НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
581
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
581
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Влияние на музиката
,
ООК
, София, 18.1.1933г.,
И тъй, каквито промени стават в природата, такива стават и в човешкото съзнание.
Някога чувстваш, че ще стане нещо, тъжно ти е, мъчно ти е, без
да
знаеш защо.
Не се минава много време, става така, както
си
чувствал.
Има процеси, които стават в обикновеното човешко съзнание.
После човек идва до по-високо съзнание в
себе
си
, чрез което схваща радостите и скърбите.
Без
да
е направил някаква видима грешка, той е тъжен, недоволен от
себе
си
.
Някъде отдалеч чувства, че или по мисъл, или по чувство не се е проявил добре.
Също така отдалеч чувства и радостта.
Който е развил интуицията
си
, предчувства нещата, които ще се случат даже и в по-далечно бъдеще.
Психологията на различните съзнания е различна.
Не е все едно, дали живееш в обикновеното съзнание, в самосъзнанието, в подсъзнанието или в свръхсъзнанието.
Тогава повърхността на водата не е гладка.
Без
да
разбира това, човек пипа кожата
си
и като забележи, че е корава, грапава, започва
да
търси причината.
Щом намери причината, той може
да
урегулира своите мисли и чувства.
Той е доволен от
себе
си
, както градинарят е доволен от градината
си
, която разкопал, обработил и посял.
Какво трябва
да
правите, за
да
възстановите своя вътрешен мир?
Първата ви работа е
да
регулирате мислите и чувствата
си
,
да
им дадете съответното място; старите възгледи
да
сложите на едно място, а новите – на друго място.
Недоволен
си
, изучавай
себе
си
,
да
знаеш защо
си
недоволен.
Не е достатъчно, майката
да
знае, че е длъжна
да
кърми детето
си
– трябва
да
знае кога
да
го кърми и как
да
става това.
Ако е разтревожена, по някой начин тя не трябва
да
го кърми.
Нека помоли съседката
си
да
накърми детето ѝ, но не и тя сама.
Искаш
да
заколиш една кокошка и започваш
да
я гониш.
Например, удариш
си
крака.
Обаче ти я хванеш, заколиш я и я сготвиш, без
да
подозираш, че тази отрова минава и в твоята кръв.
Ти страдаш, мъчиш се и мислиш, че никой не влиза в твоето положение.
Ако можеш
да
залъжеш кокошката и неусетно
да
я заколиш, добре, но и това не е правилно.
Всъщност хората влизат едни други в положението
си
.
Най-добре е
да
заколиш само онази кокошка, която е готова
да
се жертва.
Някога не могат
да
влязат в положението ти.
Все ще се случи някой ден и други
да
си
ударят крака, за
да
разберат положението ти.
Като минат през същата опитност, те могат
да
ти съчувстват.
Ще изядеш кокошката и ще
си
кажеш: вкусна беше тази кокошка.
Ето защо, необходимо е
да
изучавате специфичните състояния на хората.
Сега аз ви навеждам на тия факти, за
да
имате ясна представа за своя живот,
да
знаете къде се крие причината на страданията.
Някога
си
доволен от нещо, а някога – недоволен.
Вървиш по улицата, срещаш един професор, поздравявате се и продължавате пътя
си
.
При недоволството изпитваш специфично състояние, от което искаш
да
се освободиш.
Обръщаш се и виждаш, че професорът е паднал на земята и силно е ударил ръката
си
.
Първо, трябва
да
разбереш защо
си
недоволен.
Веднага го хващаш и придружаваш до университета.
Недоволен
си
, например, че ти липсва яденето, към което имаш особена слабост.
Някога
си
недоволен, че ти липсва известен цвят, не знаеш как
да
го намериш.
Недоволен
си
и от черния цвят, като символ на скръб, страдание или смърт.
Професорът се разтревожил още у дома
си
– имал разправия с жена
си
.
Черният свят е символ и на лошите условия в живота.
Силно смутен, той не могъл
да
запази равновесието
си
и изговорил лоши думи.
Причината може
да
бъде и от друг характер, но важно е, че всяко физическо падане има своя дълбока психическа причина.
Това трябва
да
се изучава.
Някой се моли на Бога, но през всичкото време в ума му се въртят неговите кредитори, не го оставят свободно
да
се моли.
И тъй, стремете се към онова верую, към онази наука, която поставя човека в правата посока, към изучаване и познаване на
себе
си
.
Изобщо, за всяко страдание има индивидуални и колективни причини.
Какво трябва
да
познава в
себе
си
?
Щом намери причината, човек лесно се справя със страданието
си
.
– Своя характер, доброто в
себе
си
.
Аз мога
да
дам съвет, но какво ще правите вие?
Ако оставяте на мене
да
свърша всичките работи, за вас няма
да
остане нищо.
Но какво можеш
да
съградиш на тази основа?
Поставяш основа на своята къща и започваш
да
градиш.
Върху тази основа можеш
да
градиш, каквото искаш.
С молитвата
си
, с участието
си
към болния, вие можехте
да
го задържите по-дълго време на земята.
Важно е, основата
да
бъде здрава.
В някои случаи доброто се разглежда като резултат.
– Така е, но Божията воля е
да
си
помагате взаимно.
Доброто се разглежда още и като хармонично съчетание между мислите и чувствата на човека.
Щом всички се молят, Бог ще отговори на молитвата ви.
Дойде някой при мене и ми казва: „Ако искаш, можеш
да
ме излекуваш“.
Казват за някого, че е активен, а за друг – че е пасивен.
– Ако искам, мога
да
те излекувам, но и ти трябва
да
искаш.
Достатъчно е
да
липсва един от трите фактора, за
да
не се нареди работата.
Някой понася всички несгоди на живота
си
с мълчание.
Какво трябва
да
направиш, за
да
иска Бог твоето оздравяване?
Дойде един цигулар при вас и вие искате
да
ви свири.
Добрият може
да
не е търпелив.
– „Не мога
да
свиря вън, дъжд вали.“ – „Нищо, ще ти сложим качулка и наметка.“ – „Свирил ли
си
на влага, с качулка и наметка?
Пръв ти дай пример и аз ще те последвам.“ За свиренето и пеенето са нужни специални условия.
Човек не може на всяко място и по всяко време
да
пее и свири.
Обаче не може
да
определите благородството, докато не го опитате.
Като нареди работите
си
добре, пак пее.
Всеки човек ще бъде изпитан, сам
да
познае, благороден ли е, или не.
Като
си
пийне малко и се развесели, българинът започва
да
пее.
Хората говорят за истината, без
да
я познават.
Истината трябва
да
се опита.
Той казваше: „Не се живее лесно на земята, трябва много
да
се мисли“.
Дойдеш ли в това положение, ти
си
доволен от всичко.
Обаче отвреме–навреме той обичаше
да
се отбива в кръчмата и
да
си
пийне едно кило винце.
И тогава ти нищо не говориш за истината и никого не убеждаваш в нея.
След това ставаше весел и казваше: „Глупаво е човек много
да
мисли.
Както не можеш
да
утешаваш гладния, че някога ще му опечеш погача, така не може
да
се доказва на човека, какво е истината.
По-леко трябва
да
се живее“.
Ти
си
сит и мислиш, че ще задоволиш гладния с обещаната погача.
Ако искаш
да
задоволиш глада му, изпечи погачата и му я дай.
Или заведи го в твоята плодна градина и му предложи
да
си
набере колкото иска плодове.
Човек трябва
да
бъде весел и без винце.
Каже ли, че не е привикнал
да
яде плодове, това показва, че той не е гладен.
Ако е за пиене, нека пие най-много от 25 до 50 грама вино,
да
се тонира.
Гладът ще го научи
да
яде всичко.
Това са специфични положения в живота на човека, които трябва
да
се обобщят.
– „
Да
не пием ли старо, 20-годишно вино?
Добре е
да
не пиете вино, освен като лекарство.
Ако работите на хората ставаха според тяхното желание, кой на кого щеше
да
угажда?
Мнозина изпадат в особени, специфични състояния, подобни на опиването от вино, и се чудят коя е причината за тях.
Работете върху
себе
си
,
да
се справите със своите специфични състояния, които ви измъчват.
Ако това е лесна работа, ти
си
първият човек.
Поръчаш
си
обувки, но се оказват тесни.
Угоди на
себе
си
.
Обущарят казва: „Поноси ги малко, докато се разпуснат“.
Опитай се
да
угодиш сам на
себе
си
,
да
видиш, лесно ли е това.
Пръв ти дай образец,
да
покажеш как може човек
да
си
угоди.
Важно е
да
ми направиш по-широки обувки,
да
не ме убиват.“ – „Ще изложа изкуството
си
с такива безформени обувки.“ – „Значи за твоето изкуство ще нараня краката
си
.“ И аз съм имал неприятности с обущари.
– „Как ще
си
угодя, като нямам пари?
Някой иска
да
ми направи хубави обувки, тесни, спретнати, без
да
държи сметка за краката ми.
Искам
да
ям, хляб нямам.
Казвам му
да
ми вземе мярка точно по крака и след това
да
пусне поне един сантиметър и половина повече на широчина.
Искам
да
се облека хубаво, дрехи нямам.
Искам
да
яздя на кон, пари нямам.
Искам
да
усиля вярата
си
, не зная как.“ – Ти изнасяш така нещата, като че ли целият свят е длъжен
да
мисли за тебе.
Ти мислиш, че Господ, ангелите, добрите хора – всички трябва
да
мислят за тебе.
Прав
си
само в едно отношение, а именно: ако съзнаваш, че
си
част от Цялото, от Великия общ организъм.
Направете
си
такива обувки, от които сами
да
се задоволите.
Обаче ако
си
излязъл от Цялото, То не се грижи за тебе.
Ако ти сам не се задоволиш, никой не може
да
те задоволи.
Недоволен
си
, че лоша мисъл влязла в ума ти.
Ти
си
беден човек, живееш само за
себе
си
, но питаш: „Защо царят не мисли за мене?
Царят има толкова работа, не може
да
мисли за тебе.
Ти сам
си
се отдалечил от него.
Трябва ли те
да
питат защо човек ги е пренебрегнал?
Човек само се пита коя е причината за това страдание, за тази мъка.
Характерна черта на Любовта е, че тя уравновесява силите в човешкия организъм.
Причината се крие в това, че клетките на стомаха или на черния дроб са недоволни от господаря
си
и не функционират правилно.
Какво трябва
да
направиш, за
да
възстановиш здравословното състояние на организма?
Който обича, той е досетлив, той има силна интуиция.
– Трябва
да
угодиш на стомаха
си
.
Той знае нуждите на човека и веднага ги задоволява: ако е гладен, ще го нахрани; ако е жаден, ще го напои; ако е болен, ще му помогне
да
оздравее по-скоро.
Те искат студена вода.
Ще ги убедиш, че студената вода е вредна, и ще им дадеш топла.
От Божествено гледище Любовта повече дава, по-малко взема.
Ще ги убедиш във вредата от месото и ще им дадеш лесносмилаема храна.
Ако не даваш, не можеш
да
любиш.
Първо ще даваш, после ще вземаш.
Често вие мислите за небето и се отвличате от прямото
си
задължение.
Добре е
да
се мисли и за небето, но като за училище.
Може цял живот само
да
даваш,
да
сееш на нивата.
Обаче знанието не е нито в гимназията, нито в университета, като здания.
В другия живот ще вземеш, каквото
си
сял.
Всяка добра постъпка, направена на когото и
да
е, един ден ще се върне пак при тебе.
Знанието е в професорите, които го предават.
Всяко добро желание, отправено към някого, един ден ще донесе плодовете
си
пак на тебе.
И небето е подобно на университета, където са събрани възвишени души, завършили своето земно развитие.
Може ли ученикът
да
учи добре и
да
не бъде добре поставен пред своя учител?
Ако
си
царски син и не учиш, колкото и
да
искат
да
ти помогнат професорите, в края на краищата всички ще признаят, че не обичаш
да
учиш, и ще ти поставят слаби бележки.
За
да
те приемат на небето като ученик, се изисква висок ценз.
Ако не учи, професорите ще кажат на царя, че синът му не учи, за
да
постави на преден план втория син.
Всеки може
да
влезе в университета, но временно, като гост.
Ако и той е неспособен,
да
постави на първо място, за наследник, третия син.
Там ще те разведат из всички стаи,
да
видиш какви пособия има, как са наредени, но ако пожелаеш
да
слушаш лекции, няма
да
те пуснат.
Всеки има по един наследник в
себе
си
, който доскоро е живял в областта на самосъзнанието.
Там се преподава висока наука, която за обикновения човек е толкова достъпна, колкото човешкото знание е достъпно за котката.
И котката, като влезе вкъщи, дигне
си
опашката, огледа се наоколо и мисли, че всичко е постигнала.
С гледане само не се придобива знание.
Вместо
да
се подобри състоянието, ти ставаш по-неразположен.
То показва, че кръвообращението ти не е добро, не
си
ял добра храна.
Като вдигне опашката
си
, тя мисли, че много знае.
– Какво
си
ял?
С вдигането на опашката
си
тя иска
да
каже, че няма защо
да
мисли много.
Детето от първи клас знае
да
смята до 20, но какво е това знание пред знанието на учения?
Сегашните математици и учени знаят много работи, но като дойдат до числото 13, всички се страхуват.
Който иска
да
създаде характер в
себе
си
,
да
се храни с проста, но чиста, здравословна храна.
При това, всеки сам трябва
да
си
прислужва.
Всеки трябва
да
си
знае каква храна отговаря на неговия организъм.
Единицата е бащата, тройката – синът, но той е нехранимайко.
Всеки има своя любима храна или плодове, които му подхождат.
Бащата се чуди какво
да
прави с този син, не може
да
го възпита.
Следователно, ако не можеш
да
избереш храната
си
, не можеш
да
подбереш и мислите
си
.
– Не към личността, но към индивида.
Можеш ли
да
кажеш същото и за мислите?
Ще чакаш млякото
да
се подкваси и тогава ще го ядеш.
Когато се говори за общественото му положение, имат предвид индивида.
За
да
не става вкисване, всеки търси добра подкваса.
Значи външните прояви се отнасят до индивида, а вътрешните – до личността.
Любовта, Истината, знанието са особен вид подкваси, с които човек може
да
си
служи.
Казвате, че човек трябва
да
се откаже от своята личност.
Сега ще ви дам работа за цяла седмица.
Добре е човек
да
не дава голямо значение на личността
си
, но какво ще прави с егоизма?
2.
Три мисли
,
УС
, София, 29.1.1933г.,
Онзи, който се е къпал два пъти едно след друго, има ли нужда
да
се къпи трети път?
Онзи, който е ял два пъти едно след друго, има ли нужда
да
яде трети път?
Понеже и вие не се нуждаете от нищо, затова няма повече
да
говоря.
3.
Кратко писмо / Едно писмо
,
МОК
, София, 20.1.1933г.,
Прекарвайте времето
си
и в упражнения и в почивки.
4.
Новата песен
,
ООК
, София, 25.1.1933г.,
Ти влизаш в един организъм
да
помагаш.
Ти ще помагаш, ще бъдеш носител на Божественото, но и на тебе ще помагат.
Те настройват гъдулките
си
и заедно свирят.
Основната мисъл, която искам
да
ви оставя, е
да
имате Любов в душата
си
.
Ако не сте направили баницата, както трябва, или материалите не са пресни, ще ви кажа, че не харесвам баницата, без
да
бъда недоволен.
Като се прояви Любовта у вас, тя ще събуди всичките ви дарби и способности, всички красиви и благородни чувства.
Обидата, недоволството са лични работи.
Само така ще разберете какво трябва
да
правите всеки ден.
– „Аз не мога
да
направя нищо.“ – Работи в областта на Любовта и ще видиш какво можеш
да
направиш.
Като пееш и свириш, ще разбереш за какво
си
способен.
От 25 години аз свиря на цигулка всеки ден, поне по 15–20 минути, и съм разбрал какво може човек
да
направи и какво Бог прави.
Преди години ме запитаха: „Ти годен ли
си
?
Щом започне
да
се къса обвивката, орехът слиза на земята.
“ – Аз я нося винаги със
себе
си
.
След това ще взема един камък, ще чукна ореха и ще му кажа: Хайде
да
отидеш на училище!
Ще минеш през царската врата – устата, където те чакат професори,
да
те възпитават и учат.
Казвате: „
Да
не е тази уста, това гърло, по-леко ще се преживее“.
– Това гърло е на мястото
си
.
Ако то не се отваря и затваря, ти нищо няма
да
научиш.
Великият Божи Дух е вложил мисълта
си
в човека и чрез нея Той създал инструментите, на които се свири.
Ако не е така, ти не можеш
да
реализираш твоите мисли.
Не е лесно
да
направиш инструмент.
Велик е бил Онзи, Който е създал очите – прозорците на човешката къща.
Хиляди години разумният свят е работил, докато създаде удовете на човешкото тяло, т.е.
“ – Не може
да
го разберете.
Мисълта, която искам
да
ви оставя днес, е – всеки
да
избере нещо, върху което
да
работи.
За вас е важно
да
разберете
себе
си
.
Ако ораторът знае как
да
държи ръцете
си
и как
да
ги движи, той може
да
произведе преврат в слушателите
си
.
Едно хармонично движение, направено на място, крие в
себе
си
цяла наука.
Ангелът не ме разглежда от главата до петите, като вас.
Някой няма пет пари в джоба
си
.
Намира се в трудно положение, но не знае какво
да
прави.
Много просто – музикант
си
; вземи цигулката
си
, излез на пътя и свири.
Певец
си
– излез на пътя и пей.
Излез сред София
да
свириш и пееш.
След това сложи парите в джоба
си
и продължи своя път.
– „Аз мога ли
да
бъда ангел?
“ –
Да
, от тебе зависи.
И ти може
да
бъдеш ангел, но
да
не знаеш това.
Да
нагрубяваш хората, това е срамно.
Някога
си
ангел, без
да
съзнаваш това; някога носиш името Ангел, без
да
си
такъв.
За предпочитане е
да
ходиш и пееш по улиците, отколкото
да
нагрубяваш,
да
обиждаш хората и
да
вършиш престъпления.
Време е вече
да
влезете в новия път и
да
заживеете по нов начин.
Той не разбира кое заставя хората
да
грешат.
Понеже пътят към злото и греха е затворен за ангела, той се чуди как е възможно човек
да
греши.
И започва
да
прави своите изследвания,
да
намери причината на греха.
Така той идва до заключението, че малка причина е заставила човека
да
греши.
Аз ви давам най-краткия път.
Въпреки това, той се чуди как е възможно такава малка причина
да
произвежда греха.
Някога най-малкото раздвижване на въздуха е причина
да
изгуби човек равновесието
си
.
Ако идеята за Бога не може
да
ви направи свободни, защо ви е тя?
Достатъчно е
да
се мерне нещо пред очите му, или
да
лъхне отнякъде вятър, за
да
каже той: „Не вярвам вече в никого!
Ако идеята за Любовта, Мъдростта, Истината, за живота, знанието и свободата не могат
да
ви направят свободни, защо ви са те?
Той разширява прозорците му, внася повече светлина, но работите му пак не се нареждат.
– Аз ще ви дам начин за подмладяване.
“ Ангелът се чуди как е възможно, една дума
да
мине през ухото и
да
се отрази като горчивина в устата!
Ще ви науча как
да
се освободите от недостатъците.
– Ще ви дам начин, как
да
придобиете знание и сила.
Обаче това не може
да
стане изведнъж.
“ – „Чух я с ушите
си
и тя се отрази зле върху мене.“ – Помни, горчивите думи не влизат през ухото.
Аз мога
да
ви преподам една лекция по музика в един час, но преди това ще ви изпратя при един професор по музика,
да
се подготвите.
Ти
си
мислиш, че някой ти е казал горчива дума.
Днес не може
да
се говори за окултна музика.
Че
си
невежа.
Какво ще разберете, ако ви кажа
да
изпеете нещо в терца, кварта или квинта?
Възразяваш: „Аз
да
съм невежа?
“ – Разбира се, че ти
си
невежа, даже и простак
си
.
Ти
си
толкова голям простак, че можаха
да
те излъжат
да
влезеш в утробата на майка
си
и там, в затвора,
да
прекараш цели 9 месеца.
Днес аз не искам
да
свиря.
След това
да
те возят в количка 2–3 години и най-после, като пораснеш,
да
станеш философ и
да
питаш хората: „Знаете ли, кой съм аз?
“ –
Да
, знаем, онзи в количката.
– Никъде не съм се раждал.
И тогава, вместо
да
събуди у човека положителни качества, тя събужда отрицателни.
затова е казано в Писанието: „Всяко нещо
си
има своето време“.
Един от стремежите на хората е
да
придобиват знания.
В стремежа
си
да
придобиват повече знания, те приличат на музикантите, които се състезават кой
да
излезе по-голям виртуоз,
да
се прослави пред хората.
“ – Нали в окултизма се говори за новораждане, т.е.
– Кога трябва
да
пее или
да
свири човек?
Като влезе в религиозно общество, човек проявява амбиция
да
се състезава в окръжаващите,
да
излезе по-голям виртуоз в духовно отношение.
Не е лошо
да
се състезава човек, но това е външната страна на живота.
Ако е въпрос за раждане, аз и 10 пъти съм раждан, но съм изведнъж роден.
Той трябва
да
си
пее тихо, за
себе
си
, докато измени състоянието
си
.
Каква музика е тази, която не може
да
измени състоянието на човека?
Музиката е дадена за вътрешна услуга на хората.
Те са далечни, отвлечени понятия.
Трябва
да
различавате тези неща,
да
не изпадате в противоречия.
Далечни са малките неща, а близки са големите; далечни са неразбраните неща, а близки – разбраните.
Сега мога
да
ви изсвиря една българска песен.
„И тъй, аз, затворник за Господа, моля ви
да
се обхождате достойно на званието, в което бидохте призвани; с всяко смиреномъдрие и кротост, с дълготърпение
да
се претърпявате един друг с Любов.“ (– 1-ви и 2-ри стих.)
Това значи,
да
ходи човек изправен, с вдигната глава, с изправен гръбначен стълб, като войник, който отива на бойното поле.
Ти мислиш дълго време върху тази дума и като неразбрана, тя произвежда горчивина в устата ти.
Като свиря тези песни, аз се свързвам с тъгата на българина, след което трябва
да
употребя усилие и време, за
да
се освободя от нея.
И лошата дума произвежда горчивина.
Когато българинът паднал и се отклонил от правия път, той е изгубил едно от най-хубавите
си
чувства – Любов към Бога.
Ако нямаш достойнство, ти се смущаваш, свиваш се, не
си
уверен дали ще успееш.
По отражение, горчивината се предава и на устата.
Така се създала тъжната българска песен.
Ученик, който знае уроците
си
, има самосъзнание; който не знае уроците
си
, свива се и
си
мисли, дано учителят не го вдига днес.
Всъщност твоят ближен е нямал намерение
да
те огорчи.
После, като минал през материализма, той
си
казал: „Няма защо много
да
мисля.
Той се крие от погледа на учителя, няма достойнство.
Недоволният се запитва защо Бог го е създал лош, защо не го е направил талантлив, гениален,
да
се справя лесно с мъчнотиите
си
.
Бог
да
мисли за всичко“.
Същото виждаме и в религиозния живот на човека.
Той се отпуснал свободно, започнал
да
пее и
да
се весели.
Той може
да
се свива – няма достойнство; може
да
ходи изправен, с достойнство.
То е старият господар, който отвреме–навреме те посещава.
Така се създала веселата песен.
Той казвал: „Докато е време, ще
си
поиграя, ще
си
посвиря, че ако искат, нека ме бият“.
„Смиреномъдрие, кротост и въздържание.“ Това са качества на човека, които трябва
да
се преведат.
Старият ти господар те товари и разтоварва по свое желание.
Смиреният не е слаб човек, напротив, той е силен.
Няма ли някой
да
ни покаже пътя, откъде
да
минем?
Лъже се той, силата на човека се крие в смирението.
“ – Ти
си
от свободните коне, които пасат свободно в гората.
Изпейте песента „Всичко в живота е постижимо, когато доброто е основа, а разумността – цел, с която Духът гради великите бъднини“.
Ти
си
от свободните моми, които само обикалят хорото, докато някой момък им се усмихне.
Основната мисъл на тази лекция е, че вие имате дарби и способности повече, отколкото
си
мислите.
Искат
да
кажат, че е слаб.
Не сте благодарни от това, което имате, защото не сте работили правилно.
Не, слабият не може
да
бъде нито кротък, нито смирен.
Че нямате успех в работата
си
, това не показва липса на дарби и способности.
Когато слабият иска
да
стане силен, той върши престъпление.
Работете така, че всеки
да
прояви особеното в
себе
си
.
С китката момата иска
да
каже: „Каквито са цветята в китката, такъв ще стане и твоят дом, когато аз вляза в него“.
Следователно светът се нуждае от силни хора, които са готови
да
станат слаби, а не от слаби, които се стремят
да
станат силни,
да
заповядват,
да
управляват.
Момъкът слага червен пояс на кръста
си
, с което иска
да
каже на момата: „Виждаш ли този пояс, такава ще те направя – бяла и червена“.
Затова всеки
да
си
избере нещо специфично, върху което
да
работи: един
да
работи върху ръцете
си
,
да
им предаде хубава форма, друг върху вървежа
си
,
да
се научи
да
стъпва така, че
да
изразява музика, трети – върху красотата.
–
Да
, но този пояс е краден.
– „
Да
се молим на Бога,
да
ни даде нещо наготово.“ – Молитвата е велико нещо.
„Един Бог и Отец над всички, Който е над всички, чрез всички и във всички нас.“ (– 6-ти стих.) Под „един Господ“, разбираме мекия елемент в човека.
Моли се, но така, че молитвата ти
да
се придружава с песен, музика, учене и работа.
Само така ще разрешиш задачите
си
.
Господ се проявява в мекотата, която осмисля нещата, а Бог – в силата.
Не е лесно
да
станеш щастлив.
Когато говорим за външния свят, разбираме Бога, а когато говорим за вътрешния свят, разбираме Господа, който украсява нещата.
Ако аз бях мома, нямаше
да
се лъжа от червения пояс на момъка.
„И Той даде едни
да
са апостоли, други – пророци, други пък – благовестници, а други – пастири и учители.“ (– 11-ти стих.)
Вътрешната връзка между хората не трябва
да
се основава на външните неща, които внасят разочарование.
„За усъвършенстване на светиите в делото на служенето, в назиданието на делото Христово.“ (– 12-ти стих.) Значи не се проповядва на простите хора, а на светиите; те
да
се усъвършенстват в служене.
Като ви наблюдавам, намирам, че някои от вас са добри скулптури, хубави бюстове сте изработили.
„Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познаването на Сина Божий в съвършен мъж, в мярата на възрастта, на Христовата пълнота.“ (– 13-ти стих.)
„И
да
се облечете с новия човек, създадения по образа на Бога в правда и в светост на истината.“ (– 24-ти стих.)
Всеки сам
себе
си
е изработил.
„Затова отхвърлете лъжата и всеки с ближнаго
си
говорете истина; защото сме удове един на друг.“ (– 25-ти стих.)
Казваш: „Нищо не мога
да
направя“.
Помнете: „В правда и светост на истината“.
– „Какво
да
се прави?
– Лъжеш се, ти
си
скулптор, сам
си
изработил своето тяло.
Не позволявай на кръчмаря
да
те бие.
Сега ще ви дам една работа, а именно,
да
смекчите езика
си
,
да
го привикнете
да
изговаря думите меко, сладко.
Щом допускаш това, ти
си
бил пиян.
Злото и доброто, за които е писано, се отнасят до онези, които разбират и които могат
да
ги използват.
Дойде ли кръчмарят срещу тебе, ти пръв трябва
да
го събориш на земята и
да
му кажеш: „Нямаш право
да
продаваш вино,
да
опиваш хората“.
Мъжът казва на жена
си
: „Маро, дай хляба!
Човек трябва
да
се стреми към правилното разбиране на нещата.
Ако иска
да
задоволи жена
си
, мъжът трябва
да
се обърне към нея нежно, внимателно и
да
ѝ каже: „Маро, моля ти се, донеси хляба“.
Като го донесе, той трябва
да
ѝ каже: „Благодаря, много
си
добра и услужлива“.
Щом изпиеш чашата, пожелаваш втора, трета, докато се напиеш съвършено и казваш: „Аз ще му дам
да
разбере кой съм!
Като слуша мекия и сладък език на мъжа
си
, и жената отговаря по същия начин.
“ Защо трябваше
да
пиеш толкова вино?
Тя е доволна от него и се стреми
да
му услужва с любов.
– „И аз сам не зная.“ – Аз съм виждал сестри и братя, които се напиват, макар че минават за духовни.
И двамата са готови
да
дават от
себе
си
.
Когато цигуларят свири добре, публиката е доволна от него и е готова
да
дава повече.
Те веднага кипват и започват
да
се разправят.
Ако не свири добре, публиката нищо не дава.
И тъй, всеки трябва
да
работи,
да
развива в
себе
си
нещо специфично.
С краката човек ходи, изминава пътя, който му е определен; с ръцете той работи, свършва работата, която му е дадена.
Искаш ли
да
ти дам от него?
Някой иска
да
стане набожен.
След това трябва
да
вземеш рициново масло, за
да
се изпотиш и прочистиш.
После, като изтрезнееш, казваш: „По-добре
да
не бях пил“.
Друг иска
да
стане голям оратор.
В историята на човечеството няма
да
срещнете глупав човек, който
да
е свършил едно гениално дело.
– Прав
си
.
По-добре
да
изпълняваш Божията воля, отколкото
да
пиеш.
Ако говориш като всички хора, ще кажат: „Обикновено говори“.
И аз, като ставам рано сутрин, първата ми задача е
да
изпълня волята Божия –
да
обичам онова, което Бог е създал.
Ако като млад не
си
умен, като стар никога няма
да
бъдеш умен.
Във всичко
да
виждам Неговото величие и красота.
По-скоро очаквай
да
оглупееш, отколкото
да
поумнееш.
Сега и аз, като говоря, мисля по какъв начин
да
ви задоволя.
– „Сега не разбирам този въпрос, но после ще го разбера.“ – Ако сега не
си
го разбрал, и после няма
да
го разбереш.
Аз нося кърпичка в джоба
си
и щом ми дойде на ума
да
кажа нещо не на място, веднага отварям кърпичката и плюя в нея.
Има начин, по който мога
да
задоволя всичките
си
слушатели.
Ако ябълковата семка очаква
да
придобие своите качества след посаждането ѝ в земята, тя е загубена.
– „Не трябва
да
плюеш в кърпата.“ – Това е моя работа.
Като свърша беседата
си
, ще се спра пред вратата и като се ръкувате с мене, на всекиго ще дам в ръката по една златна монета.
Семката трябва
да
съдържа качествата
си
преди посаждането ѝ в земята.
Научете се
да
превеждате нещата.
Посади ли се веднъж, тя трябва
да
очаква благоприятните условия, за
да
израсте.
Ако се занимавате с лишенията, при които живеете – нямате дрехи, обувки, въглища и др., светът никога няма
да
се оправи.
Днес всички хора очакват
да
придобият нещо отвън.
Изкуство е, при най-големите страдания
да
се яви у тебе любовно чувство към всичко живо.
Ще дохождаме редовно
да
го слушаме.
– Не, сега ще ви се дадат условия, за
да
израсте това, което е вложено във вас.
Не само че нищо не взима, но отгоре на това и дава.
Лошите условия – мъчнотии, страдания, несгоди – са външни стимули, които заставят вложеното в човека
да
се прояви.
Това значи
да
се махне камъкът на твоя гроб.
“ – Така е, но подобна беседа аз държа един път в петте години.
Тя е вълна, която ще отстраниш с крака
си
и ще продължиш пътя
си
.
Представете
си
, че ме слушат 200 души и на всеки дам по една златна монета.
Дошла скръб в живота ти – ще я хванеш с ръцете
си
, ще я сложиш настрана и ще вървиш напред.
Ако не може
да
израсте, семето или ще се изкриви, или ще заглъхне.
Следователно махни камъка от душата
си
, за
да
могат всички дарби и способности
да
растат на свобода.
Треперенето на сърцето показва, че
си
жив.
Обаче аз съм решил
да
работя и
да
свиря даром.
Сърцата на всички живи хора треперят, туптят.
Сега, като ви говоря така, аз не искам
да
отвличам вниманието ви от вашите интереси, нито искам
да
кажа, че нямате знания.
Имам златни монети в джоба
си
.
Напротив, вие имате толкова много знания и добродетели, че не знаете как
да
се справите с тях.
Вместо
да
ми тежат, решил съм
да
ги дам, за
да
ми олекне.
Вие имате толкова много костюми, че не знаете кой от тях
да
облечете.
На мене ще олекне, а слушателите ми ще
си
отидат по домовете доволни.
Те са за силните, гениалните и великите хора.
Когато страдаш, небето гледа на тебе с доверие, като на човек, който може
да
свърши една добра работа.
– Знанието, което трябва даром
да
раздавате на хората.
Ако не страдаш, то гледа на тебе снизходително, като на човек, който не може
да
работи.
Тогава ще облечете най-хубавата
си
дреха – дрехата на Любовта.
То е общо достояние на всички.
Следователно радвай се, че страдаш.
Всеки трябва
да
получи по нещо от твоето знание.
Ако нямаш страдания, съжалявай за това.
Правиш добро на някого, без
да
очакваш благодарност.
Дойде някой при мене и казва: „Знаеш ли колко страдам?
Бог ще се усмихне и ще
си
каже: „Имам един син, на когото мога
да
разчитам“.
Това добро ще даде своя плод.
Велика наука е
да
знаеш как
да
изпълняваш волята на своя небесен Баща.
Като слушате беседата, и
да
не я разберете цялата, все ще остане една мисъл в ума ви, която ще принесе своя плод.
Щом страдаш, ти
си
човек, който работи.
Това не е лесна работа, както не е лесно
да
свириш и пееш.
При среща с познати и вие ще кажете по една мисъл от беседата, върху която те ще мислят.
Големи мъчнотии е минал музикантът, докато
си
пробие път.
Като говоря така за страданията, не искам само
да
ви утешавам и насърчавам, но казвам, че страданията са подтик, чрез който вложеното в човека расте и се развива.
Едно време, когато започнах
да
свиря на цигулка, всички ми казваха: „Цигулар къща не храни“.
Божественото расте при страданията.
Въпреки това, аз продължавах
да
свиря.
Първият ми учител беше добър, даде ми основните правила на цигулката.
Оставете го
да
израсте и
да
се развива.
Следователно работете съзнателно върху
себе
си
,
да
приемете правилно Божественото и
да
го предадете правилно.
Искате
да
ви свиря български песни.
Така продължава човек, докато най-после се умори
да
го чупи и го оставя вече свободно
да
расте.
Близките ме питаха какво ще постигна, като се науча
да
свиря.
Българинът е тъжен, защото е изгубил любовта
си
към Бога.
Той търси начин, как
да
намери изгубеното.
Кога и
да
е, то ще израсте, но ще закъснее в развитието
си
.
То беше на път, където минаваха всички: този го стъпче, онзи го стъпче, така не можеше
да
расте свободно.
Най-после му се даде възможност
да
израсте.
Дойдох до заключението, че човек не може
да
свърши работата
си
, както трябва, ако не е музикален.
Мястото му не било добро, трябвало
да
се извади оттам.
Музикалното чувство в човека е проводник и трансформатор на силите в природата.
Тя е „Песента на Блудния син“.
Оставете дръвчето
да
си
расте свободно.
Колкото пъти съм се натъквал на мъчнотии и трудности, всякога съм се допитвал до цигулката, какво трябва
да
правя, за
да
ги разреша правилно.
То не иска
да
умре и казва: „Ако на Изгрев не мога
да
израсна, къде на друго място ще израсна?
Човек среща мъчни задачи в живота
си
, които трябва
да
реши.
“ – „Какво
да
правим с това дръвче?
“ – Елате, ще ви кажа какво
да
правите.
В тази песен се изнасят причините и последствията за падането на човека.
Ще ви приведа един пример за въздействието на музиката.
В тъжните песни се крие упадъкът на дадена култура.
Щом престанаха
да
стъпват върху дръвчето, в скоро време то се съживи и започна
да
расте.
– „Не е на добро място посадено.“ – Според хората някои неща не са на мястото
си
, но според Бога са точно на място поставени.
Хазяйката ми имаше дюкян в къщата
си
, който даде под наем на един кръчмар.
Днес ние се нуждаем от една нова песен – „Песен на Любовта“, която носи живот.
Мнозина очакват
да
получат всичко наготово,
да
им дойде някакво откровение.
Ние се нуждаем от нова песен – „Песен на Мъдростта“, която носи знание.
Невъзможно беше
да
се работи вечер, но не можеше и
да
се спи.
Ние се нуждаем от нова песен – „Песен на Истината“, която носи свобода.
Те ще се огледат един ден в огледалото и ще видят, че са остарели.
Мислех
си
какво
да
правя.
Искат
да
ходят, не могат, краката им не държат.
Казах на хазяйката
да
помоли кръчмаря
да
не вдигат толкова шум, но той не я послуша.
Все придобиват, все очакват нещо, докато един ден всеки за
себе
си
каже: „Нищо не придобих“.
Да
изляза от квартирата
си
, и това не направих.
– Не очаквай
да
придобиеш нещо следната година.
Най-после, реших
да
си
послужа с музиката.
Каквото искаш
да
придобиеш, гледай
да
го придобиеш още днес.
Една вечер, при най-голямата врява и вик в кръчмата, взех цигулката
си
и започнах
да
свиря.
Не очаквайте
да
получите нещо отвън.
Вие трябва
да
работите,
да
използвате условията.
Не се мина много време, и кръчмарят напусна този дюкян, премести се някъде, далеч от нас.
Като четете Писанието и други книги, всичко превеждайте, за
да
се ползвате от него.
Нека в ума ви остане само една дума, но съществена, върху която може
да
мислите.
Реших в
себе
си
: втори път няма
да
свиря това парче.
Ако химикът, със задушливите газове, произвежда известен ефект на далечни разстояния, защо музиката, със своите тонове,
да
не произведе известно влияние върху умовете и сърцата на хората?
Всеки музикант трябва
да
познава силата на своята музика и въздействието ѝ върху човека.
За
да
разбера как прилагате Любовта, гледам на какво разстояние се поставяте един от друг.
Колко време трябваше
да
свиря онази вечер, за която ви споменах, за
да
въздействам на хората
да
не пият.
Видя ли, че някой се приближава много близо до мене, зная, че той иска
да
взима, а не
да
дава.
В края на краищата и кръчмарят стана почтен човек, напусна занаята
си
и започна друга работа.
Тя даде дюкяна
си
за бакалница и беше по-доволна.
То е на грамадно разстояние от нас, въпреки това изобилно и непрестанно дава.
Голяма сила се крие в музиката.
Не мислете, че ако сте близо един до друг, само тогава можете
да
давате.
Неразбраните неща са далеч от хората, а разбраните – близо.
– „Имаш ли право
да
постъпваш така?
Следователно, ако се разбирате, вие сте близо; ако не се разбирате, сте далеч.
“ – Има ли право кръчмарят
да
събира хората около
себе
си
и
да
ги опива?
Разстоянието между хората зависи от взаимното им разбиране.
– Той трябва
да
се прехранва,
да
поддържа семейството
си
.
Близо
си
до някого, ако те разбира; ако не те разбира, ти
си
далеч от него.
Само с кръчмарство ли може човек
да
се прехранва?
Няма по-красиво нещо от тази близост.
– „Какво
да
пеем или
да
свирим?
Като знаеш това, не търси Бога отвън, не желай
да
бъдеш близо до Него.
Желай
да
Го разбираш.
Едно е важно: или
да
прогоните дявола, или
да
го заставите
да
ви се подчинява,
да
го направите слуга.
Значи и вие трябва
да
пеете такава песен, която
да
има дълбок смисъл.
Ще свирите и пеете така, че
да
постигнете целта
си
.
– „Огледах го от главата до краката и разбрах, че е добър човек.“ – Докато делиш хората на добри и лоши и от добрите очакваш нещо, а от лошите нищо не очакваш, ти
си
в света на илюзиите.
Разстоянието от главичката на цигулката до края е всичко 32 сантиметра.
Някой може
да
не е добър, но това не ти дава право
да
го пренебрегваш.
В тези 32 сантиметра се крие магическата сила на цигулката.
Музикантът трябва
да
е свирил най-малко 20 години на цигулка, за
да
владее позициите,
да
може леко, естествено
да
минава от една позиция в друга.
Един ден той ще се пробуди и ще прояви доброто в
себе
си
.
Понеже местата на тоновете в цигулката не са определени, цигуларят трябва
да
има особено чувствително и развито ухо,
да
схваща и най-малката разлика между тоновете,
да
ги предава в тяхната чистота.
Когато се научи
да
свири във всички позиции, цигуларят взима по няколко тона заедно и ги съчетава в акорди.
Знай, че всеки човек е условие за тебе, чрез него
да
придобиеш нещо.
И ти
си
условие за него, той
да
придобие нещо чрез тебе.
Ти не можеш
да
свириш добре, ако умът ти не е концентриран.
Никой не е пратен на земята
да
слугува на другите, нито
да
им господарува.
Слуга и господар, това са временни условия в човешкия живот.
В едно отношение майката и бащата са слуги, а в друго отношение – господари.
В едно отношение синът и дъщерята са слуги, а в друго отношение – господари.
Трябва
да
бъдеш голям майстор, за
да
преодолееш мъчнотиите, които срещаш на пътя
си
.
За
да
дойдеш до Божествената музика, всеки ден ще се натъкваш на препятствия, поставени от човека.
В Писанието най-почетно място се дава на слугата.
Когато Бог изпрати Своя възлюбен Син на земята, даде Му почетната служба слуга на човечеството.
За тази служба, именно, Христос мина през такива страдания, каквито никой досега не е минавал.
Говоря за музиката, но това не значи, че всички можете
да
бъдете музиканти.
Обаче всички можете
да
пеете и
да
мислите.
При това положение Христос не можа даже
да
се оплаче и се обърна към Бога с думите: „Отче, прости ги, те не знаят какво правят“.
Всеки не може
да
бъде цигулар, но всеки може
да
бъде градинар,
да
обработва мозъка
си
, както градинарят – своята градина.
Христос научи нещо от страданията, разбра как трябва
да
се помага на хората.
Ако не обработваш мозъка
си
, ти не
си
човек.
И вие, като сте дошли на земята, все ще научите нещо, ще кажете на Баща
си
какво сте научили.
Ако не обработваш сърцето
си
, не
си
човек.
Всички имате изпитания, страдания и мъчнотии, без
да
знаете защо идват те.
Ако не развиваш волята
си
, не
си
човек.
Имате дарби и способности, без
да
знаете защо ви са дадени.
Отивам по-далеч и казвам: Ако не можеш
да
пееш и свириш, не можеш
да
се наречеш човек.
– „Срам ме е
да
пея.“ – Защо те е срам?
Сега трябва
да
работите,
да
ги откупите.
Какво сте заложили, не е моя работа
да
ви разправям.
Не, още много има
да
се учи.
Ваша работа е
да
си
ги откупите.
Аз нямам време
да
отварям архивите,
да
ви показвам какво сте заложили.
Вие сами ще
си
спомните това.
Колкото и
да
ви говоря за тях, няма
да
ме разберете.
Ако впрегнете волята
си
да
пеете,
да
дойдете до чистите тонове, бихте постигнали нещо.
Имаш дарба, която не расте.
Но ти казваш: „Не мога
да
пея, не мога
да
работя, не мога
да
ходя правилно“.
Първата работа на човека е
да
се учи
да
ходи ритмично; след това,
да
се научи
да
работи,
да
свири,
да
пее,
да
рисува,
да
пише.
– Заложил
си
я.
Човек не трябва
да
се срамува от труда и от работата;
да
се интересува и от най-малките неща.
– Заложил
си
ги.
Ако нямаше цигулари, и къщи нямаше
да
има.
Няма по-добри условия за човека от тези,
да
бъде уд на Божествения организъм.
5.
Времето на доброто
,
МОК
, София, 27.1.1933г.,
Друг се оплаква, че нямал дрехи, обувки, риза, нямало кой
да
му помогне.
Чете урока
си
един, два, три пъти и нищо не може
да
запомни.
– Много естествено, седиш на едно място и чакаш помощта
да
дойде пред краката ти.
Какъв е законът за усилване на паметта?
Трябва
да
ви интересува, защото и вашата памет може
да
се усили и
да
отслабне.Причината за отслабване на паметта може
да
бъде органическа, а може
да
бъде и механическа.
– Може
да
е в Пловдив.
Ще отидеш там
да
го търсиш.
В този случай, мозъкът трябва
да
се лекува.
– Кой ще ходи
да
го търси!
Ако разбираш закона, ще отидеш
да
го намериш.
Човек страда от ненужни мисли и чувства.
Иначе, цели месеци ще обикаляш града и никой няма
да
ти помогне.
Освободете сърцето
си
от ненужните чувства и ума от ненужните мисли.
Дайте един пример на ненужното чувство или желание.
Например, някой иска
да
бъде много висок, но колко
да
бъде и той не знае.
Като сте търсили толкова много щастието, поне има ли между вас щастлив?
Недоволен е от своя ръст, иска
да
бъде по-висок.
Той има някакъв образ, иска
да
бъде висок като него, но не го е мерил.
Представете
си
, че в курника на един богаташ има много кокошки и петли.
Да
бъдеш висок 195 см не е желателно.
Те излизат всяка сутрин
да
се разхождат из двора, кълват, ровят – търсят храна.
Недоволството на някого от неговия ръст показва, че той вътрешно чувствува, колко трябва
да
бъде висок, колко
да
са дълги ръцете и краката му.
Той иска ръцете му
да
бъдат хубави,
да
имат красива форма.
– На служба, но на такава, откъдето няма
да
се върнат.
Ако го питат, колко дълги
да
бъдат ръцете му, каква форма
да
имат, той не знае.
– Коя ръка е красива?
– Каква трябва
да
бъде кожата на ръката?
– От вас зависи.
Ако търсиш работник, гледай кожата на ръцете му
да
е груба.
Ще ви дам един пример, как може
да
излезете от школата на нещастието.
Той може
да
работи до десет часа дневно, без
да
се умори.
Виждаш едно парче лед, как се блъска от една на друга страна
да
си
прави път,
да
мине през една тясна дупка.
Казвам му: Дупката е малка, не можеш
да
минеш през нея.
– Какво
да
правя?
– Какво
си
придобил от многото работа?
Изложи се на слънчевите лъчи и като се стопиш, ще можеш
да
минеш и през най-тясната дупка.
– Какво
си
придобил от много мислене?
Да
се стопиш, това значи,
да
се самоотречеш от всичко непотребно в живота.
Между мислите, чувствата и постъпките трябва
да
има хармония.
Като ви наблюдавам, намирам, че трябва
да
се създаде един специален клас, със специални разбирания.
Задръж в
себе
си
само същественото, на което всякога можеш
да
разчиташ.
Критиката не може
да
доведе до истината.
Казвате, че нещата трябва
да
се осмислят.
Като отиваш на училище, брадва ли ще носиш?
Кибрит ли ще носиш?
Достатъчно е
да
дръпна с лъка по струните, за
да
разбера, че тоновете са правилни.
Питат ме, колко трептения произвеждат тоновете, които излизат от моята цигулка.
За всеки даден случай, има нужни и ненужни неща.
Кое е съществено за вас при дадените условия?
Някой свири чисто, добре, без
да
е изучавал теорията на музиката.
– Идеята за красивите форми на съзнанието и времето, когато могат
да
се постигнат.
И теорията е важна, но тя трябва
да
се приложи,
да
има правилно съотношение между диезите и бемолите.
Всяка форма, която действа не само в твоето съзнание и в твоя ум, тя е само едно малко отражение на хиляди красиви форми, които се проектират в съзнанието и вън от съзнанието на всички хора.
Тези форми съществуват и в природата, като образи на съвършени същества.
Бемолът като го срещне, трябва
да
у каже: Братко, ще взема малко от твоя товар.
Как
да
се справим днес с нещастието
си
?
Те носят в джобовете
си
пари.
Той среща диеза и му казва: Братко, пропадам, дай ми малко хлебец!
Джобовете им не са като тези на хората, добре ушити, че нищо
да
не пада от тях.
Щом
си
хапне, силите на бемола се възстановяват.
Дето минават, сипят се пари.
В това виждам съотношение между музикалните знакове.
Те никога не се навеждат
да
ги събират.
Съвременните хора са заети с много важна работа; те нямат време
да
мислят за музиката по нов начин.
Ти, нещастният, като вървиш след тях, навеждай се и събирай тяхното благословение.
– Имам ли право
да
събирам чуждите пари?
Тя с часове се докарва, върти се пред огледалото.
Обаче, трябва
да
знаеш времето, когато благословението се раздава и
да
познаваш добрите и съвършените хора.
Когато ученикът държи последните
си
изпити и той има важна работа.
Като туриш парите в здравите
си
джобове, ти се чувствуваш щастлив.
Току обръща лист след лист, гледа
да
не забрави нещо,
да
не го скъсат.
Това наричам благоприятно съчетание на условията:
да
познаваш характера на добрия човек и
да
знаеш времето, когато той излиза.
Ако излезеш преди него, няма
да
успееш.
Всяка форма трябва
да
се постави на мястото
си
.
Изучавайте красивите форми на съзнанието и ги прилагайте в живота
си
.
Чрез тях човек лесно се справя със страданията и мъчнотиите.
Красивите форми носят щастието.
То се определя от момента, когато красивата форма излиза от съзнанието.
Много пойни птици излизат сутрин – пеят и търсят храната
си
.
Ако и вие спазвате този закон, ще излезете в такъв момент, когато красивите форми излизат от съзнанието.
Те ще ви освободят от несгодите, ще задоволят нуждите ви и ще ви помогнат
да
разрешите мъчнотиите
си
.
Питате: Защо човек трябва
да
мисли,
да
се моли?
– Мисълта, молитвата са едни от красивите форми на съзнанието.
Важно е
да
спазвате времето, когато се изявяват формите.
Гледаш, дървото е цяло накичено с череши.
Откъсваш
си
две – три череши и се връщаш у дома
си
доволен.
Не
си
излязъл навреме.
Когато говоря за времето на красивите форми, аз имам предвид онзи момент, когато лимоните и портокалите са цъфнали, завързали и плодовете им вече зреят.
Ето защо, първо ще изучавате времето на красивите форми или времето на доброто.
За
да
намериш една красива форма, никога не пожелавай нещо ненужно.
Искаш
да
станеш владика.
Не дръж тази форма в ума
си
.
Искаш
да
станеш пророк.
Пророкът няма право
да
носи пари в джоба
си
, нито хляб в торбата
си
.
На пророка не се позволява
да
носи и книги.
Пророкът не обръща внимание на дрехите
си
, на обувките
си
.
Той нищо не вижда.
На всеки човек се позволява поне един час в годината
да
бъде пророк.
Следователно, когато
си
крайно нещастен, стани пророк.
Ако можеш само един час през годината
да
се освободиш от всички безпокойства, от всички ограничения, ти
си
пророк.
Той освобождава човека от всички ограничения.
След това пак ще влезеш в красивия живот.
Животът на пророка е тежък, непоносим.
Благословение е
да
бъдеш пророк.
Това не е за всички.
Достатъчно е за човека
да
бъде пророк само един час в годината.
Ще ви дам следната задача: Всеки от вас
да
намери онзи час през годината, когато може
да
стане пророк.
За
да
определите този час, не бързайте, но спрете се, влезте в съзнанието
си
и запазете нужната тишина и спокойствие.
Когато отиваш на работа, гледай
да
избереш най-доброто време.
Идеята, която те подтиква към работа, трябва
да
бъде определена.
Ако искаш непременно
да
отидеш и това може, но нищо няма
да
спечелиш.
Ето защо, не отивай на работа, поне
да
се предпазиш от нещастие.
С бързане човек
си
създава големи неприятности.
Студент
си
.
Крайно възбуден, ти казваш: Аз ще му дам
да
разбере!
Има смисъл
да
се заканваш, ако професорът може
да
стане владика или пророк.
Ако не може
да
стане такъв, ти губиш.
Аз, поне, не бих желал професорът
да
стане владика.
– Когато иска
да
се чува неговата дума.
Той казва: Как, аз
да
отстъпя?
Той има мнение за
себе
си
, че помага на Бога, че не е като другите хора; че е съвършен, не греши.
Той държи главата
си
вдигната нагоре.
Съветвам ви
да
свалите владишкото расо от
себе
си
и
да
станете поне един ден през годината пророк; само така работите ви ще се наредят.
Не се сърди на професора, но като излезеш на изпит пред него, усмихни се и кажи: Ти
си
учен човек.
Ако искаш, можеш
да
ме скъсаш.
Колкото и
да
съм учил, все ще намериш някой малък въпрос
да
не зная.
Ако искаш, можеш
да
не ме скъсаш – това зависи от тебе.
Ще ми дадеш някой въпрос, който зная и ще издържа.
Професорът ще те погледне, ще се усмихне и ще ти зададе един лек въпрос.
Професорът къса студента, докато последният го признае за по-горен от
себе
си
.
– Защото мислим, че тя нищо не може
да
ни направи.
– Искаме
да
я победим.
Има философи, които също казват: Можем
да
победим съдбата.
Едно е вярно: Можеш
да
победиш само това, което
си
направил.
С него можеш
да
се справиш, обаче, има една съдба, която никога не можеш
да
победиш.
Главата
си
ще разбиеш, но нея няма
да
победиш.
Когато пожелаеш, можеш
да
ме скъсаш.
Тя тъпче всички, без разлика; не тъпче безразборно, но без разлика.
И царският син
да
направи грешка, професорът ще го накаже.
Ако царският син вземе ореха от ръката на бедното дете, няма ли съдбата
да
го изобличи?
Има неща в света, които са еднакво задължителни и отговорни за всички хора – царски син
да
си
, ти трябва
да
ги изпълниш.
Днес всички знаят, че земята е валчеста.
Правата мисъл, в която глава
да
влезе, пак права мисъл
си
остава.
Научно е доказано, че земята е кръгла, обаче, на вид изглежда плоска.
Изхвърлете лошите мисли от главата
си
и ги оставете на мястото им.
Ако слонът постави крака
си
на тази топка, ще каже, че тя е плоска.
Всяка лоша мисъл, лошо чувство и лоша постъпка са форми, които трябва
да
се поставят на мястото им.
Може ли слонът
да
тури крака
си
на топката и тя
да
запази формата
си
?
Ще ви обясня, как може човек
да
си
създаде лоша карма.
Ти
си
студент, имаш един добър, но строг и справедлив професор.
Можете ли
да
го опишете?
Едно нещо има той, което студентите не харесват – не обича
да
се ръкува.
Ти искаш
да
се ръкуваш.
– По две причини: от една страна, приятно ти е
да
се ръкуваш с този професор; от друга страна, знаеш, че в джоба
си
той има един скъпоценен камък, който те интересува.
Какво значи
да
бъдеш щастлив?
Мислиш
си
: Като се ръкувам с професора, ще извадя скъпоценния камък от джоба му и ще го разгледам.
Ако успееш
да
постигнеш желанието
си
, ти
си
създаваш карма с професора.
Той е една неразрешена задача.
И при друг случай може
да
си
създадеш карма.
Много задачи има
да
решава човек.
Представи
си
, че пътуваш с един твой благодетел.
Не е мъчно
да
решиш една задача.
Той носи на гърба
си
торба с пресен, хубав хляб.
Например следната задача: Кой е квадратният корен на числото 9?
Ти
си
гладен, три дни не
си
ял.
Поглеждаш към торбата и
си
казваш: Аз имам право
да
ям от този хляб.
Друг път казваш, че
си
доволен.
Важно е
да
знаеш, защо
си
доволен и защо – недоволен.
Разбира се, няма
да
бъде доволен.
Причината за недоволството може
да
бъде вътрешна или външна, важна или маловажна, малка или голяма.
Ще
си
каже: Не можа ли
да
поиска хляб, а трябваше
да
открадне торбата?
Питам: Хапката ли трябва
да
отвори устата ти, или ти сам
да
я отвориш?
От тебе се иска сам
да
отвориш устата
си
,
да
се помолиш.
Хапката, сама по
себе
си
, ще влезе в устата.
Няма мъртва храна в природата.
Всяка клетка е жива и като влезе в организма, освен че дава нещо от
себе
си
, тя заема такова място, дето може
да
свърши известна работа.
Като постои у него два – три месеца, тя
си
отива.
Знае, каква обхода е имал към нея и
си
отива или доволна, или недоволна.
Някога сам човек е недоволен от
себе
си
.
Например, носиш един пълен чувал с жито.
Той е много тежък и ти
си
мислиш, колко приятно ще ти бъде, като се освободиш от тежестта.
– Не постъпва според изискванията на Бога и на живата природа.
Отиваш при един богат, скържав земеделец, искаш
да
вземеш от него жито.
Ако задоволиш Бога и ти ще бъдеш доволен от
себе
си
.
Ако ти напълни торбата, ти
си
благодарен.
Мнозина мислят, че като станат съвършени, няма вече с какво
да
се занимават, няма за какво
да
мислят.
Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото
си
предполагал, съжаляваш, че не
си
донесъл по-голяма торба.
Казваш
си
: Направих голяма грешка.
Трябваше
да
донеса по-голяма торба.
Защо при първия случай, като мислиш, че той е скържав, ти
си
доволен, а при втория, като видиш, че той е по-щедър, ти съжаляваш, че не
си
взел по-голяма торба?
Ти имаш възможност, всеки ден
да
проверяваш законите.
Например, дойде някой при тебе, ти
си
разположен, приемаш го добре.
Докато е несъвършен, човек говори за щастието, търси го и не го намира.
Дойде друг, не
си
разположен.
Защо
си
разположен или неразположен, не знаеш.
Ако го зърнеш само и то отдалеч и на това бъди доволен.
Може ли човек
да
бъде разположен или неразположен, без
да
знае причината за това?
Ако знаеш законите, ще знаеш и причината за разположението или неразположението
си
.
Един ден той среща на пътя
си
най-строгия професор и се стресва.
Който е палил печката не съобразил, че трябва
да
се запали два – три часа преди влизане в клас.
С усмивката
си
, професорът му казва: Ти
си
добър момък, не се страхувай.
Аз ще ти дам лесен въпрос и ти ще отговориш добре.
Питам: Какво по-голямо щастие ще търси студентът?
За тези въглища е нужно силно течение на въздуха.
В паленето на печката трябва всички
да
взимате участие.
Ако не
си
помагате, това показва, че между вас няма единомислие.
Да
се върнем към въпроса за увеличаването и намаляването на формите.
За
да
дойде до абсолютната реалност, човек трябва
да
изчисти съзнанието
си
от всички временни, преходни неща.
Временно, например, е нещастието, страданието, невежеството.
Очисти съзнанието
си
.
– Не съм даровит.
– Очисти съзнанието
си
.
Щом имаш глава, ти
си
даровит.
– Защото мечката се отдалечава от тебе.
Ако нямаше глава, тогава можеше
да
кажеш, че не
си
даровит.
Приближаването към извора произвежда радост.
Главата на всеки човек е толкова голяма,
да
може той свободно
да
я носи.
Отдалечаването от извора произвежда неприятност.
Колко голяма трябва
да
бъде главата на човека?
Когато любимият ти се приближава към тебе, ти се радваш; ако се отдалечава, скърбиш.
Това твърдение може
да
се подложи на критика,
да
се убедите, дали е вярно, или не; дали е научно, или не.
Мозъкът му е крайно пластичен, лесно се справя с всички условия на живота.
Гениалният външно може
да
е слаб, но той има вътрешна, духовна сила в
себе
си
.
Той може
да
пренася тежестите в живота
си
от едно място на друго.
Той сам
си
помага.
Ето защо, слабият ученик, като детето, колкото и
да
му помага учителят, не напредва.
Той
си
служи добре със „закона за превръщане на енергиите“.
Обаче, на силния ученик, достатъчно е малко
да
му подскажеш, за
да
се ориентира веднага.
Велика наука е
да
знае човек, как
да
прехвърля тежестите
си
от едно място на друго.
Трябва ли слабият ученик
да
се обезсърчава?
Тия неща може ли
да
се случат?
(втори вариант)
Не могат
да
работят.
(втори вариант)
Този професор, който така може
да
те срещне, то е щастието.
(втори вариант)
Щом като загрубеят, например като избирате работник, избирате кожата
да
е груба,
да
не е гладка.
(втори вариант)
Вземи еди-коя
си
тема, изучи я хубаво и ще те изпитвам.“ Тури ти 6.
(втори вариант)
Ако е гладка, такъв човек той работи само един час, а онзи човек той има груба кожа, той може
да
работи повече - и десет часа.
(втори вариант)
Но всички тия състояния на професора веднъж в годината стават.
(втори вариант)
Питам, ако един човек работи повече или работи по-малко, какви ще бъдат резултатите?
(втори вариант)
Щом мислиш много, трябва
да
имаш много приходи.
(втори вариант)
Да
чистиш съзнанието.
(втори вариант)
Не само
да
се безпокоиш,
да
казваш: „Аз съм нещастен, аз не съм даровит.“ Това са празни работи.
(втори вариант)
По какво съдите за дарбите на човека?
(втори вариант)
Човек чрез критиката не може
да
намери истината.
(втори вариант)
Ако нямаше глава, нямаше дарби, ако нямаше глава, не бих те считал за даровит.
(втори вариант)
Той казва: „Трябва
да
се обмисли.“ Не мислете, че като се обмисля, много ще знаете.
(втори вариант)
Казвате: „Главата не е толкоз голяма.“ Тя е точно толкоз голяма, че може
да
я носиш.
(втори вариант)
Например според колко трябваше
да
бъде голяма главата.
(втори вариант)
Колко мозък трябва
да
има човек?
(втори вариант)
Нито мога
да
обясня каква е науката, колко трептения има, но виждам, че тонът е правилен.
(втори вариант)
Някой път свири някой и виждам, че макар нищо
да
не разбира от музика, но свири този човек.
(втори вариант)
Това е, ако гледате анфас.
(втори вариант)
Но между диезите и бемолите трябва
да
има съотношение.
(втори вариант)
Правилна трябва
да
бъде линията.
(втори вариант)
Гениалната форма аз я наричам пластична форма, която
да
се приспособява при всичките условия.
(втори вариант)
Пък някога диезът като срещне бемола съвсем закъсал, той му даде малко хлебец, това-онова.
(втори вариант)
Силният човек е много пластичен, той се приспособява.
(втори вариант)
Гледаш този човек слаб, не е слаб, но в него има голяма пластичност.
(втори вариант)
Може
да
направи мускула като желязо твърд.
(втори вариант)
Като някоя мома, която е канена на някой царски бал или вие сте като онзи, който ще
си
държи последната матура.
(втори вариант)
После може
да
ги охлабите и едновременно
да
бъдат меки.
(втори вариант)
Тя се оглежда в огледалото, маже се, върти се или като някой, който
си
държи последния изпит, току обръща лист след лист, гледа
да
не забатачи,
да
не го скъсат.
(втори вариант)
Човек, който разполага с условията в даден момент,
да
знае как
да
превръща тежестите.
(втори вариант)
Умният човек знае как
да
прехвърли тежест от едно място на друго.
(втори вариант)
Той може
да
си
помага.
(втори вариант)
Както онази мома, която забравила своето гребенче и като отиде на бала вижда, че гребенчето й го няма и като се върне, чуди се как може
да
забрави гребенчето.
(втори вариант)
Онзи, който не разбира този физически закон, той може
да
се измъчва.
(втори вариант)
Неприятните работи в живота ние трябва
да
ги прехвърлим.
(втори вариант)
Трябва
да
се тури гребенчето на място.
(втори вариант)
Трябва
да
знаете как
да
учите.
(втори вариант)
И във вътрешната школа между формите на съзнанието има една привлекателна сила.
(втори вариант)
Паднах, че
си
счупих крака.“ Всеки ден разправяте за своите неприятности: „Обущата се скъсаха, дрехите се скъсаха, нямам риза, нямам чорапи.
(втори вариант)
Да
има някой
да
ми даде.
(втори вариант)
Ако ти разбираш този закон какъв е, ти вкъщи ще излезеш един момент, когато излиза красивата форма на съзнанието.
(втори вариант)
Как няма кой
да
ми даде.“ Но не знаеш къде
да
идеш.
(втори вариант)
Трябва
да
идеш в Пловдив.
(втори вариант)
За пример, преди
да
изгрее слънцето, има вълци, лисици.
(втори вариант)
Като изгрее слънцето, те всички
си
отиват.
(втори вариант)
“ Ако такъв е законът, всеки може
да
бъде щастлив.
(втори вариант)
Дотогава започват
да
ходят и
да
си
търсят своята храна, започват
да
ходят и
да
се разхождат.
(втори вариант)
Кой може
да
бъде нещастен?
(втори вариант)
И тогава една такава красива форма ще ви внесе в съприкосновение с някои разумни същества.
(втори вариант)
И тогава неразположението, нуждите, туй, което вие търсите, веднага ще се задоволят вашите нужди.
(втори вариант)
По някой път вие питате защо човек трябва
да
мисли, защо трябва
да
се моли.
(втори вариант)
Законът на молитвата е закон на красивите форми.
(втори вариант)
Значи всички сте в училището на нещастието.
(втори вариант)
Сега
да
изясня времето.
(втори вариант)
Казвате: „Дотегна ми, изпокъсаха ни.“ Сега аз
да
определя какво разбирам под думата „нещастие“,
да
ви дам една фигура, една форма.
(втори вариант)
Не искам
да
остане в ума ви, но само за контраст.
(втори вариант)
Гледаш, дървото се зачервило с череши, хубави едри череши.
(втори вариант)
Представете
си
един клас от кокошки и петли.
(втори вариант)
Представете
си
, всеки ден по една кокошка и по един петел се губят.
(втори вариант)
Разглеждате всички тия, които са били в класа.
(втори вариант)
Гледаш на дървото - празно.
(втори вариант)
Онези казват: „Свършил науките
си
опапани са, изядени са.“ Това е нещастието.
(втори вариант)
“ Не
си
навреме излязъл.
(втори вариант)
Като те тури на служба, хич няма
да
се върнеш там, ще останеш за всякога.
(втори вариант)
Сега аз говоря за един свят... Когато говоря за времето на красивите форми, аз разбирам, когато лимоните, портокалите имат цветове, завързали са и имат узрели плодове.
(втори вариант)
Затуй най-първо ще изучавате времето на красивите форми, или казано другояче, времето на доброто.
(втори вариант)
Следователно, за
да
намериш красивата форма, никога не желай непотребни работи.
(втори вариант)
Ходят, връщат се, нито едно перце не пада.
(втори вариант)
За пример има в главата
си
една идея.
(втори вариант)
А пък на нещастните всички пера са паднали.
(втори вариант)
Искаш ти
да
станеш владика и казваш човек
да
не работи,
да
не седи.
(втори вариант)
Не може
да
станеш владика.
(втори вариант)
Когато всички пера, които има, опадат, ние сме в училището на нещастието.
(втори вариант)
Когато всички пера започнат
да
поникват, ние сме в училището на щастието.
(втори вариант)
Не туряй тази форма в ума
си
да
държиш владика.
(втори вариант)
Какво ще ви допринесе формата, че можеш
да
станеш владика?
(втори вариант)
Искаш
да
станеш пророк.
(втори вариант)
От вас зависи.
(втори вариант)
“ Ще ви дам друга една форма.
(втори вариант)
Ако
си
пророк, какво ще спечелиш?
(втори вариант)
Дупката, през която трябва
да
излезе, е твърде малка.
(втори вариант)
Нищо няма
да
има в джоба ти.
(втори вариант)
Не, можем
да
се повредим.“ Казвам: „Тук има голям прозорец.
(втори вариант)
Защото, щом остане един лев в джоба ти, ще изгубиш пророчеството и в торбата нито една хапка хляб няма
да
носиш.
(втори вариант)
Слънцето грее даром.“ „Но джамове има, ние през тях не можем
да
минем.“ Казвам: „Ще се подложите под слънчевите лъчи, ще се стопите.
(втори вариант)
Щом носиш една трошица хляб, ще изгубиш всичко.
(втори вариант)
Ако носиш много книги със
себе
си
, пак пророк не можеш
да
бъдеш.
(втори вариант)
Да
се стопиш, значи
да
се самоотречеш от всичко онова, което ти е непотребно в живота.
(втори вариант)
Никакви пари, никакви книги, нищо няма
да
носиш.
(втори вариант)
Ако обръщаш внимание на дрехите, че са скъсани, че обущата са скъсани, пак пророк не можещ
да
станеш.
(втори вариант)
Те те спъват
да
мислиш правилно.
(втори вариант)
Пророкът, като тръгне, за нищо няма
да
мисли - че е гологлав, че дрехите са скъсани, че времето е студено, че хората се карат, нищо не значи.
(втори вариант)
Ще оставиш онова същественото, на което можеш
да
разчиташ.
(втори вариант)
Аз бих желал - в годината за вас има само един час определен, когато може
да
мислите, че сте пророк.
(втори вариант)
Да
допуснем, че земята е валчеста.
(втори вариант)
Ако може
да
го използвате, ще бъдете щастливи.
(втори вариант)
Когато един ден станете крайно нещастен в живота
си
, станете пророци.
(втори вариант)
Значи, ако искаш
да
идеш в гората, което ти е потребно - в дадения случай всякога има нещо, което е потребно на човека.
(втори вариант)
Един час в годината има, когато можеш
да
станеш пророк,
да
съблечеш всичко туй, което те безпокои,
да
се освободиш, веднага
да
станеш свободен.
(втори вариант)
Практически според човешкото зрение се вижда, че е плоска.
(втори вариант)
Или ако не може
да
го намериш, може
да
се каже - много общи работи има казани.
(втори вариант)
После пак ще дойде обикновеният живот, красивият живот.
(втори вариант)
Но най-първото, което трябва
да
остане, кое е?
(втори вариант)
Представете
си
, че имате една гумена топка валчеста, качва се една муха и казва: „Топката е валчеста.“ Качва се слонът и казва: „Топката е плоска.“ Може ли слонът
да
се качи на топката, и тя
да
остане валчеста?
(втори вариант)
Онзи живот на пророка той е непоносим.
(втори вариант)
Задръжте в ума
си
красивите форми и
да
знаете времето на тяхното постижение.
(втори вариант)
Кой може
да
бъде пророк?
(втори вариант)
Тази форма, която функционира отвън, а не само в тебе, и тази форма, която функционира 6 твоя ум, тя е само едно отражение на хиляди такива красиви форми, които се проектират в съзнанието на всички хора.
(втори вариант)
Един човек може
да
бъде пророк,
да
има пророчески живот, то е благословение за човека.
(втори вариант)
Те живеят в природата, те са образи на съвършените същества.
(втори вариант)
Може ли
да
го опишете?
(втори вариант)
Сега
да
ви приведа още един пример.
(втори вариант)
Да
сте го срещали,
да
сте се разговаряли с него?
(втори вариант)
Аз считам - добрите хора мязат, те имат такива джобове с дупки и гащите им са по-широки, и в джобовете имат дупки, че като тури парите той, като върви, и парите падат.
(втори вариант)
При това вие всички говорите от хиляди години за щастието.
(втори вариант)
Един час в годината е достатъчно
да
бъдете пророк.
(втори вариант)
И той никога не се връща
да
ги вземе.
(втори вариант)
Сега за пример през тази година
да
ви дам една задача,
да
видим кой от вас може
да
намери този пророчески час.
(втори вариант)
Ти, който
си
нещастен, казваш: „Ще изляза и на този, на когото джобовете са съдрани и падат пари,
да
ги събера.“ Ти имаш право
да
ги събираш.
(втори вариант)
Но времето по някой път, когато ще излезете отвътре, ще тръгнете, ще направите някоя работа, поспрете се
да
утихне съзнанието, не бързайте в някоя работа.
(втори вариант)
Туй значи
да
избереш времето,
да
знаеш характера на този добрия човек.
(втори вариант)
Какво нещо е
да
бъдеш щастлив?
(втори вариант)
Ще се спреш в
себе
си
, не
да
създадеш един ненужен навик.
(втори вариант)
Поспри се и когато отиваш
да
работиш, гледай
да
избереш най-доброто време.
(втори вариант)
Една задача е.
(втори вариант)
Да
знаеш характера на този човек,
да
вървиш подир него и работата върви.
(втори вариант)
Ти казваш: „
Да
разреша една задача.“
Да
разрешиш една задача, нищо не е това.
(втори вариант)
Вие разрешавате задачата, какъв е квадратният корен на 9 милиона.
(втори вариант)
Когато тръгнеш, тогава трябва
да
бъде идеята определена в ума ти.
(втори вариант)
Може
да
излезеш, но ако излезеш и нищо няма
да
сполучиш, поне някое нещастие няма
да
имате.
(втори вариант)
Ще се върнете назад, без
да
ви се случи някакво препятствие.
(втори вариант)
Някой път в бързането човек
си
създава много неприятности.
(втори вариант)
Доволен или недоволен,
да
си
дадете отчет защо сте доволен и защо не сте доволен.
(втори вариант)
Да
допуснем.
(втори вариант)
Обиди ви професорът, вие не мислите и казвате: „Аз ще му кажа, ще му начета една молитва, че
да
ме помни.“ Обмисли хубаво.
(втори вариант)
Причината може
да
бъде вътрешна.
(втори вариант)
Ако тази молитва може
да
начетеш на професора, че трябва
да
стане пророк, но ако той не стане пророк, ако той не стане владика, защо ти като четеш на професора и той ако стане владика, лоша е работата.
(втори вариант)
Може
да
бъде съвсем неважна.
(втори вариант)
Може
да
бъде някой път много малка.
(втори вариант)
Някой път може
да
бъде много голяма.
(втори вариант)
Когато иска
да
стане неговото, той е владика.
(втори вариант)
Казва: „Как аз
да
отстъпя?
(втори вариант)
За
себе
си
владиката има особено мнение, че е от Бога помазан, че не е като другите хора, че е свят, че е без грешки, съвършен.
(втори вариант)
Две правила ви давам.
(втори вариант)
Съблечете съвършено владишкото расо от
себе
си
и един ден през годината бъдете пророци.
(втори вариант)
Следствие на това той като
да
е по-малък.
(втори вариант)
Аз, като ида при този професор, мой професор, който ме изпитва, ще се засмея и ще кажа: „Господин професоре, ти
си
много учен човек.
(втори вариант)
Може
да
ме скъсаш, когато ти искаш.
(втори вариант)
За пример ти носиш един чувал с жито и мислиш ако тази торба се изпразни, ти
си
благодарен.
(втори вариант)
Аз много се радвам, че можеш
да
ме скъсаш.
(втори вариант)
Ти най-първо отиваш при един скържав богат човек, земеделец, искаш жито
да
вземеш.
(втори вариант)
По който и
да
е предмет, колкото и
да
съм учил, може
да
ме скъсаш.
(втори вариант)
Мислиш
да
вземеш една малка торба и мислиш - ако той ти напълни торбата, ти
си
благодарен.
(втори вариант)
Все ще намериш някоя дреболия, която не зная.“ Прав е човекът, зная това, че може
да
ме скъса.
(втори вариант)
Ако ти даде, доволен
си
.
(втори вариант)
Но ако видиш, че е по-щедър, отколкото
си
предполагал, съжаляваш, че не
си
носил по-голяма торба.
(втори вариант)
„Но когато искаш, може и
да
не ме скъсаш.
(втори вариант)
Казваш: „Направих голяма погрешка.“ Трябваше по- голяма торба
да
нося.
(втори вариант)
Все ще намериш нещо, което аз зная.“ Той ще ме погледне и ще каже: „Хайде сега
да
те изпитам.“ И тогава ще намери, че съм постъпил умно и ще ме пита нещо по-лесно.
(втори вариант)
„Понеже той казва, че аз съм учен човек, всякога мога
да
го скъсам, аз ще му покажа благородната
си
страна, че не искам
да
го късам, понеже той
си
признава своята слаба страна, то трябва
да
го попитам нещо лесно.
(втори вариант)
В първия случай, като знаеш, че е скържав, ти
си
доволен, а във втория случай, като видиш, че е щедър, съжаляваш, че не
си
взел по-голяма торба и ши
си
недоволен, че торбата не е била два пъти по-голяма.
(втори вариант)
- Ти
си
познал своята слаба страна и знаеш, че аз зная, аз няма
да
те скъсам.
(втори вариант)
Дали е закон, или не, с който се разправяте?
(втори вариант)
Защото ние мислим, че тя нищо не може
да
направи.
(втори вариант)
Искаме
да
я победим.
(втори вариант)
Има течения в науката, които казват
да
победим съдбата.
(втори вариант)
Може ли човек
да
е неразположен и
да
не знае причината?
(втори вариант)
Победи онова, което ти
си
направил.
(втори вариант)
Но има една съдба в света, която никога не се старай
да
я победиш.
(втори вариант)
Не е разбирал момента, че този салон е голям, че трябваше
да
запали два-три часа по-рано.
(втори вариант)
Ти ще
си
разбиеш главата.
(втори вариант)
Има една съдба, като дойдеш, ще кажеш: „Много знаеш, господин професоре, всякога може
да
ме скъсаш.“ Като мине насреща й, тъпче всички без разлика, не безразборно.
(втори вариант)
Ако гори един час, ще може ли
да
стопли салона?
(втори вариант)
За тези каменни въглища трябва
да
има повече течение на въздуха.
(втори вариант)
Ако царският син направи погрешка, нима професорът няма
да
му каже, че е направил погрешка.
(втори вариант)
В паленето на собата всички трябва
да
вземете участие.
(втори вариант)
Нима, ако той е царски син, че взел един орех, че не трябва
да
му кажем: „Върни ореха на туй бедно дете?
(втори вариант)
Щом не вземете участие, това показва, че в класа всички не сте единомислени.
(втори вариант)
Има неща в света, които са еднакво задължителни за всички и царският син трябва
да
ги изпълня.
(втори вариант)
Една права мисъл, в която и главата
да
е права мисъл.
(втори вариант)
И в човешката е права, и във всяка глава е права, и в ангелската
да
е, е права.
(втори вариант)
Когато една форма в съзнанието не се увеличава, всякога произвежда недоволство.
(втори вариант)
Една крива мисъл и във волската глава
да
е, и в човешката глава
да
е, и в ангелската глава
да
е, пак е крива.
(втори вариант)
Когато една форма се смалява в съзнанието, тогава произвежда друго едно настроение.
(втори вариант)
Ти вървиш, и мечката се смалява, тя се отдалечава.
(втори вариант)
Щом формите вие не ги туряте на място, ще създадете лоша участ.
(втори вариант)
Но ако се увеличава тази форма, ти
си
недоволен.
(втори вариант)
Ще създадеш за
себе
си
една лоша мисъл.
(втори вариант)
Да
ви обясня как можете
да
създадете една лоша участ.
(втори вариант)
Отдалечаването от извора произвежда неприятност.
(втори вариант)
Че как
да
ви обясня?
(втори вариант)
Имате един от най-взискателните професори, който повидимому е човек строг, справедлив, знае всичко, но не обича
да
се ръкува.
(втори вариант)
Приятно впечатление произвежда.
(втори вариант)
Вие искате
да
се ръкувате с него.
(втори вариант)
Но ако се отдалечава, тебе ти става неприятно.
(втори вариант)
Ще
си
създадете една неприятност.
(втори вариант)
Защо искате
да
се ръкувате с професора?
(втори вариант)
Сега туй твърдение може
да
го подложите на критика - дали е право, или не.
(втори вариант)
Имате желание
да
се ръкувате.
(втори вариант)
Дали е научно.
(втори вариант)
Ако вие знаете, че в моя джоб има една кесия и в тази кесия има един хубав скъпоценен камък и вие искате
да
бръкнете в джоба и
да
извадите тази кесия, питам, защо се заражда във вас туй желание?
(втори вариант)
Може
да
е любопитство във вас.
(втори вариант)
Духът на човека мисли добро, но неговият ум, неговото сърце, което е дете, не разбира онова, което духът мисли и вследствие на това има едно - слабият ученик, както и
да
го подпомага учителят, не върви.
(втори вариант)
Силният ученик от едно малко загатване разбира.
(втори вариант)
А онзи силният, способният веднага се сеща.
(втори вариант)
Във вас се заражда желание
да
отворите торбата,
да
извадите нещо,
да
вземете хляба.
(втори вариант)
Вървя аз, вие хващате торбата на гърба ми,
да
отворите торбата.
(втори вариант)
Казвате: „Аз имам право.“ Кое е по добре - сам
да
отвориш торбата на гърба ми или аз
да
отворя, как е по добре?
(втори вариант)
Да
дойдем по-тънко до мисленето.
(втори вариант)
Хапката ли трябва
да
отвори устата, или устата
да
се отвори?
(втори вариант)
Когато паметта е силна, той не се обезсърчава.
(втори вариант)
Хапката влиза не тя
да
отвори устата, но тя
да
нахрани пътника.
(втори вариант)
Има мъчен предмет
да
държи изпит.
(втори вариант)
Прочете веднъж, не може
да
започне.
(втори вариант)
Започне
да
чете - няколко реда, втория път четири, пет, повече, десет пъти прочете урока.
(втори вариант)
Всичките хапки, които влизат в мене, те допринасят нещо на мене.
(втори вариант)
Тогава, щом паметта е слаба, кои са законите, по които паметта се усилва?
(втори вариант)
Но същевременно вас ви се вижда смешна идеята, но
да
обясня.
(втори вариант)
Но трябва
да
ви интересува.
(втори вариант)
Паметта може
да
се усили, може и
да
отслабне.
(втори вариант)
Ти никога не можеш
да
ядеш мъртва храна.
(втори вариант)
НАГОРЕ