи царевица, но все царевица ще поникне, не може
да
е пшеница.
Сега, ако прочетете каквато и
да
било книга, първоначално мислите, че ще разберете истината, но като я завършите, ще видите, че авторът е казал много работи, но самата истина остава скрита – сами
да
си
я намерите.
Има работи, които не могат
да
ви се кажат, вие сами трябва
да
ги почувствувате.
Трябва
да
изработите известни качества, които ви са потребни за възприемане на истината.
Научете се сами
да
работите, та ако ви дойдат помощници – добре, но ако няма такива, сами се съвземете за работа, и то работа сериозна, а не безполезна.
А когато почивате, тогава може
да
се занимавате с глупави работи.
Всичките хора
си
имат своята нива, в която те работят.
Един търговец например трябва
да
си
извърши добре работата.
Ако не
си
извършат съвестно работата, отговорни са пред Бога.
Той ви е поокалял отвънка, а вие ще се умиете с вода.
Водата всичко чисти и за
да
се очистите, потребна ви е изобилно вода.
Във водата се е появил първият живот и затова Христос казва: "Аз съм живата вода", и само с тази вода може
да
измиете всичките
си
грехове.
Пазете се сами
да
се не цапате!
Когато грешите с ума
си
, смущавате духовния свят, а когато грешите със сърцето
си
, смущавате ангелите.
И за
да
не им препятствувате, те тогава започват
да
работят върху вас и това ви причинява страдания.
Какво би казал един камък, когато скулпторът започне
да
работи с чука отгоре му.
Ако той чувствуваше, не щеше ли
да
каже: "Защо ме дялаш, какво съм ти сторил, та така немилостиво удряш отгоре ми?
" Скулпторът ще му отговори: "Защото от тебе може
да
стане една хубава статуя." Първоначално камъкът е груб, но когато художникът започне
да
работи върху него, първо дяла едри парчета, а после все по-малки и по-малки, докато достигне до най-нежните оглаждания и създаде изящна статуя.
Когато вие страдате, охкате, пъшкате, то показва, че има нещо във вашата душа, което Бог трябва
да
одяла и сега дяла едри парчета.
Вие се радвайте, че Бог е благоволил
да
работи върху вас.
Вие често презирате един грешник и казвате, че не е добър християнин, но Господ вижда, че от него може за в бъдеще
да
се организира един добър живот.
Една жаба, която живее в блатото, може
да
мисли за
себе
си
, че е най-черно същество; и може
да
се каже за една овца: това рунтаво същество, което само блее, за нищо не го бива.
И така е, жабата има право
да
се мисли за най-свободното същество, защото, като види опасност във водата, може
да
излезе и на сушата.
Всичко, което Бог е създал, е добро.
Той не гледа на нещата като вас, а вижда по-дълбоко.
Един грешник е един камък, от който под ударите на Божествения чук ще стане изящна фигура.
Господ работи върху вас, за
да
развие нови чувства и качества, с които ще може
да
живеете при ангелите, които са същества много по-напреднали.
Сегашните ви страдания са Божественият чук, който иска
да
ви оглади и придаде по-изящна форма.
Търпението е едно качество на Бога и за
да
го придобиете, иска се постоянство.
Може
да
си
търпелив днес и по-търпелив утре, но Божественото търпение ви липсва Господ търпи, когато хората му изпращат лошите
си
мисли и желания.
И Той трябва
да
ги смъкне в корените, за
да
ги преобърне на тор.
Вие се оплаквате постоянно, че имате страдания, но такива още не сте изпитвали.
Сегашните ви страдания са, както на едно дете, което плаче за своите кукли.
Но когато порасне и срещне в живота по-големи, то се смее над първите
си
страдания.
Ако имахте по-тъмни чувства, тогава щяхте
да
изпитвате по-големи страдания.
След време, когато чувствата ви станат по-нежни, душата по-отзивчива и се обърнете към миналото, ще видите, че страданията ви са били пращани само като благословение от Бога, а вие сте плакали за куклите
си
.
Той изпраща само благословения на хората, стига вие
да
ги използувате.
Сутрин слънцето изпраща своята енергия и оживотворява всичко в природата.
Всеки негов лъч
си
има своето предназначение и носи велика сила в
себе
си
.
На вас остава
да
приемете своето
си
, а останалата енергия е предназначена за други предмети.
Вие станете сутрин и се чувствувате неразположени, тогава търсите причините за вашето неразположение отвънка, като почнете
да
се обвинявате един друг – мъжът жената и жената мъжа, че е причината и пр., без
да
подозирате, че сте затворили капаците на вашата душа, без
да
допуснете
да
проникне в нея нито един светъл лъч.
При такова положение отворете прозорците на вашата душа, за
да
проникне в нея светлината.
Някого например времето не го предразполагало и пр., но това показва, че вие не сте в хармония с него, че сте извън Божиите закони и не сте в съгласие с тях.
За
да
не оказва времето влияние върху вашата душа, вие трябва
да
влезете в хармония с Бога.
В Бога всичко е в хармония и уравновесено.
Равновесието, това е четвъртият Божествен принцип.
Уравновесете вашия ум, вашето сърце и вашата душа, за
да
сте в съгласие с Бога и
да
черпите енергия от Него.
Вие имате стремление
да
придобиете богатство, това не е лошо, то ви е потребно за в живота, но знайте, че това богатство един ден ще ви се отнеме, затова стремете се
да
придобиете такова богатство, което винаги може
да
носите със
себе
си
и никой
да
не ви го отнема.
Във вашия ум сте накупили* (натрупали) много мисли и желания и като не можете
да
ги реализирате, понеже тук нямате условия, всичките, обезсърчавате се.
Но вие постоянствувайте и не отпадайте духом.
Това, което сега не можете
да
постигнете, за в бъдеще ще осъществите.
Затова всяка добра мисъл и желание обработвайте, а безполезните отхвърлете, сложете ги в някой хамбар, за
да
не ви причиняват болки.
Всяка храна, за
да
ви ползува, трябва
да
влезе и
да
се смели в стомаха, ако тя стои вън, ще се почувствувате гладни.
Така всяка добра мисъл и желание, които вие обработвате и прилагате в живота
си
, ще дадат нужните сокове за развитието на вашия ум и сърце.
Всички неща, които имате, са преходни и всяко нещо, което ви се отнема и за което страдате, е камък, който Господ ви поставя, за
да
стъпите и се издигнете нагоре.
Препятствията, мъчнотиите, които имате, това са камъните, от които ще образувате стъпала, за
да
се повдигнете.
Така са се повдигнали всичките светии и ако не са имали страдания, никога не биха достигнали до тази Божествена пълнота.
И тъй, с постоянство градете на здрава основа, за
да
бъдете съграждани на невидимия мир и
да
добиете ония висши чувства, за
да
имате живот вечен.
Имайте постоянство във всичко и не се обезсърчавайте!
Постоянството е пробният камък в живота, с него се опитват силите на човешката душа.
Веднъж пожелали
да
видят какво прави техният господар.
Те надникнали
да
видят що има в котела и паднали вътре.
Започнали
да
обикалят наоколо дано намерят изход
да
излязат навън, но това било невъзможно.
16.
Онова, което ще повдигне човека
,
ИБ
, , 30.12.1913г.,
Сегашното е един отклик от миналото и то трябва
да
се преповтори в съкратена форма.
Сега му е времето, нека всички покажете набраното с векове.
– Плодът ще покаже всичко в своята истинска форма." Първо Посл. Кор.
Аз познавам душата на тоя народ много добре; тя е страдала много от своите учители, проповедници и управници.
Тя има още малко
да
пострада, след което тя веднъж завинаги ще се освободи от старото робство.
Зная, вам ви е тъжно, като гледате
да
става онова, което причинява страдания.
Вам ви е тежко на душата, като гледате
да
стават дребните подразделения, но такива са законите засега в тоя Божий свят.
Господ е допуснал всичко
да
расте и
да
се развива; и на доброто, и на злото е определил място.
Ако първият человек, поставен при най-благоприятни условия, не устоя в своята първа чистота и измени на Господа; и ако първата жена, взета от най-чистата есенция на човешката душа, се увлече от примамливите думи на змията и стори първото престъпление, сега какво очаквате от тяхното потомство?
Може ли водата
да
се повдигне по-горе от извора
си
?
Церът на всичките неща трябва
да
се търси другаде.
"Роденото от плътта е плът" – казва Христос – сегашното положение; а "роденото от Духа – дух" – то е бъдещето, в което е скрит еликсирът на живота, на новото възраждание, чрез възкресение и безсмъртие.
Дресировка и възпитание са две неща съвършено различни.
Тъй различни в своето естество, както събирание и изваждание, и умножение и деление.
Който се е учил само
да
събира и изважда, той не е разбрал живота.
Първите човеци съгрешиха там – в събирането и изваждането.
Ева направи първото събирание на запретените плодове и извади наяве вкуса на плодовете, и Господ направи изваждането – изпъждането.
В началото беше им казано
да
умножават и разплодяват.
Вий често отдавате всичко все на дявола.
Да
, това е вярно само при тия отношения на живота, гдето има събирание и изваждание, но не и гдето има умножение и оплодявание.
Следователно, който очаква от делата
си
да
се повдигне, той е първокласен невежда*.
Онова, което може
да
повдигне човека, то са плодовете на Духа.
За тия плодове е казано
да
се умножават и разплодяват вътре в човешката душа.
И аз ще пристъпя
да
Ви посоча где започва злото.
Баща повиква тримата
си
сина и им дава по три ореха: първият ги изял, вторият ги дал, третият ги посял.
От първите се родили всичките вълци, от вторите – всичките овци, а от третите -всичките човеци.
Изядеш – вълк
си
.
Даваш – овца
си
.
Посееш - човек
си
.
Сега изкуството е
да
се разбере какво иска бащата.
Казано е: "плодете се, умножавайте се и завладейте рибите, птиците и земята." Но за това се иска знание и мъдрост, и сила.
Не е казано: "завладявайте человеците." И всеки, който се стреми
да
завладява това, за което не му е позволено, е на крив път.
Аз желая
да
ви заставя
да
гледате по-дълбоко, по-обширно на Божиите наредби.
Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват.
А останалите обмислят кой от трите пътища
да
хванат.
Имайте предвид, че небето може
да
ви даде
да
разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, по душа, по сърце и по вярност, и смирение.
Дайте място на дървото, на дървото на живота, за
да
се разклонява, разширява,
да
се умножава и разплодява във вас и
да
допринесе плод, достоен за ядение.
Дайте място на бащата – Любов и на майката – Радост, и на чадото – Мира,
да
сте в свръзка с Бога.
Дайте място на бащата - дълготърпението и на майката – благодат, и на детето им – милосърдието, за
да
сте в общение с ангелите.
Дайте място на бащата – вяра и на майката – кротост, и на чедото им – въздържанието, за
да
сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята, и с любещите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на мира.
Моя душевен поздрав към всички приятели и братя.
17.
Поздрав за новата 1914 г. Към всички
,
ИБ
, София, 19.1.1914г.,
„Ходете във виделината, за
да
бъдете синове на виделината."
Храненето, растенето, развитието на тялото е невъзможно без светлина Също така е невъзможно за душата
да
расте,
да
се развива и
да
даде плод без виделина Както светлината произтича от слънцето, тъй и виделината иде върху душата от Бога.
Когато имаме светлина в облачно време, не можем веднага
да
посочим где е слънцето, защото не го виждаме от облаците.
Това ще направим, като се възползуваме от придобитото
си
знание и опитност, като размислим колко е часът кое годишно време имаме и следователно где приблизително в дадения момент би трябвало
да
се намира слънцето След това ще се взрем по-внимателно в определената посока, вероятно ще зърнем по-силна светлина, ще видим, макар и мрачкаво, слънцето Също така, имащи виделината, изпращана от Бога, ние със същите усилия, опит и знание можем и трябва
да
търсим Бога.
Когато детето се роди, майката и бащата му дават условия за живот и растене на тялото.
Също така, кога се ражда човек, дава му се виделина - условие за развитие и растене на душата.
За нашия стремеж
да
живеем на небето се искат условия.
Такива са условията, които спомагат на душата
да
се очисти и обогати духовно Защото небето е за живот само на души, богати духовно, чисти, облечени в сватбарски дрехи
Да
бъдем синове на виделината, това значи
да
имаме и използуваме дадените ни условия - виделината - за наш духовен прогрес.
Светлината дава на растенията възможност
да
се хранят от соковете на земята, които тя преработва в листата им в хранителен за растенията материал.
Тъй растението расте и дава плод.
И нашата душа е едно растение, което трябва
да
даде плод.
Желанията и мислите са соковете на душата, които я правят добра, дават й възможност
да
принесе плодове на доброто.
Добри можем
да
бъдем чрез мисли и желания.
Реализират ли се в такъв, душата ни е дала плод, използувайки условията, който са почва.
А това значи
да
сме "синове на виделината", т.е.
да
използуваме виделината, дадените ни от Бога условия за живеене,
да
дадем душевен плод чрез виделината.
Като синове на виделината имаме различни отношения към нейния източник - Бога.
В разни времена Бог ни дава различни условия за развитие.
И синовните ни отношения към Бога душата ни в разно време разбира различно, съобразно условията, в които Бог ни поставя
да
работим, като най-добър възпитател,
да
ги използуваме, за
да
се разбираме, та
да
станем добри.
За
да
влезем в небесното царство, трябва
да
бъдем спасени.
Само спасението обаче не е достатъчно, а трябва
да
се възползуваме от него.
Спасението е, че Бог ни избавя от лошите условия, при които нашата душа, ум и сърце не могат
да
се развиват и ни поставя в други, в които това развитие е възможно.
Когато спасяваме някого от затвора, ние го извеждаме от едни условия, пречещи за неговото развитие, парализиращи го и го поставяме в други, благоприятствуващи го.
Но по-нататък спасеният сам трябва
да
се развива,
да
разработи, използувайки условията, знание, опитност.
Иначе макар и
да
има благоприятни условия, той може
да
не се развива,
да
не прогресира, въпреки факта, че е спасен.
Тъй че ние, спасени от Исуса Христа, сме избавени от лошите, пречещи на развитието ни, условия и сме поставени в нови условия - виделината и благодатта, които ние трябва
да
използуваме за своето развитие и прогрес.
Спасението води към свобода: спасеният човек от затвора е изваден на свобода.
Този скрит живот, тази Божествена искра е, която постоянно негодува в нас, въздиша, недоволна е, търси нещо по-друго, по-високо.
Наопаки, свободата е, когато скритият душевен, могъществен живот се извади от едни условия, пречещи на развоя и проявата му, в условия, благоприятни за този развой и проява.
Значи свободата е следствие на спасението.
Обратно, освободен ли е вътрешно човек, чувствува ли, че неговата душа е в единение с Твореца Син, с душата на всички хора на света, не чувствува ли пречка за това единение, той е спасен.
Дават ни се признаци, по които
да
познаваме свободни ли сме или не.
Тия признаци са страданията.
Те показват, че животът ни трябва
да
излезе в други условия на съществуване.
Мине ли животът в благоприятните за развоя му условия, страданията не се чувствуват.
Светиите не са били обладани, не са се оплаквали и не са чувствували страданията, защото душевният им живот е бил по-пълно проявен, поставен в по-висшите условия, в Божествената атмосфера, гдето са били свободни.
И тъй, страдаме ли, трябва
да
насочим вътрешния
си
живот към по-висши условия.
Повдигнем ли, усилим ли вътрешния
си
живот, поставим ли се във връзка с могъщите праведни и светли духове, ние сме свободни и не ще вече страдаме.
Това пък значи, че ще сме синове на виделината, че сме използували дадените ни условия.
Който е син на виделината, той се ползува от светлата и тъмната страна на живота.
С други думи: той умее
да
използува за своя подем и щастие, и нещастие; и помощ, и пречки.
Възпитателят поставя на възпитаниците
си
не само гладък път, не само условия, но и пречки, които трябва
да
бъдат надвити.
Свободният човек не е без пречки в пътя
си
, но той лесно побеждава и отминава, а неспособният се спира при тях.
Ето защо Бог, като отличен възпитател, дава на чадата
си
пречки, които те трябва
да
се научат
да
надвиват.
Само тогава ще бъдат свободни и силни.
Често ние се оплакваме от страстите
си
, от лошите
си
мисли и желания.
Всяко подобно условие ни е дадено от Небесния ни Баща, за
да
го победим,
да
го надвием,
да
го обърнем от наш господар в свой слуга, та тъй
да
станем добри, мощни в доброто, богати духовно.
Иначе и не може
да
бъде, защото "Царството Божие се взима от тия, които се насилят
да
го вземат." А това насилие е борба.
Прочее, кога водим тази борба "срещу управителите на тъмнината на този век", ние сме синове на виделината и ще имаме помощ от небето.
Затова трябва
да
търсим тази помощ,
да
бъдем готови "
да
се облечем във всеоръжието Божие", като се препашем с истината, облечем с бронята на правдата, вземем шлема на спасението и меча на Духа - Словото Божие, като се молим духом на всяко време.
И тъй, искаме ли
да
сме синове на виделината, трябва
да
използуваме всички условия - добри и лоши, в които сме в даден момент, и като ги използуваме за своето развитие, ще се освободим от лошите условия, те.
Тъй синът на виделината бива радостен, не се отчайва в душата
си
.
Ето как синът на виделината придобива Божественото равновесие в
себе
си
, а също го внася и в света.
Във взаимоотношенията и дейността на хората има два вида, две категории закони.
Първата категория закони има механически характер и има две страни: събиране и изваждане.
Грехът винаги се съпровожда с действия от първата категория.
Например Адам и Ева се събраха, събраха
себе
си
в плода, събраха се и със змията.
С това извадиха наяве непослушанието и гордостта
си
.
Събират се жени на едно място и почват
да
събират греховете, почват
да
клюкарствуват и
да
одумват хората - изваждане наяве хорските и свои недостатъци.
Евангелският богаташ направил житница и събрал вътре житото
си
, без
да
го използува побожественому.
Елмазът е скъп, лъскав - това е върхът на светския живот - но той събира и пречупва слънчевите лъчи, без
да
ги умножава.
Добрият и верен раб умножава талантите на господаря
си
- изпълнява Божествения закон.
Когато Бог сътворил човека, дал му заповед "
да
расте и се умножава."
Имате ли у
себе
си
добри дарби и таланти, трябва
да
ги умножавате.
Жената
да
вижда у мъжа
си
добрите черти, които
да
гледа
да
умножи.
Вследствие на това пък мъжът ще почне
да
дели с нея чувства и признателност, ще дели усилията
си
, като ще й връща със същата мярка, ще я обича, ще я цени и помага.
Тъй трябва
да
постъпва мъжът.
Види ли единият у другия лоши качества,
да
не ги изважда пред хората, а
да
гледа
да
ги обърне в добри и като станат такива,
да
ги умножи.
Ако е казано, че Царството Божие прилича на квас и синапово зърно, то значи, че щом елементите на това Царство влязат в човешката душа и дух, се умножават.
Бог ще раздели с тях Царството
Си
.
Изхождайки от това гледище, че ние трябва
да
бъдем синове на виделината, значи, че трябва
да
умножаваме,
да
използуваме всички условия, в които сме, за наше и на близките ни добро.
От синовете на виделината се иска
да
бъдат не външно лъскави, не едни безплодни и нерастящи елмази, а умножаващи се житни зърна.
Безплодието е смърт - безплодната смоковница бе прокълната и отсечена, всяка пръчка на лозата, която не дава плод, т.е.
не се умножава, също се отсича, а плодните се окастрят, за
да
дадат повече плод.
Прочее,
да
посеем семето на любовта и радостта, за
да
поникне мирът в умовете ни;
да
посеем семето на дълготърпението и благостта, за
да
поникне плодът на милосърдието в сърцата ни;
да
посеем семето на вярата и кротостта, за
да
поникне плодът на въздържанието в живота ни.
Това е възходящият път на Бога за индивида, за обществото и човечеството.
18.
Беседа за празника на пролетта
,
ИБ
, София, 22.3.1914г.,
Христос иска три неща
да
възстанови в нас: стомаха, който образува истинските жизнени сокове, необходими за нашия живот, душата, която е царица на нашето тяло - като представлява един малък мир и духа, който образува благи мисли в нас.
Колкото се приближаваме към Господа усещаме сила, а ако се отдалечаваме - обратното.
Когато отиваме към Господа, две неща са потребни: с еднаквост
да
понасяме загубите и печалбите, радостите и скърбите.
Да
ходим с вяра и
да
не роптаем, защото не знаем след тази загуба каква печалба ни чака, нито каква радост след тая скръб.
В днешно време дъщерята учи майката и синът - бащата, а как може един
да
учи другиго, когато първо
себе
си
не е научил?
Христос ни показа, че с радост трябва
да
понасяме всичко, каквото ни се случи в живота, защото всичко, каквото се случва с нас за добро става.
Който каже, че не може
да
търпи това
си
положение, лъже се.
В живота
си
нито
да
лъжем, нито
да
допускаме
да
ни излъжат.
И тогава Господ ще ни даде виделина.
Горе става официално присъствие на тържеството, откъдето всички приятели ви поздравяват.
Който има болна душа, от всичко се страхува и във всичко вижда опасност.
Христос дойде
да
ни избави от злото.
Господ желае всякога от недоволните
да
направи доволни.
Един богат човек сънувал, че друг някой богат човек решил
да
раздаде богатството
си
, за
да
се освободи от него и се посвети на Бога.
Натоварил го на камили и от село на село раздавал.
И бедните, кой с паничка, кой с тенджерка, вземат
си
и
си
отиват.
А въпросният богаташ казал
си
: "Чакай
да
си
взема и аз, та колкото съм богат,
да
стана още по-богат".
Обаче, когато поискал, отговорили му, че ще му дадат, ако легне по очи,
да
турят един сандък отгоре му и ще сипват, докато той каже "стига". Започнали.
Туряли, туряли, той все мълчал и когато казал "стига", опитал се
да
стане, а то не може
да
мръдне от тежина.
Сегашното ни положение носи зародиша за бъдещето.
Пролетта и лятото ще дойдат, но как ще заварят земеделеца?
Ако навреме е посял нивите
си
, ще използва тази благотворна пролет и ще пожъне през лятото, и ще напълни хамбарите.
Ако ли е пропуснал
да
посее, пролетта минава, лятото отива, а той е изгубил един момент, който ще го остави с празни ръце.
Когато страдаме, ще дойдат
да
ни помагат.
Горко е на оногова, който няма кой
да
му помогне в страданието.
До вчера бе казано: "Идете и проповядвайте
да
се покаят", обаче отсега верующите с вяра ще се спасяват и Господ ще им помага.
Най-мъчното нещо е сам
да
се спасяваш.
Ако се намериш всред морето след някое корабокрушение, възможно ли е сам
да
се спасиш?
И сега Христос със своя кораб един по един ни спасява и когато ни избави ще ни научи на правда и как
да
се обичаме.
За
да
се научим на това, трябва
да
повдигнем духа
си
,
да
обновим ума
си
и
да
възкресим тялото
си
.
Тогава ще станем собственици и до тогава не можем
да
бъдем небесни граждани.
Ние всеки ден бием тялото
си
с нашите желания и страдания.
Ако единият пада, влече и другия; ако единият се издига, тегли и другия.
Всички трябва
да
се стараете, когато дойде Христос, по-малко грешки
да
намери в тетрадките ви и
да
ви пише добра бележка.
Тук-там Господ ни спира по запетаите на нашия живот, а на точките повече, за
да
се взрем в писаното дотам,
да
си
поотпочинем и продължим, и кога завършим темата на нашия живот,
да
има една смисъл всичкото вписано и написано.
Слуга е най-неблагородна длъжност, а Господ я дава като най-почетна.
Трябва
да
станете семе.
Да
не ви е страх.
Да
се не боите от дявола, а
да
го изхвърлите от
себе
си
.
Жената и мъжът не са лоши, но дяволът ги прави
да
са лоши, затова всяка заран жената
да
вижда, че мъжът й е станал малко по-добър от вчера, така и мъжът - за жената.
И така, с пеене те ще изпъдят всичко лошо от
себе
си
.
Камъкът на пътя не е турен,
да
се спъваме, а
да
внимаваме
да
не се спънем.
Ние сме
си
виновни за всичките
си
страдания.
Да
се не осъждаме един друг, защото всяко осъждане е даден протест и нас ще ни призовават като свидетели, а
да
се свидетелствува пред един Божествен съд, колко е приятно?
То е все едно
да
обвиняваме и
да
искаме наказанието на брата
си
.
Да
се повдигаме и
да
си
представяме днешната Божествена картина на празненството в небето.
От горе ще слязат духове
да
ни направят
да
сме доволни от онова, което имаме, а с тях иде Христос.
А това ще стане или с едно благословение, като само ще ремонтират сегашното положение, или пък ако се окаже непоправимо то, ще дойде с катастрофа, ще събори всичко издъно, като сгради с прогнили основи, и ще почне наново своето дело.
Да
се не страхуваме от това.
Да
си
идем с Христа в душите.
Да
отворим душите и сърцата
си
и Той ще влезе
да
ни благослови.
Някои може
да
кажат: "Защо?
" - Защото, ако през тук минеше знаменит композитор и дадеше един концерт, мнозинството ще е на работа.
Понеже поканените на царската сватба не се отзоваха на поканата, то царят каза на слугите
си
да
поканят где кого намерят по улиците (поканените сме ние) и понеже дошлите не са облечени със сватбарски дрехи, то Господарят на сватбата ще им приготви сватбарските дрехи.
Всичко, което мислим и чувстваме, не е истинският живот, защото ежедневно се мени.
То са: вкусът, сърцето и интелектът, защото с вкуса се излъгваме
да
претоварваме стомаха
си
и
си
причиняваме страдание; със сърцето
си
обикваме близките
си
- някои от които ни причиняват неприятности; интелектът, който ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания.
Обаче стомахът, душата и духът са реалните, неизменчивите, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако не е вкусът, който
да
го изнасили.
Двама приятели вървели през една гора и в това време ги среща мечка; единият прибързал
да
се покачи на едно дърво, а другият понеже не успял, легнал по очи.
" А той му отговорил: "Каза ми друг път
да
не тръгвам с такъв приятел на път, който
да
ме оставя всред опасността".
Понеже хората се увличат и задоволяват интелекта
си
без съгласието на Духа - пакостят на
себе
си
.
Христа трябва
да
Го познаваме със стомаха, душата и духа.
Хората с външните сетива гледат, а Христос - с вътрешните.
Всяка външна форма трябва
да
отговаря на вътрешните ни качества.
19.
Ето човекът
,
НБ
, София, 29.3.1914г.,
Господ прави операция, вижда, че вие ще изгубите много, съкратява процеса на вашия живот: „За
да
не направи повече дългове, вземете му капитала, който Съм му дал, времената не са сега благоприятни, оставете го за друго време, доведете го при Мен.“ И в този процес ние мислим, че светът ни е забравил.
А светът трябва непременно
да
ни забрави.
Една мома никога не може
да
се омъжи, ако люби всички момци; трябва
да
избере едного и
да
каже: „Това е моят свят.“ Та и в живота този факт е също тъй верен – вие трябва
да
имате само един Господ.
Има много богове в света, които ще искат
да
ви приберат; но вие трябва
да
намерите вашия Бог, с когото можете
да
живеете,
да
се развивате, богатеете.
Писанието казва: „Бог не е само на Небето, Той живее в сърцата на смирените.“ Следователно първото качество, което трябва
да
придобиете, за
да
може Той
да
заживее във вас, е смирението.
Но това смирение не е като смирението на една овца – като ви набият или ви счупят краката,
да
кажете: „Няма какво
да
се прави.“ Не е смирение, когато ви вземат всичкото богатство,
да
кажете: „Ние се смирихме.“ Смирение е, когато имате всички богатства, сила, знания, добро,
да
съзнаете и кажете: „Господи, Ти разполагаш с всичко, каквото имам!
“ А сега всеки един прави следното: всички проповядват Евангелието и все света оправят; но щом опре Господ до техните препълнени кесии, извикват: „А, там не може!
Половината, виж, можем
да
дадем, но всичкото – не.“ Като дойде до силата, казват: „Ти не можеш
да
разполагаш с всичката ми сила.“ Ала когато се намираме в нужда, искаме и Го молим
да
ни ръководи и помогне.
Този начин на човешко разбиране на живота преобладава във всички философии от хиляди години насам.
А Исус със Своя живот иска
да
ни покаже Пътя.
Мнозина християни разбират, че като станат християни, трябва
да
напуснат света.
Вие можете
да
се откажете от вашите къщи, богатства, жени, деца и при все това пак
да
мислите за тях.
Можете
да
отидете в някой уединен манастир и пак
да
мислите: „Какво ли стана с жена ми, децата ми, къщата ми?
Да
се откажем от нещата не значи
да
ги забравим, а
да
оставим хората свободни –
да
оставим жената
да
постъпва както тя знае,
да
оставим сина
да
постъпва както той знае.
Да
се откажем от света, значи
да
го напуснем,
да
не му пречим – нека
си
върви по своя път.
Можем ли
да
спрем течението на реката?
– Трябва
да
я оставим
да
върви по своя път; можем
да
направим само едно –
да
я използваме.
Тъй също не можем
да
спрем и Живота, а трябва само
да
използваме нещата.
И Исус ясно и положително ни казва: „Ако Ме обичате“ – а трябва
да
Го обичаме; никак не казва: „Горко вам, ако не Ме обичате!
“ Не, Господ никога не иска насила жертви от нас.
“ Как
да
го оправи?
– „Онзи, който лъже,
да
му изсъхне езикът; онзи, който краде,
да
му изсъхне ръката.“ Ами тогава ние щяхме
да
имаме един свят само от неми и сакати.
Как мислите, щеше ли
да
ни бъде приятен такъв един свят само от недъгави хора?
Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че който иска
да
бъде господар, трябва
да
бъде слуга.
Тоя процес се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки
да
се вливат в тяхната река; в Доброто обаче процесът е тъкмо обратен – Господ се разлива в малки рекички и наместо Той
да
ги управлява, оставя те сами
да
се управляват.
Може
да
направите един малък опит във вашия дом:
да
излезе от вас мисълта вие
да
управлявате; турете
си
на ума
да
станете слуга –
да
станете слуга заради Господа и тогава ще слезете на мястото на Господа.
Търсите Господа на Небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас.
Някои се оплакват: „Защо Бог не вижда нашите страдания?
Има един стих в Свещеното Писание, в който Господ казва: „Аз бях на Израиля като натоварена каруца, в която хората постоянно турят всичко.“ Страданията обаче, които тук изпитваме, са страдания на Господа – Той страда и плаче във вас.
Казваме: „Аз плача, скръбна ми е душата“; но когато кажем: „Господи, прости, аз Ти причиних толкова страдания с нечисти мисли и действия“, тогава ще дойдем на онзи истински път, който ще ни избави от съвременното зло.
И най-сетне трябва
да
оставим нашия Господ
да
закрепне в нас.
Трябва
да
Го положим и оставим спокоен в гроба и Той тогава ще възкръсне и ще ни освободи.
Понеже Той е положил закона на Свободата, Той не може, не иска
да
измени тоя закон; и докато не дойдем до това съзнание – доброволно
да
се подчиним, Той няма
да
ни избави.
Трябва
да
проникне дълбоко в нас съзнанието ни
да
бъдем подобни на Него.
Тогаз нашите богатства, сила, добродетели ще употребим за въздигане.
Всеки от вас трябва
да
търси и цени душите на своите братя, а не
да
обича техните тела.
И мога
да
ви кажа, че Исус, като е дошъл тук, и сега не е напуснал Земята; Той живее между човеците, работи между тях и трябва вече
да
възкръсне в нас.
Да
имаме вяра, но не оная вяра и онзи страх, които имаха евреите: „Ние нямаме друг цар, освен кесаря“; та когато този кесар след няколко години разруши Йерусалим и събори храма им, те се отказаха от него.
И сега може
да
каже човек: „Кесарят е моят цар“, но последствията ще бъдат същите.
Нека се повърна: изпърво трябва
да
живеем в този свят,
да
се подготвим; не можем
да
живеем на Небето, защото там Топлината и Светлината са много ярки.
Както градинарят, когато пресажда борове, снети от високо място, прави разни присадки, додето ги аклиматизира, тъй и Небесният Отец не може
да
ни вземе оттук и направо
да
ни посади в Райската градина.
Дори и нашата училищна система е тъй наредена: най-напред трябва
да
минем първо отделение, че после – второ, по-нататък – класовете, университета и най-после
да
влезем в света.
Това са все методи на културата, към които трябва
да
се приспособи онзи, който иска
да
напредне.
Един християнин, по моето схващане, не трябва
да
бъде глупав човек и
да
казва: „Както даде Господ.“ Когато сте изорали нивата
си
, вие посявате жито, защото ако не посеете жито, какво ще даде Господ?
Обработете лозето, посадете го и то ще ви даде плод.
И каквато лоза посадите, такъв плод ще даде – ако посадите долнокачествени пръчки, ще ви даде киселица.
Господ даде на вашето дете добър ум, но вие какво посадихте в неговия ум – дали ония зародиши, които ще дадат добър плод?
Ние искаме
да
бъдем добродетелни, силни, богати; можем
да
имаме и Добродетел, и Сила, и богатство, и е потребно
да
ги имаме.
Условията, при които те виреят и може
да
се развиват, са: Божественият зародиш, Божественият закон и Божественото равновесие.
Равновесието – това е Добродетелта, законът – това е Знанието, условията – това е Силата, зародишът – това е богатството.
Но ще ме попитате: „Как ще намерим Господа?
Един искал
да
направи смешка и
да
дразни едного, който му рекъл: „Ние сме в градина, в която има много хубави ябълки.“ – „Но аз не виждам нищо“ – отговорил му другият, като
си
затворил очите; приятелят му зашил една плесница и онзи прогледнал и видял.
Онези от вас, на които са затворени очите, трябва
да
искат
да
им се отворят.
– Той е и в дърветата, и в камъните, и в земята“; обаче когато дойде нещастието, всеки се обръща нагоре и вижда, че Той е там, и извиква: „Господи!
“ Ето затуй са нещастията – те са плесницата, която ни зашива Господ, като ни казва: „Аз ви създадох
да
гледате, а не
да
стоите със затворени очи.“ Та ние, за
да
се издигнем, трябва
да
добием състоянието на децата –
да
търсим и
да
бъдем възприемчиви.
Какъв е нашият метод, по който трябва
да
работим?
Отсега нататък трябва всякога
да
сме свързани умствено и сърдечно с всички хора по Земята, защото спасението е в нашите общи молитви – „съединението прави силата“.
У приятел, когото действително обичаме, не бива
да
търсим недостатъците му – и той като нас може
да
ги има; недостатъците са външната дреха, с която е облечен човек.
Но човешката душа е чиста, тя не може
да
се развали, не може
да
се разруши.
Вашата Божествена душа никой не е в състояние
да
поквари; може
да
се нацапа отвън, но вътрешно не може, понеже Бог обитава в нея.
А немислимо е
да
се разруши нещо, което Бог пази.
Ние можем
да
се подчиняваме на света, както е казал Исус на Пилат, който му рекъл „Аз имам власт
да
те разпна“: „Подчинявам се на онзи, който ти е дал тази власт, но Моята душа е свободна.“ Трябва
да
се подчиним на временните страдания; ние не можем
да
ги разберем, но когато умрем и възкръснем, ще разберем защо са били те.
Всички досега са се терзаели от трепети и страхове в живота, а това не е Живот.
Щастлив е онзи, който се радва, че е могъл
да
направи добро безкористно.
Някой ви е докачил – не му снемате шапка, не се ръкувате; може и
да
се ръкувате, без това
да
е ръкуване; може
да
му снемете шапка, без това
да
е зачитане.
– Тия дяволски пръсти на човешката ръка много говорят; например най-малкият казва: „Пари можеш ли ми дадеш, трябва търговия
да
почна, загуби имам от нея, ограбен съм, можеш ли ми помогна?
“; палецът: „Аз искам сила и умение!
“ Поздравеният, ако може и желае, ще му даде.
И най-после дойде Исус и каза: „Това, което вие търсите – богатство, Сила, Знания, Доброта, Аз мога
да
ви го дам.
Няма никой от вас, който е оставил баща
си
и майка
си
за Мен, и
да
не е приел стократно бъдещия живот.“ Ето Човека, който може
да
се ръкува с нас, който може
да
ни даде и богатство, и Сила, и Знания, и Доброта.
Но хората казаха: „Махнете, разпнете Го“, на което Пилат им забележи: „Вие Го изгубвате.“ Исус и днес седи пред вас и аз ви казвам: „Ето Човека, когото вие търсите, Човека, който единствен може
да
внесе спокойствие във вашите сърца,
да
ви даде ум,
да
ви даде здраве, обществено положение,
да
ви повдигне,
да
ви покаже пътя, за
да
се проясни вашият ум.“ Но вие във вашето съмнение казвате: „Покажете ни Го
да
Го видим!
Аз ще ви приведа едно сравнение: задава се вечер отдалеч човек с малка свещ и аз ви казвам: „Ето човека, който ви носи светлина.“ Вие обаче виждате свещта, не виждате човека.
Търсете сами тая Светлина, която носи Човекът – тя ще ви помогне
да
намерите Пътя, по който трябва
да
вървите.
Така трябва
да
схващате въпроса.
Да
ви дам едно друго, по-ясно сравнение: допуснете, че ви въвеждам в една богата, но тъмна приемна и ви казвам: „Това е една стая с чудни украшения, с грамадни богатства, там, в онзи ъгъл, има това, в другия – туй и туй.“ – „Може, ама кой знае, не виждам нищо“ – възразявате.
Внеса ли малка свещ, тогаз близките предмети почват
да
се очертават; внеса ли още една, предметите по-ясно се очертават; като се увеличат свещите, стаята постепенно все повече и повече се осветява; като светне електрическата лампа, предметите стават ясни, а като дойде дневната светлина, всичко се вижда.
Светът е като тая стая и всеки от нас трябва
да
бъде светоносец –
да
носи по една свещ.
И като влезем всички със своите свещи и ги турим една до друга и така увеличим светлината, ще видим много.
Всеки от нас сам трябва
да
бъде запалена свещ.
Предан, любящ, добър човек е запалена свещ.
И грешка голяма е
да
бъде човек изгасена свещ.
Питате: „Какво
да
правим?
“ Трябва
да
се молите един за други,
да
пращате добри мисли на своите приятели,
да
се молите за тях,
да
искате
да
бъдат благословени и Господ, като благослови тях, ще благослови и вас.
А защо
да
се молим?
Българите
си
казват: „Бог, като праща на тях дъжд, ще прати и нам“, обаче не падна над техните села и говедата им измършавяха от глад.
Когато хората се молят, моли се и ти – и ти трябва
да
си
подадеш прошението; Господ няма
да
държи особена графа за тебе, ако не се молиш.
Молитвата има велика сила и съвременните хора трябва
да
бъдат хора на молитвата – с молитвата ще подготвим своя ум и своето сърце.
И не за
себе
си
да
се молим, то е егоизъм.
Не искам
да
се занимавам с умовете на хората, моето желание е
да
се занимавам с техните сърца, защото всичкото зло се таи в сърцата.
Па и сам Господ казва: „Сине мой, дай
си
сърцето.“ Трябва
да
започнем сега едно пречистване, като за Великден –
да
отворим прозорците и
да
измием пода.
Всички пъшкаме под едно бреме, навсякъде има обща дисхармония: мъж и жена не могат
да
се споразумеят – къща делят, пари делят, жената не е доволна, че мъжът държал парите.
Дали мъжът или жената ги държат, това е безразлично – спогодете се кой
да
бъде касиерът.
Спорят кой
да
държи първо място вкъщи – дали кокошка или петел
да
пее.
Той няма
да
дойде като гръмотевица, както някои Го очакват.
И това може
да
стане, но там не е Исус.
Когато пророк Илия отишъл в пустинята и се предал на пост и молитва, и когато дошла буря и огън, а Илия закрил очите
си
, Бог не е бил в бурята и огъня, а в тихия глас, който говорел.
Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания.
И вие трябва
да
любите – туй е Законът.
Ние не любим, а чакаме хората
да
ни любят.
То значи
да
седим пред печка и
да
чакаме
да
ни донесе друг дърва
да
се стоплим.
Ние, ние сами трябва
да
имаме туй гориво, което
да
използват и други.
Ние, които следваме Христос, който ни е дал достатъчно сили, трябва най-сетне
да
Го пуснем
да
влезе в нас.
Ще Го приемете ли, или разпнете; ще Го пуснете ли, или ще кажете „Не Го искаме“ – този е въпросът, който трябва
да
решите.
И тогаз ще се изпълнят думите на Писанието: „Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Тогаз Светлината ще бъде в нас и ние всички ще се примирим.
Обаче в първообразния език, в езика, на който е написана тази фраза, човек има друго значение – значи Исус, Човекът, който иде на Земята, брат на страдащите.
Какво трябва
да
разбираме под тези думи?
Могат ли, когато излезем ние пред света,
да
кажат хората за нас: „Ето човека“?
За
да
се удостои човек с това име, трябва
да
съдържа в
себе
си
четири неща:
да
е богат,
да
е силен,
да
има знания,
да
има добродетели.
“ – Богатството е почвата, условията, при които може
да
се развива човек; то е почвата, в която се развива Силата.
Като дойдем до Знанието, то е методът, чрез който трябва
да
се разбира и регулира нашият живот.
Добродетелта пък е целта, към която трябва
да
се стремим.
И често хората задават въпроса: „Какво трябва
да
правим?
“ – Посейте едно житно зърно и то ще ви покаже какво трябва
да
правите.
И ние като житното зърно трябва
да
растем –
да
се стремим към Бога.
Но може
да
попита някой: „Когато зърното израсте, стига ли до Слънцето?
А аз искам
да
намеря Бога.“ Теб не ти е необходимо
да
знаеш къде е Бог, а само трябва
да
се стремиш към Него.
Същият закон важи и за нас – и ние трябва
да
произведем същия резултат.
Ние трябва
да
бъдем посети, животът ни непременно ще има мъчнотии, които съставят тия малки, но необходими спънки, както е с житното зърно – известно налягане е потребно.
Следователно трябва
да
бъдем посети, трябва
да
ни се тури малко пръст,
да
има малко налягане; след туй трябва
да
растем нагоре и
да
придобием знания, а това знание, след като израсте до известна степен, трябва веднага
да
се превърне в житно зърно.
И след туй Господарят ще прати
да
ожънат житото и Той ще отдели потребното от непотребното – житото от къклицата.
Ние се раждаме – това значи изникваме; растем, развиваме се, умираме и ни заравят в гроба – това е тъпкане, вършеене.
Прочетох ви 19-а глава от Евангелието от Йоана, за
да
видите четирите неща, които Христос носеше на кръста – четири неща, които и ние трябва
да
научим: като турим Добродетелта на главата, която не беше прикована, от лява страна – Знанието, от дясна – Силата, а отдолу при краката – богатството, и ние ще имаме тогава разпнатия човек.
Тоест, като приковем богатството, Силата и Знанието, техните сокове ще възлязат към главата – към Добродетелта.
Когато Господ иска
да
направи човека добър, приковава го на кръста – заковава неговите богатства, сила, знания.
– Турят го в касата,
да
го не вземе някой,
да
не разполага никой с него, защото Господ ще разполага.
Той казва: „Когато Аз работя, ти ще бъдеш спокоен“; и понеже човек не иска
да
стои спокоен, Господ казва: „Заковете го, за
да
бъда спокоен, Аз
да
работя.“ А когато ни приковат на този кръст, не бива
да
плачем, защото Господ работи тогава за нас.
Който иска
да
се занимава с него Господ, трябва
да
мине през този процес на развитие.
Преди тоя процес на развитие непременно трябва
да
има вяра, вяра непоколебима в общия Божествен план, който има пред очи всички твари, които Бог е създал.
Не трябва
да
се съмняваме в Бога, понеже Той е съвършен, всесилен.
Нали и Исус на едно място казва: „Невъзможното за човека за Бога е възможно.“ Божествените пътища са неизповедими, не бива
да
се допуска мисълта, че тия пътища може
да
бъдат изопачени и възпрени – то е невъзможно.
А когато сме приканени и сме тръгнали в Божествения път, трябва
да
имаме оная проста вяра, която имат децата.
И
да
избягваме недостатъци като посочените в следния разказ: в Англия един велик художник искал
да
изрисува картина, в която
да
изобрази крайната беднотия, с дни и месеци обикалял той Лондон, за
да
намери субект, който
да
подхожда на идеята.
Намира най-после едно окъсано дете, което му прилегнало на сърцето, и
си
казва: „Ето лицето, което ще послужи за създаване на картината!
“ Приближава се до него, дава му своята картичка с адреса и му казва: „Елате след четири дена, има
да
Ви говоря нещо.“ Това дете, като вижда човека тъй облечен, дума
си
: „Как ще отида при него така, почти изпокъсано!
“ И отива при познати
да
се пооблече и
да
се представи, както се представят на царете – намира дрехи, облича се и отива у живописеца.
– Аз съм еди-кой
си
.
– Я
си
вървете!
И ние, когато Небето ни покани на работа, искаме
да
се облечем.
Обаче силата не е в нашите дрехи, шапки, ръкавици и чепичета, нито в яките, вратовръзките и часовниците – те не съставят нищо важно.
Силата е в нашия ум, в нашето сърце, в благородните пориви и стремежи
да
правим добро.
Когато имаме тия неща, другите сами по
себе
си
, на своето време ще дойдат.
Нима, когато отидем на Небето, трябва
да
си
вземем дрехите оттук?
Господ, когато ни вика на Небето, съблича ни тук, Той не иска нашите дрипи, а казва: „Донесете го, както
си
е.“ Когато някой умре, всеки от нас се отвръща от него; дори и ония, които са го обичали, казват: „Махнете го по-скоро!
Но Господ не се отвръща и казва: „Донесете го, Мен ми трябва такъв, какъвто
си
е.“ И когато ни турят в гроба и ни оставят, какво прави Господ?
Той почва
да
говори с нас, а не, както някои мислят, че умрелите се освобождават.
“ В този именно разговор Господ рисува Своята велика картина, тогава се заражда онзи процес: людете, след като изпратят човека, почват
да
плачат и
да
изреждат всичките негови добри качества – виждат Божествената картина, която е изобразена в тия качества.
Ние трябва
да
претърпим страданията, които ни идват, и
да
извлечем поука от тях.
Исус със Своите земни страдания искаше
да
ни даде пример, че трябва
да
се подчиняваме на този Божествен процес.
На едно място казва: „Нима Аз нямам власт
да
поискам Отец Мой
да
изпрати хиляди Ангели
да
ме избавят?
“ Па и сам Той искаше
да
се издигне.
Вие сте на Земята, един ден и за вас ще дойдат бури, мъчнотии и може би същата участ, но когато дойде този час, ни най-малко не трябва
да
го считате нещастие, защото там, където няма страдание, няма и забогатяване.
И онзи, който не иска
да
участва в страданията на човечеството, не ще спечели нищо.
Па и що са страданията?
Тия именно грешки се изправят чрез процеса на страданието.
Този процес е метод
да
се приспособим и достигнем до ония висши, възходящи трептения, които ни очакват на Небето.
Трябва
да
се пренесат сто скърби, за
да
се понесе една Божествена радост.
И затуй Господ започва със страданията, за
да
ни кали (както железарят калява желязото, за
да
го направи годно за работа)
да
издържим радостта, която ще дойде отпосле.
Всеки от нас е нужен, много нужен на Господа.
Може за света вие
да
не представлявате нищо,
да
сте една нула, обаче за Бога сте важна единица.
Само Господ, който ви е пратил на Земята, оценява вашите страдания и следователно не трябва
да
се безпокоите какво светът мисли за вас; Онзи, който ви е пратил, Той мисли за вас и ви оценява.
За вас е важно
да
имате одобрението на Бога.
Ако Господ е с вас, вие ще бъдете красиви, а светът обича красивото; ако Той е с вас, вие ще бъдете богати, силни, добри, а доброто всякога се почита.
Сега ще ви говоря за Бога, не като за същество, както казват философите, отвлечено, разпръснато из пространството, което не знаете къде е, а за онзи Господ, за Когото проповядвам, Който мисли за нас, Който наблюдава постъпките ни, изправя, поправя, наказва, облича, съблича – кара
да
се раждаме и умираме.
20.
Житното зърно
,
НБ
, София, 5.4.1914г.,
В света можем
да
бъдем щастливи тъкмо когато живеем за Господа.
И трябва
да
живеем за Него.
Обяснението на това нещо намираме и в самата природа.
Когато слънцето изгрява сутрин, то изгрява за всички, защото то всички обича; то е внимателно към всички същества, от най-низшите до най-висшите, и затова всички отправят очи към него.
Но казва ли ни слънцето, че трябва
да
влезем в него?
То ни казва
да
се възползваме само от благата, които ни дава, и както то озарява света, така и ние трябва
да
пръскаме светлина, просвещение на окръжаващите нас.
Например, ако влезете в една къща, в която има само един прозорец, а има посетители 20–30 души, вие ще им кажете: „Вие нямате право, аз само искам
да
гледам“, и когато вие гледате слънцето, всички други ще бъдат лишени от неговата светлина, а вие трябва
да
позовете и тях
да
го видят,
да
им покажете пътя
да
излязат из тази къща и
да
видят светлината.
Затова не е хубаво човек
да
държи много хора при
себе
си
, защото никога не могат всички наведнъж
да
се ползват от слънчевата светлина и топлина.
Трябва
да
им кажем
да
излязат вън.
Затуй казва Исус: „Който люби
себе
си
, трябва
да
излезе вън“; и на друго място: „Който люби баща
си
и майка
си
повече от Мене, не е достоен за Мене“.
Дръжте се 20–30 крачки по-далеко.
С това Исус иска
да
каже, че животът не се съдържа в материалните блага; те са само едно просто помагало, тъй както учебниците, плочите, писалките представляват помагала за учениците.
Да
не мислите, че Господ е приготвил за вас само тия дребни неща: Той ви е приготвил по-велики неща.
Попитайте една жаба какви са нейните схващания за живота; тя ще каже: „Над блатото, в което аз живея, искам повечко мушички
да
хвърчат, и
да
са по-близко,
да
ги хващам“.
И когато някога я видите, като че философски гледа и мълчи, тя наблюдава мухите: като дойдат по-близо до нея,
да
може
да
ги улови.
Като вървим по тази стълба нагоре,
да
не мислим, че сме вече на върха на своето развитие: в тази стълба на развитие между нас и пътя, към който се стремим, има още много път
да
се извърви.
Вие виждате какво вършим.
За
да
кажем: „Ние сме направени по образ и подобие Божие“, трябва
да
имаме чертите на Бога.
Нямам нищо против тази жаба; тя трябва
да
яде мухи.
Понеже мухата, като хвърката, живее в едно положение по-високо, то жабата, като има и тя стремеж
да
хвърчи из въздуха, иска
да
възприеме вибрациите на мухата,
да
ги развие и
да
хвърчи.
Той трябва
да
яде овце, за
да
стане кротък, защото като ядем добри работи, ставаме добри.
Артисти са правили опит, когато са искали
да
играят роля на идеална любов,
да
се хранят дълго време с овче месо, защото това месо предразполага към такива чувства.
Следователно вълкът има право
да
яде овце, ако иска
да
стане кротък.
И дето хората ядат овце и кокошки, ще ви кажа, че те ядат овце, защото искат
да
станат хубави, ядате и кокошки, защото искат
да
станат и крилати като ангелите.
И имате право
да
се храните с тях.
Когато забраняват
да
се яде известна храна, то става от съображението
да
се не причинява страдание на съществото, което се употребява за тази храна.
Казвам, че можете
да
ядете.
Ще отидете в курника и като хванете кокошката, ако не крякне, можете
да
я заколите и изядете.
Също и овцата – щом заблее, оставете я: тя иска
да
живее.
Следователно вие трябва
да
ги питате.
Питайте коя овца и кокошка искат
да
живеят във вас.
За
да
можем
да
разберем думите Христови, трябва
да
се очистим:
да
очистим зрението,
да
очистим и ума
си
.
Нашият ум е едно прекрасно оръдие, когато знаем как
да
го употребяваме; но той е и много опасно оръжие, когато не умеем
да
си
служим с него.
Когато орете с рало една непосята нива, за
да
я засеете, това е ваше право; вие вървите по естествения закон.
Някои хора казват: „Ние трябва
да
мислим и
да
критикуваме“, защото науката без критика не можела.
Да
критикувате, но как?
Критиката, като хирургията –
да
изрязвате болно място от човешкото тяло, разбирам, тя е полезна, но
да
изрязвате здраво място, не разбирам.
Да
бъде човек такъв хирург, не е мъчна работа: всеки може, като вземе трион,
да
претрие крака на някого; всеки от вас има тая способност, но малцина са ония, които знаят
да
вършат правилно своята хирургическа операция.
За
да
се научим, непременно трябва
да
се обсебим от закона на Добродетелта и на Любовта.
Когато ви говоря за Любовта, не разбирайте, че аз проповядвам едно учение на мир и спокойствие; човек, който иска
да
люби, трябва
да
опита най-големите страдания в света; който не е страдал, той не може
да
изпита този Божествен принцип на Любовта.
За
да
обичаме Бога, трябва
да
сме готови
да
се жертваме, както Бог се жертва за нас.
За
да
Го познаете, вие казвате: „Господи!
Дай това, което ни трябва“.
„Дай, дай, дай!
“ – ето какъв зов се носи от единия до другия край на света.
Парите са обезценени, защото няма какво
да
съответства на тях.
А то трябваше
да
искаме жито, царевица, круши, ябълки.
Искам
да
бъда красив, искам
да
бъда богат“.
Вие искате
да
обсебите много неща, а знаете ли, че то е нещастие за вас, защото щом станете богати, всеки ще мисли
да
ви направи зло, и за
да
се опазите, ще ви са потребни хора, както богатите американци вземат по 3–4 гавази
да
ги пазят, защото на всяка крачка искат
да
ги изнудват.
Ние сме изоставили развитието на своето сърце и следователно трябва
да
се върнем към този основен принцип –
да
развием и облагородим сърцето
си
.
Всеки от нас трябва
да
попита своето сърце какво то желае.
Нашето сърце се е покварило по наша вина; ние сме го накарвали много пъти, като слугините,
да
лъже,
да
мисли зло и т.н.
Господ казва в Писанието: „Сине мой, дай
си
сърцето“; Той познава и вижда грешките на хората и иска от нас не друго, а
да
му отворим сърцето
си
,
да
влезе Той в него.
По същия начин, както отваряме прозореца
да
влезе светлина в нашата стая.
Лекарят, като дойде, каже: „Ти трябва
да
ядеш повече, трябва
да
пиеш повече, трябва
да
направиш еди-какво и еди-какво“, и ние търпим, търпим, докато най-после гръбнакът ни се пречупи.
Ние често мязаме на онзи камилар, който пътувал през пустинята и чиято камила едва носила товара; като намерил на пътя една лисича кожа, метнал я отгоре на камилата, но от това гръбнакът на камилата се пречупил и товарът останал тогава в пустинята.
Гърбът на камилата може
да
носи само известно количество тежина.
Камилата – това сме ние: ние сме, които пътуваме, и ако турим на гърба
си
повече товар, отколкото можем
да
носим, един ден ще спънем своето развитие.
Аз с това не ви препоръчвам сиромашия; аз ви препоръчвам богатства в трояко направление – не само физическо, не само умствено, но и духовно.
Небето иска такива богати хора, защото те могат
да
бъдат щедри.
Влагайте тоя ваш капитал в Небето, за
да
може Бог от лихвите
да
храни бедните хора на земята.
Не са ангелите, които изработват нашето спасение, ние сами трябва
да
извършим това.
И имаме всичките условия
да
го извършим.
Законът не е
да
бъдем всички еднакво учени; всеки трябва
да
знае толкова, колкото му е потребно.
Някой казва: „Мозъкът ми е малък“; аз му отговарям: Ако не можеш
да
гледаш малък кон, как ще можеш
да
гледаш по-голям; ако имаш малко сърце и не можеш
да
го управляваш, как ще управляваш друго, по-голямо сърце, което има по-големи желания?
Какво трябва
да
правим?
Не трябва
да
мислим за бъдещето, а
да
използваме всички блага, които ни дава днешният ден, за добро; той ни носи всички бъдещи блага.
Законът е такъв, че Бог, който е дал условия за този ден, ще ги даде и за другите: няма защо
да
мислим какво ще стане с нас в бъдеще, а трябва
да
бъдем спокойни: има известни закони, които регулират отношенията на хората.
Че може някой
да
направи пакост, това не е никак произволно; то ще стане по самия закон.
Туй можете
да
проверите всякога, и затова не трябва
да
се безпокоите за нещастията, които може
да
ви се случат.
На България ѝ правят малко разтривка – туй е всичкото.
Снели са ѝ малко от товара; дали са ѝ нова опитност и задача за разрешение.
Ние не седнем
да
мислим разумно върху законите, които регулират живота, а търсим виновните.
Виновните сега няма
да
ги намерите.
Когато човек иска
да
стане цар на хората, той е виноват.
И оня, който иска
да
свали един цар, и той е виноват.
Безразлично е за нас, кой е цар – един или друг, трети или четвърти: всички вървят по един и същи път.
Не казвам, че човек не трябва
да
желае
да
стане цар или царица.
На
себе
си
, на своя ум, на своето сърце, на своята воля.
Как са вашите поданици – вашите мисли, чувства и желания, подчинили ли сте ги, турили ли сте ред и порядък в
себе
си
?
Вие първи дайте образец на света.
Какъв ще бъда аз проповедник, когато се обръщам към хората и казвам: „Бъдете щедри“, а сам съм скъперник; казвам: „Не крадете“, а сам крада; казвам: „Не лъжете“, а сам лъжа?
Учител, който учи хората, трябва
да
бъде модел – сам
да
дава пример.
И Исус, когато слезна
да
учи хората, пръв им даде модела, и ако ние усвоим Неговото учение, светът веднага ще се измени.
В нас е скрита една динамическа сила, която не умеем
да
използваме, защото не знаем как
да
работим.
Един трън се изпречил веднъж на едно шосе и заприщил пътя на хората; минавали пътници, удряли го с криваци, но колкото го удряли, толкова повече той расъл, докато почнали
да
се прекатурват колите.
Намерили се всички в чудо; но дошъл един с търнокоп и казал: „И аз
да
покажа своето изкуство“ и започнал отдалеч-отдалеч
да
подкопава корените; трънът отначало почнал
да
се смее и
да
си
дума: „Толкова хора нищо не можаха
да
ми направят, та ти ли ще ме уплашиш?
“ Но търнокопът копал по-издълбоко и трънът по едно време рекъл: „Този син майчин ми намери слабото място“.
Докогато и вие не турите търнокоп
да
работи във вас, всякога трънът ще ви се смее и ще казва: „Аз ще израсна повече“.
Това е една алегория, която трябва
да
схванете.
Ние трябва
да
бъдем винаги на мястото на съдия.
Например, в американската гражданска война довели двама престъпници, единият бил сляп, а другият – без крака; престъплението им се състояло в следното: ходили
да
крадат ябълки; градинарят ги хванал и ги докарал пред съдията, но слепият взел
да
казва: „Аз съм сляп, аз не крадох ябълки, но
си
прострях ръцете и взех някои от земята“; а онзи, без крака, взел
да
вика: „Аз нямам крака и не мога
да
ходя
да
крада“.
Когато Господ ги хване на местопрестъплението, всяко от тях взема
да
казва: „Не съм брал, не съм пипал, не съм стъпил с крак“; но Господ казва: „Турете единия върху другия“, и така ги съди.
И двамата кажат: „Хайде
да
пооткраднем“, качат се и тръгнат
да
крадат ябълки, и като ги хванат, единият казва: „Защо ме биете?
Еволюция е потребна за нас; нас ни очакват по-големи блага; но трябва
да
станем доста умни, доста добри,
да
възмъжеем, за
да
ни се повери това наследство.
Тия три неща, които изброих – Добродетел, Правда, Мъдрост – са велики богатства, и когато вие ги притежавате, ще бъдете здрави и щастливи.
Но ще кажете: „Как можем
да
приложим това учение в света?
“ – Не се изисква от нас ние
да
оправим света: светът е оправен, в света няма анормалности, всичко върви по определен ред; събитията, естествени или политически, знаем защо идват, няма защо
да
обръщаме туй течение.
Когато се изправи личността, ще се изправят нейните деца – синове и дъщери, а когато се изправят те, ще се изправят и техните ближни, и целият свят сам по
себе
си
.
Този е принципът, който е положил Христос, и Христос действа, за
да
се осъществи той.
И както една какавида се подема и се образува по-нататък, така и светът ще се подеме и ще се измени към по-добре.
В този свят има голямо безпокойствие, защото всички ония, които не могат
да
завият пашкул, се опасяват как ще прекарат зимата, която наближава.
Преобразуванието, следователно, трябва
да
стане в нашия ум, в нашето сърце, в нашата воля, и когато стане това преобразувание, ще почувстваме, че у нас има известна вътрешна сила.
Светиите са учители на човечеството, и ние всинца трябва
да
се ръководим от тях – те учат света как трябва
да
живее.
Ние им виждаме образите в черква“.
Всяко нещо
си
има сянката, и по нея ние можем
да
намерим предмета.
Вашите желания в света са една сянка, вашите стремежи – също; вие искате
да
разберете същността, трябва
да
вървите по закона – от сърцето нагоре, към вашия ум,
да
мислите за Бога.
Как
да
си
представим Бога?
Ние можем
да
си
Го представим като най-добър, съвършен Човек, в Когото няма никаква злоба, никаква омраза, Който обича хората, както истински баща обича децата
си
– такова е отношението на Бога спрямо нас.
На зряла възраст слънцето възхожда – вие сте на пладне, в старост вие залязвате, за
да
изгреете пак.
Господ ще изгрее в сърцата и умовете на мнозина, но и за мнозина пък няма
да
изгрее.
Ония, в които Господ изгрее, ще почувстват радост и веселие, а ония, за които няма
да
изгрее, ще кажат: „За нас животът е нещастие, скръб, страдание“.
Те трябва
да
почакат. Защо?
Защото няма у тях условие
да
изгрее; защото ако изгрее преждевременно, ще бъде нещастие за тях.
НАГОРЕ