НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
582
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
582
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Времето на доброто
,
МОК
, София, 27.1.1933г.,
Отслабването може
да
бъде органическо, но може
да
произхожда от чисто механически причини.
(втори вариант)
Отслабването на паметта може
да
се дължи на набирането на известни киселини на повърхността на мозъка.
(втори вариант)
Те като влязат вътре, освен че дават, но те живеят в тебе.
(втори вариант)
И тогава значи трябва
да
се лекува дълго време.
(втори вариант)
Те се наместват и всяка взема туй място, което никой не може
да
вземе.
(втори вариант)
Лекуването значи тия киселини не трябва
да
се натрупвам.
(втори вариант)
Следователно тия живите клетки влизат
да
живеят в тебе и от туй богатство, което имат, ти нищо не можеш
да
извадиш.
(втори вариант)
Само че тия живите клетки дават нещо от
себе
си
.
(втори вариант)
И той не може правилно
да
функционира.
(втори вариант)
Може
да
седят 3-4 месеца или един месец и
си
отиват.
(втори вариант)
Ще прочистиш мозъка от всички ненужни мисли.
(втори вариант)
Те идат на гости и са на мястото
си
.
(втори вариант)
Кажете ми сега, дайте ми един пример, един образ на едно неполезно желание.
(втори вариант)
Дайте ми един пример на едно непотребно желание.
(втори вариант)
Например някой иска
да
бъде висок, но не знае колко.
(втори вариант)
Някой път вие сами сте недоволни от
себе
си
. Защо?
(втори вариант)
Като се гледа, иска
да
бъде висок, но колко иска
да
бъде, не знае.
(втори вариант)
Не постъпвате както иска живата природа.
(втори вариант)
Иска
да
бъде висок, но колко трябва
да
бъде висок, не знае.
(втори вариант)
Когато
си
представяме съзнанието на Бога, Бог
да
е доволен от нас, че го разбираме добре.
(втори вариант)
“ Казва: „Като еди-кого
си
.“ Той има образ.
(втори вариант)
Сега мнозина мислят, че ако се самоусъвършенстват, няма какво
да
мислят.
(втори вариант)
Той иска
да
бъде като някого, но не го е мерил, не знае колко е висок.
(втори вариант)
Не, те, като се усъвършенстват, започват
да
мислят.
(втори вариант)
Той иска
да
бъде висок.
(втори вариант)
Ти, като
си
невежа, нищо не разбираш.
(втори вариант)
Питам, какво ще ти допринесе тази височина, ако
си
висок 165 или 175, или 185, или 195?
(втори вариант)
Сега хората не разбират, но като дойде законът на съвършенството, ще разберат неща, които човек сега не може
да
учи.
(втори вариант)
Значи в съзнанието на човешката мисъл всичките същества
си
имат една вътрешна математика.
(втори вариант)
Ти искаш
да
бъдеш висок, в духа
си
имащ известна форма.
(втори вариант)
Сега не желайте
да
бъдете щастливи изведнъж.
(втори вариант)
Човек чувства колко висок трябва
да
бъде.
(втори вариант)
Сега само пожелайте, малко отдалече само
да
пожелаете щастието, и после
да
бъдете доволни.
(втори вариант)
Каква трябва
да
бъде неговата широчина?
(втори вариант)
Поне
да
кажете: „Видях щастието.“ Срещна ме един професор, от когото аз треперя.
(втори вариант)
Колко трябва
да
бъдат ръцете му?
(втори вариант)
Че той е, който може
да
ме скъса.
(втори вариант)
На пътя като ме срещне, като една мечка може
да
ме направи нещастен човек.
(втори вариант)
Иска ръцете
да
бъдат хубави, красиви.
(втори вариант)
Той ме срещна, поусмихна се и казва: „Ти
си
добър, няма
да
те скъсам.
(втори вариант)
Ще ти дам един лесен въпрос.
(втори вариант)
Вижда нещо - иска
да
бъде такова, но никой не може
да
определи.
(втори вариант)
Виждам, че ти се боиш.
(втори вариант)
Казва: „Ръцете ми не са красиви.“ Но какви трябва
да
бъдат ръцете?
(втори вариант)
Няма
да
те скъсам.
(втори вариант)
Кои са красивите ръце?
(втори вариант)
Кожата трябва
да
бъде крайно мека, деликатна, мека, нежна,
да
няма грапавини ни отдолу, ни отгоре.
(втори вариант)
- Върху еди-кой
си
въпрос ще те питам.
(втори вариант)
Почти така гладка, както на рибата - като хване,
да
се хлъзга.
(втори вариант)
2.
Защо възкръсна
,
НБ
, София, 29.1.1933г.,
Растенията, които посаждаш, те ще превърнат торта в хранителни вещества.
Второ изложение не правя.“ Туриха го на кръста и като слезе от кръста, казва: „Който иска изложение, той
да
се качи.
Сега
да
ви прочета една статистика.
Аз свърших моето изложение.“ А пък, ако искате и вие друго изложение, ако вашите души са готови, всеки един от вас може
да
провери този факт.
Някой път ние сме насилени
да
разберем един принцип.
Но аз
да
го викам, ще бъде светотатство и лъжа.
Но казвам, всеки един от вас, ако иска, може
да
види,
да
говори.
Всяко задължение, което американците искаха
да
въведат, публикувано е.
Сега
да
му кажа възкръснал ли е, или не, може
да
няма опит.
Ако ние искаме в света
да
въведем една правда по закона на насилието, статистиката показва – не е този пътят.
Опит може
да
го направите.
Насилието насилие ражда в света.
То е един опит, не е насилствен.
Трябва в света свобода.
Хората трябва
да
се освободят.
Защото отвън, макар
да
се яви Христос на учениците, може
да
започнеш
да
се съмняваш дали е възкръснал, или не.
Сега
да
дойдем, това е личен въпрос, дали Христос е възкръснал.
Трябва
да
се даде свобода.
Всеки свободен
да
бъде.
Христос е възкръснал, не може
да
се съмняваме, че е възкръснал Христос и ще ви кажа как аз разсъждавам.
Аз не може
да
се съмнявам в това, в което Христос не се е съмнявал.
Че някои искат
да
ни наложат религиозно вярване насила.
Вярата искат
да
ни наложат, една вяра насила.
Може ли
да
се съмнявам в него?
Всичките убеждения, всички религиозни вярвания, моралът, какъвто и
да
е, човек трябва
да
бъде съвършено свободен.
Туй е учението, което трябва
да
се проповядва.
Ако слънцето не е изгряло, то е друг въпрос, но при изгрялото слънце мога ли
да
се съмнявам.
Някой може
да
каже: „Аз може
да
се съмнявам.“ Може
да
се съмнявате, ако не сте видели, но има неща, в които ние не може
да
се съмняваме, а има неща, в които ние може
да
се съмняваме.
Но всеки един институт, който не работи правилно, като казвам, че не функционира правилно, не трябва
да
се докачат.
Ти не може
да
се съмняваш, че след като те угостят с един хубав обед, ти не може
да
се съмняваш дали
си
ял, или не.
Ако една машина не работи правилно, ако един вагон не функционира правилно, трябва тренът
да
се поправи.
Ти не може
да
се съмняваш, след като
си
бил болен 4–5 години, оздравял
си
, дигнал
си
се от леглото, ходиш, чувстваш светлината и топлината, радваш се.
Той може
да
се сърди.
Ти не може
да
се съмняваш дали
си
здрав, или не, дали това е реално нещо, или не, защото реалността всякога подразбира, че ние сме господари на условията, при които ние живеем.
Всеки един човек, който не разбира истината, трябва
да
се счита враг на народа
си
, за враг на отечеството или враг на религията.
Когато човек изгуби възможността или господарството на условията или изгуби онази хармоничната връзка, тогава идват илюзиите.
Но така не се разсъждава, казвате.
Илюзия е, че може
да
мислиш, че нещо го имаш, когато го нямаш.
И в политическия живот, и в религиозния живот, какъвто и
да
е друг живот, има един и същи смисъл.
Ти може
да
мислиш, че
си
силен или не.
Тук преди няколко дена говорих с един млад момък, че му говоря: „Човек, за
да
бъде силен – казвам му – както те виждам, ти
си
много слаб.“ Казва: „Не съм слаб.
Аз може
да
нося 150 кила на гърба
си
.“ Породи се съмнение.
Казвам: „
Да
проверя.“ Аз нося 3 торби цимент на гърба
си
, ще купя, 250 лева близо ми трябват за цимента, ще опитам дали може
да
носи.
Индивидуалният живот включва науката, която трябва
да
внесе светлина в света.
По 50 кг всяка торба, какво има
да
се съмнявам.
Той казва, че можел
да
носи по три торби цимент.
Три торби, това са 150 кг –
да
не би
да
са такива – по 10 торби едната.
Един англичанин е гарантиран от Англия, но всеки един англичанин и българин, най-първо, природата го е гарантирала.
Та казвам, ние се съмняваме дали Христос е възкръснал, или не.
Та според законите на прераждането един българин може
да
дойде
да
се прероди между англичаните и той ще стане англичанин.
Христос дали е възкръснал, той знае.
Въпросът е сега, може ли ние
да
възкръснем.
Ако той е българин и като българин е бил добър, като се прероди в Англия, той като англичанин ще има симпатия към българския народ.
Не е въпрос дали Христос е възкръснал, или не.
Дали вие може
да
възкръснете, то е важното сега.
Няма какво
да
доказвам, че Христос е възкръснал.
Ние желаем много българи
да
се въплътят между французите,
да
се въплътят между американците и
да
идат и
да
пишат добре.
Туй противоречие, което съществува в християнството, съществува в по-голямата част от верующите – дали Христос е възкръснал, или не.
Някои ще питат дали туй е вярно, или не.
Следователно лошата част на християнството иде от безверниците – дали Христос е възкръснал, или не.
Туй е все таки
да
питате дали Христос се е родил, или не.
Щом вярваме, че Христос е възкръснал, тогава принципът, който ние прилагаме в живота, трябва
да
бъде друг.
Туй е все едно
да
питате дали Адам е създаден, или туй е само една измислица на Мойсея.
Ти не може
да
говориш за Божията Любов, ако не прилагаш.
Аз питам дали земята едно време е била в първообразно състояние и как е станала твърда отпосле.
Че е твърда, това знаем сега, но че е била в паровидно състояние, туй доказват учените.
Най-малката част от Божията Любов, която може
да
проникне, тя може
да
произведе възкресението вътре.
Ние знаем, че е твърда, а че е била в паровидно състояние, туй е вече предположение.
Дали земята е била паровидна, туй е едно състояние, което земята е минала в по-добри условия, еволюция е това.
Най-първо, тази пъпка събира всичкия материал, после започва
да
расте, развива се, разцъфтява се, завързва, образува един плод, който пада издолу.
Ревнува, за
да
накара хората
да
бъдат добри,
да
направят добро.
Ние ревнуваме, защото ги нямаме
да
ги владеем.
Когато Господ ревнува за един човек, той го прави човек, а когато ние ревнуваме, добрия човек ние го правим лош, не му даваме свобода, ние му приписваме известни престъпления, какво ли не.
Вземете един мъж, който има красива жена.
Казвате – всичките хора, които излизат от земята, благородните, които излизат от небето, носят аромат.
Каквото и
да
му казвате, той казва: „Тя ме лъже.“ Докато тя не беше се оженила заради него, беше светица.
Ние, разумните хора, даваме цена на земята.
Ако има едно престъпление, което тя е направила, престъплението седи в това, че тя е красива и се е оженила за един човек, който няма красив ум, красиво сърце и благородна душа.
Не който минава и поглежда.
Нима аз трябва
да
стана стражар на една красива жена,
да
я пазя от нейните подхлъзвания.
Ние, които живеем на земята, ние, разумните същества, даваме цена на земята.
Ако въпросът е сега
да
анализираме един процес, един процес неанализиран – разлагане на нещата.
Бог на земята оставя всинца ви свободни.
Когато човек се ражда, започва
да
живее, нещата в него се съграждат, растене има.
Бог има вяра в нас, човешката душа е красива, но Бог ни вярва.
Когато ние искаме
да
узнаем какви са елементите в света, ние искаме
да
знаем ония условия, при които елементите съществуват, защото други елементи, високи планински върхове, възкресението, животът, тези думи тепърва има
да
ги изучавате, те са непонятни думи.
Запример възкръсна – човек трябва
да
оживее,
да
стане, за
да
възкръсне.
Онзи, който не разбира, не може
да
намери никаква връзка между думите оживява, стана и възкръсна.
Вие може
да
ги тълкувате както искате, но има един естествен ред на нещата, защото не е онова, което ние разбираме външно.
Сега ние ще кажем, че това само може Бог
да
направи.
Казвате: „Докажи това.“ Елате
да
ви заведа там, няма какво
да
ви доказвам.
Запример във вашия ум може
да
седи идеята, човек
да
се роди,
да
израсне,
да
си
направи положение и
да
поживее малко на земята, но кой не го е постигнал.
Това, което Бог може
да
направи, ние може
да
правим като него, понеже той живее в нас.
Който иска, нека
си
вземе билета, аз ще му покажа пътя.
Това, което слънцето може
да
направи, и вие може
да
направите.
Аз ще тръгна, той
да
върви след мене.
Кой не се е родил, кой не се е осигурил донякъде, кой не е живял, но малцина са, които са разбрали в какво седи вътрешният живот.
Вие не може
да
го направите в голям размер, но всеки от вас е в състояние
да
запали един огънчец в миниатюр.
Но аз
да
го нося, никога няма
да
го направя.
Казвате: „Мене това не ме интересува.“ Има неща, които трябва
да
ни интересуват.
Сега може
да
ме питате дали на слънцето може
да
идеш.
Нашето сегашно съзнание трябва
да
се измени.
Дали аз може
да
ида, вие предполагате.
„Мене – казвате – това не ме интересува.“ Нима, като се качите на някой трен, тебе няма
да
те интересува дали ще иде на предназначението, че може
да
стане катастрофа.
Съвременните хора, за
да
влязат в закона на безсмъртието, непременно трябва
да
се освободим от закона на самосъзнанието, от тия терзания.
Или някой път, като се качите на някой параход, не се интересуваш какво ще стане с този параход, че може
да
потъне.
Ти лягаш с терзание и ставаш с терзание – все терзания, с едно вътрешно предчувствие, че в бъдеще може
да
ти се случи нещо лошо.
Когато кажа, аз може
да
ида, не разбирам сега физическия човек, не разбирам сегашното обикновено съзнание, но разбирам онова божественото в мене, божествения принцип, едно начало, в което аз може
да
се движа навсякъде.
Щом ти
си
се качил на този параход, ти не може
да
не се интересуваш от него.
Този ще умре, онзи ще умре, ще станеш нещастен, ще изгубиш имането
си
, нивата
си
, какво ли не иде в твоя ум.
Щом ти кажеш: „Не се качвам на този параход“, не може
да
не се интересуваш.
Като започне
да
остаряваш, чувстваш – краката ти отслабват, умът ти отслабва, не знаеш какво нещо е онзи свят, какво ще ми кажеш.
Ако аз река сега
да
отида на слънцето, аз трябва
да
напусна земята, нищо повече.
Казваш: „Еди-коя
си
философия мене не ме интересува.“ Има два начина за интересуване.
Ако отида до Слънцето, като намерят тялото ми някъде, невежите ще кажат: „Той
си
е починал.“ И ще го заровят в земята.
Думата възкръсна, това е най-великото, което човек тепърва трябва
да
изучава.
Почваш
да
определяш ковчега, определяш дрехите, с които
да
те заровят, кой
да
те къпе, след като умреш.
Ако река
да
направя този опит, трябва
да
туря тялото
си
в някоя пещера и
да
има двама–трима души
да
го пазят, че като се върна,
да
си
вляза в тялото.
Той може
да
каже, че това е нещо невъзможно.
Как
да
го опеят, с каква дълга риза
да
го облекат, после казва
да
го накичат с цветя.
Умрял, пък иска
да
го накичат.
Жителите на Слънцето имат желание
да
живеят на Земята.
После казва: „Като умра,
да
дойдете
да
ме полеете.“ Умрял, пък иска
да
му завиват,
да
му поливат на гроба, казва: „
Да
не ме забравите.“ Иска
да
мислят заради него.
Под думата възкресение ние разбираме – това е невъзможно заради нас, ние не може
да
възкръснем.
Христос може
да
е възкръснал, вярно е.
То е все таки
да
ме питате какво нещо е красотата.
Под думата Христос разбираме Бог, който ни е създал.
Но кажете ми, колцина писатели има, които може
да
определят какво нещо е красотата.
Казвате, че очите са хубави, лицето – хубаво, веждите – хубави, устата – хубави, всичко е хубаво и красиво в това лице.
Питам, какъв беше човекът, преди
да
му вдъхне Господ?
Този човек е живял, и тогава се събужда самосъзнанието на човека.
Тази сила, която седи зад красотата, е неизвестна.
Казвате: „Дали е станало, или не.“ Възможно е.
Ти може
да
направиш една статуя красива, може
да
направиш от восък една красива статуя с тънки вежди, с красиви черти, но зад всички тия красиви черти седи нещо, което в статуята го няма, а в човека го има.
Но казвам – според мене всяко нещо, което се описва в природата, е вярно, няма нищо лъжливо.
Красивата уста, красивите вежди, очи, чело, нос, лице, това е дреха на красотата.
Всичките тия термини означават една велика истина.
Има лъжливи неща – в дадения случай, ако ви кажа, че аз може
да
ида в слънцето, то е въпрос.
Това е последно тъй нареченото свръхсъзнание на човека, което носи безсмъртие на човека.
Аз сега може
да
ида.
Чувстваш в дадения случай, че има нещо, което те привлича.
Той трябва
да
се освободи от сегашното положение.
Но ако кажа, че аз на слънцето мога
да
отида, то е въпрос.
И ти, като видиш една красива уста, чувстваш в дадения случай, че има нещо, което те привлича.
Ако сега ида, но ако кажа, че на слънцето мога
да
ида, ако кажа, че сега с тялото мога
да
ида, вие имате право вече
да
се съмнявате.
“ Ако във вас влезе свръхсъзнанието, или някои го наричат космическото съзнание, вие ще добиете един вътрешен мир, няма
да
се безпокоите.
И аз се съмнявам във вас, но има положения, дето и аз, и вие може
да
идете.
Има красиви черти и като ги видиш, веднага ти светва, където и
да
ходиш, ако
си
бил песимист в живота, обезсмислил се е животът ти, веднага имаш идеал в света и казваш: „Колко е красив този човек.“ И в тебе се заражда желание и ти
да
бъдеш като него.
При сегашното наше разбиране
да
възкръснем, тъй както сме, не може
да
възкръсне човек.
Човек трябва
да
има съвсем ново разбиране.
То е едно състояние, което човек трябва
да
постигне.
Той не трябва
да
прави едно скъсване със стария живот.
Казвате: „
Да
скъсам със стария живот.“ Не, животът трябва
да
се трансформира.
Човек трябва
да
има, най-първо, благородно сърце, чисто сърце, светъл ум,
да
има една добра воля.
Аз гледам сега какво донесоха.
Наоколо хората се безпокоят, а той седи тих и спокоен, гледа радостен и весел.
Някои казват: „Аз съм виждал този висок планински връх.“ Ти
си
го виждал, но какво се крие зад него.
Този човек, който има космическо съзнание, като влезе в бедната къща, ще започнат
да
му се оплакват.
Ние всеки ден виждаме Слънцето, но какво се крие зад него, не знаем.
Аз, като го гледам, ще кажа: „Турена е захар.“ Казва: „Никаква захар няма.
Всеки ден виждаме Месечината, но какво се крие зад нея, не знаем.
Вече на масата им има изобилно всичко, дрехи облича, няма
да
има за какво
да
се оплакват.
Самото жито се превръща в захар.“ Трябва
да
дойде
да
ни посети на Изгрева.
Ние всеки ден виждаме звездите, но какво се крие зад тях, не знаем.
Ще започне
да
хвърля своите парцали.
Гледаме, наблюдаваме с големите тръби, правят астрономите изчисления – дълги и широки, и разправят такива небивалици.
Докато той е вкъщи, ще бъдат добре облечени.
“ Казвам, някои неща може
да
мислите, че аз турям нещо от
себе
си
, прави сте.
Запример, ако сегашните хора направят цели свои скачки за небето и ако бяха преди 500–600 години, щяха
да
ги считат за умопобъркани.
Ако аз турям нещо от
себе
си
, че искам
да
ви убедя, че от мен произтича, прави сте.
Светлината, която иде от Слънцето, и пътят, който тя изминава за една година, като пътува по 300 хиляди километра в секунда, това е една мярка.
И може
да
си
представите, че с този телескоп ще започнат
да
виждат звезди, които са имали своето съществувание преди хиляда и седемстотин години.
Онзи богатият човек, на когото сърцето се е отворило,
да
отиде в някоя бедна къща, свръхсъзнанието в него го е подтикнало, в него божественото говори.
Та казвам сега, ние разглеждаме възкресението на Христа.
Нима, ако вие отидете
да
жертвате живота
си
някога, че във вас е обикновено съзнание.
Ние сме като създания, като листи на едно голямо дърво.
Не, у вас божественото е трепнало и благодарение на тия моменти в живота, които ние проявяваме, нашият живот се осмисля и колкото повече се проявяват тия хубавите черти, ние ще станем по-силни.
Ти казваш: „Мен не ме интересува голямото дърво.“ Как
да
не те интересува.
Не
да
бягаме от живота.
Твоето съществувание зависи от съществуванието на това дърво.
Хората, които не разбирали живота, са ходили в горите, ходили са в манастири, какво не правят хората, за
да
се спасят.
Той казва на своите ученици: „Идете
да
проповядвате това учение и аз ще бъда с вас до скончанието на века.“ На Павла се яви, когато отиваше
да
гони християните и му казва: „Павле, защо ме гониш?
Войни правят, избиват се, и всичко туй – за
да
придобият своята свобода, за придобиването на свободата.
Ако то не е добре организирано, ти не можеш
да
живееш.
Онези, които вярвате, вие казвате: „
Да
дойде някой отвън,
да
ни помогне.“ Може
да
дойде някой отвън.
Казвам сега, трябва
да
имате една правилна философия.
Когато човек беше готов, Бог го взе в ръцете
си
, вдъхна Бог от своето дихание в тази пръст, събуди се пръстта, влезе в рая и какво казва Адам.
Кажете ми коя беше първата дума, която Адам каза.
Той падна от обикновеното разбиране и след това, след това отиде при друг ученик, който тури ръцете
си
, махна магически и казва: „Паднаха люспи от неговите очи.“ След това апостол Павел седя три години в пустинята, учи в някоя школа.
Адам каза на Господа, след като Бог му вдъхна диханието, той видя Бога и ние знаем, че Бог е вдъхнал и мене.
Но какво Адам е казал, ние не знаем.
Сега ние трябва
да
вярваме на тия показания, които апостол Павел даде.
Ето какво казва Христос, който е представител на рая: „Както Отец има живот в
себе
си
, така е дал и на
себе
си
живот.“ Тъй е казал Адам на Господа: „Господи,
да
бъде благословено името ти, че тури твоя живот в мене и аз ще се постарая
да
оправдая онова, което ти
си
ми дал.“ Вие ще кажете, че Адам не е могъл.
Ако ние очакваме като християни
да
бъдем погребани, някой православен или някой католик,
да
идем с това посвещение
да
мислим кой е по-прав – православният или другите, не зная какво учение е това.
Пак Адам беше.
Човек трябва
да
дойде до това положение,
да
има едно друго разбиране,
да
вижда във всички същества божественото.
Вчера
си
ял много сладко, днес
си
гладен.
Той казва: „
Да
покажа своята любов.“ И той казва: „Мислите ли, че може една жена
да
ме съблазни.“ Те се заблуждават хората.
Да
вижда, че Бог живее.
Трябва
да
ядеш.
Втория път като дойде, Адам никак не търсеше жена.
Човек
да
дойде,
да
обича хората.
Всеки човек има нещо божествено и
да
виждаме във всяко живо същество разумното Слово Божие.
В райската градина му трябваше другарка, но втория път като дойде, казва, че син человечески дойде, не
да
му послужат.
Да
виждаме в най-глупавите растения, че Бог живее и че той ти говори.
Той не дойде като в рая
да
му послужат, но дойде
да
служи на хората.
Като погледнеш нагоре и надолу, навсякъде по земята
да
слушаш гласа на онзи, който те е създал.
Дойде
да
послужи и на жени, и на мъже.
Той казва: „Адаме, Адаме.“ Пророците казват: „Сине човечески, сине човечески.“ Как е вашата работа, как върви?
Сега в какво трябва
да
вярваме.
Казва: „Ще ме опитат вторият Адам какъв съм.“ Казват му: „Ти цар не искаш ли
да
станеш?
Син човечески, като те срещне, като каже думата сестра, че туй е най-благородното, което може
да
ти каже, като те срещне.
“ Христос казва: „Не.“ Защото
да
станеш цар, трябва
да
се ожениш,
да
народиш деца наследници, ще се карат.
Той казва: „Не искам царство, нито наследство искам, нито искам деца
да
раждам, които
да
се карат.“ Не иска
да
ражда деца, които
да
се карат,
да
го наследят.
Ами знаеше ли какви ще бъдат последствията на кръста?
Тия народи – ето аз как представям народите – това са синове на един богат баща, един цар, който оставил наследство, и сега делба има, братята се грижат кой
да
вземе повече.
„Предпочитам – казва Христос – кръста, отколкото
да
нося една жена.“ Онази жена, която носеше, Господ извади, търси мърморица вън.
Един от братята взел повече, друг – по-малко, и всеки е недоволен, че брат му взел повече и досега още не са се разбрали помежду
си
.
Сега ще се върне бащата и ще намери синовете
си
, че те се карат.
Тя го безпокои, той иска
да
я види, тази мърморица го безпокои,
да
излезе вън от него.
Като се върне, ще повика тия синове и ще ги попита за какво се карат, кое именно делят.
Господ му казва: „Страдание ще имаш.“ „Господи, ти
си
всемъдър, направи нещо.“ Господ го приспа.
Защо именно
да
не могат
да
живеят по братски.
Казва някой: „Аз малко имам.“ Че колко ти трябва тебе
да
живееш?
Трябваше в дълбок сън
да
го приспи.
Някои повече изяждат.
И тъй както ви виждам, едва ще изядете триста грама, а вие се безпокоите за 100 килограма.
Но тази мърморица – аз казвам мърморица, Адам не разбра дълбокия смисъл.
„Идете – казва – и кажете на братята ми
да
ме срещнат в Галилея.“ По-напреде казваше: „Вие сте ми приятели.“ Казва: „Идете и кажете на моите братя – туй, което аз реализирах, отивам
да
ви приготвя място, че дето съм аз, и вие
да
бъдете.
Туй, което аз имам, и вие ще имате.“ Питам тогава, всичките ваши мъчения, които сега имате, вашите терзания, които имате, вашите съмнения колко пари струват.
Някой на мене ми казва: „Аз много страдам.“ Отлична работа е то, отлична работа е скръбта.
Ако един ясновидец – който има прозрението, има един нов начин
да
се проектира до слънцето,
да
видите какво има на слънцето, не струва ли повече, отколкото
да
имаш един голям телескоп, който сега се строи.
Жената разбира един мъж, на когото
да
разчита.
Не че не е хубаво
да
имате такъв телескоп, но казвам един метод, ако е по отношение,
да
знаеш.
„Имам сиромашия.“ Отлична работа е това.
Той
да
ѝ бъде верен.
Кое е по-хубаво:
да
се наядеш или само
да
си
близнеш храната, само плода
да
виждаш отвън или
да
вкусваш от този плод.
Пък мъжът разчита на жената,
да
има една помощница, която
да
му помага.
Кое е по-хубаво:
да
ти доказват за хубавия, красивия живот или
да
станеш съучастник на живота.
Онова, което Бог е създал, никой няма право
да
господарува на него.
За животните е казано, но за човека никъде не е казано, понеже Бог създаде човека по образ и подобие свое.
Те ще постигнат нещо, но казвам, за нас, които търсим разрешението на важното в живота, ние трябва
да
употребим съвсем друг метод.
Ако студентът разбираше, той щеше
да
стане учен човек, ще се радва.
Не е позволено никому
да
владее това, което Бог е създал.
Тогава в древността един от древните царе всички онези, които са обвинявали в някое престъпление, той ги затваря в един палат с всичките удобства, каквото искат
да
правят: и добро, и зло, всички възможности, но отвън наблюдавал и в тях ставали известни промени.
Ако студентът мисли, че нищо няма
да
стане, той се смущава.
Докато имало отвън работа, той знаел, че работата върви, но щом външните работи преставали, нищо не могло
да
се върши.
Ако даже най-учените хора в света мислят, че няма вече
да
учат, няма място за тях, няма какво
да
учат.
Като преставали
да
работят вътре, замисляли са се защо са в този палат вътре, какво е тяхното предназначение.
Ти може
да
владееш животни със словото, но онова, което е направено по образ и подобие,
да
заповядваш,
да
го владееш, не може.
Те
си
имали известни уреди, по които познавали, че отвън преставала всяка една деятелност, и тогава ги пущали на свобода, докато разрешили въпроса, това
да
направим, онова
да
направим.
Че тебе в небето няма
да
те оставят две–, три хиляди години
да
живееш.
И без това го владееш, и без това е слуга, то за тебе е направено, няма какво
да
владееш.
Господ вижда, че ние правим нещо и когато казваме: „Загазихме, тази работа няма
да
излезе наникъде“, тогава дойде някой ангел с ключа, отвори и казва: „Излезте сега на свобода.“ Не
да
се обезсърчавате.
Щом станеш недоволен, непременно ще те пратят на земята,
да
се измени състоянието,
да
се обогатиш.
Бог и досега служи на хората, както никой не е служил, отдалече предвижда техните нужди.
Трябва
да
дойдем
да
работим в съгласие с Бога и
да
кажем: „Аз и Господ, който живее в мене, всичките мои братя, всички, които мислят, каквото Господ мисли, всичко, каквото аз мисля, и всичко, каквото моите братя мислят, туй ще бъде.“ И тогава ще бъде като онзи турски ходжа, който кръщавал едно дете.
Ти дойдеш
да
живееш, ще ти вземат онова богатство, ще те направят сиромах.
Какво не им направил: дал сърце, храна и за хиляди години има още
да
разполага.
В турско време избягали българите, че нямало поп, пък повикал един ходжа
да
кръсти детето.
Ти ще започнеш
да
мислиш пак за старото място.
За всички е помислил.
Човекът не знаел как
да
кръщава.
Да
дойдем до думата възкресение.
Какво има
да
заповядваме още на Господа.
Възкресението е най-същественото, което изключва всичките възможности на мъчения и вътрешни недоразумения, състояния, в които човек съзнава, че той не може
да
умира.
“ Взел един котел, той потопил детето във водата и като не знае какво
да
каже, казва: „
Да
стане, както попът казва.
Човек, който съзнава в дадения случай, че при всичките сегашни противоречия той е господар, той не съзнава, че е сиромах.
Казват: „Белята
си
търси.“ Единственото нещо, което ни очаква, е онова, което Бог е вложил в нас – той е вложил нещо подобно на
себе
си
,
да
развием ние божественото в нас, туй е пътят на сегашното развитие.
Да
стане, както попът казва.“
Този човек на възкресението той е господар навсякъде.
Сега и аз казвам, и ние
да
натиснем туй в нас и
да
кажем: „
Да
стане тъй, както Господ е казал.“
Той може
да
живее на Земята, пък може
да
иде и на Слънцето, може
да
иде и на Месечината, може
да
иде където иска, където поиска душата му, свободен е той.
Ако иска, може
да
стане сиромах; ако иска, може
да
стане богат; ако иска, може
да
стане учен; ако иска, може
да
стане прост, може
да
стане болен, може
да
завземе всички положения.
Стане болен, за
да
бъде достъпен за болестите.
Частичната любов сега се ражда в нашето съзнание като една частна собственост.
Изпочупва
си
всичките зъби.
Аз разбирам целокупната любов, която примирява всичките противоречия, единство има.
Като го види: „Отдалече“ – казва.
Може
да
се различаваме.
Даже и най-здравите зъби на смъртта ги е страх от един възкръснал човек.
Всеки може
да
е различен в проявленията на своя характер, понеже целта е еднаква.
Онези, които излизат от Бога, всеки
си
има своя цел.
Като излезе от центъра към периферията, всеки човек може
да
стане център и целият свят
да
го обича.
Питам сега, ако ти
си
представиш един човешки зародиш под микроскопа – защото много мъчно е човешкият зародиш
да
се различи от зародишите на каквото и
да
е друго животно – и
да
ви попитат: „Нещо от този зародиш, човек може ли
да
излезе?
“, казвате: „Невъзможно е.“ Но този зародиш, като го туриш при известни условия, може
да
излезе цял един философ, може
да
излезе един светия, нещо ще излезе.
То, като го гледаш такъв нищожен отвътре, ще кажеш: „Всичко може
да
стане, но от туй човек не може
да
стане.“ Тия чудеса стават всеки ден.
Аз не съм създал света.
Ние търсим други някои чудеса.
За
да
ме обичат, какво ще им дам?
Когато ние обичаме Бога, чакаме от него сила, енергия и светлина, и въздух, и храна, и вода, и мисъл, и чувство, всичко иде навреме.
Като престанем
да
мислим за Бога, ние умираме.
Но има едно съзнание в нас, което ние потъпкваме в
себе
си
.
Главата на човек, който обича
да
послъгва, е смачкана, а главата на онзи, който не обича
да
послъгва, не е смачкана.
Човек, който обича
да
краде, главата му е смачкана, а онзи, който не обича
да
краде, не е смачкана.
Господ казва: „Добре
си
сторил.
Аз те похвалявам, продължавай
да
правиш така,
да
придобиваш знание, което
да
те повдига.
Следователно трябва
да
се поправи тази глава на туй място, като се повдигне, и този човек ще стане милостив.
Не за
себе
си
, но за благото на другите.“ Ти чувстваш онзи вътрешен глас, който одобрява твоите постъпки.
Един американски френолог дава картина, дето морализират един човек с много недъзи по всичките педагогически правила.
Туй, което в нас поощрява всичко добро в нашите мисли, в чувствата, в постъпките, то е божественото, то е великото, което е създало човека.
Другите го гледат, обстрелват го със стрели, стрелят в челото, главата, навсякъде са надупкали, но повече от 100 стрели, но никой не е ударил намясто.
Когато престане
да
е верен, той започва
да
остарява, изгубва своята сила, най-после може
да
се обезвери в своето начало, изгубва смисъла на живота и всички външни условия на живота вече се изменят.
И най-първо, човек трябва
да
възстанови любовта
си
към Бога, не към
себе
си
, но
да
се вгледа вътрешно,
да
наблюдава онова състояние, което има.
В Америка в един чифлик един бивол полудял, започнал
да
гони хората,
да
скача.
Я вижте онзи учения човек, под микроскопа наблюдава, описва, после извади закона и написва цяло съчинение.
Онзи геолог, който наблюдава пластовете, пречупванията, огъванията, тяхната дебелина, с години като е наблюдавал и като е мислил, мислил, той дохожда до едно разрешение.
Разговорът седял в това: той просто турял ръката
си
на туй животно и разговарял се е.
Човек, който иска
да
разреши въпроса, той трябва
да
разреши въпроса, възможно ли е
да
възкръсне, или не.
Как се е разговарял, това не може
да
се разправя, но ще приемете, че се е разговарял.
Най-първо, той трябва
да
живее.
Туй е факт, който един автор дава.
После
да
стане, и в ставането трябва
да
мисли.
И след като
си
турил ръката отгоре на главата на бивола, казва му: „Каква е тази работа, защо бодеш?
Следователно, като влезем във възкресението, ние ще влезем в един свят, тъй както една гъсеница е минала в пеперуда.
Да
се извади.
Невъзможното за гъсеницата е възможно за пеперудата.
То ме безпокои, затова скачам.“ Той ритал, за
да
се намери умен човек, за
да
го извади.
Туй, което за нас е невъзможно сега, в новото съзнание, което вече се заражда в нас, за божественото съзнание то е възможно.
Като гледат, в крака един голям трън се е забил и като извадили тръна, този бивол престанал
да
боде.
И ако по някой път се обезсърчавате, вие се радвайте, защото обезсърченият, страданията, мъчнотиите в живота, които идат, те са признак, че вие имате възможност
да
добиете онова – най-великото в света, към което вие се стремите.
Вие ще попитате този бивол може ли
да
говори.
Тебе ти трябва наука, изкуство, музика ти трябва, знанието ти трябва, всичко ти трябва.
Един човек, придобил закона на възкресението, той ще знае как
да
оправи своите работи, ще знае как
да
оправи работите на своите ближни.
Мислите сега, че ако имаме пари всичките европейски държави, ако имате едного, който е възкръснал, работите другояче щяха
да
бъдат.
Защото
да
се победи едно съмнение в човека, съмнението всякога се ражда от закона на невежеството.
Ние вървим по друга линия, но
да
отказваме интелигентността на животните, туй значи, че Господ се е занимавал с глупави работи.
Природата е свързана разумно.
Аз виждам нещо, което не е вярно.
Тя не може
да
създаде глупави работи.
Тя не може
да
създаде нещо глупаво.
Ако един философ е писал една книга, за
да
разбереш, не трябва
да
съдиш само по външната форма, трябва
да
съдиш по съдържанието.
Ще направят паметник, че тук лежи един, който живял толкоз и толкоз години, умрял от такава болест, Господ
да
го прости.
Та някои отнасят въпроса, дали Христос е възкръснал, или не.
Дали Христос е възкръснал, само един знае. Кой?
Христос. Искат
да
докажат дали Христос възкръснал, или не.
За
да
разберем какво значи Христовото възкресение, то е достояние, то е една отворена врата, през която всички напреднали души може
да
минат.
Никой не може
да
докаже.
Всеки един може
да
мине през тази врата.
Христос се явява на своите ученици и казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята.
Казва Христос: „В последния ден аз ще възкреся всички, които вярват в него.“ Какво подразбираме ние под думата възкресение.
Всички, които вярват, ще възкръснат.
Онзи, който възкръснал – Христос, от 2000 години убеждава хората, че е възкръснал.
Сега ще дойде някой, ще пише един трактат,
да
доказва, че е възкръснал.
Вие ще кажете: „Докажи.“ Не може
да
докаже.
Ще повикаме Христа, но вие готови ли сте сега
да
го повикаме.
Може
да
кажете кои са възкръснали.
Те ходят, приказват, ядат и пият с другите хора, даже имат и къщи, живеят, но техните къщи са приюти, дето се спират отрудените хора, на които помагат.
Един виден пианист – виртуоз, който дошъл, французин, един човек на науката –
да
го слушаш, трябва
да
платиш 32 лева, а онези, които са на първите редове, трябва
да
платят 140, 150, 200 лева, за
да
го слушат.
Представете
си
, че вие сте платили, имате първото място и все ще гледате ръцете му научно, в мърдането на ръцете.
Трябва
да
схванете,
да
разбирате вътре.
Туй, което за мене е вярно, за вас може
да
не е вярно.
Аз не искам сега
да
ви занимавам с една материя.
Даже
да
повикаме Христа, то е много казано.
В този случай аз не може
да
го повикам, най-първо.
Аз не искам
да
ви отвличам от живота.
Аз искам
да
ви извадя от тинята на живота.
Торта като носиш на нивата, тази тор се осмисля.
3.
Значение на удовете
,
ООК
, София, 1.2.1933г.,
Те гледат детето
си
, чудят се на кого прилича и откъде е дошло.
Недоволен
си
.
Ако можеш
да
поставиш устата
си
в това естествено положение, всякакво недоволство ще изчезне.
Вие гледате на тях като на ваши деца.
Каквото положение
да
дадеш на устата
си
, то не е произволно.
Момъкът глади мустаците
си
, момата приглажда косата
си
.
– „Не разбираме как могат желанията ни
да
приличат на нас.“ – Много неща не разбирате, защото материалният свят ви е завладял, по цели дни и часове мислите само за прехрана, за високи служби, за хубави къщи.
При това положение, каквото и
да
ви се говори за духовния свят, за различни науки – астрология, френология, хиромантия – все едно, че говорят на кираджийския кон.
Ако момата и след женитбата
си
е внимателна към външността
си
, много нещо се очаква от нея.
Той казва: „Колкото и
да
ми говорите за Бога, за ангелите, за наука, нищо не разбирам.
Жалко е, че като се омъжи, момата престава
да
се докарва.
Моят бог е господарят ми, който цял ден ме товари.
Тя
си
казва: „Няма вече на кого
да
се харесвам“.
Напълни колата с брашно, впрегне ме, седне напред и с камшика
си
ме подкарва
да
вървя.
– Не е права, тя трябва
да
се харесва на
себе
си
и на Господа.
Колкото и
да
му се моля, нищо не помага.
Когато мъжът ѝ я пита за кого се е облякла и докарала, тя
да
каже: „За Господа.
Той
си
знае едно:
да
ме впряга,
да
му пренасям товара и за мене не мисли“.
Облечи и ти новите
си
дрехи и заедно
да
отидем при Господа,
да
Му се представим, както трябва.
Да
Му благодарим, че ни е дал възможност
да
се срещнем и
да
бъдем щастливи“.
– Конят не разбира, и господарят му не разбира; някога и вие не разбирате.
Първо, ще потупаш коня,
да
го разположиш; ще го нахраниш добре, ще кажеш на господаря му, че има отличен кон.
Жената и мъжът, момата и момъкът трябва
да
бъдат всякога готови
да
се представят на Господа в новите
си
и чисти дрехи.
Така трябва
да
постъпва жената,
да
докаже на мъжа
си
, че има идея, че живее за Господа.
По същия начин трябва
да
постъпва и мъжът.
Този кон не е кираджийски, не може
да
се отнася толкова грубо с него.
Престанете
да
говорите за вашите опитности и
да
мислите, че сте стари и много знаете.
После, ще му каже, че щастието на целия му дом зависи от неговия кон.
Казвате: „Учителят не е женен, не знае как се отглеждат деца“.
Така говоря и аз на господаря на този кон.
– Вярно е, свои деца нямам, но се интересувам от децата на Господа.
Като срещна едно дете, аз го питам, мога ли
да
бутна малко ухото му.
Готов съм даже
да
платя за това.
Господарят трябва
да
знае, че уреждането на неговите работи зависи от отношението му към този кон.
Ако се отнася добре с коня
си
, и работите му ще вървят добре.
Аз зная какво нещо е конят, но не искам
да
говоря за това, не искам
да
разкривам тайните на Битието.
Знаете ли какво действие произвежда бутането на ухото?
Конят минава през Питагоровата школа, затова през целия
си
живот трябва
да
мълчи.
Трябва
да
знаеш как
да
бутнеш.
Даже и цвиленето на коня не зависи от него.
Ако
си
недоволен и бутна малко ухото ти, недоволството ти веднага ще изчезне.
– Ще благодаря.
Каквото видиш и чуеш, ще мълчиш: ще бъдеш глух и сляп за всичко.
– Някой може така
да
бутне ухото ти, че вместо полза
да
ти причини нещо лошо,
да
внесе смут в сърцето ти.
В това време ще мислиш за Господа.
От тебе зависи,
да
дадеш път на тези енергии, или
да
затвориш пътя им.
– „Искам
да
бъда добър.“ – Ти
си
застанал на фалшива основа.
Всички трябва
да
бъдем носители на живите сили в природата, т.е.
Бог те е създал добър.
Нищо не ти остава, освен
да
проявиш доброто, вложено в тебе.
Каква трябва
да
бъде горната и долната страна на човешката ръка?
Дойде в ума ти една добра мисъл, или в сърцето ти добро чувство, колкото и
да
са малки, реализирай ги.
Например, виждаш на обувката
си
едно малко петно.
Казваш: „Ще дрънна на звънеца,
да
дойде слугинята и
да
го изчисти“.
Хвани нежно ръката
си
и кажи и на двата принципа: „Искам
да
се смекчите.
Ако викнеш слугинята, тя ще го изчисти, но понеже е отегчена от постоянни услуги, ще остави своето недоволство върху тебе и като излезеш в града, може
да
се подхлъзнеш някъде и
да
счупиш крака или ръката
си
.
За
да
не фалира фирмата, трябва
да
подобрите характера
си
“.
Благодари на Бога, че можеш и сам
да
си
услужваш.
След това хвани и двете
си
ръце, обърни се към Бога с молба,
да
внесе мекота в чувствата и светлина в мислите.
Наведи се малко, изчисти обувката
си
и продължи работата
си
.
Ако направиш това упражнение правилно, непременно ще
усетиш
малка промяна в мислите и чувствата ти.
Искаш
да
прочетеш нещо от Евангелието, но
си
казваш: „Много пъти съм чел Евангелие, сега
да
видя какво пишат вестниците днес“.
Сега, вие очаквате всичко наготово.
Аз
си
представям светлината като линия в постоянно движение.
Ще работиш с радост и веселие,
да
постигнеш желанията
си
.
От вас се иска външна и вътрешна радост, чрез нея
да
предадете нещо и на окръжаващите.
Изгубиш ли радостта
си
, всичко губиш.
Цветът на ухото може
да
бъде блед или жълт, но правилно е
да
има естествен цвят, светлина
да
излиза от него.
Това не значи, че ушите ви са лоши, но всеки трябва
да
ги ретушира,
да
изправи някои линии.
– Ти се заблуждаваш.
Дали ушите са малки или големи, слабо или силно нагънати, и това има значение.
Тя трябва
да
се изучава.
В едно предание се казва, че всеки човек, който слиза на земята, минава през специфична врата.
От нея произтичат всички качества на човека.
Никой не може
да
мине през тази врата, освен онзи, за когото е определена.
Тя е толкова малка и тясна, че и с микроскоп не се вижда.
Като дойдеш до тази врата, ще я отключат и веднага след тебе ще я заключат – никой друг
да
не минава през нея.
Ако тази линия не се развива правилно, и другите линии няма
да
се развиват добре.
Ако друг някой
си
позволи
да
мине през тази врата, всичко е свършено с него; той скъпо ще плати.
– „Не зная как
да
развивам ухото
си
.“ – Хващай ухото
си
3–4 пъти в месеца, като започнеш отгоре и свършиш до долу.
Същевременно отправяй към ума и сърцето
си
светли мисли и благородни чувства.
Само през една врата можеш
да
минеш и то само когато се отключи.
Каквито мисли и чувства изпитваш, когато някой те приема у дома
си
искрено, безкористно и с любов, с такива мисли и чувства прекарай ръката
си
над външната линия на дясното
си
ухо, а после на лявото.
Следователно на земята можеш
да
дойдеш само през една врата.
В това време сложи свободната
си
ръка на кръста.
Връщаш ли се на небето, можеш
да
минеш през много врати – откъдето искаш.
Като правиш това упражнение, постепенно ще придобиваш нови сили за работа.
Давам ти пари, но ти питаш, истински ли са, или фалшиви.
Иди в гостилницата, дай парите на гостилничаря и виж, ще ги вземе ли, или ще ги върне назад.
И тъй, като ставаш сутрин от сън, хвани ухото
си
и кажи: „Господи, благодаря Ти за ухото, което
си
ми дал.
Ако ги върне, фалшиви са; ако ги задържи и срещу тях ти даде ядене, истински са.
Дай ми възможност
да
слушам Словото Ти.
Истината трябва
да
се провери.
Благодаря Ти, Господи, за носа, който
си
ми дал,
да
мога
да
възприемам благоуханията на света.
Преди няколко дни дойдоха при мене 2–3 сестри, казаха ми, че искат
да
се занимават с духовна работа,
да
свършат по-скоро работата
си
на земята.
Научи ме
да
разбирам дълбокия смисъл, който
си
вложил в природата.
Благодаря Ти за очите, които
си
ми дал,
да
виждам красотата в света.
Благодаря Ти, Господи, за устата, която
си
ми дал,
да
опитвам с нея благата на живота.
Хиляди години
да
живееш, няма
да
научиш техните езици.
Благодаря за всичко, което
си
ми дал, за
да
го използвам за Твоята слава“.
Тези духове се опитват и мене
да
лъжат, но аз ги оставям свободни,
да
се проявяват, както искат.
Те ги карат
да
идват при мене по три пъти на ден,
да
ми целуват ръка.
Станеш сутрин от сън, сложиш ръцете
си
в джобовете или отзад и не знаеш какво
да
правиш.
Чрез сестрите духовете искат
да
покажат колко много ме уважават.
Къде трябва
да
поставиш ръцете
си
?
Като ги гледат, братята и сестрите се чудят защо тези няколко сестри се изреждат една след друга,
да
ми целуват ръка.
Едната ще сложиш на кръста
си
, а другата отзад на тила, като че ли се почесваш.
После ще смениш ръцете
си
.
Ако в това положение на ръцете излезеш в града, какво ще кажат за тебе?
Докато те караха сестрите и братята
да
ми целуват ръка по три пъти на ден, после почнаха
да
ги пращат на работа в града, за
да
не посещават беседите в неделя и сряда.
Това е мода, която се позволява само вкъщи, когато се готвиш за някаква работа.
Аз нямам нищо против това, но казвам: Ако те идват в клас и нищо не научават, или слизат в града и пак нищо не придобиват, нито едното, нито другото има смисъл за тях.
Каквото и
да
правите, изучавайте езика на духовете.
Има смисъл
да
ходиш там, където можеш
да
вършиш Божията воля.
Иначе, както вървите, светът няма нито
да
се възпита, нито
да
се оправи.
Майката изпраща детето
си
на училище
да
учи, но то слуша съветите на лошите момчета и отива с тях в гората
да
играе.
Вечерта се връща у дома
си
и лъже майка
си
, че било на училище.
Това дете има много учители, затуй нищо не може
да
научи.
Вие не знаете тяхното значение, не знаете какъв ефект могат
да
произведат.
При самовъзпитанието
си
човек трябва
да
работи върху движението на очите, на устата
си
,
да
ги тренира.
Едно трябва
да
се знае: Възвишеният Дух, т.е.
Устните трябва
да
имат естествен червен цвят.
У някои устните са бледи, у други – синкави.
Ако обтегна четири струни на една дъска, и най-голям музикант
да
съм, нищо не мога
да
изкарам.
Дъската трябва
да
се превърне в съвършен инструмент, а който свири, трябва
да
бъде първокласен маг.
Обаче всички хора искат
да
бъдат красиви.
Мислите ли, че ако нямате условия и вътрешно разположение, Духът може
да
изкара нещо от вас?
Красотата се поддържа с чисти, красиви мисли.
А ти седиш, оглеждаш се и съжаляваш, че
си
побелял, остарял.
Докато старият човек в тебе не
си
отиде, ти не можеш
да
се подмладиш.
Погледни се в огледалото и кажи: „Господи, косата и брадата ми отвън са бели, но направи ме и отвътре бял,
да
се осмисли белотата“.
Четете Библията и правете вътрешен превод,
да
разберете дълбокия смисъл на съдържанието.
Казано е в Писанието
да
станете малки деца.
Като казвам
да
си
донесете тетрадки за рисуване, вие се смеете и
си
казвате: „Не сме деца“.
Аз бих желал
да
станете деца, защото Царството Божие е на децата.
– Не
си
стар.
Друг казва, че е млад, иска
да
се оправдае за грешките
си
.
Значи децата ще наследят земята, а не учените и силните.
– Не
си
млад.
Бъдете смели, а не малодушни –
да
се страхувате какво ще стане с вас.
Дръж в ума
си
мисълта, че Бог е създал света и Той го управлява.
Млад е онзи, който е впрегнал на работа дарбите и способностите
си
, вложени в него.
Кажи
си
: „Аз съм лист на Божественото дърво и никой не може
да
ме откъсне от него.
Един ден, когато духовете ви оберат и вземат от вас всичко, каквото сте имали, вие наистина ще станете стар и никой няма
да
ви обръща внимание.
Откажа ли се от своята функция, всеки може
да
ме откъсне.
Докато съм на това дърво, прехраната ми е осигурена“.
Момъкът пише: „Ако се съгласиш
да
се ожениш за мене, ще те гледам като писано яйце.
Така ще опитате силата
си
.
Готов съм на всички жертви“.
От кого сте по-доволни: от онзи, който копае лозето, или от онзи, който само яде грозде, без
да
го работи?
Момата трябва
да
бъде умна.
Преди
да
отговори на любовното писмо, тя трябва
да
разгледа какви са ушите, носа, очите, веждите на момъка.
–
Да
работите върху тялото
си
, върху вашия ум, сърце, душа и дух.
Ако ушите и носът му са безформени, а очите – затворени, тя трябва
да
му пише: „Моля ти се, престани
да
ме безпокоиш с твоите любовни писма.
Трябва
да
осветите тялото
си
.
Искам
да
бъда свободна, не ме смущавай“.
Някой гледа устата
си
и не я харесва.
Казвам: Щом ви лъжат в името Божие, вие трябва
да
разбирате тези лъжи.
Направи една промяна, направи нещо ново в устата
си
.
Гледаш носа
си
и него не харесваш.
Вие трябва
да
познавате човека по очите, ушите, носа, устата,
да
четете по него като по книга.
Колкото и
да
е малка промяната, тя ще осмисли живота ти.
Например, направи една малка промяна във веждите
си
.
Ако направиш една грешка, ще я изправиш, без
да
се оправдаваш.
Веждите показват какъв е характерът на човека – установен, или не; постоянен ли е в желанията
си
, или не; устойчив ли е, или не.
Никой от вас не трябва
да
става проводник на духовете,
да
лъже.
Вижте на челото
си
, развит ли е центърът на смятането.
Никаква лъжа не се позволява, даже и бяла.
Мнозина казват: „Учителят трябва
да
ни учи“.
Будност се иска,
да
не допускате лъжата в
себе
си
.
Кипнеш, разгневиш се, търсиш виновника вън от
себе
си
.
Щом имате светлина, ще превеждате всичко, което става около вас.
Има външни причини, но ти трябва
да
се въздържаш; ако се разгневиш, трябва
да
трансформираш състоянието
си
.
– Как
да
го трансформираш?
Аз се радвах на всички ученици, които имаха високи бележки.
– Хвани ухото
си
.
Хвани ухото
си
и кажи: „Слава Богу, минах една криза“.
Всички неща се предават.
Ако дадеш ход на гнева
си
, ще обидиш някого и после ще съжаляваш, че
си
прибързал.
Така се излагаш пред
себе
си
и започваш
да
свиваш очите
си
,
да
прикриваш своята грешка.
И крадецът, като краде, свива очите
си
.
В реда на нещата е
да
се радвате на доброто.
С това той иска
да
каже: „Аз се нуждая от по-малко светлина“.
Само по този начин можете
да
се развивате правилно.
Аз ви давам стимул, както и на мене са давали.
Един ден, отчаян от живота, той
си
казва: „Не мога ли и аз, като другите,
да
бръкна в касата и
да
си
подобря положението?
Ако вие минете през изпитанията, които аз съм минал, досега главата ви десет пъти
да
е побеляла.
“ Една шивачка ходи ред години от една къща в друга, по цели дни шие, но работите ѝ все не се нареждат.
Най-после, като отиде
да
шие в някоя богата къща, тя се оглежда натук–натам и
си
казва: „Никой няма
да
ме види, ще бръкна в касата
да
си
взема нещо“.
Вие нямате представа, какви трудности се срещат в живота, но те са красиви.
Зад всяка мъчнотия се крие нещо грандиозно и красиво.
– „Какво
да
правя?
Те ти нашепват
да
откраднеш малко пари,
да
подобриш положението
си
,
да
си
направиш къщичка,
да
заживееш като човек, с много дрехи, храна и други удобства.
Не и на 70-годишна възраст ти можеш
да
свършиш такава работа, каквато и младият не може
да
свърши.
Крадеш на едно място, на второ, на трето, но дохожда ден, в който няма какво
да
крадеш.
Питаш духовете: „Сега какво трябва
да
правя?
Ще те повикат там
да
им проповядваш.
Там ще се ползваш с почитта и уважението на всички.
За следващия път ще
си
донесете по една тетрадка без черти и ще я надпишете: „Първа тетрадка на вътрешната окултна школа“.
“ – „Ще отида при друг човек,
да
му нашепвам, като на тебе,
да
открадне нещо.“ Днес всички хора са изложени на изпитания.
Духовете ги изпитват,
да
видят какви са очите, ушите, устата, носа им.
След това ще нарисувате брада на стар човек и брада на млад човек и тогава ще пристъпим към обяснение.
Така всеки ще разбере, дали мисли и чувства правилно.
Някои математици
си
представят куба във вид на точка.
Казваш: „Защо трябва духовете
да
ме изкушават?
“ Те не те изкушават, но чрез тях трябва
да
решиш една задача.
Дойде един дух и ти нашепва: „Иди в кантората на еди-кой
си
банкер и
си
вземи от касата, колкото пари искаш.
Искаш, например,
да
проявиш една своя добродетел.
Той не е в кантората
си
и ти имаш свобода
да
правиш, каквото искаш“.
Ще напиша писмо на банкера със следното съдържание: „Господине, от твое име ми се каза
да
взема от касата ти, колкото пари искам.
Виждаш един отчаян човек.
Вярно ли е, че ти
си
упълномощил някого
да
ми предаде твоята воля?
“ Защо
да
не вляза в споразумение с този банкер?
С пари не можеш
да
му помогнеш – той има пари.
Изобщо, недоволството на хората и недоразуменията между тях стават причина
да
ги разиграват духовете и
да
им създават неприятности.
От ядене не се нуждае – и с ядене разполага.
Човек трябва
да
разбира реда и порядъка в природата,
да
знае как
да
постъпва.
За мене не е нужно
да
бъда даже земеделец.
Кажи: „Братко, ти имаш дарби и способности, от тебе ще стане човек“.
Ревността накара Каин
да
убие Авел.
Ще кажете, че при движението
си
точката образува линия.
Страданията не са нищо друго, освен вътрешна драма в човешкия живот.
За
да
не греши, овчарят трябва
да
разбира законите,
да
знае как
да
постъпва.
– Защо страдат хората?
Изобщо, всеки занаят, всяко изкуство, с което човек
си
служи, има за цел
да
развие нещо в него.
– Знаем, че при движението
си
линията образува плоскост.
– Сега аз не искам
да
се занимавам с този въпрос.
Досега не съм срещнал в България нито един земеделец, който
да
знае по колко зрънца съдържа всеки житен клас от дадена нива.
Значи непространственото – точката, произвежда линия, а линията – плоскост.
Да
се занимавам със страданията на хората, това значи
да
се занимавам с техните нечистотии.
Когото и
да
питате за това, ще ви каже, че предполага
да
са 10–20 зрънца, но не знае с положителност.
По-добре
да
се заровят нечистотиите в земята, където след време, само по
себе
си
, ще се пречистят, отколкото ти
да
ги чистиш.
Мнозина изучават закона на превръщането, искат
да
придобият много знания.
Като дойде
да
брои парите за житото и царевицата, това знае, но по колко зрънца има в тях, не знае.
Ако искаш
да
придобиеш много знания, не ставай хамалин, т.е.
не носи знанието на гърба
си
, но го приеми в
себе
си
, докато го обработиш.
Парите, които още утре ще му вземат, може
да
брои, а зрънцата не може.
Ще мислиш, ще пееш и свириш за
себе
си
, а не за публиката.
Носиш 100 килограма на гърба
си
, прегърбиш се от тежест, а нямаш какво
да
ядеш.
Сега, у вас се явява мисълта: „Може ли
да
се живее без пари?
Ще мисля, свиря и пея за Онзи, Който е създал мисълта и музиката.
“ Аз оставам този въпрос настрана и питам: Може ли
да
пътуваш без кораб във водата?
Всеки носи този Учител в
себе
си
и за Него ще живее.
За тебе ще остане само тежестта, ще знаеш, че
си
носил товара на някого.
Първата задача, като ученици, е
да
дадете възможност на духа
си
да
се весели, а вие
да
бъдете радостни.
Носи знанието на гърба
си
, както ученикът носи торбичката
си
и отива на училище.
Радвай се на знанието, което носиш, както малкото дете се радва на ябълката в ръката
си
.
Докато ябълката е в ръката ти, изяж я,
да
не би някой по-силен от тебе
да
я вземе и изяде.
– Извор без вода може ли?
Колко пъти малкото дете плаче за ябълката
си
, която по-голямо и по-силно дете от него му я взело и изяло.
Ако не можеш
да
се ползваш от знанието
си
, ще дойде по-силен от тебе,
да
ти го вземе.
Изучавай ръката, пръстите
си
,
да
видиш какво богатство се крие в тях.
Всички хора имат уста, но ако запитам някого защо му е устата, ще каже, че е за ядене и за говорене.
Значи имаш уста, но не знаеш защо ти е дадена; имаш нос, уши, не знаеш защо ти са дадени.
Щом имам магическата тояжка, всичко ще имам: ще тропна с нея и корабът ще дойде и крилете ще имам.
Обаче френолозите, хиромантиците знаят защо и за какво са дадени на човека ръцете, очите, носа, устата и ушите.
На ръката има много точки, които ги заблуждават.
Ще кажете, че това е приказка от „Хиляда и една нощ“.
Дяволът е сложил тези точки,
да
гледат хората и
да
не виждат.
Ако питате мене, аз мога
да
нарисувам човешкото лице в най-прост вид: вместо очи, две колелца; вместо нос, права линия; вместо уста, равенство.
Ако царският син пожелае
да
пътува по море, достатъчно е
да
отиде до пристанището, за
да
се качи веднага на специално изпратена яхта.
Като пишат, турците
си
служат с много точки, знакове на тяхната писмена реч.
Защо и ти, който владееш магическата тояжка, не можеш
да
се качиш на една яхта и
да
обиколиш целия свят?
Защо това, което е възможно за царския син,
да
е невъзможно и за тебе?
Искаш някога
да
знаеш, дали даден човек има добра външна обхода.
Като наблюдавам лицата на хората, виждам, че те правят различни движения, които не са техни, не са естествени.
Обаче като учен, като царски син, ти ще разполагаш със специална яхта за пътуване.
Който има красиво ухо, той се обхожда добре, постъпките му са правилни.
Има едно неудобство и за царския син, а именно, морето не се подчинява и на царската воля.
Ако ухото на човека не е красиво, колкото и
да
се мъчи
да
постъпва добре, няма
да
може.
И царският син, като влезе в морето, ще изпита вълните и бурята, ще се блъска от един ъгъл на друг, ще усети действието на морето.
Можеш
да
носиш дявола на гърба
си
, но в никой случай не му позволявай
да
ти сложи гем.
Искаш
да
знаеш, дали даден човек е умен, интелигентен – виж носа му.
Който разбира Божиите закони и ги изпълнява, ще влезе в специална ладия и ще заповяда на морето
да
бъде тихо и спокойно.
Който
си
позволи
да
ви сложи гем, той ви заробва.
Красивият нос изразява много неща.
Като поносиш дявола известно време, ще му кажеш: „Слез от гърба ми!
Ако искаш някаква услуга от мене, ще ти направя, но
да
те нося на гърба
си
, не искам.
С помощта на телескопа астрономът вижда опашката на някоя комета.
Когато влезе с учениците
си
в ладията, Христос заспа.
Не съм дошъл на земята
да
нося дявола на гърба
си
и той
да
ме управлява.
Тя изглежда малка и близо до него.
В това време се яви силна буря.
Всъщност тази комета се намира на стотици километри далеч от него.
Всеки уд на човешкото лице – очите, носът, челото, устата, ушите са създадени по особен начин и се развиват по специфичен път.
И тъй, стремете се
да
изправите отношенията
си
към Бога!
Щом стигнем на брега, продължете упражненията
си
“.
Освободете мисълта
си
от ограниченията.
Който не може
да
чете по очите, нищо не знае за душата.
И тъй, същественото, което трябва
да
знаете, е
да
разчитате на своя капитал.
Всяка постъпка трябва
да
бъде свободна и обмислена.
Казвате, че човек трябва
да
има и чиста мисъл.
И желанията му трябва
да
бъдат чисти.
Трябва
да
работите, за
да
увеличите своя капитал.
“ – Защото искам
да
ви помогна.
Понеже чистотата има отношение към материалния свят, затова човек трябва
да
бъде чист и по ум, и по сърце, и по воля.
Вие не сте дошли на земята
да
бъдете щастливи.
Това значи
да
води чист живот на земята.
Вие носите чужди работи в
себе
си
и ги представяте за ваши.
Вие сте дошли тук
да
развивате своите дарби и способности и чрез тях
да
свършите някаква работа, колкото и
да
е малка тя.
Например, изучавате хиромантията, четете Дебарол и предавате казаното от него като свое.
Като ученици, вие трябва
да
изучавате носа, устата, очите, ушите
си
,
да
се познавате.
– „Дотегна ми
да
уча,
да
работя,
да
се моля,
да
ям.“ – Щом ти е дотегнало всичко, готов ли
си
да
отидеш на онзи свят?
Помни: Ти имаш условия
да
живееш на земята, докато
си
недоволен.
Щом станеш доволен от всичко, няма защо
да
живееш на земята.
Той разполага със знания, но и за него има неразрешени въпроси.
Във всеки квадратен милиметър на носа се крие известна дарба или способност.
В човека съществува едно малко недоволство, от което не трябва
да
се освободи.
Не само той, но всички хиромантици се натъкват на неразрешени въпроси.
От това недоволство зависи колко време ще живееш на земята.
Като дойдат до едно място, не могат
да
излязат оттам.
Ухото е орган за слушане, но то показва каква обхода има човек.
Изгубиш ли го, почни
да
се готвиш за другия свят.
Следователно, колкото и
да
разисквате върху условията на живота, защо сте дошли на земята, защо е допуснато недоволството, ще знаете, че никой не е отговорил на тези въпроси.
Някой хиромантик предсказва, че децата на известно семейство ще
си
заминат за другия свят: 5 ще заминат, 2 ще останат.
Има един закон, който е заставил човека
да
дойде на земята.
Като ви наблюдавам, досега аз съм харесал ухото само на едного от вас.
Казано е, че когато Бог създаде земята, тя беше неустроена и пуста.
То отговаря на мерките, които изисква красивото ухо.
Бог създаде и човека по образ и подобие свое и го прати на земята
да
се учи.
Ако синовете и дъщерите са еднакво на брой, и майката, и бащата живеят дълго време.
Останалите трябва
да
работите още много, за
да
развиете ухото
си
.
Кое накара Бога
да
създаде човека по свой образ и подобие?
Някога се случва и двамата
да
заминат в един ден.
Не е лесно
да
моделираш ухото
си
,
да
го направиш, каквото трябва.
И това е въпрос, на който не може
да
се отговори, но той има свой дълбок смисъл.
За
да
се продължи животът на майката и бащата, синът и дъщерята трябва
да
живеят в мир и съгласие.
Който знае как
да
работи, в няколко месеца може
да
подобри ухото
си
.
Радвайте се, че ви е дадено голямо благо и привилегия
да
живеете на земята.
Също така и родителите трябва
да
живеят добре.
Първо, трябва
да
се даде на ухото красива, правилна външна линия; после,
да
се работи върху вътрешния му строеж.
Не по-малко благо е и
да
отидете на онзи свят, но докато сте на земята, използвайте даденото благо,
да
живеете между хората.
Трябва
да
се знаят както причините, така и законите за продължаване на живота.
За
да
се моделира ухото, волята трябва
да
вземе участие.
Тя има отношение към брадата.
Следователно добре развитото ухо има връзка с добре оформената брада.
Радвайте се на всичко!
Мнозина говорят за духовния свят, стремят се към него, но нямат елементарна представа за реда и порядъка там.
Радвайте се, че сте учени и невежи, богати и бедни, че сте млади и стари, че можете и не можете
да
рисувате.
Те искат
да
влязат направо.
– „Стар съм, не мога
да
рисувам.“ Следващия път всички
си
донесете по една тетрадка и ще се опитате
да
рисувате.
Това желание е на място, но за
да
се реализира, нужни са условия.
Всяко желание, всяка мисъл трябва
да
цъфнат,
да
завържат и
да
дадат плод.
“ – По едно око, нос, уста, брада, вежди, ухо, чело.
Иначе те не могат
да
се реализират.
Затова е казано в Писанието: „По плода им ще ги познаете“.
Важно е
да
дойдете до нормалните мерки.
– Щом вярваш в Бога, ти трябва
да
имаш отношение към Него.
Тази линия се среща във всички удове.
Тя иска детето ѝ
да
прилича на нея, ако не напълно, поне в една черта.
Ако устата се мърда постоянно, това показва, че в човека има нещо незавършено, неустановено.
Когато устата е силно затворена, човек се готви
да
воюва.
Изобщо, приятно е на родителите, децата им
да
приличат на тях.
Ако е отворена – той изпада в положението на паток.
Значи има едно естествено положение на устата, което разрешава всички въпроси.
4.
Точка и свобода / Точката и свободата
,
МОК
, София, 3.2.1933г.,
Следователно, ако искаш
да
бъдеш свободен, трябва
да
се превърнеш на точка.
Каквото положение и
да
заемаш, щом
си
тяло, все ще бъдеш ограничен.
Без точката, свободата е непостижима; вън от нея има робство и ограничение.
Може ли правата линия
да
се удължава до безконечност?
Като говоря за точката, всякога имам предвид свободата.
Може ли човек
да
живее безконечно?
За
да
се разбере свободата, трябва
да
се знаят нейните елементи.
За правата линия се казва, че като се движи перпендикулярно на
себе
си
, образува плоскост.
С каква бързина трябва
да
се движат телата, за
да
бъдат видими?
Ако човек се движи с бързината на светлината, ще се вижда ли?
Ясновидецът, който изучава астралния свят, дето телата се движат с голяма бързина, се приспособява към тази бързина и вижда това, което обикновеният човек не може
да
види.
Каква работа може
да
върши точката?
Тя може
да
служи само като опора на нещо.
Взимаш една греда, т.е.
една права линия – с две опорни точки – крайните точки на гредата.
Крайните точки на гредата са мисълта и чувството.
Кой го създава?
Моралът на човека се вижда в желанието му
да
постигне нещо.
Той се мени според реда и изискванията на живота.
Някога било лесно
да
станеш учител.
Сега, обаче, се иска много:
да
свършиш основно училище, прогимназия, гимназия и университет.
Като учителстваш няколко години, ще те пенсионират.
Щом го пенсионират, започва вече
да
мисли.
За всеки даден случай, човек има специфичен интерес.
На гладния, каквото и
да
му се говори, все за хляба мисли.
Онзи, който обича
да
пие, за виното
си
мисли.
Пушачът
си
мисли за тютюна.
Ако тези трима души ме слушат, ще кажат: Не е време сега
да
ни се държи лекция.
Вторият: Първо ще
си
пийна.
Третият: Първо ще
си
изпуша една цигара.
Така постъпва и природата.
Казвате, че дарбите и способностите растат и се развиват.
Значи, в бъдеще ще имате по-големи дарби.
Къде е мястото, дето дарбите се развиват?
Любознателен
си
.
Тя дебне мишката, къде влиза и откъде излиза, с цел
да
я хване.
Така, котката развива своята способност
да
лови мишки.
Като измервате черепа на месоядното и на тревопасното животно, виждате, че те се различават по големината на ъглите по тях.
Това зависи от гъстотата на средата, в която се движи.
Много френолози правят сравнителни измервания на хора и животни и дохождат до онази норма, от която човек се отклонил.
От многобройните
си
изследвания и изчисления, един виден английски френолог дошъл до заключението, че между всички велики хора само 19 са гениални: Христос, Буда, Мохамед и др.
На каквато мъчнотия и
да
се натъкне, той казва: Няма нещо невъзможно на този свят.
Всички мъчнотии се преодоляват.
Той пъшка, топи се, не може
да
я реши.
Той я носи, но пъшка, оплаква се, че му тежи.
Той я носи и свободно се разговаря с хората.
Всички се отнасят с уважение към него.
Той съзнателно носи товара
си
и служи.
– Как
да
се справим с мъчнотиите
си
?
Ще ви дам една трудна математическа задача.
Давам ви един килограм брашно – 100 лв.; 1/2 кг к.сирене – 250 лв.; 1/2 кг масло – 700 лв.
Направете една баница от този материал и виждате, може ли
да
я изядете.
Който прави баницата, мисли, решава задачата.
Кой от двамата е по-силен: който яде баницата, или който я прави?
– Който я прави, е по-силен – Защо?
Който яде баницата, само за
себе
си
мисли.
Един българин, железничар, се отбил в една турска гостилница
да
се нахрани.
Той пожелал
да
му сипят най-напред от първата тенджера, после – от втората тенджера, от третата и т.н.
Така изредил всичките тенджери.
Изял два килограма хляб, изпил едно шише вино и
си
казал: Нахраних се добре.
Като го гледал, гостилничарят казал: Ако имам само шест души абонати като тебе, повече не ми трябват.
– Вие се нуждаете вече от ново разбиране за живота.
Не мислете, че с много ядене ще разрешите всички въпроси.
Ще станеш пълнолетен, ще възмъжееш и тогава ще решаваш правилно задачите
си
.
Всяка възраст
си
има специфично разбиране.
– Искаш
да
пиеш чиста, хубава вода.
Трябва
да
отиваш всеки ден на разстояние 5 – 6 км за вода.
Ученият, обаче, ще използва подпочвената вода, на дълбочина сто метра и ще я прекара в къщата
си
.
Значи, неразумният ще ходи за вода с километри разстояние, а разумният ще я внесе в дома
си
.
– Той трябва
да
използва най-близкия извор, оттам
да
си
носи вода.
Който не е съобразителен, не може
да
се освободи от мъчнотиите на живота.
Какво е нужно на човека, за
да
забогатее?
За
да
събира сладкия сок от цветята, пчелата се нуждае от обоняние.
Следователно и човек, като пчелата, трябва
да
развива обонянието
си
и по миризмата на златото
да
познае, къде е заровено то.
Съветвам ви винаги
да
носите по една златна монета в
себе
си
.
Златото носи щастие на човека.
Аз мога
да
ви заведа на мястото, където има заровено злато, но обонянието ви трябва
да
е силно развито.
Като гледам кошерите ви, виждам, че нямате мед, празни са, не са ходили при цветята.
– Съблазнително е, наистина, човек
да
има 50 кг злато.
Приятно е
да
носиш на гърба
си
10 – 15 кг злато!
Представете
си
, че един човек носи на гърба
си
15 кг пясък, втори носи 15 кг брашно, а трети – 15 кг злато.
Може ли по изгледа им
да
познаете, кой носи пясък, той носи брашно и кой – злато?
Който носи пясъка, казва: И този пясък няма
да
стигне, още ще се носи.
Пак трябва
да
се търси.
Третият върви самоуверено, разчита на нещо сигурно.
Златото е като водата, движи воденичното колело.
Пясъкът и брашното не могат
да
го въртят.
Златото има красив цвят, не се окислява.
За тези
си
свойства, то се цени много.
То може
да
лекува, главно нервни хора, неврастеници.
Турете една златна монета в чиста вода,
да
стои няколко часа.
Микроскопически частици от златото ще се разтворят във водата и тя ще стане лековита.
Ако нервен, раздразнен или гневен човек пие от златната вода, ще се успокои.
Златото регулира нервната система.
Достатъчно е
да
погледнеш една златна монета, за
да
се успокоиш.
Да
се върнем към въпроса за опорните точки.
Искам
да
привлека вниманието ви към една от тези точки.
Голямо изкуство е
да
привлечеш вниманието на тази точка.
Достатъчно е
да
дадеш ход на твоята разумност, доброта, любов, мъдрост, истина, за
да
привлечеш вниманието на Бога.
– Представи
си
, че
си
затворен херметически в една сфера.
Ти се намираш при тежки условия, всеки момент може
да
се задушиш.
Тук ще проявиш своята разумност, ще търсиш начин
да
направиш една малка дупчица, за
да
влезе отвън въздух и светлина.
Иначе, ти
си
осъден на смърт.
Чрез въздуха и светлината, Бог отправя вниманието
си
към тебе.
От този момент, всичките ти работи се оправят.
Всеки човек трябва
да
има едно малко отверстие към Божествения свят.
Без него той не може
да
живее.
Представи
си
, че ти единствен попаднеш в света на възвишените същества.
Те са щастливи, радостни, а ти носиш със
себе
си
своите страдания и нещастия.
Ще страдаш ли в този свят?
От научно гледище, мъчението и страданието не са нещо произволно.
Те са необходимост и за самата природа.
Какво ще стане с плода, ако не мине през човешките зъби или през хобота на насекомите?
Въпреки това, човек трябва
да
го изяде.
Чрез страданието и дървото се повдига.
Страданието обновява човека.
То го освобождава от ненужни мъчнотии.
Първият ще бъде задоволен от всичко: каквото пожелае, ще му се достави.
Той няма условия
да
мисли,
да
чувствува,
да
действа.
Вторият ще се бори с условията, ще пада, ще става, ще се мъчи, ще страда, но, в края на краищата, ще израсте, човек ще стане.
Първият, понеже нямал условия за растене, ще
си
остане на същия уровен на развитие.
Дадох ви брашно, сирене, масло, яйца и каймак.
Всеки ден внасяйте по нещо ново в
себе
си
, колкото и
да
е малко то.
– Какво можем
да
направим отсега нататък?
Може ли един от съвременните учени
да
каже, де има заровено злато в земята?
Близо сте, копаете отдясно и отляво на златото, но не можете
да
го намерите.
И вас мога
да
науча, как
да
го намирате, но ще ви изложа на голяма опасност.
Един турски дервиш отишъл при учителя
си
с молба,
да
го научи
да
вика духове.
Учителят му казал: Лесно ще те науча
да
викаш духове, но как ще ги пъдиш?
– Ти ме научи
да
ги викам, та после аз ще му мисля.
Дервишът научил, как се викат духове, но не могъл
да
се освободи от тях.
(В този момент светлината на лампите се усили).
Усилването на светлината показва, че средата, през която минава токът, е станала по-рядка.
След тази лекция мога
да
дам на всекиго по един малък подарък: лист или перо за писане, игла, марка.
Кой каквото поиска, ще му дам.
Като става сутрин от сън, човек трябва
да
знае, какво иска.
И вие трябва
да
знаете, какво искате.
Значи, той има 20 желания:
да
излезе,
да
влезе;
да
стане или
да
легне;
да
се облече или съблече;
да
яде,
да
чете,
да
се разхожда.
Всичко, което забавлява човека, са все желания.
Важно е желанията му
да
бъдат разумни,
да
ги използва и за
себе
си
и за другите.
Щом вземете нещо, после вие ще дадете.
Взимане и даване са два непреривни процеса.
Кой може
да
носи земята на гърба
си
?
Ще вземеш разумно и ще даваш разумно.
– И най-силният човек не може
да
я носи.
Аз забелязвам, че вие не обичате
да
давате, не сте щедри.
Нужно ли е
да
носиш земята на гърба
си
?
Не давайте повече, отколкото трябва, но и не взимайте повече.
Може ли човек
да
реализира идеята „perpetuum mobile“?
Природата обича хора, които дават и взимат.
Може ли той
да
израсне на височина до слънцето?
От тях излиза топлина, потребна на природата.
Какъв ще бъде този човек, който стъпва с краката
си
на земята, а главата му стига до слънцето?
От въздуха, който те издишат, природата изкарва нещо скъпоценно.
Може ли
да
го издържи земята?
Вие се заблуждавате.
Като изучавате геометрията, вие изхождате от точката, линията, плоскостта и тялото, като елементи, с които
си
служите.
Дишането, като процес на взимане и даване, лежи в основата на живота.
Върху това приемане и предаване на мислите и чувствата се крепи здравето на човека.
Може ли
да
я закрепите на върха й и
да
запази равновесие?
Ако в приемането и предаването обмяната не е правилна, не може
да
очаквате щастлив живот.
Може ли
да
намерите центъра на тежестта й и
да
я подпрете в тази точка?
Какво определение може
да
се даде още за точката?
Давай също правилно, за
да
имаш възможност, отново
да
вземеш.
– Тя е общ елемент на две прави, които взаимно се пресичат.
Това значи равновесие на силите.
Само разумният човек може
да
се закрепи в точката, или
да
има правилно отношение към нея.
Тя е образ на истинска свобода.
Вие сега искате
да
бъдете герои.
(втори вариант)
Под думата „хамалин“ аз разбирам онзи, който е свършил, съвременен университетски хамалин - който съзнателно може
да
носи товара, съзнателно може
да
служи.
(втори вариант)
Как
да
се справим с нашите мъчнотии?
(втори вариант)
Да
кажем, че имате една трудна математична задача.
(втори вариант)
В какво седи трудността на задачата?
(втори вариант)
Да
ви дам една математична задача.
(втори вариант)
Половин килограм сирене, което струва 500 килограма, половин килограм масло струва по 2000 килограма,
да
се направи една баница, може ли
да
я изядете?
(втори вариант)
Питам, онзи, който прави баницата, и онзи, който яде баницата, равнява ли се силата им?
(втори вариант)
Кой е по- силен?
(втори вариант)
Един човек, който яде, не може
да
изяде всичките баници.
(втори вариант)
Всичката баница е на онзи, който я е правил.
(втори вариант)
Всяка тенджера може
да
събира по 5 килограма и казал на гостилничаря: „Дай ми от първата тенджера.“ После казал от втората, от третата и т.н.
(втори вариант)
Изрежда всичките 25 тенджери и изял един голям хляб от 2 килограма.
(втори вариант)
И после казал: „Дайте ми едно вино.“ Гостилничарят казал: „Много съм доволен от тебе.
(втори вариант)
Шест души абонати
да
имам като тебе, достатъчни са.
(втори вариант)
Ние имаме стари схващания за настоящето и за бъдещето и следствие на това ние се намираме в едно малко противоречие и не можем
да
разрешим противоречието.
(втори вариант)
Ти не можеш
да
го разрешиш с разбирането на 5-годишното дете.
(втори вариант)
Когато
си
на 25 години, ти със своите детински разбирания не може
да
разрешиш тия условия.
(втори вариант)
Трябва
да
се приспособиш.
(втори вариант)
Всяка една фаза
си
има свои специфични разбирания.
(втори вариант)
Тогава какъв трябва
да
бъде общият морал на хората.
(втори вариант)
Под думата „общ морал“ трябва
да
разбираме обща мярка.
(втори вариант)
Каква трябва
да
бъде общата мярка?
(втори вариант)
Да
кажем, че трябва
да
ходите
да
си
вземете вода от далечина един-два километра.
(втори вариант)
А долу на дълбочина няколко метра има едно водно течение и ако вие може
да
пробиете почвата, ще изкарате вода.
(втори вариант)
Умният човек ще извади тази вода, а пък онзи, който не е умен, ще ходи
да
взема вода от разстояние на един-два километра и ще се окайва.
(втори вариант)
Разумният човек ще намери, че действително Господ е поставил и водата близо до него.
(втори вариант)
Всеки един от вас има по един извор някъде и трябва
да
го разкопае.
(втори вариант)
Този молив може ли
да
го съкратите?
(втори вариант)
Представете
си
, че ви дават 10 хиляди лева, за
да
го закривите.
(втори вариант)
Животните ходят на четири крака и още не са се научили
да
ходят на два крака.
(втори вариант)
Човек е намерил опорна точка
да
ходи на два крака и
да
пази равновесие.
(втори вариант)
Де сега пада тежестта на човека, като ходи на два крака?
(втори вариант)
(Между двата крака.) Щом изгуби равновесие, може
да
падне на едната и на другата страна.
(втори вариант)
Сега, за
да
стане човек богат, какво му трябва?
(втори вариант)
От вашето гледище, за
да
стане богат, какво му трябва?
(втори вариант)
Пчелите, за
да
добият храна от цветята, развиха своето обоняние.
(втори вариант)
Ако вие като пчелите имате тяхното ухание, вие щяхте
да
знаете къде има злато.
(втори вариант)
Аз ви препоръчвам
да
носите една златна монета в
себе
си
винаги, за
да
бъдете късметлия.
(втори вариант)
И ако имате развито ухание, ще ви заведа за някое място и ще изкопаете златото.
(втори вариант)
Вие се оплаквате сега, че сте много закъснели и аз виждам, че много сте закъснели.
(втори вариант)
Погледна вашия кошер, и виждам, че няма мед в него.
(втори вариант)
Някой от вас ще каже: „Съблазнително е човек
да
има пари.“ Съблазнително е.
(втори вариант)
(Десет-петнайсет килограма.) Колко приятно ще бъде
да
нося 10-15 килограма злато.
(втори вариант)
Представете
си
, някой човек носи 15 килограма брашно, 15 килограма пясък, а друг носи 15 килограма злато.
(втори вариант)
Психически може ли
да
познаете от външния изглед кой носи пясъка, кой носи златото и кой носи брашното?
(втори вариант)
Онзи, който носи златото, има самоувереност в
себе
си
, а пък онзи, който носи брашното, казва: „Нося 15 килограма брашно и като го изядем, пак трябва
да
търсим.“ А пък онзи, който носи пясък, ще каже: „Този пясък няма
да
стигне.“ Онзи, който носи златото, очите му изразяват самоувереност.
(втори вариант)
Златото е като водата.
(втори вариант)
Като пуснеш водата, движи се келевото.
(втори вариант)
Златото върти келевото, а пък брашното и пясъкът не може
да
го въртят, не са подвижни.
(втори вариант)
Малко българи ще намерите, които
да
турят една върбова ос.
(втори вариант)
Който от вас е най-верен, бих желал
да
направи един опит.
(втори вариант)
Три пъти
да
пие златна вода, за
да
видим какво ще стане с тебе.
(втори вариант)
Какво влияние ще окаже тази златна вода върху твоето състояние.
(втори вариант)
Че
си
нервен, това показва, че
си
чрезмерно активен.
(втори вариант)
Да
видим как златната вода ще урегулира твоето състояние.
(втори вариант)
Ако турите една златна монета в чистата вода, то е една малка, микроскопическа част от златото ще се отдели във водата.
(втори вариант)
И тази част от среброто, която се отделя във водата, уморява вредните микроби.
(втори вариант)
Да
имате една златна монета и като се сърдите, като я погледнете, минава ви.
(втори вариант)
Тя действа благотворно и ако носиш една златна монета със
себе
си
на път, хубаво е.
(втори вариант)
Сега трябва
да
се занимаем с опорните точки.
(втори вариант)
Как трябва
да
се закрепи един предмет?
(втори вариант)
Да
привлека вниманието на една свободна точка.
(втори вариант)
И най-голямото изкуство в света е
да
привлечеш неговото внимание.
(втори вариант)
Това същество от нищо не се нуждае.
(втори вариант)
Но допущаме, че можем
да
привлечем вниманието му.
(втори вариант)
И щом привлечем вниманието му, всичките ти работи ще се оправят.
(втори вариант)
Да
изясня сега моята идея.
(втори вариант)
Аз искам сега по един логичен път
да
изясня.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие сте затворени, херметически затворени в една сфера и нямате въздух.
(втори вариант)
НАГОРЕ