НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
536
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
536
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Открити
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 20.8.1932г.,
Щом станат религиозни, те се отпущат, подават се на мързела и не работят.
Те започват само
да
съзерцават.
Като светски хора, те знаят, че трябва
да
копаят,
да
разорат нивата
да
я посеят и след това вече очакват, каквото Бога даде.
Обаче, като духовни, те нито копаят, нито орат, нито сеят, очакват дано Бог им даде нещо.
Следователно човек не трябва
да
изпада в крайности.
Докато живее на физическия свят, той трябва
да
работи и физическа, и сърдечна, и умствена работа.
Щом стане духовен, той трябва
да
работи още повече и то и в трите свята.
Един духовен човек ще посее само десет декара земя, но класовете ще бъдат много по-едри и с по-голям брой зърна.
С други думи казано: светският човек ще сложи на гърба
си
един камък 100 килограма тежък и ще се хвали със силата
си
.
Един духовен човек ще сложи на гърба
си
един къс злато от 10 килограма и ще се хвали с разумността и знанието
си
.
Когато човек носи в главата
си
една мисъл, той трябва
да
знае камък ли е тя, или злато.
Умният, като види, че тази мисъл е тежка като камък, той ще я изхвърли от главата
си
.
Глупавият, обаче, ще я носи и ще плаче, ще търси някой
да
го освободи.
Който плаче, той има някаква скрита мисъл в
себе
си
.
Наблюдавал съм как някое малко дете плаче.
Докато майка му е наблизо, то плаче, озърта се, чака
да
дойде майка му
да
го утеши.
Щом майка му се отдалечи и престане
да
го утешава, то млъква и тръгва подир нея.
Възрастните пък плачат, когато искат
да
смекчат сърцата на окръжаващите.
Изобщо, каквато и
да
е причината за плача, той е на мястото
си
.
– Умен е онзи, който може
да
смени плача в радостта.
Умен е онзи, който може
да
смени скръбта в утеха.
Умен е онзи, който може
да
смени отчаянието в надежда.
Умен е онзи, който може
да
смени омразата в любов.
Умен е онзи, който може
да
смени невежеството в знание.
Умен е онзи, който може
да
смени неправдата в правда.
Умен е онзи, който може
да
смени робството в свобода.
Умен е онзи, който може
да
смени сиромашията в богатство.
Умен е онзи, който може
да
смени смъртта в живот.
Умен е онзи, който и в най-голямата тъмнина може
да
намери пътя към Бога.
Щом се усъмни, мъглите отново ще дойдат.
Мъглата, която днес ни обикаля, е символ на състоянието, в което вие се намирате.
Вятърът, който днес духа, представлява Божията мисъл, която постоянно работи върху съзнанието на човека
да
разпръсне мъглите.
Сама по
себе
си
мъглата не е опасна.
Опасността се състои в това, че в мъгливо време човек изгубва посоката на движението
си
.
Мръднеш ли от мястото
си
, ти ще се изгубиш.
Сега, като наблюдавате, виждате как слънцето ту се покаже, ту се скрие.
Мъглата не може изведнъж
да
се вдигне.
Тъкмо хоризонтът ви се изчисти, слънцето се покаже, и Господ рече
да
ви предаде един урок, но веднага дойдат отрицателни мисли и чувства в ума и сърцето ви, и хоризонтът ви отново се замъгли.
Вие изгубвате благоприятния момент и трябва
да
чакате новите условия.
Той я дал на слугата
си
да
я измие леко само от пръстта или от полепените нечистотии върху нея.
2.
На живите
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 21.8.1932г.,
На вас сто милиона години се виждат много, а за мене са малко.
Все едно е
да
ми кажете сто милиона години и сто милиона лева.
Като резултат на тия разсъждения се явява едно противоречие, което може
да
се изрази със следния афоризъм: често слабото в света е силно, а силното е слабо.
Може ли
да
се нарече силен кон онзи, който се управлява от едно дете?
При това този кон минава за силен.
Често и хората приличат на такъв силен кон.
Срещате един силен, учен човек, а виждате, че една малка мисъл го управлява.
Тя слага гема
си
върху този човек и го върти накъдето иска и както иска.
Къде остава силата на този човек?
Щом малката мисъл го управлява, излиза, че тя е по-силна от него.
Ако една малка, нищожна дума произвежда в човека такъв ефект, че цяла година след това той не може
да
дойде на
себе
си
, тя не е ли по-силна от него?
Светът не може още
да
се оправи, понеже децата, които го управляват, още не са израсли.
Някога бащата се измори и каже: „Кога ще дойде ден и аз
да
си
почина?
Обаче, и
да
израснат децата, мъчнотията още не се е разрешила. Защо?
– Защото синовете и дъщерите се женят, раждат им се малки деца, които бащата, т.е.
дядото сега, отново трябва
да
се грижи,
да
тича подир тях.
Един ден той пак ще каже: „Кога ще
си
почина и аз?
Този дядо пак не стои мирен, той иска
да
види внучетата наредени.
Дойде ден, и те се оженят, родят се малки дечица, а на дядото, вече прадядо, пак предстои задачата
да
тича подир правнучетата,
да
се грижи за тях.
Не, докато хората имат такива разбирания за живота, те едни други ще
си
създават страдания, мъчнотии и нещастия, а светът никога няма
да
се оправи.
Ето защо, за в бъдеще, когато светът се оправи, бащата трябва
да
каже: „Докато съм жив, аз не позволявам
да
се жените.
Щом умра, тогава свободно можете
да
се жените“.
Че съм родил деца, това е в реда на нещата, но то още не подразбира, че те непременно трябва
да
се женят.
В това се състои разрешението на задачата.
Иначе, ако синовете и дъщерите се женят, ако внучетата и правнучетата се женят, бащата никога няма
да
си
почине, а същевременно и светът никога няма
да
се поправи.
Ако светът върви все по стария път, той ще прилича на търговец, който има само 10–15 хиляди лева на разположение и влиза в едно предприятие, от което в няколко години изкарва внесените пари и успява
да
се пооблече,
да
се нахрани.
Недоволен от това, той се впуща в по-голямо предприятие, където може
да
спечели, а може и
да
изгуби.
Казвам: не влизай в ново предприятие, остави други
да
свършат започнатата работа.
Ако не послуша, той ще обърка сметките
си
, ще се яви някаква криза в положението му и тогава ще каже: „Отидоха внуците!
“ След това трябва
да
минат 40–50 години, докато се оправят работите, а в това време той ще остарее и не ще може нито
да
оправи работите
си
, нито
да
си
почине.
Който не разбира този закон, ще каже: „Нима не трябва
да
се работи?
“ – Трябва
да
се работи, но според вътрешните и външните сили, с които човек разполага.
Добре, ето, съвременните народи създават нови закони, но ще оправят ли те света?
По този начин светът не може
да
се оправи.
Днес между народите се явява само надежда за спасение на света, но те нямат методи, чрез които
да
го спасят.
Положението на сегашните хора е като това на онзи кон, който цял ден въртял дарака, а вечерта получавал малко сено.
Пред него имало една площ, на която била поставена торба със сено, но площта била така приспособена, само
да
се лъже конят, че ще достигне сеното, за
да
върви даракът.
Конят въртял дарака, вълната се разбивала и едва вечерта той хапвал от сеното.
Та и съвременните хора имат един такъв идеал, поставен на една площ пред дарака, и те трябва цял ден
да
обикалят около площта, за
да
получат вечерта една шепа сено.
Вълната на господаря се разбива, а човекът с години обикаля около площта, дано постигне своя идеал.
Понякога вие се смеете на този кон, че цял ден обикаля
да
стигне сеното, но всеки изпада в това положение,
да
се върти около сеното и
да
не го достигне.
Значи има един разумен начин за разрешаване на въпросите.
Щом човек се домогне до този начин, той ще придобие желания мир в душата
си
.
Щом съзнаеш, че други са го разрешили и направили преди тебе, нищо друго не ти остава, освен
да
вървиш напред.
Ти разреши само това, което на тебе се пада.
В даден случай на всеки човек са дадени задачи, които той сам трябва
да
разреши.
При това, дойде ли човек до положение
да
разрешава една задача, той не трябва
да
се безпокои.
Ако листът на едно дърво се безпокои как ще прекара живота
си
, той нищо няма
да
разреши.
Задачата на листа е
да
се държи за клона и
да
работи.
Колкото и
да
мисли по тези въпроси, той по-голям няма
да
стане.
Неговата задача е
да
работи, за
да
мине от една форма в друга.
Листът трябва
да
мине в малко клонче; малкото клонче – в голям клон; големият клон – в дърво; дървото – в плод; плодът – в семка; а семката трябва отново
да
се върне в живота,
да
се пресъздаде.
Следователно и задачата на човека се състои в това,
да
се пресъздаде,
да
намери начин как
да
постигне това пресъздаване.
Това значи: човек трябва
да
намери начин
да
измени външните условия на своя живот,
да
ги подобри.
За тази цел човек трябва
да
намери правия път.
Ако не намери правия път, той ще се уплаши и нищо няма
да
постигне.
Листът не може
да
мине направо в цвят, нито цветът може
да
мине направо в семка.
Тези процеси са последователни, непреривни.
Никакво прескачане не може
да
става; всичко подлежи на постепенни промени.
Когато виждаме, че листата на някое дърво капят, това е привидно така.
Същото може
да
се каже и за плодовете му.
Външно човек може
да
остарее,
да
побелее, но вътрешно той остава малко дете.
Това, което остарява, дай на хората.
Питам: какво виждаме в живота?
– Младите обичат
да
носят дрехи, които им придават вид на стари.
Старите пък гледат
да
се освободят от всичко старо,
да
се подмладят.
В това отношение старите хора, като се натоварят с голям багаж от книги, дрехи и други вещи, принуждават се
да
ги продават.
Младият купува някаква стара книга и казва: „Доволен съм, че
си
купих една ценна книга“.
Старият казва: „Благодаря на Бога, че се освободих поне от една книга“.
Сега, като слушате
да
ви се говори, вие приличате на онзи човек, който бил добре нагостен от своя приятел, но като
си
излязъл оттам, казал: „Ами утре?
“ Помнете: има само един ден, когато можеш добре
да
нахраниш човека.
Щом този ден се нахрани, той вече е осигурен за всички останали дни, няма защо
да
се безпокои повече.
Попадне ли човек в този ден, той няма какво повече
да
мисли.
Неговата работа е осигурена вече.
Казвам: гледайте
да
влезете в този свещен ден.
Влезете ли в този ден, работата ви е осигурена за милиони дни и години, няма защо
да
се осигурявате.
Ако не можете
да
влезете в този свещен ден, все ще мислите какво ще ядете днес, какво утре и ще гледате по три пъти на ден
да
се осигурявате.
Когато човек наблюдава изгрева на слънцето, не е важно толкова какво мисли той, но какво замисля
да
прави.
Ако в този момент човек замисля
да
посади някаква семка, той ще се ползва от това.
– Слънцето няма
да
му съдейства.
Извади гнилото от въжето, за
да
се избавиш от голямата беда, която те очаква.
Запали свещта на твоя живот, за
да
се осмисли целия живот.
След като се извърши една работа, само тогава тя придобива своята сила и цена.
Семката пониква, когато се посее; водата измива, когато се полее; свещта свети, когато се запали.
Лъчът показва изгрева на слънцето; слънцето говори за своя господар; росната капка говори за силата на слънчевата топлина; цветът говори за силата на Божията Любов, която възраства всичко в света.
Ако мислиш, че светът е създаден за тебе, запитай се, ти за кого
си
създаден?
Ако мислиш, че
си
от умните, запитай се, защо се безпокоиш?
Ако мислиш, че
си
от силните, запитай се, защо имаш нужда от лекар?
Ако мислиш, че
си
от богатите, запитай се, защо имаш нужда
да
ти дават?
Ако мислиш, че
си
от безстрашните, запитай се, защо сърцето ти трепери?
Запитай рибата, защо ѝ е водата.
Запитай най-после
себе
си
, защо ти са страданията.
Ако говориш за слънцето и не го виждаш, ако говориш за книгата и не можеш
да
я четеш, ако желаеш водата и не можеш
да
я пиеш, ако търсиш хляба и не можеш
да
го ядеш, ако търсиш Любовта и не можеш
да
я получиш, какво
си
придобил?
Ако след всички тия усилия заприличаш на скъсан парцал, какво
си
постигнал?
Ако слугата е измел къщата и вдигнал всичкия прах в нея, изчистил ли е къщата от праха?
Прахът се изчиства само с вода, а не с метла.
Водата се слага на работа само при топлина.
Ако плодът знае, откъде е откъснат и къде са го сложили, а не знае кога ще се върне, може ли
да
се каже колко е научил?
От тия мисли се вижда, че хората не знаят най-елементарните работи в живота, вследствие на което грешат.
Че грешат, това се вижда и в самия им език.
Те говорят едно, разбират друго, вследствие на което изпадат в грешки, в заблуждения.
– Мнозина излизат на сцената, защото всички са все аз.
Казвате още: „Аз любя еди-кого
си
“.
– Кой е този еди-кого
си
?
Ако на хиляда души покажат един килограм хляб, всички ще кажат: „Дайте го на мене“.
Мене, това са хилядата души.
Мъчно е
да
се реши на кого
да
се даде хляба.
Не, има начин, по който може
да
се раздели хляба между хилядата души, и всеки от тях ще бъде задоволен.
Ще сложите хляба в един голям котел с вода и всеки ще сърба оттам.
Днес хората не могат справедливо
да
разделят общите блага помежду
си
, понеже всеки иска отделно за
себе
си
да
бъде щастлив като росните капки.
На росните капки може
да
им се каже само къде е майка им – нищо повече.
Някое дете се качило на гърба на една мечка и плаче, търси майка
си
.
Нека отиде при скалата, там ще намери майка
си
.
Думите „майка“, „мечка“, „росна капка“, „скала“ са символи, които трябва
да
се преведат.
Иначе те ще останат така неразбрани, както са неразбрани много думи, които учените употребяват в езика
си
.
Съвременните философи
си
служат с думите „есенциално“, „субстанциално“ и т.н.
Те дават известно определение за субстанция, а се натъкват на друга неопределена идея – идеята за пространството.
Тя пък влече след
себе
си
неопределената идея за времето и т.н.
Според мене пространството е един щедър господар, който дава на всички.
Щом отидете при него, той казва: „Ето, изберете
си
, което място искате и колкото искате“.
Нищо повече няма
да
ви каже.
Времето пък е скържав господар.
Значи времето и пространството са двама господари с различни характери: първият е стегнат, той държи сметка и на прашинката.
Вторият има широко сърце, той дава, колкото искате.
Това е най-простата, най-елементарната философия, която дава донякъде само едно определение за понятията време и пространство.
“ – „Малко искам.“ – „Вземи тогава“ – измерва и ти дава.
Ако
си
богат и се безпокоиш, времето те управлява.
Ако
си
вярващ и се безпокоиш, времето те управлява.
Щом не искаш
да
се безпокоиш, излез от времето и не дели нещата.
Влез в пространството, разшири се и започни
да
твориш.
Мнозина се страхуват, безпокоят се какво ще стане с тях след смъртта им и къде ще отидат.
Те ще отидат при дядо
си
.
“ – При прадядо
си
и т.н.
Преди всичко дядо ви нито е дошъл отнякъде, нито е заминал за някъде.
Най-първо трябва
да
знаете какво нещо е пространството, за
да
разберете откъде е дошъл дядо ви и къде е отишъл.
След време ще дойде друг трен, с който вие ще заминете при дядо
си
.
3.
Слизане и възлизане
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.8.1932г.,
Ще ви дам няколко мисли за размишление.
Прашният
да
се очисти от праха
си
; калният
да
се очисти от калта
си
.
Бедният
да
се справи със сиромашията
си
; богатият
да
се справи с богатството
си
; ученият
да
се справи със знанието
си
.
Добрият
да
слуша разумността
си
.
Любещият
да
служи на ближния
си
.
Само свободната вода тече и само свободният живот расте.
Водата, която тече, търси жадния, и животът, който расте, търси бедния.
Ако
си
жаден, водата е за тебе; ако
си
беден, животът е за тебе.
Богатството е граница за бедния
да
намери живота
си
.
Сиромашията е граница за богатия
да
не изгуби живота
си
.
Където има сиромашия и богатство, там е животът.
Богатството никога не се наслаждава от сиромашията, нито сиромашията се наслаждава от богатството.
Богатството винаги отрича сиромашията, и сиромашията винаги отрича богатството.
Когато сиромашията дойде при богатството, последното казва: „Аз нямам нищо общо с тебе“.
Когато богатството дойде при сиромашията, последната казва: „Аз нямам нищо общо с тебе“.
Следователно богатството и сиромашията са несъвместими неща.
Те не могат
да
се примирят.
Някой казва: „Аз се примирих с всички противоречия в живота“.
– „Защото станах богат.“ Преди всичко ти не разбираш живота и отношенията в него.
Да
казваш, че
си
станал богат, това подразбира, че
си
бил беден.
Питам: възможно ли е човек
да
бъде сиромах?
Може ли човек, който има живот в
себе
си
,
да
се нарече сиромах?
Може ли човек, който има разум,
да
се нарече сиромах?
Може ли човек, който има тяло, очи, уши, нос, уста, който яде, пие и ходи,
да
се нарече сиромах?
Сиромах или богат, това са само епитети.
Дали човек е сиромах или богат, това се отнася до разбиранията му.
Думата сиромах може
да
се замести с нищи духом, т.е.
Сега ще обясня значението на думите „сиромах“ и „богат“.
Думата „сиромах“ е съставена от „сир“, което значи мъдрец, и „мах“ – голям.
Следователно сиромах значи голям мъдрец.
Ако някой е сиромах, ще се оплаква; ако е богат, ще се хвали.
Някой казва: „Сиромах съм аз“.
Нека
си
отговори: „Тъкмо това търся сега – големия мъдрец“.
– „Аз съм богат.“ – „Тъкмо това търся – мястото, откъдето Духът изтича.“ Който не е разбирал сиромашията по този начин, той се е страхувал от това, за което е трябвало
да
се радва.
Нека се радва, че като голям мъдрец, той ще може
да
учи хората,
да
им дава наставления.
Ако запитат някого защо осиромашее, той трябва
да
каже: „Аз осиромашах, за
да
ви науча,
да
ви дам знания.
Ако не бях осиромашал, вие нищо не бихте научили“.
Днес никой не иска
да
бъде сиромах.
щом сиромашията го посети, той казва: „Дотегна ми тази гостенка!
Искам
да
се освободя от нея“.
Обаче, след като знае вече значението ѝ, вярвам, че тя няма
да
му дотяга.
И сиромахът трябва
да
се радва, и богатият трябва
да
се радва.
Сиромахът
да
се радва, че може
да
учи хората, а богатият
да
се радва, че е намерил мястото, откъдето Духът изтича.
Сега, тези нови знания, които придобихте за сиромашията и за богатството, ще задържите за
себе
си
, докато ги проверите и изпитате.
След като се убедите в истинността им, можете
да
разправяте и на другите хора какво нещо е сиромашията, и какво – богатството.
Като срещнете някой човек, ще му кажете: „Аз мога
да
ти поговоря нещо за дълбокия смисъл на богатството и на сиромашията, но с условие
да
ми дадеш всичкото
си
богатство“.
Ако този човек е сиромах, той веднага ще каже: „Вземи го!
Давам ти всичкото
си
богатство“.
Ако е богат, той ще каже: „Ще
си
помисля“.
Прав е богатият, той знае, че не може
да
даде това, което има, т.е.
той не може
да
даде мястото, откъдето Духът излиза.
И сиромахът е прав, когато дава всичкото
си
богатство.
Той знае, че е придобил много знания, и непременно трябва
да
ги предаде и на други, за
да
придобие нови.
Аз зная, че вие ще предадете на други това, което ви говорих сега, без още сами
да
сте го проверили; щом го предадете, едновременно с това всичко ще изгубите.
После ще се намерите в положението на онази бедна вдовица, която по незнание, от бързане, изгубила една кесия със злато, която един богат човек ѝ подарил.
Един ден той ѝ изпратил една кофа брашно, в която сложил една кесия със злато.
Като видяла кофата с брашното, тя
си
казала: „Кой ще меси сега това брашно?
Нямам време
да
меся, но ще го продам на някого,
да
взема малко пари,
да
си
купя нещо“.
Минал покрай дома ѝ един човек, и тя му продала брашното.
– „Поне ще се улесня малко.“ –
Да
, ще се улесни, но ще отиде златото!
Казвам: не продавайте брашното с кофите
си
, преди
да
сте го пресипали,
да
видите какво има в него.
Както виждате, Бог ни изпитва по разни начини,
да
видим колко сме умни.
За изяснение на тази мисъл ще приведа следния пример от живота.
Преди сватбата, бащата на момъка не се съгласявал за тази женитба и казвал на сина
си
: „Синко, тази мома не ми харесва, не те съветвам
да
я вземеш“.
– „Обичам я, татко, не мога без нея.“ – „Щом не можеш без нея, твоя работа най-после, вземи я.“ Момата, от своя страна,
си
казвала: „Хванах в ръцете
си
този богаташ, ще прекарам един охолен живот“.
Той раздал имането
си
и след това казал на сина
си
: „Синко, ще знаеш, че нямам нищо, не мога
да
ти дам никакво наследство, затова ще се опретнеш
да
работиш, сам
да
храниш жена
си
“.
Синът се намерил в чудо.
Той мислил, че като каже на баща
си
, че не може
да
живее без тази мома, бащата ще остави имането
си
на негово разположение,
да
яде и
да
пие с жена
си
.
И момата мислила, че се е осигурила.
В края на краищата бащата казва: „Синко, аз нямам нищо.
Сега аз заминавам за странство и като се върна, тогава ще
си
поговорим, ще помислим какво ще правим.“ Казвам: съвременните хора, като този син, искат
да
се осигурят,
да
живеят охолно и тогава
да
познаят Бога.
Той раздава всичкото
си
имане и казва на сина
си
: „Синко, нищо нямам; всичко раздадох“.
“ – „Ще работите.“ Ти ще работиш от сутрин до вечер и като се върнеш у дома
си
, ще бъдеш благодарен, че можеш
да
нахраниш жена
си
.
Ще работиш
да
ѝ докажеш, че не можеш без нея!
По същия начин постъпва и природата.
Всичките ѝ постъпки са разумни, напълно осмислени.
Както и
да
си
обяснявате, както и
да
тълкувате проявите на природата, те са строго определени.
Дойде ли до царската дъщеря, тя не се нуждае от кукли на главата, нито от панделки.
Тъй щото, когато разглеждате една проява на природата, ще я вземете, както
си
е, без никакви украшения.
Защото, каквото създаде човек, добро или зло, то ще се върне на гърба му.
Богатството и сиромашията също така вървят след него.
Той не може
да
ги избегне.
Когато сиромашията дойде при богатството и го целуне, последното трябва
да
даде всичко на сиромашията.
Когато богатството целуне сиромашията, тя веднага му дава всичко, каквото има.
Изобщо, позволено им е само по един път
да
се целунат.
Човек трябва
да
мине и през двете състояния, и през сиромашията, и през богатството.
Той трябва
да
стане богат, за
да
познае колко е щедър.
Той трябва
да
стане сиромах, за
да
познае света,
да
се види колко е търпелив.
Другояче казано: при сиромашията човек се качва на най-високия връх на живота, а при богатството той слиза в най-дълбоката долина.
В долината пък всичко расте, там се стичат богатствата от всичките върхове.
Богатството и сиромашията не могат
да
се примирят, понеже богатият не може
да
изкачи богатствата
си
на високия връх, а сиромахът не може
да
свали сиромашията
си
в долината.
Тъй щото, човек се учи и от сиромашията, и от богатството.
Като поседи известно време в долината, той казва: „Научих нещо от това състояние; сега ще се кача горе,
да
науча друго нещо“.
Сиромахът, който е седял известно време на върха, казва: „Сега ще сляза в долината,
да
науча нещо ново“.
Научно казано, сиромашията е възлизане към върха, а богатството е слизане в долината.
И като слиза, и като се качва, човек все учи, само че при слизане той учи пътищата на богатството, а при качване учи пътищата на сиромашията.
Опасно е богатият човек
да
се качва на върха с всичкото
си
богатство.
Опасността се състои в това,
да
не се скъса въжето, с което се изкачва.
Той предварително трябва
да
се изпари,
да
олекне и тогава
да
предприеме възлизане към върха.
За сиромаха няма такава опасност.
И
да
се скъса въжето, той е лек като перце, ще остане във въздуха, няма
да
пострада.
Следователно, иска ли богатият
да
се качи на върха, той непременно трябва
да
се разтовари,
да
олекне.
Сиромахът пък за
да
слезе в долината, непременно трябва
да
се натовари,
да
стане малко по-тежък.
При възлизане към върха, сиромашията е благословение за богатия; при слизане към долината, богатството е благословение за сиромаха.
Само по този начин те могат
да
пазят равновесие и
да
стигнат благополучно на определения път.
Значи богатият трябва
да
стане сиромах, за
да
види красотата на високия връх, а сиромахът трябва
да
стане богат, за
да
опита благата на долината.
4.
Иде час
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 24.8.1932г.,
Най-напред човек трябва
да
обича Бога, както и Бог пръв ни възлюби и даде в жертва Сина Своего Единороднаго, за
да
не погине всеки, който вярва в Него.
Всички са копие на първото.
След като правят ред усилия за постигане на своите идеали, в края на краищата, те ги виждат паднали пред нозете
си
, счупени на безброй парченца, и трябва дълго време
да
изгубят, докато ги съберат.
Любовта любов събужда.
В изключенията, обаче, има какво
да
се учи.
Такава е била опитността на всички живи същества по лицето на земята отпреди хиляди години досега.
Търсите ли нещо друго, ще знаете, че то не съществува.
Казвам: всички хора знаят съдържанието на първото писмо, а именно, че без него или без нея не могат
да
живеят.
Още първите човеци искаха
да
станат господари на рая,
да
станат велики, мощни, силни,
да
завладеят въздуха, водата, небето и земята, но какво стана?
Невъзможно е
да
мразиш човека, а той
да
те обича.
Питам: какво произвежда това писмо?
Сега всички трябва
да
се освободите от страничните мисли в ума
си
.
Те оголяха, изгубиха силата и красотата
си
, и Господ ги изпъди вън от рая, облече ги в кожени дрехи и ги изпрати на земята
да
орат и сеят.
Изхвърлете ги навън, както банкерът изхвърля от касата
си
всички фалшиви монети.
Ако човек държи в ума, в сърцето или в касата
си
нещо фалшиво, това е загуба за него.
Когато ленивият се влюби, той става трудолюбив, започва
да
работи; когато скъперникът се влюби, той става щедър; когато завистливият се влюби, завистта, омразата изчезват от него, и той става нов човек.
И наистина, странно е
да
се изпъди един човек от рая само за това, че изял една ябълка без позволение.
В касата ви трябва
да
остане само злато и сребро, ценности, на които
да
разчитате.
Всички мъже и жени, господари, слуги и деца трябва
да
започнат с едно вътрешно пречистване.
Любов, която усилва омразата, ревността в човека, не е любов на изключението; тя е временна любов.
Всички неща стават, както Бог желае, а не както човек желае.
Всички неща стават, както Бог ги прави, а не както човек ги прави.
Първата работа на човека, който следва новото учение, е
да
пресее чистото от нечистото, потребното от непотребното, истинското от фалшивото и
да
задържи за
себе
си
само чистото, потребното, истинското, а другото
да
хвърли навън.
Следователно всички търсете изключението на Любовта.
Сега, вследствие съществуването на този закон, хората изпадат в едно вътрешно противоречие и казват: „Щом нещата не стават, както ние мислим, тогава по-добре е
да
не правим нищо“.
То носи великото, мощното в живота.
Да
, това е половина истина.
Ще ви приведа един пример на жертва.
И десет, и сто години можете
да
чакате това изключение, но щом дойде, то ще ви държи влага най-малко за хиляда години.
В дома на един млад княз, между многото слуги и слугини, имало една красива и благородна мома, в която князът се влюбил, макар че е бил годен за една княжеска дъщеря.
Искаш
да
извършиш една работа.
Като знаела това, слугинята търсила начин, как
да
се махне от този дом,
да
не създава никакво безпокойствие или скръб на годеницата.
То е наречено там Божие благословение и се предава на човечеството до тисещи родове и за тисещи векове.
Спри се тогава дълбоко в
себе
си
и виж най-първо, съгласен ли е Бог
да
извършиш тази работа.
Един ден тя решила
да
излезе от дома
си
и
да
отиде някъде,
да
се хвърли от някоя канара,
да
се убие.
Щом дойде изключението на Божията Любов върху един род, то ще се предаде на тисящи родове и до тисящи години.
Годеницата на княза схванала взаимното разположение между годеника
си
и слугинята и следяла слугинята,
да
не замисли нещо срещу живота
си
.
Благодарете, че има възможност и вас
да
посети изключението на Любовта.
После, запитай се как иска Бог
да
я извършиш.
Княгинята почувствала борбата на слугинята и когато последната излязла от дома
си
с намерение
да
се убие, тя тръгнала след нея.
Както виждате, има за какво
да
живеете поне до идната година.
Като се добереш и до метода, по който Бог иска
да
я направиш, продължавай, свърши работата и не се бой.
В момента, когато слугинята искала
да
се хвърли от канапата, годеницата я хванала за ръка и я запитала: „Защо искаш
да
се хвърлиш?
В края на краищата ти ще видиш, че работата е станала точно тъй, както Бог е искал, както и ти вътрешно
си
искал.
Желая всички
да
опитате това изключение.
Казвате: „Как
да
познаем какво Бог иска, или какво мисли Той и какво ние мислим?
“ Човек може
да
разграничи кога той желае нещо и кога Бог желае.
Ако мислиш по човешки и
си
започнал една работа по човешки, ти ще почувстваш в
себе
си
едно вътрешно раздвояване.
За
да
не се хвърли от канарата
да
се убие, ти трябва
да
се ожениш за нея,
да
я спасиш, а пък аз съм достатъчно силна
да
понеса своята съдба.
Един момент преживян в това блаженство трае хиляда години.
Имаш ли раздвояване в
себе
си
, кажи: „Тази работа е човешка, ще се откажа от нея.
Аз не се нуждая от твоята любов“.
Затова съзнанието ви през цялата година трябва
да
бъде будно.
Ще се опитам
да
я извърша според желанието на Бога“.
Казвам: княгинята представлява една от силните натури в живота.
Раждането на Христа беше едно от изключенията на Любовта.
Тогава ще почувстваш в
себе
си
вътрешно единство, което ще ти покаже, че
си
на прав път.
Напротив, тя спечели повече, отколкото
да
загуби.
Сега, ще ви дам пример
да
видите как може човек
да
дойде до единство в работите
си
.
И тъй, най-мъчното нещо в живота на човека е
да
пожертва онова, което той обича.
Едни от тях бяха мъдреците, които, щом забелязаха знамение на небето, взеха дарове и тръгнаха от далечен край
да
намерят изключението,
да
Го видят и
да
Му се поклонят.
Представете
си
, че двама братя делят наследство от баща
си
.
Дойде ли до закона на жертвата, той трябва
да
обмисли добре как
да
направи жертвата, която се изисква от него.
Когато това изключение се роди във вашия живот, натоварете камилите
си
и тръгнете
да
го търсите.
Единият иска
да
вземе по-голям дял и настоява дележа
да
стане, както той желае.
Какво губи богатият, който владее цялата земя, ако даде на всеки човек по сто декара?
Щом намерите изключението, дайте даровете
си
, поклонете му се и се върнете назад по нов път, както това направиха мъдреците.
И вторият иска
да
вземе по-голям дял; и той настоява
да
се изпълни неговото желание.
Изключението е новото, човек става силен и може
да
носи всички изпитания, мъчнотии и страдания са радост.
Като не могат
да
дойдат до съгласие, те се скарват помежду
си
, сбиват се, и въпросът остава неразрешен.
За него ще остане половината земя, която по никой начин сам не може
да
обработи.
Сиромашия, страдание, мъчнотия с Бога са добре дошли.
Какво трябва
да
се направи сега?
Следователно, в силата на физическата невъзможност
да
обработи сам тази земя, той ще се принуди и нея
да
раздаде на хората.
Единият от братята трябва
да
каже на другия: „Братко,
да
бъде, както ти искаш.
Така трябва
да
постъпва идеалният човек.
За предпочитане е сиромашията, но с Бога, отколкото богатството без Бога.
Дойде ли до женитба, ще чака всички хора
да
се оженят, а той последен ще се ожени.
За предпочитане е и сиромашия, и богатство, но с Бога.
С десет декара повече или по-малко няма
да
разбогатея“.
Щом се ожени той, след него
да
няма вече кандидати за женитба, той
да
бъде последен.
Целта на вашия живот е всички
да
се подмладите:
да
се съблечете от временната дреха и
да
се облечете във вечната;
да
се съблечете от безсилието и
да
се облечете в силата;
да
се съблечете от безлюбието и
да
се облечете в Любовта;
да
се съблечете от робството и
да
се облечете в свободата, в Божията Истина.
Значи идеалният човек така разрешава въпросите за
себе
си
, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат.
Някой казва: „Хубаво е всичко това, но докато дойдем до него, колко страдания, колко мъки ще преживеем“.
Той събужда Божественото в
себе
си
.
Който не е последен, нека се яви по реда
си
,
да
вземе стоте декара земя; след това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н.
Казвам: не слагайте на ръката
си
огън, който гори.
Когато всичко става по естествен път, то е в реда на нещата.
От вас зависи
да
не изгаряте ръцете
си
.
Бог му е дал на разположение цялата земя.
Та когато казвам, че човек не трябва
да
плаче, аз имам предвид идеалния човек, който последен се ползва от благата.
Трябва ли при това богатство
да
се бие с брата
си
за десетина декара земя?
Той трябва
да
се радва, а не
да
плаче.
Защо трябва
да
го хващате с пръсти и
да
го слагате на ръката
си
?
Щом единият брат постъпи по този начин, и другият ще бъде готов
да
отстъпи.
Който не е последен, той трябва
да
скърби и
да
се радва,
да
плаче и
да
се смее.
Не, свещеният огън гори, разпалва се, свети, без
да
причинява рани.
Обаче един от братята трябва
да
даде пример.
Когато хората бъдат последни по ред в своите желания, Бог ще изтрие сълзите им.
Който минава през този огън, той се пречиства и започва
да
свети.
Щом Божественото вземе предимство в човека, всички въпроси лесно се решават.
Тогава хората ще бъдат едно тяло, един ум, едно сърце.
Всеки друг огън дръжте далеч от
себе
си
.
Ако имате само един хляб и дойде някой
да
ви го вземе, губите ли нещо?
Ако искате
да
светнете, не търсете огън, който изгаря.
Когато се доберат до малко земя, те бързат
да
извадят крепостен акт,
да
узаконят владението ѝ.
Какво от това, ако той яде, а вие го гледате?
Ако искате
да
се измиете, не търсете мътна вода.
Казвам: щом Бог е дал цялата земя във владение на човека, едновременно с това Той му е дал и крепостен акт.
Наистина, рядко се случва
да
дойде някой
да
вземе хляба от ръцете ви, когато сте гладни.
Трябва ли
да
пита той, дали земята е негова, дали има крепостен акт.
Представете
си
, че при мене дойдат сто души, които са се окаляли, и започнат
да
ми разправят как са паднали, как се окаляли, как се чувстват в това състояние и т.н.
Ако река
да
изслушам всички сто души
да
ми разправят историята
си
, калта ще изсъхне по тях, ще запуши порите им, и те ще бъдат по-зле, отколкото при падането
си
.
Не се страхувай, никой не може
да
ти я вземе.
Аз казвам на тия хора: елате с мене, аз ще ви заведа при един голям, чист извор.
Два крепостни акта имаш, с които можеш
да
докажеш, че земята е твоя.
Там ще
си
измиете главите, краката, тялото и ще се преоблечете с чисти дрехи.
Според закона на случайността, ако имате един хляб, само един път може
да
дойде при вас някой
да
поиска хляба ви.
Близо до този извор има добри хора, които ще ви дадат чисти дрехи за преобличане.
Щом стане спор за земята, ти веднага покажи единния крепостен акт – ума
си
.
Вие казвате: „Ако днес дам хляба
си
на този човек, той може и утре, и други ден
да
дойде пак
да
ми иска хляба“.
След това те ще ви дадат и малко хляб,
да
задоволите глада
си
.
Ако не те повярват, покажи и другия крепостен акт – сърцето
си
.
Не, щом този човек е дошъл при вас по закона на случайността, той само един път може
да
ви поиска хляба.
С това ще се свърши историята на тяхното падане и окаляне.
При два крепостни акта на лице, никакъв спор не може
да
става.
Следователно вие имате тази рядка привилегия,
да
дойде при вас този човек.
– „Ами ако водата се окаля?
Хората спорят, карат се, бият се помежду
си
и никому не дохожда на ума
да
покаже своите крепостни актове.
Щом знаете това, дайте му хляба и благодарете, че сте имали редкия случай
да
се проявите.
Ако човек не покаже своите крепостни актове, а се разправя и бие с брата
си
, Бог ще дойде, ще иска сметка от него за всяка дума, за всяка мисъл и за всяко чувство, които не са съгласни с Неговата воля.
Ако искате
да
знаете, водата е причина
да
се образува калта.
Дойде ли до някакъв спор, покажи крепостния акт не на човешкия
си
ум, а на Божествения.
Щом е така, тя трябва
да
ви очисти.
Не поддържай в
себе
си
мисълта, че имаш
да
взимаш десет декара земя от брата
си
, но помни, че
си
собственик на цялата земя.
Ако някой идва всеки ден при вас
да
иска нещо, той нахалства.
Водата чисти, въздухът насърчава, а светлината утешава.
След това покажи крепостния акт на Божественото сърце в
себе
си
и не поддържай желанието
да
вземеш няколко декара земя от брата
си
; имай готовността
да
му дадеш всичко, което той желае.
С други думи казано: водата, въздухът и светлината са условия за пречистване.
Дай му всичко,
да
се задоволи, а ти се радвай на цялата земя, която отначало още Бог ти е дал във владение.
Обаче, ако вие дадете хляба
си
на човек, който е гладувал три деня, той ще изяде хляба, но едновременно с това ще ви остане признателен за цял живот.
Щом всички хора се откажат от частната собственост, от десетте декара, те ще станат владетели на цялата земя, и след това ще се явят при Господа със своите крепостни актове.
Където и
да
отиде, навсякъде той ще ви носи в ума
си
и ще казва: „И досега не съм срещнал подобен човек“.
Следователно приемете Божествения живот, за
да
се очистите.
Казвам: при това широко съзнание на хората трябва
да
се има предвид законът, който регулира владеенето на известни блага.
Питам: кое е по-добро за вас –
да
изядете сами хляба
си
, или
да
го дадете на някой гладен човек, който цял живот ще ви носи в ума
си
?
В това отношение земята е едно благо, което човек може
да
използва дотолкова, доколкото в даден момент той разполага със сили,
да
приложи това благо, както за
себе
си
, така и за своите ближни.
За предпочитане е
да
живееш в ума на един човек, отколкото сам
да
изядеш един килограм хляб.
Да
се ползваш от известни блага, това подразбира същевременно
да
изпълниш задълженията
си
към тези блага.
И тъй, съвременните хора трябва
да
имат дълбоко разбиране за живота.
“ – За това не трябва
да
правите въпрос.
Земята може
да
се уподоби на един самун хляб, който се дава на всеки човек.
Даже и
да
ви направят забележка, че сте размътили извора, не се смущавайте.
Представете
си
, че при това положение този човек в дадения случай няма право
да
яде от хляба.
Кажете: „Наистина, водата се размъти, но ние пък се изчистихме“.
Любовта е най-голямото изключение, което може
да
се срещне в живота.
Водата е благородна, тя ще се застъпи за вас, ще ви остави свободно
да
се измиете.
Значи благото, което цялата земя може
да
даде на човека, се заключава само в това, което в даден момент той може
да
възприеме и приложи.
Тя ще бъде доволна, че е могла
да
ви услужи.
Днес всички хора спорят все за тия десет декара земя.
Преди всичко предназначението на водата е
да
чисти,
да
мие.
Когато вълкът изяде едно магаре, цели девет месеца след това той обикаля на същото място, дано намери още едно магаре, но няма – голяма случайност е вълк
да
изяде едно магаре.
Щом изяде магарето, вълкът изменя характера
си
, придобива нещо от характера на магарето и казва: „Отсега нататък и аз ще стана като магарето“.
Като се измиете, ще се изложите на въздуха,
да
се изсушите; той ще ви каже няколко насърчителни думи.
Как трябва жената
да
разреши този въпрос?
Той престава вече
да
яде овце, влюбва се в магарето и търси друго магаре
да
изяде.
– Нека даде десетте декара земя на мъжа
си
и го остави свободен.
Че, наистина, Любовта е едно от големите изключения в живота, разбираме по това, че когато двама млади се обичат, те виждат Любовта само един момент през целия
си
живот.
Струва
си
човек
да
се чисти във водата,
да
се насърчава от въздуха и
да
се утешава от светлината.
Как трябва мъжът
да
разреши този въпрос.
Заради този момент, именно, те се женят, като искат
да
задържат Любовта постоянно при
себе
си
.
– Като даде десетте декара земя на жена
си
и я остави свободна. Защо?
Когато Бог ви види изчистени, облечени с дрехите на новия живот, Той ще ви се усмихне и ще каже: „Тези са моите умни деца, които могат
да
се чистят“.
След това те започват
да
се ограничават един друг и като не могат
да
върнат загубеното, те се оплакват, че са нещастни.
Сега, цяла година ще работите усърдно и съзнателно,
да
разрешите задачата, която днес ви се дава.
За
да
задържи изключението за
себе
си
, мъжът казва на жената: „Ти трябва
да
ме обичаш!
Работете тихо, мълчаливо в
себе
си
, докато получите резултат.
После тя се увлече от десетте декара земя и пожела
да
ги притежава.
“ И жената казва на мъжа
си
: „Ти трябва
да
ме обичаш!
Ако нищо не работите, а само говорите, вие ще
си
останете с празните хамалски чували на гърба
си
.
Първите човеци живееха царски в рая, всичко беше на тяхно разположение.
Който носи чувал с хляб на гърба
си
, той има право
да
раздаде част от хляба на другите, но поне един хляб трябва
да
остави за
себе
си
.
Обаче, когато възлюбеният на жената дойде пред забраненото дърво, той ѝ каза: „Ако ме обичаш, вкуси от плодовете на това дърво.
По този начин изключението не може
да
се задържи.
Този хляб, именно, представлява днешната задача.
Ако и двамата вкусите от тях, ще станете подобни на Бога“.
Ако хората разбират Любовта като момент на най-голямото изключение в живота, те биха могли и като се оженят, пак
да
живеят добре, именно, за този кратък, но велик момент – когато изключението ги е посетило.
Него ще задържите за
себе
си
.
Тя пожела тези плодове, яде и на другаря
си
даде.
Никому няма
да
говорите за този хляб, докато вие сами не го опитате и не придобиете някакъв резултат.
Ако разправяте за него преди
да
сте го опитали, вие ще се лишите от благословението, което той носи.
Забраненото дърво пък е посланикът, който беше изпратен в рая
да
представлява външния свят.
Аз разглеждам онзи нов живот, който сега приижда и на който хората за в бъдеще ще станат граждани.
Ако кажете на малките деца къде сте посели орехите, те ще ги изровят и ще ги изядат.
Господ им каза: „Щом искате
да
владеете десетте декара земя, излезте вън от рая, вън от истинския ред и порядък на нещата“.
Само децата по сърце и по чистота могат
да
разберат новия живот, основа на който ще бъде Любовта като изключение.
Оставете орехите спокойно
да
поникнат,
да
израстат,
да
дадат плод и тогава позволете на малките деца
да
се качват на дървото,
да
ядат, колкото искат.
Мнозина не могат
да
си
обяснят този въпрос.
За тази цел казвам: всеки сам
да
работи върху дадената задача.
Те се натъкват на противоречието: „Възможно ли е за една ябълка само
да
изпъдят човека от рая?
Всички ще погледнат на това, като че е в реда на нещата.
Ако почне
да
говори с този-онзи върху нея,
да
му помогнат в решението, той ще се намери в положението на житното зърно, което паднало между тръните и на камениста почва и не дало никакъв плод.
Ако същият този момък, при същото вътрешно разположение на сърцето, целуне една млада мома, тя първа ще повдигне цял въпрос от неговата постъпка, а след нея и другите хора.
Който работи с упование на Бога в
себе
си
, той ще бъде житното зърно, паднало на добрата почва и едно дало сто, друго шестдесет, и друго – тридесет.
Представете
си
, че един благороден мъж, от високо произхождение, среща една млада, бедна, страдаща мома и решава
да
ѝ помогне,
да
я извади от лошите условия на живота.
Човек трябва
да
внимава,
да
не изгуби това условие – Бог в
себе
си
.
Той се оженва за нея, дава ѝ знания, мъдрост, изучва я и я остава свободна,
да
се ползва от добрите условия, както тя разбира.
Затова, именно, Христос казва: „Ако не станете като малките деца, няма
да
влезете в Царството Божие“.
Защото казано е в Писанието: „Възлюбил
си
Истината в човека“.
Един ден тази млада жена среща един млад момък и се влюбва в него.
Благодарете за това, което Бог е възлюбил във вас, и пазете го
да
не се изгуби.
Тя започва
да
му пише любовни писма,
да
се среща с него.
“ Когато младата мома види момъка, тя му слага гем и казва: „Никъде няма
да
ходиш!
Когато мъжът ѝ разбрал тази работа, той ѝ казал: „Щом обичаш този момък и не можеш без него, аз ти давам свобода.
Страшно е
да
изгуби човек Любовта Божия.
Момиченцето му казва: „Иди
си
и пак дойди!
Някога, в младите
си
години, Толстой взел участие в една хазартна игра, в която изгубил много.
От този ден дохожда нещастието на младата жена.
“ Значи, момиченцето е свободно и
да
целуне, и
да
прегърне младия момък, защото не мисли
да
се жени за него.
И младият момък е свободен
да
отиде у дома
си
и пак
да
дойде.
Като се огледал пред такъв голям дълг, той изпаднал в отчаяние и вътрешно се помолил на Бога
да
му помогне по някакъв начин
да
излезе от това затруднение.
Младата мома, обаче, не е свободна даже
да
погледне момъка, но и той не е свободен вече
да
напусне нейната къща. Защо?
Същевременно той обещал в
себе
си
, че повече няма
да
взима участие в такива игри.
Всеки мъж или жена, които влизат във вашия дом
да
развалят живота ви, те още на първата стъпка ще се откажат от вас и ще ви оставят сами.
Един негов приятел му дал една рубла
да
продължи играта.
Оставена на произвола на съдбата, младата жена започва
да
мечтае за мъжа
си
.
В силата на изключението тя иска
да
се ожени за него.
Той взел рублата, вложил и нея и играл само за
да
спечели някаква сума, с която
да
изплати дълга
си
.
Такова е общото положение, в което се намират почти всички съвременни хора.
Щом спечелил нужната сума, той изплатил дълга
си
, взел шапката
си
и никога вече не взимал участие в такива игри.
Тя е далеч от неговия дом и не може
да
се върне.
И на вас казвам: ако имате дълг, направен от такава хазартна игра, вложете и последната
си
рубла,
да
спечелите някаква сума, с която
да
изплатите дълга, който сте направили в играта.
Вторият, който дойде в нейния дом, имаше желание само
да
вземе богатството ѝ.
Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби.
Щом го изплатите, сложете шапката на главата
си
и не повтаряйте вече тази игра.
Всеки човек е роб, освен на
себе
си
, но и на другите.
Сегашният живот представлява такава хазартна игра, на която всичко сте изгубили.
Той прекарва двойно робство, и цял живот трябва
да
прави усилия
да
се освободи от това страшно заробване.
Ако ви даде някой една рубла, вложете и нея в тази игра и каквото спечелите, изплатете дълговете
си
и напуснете компанията.
Това стана и става с всички хора след тях.
Ако сегашният живот, пълен с противоречия, е толкова приятен и желан, колко по-приятен ще бъде истинският живот, свободен от всички противоречия.
Първите човеци се отказаха от Божията Любов и приеха любовта на онзи около забраненото дърво, заради когото Бог ги изпъди от рая,
да
отидат в света и
да
живеят с неговата любов.
Щом мине тази възраст, то влиза в закона на обикновените неща, като изгубва свободата
си
, изгубва живота на изключението.
Ако сегашният живот е приятен само за очакваното благо, колко по-приятен е истинският живот, който носи в
себе
си
това благо.
Днес всички хора опитват любовта на света и всички въздишат от нея.
То помни тази щастлива възраст на своя живот и при всяко ограничение въздъхва и
си
казва: „Колко щастлив бях в своето детинство!
И сега, аз желая
да
придобиете изгубената смелост, изгубената доброта.
Днес всички учени и прости, млади и стари, опитват любовта на света, тичат подир нея, но докоснат ли се само, изгарят и бягат назад.
Аз желая
да
придобиете изгубената любов, изгубеното щастие и блаженство.
Тази любов не съдържа истината в
себе
си
.
Главната задача, която всеки човек трябва
да
реши, е
да
се върне към своята чистота, към своето детинство.
И най-после, желая ви
да
придобиете изгубеното единство.
Тогава той ще може
да
погледне Бога право в очите и ще знае защо трябва
да
ходи по планините и защо в долините.
Всичко това сте имали в миналото, което днес пак трябва
да
се върне при вас
да
работите с него като със спечелен ваш капитал.
Някой казва: „Защо трябва
да
се качваме по планините?
Защо трябва
да
наблюдаваме изгрева на слънцето?
“ Ако човек не разбира дълбокия смисъл на тези неща, той много няма
да
се ползва от тях.
Единият носел само кутия с кибрити в джоба
си
, а другият носел на гърба
си
една торба със злато.
И наистина, ние виждаме, че всички хора умират, без оглед на това, дали се качват по планините, или не; дали наблюдават изгрева на слънцето, или не; дали са богати или бедни, учени или прости.
Първият вървял и размишлявал; той знаел какъв път им предстои
да
минат.
Казвам: всяко нещо, което може
да
отклони човека от Бога, то е изявление на света.
Сегашният живот на хората не разрешава тия въпроси.
Вторият казал: „Не зная какво мислиш
да
правиш.
Тръгнала
си
на път и нищо не носиш със
себе
си
.
Те не вярват в Бога, Който отначало досега е останал верен в своята любов към тях, а вярват на всеки, когото случайно срещнат в живота
си
.
Днес повечето хора са болни и гледат, дано дойде някой
да
облекчи страданията им, или
да
им помогне
да
оздравеят.
Виж, докато аз нося тази торба на гърба
си
, навсякъде ще съм добре дошъл.
Това още не е разрешение на задачите.
Тя
си
казва: „Бог е някъде високо и далеч.
Разрешението на задачите се състои в това,
да
дойде Христос при гроба на Лазара и
да
го възкреси.
Пътували те, навлезли в една гъста гора и постепенно започнали
да
се изкачват по планината.
Не само това, но двете сестри на Лазара, Марта и Мария, трябва
да
отидат при Христа,
да
Го повикат у дома
си
.
Времето било студено, духал силен вятър, температурата била 30 градуса под нулата.
Тъкмо този човек ми предлага любовта
си
, ще я приема.
Марта представлява силния принцип в живота, който трябва
да
се смекчи.
Пътниците рискували
да
замръзнат.
Какво
да
се прави?
И запалва се чергата на тази жена, от четирите краища гори, никой не може
да
я изгаси.
Моли се тя на Бога,
да
ѝ помогне
да
се ожени за този човек.
Първият пътник извадил от джоба
си
кутийката с кибрит, събрал дръвчета и наклал огън, на който и двамата се сгрели.
силният принцип, а след нея иде Мария – мекият принцип.
Пътникът със златото на гърба благодарил за огъня и дал част от парите на другаря
си
, който с една кибритена клечка спасил живота и на двамата.
Не се минава много време, тя започва
да
плаче и
да
въздиша от неговата любов, иска
да
се освободи.
Освен тези два принципа, има и трети един – състояние на почивка, каквото е състоянието на посятото семе, което трябва
да
поникне от земята, т.е.
И тъй, бъдете като пътника, който носел в джоба
си
кутийка с кибрит, та като се намерите в трудно положение, драснете една клечка и запалете огъня.
Вижда тя, че от него човек не става.
да
излезе от гроба.
След това вземете парите, които богатият ви дава и го научете
да
цени кибрита, т.е.
Той всичко взима, нищо не дава.
Следователно три фактора са необходими за познаване на една истина: Марта – силният принцип, Мария – мекият принцип и Лазар – посятото семе.
да
цени малките величини.
Питам: ако всичко дадете, а нищо не вземете, какво сте придобили?
Исус ще бъде четвъртият принцип, който ще отиде при гроба на Лазара и ще го възкреси.
Една кибритена клечка от Любов струва повече от всичката земна слава, от всичкото земно богатство.
Трябва ли човек
да
се откаже от Любовта на Бога за такъв, който всичко взима, а нищо не дава?
Питам: можете ли
да
определите на какво в човека съответствува Марта, на какво – Мария и на какво – Лазар?
Вие сами ще разрешите тази задача.
Затова казвам: откажете се от този, който знае само
да
взима, а нищо не дава, и се върнете към Онзи, Който всичко дава.
Марта и Мария плачат за брата
си
, който възкръсна.
Това, което в даден момент възкръсне в човека, то ще донесе неговото щастие.
Щом е така, този въпрос трябва
да
се реши общо, а не индивидуално.
Давам ви тази задача за цяла година.
Ако всеки човек разреши въпроса специално за
себе
си
, той ще има толкова решения, колкото са и хората по лицето на земята.
Ще размишлявате, ще работите върху
себе
си
,
да
дойдете до някакво просветление.
Идната година, на същия ден ще кажете как сте разрешили задачата.
Ние виждаме, че днес се разочароват царе и патриарси, учени и прости, бедни и богати.
И днес Христос е на земята, дошъл е
да
възкреси Лазара, който трябва
да
умре.
След всичко това хората казват: „Господ ще оправи света“.
След това Марта и Мария ще плачат, и евреите ще се съберат около тях
да
ги утешават.
Тогава Христос ще каже: „
Да
отидем
да
събудим нашия приятел Лазар“.
Той и днес го оправя, пък и за в бъдеще ще го оправя, но важно е хората
да
се оправят.
Ако разрешите задачата
си
правилно, Лазар ще възкръсне; ако не я разрешите правилно, Лазар няма
да
възкръсне.
Господ ще спаси света, но важно е хората
да
се спасят.
Обаче, кога и
да
е, Лазар трябва
да
възкръсне!
Някой казва: „Щом се спаси светът, и ние ще се спасим“.
Ако разрешите задачата
си
правилно, всички ваши противоречия ще изчезнат и ще бъдете готови на всички жертви.
Тогава как бихте
си
обяснили следните Христови думи: „Ако бяхте от света, светът би любил своето; понеже не сте от света, той ви ненавижда“.
Тогава вие ще заживеете в радост, мир и съгласие с всички хора.
За потвърждение на тия Христови думи ще приведа следния закон: човек не може
да
има резултатите на светлината, ако живее при условия на тъмнината.
Ако не разрешите задачата
си
, вие ще лягате и ще ставате недоволни, смутени, обременени, ще чакате
да
дойде някой
да
ви освободи.
Ще
си
казвате: „Кога ще дойде ден и аз
да
си
почина малко?
“ Идната година на този ден, на същото място, на което се намираме днес, пак ще дойдете, но ще вземете със
себе
си
Марта, Мария и Лазара и ще дадете едно голямо угощение.
Да
се мисли по друг начин, това подразбира, че грешният човек и като греши, пак може
да
се надява за спасение.
Ще кажете: „В такъв случай никой няма
да
бъде спасен, защото няма човек без слабости“.
Тази задача ви се дава от невидимия свят, затова не мислете, че тя е трудна и неразрешима.
Казвам: спасението се отнася само за хора, които са разбрали живота и могат
да
вървят в пътя без падания и ставания.
Ако една задача не е по силите на човека, не биха му я дали.
А когато човек има слабости, той е изложен на големи падания и ставания, на грешки и грехове.
Следователно, щом ви дават тази задача, тя е по силите ви.
Следователно, ако днес спасите такъв човек, той утре пак ще падне и отново трябва
да
го спасявате.
Може ли
да
се разчита на човек слаб, неустойчив?
Когато посеете един орех и виждате, че след време пониква, вие се радвате, че това, което сте посели, е възкръснало.
Съвременните хора се извиняват със слабостите
си
, като че те са присъщи на тяхното естество.
Не, слабостите не са присъщи на човешкия дух, вследствие на което човек няма право
да
се извинява с тях.
Как ще стане възкресението на Лазара, няма
да
разправям, нито ще ви карам
да
правите опитите на американския професор, който публично филтрирал вода, взета от пет различни места от клоаците на Бостон.
Той няма право
да
се крие зад своите слабости като зад параван.
Той искал
да
покаже публично, че тази нечиста вода може така
да
се филтрира, че човек свободно
да
я пие, без най-малка опасност за здравето
си
.
Преди всичко изкушенията, изпитанията и мъчнотиите в живота на човека са дадени точно според неговата сила.
Като пречистил водата, той пръв пил от нея, а след това дал и на няколко души от публиката, за
да
се убедят в съвършеното пречистване на водата.
Те не са по-големи от силата му.
Даже нещо повече: силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават.
Затова, именно, човек се съди, когато не издържи на дадено изкушение.
Добре е човек
да
се чисти.
– Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението.
“ Всеки трябва
да
се чисти, но не само чрез филтриране.
Въпреки това човек пак търси начин
да
се извини и казва: „Слаб съм аз“.
Когато Бог забрани на първите човеци в рая
да
ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, Той знаеше, че те са силни
да
изпълнят тази заповед.
Ако Бог имаше даже най-малкото съмнение в силата на първите човеци, Той никога не би им дал подобна заповед.
Чрез филтриране водата се освобождава от всички механически примесени към нея вещества, но не и от ония, които са разтворени в нея, нито от микробите.
Значи Бог напълно разчиташе на силата на човешкия дух.
Ето защо, иска ли човек
да
се подложи на съвършено пречистване, той трябва
да
използва освен механическите, още и химическите, т.е.
Казвам: първите човеци сгрешиха, те не приложиха всичката сила, която имаха в
себе
си
.
вътрешните методи, с които природата разполага.
Въпреки това и до днес още човек иска
да
убеди Бога, па и
себе
си
, че той не е бил в състояние
да
изпълни волята Божия.
Един от тия методи е силният огън, през който всеки трябва
да
мине.
Той не иска
да
признае погрешката
си
, но казва, че Бог му е дал една трудна задача, която не отговаряла на неговите сили.
Като казвам, че всеки трябва
да
мине през огън, това ни най-малко не трябва
да
ви смущава, нито
да
ви спъва в развитието. Защо?
Това е оправдание, с което започва една мълчалива борба на човека с Бога.
– Защото великите неща се постигат чрез големи усилия, чрез големи страдания и мъки.
За
да
му докаже, че не говори истината, Бог го изпъди вън от рая, изпрати го в света,
да
работи и
да
учи.
Само по този начин се решават трудните задачи.
Оттогава и досега човек непрестанно опровергава своята лъжа, че бил слаб, та не могъл
да
изпълни заповедта на Бога.
Ножът, скиптърът и короната не са условия за разрешение на трудните задачи.
Какво виждаме днес?
Христос с нож или със скиптър реши своята задача?
Човек се е заел с много по-трудни задачи, с по-велики работи от тия, които Бог му бе дал в рая.
Той се е заел със задачата
да
завладее земята,
да
стане неин господар,
да
сложи нов ред и порядък.
И в силата на тази амбиция, на това негово желание, ние го виждаме
да
коли,
да
беси,
да
затваря хората и т.н.
Той взе едно от най-обикновените положения в живота, за
да
разреши една от най-великите задачи – спасението на човечеството.
И след всичко това същият този човек твърди, че бил слаб, че нямал сили
да
издържи на Божията заповед, че не могъл
да
не падне.
В това положение Той изпита всички хули, поругания и гонения от страна на хората, но издържа до край.
Питам: може ли слаб човек
да
върши това?
Та и вие, като Негови последователи, ще решавате най-великите
си
задачи при най-обикновени положения в живота.
Желанията, копнежите на съвременните хора за слава, за величие, за господство над цялата природа говорят против самите тях.
Те сами отричат твърдението
си
, че са слаби.
Има учени хора, които нищо не са разрешили; има силни хора, които нищо не са разрешили.
За постижение на техните желания се искат силни хора.
Обаче има прости хора, които са разрешили най-трудните
си
задачи.
Някой казва: „Аз не мога
да
водя чист живот; това не е по силите ми“.
Следователно успехът на човека не се състои във външната сила, нито в обикновеното богатство и знание.
Когато вълкът влезе в кошарата между овците, той избира най-тлъстата от тях, хваща я за врата и я носи.
Има друга една сила в човека, друго знание и богатство, с които той може
да
работи успешно.
Ако му попадне някоя мършава, той я бутне по корема и я оставя настрана, защото търси тлъста овца.
С това аз не искам
да
засягам нито силата, нито знанието, нито богатството ви.
И вълкът, като човека, ще каже: „Не е по силите ми
да
нося тази мършава овца“.
Те са на мястото
си
.
Да
, не е по силите му
да
носи мършавата овца, а по силите му е
да
носи тлъстата овца.
Аз не искам
да
засягам и вашите чувства и мисли.
Следователно добрият живот представлява мършавата овца, лишена от мазнини, а лошият живот представлява тлъстата овца, която всички предпочитат. Защо?
И те са на мястото
си
.
Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които Бог е вложил в човека, трябва
да
се реализират, и то на своето време.
Това същество постоянно убеждава човека
да
върши противоположното на онова, което Бог иска от него.
Каже ли Бог на човека
да
направи нещо, това същество веднага му нашепва: „Не е сега време за това.
Казвам: не влагайте капитала
си
там, където ще изгубите.
Не влагайте силите, знанието
си
там, където ще изгубите.
Влагайте капитала, силата и знанието
си
само там, където те могат
да
се проявят,
да
дадат резултат.
Ти
си
слаб човек, нямаш още знание, мъдрост.
Някой казва: „
Да
се обичаме ли?
“ – За това не трябва и
да
се пита.
Щом дойде въпрос за ядене и пиене, за бъркане в чужди кесии, това същество пак му нашепва: „Ти няма
да
оправиш света, това е велика работа.
– „Кого
да
обичаме?
Ти трябва
да
си
поживееш.
“ – Всички ще обичате.
Хапни
си
, пийни
си
, пооблечи се хубаво – един живот ще прекараш на земята.
– „Как
да
се обичаме?
Ако не ти стигат парите, можеш тук-там
да
бръкнеш.
Казвам: който веднъж само е послушал съвета на това същество, той е преживял състоянието на ада – смущение на сърцето, помрачение на ума, неразположение на духа.
Ще ви дам един пример от любовта на съвременните млади.
И тъй, когато човек слуша съветите на лошото същество в
себе
си
, той се мъчи, страда.
Не е лошо, когато човек страда, но това страдание има смисъл само ако го заведе при Бога.
Тя пише, че не може
да
живее без него, че го обича, че той е смисълът на нейния живот и т.н.
Един ден той се запознал с един български учител и започнал
да
му проповядва,
да
му чете Евангелието,
да
го обърне към Христа.
След това тя пише също такова писмо на втори, на трети, на четвърти момък, на сто момци, и от всички получава по едно любовно писмо.
Нашият познат
си
казвал: „Радвам се, че този човек се заинтересува“.
В края на краищата, като се съберат тия сто момци на една място
да
прочетат писмата
си
, виждат, че тя е писала на всички едно и също нещо.
След няколко деня учителят дошъл при него и му казал: „Много съм скърбен, много ми е мъчно, място не мога
да
се намеря“.
Обаче, тя има сто писма от тия момци, но с различно съдържание – има какво
да
учи от тях.
“ – „
Да
се помолим заедно, може
да
ни се чуе молитвата.“ Помолили се и двамата.
Евангелистът
си
помислил, че Бог е обърнал този човек и навярно той се разкайва за греховете
си
.
Не, тази мома е професорка, плаща ѝ се по десет хиляди лева месечно
да
чете лекции на студентите в университета.
Казва му: „Тебе ти е тежко за греховете, които
си
направил, та искаш
да
помолиш Бога
да
ти се простят“.
– „Остави се, греховете ми са много, но сега имам един голям грях: онзи ден срещнах една красива мома, хареса ми, искам
да
се оженя за нея.
Ако не я взема, не ще мога
да
живея.
Разбира се, че ще бъдат еднообразни.
Ето, приготвил съм
си
револвер, ако не я взема, готов съм
да
се убия.
Другояче не може
да
бъде.
Ако Бог чуе молбата ми, обещавам
да
бъда пръв Негов служител.
Пък и ти сам се помоли за мене, дано успея
да
постигна желанието
си
.“ – „Може тази мома
да
не е за тебе.“ – „За мене е тя.
Щом свърши лекцията
си
, те се разотиват по домовете
си
, всеки поотделно разработва преподадената лекция и после отговаря на професорката
си
какво е разбрал и научил.
Ако не беше за мене, нямаше
да
я срещна.
Един ден тя чете за кислорода, друг ден – за водорода и т.н.
“ – „Аз зная, че не е право
да
посягам на живота
си
, но дано Бог ми помогне.“ Както и
да
е, учителят
си
отишъл дома, но след две седмици дошъл при евангелиста и му казал: „Добре, че Бог не ми помогна
да
се оженя за красивата мома“.
Тази професорка е събрала стоте момци
да
ги учи как
да
обичат.
Понеже досега те са лъгали момите, тя ги учи как
да
обичат,
да
не лъжат повече.
Казвам: не е приятно на човека
да
го лъжат.
Обаче, излъже ли го някой, Божественото в него му казва: „Щом не ти е приятно
да
те лъжат, гледай и ти
да
не лъжеш.
Не прави на другите това, което и на тебе не е приятно
да
правят“.
Когато човек се натъкне на такава драма, той мисли, че героят и героинята търсят Бога, затова страдат.
Всеки има право
да
бъде обичан, и той
да
обича.
Не, това не са още страдания на човешката душа
да
намери пътя към Бога.
Според Божия закон всички същества трябва
да
те обичат.
Дойде ли човек до страданията на душата, Христос ще се яви при него, както се яви при гроба на Лазара, и той ще възкръсне.
Днес този идеал не може
да
се постигне.
Ако онзи, когото търсиш, е в сила
да
те възкреси, той те обича.
В такъв случай Бог е предвидил поне най-малкия предел, до който Любовта може
да
достигне, а именно: поне едно същество
да
те обича.
Ако момъкът може
да
възкреси момата, която го търси, той я обича; и ако момата може
да
възкреси момъка, който я търси, тя го обича.
Следователно, когато някой човек търси поне едно същество
да
го обича, той се основава на най-малкото, което Любовта е поставила в своята програма за приложение.
При каквото положение
да
се намира човек, все има някъде едно същество, което го обича.
Ако момъкът или момата могат
да
вдигнат ръката
си
и
да
възкресят умрелия, те са изпратени от Бога, те са вашите възлюбени.
Невъзможно е
да
няма поне едно същество, което
да
те обича.
Следователно, когато човек се жени, нека види дали този, за когото се жени, е в сила
да
вдигне ръката
си
и
да
го извади от гроба.
Няма ли поне едно същество, ти не би могъл
да
съществуваш.
Ако може
да
направи това, той е изпратеният от Бога.
Намериш ли това същество, ти
си
разрешил най-малката задача в света.
Ако не може
да
го направи, нека по-добре умрелият стои в гроба
си
, докато му дойде часът
да
възкръсне.
Обаче тази най-малка задача не изчерпва останалите задачи в живота.
Да
лежиш в гроба подразбира
да
работиш при неблагоприятни условия на живота.
Ти трябва
да
намериш всички същества, които те обичат.
В такъв случай по-добре е
да
лежиш в гроба, отколкото преждевременно
да
излезеш оттам.
Почакай
да
дойде онзи, който може
да
те възкреси.
Следователно сборът от всички същества, които те обичат, съставят единицата – Бог.
По-опасно е
да
излезеш преждевременно от гроба, отколкото
да
бъдеш в гроба.
Страшен е гробът, но още по-страшно е
да
излезеш неподготвен от гроба.
И тъй, всички разумни същества, които са обичали и които са обичани, трябва
да
те обичат, и ти
да
ги обичаш.
Време е вече
да
се подготвите за излизане от гроба.
Следователно няма какво
да
се очаква от края на нещата.
За тази цел от всички се изисква висок идеал.
Човек трябва
да
изучава Любовта във всичкото ѝ разнообразие, във всичките нейни прояви.
И ако човек очаква нещата
да
станат, както той иска, това показва, че не разбира закона, който ги определя.
Нямате ли този идеал, и
да
излезете от гроба, вие ще се натъкнете на големи страдания и нещастия.
Няма по-велико нещо от това,
да
опиташ Любовта в разните ѝ степени, като започнеш от Любовта на най-малките същества и стигнеш до тази на най-великите.
Ако човек беше начало на нещата, всичко щеше
да
става, както той иска, но понеже е край, всичко става тъй, както той не иска.
В човека трябва
да
заговори Божественото.
Без него нищо не може
да
се постигне.
–
Да
го види на парчета счупено.
Що се отнася до обикновените ѝ прояви, няма какво
да
се учи от тях.
Те са като стоте писма, които младата мома пише на стоте момъка.
Счупването на шишето ще отвори много работа на човека,
да
събира парче по парче, при което много парченца ще останат разпръснати.
Кого трябва
да
обичате?
Достатъчно е
да
прочетеш едно от тях, за
да
знаеш съдържанието на останалите.
5.
Видяхме славата
,
СБ
, София, 28.8.1932г.,
Той я вижда в хората и се чуди на Своите деца.
Три неща трябват на един музикант: чист тон, изразителен тон, правилност във всички форми.
Аз ви говоря за неща, които може
да
проверите.
Единственото нещо, което са създали хората на земята, е тревогата.
Казват: "Знаеш, че ние сме създали нещо." То е тревогата.
Някои търсят идеята от римата, като намери римата, търси идеята.
На земята може
да
живееш 10-15-20-30 години, без
да
късате и
да
ви е приятно, че сте в едно тяло, че сте в едно сърце, че носите този ум.
Господ като види, че се тревожат, че плачат, Той се усмихне, казва: "Създадоха Моите деца нещо велико." Че какво може
да
създаде детето?
От римата ще търси идеята.
Забравите
си
шапката някъде, тревожите се.
Забравите
си
обущата, тревожите се.
Той гледа на римата, но без рима може.
Или някой ваш приятел обещал
да
дойде на гости, не иде на определеното време, тревожите се.
После трябва
да
има еднакви слогове.
Всеки може
да
си
създаде едно тяло.
Или не сте изорали добре нивата
си
, не дала добър плод - тревожите се.
За в бъдеще майката ще създаде.
Вие в това отношение проучете химията, ще видите, че някои атоми се съединяват с втори, трети, четвърти, с пети от друг елемент, но
си
има правила.
Новото учение седи в това
да
се дадат правила как
да
си
създадете хубаво тяло.
Казвам: Най-първо трябва
да
се освободите от външната страна, от онова, което наричаме илюзия в живота, формата не е същността в живота, формата трябва
да
се измени.
Човек трябва
да
разбира отношенията на нещата.
Сега, като живеете, може
да
ви кажа по кой начин може
да
пресъздадете тялото.
Никой не може
да
задържи една форма за дълго време.
Най-първо трябва
да
имаш идея, после римата ще дойде.
Но понеже вие сте от бързите хора, вие сте от тия, които искате всичко
да
разберете, като някой банкер казвате: "Аз не се нуждая от другите хора", ако река
да
ви дам едно знание и туй знание вие не може
да
приложите, туй знание ще се върне при мене.
Ти може
да
туриш слогове колкото искаш.
Вие никога не може
да
ме оберете.
Следователно хората сега умират по единствената причина,
да
сменят формата.
Не претрупвай идеята
си
.
Моите пари, като им поговоря, всички ще се върнат при мене.
Трябва
да
умреш.
Идеята трябва
да
бъде облечена с най-хубавата форма, която може
да
туриш.
Като им дам заповед: Идете там - ще ме послушат, но като кажа: Върнете се - ще се върнат.
Не натрупвай форма, но красива форма.
Следователно някой път от невидимия свят дойдат насила и казват: "Хвърли дрехата!
Дрехата
да
няма никаква тежест.
Сега казвате: "Искам
да
бъда свободен." Знаете ли какво нещо е свобода?
Самата идея, която обличаш във форма,
да
е доволна от формата.
Казвате: "Аз не искам
да
слугувам." Та точно туй, че още не сте намерили.
Аз досега не съм намерил човек, който
да
ми слугува.
Аз наричам поет този, който може
да
облече Божествените идеи в най-хубава форма.
Идвали са мнозина
да
ми слугуват, не знаят за какво слугуват.
- При Баща
си
отишъл.
Много пъти вървя по пътя, на някое дете паднало орехчето във водата, занят съм, наведа се, извадя орехчето, почистя го, дам му го, казвам: Няма нищо.
"Той - казвате - беше наш много добър брат." Че Господ хубавото иска при
Себе
Си
, не му трябва дрипавото.
Аз наричам математик този, който може
да
облече Божествените мисли в най-хубави дрехи.
Или някой взел орехчето, бръкна в джоба, извадя, дам му.
Казва: "Това дете съблечете го,
да
се не мъчи на земята." Той пъшка, пъшка.
Наричам музикант, който може
да
накара хората,
да
ги разчувствува,
да
внесе най-хубавите чувства, философ е онзи, който може
да
научи хората как
да
работят правилно, разумно.
Като види най-после, че иначе нищо не може
да
направи, казва: "Съблечете му дрехата." След като се върне, какво прави?
Правилна философия е тази, която може
да
научи хората
да
работят правилно в света.
Или някой път се спра, някоя мравя се дави, извадя я с пръст, казвам: Не влизай във водата, много силно е течението.
Прати му Господ в другия свят най-добрите учители,
да
го учат какво трябва
да
прави на земята.
Следователно, аз разглеждам, в света има три науки: наука на човешката мисъл, наука на човешките чувства и наука на човешките постъпки.
И вие не може
да
разберете вселената, цялата природа, ако не може
да
разберете вашите мисли, ако не разберете вашите чувства и ако не разберете вашите постъпки.
Природата може
да
е затворена книга за вас, както сега е затворена книга.
За пример във вас се заражда идея, която не е ваша.
Една пеперуда, мушица някъде страда,
да
се появи у тебе благородно чувство.
Той като дойде тук, нагласи
си
свой ред, програма, мисли, че
си
е уредил живота.
Да
кажем, вие искате
да
се ожените.
То е религия: в света
да
виждаме Бога, Който работи, и
да
защищаваме Неговото дело.
След туй мяза на онзи индуски бог - няма
да
му кажа името - един от свещените богове, като гледал живота на земята, поревнало му се
да
дойде.
Да
видим едно свещено дело,
да
се не опетнява.
Като гледат от невидимия свят живота на хората, се вижда много красив.
Може
да
е желание.
Та сега хората са роби един на друг, даже тук в обществото.
И на тях им трепва сърцето
да
го видят отблизо.
Мислят, че е много красив.
С ечемик може
да
я посадите, с ръж, царевица, тикви, но нивата може ли
да
е доволна еднакво от растението, което садите?
Някой ангел иска
да
вземе формата на някой човек,
да
поживее.
Учени хора в София, явил се някой, който нищо не знае, и казва: "Аз нося еликсира на живота." Тия хора отидоха, дрямаха, дрямаха и казвам: Хиляда години
да
дремят, нищо няма, никакъв еликсир няма.
Той ни най-малко не вижда противоречията, греха.
На вас ще дойдат
да
ви дадат еликсира.
За него всичките противоречия, които съществуват на земята, той ги вижда само в хубавата форма.
Значи човек може
да
се ожени за една нива, може
да
се ожени за една къща.
Помнете: Един човек, който има слабост към жените, не може
да
носи живот в
себе
си
.
Като изгори къщата, може
да
плаче заради нея, тъй както, като умре една жена.
Една жена, която има слабост към мъжете, не може
да
носи живот в
себе
си
.
Този бог като гледал хората, поревнало му се
да
дойде на земята.
Вас ви се виждат странни тия неща.
Един свещеник, който носи същото, не може
да
има живот в
себе
си
.
Като дошъл на земята, взема всичките форми на животните.
Всякога туй, при което ти може
да
се привържеш и не може
да
се развържеш, то се намира в една обстановка неестествена.
Или другояче казано: Един мъж, който не почита една жена, той не може
да
носи еликсира на живота.
Писанието казва: "Не се свързвайте с връзки, от които не можете
да
се развържете."
Една жена, която не почита един мъж, не може
да
носи еликсира на живота.
Той вижда свинята, но я вижда много хубава, красива.
Един проповедник, който не почита своето паство, не може
да
носи еликсира на живота.
Един учител, който не обича учениците
си
, не може
да
носи еликсира на живота.
Отде накъде вие искате един човек, изпратен от невидимия свят на земята на училище
да
се учи - вие на земята сте ученици - извикат го от класа
да
се върне дома
си
, вие защо ще плачете.
Не само това, но един ангел, който не носи любов, не носи еликсира на живота.
Казва: "В тази къщурка ще вляза
да
живея." Дошъл, влязъл в къщата, запознал се.
Зарадвайте се, че отива при Баща
си
.
Не зная как
да
го кръстя.
Не може
да
лъжем Бога.
Един ден и вас ще повикат, вие ще се върнете при Баща
си
, когато свършите работата
си
, не преждевременно, преди
да
сте свършили работата
си
.
Бог живее във всички хора.
При това вие всички трябва
да
развиете едно чувство.
Трябва
да
бъдем подобни Нему.
Ако Бог ни обича, ако Бог обича всички, радва се на Своите дела и ние трябва
да
се радваме в Неговите дела,
да
бъдем съработници.
Като влязъл, научил всичките обичаи на пархасо.
Ти
си
длъжен
да
мислиш, каквото искаш, но аз съм длъжен
да
правя, каквото аз искам.
Пархасо, пархасовица, всички го слушали и ходили в гората.
Минават 10 години, 20-30-40-100 години, не иска
да
се върне.
Искам за през цялата година за бъдеще вашите възгледи
да
бъдат правилни.
Казват му: "Хайде." - "Не - казва - имам много работа, мене ми е приятно тук на земята." Започват тогава
да
се чудят какво
да
правят.
Започнали
да
мислят,
да
намерят начин
да
го освободят от туй вътрешно заблуждение.
Ти може
да
влезеш в оня свят и
да
не виждаш нищо, ти ще гледаш онзи свят като пустиня.
Всеки човек
да
ви бъде обект за знание.
Зависи от състоянието на човека.
Ползувайте се от неговата опитност, ползувайте се от неговото състояние, не
да
ви бъде една спънка.
Взели му жената и той поплакал
си
, но не мисли
да
напуща земята, мисли
да
намери някоя друга.
Тук са отворени всичките прозорци, но ако се затворят всичките прозорци и аз държа беседа два часа, всички ще заспите. Защо?
Идат един ден, поразяват го.
- Обмяна трябва
да
има.
Ако имате закона на любовта, ако тя царува, щом влезете в оня свят, ще видите колко той е красив.
Ако Божественото не се влива, ако се затворите херметически, никакво догматическо влияние не трябва
да
съществува, защото догмата е смърт.
Една гъсеница не я интересуват цветята, понеже няма хобот, но пеперудата се интересува от цветята.
Затуй сега човек не трябва
да
умира.
Божественото е, което повдига цялото битие, ангелите, всичко това.
Само Божествената Любов е, която повдига всичко от начало до край.
Умира едно твое чувство, страдаш.
Колко години се изискват, за
да
станеш пеперуда?
Божественото
да
тече.
Умира една твоя мисъл, страдаш, умира втора, трета, четвърта, докато най-после не се свестиш, този поразяват, онзи поразяват, докато най-после ти заминеш.
Разбира се, тази е една опитност, която може
да
проверите.
Ти ще преминеш от един свят в друг, за
да
си
починеш.
Между физическия свят и духовния има един правилен път, по който може
да
се влезе, има една правилна връзка.
Вие
себе
си
виждате навсякъде.
Но човек трябва
да
бъде абсолютно чист, за
да
може
да
влезе в света на ангелите, дето мислите са толкова чисти.
Ти минаваш през всички скърби, тревоги, за
да
починеш.
Аз имам една нова наука
да
познавам хората какво мислят.
Ти ще влезеш в един свят, дето всичко е наредено, всичко ще имаш.
За Божествения свят даже най-възвишените наши мисли са направени от много гъста материя.
Тогава не
си
ли струва
да
идем в оня свят?
Като ида някъде, някой ме накове.
Аз бих ви казал, че в човешката мисъл, ако имаха орала, щяха
да
орат,
да
сеят и жънат, щяха круши и ябълки
да
стават.
Всичко ще имаш, каквото поискаш.
Казвате, че в оня свят не ядат, както ние ядем.
Пеперудата не яде като гъсеницата, но и тя яде.
Ти може
да
проектираш една лоша мисъл, но тя по своята тежест ще се върне и ще ти причини вреда.
Ония хора там
си
имат език, граматика.
Той
си
криви очите, като ме гледа.
Апостол Павел казва, че този език на ангелите, той е толкоз красив, че се слуша като кимвали.
Аз държа очите
си
спокойни.
Казва: "Научих се
да
живея.
Сегашните хора не могат
да
разберат и казват: "Какво бива от една мисъл, от едно желание?
В мене има всичко, не е скрито.
" Едно желание може
да
ти причини смърт.
На земята и десет пъти
да
ти кажат, сърцето ти няма
да
трепне.
Аз съм толкова широк, колкото вселената." Казвам: Ти не може
да
ме теглиш.
Ако ти не разбираш законите, може
да
ти причини смърт.
Аз съм толкова тежък, че не
си
в състояние
да
ме претеглиш.
Ако разбираш законите, една мисъл може
да
произведе едно благословение.
В онзи свят може
да
обичаш когото искаш, никой няма право
да
те пита.
Пък някой път съм толкова лек, че никаква мярка не може
да
ме хване.
Едно желание, една постъпка, ако разбираш законите, също може
да
ти причини благословение.
Ако ме мериш със своята мярка, аз съм тежък, но ако не ме обичаш, аз съм толкова лек, че никаква мярка не може
да
ме хване.
Затуй човешкият живот зависи напълно от мислите, от чувствата, от постъпките.
Мисълта, тя спада в областта на Духа.
Всичко друго има.
Желанията спадат в областта на живота.
Постъпките се оформяват, те спадат в областта на материята.
Следователно в дадения случай вие трябва
да
владате2 вашата мисъл.
После и господари няма.
Вие прави сте, човек трябва
да
мисли.
Ще се учите
да
владате мислите.
Всеки
си
служи.
Онзи човек, който ще ви каже истината, той ви обича като
себе
си
.
Не
да
стане човек силен
да
разрушава.
Който иска
да
стане господар, пращат го тук на земята.
Защото онзи, който разрушава, той не е силен човек.
Тогава от вас, който е кандидат за отличен слуга, той е кандидат за небето; който мисли господар
да
стане, той тук ще живее.
Който разрушава
себе
си
, той може
да
разруши и другите; който съгражда другите, може
да
съгради
себе
си
.
Ако искате дълго време
да
живеете на земята, бъдете господари.
Защото
себето
в нас това е Бог, Когото ние познаваме.
Следователно по този закон мисли само за това, което съгражда. Т.е.
Аз искам
да
разберете вътрешния смисъл, смисъла на живота.
Да
обичаш ближния, както обичаш Бога в
себе
си
.
бъди едно с Бога, Който твори, създава света и постоянно твори.
Трябва
да
бъдем щастливи, силни по мисъл, устойчиви по чувство и неизменни по постъпки.
Както обичаме Бога, Който те е създал, Който те е търпял през всичките години, насърчавал те е, хиляди пъти те е възкресявал, след като
си
умирал хиляди пъти, така ще обичаш и ближния
си
, понеже в този ближен живея и аз.
Една сцена се сменя, за
да
дойде друга сцена.
Ние сме дошли
да
приложим Божественото, не
да
създадем един нов ред.
Ние не създаваме един нов ред на нещата.
Пък най-после казвам, трябва
да
обичаме цялото човечество, трябва
да
обичаме Бога навсякъде.
Ти страдаш.
Ние искаме
да
приложим една Божествена програма, която не е приложена.
Ако разбираш, трябва
да
се радваш за страданието.
Една програма има от хиляди години -
да
приложим Божественото в живота.
Ти като видиш една мушица,
да
ти трепне сърцето,
да
знаеш, че и там се проявява Бог.
Ти се радваш, но трябва
да
знаеш, че твоята радост е подготовка за страдание и страданието е подготовка за радост.
Туй, Божественото включва всичките хора; не само хората, но и цялото растително царство; не само растенията, но и цялото животинско царство включва в
себе
си
.
Но това е вече съзнанието на един светия, на един гений, за
да
може така
да
схваща.
Който разбира, след всяка радост ще дойде страдание.
Сега
да
се върнем на въпроса.
Писанието казва: "За
да
се оправи светът, трябва
да
обичаме Този, Който създал света.
Вие сте наемни слуги при един лош господар.
Бог, Който е сила, трябва
да
Го обичаме," за
да
може
да
разберем онзи свят, който подкрепя вътре.
Аз мога
да
ви приказвам за оня свят, за Бога, но вие казвате: "Господарката ми, колко е лоша, колко е груба, колко бой съм изяла.
Какво страдание ми е причинила, не ми дава
да
спя.
Целият ангелски свят е създаден от нашите мисли, желания и постъпки.
Ние Него трябва
да
обичаме.
Какво трябва
да
правя?
Когато ангелите искат
да
направят някоя по-проста форма, взимат прости мисли, прости чувства и постъпки.
И за
да
могат нашите работи отвън
да
се уредят,
да
станете богати, тогава трябва
да
разберем една категория същества по-нисши, които се занимават с материалния свят, трябва
да
обичаме и тях.
От лошите мисли, като ги пречистят,
си
правят някои форми; от най-хубавите мисли, от най-хубавите желания и от най-хубавите постъпки
си
правят изящни.
Трябва
да
обичаме съществата, които регулират материалния свят, които регулират живота.
Ти един ден, след като те набие господарката, ще вземеш, ще я целунеш по устата и ще кажеш: "Много ти благодаря, някой път повече
да
ме набиеш." Знаете ли какво ще стане?
Следователно за един ангел е безразлично каква е твоята мисъл, тя е материал, с който той изгражда.
И най-после трябва
да
обичаме Бога, за
да
може в нас
да
се всели Божествената сила, която регулира нашите мисли.
Тази господарка втори път няма
да
си
позволи, тя няма
да
дигне ръка вече.
Тя ще
си
каже: "Много жестока съм."Сега ходим
да
разправяме, че тя е лоша.
Когато човек мисли, влиза в строежа на природата.
Може
да
четете много философски книги.
Целуни, прегърни я, кажи: "Много добра е моята господарка.
Когато твоята мисъл влиза в строежа на природата, съграждат едно хубаво здание, тебе ти плащат за този материал, ти се възнаграждаваш.
Аз бих желал
да
прочетете цялата история от памтивека.
Колкото
си
ме била, то е благословение.
Никога няма
да
забравя това наказание.
Природата има една точна сметка.
Може
да
четете, но всяка една книга..., след като прочетете цялото Евангелие, цялата Библия, две идеи има.
Аз сега
да
ви обясня защо трябва
да
мислите.
Евангелието е закон на свободата.
Но това е лесно
да
се каже, но е мъчно
да
се направи.
За
да
живееш, ти трябва
да
мислиш.
Казва: "По свобода ще изпълниш Божия закон, но ако не изпълниш, и тогава ще те сполети същото." Ако ти живееш по любов, сам
себе
си
ще съдиш.
Аз съм опитвал, на много хора искам
да
помогна,
да
покажа един начин.
Защо трябва
да
чувствуваш?
Той все
си
държи своето.
Трябва
да
чувствуваме, за
да
живеем.
Защо трябва
да
постъпваме?
Ако живееш по Бога, ще оставиш Бог
да
уреди твоите работи.
Представете
си
, че аз съм поставен на същото течение, че едва мога
да
устоя.
Ти за
да
живееш, трябва
да
постъпваш.
Ти ще добиеш най-високото състояние: ти ще мислиш, ще чувствуваш, ще постъпваш, ще оставиш Бог
да
уреди твоите работи.
Но човекът, на когото трябва
да
помогна, той може
да
бъде на 4-5 километра от мене, че там
да
се изпрати помощ.
Ако не мислиш правилно, ако не чувствуваш правилно, ако не постъпваш правилно, ти не може
да
очакваш Бог
да
дойде и
да
уреди твоите работи.
НАГОРЕ