НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
571
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
571
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Забраненият плод
,
УС
, София, 11.12.1932г.,
Още се нуждаят от количка,
да
ги вози някой.
И вие отивате някъде, очаквате
да
ви посрещнат добре,
да
ви нагостят.
Майка му, баба му започнали
да
го разтриват.
Той усещал, че правят нещо с него, но нищо не могъл
да
каже.
И вие, често мислите, че трябва
да
вървите по обикновения път,
да
не изгубите съзнанието
си
.
Докато очакваш
да
те посрещнат с почести и уважение,
да
те нагостят, ти
си
в положението на богатия.
Ако останеше сега
да
изгрее светлината, то е изгубена работа.
Дето отидеш, ще те приемат добре, ще ти помогнат
да
съблечеш дрехата
си
, ще те поканят на мек стол, но като
си
отиваш, ще те оберат.
Светлината отдавна е изгряла.
Ще се съберат около тебе всички, които са ти услужвали, и ще очакват
да
им дадеш нещо.
Ще държите в ума
си
мисълта, че живеете и се движите в Бога.
Това значи
да
се свържете с Божественото съзнание.
При това положение, вие никога няма
да
губите съзнанието
си
, никога няма
да
припадате.
И във вашия мозък, във вашата къща се прекъсва инсталацията и тогава човек с години изпада в тъмнина, по-страшна от мрачната нощ.
Бог ти е дал толкова блага, толкова удобства, и ти пак
си
недоволен.
При тази тъмнина, човек е недоволен от дребни работи, които са в състояние
да
го извадят от релсите.
Всеки е недоволен от положението
си
.
Тогава и вие ще обичате всичко, което Бог обича, и което Той е направил.
Младият не е доволен от знанието и от силата
си
, иска
да
бъде като другите.
Ако не живееш така, каквото верую
да
имаш, при който учител
да
се учиш, както
да
се молиш, ти ще бъркаш в кацата с меда.
Седнеш
да
обядваш, хапнеш – яденето солено, а ти не обичаш солено ядене.
Почваш
да
се сърдиш,
да
викаш, че яденето е пресолено.
Досега аз не съм срещал човек, който
да
е доволен от положението
си
.
Помнете: ако искате
да
бъдете щастливи, не бъркайте в кацата без позволение.
Жената се чуди, какво
да
прави, как
да
ти угоди.
Не желайте
да
бъдете щастливи; не желайте
да
бъдете и нещастни; не желайте
да
бъдете учени, нито силни; не желайте
да
бъдете невежи и слаби.
Казвам: На този, който обича безсолно, остави му солта на масата,
да
си
тури, колкото обича.
Остави в душата
си
да
се развива само това, което Бог е вложил в нея.
На онзи, който обича солено, нека и той
си
тури в яденето сол по вкус.
Знанието, силата принадлежат на Бога.
Значи, ти можеш
да
направиш живота
си
солен или безсолен.
Като живееш в Него, знанието и силата ще дойдат.
Не оставяй хората
да
те солят и обезсоляват.
Преди всичко, никой няма
да
ти вярва, че
си
бил на слънцето.
Не желай онова, което не ти е дадено.
Павел се молеше на Бога
да
го освободи от тръна, който имаше, но Бог му отговори: „Моята сила се показва в твоята немощ“.
Или другояче казано: Не оставяй другите хора
да
те учат.
Някога вие сте недоволни от безсилието
си
и казвате: Всеки ме тъпче.
Ето какво разбирам аз под думите „
да
те учат“.
В това отношение, ти приличаш на онзи, който търсел правдата в света.
Някой казва: Не искам ти
да
ме учиш.
Той казвал, че правдата трябва
да
съществува.
Нямам нужда
да
ми туряш юлар.
Дето ставало нещо, той навсякъде се явявал
да
защищава правдата.
Ти
да
вървиш напред, а аз след тебе;
да
ме водиш, както искаш.
Ако ти
си
малък, кой ще те тъпче?
У всички хора има желание
да
учат другите,
да
ги водят.
Единият запитал: Няма ли тук поне един справедлив човек,
да
ми отдаде правото?
Ще излезеш от дупката
си
свободен, и никой няма
да
те забележи.
Той чул, как се разправят, но
си
казал: Не искам повече
да
бъда бит.
Майката иска
да
води децата
си
; мъжът иска
да
води жена
си
.
Нищо няма
да
кажа за правдата.
Учителят иска
да
води учениците
си
; господарят иска
да
води слугите
си
.
Кой е крив и кой прав – не зная, аз ще
си
мълча.
Ако не го оставиш
да
те води, той се сърди.
Мнозина мислят, че като религиозни, ще разрешат всички въпроси.
И конят и волът, като им турят юлар на главата, те ритат, искат
да
се освободят, не са доволни.
Обират ли сиромаха?
Господарят ще изгуби доста време, докато им тури юлара.
Религиозният живот е само условие, но той не разрешава въпросите.
След това ще ги бие, защото не се поддават.
Той събужда в човека стремеж към придобиване, но не дава разрешение на житейските въпроси.
– За красивия, за умния.
Всъщност, вие желаете неща, които ви носят страдания.
И двадесет години наред
да
си
му турял юлар, като се види свободен, конят всичко забравя.
Мнозина са идвали при мене
да
ме питат: трябва ли
да
бъркаме в кацата с мед, или не?
– Може
да
бъркате, колкото искате.
Един познат ми разказваше: На всичко в
себе
си
станах господар – от женитба се отказах, от месо се отказах; не критикувам вече хората, но от една слабост не можах
да
се откажа.
Религията е условие, а за
да
повярваш в Бога, трябва
да
работиш,
да
придобиеш дълбоко вътрешно разбиране за живота.
Като мина покрай каца с мед, все ще бръкна с пръст,
да
си
близна малко.
Лесно се казва „
да
се обичаме“, но за това е нужна светлина,
да
знаеш как
да
я приложиш.
– Трябва
да
бъда свободен.
Медът е за хората, но ще дадеш парите на касиера и ще
си
вземеш, колкото ти трябва.
После ми дохожда наум, че не трябва
да
правя това, но станало вече.
– Но трябва
да
знаеш, какво значи
да
приложиш свободата.
Касиерът трябва
да
знае, че
си
взел мед от кацата.
Казвам му: Щом
си
се справил с всичко, и с това ще се справиш.
Ако
си
свободен, за какво ще употребиш свободата
си
?
Казваш: Имам право
да
взема десет пъти повече.
– Ще мога свободно
да
бъркам в кацата с мед.
– Значи, ти постъпваш несправедливо – даваш малко пари, а взимаш много мед.
– Добро е в тебе това, че
си
недоволен от
себе
си
, от лошия навик.
–
Да
, но това не е съгласно с великите закони.
Мнозина от вас сте се справили почти с всички слабости, но все още бъркате в кацата с мед.
Който бърка в кацата с мед без позволение, той влиза в подземието на живота, откъдето не може
да
излезе.
За
да
излезеш от подземието, трябва
да
се справиш със своята слабост.
– Искаме
да
ни занимаеш с нещо окултно,
да
ни кажеш нещо от астрологията.
Кажи
си
сам на
себе
си
, че тази слабост няма
да
те изведе на добър край.
Значи, има нещо приятно в това, като бръкнеш, и сам
си
вземеш.
– Помогни ми ти, сам не мога
да
изляза от подземието.
Не е лесно
да
се освободиш от една слабост.
– За
да
излезеш, трябва
да
ти туря юлар на главата.
Те носят в устата
си
малки, електрически лампички, с които
си
служат.
Когато Христос освободи, беснуемия от духа, който го мъчеше, той остана сам, свободен, но не можа
да
живее при новите условия и каза:
Да
се върна в стария дом, в човека, отдето излязох.
Той се върна в човека и като намери дома очистен, взе със
себе
си
още седем духове, по-лоши от него.
Ако искаш
да
знаеш, трябва ли
да
бъркаш в меда, питай пчелите.
Така и младият иска преждевременно
да
стане възрастен.
Те плащат скъпо на всеки, който
си
позволи
да
пипа техния мед.
И малкото дете иска
да
стане голямо; стане юноша, пак е недоволен – иска
да
стане по-голям.
Като стигне до едно място, повече не може
да
расте.
– Приятно ми е
да
бъркам в меда.
Казвам: Няма по велико нещо за човека от това,
да
чувства Божията Мъдрост.
Гледаш: лицето му хубаво, с младенчески израз, но и от това не е доволен.
Изкуство е доброволно
да
се откажеш от това, което ти е приятно.
–
Да
съм като Бога!
Той иска
да
има брада, мустаци,
да
бъде по-внушителен.
Казвам: За
да
се справи със слабостите
си
, човек трябва
да
уравновеси силите в своя организъм.
– Това значи,
да
бъркаш в кацата.
Като няма какво повече
да
желае, няма с кого
да
се сравнява, казва: Едно време, като бях млад.
Това значи,
да
постави равновесие между ума, сърцето и волята
си
.
Не е нужно
да
бъдеш като Бога.
Този е пътят, по който човек може
да
стане господар на своите мисли, чувства и постъпки.
Достатъчно е
да
чувстваш Неговата Мъдрост,
да
се радваш на това, което Той е създал.
Сега, ден след ден, губя силите
си
: краката ми, ръцете ми треперят.
В който свят влезеш – в света на мислите, чувствата или постъпките – трябва
да
бъдеш ориентиран.
Всичко, направено от Бога, е за тебе.
Не мога сам
да
си
услужвам.
Религиозните и до днес разискват върху въпроса, накъде
да
се молят – на изток или на запад.
Той казва: Втори път, като дойда на земята, ще
си
остана вечно млад.
Няма
да
помисля за старост.
Силата на молитвата не е в това, на коя страна се молиш, но как се молиш и какви чувства влагаш в молитвата.
Освен че нищо няма
да
постигнеш, но ще
си
създадеш нещастия.
Обаче, дойде пак на земята, но всичко забравил: като дете, иска
да
порасне; като млад, иска
да
стане възрастен; сега иска
да
стане като дядо
си
.
Не е безразлично, какво носи човек в
себе
си
.
Нека остане в ума ви мисълта,
да
не бъркате в кацата.
Дядото е кацата с меда.
Колкото пъти се заричаш
да
не бъркаш в кацата, все ще бръкнеш.
Ето защо, като отида в някой дом, аз гледам, на кой стол ще седна.
Питам: Как ще разрешите вие въпроса с меда?
Ако в този дом има само един стол, на който не мога
да
седна, предпочитам
да
изляза вън, на тревата
да
седна, отколкото
да
остана в стаята.
Днес, ходиш гол – не
си
доволен; облечен
си
– пак
си
недоволен.
Има ли право човек
да
бърка в меда?
Учен
си
– не
си
доволен; невежа
си
– пак
си
недоволен.
Ще кажете, че без разрешение никой няма право
да
бърка в меда.
Силен
си
– не
си
доволен ; слаб
си
– още по-зле.
Аз отивам по-далеч и казвам: Който бърка в меда без позволение, не може
да
стане нито богат, нито силен, нито учен, нито светия.
Как ще остана в стаята, когато виждам, че след малко ще падне бомба върху къщата и ще ме затрупа.
Ако
си
добър – зле е; ако не
си
добър – още по-зле.
Човек често бърка в меда, без
да
знае, че това е мед.
По-добре ще изляза вън, на открито, отколкото
да
остана в къщата.
Какво трябва
да
правиш тогава?
Ако съм на ваше място, ето как бих постъпвал: за своето добро няма
да
мисля; ще мисля за доброто в Господа и на него ще се радвам.
Тази приятност няма
да
ти допринесе нищо ценно.
Няма
да
се отделям от Бога.
Какъвто
си
бил, такъв ще
си
останеш: ако
си
бил нечист, нечист ще
си
останеш; ако
си
бил невежа, невежа ще
си
останеш; ако
си
бил слаб, беден, пак такъв ще
си
останеш.
– Толкова приятно, колкото
да
бръкнеш с пръст в меда и
да
го близнеш.
Какво съм аз, няма
да
правя въпрос за това.
Само ще се натъкнеш на недоволството на господаря на меда.
След това трябва
да
дойде цяла експедиция от невидимия свят
да
те спасява.
Ще се радвам на величието на Бога, на Неговата Мъдрост, на всичко, което Той е създал.
Въпреки това, като видиш каца с мед, все ще бръкнеш с пръста
си
.
Адам и Ева бъркаха в меда, но ги изпъдиха от рая.
Така, именно, ще поддържам своето вътрешно равновесие.
Казвам: Може ли жадният
да
види чешма, и
да
не се напие от нея?
Ако започна
да
разсъждавам за Бога, че е велик, всемогъщ и се сравнявам с Него, Той ще ме изостави.
Колкото малко и
да
пиеш, все ще глътнеш няколко глътки.
Аз нямам право
да
се питам, какво мога
да
създам.
Какъвто и
да
си
, все ще бръкнеш в кацата с мед.
Бог е създал всичко.
Казвам: Не е лесно
да
се откажеш от меда.
Първи, Адам и Ева бръкнаха в кацата, а след тях – всички останали.
Аз трябва
да
изучавам това, което Той е създал.
– Ако се отвикнеш
да
бъркаш в меда, ти
си
постигнал нещо.
И досега още хората бъркат в меда без позволение.
Сега вие се занимавате с велики работи и казвате, че това е дребно нещо,
да
се откажеш от кацата с мед.
– Не може ли
да
не грешат?
Какво остава за мене
да
завладея?
– Не, оттам трябва
да
започнеш – от малките неща.
– Може, от тях зависи.
И ние казваме: Бог създаде света.
Виждате как постъпват хората с растенията.
Нали и ние трябва
да
направим нещо?
Кой как мине, все ще
си
откъсне един лист и ще го хвърли на земята.
Сега аз мога
да
изнеса работите така, че
да
се обезсърчите, но не искам това.
Аз се радвам на всичко, създадено от Бога.
По-хубаво нещо от това не може
да
се създаде.
Искаш
да
те обичат хората,
да
те славят,
да
бъдеш силен, богат, а бъркаш в кацата с меда.
На мене предстои
да
изучавам законите на живота и
да
се върна там, дето Бог ме е поставил.
Няма
да
късате листата и цветовете на растенията.
Невъзможно е
да
се ползваш от едно благо и
да
не платиш за него.
Разумен трябва
да
бъдеш.
– Сиромах съм, нямам възможности.
Ако
си
силен, а неразумен, ще хванеш някого и ще го убиеш; ако
си
учен, ще го оплетеш в мрежата
си
; ако
си
богат, ще го заробиш; ако
си
красив, а не знаеш как
да
употребиш красотата
си
, ще причиниш ред нещастия на хората.
– Мисли, че
си
богат.
Прекрасната Елена изкуси Париса, и той бръкна в кацата с мед без позволение.
Ако не беше така, сиромашията не би те посетила.
Неразположен
си
, търсиш причината в
себе
си
, но не я намираш.
Десет години се биха троянците и гърците за една красива жена.
Ако
си
богат, не мисли за богатството
си
.
Търсиш я вън от
себе
си
, пак не я намираш.
Ти не
си
нито богат, нито сиромах.
Като
си
неразположен, ти не искаш
да
гледаш нито слънцето, нито цветята, не знаеш какво искаш.
Следователно, ако
си
богат, не мисли, че
си
богат; ако
си
беден, не мисли, че
си
беден.
Ако
си
господар, вземаш камшика и търсиш, кого
да
биеш.
Ако
си
грък, в края на краищата, ще влезеш в един кон; ако
си
троянец, ще бръкнеш с пръст в меда.
Богатството е в Господа, знанието също е в Господа.
И като християнин и като философ, пак
си
неразположен.
Ти не
си
нито учен, нито невежа.
– Много просто, бръкнал
си
в кацата с мед без позволение.
Аз се радвам на всички: и на богатия, и на бедния.
Като не намериш причината на неразположението
си
, започваш
да
критикуваш, кой е на правата и кой – на кривата страна.
Кой от вас не е вкарал гръцкият кон в
себе
си
?
Ако нямаше богати, нямаше
да
има и бедни.
– Потърси причината в
себе
си
.
Казваш, че еди-кой
си
е голям грешник.
Днес, когото и
да
срещнеш, млад или стар, учен или прост, всеки казва: Аз зная, какво правя, няма защо
да
ме учат другите.
– Благодари на това, защото, ако той не беше грешник, ти нямаше
да
бъдеш праведен.
– Теоретически, всеки знае какво
да
прави, но практически много въпроси не са разрешени.
Шивачът, като погледне дрехата, веднага вижда, какво й липсва, какви дефекти има.
Ако ти не беше добър, нямаше
да
има лош човек на земята.
Важно е, какво е изработил човек в
себе
си
.
Това са полюси.
Казваш:
Да
съм богат.
И аз съм такъв майстор-шивач: като погледна, всичко виждам.
Доброто, проявено на земята, носи съблазън за човека.
Днес всички изучават историята, четат за троянската война, но не са се поучили от нея.
За онзи, който не разбира живота, всичко е съблазън – и сиромашията, и богатството; и доброто, и злото; и знанието, и невежеството.
–
Да
съм силен.
Всеки пъшка, мъчи се, иска
да
внесе коня в
себе
си
.
– И силата не е в твои ръце.
И троянците мислеха, че като внесат коня в града, работите им ще се оправят.
–
Да
съм учен.
Ако остане ти
да
си
учен, не ще издържиш на тежестта на знанието.
Щом го внесоха в града, всичко се разруши.
Мъчно е
да
бъдеш на земята богат, учен, силен.
Ако влезеш в един скъп хотел, хиляди левове няма
да
те оправят.
Дядо ви е бъркал в меда, и вие бъркате.
Ако
си
голям, силен, как ще минеш през тесен отвор?
– Какво
да
се прави тогава?
– Как
да
се отвикнем?
На пътя
си
срещаш тесен проход и не можеш
да
се пъхнеш през него – търсиш някой
да
ти помогне.
Защо ти е тогава тази сила?
С други думи казано: Оценявай онова, което Бог ти е дал.
Богат
си
, но дето минеш, всички те гонят, искат
да
вземат богатството ти.
Преди
да
бръкна в кацата с меда, аз турям парите в касата, претеглям меда и тогава го взимам.
Ако и вие вървите по моя път, никога няма
да
страдате.
Докато не прилагаш това, което Бог ти е дал, всякога ще се натъкваш на противоречия.
На никого зло не прави, но ловецът я дебне, иска
да
вземе богатството й.
Докато не изпълняваш волята на Бога, всякога ще страдаш и ще търсиш причината за страданията вън от
себе
си
.
Казваш: Защо светът е създаден така?
– За
да
се повдигне.
И ако този начин не носи страдания, и аз ще ви последвам.
Като се намери в голяма мъчнотия, тя търси начин, как
да
напусне гората,
да
се освободи от нея.
– Защо страдам?
Обаче, аз не намерих друг начин, освен следния: ще туриш парите в касата, ще гребнеш от меда и ще го претеглиш.
Следователно, мъчнотиите в живота имат смисъл дотолкова, доколкото поставят човека при условия
да
мисли,
да
търси начин
да
се повдигне.
– Бръкнал
си
в меда без позволение.
Колкото мед ти се пада, толкова ще ядеш.
Ако
си
сърна, как ще разрешиш мъчнотията
си
?
– Какво
да
правя?
Днес научихте един закон – как
да
бъркате в кацата с меда.
Днес те стрелят, утре те стрелят и, за
да
се освободиш от куршума, навлизаш в дълбоките, гъсти гори.
– Като влезеш в дюкяна, ще потърсиш господаря и ще му кажеш: Колко струва медът?
Законът гласи: Първо ще платите, после ще претеглите меда и най-после ще
си
близнете.
2.
Една похвала
,
ООК
, София, 14.12.1932г.,
Не говори за неща, които не
си
опитал.
Има неща, които сега трябва
да
се проверят.
Скъпоценният камък се познава по свойството му
да
пречупва светлината.
Които носи знанието, любовта, истината и свободата в
себе
си
, той е човекът, изпратен от Бога.
Като знаете това, търсете знанието, истината, любовта и светлината в
себе
си
, а не вън от
себе
си
.
Скъпо нещо е похвалата, въпреки това, приятно е на човека
да
бъде похвален.
Затова е казано: „Силата на човешката душа се заключава в изпълняване на Божията воля.
Научете се
да
разбирате, кога Бог ви говори и как
да
изпълнявате Неговата воля.
По-добре ли е
да
бъде тих и спокоен, но
да
е мъртав?
Когато Бог види, че сме Го послушали и изпълнили добре волята Му, Той е доволен от нас и готов
да
ни похвали.
Щом се натъкнете на мъчнотии и страдания, ще знаете, че някой ви е похвалил.
Ако иска и живият
да
бъде тих и спокоен като мъртвия, той трябва
да
употреби голямо усилие, за
да
си
наложи спокойствието на умрелия.
Когато нищо не те тревожи, лесно е
да
бъдеш тих и спокоен, но
да
те удрят от хиляди места и
да
не се поклатиш от мястото
си
, това не е лесна работа.
Обаче, има една похвала, при която Бог изтрива сълзите на човека, и страданията му престават.
Може ли вятърът
да
брули дървото, без
да
подвижи листата му?
Главните мисли от днешната лекция, които трябва
да
задържите в ума
си
, са следните: Всеки човек ще мине през страданията на Йов и Христа.
Единственото нещо, което се иска от дървото, е
да
не се изтръгне от земята.
Да
служим на Господа с любов!
– Камилите, овцете, къщите, синовете и дъщерите му.
Същото се иска и от търпеливия човек: листата и клоните му могат
да
се мърдат, но коренът му трябва
да
стои на мястото
си
.
Да
изпълняваме волята Му.
Казвам: В развитието на човека има една реална страна, която трябва
да
се разбира правилно.
за
да
бъде и Той доволен от нас.
Не говоря за вашето разбиране, което не може
да
ви издигне нито на педя.
Важно е, като мине вятърът, човек пак
да
си
остане тих и спокоен.
Какво по-голямо благо можем
да
очакваме!
Вашето неразбиране ви кара, от всяко страдание
да
правите източен въпрос.
Казваш: По-рано вярвах в Бога, но сега вече не вярвам – Ако вярваш, ще задоволиш жаждата
си
; ако не вярваш, ще я усилиш.
Например, изгубили сте една кокошка, или сте скъсали обувките
си
, или сте счупили един прозорец и се чувствате нещастни.
– Досега правех добрини, отсега нататък няма
да
правя никакво добро.
Това са обикновени страдания на деня.
– Ако правиш добро, ще имаш постижения, ако не правиш добро, до никакви постижения няма
да
се домогнеш.
Ще дойдат големи страдания, които ще раздвижат съзнанието ви.
– Досега търпях, отсега нататък няма
да
търпя.
Коя е причината за големите страдания?
– Щом не искаш
да
търпиш, не очаквай успех в живота
си
.
Всяко нещо трябва
да
бъде на своето място.
Може и Господ
да
ви е похвалил.
Важно е
да
чуете съвета на видния професор, които казва: Сложете поне огън,
да
разтопи всичкото злато, за
да
се види, колко злато се крие в него.
– Как може
да
бъде човек последовател на Христа, ако не решава същите задачи, които Христос е решавал?
След като мине през всички изпити, тогава ще се разбере, заслужава ли похвалата, или не.
Всички сте изучавали геометрия, знаете, какво нещо е кръгът.
Ако заслужава, всичко изгубено ще му се върне двойно.
Ако не ти се върне, казваш: Защо идват страданията?
Докато разсъждаваш така, за дълго време още страданията ще останат неизяснени.
Ако бях взел пергел, щеше
да
бъде правилна.
– Защо трябва
да
скърбим?
Кое предпочитате:
да
нарисувам окръжността с ръка, ли с пергел?
Питам: Защо трябва
да
се радваме?
Да
получи те едно писмо ръкописно, или печатно?
Като скърбиш, ти даваш, без
да
придобиваш нещо.
Центърът е гайдарджията.
Като се радваш, ти
си
положителен; даваш нещо от
себе
си
.
Като забогатяваш, ти пак даваш.
Каква е задачата на това колело, на този кръг?
Закон е: Един забогатява, друг осиромашава.
–
Да
стане положителен.
Майката всякога дава.
На геометричния кръг всички радиуси са еднакви, обаче, на кръга, който се движи, радиусите не са еднакви.
Като взимаш, ти
си
доволен.
В живия кръг всички частици не са еднакво споени: между едни сцеплението е по-силно, а между други – по-слабо.
В механичния кръг сцеплението между всички частици е еднакво.
Давам ви задача,
да
изчислите в кои частици на кръга сцеплението е по-силно и в кои – по-слабо, като имате предвид, че в някои села половината хоро е от моми, а половината – от момци; в други села момите и момците се размесват: мома и момък, мома и момък.
Пътят на страданията е неизбежен.
Те кръстосват ръцете
си
, като се хващат за коланите.
Като те посети една хубава мисъл и едно хубаво чувство, пак ще минеш през страдания.
Като наблюдавате хорото, казвате, че тук се вършат любовни работи.
Не можеш
да
родиш една красива мисъл или едно красиво чувство без страдание.
След като минеш през изпитания, тогава започваш
да
разбираш и
да
се радваш на това, което се е родило от тебе.
Какво виждаме в обикновения човешки живот?
– Всички искаме
да
се радваме, а не
да
скърбим.
Който иска
да
се радва, трябва
да
понася страданията.
Гайдарджията свири и приканва момите и момците за работници.
Бъди готов, скоро след това
да
дойде укорът.
Господарите ги приканват: Елате тук, елате там,
да
работите.
Целият народ стана на крак и отиде
да
Го посрещне с финикови вейки в ръце.
Никой господар не взима само един работник – момък или мома.
Всички казваха: Ето пророкът на света.
Между страданията на Йов и на Христос имаше разлика.
Като плаща господарят, момата и момъкът се скарват, кой
да
вземе повече.
Йов не дойде до крайния предел на страданията, имаше нещо, което не опита.
Взеха му всичкото богатство, взеха му синовете и дъщери те.
Аз казвам: Няма защо
да
се карате, работата още не е свършена.
Йов проклинаше съдбата
си
.
Това е неразрешена задача.
Не е слабост това, но израз на всичко, което го беше налегнало.
Сегашната култура ще
си
замине и с тази неразрешена задача.
При страданията на Христа – отнеха Му всичко, отнеха и живота Му: Разпнаха Го и Го погребаха.
За
да
се реши една задача сто на сто, нужни са три условия: участието на самия човек, на неговия ближен и на природата.
Човек внася 25 % от своя капитал, ближният също внася 25 %, а природата – 50 %.
Следователно, ако работите с участието на природата, вие двамата – ти и твоят ближен, ще имате пълен успех в работата
си
.
Ето защо, като вършиш работата
си
успешно, ще задържиш за
себе
си
25 %, на жена
си
ще дадеш също 25 %, а останалото – 50 % ще дадеш на природата, т.е.
И до днес, християнството се крепи благодарение на последния изпит на Христа.
Ако задържиш всичко за
себе
си
, без
да
върнеш частта на своя ближен и на природата, те ще се опълчат против тебе.
Ето, сега се връща на Христос всичко, каквото Му беше отнето.
Ти постъпваш така, защото не разбираш законите на природата.
И вие сте кандидати за страданията на Йов.
Това неразбиране създава твоето нещастие.
След това ще бъдете кандидати за страданията на Христос.
Заколиш едно агне и вземеш вълната, кожа-та, месото му за
себе
си
.
Щом минете през този изпит, всичко ще ви се върне и ще дойде възкресението.
Мислиш, че само ти имаш право на него, без
да
подозираш, че за това агне са работили слънцето, тревата, водата, въздухът.
Искаш
да
бъдеш знатен, учен човек.
– Ако минеш през страданията на Йов, ще бъдеш знатен и учен.
– Коя е причината за тези страдания?
Останалото принадлежи на ближния ти и на природата.
Важно е
да
се убедите, че човек може
да
сграда само за една похвала.
Като не изпълняваш делбата правилно, страданията се сипят върху главата ти.
После се чудиш, защо идват страданията в живота.
Помнете: Както и
да
се оправдавате, не можете
да
се освободите от последствията на вашите дела.
Йов прокле деня на своето раждане.
Всяко оправдание води в лабиринт, от който не може
да
се излезе.
При всяка придобивка – материална, духовна или умствена, вие имате право само на 25 %, ближният ви – също 25 %, а Бог и природата – 50 %.
Защо страда този човек?
Трябва
да
е извършил някакво престъпление; все има крушка опашка.
Професор
си
, искаш всички студенти
да
те обичат.
Факт е, че човек страда.
Не, само 25 % от студентите ще те обичат, 25 % няма
да
те обичат, а 50 % ще бъдат безразлични към тебе.
И тъй, това което говоря, се отнася за силните.
Проповедник
си
.
Аз изнасям страданията, като условие за посвещение.
Слушат те сто души: 25 % от тях ще слушат, но нищо няма
да
възприемат.
Окултната наука ги разглежда като първо и второ посвещение.
Страданието на Йов е първото посвещение, а на Христос -второто.
Каквото
да
им се говори, те нищо не чуват; други 25 % ще приемат учението.
В Индия и другаде различават няколко вида посвещения.
Връзват човека за един студен камък,
да
седи известно време, както Христос на кръста.
Казваш: „Ще оставим питомното, та
да
гоним дивото”.
твоите ближни вярват пак 25 %, а природата държи за вярата 50 %.
Мушнат човека с нож, потече кръв от него, изгубва съзнанието
си
, а след това го осъжда на 10-годишен затвор.
Повечето страдания на хората са фиктивни, като тия в театъра.
– Много
си
придобил.
Ако и толкова не
си
се молил, нищо нямаше
да
излезе от тебе.
– Гледам на него като на актьор.
Той казва, че главата му побеляла, а аз виждам, че е дегизиран актьор.
– Ако не
си
дишал, нищо нямаше
да
придобиеш.
Той се мъчи, че не може
да
изиграе ролята
си
, както трябва: може
да
го освиркат; могат
да
му направят бележка, че не играе добре.
Благодари, че
си
дишал, че
си
мислил, че
си
се молил, че
си
ял и пил.
Ако не беше правил всичко това, човек нямаше
да
станеш.
Голям простак
си
бил.
Щеше
да
се оплетеш в собствената
си
мрежа.
Актьорът се връща у дома
си
сломен духом и
си
казва: Снощи играх в театъра, но никой не ми ръкопляска.
Погледнеш се в огледалото и казваш: Пожълтял съм нещо; бузите ми са хлътнали, омършавял съм.
Искам
да
бъда здрав, бял и червен, красив.
Отнеха му богатството, къщите, нивите, синовете и дъщерите му.
Казваш: Защо Господ допусна всичко това?
И кокошката стои в курника, без
да
подозира опасността, която я дебне.
Господарката я хване, пипне я оттук-оттам и казва: Бива я!
Искал е
да
знае, заслужаваш ли тази похвала.
Вчера се чуваше крякането на един петел, готвеха се
да
го колят.
Някога тази страна е много красива.
Например, една сестра разправя, че като чела римско право, намерила, че е предадено много поетично.
Казвам: Ако би могъл някои
да
опише, как умира човек с пълно спокойствие на духа, ето една поезия.
Аз сам имам толкова дългове, че не мога
да
се движа свободно из града.
Преди
да
дойде до това спокойствие, той минава през голямо вътрешно вълнение и терзание.
Можеш
да
отложиш плащането на дълговете
си
, а петелът не може.
Той ще плати с живота
си
.
Той се обърна към Господа с думите: „Господи, защо
си
ме оставил?
Както и
да
е, откупихме петела.
” Това беше една неразрешена задача за Него.
Ще кажете, че животът на петела не е важен, той е низше животно, няма знания, не страда много.
Като разбра, че не може
да
я реши, Той каза: „Свърши се всичко.
Вярно е, че животните страдат по-малко от хората, но придобивките и благата на хората са големи.
На Тебе, Господи, предавам духа
си
”.
Йов, като дойде до големите страдания, ропта, говорй на Господа, и най-после каза: Втори път няма
да
роптая, няма
да
говоря по този начин с Господа.
И вие, като се намерите в трудно положение, слагате отдясно страданията на Христос, отляво - страданията на Йов и се утешавате.
Обаче, всички имате
да
разрешавате много въпроси.
Трябва
да
ги разрешите правилно.
Като се объркате съвсем в живота
си
, четете за страданията и разпятието на Христа.
Пак няма
да
се оправиш, но все таки, една малка утеха, една малка светлинка ще блесне в съзнанието ти и ще разбереш, че само ти не страдаш.
От вас се иска благородство, чувствата ви
да
се ръководят от търпението; от вас се иска воля
да
прилагате и малките неща, нищо
да
не отлагате.
Преди тебе е имало друг, който е минал през по-големи и тежки страдания.
Кръгът, който виждате на дъската, може
да
стане правилен.
Наистина, обикновеният човек не може
да
страда като великите хора.
Според степента на развитието са и страданията.
Обикновеният живот, обаче, не разрешава въпросите на духовния живот.
Обикновените хора страдат като актьорите на сцената.
Квадратът е символ на материалния, т.е.
Истински страдания имаха мъчениците, Йов, Христос.
Когато обикновените хора страдат, съзнанието им е в заспало състояние, докато съзнанието на Йов и Христос беше будно.
Той не може
да
разреши духовните въпроси, затова не може
да
се определи лесно квадратурата му.
Страданията на обикновените хора са естествени, като живота на чиновник, които работил 40 години.
Един ден го уволняват, но го пенсионират, не остава без хляб.
Йов, обаче, беше изненадан.
Страданията му дойдоха изневиделица.
Това не е научно обясняване, но искам
да
покажа, че всеки въпрос може
да
се реши.
Той казва, че е син Божи, че легион ангели могат
да
Му се притекат на помощ, а когато се намери в мъчнотия, нито един ангел не дойде
да
Му помогне, нито сам можа
да
си
помогне.
Това е последното посвещение през което трябваше
да
мине Христос.
Само така душата може
да
мине през истинското прозрение.
Срещаш едно разумно същество, но в дадения случай не знаеш, как ще постъпи то.
Казвам: Докато не минете през духовния свят, нищо няма
да
ви се открие.
Например, имате длъжници, но не знаете, колко от тях ще платят и в какъв размер ще платят дълговете
си
.
В бъдеще, когато минете през страданията на Йов и Христос, ще придобиете новото разбиране на живота.
Човек трябва
да
знае, колко от неговите длъжници са готови
да
платят,
да
знае, на какво разчита.
Това се отнася за всички напреднали същества.
Мнозина от вас не знаят, доколко могат
да
разчитат на Бога.
Ако не минете през този изпит и не го издържите, не можете
да
се доберете до тайните на Битието.
Вие искате
да
придобиете истинското знание.
Обаче, казано е: „Жена, кога ражда, на мъки е; като роди, забравя мъките
си
”.
– Дошло е време
да
платят дълговете
си
.
Следователно, за
да
придобиете това значение, ще минете през големи мъки.
Никакво отлагане не може
да
ги спаси.
За
да
придобие знанието и любовта, човек ще мине през големи страдания.
Сега вие задавате въпроса: Не можа ли светът
да
бъде създаден по друг начин?
– Дайте вие своя проект.
Камъните страдат извънредно много и камъни
си
остават.
Има полици, които може
да
се отлагат, но някога не може
да
стане никакво отлагане.
Растенията страдат малко повече, но растения
си
остават.
Сега,
да
дойдем до въпроса за живота.
Животните страдат повече, но животни
си
остават.
Човек сграда още повече, но и той
си
остава човек.
И той не е дошъл още до крайния предел на страданията, за
да
излезе от съзнанието на обикновения човек,
да
стане ангел.
Когато ангелът е минавал през човешкото състояние, прекарал е големи страдания.
Който работи добре, предприятието му ще успее и господарят ще бъде доволен от него.
Днес, като ангел, той няма страдания, няма изкушения и съблазни.
Ако ръководиш работата добре, имаш право
да
живееш; ако не я ръководиш добре, нямаш право
да
живееш.
Ето защо, човек трябва
да
се пази от съблазните.
Тогава ще ти се отнемат всички условия за живот.
За
да
не изпада в изкушения, светията не трябва
да
има никаква собственост.
Даже за иглата той не трябва
да
казва, че е негова.
Ползвай се от всичко, като пособие, но като ти вземат пособията, остани тих и спокоен – нищо
да
не те смущава.
– Ако
си
честен, ще ти помогне.
Обикновеният човек държи здраво в ръката
си
ябълката и, като му я вземат, страда.
За
да
го утешат, дават му две ябълки.
То се поддържа, ако всичко в него е в ред и порядък.
– С пари работата не се нарежда.
Те трябва
да
бъдат в пълен ред и порядък.
Това дете обича
да
обсебва,
да
трупа богатства, като търговеца.
– Бог ще ми даде капитал.
– Той ти е дал достатъчно.
Сега ти трябва
да
даваш, без никакво отлагане.
Друг е въпросът
да
придобиваш богатство със свой собствен труд, без ничия помощ.
Този син ще каже, че хората не го оценяват.
За
да
те оценят, трябва
да
минеш през ръцете на сатаната.
Той ще отнеме всичките ти богатства, и след това ще те оцени.
Мнозина очакват похвалите на хората, на своите господари.
И тъй,
да
остане у вас идеята за живота, като велико предприятие.
Стремете се това предприятие
да
успява.
Ще кажеш, че
си
учен човек, че знаеш много неща.
Една моя похвала ще ви създаде голямо нещастие.
Ако
си
учен и не можеш
да
платиш дълговете
си
, не
си
учен.
Ако ви похваля, без
да
искам, страданието неизбежно ще дойде.
Истински учен е онзи, който плаща редовно задълженията
си
.
0т неговото знание се ползват всички хора.
” Това беше достатъчно, за
да
го сполетят големи страдания.
Не могат ли близките ти
да
се ползват от твоето знание, то е безпредметно.
Като знаете това, не търсете похвалите, не желайте хората
да
ви оценяват.
След това ще говориш на хората за създаването на света.
Как е създаден светът, това знае само Бог и онези около Него, които са участвали в създаването.
Само реалното носи истинските придобивки.
Сънуваш, че
си
богат, че навсякъде те посрещат като цар.
Това са майката, бащата и природата.
Мечтаеш, че
си
учен, че
си
светия и се радваш, мислиш, че мечите ти са се сбъднали.
Освободиш се от мечтите, виждаш, че
си
обикновен човек.
Слуга
си
, седиш и
си
въобразяваш, че
си
женен, че
си
забогатял, имаш на разположение слуги, на които заповядваш.
Доволен
си
от положението и се усмихваш.
Сега се натъквам на задачи, които не мога сам
да
разреша.
Изведнъж влезе в стаята ти господаря!
Казвам му: Благодари, че
си
играл на хорото; иначе, нямаше
да
говориш днес с мен.
и ги казва: Какво
си
се замислил?
Твоите родители отвориха вратата
си
, за
да
дойдеш на земята.
Един ден и ти ще станеш врата, за
да
мине някой през нея.
Важно е правилно
да
отвориш вратата и правилно
да
я затвориш.
Българинът, като господар, е доста груб.
Правилно
да
отвориш вратата на Божествения свят и
да
приемеш онзи твой приятел, който носи писма от близките ти в невидимия свят.
Господарката се обръща към слугинята с думата „мари”.
Ако любовта не проникне в душата ти, нищо не можеш
да
направиш.
Защо още не
си
отговорил?
– Докато не е опитал
себе
си
, не може
да
говори.
Питат те, защо не учиш; защо не посещаваш редовно училището; защо не плащаш наема
си
; де ходиш с приятели; защо не се прибираш навреме вкъщи.
Слугата е пробният камък за господаря и господарката.
Ти
си
отговорил на тези въпроси, но не
си
казал истината.
Както виждате, вън вече се разсветва, време е за работа.
Всички трябва
да
отидат на работа.
Аз няма повече
да
свиря, за
да
ви освободя.
Ако искате
да
слушате музика, купете
си
билети за концерта на някой виден музикант или певец.
Чрез сиромашията Бог те предпазва от голямо зло.
Аз разглеждам музиката като средство за уравновесяване на енергиите.
Ти
си
сприхав, нервен, егоист, мислиш само за
себе
си
.
Някога ще ви изсвиря арията на блудния син.
Ако
си
богат, ще се стьлкновиш с много хора, ще ги настроиш срещу
себе
си
и те, като твои врагове, ще търсят случай
да
ти отмъстят.
Като беден, ти се принуждаваш
да
работиш, сам
да
изкарваш прехраната
си
и се вглеждаш в
себе
си
и в окръжаващите.
В това положение, ти
си
недоволен от
себе
си
и се наричаш глупак, невежа.
И най-после, връщането му в бащиния дом, след като огладнява и няма даже рожкови, с каквито се хранят свинете.
– Защо
си
невежа?
Посрещането на блудния син от бащата и радостта на последния.
– Защото не можеш
да
използваш другите,
да
си
създадеш добро състояние – По-добре, ти
да
бъдеш недоволен от
себе
си
, отколкото другите
да
са недоволни от тебе.
Сега, каквото и
да
ви свиря, няма
да
се ползвате.
По-добре е ти
да
служиш, отколкото
да
ти служат.
За вас е важно, какво вие можете
да
направите.
Друг е въпросът, ако намериш човек, който
да
върви с тебе в правия път.
Каквато и
да
е скръбта ти, дълбоко я зарови.
Скръбта
си
тежка само на Христа кажи.
Ето защо, ако не
си
готов
да
използваш богатството, не се стреми към него.
Тя в бъдеще плод ще даде.
Богатството е на място, когато дава добри плодове.
Тогава на всички я разкажи”.
Казвам: Всички се нуждаете от трезва мисъл, за
да
разрешавате задачите
си
правилно.
Вчера дойде една млада сестра при мен,
да
иска съвет, какво
да
прави със своя възлюбен.
Музиката може
да
се използва за здраве, за успех, за лекуване.
Той я наругал, казал й обидни думи, и тя не знае, как
да
постъпи с него.
Казах и: Без
да
го морализираш, ще му напишеш едно хубаво писмо.
Ако знаеш, коя песен
да
изпееш и как
да
я изпееш, ще имаш успех.
Ще му пишеш: Представи
си
, че ти
си
на моето място и аз те наругая.
Не давай никакво заключение в писмото
си
.
Външно изглежда цяла галиматия, но и в това има нещо хубаво.
Не се обиждай, но напиши това писмо заради Господа.
Сега и на вас се дава свобода,
да
правите, каквото искате, но
да
не вдигате много шум.
Като слушах сестрата
да
се оплаква от своя възлюбен, аз се усмихвах, но влизах в положението й Това не я обиди, защото знае, че я разбирам.
И в края на краищата, от вашия хаос трябва
да
излезе нещо добро.
Ще ви приведа един анекдот.
Като знаете това, ще внимавате,
да
не вдигате голям шум, за
да
не ги смущавате.
Един млад човек среща свой познат, когото не е виждал няколко години, и започнал
да
му се оплаква.
Днес всички понятия – мома, момък, мъж, жена, учител, свещеник, баща, майка са оцапани, напръскани с материална кал, която трябва
да
се очисти.
Само чистият може
да
реши всички задачи, за които е дошъл на земята.
Познатият се усмихнал, без
да
каже нищо – Защо се усмихваш?
– Може и без тях
да
се живее.
– Не, ще решиш задачите
си
.
Бих желал
да
е само навехнат, а не отрязан.
Иначе, лесно няма
да
се освободиш от земята.
Иди при някои масажист
да
го разтрие.
И без
да
решиш задачите
си
, пак ще отидеш на другия свят, но след 45 години отново ще се върнеш на земята.
И аз казвам: Когато страдаш от навехнат крак, иди при някой с отрязан крак.
Които завърши развитието
си
, доброволно ще реши,
да
слезе ли на земята, или
да
остане в онзи свят.
Твоето малко страдание минава лесно при голямото страдание на ближния ти.
Казваш: Дотегна ми
да
живея на земята, ще отида горе, при Христа.
Често за малки неща в живата – за едно обикновено вярване, вие
си
създавате тежка атмосфера около
себе
си
, неприятна обстановка Можеш
да
вярваш в каквото искаш, но опитай своето верую.
3.
Терцата в живота / Една терца (Първата терца на живота)
,
МОК
, София, 16.12.1932г.,
Само свободният може
да
пее.
И в затвор
да
е, ако е вътрешно свободен, той пак пее.
Може
да
е у дома
си
, но ако е ограничен, той не може
да
пее.
Той иска
да
каже на човека: Когато и ти започнеш
да
пееш при всички условия на живота, няма
да
те турят в тенджерата.
То няма
да
слезе до вас, но вие ще се качите на него.
Знание, сила, слава, богатство не се постигат без пеене.
Всичко е постижимо, но се иска работа, упражнения.
Ще ви задам няколко въпроси: Защо едни хора имат постижения, а други нямат?
– Защо един е силен, а друг – учен?
– Първият има сила, а вторият – знание.
Все има нещо в човека, което му предава известни качества.
Сега няма
да
философствам, но искам
да
ви изпитам,
да
видя, доколко сте музикални, колко знаете
да
пеете.
Тонът, който мълчи, определя вътрешното съдържание на музиката, или специално на дадена песен.
И тогава, тя е толкова по-силна, колкото по-добре се съчетават тоновете с думите.
Искаш
да
пееш и свириш, но ще знаеш, че истинско пеене е онова, което внася поток, импулс в живота.
Изобщо, в природата тоновете звучат непрекъснато.
Двама души се срещат: единият се качва на планината и
си
пее; другият го гледа и стои на едно място, следи песента му.
До едно време той чува песента, но после не може
да
я следи – първият се отдалечава от него, но не престава
да
пее.
– Когато среща известно препятствие, което трябва
да
преодолее.
Те са непостижими по единствената причина, че човек стои на едно място и не може
да
ги следва.
Следователно, докато вървиш след идеята
си
, тя е постижима.
Щом спреш на едно място и престанеш
да
я следваш, тя е непостижима.
– Не е глупава, но не можеш
да
я постигнеш.
Запишете
си
изречението: „Всичко в живота е постижимо“- Кога?
– Когато спазваш времето, което носи всичко.
Той знае, кога
да
ги пече и колко време.
Времето носи неговото щастие.
Ти седиш и чакаш, щастието
да
дойде отвън някъде.
Земеделецът очаква щастието
си
от земята, орачът – от ралото
си
, а грънчарят от своята пещ.
Това са музикални максими, които трябва
да
се знаят.
Казвате, че за постигане на нещата са нужни условия, среда, уреден свят.
– Земеделец
си
, избери земята, която ще работиш и работи.
Орач
си
, купи
си
рало и ори.
Ученик
си
, купи
си
книги и учи.
Имаш вода – пий!
Това са условия, това са максимите на живота.
– Ако
си
гладен, вземи хляб и яж.
Ако
си
жаден, пий вода.
Ако не четеш, ще изгубиш щастието
си
.
Малко идеи трябва
да
има човек.
Идеите не се раждат, те съществуват от незапомнени времена.
Следователно, ако следваш една идея и слушаш, какво ти говори, ще я постигнеш; ако стоиш на едно място и очакваш
да
дойде при тебе, тя ще дойде, но и ще
си
замине, без
да
я постигнеш.
Изпейте песента: „Всичко в живота е постижимо“.
Думите в песента показват, че има едно препятствие, което трябва
да
се преодолее.
За
да
го преодолееш, ще тръгнеш и ще пееш, но в коя посока ще тръгнеш и от кое място и това трябва
да
знаеш.
Не от всяко място може
да
тръгнеш.
Аз зная, че всички вие сте добри певци, хубаво пеете.
За първия казвам, че ще оздравее, а за втория, че има още много
да
учи в училището на живота.
Аз определям диагнозата на болния от неговата песен: дали е минорна, или мажорна, дали взима тоновете правилно, или неправилно.
Той излиза на сцената
да
пее, страхува се от публиката, но
си
казва: Ще пея, ще преодолея страха.
Така гледам аз на живота.
На какво можем
да
уподобим живота: на соната, на ария, или на симфония?
– Сонатите са елементарни неща, ариите – по-сложни музикални произведения, но дойдете ли до симфонията, там вече има нещо грандиозно, величествено.
В източната музика преобладават мелодичните терци, а в западната – повече хармоничните.
Сега, отде
да
започнем?
Ние приличаме на момък, който пише на своята възлюбена: Отде
да
започна, о, любезна моя!
Да
започнем от „сол“- тон с ясносин цвят, който дава простор.
При „фа“въпросите имат две разрешения: вътрешно и външно.
Вътрешното разрешение дава подтик, импулс, а външното – израз.
(Учителят свири на цигулката и пее песента „Всичко в живота е постижимо“.
Всички пеят заедно с Учителя).
Всички се намираме пред едно препятствие.
От какво зависи разрешаването му?
– От времето, което носи всички блага.
Очаквай с търпение онова време, което ти носи известни блага.
Времето, което носи всичко, ще го остави пред тебе, но къде ще го туриш ти?
Къде е мястото за благата, които времето носи?
Следователно, ако времето ти донесе нещо, а ти няма къде
да
го туриш, ще се намериш в затруднение.
Можеш ли
да
държиш благата в ръцете
си
?
Ще е умориш, както музикантът се уморява, като носи постоянно тоновете в съзнанието
си
.
Трябва
да
се намери място на всеки тон.
Изпейте още един път песента: „Всичко в живота е постижимо, когато човек е разумен и добър“.
Разумният човек очаква времето, което носи благата.
Ако доброто не е в него, той не може
да
има постижения.
И
да
имаш нещо, скоро ще го загубиш.
И тогава ще дойдат скърбите и страданията.
Само разумният и добрият може
да
бъде щастлив.
Ако не
си
разумен и добър, каквото благо и
да
постигнеш, ще приличаш на мокра кокошка.
Значи, водата е около вас, но не можете
да
се ползвате от нея.
Като пеете песента, трябва
да
спазвате ритъма.
Казва се, че всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време.
– Може ли времето
да
бъде разумно?
Може
да
бъде добро и разумно.
Правилно е
да
кажем: времето е добро, а ние сме разумни.
Тогава песента се оформява така: Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни.
Виждате, че като вървите по естествения път, у вас се създава вътрешен импулс и движение.
Да
изпеете хармонично една песен, това значи отмереност.
Опитайте се
да
направите втори глас на песента.
В природата има общи упражнения с общ смисъл.
И мисълта на човека може
да
бъде обща и единична.
Всички хора не разрешават едновременно един и същ въпрос, но всички стоят на един и същ път.
Но всеки
си
разрешава известна задача.
Даже само един
да
разреши задачата
си
, тя е обща за всички.
Всеки отделно казва:
Да
бях я разрешил аз!
Който и
да
я разреши, то е все едно.
Важно е
да
се роди идеята и
да
се разреши.
Като се роди детето, всичко ще дойде: и пелени, и дрешки, и количка.
идеята
да
се роди.
– Като имаш идеята, условията, сами по
себе
си
, ще дойдат.
Като се роди детето, ще се намери, кой
да
го отгледа.
Не
си
прави илюзии, че ти ще създадеш всичко.
Ти
си
последният, дошъл в тази къща.
От тебе се иска само
да
пееш, а другите ще ти помагат.
И детето пее, че всичко в живота е постижимо.
Както в природата, така и в живота, има съгласуване между идеите.
Ако в идеята се яви малко препятствие, то е вече скръбта, която трябва
да
се преодолее.
Във всяка задача има известна мъчнотия.
Имаш една каса, която
си
заключил.
Искаш
да
отвориш касата, не можеш.
Ето една малка мъчнотия, която трябва
да
се преодолее и касата
да
се отвори.
Веднъж роден на земята, каквито мъчнотии срещаш, трябва
да
ги разрешиш.
Всичко в живота е постижимо.
Пари ли
да
имаш, или здраве?
Вода ли
да
пиеш, или вино?
Къща ли
да
имаш, или здраво тяло?
Същественото трябва
да
бъде напред.
Останалите неща ще дойдат, сами по
себе
си
.
Не, пиесата създава сцената, а не сцената създава пиесата.
Щом имате живот, щом можете
да
пеете, всичко е постижимо.
Значи, щом живееш, щом пееш и говориш, всичко е постижимо; щом мислиш, чувствуваш и действаш, всичко е постижимо; щом страдаш и се радваш, всичко е постижимо.
Мъчнотиите и страданията са път към постижения.
В мъчението, постижението е по-далеч от клоните на дървото.
Обаче, страданието е най-близкият път към постижение на нещата.
Като страдаш, постижението е близо; като се радваш, ти
си
вече в постижението.
Реалността отдалеч вижда постижението, но още не е дошла до него.
Ние сме вече на върха, откъдето виждаме, че радостта иде.
После, на върха ще направим един малък наклон и ще почнем
да
слизаме.
На върха, на най-високото място, можем
да
седим, колкото искаме.
–
Да
имам пари!
–
Да
имам знания!
–
Да
имам сила!
Важно е,
да
знаеш
да
пееш.
Ще кажеш, че като пееш, ти
си
завършил своята работа.
– Не, от момента, когато
си
придобил знание и сила, започва твоята истинска работа – творчеството, което осмисля живота.
Като се изкачваш, ти пъшкаш, не можеш
да
пееш; като слизаш, ти
си
свободен, можеш
да
пееш.
Под „пея“разбирам свобода.
Следователно, ако времето дойде, а нямаш къде
да
го поставиш, ти ще се намериш в едно трудно положение, де
да
го държиш.
(втори вариант)
Ти ще го държиш в ръцете
си
и ще се яви една трудност: когато дойдат благата, които времето носи, трябва
да
ги държиш в ръцете
си
.
(втори вариант)
А човек трябва
да
ги тури някъде тия блага.
(втори вариант)
Че той няма къде
да
сложи тоновете
си
.
(втори вариант)
Психологически трябва
да
знаеш мястото, къде
да
сложиш един тон.
(втори вариант)
Иде времето, носи известен тон - трябва
да
намериш мястото, дето
да
го поставиш.
(втори вариант)
Изпейте сега още веднъж песента „Всичко в живота е постижимо“ само за онзи, който е добър и разумен.
(втори вариант)
Всичко е постижимо за онзи, който е разумен и добър.
(втори вариант)
Следователно разумният може
да
чака.
(втори вариант)
Ако не можеш
да
чакаш, ако доброто не е в даден случай, ти не можеш
да
имаш постижения.
(втори вариант)
Ти не можеш
да
имаш постижения без доброто и разумността.
(втори вариант)
И
да
имаш, ще ги изгубиш.
(втори вариант)
Следователно ще дойдат скърби и страдания.
(втори вариант)
А за
да
не дойде скръб и страдание, трябва
да
бъдеш разумен и добър.
(втори вариант)
Можеш
да
постигнеш щастието, но трябва
да
бъдеш разумен и добър.
(втори вариант)
И без
да
си
разумен и добър, пак можеш
да
постигнеш, но ще мязаш на една оквасена кокошка.
(втори вариант)
Всичко в живота е постижимо.
(втори вариант)
Всичко в живота е постижимо за доброто и разумно време.
(втори вариант)
(„Може ли вpeмето
да
бъде разумно?
(втори вариант)
Времето може
да
бъде и добро, и разумно.
(втори вариант)
Доброто, вън от нашето съзнание, не може
да
съществува - тогава то сме ние.
(втори вариант)
В известен случай времето може
да
бъде добро.
(втори вариант)
Но понеже
да
не вземе всичкото време, казваме
(втори вариант)
Тогава ще кажем песента „Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро, а ние сме разумни“.
(втори вариант)
Можеш,
да
кажем, времето е добро.
(втори вариант)
Времето е един фактор, и ти
си
един фактор.
(втори вариант)
Всичко е постижимо, когато Времето е добро, а ние сме разумни.
(втори вариант)
Сега пак започнете
да
пеете.
(втори вариант)
Виждате сега, като вървим по един естествен път, как се създава един вътрешен импулс и движение, понеже тоновете и съдържанието оставят нещо в нашето съзнание.
(втори вариант)
Сега можем
да
пеем.
(втори вариант)
Сега
да
го изпеем по терците на мелодиите.
(втори вариант)
Да
го изпеем по хармоничен начин, значи отмерено.
(втори вариант)
Ще ви дам известни правила.
(втори вариант)
В природата има общи упражнения, общ смисъл.
(втори вариант)
Твоята мисъл може
да
бъде обща с всичките.
(втори вариант)
Всичките едновременно ще разрешават един въпрос, но всички седят на същия път.
(втори вариант)
Според закона на хармонията едни вървят напред, а други - след тях, но всичките решават задачи.
(втори вариант)
Когато една работа се разреши, тя е обща, еднаква за всички, после идват неразбраните работи.
(втори вариант)
Когато се разреши една работа, всеки казва: „Аз
да
бях го направил.“ Друг казва: „Аз
да
бях я направил.“ Който и
да
го направи, то е все едно.
(втори вариант)
Сега можете ли някой
да
го изпее втори глас?
(втори вариант)
(Нотите на песента са в края на лекцията.) Вторият глас ще дойде непременно, той не може
да
не дойде.
(втори вариант)
Аз ви давам един начин на постижение.
(втори вариант)
Най-първо човек трябва
да
има идеята.
(втори вариант)
Най-първо трябва
да
се роди детето, тогава ще дойдат и пелените, и коритото, и количката, и дрехите - всичко ще дойде, само детето
да
се роди.
(втори вариант)
Но не се ли раждат идеите, детето, тогава другите работи и
да
дойдат, няма никакво значение.
(втори вариант)
Сега
да
ви задам един въпрос.
(втори вариант)
Казвате: „Условия нямаме.“ Ти като имаш една идея, условията ще дойдат.
(втори вариант)
И както детето когато се роди, условията ще дойдат, има ги вече.
(втори вариант)
Около него има вече кой
да
работи.
(втори вариант)
Така и у тебе като се роди една идея, ще дойдат всички условия.
(втори вариант)
Защо силният е силен?
(втори вариант)
Не
си
създавай илюзията, че ти всичко ще създадеш в света Около тебе ще има и майка, и баща, и братята ти, и сестрите, и слуги ще има.
(втори вариант)
Защото има сила.
(втори вариант)
Всичко ще дойде, всички ще дойдат
да
ти помагат, а ти ще пееш, ти
си
последният.
(втори вариант)
Сега няма
да
ви говоря една философия.
(втори вариант)
И то
си
пее „Всичко в живота е постижимо“.
(втори вариант)
Искам
да
ви опитам колко знаете
да
пеете.
(втори вариант)
Навсякъде в природата има едно съгласие между идеите, които съществуват.
(втори вариант)
Нали сте музикални всичките.
(втори вариант)
Щом имате една идея, и в нея има един дисонанс,
да
кажем, едно малко препятствие, и скръбта ще дойде.
(втори вариант)
(Учителят
си
взема цигулката.) Я ми кажете какво нещо е терца.
(втори вариант)
Скръбта е едно малко препятствие, което трябва
да
преодолеете.
(втори вариант)
Всяка една задача
си
има известна мъчнотия.
(втори вариант)
Има
си
правила в музиката.
(втори вариант)
Ти
си
затворил една каса, тя
си
има един ключ, но той така се заплесна, че той не може
да
влезе.
(втори вариант)
Значи има една малка мъчнотия, която може
да
разрешите и касата
да
се отвори.
(втори вариант)
Но терцата седи в това, когато двата тона запълнят мястото на три тона, а тонът, който е в средата, той мълчи.
(втори вариант)
Та щом ти се раждаш в живота, това е една задача, която ти трябва
да
разрешиш.
(втори вариант)
Двата се обаждат, а третият мълчи.
(втори вариант)
Срещнеш една мъчнотия, втора, трета - туй ни най-малко не трябва
да
те обезсърчава.
(втори вариант)
Сега някои от вас казват тъй: „Това са само обещания, обещания, а трябва нещо реално.“ Кое е по-реално - пари ли
да
имаш, или
да
имаш здрав стомах, вода ли
да
имаш, или хубави обуща, къща ли
да
имаш, или здраво тяло?
(втори вариант)
Когато пък двата тона се обаждат, а другите два мълчат, това е кварта.
(втори вариант)
Преди всичко здравият стомах е за предпочитане.
(втори вариант)
Хляб и здрав стомах са двете неща за предпочитане, а другите неща сами по
себе
си
ще дойдат.
(втори вариант)
Водата е за предпочитане, отколкото външните неща - другите условия.
(втори вариант)
Другите неща сами по
себе
си
ще дойдат.
(втори вариант)
Друга една съществена идея то е музикалното, което можеш
да
имаш.
(втори вариант)
Тонът „до“ В дадения случаи е и посока на движението.
(втори вариант)
„Ми“ показва в какво направление трябва
да
се движи - то е жълтият цвят.
(втори вариант)
Най- първо трябва
да
имате една пиеса.
(втори вариант)
Сцена може
да
имате, но пиеса нямате.
(втори вариант)
Под индивидуализиране се разбира как трябва
да
се изрази този тон.
(втори вариант)
Сега иде възражението: „Пиеса има, а няма сцена.“ Пиесата създава сцената, а не сцената пиесата.
(втори вариант)
Сцената не може
да
създаде пиесата.
(втори вариант)
Животът е, който създава всичките работи.
(втори вариант)
Щом вие имате живота, щом вие живеете, щом можете
да
пеете, всичко е постижимо.
(втори вариант)
Щом не можеш
да
пееш, нищо не е постижимо.
(втори вариант)
Тогава, щом ти можеш
да
живееш и щом можеш
да
говориш, всичко е постижимо.
(втори вариант)
Щом можеш
да
мислиш, всичко е постижимо.
(втори вариант)
Щом можеш
да
почувстваш, всичко е постижимо.
(втори вариант)
Щом можеш
да
страдаш,
да
се радваш, всичко е постижимо.
(втори вариант)
Страданието показва пътя на постижението.
(втори вариант)
Музиката е силна само ако вие можете
да
съчетаете известни тонове и
да
съчетаете известни думи, които
да
съответстват на тоновете.
(втори вариант)
Само че в мъчението постижението е по-далеч от клона на дървото, а при страданието това е близкият път.
(втори вариант)
Ти искаш
да
станеш музикант,
да
свириш, но всяко едно упражнение трябва
да
съдържа ония тонове, които дават подтик на пеенето.
(втори вариант)
По този път трябва
да
вървиш.
(втори вариант)
Като страдаш, постижението е близко, а когато се радваш, ти
си
в постижението.
(втори вариант)
Онзи тон, който е останал в съзнанието ти след като
си
спрял
да
пееш, и той е останал още.
(втори вариант)
Ти се радваш, отиваш някъде, близко
си
до дома и изведнъж ще се зарадваш - радостта иде.
(втори вариант)
И като станеш сутрин, той още
си
прави своето движение.
(втори вариант)
Та реалността не е постигнатото, но ти го виждаш, казваш: „Свършен факт.“
(втори вариант)
В музиката трябва
да
схванете следующето.
(втори вариант)
Представете
си
двама професори по музика
си
правят своите опити.
(втори вариант)
Единият
си
пее и се движи по направление към един планински връх, а другият само го слуша, без
да
върви по движение на песента.
(втори вариант)
Първият
си
пее и се качва нагоре, продължава
да
си
пее, но вторият не го слуша вече.
(втори вариант)
Да
не е завършено всичко.
(втори вариант)
Ти питаш престанал ли е първият
да
пее.
(втори вариант)
Ние сме на върха и виждаме радостта, че иде.
(втори вариант)
Не е престанал той
да
пее, но ти не следиш движението му.
(втори вариант)
Казва някой: „
Да
имам пари.“ Но парите са на високото място.
(втори вариант)
Да
мълчиш, значи има едно препятствие, което трябва
да
преодолееш.
(втори вариант)
Щом в музиката се турга пауза, значи ти имаш препятствие, което трябва
да
преодолееш.
(втори вариант)
Ти имаш силата, това е високото място.
(втори вариант)
И ако вторият пази същата дистанция към първия, който пее и върви по планината, онзи никога и няма
да
престане
да
пее.
(втори вариант)
Да
знаеш как
да
пееш оттам - туй, което имаш, ще го туриш в действие.
(втори вариант)
Но щом ти нарушиш дистанцията, ти ще престанеш
да
чуваш онзи, който пее.
(втори вариант)
От този момент, когато ти постигнеш твоята сила, оттам започва твоето творчество -
да
се осмисли животът.
(втори вариант)
Докато
си
вървял нагоре, ти
си
пъшкал, а когато слизаш, ти
си
свободен, можеш
да
пееш.
(втори вариант)
Под думата „пеене“ аз разбирам свобода.
(втори вариант)
Само свободният човек може
да
пее.
(втори вариант)
Следователно аз бих ви дал едно правило.
(втори вариант)
И онзи, който е в затвора, а
си
пее, той е свободен.
(втори вариант)
То гласи така: всичко в живота е постижимо. Кога?
(втори вариант)
Всеки, който знае времето, което всичко носи.
(втори вариант)
Богат е той, навел се, надул се - че той не е свободен, а онзи в затвора вика и
си
пее.
(втори вариант)
И тогава бих ви казал: вижте онзи грънчар, който изпича пръстта и от нея създава своето щастие.
(втори вариант)
Но той знае в кое време
да
го направи.
(втори вариант)
Този в затвора казва: „Може и десет пъти
да
ме затварят, аз пак ще
си
пея.“ Виждате, петела утре го чака някоя тенджера
да
го турят, но той казва: „И
да
ме турят, аз пак ще пея.
(втори вариант)
Ти седиш и чакаш твоето щастие
да
дойде отнякъде.
(втори вариант)
Десет пъти може
да
ме турят, но аз пак ще пея.“ И след като го заколят, пак ще го намерят и казва: „Кукуригууу!
(втори вариант)
Земледелецът го изважда от земята, грънчарят, като пече пръста, носи щастието, а орачът, като оре земята, тогава щастието му идва.
(втори вариант)
“ Но петелът казва: „Когато и вие започнете
да
пеете като мене, няма
да
влизате вече в тенджерата.“
(втори вариант)
Но туй място няма
да
слезне, ти трябва
да
се качиш до него.
(втори вариант)
Знанието, силата, славата без пеене не може
да
се достигне.
(втори вариант)
Талантът - това са високи места, които без пеене не може
да
се постигнат.
(втори вариант)
Сега това са музикални максими, които трябва
да
знаете.
(втори вариант)
За всичко има постижения, но трябва
да
се работи.
(втори вариант)
(Всички пеем, Учителят слуша.) Е, хубаво.
(втори вариант)
Всичко това са неопределени работи.
(втори вариант)
Грънчар
си
, избери пръста, калта.
(втори вариант)
Вода имаш, изпий я.
(втори вариант)
Че това са максими.
(втори вариант)
Жаден
си
, напий се с вода.
(втори вариант)
Гладен
си
, наяж се, хляб имаш.
(втори вариант)
Казваш: „Мен не ми се чете сега.“ Всичките блага, които са скрити там, ти ще ги изгубиш и твоето щастие няма
да
дойде по онези пътища там, по които то не съществува.
(втори вариант)
Малко идея трябва
да
има човек.
(втори вариант)
Идеите не се раждат сега.
(втори вариант)
Но ако ти седиш и я чакаш тя сама
да
дойде при тебе, тя ще дойде, но и ще
си
замине.
(втори вариант)
Сега ще изпеем „Всичко в живота е постижимо“.
(втори вариант)
(Единадесет.) Сега не само
да
се създаде един глас, който може
да
създаде известно препятствие.
(втори вариант)
Ако вземем „Всичко в живота е постижимо“, значи има едно препятствие, което трябва
да
преодолеем.
(втори вариант)
Ако
си
на едно място и тръгнеш - не от всяко място можеш
да
тръгнеш и
да
пееш, ако
си
назад или напред, - но в даден случай трябва
да
избереш това направление на движение за постижение.
(втори вариант)
Сега аз ви зная - вие всички сте добри певци.
(втори вариант)
Много добри певци сте, но пеете всички на една минорна гама.
(втори вариант)
Когато сте болни, пеете всички отлично „ох, ох, ох“.
(втори вариант)
По някой път аз съм гледал болните хора - мен ми прави много приятно впечатление, казвам - много хубаво пее този болен, драматически пее.
(втори вариант)
Чувам музика, давам
си
ухото и гледам вярно ли взема тоновете.
(втори вариант)
Ако не взема вярно тоновете, казвам - този човек има още много
да
учи в училището.
(втори вариант)
Като каже „ох“, аз гледам кой тон взема - минорен, мажорен или правилен, и казвам - този човек скоро ще умре или скоро ще оздравее.
(втори вариант)
Аз не му казвам изкуството
да
свири, но има едно музикално изкуство, по което веднага се определя диагнозата.
(втори вариант)
Аз съм забелязал, в охкането виждам в болния какво е събудено.
(втори вариант)
Той казва: „Нека
да
ме освиркат, но ще се науча аз
да
пея.“
(втори вариант)
Какво име можем
да
дадем на живота?
(втори вариант)
Кои парчета могат
да
се нарекат най-хубави?
(втори вариант)
Ариите ли, сонатите ли, симфониите ли?
(втори вариант)
(Симфониите.) Сонатите са най-елементарните, ариите са малко продължение на сонатите, а симфониите, то е грандиозното, величественото.
(втори вариант)
Сега кажеше отде
да
започнем.
(втори вариант)
Момъкът казва тъй: „Отде
да
започна, възлюблена моя?
(втори вариант)
„Сол“ дава простор.
(втори вариант)
В живота има простор, но в „сол“ имаме светлосиния цвят, който показва условията.
(втори вариант)
(Учителят пее и свири с цигулката
си
„Всичко в живота е постижимо“.
(втори вариант)
Същото всички пеят с Учителя.) Всичко в живота е постижимо.
(втори вариант)
Сега какви думи трябва
да
турим?
(втори вариант)
(Отговор на думата „как“.) Отговорът на „Всичко в света е постижимо“.
(втори вариант)
Когато очакваш времето, което Всичко носи.
(втори вариант)
Времето всичко носи.
(втори вариант)
Ти трябва
да
очакваш времето,
да
избереш онзи момент, който ще ти донесе известно благо.
(втори вариант)
Не мислете, че така се създават нещата То е илюзия.
(втори вариант)
Времето всичко носи, и ти трябва
да
очакваш времето, в което Всичко се носи.
(втори вариант)
Сега времето, което всичко носи, е единият фактор, а другият фактор кой е?
(втори вариант)
Туй, което времето носи, то ще го остави пред тебе.
(втори вариант)
Времето иде и туй, което носи, то ще го остави пред тебе, но като ти го даде, де ще го оставиш ти тогава?
(втори вариант)
Времето всичко носи, а просторът ще определи къде
да
поставиш туй, което е донесено - мястото.
(втори вариант)
4.
Живият хляб
,
НБ
, София, 18.12.1932г.,
“ Щом ти
си
роден в света, ти имаш една малка мисия.
Всеки ден ти трябва
да
извършиш нещо за цялото човечество.
Този закон трябва
да
спазвате навсякъде.
Ти
си
човек, който трябва
да
изправиш една малка мисъл, едно малко чувство и една малка постъпка, и тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи – не само по цялата земя, но целият разумен свят ще пищи, че ти
си
извършил едно дело, което никой не видял.
Ти изведнъж не се стремиш
да
придобиеш всичките знания, защото твоят мозък не е в състояние
да
издържи.
Знанието
си
има своя предел.
Казвате: „Моето име няма
да
бъде записано.“ Даже на най-великите хора няма
да
бъдат споменати.
Ти, като знаеш нещо, ще извлечеш от природата онези сили, които напрягат в мозъка, и ще
си
създадеш ненужни страдания.
Даже името на Толстой няма
да
се спомене – те са псевдоними.
Запример ти не
си
имал опитността.
Писанието казва – в бъдещия живот на съвършенство всеки ще има едно име, той ще
си
го знае.
Ти
си
тих и спокоен, ходиш
си
щастлив, радостен и весел.
Един ден виждаш по пътя едно красиво същество, което Бог е създал.
Едно име, което хората може
да
произнесат, туй име се опетнява.
У тебе се заражда желание
да
вземеш този образ,
да
го туриш в главата
си
,
да
го направиш като идеал, както в старо време, и
да
му се кланяш.
Аз бих попитал хората как желаят
да
живеят – вечно в тяхната светлина или
да
имат външна светлина,
да
имат електрически лампи или
да
се ползват от слънцето.
„Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света.“ Един важен стих.
Като се пита кое е най-важното – туй, което дава живот.
Следователно някои казват: „Ние трябва
да
имаме своя вътрешна светлина.“
Под думата вътрешна светлина ние разбираме знанието, което иде отвътре, но не от това положение, но онова място, онзи възел, с който ние сме свързани с онзи реален свят, отдето тази светлина може
да
дойде.
Той има свои методи, по които трябва
да
се прояви.
Защото всички хора
си
помагат едни други.
Майката ражда детето, каква е нейната замисъл?
Бащата ражда, какъв е крайният замисъл?
Женят се, свещено нещо трябва
да
има.
Сега като разглеждаме съвременната наука, тя е един израз.
Но ако ти не се събереш с един човек, никаква светлина не може
да
проникне в твоя ум.
Не само ти участваш в този предмет, не
си
само ти, който мислиш върху предмета.
Аз разбирам – ти не може
да
живееш със своята болна жена и болната жена не може
да
живее с болния
си
мъж.
Те тепърва има
да
дойдат на земята.
Казвам, в нашия век и във всички векове вземете религията, която е била разсадник за култивиране, за възпитание на човешките чувства.
Падане, грешене.
Не са виждали хората учител на науката.
Религията се явила като един научен модел за възпитание на чувствата и начините, по които тия чувства
да
се възпитат.
Може
да
имат допирни точки, но грешене и падане заедно не може
да
живеят.
Засега всички са запознати само с учениците и слугите, но учителите на науката малцина са ги виждали.
Този начин след това се е превърнал на религия и хората са изгубили сериозното знание и са дошли
да
вярват, че Господ ще ги спаси.
Безумният и разумният на едно място не може
да
живеят.
И при всичката вяра виждаме, че нещата не стават, както хората мислят.
Да
се махне тази идея.
Това са само ученици, някои са слуги даже.
Виждаме, че най-праведните хора, най-добрите са страдали най-много и някой път лошите хора не страдат толкова повидимому.
Че умният човек може
да
помогне на безумния, на грешника – то е друго нещо, но
да
живеят заедно, туй не може
да
бъде.
Праведните като страдат, другите се съблазняват.
Умен с умен човек може
да
живее, добър с добър човек може
да
живее.
Даже някои слуги от тази наука знаят повече от учениците.
И за
да
изяснят, те създават друга теория, че този човек в миналото е грешник и сега със страданията той
си
изкупува греховете.
Умният човек трябва
да
има знания, всички хора
да
се повдигнат.
Няма
да
се спирам, но мога
да
ви приведа много примери от европейските университети.
Че има желание
да
се повдигнат, тази трябва
да
бъде великата мисъл, която трябва
да
възприемат човешките сърца.
Когато попитаха Христа за онзи сляпо родения, той ли е съгрешил, или майка му, или баща му са съгрешили, че сляп се е родил, Христос казва: „Нито майка му е съгрешила, нито баща му, нито той е съгрешил, но
да
се яви славата Божия в света.“ Какво разбираме под думата славата Божия?
Вие по някой път, като се намерите в трудно положение, иде ви мисълта,
да
свършите с живота
си
.
Например по физика, по химия, по биология знаят някой път повече и студентите се допитват до разсилните.
Да
се яви онзи божествен начин, по който човек може
да
се избави от своите страдания.
Питам, кое е онова, което ви тласка
да
свършите с живота
си
.
Много пъти те улесняват студентите как
да
си
вземат изпита.
В този човек се е зародило желание, той казва: „Аз трябва
да
прогледам, по който и
да
е начин.
Но каква самоувереност, ако съвременните хора вярват, че като умрат, техните страдания ще се прекратят.
Бог, който ме създаде, по който и
да
е начин, каквото и
да
става, трябва
да
прогледам.“ Тази идея той я носеше и не се мина дълго време, мина Христос, който трябваше
да
му отвори очите.
Трябва
да
умре нещо у човека, невежеството трябва
да
умре, но не човекът.
Следователно у вас трябва
да
се роди една идея непреодолима.
Аз наричам непреодолима тази идея, че никоя мъчнотия, никое страдание, нищо
да
не е в състояние
да
препятства на идеята.
Та казвам сега, най-първо, трябва
да
внесеш една мисъл.
Може
да
ви нарежат на парчета, от нея
да
се не откажете.
Когато дойдеш до най-големите страдания, в безизходно положение, спри се и кажи
си
: „Има изходен път.“ В този момент не бързай
да
мислиш.
Така са мислили мъчениците, така са мислили учените хора – онези, които в научно отношение са страдали.
Ще дойде една мисъл, ще кажеш: „Еди-кой
си
приятел ще направи нещо за мене.“ И онзи ще направи, ти не бързай.
Защото, ако кажем, че туй, което виждаме, е реално, ние виждаме снега, който се увеличава зимно време, а лете се стопява.
Човек навсякъде все трябва
да
носи своя характер, той трябва
да
бъде готов
да
издържа страданията
си
, не трябва
да
си
става спънка.
Ако искаш
да
се оправят работите ти, ти не бързай, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии.
Защото, ако човек има едно неправилно схващане, той трябва
да
го коригира.
Всичко това реално ли е?
Защото аз искам
да
ви наведа.
На един млад християнин дошла му идеята,
да
отиде при един от професорите и
да
поиска от него три хиляди лева.
Не трябва вие
да
мислите, че нямате знание, ни най-малко моята цел не е тази.
Казва
си
: „Той е християнин.“ Отива при професора и казва: „Господин професоре, Духът ме изпрати при вас
да
ми дадете три хиляди лева.“ Професорът казва: „Аз не мога
да
ти дам.
Защото, щом аз избирам една идея,
да
сея нивата с жито или ечемик, не че нивата не е богата, но виждам, че при тези условия, както е създадена нивата, трябва
да
видя какво може
да
се сади.
Ако Господ те беше проводил, аз трябваше
да
имам тези пари.
Сега туй, което става в природата, става и вътре в нас.
Та в това отношение човек съставя едно голямо поле за насаждане, но трябва
да
се види какво може
да
расте.
Ти не
си
разбрал.
Не посаждане на нивите – че те съществуват, те сега не се създават.
На друго място те е пратил, а ти
си
дошъл при мене.“
Аз говоря за посаждане, не че тази идея сега трябва
да
я посадим.
Идеята за Бога сега не се създава.
На една млада мома ѝ трябват сто лева.
Другите елементи, които действат вътрешно, за
да
се прояви животът, това е вътрешният живот.
Ходи на една врата, на втора, казва: „Няма кой
да
ми помогне.“ Вече е обезсърчена.
Под думите съществуват ето какво трябва
да
разбираме.
Тамън тръгва по пътя и я настига един, дето хич не е сънувала, и той ѝ дава сто лева, уреждат се работите.
Ние трябва
да
проповядваме нещо, в което вярваме.
Как се уреждат?
Когато трябва
да
разореш земята хубаво, тази нива ще даде плод.
Представете
си
, един комар, у който се пробуди съзнанието.
Когато ти
си
поставен на слънцето, то ще ти даде енергия.
Комарът не може
да
има човешко съзнание.
Запример един учен човек казва, че има закони, има ред и порядък в природата, но не признава, че има някакви разумни същества зад тези закони.
В природата има нещо разумно.
Може
да
се даде човешко съзнание, но никога комарът не може
да
има човешко съзнание.
Той признава разумността на законите, но не признава, че има и някакви разумни сили, които ги регулират.
НАГОРЕ